Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
71
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
Намерени са
75646
резултата от
1912
текста в
76
страници с части от думите : '
Ред
'.
На страница
71
:
1000
резултата в
27
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото по отношение на външния свят имаме п
ред
себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас.
Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността. И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления.
Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас.
Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго. Пред себе си имаме това, което се отнася към разположеното в центъра така, както и стоящото зад сферата. И така, винаги когато съзерцаваме небесните явления, трябва ясно да осъзнаваме, че вече не можем да ги разглеждаме по системата на централните сили, а трябва да ги разглеждаме по система, която така се отнася към системата на централните сили, както сферата се отнася към радиуса.
към текста >>
Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме п
ред
себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго.
Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността. И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления. Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас.
Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго.
Пред себе си имаме това, което се отнася към разположеното в центъра така, както и стоящото зад сферата. И така, винаги когато съзерцаваме небесните явления, трябва ясно да осъзнаваме, че вече не можем да ги разглеждаме по системата на централните сили, а трябва да ги разглеждаме по система, която така се отнася към системата на централните сили, както сферата се отнася към радиуса.
към текста >>
П
ред
себе си имаме това, което се отнася към разположеното в центъра така, както и стоящото зад сферата.
Благодарение на това, се появява възможност да се създаде математика, която наистина ще успее да се съобрази с реалността. И това, всъщност, трябва да стане, ако искаме да стигнем от друга страна до обясненията именно в областта на астрономическите явления. Защото по отношение на външния свят имаме пред себе си това, което по известен начин се разиграва между повърхността на земното тяло и нас. Когато разглеждаме небесните явления, някаква примка от траекторията на Венера или нещо подобно, ние действително имаме пред себе си при разглеждането на обикновения факт, нещо разиграващо се между нас и нещо друго.
Пред себе си имаме това, което се отнася към разположеното в центъра така, както и стоящото зад сферата.
И така, винаги когато съзерцаваме небесните явления, трябва ясно да осъзнаваме, че вече не можем да ги разглеждаме по системата на централните сили, а трябва да ги разглеждаме по система, която така се отнася към системата на централните сили, както сферата се отнася към радиуса.
към текста >>
И само когато вземем п
ред
вид механичната, метафорономична система за усукващото движение, за срязващото движение и за деформиращото движение, както днес отчитаме системата на механиката и форономията за централните сили, за явленията на централните движения, само тогава ще стигнем до възможност от това, което емпирично ни е п
ред
ставено, да дойдем до обяснение на небесните явления.
Ако изобщо искаме да стигнем до обяснение на небесните явления, не трябва да правим изчисленията превръщайки ги в копие на изчисленията, които се използват в механиката, образувайки централните сили, а трябва да правим изчисленията така, че тези изчисления, а също и цялата конфигурация да се отнасят така към механиката, както сферата към радиуса. Тогава вече ще се окаже и за това ще говорим следващия път, че, първо, трябва да имаме начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили[3], и че, второ, трябва да добавим тук друга система, системата, която има работа с усукващите движения, срязващите движения и деформиращите движения.
И само когато вземем предвид механичната, метафорономична система за усукващото движение, за срязващото движение и за деформиращото движение, както днес отчитаме системата на механиката и форономията за централните сили, за явленията на централните движения, само тогава ще стигнем до възможност от това, което емпирично ни е представено, да дойдем до обяснение на небесните явления.
към текста >>
[2] ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега – би трябвало да се имат п
ред
вид формулите на Френел, които описват, каква част от светлинната вълна, падаща върху оптически плътна с
ред
а, се отразява на границата на повърхността, и каква прониква вътре при съответното изменение на посоката.
[2] ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега – би трябвало да се имат предвид формулите на Френел, които описват, каква част от светлинната вълна, падаща върху оптически плътна среда, се отразява на границата на повърхността, и каква прониква вътре при съответното изменение на посоката.
При това отражението става със скокообразно изменение на фазите на полупериода. Френел е получил своята формула по механичен път, тоест от еластичната теория на светлината. В съвременната електромагнитна теория за разпространение на светлината те са останали без промяна.
към текста >>
2.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сега благодарение на п
ред
шестващите разглеждания ще бъдат създадени най-съществените п
ред
поставки за разглеждане – естествено, от оп
ред
елена гледна точка – на някои небесни явления, а също и на някои физически явления.
Сега благодарение на предшестващите разглеждания ще бъдат създадени най-съществените предпоставки за разглеждане – естествено, от определена гледна точка – на някои небесни явления, а също и на някои физически явления.
В човешката природа характеризирахме важната, съществена противоположност между организацията на главата и организацията на системата на обмяната на веществата, към която трябва да се причисли и системата на крайниците. При това е лесно разбираемо, че трябва да се абстрахираме от животинската организация. Видяхме, че, желаейки да включим човека в космоса, трябва да причислим системата на обмяна на веществата към земното, тоест към това, което действа върху човека в радиално направление. По-нататък видяхме, че към главовото образувание трябва да отнесем всичко това, което съответства на сферата, което, следователно, насочва линиите на своето действие от сферата към центъра на Земята така, както радиусът от своя страна насочва в съответствие с обкръжението си линиите на въздействие, изхождащи от него (рис. 4 и 3, с.
към текста >>
Това нагледно ни е п
ред
ставено в строежа на видимите тръбни кости и в строежа на сферообразните или сегментносферообразни кости на черепа.
При това е лесно разбираемо, че трябва да се абстрахираме от животинската организация. Видяхме, че, желаейки да включим човека в космоса, трябва да причислим системата на обмяна на веществата към земното, тоест към това, което действа върху човека в радиално направление. По-нататък видяхме, че към главовото образувание трябва да отнесем всичко това, което съответства на сферата, което, следователно, насочва линиите на своето действие от сферата към центъра на Земята така, както радиусът от своя страна насочва в съответствие с обкръжението си линиите на въздействие, изхождащи от него (рис. 4 и 3, с. 78 и 77).
Това нагледно ни е представено в строежа на видимите тръбни кости и в строежа на сферообразните или сегментносферообразни кости на черепа.
към текста >>
Ако разгледаме сега тази разлика, трябва да я отнесем п
ред
и всичко към това, което ни се открива във връзките между Земята и небесната сфера.
Ако разгледаме сега тази разлика, трябва да я отнесем преди всичко към това, което ни се открива във връзките между Земята и небесната сфера.
Всички знаете, колко се различава днес научното възприятие от това, към което се придържа наивният човек, който не е много обременен от школските познания за вида на сферата, движенията на звездите по тази сфера и така нататък. Знаете, че последното се обозначава като „видимия аспект“ на нашия небосвод. Знаете, че освен това имаме и един образ на света, който се осъществява много сложно, чрез интерпретация на видимите движения и така нататък, и този образ, която се е формирал вследствие на великия преврат във възгледите от времето на Коперник, е в основата на разглеждането на небесните явления.
към текста >>
Обаче у него все пак ще възникне усещането, че от видимия образ, който при разглеждането се п
ред
извиква от всякакви, основани на илюзии неща, придвижвайки се нап
ред
от този образ, който би трябвало да бъде наблюдаем все пак реално и веществено, повече ще се приближи до истинския образ, към този, който, интерпретирайки оттук, създава наблюдаващата и изчисляваща астрономия.
Днес на всеки е ясно, че този образ на света не може абсолютно да съответства на действителността, и че едва ли може да се каже: това, което виждаме, например, като движения на планетите или като отношение на Слънцето към планетите, е истинският облик на това, което стои тук в основата, и това, което виждат очите, е само очевидното. Едва ли днес някой компетентен човек ще застане на тази гледна точка.
Обаче у него все пак ще възникне усещането, че от видимия образ, който при разглеждането се предизвиква от всякакви, основани на илюзии неща, придвижвайки се напред от този образ, който би трябвало да бъде наблюдаем все пак реално и веществено, повече ще се приближи до истинския образ, към този, който, интерпретирайки оттук, създава наблюдаващата и изчисляваща астрономия.
към текста >>
Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и пос
ред
ством разглеждане на своята форма.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум.
Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма.
За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на оп
ред
елени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата.
От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека.
Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
Като п
ред
положим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни п
ред
лага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата. Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека.
Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се п
ред
ставя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до оп
ред
елена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни п
ред
лага цялата човешка организация съгласно морфологията и развитието, – което п
ред
и всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни?
Нека в началото да поставим въпроса: какво ни се представя съгласно емпиризма, съгласно наблюдението, тоест до определена степен съгласно видимото – можем само да се опитаме да запълним по някакъв начин това, което ни поднася видимото, с това, което ни предлага цялата човешка организация съгласно морфологията и развитието, – което преди всичко ни поднася видимото, когато разглеждаме звездите, които обикновено се наричат неподвижни?
Сега повтарям добре известни за повечето от вас факти, но трябва да си припомним това добре известно, доколкото, само съпоставяйки съответстващите резултати от наблюденията, ще можем да се придвижим към разбиране.
към текста >>
Нека сега, изхождайки само от една точка, да п
ред
ставим примерно това изменение, защото което даде една област в това отношение, ще го даде и друга област.
Какво ни дава движението на така наречените неподвижни звезди? Тук, естествено, трябва да прибегнем към помощта на по-дълги периоди от време, защото в кратки интервали от време небето на неподвижните звезди година след година ни се явява в един и същи образ. Само когато се разглеждат по-продължителни периоди, се проявява, че за тези големи интервали от време небето на неподвижните звезди не ни поднася този еднакъв образ, а цялата му конфигурация се изменя.
Нека сега, изхождайки само от една точка, да представим примерно това изменение, защото което даде една област в това отношение, ще го даде и друга област.
Да вземем, например, добре известното ни струпване на звезди в северната част на небето, наречено „Голяма мечка“ или „Колата“. Това струпване на звезди днес изглежда така (рис. 1). Ако се запознаете с наблюденията, фиксиращи малките премествания на така наречените неподвижни звезди – тези наблюдения обаче напълно съвпадат с това, което предлагат звездните карти, принадлежащи на древните епохи, макар и не винаги да са напълно надеждни, – и ако сумирайки тези малки премествания, в резултат получите това струпване на звезди за много отдавна отминало време, то ще изглежда така (рис. 2).
към текста >>
Ако се запознаете с наблюденията, фиксиращи малките премествания на така наречените неподвижни звезди – тези наблюдения обаче напълно съвпадат с това, което п
ред
лагат звездните карти, принадлежащи на древните епохи, макар и не винаги да са напълно надеждни, – и ако сумирайки тези малки премествания, в резултат получите това струпване на звезди за много отдавна отминало време, то ще изглежда така (рис. 2).
Тук, естествено, трябва да прибегнем към помощта на по-дълги периоди от време, защото в кратки интервали от време небето на неподвижните звезди година след година ни се явява в един и същи образ. Само когато се разглеждат по-продължителни периоди, се проявява, че за тези големи интервали от време небето на неподвижните звезди не ни поднася този еднакъв образ, а цялата му конфигурация се изменя. Нека сега, изхождайки само от една точка, да представим примерно това изменение, защото което даде една област в това отношение, ще го даде и друга област. Да вземем, например, добре известното ни струпване на звезди в северната част на небето, наречено „Голяма мечка“ или „Колата“. Това струпване на звезди днес изглежда така (рис. 1).
Ако се запознаете с наблюденията, фиксиращи малките премествания на така наречените неподвижни звезди – тези наблюдения обаче напълно съвпадат с това, което предлагат звездните карти, принадлежащи на древните епохи, макар и не винаги да са напълно надеждни, – и ако сумирайки тези малки премествания, в резултат получите това струпване на звезди за много отдавна отминало време, то ще изглежда така (рис. 2).
към текста >>
Виждате, че отделните така наречени неподвижни звезди значително са се преместили, а цялото съзвездие, ако се направят изчисленията спо
ред
малките измествания за промеждутъците от време, п
ред
и 50000 години е изглеждало по такъв начин[1] (рис.2)
Виждате, че отделните така наречени неподвижни звезди значително са се преместили, а цялото съзвездие, ако се направят изчисленията според малките измествания за промеждутъците от време, преди 50000 години е изглеждало по такъв начин[1] (рис.2)
към текста >>
Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако п
ред
положим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия смисъл, или поне примерно в същия смисъл ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3).
Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако предположим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия смисъл, или поне примерно в същия смисъл ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3).
И така, както в течение на времето се изменя това съзвездие, което избрахме само като пример, се изменят и другите съзвездия. Изобразявайки днешния вид на зодиака, трябва съвсем ясно да разбираме, че цялото това фигурално изображение на зодиака в течение на времето приема, собствено, друг вид, доколкото изчислявайки ние интерпретираме и изобщо в изчисленията си включваме времето. Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време. От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас. Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе.
към текста >>
Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се п
ред
ставя като непрекъснатия аспект на звездното небе.
Ако съберем за следващите времена преместванията, които можем да констатираме, тоест ако предположим – което е напълно достоверно допускане, – че тези премествания в същия смисъл, или поне примерно в същия смисъл ще стават и по-нататък, тогава след около 50000 години съзвездието ще изглежда примерно така (рис. 3). И така, както в течение на времето се изменя това съзвездие, което избрахме само като пример, се изменят и другите съзвездия. Изобразявайки днешния вид на зодиака, трябва съвсем ясно да разбираме, че цялото това фигурално изображение на зодиака в течение на времето приема, собствено, друг вид, доколкото изчислявайки ние интерпретираме и изобщо в изчисленията си включваме времето. Виждаме, че е необходимо да разглеждаме сферата така, че тя до известна степен вътрешно се изменя, че тя непрекъснато открива различна конфигурация по отношение на аспектите на звездното небе, което го виждаме във фиксираните звезди, макар това „непрекъснато“, разбира се, да не може да се наблюдава в течение на кратки периоди от време. От самосебе си се разбира, че тук наблюденията не могат да бъдат отиващи твърде далеч по отношение на това, което можем да правим за интерпретацията им, макар, както някои от вас знаят, са създадени нови физически устройства за опити, даващи също възможност да се констатират движенията на звездите по линии на визирането, тоест движенията от и към нас.
Но все пак, разбираемо е, че винаги си остава много трудно за интерпретация това, което тук, собствено, ни се представя като непрекъснатия аспект на звездното небе.
В хода на по-нататъшните разглеждания, разбира се, ще се види доколко тази интерпретация може да има някакво важно значение за човека.
към текста >>
Движението на планетарните звезди, както ни се п
ред
ставя, разкрива, наистина, някои усложнения.
Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на планетарните звезди.
Движението на планетарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения.
Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме. Да вземем, например, планетата Меркурий. Именно тогава, когато се приближава най-много до нас, тя ни показва удивителното очертание на своята траектория. По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление. Виждаме, как тя се движи по ето такъв начин (рис.
към текста >>
По небосвода тя се приближава до известна степен в оп
ред
елено направление.
Сега, след като видяхме по какъв начин става движението на неподвижните звезди, нека попитаме за движенията на планетарните звезди. Движението на планетарните звезди, както ни се представя, разкрива, наистина, някои усложнения. Наблюдаваното движение е такова, че когато се проследява траекторията на планетата, доколкото е видима, се движи по крива, която обаче приема особен вид, различен за отделните планети, а също различен и за една и съща планета в нейното последователно движение, и засега това е, към което трябва да се придържаме. Да вземем, например, планетата Меркурий. Именно тогава, когато се приближава най-много до нас, тя ни показва удивителното очертание на своята траектория.
По небосвода тя се приближава до известна степен в определено направление.
Виждаме, как тя се движи по ето такъв начин (рис. 4), ако ежедневно я наблюдаваме, докато е видима.
към текста >>
Феноменът може да се наблюдава при Меркурий обикновено в началото на годината, и това е, което за наблюдението п
ред
и всичко може да се нарече именно движение на Меркурий.
Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение[2]. Тази примка я образува един път в течение на годината.
Феноменът може да се наблюдава при Меркурий обикновено в началото на годината, и това е, което за наблюдението преди всичко може да се нарече именно движение на Меркурий.
Останалата траектория е проста и само на едно място Меркурий показва тази примка. Ако преминем към Венера, тя ще ни покаже подобно явление, само че малко по-различно оформено. Тя се движи така (рис. 5), след това се обръща и продължава по-нататък. В течение на годината отново откриваме само една единствена примка, и отново именно тогава, когато тя се намира, както може да се допусне в съответствие с другите астрономически представи, най-близко до нас.
към текста >>
В течение на годината отново откриваме само една единствена примка, и отново именно тогава, когато тя се намира, както може да се допусне в съответствие с другите астрономически п
ред
стави, най-близко до нас.
Феноменът може да се наблюдава при Меркурий обикновено в началото на годината, и това е, което за наблюдението преди всичко може да се нарече именно движение на Меркурий. Останалата траектория е проста и само на едно място Меркурий показва тази примка. Ако преминем към Венера, тя ще ни покаже подобно явление, само че малко по-различно оформено. Тя се движи така (рис. 5), след това се обръща и продължава по-нататък.
В течение на годината отново откриваме само една единствена примка, и отново именно тогава, когато тя се намира, както може да се допусне в съответствие с другите астрономически представи, най-близко до нас.
към текста >>
П
ред
и всичко тук трябва да се заемем с оп
ред
елени движения на неподвижните звезди и след това с движенията на планетите: такива движения на неподвижните звезди, които обхващат напълно очевидно гигантски времеви отрязъци, ако се базираме на нашите п
ред
стави за време и такива движения на планетите, които обхващат година или част от годината, и които след кратко време ни демонстрират забележителни отклонения под формата на примкообразни линии в своя обикновен път.
Преди всичко тук трябва да се заемем с определени движения на неподвижните звезди и след това с движенията на планетите: такива движения на неподвижните звезди, които обхващат напълно очевидно гигантски времеви отрязъци, ако се базираме на нашите представи за време и такива движения на планетите, които обхващат година или част от годината, и които след кратко време ни демонстрират забележителни отклонения под формата на примкообразни линии в своя обикновен път.
И така, възниква въпросът: как трябва да постъпим с тези два вида движения? Как можем да стигнем до интерпретация, например, на това примкообразно движение? Това наистина е голям въпрос. И само следното съображение може да доведе до това да се намери някаква интерпретация на примкообразното движение.
към текста >>
Имайки п
ред
себе си някакъв п
ред
мет, вие го гледате, наблюдавате го.
Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате.
Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го.
Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение.
към текста >>
Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и п
ред
и всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви.
Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате. Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го.
Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви.
Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван.
към текста >>
Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да п
ред
приемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до оп
ред
елена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение.
Виждате ли, на човешкото наблюдение е много присъщо да се отнася съвсем различно към нашето собствено състояние, и към това, което не е наше собствено състояние, което, следователно, се разиграва извън нас. Достатъчно е само да си спомните колко голяма е разликата между това, как се отнасяте към някакъв обект от така наречения външен свят, и към обект, намиращ се във вашата собствена вътрешност, който в известна степен преживявате. Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го. Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят.
Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение.
Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления. Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение. Този принцип е широко използван. Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек. Ако сега в основата на нашето собствено движение се постави това, че се държим по различен начин по отношение на радиуса и по отношение на сферата, това трябва да се забележи в появяващото ни се във външния свят.
към текста >>
Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в оп
ред
елена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение.
Имайки пред себе си някакъв предмет, вие го гледате, наблюдавате го. Обаче това, благодарение на което живеете, вашият дроб, вашето сърце, и преди всичко самите сетивни органи, са недостъпни за наблюдението ви. Тази противоположност, макар и не толкова отчетливо, съществува също и по отношение на състоянието, в което се намираме във външния свят. Когато се намираме в движение, можем, ако това е възможно, да не осъзнаваме какво трябва да предприемаме за това движение, нищо да не знаем за самото движение и тогава можем да оставим без внимание нашето собствено движение в противоположност на външното движение; без оглед на това, че се движим, можем, до определена степен да разглеждаме себе си като пребиваващи в покой и да наблюдаваме само външното движение. Това, всъщност, стои в основата на интерпретацията на движенията на небесните явления.
Вие знаете – както беше казано, – че човек, намирайки се в определена точка на Земята, от самосебе си се разбира, участва в движението на дадена точка в пространството по направление на паралела, но нищо не знае за това, а, напротив, ставащото извън него, той разглежда като противоположно движение.
Този принцип е широко използван. Сега се пита, как, с оглед на обстоятелствата, този принцип може да се модифицира, отчитайки, че в човешката организация имаме действителна полярност: в радиален смисъл, ако можем да се изразим така, ние сме организирани като човек на обмяната на веществата, а в смисъла на сферата ние сме ориентирани като главов човек. Ако сега в основата на нашето собствено движение се постави това, че се държим по различен начин по отношение на радиуса и по отношение на сферата, това трябва да се забележи в появяващото ни се във външния свят.
към текста >>
П
ред
ставете си сега, че това, което сега казах, има някакво реално значение, че вие самите, например, се движите по следния начин (рис.
Представете си сега, че това, което сега казах, има някакво реално значение, че вие самите, например, се движите по следния начин (рис.
8), така че описвате лемниската. Но да допуснем едновременно, че вие не описвате такава лемниската, а вследствие изменчивостта на константите определено възниква такава лемниската, че долният ѝ клон не се затваря и лемнискатата получава такава форма (рис. 9).
към текста >>
Но да допуснем едновременно, че вие не описвате такава лемниската, а вследствие изменчивостта на константите оп
ред
елено възниква такава лемниската, че долният ѝ клон не се затваря и лемнискатата получава такава форма (рис. 9).
Представете си сега, че това, което сега казах, има някакво реално значение, че вие самите, например, се движите по следния начин (рис. 8), така че описвате лемниската.
Но да допуснем едновременно, че вие не описвате такава лемниската, а вследствие изменчивостта на константите определено възниква такава лемниската, че долният ѝ клон не се затваря и лемнискатата получава такава форма (рис. 9).
към текста >>
И така, п
ред
ставете си лемниската, която вследствие изменчивостта, вследствие вариациите на константите, от едната страна по оп
ред
елен начин е отворена.
И така, представете си лемниската, която вследствие изменчивостта, вследствие вариациите на константите, от едната страна по определен начин е отворена.
Тогава в тази крива, която е напълно възможна математически, ще получите нещо, което несъмнено може да се внесе в човешката форма, ако това се направи правилно. Представете си, че тук се намира повърхността на Земята (рис. 10). По отношение на Земята можем да изобразим някак си това, което преминава през природата на крайниците, по някакъв начин се обръща, преминава през главата и отново се връща в Земята.
към текста >>
П
ред
ставете си, че тук се намира повърхността на Земята (рис. 10).
И така, представете си лемниската, която вследствие изменчивостта, вследствие вариациите на константите, от едната страна по определен начин е отворена. Тогава в тази крива, която е напълно възможна математически, ще получите нещо, което несъмнено може да се внесе в човешката форма, ако това се направи правилно.
Представете си, че тук се намира повърхността на Земята (рис. 10).
По отношение на Земята можем да изобразим някак си това, което преминава през природата на крайниците, по някакъв начин се обръща, преминава през главата и отново се връща в Земята.
към текста >>
Обаче ви съветвам, да се опитате някога – както се казва засега тук можем да дадем само стимул и всичко това непременно трябва да бъде много внимателно научно разработено, – да се опитате някога да проведете изследвания на това, каква крива се появява, когато рисувате с
ред
ната линия на лявото ребро, през мястото на закрепването на реброто към гръбнака, тук обръщате и отново се връщате (рис. 11).
Това има значение, защото си струва само наистина морфологично да се изследва човешката природа и ще се открие, че лемнискатата, такава или малко модифицирана, многократно е вписана в човешката природа. Само че тези неща не се проследяват наистина систематично.
Обаче ви съветвам, да се опитате някога – както се казва засега тук можем да дадем само стимул и всичко това непременно трябва да бъде много внимателно научно разработено, – да се опитате някога да проведете изследвания на това, каква крива се появява, когато рисувате средната линия на лявото ребро, през мястото на закрепването на реброто към гръбнака, тук обръщате и отново се връщате (рис. 11).
към текста >>
Ако вземете п
ред
вид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете п
ред
вид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, пос
ред
ством лемнискатата, пос
ред
ством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система.
Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската. Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата. И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>
Настъпва оп
ред
елен момент, когато сте принудени наистина да си п
ред
ставите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система. Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската.
Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата.
И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка. Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>
Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по оп
ред
елен начин именно в природата на човека.
Ако вземете предвид, че гръбнакът има съвсем друга вътрешна структура от ребрата, и ако вземете предвид значението на това, че при описанието на линията ребро-гръбнак-ребро вътрешните отношения на развитие се отчитат, разбира се, не само количествено но и качествено, посредством лемнискатата, посредством образуването на примка ще разберете морфологията на цялата тази система. Когато се издигате нагоре към главовата организация, трябва да направите голяма модификация на тази лемниската. Настъпва определен момент, когато сте принудени наистина да си представите като преобразувано това схождане тук на двете дъги (рис.11), което вече, разбира се, е подготвено при образуването на гръдната кост, но получавате метаморфозата, модификацията на това формирование на лемнискатата, когато се издигнете към главата. И ако изучавате цялата човешка фигура от гледна точка на противоположността на нервно-сетивната организация и организацията на обмяната на веществата, то долу ще получите лемниската с тенденция към отваряне, а горе – затворена лемниската. И, проследявайки пътя от центростремителните нерви през центъра до края на центробежните нерви, също ще получите лемнискати, само че много видоизменени лемнискати – едната им половина, преминаваща през примката, е изключително малка.
Ако проследите това по съответния начин, навсякъде ще намерите тези лемнискати вписани по определен начин именно в природата на човека.
към текста >>
По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема п
ред
вид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед.
По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания.
Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности. Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
Внасяйки по оп
ред
елен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи
ред
и изменчивост от втори
ред
, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед. По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания.
Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности.
Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с оп
ред
елена твърдост.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед. По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания. Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности.
Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
Това е напълно възможно да се изрази така: п
ред
поставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното.
Ако самият този принцип на вътрешната подвижност на подвижното се приложи до известна степен към природата и се опитаме да вкараме в уравненията това, което движи движението, е възможно математически да се проникне в органичното.
Това е напълно възможно да се изрази така: предпоставките на застиналото, неподвижно в себе си пространство, водят до осъзнаване на неорганичната природа; ако се премине към подвижното в себе си пространство или към уравнения, чиято функционалност сама по себе си е функция, е възможно даже да се намери преход към математическо разбиране на органичното.
И това, собствено, е път, който, поне по форма трябва да съпровожда иначе безполезни изследвания, които благодарение на такова съпровождане, в перспектива да станат надеждни изследвания, подобни на тези, които днес се правят над преходните форми на неорганичното в органично.
към текста >>
Ако просто вземем п
ред
вид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се
ред
уват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
Сега ви моля да вземете тези факти – фактите за наличие на примкообразна тенденция в човешкия организъм, и да ги сравните с това, което се проявява, засега разбира се в по-ирационална форма, във формата на движение на планетите. Тогава ще можете да си кажете: в това, което обикновено се нарича видимо движение на планетите, по съвсем забележителен начин е начертано в небето, във формите на движение това, което в човешкия организъм е формата на образа, основата на формата на образа. Затова най-малкото трябва да свържем основата на формата на образа на човешкия организъм и тези явления в небето. Сега ще можем да си кажем: когато разглеждаме примката, се оказва, че тя винаги се проявява, когато планетата се намира най-близо до Земята. Тази примка се проявява всеки път, когато самите ние в съответствие с мястото си на Земята, се намираме в особено отношение към планетите.
Ако просто вземем предвид положението на Земята в годишното ѝ движение и нашето собствено положение на Земята, ще открием – тогава, от самосебе си се разбира, че това е нужно да го отнесем към нашия формиращ живот, към ембрионалния живот, – как се редуват нашите положения между такова, в което се намираме към планетата така, че обръщаме главата си към нейната примка, и такова, когато отново се откъсваме от примката и накрая отделяме главата си от примката.
И така, разполагаме се към планетата по такъв начин, че излагаме последователно своята форма ту на примката ѝ, ту на останалата ѝ траектория. Тогава можем да подчиним на примката именно това, което повече се отнася до нашата глава, а това, което принадлежи повече на останалия ни организъм, – на траекторията разположена извън примката.
към текста >>
Прибавете към това и нещо, което казах п
ред
и.
Прибавете към това и нещо, което казах преди.
Говорих ви за морфологичната връзка на тръбната кост с костта на черепа: „Опитайте се, доколкото можете, да нарисувате това морфологично отношение“. Трябва да го изобразите така, че тук благодарение на тръбната кост имате радиус, и след това, преминавайки към черепната кост, трябва да направите това обръщане (рис. 12). Ако във връзка с движението на Земята проектирате това обръщане навън, на небето, ще получите именно примката и
към текста >>
Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат п
ред
вид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете п
ред
вид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение.
Да видим сега движението на неподвижните звезди.
Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение.
Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за планетата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис. 13, пунктираната линия). Значи от движението на неподвижните звезди е изключено това, което представлява останалата траектория.
към текста >>
Значи от движението на неподвижните звезди е изключено това, което п
ред
ставлява останалата траектория.
Да видим сега движението на неподвижните звезди. Движенията на неподвижните звезди, естествено, малко се вземат предвид относно индивидуалните човешки движения, но ако вземете развитието на човечеството на Земята и вземете предвид всичко, което тези дни беше казано тук за отношението на сферата към човешкото главово образувание, няма да можете да постъпите иначе, освен да приведете в някаква връзка метаморфозата на небесните аспекти с метаморфозата на развитие на човечеството в духовно-душевно отношение. Тук над нас е сводът на сферата и на него се простира само тази част от движението, която тук за планетата съответства на примката, и даже съответства само на част от примката (рис. 13, пунктираната линия).
Значи от движението на неподвижните звезди е изключено това, което представлява останалата траектория.
към текста >>
Тук оп
ред
елено ни се открива перспективата, как трябва да тълкуваме примката.
Виждаме тук тази съществена разлика: планетите трябва да са свързани някак с целия човек, а звездите – само с нашето главово образувание.
Тук определено ни се открива перспективата, как трябва да тълкуваме примката.
към текста >>
Бидейки хора, ние по оп
ред
елен начин съществуваме заедно със Земята.
Бидейки хора, ние по определен начин съществуваме заедно със Земята.
Намираме се в някаква точка на Земята. Движим се заедно със Земята. Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя. Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни живот, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение. Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения.
към текста >>
Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непос
ред
ствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения.
Бидейки хора, ние по определен начин съществуваме заедно със Земята. Намираме се в някаква точка на Земята. Движим се заедно със Земята. Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя. Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни живот, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение.
Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения.
Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
към текста >>
Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения п
ред
и всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината.
Това, което сега е като проекция на небесния свод, трябва отново да го сведем към тези движения, които осъществяваме със самата Земя. Защото това, че осъществяваме движения със самата Земя, отново обратно се проектира върху ембрионалния ни живот, върху нашия ембрионален период, и се появява това, което го има в нас, което се образува, разбира се, благодарение на силите на движение. Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения. Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата.
Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината.
И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт. Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена. Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена. Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета.
към текста >>
Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но п
ред
и всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
Доколкото тук долу винаги виждаме примката отворена – тя никога и не се затваря за непосредствения поглед; разглеждайки това, никога не бихме получили затворена траектория, която се получава само при наблюдение на цялото кръгово движение, – в нас възниква необходимостта в движенията, които, когато се приближаваме към примката, съзерцаваме тук в привидните им образи, да виждаме това, което самите ние изпълняваме в течение на годината като космически движения. Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината.
Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена. Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена. Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета. Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на планетата.
към текста >>
Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при оп
ред
елени условия можем да я получим в проекция като отворена.
Казвам ви доста набързо всичко това. Следва да обмислите в детайли казаното и да се опитате да съпоставите нещата. Колкото по-педантично, колкото по-точно ги съпоставите, толкова по-скоро ще признаете, че успявате да получите в планетарните движения преди всичко отражения – ще видим, как в такъв случай се обединяват отделните планетарни движения, – отражения на движенията, които осъществявате заедно със Земята в течение на годината. И така, обхващайки по такъв начин човека като цяло, трябва да разгледаме неговата проекция в космоса, и тогава ще трябва да приемем примкообразната линия или лемнискатата като форма на движение на Земята в течение на годината. Естествено, в следващите дни ще трябва да изследваме това по-точно, но преди всичко стигнахме до разглеждането на траекторията на самата Земя като някаква лемниската, отделно от отношенията ѝ със Слънцето или други фактори, и това, което ни се проектира в орбитите на планетите с техните примки трябва да го разглеждаме само като проекция на траекторията на земната примка през планетите вън на небосвода, ако можем така просто да изразим толкова сложен факт.
Трябва да виждаме причината, защо там, където планетата се приближава към примката, трябва да оставим отворена останалата траектория за относително кратко време в това, че затворената крива при определени условия можем да я получим в проекция като отворена.
Ако, например, от някакъв гъвкав прът направим лемниската, можем да направим така конструкцията, че хвърляната от нея сянка да се проектира в равнината така, че в долната част да не е затворена, а отворена, и горната част да е затворена. Така цялото нещо ще прилича на траекторията на планета. Можете просто със сенчеста фигура да конструирате подобие на траекторията на планетата.
към текста >>
[1] п
ред
и 50000 години е изглеждало по такъв начин – рисунки 2 и 3 заедно със съобщението за 50 000 години се съдържат в широко разпространената книга на А.Дистервег „Популярна астрономия“ 1904 г. с.346.
[1] преди 50000 години е изглеждало по такъв начин – рисунки 2 и 3 заедно със съобщението за 50 000 години се съдържат в широко разпространената книга на А.Дистервег „Популярна астрономия“ 1904 г. с.346.
Новите справочници, като „Meyers Lexikon“ (1972) или „Brockhaus abc Astronomie“ (1977) съдържат същите рисунки, но се назовава период от 100000 години.
към текста >>
[2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било п
ред
адено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4).
[2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4).
Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
към текста >>
Това е, което п
ред
и всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий.
[2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4).
Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий.
Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели.
към текста >>
Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от п
ред
ишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
[2] Но след това тя се обръща, образува примка и после отново продължава своето движение – следващото след тези думи изказване за Меркурий е било предадено в 1-во издание в следната изменена форма: „Такива примки той образува един път за времето на така нареченото синодично въртене (рис. 4). Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това.
Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели. Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение.
към текста >>
Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на п
ред
ишните наблюдатели.
Това е, което преди всичко за наблюдението, можем да наречем движение на Меркурий. Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ.
Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели.
Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс.
към текста >>
Спо
ред
наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене.
Останалата орбита е проста и само на отделни места тя разкрива именно такива примки“. Тази поправка съответства на елементарната астрономия, но не отговаря на позицията на лектора. В началото на бележката все пак е необходимо да се спрем на това. Тук отново се засяга съвременният резултат, получен с помощта на радиолокационни наблюдения, който е показал, че времето на въртене на Меркурий около своята ос не е равно на сидеричното време на въртене 88ͩ както следва от предишните наблюдения и особено от наблюдението на Скиапарели, а е 2/3 от 88ͩ. Трудността на телескопското наблюдение е била толкова голяма, че положението на нещата се е изплъзвало на предишните наблюдатели.
Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене.
Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс. Новият, прост метод за определяне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“.
към текста >>
Новият, прост метод за оп
ред
еляне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“.
Според наблюденията на Скиапарели, Меркурий след всяко синодично въртене би трябвало да показва една и съща страна към Земята или Слънцето, но в действителност това става след всяко трето въртене. Радиолокационното наблюдение се е потвърдило и чрез фотографии. Тук ще отбележим още, че Херман фон Баравал, един от участниците в този курс, в „Sternkalender“ от 1937 г. на математическо-астрономическата секция на Гьотеанума, е начертал кривата на положението на Меркурий относно низходящото и възходящо Слънце, получавайки по този начин най-благоприятното време за наблюдение. Кривата на Баравал може да се разглежда като последващ плод на дадения курс.
Новият, прост метод за определяне на добрата видимост на Меркурий, може да се получи по пътя на „овала“.
Това е крива, която описва точката на кулминация на еклиптиката в течение на звездния ден над хоризонта. За географската ширина на Базел 47,5º е валидна следната крива:
към текста >>
По рисунката може да се оп
ред
ели: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на изток от линията на меридиана.
Кривата показва, например, мястото на „Близнаци“, където в този момент се намира началото на зодиакалния сегмент „Близнаци“, когато той е на върха на еклиптиката.
По рисунката може да се определи: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на изток от линията на меридиана.
Това се отнася за звездно време 3h17. За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта. Датата на най-голямата елонгация на Меркурий е отбелязана в ефемеридите (календар на позициите на естествено срещащите се небесни обекти), също и времето на залязването на Слънцето. Към тази дата и това време на звездната карта може да се определи положението на небето и на линията на меридиана – директното изкачване на звездите, които в този момент преминават през тази линия. Но това директно изкачване е моментното звездно време.
към текста >>
Към тази дата и това време на звездната карта може да се оп
ред
ели положението на небето и на линията на меридиана – директното изкачване на звездите, които в този момент преминават през тази линия.
Кривата показва, например, мястото на „Близнаци“, където в този момент се намира началото на зодиакалния сегмент „Близнаци“, когато той е на върха на еклиптиката. По рисунката може да се определи: 65° над хоризонта и по вертикалата 17° на изток от линията на меридиана. Това се отнася за звездно време 3h17. За добра видимост вечерта е важно, по време на голямата източна елонгация ( елонгация – ъгълът, гледан от Земята, заключен между Земята, Слънцето и трето тяло (в случая Меркурий)) на планетата, еклиптиката при залязването на Слънцето и съответно малко по-късно, достатъчно да излиза над хоризонта. Датата на най-голямата елонгация на Меркурий е отбелязана в ефемеридите (календар на позициите на естествено срещащите се небесни обекти), също и времето на залязването на Слънцето.
Към тази дата и това време на звездната карта може да се определи положението на небето и на линията на меридиана – директното изкачване на звездите, които в този момент преминават през тази линия.
Но това директно изкачване е моментното звездно време. От овала може да се заключи, че еклиптика е добра за звездното време от 2h до 10h. В този момент видимостта на Меркурий е най-добра. Например: в 1985 г. на 17.03 източната елонгация е била 18°.
към текста >>
Тази промяна съществува и в евритмията при п
ред
ставлението „Дванадесет настроения“, където Слънцето във всяка от 12-те строфи преминава целия зодиак.
[3] Рисунки 4-7: формата на примката, която може да ви се стори непозната, тутакси ще премине в добре позната форма, ако се замени дясното с ляво. Тогава и стрелките показват в посока на дясно въртене. За основанието защо е променена посоката на въртене, нищо не се казва.
Тази промяна съществува и в евритмията при представлението „Дванадесет настроения“, където Слънцето във всяка от 12-те строфи преминава целия зодиак.
Зодиакът е разположен по посока на часовниковата стрелка, и също се движи на сцената на Слънцето (виж „Възникване и развитие на евритмията“, GA277а). Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (според съобщение на Илона Шуберт). В тази връзка трябва да се посочи и отражението, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „Пред прага на теософията“ GA95.
към текста >>
Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (спо
ред
съобщение на Илона Шуберт).
[3] Рисунки 4-7: формата на примката, която може да ви се стори непозната, тутакси ще премине в добре позната форма, ако се замени дясното с ляво. Тогава и стрелките показват в посока на дясно въртене. За основанието защо е променена посоката на въртене, нищо не се казва. Тази промяна съществува и в евритмията при представлението „Дванадесет настроения“, където Слънцето във всяка от 12-те строфи преминава целия зодиак. Зодиакът е разположен по посока на часовниковата стрелка, и също се движи на сцената на Слънцето (виж „Възникване и развитие на евритмията“, GA277а).
Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (според съобщение на Илона Шуберт).
В тази връзка трябва да се посочи и отражението, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „Пред прага на теософията“ GA95.
към текста >>
В тази връзка трябва да се посочи и отражението, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „П
ред
прага на теософията“ GA95.
Тогава и стрелките показват в посока на дясно въртене. За основанието защо е променена посоката на въртене, нищо не се казва. Тази промяна съществува и в евритмията при представлението „Дванадесет настроения“, където Слънцето във всяка от 12-те строфи преминава целия зодиак. Зодиакът е разположен по посока на часовниковата стрелка, и също се движи на сцената на Слънцето (виж „Възникване и развитие на евритмията“, GA277а). Когато на една от евритмичните репетиции Рудолф Щайнер го попитали за смисъла на това обръщане, той отговорил, че така трябва да бъде, защото тук имаме работа с отражение (според съобщение на Илона Шуберт).
В тази връзка трябва да се посочи и отражението, в което астралния свят показва всички неща и процеси, виж например, „Пред прага на теософията“ GA95.
към текста >>
3.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Днес бих искал да ви насоча към това, как такива разглеждания водят към съвсем оп
ред
елени резултати.
Днес бих искал да ви насоча към това, как такива разглеждания водят към съвсем определени резултати.
От една страна обърнахме поглед към движението на небесните тела, и макар още да не сме разглеждали конкретно тези неща – това предстои да направим, – все пак получихме поне обща представа за това, че имаме работа именно с определена подредба на движещите се космически тела. От друга страна, обърнахме поглед и към формообразуването на човека. От време на време хвърляхме погледи също и към растителното и животинско формообразуване и ще постъпваме така и занапред, привличайки тези неща в помощ на нашето разглеждане. Но основно насочихме погледа си към формата на човека. При това се изясни, че формата на човека е свързана с изразяващото се в движението на небесните тела – ще формулирам изреченията си колкото се може по-внимателно.
към текста >>
От една страна обърнахме поглед към движението на небесните тела, и макар още да не сме разглеждали конкретно тези неща – това п
ред
стои да направим, – все пак получихме поне обща п
ред
става за това, че имаме работа именно с оп
ред
елена под
ред
ба на движещите се космически тела.
Днес бих искал да ви насоча към това, как такива разглеждания водят към съвсем определени резултати.
От една страна обърнахме поглед към движението на небесните тела, и макар още да не сме разглеждали конкретно тези неща – това предстои да направим, – все пак получихме поне обща представа за това, че имаме работа именно с определена подредба на движещите се космически тела.
От друга страна, обърнахме поглед и към формообразуването на човека. От време на време хвърляхме погледи също и към растителното и животинско формообразуване и ще постъпваме така и занапред, привличайки тези неща в помощ на нашето разглеждане. Но основно насочихме погледа си към формата на човека. При това се изясни, че формата на човека е свързана с изразяващото се в движението на небесните тела – ще формулирам изреченията си колкото се може по-внимателно.
към текста >>
От време на време хвърляхме погледи също и към растителното и животинско формообразуване и ще постъпваме така и занап
ред
, привличайки тези неща в помощ на нашето разглеждане.
Днес бих искал да ви насоча към това, как такива разглеждания водят към съвсем определени резултати. От една страна обърнахме поглед към движението на небесните тела, и макар още да не сме разглеждали конкретно тези неща – това предстои да направим, – все пак получихме поне обща представа за това, че имаме работа именно с определена подредба на движещите се космически тела. От друга страна, обърнахме поглед и към формообразуването на човека.
От време на време хвърляхме погледи също и към растителното и животинско формообразуване и ще постъпваме така и занапред, привличайки тези неща в помощ на нашето разглеждане.
Но основно насочихме погледа си към формата на човека. При това се изясни, че формата на човека е свързана с изразяващото се в движението на небесните тела – ще формулирам изреченията си колкото се може по-внимателно.
към текста >>
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са п
ред
ставени от радиуса и сферата.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата.
Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях. Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина. Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
1): п
ред
и всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата. Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис.
1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях.
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина. Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си п
ред
ставяме променлива величина.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата. Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях.
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен п
ред
ставлява с
ред
ната част на човешкия организъм.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата. Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях. Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм.
Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Защото просто трябва да си п
ред
ставим, че пространственото разширяване в двойките ребра, а именно в ребрата, които се съединяват отп
ред
в гръдната кост, следователно до оп
ред
елена степен чрез разреждане на материята, е компенсирано в гръбнака пос
ред
ством уплътнение на материята.
двойки ребра, да е разчленена (рис. 2), но това не трябва да ни вкарва в заблуда.
Защото просто трябва да си представим, че пространственото разширяване в двойките ребра, а именно в ребрата, които се съединяват отпред в гръдната кост, следователно до определена степен чрез разреждане на материята, е компенсирано в гръбнака посредством уплътнение на материята.
към текста >>
Разглеждайки сега формата на човека от тази с
ред
а нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис.
Разглеждайки сега формата на човека от тази среда нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис.
3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неопределени. Ако се придвижим тук надолу от средата (рис. 2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата. И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си. И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
към текста >>
3), а клоните на лемнискатата до оп
ред
елена степен изчезват за нас, по оп
ред
елен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неоп
ред
елени.
Разглеждайки сега формата на човека от тази среда нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис.
3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неопределени.
Ако се придвижим тук надолу от средата (рис. 2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата. И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си. И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
към текста >>
Ако се придвижим тук надолу от с
ред
ата (рис.
Разглеждайки сега формата на човека от тази среда нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис. 3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неопределени.
Ако се придвижим тук надолу от средата (рис.
2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата. И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си. И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
към текста >>
И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в с
ред
ната част на човека, където в този случай можем да си п
ред
ставяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до оп
ред
елена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си.
Разглеждайки сега формата на човека от тази среда нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис. 3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неопределени. Ако се придвижим тук надолу от средата (рис. 2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата.
И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си.
И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
към текста >>
И така, трябва да си п
ред
ставяме, че от с
ред
ната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
Разглеждайки сега формата на човека от тази среда нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис. 3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неопределени. Ако се придвижим тук надолу от средата (рис. 2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата. И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си.
И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
към текста >>
изчезва за нас; имаме и случай, когато затворената лемниската се изражда под с
ред
ната част, а частите от лемнискатата, изчезващи нагоре (в посока на главата), продължават тук, включвайки се по оп
ред
елен начин в радиалното (рис. 4).
изчезва за нас; имаме и случай, когато затворената лемниската се изражда под средната част, а частите от лемнискатата, изчезващи нагоре (в посока на главата), продължават тук, включвайки се по определен начин в радиалното (рис. 4).
към текста >>
Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си п
ред
ставяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си п
ред
ставяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм.
Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм.
към текста >>
При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което п
ред
ставлява Слънцето за човека.
В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас.
При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека.
Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>
Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на оп
ред
елена противоположност във формиращите сили на човека.
В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети.
Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека.
Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето. Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>
Ако си п
ред
ставим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете п
ред
вид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в оп
ред
елена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето.
В съответствие и отвън, в мировото пространство, в движенията на небесните тела намираме забележителни конфигурации на тези движения. Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека.
Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето.
Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>
Трябва до известна степен да си п
ред
ставяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва п
ред
така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
Вчера видяхме, че в образуването на примките на планетите намираме извън нас същия принцип, който като формиращ принцип присъства вътре в нас. При проследяването на този принцип на формиране на примките интересното е това, че примките при Меркурий и Венера се появяват когато тези планети се намират в долно съединение, тоест когато те стоят между Земята и Слънцето, и следователно, когато благодарение на тях се усилва това, което представлява Слънцето за човека. Ако търсим примките на Марс, Юпитер и Сатурн, се оказва, че тези примки се появяват при положение на противостоене на тези планети. Така че от тази противоположност на положенията на съединение и противостоене, можем да намерим нещо, което трябва да съответства на определена противоположност във формиращите сили на човека. Ако си представим, че при Сатурн, Юпитер и Марс, които имат своите примки в положение на противостоене, тези примки, когато са много дейни, развиват съвсем особена дейност, трябва да свържем в човека това образуване на примки с нещо, върху което Слънцето влияе малко – вземете предвид, че тук имаме противостоене; тогава, доколкото Венера и Меркурий развиват своето образуване на примки в положение на съединение, трябва да приведем това образуване на примки в определена връзка с нещо, върху което във формиращите принципи на човека въздейства Слънцето или това, което стои в основата на Слънцето.
Трябва до известна степен да си представяме, че чрез Венера и Меркурий се усилва слънчевото влияние; но слънчевото влияние отстъпва пред така наречените горни планети, които именно по време на образуването на своите примки изразяват нещо, имащо пряко отношение към човека, а не косвено отношение.
към текста >>
Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест пос
ред
ством останалата част на траекторията.
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий.
Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията.
Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис. 5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>
5), трябва да си я п
ред
ставите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я п
ред
ставите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
Ако обмислим това по-нататък и си изясним, че съществува противоположност между радиуса и сферата, трябва само да си спомним формата, която се проявява тук в тези движения, и ще трябва да си кажем: би трябвало Марс, Юпитер и Сатурн да са родствени, доколкото именно техните сфери си съответстват тогава, когато тези планети преминават към образуването на примки, следователно до известна степен тогава, когато сферичното образувание се измества навън. Сатурн, Юпитер и Марс, до известна степен без оглед на другите планети, оказват своите влияния върху това, което при човека е свързано с формирането на сфера, тоест на главата; напротив, доколкото наистина са полярно противоположни, движенията на примките на Венера и Меркурий се изразяват някак си в това, което в човека също е полярно противопоставено на главовото образувание, и, следователно, паралелът се прави не със сферичното образувание, а с радиалното образувание, тоест с това, което при израждането на едната част на лемнискатата враства до известна степен в развитието на крайниците, в радиалното развитие. Това трябва да съотнасяме към Венера и Меркурий. Но тогава сме принудени да си кажем: при горните планети, които развиват примката си в опозиция, това зависи от примката, от развитието на интензивността ѝ по време на формирането на примката; при долните планети Венера и Меркурий, същественото е, че те действат чрез това, което вече не е примка, което е противоположното на примката, тоест посредством останалата част на траекторията. Когато сега схематично изобразя примката на Венера (рис.
5), трябва да си я представите само така, и ще постъпите правилно, ако тази нейна част (пунктираната линия) си я представите като ставаща все по-малко действена, колкото по-надолу отива, тоест затварящото се в траекторията на Венера не се затваря в действието си, а преминава
към текста >>
От това за нас следва нещо съвсем оп
ред
елено.
От това за нас следва нещо съвсем определено.
Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети. Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето. Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки.
към текста >>
Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в с
ред
ата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето.
От това за нас следва нещо съвсем определено. Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети.
Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето.
Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки. Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки.
към текста >>
Ето защо трябва да си п
ред
ставим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях.
От това за нас следва нещо съвсем определено. Следва, че по отношение на това качествено въздействие, което констатираме тук, а също и в орбитата на Слънцето, трябва да виждаме нещо, което по форма стои някак между формите на орбитите на горните планети и формите на орбитите на долните планети. Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето.
Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях.
И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки. Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки. Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската.
към текста >>
Значи, по оп
ред
елен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което п
ред
ставляват траекториите на планетите с техните примки.
Оттук виждате, че откритото от нас в орбиталното движение на Слънцето трябва да го прибавим към всичко това, което в човека се намира в средата между главовото образувание и системата на обмяната на веществата, тоест трябва да добавим ритмичната система към това, което някак е свързано с траекторията на Слънцето. Ето защо трябва да си представим противоположността между траекториите на горните и долните планети, и нещо в траекторията на Слънцето, което се намира между тях. И така, както по отношение на траекторията на Слънцето, така и по отношение на траекторията на Луната, тук обаче е налице нещо много важно. Тук имаме съществения факт, че нито траекторията на Слънцето, нито траекторията на Луната, ако се проследят движенията на тези небесни тела, не притежават образуването на примки. Те нямат примки.
Значи, по определен начин трябва да противопоставим това, което свързва Слънцето и Луната с човека и изобщо със земното същество, и това, което представляват траекториите на планетите с техните примки.
Траекториите на планетите с техните примки съответстват, очевидно, на това, което в човека се закръгля и приема формата на лемниската.
към текста >>
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в оп
ред
елено отношение към звездното небе.
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе.
Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето. Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната? Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното.
към текста >>
Трябва да си п
ред
ставим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето.
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно.
Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето.
Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната? Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното. Във факта, че линията на човешкия гръбнак е свързана с траекторията на Слънцето, а линията на гръбнака на животното е свързана с траекторията на Луната, трябва да търсим морфологичната разлика между човека и животното.
към текста >>
Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без п
ред
разсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното.
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето. Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната?
Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното.
Във факта, че линията на човешкия гръбнак е свързана с траекторията на Слънцето, а линията на гръбнака на животното е свързана с траекторията на Луната, трябва да търсим морфологичната разлика между човека и животното.
към текста >>
Ако помислите, че в човешката вертикала или, по-добре да кажем, в това, което съответства на основната линия на човешкия гръбнак, имаме работа с нещо, което по отношение на този осмислен морфологичен начин на разглеждане съвсем оп
ред
елено показва неговата свързаност с траекторията на Слънцето, не ви остава нищо друго, освен да приведете траекторията на Слънцето във връзка, която, разбира се, в следващите часове трябва да оп
ред
елим още по-точно, с това, което по някакъв начин съвпада с радиуса на Земята, като Земята може да прави движения, така че много от радиусите ѝ да съвпадат с траекторията на Слънцето.
Ако помислите, че в човешката вертикала или, по-добре да кажем, в това, което съответства на основната линия на човешкия гръбнак, имаме работа с нещо, което по отношение на този осмислен морфологичен начин на разглеждане съвсем определено показва неговата свързаност с траекторията на Слънцето, не ви остава нищо друго, освен да приведете траекторията на Слънцето във връзка, която, разбира се, в следващите часове трябва да определим още по-точно, с това, което по някакъв начин съвпада с радиуса на Земята, като Земята може да прави движения, така че много от радиусите ѝ да съвпадат с траекторията на Слънцето.
Във всеки случай трябва да си представяме, че траекторията на Слънцето по своята посока трябва да е разположена радиално към повърхността на Земята. Ако си представим това, не ни остава нищо друго, освен да мислим, че Земята няма как да се върти около Слънцето, и че, следователно, това, което добросъвестно се изчислява като въртене на Земята около Слънцето, непременно би трябвало да е резултат от някакъв друг вид движения.
към текста >>
Във всеки случай трябва да си п
ред
ставяме, че траекторията на Слънцето по своята посока трябва да е разположена радиално към повърхността на Земята.
Ако помислите, че в човешката вертикала или, по-добре да кажем, в това, което съответства на основната линия на човешкия гръбнак, имаме работа с нещо, което по отношение на този осмислен морфологичен начин на разглеждане съвсем определено показва неговата свързаност с траекторията на Слънцето, не ви остава нищо друго, освен да приведете траекторията на Слънцето във връзка, която, разбира се, в следващите часове трябва да определим още по-точно, с това, което по някакъв начин съвпада с радиуса на Земята, като Земята може да прави движения, така че много от радиусите ѝ да съвпадат с траекторията на Слънцето.
Във всеки случай трябва да си представяме, че траекторията на Слънцето по своята посока трябва да е разположена радиално към повърхността на Земята.
Ако си представим това, не ни остава нищо друго, освен да мислим, че Земята няма как да се върти около Слънцето, и че, следователно, това, което добросъвестно се изчислява като въртене на Земята около Слънцето, непременно би трябвало да е резултат от някакъв друг вид движения.
към текста >>
Ако си п
ред
ставим това, не ни остава нищо друго, освен да мислим, че Земята няма как да се върти около Слънцето, и че, следователно, това, което добросъвестно се изчислява като въртене на Земята около Слънцето, непременно би трябвало да е резултат от някакъв друг вид движения.
Ако помислите, че в човешката вертикала или, по-добре да кажем, в това, което съответства на основната линия на човешкия гръбнак, имаме работа с нещо, което по отношение на този осмислен морфологичен начин на разглеждане съвсем определено показва неговата свързаност с траекторията на Слънцето, не ви остава нищо друго, освен да приведете траекторията на Слънцето във връзка, която, разбира се, в следващите часове трябва да определим още по-точно, с това, което по някакъв начин съвпада с радиуса на Земята, като Земята може да прави движения, така че много от радиусите ѝ да съвпадат с траекторията на Слънцето. Във всеки случай трябва да си представяме, че траекторията на Слънцето по своята посока трябва да е разположена радиално към повърхността на Земята.
Ако си представим това, не ни остава нищо друго, освен да мислим, че Земята няма как да се върти около Слънцето, и че, следователно, това, което добросъвестно се изчислява като въртене на Земята около Слънцето, непременно би трябвало да е резултат от някакъв друг вид движения.
към текста >>
Но, естествено, всички детайли, вземани п
ред
вид по отношение на човешкото формиране, са толкова сложни, че краткият лекционен курс не позволява да бъде изложено всичко.
Но, естествено, всички детайли, вземани предвид по отношение на човешкото формиране, са толкова сложни, че краткият лекционен курс не позволява да бъде изложено всичко.
Но ако сериозно се съсредоточите върху качествено-морфологичните описания, ще забележите в самата човешка форма, че имаме работа с някакво преследване на Слънцето от Земята, в определена степен с изпреварващо движение на Слънцето, и някакво преследващо движение на Земята. Тоест трябва да става дума за това, че траекториите на Слънцето и Земята по някакъв начин съвпадат, че Земята по някакъв начин следва Слънцето, така че съществува възможността, радиусите на Земята при нейното въртене да попадат в траекторията на Слънцето, или поне да се намират в определено отношение към нея.
към текста >>
Но ако сериозно се със
ред
оточите върху качествено-морфологичните описания, ще забележите в самата човешка форма, че имаме работа с някакво преследване на Слънцето от Земята, в оп
ред
елена степен с изпреварващо движение на Слънцето, и някакво преследващо движение на Земята.
Но, естествено, всички детайли, вземани предвид по отношение на човешкото формиране, са толкова сложни, че краткият лекционен курс не позволява да бъде изложено всичко.
Но ако сериозно се съсредоточите върху качествено-морфологичните описания, ще забележите в самата човешка форма, че имаме работа с някакво преследване на Слънцето от Земята, в определена степен с изпреварващо движение на Слънцето, и някакво преследващо движение на Земята.
Тоест трябва да става дума за това, че траекториите на Слънцето и Земята по някакъв начин съвпадат, че Земята по някакъв начин следва Слънцето, така че съществува възможността, радиусите на Земята при нейното въртене да попадат в траекторията на Слънцето, или поне да се намират в определено отношение към нея.
към текста >>
Тоест трябва да става дума за това, че траекториите на Слънцето и Земята по някакъв начин съвпадат, че Земята по някакъв начин следва Слънцето, така че съществува възможността, радиусите на Земята при нейното въртене да попадат в траекторията на Слънцето, или поне да се намират в оп
ред
елено отношение към нея.
Но, естествено, всички детайли, вземани предвид по отношение на човешкото формиране, са толкова сложни, че краткият лекционен курс не позволява да бъде изложено всичко. Но ако сериозно се съсредоточите върху качествено-морфологичните описания, ще забележите в самата човешка форма, че имаме работа с някакво преследване на Слънцето от Земята, в определена степен с изпреварващо движение на Слънцето, и някакво преследващо движение на Земята.
Тоест трябва да става дума за това, че траекториите на Слънцето и Земята по някакъв начин съвпадат, че Земята по някакъв начин следва Слънцето, така че съществува възможността, радиусите на Земята при нейното въртене да попадат в траекторията на Слънцето, или поне да се намират в определено отношение към нея.
към текста >>
Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в оп
ред
елена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на оп
ред
елено съзвездие.
Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия. Но това не е така, това всъщност не е така!
Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие.
Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса). Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите. Съвсем не става дума да правим революция в астрономията. Това не е такъв случай.
към текста >>
Ако си създадете съответната п
ред
става за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса).
Естествено, сега можете да възразите, че всичко това противоречи на твърденията на обичайната астрономия. Но това не е така, това всъщност не е така! Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие.
Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса).
Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите. Съвсем не става дума да правим революция в астрономията. Това не е такъв случай. Ако си представяте, че движението на Земята става примерно така,(рис.
към текста >>
Ако си п
ред
ставяте, че движението на Земята става примерно така,(рис.
Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса). Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите. Съвсем не става дума да правим революция в астрономията. Това не е такъв случай.
Ако си представяте, че движението на Земята става примерно така,(рис.
6) и
към текста >>
Слънцето също има някакво движение, лесно можете да си п
ред
ставите, че ако Земята следва Слънцето и Слънцето се движи, безспорно няма необходимост, също и спо
ред
възгледа на съвременната астрономия, Земята тук да изпреварва Слънцето, а ако Слънцето се изплъзва тук, Земята може някак да се движи след него по самата траектория на Слънцето.
Слънцето също има някакво движение, лесно можете да си представите, че ако Земята следва Слънцето и Слънцето се движи, безспорно няма необходимост, също и според възгледа на съвременната астрономия, Земята тук да изпреварва Слънцето, а ако Слънцето се изплъзва тук, Земята може някак да се движи след него по самата траектория на Слънцето.
Възможно е даже, ако погледнете хипотетичната скорост, пресметната за траекторията на Слънцето, да получите за резултиращото движение, образувано от приетото движение на Земята и приетото движение на Слънцето, много симпатичен математически резултат, даже със съответстващата скорост, позволяваща включване в днешната астрономия. Бих искал само да обърнете внимание, че изказаните тук неща, съвсем не се излагат без връзка със съвременната астрономия, а с по-задълбочено отношение към определени теории, които вземат предвид само някои движения, а други оставят без внимание. Моята задача тук не е да правя революция в астрономията – особено подчертавам това, за да няма приказки, – моята задача е да съединя формообразуването на човека с движенията на небесните тела и изобщо с цялата система на космоса. Впрочем, обръщам ви внимание, че съвсем не е просто съвместното осмисляне на астрономическите наблюдения с приетите конструкции на орбитите на небесните тела, доколкото – както знаете от втория закон на Кеплер – съществена характеристика, от която зависят формите на орбитите са радиус-векторите, тоест скоростта, която има радиус-векторът. И така, цялата форма на траекторията зависи от формата на радиус-вектора.
към текста >>
Бих искал само да обърнете внимание, че изказаните тук неща, съвсем не се излагат без връзка със съвременната астрономия, а с по-задълбочено отношение към оп
ред
елени теории, които вземат п
ред
вид само някои движения, а други оставят без внимание.
Слънцето също има някакво движение, лесно можете да си представите, че ако Земята следва Слънцето и Слънцето се движи, безспорно няма необходимост, също и според възгледа на съвременната астрономия, Земята тук да изпреварва Слънцето, а ако Слънцето се изплъзва тук, Земята може някак да се движи след него по самата траектория на Слънцето. Възможно е даже, ако погледнете хипотетичната скорост, пресметната за траекторията на Слънцето, да получите за резултиращото движение, образувано от приетото движение на Земята и приетото движение на Слънцето, много симпатичен математически резултат, даже със съответстващата скорост, позволяваща включване в днешната астрономия.
Бих искал само да обърнете внимание, че изказаните тук неща, съвсем не се излагат без връзка със съвременната астрономия, а с по-задълбочено отношение към определени теории, които вземат предвид само някои движения, а други оставят без внимание.
Моята задача тук не е да правя революция в астрономията – особено подчертавам това, за да няма приказки, – моята задача е да съединя формообразуването на човека с движенията на небесните тела и изобщо с цялата система на космоса. Впрочем, обръщам ви внимание, че съвсем не е просто съвместното осмисляне на астрономическите наблюдения с приетите конструкции на орбитите на небесните тела, доколкото – както знаете от втория закон на Кеплер – съществена характеристика, от която зависят формите на орбитите са радиус-векторите, тоест скоростта, която има радиус-векторът. И така, цялата форма на траекторията зависи от формата на радиус-вектора. Ако това е така, във формите на траекториите, срещани от нас, трябва да виждаме нещо, по отношение на което при известни обстоятелства, в един аспект можем да се отдадем на илюзии. Може да се окаже, че в това, което изчисляваме, изхождайки от скоростта и пак от дължината на радиус-вектора, имаме вече не първоначалните величини, а отново резултиращи значения на първоначалните величини, така че полученият мним образ сочи към нещо по-отдалечено.
към текста >>
И след това тя има и трето Слънце, пос
ред
ством което тя отново коригира нещата, които след провеждането на първата корекция пак не се съгласуват.
Защото виждате, че ако в духа на нашата днешна астрономия поискате да пресметнете положението на Слънцето за някакъв ден и час, в действителност днес ще ви потрябва повече от някакво просто изчисление, изхождащо примерно от елементарния закон: Земята се движи около Слънцето. Отбелязвали сме като особено забележително, че в древната мистерийна астрономия – не в екзотеричната – се е говорило не за едно Слънце, а за три Слънца[2], че са различавали три Слънца. Тук трябва да призная, че, собствено, не намирам в това нищо необикновено, защото съвременната астрономия също говори за три Слънца[3]. Тя говори за Слънце, чиято траектория се пресмята като видимото отражение на движението на Земята около Слънцето. Тя има едно Слънце, чието движение изчислява, след това има още едно Слънце, което, собствено, е измислено Слънце, чрез което тя коригира някои неща, които не се съгласуват, нали така?
И след това тя има и трето Слънце, посредством което тя отново коригира нещата, които след провеждането на първата корекция пак не се съгласуват.
Така че в съвременната астрономията наистина се различават три Слънца: едно реално и две измислени. Те са необходими, доколкото това, което се пресмята, не съответства на действителното местоположение на Слънцето. Винаги се налагат корекции. Това вече ви подсказва, че не можем много да се доверяваме на нашите изчисления, че са необходими вече други средства, за да се създадат адекватни представи за движенията на небесните тела, различни от тези, които в днешно време се създават, изхождайки от формулите, по които пресмятаме.
към текста >>
Това вече ви подсказва, че не можем много да се доверяваме на нашите изчисления, че са необходими вече други с
ред
ства, за да се създадат адекватни п
ред
стави за движенията на небесните тела, различни от тези, които в днешно време се създават, изхождайки от формулите, по които пресмятаме.
Тя има едно Слънце, чието движение изчислява, след това има още едно Слънце, което, собствено, е измислено Слънце, чрез което тя коригира някои неща, които не се съгласуват, нали така? И след това тя има и трето Слънце, посредством което тя отново коригира нещата, които след провеждането на първата корекция пак не се съгласуват. Така че в съвременната астрономията наистина се различават три Слънца: едно реално и две измислени. Те са необходими, доколкото това, което се пресмята, не съответства на действителното местоположение на Слънцето. Винаги се налагат корекции.
Това вече ви подсказва, че не можем много да се доверяваме на нашите изчисления, че са необходими вече други средства, за да се създадат адекватни представи за движенията на небесните тела, различни от тези, които в днешно време се създават, изхождайки от формулите, по които пресмятаме.
към текста >>
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма оп
ред
еленост това, което досега сме имали п
ред
вид, бих казал, в общите п
ред
стави за траекториите на планетите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества.
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма определеност това, което досега сме имали предвид, бих казал, в общите представи за траекториите на планетите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества.
Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства. Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата.
към текста >>
Тук вече е необходимо без п
ред
убеждение да погледнем, как се отнасят в оп
ред
елено отношение едно към друго, собствено, природните царства.
Но ние няма да успеем да доведем до по-голяма определеност това, което досега сме имали предвид, бих казал, в общите представи за траекториите на планетите, ако не се придвижим по-нататък в разглеждането на самите земни същества.
Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства.
Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
към текста >>
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и п
ред
и двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства. Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата.
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез оп
ред
елени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой
ред
чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се п
ред
стави връзката в
ред
а на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното.
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека.
И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия
ред
природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално.
Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
Ако сравните, п
ред
и всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които п
ред
лага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание.
Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание.
Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение. Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно.
към текста >>
Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си п
ред
ставим продължението му в многогодишното растение.
Ако сравните, преди всичко, растителното същество с животното, ако съпоставите помежду им всички неща, които предлага наблюдението, ще откриете, че в животното няма изобщо нищо, което може да се разглежда като продължение на растителното образувание.
Разглеждайки най-простото едногодишно растително образувание, можем да си представим продължението му в многогодишното растение.
Обаче е невъзможно от органичните формиращи принципи да се извлече нещо, което би сочило към продължаване на растителното образувание в посока към животинското образувание. Напротив, напълно възможно е да се намери полярната противоположност между растителното образувание и животинското образувание. Тази полярна противоположност може просто да се схване в най-набиващата се на очи проява на противоположността между растението и животното в асимилационните процеси по отношение на въглерода и използването на кислорода. Трябва, разбира се, непременно да обърнете внимание тези неща да се разглеждат правилно. Недостатъчно е да се каже, че животното вдишва кислород, а растението сякаш издишва кислород, а вдишва въглероден двуокис.
към текста >>
П
ред
ставете си, че това, което тук в оп
ред
елено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес.
Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното.
към текста >>
Не можете да си п
ред
ставите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност.
Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното.
Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Но можете да си п
ред
ставите това, което трябва да бъде п
ред
отвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното.
Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението.
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го п
ред
ставите като процес на образуване на растението.
Представете си, че това, което тук в определено отношение възниква като процес на отделяне, и което при животното трябва да бъде отделено, при растенията съставлява формиращия процес. Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението.
Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението.
Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното. Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си п
ред
ставите идеалната с
ред
а и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
Тук наистина е налице очевидна противоположност. Не можете да си представите процеса на формиране на растението продължен по права линия, така че от него да се получи процесът на образуването на животното. Но можете да си представите това, което трябва да бъде предотвратено в животинския процес на формиране, като обратен на процеса на формиране на растението. Както процесът на формиране на животното чрез въглената киселина отделя въглерода благодарение на кислорода, така, ако обърнете този процес, можете да си го представите като процес на образуване на растението. Така че няма да стигнете до някакво праволинейно продължение от растението към животното.
Но без да изпадате в лъжлива символика, можете да си представите идеалната среда и от едната страна да виждате процес на образуване на растението, а от другата страна – процес на образуване на животното: процес на разклоняване[5] (рис. 7).
към текста >>
Намиращото се в с
ред
ата ни се п
ред
ставя, п
ред
и всичко като идеалната с
ред
а, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното.
Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо. Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се п
ред
ставя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното.
Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо.
Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Ако си п
ред
ставите многогодишното растение, не можете да си п
ред
ставите нищо друго, освен това, което се намира в оп
ред
елено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното. Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо.
Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация.
Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението. Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си п
ред
ставите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си п
ред
ставя, че процесът на формиране на животното не излиза извън п
ред
елите си, а изостава от развитието си.
Намиращото се в средата ни се представя, преди всичко като идеалната среда, така че продължавайки по права линия процеса на образуване на растението, бихме стигнали до многогодишното растение, а не до животното. Но ако стигаме до многогодишното растение, тутакси ни се представя нещо, което е нужно само да се проследи достатъчно далеко, за да се стигне до още нещо. Ако си представите многогодишното растение, не можете да си представите нищо друго, освен това, което се намира в определено отношение като продължение на този поток на развитието на многогодишното растение като път към минерализация. Тук имате път към минерализация и с право може да се каже: в прякото продължение на процеса на образуване на растенията получаваме път към минерализацията. Ако търсим полярната противоположност при другия клон, при клона на образуването на животното, естествено е всеки продължаващ да върви схематично, да каже, че и тук трябва да се продължи другата страна, другият клон на разклонението.
Обаче това не би било полярно продължение, и сега трябва да си представите: в процеса на образуване на растението имаме продължение; в процеса на образуване на животното трябва да вървя по негативния път, трябва да се върна, тук трябва да се обърна обратно, трябва да си представя, че процесът на формиране на животното не излиза извън пределите си, а изостава от развитието си.
към текста >>
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам п
ред
вид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една п
ред
става.
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа.
Всъщност ние сме задължени за своето човешко формиране на обстоятелството, че по време на своето ембрионално формиране не сме се придвижили толкова далеч като животните, а сме изостанали. Така че, разглеждайки тези три царства съвсем външно, извън хипотезите, сме принудени да прокараме тук наистина забележителна математическа линия, а именно такава, която при продължаването ѝ изчезва, когато от животното преминаваме към човека, а тук – линия (при растението), която продължава (рис. 8). Отново разширение на математиката!
към текста >>
Това е напълно закономерна математическа п
ред
става.
При изчертаването на тази схема съществува разлика, явяваща се чисто математически: има линии, които, ако ги продължим, се удължават, и такива, които, ако ги продължим, се скъсяват.
Това е напълно закономерна математическа представа.
И така, ако искаме схематично да разположим природните царства, трябва да ги разположим така, че да имаме някаква идеална точка, от която се разклоняват растителното царство, животинското царство, и след това трябва да продължим линиите, но линията на растителното царство трябва да я продължим така, че при своето продължаване да става по-дълга, а линията на животинското царство да се продължи така, че при своето продължаване да става по-къса. Това е изцяло математическа представа. Тогава ще получим отношенията между природните царства, първо просто съпоставяйки ги. Сега възниква въпросът – и този въпрос сега го представяме само като въпрос, на който е важно да се отговори: кое всъщност съответства на тази идеална точка? Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
към текста >>
Това е изцяло математическа п
ред
става.
При изчертаването на тази схема съществува разлика, явяваща се чисто математически: има линии, които, ако ги продължим, се удължават, и такива, които, ако ги продължим, се скъсяват. Това е напълно закономерна математическа представа. И така, ако искаме схематично да разположим природните царства, трябва да ги разположим така, че да имаме някаква идеална точка, от която се разклоняват растителното царство, животинското царство, и след това трябва да продължим линиите, но линията на растителното царство трябва да я продължим така, че при своето продължаване да става по-дълга, а линията на животинското царство да се продължи така, че при своето продължаване да става по-къса.
Това е изцяло математическа представа.
Тогава ще получим отношенията между природните царства, първо просто съпоставяйки ги. Сега възниква въпросът – и този въпрос сега го представяме само като въпрос, на който е важно да се отговори: кое всъщност съответства на тази идеална точка? Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
към текста >>
Сега възниква въпросът – и този въпрос сега го п
ред
ставяме само като въпрос, на който е важно да се отговори: кое всъщност съответства на тази идеална точка?
При изчертаването на тази схема съществува разлика, явяваща се чисто математически: има линии, които, ако ги продължим, се удължават, и такива, които, ако ги продължим, се скъсяват. Това е напълно закономерна математическа представа. И така, ако искаме схематично да разположим природните царства, трябва да ги разположим така, че да имаме някаква идеална точка, от която се разклоняват растителното царство, животинското царство, и след това трябва да продължим линиите, но линията на растителното царство трябва да я продължим така, че при своето продължаване да става по-дълга, а линията на животинското царство да се продължи така, че при своето продължаване да става по-къса. Това е изцяло математическа представа. Тогава ще получим отношенията между природните царства, първо просто съпоставяйки ги.
Сега възниква въпросът – и този въпрос сега го представяме само като въпрос, на който е важно да се отговори: кое всъщност съответства на тази идеална точка?
Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
към текста >>
Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой
ред
тук в с
ред
ата съответства на тази идеална точка.
Това е напълно закономерна математическа представа. И така, ако искаме схематично да разположим природните царства, трябва да ги разположим така, че да имаме някаква идеална точка, от която се разклоняват растителното царство, животинското царство, и след това трябва да продължим линиите, но линията на растителното царство трябва да я продължим така, че при своето продължаване да става по-дълга, а линията на животинското царство да се продължи така, че при своето продължаване да става по-къса. Това е изцяло математическа представа. Тогава ще получим отношенията между природните царства, първо просто съпоставяйки ги. Сега възниква въпросът – и този въпрос сега го представяме само като въпрос, на който е важно да се отговори: кое всъщност съответства на тази идеална точка?
Тук можем да осъзнаем, че формообразуването трябва да свързва тук с тази идеална точка различните природни царства по такъв начин, както движенията във Вселената трябва да бъдат свързани с нещо, което на свой ред тук в средата съответства на тази идеална точка.
към текста >>
Блаватска в своята „Тайна доктрина“,т.З,гл.ХХШ, говори по-подробно както въобще за този възглед, така и за п
ред
ставителя му Юлиан Отстъпник.
[2] в древната мистерийна астрономия… се е говорило..за три Слънца – за това свидетелства Юлиан Отстъпник в своето произведение „Към царя Слънце“ (виж Anna Margaret Derbe, “Изменение на личността в историческия процес“, Щутгарт 1979, S 39 ff). Е. П.
Блаватска в своята „Тайна доктрина“,т.З,гл.ХХШ, говори по-подробно както въобще за този възглед, така и за представителя му Юлиан Отстъпник.
Сравнете също с изнесената след този курс лекция в Лондон от 24.4.1922 в „Слънчевите мистерии и мистериите на смъртта и възкресението“, GA 211
към текста >>
4.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се п
ред
ставя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес.
Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес.
За по-нататъшното разглеждане в следващите дни е особено важно да представим днес един определен факт, а именно фактът, който ще ви съобщя, като прочета един цитат от Архимед[1] относно възгледа на Аристарх Самоски[2] за мировата система, за звездната система. Архимед казва: „Според него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той предполага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”.
към текста >>
За по-нататъшното разглеждане в следващите дни е особено важно да п
ред
ставим днес един оп
ред
елен факт, а именно фактът, който ще ви съобщя, като прочета един цитат от Архимед[1] относно възгледа на Аристарх Самоски[2] за мировата система, за звездната система.
Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес.
За по-нататъшното разглеждане в следващите дни е особено важно да представим днес един определен факт, а именно фактът, който ще ви съобщя, като прочета един цитат от Архимед[1] относно възгледа на Аристарх Самоски[2] за мировата система, за звездната система.
Архимед казва: „Според него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той предполага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”.
към текста >>
Архимед казва: „Спо
ред
него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той п
ред
полага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”.
Вие, разбира се, знаете, че развитието на астрономическите възгледи в популярната литература се представя така, че се казва: до епохата на Коперник е господствала мировата система на Птолемей и благодарение на Коперник, духовно достояние на цивилизования свят е станала системата, която със съответните модификации признаваме и днес. За по-нататъшното разглеждане в следващите дни е особено важно да представим днес един определен факт, а именно фактът, който ще ви съобщя, като прочета един цитат от Архимед[1] относно възгледа на Аристарх Самоски[2] за мировата система, за звездната система.
Архимед казва: „Според него светът е доста по-голям, отколкото се казва, защото той предполага, че звездите и Слънцето са неподвижни, че Земята се върти около Слънцето като център, и че сферата на неподвижните звезди, центърът на която също се намира в Слънцето, е толкова голяма, че дължината на окръжността, описвана от Земята, се отнася така към разстоянието до неподвижните звезди, както центърът на кълбото към своята повърхност”.
към текста >>
Аристарх Самоски е живял в трети век п
ред
и християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в оп
ред
елена област са били водещи личности в духовния живот, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия.
Ако разбирате тези думи, характеризиращи пространствения мироглед на Аристарх Самоски, ще си кажете: между пространствения образ на света на Аристарх Самоски и нашия пространствен образ за света, какъвто се е формирал от времето на Коперник, няма абсолютно никаква разлика.
Аристарх Самоски е живял в трети век преди християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в определена област са били водещи личности в духовния живот, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия.
И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото съзнание на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х. Можете лесно да повярвате, че това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора[3]. Който изучава развитието на духовния възглед на човечеството, ще намери в определена област на човешкото развитие – макар днес това да е трудно да се потвърди посредством външните документи, – че хелиоцентричният мироглед се признава от тези, които във връзка с това признаване вземат предвид толкова повече, колкото по-назад от Аристарх Самоски се връщат в ранните епохи. И ако се върнем във времето, което сме свикнали да наричаме трети следатлантски период, ще трябва да кажем, че при компетентните хора, при тези хора, които са се смятали за авторитети в тези неща, в третия следатлантски период повсеместно е съществувал хелиоцентричният мироглед, който Архимед описва като съществуващ при Аристарх Самоски, описва го така, че не можем да го различим от съвременния.
към текста >>
Който изучава развитието на духовния възглед на човечеството, ще намери в оп
ред
елена област на човешкото развитие – макар днес това да е трудно да се потвърди пос
ред
ством външните документи, – че хелиоцентричният мироглед се признава от тези, които във връзка с това признаване вземат п
ред
вид толкова повече, колкото по-назад от Аристарх Самоски се връщат в ранните епохи.
Ако разбирате тези думи, характеризиращи пространствения мироглед на Аристарх Самоски, ще си кажете: между пространствения образ на света на Аристарх Самоски и нашия пространствен образ за света, какъвто се е формирал от времето на Коперник, няма абсолютно никаква разлика. Аристарх Самоски е живял в трети век преди християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в определена област са били водещи личности в духовния живот, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия. И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото съзнание на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х. Можете лесно да повярвате, че това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора[3].
Който изучава развитието на духовния възглед на човечеството, ще намери в определена област на човешкото развитие – макар днес това да е трудно да се потвърди посредством външните документи, – че хелиоцентричният мироглед се признава от тези, които във връзка с това признаване вземат предвид толкова повече, колкото по-назад от Аристарх Самоски се връщат в ранните епохи.
И ако се върнем във времето, което сме свикнали да наричаме трети следатлантски период, ще трябва да кажем, че при компетентните хора, при тези хора, които са се смятали за авторитети в тези неща, в третия следатлантски период повсеместно е съществувал хелиоцентричният мироглед, който Архимед описва като съществуващ при Аристарх Самоски, описва го така, че не можем да го различим от съвременния.
към текста >>
Съвсем не е произволно това, че включих тази система именно сега, след като вчера ви насочих към една оп
ред
елена идеална точка в историята на развитието на природните царства, а ще видим, че между тези факти съществува органична връзка.
И така, трябва да кажем: своеобразието се състои в това, че хелиоцентричният мироглед присъства в човешкото мислене, заменя се от системата на Птолемей и отново се отвоюва в петия следатлантски период. Работата стои така, че в действителност системата на Птолемей има решаващо значение по същество само за четвъртия следатлантски период.
Съвсем не е произволно това, че включих тази система именно сега, след като вчера ви насочих към една определена идеална точка в историята на развитието на природните царства, а ще видим, че между тези факти съществува органична връзка.
Но ще трябва да се занимаем малко по-подробно с приведените факти.
към текста >>
Птолемей си е п
ред
ставял, всъщност, ситуацията така, че ако допуснем, че тук е Земята, тук, около нея небето на неподвижните звезди, то Слънцето се движи около Земята по ексцентрична окръжност.
В какво е същността на мировата система на Птолемей? Същността е в това, че Птолемей[4] и неговите поддръжници отново са се върнали към възгледа за неподвижната Земя, за движението около Земята на небосвода на неподвижните звезди, а също и за движението на Слънцето около Земята, и че той е съставил особени математически формули за движенията на планетите, с чиито видими образи вече се занимавахме.
Птолемей си е представял, всъщност, ситуацията така, че ако допуснем, че тук е Земята, тук, около нея небето на неподвижните звезди, то Слънцето се движи около Земята по ексцентрична окръжност.
Планетите също се движат по окръжности, но той не допуска, че те се движат просто така, както Слънцето се движи по една окръжност (рис. 1).
към текста >>
Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой
ред
е център на някаква окръжност.
Това не става така.
Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност.
Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2). И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място.
към текста >>
И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой
ред
се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения.
Това не става така. Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност. Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2).
И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения.
За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място. Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му. Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5].
към текста >>
Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в оп
ред
елено време на оп
ред
елено място.
Но той допуска някаква точка, движеща се по тази ексцентрична окръжност, която той нарича „деферент“, и тази точка на свой ред е център на някаква окръжност. Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2). И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност.
Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място.
Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му. Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5]. Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати. Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения.
към текста >>
П
ред
извиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му.
Той допуска, че планетата се движи по тази окръжност, така че истинската траектория на движение на планетата възниква от взаимодействието на движението по този кръг (1) и по този кръг (2). И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място.
Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му.
Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5]. Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати. Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения. – Тук (в системата на Коперник) имаме Слънцето в центъра, планетите се движат по окръжности или по елипси около Слънцето.
към текста >>
Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае спо
ред
резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности спо
ред
Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5].
И така, казваме, че в случая на Венера Птолемей приема, че тя на свой ред се върти по окръжност (2), центърът на която се движи по тази окръжност (1), така че, собствено, пътят на Венера е резултиращо движение от тези две движения. За да се разбере това движение, трябва да се приемат тези две окръжности: тази окръжност, деферентът (1) и малката окръжност, явяваща се в такъв случай епициклична (2). Такива движения Птолемей приема за Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий, но не и за Слънцето, докато Луната също я заставя да се движи и по малка епициклична окръжност. Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място. Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му.
Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5].
Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати. Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения. – Тук (в системата на Коперник) имаме Слънцето в центъра, планетите се движат по окръжности или по елипси около Слънцето. Това е много просто, нали така?
към текста >>
Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива п
ред
имно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения.
Тези допускания са били основани на това, че последователите на Птолемей са пресметнали – всъщност може да се каже, че много внимателно са пресметнали – местата на небето, в които се намират планетите, и оттук те са образували тези движения, за да разберат, че планетите са в определено време на определено място. Предизвиква удивление точността или поне относителната точност на разчетите на Птолемей и последователите му. Тази точност е такава, че, ако, например, днес начертаем траекторията на някоя планета, да кажем Марс, в съответствие със съвременните ни астрономически изчисления и след това сравним това, което днес може да се начертае според резултатите от наблюденията като тази така наречена видима траектория на Марс, с това, което е начертано на основата на теорията на деферентите и епицикличните окръжности според Птолемей, едва ли тези две криви ще се различават помежду си[5]. Има съвсем незначителна разлика, която е резултат от това, че днес за пресмятанията се използват по-точни резултати от наблюденията. И така, по отношение на точността на наблюденията тези хора, собствено, не са далеч от днешните резултати.
Това, че те са приели тази своеобразна система на планетните движения, при която на очи се набива предимно нейната сложност – системата на Коперник е значително по-проста, – не е зависело от техните наблюдения.
– Тук (в системата на Коперник) имаме Слънцето в центъра, планетите се движат по окръжности или по елипси около Слънцето. Това е много просто, нали така? Тук (рис. 1) това е много сложно, тук имаме работа с кръгова траектория, и още един път с окръжност, и даже с ексцентрична окръжност.
към текста >>
Той п
ред
ставя движенията на небесните тела чрез математически линии.
С какво се различават тези начини на мислене относно мировата система? Разбира се, трудно е да се говори популярно за тези разлики по причината, че много неща външно изглеждат еднакво, но вътрешно са съвсем различни. Когато Архимед описва по такъв начин системата на Аристарх Самоски, трябва да кажем: тази хелиоцентрична система, собствено, съвсем не се различава от системата на Коперник. – Но ако се задълбочим в целия дух на мировата система на Аристарх, все пак ще намерим нещо различно. При Аристарх Самоски също е налице задължително проследяване на външните явления с помощта на математически линии.
Той представя движенията на небесните тела чрез математически линии.
Последователите на Коперник също представят тези движения на небесните тела посредством математически линии. И между тях се намира забележителната система на Птолемей. Не може да се каже, че тук математическата представа съвпада с това, което се наблюдава.
към текста >>
Последователите на Коперник също п
ред
ставят тези движения на небесните тела пос
ред
ством математически линии.
Разбира се, трудно е да се говори популярно за тези разлики по причината, че много неща външно изглеждат еднакво, но вътрешно са съвсем различни. Когато Архимед описва по такъв начин системата на Аристарх Самоски, трябва да кажем: тази хелиоцентрична система, собствено, съвсем не се различава от системата на Коперник. – Но ако се задълбочим в целия дух на мировата система на Аристарх, все пак ще намерим нещо различно. При Аристарх Самоски също е налице задължително проследяване на външните явления с помощта на математически линии. Той представя движенията на небесните тела чрез математически линии.
Последователите на Коперник също представят тези движения на небесните тела посредством математически линии.
И между тях се намира забележителната система на Птолемей. Не може да се каже, че тук математическата представа съвпада с това, което се наблюдава.
към текста >>
Не може да се каже, че тук математическата п
ред
става съвпада с това, което се наблюдава.
– Но ако се задълбочим в целия дух на мировата система на Аристарх, все пак ще намерим нещо различно. При Аристарх Самоски също е налице задължително проследяване на външните явления с помощта на математически линии. Той представя движенията на небесните тела чрез математически линии. Последователите на Коперник също представят тези движения на небесните тела посредством математически линии. И между тях се намира забележителната система на Птолемей.
Не може да се каже, че тук математическата представа съвпада с това, което се наблюдава.
към текста >>
Математическата п
ред
става не се опира на последователността на наблюдаваните точки, а математическата п
ред
става изглежда като нещо, което, за да се справи с наблюденията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на наблюдения; и тогава се открива, че ако имаш такива п
ред
стави, наблюденията могат да бъдат разбрани.
Виждате ли, това е коренна разлика.
Математическата представа не се опира на последователността на наблюдаваните точки, а математическата представа изглежда като нещо, което, за да се справи с наблюденията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на наблюдения; и тогава се открива, че ако имаш такива представи, наблюденията могат да бъдат разбрани.
Представете си все пак, че човек би създал днес модел на планетната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на планетите, и тези жици биха означавали за него орбитите на планетите. Следователно, той би обединил местоположението на планетите до определена степен посредством математически линии. Птолемей не е правил така. Птолемей е можел така да конструира своя модел, че би приел центъра на въртене примерно тук, тук би взел един прът, водещ до ръба на въртящото се колело, като на края на този прът би поставил друго въртящо се колело. Така би създал модела си той (рис. 2).
към текста >>
П
ред
ставете си все пак, че човек би създал днес модел на планетната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на планетите, и тези жици биха означавали за него орбитите на планетите.
Виждате ли, това е коренна разлика. Математическата представа не се опира на последователността на наблюдаваните точки, а математическата представа изглежда като нещо, което, за да се справи с наблюденията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на наблюдения; и тогава се открива, че ако имаш такива представи, наблюденията могат да бъдат разбрани.
Представете си все пак, че човек би създал днес модел на планетната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на планетите, и тези жици биха означавали за него орбитите на планетите.
Следователно, той би обединил местоположението на планетите до определена степен посредством математически линии. Птолемей не е правил така. Птолемей е можел така да конструира своя модел, че би приел центъра на въртене примерно тук, тук би взел един прът, водещ до ръба на въртящото се колело, като на края на този прът би поставил друго въртящо се колело. Така би създал модела си той (рис. 2).
към текста >>
Следователно, той би обединил местоположението на планетите до оп
ред
елена степен пос
ред
ством математически линии.
Виждате ли, това е коренна разлика. Математическата представа не се опира на последователността на наблюдаваните точки, а математическата представа изглежда като нещо, което, за да се справи с наблюденията, се отстранява от тях, става нещо различно от са̀мо простото обединяване на наблюдения; и тогава се открива, че ако имаш такива представи, наблюденията могат да бъдат разбрани. Представете си все пак, че човек би създал днес модел на планетната система, където той би разположил Слънцето, би прекарал жици, които изобразяват орбитите на планетите, и тези жици биха означавали за него орбитите на планетите.
Следователно, той би обединил местоположението на планетите до определена степен посредством математически линии.
Птолемей не е правил така. Птолемей е можел така да конструира своя модел, че би приел центъра на въртене примерно тук, тук би взел един прът, водещ до ръба на въртящото се колело, като на края на този прът би поставил друго въртящо се колело. Така би създал модела си той (рис. 2).
към текста >>
Този, създаден от него модел, който живее в неговите п
ред
стави като математически образ, няма съвсем никакво сходство с това, което се наблюдава външно.
Този, създаден от него модел, който живее в неговите представи като математически образ, няма съвсем никакво сходство с това, което се наблюдава външно.
Неговият математически образ е нещо различно от това, което е външно видимо. А сега се връщаме в системата на Коперник, където отделните места на емпиричното наблюдение отново се свързват с математически линии, които съответстват на това, което е било така и при Аристарх Самоски. – Но дали е наистина същото? Ето за какво трябва да попитаме: Същото ли е това?
към текста >>
Мисля, че ако проследите от какви п
ред
поставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле.
Мисля, че ако проследите от какви предпоставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле.
Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо мислено е конструирал за себе си планетната система така, както ние мислено конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност. Тоест той по определен начин е изхождал от някакъв вид априорно математическо съждение и го е приложил към емпиричните факти.
към текста >>
Тоест той по оп
ред
елен начин е изхождал от някакъв вид априорно математическо съждение и го е приложил към емпиричните факти.
Мисля, че ако проследите от какви предпоставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле. Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо мислено е конструирал за себе си планетната система така, както ние мислено конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност.
Тоест той по определен начин е изхождал от някакъв вид априорно математическо съждение и го е приложил към емпиричните факти.
към текста >>
Тя е дотолкова сложна, че когато са я п
ред
ставили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли.
Но какво все пак стои в основата на тази сложна система на Птолемей, какво я прави толкова сложна?
Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли.
Но не се ли съдържа в това разположение на ориентирани кръгове и епицикли нещо, което все пак има някаква връзка със съдържанието на действителността? Бих искал да ви поставя този въпрос: действително ли това е само плод на фантазията, или в него се съдържа нещо, което насочва към това, че тук измисленото има отношение към действителността? Ще можем да решим това, ако разгледаме този предмет малко по-детайлно.
към текста >>
Ще можем да решим това, ако разгледаме този п
ред
мет малко по-детайлно.
Но какво все пак стои в основата на тази сложна система на Птолемей, какво я прави толкова сложна? Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли. Но не се ли съдържа в това разположение на ориентирани кръгове и епицикли нещо, което все пак има някаква връзка със съдържанието на действителността? Бих искал да ви поставя този въпрос: действително ли това е само плод на фантазията, или в него се съдържа нещо, което насочва към това, че тук измисленото има отношение към действителността?
Ще можем да решим това, ако разгледаме този предмет малко по-детайлно.
към текста >>
Виждате ли, ако изцяло в смисъла на системата на Птолемей, тоест полагайки в основата птолемеевата теория за движението на Слънцето се проследи видимото движение на Слънцето, както го наричаме, видимите движения на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, може да се каже, че ъглите на движение винаги показват оп
ред
елена величина.
Виждате ли, ако изцяло в смисъла на системата на Птолемей, тоест полагайки в основата птолемеевата теория за движението на Слънцето се проследи видимото движение на Слънцето, както го наричаме, видимите движения на Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, може да се каже, че ъглите на движение винаги показват определена величина.
Затова можем да сравняваме движенията, които показват местата на съответните небесни тела на небето. Слънцето няма епициклично движение. Затова можем да кажем, че ежедневното му движение по епицикъл е равно на нула. Напротив, ако сравним с това ежедневното движение по епицикъл на Меркурий, трябва да го изразим с някакво число, което ще наречем х1, на Венера – х2, на Марс – хз, на Юпитер – х4, и на Сатурн – х5. А сега да разгледаме движенията, които извършват в смисъла на птолемеевата система центровете на епициклите по деферентите.
към текста >>
Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил оп
ред
елящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти.
Виждате, че тук съществува удивителна закономерност! Тази закономерност ни кара по друг начин да погледнем космическото значение на центъра на епициклите на Венера и Меркурий, които наричаме най-близки до Слънцето планети, отколкото при Юпитер, Марс, Сатурн и така нататък, които наричаме отдалечени от Слънцето планети. При тези отдалечени от Слънцето планети центърът на епицикъла няма такова космическо значение. Тук е заложено нещо, което превръща цялото значение на хода на орбитата в нещо различно от това, при близките до Слънцето планети.
Този факт е бил добре известен на привържениците на Птолемей, и той е бил определящ за цялата постройка на тази забележителна мисъл за ориентираните кръгове и епицикли, освободила се в духа от емпиричните факти.
Именно в този факт те са видели необходимостта да се обяви такава система. Защото в него се съдържа нещо, останало повече или по-малко неизразимо за днешния човек, тъй като той може просто да разкаже как те са образували ориентираните кръгове и така нататък, но за онези хора с техния особен мироглед, е била напълно постижима мисълта: ако Меркурий и Венера в нещо друго имат същите значения, както Юпитер, Сатурн и Марс, нещата не могат да се тълкуват просто като се говори за равномерно описана окръжност или нещо подобно. Защото планетата има значение не само вътре в своето пространство, но също и извън своето пространство. Тя се държи така, че трябва да гледаме към нея не само тогава, когато следим положението ѝ на небето и отношенията ѝ с другите небесни тела, а трябва да се излезе от нея в центъра на епицикъла. Центърът на нейния епицикъл се държи в пространството така, както се държи в пространството Слънцето.
към текста >>
На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто пос
ред
ством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго.
На това различно поведение по отношение на Слънцето са се облягали в системата на Птолемей, и в това по същество се състои основанието за образуването на системата, доколкото тази мисловна конструкция са искали да я градят не просто посредством обединяване на емпирични данни за местата на планетите по линиите, а са искали да я изградят на нещо друго.
В основата е стояло истинското познание. Това е невъзможно да се отрече, ако правилно се погледне към него в исторически план. Съвременният човек, естествено, казва: със система на Коперник сме отишли толкова далеч, че няма необходимост да се разсъждава за тези духовни личности. – Днешният човек не се занимава с това, но ако действително се заеме с него, ще стигне до това, което са си казвали привържениците на Птолемей: „Да, Марс, Юпитер и Сатурн се намират в по-различно отношение към човека, отколкото Меркурий и Венера; в човека на Юпитер, Сатурн и Марс съответства нещо друго, от това, което съответства на Меркурий и Венера“. И те привеждали Юпитер, Сатурн и Марс във връзка с формирането на човешката глава, а Венера и Меркурий – с формирането на това, което се намира в човешката организация под сърцето.
към текста >>
Мисля, че ако искате да имате правилно съждение за това, трябва много точно да отгатнете основния вътрешен тон на книгата ми „Загадките на философията“, където се опитах да п
ред
ставя, как п
ред
и XV век и по-късно характерът на отношението към света във връзка с познанието е трябвало съвсем да се измени.
На какво се опира всичко това?
Мисля, че ако искате да имате правилно съждение за това, трябва много точно да отгатнете основния вътрешен тон на книгата ми „Загадките на философията“, където се опитах да представя, как преди XV век и по-късно характерът на отношението към света във връзка с познанието е трябвало съвсем да се измени.
Това отделяне на себе си от света, което за първи път е станало след XV век, преди не го е имало. Но по тази точка съвременният свят има много малко разбиране. Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски. – И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега.
към текста >>
Това отделяне на себе си от света, което за първи път е станало след XV век, п
ред
и не го е имало.
На какво се опира всичко това? Мисля, че ако искате да имате правилно съждение за това, трябва много точно да отгатнете основния вътрешен тон на книгата ми „Загадките на философията“, където се опитах да представя, как преди XV век и по-късно характерът на отношението към света във връзка с познанието е трябвало съвсем да се измени.
Това отделяне на себе си от света, което за първи път е станало след XV век, преди не го е имало.
Но по тази точка съвременният свят има много малко разбиране. Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски. – И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега. Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време.
към текста >>
В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а п
ред
и хората са били по-глупави и са си п
ред
ставяли всичко по детски.
На какво се опира всичко това? Мисля, че ако искате да имате правилно съждение за това, трябва много точно да отгатнете основния вътрешен тон на книгата ми „Загадките на философията“, където се опитах да представя, как преди XV век и по-късно характерът на отношението към света във връзка с познанието е трябвало съвсем да се измени. Това отделяне на себе си от света, което за първи път е станало след XV век, преди не го е имало. Но по тази точка съвременният свят има много малко разбиране. Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия.
В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски.
– И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега. Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време. При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго. Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече.
към текста >>
– И работата се п
ред
ставя така, че хората п
ред
и е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега.
Мисля, че ако искате да имате правилно съждение за това, трябва много точно да отгатнете основния вътрешен тон на книгата ми „Загадките на философията“, където се опитах да представя, как преди XV век и по-късно характерът на отношението към света във връзка с познанието е трябвало съвсем да се измени. Това отделяне на себе си от света, което за първи път е станало след XV век, преди не го е имало. Но по тази точка съвременният свят има много малко разбиране. Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски.
– И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега.
Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време. При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго. Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата.
към текста >>
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на п
ред
ставите и на сетивното съдържание, както по-късно.
Днес хората си казват: аз мисля за света едно или друго, аз имам едни или други сетивни възприятия. В условията на новото историческо развитие станахме необикновено умни, а преди хората са били по-глупави и са си представяли всичко по детски. – И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега. Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време. При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго.
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно.
Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото. В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството. Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин.
към текста >>
Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на п
ред
ставата.
– И работата се представя така, че хората преди е трябвало само повече да се постараят и са щели да станат толкова умни като сега. Но първо е трябвало да се продължи цялото развитие на обучението на човечеството, за да станат хората толкова умни, като в по-късното време. При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго. Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече.
Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата.
И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото. В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството. Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин. Това не искат да го признаят именно днес, в епохата, когато абсолютизираме всичко.
към текста >>
В това отношение трябва да си създадем реални п
ред
стави за еволюцията на човечеството.
При това не се отчита, че самите възгледи, цялото отношение към света е било друго. Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото.
В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството.
Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин. Това не искат да го признаят именно днес, в епохата, когато абсолютизираме всичко.
към текста >>
Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в п
ред
ишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин.
Ако сравните различните степени, които описах в „Загадки на философията“, ще си кажете: всъщност, в продължение на целия период, от началото на четвъртата епоха до нейния край, собствено, не е имало толкова рязко разделение на понятията, на представите и на сетивното съдържание, както по-късно. Те са съвпадали повече. Като чувство са виждали в същото време и съдържанието на представата. И това, естествено, става толкова по-интензивно, колкото по-далеч се задълбочаваме в миналото. В това отношение трябва да си създадем реални представи за еволюцията на човечеството.
Защото, виждате ли, това, което д-р Щайн[8] написа в своята книга за съществото на сетивното възприятие, за нашето днешно време е превъзходно, но ако му се наложеше в предишните времена, например в школата в Александрия да пише дисертация по темата, за сетивното възприятие би трябвало да пише по съвсем различен начин.
Това не искат да го признаят именно днес, в епохата, когато абсолютизираме всичко.
към текста >>
И така, ако се върнем към още по-ранните времена, в египетско-халдейската епоха в периода на нейния разцвет, там ще намерим още по-интензивна спойка на понятия и п
ред
стави с външната физически-сетивна реалност.
И така, ако се върнем към още по-ранните времена, в египетско-халдейската епоха в периода на нейния разцвет, там ще намерим още по-интензивна спойка на понятия и представи с външната физически-сетивна реалност.
И вижте, от тази интензивна спойка са възникнали възгледите, който накрая вече в състояние на упадък намираме при Аристарх Самоски. Обаче, по-рано те са били разпространени доста повече. Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с представите във външната сетивност. В четвъртия следатлантски период, започвайки от VIII век пр.Хр. до XV век сл.
към текста >>
Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с п
ред
ставите във външната сетивност.
И така, ако се върнем към още по-ранните времена, в египетско-халдейската епоха в периода на нейния разцвет, там ще намерим още по-интензивна спойка на понятия и представи с външната физически-сетивна реалност. И вижте, от тази интензивна спойка са възникнали възгледите, който накрая вече в състояние на упадък намираме при Аристарх Самоски. Обаче, по-рано те са били разпространени доста повече.
Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с представите във външната сетивност.
В четвъртия следатлантски период, започвайки от VIII век пр.Хр. до XV век сл. Хр., човек е трябвало да излезе от целия този свят на сетивата, трябвало е да излезе от тази спойка със сетивния свят. На кое поприще е можел да осъществи това най-добре? Най-добре е можел да направи това там, където съединяването на външната реалност с представите, видимо е създавало най-големи трудности.
към текста >>
Най-добре е можел да направи това там, където съединяването на външната реалност с п
ред
ставите, видимо е създавало най-големи трудности.
Хелиоцентричната система са я усещали, когато още изцяло се е живеело с представите във външната сетивност. В четвъртия следатлантски период, започвайки от VIII век пр.Хр. до XV век сл. Хр., човек е трябвало да излезе от целия този свят на сетивата, трябвало е да излезе от тази спойка със сетивния свят. На кое поприще е можел да осъществи това най-добре?
Най-добре е можел да направи това там, където съединяването на външната реалност с представите, видимо е създавало най-големи трудности.
Тук той е можел да се откъсне по отношение на своята представа от сетивните впечатления.
към текста >>
Тук той е можел да се откъсне по отношение на своята п
ред
става от сетивните впечатления.
В четвъртия следатлантски период, започвайки от VIII век пр.Хр. до XV век сл. Хр., човек е трябвало да излезе от целия този свят на сетивата, трябвало е да излезе от тази спойка със сетивния свят. На кое поприще е можел да осъществи това най-добре? Най-добре е можел да направи това там, където съединяването на външната реалност с представите, видимо е създавало най-големи трудности.
Тук той е можел да се откъсне по отношение на своята представа от сетивните впечатления.
към текста >>
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно с
ред
ство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност.
Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие. Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света. Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
Тя е п
ред
ставлявала велика школа за самоеманципация на човешките п
ред
стави от сетивното възприятие.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност.
Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие.
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света. Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната оп
ред
елена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да п
ред
стави тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност. Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие.
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите п
ред
стави към външната, физически-сетивна действителност.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност. Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие. Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света. Защото тя е била начертана на основата на тези резултати.
По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
Изключително интересно е да си п
ред
ставим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност.
Изключително интересно е да си представим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност.
И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад. Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“. – В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система.
към текста >>
И ако си п
ред
ставим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад.
Изключително интересно е да си представим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност.
И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад.
Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“. – В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система. Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното възприятие, а от способността да се почувства това, което живее в звездите.
към текста >>
– В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извън
ред
но романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система.
Изключително интересно е да си представим, как човечеството именно в астрономическата картина се откъсва от външната действителност. И ако си представим това, се появява възможност да оценим по правилен начин също и способа, по който отново, вече в по-широк смисъл, трябва да се върнем назад. Но как да се върнем назад? В това отношение Кеплер[9] още е имал известно чувство. Често съм цитирал неговото изречение, което звучи много патетично и където той казва примерно следното: „Аз похитих свещените съдове на египтяните от техните храмове, за да ги поднеса отново на съвременния човек“.
– В своята планетна система, която при него се е появила вследствие на извънредно романтичното възприемане на мирозданието, той е усещал нещо подобно на обновяване на древната хелиоцентрична система със своята собствена система.
Но тази древна хелиоцентрична система е била създадена не от зрителното възприятие, а от способността да се почувства това, което живее в звездите.
към текста >>
Човекът, който първоначално е издигнал тази мирова система, която спо
ред
способа на Аристарх Самоски прави Слънцето център, а Земята заставя да се върти около Слънцето, този човек е чувствал в сърцето си действията на Слънцето, в своята глава е чувствал действията на Юпитер, Сатурн и Марс, а в своя стомах, в своя черен дроб, в своя далак е чувствал действията на Венера и Меркурий.
Човекът, който първоначално е издигнал тази мирова система, която според способа на Аристарх Самоски прави Слънцето център, а Земята заставя да се върти около Слънцето, този човек е чувствал в сърцето си действията на Слънцето, в своята глава е чувствал действията на Юпитер, Сатурн и Марс, а в своя стомах, в своя черен дроб, в своя далак е чувствал действията на Венера и Меркурий.
Това е бил реален опит и от този реален опит в целия човек, е формирана тази система. По-късно това цялостно преживяване е изгубено. Можели са да възприемат с очите, ушите и носа, но не и със сърцето, не и с черния дроб. Това, че от Слънцето може нещо да се възприема със сърцето, да се възприема нещо от Юпитер с носа – всичко това, естествено, за съвременните хора е чисто безумие. Обаче точно както може да се смята за безумие нещо, така и може да се разбере.
към текста >>
И Птолемей е формирал п
ред
и всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от п
ред
ишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество.
По-късно това цялостно преживяване е изгубено. Можели са да възприемат с очите, ушите и носа, но не и със сърцето, не и с черния дроб. Това, че от Слънцето може нещо да се възприема със сърцето, да се възприема нещо от Юпитер с носа – всичко това, естествено, за съвременните хора е чисто безумие. Обаче точно както може да се смята за безумие нещо, така и може да се разбере. Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето.
И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество.
Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер. Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето. От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация. Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция.
към текста >>
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са п
ред
ставили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
Това интензивно съпреживяване на вселената е било изгубено с течение на времето. И Птолемей е формирал преди всичко математически образ на света, който още е носил в себе си нещо от предишното чувство, но вече го е отделил, може да се каже, като качество. Последователите на Птолемей са чувствали в древните времена, а по-късно вече съвсем слабо, че със Слънцето става нещо различно, отколкото, например, с Юпитер. Слънцето изразява своето действие относително просто чрез сърцето; Юпитер вече, преминава като колело в главата, в което се проявява епицикълът; и в друг смисъл, характеризиран тук (рис. 1), Венера преминава под сърцето.
От всичко това са си оставили само математическия му израз, който са представили във формата на кръга: простият кръг за траекторията на Слънцето, във връзка с по-сложните планетарни орбити, но това във все по-малка степен в математическата си конфигурация се е разглеждало във връзка с човешката организация.
Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
към текста >>
Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в с
ред
ата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята.
Накрая всичко съвсем се изгубва и настъпва пълната абстракция. Но днес отново трябва да се търси път назад, така че изхождайки от целия човек, да се възстанови връзката с космоса. Не следва да се движим от Кеплер в посока към по-нататъшна абстракция, както направи това Нютон, който постави на мястото на конкретното абстракцията, въведе масата и така нататък, което е само изменение на формата, трансформация, зад която, обаче, не стоят никакви емпирични факти. Нужно е да се прокара друг път, когато в действителността се навлиза още по-дълбоко, отколкото е навлязъл Кеплер. Но за това, разбира се, сега е нужно да се разгледат изгрева и залеза на Слънцето, поведението на Слънцето, поведението на звездите и така нататък – особеният характер и формирането на царствата на външната природа.
Странно е, че намираме някаква противоположност между така наречените външни планети и вътрешните планети, и в средата, съгласно хелиоцентричния възглед, намираме съществото на Земята.
По също толкова забележителен начин намираме някакъв вид противоположност, за която говорихме вчера, между минерала и растението, стоящи на единия клон, на едната страна, и животното и човека – на другия клон, на другата страна. Рисувайки разклонението, трябва да рисуваме растението и минерала като продължение едно на друго; животното и човека трябва да ги рисуваме така, че формированието да се връща само в себе си (рис. 3).
към текста >>
И така, имаме п
ред
себе си нещо двояко: това, което може да бъде наречено особеното отношение на пътищата на центровете на епициклите и точките на окръжността на епициклите, вследствие на което при горните планети възникват други отношения към Слънцето, отколкото при долните планети; и по-нататък, придвижването нап
ред
във формирането на растенията, скока в минералното, от една страна, и, от друга страна, формирането на животните и обрата от животинското формиране към човека.
И така, имаме пред себе си нещо двояко: това, което може да бъде наречено особеното отношение на пътищата на центровете на епициклите и точките на окръжността на епициклите, вследствие на което при горните планети възникват други отношения към Слънцето, отколкото при долните планети; и по-нататък, придвижването напред във формирането на растенията, скока в минералното, от една страна, и, от друга страна, формирането на животните и обрата от животинското формиране към човека.
Трябва, както казах вчера, само малко да се запознаете с изследванията на Зеленка, и тогава ще признаете за справедлива символиката в нашата диаграма.
към текста >>
536): “За допълнение на съобщението за Архимед следва да напомним, че Плутарх в своето съчинение „De facie in orbe lunae“ разказва, че Аристарх Самоски са искали да го съдят като пренебрегващ религията, тъй като той премества свещеното мирово огнище, когато, „за да п
ред
стави правилно небесните явления, той заставя небето да спре, а Земята, напротив, – да се движи по наклонена окръжност и в същото време да се върти около собствената си ос““.
Дали Плутарх (46-120, гръцки писател, платоник, жрец в Лелфах. На него принадлежи голямо литературно произведение, което съдържа много сведения за личностите и възгледите на Древния свят. Относно Плутарх виж изказването в главата „Мистериите и мъдростта на мистериите“ в книгата „Християнството като мистичен факт“ (1902), GA 8) е говорил за това, въпросът е открит. Възможно е тук споменаването на Плутарх с Аристарх да е объркано. За това съобщава Рудолф Волф в справочника по астрономия (Handbuch der Astronomie, Zurich 1890, S.
536): “За допълнение на съобщението за Архимед следва да напомним, че Плутарх в своето съчинение „De facie in orbe lunae“ разказва, че Аристарх Самоски са искали да го съдят като пренебрегващ религията, тъй като той премества свещеното мирово огнище, когато, „за да представи правилно небесните явления, той заставя небето да спре, а Земята, напротив, – да се движи по наклонена окръжност и в същото време да се върти около собствената си ос““.
към текста >>
Въпреки това са останали някакви следи и п
ред
и всичко, при питагорейците.
[3] това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора – това е казано за да се покаже, колко трудно е да се изясни това на основата на външни документи. Цитатът от Плутарх, приведен по-горе, показва, какви сили са действали тогава, за да не се допусне разпространението на такива възгледи.
Въпреки това са останали някакви следи и преди всичко, при питагорейците.
Те са учили за въртенето на Земята около своята ос и за нейното движение около „централния огън“. Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл. След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р.
към текста >>
В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се п
ред
ставят планетните движения пос
ред
ством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери.
Цитатът от Плутарх, приведен по-горе, показва, какви сили са действали тогава, за да не се допусне разпространението на такива възгледи. Въпреки това са останали някакви следи и преди всичко, при питагорейците. Те са учили за въртенето на Земята около своята ос и за нейното движение около „централния огън“. Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл. След това при Платон.
В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери.
Обаче Р. Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“. По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“. Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък.
към текста >>
Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, спо
ред
свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“.
Те са учили за въртенето на Земята около своята ос и за нейното движение около „централния огън“. Затова подвижната Земя не се е смятала в Гърция за някаква невъзможна мисъл. След това при Платон. В историята на астрономията може да се прочете, че той е поставил задача да се представят планетните движения посредством равномерни движения по окръжност, което е било разрешено чрез грандиозни конструкции от Евдокс и Аристотел с концентрични сфери. Обаче Р.
Волф съобщава за него: „Не е известно, дали Аристарх …е следвал по-нататък идеите, които още Платон срамежливо е изрекъл отчасти в своя „Тимей“, където е посочил въртенето на Земята около оста си, отчасти на старини, когато, според свидетелството на Плутарх, вече не е поставял Земята в центъра на цялото, а е оставял това място за друго, по-добро светило“.
По-нататък Волф отбелязва, че е известно също, че „древните египтяни са смятали долните планети за спътници на Слънцето“. Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък. В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето. По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе.
към текста >>
Именно така съобщава п
ред
аденият от Симплиций фрагмент, който, разбира се, е бил въвлечен във филологичен спор.
Същото го твърди, без да се позовава на египтяните, разбира се, ученикът на Платон Хераклеид от Понт. Той даже е отишъл по-нататък. В статията „Astronomia“ на Enciciopedia Italiana , която се обляга на изследванията на Скиапарели, се казва, че по времето на Хераклеид, благодарение на него самия или на други, горните планети също са ги смятали за спътници на Слънцето. По такъв начин, още тогава е била зачената системата на Тихо Брахе. Също и по-нататъшната крачка – собствено към хелиоцентричната система – е била направена от Хераклеид.
Именно така съобщава предаденият от Симплиций фрагмент, който, разбира се, е бил въвлечен във филологичен спор.
Скоро след Аристарх халдеят Селевкос от Селевкии е обосновал тази изказана в началото хипотетична мисъл. Но след това в продължение на столетия следата ѝ се губи.
към текста >>
[5] едва ли тези две криви ще се различават помежду си – забелязано е, че конструкцията на Птолемей по геометричен път дава началото на това, което по аналитичен път дава развитието на различните видове степенни
ред
ове в небесната механика.
[5] едва ли тези две криви ще се различават помежду си – забелязано е, че конструкцията на Птолемей по геометричен път дава началото на това, което по аналитичен път дава развитието на различните видове степенни редове в небесната механика.
към текста >>
са публикували така наречените таблици на Алфонс, оп
ред
елящи ефемеридите чак до Ренесанса.
[6] Крал на Испания Алфонс – Алфонс X от Кастилия, 1223-1284. На него принадлежи изказването: „Ако Бог се бе посъветвал с мен, когато е създавал света, бих го посъветвал да го устрои по-просто“. Алфонс са го наричали „мъдрец, астроном“.Той е създал колегия от 50 арабски, юдейски и християнски астрономи, които в 1252 г.
са публикували така наречените таблици на Алфонс, определящи ефемеридите чак до Ренесанса.
към текста >>
Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се оп
ред
елят по явленията.
[7] Уравненията са верни за горните планети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ планетата, винаги има посока Земя-Слънце.
Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се определят по явленията.
И така, ако вземем стойност за Марс, хз = 360°: синодичното време на въртене, хʼ = 360°: сидеричното време на въртене, двете времена са пресметнати в денонощия. Но синодичното време на въртене има отношение към Слънцето. Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата. Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата.
към текста >>
Тоест хз е стъпката, с която с
ред
но Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата.
[7] Уравненията са верни за горните планети и геометрично означават, че радиусът в епицикъла, посочващ планетата, винаги има посока Земя-Слънце. Това е следствие от фундаменталното допускане на Птолемей, че времето на въртене в деферента трябва да е равно на сидеричното, а времето на въртене в епицикъла трябва да е равно на синодичното (Almagest, 9 книга, 6 глава): двете времена на въртене могат пряко да се определят по явленията. И така, ако вземем стойност за Марс, хз = 360°: синодичното време на въртене, хʼ = 360°: сидеричното време на въртене, двете времена са пресметнати в денонощия. Но синодичното време на въртене има отношение към Слънцето. Това е времето, за което Слънцето с пълни 360° изпреварва планетата.
Тоест хз е стъпката, с която средно Слънцето се отдалечава за едно денонощие от планетата.
към текста >>
Относно птолемеевата система виж също „Астрономия и антропософия“ на Елизабет В
ред
е, Дорнах 1980 г. с.64-81.
Аналогично, хʼ е стъпката на планетата относно звездите, следователно, хз + хʼ е стъпката за денонощие на Слънцето относно звездите и е равна на у. Тоест тези уравнения са верни, вече изхождайки от понятията за сидерично и синодично време на въртене. Това е без позоваване на деферента и епицикъла. Ако сега ги разгледаме, изхождайки, например, от съединението, където Земята ще обозначим с Е, Слънцето с S, центърът на епицикъла с М и планетата с Р, разположени по права линия, денонощното обръщане на вектора ЕМ е равно на хʼ, обръщането на МР е равно на хз. Ако посоката на двете обръщания е еднаква, то МР се обръща по отношение на звездите на ъгъл хʼ + хз =у, Констелацията на конюнкцията напълно се връща в себе си, като така се потвърждава вътрешната обоснованост на постановката на Птолемей.
Относно птолемеевата система виж също „Астрономия и антропософия“ на Елизабет Вреде, Дорнах 1980 г. с.64-81.
към текста >>
“ („Harmonices mundi“, 1619, П
ред
исловие към 5-та книга).
[9] Негово е изречението „Да, аз, аз похитих златните съдове на египтяните, за да създам далеч от границите на Египет светилище на моя Бог. Ако ми простите, ще се зарадвам, ако се сърдите, ще го понеса; — жребият е хвърлен и аз пиша книга за съвременниците и за потомците – какво се крие в това?
“ („Harmonices mundi“, 1619, Предисловие към 5-та книга).
към текста >>
5.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Днес ще продължим тона от вчера на нашите разглеждания и ще се постараем да извлечем от материала, който в края на краищата е съставен от резултати на наблюдения на небесните явления, за които се опитваме да намерим истинската форма, такива п
ред
стави, които могат да ни въведат в структурата на небесните явления.
Днес ще продължим тона от вчера на нашите разглеждания и ще се постараем да извлечем от материала, който в края на краищата е съставен от резултати на наблюдения на небесните явления, за които се опитваме да намерим истинската форма, такива представи, които могат да ни въведат в структурата на небесните явления.
Тук преди всичко бих искал още един път да посоча това, което може да следва от вчерашните повече исторически разглеждания.
към текста >>
Тук п
ред
и всичко бих искал още един път да посоча това, което може да следва от вчерашните повече исторически разглеждания.
Днес ще продължим тона от вчера на нашите разглеждания и ще се постараем да извлечем от материала, който в края на краищата е съставен от резултати на наблюдения на небесните явления, за които се опитваме да намерим истинската форма, такива представи, които могат да ни въведат в структурата на небесните явления.
Тук преди всичко бих искал още един път да посоча това, което може да следва от вчерашните повече исторически разглеждания.
към текста >>
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, п
ред
ставляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни п
ред
лага външното наблюдение.
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение.
И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“. Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт. Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
към текста >>
И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се п
ред
лага опит да се п
ред
стави във вид на оп
ред
елени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“.
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение.
И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“.
Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт. Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
към текста >>
Трябва п
ред
и всичко да се постави въпроса, който непос
ред
ствено произтича от наблюдаваните факти.
Трябва преди всичко да се постави въпроса, който непосредствено произтича от наблюдаваните факти.
В тези лекции поради недостиг на отделеното за тях време, аз, разбира се, няма да успея действително да демонстрирам и обсъдя всички подробности. Ще успея да дам само насоката. Давайки тази насока, се опитах да ви посоча, че движенията на небесните тела в небесното пространство по някакъв начин трябва да бъдат съотнесени с това, което е формирано в човешкия организъм, в края на краищата, даже и в животинския и в растителния организъм. Тук трябва да бъде заложена някаква връзка. Че такава връзка трябва да съществува, можем да се убедим от способа, по който разглеждахме фактите.
към текста >>
Някои съвсем прости експерименти могат да ви накарат да бъдете по-п
ред
пазливи в начина си на изразяване по отношение на външния свят.
Какво все пак правим, когато в смисъла на днешната коперникова мирова система, си обясняваме тази мирова система като пресмятаме и геометризираме? Ние наблюдаваме. Наблюдаваме в небесното пространство тела, които просто по вид можем да ги разглеждаме като идентични. Виждате, че се изразявам много внимателно. Пък и не можем да кажем повече от това, че тези тела ги разглеждаме по вид като идентични.
Някои съвсем прости експерименти могат да ви накарат да бъдете по-предпазливи в начина си на изразяване по отношение на външния свят.
Обръщам вниманието ви на следния малък експеримент, който сам по себе си няма никаква ценност, но който има значение за възпитаване на тази предпазливост в живота на човешките представи.
към текста >>
Обръщам вниманието ви на следния малък експеримент, който сам по себе си няма никаква ценност, но който има значение за възпитаване на тази п
ред
пазливост в живота на човешките п
ред
стави.
Ние наблюдаваме. Наблюдаваме в небесното пространство тела, които просто по вид можем да ги разглеждаме като идентични. Виждате, че се изразявам много внимателно. Пък и не можем да кажем повече от това, че тези тела ги разглеждаме по вид като идентични. Някои съвсем прости експерименти могат да ви накарат да бъдете по-предпазливи в начина си на изразяване по отношение на външния свят.
Обръщам вниманието ви на следния малък експеримент, който сам по себе си няма никаква ценност, но който има значение за възпитаване на тази предпазливост в живота на човешките представи.
към текста >>
П
ред
ставете си, че по оп
ред
елен начин съм дресирал кон, така че по време на бягане да има оп
ред
елена закономерност в разгръщането на крачката – конят, впрочем, винаги притежава такова нещо, – и сега фотографирам дванадесет последователни позиции на този кон.
Представете си, че по определен начин съм дресирал кон, така че по време на бягане да има определена закономерност в разгръщането на крачката – конят, впрочем, винаги притежава такова нещо, – и сега фотографирам дванадесет последователни позиции на този кон.
И така, бих получил дванадесет изображения на този кон. Тези дванадесет изображения на коня ще разположа по кръга така, че самият аз като наблюдател да се намирам на известно разстояние от тях. След това тук, от тази страна, ще разположа барабан, който има отвърстие, барабан, който ще въртя така, че първо да виждам едно изображение на коня, след това според степента на въртене на барабана – следващото изображение и така нататък. Ще получа видимото изображение на бягащ кон. Ще ми се струва, че малко конче бяга тук в кръг.
към текста >>
След това тук, от тази страна, ще разположа барабан, който има отвърстие, барабан, който ще въртя така, че първо да виждам едно изображение на коня, след това спо
ред
степента на въртене на барабана – следващото изображение и така нататък.
Представете си, че по определен начин съм дресирал кон, така че по време на бягане да има определена закономерност в разгръщането на крачката – конят, впрочем, винаги притежава такова нещо, – и сега фотографирам дванадесет последователни позиции на този кон. И така, бих получил дванадесет изображения на този кон. Тези дванадесет изображения на коня ще разположа по кръга така, че самият аз като наблюдател да се намирам на известно разстояние от тях.
След това тук, от тази страна, ще разположа барабан, който има отвърстие, барабан, който ще въртя така, че първо да виждам едно изображение на коня, след това според степента на въртене на барабана – следващото изображение и така нататък.
Ще получа видимото изображение на бягащ кон. Ще ми се струва, че малко конче бяга тук в кръг. И все пак реалният факт, стоящ тук в основата, не е реално бягащ кон, а това, че за мен са видими дванадесет изображения на коня, всяко от които в действителност остава на своето място.
към текста >>
И така, виждате, че мога не само да п
ред
извикам видимост на движенията в перспективен смисъл, но мога също да п
ред
извикам видимост на движенията напълно качествено.
И така, виждате, че мога не само да предизвикам видимост на движенията в перспективен смисъл, но мога също да предизвикам видимост на движенията напълно качествено.
Не всичко, което изглежда като движение, действително е движение. Затова този, който се стреми да говори внимателно и иска да се приближава към истината само след щателни изследвания, първо трябва да каже, колкото удивително и парадоксално да звучи това за нашите толкова умни съвременници: да, три последователни положения на това, което наричам небесно тяло, ги наблюдавам така, че ги смятам за идентични на стоящото в основата им. Това значи, че проследявам Луната в нейната траектория като в началото хипотетично слагам в основата това, което винаги е една и съща Луна. Това е абсолютно вярно, но само по отношение на така проявяващото се явление. И така, какво правим?
към текста >>
И доколкото е живеело цялостното възприемане на човека, също и п
ред
ставата, която са получавали по отношение на небесното тяло, е била по същество различна от това, в което се е превърнала по-късно.
Школата, от която е излязла мировата система на Птолемей, първоначално не е действала по такъв начин. Тогава още е живеело усещането за цялостния човек, както ви казах вчера.
И доколкото е живеело цялостното възприемане на човека, също и представата, която са получавали по отношение на небесното тяло, е била по същество различна от това, в което се е превърнала по-късно.
Този, който с възприемащ разум е получил птолемеевата система, не е казвал: Луната се намира там горе. Той не е казвал това, тази интерпретация е внесена в мировата система едва сега. Той не е казвал, че Луната се намира там горе, защото в това време тя поднася явяването си само на очите. Той не е правел това, а е отнасял явлението към целия човек и е подразбирал: тук аз стоя на Земята и както е вярно, че аз стоя на Земята, толкова вярно е и това, че аз стоя също и вътре в Луната, защото Луната се намира тук (рис. 1, защрихованата повърхност).
към текста >>
Това, което се проявява тук като п
ред
става, което действително е съществувало тогава, няма да изглежда в своята образност толкова плашещо парадоксално, ако поставите п
ред
душата си една аналогия.
Това, което се проявява тук като представа, което действително е съществувало тогава, няма да изглежда в своята образност толкова плашещо парадоксално, ако поставите пред душата си една аналогия.
Вземете в качеството ѝ на аналогия човешката или животинската яйцеклетка (рис. 2). Знаете, че на определен стадии от развитието на едно място обикновено се образува, по същество, прозрачен зародиш на яйцеклетката, така наречената плодна зона (Fruchthof), и от тази плодна зона произлиза образуването на останалия ембрион.
към текста >>
Знаете, че на оп
ред
елен стадии от развитието на едно място обикновено се образува, по същество, прозрачен зародиш на яйцеклетката, така наречената плодна зона (Fruchthof), и от тази плодна зона произлиза образуването на останалия ембрион.
Това, което се проявява тук като представа, което действително е съществувало тогава, няма да изглежда в своята образност толкова плашещо парадоксално, ако поставите пред душата си една аналогия. Вземете в качеството ѝ на аналогия човешката или животинската яйцеклетка (рис. 2).
Знаете, че на определен стадии от развитието на едно място обикновено се образува, по същество, прозрачен зародиш на яйцеклетката, така наречената плодна зона (Fruchthof), и от тази плодна зона произлиза образуването на останалия ембрион.
към текста >>
Ако сравните това мъничко телце с п
ред
ставата, която стои в основата на системата на Птолемей, например п
ред
ставата за Луната, ще добиете п
ред
става, че тук се мисли абсолютно аналогично.
По такъв начин, ексцентрично, периферийно се образува център, от който след това произлиза останалото образувание.
Ако сравните това мъничко телце с представата, която стои в основата на системата на Птолемей, например представата за Луната, ще добиете представа, че тук се мисли абсолютно аналогично.
Така че може да се каже: в смисъла на птолемеевото разбиране за света съществува съвсем друга действителност, различна от тази, която се съдържа само в светлинния образ на Луната.
към текста >>
Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес п
ред
става за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен.
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ. Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо. От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна.
Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен.
В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи. Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм. Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си. Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
към текста >>
В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични п
ред
стави.
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ. Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо. От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен.
В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи.
Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм. Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си. Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
към текста >>
Но още щом п
ред
ставата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм.
Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо. От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи.
Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм.
Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си. Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
към текста >>
Следователно, това са такива п
ред
стави, които отново трябва да отвоюваме за себе си.
От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи. Но още щом представата отново се върне към реалността, че живеем вътре в Луната, тоест, че това, което може да бъде наречено Луна, е обединение от сили, което ни пронизва, тогава вече няма да се учудим, че това обединение на сили формирайки действа също в човека и в животното, и че това, което действа тук, пронизвайки ни, всъщност е нещо имащо работа с формирането на нашия организъм.
Следователно, това са такива представи, които отново трябва да отвоюваме за себе си.
Трябва да ни е съвсем ясно, че видимото небе е винаги само фрагментарно откровение на действителното, изпълнено със субстанция мирово пространство.
към текста >>
Ако сега развиете п
ред
ставата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално.
Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално.
Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация. Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята. Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети. По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
към текста >>
Тази гравитационна линия можем да си я п
ред
ставим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно п
ред
ишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети.
Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация. Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята.
Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети.
По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
към текста >>
Днес сме ориентирани спо
ред
п
ред
ставата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с оп
ред
елени изхождащи от Луната гравитационни сили.
Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали.
Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили.
Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата. В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление. Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
към текста >>
В смисъла на другата п
ред
става, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление.
Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали. Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили. Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата.
В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление.
Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
към текста >>
Вчера използвах историческия начин на разглеждане само за да ви доближа до оп
ред
елени понятия.
Вчера използвах историческия начин на разглеждане само за да ви доближа до определени понятия.
Бих могъл със същия успех да се опитам да получа тези понятия без позоваване на предишни представи, но за това би било нужно, разбира се, да се изходи от цялостно разглеждане на духовнонаучните предпоставки, на чиято основа бихме стигнали към същите представи.
към текста >>
Бих могъл със същия успех да се опитам да получа тези понятия без позоваване на п
ред
ишни п
ред
стави, но за това би било нужно, разбира се, да се изходи от цялостно разглеждане на духовнонаучните п
ред
поставки, на чиято основа бихме стигнали към същите п
ред
стави.
Вчера използвах историческия начин на разглеждане само за да ви доближа до определени понятия.
Бих могъл със същия успех да се опитам да получа тези понятия без позоваване на предишни представи, но за това би било нужно, разбира се, да се изходи от цялостно разглеждане на духовнонаучните предпоставки, на чиято основа бихме стигнали към същите представи.
към текста >>
Сега си п
ред
ставете тук земната сфера (рис.3).
Сега си представете тук земната сфера (рис.3).
Като земна сфера представям това, което е твърдо
към текста >>
Като земна сфера п
ред
ставям това, което е твърдо
Сега си представете тук земната сфера (рис.3).
Като земна сфера представям това, което е твърдо
към текста >>
Естествено, по същество, сега трябва да си п
ред
ставям лунната сфера с друга консистенция и субстанциалност.
земно кълбо.
Естествено, по същество, сега трябва да си представям лунната сфера с друга консистенция и субстанциалност.
Разбира се, мога да мисля това, което обемно е пронизано от тези две сфери, пронизано също от трета и четвърта сфера. И така, представям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера. Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм. Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване.
към текста >>
И така, п
ред
ставям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера.
земно кълбо. Естествено, по същество, сега трябва да си представям лунната сфера с друга консистенция и субстанциалност. Разбира се, мога да мисля това, което обемно е пронизано от тези две сфери, пронизано също от трета и четвърта сфера.
И така, представям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера.
Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм. Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система.
към текста >>
Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до оп
ред
елена степен знак, проява при оп
ред
елени отношения на границата на тези сфери.
Разбира се, мога да мисля това, което обемно е пронизано от тези две сфери, пронизано също от трета и четвърта сфера. И така, представям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера. Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм. Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване.
Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери.
Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система. Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система. Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки. Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната п
ред
става относно строежа на нашата мирова система.
И така, представям си това някак пронизано и от трета сфера: това може да е слънчевата сфера, която вътрешно качествено се отличава от лунната сфера. Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм. Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери.
Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система.
Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система. Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки. Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото п
ред
и, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система.
Тоест казвам, че като човек съм пронизан от слънчевата и лунната сфери. Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм. Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система.
Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система.
Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки. Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни п
ред
стави за тези връзки.
Те, естествено, взаимодействат помежду си, доколкото се пронизват една друга, и проявлението на това взаимодействие е нещо в оформения организъм. Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система. Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система.
Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки.
Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна п
ред
става, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
Тук накрая можете съвместно да съзерцавате това, което по такъв начин пронизва организма с различна субстанциалност, и това, което намира своя израз във формирането; можете да съзерцавате, че формирането е просто резултат от това изпълване, от това проникване. Това, което в такъв случай виждаме като движение на небесните тела, е до определена степен знак, проява при определени отношения на границата на тези сфери. Това е нещо, което в настоящия момент е абсолютно необходимо, за да се стигне отново до реалната представа относно строежа на нашата мирова система. Сега можете да свържете нещо по-реално, отколкото преди, с идеята, че човешката организация има работа с този строеж на мировата система. Докато се виждат небесните тела там навън, няма да могат да се извлекат напълно ясни представи за тези връзки.
Но в момента, когато се премине към действителността, се добива ясна представа, макар, естествено, нещата да започват да стават малко объркани, доколкото съществуват толкова много сфери, с които си пронизан, така че всъщност целия този процес на пронизване на организма може да изглежда малко объркващо.
към текста >>
Разбира се, п
ред
и всичко ние даже по-широко сме пронизани от земната сфера, защото на Земята принадлежи не само твърдото земно кълбо, на което стоим, но и водните маси; но, освен това, на нея принадлежи и въздухът, вътре в който съществуваме.
Но работата, бих казал, още повече се влошава.
Разбира се, преди всичко ние даже по-широко сме пронизани от земната сфера, защото на Земята принадлежи не само твърдото земно кълбо, на което стоим, но и водните маси; но, освен това, на нея принадлежи и въздухът, вътре в който съществуваме.
Това все пак е единна сфера, вътре в която ние съществуваме. Само че по отношение на това, което предизвикват небесните явления, този въздух представлява нещо още доста грубо. Сега си представете, че се намираме вътре в земната сфера, намираме се вътре в слънчевата сфера, лунната сфера и още много други. Нека отделим само три от тях и да кажем: нещо в нас е резултат от субстанционалността на тези три сфери. Сега тук имаме нещо качествено, което математикът с известен ужас усеща при неговата количествена поява, а именно това, което той нарича проблем на трите тела.
към текста >>
Само че по отношение на това, което п
ред
извикват небесните явления, този въздух п
ред
ставлява нещо още доста грубо.
Но работата, бих казал, още повече се влошава. Разбира се, преди всичко ние даже по-широко сме пронизани от земната сфера, защото на Земята принадлежи не само твърдото земно кълбо, на което стоим, но и водните маси; но, освен това, на нея принадлежи и въздухът, вътре в който съществуваме. Това все пак е единна сфера, вътре в която ние съществуваме.
Само че по отношение на това, което предизвикват небесните явления, този въздух представлява нещо още доста грубо.
Сега си представете, че се намираме вътре в земната сфера, намираме се вътре в слънчевата сфера, лунната сфера и още много други. Нека отделим само три от тях и да кажем: нещо в нас е резултат от субстанционалността на тези три сфери. Сега тук имаме нещо качествено, което математикът с известен ужас усеща при неговата количествена поява, а именно това, което той нарича проблем на трите тела. Но това действа в нас със своя резултат, със своята реалност. Благодарение на това трябва да си изясним, че действителната разшифровка на реалността, на действителността, не е просто нещо, и че навикът да се разбира действителността по прост и удобен начин, собствено, се корени само в удобството на човешкото мислене.
към текста >>
Сега си п
ред
ставете, че се намираме вътре в земната сфера, намираме се вътре в слънчевата сфера, лунната сфера и още много други.
Но работата, бих казал, още повече се влошава. Разбира се, преди всичко ние даже по-широко сме пронизани от земната сфера, защото на Земята принадлежи не само твърдото земно кълбо, на което стоим, но и водните маси; но, освен това, на нея принадлежи и въздухът, вътре в който съществуваме. Това все пак е единна сфера, вътре в която ние съществуваме. Само че по отношение на това, което предизвикват небесните явления, този въздух представлява нещо още доста грубо.
Сега си представете, че се намираме вътре в земната сфера, намираме се вътре в слънчевата сфера, лунната сфера и още много други.
Нека отделим само три от тях и да кажем: нещо в нас е резултат от субстанционалността на тези три сфери. Сега тук имаме нещо качествено, което математикът с известен ужас усеща при неговата количествена поява, а именно това, което той нарича проблем на трите тела. Но това действа в нас със своя резултат, със своята реалност. Благодарение на това трябва да си изясним, че действителната разшифровка на реалността, на действителността, не е просто нещо, и че навикът да се разбира действителността по прост и удобен начин, собствено, се корени само в удобството на човешкото мислене. Много от това, което се смята за научно, има своя източник само в това удобство на човешкото мислене.
към текста >>
Казах ви, че можем да си п
ред
ставим разклоняването, изхождайки от една идеална точка.
Също така внимателно трябва да постъпваме, ако искаме да овладеем този проблем от друга страна, на която също вече съм ви обръщал внимание, а именно от страна на самия човешки организъм в сравнение със съществата на другите природни царства.
Казах ви, че можем да си представим разклоняването, изхождайки от една идеална точка.
На единия клон трябва да разположим света на растенията, на другия клон – света на животните. Ако мислено продължим развитието на растителния свят в реалното царство на природата, ще стигнем до минерализацията на растителното царство. Можем напълно да си представим това като реален процес, ако го разгледаме с един очевиден пример. Днес добиваме минерални каменни въглища и намираме в тях минерализирана растителност. Какво ни спира да погледнем към аналогичните процеси, които са се разигравали за друг вид растения и, да кажем, от процеса на минерализация на растенията да изведем силициевите и прочие съставни части на минералната земна субстанция?
към текста >>
Можем напълно да си п
ред
ставим това като реален процес, ако го разгледаме с един очевиден пример.
Също така внимателно трябва да постъпваме, ако искаме да овладеем този проблем от друга страна, на която също вече съм ви обръщал внимание, а именно от страна на самия човешки организъм в сравнение със съществата на другите природни царства. Казах ви, че можем да си представим разклоняването, изхождайки от една идеална точка. На единия клон трябва да разположим света на растенията, на другия клон – света на животните. Ако мислено продължим развитието на растителния свят в реалното царство на природата, ще стигнем до минерализацията на растителното царство.
Можем напълно да си представим това като реален процес, ако го разгледаме с един очевиден пример.
Днес добиваме минерални каменни въглища и намираме в тях минерализирана растителност. Какво ни спира да погледнем към аналогичните процеси, които са се разигравали за друг вид растения и, да кажем, от процеса на минерализация на растенията да изведем силициевите и прочие съставни части на минералната земна субстанция?
към текста >>
Тук до известна степени трябва да си п
ред
ставяме, че развитието в животинското царство се придвижва нап
ред
, но след това се отклонява назад само в себе си и физически се реализира на п
ред
ишната степен, когато тя е степента на животното.
По съвсем друг начин, бих казал, можем да постъпим, ако търсим отношението на животинското към човешкото царство.
Тук до известна степени трябва да си представяме, че развитието в животинското царство се придвижва напред, но след това се отклонява назад само в себе си и физически се реализира на предишната степен, когато тя е степента на животното.
Така че до известен начин може да се каже: животинското и човешкото формиране изхождат от една обща точка. Обаче животното не се спира, докато не стане външно физически реално; човек се удържа на по-ранна степен и на тази степен става физически реален. Благодарение на това изобщо е възможно – защото тези процеси трябва да ги отнесем към ембрионалното развитие, – вече след раждането си човек да запазва способността за развитие в съвсем друга степен, отколкото животното. В минерала растителното формиране е превишило екстремума на растителното; в човека животинското формиране не стига до екстремум, а се удържа в себе си и на по-ранна степен се заема с външното формиране на природата. Така че получаваме именно тази идеална точка, от която излиза разклонението на един дълъг, неограничено дълъг клон и на един къс, от отрицателната страна също неопределен в себе си клон: растително царство, минерално царство; животинско царство, човешко царство.
към текста >>
Така че получаваме именно тази идеална точка, от която излиза разклонението на един дълъг, неограничено дълъг клон и на един къс, от отрицателната страна също неоп
ред
елен в себе си клон: растително царство, минерално царство; животинско царство, човешко царство.
Тук до известна степени трябва да си представяме, че развитието в животинското царство се придвижва напред, но след това се отклонява назад само в себе си и физически се реализира на предишната степен, когато тя е степента на животното. Така че до известен начин може да се каже: животинското и човешкото формиране изхождат от една обща точка. Обаче животното не се спира, докато не стане външно физически реално; човек се удържа на по-ранна степен и на тази степен става физически реален. Благодарение на това изобщо е възможно – защото тези процеси трябва да ги отнесем към ембрионалното развитие, – вече след раждането си човек да запазва способността за развитие в съвсем друга степен, отколкото животното. В минерала растителното формиране е превишило екстремума на растителното; в човека животинското формиране не стига до екстремум, а се удържа в себе си и на по-ранна степен се заема с външното формиране на природата.
Така че получаваме именно тази идеална точка, от която излиза разклонението на един дълъг, неограничено дълъг клон и на един къс, от отрицателната страна също неопределен в себе си клон: растително царство, минерално царство; животинско царство, човешко царство.
към текста >>
Сега е необходимо да се получи оп
ред
елено разбиране на това, което тук, собствено, е п
ред
ставено с формирането на човека спрямо формирането на животното.
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното.
Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
към текста >>
Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен п
ред
срочно се е осъществило това, което иска да се реализира.
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното.
Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира.
Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има.
към текста >>
Ако се изучава по начина, по който трябва да си п
ред
ставяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира.
Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина.
към текста >>
Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това п
ред
ставата, която бих искал да ви опиша по следния начин.
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното.
Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин.
Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето. Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина.
към текста >>
П
ред
ставете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето.
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин.
Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето.
Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце? Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие.
към текста >>
Да вземем обикновената астрономическа п
ред
става и да се запитаме в смисъла на тази п
ред
става: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
Сега е необходимо да се получи определено разбиране на това, което тук, собствено, е представено с формирането на човека спрямо формирането на животното. Когато при човека по такъв начин е задържано развитието, тогава до известна степен предсрочно се е осъществило това, което иска да се реализира. Ако се изучава по начина, по който трябва да си представяме процеса съгласно това, което вече ви съобщих в тези лекции, ако се изучава участието на същността на Слънцето при образуване на тялото на животното – естествено, винаги по околен път, чрез ембрионалното развитие, – се научава, че пряката слънчева светлина може да има отношение с конфигурацията на главата на животното; косвената слънчева светлина, тоест, бих казал, слънчевата сянка във връзка със Земята, може да има работа с полярната противоположност на главата на животното. Ако сега внимателно и строго погледнем към това пронизване на животинското образувание с космическата слънчева субстанционалност и разгледаме формата, ще се научим да свързваме с това представата, която бих искал да ви опиша по следния начин. Представете си, че върху животинското формиране се оказва някакво въздействие във връзка със Слънцето.
Да вземем обикновената астрономическа представа и да се запитаме в смисъла на тази представа: има ли някъде, освен това, което тук съществува благодарение на особените констелации именно като принцип на действие между Слънцето и животните, такава възможност за въздействие на слънчевата светлина в космоса, която не е пряко свързана със самото Слънце?
Да, има. Всеки път, когато ни свети пълната Луна или изобщо само осветената Луна, нас ни озарява слънчевата светлина. Тук до известна степен космически се създава възможност, да ни осветява слънчевата светлина. Разбира се, всъщност това става по време на развитието на човека, в зародишния период, – и тогава, на ранните стадии на Земята, е съществувало пряко въздействие. Това, което тук днес е отглас от станалото, е просто унаследено.
към текста >>
Сега си п
ред
ставете следното.
Сега си представете следното.
Представете си, когато отново нарисувам това тук схематично, че с развитието на животното при него това става така, че животното се образува под влияние на действието на Слънцето, съгласно тази схема (рис. 4).
към текста >>
П
ред
ставете си, когато отново нарисувам това тук схематично, че с развитието на животното при него това става така, че животното се образува под влияние на действието на Слънцето, съгласно тази схема (рис. 4).
Сега си представете следното.
Представете си, когато отново нарисувам това тук схематично, че с развитието на животното при него това става така, че животното се образува под влияние на действието на Слънцето, съгласно тази схема (рис. 4).
към текста >>
А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по оп
ред
елен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението.
Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното.
А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението.
Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис. 5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва
към текста >>
Ако си п
ред
ставим това (стрелката вертикално надолу на рис.
Бих казал, че това е обичайното дневно и нощно въздействие, тоест главата и полярната противоположност на главата. Това е обичайното слънчево въздействие върху животното. А сега да вземем това действие на слънчевата светлина, което става, когато Луната се намира в противостоене, когато е пълнолуние, когато, следователно, слънчевата светлина действа по определен начин от противоположната страна, противодейства си чрез отражението.
Ако си представим това (стрелката вертикално надолу на рис.
5) като посока на преките слънчеви лъчи за животинското формиране, трябва
към текста >>
да си п
ред
ставим, че животинското формиране се е придвижвало все по-далеч в смисъла на това пряко слънчево излъчване (рис.5), и животното толкова повече е ставало животно, колкото повече му е въздействало Слънцето.
да си представим, че животинското формиране се е придвижвало все по-далеч в смисъла на това пряко слънчево излъчване (рис.5), и животното толкова повече е ставало животно, колкото повече му е въздействало Слънцето.
Но когато от противоположната страна противодейства Луната, или по-скоро Слънцето по околния път на Луната, животинското развитие отстъпва, то се отвежда в себе си (рис. 6). Това съответства на скъсяването на втория клон на разклонението, това е изместване назад (рис. 7). И така, виждате, че получихме космически корелат за това, което ви дадох като определена характеристика за разликата между човека и животното.
към текста >>
И така, виждате, че получихме космически корелат за това, което ви дадох като оп
ред
елена характеристика за разликата между човека и животното.
да си представим, че животинското формиране се е придвижвало все по-далеч в смисъла на това пряко слънчево излъчване (рис.5), и животното толкова повече е ставало животно, колкото повече му е въздействало Слънцето. Но когато от противоположната страна противодейства Луната, или по-скоро Слънцето по околния път на Луната, животинското развитие отстъпва, то се отвежда в себе си (рис. 6). Това съответства на скъсяването на втория клон на разклонението, това е изместване назад (рис. 7).
И така, виждате, че получихме космически корелат за това, което ви дадох като определена характеристика за разликата между човека и животното.
към текста >>
Това, което сега ви казах тук, може наистина непос
ред
ствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща.
Това, което сега ви казах тук, може наистина непосредствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща.
Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната. И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение. Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма. Така противодейства това, което представлява слънчево действие, на отразеното от Луната. Докато действа отрицателния процес, формирането спира и следствие от това е човешката форма.
към текста >>
Така противодейства това, което п
ред
ставлява слънчево действие, на отразеното от Луната.
Това, което сега ви казах тук, може наистина непосредствено да се възприема от този, който постига възможност да възприема такива неща. Това задържане в своята организация човекът фактически го дължи на противодействието на слънчевата светлина по обиколния път на Луната. И благодарение на това, действието на слънчевата светлина, а именно нейното собствено качество – все пак и в двата случая това е слънчева светлина, – отслабва от това, че в лунното въздействие самото Слънце противостои на своето отражение. Ако самото то не се противопоставяше на въздействието на лунната светлина, тогава това, което е заложено в нас като формираща тенденция, би ни дало животинска форма.
Така противодейства това, което представлява слънчево действие, на отразеното от Луната.
Докато действа отрицателния процес, формирането спира и следствие от това е човешката форма.
към текста >>
Да проследим сега на другия клон растението в неговото формиране и да си п
ред
ставим слънчевото въздействие в растението – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в оп
ред
елено време.
Да проследим сега на другия клон растението в неговото формиране и да си представим слънчевото въздействие в растението – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в определено време.
Защото по време на зимата не може да се проявява възходящият, израстващ живот. Разликата в развитието на растението вече се вижда, когато просто се погледне разликата между деня и нощта. Да си представим сега това действие, което винаги протича ритмично, бих казал, повтаряйки се неограничено. Какво, собствено, имаме в този случай? Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята.
към текста >>
Да си п
ред
ставим сега това действие, което винаги протича ритмично, бих казал, повтаряйки се неограничено.
Да проследим сега на другия клон растението в неговото формиране и да си представим слънчевото въздействие в растението – очевидно е, че тук има въздействие на Слънцето, – и това, че то не може да се проявява в определено време. Защото по време на зимата не може да се проявява възходящият, израстващ живот. Разликата в развитието на растението вече се вижда, когато просто се погледне разликата между деня и нощта.
Да си представим сега това действие, което винаги протича ритмично, бих казал, повтаряйки се неограничено.
Какво, собствено, имаме в този случай? Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята. Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои. И така, имаме ритъм: преобладаващо действие на Слънцето, преобладаващо действие на Земята. Имаме растителното, което последователно ту е изложено на Слънцето, ту, образно казано, отново е въвлечено в земното, по определен начин земното въвлечено в себе си.
към текста >>
Имаме растителното, което последователно ту е изложено на Слънцето, ту, образно казано, отново е въвлечено в земното, по оп
ред
елен начин земното въвлечено в себе си.
Да си представим сега това действие, което винаги протича ритмично, бих казал, повтаряйки се неограничено. Какво, собствено, имаме в този случай? Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята. Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои. И така, имаме ритъм: преобладаващо действие на Слънцето, преобладаващо действие на Земята.
Имаме растителното, което последователно ту е изложено на Слънцето, ту, образно казано, отново е въвлечено в земното, по определен начин земното въвлечено в себе си.
Тук имаме нещо друго. В последния случай имаме съществено усилване на това, което в растението действа като слънчево, и това усилване на слънчевото посредством другото, земното, се изразява в постепенния преход на растението към процеса на минерализация. Така че, разбира се, трябва да кажем: ние се раздвояваме така, че по отношение на растението виждаме слънчевото действие, продължено посредством Земята до минерализация; слънчевото действие в животното, е прието в себе си обратно благодарение на лунното въздействие в човека (рис. 7). Бих могъл да нарисувам малко по-иначе тази рисунка и тогава тя би получила следния вид (рис. 8): тук – връщайки се към човешкото; тук – придвижвайки се към минералното, което, естествено, трябва да бъде в друга форма.
към текста >>
В последния случай имаме съществено усилване на това, което в растението действа като слънчево, и това усилване на слънчевото пос
ред
ством другото, земното, се изразява в постепенния преход на растението към процеса на минерализация.
Имаме действието на Слънцето и собственото действие на Земята, когато Слънцето, следователно, действа непряко, а заслонено от Земята. Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои. И така, имаме ритъм: преобладаващо действие на Слънцето, преобладаващо действие на Земята. Имаме растителното, което последователно ту е изложено на Слънцето, ту, образно казано, отново е въвлечено в земното, по определен начин земното въвлечено в себе си. Тук имаме нещо друго.
В последния случай имаме съществено усилване на това, което в растението действа като слънчево, и това усилване на слънчевото посредством другото, земното, се изразява в постепенния преход на растението към процеса на минерализация.
Така че, разбира се, трябва да кажем: ние се раздвояваме така, че по отношение на растението виждаме слънчевото действие, продължено посредством Земята до минерализация; слънчевото действие в животното, е прието в себе си обратно благодарение на лунното въздействие в човека (рис. 7). Бих могъл да нарисувам малко по-иначе тази рисунка и тогава тя би получила следния вид (рис. 8): тук – връщайки се към човешкото; тук – придвижвайки се към минералното, което, естествено, трябва да бъде в друга форма.
към текста >>
Така че, разбира се, трябва да кажем: ние се раздвояваме така, че по отношение на растението виждаме слънчевото действие, продължено пос
ред
ством Земята до минерализация; слънчевото действие в животното, е прието в себе си обратно благодарение на лунното въздействие в човека (рис. 7).
Действа Слънцето; отново действа не Слънцето, а Земята, и когато Слънцето действа отдолу, Земята му противостои. И така, имаме ритъм: преобладаващо действие на Слънцето, преобладаващо действие на Земята. Имаме растителното, което последователно ту е изложено на Слънцето, ту, образно казано, отново е въвлечено в земното, по определен начин земното въвлечено в себе си. Тук имаме нещо друго. В последния случай имаме съществено усилване на това, което в растението действа като слънчево, и това усилване на слънчевото посредством другото, земното, се изразява в постепенния преход на растението към процеса на минерализация.
Така че, разбира се, трябва да кажем: ние се раздвояваме така, че по отношение на растението виждаме слънчевото действие, продължено посредством Земята до минерализация; слънчевото действие в животното, е прието в себе си обратно благодарение на лунното въздействие в човека (рис. 7).
Бих могъл да нарисувам малко по-иначе тази рисунка и тогава тя би получила следния вид (рис. 8): тук – връщайки се към човешкото; тук – придвижвайки се към минералното, което, естествено, трябва да бъде в друга форма.
към текста >>
Това е, п
ред
и всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по оп
ред
елен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии.
Това е, преди всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по определен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии.
Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я представяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази представа. Затова винаги всички природни системи, които започвайки от минералното, праволинейно преминават към растителното и след това към животното и човека, ще дават неудовлетворителни резултати. Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие. Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната. По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен!
към текста >>
Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я п
ред
ставяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази п
ред
става.
Това е, преди всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по определен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии.
Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я представяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази представа.
Затова винаги всички природни системи, които започвайки от минералното, праволинейно преминават към растителното и след това към животното и човека, ще дават неудовлетворителни резултати. Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие. Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната. По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен! С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия.
към текста >>
Става дума, че п
ред
ставяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие.
Това е, преди всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по определен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии. Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я представяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази представа. Затова винаги всички природни системи, които започвайки от минералното, праволинейно преминават към растителното и след това към животното и човека, ще дават неудовлетворителни резултати.
Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие.
Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната. По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен! С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия. Това е вписано в него, това несъмнено се намира в него. И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в определени отношения към Слънцето, Луната и Земята.
към текста >>
Ако се изходи от такава п
ред
става, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната.
Това е, преди всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по определен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии. Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я представяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази представа. Затова винаги всички природни системи, които започвайки от минералното, праволинейно преминават към растителното и след това към животното и човека, ще дават неудовлетворителни резултати. Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие.
Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната.
По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен! С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия. Това е вписано в него, това несъмнено се намира в него. И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в определени отношения към Слънцето, Луната и Земята. И ако би се удало по определен начин да се намери някакъв вид идеална точка на пресичане на слънчевото, лунното и земното въздействие, и се намери придвижването на тази точка за всеки отделен човек, то това би ни придвижило съществено напред в разбирането на това, което видимо можем да наречем движения по отношение на Слънцето, Луната и Земята.
към текста >>
По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се п
ред
стави като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен!
Това е, преди всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по определен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии. Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я представяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази представа. Затова винаги всички природни системи, които започвайки от минералното, праволинейно преминават към растителното и след това към животното и човека, ще дават неудовлетворителни резултати. Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие. Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната.
По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен!
С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия. Това е вписано в него, това несъмнено се намира в него. И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в определени отношения към Слънцето, Луната и Земята. И ако би се удало по определен начин да се намери някакъв вид идеална точка на пресичане на слънчевото, лунното и земното въздействие, и се намери придвижването на тази точка за всеки отделен човек, то това би ни придвижило съществено напред в разбирането на това, което видимо можем да наречем движения по отношение на Слънцето, Луната и Земята. Но, както се казва, тук в действителност проблемът само се обърква, доколкото имаме толкова точки, колкото хора имаме на Земята, за които трябва да търсим движението.
към текста >>
И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в оп
ред
елени отношения към Слънцето, Луната и Земята.
Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие. Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната. По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен! С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия. Това е вписано в него, това несъмнено се намира в него.
И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в определени отношения към Слънцето, Луната и Земята.
И ако би се удало по определен начин да се намери някакъв вид идеална точка на пресичане на слънчевото, лунното и земното въздействие, и се намери придвижването на тази точка за всеки отделен човек, то това би ни придвижило съществено напред в разбирането на това, което видимо можем да наречем движения по отношение на Слънцето, Луната и Земята. Но, както се казва, тук в действителност проблемът само се обърква, доколкото имаме толкова точки, колкото хора имаме на Земята, за които трябва да търсим движението. Обаче може да се окаже, че тези движения за различните хора само изглеждат различни. Ще побеседваме по-нататък за това утре.
към текста >>
И ако би се удало по оп
ред
елен начин да се намери някакъв вид идеална точка на пресичане на слънчевото, лунното и земното въздействие, и се намери придвижването на тази точка за всеки отделен човек, то това би ни придвижило съществено нап
ред
в разбирането на това, което видимо можем да наречем движения по отношение на Слънцето, Луната и Земята.
Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната. По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен! С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия. Това е вписано в него, това несъмнено се намира в него. И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в определени отношения към Слънцето, Луната и Земята.
И ако би се удало по определен начин да се намери някакъв вид идеална точка на пресичане на слънчевото, лунното и земното въздействие, и се намери придвижването на тази точка за всеки отделен човек, то това би ни придвижило съществено напред в разбирането на това, което видимо можем да наречем движения по отношение на Слънцето, Луната и Земята.
Но, както се казва, тук в действителност проблемът само се обърква, доколкото имаме толкова точки, колкото хора имаме на Земята, за които трябва да търсим движението. Обаче може да се окаже, че тези движения за различните хора само изглеждат различни. Ще побеседваме по-нататък за това утре.
към текста >>
6.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се п
ред
ставя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в смисъла на древните системи или в смисъла на теорията на Коперник.
Днес бих искал да се занимаем с нещата, които, може би ви затрудняват в разбирането на това, което сме разглеждали досега. Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на навиците на човешкото мислене – искат да поставят в основата му. Разгледахме мировите явления във връзка с човека в най-различни направления.
Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се представя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в смисъла на древните системи или в смисъла на теорията на Коперник.
Видяхме как картината всеки път по различен начин трябва да бъде приведена във връзка с човека, обаче в истинската наука не можем да избегнем приемането на тази връзка.
към текста >>
П
ред
и всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на планетите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по оп
ред
елен начин да се прекратят изчисленията.
Но при това ще се появят значителни трудности.
Преди всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на планетите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по определен начин да се прекратят изчисленията.
Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство. И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство. Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем. В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това.
към текста >>
И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, пос
ред
ством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да п
ред
полагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство.
Но при това ще се появят значителни трудности. Преди всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на планетите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по определен начин да се прекратят изчисленията. Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство.
И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство.
Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем. В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това. Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-висш тип, да получим представа за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
към текста >>
Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени п
ред
необходимостта да п
ред
положим оп
ред
елено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем.
Но при това ще се появят значителни трудности. Преди всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на планетите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по определен начин да се прекратят изчисленията. Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство. И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство.
Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем.
В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това. Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-висш тип, да получим представа за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
към текста >>
Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-висш тип, да получим п
ред
става за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство. И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство. Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем. В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това.
Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-висш тип, да получим представа за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
към текста >>
Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си оп
ред
елена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой
ред
притежава някакъв вид самостоятелност.
Ако още един път се върнем към различните опити, които вече съм ви посочвал, действително да разберем формообразуването на самия човек, ще стигнем до следното. Можем наистина сериозно, както и трябва да бъде, да се опитаме да вземем делението на човешкото същество, за което също често сме говорили в тези лекции.
Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност.
И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на метаморфозата, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме представа за това, как, съгласно принципа на метаморфозата се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
към текста >>
И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на метаморфозата, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме п
ред
става за това, как, съгласно принципа на метаморфозата се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
Ако още един път се върнем към различните опити, които вече съм ви посочвал, действително да разберем формообразуването на самия човек, ще стигнем до следното. Можем наистина сериозно, както и трябва да бъде, да се опитаме да вземем делението на човешкото същество, за което също често сме говорили в тези лекции. Можем да кажем, че човешката главова организация с нейното центриране в нервно-сетивна система притежава сама по себе си определена самостоятелност; същото е за ритмичната система с всичко, което принадлежи към нея; и накрая, системата на обмяната на веществата с всичко това, което се отнася до нея в системата на организацията на крайниците, на свой ред притежава някакъв вид самостоятелност.
И така, в човешката организация можем да посочим три самостоятелни в себе си системи, и ако заедно с това разумно положим в основата принципът на метаморфозата, който безусловно трябва да стои в основата на органичната природа, ще успеем да формираме представа за това, как, съгласно принципа на метаморфозата се съотнасят помежду си тези три члена на човешката организация.
към текста >>
Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, п
ред
става за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация.
И така, разберете ме правилно!
Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация.
При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
към текста >>
Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли п
ред
ставата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения.
И така, разберете ме правилно! Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата.
Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения.
Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Но ако п
ред
положа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост.
Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
П
ред
ишното външно сега е вътрешно и обратно.
При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
Предишното външно сега е вътрешно и обратно.
Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до оп
ред
елена степен п
ред
ставляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги п
ред
ставяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост. Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1). Предишното външно сега е вътрешно и обратно.
Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Без прибягването до помощта на такива сложни п
ред
стави, е съвсем невъзможно да се получи адекватна на п
ред
мета п
ред
става за човешкия организъм.
полюс към другия, съответно да допускаме преход между радиуса и сферичната повърхност.
Без прибягването до помощта на такива сложни представи, е съвсем невъзможно да се получи адекватна на предмета представа за човешкия организъм.
към текста >>
Това, което е в с
ред
ата, с
ред
ният член на човешката организация, следователно това, което е подчинено на ритмичния организъм, се намира в с
ред
ата и до известна степен образува преход от радиалната структура към сфероидалната структура.
Това, което е в средата, средният член на човешката организация, следователно това, което е подчинено на ритмичния организъм, се намира в средата и до известна степен образува преход от радиалната структура към сфероидалната структура.
Изхождайки от този принцип, сега морфологично можем да разберем цялата човешка организация. И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма. Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки.
към текста >>
И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой
ред
се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма.
Това, което е в средата, средният член на човешката организация, следователно това, което е подчинено на ритмичния организъм, се намира в средата и до известна степен образува преход от радиалната структура към сфероидалната структура. Изхождайки от този принцип, сега морфологично можем да разберем цялата човешка организация.
И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма.
Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки. Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство. Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл.
към текста >>
И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема п
ред
вид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема п
ред
вид никакво обръщане наопаки.
Това, което е в средата, средният член на човешката организация, следователно това, което е подчинено на ритмичния организъм, се намира в средата и до известна степен образува преход от радиалната структура към сфероидалната структура. Изхождайки от този принцип, сега морфологично можем да разберем цялата човешка организация. И така, трябва да си изясним, че ако в системата на обмяната на веществата имаме нещо в качеството му на орган, например черен дроб или някакъв друг орган, явно принадлежащ на системата на обмяната на веществата – винаги можем да кажем само „явно принадлежащ“, защото тези неща на свой ред се преплитат, – ако имаме такъв орган и търсим съответния орган, който, преобразувайки се чрез преобръщане е свързан с него в главовата организация, естествено, ще трябва да констатираме мощна деформация на споменатия орган, ако искаме да разберем неговата форма. Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим.
И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки.
Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство. Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл. Но ако съм принуден вътрешното да превръщам във външно, вече няма възможност да се придвижа напред в изчисленията с представите, които имам в обикновеното пространство.
към текста >>
Но ако съм принуден вътрешното да превръщам във външно, вече няма възможност да се придвижа нап
ред
в изчисленията с п
ред
ставите, които имам в обикновеното пространство.
Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки. Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство. Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл.
Но ако съм принуден вътрешното да превръщам във външно, вече няма възможност да се придвижа напред в изчисленията с представите, които имам в обикновеното пространство.
към текста >>
И така, ако трябва да си п
ред
ставям човешката форма така, че за това използвам обръщания в съответния смисъл, то и движенията на небесните тела също трябва да си п
ред
ставям така, че за това да са ми необходими обръщания.
И така, ако трябва да си представям човешката форма така, че за това използвам обръщания в съответния смисъл, то и движенията на небесните тела също трябва да си представям така, че за това да са ми необходими обръщания.
Тоест не мога да действам така, както прави това обикновената астрономия, която за разбиране на небесните явления чисто и просто използва само обикновеното твърдо пространство. Ако първо просто вземете главовата организация и организацията на обмяната на веществата на човека, за прехода от едната към другата трябва да си представите такова обръщане и при това с вариации на формите. Да се опитаме първо да намерим възможност да си представим нещо такова образно.
към текста >>
Ако първо просто вземете главовата организация и организацията на обмяната на веществата на човека, за прехода от едната към другата трябва да си п
ред
ставите такова обръщане и при това с вариации на формите.
И така, ако трябва да си представям човешката форма така, че за това използвам обръщания в съответния смисъл, то и движенията на небесните тела също трябва да си представям така, че за това да са ми необходими обръщания. Тоест не мога да действам така, както прави това обикновената астрономия, която за разбиране на небесните явления чисто и просто използва само обикновеното твърдо пространство.
Ако първо просто вземете главовата организация и организацията на обмяната на веществата на човека, за прехода от едната към другата трябва да си представите такова обръщане и при това с вариации на формите.
Да се опитаме първо да намерим възможност да си представим нещо такова образно.
към текста >>
Да се опитаме първо да намерим възможност да си п
ред
ставим нещо такова образно.
И така, ако трябва да си представям човешката форма така, че за това използвам обръщания в съответния смисъл, то и движенията на небесните тела също трябва да си представям така, че за това да са ми необходими обръщания. Тоест не мога да действам така, както прави това обикновената астрономия, която за разбиране на небесните явления чисто и просто използва само обикновеното твърдо пространство. Ако първо просто вземете главовата организация и организацията на обмяната на веществата на човека, за прехода от едната към другата трябва да си представите такова обръщане и при това с вариации на формите.
Да се опитаме първо да намерим възможност да си представим нещо такова образно.
към текста >>
По такъв начин, тук п
ред
ставихме окръжността от друга гледна точка.
Вижте, вече подготвихме почвата за това, посочвайки кривата на Касини, а също и за такова разбиране на окръжността, съгласно което окръжността не е просто линия, всяка точка от която е равноотдалечена от центъра, а такава линия, при която всяка точка е отдалечена от две фиксирани точки така, че частното на тези разстояния е постоянна величина.
По такъв начин, тук представихме окръжността от друга гледна точка.
И така, преди всичко посочихме кривата на Касини и показахме, че тази крива на Касини всъщност има три форми: едната форма е подобна на елипса, както вече ви казах. Тя възниква тогава, когато между константите съществува определено отношение, което посочихме; втората форма е лемниската; третата форма е такава, че в съответствие с представата имаме единство, че наистина аналитично имаме единство, но при съзерцание го нямаме. Тези два клона на кривата на Касини също принадлежат на една крива. Но прекарвайки тази линия трябва да излезем от пространството и след това, по същество, отново да влезем в пространството, когато прекарваме другия клон. Понятийно това изглежда така, че правим с ръката си едно единствено движение, когато рисуваме тези две наглед отделени една от друга области.
към текста >>
И така, п
ред
и всичко посочихме кривата на Касини и показахме, че тази крива на Касини всъщност има три форми: едната форма е подобна на елипса, както вече ви казах.
Вижте, вече подготвихме почвата за това, посочвайки кривата на Касини, а също и за такова разбиране на окръжността, съгласно което окръжността не е просто линия, всяка точка от която е равноотдалечена от центъра, а такава линия, при която всяка точка е отдалечена от две фиксирани точки така, че частното на тези разстояния е постоянна величина. По такъв начин, тук представихме окръжността от друга гледна точка.
И така, преди всичко посочихме кривата на Касини и показахме, че тази крива на Касини всъщност има три форми: едната форма е подобна на елипса, както вече ви казах.
Тя възниква тогава, когато между константите съществува определено отношение, което посочихме; втората форма е лемниската; третата форма е такава, че в съответствие с представата имаме единство, че наистина аналитично имаме единство, но при съзерцание го нямаме. Тези два клона на кривата на Касини също принадлежат на една крива. Но прекарвайки тази линия трябва да излезем от пространството и след това, по същество, отново да влезем в пространството, когато прекарваме другия клон. Понятийно това изглежда така, че правим с ръката си едно единствено движение, когато рисуваме тези две наглед отделени една от друга области. В обикновеното пространство не бихме могли да прекараме тази линия, но понятийно това, което се намира тук горе и това, което се намира тук долу, несъмнено е една линия (рис. 2).
към текста >>
Тя възниква тогава, когато между константите съществува оп
ред
елено отношение, което посочихме; втората форма е лемниската; третата форма е такава, че в съответствие с п
ред
ставата имаме единство, че наистина аналитично имаме единство, но при съзерцание го нямаме.
Вижте, вече подготвихме почвата за това, посочвайки кривата на Касини, а също и за такова разбиране на окръжността, съгласно което окръжността не е просто линия, всяка точка от която е равноотдалечена от центъра, а такава линия, при която всяка точка е отдалечена от две фиксирани точки така, че частното на тези разстояния е постоянна величина. По такъв начин, тук представихме окръжността от друга гледна точка. И така, преди всичко посочихме кривата на Касини и показахме, че тази крива на Касини всъщност има три форми: едната форма е подобна на елипса, както вече ви казах.
Тя възниква тогава, когато между константите съществува определено отношение, което посочихме; втората форма е лемниската; третата форма е такава, че в съответствие с представата имаме единство, че наистина аналитично имаме единство, но при съзерцание го нямаме.
Тези два клона на кривата на Касини също принадлежат на една крива. Но прекарвайки тази линия трябва да излезем от пространството и след това, по същество, отново да влезем в пространството, когато прекарваме другия клон. Понятийно това изглежда така, че правим с ръката си едно единствено движение, когато рисуваме тези две наглед отделени една от друга области. В обикновеното пространство не бихме могли да прекараме тази линия, но понятийно това, което се намира тук горе и това, което се намира тук долу, несъмнено е една линия (рис. 2). Казах ви също, че, освен това, тази линия може да бъде представена по друг начин.
към текста >>
Казах ви също, че, освен това, тази линия може да бъде п
ред
ставена по друг начин.
Тя възниква тогава, когато между константите съществува определено отношение, което посочихме; втората форма е лемниската; третата форма е такава, че в съответствие с представата имаме единство, че наистина аналитично имаме единство, но при съзерцание го нямаме. Тези два клона на кривата на Касини също принадлежат на една крива. Но прекарвайки тази линия трябва да излезем от пространството и след това, по същество, отново да влезем в пространството, когато прекарваме другия клон. Понятийно това изглежда така, че правим с ръката си едно единствено движение, когато рисуваме тези две наглед отделени една от друга области. В обикновеното пространство не бихме могли да прекараме тази линия, но понятийно това, което се намира тук горе и това, което се намира тук долу, несъмнено е една линия (рис. 2).
Казах ви също, че, освен това, тази линия може да бъде представена по друг начин.
Тя може да бъде така представена, че да попитаме: каква траектория трябва да опише
към текста >>
Тя може да бъде така п
ред
ставена, че да попитаме: каква траектория трябва да опише
Тези два клона на кривата на Касини също принадлежат на една крива. Но прекарвайки тази линия трябва да излезем от пространството и след това, по същество, отново да влезем в пространството, когато прекарваме другия клон. Понятийно това изглежда така, че правим с ръката си едно единствено движение, когато рисуваме тези две наглед отделени една от друга области. В обикновеното пространство не бихме могли да прекараме тази линия, но понятийно това, което се намира тук горе и това, което се намира тук долу, несъмнено е една линия (рис. 2). Казах ви също, че, освен това, тази линия може да бъде представена по друг начин.
Тя може да бъде така представена, че да попитаме: каква траектория трябва да опише
към текста >>
И така, няма да ви е трудно да си п
ред
ставите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой
ред
отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък.
И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък.
Това не е толкова трудно за представяне. Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството.
към текста >>
Това не е толкова трудно за п
ред
ставяне.
И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък.
Това не е толкова трудно за представяне.
Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория.
към текста >>
Но ще се натъкнете на оп
ред
елени трудности, когато дойдете до лемнискатата.
И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък. Това не е толкова трудно за представяне.
Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата.
Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека.
към текста >>
В началото ще ви бъде доста трудно да си п
ред
ставите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, п
ред
извикана от светлинната точка А.
И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък. Това не е толкова трудно за представяне. Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък.
В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А.
Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете.
към текста >>
Защото трябва, разбира се, да си п
ред
ставяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството.
И така, няма да ви е трудно да си представите, че ако нещо свети в точка С от точка А, и на свой ред отразявайки се, свети в точка В, същата осветеност ще имаме, когато от точка А бъде осветена точка D и така нататък. Това не е толкова трудно за представяне. Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А.
Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството.
Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини.
към текста >>
Но, от друга страна, без такава п
ред
става няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека.
Но ще се натъкнете на определени трудности, когато дойдете до лемнискатата. Тук няма да се справите толкова лесно с обикновените точни измерения съгласно закона за отражението и така нататък. В началото ще ви бъде доста трудно да си представите, че тук, на тази клон на кривата на Касини (която обхваща точка В), от точка В винаги може да се наблюдава същата осветеност, предизвикана от светлинната точка А. Защото трябва, разбира се, да си представяте, че тук лъчът светлина (при прехода от един клон към друг) излиза от пространството, и след това неговата светлина отново прониква в пространството. Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория.
Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека.
Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини. Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си представяме метаморфозата като пълно обръщане.
към текста >>
Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си п
ред
ставяме метаморфозата като пълно обръщане.
Това е същата тази съществуваща трудност, когато искам просто с ръка да прекарам през пространството два клона на една траектория. Но, от друга страна, без такава представа няма да се справим, когато търсим преобразуването на формата или връзката на формата на някой орган на главата, с някой орган от системата на обмяна на веществата в човека. Тук, ако искате да търсите такава връзка, безусловно трябва да излезете от пространството. С други думи, колкото и странно, колкото и парадоксално да звучи това: ако искате с разбиране да преминете от някаква форма във вашата глава към разбиране на някаква форма в областта на метаболитната система, вие не можете да останете в пространството, а трябва да го напуснете. Трябва да излезете от самите себе си и да търсите нещо, което го няма в пространството, което не принадлежи на обикновеното пространство, както и това, което се намира между горния и долния клон на кривата на Касини.
Това е не нещо друго, а друг израз за това, че трябва да си представяме метаморфозата като пълно обръщане.
към текста >>
И така, при п
ред
ставата за връзката между горния клон на прекъснатата крива на Касини и долния клон, в основата залагаме действителни константи, неизменни, твърди константи.
И така, при представата за връзката между горния клон на прекъснатата крива на Касини и долния клон, в основата залагаме действителни константи, неизменни, твърди константи.
Но ако изменяме самите константи, както правихме това, при променливи константи, тоест при уравнения с двойна променливост, просто ще се появи възможност да се представи, например, горния клон така, а долният клон да се представи така (рис. 3). Стигаме, разбира се, до това, че горния клон приема такъв вид. Значи, ако измените кривата на Касини по такъв начин, че вместо самите константи вземете отново променливи, тоест поставите в основата вместо неизменни константи функции, ще получите два различни клона. Сред тях може да има и случай, когато единият клон ще дойде от безкрайността
към текста >>
Но ако изменяме самите константи, както правихме това, при променливи константи, тоест при уравнения с двойна променливост, просто ще се появи възможност да се п
ред
стави, например, горния клон така, а долният клон да се п
ред
стави така (рис. 3).
И така, при представата за връзката между горния клон на прекъснатата крива на Касини и долния клон, в основата залагаме действителни константи, неизменни, твърди константи.
Но ако изменяме самите константи, както правихме това, при променливи константи, тоест при уравнения с двойна променливост, просто ще се появи възможност да се представи, например, горния клон така, а долният клон да се представи така (рис. 3).
Стигаме, разбира се, до това, че горния клон приема такъв вид. Значи, ако измените кривата на Касини по такъв начин, че вместо самите константи вземете отново променливи, тоест поставите в основата вместо неизменни константи функции, ще получите два различни клона. Сред тях може да има и случай, когато единият клон ще дойде от безкрайността
към текста >>
С
ред
тях може да има и случай, когато единият клон ще дойде от безкрайността
И така, при представата за връзката между горния клон на прекъснатата крива на Касини и долния клон, в основата залагаме действителни константи, неизменни, твърди константи. Но ако изменяме самите константи, както правихме това, при променливи константи, тоест при уравнения с двойна променливост, просто ще се появи възможност да се представи, например, горния клон така, а долният клон да се представи така (рис. 3). Стигаме, разбира се, до това, че горния клон приема такъв вид. Значи, ако измените кривата на Касини по такъв начин, че вместо самите константи вземете отново променливи, тоест поставите в основата вместо неизменни константи функции, ще получите два различни клона.
Сред тях може да има и случай, когато единият клон ще дойде от безкрайността
към текста >>
Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате оп
ред
елени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на оп
ред
елени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия.
и отново ще замине в безкрайността.
Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия.
Тук имаме все по усложняващи се човешки форми. И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4). Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”. Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията. Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни!
към текста >>
И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си п
ред
ставяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4).
и отново ще замине в безкрайността. Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия. Тук имаме все по усложняващи се човешки форми.
И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4).
Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”. Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията. Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни! Но тогава и няма да се достигне до разбиране на човешката организация, а само ще си с илюзията, че си го постигнал.
към текста >>
Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме п
ред
ставите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме п
ред
ставите и тем подобни!
Но това е отношението, което може да се постави в основата, ако проследявате определени форми вътре в човешката глава, съединявате ги с линии, и след това ги отнасяте към формите на определени връзки на органа в системата на обмяната на веществата, които пак съединявате с линия. Тук имаме все по усложняващи се човешки форми. И разбира се, работата няма да се опрости от това, че трябва всеки път да си представяте тази линия с тенденция навън, а тази линия – с тенденция за разгръщане навътре (рис. 4). Ще кажете – наистина се надявам, че няма да му придадете твърде голямо значение, а ще го усетите само като мимолетен пристъп: „В такъв случай човешкият организъм изобщо е толкова сложен, че е по-добре да се откажем от осъзнаването му”. Тогава на такъв човек вече са му по-скъпи обичайните филистерски понятия, с които днес се упражняват във физиологията и анатомията.
Тук няма необходимост толкова да се напрягаме, не трябва да караме представите да изчезват и отново да се появяват, да преобразуваме представите и тем подобни!
Но тогава и няма да се достигне до разбиране на човешката организация, а само ще си с илюзията, че си го постигнал.
към текста >>
И така, ако вглеждайки се по такъв начин в човешката организация си кажете: значи тук в човешката организация има нещо, което изпада от пространството, което не се намира вътре в пространството, и което ме води до необходимостта да си п
ред
ставям това така, че пространствено имам отделени една от друга системи линии, които са свързани помежду си на друг принцип, различен от този, който п
ред
ставлява тримерното ни пространство, – ако си п
ред
ставите това, може би вече не сте толкова далеч от това, че засега само формално да си п
ред
ставите следното.
И така, ако вглеждайки се по такъв начин в човешката организация си кажете: значи тук в човешката организация има нещо, което изпада от пространството, което не се намира вътре в пространството, и което ме води до необходимостта да си представям това така, че пространствено имам отделени една от друга системи линии, които са свързани помежду си на друг принцип, различен от този, който представлява тримерното ни пространство, – ако си представите това, може би вече не сте толкова далеч от това, че засега само формално да си представите следното.
Никой не може да възрази срещу формалното представяне на това, което сега ще ви кажа, защото става дума само да се стигне до представа подобно на стигането до представите в математиката. Тук никой не може да възрази, че тези неща са недоказуеми или нещо подобно, тъй като тук работата е в това, да се стигне до затворена в себе си представа.
към текста >>
Никой не може да възрази срещу формалното п
ред
ставяне на това, което сега ще ви кажа, защото става дума само да се стигне до п
ред
става подобно на стигането до п
ред
ставите в математиката.
И така, ако вглеждайки се по такъв начин в човешката организация си кажете: значи тук в човешката организация има нещо, което изпада от пространството, което не се намира вътре в пространството, и което ме води до необходимостта да си представям това така, че пространствено имам отделени една от друга системи линии, които са свързани помежду си на друг принцип, различен от този, който представлява тримерното ни пространство, – ако си представите това, може би вече не сте толкова далеч от това, че засега само формално да си представите следното.
Никой не може да възрази срещу формалното представяне на това, което сега ще ви кажа, защото става дума само да се стигне до представа подобно на стигането до представите в математиката.
Тук никой не може да възрази, че тези неща са недоказуеми или нещо подобно, тъй като тук работата е в това, да се стигне до затворена в себе си представа.
към текста >>
Тук никой не може да възрази, че тези неща са недоказуеми или нещо подобно, тъй като тук работата е в това, да се стигне до затворена в себе си п
ред
става.
И така, ако вглеждайки се по такъв начин в човешката организация си кажете: значи тук в човешката организация има нещо, което изпада от пространството, което не се намира вътре в пространството, и което ме води до необходимостта да си представям това така, че пространствено имам отделени една от друга системи линии, които са свързани помежду си на друг принцип, различен от този, който представлява тримерното ни пространство, – ако си представите това, може би вече не сте толкова далеч от това, че засега само формално да си представите следното. Никой не може да възрази срещу формалното представяне на това, което сега ще ви кажа, защото става дума само да се стигне до представа подобно на стигането до представите в математиката.
Тук никой не може да възрази, че тези неща са недоказуеми или нещо подобно, тъй като тук работата е в това, да се стигне до затворена в себе си представа.
към текста >>
П
ред
ставете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1].
Представете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1].
Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5). Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство. Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат.
към текста >>
Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради п
ред
ставата да допусна неговото възникване по следния начин: п
ред
ставете си, че в п
ред
ставата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5).
Представете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1].
Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5).
Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство. Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има.
към текста >>
Образувайки тези три измерения, в съответствие с п
ред
ставата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си п
ред
ставям като обикновено тримерно пространство.
Представете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1]. Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5).
Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство.
Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има. Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен.
към текста >>
Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя оп
ред
елена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието.
Представете си, че имате работа не само с обикновеното пространство, което, следователно, има три налични измерения, а имате работа с антипространството[1]. Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5). Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство.
Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието.
Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има. Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен. Двете измерения са резултат първо на възникването и след това на изчезването на третото измерение.
към текста >>
Процесът по възникване и изчезване си го п
ред
ставям като реален, като нещо, което го има.
Наричам го засега антипространство и бих искал в началото заради представата да допусна неговото възникване по следния начин: представете си, че в представата си формирам обикновено тримерно твърдо пространство; образувам първото измерение, образувам второто измерение и накрая третото измерение (рис. 5). Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство. Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат.
Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има.
Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен. Двете измерения са резултат първо на възникването и след това на изчезването на третото измерение.
към текста >>
Впрочем, мога да си п
ред
ставям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен.
Образувайки тези три измерения, в съответствие с представата по някакъв начин осъществявам изпълване на това, което си представям като обикновено тримерно пространство. Но вие знаете, че навсякъде може не само да се добавя определена интензивност, но може също и да се отнема от нея, и продължавайки отнемането, се стига до отрицанието. Знаете, че съществува не само имущество, но и дългове. Възможно е не само да дам да възникнат три измерения, но също и да им позволя да изчезнат. Процесът по възникване и изчезване си го представям като реален, като нещо, което го има.
Впрочем, мога да си представям само в две измерения, но сега не подразбирам това, а следното: причината тук да има само две измерения не е в това, че никога не съм имал третото, а в това, че то е изчезнало при мен.
Двете измерения са резултат първо на възникването и след това на изчезването на третото измерение.
към текста >>
И така, сега имам пространство, което макар външно да показва две измерения, вътрешно трябва да си го п
ред
ставя като притежаващо две трети измерения, положително и отрицателно; отрицателното измерение изхожда от нещо, което не може да съществува в моето триизмерно пространство и което, разбира се, не трябва да си го п
ред
ставям като четвърто измерение в обикновения смисъл, а като нещо, което се отнася към третото измерение, както отрицателното към положителното (рис. 6).
И така, сега имам пространство, което макар външно да показва две измерения, вътрешно трябва да си го представя като притежаващо две трети измерения, положително и отрицателно; отрицателното измерение изхожда от нещо, което не може да съществува в моето триизмерно пространство и което, разбира се, не трябва да си го представям като четвърто измерение в обикновения смисъл, а като нещо, което се отнася към третото измерение, както отрицателното към положителното (рис. 6).
Да допуснем сега, че към това, което образувахме тук, добавя нещо такова (рис. 7); това някак съществува в реалността, но така, както в действителността са реални най-често нещата; така че това, което тук начертах, ги отразява приблизително, а не с педантична точност. Но това е нещо, на което не трябва особено да се учудваме. Защото във външната сетивна действителност намирате математическите фигури не по друг начин, а приблизително. Значи не би трябвало да искате, когато зад този образ търся
към текста >>
П
ред
ставете си, че трябва да изобразя действителността, така че някак да има съответствие.
действителността, тя да бъде нещо друго, освен приблизителна.
Представете си, че трябва да изобразя действителността, така че някак да има съответствие.
Тогава също трябва да начертая образа не особено точно, но да начертая нещо уплътнено, което би съответствало на нещото. Така нещото, което го е имало тук и отново е изчезнало, според мен може да се обозначи сега така: плътността на действието, която е обозначена с този по-наситен оттенък, тук е възникнала, но отново е отслабнала (рис. 8). Вие имате тук, собствено, сфера, която обаче в средата има уплътнена част. Сега ще ви помоля да сравните с това, което тук е нарисувано, първо, реалната система на света, както я виждаме, сферата с нейните рядко разположени звезди и скупчената на този принцип звездна система, която обикновено се нарича Млечен път. Сравнете също и звездните карти.
към текста >>
Така нещото, което го е имало тук и отново е изчезнало, спо
ред
мен може да се обозначи сега така: плътността на действието, която е обозначена с този по-наситен оттенък, тук е възникнала, но отново е отслабнала (рис. 8).
действителността, тя да бъде нещо друго, освен приблизителна. Представете си, че трябва да изобразя действителността, така че някак да има съответствие. Тогава също трябва да начертая образа не особено точно, но да начертая нещо уплътнено, което би съответствало на нещото.
Така нещото, което го е имало тук и отново е изчезнало, според мен може да се обозначи сега така: плътността на действието, която е обозначена с този по-наситен оттенък, тук е възникнала, но отново е отслабнала (рис. 8).
Вие имате тук, собствено, сфера, която обаче в средата има уплътнена част. Сега ще ви помоля да сравните с това, което тук е нарисувано, първо, реалната система на света, както я виждаме, сферата с нейните рядко разположени звезди и скупчената на този принцип звездна система, която обикновено се нарича Млечен път. Сравнете също и звездните карти. Ще намерите, че този образ – моля ви засега да разглеждаме това като образ, – този образ не ни показва нищо друго, освен това, което винаги се изобразява като
към текста >>
Вие имате тук, собствено, сфера, която обаче в с
ред
ата има уплътнена част.
действителността, тя да бъде нещо друго, освен приблизителна. Представете си, че трябва да изобразя действителността, така че някак да има съответствие. Тогава също трябва да начертая образа не особено точно, но да начертая нещо уплътнено, което би съответствало на нещото. Така нещото, което го е имало тук и отново е изчезнало, според мен може да се обозначи сега така: плътността на действието, която е обозначена с този по-наситен оттенък, тук е възникнала, но отново е отслабнала (рис. 8).
Вие имате тук, собствено, сфера, която обаче в средата има уплътнена част.
Сега ще ви помоля да сравните с това, което тук е нарисувано, първо, реалната система на света, както я виждаме, сферата с нейните рядко разположени звезди и скупчената на този принцип звездна система, която обикновено се нарича Млечен път. Сравнете също и звездните карти. Ще намерите, че този образ – моля ви засега да разглеждаме това като образ, – този образ не ни показва нищо друго, освен това, което винаги се изобразява като
към текста >>
Виждате, че с п
ред
ставите, които са формирани тук, не се отдалечавам твърде много от външната действителност.
преминаване на Слънцето или Земята през зодиака, докато тук отвън (горе и долу) някъде трябва да се намира северният и южният полюс.
Виждате, че с представите, които са формирани тук, не се отдалечавам твърде много от външната действителност.
Реалните отношения ще ги търсим вече в следващите лекции.
към текста >>
Придържаме се към това, че получихме точка вследствие изчезването на трите измерения и приемаме факта, че тази точка ни се п
ред
ставя в реалността като нещо съществуващо само по себе си.
Но за разбирането на това, което приведохме до тук именно за човека, не е достатъчно формираното от нас тук, а е необходимо да вървим по-нататък. Тук трябва да кажем: да заставим сега да изчезне и второто измерение, така че получаваме само едно измерение, една права; тази права не е просто права, която е прекарана в триизмерното пространство, а тя е останала, след като заставих третото и второто измерения да изчезнат. Сега заставяме да изчезне и третото останало измерение и вследствие на това получаваме просто точка.
Придържаме се към това, че получихме точка вследствие изчезването на трите измерения и приемаме факта, че тази точка ни се представя в реалността като нещо съществуващо само по себе си.
Но ако тя ни се представя като нещо дейно, как трябва в такъв случай да си представяме нейното действие? Ако си представим нейното действие, няма да можем да приведем това действие в отношение с някаква точка стояща , да кажем, в пространството на оста х. Защото тази ос я няма, тя е изчезнала. Няма да можем да я отнесем също към нещо, имащо координати х и у, доколкото това също го няма, това е изчезнало от пространството. Действието ѝ няма да можем да отнесем също и към третото измерение на пространството, а трябва да кажем: ако тя ни предлага своето действие, трябва да я отнесем към нещо, стоящо съвсем извън триизмерното пространство.
към текста >>
Но ако тя ни се п
ред
ставя като нещо дейно, как трябва в такъв случай да си п
ред
ставяме нейното действие?
Но за разбирането на това, което приведохме до тук именно за човека, не е достатъчно формираното от нас тук, а е необходимо да вървим по-нататък. Тук трябва да кажем: да заставим сега да изчезне и второто измерение, така че получаваме само едно измерение, една права; тази права не е просто права, която е прекарана в триизмерното пространство, а тя е останала, след като заставих третото и второто измерения да изчезнат. Сега заставяме да изчезне и третото останало измерение и вследствие на това получаваме просто точка. Придържаме се към това, че получихме точка вследствие изчезването на трите измерения и приемаме факта, че тази точка ни се представя в реалността като нещо съществуващо само по себе си.
Но ако тя ни се представя като нещо дейно, как трябва в такъв случай да си представяме нейното действие?
Ако си представим нейното действие, няма да можем да приведем това действие в отношение с някаква точка стояща , да кажем, в пространството на оста х. Защото тази ос я няма, тя е изчезнала. Няма да можем да я отнесем също към нещо, имащо координати х и у, доколкото това също го няма, това е изчезнало от пространството. Действието ѝ няма да можем да отнесем също и към третото измерение на пространството, а трябва да кажем: ако тя ни предлага своето действие, трябва да я отнесем към нещо, стоящо съвсем извън триизмерното пространство. В съответствие с начина на разсъжденията ни, е невъзможно да я отнесем към нещо, което можем някак да внесем в триизмерното пространство.
към текста >>
Ако си п
ред
ставим нейното действие, няма да можем да приведем това действие в отношение с някаква точка стояща , да кажем, в пространството на оста х.
Но за разбирането на това, което приведохме до тук именно за човека, не е достатъчно формираното от нас тук, а е необходимо да вървим по-нататък. Тук трябва да кажем: да заставим сега да изчезне и второто измерение, така че получаваме само едно измерение, една права; тази права не е просто права, която е прекарана в триизмерното пространство, а тя е останала, след като заставих третото и второто измерения да изчезнат. Сега заставяме да изчезне и третото останало измерение и вследствие на това получаваме просто точка. Придържаме се към това, че получихме точка вследствие изчезването на трите измерения и приемаме факта, че тази точка ни се представя в реалността като нещо съществуващо само по себе си. Но ако тя ни се представя като нещо дейно, как трябва в такъв случай да си представяме нейното действие?
Ако си представим нейното действие, няма да можем да приведем това действие в отношение с някаква точка стояща , да кажем, в пространството на оста х.
Защото тази ос я няма, тя е изчезнала. Няма да можем да я отнесем също към нещо, имащо координати х и у, доколкото това също го няма, това е изчезнало от пространството. Действието ѝ няма да можем да отнесем също и към третото измерение на пространството, а трябва да кажем: ако тя ни предлага своето действие, трябва да я отнесем към нещо, стоящо съвсем извън триизмерното пространство. В съответствие с начина на разсъжденията ни, е невъзможно да я отнесем към нещо, което можем някак да внесем в триизмерното пространство. Можем да я отнесем само към нещо лежащо извън триизмерното пространство, тоест не към изчезналият х, не към изчезналия у, не към изчезналия z, а към това, което погасява х у z, следователно към това, което съвсем го няма в триизмерното пространство.
към текста >>
Действието ѝ няма да можем да отнесем също и към третото измерение на пространството, а трябва да кажем: ако тя ни п
ред
лага своето действие, трябва да я отнесем към нещо, стоящо съвсем извън триизмерното пространство.
Придържаме се към това, че получихме точка вследствие изчезването на трите измерения и приемаме факта, че тази точка ни се представя в реалността като нещо съществуващо само по себе си. Но ако тя ни се представя като нещо дейно, как трябва в такъв случай да си представяме нейното действие? Ако си представим нейното действие, няма да можем да приведем това действие в отношение с някаква точка стояща , да кажем, в пространството на оста х. Защото тази ос я няма, тя е изчезнала. Няма да можем да я отнесем също към нещо, имащо координати х и у, доколкото това също го няма, това е изчезнало от пространството.
Действието ѝ няма да можем да отнесем също и към третото измерение на пространството, а трябва да кажем: ако тя ни предлага своето действие, трябва да я отнесем към нещо, стоящо съвсем извън триизмерното пространство.
В съответствие с начина на разсъжденията ни, е невъзможно да я отнесем към нещо, което можем някак да внесем в триизмерното пространство. Можем да я отнесем само към нещо лежащо извън триизмерното пространство, тоест не към изчезналият х, не към изчезналия у, не към изчезналия z, а към това, което погасява х у z, следователно към това, което съвсем го няма в триизмерното пространство.
към текста >>
В настоящия момент образувахме това като формална п
ред
става.
В настоящия момент образувахме това като формална представа.
Но тази представа е във висша степен реална. Тя става съвсем реална, когато се действа не с помощта на удобните научни представи, посредством които днес охотно се овладяват тези неща, а когато в тях се прониква малко по-дълбоко. Разгледайте някога зрителния процес в неговата връзка с организацията на очите с тенденция за по-дълбоко разбиране. Разгледайте цялата организация на очите както ни се представя. Възможно е да знаете – често съм споменавал за това в други лекции[2], – че окото трябва да се разбира не като формирано само отвътре навън, а като нещо образувано отвън навътре.
към текста >>
Но тази п
ред
става е във висша степен реална.
В настоящия момент образувахме това като формална представа.
Но тази представа е във висша степен реална.
Тя става съвсем реална, когато се действа не с помощта на удобните научни представи, посредством които днес охотно се овладяват тези неща, а когато в тях се прониква малко по-дълбоко. Разгледайте някога зрителния процес в неговата връзка с организацията на очите с тенденция за по-дълбоко разбиране. Разгледайте цялата организация на очите както ни се представя. Възможно е да знаете – често съм споменавал за това в други лекции[2], – че окото трябва да се разбира не като формирано само отвътре навън, а като нещо образувано отвън навътре. Това образуване отвън навътре може да се проследи, проследявайки филогенетичното образуване на низшите животни и преминавайки след това към зрителния процес.
към текста >>
Тя става съвсем реална, когато се действа не с помощта на удобните научни п
ред
стави, пос
ред
ством които днес охотно се овладяват тези неща, а когато в тях се прониква малко по-дълбоко.
В настоящия момент образувахме това като формална представа. Но тази представа е във висша степен реална.
Тя става съвсем реална, когато се действа не с помощта на удобните научни представи, посредством които днес охотно се овладяват тези неща, а когато в тях се прониква малко по-дълбоко.
Разгледайте някога зрителния процес в неговата връзка с организацията на очите с тенденция за по-дълбоко разбиране. Разгледайте цялата организация на очите както ни се представя. Възможно е да знаете – често съм споменавал за това в други лекции[2], – че окото трябва да се разбира не като формирано само отвътре навън, а като нещо образувано отвън навътре. Това образуване отвън навътре може да се проследи, проследявайки филогенетичното образуване на низшите животни и преминавайки след това към зрителния процес. Когато изучавате зрителния процес, трябва да се опитвате вътрешно да осъзнаете, как той се стимулира отвън, как органът се приспособява към външната стимулация, как това действа по-нататък навътре по посока към зрителния нерв и след това преминава в общата организация, по някакъв начин изчезва в общата организация.
към текста >>
Разгледайте цялата организация на очите както ни се п
ред
ставя.
В настоящия момент образувахме това като формална представа. Но тази представа е във висша степен реална. Тя става съвсем реална, когато се действа не с помощта на удобните научни представи, посредством които днес охотно се овладяват тези неща, а когато в тях се прониква малко по-дълбоко. Разгледайте някога зрителния процес в неговата връзка с организацията на очите с тенденция за по-дълбоко разбиране.
Разгледайте цялата организация на очите както ни се представя.
Възможно е да знаете – често съм споменавал за това в други лекции[2], – че окото трябва да се разбира не като формирано само отвътре навън, а като нещо образувано отвън навътре. Това образуване отвън навътре може да се проследи, проследявайки филогенетичното образуване на низшите животни и преминавайки след това към зрителния процес. Когато изучавате зрителния процес, трябва да се опитвате вътрешно да осъзнаете, как той се стимулира отвън, как органът се приспособява към външната стимулация, как това действа по-нататък навътре по посока към зрителния нерв и след това преминава в общата организация, по някакъв начин изчезва в общата организация. Естествено, че може да се намери края на зрителния нерв – това е нещо, което изразяваме приблизително, – но при прехода във фината организация, може да се каже, че зрителният процес изчезва в тази организация. Ако сравните съвсем добросъвестно зрителния процес с всичките принадлежащи му органи от другата страна, например с процеса на бъбречната секреция, изходящият канал за бъбречната секреция трябва да го отнесете към това, което на другата страна се изживява отвън навътре, когато окото преминава в зрителния нерв.
към текста >>
Ако искате да стигнете до п
ред
стави, които свързват помежду им тези две неща, така че след това от тези отношения да могат да се разбират явленията, ставащи при единия или другия процес, тогава трябва да призовете на помощ такива п
ред
стави, каквито посочихме по-горе.
Ако искате да стигнете до представи, които свързват помежду им тези две неща, така че след това от тези отношения да могат да се разбират явленията, ставащи при единия или другия процес, тогава трябва да призовете на помощ такива представи, каквито посочихме по-горе.
В момента, когато формирате такива представи в триизмерното пространство – можем да ги разположим една след друга – за зрителния процес, и след това търсите съответното в процеса на бъбречната секреция, тогава трябва да си представяте действието така, сякаш сте излезли от триизмерното пространство. Мисловният процес трябва да го направите точно такъв, какъвто го направих току що с отстраняването на измеренията; иначе при вас нищо няма да се получи.
към текста >>
В момента, когато формирате такива п
ред
стави в триизмерното пространство – можем да ги разположим една след друга – за зрителния процес, и след това търсите съответното в процеса на бъбречната секреция, тогава трябва да си п
ред
ставяте действието така, сякаш сте излезли от триизмерното пространство.
Ако искате да стигнете до представи, които свързват помежду им тези две неща, така че след това от тези отношения да могат да се разбират явленията, ставащи при единия или другия процес, тогава трябва да призовете на помощ такива представи, каквито посочихме по-горе.
В момента, когато формирате такива представи в триизмерното пространство – можем да ги разположим една след друга – за зрителния процес, и след това търсите съответното в процеса на бъбречната секреция, тогава трябва да си представяте действието така, сякаш сте излезли от триизмерното пространство.
Мисловният процес трябва да го направите точно такъв, какъвто го направих току що с отстраняването на измеренията; иначе при вас нищо няма да се получи.
към текста >>
Трябва мислено да п
ред
положите, че тук изходната точка за полярната координатна система стои извън триизмерното пространство.
По подобен начин трябва да постъпите, ако се опитвате да разберете кривите, които получавате, когато, включвайки примките, изследвате на небето обичайните орбити на Венера и Меркурий, които трябва да се наблюдават с очи, и след това изследвате орбитите на Юпитер и Марс. Бихте могли, да кажем, да вземете изходната точка на вашата координатна система за примката на Венера в триизмерното пространство при използване на полярни координати. Тук можете това. Но няма да се справите, ако искате на същия принцип да разберете, например, примката на Марс.
Трябва мислено да предположите, че тук изходната точка за полярната координатна система стои извън триизмерното пространство.
Ще стигнете до необходимостта винаги да избирате координатите така, че един път, да кажем за орбитата на Венера с нейната примка, изхождате от полюса на координатите и приемате тези координати тук (рис. 9); друг път, за орбитата на Юпитер или орбитата на Марс с примките, ще се справите само тогава, когато си кажете: за моята система от полярни координати не вземам такава изходна точка, където винаги трябва да добавям нещо в придатък, за да получа полярните координати, а
към текста >>
намира там отзад в неоп
ред
елеността (рис.
намира там отзад в неопределеността (рис.
10), и тогава получавам такива координати (щрихованите линии); в такъв случай винаги трябва да пропускам известна част. Тогава получавам линия, която също има нещо подобно на център, но този център се намира в безкрайната сфера. При по-нататъшното проследяване на планетарните орбити е необходимо да се използва вече представата, че според основния закон на орбитите на вътрешните планети стигаме до необходимостта да си представяме, че за тях има някакъв център в обикновеното пространство, и че ако искаме да си представим центровете за орбитите на Юпитер, Марс и така нататък, е необходимо да се излезе от обикновеното пространство.
към текста >>
При по-нататъшното проследяване на планетарните орбити е необходимо да се използва вече п
ред
ставата, че спо
ред
основния закон на орбитите на вътрешните планети стигаме до необходимостта да си п
ред
ставяме, че за тях има някакъв център в обикновеното пространство, и че ако искаме да си п
ред
ставим центровете за орбитите на Юпитер, Марс и така нататък, е необходимо да се излезе от обикновеното пространство.
намира там отзад в неопределеността (рис. 10), и тогава получавам такива координати (щрихованите линии); в такъв случай винаги трябва да пропускам известна част. Тогава получавам линия, която също има нещо подобно на център, но този център се намира в безкрайната сфера.
При по-нататъшното проследяване на планетарните орбити е необходимо да се използва вече представата, че според основния закон на орбитите на вътрешните планети стигаме до необходимостта да си представяме, че за тях има някакъв център в обикновеното пространство, и че ако искаме да си представим центровете за орбитите на Юпитер, Марс и така нататък, е необходимо да се излезе от обикновеното пространство.
към текста >>
Ако наистина добросъвестно нап
ред
вате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна п
ред
става за пространството.
Виждате, че стигнахме до това, че е необходимо да се преодолее пространството. Това е съвсем необходимо.
Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна представа за пространството.
Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера. И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре. В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си представяме абстрактна точка. В областта на действителността това не е достатъчно. Няма да се справим, когато си представяме само абстрактна точка.
към текста >>
Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си п
ред
ставите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го п
ред
ставяме изхождащо от точка, а трябва да си го п
ред
ставяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера.
Виждате, че стигнахме до това, че е необходимо да се преодолее пространството. Това е съвсем необходимо. Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна представа за пространството.
Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера.
И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре. В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си представяме абстрактна точка. В областта на действителността това не е достатъчно. Няма да се справим, когато си представяме само абстрактна точка. Във всеки случай трябва да се питаме, накъде е обърната кривината на точката, която си представяме, навътре или навън, защото съобразно с това е насочено полето на действието ѝ.
към текста >>
В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си п
ред
ставяме абстрактна точка.
Виждате, че стигнахме до това, че е необходимо да се преодолее пространството. Това е съвсем необходимо. Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна представа за пространството. Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера. И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре.
В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си представяме абстрактна точка.
В областта на действителността това не е достатъчно. Няма да се справим, когато си представяме само абстрактна точка. Във всеки случай трябва да се питаме, накъде е обърната кривината на точката, която си представяме, навътре или навън, защото съобразно с това е насочено полето на действието ѝ.
към текста >>
Няма да се справим, когато си п
ред
ставяме само абстрактна точка.
Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна представа за пространството. Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера. И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре. В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си представяме абстрактна точка. В областта на действителността това не е достатъчно.
Няма да се справим, когато си представяме само абстрактна точка.
Във всеки случай трябва да се питаме, накъде е обърната кривината на точката, която си представяме, навътре или навън, защото съобразно с това е насочено полето на действието ѝ.
към текста >>
Във всеки случай трябва да се питаме, накъде е обърната кривината на точката, която си п
ред
ставяме, навътре или навън, защото съобразно с това е насочено полето на действието ѝ.
Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера. И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре. В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си представяме абстрактна точка. В областта на действителността това не е достатъчно. Няма да се справим, когато си представяме само абстрактна точка.
Във всеки случай трябва да се питаме, накъде е обърната кривината на точката, която си представяме, навътре или навън, защото съобразно с това е насочено полето на действието ѝ.
към текста >>
Вие можете да си п
ред
ставите сега някъде тази точка, п
ред
ставляваща сфера (рис.
Но трябва да погледнете и нещо друго.
Вие можете да си представите сега някъде тази точка, представляваща сфера (рис.
11, непрекъснатият кръг). Преди всичко, няма никаква необходимост да си представяте точката, която се намира, разбира се, в безкрайните далечини, именно тук (а). Бихте могли да си я представите също и малко по-далеч (b, с). Всяка точка можете да си я представяте някъде там навън, трябва само тази сфера тук (вътрешната окръжност) да я оставите свободна. Защото тя трябва да бъде до известна степен свободна – обратната окръжност или обратната сфера, ако искате.
към текста >>
П
ред
и всичко, няма никаква необходимост да си п
ред
ставяте точката, която се намира, разбира се, в безкрайните далечини, именно тук (а).
Но трябва да погледнете и нещо друго. Вие можете да си представите сега някъде тази точка, представляваща сфера (рис. 11, непрекъснатият кръг).
Преди всичко, няма никаква необходимост да си представяте точката, която се намира, разбира се, в безкрайните далечини, именно тук (а).
Бихте могли да си я представите също и малко по-далеч (b, с). Всяка точка можете да си я представяте някъде там навън, трябва само тази сфера тук (вътрешната окръжност) да я оставите свободна. Защото тя трябва да бъде до известна степен свободна – обратната окръжност или обратната сфера, ако искате.
към текста >>
Бихте могли да си я п
ред
ставите също и малко по-далеч (b, с).
Но трябва да погледнете и нещо друго. Вие можете да си представите сега някъде тази точка, представляваща сфера (рис. 11, непрекъснатият кръг). Преди всичко, няма никаква необходимост да си представяте точката, която се намира, разбира се, в безкрайните далечини, именно тук (а).
Бихте могли да си я представите също и малко по-далеч (b, с).
Всяка точка можете да си я представяте някъде там навън, трябва само тази сфера тук (вътрешната окръжност) да я оставите свободна. Защото тя трябва да бъде до известна степен свободна – обратната окръжност или обратната сфера, ако искате.
към текста >>
Всяка точка можете да си я п
ред
ставяте някъде там навън, трябва само тази сфера тук (вътрешната окръжност) да я оставите свободна.
Но трябва да погледнете и нещо друго. Вие можете да си представите сега някъде тази точка, представляваща сфера (рис. 11, непрекъснатият кръг). Преди всичко, няма никаква необходимост да си представяте точката, която се намира, разбира се, в безкрайните далечини, именно тук (а). Бихте могли да си я представите също и малко по-далеч (b, с).
Всяка точка можете да си я представяте някъде там навън, трябва само тази сфера тук (вътрешната окръжност) да я оставите свободна.
Защото тя трябва да бъде до известна степен свободна – обратната окръжност или обратната сфера, ако искате.
към текста >>
Но си п
ред
ставете следното: това, което тук се намира извън тази абстрактна окръжност (непрекъснатия кръг), следователно това, което п
ред
ставлява тази точка, която обръща своята кривина навътре, – тъй като цялото пространство, разположено извън тази повърхност на сферата (непрекъснатия кръг) е също точка, чиято кривина е обърната навътре, – п
ред
ставете си, че това пространство на свой
ред
все пак е някъде ограничено.
Но си представете следното: това, което тук се намира извън тази абстрактна окръжност (непрекъснатия кръг), следователно това, което представлява тази точка, която обръща своята кривина навътре, – тъй като цялото пространство, разположено извън тази повърхност на сферата (непрекъснатия кръг) е също точка, чиято кривина е обърната навътре, – представете си, че това пространство на свой ред все пак е някъде ограничено.
И така, можете да отидете далеч, но действителността не е такава, че да можете да отидете навсякъде, някъде тук отново се намира граница от съвсем друг вид (пунктираната окръжност). Какво би трябвало да следва от това? Следствие от това ще бъде, че някъде тук (P) трябва да се появи нещо, принадлежащо на това, което се намира там навън. Тук трябва да се появи малка сфера, принадлежаща на това, което се намира там отвън. И ще трябва да кажете: тук, извън тази сфера, има нещо, но вглеждайки се тук (P), мога да видя намиращото се там навън.
към текста >>
Това, което търся в безкрайните далнини, отново се открива п
ред
мен, изхождайки от центъра.
Какво би трябвало да следва от това? Следствие от това ще бъде, че някъде тук (P) трябва да се появи нещо, принадлежащо на това, което се намира там навън. Тук трябва да се появи малка сфера, принадлежаща на това, което се намира там отвън. И ще трябва да кажете: тук, извън тази сфера, има нещо, но вглеждайки се тук (P), мога да видя намиращото се там навън. Защото това, което отново се проявява тук, е продължение на това, което се намира там отвън.
Това, което търся в безкрайните далнини, отново се открива пред мен, изхождайки от центъра.
към текста >>
Виждате ли, такива п
ред
стави са достатъчно развити.
Виждате ли, такива представи са достатъчно развити.
И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано. Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност. Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна. Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло. – Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р).
към текста >>
Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива п
ред
стави към външната действителност.
Виждате ли, такива представи са достатъчно развити. И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано.
Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност.
Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна. Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло. – Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р). Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11).
към текста >>
П
ред
ставете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна.
Виждате ли, такива представи са достатъчно развити. И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано. Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност.
Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна.
Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло. – Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р). Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход.
към текста >>
– П
ред
положете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което пос
ред
ством своята действителност ще ме принуди да си п
ред
ставям своето продължение тук (Р).
Виждате ли, такива представи са достатъчно развити. И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано. Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност. Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна. Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло.
– Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р).
Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко. Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини.
към текста >>
Тогава бих бил принуден да си п
ред
ставям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната.
И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано. Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност. Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна. Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло. – Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р).
Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната.
И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко. Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини. Предполагам, че някъде там има сфера, – това преди всичко е мнима сфера, но някак трябва да си представя, че в основата там също стои нещо действено.
към текста >>
И така, от една страна трябва да си п
ред
ставя всичко това, което имам в мировото пространство с
ред
звездите (а, b, с, на рис. 11).
Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност. Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна. Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло. – Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р). Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната.
И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11).
Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко. Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини. Предполагам, че някъде там има сфера, – това преди всичко е мнима сфера, но някак трябва да си представя, че в основата там също стои нещо действено. Но към всичко, което ми се явява там в далечините, няма отношение това, което се намира вътре в повърхността на сферата на Луната; към него има отношение това, което започва когато звездите свършват.
към текста >>
Това го п
ред
поставям п
ред
и всичко.
Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло. – Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р). Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход.
Това го предпоставям преди всичко.
Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини. Предполагам, че някъде там има сфера, – това преди всичко е мнима сфера, но някак трябва да си представя, че в основата там също стои нещо действено. Но към всичко, което ми се явява там в далечините, няма отношение това, което се намира вътре в повърхността на сферата на Луната; към него има отношение това, което започва когато звездите свършват. Това е област, която по удивителен начин не принадлежи на моя свят, а на света, на който не принадлежат всички останали звезди. Ако нещо се намира по такъв начин вътре в света, имаме работа с някаква вметка в света, която има съвсем друга природа и която притежава съвсем други вътрешни качества от своето обкръжение.
към текста >>
П
ред
полагам, че някъде там има сфера, – това п
ред
и всичко е мнима сфера, но някак трябва да си п
ред
ставя, че в основата там също стои нещо действено.
Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко. Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини.
Предполагам, че някъде там има сфера, – това преди всичко е мнима сфера, но някак трябва да си представя, че в основата там също стои нещо действено.
Но към всичко, което ми се явява там в далечините, няма отношение това, което се намира вътре в повърхността на сферата на Луната; към него има отношение това, което започва когато звездите свършват. Това е област, която по удивителен начин не принадлежи на моя свят, а на света, на който не принадлежат всички останали звезди. Ако нещо се намира по такъв начин вътре в света, имаме работа с някаква вметка в света, която има съвсем друга природа и която притежава съвсем други вътрешни качества от своето обкръжение. След това можем да сравним отношението на такава Луна към обкръжаващия я небосвод, с отношението, което имаме, например, между бъбречната секреция и организма, който е в основата ѝ, и организацията на окото. От тази гледна точка ще продължим утре разговора.
към текста >>
[1] ...антипространството: през 30-те години Георг Адам (-Кауфман) и независимо от него Луис Лохер са използвали света на п
ред
ставите на проективната геометрия за интерпретация на различни съобщения на Рудолф Щайнер.
[1] ...антипространството: през 30-те години Георг Адам (-Кауфман) и независимо от него Луис Лохер са използвали света на представите на проективната геометрия за интерпретация на различни съобщения на Рудолф Щайнер.
(Преди всичко, виж също отговорите на въпроси от 12 април 1922 г. в Хага, отпечатани в GA 82 “За да стане човекът напълно човек“ Дорнах 1994. Пълната библиография се намира в Olive Whicher, „Projektive Geometrie“, 1970 Stuttgart, Kaр. IX).
към текста >>
(П
ред
и всичко, виж също отговорите на въпроси от 12 април 1922 г.
[1] ...антипространството: през 30-те години Георг Адам (-Кауфман) и независимо от него Луис Лохер са използвали света на представите на проективната геометрия за интерпретация на различни съобщения на Рудолф Щайнер.
(Преди всичко, виж също отговорите на въпроси от 12 април 1922 г.
в Хага, отпечатани в GA 82 “За да стане човекът напълно човек“ Дорнах 1994. Пълната библиография се намира в Olive Whicher, „Projektive Geometrie“, 1970 Stuttgart, Kaр. IX).
към текста >>
В своето съчинение „Универсалните сили в механиката“ Адамс разширил своите п
ред
стави, от една страна, в областта на теоретичната физика, а от друга страна, в областта на висшата геометрия.
Макар в последното столетие да е била известна идеята за построяване на пространство с други пространствени елементи, освен точки, за описване на действителността тя никога не се е приемала сериозно. В последващи публикации на тях са се позовавали такива автори като Bernhard и Gschwind (Mathematisch-Astronomische Blatter – Neue Folge, Nr. l und Nr. 4, 2. Aufl. Dornach 1991 und 1996).
В своето съчинение „Универсалните сили в механиката“ Адамс разширил своите представи, от една страна, в областта на теоретичната физика, а от друга страна, в областта на висшата геометрия.
Gschwind в „Mathematisch-Astronomische Blatter“ № 6 свързва това с основните указания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
7.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Както видяхте, става дума да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до оп
ред
еляне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела.
Както видяхте, става дума да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до определяне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела.
Защото може да се получи представа за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се определи формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се определят центровете за наблюдение. Тази задача, собствено, е поставена на такова разглеждане, каквото сега предприехме. Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем определени причини.
към текста >>
Защото може да се получи п
ред
става за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се оп
ред
ели формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се оп
ред
елят центровете за наблюдение.
Както видяхте, става дума да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до определяне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела.
Защото може да се получи представа за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се определи формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се определят центровете за наблюдение.
Тази задача, собствено, е поставена на такова разглеждане, каквото сега предприехме. Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем определени причини.
към текста >>
Тази задача, собствено, е поставена на такова разглеждане, каквото сега п
ред
приехме.
Както видяхте, става дума да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до определяне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела. Защото може да се получи представа за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се определи формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се определят центровете за наблюдение.
Тази задача, собствено, е поставена на такова разглеждане, каквото сега предприехме.
Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем определени причини.
към текста >>
Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем оп
ред
елени причини.
Както видяхте, става дума да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до определяне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела. Защото може да се получи представа за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се определи формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се определят центровете за наблюдение. Тази задача, собствено, е поставена на такова разглеждане, каквото сега предприехме.
Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем определени причини.
към текста >>
Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, п
ред
и да са създадени условия за такова обобщение.
Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение.
Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория. Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор. Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия? Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени.
към текста >>
Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес п
ред
почитат да им се п
ред
ставят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия?
Голямата грешка, която се прави в научния живот, се състои в това, че се опитват да правят обобщение, преди да са създадени условия за такова обобщение. Съществува склонност да се създават теории, тоест да се получават окончателни възгледи. До известна степен не се изчаква, докато се появят условия за създаването на теория. Това е нужно да се въведе в научния ни живот, нужно е да се развие чувство, че не може просто да се опитваме да отговаряме на някои въпроси, докато наистина не са създадени условията за отговор.
Аз знам, че много хора – разбира се присъстващите правят изключение – днес предпочитат да им се представят готови криви за планетарните и прочие движения, доколкото тогава те имат нещо, даващо им отговор на въпроса: как се отнася едно или друго към наличния сбор от понятия?
Но ако на въпросите не може да се отговори с наличните понятия, всички разговори в теоретично отношение са безсмислени. Благодарение на това се стига само до привидно, илюзорно успокоение относно тези неща. Затова се опитах и по отношение на научната педагогика да придам на тези лекции вида, който имат.
към текста >>
Стигнахме до мнението, че тук е необходимо внимателно да се различава, доколкото искахме да обърнем внимание на разликата между формите на кривите, които се проявяват във формиращата сила на човека: за главовата организация – от една страна, за организацията на обмяната на веществата и крайниците – от друга, и че между тези две форми все пак съществува оп
ред
елена връзка, но такава, която може да бъде намерена само пос
ред
ством преход извън пространството – не в твърдото евклидово пространство.
И така, досега получихме резултати, които ни показват, че ако искаме да изявим формите на кривите за небесните движения, трябва внимателно да различаваме такива неща, които ни се изявяват във видимото движение, например във формата на примката на орбитата на Венера, която се появява в съединение, и формата на примката на орбитата на Марс в противостоене.
Стигнахме до мнението, че тук е необходимо внимателно да се различава, доколкото искахме да обърнем внимание на разликата между формите на кривите, които се проявяват във формиращата сила на човека: за главовата организация – от една страна, за организацията на обмяната на веществата и крайниците – от друга, и че между тези две форми все пак съществува определена връзка, но такава, която може да бъде намерена само посредством преход извън пространството – не в твърдото евклидово пространство.
към текста >>
И така, работата е да се намери първо преход от това, което откриваш тук по оп
ред
елен начин в своя собствен човешки организъм, към това, което съществува вън в мировото пространство, по отношение на което, обаче, поначало ни се струва, че то се държи само като евклидово пространство, че съществува като твърдо пространство.
И така, работата е да се намери първо преход от това, което откриваш тук по определен начин в своя собствен човешки организъм, към това, което съществува вън в мировото пространство, по отношение на което, обаче, поначало ни се струва, че то се държи само като евклидово пространство, че съществува като твърдо пространство.
Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела. Тогава задължително се поставя въпросът: каква познаваема връзка съществува между движенията, които трябва да се разбират в относителен смисъл, и движенията, които могат да се разбират не съвсем в относителен смисъл? Ясно разбираме, че сред формообразуващите сили на човешкия организъм има такива, които действат радиално, и такива, които трябва да си представяме сферично (рис. 1).
към текста >>
Но нагледна п
ред
става за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела.
И така, работата е да се намери първо преход от това, което откриваш тук по определен начин в своя собствен човешки организъм, към това, което съществува вън в мировото пространство, по отношение на което, обаче, поначало ни се струва, че то се държи само като евклидово пространство, че съществува като твърдо пространство.
Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела.
Тогава задължително се поставя въпросът: каква познаваема връзка съществува между движенията, които трябва да се разбират в относителен смисъл, и движенията, които могат да се разбират не съвсем в относителен смисъл? Ясно разбираме, че сред формообразуващите сили на човешкия организъм има такива, които действат радиално, и такива, които трябва да си представяме сферично (рис. 1).
към текста >>
Ясно разбираме, че с
ред
формообразуващите сили на човешкия организъм има такива, които действат радиално, и такива, които трябва да си п
ред
ставяме сферично (рис. 1).
И така, работата е да се намери първо преход от това, което откриваш тук по определен начин в своя собствен човешки организъм, към това, което съществува вън в мировото пространство, по отношение на което, обаче, поначало ни се струва, че то се държи само като евклидово пространство, че съществува като твърдо пространство. Но нагледна представа за това се получава само тогава, когато се продължи с така получения метод наистина да се търси връзка между ставащото в самия човек, и ставащото във външното мирово пространство в движението на небесните тела. Тогава задължително се поставя въпросът: каква познаваема връзка съществува между движенията, които трябва да се разбират в относителен смисъл, и движенията, които могат да се разбират не съвсем в относителен смисъл?
Ясно разбираме, че сред формообразуващите сили на човешкия организъм има такива, които действат радиално, и такива, които трябва да си представяме сферично (рис. 1).
към текста >>
Сега става дума за това, как се п
ред
ставя за нашето човешко познание във външното движение това, което протича само в сферата, и това, което протича само в посока на радиуса.
Сега става дума за това, как се представя за нашето човешко познание във външното движение това, което протича само в сферата, и това, което протича само в посока на радиуса.
към текста >>
Но сега работата е да се установи, дали при този начин на действие, който включва в цялото мироздание и човека, имаме възможност да научим нещо за това – п
ред
и всичко искам да се изразя много внимателно, – може ли някое движение да бъде само привидно, или това движение някак трябва да бъде действително и показва ли нещо, че движението е действително.
Но сега работата е да се установи, дали при този начин на действие, който включва в цялото мироздание и човека, имаме възможност да научим нещо за това – преди всичко искам да се изразя много внимателно, – може ли някое движение да бъде само привидно, или това движение някак трябва да бъде действително и показва ли нещо, че движението е действително.
Вече съм ви казвал, че трябва да правим разлика между такива движения, които могат да бъдат именно относителни, и такива движения, които, бидейки въртеливи, срязващи и деформиращи, сочат, че могат да не бъдат разбирани в относителен смисъл. Тук трябва да се търси съответствието на критерия за реални движения. Този критерий за реални движения може да се получи само внимателно вглеждайки се във вътрешните отношения на движещия се обект. Никога не трябва да се ограничаваме само с разглеждане на външните отношения на местоположението.
към текста >>
И сега той отново стои
ред
ом до първия в 3 часа следобед.
Често съм привеждал съвсем тривиален пример за двама души, които виждам стоящи един до друг в 9 часа сутринта и в 3 часа следобед, като разликата е, че единият е останал да стои, а другият, след като съм си заминал, след като съм прекратил наблюдението, е отишъл да си върши работата, което му е отнело 6 часа.
И сега той отново стои редом до първия в 3 часа следобед.
Обаче, наблюдавайки само местоположението им, никога няма да се досетя, какво всъщност става тук. Само когато се вгледам в степента на умора на единия и другия, тоест във вътрешния процес, ще мога да разбера за движението. И така, работата е, че трябва да се стигне до това, какво е направил, какво е изпитал движещият се, ако искаме да характеризираме движението именно като движение в себе си. Но за това трябва и нещо друго, с което искам да се заема утре, но днес поне ще се доближим до проблема.
към текста >>
Сега трябва да погледнем към п
ред
мета отново от съвсем друга страна.
Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна.
Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство. Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал. Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили. И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация. Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие.
към текста >>
Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непос
ред
ствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал.
Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство.
Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал.
Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили. И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация. Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие.
към текста >>
Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си п
ред
ставяме подобен процес като оставане на някои същности от п
ред
ен период на развитие.
Сега трябва да погледнем към предмета отново от съвсем друга страна. Виждате ли, разглеждайки днес формирането на човешкия организъм, засега, разбира се, можем да получим по същество, само някакъв вид нагледна връзка с това, което се намира във външното мирово пространство. Защото всичко това сочи, че човекът в голяма степен е независим от движенията на мировото пространство, и именно в това, което се проявява в неговото непосредствено преживяване, до известна степен се е еманципирал от мировите явления, така че можем само да се позоваваме на времената, в които човек още по-малко, отколкото в обикновения земен живот, тоест в следродилния период, е пускал в ход цялата сила на своя душевен живот по отношение на това, което е преживявал. Можем само да се позоваваме на ембрионалния период, когато формирането наистина става в съзвучие с мировите сили. И това, което после остава от, така да се каже, имплантираното в него в ембрионалния период, до известна степен продължава да се съхранява вътре в човешката организация.
Тук не може напълно да се говори за наследственост в смисъла, който е приет, доколкото всъщност нищо не е „наследено“, а трябва да си представяме подобен процес като оставане на някои същности от преден период на развитие.
към текста >>
Разглеждайки в човека състоянието на
ред
уване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова
ред
уване между будност и сън, но вие добре знаете, че това
ред
уване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта.
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили?
Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта.
В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата. Трябва да поставим въпроса малко по-иначе, ако искаме да видим проникването на мировите отношения в човешките субективни отношения и благодарение на това да изявим вътре в човека нещо, което може да ни посочи абсолютните движения във вселената.
към текста >>
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на
ред
уването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
към текста >>
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – с
ред
нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими.
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност.
До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт.
към текста >>
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при оп
ред
елени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното.
И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности.
Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
Именно разглеждайки изключенията, които са п
ред
извикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област.
Тук бих искал да обърнете внимание на нещо, което в общи линии може много добре да се наблюдава, ако наблюдението се разпространи върху по-обширни области: макар човек лесно да се еманципира по отношение на редуването на будуване и сън от времевата последователност, той не може да се еманципира относно своята поза без последствията да станат забележими. Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности.
Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област.
Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт. Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в п
ред
мет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид.
До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното. Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт.
Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид.
От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което п
ред
ставлява много сложен
ред
от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения.
Това засега е единият факт. Другият факт се състои в следното.
Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения.
Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята. До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята. В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения. И в това, което се разиграва тук, можем да намерим нещо взаимосвързано. Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата.
към текста >>
Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успо
ред
на на повърхността на Земята.
Това засега е единият факт. Другият факт се състои в следното. Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения.
Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята.
До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята. В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения. И в това, което се разиграва тук, можем да намерим нещо взаимосвързано. Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата. Тоест в основата на хоризонталното движение стои нещо, което напълно можем да разглеждаме като вътрешен процес на човешкия организъм.
към текста >>
До оп
ред
елена степен се движим по повърхност, успо
ред
на на повърхността на Земята.
Това засега е единият факт. Другият факт се състои в следното. Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения. Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята.
До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята.
В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения. И в това, което се разиграва тук, можем да намерим нещо взаимосвързано. Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата. Тоест в основата на хоризонталното движение стои нещо, което напълно можем да разглеждаме като вътрешен процес на човешкия организъм. Сега човек е така устроен, че не можем да го лишим от това движение, разбира се и с паралелното превръщане в обмяната на веществата.
към текста >>
Можем, от една страна, да намерим движение успо
ред
но на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успо
ред
но на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е п
ред
ставен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, п
ред
извикана, следователно, от обмяната на веществата.
Знаете, че това, което обикновено се нарича умора, и което представлява много сложен ред от факти, може да настъпи по време на произволните ни движения. Движим се произволно тогава, когато преместваме центъра на тежестта си в посока, успоредна на повърхността на Земята. До определена степен се движим по повърхност, успоредна на повърхността на Земята. В такава плоскост протича процесът, който съпровожда нашите външни произволни движения. И в това, което се разиграва тук, можем да намерим нещо взаимосвързано.
Можем, от една страна, да намерим движение успоредно на повърхността на Земята и поява на умора; можем да отидем и по-далеч и да кажем: с това движение, успоредно на повърхността на Земята, което симптоматично се изразява в умората, е представен процесът на обмяна на веществата, съществува умората, предизвикана, следователно, от обмяната на веществата.
Тоест в основата на хоризонталното движение стои нещо, което напълно можем да разглеждаме като вътрешен процес на човешкия организъм. Сега човек е така устроен, че не можем да го лишим от това движение, разбира се и с паралелното превръщане в обмяната на веществата. Заради неговата организация не можем съвсем да го лишим от това. За този, който работи като пощальон, самата професия се грижи за движението по хоризонталата; този, който не е пощальон, трябва да прави разходки. Върху това е основано също интересното отношение в аспекта на народното стопанство между подвижността на човека, използвана в народното стопанство, и подвижността на човека, оставаща вън от народното стопанство – в игри, спорт и други подобни.
към текста >>
Но в дадения момент за нас е важна възможността да разгледаме този паралелен процес: движението в хоризонтална равнина и оп
ред
елен процес на обмяна на веществата.
Заради неговата организация не можем съвсем да го лишим от това. За този, който работи като пощальон, самата професия се грижи за движението по хоризонталата; този, който не е пощальон, трябва да прави разходки. Върху това е основано също интересното отношение в аспекта на народното стопанство между подвижността на човека, използвана в народното стопанство, и подвижността на човека, оставаща вън от народното стопанство – в игри, спорт и други подобни. Тук вече физиологичните неща се сливат с народностопанските. В критиката за разбирането на труда[3] често съм посочвал тази връзка и е невъзможно заниманието с теоретична икономика, ако не търсиш тук връзката между чистата обществена наука и физиологията.
Но в дадения момент за нас е важна възможността да разгледаме този паралелен процес: движението в хоризонтална равнина и определен процес на обмяна на веществата.
към текста >>
Можем да го намерим и в състоянието на
ред
уване на сън и будност.
Можем да потърсим процеса на обмяна на веществата също и на друго място.
Можем да го намерим и в състоянието на редуване на сън и будност.
Но само при произволните движения процесът протича до известна степен така, че, с изключение на ставащото вътре в човека, трансформацията на метаболизма в същото време е и външен процес. Искам да кажа, че става нещо, за което ограничеността на повърхността на човешкото тяло няма единствено решаващо значение. Веществото се трансформира, но така, че ставащата тук трансформация, по някакъв начин протича в абсолютното, естествено, в „относително абсолютното“, така че не може да се каже, че това има значение само за вътрешната човешка организация.
към текста >>
Но умората, която п
ред
ставлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави.
Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация. Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно. Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение.
към текста >>
Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го п
ред
извикали произволно.
Но умората, която представлява симптом съпровождащ движението с трансформация на обмяната на веществата, настъпва и тогава, когато денят е преживян без нищо да се прави. Това значи, че същностите, които действат при произволното движение, действат също в човека и в ежедневния живот, чисто чрез вътрешната организация.
Затова трансформацията на обмяната на веществата трябва да съществува и когато просто настъпва състояние на умора, макар да не сме го предизвикали произволно.
Ние заемаме хоризонтално положение за осъществяване на такава обмяна на веществата, която се осъществява при непроизволно действие, която става просто с течение на времето, ако можем да се изразим така. Заемаме хоризонтално положение по време на сън, за да позволим на тялото си да осъществи това, което то осъществява и тогава, когато се движим произволно. Затова виждате, че хоризонталното положение е нещо много важно и съвсем не е безразлично, дали заемаме хоризонтално положение или не; и ако искаме да заставим своя организъм да свърши нещо, без да правим нищо за това, трябва да приведем себе си в това положение. С други думи: по време на сън привеждаме себе си в такова положение, при което в организма ни става нещо, което обикновено става по време на произволното движение.
към текста >>
Струва си само малко да погледате и да на
ред
ите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки.
И така, в организма ни трябва да стават движения, които изпълняваме непроизволно. За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно.
Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки.
Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм. Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава. Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>
Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява пос
ред
ством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по оп
ред
елен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм.
И така, в организма ни трябва да стават движения, които изпълняваме непроизволно. За нашия организъм трябва да имат значение движенията, които изпълняваме непроизволно. Струва си само малко да погледате и да наредите фактите, и ще стигнете до следния резултат, като поради недостиг на време съм принуден да пропусна тук някои междинни връзки.
Както абсолютната обмяна на веществата, за която кожата не е граница, и която става в човека по такъв начин, че човек принадлежи на космоса, се осъществява посредством човешките движения, така че това, което става в обмяната на веществата, по определен начин има реално химическо или физическо значение, същият процес, същата метаморфоза на обмяната на веществата става по време на сън така, че има своето значение вътре в човешкия организъм.
Това, което се осъществява при произволното движение, се осъществява и насън. Но резултатът преминава от една част на организма в друга част на организма. По време на сън снабдяваме нашата глава. Ние извършваме или по-скоро даваме възможност на нашия организъм да осъществи вътре метаморфозата на обмяната на веществата, за която сега човешката кожа има изолиращо значение, където метаморфозата става така, че крайният процес има значение вътре в човешката организация.
към текста >>
Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по оп
ред
елен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава.
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се метаморфоза на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става метаморфоза на обмяната на веществата.
Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава.
Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета.
към текста >>
Понеже трябваше да направим това на оп
ред
елено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на п
ред
ставите, както съня с будността.
И така, можем да кажем: движим се произволно – осъществява се метаморфоза на обмяната на веществата; позволяваме на космоса да ни движи – пак става метаморфоза на обмяната на веществата. Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава. Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън.
Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността.
Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>
Сега имате тук точното оп
ред
еление на п
ред
мета.
Последното става така, че резултатът, който при първата метаморфоза на обмяната на веществата по определен начин протича във външния свят, сега се обръща и действа в човешката глава като такава. Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим.
Сега имате тук точното определение на предмета.
Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля. Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>
Така имате тук човекът, движещ се по оп
ред
елен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън пос
ред
ством своята воля.
Той просто се обръща, не се разпространява по-нататък, но за да се обърне, за да съществува изобщо, трябва да се приведем в хоризонтално положение. Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета.
Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля.
Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение. Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>
Сънят и движението пос
ред
ством волята се намират в такова отношение.
Трябва да изучаваме връзката между процесите в човешкия организъм, които стават при произволните движения, и процесите, които стават насън. Понеже трябваше да направим това на определено място в нашето разглеждане, вече можете да видите, какво значение има когато в общите антропософски лекции винаги трябва да се подчертава[4], че волята ни, която е свързана с обмяната на веществата, собствено, се намира в такова отношение с живота на представите, както съня с будността. Отново и отново повтарям, че по отношение на проявата на нашата воля ние постоянно спим. Сега имате тук точното определение на предмета. Така имате тук човекът, движещ се по определен начин произволно по хоризонтална повърхност, и тук той осъществява същото, каквото и насън, а именно насън посредством своята воля.
Сънят и движението посредством волята се намират в такова отношение.
Ние спим в хоризонтално положение, като резултатът, обаче, е друг: това, което при произволното движение във външния свят се разпилява, се усвоява и преработва по-нататък от главовата ни организация насън.
към текста >>
Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да оп
ред
елим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън.
Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение.
При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”.
към текста >>
Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска п
ред
вид, че един и същи външен процес при едно същество може да п
ред
ставлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество.
И така, имаме два процеса, които можем ясно да отделим един от друг: разпиляване на процеса на обмяна на веществата при произволно движение и вътрешно преработване на обмяната на веществата, по време на разиграващото се в нашата глава по време на сън. Ако отнесем сега всичко това като цяло към животинската природа, можем да определим какво значение има, когато казваме: животното изобщо осъществява своя живот в хоризонтално положение. При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание.
Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество.
Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”. Когато нещата се представят така тривиално, тогава се казва: „Човек все пак няма да направи това”. Ако той не обърне внимание на това, стават именно такива неща при по-късните изследвания.
към текста >>
Когато нещата се п
ред
ставят така тривиално, тогава се казва: „Човек все пак няма да направи това”.
При животното метаморфозата на обмяната на веществата за главата би трябвало да бъде организирана съвсем различно, а също и произволното движение при животното означава нещо съвсем друго, отколкото при човека. Това е нещо, на което съвременната наука отделя толкова малко внимание. Сега се говори само за това, което се проявява външно, и се изпуска предвид, че един и същи външен процес при едно същество може да представлява нещо съвсем различно, отколкото при друго същество. Искам да се въздържа тук от всякаква религиозна целенасоченост и само да посоча следното: човек умира и животното умира; но в психологическо отношение при двете същества това съвсем не трябва да бъде едно и също. Защото, който смята това за едно и също и гради върху него своите изследвания, прилича на човек, който намира бръснарско ножче и казва: „Това е нож, неговата функция трябва да бъде същата, както на другия нож, значи ще режа с бръснарското ножче кнедлите си”.
Когато нещата се представят така тривиално, тогава се казва: „Човек все пак няма да направи това”.
Ако той не обърне внимание на това, стават именно такива неща при по-късните изследвания.
към текста >>
И така, посочихме, че в нашите произволни движения намираме именно този процес, който се проявява в посоката на кривата, преминаваща успо
ред
но на повърхността на Земята.
И така, посочихме, че в нашите произволни движения намираме именно този процес, който се проявява в посоката на кривата, преминаваща успоредно на повърхността на Земята.
По такъв начин сме принудени да се насочим към кривата, която приема такъв вид. Какво все пак сме поставили в основата на това? Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото. Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се определи и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
към текста >>
Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че спо
ред
това, което осъществяваме, имаме възможност да оп
ред
елим другото.
И така, посочихме, че в нашите произволни движения намираме именно този процес, който се проявява в посоката на кривата, преминаваща успоредно на повърхността на Земята. По такъв начин сме принудени да се насочим към кривата, която приема такъв вид. Какво все пак сме поставили в основата на това?
Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото.
Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се определи и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
към текста >>
Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се оп
ред
ели и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
И така, посочихме, че в нашите произволни движения намираме именно този процес, който се проявява в посоката на кривата, преминаваща успоредно на повърхността на Земята. По такъв начин сме принудени да се насочим към кривата, която приема такъв вид. Какво все пак сме поставили в основата на това? Поставили сме в основата вътрешен процес, нещо, което става в човека, което имаме, от една страна, като нещо дадено ни в съня, а от друга страна, като нещо, което изпълняваме сами, така че според това, което осъществяваме, имаме възможност да определим другото.
Следователно, имаме възможност да разглеждаме осъществяваното насън от мировото пространство с нашия организъм като нещо, което може да се определи и което трябва да се познава; като дефиниращо понятие разглеждаме второто, това, което правим във външния свят, и следователно, познаваме по съотношенията на разположението му.
към текста >>
Това е, към което трябва да се стремим в истинската наука: да не се оп
ред
елят явленията пос
ред
ством абстрактни понятия, а да се оп
ред
елят явленията чрез други явления.
Това е, към което трябва да се стремим в истинската наука: да не се определят явленията посредством абстрактни понятия, а да се определят явленията чрез други явления.
Това е, което, естествено, прави необходимо първо наистина да разберем явленията, и вече след това да ги определим едно чрез друго. Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
към текста >>
Това е, което, естествено, прави необходимо първо наистина да разберем явленията, и вече след това да ги оп
ред
елим едно чрез друго.
Това е, към което трябва да се стремим в истинската наука: да не се определят явленията посредством абстрактни понятия, а да се определят явленията чрез други явления.
Това е, което, естествено, прави необходимо първо наистина да разберем явленията, и вече след това да ги определим едно чрез друго.
Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
към текста >>
Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, пос
ред
ством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са п
ред
ставени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
Това е, към което трябва да се стремим в истинската наука: да не се определят явленията посредством абстрактни понятия, а да се определят явленията чрез други явления. Това е, което, естествено, прави необходимо първо наистина да разберем явленията, и вече след това да ги определим едно чрез друго.
Това изобщо характеризира стремежа на антропософската духовна наука: да стигне до истинския феноменализъм, да обяснява явленията чрез други явления, да не формира абстрактни понятия, посредством които да се обясняват явленията; а също не просто да се осветяват явленията и да се оставят във вида, както са представени в случайния емпиричен факт, защото в такъв случай те могат да съществуват съвместно, без по никакъв начин да се обясняват едно друго.
към текста >>
Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи п
ред
стави, днес вече има емпиричен материал в излишък.
Оттук бих искал да премина към това, което ще ви покаже, какво значение има този феноменологичен подход.
Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък.
Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
към текста >>
Трябва първо да се разберат феномените, п
ред
и да се обясняват един чрез друг.
Оттук бих искал да премина към това, което ще ви покаже, какво значение има този феноменологичен подход. Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък. Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други.
Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг.
Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг.
към текста >>
Тази тенденция днес в много отношения не се взема п
ред
вид.
Оттук бих искал да премина към това, което ще ви покаже, какво значение има този феноменологичен подход. Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък. Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението.
Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид.
Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>
Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на п
ред
ишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък. Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид.
Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>
Въпросът не е да се продължават п
ред
ишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин.
Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин.
Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>
Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да п
ред
ставим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг.
Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид. Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване. Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин.
Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг.
Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>
Нуждаем се от нова постановка на опитите и това непременно трябва да бъде разгледано, защото с п
ред
ишната постановка на опитите просто не можем да преодолеем оп
ред
елени въпроси.
С наличните инструменти съвременните хора наистина могат да направят много. В своята едностранчивост те са станали изключително ловки при експериментирането.
Нуждаем се от нова постановка на опитите и това непременно трябва да бъде разгледано, защото с предишната постановка на опитите просто не можем да преодолеем определени въпроси.
От друга страна, не трябва на основата на получените от предишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите. Ако със своите опити сме стигнали до определен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение. Иначе не могат да се преодолеят определени граници, които представляват текущите граници на науката. Тук ви обръщам внимание върху една такава граница, която, впрочем, не се възприема като непреодолима от нито един човек, но която може да бъде преодоляна само в случай, че в дадената област се премине към друга постановка на опитите. Това е въпросът за строежа на Слънцето.
към текста >>
От друга страна, не трябва на основата на получените от п
ред
ишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите.
С наличните инструменти съвременните хора наистина могат да направят много. В своята едностранчивост те са станали изключително ловки при експериментирането. Нуждаем се от нова постановка на опитите и това непременно трябва да бъде разгледано, защото с предишната постановка на опитите просто не можем да преодолеем определени въпроси.
От друга страна, не трябва на основата на получените от предишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите.
Ако със своите опити сме стигнали до определен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение. Иначе не могат да се преодолеят определени граници, които представляват текущите граници на науката. Тук ви обръщам внимание върху една такава граница, която, впрочем, не се възприема като непреодолима от нито един човек, но която може да бъде преодоляна само в случай, че в дадената област се премине към друга постановка на опитите. Това е въпросът за строежа на Слънцето.
към текста >>
Ако със своите опити сме стигнали до оп
ред
елен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение.
С наличните инструменти съвременните хора наистина могат да направят много. В своята едностранчивост те са станали изключително ловки при експериментирането. Нуждаем се от нова постановка на опитите и това непременно трябва да бъде разгледано, защото с предишната постановка на опитите просто не можем да преодолеем определени въпроси. От друга страна, не трябва на основата на получените от предишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите.
Ако със своите опити сме стигнали до определен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение.
Иначе не могат да се преодолеят определени граници, които представляват текущите граници на науката. Тук ви обръщам внимание върху една такава граница, която, впрочем, не се възприема като непреодолима от нито един човек, но която може да бъде преодоляна само в случай, че в дадената област се премине към друга постановка на опитите. Това е въпросът за строежа на Слънцето.
към текста >>
Иначе не могат да се преодолеят оп
ред
елени граници, които п
ред
ставляват текущите граници на науката.
С наличните инструменти съвременните хора наистина могат да направят много. В своята едностранчивост те са станали изключително ловки при експериментирането. Нуждаем се от нова постановка на опитите и това непременно трябва да бъде разгледано, защото с предишната постановка на опитите просто не можем да преодолеем определени въпроси. От друга страна, не трябва на основата на получените от предишни изследвания резултати, просто сляпо да спекулираме по-нататък, а експерименталните резултати трябва да ни дават възможност, когато се отдалечаваме от фактите, отново и отново, доколкото е възможно, да се връщаме към фактите. Ако със своите опити сме стигнали до определен момент, винаги трябва да умеем веднага да намираме възможност да не теоретизираме по-нататък, а с това, което се получава, тутакси да преминем към наблюдение, което в случая е обясняващо наблюдение.
Иначе не могат да се преодолеят определени граници, които представляват текущите граници на науката.
Тук ви обръщам внимание върху една такава граница, която, впрочем, не се възприема като непреодолима от нито един човек, но която може да бъде преодоляна само в случай, че в дадената област се премине към друга постановка на опитите. Това е въпросът за строежа на Слънцето.
към текста >>
От наистина внимателните и добросъвестни наблюдения, които бяха направени с всички налични с
ред
ства, следва, че трябва да различаваме в центъра на Слънцето нещо, за което всички хора се намират в неведение.
От наистина внимателните и добросъвестни наблюдения, които бяха направени с всички налични средства, следва, че трябва да различаваме в центъра на Слънцето нещо, за което всички хора се намират в неведение.
Говори се просто за слънчево ядро. Какво представлява то не може да каже нито един човек досега, поради недостатъчните методи на изследване. Това съвсем не е критика и осъждане, защото с това всеки ще се съгласи. Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона. Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата.
към текста >>
Какво п
ред
ставлява то не може да каже нито един човек досега, поради недостатъчните методи на изследване.
От наистина внимателните и добросъвестни наблюдения, които бяха направени с всички налични средства, следва, че трябва да различаваме в центъра на Слънцето нещо, за което всички хора се намират в неведение. Говори се просто за слънчево ядро.
Какво представлява то не може да каже нито един човек досега, поради недостатъчните методи на изследване.
Това съвсем не е критика и осъждане, защото с това всеки ще се съгласи. Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона. Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата. Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата. Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна.
към текста >>
Има някаква възможност да се създават п
ред
стави за фотосферата.
От наистина внимателните и добросъвестни наблюдения, които бяха направени с всички налични средства, следва, че трябва да различаваме в центъра на Слънцето нещо, за което всички хора се намират в неведение. Говори се просто за слънчево ядро. Какво представлява то не може да каже нито един човек досега, поради недостатъчните методи на изследване. Това съвсем не е критика и осъждане, защото с това всеки ще се съгласи. Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона.
Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата.
Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата. Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна. Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло. Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения. Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област.
към текста >>
Могат също да се създават п
ред
стави за атмосферата и хромосферата.
Говори се просто за слънчево ядро. Какво представлява то не може да каже нито един човек досега, поради недостатъчните методи на изследване. Това съвсем не е критика и осъждане, защото с това всеки ще се съгласи. Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона. Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата.
Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата.
Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна. Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло. Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения. Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област. Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, представяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както предоставят това земните условия.
към текста >>
П
ред
ставете си сега, че се желае създаването на п
ред
става за появата на слънчевите петна.
Какво представлява то не може да каже нито един човек досега, поради недостатъчните методи на изследване. Това съвсем не е критика и осъждане, защото с това всеки ще се съгласи. Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона. Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата. Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата.
Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна.
Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло. Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения. Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област. Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, представяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както предоставят това земните условия.
към текста >>
Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и оп
ред
елен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло.
Това съвсем не е критика и осъждане, защото с това всеки ще се съгласи. Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона. Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата. Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата. Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна.
Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло.
Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения. Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област. Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, представяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както предоставят това земните условия.
към текста >>
Тук се обясняват оп
ред
елени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения.
Слънчевото ядро по-нататък е обкръжено от фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона. Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата. Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата. Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна. Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло.
Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения.
Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област. Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, представяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както предоставят това земните условия.
към текста >>
Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от п
ред
поставки, които са добити в земната област.
Има някаква възможност да се създават представи за фотосферата. Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата. Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна. Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло. Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения.
Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област.
Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, представяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както предоставят това земните условия.
към текста >>
Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, п
ред
ставяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както п
ред
оставят това земните условия.
Могат също да се създават представи за атмосферата и хромосферата. Представете си сега, че се желае създаването на представа за появата на слънчевите петна. Подхождайки към това удивително явление, което съвсем не протича произволно, а притежава цикличност от около 11 години и определен ритъм на максимум и минимум на появата на слънчевите петна, ще се открие, че феноменът на слънчевите петна, ако се проследи, трябва да бъде свързан с процеси, които по някакъв начин протичат извън слънчевото тяло. Тук се обясняват определени процеси и се говори за взривни и подобни на тях отношения. Но цялата работата е в това, че когато се постъпва така, винаги се изхожда от предпоставки, които са добити в земната област.
Ако не се опиташ първо да преработиш и разшириш понятийното си поле, както правихме това, представяйки си кривите, които излизат от пространството, ако не направиш нещо такова за своето, бих казал, самовъзпитание, не остава никаква друга възможност, освен тази, наличните резултати от наблюденията на намиращите се извън земята тела, да се обясняват така, както предоставят това земните условия.
към текста >>
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на п
ред
ставите, освен процесите в живота на Слънцето да се п
ред
ставят като земни процеси, само че модифицирани!
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на представите, освен процесите в живота на Слънцето да се представят като земни процеси, само че модифицирани!
Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия. Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот. Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях. Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин. Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност.
към текста >>
Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с п
ред
ставите, които са добити в земния живот.
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на представите, освен процесите в живота на Слънцето да се представят като земни процеси, само че модифицирани! Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия.
Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот.
Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях. Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин. Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност. Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано. Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч.
към текста >>
Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи п
ред
стави, адекватни на тях.
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на представите, освен процесите в живота на Слънцето да се представят като земни процеси, само че модифицирани! Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия. Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот.
Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях.
Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин. Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност. Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано. Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч. Тези, които отиват твърде далеч, също винаги намират, че формираните от тях представи абсолютно съответстват на външната действителност.
към текста >>
Имайки някаква външна връзка, осветена от оп
ред
елена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност.
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на представите, освен процесите в живота на Слънцето да се представят като земни процеси, само че модифицирани! Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия. Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот. Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях. Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин.
Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност.
Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано. Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч. Тези, които отиват твърде далеч, също винаги намират, че формираните от тях представи абсолютно съответстват на външната действителност. В това има нещо закономерно.
към текста >>
Тези, които отиват твърде далеч, също винаги намират, че формираните от тях п
ред
стави абсолютно съответстват на външната действителност.
Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях. Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин. Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност. Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано. Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч.
Тези, които отиват твърде далеч, също винаги намират, че формираните от тях представи абсолютно съответстват на външната действителност.
В това има нещо закономерно.
към текста >>
Работата е там, просто да се опитаме да си п
ред
ставим някакъв процес, който протича в земния живот.
Работата е там, просто да се опитаме да си представим някакъв процес, който протича в земния живот.
Проследяваме протичането му в посока от центъра навън, тоест по посока на радиуса. Избираме някакъв процес, например определено изригване, изригване на вулкан или посоката на някаква деформация при земетресение и така нататък. И така, проследяваме процеси на Земята в смисъла на една линия, вървяща от центъра навън. А сега можете също да си представите: природата на така нареченото вътрешно Слънце е такава, че явленията му се придвижват не от центъра навън, а от короната през хромосферата, атмосферата и фотосферата – сега вместо отвътре навън, протичат отвън навътре. Така че процесите (рис.
към текста >>
Избираме някакъв процес, например оп
ред
елено изригване, изригване на вулкан или посоката на някаква деформация при земетресение и така нататък.
Работата е там, просто да се опитаме да си представим някакъв процес, който протича в земния живот. Проследяваме протичането му в посока от центъра навън, тоест по посока на радиуса.
Избираме някакъв процес, например определено изригване, изригване на вулкан или посоката на някаква деформация при земетресение и така нататък.
И така, проследяваме процеси на Земята в смисъла на една линия, вървяща от центъра навън. А сега можете също да си представите: природата на така нареченото вътрешно Слънце е такава, че явленията му се придвижват не от центъра навън, а от короната през хромосферата, атмосферата и фотосферата – сега вместо отвътре навън, протичат отвън навътре. Така че процесите (рис. 2), ако тук са фотосферата, атмосферата, хромосферата и тук е короната, протичат навътре и по определен начин се губят в центъра, към който имат тенденция, докато изхождащите от Земята явления, се губят разширявайки се по повърхността.
към текста >>
А сега можете също да си п
ред
ставите: природата на така нареченото вътрешно Слънце е такава, че явленията му се придвижват не от центъра навън, а от короната през хромосферата, атмосферата и фотосферата – сега вместо отвътре навън, протичат отвън навътре.
Работата е там, просто да се опитаме да си представим някакъв процес, който протича в земния живот. Проследяваме протичането му в посока от центъра навън, тоест по посока на радиуса. Избираме някакъв процес, например определено изригване, изригване на вулкан или посоката на някаква деформация при земетресение и така нататък. И така, проследяваме процеси на Земята в смисъла на една линия, вървяща от центъра навън.
А сега можете също да си представите: природата на така нареченото вътрешно Слънце е такава, че явленията му се придвижват не от центъра навън, а от короната през хромосферата, атмосферата и фотосферата – сега вместо отвътре навън, протичат отвън навътре.
Така че процесите (рис. 2), ако тук са фотосферата, атмосферата, хромосферата и тук е короната, протичат навътре и по определен начин се губят в центъра, към който имат тенденция, докато изхождащите от Земята явления, се губят разширявайки се по повърхността.
към текста >>
2), ако тук са фотосферата, атмосферата, хромосферата и тук е короната, протичат навътре и по оп
ред
елен начин се губят в центъра, към който имат тенденция, докато изхождащите от Земята явления, се губят разширявайки се по повърхността.
Проследяваме протичането му в посока от центъра навън, тоест по посока на радиуса. Избираме някакъв процес, например определено изригване, изригване на вулкан или посоката на някаква деформация при земетресение и така нататък. И така, проследяваме процеси на Земята в смисъла на една линия, вървяща от центъра навън. А сега можете също да си представите: природата на така нареченото вътрешно Слънце е такава, че явленията му се придвижват не от центъра навън, а от короната през хромосферата, атмосферата и фотосферата – сега вместо отвътре навън, протичат отвън навътре. Така че процесите (рис.
2), ако тук са фотосферата, атмосферата, хромосферата и тук е короната, протичат навътре и по определен начин се губят в центъра, към който имат тенденция, докато изхождащите от Земята явления, се губят разширявайки се по повърхността.
към текста >>
Тогава стигате до п
ред
ставен образ, който ви позволява по оп
ред
елен начин да обедините заедно емпиричните резултати.
Тогава стигате до представен образ, който ви позволява по определен начин да обедините заедно емпиричните резултати.
И така, изразявайки се конкретно, ще кажете: ако на Земята причините водят до това, че изригването на вулкана става отгоре, то връзката на причините на Слънцето е представена така, че нещо подобно на вулканичното изригване става отвън навътре, така че неговата природа удържа всички неща заедно по друг начин, защото всичко ту се разлита в безкрайните простори, ту се устремява към центъра.
към текста >>
И така, изразявайки се конкретно, ще кажете: ако на Земята причините водят до това, че изригването на вулкана става отгоре, то връзката на причините на Слънцето е п
ред
ставена така, че нещо подобно на вулканичното изригване става отвън навътре, така че неговата природа удържа всички неща заедно по друг начин, защото всичко ту се разлита в безкрайните простори, ту се устремява към центъра.
Тогава стигате до представен образ, който ви позволява по определен начин да обедините заедно емпиричните резултати.
И така, изразявайки се конкретно, ще кажете: ако на Земята причините водят до това, че изригването на вулкана става отгоре, то връзката на причините на Слънцето е представена така, че нещо подобно на вулканичното изригване става отвън навътре, така че неговата природа удържа всички неща заедно по друг начин, защото всичко ту се разлита в безкрайните простори, ту се устремява към центъра.
към текста >>
Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, пос
ред
ством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го п
ред
ставя като еднакво насочено.
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък. За това ще продължим да говорим утре. Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена математика. Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало.
Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено.
Разбира се, то се смята еднакво не качествено. Феномените на анода и катода не са с еднаква насоченост, а зад тях стои нещо друго. Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си представяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пълнота не трябва да си я представяме с два края, а с един край. Другият край чисто и просто посредством реални отношения преминава в продължение на първия, което трябва да се намира някъде.
към текста >>
Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си п
ред
ставяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пълнота не трябва да си я п
ред
ставяме с два края, а с един край.
Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено. Разбира се, то се смята еднакво не качествено. Феномените на анода и катода не са с еднаква насоченост, а зад тях стои нещо друго.
Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си представяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пълнота не трябва да си я представяме с два края, а с един край.
Другият край чисто и просто посредством реални отношения преминава в продължение на първия, което трябва да се намира някъде.
към текста >>
Другият край чисто и просто пос
ред
ством реални отношения преминава в продължение на първия, което трябва да се намира някъде.
Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено. Разбира се, то се смята еднакво не качествено. Феномените на анода и катода не са с еднаква насоченост, а зад тях стои нещо друго. Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си представяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пълнота не трябва да си я представяме с два края, а с един край.
Другият край чисто и просто посредством реални отношения преминава в продължение на първия, което трябва да се намира някъде.
към текста >>
То навлиза дълбоко в някои загадки на природата, която, ако се опитваме да пристъпваме към нея без такава подготовка, ще се разбира само така, че никога явленията няма да бъдат пронизани от п
ред
стави.
Обърнете внимание на важността на такова разглеждане.
То навлиза дълбоко в някои загадки на природата, която, ако се опитваме да пристъпваме към нея без такава подготовка, ще се разбира само така, че никога явленията няма да бъдат пронизани от представи.
към текста >>
е наблюдавал такива премествания и съгласно доплеровия принцип, е оп
ред
елял скоростта им на приближаване или отдалечаване.
[2] принципа на Доплер – разпространява се върху всички вълнови процеси. За наблюдателя, който се приближава към изходната точка на вълната, честотата ѝ изглежда повишена, а ако се отдалечава – се понижава. Това явление ежедневно се наблюдава в изменението на тона на клаксоните на преминаващите покрай нас коли. В аспекта на вълновата теория на светлината трябва да се очаква, че спектралните линии на която и да е звезда ще се преместят към синьото, ако звездата се приближава към Земята, и на страната на червеното, ако тя се отдалечава. W. Huggins в 1867 г.
е наблюдавал такива премествания и съгласно доплеровия принцип, е определял скоростта им на приближаване или отдалечаване.
към текста >>
8.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да п
ред
извика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1].
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1].
Става дума, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате. Тогава, естествено, трябва да изобразя лемнискатата в пространството. Това (рис. 1) представлява проекция. И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
към текста >>
Става дума, че трябва да си п
ред
ставите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате.
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1].
Става дума, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате.
Тогава, естествено, трябва да изобразя лемнискатата в пространството. Това (рис. 1) представлява проекция. И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
към текста >>
1) п
ред
ставлява проекция.
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1]. Става дума, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате. Тогава, естествено, трябва да изобразя лемнискатата в пространството. Това (рис.
1) представлява проекция.
И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
към текста >>
И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат п
ред
вид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1]. Става дума, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате. Тогава, естествено, трябва да изобразя лемнискатата в пространството. Това (рис. 1) представлява проекция.
И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
към текста >>
Всичко това трябва да си го п
ред
ставяме не в равнина, а в пространството.
Всичко това трябва да си го представяме не в равнина, а в пространството.
Затова, макар изображението на лемнискатата във вид на осморка да е напълно оправдано, вече посочих, че тук, собствено, имаме работа с тяло, получено чрез ротация[2]. По такъв начин, това стои също в основата на изложеното от мен, когато казах: по определен начин формирането на организацията в нервно-сетивната система и в системата на крайниците и обмяната на веществата са подчинени една на друга на принципа на такава ротационна лемниската.
към текста >>
По такъв начин, това стои също в основата на изложеното от мен, когато казах: по оп
ред
елен начин формирането на организацията в нервно-сетивната система и в системата на крайниците и обмяната на веществата са подчинени една на друга на принципа на такава ротационна лемниската.
Всичко това трябва да си го представяме не в равнина, а в пространството. Затова, макар изображението на лемнискатата във вид на осморка да е напълно оправдано, вече посочих, че тук, собствено, имаме работа с тяло, получено чрез ротация[2].
По такъв начин, това стои също в основата на изложеното от мен, когато казах: по определен начин формирането на организацията в нервно-сетивната система и в системата на крайниците и обмяната на веществата са подчинени една на друга на принципа на такава ротационна лемниската.
към текста >>
Посочихме, че даже в процесите на обмяна на веществата имаме някакъв критерий за произволното движение, което п
ред
приема човек, премествайки някак своя център на тежестта паралелно на повърхността на Земята.
Посочихме, че даже в процесите на обмяна на веществата имаме някакъв критерий за произволното движение, което предприема човек, премествайки някак своя център на тежестта паралелно на повърхността на Земята.
За движението, което, без съмнение, изпълняваме заедно със Земята в мировото пространство, в процесите, протичащи както протичат тези процеси на обмяна на веществата при произволно движение, критерий имаме в явлението умора, появяващо се в течение на деня, тоест при изменяща се височина на Слънцето. И така, можем да кажем: това, което се разиграва между главата и останалия човек във вертикална посока, когато човек стои изправен, се разиграва също, когато човек спи в посока успоредна на повърхността на Земята, в която по същество преминава гръбнака на животното. Така че, собствено, при сравняване на обмяната на веществата по време на сън и будност имаме един вид реагент за отношенията на движение на Земята и Слънцето.
към текста >>
И така, можем да кажем: това, което се разиграва между главата и останалия човек във вертикална посока, когато човек стои изправен, се разиграва също, когато човек спи в посока успо
ред
на на повърхността на Земята, в която по същество преминава гръбнака на животното.
Посочихме, че даже в процесите на обмяна на веществата имаме някакъв критерий за произволното движение, което предприема човек, премествайки някак своя център на тежестта паралелно на повърхността на Земята. За движението, което, без съмнение, изпълняваме заедно със Земята в мировото пространство, в процесите, протичащи както протичат тези процеси на обмяна на веществата при произволно движение, критерий имаме в явлението умора, появяващо се в течение на деня, тоест при изменяща се височина на Слънцето.
И така, можем да кажем: това, което се разиграва между главата и останалия човек във вертикална посока, когато човек стои изправен, се разиграва също, когато човек спи в посока успоредна на повърхността на Земята, в която по същество преминава гръбнака на животното.
Така че, собствено, при сравняване на обмяната на веществата по време на сън и будност имаме един вид реагент за отношенията на движение на Земята и Слънцето.
към текста >>
Това и други подобни съображения ни принуждават да кажем: ако п
ред
ставим направлението на растежа на растенията така, съответното направление при човека ще изглежда така (рис. 2).
Трябва само да си изясним, че сравнявайки нашето вертикално направление с вертикалното направление на растежа на растенията, не трябва да ги обозначаваме с едни и същи знак, а трябва да ги обозначаваме с противоположни знаци. Има много причини, които ни карат да смятаме вертикалното направление при човека за противоположно на вертикалното направление на растежа на растенията. За това има много причини. Искам още един път да посоча това, което вече споменах[3], а именно, че процесът на растежа на растенията, който завършва с отлагането на въглерод, в човека е отменен, и че до известна степен в човека той трябва да се извършва отрицателно. Това, което растението консолидира в себе си, човек трябва да го отделя.
Това и други подобни съображения ни принуждават да кажем: ако представим направлението на растежа на растенията така, съответното направление при човека ще изглежда така (рис. 2).
към текста >>
Но ще бъдем прави, само ако си го п
ред
ставим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се п
ред
ставяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по оп
ред
елен начин враства в нас отгоре надолу.
Сега възниква въпросът: какво, собствено, имаме в това направление? В това направление имаме нещо, което от година в година е свързано с нашия растеж, докато изобщо растем – процесът в нас е подобен на това, което съществува при растенията.
Но ще бъдем прави, само ако си го представим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу.
Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу. Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека. В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения. Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята. В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето.
към текста >>
Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен п
ред
ставяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу.
Сега възниква въпросът: какво, собствено, имаме в това направление? В това направление имаме нещо, което от година в година е свързано с нашия растеж, докато изобщо растем – процесът в нас е подобен на това, което съществува при растенията. Но ще бъдем прави, само ако си го представим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу.
Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу.
Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека. В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения. Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята. В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето. Няма да можете да си представите това по друг начин – впрочем, тази представа е доста обикновена, – освен да виждате в тях едновременно линии на движението както за Земята, така и за Слънцето.
към текста >>
Както растението израства от Земята, трябва да си п
ред
ставяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята.
В това направление имаме нещо, което от година в година е свързано с нашия растеж, докато изобщо растем – процесът в нас е подобен на това, което съществува при растенията. Но ще бъдем прави, само ако си го представим така: растението расте от Земята нагоре в радиално направление по посока на мировото пространство; но самите себе си трябва да си се представяме така, че на нашия физически видим растеж противостои свръхфизически невидимият, който по определен начин враства в нас отгоре надолу. Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу. Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека. В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения.
Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята.
В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето. Няма да можете да си представите това по друг начин – впрочем, тази представа е доста обикновена, – освен да виждате в тях едновременно линии на движението както за Земята, така и за Слънцето. И така, линиите на движението за Земята и Слънцето трябва да ги търсим в съединяването на двете линии, но така, че тази линия да бъде насочена перпендикулярно на повърхността на Земята.
към текста >>
Няма да можете да си п
ред
ставите това по друг начин – впрочем, тази п
ред
става е доста обикновена, – освен да виждате в тях едновременно линии на движението както за Земята, така и за Слънцето.
Можем да се опитваме да разберем човешката форма, ориентирана във вертикално направление, до известна степен представяйки си следното: човек расте нагоре, но срещу него прораства някакъв вид невидимо растително образувание, развиващо своите корени нагоре, по направление на главата, а своите цветове развива надолу. Това е отрицателен процес на формиране на растението, който е противопоставен на физическия процес на формиране на човека. В това направление (двете стрелки) трябва да търсим еднородни движения. Както растението израства от Земята, трябва да си представяме също, че от мировото пространство, от Слънцето, насреща – към центъра на Земята – расте това свръхфизическо човешко растение в направление към центъра на Земята. В двете еднакво насочени линии тук имаме линията на растежа, – както беше казано, сега мога да дам само направлението, а вие напълно можете да проследите това по-нататък на основата на емпиричните явления – но само в единия случай устремена към положителното, а в другия случай стремяща се назад към отрицателното, и в това трябва да търсим свързващата линия между Земята и Слънцето.
Няма да можете да си представите това по друг начин – впрочем, тази представа е доста обикновена, – освен да виждате в тях едновременно линии на движението както за Земята, така и за Слънцето.
И така, линиите на движението за Земята и Слънцето трябва да ги търсим в съединяването на двете линии, но така, че тази линия да бъде насочена перпендикулярно на повърхността на Земята.
към текста >>
Това, което ви излагам тук, се съдържа в много лекции, но все пак бих искал да ви дам нещо субстанциално, което да можете да проследите по-нататък, и бих искал да ви доближа до оп
ред
елен резултат, който, разбира се, малко неочаквано трябва да бъде добавен сега към по-методически построените разглеждания: и така, стигаме до това, че трябва да си п
ред
ставим, че в действителност Земята и Слънцето по оп
ред
елен начин се движат по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак противоположно едно на друго.
Това, което ви излагам тук, се съдържа в много лекции, но все пак бих искал да ви дам нещо субстанциално, което да можете да проследите по-нататък, и бих искал да ви доближа до определен резултат, който, разбира се, малко неочаквано трябва да бъде добавен сега към по-методически построените разглеждания: и така, стигаме до това, че трябва да си представим, че в действителност Земята и Слънцето по определен начин се движат по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак противоположно едно на друго.
За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера. А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро. Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето.
към текста >>
За този факт можете до известна степен субстанциално да получите п
ред
става благодарение на това, което изложих вчера.
Това, което ви излагам тук, се съдържа в много лекции, но все пак бих искал да ви дам нещо субстанциално, което да можете да проследите по-нататък, и бих искал да ви доближа до определен резултат, който, разбира се, малко неочаквано трябва да бъде добавен сега към по-методически построените разглеждания: и така, стигаме до това, че трябва да си представим, че в действителност Земята и Слънцето по определен начин се движат по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак противоположно едно на друго.
За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера.
А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро. Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето. Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост.
към текста >>
А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си п
ред
ставим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята оп
ред
елени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро.
Това, което ви излагам тук, се съдържа в много лекции, но все пак бих искал да ви дам нещо субстанциално, което да можете да проследите по-нататък, и бих искал да ви доближа до определен резултат, който, разбира се, малко неочаквано трябва да бъде добавен сега към по-методически построените разглеждания: и така, стигаме до това, че трябва да си представим, че в действителност Земята и Слънцето по определен начин се движат по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак противоположно едно на друго. За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера.
А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро.
Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето. Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост. Така още повече получавате връзката на човека с космоса.
към текста >>
Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до оп
ред
елена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати.
Това, което ви излагам тук, се съдържа в много лекции, но все пак бих искал да ви дам нещо субстанциално, което да можете да проследите по-нататък, и бих искал да ви доближа до определен резултат, който, разбира се, малко неочаквано трябва да бъде добавен сега към по-методически построените разглеждания: и така, стигаме до това, че трябва да си представим, че в действителност Земята и Слънцето по определен начин се движат по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак противоположно едно на друго. За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера. А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро.
Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати.
Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето. Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост. Така още повече получавате връзката на човека с космоса. Полярността в човека има същия характер като полярността между Слънцето и Земята.
към текста >>
Ако положите в основата именно тази п
ред
става, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето.
Това, което ви излагам тук, се съдържа в много лекции, но все пак бих искал да ви дам нещо субстанциално, което да можете да проследите по-нататък, и бих искал да ви доближа до определен резултат, който, разбира се, малко неочаквано трябва да бъде добавен сега към по-методически построените разглеждания: и така, стигаме до това, че трябва да си представим, че в действителност Земята и Слънцето по определен начин се движат по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак противоположно едно на друго. За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера. А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро. Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето.
Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето.
Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост. Така още повече получавате връзката на човека с космоса. Полярността в човека има същия характер като полярността между Слънцето и Земята.
към текста >>
Важно е и това, че добивате някаква п
ред
става, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост.
За този факт можете до известна степен субстанциално да получите представа благодарение на това, което изложих вчера. А именно, казах ви, че работата няма да потръгне, ако не си представим строежа на Слънцето – слънчево ядро, фотосфера, атмосфера, хромосфера и корона – така, че в същия смисъл, в който на Земята определени изходящи течения за образуването на кратери, даже за приливи и отливи, вървят отвътре навън, на Слънцето вървят отвън навътре, така че Слънцето изпраща своите изходящи потоци от периферията навътре към слънчевото ядро. Следователно виждаме нещата в околностите на Слънцето до определена степен така, както бихме виждали нещата на Земята, ако се намирахме в центъра на Земята и поглеждахме навън, като така бихме превърнали нещата от изпъкнали във вдлъбнати. Когато гледаме Слънцето, виждаме до известна степен земните процеси, но така, сякаш се намираме в центъра на Земята и вътрешната повърхност на Земята от вдлъбната е станала изпъкнала, така че вътрешността на Земята е станала външен облик на Слънцето. Ако положите в основата именно тази представа, ще успеете много добре да видите полярно противоположната природа на Земята и Слънцето.
Важно е и това, че добивате някаква представа, как строежът на Слънцето се получава от строежа на Земята също чрез такова обръщане наопаки, както ви показах в отношението на организма на крайниците и обмяната на веществата с тръбната кост и нервно-сетивния организъм с черепната кост.
Така още повече получавате връзката на човека с космоса. Полярността в човека има същия характер като полярността между Слънцето и Земята.
към текста >>
Ще следвам сега оп
ред
елена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой.
Ще следвам сега определена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой.
Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално. И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни. Тази крива може да бъде определена еднозначно. Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива. Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3).
към текста >>
И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си п
ред
ставим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни.
Ще следвам сега определена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой. Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално.
И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни.
Тази крива може да бъде определена еднозначно. Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива. Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3). Освен това си представете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а
към текста >>
Тази крива може да бъде оп
ред
елена еднозначно.
Ще следвам сега определена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой. Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално. И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни.
Тази крива може да бъде определена еднозначно.
Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива. Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3). Освен това си представете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а
към текста >>
Ако се разгледат всички взети п
ред
вид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се оп
ред
ели тази крива.
Ще следвам сега определена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой. Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално. И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни. Тази крива може да бъде определена еднозначно.
Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива.
Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3). Освен това си представете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а
към текста >>
Нужно е само да си п
ред
ставите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва нап
ред
в пространството (рис. 3).
Ще следвам сега определена линия на мисълта, която, може би, ще се стори проблемна на някой. Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално. И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни. Тази крива може да бъде определена еднозначно. Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива.
Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3).
Освен това си представете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а
към текста >>
Освен това си п
ред
ставете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а
Ако бихме могли да изучим всички междинни връзки, бихте я почувствали като напълно надеждна, но както вече казах, искам да ви доближа до нещо субстанциално. И така, трябва да търсим крива, която е възможно да ни позволи да си представим, че движенията на Слънцето и Земята преминават по една и съща орбита, и, от друга страна, все пак са противоположни. Тази крива може да бъде определена еднозначно. Ако се разгледат всички взети предвид геометрични места на точките, получени по такъв начин, може еднозначно да се определи тази крива. Нужно е само да си представите тази крива на ротационната лемниската, но такава, която в същото време се придвижва напред в пространството (рис. 3).
Освен това си представете, че в някаква точка на тази лемнискатна винтова линия се намира Земята, а
към текста >>
Няма да имате никаква възможност да си п
ред
ставите, какво действително стои в основата съгласно критериите, по които може да се оцени движението както на Земята, така и на Слънцето, освен да си п
ред
ставите всичко, изхождайки от това, че Земята и Слънцето се движат по лемнискатна винтова линия, следвайки се, и вследствие възниква това, което сега се проектира в пространството.
в друга точка се намира Слънцето, и Земята се движи, следвайки Слънцето. Така тук имате движението на Земята нагоре и движението на Слънцето надолу (при E1, S1). Те се разминават.
Няма да имате никаква възможност да си представите, какво действително стои в основата съгласно критериите, по които може да се оцени движението както на Земята, така и на Слънцето, освен да си представите всичко, изхождайки от това, че Земята и Слънцето се движат по лемнискатна винтова линия, следвайки се, и вследствие възниква това, което сега се проектира в пространството.
Тук имате линията на наблюдение (ЕS); представете си, че проектирате Слънцето тук (S); да предположим, че Слънцето се е придвижило напред (S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават. Трябва само, ако искате да получите вярно изчисление, да отчетете всички различни корективи, например уравненията на Бесел[4] и други подобни. Трябва в това място да отчетете всичко, което тук действително го има. Трябва да вземете предвид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и средно Слънце. Две от тези три Слънца, естествено, са измислени, защото тук има само истинско Слънце.
към текста >>
Тук имате линията на наблюдение (ЕS); п
ред
ставете си, че проектирате Слънцето тук (S); да п
ред
положим, че Слънцето се е придвижило нап
ред
(S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават.
в друга точка се намира Слънцето, и Земята се движи, следвайки Слънцето. Така тук имате движението на Земята нагоре и движението на Слънцето надолу (при E1, S1). Те се разминават. Няма да имате никаква възможност да си представите, какво действително стои в основата съгласно критериите, по които може да се оцени движението както на Земята, така и на Слънцето, освен да си представите всичко, изхождайки от това, че Земята и Слънцето се движат по лемнискатна винтова линия, следвайки се, и вследствие възниква това, което сега се проектира в пространството.
Тук имате линията на наблюдение (ЕS); представете си, че проектирате Слънцето тук (S); да предположим, че Слънцето се е придвижило напред (S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават.
Трябва само, ако искате да получите вярно изчисление, да отчетете всички различни корективи, например уравненията на Бесел[4] и други подобни. Трябва в това място да отчетете всичко, което тук действително го има. Трябва да вземете предвид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и средно Слънце. Две от тези три Слънца, естествено, са измислени, защото тук има само истинско Слънце. Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието.
към текста >>
Трябва да вземете п
ред
вид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и с
ред
но Слънце.
Те се разминават. Няма да имате никаква възможност да си представите, какво действително стои в основата съгласно критериите, по които може да се оцени движението както на Земята, така и на Слънцето, освен да си представите всичко, изхождайки от това, че Земята и Слънцето се движат по лемнискатна винтова линия, следвайки се, и вследствие възниква това, което сега се проектира в пространството. Тук имате линията на наблюдение (ЕS); представете си, че проектирате Слънцето тук (S); да предположим, че Слънцето се е придвижило напред (S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават. Трябва само, ако искате да получите вярно изчисление, да отчетете всички различни корективи, например уравненията на Бесел[4] и други подобни. Трябва в това място да отчетете всичко, което тук действително го има.
Трябва да вземете предвид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и средно Слънце.
Две от тези три Слънца, естествено, са измислени, защото тук има само истинско Слънце. Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието. Следва само в съответствие с всичко това, да се коригира установеното като орбита на Слънцето. Когато всичко това се събере заедно и след това се направят изчисления, ще се получи, разбира се, този резултат. По такъв начин се получава резултат, който съвпада с това, което ни се дава чрез наблюдението на връзките на човека с космоса.
към текста >>
Но това, което имаме при оп
ред
еляне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието.
Тук имате линията на наблюдение (ЕS); представете си, че проектирате Слънцето тук (S); да предположим, че Слънцето се е придвижило напред (S1), и виe щe получите неговото видимо място с всичко, което следва да се отчита като проекция на това, което се получава, когато Земята и Слънцето се разминават. Трябва само, ако искате да получите вярно изчисление, да отчетете всички различни корективи, например уравненията на Бесел[4] и други подобни. Трябва в това място да отчетете всичко, което тук действително го има. Трябва да вземете предвид, че за изчисленията съвременната астрономия има три Слънца, както вече споменах, а именно действителното Слънце, междинно Слънце и средно Слънце. Две от тези три Слънца, естествено, са измислени, защото тук има само истинско Слънце.
Но това, което имаме при определяне на времето, се съобразява на първо място с междинното Слънце, което съвпада с истинското Слънце само в перигей и апогей, а в другите случаи навсякъде се разминава с него; и освен това, с другото Слънце, което съвпада с междинното Слънце само в точките на равноденствието.
Следва само в съответствие с всичко това, да се коригира установеното като орбита на Слънцето. Когато всичко това се събере заедно и след това се направят изчисления, ще се получи, разбира се, този резултат. По такъв начин се получава резултат, който съвпада с това, което ни се дава чрез наблюдението на връзките на човека с космоса.
към текста >>
Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако п
ред
и всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ.
орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето. Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети.
Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ.
Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин. Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята. По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5).
към текста >>
Ако проведем изчисленията така, както п
ред
и беше казано, това се вписва по следния начин.
орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето. Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети. Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ.
Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин.
Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята. По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5).
към текста >>
Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по оп
ред
елен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой
ред
– към мястото, което дотогава е заемала Земята.
орбитата на Сатурн – отношенията тук нямат значение, – орбитата на Юпитер, орбитата на Марс, орбитата на Земята с лунната орбита, орбитата на Венера, орбитата на Меркурий и Слънцето. Някъде на тези орбити в такъв случай трябва да търсим съответните планети. Сега работата е в това, как се вписва тук казаното за орбитата на Слънцето и Земята, ако преди всичко искаме да разглеждаме това, което имаме тук, като някакъв перспективен образ. Ако проведем изчисленията така, както преди беше казано, това се вписва по следния начин.
Трябва да начертаем орбитата на Земята така, че по определен начин тя да се стреми към това място, което дотогава е заемало Слънцето, а Слънцето на свой ред – към мястото, което дотогава е заемала Земята.
По такъв начин в резултат получаваме половината на лемнискатата: Земя, Слънце, Земя, Слънце; завършвайки кръга, по-нататък това продължава (рис. 5).
към текста >>
Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си п
ред
ставим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята.
Виждате, че те се разминават.
Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си представим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята.
Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават. Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето. По някакъв начин те се разменят. Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис.
към текста >>
Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги п
ред
ставим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават.
Виждате, че те се разминават. Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си представим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята.
Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават.
Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето. По някакъв начин те се разменят. Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра).
към текста >>
Така че п
ред
ставата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат по
ред
ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето.
Виждате, че те се разминават. Така че ще получим действителната орбита на Земята и Слънцето, ако последователно си представим Земята един път така, че тя се намира на мястото, където сме свикнали обикновено да рисуваме Слънцето, и след това трябва да изобразим Слънцето там, където обикновено сме свикнали да рисуваме Земята. Всъщност ще получим истинските съотношения на движенията на Земята и Слънцето не когато приемем, че едното или другото е в покой, а само когато си ги представим и двете в такова движение, вследствие на което едното следва другото, като в същото време се разминават.
Така че представата ни трябва да е следната: в перспектива в центъра на планетната ни система се виждат поред ту Слънцето, ту отново Земята, която, по същество, заема мястото, където в противен случай се намира Слънцето.
По някакъв начин те се разменят. Но този въпрос е сложен, тъй като планетите, разбира се, междувременно сменят местата си, и вследствие от това възниква значително усложнение. Но ако в настоящия момент се съглася с тази перспективна рисунка (рис. 4), съм длъжен да изобразя това така (Слънцето в центъра). Ще получа до известна степен друго разположение, ако в идеала нарисувам последователността на планетите така, че тук (в центъра) ще се намира Земята, след това Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега п
ред
вид планетната система, трябва да си п
ред
ставим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето.
И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид планетната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето.
Тук е дадена нейната проекция (рис. 6). По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа. Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация.
към текста >>
По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна п
ред
става.
И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид планетната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето. Тук е дадена нейната проекция (рис. 6).
По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа.
Тя стои в основата на принципа на следването след нещо. И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация.
към текста >>
И ако си п
ред
ставите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация.
И така, ако проследяваме орбитата на Земята и Слънцето, без да имаме засега предвид планетната система, трябва да си представим лемнискатата, по която Земята следва Слънцето. Тук е дадена нейната проекция (рис. 6). По този начин виждате възможност да свържете с гравитацията някаква разумна представа. Тя стои в основата на принципа на следването след нещо.
И ако си представите нещата така, вече няма да ви е необходим малко съмнителния дуализъм на гравитационната сила и тангенциалната сила, защото тук те са приведени към една сила, ако внимателно премислите тази ситуация.
към текста >>
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си п
ред
ставяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се п
ред
положи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
към текста >>
Ако сега си п
ред
ставите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да п
ред
ставите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма.
Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така.
По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис.
към текста >>
От друга страна, като си п
ред
ставите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети п
ред
ставляват такива лемнискати (рис.
И без това е малко проблематична постановката, в която трябва да си представяме Слънцето в центъра и около него в кръг планетите, през които преминава стремеж към действие в тангенциално направление, както следва да се предположи, ако искаме да утвърдим нютонизма. Ако сега си представите това тук като орбитата на Земя-Слънце, ще трябва да си изясните в перспектива формите, които имат орбитите на другите планети заедно с хода на орбитата на Земя-Слънце, и да представите орбитата на близките до Слънцето планети по такъв начин, че да можете да ги начертаете примерно така. По този начин получавате възможност, ако имате тук линията на наблюдение, при някакво друго положение на планетите да получите в резултат на орбитата примка като перспективно образувание. Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u).
От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис.
7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети. Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене.
към текста >>
Но лемнискатата се движи нап
ред
, тоест минава през тази лемниската, п
ред
ставляваща външните планети.
Тук е наблюдателната линия (v). Тук получаваме примката (s) и тези два клона, както изглежда, отиват в безкрайността (u). От друга страна, като си представите, че ако тук е орбитата Земя-Слънце и тук орбитата на вътрешните планети, съответстващите орбити на външните планети представляват такива лемнискати (рис. 7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата.
Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети.
Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене. Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека.
към текста >>
Сега п
ред
и всичко ще видите, каква връзка съществува на свой
ред
между планетите и човека.
7; новата орбита е дорисувана около рис. 6); сега трябва да я нарисувам отгоре и следващата ще бъде същата. Но лемнискатата се движи напред, тоест минава през тази лемниската, представляваща външните планети. Имаме система от точно разположени лемнискати като орбитите на планетите, а също и като орбитата Земя-Слънце. Това, което изобразих тук схематично, можете лесно да го приведете в съответствие с факта, че в перспектива виждаме примката на Венера и Меркурий в съединение, и че, освен това, трябва да видим примките на Юпитер, Марс и Сатурн в противостоене.
Сега преди всичко ще видите, каква връзка съществува на свой ред между планетите и човека.
към текста >>
Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, п
ред
ставлява съединение на Земята и Слънцето.
Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце.
Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето.
Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно. Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди. Тук стигаме също до някакъв вид качествена оценка на това, което, собствено, става тук в космоса. Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната планета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната планета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце.
към текста >>
Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече п
ред
вид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно.
Защото си струва само да разгледате това, и да си кажете: това, което имаме в Меркурий и Венера, се намира близо до направлението на самата орбита Земя-Слънце. То се намира в космическа близост до траекторията Земя-Слънце. Затова тук имаме работа с радиална линия, която по същество, представлява съединение на Земята и Слънцето.
Напротив, другите орбити, орбитите на външните планети, на горните планети, се вземат повече предвид благодарение на своето странично направление, благодарение на своето сферично направление; със своето действие те се приближават повече към това, което протича в тяхното движение периферно.
Затова можем също да кажем: това, което виждаме във Венера и Меркурий, е по-родствено на живеещото в нас като космическа действителност, а което виждаме в орбитите на външните планети, е по-родствено на това, което като цяло е небосводът на неподвижните звезди. Тук стигаме също до някакъв вид качествена оценка на това, което, собствено, става тук в космоса. Естествено, трябва да се разглеждат линиите, които приведох тук, само като съвсем схематични, и, собствено, трябва да се каже: вътрешната планета има орбита, която образува примка, центърът на която е самата орбита Земя-Слънце; външната планета приема в своята примка орбитата Земя-Слънце.
към текста >>
Това е, което по същество е съществено, защото самото обстоятелство е извън
ред
но сложно, дотолкова сложно, че, собствено, може да се стигне само до схематични п
ред
стави.
Това е, което по същество е съществено, защото самото обстоятелство е извънредно сложно, дотолкова сложно, че, собствено, може да се стигне само до схематични представи.
Но от това виждате също, как, от друга страна, е необходимо да се откажем, колкото и неприятно да е това за някои, от определен принцип, който беше внесен в новото време в обясненията ни на природата. Това е принципът всичко да се обяснява по най-прост начин. Някога се е установила тенденция: простото е правилно. Днес все още са силно критични, ако се дават неща, които са недостатъчно прости. Но природата съвсем не е проста.
към текста >>
Но от това виждате също, как, от друга страна, е необходимо да се откажем, колкото и неприятно да е това за някои, от оп
ред
елен принцип, който беше внесен в новото време в обясненията ни на природата.
Това е, което по същество е съществено, защото самото обстоятелство е извънредно сложно, дотолкова сложно, че, собствено, може да се стигне само до схематични представи.
Но от това виждате също, как, от друга страна, е необходимо да се откажем, колкото и неприятно да е това за някои, от определен принцип, който беше внесен в новото време в обясненията ни на природата.
Това е принципът всичко да се обяснява по най-прост начин. Някога се е установила тенденция: простото е правилно. Днес все още са силно критични, ако се дават неща, които са недостатъчно прости. Но природата съвсем не е проста. Да, може да се каже, че природата, действителността е нещо, което изглежда просто, но ако се изследва истински, тя е сложна, така че, като правило, в това, което се предлага като просто, се съдържа лъжлив образ.
към текста >>
Да, може да се каже, че природата, действителността е нещо, което изглежда просто, но ако се изследва истински, тя е сложна, така че, като правило, в това, което се п
ред
лага като просто, се съдържа лъжлив образ.
Но от това виждате също, как, от друга страна, е необходимо да се откажем, колкото и неприятно да е това за някои, от определен принцип, който беше внесен в новото време в обясненията ни на природата. Това е принципът всичко да се обяснява по най-прост начин. Някога се е установила тенденция: простото е правилно. Днес все още са силно критични, ако се дават неща, които са недостатъчно прости. Но природата съвсем не е проста.
Да, може да се каже, че природата, действителността е нещо, което изглежда просто, но ако се изследва истински, тя е сложна, така че, като правило, в това, което се предлага като просто, се съдържа лъжлив образ.
към текста >>
Защото, ако спо
ред
приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към оп
ред
елен момент от време, то не съответства на действителността.
Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени.
Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността.
Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или средното Слънце, тоест измислени неща. Да, това е така, там се използват тези измислени неща, и трябва постоянно да се въвеждат корекции, за да се получат правилните резултати. Но в тези корекции се съдържа това, което води до истината. Ако вместо да се държим за тези формули и да стигаме до измислени неща, направим формулите подвижни в себе си и след това се опитаме да нарисуваме кривите, тогава вече бихме стигнали до системата, която, макар и схематично, нарисувах тук.
към текста >>
Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или с
ред
ното Слънце, тоест измислени неща.
Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени. Защото, ако според приетите формули пресмятаме, да кажем, положението на Слънцето към определен момент от време, то не съответства на действителността.
Тогава вместо истинското Слънце, на това място се поставя или междинното Слънце, или средното Слънце, тоест измислени неща.
Да, това е така, там се използват тези измислени неща, и трябва постоянно да се въвеждат корекции, за да се получат правилните резултати. Но в тези корекции се съдържа това, което води до истината. Ако вместо да се държим за тези формули и да стигаме до измислени неща, направим формулите подвижни в себе си и след това се опитаме да нарисуваме кривите, тогава вече бихме стигнали до системата, която, макар и схематично, нарисувах тук.
към текста >>
И така, виждате, че се опитах п
ред
и всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса.
Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред.
към текста >>
Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна п
ред
става относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това п
ред
и няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой
ред
да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса. Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления.
Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват.
към текста >>
Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров
ред
, природния миров
ред
и моралния миров
ред
.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса. Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления.
Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред.
Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред.
към текста >>
Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните п
ред
стави за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край.
Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред.
Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край.
Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен.
към текста >>
Ние живеем пос
ред
ата.
В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления. Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област. Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край.
Ние живеем посредата.
Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им.
към текста >>
Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров
ред
и моралния миров
ред
.
Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси.
Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред.
Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>
Този преход между природния миров
ред
и моралния миров
ред
отново трябва да бъде намерен.
Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред.
Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен.
Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>
Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров
ред
и моралния миров
ред
в съзвучие помежду им.
Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен.
Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им.
При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>
Но тук бих искал да ви обърна внимание на това, че разминаването между природния миров
ред
и моралния миров
ред
се проявява също в някои специални области.
Но тук бих искал да ви обърна внимание на това, че разминаването между природния миров ред и моралния миров ред се проявява също в някои специални области.
Такава е областта, с която тук имаме работа. Също и тук в рамките на развитието на човечеството по някакъв начин е станал разрив между природния аспект и моралния аспект. Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия. Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам. Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда.
към текста >>
Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой
ред
вече резултираща, съставена от много компоненти.
Такава е областта, с която тук имаме работа. Също и тук в рамките на развитието на човечеството по някакъв начин е станал разрив между природния аспект и моралния аспект. Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия. Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам. Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда.
Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти.
При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти. И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце. Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия. Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела.
към текста >>
И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неоп
ред
елен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето.
Моралният аспект се е формирал в астрологията, природният аспект – в лишената от дух астрономия. Не си струва даже да казвам, че в астрологията, както се практикува днес, не може да се види нищо, което да има отношение към някаква наука така, както тя се разбира, и това е заблуда, от една страна, която няма необходимост да ви доказвам. Но от друга страна в това, което се нарича наша астрономическа система на света, също имаме работа със заблуда. Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти. При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти.
И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето.
Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце. Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия. Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела. Това не е така лесно, както правеното само чрез телескопи и измерване на ъгли. Но това е единственият възможен път, посредством който може да се намери тази връзка между човека и небесните явления.
към текста >>
Но това е единственият възможен път, пос
ред
ством който може да се намери тази връзка между човека и небесните явления.
И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце. Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия. Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела. Това не е така лесно, както правеното само чрез телескопи и измерване на ъгли.
Но това е единственият възможен път, посредством който може да се намери тази връзка между човека и небесните явления.
към текста >>
Пропуснатото място се отнася до детайли, които са станали п
ред
мет на дискусия по време на лекцията.
[1] да помисли по-нататък по изложените тук неща – при четенето е забелязано, че между тези и следващите думи има пропуск.
Пропуснатото място се отнася до детайли, които са станали предмет на дискусия по време на лекцията.
Дали поради това, че предметът на обсъждането се е отклонил много от основната тема, или защото постскриптът за това място е бил непълен и неясен, но в първото издание това място, както е посочено в бележките, е било пропуснато. Но оскъдните думи имат точна и важна математическа основа и хвърлят нова светлина върху такава важна за целия курс лемниската. Следващите думи са отговор на поставен в хода на лекцията въпрос:
към текста >>
Дали поради това, че п
ред
метът на обсъждането се е отклонил много от основната тема, или защото постскриптът за това място е бил непълен и неясен, но в първото издание това място, както е посочено в бележките, е било пропуснато.
[1] да помисли по-нататък по изложените тук неща – при четенето е забелязано, че между тези и следващите думи има пропуск. Пропуснатото място се отнася до детайли, които са станали предмет на дискусия по време на лекцията.
Дали поради това, че предметът на обсъждането се е отклонил много от основната тема, или защото постскриптът за това място е бил непълен и неясен, но в първото издание това място, както е посочено в бележките, е било пропуснато.
Но оскъдните думи имат точна и важна математическа основа и хвърлят нова светлина върху такава важна за целия курс лемниската. Следващите думи са отговор на поставен в хода на лекцията въпрос:
към текста >>
Обаче това не оказва никакво принципно влияние върху обсъжданите от нас тук неща, доколкото тези неща тутакси ще се променят, ако си п
ред
ставите, че рисувам тази лемниската не така, както я нарисувах тук (рис.
Това не е така, но има нещо друго, а именно следното: господинът ми обърна внимание, че ако съгласно уравнението пресметнем кривата на Касини, в резултат ще се получи, как трябва да се прекара, собствено, така наречената лемниската. Изчисленията показват, – не мога да не се съглася с господина след като сам направих изчисленията, – изчисленията показват: ако това, което е трудно да се установи в обикновените координати, се изследва по отношение на тази крива с помощта на полярни координати, ще се окаже, че лемнискатата, за която говорих, и която се явява специален случай на кривата на Касини, – тоест ако нарисувам тук тази особена форма на кривата на Касини (рис. 1a), ще трябва да прекарам лемнискатата не така (като осморка, рис. 1a), а така (рис. 1b). Следователно това е, което в действителност се получава от уравнението.
Обаче това не оказва никакво принципно влияние върху обсъжданите от нас тук неща, доколкото тези неща тутакси ще се променят, ако си представите, че рисувам тази лемниската не така, както я нарисувах тук (рис.
1b), а че рисувайки лемнискатата, въртя равнината на чертежа около оста на лемнискатата. И така, ако докато рисувам, въртя лемнискатата около оста
към текста >>
Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „
ред
укции“ или „корекции“.
[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист.
Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“.
Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма. Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна. Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4". Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв.
към текста >>
Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно п
ред
ставляваща като сума 50,4".
[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист. Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“. Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма. Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна.
Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4".
Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв. 18⅔ години и 18⅔ години. Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия.
към текста >>
[6] в други лекции: …с такива противоречия – например в
ред
ица лекции в „Връзките между духовността на света и физичността на човека“ GA 202, особено лекцията от 18.12.1920 г.
[6] в други лекции: …с такива противоречия – например в редица лекции в „Връзките между духовността на света и физичността на човека“ GA 202, особено лекцията от 18.12.1920 г.
към текста >>
9.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако сега още един път си спомним за това, което казах по отношение на противоположността на Земята и Слънцето, ще видим, че при отговора на такива въпроси, цялата работа е по оп
ред
елен начин да се проследяват емпиричните факти.
Ако сега още един път си спомним за това, което казах по отношение на противоположността на Земята и Слънцето, ще видим, че при отговора на такива въпроси, цялата работа е по определен начин да се проследяват емпиричните факти.
Изобщо, невъзможно е да се формира възглед за това, което виждаш, без да предположиш, че може би, предвид обстоятелствата, са необходими радикални разлики в интерпретацията на видяното. Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето? Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b).
към текста >>
Изобщо, невъзможно е да се формира възглед за това, което виждаш, без да п
ред
положиш, че може би, п
ред
вид обстоятелствата, са необходими радикални разлики в интерпретацията на видяното.
Ако сега още един път си спомним за това, което казах по отношение на противоположността на Земята и Слънцето, ще видим, че при отговора на такива въпроси, цялата работа е по определен начин да се проследяват емпиричните факти.
Изобщо, невъзможно е да се формира възглед за това, което виждаш, без да предположиш, че може би, предвид обстоятелствата, са необходими радикални разлики в интерпретацията на видяното.
Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето? Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b). И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си представим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си представяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до разредена материя.
към текста >>
Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се п
ред
ставят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива п
ред
поставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки оп
ред
елени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето?
Ако сега още един път си спомним за това, което казах по отношение на противоположността на Земята и Слънцето, ще видим, че при отговора на такива въпроси, цялата работа е по определен начин да се проследяват емпиричните факти. Изобщо, невъзможно е да се формира възглед за това, което виждаш, без да предположиш, че може би, предвид обстоятелствата, са необходими радикални разлики в интерпретацията на видяното.
Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето?
Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b). И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си представим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си представяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до разредена материя. Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената битие, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
към текста >>
И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си п
ред
ставим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си п
ред
ставяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до раз
ред
ена материя.
Изобщо, невъзможно е да се формира възглед за това, което виждаш, без да предположиш, че може би, предвид обстоятелствата, са необходими радикални разлики в интерпретацията на видяното. Към правилното тълкуване на такива явления, които ни се представят при разглеждането на така нареченото слънчево тяло, може да се стигне, изхождайки все пак от такива предпоставки, които направихме, като поставихме въпроса: как трябва, обяснявайки определени явления на Земята, явления, които на Земята приемат такъв вид, че действат от центъра навън към периферията, по направление на мировото пространство, как трябва да се тълкуват подобни явления – тоест подобни явления за външния поглед, – когато насочваш поглед, или въоръжен с инструменти поглед, към Слънцето? Емпирично наблюдаемите явления ще се разкрият в правилна светлина, само ако се базираме, примерно, на следното: докато някакво изригване или нещо подобно някъде на повърхността на Земята трябва да се тълкува като имащо тенденция нагоре (рис. 1 a), процес на Слънцето, например слънчевите петна, трябва да се тълкуват като имащи тенденция отвън навътре (рис. 1 b).
И както при продължаване на този способ на разглеждане трябва да си представим, че, придвижвайки се надолу, в дълбините на Земята, се навлиза в плътна материя, така следва да си представяме, че движейки се от повърхността на Слънцето навътре, се стига до разредена материя.
Така че може да се каже: когато разглеждаме Земята с цялото ѝ включено във Вселената битие, тя изглежда за нас като материя с тежест, поставена във Вселената;
към текста >>
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го п
ред
ставяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика.
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го представяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика.
Следователно, трябва да си представяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която представлява плътна материя, обвита с по-фина материя. И така, за Земята трябва да си представяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята. Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна. Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
към текста >>
Следователно, трябва да си п
ред
ставяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която п
ред
ставлява плътна материя, обвита с по-фина материя.
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го представяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика.
Следователно, трябва да си представяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която представлява плътна материя, обвита с по-фина материя.
И така, за Земята трябва да си представяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята. Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна. Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
към текста >>
И така, за Земята трябва да си п
ред
ставяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята.
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го представяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика. Следователно, трябва да си представяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която представлява плътна материя, обвита с по-фина материя.
И така, за Земята трябва да си представяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята.
Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна. Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
към текста >>
Който наистина без п
ред
убеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме п
ред
себе си не просто раз
ред
ено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в оп
ред
елено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна.
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го представяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика. Следователно, трябва да си представяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която представлява плътна материя, обвита с по-фина материя. И така, за Земята трябва да си представяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята.
Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна.
Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
към текста >>
Но ако си п
ред
ставите, че Слънцето п
ред
ставлява някакво със
ред
оточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща.
Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията.
И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>
И ако си п
ред
ставите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отп
ред
Слънцето като с
ред
оточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство нап
ред
се придвижва Слънцето.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща. Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията.
И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето.
Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи. Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>
Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с п
ред
стави.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща. Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията. И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето.
Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи.
Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>
Никога няма да успеете да формирате правилна п
ред
става, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива п
ред
стави, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща. Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията. И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи.
Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>
Това е п
ред
става, която, може би, е трудно да се формира.
Това е представа, която, може би, е трудно да се формира.
Но защо тези, които са свикнали с математическите представи, да не могат да си представят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a? Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя.
към текста >>
Но защо тези, които са свикнали с математическите п
ред
стави, да не могат да си п
ред
ставят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a?
Това е представа, която, може би, е трудно да се формира.
Но защо тези, които са свикнали с математическите представи, да не могат да си представят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a?
Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя.
към текста >>
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на п
ред
ишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек. Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя.
Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
към текста >>
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си п
ред
ставяме растението като противоположно насочено, че външно растението по оп
ред
елен начин трябва да си го п
ред
ставяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си п
ред
ставяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
Сега отново получавате връзка на това, което сега изведох, със самия човек. Можете да кажете следното: несъмнено е, че физическото тяло на човека има своите отношения с тежащата земна материя. Доколкото човекът, като буден човек, намирайки се във физическо тяло има своите отношения към земната материя, в смисъла на предишните разсъждения можем да сравним тези отношения към земната материя с вертикалното направление на растението.
Но вчера видяхме, че в човека, в неговото направление, трябва да си представяме растението като противоположно насочено, че външно растението по определен начин трябва да си го представяме растящо отдолу нагоре, а растението, което трябва да си представяме в човека, трябва да бъде насочено отгоре надолу (рис. 2).
към текста >>
Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги п
ред
ставяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си п
ред
ставяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление.
Да, но какво расте тук отгоре надолу? Разбира се, нещо невидимо, нещо свръхсетивно.
Тъй като привеждаме това във връзка със Слънцето, ако свързваме силите на растежа на растението с орбитата Слънце-Земя така, че си ги представяме насочени от Земята към Слънцето, трябва да си представяме, че в човека растящото в неговото етерно тяло расте в противоположно направление.
И така, това, което изхожда от Слънцето, тази всмукваща сила, действа в човека, пронизвайки неговото етерно тяло отгоре надолу. Така че в човека, ако вземете тялото му, действат две противоположни една на друга същности: слънчевата същност и земната същност. Трябва да можем в частност да докажем, че това е така, и ако можем правилно да интерпретираме нещата, ще можем и да го докажем.
към текста >>
Ако тя има тази интензивност, трябва само да си п
ред
ставим тази сила като разложена на два компонента (рис. 3).
Защото това, което тук действа в човека отгоре надолу, може да се обясни различно. Ако имаме сила, действаща по направлението а — b, можем да я проследяваме не само в това направление. Можете също да я проследявате и мнимо[1].
Ако тя има тази интензивност, трябва само да си представим тази сила като разложена на два компонента (рис. 3).
Тоест навсякъде можем да образуваме компоненти на силите, които, собствено, се разполагат по направлението Земя-Слънце.
към текста >>
Ако си п
ред
ставите тук повърхност, която оказва налягане върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила.
Ако натисна с палец тук, зад натисканата повърхност ще се прояви налягане, което ми оказва тежащата материя, и реакцията съответства на слънчевата сила, която действа чрез мен, тоест чрез моето етерно тяло.
Ако си представите тук повърхност, която оказва налягане върху човека, или върху която натиска човекът, имате противопоставени действието на тегловната сила и действието на безтегловната сила.
Това, което ви дава тук усещането за натиск, не е нещо друго, а взаимодействието на тегловното налягане отвън навътре, и безтегловното налягане отвътре навън (рис. 4).
към текста >>
Извън
ред
но важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят.
Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени. Всичко в човека се проследява по такъв начин, че в него може да се разпознае космичното. Вътре в човека навсякъде се разиграва космичното.
Извънредно важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят.
В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята. Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност.
към текста >>
В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в оп
ред
елена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята.
Може да се каже, че ако нещата се разглеждат с ясен вътрешен душевен поглед, във всяко сетивно възприятие се усеща противоположността на Земята и Слънцето, в която сме включени. Всичко в човека се проследява по такъв начин, че в него може да се разпознае космичното. Вътре в човека навсякъде се разиграва космичното. Извънредно важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят.
В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята.
Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност.
към текста >>
На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната оп
ред
еляща всеобщност, п
ред
и нещо да започне да се решава.
Вътре в човека навсякъде се разиграва космичното. Извънредно важно е наистина да се усвои този включващ човека начин на разглеждане, който остава само да бъде добавен към това, което, собствено, се разглежда без връзка с обкръжаващия свят. В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята. Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност.
На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава.
Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност. Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност.
към текста >>
Той п
ред
ставлява сякаш затворена в себе си същност.
В тези разглеждания вече приведох следното сравнение[2]: ако поставим човека в света така, че разглеждаме главата, крайниците и така нататък, по такъв начин разглеждането ще прилича на разглеждането на магнитната стрелка, която сочи в определена посока и ние търсим причината за това в магнитната стрелка, вместо да я търсим в магнитния полюс на Земята. Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност.
Той представлява сякаш затворена в себе си същност.
Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност.
към текста >>
Откъснете роза и я поставете п
ред
себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност.
Ако искаме да разберем някакъв факт или нещо, трябва наистина да влезем в тази всеобщност, само изхождайки от която можем да разберем това нещо или този факт. Винаги в това е работата – да се търси в съответстващата всеобщност. На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност.
Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност.
Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем.
към текста >>
Последният, макар и да се е образувал в някаква с
ред
а и така нататък, п
ред
ставлява някаква всеобщност.
На обикновения днешен начин на разглеждане е крайно чуждо именно търсенето на съответната определяща всеобщност, преди нещо да започне да се решава. Ако вземете в ръка кристал готварска сол, можете, разбира се, да го разглеждате също и само относително, но минимално относително такъв, какъвто е, като някаква всеобщност. Той представлява сякаш затворена в себе си същност. Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал.
Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност.
Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност. По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем. Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието.
към текста >>
По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в п
ред
елите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем.
Откъснете роза и я поставете пред себе си – във вида, в който сте я поставили тук, тя не е затворена същност. Във вида, в който тя стои тук, не може да има същия смисъл, както и солният кристал. Последният, макар и да се е образувал в някаква среда и така нататък, представлява някаква всеобщност. Можем само тогава да разглеждаме розата като всеобщност, когато я разглеждаме във връзка с целия розов храст. Тук тя има съответната всеобщност, която солният кристал има сам по себе си, така че нямаме никакво основание да разглеждаме розата сама по себе си като всеобщност.
По същия начин, разглеждайки човека по отношение на цялото му същество, трябва да не се спираме на това, да го разбираме само в пределите на кожата му, а трябва да го разглеждаме във връзка с цялата видима Вселена, защото изхождайки само от тези връзки можем да го разберем.
Ако продължим по такъв начин разглеждането, можем да стигнем до това, да свържем някакво дълбоко чувство с явленията, които ни се явяват и които можем да овладеем в познанието.
към текста >>
Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че пос
ред
ством оп
ред
елени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват.
В течение на тези разглеждания казахме: когато сравняваме помежду им въртенето на планетите, се проявяват несъизмерими величини. Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала. В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт.
Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват.
И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период. Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции. Така че аз никога не мога да чертая прости линии, това винаги ще бъдат сложни линии.
към текста >>
Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно оп
ред
елено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период.
Защото ако величините бяха съизмерими, планетарните орбити постепенно биха стигнали до такова отношение, че всяка планетна система би застинала. В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт. Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват. И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим.
Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период.
Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции. Така че аз никога не мога да чертая прости линии, това винаги ще бъдат сложни линии. Също така, рисувайки тук тези линии, трябва, собствено, да кажа: и така, всичко е прекрасно, ще нарисувам орбитата на някакво небесно тяло, – вчера видяхме, че това винаги ще бъде само лемнискатна орбита. Да, но след известно време, ще стигна до необходимостта да не признавам повече тази рисунка, да направя лемнискатата малко по-обстоятелствено, и тогава ще трябва да нарисувам ето такава лемниската и така нататък (рис. 5).
към текста >>
Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой
ред
се явяват доста сложни функции.
В нашата планетна система съществува тази тенденция към вцепеняване, към смърт. Ако вземем фактите, които са ни дадени благодарение на това, че посредством определени криви и формули за изчисление се открива ставащото в планетната система, и това, че тези криви и формули за изчисление, както видяхме, никога напълно не се съгласуват с реалността, трябва да кажем: когато се опитваме чрез лесно разбираеми формули или лесно разбираеми фигури да разбираме небесните явления, тогава явленията ни се изплъзват, те постоянно ни се изплъзват. И това е истина: ако насочим поглед към реалния образ на небесните явления, и след това обърнем поглед към това, което можем да направим при изчисленията, никога няма да получим формула, която напълно да съвпада с явлението. Можем да направим такава рисунка, каквато направих вчера във вид на система от лемнискати; това можем да направим. Но тази система само тогава се разбира правилно, когато се каже: ако напълно определено рисувам някаква форма, тя може да бъде правилна най-много за съвременния период.
Когато настъпи периодът, толкова далеч отстоящ от нашия, като този, който посочих като бъдещия ледников период, тогава трябва съществено да модифицирам тази система, така да я модифицирам, че да приема константите на кривите за променливи, които сами на свой ред се явяват доста сложни функции.
Така че аз никога не мога да чертая прости линии, това винаги ще бъдат сложни линии. Също така, рисувайки тук тези линии, трябва, собствено, да кажа: и така, всичко е прекрасно, ще нарисувам орбитата на някакво небесно тяло, – вчера видяхме, че това винаги ще бъде само лемнискатна орбита. Да, но след известно време, ще стигна до необходимостта да не признавам повече тази рисунка, да направя лемнискатата малко по-обстоятелствено, и тогава ще трябва да нарисувам ето такава лемниската и така нататък (рис. 5).
към текста >>
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което п
ред
ставлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата.
– Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло. Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението.
към текста >>
Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си п
ред
ставяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си п
ред
ставяте планетарното тяло.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти.
Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло.
Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите. При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението. Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане
към текста >>
Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го п
ред
ставите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
Ако съзерцавайки, без да изпадаме в спекулации, а само съзерцавайки, проследим тази противоположност, ще стигнем до това, да си кажем: това, което представлява тялото на кометата, не е, собствено, тяло в същия смисъл, в какъвто е планетата. – Даденото от мен като указания може да се провери чрез съвсем точно проследяване на това, което дават емпиричните факти, ако, разбира се не сте приковани към теориите, с помощта на които тези факти държат мнозина в окови. Ще се убедите как може да се потвърди това, което ще ви кажа, и как все повече ще се убеждавате, колкото повече обхващате емпиричните факти. Ще грешите, ако наблюдавайки именно природата на кометите, си представяте кометообразното тяло същото, като това както обикновено следва да си представяте планетарното тяло.
Планетарното тяло – ще се върна сега към нещо, което вече изложих методологично[3], – можете да си го представите така, сякаш е затворено тяло, което продължава да се върти и няма да сте много далеч от фактите.
При тялото на кометата, ако го разглеждате по образеца на планетарното тяло, постоянно се натъквате на противоречия относно явлението. Никога няма да разберете тялото на кометата в неговата протяжност, в неговата видима протяжност през мировото пространство, ако го разглеждате така, както сте свикнали да разглеждате телата на планетите. Опитайте се някога да го разгледате по следния начин и да свържете в нишката на този начин на разглеждане
към текста >>
П
ред
ставете си, че в това направление (рис.
всички налични емпирични факти.
Представете си, че в това направление (рис.
6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета. Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва. И така, тя се придвижва, от една страна, отново и отново появявайки се, а от друга страна, изчезвайки. Тя не е тяло в същия смисъл, както планетата. Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото.
към текста >>
Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, нап
ред
: отзад обектът изчезва.
всички налични емпирични факти. Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета.
Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва.
И така, тя се придвижва, от една страна, отново и отново появявайки се, а от друга страна, изчезвайки. Тя не е тяло в същия смисъл, както планетата. Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото. Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова.
към текста >>
Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отп
ред
добавя новото, а отзад губи старото.
Представете си, че в това направление (рис. 6) – може да се каже в направление към Слънцето – постоянно се появява комета. Тя движи своето ядро, своето видимо ядро, напред: отзад обектът изчезва. И така, тя се придвижва, от една страна, отново и отново появявайки се, а от друга страна, изчезвайки. Тя не е тяло в същия смисъл, както планетата.
Това е нещо, постоянно възникващо и изчезващо, което отпред добавя новото, а отзад губи старото.
Тя се движи само като светлинно сияние, но не казвам, че е само такова.
към текста >>
Спомнете си сега, какво ви казах п
ред
и няколко дни, че, собствено, нямаме работа само с Луната – тук (рис.
Спомнете си сега, какво ви казах преди няколко дни, че, собствено, нямаме работа само с Луната – тук (рис.
7), и със Земята – тук, а всяка планета има определена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита.
към текста >>
7), и със Земята – тук, а всяка планета има оп
ред
елена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита.
Спомнете си сега, какво ви казах преди няколко дни, че, собствено, нямаме работа само с Луната – тук (рис.
7), и със Земята – тук, а всяка планета има определена сфера, и в действителност това е само точка от периферията, така че Луната, собствено, е това, което е ограничено от нейната орбита.
към текста >>
В оп
ред
елено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на планетите.
С нашата Земя ние се намираме вътре в лунната сфера.
В определено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на планетите.
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно. Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите.
към текста >>
П
ред
ставете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите.
В определено отношение се намираме също вътре в сферата на Слънцето, а също и вътре в сферите на планетите. Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно.
Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите.
По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
към текста >>
По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си п
ред
ставяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
Те са не само това, което тук се движи по лемниската, и което се намира там в тази точка, но точката е само по особен начин отделена част; казах ви, че това е като плодната зона в яйцеклетката на човешкия ембрион. Ако погледнете това, ще си кажете: разглеждам Земята, разглеждам и Слънцето, но тук една в друга проникват две сфери, и тези сфери се проявяват в това, че до известна степен те произхождат от противоположно ориентирана материя: от центъра на Слънцето, чиято тенденция е към отрицателната материя, и от центъра на Земята, от който се излъчва положителната материя. Тук взаимно се проникват положителната и отрицателната материалност. Естествено, това проникване не става навсякъде хомогенно, еднородно – така не се проникват един друг даже два облака, когато преминават един през друг – проникването е абсолютно нехомогенно. Представете си сега в това проникване сблъсъка на различните плътности – с това са зададени условията, благодарение просто на една субстанциалност, която пронизва друга, да възникват такива явления, като кометите.
По същество те са появяващи се явления, непрекъснато появяващи се явления и непрекъснато изчезващи явления, и не трябва да си представяме, когато теоретично рисуваме планетната ни система в смисъла на коперниковата система, разполагайки тук Слънцето, Уран и Сатурн, че след това отдалеч пристига кометата и отново заминава надалеч (рис. 8).
към текста >>
Тук, навън, изобщо не трябва да си я п
ред
ставяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината.
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината.
Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма. Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват. При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват. Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>
Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме п
ред
вид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват.
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината. Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма.
Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват.
При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват. Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>
Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с оп
ред
елена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината. Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма. Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват. При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват.
Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>
С тези разглеждания, скъпи приятели, исках да ви дам нещо, което трябва да действа п
ред
и всичко в методологична посока.
С тези разглеждания, скъпи приятели, исках да ви дам нещо, което трябва да действа преди всичко в методологична посока.
Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане. Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж. Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране. И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно. Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално.
към текста >>
И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше п
ред
ставено външно математически и фигуративно.
С тези разглеждания, скъпи приятели, исках да ви дам нещо, което трябва да действа преди всичко в методологична посока. Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане. Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж. Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране.
И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно.
Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално. И преди всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега. По такъв начин от светлината, топлината и така нататък, могат да се извлекат и други действия, невиждани досега, доколкото явленията не са били приближавани така, че напълно да се разкрият.
към текста >>
Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по оп
ред
елен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално.
С тези разглеждания, скъпи приятели, исках да ви дам нещо, което трябва да действа преди всичко в методологична посока. Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане. Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж. Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране. И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно.
Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално.
И преди всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега. По такъв начин от светлината, топлината и така нататък, могат да се извлекат и други действия, невиждани досега, доколкото явленията не са били приближавани така, че напълно да се разкрият.
към текста >>
И п
ред
и всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега.
Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане. Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж. Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране. И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно. Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално.
И преди всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега.
По такъв начин от светлината, топлината и така нататък, могат да се извлекат и други действия, невиждани досега, доколкото явленията не са били приближавани така, че напълно да се разкрият.
към текста >>
Ако си п
ред
ставим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10).
Достатъчно е само да си спомним, на какви пътища се надяват в процеса на обикновеното днешно обучение в една или друга експериментална наука, просто защото нищо друго не могат нито да видят, нито да поставят, освен това, което е установено чрез приборите. Как ще успеете да изучавате гьотевия спектър с помощта на днешните инструменти? Разбира се, няма да успеете! С помощта на днешните инструменти няма да успеете да получите нищо друго, освен това, което четете в книгите по физика. Няма да можете да разберете защо отхвърляме „светлинните лъчи“ при светлинните явления, където изобщо няма никакви лъчи.
Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10).
Всичко това го проследяваме посредством
към текста >>
Всичко това го проследяваме пос
ред
ством
Как ще успеете да изучавате гьотевия спектър с помощта на днешните инструменти? Разбира се, няма да успеете! С помощта на днешните инструменти няма да успеете да получите нищо друго, освен това, което четете в книгите по физика. Няма да можете да разберете защо отхвърляме „светлинните лъчи“ при светлинните явления, където изобщо няма никакви лъчи. Ако си представим, че имаме съд, пълен с вода, тук долу монета и тази монета изглежда на друго място, свободно спускаме тук перпендикуляр към отразяващата повърхност в точката на падане на лъча и към всичко възможно (рис. 10).
Всичко това го проследяваме посредством
към текста >>
Вярвам, че ако задалите въпросите помислят над тях и се опитат да намерят път към своите въпроси навсякъде в това, което п
ред
ставих тук, ще открият, че в изложеното от мен се съдържат елементи от отговори на въпросите.
Скъпи приятели, прочетох най-различни писмени въпроси.
Вярвам, че ако задалите въпросите помислят над тях и се опитат да намерят път към своите въпроси навсякъде в това, което представих тук, ще открият, че в изложеното от мен се съдържат елементи от отговори на въпросите.
Истината е, че човек крачка по крачка трябва по такъв начин да се придвижва напред. Само с един въпрос бих искал да се занимая с няколко думи. Ето въпросът: „При представянето на външния свят с такъв род естествознание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция? ”
към текста >>
Истината е, че човек крачка по крачка трябва по такъв начин да се придвижва нап
ред
.
Скъпи приятели, прочетох най-различни писмени въпроси. Вярвам, че ако задалите въпросите помислят над тях и се опитат да намерят път към своите въпроси навсякъде в това, което представих тук, ще открият, че в изложеното от мен се съдържат елементи от отговори на въпросите.
Истината е, че човек крачка по крачка трябва по такъв начин да се придвижва напред.
Само с един въпрос бих искал да се занимая с няколко думи. Ето въпросът: „При представянето на външния свят с такъв род естествознание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция? ”
към текста >>
Ето въпросът: „При п
ред
ставянето на външния свят с такъв род естествознание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция?
Скъпи приятели, прочетох най-различни писмени въпроси. Вярвам, че ако задалите въпросите помислят над тях и се опитат да намерят път към своите въпроси навсякъде в това, което представих тук, ще открият, че в изложеното от мен се съдържат елементи от отговори на въпросите. Истината е, че човек крачка по крачка трябва по такъв начин да се придвижва напред. Само с един въпрос бих искал да се занимая с няколко думи.
Ето въпросът: „При представянето на външния свят с такъв род естествознание, лесно може да бъде повдигнат въпросът за това, доколко за намирането на такива връзки между явленията е необходимо владеенето на имагинация, инспирация и интуиция?
”
към текста >>
И така, скъпи приятели, как би стояла работата, ако за намирането на оп
ред
елени неща бяха необходими имагинацията, инспирацията и интуицията?
И така, скъпи приятели, как би стояла работата, ако за намирането на определени неща бяха необходими имагинацията, инспирацията и интуицията?
Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, предметен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността? Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция? Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле. Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята.
към текста >>
Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, п
ред
метен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността?
И така, скъпи приятели, как би стояла работата, ако за намирането на определени неща бяха необходими имагинацията, инспирацията и интуицията?
Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, предметен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността?
Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция? Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле. Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята. Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията.
към текста >>
Но ако работата стои така, че оп
ред
елено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле.
И така, скъпи приятели, как би стояла работата, ако за намирането на определени неща бяха необходими имагинацията, инспирацията и интуицията? Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, предметен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността? Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция?
Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле.
Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята. Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията. Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество. Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания.
към текста >>
Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира п
ред
ставата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията.
Как бихме могли да минем без имагинации, инспирации и интуиции, ако обикновеният, предметен, интелектуален опит не се оказва истинен и не изявява реалността? Какво трябва да се прави в такъв случай, освен да се прибегне до имагинация, инспирация и интуиция? Но ако работата стои така, че определено не искаш да се придвижиш към имагинации, инспирации и интуиции, винаги е възможно да се вземат резултатите от изследванията и да се проверят с това, което се намира във външното емпирично поле. Проверявайки, тези неща винаги могат да се открият. По същество, днес тези неща не се намират толкова далеч, както обикновено се смята.
Ако само се измине пътя от обикновения аналитичен начин на разглеждане в математиката към разглеждане с проективната математика и нещо повече, ако повече се култивира представата, която положих тук в основата при разглеждането на кривите, при които е необходимо да се излезе от пространството, наистина няма да е трудно да стигнете до имагинацията.
Но това непременно е въпрос на вътрешно душевно мъжество. Това вътрешно душевно мъжество е необходимо за днешните изследвания. Затова задължително е необходимо да се признае: пълната действителност не се разкрива на обикновения способ на разглеждане. На начина на разглеждане, който не се страхува да развива по-нататък човешката душевна сила, все повече и повече се откриват обикновено скритите дълбини на действителността.
към текста >>
За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по оп
ред
елен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение.
Това исках да ви кажа в заключение.
За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение.
Това е, което ни е нужно. Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него.
към текста >>
Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира п
ред
и всичко така, както беше п
ред
ставено тук.
Това исках да ви кажа в заключение. За останалото бих искал само да изкажа надежда, това, на което исках да дам само тласък, което по определен начин исках да набележа, да доведе до стремеж в експериментална посока, особено в експериментално отношение. Това е, което ни е нужно.
Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук.
Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
към текста >>
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си п
ред
стави за него”.
Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си п
ред
стави по отношение на гьотевото учение за цвета.
Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета.
Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си п
ред
стави в теорията на Гьоте за цвета.
Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това.
Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета.
Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
Ако без п
ред
убеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на оп
ред
елени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес п
ред
ставих между действието на Земята и Слънцето.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето.
В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята. Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята. Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме.
към текста >>
Така и в спектъра на свой
ред
действат Слънцето и Земята.
Ако без предубеденост разгледате топлинната част на спектъра и химическата част на спектъра в съвсем различното им поведение по отношение на определени реагенти, ще откриете, че още в спектъра имате противоположност, която днес представих между действието на Земята и Слънцето. В самия спектър имаме образ на противоположността между Земята и Слънцето, доколкото тази противоположност пак се изразява в целия човешки организъм. Във всяко докосване до някое тяло действат чрез осезанието Слънцето и Земята.
Така и в спектъра на свой ред действат Слънцето и Земята.
Когато имаме слънчевия спектър, не можем да го разглеждаме просто като нещо поставено в пространството, а трябва да си изясним, че той е поставен в конкретно пространство, разположено между Слънцето и Земята. При конкретни явления никога нямаме работа с абстрактно пространство, а навсякъде съществуват само конкретни неща, и с това трябва да се съобразяваме. Иначе ще се стигне до обясненията на небесната система по добре известния модел[6]: взема се капка масло, плуваща във вода, изрязва се кръг от картон, поставя се вътре, пробожда се с игла и започва да се върти. Капката масло става плоска, от нея се отделят малки капчици: планетната система е готова! Обяснявайки това на слушателите се казва: „Виждате, че това е планетната система”.
към текста >>
Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: п
ред
и чисто училищната забележка на с.
[1] да я проследявате и мнимо – думичката “мнимо” се появява тук неочаквано, остава изолирана и в това отношение прилича на грешка в стенограмата. В стенографския запис това място е фиксирано, за съжаление, много кратко и не дават обяснение по въпроса.
Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с.
68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл. Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели.
към текста >>
68 тази дума п
ред
и не се е появявала, освен в скоби малко п
ред
и настоящото място.
[1] да я проследявате и мнимо – думичката “мнимо” се появява тук неочаквано, остава изолирана и в това отношение прилича на грешка в стенограмата. В стенографския запис това място е фиксирано, за съжаление, много кратко и не дават обяснение по въпроса. Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с.
68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място.
Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл. Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели. Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, п
ред
назначени за отделните слушатели.
Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с. 68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл.
Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели.
Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе п
ред
вид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл. Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели.
Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
[6] …добре известния модел – има се п
ред
вид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883).
[6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883).
Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции. Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл. То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”.
към текста >>
Това, че той завършва п
ред
лагания курс с това описание, му придава особен смисъл.
[6] …добре известния модел – има се предвид така наречения опит на Плато,(Йозеф Антоан Фердинанд Плато 1801-1883). Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции.
Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл.
То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно.
към текста >>
Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене пос
ред
ством вътрешно механично взаимодействие.
Този опит и характерните забележки към него Рудолф Щайнер използва в много от своите лекции. Това, че той завършва предлагания курс с това описание, му придава особен смисъл. То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”.
Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие.
Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина. Но ако срещата му с Наполеон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на Наполеон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”. – Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
към текста >>
Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема п
ред
вид.
То съдържа главното възражение против хипотезата за първичната мъглявина, а именно, че абстрактната формулировка се натъква на закон за запазване на импулса на въртене. Кант се е облегнал на Нютон, а последният не е знаел, че създадената от него механика съдържа в себе си такова ограничение. Едва по времето когато Кант е писал, Ойлер между другото е видял тази закономерност и я е изразил като “всеобщия закон за площта”. Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно.
Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид.
Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина. Но ако срещата му с Наполеон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на Наполеон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”. – Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
към текста >>
– Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система п
ред
варително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
Невъзможно е, прамъглявината, от която е изхождал Кант, да може да стигне до въртене посредством вътрешно механично взаимодействие. Обаче осъзнаването на това се е разпространявало много бавно. Така още в механиката на дьо Прел са дадени описания на нещата, в които това не се взема предвид. Затова толкова известен познавач на механиката като Лаплас, приема като изходно състояние вече въртяща се мъглявина. Но ако срещата му с Наполеон е минала така, както се съобщава за нея, той е премислил същественото, когато на въпроса на Наполеон за ролята на Бог в цялата тази система, е дал отговор: „Сир, аз нямах нужда от тази хипотеза”.
– Лаплас, съзнателно или несъзнателно, в опита с планетната система предварително е позволил на “господин Учителя” да завърти мъглявината.
към текста >>
10.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това, което се п
ред
лага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем оп
ред
елен кръг лица, на които са се п
ред
авали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката.
Този курс се е родил от интензивното взаимодействие на Рудолф Щайнер с учителския съвет на Валдорфското училище. Тази му поява трябва да отчете днешният читател.
Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката.
Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките.
към текста >>
Собствено, той п
ред
полага наличие на училищни знания за п
ред
ставяните неща.
До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр. 115), за който отново ще стане дума в бележките. И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание.
Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща.
Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано.
към текста >>
В настоящето издание то е възстановено в първоначалната
ред
акция.
Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка. От гледна точка на учебниците това не е вярно, защото Меркурий прави три примки на година. В първото издание това място е било коригирано.
В настоящето издание то е възстановено в първоначалната редакция.
Това място може да се разбира и така, че само едната примка дава добра видимост на Меркурий. Бележка 88 се спира на това още по-подробно. Разбира се, примката с добра видимост сутрин не съвпада с примката с добра видимост вечер. Това място в лекционния курс е било призив, да се заемат с проблема на Меркурий по-детайлно. – Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение.
към текста >>
Обаче те не са знаели, че п
ред
и да се изкаже, той интензивно си е п
ред
ставял научните теории.
Това място може да се разбира и така, че само едната примка дава добра видимост на Меркурий. Бележка 88 се спира на това още по-подробно. Разбира се, примката с добра видимост сутрин не съвпада с примката с добра видимост вечер. Това място в лекционния курс е било призив, да се заемат с проблема на Меркурий по-детайлно. – Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение.
Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории.
Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр. 65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция.
към текста >>
– От този пример е видно, че е безсмислено да се п
ред
лага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст.
Това място в лекционния курс е било призив, да се заемат с проблема на Меркурий по-детайлно. – Това, че Рудолф Щайнер в повечето случаи не се е нуждаел да го поучават други, се е знаело добре от участниците в курса от многобройните им опити в това отношение. Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории. Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр. 65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия.
– От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст.
Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил. Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция. От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки. Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без бележките под линия. Съдържанието на курса, за разлика от повечето антропософски изяви на Рудолф Щайнер, не произтича от духовно съзерцание, а е чисто разсъдъчно.
към текста >>
Впечатляващ пример е п
ред
ставянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция.
Обаче те не са знаели, че преди да се изкаже, той интензивно си е представял научните теории. Към дадения курс съществуват 114 страници бележки в бележниците, публикувани в № 104 „Статии в събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ 1990 г.. Там на стр. 65 се намират също бележки за едната примка в орбитата на Меркурий в синодичното въртене, тоест за 116 денонощия. – От този пример е видно, че е безсмислено да се предлага на читателя на този курс „коригиран” спрямо общоприетото изложение текст. Следва да разглеждаме тези факти от гледната точка, че лекторът е бил запознат с общоприетото знание и все пак е изложил това така, както го е направил.
Впечатляващ пример е представянето на знанията за кривата на Касини, ако се сравнят оскъдните записки в бележниците със завладяващото изказване в IX лекция.
От приведените примери следва, че изданието не може да излезе без подробни бележки. Собствено, още първото издание показа, че е невъзможно да се мине без бележките под линия. Съдържанието на курса, за разлика от повечето антропософски изяви на Рудолф Щайнер, не произтича от духовно съзерцание, а е чисто разсъдъчно. По такъв начин, това е съдържание за здравия човешки разсъдък, който е толкова здрав, че, както често се е изразявал Рудолф Щайнер, може да съди за резултатите от духовното съзерцание.
към текста >>
Още п
ред
и да излезе от печат в 1926 г., от ръкописи е бил преработен в съчинение на д-р В.
С този курс се е случила следната особеност.
Още преди да излезе от печат в 1926 г., от ръкописи е бил преработен в съчинение на д-р В.
Кайзер (W. Kaiser), тогава още студент-дипломант от философския факултет. Книгата излязла в 1925 г. в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“. Малко преди смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат.
към текста >>
Малко п
ред
и смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат.
Още преди да излезе от печат в 1926 г., от ръкописи е бил преработен в съчинение на д-р В. Кайзер (W. Kaiser), тогава още студент-дипломант от философския факултет. Книгата излязла в 1925 г. в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“.
Малко преди смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат.
Книгата съдържа не само изложение на курса, но също и разглеждане от автора на много въпроси, повдигнати във връзка с този курс. Това останала единствената книга, която се е занимавала с курса като цяло. След година курсът излязъл от печат, издаден от д-р Елизабет Вреде, ръководител на математико-астрономическата секция на Гьотеанума. На издателите на предлаганото издание голяма помощ е оказала възможността да се опрат на това първо издание.
към текста >>
След година курсът излязъл от печат, издаден от д-р Елизабет В
ред
е, ръководител на математико-астрономическата секция на Гьотеанума.
Книгата излязла в 1925 г. в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“. Малко преди смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат. Книгата съдържа не само изложение на курса, но също и разглеждане от автора на много въпроси, повдигнати във връзка с този курс. Това останала единствената книга, която се е занимавала с курса като цяло.
След година курсът излязъл от печат, издаден от д-р Елизабет Вреде, ръководител на математико-астрономическата секция на Гьотеанума.
На издателите на предлаганото издание голяма помощ е оказала възможността да се опрат на това първо издание.
към текста >>
На издателите на п
ред
лаганото издание голяма помощ е оказала възможността да се опрат на това първо издание.
в Щутгарт под заглавието „Астрономията в духовнонаучна светлина“. Малко преди смъртта си Рудолф Щайнер прегледал манускрипта и го одобрил за печат. Книгата съдържа не само изложение на курса, но също и разглеждане от автора на много въпроси, повдигнати във връзка с този курс. Това останала единствената книга, която се е занимавала с курса като цяло. След година курсът излязъл от печат, издаден от д-р Елизабет Вреде, ръководител на математико-астрономическата секция на Гьотеанума.
На издателите на предлаганото издание голяма помощ е оказала възможността да се опрат на това първо издание.
към текста >>
За п
ред
лаганото издание се е появила възможност да се използват частни стенографски записки на двама слушатели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско.
Изходният текст: основната стенограма и съставеният на основата ѝ машинописен текст, наречен по-нататък „постскрипт“, произлиза от Хеди Хумел. Стенограмата е изгубена, докато „постскриптът“ се е запазил. Видимо той е служил за изходен текст за първото издание.
За предлаганото издание се е появила възможност да се използват частни стенографски записки на двама слушатели – много подробните на д-р Карл Шуберт и значително по-оскъдните на д-р Евгени Колиско.
Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса. Записите на места са дословни, на места съкратени. Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста.
към текста >>
Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където п
ред
лаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции.
Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса. Записите на места са дословни, на места съкратени. Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста.
Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции.
Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели. Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели. Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва.
към текста >>
Първото издание е п
ред
ставлявало работен материал за оп
ред
елен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели.
Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста. Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции. Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели.
Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели.
Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва. Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени. Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи.
към текста >>
Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, п
ред
назначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление.
За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста. Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции. Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели. Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели.
Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление.
Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва. Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени. Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи. Такъв род корекции, които са неизбежни при пропуски в стенограмата или при волностите на свободния изказ, са предприети още в първото издание и почти без промени са включени в новия текст.
към текста >>
Това п
ред
явява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени.
Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели. Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели. Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва.
Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени.
Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи. Такъв род корекции, които са неизбежни при пропуски в стенограмата или при волностите на свободния изказ, са предприети още в първото издание и почти без промени са включени в новия текст. Има места, които показват, доколко постскриптът може да се измени вследствие погрешно прочитане на стенограмата, което още един път показва значението на оригиналната стенограма. Там, където я няма, няма и надежда да се поправят много думи, които са достигнали до нас само „по милостта на стенографията“. Защото кой може без стенограмата да се досети, например, че вместо „wie gewöhnlich (както обикновено)“, трябва да се чете „wie Geologen (като геолог)“ (виж стр. 23)?
към текста >>
Такъв род корекции, които са неизбежни при пропуски в стенограмата или при волностите на свободния изказ, са п
ред
приети още в първото издание и почти без промени са включени в новия текст.
Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва. Това предявява към формата на текста други изисквания, които са довели до стилистичните промени. Корекциите са в диапазона от тривиални до по-отговорни в случай на допълване на липсващи думи или даже няколко думи.
Такъв род корекции, които са неизбежни при пропуски в стенограмата или при волностите на свободния изказ, са предприети още в първото издание и почти без промени са включени в новия текст.
Има места, които показват, доколко постскриптът може да се измени вследствие погрешно прочитане на стенограмата, което още един път показва значението на оригиналната стенограма. Там, където я няма, няма и надежда да се поправят много думи, които са достигнали до нас само „по милостта на стенографията“. Защото кой може без стенограмата да се досети, например, че вместо „wie gewöhnlich (както обикновено)“, трябва да се чете „wie Geologen (като геолог)“ (виж стр. 23)?
към текста >>
Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и п
ред
същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца п
ред
и това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Заглавието на курса „Отношението на различните естественонаучни области към астрономията“ е на Рудолф Щайнер (виж стр. 6). Подзаглавията са от издателите.
Подзаглавието „Трети естественонаучен курс“ изразява това, че този курс, както и другите два чисто естественонаучни курса, са се изнесли в същите рамки и пред същата аудитория – в кръга на учителите на основаното приблизително 16 месеца преди това Свободно Валдорфско училище в Щутгарт, а също и за няколко други лица, в по-голямата си част образовани в областта на естествознанието и математиката.
Рудолф Щайнер е бил ръководител на училището, и в курса, напълно естествено, влизат неща, които са имали значение във връзка с педагогиката. Обаче той не е педагогически курс, а антропологичното се изявява в него толкова значително, че често го разглеждат като продължение на курса „Цялостното познание за човека като основа на педагогиката“ (GA 293), който е съвпаднал по време с основаването на училището. По този начин се е наложило да се даде и следващо подзаглавие, което изразява отношението към антропологичното.
към текста >>
11.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Резултатът от антропософската ми дейност е п
ред
ставен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в
ред
лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само с
ред
членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество.
Това бяха записки, повече или по-малко удачно направени по време на лекциите, които поради липса на време, не бяха проверени от мен. Бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово, но членовете на обществото пожелаха да имат лекциите в отпечатан вид. Така и стана. Ако бях имал време да ги прегледам, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува уговорката „само за членове на Антропософското общество“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>
Бих п
ред
почел устното ми слово да си остане устно слово, но членовете на обществото пожелаха да имат лекциите в отпечатан вид.
Резултатът от антропософската ми дейност е представен, първо, в моите книги, публикувани за цялата общественост и, второ, в ред лекционни курсове, които първоначално бяха замислени за частно ползване и разпространение само сред членовете на Теософското (по-късно Антропософско) общество. Това бяха записки, повече или по-малко удачно направени по време на лекциите, които поради липса на време, не бяха проверени от мен.
Бих предпочел устното ми слово да си остане устно слово, но членовете на обществото пожелаха да имат лекциите в отпечатан вид.
Така и стана. Ако бях имал време да ги прегледам, още от самото начало нямаше да има нужда да съществува уговорката „само за членове на Антропософското общество“. Сега това ограничение е отпаднало вече повече от година.
към текста >>
Тук в моята „автобиография“ е необходимо п
ред
и всичко да отбележа, как моите книги и тези частни издания се включват в това, което разработих като антропософия.
Тук в моята „автобиография“ е необходимо преди всичко да отбележа, как моите книги и тези частни издания се включват в това, което разработих като антропософия.
към текста >>
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за п
ред
ставянето на антропософията п
ред
съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като познавателен стремеж в нашата епоха. В тези книги е намерило отражение всичко, което се е формирало в мен благодарение на „духовното съзерцание“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
към текста >>
На
ред
с изграждането на „антропософията“ и служенето единствено на това, което се появяваше в резултат на съобщаването на сведенията от духовния свят на днешния общообразован свят, се появи и друга повеля – пълно удовлетворяване на разкриващото се като душевна потребност, като копнеж по духа с
ред
членовете на Обществото.
Наред с изграждането на „антропософията“ и служенето единствено на това, което се появяваше в резултат на съобщаването на сведенията от духовния свят на днешния общообразован свят, се появи и друга повеля – пълно удовлетворяване на разкриващото се като душевна потребност, като копнеж по духа сред членовете на Обществото.
към текста >>
Най-силно желание с
ред
тях имаше да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията.
Най-силно желание сред тях имаше да се запознаят с тълкуванията на евангелията и библейските събития в светлината на антропософията.
Те желаеха да слушат лекции за тези откровения, дадени на човечеството.
към текста >>
Към тях можех да се обръщам като към хора, нап
ред
нали в областта на антропософията.
Тъй като се водеха закрити лекционни курсове в духа на желанието им, беше необходимо да се отчете и едно друго обстоятелство. На тези лекции можеха да присъстват само членове, вече запознати с основите на антропософията.
Към тях можех да се обръщам като към хора, напреднали в областта на антропософията.
Начинът на водене на закритите лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, предназначени за широк кръг читатели.
към текста >>
Начинът на водене на закритите лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, п
ред
назначени за широк кръг читатели.
Тъй като се водеха закрити лекционни курсове в духа на желанието им, беше необходимо да се отчете и едно друго обстоятелство. На тези лекции можеха да присъстват само членове, вече запознати с основите на антропософията. Към тях можех да се обръщам като към хора, напреднали в областта на антропософията.
Начинът на водене на закритите лекции беше такъв, какъвто не можеше да бъде в книгите, предназначени за широк кръг читатели.
към текста >>
В тесен кръг можех да говоря за някои неща по различен начин, отколкото трябваше да го правя, ако от самото начало те бяха п
ред
назначени за публично п
ред
ставяне.
В тесен кръг можех да говоря за някои неща по различен начин, отколкото трябваше да го правя, ако от самото начало те бяха предназначени за публично представяне.
към текста >>
Що се касае до изданията, п
ред
назначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Тази двойственост, възникнала в резултат на съществуването на открити и закрити публикации, е произлязла от два различни фактора. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен.
Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и живото участие във всичко чуто, се отразява на начина на водене на лекциите.
към текста >>
И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на п
ред
убеждения или п
ред
чувствия на членовете на Обществото.
В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само с
ред
кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви.
В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията.
Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви.
Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
Трябва само да се има п
ред
вид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото. Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви.
Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
Право на съждения относно съдържанието на тези частни издания, разбира се, може да се признае само на този, който е запознат с п
ред
поставките за подобно съждение.
Право на съждения относно съдържанието на тези частни издания, разбира се, може да се признае само на този, който е запознат с предпоставките за подобно съждение.
А предпоставките за повечето от тези издания са минимум антропософски познания за човека и космоса, доколкото тяхната същност се разглежда в антропософията, а също и съдържащото се като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
А п
ред
поставките за повечето от тези издания са минимум антропософски познания за човека и космоса, доколкото тяхната същност се разглежда в антропософията, а също и съдържащото се като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят.
Право на съждения относно съдържанието на тези частни издания, разбира се, може да се признае само на този, който е запознат с предпоставките за подобно съждение.
А предпоставките за повечето от тези издания са минимум антропософски познания за човека и космоса, доколкото тяхната същност се разглежда в антропософията, а също и съдържащото се като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят.
към текста >>
12.
Раждането на естествените науки
GA_326 Раждането на естествените науки
НЕ
РЕД
АКТИРАН ПРЕВОД
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
към текста >>
13.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
1. П
ред
говор към първото френско издание
1. Предговор към първото френско издание
към текста >>
Опитностите на една личност, която е живяла в VІІ век п
ред
и нашата ера.
Опитностите на една личност, която е живяла в VІІ век преди нашата ера.
Човекът е изгубил непосредственото чувствуване на природата, както е изгубил живото чувствуване на Логоса. Отношенията на човека с Вселената; трите фази на тези отношения.
към текста >>
Човекът е изгубил непос
ред
ственото чувствуване на природата, както е изгубил живото чувствуване на Логоса.
Опитностите на една личност, която е живяла в VІІ век преди нашата ера.
Човекът е изгубил непосредственото чувствуване на природата, както е изгубил живото чувствуване на Логоса.
Отношенията на човека с Вселената; трите фази на тези отношения.
към текста >>
Опитността за течностите, която етерното тяло п
ред
аваше, е заменена от закони те на химията.
Съвременният човек няма вече вътрешната опитност за тежестта, движението, скоростта, които са станали чисто физически явления.
Опитността за течностите, която етерното тяло предаваше, е заменена от закони те на химията.
Теория на относителността.
към текста >>
Последните проблясъци на древната наука на посвещението през с
ред
новековието.
Последните проблясъци на древната наука на посвещението през средновековието.
Йоханес Скотус Еригена. Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията. Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме. Ятрохимическата школа. Виталистичната идея.
към текста >>
Възприятие; хоризонтална посока; п
ред
ставата.
Възприятие; хоризонтална посока; представата.
Как възприемаме вътрешността на Земята. Възприятието на различните метали; посоката отдолу нагоре; "имагинациите". Възприятието на звездите; посоката отгоре надолу; "инспирациите". Здрави и патологични средства на възприятие. Имаме ли право да използуваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието?
към текста >>
Здрави и патологични с
ред
ства на възприятие.
Възприятие; хоризонтална посока; представата. Как възприемаме вътрешността на Земята. Възприятието на различните метали; посоката отдолу нагоре; "имагинациите". Възприятието на звездите; посоката отгоре надолу; "инспирациите".
Здрави и патологични средства на възприятие.
Имаме ли право да използуваме за утилитарни цели патологични състояния на възприятието? Целите на Антропософията.
към текста >>
Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер п
ред
вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество.
Настоящият труд e част от серията цикли от сказки, държани от Рудолф Щайнер пред вътрешния кръг на членовете на Антропософското Общество.
Това Общество има като задача изучаваното на учението на Духовната Наука, както то е било дадено от Рудолф Щайнер /роден в Кралйевич, Унгария, на 27 февруари 1861 година, починал в Дорнах Швейцария, на 30 март 1925 година/. Това изучаване продължава и Свободният Университет на Духовната Наука, който има своя център при Гьотеанума в Дорнах.
към текста >>
Следователно той има получастен характер и, освен това, п
ред
лага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука.
Този труд трябва да се счита като ръкопис, който е бил напечатан за ползуване от членовете на Свободния Университет на Духовната Наука.
Следователно той има получастен характер и, освен това, предлага познаването на общите основи, върху които почива учението на Духовната наука.
Тези основи са достъпни за всеки човек в книгите на Рудолф Щайнер, списъкът на които ще се намери в края на този том.
към текста >>
14.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
П
РЕД
ГОВОР
ПРЕДГОВОР
към текста >>
Но днес ние прекъсваме тази серия от Цикли относно най-свещените основи на човешкото развитие, за да се занимаем с една област, която, също така, е извън
ред
но богата и която бе разгледана от Рудолф Щайнер в голям брой цикли, курсове и книги: областта на познанието.
Но днес ние прекъсваме тази серия от Цикли относно най-свещените основи на човешкото развитие, за да се занимаем с една област, която, също така, е извънредно богата и която бе разгледана от Рудолф Щайнер в голям брой цикли, курсове и книги: областта на познанието.
към текста >>
Днес хората не винаги достатъчно разбират до каква степен проблемата на познанието е интимно свързана с объркаността, която царува в една епоха като нашата; защото това, което всъщност причинява физическата и морална мизерия на нашето време, не се дължи на външни причини на обедняване и безплодие, а п
ред
и всичко на това, че ние не знаем нито да виждаме, нито да разбираме света, който ни заобикаля.
Днес хората не винаги достатъчно разбират до каква степен проблемата на познанието е интимно свързана с объркаността, която царува в една епоха като нашата; защото това, което всъщност причинява физическата и морална мизерия на нашето време, не се дължи на външни причини на обедняване и безплодие, а преди всичко на това, че ние не знаем нито да виждаме, нито да разбираме света, който ни заобикаля.
Най-често липсва едно разбиране на най-дълбоките причини на злото, т.е. изучаването на това, което в течение на миналите столетия е изопачило начина, по който виждаме света, на това, което е обгърнало с мъгла всичко, което постепенно се е инфилтрирало във всеки поглед. Но за да познаем тези причини в цялата им дълбочина, трябва ние самите да сме добили един ясен поглед: този, за който Рудолф Щайнер веднъж за винаги ни дава едно блестящо доказателство с този цикъл от сказки. Откакто тези сказки са били изнесени, са минали вече доста години, и въпреки това тяхното съдържание далече изпреварва съвременните разбирания. Всички печални по грешки в мисленето, които са били извършени от тогава насам, са само едно блестящо доказателство за пророческия дух, който е вдъхновил Рудолф Щайнер.
към текста >>
От близо 10 години Рудолф Щайнер беше п
ред
приел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума.
Неговият поглед беше свободен; и този цикъл от сказки е един много по-очебиещ пример от колкото би се помислило на пръв поглед. За да си дадем напълно сметка за това, трябва да познаваме трагичните обстоятелства, при които той е бил изнесен. Това беше в Дорнах, срещу Коледа 1922 година.
От близо 10 години Рудолф Щайнер беше предприел върху този хълм на Швейцарската Юра това, което трябваше да бъде увенчание на цялото му дело и същевременно неговият траен и осезаем израз: построяването на Гьотеанума.
След като сам изработи макета, построяването бе извършено под неговото най-активно ръководство; няма нито една подробност, за която той да не е дал лично едно разрешение винаги пропито с един творчески и дълбоко вдъхновяващ характер. По този начин, като че играейки си, той даде нови указания за множество клонове на изкуството и техниката; цял разсадник от хора на изкуството се посвети с усърдие на осъществяването на този паметник.
към текста >>
На
ред
с тези хора на изкуството, помагайки им, подбуждайки ги, Рудолф Щайнер сам работеше с длетото и особено с четката; цяла част от вътрешните фрески беше нарисувана от неговата ръка.
Пълни дървени колони, със скулптирани на ръка масивни цикли и архитрави, подържаха купола от финно изрязано дърво, покрити с леки, лъскави плочи.
Наред с тези хора на изкуството, помагайки им, подбуждайки ги, Рудолф Щайнер сам работеше с длетото и особено с четката; цяла част от вътрешните фрески беше нарисувана от неговата ръка.
към текста >>
Онзи, който без да бъде п
ред
уп
ред
ен, чете тези сказки, не може да намери никаква пукнатина в п
ред
аването на идеите, в здравината на мисълта, между петата и шестата сказки.
Онзи, който без да бъде предупреден, чете тези сказки, не може да намери никаква пукнатина в предаването на идеите, в здравината на мисълта, между петата и шестата сказки.
към текста >>
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие п
ред
нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през п
ред
идущата нощ да плаче от скръб п
ред
унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Ако гласът на говорителят имаше същата яснота, погледът същата светлина, това не се държеше на някакво стоическо безразличие пред нещастието, нито на лекото примирение, което приема изпитанието, без да се старае да разбере /някои са ги видели през предидущата нощ да плаче от скръб пред унищожението на неговото дело, в което бяха вложени толкова любов, толкова грижи, толкова жертви/.
Не, говорейки, Рудолф Щайнер изграждаше отново.
към текста >>
Ако счетохме за много важно да п
ред
ложим един превод на френски език, това е защото чувствуваме едно задължение: на
ред
с една мисъл, която не брои вече своите развалини и пепелища, трябва да се научим да разкрием в нашия дух перспективите на бъдещето.
Страниците, които следват са основата на една нова сграда на човешката мисъл.
Ако счетохме за много важно да предложим един превод на френски език, това е защото чувствуваме едно задължение: наред с една мисъл, която не брои вече своите развалини и пепелища, трябва да се научим да разкрием в нашия дух перспективите на бъдещето.
към текста >>
15.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Те п
ред
полагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено с
ред
ство, чрез което човек може да стигне до истината.
Методите? От Бейкън насам те не са се изменили вече. От само себе си се разбира, че те се основават на наблюдението, след това на провеждането на опити, като това последното не е нищо друго освен едно разширено и повтарящо по воля наблюдение. Те поставят в действие противоположните операции на анализата и индукцията; широко използуват хипотезата; държат сметка за механизма на причините и се основават върху формите на разсъждение, с които ни запознава всяко едно ръководство по приложна логика.
Те предполагат а приори, че умът, че разсъдъкът е инструмент на познанието, най-сигурен и най-точен, така щото накрая този разсъдък се явява като единствено средство, чрез което човек може да стигне до истината.
към текста >>
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой
ред
беше заменила астрософията.
Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят.
От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията.
В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество. Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката".
към текста >>
Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници п
ред
ставлява това, което се нарича "завоюванията на науката".
Експерименталните науки са изходили от изследването на чисто физическите процеси, т.е. от онези процеси, които само изменят състоянието или движението на една система, без да изменят каквото и да е от природата на елементите, които съставят. От там те са се издигнали много бързо до други изследвания: тези на химията, например, последвайки в тази област едно древно интуитивно познание, от което алхимията беше само едно отражение; тези на астрономията, които са поели от една много древна наука, астрологията, която на свой ред беше заменила астрософията. В последната анализа, те са се заловили с изучаване проблемата на самото живо същество.
Тук имаме един много дълъг и много бавен процес, който в очите на нашите съвременници представлява това, което се нарича "завоюванията на науката".
към текста >>
Всяка една от думите на тази декларация, имаща значение на едно верую, може да бъде разкритикувана; но не е нужно да сторим това тук, сказките на Рудолф Щайнер имат именно за цел да доставят на всеки безпристрастен дух с
ред
ствата да види, как ентусиазмът на А. В.
Всяка една от думите на тази декларация, имаща значение на едно верую, може да бъде разкритикувана; но не е нужно да сторим това тук, сказките на Рудолф Щайнер имат именно за цел да доставят на всеки безпристрастен дух средствата да види, как ентусиазмът на А. В.
Щерн греши в самата си основа.
към текста >>
Науката направи нещо повече: тя п
ред
извика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество. Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход. То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество. То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес.
Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
към текста >>
Това бяха п
ред
течи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те п
ред
сказаха и вече подготвиха.
Нека оставим тук тези твърде общи разсъждения и да се върнем към по-особената проблема, която се разглежда в този труд. Ние казахме вече, това е проблемата на раждането на естествените науки в течение на историята. Рудолф Щайнер поставя това раждане във втората половина на 15-ия век, наблюденията и изследванията на един Алберт Велики, на един Роджер Бейкън и на много други, без да говорим за арабските учени, подготвиха вече почвата за разпространението на научния дух.
Това бяха предтечи; западното човечество не можеше още да им достави в цялост необходимата почва за развитието на един рационализъм, който те предсказаха и вече подготвиха.
Тази почва бе подготвена, както ни казва Рудолф Щайнер, едва през един период, който можем да поставим приблизително между живота на две велики личности на тези времена, Николай от Куза и Николай Коперник.
към текста >>
Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите п
ред
мети, с които работеше.
Авторът доказва, че у първия са съществували някои остатъци от едно интуитивно и полуясновидско познание, което древните хора са притежавали като нещо нормално. Чрез една особена организация на негово то същество, човекът на миналото /един египтянин, например, един грък от първите векове и пр./ е бил нагоден и разположен да съзерцава по един наистина доста мъглив начин духовните действителности на вселената, която го заобикаляше; това, което задържаше неговото внимание, не бяха нито формите, нито сетивните процеси на нещата, а техните свръхсетивни принципи.
Способен да ги възприема, древният човек чувствуваше следователно, че живее в лоното на самата същност, в лоното на космическата духовност; с нея влизаше той в допир, до много по-висока степен отколкото с физическите предмети, с които работеше.
От друга страна той силно чувствуваше, че това, което не беше материално в него, беше тясно сродено с тази космическа духовност, в лоното на която беше потонен. Самото негово тяло, тялото на неговите себеподобни, на животните, на растенията, на минералите, всичко това не беше в неговите очи освен образ на самата духовност. За него светът беше само едно огромно Цяло и не се поставяше проблемата за познание на една природа вън от него.
към текста >>
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се п
ред
положи върху другите звезди.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие.
Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди.
Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука. Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея. Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен п
ред
един камък, който пада, или п
ред
блясъка на цветовете при изгрева и залеза на слънцето.
Рудолф Щайнер показва по-нататък, че това съвсем не е така. Първоначално в човека има една вътрешна опитност за ориентирането в пространството, която е основата на математическите понятия. В миналото човекът е познавал също /Рудолф Щайнер разглежда този въпрос в други свои трудове/ една друга вътрешна опитност, която му даваше качественото разбиране на числата. Проучвайки нещата отблизо, намираме най-после в интуитивното познание на човека основите на една физика, която в човешкото тяло се изразява в движението на течностите и техните взаимодействия, които основи са били изходната точка на самите естествени науки.
Явно, всичко това е било забравено и днешният човек остава равнодушен пред един камък, който пада, или пред блясъка на цветовете при изгрева и залеза на слънцето.
Едно от усилията на Рудолф Щайнер е именно това, да помогне на човека отново да намери, по пътищата различни от тези на миналото, този тънък вътрешен живот и да го запази от отвлечеността, в която той е изпаднал.
към текста >>
В 1909 година, говорейки за себе си в п
ред
говора на една от своите книги, той наистина пише "че п
ред
и 30 години е бил в състояние да проучи изцяло физиката във всички нейни клонове".
Не е безполезно да припомним тук, че той вече е отговорил на онези, които биха го обвинили в непознаване на строгите принципи, които науката поставя в практиката, и в заменянето на тези принципи с фантастични измислици.
В 1909 година, говорейки за себе си в предговора на една от своите книги, той наистина пише "че преди 30 години е бил в състояние да проучи изцяло физиката във всички нейни клонове".
В областта на топлинните явления, обясненията, които образуваха центъра на това проучване, носеха етикета на механическата теория на топлината и именно тази последната събуди до най-висока степен интереса на автора. Историческото развитие на тази хипотеза, която е свързана с имената на Юлиус-Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузиус и др., е било обект на неговите постоянни размишления. Така, благодарение на тази работа той е проследил всички развития на физическата теория на топлината до наши дни и не среща никаква трудност да усвои всички открития, които науката може да направи в тази област.
към текста >>
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; п
ред
и да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Той притежаваше необходимия авторитет, за да говори върху темите, с които се е занимавал; преди да се посвети на учението, което нарече наука за духа, Рудолф Щайнер е прекарал дълги години от своя живот в проучването на великите научни теории, техните подробности и в техните приложения.
Тези търпеливи проучвания му позволиха да построи една здрава и логическа основа, върху която щеше да изгради своите духовни учения.
към текста >>
Този начин на разсъждение доведе натурфилософията или научната философия, което е едно и също нещо, до всемирния детерминизъм: всичко в света става спо
ред
постоянни закони, които могат да се приложат към всичко; в света не съществува нито случайност, нито свобода.
Науката е безсилна да построи една система на обяснение, която да има абсолютна стойност; тя наблюдава само едната страна на явленията и, освен това, първичните причини остават скрити за нея. Но счита, че отхвърля упреците, които биха могли да и се отправят по тази точка, отричайки, че в явленията има нещо друго освен това, което тя познава. Що се отнася за първичните причини, изграждат се хипотези, които претендират, че такива първични причини не съществуват.
Този начин на разсъждение доведе натурфилософията или научната философия, което е едно и също нещо, до всемирния детерминизъм: всичко в света става според постоянни закони, които могат да се приложат към всичко; в света не съществува нито случайност, нито свобода.
към текста >>
Този повик трябва да бъде чут и той не ще бъде задоволен с нови открития, при бавени към другите, които хората са осъществили с мощ и без
ред
ие.
Този повик трябва да бъде чут и той не ще бъде задоволен с нови открития, при бавени към другите, които хората са осъществили с мощ и безредие.
към текста >>
Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава п
ред
всички мислители и п
ред
всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества.
Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава пред всички мислители и пред всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества.
Нейното реше ние, поне в неговите принципи, не е много сложно; то се състои в това, да се сложи край на това състояние на отвлеченост, на изолираност, в които човекът се намира по отношение на природата. За целта човек трябва първо да познае себе си, т.е. да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ живот. Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен живот.
към текста >>
Книгата на Рудолф Щайнер може да служи за ръководство на онези, които, поставени не п
ред
фалимента на науката, но п
ред
нейната невъзможност да изясни проблемите в хармония с материалните придобивки, търсят една логическа синтеза на човешката дейност.
Книгата на Рудолф Щайнер може да служи за ръководство на онези, които, поставени не пред фалимента на науката, но пред нейната невъзможност да изясни проблемите в хармония с материалните придобивки, търсят една логическа синтеза на човешката дейност.
Сказките, които ще бъдат прочетени, са само една не значителна част от цялото дело на Рудолф Щайнер; но въпреки това те са извънредно ценни, защото доставят един обзор на метода приложен от техния автор в установяването на историческото развитие на човешкия дух в неговия път към научния рационализъм; а чрез това те показват средството за избягване на опасностите на този рационализъм.
към текста >>
Сказките, които ще бъдат прочетени, са само една не значителна част от цялото дело на Рудолф Щайнер; но въпреки това те са извън
ред
но ценни, защото доставят един обзор на метода приложен от техния автор в установяването на историческото развитие на човешкия дух в неговия път към научния рационализъм; а чрез това те показват с
ред
ството за избягване на опасностите на този рационализъм.
Книгата на Рудолф Щайнер може да служи за ръководство на онези, които, поставени не пред фалимента на науката, но пред нейната невъзможност да изясни проблемите в хармония с материалните придобивки, търсят една логическа синтеза на човешката дейност.
Сказките, които ще бъдат прочетени, са само една не значителна част от цялото дело на Рудолф Щайнер; но въпреки това те са извънредно ценни, защото доставят един обзор на метода приложен от техния автор в установяването на историческото развитие на човешкия дух в неговия път към научния рационализъм; а чрез това те показват средството за избягване на опасностите на този рационализъм.
към текста >>
16.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
П
ред
и да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело.
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука.
Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело.
Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили. Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума. Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
към текста >>
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля спо
ред
духа?
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
към текста >>
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах п
ред
и доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност с
ред
натуралистичните схващания.
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания.
Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>
За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в с
ред
новековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл.
За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се със
ред
оточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл. За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя п
ред
лага от известна гледна точка много големи трудности.
Кардиналът Николай Кузански беше син на корабар-лозар от Рейнската област. Роден през 1401 година, той починал през 1964 година.
На пръв поглед неговата мисъл изглежда лесно достъпна; обаче когато някой модерен учен се залови да проучва тази мисъл, тя предлага от известна гледна точка много големи трудности.
към текста >>
Това, което те имаха п
ред
и всичко п
ред
вид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност.
Това, което те имаха преди всичко предвид, беше да развият в човека способности, благодарение на които би могло да се установи известно вътрешно единение между него и божествената духовност.
В лоното на една общност от този род, в Девентер, Холандия, бе възпитан Николай Кузански. Тези "братя на общия живот" бяха особено хора, които изпълняваха своите задължения в тесни кръгове и, след това, в тишината на кабинета, стремейки се да намерят пътя, който води до Бога и до духовния свят.
към текста >>
Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи с
ред
Църквата една по-демократична конструкция.
Той се отдаде всецяло на своята задача и изпълняваше съвършено задълженията на своето свещеничество, работейки колкото можеше добре в различните религиозни мисии, които му бяха поверени, особено на Събора в Базел. Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на Светия Престол.
Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция.
Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите. Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа. Обаче Николай Кузански не престана да защищава абсолютното папство.
към текста >>
Спо
ред
тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите.
Той се отдаде всецяло на своята задача и изпълняваше съвършено задълженията на своето свещеничество, работейки колкото можеше добре в различните религиозни мисии, които му бяха поверени, особено на Събора в Базел. Тогава той беше начело на нова малцинство, което искаше да установи отново абсолютната сила на Светия Престол. Напротив болшинството, съставено от епископи и кардинали на западните страни, искаше да установи сред Църквата една по-демократична конструкция.
Според тях папата трябваше да бъде подчинен на Съборите.
Това разногласие на възгледите доведе до едно разцепление; привържениците на Николай Кузански се пренесоха на юг /във Ферара/; другите останаха в Базел и назначиха един антипапа. Обаче Николай Кузански не престана да защищава абсолютното папство.
към текста >>
С малко прозорливост лесно можем да си п
ред
ставим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това.
С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това.
Според него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде. Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация. Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична. Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата. Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал.
към текста >>
Спо
ред
него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде.
С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това.
Според него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде.
Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация. Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична. Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата. Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал.
към текста >>
Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи
ред
и да внесе организация.
С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това. Според него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде.
Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация.
Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична. Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата. Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал.
към текста >>
Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде п
ред
и всичко енергична.
С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това. Според него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде. Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация.
Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична.
Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата. Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал.
към текста >>
Той беше наистина п
ред
оп
ред
елен да стане през тази епоха кардинал.
С малко прозорливост лесно можем да си представим подбудите, които караха Николай Кузански да действува така, както той вършеше това. Според него едно колективно управление щеше да доведе до връх хаоса, който вече царуваше навсякъде. Това, което той искаше, беше една твърда ръка, която трябваше да установи ред и да внесе организация. Без съмнение тази ръка трябваше да се ръководи от разума; но той искаше тя да бъде преди всичко енергична. Той самият прояви тази енергичност, когато впоследствие беше изпратен в Централна Европа, за да подържа там авторитета на папата.
Той беше наистина предопределен да стане през тази епоха кардинал.
към текста >>
От една страна ние го виждаме да пребродва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се касаеше да се п
ред
отврати турската опасност.
Но ако, както е вероятно, Николай Кузански знаеше съвършено това, което искаше, този, който иска да го проучи, трудно може да го разбере.
От една страна ние го виждаме да пребродва света като фанатичен защитник на абсолютното папство, на западното християнство, особено там, където се касаеше да се предотврати турската опасност.
Той произнесе пламенни слова против неверниците, подбуждайки Европа да издигне фронт против турците, които идваха от Азия. И това беше през една епоха, когато вече беше без съмне ние кардинал, поне в тайно.
към текста >>
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно с
ред
същата фанатична борба, която поддържаше против турците.
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците.
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората. В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да п
ред
пази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
От друга страна ние сме изненадани прочитайки книгата, която той написва в същото време, вероятно сред същата фанатична борба, която поддържаше против турците.
От една страна той подбуждаше към кръстоносен поход против турския нашественик, призовавайки Европа да предпази своята цивилизация; от друга страна, седнал на своето бюро, той написва едно съчинение, за да докаже, че всъщност, ако бъде разбран както трябва, християни, евреи, мохамедани и езичници могат да бъдат възпитани и доведени до там, да познаят и да се кланят на един единствен бог, че в сърцето на всички има едно общо чувство, което е достатъчно да бъде намерено, за да се установи мир между хората.
В тишината на кабинета той изпитва към всички религии и вероизповедания най-миролюбивите настроения; обаче в пламъка на своята официална роля проповядва борбата с най-фанатични думи.
към текста >>
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един оп
ред
елен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
За да разберем, какво е ставало в неговата душа, трябва да наблюдаваме един определен момент, когато той се завръща от Константинопол, където го беше изпратил папата, за да работи за помиряването на западната и източната Църкви.
По пътя на завръщането, отдавайки се в кораба на съзерцанието на звездното небе, той изпитва основните впечатления, които са на основата на книгата, която публикува в 1440 година под заглавието "De Docta Ignorantia", "За ученото невежество".
към текста >>
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на С
ред
новековието.
Следователно, кое е душевното състояние, което се изразява в това съчинение на "Ученото невежество"?
Николай Кузански вече отдавна беше усвоил всички духовни познания на Средновековието.
Той беше особено добре запознат с ученията на платонизма и аристотелизма, които бяха отново открити през тази епоха. Познаваше основно всичко, което един Тома Аквински беше казал относно духовните светове, като че беше нещо най-естествено човек да се издигне от сетивната опитност до духовната опитност. С богословската наука той съединяваше едно задълбочено познание на математическите схващания на неговата епоха. Беше отличен математик. Животът му почиваше от една страна върху усилието направено за да стигне по пътя на богословските понятия до духовния свят, а от друга страна върху строгата и сигурна дисциплина, която доставя самото изучаване на математиката.
към текста >>
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, п
ред
която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
Черпейки от тези сили на сърцето, Николай Кузански искаше да покаже, че тази духовна, тази божествена област, е именно онази, пред която човешката наука остава безпомощна, безсилна: това е ученото невежество.
към текста >>
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на С
ред
новековието, които са го п
ред
ходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/.
Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика. Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят. У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа.
към текста >>
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: п
ред
и Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на с
ред
новекивието към Бога, към духовния свят.
Нека за момент го изоставим и да проникнем в килията на един от онези мистици на Средновековието, които са го предходили, в килията на един Майстер Екхардт, например /чиито черти аз вече описах на друго място/. Ние се намираме в присъствието на това, което Църквата нарича един еретик. Можем да четем писанията на Майстер Екхардт от различни гледни точки; ние винаги ще вкусим в тях вътрешната топлина на неговата мистика.
Но това, което най-много ни вълнува у него, е основната черта на неговата душа, която бихме могли да охарактеризираме така: преди Николай Кузански, Майстер Екхардт е също така отнесен от порива, който обхващаше богословите на средновекивието към Бога, към духовния свят.
У него ние намираме многотомистични изрази: но когато се изоставя на този порив вън от богословската мисъл, той стига винаги до там, да си казва, че тази мисъл не му позволява да се доближи до божествената искра, която свети в него. Тя я осветява от тук, от там, с една блага светлина, но с нищо не участвува в божествената светлина, в тази духовна светлина, която свети в неговата душа. Той се чувствува отблъснат далече от този живот, който събужда в него ми. слите, но също чувствата и спомените, и от които би могъл да черпи едно цялостно познание. Когато, казва той, аз търся най-интимната същност на моето същество, намирам се потопен в едно нищо.
към текста >>
Аз. И в това търсене на Аза, към което ме подбуждаше цялата природа, аз потънах в нищото, п
ред
и да са съм намерил нещо.
Аз. И в това търсене на Аза, към което ме подбуждаше цялата природа, аз потънах в нищото, преди да са съм намерил нещо.
към текста >>
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите п
ред
шественици са търсили своето Аз.
В миналото, когато душата се стремеше да познае себе си, тя винаги получаваше помощта на духа, чиято светлина я осветяваше вътре в нея. Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент.
По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз.
Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз. Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
Обаче развитието на човечеството изисква, щото нап
ред
вайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
Това беше един много стар закон, за който отново ще говорим по-нататък. Когато един Тома Аквински изучава своята собствена душа, той намира в нея да действува един жив духовен елемент. По-точно казано, не в самата душа, но в духа, който живееше и действуваше в нея, Тома Аквински и неговите предшественици са търсили своето Аз. Те стигнаха до духа по пътя на душата и там те намират Аза, този Аз, който им беше дар от Бога. Те си казваха или най-малкото биха могли да си кажат: аз прониквам в моята душа, съзерцавам там духа и в този дух се намира моето Аз.
Обаче развитието на човечеството изисква, щото напредвайки към свободата, то да изгуби възможността да мери духа насочвайки погледа в самото себе си.
към текста >>
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде п
ред
адено.
Но полученото по този начин духовно познание не може да бъде изразено, не може да бъде предадено.
Стигнал там, човек може да остане само ням.
към текста >>
Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на с
ред
новековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество.
Следователно Николай Кузански е почувствувал безплодието на средновековното богословие, което беше стигнало в упадък, и беше намерил един лек, едно прибежище в мъдрото невежество.
към текста >>
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се п
ред
неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
Чрез формата на неговия дух, Николай Кузански е вече един математик, какъвто ще бъде по-късно Декарт; но той не се осмелява да търси истината, която беше намерил чрез ученото невежество, по пътя на математиката.
Той чувствува, как духовният свят се оттегля от човечеството, заличава се пред неговия поглед, става недостъпен за човешката наука; за да може човек отново да се съедини с този духовен свят, той трябва да стане един невежа в основата на своята душа.
към текста >>
Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и п
ред
почитание.
Такова е чувството, което ни изпълва при четенето на съчинението "За ученото невежество", което Николай Кузански публикува в 1440 година. В течението на своето развитие западното човечество започна да вярва, че духовният свят беше много близо до него; но впоследствие този свят не преставаше да се отдалечава от човека, който започваше да наблюдава, да схваща външния свят, за да изчезне накрая напълно. "За ученото невежество" е една публична изповед, че науката на епохата не се намира вече в далечните хоризонти на духовния свят. Само математическите дисциплини се осмеляват да се приближат до него с тяхното сигурно разсъждение, но само в символични формули.
Духовната област, отдалечавайки се все повече и повече, изчезва от очите на европейците, за да стори място на една друга област, тази на сетивния свят, на която нашата цивилизация отдава цялото си внимание и пред почитание.
Това, което Николай Кузански беше направил за духовния свят, който се заличаваше, служейки си с боязливите математически символи, Николай Коперник ще го извърши със смелост и дързост за сетивния свят, към който той ще приложи математическата мисъл.
към текста >>
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието п
ред
духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
Докато "De Docta Ignorantia" от 1440 година е едно признание за безсилието пред духовния свят, "De Revo lutionibus orbium celestium" на Коперник, излиза през 1543 година, смело изявява своите права за математическата мисъл над цялата вселена.
към текста >>
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, п
ред
авайки му по този начин един научен израз.
Духовният свят беше толкова отдалечен от човешкото познание, че и самата математика, казваше Николай Кузански, не можеше да се приближи до него освен чрез заекващи символи.
Едно столетие по-късно съща та математика се явява толкова сигурна в себе си и толкова силна, казва Коперник, че тя може да затвори, да обхване сетивния свят във формули, предавайки му по този начин един научен израз.
към текста >>
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко п
ред
и Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
В този интервал от 100 години се роди западната наука. По-рано тя съществуваше само в зародишно състояние. Върху това столетие, което разделя "De Docta Ignorantia" от "De Revolutionibus Orbium Celestium" трябва да насочим нашия поглед, ако искаме да разберем, как се е образувала нашата наука, да разгледаме съкровищата, с които се е обогатила човешката душа, да проучим онези съкровища, от които тя се е отказа ла.
До там трябва да отидем в миналото, даже и малко преди Николай Кузански, ако искаме наистина да схванем, що е научната мисъл, да знаем това, което науката може да донесе на човечеството, и какъв нов духовен живот може да роди тя.
към текста >>
17.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
На духовния поглед, който се потопява в човешките души, се п
ред
лагат само няколко образа.
На духовния поглед, който се потопява в човешките души, се предлагат само няколко образа.
Но тези образи са белязани с печата на тяхното време.
към текста >>
Това е вътрешното становище, което Николай Кузански така величествено ни п
ред
ставя.
Говорейки Ви вчера за Николай Кузански, аз исках да Ви покажа, как са се проявили в неговата душа симптомите на научното развитие на 15 век. От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само ученото невежество.
Това е вътрешното становище, което Николай Кузански така величествено ни представя.
към текста >>
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на С
ред
новековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
С това той отбелязва окончателното безсилие на един начин на познание, който човечеството беше практикувало до тогава.
Този начин на познание ние отново намираме, както видяхме, у Майстер Екхардт, който, много добре е запознат с богословието на Средновековието, искаше да го използува, за да проучи човешката душа и да намери в нея пътя към Бога.
Той изрази множество пъти това състояние на душата чрез едно изречение, което аз вече Ви цитирах вчера: аз се потопявам в нищото на Бога, и ставам в това нищо едно вечно Аз. Това чувство на всемирното в нищото Екхардт го извлича от стария начин на познание; това нищо, т.е. угасването на всяко познание изцяло, се превръща в реторта, от която той черпи сигурността на своето собствено Аз.
към текста >>
Погледнато по-отблизо, ние виждаме, че Майстер Екхардт п
ред
ставя една по-древна наука за душата, тази, която човечеството беше познало до тогава и която позволяваше на човека да каже: в мене има нещо, което живее, и това нещо е божествено.
Погледнато по-отблизо, ние виждаме, че Майстер Екхардт представя една по-древна наука за душата, тази, която човечеството беше познало до тогава и която позволяваше на човека да каже: в мене има нещо, което живее, и това нещо е божествено.
към текста >>
Нека противопоставим на тези две личности една трета, която е живяла около 2000 години п
ред
и тях и която характеризира своята епоха също така добре както Николай Кузански и Майстер Екхардт п
ред
ставят своята.
Нека противопоставим на тези две личности една трета, която е живяла около 2000 години преди тях и която характеризира своята епоха също така добре както Николай Кузански и Майстер Екхардт представят своята.
Действително, трябва да отидем в миналото доста далече, за да разберем по-добре, как човекът на 15 век полага усилия да стигне до познанието.
към текста >>
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век п
ред
и нашата ера.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера.
Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената. Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр. За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>
Обаче цялата тази наука почиваше само върху п
ред
анието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр.
Никоя книга, никакъв документ не споменава името на личността, за която искам да Ви говоря; защото относно тези неща историята не отива по-далече от 13 век преди нашата ера. Въпреки това, чрез чисто духовното изследване да отидем по-далече отколкото ни позволяват историческите документи. И така, тази личност е била приета в една мистерийна школа от Южна Европа и беше изучила там всичко, което учителите учеха за Космоса, за тези духовни Същества, които живеят в Космоса, във вселената.
Обаче цялата тази наука почиваше само върху преданието; тя беше съставена от много по-стари схващания, добити чрез ясновиждането, което човечеството притежаваше в миналото и което му беше позволило да познае движението на звездите, значението на съзвездията и пр.
За мъдреците от онези далеч на древност вселената не беше една машина, тя не изглеждаше като една машина, както това е за нас днес; а вселената им се явяваше като едно пълно с живот същество, изпълнено с творческа дейност, като един дух, който им говореше на един космически език.
към текста >>
Така, това, което по-късно щеше да бъде наречено Неизвестното, Непознатото, Непознатият Бог, Скритият Бог, хората на древността са го съзерцавали непос
ред
ствено, когато са говорили за Духа.
Така, това, което по-късно щеше да бъде наречено Неизвестното, Непознатото, Непознатият Бог, Скритият Бог, хората на древността са го съзерцавали непосредствено, когато са говорили за Духа.
Такова е било за тях първичното начало, първопричината.
към текста >>
Третият елемент на този първобитен свят е външната природа, п
ред
лагайки на човека виждането на това, което наричаме свят на телата.
Третият елемент на този първобитен свят е външната природа, предлагайки на човека виждането на това, което наричаме свят на телата.
към текста >>
Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата с
ред
а, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела.
В древната мъдрост не съществуваше така да се каже противоречие между тялото и душата, между природата и духа.
Следователно хората не чувствуваха никаква противоположност между човека и заобикаля щата среда, защото те носеха в своето собствено тяло образа на духа, както го виждаха и в заобикалящите тела.
Благодарение на това съществуваше едно тясно родство между човека и природните неща; в природата не съществуваше нищо друго освен това, което съществуваше и в човешкото тяло. Човекът се чувствуваше в пълно единение с целия останал свят.
към текста >>
В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непос
ред
ствен начин, и това е всичко.
Това чувство идваше от там, че той можеше да възприема първичната форма на духа, да слуша езика на без граничните простори. Благодарение на тази дарба, за него не съществуваше възможността да създаде една наука на природата. Ние не можем да изградим една наука на природата само със спомени; също така, древният човек не можеше да създаде една прецизна наука, защото той съзерцаваше в самия себе си един духовен образ и в природата намираше отново този образ. Ако през тези времена не съществуваше противоположността царуваща днес между природата и човека, такава противоположност не съществуваше също и между душата и тялото; те си съответствуваха така тясно, че тялото беше като един вид отливка на духовния първообраз, а душата служеше като посланица между тялото и духа. Една тясна връзка ги сливаше.
В тази епоха не би могло да става въпрос човек да има понятия за нещата, защото той не може да си образува понятия освен за това, кое то е външно на неговия собствен живот; това, което човек носи в себе си, той няма нужда да го познава, той го живее по непосредствен начин, и това е всичко.
към текста >>
С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах п
ред
и малко.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха.
С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко.
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник. Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то. Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по п
ред
ание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко.
Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то. Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
Този човек п
ред
прие далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век п
ред
и нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите п
ред
ания получени от минало то.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник.
Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то.
Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
Учениците приемаха тези п
ред
ания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
Такава една мъдрост е живяла в древните мистерии до Гръко-латинската епоха. С тази мъдрост беше запозната личността, за която загатнах преди малко. Но тя беше разбрала, че учителите на мистериите, чиито учения следваше, не притежаваха вече освен по предание това, което още можеха да и дадат; нищо не произхождаше от един пряк източник. Този човек предприе далечни пътувания, посети други центрове на мистериите, за да не намери всъщност през този 8 век преди нашата ера нещо друго освен, че навсякъде са запазени същите предания получени от минало то.
Учениците приемаха тези предания от учители, които не притежаваха вече едно пряко виждане, поне не притежаваха такова виждане с проникващата сила на мина лото.
към текста >>
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само п
ред
ания.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание.
От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността. Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от п
ред
анията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Обаче този, за който Ви говоря, таеше в глъбините на своята човешка природа една невероятна жажда за сигурност, за познание. От ученията, които беше получил, той беше задържал, че в миналото човекът действително е чувал една хармония на сферите, че в тази хармония ечеше гласът на Логоса и че Логосът беше тъждествен с първичната форма на всички неща; но всичко това бяха само предания.
И ето че 2000 години по-късно се случи следното: в тишината на своя кабинет Майстер Екхардт изхождаше от преданията на своята епоха, за да търси вътрешната сила на душата и на Аза и да стигне до там, да изрази своята мисъл под формата, която описах: аз се потопявам в нищото на божеството и там чувствувам Аза във вечността.
Древният ученик на достигналите в упадък мистерии беше казал в своята усамотеност: аз се навеждам над онемялата вселена и на тази нямост търся душата, носителка на Логоса; аз любя Логоса, защото той е, който възвестява един непознат Бог.
към текста >>
Тази е успо
ред
ността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт.
Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог. С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата. И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>
Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на С
ред
новековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само п
ред
анието му даваше и което не можеше да го задоволи.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт.
Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи.
Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог. С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата. И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>
С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече п
ред
погледа на душата.
Тази е успоредността, която може да се установи между него и Майстер Екхардт. Докато този последният се потопяваше с всички сили на своята душа в това нищо на Божеството, за което му говореше богословието на Средновековието и в което искаше да намери своето Аз, първият искаше от света отговорите, които иначе само преданието му даваше и което не можеше да го задоволи. Вселената беше станала мълчалива. Но в тази вселена той откриваше душата обитавана от Логоса; той любеше Логоса, който за него не беше вече Богът на древните времена, но поне един образ още на този Бог.
С други думи, през тези времена духът беше изчезнал вече пред погледа на душата.
И душата се намираше в един свят лишен от дух; по същия начин, много по-късно, един Майстер Екхардт /Майстер значи Учител/ трябваше да намери Аза в един свят превърнат в нищо.
към текста >>
Но сега духът не може да бъде вече виждан непос
ред
ствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да п
ред
адеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш.
Без съмнение, в миналото душите имаха силата да си кажат: аз самият съм божествена същност, когато долавям вътрешно духа в мене.
Но сега духът не може да бъде вече виждан непосредствено; душата няма вече чувството, че е посланица на духа, защото за да предадеш едно послание за нещо, трябва да го познаваш.
Тя се чувствува тогава носителка на силите на Логоса, въпреки че този образ няма вече в нея живот и не се изразява вече освен в нейната любов към Бога, от който пази в себе си едно отражение. Така душата не се чувствува вече като една посланица, а като носителка на образа на божествения Дух.
към текста >>
Накратко казано, една нова форма на познанието се явява тогава, чрез която, когато човек поглежда вътре в себе си, чувствува, че неговата душа не п
ред
ава, вече посланията на духа, а носи неговия образ.
Накратко казано, една нова форма на познанието се явява тогава, чрез която, когато човек поглежда вътре в себе си, чувствува, че неговата душа не предава, вече посланията на духа, а носи неговия образ.
към текста >>
Понеже хората бяха изгубили непос
ред
ственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух.
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух.
За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма. Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила. Явява се понятието на сила. От сега нататък тялото ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили. И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух.
към текста >>
И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непос
ред
ствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух.
Понеже хората бяха изгубили непосредственото виждане на живия дух, тялото не беше вече чистото отражение на този дух. За да виждаме в него едно отражение, би трябвало все още да долавяме, да възприемаме първичната форма. Следователно, в това ново схващане, тялото става нещо съвършено друго, то стана това, което бихме могли да наречем една сила. Явява се понятието на сила. От сега нататък тялото ще бъде считано не вече като създадено по образ и подобие на божествения модел, а като един комплекс от сили.
И природата, в която по-рано хората виждаха навсякъде да се отразява непосредствено духът, се явява от сега нататък като една тъкан от сили създадени от този дух.
към текста >>
Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите
ред
ици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса.
Ще кажем с една реч, че светът на телата е станал по-твърд, докато душата се изтънчваше.
Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса.
към текста >>
Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, п
ред
и мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Между по-тънката душа и по-сгъстения свят на телата се явява следователно едно противоречие, един контраст, който по-рано не съществуваше. По-рано във всички неща хората виждаха Духа; сега, тялото се противопоставя на душата и човекът на природата.
Между тялото и душата се разтваря една пропаст непозната по-рано, преди мъдрецът, за който Ви говорих днес, да беше изразил това ново чувство, че човекът е нещо различно от природата.
Тази противоположност характеризира пътя изминат от мисълта между епохата на този мъдрец и тази на Николай Кузански.
към текста >>
В това време, човекът няма и най-малкото понятие за това, което днес наричаме природни закони; той чувствува в природата само сили, живее с
ред
тези сили.
В това време, човекът няма и най-малкото понятие за това, което днес наричаме природни закони; той чувствува в природата само сили, живее сред тези сили.
И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една душа с неопределена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно мислене, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога.
към текста >>
И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една душа с неоп
ред
елена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно мислене, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога.
В това време, човекът няма и най-малкото понятие за това, което днес наричаме природни закони; той чувствува в природата само сили, живее сред тези сили.
И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една душа с неопределена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно мислене, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога.
към текста >>
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие п
ред
и нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
към текста >>
Защото ако Демокрит си беше п
ред
ставил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса.
Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой
ред
съзнанието за живия Логос в човешката душа.
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа.
Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
към текста >>
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира п
ред
стави, които накрая водят до от влеченото.
Тук именно за мисълта се явява зората на модерните времена.
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото.
Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса. В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното п
ред
имство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
Душата е изгубила чувството на живия Логос, но сега тя има идеи, понятия, и когато поглежда в себе си, тя намира представи, които накрая водят до от влеченото. Тя е избледняла още повече, станала е още по-тънка. Човешката мисъл навлиза в една трета фаза на своето развитие. В първата фаза тя е чувствувала в себе си присъствието на духа; тя беше посланица на този дух. Във втората фаза тя чувствуваше, че в нея живее Логосът, жив образ на Бога: тя беше носителка на Логоса.
В сегашната, третата фаза, тя не е друго освен един резервоар, в който се натрупват идеи и понятия; тяхното предимство е точната сигурност на математиката, но все пак това са идеи и понятия; вътрешно душата се чувствува крайно отслабнала, изтънчена.
към текста >>
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект п
ред
обекта, външния свят.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава.
В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото с
ред
ство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава. В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят.
От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>
18.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по оп
ред
елен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката. Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>
Една система на света установена спо
ред
строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия. Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената.
Една система на света установена според строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
към текста >>
Един Декарт, един Коперник са имали спрямо математиката приблизително отношение на днешните хора Нека си п
ред
ставим един съвременен математик.
Един Декарт, един Коперник са имали спрямо математиката приблизително отношение на днешните хора Нека си представим един съвременен математик.
Той търси в областта на геометрическите представи своите аналитични формули, за да обясни това или онова физическо явление. Той изхожда от схващането, че пространството има три измерения, съгласно Евклидовата геометрия, или, по общо, от схващането на едно пространство надарено с измерения, ако държи сметка за не-Евклидовата геометрия; в това пространство той различава три перпендикулярни посоки, тъждествени помежду си. Това пространство съставлява, бихме могли да кажем, едно цяло, което е достатъчно за себе си, което се представя на съзнанието, без това последното да се запита, от къде идва то, т.е. от къде идват въобще геометрическите представи.
към текста >>
Той търси в областта на геометрическите п
ред
стави своите аналитични формули, за да обясни това или онова физическо явление.
Един Декарт, един Коперник са имали спрямо математиката приблизително отношение на днешните хора Нека си представим един съвременен математик.
Той търси в областта на геометрическите представи своите аналитични формули, за да обясни това или онова физическо явление.
Той изхожда от схващането, че пространството има три измерения, съгласно Евклидовата геометрия, или, по общо, от схващането на едно пространство надарено с измерения, ако държи сметка за не-Евклидовата геометрия; в това пространство той различава три перпендикулярни посоки, тъждествени помежду си. Това пространство съставлява, бихме могли да кажем, едно цяло, което е достатъчно за себе си, което се представя на съзнанието, без това последното да се запита, от къде идва то, т.е. от къде идват въобще геометрическите представи.
към текста >>
Това пространство съставлява, бихме могли да кажем, едно цяло, което е достатъчно за себе си, което се п
ред
ставя на съзнанието, без това последното да се запита, от къде идва то, т.е.
Един Декарт, един Коперник са имали спрямо математиката приблизително отношение на днешните хора Нека си представим един съвременен математик. Той търси в областта на геометрическите представи своите аналитични формули, за да обясни това или онова физическо явление. Той изхожда от схващането, че пространството има три измерения, съгласно Евклидовата геометрия, или, по общо, от схващането на едно пространство надарено с измерения, ако държи сметка за не-Евклидовата геометрия; в това пространство той различава три перпендикулярни посоки, тъждествени помежду си.
Това пространство съставлява, бихме могли да кажем, едно цяло, което е достатъчно за себе си, което се представя на съзнанието, без това последното да се запита, от къде идва то, т.е.
от къде идват въобще геометрическите представи.
към текста >>
от къде идват въобще геометрическите п
ред
стави.
Един Декарт, един Коперник са имали спрямо математиката приблизително отношение на днешните хора Нека си представим един съвременен математик. Той търси в областта на геометрическите представи своите аналитични формули, за да обясни това или онова физическо явление. Той изхожда от схващането, че пространството има три измерения, съгласно Евклидовата геометрия, или, по общо, от схващането на едно пространство надарено с измерения, ако държи сметка за не-Евклидовата геометрия; в това пространство той различава три перпендикулярни посоки, тъждествени помежду си. Това пространство съставлява, бихме могли да кажем, едно цяло, което е достатъчно за себе си, което се представя на съзнанието, без това последното да се запита, от къде идва то, т.е.
от къде идват въобще геометрическите представи.
към текста >>
Първата от тези посоки е тази, която отива отп
ред
назад.
Първата от тези посоки е тази, която отива отпред назад.
В тази посока ние извършваме, например, явленията на поглъщане и храносмилане тук аз не държа сметка за животните както и други органически функции, което ясно ни показват анатомията и физиологията. Тази ориентация на някои вътрешни процеси е съвършено различна от посоката, в която аз извършвам, например, странични движения с моята дясна ръка, след това, симетрично, с моята лява ръка. Тези движения се извършват според измерението надясно и наляво. Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
към текста >>
Тези движения се извършват спо
ред
измерението надясно и наляво.
Първата от тези посоки е тази, която отива отпред назад. В тази посока ние извършваме, например, явленията на поглъщане и храносмилане тук аз не държа сметка за животните както и други органически функции, което ясно ни показват анатомията и физиологията. Тази ориентация на някои вътрешни процеси е съвършено различна от посоката, в която аз извършвам, например, странични движения с моята дясна ръка, след това, симетрично, с моята лява ръка.
Тези движения се извършват според измерението надясно и наляво.
Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
към текста >>
Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте спо
ред
едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
Първата от тези посоки е тази, която отива отпред назад. В тази посока ние извършваме, например, явленията на поглъщане и храносмилане тук аз не държа сметка за животните както и други органически функции, което ясно ни показват анатомията и физиологията. Тази ориентация на някои вътрешни процеси е съвършено различна от посоката, в която аз извършвам, например, странични движения с моята дясна ръка, след това, симетрично, с моята лява ръка. Тези движения се извършват според измерението надясно и наляво.
Най-после нека си спомним чисто и просто, че в течение на своето земно съществуване човекът расте според едно трето измерение; защото ако в началото на своя живот той пълзи по земята, по-късно той постепенно се изправя в посоката отдолу нагоре
към текста >>
Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отп
ред
назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, спо
ред
това, дали те са били поставени в п
ред
ната или в задната част на небцето.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо.
Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето.
Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения.
към текста >>
Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отп
ред
-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето.
Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него.
Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения. Това пространство е от влечената форма на първичното чувство.
към текста >>
Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в оп
ред
елена точка.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо. Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето. Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него.
Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка.
Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения. Това пространство е от влечената форма на първичното чувство.
към текста >>
Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отп
ред
назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения.
Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето. Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето.
Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения.
Това пространство е от влечената форма на първичното чувство.
към текста >>
Някогашният човек ясно знаеше, че математиката, геометрията се проявяваха в неговата собствена личност и че, продължавайки вън от него тези три измерения, от горе надолу, отдясно наляво, отп
ред
назад, той можеше да обгърне целия свят.
Някогашният човек ясно знаеше, че математиката, геометрията се проявяваха в неговата собствена личност и че, продължавайки вън от него тези три измерения, от горе надолу, отдясно наляво, отпред назад, той можеше да обгърне целия свят.
към текста >>
А тази отвлечена схема човек я извлича п
ред
и всичко от себе си.
А тази отвлечена схема човек я извлича преди всичко от себе си.
Съвременната математическа мисъл, която е станала основа на експерименталните науки, се е родила следователно от някогашното, разбира се съвършено различно схващане, основано на едно вътрешно, малко смътно чувство, сравнима с това на сънуването, и което днес не съществува освен в подсъзнанието. Всъщност човекът черпи от са мия него схващането за трите измерения на пространството; но той върши това при пълно безсъзнание. Неговото обикновено съзнание не участвува ни най-малко в това. То познава сама установената схема, фиксирана веднъж за винаги, отрязана от нейните корени.
към текста >>
Няколко столетия п
ред
и 15-то, 16-то или 17-то, хората още притежава, що се отнася за числата, един остатък от това вътрешно чувство, за което току що говорихме.
Няколко столетия преди 15-то, 16-то или 17-то, хората още притежава, що се отнася за числата, един остатък от това вътрешно чувство, за което току що говорихме.
Без това той не би могъл да намери за тях имена, които често са твърде характерни, в един момент, когато числата бяха станали вече отвлечености.
към текста >>
Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отп
ред
назад, отгоре надолу.
Помислете например за числото "две", чийто звук и смисъл намирате в "двойно", "деул", "дуализъм", даже и в "раздвоение" /колебание, съмнение/, които още изразяват ясно една действителност. Числото е получило своята говорна форма не чрез външно подражание, а чрез фиксирането, кристализирането на едно действително изживяно чувство, станало схема, както пространството с трите измерения, под неговата съвременна форма, е отвлечената схема на една вътрешна действителност Живото духовно дихание, което още одушевяваше душите през времето на първите християнско столетия, се проявява например във факта, че в очите на тогавашните хора математиката и мистиката съставляваха едно. Мистика, Матезис, Математика, са съединени. За един мистик от първите столетия на нашата ера мистиката беше един път на познание, който минаваше през душата; математиката поемаше външния път, този на тялото.
Например, геометрията се е родила от чувството на ориентира не в пространството от дясно наляво, отпред назад, отгоре надолу.
към текста >>
Едната е изцяло вътрешна и пренебрегва тялото; другата е основана на вътрешната опитност на тялото, едно живо, непос
ред
ствено познание на законите на организма.
Истинският мистичен път, бихме могли да кажем, е този, който минава през душата; математическите науки са външната мистика.
Едната е изцяло вътрешна и пренебрегва тялото; другата е основана на вътрешната опитност на тялото, едно живо, непосредствено познание на законите на организма.
към текста >>
Фактически, един Декарт и един Спиноза още притежават един остатък от това познание, поне в начина, по който те прилагат математиката; това лесно може да се установи, ако се проучат техните съчинения без п
ред
убеждение, като се отъждествим колкото е възможно с тях.
Фактически, един Декарт и един Спиноза още притежават един остатък от това познание, поне в начина, по който те прилагат математиката; това лесно може да се установи, ако се проучат техните съчинения без предубеждение, като се отъждествим колкото е възможно с тях.
Това, което различава философията на един Спиноза от самата мистика, не е просто друго нещо, освен, че един мистик като Майстер Екхардт или Йоханес Таулер, търсят вътрешната опитност на тайните на света в сферата на чувството, докато Спиноза превъзстановява тези тайни вътре в него според метода на математиката.
към текста >>
Това, което различава философията на един Спиноза от самата мистика, не е просто друго нещо, освен, че един мистик като Майстер Екхардт или Йоханес Таулер, търсят вътрешната опитност на тайните на света в сферата на чувството, докато Спиноза превъзстановява тези тайни вътре в него спо
ред
метода на математиката.
Фактически, един Декарт и един Спиноза още притежават един остатък от това познание, поне в начина, по който те прилагат математиката; това лесно може да се установи, ако се проучат техните съчинения без предубеждение, като се отъждествим колкото е възможно с тях.
Това, което различава философията на един Спиноза от самата мистика, не е просто друго нещо, освен, че един мистик като Майстер Екхардт или Йоханес Таулер, търсят вътрешната опитност на тайните на света в сферата на чувството, докато Спиноза превъзстановява тези тайни вътре в него според метода на математиката.
към текста >>
Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, спо
ред
математическия метод.
В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод.
Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод.
В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за душата.
към текста >>
Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разп
ред
еление на пространството.
Може би си спомняте за начина, по който се опитахме по един съчинение озаглавено "Загадки на душата", да намерим отново, по един съобразен със съвременната мисъл метод, принципите, които царуват при изграждането на човешкия организъм. Ние различихме във физическото тяло три системи от функции: сетивно-нервната система, ритмичната система и метаболичната система /системата на обмяна на веществата/, която обхваща двигателните и асимилаторните функции. Без да става нужда да настоявам повече, с това аз разбирам нещо различно от карикатурата, в която всичко това бе превърнато в университетите. Това не са изолирани системи, просто поставени една до друга; напротив те напълно се взаимнопроникват. Например, ако сетивно-нервната система е локализира на главно в главата, тя е също разпространена в цялото тяло; по същия начин главата участвува в ритмичната система, и пр., и пр.
Тук се касае за една класификация по отношение на функциите, а не за едно разпределение на пространството.
Тази класификация е необходима, ако искаме да се научим добре да познаваме човешкото същество.
към текста >>
Чрез своите сетива човек се приспособява към външната с
ред
а, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система.
Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството.
Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация. Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад. Винаги, когато правим едно движение, ние проектираме във външния свят нашата вътрешна ориентация.
към текста >>
Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отп
ред
назад.
Нека следователно я възприемем и да разгледаме особено метаболичната система. Чрез своите сетива човек се приспособява към външната среда, към външния живот; например той поставя своето тяло, своите крайници в хармония със своите вътрешни сетива, за които току що говорих, сетивата на трите ориентации или посоки в пространството. Външните движения на тялото са зависими от вътрешната ориентация.
Нашата подхода е подчинена на чувството, което имаме за ответната посока, нашите движения на ръцете на чувството за хоризонталната посока отдясно наляво; даже когато говорим, движенията на нашите органи са приспособени към чувството за посоката отпред назад.
Винаги, когато правим едно движение, ние проектираме във външния свят нашата вътрешна ориентация.
към текста >>
Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отп
ред
назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво.
Да видим това, което става в случая с математиката и кой е в тази област делът на действителността и на илюзията. Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията. Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си.
Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво.
Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема. Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло. Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>
През тази епоха, когато е извършил едно движение, когато е проектирал своето вътрешно пространство около себе си, човекът е чувствувал не само, че е вървял отзад нап
ред
, че постоянно е възстановя вал своето равновесие но зад всяка едно от своите движения той е чувствувал активната сила на кръвта.
Ние видяхме в кой момент на историята това е било още така; остава още да опишем, как и чрез какъв процес.
През тази епоха, когато е извършил едно движение, когато е проектирал своето вътрешно пространство около себе си, човекът е чувствувал не само, че е вървял отзад напред, че постоянно е възстановя вал своето равновесие но зад всяка едно от своите движения той е чувствувал активната сила на кръвта.
На основата на движенията, които извършва човек, от най-малкото до най-широкото, под впечатлението на средата, която изпитва че движението, стои дейността на кръвта, силата на кръвта.
към текста >>
На основата на движенията, които извършва човек, от най-малкото до най-широкото, под впечатлението на с
ред
ата, която изпитва че движението, стои дейността на кръвта, силата на кръвта.
Ние видяхме в кой момент на историята това е било още така; остава още да опишем, как и чрез какъв процес. През тази епоха, когато е извършил едно движение, когато е проектирал своето вътрешно пространство около себе си, човекът е чувствувал не само, че е вървял отзад напред, че постоянно е възстановя вал своето равновесие но зад всяка едно от своите движения той е чувствувал активната сила на кръвта.
На основата на движенията, които извършва човек, от най-малкото до най-широкото, под впечатлението на средата, която изпитва че движението, стои дейността на кръвта, силата на кръвта.
към текста >>
Той се преобразяваше спо
ред
пътят изминат от потока на кръвта било в белите дробове, било в главата.
Без съмнение, днес за нас кръвта не е вече нищо друго освен тази червена течност, която се явява, когато се одраскаме! Но през епохата, когато математиците не бяха още чужди на мистиката, през епохата, когато вътрешното чувство на движението, въпреки че смътно, беше свързано с това на кръвта, човекът наистина чувствуваше живо кръвта в себе си.
Той се преобразяваше според пътят изминат от потока на кръвта било в белите дробове, било в главата.
Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят според това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам мислите през главата си.
към текста >>
Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят спо
ред
това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам мислите през главата си.
Без съмнение, днес за нас кръвта не е вече нищо друго освен тази червена течност, която се явява, когато се одраскаме! Но през епохата, когато математиците не бяха още чужди на мистиката, през епохата, когато вътрешното чувство на движението, въпреки че смътно, беше свързано с това на кръвта, човекът наистина чувствуваше живо кръвта в себе си. Той се преобразяваше според пътят изминат от потока на кръвта било в белите дробове, било в главата.
Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят според това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам мислите през главата си.
към текста >>
П
ред
ставете си, че започвате да вървите първо бавно, стъпка по стъпка, след това все по-бързо и по-бързо, че за почвате да бягате, да танцувате по всички посоки; п
ред
ставете си, че за всички тези движения нямате никакво отвлечено интелектуално съзнание, а ги живеете съзнателно.
Човекът може да пресъздаде вътрешно, и във всички негови отсенки, своето собствено тяло, когато чувствува живота на кръвта.
Представете си, че започвате да вървите първо бавно, стъпка по стъпка, след това все по-бързо и по-бързо, че за почвате да бягате, да танцувате по всички посоки; представете си, че за всички тези движения нямате никакво отвлечено интелектуално съзнание, а ги живеете съзнателно.
Вие ще почувствувате вътре в себе си движението на ходенето, на бягането, на танцуването и че същевременно бихте почувствували живота на Вашата кръв. И ако щете представете си чрез една схема това, което става по този начин във Вас, не би ли било това нещо от този род?
към текста >>
И ако щете п
ред
ставете си чрез една схема това, което става по този начин във Вас, не би ли било това нещо от този род?
Човекът може да пресъздаде вътрешно, и във всички негови отсенки, своето собствено тяло, когато чувствува живота на кръвта. Представете си, че започвате да вървите първо бавно, стъпка по стъпка, след това все по-бързо и по-бързо, че за почвате да бягате, да танцувате по всички посоки; представете си, че за всички тези движения нямате никакво отвлечено интелектуално съзнание, а ги живеете съзнателно. Вие ще почувствувате вътре в себе си движението на ходенето, на бягането, на танцуването и че същевременно бихте почувствували живота на Вашата кръв.
И ако щете представете си чрез една схема това, което става по този начин във Вас, не би ли било това нещо от този род?
към текста >>
Всяка една от малките тънки линии би п
ред
ставяла чувството, което имате за силата на Вашата кръв във всички изминати положения.
Всяка една от малките тънки линии би представяла чувството, което имате за силата на Вашата кръв във всички изминати положения.
Впечатлението на самото движение, съвпадащо с това на пространството, е представено чрез дебелите черти. Другите впечатления, представени чрез тънките линии се редуват във времето. /Виж рис. №2/.
към текста >>
Впечатлението на самото движение, съвпадащо с това на пространството, е п
ред
ставено чрез дебелите черти.
Всяка една от малките тънки линии би представяла чувството, което имате за силата на Вашата кръв във всички изминати положения.
Впечатлението на самото движение, съвпадащо с това на пространството, е представено чрез дебелите черти.
Другите впечатления, представени чрез тънките линии се редуват във времето. /Виж рис. №2/.
към текста >>
Другите впечатления, п
ред
ставени чрез тънките линии се
ред
уват във времето.
Всяка една от малките тънки линии би представяла чувството, което имате за силата на Вашата кръв във всички изминати положения. Впечатлението на самото движение, съвпадащо с това на пространството, е представено чрез дебелите черти.
Другите впечатления, представени чрез тънките линии се редуват във времето.
/Виж рис. №2/.
към текста >>
Това е именно изненадващото, извън
ред
но положение: математиците от миналото, когато говореха за триъгълника и за четириъгълника, виждаха в тях нещо съвършено различно от нас, една тайна което не значи нещо объркано, както би ни накарало да помислим мъгливото описание на съвременните мистици.
Това е именно изненадващото, извънредно положение: математиците от миналото, когато говореха за триъгълника и за четириъгълника, виждаха в тях нещо съвършено различно от нас, една тайна което не значи нещо объркано, както би ни накарало да помислим мъгливото описание на съвременните мистици.
И те описваха вътрешната опитност на този, който пробягва триъгълника или четириъгълника или един петоъгълник. Цялата геометрия почиваше на вътрешната опитност, изживяна в движението на кръвта.
към текста >>
Математиката не само беше близо до мистиката, в миналото тя п
ред
ставляваше външния аспект, изживян чрез впечатлението на движенията на кръвта.
Това беше наистина онова време, когато човек можеше да каже както Гьоте: "кръвта е един твърде особен сок! " Защото тази течност, когато чувствуваме вътрешно нейната дейност, прави от всички геометрически фигури нещо живо, превръща ги във вътрешно чувство; така човек научава да познава самия себе си, имайки вътрешната опитност на триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, чувствувайки, как в него преминава силата на кръвта. Това е вече мистика.
Математиката не само беше близо до мистиката, в миналото тя представляваше външния аспект, изживян чрез впечатлението на движенията на кръвта.
към текста >>
П
ред
ставете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот.
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот.
Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота. И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа. В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот. В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената. Човекът беше по мярката на космоса, той живееше от живота на звездите.
към текста >>
И п
ред
ставете си тогава чувството, което завладява човешката душа.
Представете си това развитие, тези превръщания, това обедняване на вътрешния живот. Математиките са станали нещо отвлечено, без връзка със живота.
И представете си тогава чувството, което завладява човешката душа.
В миналото тази душа търсеше съзвучието, което свързваше чувството на кръвта с усещането на движението; от сега нататък опитността за геометрията е отрязана от вътрешния живот. В миналото, когато математиките и мистиката съставляваха едно цяло, човекът участвуваше с цялото си същество в живота на вселената; неговите собствени движения бяха приспособени към живота на вселената. Човекът беше по мярката на космоса, той живееше от живота на звездите.
към текста >>
Можем ли да си п
ред
ставим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека?
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството.
Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека?
Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува. Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения. Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта. Човек гледа света с мъртвите очи на математиките и това не може вече да се помири с древната космогония на Птоломей; наистина тази космогония беше още тясно свързана с човешкото същество и с неговата вътрешна опитност за математическите форми.
към текста >>
19.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В п
ред
идущата сказка аз се опитах да Ви покажа, как съвременното научно схващане се е родило постепенно от едно старо схващане на математиките, схващане, което държеше сметка не само за количествения елемент на числото, но и за неговото качество, за неговата вътрешна природа и за неговата форма.
В предидущата сказка аз се опитах да Ви покажа, как съвременното научно схващане се е родило постепенно от едно старо схващане на математиките, схващане, което държеше сметка не само за количествения елемент на числото, но и за неговото качество, за неговата вътрешна природа и за неговата форма.
Следователно това схващане виждаше в една геометрическа форма, триъгълник или правоъгълник, било граница, било траектория на едно тяло, една фигура интимно свързана с вътрешната опитност за триъгълника, за правоъгълника.
към текста >>
Математиките се родиха под тяхната модерна форма на закони п
ред
назначени да владеят природните явления.
Този начин на виждане нещата се измени, когато човекът нямаше съзнание, че в миналото всяко количество, всяко число бяха за него неделими от неговата вътрешна опитност за света. Следователно в неговите очи количеството и числото се разединиха през това време и ние можем да поставим това разделяне точно в онзи момент, когато пространството, схващано като едно цяло, от което човекът беше част, бе заменено с това понятие на една схема, при която всяка точка може да бъде взета произволно за начало на една система от три перпендикулярни координати.
Математиките се родиха под тяхната модерна форма на закони предназначени да владеят природните явления.
към текста >>
Можем да кажем, че в миналото човекът считаше числата и техните отношения за нещо живо, неделимо от Бога или Боговете, който царуваше над света и беше явна причина за всемирния
ред
.
Можем да кажем, че в миналото човекът считаше числата и техните отношения за нещо живо, неделимо от Бога или Боговете, който царуваше над света и беше явна причина за всемирния ред.
Напротив, въпреки че могат да бъдат отъждествени взети изцяло с това, което наричаме природни явления, математическите схеми и отвлечености, върху които днес хората се опитват да приложат природата, не могат да се съединят по един траен начин с човешката душа; ето защо човекът не може вече да разбере, нито да проникне природните явления, ето защо той не може вече освен да ги наблюдава, да реагира.
към текста >>
Нека се пренесем във времето, когато човекът имаше живия усет за ориентацията, за трите посоки: отгоре надолу, отдясно наляво, отп
ред
назад.
Нека се пренесем във времето, когато човекът имаше живия усет за ориентацията, за трите посоки: отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад.
към текста >>
Той имаше чувството за дясно и ляво, за п
ред
но и задно по отношение на различни те точки на вселената, спо
ред
които самата Земя е ориентирана.
Този усет на ориентацията той притежаваше благодарение на Земята и по отношение на нея; например той чувствуваше това, което наричаме горе и долу, по отношение на посоката на тежестта, на отвесната.
Той имаше чувството за дясно и ляво, за предно и задно по отношение на различни те точки на вселената, според които самата Земя е ориентирана.
Всички тези посоки той ги чувствуваше в един вид общение със Земята и благодарение на факта, че стоеше прав върху нея. Съзнанието, което имаше за самия себе си, не започваше от главата за да спре до ходилата на краката. Той се чувствуваше пронизан от силата на тежестта, продължен чрез нея, съставлявайки едно цяло със Земята. Именно тази конкретна, действителна опитност беше тази, която доставяше на човека една опорна точка в начина да разглежда Космоса и която, в неговите очи, оправдаваше построяването на Птоломеевата система.
към текста >>
За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше п
ред
варително човекът да изгуби вътрешното чувство на ориентация.
Когато човекът изхвърли вън от своя вътрешен живот математическите схващания, той същевременно се отдели от Земята и стана възможно за него да измисли една астрономическа система, която има за център Слънцето.
За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше предварително човекът да изгуби вътрешното чувство на ориентация.
Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката душа. Раждането на модерната научна мисъл не би могло да бъде разбрано освен ако го проучим в зависимост от развитието на човешкия дух.
към текста >>
И когато на свой
ред
повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон.
И когато на свой ред повтаря пътя следван от мисълта на Коперник, който път той така величествено описва, той не прави това както самият Коперник или както Галилей или Кеплер или даже Нютон.
Той се старае по маниера на древните да направи да оживее в него действителността, както един вид да възстанови в себе си живота на Космоса. Но за да може човек да участвува в живота на Космоса както са вършели това древните, би трябвало, както видяхме, математиките да бъдат една форма на мистиката, една вътрешна опитност. А за това беше твърде късно в епохата на Джордано Бруно. Ето защо това участие в живота на Космоса приема в него само една поетическа форма. Това придава на неговите съчинения един съвсем специален колорит.
към текста >>
Коперник се е постарал особено да схваща света на звездите спо
ред
отвлечената математическа схема.
Коперник се е постарал особено да схваща света на звездите според отвлечената математическа схема.
У Нютон ние виждаме математиките, математическата мисъл да се явява изцяло изолирана от човешкото същество, в чисто състояние.
към текста >>
Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той п
ред
полага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
Да вземем например Нютон.
Той прави усилия да приспособи своята система за природата към отвлечените математики, които не държат сметка за човека, за човешкото същество; той предполага за познатите понятията за време, пространство, място, движение.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията" той казва, че не е необходимо да се обяснява, що е пространство, време, място, движение, защото всеки човек ги познава; той използува всички тези думи в едно научно съчинение, като им оставя смисъла, който всеки обикновен човек им дава.
към текста >>
Напразно човек би употребил над тях цялото си остроумие, той не ще нап
ред
не по-далече отколкото е бил в самото начало, когато е имал за тях една непос
ред
ствена опитност.
Това е защото за тези понятия на място, време, движение, пространство, остроумието, умът не служат за нищо.
Напразно човек би употребил над тях цялото си остроумие, той не ще напредне по-далече отколкото е бил в самото начало, когато е имал за тях една непосредствена опитност.
Той не може да си състави една идея за тях освен с помощта на простия човешки разум, идея, която трябва след това да запази такава, каквато тя е.
към текста >>
Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е оп
ред
елил.
Тази констатация е изненадала особено много един от следовниците на Нютон, Бъркли, твърде характерен философ на тази епоха на борба, когато се раждаше модерната научна мисъл.
Общо взето, малко съгласен с Нютон, както ще видим по-нататък, той е все пак доволен, виждайки как Нютон взема за основа на неговите научни и математически размишления понятията за място, време, пространство и движение, без да ги е определил.
Да, казва Бъркли, именно така трябва да се постъпи. Тези понятия трябва да се вземат такива, каквито ги притежава и най-простият човек, защото там поне те са винаги ясни; у човека от улицата те са бистри, докато у философа или метафизика те са винаги замъглени, разбъркани.
към текста >>
Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непос
ред
ствено.
Наистина безполезно е да се размишлява върху понятия, които изискват да бъдат изживени вътрешно; човек трябва да ги чувствува непосредствено.
Акробациите на мисълта у Нютон започват едва тогава, когато той си служи с тях, за да обясни света. Защото тогава той буквално жонглира с тях. Казвайки това, аз съвсем не искам да го подценявам; напротив исках сега да характеризирам това, което съществува като живо в неговия дух.
към текста >>
Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го п
ред
стави, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие".
Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата. И тук още има един остатък от вътрешната опитност.
Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие".
Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено. Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено. Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света.
към текста >>
Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неоп
ред
елено.
Едно от понятията използувани по този начин от Нютон е това за пространството; и той върши това от начало в смисъла, в който го взема човекът от улицата. И тук още има един остатък от вътрешната опитност. Пространството на Декарт произвежда у този, който иска да си го представи, да проникне в него със своята мисъл, един вид водовъртеж, един вид "въртоглавие".
Това пространство, чийто център може да бъде поставен по воля където и да е, има нещо мъгляво, неопределено.
Без съмнение, можем да спорим много остроумно, за да знаем, дали то е безкрайно или не; без разбира се от това да се получи нещо особено. Докато едно живо, човешко чувство на пространството малко се интересува от крайното или безкрайното което впрочем няма никакво значение в едно наистина живо схващане на света.
към текста >>
За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в п
ред
ишните епохи.
Можем следователно да кажем, че Нютон взема чисто и просто идеята за пространството такава, каквато я намира. След това той започва да прилага своите изчисления, своите математически формули. В неговата епоха, математиките, геометрията, са вече отвлечени науки, изолирани от човека; когато чрез тях прониква в областта на природата, той внася там един отвлечен елемент. Той изолира напълно природните явления от човека.
За първи път с нютоновата физика ние имаме един възглед за природата, от който е изключен човекът, нещо, което никога не ще намерим в предишните епохи.
към текста >>
Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отп
ред
назад, спо
ред
посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля".
Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/. Можем да преведем неговото чувство както следва: "Аз чувствувам в едно цяло пространството и Бога.
Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, според посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля".
Това състояние на душата продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие. До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него. Неговият чертеж представляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога. Във всичко, което се изразяваше в математически фигури, човекът виждаше намеренията на Бога.
към текста >>
Неговият чертеж п
ред
ставляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога.
Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/. Можем да преведем неговото чувство както следва: "Аз чувствувам в едно цяло пространството и Бога. Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, според посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля". Това състояние на душата продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие. До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него.
Неговият чертеж представляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога.
Във всичко, което се изразяваше в математически фигури, човекът виждаше намеренията на Бога.
към текста >>
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно оп
ред
елено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него.
Днес математиките игнорират човека. И човекът е забравил, че ги е получил от Бога. В този дух Нютон си служи с тях, за да проучи пространството.
В своята книга "Математически принципи на натурфилософията", той си служи с тези отвлечени математики, с едно произволно определено пространство, което впрочем не дефинира, защото има смътното чувство, че тогава ще се изгуби в него.
Той взема понятието за пространство в неговата обикновена, текуща форма, но след това с помощта на математиките го обработва така, че накрая то няма нищо общо с истинските закони на пространството. И така започва той да говори за принципите, за началата на природата. Въпреки това, ако проучим по задълбочено неговите съчинения, виждаме след известно време, че неговото собствено схващане за пространството му създава неудобство.
към текста >>
И накрая той го оп
ред
еля наричайки го "sensorium" на Бога.
Това пространство, от което е изключен човекът, го задоволява все по-малко и по-малко.
И накрая той го определя наричайки го "sensorium" на Бога.
към текста >>
Това е един извън
ред
но интересен израз.
Това е един извънредно интересен израз.
Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал. Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога. Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките.
към текста >>
Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го оп
ред
ели като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал.
Това е един извънредно интересен израз.
Онзи, който първи напълно математизира пространството, разделя го окончателно от човешкото същество, стига въпреки това до там да го определи като "sensorium" на Бога , като един вид мозъчно схващане, което Бог си е образувал.
Нютон е отделил напълно природата и пространството от човека, който има чувството за това пространство; но това му тежи. Това пространство, в което човек чувствуваше навсякъде да живее Бог, той го отразява от човека. Но чрез това се отразява и връзката между природата и Бога. Пространството съществува вече само вън от човешката душа, във външния свят, там, където са математиките. По-късно Нютон нарича това пространство "Sensorium Del".
към текста >>
Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са п
ред
извикани, всъщност, от външни п
ред
мети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното.
Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното.
Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една наука на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория. Тя е подържана само от догмата на неговата религия; но тя е здраво установена; за него всяка материя не е друго освен едно проявление на духа. Той не би могъл да каже, както прави това с логика модерната наука: зад цвета, който възприемам, има едно движение на трептене, което аз не възприемам. За него не може да става дума да се допусне хипотезата за нещо надарено с някой материално свойство, каквото би било елементът в трептене. Аз схващам духовно, казва той, това, което е на основата на физическия свят на явленията; причината за цвета, който възприемам, е духът, духът, който чувствувам еднакво и в себе си.
към текста >>
Бих искал тук да п
ред
пазя от едно възможно недоразумение.
Бих искал тук да предпазя от едно възможно недоразумение.
Тази сказка, под формата, която тя трябва да приеме в серията, от която е част, би могла в много точки да предизвика критиката на модерните духове; това, което ще последва, ще възстанови положението и ще оправдае напълно за всеки безпристрастен дух твърденията, които съм принуден да представя днес под една доста категорична форма.
към текста >>
Тази сказка, под формата, която тя трябва да приеме в серията, от която е част, би могла в много точки да п
ред
извика критиката на модерните духове; това, което ще последва, ще възстанови положението и ще оправдае напълно за всеки безпристрастен дух твърденията, които съм принуден да п
ред
ставя днес под една доста категорична форма.
Бих искал тук да предпазя от едно възможно недоразумение.
Тази сказка, под формата, която тя трябва да приеме в серията, от която е част, би могла в много точки да предизвика критиката на модерните духове; това, което ще последва, ще възстанови положението и ще оправдае напълно за всеки безпристрастен дух твърденията, които съм принуден да представя днес под една доста категорична форма.
към текста >>
Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя на
ред
с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
Следователно Бъркли не беше привърженик на изчислението на най-малките величини под формата, в която то беше познато в неговата епоха. Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този смисъл неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл. Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите мисли.
Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
към текста >>
Тук за Бъркли в моментът, където той изгубва допира с действителността; той се придържа към вътрешната опитност, към непос
ред
ственото познание, спо
ред
метода на древните; следователно той не може да допусне математическите понятия, които се изгубват в неточността на диференциалите.
Тук за Бъркли в моментът, където той изгубва допира с действителността; той се придържа към вътрешната опитност, към непосредственото познание, според метода на древните; следователно той не може да допусне математическите понятия, които се изгубват в неточността на диференциалите.
към текста >>
Именно поради тази причина математическият елемент също се е подразделил, раздробил се е на диференциално уравнение, което иска да изрази един факт, може само да го убие, да го умъртви, да п
ред
аде за него само един мъртъв образ.
А във вселената смъртта се проявява чрез разлагането, разпадането, подразделянето на микроскопични частици. Материята е атомизирана, сведена е до прах. Този е пътят, който модерната научна мисъл също следва.
Именно поради тази причина математическият елемент също се е подразделил, раздробил се е на диференциално уравнение, което иска да изрази един факт, може само да го убие, да го умъртви, да предаде за него само един мъртъв образ.
Да се диференцира, значи да се умъртвява; да се интегрира, значи да се защитят отново в една отвлеченост частиците на това, което е било раздробено, значи да се превъзстанови една схема с това, което диференциалното изчисление е разделило. Но това не значи да се даде живот на това, което е било умъртвено; това е чисто и просто създаването на един призрак, който няма вече нищо живо в себе си.
към текста >>
Той тепърва п
ред
чувствувайки, какво ще донесе със себе си това ново схващане: той чувствува, че човекът ще изгуби от погледа това, което в миналото е виждал в природата, т.е.
Той тепърва предчувствувайки, какво ще донесе със себе си това ново схващане: той чувствува, че човекът ще изгуби от погледа това, което в миналото е виждал в природата, т.е.
това, което се "ражда", за да не разглежда вече освен смъртта.
към текста >>
Те насочваха поглед към живото, към ставащото, към растящото; от сега нататък се изучава това, което загива, което се раздробява; в миналото човешкият дух имаше п
ред
погледа си живота, който съставлява едно цяло във всички същества; сега той разглежда атома.
А с това хората не се занимаваха в миналото, те не се интересуваха никак от него.
Те насочваха поглед към живото, към ставащото, към растящото; от сега нататък се изучава това, което загива, което се раздробява; в миналото човешкият дух имаше пред погледа си живота, който съставлява едно цяло във всички същества; сега той разглежда атома.
към текста >>
В света, който ни заобикаля, това, което живо, е по необходимост п
ред
назначено да умре.
В света, който ни заобикаля, това, което живо, е по необходимост предназначено да умре.
Беше необходима една наука на мъртвото, на това, което е преходно. Тя трябваше да се роди именно в момента, в епохата, кога то човечеството беше узряло да я разбера. Но ние разбираме, че един човек като Бъркли, понеже живееше още в миналото, е могъл да се надигне против нея.
към текста >>
Ние видяхме, че Джордано Бруно отстъпи п
ред
необходимостта да изследва неодушевеното чрез чисто математически методи.
Ние видяхме, че Джордано Бруно отстъпи пред необходимостта да изследва неодушевеното чрез чисто математически методи.
От атома той прави един жив свят, поетизира математическото схващане, за да го свърже още с човешката личност.
към текста >>
Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой
ред
, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа.
Днес ние имаме нужда да си съставим една ясна идея за това, което е модерната мисъл; ето защо трябва да се върнем в миналото в нейната изходна точка.
Математиките станаха една отвлечена наука, без жива връзка с човека; те овладяха природата и тази последната, на свой ред, се оттегли от човека; сега за нас се касае да намерим отново тази жива природа.
Защото, докато не намерим духа в природата, ние не ще стигнем до едно задоволително схващане на духа.
към текста >>
Човекът живеещ върху Земята е п
ред
назначен да умре; също така, развитието на човечеството изискваше, щото непос
ред
ствената опитност за живата природа да бъде последвана от едно интелектуално познание на неодушевеното.
Човекът живеещ върху Земята е предназначен да умре; също така, развитието на човечеството изискваше, щото непосредствената опитност за живата природа да бъде последвана от едно интелектуално познание на неодушевеното.
За да познаем някои неща, необходимо е да изучим мъртвия труп. Също така има някои космически тайни, които могат да се открият само на научната мисъл.
към текста >>
20.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Най-характерният признак на духовното развитие, което произведе модерното научно схващане, е, както видяхме, еманципацията на човешката мисъл, особено в областта на математиката, нейното изолирано от непос
ред
ствената опитност.
Най-характерният признак на духовното развитие, което произведе модерното научно схващане, е, както видяхме, еманципацията на човешката мисъл, особено в областта на математиката, нейното изолирано от непосредствената опитност.
към текста >>
В миналото човекът живееше вътрешно всичко, което познаваше от света; той притежаваше интуитивното чувство да се ориентира отгоре надолу, отдясно наляво, отп
ред
назад, като една допълваща част на вселената.
В миналото човекът живееше вътрешно всичко, което познаваше от света; той притежаваше интуитивното чувство да се ориентира отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, като една допълваща част на вселената.
Всяко познание беше за него пряк допир. По този начин той не изпитваше никаква несигурност относно връзката, която съществуваше между неговите идеи и света.
към текста >>
Аз мога да п
ред
ставя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото тяло и стигат до моето ухо.
Когато чувам един звук, казва Лок, вън от мене има въздух, който трепти.
Аз мога да представя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото тяло и стигат до моето ухо.
Формата, която тези вълни приемат във въз духа намиращ се в трептение, аз мога да изразя в геометрически фигури; представям си тези вълни според тяхното движение във времето, представям си движението. Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение, положение на предметите, всичко това съществува без съмнение в света. Но всичко това, всички тези първични качества, са неми, беззвучни. Качеството на звука, което е вторично, се явява само тогава, когато едно трептене на въздуха удря моето ухо и предизвиква там една вътрешна опитност, която е звукът в мене.
към текста >>
Формата, която тези вълни приемат във въз духа намиращ се в трептение, аз мога да изразя в геометрически фигури; п
ред
ставям си тези вълни спо
ред
тяхното движение във времето, п
ред
ставям си движението.
Когато чувам един звук, казва Лок, вън от мене има въздух, който трепти. Аз мога да представя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото тяло и стигат до моето ухо.
Формата, която тези вълни приемат във въз духа намиращ се в трептение, аз мога да изразя в геометрически фигури; представям си тези вълни според тяхното движение във времето, представям си движението.
Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение, положение на предметите, всичко това съществува без съмнение в света. Но всичко това, всички тези първични качества, са неми, беззвучни. Качеството на звука, което е вторично, се явява само тогава, когато едно трептене на въздуха удря моето ухо и предизвиква там една вътрешна опитност, която е звукът в мене.
към текста >>
Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение, положение на п
ред
метите, всичко това съществува без съмнение в света.
Когато чувам един звук, казва Лок, вън от мене има въздух, който трепти. Аз мога да представя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото тяло и стигат до моето ухо. Формата, която тези вълни приемат във въз духа намиращ се в трептение, аз мога да изразя в геометрически фигури; представям си тези вълни според тяхното движение във времето, представям си движението.
Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение, положение на предметите, всичко това съществува без съмнение в света.
Но всичко това, всички тези първични качества, са неми, беззвучни. Качеството на звука, което е вторично, се явява само тогава, когато едно трептене на въздуха удря моето ухо и предизвиква там една вътрешна опитност, която е звукът в мене.
към текста >>
Качеството на звука, което е вторично, се явява само тогава, когато едно трептене на въздуха удря моето ухо и п
ред
извиква там една вътрешна опитност, която е звукът в мене.
Когато чувам един звук, казва Лок, вън от мене има въздух, който трепти. Аз мога да представя чрез един чертеж движенията на въздуха, така както те излизат от звучащото тяло и стигат до моето ухо. Формата, която тези вълни приемат във въз духа намиращ се в трептение, аз мога да изразя в геометрически фигури; представям си тези вълни според тяхното движение във времето, представям си движението. Всичко, което принадлежи на пространството, форма, движение, положение на предметите, всичко това съществува без съмнение в света. Но всичко това, всички тези първични качества, са неми, беззвучни.
Качеството на звука, което е вторично, се явява само тогава, когато едно трептене на въздуха удря моето ухо и предизвиква там една вътрешна опитност, която е звукът в мене.
към текста >>
Във външния свят трябва да съществува нещо материално, надарено с оп
ред
елена форма, с оп
ред
елено движение, и което, пос
ред
ством моето око, упражнява върху мене едно действие, произвежда в мене цвета.
Същото е и за цвета, който сега твърде наивно се смесва със светлината.
Във външния свят трябва да съществува нещо материално, надарено с определена форма, с определено движение, и което, посредством моето око, упражнява върху мене едно действие, произвежда в мене цвета.
И така е с всички неща, които нашите сетива възприемат.
към текста >>
Следователно материалният свят трябва да бъде разделен на две категории: тази на първичните качества, които са обективни, и тези на вторичните качества, които са субективни и п
ред
ставляват действието произведено от първичните качества върху човека.
Следователно материалният свят трябва да бъде разделен на две категории: тази на първичните качества, които са обективни, и тези на вторичните качества, които са субективни и представляват действието произведено от първичните качества върху човека.
към текста >>
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непос
ред
ственото познание на математиките.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките.
Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
към текста >>
П
ред
ставата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; п
ред
ставата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните п
ред
мети.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките. Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр.
Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети.
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите. Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета. Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на п
ред
метите.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките. Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети.
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета. Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с п
ред
мета.
Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите.
Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета.
Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
Както не е никак възможно, когато си п
ред
ставяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един п
ред
мет намиращ се вън от нас.
Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр. Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети. Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите. Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета.
Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
Забравена е била връзката, която съединява впечатлението с действителния п
ред
мет, поради което това впечатление се счита не като един факт, а като едно чисто човешко явление Необходимо е било доста дълго време, докато научните духове, модерните мислите ли, забележат това, което е нелепо в такова едно разсъждение; наистина, какво иска да каже то?
Обаче светлата диря, която ни сигнализира преминаването на снаряда, свистенето, което той ни кара да чуем, са били принесени на личните усещания на човека, защото и без това не би се знаело, на какво да се припишат.
Забравена е била връзката, която съединява впечатлението с действителния предмет, поради което това впечатление се счита не като един факт, а като едно чисто човешко явление Необходимо е било доста дълго време, докато научните духове, модерните мислите ли, забележат това, което е нелепо в такова едно разсъждение; наистина, какво иска да каже то?
Вторичните качества: звук, цвят, усещане на топло, се намираха свободни, изолирани от света и за нуждите на познанието, те трябваше да намерят прибежище вътре в човешкото същество. Как и при какви условия се намираха те там? Това бе забравено малко по малко. Непосредствената вътрешна опитност не съществуваше вече; няма вече жива връзка между външната природа и човека. Тогава бе решено произволно, че впечатленията, които тя произвежда, не съществуват вече освен в човека.
към текста >>
Непос
ред
ствената вътрешна опитност не съществуваше вече; няма вече жива връзка между външната природа и човека.
Обаче светлата диря, която ни сигнализира преминаването на снаряда, свистенето, което той ни кара да чуем, са били принесени на личните усещания на човека, защото и без това не би се знаело, на какво да се припишат. Забравена е била връзката, която съединява впечатлението с действителния предмет, поради което това впечатление се счита не като един факт, а като едно чисто човешко явление Необходимо е било доста дълго време, докато научните духове, модерните мислите ли, забележат това, което е нелепо в такова едно разсъждение; наистина, какво иска да каже то? Вторичните качества: звук, цвят, усещане на топло, се намираха свободни, изолирани от света и за нуждите на познанието, те трябваше да намерят прибежище вътре в човешкото същество. Как и при какви условия се намираха те там? Това бе забравено малко по малко.
Непосредствената вътрешна опитност не съществуваше вече; няма вече жива връзка между външната природа и човека.
Тогава бе решено произволно, че впечатленията, които тя произвежда, не съществуват вече освен в човека. И там те са като изгубени за познанието.
към текста >>
Полусъзнателно, намиращ се в един вид светло-тъмно състояние, човекът си п
ред
ставя тогава, че в пространството се произвежда едно движение на етера, което може да бъде изразено чрез една фигура; това движение упражнява оп
ред
елено действие върху окото първо, от там върху зрителния нерв, откъдето прониква в мозъка.
Полусъзнателно, намиращ се в един вид светло-тъмно състояние, човекът си представя тогава, че в пространството се произвежда едно движение на етера, което може да бъде изразено чрез една фигура; това движение упражнява определено действие върху окото първо, от там върху зрителния нерв, откъдето прониква в мозъка.
И вторичните качества, впечатленията произведени върху човека от първичните качества бяха поставени в мозъка, в мислите.
към текста >>
Необходимо беше дълго време, казах аз, п
ред
и някои духове решително да покажат странното, което лежеше в това схващане.
Необходимо беше дълго време, казах аз, преди някои духове решително да покажат странното, което лежеше в това схващане.
Австрийският философ Рихард Вал написа нещо очебийно по този въпрос в своята книга "Механизъм на мисленето". Без впрочем да проследи до край своята идея и да извлече от нея всичко, което тя можеше да даде, той казва: "не съществува нищо в мозъка, което да не съществува в нервите".
към текста >>
Но човек може добре да почувствува, че ако можеше да разгледа нервите, даже и повече отколкото ни позволяват нашите естествени с
ред
ства, никога в тях не би се намерил нито звук, нито цвят, нито усещане на топло.
Но човек може добре да почувствува, че ако можеше да разгледа нервите, даже и повече отколкото ни позволяват нашите естествени средства, никога в тях не би се намерил нито звук, нито цвят, нито усещане на топло.
Те не се намират там, както не се намират и в мозъка!
към текста >>
Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с положението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на п
ред
мети те не могат да съществуват никъде вън от човека.
Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с положението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на предмети те не могат да съществуват никъде вън от човека.
Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него.
към текста >>
Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света спо
ред
математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него.
Доведен до крайност, този начин на виждане нещата завърши най-после с положението, че Кант го охарактеризира в 18-то столетие, като каза: същите пространствени и временни свойства на предмети те не могат да съществуват никъде вън от човека.
Обаче, тъй като трябва да съществува някаква връзка, някакво отношение между човека и вселената /нещо, което трябва да допуснем, ако не искаме да заличим вселената/, Кант стига до там да каже: когато човек подрежда света според математическите закони, той е който прави от този свят нещо, към което могат да бъдат приложени тези закони, той е който ги налага на вещта в себе си, която остава напълно непозната за него.
към текста >>
Ако обгърнем с един поглед, такава, каквато то ни се п
ред
ставя, отношението, което човек прие спрямо познанието, можем да кажем, че неговият основен характер е този на несигурността.
Науката на 18-ия век положи всички свои усилия да реши тази проблема.
Ако обгърнем с един поглед, такава, каквато то ни се представя, отношението, което човек прие спрямо познанието, можем да кажем, че неговият основен характер е този на несигурността.
Човек не знае, на какво в света да припише това, което изпитва в себе си. Постепенно това отношение завладя цялата модерна мисъл. И интересно е да сравним един модерен пример с позицията на Лок.
към текста >>
Когато изучаваме само организма, казва Вайсман, ние не намираме нищо, което да ни накара да п
ред
видим смъртта.
Един биолог от втората половина на 19-ия век, Вайсман, забелязал, че в един кой да е жив организъм, същественото е взаимната игра на органите помежду им /или, при нисшите животни, на различните части на тялото./; Познаването на тези взаимни влияния ни позволява да разберем, как живее организмът, но отначало нищо не издава, че той е смъртен.
Когато изучаваме само организма, казва Вайсман, ние не намираме нищо, което да ни накара да предвидим смъртта.
Единственото нещо, което доказва, че организмът трябва да умре, това е мъртвия труп. Това значи, че живото същество не е достатъчно, за да ни даде една идея за смъртта. Все пак, мъртвият труп ни дава доказателство, че организмът притежава нещо в себе си, което завършва със смъртта.
към текста >>
Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой
ред
по на две и т.н.
Но, добавя Вайсман, съществува цял един свят от органически същества, при които никога не ще открием мъртви трупове: това са едноклетъчните. Наистина, тези същества само се делят, при тях няма мъртви трупове.
Когато едно едноклетъчно същество се дели и се размножава, то се разделя на две; после всяка една от двете нови клетки се делят на свой ред по на две и т.н.
Така тези същества се преобразяват, без никога да се образуват мъртви трупове. Едноклетъчните същества, заключва Вайсман, са следователно безсмъртни; тази идея за безсмъртието на едно клетъчните същества беше една забележителна дата в биологията на 19-ия век. Защо те бяха считани за безсмъртни? Защото между тях не се намират мъртви трупове и защото само виждането на мъртвия труп може да даде идеята за смъртта. Логически, живите същества, които не оставят мъртви трупове, са безсмъртни.
към текста >>
После, когато човек започваше да се сбръчква, да посивява, да изсъхва, той имаше чувството п
ред
хождаща смъртта.
После, когато човек започваше да се сбръчква, да посивява, да изсъхва, той имаше чувството предхождаща смъртта.
И смъртта се явяваше като съединение на всички тези явления на загиване. Идеята за раждането, идеята за смъртта бяха живени, чувствувани вътрешно.
към текста >>
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния п
ред
мет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него.
Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
към текста >>
Да п
ред
положим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например.
Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните.
Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
към текста >>
Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой
ред
.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две.
Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред.
В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми.
към текста >>
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непос
ред
ствено познание, което той имаше за света.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично.
Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", спо
ред
принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга спо
ред
начина на разсъждение употребяван в математиките.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо. Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да п
ред
приеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва.
Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна. Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извън
ред
но интересна.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва.
Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна.
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи. В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си п
ред
ставим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
Несигурността, в която се намираше научната мисъл я доведе накрая да предприеме, поне на теоретическо то поле, едно оправдание на съмнението, на което тя е жертва. Във връзка с това, сказката, която изнесе през 1918 година френският философ Анри Поанкаре върху новите теории, е извънредно интересна.
Там той говори за споровете, които са възникнали понастоящем по въпроса за непреривността и преривността на материята; той се пита, дали трябва да допусне съществуването на една веществена действителност, която да изпълва света и която нищо не прекъсва, или пък, напротив, трябва да си представим, че материята има един фрагментален състав, т.е., че пространството, повече или по-малко празно, е частично изпълнено с материални частици, различните комбинации на които образуват атомите, молекулите и т.н., ако оставим настрана "декоративните" съображения, бихме могли да кажем, които съдържа, сказката на Поанкаре казва всъщност това: експерименталните науки са се развивали в течение на различни епохи.
В една от тези епохи някои явления накараха учените да считат материята като една непреривност с три измерения и да се придържат единствено към изучаването на сетивните явления, които я правят действително да се яви като такава. В една друга епоха, резултатите от извършената работа се обясняват по-лесно, ако допусне една преривна, прекъсната материя, съставена от отделни атоми.
към текста >>
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: спо
ред
посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери.
Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни. Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма. Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането. Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух. Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст.
към текста >>
Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре п
ред
ават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма.
И, прибавя Анри Поанкаре, винаги ще бъде така: според посоката, към която ще наклоняват резултатите от опитите, науката ще минава през "непреривни" ери и през "атомистични" ери. Той говори даже за един вид ритмично колебание на научната мисъл между непреривност и атомизъм; винаги ще бъде така, защото, казва той, човешкият дух, изпитва винаги нужда да създава за света на явленията теории, които му изглеждат по-удобни.
Когато една теория на непреривността е царувала известно време, /ако това не са неговите собствени думи, те добре предават неговата мисъл/, човек се изморява; опитите, които прави, несъзнателно го довеждат до други констатации и, той неусетно се насочва към атомизма.
Тук има един ритъм, който може да се сравни с този на дишането. Постоянното колебание между непреривността и атомизма произхожда от самата нужда на човешкия дух. Но, всъщност, едната или другата теория не отговарят с нищо на истинската действително ст. Същността на нещата ни избягват и теориите, които създаваме, са само прости опити, направени от човешкия дух, за да се приспособи към материалния свят, който го заобикаля.
към текста >>
По този начин постепенно се стига до идеята, че човек оформява своите теории спо
ред
смяната на неговите нужди; че преминава от непреривността към атомизма, както сменя вдишването с издишването.
По този начин постепенно се стига до идеята, че човек оформява своите теории според смяната на неговите нужди; че преминава от непреривността към атомизма, както сменя вдишването с издишването.
Говорейки в духовен смисъл, той се задушава, ако продължава да вярва твърде дълго време в непреривността на материята; тогава, за да диша лесно, той става атомист.
към текста >>
Всичко това оп
ред
еля и оправдава несигурността на мисълта, която понякога изглежда наполовина искана.
Всичко това определя и оправдава несигурността на мисълта, която понякога изглежда наполовина искана.
Човек не живее вече в единение със света, а напротив твърди, че той може да заеме спрямо него това или онова отношение, според нуждите, които има от него.
към текста >>
Човек не живее вече в единение със света, а напротив твърди, че той може да заеме спрямо него това или онова отношение, спо
ред
нуждите, които има от него.
Всичко това определя и оправдава несигурността на мисълта, която понякога изглежда наполовина искана.
Човек не живее вече в единение със света, а напротив твърди, че той може да заеме спрямо него това или онова отношение, според нуждите, които има от него.
към текста >>
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят п
ред
имно за живота; а когато са атомисти, те имат п
ред
имно п
ред
вид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
Какво биха казали в един случай от този род древните учени, за които аз вече говорих?
Те биха казали, че в една епоха на схващането на материята като непреривна хората на науката мислят предимно за живота; а когато са атомисти, те имат предимно предвид смъртта, неорганичното, на законите на което се стараят да подчинят даже органичното.
към текста >>
Аз мога да изучавам по
ред
едно живо същество, след това един неодушевен п
ред
мет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го п
ред
ставя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го п
ред
ставя съставено от частици, атомизирано.
Аз мога да изучавам по ред едно живо същество, след това един неодушевен предмет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го представя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го представя съставено от частици, атомизирано.
Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното.
към текста >>
Но не мога да кажа, че тези различни п
ред
стави отговарят просто на една нужда на моя дух.
Аз мога да изучавам по ред едно живо същество, след това един неодушевен предмет, и да кажа спрямо живото: аз трябва да си го представя непреривно; докато аз неодушевеното, съобразно с това, което то е в действителност, ще кажа: аз трябва да си го представя съставено от частици, атомизирано.
Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух.
Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното. Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
към текста >>
Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели п
ред
имно от природата на техния собствен дух.
Но не мога да кажа, че тези различни представи отговарят просто на една нужда на моя дух. Напротив, те са признак на едно обективно отношение. В присъствие на това, което иска да познае, субектът трябва да се абстрахира от самия себе си. Защото поради самата тяхна природа ние трябва да виждаме живото като привърженици на непреривността, а неодушевеното като атомисти. И ако някой наистина изпитва в своя дух нуждата да се колебае между двата начина на виждане на нещата, той трябва да се съобразява със самия обект на неговото изучаване, като разглежда ту живото същество, ту неодушевеното.
Обаче нищо не ни позволява да твърдим, както Поанкаре стори това в своята сказка, че и учените на миналите епохи са създавали върху света своите теории, които са зависели предимно от природата на техния собствен дух.
към текста >>
21.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
В п
ред
идущата глава видяхме, че модерните научни схващания имат една от техните изходни точки в разликата, която Джон Лок и други установиха между две категории свойства на телата.
В предидущата глава видяхме, че модерните научни схващания имат една от техните изходни точки в разликата, която Джон Лок и други установиха между две категории свойства на телата.
Лок нарича първични те качества всичко, което се отнася за формата на телата, за техните геометрически характеристики, за тяхната числена стойност, за движението, за големината и т.н... Той нарича вторичните качества цвета, звука, топлината и пр. Докато първичните качества той поставя в самите неща, допускайки, че предметите имат едно действително съществуване, заемат едно място в пространството, имат размери, движение и пр..., всички вторични качества той приписва на едно действие на нещата върху самия човек. Следователно, във външния свят, според това схващане, съществуват само първичните качества, включени в самите неща.
към текста >>
Докато първичните качества той поставя в самите неща, допускайки, че п
ред
метите имат едно действително съществуване, заемат едно място в пространството, имат размери, движение и пр..., всички вторични качества той приписва на едно действие на нещата върху самия човек.
В предидущата глава видяхме, че модерните научни схващания имат една от техните изходни точки в разликата, която Джон Лок и други установиха между две категории свойства на телата. Лок нарича първични те качества всичко, което се отнася за формата на телата, за техните геометрически характеристики, за тяхната числена стойност, за движението, за големината и т.н... Той нарича вторичните качества цвета, звука, топлината и пр.
Докато първичните качества той поставя в самите неща, допускайки, че предметите имат едно действително съществуване, заемат едно място в пространството, имат размери, движение и пр..., всички вторични качества той приписва на едно действие на нещата върху самия човек.
Следователно, във външния свят, според това схващане, съществуват само първичните качества, включени в самите неща.
към текста >>
Следователно, във външния свят, спо
ред
това схващане, съществуват само първичните качества, включени в самите неща.
В предидущата глава видяхме, че модерните научни схващания имат една от техните изходни точки в разликата, която Джон Лок и други установиха между две категории свойства на телата. Лок нарича първични те качества всичко, което се отнася за формата на телата, за техните геометрически характеристики, за тяхната числена стойност, за движението, за големината и т.н... Той нарича вторичните качества цвета, звука, топлината и пр. Докато първичните качества той поставя в самите неща, допускайки, че предметите имат едно действително съществуване, заемат едно място в пространството, имат размери, движение и пр..., всички вторични качества той приписва на едно действие на нещата върху самия човек.
Следователно, във външния свят, според това схващане, съществуват само първичните качества, включени в самите неща.
към текста >>
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от п
ред
мета.
Вторичните качества, звук, цвят, топлина, вкус, мирис и пр., които изпитваме по канала на нашите сетивни органи; бяха считани вече само като впечатление причинено от обекта, от предмета.
Но ние видяхме също, че тези качества не могат да бъдат намерени нито във физическото тяло, нито в етерното тяло на човека; те също са се освободили. И хората стигнаха до там да си казват: когато човек не гледа, нито слуша света, този последният остава тъмен и ням; той притежава първичните качества, но не издава звук. В етера стават някои оцветени явления, но той остава без цветове. В тегловната материя се явява едно топлинно изменение, но в действителност нищо не е топло. Това е равносилно да се каже, че хората наистина не знаеха, къде да поставят сетивните впечатления.
към текста >>
Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с оп
ред
елени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
Що се отнася за вторичните качества, трябва да знаем, че човекът, който е едно духовно същество, ще живее изключително в своето физическо тяло и в своето етерно тяло, но неговият Аз и неговото астрално тяло могат за момент да напуснат това тяло. Това става през време на съня. При пълното състояние на будност човекът има опитност за първичните качества не вън от себе си, а вътре в самия себе си; също така, било по инстинкт, било чрез едно интуитивно познание, било чрез вътрешно възпитание, той може да има съзнателна опитност за това, което се намира вън от физическото и етерното тела, през време на съня; тогава той се намира в един свят вън от самия него, където се намират цветовете, миризмите, вкусовете, топлината, под тяхната чиста форма, под тяхната истинска форма. Така щото в състояние на будност той възприема само образите, привидностите на звуците, на цветовете. Но тези привидности отговарят на духовни действителности, а не на физически и етерни действителности.
Звукът и цветът, които възприемаме, въпреки че са свързани с определени явления на трептение на въздуха или на етера, са образ, привидност на нещо външно, но духовно, а не телесно.
към текста >>
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите п
ред
ания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха.
Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество.
към текста >>
За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си п
ред
стави, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха. Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят. Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение.
За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела.
Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество. Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>
Забравя се също, че духът трябва да се със
ред
оточи в себе си, да стане независим, да се освободи тялото, за да стигне до вторичните качества на нещата.
Аз не претендирам, че човек трябва да бъде ясновидец, за да стигне до там, да намери всичко това; въпреки че показанието доставено от ясновидството е съществено в тази област, едно здраво себепознание може да доведе човека до същия резултат. Хората са забравили, що е в действителност човекът, забравили са, че неговото тяло е изцяло проникнато от духа. Забравили са, че в будно състояние духът трябва да се отдаде, да се изостави изцяло на тялото, ако иска да долови в него математическите закони.
Забравя се също, че духът трябва да се съсредоточи в себе си, да стане независим, да се освободи тялото, за да стигне до вторичните качества на нещата.
Повтарям, ако ясновидството несъмнено доставя дълбоки, ценни възгледи върху тези неща, то все пак не е абсолютно необходимо. Един правилен, здрав поглед, насочен към самия себе си, може да ни достави точното чувство за това, което са математическите закони, за това, което са в действителност звукът и цветът.
към текста >>
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да п
ред
чувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Но това не бе разбрано. Научната мисъл от нашата епоха е още твърде много обзета от идеите на Лок и неговите подобни. То не можа да бъде разбрано нито в 1911 година, когато на Конгреса по философия в Болоня аз го изложих подробно. Аз положих усилия да покажа, как, през време на съня, духовното същество на човека, въпреки че одушевява и прониква то физическото тяло, остава по своята природа независимо от него.
Когато човек стига до там, да почувствува тази вътрешна свобода на духовната същност, той може да предчувствува, как през време на съня душата и духът изпитват действително това, което са зеленият и жълтият цвят, звукът сол и до диез, усещането на топло и студено, киселият и сладкият вкус.
Обаче векът на науката не искаше едно познание на човека основано на духовната действителност.
към текста >>
Същото зло се изявява в други схващания; незнаейки, че човекът притежава в себе си вроденото чувство на трите измерения на пространството, живото чувство на математиките, хората не можаха да знаят също, че той е п
ред
и всичко едно духовно същество, именно за това, че има способността да живее вътрешно хоризонталната посока, посоката наляво и надясно, чрез симетрично движение на неговите ръце; също и чувството за посоката отп
ред
назад и това за посоката нагоре.
Същото зло се изявява в други схващания; незнаейки, че човекът притежава в себе си вроденото чувство на трите измерения на пространството, живото чувство на математиките, хората не можаха да знаят също, че той е преди всичко едно духовно същество, именно за това, че има способността да живее вътрешно хоризонталната посока, посоката наляво и надясно, чрез симетрично движение на неговите ръце; също и чувството за посоката отпред назад и това за посоката нагоре.
към текста >>
Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното п
ред
ните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст.
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите.
Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст.
Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>
Следователно, спо
ред
това схващане човекът няма междучелюстна кост.
Един забележителен пример за това е въпросът за горната челюст, за тази кост, в която са хванати зъбите. Твърдеше се, че у човека тя е съставена само от едно парче; напротив у животното предните зъби отговарят на една междинна кост, от двете страни на която се намира истинската кост на горната челюст.
Следователно, според това схващане човекът няма междучелюстна кост.
към текста >>
Той чувствуваше п
ред
и всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост. Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки.
Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото.
Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух. Ако откривайки съществуването на междучелюстната кост у човека, Гьоте го приближи до животното по външната страна на неговото същество, той направи това за да изтъкне по-добре това, което го различава дълбоко, съществено от животното.
към текста >>
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противоположност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните с
ред
и.
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противоположност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните среди.
Напротив, и като едно последствие от всичко, което беше донесъл 15-ия век, в 20-ия век се прояви стремежът за приближаване на човека към животното, не за да се търси подробните точки, които ги различават едно от друго, а за да се покаже тяхното дълбоко родства. Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
към текста >>
Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те п
ред
ставят като завършек на животинската серия.
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани! Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света.
Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия.
Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>
Така, въпреки огромния нап
ред
ък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Така, въпреки огромния напредък, който с право се счита като едно чудесно завоюване на човечеството, трябва да признаем, че научните теории можаха да се родят и да се разпространят само благодарение но това, че те не познаваха човешкото същество; когато се изучава това човешко същество чрез методите на експерименталните науки, учените не виждат, колко много са се отдалечили действително от него.
Например, у ентусиазирани материалисти от 20-ия век намираме това мнение, че човекът не може да претендира, че е от духовно естество, защото всичко, което в него ни изглежда като духовно, не е в действителност освен едно действие на външни на него явления, които трябва да търсим в пространството или във времето. Описва се начинът, по който светлината, т.е. етерът, действува върху него, как трептенията на този етер се разпространяват в нервите, как също външният въздух прониква в него чрез дишането и пр... И от всичко това се прави следният извод: човекът е чувствителен към най-малкото повишение, към най-малкото понижение на температурата. Той е подложен на всички причини, които действуват върху неговите нерви. Той е едно същество, което зависи от най-малкото налягане на атмосферата.
към текста >>
Това, което изложих п
ред
Вас, трябва да бъде проследено по цялата продължителност на развитието на научната мисъл от 15-то столетие насам, ако искаме да можем да намерим неговите съществени точки.
Това, което изложих пред Вас, трябва да бъде проследено по цялата продължителност на развитието на научната мисъл от 15-то столетие насам, ако искаме да можем да намерим неговите съществени точки.
В своята младост Гьоте се интересуваше много от научните работи на своите съвременници. Той страстно ги изучаваше, но не прие направо всички, което те донесяха, защото чувствуваше, че навсякъде се пренебрегваше човекът. Но той имаше инстинктивното чувство за това, което е човешкото същество в неговата цялост. Така той се бунтуваше против научните идеи навсякъде, където ги срещаше. За да разберем добре развитието, което модерната мисъл е изминала от 15-ия век насам, трябва да я сравним със схващанията на Гьоте.
към текста >>
Да п
ред
положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода.
Това не трябва да се взема като една критика на научните теории; то е просто едно описание.
Да пред положим, че искайки да си служим с водата, някой казва: тази вода не ми подхожда такава, каквато е тя; аз искам да отделя кислорода от водорода.
Констатирайки, че той прави химически анализ на водата, аз ни най-малко не критикувам неговото поведение, не му казвам: това е погрешно, водата трябва да бъде оставена такава, каквато е. Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът.
към текста >>
Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил п
ред
варително отделен и в която е останал само водородът.
Водата не може да се състои само от водород. Също така, аз нямам намерение да критикувам, когато констатирам, че от 15-то столетие насам научната мисъл е отделила човека от живата вселена, както нашият химик отделя водорода от кислорода, задържайки само това, от което тя имаше нужда, за да създаде една наука на природата, от която липсва човекът. Да се говори така, това не значи да критикува, а просто да се характеризира. Модерният учен е изучил една природа, от която е изключен човекът, също както нашият химик искаше да си служи с една вода, от която би бил из влечен кислородът. Това трябва да се разбере много добре, за да не изпаднем в грешката, да искаме да познаем човешкото същество служейки си със сетивните експериментални методи.
Това би било невъзможно, както не би било възможно да изследваме кислорода в една вода, от която той е бил предварително отделен и в която е останал само водородът.
към текста >>
22.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това разп
ред
еление ще ни позволи да разберем по-добре пътя следван в съвременната епоха от научните схващания.
Нека разглеждане отново набързо, кои са различните елементи, от които ни се явява съставен човекът. Антропософията допуска съществуването на едно физическо тяло, на едно етерно тяло, на едно астрално тяло на един Аз.
Това разпределение ще ни позволи да разберем по-добре пътя следван в съвременната епоха от научните схващания.
към текста >>
Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отп
ред
назад.
Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад.
Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението. Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма. Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха. Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие.
към текста >>
Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към оп
ред
елено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха.
Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад. Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението. Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма.
Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха.
Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате.
към текста >>
П
ред
ставете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие.
Ние видяхме вече, че изпитваме именно това, което са трите измерения на пространството, посоката от дясно наляво, от горе надолу, отпред назад. Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението. Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма. Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха. Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката.
Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие.
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават.
към текста >>
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате оп
ред
елено впечатление за неговото тегло.
Придвижването в пространството на нашето физическо тяло ни дава опитността за движението. Но освен това ние изпитваме и други усещания, например усещането на тегло, на тежест, поне до известна степен на интензивност, въпреки че под една малко различна форма. Когато хората още имаха живото усещане за тези неща, те се чувствуваха насочени към определено изучаване, за което е изчезнал напълно вкусът в модерната научна епоха. Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие.
Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло.
Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате. Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин. Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта.
към текста >>
Следователно оп
ред
елени сили действуващи в човешкото същество са по необходимост неутрализирани от диаметрално противоположни дейности, както вече изложих в сказките, в които описах аналогията съществуваща между човешкото същества и животът на сезоните.
Следователно определени сили действуващи в човешкото същество са по необходимост неутрализирани от диаметрално противоположни дейности, както вече изложих в сказките, в които описах аналогията съществуваща между човешкото същества и животът на сезоните.
Във всеки случай, дали се касае за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания, съзнанието за които ни е доставено от нашето физическо тяло.
към текста >>
Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си п
ред
ставят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото.
Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото.
Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество.
към текста >>
Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си п
ред
ам оп
ред
елена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам п
ред
мене да пълзи някакво животно.
Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него.
Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно.
Човекът чувствуваше скоростта на камъка, защото се чувствуваше сам обхванат от същото движение в момента, когато го виждаше да пада.
към текста >>
Най-важната точка установена от този закон е тази, че той оп
ред
еля пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането.
Всъщност Галилей откри закона на падането на телата.
Най-важната точка установена от този закон е тази, че той определя пътя, който един падащ камък изминава в първата секунда на падането.
В миналото към виждането на падащия камък хората са прибавяли впечатлението на скоростта, които те самите биха получили, ако искаха да бягат също така бързо. Галилей наблюдава падащия камък. Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди.
към текста >>
Той чисто и просто измерва оп
ред
елено външно явление, което няма вече нищо общо със самия наблюдател, което става съвършено чуждо за него.
Но той няма вече вътрешна та опитност на падането. Той се задоволява да измери дължината на изминатия от камъка път, в едно пространство станало външно, през време на първата секунда на падането. Камъкът падайки с едно ускорено движение, той измерва също и изминатия път, в следващите секунди. Но важното остава това, което става през първата секунда. Следователно Галилей изоставя интимната опитност, личната опитност.
Той чисто и просто измерва определено външно явление, което няма вече нищо общо със самия наблюдател, което става съвършено чуждо за него.
Отрязването на наблюдаваното явление от съществото, което го наблюдава, става толкова абсолютно, че това последното забравя, че би могло само да има една вътрешна, интимна опитност за него.
към текста >>
По този начин в началото на 15то столетие се проявява една опозиция срещу Аристотел, когото цялото С
ред
новековие беше считало за върховен научен авторитет, опозиция която се явява у всички нап
ред
нали духове.
По този начин в началото на 15то столетие се проявява една опозиция срещу Аристотел, когото цялото Средновековие беше считало за върховен научен авторитет, опозиция която се явява у всички напреднали духове.
към текста >>
Естествено, ако наблюдателят би си п
ред
ставил, че самият той е на мястото на падащия п
ред
мет, той би по чувствувал зад физическата необходимост едно лично чувство на скоростта, един жив тласък, не една фатална сила повличаща го в посоката на падането.
Естествено, ако наблюдателят би си представил, че самият той е на мястото на падащия предмет, той би по чувствувал зад физическата необходимост едно лично чувство на скоростта, един жив тласък, не една фатална сила повличаща го в посоката на падането.
Той би мислил много повече за вътрешното движение, което изпълнява, отколкото за факта, че е увлечен. Ето защо по времето на Аристотел силата привличаща тела та, гравитацията, беше нещо, което имаше за човешкото схващане едно действително значение.
към текста >>
Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само оп
ред
елила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения.
Той ни дава още една чисто отвлечена, математическа идея за нещата; не отделя още напълно човека от външния свят.
Когато четем съчиненията на Коперник, имаме ясно впечатлението, какво той още чувствува, че древната астрономия, чиито сложни фигури се опитваха да възпроизведат движенията на слънчевия свят, беше не само определила последователните положения на планетите, но че тя имаше чувството за това, което човекът може да изпита участвувайки вътрешно във всички техни движения.
към текста >>
Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в оп
ред
елено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност.
Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го.
По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма.
към текста >>
Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени спо
ред
квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела.
Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела.
Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н.
към текста >>
Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си п
ред
ставят, че действуват оп
ред
елени сили.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество.
Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили.
Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят. Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
към текста >>
Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази п
ред
положена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
Ето следователно едно чисто изчисление внесено в картината, изчисление, което никак не държи сметка за човешкото същество. У Коперник и у Кеплер това не беше още така; обаче Нютон построява обективно една отвлечена система, в която не остава да съществува вече нищо от вътрешната дейност на човешкото същество. Теглят се линии в посоката, в която се гледа, линии, по които учените си представят, че действуват определени сили. Те не виждат тези сили, а трябва да ги прибавят.
Естествено, докато се вярва в това нещо, казва се, че съществуването на тази предположена сила е обосновано; когато не се вярва вече в него, казва се, че това е една утопия.
към текста >>
Но когато са поглеждали вътре в себе си и са се запитвали, как трябва да чувствуват в собственото си същество четирите елемента, те са намирали в етерното тяло пос
ред
ника, който им доставяше тази опитност, с помощта на непрестанното движение на течностите на организма* /* Етерното тяло е свързано с дейността на течностите в организма и още повече със секрециите на жлезите/.
Но когато са поглеждали вътре в себе си и са се запитвали, как трябва да чувствуват в собственото си същество четирите елемента, те са намирали в етерното тяло посредника, който им доставяше тази опитност, с помощта на непрестанното движение на течностите на организма* /* Етерното тяло е свързано с дейността на течностите в организма и още повече със секрециите на жлезите/.
към текста >>
Черната жлъчка п
ред
ставляваше земята, слюзите течния елемент; на въздуха отговаряше всичко, което участвува в процесите на дишането, най-после топлината отговаряше кръвта.
Черната жлъчка представляваше земята, слюзите течния елемент; на въздуха отговаряше всичко, което участвува в процесите на дишането, най-после топлината отговаряше кръвта.
В течностите, във всичко, което се движи през организма, хора та намираха по този начин елементите на външния свят.
към текста >>
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията п
ред
полагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят.
Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките. Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони.
към текста >>
Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си п
ред
ставят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло. Тя казва: когато две тела се съединяват, за да образуват едно трето, което може да има свойства и състояния съвършено различни от тези на неговите съставни части, явно е, че става нещо. Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации.
Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване.
Прибягва се към съвършено външни схващания. Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от атоми; кислородът също; атоми или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други. И това е всичко. Забравена е била вътрешната опитност, но химикът е по-малко напреднал от физика, който поне може да измери нещо, да преброи, да претегли /защото в крайна сметка физиката винаги завършва с изчисления от този род/; химиците са принудени да се придържат към хипотези. И днес още случаят е такъв с химията.
към текста >>
Забравена е била вътрешната опитност, но химикът е по-малко нап
ред
нал от физика, който поне може да измери нещо, да преброи, да претегли /защото в крайна сметка физиката винаги завършва с изчисления от този род/; химиците са принудени да се придържат към хипотези.
Но ако човек не остане при най-простите и най-удобни идеи, той трябва да признае, че наистина не знае нещо особено много върху това, което става в химическите комбинации. Водата е в действителност съставено от кислород и водород; химиците си представят тези две съставни части свързани една с друга по някакъв начин; но те нямат и най-малката идея, и най-малкото вътрешно чувство за начина, по който се осъществява това свързване. Прибягва се към съвършено външни схващания. Водородът, казва се, е съставен от молекули или, ако щете, от атоми; кислородът също; атоми или молекули се смесват, остават свързани, прикачени едни към други. И това е всичко.
Забравена е била вътрешната опитност, но химикът е по-малко напреднал от физика, който поне може да измери нещо, да преброи, да претегли /защото в крайна сметка физиката винаги завършва с изчисления от този род/; химиците са принудени да се придържат към хипотези.
И днес още случаят е такъв с химията. Стъкмените теории относно дълбоката природа на химическите явления и съединения не са всъщност нещо друго освен хипотези. /Виж рис. №6 /.
към текста >>
За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със с
ред
ствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение.
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло положението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления. Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление. Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време.
За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение.
Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин. Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи.
към текста >>
Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която п
ред
полагаме за неподвижна.
Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича. Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин. Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи.
Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която предполагаме за неподвижна.
Но затова необходимо е аз самият да играя една роля в изучаването на явлението, да насочвам неговите фази, да участвувам още, колкото и малко, чрез една вътрешна опитност.
към текста >>
Ако в същия случай стигаме до там, да се абстрахираме напълно от човека, получаваме същия резултат, било че п
ред
метът е този, който се придвижва по отношение на стената, било че стената е тази, която се придвижва по отношение на п
ред
мета в противоположна посока.
Ако в същия случай стигаме до там, да се абстрахираме напълно от човека, получаваме същия резултат, било че предметът е този, който се придвижва по отношение на стената, било че стената е тази, която се придвижва по отношение на предмета в противоположна посока.
Невъзможно е да решим, дали стената е тази, която се движи, или предметът. И фактически стигаме до същите изчисления при едната както и при другата хипотеза. /Виж рис. №7/.
към текста >>
Невъзможно е да решим, дали стената е тази, която се движи, или п
ред
метът.
Ако в същия случай стигаме до там, да се абстрахираме напълно от човека, получаваме същия резултат, било че предметът е този, който се придвижва по отношение на стената, било че стената е тази, която се придвижва по отношение на предмета в противоположна посока.
Невъзможно е да решим, дали стената е тази, която се движи, или предметът.
И фактически стигаме до същите изчисления при едната както и при другата хипотеза. /Виж рис. №7/.
към текста >>
Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, п
ред
ставлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
Поради факта, че участвувам вече вътрешно в движението, аз изгубвам възможност да разбера, да схвана това движение. Тази констатация може да се разпростре върху множество физически явления. Поради това, че са се отказали от всяко вътрешно общение с фактите, хората се намират сега в невъзможност да ги свържат и чрез най-малкия мост с човешкото същество. Когато аз самият тичам, аз не се питам, дали аз съм, кой то тичам, или земята е тази, която се движи под моите крака, в противоположната посока. Но когато гледам едно друго лице да бяга, моето наблюдение, напълно външно, е същото, независимо дали това лице е, което наистина тича, или пък земята се придвижва.
Това положение, до което е стигнал пътят следван от човешкия дух, представлява в нашата епоха отмъщението на духа на вселената, откупът, който заплащаме, че сме изолирали човека от света на явленията.
към текста >>
Тази е основата на теорията на относителността, п
ред
назначена да обърне теориите на Нютон.
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението.
Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон.
Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>
Тази теория на относителността идва в п
ред
видения час от съдбата.
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението. Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон.
Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата.
Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>
23.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се
ред
уват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път.
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме п
ред
съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разп
ред
елението на съществата и нещата в природата.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно.
към текста >>
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от п
ред
анието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот.
Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-нап
ред
в историята, за да виждаме в тях по-ясно.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот.
Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно.
Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие п
ред
и нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разп
ред
елението на царствата в природата.
Сега аз нямам намерение да разглеждам проблемите, които съществуването на този последния повдига. Ще констатирам просто, че когато изучаваме неговите идеи, ние сме заставени да търсим техния произход в едно още по-далечно минало от това, в което той е живял.
Ние трябва да проследим неговия път само с помощта на Духовната наука, за да стигнем най-после, във 2-то и 3-то хилядолетие преди нашата ера, за да стигнем до една съвкупност от дълбоки възгледи, отдавна изгубени, но от които още намираме един отзвук у Йоханес Скотус Еригена и неговите съчинения върху разпределението на царствата в природата.
към текста >>
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си п
ред
стави заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно.
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно.
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
към текста >>
И когато проследим по този начин идеите п
ред
адени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през С
ред
новековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
В съчиненията на схоластиците още намираме, ако не се спираме при тяхната отблъскваща форма поради нейния догматизъм, много дълбоки идеи върху начина, по който човек може да си представи заобикалящия го свят; и ние виждаме, че тези идеи са почерпени от източника на едно познание същевременно сетивно и свръхсетивно.
И когато проследим по този начин идеите предадени по традиция от Аристотел насам, който е кондензирал древното познание стигнало до нас в една логическа система, нелишена и тя от педантизъм, ние имаме същото впечатление; възгледи още дълбоки през Средновековието са били подемани от следващите столетия и са били все по-малко и по-малко разбирани.
към текста >>
В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в п
ред
идущите сказки.
Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани.
В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки.
към текста >>
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си п
ред
авали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
към текста >>
Така схемата, която вчера Ви п
ред
ставих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка.
Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка.
Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз. Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата. Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления. Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
към текста >>
Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на с
ред
ата.
Така схемата, която вчера Ви представих, може да бъде също така добре изследва на и от историческа гледна точка. Днес науката на посвещението отново ни учи, че човекът притежава едно физическо тяло, едно етерно тяло, едно астрално тяло и един Аз.
Както вече видяхме, на основата на древното посвещение е имало едно вътрешно усещане на физическото тяло, на движението, на трите измерения на пространството, на физическите и химически промени на средата.
Това можем да наречем опитност на съществуващите в човека физически явления. Само тази опитност позволява да имаме едно физическо знание, една физическа наука за човешкото същество.
към текста >>
Те почиват върху вътрешната опитност от една страна, и върху п
ред
анието от друга страна.
Нещо аналогично става и за химията, за която хората също са имали едно вътрешно усещане; те са възприемали живота на течностите в човешкото тяло. През първите столетия на нашата ера, както видяхме, Гален описваше човешкото същество под тази форма: в човека, казваше той, има една черна жлъчка, която се движи из течностите, има кръв, слузи и обикновена жлъчка, бяла или жълта; благодарение на взаимодействията, които тези течности упражняват едни върху други, човекът се развива и живее. Гален не е стигнал до тези познания употребявайки нашите модерни научни методи.
Те почиват върху вътрешната опитност от една страна, и върху преданието от друга страна.
Даже това, което черпи от източника на преданията и за което той няма едно непосредствено чувство, хората от миналото са го чувствували, живели са го вътрешно.
към текста >>
Даже това, което черпи от източника на п
ред
анията и за което той няма едно непос
ред
ствено чувство, хората от миналото са го чувствували, живели са го вътрешно.
Нещо аналогично става и за химията, за която хората също са имали едно вътрешно усещане; те са възприемали живота на течностите в човешкото тяло. През първите столетия на нашата ера, както видяхме, Гален описваше човешкото същество под тази форма: в човека, казваше той, има една черна жлъчка, която се движи из течностите, има кръв, слузи и обикновена жлъчка, бяла или жълта; благодарение на взаимодействията, които тези течности упражняват едни върху други, човекът се развива и живее. Гален не е стигнал до тези познания употребявайки нашите модерни научни методи. Те почиват върху вътрешната опитност от една страна, и върху преданието от друга страна.
Даже това, което черпи от източника на преданията и за което той няма едно непосредствено чувство, хората от миналото са го чувствували, живели са го вътрешно.
към текста >>
Техните знания са се п
ред
авали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма.
Но Хераклит беше един холерик, който чувствуваше да гори в него един вечен огън. И той откриваше света в зависимост от своето вътрешно чувство. В същото време с тях живееха други духове, които бяха проникнали по-дълбоко в природата на нещата, които знаеха повече от тях, но историята не е запазила техните имена.
Техните знания са се предавали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма.
Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото. Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности. Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
към текста >>
Това разп
ред
еление на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото.
Но Хераклит беше един холерик, който чувствуваше да гори в него един вечен огън. И той откриваше света в зависимост от своето вътрешно чувство. В същото време с тях живееха други духове, които бяха проникнали по-дълбоко в природата на нещата, които знаеха повече от тях, но историята не е запазила техните имена. Техните знания са се предавали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма.
Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото.
Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности. Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
към текста >>
Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели спо
ред
вътрешните опитности.
Но Хераклит беше един холерик, който чувствуваше да гори в него един вечен огън. И той откриваше света в зависимост от своето вътрешно чувство. В същото време с тях живееха други духове, които бяха проникнали по-дълбоко в природата на нещата, които знаеха повече от тях, но историята не е запазила техните имена. Техните знания са се предавали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма. Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото.
Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности.
Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непос
ред
ствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
И той откриваше света в зависимост от своето вътрешно чувство. В същото време с тях живееха други духове, които бяха проникнали по-дълбоко в природата на нещата, които знаеха повече от тях, но историята не е запазила техните имена. Техните знания са се предавали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма. Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото. Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности.
Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
към текста >>
Размислете малко за непос
ред
ственото познание, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления.
Размислете малко за непосредственото познание, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления.
Те съставляваха така да се каже част от тях и не бяха просто описание на една съществуваща вън от човека природа. Това беше една живяна физика, една живяна химия.
към текста >>
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм спо
ред
това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, спо
ред
това, дали беше ден или нощ.
В миналото човекът чувствуваше цялата вселена да действува в неговото действие на ходене; той чувствуваше дейността на течностите на организма в себе си, техния сменящ се ритъм според това, дали се печеше през лятото на слънцето или дишаше студения зимен въз дух, според това, дали беше ден или нощ.
Той живееше вътрешно, в себе си както и в света, физическите и химическите явления. Така в общение с вселената той чувствуваше да живеят в него мисълта, чувството, волята си. Това, което в миналото беше обект на психологията, живееше в астралното тяло, в душевното същество на човека, с една реч, беше неделимо от него.
към текста >>
Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непос
ред
ствено за физическите закони, които царуват в природата.
Когато човек имаше чувството за своето физическо тяло, той същевременно имаше усещането непосредствено за физическите закони, които царуват в природата.
Също така опитността за етерното тяло му даваше същевременно познанието на течния организъм. И когато възприемаше така отвътре астралното тяло, той влизаше в допир с всичко, което в човешкото тяло е въздух, газ. Защото човекът не е съставен само от твърдо и течно вещество; той е също така едно газообразно, въздухообразно същество. Ние вдишваме и издишваме въздуха. В миналото съдържанието на душата се намираше в особена връзка с тези движения на въздуха в нас.
към текста >>
Извиквайки п
ред
съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Той регулираше своето дихание, за да постигне напредък в своята мисъл. Той знаеше, че мисъл, чувство, воля, не са призраци без състоятелност, както хората днес вярват, а са тясно свързани с външната природа както и с човешката природа, особено чрез дишане то. Ако физиката и химията бяха изхвърлени вън от човешкия организъм, психологията бе погребана в него, но лишена от сетивен елемент, който и съответствуваше, въздуха. По същия начин пневматологията бе отделена от топлината. Така чувствуването на Аза стана неясно и слабо, каквото то е днес.
към текста >>
Той регулираше своето дихание, за да постигне нап
ред
ък в своята мисъл.
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Той регулираше своето дихание, за да постигне напредък в своята мисъл.
Той знаеше, че мисъл, чувство, воля, не са призраци без състоятелност, както хората днес вярват, а са тясно свързани с външната природа както и с човешката природа, особено чрез дишане то. Ако физиката и химията бяха изхвърлени вън от човешкия организъм, психологията бе погребана в него, но лишена от сетивен елемент, който и съответствуваше, въздуха. По същия начин пневматологията бе отделена от топлината. Така чувствуването на Аза стана неясно и слабо, каквото то е днес.
към текста >>
Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните п
ред
ания.
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съзнанието.
Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните предания.
И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания.
към текста >>
И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези п
ред
ания.
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съзнанието. Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните предания.
И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания.
към текста >>
При Яков Бьоме имаме непос
ред
ственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно.
При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно.
Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания. В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните. Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни. Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
към текста >>
Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните п
ред
ания.
При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно.
Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания.
В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните. Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни. Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
към текста >>
В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал п
ред
себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той п
ред
чувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните.
При Яков Бьоме имаме непосредственото впечатление, че става въпрос за един обикновен човек, който черпи своите познания от източници, които днес не мога да опиша по-подробно. Ако той е така мъчно разбираем, това е защото изразява много несръчно своите идеи, идеи и чувства много стари, които са стигнали до него по пътя на народните предания.
В същата епоха един Джордано Бруно се приспособяваше към новата фаза на човешкото развитие; ние ясно чувствуваме, че Яков Бьоме е имал пред себе си много стари съчинения, изчезнали днес; през техните своебразни, несръчни, непълни изрази той предчувствува една идея, един дух, който се опитва да намери отново мъдростта на древните.
Той постига това много трудно, ето защо неговите изрази са толкова непохватни. Само благодарение на своята вътрешна сила той може да намери отново древното познание през толкова изопачени текстове.
към текста >>
На
ред
с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената.
Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията. И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка. Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос. Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>
И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на С
ред
новековието наистина заслужава подигравка.
Наред с духове като Парацелзий и Яков Бьоме, които са като закъснели свидетели на една минала епоха, през 15-то, 16-то, 17-то столетия, ако вземем под внимание езотеричното течение на човешката мисъл, виждаме, разглеждайки го в светлината на науката на посвещението, че хората не познават вече нищо от дълбоките основи на вселената. Физиката и химията са станали външни науки, хората започват вече да очернят алхимията.
И това с известно право, защото това, което остава от алхимията на Средновековието наистина заслужава подигравка.
Психологията е скъсала с природата, и пневматологията, или наука на духа, се е превърнала почти в нищо. Древното знание е изгубено; не остават вече, от една страна, освен външните науки, изолирани от човека, а от друга страна една душа, в която царува хаос. Всички усилия на човека към познание явно правят да се яви това положение.
към текста >>
Спо
ред
това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух.
Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация.
Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци. Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>
През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите п
ред
шественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората.
През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци.
Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука. От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>
И в този чувал хората тъпчат всички нови п
ред
стави.
И в този чувал хората тъпчат всички нови представи.
В 17ия век науката не е още добре развита. Тя е сведена до доста неясни идеи върху ферментациите и други явления от този род, идеи, които произволно се прилагат към човешкото същество. Тази беше целта на това, което се нарича ятрохимическа школа */* Медицинско схващане, което свежда всички жизнени явления и терапевтиката до химически действия/.
към текста >>
Днес вече не си п
ред
ставят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения.
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание. Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия.
Днес вече не си представят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения.
Без съмнение, тези органи действително съществуват. Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото тяло; всичко останало е течно. Човекът е една течна колона.
към текста >>
Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с оп
ред
елени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела.
Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с определени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела.
И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото тяло. Ако бихме искали да го представим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други.
към текста >>
И въпреки това, анатомическите картини п
ред
ставят само една десета от човешкото тяло.
Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с определени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела.
И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото тяло.
Ако бихме искали да го представим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други.
към текста >>
Ако бихме искали да го п
ред
ставим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други.
Хората не са забравили този факт като факт; но те са възприели един метод на работа, който не държи никаква сметка за него, който не знае, че нашето физическо същество е съставено в по-голямата си част от течности, в които се къпят материалните органи с определени очертания, от които навсякъде намираме репродукции; репродукция, която по необходимост извиква, особено у незнаещите, идеята, че човекът е сведен до тази маса от твърди тела. И въпреки това, анатомическите картини представят само една десета от човешкото тяло.
Ако бихме искали да го представим изцяло, би трябвало да нарисуваме около тези органи, стомах, черен дроб и пр., едно непрестанно и безкрайно разнообразно течение от течности, които се примесват, комбинират се едни други.
към текста >>
Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, с
ред
който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр.
Това познание е започнало да се изгубва наистина през 18-то столетие и учените започнаха да вземат под внимание само твърдите части.
Те считаха тялото като един конгломерат от твърди органи, сред който всичко се подчинява на механически закони; органите са сравнени със смукателни или тласкащи помпи и пр.
Човешкото тяло се превърна в една машина.
към текста >>
Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, п
ред
назначен да възприема тяхното движение.
Така от ятрохимическото схващане, което искаше да обясни тялото чрез химически процеси, учените се плъзнаха в ятромеханическата школа и даже в една ятроматематическа школа. Сърцето е вече само една истинска помпа, която смучи кръвта и я изтласква в организма.
Забравено бе, че в действителност органическите течности имат свой собствен живот, въз основа на който те се движат и че сърцето не е друго освен един сетивен орган, предназначен да възприема тяхното движение.
Хората вземат нещата от към лошата страна и правят по този начин от сърцето един механизъм, какъвто то е и днес за по-голяма част от физиолозите и лекарите.
към текста >>
Защото човекът, който физиологията или анатомията ни п
ред
ставят, не е в действителност освен едно построение на духа съобразно законите на физиката.
Така е още и днес.
Защото човекът, който физиологията или анатомията ни представят, не е в действителност освен едно построение на духа съобразно законите на физиката.
към текста >>
С психологията нещата не вървят вече така добре, и хората са като загубени с
ред
отвлеченостите.
Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до съзнанието за свободата. Научният багаж, който той е натрупал, подхожда само на природата, особено на физическата природа.
С психологията нещата не вървят вече така добре, и хората са като загубени сред отвлеченостите.
Още веднъж, нещата трябваше да стигнат до тук, за да могат от друга страна хората да се пробудят към чувството за свобода, към едно морално схваща не за света, основано върху личността. Ние не бихме могли да разберем развитието на съвременните науки, ако не го разглеждаме като коренативна чувството за свобода и за всички морални и религиозни схващания, които са свързани с него.
към текста >>
От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния живот всеки духовен елемент, п
ред
вижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им.
Това ни обяснява в теориите измислени от един Хобс или един Бейкън невъзможността да се свърже човешкото същество с духа, който одушевява вселената.
От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния живот всеки духовен елемент, предвижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им.
И когато говори за едно съзнание за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
към текста >>
Трябва да проследим с поглед всички течения, които го носят, за да стигнем да намерим отново с
ред
тях смисъла на неговото развитие.
Човечеството не се развива по една права линия, по една проста линия.
Трябва да проследим с поглед всички течения, които го носят, за да стигнем да намерим отново сред тях смисъла на неговото развитие.
към текста >>
24.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Физическото тяло отговаря на това, което има най-малко значение в организма: органите с оп
ред
елени, точни очертания.
Материята на една тема като нашата е неизчерпаема; ние постоянно можем да разширяваме и задълбочаваме нейното изучаване. Но тъй като трябва да си поставим една граница, налага се да се задоволим да дадем някои указания върху метода, който трябва да следваме. Аз ще се постарая да допълня направленията, които бяха дадени, по такъв начин, че да може да се направи един извод, едно заключение. Изхождайки още веднъж от данните на Духовната наука, нека припомним, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, чиято природа отговаря на тази на душата, и Аз.
Физическото тяло отговаря на това, което има най-малко значение в организма: органите с определени, точни очертания.
Много по-голямо е значението на това, което е подчинено на етерните сили, т.е. на течностите на организма, обхванати непрестанно в едно течение на постоянно нови комбинации и примесвания.
към текста >>
Същото беше още положението в епохата на алхимиците от С
ред
новековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло.
Същото беше още положението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло.
Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали съзнание, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия. Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света.
към текста >>
В п
ред
идущата сказка видяхме, че в миналото човекът е чувствувал в цялото си същество едно движение, каквото е това на падането на телата, и е оценявал това движение в зависимост от личното чувство.
В предидущата сказка видяхме, че в миналото човекът е чувствувал в цялото си същество едно движение, каквото е това на падането на телата, и е оценявал това движение в зависимост от личното чувство.
към текста >>
За да се съединим отново с него, трябва да намерим с
ред
ството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен п
ред
мет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Ние виждаме движението Общо взето ние правим да изчезне скоростта по едни елегантен начин, изразявайки я с една диференциала. Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас.
За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>
Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на п
ред
мета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас. За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>
Когато виждаме едно тяло да се движи в пространството и изразяваме това движение чрез едно
ред
уване на различни положения, ние оставаме в отвлечеността.
Чрез това науката ще се върне отново в областта на действителността.
Когато виждаме едно тяло да се движи в пространството и изразяваме това движение чрез едно редуване на различни положения, ние оставаме в отвлечеността.
Обаче, когато напротив чувствуваме тласъка, който му предава определена скорост, ние имаме работа с една действителност, с нещо, което наистина е част от тялото в движение. Да се казва за едно движещо се тяло, че то променя положение, това не ни позволява да го познаем в нищо; но да се каже, че едно тяло притежава в себе си известна скорост, това значи вече да говорим за едно качество, което му е присъщо.
към текста >>
Обаче, когато напротив чувствуваме тласъка, който му п
ред
ава оп
ред
елена скорост, ние имаме работа с една действителност, с нещо, което наистина е част от тялото в движение.
Чрез това науката ще се върне отново в областта на действителността. Когато виждаме едно тяло да се движи в пространството и изразяваме това движение чрез едно редуване на различни положения, ние оставаме в отвлечеността.
Обаче, когато напротив чувствуваме тласъка, който му предава определена скорост, ние имаме работа с една действителност, с нещо, което наистина е част от тялото в движение.
Да се казва за едно движещо се тяло, че то променя положение, това не ни позволява да го познаем в нищо; но да се каже, че едно тяло притежава в себе си известна скорост, това значи вече да говорим за едно качество, което му е присъщо.
към текста >>
Но ако зная, че той е одушевен от силната воля да нап
ред
ва бързо, аз вече зная нещо за негова сметка.
Когато наблюдавам един човек, който се придвижва, аз не зная още нищо за него.
Но ако зная, че той е одушевен от силната воля да напредва бързо, аз вече зная нещо за негова сметка.
Следователно аз трябва да имам възможност да внеса в моите представи нещо, което наистина да бъде живо в това тяло, или вътре в изучавания предмет. Това е вярно, било че говоря за атоми или не говоря за такива; но ако говорим за тях, същественото е да виждаме в тях порива на скорост.
към текста >>
Следователно аз трябва да имам възможност да внеса в моите п
ред
стави нещо, което наистина да бъде живо в това тяло, или вътре в изучавания п
ред
мет.
Когато наблюдавам един човек, който се придвижва, аз не зная още нищо за него. Но ако зная, че той е одушевен от силната воля да напредва бързо, аз вече зная нещо за негова сметка.
Следователно аз трябва да имам възможност да внеса в моите представи нещо, което наистина да бъде живо в това тяло, или вътре в изучавания предмет.
Това е вярно, било че говоря за атоми или не говоря за такива; но ако говорим за тях, същественото е да виждаме в тях порива на скорост.
към текста >>
Химията е още твърде малко нап
ред
нала за това.
Ще се запитаме, как да стигнем до този резултат? На този въпрос може да се отговори поне за това, което се отнася за физиката.
Химията е още твърде малко напреднала за това.
За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно съзнание за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от вътрешното чувство са се превърнали във външни науки. Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично. До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп.
към текста >>
Трябва да си кажем: да п
ред
положим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично.
Ще се запитаме, как да стигнем до този резултат? На този въпрос може да се отговори поне за това, което се отнася за физиката. Химията е още твърде малко напреднала за това. За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно съзнание за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от вътрешното чувство са се превърнали във външни науки.
Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично.
До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта. Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание.
към текста >>
Когато започвам да мисля спо
ред
законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта.
За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно съзнание за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от вътрешното чувство са се превърнали във външни науки. Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично. До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп.
Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта.
Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание. Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта. Това именно съставлява и величието на съвременната наука. Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните. Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото.
към текста >>
Би било безумие да вярваме, когато имаме п
ред
очите си един мъртъв труп, че той е бил винаги в състоянието, в което го виждаме.
Природата не е била винаги един мъртъв труп в очите на човека.
Би било безумие да вярваме, когато имаме пред очите си един мъртъв труп, че той е бил винаги в състоянието, в което го виждаме.
Чрез самия факт, че признавам в него един мъртъв труп, аз допускам, че някога той е бил един жив организъм. Природата, за съвременната наука, която я е обхванала в схващанията и идеите на днешната физика, не е вече освен един мъртъв труп.
към текста >>
Физиката и химията не ще свършат до нищо, ако не минат през пос
ред
ничеството на едно познание на човешкото същество съобразно с действителността.
Абсолютно невъзможно е да намерим отново чувството за скоростта, ако се придържаме към наблюдението на движението, докато обръщаме и преобръщаме диференциалите. Трябва да се върнем отново към човека. Трябва да го разгледаме отвън, да изучим неговото физическо тяло и да си дадем сметка, че именно в това тяло и особено в неговите вътрешни елементи, ние ще намерим началното състояние на всичко, което е жива действителност в природата. В неговия физико-етерен организъм трябва да търсим първоначалното състояние на природата.
Физиката и химията не ще свършат до нищо, ако не минат през посредничеството на едно познание на човешкото същество съобразно с действителността.
към текста >>
Духовната наука е тази, която ще бъде призвана да допълни естествените науки, спо
ред
необходимостите на бъдещето.
Това, което трябва да изучаваме у човека, е животът а не да търсим да внесем в него физиката и химията. Трябва да ги изучаваме чрез методите на Духовната наука.
Духовната наука е тази, която ще бъде призвана да допълни естествените науки, според необходимостите на бъдещето.
към текста >>
Ние се намираме в с
ред
ата на оп
ред
елен период на развитието; ако бихме считали настоящото състояние на науката като една завършеност както вършат това много хора ние бихме си съставили една съвършено погрешна идея за историческото развитие на науките.
Както виждате, историческото изучаване на човешкия дух може да ни доведе по този начин отвъд настоящето състояние, до едно съществуващо по-рано състояние.
Ние се намираме в средата на определен период на развитието; ако бихме считали настоящото състояние на науката като една завършеност както вършат това много хора ние бихме си съставили една съвършено погрешна идея за историческото развитие на науките.
Когато наблюдаваме един човек, който има 25 години, ние не трябва да разглеждаме само тези изминати 25 години, но, за да го познаем
към текста >>
Действително, трябва да видим възможностите, които се крият в него, зародишите, п
ред
назначени да се развият в бъдеще.
Действително, трябва да видим възможностите, които се крият в него, зародишите, предназначени да се развият в бъдеще.
Това е първото нещо, което трябва да направим.
към текста >>
Ние имаме п
ред
себе си вече само външния вид, не самата същност на явлението, а само начина, по който тази същност днес, не са вече друго освен привидности, външен вид.
Ние имаме пред себе си вече само външния вид, не самата същност на явлението, а само начина, по който тази същност днес, не са вече друго освен привидности, външен вид.
И самата тази привидност е атакувана, гризана от всички страни от нашите съвременни философи и психолози. Наистина тези последните приличат на онзи добре известен герой, който искаше да се изкачи на небето теглейки се за косите, или още на човек, който, намирайки се вътре в купето на един железопътен вагон, тика преградата, за да направи влака да върви. Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.
към текста >>
Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи с
ред
сенки.
Ние имаме пред себе си вече само външния вид, не самата същност на явлението, а само начина, по който тази същност днес, не са вече друго освен привидности, външен вид. И самата тази привидност е атакувана, гризана от всички страни от нашите съвременни философи и психолози. Наистина тези последните приличат на онзи добре известен герой, който искаше да се изкачи на небето теглейки се за косите, или още на човек, който, намирайки се вътре в купето на един железопътен вагон, тика преградата, за да направи влака да върви.
Философите говорят, говорят, обаче тяхното слово е без живот, защото тяхната мисъл се движи сред сенки.
към текста >>
Но какво п
ред
ставлява този начален стадий, за който говорим?
Психологията и пневматологията трябва да се стремят да считат всички явления, които наблюдават, като начален стадий на нещата; така те ще добият яснотата, която е присъща на естествените науки.
Но какво представлява този начален стадий, за който говорим?
към текста >>
За да си съставим една идея за него, трябва да го търсим във висшето човешко същество, в онази част на това същество, която е подчинена на астралното тяло и на Аза; нервната система и мозъкът, като п
ред
ставители на силите на смъртта а не като живи органи са в нас нещо много по-мъртво отколкото един мъртъв труп, ако можем да се изразим така, защото те превишават смъртта особено нервната система обаче колкото повече са обречени на смъртта, толкова по-добре могат те да служат за п
ред
аването на това, което наричаме в нас дух; в тях смъртта е крайното състояние, до което даже външната природа не е стигнала още; нервната система надминава вече това състояние.
Когато хората ще разберат това, те ще могат да прозрат, кой ще бъде в бъдеще мъртвия свят, мъртвият труп, който ще отговаря на тези живи светове. Това не ще бъде този свят, който ни разкриха физиката и химията.
За да си съставим една идея за него, трябва да го търсим във висшето човешко същество, в онази част на това същество, която е подчинена на астралното тяло и на Аза; нервната система и мозъкът, като представители на силите на смъртта а не като живи органи са в нас нещо много по-мъртво отколкото един мъртъв труп, ако можем да се изразим така, защото те превишават смъртта особено нервната система обаче колкото повече са обречени на смъртта, толкова по-добре могат те да служат за предаването на това, което наричаме в нас дух; в тях смъртта е крайното състояние, до което даже външната природа не е стигнала още; нервната система надминава вече това състояние.
към текста >>
Те п
ред
почитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията.
Ако не разберем тази мисия, ние ще минем като сенки през нашата епоха, а не като същества имащи съзнание за необходимостите на бъдещето. Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят.
Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията.
Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията. Щом хората се върнат отново в действителността, физиологията ще изчезне, разделяйки се на психология от една страна една психология, която същевременно ще бъде едно познание на света и на химия от друга страна една химия, която същевременно ще бъде една наука за човешкото същество.
към текста >>
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология п
ред
ставлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото.
Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
към текста >>
Хората п
ред
почитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото. Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване.
Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва.
Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>
Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да п
ред
видим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно п
ред
сказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото. Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите. За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва.
Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област.
Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>
Когато ще бъде установен
ред
в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване. Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл.
Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>
Единственото с
ред
ство, за да стигнем на добър край, е да се заловим сериозно да прилагаме в областта на физиката и на химията методите на Духовната наука.
Ние ще успеем да отговорим на изискванията на времето, не като се залъгваме с хубави фрази; нито пък правейки компромис между психологията и химията.
Единственото средство, за да стигнем на добър край, е да се заловим сериозно да прилагаме в областта на физиката и на химията методите на Духовната наука.
Ако имаме ленив дух, ние мислим, че за да съдим за нещата, необходимо е да бъдем ясновидци: и, очаквайки да станем такива, ние се пазим да произнесем едно критично съждение върху физиката, химията, а още по-малко върху физиологията.
към текста >>
Въпреки това, не е необходимо да бъдем притежатели на свръхсетивни познания, за да знаем, намирайки се п
ред
един мъртъв труп, че ние се намираме п
ред
един мъртвец и че по-рано този мъртвец е бил жив.
Въпреки това, не е необходимо да бъдем притежатели на свръхсетивни познания, за да знаем, намирайки се пред един мъртъв труп, че ние се намираме пред един мъртвец и че по-рано този мъртвец е бил жив.
Още повече, не е необходимо да бъдем ясновидци, за да преценим съвременната физика и съвременната химия в тяхната истинска стойност и да намерим това, което трябва да дойде и ги допълни: животът, този живот, който се явява за погледа, щом наблюдаваме малко човешкото същество. Вместо да чертаем непрестанно координатни оси, нека се опитаме да изучим истински механизма на движението в човека, да преустановим това движение в себе си. Вместо да умножаваме непрестанно диференциалните и интегрални изчисления, да наблюдаваме външно движението, в което сме участвували в миналото, и ние ще допълним физиката и химията.
към текста >>
Ако не намерим да им п
ред
ложим като отговор нищо друго освен тези полу-истини, тези изследвания основани единствено на крайното състояние на съществата, ние никога не ще можем да им противопоставим нещо сериозно.
Привържениците на атомизма имат винаги спрямо Духовната наука един великолепен отговор: за един съвременен физик, казват те, материята няма вече нищо материално. И що се отнася за външната природа те са прави.
Ако не намерим да им предложим като отговор нищо друго освен тези полу-истини, тези изследвания основани единствено на крайното състояние на съществата, ние никога не ще можем да им противопоставим нещо сериозно.
към текста >>
Такива са задачите, които от всички страни се очертават п
ред
нашите очи.
Такива са задачите, които от всички страни се очертават пред нашите очи.
Както добрата воля може да намери отново и да събере указанията разпръснати почти навсякъде в циклите от сказки, трябва да бъдат събрани и разбрани и най-малките указания, разбирането на които ще направи възможно напредването на науката. Но ако в бъдеще човекът и природата не ще се съединят отново, ако хората не ще изучават в нисшия човек това, което зависи от физическото тяло и от етерното тяло, човечеството ще остане в крайно състояние, което днес е обект на физиката и химията, ще остане при отвлечените системи, при схемите, които могат да бъдат използувани само като удобни средства за изчисление. Важното е хората да знаят, че химическите закони не се намират във външните явления, а в процеса, който завършва с факта; за да ги намерим отново, трябва да изследваме основно човешкото същество, живота на органическите течности, чрез който се изявява дейността на етерното тяло.
към текста >>
Както добрата воля може да намери отново и да събере указанията разпръснати почти навсякъде в циклите от сказки, трябва да бъдат събрани и разбрани и най-малките указания, разбирането на които ще направи възможно нап
ред
ването на науката.
Такива са задачите, които от всички страни се очертават пред нашите очи.
Както добрата воля може да намери отново и да събере указанията разпръснати почти навсякъде в циклите от сказки, трябва да бъдат събрани и разбрани и най-малките указания, разбирането на които ще направи възможно напредването на науката.
Но ако в бъдеще човекът и природата не ще се съединят отново, ако хората не ще изучават в нисшия човек това, което зависи от физическото тяло и от етерното тяло, човечеството ще остане в крайно състояние, което днес е обект на физиката и химията, ще остане при отвлечените системи, при схемите, които могат да бъдат използувани само като удобни средства за изчисление. Важното е хората да знаят, че химическите закони не се намират във външните явления, а в процеса, който завършва с факта; за да ги намерим отново, трябва да изследваме основно човешкото същество, живота на органическите течности, чрез който се изявява дейността на етерното тяло.
към текста >>
Но ако в бъдеще човекът и природата не ще се съединят отново, ако хората не ще изучават в нисшия човек това, което зависи от физическото тяло и от етерното тяло, човечеството ще остане в крайно състояние, което днес е обект на физиката и химията, ще остане при отвлечените системи, при схемите, които могат да бъдат използувани само като удобни с
ред
ства за изчисление.
Такива са задачите, които от всички страни се очертават пред нашите очи. Както добрата воля може да намери отново и да събере указанията разпръснати почти навсякъде в циклите от сказки, трябва да бъдат събрани и разбрани и най-малките указания, разбирането на които ще направи възможно напредването на науката.
Но ако в бъдеще човекът и природата не ще се съединят отново, ако хората не ще изучават в нисшия човек това, което зависи от физическото тяло и от етерното тяло, човечеството ще остане в крайно състояние, което днес е обект на физиката и химията, ще остане при отвлечените системи, при схемите, които могат да бъдат използувани само като удобни средства за изчисление.
Важното е хората да знаят, че химическите закони не се намират във външните явления, а в процеса, който завършва с факта; за да ги намерим отново, трябва да изследваме основно човешкото същество, живота на органическите течности, чрез който се изявява дейността на етерното тяло.
към текста >>
Трябва също нашата медицинска наука да бъде освободена от неясните физиологични понятия, които ще бъдат заменени от една химия и една психология основани върху действителност, без които медицината не ще може никога да нап
ред
ва.
Трябва също нашата медицинска наука да бъде освободена от неясните физиологични понятия, които ще бъдат заменени от една химия и една психология основани върху действителност, без които медицината не ще може никога да напредва.
Защото всяко патологическо явление е едно анормално психологическо явление и всеки процес на лечение е един анормален химически процес. Ние не ще имаме една истинска патология, една истинска терапевтика, освен тогава, когато ще сме научили да виждаме, как трябва да разбираме психологическото явление на болестта и как трябва да действуваме върху химическия процес на лечението.
към текста >>
Днес на нашите погледи се п
ред
лага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение.
Днес на нашите погледи се предлага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение.
Защото на гръцки "техника" значи изкуство. Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката. Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата. Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп.
към текста >>
И аз мога да си п
ред
ставя, как двата следвани пътя ще се съединят.
Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза. Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове. Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа.
И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят.
От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини. За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
От една страна човекът поставен п
ред
пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа.
Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза. Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове. Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят.
От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа.
След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини. За да намерим отговор на този зов чрез пътя на Духовната наука, трябва да основем една нова антропософска наука, която да на прави да прозвучи чак в душата зова към духа.
към текста >>
25.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Позволете ми днес да прибавя към п
ред
идущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената.
Позволете ми днес да прибавя към предидущите сказки някои данни на Духовната наука отнасящи се за човека, които, може би, са малко пресилени и имат за цел да покажат, кое е мястото на човека във вселената.
Освен физическото тяло, което се явява първо на нашите погледи, духовното изследване поставя съществуването на едно етерно тяло или жизнено тяло, на едно астрално тяло и на една четвърта същност, Аза. Но да се изброяват просто така съставните части на човешкото същество не значи още да ги разбираме, защото всяка една от тях се намира в особено отношение със силите на вселената. Ако успеем да схванем тези различни отношения, ние ще видим тогава, кое е мястото на човека във вселената.
към текста >>
Първо трябва да ги отделим и да проследим отношението на всеки един от тях със с
ред
ата.
На пръв поглед, невъзможно е да различим тези четири елемента на човешката природа, докато те са интимно вплетени един в друг.
Първо трябва да ги отделим и да проследим отношението на всеки един от тях със средата.
За да ги изследваме, нека изходим от определена гледна точка, въпреки че тази гледна точка не е най-общата.
към текста >>
За да ги изследваме, нека изходим от оп
ред
елена гледна точка, въпреки че тази гледна точка не е най-общата.
На пръв поглед, невъзможно е да различим тези четири елемента на човешката природа, докато те са интимно вплетени един в друг. Първо трябва да ги отделим и да проследим отношението на всеки един от тях със средата.
За да ги изследваме, нека изходим от определена гледна точка, въпреки че тази гледна точка не е най-общата.
към текста >>
Но, общо взето, даже тези сетива, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неоп
ред
елена, разлята, във вътрешния слой на кожата.
Първо да наблюдаваме периферния аспект на човека, външната граница на неговото тяло. На първо място ние намираме там сетивата. Без съмнение, не всички тези сетива се намират на повърхността; знаем, че някои сетива се намират под тази повърхност, във вътрешния организъм.
Но, общо взето, даже тези сетива, които ни осведомяват за нашите вътрешни усещания, имат една изходна точка, макар твърде неопределена, разлята, във вътрешния слой на кожата.
В общи линии ние намираме всяка дейност на сетивата на повърхността на тялото. За един сетивен орган като окото и ухото явно е, че впечатленията идват отвън. Това, което става в действителност, е безкрайно сложно, но явно е на пръв поглед, че едно такова сетиво като окото или като ухото възприема нещата чрез впечатления идващи от вън.
към текста >>
Но човекът е така поставен по отношение на земните п
ред
мети, че сетивните впечатления, които му идват от тези п
ред
мети, изхождат от една кръгообразна с
ред
а, която се простира хоризонтално около него; тези впечатления идват към него следвайки една хоризонтална посока; защото изглежда, че можем да възприемаме също и в други посоки, но на основата на това лежи една илюзия.
Но човекът е така поставен по отношение на земните предмети, че сетивните впечатления, които му идват от тези предмети, изхождат от една кръгообразна среда, която се простира хоризонтално около него; тези впечатления идват към него следвайки една хоризонтална посока; защото изглежда, че можем да възприемаме също и в други посоки, но на основата на това лежи една илюзия.
Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успоредна на Земята. И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях? Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи. Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре.
към текста >>
Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успо
ред
на на Земята.
Но човекът е така поставен по отношение на земните предмети, че сетивните впечатления, които му идват от тези предмети, изхождат от една кръгообразна среда, която се простира хоризонтално около него; тези впечатления идват към него следвайки една хоризонтална посока; защото изглежда, че можем да възприемаме също и в други посоки, но на основата на това лежи една илюзия.
Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успоредна на Земята.
И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях? Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи. Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре. Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята представа, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре.
към текста >>
Силата на мисленето, способността да образу-ваме п
ред
стави.
Но човекът е така поставен по отношение на земните предмети, че сетивните впечатления, които му идват от тези предмети, изхождат от една кръгообразна среда, която се простира хоризонтално около него; тези впечатления идват към него следвайки една хоризонтална посока; защото изглежда, че можем да възприемаме също и в други посоки, но на основата на това лежи една илюзия. Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успоредна на Земята. И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях?
Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи.
Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре. Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята представа, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре. Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за представата, отиваща от вътре навън.
към текста >>
Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го п
ред
ставя идва от вътре.
Но човекът е така поставен по отношение на земните предмети, че сетивните впечатления, които му идват от тези предмети, изхождат от една кръгообразна среда, която се простира хоризонтално около него; тези впечатления идват към него следвайки една хоризонтална посока; защото изглежда, че можем да възприемаме също и в други посоки, но на основата на това лежи една илюзия. Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успоредна на Земята. И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях? Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи.
Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре.
Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята представа, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре. Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за представата, отиваща от вътре навън.
към текста >>
Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята п
ред
става, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре.
Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успоредна на Земята. И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях? Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи. Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре.
Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята представа, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре.
Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за представата, отиваща от вътре навън.
към текста >>
Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за п
ред
ставата, отиваща от вътре навън.
И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях? Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи. Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре. Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята представа, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре.
Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за представата, отиваща от вътре навън.
към текста >>
С
ред
ата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание.
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание.
Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят.
към текста >>
Към тази с
ред
а могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят.
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание.
Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят.
към текста >>
Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме п
ред
стави, която иде срещу сетивните възприятия.
Това, което става под земната повърхност, има също така голямо значение за нашето устройство, както и това, което става в атмосферата, на повърхността.
Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия.
към текста >>
Явно е, че може да се слезе в тази вътрешност до известна точка и да се наблюдават оп
ред
елени пластове както наблюдаваме повърхността.
Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съзнание.
Явно е, че може да се слезе в тази вътрешност до известна точка и да се наблюдават определени пластове както наблюдаваме повърхността.
Но това е почти равносилно на факта да изучаваме човека по него вия мъртъв труп. Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек. Кое прави, кое съставлява действителността на едно човешко същество?
към текста >>
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна с
ред
а действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез п
ред
ставите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия.
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята с
ред
а с помощта на обикновените сетива.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия. От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме. Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре.
В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един п
ред
мет.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет.
Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека. Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието. И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.
към текста >>
Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате п
ред
мета, вие бихте видели вашата с
ред
а по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет.
Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина.
Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека. Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието. И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.
към текста >>
А от оп
ред
елена гледна точка именно така е за човека.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна.
А от определена гледна точка именно така е за човека.
Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието. И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.
към текста >>
В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни п
ред
мети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите.
Помислете за цялата тази металическа маса, която Земята съдържа.
В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации.
към текста >>
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални п
ред
мети, а като "имагинации" /астрални образи, бел.
Помислете за цялата тази металическа маса, която Земята съдържа. В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел.
на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации. Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации.
към текста >>
П
ред
ставете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то п
ред
ава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато.
Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато.
Обаче този образ не е възприеман; отслабен, той се превръща в едно изцяло вътрешно усещане, в едно вътрешно впечатление, което човекът не може да изтълкува, а още по-малко да възприеме съзнателно. Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай". А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/.
към текста >>
Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата с
ред
а и които нашата способност за изработване п
ред
стави схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно.
Същото е и за други органи. Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай". А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства.
Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно.
От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята. Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган. Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо. Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
към текста >>
Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разп
ред
елен в отделни органи надарени със специфично усещане.
Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление. Ако съвременният човек имаше дарбата на имагинативното възприятие, той би познал това отношение между своето същество и металическата природа на Земята. Всъщност всеки един от нашите органи е един сетивен орган и когато го използуваме за друго нещо, поне когато изглежда, че е така, това е само чрез пълномощие; в действителност той е един истински сетивен орган. Всички органи, които човек притежава, му служат да възприема нещо.
Целият човек е един голям сетивен орган, който е просто диференциран, разпределен в отделни органи надарени със специфично усещане.
към текста >>
Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на п
ред
ставите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата с
ред
а.
Следователно ние имаме възприятието на металите. Нашият чувствен живот е този, който служи като колектор.
Той е нашият вътрешен отговор на металическите радиации на Земята, както нашият живот на представите отговаря на впечатленията, които ни идват от заобикалящата среда.
към текста >>
Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, п
ред
извиква там оп
ред
елен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела.
Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята. Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации.
към текста >>
Докато п
ред
ставата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята.
Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела. Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята.
Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации.
към текста >>
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на п
ред
ставите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието.
Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>
Всъщност човекът не знае, какво п
ред
ставлява в действителност силата на неговата воля.
Всъщност човекът не знае, какво представлява в действителност силата на неговата воля.
Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие. Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
към текста >>
Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме п
ред
ставата, на металическите влияния чувствата.
В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим.
Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата.
към текста >>
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една п
ред
става.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа.
Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока. Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.
към текста >>
Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с п
ред
ставите.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока.
Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите.
Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.
към текста >>
На свой
ред
сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока. Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите. Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях.
На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре.
Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.
към текста >>
Трябва Азът и астралното тяло да добият до оп
ред
елена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо.
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание.
И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>
Обаче може да се случи, щото при оп
ред
елени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в оп
ред
елена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал.
Обаче може да се случи, щото при определени патологически състояния да бъде прекъсната вътрешната връзка, или в определена точка, или в целокупно, така че даже при будния живот болният е така да се каже леко заспал.
Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно.
към текста >>
И онези хора, които се използуват за откриване на металите, п
ред
ставят тази особеност.
Ако той би спал истински, астралното тяло и Азът биха били направо отделени от физическото и етерното тела. Но в този вид задрямване, толкова леко, че то така да се каже не може да се забележи, той се намира в едно състояние, което може да изглежда даже твърде интересно, защото чертите на лицето му могат да имат ангелски израз, очите могат да изглеждат "мистични". И това идва чисто и просто от едно такова леко отделяне, което съществува и през време на будността и през време на съня. В такова едно постоянно състояние се произвежда един вид трептене на физическото тяло и на етерното тяло, не зависимо от Аза и от астралното тяло. Те трептят свободно.
И онези хора, които се използуват за откриване на металите, представят тази особеност.
към текста >>
Когато не се държи сметка освен за практически цели, хората не се занимават никак да знаят, дали тези индивиди се намират в пълно здравно състояние; те не обръщат внимание на с
ред
ствата, чрез които се стига до целта.
Така, способността за чувствуване на металните залежи намиращи се в земята почива на известно патологическо разположение.
Когато не се държи сметка освен за практически цели, хората не се занимават никак да знаят, дали тези индивиди се намират в пълно здравно състояние; те не обръщат внимание на средствата, чрез които се стига до целта.
Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна среда, чрез хоризонталното възприятие, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество. Следва много естествено, че това, което изворотърсачът може тогава да изрази, не се превежда по обикновен начин. Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи. Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/. Тези лица могат да се обучават не само да възприемат несъзнателно, но също и в това, несъзнателни знаци да превеждат техните възприятия, например с помощта на една пръчка.
към текста >>
Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна с
ред
а, чрез хоризонталното възприятие, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество.
Така, способността за чувствуване на металните залежи намиращи се в земята почива на известно патологическо разположение. Когато не се държи сметка освен за практически цели, хората не се занимават никак да знаят, дали тези индивиди се намират в пълно здравно състояние; те не обръщат внимание на средствата, чрез които се стига до целта.
Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна среда, чрез хоризонталното възприятие, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество.
Следва много естествено, че това, което изворотърсачът може тогава да изрази, не се превежда по обикновен начин. Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи. Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/. Тези лица могат да се обучават не само да възприемат несъзнателно, но също и в това, несъзнателни знаци да превеждат техните възприятия, например с помощта на една пръчка. Какво лежи на основата на това?
към текста >>
Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите п
ред
стави.
Така, способността за чувствуване на металните залежи намиращи се в земята почива на известно патологическо разположение. Когато не се държи сметка освен за практически цели, хората не се занимават никак да знаят, дали тези индивиди се намират в пълно здравно състояние; те не обръщат внимание на средствата, чрез които се стига до целта. Но ако застанем на една вътрешна по-висша гледна точка, констатираме веднага, че винаги има нещо патологично при тези откривания на металите, които поставят човека във връзка, не само с неговата околна среда, чрез хоризонталното възприятие, но и с под почвата, където той не прониква копаейки дупки, а с цялото си същество. Следва много естествено, че това, което изворотърсачът може тогава да изрази, не се превежда по обикновен начин.
Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи.
Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/. Тези лица могат да се обучават не само да възприемат несъзнателно, но също и в това, несъзнателни знаци да превеждат техните възприятия, например с помощта на една пръчка. Какво лежи на основата на това? Лекото отделяне, за което говорихме, между Аза и астралното тяло от една страна, физическото тяло и етерното тяло от друга страна; изворотърсачът не възприема само това, което го заобикаля, но чрез своето физическо тяло, превърнато по този начин в един сетивен орган, той възприема вътрешността на земята, без да има нужда да копае в нея дупки. Но когато възприема по този начин, той не може да се изрази на езика, който отговаря на обикновените представи.
към текста >>
Но когато възприема по този начин, той не може да се изрази на езика, който отговаря на обикновените п
ред
стави.
Когато взема перо и пише нещо, той изразява течението на своите представи. Когато човек възприема металическите радиации на Земята благодарение на патологически състояния, той прибягва до друг начин на изразяване /мимоходом отбелязвам, че водата също може да бъде считана като един метал/. Тези лица могат да се обучават не само да възприемат несъзнателно, но също и в това, несъзнателни знаци да превеждат техните възприятия, например с помощта на една пръчка. Какво лежи на основата на това? Лекото отделяне, за което говорихме, между Аза и астралното тяло от една страна, физическото тяло и етерното тяло от друга страна; изворотърсачът не възприема само това, което го заобикаля, но чрез своето физическо тяло, превърнато по този начин в един сетивен орган, той възприема вътрешността на земята, без да има нужда да копае в нея дупки.
Но когато възприема по този начин, той не може да се изрази на езика, който отговаря на обикновените представи.
Той може да си служи само със знаци.
към текста >>
Те имат друга вътрешна природа; те не отговарят на присъствието на метали; това са инспирации, които ни п
ред
ават движенията или условията на звездите.
Също така човек може да се обучи да възприема впечатления, които ни идват отгоре надолу.
Те имат друга вътрешна природа; те не отговарят на присъствието на метали; това са инспирации, които ни предават движенията или условията на звездите.
В това патологично състояние, при което Азът е малко отделен от астралното тяло, човек може да възприема това, което му идва отгоре, както може да възприема това, което Земята съдържа. Тогава той възприема пулсациите на времето, това което царува над протичането на времето в света. Тогава неговият поглед прониква в дълбините на мировия живот, не само на миналия живот, но също и в някои събития, които не зависят от свободната воля на човеците, а необходимостта на света ги налага. Той прониква до известна степен в бъдещето. Такъв човек долавя законите на историята.
към текста >>
С това аз исках да Ви покажа, че човек може да разпростре силата на своето възприятие пос
ред
ством някои патологични състояния.
С това аз исках да Ви покажа, че човек може да разпростре силата на своето възприятие посредством някои патологични състояния.
Той може да постигне това също поемайки нормалния, здрав път, този на имагинациите и инспирациите.
към текста >>
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" с
ред
ства”?
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”?
Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба.
към текста >>
Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го с
ред
а, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде ув
ред
ено, ако се намира близо до този обект.
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”? Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали?
Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект.
Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние. Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба. И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат п
ред
това, да използуват за своите цели тази особена дарба.
Какво точно значат в тази област "здрави" и "патологични" средства”? Вие ще видите може би това по-ясно като помислите върху следното: добре е човек да притежава едно нормално сетиво на обонянието, нали? Той може тогава да възприема миризмите около него, но когато усеща по ненормален начин една миризма от заобикалящата го среда, може да се случи, щото равновесието на неговия организъм да бъде увредено, ако се намира близо до този обект. Може да има например лица, които миризмата в едно помещение, където се намират ягоди, може положително да се разболее; достатъчно им е да почувствуват тази миризма. Това съвсем не е едно приятно състояние.
Може да стане така, че в някои случаи хора, които имат интерес да намерят да открият откраднати ягоди, или каквото и да е друго вещество издаващо миризма, не ще се спрат пред това, да използуват за своите цели тази особена дарба.
И хора, които биха успели да изтънчат тяхното обоняние както това на кучетата, биха могли да бъдат използувани за полицейски издирвания, както и за шпионски цели.
към текста >>
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са п
ред
ставени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е.
без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание. Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например.
към текста >>
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското п
ред
назначение на сърцето.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание.
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го п
ред
аде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията.
За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията.
Тогава ние постигаме да познаем сърцето на човека. Същото важи и за другите органи. Ако иска да се научи да познава себе си, човек трябва да се обърне към Космоса.
към текста >>
Защото всички тези неща са били винаги п
ред
чувствува ни.
на духа. В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания.
Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни.
В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно п
ред
чувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
В цялото човешко същество трябва да изследваме физическата страна, душата и духа. Изходната точка на това изследване е точната оценка на резултатите получени от тук от науката. Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни.
В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите.
Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те. Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
Тук има едно п
ред
чувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
Това е сигурността, че науката, продължавайки да върви по пътя, който е следвала до тук, ни води до гроба и че трябва отвъд този гроб отново да намерим пътя на живота. Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите.
Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество. Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
Защото научното познание се ограничава строго към с
ред
ата на човешкото същество.
Духовната наука има задачата да внесе живот в древните инстинктивни познания. Защото всички тези неща са били винаги предчувствува ни. В течение на тези последни дни аз дадох различни указания на нашите сътрудници; историците на литературата бих посъветвал, ако искат да разберат гьотеанизма, да се заловят да проучат втората част на Вилхелм Майстер, "Години на пътешествие", където Гьоте, давайки форма на едно предчувствие от този род, поставя на сцената едно лице, което благодарение на едно анормално разположение на своята душа и своя дух, участвува вътрешно в движението на звездите. Заедно с него живее един астроном Към тази двойка се присъединява Монтанус, геологът, човекът на планината, и жената, която възприема присъствието на металите. Тук има едно предчувствие, един дълбок инстинкт, който отива много по-далече отколкото са сторили това всички теории на науката от Гьоте насам, колкото и велики да са те.
Защото научното познание се ограничава строго към средата на човешкото същество.
Във втората част на своята книга "Вилхелм Мастер", в "Годините на пътуване", Гьоте прави да прозре нещо, което е съставна част от световете, с които е съединен, свързан човекът, горе със звездите, долу с дълбините на Земята.
към текста >>
Можем да намерим още много неща от този
ред
, както в практическите, така и в спекулативните науки.
Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки.
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно п
ред
чувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се п
ред
ставят под формата на учение, в инстинктивните п
ред
чувствия, които намираме в романите на Гьоте.
Можем да намерим още много неща от този ред, както в практическите, така и в спекулативните науки.
Но за да извлечем от тях една истинска поука, трябва основно да проучим от една страна гьотеанизма, а от друга страна Духовната наука, да осветлим с помощта на тази последната това, което у Гьоте беше само едно предчувствие на историята, да се упражним да намерим идеите, които днес се представят под формата на учение, в инстинктивните предчувствия, които намираме в романите на Гьоте.
към текста >>
П
ред
и всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
Преди всичко бих искал да настоя върху една точка: ако вътре в Антропософското Движение искаме да преследваме научни цели, трябва да вършим това с цялата сериозност на нещата, с оглед да направим така, щото да не се счита, че Антропософията произтича от това, да не направим тя да падне в областта на физиката, на химията или на съвременната физиология; напротив, трябва да положим усилия да възобновим науките чрез живото течение на антропософското познание.
към текста >>
Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата нап
ред
; те ще успеят само да събудят противници.
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията.
Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници.
За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи. Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования? Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
към текста >>
За да нап
ред
ваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи.
Бихме желали да чуем химиците, физиците, физиолозите, лекарите, да говорят на езика на Антропософията. Защото няколко специалисти, които бяха успели да накарат Антропософията да говори на езика на химия та, физиката или на физиологията, никак не ще придвижат нещата напред; те ще успеят само да събудят противници.
За да напредваме истински, трябва да вземем Антропософията като една истинска наука, а не като един нов речник, чиито думи могат да се приложат чисто и просто към придобитите идеи.
Каква полза ще има, ако окачим на водорода или на кислорода едно ново антропософско име или ако останем с обикновените наименования? Важното е да проникнем всецяло антропософските схващания; след това винаги ще можем да извлечем директиви във всички области на живота.
към текста >>
26.
Биодинамично земеделие
GA_327 Биодинамично земеделие
Превод спо
ред
изданието на литературното
Превод според изданието на литературното
към текста >>
27.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
1. П
ред
говор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
към текста >>
П
ред
говор и въведение към курса.
Предговор и въведение към курса.
Еманципиране на човешкия и на животинския живот от външния свят.
към текста >>
Правилното оп
ред
еляне състава на тора.
Правилното определяне състава на тора.
Обработка с неорганични съединения. Пряко оживяване на земята с органично вещество. Хомеопатична дозировка. Субстанционални, оживяващи и облъчващи сили. Белият равнец и природният процес за развитието на растенията.
към текста >>
Същността на плевелите, на животните-в
ред
ители и на така наречените болести по растенията п
ред
форума на природата.
Същността на плевелите, на животните-вредители и на така наречените болести по растенията пред форума на природата.
Варовото и кварцовото действие на Земята. Влиянието на планетите. Лунното въздействие и покълването Силите, благоприятстващи плодообразуването. – Предотвратяване на лунното действие при плевелите. Пепелта Планетната система и Зодиакът.
към текста >>
– П
ред
отвратяване на лунното действие при плевелите.
Същността на плевелите, на животните-вредители и на така наречените болести по растенията пред форума на природата. Варовото и кварцовото действие на Земята. Влиянието на планетите. Лунното въздействие и покълването Силите, благоприятстващи плодообразуването.
– Предотвратяване на лунното действие при плевелите.
Пепелта Планетната система и Зодиакът. – Характерен пример: полската мишка. Космичното влияние при насекомите и нисшите животни Нематодат; при цвеклото – Слънцето и Зодиакалният кръг. – Нормално състояние при растенията и при животните. – Действието на Луната и паразитното гъбясване.
към текста >>
35): „Съдържанието на тези издания бе п
ред
видено да се изнесе под формата на устни, неп
ред
назначени за издаване съобщения...
За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път" (Събр. Съч. №28, гл.
35): „Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения...
към текста >>
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не п
ред
ставлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже.
Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското общество Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
НАГОРЕ