Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
40
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
Намерени са
75646
резултата от
1912
текста в
76
страници с части от думите : '
Ред
'.
На страница
40
:
1000
резултата в
15
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето п
ред
и възникването на будизма.
Както вчера споменах, Бхагавад Гита, величествената поема на индийците, е била определена от една известна личност като най-значителната философска поема на човечеството. И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита.
Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма.
Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение.
към текста >>
Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е п
ред
става за дълбочината на Бхагавад Гита.
И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно.
Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита.
Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност.
към текста >>
Защото с обикновените, съвременни с
ред
ства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало.
В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита.
Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало.
От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност. И когато осъзнаем тяхната истинност, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
към текста >>
Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление п
ред
дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение.
Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност.
Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение.
Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност. И когато осъзнаем тяхната истинност, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
към текста >>
Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление п
ред
тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена.
Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение.
Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена.
Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност. И когато осъзнаем тяхната истинност, тогава ние си казваме: Колко чудно е, че през онези прадревни времена хората са можели да се издигат до такава духовна висота!
към текста >>
Днес ние също стигаме до правилните възгледи на древните, само че от съвсем друга гледна точка; и все пак трябва да разберем по какъв начин древните постигаха онези фини различия относно човешкото същество, и по какъв начин бяха измислени фините, остроумни и строго очертани понятия с една извън
ред
но прецизна възможност за прилагане както в духовната, така и в сетивната действителност.
Днес ние също стигаме до правилните възгледи на древните, само че от съвсем друга гледна точка; и все пак трябва да разберем по какъв начин древните постигаха онези фини различия относно човешкото същество, и по какъв начин бяха измислени фините, остроумни и строго очертани понятия с една извънредно прецизна възможност за прилагане както в духовната, така и в сетивната действителност.
И така, само ако в известен смисъл променим обичайните изрази, с които си служим в рамките на нашето съвременно светоусещане, ние ще сме в състояние да разберем и характера на древните епохи.
към текста >>
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да п
ред
ставим нещата спо
ред
данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука п
ред
ставлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни с
ред
ства.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства.
Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия. Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария. Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта. И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>
Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на с
ред
ства, непос
ред
ствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства.
Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия.
Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария. Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта. И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>
Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше п
ред
имно за човешкото същество, нещата бяха п
ред
ставени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства. Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия.
Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария.
Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта. И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>
Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което п
ред
ставлява древноиндийското богатство на мъдростта.
В областта на теософските стремежи ние се опитахме да представим нещата според данните на съвременното ясновиждащо познание, така че новата форма на древната Духовна наука представлява това, което днес духовният човек може да постигне със своята лична активност, със своите лични познавателни средства. Първоначално теософските възгледи далеч не бяха изградени с помощта на средства, непосредствено извлечени от Духовната наука, а с помощта на термини и понятия, присъщи за древната източна традиция още от времето на Бхагавад Гита; тъкмо на това се държи и обстоятелството, че по-старите форми на теософското движение, към което ние прибавихме съвременното окултно изследване, работеха с традиционните понятия от миналото, а именно с понятията на философията Санкхия. Обаче постепенно тази философия Санкхия беше преобразена в самия Изток, най-вече поради различно устроеното източно мислене, така че в началото на теософското движение, когато се говореше предимно за човешкото същество, нещата бяха представени главно с изразите, употребявани от великия реформатор на ведическото и на цялото тогавашно индийско познание от осмия век на християнското летоброене: Шанкарахария.
Ние няма да се занимаваме кой знае колко с това, какви изрази бяха използвани в началото на теософското движение, обаче за да навлезем в основите на познанието, съдържащо се в Бхагавад Гита днес искаме да насочим поглед по-скоро към това, което представлява древноиндийското богатство на мъдростта.
И тук отново срещаме това, което беше постигнато, така да се каже, чрез тази древна наука, това което беше постигнато именно чрез философията Санкхия.
към текста >>
Ние ще стигнем до възможно най-добра п
ред
става за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-нап
ред
размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали.
Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали.
В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло. И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух. Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше.
към текста >>
В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занап
ред
ще се проявяват все повече и повече.
Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали.
В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече.
Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло. И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух. Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса.
към текста >>
Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което п
ред
ставлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което п
ред
ставлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло.
Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали. В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17.
Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло.
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух. Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса. Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занап
ред
ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което п
ред
ставлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Ние ще стигнем до възможно най-добра представа за това, как философията Санкхия е разглеждала човешката природа, ако най-напред размислим върху факта, че в основата на цялото човешко същество стои един духовен кълн, един духовен зародиш, с който винаги сме се съобразявали. В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло.
И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух.
Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса. Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и п
ред
варително съществува в п
ред
елите на Макрокосмоса.
В човешката душа действително се намират скрити, спящи сили, които в хода на общочовешкото развитие занапред ще се проявяват все повече и повече. Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло. И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух. Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше.
Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса.
Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес. Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в п
ред
елите на Макрокосмоса, съществува също и днес.
Най-висшето, до което можем засега да насочим нашия поглед и до което човешката душа ще стигне едва след продължително развитие, е това, което наричаме Човека-Дух*17. Когато някога човекът ще се издигне до степента на Човека-Дух, той все още ще може да различава онова, което живее в него като душа, от това, което представлява самият Човек-Дух, както днес във всекидневния живот ние трябва да различаваме това, което представлява нашият най-вътрешен душевен зародиш от неговите обвивки, а именно: Астралното тяло, етерното или жизнено тяло и физическото тяло. И както разглеждаме тези последни тела само като обвивки и ги различаваме от същинското душевно естество, което в днешния етап от еволюцията делим на три части, на Сетивна Душа, Разсъдъчна или Чувствуваща Душа и Съзнателна Душа, както различаваме тук душевното естество от системата на обвивките, така и занапред ще трябва да държим сметка за същинското душевно естество, което тогава в бъдещите степени от еволюцията ще има съответното деление, отговарящо на нашата Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа и Съзнателна Душа, както и за това, което представлява природата на обвивката, която тогава, на онази степен от човешкото развитие трябва да обозначим на нашия сегашен език като Човек-Дух. Обаче това, което някога ще бъде обвивка или „тяло" на човека, в което ще се „облече" неговият душевен зародиш, Човекът-Дух: Всичко това ще има някакво значение за човека едва в далечното бъдеше. Но всичко онова, до което едно същество ще се издигне рано или късно, то винаги и предварително съществува в пределите на Макрокосмоса.
Така да се каже, субстанцията на Човека-Дух, в която ще се „облечем" някога, винаги е съществувала в пределите на Макрокосмоса, съществува също и днес.
Или казано накратко: днес други същества вече имат онези обвивки, онези тела, с които някога ще разполага Човекът-Дух.
към текста >>
И всичко, което съществува по този начин в Макрокосмоса, недиференцирано и все още неиндивидуализирано, като един вид духовно течение, изпълващо по съвсем недиференциран начин пространствата и времената, което е съществувало по този начин, а съществува и сега, ще съществува и за нап
ред
, и от което ще се получат всички други форми, това философията Санкхия означава като най-висшата форма на субстанцията; това е онази форма на субстанцията, която спо
ред
философията Санкхия е веч на и неизменна.
Следователно, в Макрокосмоса вече е налице субстанцията, от която някога ще бъде изграден Човекът-Дух. Всичко, което бихме могли да кажем в смисъла на нашето учение, вече е прозвучавало в древното учение Санкхия.
И всичко, което съществува по този начин в Макрокосмоса, недиференцирано и все още неиндивидуализирано, като един вид духовно течение, изпълващо по съвсем недиференциран начин пространствата и времената, което е съществувало по този начин, а съществува и сега, ще съществува и за напред, и от което ще се получат всички други форми, това философията Санкхия означава като най-висшата форма на субстанцията; това е онази форма на субстанцията, която според философията Санкхия е веч на и неизменна.
към текста >>
Припомнете си онзи цикъл от лекции*18, които изнесох в Мюнхен върху духовно-научните основи на библейския разказ за Сътворението на света: Както в изходната точка от планетарното развитие на Земята ние говорим, че всички еволюционни степени са съществували п
ред
варително в духовния свят, така и философията Санкхия говореше навремето за тази първична субстанция, за нейния първичен „прилив", ако мога така да се изразя, от който впоследствие се разбиват всички други форми, както физическите, така и свръхфизическите.
Припомнете си онзи цикъл от лекции*18, които изнесох в Мюнхен върху духовно-научните основи на библейския разказ за Сътворението на света: Както в изходната точка от планетарното развитие на Земята ние говорим, че всички еволюционни степени са съществували предварително в духовния свят, така и философията Санкхия говореше навремето за тази първична субстанция, за нейния първичен „прилив", ако мога така да се изразя, от който впоследствие се разбиват всички други форми, както физическите, така и свръхфизическите.
Тази най-висша форма не се отнася за днешния човек, но както току-що обяснихме, някога тя ще има съществено значение за човека.
към текста >>
Като след баща форма, която се е разбила от този първичен субстанциален „прилив", от субстанционално течение, трябва да приемем това, което слизайки от горе надолу ние оп
ред
еляме като втора съставна част на човешкото същество и обозначаваме с израза „Дух-Живот", който съответствува на източното название Будхи.
Като след баща форма, която се е разбила от този първичен субстанциален „прилив", от субстанционално течение, трябва да приемем това, което слизайки от горе надолу ние определяме като втора съставна част на човешкото същество и обозначаваме с израза „Дух-Живот", който съответствува на източното название Будхи.
От нашите антропософски лекции ние знаем, че в нормалния живот човекът ще разбие състоянието Будхи едва в бъдеше, обаче като духовен формиращ принцип, т.е. в известен смисъл свръхчовешки, Будхи винаги е съществувал, като в хода на времето е бил обособен като един вид начална форма на първичната субстанция. Ето защо в смисъла на философията Санкхия, от първичната форма на субстанцията, се ражда именно Будхи.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната еволюция на този субстанциален принцип, тогава като трета форма п
ред
нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара.
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната еволюция на този субстанциален принцип, тогава като трета форма пред нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара.
Докато Будхи стои, така да се каже на самата граница на принципа на диференцирането и само загатва за известна степен на диференцира не, формата на Ахамкара се явява вече като нещо напълно диференцирано, така че, когато говорим за Ахамкара, трябва ясно да си представим, как Будхи се диференцира в посока надолу до самостоятелни, живи субстанциални форми, които после продължават да съществуват в света по строго индивидуален начин. Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази еволюция, нека да си представим една равномерно разпределена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи. И когато тези бодни планини се разделят на капки, на малки самостоятелни сфери, тогава ние имаме формата на Ахамкара. А чрез определено сгъстяване на Ахамкара, следователно на вече индивидуализираната форма, на всяка отделна душевна форма, тогава се ражда това, което наричаме Манас.
към текста >>
Докато Будхи стои, така да се каже на самата граница на принципа на диференцирането и само загатва за известна степен на диференцира не, формата на Ахамкара се явява вече като нещо напълно диференцирано, така че, когато говорим за Ахамкара, трябва ясно да си п
ред
ставим, как Будхи се диференцира в посока надолу до самостоятелни, живи субстанциални форми, които после продължават да съществуват в света по строго индивидуален начин.
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната еволюция на този субстанциален принцип, тогава като трета форма пред нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара.
Докато Будхи стои, така да се каже на самата граница на принципа на диференцирането и само загатва за известна степен на диференцира не, формата на Ахамкара се явява вече като нещо напълно диференцирано, така че, когато говорим за Ахамкара, трябва ясно да си представим, как Будхи се диференцира в посока надолу до самостоятелни, живи субстанциални форми, които после продължават да съществуват в света по строго индивидуален начин.
Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази еволюция, нека да си представим една равномерно разпределена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи. И когато тези бодни планини се разделят на капки, на малки самостоятелни сфери, тогава ние имаме формата на Ахамкара. А чрез определено сгъстяване на Ахамкара, следователно на вече индивидуализираната форма, на всяка отделна душевна форма, тогава се ражда това, което наричаме Манас.
към текста >>
Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази еволюция, нека да си п
ред
ставим една равномерно разп
ред
елена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи.
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната еволюция на този субстанциален принцип, тогава като трета форма пред нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара. Докато Будхи стои, така да се каже на самата граница на принципа на диференцирането и само загатва за известна степен на диференцира не, формата на Ахамкара се явява вече като нещо напълно диференцирано, така че, когато говорим за Ахамкара, трябва ясно да си представим, как Будхи се диференцира в посока надолу до самостоятелни, живи субстанциални форми, които после продължават да съществуват в света по строго индивидуален начин.
Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази еволюция, нека да си представим една равномерно разпределена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи.
И когато тези бодни планини се разделят на капки, на малки самостоятелни сфери, тогава ние имаме формата на Ахамкара. А чрез определено сгъстяване на Ахамкара, следователно на вече индивидуализираната форма, на всяка отделна душевна форма, тогава се ражда това, което наричаме Манас.
към текста >>
А чрез оп
ред
елено сгъстяване на Ахамкара, следователно на вече индивидуализираната форма, на всяка отделна душевна форма, тогава се ражда това, което наричаме Манас.
Ако обгърнем с поглед по-нататъшната еволюция на този субстанциален принцип, тогава като трета форма пред нас застава това, което философията Санкхия нарича Ахамкара. Докато Будхи стои, така да се каже на самата граница на принципа на диференцирането и само загатва за известна степен на диференцира не, формата на Ахамкара се явява вече като нещо напълно диференцирано, така че, когато говорим за Ахамкара, трябва ясно да си представим, как Будхи се диференцира в посока надолу до самостоятелни, живи субстанциални форми, които после продължават да съществуват в света по строго индивидуален начин. Ако искаме да си изградим нагледен образ за тази еволюция, нека да си представим една равномерно разпределена водна маса като един вид субстанциален принцип, като един субстанциален първичен принцип, от който после избират отделни форми, макар и все още не като напълно отделени капки, а форми, изникващи като малки бодни планини от общата субстанция, които обаче остават свързани с основата на общото първично течение: тук бихме имали Будхи. И когато тези бодни планини се разделят на капки, на малки самостоятелни сфери, тогава ние имаме формата на Ахамкара.
А чрез определено сгъстяване на Ахамкара, следователно на вече индивидуализираната форма, на всяка отделна душевна форма, тогава се ражда това, което наричаме Манас.
към текста >>
Когато спо
ред
нашето учение проследяваме човешкото развитие в посока отгоре надолу, след Духа-Живот или Будхи ние поставяме това, което наричаме Дух-Себе.
Тук трябва да добавим, че сега възниква известно разминаване в нашите обозначения.
Когато според нашето учение проследяваме човешкото развитие в посока отгоре надолу, след Духа-Живот или Будхи ние поставяме това, което наричаме Дух-Себе.
Това обозначение е напълно оправдано за днешния цикъл от еволюцията на човечеството и в хода на лекциите ще се убедим защо това е така. Между Будхи и Манас ние вмъкваме не Ахамкара, а съединяваме Ахамкара с Манас и наричаме всичко това Дух-Себе. В онези древни времена беше напълно оправдано да се прави подобно разграничение, поради причини, които днес само ще загатна, а ще обясня подробно едва по-късно. Това беше оправдано, понеже тогава хората не съумяваха да стигнат до онази важна характеристика, с която днес трябва да разполагаме, ако искаме да говорим по достъпен и разбираем начин за нашето време; тук става дума за характеристиката, която идва от една страна поради влиянието на Луцифер, а от друга страна поради влиянието на Ариман*19. Тази характеристика напълно липсва във философията Санкхия.
към текста >>
Нека да започнем най-нап
ред
с това по какъв начин човекът живее в сетивния свят, във физическата степен на съществуване.
Нека да започнем най-напред с това по какъв начин човекът живее в сетивния свят, във физическата степен на съществуване.
Във физическата степен на съществуване човекът засега живее така, че той възприе ма заобикалящия го свят със своите сетива, докато чрез своите органи на осезанието, чрез своите ръце и крака, походка, говор и т.н., той действува обратно върху заобикалящия го свят. Чрез своите сетива човекът възприема заобикалящия го свят, а чрез своите органи на осезанието той действува обратно върху него. Това е напълно в смисъла на философията Санкхия.
към текста >>
Всяко отделно сетиво възприема точно оп
ред
елена област от външния свят.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания.
Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят.
Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е.
към текста >>
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно оп
ред
елена област от заобикалящия ни свят.
Но по какъв начин човекът възприема заобикалящия го свят чрез своите сетива*20? С нашите очи ние виждаме светлината и цветовете, както и формите на нещата; с нашите уши възприемаме звуците, с нашите органи на обонянието миризмите, с нашите органи на вкуса различните вкусови усещания. Всяко отделно сетиво възприема точно определена област от външния свят. Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
към текста >>
изхождайки от оп
ред
елено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
Зрителното сетиво цветовете и светлината, слуховото сетиво звуците и т.н. Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е.
изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н.
към текста >>
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност оп
ред
елено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
Чрез тези „врати" на нашето същество, които наричаме „сетива", ние стоим във връзка със заобикалящия ни свят, а чрез всяко отделно сетиво се приближаваме само до една напълно определена област от заобикалящия ни свят. Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво.
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н. Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
към текста >>
Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при оп
ред
елени звуци, при оп
ред
елени тонове, те получават едни или други цветни п
ред
стави, така че оп
ред
елени тонове пробуждат у тях цветната п
ред
става за червеното, други тонове цветната п
ред
става за синьото.
Но самият говорим език вече подсказва, че в нашата вътрешна същност носим нещо като един принцип, който обхваща и съединява тези различни области, към които са насочени нашите сетива. Ние говорим например за топли и студени цветове като смътно усещаме, че с оглед на нашите сетивни възприятия този израз е нещо много повече от някаква алегория, понеже добре знаем, че топлото и студеното са качества, които възприемаме чрез топлинното сетиво, а цветовете, светлината и тъмнината възприемаме чрез зрителното сетиво. Следователно, ние говорим за топли и студени цветове, т.е. изхождайки от определено вътрешно сродство, ние пренасяме възприятията от областта на едно сетиво в областта на друго сетиво. Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво.
Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото.
Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н. Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления. С право можем да го наречем вътрешно сетиво.
към текста >>
Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна п
ред
става; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
Ние се изразяваме така, понеже в нашата вътрешна същност определено зрително възприятие се слива до голяма степен с това, което възприемаме чрез нашето топлинно сетиво. Ето защо, наблюдателните и подчертано сензитивни хора лесно ще потвърдят, че при определени звуци, при определени тонове, те получават едни или други цветни представи, така че определени тонове пробуждат у тях цветната представа за червеното, други тонове цветната представа за синьото. Следователно, в нашата вътрешна същност живее нещо, което обединява отделните сетивни области като по този начин изгражда едно душевно цяло. Когато човекът е подчертано сензитивен, той може да стигне и по-далеч. Има хора, които, например, влизайки в един град се чувствуват така, че казват: Този град ми прави впечатление на „жълт" град, или когато влизат в друг град: Този град ми прави впечатление на „червен" град; трети град прави впечатлението на „бял", четвърти град прави впечатлението на „син" град и т.н.
Голяма част от това, което действува върху нас, ние го пренасяме в нашата вътрешна същност като една цветна представа; в нашата вътрешна същност ние обгръщаме отделните сетивни впечатления в едно общо сетиво, което се насоча не към една отделна сетивна област, а живее там, вътре в нас като едно единно сетиво, което ние допълнително раздробяване в отделни сетивни впечатления.
С право можем да го наречем вътрешно сетиво. Можем да го наречем вътрешно сетиво, тъй като всичко което изживяваме само вътрешно като страдание и радост, като страсти и афекти, ние отново можем да го съединим с всичко онова, което вътрешното сетиво ни дава. Някои страсти можем да наречем тъмни, студени страсти, други топли, светли, ясни страсти. Или с други думи: Нашата вътрешна същност действува обратно върху това, което изгражда вътрешното сетиво.
към текста >>
Или с други думи: Най-нап
ред
имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент. И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара.
Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво.
Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една п
ред
става за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
По отношение на многото сетива, които насочваме към отделните области на външния свят, можем да говорим като за едно такова изпълващо душата ни сетиво, за което знаем, че то не е свързано с един сетивен орган, а използува цялото ни човешко същество като свой инструмент. И ако назоваваме това вътрешно сетиво с името Манас, нещата са напълно в смисъла на философията Санкхия. В смисъла на философията Санкхия това, което субстанциално изгражда вътрешното сетиво, се развива като една по-късна разновидност на Ахамкара. Или с други думи: Най-напред имаме първичното течение, след това Будхи, после Ахам кара, после Манас: Именно това, което намираме вътре в себе си като наше вътрешно сетиво.
Ако искаме да вникнем в това вътрешно сетиво ние можем да си го изясним като вземем отделните сеитба и следим, така да се каже, как бихме могли да постигнем една представа за това, по какъв начин възприятията на отделните сетива се обединяват в едно общо вътрешно сетиво.
към текста >>
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което п
ред
лага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение.
И така, когато насочваме поглед върху отделните сетива, душата също взема участие в тези сетива и по този начин ние имаме възможността да доведем отново това, което предлага философията Санкхия, в пълно съзвучие със съдържанието на нашето антропософско учение.
Защото философията Санкхия учи следното: Когато Манас се диференцира в различните космически сили на сетивата, тогава душата се потопява ние знаем, че душата е нещо различно от тези форми душата се потопява в тези отделни форми; но, потопявайки се в тези отделни форми, както тя се потопява също и в Манас, душата действува чрез тези сили на сетивата, вплетена е в сетивата и напълно прониква в тях. Но благодарение на това, душата стига до там, че свързва своята духовно-душевна същност с външния свят, за да усети радост и симпатия към този външен свят.
към текста >>
При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си п
ред
ставя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото.
При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили.
Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно. Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили. Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване. Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване.
към текста >>
Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много п
ред
и този момент и душата е живеела именно в тези сили.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно.
Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили.
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване. Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Да, така си п
ред
ставяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Следователно, от Манас се обособява например силовата субстанция, която образува окото. При една по-ранна степен, когато физическото тяло на човека все още не е съществувало в сегашната му форма така си представя нещата философията Санкхия душата се намира именно в онези чисти сили, които образуват окото, просто е потопена в тези сили. Ние знаем, че днешното човешко око е било, така да се каже потенциално заложено още на Стария Сатурн, обаче то се развива едва след атрофията на онзи орган на топлината, чиито останки днес имаме в лицето на епифизната жлеза; а развива се, следователно, много по-късно. Но силите, от които то се е разбило, са съществували в свръхсетивна форма още много преди този момент и душата е живеела именно в тези сили.
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване.
Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл. От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно.
към текста >>
От тези сили на сетивата отново се ражда това, което п
ред
ставляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно.
Да, така си представяше тези неща философията Санкхия: Благодарение на това, че душата живее в тези принципи на диференцирането, тя е свързана със съществуването на външния свят и самата тя развива силна жажда за съществуване. Чрез силите на сетивата душата е свързана с външния свят; ражда се волята за съществуване, подтикът за съществуване. Душата изпраща, ако мога така да се изразя, своите пипала през сетивните органи и се свързва изключително силно с външното съществуване. Именно тази силова връзка, схващана като сбор от сили, като действителен сбор от сили, ние свързваме с астралното тяло на човека. Философията Санкхия напомня за съвместните действия на отделните, диференцираните, обособените от Манас сили на сетивата тъкмо в този смисъл.
От тези сили на сетивата отново се ражда това, което представляват по-фините елементи, с които ние свързваме изграждането на човешкото етерно тяло, което възниква сравнително по-късно.
Но така или иначе, ние откриваме етерното тяло там, във вътрешната организация на човека.
към текста >>
Следователно, в хода на времето ние трябва да си п
ред
ставяме тъкмо този
ред
на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи.
Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията. Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение. Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически. Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>
Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си п
ред
ставим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията.
Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение.
Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически. Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи. А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>
А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически п
ред
мети, които наблюдаваме във физическия свят.
Следователно, в хода на времето ние трябва да си представяме тъкмо този ред на възникване: Първичното течение, Будхи, Ахамкара, Манас, субстанциите на сетивата, по-фините елементи. Във външния свят, в царството на природата, тези по-фини елементи се намират под формата на етерно или жизнено тяло също и при растенията. Тук в смисъла на философията Санкхия трябва да си представим, че в основата на цялата тази еволюция при всяко растение протича в посока отгоре надолу едно развитие, което всъщност произлиза от Първичното течение. Само че при растението всичко това протича в свръхсетивната област и се превръща в нещо физически действително само след като се сгъсти до по фините елементи, които живеят в етерното или жизнено тяло на растението, докато при човека положението е такова, че за сегашната еволюционна степен, по-висшите форми и принципи се превръщат в Манас, изявявайки се физически. Отделните сетивни органи биват проявени външно и при растението се получава онази по-късна формация, която възниква, когато по-фините елементи се обособяват от сгъстяването на субстанцията на сетивата, образувайки етерните елементи.
А от по-нататъшното сгъстяване на етерните елементи възникват грубите елементи, от които са съставени всички физически предмети, които наблюдаваме във физическия свят.
към текста >>
После идват по-висшите принципи, които у човека се намират едва в зародишен вид, Будхи и накрая това, което другата източна философия е свикнала да нарича Атман, и което философията Санкхия космически си п
ред
ставя като духовното Първично течение, както ние вече го охарактеризирахме.
Следователно, когато вървим отдолу нагоре, ние можем в смисъл на философията Санкхия да разделим човека на неговото грубо физическо тяло, на неговото по-фино етерно тяло, на неговото астрално тяло макар че този израз не се употребява в терминологията на Санкхия, а вместо него се употребява изразът „силово" тяло, което образува сетивата -, после идва едно вътрешно сетиво, Манас, след това Ахамкара, принципът, който стои в основата на човешката индивидуалност и който позволява на човека не само да разполага с едно вътрешно сетиво, чрез което възприема отделните области на сетивата, а да се чувствува като едно отделно същество, като една индивидуалност.
После идват по-висшите принципи, които у човека се намират едва в зародишен вид, Будхи и накрая това, което другата източна философия е свикнала да нарича Атман, и което философията Санкхия космически си представя като духовното Първично течение, както ние вече го охарактеризирахме.
към текста >>
Така във философията Санкхия ние имаме, бих казал, пълното п
ред
ставяне на човешката организация, или с други думи, как човекът на миналото, настоящето и бъдещето облича душата си в субстанциалния принцип на външната природа, при което под „природа" се разбира не само външният, видим свят, но и всички степени на природата, включително и невидимите.
Така във философията Санкхия ние имаме, бих казал, пълното представяне на човешката организация, или с други думи, как човекът на миналото, настоящето и бъдещето облича душата си в субстанциалния принцип на външната природа, при което под „природа" се разбира не само външният, видим свят, но и всички степени на природата, включително и невидимите.
Ето как философията Санкхия различава формите, които ние току-що изброихме.
към текста >>
А във формите или Пракрити, която обхваща всички форми, от грубото физическо тяло нагоре до Първичното течение, в тази Пракрити живее Пуруша, духовно-душевното естество, което обаче философията Санкхия монадически си п
ред
ставя като разпръснато в отделните души.
А във формите или Пракрити, която обхваща всички форми, от грубото физическо тяло нагоре до Първичното течение, в тази Пракрити живее Пуруша, духовно-душевното естество, което обаче философията Санкхия монадически си представя като разпръснато в отделните души.
С други думи, тя си представя отделните монади без начало и без край като този материален принцип Пракрити обаче не „материален" в съвременния смисъл на тази дума тя си го представя без никакво начало и без никакъв край. Следователно, тази философия си представя едно множество от души, които са потопени в принципа Пракрити и се развиват в посока надолу от най-висшата и диференцирана форма на Първичното течение, с която те са обвити чак до въплъщението в грубото физическо тяло, за да започнат след това обратния път, преодолявайки грубото физическо тяло, разбивайки се отново нагоре и достигайки отново до Първичното течение, като междувременно се освобождават и от него, за да навлязат като свободна душа в чистата Пуруша.
към текста >>
С други думи, тя си п
ред
ставя отделните монади без начало и без край като този материален принцип Пракрити обаче не „материален" в съвременния смисъл на тази дума тя си го п
ред
ставя без никакво начало и без никакъв край.
А във формите или Пракрити, която обхваща всички форми, от грубото физическо тяло нагоре до Първичното течение, в тази Пракрити живее Пуруша, духовно-душевното естество, което обаче философията Санкхия монадически си представя като разпръснато в отделните души.
С други думи, тя си представя отделните монади без начало и без край като този материален принцип Пракрити обаче не „материален" в съвременния смисъл на тази дума тя си го представя без никакво начало и без никакъв край.
Следователно, тази философия си представя едно множество от души, които са потопени в принципа Пракрити и се развиват в посока надолу от най-висшата и диференцирана форма на Първичното течение, с която те са обвити чак до въплъщението в грубото физическо тяло, за да започнат след това обратния път, преодолявайки грубото физическо тяло, разбивайки се отново нагоре и достигайки отново до Първичното течение, като междувременно се освобождават и от него, за да навлязат като свободна душа в чистата Пуруша.
към текста >>
Следователно, тази философия си п
ред
ставя едно множество от души, които са потопени в принципа Пракрити и се развиват в посока надолу от най-висшата и диференцирана форма на Първичното течение, с която те са обвити чак до въплъщението в грубото физическо тяло, за да започнат след това обратния път, преодолявайки грубото физическо тяло, разбивайки се отново нагоре и достигайки отново до Първичното течение, като междувременно се освобождават и от него, за да навлязат като свободна душа в чистата Пуруша.
А във формите или Пракрити, която обхваща всички форми, от грубото физическо тяло нагоре до Първичното течение, в тази Пракрити живее Пуруша, духовно-душевното естество, което обаче философията Санкхия монадически си представя като разпръснато в отделните души. С други думи, тя си представя отделните монади без начало и без край като този материален принцип Пракрити обаче не „материален" в съвременния смисъл на тази дума тя си го представя без никакво начало и без никакъв край.
Следователно, тази философия си представя едно множество от души, които са потопени в принципа Пракрити и се развиват в посока надолу от най-висшата и диференцирана форма на Първичното течение, с която те са обвити чак до въплъщението в грубото физическо тяло, за да започнат след това обратния път, преодолявайки грубото физическо тяло, разбивайки се отново нагоре и достигайки отново до Първичното течение, като междувременно се освобождават и от него, за да навлязат като свободна душа в чистата Пуруша.
към текста >>
Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим израз в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на п
ред
ен план идва именно душевно-духовната същност.
Например, душата може да бъде свързана с Будхи така, че да запази своята пълна самостоятелност в Будхи, така че да се прояви не Будхи, а нейното истинско душевно естество. Може да съществува и точно обратният случай. Душата може да обвие своята самостоятелност в един вид сън, в леност, така че превес да вземе не природата на душата, а природата на нейните обвивки. Така изглеждат нещата и при външната физическа природа, която е съставена от грубата материя. Достатъчно е да разгледаме само човешката природа.
Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим израз в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на преден план идва именно душевно-духовната същност.
И така, ние имаме пред себе си един човек, виждаме как пред нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим израз на своята душевно-духовна същност. Тук надмощие взема не физическият принцип; тук победител над физическия принцип е именно човекът.
към текста >>
И така, ние имаме п
ред
себе си един човек, виждаме как п
ред
нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим израз на своята душевно-духовна същност.
Може да съществува и точно обратният случай. Душата може да обвие своята самостоятелност в един вид сън, в леност, така че превес да вземе не природата на душата, а природата на нейните обвивки. Така изглеждат нещата и при външната физическа природа, която е съставена от грубата материя. Достатъчно е да разгледаме само човешката природа. Лесно можем да срещнем един човек, кой то проявява най-вече своята душевно-духовна същност, така че при всяко движение, всеки жест или поглед, които намират видим израз в движенията на физическото тяло, всъщност отстъпват на заден план, а на преден план идва именно душевно-духовната същност.
И така, ние имаме пред себе си един човек, виждаме как пред нас застава неговото грубо физическо тяло; обаче в движенията, в жеста, в погледа е загатнато нещо, което ни кара да кажем: Да, този човек е изцяло душевно-духовен и той използува физическия принцип, само за да даде видим израз на своята душевно-духовна същност.
Тук надмощие взема не физическият принцип; тук победител над физическия принцип е именно човекът.
към текста >>
Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен оп
ред
елено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити.
Това състояние, при което душата побеждава външния принцип на обвивките, на така наречените тела, ние наричаме Сатва. За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи.
Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити.
Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло. Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи. И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение.
към текста >>
Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават п
ред
нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен п
ред
тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло.
Това състояние, при което душата побеждава външния принцип на обвивките, на така наречените тела, ние наричаме Сатва. За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи. Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити.
Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло.
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи. И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение. Следователно, трябва да различаваме характеристиката на отделните форми на Пракрити от главния принцип на диференцираната първична субстанция, включително до грубото физическо тяло най-долу: тази е едната характеристика, валидна за принципа на обвивките.
към текста >>
Когато движим мускулите на нашето лице спо
ред
нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи.
Това състояние, при което душата побеждава външния принцип на обвивките, на така наречените тела, ние наричаме Сатва. За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи. Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити. Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло.
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи.
И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение. Следователно, трябва да различаваме характеристиката на отделните форми на Пракрити от главния принцип на диференцираната първична субстанция, включително до грубото физическо тяло най-долу: тази е едната характеристика, валидна за принципа на обвивките. Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия предлага, за да охарактеризира отношението на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума.
към текста >>
Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия п
ред
лага, за да охарактеризира отношението на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума.
Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи. И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е. душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас. Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение. Следователно, трябва да различаваме характеристиката на отделните форми на Пракрити от главния принцип на диференцираната първична субстанция, включително до грубото физическо тяло най-долу: тази е едната характеристика, валидна за принципа на обвивките.
Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия предлага, за да охарактеризира отношението на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума.
Тази характеристика е дадена чрез трите състояния: Сатва, Раджас, Тамас.
към текста >>
Нека сега, така да се каже, да се изправим п
ред
цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо.
Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената.
към текста >>
Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други с
ред
ства.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо.
Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства.
Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството.
към текста >>
Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени п
ред
едно познание, което някога наистина е съществувало.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо. Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства.
Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало.
Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството. Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание.
към текста >>
Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се п
ред
лага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското С
ред
новековие.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо. Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание.
Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие.
Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството. Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание. Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха. Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят.
към текста >>
Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала п
ред
и времената.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо. Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие.
Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената.
Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството. Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание. Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха. Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят. И интересно е да се види как тук, т.е.
към текста >>
Когато Духовната наука отново ни п
ред
ставя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството.
Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената.
Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството.
Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание. Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха. Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят. И интересно е да се види как тук, т.е. само в материалната област остава не бих искал да пропусна тази забележка как също и по времето на гръцката философия, тук остава нещо като един отзвук от древното знание на Санкхия.
към текста >>
Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото п
ред
чувствие за това първично знание.
Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството.
Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание.
Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха. Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят. И интересно е да се види как тук, т.е. само в материалната област остава не бих искал да пропусна тази забележка как също и по времето на гръцката философия, тук остава нещо като един отзвук от древното знание на Санкхия. Аристотел все още притежава някои от звуци от истинското душевно естество, но те вече не са такива, че да можем да ги съпоставим с древното знание на Санкхия.
към текста >>
Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме п
ред
чисто материалистичните светогледи на нашата епоха.
Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството. Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание.
Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха.
Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят. И интересно е да се види как тук, т.е. само в материалната област остава не бих искал да пропусна тази забележка как също и по времето на гръцката философия, тук остава нещо като един отзвук от древното знание на Санкхия. Аристотел все още притежава някои от звуци от истинското душевно естество, но те вече не са такива, че да можем да ги съпоставим с древното знание на Санкхия. При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой ред поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло според Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия.
към текста >>
Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на п
ред
ен план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят.
Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената. Когато Духовната наука отново ни представя нещо, което е израснало от първичното знание на човечеството. Сега ние обгръщаме с поглед всичко това и си казваме: Тези днешни времена често пъти нямат дори и най-малкото предчувствие за това първично знание. Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха.
Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят.
И интересно е да се види как тук, т.е. само в материалната област остава не бих искал да пропусна тази забележка как също и по времето на гръцката философия, тук остава нещо като един отзвук от древното знание на Санкхия. Аристотел все още притежава някои от звуци от истинското душевно естество, но те вече не са такива, че да можем да ги съпоставим с древното знание на Санкхия. При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой ред поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло според Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия. Наистина Аристотел вярва, че по този начин той описва душата, обаче всъщност той характеризира само отношенията между душевното естество и телесното естество, Гуните, и в това, което предлага като характеристика, е налице само формата на обвивките.
към текста >>
При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой
ред
поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло спо
ред
Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия.
Вместо познанието за онези грандиозни образи на съществуването, вместо цялото величие на древното свръхсетивно познание, ние се изправяме пред чисто материалистичните светогледи на нашата епоха. Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят. И интересно е да се види как тук, т.е. само в материалната област остава не бих искал да пропусна тази забележка как също и по времето на гръцката философия, тук остава нещо като един отзвук от древното знание на Санкхия. Аристотел все още притежава някои от звуци от истинското душевно естество, но те вече не са такива, че да можем да ги съпоставим с древното знание на Санкхия.
При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой ред поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло според Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия.
Наистина Аристотел вярва, че по този начин той описва душата, обаче всъщност той характеризира само отношенията между душевното естество и телесното естество, Гуните, и в това, което предлага като характеристика, е налице само формата на обвивките. После Аристотел предлага за това, което стига чак горе до сферата на сетивата ние го наричаме астрално тяло нещо, което той определя като един душевен принцип. Следователно, той вече не различава ясно душевното от телесното, защото за него душевното е потънало, по топено в една или друга телесна форма; накратко, той различава Естетикон, после в душевната област различава това, което нарича Оректикон, Кинетикон, Дианоетикон. Точно тези са степените на душата според Аристотел, обаче при него вече напълно липсва едно ясно различаване на душевното естество от телесното естество. Той вярва, че предлага едно обективно описание на душата, докато философията Санкхия схващаше душата в нейната истинска същност именно монадически и всичко, което диференцира душата, тази философия го разглеждаше според принципа на обвивките, на телата, според принципа на Пракрити.
към текста >>
Наистина Аристотел вярва, че по този начин той описва душата, обаче всъщност той характеризира само отношенията между душевното естество и телесното естество, Гуните, и в това, което п
ред
лага като характеристика, е налице само формата на обвивките.
Фактически целият смисъл на развитието през последните три хилядолетия беше този, че вместо древното първично знание, на преден план постепенно излезе външното знание, което е валидно единствено в условията на физическия свят. И интересно е да се види как тук, т.е. само в материалната област остава не бих искал да пропусна тази забележка как също и по времето на гръцката философия, тук остава нещо като един отзвук от древното знание на Санкхия. Аристотел все още притежава някои от звуци от истинското душевно естество, но те вече не са такива, че да можем да ги съпоставим с древното знание на Санкхия. При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой ред поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло според Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия.
Наистина Аристотел вярва, че по този начин той описва душата, обаче всъщност той характеризира само отношенията между душевното естество и телесното естество, Гуните, и в това, което предлага като характеристика, е налице само формата на обвивките.
После Аристотел предлага за това, което стига чак горе до сферата на сетивата ние го наричаме астрално тяло нещо, което той определя като един душевен принцип. Следователно, той вече не различава ясно душевното от телесното, защото за него душевното е потънало, по топено в една или друга телесна форма; накратко, той различава Естетикон, после в душевната област различава това, което нарича Оректикон, Кинетикон, Дианоетикон. Точно тези са степените на душата според Аристотел, обаче при него вече напълно липсва едно ясно различаване на душевното естество от телесното естество. Той вярва, че предлага едно обективно описание на душата, докато философията Санкхия схващаше душата в нейната истинска същност именно монадически и всичко, което диференцира душата, тази философия го разглеждаше според принципа на обвивките, на телата, според принципа на Пракрити.
към текста >>
После Аристотел п
ред
лага за това, което стига чак горе до сферата на сетивата ние го наричаме астрално тяло нещо, което той оп
ред
еля като един душевен принцип.
И интересно е да се види как тук, т.е. само в материалната област остава не бих искал да пропусна тази забележка как също и по времето на гръцката философия, тук остава нещо като един отзвук от древното знание на Санкхия. Аристотел все още притежава някои от звуци от истинското душевно естество, но те вече не са такива, че да можем да ги съпоставим с древното знание на Санкхия. При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой ред поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло според Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия. Наистина Аристотел вярва, че по този начин той описва душата, обаче всъщност той характеризира само отношенията между душевното естество и телесното естество, Гуните, и в това, което предлага като характеристика, е налице само формата на обвивките.
После Аристотел предлага за това, което стига чак горе до сферата на сетивата ние го наричаме астрално тяло нещо, което той определя като един душевен принцип.
Следователно, той вече не различава ясно душевното от телесното, защото за него душевното е потънало, по топено в една или друга телесна форма; накратко, той различава Естетикон, после в душевната област различава това, което нарича Оректикон, Кинетикон, Дианоетикон. Точно тези са степените на душата според Аристотел, обаче при него вече напълно липсва едно ясно различаване на душевното естество от телесното естество. Той вярва, че предлага едно обективно описание на душата, докато философията Санкхия схващаше душата в нейната истинска същност именно монадически и всичко, което диференцира душата, тази философия го разглеждаше според принципа на обвивките, на телата, според принципа на Пракрити.
към текста >>
Точно тези са степените на душата спо
ред
Аристотел, обаче при него вече напълно липсва едно ясно различаване на душевното естество от телесното естество.
Аристотел все още притежава някои от звуци от истинското душевно естество, но те вече не са такива, че да можем да ги съпоставим с древното знание на Санкхия. При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой ред поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло според Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия. Наистина Аристотел вярва, че по този начин той описва душата, обаче всъщност той характеризира само отношенията между душевното естество и телесното естество, Гуните, и в това, което предлага като характеристика, е налице само формата на обвивките. После Аристотел предлага за това, което стига чак горе до сферата на сетивата ние го наричаме астрално тяло нещо, което той определя като един душевен принцип. Следователно, той вече не различава ясно душевното от телесното, защото за него душевното е потънало, по топено в една или друга телесна форма; накратко, той различава Естетикон, после в душевната област различава това, което нарича Оректикон, Кинетикон, Дианоетикон.
Точно тези са степените на душата според Аристотел, обаче при него вече напълно липсва едно ясно различаване на душевното естество от телесното естество.
Той вярва, че предлага едно обективно описание на душата, докато философията Санкхия схващаше душата в нейната истинска същност именно монадически и всичко, което диференцира душата, тази философия го разглеждаше според принципа на обвивките, на телата, според принципа на Пракрити.
към текста >>
Той вярва, че п
ред
лага едно обективно описание на душата, докато философията Санкхия схващаше душата в нейната истинска същност именно монадически и всичко, което диференцира душата, тази философия го разглеждаше спо
ред
принципа на обвивките, на телата, спо
ред
принципа на Пракрити.
При Аристотел ние все още откриваме, че душата е съставена от гръцкото физическо тяло, което на свой ред поражда Аристотел не го споменава, но то се подразбира да, тъкмо грубото физическо тяло според Аристотел поражда душевните качества; докато философията Санкхия е напълно сигурна, че те са само обвивките, телата на душата; по-късно при Аристотел ние откриваме вегетативната душа, която би съвпаднала с по-финото елементарно тяло в смисъла на философията Санкхия. Наистина Аристотел вярва, че по този начин той описва душата, обаче всъщност той характеризира само отношенията между душевното естество и телесното естество, Гуните, и в това, което предлага като характеристика, е налице само формата на обвивките. После Аристотел предлага за това, което стига чак горе до сферата на сетивата ние го наричаме астрално тяло нещо, което той определя като един душевен принцип. Следователно, той вече не различава ясно душевното от телесното, защото за него душевното е потънало, по топено в една или друга телесна форма; накратко, той различава Естетикон, после в душевната област различава това, което нарича Оректикон, Кинетикон, Дианоетикон. Точно тези са степените на душата според Аристотел, обаче при него вече напълно липсва едно ясно различаване на душевното естество от телесното естество.
Той вярва, че предлага едно обективно описание на душата, докато философията Санкхия схващаше душата в нейната истинска същност именно монадически и всичко, което диференцира душата, тази философия го разглеждаше според принципа на обвивките, на телата, според принципа на Пракрити.
към текста >>
Следователно, при Аристотел душата не п
ред
ставлява вече нещо, за което бихме могли да говорим, сякаш говорим за един далечен спомен от онази древна наука, която откриваме във философията Санкхия.
Следователно, при Аристотел душата не представлява вече нещо, за което бихме могли да говорим, сякаш говорим за един далечен спомен от онази древна наука, която откриваме във философията Санкхия.
Обаче в една друга област бихме могли да кажем в материалната област, Аристотел допълва нещо, което представлява един вид отзвук от трите състояния: и това става тогава, когато той говори за светлината и тъмнината в различните цветове. Той казва: Има цветове, които съдържат в себе си повече тъмнина, и цветове, които съдържат повече светлина, както и други цветове, които са междинни. Напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: При цветовете, намиращи се близо до синьото и виолетовото, тъмнината преобладава над светлината, и един цвят е син или виолетов благодарение на това, че тъмнината преобладава над светлината, а друг цвят е зелен или жълто-зелен, благодарение на това, че тъмнината и светлината се намират в равновесие, а трети е червен или оранжев, когато принципът на светлината преобладава над принципа на тъмнината.
към текста >>
Обаче в една друга област бихме могли да кажем в материалната област, Аристотел допълва нещо, което п
ред
ставлява един вид отзвук от трите състояния: и това става тогава, когато той говори за светлината и тъмнината в различните цветове.
Следователно, при Аристотел душата не представлява вече нещо, за което бихме могли да говорим, сякаш говорим за един далечен спомен от онази древна наука, която откриваме във философията Санкхия.
Обаче в една друга област бихме могли да кажем в материалната област, Аристотел допълва нещо, което представлява един вид отзвук от трите състояния: и това става тогава, когато той говори за светлината и тъмнината в различните цветове.
Той казва: Има цветове, които съдържат в себе си повече тъмнина, и цветове, които съдържат повече светлина, както и други цветове, които са междинни. Напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: При цветовете, намиращи се близо до синьото и виолетовото, тъмнината преобладава над светлината, и един цвят е син или виолетов благодарение на това, че тъмнината преобладава над светлината, а друг цвят е зелен или жълто-зелен, благодарение на това, че тъмнината и светлината се намират в равновесие, а трети е червен или оранжев, когато принципът на светлината преобладава над принципа на тъмнината.
към текста >>
Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното п
ред
ставляват състоянието Сатва на светлината.
При философията Санкхия също имаме този принцип на трите състояния, включващи в себе си всички явления на света; там например имаме Сатва, когато духовното преобладава над природното. Аристотел прибягва до същата характеристика, когато говори за цветовете.
Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното представляват състоянието Сатва на светлината.
При Аристотел този принцип вече не съществува, но все пак при него старият принцип на философията Санкхия е донякъде запазен. Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината. Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот.
към текста >>
Зеленият цвят п
ред
ставлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава п
ред
ставляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината.
При философията Санкхия също имаме този принцип на трите състояния, включващи в себе си всички явления на света; там например имаме Сатва, когато духовното преобладава над природното. Аристотел прибягва до същата характеристика, когато говори за цветовете. Естествено, той не употребява същите думи, но напълно в духа на Аристотел е, когато някой казва: Червеното и жълто-червеното представляват състоянието Сатва на светлината. При Аристотел този принцип вече не съществува, но все пак при него старият принцип на философията Санкхия е донякъде запазен.
Зеленият цвят представлява състоянието Раджас по отношение на светлината и тъмнината, а синьото и виолетовото при които тъмнината преобладава представляват състоянието Тамас по отношение на светлината и тъмнината.
Макар и Аристотел да не си служи точно с тези изрази, тук все още просветва начинът на мислене, който срещаме във философията Санкхия и който произлиза от едно чисто духовно вникване в мировите процеси. Следователно, в учението на Аристотел за цветовете ние намираме един отзвук от старата философия Санкхия. И ние усещаме едно съвсем ново проявление на тези три състояния: Сатва, Раджас, Тамас, тъкмо в онази външна област от света на цветовете, тъкмо в онази сурова борба, която Гьоте боди през целия си живот. Защото след като, бих казал, старата Аристотелова подялба на цветовете в едно състояние Сатва, в едно състояние Раджас и в едно състояние Тамас беше, така да се каже, напълно засипана от пластовете на историята, сега всичко това отново се появява при Гьоте. Макар и съвременните физици все още да се подиграват с Гьотевото учение за цветовете, трябва да кажем, че то действително е инспирирано от дребната духовна мъдрост.
към текста >>
Защото в с
ред
ищния център на нашата наука, на нашата култура, отново изпъква същият духовен принцип, който някога е властвувал във философията Санкхия.
Ако обаче бихме искали да обогатим съвременната наука не с друго, а именно с окултните принципи, тогава би трябвало именно днес! да се застъпим за Гьотевото учение за цветовете.
Защото в средищния център на нашата наука, на нашата култура, отново изпъква същият духовен принцип, който някога е властвувал във философията Санкхия.
И сега Вие разбирате, скъпи мои приятели, защо преди много години аз си поставих задачата да реабилитирам Гьотевото учение за цветовете, да го утвърдя като една физическа наука, опираща се обаче на строго окултни принципи.
към текста >>
И сега Вие разбирате, скъпи мои приятели, защо п
ред
и много години аз си поставих задачата да реабилитирам Гьотевото учение за цветовете, да го утвърдя като една физическа наука, опираща се обаче на строго окултни принципи.
Ако обаче бихме искали да обогатим съвременната наука не с друго, а именно с окултните принципи, тогава би трябвало именно днес! да се застъпим за Гьотевото учение за цветовете. Защото в средищния център на нашата наука, на нашата култура, отново изпъква същият духовен принцип, който някога е властвувал във философията Санкхия.
И сега Вие разбирате, скъпи мои приятели, защо преди много години аз си поставих задачата да реабилитирам Гьотевото учение за цветовете, да го утвърдя като една физическа наука, опираща се обаче на строго окултни принципи.
към текста >>
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги п
ред
ставя спо
ред
трите състояния Сатва, Раджас и Тамас.
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги представя според трите състояния Сатва, Раджас и Тамас.
Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства. Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия.
към текста >>
Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други с
ред
ства.
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги представя според трите състояния Сатва, Раджас и Тамас.
Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства.
Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман.
към текста >>
Философията Санкхия е съществувала още п
ред
и Буда, нещо, което легендата за Буда п
ред
ставя, бих казал, съвсем нагледно п
ред
нашите очи.
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги представя според трите състояния Сатва, Раджас и Тамас. Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства.
Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи.
Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало.
към текста >>
Защото индийското п
ред
ание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила.
Нека да сме наясно: Гьоте разглежда физическите явления на цветовете по такъв начин, че фактически ги представя според трите състояния Сатва, Раджас и Тамас. Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства. Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи.
Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила.
Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите.
към текста >>
Ние нагледно трябва да си п
ред
ставим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги п
ред
ставят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги п
ред
ставя йезуитът Йосиф Далман.
Ето как, сякаш от тъмните дълбини на Духа, отново се появява това, което някога е било постигано от човечеството макар и със съвсем други средства. Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия.
Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман.
Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми.
към текста >>
Ние трябва да си п
ред
ставим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на п
ред
ен план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало.
Философията Санкхия е съществувала още преди Буда, нещо, което легендата за Буда представя, бих казал, съвсем нагледно пред нашите очи. Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман.
Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало.
В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
към текста >>
В североизточните области на Индия човешката природа да п
ред
положим е била такава, че си п
ред
ставяла нещата спо
ред
както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си п
ред
ставяла света по-скоро в смисъла на Ведите.
Защото индийското предание с право напомня, че основател на философията Санкхия е именно Капила. Обаче Буда се е родил в съседство с Капила, а именно в Капилавосту, с което се загатва, че Буда израства от същите източници, каквито има и учението Санкхия. Самият Буда по отношение на своето физическо раждане е поставен там, където някога е действувал онзи, който дава началото на великата философия Санкхия. Ние нагледно трябва да си представим отношението на Санкхия към другите духовни направления, обаче съвсем не така, както ги представят днешните ориенталисти, нито пък така, както ги представя йезуитът Йосиф Далман. Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало.
В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите.
Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми. А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
към текста >>
А как трябва да нап
ред
ва душата, издигайки се към духовните висини п
ред
писания за това дава именно философията Йога.
Ние трябва да си представим нещата по следния начин: в различните области на Индия са живели хора, които са били един вид диференцирани, за щото тогава, когато тези три духовни направления излизат на преден план, първичното състояние на човечеството вече не е съществувало. В североизточните области на Индия човешката природа да предположим е била такава, че си представяла нещата според както те са дадени във философията Санкхия; в западните области на Индия човешката природа е била такава, че си представяла света по-скоро в смисъла на Ведите. Следователно, отделните духовни нюанси идват от човешките натури с различни заложби в една или друга от областите на Индия; и едва по-късно, след продължителните усилия на тези, които проповядваха Ведите, беше внесено нещо по-ново, така че днес във Ведите, такива каквито те съществуват в момента, откриваме много подробности, които са били внесени там именно от философията Санкхия. За третото духовно направление Йога ние вече казахме: философията Йога се появи едва след угасянето на древното ясновидство, когато трябваше да бъдат потърсени съвършено нови пътища за издигането на човека в духовните светове. Философията Йога се различава от възгледите на философията Санкхия по това, че последната е всъщност една истинска наука, една наука, която се обръща към външните форми, интересувайки се само от тях и от отношението на човешката душа към тези форми.
А как трябва да напредва душата, издигайки се към духовните висини предписания за това дава именно философията Йога.
към текста >>
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да нап
ред
ва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
към текста >>
Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога п
ред
имно в състоянието Сатва, понякога п
ред
имно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите.
И ако се запитаме: Как би трябвало да се отнася в сравнително по-късни времена една индийска душа, която не би искала да се разбива едностранчиво, а да напредва както чрез изучаването на външните форми, така и като се издига в духовния свят, разбивайки отново това, с което първоначално е разполагала: Свещеното озарение на Ведите, тогава ще получим отговор на този въпроса в думите, които Кришна казва на своя ученик Арджуна в Бхагавад Гита. Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите.
Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите.
Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен.
към текста >>
Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с оп
ред
елени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили.
Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>
Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа нап
ред
; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога.
Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен.
Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога.
Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>
Обаче междувременно човечеството нап
ред
на в своето развитие, изминавайки прехода от онзи свързан с кръвта принцип на ясновидството, до принципа на душевно-духовното познание.
Ето как ти можеш да се доближиш до вечността по два пътя: чрез мисловното обхващане на света от една страна, и чрез Йога от друга страна; и двата пътя ще те отведат до това, което Ведите наричат единния Атман-Брахман, живеещ както в дълбините на душата, така и във външния свят. Ето докъде ще стигнеш ти, след като минеш по мисловния път на философията Санкхия, и по молитвения път на Йога. Ето как ние отправяме поглед назад към миналите епохи, когато съществуваха забележително силни ясновидски способности, свързани с човешката природа именно чрез кръвта, както описах това в моята лекция :"Кръвта като един особен сок".
Обаче междувременно човечеството напредна в своето развитие, изминавайки прехода от онзи свързан с кръвта принцип на ясновидството, до принципа на душевно-духовното познание.
към текста >>
И за да не бъде окончателно изгубена връзката с душевно-духовното, която е била постигана по споменатия начин в древните времена, когато е господствувала именно кръвната връзка вс
ред
племената и народите, за да не бъде изгубена тази връзка, трябваше да се изградят нови методи, нови наставления с оглед преминаването от кръвното родство към периода, в който то престана да съществува.
И за да не бъде окончателно изгубена връзката с душевно-духовното, която е била постигана по споменатия начин в древните времена, когато е господствувала именно кръвната връзка всред племената и народите, за да не бъде изгубена тази връзка, трябваше да се изградят нови методи, нови наставления с оглед преминаването от кръвното родство към периода, в който то престана да съществува.
Ето към този грандиозен преход, към новите методи ни отвежда величествената поема Бхагавад Гита. И тя ни разказва как настъпват особено жестоки борби между потомците на царските синове от племената Куру и Панду. Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру. И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена.
към текста >>
Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е оп
ред
еляло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру.
И за да не бъде окончателно изгубена връзката с душевно-духовното, която е била постигана по споменатия начин в древните времена, когато е господствувала именно кръвната връзка всред племената и народите, за да не бъде изгубена тази връзка, трябваше да се изградят нови методи, нови наставления с оглед преминаването от кръвното родство към периода, в който то престана да съществува. Ето към този грандиозен преход, към новите методи ни отвежда величествената поема Бхагавад Гита. И тя ни разказва как настъпват особено жестоки борби между потомците на царските синове от племената Куру и Панду.
Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру.
И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна.
към текста >>
И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е п
ред
ставен като слепец, че занап
ред
в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните.
Ето към този грандиозен преход, към новите методи ни отвежда величествената поема Бхагавад Гита. И тя ни разказва как настъпват особено жестоки борби между потомците на царските синове от племената Куру и Панду. Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру. И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена.
И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните.
Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо.
към текста >>
И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият п
ред
водител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна.
Ние насочваме поглед към една отминала епоха, когато е възникнала Бхагавад Гита, когато древното индийско познание и самото поведение на хората все още се е определяло от запазените традиции на древното познание; виждаме, така да се каже, едната линия, която преминава от старите времена в новите, най-вече в лицето на слепия цар Аритаращра от племето Куру. И тъкмо него виждаме ние да разговаря с водача на своята бойна колесница. Той стои от едната страна на воюващите; от другата страна стоят онези, които са негови кръвни родственици и те водят битката срещу него именно защото се намират в прехода от старите към новите времена. И водачът на бойната колесница разкрива на своя цар, който достатъчно ясно е представен като слепец, че занапред в това племе ще се наследяват само физическите качества, но не и духовните. Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци.
И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна.
Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
към текста >>
В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на п
ред
ен план излизат съвсем други душевни стремежи.
Водачът на бойната колесница разказва на своя цар какво става сега оттатък при синовете на Панду, които трябва да се погрижат за духовно-душевните качества на своите потомци. И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо.
В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи.
И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното. В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо п
ред
този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
И той разказва, че от другата страна на бойното поле бива поучаван не друг, а самият предводител на воюващите, Арджуна, и че този Арджуна е поучаван от Кришна. Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи.
И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството. Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извън
ред
но характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството.
Той разказва на царя, как Арджуна е поучаван от Кришна във всички области на живота, разказва му още докъде може да стигне човекът, ако прилага философията Санкхия и Йога, ако разбива както мисленето така и смирението, за да проникне нагоре до онова, което някога велилите учители са вложили във Ведите. И колко величествено, както във философски, така и в поетичен смисъл са разказани наставленията дадени от Кришна, от великия учител на новото човечество, което рано или късно ще отхвърли кръвното родство. И сега ние виждаме, как от старите времена проблясва още нещо. В онази трактовка, която стои в основата на моята лекция „Кръвта като един особен сок", а и в други лекции, аз достатъчно ясно подчертах, как общочовешкото развитие постепенно се издига над кръвното родство, за да премине в нов стадий, където на преден план излизат съвсем други душевни стремежи. И във величествената поема, в Бхагавад Гита, ние сме изправени тъкмо пред този преход, и то по такъв начин, че наставленията към Арджуна, дадени от Кришна недвусмислено показват, как човекът, който се издига над кръвното родство, над старото ясновидство, свързано със силите на кръвта, сега вече трябва да навлезе в света на непреходното.
В това учение ние действително срещаме част от онези важни елементи, които често сме разглеждали като извънредно характерни за този решителен прелом в еволюцията на човечеството.
Ето как: Бхагавад Гита се превръща за нас в една чудесна илюстрация за това, което ние вече сме разглеждали, изхождайки от самото състояние на нещата.
към текста >>
Там п
ред
нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното.
Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра.
Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща. Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>
Там п
ред
нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща.
А това, което особено ни привлича в Бхагавад Гита, е убедителният начин, по който се говори за пътя на човека, особено много ни привлича с каква нагледност се говори за пътя на човека към света на непреходното. Там пред нас застава Арджуна, изпълнен с душевна мъка; ето какво чуваме от водача на бойната колесница, понеже тъкмо той разказва събитията на слепия цар Дритаращра.
Там пред нас застава Арджуна със своята душевна мъка, понеже вижда как воюва с племето Куру, със своите кръвни родственици и сега той казва: Аз трябва да воювам против тези, с които имам кръвно родство, против тези, които са синове на братята на моя баща.
Тук има много герои, които трябва да насочат оръжие против своите роднини, а от другата страна на бойното поле също има герои, които трябва да насочат оръжие срещу нас.
към текста >>
Тогава п
ред
него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият.
Ето от къде идва неговата душевна мъка: Мога ли да победя в тази битка, трябва ли да победя в тази битка, трябва ли братя да насочват меч срещу братя?
Тогава пред него застава Кришна, великият учител на новото човечество, и му казва: Първо се замисли върху човешкия живот и едва после погледни на положението, в което се намираш ти самият.
В телата на тези, срещу които ти трябва да воюваш, т.е. в преходни те форми на хората от племето Куру живеят душите, които са непреходни, и в тези форми те търсят само своя външен израз; т.е. в твоите противници живеят вечните души, които търсят начин на изразяване с помощта на формите от външния свят. Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството. Вие трябва да воювате, така изисква настоящият момент, който обозначава преход от един период в друг.
към текста >>
Промяната на формите ето какво п
ред
ставлява смъртта, животът.
Вие трябва да воювате, понеже така изисква вашият закон, законът за външната еволюция на човечеството. Вие трябва да воювате, така изисква настоящият момент, който обозначава преход от един период в друг. Но нима ти трябва да тъгуваш, само защото форми воюват против форми, само защото едни променяйки се форми воюват против други променящи се форми? Кои от тези форми ще изпратят другите форми в лоното на смъртта? Какво е смъртта и какво е животът?
Промяната на формите ето какво представлява смъртта, животът.
Еднакви са душите, които ще се окажат победители, еднакви са душите, които ще преминат в смъртта. И какво представлява тази победа, какво представлява тази смърт в сравнение с това, до което те издига мисловното съзерцание на Санкхия, в сравнение с вечните души, които стоят едни срещу други и остават незасегнати от битките?
към текста >>
И какво п
ред
ставлява тази победа, какво п
ред
ставлява тази смърт в сравнение с това, до което те издига мисловното съзерцание на Санкхия, в сравнение с вечните души, които стоят едни срещу други и остават незасегнати от битките?
Но нима ти трябва да тъгуваш, само защото форми воюват против форми, само защото едни променяйки се форми воюват против други променящи се форми? Кои от тези форми ще изпратят другите форми в лоното на смъртта? Какво е смъртта и какво е животът? Промяната на формите ето какво представлява смъртта, животът. Еднакви са душите, които ще се окажат победители, еднакви са душите, които ще преминат в смъртта.
И какво представлява тази победа, какво представлява тази смърт в сравнение с това, до което те издига мисловното съзерцание на Санкхия, в сравнение с вечните души, които стоят едни срещу други и остават незасегнати от битките?
към текста >>
И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непос
ред
ствено в нашия душевен живот.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен. И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното.
И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот.
Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>
Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане п
ред
очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
По един величествен и неповторим начин, подсказан от самото положение на нещата, ние научаваме, че Арджуна не бива да изпитва никаква душевна мъка, а само да служи на онзи дълг, който го зове към битката, защото той трябва да насочи поглед от преходното, което е намесено в битката, към вечното, което ще живее, независимо дали той е победител или победен. И така, ударението във величествената Бхагавад Гита се поставя по особен начин върху едно важно събитие от еволюцията на човечеството, ударението се поставя върху преходното и непреходното. И ние сме на прав път не когато схващаме абстрактните мисли, а когато оставим чувственото съдържание на нещата да се намеси непосредствено в нашия душевен живот.
Ние сме на прав път тогава, когато разглеждаме наставленията на Кришна така, сякаш той иска да издигне душата на Арджуна от степента, на която тя стои и чрез която е вплетена в мрежата на преходното; да, той иска да я издигне до една по-висока степен, в която тя да се чувствува над всичко преходно, дори ако то застане пред очите му по един толкова мъчителен начин както в победата или поражението, както в причиняването или понасянето на смъртта.
към текста >>
Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непос
ред
ствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава п
ред
нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
И сега за нас напълно се потвърждава това, което някой беше казал веднъж за тази източна философия, която е вложена във величествената поема Бхагавад Гита: тази източна философия беше в същото време и толкова дълбока религия, че този, който я изповядаше дори и да е бил велик мъдрец съвсем не е бил лишен от религиозни чувства, от религиозен копнеж; както и най-простият човек, живеещ само в своите религиозни чувства, съвсем не е бил лишен от даровете на мъдростта.
Ето какво трепва в сърцата ни, когато виждаме как великият учител Кришна не само формира идеите на своя ученик, но и непосредствено докосва неговата душа, така че сега ученикът застава пред нас, вгледан в света и в мъките на преходното, и устремява душата си към такива висини, където тя се носи над всичко преходно, над всички мъки, болки и страдания на преходния свят.
към текста >>
2.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
И когато назоваваме това, което, така да се каже, е останало в наши дни от едно такова познание, от един такъв изразим в идеи светоглед, обвит в малко или много научна форма, когато го оп
ред
еляме Като един от нюансите на познанието, макар и в духовен смисъл да стои много по-ниско от философията Санкхия, ние сме в правото си да кажем: Да, в наши дни все още може да бъде доловен съдбовният характер на всичко онова, за което ни говори философията Санкхия.
В обясненията от последните дни ние се запознахме с два светогледни нюанса, освен третия нюанс, този на направлението Веди, а именно с философията Санкхия, и с Йога; два светогледни нюанса, които ако правилно ги обгърнем с нашия духовен поглед ни показват по един забележителен начин, как светогледите наистина могат да се превръщат в съдба за човешката душа. С понятията на философията Санкхия можем да свържем всичко, което човекът постига като знание, като познание под формата на идеи, като обзор върху всички онези световни явления, в които по един или друг начин се изразява душевният живот.
И когато назоваваме това, което, така да се каже, е останало в наши дни от едно такова познание, от един такъв изразим в идеи светоглед, обвит в малко или много научна форма, когато го определяме Като един от нюансите на познанието, макар и в духовен смисъл да стои много по-ниско от философията Санкхия, ние сме в правото си да кажем: Да, в наши дни все още може да бъде доловен съдбовният характер на всичко онова, за което ни говори философията Санкхия.
Разбира се, съдбовно ще долавя нещата само онзи, който приема този светогледен нюанс по едностранчив начин, само онзи, когото бихме определили като едностранчив „учен" или „последовател" на философията Санкхия. Как гледа на света един такъв човек? Какво усеща той в своята душа?
към текста >>
Разбира се, съдбовно ще долавя нещата само онзи, който приема този светогледен нюанс по едностранчив начин, само онзи, когото бихме оп
ред
елили като едностранчив „учен" или „последовател" на философията Санкхия.
В обясненията от последните дни ние се запознахме с два светогледни нюанса, освен третия нюанс, този на направлението Веди, а именно с философията Санкхия, и с Йога; два светогледни нюанса, които ако правилно ги обгърнем с нашия духовен поглед ни показват по един забележителен начин, как светогледите наистина могат да се превръщат в съдба за човешката душа. С понятията на философията Санкхия можем да свържем всичко, което човекът постига като знание, като познание под формата на идеи, като обзор върху всички онези световни явления, в които по един или друг начин се изразява душевният живот. И когато назоваваме това, което, така да се каже, е останало в наши дни от едно такова познание, от един такъв изразим в идеи светоглед, обвит в малко или много научна форма, когато го определяме Като един от нюансите на познанието, макар и в духовен смисъл да стои много по-ниско от философията Санкхия, ние сме в правото си да кажем: Да, в наши дни все още може да бъде доловен съдбовният характер на всичко онова, за което ни говори философията Санкхия.
Разбира се, съдбовно ще долавя нещата само онзи, който приема този светогледен нюанс по едностранчив начин, само онзи, когото бихме определили като едностранчив „учен" или „последовател" на философията Санкхия.
Как гледа на света един такъв човек? Какво усеща той в своята душа?
към текста >>
Ако една душа би се отдала на света само по този начин да п
ред
положим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че п
ред
и всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно п
ред
имно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот.
Ето един въпрос, на който всъщност може да се отговори само от личен опит. Човек трябва да познава онова, което се разиграва в една душа, когато тя се отдава по малко или много едностранчив начин на един светогледен нюанс, когато тя влага всичките си сили, за да разполага с подобен светоглед. Едва тогава тази душа може да навлезе до най-големи подробности във формите на мировите явления, може, така да се каже, да постигне превъзходно разбиране за всичко, което се разиграва в света като непрекъснато променяща се форма.
Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот.
И според това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях. Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция. Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си. Какво бих получил, ако завладея целия свят, а не зная нито за моята душа? В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна празнота!
към текста >>
И спо
ред
това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях.
Ето един въпрос, на който всъщност може да се отговори само от личен опит. Човек трябва да познава онова, което се разиграва в една душа, когато тя се отдава по малко или много едностранчив начин на един светогледен нюанс, когато тя влага всичките си сили, за да разполага с подобен светоглед. Едва тогава тази душа може да навлезе до най-големи подробности във формите на мировите явления, може, така да се каже, да постигне превъзходно разбиране за всичко, което се разиграва в света като непрекъснато променяща се форма. Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот.
И според това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях.
Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция. Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си. Какво бих получил, ако завладея целия свят, а не зная нито за моята душа? В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна празнота! Ето как би могла да се изрази с думи една такава душа.
към текста >>
Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно п
ред
нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция.
Ето един въпрос, на който всъщност може да се отговори само от личен опит. Човек трябва да познава онова, което се разиграва в една душа, когато тя се отдава по малко или много едностранчив начин на един светогледен нюанс, когато тя влага всичките си сили, за да разполага с подобен светоглед. Едва тогава тази душа може да навлезе до най-големи подробности във формите на мировите явления, може, така да се каже, да постигне превъзходно разбиране за всичко, което се разиграва в света като непрекъснато променяща се форма. Ако една душа би се отдала на света само по този начин да предположим, че в една инкарнация би намерила само повод да се потопи чрез своите способности, своята Карма, в явленията на света така, че преди всичко, независимо дали е озарена или не от ясновидство, разбива едно предимно умствено познание една такава особеност на душата боди при всички обстоятелства до известна студенина на целия душевен живот. И според това, какъв е нейният темперамент, ние ще установим, че тази душа приема малко или много характера на една незадоволена ирония спрямо явленията на света, или изпитва пълна липса на интерес, но това е една незадоволеност в рамките на такова познание, което пристъпва от едно явление към друго без да прави каквато и да е връзка между тях.
Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция.
Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си. Какво бих получил, ако завладея целия свят, а не зная нито за моята душа? В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна празнота! Ето как би могла да се изрази с думи една такава душа. Да, човекът може да бъде буквално преситен с цялото знание на света и да бъде в същото време празен: това наистина може да се превърне в една горчива съдба; това би могло да изглежда като едно пълно объркване всред явленията на света, като една тежка загуба на всичко онова, което има някаква стойност за душата.
към текста >>
Да, човекът може да бъде буквално преситен с цялото знание на света и да бъде в същото време празен: това наистина може да се превърне в една горчива съдба; това би могло да изглежда като едно пълно объркване вс
ред
явленията на света, като една тежка загуба на всичко онова, което има някаква стойност за душата.
Всичко онова, което е присъщо на толкова много души от нашето време: стремежът към едно познание, носещо отпечатъка на ученост, студенина, пустота и незадоволеност всичко това застава съвсем ясно пред нашия поглед, когато размишляваме върху току-що посочената тенденция. Една такава душа наистина се чувствува опустошена и несигурна в себе си. Какво бих получил, ако завладея целия свят, а не зная нито за моята душа? В този случай, аз не бих усещал нищо, не бих могъл да изживея нищо в душата си; там би останала само една огромна празнота! Ето как би могла да се изрази с думи една такава душа.
Да, човекът може да бъде буквално преситен с цялото знание на света и да бъде в същото време празен: това наистина може да се превърне в една горчива съдба; това би могло да изглежда като едно пълно объркване всред явленията на света, като една тежка загуба на всичко онова, което има някаква стойност за душата.
към текста >>
Ние откриваме тази тъжна картина при всички хора със студен ум, при всички абстрактни философи, при онези незадоволени, нещастни души, лишени от всякакъв интерес към своето познание, при онези многобройни случаи, когато някой застава п
ред
нас, потънал в своята абстрактна философия и макар да ни убеждава в съществуването на Бога, на космологията, на човешката душа, ние все пак усещаме съвсем ясно: Всичко това се намира само в неговата глава; тук няма място за сърцето!
Ние откриваме тази тъжна картина при всички хора със студен ум, при всички абстрактни философи, при онези незадоволени, нещастни души, лишени от всякакъв интерес към своето познание, при онези многобройни случаи, когато някой застава пред нас, потънал в своята абстрактна философия и макар да ни убеждава в съществуването на Бога, на космологията, на човешката душа, ние все пак усещаме съвсем ясно: Всичко това се намира само в неговата глава; тук няма място за сърцето!
И какъв студ ни облъхва, когато срещаме такъв човек!
към текста >>
Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да нап
ред
на единствено чрез развитието на моите собствени сили.
Нека отново да се обърнем към една душа, която едностранчиво се стреми към своето развитие чрез Йога, която е, така да се каже, пропаднала за света, която избягва света и не иска да знае нищо за него.
Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да напредна единствено чрез развитието на моите собствени сили.
Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си. Може и да е така! Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение. Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития? Да, тя остава напълно чужда всред божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба.
към текста >>
Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава п
ред
нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си.
Нека отново да се обърнем към една душа, която едностранчиво се стреми към своето развитие чрез Йога, която е, така да се каже, пропаднала за света, която избягва света и не иска да знае нищо за него. Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да напредна единствено чрез развитието на моите собствени сили.
Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си.
Може и да е така! Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение. Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития? Да, тя остава напълно чужда всред божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба. И как изглежда една такава човешка душа, когато тя застане пред нас?
към текста >>
Обаче това не продължава дълго; с нап
ред
ването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение.
Нека отново да се обърнем към една душа, която едностранчиво се стреми към своето развитие чрез Йога, която е, така да се каже, пропаднала за света, която избягва света и не иска да знае нищо за него. Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да напредна единствено чрез развитието на моите собствени сили. Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си. Може и да е така!
Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение.
Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития? Да, тя остава напълно чужда всред божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба. И как изглежда една такава човешка душа, когато тя застане пред нас? Как да разпознаваме онези човешки същества, които използуват всичките си сили за тяхното собствено развитие, минавайки с пълно безразличие покрай техните себеподобни, сякаш не биха искали да имат нищо общо с тях! Една такава душа усеща себе си като откъсната от света и в очите на другите тя изглежда крайно егоистична.
към текста >>
Да, тя остава напълно чужда вс
ред
божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба.
Тя казва: Каква полза имам аз, ако узная как е възникнал светът; аз искам да извлека цялото познание от самия себе си, искам да напредна единствено чрез развитието на моите собствени сили. Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си. Може и да е така! Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение. Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития?
Да, тя остава напълно чужда всред божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба.
И как изглежда една такава човешка душа, когато тя застане пред нас? Как да разпознаваме онези човешки същества, които използуват всичките си сили за тяхното собствено развитие, минавайки с пълно безразличие покрай техните себеподобни, сякаш не биха искали да имат нищо общо с тях! Една такава душа усеща себе си като откъсната от света и в очите на другите тя изглежда крайно егоистична.
към текста >>
И как изглежда една такава човешка душа, когато тя застане п
ред
нас?
Може би тази душа усеща някаква топлина вътре в себе си; тя често застава пред нас по такъв начин, сякаш ни се явява като нещо за творено в себе си, като задоволена в себе си. Може и да е така! Обаче това не продължава дълго; с напредването на времето тази душа неизбежно ще бъде подложена на едно пълно усамотение. Когато една такава душа, усамотена в своето отшелничество, поиска да се издигне до висотите на душевния живот, навлезе в света и навсякъде се сблъска с външните световни събития, тя си казва: С какво ме засягат всички тези световни събития? Да, тя остава напълно чужда всред божествените откровения на света, престава да ги разбира, и тогава самотата, резигнацията отново се превръща в съдба, в неизбежна, фатална съдба.
И как изглежда една такава човешка душа, когато тя застане пред нас?
Как да разпознаваме онези човешки същества, които използуват всичките си сили за тяхното собствено развитие, минавайки с пълно безразличие покрай техните себеподобни, сякаш не биха искали да имат нищо общо с тях! Една такава душа усеща себе си като откъсната от света и в очите на другите тя изглежда крайно егоистична.
към текста >>
И в основата на такива величествени прояви, на такива величествени светогледи каквито намираме в Бхагавад Гита, а също и в Посланията на апостол Павел, п
ред
нас застава именно съдбовното, п
ред
нас застава самата съдба.
Едва когато обгърнем с поглед подобни съотношения в живота, ние усещаме колко съдбовни са светогледите.
И в основата на такива величествени прояви, на такива величествени светогледи каквито намираме в Бхагавад Гита, а също и в Посланията на апостол Павел, пред нас застава именно съдбовното, пред нас застава самата съдба.
Бихме могли да кажем: Както зад Бхагавад Гита, така и зад Посланията на апостол Павел ако поне малко надникнем в това, което се намира зад тях нашият поглед бива пресрещнат от нещо, което веднага се превръща в съдбовна сила за самите нас. И как ни гледа съдбата от Посланията на апостол Павел?
към текста >>
Ние заставаме п
ред
Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет п
ред
Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата.
Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде.
Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата.
Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта. И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало. Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
към текста >>
Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от оп
ред
елени човешки качества.
Обаче външно погледнато, тези две величествени постижения на човечеството: в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, са коренно различни едно от друго. И тази външна разлика ние откриваме навсякъде. Ние заставаме пред Бхагавад Гита не само удивлявайки се поради причините, които вече изтъкнахме; ние заставаме с истински трепет пред Бхагавад Гита и поради друго: тя ни очарова в поетически смисъл толкова силно, понеже от всеки неин стих, към нас се насочва едно толкова възвишено настроение на човешката душа, каквото ние не сме познавали до този момент; понеже във всичко, което е казано от уста та на Кришна или от устата на неговия ученик, ние усещаме като че ли сме издигнати високо над всеки дневните човешки грижи, над всякакви страсти, над всичко, което е свързано с емоциите, и което поражда несигурност и неспокойствие за душата. Когато се оставим под въздействието на една макар и малка част от Бхагавад Гита, ние вече сме пренесени в една сфера на душевно спокойствие, на озарение, мир и без пристрастност, в една сфера на мъдростта. И с навлизането в Бхагавад Гита ние навсякъде чувствуваме, как цялата ни човешка същност се издига на едно по-високо стъпало.
Навсякъде ние чувствуваме: Ако искаме да се оставим под въздействието на божествената Бхагавад Гита, ние трябва напълно да се освободим от определени човешки качества.
към текста >>
Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински п
ред
разсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие.
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото.
Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие.
Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин. Нека да не забравяме тази пълна противоположност между Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел нито за миг.
към текста >>
Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме п
ред
истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин.
При четенето на Бхагавад Гита ние съвсем не долавяме, че там блика едно такова настроение от строго лично естество, каквото срещаме навсякъде при апостол Павел, например когато той се обръща към тази или онази църква: „Как се застъпихме ние самите за Христа Исуса! Спомнете си, че не бяхме бреме за никого, като работихме ден и нощ, за да не бъдем бреме за никого." Колко строго лично е всичко това! Един полъх на строго личното присъствие минава през всички Послания на апостол Павел. Напротив, във величествената Бхагавад Гита, ние попадаме в една чудно спокойна и чиста сфера, в една етерна сфера, която навсякъде граничи със свръхчовешкото, а понякога се простира и там, в света на свръхчовешкото. Следователно, външно погледнато, наистина съществуват големи различия и ние бихме могли да кажем: Да, истински предразсъдък би било, ако не искаме да признаем, че в лицето на великата поема, чрез която някога индийският народ изживя сливането на съдбовно силни светогледи, че в лицето на Бхагавад Гита древните индийци получиха нещо възвишено и чисто, нещо безлично, спокойно, лишено от всякакви страсти и от всякакви афекти, докато това, което имаме като източник, като първичен източник на християнството Посланията на апостол Павел носи един изцяло и строго личен характер, често пъти бушуващ от страсти и лишен от всякакво спокойствие.
Ние стигаме до познанието не чрез това, че се затваряме пред истината и отричаме подобни факти, а като ги разбираме и обобщаваме по правилен начин.
Нека да не забравяме тази пълна противоположност между Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел нито за миг.
към текста >>
И Вие лесно ще се убедите, че също и
ред
ица други наименования, които избираме днес, не ни говорят особено много.
Общо взето, днес начинът, по който хората получават своите имена е нещо съвсем формално. Защото в крайна сметка, днес ние едва ли ще узнаем много неща за един човек, ако разберем, че той носи това или онова име, че се казва например Мюлер или Шулце. В крайна сметка, ние не знаем нищо за един човек това следва да бъде признато от всеки ако научим, че той е придворен съветник, таен съветник, или нещо подобно. Следователно, ние не научаваме кой знае колко за съответния човек, ако знаем, че той носи тази или онази титла. Днес не научаваме нещо ново за някого ако, например, знаем, че можем да се обърнем към него с думите „Ваше благородие", „Ваше Преподобие", или с „Уважаеми господине"; или казано накратко: Всички тези названия не ни говорят нищо.
И Вие лесно ще се убедите, че също и редица други наименования, които избираме днес, не ни говорят особено много.
Обаче в по-старите времена това съвсем не е било така. Независимо дали ще вземем наименованията, обозначенията на философията Санкхия, или нашите собствени антропософски термини, ние можем да установим следното, като изхождаме и от двете страни.
към текста >>
Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават п
ред
нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Вече казах: В смисъла на философията Санкхия, човекът се състои от грубото физическо тяло, от по-финото елементарно или етерно тяло, от тялото, съдържащо естествените закономерни сили на сетивата, от онова, което е наречено Манас, Ахамкара и т.н. не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити.
Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас. Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част.
към текста >>
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват п
ред
имно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват п
ред
имно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Вече казах: В смисъла на философията Санкхия, човекът се състои от грубото физическо тяло, от по-финото елементарно или етерно тяло, от тялото, съдържащо естествените закономерни сили на сетивата, от онова, което е наречено Манас, Ахамкара и т.н. не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити. Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара.
Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас.
Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част. Но в стари времена не е било така.
към текста >>
В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората спо
ред
обичая на дребните епохи.
не е нужно да се спираме на другите по-висши съставни части, понеже, общо взето, те все още не са достатъчно разбити. Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара. Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас. Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека.
В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи.
Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част. Но в стари времена не е било така. Тогава човекът е получавал своето име според своята вътрешна същност, особено когато е ставало дума за това, да бъде отличен от останалото човечество или например е трябвало да влезе в ролята си на предводител, така че във всички тези случаи се е обръщало внимание върху една много по-дълбока същност на нещата.
към текста >>
Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на п
ред
ен план изпъква една по-низша съставна част.
Но когато се обърнем Към хората, такива каквито те застават пред нас в тази или онази инкарнация, ние бихме могли да кажем: Хората се различават едни от други, понеже при един човек изпъква най-вече това, което намира израз в етерното тяло, при друг изпъква най-вече това, което се намира в естествената закономерност на сетивата, при трети вътрешното сетиво, при четвърти Ахамкара. Или, ако говорим на наш език: ние срещаме хора, при които действуват предимно силите на Сетивната Душа; срещаме и други, при които действуват предимно силите на Разсъдъчната Душа; както и трети, при които изпъкват силите на Съзнателната Душа; а по-късно срещаме и други, при които действува нещо по различно, главно поради обстоятелството, че те са вдъхновени от Манас. Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи.
Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част.
Но в стари времена не е било така. Тогава човекът е получавал своето име според своята вътрешна същност, особено когато е ставало дума за това, да бъде отличен от останалото човечество или например е трябвало да влезе в ролята си на предводител, така че във всички тези случаи се е обръщало внимание върху една много по-дълбока същност на нещата.
към текста >>
Тогава човекът е получавал своето име спо
ред
своята вътрешна същност, особено когато е ставало дума за това, да бъде отличен от останалото човечество или например е трябвало да влезе в ролята си на п
ред
водител, така че във всички тези случаи се е обръщало внимание върху една много по-дълбока същност на нещата.
Всички тези различия се пораждат от специфичния начин, по който човекът проявява своите душевни сили. Тези различия имат отношение към самата душевна същност на човека. В наши дни, поради лесно разбираеми причини, е неподходящо да се избират имена на хората според обичая на дребните епохи. Защото ако днес, при широко разпространената душевна нагласа на хората, бихме казали примерно, че най-висшето, което човекът може да постигне в настоящия цикъл на човечеството, е само един полъх на Ахамкара, всеки би бил убеден, че тъкмо той най-ясно изразява Ахамкара и би било нещо обидно за него ако някой оспори това с твърдението, че в случая на преден план изпъква една по-низша съставна част. Но в стари времена не е било така.
Тогава човекът е получавал своето име според своята вътрешна същност, особено когато е ставало дума за това, да бъде отличен от останалото човечество или например е трябвало да влезе в ролята си на предводител, така че във всички тези случаи се е обръщало внимание върху една много по-дълбока същност на нещата.
към текста >>
Да п
ред
положим, че в древни времена би се родил един човек, който би изживявал в себе си Ахамкара, по -добре казано, би изразявал в най-широкия смисъл Манас, който наистина би изживявал в себе си Ахамкара, но би оставил Ахамкара да отстъпи на заден план като строго индивидуален елемент и в своята външна активност би проявил именно Манас.
Да предположим, че в древни времена би се родил един човек, който би изживявал в себе си Ахамкара, по -добре казано, би изразявал в най-широкия смисъл Манас, който наистина би изживявал в себе си Ахамкара, но би оставил Ахамкара да отстъпи на заден план като строго индивидуален елемент и в своята външна активност би проявил именно Манас.
към текста >>
Спо
ред
законите на по-старите, по-малки цикли от общочовешката еволюция един такъв човек и само изключително малко хора биха могли да отговарят на съответните условия един такъв човек би трябвало да стане велик законодател, или изтъкнат п
ред
водител на големи народни маси.
Според законите на по-старите, по-малки цикли от общочовешката еволюция един такъв човек и само изключително малко хора биха могли да отговарят на съответните условия един такъв човек би трябвало да стане велик законодател, или изтъкнат предводител на големи народни маси.
И хората около него далеч не биха се задоволили да го назобат така както назовават и другите хора, а биха го назобали според неговия най-отчетлив признак като носител на Манас, докато друг свой представител биха назобали като носител на сетивата. Те биха казали: Ето, този човек е носител на Манас, този човек е един Ману.
към текста >>
И хората около него далеч не биха се задоволили да го назобат така както назовават и другите хора, а биха го назобали спо
ред
неговия най-отчетлив признак като носител на Манас, докато друг свой п
ред
ставител биха назобали като носител на сетивата.
Според законите на по-старите, по-малки цикли от общочовешката еволюция един такъв човек и само изключително малко хора биха могли да отговарят на съответните условия един такъв човек би трябвало да стане велик законодател, или изтъкнат предводител на големи народни маси.
И хората около него далеч не биха се задоволили да го назобат така както назовават и другите хора, а биха го назобали според неговия най-отчетлив признак като носител на Манас, докато друг свой представител биха назобали като носител на сетивата.
Те биха казали: Ето, този човек е носител на Манас, този човек е един Ману.
към текста >>
Да, когато се сблъскаме с начина, по който дребните са избирали имената на този или онзи човек, ние трябва да знаем: Името е обозначавало най-отличителната, най-изпъкващата съставна част на човечеството, която е излизала на п
ред
ен план в съответната инкарнация.
Да, когато се сблъскаме с начина, по който дребните са избирали имената на този или онзи човек, ние трябва да знаем: Името е обозначавало най-отличителната, най-изпъкващата съставна част на човечеството, която е излизала на преден план в съответната инкарнация.
Да предположим, че при един човек: Би изпъквало особено силно това, че той усеща в себе си божествената инспирация, че в своите познания и действия далеч не се ръководи от това, което външният свят му предлага чрез сетивата и неговия свързан с мозъка разум, а навсякъде се вслушва в божественото Слово, че прави от себе си един вестител на божествената субстанция, която говори от самия него. Такъв човек би бил наречен Син Божи. И още в началото на първа глава от Евангелието на Йоан онези, които някога са били такива, са наречени именно Синове Божии.
към текста >>
Да п
ред
положим, че при един човек: Би изпъквало особено силно това, че той усеща в себе си божествената инспирация, че в своите познания и действия далеч не се ръководи от това, което външният свят му п
ред
лага чрез сетивата и неговия свързан с мозъка разум, а навсякъде се вслушва в божественото Слово, че прави от себе си един вестител на божествената субстанция, която говори от самия него.
Да, когато се сблъскаме с начина, по който дребните са избирали имената на този или онзи човек, ние трябва да знаем: Името е обозначавало най-отличителната, най-изпъкващата съставна част на човечеството, която е излизала на преден план в съответната инкарнация.
Да предположим, че при един човек: Би изпъквало особено силно това, че той усеща в себе си божествената инспирация, че в своите познания и действия далеч не се ръководи от това, което външният свят му предлага чрез сетивата и неговия свързан с мозъка разум, а навсякъде се вслушва в божественото Слово, че прави от себе си един вестител на божествената субстанция, която говори от самия него.
Такъв човек би бил наречен Син Божи. И още в началото на първа глава от Евангелието на Йоан онези, които някога са били такива, са наречени именно Синове Божии.
към текста >>
Да п
ред
положим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е.
Но същественото сега се свеждаше до това, че когато хората искаха да подчертаят това важно качество, всичко останало изгубваше каквото и да е значение. Всичко останало изгубваше значение.
Да предположим, следователно, че срещаме двама души; единият от тях би бил, така да се каже, човек на сетивата, т.е.
той се доверява на своите сетива и чрез тях възприема околния свят, разсъждавайки със своя опиращ се на мозъка разум; другият би бил един такъв човек, в когото би прониквало словото на божествената мъдрост. И тогава, в смисъла на старите традиции, хората биха казали: Ето, в първия случай имаме един човек, роден от баща и майка, човек от плът и кръв. Във втория случай ние имаме един вестител на божествената субстанция и няма защо да се съобразяваме с подробности от неговата земна биография, както при първия човек, който възприема света чрез сетивата и физическия разум. Да пишем подобна биография за него това би било пълна глупост. Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора.
към текста >>
И ако човек има една макар и съвсем бегла п
ред
става за светоусещането на древните, той би намерил за напълно абсурдно всичко онова, което днес литераторите ни п
ред
лагат като „биографии" на Гьоте.
Защото обстоятелството, че той разполага с едно тяло от плът и кръв, е не що несъществено; той си служи с него само, за да бъде забелязан от другите хора. Ето защо се казва: Синът Божий не е роден от плът, Той е непорочно заченат и произлиза направо от Духа. Или с други думи: Същественото при Него, това, което е от значение за цялото човечество, идва направо от Духа. Ето на какво се държеше в старите времена. И за някои от учениците на посветените би било най-голям грях, ако за една или друга личност те биха поискали да съставят някаква биография, съдържаща само обичайните данни от всекидневието, особено ако се досещаха, че въпросната личност поради усъвършенствуваните си свръхсетивни съставни части е от значение за цялото човечество.
И ако човек има една макар и съвсем бегла представа за светоусещането на древните, той би намерил за напълно абсурдно всичко онова, което днес литераторите ни предлагат като „биографии" на Гьоте.
към текста >>
И ако сега си п
ред
ставим, че дребното човечество е живеело с такава усещания, с такива чувства, ние лесно ще разберем до каква голяма степен древните хора можеха да бъдат повлиявани от една такава личност, в която живееше главно Манас, и че подобна личност трябваше да изчаква продължителни периоди от време, п
ред
и да се появи вс
ред
човечеството.
И ако сега си представим, че дребното човечество е живеело с такава усещания, с такива чувства, ние лесно ще разберем до каква голяма степен древните хора можеха да бъдат повлиявани от една такава личност, в която живееше главно Манас, и че подобна личност трябваше да изчаква продължителни периоди от време, преди да се появи всред човечеството.
към текста >>
Ако сега насочим поглед към това, което живее в най-дълбоките пластове на човешката душа естествено, имам п
ред
вид сегашния етап на еволюцията -, ако насочим поглед към това, което всеки човек може да п
ред
усети в себе си като невидими и тайни сили, които могат да го издигнат до неподозирани душевни висини, ако стигнем до п
ред
ставата, че онова, което при другите хора съществува само като заложба и в много
ред
ки случаи се проявява като оп
ред
еляща съставна част на едно или друго човешко същество, явяващо се периодически като п
ред
водител на останалите хора, и което стои по-високо от всички Ману т.е.
Ако сега насочим поглед към това, което живее в най-дълбоките пластове на човешката душа естествено, имам предвид сегашния етап на еволюцията -, ако насочим поглед към това, което всеки човек може да предусети в себе си като невидими и тайни сили, които могат да го издигнат до неподозирани душевни висини, ако стигнем до представата, че онова, което при другите хора съществува само като заложба и в много редки случаи се проявява като определяща съставна част на едно или друго човешко същество, явяващо се периодически като предводител на останалите хора, и което стои по-високо от всички Ману т.е.
онази сила, която е скрита във всеки човек, но която се проявява като конкретна личност само веднъж в дадена историческа епоха да, ако обхванем всичко това, тогава ние се приближаваме до същността на Кришна. В негово лице ние виждаме човека изобщо; той представлява, бих казал, човечеството като такова, човечеството като отделно същество. И това не е никаква абстракция. Когато днешните хора говорят за човечеството, те изпадат в пълна абстракция. В днешния свят, където хората са изцяло под властта на сетивата, абстрактната същност се е превърнала в една всеобща съдба.
към текста >>
В негово лице ние виждаме човека изобщо; той п
ред
ставлява, бих казал, човечеството като такова, човечеството като отделно същество.
Ако сега насочим поглед към това, което живее в най-дълбоките пластове на човешката душа естествено, имам предвид сегашния етап на еволюцията -, ако насочим поглед към това, което всеки човек може да предусети в себе си като невидими и тайни сили, които могат да го издигнат до неподозирани душевни висини, ако стигнем до представата, че онова, което при другите хора съществува само като заложба и в много редки случаи се проявява като определяща съставна част на едно или друго човешко същество, явяващо се периодически като предводител на останалите хора, и което стои по-високо от всички Ману т.е. онази сила, която е скрита във всеки човек, но която се проявява като конкретна личност само веднъж в дадена историческа епоха да, ако обхванем всичко това, тогава ние се приближаваме до същността на Кришна.
В негово лице ние виждаме човека изобщо; той представлява, бих казал, човечеството като такова, човечеството като отделно същество.
И това не е никаква абстракция. Когато днешните хора говорят за човечеството, те изпадат в пълна абстракция. В днешния свят, където хората са изцяло под властта на сетивата, абстрактната същност се е превърнала в една всеобща съдба. Когато днешните хора говорят за човека изобщо, те си служат с неясни, безжизнени понятия. Но онези, които говорят за Кришна като за човека из общо, съвсем не казват: „Да, тук ние имаме само една абстрактна идея!
към текста >>
" В случая важното е не външната телесна обвивка, не също и по-финото елементарно тяло, не и силите на сетивните органи, не и Ахамкара, нито Манас, а важното е това, което непос
ред
ствено се влива в Буда и Манас от всеобщите мирови субстанции, от самия божествен свят.
Когато днешните хора говорят за човечеството, те изпадат в пълна абстракция. В днешния свят, където хората са изцяло под властта на сетивата, абстрактната същност се е превърнала в една всеобща съдба. Когато днешните хора говорят за човека изобщо, те си служат с неясни, безжизнени понятия. Но онези, които говорят за Кришна като за човека из общо, съвсем не казват: „Да, тук ние имаме само една абстрактна идея! "; те казват: „Да, тази духовна същност действително живее като скрита заложба у всеки човек, но като конкретна личност, тя се явява само веднъж във всяка мирова епоха и тогава тя говори с човешка уста!
" В случая важното е не външната телесна обвивка, не също и по-финото елементарно тяло, не и силите на сетивните органи, не и Ахамкара, нито Манас, а важното е това, което непосредствено се влива в Буда и Манас от всеобщите мирови субстанции, от самия божествен свят.
към текста >>
Ето как трябва да си п
ред
ставяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; на
ред
с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна.
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почита всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората.
Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна.
От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
към текста >>
От друга страна всичко застава п
ред
нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
Да, когато човек поглежда към Кришна, той поглежда същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почита всичко онова, което сам носи в себе си като скри та заложба и който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнася към този друг човек така, как то един Бог се отнася към хората. Ето как трябва да си представяме отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна; наред с това обаче ние долавяме и основния тон, който звучи в Бхагавад Гита, звучи там по такъв начин, сякаш докосва всяка душа, и то толкова човешки, толкова интимно човешки, като че ли всяка човешка душа би трябвало да се упреква, ако не усеща копнежа да се потопи във великото учение на Кришна.
От друга страна всичко застава пред нас толкова спокойно, лишено от страсти и афекти, толкова възвишено и мъдро, понеже сега тук намира външен израз самата божествена мъдрост, която е стаена у всеки човек, макар и да се въплъщава като божествено-човешко същество само веднъж в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Сега п
ред
нас застава онова величествено учение, за което стана дума и във вчерашната лекция: Всичко, което настъпва по един или друг начин в света, независимо дали външно то изглежда като раждане или смърт, Като победа или поражение, носи в себе си нещо не преходно и вечно; и че онзи, който се стреми към точен поглед в мировите процеси, трябва да се издигне от света на преходното в света на непреходното.
Колко величествени са тези дребни учения! Те наистина са толкова величествени, че с пълно право учението на Кришна носи чудесното име Бхагавад Гита.
Сега пред нас застава онова величествено учение, за което стана дума и във вчерашната лекция: Всичко, което настъпва по един или друг начин в света, независимо дали външно то изглежда като раждане или смърт, Като победа или поражение, носи в себе си нещо не преходно и вечно; и че онзи, който се стреми към точен поглед в мировите процеси, трябва да се издигне от света на преходното в света на непреходното.
Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви пред Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
към текста >>
Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви п
ред
Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
Колко величествени са тези дребни учения! Те наистина са толкова величествени, че с пълно право учението на Кришна носи чудесното име Бхагавад Гита. Сега пред нас застава онова величествено учение, за което стана дума и във вчерашната лекция: Всичко, което настъпва по един или друг начин в света, независимо дали външно то изглежда като раждане или смърт, Като победа или поражение, носи в себе си нещо не преходно и вечно; и че онзи, който се стреми към точен поглед в мировите процеси, трябва да се издигне от света на преходното в света на непреходното.
Ето какво долавяме ние във философията Санкхия: разумното вникваме в света на непреходното, спокойното приемане на факта, че победената душа и душата победителка са напълно еднакви пред Бога, когато те минават през Портата на смъртта.
към текста >>
Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това п
ред
ставлява другата страна на душевното развитие.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога.
Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие.
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си п
ред
стави, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие.
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието.
Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до п
ред
елите на космическото битие, разширява себе си до п
ред
елите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие. Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието. Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот.
Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
После ние научаваме и с
ред
ствата, с чиято помощ ученикът на великия Кришна може да се издигне по единия или другия път до духовните висини.
После ние научаваме и средствата, с чиято помощ ученикът на великия Кришна може да се издигне по единия или другия път до духовните висини.
Сега тук първоначално се прави разлика спрямо онова, към което хората се стремят в обикновения живот. Бхагавад Гита ни обяснява това с помощта на следната ситуация. Арджуна трябва да воюва срещу своите кръвни родственици. Това е неговата външна съдба, неговата външна активност, неговата Карма, сборът от действия, които трябва да извърши, намирайки се в съответния стадий на своя живот. Първоначално той се включва в тези действия по един чисто външен начин.
към текста >>
Обаче великият Кришна го п
ред
упреждава: човекът става мъдър и се свързва с божествения, непреходен свят, именно когато завършва своите действия, понеже във външния ход на природната и общочовешка еволюция тези действия са нещо необходимо, макар че накрая мъдрецът все пак ще трябва да се освободи от тях.
Сега тук първоначално се прави разлика спрямо онова, към което хората се стремят в обикновения живот. Бхагавад Гита ни обяснява това с помощта на следната ситуация. Арджуна трябва да воюва срещу своите кръвни родственици. Това е неговата външна съдба, неговата външна активност, неговата Карма, сборът от действия, които трябва да извърши, намирайки се в съответния стадий на своя живот. Първоначално той се включва в тези действия по един чисто външен начин.
Обаче великият Кришна го предупреждава: човекът става мъдър и се свързва с божествения, непреходен свят, именно когато завършва своите действия, понеже във външния ход на природната и общочовешка еволюция тези действия са нещо необходимо, макар че накрая мъдрецът все пак ще трябва да се освободи от тях.
Но засега той е вътре в своите действия, въпреки че у него се пробужда един страничен наблюдател, един зрител на тези действия, който не взема никакво участие в тях, а само констатира: Аз ръководя действията, но в същото време бих могъл и да кажа, че просто ги оставям да протичат без никаква намеса от моя страна. Човекът се превръща в мъдрец понеже по отношение на това, което върши, застава така, сякаш някой друг върши съответните действия, без самият той да е засегнат нито от удоволствието, нито от страданието, което произтича от него.
към текста >>
И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си вс
ред
синовете на Панду, или вс
ред
синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру.
И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си всред синовете на Панду, или всред синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру.
Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение. Защото последиците от действията това е не що, което може да засегне само една бедна и ограничена душа; но когато упорстваме в нашите действия, понеже те са от значение за еволюцията на света и човечеството, тогава ние вършим всичко, независимо дали нашите действия завършват с крах или тържество, независимо дали те ни носят страдание или радост.
към текста >>
Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и
ред
ом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение.
И сега великият Кришна казва на своя ученик Арджуна: Независимо дали си всред синовете на Панду, или всред синовете на Куру: Каквото и да вършиш, като мъдрец, ти трябва да се освободиш както от принадлежността към Панду, така и от принадлежността към Куру.
Когато не те засяга това, че би могъл да си обвързан с делата на рода Панду, ако би бил един от потомците на Панду, нито пък че би могъл да си обвързан с делата на рода Куру, ако би бил един от потомците на Куру, когато стоиш над всичко това и не си засегнат от твоите собствени действия, когато живееш в твоите собствени действия, също както огънят гори спокойно на защитено от вятъра място, когато душата живее във вътрешно спокойствие и редом със своите действия тогава тя става мъдра, тогава тя се освобождава от своите действия и вече не се интересува дали тези действия ще донесат успех или поражение.
Защото последиците от действията това е не що, което може да засегне само една бедна и ограничена душа; но когато упорстваме в нашите действия, понеже те са от значение за еволюцията на света и човечеството, тогава ние вършим всичко, независимо дали нашите действия завършват с крах или тържество, независимо дали те ни носят страдание или радост.
към текста >>
Така великият Кришна доближава своя ученик Арджуна до един от идеалите на човечеството, който се свежда до това, че човекът казва: "Аз нап
ред
вам в моите действия, в моите дела.
Ето до какво великият Кришна иска да доведе своя ученик Арджуна: До освобождаването, до еманципацията на ученика от неговите собствени действия, до онази вътрешна вертикалност казано от гледна точка на Бхагавад Гита -, която душата успява да съхрани, независимо от всичко, което нашата уста изговаря, независимо от всичко, което нашите ръце и нашият меч успяват да постигнат или не!
Така великият Кришна доближава своя ученик Арджуна до един от идеалите на човечеството, който се свежда до това, че човекът казва: "Аз напредвам в моите действия, в моите дела.
Обаче независимо от това, дали зад тях стоя аз или някой друг, аз ясно виждам моите действия. Всичко, което става чрез моите ръце и което прозвучава от моята уста аз го виждам също толкова обективно, както например наблюдавам една скала, която се откъсва от планинския връх и полита надолу в пропастта. Ето как аз гледам на моите собствени действия. Дори и когато съм в състояние да опозная нещо, да си изградя едно или друго понятие за света: Нещо в мен се разграничава от тези понятия; да, вътре в мен живее един страничен наблюдател, наистина той е свързан с мен и осъществява една или друга степен на познание, но аз гледам на това познание като на нещо чуждо: и по този начин аз сам се освобождавам от моето познание! Да, сега аз сам се освобождавам от моите действия, от моето познание!
към текста >>
Ето п
ред
какъв висш идеал се изправяме сега ние.
Ето пред какъв висш идеал се изправяме сега ние.
А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени Богове, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам пред тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят. Аз съм с широко отворени очи и вървя по своя път; в известен смисъл аз вече не участвувам в събитията, защото съм станал техен зрител. Ето в какво се състои учението на Кришна.
към текста >>
А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени Богове, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам п
ред
тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят.
Ето пред какъв висш идеал се изправяме сега ние.
А когато по-нататък аз се издигам в духовния свят, мога да срещна демони или свещени Богове, но сега те ми изглеждат като нещо външно, аз заставам пред тях вътрешно свободен от всичко, което се разиграва около мен в духовния свят.
Аз съм с широко отворени очи и вървя по своя път; в известен смисъл аз вече не участвувам в събитията, защото съм станал техен зрител. Ето в какво се състои учението на Кришна.
към текста >>
И какво разбира тогава човекът, след като се стреми да постигне онзи идеал, който великият Кришна поставя п
ред
неговия поглед какво разбира той тогава?
И какво разбира тогава човекът, след като се стреми да постигне онзи идеал, който великият Кришна поставя пред неговия поглед какво разбира той тогава?
Разбира ли той по-добре външните форми на видимия свят? Не, тях той отдавна е разбрал; сега той се издига над тях. Разбира ли той по-добре отношението на душата към тези външни форми? Не, и това той отдавна е разбрал; сега той се издига над всякакви лични отношения. Освобождавайки се от трите Гуни, той престава да разбира както многообразието на външните форми, така и своето отношение към тях; защото всичко това принадлежи към вече постигнати сте пени от раз битието на душата.
към текста >>
Когато обаче се извиси над всичко това, той отхвърля от себе си всички връзки, произтичащи от п
ред
ишните степени на своето душевно развитие.
Не, тях той отдавна е разбрал; сега той се издига над тях. Разбира ли той по-добре отношението на душата към тези външни форми? Не, и това той отдавна е разбрал; сега той се издига над всякакви лични отношения. Освобождавайки се от трите Гуни, той престава да разбира както многообразието на външните форми, така и своето отношение към тях; защото всичко това принадлежи към вече постигнати сте пени от раз битието на душата. Доколкото остава в Тамас, Раджас и Сатва, човекът изгражда известно отношение към природните основи на битието, включа се в социалните връзки, в познанието, в порива към доброта и състрадание.
Когато обаче се извиси над всичко това, той отхвърля от себе си всички връзки, произтичащи от предишните степени на своето душевно развитие.
И какво се открива тогава пред очите му? Тогава пред очите му се открива всичко онова, което той не е успял да постигне. Но какво представлява онова, което се различава от придобитите душевни способности, докато той е напредвал по пътя на Гуните? То не е нищо друго, освен това, което накрая човекът опознава като своя собствена същност; защото всичко друго, което се проявява във външния свят, е само резултат от вече преминати степени; т.е. нещо, което човекът е успял да отхвърли от себе си.
към текста >>
И какво се открива тогава п
ред
очите му?
Разбира ли той по-добре отношението на душата към тези външни форми? Не, и това той отдавна е разбрал; сега той се издига над всякакви лични отношения. Освобождавайки се от трите Гуни, той престава да разбира както многообразието на външните форми, така и своето отношение към тях; защото всичко това принадлежи към вече постигнати сте пени от раз битието на душата. Доколкото остава в Тамас, Раджас и Сатва, човекът изгражда известно отношение към природните основи на битието, включа се в социалните връзки, в познанието, в порива към доброта и състрадание. Когато обаче се извиси над всичко това, той отхвърля от себе си всички връзки, произтичащи от предишните степени на своето душевно развитие.
И какво се открива тогава пред очите му?
Тогава пред очите му се открива всичко онова, което той не е успял да постигне. Но какво представлява онова, което се различава от придобитите душевни способности, докато той е напредвал по пътя на Гуните? То не е нищо друго, освен това, което накрая човекът опознава като своя собствена същност; защото всичко друго, което се проявява във външния свят, е само резултат от вече преминати степени; т.е. нещо, което човекът е успял да отхвърли от себе си.
към текста >>
Тогава п
ред
очите му се открива всичко онова, което той не е успял да постигне.
Не, и това той отдавна е разбрал; сега той се издига над всякакви лични отношения. Освобождавайки се от трите Гуни, той престава да разбира както многообразието на външните форми, така и своето отношение към тях; защото всичко това принадлежи към вече постигнати сте пени от раз битието на душата. Доколкото остава в Тамас, Раджас и Сатва, човекът изгражда известно отношение към природните основи на битието, включа се в социалните връзки, в познанието, в порива към доброта и състрадание. Когато обаче се извиси над всичко това, той отхвърля от себе си всички връзки, произтичащи от предишните степени на своето душевно развитие. И какво се открива тогава пред очите му?
Тогава пред очите му се открива всичко онова, което той не е успял да постигне.
Но какво представлява онова, което се различава от придобитите душевни способности, докато той е напредвал по пътя на Гуните? То не е нищо друго, освен това, което накрая човекът опознава като своя собствена същност; защото всичко друго, което се проявява във външния свят, е само резултат от вече преминати степени; т.е. нещо, което човекът е успял да отхвърли от себе си.
към текста >>
Но какво п
ред
ставлява онова, което се различава от придобитите душевни способности, докато той е нап
ред
вал по пътя на Гуните?
Освобождавайки се от трите Гуни, той престава да разбира както многообразието на външните форми, така и своето отношение към тях; защото всичко това принадлежи към вече постигнати сте пени от раз битието на душата. Доколкото остава в Тамас, Раджас и Сатва, човекът изгражда известно отношение към природните основи на битието, включа се в социалните връзки, в познанието, в порива към доброта и състрадание. Когато обаче се извиси над всичко това, той отхвърля от себе си всички връзки, произтичащи от предишните степени на своето душевно развитие. И какво се открива тогава пред очите му? Тогава пред очите му се открива всичко онова, което той не е успял да постигне.
Но какво представлява онова, което се различава от придобитите душевни способности, докато той е напредвал по пътя на Гуните?
То не е нищо друго, освен това, което накрая човекът опознава като своя собствена същност; защото всичко друго, което се проявява във външния свят, е само резултат от вече преминати степени; т.е. нещо, което човекът е успял да отхвърли от себе си.
към текста >>
И в смисъла на тези обяснения, какво всъщност п
ред
ставлява всичко това?
И в смисъла на тези обяснения, какво всъщност представлява всичко това?
Всичко това е не друго, а самият Кришна; защото Кришна изразява най-висшата степен на личното съвършенство. Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава пред великия учител, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
към текста >>
Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава п
ред
великия учител, Арджуна за става п
ред
самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам вс
ред
планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
И в смисъла на тези обяснения, какво всъщност представлява всичко това? Всичко това е не друго, а самият Кришна; защото Кришна изразява най-висшата степен на личното съвършенство.
Или с други думи: издигайки се над себе си с цената на вътрешни усилия, ученикът застава пред великия учител, Арджуна за става пред самия Кришна, който живее във всичко, което съществува и който действително може да каже за себе си: Аз не съм една отделна планина, аз съществувам, когато се намирам всред планините, и съм най-гигантската от тях; когато идвам на Земята, аз не съм отделен човешки индивид, а най-висшето човешко явление, което настъпва само веднъж в една мирова епоха под образа на един миров учител; единното във всички форми ето това съм аз, Кришна.
към текста >>
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава п
ред
Арджуна.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна.
Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл.
към текста >>
Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени п
ред
най-величествената и висша степен, която е по силите на човека.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна.
Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека.
Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв.
към текста >>
Арджуна може да се изправи п
ред
Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна. Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека.
Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога.
Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна.
към текста >>
Ето как са п
ред
ставени нещата в Бхагавад Гита.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна. Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост.
Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита.
Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна. Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна.
към текста >>
Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава п
ред
него в телесен, физически смисъл.
Да, тъкмо по този начин Кришна проявява своята същност и застава пред Арджуна. Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита.
Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл.
Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна. Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна. Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса.
към текста >>
Но в следващия миг Кришна не стои п
ред
Арджуна като човек от плът и кръв.
Но в същото време Бхагавад Гита ясно показва: Тук ние сме изправени пред най-величествената и висша степен, която е по силите на човека. Арджуна може да се изправи пред Кришна само в резултат на едно продължително посвещение и то може да бъде постигнато тъкмо в рамките на Йога. Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл.
Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв.
Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна. Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна. Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна. Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса.
към текста >>
Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства п
ред
ставляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
Но то може да възникне и като нещо, което идва като плод на самата общочовешка еволюция, и човекът го получава, бих казал, по Божията милост. Ето как са представени нещата в Бхагавад Гита. Сякаш Арджуна бива издигнат нагоре чрез някакъв външен тласък, така че Кришна застава пред него в телесен, физически смисъл. Но в следващия миг Кришна не стои пред Арджуна като човек от плът и кръв. Един човек, изглеждащ като другите хора, би проповядвал само това, което е съвсем несъществено за Кришна.
Защото същественото е това, което се намира във всички хора; но понеже другите мирови царства представляват един вид „разпиления по всички посоки човек", квинтесенцията на всичко е вложена в него, в Кришна.
Останалият свят изчезва и сега съществува единствено Кришна. Кришна се отнася към отделните човешки същества, както Макрокосмосът се отнася към Микрокосмоса.
към текста >>
Сега човешкият поглед сякаш се издига над всичко друго и той съзира Кришна в неговата най-висша природа; в този миг Бхагавад Гита ни показва истинския човек, в сравнение с когото всичко е малко и незначително; ето п
ред
кого застава Арджуна.
Но когато всичко това се дава на човека, както казах, по Божията милост, тогава човешката проницателност съвсем не е достатъчна, защото дълбоката същност на Кришна, до която човек може да стигне само чрез най-висшата степен на ясновидството, сега се проявява по съвсем различен начин, а не както обикновено хората са свикнали да търсят Кришна около себе си.
Сега човешкият поглед сякаш се издига над всичко друго и той съзира Кришна в неговата най-висша природа; в този миг Бхагавад Гита ни показва истинския човек, в сравнение с когото всичко е малко и незначително; ето пред кого застава Арджуна.
Но сега Арджуна изгубва всякаква способност за разбиране на нещата. Той все още гледа с очите си и само сричайки може да изрази това, което вижда. Това впрочем е напълно обяснимо: понеже в досегашното си развитие той не е свикнал да се изразява с думи. Ето защо описанието, което в този момент Арджуна дава за своя учител Кришна, е твърде забележително. Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия.
към текста >>
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен п
ред
великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия.
Сега човешкият поглед сякаш се издига над всичко друго и той съзира Кришна в неговата най-висша природа; в този миг Бхагавад Гита ни показва истинския човек, в сравнение с когото всичко е малко и незначително; ето пред кого застава Арджуна. Но сега Арджуна изгубва всякаква способност за разбиране на нещата. Той все още гледа с очите си и само сричайки може да изрази това, което вижда. Това впрочем е напълно обяснимо: понеже в досегашното си развитие той не е свикнал да се изразява с думи. Ето защо описанието, което в този момент Арджуна дава за своя учител Кришна, е твърде забележително.
Да, това е едно от най-забележителните описания, както в художествено, така и във философско отношение, които откриваме в историята на човечеството, а именно, как Арджуна все пак намира думи и ги изговаря за пръв път в живота си, понеже по-рано очите му не са виждали нищо подобно; но ето че сега, изправен пред великия Кришна той казва: „В твоето тяло, о Боже, аз виждам всички Богове; както и множеството на всички същества: Брахман, господарят върху своя лотосов трон, всички Риши и небесната змия.
Аз те виждам, о Господарю на Всемира, с много ръце, тела, усти и очи, навсякъде, с безкрайно разнообразие от форми, без начало и край. Ти, който ми се явяваш във всевъзможни форми, ту с корона, ту с тояга или меч, планина от огън, който свети по всички посоки, така те виждам аз. Заслепени остават моите очи, понеже ти си като изгаряш огън в блясъка на Слънцето, без крайно силен и могъщ. Ти израстваш от Всемира като сила непреходна, като благо най-велико. Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти.
към текста >>
Като прародител на Духа, такъв заставаш ти п
ред
моята душа.
Аз те виждам, о Господарю на Всемира, с много ръце, тела, усти и очи, навсякъде, с безкрайно разнообразие от форми, без начало и край. Ти, който ми се явяваш във всевъзможни форми, ту с корона, ту с тояга или меч, планина от огън, който свети по всички посоки, така те виждам аз. Заслепени остават моите очи, понеже ти си като изгаряш огън в блясъка на Слънцето, без крайно силен и могъщ. Ти израстваш от Всемира като сила непреходна, като благо най-велико. Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти.
Като прародител на Духа, такъв заставаш ти пред моята душа.
У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край. Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън. Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори. Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята.
към текста >>
У теб не виждам нито начало, нито с
ред
а, нито край.
Ти, който ми се явяваш във всевъзможни форми, ту с корона, ту с тояга или меч, планина от огън, който свети по всички посоки, така те виждам аз. Заслепени остават моите очи, понеже ти си като изгаряш огън в блясъка на Слънцето, без крайно силен и могъщ. Ти израстваш от Всемира като сила непреходна, като благо най-велико. Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти. Като прародител на Духа, такъв заставаш ти пред моята душа.
У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край.
Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън. Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори. Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята. Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят.
към текста >>
Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво п
ред
усещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти. Като прародител на Духа, такъв заставаш ти пред моята душа. У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край. Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън.
Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята. Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят. Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби.
към текста >>
Аз виждам, с ужас сплел ръце, как
ред
иците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят.
У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край. Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън. Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори. Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята.
Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят.
Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби. Трепери светът, треперя и аз пред всичко това. Разтърсващ небето, сияен, многорък, с една уста, побрала огромни огнени очи така те виждам аз.
към текста >>
Трепери светът, треперя и аз п
ред
всичко това.
Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята. Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят. Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби.
Трепери светът, треперя и аз пред всичко това.
Разтърсващ небето, сияен, многорък, с една уста, побрала огромни огнени очи така те виждам аз. Потръпва моята душа, не намирам накъде опора, нито покой, о велики Кришна, който за мен е самият Вишну. Взирам се в твоя застрашителен вътрешен свят, и го виждам като разяждаш огън, създаваш битието, пораждащ свършека на всички времена. Виждам те така и повече не мога да узная нищо за света. Бъди милостив към мен, господарю на Боговете, обиталище на световете."
към текста >>
После той се обръща към синовете на племето Куру: „Също и тези смели, царствени войни, заедно с Бхишма и Дрона, заедно с нашите най-доблестни герои, всички те, молейки се, коленичат п
ред
теб и се удивляват п
ред
твоето величие.
После той се обръща към синовете на племето Куру: „Също и тези смели, царствени войни, заедно с Бхишма и Дрона, заедно с нашите най-доблестни герои, всички те, молейки се, коленичат пред теб и се удивляват пред твоето величие.
Тъкмо теб, праначалото на битието, бих искал аз да опозная. Защото аз просто не разбирам, какво се открива пред моя поглед."
към текста >>
Защото аз просто не разбирам, какво се открива п
ред
моя поглед."
После той се обръща към синовете на племето Куру: „Също и тези смели, царствени войни, заедно с Бхишма и Дрона, заедно с нашите най-доблестни герои, всички те, молейки се, коленичат пред теб и се удивляват пред твоето величие. Тъкмо теб, праначалото на битието, бих искал аз да опозная.
Защото аз просто не разбирам, какво се открива пред моя поглед."
към текста >>
Ето как говори Арджуна, когато е насаме със самия себе си, когато неговата собствена същност застава на пълно обективно п
ред
него.
Ето как говори Арджуна, когато е насаме със самия себе си, когато неговата собствена същност застава на пълно обективно пред него.
Следователно, ние сме изправени пред една велика мирова тайна, велика не поради нейното теоретическо значение, а поради смазващото усещане, което се поражда у нас, когато по искаме да я разберем докрай. Тази тайна е забележителна и с това, че тя се открива на човешките усещания по един съвършено нов начин.
към текста >>
Следователно, ние сме изправени п
ред
една велика мирова тайна, велика не поради нейното теоретическо значение, а поради смазващото усещане, което се поражда у нас, когато по искаме да я разберем докрай.
Ето как говори Арджуна, когато е насаме със самия себе си, когато неговата собствена същност застава на пълно обективно пред него.
Следователно, ние сме изправени пред една велика мирова тайна, велика не поради нейното теоретическо значение, а поради смазващото усещане, което се поражда у нас, когато по искаме да я разберем докрай.
Тази тайна е забележителна и с това, че тя се открива на човешките усещания по един съвършено нов начин.
към текста >>
Аз идвам, за да увлека хората нап
ред
.
Когато самият Кришна започва да говори, тогава в ушите на Арджуна звучи приблизително следното: "Аз съм времето, което унищожава всички светове.
Аз идвам, за да увлека хората напред.
Дори и да ги победиш в битката, това не променя нищо, защото смъртта и без друго ще покоси всички. Ето защо, вдигни главата си и премахни всякакъв страх. Стреми се към слабата и така ще победиш врага. Ето, победата ти дава знак; виж го и изпълни сърцето си с радост. Когато враговете паднат на бойното поле, те ще са убити не от теб, а от мен.
към текста >>
След като Сандшайя разказва всичко това, той продължава нататък: И когато Арджуна чува тези думи на Кришна, разтреперан от ужас, едва сричайки, той казва: „С право светът се радва на твоята слава и се прекланя п
ред
теб.
Ние знаем, че всички наставления, отправени към синовете на племето Панду, са разказани на Арджуна от Кришна така, сякаш водачът на бойната колесница се обръща към Дритаращра. Тук поетът не казва на право: ето, сега Кришна се обръща към Арджуна; поетът описва, как Сандшайя, водачът на бойната колесница от войската на Дритаращра, се обръща към своя сляп господар, царя от племето Куру.
След като Сандшайя разказва всичко това, той продължава нататък: И когато Арджуна чува тези думи на Кришна, разтреперан от ужас, едва сричайки, той казва: „С право светът се радва на твоята слава и се прекланя пред теб.
Раджасите това са Духове бягат ужасени на всички страни. Свещените войнства всички те се прекланят пред теб. И защо да не се прекланят пред онзи, който е по-достоен от Брахман?
към текста >>
Свещените войнства всички те се прекланят п
ред
теб.
Ние знаем, че всички наставления, отправени към синовете на племето Панду, са разказани на Арджуна от Кришна така, сякаш водачът на бойната колесница се обръща към Дритаращра. Тук поетът не казва на право: ето, сега Кришна се обръща към Арджуна; поетът описва, как Сандшайя, водачът на бойната колесница от войската на Дритаращра, се обръща към своя сляп господар, царя от племето Куру. След като Сандшайя разказва всичко това, той продължава нататък: И когато Арджуна чува тези думи на Кришна, разтреперан от ужас, едва сричайки, той казва: „С право светът се радва на твоята слава и се прекланя пред теб. Раджасите това са Духове бягат ужасени на всички страни.
Свещените войнства всички те се прекланят пред теб.
И защо да не се прекланят пред онзи, който е по-достоен от Брахман?
към текста >>
И защо да не се прекланят п
ред
онзи, който е по-достоен от Брахман?
Ние знаем, че всички наставления, отправени към синовете на племето Панду, са разказани на Арджуна от Кришна така, сякаш водачът на бойната колесница се обръща към Дритаращра. Тук поетът не казва на право: ето, сега Кришна се обръща към Арджуна; поетът описва, как Сандшайя, водачът на бойната колесница от войската на Дритаращра, се обръща към своя сляп господар, царя от племето Куру. След като Сандшайя разказва всичко това, той продължава нататък: И когато Арджуна чува тези думи на Кришна, разтреперан от ужас, едва сричайки, той казва: „С право светът се радва на твоята слава и се прекланя пред теб. Раджасите това са Духове бягат ужасени на всички страни. Свещените войнства всички те се прекланят пред теб.
И защо да не се прекланят пред онзи, който е по-достоен от Брахман?
към текста >>
Тук ние действително сме изправени п
ред
една мирова тайна; защото какво казва Арджуна, когато вижда п
ред
себе си своята собствена същност?
Тук ние действително сме изправени пред една мирова тайна; защото какво казва Арджуна, когато вижда пред себе си своята собствена същност?
Обръщайки се към нея, тя му се явява като нещо по-висше от са мия Брахман. Да, ние сме изправени пред една мирова тайна. Защото обръщайки се към своята собствена същност, човекът трябва да възприеме казаните думи без помощта на онези усещания, чувства и мисли, които са присъщи на обикновения живот. За човека не съществува по-голяма опасност от тази, да свърже думите на Арджуна с едно или друго чувство от обикновения живот. И ако би постъпил така, ако би принизил тази мирова тайна до едно или друго чувство от обикновения живот, тогава лудостта и манията за величие биха изглеждали нещо съвсем невинно в сравнение с болестите, които биха се стоварили върху него.
към текста >>
Да, ние сме изправени п
ред
една мирова тайна.
Тук ние действително сме изправени пред една мирова тайна; защото какво казва Арджуна, когато вижда пред себе си своята собствена същност? Обръщайки се към нея, тя му се явява като нещо по-висше от са мия Брахман.
Да, ние сме изправени пред една мирова тайна.
Защото обръщайки се към своята собствена същност, човекът трябва да възприеме казаните думи без помощта на онези усещания, чувства и мисли, които са присъщи на обикновения живот. За човека не съществува по-голяма опасност от тази, да свърже думите на Арджуна с едно или друго чувство от обикновения живот. И ако би постъпил така, ако би принизил тази мирова тайна до едно или друго чувство от обикновения живот, тогава лудостта и манията за величие биха изглеждали нещо съвсем невинно в сравнение с болестите, които биха се стоварили върху него.
към текста >>
към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си п
ред
шественикът на Бобовете.
Ето как Арджуна се обръща към своята по-висша същност, т.е.
към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете.
Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко. И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка. Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете.
към текста >>
Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене п
ред
теб търся твоята милост, о Господарю на световете.
към Кришна: „Ти, господарю на Боговете, си безкраят и вечността, ти си едновременно битието и небитието, ти си най-висшият от Боговете, най-древният от Духовете, ти си най-ценното съкровище на Всемира, ти обхващаш Всемира и носиш в себе си всички възможни форми, ти си вятър, ти си огън, ти си смъртта, ти си вечно подвижното море на световете, ти си Луната, ти си най-висшият от Боговете, ти си предшественикът на Бобовете. Хиляди и хиляди пъти трябва да бъдеш възхваляван. Но ти заслужаваш много повече. Възхвала трябва да се носи към теб от всички страни; ти си всесилен, ти завършваш всичко. И когато в нетърпението си бих те сметнал за мой приятел, наричайки те Кришна, неподозиращ твоето чудно величие, и когато без достатъчно внимание те почитам не както трябва в промяна и в покой, във величието и ежедневието, без оглед на това дали си сам или заедно с други същества тогава умолявам те за твоята прошка.
Ти, Отец на света, който движиш света и се движиш вътре в него; ти, който си Учителят, който си много повече от всеки друг учител; никой не може да се сравни с теб, ти превъзхождаш всички същества от трите свята, на колене пред теб търся твоята милост, о Господарю на световете.
В теб виждам това, което никой никога не е виждал! Изпълнен съм с преклонение и страх. Покажи ми образа, в който да те разпозная! Бъди благословен, господарю на Боговете! "
към текста >>
Да, когато едно човешко същество се обръща към друго човешко същество, ние наистина сме изправени п
ред
една голяма тайна.
Да, когато едно човешко същество се обръща към друго човешко същество, ние наистина сме изправени пред една голяма тайна.
А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по благодат. Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого. Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг. Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен. Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб!
към текста >>
П
ред
теб стои моята най-висша същност, магически извикана п
ред
теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого.
Да, когато едно човешко същество се обръща към друго човешко същество, ние наистина сме изправени пред една голяма тайна. А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по благодат.
Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого.
Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг. Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен. Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб! Ти си истински герой. Пред моя ужасяващ образ ти не бива да изпитваш никакъв страх, никакво смущение."
към текста >>
Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал п
ред
теб!
Да, когато едно човешко същество се обръща към друго човешко същество, ние наистина сме изправени пред една голяма тайна. А после Кришна отново казва на своя ученик: „Аз ти се явих по благодат. Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого. Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг. Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен.
Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб!
Ти си истински герой. Пред моя ужасяващ образ ти не бива да изпитваш никакъв страх, никакво смущение."
към текста >>
П
ред
моя ужасяващ образ ти не бива да изпитваш никакъв страх, никакво смущение."
Пред теб стои моята най-висша същност, магически извикана пред теб от моето всемогъщество, неизмеримо велика, сияйна и недокосната от никого. Така както ти ме виждаш, не ме е виждал никой друг. Сега ти ме виждаш благодарение на силите, които са дадени чрез мен искам да знаеш, че досега Ведите не са говорили никога така за мен, също и жертвите никога не са достигали до мен. Никакви дарове за Боговете не са достигали до мен, никакво човешко познание, никакви богослужения и церемонии, дори най-горчивото разкаяние не ме е виждало в тази моя човешка форма, в която съм застанал пред теб! Ти си истински герой.
Пред моя ужасяващ образ ти не бива да изпитваш никакъв страх, никакво смущение."
към текста >>
Арджуна казва: „Ето, сега аз отново имам п
ред
себе си твоя човешки образ и си възвръщам разума, отново ставам този, който бях."
После Санджайя разказва на слепия цар Дритарашра следното: „Когато Кришна казва това на Арджуна, неизмеримото, безначалното и безкрайното, строящото над всички сили изчезна и Кришна отново се поя ви в своя човешки образ, сякаш искаше да успокои този, който беше изпаднал в ужас.
Арджуна казва: „Ето, сега аз отново имам пред себе си твоя човешки образ и си възвръщам разума, отново ставам този, който бях."
към текста >>
Ведите не споменават нищо за този образ, до него не се стига нито чрез разкаяние, нито чрез дарове или жертвоприношения, нито чрез богослужения, об
ред
и и церемонии.
А Кришна допълва: „Този труден за понасяне образ, който ти сега видя, е нещо, което дори Боговете копнеят да зърнат.
Ведите не споменават нищо за този образ, до него не се стига нито чрез разкаяние, нито чрез дарове или жертвоприношения, нито чрез богослужения, обреди и церемонии.
Чрез всичко това аз не мога да бъда видян в този образ, в който ме видя ти сега. Само този, който може да прекрачи по-нататък, освобождавайки се от всякакви Веди, от всякакво разкаяние, от всякакви дарове, жертвоприношения и церемонии, почитайки единствено мен само той може да се приближи до моя образ, да ме опознае и напълно да се слее с мен. Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва според вдъхновението, идващо от мен, който ме почита и обича, който не се съобразява със света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
към текста >>
Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва спо
ред
вдъхновението, идващо от мен, който ме почита и обича, който не се съобразява със света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
А Кришна допълва: „Този труден за понасяне образ, който ти сега видя, е нещо, което дори Боговете копнеят да зърнат. Ведите не споменават нищо за този образ, до него не се стига нито чрез разкаяние, нито чрез дарове или жертвоприношения, нито чрез богослужения, обреди и церемонии. Чрез всичко това аз не мога да бъда видян в този образ, в който ме видя ти сега. Само този, който може да прекрачи по-нататък, освобождавайки се от всякакви Веди, от всякакво разкаяние, от всякакви дарове, жертвоприношения и церемонии, почитайки единствено мен само той може да се приближи до моя образ, да ме опознае и напълно да се слее с мен.
Да, сине мой от племето Панду, само този, който постъпва според вдъхновението, идващо от мен, който ме почита и обича, който не се съобразява със света, а обича всички живи същества само той може да се издигне до мен".
към текста >>
Да, ние сме изправени п
ред
една мирова тайна, за която става дума и в Бхагавад Гита; тя се разиграва в един забележителен момент от историята на човечеството, когато свързаното с кръвта дребно ясновидство угасва и човешката душа трябва да търси нови пътища към свръхсетивния свят.
Да, ние сме изправени пред една мирова тайна, за която става дума и в Бхагавад Гита; тя се разиграва в един забележителен момент от историята на човечеството, когато свързаното с кръвта дребно ясновидство угасва и човешката душа трябва да търси нови пътища към свръхсетивния свят.
В художественото изобразяване на тази тайна ние долавяме също и всичко онова, което може да бъде опасно за човека, ако той реши да извлече своята истинска същност от самия себе си. Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова загадка, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна. Обаче ние можем да се докоснем до нея само, ако сме изпълнени с кротост и смирение. Интелектуалните способности за разбиране на нещата тук не вършат никаква работа; тук човекът се нуждае от ясни и правилни усещания. Никой не бива да се доближава до тази мирова тайна, която звучи от Бхагавад Гита, ако не е изпълнен с кротост и смирение.
към текста >>
А как тази мирова тайна следва да бъде виждана от гледната точка на Бхагавад Гита, и в точно оп
ред
елена степен от общочовешката еволюция, и как именно чрез това, което Бхагавад Гита ни разказва за нея, тя хвърля светлина и върху Посланията на апостол Павел, с всичко това ние ще се занимаем в хода на следващите лекции.
Когато с помощта на истинското себепознание вникваме в тази дълбока човешка и мирова загадка, тогава ние се доближаваме до най-необятната мирова тайна. Обаче ние можем да се докоснем до нея само, ако сме изпълнени с кротост и смирение. Интелектуалните способности за разбиране на нещата тук не вършат никаква работа; тук човекът се нуждае от ясни и правилни усещания. Никой не бива да се доближава до тази мирова тайна, която звучи от Бхагавад Гита, ако не е изпълнен с кротост и смирение. Само с помощта на тези усещания, на тези чувства, ние бих ме могли да се доближим до нея.
А как тази мирова тайна следва да бъде виждана от гледната точка на Бхагавад Гита, и в точно определена степен от общочовешката еволюция, и как именно чрез това, което Бхагавад Гита ни разказва за нея, тя хвърля светлина и върху Посланията на апостол Павел, с всичко това ние ще се занимаем в хода на следващите лекции.
към текста >>
3.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Дори ако се замислим само за начина, по който п
ред
нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си п
ред
ставим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба.
Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба.
Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита. В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща. Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел. По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна.
към текста >>
Всичко е така п
ред
ставено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел.
Дори ако се замислим само за начина, по който пред нас бива изразено духовното съдържание, тогава в Бхагавад Гита ние виждаме чудната художествено издържана и сферична форма на нещо толкова съвършено, че едва ли бихме могли да си представим по-ясен и завършен вид на една поетична, и в същото време философска творба. Напротив, в Посланията на апостол Павел често пъти се сблъскаме с една толкова голяма скованост на израза, че понякога тя се превръща в истинска пречка за извличане на дълбокия смисъл, вложен в неговите думи. И все пак в Посланията на апостол Павел това, което е най-съществено за развитието на християнството звучи също така меродавно, както меродавно звучи хармонията на източните светогледи в песните на Бхагавад Гита. В Посланията на апостол Павел ние се запознаваме с основните християнски истини за Възкресението, за същностната разлика между вярата и закона, за това, което човекът получава по благодат, за живота на Христос в човешката душа или в човешкото съзнание и с още много други неща.
Всичко е така представено, че ако искаме да дадем едно описание на християнството, ние задължително трябва да си послужим с Посланията на апостол Павел.
По отношение на християнството всичко в Посланията на апостол Павел е така замислено, както и песните на Бхагавад Гита по отношение на великите истини за освобождаването от земните дела, за освобождаването от земните задължения и по стигането на съзерцателно отношение към света, за издигането на душата в духовните висини, за пречистването на душата, накратко ако говорим в смисъла на Бхагавад Гита за съединяването с Кришна.
към текста >>
Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има п
ред
вид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел.
Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел.
Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно? Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе. И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри. Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение. Такова е положението и когато сравняваме Бхагавад Гита с Посланията на апостол Павел.
към текста >>
Той прилича на един човек, който е застанал п
ред
едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да п
ред
положим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам п
ред
себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе.
Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел. Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно?
Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе.
И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри. Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение. Такова е положението и когато сравняваме Бхагавад Гита с Посланията на апостол Павел.
към текста >>
Когато съпоставяме непос
ред
ствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение.
Току-що направената характеристика на двете духовни откровения показва колко трудно е те да бъдат сравнени едно с друго, и този, който ги сравнява само външно, той несъмнено ще постави Бхагавад Гита като има предвид нейната чистота, спокойствие и мъдрост много по-високо от Посланията на апостол Павел. Обаче какво прави всъщност този, който сравнява нещата само външно? Той прилича на един човек, който е застанал пред едно разцъфнало растение, с неговите прекрасни цветове, а до него нека да предположим това е поставено едно малко семе от същото растение, и сега този човек казва: Когато имам пред себе си разцъфналото растение с неговите прекрасни цветове, то несъмнено е много по-красиво от малкото и незначително растително семе. И въпреки това, нещата стоят така, че един ден от това незначително семе израства едно приказно красиво растение с чудни цветове и багри.
Когато съпоставяме непосредствено и чисто външно едно цъфнало растение и неговото семе, ние не стигаме до едно истинско сравнение.
Такова е положението и когато сравняваме Бхагавад Гита с Посланията на апостол Павел.
към текста >>
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме п
ред
себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме п
ред
себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения. И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел. Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>
Само ако имаме п
ред
вид този факт, ние можем да правим истински сравнения.
В лицето на Бхагавад Гита ние имаме пред себе си трайните резултати и така да се каже зрелия плод от едно продължително развитие на цялото човечество в течение на хиляди години, чийто завършен и преизпълнен с мъдрост художествен израз ние откриваме тъкмо в Бхагавад Гита; докато в Посланията на апостол Павел имаме пред себе си зародиша на нещо съвършено ново, което тепърва ще израства все повече и повече, и което разгръща своите могъщи въздействия само тогава, когато го разглеждаме в неговата зародишна същност, когато с един вид пророчески поглед виждаме всичко онова, което някога ще възникне от него, от зародишните сили вложени в Посланията на апостол Павел.
Само ако имаме предвид този факт, ние можем да правим истински сравнения.
И тогава вече ще сме наясно: Това, което един ден ще се изви си до своето истинско величие, първоначално трябваше да се появи от дълбините на християнството в съвсем незначителна форма, то трябваше да бликне по един донякъде хаотичен начин от човешката душа ето какво проличава в Посланията на апостол Павел. Следователно, ако някой реши да посочи значението на Павловите Послания с оглед на общочовешката еволюция, той трябва да стори това по съвсем различен начин от този, който ги преценява като художествени произведения с оглед на тяхната простота, мъдрост и вътрешно съвършенство на формата.
към текста >>
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени п
ред
навлизането на Аза в еволюцията на човечеството.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук?
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството.
Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса.
към текста >>
Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В п
ред
християнските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството.
Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили.
Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса. И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
Обаче още в хилядолетието п
ред
и Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо спо
ред
начина, характерен за делото на Кришна.
Ако обаче някой поиска да сравни двата светогледа, застъпени в Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел, той трябва да постави следния въпрос: За какво всъщност става дума тук? Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза.
Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна.
Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса. И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", п
ред
и Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните п
ред
ели на Космоса.
Тук става дума за това, че ако притегнем до един исторически обзор на двата светогледа ние сме изправени пред навлизането на Аза в еволюцията на човечеството. Проследявайки участието на Аза в еволюцията на човечеството, ние стигаме до следните избоди: В предхристиянските епохи този Аз беше несамостоятелен, спотаен в невидимите, скритите дълбини на душата, без да разполага с никакви възможности да разгърне своите собствени сили. Самостоятелното развитие на Аза може да се осъществи само благодарение на факта, че в този Аз беше вложен онзи импулс, който ние обозначаваме с името Христов Импулс. Всичко онова, което след Мистерията на Голгота можа да покълне в човешкия Аз, и което откриваме в думите на апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен", по-рано беше невъзможно да бъде намерено в Аза. Обаче още в хилядолетието преди Мистерията на Голгота, постепенно беше подготвено именно навлизането на Христовия Импулс в човешката душа и то тъкмо според начина, характерен за делото на Кришна.
Всичко онова, което след Мистерията на Голгота човекът можеше да търси под формата на Христов Импулс в самия себе си и което се съдържа в думите на Павел: „Не аз, а Христос в мен", преди Мистерията на Голгота можеше да бъде търсено единствено във външния свят, и то по такъв начин, сякаш то се приближаваше към него като едно откровение, идващо от най-далечните предели на Космоса.
И колкото назад се връщаме в хода на времето, толкова по-силно, по-сияйно и по-импулсиращо беше това външно откровение.
към текста >>
Или с други думи: В епохата п
ред
и Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един п
ред
мет външно, а не вътрешно.
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно.
Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно. Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре. И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница. Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
Както светлината озарява този п
ред
мет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно.
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно.
Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно.
Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре. И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница. Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали п
ред
себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно. Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно.
Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница. Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава п
ред
нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница.
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно. Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно. Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре.
И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница.
Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
Символично нещата биха могли да бъдат п
ред
ставени с тези две фигури:
Или с други думи: В епохата преди Мистерията на Голгота човечеството разполагаше с едно външно откровение, което протичаше по такъв начин, по какъвто например Слънчевата светлина озарява един предмет външно, а не вътрешно. Както светлината озарява този предмет външно, така и светлината на духовното Слънце озаряваше човешката душа външно. Но след Мистерията на Голгота ние можем да охарактеризираме въздействията на Христовия Импулс в човешката душа, или казано по друг начин духовната светлина на Слънцето, със следните думи: все едно, че бихме имали пред себе си едно флуорисциращо тяло, чиято светлина идва отвътре. И когато разглеждаме нещата така, тогава Мистерията на Голгота застава пред нас като един преломен момент от еволюцията на човечеството; тогава Мистерията на Голгота се превръща в нас в една граница.
Символично нещата биха могли да бъдат представени с тези две фигури:
към текста >>
Ако този кръг (лявата фигура) п
ред
ставлява човешката душа, ние сме наясно: Сега духовната светлина на пира от всички посоки и озарява външно тази човешка душа.
Ако този кръг (лявата фигура) представлява човешката душа, ние сме наясно: Сега духовната светлина на пира от всички посоки и озарява външно тази човешка душа.
После идва Мистерията на Голгота, душата приема Христовия Импулс в себе си и излъчва от самата себе си онова, което се съдържа в Христовия Импулс (дясната фигура). Можем нагледно да си предоставим човешката душа преди Христовия Импулс като една водна капка, която се намира всред море от външна светлина. А след Мистерията на Голгота човешката душа, особено ако е приела Христовия Импулс, прилича на един пламът, който излъчва навън своята вътрешна светлина.
към текста >>
Можем нагледно да си п
ред
оставим човешката душа п
ред
и Христовия Импулс като една водна капка, която се намира вс
ред
море от външна светлина.
Ако този кръг (лявата фигура) представлява човешката душа, ние сме наясно: Сега духовната светлина на пира от всички посоки и озарява външно тази човешка душа. После идва Мистерията на Голгота, душата приема Христовия Импулс в себе си и излъчва от самата себе си онова, което се съдържа в Христовия Импулс (дясната фигура).
Можем нагледно да си предоставим човешката душа преди Христовия Импулс като една водна капка, която се намира всред море от външна светлина.
А след Мистерията на Голгота човешката душа, особено ако е приела Христовия Импулс, прилича на един пламът, който излъчва навън своята вътрешна светлина.
към текста >>
Когато например насочим духовния поглед към една душа, която живее п
ред
и Мистерията на Голгота и е залята от всички страни със светлината на Духа, тогава вялото това състояние на Духа, което залива душата от всички страни със своята светлина, ние можем да оп
ред
елим спо
ред
философията Санкхия, като състояние Сатва.
Сега, след като сме обгърнали нещата с нашия поглед, бихме могли да изразим отношенията между тях с онези наименования, които вече познаваме от философията Санкхия.
Когато например насочим духовния поглед към една душа, която живее преди Мистерията на Голгота и е залята от всички страни със светлината на Духа, тогава вялото това състояние на Духа, което залива душата от всички страни със своята светлина, ние можем да определим според философията Санкхия, като състояние Сатва.
към текста >>
Нека да си п
ред
ставим един наш съвременник как е поставен той в областта на външното познание, в областта на външната деятелност, и как от друга страна едва доловимият слаб пламът на Христовия Импулс просветва дълбоко вътре в човешката личност, обгърнат от най-различни душевни качества.
Напротив, ако наблюдаваме съответната душа след Мистерията на Голгота, ние виждаме как духовната светлина е напълно скрита в душевния елемент. Духовната светлина, съдържаща се в Христовия Импулс след Мистерията на Голгота, е като обгърната от душевната субстанция. И нима тези съотношения не се потвърждават в наши дни, особено що се отнася до обикновените душевни изживявания?
Нека да си представим един наш съвременник как е поставен той в областта на външното познание, в областта на външната деятелност, и как от друга страна едва доловимият слаб пламът на Христовия Импулс просветва дълбоко вътре в човешката личност, обгърнат от най-различни душевни качества.
С оглед на предхристиянското състояние Сатва, изразяващо отношението на Духа към душата, сега ние сме изправени пред състоянието Тамас.
към текста >>
С оглед на п
ред
християнското състояние Сатва, изразяващо отношението на Духа към душата, сега ние сме изправени п
ред
състоянието Тамас.
Напротив, ако наблюдаваме съответната душа след Мистерията на Голгота, ние виждаме как духовната светлина е напълно скрита в душевния елемент. Духовната светлина, съдържаща се в Христовия Импулс след Мистерията на Голгота, е като обгърната от душевната субстанция. И нима тези съотношения не се потвърждават в наши дни, особено що се отнася до обикновените душевни изживявания? Нека да си представим един наш съвременник как е поставен той в областта на външното познание, в областта на външната деятелност, и как от друга страна едва доловимият слаб пламът на Христовия Импулс просветва дълбоко вътре в човешката личност, обгърнат от най-различни душевни качества.
С оглед на предхристиянското състояние Сатва, изразяващо отношението на Духа към душата, сега ние сме изправени пред състоянието Тамас.
към текста >>
Между временно човечеството нап
ред
ва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си.
Следователно, разглеждана в този смисъл, какво постига Мистерията на Голгота за еволюцията на човечеството? По отношение на духовното откровение тя превръща състоянието Сатва в състояние Тамас.
Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си.
Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа. Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас. В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота. Що се отнася до духовните откровения, самото човечество напредва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота. Ако обхванем тази еволюция още по-внимателно, ние ще установим следното:
към текста >>
Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се п
ред
извиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа.
Следователно, разглеждана в този смисъл, какво постига Мистерията на Голгота за еволюцията на човечеството? По отношение на духовното откровение тя превръща състоянието Сатва в състояние Тамас. Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си.
Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа.
Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас. В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота. Що се отнася до духовните откровения, самото човечество напредва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота. Ако обхванем тази еволюция още по-внимателно, ние ще установим следното:
към текста >>
В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е п
ред
ставено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота.
Следователно, разглеждана в този смисъл, какво постига Мистерията на Голгота за еволюцията на човечеството? По отношение на духовното откровение тя превръща състоянието Сатва в състояние Тамас. Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си. Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа. Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас.
В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота.
Що се отнася до духовните откровения, самото човечество напредва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота. Ако обхванем тази еволюция още по-внимателно, ние ще установим следното:
към текста >>
Що се отнася до духовните откровения, самото човечество нап
ред
ва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота.
По отношение на духовното откровение тя превръща състоянието Сатва в състояние Тамас. Между временно човечеството напредва; обаче то допуска един вид сгромолясване, разбира се не чрез Мистерията на Голгота, а чрез самото себе си. Мистерията на Голгота подсилва пламъка все повече и повече; но фактът, че пламъкът само едва забележимо просветва в душата, след като по-рано е озарявал душата от всички страни с могъщата си светлина, се предизвиква не от друго, а от израстващата, но все повече и повече потъваща в мрака човешка природа. Следователно, по отношение на Духа не Мистерията на Голгота е виновна за състоянието Тамас на човешката душа, а чрез Мистерията на Голгота се постига това, че в далечното бъдеше, от състоянието Тамас отново ще произлезе състоянието Сатва, което сега, бих казал, се възпламенява, макар и бавно, вътре в Тамас. В смисъла на философията Санкхия, между състоянието Сатва и състоянието Тамас, се намира състоянието Раджас; и по отношение на общочовешката еволюция това състояние Раджас е представено чрез времето, в което се разигра именно Мистерията на Голгота.
Що се отнася до духовните откровения, самото човечество напредва по пътя от светлината към тъмнината, от Сатва към Тамас, и това става именно в хилядолетията около Мистерията на Голгота.
Ако обхванем тази еволюция още по-внимателно, ние ще установим следното:
към текста >>
Нека с линията а-b да обозначим времето на общочовешката еволюция до 7, 8 век п
ред
и Мистерията на Голгота; до този момент цялата човешка култура беше потопена в състоянието Сатва.
Нека с линията а-b да обозначим времето на общочовешката еволюция до 7, 8 век преди Мистерията на Голгота; до този момент цялата човешка култура беше потопена в състоянието Сатва.
към текста >>
И така, спо
ред
замисъла на общочовешката еволюция, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този израз, едно умъртвяване на външното откровение.
После настъпи епохата, в която се разигра Мистерията на Голгота, а още по-късно, някъде около 15,16 век след Мистерията на Голгота, съвсем ясно човечеството навлезе в епохата на Тамас. И ако искаме да си послужим с нашите обичайни термини, тогава трябва да кажем: сега се намираме в първата епоха, която що се отнася до известни духовни откровения все още съвпада със състоянието Сатва, с епохата, която наричаме Египетско-халдейска. Онова, което е характерно за състоянието Раджас, съвпада с Гръцко-римската епоха, а онова, което е характерно за състоянието Тамас, съвпада с нашата съвременна епоха. Ние знаем, че Египетско-халдейската епоха е всъщност Третата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха е всъщност Четвъртата следатлантска епоха, а нашата съвременна епоха отговаря на Петата следатлантска епоха.
И така, според замисъла на общочовешката еволюция, тъкмо в прехода от Третата Към Четвъртата следатлантска епоха трябваше да настъпи, ако мога да си послужа с този израз, едно умъртвяване на външното откровение.
Но как всъщност протече подготовката на човечеството, което посегна към искрата на Христовия Импулс?
към текста >>
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до оп
ред
елени душевни състояния, намиращи се между будността и съня.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня.
Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност. Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието.
към текста >>
Ако искаме да си п
ред
ставим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме п
ред
вид следната подробност.
Ако искаме да вникнем в това, колко различни бяха отношенията на човека към Духа през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха, ние трябва да допълним следното: През тази Трета следатлантска епоха, положението във всички области, за които говорим, както за Египет, така също и за Халдея, както и за Индия, беше такова, че тогавашното човечество все още беше съхранило известни следи от древното ясновидство; или с други думи, човекът възприемаше околния свят не само с помощта на своите сетива и своя разум, свързан с физическия мозък, а с органите на своето етерно тяло, поне що се отнася до определени душевни състояния, намиращи се между будността и съня.
Ако искаме да си представим един човек от онази далечна епоха, ние трябва да имаме предвид следната подробност.
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието. Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели.
към текста >>
На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да нап
ред
ва в познанието.
Тогавашният човек съвсем не възприемаше природния свят с помощта на физическите сетива и физическия разум; физическите възприятия бяха възможни само в едно от неговите душевни състояния; обаче в тези състояния той не стигаше до никакво познание; той просто се оставяше под въздействието на нещата, което те упражняваха през пространството и времето. Когато искаше да стигне до един или друг вид познание, тогавашният човек изпадаше в едно особено състояние, което за него настъпваше не изкуствено, както това става в наши дни, а напълно естествено, като от само себе си, и тогава в служба на познанието започваха да работят силите на неговото етерно тяло. Тъкмо от такъв род познание възникна всичко онова, за което ни говори философията Санкхия; От такъв род познание възникна също и всичко онова макар и то да принадлежи към още по-далечни времена за което ни говорят Ведите. Следователно, през онези епохи човекът стигаше до своето познание благодарение на факта, че изпадаше в друго състояние на съзнанието или, ако мога така да кажа, се чувствуваше пренесен в това друго състояние на съзнанието. Или, иначе казано: Човекът разполагаше със своето всекидневно състояние, при което виждаше с очите си, чуваше с ушите си и възприемаше природния свят със своя обикновен разум; обаче той използваше своите очи, уши и разум само за външни, чисто практически цели.
На него никога не би му хрумнало да прилага тези свои способности, за да напредва в познанието.
За тази цел той използуваше това, което му се откриваше в друго то състояние и тогава той прибягваше до по-дълбоките сили на своето етерно тяло.
към текста >>
Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес п
ред
ставлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло.
И какво беше характерно за тези душевни състояния? Характерно за тях беше, че навлизайки в по-дълбоките пластове на своето познание, там където срещаше философията Санкхия, тогавашният човек имаше съвсем други усещания, коренно различни от усещанията на днешния човек, когато например той напряга ума си и мисли с главата си, за да постигне някакво познание.
Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло.
Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята. Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло.
към текста >>
Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как оп
ред
елени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло.
Постигайки познание, тогавашният човек се усещаше като потопен в своето етерно тяло, което обаче далеч не беше локализирано в това, което днес представлява физическата глава, а се простираше далеч извън очертанията на физическото тяло. Човекът мислеше не толкова с главата си, колкото с останалите части на своето етерно тяло. В този смисъл, етерната глава на човека беше най-зле организираната част от неговото етерно тяло. Човекът смътно усещаше, че той мисли със своето етерно тяло, че в процеса на мисленето той напуска очертанията на своето физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, той усещаше и още нещо: Той усещаше как всъщност става едно цяло със Земята.
Когато събличаше своето всекидневно тяло и обличаше своето неделно тяло, той долавяше как определени сили пронизваха цялото му същество: сякаш тези сили минаваха през краката и ръцете, и се свързваха с неговото тяло.
Човекът започна да гледа на себе си като на част от Земята. От една страна той усещаше, че мисли и разсъждава в своето етерно тяло; от друга страна че вече не е някакво отделно същество, а жива част от Земята. Той усещаше как пораства навътре в тялото на Земята. И така, когато човекът обличаше своето празнично, неделно тяло и пристъпваше към познанието, това изцяло променяше цялата вътрешна природа на неговите изживявания. И какво трябваше да се случи по-късно, в края на Третата и началото на Четвъртата следатлантска епоха?
към текста >>
Бихме могли да изразим графично нещата, като п
ред
ставим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
Тогавашният човек, изживявайки това, за което току що стана дума, казваше: Вътре в мен се раздвижи Змията! Сега неговото същество започваше да се удължава в посока към центъра на Земята. Той вече не свързваше своите активни действия с частите на своето физическо тяло; той усещаше себе си като един вид продължение на Змията в посока към центъра на Земята, и в този случай главата би се оказала това, което се подава над Земята. И той усещаше, че тъкмо тази змийска същност е силата, която мисли вътре в него.
Бихме могли да изразим графично нещата, като представим неговото етерно тяло под формата на едно змийско тяло, насочено към вътрешността на Земята; като физически
към текста >>
П
ред
ставете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
И какво трябваше да се случи, за да настъпи новото време, за да се утвърди новото познание? Не биваше да се допускат повече такива моменти, при които човекът да усеща себе си като един вид продължение на Змията чрез своите долни крайници. Освен това съответното чувство трябваше да угасне и от етерното тяло да премине във физическата глава.
Представете си нагледно това чувство, съпровождащо прехода от старото познание към новото познание, и Вие ще се убедите колко сполучлив е изразът, с който древните хора обозначаваха този преход: Човекът е ранен в нозете, обаче със своето собствено тяло, той сам стъпква главата на Змията; или с други думи: змийската глава вече престава да бъде орган на мисленето!
Физическото тяло, и по-точно физическият мозък умъртвява Змията, която обаче си отмъщава, като отнема от човека усещането му за свързаност със Земята: тя го ухапва за петата!
към текста >>
Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, вс
ред
хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха.
Естествено, по време на прехода от една форма на изживяване към друга, онова, което си отива със старата епоха, влиза в борба с това, което идва, понеже тези сили все още не са ясно разграничени. Бащата също е жив, независимо, че до него стои неговият син; и все пак синът е този, който произлиза от бащата.
Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, всред хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха.
Разбира се, за известно време качествата от миналото и тези от настоящето съществуват едно временно, но после започват да си пречат. Старото престава да разбира новото. Новото трябва да се брани срещу старото и да утвърждава себе си. Или с други думи: новото е вече тук, но неговите предшественици не си отиват доброволно. Ето как можем да онагледим прехода от Третата в Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
Или с други думи: новото е вече тук, но неговите п
ред
шественици не си отиват доброволно.
Бащата също е жив, независимо, че до него стои неговият син; и все пак синът е този, който произлиза от бащата. Независимо от настъпването на Четвъртата следатлантска епоха, Гръцко-римската епоха, всред хората и народите все още се забелязаха качества, характерни за Третата следатлантска епоха, за Египетско-халдейската епоха. Разбира се, за известно време качествата от миналото и тези от настоящето съществуват едно временно, но после започват да си пречат. Старото престава да разбира новото. Новото трябва да се брани срещу старото и да утвърждава себе си.
Или с други думи: новото е вече тук, но неговите предшественици не си отиват доброволно.
Ето как можем да онагледим прехода от Третата в Четвъртата следатлантска епоха.
към текста >>
И така, трябваше да се появи една героична личност, един п
ред
водител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на Змията, с ухапването от Змията, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето.
И така, трябваше да се появи една героична личност, един предводител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на Змията, с ухапването от Змията, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето.
Човечеството трябва да напредва по такъв начин, че изживяванията, които след време ще са присъщи на всички хора, първоначално трябва да станат достояние само на една личност. Кой беше героят, който смаза главата на Змията и се разбунтува срещу претенциите на Третата следатлантска епоха? Кой беше този, който помогна на човечеството да извърши прехода от старото състояние Сатва в новото състояние Тамас? Това беше Кришна!
към текста >>
Човечеството трябва да нап
ред
ва по такъв начин, че изживяванията, които след време ще са присъщи на всички хора, първоначално трябва да станат достояние само на една личност.
И така, трябваше да се появи една героична личност, един предводител на човечеството, който първоначално олицетворяваше, и то по един забележителен начин, целия процес, свързан с умъртвяването на Змията, с ухапването от Змията, и който в същото време трябваше да се разбунтува срещу особеностите на миналото, понеже те искаха да са в сила и за настоящето.
Човечеството трябва да напредва по такъв начин, че изживяванията, които след време ще са присъщи на всички хора, първоначално трябва да станат достояние само на една личност.
Кой беше героят, който смаза главата на Змията и се разбунтува срещу претенциите на Третата следатлантска епоха? Кой беше този, който помогна на човечеството да извърши прехода от старото състояние Сатва в новото състояние Тамас? Това беше Кришна!
към текста >>
И как можеше да ни бъде п
ред
ставено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след по
ред
ица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е.
Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва.
към текста >>
Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно оп
ред
еляха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е. Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие.
Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха.
Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата. Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
Ето защо той започва борбата срещу Канза, п
ред
ставителя на старата епоха Сатва.
И как можеше да ни бъде представено по-ясно, че този Кришна беше въпросният герой, освен чрез източната легенда, която описва Кришна като син на Боговете, като син на Махадева и Деваки, появил се на света след поредица от чудеса; да, той носи нещо ново на света; и ако продължа моето сравнение, той научава хората да търсят познание, намирайки се във всекидневното тяло, и умъртвява празничното, неделно тяло, т.е. Змията; сега той трябва да се брани срещу това, което идва от родствените връзки с миналото и застрашава настоящето. Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха.
Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва.
И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата. Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт. Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непос
ред
ствено възпроизвежда един окултен факт.
Появата на един такъв човек е нещо забележително. Ето защо легендата разказва, че още при раждането си, детето Кришна е заобиколено от чудеса, и че братът на неговата майка, Канза, е искал да го убие. Тук в лицето на Канза, вуйчото на Кришна, ние виждаме как старото заплашва новото, и как Кришна трябва да се брани; той въстава срещу старото, понеже е носител на новото и трябва да унищожи старите отношения, които макар и външно определяха общочовешката еволюция през Третата следатлантска епоха. Ето защо той започва борбата срещу Канза, представителя на старата епоха Сатва. И легендата разказва, че едно от най-големите чудеса настъпва тогава, когато огромната змия Кали се убива около него, но той успява да стъпче главата й, а змията го ухапва за петата.
Нека да не пропускаме, че в този случай легендата непосредствено възпроизвежда един окултен факт.
Впрочем това е характерно за легендите; от нас само се иска да не се впускаме в повърхностни обяснения, а да налучкаме смисловия център на легендите и по този начин да ги направим достъпни за нашето съзнание.
към текста >>
И как е п
ред
ставен той в Бхагавад Гита?
Кришна е героят на залязващата Трета следатлантска епоха. Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си. Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва.
И как е представен той в Бхагавад Гита?
Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп. Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
към текста >>
Той е п
ред
ставен така, като че ли п
ред
лага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп.
Кришна е героят на залязващата Трета следатлантска епоха. Легендата недвусмислено посочва: Кришна се появява в края на Третата епоха. Когато вникнем в нещата, всяко от тях идва на мястото си. Следовател но, Кришна е онзи, който умъртвява старото познание; да, в своите външни прояви той прави точно това: той затъмнява всичко, което по-рано е обгръщало човека като познание, идващо от състоянието Сатва. И как е представен той в Бхагавад Гита?
Той е представен така, като че ли предлага на отделните хора един вид възмездие срещу онова, което им е отнел; сега той им показва как отново да се издигнат с помощта на Йога до онези висини, до които нормалното човечество вече не намираше никакъв достъп.
Така Кришна се превръща в умъртвител на старото познание Сатва, но в същото време, както става ясно в края на Бхагавад Гита, той става и господар на Йога, който е призван да възстанови изгубеното познание от старите времена, а то може да бъде овладяно само тогава, когато човекът превъзмогна външната страна на своето всекидневно тяло и се връща към старото духовно състояние.
към текста >>
Като п
ред
водител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън.
Ето как изглеждаше двойствената мисия на Кришна.
Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън.
Точно това го прави герой и предводител на човечеството. В епохата на молитвено смирение за отделната човешка душа той става онази, който отново връща онова, което всички смятаха за окончателно изгубено. Ето какво застава пред нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: пред Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край.
към текста >>
Точно това го прави герой и п
ред
водител на човечеството.
Ето как изглеждаше двойствената мисия на Кришна. Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън.
Точно това го прави герой и предводител на човечеството.
В епохата на молитвено смирение за отделната човешка душа той става онази, който отново връща онова, което всички смятаха за окончателно изгубено. Ето какво застава пред нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: пред Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край.
към текста >>
Ето какво застава п
ред
нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: п
ред
Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край.
Ето как изглеждаше двойствената мисия на Кришна. Като предводител на човечеството, от една страна той смазва змийската глава на старото познание и принуждава човечеството да „влезе" във физическото тяло, понеже единствено там човекът може да изгради своя свободен, самостоятелен Аз, докато по-рано всички импулси, за развитието на Аза идваха от вън. Точно това го прави герой и предводител на човечеството. В епохата на молитвено смирение за отделната човешка душа той става онази, който отново връща онова, което всички смятаха за окончателно изгубено.
Ето какво застава пред нас по един толкова грандиозен начин в онези сцени от Бхагавад Гита, които разгледахме в края на вчерашната лекция: пред Арджуна се изправя неговата собствена същност, но гледана от страни, външно, пронизваща цялото пространство, без начало и без край.
към текста >>
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива п
ред
Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те п
ред
ставляват знанието Веда.
И ако се вгледаме още по-внимателно в древната източна легенда, ние стигаме до едно място от Бхагавад Гита, което дори и да сме вече удивени от величественото съдържание на поемата усилва нашето удивление до безкрайност.
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда.
Тук ние стигаме до едно забележително място от Бхагавад Гита. И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда?
към текста >>
И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа п
ред
ставляват знанието Веда?
И ако се вгледаме още по-внимателно в древната източна легенда, ние стигаме до едно място от Бхагавад Гита, което дори и да сме вече удивени от величественото съдържание на поемата усилва нашето удивление до безкрайност. Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда. Тук ние стигаме до едно забележително място от Бхагавад Гита.
И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда?
към текста >>
Не че целият човек беше етерен, а само неговото познание се осъществяваше в п
ред
елите на етерното тяло, което беше част от физическото тяло.
За да си отговорим на този въпрос, нека да се пренесем назад във времето и да си припомним особената същност на духовното познание. Съвременният човек познава само днешното познание, до което той достига с помощта на физическия си мозък. Както вече казах, древното познание се осъществяваше в етерното тяло.
Не че целият човек беше етерен, а само неговото познание се осъществяваше в пределите на етерното тяло, което беше част от физическото тяло.
Древното познание беше възможно само поради особената вътрешна структура на етерното тяло. Представете си нагледно: Когато постигате определено познание в етерното тяло, т.е. с помощта на Змията, тогава се проявява нещо, което съвременният човек не познава. Съвременният човек възприема много неща от заобикалящия го природен свят. Но представете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък.
към текста >>
П
ред
ставете си нагледно: Когато постигате оп
ред
елено познание в етерното тяло, т.е.
За да си отговорим на този въпрос, нека да се пренесем назад във времето и да си припомним особената същност на духовното познание. Съвременният човек познава само днешното познание, до което той достига с помощта на физическия си мозък. Както вече казах, древното познание се осъществяваше в етерното тяло. Не че целият човек беше етерен, а само неговото познание се осъществяваше в пределите на етерното тяло, което беше част от физическото тяло. Древното познание беше възможно само поради особената вътрешна структура на етерното тяло.
Представете си нагледно: Когато постигате определено познание в етерното тяло, т.е.
с помощта на Змията, тогава се проявява нещо, което съвременният човек не познава. Съвременният човек възприема много неща от заобикалящия го природен свят. Но представете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък. Наблюдавайки света, нито един човек не може да види своя собствен мозък; нито един човек не може да види своя гръбначен мозък. Ако обаче е в състояние да наблюдава етерното тяло, нещата коренно се променят.
към текста >>
Но п
ред
ставете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък.
Не че целият човек беше етерен, а само неговото познание се осъществяваше в пределите на етерното тяло, което беше част от физическото тяло. Древното познание беше възможно само поради особената вътрешна структура на етерното тяло. Представете си нагледно: Когато постигате определено познание в етерното тяло, т.е. с помощта на Змията, тогава се проявява нещо, което съвременният човек не познава. Съвременният човек възприема много неща от заобикалящия го природен свят.
Но представете си този сетивно възприемащ човек: той възприема всичко друго, но не и своя мозък.
Наблюдавайки света, нито един човек не може да види своя собствен мозък; нито един човек не може да види своя гръбначен мозък. Ако обаче е в състояние да наблюдава етерното тяло, нещата коренно се променят. Тогава възниква един нов обект, който иначе ние не виждаме: Човекът започва да възприема своята собствена нервна система. Обаче той съвсем не я възприема така, както прави това днешният анатом. Възприемайки я, човекът има усещането: Да, сега ти си потопен в своята етерна природа, в своята етерна организация.
към текста >>
И тази констатация поражда усещането: всичко това п
ред
ставлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка.
И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света!
към текста >>
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени п
ред
могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от п
ред
ишните лекции: че в известен смисъл, човекът п
ред
ставлява едно растение, обърнато наопаки.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки.
Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните с
ред
ства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света!
И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита.
Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света!
И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
И тогава човекът непос
ред
ствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света!
И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява п
ред
нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена
ред
ом до дървото.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото.
Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
към текста >>
Може би Вие сте виждали този образ, п
ред
ставляващ дървото на живота.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото.
Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота.
Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата.
към текста >>
П
ред
погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота.
Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая.
Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
И колкото по-добре нап
ред
ва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, п
ред
става за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна.
Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва!
И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна.
Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята. Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
към текста >>
Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега п
ред
погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още п
ред
и неговото слизане в материята.
Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва! И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна.
Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята.
Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
към текста >>
Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава п
ред
нас единствено в духовен смисъл.
Следователно, в каква посока би трябвало да се разбие това, което Кришна дава на своя индивидуален ученик? То трябва да прерасне в мъдростта на Сатва! И колкото по-добре напредва обучението на Арджуна, толкова по-чиста, по-спокойна и по-безстрастна става тази мъдрост; но тя като един вид разгадана древна мъдрост ще озарява хората като една външна светлина, представа за която дават чудните думи, които самият Кришна казва на своя ученик Арджуна. Така Кришна се превръща в господар на Йога, която връща хората обратно към първичната мъдрост на човечеството, преодолявайки все повече и повече онази душевна обвивка, която през епохата Сатва скриваше Духа и откривайки го сега пред погледа на Арджуна в цялата му първична чистота още преди неговото слизане в материята.
Да, когато ставаме свидетели на интимния разговор между Кришна и Арджуна, трябва да знаем, че Кришна застава пред нас единствено в духовен смисъл.
към текста >>
Онова, което изригва там като гняв и смелост, е извън
ред
но характерно за личния елемент на Павловите Послания.
Не, това не е възможно. Ако някой би поискал да се произнесе за Мистерията на Голгота, той би трябвало ако си послужим с термин от философията Санкхия да остане в състоянието Раджас. В своите описания той би трябвало да се ръководи не от озарението на душата, а отличния елемент, от възмущението си от това или онова. И така, апостол Павел описва нещата, изхождайки от състоянието Раджас. Доловете само с каква сила пулсират някои думи от неговото Послание до солуняни, от неговото Послание до коринтяни, от неговото Послание до римляни!
Онова, което изригва там като гняв и смелост, е извънредно характерно за личния елемент на Павловите Послания.
Гневът и смелостта са типични за Павловите Послания: точно такива трябваше да бъдат те!
към текста >>
Кришна трябваше да подготви своя ученик за най-висшето изживяване на Духа, понеже му п
ред
стоеше да умъртви древното познание на човечеството и да стъпче главата на Змията.
Колко различна е Бхагавад Гита облъхната от спокойна светлина, безстрастна и безлична, понеже тя идва като апотеоз на една обречена епоха, която все пак дава на човечеството един заместител на онова, което умира и всъщност отново го връща във висините на духовния свят.
Кришна трябваше да подготви своя ученик за най-висшето изживяване на Духа, понеже му предстоеше да умъртви древното познание на човечеството и да стъпче главата на Змията.
В този смисъл залезът на състоянието Сатва започна от само себе си. То вече не съществуваше и ако в епохата Раджас някой би искал да говори, черпейки от Сатва, той би трябвало да говори само за миналото. Онзи, който заставаше в изходната точка на новото време, беше длъжен да черпи от други, меродавни източници. След като човешката природа започна да търси познанието чрез органите и инструментите на физическото тяло, тя трябваше да приеме в себе си личния елемент, личността. Ето какво звучи, в Посланията на апостол Павел: Личният елемент!
към текста >>
Обаче този гняв п
ред
извиква и нещо друго: в Посланията на апостол Павел вече не може да се говори в чисти и строго завършени линии, в спокойните, ясни и преливащи от мъдрост форми, които са присъщи за Бхагавад Гита.
Онзи, който заставаше в изходната точка на новото време, беше длъжен да черпи от други, меродавни източници. След като човешката природа започна да търси познанието чрез органите и инструментите на физическото тяло, тя трябваше да приеме в себе си личния елемент, личността. Ето какво звучи, в Посланията на апостол Павел: Личният елемент! Точно той е причината, ако понякога апостол Павел се възмущава и гневните му думи изригват като протест срещу мрака, който нахлува в света на материята. Тътенът от гръмотевиците на гнева често се носи в атмосферата на Павловите Послания.
Обаче този гняв предизвиква и нещо друго: в Посланията на апостол Павел вече не може да се говори в чисти и строго завършени линии, в спокойните, ясни и преливащи от мъдрост форми, които са присъщи за Бхагавад Гита.
Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас. И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс. Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили.
към текста >>
И онзи, който го описва п
ред
цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непос
ред
ствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс.
Тътенът от гръмотевиците на гнева често се носи в атмосферата на Павловите Послания. Обаче този гняв предизвиква и нещо друго: в Посланията на апостол Павел вече не може да се говори в чисти и строго завършени линии, в спокойните, ясни и преливащи от мъдрост форми, които са присъщи за Бхагавад Гита. Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас.
И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс.
Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили. Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
към текста >>
Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще оп
ред
еля съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили.
Обаче този гняв предизвиква и нещо друго: в Посланията на апостол Павел вече не може да се говори в чисти и строго завършени линии, в спокойните, ясни и преливащи от мъдрост форми, които са присъщи за Бхагавад Гита. Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас. И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс.
Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили.
Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
към текста >>
Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непос
ред
ствено и лично.
Спокойно и мъдро, както в Бхагавад Гита, можеше да се говори само тогава, когато се описва освобождаването на човека от външния свят, от външната активност, величествения му, триумфираш полет от висините на Духа, където един ден той ще се съедини с Кришна. Спокойно и мъдро можеше да се говори само тогава, когато в Бхагавад Гита се описва издигането към висшите сфери на душата. А всичко онова, което идва като нещо съвършено ново в света, триумфът на Духа над чисто душевната човешка природа, първоначално можеше да бъде описано само в смисъла на Раджас. И онзи, който го описва пред цялото човечество по един толкова забележителен начин и с такъв огромен ентусиазъм, ни позволява да сме напълно сигурни: той е участвувал непосредствено, той е бил истински разтърсен от появата на Христовия Импулс. Той е бил лично засегнат, за пръв път в историята е понесъл върху себе си онзи личен елемент, който през бъдещите хилядолетия ще определя съдбата на всички хора; изживял е срещата с Христовия Импулс по такъв начин, че е трябвало да ангажира всичките си душевни сили.
Ето защо описанията му не са направени с ясно очертани, строги, философски понятия, както това става в Бхагавад Гита, а разказва за едно събитие, каквото е например Възкресението Христово, като за нещо, което е изживял непосредствено и лично.
към текста >>
И нима тези изживявания не трябваше да бъдат непос
ред
ствени и лични?
И нима тези изживявания не трябваше да бъдат непосредствени и лични?
Нима християнството не трябваше да се промъкне в най-интимните области на човешката душа и да възпламени именно личния елемент у човека? Да, онзи, който за пръв път описа Христовото Събитие, можеше да стори това само по един строго личен начин. Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо? Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик.
към текста >>
Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава п
ред
нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни.
Да, онзи, който за пръв път описа Христовото Събитие, можеше да стори това само по един строго личен начин. Ние виждаме как в Бхагавад Гита основният тон се поставя върху извисяването на душата с помощта на Йога; всичко друго е засегнато само странично. Защо? Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи.
Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни.
Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко. Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа. Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
към текста >>
Обаче това е замислено само като с
ред
ство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои п
ред
и всичко в одухотворяването на човешката душа.
Защото в своите наставления Кришна има работа с един индивидуален ученик, а не с група хора и с тяхното отношение към духовния свят. Тук Кришна внимателно описва все по-високите степени, до които трябва да се издигне неговият ученик. Това е едно описание, което ни води до все по-висши душевни състояния, до все по-впечатляващи и красиви образи. Ето защо в този случай противоположността между демоничното и духовното застава пред нас едва в края на Бхагавад Гита и сега нещо в простотата на душевния живот изведнъж се втвърдява: Едва в края на Бхагавад Гита ние виждаме как тези, които са демонични, са противопоставени на тези, които са духовни. Демонични са всички онези, от които говори чисто материалното, които живеят в материята и вярват, че смъртта слага край на всичко.
Обаче това е замислено само като средство за пречистване, то съвсем не е нещо, с което великият учител има някаква реална връзка; неговата задача се състои преди всичко в одухотворяването на човешката душа.
Изобщо Йога се спира на своята противоположност само между другото.
към текста >>
П
ред
и всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака.
Не така стоят нещата при апостол Павел.
Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака.
Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс. Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка.
към текста >>
Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака п
ред
извиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс.
Не така стоят нещата при апостол Павел. Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака.
Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс.
Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка. Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>
Той ни п
ред
лага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане.
Не така стоят нещата при апостол Павел. Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака. Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс. Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел.
Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане.
Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка. Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>
Ето какво оп
ред
еля основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква п
ред
нас, така да се каже, във всеки
ред
, във всяка сричка.
Преди всичко, той е натоварен с една мисия, която засяга цялото човечество, и то тъкмо в момента, когато настъпва епохата на мрака. Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс. Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума.
Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка.
Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>
Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на п
ред
ен план винаги излиза хаосът.
Той е длъжен да отправи своя поглед към всички опасни въздействия, които епохата на мрака предизвиква в човешките души; срещу епохата на мрака той трябва да призове нежните сили, спотаени в току-що възникващия Христов Импулс. Обаче в Посланията на апостол Павел ние откриваме и нещо друго: Те непрекъснато ни напомнят за всички възможни пороци, за всички възможни прояви на материализма, които следва да бъдат превъзмогнати с помощта на апостол Павел. Той ни предлага нещо, което едва просветва като нежен пламък в човешката душа, за да се разгори истински само тогава, когато ентусиазмът, скрит зад думите, нахлуе победоносно в света като едно откровение на личния елемент, на личното усещане. Ето колко различни са Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел: в безличните описания на Бхагавад Гита цари чистота и спокойствие, докато апостол Павел трябва да насити с личен елемент всяка своя дума. Ето какво определя основния тон, основния стил както в Бхагавад Гита, така и в Посланията на апостол Павел; тази особеност на двете произведения изпъква пред нас, така да се каже, във всеки ред, във всяка сричка.
Художественото съвършенство е възможно само при наличие на известна зрелост, докато в началото на един или друг еволюционен път, на преден план винаги излиза хаосът.
към текста >>
Тук ние сме изправени п
ред
едно изменение на външните телесни обвивки на човека и свързаното с него преобразяване на познанието.
Защо това е така? Отговор на този въпрос ние откриваме, ако насочим поглед към внушителното начало на Бхагавад Гита. Ние вече го описахме и нека отново да си припомним, как армиите на кръвно родствени воини се сражаваха една срещу друга, как воин заставаше срещу воин, макар че победителят и победеният оставаха близки в своето кръвно родство. Ние сме свидетели на прехода от старото кръвно родство, свързано с древното ясновидство, към смесването и диференцирането на кръвта, което е присъщо на новото време.
Тук ние сме изправени пред едно изменение на външните телесни обвивки на човека и свързаното с него преобразяване на познанието.
В еволюцията на човечеството настъпва един друг вид смесване на кръвта; човешката кръв напомня за съвсем други свои качества.
към текста >>
Следователно, ако се замислим върху душевната нагласа на човек, изповядват Санкхия, ние с право бихме п
ред
положили, че той казва: „Ето, тук е моята душа и в отношението си към формите на външното тяло, тя изразява себе си или в състоянието Сатва, или в състоянието Раджас, или в състоянието Тамас." Обаче в хода на времето тези форми се променят и една от най-забележителните промени е свързана с новото използуване на етерното тяло, или казано по друг начин, с преодоляването на старото кръвно родство, за което вече стана дума.
В началото на Бхагавад Гита ние също ставаме свидетели на един външен факт, свързан с формата на човешкото тяло. Философията Санкхия действително се занимава с такива външни изменения на формите; тя оставя, така да се каже, в периферията всичко онова, което е от душевно естество; в своето многообразие душите се намират зад формите. Във философията Санкхия ние се натъкваме на един вид плурализъм. Впрочем ние вече се опитахме да сравним философията на Лайбниц с философията Санкхия.
Следователно, ако се замислим върху душевната нагласа на човек, изповядват Санкхия, ние с право бихме предположили, че той казва: „Ето, тук е моята душа и в отношението си към формите на външното тяло, тя изразява себе си или в състоянието Сатва, или в състоянието Раджас, или в състоянието Тамас." Обаче в хода на времето тези форми се променят и една от най-забележителните промени е свързана с новото използуване на етерното тяло, или казано по друг начин, с преодоляването на старото кръвно родство, за което вече стана дума.
Тук ние сме изправени пред едно външно изменение на формите. Душата все още не е засегната от процесите, които описва философията Санкхия. Ако искаме да обхванем с поглед въпросния преход от старата епоха Сатва към новата епоха Раджас а Кришна стои точно на границата между тях външното изменение на формите се оказва напълно достатъчно. Тук става дума именно за външно изменение на формите.
към текста >>
Тук ние сме изправени п
ред
едно външно изменение на формите.
В началото на Бхагавад Гита ние също ставаме свидетели на един външен факт, свързан с формата на човешкото тяло. Философията Санкхия действително се занимава с такива външни изменения на формите; тя оставя, така да се каже, в периферията всичко онова, което е от душевно естество; в своето многообразие душите се намират зад формите. Във философията Санкхия ние се натъкваме на един вид плурализъм. Впрочем ние вече се опитахме да сравним философията на Лайбниц с философията Санкхия. Следователно, ако се замислим върху душевната нагласа на човек, изповядват Санкхия, ние с право бихме предположили, че той казва: „Ето, тук е моята душа и в отношението си към формите на външното тяло, тя изразява себе си или в състоянието Сатва, или в състоянието Раджас, или в състоянието Тамас." Обаче в хода на времето тези форми се променят и една от най-забележителните промени е свързана с новото използуване на етерното тяло, или казано по друг начин, с преодоляването на старото кръвно родство, за което вече стана дума.
Тук ние сме изправени пред едно външно изменение на формите.
Душата все още не е засегната от процесите, които описва философията Санкхия. Ако искаме да обхванем с поглед въпросния преход от старата епоха Сатва към новата епоха Раджас а Кришна стои точно на границата между тях външното изменение на формите се оказва напълно достатъчно. Тук става дума именно за външно изменение на формите.
към текста >>
Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в оп
ред
елено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми.
Преходът от Древно-индийската епоха към Древно-персийската епоха също беше различен, но и той беше свързан с изменение на формите. Да, това, което съпровождаше прехода от древната Атлантида към следатлантските епохи, беше само едно изменение на формите. Придържайки се изцяло към смисъла на философията Санкхия, ние бихме могли да проследим тези изменения, при което ще стигнем до следния извод: Макар и да изживява себе си в тези форми, душата не зависи от тях; Пуруша остава незасегната. Тук ние виждаме един особен род изменения, които са характерни за философията Санкхия и могат да бъдат описани тъкмо с понятията на философията Санкхия. Обаче зад тези изменения на формите стои Пуруша, индивидуалната душевна същност на всеки човек.
Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в определено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми.
Обаче душата фактически остава недокоснатата от външните форми. Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си представяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека. Обаче какво точно представлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита! Подробни указания за това, как човекът трябва да усъвършенствува душата си ето висшата цел на Бхагавад Гита; безкрайни изменения на външните форми, но не и промяна на самата душа... само един бегъл отзвук. И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си.
към текста >>
Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си п
ред
ставяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека.
Придържайки се изцяло към смисъла на философията Санкхия, ние бихме могли да проследим тези изменения, при което ще стигнем до следния извод: Макар и да изживява себе си в тези форми, душата не зависи от тях; Пуруша остава незасегната. Тук ние виждаме един особен род изменения, които са характерни за философията Санкхия и могат да бъдат описани тъкмо с понятията на философията Санкхия. Обаче зад тези изменения на формите стои Пуруша, индивидуалната душевна същност на всеки човек. Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в определено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми. Обаче душата фактически остава недокоснатата от външните форми.
Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си представяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека.
Обаче какво точно представлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита! Подробни указания за това, как човекът трябва да усъвършенствува душата си ето висшата цел на Бхагавад Гита; безкрайни изменения на външните форми, но не и промяна на самата душа... само един бегъл отзвук. И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек.
към текста >>
Обаче какво точно п
ред
ставлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита!
Тук ние виждаме един особен род изменения, които са характерни за философията Санкхия и могат да бъдат описани тъкмо с понятията на философията Санкхия. Обаче зад тези изменения на формите стои Пуруша, индивидуалната душевна същност на всеки човек. Ето защо философията Санкхия само твърди, че индивидуалната душевна същност се намира в определено отношение спрямо трите Гуни Сатва, Раджас и Тамас именно чрез външните форми. Обаче душата фактически остава недокоснатата от външните форми. Зад всички тях стои недокосната Пуруша и тук Бхагавад Гита напомня: Когато в учението на Кришна се говори за онова, което той нарича „господар на Йога", ние не трябва да си представяме друго, освен индивидуалната душевна същност на човека.
Обаче какво точно представлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита!
Подробни указания за това, как човекът трябва да усъвършенствува душата си ето висшата цел на Бхагавад Гита; безкрайни изменения на външните форми, но не и промяна на самата душа... само един бегъл отзвук. И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек. Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед.
към текста >>
Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава п
ред
неговия поглед.
Обаче какво точно представлява дълбоката природа на човешката душа тъкмо това познание липсва в Бхагавад Гита! Подробни указания за това, как човекът трябва да усъвършенствува душата си ето висшата цел на Бхагавад Гита; безкрайни изменения на външните форми, но не и промяна на самата душа... само един бегъл отзвук. И този отзвук ние откриваме по следния начин: Когато с помощта на Йога човекът се издига от низшите към висшите душевни степени, той трябва да се освободи от външния свят, все повече и повече да се еманципиран от външно позна ние, от външна активност и да се превърне в наблюдател на самия себе си. Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек.
Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед.
Външната материя като такава е само Майя. Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти. И какво се появява пред него вместо материята? Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение! Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори.
към текста >>
И какво се появява п
ред
него вместо материята?
Вътрешно свободна, душата му се издига и тържествува над външния свят. Така стоят нещата с обикновения човек. Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед. Външната материя като такава е само Майя. Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти.
И какво се появява пред него вместо материята?
Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение! Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори. Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас, силите на мрака, се превръщат във врагове. Обаче всичко това е само един далечен отзвук от човешката душа; едва сега ние усещаме нейното присъствие. Едва сега, когато душата влиза в борба срещу Демоните, срещу Азурас, тя започва да възприема самата себе си в духовен смисъл.
към текста >>
Докато във всекидневния живот п
ред
човешката душа застава материята, Пракрити, то п
ред
посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори.
Обаче съвсем друго е положението с онзи, който е докоснат от посвещението и развива един или друг вид ясновидство; сега външната материя изобщо не застава пред неговия поглед. Външната материя като такава е само Майя. Тя става реалност само за онзи, който започва да си служи със своите вътрешни душевни сили като с един вид инструменти. И какво се появява пред него вместо материята? Виждате ли, така изглеждат нещата от гледна точка на дребното посвещение!
Докато във всекидневния живот пред човешката душа застава материята, Пракрити, то пред посветения в Йога застава светът на Азурас*21, светът на демоничните сили, срещу които той трябва да се бори.
Материята е нещо, което поражда съпротивление; Азурас, силите на мрака, се превръщат във врагове. Обаче всичко това е само един далечен отзвук от човешката душа; едва сега ние усещаме нейното присъствие. Едва сега, когато душата влиза в борба срещу Демоните, срещу Азурас, тя започва да възприема самата себе си в духовен смисъл.
към текста >>
Сега, когато душата се издига до посвещението, п
ред
нас застава това, което бихме оп
ред
елили като борба срещу Ариман.
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази борба въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими.
Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман.
Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас. Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили.
към текста >>
Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя п
ред
душата като един могъщ враг.
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази борба въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими. Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман.
Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг.
Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас. Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили. Казано в антропософски смисъл, сега когато душата не само се противопоставя на духовния принцип в материята, а когато се противопоставя на чисто духовното ние виждаме как тя, душата, се изправя срещу самия Ариман.
към текста >>
Това, срещу което се бори Йога, п
ред
ставлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл п
ред
нас застава самият той, Ариман.
Когато материята се проявява в своите духовни измерения, ние бихме описали тази борба въпреки, че я наблюдаваме в съвсем ограничен кръг като едно състояние, при което Духовете стават видими. Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман. Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман.
Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман.
Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас. Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили. Казано в антропософски смисъл, сега когато душата не само се противопоставя на духовния принцип в материята, а когато се противопоставя на чисто духовното ние виждаме как тя, душата, се изправя срещу самия Ариман.
към текста >>
Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу оп
ред
елени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили.
Сега, когато душата се издига до посвещението, пред нас застава това, което бихме определили като борба срещу Ариман. Бидейки свидетели на тази борба, ние оставаме в света на душевните изживявания; и това, което по-рано се проявяваше като материални Духове, сега израства до гигантски размери и се изправя пред душата като един могъщ враг. Сега един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент; сега индивидуалната човешка душа се изправя срещу цялото космическо царство на Ариман. Това, срещу което се бори Йога, представлява най-долната степен от царството на Ариман; сега обаче докато разглеждаме борбата на душата с ариманическите сили и с ариманическото царство в антропософски смисъл пред нас застава самият той, Ариман. Когато външната материя вземе надмощие, философията Санкхия говори за състоянието Тамас.
Издигайки се до посвещение в Йога, човекът попада не просто в това състояние Тамас, а в бойното поле на една истинска борба срещу определени демонични сили; сега за неговия поглед материята се превръща тъкмо в тези демонични сили.
Казано в антропософски смисъл, сега когато душата не само се противопоставя на духовния принцип в материята, а когато се противопоставя на чисто духовното ние виждаме как тя, душата, се изправя срещу самия Ариман.
към текста >>
Спо
ред
философията Санкхия, в състоянието Раджас цари равновесие между материята и Духа, макар и да има чести колебания, при които превес взема ту материята, ту Духът.
Според философията Санкхия, в състоянието Раджас цари равновесие между материята и Духа, макар и да има чести колебания, при които превес взема ту материята, ту Духът.
Ако при тези условия човекът би стигнал до посвещение, тогава в смисъла на дребната Йога, той би трябвало веднага да преодолее Раджас и да навлезе в състоянието Сатва. Обаче за нас това не е валидно, ние навлизаме не в Сатва, а в бойното поле на една друга битка битката срещу Луцифер. Сега ние заставаме пред Пуруша, за която философия та Санкхия само загатва. Ние не само че сме предупредени; ние направо влизаме в бойното поле на битката срещу Ариман и Луцифер; един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент. Философията Санкхия описва Пуруша в една безкрайно далечна перспектива.
към текста >>
Сега ние заставаме п
ред
Пуруша, за която философия та Санкхия само загатва.
Според философията Санкхия, в състоянието Раджас цари равновесие между материята и Духа, макар и да има чести колебания, при които превес взема ту материята, ту Духът. Ако при тези условия човекът би стигнал до посвещение, тогава в смисъла на дребната Йога, той би трябвало веднага да преодолее Раджас и да навлезе в състоянието Сатва. Обаче за нас това не е валидно, ние навлизаме не в Сатва, а в бойното поле на една друга битка битката срещу Луцифер.
Сега ние заставаме пред Пуруша, за която философия та Санкхия само загатва.
Ние не само че сме предупредени; ние направо влизаме в бойното поле на битката срещу Ариман и Луцифер; един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент. Философията Санкхия описва Пуруша в една безкрайно далечна перспектива. Прониквайки в дълбините на човешката душа, преди още тя да е засегната от луциферическите и ариманически влияния, ние откриваме там само онези съотношения между душевното и материалното, които са характерни за Сатва, Раджас и Тамас.
към текста >>
Ние не само че сме п
ред
уп
ред
ени; ние направо влизаме в бойното поле на битката срещу Ариман и Луцифер; един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент.
Според философията Санкхия, в състоянието Раджас цари равновесие между материята и Духа, макар и да има чести колебания, при които превес взема ту материята, ту Духът. Ако при тези условия човекът би стигнал до посвещение, тогава в смисъла на дребната Йога, той би трябвало веднага да преодолее Раджас и да навлезе в състоянието Сатва. Обаче за нас това не е валидно, ние навлизаме не в Сатва, а в бойното поле на една друга битка битката срещу Луцифер. Сега ние заставаме пред Пуруша, за която философия та Санкхия само загатва.
Ние не само че сме предупредени; ние направо влизаме в бойното поле на битката срещу Ариман и Луцифер; един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент.
Философията Санкхия описва Пуруша в една безкрайно далечна перспектива. Прониквайки в дълбините на човешката душа, преди още тя да е засегната от луциферическите и ариманически влияния, ние откриваме там само онези съотношения между душевното и материалното, които са характерни за Сатва, Раджас и Тамас.
към текста >>
Прониквайки в дълбините на човешката душа, п
ред
и още тя да е засегната от луциферическите и ариманически влияния, ние откриваме там само онези съотношения между душевното и материалното, които са характерни за Сатва, Раджас и Тамас.
Ако при тези условия човекът би стигнал до посвещение, тогава в смисъла на дребната Йога, той би трябвало веднага да преодолее Раджас и да навлезе в състоянието Сатва. Обаче за нас това не е валидно, ние навлизаме не в Сатва, а в бойното поле на една друга битка битката срещу Луцифер. Сега ние заставаме пред Пуруша, за която философия та Санкхия само загатва. Ние не само че сме предупредени; ние направо влизаме в бойното поле на битката срещу Ариман и Луцифер; един душевен елемент се изправя срещу друг душевен елемент. Философията Санкхия описва Пуруша в една безкрайно далечна перспектива.
Прониквайки в дълбините на човешката душа, преди още тя да е засегната от луциферическите и ариманически влияния, ние откриваме там само онези съотношения между душевното и материалното, които са характерни за Сатва, Раджас и Тамас.
към текста >>
Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то п
ред
ставлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша.
Защото какво настъпи тогава?
Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша.
Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс. В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята. И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
към текста >>
В същото време това п
ред
ставлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята.
Защото какво настъпи тогава? Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс.
В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята.
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ. Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да нап
ред
не до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
Това, което настъпи при прехода от Третата в Четвъртата епоха, може да бъде охарактеризирано като едно изменение на формите; обаче сега то представлява нещо, което може да бъде охарактеризирано единствено чрез прехода от Пракрити към самата Пуруша. Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс. В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята.
И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
Сега вече идва
ред
да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
Или с други думи, сега ние усещаме, как Пуруша напълно се отделя и еманципиран от Пракрити. Сега човекът се откъсва не просто от кръвните връзки, а от Пракрити, от целия външен свят, за да се справи с него в един вътрешен, строго душевен смисъл. Точно тук влиза в действие Христовият Импулс. В същото време това представлява най-величественият преход, който е настъпвал в цялото планетарно развитие на Земята. И сега възниква не само въпросът: Как се отнася душата към материалния свят в Сатва, Раджас и Тамас; сега душата трябва не само да преодолее Тамас и Раджас, за да напредне до Йога и да се извиси над себе си; сега тя трябва да започне своята борба срещу Ариман и Луцифер, и не може да разчита на никаква външна помощ.
Сега вече идва ред да противопоставим двете основни линии, които съществуват в Бхагават Гита: От една страна това, което беше необходимо за старите времена, и от друга страна това, което е необходимо за нови те времена.
към текста >>
Те п
ред
ставляват нещо, което се намира в процес на непрекъснато изменение.
Ето коя противоположност откриваме във величествената песен Бхагавад Гита. Там ние откриваме самата човешка душа. Тя живее в своите телесни обвивки и те могат да бъдат описани.
Те представляват нещо, което се намира в процес на непрекъснато изменение.
В своя сегашен вид душата е вплетена в Пракрити, тя живее в рамките на Пракрити. А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера. На всичко това ние противопоставяме онова космическо събитие, което стана възможно след Мистерията на Голгота. Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки. Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа.
към текста >>
Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане п
ред
нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше п
ред
и Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа.
Те представляват нещо, което се намира в процес на непрекъснато изменение. В своя сегашен вид душата е вплетена в Пракрити, тя живее в рамките на Пракрити. А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера. На всичко това ние противопоставяме онова космическо събитие, което стана възможно след Мистерията на Голгота. Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки.
Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа.
Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че наред с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер. Древното ясновидство можеше да стигне до тези наблюдения, понеже хората все още не бяха потънали прекалено дълбоко в материята. Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер.
към текста >>
Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че на
ред
с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер.
В своя сегашен вид душата е вплетена в Пракрити, тя живее в рамките на Пракрити. А с помощта на Йога душата се освобождава от своите обвивки и навлиза в духовната сфера. На всичко това ние противопоставяме онова космическо събитие, което стана възможно след Мистерията на Голгота. Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки. Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа.
Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че наред с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер.
Древното ясновидство можеше да стигне до тези наблюдения, понеже хората все още не бяха потънали прекалено дълбоко в материята. Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер. Този покровител е не друг, а Христос.
към текста >>
Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има п
ред
себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях.
Сега вече съвсем не е достатъчно, ако душата успее да се освободи от своите обвивки. Защото ако душата би се освободила от тях с помощта на Йога, тогава тя би стигнала до виждането на Кришна, само че сега Кришна щеше да застане пред нея с цялата си мощ, обаче не друг, а именно онзи Кришна, който съществуваше преди Ариман и Луцифер да бяха постигнали своята власт над човешката душа. Тук една добронамерена божествена сила все още прикрива факта, че наред с Кришна, откриваш се по такъв забележителен начин, както описахме това вчера, от дясната му страна стои Ариман, а от лявата Луцифер. Древното ясновидство можеше да стигне до тези наблюдения, понеже хората все още не бяха потънали прекалено дълбоко в материята. Обаче това състояние не можеше да продължава така.
Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях.
Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер. Този покровител е не друг, а Христос. И така, ние виждаме, че когато идва героят Кришна, една телесна част се отделя от друга телесна част, или, ако бих могъл така да се изразя телесният елемент започва да се сгъстява, да потъва в мрака. Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е предоставена на самата себе си и как е изложена на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е п
ред
оставена на самата себе си и как е изложена на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
Обаче това състояние не можеше да продължава така. Ако душата би останала в рамките на Йога, тя щеше да има пред себе си Ариман и Луцифер и да започне борбата си срещу тях. Но тя би могла да застане до Кришна само тогава, когато разполагане само с Тамас и Раджас, а и с покровителството на онзи, който може да се справи с Ариман и Луцифер. Този покровител е не друг, а Христос. И така, ние виждаме, че когато идва героят Кришна, една телесна част се отделя от друга телесна част, или, ако бих могъл така да се изразя телесният елемент започва да се сгъстява, да потъва в мрака.
Обаче от друга страна ние виждаме нещо по-мощно: Как душата е предоставена на самата себе си и как е изложена на една страховита космическа битка нещо, което може да се види едва след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Лесно мога да си п
ред
оставя, скъпи мои приятели, че някой би могъл да попита: Добре, каква по-велика цел би могла да съществува, освен онзи възвишен идеал на цялото човечество, какъвто ни е даден в лице то на Кришна?
Лесно мога да си предоставя, скъпи мои приятели, че някой би могъл да попита: Добре, каква по-велика цел би могла да съществува, освен онзи възвишен идеал на цялото човечество, какъвто ни е даден в лице то на Кришна?
Може да има по-велика цел! И ние се доближаваме до нея, когато започнем духовната борба срещу Луцифер и Ариман, а не просто срещу Тамас и Раджас. Тук ние срещаме Христос. Невъзможността да видим нещо по-велико се корени в самите нас, доколкото сме готови да признаем най-великия общочовешки идеал тъкмо в лицето на Кришна.
към текста >>
Онзи импулс, Който ни помага в нашата борба срещу Луцифер и Ариман нека добавя, че тази борба е още в самото начало, защото всички подробности, които са п
ред
ставени например в моите Мистерийни драми*22, ще се превърнат в непос
ред
ствени душевни опитности едва за бъдещите поколения е от такова естество, че спрямо него човечеството за сега изглежда твърде малко, твърде слабо; един импулс, който не може да намери място дори в тялото на Заратустра, а само в едно такова тяло, което е стигнало до върховната точка на своето развитие, т.е.
И точно тук ние виждаме цялото превъзходство на Христовия Импулс над Импулса на Кришна: Съществото, което беше инкарнирано в Кришна, всъщност беше инкарнирано в цялото човечество. Наистина, Кришна е роден и израства като син на Висудева, обаче онзи най-висш човешки импулс, който виждаме в лицето на Кришна, е въплътен, инкарниран в цялото човечество!
Онзи импулс, Който ни помага в нашата борба срещу Луцифер и Ариман нека добавя, че тази борба е още в самото начало, защото всички подробности, които са представени например в моите Мистерийни драми*22, ще се превърнат в непосредствени душевни опитности едва за бъдещите поколения е от такова естество, че спрямо него човечеството за сега изглежда твърде малко, твърде слабо; един импулс, който не може да намери място дори в тялото на Заратустра, а само в едно такова тяло, което е стигнало до върховната точка на своето развитие, т.е.
до своята тридесетгодишна възраст. Ето защо Христовият Импулс изпълва не целия живот, а само най-зрелия период от един човешки живот.
към текста >>
Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият плод на много п
ред
шествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха.
Ето на какво се дължи обстоятелството, че Христовият Импулс живя само три години в тялото на Исус. Това отново потвърждава превъзходството на Христовия Импулс: Той просто не може да остане повече от три години в едно човешко тяло, какъвто беше случаят с Кришна, който беше инкарниран в съответното тяло още от раждането си. За превъзходството на Христовия Импулс ние ще говорим и по-нататък.
Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият плод на много предшествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха.
И така, онзи, който описва мировата еволюция, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените предимства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.
към текста >>
И така, онзи, който описва мировата еволюция, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените п
ред
имства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.
Ето на какво се дължи обстоятелството, че Христовият Импулс живя само три години в тялото на Исус. Това отново потвърждава превъзходството на Христовия Импулс: Той просто не може да остане повече от три години в едно човешко тяло, какъвто беше случаят с Кришна, който беше инкарниран в съответното тяло още от раждането си. За превъзходството на Христовия Импулс ние ще говорим и по-нататък. Обаче дори и само от това, което вече казах, Вие ще се убедите, че величествената поема Бхагавад Гита не може да се отнася по друг начин към Посланията на апостол Павел, а именно: цялото повествование на Бхагават Гита е напълно завършено в себе си, понеже то идва като зрелият плод на много предшествуващи епохи; докато от друга страна Посланията на апостол Павел трябваше да бъдат много по-несъвършени, понеже те са първите зародишни кълнове на една следваща несъмнено много по-съвършена и по-всеобхватна мирова епоха.
И така, онзи, който описва мировата еволюция, действително трябва да признае несъвършенствата в Посланията на апостол Павел и художествените предимства на Бхагавад Гита; и тези забележителни несъвършенства не бива да бъдат скривани; той е длъжен да разбере защо тези несъвършенства трябваше да съществуват.
към текста >>
4.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 1. Януари 1913
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние вече казахме: в Бхагавад Гита п
ред
нас се откриват наставленията, които Кришна дава на своя ученик Арджуна.
Ние вече казахме: в Бхагавад Гита пред нас се откриват наставленията, които Кришна дава на своя ученик Арджуна.
Такива наставления са подходящи за отделния ученик, защото в основата си, и такива, каквито ги знаем от Бхагавад Гита, те са строго лични, интимни съвети. Макар и днес тези наставления да са общо достъпни, именно защото се намират в Бхагавад Гита, навремето това не е било така. Тогава те съвсем не достигаха до всички уши, понеже бяха предавани устно. В онези древни времена учителите бяха принудени да се съобразяват със зрелостта на учениците. За тази зрелост винаги се е държало строга сметка.
към текста >>
Тогава те съвсем не достигаха до всички уши, понеже бяха п
ред
авани устно.
Ние вече казахме: в Бхагавад Гита пред нас се откриват наставленията, които Кришна дава на своя ученик Арджуна. Такива наставления са подходящи за отделния ученик, защото в основата си, и такива, каквито ги знаем от Бхагавад Гита, те са строго лични, интимни съвети. Макар и днес тези наставления да са общо достъпни, именно защото се намират в Бхагавад Гита, навремето това не е било така.
Тогава те съвсем не достигаха до всички уши, понеже бяха предавани устно.
В онези древни времена учителите бяха принудени да се съобразяват със зрелостта на учениците. За тази зрелост винаги се е държало строга сметка. В на ши дни, когато по един или друг начин всички учения могат да бъдат публикувани, зрелостта на ученика вече не влиза в съображение. Ние живеем в една епоха, когато духовният живот, малко или много, става открит и публичен. Не че в наши дни не съществува тайна наука, обаче тя далеч не е тайна наука просто поради обстоятелството, че нейните истини не могат да бъдат отпечатани и разпространявани.
към текста >>
Вземете например Фихте: неговата „Теория на науката", въпреки че всеки може да притежава въпросното издание, си остава всъщност едно тайно учение, една тайна теория; в крайна сметка дори и философията на Хегел п
ред
ставлява тайно учение, понеже е познато на съвсем тесен кръг хора, а и притежава достатъчно качества, за да си остане именно тайно учение.
Вземете например Фихте: неговата „Теория на науката", въпреки че всеки може да притежава въпросното издание, си остава всъщност едно тайно учение, една тайна теория; в крайна сметка дори и философията на Хегел представлява тайно учение, понеже е познато на съвсем тесен кръг хора, а и притежава достатъчно качества, за да си остане именно тайно учение.
към текста >>
„Теорията на науката" от Фихте и философията на Хегел разполагат с твърде простото с
ред
ство, за да останат тайни учения, понеже те са така написани, че повечето хора изобщо не ги разбират и заспиват още на първата страница.
Всичко това се отнася с пълна сила и за много други факти от нашата съвременност.
„Теорията на науката" от Фихте и философията на Хегел разполагат с твърде простото средство, за да останат тайни учения, понеже те са така написани, че повечето хора изобщо не ги разбират и заспиват още на първата страница.
Това се отнася също и за много други неща от нашето съвремие, за които хората вярват, че са ги обхвана ли със своето познание. Обаче хората далеч не ги разбират и те остават в областта на тайното учение.
към текста >>
И все пак, поетично п
ред
ставените в Бхагавад Гита учения са от такова естество, че ако индивидът наистина иска да издигне душата си чрез тях, и да изживее накрая срещата с господаря на Йога, с Кришна, той трябва да ги приложи в своя собствен живот.
Всъщност Бхагавад Гита също остава в областта на тайното учение, въпреки че поради многократното и издаване тя е позната на голям кръг хора. Това е така, защото един читател, примерно, държи днес Бхагавад Гита в ръцете си и вижда в нея величествени откровения, отнасящи се до еволюцията на самата човешка душа, докато друг читател вижда в Бхагавад Гита само една забавна поема и всички понятия, всички чувства, които среща там, не означават за него нищо друго, освен случайни изрази и поетически сравнения. Едва ли е възможно някой действително да преработи в себе си съдържанието на Бхагавад Гита, ако то е твърде далеч от неговото разбиране. Ето как в много отношения поради своята възвишеност нещата сами си осигуряват една защита против разбулването на тайната.
И все пак, поетично представените в Бхагавад Гита учения са от такова естество, че ако индивидът наистина иска да издигне душата си чрез тях, и да изживее накрая срещата с господаря на Йога, с Кришна, той трябва да ги приложи в своя собствен живот.
Следователно, тук ние опираме до строго индивидуалния отговор, до нещо, което великият Кришна предлага като възможност на всеки отделен ученик.
към текста >>
Следователно, тук ние опираме до строго индивидуалния отговор, до нещо, което великият Кришна п
ред
лага като възможност на всеки отделен ученик.
Всъщност Бхагавад Гита също остава в областта на тайното учение, въпреки че поради многократното и издаване тя е позната на голям кръг хора. Това е така, защото един читател, примерно, държи днес Бхагавад Гита в ръцете си и вижда в нея величествени откровения, отнасящи се до еволюцията на самата човешка душа, докато друг читател вижда в Бхагавад Гита само една забавна поема и всички понятия, всички чувства, които среща там, не означават за него нищо друго, освен случайни изрази и поетически сравнения. Едва ли е възможно някой действително да преработи в себе си съдържанието на Бхагавад Гита, ако то е твърде далеч от неговото разбиране. Ето как в много отношения поради своята възвишеност нещата сами си осигуряват една защита против разбулването на тайната. И все пак, поетично представените в Бхагавад Гита учения са от такова естество, че ако индивидът наистина иска да издигне душата си чрез тях, и да изживее накрая срещата с господаря на Йога, с Кришна, той трябва да ги приложи в своя собствен живот.
Следователно, тук ние опираме до строго индивидуалния отговор, до нещо, което великият Кришна предлага като възможност на всеки отделен ученик.
към текста >>
Защото ако се докоснем до най-дълбоката същност на Кришна и неговото учение, ние ще се убедим: Човекът нап
ред
ва в учението на Кришна, само ако го изучава и прилага в една строга изолираност на душата; човекът стига до срещата с Кришна само като един отшелник, който отново намира първичните откровения, първичните изживявания, характерни за най-древните епохи от еволюцията на човечеството.
Не така стоят нещата, ако се вгледаме от тази гледна точка в Посланията на апостол Павел. Там ние виждаме, че всичко се свежда до човешката общност, че всичко е отправено не към индивида, а към общността.
Защото ако се докоснем до най-дълбоката същност на Кришна и неговото учение, ние ще се убедим: Човекът напредва в учението на Кришна, само ако го изучава и прилага в една строга изолираност на душата; човекът стига до срещата с Кришна само като един отшелник, който отново намира първичните откровения, първичните изживявания, характерни за най-древните епохи от еволюцията на човечеството.
Това, което Кришна може да даде, е предвидено и за отделната човешка душа.
към текста >>
Това, което Кришна може да даде, е п
ред
видено и за отделната човешка душа.
Не така стоят нещата, ако се вгледаме от тази гледна точка в Посланията на апостол Павел. Там ние виждаме, че всичко се свежда до човешката общност, че всичко е отправено не към индивида, а към общността. Защото ако се докоснем до най-дълбоката същност на Кришна и неговото учение, ние ще се убедим: Човекът напредва в учението на Кришна, само ако го изучава и прилага в една строга изолираност на душата; човекът стига до срещата с Кришна само като един отшелник, който отново намира първичните откровения, първичните изживявания, характерни за най-древните епохи от еволюцията на човечеството.
Това, което Кришна може да даде, е предвидено и за отделната човешка душа.
към текста >>
Още п
ред
и своето проявление, Христовият Импулс беше Замислен като един импулс засягащ цялото човечество, и Мистерията на Голгота далеч не се състоя заради една или друга човешка душа.
Съвсем не беше така с откровението, което човечеството получи чрез Христовия Импулс.
Още преди своето проявление, Христовият Импулс беше Замислен като един импулс засягащ цялото човечество, и Мистерията на Голгота далеч не се състоя заради една или друга човешка душа.
Това, което настъпи след Мистерията на Голгота има връзка с цялото човечество, т.е. с всички човешки души, които са участвували в цялата планетарна еволюция на Земята. Тук ние действително сме изправени пред едно събитие, което засяга цялото човечество. Ето защо, като оставим настрана всичко, което казахме до този момент, стилът на Павловите Послания трябваше да бъде съвсем различен от стила на величествената поема Бхагавад Гита.
към текста >>
Тук ние действително сме изправени п
ред
едно събитие, което засяга цялото човечество.
Съвсем не беше така с откровението, което човечеството получи чрез Христовия Импулс. Още преди своето проявление, Христовият Импулс беше Замислен като един импулс засягащ цялото човечество, и Мистерията на Голгота далеч не се състоя заради една или друга човешка душа. Това, което настъпи след Мистерията на Голгота има връзка с цялото човечество, т.е. с всички човешки души, които са участвували в цялата планетарна еволюция на Земята.
Тук ние действително сме изправени пред едно събитие, което засяга цялото човечество.
Ето защо, като оставим настрана всичко, което казахме до този момент, стилът на Павловите Послания трябваше да бъде съвсем различен от стила на величествената поема Бхагавад Гита.
към текста >>
Нека още веднъж, нагледно и живо, да си п
ред
ставим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна.
Нека още веднъж, нагледно и живо, да си представим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна.
Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна. И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел. И сега, в наставленията на Павел ние се натъкваме на едно място, което несъмнено бихме могли да сравним с цялото стилистично и художествено величие на Бхагавад Гита; но в същото време тук ние долавяме един съвършено друг тон, тук ние чуваме думи, които бликат от едно съвършено друго душевно състояние. Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат всред група хора, трябва да съществуват заедно. Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие.
към текста >>
Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат вс
ред
група хора, трябва да съществуват заедно.
Нека още веднъж, нагледно и живо, да си представим отношението на Кришна към неговия ученик Арджуна. Като господар на Йога, той му дава съвсем ясни наставления относно бавното и постепенно душевно усъвършенствуване, което накрая ще го издигне до самия Кришна. И нека в същото време да си припомним едно характерно място от Посланията на апостол Павел, където цялата общност, цялата църква се обръща към Павел и пита, дали тези или онези неща са верни, дали те могат да служат като сигурни ориентири относно всичко онова, което хората научават от апостол Павел. И сега, в наставленията на Павел ние се натъкваме на едно място, което несъмнено бихме могли да сравним с цялото стилистично и художествено величие на Бхагавад Гита; но в същото време тук ние долавяме един съвършено друг тон, тук ние чуваме думи, които бликат от едно съвършено друго душевно състояние.
Става дума за мястото, където Павел се обръща към коринтяните, и по-точно как различните човешки дарби, които се срещат всред група хора, трябва да съществуват заедно.
Кришна казва на Арджуна: Ти трябва да постъпиш така или иначе, да на правиш това или онова, и чак тогава ще се издигнеш до следващата степен от твоето душевно развитие. Апостол Павел казва на коринтяните: Един от вас притежава тази дарба, друг онази, и когато всичките те са в хармония, както отделни съставни части на човешкото тяло, тогава се постига едно цяло също и в духовен смисъл, едно цяло, което може да бъде напълно проникнато от Христос.
към текста >>
Но какво п
ред
ставлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел?
Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел?
То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание. Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
към текста >>
То не п
ред
ставлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание.
Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел?
То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание.
Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
към текста >>
Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме п
ред
вид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
Но какво представлява това говорене на езици, което ние откриваме в Посланията на апостол Павел? То не представлява нищо друго, освен един остатък от съвсем стари духовни дарби, които сега отново се проявяват, макар и по нови начин, а именно в условията на пълно и ясно съзнание.
Защото когато в нашите духовно-научни методи става дума за инспирация, ние имаме предвид следното: Когато в наши дни един човек стига до инспирация, той прави това в условията на ясно и пълно съзнание, каквото е характерно също и за ежедневната му дейност в сетивния физически свят.
към текста >>
Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е п
ред
става за тях.
Обаче в древността нещата не бяха поставени по този начин; тогава съответният човек говореше, сякаш беше инструмент на по-висши духовни Същества, които просто си служеха с неговите органи, с неговия говорен апарат, за да изразят някои от по-висшите истини.
Ето защо, в тези случаи отделният човек можеше да изговори неща, без да има каквато и да е представа за тях.
Именно в Коринт често ставаше така, че говорният апарат, или езикът на съответния човек далеч не разбираше духовните истини, които бяха произнасяни чрез него. И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат.
към текста >>
Ето защо Павел п
ред
упреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област.
И така, в Коринт се появиха хора, които притежаваха дарбата, изразяваща се в говорене на езици. Тези хора можеха да произнасят едни или други истини от духовните светове. Обаче с подобна дарба се стига дотам, че ако човек наистина я притежава, това, което той дава като откровение, при всички обстоятелства идва от духовния свят, обаче въпреки всичко, често се случва така, че един казва едно, а друг казва друго, понеже духовните факти са много разнородни. Един човек може да бъде инспириран от една област на духовния свят, друг човек от друга, така че накрая откровенията им могат изобщо да не съвпаднат. Откровенията могат да съвпаднат само тогава, когато хората навлизат в духовните светове с ясно и пълно съзнание.
Ето защо Павел предупреждава: „... на един се дава чрез Духа да бърши велики дела, а на друг да пророкува..., на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици..." И тези дарби трябва да действуват задружно и в пълна хармония, както дясната и лявата ръка на човека, и не бива да се вслушваме само в онзи, който говори езици, но и в онзи, който може би не притежава тази дарба, но е в състояние да тълкува, да разбира онова, което другите съобщават за една или друга духовна област.
към текста >>
И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разп
ред
еля дарбите, както Му е угодно.
Дарбите са различни, но Духът е един. Службите са различни, обаче Господ е един. Различни са и действията, но Бог е един и Той действува във всички човеци. А на всеки проявяването на Духа се дава за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
И всичко това се бърши от един и същ Дух, който разпределя дарбите, както Му е угодно.
към текста >>
Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и п
ред
ставляваме едно тяло.
Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, сме напоени с един Дух и представляваме едно тяло.
Защото тялото не се състои от една част, а от много. Ако кракът би казал: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
към текста >>
И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако п
ред
ам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това.
Кришна също не казва на отделния човек нещо по-красиво отколкото това, което Павел споделя с различните групи на човечеството. И сега Павел започва да говори за Христовата сила, която свързва отделните човешки същества. Павел описва тази сила, която може да живее както в отделния човек, така и в общността, по следния забележителен начин: „При все това казва той аз би показвам един по-превъзходен път. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а нямам любов, аз съм станал мед, що звънти, и кимвал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, щото и планини да премествам, а нямам любов, нищо не съм.
И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а нямам любов, какво ме ползва това.
Любовта е търпелива и милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не държи сметка за злото, не се радва на неправдата, а се радва само с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се преврати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като де те разсъждавах, но откакто станах мъж, аз напуснах детския свят. Сега ние виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, кой съм самият аз.
към текста >>
„Който пророкува, говори с хората за назидание, за п
ред
упреждение, за утеха.
Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете.
„Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха.
Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят. Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой.
към текста >>
Да п
ред
положим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество!
Ето колко дълбоко е вникнал Павел в природата на това, което нарече „говорене на езици". Той смята, че „говорещият езици" пребивава в духовните светове и всъщност разговаря с Боговете. „Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха. Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността.
Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество!
Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят. Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой. Също и бие, ако не говорите с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите, защото ще говорите на вятъра."
към текста >>
Защото ако тръбата издадеше неоп
ред
елен глас, кой би се приготвил за бой.
„Който пророкува, говори с хората за назидание, за предупреждение, за утеха. Който говори на непознат език, задоволява себе си; а който пророкува, назидава общността. Желал бих вие всички да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува е по-горен от тогава, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да го разбира и общността. Да предположим, братя мои, че идвам при вас и говоря непознати езици, какво ще би ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество! Дори бездушните неща, като свирка или китара, когато издават глас, ако не издадат отличителни звуци, как ще се познае това, което те свирят.
Защото ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой.
Също и бие, ако не говорите с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите, защото ще говорите на вятъра."
към текста >>
Всичко това ни показва, че различните духовни дарби трябва да бъдат разп
ред
елени между членовете на общността и че от друга страна членовете на общността трябва да действуват като индивидуалности.
Всичко това ни показва, че различните духовни дарби трябва да бъдат разпределени между членовете на общността и че от друга страна членовете на общността трябва да действуват като индивидуалности.
И тук ние стигаме до точката, при която откровението на апостол Павел именно поради новата еволюционна степен на човечеството се различава коренно от откровенията на Кришна. Откровенията на Кришна са насочени към отделните хора, обаче в основата си те са насочени към всеки човек, който е узрял да поеме по възходящия път на душата, какъвто го знаем от господаря на Йога.
към текста >>
Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се п
ред
положи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също п
ред
писание, едно и също учение.
Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от еволюцията на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна.
Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение.
Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби. Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин. И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души.
към текста >>
Павел се изправи п
ред
едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби.
Тук ние все повече и повече се приближаваме до прадревните времена от еволюцията на човечеството, към които можем отново да се върнем, следвайки учението на Кришна. Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение.
Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби.
Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин. И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души. Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога.
към текста >>
И за да онагледим това, нека да си п
ред
ставим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души.
Тогава човешките същества все още не бяха толкова индивидуализирани, колкото днес, и би могло да се предположи, че за всеки отделен човек е било валидно едно и също предписание, едно и също учение. Павел се изправи пред едно друго човечество, съставено от диференцирани личности, които действително трябваше да задълбочават своите различия и всеки от тях да изпъква със своите специални дарби. Сега вече не можеше да се разчита, че една и съща дарба ще се излее във всяка една човешка душа; сега вече трябваше да се обърне внимание, че има нещо, което остава невидимо и се издига над всички неща. И точно това, което не се намира в нито един човек като отделна човешка същност, обаче все пак може да присъствува във всеки човешки индивид, точно то е Христовият Импулс. Христовият Импулс отново идва като една нова Групова Душа*23 на цялото човечество, обаче такава, която вече ще бъде търсена от него по един напълно съзнателен начин.
И за да онагледим това, нека да си представим, примерно, как изглеждат в духовния свят известен брой от учениците на Кришна, и как изглеждат там известен брой от онези хора, които са докоснати от Христовия Импулс в най-дълбоките пластове на своите души.
Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога. В духовния свят всеки един от тях прилича на другия. Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили. Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление.
към текста >>
А п
ред
водителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност.
Всеки един от учениците на Кришна е възпламенил в себе си един и същ импулс, който му е даден от господаря на Йога. В духовния свят всеки един от тях прилича на другия. Едно и също наставление е дадено както на единия, така и на другия. Онези, които са докоснати от Христовия Импулс, са един вид лишени от плът; в духовния свят те са екскарнирани и всеки от тях присъствува там като една неповторима индивидуалност; всеки от тях разполага с различни, диференцирани духовни сили. Ето защо също и в духовния свят всеки от тях е длъжен да работи в едно или друго направление.
А предводителят, онзи, който излива себе си в душата на всеки един, колкото и различен да е той, това е Христос; едновременно Христос е както в душата на всеки един, така и над цялата общност.
Следователно, тук ние имаме една диференцирана общност, и тя остава диференцирана, дори когато душите са екскарнирани, докато душите на учениците, които следват Кришна, остават едно цяло, понеже те са получили едно и също наставление от господаря на Йога. Обаче смисълът на общочовешката еволюция е тъкмо този: душите да стават все повече и повече диференцирани.
към текста >>
Фактически Павел се обръща към всеки отделен човек и въпрос на индивидуално развитие е, дали спо
ред
своята зрялост индивидът спира на тази или онази степен на сегашната си инкарнация, задоволявайки се с екзотермичното, или пък е в състояние да навлезе в езотеричните области, включително и до езотеричното християнство.
Ето защо, в условията на една по-ранна еволюция, Кришна трябваше да говори по съвсем друг начин така, както знаем това от Бхагавад Гита. Обаче Павел трябва да смени тона.
Фактически Павел се обръща към всеки отделен човек и въпрос на индивидуално развитие е, дали според своята зрялост индивидът спира на тази или онази степен на сегашната си инкарнация, задоволявайки се с екзотермичното, или пък е в състояние да навлезе в езотеричните области, включително и до езотеричното християнство.
Защото в областта на християнството човек трябва да се издига все по-нагоре и по-нагоре до неговите езотерични истини; обаче в случая той тръгва от една изходна точка, която е съвсем различна от тази, която е характерна за учението на Кришна. В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос.
към текста >>
В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още п
ред
и да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс п
ред
хожда всичко останало.
Ето защо, в условията на една по-ранна еволюция, Кришна трябваше да говори по съвсем друг начин така, както знаем това от Бхагавад Гита. Обаче Павел трябва да смени тона. Фактически Павел се обръща към всеки отделен човек и въпрос на индивидуално развитие е, дали според своята зрялост индивидът спира на тази или онази степен на сегашната си инкарнация, задоволявайки се с екзотермичното, или пък е в състояние да навлезе в езотеричните области, включително и до езотеричното християнство. Защото в областта на християнството човек трябва да се издига все по-нагоре и по-нагоре до неговите езотерични истини; обаче в случая той тръгва от една изходна точка, която е съвсем различна от тази, която е характерна за учението на Кришна.
В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало.
По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание. Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му п
ред
ложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Защото в областта на християнството човек трябва да се издига все по-нагоре и по-нагоре до неговите езотерични истини; обаче в случая той тръгва от една изходна точка, която е съвсем различна от тази, която е характерна за учението на Кришна. В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос.
Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството. В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
към текста >>
Ето защо, когато извън нашите антропософски с
ред
и се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В учението на Кришна човек тръгва от своето индивидуално равнище и, като индивид, се стреми да издигне душата си все повече и повече; в християнството се тръгва от там, че още преди да е направил своите крачки по пътя човекът близа в отношение с Христовия Импулс, понеже Христовият Импулс предхожда всичко останало. По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание.
Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
към текста >>
В същото време тук ние сме изправени п
ред
нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
По духовния път към Кришна може да тръгне само онзи, който следва указанията на Кришна; по духовния път към Христос може да тръгне всеки, защото Христос е минал през Мистерията на Голгота Заради всички, които са въобще човеци и като такива могат да имат някакво отношение към Мистерията на Голгота. И докато тя е нещо външно и е осъществена в условията на физическия свят, първата крачка е такава, че тя също трябва да стане в условията на физическия свят: ето същественото! Вникнем ли в световно-историческото значение на Христовия Импулс, за нас действително не е нужно да тръгваме от това или онова вероизповедание; дори и това е в сила особено в наши дни човекът може да тръгне от едно становище, което е явно враждебно към Христос, или равнодушно към Христос. Ако обаче човекът се задълбочи в това, което нашето съвремие действително може да му предложи като духовен живот, когато вникне в недомислията и противоречията на материализма, тогава може би той се доближава най-силно до Христос, и прави това именно защото не се съобразява с никакво религиозно вероизповедание. Ето защо, когато извън нашите антропософски среди се казва, че ние проповядваме някакво особено християнско вероизповедание, това звучи като истинска клевета; защото тук нещата се свеждат не до изходната точка на едно или друго вероизповедание, а до особеностите на самия духовен живот, и че всеки, независимо дали е мохамеданин, или будист, евреин или индуист, а дори и християнин, действително може да разбере Христовия Импулс и цялото му значение за еволюцията на човечеството.
В същото време тук ние сме изправени пред нещо, което прониква много дълбоко в светоусещане то и в учението на Павел, и в това отношение Павел наистина е основната личност, която за пръв път разгласява Христовия Импулс по целия свят.
към текста >>
В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, спо
ред
философията на Ведите, п
ред
ставлява не друго, а Майя!
При Павел ние откриваме съвсем точни и забележителни обяснения относно същността и по-нататъшната съдба на душевния елемент, относно неговото бурно и сложно развитие в хода на общочовешката еволюция. Съществува една огромна разлика между постиженията на източното мислене и това, на Което ние веднага се натъкваме в чудесните и ясни Послания на Павел. Още вчера ние посочихме, че при Кришна основното се свежда до това, човекът да намери пътя, тръгвайки от изменението на формите. Обаче тук Пракрити остава вън. Като нещо чуждо на душата.
В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя!
Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят. Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
И всъщност п
ред
всеки, който иска да се развива спо
ред
учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Като нещо чуждо на душата. В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят.
И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
Ето как Бхагавад Гита ни п
ред
ставя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
В условията на източното развитие, на източното посвещение, целият стремеж се свежда до следното: Човекът трябва да се освободи от материалното съществувание, от всичко онова, което се разпростира във външната природа, защото това, което се разпростира там, във външния природен свят, според философията на Ведите, представлява не друго, а Майя! Всичко навън е само една илюзия, Майя; и човекът може да се освободи от Майя само с помощта на Йога. Нека да припомним още, как тъкмо Бхагавад Гита иска от човека да се освободи от всичко, което той желае, мисли и върши, от всяко удоволствие, от всяка наслада, и накрая като душа да тържествува над целия външен свят. Делата, в които човекът е така или иначе въвлечен, трябва да отпаднат от него и, почиваш в себе си, той трябва да стане напълно независим от външния свят. И всъщност пред всеки, който иска да се развива според учението на Кришна, се издига тъкмо този идеал: някога той да стане като един Парамахамза, или с други думи, да стане като онзи посветен, който е оставил зад себе си цялото материално съществувание и триумфира над своите собствени дела в сетивния свят, който живее в един чисто духовен свят и е преодолял сетивната реалност до такава степен, че не изпитва вече никаква жажда за прераждане, и не желае да има нищо общо с досегашния си живот в сетивния свят.
Ето как Бхагавад Гита ни представя освобождаването от Майя, преодоляването на Майя.
към текста >>
Ако Павел би се изправил п
ред
това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там.
Колко различно е настроението в Посланията на апостол Павел!
Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там.
Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух?
към текста >>
Обаче не п
ред
ставлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело?
Колко различно е настроението в Посланията на апостол Павел! Ако Павел би се изправил пред това източно учение, тогава от най-дълбоките пластове на неговата душа щяха да бликнат приблизително следните думи: Добре, ти искаш да се освободиш от всичко, което те обкръжава във външния свят, от всичко, което си постигнал там. Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си!
Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело?
И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух? Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>
Няма ли да потърсиш най-нап
ред
Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
Ти искаш да оставиш всичко това далеч зад себе си! Обаче не представлява ли то нещо друго, освен самото Божие дело? И нима това, което искаш да оставиш далеч зад себе си, не е нещо божествено, създадено от Духа? И когато го презираш, не презираш ли Божието дело? Нима там не живеят Божиите откровения, откровенията на божествения Дух?
Няма ли да потърсиш най-напред Бога там, в твоите собствени дела, увенчани с любов, вяра и упование, или ще поискаш да триумфираш над Божието дело?
към текста >>
Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя п
ред
нас не застават откровенията на Духа?
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя!
Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа?
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело? Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя? Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя! И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят.
към текста >>
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени п
ред
божествено-духовното дело?
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа?
И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело?
Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя? Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя! И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят.
към текста >>
Сега идва
ред
на още един въпрос: Защо всичко това е Майя?
Добре би било, ако вложим в душата си тези неизречени от Павел думи, но несъмнено пулсиращи дълбоко в неговата природа; защото в тях протича същинският нерв на всичко онова, което ние познаваме като откровение на западното мислене. В Павлов смисъл ние също говорим за Майя: Да, отвсякъде сме обградени от Майя! Обаче ние поставяме следващия въпрос: Нима в лицето на тази Майя пред нас не застават откровенията на Духа? И не е ли престъпление да не разбираме, че в лицето на Майя, ние сме изправени пред божествено-духовното дело?
Сега идва ред на още един въпрос: Защо всичко това е Майя?
Западът не се задоволява с въпроса, дали всичко това е Майя; той пита защо всичко това е Майя! И сега тук се появява един отговор, който ни въвежда в самия душевен елемент, в Пуруша: Понеже някога душата се е поддала на влиянието, идващо от Луцифер, сега тя вижда всичко през булото на Майя, и като душа простира булото на Майя върху целия свят.
към текста >>
Той ни се явява като Майя, само защото ние не сме в състояние да погледнем в основата на това, което се простира п
ред
нашия поглед.
Следователно, виновен ли е обективният свят, че ние навсякъде виждаме само Майя? Не! Обективният свят веднага би ни се явил в своята истинност, ако не бяхме попаднали под властта на Луцифер.
Той ни се явява като Майя, само защото ние не сме в състояние да погледнем в основата на това, което се простира пред нашия поглед.
Фактът, че душата е попаднала под властта на Луцифер, не е по вина на Боговете, а е по вина на нашата собствена душа. Душата е превърнала за теб обективния свят в Майя, понеже ти си по паднал под властта на Луцифер. Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той мислеше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението! Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата истинност, а през булото на Майя. Ето как всичко онова, което в източното светоусещане представлява дело на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
към текста >>
Ето как всичко онова, което в източното светоусещане п
ред
ставлява дело на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
Той ни се явява като Майя, само защото ние не сме в състояние да погледнем в основата на това, което се простира пред нашия поглед. Фактът, че душата е попаднала под властта на Луцифер, не е по вина на Боговете, а е по вина на нашата собствена душа. Душата е превърнала за теб обективния свят в Майя, понеже ти си по паднал под властта на Луцифер. Една пряка линия свързва този антропософски възглед с известните думи на Гьоте: „Сетивата не лъжат, лъже съждението." Въпреки огромната омраза на филистерите и религиозните фанатици към Гьоте, към Гьотевото християнство, той се осмели да каже забележителните думи, че е един от най-християнските човеци, понеже в дълбините на душата си той мислеше християнски, включително и в максимата: Сетивата не лъжат, лъже съждението! Именно душата е виновна, че вижда света не в неговата истинност, а през булото на Майя.
Ето как всичко онова, което в източното светоусещане представлява дело на Боговете, сега се измества в дълбините на човешката душа, където бушува великата битка срещу Луцифер.
към текста >>
А това, което пулсира в Посланията на Павел и което занап
ред
ще се разпростре под видима форма из цялата Земя, п
ред
ставлява едно истинско душевно учение, макар и в зародишен вид; впрочем тази е и една от причините, то да бъде погрешно разбирано в нашата епоха Тамас.
И не бива да се учудваме, че ако правилно вникнем в източното светоусещане, ще открием там не друго, а един подчертан материализъм, защото то не стига до духовните първоизточници на Майя, а чисто и просто се стреми да избяга от материалния свят.
А това, което пулсира в Посланията на Павел и което занапред ще се разпростре под видима форма из цялата Земя, представлява едно истинско душевно учение, макар и в зародишен вид; впрочем тази е и една от причините, то да бъде погрешно разбирано в нашата епоха Тамас.
Най-напред трябва да бъде проумяна сложната природа на Майя и едва тогава ще бъде възможно истинското разбиране на всичко онова, което е свързано с еволюцията на човечеството. Едва тогава ще разберем и думите на Павел за „първия Адам", който се противопоставя на Луцифер и който поради тази причина все повече и повече потъва в материята; а това не означава нищо друго, освен че той изживява материалния свят по напълно погрешен начин.
към текста >>
Най-нап
ред
трябва да бъде проумяна сложната природа на Майя и едва тогава ще бъде възможно истинското разбиране на всичко онова, което е свързано с еволюцията на човечеството.
И не бива да се учудваме, че ако правилно вникнем в източното светоусещане, ще открием там не друго, а един подчертан материализъм, защото то не стига до духовните първоизточници на Майя, а чисто и просто се стреми да избяга от материалния свят. А това, което пулсира в Посланията на Павел и което занапред ще се разпростре под видима форма из цялата Земя, представлява едно истинско душевно учение, макар и в зародишен вид; впрочем тази е и една от причините, то да бъде погрешно разбирано в нашата епоха Тамас.
Най-напред трябва да бъде проумяна сложната природа на Майя и едва тогава ще бъде възможно истинското разбиране на всичко онова, което е свързано с еволюцията на човечеството.
Едва тогава ще разберем и думите на Павел за „първия Адам", който се противопоставя на Луцифер и който поради тази причина все повече и повече потъва в материята; а това не означава нищо друго, освен че той изживява материалния свят по напълно погрешен начин.
към текста >>
И тъкмо за това Павел нарече Христос „втория Адам", защото той дойде в света изкушен от Луцифер, и може да се превърне в онзи п
ред
водител и приятел на човешките души, за да ги освободи, който успя да ги освободи от Луцифер, или с други думи, успя да ги издигне до едно обективно и правилно отношение към него, към Луцифер.
Защото материята във външния свят, като Божие творение, е нещо добро. Всичко, което става там, е нещо добро, обаче онова, което душата изживяваше в хода на еволюцията, ставаше все по-лошо и по-лошо, понеже от самото начало тя попадна под властта на Луцифер.
И тъкмо за това Павел нарече Христос „втория Адам", защото той дойде в света изкушен от Луцифер, и може да се превърне в онзи предводител и приятел на човешките души, за да ги освободи, който успя да ги освободи от Луцифер, или с други думи, успя да ги издигне до едно обективно и правилно отношение към него, към Луцифер.
Приживе Павел не можа да сподели с човечеството всичко онова, което той като посветен знаеше. Ако обаче човек се остави под чудното въздействие на неговите Послания, ще се убеди, че в своите дълбините съдържат нещо много повече, отколкото казват външно. И това произтича от обстоятелството, че Павел трябваше да се обръща към една общност и да се съобразява с нея. Ето защо отделни места в неговите Послания изглеждат като пълни с противоречия. Ако обаче човек успее да се потопи в най-дълбоките пластове на тези Послания, той веднага ще долови, как импулсите, които движат Павел, са всъщност импулси, идващи от Христос!
към текста >>
През последните години ние установихме, че в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука съществуват два различни разказа за младежките години на Христос Исус, така че фактически ние сме изправени п
ред
истината за двете деца, носещи името Исус*24.
Нека тук да припомним основната антропософска истина за Мистерията на Голгота.
През последните години ние установихме, че в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука съществуват два различни разказа за младежките години на Христос Исус, така че фактически ние сме изправени пред истината за двете деца, носещи името Исус*24.
Ние установихме още, че външно погледнато, т.е. според физическия си произход, двете деца Исус идват от Давидовия род; или с други думи, приблизително по едно и също време се раждат двама Исусовци, като единия Исус произхожда от Натановата родословна линия, а другият Исус произлиза от Соломоновата наследствена линия. Ние виждаме, как в едното дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, е отново инкарниран Заратустра, и как другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Лука, всъщност не разполага с такъв човешки Аз, с какъвто разполага първото дете Исус, а именно с Аза на Заратустра. В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е участвувало в еволюцията на Земното човечество.
към текста >>
спо
ред
физическия си произход, двете деца Исус идват от Давидовия род; или с други думи, приблизително по едно и също време се раждат двама Исусовци, като единия Исус произхожда от Натановата родословна линия, а другият Исус произлиза от Соломоновата наследствена линия.
Нека тук да припомним основната антропософска истина за Мистерията на Голгота. През последните години ние установихме, че в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука съществуват два различни разказа за младежките години на Христос Исус, така че фактически ние сме изправени пред истината за двете деца, носещи името Исус*24. Ние установихме още, че външно погледнато, т.е.
според физическия си произход, двете деца Исус идват от Давидовия род; или с други думи, приблизително по едно и също време се раждат двама Исусовци, като единия Исус произхожда от Натановата родословна линия, а другият Исус произлиза от Соломоновата наследствена линия.
Ние виждаме, как в едното дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, е отново инкарниран Заратустра, и как другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Лука, всъщност не разполага с такъв човешки Аз, с какъвто разполага първото дете Исус, а именно с Аза на Заратустра. В детето Исус от Евангелието на Лука всъщност живее нещо, което до този момент не е участвувало в еволюцията на Земното човечество.
към текста >>
Доста трудно е да стигнем до точни п
ред
стави при разглеждането на този факт; и нека все пак да си п
ред
ставим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението.
Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението.
Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа. Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части. Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер. За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания. С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите.
към текста >>
Нека да си припомним това описание, но нека си п
ред
ставим и още нещо: Как на
ред
с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа.
Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението.
Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа.
Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части. Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер. За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания. С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло.
към текста >>
П
ред
ставете си нагледно, че още п
ред
и възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части.
Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението. Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа.
Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части.
Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер. За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания. С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло. От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа.
към текста >>
За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света п
ред
види, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания.
Доста трудно е да стигнем до точни представи при разглеждането на този факт; и нека все пак да си представим, как така да се каже душата, която беше въплътена в Адам, или с други думи, в този, който може да бъде наречен Адам в смисъла на моята „Тайна наука", как тази душа е била подложена на изкушението на Луцифер, което Библията символично описва в разказа за Грехопадението. Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа. Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части. Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер.
За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания.
С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло. От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа. И така, тази неинкарнирана душа остана недокосната от изкушенията на Луцифер, остана невинна по отношение на онази огромна вина, с която човечеството обремени света в хода на реинкарнациите. Следователно, тази душа не можеше да бъде срещната тук или там по света под формата на човешко същество; тя можеше да бъде разпозната само от дребните ясновидци; тя загатваше за себе си само в условията на древните Мистерии.
към текста >>
Следователно, п
ред
и Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло.
Нека да си припомним това описание, но нека си представим и още нещо: Как наред с онази човешка душа, която се инкарнира в тялото на Адам, остана една част от душата на човечеството, която не се инкарнира, не се въплъти в едно или друго човешко физическо тяло, и запази своята чисто душевна, нематериална природа. Представете си нагледно, че още преди възникването на физическия човек в хода на еволюцията, ние срещаме една душа, която се раздели на две части. Едната част от общата душа се въплъти в Адам и по този начин тя се включи във веригата от прераждания, като остана податлива на изкушения, идващи от Луцифер. За другата душа, за душата сестра, беше взето друго решение: мъдрото ръководство на света предвиди, че за нея няма да е добре, ако тя се въплъти; така че тя беше задържана в духовния свят; Следователно, тя не беше включена във веригата от прераждания. С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите.
Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло.
От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа. И така, тази неинкарнирана душа остана недокосната от изкушенията на Луцифер, остана невинна по отношение на онази огромна вина, с която човечеството обремени света в хода на реинкарнациите. Следователно, тази душа не можеше да бъде срещната тук или там по света под формата на човешко същество; тя можеше да бъде разпозната само от дребните ясновидци; тя загатваше за себе си само в условията на древните Мистерии. Или с други думи, тук ние описваме една душа, която бих казал съществува както всред човечеството, така и над него; една душа, която първоначално можеше да бъде възприемана само по духовен път един истински предшественик на човека, един истински свръхчовек!
към текста >>
Или с други думи, тук ние описваме една душа, която бих казал съществува както вс
ред
човечеството, така и над него; една душа, която първоначално можеше да бъде възприемана само по духовен път един истински п
ред
шественик на човека, един истински свръхчовек!
С нея поддържат връзки само посветените в Мистериите. Следователно, преди Мистерията на Голгота, тази душа остана незапозната с Азовите опитности, понеже те могат да бъдат изживени едва чрез въплъщението в човешкото тяло. От друга страна обаче, тази душа успя да съхрани цялата мъдрост, която можеше да бъде изживяна през епохите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; тази душа успя да съхрани цялата любов, на която изобщо е способна една човешка душа. И така, тази неинкарнирана душа остана недокосната от изкушенията на Луцифер, остана невинна по отношение на онази огромна вина, с която човечеството обремени света в хода на реинкарнациите. Следователно, тази душа не можеше да бъде срещната тук или там по света под формата на човешко същество; тя можеше да бъде разпозната само от дребните ясновидци; тя загатваше за себе си само в условията на древните Мистерии.
Или с други думи, тук ние описваме една душа, която бих казал съществува както всред човечеството, така и над него; една душа, която първоначално можеше да бъде възприемана само по духовен път един истински предшественик на човека, един истински свръхчовек!
към текста >>
И така, тук ние сме изправени п
ред
една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос.
И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз.
Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците".
към текста >>
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година,
ред
ом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно тази душа реши да се инкарнира вместо един Аз в онова дете Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Вие си спомняте за моите лекции, изнесени в Базел; те съдържат доста подробности по този въпрос. И така, тук ние сме изправени пред една душа, която само наподобява качествата, характерни за Аза; естествено, след като навлиза в тялото на Исус, тя действува като един Аз, обаче все пак, всичките и прояви са съвсем различни от проявите на един нормален човешки Аз. Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща.
Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност.
Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците". И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз. В хода на много от неговите инкарнации и посвещения.
към текста >>
И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който п
ред
ставлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му п
ред
лагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от п
ред
-човешките сили на мъдростта, от п
ред
-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз.
Аз вече споменах: Веднага след своето раждане детето Исус от Евангелието на Лука проговори на един език, който неговата майка разбираше без усилие; случиха се и други подобни неща. Ние знаем още, че в детето Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, живееше Азът на Заратустра, и това дете Исус израсна до своята 12 година, редом с него израсна и детето Исус от Евангелието на Лука, което не се отличаваше с особен стремеж към познание, а носеше в себе си божествена мъдрост и божествена жертвоготовност. Точно така израсна момчето Исус от Евангелието на Лука: то нямате никакво влечение към това, което може да бъде научено по един външен, човешки начин. После ние знаем, че тялото на Матеевия Исус беше напуснато от Заратустровия Аз и в 12 година от живота на другото момче Исус, описано в Евангелието на Лука, Азът на Заратустра навлезе в неговото тяло. Точно на този забележителен момент се спира евангелистът Лука, когато ни раз казва как дванадесетгодишният Исус поучава мъдреците в храма, докато неговите родители напразно го търсели „между роднините и познайниците".
И така, това момче, за което става дума в Евангелието на Лука, носи в себе си Заратустровия Аз до своята 30 година; после Заратустровият Аз напуска тялото на три десетгодишния Исус, описан в Евангелието на Лука, и сега изведнъж във всичко онова, което има характер на обвивки*25, нахлува Христос; онзи Христос, който представлява едно свръхчовешко Същество от висшите Йерархии и който поначало можа да пребивава в едно човешко тяло само при такива обстоятелства, които му предлагаха едно тяло, което ако мога така да се изразя до неговата 12 година беше пронизвано от пред-човешките сили на мъдростта, от пред-човешките божествени сили на любовта, за да бъде завладяно по-късно от всичко онова, което беше постигнато от Заратустровия Аз.
В хода на много от неговите инкарнации и посвещения.
към текста >>
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз вс
ред
човечеството.
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството.
Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо.
към текста >>
Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си п
ред
ставяха като извън
ред
но близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра.
Едва ли можем да бъдем обзети от истинско страхопочитание, от истинско възхищение, или накратко казано, едва ли можем да породим у себе си истински чувства към Христовото Същество, освен ако се опита ме да разберем, какво тяло, каква плът бяха необходими, за да стане изобщо възможно идването на този Христов Аз всред човечеството.
Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра.
Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо. Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля."
към текста >>
Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява вс
ред
хората, които имат добра воля."
Мнозина смятат, че описанието, което свещените Мистерии от по-новото време дават за Христовото Същество, не позволяват толкова интимно и човешко отношение към Христос, за разлика от онзи Христос Исус, който хората по навик си представяха като извънредно близък за тях самите, като едно същество, въплътено в обикновено човешко тяло, и нямащо нищо общо с Аза на Заратустра. Тези хора упрекват нашето антропософско учение, че описва Христос Исус като един сборен продукт от силите на всички мирови области. Подобни упреци възникват само поради стремежа към удобство, на който мнозина подчиняват своето човешко познание, само поради едно такова светоусещане, което не желае да се издигне до истинските стойности на нещата. Най-великите Събития трябва да бъдат разбирани включително и по такъв начин, че душата ни да се пробуди до най-висша степен, да се издигне до онази вътрешна интензивност на чувствата, която действително е необходима за постигането на подобна цел. Обаче ние знаем и още нещо.
Ние знаем как трябва да бъдат тълкувани думите от Евангелието: „Божиите сили се изявяват във висините и мир се възцарява всред хората, които имат добра воля."
към текста >>
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой
ред
изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а спо
ред
равнището на своята еволюция до п
ред
и Мистерията на Голгота.
Ние знаем, че с появата на момчето Исус от Евангелието на Лука, прозвучава новото благовестие на мира и любовта: това става поради факта, че в астралното тяло на Исус от Евангелието на Лука се вляха силите на Буда, който в миналото беше вече въплътен в едно човешко същество, което на свой ред изживя своята последна инкарнация като Гоатама Буда и се издигна напълно в духовния свят; така че в астралното тяло на момче то Исус от Евангелието на Лука се изяви самият Буда, и то не иначе, а според равнището на своята еволюция до преди Мистерията на Голгота.
към текста >>
Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние п
ред
лагаме на човешките сърца.
И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус.
Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца.
Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост. И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта. Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък.
към текста >>
Обаче това, което п
ред
ставляваше неговата инспирация, беше п
ред
извикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост.
И така, едва днес, черпейки от източниците на Тайната наука, ние се докосваме до същността на Христос Исус. Макар и посветен, Павел трябваше да се обръща към тогавашното човечество с лесно разбираеми понятия; и ако мога така да се изразя, той далеч не „разполагаше" с такова човечество, което би могло да си служи с такива понятия, които днес ние предлагаме на човешките сърца.
Обаче това, което представляваше неговата инспирация, беше предизвикано чрез едно посвещение, дадено по Божията милост.
И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта. Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид?
към текста >>
Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени п
ред
една визия, п
ред
едно събитие от твърде особен род.
И понеже той не беше стигнал до това посвещение чрез съответните процедури в древните Мистерии, а по Божията милост, докато вървеше към Дамаск, където му се яви възкръсналият Христос, аз разглеждам този вид посвещение като нещо, което е свързано именно с Божията милост, с благодатта. Благодарение на въпросното Събитие от Дамаск, той знаеше: Да, след Мистерията на Голгота, в самата планетарна сфера на Земята вече живеят всички онези сили, които възкръснаха при Мистерията на Голгота. Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид?
Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род.
Само онези хора, които никога не изпитват желание да научат нещо конкретно за окултните факти, могат да сложат всички свръхсетивни опитности под един общ знаменател и да смесят виденията на Павел с виденията на други личности, каквито са например по-късните светии. Какво се случи всъщност, и защо Павел можа да види Христос по онзи не обикновен начин, по който той му се откри пред Дамаск? Защо Павел беше напълно сигурен: Да, това е възкръсналият Христос? Този въпрос ни връща назад към един друг въпрос: Какво всъщност беше необходимо, за да може при Кръщението в реката Йордан цялото Христово Същество да се въплъти в Исус от Назарет? Впрочем ние вече посочихме през каква подготовка трябваше да премине онова човешко тяло, в което се въплъти Христовото Същество.
към текста >>
Какво се случи всъщност, и защо Павел можа да види Христос по онзи не обикновен начин, по който той му се откри п
ред
Дамаск?
Или, с други думи: той позна възкръсналия Христос! Ето кого започна да проповядва той от този момент нататък. И защо той можа да го възприеме тъкмо в този вид? Тук се налага да насочим нашето внимание върху характера на една такава визия, върху едно такова събитие, каквото е това от Дамаск, защото сега ние все пак сме из правени пред една визия, пред едно събитие от твърде особен род. Само онези хора, които никога не изпитват желание да научат нещо конкретно за окултните факти, могат да сложат всички свръхсетивни опитности под един общ знаменател и да смесят виденията на Павел с виденията на други личности, каквито са например по-късните светии.
Какво се случи всъщност, и защо Павел можа да види Христос по онзи не обикновен начин, по който той му се откри пред Дамаск?
Защо Павел беше напълно сигурен: Да, това е възкръсналият Христос? Този въпрос ни връща назад към един друг въпрос: Какво всъщност беше необходимо, за да може при Кръщението в реката Йордан цялото Христово Същество да се въплъти в Исус от Назарет? Впрочем ние вече посочихме през каква подготовка трябваше да премине онова човешко тяло, в което се въплъти Христовото Същество.
към текста >>
Какъв беше онзи светлинен ореол, в който Христос се откри на Павел п
ред
Дамаск?
Обаче от друга страна: Какво беше нужно, за да може Възкръсналият да се яви в онази душевна плътност, която позволи на Павел да изживее своята среща с Христос?
Какъв беше онзи светлинен ореол, в който Христос се откри на Павел пред Дамаск?
Какво представляваше всичко това? Как възникна то?
към текста >>
Какво п
ред
ставляваше всичко това?
Обаче от друга страна: Какво беше нужно, за да може Възкръсналият да се яви в онази душевна плътност, която позволи на Павел да изживее своята среща с Христос? Какъв беше онзи светлинен ореол, в който Христос се откри на Павел пред Дамаск?
Какво представляваше всичко това?
Как възникна то?
към текста >>
Ако искаме да си отговорим на този въпрос, налага се да допълним още нещо към описанията, които на правих п
ред
и малко.
Ако искаме да си отговорим на този въпрос, налага се да допълним още нещо към описанията, които на правих преди малко.
Аз посочих: в определен момент от развитието една „сестра" на Адамовата душа, една душа-сестра най-после се включи във веригата на човешките поколения. До този момент въпросната душа-сестра пребиваваше само в духовния свят. Точно тази душа-сестра успя да се инкарнира в момчето Исус от Евангелието на Лука. Обаче, в строгия смисъл на думата, това не беше нейната първа инкарнация в едно човешко тяло, понеже тя, ако мога така да се изразя вече беше пророчески инкарнирана, така че още много по-рано тази душа се прояви като един вид предшественик на Мистериите.
към текста >>
Аз посочих: в оп
ред
елен момент от развитието една „сестра" на Адамовата душа, една душа-сестра най-после се включи във веригата на човешките поколения.
Ако искаме да си отговорим на този въпрос, налага се да допълним още нещо към описанията, които на правих преди малко.
Аз посочих: в определен момент от развитието една „сестра" на Адамовата душа, една душа-сестра най-после се включи във веригата на човешките поколения.
До този момент въпросната душа-сестра пребиваваше само в духовния свят. Точно тази душа-сестра успя да се инкарнира в момчето Исус от Евангелието на Лука. Обаче, в строгия смисъл на думата, това не беше нейната първа инкарнация в едно човешко тяло, понеже тя, ако мога така да се изразя вече беше пророчески инкарнирана, така че още много по-рано тази душа се прояви като един вид предшественик на Мистериите.
към текста >>
Обаче, в строгия смисъл на думата, това не беше нейната първа инкарнация в едно човешко тяло, понеже тя, ако мога така да се изразя вече беше пророчески инкарнирана, така че още много по-рано тази душа се прояви като един вид п
ред
шественик на Мистериите.
Ако искаме да си отговорим на този въпрос, налага се да допълним още нещо към описанията, които на правих преди малко. Аз посочих: в определен момент от развитието една „сестра" на Адамовата душа, една душа-сестра най-после се включи във веригата на човешките поколения. До този момент въпросната душа-сестра пребиваваше само в духовния свят. Точно тази душа-сестра успя да се инкарнира в момчето Исус от Евангелието на Лука.
Обаче, в строгия смисъл на думата, това не беше нейната първа инкарнация в едно човешко тяло, понеже тя, ако мога така да се изразя вече беше пророчески инкарнирана, така че още много по-рано тази душа се прояви като един вид предшественик на Мистериите.
към текста >>
Едва сега ние разбираме защо Кришна се изразява по толкова свръхчовешки начин, защо той изпъква като най-добрия учител за човешкия Аз, защо той п
ред
ставлява, така да се каже, едно преодоляване на човешкия Аз, защо разполага с толкова огромно душевно величие.
И тя трябваше да се инкарнира за пръв път, именно когато дребното ясновидство започна да угасва при онзи забележителен преход на общочовешката еволюция от Третата в Четвъртата следатлантска епоха, за които говорихме вчера. И сега, след като ясновидството постепенно угасна, за да не изчезне от обсега на човешките възприятия, тази душа прибягна до един вид заместителна инкарнация. Тази сестра-душа на Адам беше инкарнирана в Кришна така да се каже единствения път, когато трябваше да се прояви по видим, физически начин, и чак после тя отново беше инкарнирана в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука.
Едва сега ние разбираме защо Кришна се изразява по толкова свръхчовешки начин, защо той изпъква като най-добрия учител за човешкия Аз, защо той представлява, така да се каже, едно преодоляване на човешкия Аз, защо разполага с толкова огромно душевно величие.
към текста >>
Всичко това е така, защото в онзи забележителен момент, за който стана дума п
ред
и няколко дни, той застава п
ред
нас като едно човешко същество, което все още не е включено във веригата на човешките инкарнации.
Всичко това е така, защото в онзи забележителен момент, за който стана дума преди няколко дни, той застава пред нас като едно човешко същество, което все още не е включено във веригата на човешките инкарнации.
към текста >>
Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези с
ред
ства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна.
Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година.
Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>
Едва сега ние добиваме п
ред
става за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна. Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година.
Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество.
Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло. И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>
И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени п
ред
задружните усилия на онези, които наричаме п
ред
водители на човечеството, ние действително сме изправени п
ред
един пълен синтез на духовния живот.
След известно време тази душа отново се въплъщава в тялото на момчето Исус от Евангелието на Лука. Ето къде са корените на онова съвършенство, което се проявява, когато най-висшите светогледи на Азия биват пренесени в дванадесетгодишното момче Исус; когато Азът на Заратустра се свързва с Духа на Кришна. Сега към „учителите в храма" се обръща не само Заратустра който говори като Аз -, сега момчето Исус се обръща към тях с помощта на онези средства, с които някога самият Кришна проповядваше учени ето Йога; момчето Исус отново прибягва до учението Йога, само че сега това учение е издигнато с една степен по-нагоре; сега Исус се свързва със силата на Кришна, със самия Кришна, за да извърви пътя до своята 30 година. Едва сега ние добиваме представа за съвършенството на онова единствено физическо тяло, което можеше да послужи за инкарнацията на Христовото Същество. Ето как духовните направления на човечеството се сливат в едно цяло.
И когато настъпва Мистерията на Голгота, ние действително сме изправени пред задружните усилия на онези, които наричаме предводители на човечеството, ние действително сме изправени пред един пълен синтез на духовния живот.
към текста >>
Когато Павел беше разтърсен от своето видение п
ред
Дамаск, той не се усъмни нито за миг: п
ред
него се намираше не друг, а Христос.
Когато Павел беше разтърсен от своето видение пред Дамаск, той не се усъмни нито за миг: пред него се намираше не друг, а Христос.
Обаче светлинният ореол, който обгръщаше Христос, светлинните одежди, с които си послужи Христос, бяха тези на Кришна. Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога представляваше същността на величествената Бхагавад Гита. В новозаветните откровения, макар и в твърде разпръснат, фрагментарен вид, ние откриваме много подробности от древното учение на Кришна. Обаче това древно учение на Кришна се превърна в дело на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии. Но наред с това Христос принадлежи също и на онези далечни времена, през които човекът все още не беше отделен от онова, което днес го обгръща като материален свят и което благодарение на неговото луциферическо изкушение се превръща в илюзия, в Майя.
към текста >>
Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога п
ред
ставляваше същността на величествената Бхагавад Гита.
Когато Павел беше разтърсен от своето видение пред Дамаск, той не се усъмни нито за миг: пред него се намираше не друг, а Христос. Обаче светлинният ореол, който обгръщаше Христос, светлинните одежди, с които си послужи Христос, бяха тези на Кришна.
Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога представляваше същността на величествената Бхагавад Гита.
В новозаветните откровения, макар и в твърде разпръснат, фрагментарен вид, ние откриваме много подробности от древното учение на Кришна. Обаче това древно учение на Кришна се превърна в дело на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии. Но наред с това Христос принадлежи също и на онези далечни времена, през които човекът все още не беше отделен от онова, което днес го обгръща като материален свят и което благодарение на неговото луциферическо изкушение се превръща в илюзия, в Майя.
към текста >>
Но на
ред
с това Христос принадлежи също и на онези далечни времена, през които човекът все още не беше отделен от онова, което днес го обгръща като материален свят и което благодарение на неговото луциферическо изкушение се превръща в илюзия, в Майя.
Когато Павел беше разтърсен от своето видение пред Дамаск, той не се усъмни нито за миг: пред него се намираше не друг, а Христос. Обаче светлинният ореол, който обгръщаше Христос, светлинните одежди, с които си послужи Христос, бяха тези на Кришна. Христос си послужи с Кришна, и формира чрез него своите собствени душевни обвивки, за да продължи могъщите си действия вече в сферата на светлината -, в Христос се съдържа също и всичко онова, което някога представляваше същността на величествената Бхагавад Гита. В новозаветните откровения, макар и в твърде разпръснат, фрагментарен вид, ние откриваме много подробности от древното учение на Кришна. Обаче това древно учение на Кришна се превърна в дело на цялото човечество, защото Христос, като такъв, беше не един човешки Аз, който принадлежи на човечеството, а един Аз, който принадлежи на висшите Йерархии.
Но наред с това Христос принадлежи също и на онези далечни времена, през които човекът все още не беше отделен от онова, което днес го обгръща като материален свят и което благодарение на неговото луциферическо изкушение се превръща в илюзия, в Майя.
към текста >>
Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в п
ред
водител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога.
Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от еволюцията, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между духовното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите духовни измерения, а духовните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма.
Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в предводител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога.
Трябва ли тогава да заявяваме, че ние на всяка цена сме длъжни да напуснем Майя, след като сме разбрали, че материалният свят, като такъв, застава пред нас като илюзия, като Майя, само поради нашата собствена вина? Съвсем не, защото това би означавало поругаване на Духа и неговите проявления в света; това би означавало да припишем на материята такива качества, каквито всъщност и възлагаме само поради нашите собствени недостатъци, които не ни позволяват да виждаме в материята нищо друго освен булото на Майя. Напротив, ние все повече трябва да се надяваме, че един ден, когато преодолеем в себе си онова, което превръща материята в Майя, ние отново ще се помирим с целия свят.
към текста >>
Трябва ли тогава да заявяваме, че ние на всяка цена сме длъжни да напуснем Майя, след като сме разбрали, че материалният свят, като такъв, застава п
ред
нас като илюзия, като Майя, само поради нашата собствена вина?
Ако обърнем поглед назад и обхванем най-ранните етапи от еволюцията, ние ще установим, че през онези далечни времена все още не съществуваше никакво строго разграничение между духовното и материално то, и че тогава материалните процеси все още имаха своите духовни измерения, а духовните процеси ако бих могъл така да се изразя все още се откриваха на човека под една външна форма. Благодарение на това, че Христовият Импулс озарява човечеството като нещо което напълно изключва подобно строго разграничение каквото например философията Санкия ни показва в лицето на Пуруша и Пракрити -, Христос се превръща не само в предводител на хората, извличащ, еволюционните импулси от самия себе си, но и в творение на Бога.
Трябва ли тогава да заявяваме, че ние на всяка цена сме длъжни да напуснем Майя, след като сме разбрали, че материалният свят, като такъв, застава пред нас като илюзия, като Майя, само поради нашата собствена вина?
Съвсем не, защото това би означавало поругаване на Духа и неговите проявления в света; това би означавало да припишем на материята такива качества, каквито всъщност и възлагаме само поради нашите собствени недостатъци, които не ни позволяват да виждаме в материята нищо друго освен булото на Майя. Напротив, ние все повече трябва да се надяваме, че един ден, когато преодолеем в себе си онова, което превръща материята в Майя, ние отново ще се помирим с целия свят.
към текста >>
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да п
ред
стави основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
Скъпи мои приятели, замисълът на този лекционен цикъл далеч не се свежда да представи основната тема под формата на някаква теория, или като сбор от сложни идеи и понятия, които трябва да бъдат приети; този лекционен цикъл идва като един вид новогодишен дар, като един дар, който ще продължи да упражнява своите въздействия през цялата следваща година, подпомагайки ни в истинското разбиране на Христовия Импулс, в истинското разбиране на Елохимите и техните думи, прозвучали в изходната точка на Сътворението.
към текста >>
То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще нап
ред
ва в своето себепознание.
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение.
То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание.
Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа. Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
към текста >>
Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до п
ред
чувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
И в същото време, моля Ви да свържете първоначалния замисъл на тези лекции и с нещо друго, а именно с изходната точка на нашето антропософско духовно учение. То наистина следва да бъде наречено „антропософско", защото чрез него човекът все повече и повече ще напредва в своето себепознание. Човекът все още не може да стигне до пълно себепознание, понеже той не се отнася сериозно нито към това, което се разиграва в неговата собствена душа, нито към нейните взаимодействия с външната природа.
Обстоятелството, че ние виждаме света потопен в Майя, не е някаква приумица на Боговете, а дело на нашата собствена душа, едно дело, свързано с по-висшите степени на себепознание, една съществена подробност, в която всеки трябва да вникне със своите лични познавателни сили, това обстоятелство е пряко свързано и със самата антропософия, защото едва чрез нея ние стигаме до предчувствието за всичко онова, което теософията може да означава за човека.
към текста >>
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага п
ред
приема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
към текста >>
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне п
ред
и всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност п
ред
лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
Когато някой вземе решение за влизане в Антропософското Движение, той трябва да усети импулсиращата му сила не като друго, а като една скромност от най-висш порядък; една скромност, чийто тих глас казва: Ако искам да прескоча тази съществена подробност на човешката душа и веднага предприема шеметния скок в божествения свят, тогава много лесно смирението може да ме напусне и много лесно вместо от смирение аз мога да бъда обхванат от гордост и суета.
Дано Антропософското Общество намери своята изходна точка в една по-висша морална област; дано то избегне преди всичко онова, което се промъкна толкова лесно в теософското движение като гордост, суета, честолюбие и несериозност пред лицето на най-висшите истини; дано Антропософското Общество избегне тази опасност благодарение на факта, че още в самото си начало, то разглежда външния свят на Майя като нещо, което е неразделно свързано със самата човешка душа.
към текста >>
И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато п
ред
и всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия!
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете.
И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия!
И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>
И нека това да се превърне за нас в едно п
ред
упреждение: чрез антропософията да търсим п
ред
и всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
Добре е, ако всеки може да се досети, че Антропософското Общество следва да бъде резултат от една най-дълбока човешка скромност. Защото един ден от тази скромност ще бликат потоците на една висша сериозност по отношение на свещените истини, в които то ще трябва да прониква, след като ние ще започнем да навлизаме все по-дълбоко в свръхсетивния свят. Ето защо нека да погледнем на името Антропософско Общество с подобаваща скромност, с подобаващо смирение и да си кажем: Каквато и нескромност, суета и честолюбие, каквито и неистини да бяха свързвани досега с името теософия, те биха могли да бъдат изкоренени, ако под знака и девиза на скромността ние се опитаме да погледнем нагоре към Боговете и тяхната мъдрост, като обаче задължително се съобразяваме с човека и неговата мъдрост; приближавайки се в молитвен трепет към теософията, ние по необходимост попадаме в полето на антропософията. Тази антропософия ще ни отведе в божествения свят, тя ще ни отведе при Боговете. И когато благодарение на антропософията ние се научим да гледаме в самите себе си по възможно най-смирен и честен начин, когато преди всичко се научим да гледаме в себе си, за да открием как трябва да се борим срещу цялата Майя и срещу всякакъв род заблуждения, тогава над нас, над нашата строга самодисциплина и самовъзпитание, несъмнено ще бъде изписано като в един вид бронзова плоча: Антропософия!
И нека това да се превърне за нас в едно предупреждение: чрез антропософията да търсим преди всичко скромност и себепознание и по този начин да преминем към опита за изграждане на една сграда*27, която да е основана върху истината, защото истината може да покълне само тогава, когато стремежът към себепознание обхване човешката душа с една висша непоклатима сериозност.
към текста >>
От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет п
ред
света и мъдростта на Боговете?
Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание.
От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдростта на Боговете?
Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и самодисциплина. Нека за тази висша цел да послужи и всичко онова, което пулсира в нашето Антропософско Движение. Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене. Нека да се замислим върху тези неща с подобаващо смирение, нека да ги приемем с антропософската нагласа за самовъзпитание и самодисциплина.
към текста >>
Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни п
ред
стави неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене.
Откъде идва цялата суета, цялата неистинност? Те идват от липсата на себепознание. От какво покълва истината, от какво покълва молитвеният трепет пред света и мъдростта на Боговете? Те покълват единствено в атмосферата на истинско себепознание, самовъзпитание и самодисциплина. Нека за тази висша цел да послужи и всичко онова, което пулсира в нашето Антропософско Движение.
Този лекционен цикъл беше замислен да прозвучи именно в изходната точка на Атропософското Движение и той би трябвало да ни представи неоспоримото доказателство: тук не става дума за някакво тесногръдо учение; напротив, тъкмо чрез нашето Антропософско Движение ние можем да разширим духовния си хоризонт, като включим в него също и далечните области на източното мислене.
Нека да се замислим върху тези неща с подобаващо смирение, нека да ги приемем с антропософската нагласа за самовъзпитание и самодисциплина.
към текста >>
Нека и занап
ред
да се срещаме под знака на антропософията така, че с пълно право да се позоваваме на онези думи, които сега бихме искали да повторим в самия край на този лекционен цикъл, думите „скромност" и „себепознание", за да ги издигнем в този миг като един истински идеал п
ред
нашата душа.
И ако антропософията, скъпи мои приятели, бъде приета от Вас по този начин, тя ще тръгне по добър път и ще постигне една цел, която ще означава истинско благо както за отделния индивид, така и за всяко човешко общество. Нека тези бъдат и последните думи от лекционния цикъл върху Бхагавад Гита и Посланията на Павел, макар че мнозина от Вас вероятно ще отнесат в душите си нещо от казаното, което след време ще се окаже плодотворно в рамките на нашето Атропософско Движение. Защото Вие, скъпи мои приятели, бяхте събрани тук, така да се каже, за пръв път тъкмо в името на Антропософското Движение.
Нека и занапред да се срещаме под знака на антропософията така, че с пълно право да се позоваваме на онези думи, които сега бихме искали да повторим в самия край на този лекционен цикъл, думите „скромност" и „себепознание", за да ги издигнем в този миг като един истински идеал пред нашата душа.
към текста >>
5.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначени спо
ред
библиографския им номер (Събр.
Съчиненията на Рудолф Щайнер са обозначени според библиографския им номер (Събр.
Съч.№) в тяхното пълно издание.
към текста >>
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че спо
ред
същинската си природа, както и в източниците на своето осъзнание, човекът принадлежи към един над сетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето осъзнание, човекът принадлежи към един над сетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
към текста >>
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че п
ред
оставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология", Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето осъзнание, човекът принадлежи към един над сетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целия сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивния живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е Антропософията."
към текста >>
Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година п
ред
и „Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „Dе Маgia Veterum".
Впрочем понятието „антропософия" срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica" на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „Dе Маgia Veterum".
Като първа за дача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
Антропософията не е догматично учение, което п
ред
оп
ред
еля характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека".
Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
към текста >>
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира п
ред
границите на несетивния свят и п
ред
оставя този свят на мистиците.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание.
За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците.
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен
ред
", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
Когато Рудолф Щайнер започва да обосновава научно резултатите от своите „душевни наблюдения", той установява, че особено в областта на философията, въпросът непрекъснато опира до границите на човешкото познание. За него става все по-ясно: Неспособността за нравствени действия се дължи тъкмо на обстоятелството, че науката капитулира пред границите на несетивния свят и предоставя този свят на мистиците.
Единственият начин да се прехвърли мост между сетивните възприятия и духовния „световен ред", а с това да се стигне и до едно по-дълбоко разбиране на света, се състои в преодоляването на съществуващите познавателни граници.
към текста >>
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непос
ред
ственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят.
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят.
В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване на
ред
с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
Но „познанието" при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек" и неговите връзки с външния свят.
В случаят и това е съществен признак на антропософското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати" душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение", се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
За него вярната и точна п
ред
става за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата". В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените" сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи", с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата" в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота", „движението", „равновесието", „топлината", „словото", „мисълта" и „Азът".
към текста >>
Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непос
ред
ствени проучвания в духовния свят.
Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непосредствени проучвания в духовния свят.
Според тях „новото идване на Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята. Броят на хората, които имат своята среща с „етерния Христос" не прекъснато ще нараства. По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век.
към текста >>
Спо
ред
тях „новото идване на Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, п
ред
ставлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята.
Рудолф Щайнер черпи своите познания за Христос както той сам изтъква не от Евангелията, а чрез своите непосредствени проучвания в духовния свят.
Според тях „новото идване на Христос", или „второто пришествие", както го наричат Евангелията, представлява един грандиозен космически процес, който вече се разиграва в етерното тяло на Земята.
Броят на хората, които имат своята среща с „етерния Христос" не прекъснато ще нараства. По данните на Р. Щайнер този космически процес е започнал още през първото десетилетие на 20 век.
към текста >>
Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в п
ред
говора към „Христос и човешката душа" (Събр.
През 1912/1913 по-голямата част от членовете на Немската секция на Теософското Общество подкрепят възгледите на Рудолф Щайнер и така се стига до разрива с Теософското Общество и до създаването на Антропософското Общество.
Някои подробности от този конфликт са посочени от Мария Щайнер в предговора към „Христос и човешката душа" (Събр.
съч. 155).
към текста >>
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято с
ред
ищна точка п
ред
ставлява „Мистерията на Голгота".
В своите „Студии върху биографията и жизненото дело на Рудолф Щайнер, Емил Бок пише: „Ембрионалният период от своя живот Антропософското Общество прекара в рамките на Теософското Общество.
Специалната задача на Антропософското Общество през този период беше да противопостави на древната източна мъдрост не друго, а самата квинтесенция на европейската цивилизация, чиято средищна точка представлява „Мистерията на Голгота".
към текста >>
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, п
ред
ставителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*5. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се уч
ред
ява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер п
ред
седател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет В
ред
е и д-р Гюнтер Вахсмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество става едно цяло.
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от уч
ред
ителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са при числени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
към текста >>
Названието „антропософско" изисква п
ред
варително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума.
Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са при числени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана спо
ред
устава на Единното Антропософско Общество, чието п
ред
ставителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединят в малки или големи групи (Дружества), като условие за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са при числени направо към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Antroposohische Gesellschaft, Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво п
ред
ставлява ясновидството?
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството?
Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
През древните културни епохи, още п
ред
и понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е п
ред
ставлявало природно качество, присъщо на всички хора.
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и с
ред
отделни п
ред
ставители на европейския свят.
*10. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се възприема духовния свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.
към текста >>
На
ред
с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение.
Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
В п
ред
християнските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението.
С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез оп
ред
елени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
*11. Спо
ред
антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:
*11. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:
към текста >>
4. Земя (будно или п
ред
метно съзнание).
4. Земя (будно или предметно съзнание).
към текста >>
6. Шеста епоха (п
ред
стои).
6. Шеста епоха (предстои).
към текста >>
7. Седма епоха (п
ред
стои).
7. Седма епоха (предстои).
към текста >>
На свой
ред
Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:
към текста >>
№ 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат и Духовете на Волята по следния начин (вдясно са имената им спо
ред
езотеричното христия нство):
*14. В своята „Тайна наука" (Събр. Съч.
№ 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат и Духовете на Волята по следния начин (вдясно са имената им според езотеричното христия нство):
към текста >>
Не
ред
актираният превод на Димо Р.
*18. Рудолф Щайнер -" Тайните на библейската история за Сътворението" 11 лекции, Мюнхен 1910 (Събр. Съч. №122).
Нередактираният превод на Димо Р.
Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
*19. Спо
ред
Антропософската Духовна наука, от с
ред
ата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията п
ред
ставя под образа на Змията.
*19. Според Антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили или Същества, които Библията представя под образа на Змията.
Рудолф Щайнер ги нарича "луциферически Същества", или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава „ариманически Същества" или Ариман терминът идва от древно-персийското божество на мрака Ангра.
към текста >>
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка п
ред
става за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо-реалност, която не е нито физическа, нито духовна."
Рудолф Щайнер специално подчертава, че в края на всяко хилядолетие се усилват както лупиферическите, така и ариманическите въздействия. При много хора с т.нар. „екстрасензорни възприятия" е всъщност налице едно „съвместно влияние" на Луцифер и Ариман.
Луцифер и Ариман действуват заедно... При тези хора Ариман постига перфектна материализация на душевните процеси и те започват да възприемат низшия астрален план където се коренят техните изживявания като префинен дубликат на сетивно-физическия свят... Те изгубват всяка представа за Духа и попадат в един окултен затвор, в една псевдо-реалност, която не е нито физическа, нито духовна."
към текста >>
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни с
ред
ства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.
към текста >>
*20. Спо
ред
свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с 12 сетива:
*20. Според свръхсетивното познание, човешкото същество разполага с 12 сетива:
към текста >>
Занап
ред
те ще бъдат много по-опасни за човека, отколкото Луцифер и Ариман.
*21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на Архаите, или духовете на Личността.
Занапред те ще бъдат много по-опасни за човека, отколкото Луцифер и Ариман.
Докато Луцифер се проявява в Сетивната Душа (Виж „Теософия гл. 4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали". Нищо друго не подпомага Азурас така, както възгледът, че човек произлиза от животното.
към текста >>
4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непос
ред
ствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали".
*21. Азурас: сборно наименование за изостанали свръхсетивни Същества от категорията на Архаите, или духовете на Личността. Занапред те ще бъдат много по-опасни за човека, отколкото Луцифер и Ариман. Докато Луцифер се проявява в Сетивната Душа (Виж „Теософия гл.
4), а Ариман в Разсъдъчната Душа, Азурас ще се опитат да проникнат в Съзнателната Душа и да тласнат „низшия Аз" към непосредствена връзка със „сетивността на Земята", като си служат с „рафинираната интелектуалност" на човека и на неговите „сексуални ритуали".
Нищо друго не подпомага Азурас така, както възгледът, че човек произлиза от животното.
към текста >>
Не
ред
актираният превод на Димо Р.
*22. Рудолф Щайнер „Четири мистерийни драми (Събр. Съч. № 14).
Нередактираният превод на Димо Р.
Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества.
към текста >>
*23. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и п
ред
ставлява отминал етап от общочовешката еволюция.
*23. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция.
Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:
към текста >>
Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са п
ред
ставени в образите на:
*23. В антропософската терминология „Груповата Душа" се доближава до „колективното Азово съзнание" и представлява отминал етап от общочовешката еволюция.
Основните форми на човешките групови души са отпечатани в етерното тяло и са представени в образите на:
към текста >>
Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на п
ред
ците; п
ред
ците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Човешките групови Души са в непрекъснато възходящо и низходящо развитие. Те не подлежат на ражда не и смърт. В миналото те са били истинската причина за т.н. „колективен спомен".
Точно този „колективен спомен" е ключът към разбиране на онези текстове от Петокнижието, където се говори за високата възраст на патриарсите, фактически, тук индивидът отъждествява своето „Азово съзнание" с Азовото съзнание на предците; предците продължават да живеят в самия него, докато някоя могъща личност не внесе нов елемент в развитието на общността.
Остатъци от подобна "групова душевност" срещаме днес у някои примитивни народи и племена.
към текста >>
В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна п
ред
става за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите п
ред
ци.
В отделни случаи „груповата душевност" може да породи погрешна представа за прераждането: Когато потомците вярват, че те вече са били инкарнирани в някои от своите предци.
към текста >>
*24.Спо
ред
духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан.
*24.Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер, детето Исус, описано в Евангелието на Матей, идва от родословната (царствена) линия на Соломон, а детето Исус, описано в Евангелието на Лука, идва от родословната (свещеническа) линия на Натан.
Двете различни родословни линии откриваме в Евангелието на Матей, 1, 1-16 и в Евангелието на Лука, 3, 23-38.
към текста >>
Спо
ред
Р.
*26. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Р.
Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>
Щайнер занап
ред
реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими п
ред
стави", без които истинския нап
ред
ък на естествените науки ще бъде невъзможен.
*26. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Р.
Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинския напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
към текста >>
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират п
ред
отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч.
№ 9)
към текста >>
Спо
ред
свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, на
ред
с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности.
В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
към текста >>
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че с
ред
но на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н.
„пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова с
ред
а, за да по стигне съвършено нови опитности.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак.
През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности.
И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена. Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло. В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се оп
ред
елят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
Според свръхсетивните изследвания на Рудолф Щайнер, ритъмът на преражданията или реинкарнациите, наред с много други фактори, зависи и от някои чисто исторически закономерности. В рамките на приблизително 26000 години т.н. „пролетна точка" на равноденствието се придвижва по протежение на целия Зодиак, така че средно на 2160 години тя преминава през един зодиакален знак. През този период условията на Земята се променят радикално, така че човешкият Аз се инкарнира в съвършено нова среда, за да по стигне съвършено нови опитности. И понеже мъжът и жената възприемат и изживяват света по коренно различен начин, по правило една човешка индивидуалност се инкарнира през този 2160-годишен период два пъти веднъж като мъж и веднъж като жена.
Разбира се, интервалите между отделните прераждания се определят от еволюционното равнище на Аза, както и от силите, които човекът пренася в духовния свят след смъртта на своето физическо тяло.
В дълбоко езотеричните си лекции върху Кармата, изнесени през 1924, Събр. Съч. № 235-№ 240) Рудолф Щайнер проследява с изумителна конкретност на описанието последователните „реинкарнационни вериги" на забележителни исторически личности като Аристотел, Сократ, Александър Велики, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий,Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.
към текста >>
В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение не
ред
актираните български преводи на по
ред
ицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:
В библиотеките на Антропософските Дружества се съхраняват и са на разположение нередактираните български преводи на поредицата Езотерични изследвания на кармическите връзки, която включва:
към текста >>
*27. Става дума за п
ред
стоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913.
*27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913.
Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922. Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч.
към текста >>
№ 2; не
ред
актираните български преводи на Събр. Съч.
Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч.
№ 2; нередактираните български преводи на Събр. Съч.
№ 1 и № 2 са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества), но и поради обстоятелството, че мирогледът на самия Рудолф Щайнер както той многократно и убедително посочва израства именно от Гьотевия път на познание.
към текста >>
Спо
ред
Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
По-късно с израза гьотеанизъм Рудолф Щайнер обозначава характерния Гьотев път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, формулирани от Емануел Кант.
Според Рудолф Щайнер „тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието.
към текста >>
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно п
ред
чувствие.
От една страна гьотеанизмът е опазване, а от друга продължение на Гьотевото дело.
В този смисъл, Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие.
„Историческият Гьоте може би щеше да ги отхвърли, но" както казва Рудолф Щайнер „по-вероятно е, че пребиваващата в духовния свят индивидуалност на Гьоте, би се съгласила с тях."
към текста >>
6.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
П
ред
сказание и п
ред
известяване на Христовия импулс.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс.
Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
към текста >>
Едно четирикратно п
ред
известие
За синтеза на мирогледите.
Едно четирикратно предизвестие
към текста >>
П
ред
лаганият том съдържа лекции, които Рудолф Щайнер е държал през 1912 година в различни градове п
ред
членове на Антропософското (по това време още Теософското) общество.
Предлаганият том съдържа лекции, които Рудолф Щайнер е държал през 1912 година в различни градове пред членове на Антропософското (по това време още Теософското) общество.
Макар и изказванията да са правени всеки път пред различни хора и на различна тема, въпреки това през тях като червен конец преминават две теми, които погледнати по-отблизо се оказват като две страни на едно и също нещо. От една страна става въпрос за съзнателно насочване на душевния живот, от друга страна за отговарящо на съвремието духовно опознаване на Христовия импулс.
към текста >>
Макар и изказванията да са правени всеки път п
ред
различни хора и на различна тема, въпреки това през тях като червен конец преминават две теми, които погледнати по-отблизо се оказват като две страни на едно и също нещо.
Предлаганият том съдържа лекции, които Рудолф Щайнер е държал през 1912 година в различни градове пред членове на Антропософското (по това време още Теософското) общество.
Макар и изказванията да са правени всеки път пред различни хора и на различна тема, въпреки това през тях като червен конец преминават две теми, които погледнати по-отблизо се оказват като две страни на едно и също нещо.
От една страна става въпрос за съзнателно насочване на душевния живот, от друга страна за отговарящо на съвремието духовно опознаване на Христовия импулс.
към текста >>
февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които п
ред
стоят да се развият в бъдеще.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27.
февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще.
Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11. Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения. В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
Как развитието на оп
ред
елени душевни качества зависи от изживяването на Христос и от съзнателното изживяване на протичането на годината и празниците се осветлява от кьолнската лекция, държана през Май 1912 година.
Втората централна точка в настоящия том лежи в описването на пътищата, по които днешните хора могат да открият Христос. Особено двете стокхолмски лекции, държани през Април 1912 година, са посветени на този въпрос.
Как развитието на определени душевни качества зависи от изживяването на Христос и от съзнателното изживяване на протичането на годината и празниците се осветлява от кьолнската лекция, държана през Май 1912 година.
Заключителната лекция е посветена на личността на Новалис, който чрез своя «проникнат от Духа индивидуализъм» развива особено отношение към Христовия импулс.
към текста >>
7.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извън
ред
но полезно.
Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността на човека и неговата връзка със света. Антропософът много често ще има възможност да се сблъсква и с други неща, идващи от страна на външни хора, освен с противни мнения и доводи срещу духовната наука, за което беше говорено в двете открити лекции1. Например отново и отново от страна на учени и обикновени хора ще се говори срещу твърдението, основаващо се на духовната наука, че човешкото същество има четири съставни части, които ние постоянно споменаваме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. От страна на скептични хора може да се изтъкне, че човек, който е развил известни иначе скрити душевни способности, може би е възможно да види нещо подобно на тези четири същностни организации, но за този, който не може да ги види, няма основание да се съгласи с такова мнение.
Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно.
И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
И тогава се вижда, че тази полза имам п
ред
вид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се п
ред
ставя п
ред
ясновиждащото наблюдение.
Днес ще бъдат дадени някои импулси във връзка с неща, които вече познаваме; въпреки това те могат да бъдат полезни за някои от нас и могат да ни доведат до по-точно познание за същността на човека и неговата връзка със света. Антропософът много често ще има възможност да се сблъсква и с други неща, идващи от страна на външни хора, освен с противни мнения и доводи срещу духовната наука, за което беше говорено в двете открити лекции1. Например отново и отново от страна на учени и обикновени хора ще се говори срещу твърдението, основаващо се на духовната наука, че човешкото същество има четири съставни части, които ние постоянно споменаваме: Физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. От страна на скептични хора може да се изтъкне, че човек, който е развил известни иначе скрити душевни способности, може би е възможно да види нещо подобно на тези четири същностни организации, но за този, който не може да ги види, няма основание да се съгласи с такова мнение. Тук трябва да се подчертае, че животът на човека, ако се разглежда внимателно, не само че дава потвърждения за това, което се казва от страна на духовното познание, но и ако се приложи това, което може да се научи от духовното познание спрямо живота, такова приложение на практика се оказва извънредно полезно.
И тогава се вижда, че тази полза имам предвид не ползата в низш смисъл, а ползата в един висш смисъл постепенно ще ни доведе до дадено убеждение, макар и да не искаме да признаем това, което се представя пред ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да п
ред
приемат в даден случай.
Друга форма на нервност е, когато хората не знаят какво да правят със себе си; така да се каже, когато трябва да вземат някакво решение, не могат да го направят и всъщност никога не са сигурни, какво да предприемат в даден случай.
към текста >>
Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и оп
ред
елено неприятно.
Тези състояния обаче могат да доведат до други вече по-сериозни, като нервността постепенно се превръща в различни болестни състояния, при които не могат да се открият органични причини, но които по един измамващ начин наподобяват органични болести, така че би могло да се вярва, че човекът страда от тежко стомашно заболяване, докато той страда само от това, което съвсем тривиално и незначително се обхваща с думата „нервност“. Това са болестни явления, от които засегнатият естествено страда също така, както ако те произхождат от органичната област. Могат да се изброят най-различни други състояния кой ли не ги познава или защото сам страда, или защото са засегнати близките му. Няма нужда да отидем толкова далеч не бих искал да се отклоня в друга област и да говорим за големите събития на обществения живот като за „политически алкохолизъм“; в последно време се говори за невротичното суетене в обществения живот като за начин на поведение, който при отделния човек всъщност се появява тогава, когато той е засегнат именно от алкохолизъм. Думата беше употребена за начина, по който в последните месеци се провеждаха политическите действия в Европа.
Виждате как също и във външния живот има нещо, за което би могло да се каже: Също и тук се вижда, че е налице не само нервност, но тя се чувства и определено неприятно.
Навсякъде значи е налице тази нервност.
към текста >>
Понеже има различни в
ред
и, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави.
Съвсем сигурно е, че това в бъдеще няма да става по-добре, а напротив, все повече и повече ще се влошава. Ако хората останат такива, каквито са сега, в никакъв случай не може да има добри изгледи за бъдещето.
Понеже има различни вреди, които по особен начин повлияват нашия съвременен живот и може да се каже, че те се разпространяват епидемично от един човек на друг, така че се засяга не само този, който в тази насока е малко болен, но се заразяват и други, които може би са само слаби, но иначе са здрави.
към текста >>
За нашето време е нещо невероятно в
ред
но, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване.
За нашето време е нещо невероятно вредно, че голям брой от тези хора, които по-късно заемат отговорни постове в обществения живот, следват и учат по начина, обичаен за сегашното следване.
Има цели периоди от следването, в които така се работи, да речем в университета, че всъщност през цялата година се правят някои други неща, вместо да се учи истински и да се премисли и осмисли това, което професорите казват на лекциите; лекциите от време на време се посещават, но това, което трябва да се научи за изпитите, всъщност се минава само за няколко дни или седмици, което ще рече, че човек си натъпква в главата само най-необходимото. Най-лошото при това е точно такова натъпкване. И понеже в известно отношение такова натъпкване е обичайно даже и за училищата, то злото, което произлиза от това, в никакъв случай не е така безобидно, както се смята. Същественото при такова натъпкване е, че изобщо не се осъществява истинско свързване на душевния интерес, на душевната същност с това, което така се натъпква. Дори между учениците е разпространено мнението: „Дано по-скоро да забравя всичко това, което трябваше да назубря.
към текста >>
Ако човек направи един много прост опит, но упорито повтаря този опит, една дреболия може да п
ред
извика чудеса.
Ако човек направи един много прост опит, но упорито повтаря този опит, една дреболия може да предизвика чудеса.
Извинете, че днес ще говоря за единични наблюдения, за дреболии, които обаче могат да станат и да бъдат много значителни неща в живота на човека. Това, което току що характеризирах, е тясно свързано със забравянето, което все по-често се среща. Леко забравяне, това е нещо неприятно в живота; антропософията обаче може да ни покаже, че това забравяне е нещо, което в изключителна степен уврежда здравето. И колкото и особено да звучи, това е вярно: Много болестни тенденции на човешката природа, биха могли да се предотвратят, ако хората биха забравяли по-малко. Вие можете да кажете: Какво да се прави, хората просто забравят; кой би могъл ние ще можем лесно да видим това, ако хвърлим един поглед върху живота, кой може да каже, че изобщо не забравя?
към текста >>
И колкото и особено да звучи, това е вярно: Много болестни тенденции на човешката природа, биха могли да се п
ред
отвратят, ако хората биха забравяли по-малко.
Ако човек направи един много прост опит, но упорито повтаря този опит, една дреболия може да предизвика чудеса. Извинете, че днес ще говоря за единични наблюдения, за дреболии, които обаче могат да станат и да бъдат много значителни неща в живота на човека. Това, което току що характеризирах, е тясно свързано със забравянето, което все по-често се среща. Леко забравяне, това е нещо неприятно в живота; антропософията обаче може да ни покаже, че това забравяне е нещо, което в изключителна степен уврежда здравето.
И колкото и особено да звучи, това е вярно: Много болестни тенденции на човешката природа, биха могли да се предотвратят, ако хората биха забравяли по-малко.
Вие можете да кажете: Какво да се прави, хората просто забравят; кой би могъл ние ще можем лесно да видим това, ако хвърлим един поглед върху живота, кой може да каже, че изобщо не забравя? Да вземем един малък, често срещан факт. Човек се хваща, че никога не знае, къде е сложил нещата, които му трябват. Нали това често се среща в живота. Някой никога не може да си намери молива, друг копчетата за маншетите си, които вечерта е свалил и т.
към текста >>
Това е много просто с
ред
ство.
Човек се хваща, че никога не знае, къде е сложил нещата, които му трябват. Нали това често се среща в живота. Някой никога не може да си намери молива, друг копчетата за маншетите си, които вечерта е свалил и т. н.. Изглежда чудно и банално, когато се говори за тези неща, обаче те наистина често се случват в живота. И точно от страна на антропософията има едно добро упражнение, което може да помогне на човека постепенно да се избави от забравянето.
Това е много просто средство.
Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
към текста >>
Да п
ред
положим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери.
Нали това често се среща в живота. Някой никога не може да си намери молива, друг копчетата за маншетите си, които вечерта е свалил и т. н.. Изглежда чудно и банално, когато се говори за тези неща, обаче те наистина често се случват в живота. И точно от страна на антропософията има едно добро упражнение, което може да помогне на човека постепенно да се избави от забравянето. Това е много просто средство.
Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери.
Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
към текста >>
За всички п
ред
мети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване.
н.. Изглежда чудно и банално, когато се говори за тези неща, обаче те наистина често се случват в живота. И точно от страна на антропософията има едно добро упражнение, което може да помогне на човека постепенно да се избави от забравянето. Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място.
За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване.
Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко.
към текста >>
Да п
ред
положим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам п
ред
метите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям п
ред
метите на някакво място, без да помисля: Аз поставям п
ред
мета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
И точно от страна на антропософията има едно добро упражнение, което може да помогне на човека постепенно да се избави от забравянето. Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване.
Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Да п
ред
положим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от п
ред
мета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това е много просто средство. Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си.
Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина. Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Това почива на факта, че се формира една точно оп
ред
елена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Да предположим, че една жена вечер слага, да речем брошката си или един мъж своите копчета за маншетите някъде и на следващата сутрин не може повече да ги намери. Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва.
Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет. По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Ясната картинна образност в мисленето, образното п
ред
ставяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет.
Сега можете да си кажете: Разбира се, човек може да свикне да ги поставя винаги на едно и също място. За всички предмети той не ще успее да го направи; но в този момент не искаме да говорим за това, а за един много по-ефективен начин за излекуване. Да предположим, че човекът, който е забелязал своето забравяне, би пожелал да се излекува и си каже: От сега нататък искам да мога да намирам предметите, които съм оставил на най-различни места; аз обаче никога не искам да поставям предметите на някакво място, без да помисля: Аз поставям предмета на това място и забелязвам картината на всичко, което го заобикаля, по форма, цветове и т.н., като се опитвам да запечатам това в съзнанието си. Да предположим, че слагам една безопасна игла на ръба на масата, където има ъгъл; аз я слагам с мислите: Поставям тази игла на това място, като забелязвам и запечатвам картината на правия ъгъл, който се образува от опиращата се на двата ръба игла и т.н.. Спокойно се отдалечавам от предмета и ще видя ако направя това само веднъж, може би първо няма да ми се удаде във всички случаи да мога да намирам отново нещата, но ако го правя по-често, ако си изработя правилото да оставям моите неща, придружавайки ги с такива мисли, ще забележа как моето забравяне постепенно изчезва. Това почива на факта, че се формира една точно определена мисъл мисълта: Аз слагам иглата там и чрез това моят „Аз“ се поставя във връзка с действието, с това, което аз извършвам, като при това прибавям още и една картина.
Ясната картинна образност в мисленето, образното представяне на това, което върша и освен това свързването на действието с духовно-душевната сърцевина на моето същество, с моя Аз, това съществено може да изостри нашата памет.
По този начин вече можем да извлечем полза за живота ни и ще забравяме все по-малко. Може би съвсем не е нужно да се правят много повече неща, ако би могло да се постигне само това, чрез него обаче може твърде много да се постигне.
към текста >>
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на оп
ред
елени п
ред
мети където и да било, то чрез такъв навик ще се п
ред
извика засилване на човешкото етерно тяло.
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло.
Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния.
към текста >>
Правим ли нещо, което засилва паметта, п
ред
варително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло.
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта.
Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло.
Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния. Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили.
към текста >>
П
ред
положете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния.
Ако на хората им стане навик да изграждат такива мисли при поставянето на определени предмети където и да било, то чрез такъв навик ще се предизвика засилване на човешкото етерно тяло. Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това.
Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния.
Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния. Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили. При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му.
към текста >>
Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на п
ред
метите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния.
Чрез това, че се прави нещо такова, действително все повече и повече се консолидира човешкото етерно тяло и то става все по-силно и по-силно. От антропософията сме учили, че етерното или жизненото тяло по известен начин е носител на паметта. Правим ли нещо, което засилва паметта, предварително можем да проумеем, че такова засилване на паметовите сили е от полза за нашето етерно или жизнено тяло. Като антропософи не е нужно да се учудваме на това. Предположете веднъж, че препоръчате такъв метод не само на човек, който забравя, а на човек, който има нервни състояния.
Ако вие посъветвате един неспокоен или един нервен човек да направи това упражнение, да придружи с мисли, каквито бяха описани, поставянето на предметите, ще видите, че чрез сериозното упражняване той ще започне не само по-малко да забравя, но и чрез засилването на неговото етерно тяло, постепенно ще стане способен да преодолее нервните състояния.
Така чрез живота ще получите доказателството, че нещата, които антропософията казва за етерното тяло, са верни. Когато се държим по съответния начин спрямо етерното тяло, тогава се вижда, че то приема сили. При постигането на такива успехи можем да видим доказателство, че е правилно да се допусне съществуването на етерното тяло и характеризирането му.
към текста >>
Вие знаете, че в човешкото същество непос
ред
ствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло.
Да преминем към нещо друго, което отново изглежда като дреболия, но всъщност е изключително важно.
Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло.
Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението. Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото. Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки.
към текста >>
Етерното тяло е непос
ред
ствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват.
Да преминем към нещо друго, което отново изглежда като дреболия, но всъщност е изключително важно. Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло.
Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват.
В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението. Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото. Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки. Тогава разгледайте написаното по този начин.
към текста >>
Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как п
ред
и да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото.
Да преминем към нещо друго, което отново изглежда като дреболия, но всъщност е изключително важно. Вие знаете, че в човешкото същество непосредствено едно до друго граничат това, което наричаме физическо тяло и етерно тяло. Етерното тяло е непосредствено включено във физическото тяло, това значи, че те вътрешно се проникват. В днешно време можете да наблюдавате една особеност, която съвсем не се среща рядко, но за чието съществуване хората, при които можете да я видите, най-често не са виновни за това. При това наблюдение и ако носим в гърдите си една чиста състрадателна душа, ще изпитаме състрадание към тези хора, при които правим наблюдението.
Или никога не сте виждали например на гишето пощенски чиновници или други хора, които много пишат и как преди да започнат да пишат, правят особени движения, хора, които още във въздуха вземат инерция с едно движение на перото.
Не е нужно дори да се стигне до там, защото това е основата на едно лошо състояние, когато хората правят нещо подобно в своята професия; може да бъде така, че когато пишат понякога можете да наблюдавате хората, така да се каже, трябва да си дадат известен подтик за всяка черта и наистина пишат на пресекулки, не равномерно, спазвайки движението нагоре и надолу, а на пресекулки. Тогава разгледайте написаното по този начин.
към текста >>
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа спо
ред
окултните факти.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти.
Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите.
към текста >>
Трябва да се има п
ред
вид, че етерното тяло трябва да се засили.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти.
Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили.
В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи. Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква. При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите. Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш.
към текста >>
Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, п
ред
и да напише дори и една буква.
Ако това състояние не се е задълбочило прекалено, на такъв човек може да се помогне; като в такъв случай се действа според окултните факти. Трябва да се има предвид, че етерното тяло трябва да се засили. В известна степен трябва да се повярва в съществуването на етерното тяло и в неговата способност да се укрепи.
Да приемем, че един нещастен човек толкова се е разрушил, че постоянно нервничи и извършва различни движения с пръстите си, преди да напише дори и една буква.
При всички обстоятелства ще бъде добре, ако на този човек се даде съвета: Вземи си отпуск, пиши известно време по-малко и ще можеш да преодолееш това. Но този съвет е половинчат, защото много повече може да се направи, когато на човека се даде втората половина от съвета, когато той бива посъветван: Постарай се без при това да се напрягаш, достатъчно е от четвърт до половин час всеки ден, -постарай се да си изработиш друг почерк, да промениш начина си на писане така, че да си принуден не да пишеш механично както досега, а да внимаваш как да оформяш буквите. Да речем, докато иначе по този начин изписваш буквата „Ф“, сега да я напишеш наклонено и в съвсем друга форма, за да си принуден да внимаваш. Свикни грижливо да изписваш буквите.
към текста >>
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно с
ред
ство.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк.
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство.
Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Човек е принуден, когато сменя почерка си да се със
ред
оточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство.
Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност.
Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред. Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Антропософията днес би трябвало да направи п
ред
ложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже с
ред
отговорните с
ред
и, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е на
ред
.
Ако духовното познание все повече би се разпространило, то и началниците, когато един такъв нещастен човек се завърне от отпуск и си е изработил друг почерк, няма да кажат: Що за чудак си, да се мъчиш да придобиеш съвсем друг почерк. Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло.
Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-нап
ред
им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без оп
ред
елен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
Един антропософски шеф би разбрал, че това е съществено лечебно средство. Човек е принуден, когато сменя почерка си да се съсредоточи в това, което върши; а да насочи вниманието си към това, което върши, винаги означава в най-дълбока степен да свърже сърцевината на своето същество със своята дейност. Всичко това, което свързва нашата вътрешна същност с това, което ние вършим, засилва нашето етерно или жизнено тяло и поради това ние ставаме хора с по-добро здраве. И съвсем няма да е зле, ако при възпитанието и в училище още през юношеството систематично се работи за засилване на етерното тяло. Антропософията днес би трябвало да направи предложения, които обаче още дълго време няма да се вземат под внимание, понеже сред отговорните среди, които ръководят възпитанието, антропософията още дълго време ще се смята за нещо, което не е наред.
Да допуснем, че когато децата се учат да пишат, най-напред им се показва един начин на писане, а след няколко години, след като са писали по този начин, се научават да сменят почерка без определен повод; такава промяна в характера на почерка и засиленото внимание, което е необходимо за това, ще имат невероятно засилващо въздействие върху развиващото се етерно тяло и при тези хора в по-късния им живот по-рядко ще настъпват нервни състояния.
към текста >>
Така виждате, че в живота оп
ред
елено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие.
Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения. С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
към текста >>
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат оп
ред
елено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения.
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.
към текста >>
Животът навсякъде п
ред
ставя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.
Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения. С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.
към текста >>
Може да се направи извън
ред
но много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в оп
ред
еления им
ред
, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад нап
ред
.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети.
Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред.
Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство.
към текста >>
Да речем например, в училище трябва да научим по
ред
ица от събития, битки и владетели със съответните години.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред.
Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години.
Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие.
към текста >>
Извън
ред
но добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад нап
ред
.
Нашето етерно тяло може съществено да се засили, когато извършваме още нещо за подобрението на нашата памет. Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години.
Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред.
Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие. Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това.
към текста >>
Цели драми могат да бъдат припомнени отзад нап
ред
, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло.
Това може би в друга връзка вече е било споменавано и тук, но ще бъде повторено, понеже при всички болестни форми, при които участва нервността, би трябвало да се обърнем към тези съвети. Може да се направи извънредно много за засилване на етерното или жизненото тяло, когато нещата, които знаем, протичат в мислите ни не само в определения им ред, както обикновено сме ги преживели или научили, а когато си ги припомним в посока отзад напред. Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло.
Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло.
Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие. Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това. Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи упражнения, които са от полза за всеки човек. Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че като следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.
към текста >>
Те имат много слаба п
ред
става как изглеждат когато вървят.
При почерка е лесно да се обхване с поглед това, което е направено. За упражняване още нещо е добро, но не бива дълго време да се прави. Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят.
Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят.
Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите. Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност. Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее. Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
към текста >>
Но хубаво е да се направи това, за да има човек п
ред
става от въздействието на своите действия върху другите.
За упражняване още нещо е добро, но не бива дълго време да се прави. Това е, когато човек се опитва да се погледне как върви, как движи ръцете си, главата си, по какъв начин се смее и т.н. накратко, когато се опита да си създаде образна равносметка за своите жестове. Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят.
Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите.
Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност. Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее. Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно. Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
към текста >>
Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има п
ред
става от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно.
Много малко хора за това можете да се убедите, ако направите достатъчно наблюдения в живота всъщност знаят как вървят. Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят. Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите. Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност. Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее.
Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно.
Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
към текста >>
Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например п
ред
намерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
Те имат много слаба представа как изглеждат когато вървят. Но хубаво е да се направи това, за да има човек представа от въздействието на своите действия върху другите. Както вече казах, не бива дълго време да се прави, иначе много се засилва човешката суетност. Независимо от това, че ние съвсем сигурно ще успеем да коригираме много неща, ако приложим това упражнение в живота, но то има невероятно благоприятно въздействие върху консолидирането на етерното или жизненото тяло и върху способността на астралното тяло да го владее. Когато човек наблюдава своите жестове, когато той разглежда каквото прави, когато има представа от своите действия, той ще има успеха и ползата, че господството на астралното му тяло върху етерното ще става все по-силно и по-силно.
Чрез това той успешно ще може да подтисне някои неща, например преднамерено да изостави някои действия или движения, а други да изгради съзнателно, а не по навик.
към текста >>
Има едно просто с
ред
ство да се засили волята във външния живот и това с
ред
ство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не в
ред
и.
Именно това, което би могло да се нарече волева култура, е от огромно значение. Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло. Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат.
Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди.
Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре. Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>
Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да нав
ред
и на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре.
Вече се изтъкна, че нервността може би се изразява така, че в днешно време хората често не знаят как действително да правят това, което истински желаят. Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло. Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди.
Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре.
Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло. И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>
Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи в
ред
а, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло.
Те се плашат да извършат това, което са решили; така не достигат до нищо правилно и т.н.. Каквото можем да разгледаме като известна волева слабост, почива върху недостатъчното господство на Аза над астралното тяло. Винаги когато се появи такава волева слабост, че хората веднъж да искат нещо, след това да не го искат, налице е недостатъчно овладяване на астралното тяло от Аза. Някои дори не стигат до там сериозно да искат това, което би трябвало да поискат, или най-малкото не успяват да извършат това, което искат. Има едно просто средство да се засили волята във външния живот и това средство е да се подтискат, да не се изпълняват някои желания; разбира се ако тяхното неизпълнение не вреди. Когато човек вникне в себе си, ще намери как от сутрин до вечер се появяват безброй неща, които той си пожелава; би било хубаво, ако някои от тях бъдат изпълнени, но той ще открие и безброй такива желания, от които би могъл да се откаже, без това да навреди на самия него или на някой друг и без задълженията му да бъдат наранени; желания, чието изпълнение може би ще му достави удоволствие, но ако те останат неудовлетворени, би било много добре.
Ако систематично се подхожда така, че да се открият между желанията такива, за които може да се каже: Не, това желание сега не трябва да бъде изпълнено не бива обаче неправилно да се прави, трябва да бъде нещо, което не носи вреда, а просто ако се изпълни няма да допринесе нищо особено освен удоволствие, радост и приятност, ако такива желания систематично се подтискат, тогава всяко подтискане на някакво малко желание е приток на волева сила, на засилване на Аза по отношение на астралното тяло.
И ако в по-късна възраст се подложим на такава процедура на самовъзпитание, в това отношение ще можем да наваксаме някои неща, които сме пропуснали и които и сега в днешно време се изпускат при младежкото възпитание.
към текста >>
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има п
ред
вид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника.
Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук?
към текста >>
Тогава, така да се каже, се застава п
ред
една подмолна скала на живота.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника. Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия.
Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота.
Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство. Човек отказва желанията не на възпитаника си, а на самия себе си, но така, че възпитаникът разбира, че родителят му се е отказал от това или онова. В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми.
към текста >>
Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което п
ред
извиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията.
По принцип точно в тази област е трудно да се действа педагогически, понеже когато човек сам, да речем като възпитател, е в състояние да изпълни желанието на възпитаваното дете или на младия човек и му откаже, трябва също да има предвид, че не само се противопоставя на едно желание, но си спечелва и вид антипатия от страна на възпитаника. Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота.
Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията.
Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук? Има едно много просто средство. Човек отказва желанията не на възпитаника си, а на самия себе си, но така, че възпитаникът разбира, че родителят му се е отказал от това или онова. В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми. С това ще постигнем нещо от огромно значение.
към текста >>
Има едно много просто с
ред
ство.
Това в педагогически смисъл може да бъде лошо. Така, може би, човек ще си помисли, че да не се изпълнят желанията на възпитаниците, изглежда наистина да е нещо спорно, щом с това се спечелва тяхната антипатия. Тогава, така да се каже, се застава пред една подмолна скала на живота. Ако един баща казва: „Не, Карл, това няма да получиш“ то наистина в силна степен по-скоро постига това, което предизвиква в младежа неблагоразположение, отколкото доброто въздействие, което може да се постигне чрез неизпълнението на желанията. Тогава трябва да попитаме: Какво може да се направи тук?
Има едно много просто средство.
Човек отказва желанията не на възпитаника си, а на самия себе си, но така, че възпитаникът разбира, че родителят му се е отказал от това или онова. В първите седем години от живота, но също и по-късно, като паралелно свойство цари силният инстинкт за подражание и ние ще видим, че когато сами се откажем от нещо в присъствието на този, когото възпитаваме и той ясно разбере това, така че му подражава даже и несъзнателно, ще видим, че той ще го почувства като нещо, към което ще се стреми. С това ще постигнем нещо от огромно значение.
към текста >>
Едно много важно с
ред
ство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук.
Едно много важно средство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук.
Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет. Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо. Това е обикновеното. Но в живота няма неща, при които да има едно абсолютно „за“ или „против“, няма даже и едно единствено нещо. За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно.
към текста >>
Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден п
ред
мет.
Едно много важно средство за засилване на господството на нашия Аз върху астралното тяло е това, което може да се научи от двете открити лекции2, които държах тук.
Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет.
Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо. Това е обикновеното. Но в живота няма неща, при които да има едно абсолютно „за“ или „против“, няма даже и едно единствено нещо. За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно. Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим.
към текста >>
Също и за нещата, които вършим, е добре да си п
ред
ставим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим.
Особеното в тези две лекции беше, че се изтъкна това, което може да се каже за и против даден предмет. Ако проверите как хората се поставят в живота със своята душа, ще видите, че те най-често, когато правят нещо или мислят по някой въпрос, всъщност винаги се изказват или за, или против дадено нещо. Това е обикновеното. Но в живота няма неща, при които да има едно абсолютно „за“ или „против“, няма даже и едно единствено нещо. За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно.
Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим.
Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване. Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват.
към текста >>
Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има п
ред
вид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване.
За всичко има „за“ и „против“; и за всички неща е добре, ако свикнем така да ги разглеждаме, че да вземем под внимание не само „за“ или „против“, но „за“ и „против“ едновременно. Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим. Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва.
Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване.
Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват. Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие. Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
към текста >>
Какво се постига чрез това, можете да п
ред
ставите п
ред
душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност п
ред
почитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват.
Също и за нещата, които вършим, е добре да си представим защо при дадени обстоятелства е по-добре да не ги извършим, или изобщо да си изясним, че има основания и да ги извършим. Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване.
Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват.
Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие. Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
към текста >>
Те същевременно отхвърлят и отговорността, п
ред
почитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие.
Суетата и егоизмът в много отношения се противопоставят на човека да си изтъкне противоположни основания на това, което иска да направи, понеже на хората много им се иска да са само добри хора; и човек може да си издаде свидетелство, че е добър човек, когато върши само това, за което има добри основания и изостави противното. Малко неудобно е, че почти при всичко, което се върши в живота, може да се изтъкнат противни аргументи. Човек съвсем не е така добър това го казвам, понеже в живота е изключително важно съвсем не е така добър, както му се иска да вярва. Но тази всеобща истина чак тогава има смисъл, когато при единичните неща, които върши също и тогава, когато ги изпълнява, понеже животът ги изисква, човек наистина има предвид какво би могло да доведе до тяхното неизвършване. Какво се постига чрез това, можете да представите пред душата си по един простичък начин: Вие сигурно сте срещали хора, които са толкова слабоволеви, че всъщност предпочитат за нищо да не взимат решения сами и винаги да оставят някой друг да решава вместо тях, а те само да изпълняват.
Те същевременно отхвърлят и отговорността, предпочитат да питат какво да направят, отколкото сами да намерят основанията за това или онова действие.
Аз не изнасям този случай, за да го изтъкна като особено значителен в този момент, а за да покажа нещо друго.
към текста >>
Да приемем, че сега няма други хора п
ред
мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен.
Този, който има по-силна воля, побеждава със своето мнение и повлиява питащия. Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен.
Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен.
Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си. Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.
към текста >>
Това, което другият е п
ред
извиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си.
Що за явление имаме тук? Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен.
Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си.
Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост. И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.
към текста >>
Така че, когато вътрешно човек застане п
ред
един избор, той побеждава със сила една слабост.
Колкото и незначително да изглежда, това явление е изпълнено с голямо значение. Когато аз застана срещу двама души, от които единият казва „да“, другият „не“ и аз изпълня „да“, то волята на единия съветник действа в мен по-нататък, неговите волеви сили така действат в мен, че ми дават сила да изпълня моето действие. Неговите волеви сили спечелват победа над волята на другия съветник, значи силата на един човек побеждава в мен. Да приемем, че сега няма други хора пред мен, от които единият да каже „да“, другият „не“, а аз съм оставен сам на себе си и в сърцето си претегля аргументите „за“ и „против“, когато никой не ми се бърка, а аз самият разгледам основанията за „да“ и „не“ и тогава извърша действието, понеже сам съм си казал „да“, тогава това развива една голяма сила, но сега в самия мен. Това, което другият е предизвиквал в мен, сега съм го направил сам и с това съм изградил една сила в душата си.
Така че, когато вътрешно човек застане пред един избор, той побеждава със сила една слабост.
И затова е невероятно важно, понеже отново по невероятен начин засилва господството на Аза върху астралното тяло. Изобщо не би трябвало да се взима за товар, във всички отделни случаи, където е възможно, сериозно да се разгледат тези „за“ и „против“. Човек ще види, че е направил много за засилването на своята воля, когато действа по начина, който току що беше описан.
към текста >>
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ оп
ред
елено нещо вместо да вземе решение спо
ред
едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите.
Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът. Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“. Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси.
към текста >>
Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш п
ред
душата си като „за“ или „против“.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът.
Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“.
Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси.
към текста >>
Човек трябва да вземе п
ред
вид своето състояние, за да може в подходящото време да постави п
ред
душата си такива въпроси.
Но това има и обратна страна, именно тази, че вместо усилване на волята може да настъпи отслабване, когато след като човек е изтъкнал в себе си основанията „за“ и „против“ определено нещо вместо да вземе решение според едните или другите основания от мързел не направи нищо, не следва нито едните, нито другите. Изглежда, че тогава човек е последвал „не“, но в действителност просто е надвил мързелът. Би било добре ако човек дотолкова се съобрази с духовната наука когато разглежда аргументите „за“ и „против“ той да не е уморен, да не взима решение, когато в някаква степен е ядосан, разстроен или подтиснат, а да изчака, докато се чувства достатъчно силен и знае: Ти сега не си посърнал, ти можеш наистина да последваш това, което поставяш пред душата си като „за“ или „против“.
Човек трябва да вземе предвид своето състояние, за да може в подходящото време да постави пред душата си такива въпроси.
към текста >>
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се п
ред
ставя лошото за добро, би било слабост.
Към тези неща, които в изключително важна степен засилват овладяването на астралното тяло от нашия Аз, принадлежи и способността да отстраняваме от душата си всичко онова, което изгражда противоречие между нас и останалия свят, между нас и нашето обкръжение; това би трябвало да принадлежи към самозадълженията, които антропософът си поставя.
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост.
Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
към текста >>
Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извън
ред
но трудно да се изпълни.
Не да се избягва справедливата критика, когато тя се прави по същество; да се представя лошото за добро, би било слабост. Това изобщо не бива да се прави. Човек трябва да се научи да различава между това, което критикува по същество и това, което критикува заради въздействието му върху неговата собствена личност. Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас.
Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни.
Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло.
към текста >>
Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво п
ред
ставляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него.
Колкото повече свикнем да изграждаме преценките си за хората, с които живеем, независимо от начина, по който те се отнасят към нас, колкото повече това ни се удава, толкова по-положително то ще действа за засилване на нашия Аз по отношение на неговото господство върху астралното тяло. Не за себе си да си оближем пръстите и да кажем: Ти си един добър човек, когато не критикуваш хората около теб, а за да засилим своя Аз, е добре да си възложим сдържането на критиката за неща, които само затова намираме за лоши, защото за самия нас са неприятни и точно когато се касае за характеризиране на хора, по-добре е да произнесем критиката там, където изобщо не става дума за нас. Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия.
Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него.
Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме.
към текста >>
Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само спо
ред
единични действия, а спо
ред
това, какви са техните действия като цяло.
Човек ще види, че като теоретичен принцип това лесно се възприема, но в живота е извънредно трудно да се изпълни. Добре е например ако някой човек ни е излъгал, да можем да сдържим антипатията си към него. Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас.
Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло.
Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши. Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него. Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме. Ако задържим в душата си само една десета от преценките, които произнасяме за света, това е достатъчно за живота. В никакъв случай няма да повлияе лошо на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
към текста >>
Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави п
ред
душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава оп
ред
елено мнение за него.
Не да вземем да разказваме, че той ни е излъгал, а да сдържим чувството на антипатия. Това, което забелязваме през различни дни при даден човек какво представляват неговите действия като цяло това спокойно можем да употребим за изграждане на нашата преценка за него. Когато някой говори веднъж така, веднъж другояче, имаме съвсем друга основа за преценка, отколкото ако приемем само неговото отношение към самия нас. Много е важно да оставим нещата да говорят за самите тях и да не преценяваме хората само според единични действия, а според това, какви са техните действия като цяло. Човек ще види, че дори при този, който той счита за изпечен мерзавец, който е вършил само зло, даже и при него ще може да намери доста неща, които противоречат на това, което той обикновено върши.
Не е нужно да вземем под внимание неговото отношение към самите нас; човек може да изключи себе си и да постави пред душата си другия, с цялото негово държание, ако изобщо е необходимо да си създава определено мнение за него.
Добре е за засилването на Аза, ако помислим, че във всички случаи можем да изоставим по-голямата част, девет десети от мненията, които си създаваме. Ако задържим в душата си само една десета от преценките, които произнасяме за света, това е достатъчно за живота. В никакъв случай няма да повлияе лошо на душевния ни живот, че се отказваме да произнасяме останалите девет десети от преценките.
към текста >>
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии п
ред
вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща.
Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави. Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки. Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло. Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
към текста >>
Правилното ще бъде: така да под
ред
им целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща. Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави. Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства.
Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки.
Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло. Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
към текста >>
8.
Човешките душевни дейности в течение на времето
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Защото точно тогава, когато човек се намира на място, където, така да се каже, може да се сложи начална или изходна точка на духовно-научното движение, добре е да пробуди в душата си някои от моралните въпроси, които често застават п
ред
нас, особено когато ние сами вече работим в някое антропософско дружество и заставаме п
ред
хора, които нямат п
ред
става от духовната наука, а искат да узнаят нещо, което може би, би могло да ги доведе до оп
ред
елени убеждения или най-малкото до оп
ред
елено отношение спрямо духовната наука.
Днес би било добре да се занимаем с такива духовно-научни въпроси, които могат да послужат на някого, когато му се наложи навън да защитава духовната наука.
Защото точно тогава, когато човек се намира на място, където, така да се каже, може да се сложи начална или изходна точка на духовно-научното движение, добре е да пробуди в душата си някои от моралните въпроси, които често застават пред нас, особено когато ние сами вече работим в някое антропософско дружество и заставаме пред хора, които нямат представа от духовната наука, а искат да узнаят нещо, което може би, би могло да ги доведе до определени убеждения или най-малкото до определено отношение спрямо духовната наука.
към текста >>
А така, както днес ни се п
ред
ставят посланията на духовно-научния мироглед, те са един разказ, разказ за това, което духовният изследовател може да ни разкрие поради това, че е превърнал душата си в инструмент, за да прави изследвания в духовния свят и това за него е неоспорим факт, както за външното наблюдение е неоспорим факт, че съществуват рози, маси или столове, за него това е едно непос
ред
ствено убеждение, което се опира на действителна възприемателна способност.
Там духовната наука би трябвало да се аргументира със свръхсетивни, с духовни опитности.
А така, както днес ни се представят посланията на духовно-научния мироглед, те са един разказ, разказ за това, което духовният изследовател може да ни разкрие поради това, че е превърнал душата си в инструмент, за да прави изследвания в духовния свят и това за него е неоспорим факт, както за външното наблюдение е неоспорим факт, че съществуват рози, маси или столове, за него това е едно непосредствено убеждение, което се опира на действителна възприемателна способност.
към текста >>
Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непос
ред
ственото възприятие ни липсва?
Но какво ни засяга нас това, след като тази сигурност на непосредственото възприятие ни липсва?
биха попитали някои хора. Ние трябва да вярваме на това, което разказва духовният изследовател. Винаги съм подчертавал, че нещата не стоят така. Наистина нещата, засягащи висшия свят, могат да се знаят само ако се проникне в тях; но когато те логически бъдат изложени всеки може да ги разбере, ако приложи разума си по правилен начин, така че да си каже: Всичко, което тук се казва, съответства на фактите повече от всичко друго, което е казано чрез друга философия. Така че ние спокойно можем да приложим нашия разум и да установим с помощта на логиката, която лежи в основата на нещата, че те могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Ние обаче можем да видим как Азът надживява единичните п
ред
стави.
Ние обаче можем да видим как Азът надживява единичните представи.
Ежедневно ни се показва това, когато през нощта Азът угасва и не може да бъде изживян като нещо непрекъснато съществуващо.
към текста >>
Едното е, че в душата си той има п
ред
стави.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания.
Едното е, че в душата си той има представи.
Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа. Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия. И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>
Всеки знае, че когато погледне даден п
ред
мет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна п
ред
става.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи.
Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа.
Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия. И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>
Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите п
ред
стави, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия.
Трите свръхсетивни съставни части на човека могат да бъдат отречени, но човек едно не може да отрече, именно че в себе си той констатира три вида вътрешни изживявания. Едното е, че в душата си той има представи. Всеки знае, че когато погледне даден предмет и се обърне настрана, запазва дадено впечатление от него, той има известна представа.
Второто, което човек изживява и което той трябва да отличава от своите представи, са неговите душевни вълнения; удоволствие и мъка, радост и болка, симпатия и антипатия.
И трето, човек не може да отрече, че има волеви импулси.
към текста >>
Да разгледаме света на п
ред
ставите: Човек си създава една п
ред
става, когато остави светът на възприятията да действа върху него.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него.
Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни.
към текста >>
Той може да си създаде п
ред
стави, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда п
ред
стави и когато чете нещо.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него.
Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо.
Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим.
към текста >>
Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите п
ред
стави.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо.
Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи.
Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас.
към текста >>
П
ред
ставите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи.
Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности.
Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас. Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите п
ред
стави отколкото един роман.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности.
Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман.
Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас. Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
Ние забелязваме, че се изморяваме от п
ред
ставите, когато те са по-сложни.
Да разгледаме света на представите: Човек си създава една представа, когато остави светът на възприятията да действа върху него. Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман.
Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни.
В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас. Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е с
ред
ство лесно да заспим.
Той може да си създаде представи, когато чете някакъв роман, защото човек изгражда представи и когато чете нещо. Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни.
В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим.
Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас. Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
Не е нужно да бъдат п
ред
стави, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а п
ред
стави, които са трудни за нас.
Всички знаете, че на човек понякога му е лесно, понякога трудно с неговите представи. Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим.
Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас.
Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с п
ред
стави по задължение.
Представите, на които той инстинктивно, с удоволствие се отдава, действат върху него по друг начин, отколкото тези, на които той се отдава със съпротива или на тези, които му създават трудности. Вие всички знаете, че трудната сметка има съвсем друго въздействие върху Вашите представи отколкото един роман. Ние забелязваме, че се изморяваме от представите, когато те са по-сложни. В казаното едва ли може да се съмняваме, защото знаем, че това е средство лесно да заспим. Не е нужно да бъдат представи, които ни объркват, нито даже такива, които ни създават грижи, а представи, които са трудни за нас.
Във всеки случай, всеки човек може да установи при себе си, че сравнително лесно заспива, когато се занимава с представи по задължение.
към текста >>
са нещо, което външно, при оп
ред
елени обстоятелства може да ни донесе големи затруднения.
Да вземем сега душевните вълнения. Удоволствие и мъка, радост и болка, грижи, притеснения и т. н.
са нещо, което външно, при определени обстоятелства може да ни донесе големи затруднения.
Човек, който е подтиснат от своите настроения, не може лесно да заспи. Дори радостни изживявания ни пречат спокойно да заспим.
към текста >>
Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото п
ред
ставите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза.
Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото представите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза.
Когато на човек му предстои особено събитие, той често седмици наред не може добре да спи. Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването на комета ако не сте астроном, който е ангажиран със своя Аз няма да Ви попречи да заспите. Но при астронома не е същото, защото той е пресмятал и изпълнен със загриженост ще чака да види, дали пресмятанията му са правилни. Още от една друга страна можем да разгледаме тези душевни вълнения. В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството.
към текста >>
Когато на човек му п
ред
стои особено събитие, той често седмици на
ред
не може добре да спи.
Когато се внимава за такива неща, скоро ще се забележи, че когато преминаваме в спящо състояние, настроенията са по-голямо затруднение отколкото представите, особено настроения, които са във връзка с най-интензивните интереси на Аза.
Когато на човек му предстои особено събитие, той често седмици наред не може добре да спи.
Опитайте поне веднъж: Едно събитие, което с известна сигурност би трябвало да настъпи, например появяването на комета ако не сте астроном, който е ангажиран със своя Аз няма да Ви попречи да заспите. Но при астронома не е същото, защото той е пресмятал и изпълнен със загриженост ще чака да види, дали пресмятанията му са правилни. Още от една друга страна можем да разгледаме тези душевни вълнения. В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството. По време на съня човек е несъзнателен.
към текста >>
Това може да се потвърди и чрез някои неща, които външно знаем, например за Нострадамус4, който е бил ясновидец от такава висота, че е могъл да п
ред
рича историческите събития.
Още от една друга страна можем да разгледаме тези душевни вълнения. В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството. По време на съня човек е несъзнателен. Ясновидството е само един сън, проникнат от духовна светлина, съзнателен сън, ако бихме могли така да го дефинираме. Когато сме свободни от всякакви душевни вълнения, това е благоприятно за състояния, при които се проявява ясновидство, а е неблагоприятно, когато сме изпълнени с такива.
Това може да се потвърди и чрез някои неща, които външно знаем, например за Нострадамус4, който е бил ясновидец от такава висота, че е могъл да предрича историческите събития.
Дори и обикновените историци не могат да се съмняват, че събитията, които той е описал в стихове, са се случили и ако те се сравнят, показват, че той е направил чудни предричания. Понеже това не може да се отрече, се признава дори и от историка Кемерих5. Кемерих сам разказва, че си е поставил съвсем други задачи: той искал да намери доказателството, че от 16. век до сега здравословните условия за хората са се подобрили. И така се е наложило да се занимае с Нострадамус.
към текста >>
Дори и обикновените историци не могат да се съмняват, че събитията, които той е описал в стихове, са се случили и ако те се сравнят, показват, че той е направил чудни п
ред
ричания.
В известно отношение можем да сравним съня с ясновидството. По време на съня човек е несъзнателен. Ясновидството е само един сън, проникнат от духовна светлина, съзнателен сън, ако бихме могли така да го дефинираме. Когато сме свободни от всякакви душевни вълнения, това е благоприятно за състояния, при които се проявява ясновидство, а е неблагоприятно, когато сме изпълнени с такива. Това може да се потвърди и чрез някои неща, които външно знаем, например за Нострадамус4, който е бил ясновидец от такава висота, че е могъл да предрича историческите събития.
Дори и обикновените историци не могат да се съмняват, че събитията, които той е описал в стихове, са се случили и ако те се сравнят, показват, че той е направил чудни предричания.
Понеже това не може да се отрече, се признава дори и от историка Кемерих5. Кемерих сам разказва, че си е поставил съвсем други задачи: той искал да намери доказателството, че от 16. век до сега здравословните условия за хората са се подобрили. И така се е наложило да се занимае с Нострадамус.
към текста >>
Това така му нав
ред
ило, че се наложило да се откаже от лекарската си практика.
Когато проследим живота на Нострадамус, интересно е да се разгледат неговите жизнени условия. Той е бил човек, притежаващ ясновидски сили, които се дължат на конституцията му и се откриват в цялата му фамилия. При него обаче те се проявяват по особен начин поради това, че е бил един чудесен, всеотдаен лекар. Той е имал големи постижения, особено при една чумна епидемия в Прованс. Но тогава са го набедили, че бил таен калвинист6.
Това така му навредило, че се наложило да се откаже от лекарската си практика.
Какво значи това, трябва да се почувства! Силите се намират наистина в личността! Физиците твърдят, че ако някъде в природата се освободят сили, те се използват тогава другаде по друг начин. Само в духовните области хората не искат нищо да знаят за подобни неща. Когато в своята професия човек развива такива сили, така благословено ги разгръща като него в качеството му на лекар, то такива сили, когато не се използват, трябва да се проявят другаде.
към текста >>
Сам Нострадамус ни описва как е стигнал до там, да п
ред
сказва бъдещи събития.
Сам Нострадамус ни описва как е стигнал до там, да предсказва бъдещи събития.
Той имал една лаборатория. Това обаче не била лаборатория, каквато имат химиците. Това било едно помещение, една стая със стъклен покрив, която се намирала до неговото жилище. Там наблюдавал движенията на звездите, оставял съзвездията да действат върху душата му. И там достигал до нещата, отнасящи се до бъдещето, които е могъл да разкаже.
към текста >>
Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на п
ред
метите започват да се раз-мазват.
Да разгледаме моралните импулси в момента на заспиването. За да можем наистина да ги наблюдаваме, трябва този процес да се погледне с доста голямо внимание. Хората, които го правят, имат следните наблюдения. И така, наближава моментът на заспиването.
Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват.
Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
към текста >>
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят п
ред
душата му.
Докато досега очите са виждали ясно, сега очертанията на предметите започват да се раз-мазват. Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат.
Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
към текста >>
Като едно единство пристъпват п
ред
него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква.
Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му.
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква.
И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги!
към текста >>
Така чрез добрите духове хората са п
ред
пазени да пристъпи п
ред
душата им лошото.
Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил.
Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото.
Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги! - Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва.
към текста >>
Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава п
ред
душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги!
Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро.
Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги!
- Тогава идва един тласък и съзнанието изчезва.
към текста >>
Докато добрите импулси п
ред
извикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват.
Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем. Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме.
към текста >>
П
ред
ставите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме.
Докато добрите импулси предизвикват блаженство и подпомагат заспиването, лошите импулси още повече от душевните вълнения го затрудняват. Човек особено трудно заспива, когато съвестта го гризе. Волевите импулси понякога са още по-голяма пречка от душевните вълнения, за да можем да навлезем в духовния свят, където трябва да навлезем.
Представите сравнително малко затрудняват, душевните вълнения повече, а за да преминем в духовния свят най-много ни пречат угризенията на съвестта заради действията, за които се упрекваме.
към текста >>
Обикновено п
ред
ставите, това ще рече нашите п
ред
стави, бдят над съня ни; ако картинно п
ред
ставим п
ред
съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме.
Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме.
Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо. Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия. Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
към текста >>
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад нап
ред
достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
Обикновено представите, това ще рече нашите представи, бдят над съня ни; ако картинно представим пред съзнанието си събитията от изминалия ден, обикновено лесно заспиваме. Но прибавят ли се чувства, то те са по-лош закрилник на съня ни; при възбуда ние спим по-лошо. Най-добре пазят съня ни, най-добре ни помагат да пристъпим в Девахана волевите импулси, които са ни довели до морални действия.
Когато при ретроспективното разглеждане на деня отзад напред достигнем до момент, който ни изпълва със задоволство, с морално удовлетворение поради едно добро дело, в което се е проявил наш волев импулс, тогава настъпва блаженството, което ни пренася в Девахана.
към текста >>
Вземе ли се п
ред
вид какво казва духовната наука, ще се види, че има съответствие между тези наблюдения и откритото по пътя на Ясновидството.
Вземе ли се предвид какво казва духовната наука, ще се види, че има съответствие между тези наблюдения и откритото по пътя на Ясновидството.
Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят. Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят. Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия. От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно.
към текста >>
Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с п
ред
ставите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят.
Вземе ли се предвид какво казва духовната наука, ще се види, че има съответствие между тези наблюдения и откритото по пътя на Ясновидството. Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят.
Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят.
Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия. От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно. Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят. Освен това духовната наука казва: Душевните вълнения са нещо, което не само има връзка с астралния свят, но също и с един по-висш свят; с душевните вълнения човек се намира във взаимовръзка с долния Девахан.
към текста >>
Физическият свят ни п
ред
оставя сетивни възприятия.
Вземе ли се предвид какво казва духовната наука, ще се види, че има съответствие между тези наблюдения и откритото по пътя на Ясновидството. Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят. Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят.
Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия.
От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно. Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят. Освен това духовната наука казва: Душевните вълнения са нещо, което не само има връзка с астралния свят, но също и с един по-висш свят; с душевните вълнения човек се намира във взаимовръзка с долния Девахан. Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното действие на волевите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
към текста >>
От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите п
ред
стави.
Вземе ли се предвид какво казва духовната наука, ще се види, че има съответствие между тези наблюдения и откритото по пътя на Ясновидството. Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят. Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят. Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия.
От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи.
Те вече са нещо свръхсетивно. Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят. Освен това духовната наука казва: Душевните вълнения са нещо, което не само има връзка с астралния свят, но също и с един по-висш свят; с душевните вълнения човек се намира във взаимовръзка с долния Девахан. Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното действие на волевите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
към текста >>
Човек има тези п
ред
стави поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите п
ред
стави той стои в известна взаимовръзка с астралния свят.
Защото духовната наука ни казва: Със своето етерно тяло човекът принадлежи на астралния свят. Поради това, че с етерното си тяло той принадлежи към астралния свят, с представите си той живее в нещо, което не е присъщо на физическия свят. Физическият свят ни предоставя сетивни възприятия. От тях трябва да се отвърнем и тогава в нас остава нещо нашите представи. Те вече са нещо свръхсетивно.
Човек има тези представи поради това, че силите на астралния свят проникват в неговото етерно тяло така, че чрез своите представи той стои в известна взаимовръзка с астралния свят.
Освен това духовната наука казва: Душевните вълнения са нещо, което не само има връзка с астралния свят, но също и с един по-висш свят; с душевните вълнения човек се намира във взаимовръзка с долния Девахан. Трето, духовната наука и всеки окултизъм учат, че чрез моралното действие на волевите импулси човек стои във връзка с висшия деваханически свят, света на така наречения безформен Девахан.
към текста >>
П
ред
ставите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят.
Тези три вида душевен живот в човека показват трите начини за взаимовръзката на човека с висшите светове. Сравнете това, което се изживява в обикновения живот с това, което казва духовната наука. Те съответстват едно на друго.
Представите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят.
Но за да преминем в деваханическия свят, трябва да имаме такива душевни състояния, които ни помагат да преминем в по-висш духовен свят. Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим. Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан. Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта.
към текста >>
Светът на моралните волеви импулси п
ред
ставлява нашата връзка с висшия Девахан.
Сравнете това, което се изживява в обикновения живот с това, което казва духовната наука. Те съответстват едно на друго. Представите не пречат на заспиването, понеже чрез тях ние трябва да преминем в астралния свят. Но за да преминем в деваханическия свят, трябва да имаме такива душевни състояния, които ни помагат да преминем в по-висш духовен свят. Душевно вълнение, което ни кара да се мятаме в леглото, ни пречи да заспим.
Светът на моралните волеви импулси представлява нашата връзка с висшия Девахан.
Там изобщо не можем да бъдем допуснати, ако нямаме такива волеви импулси, за които няма нужда да се упрекваме. Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат.
към текста >>
Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга п
ред
става за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане.
Ние, значи, не можем истински да заспим, ако имаме угризения на съвестта. Там не ни допускат. А описаното блаженство, което чувстваме при едно добро дело, е като външен знак, който означава: Ти можеш да пристъпиш в света на Девахана. Няма защо да се чудим, че хората изпитват това като блаженство, в което винаги искат да останат. Чрез него те се чувстват сродни с висшия Девахан, така че желаят да останат там.
Когато човек не е ясновидец, не може да си създаде друга представа за тези най-висши състояния освен чувството при заспиване, което настъпва като блаженство и морално усещане.
към текста >>
Каквото си п
ред
ставиш ти се показва така, че те въвежда във връзка с нещо висше и то по такъв начин, че ти е най-лесно да влезеш в по-висшия свят; п
ред
ставната дейност е сродна с астралното.
Така можем да покажем на човека: В себе си ти имаш твоя душевен живот.
Каквото си представиш ти се показва така, че те въвежда във връзка с нещо висше и то по такъв начин, че ти е най-лесно да влезеш в по-висшия свят; представната дейност е сродна с астралното.
Това, което човек изживява, е като сянка на по-висшия свят. Душевните вълнения повече ни отделят от висшите светове, понеже чрез тях човек е свързан с низшия деваханически свят; волевите импулси ни отделят още повече, понеже те са свързани с висшия деваханически свят.
към текста >>
П
ред
ставите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе със себе си само тези за свръхсетивното.
Всичко това обаче има връзка и с други факти: След смъртта най-действеното в Камалока, са душевните свойства и моралните импулси.
Представите за сетивния свят отпадат, човек може да вземе със себе си само тези за свръхсетивното.
Душевните настроения обаче усилено ни преследват и след смъртта, и остават при нас. Защото те ни задържат известно време в Камалока. Например един човек, който е бил много лош, изобщо не би могъл да се издигне в Девахана поради угризенията на съвестта си и би трябвало отново да се инкарнира без това издигане. Без морални подбуди той не би се издигнал във висшия деваханически свят; след кратко време би трябвало отново да се завърне, за да навакса пропуснатото. Тъй като не е имал добри чувства, също и низшият Девахан е затворен за него.
към текста >>
За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на п
ред
ставите.
Ние най-добре различаваме това, което човек може да стане през различните последователни култури, ако знаем, че отделните свойства, които днес изброихме, само постепенно са се развили във външната култура.
За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите.
Ние живеем в една култура на представния живот. Развива се интелектът. В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора. В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено. Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива.
към текста >>
Ние живеем в една култура на п
ред
ставния живот.
Ние най-добре различаваме това, което човек може да стане през различните последователни култури, ако знаем, че отделните свойства, които днес изброихме, само постепенно са се развили във външната култура. За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите.
Ние живеем в една култура на представния живот.
Развива се интелектът. В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора. В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено. Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива. Това е искал Хебел да драматизира.
към текста >>
Да п
ред
положим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива.
За нашата епоха е характерно, че от изброените импулси най-голяма тежест се отдава на представите. Ние живеем в една култура на представния живот. Развива се интелектът. В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора. В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено.
Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива.
Това е искал Хебел да драматизира. От една страна то е твърде комично, но от друга страна наистина е разбираемо. Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време. В известна степен днес светът се гледа с късогледи очи. Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ.
към текста >>
Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си п
ред
ставя, отколкото даже и големият философ Платон си е п
ред
ставял по неговото време.
В гръцката и римската култура не се е мислело толкова много, затова пък се е наблюдавало и възприемало повече, отколкото го правят днешните хора. В това, което големият драматик Хебел9 е написал в бележника си, лежи нещо комично, но същевременно и нещо величествено. Да предположим, че Платон отново се роди; един ден става гимназист и би трябвало да чете Платон на гръцки, а пък гимназиалният учител, понеже е недоволен, че той не може да разбере Платон, го набива. Това е искал Хебел да драматизира. От една страна то е твърде комично, но от друга страна наистина е разбираемо.
Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време.
В известна степен днес светът се гледа с късогледи очи. Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ. Затова пък някога възприемателните способности са били по-развити. Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата.
към текста >>
Възприятието е било това, което днес при нас е п
ред
ставата.
Истина е, че днес гимназиалният учител много повече си представя, отколкото даже и големият философ Платон си е представял по неговото време. В известна степен днес светът се гледа с късогледи очи. Днешният селянин мисли повече, отколкото е мислил гръцкият философ. Затова пък някога възприемателните способности са били по-развити. Човекът тогава е бил свързан с цялата природа.
Възприятието е било това, което днес при нас е представата.
Днес възприемането изобщо не се изучава, освен от тези, които преминават през специално обучение. Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи пшеницата от ръжта. Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в мисленето, в представянето, някога обаче бяха обучени във възприемането. От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на мислите, на представите. Ще последва трета, чрез която ще бъдат култивирани чувствата, което днес става само между другото.
към текста >>
Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в мисленето, в п
ред
ставянето, някога обаче бяха обучени във възприемането.
Затова пък някога възприемателните способности са били по-развити. Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата. Днес възприемането изобщо не се изучава, освен от тези, които преминават през специално обучение. Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи пшеницата от ръжта.
Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в мисленето, в представянето, някога обаче бяха обучени във възприемането.
От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на мислите, на представите. Ще последва трета, чрез която ще бъдат култивирани чувствата, което днес става само между другото.
към текста >>
От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на мислите, на п
ред
ставите.
Човекът тогава е бил свързан с цялата природа. Възприятието е било това, което днес при нас е представата. Днес възприемането изобщо не се изучава, освен от тези, които преминават през специално обучение. Напълно е възможно някой да достигне далеч в това, което учи при лабораторни условия, а навън да е съвсем неопитен и да не може да различи пшеницата от ръжта. Така че можем да кажем, че днес хората имат големи способности в мисленето, в представянето, някога обаче бяха обучени във възприемането.
От тук можем да различим две епохи: Едната е епоха на възприятията, а другата на мислите, на представите.
Ще последва трета, чрез която ще бъдат култивирани чувствата, което днес става само между другото.
към текста >>
Човекът, който започва оп
ред
елено развитие, фактически трябва п
ред
варително да извърши това, което по-късно трябва да направи цялата човешка култура.
Човекът, който започва определено развитие, фактически трябва предварително да извърши това, което по-късно трябва да направи цялата човешка култура.
Той трябва да преобрази душевните настроения. Може да се случи, някой човек да започне с развитието на своите душевни настроения в посока към висшите светове, и чак тогава в допира си с другите хора да премине през културата на представите. Тогава той ще забележи, че веднъж чувства правилно, друг път погрешно. Един само интелектуален човек от логични основания ще приеме правилното и ще отблъсне погрешното.
към текста >>
Може да се случи, някой човек да започне с развитието на своите душевни настроения в посока към висшите светове, и чак тогава в допира си с другите хора да премине през културата на п
ред
ставите.
Човекът, който започва определено развитие, фактически трябва предварително да извърши това, което по-късно трябва да направи цялата човешка култура. Той трябва да преобрази душевните настроения.
Може да се случи, някой човек да започне с развитието на своите душевни настроения в посока към висшите светове, и чак тогава в допира си с другите хора да премине през културата на представите.
Тогава той ще забележи, че веднъж чувства правилно, друг път погрешно. Един само интелектуален човек от логични основания ще приеме правилното и ще отблъсне погрешното.
към текста >>
Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само п
ред
стави за истинското и фалшивото.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство.
Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото.
Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва. След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата. После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване.
към текста >>
След културата на възприятието при гърците и след културата на п
ред
ставите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
Дълго време ще мине, докато се достигне една по-висока културна степен, при която спрямо правилното ще се изпитва удовлетворяващо чувство, а спрямо неправилното неприятно чувство. Тогава това ще дава сигурност относно истинската и фалшивата същност, понеже ще се очакват не само представи за истинското и фалшивото. Тогава няма да трябва дълго да се мъчим да доказваме нещо, то ще може изведнъж да се обхване. Днес трябва да доказваме, да развиваме. Тогава няма да е нужно да се доказва, а да се харесва.
След културата на възприятието при гърците и след културата на представите в наше време, когато ние отново ще се инкарнираме, ще последва една култура на душата.
После ще последва култура, свързана с импулсите; тогава волевите импулси ще достигнат до голямо усъвършенстване. Тогавашните хора, които ще се инкарнират, ще преследват това, което е Сократов идеал. Ако не стане така, човекът, който е много умен, би могъл да бъде идеален мошеник; иначе напразно ще е записаното от Хамлет на писмената му плоча, че някой може непрекъснато да се усмихва и въпреки това да е изпечен мошеник10.
към текста >>
При днешния начин на мислене с п
ред
стави, човекът може да стане именно такъв.
След епохата на чувствата ще последва епоха на изключителна моралност. Тогава, както показват окултните изследвания, ще се случва нещо съвсем особено. Да допуснем, че хората биха ставали все по-умни и по-умни.
При днешния начин на мислене с представи, човекът може да стане именно такъв.
Даже умствените способности може да са необходими, за да се извършват лоши дела. Но забележително за нашата по-следваща епоха ще бъде, че злонравието на волевите импулси ще действа парализиращо върху интелекта! Това ще бъде специфичното за моралната културна епоха, че аморалността ще има силата да умъртвява интелекта. Един човек от тази епоха трябва така да се развива по-нататък, че със своята моралност да може да последва своя интелект. Ние бихме могли да кажем: Гръцко-римската култура беше време на възприятието, нашата култура е време на интелекта.
към текста >>
Тук трябва да направим връзка с казаното до сега способността за възприемане ни свързва с физическото, способността да се създават п
ред
стави ни свързва с астралното, душевните вълнения с низшия Девахан и моралността с висшия Девахан.
Интересно е да се наблюдава как в тази последователност на културните епохи върху хората действа един важен импулс.
Тук трябва да направим връзка с казаното до сега способността за възприемане ни свързва с физическото, способността да се създават представи ни свързва с астралното, душевните вълнения с низшия Девахан и моралността с висшия Девахан.
към текста >>
Ако в гръцко-римското време с
ред
хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него.
Ако в гръцко-римското време сред хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него.
Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие. Сега живеем в културата на представите. Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа. Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ. В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос.
към текста >>
Сега живеем в културата на п
ред
ставите.
Ако в гръцко-римското време сред хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него. Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие.
Сега живеем в културата на представите.
Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа. Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ. В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос. А през епохата на моралността Христос ще се манифестира като най-висшето, което човек може да изживее; като един Аз, който просветва от висшия Девахан.
към текста >>
Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна п
ред
става.
Ако в гръцко-римското време сред хората е трябвало да дойде някакъв импулс, човек е трябвало да бъде обучаван да възприема особено това, което външно пристъпва към него. Оттам и импулсът на Христовото Събитие се прояви в света като едно външно възприятие. Сега живеем в културата на представите.
Поради това нашата епоха ще постигне целта си чрез това, че Христос ще бъде познат като нещо, което може да се възприеме в астралния свят, като вътрешна представа.
Той ще се изяви в астралния свят като етерен образ. В следващата епоха, във времето на чувствата, човекът ще трябва да развие особено своите чувства, за да може астрално да види Христос. А през епохата на моралността Христос ще се манифестира като най-висшето, което човек може да изживее; като един Аз, който просветва от висшия Девахан.
към текста >>
В своите п
ред
стави, в своите имагинации човек ще може да възприема Христос по естествен начин.
Така че също и възприемането на Христос ще се развие по-нататък.
В своите представи, в своите имагинации човек ще може да възприема Христос по естествен начин.
към текста >>
9.
Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
По
ред
ицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат п
ред
приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
Поредицата от лекции, които ще имаме днес и утре, може би е възможно да се използва, за да се разгледат неща, които си приличат: само че единият път се излагат пред приятели, които известно време са се занимавали в някое дружество да поставят гледните точки, от които ще изходим, в основата на своя мироглед, докато утре, при откритата лекция11, ще се разгледат подобни неща и подобни изходни точки, но така, както това е по-подходящо за онези хора, които идват от външния живот и се запознават с това движение, без да познават духовната наука.
към текста >>
Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да нап
ред
нат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество.
Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество.
Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията. Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност. Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително.
към текста >>
Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, п
ред
и всичко трябва да има една душевна способност.
Днес същевременно би трябвало да се започне от това, което е много познато и е поощрение за всички, които искат да напреднат не само в духовната наука, а може би също и в развитието на своето собствено вътрешно същество. Постоянно бива подчертавано, че за вътрешното развитие на един човек за да се достигне може би до там, той сам да има изживявания в духовния свят от особено значение са чистотата и любвеобилността на целите и намеренията.
Ние бихме могли макар и в дадено отношение едностранно, но всичко, което се казва винаги е едностранно да кажем: Един духовен изследовател, или изобщо някой, който иска да проникне в духовните светове и някак си сам да открие нещо от тези духовни светове, преди всичко трябва да има една душевна способност.
Тази способност на душата трябва да се състои в това, той да симпатизира на доброто, на благородното, на красивото и да изпитва отвращение спрямо злото, спрямо грозното. Чистотата на моралната душевна природа се изисква и поощрява винаги, когато става въпрос за пътя в духовните светове и ние бихме могли да кажем: За едно истинско проникване в духовните светове, в смисъла на нашето съвремие, е необходимо цялостно изпълване на душата с истинските морални намерения и цели. По-късно ще чуем, че е възможно да се достигне до ясновидски способности също и без тези основни изисквания; но да се постигнат ясновидски способности, без споменатите горе основни изисквания, винаги е нещо съмнително.
към текста >>
Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен п
ред
мет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Кога всъщност говорим за моралност при човешката природа?
Чак когато не такива външни поводи като глад или жажда, или приятно чувство, което е породено от някакъв външен предмет, стават причина да извършим това или онова, а когато подтикът произлиза от нашата най-дълбока вътрешна същност като една заповед, една заповед от нашата душевност, която е независима от външните поводи.
Ние особено виждаме разликата, която съществува между тази моралност и това, няма да кажа неморалност, но равнодушие спрямо моралното, когато вземем под внимание как по външни поводи бихме могли да извършим различни неща, които обаче не извършваме, понеже вътрешната заповед, която наричаме морален импулс, не ни позволява.
към текста >>
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова оп
ред
еление се поддаваме на една илюзия.
Всичко, което е подобно на такова противоречие, както и на вътрешното осъждане на нашите собствени действия, наричаме моралност. Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално.
Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия.
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия. Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като оп
ред
елящи импулси, това би било една илюзия.
Само тогава можем да говорим за морална постъпка, когато се абстрахираме от всички външни впечатления, от всичко, което ни заставя отвън и следваме само това, което говори от нашата вътрешна същност. Чрез това, че може да чува нещо такова в себе си, което е различно от външните подбуди, което дори може да противоречи на външните подбуди, човекът надраства животинската същност. Ние трябва да почувстваме, че в моралността имаме нещо, което е истинско чрез самото себе си. Това е съществената основна черта на всички морални импулси, а именно, че те са истински чрез самите тях и външните условия не могат да допринесат да се окачестви някое действие като морално или неморално. Когато привидно означим като морално или неморално нещо направено по външен повод, често при такова определение се поддаваме на една илюзия.
Ако например кажем: Човек така се настройва, че относно яденето и пиенето следва не само глад и жажда, но също и принципа, че е необходимо да се грижи за своя организъм, за да може да устои на външния свят, като следва външните изисквания на живота като определящи импулси, това би било една илюзия.
Само ако към външните можем да прибавим вътрешните импулси: Че е правилно и добре човекът да бъде на Земята и то не само заради външните му задачи, а и заради вътрешната чисто човешка задача, която може да следва от това, само тогава е налице моралността; иначе тя е само привидна моралност. Отличителният белег за това, какво е морално, е, че импулсът не е породен от външния свят, а изцяло произтича от силите на нашата душа.
към текста >>
Тогава това, което морално ни харесва, което п
ред
извиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим п
ред
нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност.
Някой естествено би могъл да каже: В душата ни също има и зли гласове; често следваме импулси, които ясно усещаме като вътрешни импулси, а те изобщо не са такива, че да можем да ги означим като морални. Тогава можем да кажем макар че точно днес не можем изчерпателно да обсъдим тази тема, понеже имаме друга задача, когато човек следва такива привидно вътрешни импулси, които са лоши, зли, то в действителност не следва самия себе си, а следва импулси, чийто произход не познава и ги взима за такива, които идват отвътре. От нашата духовно-научна работа ние всички познаваме луциферическите сили. Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество.
Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност.
И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите. Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс.
към текста >>
Важното е всички събития в човешкия живот да протичат спо
ред
образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича спо
ред
образеца на един истински морален импулс.
Те не идват отвътре, а всъщност отвън поради това, че луциферическите същества са се загнездили в нашето астрално тяло, а не в нашия Аз, така че ние, когато така дефинираме моралното, изпадаме в многобройни противоречия. Когато искаме да се задълбочим, ще видим, че характерното на моралността е, че всички морални импулси трябва да произлизат от най-дълбоката сърцевина на нашето същество. Тогава това, което морално ни харесва, което предизвиква нашето морално одобрение, което може да ни изпълни с възхищение и ентусиазъм, можем да поставим пред нас същевременно като идеал, като при това човекът е изцяло при самия себе си, съвсем в своята вътрешна същност. И щом в обикновения живот е изключително полезно и необходимо човек да е наясно, че само при моралните решения, в преценките си той се намира изцяло при самия себе си, или при решения, които се взимат по подобен начин, то това е едно основно изискване за практическия окултизъм. Това трябва да се приеме като основен принцип на окултистите.
Важното е всички събития в човешкия живот да протичат според образеца на моралните импулси; когато човек пристъпи по висшия път на познанието, в душата му да не става нищо, което да не протича според образеца на един истински морален импулс.
към текста >>
И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в п
ред
шествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено.
Там се казва: Ти трябва да вярваш в единствения Бог! Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят.
И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено.
В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
В това отношение почитането на прадедите, от които непос
ред
ствените п
ред
шественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят.
Ти трябва да не спекулираш с името на този Бог и така нататък. От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено.
В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят.
Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непос
ред
ствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
От това виждаме, че по отношение на същинските духовни работи на душата, законите са в позитивна форма; а всички закони, които се отнасят до собственото морално поведение във външния свят, са дадени под формата „Ти не бива...“. Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят.
Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо. При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да п
ред
отврати да не се случи нещо.
Ако ни се струва, че четвъртият закон „Ти трябва да уважаваш баща си и майка си, за да живееш дълго на Земята“ е в позитивна форма, то чувстваме, че всъщност той има силно негативен характер, също както другите шест закона. Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите.
По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо.
При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
При първите заповеди п
ред
метът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
Той е един вид преходен закон, който се отнася към физическия свят, но същевременно от този физически свят вече ни извежда в духовния свят. И това можем да докажем до детайли, защото в религиите на всички стари народи е лежал култът към прадедите, а в предшествениците, в праотците същевременно е било дадено нещо божествено. В това отношение почитането на прадедите, от които непосредствените предшественици са само един специален случай, е вид преход от сетивния свят към висшия свят. Но специално този четвърти закон е бил отнесен към непосредствения физически свят, към отношенията на децата към родителите. По отношение на родителите бихме могли да изпълним този закон, ние можем да почувстваме, че този четвърти закон първоначално е бил даден в позитивна форма, че е даден на хората, за да предотврати да не се случи нещо.
При първите заповеди предметът, към който изобщо са насочени, още не се намира във физическия свят.
към текста >>
Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане п
ред
това, което се отнася п
ред
имно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непос
ред
ствено п
ред
него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава.
Чрез структурата на същността на тези десет Божии заповеди ни се показва това, което е съществена основна черта на морала в сетивния свят, че моралните импулси могат да се противопоставят на онова, което човекът би направил, ако следва само подтиците на физическия свят. Относно пътя на познанието, който трябва да бъде изграден по образеца на моралните импулси, ясно се казва: По пътя на окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни закони трябва да се превърнат във вътрешни морални закони.
Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава.
В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение.
към текста >>
Да п
ред
положим, че вземем някакво растение.
Чрез структурата на същността на тези десет Божии заповеди ни се показва това, което е съществена основна черта на морала в сетивния свят, че моралните импулси могат да се противопоставят на онова, което човекът би направил, ако следва само подтиците на физическия свят. Относно пътя на познанието, който трябва да бъде изграден по образеца на моралните импулси, ясно се казва: По пътя на окултното познание ние трябва да направим цялото наше познание морално, нашите чисто теоретични познавателни закони трябва да се превърнат във вътрешни морални закони. Следователно, когато с вътрешното познание на нещата човек застане пред това, което се отнася предимно до физическия план, трябва да се получи така, че той да изтрие онова, което се простира непосредствено пред него, като си каже: Аз го премахвам така, както низшите склонности се изтриват, когато моралното „Не прави това“ призовава. В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли.
Да предположим, че вземем някакво растение.
Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
към текста >>
Тук като външен импулс можем да оп
ред
елим, че листата действат върху нас „зелено“.
В действителност на това основание във всяко отговарящо на истината описание на познавателния път се посочва, че чрез облагородяване на моралните импулси познавателните сили най-сигурно се въздигат до висшите светове. Това се отразява във всички детайли. Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение.
Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“.
Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата.
към текста >>
Да п
ред
положим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази спо
ред
образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има п
ред
вид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Да предположим, че вземем някакво растение. Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени.
Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното.
към текста >>
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както п
ред
моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
Какво първоначално можем да посочим като външен импулс, който произлиза от него? Да вземем лист от растение. Тук като външен импулс можем да определим, че листата действат върху нас „зелено“. Така във физическия сетивен свят например листата на розата са зелени. Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено.
Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила.
И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план. Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното. Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека.
към текста >>
Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и п
ред
извикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното.
Да предположим, че от този, който иска да достигне до висшето познание като практически окултист, се изисква да се преобрази според образеца на моралното познание; тогава повечето картини би трябвало да се породят по такъв начин, че той да има предвид това зелено листо и в него относно зеленината на растението да се пробуди вътрешният импулс: Ти не бива да бъдеш зелено. Би трябвало да бъде възможно да погледнем зеленото листо с такава зрителна сила, че външният импулс да не действа, че също както пред моралната оценка изгасва лошата склонност, така и зеленината на листото да изчезне чрез една, да речем ясновидска сила. И наистина, когато човек по правилен начин, както е описано в „Как се постигат познания за висшите светове“, развие своите ясновидски сили, тогава се научава да гледа зеленото листо и както моралната преценка изтрива лошите склонности, така се изтрива валидната само за физическия план зеленина на листото. И където иначе се проявява зеленината, в този случай възприемаме с ясновидските си способности светлорозова багра или багра подобна на цвета на прасковата. Тя се появява тогава, когато с нашата ясновидска сила успеем да премахнем това, което е майа (илюзия), което се намира във физическия план.
Така чрез ясновидската сила премахваме това, което е от физическия план и предизвикваме това, което като свръхсетивно лежи в основата на сетивното.
Така можем да кажем: Пристъпването в познавателния път действително става също както моралното изживяване на човека. Противопоставянето на свръхсетивния на сетивния свят действа както моралните импулси действат върху неморалните склонности. Когато обаче се погледнат самите рози, например като тази роза тук, които във физическия план имат такъв наситен червен цвят, то при тази роза ще се открие един светъл светещ прозрачен зелен цвят, при по-светла роза един вид наситен зелен цвят с малко син нюанс.
към текста >>
За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непос
ред
ствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава.
За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго.
Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване. Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет. Никога не съм чул някой да е станал математик чрез това, че ходи да се разхожда, просто защото това не е нещо подобно. Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие.
към текста >>
Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на п
ред
мета за изучаване.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава. За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго.
Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване.
Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет. Никога не съм чул някой да е станал математик чрез това, че ходи да се разхожда, просто защото това не е нещо подобно. Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни?
към текста >>
Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния п
ред
мет.
Така в единичните случаи видяхме, че окултните оценки, които съответстват на ясновидското виждане, са така душевно изградени, както моралните оценки, които изтриват това, което е неморално. От това можем да заключим, че всичко, което казахме в началото, се потвърждава. За да достигнем до висше познание трябва да се учим да премахваме непосредствените впечатления от целия физически външен свят, да накараме майа да изчезне, така че на нейно място да се появи нещо друго. Едно нещо най-добре се научава, когато човек го учи чрез неща, подобни на предмета за изучаване.
Никой човек няма да запаметява неща, които нямат нищо общо с въпросния предмет.
Никога не съм чул някой да е станал математик чрез това, че ходи да се разхожда, просто защото това не е нещо подобно. Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание.
към текста >>
И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как спо
ред
нашите морални п
ред
стави можем да преценяваме нещата в света?
Така и душевни свойства, които са подобни на моралните импулси, могат да се усвоят само тогава, когато човек се упражнява върху това, което той вече има в обикновения живот. Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание. Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас като съгласие с това, което можем да наречем морално.
И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света?
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа. Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности.
към текста >>
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си оп
ред
елени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа.
Ясновидство той още не е постигнал, това е нещо, което трябва да се постигне бавно и с усилие. Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание. Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас като съгласие с това, което можем да наречем морално. И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света?
и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа.
Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности.
към текста >>
Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да п
ред
положим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите п
ред
почитания с моралните закони.
Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство?
Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони.
Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности. Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване. Ясновиждането не е така опасно както ясночуването. Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе? Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах.
към текста >>
Как да се разбира това, като се има п
ред
вид казаното по-горе?
Когато разглеждаме това, ще трябва да си зададем въпроса: Няма ли и други пътища за постигане на ясновидство? Ние често виждаме как някои хора достигат до висша степен на ясновидски способности, обаче не изглеждат особено морални, така че не можем да предположим, че те първо са се постарали да усъвършенстват морала си, че са били ентусиазирани и са съобразявали своите предпочитания с моралните закони. Ние виждаме, че има хора, които са развили ясновидски способности, но по най-различни начини показват някои лоши черти на характера, които по-рано не са притежавали, или са ги проявявали в различна степен; например стават истински лъжци, когато започнат да развиват ясновидски способности. Да, понякога е опасно нещо за характера на един човек, специално когато дойде до ясночуване. Ясновиждането не е така опасно както ясночуването.
Как да се разбира това, като се има предвид казаното по-горе?
Може би си спомняте, че в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ навсякъде на важните места съм посочил, че пътят към познаването на висшите светове трябва да се постига по начина, който днес характеризирах. Но без съмнение има и други пътища. Този път трябва само да се изучи по правилния начин, тогава скоро ще се разбере защо могат да се проявят черти на характера, каквито току що бяха описани. Ние трябва да сме наясно, че в нас имаме духовно-душевното ядро на съществото ни, което можем да обхванем в неговия център, когато кажем „Аз“, или „Аз съм“. Тази духовно-душевна централна същност е положена в астралното, етерното и физическото тяло.
към текста >>
Тези тела ние не ги чувстваме непос
ред
ствено в нормалния живот.
Мозъкът е този, който мисли, чувства и иска! “ Аз му отвърнах: Добре, но защо лъжеш, когато винаги казваш: „Аз мисля, аз чувствам, аз искам“, щом знаеш, че твоят мозък върши това? -Естествено би могло да се каже, това е евтино, тривиално възражение; но това, за което става въпрос е, че то е правилно, значително и важащо. От събуждането до заспиването ние живеем във взаимна връзка с нашия Аз и не можем да отделим нашия Аз от нищо, което мислим, чувстваме или искаме. Но това, което изживяваме вътрешно и което е свързано с нашия Аз, е положено в астралното, етерното и физическото тяло.
Тези тела ние не ги чувстваме непосредствено в нормалния живот.
От астралното тяло изплуват навън всякакви скрити, необясними неща, но какво става вътре, е непознато за човека, също както за този, който наблюдава горната игра на вълните на морето, е непознато какво се разиграва в дълбочините. Човек трябва само да наблюдава живота и ще види колко непознато е това, което се случва в скритите му кътчета.
към текста >>
Това е п
ред
извикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало.
Например да вземем едно дете, което през седмата си година е изживяло как баща му или майка му са се отнесли несправедливо към него.
Това е предизвикало известно вълнение при детето, което не е било забелязано, понеже за външния свят много скоро, привидно е изчезнало.
Но то е слязло надолу в астралното тяло, там долу то се вълнува и блуждае. Детето продължава да живее до шестнадесетата, седемнадесетата си година. То ходи на училище. Там се случва, че учителят постъпва по един или друг начин. Друго дете не би се трогнало от това, но това дете извършва самоубийство!
към текста >>
Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непос
ред
ствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непос
ред
ственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности.
Ние нямаме понятие за това, което се разиграва непосредствено под прага на съзнанието, когато астралното тяло има изживявания от непосредственото настояще, а още по-малко за това как е изградено астралното тяло в своята структура, в своята формация, от какво се състои, какви са неговите елементи, неговите същности.
Ние сме положени в това, което са организирали за нас духовно-душевните сили, които познаваме като Йерархиите. Там долу в астралното тяло има много сили, също както и в дълбините на морето, които не могат да се видят, когато се наблюдава вълнението на повърхността. И както вълнението на повърхността се отнася към това, което е долу в морето, така се отнася съзнателният Аз към това, което се разиграва долу в астралното тяло. Там трябва да се появи гмурецът, който да се потопи в този свят на астралното тяло и този гмурец е точно само ясновидецът.
към текста >>
Него човек вижда отвън п
ред
себе си, но над него той може да упражни най-минималното влияние и всъщност прави само това, което иска стомахът.
В още по-голяма степен същото важи за етерното тяло. Там имаме още по-скрити дълбини. А при физическото тяло!
Него човек вижда отвън пред себе си, но над него той може да упражни най-минималното влияние и всъщност прави само това, което иска стомахът.
Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с повредения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено на закони, които човек не може да обхване в своя съзнателен Аз, тези закони той извлича от външния свят на майа. Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати със сили от съществата на висшите Йерархии. Това обаче не пречи на тези сили, те да се издигнат до съзнателния Аз, да протекат от дълбините на човешкото същество в съзнателния Аз, както видяхме в случая с детето, който наистина е станал. Още от седмата година чрез проявата на несправедливостта, в астралното тяло се е породила една сила, която по-късно е изплувала в съзнанието, когато учителят е взел парцала, с който се изтрива дъската и с него е ударил през лицето момчето, което междувременно е станало на шестнадесет години. То напуска класната стая, случайно намира отворена стаята по химия, влиза вътре и поглъща отрова.
към текста >>
Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с пов
ред
ения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено на закони, които човек не може да обхване в своя съзнателен Аз, тези закони той извлича от външния свят на майа.
В още по-голяма степен същото важи за етерното тяло. Там имаме още по-скрити дълбини. А при физическото тяло! Него човек вижда отвън пред себе си, но над него той може да упражни най-минималното влияние и всъщност прави само това, което иска стомахът.
Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с повредения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено на закони, които човек не може да обхване в своя съзнателен Аз, тези закони той извлича от външния свят на майа.
Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати със сили от съществата на висшите Йерархии. Това обаче не пречи на тези сили, те да се издигнат до съзнателния Аз, да протекат от дълбините на човешкото същество в съзнателния Аз, както видяхме в случая с детето, който наистина е станал. Още от седмата година чрез проявата на несправедливостта, в астралното тяло се е породила една сила, която по-късно е изплувала в съзнанието, когато учителят е взел парцала, с който се изтрива дъската и с него е ударил през лицето момчето, което междувременно е станало на шестнадесет години. То напуска класната стая, случайно намира отворена стаята по химия, влиза вътре и поглъща отрова. С всички средства на психологията би могло да се докаже как нещата са се развили така чрез мощта на това, което е било там долу в астралното тяло.
към текста >>
С всички с
ред
ства на психологията би могло да се докаже как нещата са се развили така чрез мощта на това, което е било там долу в астралното тяло.
Ако той би трябвало да избира дали да се пребори с повредения стомах, или с неморалните наклонности, то би захвърлил настрана всички морални усилия и би се погрижил за един здрав стомах, физическото тяло е подчинено на закони, които човек не може да обхване в своя съзнателен Аз, тези закони той извлича от външния свят на майа. Астралното, етерното и физическото тяло са проникнати със сили от съществата на висшите Йерархии. Това обаче не пречи на тези сили, те да се издигнат до съзнателния Аз, да протекат от дълбините на човешкото същество в съзнателния Аз, както видяхме в случая с детето, който наистина е станал. Още от седмата година чрез проявата на несправедливостта, в астралното тяло се е породила една сила, която по-късно е изплувала в съзнанието, когато учителят е взел парцала, с който се изтрива дъската и с него е ударил през лицето момчето, което междувременно е станало на шестнадесет години. То напуска класната стая, случайно намира отворена стаята по химия, влиза вътре и поглъща отрова.
С всички средства на психологията би могло да се докаже как нещата са се развили така чрез мощта на това, което е било там долу в астралното тяло.
към текста >>
Но намиращото се долу в човека също може да се изтегли в съзнателния Аз чрез оп
ред
елени действия.
Но намиращото се долу в човека също може да се изтегли в съзнателния Аз чрез определени действия.
Чрез съзнателния Аз ние можем да изпомпим сили от астралното тяло и с това да доведем в съзнанието си ясновидски, това означава свръхсетивни сили. Само че същевременно изпомпваме нагоре сили от това, което са ни дали Боговете. Това в действителност е нещо, което многократно се дава в книги като указания за пристъпването по един път на познанието, обаче много често тези, които пишат такива книги, нямат понятие от истинския процес, понеже нещата не се правят с онази добросъвестност, с която трябва да се правят. Трябва обаче да се разбере, че силите, които са внесени в нашето астрално, етерно и физическо тяло от висшите Йерархии, са си на мястото. Ако ги изпомпим навън, отнемаме нещо от нашата организация; ние отнемаме нещо от това, което са ни дали Боговете и чрез това отслабваме.
към текста >>
Точно на това, което не се развива по пътя на познанието, което не е направено спо
ред
образеца на чисто моралната преценка.
Ако ги изпомпим навън, отнемаме нещо от нашата организация; ние отнемаме нещо от това, което са ни дали Боговете и чрез това отслабваме. Отслабването може така да се прояви, че внесената от Боговете честност да пострада. Силите, които по-рано са пречили на човека да лъже, се изпомпват в такава степен, че той започва да лъже. Тук лежи голямата разлика между този вид постигане на ясновидски сили и описаният по-горе вид, който ще намерите в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“. На какво се опира този вид?
Точно на това, което не се развива по пътя на познанието, което не е направено според образеца на чисто моралната преценка.
Тя обаче никога не произтича от астралното тяло, тя трябва да се постигне като нещо, което изплува като вътрешен глас в съзнателния Аз. Защото това същество, което няма един съзнателен Аз, не можем да наречем морално същество. Ние говорим за моралност само при едно същество, което е в състояние да извлича импулси от свързаното с вътрешната му същност ядро на неговото същество.
към текста >>
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непос
ред
ствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непос
ред
ствено от висшия свят.
Невъзможно е те да произлязат от самите нас, защото това, което идва от там, би трябвало да дойде от съзнателния ни Аз. Но освен моралните импулси, при човека могат да изплуват от съзнателния Аз най-много естетически съждения, които имат отношение към красивото, както и в известен смисъл математически съждения. Нещата обаче не бива да се изпомпват от астралното тяло; откъде тогава те могат да дойдат? От свръхсетивния свят, в който сме поставени и който всъщност е създал нашите три тела. Но тези сили не трябва да дойдат от самите тела.
Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят.
Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили. За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа. Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове.
към текста >>
За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем оп
ред
елена, основна, душевна нагласа.
Но тези сили не трябва да дойдат от самите тела. Не бива да се избира обиколния път през трите тела, а един път, който непосредствено ни поставя във взаимна връзка с духовните светове, със съществата на Йерархиите, така че тези сили да протекат в нас непосредствено от висшия свят. Ние трябва да имаме допир до тези светове, чрез които в нашите души да могат да протекат висшите сили. За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове.
За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа.
Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове. Трябва да се тръгне от нещо друго. Преди да се застане пред едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин.
към текста >>
П
ред
и да се застане п
ред
едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин.
За това е необходимо висшето познание да влезе във връзка с нещо, по-различно от обикновеното познание. С обикновеното познание не се влиза във висшите светове. За да се влезе във висшите светове, е необходима съвсем определена, основна, душевна нагласа. Това е първото, което още старите гръцки философи са подчертавали: Някой, който може само добре да мисли, който иска да обхване нещата само интелектуално, чрез обикновеното мислене и философстване не може да навлезе в духовните светове. Трябва да се тръгне от нещо друго.
Преди да се застане пред едно нещо с познавателни намерения, към него трябва да се подходи по друг начин.
към текста >>
Всичко, п
ред
което не застанем първо с удивление, с учудване, не може да ни поведе по пътя на познанието.
Всяко познание започва с удивлението и само който започне с удивлението, с учудването, той е на пътя към правилното познание14.
Всичко, пред което не застанем първо с удивление, с учудване, не може да ни поведе по пътя на познанието.
Оставете цялата педагогика да декламира, че трябва да се изходи от наблюдението; ако там първо не е удивлението, учудването, остава се само при обикновеното интелектуално опознаване. Удивлението е първото, което човек трябва да има.
към текста >>
Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в п
ред
мета.
Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета.
Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване.
към текста >>
Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез п
ред
мета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване.
Второто, което ни позволява да пристъпим в духовния свят, е да се научим да уважаваме, да почитаме това, което действа в предмета.
Познание, което не е свързано с душата така, че душата да пристъпи по пътя на познанието, без първо да изпита удивление и почитание към това, което се проявява чрез предмета на наблюдението, не може да надхвърли едно интелектуално опознаване.
към текста >>
За тази цел духовно-научното учение дава много с
ред
ства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата.
Третото е: Да се чувстваме в хармония с това, което се случва в света.
За тази цел духовно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата.
От убеждението, че кармата се проявява в човешкия живот, до това тя да се превърне в истинска жизнена сериозност, лежи дълъг път. Ако ние наистина сме убедени и вярваме в кармата, когато някой ни удари плесница не бива да казваме: неприятно ми е, че ми удари тази плесница, а би трябвало да кажем: Кой всъщност ми удари тази плесница? Аз сам, понеже в предишен живот съм направил нещо на някого, което е причина да получа тази плесница сега и нямам и най-малкото основание да му кажа, че той ми причинява несправедливост, а в известна степен аз съм си поставил един автомат. Да се намираме не в противоречие, а в съзвучие със световните процеси. Самото Евангелие дава едно съответно поучение15.
към текста >>
Аз сам, понеже в п
ред
ишен живот съм направил нещо на някого, което е причина да получа тази плесница сега и нямам и най-малкото основание да му кажа, че той ми причинява несправедливост, а в известна степен аз съм си поставил един автомат.
Третото е: Да се чувстваме в хармония с това, което се случва в света. За тази цел духовно-научното учение дава много средства, особено чрез това, че с всичката сериозност на живота ние приемаме идеята за кармата. От убеждението, че кармата се проявява в човешкия живот, до това тя да се превърне в истинска жизнена сериозност, лежи дълъг път. Ако ние наистина сме убедени и вярваме в кармата, когато някой ни удари плесница не бива да казваме: неприятно ми е, че ми удари тази плесница, а би трябвало да кажем: Кой всъщност ми удари тази плесница?
Аз сам, понеже в предишен живот съм направил нещо на някого, което е причина да получа тази плесница сега и нямам и най-малкото основание да му кажа, че той ми причинява несправедливост, а в известна степен аз съм си поставил един автомат.
Да се намираме не в противоречие, а в съзвучие със световните процеси. Самото Евангелие дава едно съответно поучение15. Ако някой те удари по дясната страна, подложи му и лявата. Когато се знае, че чрез кармата човек трябва да търси причината в себе си, когато се разбере, как се проявява това, което е причинено чрез собствената воля, чрез собствената вина, тогава се идва до там, че човек се чувства в съзвучие със световния процес. Това е третото.
към текста >>
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем п
ред
външния свят, п
ред
външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
И четвъртото е: Пълна отдаденост на световния процес; така да се гледа на себе си, като че ли сам човекът е само един член, една частица от него.
Така че можем да изброим четири свойства, с които трябва да можем да застанем пред външния свят, пред външната страна на живота: Първо да се удивляваме, учудваме, второ, да почитаме, трето да се чувстваме в съзвучие със световния процес, четвърто напълно да се отдадем на този световен процес.
към текста >>
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като п
ред
и това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух.
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух.
Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство. Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии. /*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./
към текста >>
Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непос
ред
ствено се изправя п
ред
съществата от висшите Йерархии.
Когато развием тези свойства, ние отваряме душата си, за да навлязат в нея онези сили, които същевременно, като девствени сили, изтичат от духовния свят, сили, които вдишваме като свежия планински въздух, след като преди това сме дишали някакъв издишан от други организми и замърсен въздух. Така виждаме каква голяма е разликата между това, което така да се каже по милост може да се даде от висшите Йерархии и това, което така усвояваме, че изпомпваме от нашата организация сили, които Йерархиите вече са вложили в нея*. Чрез такова разглеждане наистина се учим да различаваме два пътя, които водят до истинско ясновидство.
Но единият път води към ясновидство чрез това, че човекът непосредствено се изправя пред съществата от висшите Йерархии.
/*Такова изпомпване на силите от нашата организация се извършва и с консумирането на дрогите, на различните опиати Бел. пр./
към текста >>
Ясно е следователно понеже може да бъде непос
ред
ствено доказано от разума, че не бива да се твърди: Да, човекът може безкритично да се довери на всеки познавателен път, на черната магия по същия начин, както на моралните импулси.
Ясно е следователно понеже може да бъде непосредствено доказано от разума, че не бива да се твърди: Да, човекът може безкритично да се довери на всеки познавателен път, на черната магия по същия начин, както на моралните импулси.
Той би трябвало само да си даде труда да проверява чрез разума. Нека, опирайки се на днешното описание, всеки се опита истински да размисли и тогава ще види, че казаното ще се окаже истина, и когато той приложи такива мащаби към описваните различни познавателни пътища, действително без проблем ще може да ги различава. И много е важно, човек да се научи да си казва: За мен описанието на познавателния път, при който не всичко следва образеца на моралните импулси, Поначало е подозрително. Човекът, който не приема за подозрителен един път, стоящ в противоречие с това, което действително се чувства като морални импулси, който не чувства необходимостта от моралните импулси, би трябвало тогава, когато изпадне в опасност, да припише вината на самия себе си. Затова изобщо не беше без значение между разглежданията на различните теми да се вмъкне и това разглеждане, защото е напълно правилно и добре, когато този, който днес се интересува от духовната наука, приеме не само нещата, които са изследвани, но се запознае в известна степен и с това как те са открити.
към текста >>
Също и за него е полезно да си създаде п
ред
става как са получени познанията.
Нека, опирайки се на днешното описание, всеки се опита истински да размисли и тогава ще види, че казаното ще се окаже истина, и когато той приложи такива мащаби към описваните различни познавателни пътища, действително без проблем ще може да ги различава. И много е важно, човек да се научи да си казва: За мен описанието на познавателния път, при който не всичко следва образеца на моралните импулси, Поначало е подозрително. Човекът, който не приема за подозрителен един път, стоящ в противоречие с това, което действително се чувства като морални импулси, който не чувства необходимостта от моралните импулси, би трябвало тогава, когато изпадне в опасност, да припише вината на самия себе си. Затова изобщо не беше без значение между разглежданията на различните теми да се вмъкне и това разглеждане, защото е напълно правилно и добре, когато този, който днес се интересува от духовната наука, приеме не само нещата, които са изследвани, но се запознае в известна степен и с това как те са открити. Да приемем, че някой иска да усвои духовната наука, но през тази инкарнация не иска да пристъпи по самия път на познанието.
Също и за него е полезно да си създаде представа как са получени познанията.
Той може да изгради едно разбиране на нещата, също както химикът, който приема за вярна една истина, когато му се опише експеримента, чрез който са получени съответните резултати, дори и когато сам не е извършил експеримента.
към текста >>
И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непос
ред
ствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него.
И второто е фундаменталното усещане, че не трябва да изпомпваме тези сили, които божествените същества са вложили в нашето астрално, етерно и физическо тяло, а непосредствено да се отдадем на духовния свят, да се стремим към него.
Това правим чрез четирите добродетели: удивление и учудване, почитане, хармония и себеотдаване на световния процес. Това са точно нещата, които все по-дълбоко ни довеждат до настроението, което западноевропейската езотерика изразява с думите: В Христос умираме In Christo morimur.
към текста >>
Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непос
ред
ствено в областта на нашия ларинкс.
Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си. Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни.
Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс.
Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път. До една известна степен те са морални; в широк смисъл извеждат човека нагоре към проникнато с моралност познание, към импрегниране на познанието с това, което иначе се намира само в нашия морал.
към текста >>
Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са п
ред
ставени като осмочленния път.
Ние би трябвало да знаем, че всяка съответстваща на днешното време правилна езотерика трябва да прогони всички методи, които изтеглят от низшите тела и изпращат в Аза силите, които довеждат до висшето познание; понеже ние сме здрави, само защото тези сили остават долу на мястото си. Един неправилен езотеричен път е този, при който по един или друг начин замъгляваме нашето съзнание и тогава вземаме за истина някои неща, просто защото сме изтеглили нагоре онези сили, които ако биха останали на тяхното място, не биха позволили да приемаме тези неща за правилни. Това са сериозни въпроси, които водят до там, правилно да се разбере защо в книгата „Как се постигат познания за висшите светове“ е описано, че силите за развитието на ясновидските способности са локализирани непосредствено в областта на нашия ларинкс.
Това са в най-висш смисъл морални способности, които също и в учението на Буда са представени като осмочленния път.
До една известна степен те са морални; в широк смисъл извеждат човека нагоре към проникнато с моралност познание, към импрегниране на познанието с това, което иначе се намира само в нашия морал.
към текста >>
10.
Антропософията като смисъл на живота и като съдържание на чувствата и познанието
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Сигурно ще бъде добре, ако днес, понеже толкова рядко можем да се съберем, докоснем въпроси, при които антропософията непос
ред
ствено се допира до живота.
Сигурно ще бъде добре, ако днес, понеже толкова рядко можем да се съберем, докоснем въпроси, при които антропософията непосредствено се допира до живота.
Много често на антропософите ще се поставя въпроса: Как се отнася антропософията спрямо този, който още не е в състояние да погледне в духовните светове чрез ясновиждащо съзнание?
към текста >>
Защото когато нещата, разкрити чрез ясновиждащото съзнание, веднъж са намерени и са поставени на разположение, те могат да бъдат разбрани и осъзнати с присъщата на всеки нормален човек логика, ако обаче към тях се подходи без п
ред
убеждения.
Отново и отново трябва да се подчертае, че всичко, което като факти и взаимовръзки може да бъде изследвано чрез ясновиждащото познание и да бъде споделено, може да се разбере със здравия човешки разсъдък.
Защото когато нещата, разкрити чрез ясновиждащото съзнание, веднъж са намерени и са поставени на разположение, те могат да бъдат разбрани и осъзнати с присъщата на всеки нормален човек логика, ако обаче към тях се подходи без предубеждения.
към текста >>
Ако сега насочим вниманието си към едно от тези две неща и го поставим п
ред
душата си, ще се получи следното и то по такъв начин, че ние ще направим връзка с най-обикновените събития от ежедневния живот.
Днес в началото на нашите разглеждания ще насочим вниманието си към две неща от обикновеното нормално съзнание, които просто остават необясними, ако човек не приеме съществуването на един духовен свят. Това, за което ще говорим, са две неща, които човек познава като нещо ежедневно, но по правило изобщо не ги осветлява правилно. Защото ако би го направил, изобщо не би се налагало да съществува един материалистически възглед за света.
Ако сега насочим вниманието си към едно от тези две неща и го поставим пред душата си, ще се получи следното и то по такъв начин, че ние ще направим връзка с най-обикновените събития от ежедневния живот.
към текста >>
Когато човек застане п
ред
един факт, който не може да си обясни с понятията, които до този момент е усвоил, той се учудва.
Когато човек застане пред един факт, който не може да си обясни с понятията, които до този момент е усвоил, той се учудва.
И наистина, нека употребим един конкретен случай, ако някой за първи път в живота си види автомобил или влак което скоро дори и в сърцето на Африка няма да бъде нещо необикновено, той ще бъде много учуден, понеже в душата му ще протече следният мисловен процес: Според всичко, което до сега съм срещал, ми се струва невъзможно, че нещо такова се носи по Земята, без някой да е впрегнат и да го тегли. И въпреки това виждам, че се движи, без да бъде теглено! Това е учудващо каквото човек още не познава, предизвиква учудване, а това, което познава, не предизвиква повече никакво учудване. Само неща, които човек не може да свърже с нещо, което му е познато, което е преживял, го учудват. Към този факт от обикновения живот искаме по-внимателно да насочим нашето съзнание.
към текста >>
И наистина, нека употребим един конкретен случай, ако някой за първи път в живота си види автомобил или влак което скоро дори и в сърцето на Африка няма да бъде нещо необикновено, той ще бъде много учуден, понеже в душата му ще протече следният мисловен процес: Спо
ред
всичко, което до сега съм срещал, ми се струва невъзможно, че нещо такова се носи по Земята, без някой да е впрегнат и да го тегли.
Когато човек застане пред един факт, който не може да си обясни с понятията, които до този момент е усвоил, той се учудва.
И наистина, нека употребим един конкретен случай, ако някой за първи път в живота си види автомобил или влак което скоро дори и в сърцето на Африка няма да бъде нещо необикновено, той ще бъде много учуден, понеже в душата му ще протече следният мисловен процес: Според всичко, което до сега съм срещал, ми се струва невъзможно, че нещо такова се носи по Земята, без някой да е впрегнат и да го тегли.
И въпреки това виждам, че се движи, без да бъде теглено! Това е учудващо каквото човек още не познава, предизвиква учудване, а това, което познава, не предизвиква повече никакво учудване. Само неща, които човек не може да свърже с нещо, което му е познато, което е преживял, го учудват. Към този факт от обикновения живот искаме по-внимателно да насочим нашето съзнание.
към текста >>
Това е учудващо каквото човек още не познава, п
ред
извиква учудване, а това, което познава, не п
ред
извиква повече никакво учудване.
Когато човек застане пред един факт, който не може да си обясни с понятията, които до този момент е усвоил, той се учудва. И наистина, нека употребим един конкретен случай, ако някой за първи път в живота си види автомобил или влак което скоро дори и в сърцето на Африка няма да бъде нещо необикновено, той ще бъде много учуден, понеже в душата му ще протече следният мисловен процес: Според всичко, което до сега съм срещал, ми се струва невъзможно, че нещо такова се носи по Земята, без някой да е впрегнат и да го тегли. И въпреки това виждам, че се движи, без да бъде теглено!
Това е учудващо каквото човек още не познава, предизвиква учудване, а това, което познава, не предизвиква повече никакво учудване.
Само неща, които човек не може да свърже с нещо, което му е познато, което е преживял, го учудват. Към този факт от обикновения живот искаме по-внимателно да насочим нашето съзнание.
към текста >>
Човек е поставен в ежедневния живот п
ред
много неща, които още не е виждал и въпреки това ги приема, без да се учудва.
Ние можем да го сравним с един друг факт, който също е много особен.
Човек е поставен в ежедневния живот пред много неща, които още не е виждал и въпреки това ги приема, без да се учудва.
Има многобройни такива събития. Що за събития са това? Например би било сигурно нещо много изненадващо, ако човек в обикновения живот, както са поставени нещата в познатите взаимовръзки, изведнъж, както си стои на стола, се повдигне и излети през комина. Това в действителност би било много изненадващо, но когато се случи насън, тогава човек го прави без да се учудва. И още много чудни неща ни се случват насън, но по отношение на тях не се учудваме, макар и да не можем да ги свържем с ежедневните събития.
към текста >>
Тук заставаме п
ред
факта, че в будно състояние се учудваме на неща, които още не сме преживели, докато насън не се изненадваме.
Що за събития са това? Например би било сигурно нещо много изненадващо, ако човек в обикновения живот, както са поставени нещата в познатите взаимовръзки, изведнъж, както си стои на стола, се повдигне и излети през комина. Това в действителност би било много изненадващо, но когато се случи насън, тогава човек го прави без да се учудва. И още много чудни неща ни се случват насън, но по отношение на тях не се учудваме, макар и да не можем да ги свържем с ежедневните събития. Когато сме будни, се учудваме ако някой скочи високо във въздуха, а насън летим и съвсем не се изненадваме.
Тук заставаме пред факта, че в будно състояние се учудваме на неща, които още не сме преживели, докато насън не се изненадваме.
към текста >>
Тук заставаме п
ред
факта, че съвестта съществува и сами знаем колко силен може да бъде п
ред
упреждаващият й глас, и как може да ни преследва в живота, и освен това знаем, че не може да се отрече нейното съществуване.
При това, което човек прави а при един чувствителен човек също и когато мисли се пробужда нещо, което наричаме съвест. Съвестта всъщност е съвсем независима от външните събития. Например ние бихме могли да направим нещо, което може би добре ще ни ползва и въпреки това тази постъпка би могла да бъде осъдена от нашата съвест. Когато обаче се проявява съвестта, всеки човек чувства, че в осъждането на едно действие се влива нещо, което няма нищо общо с неговата полезност. Това е като един глас, който говори в нас: Ти би трябвало да направиш това, или ти не биваше да правиш това!
Тук заставаме пред факта, че съвестта съществува и сами знаем колко силен може да бъде предупреждаващият й глас, и как може да ни преследва в живота, и освен това знаем, че не може да се отрече нейното съществуване.
към текста >>
Нека отново се обърнем към съня, който прави всевъзможни неща, които ако бихме извършили, когато сме будни, биха п
ред
извикали ужасно гризене на съвестта.
Нека отново се обърнем към съня, който прави всевъзможни неща, които ако бихме извършили, когато сме будни, биха предизвикали ужасно гризене на съвестта.
Всеки от личен опит може да потвърди, че насън върши неща, без да го гризе съвестта. И така двата факта, на учудването и удивлението, и този на съвестта по учудващ начин са изключени по време на сън. Такива неща човек отминава в обикновения живот, но въпреки това те просветват дълбоко в основата на нашето съществуване.
към текста >>
Чувството, което лежи в този израз има се п
ред
вид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един оп
ред
елен момент в историята на философията.
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването. В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението.
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията.
Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното.
към текста >>
Откъде произлиза това, че тъкмо от един оп
ред
елен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме?
За да осветя тези неща, бих желал да посоча още един друг факт, който се отнася по-малко до съвестта, отколкото до учудването. В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението. Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията. Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така.
Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме?
Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното. Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали. Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява.
към текста >>
Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването п
ред
необикновеното.
В древна Гърция е познат изразът, че всяко философстване произлиза от изненадата, от удивлението. Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията. Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот.
Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното.
Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното. Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали. Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява. Хората, които са свикнали с този факт, не се учудват от него. Но когато има удивление от ежедневните неща, с които човек е свикнал, тогава се поражда философия и познание.
към текста >>
Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване п
ред
необикновеното.
Чувството, което лежи в този израз има се предвид чувството, което старите гърци тогава са ималине може да се намери в по-старите времена от гръцкото развитие, то се намира чак от един определен момент в историята на философията. Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното.
Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното.
Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали. Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява. Хората, които са свикнали с този факт, не се учудват от него. Но когато има удивление от ежедневните неща, с които човек е свикнал, тогава се поражда философия и познание. Търсещите познание хора са онези, които могат да изпитват удивление пред неща, които обикновеният човек просто приема.
към текста >>
Много по-удивляващ от учудването п
ред
автомобила и влака като учудване п
ред
това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали.
Това се дължи на факта, че през по-старите времена още не се е чувствало така. Откъде произлиза това, че тъкмо от един определен момент в древна Гърция се установява, че ние се изненадваме? Току що видяхме, че се изненадваме от нещо, което не се вмества в нашия досегашен живот. Но когато имаме само тази изненада, само изненадата в обикновения живот, в това няма още нищо особено, не повече от учудването пред необикновеното. Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното.
Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали.
Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява. Хората, които са свикнали с този факт, не се учудват от него. Но когато има удивление от ежедневните неща, с които човек е свикнал, тогава се поражда философия и познание. Търсещите познание хора са онези, които могат да изпитват удивление пред неща, които обикновеният човек просто приема. Едва в този случай се превръщаме в хора, стремящи се към познание и поради това при старите гърци се е наложил изразът: „Всяко философстване произлиза от удивлението. „
към текста >>
Търсещите познание хора са онези, които могат да изпитват удивление п
ред
неща, които обикновеният човек просто приема.
Който се учудва на автомобила и влака, още не е свикнал да ги вижда и неговото учудване не е нищо друго, освен учудване пред необикновеното. Много по-удивляващ от учудването пред автомобила и влака като учудване пред това, с което още не сме свикнали, е фактът човек да започне да се учудва от обикновеното, от това, с което сме свикнали. Например от факта, че Слънцето всяка сутрин изгрява. Хората, които са свикнали с този факт, не се учудват от него. Но когато има удивление от ежедневните неща, с които човек е свикнал, тогава се поражда философия и познание.
Търсещите познание хора са онези, които могат да изпитват удивление пред неща, които обикновеният човек просто приема.
Едва в този случай се превръщаме в хора, стремящи се към познание и поради това при старите гърци се е наложил изразът: „Всяко философстване произлиза от удивлението. „
към текста >>
понятието, защото чак когато изплува една п
ред
става за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един оп
ред
елен момент.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е.
понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент.
Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо.
към текста >>
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението п
ред
обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един оп
ред
елен момент.
Как стои въпросът със съвестта? Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума.
При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент.
Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Това, което от един оп
ред
елен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена.
Отново е интересно, че думата „съвест“ т.е. понятието, защото чак когато изплува една представа за дадено нещо, изплува също и думата може да се открие в древна Гърция едва от един определен момент. Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент.
Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена.
През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство. Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко п
ред
и християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
Никъде до времето на Есхил не може да се намери дума в старата гръцка литература, която да се преведе с думата „съвест“. Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо.
Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии. Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но п
ред
старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Обаче при по-новите гръцки писатели като Еврипид16, вече намираме такава дума. При това като с пръст можем да посочим, че както удивлението пред обичайното, също и съвестта е нещо, за което човекът в древна Гърция знае едва от един определен момент. Това, което от един определен момент се е появило като глас на съвестта, е съвсем различно нещо от това, което е съществувало при гърците от старите времена. През старите времена не се е случвало да настъпи гризене на съвестта, когато човек направи нещо лошо. Някога хората са имали едно първично, елементарно ясновидство и ако се върнем само малко преди християнското летоброене, ще намерим, че всички хора са имали това първично ясновидство.
Когато човек правел нещо лошо, не се е обаждала съвестта, но пред старото ясновидство са се появявали демонични образи, които измъчвали човека и тези образи са наричани с имената Еринии и Фурии.
Чак тогава, когато хората загубили способността да виждат тези демонични образи при извършването на нещо неправилно, те започнали да чуват гласа на съвестта си като едно вътрешно изживяване.
към текста >>
Настъпилото удивление п
ред
полага, че в неговия човешки живот се появява нещо, което по-рано не е било там, нещо, което по-рано той е познавал по друг начин.
Ние трябва само да се запитаме, какво ни показват такива факти и какво всъщност става при обикновеното проявяване на удивлението, което би изпитал един нецивилизован човек от горите на Африка, когато например дойде в Европа и види тук да се движат влакове и автомобили.
Настъпилото удивление предполага, че в неговия човешки живот се появява нещо, което по-рано не е било там, нещо, което по-рано той е познавал по друг начин.
към текста >>
Когато нап
ред
налият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и п
ред
обикновеното, то по същия начин се п
ред
полага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин.
Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин. Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17.
към текста >>
Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление п
ред
него?
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин. Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин.
Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него?
За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят.
към текста >>
Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един п
ред
ишен живот, то във факта на удивлението п
ред
един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото.
Когато напредналият човек изпитва стремеж да си обясни всичко, да си обясни обикновеното, понеже той се удивлява даже и пред обикновеното, то по същия начин се предполага, че по-рано той е познавал нещата по друг начин. Никой не би достигнал до някакво друго обяснение на изгрева, освен до обикновеното възприятие с очите, че Слънцето изгрява, ако в душата му не лежи чувството, че по-рано той го е виждал по друг начин. Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот.
Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото.
Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането.
към текста >>
Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, п
ред
и да пристъпи във физическия свят.
Разбира се, би могло и да се каже: ние виждаме от най-ранно детство изгряващото слънце да се появява по един и същ начин и не е ли глупост сега да изпадаме в удивление пред него? За този факт няма никакво друго обяснение освен това, че щом ние въпреки всичко изпитваме удивление, би трябвало някога в едно друго състояние да сме го видели другояче, отколкото сега в този живот. Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи.
Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят.
Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането. Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване. Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание. Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството.
към текста >>
Това е било и е могло да бъде само п
ред
и раждането.
Защото когато духовната наука казва, че човекът е съществувал в друго състояние между раждането си и един предишен живот, то във факта на удивлението пред един такъв ежедневен процес като този на обикновения слънчев изгрев нямаме нищо друго, освен указание за едно по-раншно състояние, в което човек също е възприемал този слънчев изгрев, но по друг начин, без органите на тялото. Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано.
Това е било и е могло да бъде само преди раждането.
Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване. Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание. Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството. Само чрез посвещението това изживяване може да се превърне в ясен спомен.
към текста >>
Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно п
ред
ишно надсетивно съществуване.
Всичко това той е възприемал с духовни очи и с духовни уши17. И в момента, когато той смътно чувствайки, си казва: Ти заставаш срещу изгряващото слънце, срещу развълнуваното море, срещу покълващото растение и се удивляваш, то в удивлението лежи познанието, че някога той е възприемал другояче, отколкото сега с физическите очи. Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането.
Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване.
Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание. Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството. Само чрез посвещението това изживяване може да се превърне в ясен спомен.
към текста >>
Естествено човек не си спомня в ясни п
ред
стави за това, което е изживял п
ред
и раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството.
Точно неговите духовни органи са тези, с които той е виждал, преди да пристъпи във физическия свят. Той смътно усеща, че всичко изглежда другояче, а не както го е виждал по-рано. Това е било и е могло да бъде само преди раждането. Тези неща ни принуждават да признаем, че изобщо не е възможно някакво познание, ако човек не пристъпва в този живот, идвайки от едно предишно надсетивно съществуване. Иначе няма обяснение за удивлението и обусловеното от него познание.
Естествено човек не си спомня в ясни представи за това, което е изживял преди раждането по друг начин, но дори когато той не може мисловно да го осъзнае, то се проявява в чувството.
Само чрез посвещението това изживяване може да се превърне в ясен спомен.
към текста >>
Тук най-нап
ред
трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня.
Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят.
Сънят е старо наследство от предишни инкарнации. Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят. Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
към текста >>
Сънят е старо наследство от п
ред
ишни инкарнации.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня. Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят.
Сънят е старо наследство от предишни инкарнации.
Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието. В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят. Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
към текста >>
Хората са преминали през п
ред
ишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието.
Ние искаме да разгледаме и факта защо не се изненадваме в съня. Тук най-напред трябва да отговорим на въпроса какво всъщност е сънят. Сънят е старо наследство от предишни инкарнации.
Хората са преминали през предишни инкарнации, в които са имали други състояния на съзнанието.
В по-нататъшното развитие човекът е загубил способността ясновидски да вижда в духовно-душевния свят. Някога е имало смътно ясновидство и развитието постепенно е преминало от по-раншното смътно ясновиждане към нашето сегашно ясно будно съзнание, което е могло да се прояви във физическия свят и когато то бъде развито напълно ще може отново да се изкачи в духовно-душевните светове със способностите, които човекът е придобил в будното съзнание чрез своя Аз.
към текста >>
Точно сънят, чрез това каквото п
ред
ставлява, ни показва, че той е наследство от стари времена, когато още не е съществувало удивление п
ред
ежедневните неща, както и че е нямало още съвест.
По време на сън човекът не е във външния свят. Сънят поставя човека в духовния свят, там той не изживява нещата от физическия свят. Но точно във физическия свят човекът изпитва удивление. В съня той приема всичко така, както го е приемал в старото ясновидство. Някога той е могъл да приеме всичко така, понеже духовните образи са идвали и са му показвали какво добро или лошо е направил; поради това човекът някога не се е нуждаел от удивлението.
Точно сънят, чрез това каквото представлява, ни показва, че той е наследство от стари времена, когато още не е съществувало удивление пред ежедневните неща, както и че е нямало още съвест.
Тук достигаме точката, където се запитваме: Защо е било необходимо, щом човек веднъж е бил ясновиждащ да не може да остане такъв? Защо той е слязъл надолу? Дали Боговете са го изгонили, без той да има някаква полза? Всъщност действително е така, че това, което лежи в удивлението и в съвестта, никога не би могло да се постигне от човека, ако той не беше слязъл надолу. За да може да постигне познание и да придобие съвест, човекът е слязъл долу, защото може да ги спечели, само ако за известно време се отдели от тези духовни светове.
към текста >>
Най-нап
ред
след смъртта ние преживяваме времето в Камалока това е място и състояние, където в душевния свят се пречистват страстите и желанията, където човекът, така да се каже, първо наполовина се намира в духовния свят, понеже там още поглежда надолу към своите инстинкти и симпатии, и чрез тях все още е привлечен от това, което го свързва с физическия свят.
Дали Боговете са го изгонили, без той да има някаква полза? Всъщност действително е така, че това, което лежи в удивлението и в съвестта, никога не би могло да се постигне от човека, ако той не беше слязъл надолу. За да може да постигне познание и да придобие съвест, човекът е слязъл долу, защото може да ги спечели, само ако за известно време се отдели от тези духовни светове. И тук долу той е постигнал познание и изградил съвест, за да може с тях отново да се възкачи нагоре. Духовната наука ни показва, че всеки път между смъртта и новото раждане човекът известно време живее в един чисто духовен свят.
Най-напред след смъртта ние преживяваме времето в Камалока това е място и състояние, където в душевния свят се пречистват страстите и желанията, където човекът, така да се каже, първо наполовина се намира в духовния свят, понеже там още поглежда надолу към своите инстинкти и симпатии, и чрез тях все още е привлечен от това, което го свързва с физическия свят.
Чак когато времето в Камалока изтече, той пристъпва и живее изцяло чисто духовен живот, т. е. намира се в Девахана.
към текста >>
Съвсем ясно е, че ще си п
ред
ставим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта.
Едно съвсем обикновено замисляне показва, че между смъртта и новото раждане това, което ни заобикаля, би трябвало да изглежда съвсем различно от нещата във физическия свят. Тук виждаме цветове, понеже имаме очи, слушаме тонове, понеже имаме уши. Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си.
Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта.
Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим. Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“.
към текста >>
Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една п
ред
става от едно малко сравнение, което сега искаме да направим.
Тук виждаме цветове, понеже имаме очи, слушаме тонове, понеже имаме уши. Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта.
Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим.
Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18. Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк.
към текста >>
Нека си п
ред
ставим как човек вижда едно агне и един вълк18.
Но когато след смъртта в духовното съществуване нямаме очи и уши, тогава не можем да възприемаме тези цветове и тонове. Още тук виждаме и чуваме съвсем зле или изобщо не виждаме и чуваме, ако нямаме добри очи и уши. За този, който съвсем малко помисли върху това, то се разбира от само себе си. Съвсем ясно е, че ще си представим духовния свят съвсем другояче от света, в който живеем тук между раждането и смъртта. Как се променя този свят, когато прекрачим портата на смъртта, можем да си създадем една представа от едно малко сравнение, което сега искаме да направим.
Нека си представим как човек вижда едно агне и един вълк18.
Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда.
към текста >>
Човекът си създава п
ред
стави за същността на животното, но същността на животното е невидима.
Той може да възприеме това агне и този вълк с всички възприемателни органи, които имаме на разположение тук във физическия живот. И така, тук стои това агне като материалното агне и вълкът като материален вълк. Човек може да разпознае и други агнета и вълци и отново ги нарича „агне“ и „вълк“. Това означава, че той има един понятиен образ за агне и също един такъв за вълк. Може да се казва и човекът го казва: Понятийният образ за животното е невидим, той живее вътре в животното; материално всъщност, каква е същността на агнето и на вълка изобщо не се вижда.
Човекът си създава представи за същността на животното, но същността на животното е невидима.
към текста >>
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпо
ред
и толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, спо
ред
научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
Има теоретици, които са на мнение, че това, което ние образуваме като понятия за вълк и агне, живее само в нас и няма нищо общо със самите вълк и агне.
Човекът, който твърди нещо такова, би трябвало да разпореди толкова дълго да бъде хранен един вълк с агнета, докато, според научните изследвания, всички материални частици на вълчето тяло се подновят, значи вълкът да се изгради изцяло от агнешката материя.
И този човек би трябвало да види, дали вълкът е станал агне! Ако се установи, че вълкът не е станал агне, се доказва, че това, което е обектът „вълк“, се различава от материалния вълк и обективната същност на вълка надхвърля материалното.
към текста >>
Нека да си п
ред
ставим, че във всяка ръка имаме по десет килограма.
В тях чувстваме нещо, което в будно състояние не сме забелязвали, сякаш те придобиват един вид тежест. През дневното будно състояние, когато се замислим за това, би трябвало да имаме усещането, че когато кракът се движи, или когато ръката се вдига, за самите нас те нямат тегло. Бихме могли да кажем: Когато вървя така и вдигна ръката си, моята ръка няма тегло. Защо ръката няма тегло? Понеже частта принадлежи към моето тяло.
Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма.
Защо всъщност чувстваме десетте килограма като тегло? Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им. Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест. Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек. Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада.
към текста >>
Нека да си п
ред
ставим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест.
Защо ръката няма тегло? Понеже частта принадлежи към моето тяло. Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма. Защо всъщност чувстваме десетте килограма като тегло? Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им.
Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест.
Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек. Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада. Наистина е така, че ние усещаме само това като тежест, което е извън нас. Когато при заспиване човек започне да усеща крайниците си като тежест, това е знак, че той се измъква от своето тяло, излиза от своето физическо тяло.
към текста >>
Марсовото същество най-нап
ред
ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек.
Понеже частта принадлежи към моето тяло. Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма. Защо всъщност чувстваме десетте килограма като тегло? Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им. Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест.
Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек.
Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада. Наистина е така, че ние усещаме само това като тежест, което е извън нас. Когато при заспиване човек започне да усеща крайниците си като тежест, това е знак, че той се измъква от своето тяло, излиза от своето физическо тяло.
към текста >>
Ако по-късно трябва да приеме п
ред
ставата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада.
Нека да си представим, че във всяка ръка имаме по десет килограма. Защо всъщност чувстваме десетте килограма като тегло? Ръката ми принадлежи, затова аз не чувствам нейната тежест, но килограмите са извън мен и понеже не принадлежат към мен, затова усещам теглото им. Нека да си представим, че едно същество от Марс слезе на Земята, без да е запознато с нещата на Земята и първото, което това марсово същество види, е един човек, който държи във всяка ръка по една тежест. Марсовото същество най-напред ще трябва да помисли, че тежестите принадлежат към човека така, като че ли са част от неговите ръце, част от целия човек.
Ако по-късно трябва да приеме представата, че човек усеща разлика между тежестта и ръката си, то би трябвало да се изненада.
Наистина е така, че ние усещаме само това като тежест, което е извън нас. Когато при заспиване човек започне да усеща крайниците си като тежест, това е знак, че той се измъква от своето тяло, излиза от своето физическо тяло.
към текста >>
Затова изразът: да се разглежда едно действие по отношение на съвестта, не означава нищо друго, освен да се има п
ред
чувствие за това, какво човекът трябва да п
ред
ставлява, за да може да пристъпи в духовния свят.
Ние искаме да разгледаме по-точно мига, в който се появява явлението, пристъпващо също като една жива съвест. Без човек да има силата да направи нещо разумно, той се върти в леглото си. Това е нездравословно състояние, то му пречи да заспи. Това съвпада с мига, когато при заспиване искаме да напуснем физическия план, за да се издигнем в един друг свят, който обаче не иска да приеме това, което ние наричаме „лоша съвест“. Човекът не може да заспи, понеже бива отхвърлян назад от света, в който той иска да пристъпи при заспиването.
Затова изразът: да се разглежда едно действие по отношение на съвестта, не означава нищо друго, освен да се има предчувствие за това, какво човекът трябва да представлява, за да може да пристъпи в духовния свят.
към текста >>
Така съвестта е пророческо п
ред
чувствие за това как ние ще изживеем нашите дела след смъртта.
Така в удивлението имаме израз на това какво сме видели по-рано, а съвестта е израз за едно по-късно виждане в духовния свят. Съвестта показва дали ще се изплашим, или ще изпитваме блаженство, когато можем да видим нашите действия в Девахана.
Така съвестта е пророческо предчувствие за това как ние ще изживеем нашите дела след смъртта.
към текста >>
Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление п
ред
явленията на света.
Удивление и стремеж към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят. Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове.
Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света.
Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено.
към текста >>
Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е нап
ред
нала душата му.
Удивление и стремеж към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят. Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света. Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват.
Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му.
Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления.
към текста >>
Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота п
ред
извиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе.
Удивление и стремеж към познанието от една страна и съвест от друга, са живи знаци на духовния свят. Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света. Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му.
Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе.
Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления. Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация.
към текста >>
Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви п
ред
най-малкото цвете, п
ред
най-малкото цветно листенце, п
ред
незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и п
ред
величествените космически процеси.
Тези явления не могат да се обяснят, ако в обяснението не се привлекат духовните светове. Да стане антропософ ще бъде по-склонен този човек, който по отношение на световните явленията може да изпитва страхопочитание; страхопочитание и удивление пред явленията на света. Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе.
Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси.
Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления. Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация. Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, предчувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе.
към текста >>
Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които п
ред
ставляват сензация за него.
Точно развитите души са тези, които все повече и повече могат да се удивляват. Колкото по-малко човекът може да се удивлява, толкова по-малко е напреднала душата му. Само че каквото човек преживее през деня обикновените явления в живота предизвиква далеч по-малко учудване, отколкото например е случаят, когато той се възхищава от великолепието на звездното небе. Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено.
Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него.
Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления. Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация. Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, предчувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе. Той е заинтересуван от малкото точно така, както и от голямото.
към текста >>
Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, п
ред
чувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе.
Но висшето развитие на душата всъщност започва едва тогава, когато човек може да се удиви пред най-малкото цвете, пред най-малкото цветно листенце, пред незначителното бръмбарче или червейче по същия начин, както и пред величествените космически процеси. Всъщност положението с тези неща е съвсем особено. Общо взето човек лесно е подтикнат да търси обяснение на такива факти, които представляват сензация за него. Например жителите около един вулкан ще се стремят да си обяснят причините за вулканичните изригвания, понеже трябва да са особено внимателни спрямо тях и ще ги наблюдават с по-голямо внимание отколкото ежедневните явления. Също и хората, които живеят далеч от някой вулкан, търсят обяснение, понеже такова явление за тях е изненадваща сензация.
Но когато един човек пристъпи в живота с така устроена душа, че се удивлява на всичко, понеже във всичко, което го заобикаля, предчувства нещо духовно, то той не е повече удивен от вулкана, отколкото от малките мехурчета и кратери, които на закуска забелязва в чашата мляко или кафе.
Той е заинтересуван от малкото точно така, както и от голямото.
към текста >>
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането п
ред
и раждането.
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането.
Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ. Хора, които така чувстват, повече от другите са предопределени да се занимават с духовната наука.
към текста >>
Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото п
ред
чувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ.
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането.
Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ.
Хора, които така чувстват, повече от другите са предопределени да се занимават с духовната наука.
към текста >>
Хора, които така чувстват, повече от другите са п
ред
оп
ред
елени да се занимават с духовната наука.
Да можем към всичко да се отнасяме с удивление, това е спомен от виждането преди раждането. Винаги да преценяваме нашите дела, опирайки се на съвестта ни, означава да имаме живото предчувствие, че всяко действие, което извършваме, в бъдеще ще ни се яви под друг образ.
Хора, които така чувстват, повече от другите са предопределени да се занимават с духовната наука.
към текста >>
В наше време без съмнение имаме много човешки характери за наблюдение, но с
ред
нюансите на различните характери различаваме главно два вида.
Ние живеем в такова време, когато се разкриват известни неща, които могат да се обяснят само чрез духовната наука. Някои неща се противят на всяко друго обяснение. Спрямо такива неща хората се отнасят съвсем различно.
В наше време без съмнение имаме много човешки характери за наблюдение, но сред нюансите на различните характери различаваме главно два вида.
към текста >>
Когато със с
ред
ствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в п
ред
ишни прераждания са живели така, че непос
ред
ствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението.
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението.
И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт. Нека да вземем азиатците. Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
към текста >>
Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непос
ред
ствено, но те го свързват с един друг живот от п
ред
хождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
Когато със средствата на духовното изследване се прегледа диапазона на човешката душа сега могат да се загатнат само отделни неща, защото иначе са необходими много часове се установява, че много от хората, надарени с дълбокомисленост, които не могат да живеят без да си обясняват, в предишни прераждания са живели така, че непосредствено в душата си са знаели нещо от фактите на превъплъщението. И сега има много хора на Земята, които знаят за това и за тях прераждането е абсолютен факт. Нека да вземем азиатците.
Такива хора, които в настоящето имат дълбокомислен живот, свързват своя сегашен живот ако и да не е непосредствено, но те го свързват с един друг живот от предхождащо превъплъщение, когато са знаели нещо за прераждането.
към текста >>
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за п
ред
ишни животи на Земята.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята.
При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения. При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи. Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи. Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите п
ред
ишни земни животи.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята. При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения.
При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи.
Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи. Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
Да, те са забравили, но с културата ние стоим п
ред
един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за п
ред
ишните земни животи.
Но другите не така устроени, по-сурови човешки характери идват от такъв живот, в който нищо не са знаели за предишни животи на Земята. При тях няма стремеж особено да се натоварват със съвестта относно делата си в своя живот, както и да търсят обяснения. При нас на запад така са устроени твърде много хора и точно характерът на западната култура е, че хората, така да се каже, са забравили своите предишни земни животи.
Да, те са забравили, но с културата ние стоим пред един преломен момент, когато отново ще изплува споменът за предишните земни животи.
Затова хората, които живеят днес, вървят към такова бъдеще, което може да се характеризира като повторно възстановяване на връзките с духовния свят.
към текста >>
И п
ред
него ще изплува една картина, като вид сън, но като съвсем жив сън това, което като отговор на неговата постъпка ще се случи в бъдеще.
И пред него ще изплува една картина, като вид сън, но като съвсем жив сън това, което като отговор на неговата постъпка ще се случи в бъдеще.
И когато хората видят тази картина, ще си кажат нещо подобно: Да, аз съм този, който вижда, но още не съм изживял това, което виждам!
към текста >>
Ние стоим като в п
ред
дверие на времето, когато кармическото изравняване ще се появява п
ред
хората като пророчески сънищен образ.
Ние стоим като в преддверие на времето, когато кармическото изравняване ще се появява пред хората като пророчески сънищен образ.
А сега си представете как това изживяване в течение на времето все повече се засилва и ще имате представа за бъдещия човек, който ще вижда как неговите дела кармически се изравняват.
към текста >>
А сега си п
ред
ставете как това изживяване в течение на времето все повече се засилва и ще имате п
ред
става за бъдещия човек, който ще вижда как неговите дела кармически се изравняват.
Ние стоим като в преддверие на времето, когато кармическото изравняване ще се появява пред хората като пророчески сънищен образ.
А сега си представете как това изживяване в течение на времето все повече се засилва и ще имате представа за бъдещия човек, който ще вижда как неговите дела кармически се изравняват.
към текста >>
Както някои хора в настоящето са станали дълбокомислени натури поради това, че в по-раншни въплъщения са си изработили сили, които в удивлението се проявяват като спомен за по-раншни животи, така и днешните хора ще притежават оп
ред
елени сили в следващите инкарнации, ако днес придобият знание за духовните светове.
Както някои хора в настоящето са станали дълбокомислени натури поради това, че в по-раншни въплъщения са си изработили сили, които в удивлението се проявяват като спомен за по-раншни животи, така и днешните хора ще притежават определени сили в следващите инкарнации, ако днес придобият знание за духовните светове.
Но тези, които сега се съпротивляват да приемат обяснения за закона на инкарнациите, ще се чувстват много зле в бъдещия свят. За тези души това ще бъде ужасно събитие. Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове. Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат.
към текста >>
Днес стоим точно п
ред
една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове.
Както някои хора в настоящето са станали дълбокомислени натури поради това, че в по-раншни въплъщения са си изработили сили, които в удивлението се проявяват като спомен за по-раншни животи, така и днешните хора ще притежават определени сили в следващите инкарнации, ако днес придобият знание за духовните светове. Но тези, които сега се съпротивляват да приемат обяснения за закона на инкарнациите, ще се чувстват много зле в бъдещия свят. За тези души това ще бъде ужасно събитие.
Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове.
Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят. Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва. Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
към текста >>
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление п
ред
тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Днес стоим точно пред една епоха, в която хората все още се справят с живота, даже и ако нямат обяснения за живота по отношение на духовните светове. Но тази епоха, която, така да се каже, някога е била позволена от космическите сили, ще приключи и то така, че хората, които нямат връзка с духовния свят, в следващия живот ще се събудят така, че светът, в който ще бъдат родени при следващото си въплъщаване, ще бъде неразбираем за тях. А когато и по нататък след смъртта напуснат неразбираемото за тях физическо съществуване, тогава след смъртта си няма да имат никакво разбиране за духовния свят, в който навлизат. Разбира се, че те ще навлязат в духовния свят, но няма да могат да го проумеят. Тогава ще се намират в обкръжение, което не разбират и ще им се струва, че то не им принадлежи, а ги измъчва, както само лошата съвест може да измъчва.
Когато отново преминат в ново въплъщение, също ще е лошо, понеже там ще имат всякакви инстинкти и страсти и понеже не ще могат да развият удивление пред тях, ще живеят в тях като в илюзии и в халюцинации.
Материалистите на днешното време са тези, които вървят към едно бъдеще, където ще бъдат измъчвани от халюцинации и илюзии по ужасен начин; защото, каквото човек мисли през този живот, това ще изживява тогава, като илюзии и халюцинации.
към текста >>
Човек може вече реално да си го п
ред
стави.
Човек може вече реално да си го представи.
Да приемем например, че двама души днес вървят по улицата. Те са материалист и нематериалист. Последният например казва на другия нещо отнасящо се до духовния свят. Другият обаче казва или мисли Ах, що за безсмислици! Това са само илюзии!
към текста >>
И когато отново се роди и светът се простре п
ред
него по описания начин, той ще п
ред
ставлява за него нещо недействително, също като илюзия, като халюцинация.
Това са само илюзии! Да, за него са илюзии, но за този, който разказва нещо за духовния свят не са илюзии. Още след смъртта ще настъпят последиците за материалиста и още повече при следващия земен живот. Тогава за него ще бъде така, че той ще изпитва духовните светове като мъчителни, като един жив укор. В неговото Камалока-време между смъртта и новото раждане, той, така да се каже, няма да вижда разликата между Камалока и Девахана.
И когато отново се роди и светът се простре пред него по описания начин, той ще представлява за него нещо недействително, също като илюзия, като халюцинация.
към текста >>
Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко п
ред
чувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука.
Духовната наука не е нещо, което трябва да удовлетворява само нашето любопитство.
Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко предчувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука.
Всички други стремежи, които не се съобразят с този факт, вървят към упадък. Тези, които днес се противят да приемат духовната наука, в по-късни прераждания все още ще имат възможност да се приближат до нея. Предвестници обаче трябва да има. Хора, които чрез своята карма още днес копнеят за духовната наука, имат възможност чрез това да бъдат предвестници. Тази възможност се представя пред тях, точно защото те трябва да станат и да бъдат предвестници.
към текста >>
П
ред
вестници обаче трябва да има.
Духовната наука не е нещо, което трябва да удовлетворява само нашето любопитство. Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко предчувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука. Всички други стремежи, които не се съобразят с този факт, вървят към упадък. Тези, които днес се противят да приемат духовната наука, в по-късни прераждания все още ще имат възможност да се приближат до нея.
Предвестници обаче трябва да има.
Хора, които чрез своята карма още днес копнеят за духовната наука, имат възможност чрез това да бъдат предвестници. Тази възможност се представя пред тях, точно защото те трябва да станат и да бъдат предвестници.
към текста >>
Хора, които чрез своята карма още днес копнеят за духовната наука, имат възможност чрез това да бъдат п
ред
вестници.
Духовната наука не е нещо, което трябва да удовлетворява само нашето любопитство. Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко предчувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука. Всички други стремежи, които не се съобразят с този факт, вървят към упадък. Тези, които днес се противят да приемат духовната наука, в по-късни прераждания все още ще имат възможност да се приближат до нея. Предвестници обаче трябва да има.
Хора, които чрез своята карма още днес копнеят за духовната наука, имат възможност чрез това да бъдат предвестници.
Тази възможност се представя пред тях, точно защото те трябва да станат и да бъдат предвестници.
към текста >>
Тази възможност се п
ред
ставя п
ред
тях, точно защото те трябва да станат и да бъдат п
ред
вестници.
Не защото сме само по-любопитни от другите хора по отношение на свръхсетивния свят, сме се събрали тук, а понеже ние повече или по-малко предчувстваме, че хората на бъдещето няма да могат да живеят без духовната наука. Всички други стремежи, които не се съобразят с този факт, вървят към упадък. Тези, които днес се противят да приемат духовната наука, в по-късни прераждания все още ще имат възможност да се приближат до нея. Предвестници обаче трябва да има. Хора, които чрез своята карма още днес копнеят за духовната наука, имат възможност чрез това да бъдат предвестници.
Тази възможност се представя пред тях, точно защото те трябва да станат и да бъдат предвестници.
към текста >>
11.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Днес и в други ден, моята задача ще бъде да п
ред
ставя някои от по-важните черти на съзнанието и на кармическите взаимовръзки.
Днес и в други ден, моята задача ще бъде да представя някои от по-важните черти на съзнанието и на кармическите взаимовръзки.
към текста >>
При лекциите за широката публика някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-дълговременните си занимания с п
ред
мета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката публика.
По същество искам да направя връзка с казаното вчера в публичната лекция19.
При лекциите за широката публика някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-дълговременните си занимания с предмета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката публика.
Вчера видяхме, че можем да говорим за скритите страни на човешкия душевен живот и срещу тази скрита страна на човешкия душевен живот трябва да поставим фактите на обикновеното дневно съзнание.
към текста >>
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като п
ред
стави, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече п
ред
мет на обикновеното съзнание.
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание.
Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
към текста >>
С
ред
материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание. Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание?
Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало. Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение. Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане пред нас с едно огледало, ние виждаме себе си.
към текста >>
Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си п
ред
ставяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка.
Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание.
Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка.
Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало. Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение. Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане пред нас с едно огледало, ние виждаме себе си. Тогава срещу нас застава това, което до този момент и без друго се намира в стаята, но едва сега то става видимо за нас.
към текста >>
Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане п
ред
нас с едно огледало, ние виждаме себе си.
Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание. Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало. Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение.
Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане пред нас с едно огледало, ние виждаме себе си.
Тогава срещу нас застава това, което до този момент и без друго се намира в стаята, но едва сега то става видимо за нас. Така е и с нещата в нашето обикновено съзнание. Те се намират непрекъснато в нас; такива каквито са самите те, всъщност нямат нищо общо с физическото тяло; с него те имат толкова общо, колкото и самите ние имаме с огледалото.
към текста >>
П
ред
метите на съзнанието съществуват.
В тази област материалистическата теория е едно безсмислие. Тя не е възможна дори като хипотеза. Защото това, което материалистът твърди, може да се сравни с твърдението на някой, който казва: Понеже той вижда себе си в огледалото, значи огледалото го създава. Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да вярвате, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот. И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите.
Предметите на съзнанието съществуват.
Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание. Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло. Това е фактическото положение.
към текста >>
Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи п
ред
мети на съзнанието.
Тя не е възможна дори като хипотеза. Защото това, което материалистът твърди, може да се сравни с твърдението на някой, който казва: Понеже той вижда себе си в огледалото, значи огледалото го създава. Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да вярвате, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот. И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите. Предметите на съзнанието съществуват.
Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието.
За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание. Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло. Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси.
към текста >>
За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на п
ред
метното съзнание в нашето физическо тяло*.
Защото това, което материалистът твърди, може да се сравни с твърдението на някой, който казва: Понеже той вижда себе си в огледалото, значи огледалото го създава. Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да вярвате, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот. И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите. Предметите на съзнанието съществуват. Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието.
За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*.
Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание. Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло. Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането.
към текста >>
Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за п
ред
метите на нашето обикновено съзнание.
Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да вярвате, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот. И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите. Предметите на съзнанието съществуват. Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*.
Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание.
Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло. Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло.
към текста >>
П
ред
метите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло.
И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите. Предметите на съзнанието съществуват. Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание.
Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло.
Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат.
към текста >>
Вие можете да си п
ред
ставите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането.
За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание. Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло. Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси.
Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането.
Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“.
към текста >>
Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние оп
ред
еляме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата.
Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат.
Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата.
/*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали.
към текста >>
Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои п
ред
мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“.
Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност.
Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“.
Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото п
ред
мен явление.
Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/.
Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление.
Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.
към текста >>
П
ред
и да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен.
ЧУВСТВО: Мисълта „цветето ми харесва“, също е реалност. Това харесване е станало явление при контакта ми с цветето подобно на едно природно явление. При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят.
Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен.
Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка. Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам представа, имам една мисъл за него. Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.
към текста >>
Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам п
ред
става, имам една мисъл за него.
Това харесване е станало явление при контакта ми с цветето подобно на едно природно явление. При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка.
Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам представа, имам една мисъл за него.
Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.
към текста >>
Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само пос
ред
ством мисълта.
При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка. Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам представа, имам една мисъл за него.
Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.
към текста >>
П
ред
и да го осъзная той е налице.
ВОЛЯ За волевия импулс се отнася същото.
Преди да го осъзная той е налице.
Осъзнаването от дневното ми съзнание се появява само защото това явление се оглежда във физическите органи на мисленето. Бел. пр./
към текста >>
Някои от тези неща п
ред
усеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично.
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично.
Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от силите на обикновеното съзнание. Но и други неща изплуват от тези скрити дълбини на душевния живот. И така ние сме изправени пред някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.
към текста >>
Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са п
ред
варително изградени от силите на обикновеното съзнание.
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично.
Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от силите на обикновеното съзнание.
Но и други неща изплуват от тези скрити дълбини на душевния живот. И така ние сме изправени пред някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.
към текста >>
И така ние сме изправени п
ред
някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.
Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично. Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от силите на обикновеното съзнание. Но и други неща изплуват от тези скрити дълбини на душевния живот.
И така ние сме изправени пред някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.
към текста >>
Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина п
ред
душата.
Вчера вече видяхме, че може да се слезе също и по-надолу, там, където е областта на полусъзнанието, областта на сънищата. И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин.
Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата.
Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън. Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите. Бел пр/.
към текста >>
Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат оп
ред
елена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво п
ред
извиква лошото настроение.
Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини.
Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение.
Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи. Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае.
към текста >>
Тогава бихме могли да си създадем п
ред
става как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи.
Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини. Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение.
Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи.
Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае. Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения.
към текста >>
Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има п
ред
вид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което п
ред
ставлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения.
Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи. Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае.
Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения.
Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си. Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания.
към текста >>
Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има п
ред
себе си единствено самия себе си.
Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае. Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения.
Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си.
Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания. Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание.
към текста >>
Идва време, когато на оп
ред
елена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури п
ред
себе си, които оп
ред
елено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега.
И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае. Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения. Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си.
Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега.
Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания. Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание. Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава.
към текста >>
Но когато човек си п
ред
ставя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение.
И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае. Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения. Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си. Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи.
Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение.
Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания. Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание. Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека. Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него.
към текста >>
Тези неща не се п
ред
ставят така, както п
ред
обикновеното съзнание се п
ред
ставят вътрешните изживявания.
Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения. Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си. Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение.
Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания.
Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание. Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека. Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него. Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена.
към текста >>
Когато човек има главоболие, това е п
ред
мет на обикновеното съзнание.
Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си. Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания.
Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание.
Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека. Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него. Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена. Веднъж вече разказах, че в живота си съм срещнал двадесет и четири Магдалени20.
към текста >>
Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек п
ред
и всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него.
Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания. Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание. Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека.
Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него.
Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена. Веднъж вече разказах, че в живота си съм срещнал двадесет и четири Магдалени20. Да предположим, че човек не иска да си признае, че има такова желание. Не е необходимо нашите желания да се възприемат с горното съзнание, това не е необходимо. Може някой да прочете в Библията историята на Мария Магдалена и тя особено да му хареса.
към текста >>
Нека да вземем за пример един очебиен случай да п
ред
положим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена.
Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания. Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание. Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека. Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него.
Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена.
Веднъж вече разказах, че в живота си съм срещнал двадесет и четири Магдалени20. Да предположим, че човек не иска да си признае, че има такова желание. Не е необходимо нашите желания да се възприемат с горното съзнание, това не е необходимо. Може някой да прочете в Библията историята на Мария Магдалена и тя особено да му хареса. В неговото подсъзнание може веднага да се появи силното желание сам да бъде Мария Магдалена.
към текста >>
Да п
ред
положим, че човек не иска да си признае, че има такова желание.
Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека. Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него. Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена. Веднъж вече разказах, че в живота си съм срещнал двадесет и четири Магдалени20.
Да предположим, че човек не иска да си признае, че има такова желание.
Не е необходимо нашите желания да се възприемат с горното съзнание, това не е необходимо. Може някой да прочете в Библията историята на Мария Магдалена и тя особено да му хареса. В неговото подсъзнание може веднага да се появи силното желание сам да бъде Мария Магдалена. В неговото горно съзнание се намира само харесването на този образ. В подсъзнанието, където човек не знае какво става, се появява веднага желанието той да бъде Мария Магдалена.
към текста >>
Той наглася живота си спо
ред
п
ред
ставите на своето обикновено съзнание, без изобщо да има понятие за това желание.
В подсъзнанието, където човек не знае какво става, се появява веднага желанието той да бъде Мария Магдалена. Този човек живее живота си. Докато нищо особено не се случва, дотогава за неговото горно съзнание, там където той съзнава, е налице харесването на историята за Мария Магдалена. В подсъзнанието е изгарящото желание сам да е тази Мария Магдалена, но той не знае нищо за това. Това не го засяга.
Той наглася живота си според представите на своето обикновено съзнание, без изобщо да има понятие за това желание.
Но да предположим, че този човек чрез някакви неправилни окултни практики успее да проникне в своето подсъзнание. Тогава той навлиза в него. Не е необходимо да възприеме факта, че в него се намира горещото желание да бъде Мария Магдалена, както възприема главоболието. Ако би възприел горещото желание да е Мария Магдалена, тогава би постъпил разумно. По отношение на това желание той би се държал така, както се държи по отношение на болката и би търсил начин да го премахне.
към текста >>
Но да п
ред
положим, че този човек чрез някакви неправилни окултни практики успее да проникне в своето подсъзнание.
Този човек живее живота си. Докато нищо особено не се случва, дотогава за неговото горно съзнание, там където той съзнава, е налице харесването на историята за Мария Магдалена. В подсъзнанието е изгарящото желание сам да е тази Мария Магдалена, но той не знае нищо за това. Това не го засяга. Той наглася живота си според представите на своето обикновено съзнание, без изобщо да има понятие за това желание.
Но да предположим, че този човек чрез някакви неправилни окултни практики успее да проникне в своето подсъзнание.
Тогава той навлиза в него. Не е необходимо да възприеме факта, че в него се намира горещото желание да бъде Мария Магдалена, както възприема главоболието. Ако би възприел горещото желание да е Мария Магдалена, тогава би постъпил разумно. По отношение на това желание той би се държал така, както се държи по отношение на болката и би търсил начин да го премахне. Но когато се получи такова неправилно навлизане в подсъзнанието, това не става така, а горещото желание застава като действителност извън личността на човека, появява се визията: Ти си Мария Магдалена.
към текста >>
Този факт се проектира п
ред
човека, той застава п
ред
него.
Тогава той навлиза в него. Не е необходимо да възприеме факта, че в него се намира горещото желание да бъде Мария Магдалена, както възприема главоболието. Ако би възприел горещото желание да е Мария Магдалена, тогава би постъпил разумно. По отношение на това желание той би се държал така, както се държи по отношение на болката и би търсил начин да го премахне. Но когато се получи такова неправилно навлизане в подсъзнанието, това не става така, а горещото желание застава като действителност извън личността на човека, появява се визията: Ти си Мария Магдалена.
Този факт се проектира пред човека, той застава пред него.
Един човек, който е на днешното стъпало на развитие, не е в състояние да контролира и провери такъв факт със своя Аз. При правилно, добро и абсолютно строго обучение това не може да се случи, понеже там Азът навлиза във всички сфери. Но когато нещо настъпва без присъствието на Аза, тогава такова нещо застава като обективен външен факт. Наблюдателят вярва, че си спомня за събитията около Мария Магдалена и се чувства идентичен с тази Мария Магдалена. Това определено е една възможност.
към текста >>
Това оп
ред
елено е една възможност.
Този факт се проектира пред човека, той застава пред него. Един човек, който е на днешното стъпало на развитие, не е в състояние да контролира и провери такъв факт със своя Аз. При правилно, добро и абсолютно строго обучение това не може да се случи, понеже там Азът навлиза във всички сфери. Но когато нещо настъпва без присъствието на Аза, тогава такова нещо застава като обективен външен факт. Наблюдателят вярва, че си спомня за събитията около Мария Магдалена и се чувства идентичен с тази Мария Магдалена.
Това определено е една възможност.
към текста >>
Аз изтъквам тази възможност, понеже от нея можете да видите, че всъщност само прецизното обучение, само п
ред
пазливостта, с която човек навлиза в окултизма, може да го п
ред
пази от заблуждения.
Аз изтъквам тази възможност, понеже от нея можете да видите, че всъщност само прецизното обучение, само предпазливостта, с която човек навлиза в окултизма, може да го предпази от заблуждения.
Когато човек знае, че пред него първоначално се изправя цял един свят, че той може да види различни събития около себе си, че те се изправят като една панорама, а не като нещо, което се намира в него, най-правилното е, всичко което той вижда пред себе си, да го приема само като проекция на неговия собствен вътрешен живот. Тогава той има на разположение добро средство срещу заблужденията по този път. Това е най-доброто. Всичко нека да се приема като образи, които изплуват от самите нас. Обикновено нещата изплуват от нашите желания, суетност, амбиции, накратко от всички качества, които са свързани с човешкия егоизъм.
към текста >>
Когато човек знае, че п
ред
него първоначално се изправя цял един свят, че той може да види различни събития около себе си, че те се изправят като една панорама, а не като нещо, което се намира в него, най-правилното е, всичко което той вижда п
ред
себе си, да го приема само като проекция на неговия собствен вътрешен живот.
Аз изтъквам тази възможност, понеже от нея можете да видите, че всъщност само прецизното обучение, само предпазливостта, с която човек навлиза в окултизма, може да го предпази от заблуждения.
Когато човек знае, че пред него първоначално се изправя цял един свят, че той може да види различни събития около себе си, че те се изправят като една панорама, а не като нещо, което се намира в него, най-правилното е, всичко което той вижда пред себе си, да го приема само като проекция на неговия собствен вътрешен живот.
Тогава той има на разположение добро средство срещу заблужденията по този път. Това е най-доброто. Всичко нека да се приема като образи, които изплуват от самите нас. Обикновено нещата изплуват от нашите желания, суетност, амбиции, накратко от всички качества, които са свързани с човешкия егоизъм.
към текста >>
Тогава той има на разположение добро с
ред
ство срещу заблужденията по този път.
Аз изтъквам тази възможност, понеже от нея можете да видите, че всъщност само прецизното обучение, само предпазливостта, с която човек навлиза в окултизма, може да го предпази от заблуждения. Когато човек знае, че пред него първоначално се изправя цял един свят, че той може да види различни събития около себе си, че те се изправят като една панорама, а не като нещо, което се намира в него, най-правилното е, всичко което той вижда пред себе си, да го приема само като проекция на неговия собствен вътрешен живот.
Тогава той има на разположение добро средство срещу заблужденията по този път.
Това е най-доброто. Всичко нека да се приема като образи, които изплуват от самите нас. Обикновено нещата изплуват от нашите желания, суетност, амбиции, накратко от всички качества, които са свързани с човешкия егоизъм.
към текста >>
Точно затова се появява заблудата, защото, така да се каже, п
ред
някого в действителност застава една панорама, а той не може да излезе от себе си, той напълно е оплетен в себе си.
Тези неща се проектират главно навън. Сега вие можете да поставите въпроса: Как да се спасим от тези заблуждения? Как да им се изплъзнем? Чрез обикновените свойства на съзнанието не можем да се спасим от тях.
Точно затова се появява заблудата, защото, така да се каже, пред някого в действителност застава една панорама, а той не може да излезе от себе си, той напълно е оплетен в себе си.
От това вече можете да разберете, че всъщност се касае точно за това, по някакъв начин да излезем от себе си, по някакъв начин да се научим да различаваме; тук имаш една визия, а тук една съвсем друга. И двете визии са извън нас. Едната може би е проекцията на някакво желание, а другата е реалност. Но те не са така различни както в обикновения живот, когато някой каже, че има главоболие и когато човек сам има главоболие. В пространството се проектира по един и същ начин както собственият вътрешен живот, така и чуждото.
към текста >>
На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават п
ред
нас със същите претенции за истинност.
На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас със същите претенции за истинност.
Същото би се получило, ако във физическия свят редом до истинските дървета биха се намирали родени от фантазията дървета и ние не бихме могли да ги различаваме. По същия начин, както биха били размесени истинските и илюзорните дървета, на окултното равнище съществуват от една страна реалните факти, които се намират извън нас и от друга страна онези факти, които изникват от нашия вътрешен свят. Как да се научим да отличаваме тези две области, които са вплетени една в друга?
към текста >>
Същото би се получило, ако във физическия свят
ред
ом до истинските дървета биха се намирали родени от фантазията дървета и ние не бихме могли да ги различаваме.
На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас със същите претенции за истинност.
Същото би се получило, ако във физическия свят редом до истинските дървета биха се намирали родени от фантазията дървета и ние не бихме могли да ги различаваме.
По същия начин, както биха били размесени истинските и илюзорните дървета, на окултното равнище съществуват от една страна реалните факти, които се намират извън нас и от друга страна онези факти, които изникват от нашия вътрешен свят. Как да се научим да отличаваме тези две области, които са вплетени една в друга?
към текста >>
Когато останем в нашия мисловен, п
ред
ставен живот, там няма никаква възможност за различаване.
Първоначално чрез своето обикновено съзнание не можем да се научим да ги различаваме.
Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма никаква възможност за различаване.
Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата. Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията. През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план. Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение.
към текста >>
Когато все повече нап
ред
ваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако п
ред
нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията.
Първоначално чрез своето обикновено съзнание не можем да се научим да ги различаваме. Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма никаква възможност за различаване. Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата.
Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията.
През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план. Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение. Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития. Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности.
към текста >>
Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и п
ред
стави, а чрез волево решение.
Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма никаква възможност за различаване. Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата. Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията. През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план.
Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение.
Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития. Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности. Ние разбираме, че когато в някаква област не сме особено способни, не постигаме нищо особено. Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават. Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности.
към текста >>
Там където сме сигурни, че имаме оп
ред
елени способности, там естествено нещата ни се отдават.
Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план. Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение. Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития. Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности. Ние разбираме, че когато в някаква област не сме особено способни, не постигаме нищо особено.
Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават.
Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности. Има също и един по-неопределен начин да се види тази връзка. Когато например в своя по-късен живот някой получи удар от съдбата, той би могъл да погледне назад и да си каже: Аз бях човек, който твърде малко направи, за да постигне нещо, или аз винаги съм бил лекомислен. От друга страна той би могъл също да си каже: Не ми е напълно ясна връзката между моите неуспехи и нещата, които съм направил, но разбирам, че един лекомислен и мързелив човек не може да има успехи също както един съвестен и работлив човек. Накратко, има неща, при които разбираме, че те идват като наш личен успех или неуспех, има и други, където не можем да прозрем зависимостите и тогава си казваме: Макар че съм способен и би трябвало да имам успех, аз не успях.
към текста >>
Има също и един по-неоп
ред
елен начин да се види тази връзка.
Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития. Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности. Ние разбираме, че когато в някаква област не сме особено способни, не постигаме нищо особено. Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават. Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности.
Има също и един по-неопределен начин да се види тази връзка.
Когато например в своя по-късен живот някой получи удар от съдбата, той би могъл да погледне назад и да си каже: Аз бях човек, който твърде малко направи, за да постигне нещо, или аз винаги съм бил лекомислен. От друга страна той би могъл също да си каже: Не ми е напълно ясна връзката между моите неуспехи и нещата, които съм направил, но разбирам, че един лекомислен и мързелив човек не може да има успехи също както един съвестен и работлив човек. Накратко, има неща, при които разбираме, че те идват като наш личен успех или неуспех, има и други, където не можем да прозрем зависимостите и тогава си казваме: Макар че съм способен и би трябвало да имам успех, аз не успях. Дори има и даден тип успехи и неуспехи, където първоначално изобщо не можем да прозрем връзката с нашите способности. Това е едното.
към текста >>
Или за някакво външно събитие си казваме: Да п
ред
положим, че ни пада керемида на главата.
Ние можем да изброим нещата, при които сме имали успех, но не можем да намерим причините, не можем да открием собствените си заслуги и можем да кажем, че са ни паднали от небето. Но нека изброим също и неуспехите, за които си спомняме. Освен това нека си спомним и външни събития, за които сме на мнение, че са случайност и за които не откриваме никакви мотиви. Да направим следния експеримент: Изграждаме си един изкуствен човек, който така е устроен, че всичко онова, за което не знаем защо не ни се е удало, го приписваме на него, на неговите качества. Ако сме успели в нещо, за което е нужно знание, а ние го нямаме, то приписваме познанията в тази област на този изкуствен човек.
Или за някакво външно събитие си казваме: Да предположим, че ни пада керемида на главата.
Ние, разбира се, не можем да разберем защо точно на нас се случва и просто си представяме един човек, който изтичва на покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне на земята, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва. И така правим с всички събития, за които мислим, че според нашето обикновено съзнание не са предизвикани от нас, че те даже са против нашата воля.
към текста >>
Ние, разбира се, не можем да разберем защо точно на нас се случва и просто си п
ред
ставяме един човек, който изтичва на покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне на земята, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва.
Но нека изброим също и неуспехите, за които си спомняме. Освен това нека си спомним и външни събития, за които сме на мнение, че са случайност и за които не откриваме никакви мотиви. Да направим следния експеримент: Изграждаме си един изкуствен човек, който така е устроен, че всичко онова, за което не знаем защо не ни се е удало, го приписваме на него, на неговите качества. Ако сме успели в нещо, за което е нужно знание, а ние го нямаме, то приписваме познанията в тази област на този изкуствен човек. Или за някакво външно събитие си казваме: Да предположим, че ни пада керемида на главата.
Ние, разбира се, не можем да разберем защо точно на нас се случва и просто си представяме един човек, който изтичва на покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне на земята, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва.
И така правим с всички събития, за които мислим, че според нашето обикновено съзнание не са предизвикани от нас, че те даже са против нашата воля.
към текста >>
И така правим с всички събития, за които мислим, че спо
ред
нашето обикновено съзнание не са п
ред
извикани от нас, че те даже са против нашата воля.
Освен това нека си спомним и външни събития, за които сме на мнение, че са случайност и за които не откриваме никакви мотиви. Да направим следния експеримент: Изграждаме си един изкуствен човек, който така е устроен, че всичко онова, за което не знаем защо не ни се е удало, го приписваме на него, на неговите качества. Ако сме успели в нещо, за което е нужно знание, а ние го нямаме, то приписваме познанията в тази област на този изкуствен човек. Или за някакво външно събитие си казваме: Да предположим, че ни пада керемида на главата. Ние, разбира се, не можем да разберем защо точно на нас се случва и просто си представяме един човек, който изтичва на покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне на земята, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва.
И така правим с всички събития, за които мислим, че според нашето обикновено съзнание не са предизвикани от нас, че те даже са против нашата воля.
към текста >>
Да си п
ред
ставим, че някой някога ни е набил.
Да си представим, че някой някога ни е набил.
За да не ни се стори толкова трудно, можем да си спомним случка от детството ни. Ние сме виновни някой да ни набие. Представяме си този изкуствен човек, който е виновен за всичко, за което не виждаме причините. Виждате ли, за да се напредне в окултизма, трябва някои неща да се правят не така, както се случват в обикновения живот. Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се напредне, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно.
към текста >>
П
ред
ставяме си този изкуствен човек, който е виновен за всичко, за което не виждаме причините.
Да си представим, че някой някога ни е набил. За да не ни се стори толкова трудно, можем да си спомним случка от детството ни. Ние сме виновни някой да ни набие.
Представяме си този изкуствен човек, който е виновен за всичко, за което не виждаме причините.
Виждате ли, за да се напредне в окултизма, трябва някои неща да се правят не така, както се случват в обикновения живот. Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се напредне, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно. Така че не вреди, когато за обикновения умник методът изглежда като нещо неразумно. И така ние мисловно конструираме този човек. Първоначално всичко ни изглежда гротескно и този човек е безсмислен, но всеки, който опита, ще стигне до едно особено откритие и то е, че той не може да се отърве от този човек, който сам е измислил и който постепенно започва да го интересува.
към текста >>
Виждате ли, за да се нап
ред
не в окултизма, трябва някои неща да се правят не така, както се случват в обикновения живот.
Да си представим, че някой някога ни е набил. За да не ни се стори толкова трудно, можем да си спомним случка от детството ни. Ние сме виновни някой да ни набие. Представяме си този изкуствен човек, който е виновен за всичко, за което не виждаме причините.
Виждате ли, за да се напредне в окултизма, трябва някои неща да се правят не така, както се случват в обикновения живот.
Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се напредне, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно. Така че не вреди, когато за обикновения умник методът изглежда като нещо неразумно. И така ние мисловно конструираме този човек. Първоначално всичко ни изглежда гротескно и този човек е безсмислен, но всеки, който опита, ще стигне до едно особено откритие и то е, че той не може да се отърве от този човек, който сам е измислил и който постепенно започва да го интересува. Ако направите този опит ще видите, че не можете да се отървете от този изкуствен човек; той просто живее във вас.
към текста >>
Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се нап
ред
не, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно.
Да си представим, че някой някога ни е набил. За да не ни се стори толкова трудно, можем да си спомним случка от детството ни. Ние сме виновни някой да ни набие. Представяме си този изкуствен човек, който е виновен за всичко, за което не виждаме причините. Виждате ли, за да се напредне в окултизма, трябва някои неща да се правят не така, както се случват в обикновения живот.
Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се напредне, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно.
Така че не вреди, когато за обикновения умник методът изглежда като нещо неразумно. И така ние мисловно конструираме този човек. Първоначално всичко ни изглежда гротескно и този човек е безсмислен, но всеки, който опита, ще стигне до едно особено откритие и то е, че той не може да се отърве от този човек, който сам е измислил и който постепенно започва да го интересува. Ако направите този опит ще видите, че не можете да се отървете от този изкуствен човек; той просто живее във вас. И особеното е, че той не само живее в нас, но и се преобразява вътре в нас и то така силно, че накрая изглежда да е станал нещо съвсем друго от това, което е бил преди.
към текста >>
Така че не в
ред
и, когато за обикновения умник методът изглежда като нещо неразумно.
За да не ни се стори толкова трудно, можем да си спомним случка от детството ни. Ние сме виновни някой да ни набие. Представяме си този изкуствен човек, който е виновен за всичко, за което не виждаме причините. Виждате ли, за да се напредне в окултизма, трябва някои неща да се правят не така, както се случват в обикновения живот. Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се напредне, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно.
Така че не вреди, когато за обикновения умник методът изглежда като нещо неразумно.
И така ние мисловно конструираме този човек. Първоначално всичко ни изглежда гротескно и този човек е безсмислен, но всеки, който опита, ще стигне до едно особено откритие и то е, че той не може да се отърве от този човек, който сам е измислил и който постепенно започва да го интересува. Ако направите този опит ще видите, че не можете да се отървете от този изкуствен човек; той просто живее във вас. И особеното е, че той не само живее в нас, но и се преобразява вътре в нас и то така силно, че накрая изглежда да е станал нещо съвсем друго от това, което е бил преди. Той се преобразява така, че не ни остава нищо друго, освен да си кажем, че той наистина е нещо, което е част от нас.
към текста >>
И особеното е, че той не само живее в нас, но и се преобразява вътре в нас и то така силно, че накрая изглежда да е станал нещо съвсем друго от това, което е бил п
ред
и.
Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се напредне, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно. Така че не вреди, когато за обикновения умник методът изглежда като нещо неразумно. И така ние мисловно конструираме този човек. Първоначално всичко ни изглежда гротескно и този човек е безсмислен, но всеки, който опита, ще стигне до едно особено откритие и то е, че той не може да се отърве от този човек, който сам е измислил и който постепенно започва да го интересува. Ако направите този опит ще видите, че не можете да се отървете от този изкуствен човек; той просто живее във вас.
И особеното е, че той не само живее в нас, но и се преобразява вътре в нас и то така силно, че накрая изглежда да е станал нещо съвсем друго от това, което е бил преди.
Той се преобразява така, че не ни остава нищо друго, освен да си кажем, че той наистина е нещо, което е част от нас. Това е опитност, която наистина всеки може да провери. За това, което сега описах не първоначално измисления човек, а това, в което той се е превърнал, можем да си кажем: Това наистина е нещо, което се намира в нас. И то е същото, което изглеждащите безпричинни неща в нашия живот, така да се каже, са го създали; така че човек намира в себе си нещо, което наистина е предизвикано от иначе необяснимото. С други думи това, което описах, е пътят, по който човек не само може да се взира в своя собствен душевен живот и да намира там нещо, а също и пътят, който от душевния живот води навън в обкръжението.
към текста >>
И то е същото, което изглеждащите безпричинни неща в нашия живот, така да се каже, са го създали; така че човек намира в себе си нещо, което наистина е п
ред
извикано от иначе необяснимото.
Ако направите този опит ще видите, че не можете да се отървете от този изкуствен човек; той просто живее във вас. И особеното е, че той не само живее в нас, но и се преобразява вътре в нас и то така силно, че накрая изглежда да е станал нещо съвсем друго от това, което е бил преди. Той се преобразява така, че не ни остава нищо друго, освен да си кажем, че той наистина е нещо, което е част от нас. Това е опитност, която наистина всеки може да провери. За това, което сега описах не първоначално измисления човек, а това, в което той се е превърнал, можем да си кажем: Това наистина е нещо, което се намира в нас.
И то е същото, което изглеждащите безпричинни неща в нашия живот, така да се каже, са го създали; така че човек намира в себе си нещо, което наистина е предизвикано от иначе необяснимото.
С други думи това, което описах, е пътят, по който човек не само може да се взира в своя собствен душевен живот и да намира там нещо, а също и пътят, който от душевния живот води навън в обкръжението. Защото това, което не ни се удава, не остава вътре в нас, а принадлежи на заобикалящия ни свят. Така изведохме от обкръжението нещо, което е по-различно от предмета на нашето съзнание, но то се представя така, като че ли наистина се намира в нас. Тогава човек получава чувството, че наистина има нещо общо с това, което в живота му изглежда като непричинено от него. По този начин той получава усещането за свързаността си със своята собствена съдба, с това, което се нарича карма.
към текста >>
Така изведохме от обкръжението нещо, което е по-различно от п
ред
мета на нашето съзнание, но то се п
ред
ставя така, като че ли наистина се намира в нас.
Това е опитност, която наистина всеки може да провери. За това, което сега описах не първоначално измисления човек, а това, в което той се е превърнал, можем да си кажем: Това наистина е нещо, което се намира в нас. И то е същото, което изглеждащите безпричинни неща в нашия живот, така да се каже, са го създали; така че човек намира в себе си нещо, което наистина е предизвикано от иначе необяснимото. С други думи това, което описах, е пътят, по който човек не само може да се взира в своя собствен душевен живот и да намира там нещо, а също и пътят, който от душевния живот води навън в обкръжението. Защото това, което не ни се удава, не остава вътре в нас, а принадлежи на заобикалящия ни свят.
Така изведохме от обкръжението нещо, което е по-различно от предмета на нашето съзнание, но то се представя така, като че ли наистина се намира в нас.
Тогава човек получава чувството, че наистина има нещо общо с това, което в живота му изглежда като непричинено от него. По този начин той получава усещането за свързаността си със своята собствена съдба, с това, което се нарича карма. Чрез този душевен експеримент е даден един реален път, за да може човек по определен начин да почувства в себе си своята карма.
към текста >>
Чрез този душевен експеримент е даден един реален път, за да може човек по оп
ред
елен начин да почувства в себе си своята карма.
С други думи това, което описах, е пътят, по който човек не само може да се взира в своя собствен душевен живот и да намира там нещо, а също и пътят, който от душевния живот води навън в обкръжението. Защото това, което не ни се удава, не остава вътре в нас, а принадлежи на заобикалящия ни свят. Така изведохме от обкръжението нещо, което е по-различно от предмета на нашето съзнание, но то се представя така, като че ли наистина се намира в нас. Тогава човек получава чувството, че наистина има нещо общо с това, което в живота му изглежда като непричинено от него. По този начин той получава усещането за свързаността си със своята собствена съдба, с това, което се нарича карма.
Чрез този душевен експеримент е даден един реален път, за да може човек по определен начин да почувства в себе си своята карма.
към текста >>
Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да п
ред
приеме.
Не е възможно някой, който не е направил експеримента, да разбере тези неща; само този може да ги разбере, който е направил това, за което се говори. То е нещо, което всеки може да направи и да види какво ще се получи като резултат. Всеки достига до там да почувства, че в него живее нещо, което има връзка със собствената му карма. Ако някой по начало знае, тогава не е необходимо да му се дават съвети как може да го постигне. Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента.
Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да предприеме.
Когато душата ни минава по такъв път, тя свиква не само да живее в себе си, в своите желания и страсти, а да може да отнася външни събития към себе си, истински да разглежда външните събития. Точно нещата, които не сме пожелали самите ние, включихме в това, за което стана въпрос. И ако освен това успеем така да се поставяме спрямо цялата ни съдба, че спокойно да приемем това, срещу което обикновено се бунтуваме и мърморим, си казваме: Ние го приемаме, защото сами сме си го наложили тогава се създава такова душевно състояние, че ако се наложи да отличаваме правилното от погрешното в скритите душевни дълбини, да можем с абсолютна сигурност да отличим правилното от погрешното. Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.
към текста >>
Но това отличаване не може да се постигне, п
ред
и човек да е извършил това, което вече беше описано.
Когато с духовните си очи човек види някаква визия и успее да я отстрани, като напрегне всички свои вътрешни сили, които вече е опознал и които той усеща като свой вътрешен свят, така да се каже, просто с вътрешния си поглед я премахне, тогава тази визия е една обикновена фантазия. Ако обаче той не успее да я отстрани по този начин или най-много успее да отстрани това, което напомня за външния сетивен свят, а духовното остане като външен факт, тогава тя е действителна.
Но това отличаване не може да се постигне, преди човек да е извършил това, което вече беше описано.
От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното. Същественото при душевния експеримент се състои в следното: Всъщност с обикновеното съзнание ние винаги се намираме при това, което желаем. Чрез този душевен експеримент се научаваме да разглеждаме като желано от нас това, което не желаем, което ни отблъсква. Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки. Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското.
към текста >>
Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-нап
ред
е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира оп
ред
елена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има п
ред
почитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското.
Но това отличаване не може да се постигне, преди човек да е извършил това, което вече беше описано. От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното. Същественото при душевния експеримент се състои в следното: Всъщност с обикновеното съзнание ние винаги се намираме при това, което желаем. Чрез този душевен експеримент се научаваме да разглеждаме като желано от нас това, което не желаем, което ни отблъсква. Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки.
Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското.
И понеже тя никога не е упражнявала това, което беше описано днес, пред нея се представя изцяло погрешено схващане и това е напълно естествено. От нея същото се разпростира и върху най-близките й ученици и до ден днешен се влачи и разпространява в още по-гротескна форма. Тези неща се промъкват и до най-висшите сфери. Могат да се видят много неща на окултния план, но способността за различаване е нещо съвсем различно от простото виждане, от простото възприемане. Това трябва да се подчертае с особена настойчивост.
към текста >>
И понеже тя никога не е упражнявала това, което беше описано днес, п
ред
нея се п
ред
ставя изцяло погрешено схващане и това е напълно естествено.
От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното. Същественото при душевния експеримент се състои в следното: Всъщност с обикновеното съзнание ние винаги се намираме при това, което желаем. Чрез този душевен експеримент се научаваме да разглеждаме като желано от нас това, което не желаем, което ни отблъсква. Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки. Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското.
И понеже тя никога не е упражнявала това, което беше описано днес, пред нея се представя изцяло погрешено схващане и това е напълно естествено.
От нея същото се разпростира и върху най-близките й ученици и до ден днешен се влачи и разпространява в още по-гротескна форма. Тези неща се промъкват и до най-висшите сфери. Могат да се видят много неща на окултния план, но способността за различаване е нещо съвсем различно от простото виждане, от простото възприемане. Това трябва да се подчертае с особена настойчивост.
към текста >>
Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние п
ред
и всичко навлизаме в самите нас.
Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас.
И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света. Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността.
към текста >>
И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално п
ред
себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света.
Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас.
И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света.
Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят.
към текста >>
Или с други думи, п
ред
нас застава нашият вътрешен свят, той се п
ред
ставя п
ред
нас, а дяволът казва: Това е обективният свят.
Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас. И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света.
Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят.
Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло.
към текста >>
П
ред
човек се п
ред
ставят илюзиите на собствения му вътрешен живот.
Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас. И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света. Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос.
Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот.
Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло.
към текста >>
И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са п
ред
мет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло.
Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят.
И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло.
Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло. И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло. Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/. Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/.
към текста >>
И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то п
ред
ставлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, п
ред
и да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло.
Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло.
И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло.
Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/. Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/. Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас. Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което чувстваме, сега се разпростира около нас като наш обективен свят. Важното е да се разбере, че първоначално животът в Камалока се характеризира с това, че ние сме заключени в самите нас, самите ние сме затворът и когато ни липсва възможността да се завърнем във физическия живот, този затвор е залостен още по-здраво.
към текста >>
Онова, което изживяваме най-нап
ред
, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/.
Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло. И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло.
Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/.
Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/. Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас. Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което чувстваме, сега се разпростира около нас като наш обективен свят. Важното е да се разбере, че първоначално животът в Камалока се характеризира с това, че ние сме заключени в самите нас, самите ние сме затворът и когато ни липсва възможността да се завърнем във физическия живот, този затвор е залостен още по-здраво. Едва когато преминем през живота в Камалока по такъв начин, че постепенно разберем а тези неща могат да бъдат разбрани само постепенно как вътрешният ни свят може да бъде изпълнен и с други неща, освен с обикновени желания, едва тогава нашият затвор Камалока бива разбит.
към текста >>
Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява п
ред
съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/.
И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло. И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло. Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/.
Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/.
Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас. Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което чувстваме, сега се разпростира около нас като наш обективен свят. Важното е да се разбере, че първоначално животът в Камалока се характеризира с това, че ние сме заключени в самите нас, самите ние сме затворът и когато ни липсва възможността да се завърнем във физическия живот, този затвор е залостен още по-здраво. Едва когато преминем през живота в Камалока по такъв начин, че постепенно разберем а тези неща могат да бъдат разбрани само постепенно как вътрешният ни свят може да бъде изпълнен и с други неща, освен с обикновени желания, едва тогава нашият затвор Камалока бива разбит.
към текста >>
Какво се има п
ред
вид?
Какво се има предвид?
Да приемем, че някой умира с едно определено желание. Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той.
към текста >>
Да приемем, че някой умира с едно оп
ред
елено желание.
Какво се има предвид?
Да приемем, че някой умира с едно определено желание.
Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той. Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват.
към текста >>
Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво п
ред
ставлява самият той.
Какво се има предвид? Да приемем, че някой умира с едно определено желание. Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата.
Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той.
Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват. Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му красота.
към текста >>
Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне оп
ред
елена степен на зрялост, в Камалока когато измине оп
ред
елено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват.
Да приемем, че някой умира с едно определено желание. Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той.
Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват.
Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му красота.
към текста >>
Така се демаскира това, което ни се п
ред
ставя, като че ли п
ред
ставлява обективния свят с цялата му красота.
Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той. Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват.
Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му красота.
към текста >>
Как ни се п
ред
ставя този свят на свръхсетивните реални действителности?
Светът на свръхсетивните реални действителности е този, който обикновено наричаме Девахан.
Как ни се представя този свят на свръхсетивните реални действителности?
Тук на Земята човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е превъзмогнато, ние вече навлизаме в света на свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана. Но най-важната характерна черта на този деваханически свят е, че там моралните закони не се отличават вече от физическите закони, от физическите факти; моралните закони и физическите закони са едно и също нещо. Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него.
към текста >>
Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, п
ред
грешните то наистина се помрачава.
Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък.
Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава.
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота. Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него.
към текста >>
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват нап
ред
в живота.
В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък. Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава.
Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота.
Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път.
към текста >>
Или да п
ред
положим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже.
Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво. Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял.
Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже.
Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон. И ако проследим пътя на такъв човек през Девахана, виждаме как в него постепенно все повече и повече се извършват такива процеси, че той самият започва да отговаря на качествата, които си е донесъл от предишния си живот. Да приемем, че някой се намира двеста години в Девахана, след като в предишен живот много е лъгал. Той живее в този Девахан, но Духовете на истината се отдръпват от него.
към текста >>
И ако проследим пътя на такъв човек през Девахана, виждаме как в него постепенно все повече и повече се извършват такива процеси, че той самият започва да отговаря на качествата, които си е донесъл от п
ред
ишния си живот.
Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон.
И ако проследим пътя на такъв човек през Девахана, виждаме как в него постепенно все повече и повече се извършват такива процеси, че той самият започва да отговаря на качествата, които си е донесъл от предишния си живот.
Да приемем, че някой се намира двеста години в Девахана, след като в предишен живот много е лъгал. Той живее в този Девахан, но Духовете на истината се отдръпват от него. В него умира същото това, което се поражда в една друга душа, ако тя се е придържала към истината.
към текста >>
Да приемем, че някой се намира двеста години в Девахана, след като в п
ред
ишен живот много е лъгал.
Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон. И ако проследим пътя на такъв човек през Девахана, виждаме как в него постепенно все повече и повече се извършват такива процеси, че той самият започва да отговаря на качествата, които си е донесъл от предишния си живот.
Да приемем, че някой се намира двеста години в Девахана, след като в предишен живот много е лъгал.
Той живее в този Девахан, но Духовете на истината се отдръпват от него. В него умира същото това, което се поражда в една друга душа, ако тя се е придържала към истината.
към текста >>
Или да си п
ред
ставим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее.
Или да си представим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее.
В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство. Това не е само картинно казано. Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява. Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество.
към текста >>
В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и оп
ред
елени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство.
Или да си представим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее.
В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство.
Това не е само картинно казано. Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява. Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния.
към текста >>
Суета и самодоволство в Девахана п
ред
ставляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява.
Или да си представим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее. В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство. Това не е само картинно казано.
Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява.
Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества.
към текста >>
И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от п
ред
ишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно.
Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг. Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло.
И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно.
Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.
към текста >>
За него едно изригване на вулкан едновременно е и морален факт, ако и моралът да се намира на един друг план, отколкото човек си п
ред
ставя.
Най-същественото в Девахана е, че там няма разлика между природен и духовен закон. И така е също и за ясновиждащия, който наистина прониква до свръхсетивните светове. Тези свръхсетивни светове са много по-различни от световете, които се намират на физическия план. За ясновидеца не е възможно да прави тази разлика, която се прави в материалистически смисъл, когато се казва: Това е само един обективен природен закон. Зад този обективен природен закон в действителност винаги стои един духовен закон и ясновидецът например не може да върви през една запустяла ливада, през една наводнена област, не може да види изригване на вулкан, без да помисли, че зад това, което са природни явления, стоят духовни сили, духовни същества.
За него едно изригване на вулкан едновременно е и морален факт, ако и моралът да се намира на един друг план, отколкото човек си представя.
Хората, които винаги смесват физическия свят с висшите светове ще кажат: Да, но когато невинни хора са засегнати и умират при изригването на един вулкан, как да се приеме, че това е морално събитие? Една такава преценка би била ужасно филистерска, както и противоположната й преценка, че това е Божие наказание за хората, които живеят около вулкана. Двете преценки могат да се направят само от филистерската гледна точка на физическия план. Не става въпрос за това, а за много по-универсални неща. Хората, които живеят до някой вулкан и техните имоти бъдат разрушени, могат да бъдат напълно невинни, що се отнася до сегашния им живот.
към текста >>
Когато си п
ред
ставите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате п
ред
вид Девахана.
И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване. Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони.
Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
към текста >>
Ние не можем да имаме п
ред
става за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове.
Така виждаме, че вътрешната характеристика, така да се каже, вътрешният нерв на съществуването е съвсем различен за различните светове.
Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове.
И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят. Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят. Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното.
към текста >>
Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате п
ред
става какво п
ред
ставлява деваханическият свят.
Така виждаме, че вътрешната характеристика, така да се каже, вътрешният нерв на съществуването е съвсем различен за различните светове. Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове. И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят.
Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят.
Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното. Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота. Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго.
към текста >>
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя п
ред
ишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота.
И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят. Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят. Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното.
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота.
Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго. Във физическия живот ние не виждаме грозният човек да си отнема нещо, а красивият да получава нещо. В Девахана става следното. Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване.
към текста >>
Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не п
ред
положим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване.
Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота. Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго. Във физическия живот ние не виждаме грозният човек да си отнема нещо, а красивият да получава нещо. В Девахана става следното.
Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване.
Ние трябва да си изработим съвсем различни представи и усещания за деваханическия или така наречения ментален свят от тези за физическия свят.
към текста >>
Ние трябва да си изработим съвсем различни п
ред
стави и усещания за деваханическия или така наречения ментален свят от тези за физическия свят.
Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго. Във физическия живот ние не виждаме грозният човек да си отнема нещо, а красивият да получава нещо. В Девахана става следното. Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване.
Ние трябва да си изработим съвсем различни представи и усещания за деваханическия или така наречения ментален свят от тези за физическия свят.
към текста >>
В тези п
ред
стави и усещания е необходимо да видите същественото, за което стана въпрос, и да възприемете не само външното описание на тези неща, но и да си изработите чувства и усещания за това, което се описва в духовната наука.
В тези представи и усещания е необходимо да видите същественото, за което стана въпрос, и да възприемете не само външното описание на тези неща, но и да си изработите чувства и усещания за това, което се описва в духовната наука.
Когато успеете да постигнете усещането за един свят, където моралното, красивото, интелектуалната истина се проявяват с необходимостта на природен закон, тогава вие имате представата за деваханическия свят. И затова трябва толкова много, така да се каже, да научаваме и да насъбираме, че накрая нещата, които сме си изработили, да можем да ги претопим в едно чувство, в едно усещане. Не е възможно някой лесно да достигне до истинско познание за това, което е необходимо да се изясни на хората чрез духовната наука. Днес наистина има много хора, които казват: Ах, защо трябва толкова неща да се учат в духовната наука? Отново ли да ставаме ученици?
към текста >>
Когато успеете да постигнете усещането за един свят, където моралното, красивото, интелектуалната истина се проявяват с необходимостта на природен закон, тогава вие имате п
ред
ставата за деваханическия свят.
В тези представи и усещания е необходимо да видите същественото, за което стана въпрос, и да възприемете не само външното описание на тези неща, но и да си изработите чувства и усещания за това, което се описва в духовната наука.
Когато успеете да постигнете усещането за един свят, където моралното, красивото, интелектуалната истина се проявяват с необходимостта на природен закон, тогава вие имате представата за деваханическия свят.
И затова трябва толкова много, така да се каже, да научаваме и да насъбираме, че накрая нещата, които сме си изработили, да можем да ги претопим в едно чувство, в едно усещане. Не е възможно някой лесно да достигне до истинско познание за това, което е необходимо да се изясни на хората чрез духовната наука. Днес наистина има много хора, които казват: Ах, защо трябва толкова неща да се учат в духовната наука? Отново ли да ставаме ученици? Става въпрос не само за усещането, а за истинските усещания, които първо трябва да се изработят!
към текста >>
Спо
ред
някои мнения за това е необходимо още по-малко: За това просто е достатъчно човек даже да не признава трите основни принципи на теософското общество, а да признае само първия и то напълно по неговия си начин!
Ето защо днес всеки е човек с мироглед. И даже всеки е теософ!
Според някои мнения за това е необходимо още по-малко: За това просто е достатъчно човек даже да не признава трите основни принципи на теософското общество, а да признае само първия и то напълно по неговия си начин!
към текста >>
И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете п
ред
това, което е Деваханът.
Но точно за това става въпрос, че ние трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание. Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо. Когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят -колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория. Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с дългогодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински.
И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете пред това, което е Деваханът.
Защото когато усещанията са изработени правилно, те стават възприемателни способности. Когато извън всички сензации в нашите дружества се работи правилно и истински, само въз основа на честността, тези работни места ще станат това, което трябва да бъдат: Училища, които извеждат хората в сферите на ясновиждането. И само този, който не може да очаква това, или не иска да работи, може да има погрешни възгледи за тези неща.
към текста >>
12.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите п
ред
стави, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание.
През тези дни достатъчно повтаряхме, че всичко, което обхваща нашите представи, нашите възприятия, нашите волеви импулси, нашите чувства и усещания, накратко всичко това, което се разиграва в душата ни при нормалното душевно състояние от събуждането до заспиването, можем да наречем дейности, свойства, сили на обикновеното съзнание.
Сега всичко, което е част от това обикновено човешко съзнание, всичко, което човек знае, чувства и иска от събуждането до заспиването, искаме да го изразим като го обхванем в тези две паралелни линии (а; б) (виж рис. ).
към текста >>
Ако на тези две паралелни линии противопоставим други две, можем да кажем: В нашия физически организъм сетивните органи и нервната система отговарят на онова, което можем да наречем инструменти на това съзнание, п
ред
и всичко сетивните органи, но също и до известна степен нервната система.
Става въпрос съвсем точно да знаем, че този, така наречен нормален душевен живот разчита на инструментите на физическото тяло, той трябва да използва всички тези инструменти, които обхващат сетивата и нервната система.
Ако на тези две паралелни линии противопоставим други две, можем да кажем: В нашия физически организъм сетивните органи и нервната система отговарят на онова, което можем да наречем инструменти на това съзнание, преди всичко сетивните органи, но също и до известна степен нервната система.
към текста >>
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да оп
ред
елим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание.
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция. Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации.
към текста >>
Ние ще си изградим добра п
ред
става за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание.
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
Както в обикновеното съзнание включваме п
ред
ставите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание. Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция.
Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията.
Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
Тогава се появяват неща, които оп
ред
еляме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание. Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция. Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм.
Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации.
Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации. С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
Появяват се п
ред
чувствия; те биха били примитивни инспирации.
Зад прага на обикновеното съзнание лежи всичко, което можем да определим като скритите страни на душевния живот или също като подсъзнание. Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция. Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации.
Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации.
С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и п
ред
чувствие.
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция. Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации.
С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
Човек може да придобие п
ред
става за този факт, когато чрез
ред
овно обучение разбере как протича ходът на развитието и, така да се каже, поради това обучение достигне до разбирането, че това трябва да се случи през 20. век.
Достатъчно често сме изтъквали, че в течение на 20. век в човешкото развитие ще настъпи това, което може да се нарече вид духовно завръщане на Христос и че ще има известен брой личности, които в етерен образ ще видят дейността на Христос, идваща от астралния план и навлизаща в нашия свят.
Човек може да придобие представа за този факт, когато чрез редовно обучение разбере как протича ходът на развитието и, така да се каже, поради това обучение достигне до разбирането, че това трябва да се случи през 20. век.
Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме предчувствие. Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие. При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си.
към текста >>
Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме п
ред
чувствие.
Достатъчно често сме изтъквали, че в течение на 20. век в човешкото развитие ще настъпи това, което може да се нарече вид духовно завръщане на Христос и че ще има известен брой личности, които в етерен образ ще видят дейността на Христос, идваща от астралния план и навлизаща в нашия свят. Човек може да придобие представа за този факт, когато чрез редовно обучение разбере как протича ходът на развитието и, така да се каже, поради това обучение достигне до разбирането, че това трябва да се случи през 20. век.
Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме предчувствие.
Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие. При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия.
към текста >>
Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на п
ред
чувствие.
Достатъчно често сме изтъквали, че в течение на 20. век в човешкото развитие ще настъпи това, което може да се нарече вид духовно завръщане на Христос и че ще има известен брой личности, които в етерен образ ще видят дейността на Христос, идваща от астралния план и навлизаща в нашия свят. Човек може да придобие представа за този факт, когато чрез редовно обучение разбере как протича ходът на развитието и, така да се каже, поради това обучение достигне до разбирането, че това трябва да се случи през 20. век. Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме предчувствие.
Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие.
При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие.
към текста >>
При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на п
ред
чувствието или визията.
Достатъчно често сме изтъквали, че в течение на 20. век в човешкото развитие ще настъпи това, което може да се нарече вид духовно завръщане на Христос и че ще има известен брой личности, които в етерен образ ще видят дейността на Христос, идваща от астралния план и навлизаща в нашия свят. Човек може да придобие представа за този факт, когато чрез редовно обучение разбере как протича ходът на развитието и, така да се каже, поради това обучение достигне до разбирането, че това трябва да се случи през 20. век. Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме предчувствие. Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие.
При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията.
Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание.
към текста >>
Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна п
ред
става от това, което мъртвият там изживява в душата си.
Човек може да придобие представа за този факт, когато чрез редовно обучение разбере как протича ходът на развитието и, така да се каже, поради това обучение достигне до разбирането, че това трябва да се случи през 20. век. Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме предчувствие. Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие. При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие.
Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си.
Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание. Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице. С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се п
ред
ставя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия.
Но възможно е, както в нашето съвремие много пъти се случва, тук и там да се появят личности, надарени с естествено примитивно ясновидство, които да имат вид смътна инспирация за приближаването на Христос, което наричаме предчувствие. Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие. При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си.
Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия.
Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание. Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице. С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
Това се усеща като п
ред
чувствие.
Може би такива личности не биха знаели точно за какво става въпрос, но такава значителна инспирация може да се появи под формата на предчувствие. При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия.
Това се усеща като предчувствие.
Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание. Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице. С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
Така че, който има п
ред
чувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание.
При примитивното съзнание може да се случи и нещо, което да не остане в областта на предчувствието или визията. Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие.
Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание.
Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице. С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
Но когато п
ред
човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една оп
ред
елена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице.
Визията е поява на някаква картина, отговаряща на едно духовно събитие. Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание.
Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице.
С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
С това обаче само ви описах било като постигнато в
ред
овното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
Когато например някой е загубил близък човек, така че неговият Аз е преминал през портата на смъртта, намира се в духовния свят и се получи връзка между него и живеещият в този свят, може би живеещият в този свят няма точно да знае какво мъртвият иска от него, той може да има погрешна представа от това, което мъртвият там изживява в душата си. Но фактът, че изобщо е налице такава връзка, се представя с визия, която като картина е погрешна, но може да се отнася към правилния факт, че мъртвият иска да осъществи връзка с живия. Това се усеща като предчувствие. Така че, който има предчувствия, така да се каже, знае някои неща за миналото, или за бъдещето, които не могат да се знаят с нормалното съзнание. Но когато пред човешката душа нещо застане като ясно възприятие, не само като една визия, която при известни обстоятелства може и да не е вярна, а като едно ясно възприятие може да е някакъв процес тук в сетивния свят, или в такава област, в която не може да се види с обикновените сетива, или е процес на сетивния свят то едно такова явление в окултизма се означава с една определена дума: тогава се говори за Deuteroskopie или второто лице.
С това обаче само ви описах било като постигнато в редовното обучение, било появяващо се като естествено ясновидство какво протича в съзнанието, всъщност в подсъзнанието, точно в самата човешка душа.
към текста >>
Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда п
ред
ставата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и п
ред
става за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание.
Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането.
към текста >>
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непос
ред
ственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие.
Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание. Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата.
Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие.
Обаче при фактите на подсъзнанието не е така. И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно. Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото.
към текста >>
И това е, което трябва да запомним, защото то е извън
ред
но важно.
Всичко, което протича в човешката душа, ако говорим за подсъзнанието като противоположност на обикновеното съзнание, значително се различава от процесите на обикновеното съзнание. Процесите на обикновеното съзнание по отношение на това, към което всъщност се отнасят, са действително такива, че може да се говори аз искам само да загатна и то така бегло, както може да бъде казано в една открита лекция за безсилието на обикновеното съзнание. Окото вижда една роза; но това око, което така се проявява, че в нас се изгражда представата за розата, за обикновеното съзнание с цялото си възприятие и представа за розата е напълно безсилна в сравнение с растежа, порастването и увяхването на розата. Розата расте и увяхва чрез своите природни сили, но окото, докато действа обикновеното съзнание, не е в състояние да обхване нищо друго, освен непосредственото настояще; само то е достъпно за неговото възприятие. Обаче при фактите на подсъзнанието не е така.
И това е, което трябва да запомним, защото то е извънредно важно.
Когато при нормалното виждане чрез нашето око възприемаме нещо, цветни образи или нещо друго, не само не можем да променим обективните факти чрез самото възприятие, но дори и настъпва нещо друго, когато виждането е нормално. Ако обикновеното виждане се извърши чрез окото, самото то остава непроменено чрез виждането. Чак ако надминем границата от нормалната светлина към заслепяваща светлина нараняваме окото. Така че можем да кажем: При процесите на нормалното съзнание не действаме върху самите нас, даже и когато дълго време останем в него. Нашият организъм е така конструиран, че чрез процесите на обикновеното съзнание обикновено не се извършват промени в самите нас.
към текста >>
Да п
ред
положим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия.
По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието.
Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия.
Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
към текста >>
Да п
ред
положим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество.
По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието. Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия.
Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество.
Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
към текста >>
Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си п
ред
ставим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.).
По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието. Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия. Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество.
Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.).
В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество.
към текста >>
В този свят, който си п
ред
ставяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане п
ред
мет, възприятие, обект на подсъзнанието.
По друг начин изглеждат нещата в подсъзнанието. Да предположим, че изграждаме една имагинация, или че имаме една визия. Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.).
В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието.
Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата. Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас.
към текста >>
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно п
ред
ставяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Да предположим, че тази имагинация или визия съответства на едно добро същество. Това добро същество не се намира в сетивния физически свят, а е в свръхсетивния свят и сега ние искаме да си представим света, в който са тези същества, които възприемаме чрез имагинация или визия, между тези две паралелни линии (виж рис.). В този свят, който си представяме изобразен тук, искаме да потърсим всичко, което може да стане предмет, възприятие, обект на подсъзнанието. Още не искаме нищо да пишем в това пространство. Но когато нещо лошо в този свят го възприемем чрез имагинативна картина или визия като демонично същество, то не е така, че по отношение на това същество самите ние сме така безсилни, както е безсилно окото спрямо розата.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас.
Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
към текста >>
Наистина е необходимо да си п
ред
ставим тези неща.
Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия. Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
Наистина е необходимо да си представим тези неща.
към текста >>
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което п
ред
и всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си п
ред
ставим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като оп
ред
елени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си п
ред
ставим това, което живее в човека п
ред
и всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила.
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила.
Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация. Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.
към текста >>
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне п
ред
душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
Ако действието на всичко това, което лежи вън в света като демонични или добри същества се проявява само тогава, когато човекът с известна яснота има визии или имагинации, или някакви други възприятия в подсъзнанието, ако тогава само чрез симпатия или антипатия някои сили магически се задействат в този свят, то това ясно поставяне пред душата в областта на подсъзнанието не е необходимо за въздействието върху вътрешността на нашия собствен организъм, който се състои от това, което е написано тук.
към текста >>
Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал п
ред
себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера.
Независимо дали човек знае, или не знае кои имагинации биха съответствали на тази или онази симпатия в него; тази симпатия действа върху кръвната му циркулация, върху дихателната му система и върху етерното му тяло.
Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера.
Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението. Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него. Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане. В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание.
към текста >>
Такива визии и имагинации биха п
ред
ставяли живеещите в него сили на отвращението.
Независимо дали човек знае, или не знае кои имагинации биха съответствали на тази или онази симпатия в него; тази симпатия действа върху кръвната му циркулация, върху дихателната му система и върху етерното му тяло. Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера. Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят.
Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението.
Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него. Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане. В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание. Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.
към текста >>
В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта спо
ред
това, какви неща изживява в своето подсъзнание.
Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера. Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението. Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него. Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане.
В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание.
Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.
към текста >>
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и п
ред
извикват оп
ред
елени форми на топлинната сила на кръвта, оп
ред
елени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира.
Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието. Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея. Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се п
ред
ало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
Когато процесите в подсъзнанието наистина се изживеят от душата, се оказва, че там е не само тази взаимовръзка, а чрез това, че тази взаимовръзка е там, цялото състояние на човека непрекъснато е подложено на въздействия, така че известни чувства, известни усещания, които се разиграват в подсъзнанието и предизвикват определени форми на топлинната сила на кръвта, определени състояния на силите на дишането и на етерното тяло или действат положително върху организма, или са пречки през целия живот; така че чрез това, което се разиграва в подсъзнанието на хората, винаги нещо се поражда или умира. Човек или получава жизнени сили, или си прибавя такива чрез това, което изпраща от съзнанието надолу в несъзнателните слоеве. И когато една лъжа му харесва, или само е съгласен с нея и тя не го отвращава, което е нормалното чувство към лъжата и по отношение на лъжите е небрежен, или дори изпитва одобрение, то придружаващото лъжата чувство се изпраща в подсъзнанието. Което става тук в подсъзнанието разрушава циркулацията на кръвта, състоянието на дишането и силите на етерното тяло и резултатите от това са, че по отношение на всичко, което му остава, когато премине през портата на смъртта, чрез това, което току що описах, човек се осакатява, обеднява на сили, в него нещо умира, което би се развило, ако човек изпитваше отвращение към лъжата, понеже това е нормалното чувство спрямо нея.
Но ако надолу биха слезли чувствата на отвращение спрямо лъжата, това би се предало върху силите, които са означени тук и човекът би изпратил в своя организъм нещо положително, нещо от силите на растежа.
към текста >>
Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото подсъзнание, човекът непос
ред
ствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека.
Той не може чрез това да разрушава по-грубите и твърди части на физическия си организъм. Човекът, така да се каже, е в състояние да се унищожава само в една част от цялата своя организация. Особено ясно виждаме какво се разрушава, когато това, което остане от етерното тяло понеже етерното тяло е в непрекъсната взаимовръзка с топлинната сила на кръвта и със състоянието на дишането е повлияно по този начин. Чрез лошите чувства то закърнява. Но то получава в себе си оплождащи, усилващи, укрепващи сили чрез добри, нормални, истински чувства.
Значи ние можем да кажем, че чрез това, което се разиграва в неговото подсъзнание, човекът непосредствено работи върху възникването и умирането, това ще рече върху реалните процеси, върху действителността на своя организъм, понеже от региона на безсилието на обикновеното съзнание той потъва в този регион, където нещо се ражда и умира в собствената му душа и поради това в цялата организация на човека.
към текста >>
Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху един свят, който ако си позволим един израз, употребяван през цялото С
ред
новековие можем да наречем елементарен свят.
Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху един свят, който ако си позволим един израз, употребяван през цялото Средновековие можем да наречем елементарен свят.
към текста >>
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-нап
ред
сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма.
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма.
Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
към текста >>
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме п
ред
извикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма. Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин.
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Ако във физическия свят непос
ред
ствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят.
Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Това което п
ред
извиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин. Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания.
Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме.
А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-нап
ред
се п
ред
ставя п
ред
човека при истинското самопознание.
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион. Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм.
Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане п
ред
една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да прозреш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед?
Каза ми се, че завчера не е било добре разбрано как може да се различи една истинска визия или имагинация, която принадлежи към нещо обективно, от това, което застава в пространството, но принадлежи само на нашата субективност23. Да, не може да се каже: Запиши си това или онова правило, тогава ще можеш да различаваш такива правила няма, но човек постепенно се учи чрез развитието. Да се различи правилно какво принадлежи към нас самите от това, което принадлежи към едно действително същество като външна визия, е възможно чак тогава, когато човекът узнае в себе си, че може постоянно да бъде разкъсван от умъртвяващи несъзнателни процеси. Тогава той придобива известна сигурност.
Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане пред една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да прозреш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед?
Остане ли визията да стои, когато се развие активната сила на вътрешния поглед, тя отговаря на едно обективно явление; ако активната сила на вътрешния поглед заличи визията, тогава тя принадлежи единствено на самите нас.
към текста >>
Така един човек, който няма п
ред
вид това, може п
ред
себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят.
Така един човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят.
И би могло да се случи аз казвам, би могло да се случи някой да не вижда нищо друго освен своята собствена вътрешност и тя може да се проектира в съвсем драматични картини, разстлани, да речем, през целия атлантски свят, през цели поколения от човешкото развитие. Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност. Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация. В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация. То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство.
към текста >>
Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и п
ред
чувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят.
Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация. В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация. То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство. Когато човекът премине през портата на смъртта, тогава цялата му душевност се превръща в обективен свят. И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното.
Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят.
Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение.
към текста >>
Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно оп
ред
еля нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите.
Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят.
Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите.
Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят. Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.
към текста >>
Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни п
ред
поставки и до физическия свят, но те най-нап
ред
се проявяват в елементарния свят.
Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност. Или вие продължавате да съществувате в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространява едно въздушно течение. Ето защо елементарният свят непрекъснато е изпълнен от това, което се пробужда в този елементарен свят чрез това, което хората вземат със себе си от своето подсъзнание, когато прекрачат през портата на смъртта. Винаги става въпрос само за това: да успеем да създадем условия, при които можем да видим, да възприемем нещата от елементарния свят. Не е нужно да се чудим на ясновидеца, когато той правилно определя нещата, които се намират в елементарния свят като действия на мъртвите.
Както ще видите, тези действия от преживяванията на мъртвите могат да се проследят но при известни предпоставки и до физическия свят, но те най-напред се проявяват в елементарния свят.
Когато ясновидецът сам стигне в елементарния свят до опитностите, които описах, след известно време той може да има твърде особени изживявания.
към текста >>
Без да се изживеят точно оп
ред
елени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни п
ред
мети.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза. Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат.
Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
Да предположим, че той слага розата настрана. Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата.
към текста >>
Да п
ред
положим, че той слага розата настрана.
Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
Да предположим, че той слага розата настрана.
Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят.
към текста >>
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение п
ред
розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят.
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет.
към текста >>
Той може да се абстрахира от намиращото се п
ред
него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои п
ред
теб като едно устремено към света живо етерно същество!
Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят. Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго.
Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество!
Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет. Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина.
към текста >>
Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава п
ред
един външен п
ред
мет.
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло.
Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет.
Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина. Човек вижда самия свой вътрешен орган. Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация.
към текста >>
Човек може да извърви пътя от външния п
ред
мет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина.
Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет. Това действително е нещо, което може да настъпи.
Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина.
Човек вижда самия свой вътрешен орган. Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация. Човек обратно изминава пътя към самия себе си. Кой е изпратил такива сили в нашето око, че ние да виждаме нашето око, като че ли излизат светлинни лъчи, които съвсем точно отговарят на същността на виждането?
към текста >>
Това е п
ред
извикано от целия ход на силите, които накрая са довели човека дотук.
Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация. Човек обратно изминава пътя към самия себе си. Кой е изпратил такива сили в нашето око, че ние да виждаме нашето око, като че ли излизат светлинни лъчи, които съвсем точно отговарят на същността на виждането? Тогава виждаме окото ограничено от вид жълто сияние; ние виждаме окото затворено в самите нас.
Това е предизвикано от целия ход на силите, които накрая са довели човека дотук.
към текста >>
Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като п
ред
става за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света.
Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят.
Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности. Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>
Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с оп
ред
елени реалности.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света. Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят.
Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности.
Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>
Безсилието на п
ред
ишното съзнание преминава в една фина магия.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света. Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят. Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности.
Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия.
И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>
13.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извън
ред
но дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
към текста >>
Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да п
ред
лага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24. И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството.
Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията.
Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства. И точно поради копнежа да се намери отговор и поради несигурността да се узнае истината, този въпрос е най-неотложният в нашата съвременност.
към текста >>
Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове на
ред
е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24. И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха.
Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос.
Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства. И точно поради копнежа да се намери отговор и поради несигурността да се узнае истината, този въпрос е най-неотложният в нашата съвременност.
към текста >>
Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните с
ред
ства.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24. И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос.
Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
И точно поради копнежа да се намери отговор и поради несигурността да се узнае истината, този въпрос е най-неотложният в нашата съвременност.
към текста >>
Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което п
ред
виждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще.
От само себе си се разбира, че едно духовно движение, което навлиза в духовните принципи, има за задача да внесе яснота по този въпрос. Ако нещата засега стоят така, то в сравнително кратко време, наистина в съвсем кратко време, те ще стоят съвсем по друг начин! Ако ние малко по-неегоистично погледнем към това, от какво ще се нуждаят хората, наследниците на нашето време от идните епохи по отношение на Христос, тогава ще трябва да си кажем: Дори и много хора на съвремието да черпят удовлетворение от това, което е налице, то все повече души ще се чувстват несигурни и все повече ще жадуват за обяснения.
Така ние мислим, когато днес говорим за Христос, за това, което предвиждаме, че ще бъде необходимо за хората от едно близко бъдеще.
Антропософията не би изпълнила задачата си, ако с нейните познания не си постави задачата да създаде яснота относно тези въпроси, доколкото това е възможно днес.
към текста >>
Моята изходна точка ще е да посоча трите пътя, по които спо
ред
човешкото развитие душата може да достигне до Христос.
Моята изходна точка ще е да посоча трите пътя, по които според човешкото развитие душата може да достигне до Христос.
Когато се говори за трите пътя, трябва ясно да се посочи първият път, който днес вече не е никакъв път, днес той повече не може да бъде езотеричен път, както е антропософският път точно в нашето време, но беше път за милиони души в продължение на много столетия. Този първи път е пътят, който минава през така наречените християнски документи, Евангелията. Този път беше единствено възможният път за милиони хора и до днес остава такъв за безброй много хора. Вторият път, по който човешката душа може да потърси Христос е този, който може да се нарече пътят през вътрешните опитности, който ще трябва да преминат многобройни души в съвременността и през близкото бъдеще поради тяхното особено естество и особени качества. Третият път е този, който в нашето време може да бъде поне частично разбиран от страна на антропософското движение, пътят през инициацията, посвещението.
към текста >>
Първият път, този през Евангелията, ще бъде най-нап
ред
накратко характеризиран тук.
Първият път, този през Евангелията, ще бъде най-напред накратко характеризиран тук.
Всички знаем, че Евангелията в течение на вековете са станали сърдечната и душевната храна за безброй хора. Ние също знаем как най-просветените и критични натури и това не са нерелигиозните престанаха да имат отношение към този път, понеже днес се смята, че външното знание не може да установи кои исторически събития всъщност стоят в основата на това, което разказват Евангелията. Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях. Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията.
към текста >>
Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от п
ред
ишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията.
Първият път, този през Евангелията, ще бъде най-напред накратко характеризиран тук. Всички знаем, че Евангелията в течение на вековете са станали сърдечната и душевната храна за безброй хора. Ние също знаем как най-просветените и критични натури и това не са нерелигиозните престанаха да имат отношение към този път, понеже днес се смята, че външното знание не може да установи кои исторически събития всъщност стоят в основата на това, което разказват Евангелията. Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях. Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени?
Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията.
Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25. Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини.
към текста >>
Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера п
ред
очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина.
Всички знаем, че Евангелията в течение на вековете са станали сърдечната и душевната храна за безброй хора. Ние също знаем как най-просветените и критични натури и това не са нерелигиозните престанаха да имат отношение към този път, понеже днес се смята, че външното знание не може да установи кои исторически събития всъщност стоят в основата на това, което разказват Евангелията. Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях. Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията.
Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина.
Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25. Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота.
към текста >>
Хората от п
ред
ишните столетия не са чели така.
Ние също знаем как най-просветените и критични натури и това не са нерелигиозните престанаха да имат отношение към този път, понеже днес се смята, че външното знание не може да установи кои исторически събития всъщност стоят в основата на това, което разказват Евангелията. Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях. Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина.
Хората от предишните столетия не са чели така.
Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25. Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила.
към текста >>
Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед п
ред
своите ученици25.
Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях. Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така.
Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25.
Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби.
към текста >>
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали п
ред
тези големи, величествени картини.
Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25. Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили.
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини.
Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност. Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове.
към текста >>
И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава п
ред
тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
Върху въпроса за външната физическа реалност, читателите на Евангелията по начало не са мислили. За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби.
И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове. Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията.
към текста >>
Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни с
ред
ства, а с импулси от духовните светове.
За тези хора главното е било как е трепвало сърцето им, какви чувства са изпитвали пред тези големи, величествени картини. Освен това главното е било какво се е пораждало в сърцата им, какво са спечелвали те от тези картини като сила, като смисъл на живота. Те са чувствали, че от тези картини в тях се влива духовна жизнена кръв и сила. Когато са оставяли тези картини да действат върху душите им, те са се чувствали силни, те са чувствали, че без тези картини са слаби. И тогава са изпитвали живо лично отношение към това, което се разказва в Евангелията, тогава пред тях не се е поставял въпросът за историческата реалност.
Реалност са били самите Евангелия, те са били силата, не е било нужно да се пита откъде идват те; знаело се е, че хора са ги написали не със земни средства, а с импулси от духовните светове.
Аз не твърдя, че днес трябва също така да се чувства това което е необходимо, зависи от развитието на човечеството, а твърдя, че усещането на хората беше точно такова в хода на столетията.
към текста >>
Когато започнем духовно-научно да разбираме Евангелията и се опитаме да проникнем в това, което като излято надолу от духовните светове се съдържа в Евангелията, ние заставаме п
ред
тях така, че си казваме: Чрез духовно-научните познания съвсем независимо от тези Евангелия ние опознаваме това, което се е случило в човешкото развитие с Христовия импулс и тогава виждаме съдържащото се в Евангелията, независимо от самите тях.
Защо е било възможно да бъде така? Духовната наука сега ни дава отговор на този въпрос.
Когато започнем духовно-научно да разбираме Евангелията и се опитаме да проникнем в това, което като излято надолу от духовните светове се съдържа в Евангелията, ние заставаме пред тях така, че си казваме: Чрез духовно-научните познания съвсем независимо от тези Евангелия ние опознаваме това, което се е случило в човешкото развитие с Христовия импулс и тогава виждаме съдържащото се в Евангелията, независимо от самите тях.
Как ние обхващаме Евангелията духовно-научно?
към текста >>
Той отначало не иска да п
ред
положи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от разговора обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз.
Ако мога да употребя едно просто сравнение, бих могъл да кажа: Да приемем, че един човек стига до обяснение по някакъв въпрос. С това обяснение той среща друг човек и започва да говори с него.
Той отначало не иска да предположи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от разговора обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз.
Какво тогава е разумно да се предположи? Разумното е да се предположи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник. Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин.
към текста >>
Какво тогава е разумно да се п
ред
положи?
Ако мога да употребя едно просто сравнение, бих могъл да кажа: Да приемем, че един човек стига до обяснение по някакъв въпрос. С това обяснение той среща друг човек и започва да говори с него. Той отначало не иска да предположи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от разговора обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз.
Какво тогава е разумно да се предположи?
Разумното е да се предположи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник. Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин. В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи.
към текста >>
Разумното е да се п
ред
положи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник.
Ако мога да употребя едно просто сравнение, бих могъл да кажа: Да приемем, че един човек стига до обяснение по някакъв въпрос. С това обяснение той среща друг човек и започва да говори с него. Той отначало не иска да предположи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от разговора обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз. Какво тогава е разумно да се предположи?
Разумното е да се предположи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник.
Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин. В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи. Такива хора също биха могли да бъдат в едно такова общество и би могло да се каже: Добре, да оставим Евангелията на мира, но да изследваме свръхсетивните светове!
към текста >>
В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия спо
ред
методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи.
Какво тогава е разумно да се предположи? Разумното е да се предположи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник. Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин.
В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи.
Такива хора също биха могли да бъдат в едно такова общество и би могло да се каже: Добре, да оставим Евангелията на мира, но да изследваме свръхсетивните светове! И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил един величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове като импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал един особено подходящ за това човек. Ние бихме могли да имаме всичко това и много други познания, които се нареждат до това познание и които ние извличаме само от свръхсетивното изследване; тези, които не искат да знаят нищо за Евангелията, биха могли да ги имат също както и другите. Тогава може да се пристъпи към Евангелията и да се каже: Добре, ние отначало изобщо не се интересувахме от тези Евангелия; забележителното е, че когато предпазливо ги четем, виждаме, че вътре е това, което ние сме намерили на духовно-научното поле независимо от тях. Сега ние оценяваме тяхното значение от съвсем друга страна.
към текста >>
Тогава може да се пристъпи към Евангелията и да се каже: Добре, ние отначало изобщо не се интересувахме от тези Евангелия; забележителното е, че когато п
ред
пазливо ги четем, виждаме, че вътре е това, което ние сме намерили на духовно-научното поле независимо от тях.
Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин. В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи. Такива хора също биха могли да бъдат в едно такова общество и би могло да се каже: Добре, да оставим Евангелията на мира, но да изследваме свръхсетивните светове! И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил един величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове като импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал един особено подходящ за това човек. Ние бихме могли да имаме всичко това и много други познания, които се нареждат до това познание и които ние извличаме само от свръхсетивното изследване; тези, които не искат да знаят нищо за Евангелията, биха могли да ги имат също както и другите.
Тогава може да се пристъпи към Евангелията и да се каже: Добре, ние отначало изобщо не се интересувахме от тези Евангелия; забележителното е, че когато предпазливо ги четем, виждаме, че вътре е това, което ние сме намерили на духовно-научното поле независимо от тях.
Сега ние оценяваме тяхното значение от съвсем друга страна. Тогава ни става ясно, че не може да бъде другояче, освен че тези, които са написали Евангелията, са черпили от същия извор, който се разкрива на човечеството чрез духовното движение. Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи. Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието.
към текста >>
Точно това е, п
ред
което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи.
И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил един величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове като импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал един особено подходящ за това човек. Ние бихме могли да имаме всичко това и много други познания, които се нареждат до това познание и които ние извличаме само от свръхсетивното изследване; тези, които не искат да знаят нищо за Евангелията, биха могли да ги имат също както и другите. Тогава може да се пристъпи към Евангелията и да се каже: Добре, ние отначало изобщо не се интересувахме от тези Евангелия; забележителното е, че когато предпазливо ги четем, виждаме, че вътре е това, което ние сме намерили на духовно-научното поле независимо от тях. Сега ние оценяваме тяхното значение от съвсем друга страна. Тогава ни става ясно, че не може да бъде другояче, освен че тези, които са написали Евангелията, са черпили от същия извор, който се разкрива на човечеството чрез духовното движение.
Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи.
Щом е така, би трябвало да кажем: Хората по други пътища ще намерят това, което може да се опознае от тези документи. И тези познания започват да ни стават все по-святи чрез духовното познание на съвремието. Досега те са въздействали и чрез силата на Евангелията. Понеже Евангелията са пропити с най-свещени познания, които са духовните импулси на човечеството, затова те са въздействали също и там, където са били приемани наивно. Духовните познания не въздействат само абстрактно, не само в теорията, а там, където се намират, те действат като жизнена сила, като душевна жизнена кръв.
към текста >>
Тук трябва да се разгледа израстващият човек със с
ред
ствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година?
Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили.
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза.
към текста >>
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със с
ред
ствата на обикновената физиология или анатомия.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза.
Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Но затова пък могат да се опознаят със с
ред
ствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза.
Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
П
ред
и това този носител на Аза още не е изграден.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза.
Преди това този носител на Аза още не е изграден.
Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
П
ред
и това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза.
Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден.
Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза.
Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един оп
ред
елен момент животът така протича, че започват собствените спомени.
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени.
За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
към текста >>
За това, което е било п
ред
и този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този оп
ред
елен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм.
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени.
За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм.
От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година? Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила.
към текста >>
Което е било п
ред
и това, се загубва в душевната тъмнина.
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени. За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз.
Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина.
Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година? Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека.
към текста >>
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има п
ред
става, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила.
За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила.
Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз. В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
към текста >>
Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което п
ред
извиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност п
ред
ставляваме една двойнственост.
Ако внимаваме за това, което окултистът може да ни научи, достигаме до едно своеобразно познание.
Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост.
Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие. Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт. На нас ни се припомня, че нашето азово развитие протича съвсем отделно от нашата организация. Откъде идва този своеобразен факт на двустранност в човешката природа?
към текста >>
Ние умираме, понеже сме организирани по оп
ред
елен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие.
Ако внимаваме за това, което окултистът може да ни научи, достигаме до едно своеобразно познание. Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост.
Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие.
Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт. На нас ни се припомня, че нашето азово развитие протича съвсем отделно от нашата организация. Откъде идва този своеобразен факт на двустранност в човешката природа?
към текста >>
Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки п
ред
азовото развитие болест, отслабване, смърт.
Ако внимаваме за това, което окултистът може да ни научи, достигаме до едно своеобразно познание. Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост. Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие.
Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт.
На нас ни се припомня, че нашето азово развитие протича съвсем отделно от нашата организация. Откъде идва този своеобразен факт на двустранност в човешката природа?
към текста >>
Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно оп
ред
елено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали участие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие.
Когато разглеждаме различните неща, също и човека във взаимна връзка с действителността, установяваме, че ако в едно определено време от земното развитие, а именно през лемурийската епоха, в човешкото развитие биха взимали участие само прогресивни сили, младежкото развитие на човека днес би протекло другояче, а именно така, че то би вървяло паралелно с азовото развитие.
По всяко време душевното развитие щеше да върви със същата крачка както азовото развитие. По всяко време душевното развитие щеше да съответства на телесното развитие. На човека щеше да му бъде невъзможно да се развива различно от идеала, който днес се изисква, както е изложено например в моята малка книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност.
към текста >>
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който оп
ред
еля дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
Ако тогава биха действали само прогресивни сили, би се получило особеното, че през първите двадесет години от живота на човека той би станал много по-несамостоятелен отколкото е сега. Тази несамостоятелност не бива да се разглежда в лош смисъл, тя е от такова естество, че всеки от вас би бил напълно съгласен с тази несамостоятелност. Човешката природа през първите седем години е ориентирана към чисто подражателство. Понеже хората като възрастни, ако биха действали само прогресивните сили, не биха вършили нищо позорно, то децата през първите седем години от живота си нямаше да подражават на нищо лошо. През вторите седем години щеше да цари принципът на авторитета, докато днес не само е местна напаст, но е станало земна напаст между седмата и четиринадесетата си година човек да иска да бъде самостоятелен, дори да бъде възпитаван да си съставя самостоятелни преценки.
Възрастните щяха да са безспорен авторитет за децата*./*Авторитет, който определя дадено действие, защото то е положително за развитието на детето, а не от лични, най-често неосъзнати подбуди, в които се изживяват егоистични чувства, най-често стремеж към власт и лично благоденствие Бел пр/.
От четиринадесетата до двадесет и първата си година човекът щеше да обръща много по-малко внимание на себе си и на своя вътрешен живот, той би се обръщал повече навън. Силата на идеалите, силата да се вживява в мечтите на живота щеше да бъде невероятно значима за него. От сърцето му щяха да покълват мечти за живота и тогава през двадесетата, двадесет и първата година щеше да настъпи пълното азово съзнание. През първите седем години той щеше да навлиза в периода на подражанието, през вторите седем години щеше да следва авторитетите, а през третите седем години от живота му щяха да покълват идеалите, които щяха да доведат човека до неговото пълно азово съзнание*. От този път на развитието човечеството беше отклонено в хода на развитието си от действащите в еволюцията сили, които са наречени луциферични сили.
към текста >>
Така човекът застава п
ред
нас.
Познанието за един такъв факт се дава едва днес от антропософията. Това може да се долови от всеки човек, който има естествен усет за нещата. Защото всеки е в състояние да почувства, че в него има нещо, което му пречи да разгърне цялостната си човешка същност. Всичко, което наричаме неоснователен егоизъм в нашата натура, отвръщане от същинската дейност на човечеството, произхожда от това, че Азът не следва истинския път на организацията.
Така човекът застава пред нас.
към текста >>
Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване с
ред
а, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили. /* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/. Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа.
Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо.
Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това. Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа.
към текста >>
Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неоп
ред
елено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили. /* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/. Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо.
Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира.
Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това. Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа. Нещо от непознати светове може да се влее в моята душа.
към текста >>
Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непос
ред
ствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа.
Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това.
Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа.
Нещо от непознати светове може да се влее в моята душа. Ако аз го приема в сърцето си, ако аз проникна моя Аз с него, тогава то ще ми окаже непосредствена помощ от духовните светове. Все едно е как ще се нарече това, което идва от духовните светове, тук е важно усещането.
към текста >>
Ако аз го приема в сърцето си, ако аз проникна моя Аз с него, тогава то ще ми окаже непос
ред
ствена помощ от духовните светове.
Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това. Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа. Нещо от непознати светове може да се влее в моята душа.
Ако аз го приема в сърцето си, ако аз проникна моя Аз с него, тогава то ще ми окаже непосредствена помощ от духовните светове.
Все едно е как ще се нарече това, което идва от духовните светове, тук е важно усещането.
към текста >>
Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на с
ред
ствата на старите вероучения, че със старите църковни п
ред
стави повече не може да намери тази сила, която той търси.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън.
Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси.
Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие.
към текста >>
Да п
ред
положим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси.
Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма.
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили.
към текста >>
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неоп
ред
елено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма.
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие.
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация.
към текста >>
Всяка неп
ред
убедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие.
Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това?
Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие.
Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация. Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа. Ако човешката душа почувства, че трябва да има отношение към това, което се излива от небето, тогава тя започва да достига до едно вътрешно изживяване на Христос. Тогава й става понятно, че в Христос Исус трябваше да се прояви нещо, което се различава от всичко, което е било досега.
към текста >>
Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че неп
ред
убедената душа не чувства какво може да п
ред
извика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация.
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили.
Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация.
Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа. Ако човешката душа почувства, че трябва да има отношение към това, което се излива от небето, тогава тя започва да достига до едно вътрешно изживяване на Христос. Тогава й става понятно, че в Христос Исус трябваше да се прояви нещо, което се различава от всичко, което е било досега. Тази е радикалната, основната разлика между живота на Христос и този на Буда.
към текста >>
Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непос
ред
ствено от духовните светове във всяка човешка душа.
Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили. Затова това, което протича от Бодисатва към Буда понеже е преминало от инкарнация в инкарнация, тъй като произхожда само от тези сили, от които произхождат човешките сили действа така, че непредубедената душа не чувства какво може да предизвика пълната хармония между Аза на човека и неговата организация.
Тази душа чувства: Трябва да има нещо, което не преминава от инкарнация в инкарнация, а може да се влее непосредствено от духовните светове във всяка човешка душа.
Ако човешката душа почувства, че трябва да има отношение към това, което се излива от небето, тогава тя започва да достига до едно вътрешно изживяване на Христос. Тогава й става понятно, че в Христос Исус трябваше да се прояви нещо, което се различава от всичко, което е било досега. Тази е радикалната, основната разлика между живота на Христос и този на Буда.
към текста >>
В живота на Исус от Назарет обаче настъпва нещо и действа в индивидуалността на Исус от Назарет по време на трите години, нещо, което непос
ред
ствено от духовните светове протича надолу, което няма нищо общо с човешката еволюция, което по-рано не е било свързано с даден човешки живот.
Буда се е издигнал от „Бодисатва“ до степента „Буда“ със силите, които подпомагат човека в неговото развитие от инкарнация в инкарнация, както е и при други големи основатели на религии.
В живота на Исус от Назарет обаче настъпва нещо и действа в индивидуалността на Исус от Назарет по време на трите години, нещо, което непосредствено от духовните светове протича надолу, което няма нищо общо с човешката еволюция, което по-рано не е било свързано с даден човешки живот.
Трябва съвсем ясно да извикаме пред душата си тази разлика, ако искаме да разберем защо в това, което четвъртата следатлантска епоха нарече Христос, лежи нещо, което беше различно от всички други религиозни импулси и защо другите религии винаги са обръщали погледа на човечеството към този Христос*./* Христос означава Месия Бел пр/.
към текста >>
Трябва съвсем ясно да извикаме п
ред
душата си тази разлика, ако искаме да разберем защо в това, което четвъртата следатлантска епоха нарече Христос, лежи нещо, което беше различно от всички други религиозни импулси и защо другите религии винаги са обръщали погледа на човечеството към този Христос*./* Христос означава Месия Бел пр/.
Буда се е издигнал от „Бодисатва“ до степента „Буда“ със силите, които подпомагат човека в неговото развитие от инкарнация в инкарнация, както е и при други големи основатели на религии. В живота на Исус от Назарет обаче настъпва нещо и действа в индивидуалността на Исус от Назарет по време на трите години, нещо, което непосредствено от духовните светове протича надолу, което няма нищо общо с човешката еволюция, което по-рано не е било свързано с даден човешки живот.
Трябва съвсем ясно да извикаме пред душата си тази разлика, ако искаме да разберем защо в това, което четвъртата следатлантска епоха нарече Христос, лежи нещо, което беше различно от всички други религиозни импулси и защо другите религии винаги са обръщали погледа на човечеството към този Христос*./* Христос означава Месия Бел пр/.
към текста >>
Когато погледнем в следатлантската епоха, в прастарата свещена индийска култура, ще видим седемте свещени Риши, в чиито души е живяло нещо от непос
ред
ственото виждане на духовните светове.
Когато погледнем в следатлантската епоха, в прастарата свещена индийска култура, ще видим седемте свещени Риши, в чиито души е живяло нещо от непосредственото виждане на духовните светове.
Ако някой би запитал някого от седемте свещени Риши за основното настроение на душата му, той би отговорил: Ние поглеждаме нагоре към спиритуалните сили, от които е произлязло цялото човешко развитие. Това ни се разкрива в седем лъча, но над тях има нещо друго, нещо различно, което лежи над нашата сфера26. Вишвакарман беше наречено по-късно това, което са възприемали седемте свещени Риши. Седемте свещени Риши са говорили за една мощ, която не се е развивала заедно със Земята.
към текста >>
Заратустра е говорил, обръщайки поглед към духовете на Слънцето за нещо, което е трябвало да навлезе в човешкото развитие чрез едно течение непос
ред
ствено от духовните светове.
Следва културата на Заратустра.
Заратустра е говорил, обръщайки поглед към духовете на Слънцето за нещо, което е трябвало да навлезе в човешкото развитие чрез едно течение непосредствено от духовните светове.
Това, което можем да дадем на хората, казваше Заратустра, не е това, което в бъдеще непосредствено от духовните светове, от слънчевите далнини ще се влее в човечеството. Което е духовно в Слънцето, по-късно персийската култура го нарече Аура Маздао*. /*Великата аура Бел пр/.
към текста >>
Това, което можем да дадем на хората, казваше Заратустра, не е това, което в бъдеще непос
ред
ствено от духовните светове, от слънчевите далнини ще се влее в човечеството.
Следва културата на Заратустра. Заратустра е говорил, обръщайки поглед към духовете на Слънцето за нещо, което е трябвало да навлезе в човешкото развитие чрез едно течение непосредствено от духовните светове.
Това, което можем да дадем на хората, казваше Заратустра, не е това, което в бъдеще непосредствено от духовните светове, от слънчевите далнини ще се влее в човечеството.
Което е духовно в Слънцето, по-късно персийската култура го нарече Аура Маздао*. /*Великата аура Бел пр/.
към текста >>
Никъде във външния свят не може да се намери духовното непос
ред
ствено, без примеси.
В египетските мистерии въпросът за Христос се е възприемал с един особено трагичен нюанс. Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно. Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност.
Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси.
Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис. Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят.
към текста >>
Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се п
ред
ставя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал.
Да приемем, че един човек израства на самотен остров. Тези, които го възпитават, не са му разказвали нищо за това, което се случва в света по отношение на Христовото име и нищо за Евангелията, а са му разказвали само това, което се намира в културата, без да споменават Евангелията и името на Христос. Разказвали са му за това, което е създадено в културата под влиянието на Христос, без да употребяват името Христос. Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна.
Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал.
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс.
към текста >>
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непос
ред
ствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непос
ред
ствено се съединява с неговия Аз.
Тези, които го възпитават, не са му разказвали нищо за това, което се случва в света по отношение на Христовото име и нищо за Евангелията, а са му разказвали само това, което се намира в културата, без да споменават Евангелията и името на Христос. Разказвали са му за това, което е създадено в културата под влиянието на Христос, без да употребяват името Христос. Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна. Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал.
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз.
Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
към текста >>
До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непос
ред
ствено от духовните светове.
Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна. Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал. Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове.
До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове.
Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост. Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят. Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове.
към текста >>
Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непос
ред
ствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс.
Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят. Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове. Както е истина, че може да се положи едно семе в Земята и от него ще произлязат много други семена, така е истина, че веднъж в човечеството е положен Христовият импулс и че след този момент в човечеството има нещо, което по-рано не е било там.
към текста >>
Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непос
ред
ствено от духовните светове.
До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост. Хората могат да постигнат това вътрешно изживяване, без него те не могат да живеят, без него хората в бъдеще няма да могат да живеят.
Те могат да постигнат това вътрешно изживяване поради факта, че някога в Исус от Назарет три години обективно е живял същият този импулс, който е слязъл непосредствено от духовните светове.
Както е истина, че може да се положи едно семе в Земята и от него ще произлязат много други семена, така е истина, че веднъж в човечеството е положен Христовият импулс и че след този момент в човечеството има нещо, което по-рано не е било там.
към текста >>
14.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Почерпени от изследванията му в духовния свят, как то и под формата на мантри, дадените с
ред
ства за постигане на самостоятелни сили, които да доведат до самостоятелно навлизане в духовните сфери Бел пр/./**Трябва да се прави разлика между организацията в нейния идеален образ, непомрачена от луциферичните сили и организацията, станала болнава, смъртна и несъвършена поради тяхното въздействие Бел пр/.
Ако трябва с няколко думи още веднъж накратко да се посочи това, към което беше насочено вчерашното изложение, то искам да кажа, че сега за всеки човек би трябвало да произлезе възможността чрез съответно задълбочаване на неговото същество, чрез доверие към духовните светове, в него да се появи такова душевно настроение, такава душевна нагласа, която му казва: В човека навлизат не само онези неща, които се намират в обкръжението на Земята, не само нещата, които произлизат от самата еволюция на Земята, но за човека е възможно така да настрои душата си, че от духовните светове да получи помощни сили*, които да могат да се влеят в него и да доведат до равновесие между отделния егоистичен Аз и съвкупността на нашата организация**, ако той се отвори за тази възможност, която се е вляла в мисията на Земята. Който може да постигне доверие към този прилив от духовните светове, той има както и да нарича това вътрешно събитие, това вътрешно изживяване личното изживяване на Христос вътре в себе си. Всичко друго относно този факт ще ни стане ясно, когато днес тръгнем от третия път към Христос, от пътя на инициацията. /*Като помощни сили трябва да се разбира изживяването на Христос, постигнато въз основа на дадените от духовния изследовател, в случая Рудолф Щайнер под формата на понятия сведения за духовния свят.
Почерпени от изследванията му в духовния свят, как то и под формата на мантри, дадените средства за постигане на самостоятелни сили, които да доведат до самостоятелно навлизане в духовните сфери Бел пр/./**Трябва да се прави разлика между организацията в нейния идеален образ, непомрачена от луциферичните сили и организацията, станала болнава, смъртна и несъвършена поради тяхното въздействие Бел пр/.
към текста >>
В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво п
ред
ставлява пътят на инициацията.
Когато изложихме пътя на Евангелията и пътя на вътрешното изживяване, видяхме, че в тях имаме двата пътя, които водят към Христос и са открити за всеки човек; аз подчертавам: за всеки отделен човек. За пътя на инициацията е нужна известна подготовка и това би трябвало да е разбираемо за всеки.
В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво представлява пътят на инициацията.
Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено. С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път.
към текста >>
Добре е, ако п
ред
варително споменем няколко думи за същността на инициацията.
Когато изложихме пътя на Евангелията и пътя на вътрешното изживяване, видяхме, че в тях имаме двата пътя, които водят към Христос и са открити за всеки човек; аз подчертавам: за всеки отделен човек. За пътя на инициацията е нужна известна подготовка и това би трябвало да е разбираемо за всеки. В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво представлява пътят на инициацията.
Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията.
Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено. С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път. Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени.
към текста >>
Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, п
ред
метът на инициацията и едно истинско знание, едно непос
ред
ствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията.
Когато изложихме пътя на Евангелията и пътя на вътрешното изживяване, видяхме, че в тях имаме двата пътя, които водят към Христос и са открити за всеки човек; аз подчертавам: за всеки отделен човек. За пътя на инициацията е нужна известна подготовка и това би трябвало да е разбираемо за всеки. В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво представлява пътят на инициацията. Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят.
Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията.
Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено. С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път. Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени. Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората. Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях според епохата, в която са живели, според расата, към която са принадлежали, дори според географските ширини, в които те са живели.
към текста >>
Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират с
ред
човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени.
Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено. С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път.
Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени.
Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората. Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях според епохата, в която са живели, според расата, към която са принадлежали, дори според географските ширини, в които те са живели.
към текста >>
Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях спо
ред
епохата, в която са живели, спо
ред
расата, към която са принадлежали, дори спо
ред
географските ширини, в които те са живели.
Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено. С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път. Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени. Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората.
Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях според епохата, в която са живели, според расата, към която са принадлежали, дори според географските ширини, в които те са живели.
към текста >>
Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана с
ред
обществеността.
Днес в човешкото развитие живеем в една особена епоха и точно задачата на духовната наука е да разбере, че ние живеем в особено време. Така както може да се поднесе и разпространи духовната наука за нашите съвременници, не е било възможно никога през изминалите епохи.
Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред обществеността.
Чак в наше време започваме да преподаваме антропософия. Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят сред човечеството и то винаги в една точно определена група хора. Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за определена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята. С това обаче вече става ясно, че чрез антропософията може да бъде дадено нещо, което разполага с по-висока гледна точка, отколкото бяха религиозните гледни точки и доколкото те се изтъкват днес. Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
към текста >>
Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят с
ред
човечеството и то винаги в една точно оп
ред
елена група хора.
Днес в човешкото развитие живеем в една особена епоха и точно задачата на духовната наука е да разбере, че ние живеем в особено време. Така както може да се поднесе и разпространи духовната наука за нашите съвременници, не е било възможно никога през изминалите епохи. Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред обществеността. Чак в наше време започваме да преподаваме антропософия.
Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят сред човечеството и то винаги в една точно определена група хора.
Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за определена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята. С това обаче вече става ясно, че чрез антропософията може да бъде дадено нещо, което разполага с по-висока гледна точка, отколкото бяха религиозните гледни точки и доколкото те се изтъкват днес. Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
към текста >>
Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за оп
ред
елена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята.
Днес в човешкото развитие живеем в една особена епоха и точно задачата на духовната наука е да разбере, че ние живеем в особено време. Така както може да се поднесе и разпространи духовната наука за нашите съвременници, не е било възможно никога през изминалите епохи. Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред обществеността. Чак в наше време започваме да преподаваме антропософия. Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят сред човечеството и то винаги в една точно определена група хора.
Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за определена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята.
С това обаче вече става ясно, че чрез антропософията може да бъде дадено нещо, което разполага с по-висока гледна точка, отколкото бяха религиозните гледни точки и доколкото те се изтъкват днес. Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
към текста >>
Понеже религиите са произлезли от инициацията, трябва да сме наясно, че днес ние не можем да застанем на позициите, които заемат религиозните философи, искащи да се п
ред
ставят за просветени.
Какво следва от това? От това следва, че ние намираме различните, разпространени по Земята религии, всичките водещи началото си от този или онзи религиозен основател. Ние намираме първо религията на Кришна, насочваща към Кришна, второ будистката религия, насочваща назад към Буда, трето староеврейската религия, водеща назад към Мойсей и намираме християнството, водещо към Исус от Назарет.
Понеже религиите са произлезли от инициацията, трябва да сме наясно, че днес ние не можем да застанем на позициите, които заемат религиозните философи, искащи да се представят за просветени.
Сравняващите религиите религиозни философи имат един общ възглед за религиите: те ги възприемат или като погрешни, или като детски степени на човешкото развитие. Ние обаче като антропософи, понеже научаваме, че религиите са само диференцирани форми на инициационните истини, се стремим да разбираме истинското, а не погрешното в различните религиозни системи. Ние признаваме пълното право на религиозните системи да застанат една до друга. Ние ги разглеждаме като равностойни откровения на големите инициационни истини.
към текста >>
И ако някой е роден в област, където царува оп
ред
елена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии.
И какво е това важно нещо? Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които мислят за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските принципи, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи. От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект. Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания.
И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии.
Да вземем един пример. Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос.
към текста >>
Да приемем, че един западен човек е израснал с
ред
християнството.
Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример. Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията.
Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството.
Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма. Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
към текста >>
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което п
ред
и това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание. Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение.
Това е християнското вероизповедание.
към текста >>
Това ще се разбере, когато се разгледат някои п
ред
поставки.
Това е основната разлика между християнството и другите религии. Задачата, която принципът на инициацията, водещ до Христос, има в света, е различна от задачата на културите, които са произлезли от другите религиозни принципи. Това, което Христовият принцип на инициацията има за задача в световната мисия, произлиза от един факт, от едно събитие, а не от една личност.
Това ще се разбере, когато се разгледат някои предпоставки.
Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет. Събитието на онази смърт, която наричаме Мистерията на Голгота е това, което трябва да се разбере от принципа на християнската инициация. Едно действително разбиране на тази смърт е възможно едва тогава, когато човек си изясни мисията на смъртта в нашето земно развитие. Вчера посочихме, че старостта, болнавостта, болестта и смъртта са зависими от нехармоничността между нашия, проникнат от луциферичния принцип Аз и нашата организация. В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин.
към текста >>
Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила с
ред
човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция.
В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин. Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта. Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер.
Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция.
Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена еволюция. За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
към текста >>
За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се п
ред
приеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде п
ред
упреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер. Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция. Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена еволюция.
За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
към текста >>
Всяка болест, недъгавост, болнавост и смърт са п
ред
упреждения, че човек се е отдалечил от прогресивната божествена еволюция, докато
ред
ом с възможността за луциферичната свобода би могъл да бъде още здрав и силен.
Всяка болест, недъгавост, болнавост и смърт са предупреждения, че човек се е отдалечил от прогресивната божествена еволюция, докато редом с възможността за луциферичната свобода би могъл да бъде още здрав и силен.
Недъгавост, болест и смърт не са дарове от Луцифер, а са дарове от добрите, изпълнени с мъдрост божествени сили, които с това слагат пречка пред влиянията на Луцифер.
към текста >>
Недъгавост, болест и смърт не са дарове от Луцифер, а са дарове от добрите, изпълнени с мъдрост божествени сили, които с това слагат пречка п
ред
влиянията на Луцифер.
Всяка болест, недъгавост, болнавост и смърт са предупреждения, че човек се е отдалечил от прогресивната божествена еволюция, докато редом с възможността за луциферичната свобода би могъл да бъде още здрав и силен.
Недъгавост, болест и смърт не са дарове от Луцифер, а са дарове от добрите, изпълнени с мъдрост божествени сили, които с това слагат пречка пред влиянията на Луцифер.
към текста >>
Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са оп
ред
елени да имат инкарнации както хората.
Окултното изследване ни показва как тук всяка болка, която е причинена на едно изпитващо болка същество извън хората, как всяка смърт е посев за бъдещето.
Колкото и да са желани животните от прогресивното божествено развитие, те не са определени да имат инкарнации както хората.
Но когато настъпи промяна в този изпълнен с мъдрост световен план, когато човек се намеси в еволюцията на животните и не я остави такава, каквато тя трябва да бъде без човека, какво става тогава? Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство.
към текста >>
Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно оп
ред
елено приятно чувство, с едно приятно усещане.
Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките. Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора.
Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане.
Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство? Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните. Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици.
към текста >>
Тази съдба хората са си създали поради това, че в п
ред
ишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните.
От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство?
Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните.
Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици. Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез болка страдание и смърт. Не е възможно да бъде причинено някакво страдание, болка или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.
към текста >>
Това е посев, от който ще произлязат п
ред
извиканите чрез болка страдание и смърт.
Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство? Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните. Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици.
Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез болка страдание и смърт.
Не е възможно да бъде причинено някакво страдание, болка или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.
към текста >>
Тези хора, които още не вярват в свръхсетивното, изобщо не могат да си създадат някаква п
ред
става за тази смърт на Голгота.
Да разгледаме в този смисъл смъртта на Голгота, която последва от единението на Христос с Исус от Назарет. Първото, което става ясно на този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт на Голгота не е една обикновена смърт на Земята, каквато е обикновената човешка или друга смърт.
Тези хора, които още не вярват в свръхсетивното, изобщо не могат да си създадат някаква представа за тази смърт на Голгота.
Защото даже и външно Мистерията на Голгота има нещо своеобразно, нещо от което човек може много да се поучи. За Мистерията на Голгота не се споменава в нито едно историческо описание, а и критиците на Евангелията твърдят, че Евангелията не са меродавни като исторически документи. Но върху това, за което историята мълчи, са приложени принципите на инициацията. И днес посветените могат да възприемат това, което се е случило на Голгота; хората, които са минали през инициационните принципи и днес могат да го видят в хрониката Акаша. Авторите на Евангелията също са извличали своите описания, черпейки от хрониката Акаша.
към текста >>
Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера един човек, Исус от Назарет, изживял оп
ред
елена промяна през тридесетата година от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно.
Авторите на Евангелията също са извличали своите описания, черпейки от хрониката Акаша. Първоначалните автори на Евангелията описват едно събитие, без да се осланят на възприятията от физическия план. Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка със свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката със свръхсетивните светове. Когато изхождаме от сетивните светове, ние не можем да стигнем до правилно отношение към тези събития. Това, което се е случило, се изяснява чрез инициацията.
Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера един човек, Исус от Назарет, изживял определена промяна през тридесетата година от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно.
Това би било едно обикновено събитие от историята на човечеството. Ако бихме се изразили по този начин, щяхме да сме изправени пред пълната противоположност на това, което са опознали посветените; то щеше да засяга земното човечество, дори и да изглежда одухотворяващо. При инициационния принцип става въпрос за нещо съвсем друго.
към текста >>
Ако бихме се изразили по този начин, щяхме да сме изправени п
ред
пълната противоположност на това, което са опознали посветените; то щеше да засяга земното човечество, дори и да изглежда одухотворяващо.
Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка със свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката със свръхсетивните светове. Когато изхождаме от сетивните светове, ние не можем да стигнем до правилно отношение към тези събития. Това, което се е случило, се изяснява чрез инициацията. Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера един човек, Исус от Назарет, изживял определена промяна през тридесетата година от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно. Това би било едно обикновено събитие от историята на човечеството.
Ако бихме се изразили по този начин, щяхме да сме изправени пред пълната противоположност на това, което са опознали посветените; то щеше да засяга земното човечество, дори и да изглежда одухотворяващо.
При инициационния принцип става въпрос за нещо съвсем друго.
към текста >>
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял оп
ред
елена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина.
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина.
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна. През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие.
към текста >>
Би трябвало приблизително да се каже следното: П
ред
ишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна.
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина.
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна.
През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие. Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел.
към текста >>
Тези луциферични същества се развиваха
ред
ом с прогресивните божествено-духовни същества.
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина. Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна. През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие.
Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества.
В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие. Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел. Човечеството щеше да се изсуши, човешкият Аз щеше да бъде откъснат, щеше да отпадне от божествено-духовната еволюция. На Старата Луна определени същества, принадлежащи към свръхсетивните светове, тъй да се каже, узнават, че Луцифер е паднал, че враждебно е застанал срещу тях.
към текста >>
На Старата Луна оп
ред
елени същества, принадлежащи към свръхсетивните светове, тъй да се каже, узнават, че Луцифер е паднал, че враждебно е застанал срещу тях.
Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие. Ако еволюцията на човечеството би продължила с Луцифер по този начин, постепенно щеше да се получи така, че мисията на Земята нямаше да стигне до своята крайна цел. Човечеството щеше да се изсуши, човешкият Аз щеше да бъде откъснат, щеше да отпадне от божествено-духовната еволюция.
На Старата Луна определени същества, принадлежащи към свръхсетивните светове, тъй да се каже, узнават, че Луцифер е паднал, че враждебно е застанал срещу тях.
Боговете виждат, че Луцифер е станал противник на прогресивното божествено развитие. За сега нека изцяло да оставим настрана доколко това засяга хората. Нека да го приемем като взаимоотношения между Боговете и техните противници, луциферичните същества, и да разгледаме човешкия род като едно творение на Боговете. Такава беше ситуацията.
към текста >>
При божествено-духовните същества, които оп
ред
еляме като създатели на хората, не може да се говори за раждане и смърт.
При божествено-духовните същества, които определяме като създатели на хората, не може да се говори за раждане и смърт.
Луцифер също не се инкарнира като човешко същество във физическия свят. Той действа в човека, чрез човека, използва хората същевременно като свое транспортно средство. Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения. Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете.
към текста >>
Той действа в човека, чрез човека, използва хората същевременно като свое транспортно с
ред
ство.
При божествено-духовните същества, които определяме като създатели на хората, не може да се говори за раждане и смърт. Луцифер също не се инкарнира като човешко същество във физическия свят.
Той действа в човека, чрез човека, използва хората същевременно като свое транспортно средство.
Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения. Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа. Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера.
към текста >>
Те трябваше да изпратят от своите
ред
ици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят.
Така имаме работа с Боговете и с луциферичните същества, които, така да се каже, поглеждат надолу към техните творения. Ако еволюцията би преминала така, не би се случило нищо в света на Боговете, така плановете на Боговете относно хората нямаше да се изпълнят. Тогава Луцифер щеше да пресече плановете на Боговете. Боговете трябваше да принесат жертва това беше тяхна работа. Те трябваше да изживеят нещо, което така да проникне в тяхната сфера, както всъщност Боговете изобщо не могат да изживеят, когато останат в своята сфера.
Те трябваше да изпратят от своите редици едно същество на физическия план, което да изживее нещо, което иначе Боговете в духовните светове изобщо не могат да изживеят.
Боговете трябваше да изпратят долу на Земята Христос за борба с Луциферичния принцип.
към текста >>
В течение на времето, когато настъпи оп
ред
еленият момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за един Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за един човек.
В течение на времето, когато настъпи определеният момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за един Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за един човек.
Така Боговете навлизат в земната сфера за борба с луциферичните духове. Един Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел. В определен момент от земното развитие ние трябваше да надникнем в духовните светове и да станем свидетели на това, което засяга Боговете.
към текста >>
В оп
ред
елен момент от земното развитие ние трябваше да надникнем в духовните светове и да станем свидетели на това, което засяга Боговете.
В течение на времето, когато настъпи определеният момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за един Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за един човек. Така Боговете навлизат в земната сфера за борба с луциферичните духове. Един Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел.
В определен момент от земното развитие ние трябваше да надникнем в духовните светове и да станем свидетели на това, което засяга Боговете.
към текста >>
П
ред
и учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението.
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението.
Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете. Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие. Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие.
към текста >>
П
ред
цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете.
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението.
Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете.
Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие. Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие. Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове.
към текста >>
Занап
ред
това ще бъде постигнато по един точно оп
ред
елен начин.
Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие. Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира! Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие.
Занапред това ще бъде постигнато по един точно определен начин.
към текста >>
Чрез посвещението те изясняваха на учениците си цялата трагичност на конфликта между Боговете и Луцифер, като в техните мистерии символично п
ред
ставяха п
ред
хората мита за Озирис-Сет.
Нека сега да се обърнем към египетските посветени.
Чрез посвещението те изясняваха на учениците си цялата трагичност на конфликта между Боговете и Луцифер, като в техните мистерии символично представяха пред хората мита за Озирис-Сет.
Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните. Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис.
към текста >>
Още вчера разгледахме какви чувства п
ред
извикваше митът за Озирис-Сет у египтяните.
Нека сега да се обърнем към египетските посветени. Чрез посвещението те изясняваха на учениците си цялата трагичност на конфликта между Боговете и Луцифер, като в техните мистерии символично представяха пред хората мита за Озирис-Сет.
Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните.
Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
към текста >>
Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха п
ред
и гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис.
Чрез посвещението те изясняваха на учениците си цялата трагичност на конфликта между Боговете и Луцифер, като в техните мистерии символично представяха пред хората мита за Озирис-Сет. Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните. Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис.
Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис.
Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28. През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха.
към текста >>
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и нап
ред
ващата човешка организация.
Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис. Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта. На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28.
През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация.
Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
към текста >>
Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една п
ред
ишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците.
Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд. От там и абнормалното, особеното в тази епоха. В никоя друга епоха не се намират толкова много забележителни инкарнационни последици, както в тази четвърта епоха. Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите.
Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една предишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците.
Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на гърците, понеже е познал своя щит. Когато Питагор разказва, че е бил Еуфорбос29, то антропософията напълно разбира това признание. Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
към текста >>
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк с
ред
хората.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките.
Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората.
Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си. През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
Те ще се учат да вникват в п
ред
ставата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател.
Ние живеем в петата следатлантска епоха. В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма. В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота.
Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател.
Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма.
към текста >>
Аз поглеждам към това, което е било п
ред
и моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие.
Ние живеем в петата следатлантска епоха. В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма. В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота. Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател.
Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие.
Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма.
към текста >>
Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още п
ред
и раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма.
Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>
Не от една личност произлиза християнското посвещение, а от едно събитие, от един неличностен божествен акт, който се е разиграл п
ред
очите на хората.
Но християнството не гледа към Христос като към една личност, като към основателя на една абстрактна религиозна система. В днешно време един основател на дадена религия поради изискванията на нашето време всява само раздори.
Не от една личност произлиза християнското посвещение, а от едно събитие, от един неличностен божествен акт, който се е разиграл пред очите на хората.
Оттам тази тайна на Голгота е предадена на хората по един особен начин, защото от това, което се разигра в началото на нашето летоброение, и което е посевът на тази единствената по рода си смърт, ще покълне любовта на хората към собствената им съдба, към собствената им карма.
към текста >>
Оттам тази тайна на Голгота е п
ред
адена на хората по един особен начин, защото от това, което се разигра в началото на нашето летоброение, и което е посевът на тази единствената по рода си смърт, ще покълне любовта на хората към собствената им съдба, към собствената им карма.
Но християнството не гледа към Христос като към една личност, като към основателя на една абстрактна религиозна система. В днешно време един основател на дадена религия поради изискванията на нашето време всява само раздори. Не от една личност произлиза християнското посвещение, а от едно събитие, от един неличностен божествен акт, който се е разиграл пред очите на хората.
Оттам тази тайна на Голгота е предадена на хората по един особен начин, защото от това, което се разигра в началото на нашето летоброение, и което е посевът на тази единствената по рода си смърт, ще покълне любовта на хората към собствената им съдба, към собствената им карма.
към текста >>
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има оп
ред
елени последици.
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има определени последици.
Смъртта на Голгота действа като семе в човешката душа, която сега започва да чувства своето отношение към Христос. Ето какво се случи при Мистерията на Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в земята, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си. Така на кръста беше реализирана смъртта на един Бог. Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората. Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до един етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
към текста >>
Съхраняването на християнската инициация беше п
ред
авано на тези, които са били пазители на Свещения Граал и по-късно пазители на общността на Розенкройцерите.
Това, което съдържа християнската инициация е съхранено в символа на Свещения Граал, той е съхранен от онази общност, която работи за християнската инициация. За тези, които получават християнската инициация такава, каквато беше описана тук, не е абстрактна теория, не е хипотеза, а е факт от свръхсетивните светове.
Съхраняването на християнската инициация беше предавано на тези, които са били пазители на Свещения Граал и по-късно пазители на общността на Розенкройцерите.
Това, което произтича от християнската инициация, трябва да действа според своята природа неличностно. Всичко лично трябва да се изключи, понеже личното носи само кавги и раздори сред човечеството и в бъдеще това още повече ще се засилва. Затова за тези, които символично казано служат на Свещения Граал, или – действително казано се грижат за християнската инициация, е строг закон, че никой от онези, които играят водеща роля от първа степен сред братството на Свещения Граал или общността на Розенкройцерите, нито те, нито живеещите в тяхна близост не бива да говорят за тайните, които витаят в тях, преди да са изминали сто години от тяхната смърт. Няма никаква възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, преди да са изминали сто години от смъртта й.
към текста >>
Това, което произтича от християнската инициация, трябва да действа спо
ред
своята природа неличностно.
Това, което съдържа християнската инициация е съхранено в символа на Свещения Граал, той е съхранен от онази общност, която работи за християнската инициация. За тези, които получават християнската инициация такава, каквато беше описана тук, не е абстрактна теория, не е хипотеза, а е факт от свръхсетивните светове. Съхраняването на християнската инициация беше предавано на тези, които са били пазители на Свещения Граал и по-късно пазители на общността на Розенкройцерите.
Това, което произтича от християнската инициация, трябва да действа според своята природа неличностно.
Всичко лично трябва да се изключи, понеже личното носи само кавги и раздори сред човечеството и в бъдеще това още повече ще се засилва. Затова за тези, които символично казано служат на Свещения Граал, или – действително казано се грижат за християнската инициация, е строг закон, че никой от онези, които играят водеща роля от първа степен сред братството на Свещения Граал или общността на Розенкройцерите, нито те, нито живеещите в тяхна близост не бива да говорят за тайните, които витаят в тях, преди да са изминали сто години от тяхната смърт. Няма никаква възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, преди да са изминали сто години от смъртта й.
към текста >>
Всичко лично трябва да се изключи, понеже личното носи само кавги и раздори с
ред
човечеството и в бъдеще това още повече ще се засилва.
Това, което съдържа християнската инициация е съхранено в символа на Свещения Граал, той е съхранен от онази общност, която работи за християнската инициация. За тези, които получават християнската инициация такава, каквато беше описана тук, не е абстрактна теория, не е хипотеза, а е факт от свръхсетивните светове. Съхраняването на християнската инициация беше предавано на тези, които са били пазители на Свещения Граал и по-късно пазители на общността на Розенкройцерите. Това, което произтича от християнската инициация, трябва да действа според своята природа неличностно.
Всичко лично трябва да се изключи, понеже личното носи само кавги и раздори сред човечеството и в бъдеще това още повече ще се засилва.
Затова за тези, които символично казано служат на Свещения Граал, или – действително казано се грижат за християнската инициация, е строг закон, че никой от онези, които играят водеща роля от първа степен сред братството на Свещения Граал или общността на Розенкройцерите, нито те, нито живеещите в тяхна близост не бива да говорят за тайните, които витаят в тях, преди да са изминали сто години от тяхната смърт. Няма никаква възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, преди да са изминали сто години от смъртта й.
към текста >>
Затова за тези, които символично казано служат на Свещения Граал, или – действително казано се грижат за християнската инициация, е строг закон, че никой от онези, които играят водеща роля от първа степен с
ред
братството на Свещения Граал или общността на Розенкройцерите, нито те, нито живеещите в тяхна близост не бива да говорят за тайните, които витаят в тях, п
ред
и да са изминали сто години от тяхната смърт.
Това, което съдържа християнската инициация е съхранено в символа на Свещения Граал, той е съхранен от онази общност, която работи за християнската инициация. За тези, които получават християнската инициация такава, каквато беше описана тук, не е абстрактна теория, не е хипотеза, а е факт от свръхсетивните светове. Съхраняването на християнската инициация беше предавано на тези, които са били пазители на Свещения Граал и по-късно пазители на общността на Розенкройцерите. Това, което произтича от християнската инициация, трябва да действа според своята природа неличностно. Всичко лично трябва да се изключи, понеже личното носи само кавги и раздори сред човечеството и в бъдеще това още повече ще се засилва.
Затова за тези, които символично казано служат на Свещения Граал, или – действително казано се грижат за християнската инициация, е строг закон, че никой от онези, които играят водеща роля от първа степен сред братството на Свещения Граал или общността на Розенкройцерите, нито те, нито живеещите в тяхна близост не бива да говорят за тайните, които витаят в тях, преди да са изминали сто години от тяхната смърт.
Няма никаква възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, преди да са изминали сто години от смъртта й.
към текста >>
Няма никаква възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, п
ред
и да са изминали сто години от смъртта й.
За тези, които получават християнската инициация такава, каквато беше описана тук, не е абстрактна теория, не е хипотеза, а е факт от свръхсетивните светове. Съхраняването на християнската инициация беше предавано на тези, които са били пазители на Свещения Граал и по-късно пазители на общността на Розенкройцерите. Това, което произтича от християнската инициация, трябва да действа според своята природа неличностно. Всичко лично трябва да се изключи, понеже личното носи само кавги и раздори сред човечеството и в бъдеще това още повече ще се засилва. Затова за тези, които символично казано служат на Свещения Граал, или – действително казано се грижат за християнската инициация, е строг закон, че никой от онези, които играят водеща роля от първа степен сред братството на Свещения Граал или общността на Розенкройцерите, нито те, нито живеещите в тяхна близост не бива да говорят за тайните, които витаят в тях, преди да са изминали сто години от тяхната смърт.
Няма никаква възможност да се узнае как стои положението с една водеща личност от първа степен, преди да са изминали сто години от смъртта й.
към текста >>
Това е един строг закон с
ред
общността на Розенкройцерите, съществуващ още от нейното основаване.
Това е един строг закон сред общността на Розенкройцерите, съществуващ още от нейното основаване.
Никога никой не узнава по екзотеричен път, кой е предводител в Розенкройцерската общност, преди да са изминали сто години от неговата смърт. След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало сред хората, станало е обективно благо на човечеството. Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно.
към текста >>
Никога никой не узнава по екзотеричен път, кой е п
ред
водител в Розенкройцерската общност, п
ред
и да са изминали сто години от неговата смърт.
Това е един строг закон сред общността на Розенкройцерите, съществуващ още от нейното основаване.
Никога никой не узнава по екзотеричен път, кой е предводител в Розенкройцерската общност, преди да са изминали сто години от неговата смърт.
След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало сред хората, станало е обективно благо на човечеството. Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно. Това е един закон, който съблюдават всички братя на Розовия кръст.
към текста >>
След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало с
ред
хората, станало е обективно благо на човечеството.
Това е един строг закон сред общността на Розенкройцерите, съществуващ още от нейното основаване. Никога никой не узнава по екзотеричен път, кой е предводител в Розенкройцерската общност, преди да са изминали сто години от неговата смърт.
След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало сред хората, станало е обективно благо на човечеството.
Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно. Това е един закон, който съблюдават всички братя на Розовия кръст. Никога един Розенкройцеров брат няма да посочи някоя жива личност, като водач от първа степен по отношение на онова, което като християнска инициация трябва да се внесе в човечеството.
към текста >>
В старите времена пророчески е можело да бъдат п
ред
сказани тези, които ще дойдат, пророците са били п
ред
хождани от своите п
ред
шественици, от своите пророци, които са посочвали основателите на религиите, които ще се появят по-късно; както например през времето на Исус от Назарет, когато Йоан Кръстител е посочвал този, който беше техен съвременник, обаче след Мистерията на Голгота духовната организация на човечеството по необходимост се промени и вече не може пророчески да бъде посочена една личност, която ще дойде или вече е тук.
Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно. Това е един закон, който съблюдават всички братя на Розовия кръст. Никога един Розенкройцеров брат няма да посочи някоя жива личност, като водач от първа степен по отношение на онова, което като християнска инициация трябва да се внесе в човечеството.
В старите времена пророчески е можело да бъдат предсказани тези, които ще дойдат, пророците са били предхождани от своите предшественици, от своите пророци, които са посочвали основателите на религиите, които ще се появят по-късно; както например през времето на Исус от Назарет, когато Йоан Кръстител е посочвал този, който беше техен съвременник, обаче след Мистерията на Голгота духовната организация на човечеството по необходимост се промени и вече не може пророчески да бъде посочена една личност, която ще дойде или вече е тук.
Но личността, която е била носител на християнските тайни, на онова духовно събитие, което е изпитано от човешките сърца, ще бъде посочена сто години след като тя е преминала през портата на смъртта и напуснала физическия свят.
към текста >>
Всички тези неща стават не спо
ред
човешкото своеволие, а защото трябва да станат.
Всички тези неща стават не според човешкото своеволие, а защото трябва да станат.
Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката еволюция трябва да се разпространят любов, мир и разбирателство. Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем представители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката еволюция. Никога вече, срещайки един будист, няма да се опитваме насилствено да го убеждаваме и да искаме да направим от него християнин, понеже вярваме, че това, което на него му е дадено, което е най-дълбокото в неговата религия, ще го доведе до Христос.
към текста >>
Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем п
ред
ставители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката еволюция.
Всички тези неща стават не според човешкото своеволие, а защото трябва да станат. Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката еволюция трябва да се разпространят любов, мир и разбирателство.
Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем представители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката еволюция.
Никога вече, срещайки един будист, няма да се опитваме насилствено да го убеждаваме и да искаме да направим от него християнин, понеже вярваме, че това, което на него му е дадено, което е най-дълбокото в неговата религия, ще го доведе до Христос.
към текста >>
П
ред
и всичко ние вярваме в неговата собствена истина.
Преди всичко ние вярваме в неговата собствена истина.
Ние няма да нараним чувствата на будиста, като му кажем, че не е истина, че неговият религиозен основател, след като е живял като Бодисатва между хората няма повече да слезе във физическа инкарнация като Буда. С това ние ще внесем мир сред вероизповеданията. Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло.
към текста >>
С това ние ще внесем мир с
ред
вероизповеданията.
Преди всичко ние вярваме в неговата собствена истина. Ние няма да нараним чувствата на будиста, като му кажем, че не е истина, че неговият религиозен основател, след като е живял като Бодисатва между хората няма повече да слезе във физическа инкарнация като Буда.
С това ние ще внесем мир сред вероизповеданията.
Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии.
към текста >>
Така занап
ред
християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина.
Преди всичко ние вярваме в неговата собствена истина. Ние няма да нараним чувствата на будиста, като му кажем, че не е истина, че неговият религиозен основател, след като е живял като Бодисатва между хората няма повече да слезе във физическа инкарнация като Буда. С това ние ще внесем мир сред вероизповеданията.
Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина.
Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии. Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът.
към текста >>
Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво п
ред
ставлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът.
Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии.
Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът.
Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ. Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята. Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
към текста >>
15.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Човекът възприема това, което вижда
ред
ом до себе си в минералното, в растителното и в животинското царство като една действителност на физическия план, като нещо, което се намира там.
Човекът възприема това, което вижда редом до себе си в минералното, в растителното и в животинското царство като една действителност на физическия план, като нещо, което се намира там.
Той вижда това животно, онова растение и си представя, че те са неща, които наистина са там. Той вижда процеси във въздуха и водата и си представя, че това са процеси, които наистина са там. Това обаче не е така. Защото всички тези процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото. Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността.
към текста >>
Той вижда това животно, онова растение и си п
ред
ставя, че те са неща, които наистина са там.
Човекът възприема това, което вижда редом до себе си в минералното, в растителното и в животинското царство като една действителност на физическия план, като нещо, което се намира там.
Той вижда това животно, онова растение и си представя, че те са неща, които наистина са там.
Той вижда процеси във въздуха и водата и си представя, че това са процеси, които наистина са там. Това обаче не е така. Защото всички тези процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото. Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността. Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали реалността.
към текста >>
Той вижда процеси във въздуха и водата и си п
ред
ставя, че това са процеси, които наистина са там.
Човекът възприема това, което вижда редом до себе си в минералното, в растителното и в животинското царство като една действителност на физическия план, като нещо, което се намира там. Той вижда това животно, онова растение и си представя, че те са неща, които наистина са там.
Той вижда процеси във въздуха и водата и си представя, че това са процеси, които наистина са там.
Това обаче не е така. Защото всички тези процеси в природата около нас, всичко, което се разиграва във въздуха и водата, не е нищо друго, освен процеси в духовния свят, които се проявяват чрез това, което става във физическото. Те са откровения на духовни процеси, които са истинската действителност, реалността. Нищо не е реално, освен духовния свят и чак когато във всички неща и процеси ние можем да познаем духовното, тогава наистина сме познали реалността. Всичко във физическия свят има само стойността на подобие на онова, което стои зад него и това е духовният свят.
към текста >>
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото п
ред
и и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа.
При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта.
към текста >>
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до с
ред
ата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа. При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане. Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента.
Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото.
През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента. Това обаче би било тежко заблуждение, на което не бива да се поддаваме, ако искаме да открием истината.
към текста >>
Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което п
ред
извиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла.
И когато ги погледнем с духовните очи, виждаме как във физическото и етерното тяло започва една чисто вегетативна дейност, която можем да сравним с това, което се случва през пролетта. Тогава във физическото и етерното тяло започва сякаш да цъфти, да се разпуква, да се раззеленява, като че ли вътре в човека се извършва нещо, което може да се сравни с това, което става навън в природата през пролетта. Моментът на заспиването можем да сравним с пролетта, а колкото по-дълбоко навлизаме в нощния сън, толкова повече можем да сравним това, което се извършва вътре в човека със ставащото навън през лятото. Защото тази вегетативна дейност в нашето тяло става все по-интензивна. А при събуждането е същото, каквото е навън в природата през есента.
Тогава със събуждащото се съзнание настъпва това, което лятото довежда до повяхване и в течение на деня настъпва такава пустош във физическото и етерното тяло, която е подобна на това, което предизвиква зимата навън, когато растенията вече са увяхнали и вегетативната дейност е замряла.
Така в духовно-научен смисъл трябва да сравним заспиването с пролетта и събуждането с есента.
към текста >>
И през лятото, в с
ред
ата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа.
И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм.
Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>
Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непос
ред
ствено около нас.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас.
Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>
И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в с
ред
ата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз.
Ние знаем, че теософията отново ще трябва да ни донесе онова, което хората някога са притежавали, но в едно притъпено съноподобно ясновиждане. Ние отново ще си възвърнем едно прастаро наследство, принадлежащо на хората. Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така.
И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз.
Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили. Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята. Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата.
към текста >>
В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непос
ред
ствения разкош на физическата природа.
Ние знаем, че теософията отново ще трябва да ни донесе онова, което хората някога са притежавали, но в едно притъпено съноподобно ясновиждане. Ние отново ще си възвърнем едно прастаро наследство, принадлежащо на хората. Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така. И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека.
В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа.
Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили. Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята. Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата. През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в с
ред
ата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята.
Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така. И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили.
Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята.
Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата. През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило пос
ред
лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата.
И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили. Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята.
Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата.
През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за оп
ред
елянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите.
Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството.
към текста >>
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се оп
ред
еля от индустриалните и търговските интереси.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват.
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси.
Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това оп
ред
еляне на времето на Великденския празник спо
ред
звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното.
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време!
За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното.
В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се оп
ред
еля единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
Така
ред
ом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занап
ред
ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят.
Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят.
Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества. През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята. Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие. И човек все повече ще иска да узнае как самият той застава като образ на Духа, а не като образ, като подобие на външната природа.
към текста >>
Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на п
ред
ен план идват съзнанията на низшите духовни същества.
Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят.
Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества.
През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята. Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие. И човек все повече ще иска да узнае как самият той застава като образ на Духа, а не като образ, като подобие на външната природа.
към текста >>
Ние живеем така, че в нашето мислене, чувстване и воля отново на п
ред
ен план ще излезе това, което е живяло в египетската култура.
Ние живеем през петата следатлантска епоха и често е обръщано внимание, че тази епоха е повторение на третата епоха, на египетската епоха.
Ние живеем така, че в нашето мислене, чувстване и воля отново на преден план ще излезе това, което е живяло в египетската култура.
През египетско-халдейската епоха хората главно е трябвало да осъзнаят тяхната взаимна връзка със звездния свят. Астрологията е била открита и особено развита през това време. Тогава хората, непосредствено ясновиждайки, са знаели как съотношенията на звездите са във връзка с техния живот и съдба. Тогава те са виждали дълбоко в тайнствените взаимовръзки между звездното пространство и човешката съдба. В новата епоха има изключителни, велики духове, в които това продължава да действа.
към текста >>
Тогава хората, непос
ред
ствено ясновиждайки, са знаели как съотношенията на звездите са във връзка с техния живот и съдба.
Ние живеем през петата следатлантска епоха и често е обръщано внимание, че тази епоха е повторение на третата епоха, на египетската епоха. Ние живеем така, че в нашето мислене, чувстване и воля отново на преден план ще излезе това, което е живяло в египетската култура. През египетско-халдейската епоха хората главно е трябвало да осъзнаят тяхната взаимна връзка със звездния свят. Астрологията е била открита и особено развита през това време.
Тогава хората, непосредствено ясновиждайки, са знаели как съотношенията на звездите са във връзка с техния живот и съдба.
Тогава те са виждали дълбоко в тайнствените взаимовръзки между звездното пространство и човешката съдба. В новата епоха има изключителни, велики духове, в които това продължава да действа. Те са били инкарнирани през египетско-халдейската епоха и в техните следващи инкарнации в тях просветва непосредствено като от една вътрешна душевна сила дълбоко, интуитивно-астрологично знание. Така е при отново роденият като Тихо Брахе, Юлиан Апостата30. Той държи много на тези тайнствени взаимовръзки как човешката съдба може да се разглежда като свързана с образуващите се в звездните констелации тайнствени форми.
към текста >>
Те са били инкарнирани през египетско-халдейската епоха и в техните следващи инкарнации в тях просветва непос
ред
ствено като от една вътрешна душевна сила дълбоко, интуитивно-астрологично знание.
През египетско-халдейската епоха хората главно е трябвало да осъзнаят тяхната взаимна връзка със звездния свят. Астрологията е била открита и особено развита през това време. Тогава хората, непосредствено ясновиждайки, са знаели как съотношенията на звездите са във връзка с техния живот и съдба. Тогава те са виждали дълбоко в тайнствените взаимовръзки между звездното пространство и човешката съдба. В новата епоха има изключителни, велики духове, в които това продължава да действа.
Те са били инкарнирани през египетско-халдейската епоха и в техните следващи инкарнации в тях просветва непосредствено като от една вътрешна душевна сила дълбоко, интуитивно-астрологично знание.
Така е при отново роденият като Тихо Брахе, Юлиан Апостата30. Той държи много на тези тайнствени взаимовръзки как човешката съдба може да се разглежда като свързана с образуващите се в звездните констелации тайнствени форми. За науката днес е безспорно, че Тихо Брахе беше голям астроном, който откри много нови звезди на небето и начерта една звездна карта. Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който според звездите е предричал всичко възможно на хората. Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е предрекъл смъртта на султан Сюлейман31.
към текста >>
Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който спо
ред
звездите е п
ред
ричал всичко възможно на хората.
В новата епоха има изключителни, велики духове, в които това продължава да действа. Те са били инкарнирани през египетско-халдейската епоха и в техните следващи инкарнации в тях просветва непосредствено като от една вътрешна душевна сила дълбоко, интуитивно-астрологично знание. Така е при отново роденият като Тихо Брахе, Юлиан Апостата30. Той държи много на тези тайнствени взаимовръзки как човешката съдба може да се разглежда като свързана с образуващите се в звездните констелации тайнствени форми. За науката днес е безспорно, че Тихо Брахе беше голям астроном, който откри много нови звезди на небето и начерта една звездна карта.
Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който според звездите е предричал всичко възможно на хората.
Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е предрекъл смъртта на султан Сюлейман31. Те му прощават, че е учудил света с такова пророкуване и казват: Това беше само една слабост на този иначе толкова велик човек, която може да се отмине. И те дори му прощават, че смъртта на султана се е изпълнила точно според пророкуването! В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време.
към текста >>
Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е п
ред
рекъл смъртта на султан Сюлейман31.
Те са били инкарнирани през египетско-халдейската епоха и в техните следващи инкарнации в тях просветва непосредствено като от една вътрешна душевна сила дълбоко, интуитивно-астрологично знание. Така е при отново роденият като Тихо Брахе, Юлиан Апостата30. Той държи много на тези тайнствени взаимовръзки как човешката съдба може да се разглежда като свързана с образуващите се в звездните констелации тайнствени форми. За науката днес е безспорно, че Тихо Брахе беше голям астроном, който откри много нови звезди на небето и начерта една звездна карта. Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който според звездите е предричал всичко възможно на хората.
Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е предрекъл смъртта на султан Сюлейман31.
Те му прощават, че е учудил света с такова пророкуване и казват: Това беше само една слабост на този иначе толкова велик човек, която може да се отмине. И те дори му прощават, че смъртта на султана се е изпълнила точно според пророкуването! В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време. Днес отново трябва да потърсим взаимовръзката на земното с божественото.
към текста >>
И те дори му прощават, че смъртта на султана се е изпълнила точно спо
ред
пророкуването!
Той държи много на тези тайнствени взаимовръзки как човешката съдба може да се разглежда като свързана с образуващите се в звездните констелации тайнствени форми. За науката днес е безспорно, че Тихо Брахе беше голям астроном, който откри много нови звезди на небето и начерта една звездна карта. Тогава му е простено, казват учените глави, че е бил астролог, който според звездите е предричал всичко възможно на хората. Те му прощават това, че когато е преподавал в университета в Рощок, чрез своите дълбоки астрологични познания е предрекъл смъртта на султан Сюлейман31. Те му прощават, че е учудил света с такова пророкуване и казват: Това беше само една слабост на този иначе толкова велик човек, която може да се отмине.
И те дори му прощават, че смъртта на султана се е изпълнила точно според пророкуването!
В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време. Днес отново трябва да потърсим взаимовръзката на земното с божественото. Тук обаче не трябва само да се вглеждаме в земното пространство, а трябва да изследваме отраженията, подобията, сравненията с божествените светове, които намираме във физическия свят. Ние можем да ги намерим и в малкото, и в голямото.
към текста >>
Когато например изследваме как са поставени дръжките на листата при всяко растение, когато проследим линията, която се вие около стеблото, където се
ред
уват лист след лист, ще намерим, че получаваме една спирала.
В Тихо Брахе обаче виждаме отново да просветва старата египетска мъдрост. Тя трябва да просветне в нашата епоха, която е повторение на египетското време. Днес отново трябва да потърсим взаимовръзката на земното с божественото. Тук обаче не трябва само да се вглеждаме в земното пространство, а трябва да изследваме отраженията, подобията, сравненията с божествените светове, които намираме във физическия свят. Ние можем да ги намерим и в малкото, и в голямото.
Когато например изследваме как са поставени дръжките на листата при всяко растение, когато проследим линията, която се вие около стеблото, където се редуват лист след лист, ще намерим, че получаваме една спирала.
Ние виждаме как листата израстват ритмично като спирала около изправеното стъбло. При други растения, както например при поветицата, виждаме как самото стъбло описва тази спираловидна линия. Хората не обръщат внимание на такива неща. Ако биха ги изучавали, биха открили нещо ново. Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо не се намират на Земята, които действат от планетите отгоре надолу.
към текста >>
Човек ще ги свърже с оп
ред
елени действия в световното пространство и постепенно ще постигне познание за принадлежността към световното пространство на минералите, растенията и животните, а също и за принадлежността на човека, с неговите постъпки и съдба.
Така ще се открие принадлежността на отделните физически същества към световното пространство.
Човек ще ги свърже с определени действия в световното пространство и постепенно ще постигне познание за принадлежността към световното пространство на минералите, растенията и животните, а също и за принадлежността на човека, с неговите постъпки и съдба.
Ние започваме да изучаваме тези неща в малкото по начина, по който духовно-научно днес извършихме това тук. Ще е необходимо много дълго време докато науката тръгне по този път и докато изследването на тези неща в техните действителни взаимовръзки се започне от окултните извори. Но това някога трябва да стане.
към текста >>
Не трябва да се вярва, че знаците на зодиакалните съзвездия п
ред
ставляват самите съзвездия.
Когато в смисъла на днешното окултно развитие човек се изправи срещу света и всичко външно приеме за знаци, за сравнения, в нашия „Душевен календар“32 той ще има една червена нишка.
Не трябва да се вярва, че знаците на зодиакалните съзвездия представляват самите съзвездия.
Знакът на Овена не означава съзвездието Овен, а това, че Слънцето или Луната се намират в определено съотношение към въпросното съзвездие и от това произхождат особени сили. Тези знаци не означават нещо поставено в пространството, а че дадени сили действат така, или иначе. Това, което се нарича пространство, е фантазия.1 Отвсякъде действат духовни сили и знаците изразяват как те действат. Например когато сутрин Слънцето изгрява над съзвездието Риби, тази констелация е израз на съвсем определен начин на въздействие от духовни сили надолу към Земята.
към текста >>
НАГОРЕ