Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
70
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
Намерени са
75646
резултата от
1912
текста в
76
страници с части от думите : '
Ред
'.
На страница
70
:
1000
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Спо
ред
него това са понятия за материята и за съзнанието.
Пред духовния поглед на Дю Боа Реймонд стояха две понятия. За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изследването на природата, но отвъд която то не може да премине.
Според него това са понятия за материята и за съзнанието.
По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен.
към текста >>
Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да п
ред
чувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание.
Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание.
Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание.
Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем. Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
към текста >>
Този е модерният еквивалент на с
ред
новековната схоластика.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика.
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>
С
ред
новековната схоластика стоеше п
ред
границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои п
ред
границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се п
ред
полага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика.
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>
Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви п
ред
стави, които могат да владеят по някакъв начин живота.
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът. Защото там, където в пространството се намира материята, там е в крайна сметка външния свят.
Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви представи, които могат да владеят по някакъв начин живота.
В човека е фактът на съзнанието. Можем ли да се приближим до този факт на съзнанието с обясненията, които си образуваме на външната природа? С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
към текста >>
С всички обяснения ние спираме именно п
ред
човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека спо
ред
п
ред
положенията, които образуваме върху съществуването?
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът. Защото там, където в пространството се намира материята, там е в крайна сметка външния свят. Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви представи, които могат да владеят по някакъв начин живота. В човека е фактът на съзнанието. Можем ли да се приближим до този факт на съзнанието с обясненията, които си образуваме на външната природа?
С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
към текста >>
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни п
ред
образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност. А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус.
към текста >>
Ние искаме да изходим от първите елементи за един такъв отговор, искаме п
ред
и всичко да си зададем въпроса: не бихме ли могли ние може би като хора да правим нещо по-умно отколкото да обясняваме природата, щом постъпваме по примера на древната Пенелопа, като през последните 50 години именно от една страна изтъкаваме теории, а от друга страна отново ги разнищваме?
Ние искаме да изходим от първите елементи за един такъв отговор, искаме преди всичко да си зададем въпроса: не бихме ли могли ние може би като хора да правим нещо по-умно отколкото да обясняваме природата, щом постъпваме по примера на древната Пенелопа, като през последните 50 години именно от една страна изтъкаваме теории, а от друга страна отново ги разнищваме?
Да, ако бихме могли да сторим това, ако бихме могли да стоим без мисли срещу протичането на природните процеси! Но ние не можем това, доколкото въобще сме човеци и искаме да останем човеци. Обгръщайки мислително природата, ние трябва да я проникнем с понятия и идеи. Защо трябва да вършим това?
към текста >>
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и п
ред
и събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от п
ред
стави, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
Тази малка интензивност на живота на п
ред
ставите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните п
ред
ставни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа.
Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение.
Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа.
За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на п
ред
ставите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен
ред
.
Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия.
Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред.
Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата.
към текста >>
Образуваме такива светове от п
ред
стави, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни.
Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред.
Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни.
Стремим се към яснота. С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека.
към текста >>
Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим п
ред
онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние п
ред
понятието за материята.
С тази яснота си съставяме един образ на света. Обаче няма никаква възможност да намерим в този образ на света човека, самите нас. С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ.
Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята.
И всъщност това игнорабимус по отношение на понятието за материята и просто едно признание! Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
към текста >>
Оп
ред
елянето на границата, до което Дю Боа Реймонд стигна със своето игнорабимус на 14 август 1872 година, не се дължи на устройството на човешката природа, а просто на съвременното положение на историческото развитие на човечеството.
Отново бихме могли да отговорим с едно игнорабимус. Обаче това не бива да стане, защото по отношение на социалните изисквания в модерния свят ние се нуждаем от нещо друго, а не от игнорабимус.
Определянето на границата, до което Дю Боа Реймонд стигна със своето игнорабимус на 14 август 1872 година, не се дължи на устройството на човешката природа, а просто на съвременното положение на историческото развитие на човечеството.
Как можем да излезем от това игнорабимус, как можем да го надмогнем? Този е големият въпрос. На този въпрос трябва да се отговори, не просто от една познавателна потребност, а от една обща потребност на човечеството. Как можем да се стремим към един отговор, как можем да надмогнем това игнорабимус, както трябва да бъде преодоляно от развитието на човечеството, това ще разглежда по-нататък настоящият курс.
към текста >>
2.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим оп
ред
елени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения.
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка.
Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения.
Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *. /* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/. И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота? Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството.
към текста >>
И тук трябва п
ред
и всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота?
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка. Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения. Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *. /* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/.
И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота?
Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството.
към текста >>
Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което п
ред
приемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже с
ред
живия ход на развитието на човечеството.
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка. Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения. Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *. /* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/. И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота?
Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството.
към текста >>
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извън
ред
но величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас.
Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва.
към текста >>
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не пос
ред
ствено по-рано.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел.
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
към текста >>
Който днес, а може би още по-добре п
ред
и няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по оп
ред
елени канали в най-широките маси.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
към текста >>
И така – бих могъл да кажа – в първата половина на 19-то столетие п
ред
нас стои един обезпокояващ фактор на развитието на познанието, който се е оказал до най-висока степен социално неизползуваем.
И така – бих могъл да кажа – в първата половина на 19-то столетие пред нас стои един обезпокояващ фактор на развитието на познанието, който се е оказал до най-висока степен социално неизползуваем.
И тогава също и по отношение на това би трябвало да зададем въпроса: Как можем да стигнем до там, така да развием, така да оформим нашето съждение, че то да стане използуваемо за социалния живот? Ние можем да забележим социалната неизползуваемост на хегелианството за социалния живот при две явления.
към текста >>
И какво имаме ние п
ред
себе си в лицето на Карл Маркс?
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс.
И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс?
Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма. Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот. Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология. Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
И дотогава, докато не се забелязва, че именно с
ред
една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
До ясни идеи – бих могъл да кажа – до свръхясни идеи беше стигнал вече Карл Маркс. И това беше тайната на неговия успех. Идеите на Маркс са така ясни, щото, въпреки че са сложни, те са разбираеми за най-широките кръгове, когато са правилно изложени. Това е спомогнало за популярността на тази яснота.
И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
към текста >>
Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния
ред
, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер.
Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>
Неговото съзнание се пробужда за ясни понятия, обаче това съзнание изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия п
ред
които той стои тогава така, че те стават за него загадки.
Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във взаимоотношение с природно-сетивния външен свят.
Неговото съзнание се пробужда за ясни понятия, обаче това съзнание изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия пред които той стои тогава така, че те стават за него загадки.
Обаче ние не стигаме до такива ясни понятия по друг начин, освен като изгубваме самите себе си. Ние се нуждаем от тези понятия за развитието на нашата пълна човечност. Ние трябва именно да изгубим себе си по онзи определен начин, трябва да минем първо през този процес, за да можем отново да се намерим чрез самите нас. Но днес е дошло времето, когато трябва да научим нещо от това явление. А какво можем да научим от това явление?
към текста >>
Ние трябва именно да изгубим себе си по онзи оп
ред
елен начин, трябва да минем първо през този процес, за да можем отново да се намерим чрез самите нас.
Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във взаимоотношение с природно-сетивния външен свят. Неговото съзнание се пробужда за ясни понятия, обаче това съзнание изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия пред които той стои тогава така, че те стават за него загадки. Обаче ние не стигаме до такива ясни понятия по друг начин, освен като изгубваме самите себе си. Ние се нуждаем от тези понятия за развитието на нашата пълна човечност.
Ние трябва именно да изгубим себе си по онзи определен начин, трябва да минем първо през този процес, за да можем отново да се намерим чрез самите нас.
Но днес е дошло времето, когато трябва да научим нещо от това явление. А какво можем да научим от това явление?
към текста >>
№ 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един
ред
на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис.
№ 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему.
Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят. Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува. Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на оп
ред
елено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят.
Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
№1, дебелата линия/, и искаше да прилага понятията с
ред
сетивния свят.
Против този закон на инерцията се надига Гьоте. Той не искаше едно такова продължаващо търкаляне на мисленето, а искаше да остане строго на тази граница /Виж рис.
№1, дебелата линия/, и искаше да прилага понятията сред сетивния свят.
Така че Гьоте си казва: в спектъра за мене се явява жълтият цвят, в спектъра се явява синьото, червеното, тъмно синьото, виолетовото. Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/.
към текста >>
Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам с
ред
явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/.
Против този закон на инерцията се надига Гьоте. Той не искаше едно такова продължаващо търкаляне на мисленето, а искаше да остане строго на тази граница /Виж рис. №1, дебелата линия/, и искаше да прилага понятията сред сетивния свят. Така че Гьоте си казва: в спектъра за мене се явява жълтият цвят, в спектъра се явява синьото, червеното, тъмно синьото, виолетовото.
Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/.
към текста >>
№1/, чрез които той не продължаваше да се търкаля в областта, в една област, в която човек навлиза само чрез продължаващото по инерция търкаляне, по силата на оп
ред
елена Духовна инерция.
Какво всъщност искаше Гьоте? Той искаше да намери от сложните явления простите, обаче абсолютно такива, с които оставаше вътре в тази граница /Виж рис.
№1/, чрез които той не продължаваше да се търкаля в областта, в една област, в която човек навлиза само чрез продължаващото по инерция търкаляне, по силата на определена Духовна инерция.
Така Гьоте искаше да остане вътре във феноменализма.
към текста >>
Обаче без да се впускаме при това непос
ред
ствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато оп
ред
еляме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата. Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене. Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма.
Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да п
ред
ставим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката.
Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
към текста >>
Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме п
ред
вид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката.
Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум.
към текста >>
Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непос
ред
ствено в нас.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/.
Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава. Това е едно “превишаване” на кантианизма. И тук бихме могли да кажем, че при известни обстоятелства в света на вещите в себе си биха могли евентуално да съществуват такива кристали, които да бъдат ограничени от седем равностранни триъгълника, обаче те не могат да влязат в нашата глава.
към текста >>
Ние започваме нашия физически живот в оп
ред
елен момент, завършваме го също в оп
ред
елен момент.
С топлината не е напълно така, ние утре още ще говорим за това, но до известна степен и с топлината е така. Те ни оставят първо да бъдем вън от нас, ние трябва да ги възприемаме. Но не е така при отношенията на формите, на пространството, на времето, при отношенията на теглото. Ние възприемаме нещата пространствено, но ние самите се намираме в същото пространство и сме поставени в същата закономерност, в с която се намират нещата вън от нас. Ние сме поставени във времето, както външните неща.
Ние започваме нашия физически живот в определен момент, завършваме го също в определен момент.
Ние стоим в пространството и времето така, че тези неща някак си преминават през нас, без първо ние да ги възприемаме. Другите неща ние трябва първо да ги възприемаме. Относно теглото – ето на, много уважаеми присъствуващи, тук трябва също да се съгласите, че то няма много работа с възприятието, което е подчинено малко на волята, защото някой, който би напълнял и тялото би стигнало до нежеланото тегло, би искал да избегна това просто чрез познанието, чрез възприемателната способност. Много уважаеми присъствуващи, също и в нашите тегловни отношения ние сме приети вече напълно обективно от света, без да можем да направим нещо чрез същата организация, чрез която стоим в цвета, в звука, в топлината и т.н.
към текста >>
И така днес п
ред
и всичко трябва да поставим п
ред
себе си въпрос: как стига до нас въобще математическо-механическото съждение?
И така днес преди всичко трябва да поставим пред себе си въпрос: как стига до нас въобще математическо-механическото съждение?
Как стигаме ние до една математика, до една механика и как става, че тази механика са приложими и върху външната природа, как става, че съществува една разлика между математическо-механическите качества на нещата на външния свят и между това, което застава срещу нас като така наречените субективни сетивни качества, звук, топлинни качества и т.н. и т.н.
към текста >>
3.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две п
ред
елни граница.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница.
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
към текста >>
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само спо
ред
нашите добити ясни п
ред
стави, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н.
Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна. Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се п
ред
пазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно.
И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е. целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се п
ред
лага за ползуване с непос
ред
ствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е.
Но ние видяхме, чe на тази граница много лесно се проявява един вид сила на инерцията на душата, че така да се каже там, където се сблъскваме с разпрострения свят на явленията, не постъпваме в смисъла на Гьотевия феноменализъм, като спираме вън и обгръщаме явленията само според нашите добити ясни представи, понятия и идеи, като ги описваме рационално систематизирайки ги и т.н. Ние не спираме на тази граница и продължаваме да се движим още известно време с нашите понятия и идеи зад явленията и чрез това стигаме до там да построим един свят, например един свят от зад физически атоми, молекули и т.н.; И когато постигаме това, тогава светът, който сме построили по този начин, е по същество един измислен свят, един свят зад който се промъква веднага съмнението, така че ние отново разрушаваме това, което сме изтъкали като теоретическо платно. И вчера видяхме, че има възможност да останем в областта на чистото обработване на явленията, да останем в областта на феноменализма и да се предпазим от едно такова преминаване на границата в нашето познание на природата от към тази страна.
Но ние обърнахме също внимание и върху това, че на това място на нашето познание изниква нещо, което се предлага за ползуване с непосредствена жизнена необходимост, а това е математиката и онова, което може да бъде разбрано в механиката без емпиризъм, т.е.
целият обсег на така наречената аналитична механика.
към текста >>
Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием п
ред
себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите п
ред
стави и по който също си образуваме п
ред
ставите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита.
Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита.
За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>
Фактът, че от две отклоняващи се под оп
ред
елен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите.
Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика.
Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика.
към текста >>
Фактът, че когато тук действува една сила от оп
ред
елен размер и тук действува една друга сила също от оп
ред
елен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде оп
ред
елена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на п
ред
ставите.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика? За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика.
Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите.
Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма. Тук ние имаме вече работа с механиката на опита, а не с чисто аналитичната механика. Както виждате ние можем строго да теглим границата между това, което в същинския смисъл е още математическо, така както днес още трябва да се схваща математиката, и това, което ни пренася в обикновения емпиризъм на сетивата.
към текста >>
Сега ние стоим п
ред
този факт на математиката като такава.
Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава.
Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми. Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света.
към текста >>
Свързваме математическите явления с оп
ред
елени аксиоми.
Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава. Схващаме математическите истини.
Свързваме математическите явления с определени аксиоми.
Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко.
към текста >>
Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим п
ред
архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане.
Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава. Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми.
Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане.
И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива?
към текста >>
Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извън
ред
но много за едно задоволително разбиране на света.
Сега ние стоим пред този факт на математиката като такава. Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми. Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно.
Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света.
Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива? Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят.
към текста >>
И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че п
ред
и всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно.
И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно.
към текста >>
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в оп
ред
елено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице.
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че п
ред
и това то е действувало организиращо в нас.
Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл.
Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Трябва да си съставим една ясна п
ред
става за това сетиво на движението.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението.
Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението.
Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай п
ред
метите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успо
ред
но изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по оп
ред
елен начин в света, не падаме, възприемаме по оп
ред
елен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят.
Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят.
И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
към текста >>
Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би п
ред
ставлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
Това сетиво на равновесието, то е онова в нас, благодарение на което ние заставаме по определен начин в света, не падаме, възприемаме по определен начин, как да се поставим в хармония със силите на заобикалящия ни свят. И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите.
Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
към текста >>
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване спо
ред
пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
Ние добиваме съдържание в нашите п
ред
стави, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин.
При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област. Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие.
Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин.
Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията.
към текста >>
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, раз
ред
ено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
към текста >>
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни п
ред
стави на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло п
ред
погледа на Гьоте.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте?
към текста >>
Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извън
ред
но интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения.
То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл.
Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения.
Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома.
към текста >>
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и спо
ред
неговото разбиране.
Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията.
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията. Това изисква той като една естественонаучна дейност.
към текста >>
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка п
ред
математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние.
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>
4.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи оп
ред
елено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н.
Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик.
към текста >>
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери с
ред
явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта.
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите.
Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
към текста >>
Този учен описва, че веднъж стоял п
ред
витрината на една книжарница.
Това може да бъде лесно показана емпирически. Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот.
Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница.
Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях.
към текста >>
Сега п
ред
ставете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот. Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница. Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях.
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
към текста >>
И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста нап
ред
нала възраст – беше слушал някога при своя първи танц.
И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях. Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите.
И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц.
И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде оп
ред
елящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от п
ред
стави.
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи.
И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън п
ред
онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, п
ред
едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
към текста >>
Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е п
ред
и това действително да сме добили една интензивна п
ред
става за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене.
Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето.
Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене.
Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено п
ред
съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както п
ред
съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>
Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са оп
ред
елени от сетивността, а са оп
ред
елени от чистата духовност.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност.
И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене.
към текста >>
Аз се опитах п
ред
и всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано.
Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността.
към текста >>
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това п
ред
ставлява вече нещо.
Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо.
Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай.
към текста >>
Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво п
ред
чувствие.
По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща.
Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие.
И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай. Обаче този път трябва да извървят за нуждите на нашия познавателен и социален стремеж всички онези хора, които искат да действуват по някакъв начин в социалния живот. Това е едното, което аз направих да прозре през моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия п
ред
лага пътя в духовността.
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
към текста >>
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка п
ред
всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността.
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността.
От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
към текста >>
Ние откриваме в имагинации, в образни п
ред
стави, в п
ред
стави, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни п
ред
стави онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Сега някой, изхождайки от някаква философска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане с
ред
понятията; той трябва да остане с
ред
онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво.
Сега някой, изхождайки от някаква философска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане сред понятията; той трябва да остане сред онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво.
Това може дълго да се теоретизира по отношение на познанието. Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека. Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие.
към текста >>
Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво п
ред
почитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие.
Сега някой, изхождайки от някаква философска теория на познанието, лесно може да каже: но когато човек иска да остане в ясна логика, той трябва именно да остане сред понятията; той трябва да остане сред онова, което може да бъде оправдано доказателно дискурсивно и доказуемо по обикновения начин. Хубаво. Това може дълго да се теоретизира по отношение на познанието. Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека.
Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие.
Тук ние стигаме именно до имагинацията. Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации.
към текста >>
То е нап
ред
нало.
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това. Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие.
То е напреднало.
Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията. Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване.
към текста >>
Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на п
ред
ставите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото.
Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път.
Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото.
И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията. Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
5.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни п
ред
разсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание.
Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
към текста >>
Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се п
ред
явява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Това трябва аз да кажа п
ред
варително, а и още нещо.
Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо.
Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват оп
ред
елена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и нап
ред
нал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
към текста >>
Една голяма част от нашата социална мизерия е п
ред
извикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин.
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието.
към текста >>
И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да нап
ред
нем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с оп
ред
елен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло.
към текста >>
Но тогава, когато чрез оп
ред
елена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в оп
ред
елен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на п
ред
ставите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Тогава първо нещата се п
ред
ставят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите п
ред
стави, но с разширените математически п
ред
стави, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Нещата стоят така, че ние не можем да нап
ред
ваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно.
Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни.
Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно.
Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване. След това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато слушаме един човек, който ни говори чрез смислени думи. Духовният свят започва просто да говори и човек трябва само да усвои една опитност за тези неща.
към текста >>
Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега п
ред
тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо. Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят.
Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света.
Това е към едната страна.
към текста >>
Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от оп
ред
елена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата. Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време.
Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни. Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли. За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси.
към текста >>
Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и оп
ред
елено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли.
Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси. Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни.
Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли.
За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси. Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното мислене. И когато едно такова запознаване с модерното мислене се пада в периода на настъпващата полова зрялост или този на завършването на половата зрялост, когато такова запознаване става в по-силен размер през този период на половата зрялост, тогава при такива личности се явяват в голям размер такива състояния. Те се състоят в това, че съответната личност трябва да се запитате: но, от къде идва слънцето? И колкото и умни отговори да ни се дават, винаги от един въпрос възниква друг такъв.
към текста >>
и остават дни на
ред
под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси.
Какво е правил артистът през по-раншната година? Как се е родила тази или онази кулиса? Кой живописец е нарисувал тази или онази кулиса? и т.н. и т.н.
и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси.
Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
А този Аз е факторът, който внася
ред
в нещата, подрежда ги.
и т.н. и т.н. и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят.
А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги.
Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв
ред
, както ние можем да внесем
ред
в света на сетивно-физическата заобикаляща ни с
ред
а.
и т.н. и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги.
Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда.
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез оп
ред
елена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда.
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извън
ред
но гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да п
ред
ложи.
И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше. Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката.
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи.
Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
към текста >>
Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една п
ред
става, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза.
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения.
Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза.
И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”.
към текста >>
И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които п
ред
ставляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията.
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза.
И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията.
Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”. От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека.
към текста >>
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие п
ред
този свят от идеи, п
ред
стави и образи на Ницше, направен тук п
ред
конкретния случай изказа нещо, което п
ред
ставлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
През 1872 година Дю Боа Реймонд изказа по отношение на цялата природа своето “игнорабимус”. По отношение на онези случаи, които са необикновени, психиатърът казва: парализа, атипична парализа. По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, пред тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/. Това е само превод на онова, което после е облечено в думите; атипичен случай на парализа.
към текста >>
По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, п
ред
тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/.
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното. През 1872 година Дю Боа Реймонд изказа по отношение на цялата природа своето “игнорабимус”. По отношение на онези случаи, които са необикновени, психиатърът казва: парализа, атипична парализа.
По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, пред тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/.
Това е само превод на онова, което после е облечено в думите; атипичен случай на парализа.
към текста >>
То произведе онова, което е явлението Ницше с
ред
нашата съвременно духовна култура.
Това разкъса накрая тялото на Ницше.
То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура.
Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм. Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
към текста >>
Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо п
ред
очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
Това разкъса накрая тялото на Ницше. То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм.
Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
към текста >>
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата п
ред
става и при неговия свят от образи, когато след това човек застава п
ред
този Ницше, п
ред
тази развалина, п
ред
тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията.
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията.
Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед. А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>
Нищо от този свят не се яви п
ред
неговия поглед.
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията.
Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед.
А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>
А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години на
ред
организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията. Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед.
А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>
6.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим нап
ред
ък в човешкото познание.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание.
Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация.
към текста >>
Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни п
ред
лага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса.
Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем п
ред
пазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни п
ред
пазва напълно, особено в настоящето време, то ни п
ред
пазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно.
Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация.
И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно.
Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че на
ред
с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание?
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непос
ред
ствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие.
Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие.
към текста >>
Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се п
ред
лага в Инспирацията.
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет.
Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията.
Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието. И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето.
към текста >>
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи с
ред
математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване.
към текста >>
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата нап
ред
нала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа.
Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране.
към текста >>
То е преминало в оп
ред
елени религиозни изповедания.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата.
То е преминало в определени религиозни изповедания.
Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа. По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”.
към текста >>
Оп
ред
елени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство.
Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания.
Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство.
За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа. По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”.
към текста >>
По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря п
ред
Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”.
То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа.
По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”.
към текста >>
И без нап
ред
ването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да нап
ред
не по-нататък.
Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот. Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите.
И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък.
Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
Това ние виждаме п
ред
и всичко в болестните форми на агорафобията, на астрофобията, на клаустрофобията, болестни форми, които особено често се явяват в наше време.
И също както сега е времето човек да се излъчи чрез общите културни отношения от своето физическо тяло, да се стреми към Инспирация, както видяхме това с примера на Ницше, също така сега е настъпило времето, човек да се издигне до Имагинацията, ако иска да познае самия себе си. Човекът трябва да проникне по-дълбоко вътре в себе си отколкото е имал нужда досега спрямо досегашните културни течения. Ако не искаме развитието да навлезе във варварството, човекът трябва да стигне до едно истинско себевиждане. А той може да постигне това само чрез приемане на познанието чрез Имагинацията. Че човекът се стреми по този начин да проникне вътре в себе си, че иска да се потопи по-дълбоко в своята вътрешност отколкото това е ставало в досегашното течение на културата, ние го виждаме от ново в онова, което неотдавна се явява като раждащи се патологични болестни форми и което едва в последно време ни се описва като особени модерни болестни форми, описани от гледна точка на психиатрията или на медицината въобще.
Това ние виждаме преди всичко в болестните форми на агорафобията, на астрофобията, на клаустрофобията, болестни форми, които особено често се явяват в наше време.
И въпреки, че тези болести могат да се наблюдават в тяхното психиатрическо състояние, за един по-тънък наблюдател се явява нещо съвършено друго. Той вижда агорафобията, астрофобията и т.н. да възникват в чисто душевната област в човешкото развитие, в развитието на човечеството, както видя да възниква по един болестен начин Инспирацията у Фридрих Ницше. По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния. Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните органи и тяхното храносмилане се разстройва.
към текста >>
По-тънкият наблюдател вижда да възниква п
ред
и всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния.
Че човекът се стреми по този начин да проникне вътре в себе си, че иска да се потопи по-дълбоко в своята вътрешност отколкото това е ставало в досегашното течение на културата, ние го виждаме от ново в онова, което неотдавна се явява като раждащи се патологични болестни форми и което едва в последно време ни се описва като особени модерни болестни форми, описани от гледна точка на психиатрията или на медицината въобще. Това ние виждаме преди всичко в болестните форми на агорафобията, на астрофобията, на клаустрофобията, болестни форми, които особено често се явяват в наше време. И въпреки, че тези болести могат да се наблюдават в тяхното психиатрическо състояние, за един по-тънък наблюдател се явява нещо съвършено друго. Той вижда агорафобията, астрофобията и т.н. да възникват в чисто душевната област в човешкото развитие, в развитието на човечеството, както видя да възниква по един болестен начин Инспирацията у Фридрих Ницше.
По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния.
Той вижда да възниква онова, което възниква в астрофобията, когато хората долавят нещо вътрешно и не знаят точно, как да се справят с него, когато това вътрешно долавя не стига до там, че са засегнати например храносмилателните органи и тяхното храносмилане се разстройва. Той се научава да познава онова, което би могло да се нарече страх от самота, клаустрофобия, когато хората не могат да бъдат сами, когато по един болестен начин те могат да бъдат винаги и навсякъде само, ако имат около себе си общество и т.н. Тези неща се явяват. Тези неща показват, как в настоящо време човечеството се стреми към Имагинация и как чрез Имагинацията може да се води борба с едно зло, което иначе би трябвало да бъде едно културно зло. Агорафобията, страхът при минаване през открито място – се проявява у някои хора по един страхотен начин.
към текста >>
Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се п
ред
пазят от онова, което изживяват от атмосферните сили.
След това има хора, които чувствуват в тялото си нещо необяснимо, стигащо до физически състояния. Що е това? Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата.
Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили.
Това е астрофобията. От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра? При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало. Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че предизвикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини.
към текста >>
От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на оп
ред
елен догматизъм, отдават се с вяра?
Що е това? Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията.
От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра?
При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало. Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че предизвикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини. А всъщност те трябва да се приписват на особената конфигурация на душевния живот, който нахлува в човека.
към текста >>
Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че п
ред
извикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини.
Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията. От къде идват тези състояния, които днес вече много ясно забелязваме в душевния живот, особено при онези хора, които се отдават продължително време на определен догматизъм, отдават се с вяра? При такива хора можем да забележим, макар и това да не стига до физически състояния, но можем да наблюдаваме психически тези състояния. Те са още в своето начало.
Но се явяват смущаващи по отношение на спокойното схващане на живота, явяват се също така, че предизвикват вся какъв вид болестни състояния, които, понеже физическата картина на клаустрофобията или агорафобията или на астрофобията не се показва веднага, се приписват на всевъзможни причини.
А всъщност те трябва да се приписват на особената конфигурация на душевния живот, който нахлува в човека.
към текста >>
Тогава той ще изживее онова, което му се п
ред
лага там като имагинативна п
ред
става на вътрешното естество.
Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е. трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай.
Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в п
ред
ставата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си.
Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
към текста >>
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да п
ред
пазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си.
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи. Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект. Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек.
към текста >>
Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се п
ред
ставя на човека като обект.
Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи.
Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект.
Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек. Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство. Той се научава сега до познава онова, което никой не може да познае чрез атомизма и молекуляризма, научава се да познава това, което действително живее в животинското, растителното и минералното царство. Той се научава да познава това чрез вътрешно себесъзерцание.
към текста >>
Обаче п
ред
нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз. Чрез това се ражда: агорафобия, клаустрофобия, астрофобия.
Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
към текста >>
О, това себепознание е различно от много п
ред
стави на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено.
Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки п
ред
близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека. Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм. О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина.
Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р.
Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство спо
ред
техните вътрешни същности, спо
ред
техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки.
По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните с
ред
ства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните с
ред
ства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
Вие виждате каква перспектива се разкрива п
ред
нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма.
Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми. Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик. От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите. Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>
Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае п
ред
строгия математик или п
ред
аналитичния механик.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми.
Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик.
От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите. Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>
Първо бих искал да кажа, че самопонятно между
ред
овете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща.
Ето защо позволете ми да изкажа онова, което имах да Ви кажа в тези сказки, с още едно кратко разглеждане.
Първо бих искал да кажа, че самопонятно между редовете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща.
Някои от тези неща ще бъдат прочетени, когато тази вечер и утре ще държа още две сказки като допълнение на онова, което естествено поради краткото време, с което разполагахме за този курс, можаха само да бъдат загатнати. Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот. И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
към текста >>
И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи с
ред
човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
Ето защо позволете ми да изкажа онова, което имах да Ви кажа в тези сказки, с още едно кратко разглеждане. Първо бих искал да кажа, че самопонятно между редовете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща. Някои от тези неща ще бъдат прочетени, когато тази вечер и утре ще държа още две сказки като допълнение на онова, което естествено поради краткото време, с което разполагахме за този курс, можаха само да бъдат загатнати. Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот.
И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
към текста >>
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното оп
ред
еление на понятието за стока.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/.
към текста >>
Ако искаме въобще да оп
ред
елим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание.
А това, което живее в стоката, е най-сложното понятие, което човек трябва първо да схване; защото никакъв отделен човек не е достатъчен, за да може да схване действието на стоката в живота, да я разбере в нейната действителност в живота.
Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание.
Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа. Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове. Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо.
към текста >>
Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който пос
ред
ствува между двамата.
А това, което живее в стоката, е най-сложното понятие, което човек трябва първо да схване; защото никакъв отделен човек не е достатъчен, за да може да схване действието на стоката в живота, да я разбере в нейната действителност в живота. Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание. Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа. Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове.
Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата.
С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката. Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо. Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие. Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението. Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански живот.
към текста >>
Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек п
ред
приема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо.
Ако искаме въобще да определим, да дефинираме стоката, тогава ние не знаем, що е познание. Стоката не може да бъде дефинирана, защото в тази връзка можем да дефинираме или да схващаме в понятия само онова, което засяга само един човек, което един човек може сам да обхване с неговата душа. Обаче стоката живее винаги във взаимоотношенията между много хора и много човешки типове. Стоката живее във взаимоотношенията между производители, консуматори и онзи, който посредствува между двамата. С бедните понятия за размяна и купуване, образувани под влиянието на една наука, която не вижда правилно границите на природознанието, с тези бедни понятия хората никога не ще схванат стоката.
Стоката, продуктът на труда, живее между множество хора, и когато отделният човек предприема смело да познае стоката като такава, тогава това е погрешно, лъжливо.
Стоката трябва да бъде обхваната, да бъде схваната от задружно организирано множество от хора, от съдружие. Тя трябва да бъде схваната от сдружението, трябва да живее в сдружението. Едва когато се образуват сдружения, които преработват в себе си онова, което изхожда от производителя, търгуващия, консумиращия, едва тогава ще се роди, сега вече не от отделния човек, а чрез сдружението онова социално понятие, което като понятие за стоката трябва да живее в групата хора за един здрав стопански живот.
към текста >>
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да нап
ред
нем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>
7.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до оп
ред
елена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
към текста >>
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да нап
ред
нем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията.
към текста >>
Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези с
ред
ства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците.
Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци. Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие.
към текста >>
Само че п
ред
варително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то нап
ред
ва в своето развитие.
Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци.
Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие.
И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството. С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме. Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето съзнание се пробужда.
към текста >>
И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за нап
ред
ъка на човечеството.
Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци. Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие.
И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството.
С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме. Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето съзнание се пробужда.
към текста >>
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в оп
ред
елена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Сега върху този въпрос аз ще говоря тук п
ред
Вас.
Онова, което се явява тук, е нещо троично. Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука.
Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас.
Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива.
към текста >>
Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни п
ред
ава.
И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено. И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора. Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта.
Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непос
ред
ствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора. Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата.
Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз.
Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза. Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непос
ред
ственото възприятие на Аза на другия.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора. Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз.
Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия.
Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза. Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
За тази цел на висшето познание душата не се движеше спо
ред
думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание.
За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия. Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово.
към текста >>
ред
уването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото.
Той не търсеше нищо зад словото, зад думите. Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв.
редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото.
Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото. И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше. Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга.
към текста >>
Той образуваше оп
ред
елени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото.
Той насочваше потока на душевния живот само до словото. Чрез това мъдрецът получаваше едно засилено възприятие на словото. Той се отказваше от разбирането на нещо друго чрез словото. Живееше с целия си душевен живот в словото; даже използуваше словото съотв. редуването на думите така, че можеше да се вживее изцяло в словото.
Той образуваше определени сентенции, прости, сентенции от тежащи думи, в които се стремеше да живее изцяло в словозвучието, в тона на словото.
И с цялата си душа се сливаше със звука на словото, което изричаше. Това довеждаше тогава до развитието на един такъв живот в сентенции, в така наречените “мантри”. Изкуството на мантрите, живее нето в сентенции се състои в това, че чрез сентенциите човек не разбира само съдържанието на думите, а той изживява самите сентенции като нещо музикално, свързва самите сентенции със собствената си душевна сила, пребивава душевно в сентенциите, чрез постоянно повтаряне укрепва своята душевна сила, която живее в сентенциите, чрез постоянно и постоянно изричане на тези сентенции засилва своята душевна сила. Това изкуство бе постепенно развито до висока степен и то преобразяваше онази сила, която иначе носим в душите си, за да разберем чрез словото другия човек, преобразяваше тази сила в една друга. При изричането и повтарянето на мантрените сентенции в душата се раждаше една сила.
към текста >>
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило нап
ред
, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети п
ред
варителни мерки, положени бяха п
ред
варителни грижи.
И тогава по този път се стига също до там, че вместо съответният човек да се пренесе със своя живот до Аза на другия човек, той се пренася до азовете на индивидуализирани духовни същества, които ни заобикалят също така, както ни заобикалят съществата на сетивния свят. Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз.
И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи.
Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто. Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Положени бяха п
ред
варителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Това, което Ви описвам тук, то беше за древния източен мъдрец нещо самопонятно. Той се издигаше така да се каже душевно до възприятието на един духовен свят. Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи.
Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни.
Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност. От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто. Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Обаче при по-нататъшния нап
ред
ък на човечествотото п
ред
ставляваше вече опасност.
Той добиваше до висока степен това, което можем да наречем Инспирация и беше организиран именно за тази Инспирация. Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват.
Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност.
От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто. Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
От тук и онази п
ред
пазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Той нямаше нужда както западния човек да се страхува, че при това странствуване вън от тялото може някакси да изгуби своя Аз. И в по-късни времена, понеже човечеството се беше вече развило напред, когато настъпи също състоянието, благодарение на което човек много лесно можеше да излезе във външния свят без своя Аз бяха взети предварителни мерки, положени бяха предварителни грижи. Положени бяха предварителни грижи за това, щото съответният, който трябваше да стане ученик на висшата мъдрост, да не влиза в този духовен свят неръководен и да не изпадне в онази патологична съмнителност, за която Ви говорих тук през тези дни. Но и без това, поради свойствата на расата в онези древни източни времена от това не трябваше много да се опасяват. Обаче при по-нататъшния напредък на човечествотото представляваше вече опасност.
От тук и онази предпазливост, която се прилагаше строго в източните школи на мъдростта, насочвайки ученика да не се позовава на някакъв външен авторитет – това, което днес наричаме авторитет и разбираме под авторитет, се появи едва в западната цивилизация – а чрез едно самопонятно приспособяване се полагаха усилия да бъде развито в ученика едно позоваване на ръководителя, на гуруто.
Това, което ръководителят живееше, как ръководителят стоеше в мъдростта без съмнение, даже също без склонност към съмнение в духовния свят, това долавяше просто ученикът и при това долавяше, при това възприятие той самият оздравяваше до такава степен при проникването в Инспирацията, че не можеше да го засегне патологичната съмнителност.
към текста >>
Тогава беше използувана една друга п
ред
пазна мярка, една п
ред
пазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания.
Тази сутрин аз казах, че не трябва да настъпи патологичното състояние, при което така да се каже човек се потопява във физическото тяло завладян от егоизма, без любов, защото по този начин той обхваща по погрешен начин своето физическо тяло. По естествен начин – така казах аз – човек обхваща своето физическо тяло, когато между 7-та и 14-та година отпечатва в това тяло инстинкта на любовта. Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания.
Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
към текста >>
Това са напълно физически п
ред
пазни мерки, към които може да се прибегне.
Обаче точно и това естествено отпечатване на инстинкта на любовта може да протече патологично. Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания.
Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне.
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество.
към текста >>
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха п
ред
пазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с п
ред
пазните мерки чрез измивания и други подобни.
Тогава се получават именно онези смущения, които тази сутрин описах като патологични. Без съмнение това можеше да се случи също и на учениците на древните източни мъдреци, че тогава, когато се намираха вън от тяхното физическо тяло, те не намираха отново възможността да свържат по един правилен начин духовно-душевното с това физическо тяло. Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне.
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни.
Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света.
към текста >>
Ученикът на мистериите беше п
ред
пазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Тогава беше използувана една друга предпазна мярка, една предпазна мярка, до която са прибягнали някои от психиатрите, когато трябваше да лекуват хора засегнати от агорафобия или от други подобни заболявания. Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии.
Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят.
към текста >>
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по оп
ред
елен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само п
ред
извикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън.
към текста >>
Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено п
ред
почитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини. Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това.
Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките.
Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото. И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда спо
ред
онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията.
Ние виждаме това например в речите на Буда. Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения. Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение. Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда. Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация.
Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията.
Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>
Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на оп
ред
елени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения. Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение. Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда. Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация. Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията.
Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>
Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, раз
ред
и се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания.
Онова, което е съществувало някога на изток в тази първична мъдрост, която е била добита чрез Инспирация, то може да се забележи още в гръцката култура, която е дошла от изток в Гърция. То може да се забележи още в гръцката култура като изкуство. В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията.
Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания.
При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания. Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм. И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък. И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>
И това ще нап
ред
ва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания. При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания. Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм. И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък.
И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече оп
ред
елено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване.
От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток.
към текста >>
От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество нап
ред
ва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване.
От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението.
По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм. И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
По необходимост ще се развие един все още по-нап
ред
ващ скептицизъм.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението.
По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм.
И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т. е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което п
ред
оставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго.
Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме п
ред
ставите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез п
ред
стави.
Прочетете последната глава на неговата “Теория на цветовете”. Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно. Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите п
ред
стави не мисловно, а символично образно.
Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното п
ред
ставяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация. Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа. Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване.
към текста >>
Аз се опитах п
ред
и много години в оп
ред
елена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата.
Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности. Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга.
към текста >>
Както казах, това беше п
ред
и много години.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата. Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности.
Както казах, това беше преди много години.
Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание.
към текста >>
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем оп
ред
елени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем оп
ред
елени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат п
ред
ставени в резки очертания чрез думите.
След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване. То е сторено в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”.
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
към текста >>
Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при оп
ред
елени етапи.
Въпреки това, западното човечество трябва да върви по този път. И както източният човек е чувствувал при своите мантри влизането в духовния свят на вътрешната природа, също така западният човек, издигайки се над всяка психология на асоциациите, трябва да се научи да влиза вътре в своето собствено същество благодарение на това, че стига до имагинативния свят. Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско познание на човечеството. И това истинско познание на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството. И понеже ние трябва да живеем по един много по-съзнателен начин отколкото източният човек, не трябва просто да казваме: нека оставим на бъдещето и да видим, дали чрез естествените процеси човечеството няма да усвои постепенно този имагинативен свят.
Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи.
Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи? Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
към текста >>
Защото, какво се случва, когато спрем при оп
ред
елени етапи?
И както източният човек е чувствувал при своите мантри влизането в духовния свят на вътрешната природа, също така западният човек, издигайки се над всяка психология на асоциациите, трябва да се научи да влиза вътре в своето собствено същество благодарение на това, че стига до имагинативния свят. Само благодарение на това, че стигне до имагинативния свят, само благодарение на това той ще стигне до едно истинско познание на човечеството. И това истинско познание на човечеството трябва да бъде постигнато за прогреса на човечеството. И понеже ние трябва да живеем по един много по-съзнателен начин отколкото източният човек, не трябва просто да казваме: нека оставим на бъдещето и да видим, дали чрез естествените процеси човечеството няма да усвои постепенно този имагинативен свят. Не, понеже сме навлезли в стадия на съзнателното развитие на човечеството, ние трябва също да се стремим съзнателно към този имагинативен свят и не трябва да спираме при определени етапи.
Защото, какво се случва, когато спрем при определени етапи?
Тогава ние не срещупоставяме правилното на вземащия все повече надмощие скептицизъм, който идва от изток към запад, а му противопоставяме онова, което иде от там, че духовно-душевната същност се свързва несъзнателно прекалено дълбоко с физическото тяло, което довежда до едно по-плътно свързване на духовно-душевното с физическото тяло.
към текста >>
Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да нап
ред
ва.
А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията. И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят.
Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва.
Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията. По този път трябва да върви западната Духовна наука, ако иска да надрасне онова, което някога източната мъдрост е добила като Инспирация, като съдържание на Инспирацията по един начин отговарящ на расовите особености на онези народи. Само когато ще можем да противопоставим на изродената Инспирация на изтока основани на духа, наситени с действителност имагинации, които са се родили по пътя за една по-висша духовна култура, когато ще можем да произведем тези имагинации като едно духовно течение от запад към изток, тогава ние ще направим онова, към което човечеството се стреми и което днес още се разтоварва в експлозии от социално естество.
към текста >>
8.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в оп
ред
елени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията.
И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин.
към текста >>
Казах, че онези, които с
ред
западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам.
Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин.
Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот.
към текста >>
Междувременно човечеството е нап
ред
нало в своето развитие.
И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин.
Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие.
В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин.
към текста >>
Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в п
ред
историческите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството.
И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път.
Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството.
За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот. Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин. Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>
Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил п
ред
оп
ред
елен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин.
Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството. За западната цивилизация пътят в свръхсетивните светове е този на имагинацията. Само че тази Имагинация трябва да бъде поставена напълно органически в останалия душевен живот.
Това може да стане по най-различен начин, както в крайна сметка и източния духовен път не е бил предопределен по еднозначен начин, а можеше да се извърви по най-разнообразен начин.
Днес аз искам да опиша пътя за духовния свят, такъв, какъвто той е подходящ за западната цивилизация, искам да опиша този път така, както най-добре може да го практикува онзи, който минава през научния живот на запада.
към текста >>
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда п
ред
и всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот.
Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
към текста >>
Спо
ред
всички опитности, които имам, за този човек на науката.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя.
към текста >>
Спо
ред
всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид п
ред
поставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна п
ред
поставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
към текста >>
Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непос
ред
ствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили.
Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили.
Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде раз
ред
ени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
А сега да п
ред
положим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане.
към текста >>
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо п
ред
света като един философски труд.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд.
Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
към текста >>
Трябваше да поставя п
ред
света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Аз я бях вече написал и тя беше п
ред
адена на издателя и непос
ред
ствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото. Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
към текста >>
Следователно аз п
ред
полагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
към текста >>
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да п
ред
приеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията.
Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
към текста >>
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с п
ред
стави, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с п
ред
стави, систематизираме го чрез п
ред
стави и т.н.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят.
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н.
и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
към текста >>
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с п
ред
стави, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с п
ред
стави, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да под
ред
и явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
И тогава ако още символизира, ако п
ред
ставя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
То изисква п
ред
и всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория.
То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие. Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се със
ред
оточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква п
ред
чувствие.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни п
ред
стави – само че съновидните п
ред
стави са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непос
ред
ствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля. И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност.
Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите п
ред
стави отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така.
Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора.
към текста >>
Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като п
ред
и всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух.
Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух.
Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си оп
ред
елен вид организация на сетивата.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата.
Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние.
към текста >>
Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите п
ред
мети, покрай които минаваме.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство.
Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме.
Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието.
към текста >>
Той се изправя спо
ред
сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви.
Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство. Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме. Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека.
Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви.
Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго.
към текста >>
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него п
ред
имно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота.
Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма.
Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието.
към текста >>
Развива се оп
ред
елена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието. Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
към текста >>
Извън
ред
но интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по оп
ред
елен начин, докато човек проявява навън всичко това, което п
ред
ставлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Също така ние се развиваме до пълни човеци чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота. Който може да наблюдава със същата обективност, както се извършват наблюденията в лабораторията, в кабинета по физика, който може да наблюдава така обективно, как човекът развива своето духовно-душевно и физическо естество, той ще види вече, че онова, което е организирало човека изцяло и което е живяло организиращо в него предимно през първите 7 години от живота, се еманципира и по-късно от времето на смяната на зъбите приема една друга форма. Тогава – бих могъл да кажа – човекът не е вече така силно свързано със своята вътрешност с човешкото равновесие, с човешкото движение, с човешкия живот. Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието.
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
към текста >>
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непос
ред
ствено на самите нас.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже п
ред
онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира п
ред
говора, за да живее в него, спира п
ред
мисълта, за да живее в нея, спира п
ред
възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе. И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота.
А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от п
ред
стави, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза.
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза.
Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях. Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
Това е един велик момент, когато човек проникне през всичко това, което аз охарактеризирах като сетивна троица на обонятелното, вкусовото и осезателното сетиво, когато той проникне през всичко това и има така да се каже разголено п
ред
себе си това, което се намира там в движението, в равновесието, в живота.
Това е един велик момент, когато човек проникне през всичко това, което аз охарактеризирах като сетивна троица на обонятелното, вкусовото и осезателното сетиво, когато той проникне през всичко това и има така да се каже разголено пред себе си това, което се намира там в движението, в равновесието, в живота.
към текста >>
Особено интересно е, след една такава подготовка, да проследим онова, което ни се п
ред
лага често пъти от западната мистика.
Особено интересно е, след една такава подготовка, да проследим онова, което ни се предлага често пъти от западната мистика.
Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са. Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин.
към текста >>
Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, п
ред
и да е стигнал до действителната вътрешност.
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито сетиво, това не е така приятно както да слушаш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна. Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата. Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св.
Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност.
При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна. И именно когато човек е усвоил тази естествена наука, тогава той знае също от една страна да цени правилно онова, което идва от една мъглива мистика, но знае също, че тази мъглива мистика не е онова, което трябва да култивира днес едно духовно течение, а това духовно течение трябва да се стреми да добие едно ясно схващане на собственото човешко същество, за да се роди чрез това едно ясно духовно схваща не на външния свят.
към текста >>
Но намираме една истинска органология и намираме п
ред
и всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот.
Когато сме проникнали така до това, което живее в сетивото на равновесието, в сетивото но живота, в сетивото на движението, ние сме стигнали тогава до това, което първо поради неговата прозрачност изживява ме като истинска вътрешна същност на човека. От устройството на самите неща ние знаем: сега не може вече да се проникне по-надълбоко. Но тогава ние имаме също в достатъчно изобилие това, от което се нуждаем. Защото онова, което мъгливите мистици сънуват, него ние не намираме.
Но намираме една истинска органология и намираме преди всичко в нашата вътрешност истинската същност на онова, което е в равновесие, което е в движение, което е проникнато от живот.
Това намираме ние в нашата вътрешност.
към текста >>
Аз п
ред
положих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо.
Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”.
След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”.
към текста >>
И протичащо напълно успо
ред
но, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успо
ред
но сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
към текста >>
И нап
ред
вайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация.
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна.
към текста >>
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по оп
ред
елен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин.
И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин.
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
към текста >>
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непос
ред
ствено на запад.
Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин.
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад.
Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено.
към текста >>
Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е п
ред
шествувало раждането или да речем п
ред
шествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено.
Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
Нап
ред
ването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека.
Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта.
Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека.
Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
Но и онова, което той можа да п
ред
ложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия.
За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия. И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението. Той беше повикан в Берлин.
Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия.
Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия.
към текста >>
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия п
ред
лагаше като мислово съдържание.
Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание.
Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
към текста >>
Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше нап
ред
нал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата.
Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи п
ред
стави.
За наименованието на курса. Необходимост от реорганизация на различните научни области. Нагледно съзерцание и доказателство. Математико-механичен начин за наблюдение в астрономията от времето на Коперник и Галилей. Той не е абсолютен, но е възникнал от потребността за развитие на човечеството.
Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи представи.
Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици. Обръщането на тръбната кост до черепната кост. Гьоте, Окен, Гегенбар. Съвременната математика не е насочена към действителността.
към текста >>
Взаимодействието между ембриология и астрономия е п
ред
варително условие за обединение на социалните и природните науки.
Отсъствието на основа за обществената наука. Необходимост от прехвърляне на мост между астрономия и ембриология. Същност на клетката като отражение на космоса. Яйцеклетка и сперматозоид. Конкретният смисъл на астрономическото познание в духовната наука и в абстрактната наука при Дюбоа-Раймонд.
Взаимодействието между ембриология и астрономия е предварително условие за обединение на социалните и природните науки.
към текста >>
Неоп
ред
елеността в съвременната астрономия.
Внушаващата уважение точност на науката в календара при халдейците. Възгледът на Тихо Брахе. Коперник и планетарните орбити. Използване на метода за пресмятане на Тихо Брахе и днес. Третият закон на Коперник и днешното му игнориране.
Неопределеността в съвременната астрономия.
Необходимост от обосноваване на астрономията, изхождайки от човека. Слънчевото и земното в течение на годината. Тяхното отношение към противоположността на полярно и тропическо. Отношение към тричленния човек. Лунното в прилива и отлива; в ритъма на женските функции; в прилива и отлива на живота на фантазията.
към текста >>
Преодоляване на неоп
ред
елеността на този възглед чрез вграждане на човека в космоса.
Проблемност на възгледа ни по отношение на небето. Разсъждението на Ернст Мах.
Преодоляване на неопределеността на този възглед чрез вграждане на човека в космоса.
Земята на геолозите е абстракция. Растителното царство като отваряне и затваряне на очите на Земята в посока към космоса. Устремяването на вегетацията към облик посредством слънчевото; центрирането в зародиша посредством земното. Аналогичните въздействия в първите години от живота на детето. Слънчевото и земното въздействат на човека в денонощния цикъл върху духовно-душевното, а в годишния цикъл – върху телесно-физическото.
към текста >>
Устремяването на вегетацията към облик пос
ред
ством слънчевото; центрирането в зародиша пос
ред
ством земното.
Проблемност на възгледа ни по отношение на небето. Разсъждението на Ернст Мах. Преодоляване на неопределеността на този възглед чрез вграждане на човека в космоса. Земята на геолозите е абстракция. Растителното царство като отваряне и затваряне на очите на Земята в посока към космоса.
Устремяването на вегетацията към облик посредством слънчевото; центрирането в зародиша посредством земното.
Аналогичните въздействия в първите години от живота на детето. Слънчевото и земното въздействат на човека в денонощния цикъл върху духовно-душевното, а в годишния цикъл – върху телесно-физическото. При лунното въздействие 28 дни съответстват на едно денонощие. Родство с образуването на спомените. 28 години съответстват на една година.
към текста >>
П
ред
ставите на Кеплер.
Аналогичните въздействия в първите години от живота на детето. Слънчевото и земното въздействат на човека в денонощния цикъл върху духовно-душевното, а в годишния цикъл – върху телесно-физическото. При лунното въздействие 28 дни съответстват на едно денонощие. Родство с образуването на спомените. 28 години съответстват на една година.
Представите на Кеплер.
Неговите три закона. Извод от третия му закон – законът за гравитацията на Нютон. Живото в законите на Кеплер. Тяхното осъзнаване.
към текста >>
Следващите след това изпълнени с п
ред
разсъдъци дедукции.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции.
Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции.
„Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки.
към текста >>
„Regula philosophandi“ като п
ред
разсъдък.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции. Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции.
„Regula philosophandi“ като предразсъдък.
Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити.
към текста >>
По форма и положение орбитите трябва да си ги п
ред
ставяме изменчиви.
Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето.
По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви.
Живата подвижност в планетната система. Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост. Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо. Петер Хил и кабарето. Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото – ембрионалните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма.
към текста >>
Несъизмеримостта на циркулационните времена става неп
ред
видимо.
Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви. Живата подвижност в планетната система. Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост.
Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо.
Петер Хил и кабарето. Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото – ембрионалните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма. Проблемът за приложимостта на математиката към действителността. Аритметичните закони (комутативен, асоциативен, дистрибутивен) са постулати, но не аксиоми за действителността. Сравнение с принципа на инерцията.
към текста >>
Значение на несъизмеримостта: математиката в оп
ред
елен момент става некомпетентна.
Теоретико-познавателното разглеждане в естествените науки.
Значение на несъизмеримостта: математиката в определен момент става некомпетентна.
Този момент в небесните явления и ембриологията. Основният биогенетичен закон и механиката на развитието. Хекел, Оскар Хертвиг. Без включването на човека като цялост естественонаучните граници на познанието са непреодолими. Значение на метаморфозите в морфологията (Гьоте) и във функционалното.
към текста >>
Противоположност на нервно-сетивните процеси и процесите на обмяна на веществата, п
ред
ставите и процесите на оплождане.
Основният биогенетичен закон и механиката на развитието. Хекел, Оскар Хертвиг. Без включването на човека като цялост естественонаучните граници на познанието са непреодолими. Значение на метаморфозите в морфологията (Гьоте) и във функционалното. Тричленност на човешкото същество и тройственото му отношение към външния свят.
Противоположност на нервно-сетивните процеси и процесите на обмяна на веществата, представите и процесите на оплождане.
Ритмичните процеси като междинни. Подреден и неподреден космос. Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции. Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса.
към текста >>
Под
ред
ен и непод
ред
ен космос.
Без включването на човека като цялост естественонаучните граници на познанието са непреодолими. Значение на метаморфозите в морфологията (Гьоте) и във функционалното. Тричленност на човешкото същество и тройственото му отношение към външния свят. Противоположност на нервно-сетивните процеси и процесите на обмяна на веществата, представите и процесите на оплождане. Ритмичните процеси като междинни.
Подреден и неподреден космос.
Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции. Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса. Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му.
към текста >>
Яйцеклетката п
ред
и оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса.
Противоположност на нервно-сетивните процеси и процесите на обмяна на веществата, представите и процесите на оплождане. Ритмичните процеси като междинни. Подреден и неподреден космос. Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции.
Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса.
Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му. Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация. Необходимост от саморазвитие на човека за преодоляване противоположността между астрономията и ембриологията.
към текста >>
Двойственост в човека на образните п
ред
стави и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието.
Ритмичните процеси като междинни. Подреден и неподреден космос. Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции. Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса.
Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието.
Системата йога като древен път за решаването му. Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация. Необходимост от саморазвитие на човека за преодоляване противоположността между астрономията и ембриологията.
към текста >>
XIII век като с
ред
ната точка между два ледникови периода.
Гледна точка: духовното развитие на човечеството като реагент на генезиса на небесните явления. XIII век като най-важен период в развитието на човечеството. Схоластиката и противоположността на реализма и номинализма. Поява на доказателства за битието на Бога. Винсенц Кнауер като късен реалист.
XIII век като средната точка между два ледникови периода.
Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси.
към текста >>
Почитането на боговете п
ред
и и сега.
Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси. Платоновата година във връзка с дишането на човека.
Почитането на боговете преди и сега.
към текста >>
Разликата между живота на сетивата и п
ред
ставите.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост.
Разликата между живота на сетивата и представите.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
към текста >>
Животът на п
ред
ставите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите. Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период.
Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство.
към текста >>
За разбиране на действителността са нужни и други п
ред
стави, освен математическите и форономическите.
Разликата между живота на сетивата и представите. Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане.
За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето. Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство. Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски.
към текста >>
Ретроспективен поглед към п
ред
ните седем лекции.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции.
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят. Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения.
към текста >>
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на п
ред
ставите му п
ред
и ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции.
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето.
към текста >>
Периодите на светъл и тъмен живот на п
ред
ставите, еманципиран от деня и нощта.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции. Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта.
Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер.
към текста >>
Топлината като
ред
уване на положителна и отрицателна материя.
Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес. Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване.
Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя.
Приложение към областите на планетите и кометите. Задачата да се сравни противоположността на планетната система с областта на кометите и отношението на зародишната яйцеклетка с клетката на сперматозоида.
към текста >>
Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са п
ред
ставени в осмата лекция?
Могат ли да се сравняват такива далеч отстоящи едно от друго неща, каквито са представени в осмата лекция?
Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние.
към текста >>
Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в с
ред
ата зелен цвят и прасковен цвят.
Родство с постижимо-непостижимите явления в математиката: аритметическото – при несъизмеримите числа, геометричното – при познатите криви. Елипса, хипербола, крива на Касини, кръг – като криви на прибавяне, изваждане, умножение, деление. Четири форми на кривата на Касини. Формата с два клона изисква непрекъснато въображение при напускане на пространството. Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние.
Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят.
Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека. В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи.
към текста >>
В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати п
ред
стави.
Кривата на Касини като място на постоянно светлинно сияние. Сравнението на формата с две отклонения с отношението между главата и останалата организация; сравнение между спектрите, съдържащи в средата зелен цвят и прасковен цвят. Безкрайно отдалечена точка от права. Такова качествено приложение на математиката е само продължение на приложението ѝ въобще. Приложение на отношенията на химическите процеси извън човека към процесите на хранене в човека.
В преподаването в университетите не достига формирането на непрекъснати представи.
към текста >>
В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на п
ред
ставите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера.
В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини.
към текста >>
На
ред
с радиалните механични сили (централните сили), трябва да се отчитат усукващите, срязващите и деформиращите периферни сили.
Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини. Прилагане към отразяването на светлината.
Наред с радиалните механични сили (централните сили), трябва да се отчитат усукващите, срязващите и деформиращите периферни сили.
към текста >>
Природните царства: камък, растение, животно, човек и идеалната им с
ред
а.
Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им. Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията. Става дума за включване на човешката форма в системата на движение на звездите. Трудностите на съвместното осмисляне на наблюдаваните и изчислените звездни орбити. Идеята за трите Слънца.
Природните царства: камък, растение, животно, човек и идеалната им среда.
Емил Зеленка.
към текста >>
П
ред
ставените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия организъм.
Представените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия организъм.
Необходимостта от предпазливост при определяне на движението на небесните тела. Примерът с образа на бягащия кон. Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система. Лунната сфера като ротационна елипсоида и нейният аналог в структурата на яйцеклетката. Противоположността на Луната като светлинен образа и пребиваването вътре в субстанциалността на лунната сфера.
към текста >>
Необходимостта от п
ред
пазливост при оп
ред
еляне на движението на небесните тела.
Представените досега факти сочат към връзка на движението на небесните тела с формата на човека и с останалия организъм.
Необходимостта от предпазливост при определяне на движението на небесните тела.
Примерът с образа на бягащия кон. Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система. Лунната сфера като ротационна елипсоида и нейният аналог в структурата на яйцеклетката. Противоположността на Луната като светлинен образа и пребиваването вътре в субстанциалността на лунната сфера. Конкретизация на представата за гравитацията.
към текста >>
Конкретизация на п
ред
ставата за гравитацията.
Необходимостта от предпазливост при определяне на движението на небесните тела. Примерът с образа на бягащия кон. Начин за разглеждане на коперниковата система и птолемеевата система. Лунната сфера като ротационна елипсоида и нейният аналог в структурата на яйцеклетката. Противоположността на Луната като светлинен образа и пребиваването вътре в субстанциалността на лунната сфера.
Конкретизация на представата за гравитацията.
Земята и Луната заедно като единна организация. Различните субстанциалности на небесните тела и изражението им във формирането на човешката организация. Математическия проблем на трите тела: Слънце, Луна, Земя. Задържането на човешкото формиране на ранната степен и неговият космически корелат във въздействието на Луната. Процесът на минерализация на растенията като земно-слънчево действие.
към текста >>
Ембрионът „п
ред
ава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот.
Критика на прибързаността при издигането на теории. Изискването за различаване на относително и абсолютно движение. Сферични и радиални движения и принцип на Доплер. Критерият за реално движение стои във вътрешни отношения с движещото се. Развилият се човек в много отношения е еманципиран от космоса, но не и ембрионът.
Ембрионът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот.
Хоризонтала и вертикала: трябва да се спи в хоризонтално положение, произволни движения човек извършва във вертикално положение. Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното. Както произволното движение, така и смъртта при човека и животното са различни.
към текста >>
Указание за необходимите корекции в астрономията: истинско Слънце, междинно Слънце, с
ред
но Слънце; уравнения на Бесел (корекции).
Те, собствено, сменят местата си. Гравитацията като принцип „влачи след себе си“. Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската. Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото.
Указание за необходимите корекции в астрономията: истинско Слънце, междинно Слънце, средно Слънце; уравнения на Бесел (корекции).
Отхвърляне на изискването за простота. Физически-сетивният и морален миров ред и разпадът му в новото време. Противоположност на математическата астрономия и астрологията. Обединение на небесните движения, изхождайки от посоките в човека.
към текста >>
Физически-сетивният и морален миров
ред
и разпадът му в новото време.
Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската. Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото. Указание за необходимите корекции в астрономията: истинско Слънце, междинно Слънце, средно Слънце; уравнения на Бесел (корекции). Отхвърляне на изискването за простота.
Физически-сетивният и морален миров ред и разпадът му в новото време.
Противоположност на математическата астрономия и астрологията. Обединение на небесните движения, изхождайки от посоките в човека.
към текста >>
Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът спо
ред
Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика.
Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
към текста >>
10.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Бих искал да го направя, за да ви информирам п
ред
варително за целта на тези обсъждания.
Скъпи приятели! Днес бих искал да направя малко встъпление по отношение на това, за което ще стане дума в следващите дни.
Бих искал да го направя, за да ви информирам предварително за целта на тези обсъждания.
Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно определена цел да дам в научно отношение някои допълнителни гледни точки. Бих искал да се предпазя от това, този така наречен курс да бъде наречен „астрономически курс“. Това не трябва да се прави. Той трябва да се занимае с нещо, което ми се струва особено важно в наше време. Затова го нарекох: „Отношение на различните естественонаучни области към астрономията“.
към текста >>
Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно оп
ред
елена цел да дам в научно отношение някои допълнителни гледни точки.
Скъпи приятели! Днес бих искал да направя малко встъпление по отношение на това, за което ще стане дума в следващите дни. Бих искал да го направя, за да ви информирам предварително за целта на тези обсъждания.
Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно определена цел да дам в научно отношение някои допълнителни гледни точки.
Бих искал да се предпазя от това, този така наречен курс да бъде наречен „астрономически курс“. Това не трябва да се прави. Той трябва да се занимае с нещо, което ми се струва особено важно в наше време. Затова го нарекох: „Отношение на различните естественонаучни области към астрономията“. И днес искам да поясня, какво, собствено, имам предвид, давайки такова наименование.
към текста >>
Бих искал да се п
ред
пазя от това, този така наречен курс да бъде наречен „астрономически курс“.
Скъпи приятели! Днес бих искал да направя малко встъпление по отношение на това, за което ще стане дума в следващите дни. Бих искал да го направя, за да ви информирам предварително за целта на тези обсъждания. Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно определена цел да дам в научно отношение някои допълнителни гледни точки.
Бих искал да се предпазя от това, този така наречен курс да бъде наречен „астрономически курс“.
Това не трябва да се прави. Той трябва да се занимае с нещо, което ми се струва особено важно в наше време. Затова го нарекох: „Отношение на различните естественонаучни области към астрономията“. И днес искам да поясня, какво, собствено, имам предвид, давайки такова наименование.
към текста >>
И днес искам да поясня, какво, собствено, имам п
ред
вид, давайки такова наименование.
Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно определена цел да дам в научно отношение някои допълнителни гледни точки. Бих искал да се предпазя от това, този така наречен курс да бъде наречен „астрономически курс“. Това не трябва да се прави. Той трябва да се занимае с нещо, което ми се струва особено важно в наше време. Затова го нарекох: „Отношение на различните естественонаучни области към астрономията“.
И днес искам да поясня, какво, собствено, имам предвид, давайки такова наименование.
към текста >>
Особено е необходимо известен брой науки, групирани под оп
ред
елени наименования и п
ред
ставени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разп
ред
елят спо
ред
други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до оп
ред
елена степен широко прегрупиране.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени.
Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране.
Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат.
към текста >>
Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой
ред
да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура.
Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой
ред
– в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
И напротив, п
ред
ишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат.
Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат.
Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с оп
ред
елени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области.
В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да п
ред
ставлява нещо универсално, трябва да действа в това направление.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот.
И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление.
Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление. Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области.
към текста >>
Тя трябва да поставя п
ред
себе си особената задача да действа в това направление.
Изразявайки се малко схематично, бих могъл да кажа: днес ние имаме астрономия, имаме физика, имаме химия, имаме философия, имаме биология, имаме математика и т.н. Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление.
Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление.
Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред. Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области. Те правят света за нас все по-абстрактен, все по-несъвместим с действителността.
към текста >>
Защото с п
ред
ишните структури ние просто не можем да се движим нап
ред
.
Вътре в тях се създават специални области просто по тази причина, че това позволява на отделните специалисти по-добре да се ориентират, като по този начин не полагат големи усилия да овладеят неизмеримо нарастващата специална литература. Но цялата работа ще е в създаването на нови области, които по друг начин ще обхващат материала: някоя област, която е възможно да включва в себе си нещо от астрономията, нещо от биологията и така нататък. Но, естествено, за това безусловно е необходима реорганизация на целия ни научен живот. И именно това, което наричаме духовна наука, и което иска да представлява нещо универсално, трябва да действа в това направление. Тя трябва да поставя пред себе си особената задача да действа в това направление.
Защото с предишните структури ние просто не можем да се движим напред.
Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области. Те правят света за нас все по-абстрактен, все по-несъвместим с действителността. С тези доклади бих искал да удовлетворя изискванията на времето.
към текста >>
Бих искал да ви покажа, че е невъзможно по-нататъшното оставане при п
ред
ишните структури.
Университетите ни се намират в такова отношение към света, че те са съвсем чужди на живота. Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области. Те правят света за нас все по-абстрактен, все по-несъвместим с действителността. С тези доклади бих искал да удовлетворя изискванията на времето.
Бих искал да ви покажа, че е невъзможно по-нататъшното оставане при предишните структури.
И затова бих искал да покажа, как най-различни други области, които днес нямат връзка с астрономията, имат определени отношения към пространствено универсалното знание, към астрономията, така че в другите области трябва да изплуват определени астрономически знания, за да се научим да овладяваме тези други области по съответстващ на действителността начин.
към текста >>
И затова бих искал да покажа, как най-различни други области, които днес нямат връзка с астрономията, имат оп
ред
елени отношения към пространствено универсалното знание, към астрономията, така че в другите области трябва да изплуват оп
ред
елени астрономически знания, за да се научим да овладяваме тези други области по съответстващ на действителността начин.
Те произвеждат математици, физиолози, те произвеждат философи, но всички те, по същество, нямат никакво особено отношение към света. Всички те не могат нищо друго, освен да работят в тясно ограничените си области. Те правят света за нас все по-абстрактен, все по-несъвместим с действителността. С тези доклади бих искал да удовлетворя изискванията на времето. Бих искал да ви покажа, че е невъзможно по-нататъшното оставане при предишните структури.
И затова бих искал да покажа, как най-различни други области, които днес нямат връзка с астрономията, имат определени отношения към пространствено универсалното знание, към астрономията, така че в другите области трябва да изплуват определени астрономически знания, за да се научим да овладяваме тези други области по съответстващ на действителността начин.
към текста >>
Виждате ли, начинът на п
ред
ставяне на научните факти приет днес, трябва да претърпи известни промени поради това, че той е роден от днешната ни научна структура, която трябва да бъде преодоляна.
И за да не бъда разбран неправилно, искам да направя и една методическа забележка.
Виждате ли, начинът на представяне на научните факти приет днес, трябва да претърпи известни промени поради това, че той е роден от днешната ни научна структура, която трябва да бъде преодоляна.
Днес, именно сочейки към някакви факти, които са далеч от разбирането на човека, доколкото с цялата си наука той просто не се среща с тях, често е прието да се казва: твърди се, но не е доказано. – Разбира се, работата е в това, че при научната дейност днес просто възниква необходимост много неща да се казват, основавайки се на наблюдението, което после е необходимо да се проверява, поради натрупването на все по-голямо количество факти, изискващи провеждането на проверка. Няма да предполагаме, че, да кажем, в самото начало на някое разглеждане работата ще тръгне така, че до нищо да не се доберем и да кажем: с това нищо не се доказва. С течение на времето нещата, разбира се, се доказват, проверяват се, но много неща трябва да бъдат представени в началото просто изхождайки от наблюдението, за да се създадат подходящите понятия и подходящите идеи. И така, моля ви да разглеждате тези лекции като нещо цяло, тоест да търсите ясни доказателства за много неща, които в първите лекции ви се струват просто като твърдения, чак в последните доклади.
към текста >>
Няма да п
ред
полагаме, че, да кажем, в самото начало на някое разглеждане работата ще тръгне така, че до нищо да не се доберем и да кажем: с това нищо не се доказва.
И за да не бъда разбран неправилно, искам да направя и една методическа забележка. Виждате ли, начинът на представяне на научните факти приет днес, трябва да претърпи известни промени поради това, че той е роден от днешната ни научна структура, която трябва да бъде преодоляна. Днес, именно сочейки към някакви факти, които са далеч от разбирането на човека, доколкото с цялата си наука той просто не се среща с тях, често е прието да се казва: твърди се, но не е доказано. – Разбира се, работата е в това, че при научната дейност днес просто възниква необходимост много неща да се казват, основавайки се на наблюдението, което после е необходимо да се проверява, поради натрупването на все по-голямо количество факти, изискващи провеждането на проверка.
Няма да предполагаме, че, да кажем, в самото начало на някое разглеждане работата ще тръгне така, че до нищо да не се доберем и да кажем: с това нищо не се доказва.
С течение на времето нещата, разбира се, се доказват, проверяват се, но много неща трябва да бъдат представени в началото просто изхождайки от наблюдението, за да се създадат подходящите понятия и подходящите идеи. И така, моля ви да разглеждате тези лекции като нещо цяло, тоест да търсите ясни доказателства за много неща, които в първите лекции ви се струват просто като твърдения, чак в последните доклади. Там ще бъде потвърдено много от това, което засега ще дам, например, като понятия и идеи въобще.
към текста >>
С течение на времето нещата, разбира се, се доказват, проверяват се, но много неща трябва да бъдат п
ред
ставени в началото просто изхождайки от наблюдението, за да се създадат подходящите понятия и подходящите идеи.
И за да не бъда разбран неправилно, искам да направя и една методическа забележка. Виждате ли, начинът на представяне на научните факти приет днес, трябва да претърпи известни промени поради това, че той е роден от днешната ни научна структура, която трябва да бъде преодоляна. Днес, именно сочейки към някакви факти, които са далеч от разбирането на човека, доколкото с цялата си наука той просто не се среща с тях, често е прието да се казва: твърди се, но не е доказано. – Разбира се, работата е в това, че при научната дейност днес просто възниква необходимост много неща да се казват, основавайки се на наблюдението, което после е необходимо да се проверява, поради натрупването на все по-голямо количество факти, изискващи провеждането на проверка. Няма да предполагаме, че, да кажем, в самото начало на някое разглеждане работата ще тръгне така, че до нищо да не се доберем и да кажем: с това нищо не се доказва.
С течение на времето нещата, разбира се, се доказват, проверяват се, но много неща трябва да бъдат представени в началото просто изхождайки от наблюдението, за да се създадат подходящите понятия и подходящите идеи.
И така, моля ви да разглеждате тези лекции като нещо цяло, тоест да търсите ясни доказателства за много неща, които в първите лекции ви се струват просто като твърдения, чак в последните доклади. Там ще бъде потвърдено много от това, което засега ще дам, например, като понятия и идеи въобще.
към текста >>
П
ред
и епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време.
Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес.
Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека. Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество.
към текста >>
Днес вече е извън
ред
но трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес.
Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията.
към текста >>
Ние живеем повече в п
ред
ставите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията.
За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
към текста >>
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните п
ред
стави.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията.
Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
В нашите съвременници, които п
ред
полагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в п
ред
ишното човечество тогава още не са съществували строго научните п
ред
стави, които то тепърва е трябвало да постига.
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига.
И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността. С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
към текста >>
С други думи, се казва: п
ред
ишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите. Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига. И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността.
С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
към текста >>
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, оп
ред
елящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие оп
ред
елени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили.
към текста >>
Тя на свой
ред
е изхождала от други душевни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили. Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей.
Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили.
След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили.
към текста >>
Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички п
ред
ишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от с
ред
ата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало.
Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили.
Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало.
Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили. И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
към текста >>
И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към п
ред
ишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили.
И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
към текста >>
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което след това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими п
ред
стави – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат п
ред
стави, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда.
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което след това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими представи – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат представи, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда.
Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при представяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност. Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен.
към текста >>
Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при п
ред
ставяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност.
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което след това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими представи – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат представи, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда.
Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при представяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност.
Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения.
към текста >>
Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва пос
ред
ством собствените си съждения, това веднага се вижда!
Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения.
Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда!
Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи. И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие.
към текста >>
Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими п
ред
стави.
С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен. Той би искал навсякъде да бъде воден на повод от съвсем обективни съждения. Математиката удовлетворява това изискване, или поне в повечето раздели, и там, където тя е недостатъчна, където човекът в новото време трябва да се намесва посредством собствените си съждения, това веднага се вижда!
Тогава, макар и да му се струва, че остава точен, той изпада в съвсем немислими представи.
И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие. И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света.
към текста >>
Сега нищо не казвам за отделните истини, а п
ред
и всичко имам п
ред
вид образа на света като цяло.
И така, в математиката и механиката човек смята, че се движи по линиите на понятия, свързани логически помежду си. Тук той чувства почва под краката си. И в момента, когато я изгуби, той вече не иска да върви нататък. Лесни за разбиране концепции, от една страна, и тази вътрешна принуда, от друга страна, – това е, което е нужно на съвременното човечество за неговото благополучие. И изхождайки от това, то е създало съвременната наука астрономия в нейната особена форма като образ на света.
Сега нищо не казвам за отделните истини, а преди всичко имам предвид образа на света като цяло.
към текста >>
Правим изчисления и нагледно имаме п
ред
себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления.
Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание. Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“. – И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди.
Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления.
Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе.
към текста >>
Това е, което п
ред
и всичко сме внесли в астрономията.
Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание. Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“. – И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления.
Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията.
Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“.
към текста >>
Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се п
ред
ставя във всички подробности.
В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде.
Но тук има голяма разлика: когато разглеждаме звездното небе, то ни се представя във всички подробности.
В краен случай може да се попита, правилно ли са обединени и няма ли нещо друго, освен това, което ни е дал Нютон[7]. Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност. И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите.
към текста >>
Но ние удовлетворяваме нашата така наречена нужда от причинност, когато кажем: ако това, което си п
ред
ставяме като най-малките частици, се движи така и така, то това е обективно за светлината, за звука, за топлината и така нататък.
Ние сплитаме над всичко това математико-механична мрежа. Това, собствено, се добавя към съществуващото. Но това удовлетворява съвременните нужди на човечеството по отношение на научност. И сега внасяме системата, която измислихме, в атомно-молекулярния свят, като доизмисляме атомите и молекулите. Ние ги доизмисляме към това, което обикновено ни е дадено.
Но ние удовлетворяваме нашата така наречена нужда от причинност, когато кажем: ако това, което си представяме като най-малките частици, се движи така и така, то това е обективно за светлината, за звука, за топлината и така нататък.
Ние внасяме астрономически познания във всички мирови явления и по този начин удовлетворяваме потребността си от причинност. Дюбоа-Раймонд доста сухо е изразил това: „Когато не можеш да направиш нещо, там въобще няма научно обяснение“.
към текста >>
Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извън
ред
но слабо.
Нужно е да умеем всичко да превръщаме в малки мирови системи. И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес.
Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо.
Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област. Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави. Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност. Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията.
към текста >>
Другите науки също се оп
ред
елят като точни и в това отново може да се види непоследователност.
Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес. Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо. Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област. Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави.
Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност.
Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията.
към текста >>
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за оп
ред
елени неща.
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща.
Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите.
към текста >>
Формата на черепните кости на човека – по отношение на този п
ред
мет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни п
ред
положения.
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща. Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции.
Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения.
По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат.
към текста >>
Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по оп
ред
елени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях.
Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения. По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите.
Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях.
Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем.
към текста >>
Този, който се намира по с
ред
ата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика.
По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10]. Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат.
Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика.
Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това. Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем.
към текста >>
Днес хората си п
ред
ставят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено п
ред
ставима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи. Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън. Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън. Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното.
към текста >>
Да се разшири тази п
ред
става и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост.
Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи.
Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън. Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън. Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното. С това образувание ще се отнесем както при обръщането наопаки на ръкавица, така, че сега то да стане червено отвън, а вътре бяло (рис. 2).
към текста >>
Математикът може да създаде днес пос
ред
ством своите математически изследвания п
ред
става за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост. Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи.
Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън.
Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън. Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното. С това образувание ще се отнесем както при обръщането наопаки на ръкавица, така, че сега то да стане червено отвън, а вътре бяло (рис. 2).
към текста >>
Трябва да се п
ред
стави оп
ред
елена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост. Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи. Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън.
Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън.
Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното. С това образувание ще се отнесем както при обръщането наопаки на ръкавица, така, че сега то да стане червено отвън, а вътре бяло (рис. 2).
към текста >>
Да си п
ред
ставим, че това, което имаме тук, е снабдено с вътрешни сили, че да не можем да го обърнем просто като ръкавица, която и обърната изглежда като ръкавица, а да допуснем, че това, което обръщаме, излиза навън с друга напрегнатост на силите, отколкото навътре.
Да отидем сега по-далеч.
Да си представим, че това, което имаме тук, е снабдено с вътрешни сили, че да не можем да го обърнем просто като ръкавица, която и обърната изглежда като ръкавица, а да допуснем, че това, което обръщаме, излиза навън с друга напрегнатост на силите, отколкото навътре.
Тогава ще открием, че вследствие на простото обръщане предметът ще получи съвсем друга форма. Образуванието преди да го обърнем ще бъде такова (рис. 1). Когато го обърнем, се отчитат едни сили в червеното и други сили в бялото, и следствие от това чисто преобръщане ще бъде появата на това образувание (рис. 3). По такъв начин е възможно, само чрез преобръщане да се появи това образувание. Когато червеното е обърнато навътре, то не може да развие силата си.
към текста >>
Тогава ще открием, че вследствие на простото обръщане п
ред
метът ще получи съвсем друга форма.
Да отидем сега по-далеч. Да си представим, че това, което имаме тук, е снабдено с вътрешни сили, че да не можем да го обърнем просто като ръкавица, която и обърната изглежда като ръкавица, а да допуснем, че това, което обръщаме, излиза навън с друга напрегнатост на силите, отколкото навътре.
Тогава ще открием, че вследствие на простото обръщане предметът ще получи съвсем друга форма.
Образуванието преди да го обърнем ще бъде такова (рис. 1). Когато го обърнем, се отчитат едни сили в червеното и други сили в бялото, и следствие от това чисто преобръщане ще бъде появата на това образувание (рис. 3). По такъв начин е възможно, само чрез преобръщане да се появи това образувание. Когато червеното е обърнато навътре, то не може да развие силата си. Когато е обърнато навън, то може сега да се развива по друг начин.
към текста >>
Образуванието п
ред
и да го обърнем ще бъде такова (рис. 1).
Да отидем сега по-далеч. Да си представим, че това, което имаме тук, е снабдено с вътрешни сили, че да не можем да го обърнем просто като ръкавица, която и обърната изглежда като ръкавица, а да допуснем, че това, което обръщаме, излиза навън с друга напрегнатост на силите, отколкото навътре. Тогава ще открием, че вследствие на простото обръщане предметът ще получи съвсем друга форма.
Образуванието преди да го обърнем ще бъде такова (рис. 1).
Когато го обърнем, се отчитат едни сили в червеното и други сили в бялото, и следствие от това чисто преобръщане ще бъде появата на това образувание (рис. 3). По такъв начин е възможно, само чрез преобръщане да се появи това образувание. Когато червеното е обърнато навътре, то не може да развие силата си. Когато е обърнато навън, то може сега да се развива по друг начин. Същото се отнася и за бялото.
към текста >>
Напълно естествено е да си п
ред
ставим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка.
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка.
Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин. Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост! Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4). Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост. Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5).
към текста >>
П
ред
ставете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви п
ред
ставих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5).
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка. Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин. Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост! Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4). Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост.
Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5).
Сега бялото ще бъде вътре, а
към текста >>
По с
ред
ата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб.
отвън това, което характеризирах като червено, ще се прояви така. Такова всъщност е отношението на черепната кост към тръбната кост.
По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб.
Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост. Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят.
към текста >>
Ще получите пълното значение на това, ако си п
ред
ставите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа.
отвън това, което характеризирах като червено, ще се прояви така. Такова всъщност е отношението на черепната кост към тръбната кост. По средата между тях се намират, собствено, костите на гърба или прешлените на гръбначния стълб. Тръбната кост трябва да се обърне наопаки като ръкавица относно действащите в нея сили, и тогава ще получите черепната кост. Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане.
Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа.
Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система. Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците. Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>
Но така е ориентиран и целият човешки организъм – п
ред
и всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците.
Превръщането на тръбната кост в черепна кост може да се разбере, само подразбирайки такова обръщане. Ще получите пълното значение на това, ако си представите, че това, което в тръбната кост е обърнато навън, при черепната кост е обърнато навътре, че черепната кост е обърната към света, който е затворен вътре в черепа. Тук се намира цял свят. Черепната кост е ориентирана в отношение към него, докато тръбната кост е ориентирана навън – към външния свят. Това е особено лесно да се наблюдава при разглеждане на костната система.
Но така е ориентиран и целият човешки организъм – преди всичко да има ориентирана навътре черепна организация и, от друга страна, ориентирана навън организация на крайниците.
Черепът обхваща света вътре, а човекът на крайниците разбира външния свят, и между двете е затворена сякаш изглаждащата система, това, което служи на ритъма.
към текста >>
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което п
ред
ставлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност.
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност.
Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността.
към текста >>
Да п
ред
положим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия.
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност.
Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия.
Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>
Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато п
ред
ставям п
ред
мета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това п
ред
ене на чисто математически мисли?
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия.
Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли?
Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>
Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извън
ред
но важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност.
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората.
Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност.
Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>
Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие п
ред
става, как пос
ред
ством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността.
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия. Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли? Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност.
Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността.
Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на п
ред
ставите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука.
И така, от една страна имаме астрономията, която все повече и повече има тенденция към математизиране на представите, и която в съвременната си форма затова е станала толкова величествена, защото е станала чисто математико-механична наука.
Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион?
към текста >>
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува пос
ред
ством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
Но за астрономията имаме също и друг полюс, който в съответствие с неговата истинска природа въобще не може да се изучава извън астрономията при днешните научни отношения. Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион?
Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи. Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките.
към текста >>
Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че п
ред
и да встъпят във взаимодействие, достигат оп
ред
елена самостоятелност, п
ред
ставлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка п
ред
извиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи.
Но няма никаква възможност да се построи мост между астрономията и другия полюс на нашата наука. Този друг полюс е ембриологията[11]. Само който, от една страна, изучава звездното небе, а от друга страна, развитието именно на човешкия ембрион, само той изучава действителността. Но как днес се изучава човешкия ембрион? Обикновено се казва: човешкият ембрион се образува посредством взаимодействието на две клетки, полови клетки, мъжка и женска клетка.
Тези клетки се развиват в останалия организъм така, че преди да встъпят във взаимодействие, достигат определена самостоятелност, представлявайки някаква противоположност помежду си и едната клетка предизвиква в другата клетка възможности за развитие, които по-рано не са ѝ били присъщи.
Това се отнася към женската полова клетка. Изхождайки от това, изобщо се изучава цитологията. Питат се: какво е клетката? – Вие знаете, че, започвайки примерно от първата третина на XIX век, цялата биология, по същество, се гради на основата на учението за клетките. Казва се: такава клетка се състои от по-голямо или по-малко топче субстанция, състояща се от белтъчни съединения.
към текста >>
И така, какво, собствено, се има п
ред
вид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът?
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът?
Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал.
към текста >>
Има се п
ред
вид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непос
ред
ствено, като е обичайно в природата.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът?
Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата.
Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие. Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката.
към текста >>
Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непос
ред
ствено въздействие.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата.
Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество. Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части.
към текста >>
Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непос
ред
ствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в оп
ред
елено количество.
И така, какво, собствено, се има предвид, когато се казва: от подобни клетки се изгражда организмът? Има се предвид: това, което обикновено съществува в останалата природа в субстанциите, се възприема от тези клетки, и сега вече то не действа непосредствено, като е обичайно в природата. Ако в тези клетки се съдържа, например, кислород, азот или въглерод, този въглерод не действа на коя да е друга субстанция отвън така, както е обичайно – той е лишен от това непосредствено въздействие.
Той е приет в организма на клетката и може да действа само така, както той може да действа именно в клетката, той действа не непосредствено, а действа клетката, и тя използва неговите особени свойства, присъединявайки го към себе си в определено количество.
Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет.
към текста >>
Така че схематично клетката може да се п
ред
стави примерно така: има скелет на клетката, а този скелет е потопен в субстанция, която е образувана по друг начин, отколкото скелетът на клетката (рис.6).
Това, което съдържа в себе си човек, например, като метал, като желязо, действа само по околен начин, чрез клетката. Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет.
Така че схематично клетката може да се представи примерно така: има скелет на клетката, а този скелет е потопен в субстанция, която е образувана по друг начин, отколкото скелетът на клетката (рис.6).
И така, трябва да си представяме клетката като изградена от течна постоянна маса, нямаща своя форма, и от нейния скелет, имащ разнообразна по вид форма. Това сега се изследва. За да се изучи клетката, се постъпва примерно по следния начин: определени нейни части се оцветяват, а други части не се оцветяват.
към текста >>
И така, трябва да си п
ред
ставяме клетката като изградена от течна постоянна маса, нямаща своя форма, и от нейния скелет, имащ разнообразна по вид форма.
Клетката е градивния материал. И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет. Така че схематично клетката може да се представи примерно така: има скелет на клетката, а този скелет е потопен в субстанция, която е образувана по друг начин, отколкото скелетът на клетката (рис.6).
И така, трябва да си представяме клетката като изградена от течна постоянна маса, нямаща своя форма, и от нейния скелет, имащ разнообразна по вид форма.
Това сега се изследва. За да се изучи клетката, се постъпва примерно по следния начин: определени нейни части се оцветяват, а други части не се оцветяват.
към текста >>
За да се изучи клетката, се постъпва примерно по следния начин: оп
ред
елени нейни части се оцветяват, а други части не се оцветяват.
И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет. Така че схематично клетката може да се представи примерно така: има скелет на клетката, а този скелет е потопен в субстанция, която е образувана по друг начин, отколкото скелетът на клетката (рис.6). И така, трябва да си представяме клетката като изградена от течна постоянна маса, нямаща своя форма, и от нейния скелет, имащ разнообразна по вид форма. Това сега се изследва.
За да се изучи клетката, се постъпва примерно по следния начин: определени нейни части се оцветяват, а други части не се оцветяват.
към текста >>
Благодарение на това, чрез кармин или шафран, или друго вещество, използвано за оцветяване на клетката, се получава нейния видим образ, така че да могат да се формират оп
ред
елени п
ред
стави и за вътрешния строеж на клетката.
Благодарение на това, чрез кармин или шафран, или друго вещество, използвано за оцветяване на клетката, се получава нейния видим образ, така че да могат да се формират определени представи и за вътрешния строеж на клетката.
И това се изследва. Изучава се, как се променя този вътрешен строеж, когато, например, се опложда женската зародишна клетка. Проследяват се отделните стадии, как се изменя клетката в своята вътрешна структура, как след това се дели, как се присъединява друга част, клетка след клетка, и от съединяването се образува форма със сложен строеж. Това се изследва. Но на никого не му хрумва да се запита: с какво, собствено, е свързан целият този живот в клетката?
към текста >>
Какво, собствено, е п
ред
ставено тук?
И това се изследва. Изучава се, как се променя този вътрешен строеж, когато, например, се опложда женската зародишна клетка. Проследяват се отделните стадии, как се изменя клетката в своята вътрешна структура, как след това се дели, как се присъединява друга част, клетка след клетка, и от съединяването се образува форма със сложен строеж. Това се изследва. Но на никого не му хрумва да се запита: с какво, собствено, е свързан целият този живот в клетката?
Какво, собствено, е представено тук?
– На никого не му хрумва да се запита това.
към текста >>
Да вземем, п
ред
и всичко, нейната най-често срещаща се форма – топковидна клетка.
Това, което го има в клетката, първо абстрактно може да се опише по следния начин: имам клетка.
Да вземем, преди всичко, нейната най-често срещаща се форма – топковидна клетка.
Тази топковидна форма е обусловена обаче от течна субстанция. Тази топковидна форма съдържа в себе си формата на скелета. Какво представлява тази топковидна форма? Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават. Какво прави тя?
към текста >>
Какво п
ред
ставлява тази топковидна форма?
Това, което го има в клетката, първо абстрактно може да се опише по следния начин: имам клетка. Да вземем, преди всичко, нейната най-често срещаща се форма – топковидна клетка. Тази топковидна форма е обусловена обаче от течна субстанция. Тази топковидна форма съдържа в себе си формата на скелета.
Какво представлява тази топковидна форма?
Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават. Какво прави тя? Да – тя подражава на Вселената! Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си представяме като топковидна форма, като сфера. Всяка клетка в своята топковидна форма е не нещо друго, а своеобразно копие на формата на целия космос.
към текста >>
Течната маса съвсем е п
ред
оставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават.
Това, което го има в клетката, първо абстрактно може да се опише по следния начин: имам клетка. Да вземем, преди всичко, нейната най-често срещаща се форма – топковидна клетка. Тази топковидна форма е обусловена обаче от течна субстанция. Тази топковидна форма съдържа в себе си формата на скелета. Какво представлява тази топковидна форма?
Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават.
Какво прави тя? Да – тя подражава на Вселената! Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си представяме като топковидна форма, като сфера. Всяка клетка в своята топковидна форма е не нещо друго, а своеобразно копие на формата на целия космос. Скелетът вътре в нея, всяка линия, прекарана тук в скелета, зависи от структурните отношения на целия космос.
към текста >>
Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си п
ред
ставяме като топковидна форма, като сфера.
Тази топковидна форма съдържа в себе си формата на скелета. Какво представлява тази топковидна форма? Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават. Какво прави тя? Да – тя подражава на Вселената!
Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си представяме като топковидна форма, като сфера.
Всяка клетка в своята топковидна форма е не нещо друго, а своеобразно копие на формата на целия космос. Скелетът вътре в нея, всяка линия, прекарана тук в скелета, зависи от структурните отношения на целия космос. Изразявайки се първо абстрактно, може да се каже: представете си, че имате идеално ограничена мирова сфера (рис. 7). В нея са разположени, например, тук една планета, а тук друга планета (a, a1). Те действат така, че импулсите, чрез които те действат една на друга, лежат на тази линия.
към текста >>
Изразявайки се първо абстрактно, може да се каже: п
ред
ставете си, че имате идеално ограничена мирова сфера (рис. 7).
Какво прави тя? Да – тя подражава на Вселената! Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си представяме като топковидна форма, като сфера. Всяка клетка в своята топковидна форма е не нещо друго, а своеобразно копие на формата на целия космос. Скелетът вътре в нея, всяка линия, прекарана тук в скелета, зависи от структурните отношения на целия космос.
Изразявайки се първо абстрактно, може да се каже: представете си, че имате идеално ограничена мирова сфера (рис. 7).
В нея са разположени, например, тук една планета, а тук друга планета (a, a1). Те действат така, че импулсите, чрез които те действат една на друга, лежат на тази линия. Тук (m) се образува, да кажем, клетка, – естествено, изобразяваме това схематично. Нейните очертания приемат форма в съответствие със сферата. Тук, вътре в своя скелет (рис.
към текста >>
Да си п
ред
ставим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1).
Те действат така, че импулсите, чрез които те действат една на друга, лежат на тази линия. Тук (m) се образува, да кажем, клетка, – естествено, изобразяваме това схематично. Нейните очертания приемат форма в съответствие със сферата. Тук, вътре в своя скелет (рис. 8), тя има твърдо образувание, което зависи от действието на тази планета (a) върху тази планета (a1).
Да си представим, че тук би имало друга констелация на планети, които биха действали една на друга така,(b, b1).
Нека тук се намира и друга планета (c), нямаща опозиция. Тя ще изкриви цялата картина, която иначе би изглеждала, може би, правоъгълна.
към текста >>
Да вземем сега женската яйцеклетка и си п
ред
ставете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие.
Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва.
към текста >>
Клетката, п
ред
ставляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва.
Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите.
В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>
Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение пос
ред
ством мъжките сили, отразяващи движението.
Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой.
Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението.
Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна п
ред
става за формата и образуването на най-малкото, на клетките.
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките.
Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото. Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона.
към текста >>
И ако п
ред
ложите на някого от днешните ембриолози да изучава астрономия, за да разбере явленията в своята област, това ще бъде възприето като дрънканици на луд.
Погледнете днешното състояние на науката. Там ще откриете, че ембриологията се изучава като ембриология.
И ако предложите на някого от днешните ембриолози да изучава астрономия, за да разбере явленията в своята област, това ще бъде възприето като дрънканици на луд.
И все пак това е така. Това прави необходимо пълното прегрупиране на науките. Невъзможно е да се стане ембриолог, без да се изучава астрономия. Невъзможно е да се усъвършенстват хора, които насочват очите и телескопите си само към звездите. Защото такова изучаване на звездите няма никакъв по-нататъшен смисъл, ако не знаеш, че от големия свят тук наистина се образува най-малкият свят.
към текста >>
П
ред
ставете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции.
Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание.
Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността. Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически. Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността.
към текста >>
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в п
ред
ишните времена в оп
ред
елен смисъл действително е съществувало.
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в предишните времена в определен смисъл действително е съществувало.
Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време. Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие. В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот.
към текста >>
Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за оп
ред
еляне на това, което трябва да стане в социалното развитие.
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в предишните времена в определен смисъл действително е съществувало. Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време.
Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие.
В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове.
към текста >>
В съответствие с това, което са виждали на небето, се е оп
ред
еляло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие.
Това е, което трябва да разглеждаме по такъв начин, че поне малко да си спомним, че трябва отново съзнателно да стигнем към това, да обновим нещо, което в предишните времена в определен смисъл действително е съществувало. Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време. Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие.
В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие.
И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава. Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове. Духовната наука вече е крачка към промяната.
към текста >>
Просто няма да разберем какво е станало в с
ред
ата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава.
Ако се върнем към египетските мистерии, в тях ще намерим астрономически наблюдения, каквито са били възможни по това време. Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие. В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот.
Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава.
Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове. Духовната наука вече е крачка към промяната. Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
към текста >>
Който говори за промените в цивилизования свят, станали в с
ред
ата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове.
Но тези наблюдения са служили не само за изчисляване на времето за настъпване на слънчевото или лунното затъмнение, но и за определяне на това, което трябва да стане в социалното развитие. В съответствие с това, което са виждали на небето, се е определяло какво да се говори на хората, какво трябва да правят, какво е навлязло в социалното развитие. И така, социология и астрономия са се разглеждали като едно. Отново трябва да се учим, макар и различно от египтяните, отново трябва да се учим да свързваме с явленията на великата Вселена това, което става в социалния живот. Просто няма да разберем какво е станало в средата на XV век, ако не успеем да свържем това с явленията във Вселената, с това, което е станало тогава.
Който говори за промените в цивилизования свят, станали в средата на XV век, без да отчита това, прилича на слепец, който говори за цветове.
Духовната наука вече е крачка към промяната. Но няма да успеем да свържем сложната област на социологията, на социалната наука с разглеждането на природните феномени, ако не направим това по околен път, свързвайки отначало астрономията с ембриологията, свързвайки фактите в ембриологията с астрономическите явления.
към текста >>
П
ред
исловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
[5] Имануел Кант, 1724-1804, немски философ. Изречението му буквално звучи така: „Аз твърдя, обаче, че във всяко частно учение за природата се съдържа само толкова истинска наука, колкото математика се намира в него“.
Предисловие към публикуваното в 1786 година съчинение „Метафизични начала на естествознанието“.
към текста >>
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под
ред
акцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
[8] Йохан Волфганг Гьоте, 1749-1832, немски писател, поет, философ и учен.
Гръбначната му теория за черепа е изложена в „Естественонаучните съчинения на Гьоте“, които са издадени под редакцията на Рудолф Щайнер в кюршнеровата „Германска национална литература“, 5 тома; преиздадени в Дорнах в 1975г., GА 1а.
към текста >>
11.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава оп
ред
елени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията.
Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възгледи, стоят доста далеч един от друг.
А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията.
към текста >>
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим п
ред
факта, че човек, който е изминал оп
ред
елен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия. И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
към текста >>
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим оп
ред
елени п
ред
стави за ембрионалните факти.
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик. И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия.
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти.
Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
към текста >>
Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема п
ред
вид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично.
Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот. Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това.
Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично.
към текста >>
Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема п
ред
вид човека.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място.
Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека.
Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят. Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека. Това особено се проявява в такива науки, като астрономията. В нея днес вече въобще не вземат предвид човека.
към текста >>
Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат п
ред
вид цялата човешка организация.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека.
Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация.
Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят. Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека. Това особено се проявява в такива науки, като астрономията. В нея днес вече въобще не вземат предвид човека. Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството преди всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме предвид преди всичко великите небесни явления.
към текста >>
В нея днес вече въобще не вземат п
ред
вид човека.
Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека. Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят. Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека. Това особено се проявява в такива науки, като астрономията.
В нея днес вече въобще не вземат предвид човека.
Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството преди всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме предвид преди всичко великите небесни явления. Но остава открит въпросът, действително ли по този начин можем да стигнем до реални резултати.
към текста >>
Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството п
ред
и всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме п
ред
вид п
ред
и всичко великите небесни явления.
Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят. Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека. Това особено се проявява в такива науки, като астрономията. В нея днес вече въобще не вземат предвид човека.
Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството преди всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме предвид преди всичко великите небесни явления.
Но остава открит въпросът, действително ли по този начин можем да стигнем до реални резултати.
към текста >>
Много неща днес ще се изведат от наблюденията, за да формираме първо оп
ред
елени понятия.
Бих искал още веднъж да ви обърна внимание върху това, как трябва да се развие разглеждането именно в тези лекции: това, което можете да усетите като доказателство, ще бъде дадено в течение на лекциите.
Много неща днес ще се изведат от наблюденията, за да формираме първо определени понятия.
Първо трябва да формираме определени понятия, а след това можем да се придвижим към верификацията на тези понятия.
към текста >>
Първо трябва да формираме оп
ред
елени понятия, а след това можем да се придвижим към верификацията на тези понятия.
Бих искал още веднъж да ви обърна внимание върху това, как трябва да се развие разглеждането именно в тези лекции: това, което можете да усетите като доказателство, ще бъде дадено в течение на лекциите. Много неща днес ще се изведат от наблюденията, за да формираме първо определени понятия.
Първо трябва да формираме определени понятия, а след това можем да се придвижим към верификацията на тези понятия.
към текста >>
Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извън
ред
но далеч“[2], докато всичко п
ред
и е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки.
Откъде можем да получим нещо реално относно небесните явления? С този въпрос трябва да се заемем на първо място. Можем ли само с едната математика, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления?
Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки.
към текста >>
Виждате ли, от оп
ред
елени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3].
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3].
Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>
Все пак халдеите са се задоволявали да п
ред
ставят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето.
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците.
Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето.
Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>
Можем да посочим етапа, когато са си п
ред
ставяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой
ред
се върти около Земята.
След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък.
Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
към текста >>
Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се п
ред
ставят орбитите на планетите с най-прости криви.
В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии? Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1). Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории. Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения.
Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви.
към текста >>
Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от п
ред
ишните системи.
Създала се забележителна ситуация.
Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи.
Затъмненията на Слънцето и Луната могат да се пресметнат с помощта на древната халдейска система, египетската система, системата на Тихо Брахе и с помощта на системата на Коперник. Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката. За това подхождат добре както една система, така и друга. Работата е в това, че със системата на Коперник могат да се свържат до известна степен по-прости представи. Имаме своеобразния факт, когато в практическата астрономия изчисленията, собствено, не се правят по системата на Коперник.
към текста >>
Тоест могат да се п
ред
сказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката.
Създала се забележителна ситуация. Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи. Затъмненията на Слънцето и Луната могат да се пресметнат с помощта на древната халдейска система, египетската система, системата на Тихо Брахе и с помощта на системата на Коперник.
Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката.
За това подхождат добре както една система, така и друга. Работата е в това, че със системата на Коперник могат да се свържат до известна степен по-прости представи. Имаме своеобразния факт, когато в практическата астрономия изчисленията, собствено, не се правят по системата на Коперник. По куриозен начин при получаване на неща, необходими, например, при изготвянето на календари, се използва системата на Тихо Брахе! Така че днес, собствено, имаме следното: изчисления се правят по системата на Тихо Брахе, а за правилна се смята системата на Коперник.
към текста >>
Работата е в това, че със системата на Коперник могат да се свържат до известна степен по-прости п
ред
стави.
Създала се забележителна ситуация. Тази система на Коперник, естествено, ако се прилага като чисто математическа система, позволява да се използват необходимите изчисления за действителността толкова добре, както и всяка друга от предишните системи. Затъмненията на Слънцето и Луната могат да се пресметнат с помощта на древната халдейска система, египетската система, системата на Тихо Брахе и с помощта на системата на Коперник. Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката. За това подхождат добре както една система, така и друга.
Работата е в това, че със системата на Коперник могат да се свържат до известна степен по-прости представи.
Имаме своеобразния факт, когато в практическата астрономия изчисленията, собствено, не се правят по системата на Коперник. По куриозен начин при получаване на неща, необходими, например, при изготвянето на календари, се използва системата на Тихо Брахе! Така че днес, собствено, имаме следното: изчисления се правят по системата на Тихо Брахе, а за правилна се смята системата на Коперник. Но това, всъщност, показва, колко малко от принципното, колко малко от същественото се отчита в тези изображения на чисто математически линии и с привличането на стоящите в основата механични сили.
към текста >>
Но има още нещо забележително, за което днес ще кажа нещо п
ред
варително, за да разберем целта на нашите лекции, и за което ще говоря по-подробно в следващите лекции.
Но има още нещо забележително, за което днес ще кажа нещо предварително, за да разберем целта на нашите лекции, и за което ще говоря по-подробно в следващите лекции.
Забележителното е в това, че Коперник, основавайки се на разглежданията си, е издигнал три основни положения на своята мирова система. Първото основно положение гласи, че Земята извършва за 24 часа пълен оборот около своята ос, насочена от север на юг. Вторият принцип, който Коперник е положил в основата на своя образ на небето, е, че Земята се върти около Слънцето, тоест става въртене на Земята около Слънцето, като, естествено, Земята се върти по определен начин. Но това въртене става не около оста на Земята, насочена от юг на север, а около оста на еклиптиката[6], която образува известен ъгъл със собствената ос на Земята. Така че Земята се върти, правейки един оборот за 24 часа около оста, насочена от юг на север, и освен това, правейки примерно 365 такива оборота за година.
към текста >>
Вторият принцип, който Коперник е положил в основата на своя образ на небето, е, че Земята се върти около Слънцето, тоест става въртене на Земята около Слънцето, като, естествено, Земята се върти по оп
ред
елен начин.
Но има още нещо забележително, за което днес ще кажа нещо предварително, за да разберем целта на нашите лекции, и за което ще говоря по-подробно в следващите лекции. Забележителното е в това, че Коперник, основавайки се на разглежданията си, е издигнал три основни положения на своята мирова система. Първото основно положение гласи, че Земята извършва за 24 часа пълен оборот около своята ос, насочена от север на юг.
Вторият принцип, който Коперник е положил в основата на своя образ на небето, е, че Земята се върти около Слънцето, тоест става въртене на Земята около Слънцето, като, естествено, Земята се върти по определен начин.
Но това въртене става не около оста на Земята, насочена от юг на север, а около оста на еклиптиката[6], която образува известен ъгъл със собствената ос на Земята. Така че Земята се върти, правейки един оборот за 24 часа около оста, насочена от юг на север, и освен това, правейки примерно 365 такива оборота за година. Тя извършва и друг оборот, годишен оборот, ако се абстрахираме от движението ѝ около Слънцето. Ако тя винаги се върти така и същевременно се върти около Слънцето, тук става същото, както и с Луната, която се върти около Земята, обърнала към нея винаги една и съща страна, нали така? Това прави също и Земята, въртейки се около Слънцето, но не относно оста, около която тя прави ежедневното си осово въртене.
към текста >>
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което п
ред
ставлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката.
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката.
Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката. Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>
Благодарение на това в оп
ред
елен смисъл се отнема на свой
ред
въртенето около оста на еклиптиката.
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката.
Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката.
Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>
Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото пос
ред
ством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене.
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката. Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката. Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда). В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно.
Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене.
Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>
В новата астрономия, построена спо
ред
Коперник, съществува своеобразно явление: първите два принципа са приети, а третият се игнорира и на това игнориране на третия принцип, бих казал, с лекота не се обръща внимание, като се казва: звездите са толкова далеч от нас, че земната ос остава постоянно паралелна и винаги показва една и съща точка – тоест, казва се, че оста север-юг на Земята по време на въртенето на Земята около Слънцето винаги остава паралелна на себе си.
В новата астрономия, построена според Коперник, съществува своеобразно явление: първите два принципа са приети, а третият се игнорира и на това игнориране на третия принцип, бих казал, с лекота не се обръща внимание, като се казва: звездите са толкова далеч от нас, че земната ос остава постоянно паралелна и винаги показва една и съща точка – тоест, казва се, че оста север-юг на Земята по време на въртенето на Земята около Слънцето винаги остава паралелна на себе си.
Коперник е нямал това предвид, а е предполагал постоянно въртене на земната ос. И така, към тази позиция от системата на Коперник не се придържат, но, доколкото това е удобно, първите две основни положения на Коперник са приети, а третото се игнорира[7], отдавайки се на измислицата, че не си струва да се допуска придвижване на земната ос, за да сочи тя една и съща точка, защото тази точка е толкова отдалечена, че даже при преместване на оста напред, тя въпреки това ще сочи към нея. Всеки може да види, че това е просто измислица. И така, днес имаме системата на Коперник, от която, собствено, е пропуснат много важен елемент.
към текста >>
Коперник е нямал това п
ред
вид, а е п
ред
полагал постоянно въртене на земната ос.
В новата астрономия, построена според Коперник, съществува своеобразно явление: първите два принципа са приети, а третият се игнорира и на това игнориране на третия принцип, бих казал, с лекота не се обръща внимание, като се казва: звездите са толкова далеч от нас, че земната ос остава постоянно паралелна и винаги показва една и съща точка – тоест, казва се, че оста север-юг на Земята по време на въртенето на Земята около Слънцето винаги остава паралелна на себе си.
Коперник е нямал това предвид, а е предполагал постоянно въртене на земната ос.
И така, към тази позиция от системата на Коперник не се придържат, но, доколкото това е удобно, първите две основни положения на Коперник са приети, а третото се игнорира[7], отдавайки се на измислицата, че не си струва да се допуска придвижване на земната ос, за да сочи тя една и съща точка, защото тази точка е толкова отдалечена, че даже при преместване на оста напред, тя въпреки това ще сочи към нея. Всеки може да види, че това е просто измислица. И така, днес имаме системата на Коперник, от която, собствено, е пропуснат много важен елемент.
към текста >>
И така, към тази позиция от системата на Коперник не се придържат, но, доколкото това е удобно, първите две основни положения на Коперник са приети, а третото се игнорира[7], отдавайки се на измислицата, че не си струва да се допуска придвижване на земната ос, за да сочи тя една и съща точка, защото тази точка е толкова отдалечена, че даже при преместване на оста нап
ред
, тя въпреки това ще сочи към нея.
В новата астрономия, построена според Коперник, съществува своеобразно явление: първите два принципа са приети, а третият се игнорира и на това игнориране на третия принцип, бих казал, с лекота не се обръща внимание, като се казва: звездите са толкова далеч от нас, че земната ос остава постоянно паралелна и винаги показва една и съща точка – тоест, казва се, че оста север-юг на Земята по време на въртенето на Земята около Слънцето винаги остава паралелна на себе си. Коперник е нямал това предвид, а е предполагал постоянно въртене на земната ос.
И така, към тази позиция от системата на Коперник не се придържат, но, доколкото това е удобно, първите две основни положения на Коперник са приети, а третото се игнорира[7], отдавайки се на измислицата, че не си струва да се допуска придвижване на земната ос, за да сочи тя една и съща точка, защото тази точка е толкова отдалечена, че даже при преместване на оста напред, тя въпреки това ще сочи към нея.
Всеки може да види, че това е просто измислица. И така, днес имаме системата на Коперник, от която, собствено, е пропуснат много важен елемент.
към текста >>
Въобще историята на съвременното развитие на астрономията се п
ред
ставя така, че никой не забелязва факта, че от нея е изпуснато нещо важно.
Въобще историята на съвременното развитие на астрономията се представя така, че никой не забелязва факта, че от нея е изпуснато нещо важно.
Но тази история все още може да се представи в такъв прекрасен вид, само защото се казва: тук е Слънцето, около него се върти Земята по елиптична орбита, и в мястото на фокуса на тази елипса се намира Слънцето (рис. 2).
към текста >>
Но тази история все още може да се п
ред
стави в такъв прекрасен вид, само защото се казва: тук е Слънцето, около него се върти Земята по елиптична орбита, и в мястото на фокуса на тази елипса се намира Слънцето (рис. 2).
Въобще историята на съвременното развитие на астрономията се представя така, че никой не забелязва факта, че от нея е изпуснато нещо важно.
Но тази история все още може да се представи в такъв прекрасен вид, само защото се казва: тук е Слънцето, около него се върти Земята по елиптична орбита, и в мястото на фокуса на тази елипса се намира Слънцето (рис. 2).
към текста >>
Ще видим, че да се оп
ред
ели по този метод как се движи Земята, е възможно само по положението на звездите, привидното положение на звездите, и че огромно значение има приемаме или не движението, което непременно трябва да бъде прието, а именно отклонението на земната ос, постоянно компенсиращо годишното въртене.
По такъв начин, доколкото е нужно да се добави движението на Слънцето, към това, което вече го има, се добавя нещо ново и тогава се получава математическо описание, което разбира се е удобно, но без да се интересуват от неговата реалност и от неговата възможност.
Ще видим, че да се определи по този метод как се движи Земята, е възможно само по положението на звездите, привидното положение на звездите, и че огромно значение има приемаме или не движението, което непременно трябва да бъде прието, а именно отклонението на земната ос, постоянно компенсиращо годишното въртене.
Защото резултиращото движение се получава, натрупвайки отделните движения. Ако не се вземе предвид едно от движенията, то всичко като цяло ще бъде вече невярно. Затова цялата теория стои под въпрос: можем ли сега да говорим, че Земята се движи около Слънцето по елипса?
към текста >>
Ако не се вземе п
ред
вид едно от движенията, то всичко като цяло ще бъде вече невярно.
По такъв начин, доколкото е нужно да се добави движението на Слънцето, към това, което вече го има, се добавя нещо ново и тогава се получава математическо описание, което разбира се е удобно, но без да се интересуват от неговата реалност и от неговата възможност. Ще видим, че да се определи по този метод как се движи Земята, е възможно само по положението на звездите, привидното положение на звездите, и че огромно значение има приемаме или не движението, което непременно трябва да бъде прието, а именно отклонението на земната ос, постоянно компенсиращо годишното въртене. Защото резултиращото движение се получава, натрупвайки отделните движения.
Ако не се вземе предвид едно от движенията, то всичко като цяло ще бъде вече невярно.
Затова цялата теория стои под въпрос: можем ли сега да говорим, че Земята се движи около Слънцето по елипса?
към текста >>
И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неоп
ред
еленост по отношение на това, което, собствено, е астрономическата наука?
От този исторически факт можете да видите, че днес в науката, изглеждаща най-надеждна, доколкото самата тя е математизирана, в астрономията, съществуват парещи въпроси, просто следващи от историята парещи въпроси.
И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неопределеност по отношение на това, което, собствено, е астрономическата наука?
И ако питаме по-нататък, въпросите трябва да ги ориентираме в малко по-друга насока: може ли изобщо чисто математическото разглеждане да доведе до някаква реална гаранция? Помислете само за това, че математическото разглеждане ни изкарва от всякаква външна реалност. Математиката е нещо, което се издига в нас от вътрешното ни същество[8]. Тя се отличава от всяка външна реалност. Затова веднага може да се разбере, че пристъпвайки към външната реалност със способ на разглеждане, който се отличава от всяка реалност, при определени обстоятелства действително може да се стигне само до нещо относително.
към текста >>
Затова веднага може да се разбере, че пристъпвайки към външната реалност със способ на разглеждане, който се отличава от всяка реалност, при оп
ред
елени обстоятелства действително може да се стигне само до нещо относително.
И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неопределеност по отношение на това, което, собствено, е астрономическата наука? И ако питаме по-нататък, въпросите трябва да ги ориентираме в малко по-друга насока: може ли изобщо чисто математическото разглеждане да доведе до някаква реална гаранция? Помислете само за това, че математическото разглеждане ни изкарва от всякаква външна реалност. Математиката е нещо, което се издига в нас от вътрешното ни същество[8]. Тя се отличава от всяка външна реалност.
Затова веднага може да се разбере, че пристъпвайки към външната реалност със способ на разглеждане, който се отличава от всяка реалност, при определени обстоятелства действително може да се стигне само до нещо относително.
към текста >>
В началото искам да п
ред
ставя само голи съображения.
В началото искам да представя само голи съображения.
Разбира се ще стигнем и до действителността. Става дума за това, че ако чисто математическото разглеждане е недостатъчно пронизано от действителността, е очевидно, че действителността не присъства в наблюдението в мярата, с която би било възможно правилно да се пристъпи към явленията на външния свят. В такъв случай е необходимо да се доближат небесните явления по-близо до човека, а не да се разглеждат съвсем отделно от човека. Специален случай на такова доближаване към човека беше, когато казах, че това, което става във външния свят на звездното небе, трябва да се вижда в неговия отпечатък в ембрионалните факти. Но засега разглеждаме този въпрос малко повърхностно.
към текста >>
Тук ще ни се п
ред
стави съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която п
ред
ставя движението или покоя и така нататък на Слънцето.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека.
Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето.
Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот. Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот. Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме п
ред
очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот.
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Земята в оп
ред
елена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот. Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот.
Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот.
Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Но ние намираме оп
ред
елено взаимодействие между чисто земното и слънчевото.
Но ние намираме определено взаимодействие между чисто земното и слънчевото.
Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот. Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък. Да вземем, например, Египет и Перу като две области от тропическата зона: Египет – като равнина, Перу – като равнинно плато. Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия живот. Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни представи за отношението на земното към небесното.
към текста >>
Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни п
ред
стави за отношението на земното към небесното.
Но ние намираме определено взаимодействие между чисто земното и слънчевото. Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот. Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък. Да вземем, например, Египет и Перу като две области от тропическата зона: Египет – като равнина, Перу – като равнинно плато. Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия живот.
Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни представи за отношението на земното към небесното.
Но ще ги получим във висшия им аспект, ако вземем предвид и човешкия фактор.
към текста >>
Но ще ги получим във висшия им аспект, ако вземем п
ред
вид и човешкия фактор.
Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот. Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък. Да вземем, например, Египет и Перу като две области от тропическата зона: Египет – като равнина, Перу – като равнинно плато. Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия живот. Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни представи за отношението на земното към небесното.
Но ще ги получим във висшия им аспект, ако вземем предвид и човешкия фактор.
към текста >>
Тук на Земята п
ред
и всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа.
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа.
Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот. Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така? Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен. В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен. Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна.
към текста >>
Полярният живот п
ред
извиква в човека оп
ред
елено духовно-апатично състояние, нали така?
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа. Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот.
Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така?
Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен. В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен. Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна. В основата на тропическата апатия на човека стои богатата, пищна вегетация. Разглеждайки това като цяло, може да се каже: апатията, която завладява човека в полярните области, се различава от апатията, която завладява човека в тропиците.
към текста >>
Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова с
ред
а, която го прави апатичен.
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа. Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот. Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така?
Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен.
В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен. Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна. В основата на тропическата апатия на човека стои богатата, пищна вегетация. Разглеждайки това като цяло, може да се каже: апатията, която завладява човека в полярните области, се различава от апатията, която завладява човека в тропиците. Той става апатичен и в двете области, но основите за тези апатии са различни.
към текста >>
В тропиците човек също живее в мирова с
ред
а, правеща го апатичен.
Тук на Земята преди всичко имаме две противоположности: полярна и тропическа. Изобщо действието на тези противоположности отчетливо се проявява в човешкия живот. Полярният живот предизвиква в човека определено духовно-апатично състояние, нали така? Рязката противоположност – дълга зима и дълго лято, които почти имат значението на ден и нощ – поражда в човека известна апатия, така че може да се каже: тук човек живее в мирова среда, която го прави апатичен.
В тропиците човек също живее в мирова среда, правеща го апатичен.
Но в основата на апатията в полярните области стои оскъдната външна вегетация, която и там, където се разгръща, остава необичайно бедна и оскъдна. В основата на тропическата апатия на човека стои богатата, пищна вегетация. Разглеждайки това като цяло, може да се каже: апатията, която завладява човека в полярните области, се различава от апатията, която завладява човека в тропиците. Той става апатичен и в двете области, но основите за тези апатии са различни. В умерената зона става изравняване.
към текста >>
Човек е подложен на непос
ред
ствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
Никой сега няма да се усъмни, че това има отношение към слънчевия живот. Но какви са взаимовръзките със слънчевия живот? Виждате ли, – както беше казано, в началото ще развия нещо с помощта на наблюдението, за да можем да стигнем до основните понятия, – когато при такива обстоятелства някой загине, се открива, че полярният живот въздейства така на човека, че тук става интензивно освобождаване от слънчевия живот. Земята тук със сила се изтръгва от слънчевия живот, тя не позволява въздействията ѝ във вегетацията да се разпространят отдолу нагоре.
Човек е подложен на непосредствено въздействие на слънчевия живот, – слънчевият живот не трябва да се търси само в топлината, – и как това действа върху него, показва външният вид на вегетацията.
към текста >>
Виждаме оп
ред
елена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг. И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята.
Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в оп
ред
елен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя п
ред
и всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което п
ред
ставлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците.
Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
В умерената зона п
ред
имно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното. В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата.
В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
Сега виждате, че съществува оп
ред
елена връзка между тази тричленност на човека: нервно-сетивна система, ритмична система и система на обмяната на веществата, – и външния свят.
Сега виждате, че съществува определена връзка между тази тричленност на човека: нервно-сетивна система, ритмична система и система на обмяната на веществата, – и външния свят.
Виждате, че главовата система повече е присъединена към целия обкръжаващ свят, че ритмичната система осъществява изглаждане между обкръжаващия свят и земния свят, а системата на обмяна на веществата е присъединена към земния свят.
към текста >>
Годишният цикъл се оп
ред
еля от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също.
Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия живот в друго отношение към човека. Разгледаната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така? Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие.
Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също.
Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето. Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това. Да разгледаме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме. Не бих казал, че въртенето на Земята около Слънцето е свързано с тричленността на човека, но годишният цикъл, сезонните промени през годината би трябвало да са свързани с нея.
към текста >>
Ако вземем всичко това п
ред
вид, ще получим широка база и е възможно да успеем да стигнем до нещо съвсем различно, отколкото просто едностранчиво да се измерват само някакви ъгли, които едната посока на телескопа образува с другите посоки.
Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това. Да разгледаме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме. Не бих казал, че въртенето на Земята около Слънцето е свързано с тричленността на човека, но годишният цикъл, сезонните промени през годината би трябвало да са свързани с нея. Когато годишният цикъл вследствие на земните отношения се формира по различен начин в тропическата, в умерената и в полярната област, по него се открива, как този годишен цикъл е свързан с цялото образуване на човека, с отношението на трите члена в тричленния човек.
Ако вземем всичко това предвид, ще получим широка база и е възможно да успеем да стигнем до нещо съвсем различно, отколкото просто едностранчиво да се измерват само някакви ъгли, които едната посока на телескопа образува с другите посоки.
Задачата е да се добие широка основа, за да се разсъждава върху фактите.
към текста >>
Гьоте, който в края на краищата в оп
ред
елено отношение може да се разглежда като оп
ред
елен вид нормален човек, като някакво нормално същество, е чувствал, че е най-продуктивен сутрин, а Шилер – по-скоро вечер.
Съществуват и големи разлики между отделните човешки индивиди.
Гьоте, който в края на краищата в определено отношение може да се разглежда като определен вид нормален човек, като някакво нормално същество, е чувствал, че е най-продуктивен сутрин, а Шилер – по-скоро вечер.
Това показва, че денонощният цикъл все пак има определено влияние върху някои фини неща в човешката природа. И този, който чувства такива неща, ще потвърди факта, че е срещал в живота много хора, които са му доверили, че най-съществените мисли, които са ги посетили, са се пораждали в здрача, тоест в умерения период на денонощния цикъл – нито по пладне, нито в полунощ, а в умерения период от денонощния цикъл. Но все пак можем да бъдем уверени в това, че хората в определен смисъл са независими от денонощния слънчев цикъл. По-подробно ще се спрем на значението на тази независимост и ще покажем, в какво все пак има зависимост.
към текста >>
Това показва, че денонощният цикъл все пак има оп
ред
елено влияние върху някои фини неща в човешката природа.
Съществуват и големи разлики между отделните човешки индивиди. Гьоте, който в края на краищата в определено отношение може да се разглежда като определен вид нормален човек, като някакво нормално същество, е чувствал, че е най-продуктивен сутрин, а Шилер – по-скоро вечер.
Това показва, че денонощният цикъл все пак има определено влияние върху някои фини неща в човешката природа.
И този, който чувства такива неща, ще потвърди факта, че е срещал в живота много хора, които са му доверили, че най-съществените мисли, които са ги посетили, са се пораждали в здрача, тоест в умерения период на денонощния цикъл – нито по пладне, нито в полунощ, а в умерения период от денонощния цикъл. Но все пак можем да бъдем уверени в това, че хората в определен смисъл са независими от денонощния слънчев цикъл. По-подробно ще се спрем на значението на тази независимост и ще покажем, в какво все пак има зависимост.
към текста >>
Но все пак можем да бъдем уверени в това, че хората в оп
ред
елен смисъл са независими от денонощния слънчев цикъл.
Съществуват и големи разлики между отделните човешки индивиди. Гьоте, който в края на краищата в определено отношение може да се разглежда като определен вид нормален човек, като някакво нормално същество, е чувствал, че е най-продуктивен сутрин, а Шилер – по-скоро вечер. Това показва, че денонощният цикъл все пак има определено влияние върху някои фини неща в човешката природа. И този, който чувства такива неща, ще потвърди факта, че е срещал в живота много хора, които са му доверили, че най-съществените мисли, които са ги посетили, са се пораждали в здрача, тоест в умерения период на денонощния цикъл – нито по пладне, нито в полунощ, а в умерения период от денонощния цикъл.
Но все пак можем да бъдем уверени в това, че хората в определен смисъл са независими от денонощния слънчев цикъл.
По-подробно ще се спрем на значението на тази независимост и ще покажем, в какво все пак има зависимост.
към текста >>
Не трябва също да изпускаме п
ред
вид, че в края на краищата продължителността и протичането на женските функции съответстват на лунните фази, макар по време и да не съвпадат с тях, и по такъв начин това, което има работа с развитието на нещо съществено в човека, по отношение на продължителността съвпада с лунните фази.
И така, втори елемент е лунният живот, животът, свързан с Луната. Възможно е, безкрайно многото неща, казани в това отношение в течение на човешкото развитие, днес да се окажат само фантазии. Но по някакъв начин ние виждаме, че земният живот като такъв, в явлението на приливите и отливите, без съмнение, има отношение към движението на Луната.
Не трябва също да изпускаме предвид, че в края на краищата продължителността и протичането на женските функции съответстват на лунните фази, макар по време и да не съвпадат с тях, и по такъв начин това, което има работа с развитието на нещо съществено в човека, по отношение на продължителността съвпада с лунните фази.
И може да се каже: макар това протичане на женските функции да е извлечено от общия природен ход, все пак е останало някакво точно негово отражение. То става в същия период от време.
към текста >>
Също така не трябва да се пропуска, – само че хората не правят по отношение на тези неща никакви разумни и точни наблюдения, ако п
ред
варително ги игнорират, – не трябва да се пропуска, че животът на човешката фантазия действително има извън
ред
но голямо отношение към лунните фази.
Също така не трябва да се пропуска, – само че хората не правят по отношение на тези неща никакви разумни и точни наблюдения, ако предварително ги игнорират, – не трябва да се пропуска, че животът на човешката фантазия действително има извънредно голямо отношение към лунните фази.
И ако някой би водил календар по отношение на прилива и отлива на своята фантазия, би могъл да забележи колко силно е свързана тя с цикъла на лунните фази. А това, че на определени зависими органи влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм. Тук могат да се изучават интересни явления, които са скрити за нормалния човешки живот, но съществуват в дълбините на човешката природа, и в своята съвкупност показват, че лунният живот така е свързан с ритмичната система на човека, както слънчевият живот е свързан с нервно-сетивната система на човека.
към текста >>
А това, че на оп
ред
елени зависими органи влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм.
Също така не трябва да се пропуска, – само че хората не правят по отношение на тези неща никакви разумни и точни наблюдения, ако предварително ги игнорират, – не трябва да се пропуска, че животът на човешката фантазия действително има извънредно голямо отношение към лунните фази. И ако някой би водил календар по отношение на прилива и отлива на своята фантазия, би могъл да забележи колко силно е свързана тя с цикъла на лунните фази.
А това, че на определени зависими органи влияе лунният живот, може да се изучава при явлението сомнамбулизъм.
Тук могат да се изучават интересни явления, които са скрити за нормалния човешки живот, но съществуват в дълбините на човешката природа, и в своята съвкупност показват, че лунният живот така е свързан с ритмичната система на човека, както слънчевият живот е свързан с нервно-сетивната система на човека.
към текста >>
Сега, пресичайки се с това влияние, лунният живот се проявява като непос
ред
ствено въздействащ върху ритмичната система.
Сега вече получавате кръстосване. Видяхме как слънчевият живот се развива така във връзка със Земята, че за умерената зона той въздейства вече на ритмичната система.
Сега, пресичайки се с това влияние, лунният живот се проявява като непосредствено въздействащ върху ритмичната система.
към текста >>
И когато гледаме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме п
ред
вид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има.
И когато гледаме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има.
Моля ви да насочите вниманието си към такова явление, като, например, носталгията. За носталгията може малко да се мисли. Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях. Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления. Носталгията може да доведе човека до болести[9].
към текста >>
Ако се е нуждаел от стимулация, той е използвал такова стимулиращо с
ред
ство, което по своята природа най-малко от всичко непос
ред
ствено се намесва в обмяната на веществата, а въздейства върху нея от страна на ритмичната системи, – виното.
Гьоте, както вече казах, е чувствал особен стремеж към поезията, към писане на своите произведения сутрин.
Ако се е нуждаел от стимулация, той е използвал такова стимулиращо средство, което по своята природа най-малко от всичко непосредствено се намесва в обмяната на веществата, а въздейства върху нея от страна на ритмичната системи, – виното.
Гьоте се е стимулирал с вино. В това отношение той е бил изобщо слънчев човек. Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия живот. При Шилер или Байрон е било обратно. Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш.
към текста >>
Шилер е п
ред
почитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш.
Ако се е нуждаел от стимулация, той е използвал такова стимулиращо средство, което по своята природа най-малко от всичко непосредствено се намесва в обмяната на веществата, а въздейства върху нея от страна на ритмичната системи, – виното. Гьоте се е стимулирал с вино. В това отношение той е бил изобщо слънчев човек. Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия живот. При Шилер или Байрон е било обратно.
Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш.
Въздействието му се различава от това, което Гьоте е имал с виното. Пуншът е въздействал на цялата метаболитна система. Посредством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека. Така че може да се каже, че Шилер, по същество, е бил земен човек. Земният човек действа повече посредством емоциите и волята, а слънчевият човек действа повече посредством спокойствието и съзерцанието.
към текста >>
Пос
ред
ством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека.
Той е подлагал себе си основно на влиянията на слънчевия живот. При Шилер или Байрон е било обратно. Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш. Въздействието му се различава от това, което Гьоте е имал с виното. Пуншът е въздействал на цялата метаболитна система.
Посредством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека.
Така че може да се каже, че Шилер, по същество, е бил земен човек. Земният човек действа повече посредством емоциите и волята, а слънчевият човек действа повече посредством спокойствието и съзерцанието. За хората, които не са предразположени към слънчевото, а само към земното, към това, което прилепва към земята, Гьоте все повече се превръща в „студеното старче на изкуството“, както са го наричали във Ваймар, „студеното старче на изкуството с двойната брадичка“. Така са наричали Гьоте във Ваймар в XIX век.
към текста >>
Земният човек действа повече пос
ред
ством емоциите и волята, а слънчевият човек действа повече пос
ред
ством спокойствието и съзерцанието.
Шилер е предпочитал да стихоплетства, когато е залязвало слънцето, тоест когато слънчевият живот е действал доста по-малко, а е стимулирал себе си с нещо, което напълно се включва в обмяната на веществата – горещ пунш. Въздействието му се различава от това, което Гьоте е имал с виното. Пуншът е въздействал на цялата метаболитна система. Посредством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека. Така че може да се каже, че Шилер, по същество, е бил земен човек.
Земният човек действа повече посредством емоциите и волята, а слънчевият човек действа повече посредством спокойствието и съзерцанието.
За хората, които не са предразположени към слънчевото, а само към земното, към това, което прилепва към земята, Гьоте все повече се превръща в „студеното старче на изкуството“, както са го наричали във Ваймар, „студеното старче на изкуството с двойната брадичка“. Така са наричали Гьоте във Ваймар в XIX век.
към текста >>
За хората, които не са п
ред
разположени към слънчевото, а само към земното, към това, което прилепва към земята, Гьоте все повече се превръща в „студеното старче на изкуството“, както са го наричали във Ваймар, „студеното старче на изкуството с двойната брадичка“.
Въздействието му се различава от това, което Гьоте е имал с виното. Пуншът е въздействал на цялата метаболитна система. Посредством обмяната на веществата Земята въздейства върху човека. Така че може да се каже, че Шилер, по същество, е бил земен човек. Земният човек действа повече посредством емоциите и волята, а слънчевият човек действа повече посредством спокойствието и съзерцанието.
За хората, които не са предразположени към слънчевото, а само към земното, към това, което прилепва към земята, Гьоте все повече се превръща в „студеното старче на изкуството“, както са го наричали във Ваймар, „студеното старче на изкуството с двойната брадичка“.
Така са наричали Гьоте във Ваймар в XIX век.
към текста >>
В годишния цикъл това непременно п
ред
ставлява нещо, отразяващо външния слънчев живот.
Сега бих искал да ви обърна вниманието към нещо друго. Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно. В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти. Разгледайте метаморфозата на насекомите.
В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот.
Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре. При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема. Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото?
към текста >>
Как чрез това ни се п
ред
ава нещо за хода на небесните явления?
При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема. Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа?
Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления?
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме? Няма ли да успеем, работейки на по-широка основа, да преодолеем ненадеждността, която именно днес прави прекалено парещи основните въпроси на астрономията, за да може и в тази област да се премине от количественото към качественото?
към текста >>
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой
ред
за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления?
И в края на краищата трябва да се запитаме: не ни ли насочват тук към по-широка основа, за да не стане с нас така, че, бидейки теоретични коперниканци и желаейки философски да обясним картината на света, на свой ред за календара или за още някои изчисления вземаме за основа картината на света на Тихо Брахе, което практически днес прави астрономията; или че макар и да сме коперниканци, обаче най-важното при Коперник, а именно неговият трети основен принцип, просто го пропускаме?
Няма ли да успеем, работейки на по-широка основа, да преодолеем ненадеждността, която именно днес прави прекалено парещи основните въпроси на астрономията, за да може и в тази област да се премине от количественото към качественото?
към текста >>
В човека имаме възможност за възприемане, п
ред
авано пос
ред
ством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното.
Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с ембрионалните явления, а днес – с вече формирания човек. В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот. Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане. Посочих връзката между метаболитната система и земния живот.
В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното.
Какво правим днес, когато искаме да се приближим към земното? Ние се държим като геолози[10] и изследваме нещата от външната им страна. Но те имат и вътрешна страна! Може би те ще покажат истинския си образ когато преминат през човека?
към текста >>
И така, в човека се срещат преките влияния, за които сме задължени на слънчевия живот, с влиянията, които косвено преминават през Земята, тоест се видоизменят пос
ред
ством Земята.
Но, от друга страна, доколкото Земята се намира в мировото пространство, ние отново трябва да виждаме връзката между това, което е земно, и астрономическите процеси. Сега имаме връзка между астрономията и веществата на Земята, връзка между Земята и това, което е човешката обмяна на веществата, и отново прякото влияние на слънчевите, на небесните процеси върху самия човек. И така, в човека сякаш се срещат това, което идва от небето, както пряко, така и по околен път чрез веществата на Земята. Веществата на Земята въздействат върху човешката обмяна на веществата. Небесните влияния от друга страна пряко въздействат върху човека като такъв.
И така, в човека се срещат преките влияния, за които сме задължени на слънчевия живот, с влиянията, които косвено преминават през Земята, тоест се видоизменят посредством Земята.
Така че можем да кажем: вътрешното в човека, също и във физическо-анатомичен аспект, може да се обясни като взаимодействие на преки извънземни влияния с такива извънземни влияния, които са преминали през земните влияния и отново са се слели в човека (рис. 4).
към текста >>
Ние показахме, как астрономията, макар и да се смята за „точна“ наука, при изчисляването на календара може да си помогне само с това, че п
ред
оставя нещо различно от теорията; и как, бидейки съобразена с Коперник, изпуска най-важното от Коперник; тоест навсякъде се сблъскваме с ненадеждност, а в това, което тя разкрива, не се намира това, за което трябва да става дума – за образуването на човека от цялата Вселена.
Виждате, как целия свят се слива в нас, когато разглеждаме човека в неговата цялост, и колко необходимо е да се вгледаме в това сливане, за да се приближим към единното разглеждане на човека. Но какво прави специализацията в науката? Тя ни отдалечава от реалността. Тя ни вкарва в чисто абстрактни области.
Ние показахме, как астрономията, макар и да се смята за „точна“ наука, при изчисляването на календара може да си помогне само с това, че предоставя нещо различно от теорията; и как, бидейки съобразена с Коперник, изпуска най-важното от Коперник; тоест навсякъде се сблъскваме с ненадеждност, а в това, което тя разкрива, не се намира това, за което трябва да става дума – за образуването на човека от цялата Вселена.
към текста >>
[1] …изречение на Гьоте: имат се п
ред
вид думите “Човек никога няма да разбере, колко е антропоморфен”.
[1] …изречение на Гьоте: имат се предвид думите “Човек никога няма да разбере, колко е антропоморфен”.
Виж бележка 8 “Spruche in Prosa”,S. 353. Nachdruck Dornach 1975.
към текста >>
[2] днес сме се придвижили извън
ред
но далеч – от “Фауст” на Гьоте, 1 ч., Нощ (готическа стая).
[2] днес сме се придвижили извънредно далеч – от “Фауст” на Гьоте, 1 ч., Нощ (готическа стая).
Разговор на Вагнер с Фауст
към текста >>
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [П
ред
метен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“).
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“).
Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му. Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление.
към текста >>
Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на с
ред
новековието.
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“).
Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието.
Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му. Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление. Коперник го посветил на папа Павел III.
към текста >>
Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и п
ред
исловие, което п
ред
ставяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление.
[5] Рудолф Щайнер доста често е говорил за Коперник, по-често, например, отколкото за Кеплер, както показва съпоставката на съответните места в справочните издания (Adolf Arenson, „Leitfaden durch 50 Vortragszyklen Rudolf Steiners [Пътеводната нишка през 50 лекционни цикли на Рудолф Щайнер]“ и Emil Motteli, „Sachwort- und Namenregister der Inhaltsangaben, Ubersichtsbande zur Gesamtausgabe II [Предметен и именен указател на съдържанието, обзор към събраните съчинения II]“). Най-дълбокото основание се намира в лекциите „Мистерийните центрове на средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение“ GA 233a лекция 4. Виж също „Духовното водачество на човека и човечеството“GA 15 и “Възникване и развитие на естествените науки в хода на световната история” GA 326. – Коперник в основни линии завършил своя труд за хелиоцентричната планетна система в 1507 г., но се въздържал от издаването му.
Той бил на смъртен одър в 1543 г., когато негов приятел, осъществил издаването, публикувал “De revolutionibus orbiurn coelestium”, написал и предисловие, което представяло този труд като чисто хипотетичен специално-научен метод за изчисление.
Коперник го посветил на папа Павел III. Така книгата преминала цензурата. Едва от третото издание от 1616/17 г. тя била забранена. Останала под забрана до 1822 г.
към текста >>
[7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната п
ред
става: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра.
[7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра.
Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г.
към текста >>
в „П
ред
прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г.
в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г.
към текста >>
той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с п
ред
шестващите и дадените условия за споменатите личности.
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г.
той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности.
С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини.
към текста >>
Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи п
ред
поставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения.
Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика.
към текста >>
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на с
ред
новековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така.
към текста >>
9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, п
ред
ставяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични п
ред
стави, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се п
ред
ставя само математически“.
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28.
9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>
На
ред
с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс.
В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс.
Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс.
И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>
Обаче, количеството като критерий за същественост п
ред
ставлява опасност само за станалото, но не за намиращото се в процес на ставане.
Без това практикът на математическата апроксимация би бил като боец, на когото оръжието е избито от ръцете му.
Обаче, количеството като критерий за същественост представлява опасност само за станалото, но не за намиращото се в процес на ставане.
Нужно е нещо излизащо извън тези рамки, за да се намерят характерните ефекти в морето от малки ефекти. В смисъла на предлагания курс може да се каже, че той дава това излизащо извън рамките, когато, например, прехвърля мост от астрономията към човешката форма.
към текста >>
В смисъла на п
ред
лагания курс може да се каже, че той дава това излизащо извън рамките, когато, например, прехвърля мост от астрономията към човешката форма.
Без това практикът на математическата апроксимация би бил като боец, на когото оръжието е избито от ръцете му. Обаче, количеството като критерий за същественост представлява опасност само за станалото, но не за намиращото се в процес на ставане. Нужно е нещо излизащо извън тези рамки, за да се намерят характерните ефекти в морето от малки ефекти.
В смисъла на предлагания курс може да се каже, че той дава това излизащо извън рамките, когато, например, прехвърля мост от астрономията към човешката форма.
към текста >>
Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща п
ред
и всичко в специализираната медицинска литература“.
[9] Носталгията може да доведе човека до болести – историята на тази дума е показателна. Фридрих Клуге (Friedrich Kluge) съобщава (Programm der Albert-Ludwigs-Universitat. Freiburg i. Br., 1901, S. 26): „Но това, което е скрито в думата носталгия, собствено, не е любов към родината.
Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска литература“.
към текста >>
[10] …като геолози – вместо както обикновено спо
ред
стенограмата
[10] …като геолози – вместо както обикновено според стенограмата
към текста >>
12.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Собствено, само на изостаналите духове ще им бъде възможно да виждат в коперниково-галилеевия образ на света вярно п
ред
аване на действителността.
Обърнах вниманието ви, от една страна, върху това, колко проблематично е да се обединяват небесните явления само от чисто геометрично-математическа гледна точка. Това, че е проблематично, днес вече се осъзнава от най-различни страни[1].
Собствено, само на изостаналите духове ще им бъде възможно да виждат в коперниково-галилеевия образ на света вярно предаване на действителността.
Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен. И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета. Тук става дума само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава. Необходимо е по-свободно да съпоставяме себе си с целия този свят.
към текста >>
Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв оп
ред
елен вид обединение, който може да бъде и различен.
Обърнах вниманието ви, от една страна, върху това, колко проблематично е да се обединяват небесните явления само от чисто геометрично-математическа гледна точка. Това, че е проблематично, днес вече се осъзнава от най-различни страни[1]. Собствено, само на изостаналите духове ще им бъде възможно да виждат в коперниково-галилеевия образ на света вярно предаване на действителността.
Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен.
И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета. Тук става дума само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава. Необходимо е по-свободно да съпоставяме себе си с целия този свят. – И така, виждате, че днес в доста широки кръгове скоро ще се съгласят с проблематичността на небесните карти, сравнително неотдавна нарисувани като отражение на действителността.
към текста >>
Затова може да се намери изход от проблемността и неоп
ред
елеността само чрез такива разглеждания, които п
ред
ложихме вчера – макар засега само ескизно – пос
ред
ством разглеждания, които не изтръгват човека от общата космическа връзка, а го поставят в тази връзка така, че по някакъв начин в процесите, протичащи в самия човек, е видно, как тези процеси са свързани със слънчевите явления, с лунните явления и със земните явления, което позволява изхождайки от това, което става в човека, да се намери път към ставащото във външния космос в оп
ред
елено отношение като причина за вътрешните процеси в човека.
И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета. Тук става дума само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава. Необходимо е по-свободно да съпоставяме себе си с целия този свят. – И така, виждате, че днес в доста широки кръгове скоро ще се съгласят с проблематичността на небесните карти, сравнително неотдавна нарисувани като отражение на действителността.
Затова може да се намери изход от проблемността и неопределеността само чрез такива разглеждания, които предложихме вчера – макар засега само ескизно – посредством разглеждания, които не изтръгват човека от общата космическа връзка, а го поставят в тази връзка така, че по някакъв начин в процесите, протичащи в самия човек, е видно, как тези процеси са свързани със слънчевите явления, с лунните явления и със земните явления, което позволява изхождайки от това, което става в човека, да се намери път към ставащото във външния космос в определено отношение като причина за вътрешните процеси в човека.
към текста >>
Помислете, че п
ред
и всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се п
ред
ставя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане.
Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления.
Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света. Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива. И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Човек по оп
ред
елен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и пос
ред
ством своето съзнание, си п
ред
ставя в качеството на свой образ света.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления.
Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света.
Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива. И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират п
ред
нашите сетива.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления. Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света.
Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива.
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по оп
ред
елен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да п
ред
ава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления. Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света. Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива.
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Сега ще продължим в оп
ред
елено направление започнатото вчера.
Сега ще продължим в определено направление започнатото вчера.
Това, което разглеждат геологията и минералогията, е само абстракция на нашия земен свят. Защото това, което геологията и минералогията описват в качеството на Земя, може да се каже, че съвсем не съществува. Това е само изрезка от по-обширна, грандиозна действителност. Както е вярно това, че нашата Земя се състои от минерали и че тя се е развивала в минералната сфера, както е вярно, че в нея се съдържат сили, които изкарват от нея минералите, така вярно е и това, че на Земята принадлежи живеещото в растенията, животните и във физическия човек. Само тогава разглеждаме Земята в нейната цялостност, когато не просто извличаме това, което живее в растенията, животните и човека, и внимателно гледаме само абстракцията „минерална Земя“, но когато разглеждаме Земята така, че я осъзнаваме в нейната цялост.
към текста >>
Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е п
ред
ставено в човека.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство.
Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека.
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса. Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено.
към текста >>
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до оп
ред
елена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека.
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
към текста >>
Пос
ред
ством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека. В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса.
И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
към текста >>
И в областите, където в оп
ред
елено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека. В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса. Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса.
И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот.
Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление.
към текста >>
Трябва да добиваме п
ред
стави за тези неща така, както днешните астрономи добиват п
ред
стави за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса. Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено.
Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата. И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в оп
ред
елен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата. И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до оп
ред
елена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление.
И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса.
В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление.
А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата. И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията оп
ред
елена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата.
Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите.
Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата.
И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение пос
ред
ством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък. Ние трябва, например, да си кажем: растителната покривка на някоя земна област е в определен смисъл сетивен орган за това, което идва тук от космоса. В сезони, когато има по-особено взаимодействие между части от земната повърхност и космоса, става до определена степен така, сякаш човек отваря очите си навън, когато получава някое сетивно впечатление. А в друг случай, когато взаимодействието между Земята и космоса е по-малко интензивно, вегетацията отстъпва, вегетацията сякаш се затваря по отношение на космоса, подобно на затварянето на очите. Повече от просто сравнение е, когато се каже, че чрез вегетацията определена територия отваря очи към космоса през пролетта и лятото, и че тя затваря очи през есента и зимата.
И както чрез отварянето и затварянето на очите се обясняваме с външния свят, така и по отношение на космоса трябва да се търси обяснение посредством земното отваряне и затваряне на вегетацията.
към текста >>
Тук имаме противоположност, която можем да оп
ред
елим като закономерност.
Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят. Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се.
Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност.
Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се. Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект. Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
към текста >>
Тук разбираме пространствените отношения непос
ред
ствено в качествен аспект.
Когато настъпи това, което може да се нарече затваряне на очи по отношение на космоса, тогава вегетативният живот се прибира в себе си – в семето. Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се.
Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект.
Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
към текста >>
Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на оп
ред
елени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се. Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект.
Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
към текста >>
Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме п
ред
своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота.
И сега от растителния живот преминаваме към човека. Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това?
Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота.
Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления.
към текста >>
Тогава детето пос
ред
ством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят.
И сега от растителния живот преминаваме към човека. Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това? Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота. Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години.
Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят.
По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
към текста >>
Трябва само малко да под
ред
ите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото.
Но как се проявява това? Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота. Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот.
Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото.
Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него. Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ. Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
Можете да си кажете: тук има оп
ред
елено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно.
Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ. Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
Върху човека оказва душевно въздействие това, което п
ред
и всичко се проявява в смяната на ден и нощ.
По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ.
Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
Това, което Слънцето по оп
ред
елен начин донася на Земята, се проявява п
ред
и всичко в душевното на човека.
Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него. Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ.
Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
Ако искаме схематично да п
ред
ставим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното.
Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията. Това е особено забележимо в първите години от развитието на детето – колкото е по-голямо, толкова по-малко забележимо става това.
Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното.
Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък. Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
към текста >>
Това, което градейки и оформяйки действа върху човешката глава, което оказва върху нея по оп
ред
елен начин телесно-физическо въздействие отвън, го откриваме в някаква вътрешна връзка със силите, които последователно се проявяват във взаимодействието между Земята и Слънцето в течение на годината.
Това, което градейки и оформяйки действа върху човешката глава, което оказва върху нея по определен начин телесно-физическо въздействие отвън, го откриваме в някаква вътрешна връзка със силите, които последователно се проявяват във взаимодействието между Земята и Слънцето в течение на годината.
към текста >>
До известна степен виждаме, как това, което става с човека пос
ред
ством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява пос
ред
ством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека.
До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът.
Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот. Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека.
към текста >>
Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме п
ред
имно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека. До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът. Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл.
Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот.
Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека. Трябва да свържем тези въздействия с други, за да се издигнем оттук към такава картина на света, която вече няма да ни излъже, доколкото тя ни информира за процеси, които са реални процеси в самите нас, и които не зависят от каквито и да е илюзорни сетивни впечатления или нещо подобно.
към текста >>
Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват оп
ред
елени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва оп
ред
елено въздействие върху телесно-физическото на човека.
До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът. Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот. Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето.
Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека.
Трябва да свържем тези въздействия с други, за да се издигнем оттук към такава картина на света, която вече няма да ни излъже, доколкото тя ни информира за процеси, които са реални процеси в самите нас, и които не зависят от каквито и да е илюзорни сетивни впечатления или нещо подобно.
към текста >>
С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме оп
ред
елени п
ред
стави, които също се отнасят към космическия живот.
Да разгледаме сега друг комплекс от факти. Вчера вече споменах за него.
С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот.
Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение. Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък.
към текста >>
Нека имаме оп
ред
елено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък.
С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот. Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение. Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук.
Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
към текста >>
До п
ред
стави за тези неща не може да се стигне иначе, освен преминавайки от по-простото към по-сложното.
До представи за тези неща не може да се стигне иначе, освен преминавайки от по-простото към по-сложното.
Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната. Виждате, че тук повече от духовно-душевна страна откриваме в човешкия организъм нещо, което изглежда като въздействие, но сега изхождащите от Луната действия са поставени в период от време. Процесът, за който става дума тук, обхваща примерно 28 дни.
към текста >>
Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за п
ред
ишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество п
ред
ното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната.
До представи за тези неща не може да се стигне иначе, освен преминавайки от по-простото към по-сложното.
Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната.
Виждате, че тук повече от духовно-душевна страна откриваме в човешкия организъм нещо, което изглежда като въздействие, но сега изхождащите от Луната действия са поставени в период от време. Процесът, за който става дума тук, обхваща примерно 28 дни.
към текста >>
Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем п
ред
поставките от човека, за да проследим след това на базата на тези п
ред
поставки схематично изразяваното от външната астрономия.
Тук виждате, как поставяме човека, поставяме го правилно в целия космос и преставаме да говорим за Слънце и Луна, така, сякаш се намираме в изолация тук на Земята и само чрез очите си или чрез телескопи виждаме отвън Слънцето и Луната. Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия живот, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия живот във времето. Докато отново не се постави човекът в това, което вършат Слънцето и Луната, няма да може да се постави здрава основа за истинската астрономия. Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука. И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното познание за самия човек.
Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия.
И благодарение на това ще успеем да внесем поправки в същественото в тази външна астрономия.
към текста >>
Стои ли зад това, което п
ред
ставих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да п
ред
ставяме една схема
ред
ом до друга.
Какво, собствено, следва от всичко това? От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот.
Стои ли зад това, което представих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
към текста >>
Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се п
ред
лага от астрономическия възглед на една личност, съдържащ много неща от древността.
Да се захванем сега с работата от другия край.
Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се предлага от астрономическия възглед на една личност, съдържащ много неща от древността.
Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните представи. Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото.
към текста >>
Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните п
ред
стави.
Да се захванем сега с работата от другия край. Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се предлага от астрономическия възглед на една личност, съдържащ много неща от древността.
Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните представи.
Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент.
към текста >>
Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите п
ред
стави.
Да се захванем сега с работата от другия край. Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се предлага от астрономическия възглед на една личност, съдържащ много неща от древността. Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните представи.
Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи.
Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент. Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот.
към текста >>
Но тази личност е получила много още от древните п
ред
стави, съхранили в себе си качественото.
Да се захванем сега с работата от другия край. Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се предлага от астрономическия възглед на една личност, съдържащ много неща от древността. Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните представи. Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи.
Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото.
Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент. Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот. В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
Имам п
ред
вид Кеплер.
Да се захванем сега с работата от другия край. Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се предлага от астрономическия възглед на една личност, съдържащ много неща от древността. Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните представи. Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото.
Имам предвид Кеплер.
Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент. Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот. В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
Но п
ред
и Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот.
Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент.
Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот.
В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
Когато п
ред
нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така?
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така?
Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо.
към текста >>
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела п
ред
ставляват жестове.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове.
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове.
Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
към текста >>
Той си е п
ред
ставял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така?
Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове. Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо.
Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така?
Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест.
към текста >>
Така, до известна степен са си п
ред
ставяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така?
Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест. Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест.
към текста >>
Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: оп
ред
елена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там.
Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди.
Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там.
Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест. Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест. Споменах това само за да ви посоча живостта на този възглед.
към текста >>
Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела оп
ред
елен жест.
Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа. Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест.
Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест.
Споменах това само за да ви посоча живостта на този възглед.
към текста >>
Тези три знаменити закона на Кеплер п
ред
ставляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед.
Кеплер още е имал в своето съзнание нещо от тази универсален живот в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона.
Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед.
Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така:
към текста >>
Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива п
ред
стави, това не е било така.
Кеплер още е имал в своето съзнание нещо от тази универсален живот в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона. Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед.
Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така.
Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така:
към текста >>
За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е п
ред
ставлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата.
Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики.
За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата.
Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът. Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът. Вече в самата формулировка на закона „Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и централното Слънце не се намира в центъра, а в един от фокусите на тези елипси“ – е заложено известно признание, че тук имаме работа с нещо повече живо, отколкото ако имахме работа с нещо движещо се в кръг.
към текста >>
„ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – с
ред
ните разстояния от централното Слънце.
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура.
„ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце.
Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер. Нютон след това е умъртвил целия този закон. Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер. Той може да бъде записан така:
към текста >>
Мога, естествено, да п
ред
ставя това и в обърнат вид.
Мога, естествено, да представя това и в обърнат вид.
към текста >>
Сега вземете един по-жив п
ред
мет.
Сега вземете един по-жив предмет.
Не се задържайте на мъртвия продукт „сила на притегляне“: „Силите на притегляне намаляват с квадрата на разстоянието“, а се спрете на това, което се съдържа живо във формата на закона на Кеплер. Тук имате квадрата на времето. Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея. Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение.
към текста >>
И времето вече не ви се п
ред
ставя в простото течение.
Сега вземете един по-жив предмет. Не се задържайте на мъртвия продукт „сила на притегляне“: „Силите на притегляне намаляват с квадрата на разстоянието“, а се спрете на това, което се съдържа живо във формата на закона на Кеплер. Тук имате квадрата на времето. Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея. Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо.
И времето вече не ви се представя в простото течение.
Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно. Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата. Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
Но сега можете да си п
ред
ставите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
Попълнете тази caput mortuum[5] на силата на притегляне на Нютон, която изглежда чисто външна, с това, което е квадрата на времето, и веднага ще изпълните с вътрешен живот понятието сила на притегляне, което при Нютон наистина е трупът на тази идея. Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат.
Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата. Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
Защото и в човека времето е това, което, по същество, п
ред
ставлява вътрешното течение на душата.
Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата.
Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
Да разгледаме сега п
ред
мета от друга гледна точка.
Да разгледаме сега предмета от друга гледна точка.
Обърнете внимание на това, че в смисъла на Кеплер тази първа формула се отнася също и за Земята. Тогава не само Земята описва елипса, но също и вие, намирайки се на Земята, описвате заедно с нея елипси. И това, което става отвън, става вътре във вас във вътрешния процес. Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен организъм. И доколкото се движите по линии, преминаващи така, че радиус-векторът за равни интервали от време описва равни сектори, вие, разбира се, постоянно имате връзка с централното Слънце, определяте своето отношение към собственото Слънце.
към текста >>
И доколкото се движите по линии, преминаващи така, че радиус-векторът за равни интервали от време описва равни сектори, вие, разбира се, постоянно имате връзка с централното Слънце, оп
ред
еляте своето отношение към собственото Слънце.
Да разгледаме сега предмета от друга гледна точка. Обърнете внимание на това, че в смисъла на Кеплер тази първа формула се отнася също и за Земята. Тогава не само Земята описва елипса, но също и вие, намирайки се на Земята, описвате заедно с нея елипси. И това, което става отвън, става вътре във вас във вътрешния процес. Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен организъм.
И доколкото се движите по линии, преминаващи така, че радиус-векторът за равни интервали от време описва равни сектори, вие, разбира се, постоянно имате връзка с централното Слънце, определяте своето отношение към собственото Слънце.
Да, вие описвате заедно с кривата във времето такъв отрязък, че постоянно се намирате във връзка със Слънцето. Ако искам да се изразя антропоморфично, би трябвало да кажа: трябва постоянно да внимавате да не се подхлъзнете, да не се движите твърде бързо, така че радиус-векторът ви да не описва твърде голяма плоскост. Той би трябвало постоянно да бъде в правилно отношение към Слънцето – външната точка, движеща се по елипса. Тук (според първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството. Във втория закон е характеризирано отношението към Слънцето.
към текста >>
Тук (спо
ред
първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството.
Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен организъм. И доколкото се движите по линии, преминаващи така, че радиус-векторът за равни интервали от време описва равни сектори, вие, разбира се, постоянно имате връзка с централното Слънце, определяте своето отношение към собственото Слънце. Да, вие описвате заедно с кривата във времето такъв отрязък, че постоянно се намирате във връзка със Слънцето. Ако искам да се изразя антропоморфично, би трябвало да кажа: трябва постоянно да внимавате да не се подхлъзнете, да не се движите твърде бързо, така че радиус-векторът ви да не описва твърде голяма плоскост. Той би трябвало постоянно да бъде в правилно отношение към Слънцето – външната точка, движеща се по елипса.
Тук (според първия закон) движението, което сами правите, се характеризира като чиста линия в пространството.
Във втория закон е характеризирано отношението към Слънцето. И когато преминаваме към третия закон, вие имате като вътрешно преживяване отношението към останалите планети и вашата връзка с тези планети. Тази жива връзка просто е изразена от третия закон на Кеплер. Тоест, не само трябва да търсим в човека процесите, които отново ще ни изведат в космоса, но и отново да стигнем към това, дълбоко да осъзнаем външно количественото. И ако само правилно интерпретираме това, което математически прави за нас осезаеми видимите космически процеси, доколкото човек преживява тук математиката, доколкото самият той стои вътре в живата математика, ще успеем да осъществим това.
към текста >>
109) говори за п
ред
почитането на „прости“, „естествени“ и „завършени“ хипотези.
Еренфелс (Christian von Ehrenfels) в своята „Kosmogonie „ (Jena 1916, S.
109) говори за предпочитането на „прости“, „естествени“ и „завършени“ хипотези.
Тук се отнася предпочитането на коперниковата слънчева система пред птолемеевата.
към текста >>
Тук се отнася п
ред
почитането на коперниковата слънчева система п
ред
птолемеевата.
Еренфелс (Christian von Ehrenfels) в своята „Kosmogonie „ (Jena 1916, S. 109) говори за предпочитането на „прости“, „естествени“ и „завършени“ хипотези.
Тук се отнася предпочитането на коперниковата слънчева система пред птолемеевата.
към текста >>
[3] Радиус-вектор (означава се обикновено с r) e вектор, оп
ред
елящ положението на точка в пространството спрямо някоя п
ред
варително зададена фиксирана точка, наричана начало на координатната система.(бел.на прев.)
[3] Радиус-вектор (означава се обикновено с r) e вектор, определящ положението на точка в пространството спрямо някоя предварително зададена фиксирана точка, наричана начало на координатната система.(бел.на прев.)
към текста >>
13.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако бях си поставил задача да п
ред
ставя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други п
ред
поставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим.
Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции. Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността. Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти. Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал п
ред
ставите за небесните явления.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим. Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции. Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността. Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти.
Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
При образуването на тези п
ред
стави трябва да различаваме два момента: първо, тези п
ред
стави са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения.
При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения.
Понякога доста далеч отиващи теории са се свързвали с относително оскъдни наблюдения. Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и посредством тях се е стигало до определени представи. Второ, стигайки до определени представи, по-нататък от тях са се развивали хипотези. И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
към текста >>
Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и пос
ред
ством тях се е стигало до оп
ред
елени п
ред
стави.
При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения. Понякога доста далеч отиващи теории са се свързвали с относително оскъдни наблюдения.
Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и посредством тях се е стигало до определени представи.
Второ, стигайки до определени представи, по-нататък от тях са се развивали хипотези. И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
към текста >>
Второ, стигайки до оп
ред
елени п
ред
стави, по-нататък от тях са се развивали хипотези.
При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения. Понякога доста далеч отиващи теории са се свързвали с относително оскъдни наблюдения. Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и посредством тях се е стигало до определени представи.
Второ, стигайки до определени представи, по-нататък от тях са се развивали хипотези.
И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
към текста >>
И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем оп
ред
елен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват п
ред
разсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения. Понякога доста далеч отиващи теории са се свързвали с относително оскъдни наблюдения. Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и посредством тях се е стигало до определени представи. Второ, стигайки до определени представи, по-нататък от тях са се развивали хипотези.
И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
към текста >>
Тук искам п
ред
и всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията.
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията.
Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1]. То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка.
към текста >>
То се състои в това, че се казва: това, което в някоя оп
ред
елена област на реалността е било обяснено с оп
ред
елени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина.
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията. Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1].
То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина.
Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си.
към текста >>
Но след това става оп
ред
елен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си.
То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си.
Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си.
Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи. Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория.
към текста >>
Но ви моля да вземете п
ред
вид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен п
ред
разсъдък.
Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи. Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория.
Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък.
Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш. Това е само предразсъдък. Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
към текста >>
Това е само п
ред
разсъдък.
Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш.
Това е само предразсъдък.
Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
към текста >>
Такива п
ред
разсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват оп
ред
елени теоретически съображения, оп
ред
елени образни п
ред
стави с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш. Това е само предразсъдък.
Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
към текста >>
И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените п
ред
стави за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3].
И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
към текста >>
При това е нужно да се вземе п
ред
вид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към п
ред
почитанията на споменатите личности.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности.
Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
към текста >>
Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите п
ред
стави в дедуктивното понятие.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности.
Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие.
Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ.
към текста >>
Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само пос
ред
ством дедукцията.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите.
Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията.
И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността.
към текста >>
И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, п
ред
ставата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по оп
ред
елен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията.
И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност.
към текста >>
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение пос
ред
ством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на с
ред
ните им разстояния до Слънцето.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности. Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори.
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
към текста >>
Това е дало оп
ред
елен образ.
Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
Това е дало определен образ.
Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия. Това е нещо, което непременно трябва да бъде внимателно разгледано.
към текста >>
Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, пос
ред
ством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
– Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност.
Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
Това е нещо, което непременно трябва да бъде внимателно разгледано. Съвременния човек от детството го учат, че това, което няколко века преди това е било дедуцирано, съответства на някаква реалност.
към текста >>
Съвременния човек от детството го учат, че това, което няколко века п
ред
и това е било дедуцирано, съответства на някаква реалност.
Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия. Това е нещо, което непременно трябва да бъде внимателно разгледано.
Съвременния човек от детството го учат, че това, което няколко века преди това е било дедуцирано, съответства на някаква реалност.
към текста >>
Затова, непременно изхождайки от действително научното, отказвайки се от чисто хипотетичните теории, появили се в течение на това развитие, ние ще изхождаме от п
ред
стави, които само дотолкова са се отдалечили от реалността, че по-късно в тях все още може да бъде открита връзка с реалността.
Затова, непременно изхождайки от действително научното, отказвайки се от чисто хипотетичните теории, появили се в течение на това развитие, ние ще изхождаме от представи, които само дотолкова са се отдалечили от реалността, че по-късно в тях все още може да бъде открита връзка с реалността.
В цялото днешно изложение задачата ми ще бъде да се движа само до тогава в направлението, в което се е придвижвало в тази област съвременното мислене, че без да излизам от рамката на научното, да вървим заедно с него до формирането на понятия, които след това, когато ги разглеждаш като понятия, още позволяват отново да се прокара път към реалността. Тоест, аз не искам да се отдалечавам толкова от реалността, че понятията да станат толкова неточни, и от тях да може да се дедуцира хипотезата за мъглявината.
към текста >>
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва п
ред
и всичко да разгледаме.
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме.
Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността. Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност.
към текста >>
Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята п
ред
варителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността.
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме.
Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността.
Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност.
към текста >>
Става дума да може да се развие оп
ред
елено усещане за реалност на понятията, които се формират.
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме. Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността.
Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират.
Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност.
към текста >>
Ето понятието, на което п
ред
и всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси.
Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси.
Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори.
към текста >>
Втори важен момент, който е съществен в тази п
ред
става: всяка планета има своя орбитална равнина.
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина.
Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4]. По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора.
към текста >>
Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена оп
ред
елена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4].
Втори важен момент, който е съществен в тази представа: всяка планета има своя орбитална равнина.
Тоест, макар планетите в общи линии да осъществяват своето въртене, бих казал, в съседство, все пак всяка планета има собствена определена орбитална равнина, която е наклонена към равнината на слънчевия екватор[4].
По такъв начин, ако това характеризира равнината на слънчевия екватор (рис.), то равнината на орбитата на планетата просто ще изглежда така, и тя никак няма да съвпада с равнината на екватора.
към текста >>
Това са две много важни, значителни п
ред
стави, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения.
Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>
Формирайки тези п
ред
стави, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения.
Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>
А именно, ако се опитаме просто да си п
ред
ставим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две п
ред
стави: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите.
Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от п
ред
ставите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
към текста >>
След това трябва да си изясним, че кометите на свой
ред
често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, п
ред
ставляват загадка.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка.
Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване.
към текста >>
И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от п
ред
стави, чрез които да преодолеем това, което п
ред
ставляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много не
ред
овно и почти произволно през тази система.
Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите.
И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система.
Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни п
ред
стави.
Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система.
Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи.
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви п
ред
ставя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи.
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем п
ред
вид още нещо друго.
Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване.
Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема п
ред
вид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад. Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория. Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не следва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие. Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене.
В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
към текста >>
Това на свой
ред
ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността.
И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса.
Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността.
В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него.
към текста >>
Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която п
ред
ставя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него.
Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям.
Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него.
И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо.
към текста >>
Защото ако орбитата има единия път оп
ред
елен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие.
И другото: казахме, че равнините на планетните орбити са наклонени към равнината на слънчевия екватор. Когато орбитите на планетите пресичат еклиптиката в посока нагоре или надолу, се казва, че образуват възли. Но и тези възли не са постоянни точки. Линиите, които, придвижвайки се, съединяват тези възли (рисунката на стр.33, К и К1), също се явяват линии на отклонението на равнините една от друга. И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността.
Защото ако орбитата има единия път определен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие.
Разбира се, стигайки до такъв момент, за удобство може да се каже: безусловно, в действителността съществуват различни смущения и тя само приблизително се обхваща от нашите понятия. – И след това може с това удобство да продължаваме да плуваме в теориите. Но се отплува толкова далеч, че при опит от теорията да се конструират фантастични образи, които трябва да съответстват на действителността, се оказва, че те не съответстват на действителността.
към текста >>
Но това, което сега имам п
ред
себе си, не е действително.
Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
Но това, което сега имам пред себе си, не е действително.
към текста >>
Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме п
ред
вид.
Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид.
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци. И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
към текста >>
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят пос
ред
ством цели числа, а също пос
ред
ством крайни дроби, а само пос
ред
ством несъизмерими числа, пос
ред
ством числа, които не се делят без остатък.
Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид. Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък.
Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
към текста >>
Но сега всичко това изцяло се намира п
ред
нашите очи.
Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи.
Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно. По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа. Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място.
към текста >>
Това е извън
ред
но важно.
Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими.
Това е извънредно важно.
По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа. Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място. Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото. Математиците сред вас могат ясно да си представят това.
към текста >>
Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до оп
ред
елено място.
Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно. По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа.
Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място.
Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото. Математиците сред вас могат ясно да си представят това. Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7].
към текста >>
Математиците с
ред
вас могат ясно да си п
ред
ставят това.
Това е извънредно важно. По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими. Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа. Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място. Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото.
Математиците сред вас могат ясно да си представят това.
Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове. Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот.
към текста >>
Веднъж присъствах на п
ред
ставление, когато той четеше свои стихове в кабарето.
Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък. – Не мога да изразя това по друг начин, – простете, ако за сериозни неща давам малко комично сравнение, – освен като си спомня една сцена, която веднъж наблюдавах в Берлин, много напомняща ми тази принудителна спирка в математиката. Тогава благодарение на някои хора на мода излязоха кабаретата, и един от тези хора беше Петер Хил[7]. Той също откри кабаре и четеше там свои стихове. Той беше много доброжелателен човек, в душата си беше истински теософ, но беше малко завладян от бохемския живот.
Веднъж присъствах на представление, когато той четеше свои стихове в кабарето.
Тези стихове продължиха толкова дълго, че отделните линии бяха готови и той четеше стиховете примерно така:
към текста >>
На всеки
ред
той казваше: и така нататък, и тем подобни!
На всеки ред той казваше: и така нататък, и тем подобни!
Това беше четенето, на което присъствах. Всъщност, това беше извънредно стимулиращо. Всеки можеше да допълни реда както иска. Вярно, че при несъизмеримите числа това не става. Но все пак, щом се стигне до несъизмеримостта, работата стои така, че по-нататъшният процес може само да се набележи.
към текста >>
Всъщност, това беше извън
ред
но стимулиращо.
На всеки ред той казваше: и така нататък, и тем подобни! Това беше четенето, на което присъствах.
Всъщност, това беше извънредно стимулиращо.
Всеки можеше да допълни реда както иска. Вярно, че при несъизмеримите числа това не става. Но все пак, щом се стигне до несъизмеримостта, работата стои така, че по-нататъшният процес може само да се набележи. Може само да се каже: по-нататък процесът ще се развива в това направление. Не е дадено нищо за формирането на представа: какво все пак става тук зад числата.
към текста >>
Всеки можеше да допълни
ред
а както иска.
На всеки ред той казваше: и така нататък, и тем подобни! Това беше четенето, на което присъствах. Всъщност, това беше извънредно стимулиращо.
Всеки можеше да допълни реда както иска.
Вярно, че при несъизмеримите числа това не става. Но все пак, щом се стигне до несъизмеримостта, работата стои така, че по-нататъшният процес може само да се набележи. Може само да се каже: по-нататък процесът ще се развива в това направление. Не е дадено нищо за формирането на представа: какво все пак става тук зад числата. Много е важно, че сме доведени до несъизмеримостта именно в областта на астрономическото наблюдение, което значи да се стигне до границите на математизирането по такъв начин, че действителността в един момент просто ни се изплъзва.
към текста >>
Не е дадено нищо за формирането на п
ред
става: какво все пак става тук зад числата.
Всъщност, това беше извънредно стимулиращо. Всеки можеше да допълни реда както иска. Вярно, че при несъизмеримите числа това не става. Но все пак, щом се стигне до несъизмеримостта, работата стои така, че по-нататъшният процес може само да се набележи. Може само да се каже: по-нататък процесът ще се развива в това направление.
Не е дадено нищо за формирането на представа: какво все пак става тук зад числата.
Много е важно, че сме доведени до несъизмеримостта именно в областта на астрономическото наблюдение, което значи да се стигне до границите на математизирането по такъв начин, че действителността в един момент просто ни се изплъзва. Действителността ни се изплъзва – не можем да го кажем по друг начин. Това вече не е реалност.
към текста >>
Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в оп
ред
елена точка, и действителността преминава в хаос.
Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват. Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото.
Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос.
Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото. Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това. Нужно е да се работи в такива моменти, ако човек иска да развие дух, съответстващ на действителността.
към текста >>
Не можем п
ред
варително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото.
Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват. Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото. Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос.
Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото.
Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това. Нужно е да се работи в такива моменти, ако човек иска да развие дух, съответстващ на действителността.
към текста >>
А сега бих искал да ви п
ред
ставя другият полюс на този п
ред
мет.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет.
Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество. Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос.
към текста >>
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват с
ред
ствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински п
ред
стави, да видите: придвижваш се назад само до оп
ред
елен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка.
Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
към текста >>
П
ред
ставете си, колко назад можете да се придвижите тук.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество. Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка.
Представете си, колко назад можете да се придвижите тук.
Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм.
към текста >>
Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неоп
ред
елеността на целия майчин организъм.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество. Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук.
Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм.
В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност.
към текста >>
Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, п
ред
ставляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката.
Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност. Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Тук навлизате в пълната неоп
ред
еленост.
Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм.
Тук навлизате в пълната неопределеност.
Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Днес изобщо по отношение на този п
ред
мет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък. Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност.
Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Но след това в оп
ред
елена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста оп
ред
елен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се п
ред
стави математически, макар и само геометрически.
Но след това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически.
Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми. Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията.
към текста >>
Започвайки от оп
ред
елен момент, могат да се правят диаграми.
Но след това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически.
Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми.
Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа.
към текста >>
Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се п
ред
стави в геометрични форми.
Но след това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически. Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми. Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката.
Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми.
Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно.
към текста >>
Тук проследяваме реалността, която по оп
ред
елен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията.
Но след това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически. Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми. Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми.
Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията.
Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането.
към текста >>
Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса пос
ред
ством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса.
Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа.
Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса.
В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията. Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
към текста >>
В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в оп
ред
елени форми, подобни на геометричните форми.
Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса.
В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми.
В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията. Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
към текста >>
В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме п
ред
себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно.
Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми.
В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно.
Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията. Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
към текста >>
И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се п
ред
ставя в ембриологията.
Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането.
И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията.
Това е напълно обоснован идеал – да се рисуват фигури не само като натуралистични изображения на развиващия се ембрион, но да се конструират, изхождайки от вътрешната закономерност, която е подобна на закономерностите на геометричните фигури.
към текста >>
От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една оп
ред
елена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията.
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа.
От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията.
Моля ви да премислите тази мисъл докрай. Можете да направите това, доколкото тя представлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас.
към текста >>
Можете да направите това, доколкото тя п
ред
ставлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас.
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа. От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията. Моля ви да премислите тази мисъл докрай.
Можете да направите това, доколкото тя представлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас.
към текста >>
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до оп
ред
еления момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да п
ред
ставим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения?
С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
към текста >>
Да поставим п
ред
и всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения? С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число.
Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения?
Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително.
към текста >>
Няма ли тези отражения да ни доведат до оп
ред
елен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения? С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения?
Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа?
Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти.
към текста >>
Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си п
ред
ставяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения? С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа?
Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма.
към текста >>
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме п
ред
душата си п
ред
и всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се п
ред
лага от външната наука.
Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми.
Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>
Виждате ли, всичко, което досега си п
ред
ставяхме, оп
ред
елено имаше п
ред
поставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици.
Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността. Искам да изходя от следното.
Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици.
След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика. И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки.
към текста >>
Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на оп
ред
елени п
ред
поставки.
Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици. След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика. И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем?
Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки.
Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки. Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници. Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес. Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката. Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при оп
ред
елени п
ред
поставки.
След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика. И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки.
Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки.
Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници. Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес. Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката. Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън оп
ред
елени граници.
И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки. Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки.
Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници.
Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес. Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката. Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
Тук се изхожда от това, че оп
ред
елени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го п
ред
ставих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес.
Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки. Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки. Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници.
Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес.
Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката. Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
Това са закони, п
ред
ставляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката.
Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки. Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки. Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници. Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес.
Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката.
Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
П
ред
и всичко, един от законите, за които става дума, е този, който се нарича комутативен закон.
Това са закони, с които днес се сблъсква всеки, който се занимава с математика. За тази линия на математическите изследвания многократно ни обърна внимание в своите дорнахски лекции нашият приятел Блюмел[10].
Преди всичко, един от законите, за които става дума, е този, който се нарича комутативен закон.
Можем да го изразим, като кажем: самопонятно е, че
към текста >>
Възможно е да не се намерят никакви основания това да бъде вярно и в п
ред
елите на външната действителност.
Тук съществува проблем: тези закони вършат работа докато сме в областта на реалните числа и техните постулати, като при това никога не се отчита, съответства ли това на действителността. Можем да кажем, че в рамките на нашите формални опити a +b = b+a без съмнение е вярно, но вярно ли е това също и вътре в действителността?
Възможно е да не се намерят никакви основания това да бъде вярно и в пределите на външната действителност.
Един ден бихме били доста учудени от това, че не действаме по правилата, когато казваме, че при някакъв реален процес a +b = b+a . Но тук има също и друга страна. Ние вътрешно сме свързани с тази закономерност и затова се приближаваме към действителността с тази закономерност. От нашето наблюдение изпада всичко, което не съответства на тази закономерност. Това е другата страна.
към текста >>
Но можем и да кажем: аз разглеждам оп
ред
елена област от действителността и проверявам, доколко приложим към нея е законът: a +b = b+a .
Но тук има също и друга страна. Ние вътрешно сме свързани с тази закономерност и затова се приближаваме към действителността с тази закономерност. От нашето наблюдение изпада всичко, което не съответства на тази закономерност. Това е другата страна. С други думи: ние установяваме постулати, които използваме за действителността, и ги смятаме за аксиоми на самата действителност.
Но можем и да кажем: аз разглеждам определена област от действителността и проверявам, доколко приложим към нея е законът: a +b = b+a .
Повече нищо не мога да кажа. Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства. Така сме свикнали да постъпваме и в други области. Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение. Но това не е аксиома, а постулат.
към текста >>
Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме оп
ред
еление: инерцията се състои в това, че телата без оп
ред
елено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение.
С други думи: ние установяваме постулати, които използваме за действителността, и ги смятаме за аксиоми на самата действителност. Но можем и да кажем: аз разглеждам определена област от действителността и проверявам, доколко приложим към нея е законът: a +b = b+a . Повече нищо не мога да кажа. Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства. Така сме свикнали да постъпваме и в други области.
Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение.
Но това не е аксиома, а постулат. Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат. И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия. Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността. Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност.
към текста >>
И така, формирайки оп
ред
елени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по оп
ред
елен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия.
Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства. Така сме свикнали да постъпваме и в други области. Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение. Но това не е аксиома, а постулат. Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат.
И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия.
Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността. Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност. Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления.
към текста >>
Само тогава ще п
ред
ставя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността.
Така сме свикнали да постъпваме и в други области. Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение. Но това не е аксиома, а постулат. Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат. И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия.
Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността.
Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност. Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления.
към текста >>
Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в оп
ред
елени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност.
Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение. Но това не е аксиома, а постулат. Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат. И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия. Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността.
Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност.
Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления.
към текста >>
Това съчинение е п
ред
хождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво
[2] Пиер Симон, маркиз Лаплас, Бомон-ан-Оже, Калвадос 1749-1827 Грандиозно развил създадената от Нютон небесна механика. „Mecanique celeste“, 5 Bde., Paris 1799-1825.
Това съчинение е предхождано от написаното без математически формули „Exposition du systeme du monde“ 1796, в което намира израз също и писателското му ниво
към текста >>
“, казва авторът в п
ред
говора.
[3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година. Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон. „Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света!
“, казва авторът в предговора.
към текста >>
От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на оп
ред
еляща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас.
[4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката.
От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас.
Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава). Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8".
към текста >>
Енергията, с която се говори за това, макар и да става в
ред
ки случаи, показва, че то засяга много други неща.
Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика. Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга. При Земята работата стои по друг начин.
Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>
166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да п
ред
извиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls. Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S.
166: „Съдейки по това планетната система е консервативна, а системата на кометите е изменчива.… Това привидно противоречие, състоящо се в това, че гравитацията може да предизвиква такива различни резултати, разрешава теорията на развитието: двете главни групи на слънчевата система се намират на различни стадии в процеса на взаимно приспособяване на отделните им членове; по отношение на планетната система този процес е завършен, тя е достигнала своето равновесно състояние и затова тя е консервативна; системата на кометите, напротив, е изменчива, доколкото тя още не е намерила своето равновесие“
към текста >>
(В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно с
ред
планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета).
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж. От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене.
(В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета).
В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго.
към текста >>
– На Лаплас принадлежи развитието на
ред
овете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност.
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж. От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство.
– На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност.
По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение. – Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S.
към текста >>
Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че
ред
овете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение.
От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г.
Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение.
– Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс.
към текста >>
– Тези
ред
ове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго.
(В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г. Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение.
– Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго.
(виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс. Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста.
към текста >>
Тук по оп
ред
елен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста.
– Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс.
Тук по определен начин господства „изпълнената безкрайност“, както е наречена в текста.
При това „вцепеняване“ частично трябва да се разбира в смисъла на динамично вцепеняване, както то съществува при свързаното собствено въртене на Луната, спътника на Земята, и луните, спътници на другите планети. Това отново се казва на с. 64 и по-нататък. – В изданието на курса от 1983 г. в бележките подробно са се спрели, както се оказа необосновано, на една от съвременните теории (KAMTheorie).
към текста >>
За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в оп
ред
елена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата.
в своята лекция (Wolfgang Pauli-Vorlesung) в Техническия университет в Цюрих вдъхновено изложил историята на небесната механика и преглед на тази теория. В 1996 г, в специализираното списание „Mitteilungen der Deutschen Mathematiker- Vereinigung“ 4/1996, авторът за пръв път публикува този доклад, обаче го допълва с приложение, където той обсъжда най-важните резултати от изследванията от последно време. Решаващи за възлаганите надежди тогава са били резултатите от изследванията на Ласкар (J. Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно.
За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата.
…И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими.
към текста >>
Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, п
ред
и всичко, изчислимостта.
Laskar) от 1994 г., които дали повод за следните думи: „Какви са резултатите от тези изчисления и каква е присъдата за годността на KAM-теорията за тези проблеми? …И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията.
Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта.
Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак?
към текста >>
Работата е там, че при съизмерими отношения
ред
овете са неприложими за изчисления.
…И така, заключението на Ласкар за пригодността на “KAMTheorie” към слънчевата система е негативно. За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта.
Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления.
Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>
Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения
ред
овете винаги са неприложими.
За много от планетите не е характерен квазипериодичният характер, описан в тази теория, а съществуват даже и нестабилности, които, разбира се, се разкриват като ограничени в определена област на фазовото пространство и не водят до разпад на системата. …И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления.
Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими.
Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>
Но това изказване се отнася за
ред
овете, а не за планетната система.
…И така …въпросът за стабилността на слънчевата система днес още остава открит! “. По такъв начин приложимостта на “KAMTheorie” към слънчевата система се отрича тук от самия автор на теорията. Трябва да се добави, че споменатите по-рано трудности в планетната система касаят, преди всичко, изчислимостта. Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими.
Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система.
И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак? В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>
В осма лекция за това ще бъде дадена широка п
ред
става.
Работата е там, че при съизмерими отношения редовете са неприложими за изчисления. Но доколкото всички измеряеми величини винаги са съизмерими – това стои в основата на понятието измерване, – за планетните движения редовете винаги са неприложими. Но това изказване се отнася за редовете, а не за планетната система. И ако при дадените числови отношения би могло да се докаже, че самата система се намира в опасно нестабилно състояние, то това би показало само, че слънчевата система не е само един нютонов проблем с n тела, защото тя се пронизва от комети, магнитни полета и светлина. Не е ли обезпокоително, че продължително време не действат постоянни числови отношения чак до n-тия десетичен знак?
В осма лекция за това ще бъде дадена широка представа.
към текста >>
[8] панспермията – тук се има п
ред
вид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868).
[8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868).
“Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
към текста >>
“Панспермия” спо
ред
съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разп
ред
еление и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
[8] панспермията – тук се има предвид въведеното от Дарвин понятие „пангенезис“ (Charles Darwin, „Das Variieren der Tiere und Pflanzen im Zustande der Domestikation“) с приложението („Vorlaufige Hypothese der Pangenesis“, 1868).
“Панспермия” според съдържанието – това, примерно, в смисъла на Сванте Арениус е разпределение и блуждаене на жизнени зародиши във вселената.
към текста >>
Обаче той е попаднал в ръцете на издателя и на по-късен етап от работата не е успял да повлияе на п
ред
лагания на читателя текст.
[10] Ернст Блюмел, 1884-1952 . Математик. Учител в Свободното Валдорфско училище и в други училища. С голяма вероятност на него принадлежи изцяло изпълненото съставяне на текста на дадения курс, основан на ръкописните формули и коректури.
Обаче той е попаднал в ръцете на издателя и на по-късен етап от работата не е успял да повлияе на предлагания на читателя текст.
Други източници за текста, освен записките на Хумел, не е имало. Предполага се, че подготовката на първото издания е преминала също без негова намеса.
към текста >>
П
ред
полага се, че подготовката на първото издания е преминала също без негова намеса.
[10] Ернст Блюмел, 1884-1952 . Математик. Учител в Свободното Валдорфско училище и в други училища. С голяма вероятност на него принадлежи изцяло изпълненото съставяне на текста на дадения курс, основан на ръкописните формули и коректури. Обаче той е попаднал в ръцете на издателя и на по-късен етап от работата не е успял да повлияе на предлагания на читателя текст. Други източници за текста, освен записките на Хумел, не е имало.
Предполага се, че подготовката на първото издания е преминала също без негова намеса.
към текста >>
14.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тогава по-лесно ще се разберем помежду си в частта на нашата непос
ред
ствена задача.
За нашите по-нататъшни разглеждания е необходимо днес епизодично да правя някои вметки.
Тогава по-лесно ще се разберем помежду си в частта на нашата непосредствена задача.
И така, днес бих искал да поставя общото разглеждане на теоретико-познавателния аспект на естествознанието, разбира се, изхождайки от особена гледна точка. Ще свържем това разглеждане с казаното вчера, ако още един път си спомним, до какви резултати, макар и предварителни, стигнахме вчера. Верификацията на тези резултати, разбира се, ще бъде дадена в течение на следващите лекции.
към текста >>
Ще свържем това разглеждане с казаното вчера, ако още един път си спомним, до какви резултати, макар и п
ред
варителни, стигнахме вчера.
За нашите по-нататъшни разглеждания е необходимо днес епизодично да правя някои вметки. Тогава по-лесно ще се разберем помежду си в частта на нашата непосредствена задача. И така, днес бих искал да поставя общото разглеждане на теоретико-познавателния аспект на естествознанието, разбира се, изхождайки от особена гледна точка.
Ще свържем това разглеждане с казаното вчера, ако още един път си спомним, до какви резултати, макар и предварителни, стигнахме вчера.
Верификацията на тези резултати, разбира се, ще бъде дадена в течение на следващите лекции.
към текста >>
Тоест вчера установихме, че в познавателния ни процес, ако приложим този познавателен процес към небесните явления, настъпва оп
ред
елен момент, когато в известна степен трябва да спрем, когато трябва да се откажем от компетентността на математическия метод.
Разглеждайки небесните явления, доколкото тези небесни явления се изразяват в нашата астрономия в геометрични форми или в числа, стигнахме до несъизмеримите величини.
Тоест вчера установихме, че в познавателния ни процес, ако приложим този познавателен процес към небесните явления, настъпва определен момент, когато в известна степен трябва да спрем, когато трябва да се откажем от компетентността на математическия метод.
Просто, започвайки от определен момент, не можем вече да продължаваме да чертаем линии, за да проследяваме движението на небесните тела, не можем вече да прилагаме анализ, а можем само да кажем: анализът и геометрическият начин на разглеждане ни довеждат до определен момент, но от този момент е невъзможно да се продължи по-нататък. От това можем, разбира се, засега пак предварително, да направим важния извод: в случая, когато математически разглеждаме това, което виждаме, без значение дали с невъоръжено или с въоръжено око, не можем да привеждаме това към някакви геометрични фигури или математически формули. Тоест чрез алгебрата, анализа или геометрията не обхващаме всеобщността на явленията.
към текста >>
Просто, започвайки от оп
ред
елен момент, не можем вече да продължаваме да чертаем линии, за да проследяваме движението на небесните тела, не можем вече да прилагаме анализ, а можем само да кажем: анализът и геометрическият начин на разглеждане ни довеждат до оп
ред
елен момент, но от този момент е невъзможно да се продължи по-нататък.
Разглеждайки небесните явления, доколкото тези небесни явления се изразяват в нашата астрономия в геометрични форми или в числа, стигнахме до несъизмеримите величини. Тоест вчера установихме, че в познавателния ни процес, ако приложим този познавателен процес към небесните явления, настъпва определен момент, когато в известна степен трябва да спрем, когато трябва да се откажем от компетентността на математическия метод.
Просто, започвайки от определен момент, не можем вече да продължаваме да чертаем линии, за да проследяваме движението на небесните тела, не можем вече да прилагаме анализ, а можем само да кажем: анализът и геометрическият начин на разглеждане ни довеждат до определен момент, но от този момент е невъзможно да се продължи по-нататък.
От това можем, разбира се, засега пак предварително, да направим важния извод: в случая, когато математически разглеждаме това, което виждаме, без значение дали с невъоръжено или с въоръжено око, не можем да привеждаме това към някакви геометрични фигури или математически формули. Тоест чрез алгебрата, анализа или геометрията не обхващаме всеобщността на явленията.
към текста >>
От това можем, разбира се, засега пак п
ред
варително, да направим важния извод: в случая, когато математически разглеждаме това, което виждаме, без значение дали с невъоръжено или с въоръжено око, не можем да привеждаме това към някакви геометрични фигури или математически формули.
Разглеждайки небесните явления, доколкото тези небесни явления се изразяват в нашата астрономия в геометрични форми или в числа, стигнахме до несъизмеримите величини. Тоест вчера установихме, че в познавателния ни процес, ако приложим този познавателен процес към небесните явления, настъпва определен момент, когато в известна степен трябва да спрем, когато трябва да се откажем от компетентността на математическия метод. Просто, започвайки от определен момент, не можем вече да продължаваме да чертаем линии, за да проследяваме движението на небесните тела, не можем вече да прилагаме анализ, а можем само да кажем: анализът и геометрическият начин на разглеждане ни довеждат до определен момент, но от този момент е невъзможно да се продължи по-нататък.
От това можем, разбира се, засега пак предварително, да направим важния извод: в случая, когато математически разглеждаме това, което виждаме, без значение дали с невъоръжено или с въоръжено око, не можем да привеждаме това към някакви геометрични фигури или математически формули.
Тоест чрез алгебрата, анализа или геометрията не обхващаме всеобщността на явленията.
към текста >>
Първо трябва да ви п
ред
ставя негативното, п
ред
и да стигнем до позитивното, защото тук е изключително важно да се придвижваме към съвсем ясни понятия.
Първо трябва да ви представя негативното, преди да стигнем до позитивното, защото тук е изключително важно да се придвижваме към съвсем ясни понятия.
От друга страна, вчера видяхме, как от района на неопределеността и хаоса изплува това, което от определен момент можем да представим образно, тоест в известен смисъл даже геометрично, а именно появяващото се пред нас в ембриологията. Може да се каже: когато в процеса на познание – вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на познание; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се предположи нещо предшестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем.
към текста >>
От друга страна, вчера видяхме, как от района на неоп
ред
елеността и хаоса изплува това, което от оп
ред
елен момент можем да п
ред
ставим образно, тоест в известен смисъл даже геометрично, а именно появяващото се п
ред
нас в ембриологията.
Първо трябва да ви представя негативното, преди да стигнем до позитивното, защото тук е изключително важно да се придвижваме към съвсем ясни понятия.
От друга страна, вчера видяхме, как от района на неопределеността и хаоса изплува това, което от определен момент можем да представим образно, тоест в известен смисъл даже геометрично, а именно появяващото се пред нас в ембриологията.
Може да се каже: когато в процеса на познание – вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на познание; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се предположи нещо предшестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем.
към текста >>
Може да се каже: когато в процеса на познание – вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на познание; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се п
ред
положи нещо п
ред
шестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем.
Първо трябва да ви представя негативното, преди да стигнем до позитивното, защото тук е изключително важно да се придвижваме към съвсем ясни понятия. От друга страна, вчера видяхме, как от района на неопределеността и хаоса изплува това, което от определен момент можем да представим образно, тоест в известен смисъл даже геометрично, а именно появяващото се пред нас в ембриологията.
Може да се каже: когато в процеса на познание – вчера вече говорих за това – се проследяват небесните явления, се стига до момент, когато трябва да си кажеш, че светът е устроен различно от този, който би могъл да се тълкува с помощта на този процес на познание; и когато се разглеждат ембриологичните явления, трябва да кажа, че е необходимо да се предположи нещо предшестващо фактите от действителността, които все още можем да обхванем.
към текста >>
Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непос
ред
ствено в ембрионалните явления.
Между другото, – ще опиша нещата само в общи линии – в последно време в ембриологията се изяви нещо двойствено. От една страна, има хора – строги привърженици на основния биогенетичен закон, твърдящ, че индивидуалното развитие на зародиша е вид съкратено развитие на вида (онтогенезата е кратко повторение на филогенезата на даден вид – бел.на прев). Следователно, тези хора искат до известна степен каузално да обяснят развитието на зародиша с развитието на вида.
Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в ембрионалните явления.
Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието. Собствено, може да се каже: от строго биогенетичната школа на Хекел[1] е излязъл Оскар Хертвиг[2], който след това напълно премина към признаване на механиката на развитието. Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически.
към текста >>
Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се п
ред
ставя п
ред
нас също и исторически: как в началото се п
ред
полага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически.
От една страна, има хора – строги привърженици на основния биогенетичен закон, твърдящ, че индивидуалното развитие на зародиша е вид съкратено развитие на вида (онтогенезата е кратко повторение на филогенезата на даден вид – бел.на прев). Следователно, тези хора искат до известна степен каузално да обяснят развитието на зародиша с развитието на вида. Против това се обявяват други, които нищо не искат да знаят за такава дедукция на индивидуално-зародишното от видовото развитие, и казват, че трябва да се придържаме към силите, съдържащи се непосредствено в ембрионалните явления. Изразявайки се с други думи, тези други говорят за своего рода механика на развитието. Собствено, може да се каже: от строго биогенетичната школа на Хекел[1] е излязъл Оскар Хертвиг[2], който след това напълно премина към признаване на механиката на развитието.
Механичното трябва да се схваща по начин поне подобен на математиката, макар и да не е чиста математика, но тук то се представя пред нас също и исторически: как в началото се предполага нещо, а след това в действие се вкарва начин на разглеждане, подобен на механико-математическия; искам да се позова на тези неща, както са се развивали исторически.
към текста >>
От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече нап
ред
; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме п
ред
мета, когато създадем п
ред
поставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неоп
ред
елеността, но в оп
ред
елен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
Тези неща имат, бих казал, повече теоретико-познавателен характер.
От една страна, в познавателния процес ние достигаме до някаква граница, когато със способа на разглеждане, който сме избрали в началото, не продължаваме вече напред; от друга страна, при наблюдение на ембрионалното развитие, само тогава получаваме някаква възможност по обичайния начин да разбираме предмета, когато създадем предпоставки, които отначало сме оставили без внимание, тоест когато си казваме: в областта на реалното има нещо, което в началото се намира в неопределеността, но в определен момент започваме да разглеждаме обекта на наблюдение в по-малка степен във форми и отношения, които приличат на математически и механични.
към текста >>
Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е п
ред
ставил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери.
Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен.
Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост. За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън. Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
Разбира се, до оп
ред
елена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери. Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен.
Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост.
За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън. Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните п
ред
стави на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите.
Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма. Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции. Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата. Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека. Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека п
ред
и всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите. Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма. Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции.
Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата.
Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека. Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
Но цялата работа е в това, че всичко ставащо в организма следва да се разбира така: това, което изглежда, че съществува на
ред
с другото, пак трябва да бъде свързано с това друго чрез метаморфозата.
Но цялата работа е в това, че всичко ставащо в организма следва да се разбира така: това, което изглежда, че съществува наред с другото, пак трябва да бъде свързано с това друго чрез метаморфозата.
Днес не сме склонни да разглеждаме нещата микроскопски, но по някакъв начин трябва отново да се върнем към детайлите, иначе поради недостатъците във всяко синтетично разглеждане на живота, навсякъде ще стигаме до проблеми, които сами по себе си са напълно разрешими, но се превръщат в неразрешими вследствие на нашите методологични предразсъдъци.
към текста >>
Днес не сме склонни да разглеждаме нещата микроскопски, но по някакъв начин трябва отново да се върнем към детайлите, иначе поради недостатъците във всяко синтетично разглеждане на живота, навсякъде ще стигаме до проблеми, които сами по себе си са напълно разрешими, но се превръщат в неразрешими вследствие на нашите методологични п
ред
разсъдъци.
Но цялата работа е в това, че всичко ставащо в организма следва да се разбира така: това, което изглежда, че съществува наред с другото, пак трябва да бъде свързано с това друго чрез метаморфозата.
Днес не сме склонни да разглеждаме нещата микроскопски, но по някакъв начин трябва отново да се върнем към детайлите, иначе поради недостатъците във всяко синтетично разглеждане на живота, навсякъде ще стигаме до проблеми, които сами по себе си са напълно разрешими, но се превръщат в неразрешими вследствие на нашите методологични предразсъдъци.
към текста >>
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме п
ред
и всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят.
В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
към текста >>
Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което п
ред
ставлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид.
Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно.
Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Нервно-сетивните процеси са до оп
ред
елена степен продължение на външния свят вътре в човека.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно.
Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека.
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се п
ред
ава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – п
ред
ставите.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека.
Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси. Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в п
ред
ставните процеси.
Разглеждайки човека в съответствие с тази тричленност, в нея посочихме преди всичко троичността на кои да е отношения на човека с външния свят. В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите.
Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
Без съмнение, при п
ред
ставите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
В нервно-сетивните процеси имаме един вид отношение на човека с външния свят; във всички ритмични процеси имаме друг вид. Ритмичните процеси са такива, че не можем да ги разглеждаме изолирано в човека, защото в основата на ритмичните процеси стои дишането, което изцяло осъществява взаимоотношението на вътрешния човешки организъм с външния свят; във всичко, което представлява обмяната на веществата, взаимодействието на човека с външния свят е видно, разбира се, абсолютно ясно. Нервно-сетивните процеси са до определена степен продължение на външния свят вътре в човека. Стигаме до продължението, когато правим разлика между собственото възприятие, което по същество ни се предава чрез сетивните органи, и това, което идва по-късно от човешкото познание – представите. Няма да се задълбочаваме тук в тези разглеждания, защото е достатъчно очевидно, че съдържащото се в сетивното възприятие взаимоотношение между човека и външния свят е ориентирано повече към външния свят, отколкото това, което съществува в представните процеси.
Без съмнение, при представите сме насочени повече навътре в човека, – говоря сега само за организма, а не за душевното, – отколкото при сетивното възприятие.
към текста >>
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно оп
ред
елено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на п
ред
ставите от сетивното възприятие.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие.
Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата. Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>
Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което п
ред
ставляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което п
ред
ставляват функциите на човешките крайници.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие.
Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници.
Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата. Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>
В основата на непос
ред
ствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си.
В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата.
Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>
Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се п
ред
ставя като истинското органично функциониране.
И отново, – ако засега оставим настрана ритмичната система, дишането и кръвообращението, – когато разглеждаме системата на обмяната на веществата, тя ни води до нещо друго, което напълно определено е противоположно на водещия навътре процес на възникване на представите от сетивното възприятие. Ако напълно се изучи обмяната на веществата, може да се установи връзка между това, което представляват вътрешните процеси на обмяна на веществата, и това, което представляват функциите на човешките крайници. Функциите на крайниците са свързани с функциите на обмяната на веществата. И ако към тези неща изобщо се подходи по-разумно, отколкото това обикновено се прави, може да се открие връзка между по-вътрешните процеси на обмяната на веществата и процесите, на които се подчиняваме, съответно привеждайки в движение крайниците си. В основата на непосредствените органични функции на движението на крайниците, винаги стоят процесите на обмяна на веществата.
Употребата на вещества, до която в края на краищата стигаме, е това, което в този процес ни се представя като истинското органично функциониране.
към текста >>
Този процес по оп
ред
елен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма.
Но работата не е в това, че се спираме на процеса на обмяната на веществата.
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма.
Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън. Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в оп
ред
елени области няма да се придвижим нап
ред
.
Но работата не е в това, че се спираме на процеса на обмяната на веществата. Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма.
Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред.
И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън. Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към п
ред
ставата?
Но работата не е в това, че се спираме на процеса на обмяната на веществата. Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма. Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред.
И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата?
Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън. Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
Ако схематично си п
ред
ставите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на п
ред
варителните символични п
ред
стави, – и благодарение на това в нас възниква п
ред
ставата (рис. 1).
Този процес по определен начин по-скоро ни води от човека към външния свят, така, както процесът на сетивното възприятие ни води от външния свят навътре в организма. Такива разглеждания, имащи фундаментален характер, трябва да бъдат проведени някога, иначе в определени области няма да се придвижим напред. И кое е това, което от обмяната на веществата сочи навън, подобно на това, което от сетивния процес ни изпраща навътре към представата? Това е процесът на оплождане. Процесът на оплождане сочи в известно отношение в противоположно направление: от организма – навън.
Ако схематично си представите сетивното възприятие, вървящо отвън навътре, този процес на сетивното възприятие, насочен отвън навътре, се опложда от организма, – нека не ви смущава този израз, по-късно ще можем да поставим реалността на мястото на предварителните символични представи, – и благодарение на това в нас възниква представата (рис. 1).
към текста >>
По с
ред
ата стои всичко това, което принадлежи на ритмичната система.
По средата стои всичко това, което принадлежи на ритмичната система.
И ако се запитате: какво в ритмичната система сочи навън? Какво сочи навътре? – вие няма да намерите такива ясни разлики, както между вътрешната обмяна на веществата и оплождането или възприятието и представата, а по-скоро ще намерите в качеството на този процес нещо протичащо едно в друго при вдишването и издишването. Това е повече единен процес. Тук по подобен начин няма ясна разлика, обаче, все пак, може да се каже (рис.
към текста >>
– вие няма да намерите такива ясни разлики, както между вътрешната обмяна на веществата и оплождането или възприятието и п
ред
ставата, а по-скоро ще намерите в качеството на този процес нещо протичащо едно в друго при вдишването и издишването.
По средата стои всичко това, което принадлежи на ритмичната система. И ако се запитате: какво в ритмичната система сочи навън? Какво сочи навътре?
– вие няма да намерите такива ясни разлики, както между вътрешната обмяна на веществата и оплождането или възприятието и представата, а по-скоро ще намерите в качеството на този процес нещо протичащо едно в друго при вдишването и издишването.
Това е повече единен процес. Тук по подобен начин няма ясна разлика, обаче, все пак, може да се каже (рис. 1): както тук отвън намираме възприятието, а оплождането е насочено навън, така във вдишването и издишването можем да признаем вървящото навътре и излизащото навън. В дихателния процес имаме в известен смисъл междинен процес.
към текста >>
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един оп
ред
елен начин, друг път – по друг.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг.
Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук. Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук. Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние. Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък.
към текста >>
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по оп
ред
елен начин е подложен на влияние.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг. Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук. Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук.
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние.
Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу. Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>
Той е подложен на такова влияние, че пос
ред
ством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг. Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук. Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук. Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние.
Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре.
Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу. Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>
Изобщо трябва да имате п
ред
вид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг. Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук. Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук. Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние. Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре.
Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък.
Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу. Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>
Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който п
ред
ставлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние. Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу.
Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>
Изобщо, можете напълно банално да си п
ред
ставите, защо става така.
Виждате, как работят органите, за да се осъществява метаморфоза на функциите. Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение. Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане. Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това.
Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така.
Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
към текста >>
Проследявайки
ред
уването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят.
Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение. Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане. Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така.
Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят.
Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание.
към текста >>
Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг
ред
.
Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре.
Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание. И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>
Защото на нашия произвол е п
ред
оставена поддръжката на обмяната на веществата пос
ред
ством храненето, и още повече на нашия произвол е п
ред
оставено това, което се нарича оплождане.
Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън.
Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане.
И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят. Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено.
към текста >>
Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извън
ред
но малка степен, – имат п
ред
става за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извън
ред
но малко внимание.
Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън. Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане. И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят. Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат.
Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание.
Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът. На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък.
към текста >>
Тук встъпваме в областта на, бих казал, неоп
ред
еленото, непостижимото.
И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят. Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено.
Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото.
Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът. На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
Така че на единия полюс имаме под
ред
ения космос, който до оп
ред
елена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото.
Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът. На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
Думата „под
ред
ен” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като под
ред
ен или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем непод
ред
ен космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в не
ред
овни интервали от време и така нататък.
Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък.
Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, непод
ред
ен п
ред
и всичко за нас.
Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2). Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът. На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък.
Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
Нещо повече, тук п
ред
нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в п
ред
ставите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях.
Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане.
Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи. И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>
Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че пос
ред
ством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме пос
ред
ством сетивните органи.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане.
Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи.
И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие. Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>
И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е п
ред
ставено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
Виждате ли, от, бих казал, повече универсална, теоретико-познавателна гледна точка, можем да свържем сега с това въпроса (днес епизодично ще вмъквам такива забележки): все пак в каква степен сме свързани със звездното небе? Да разгледаме в началото това. Ще получите особено живото усещане за това, колко съмнителни стават тези неща по отношение на звездното небе, когато започнем да размишляваме за тях. Нещо повече, тук пред нас не е само това, че за човека са били разбираеми най-различни системи за света, но и това, че в съответствие с нашия вчерашен начин на разглеждане, ние изобщо не можем да обхванем всеобщността на звездното небе с помощта на това, което е най-вярно в представите ни вътре в нас – с помощта на математико-механичното разглеждане. Не само трябва да кажем, че по отношение на звездното небе не можем да се доверяваме на свидетелствата на сетивните органи, но трябва даже да кажем: ние знаем, че посредством това, което сега стои по-дълбоко в човека, ние не можем да се приближим към звездното небе, тъй като го наблюдаваме посредством сетивните органи.
И това е казано напълно реално, а не само сравнително, както когато се каже: звездното небе ни е представено в своята всеобщност, – естествено, в своята относителна всеобщност, – само за сетивното възприятие.
Защото ако изхождайки от сетивното възприятие при възприемането на звездното небе се придвижваме навътре в себе си, тогава бидейки хора, ще се усетим доста чужди на звездното небе. Във всеки случай, в нас ще се появи силно чувство, че не можем да го разберем. Но все пак трябва да допуснем: нещо, което може да стои в основата на разбирането, се съдържа също и в това, което тук съзерцаваме.
към текста >>
И така, трябва да кажем: извън нас стои под
ред
еният космос.
И така, трябва да кажем: извън нас стои подреденият космос.
Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие. В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание. От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека. Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека. Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата.
към текста >>
От една страна го имаме, този под
ред
ен космос, но не можем да влезем с него в човека.
И така, трябва да кажем: извън нас стои подреденият космос. Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие. В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание.
От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека.
Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека. Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата. Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен смисъл, а е открито изцяло теоретико-познавателно. Астрономия е нещо, което не ни влиза в главата. Тя не ѝ подхожда.
към текста >>
Значи, астрономията п
ред
ставлява нещо, което не ни влиза в главата.
И така, трябва да кажем: извън нас стои подреденият космос. Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие. В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание. От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека. Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека.
Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата.
Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен смисъл, а е открито изцяло теоретико-познавателно. Астрономия е нещо, което не ни влиза в главата. Тя не ѝ подхожда.
към текста >>
Какво се намира от другата страна, където имаме непод
ред
ен космос?
Какво се намира от другата страна, където имаме неподреден космос?
Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите. Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото. Ако тук също започна своето разглеждане (рис. 2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това? Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията.
към текста >>
Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и п
ред
ставата (като продължение на външния свят, на под
ред
ения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до непод
ред
еното.
Какво се намира от другата страна, където имаме неподреден космос? Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите.
Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото.
Ако тук също започна своето разглеждане (рис. 2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това? Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията. А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
към текста >>
Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е п
ред
мет на метеорологията.
Какво се намира от другата страна, където имаме неподреден космос? Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите. Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото. Ако тук също започна своето разглеждане (рис. 2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това?
Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията.
А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
към текста >>
А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към под
ред
ения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква п
ред
и всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в п
ред
ставите ни, започва да става непод
ред
еното.
Сега ще разгледаме само фактите, няма да градим никакви теории, няма да търсим никакви хипотези, а само ще си изясним фактите. Виждате ли, ако търсите в света противоположността на астрономическото, основавайки се единствено на фактите, и противоположността в човека на това, което стои в процеса на възприятието и представата (като продължение на външния свят, на подредения космос), това в човека ще ви доведе до процеса на обмяна на веществата и оплождането, ще ви изведе до неподреденото. Ако тук също започна своето разглеждане (рис. 2) и тук се спусна във външния свят, в известен смисъл напусна астрономията, къде ще ме доведе това? Това ще ме доведе при метеорологията, към всичко това, което също се изправя срещу мен във външните явления и е предмет на метеорологията.
А именно, ако възприемате метеорологичните явления и се опитвате да установите някаква закономерност, ще се окаже, че това, което можете да внесете тук като закономерност, се отнася към подредения космос в астрономията по същия начин, както всичко, което е изменчиво тук долу в системата на обмяната на веществата и оплождането, се отнася към това, което там горе възниква преди всичко във възприятията, в което свети цялото звездно небе, и което само вътре в нас, в представите ни, започва да става неподреденото.
към текста >>
Виждате, че ако не разглеждаме човека обособено, а разглеждаме външния природен
ред
във връзка с човека, това можем да си го п
ред
ставим по следния начин: човек пос
ред
ством своята глава участва в астрономическото, а пос
ред
ством своята обмяна на веществата той участва в метеорологическото.
Виждате, че ако не разглеждаме човека обособено, а разглеждаме външния природен ред във връзка с човека, това можем да си го представим по следния начин: човек посредством своята глава участва в астрономическото, а посредством своята обмяна на веществата той участва в метеорологическото.
Тук човек от двете страни се намира вътре в целия космос.
към текста >>
В женския организъм имаме в оп
ред
елена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси.
Сега добавете към това разглеждане друго. Онзиден говорихме за тези процеси, които до известна степен са вътрешно органично копиране на лунните процеси, за процесите в женския организъм.
В женския организъм имаме в определена степен сякаш смяна на фазите, на последователността на процесите, които протичат в течение на 28 денонощия, и които, разбира се, така, както сега стават, съвсем не са свързани с някакви процеси на Луната, но вътрешно отразяват лунните процеси.
Посочих ви също и психофизиологичния факт, съществуващ в спомените на човека. Ако действително го анализираме и разгледаме вътрешния органичен процес, стоящ в основата на спомените при човека, е необходимо да го сравним като органичен процес с процеса на женските функции. Само че процесът на женските функции по-интензивно обхваща организма, отколкото се обхваща той, когато в спомените се задържа някакво външно преживяване. Това, което е израз на резултата от външните впечатления за тези 28 денонощия, в индивидуалния живот между раждането и смъртта вече отсъства, докато връзките между преживяването на външните процеси и спомените са повече кратковременни и присъстват вътре в индивидуалния живот между раждането и смъртта. Но по отношение на психофизиологическото това е абсолютно същото процесуално преживяване на външните събития.
към текста >>
Ставащото в яйцеклетката до оплождането в оп
ред
елена степен е работа на органичния вътрешен процес в човека; ставащото след оплождането и вече благодарение на оплождането е нещо, чрез което човек се открива за космоса, чрез което се овладяват космическите влияния.
Помислете какво, собствено, имаме тук.
Ставащото в яйцеклетката до оплождането в определена степен е работа на органичния вътрешен процес в човека; ставащото след оплождането и вече благодарение на оплождането е нещо, чрез което човек се открива за космоса, чрез което се овладяват космическите влияния.
към текста >>
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на п
ред
ставите.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите.
В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос. Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни. Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой.
към текста >>
Изследваме това взаимоотношение, например, пос
ред
ством закона за перспективата и подобието, пос
ред
ством законите на физиологията на сетивата и други подобни.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите. В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос.
Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни.
Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас. Намираме се вътре в образните процеси и даже принадлежим на този образ.
към текста >>
Това, как виждаме п
ред
мета, може да се изследва пос
ред
ством такива закони.
И така, от една страна, имаме космосът, действащ върху нас чак до сферата на представите. В сетивното възприятие имаме взаимоотношение между човек и космос. Изследваме това взаимоотношение, например, посредством закона за перспективата и подобието, посредством законите на физиологията на сетивата и други подобни.
Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони.
Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас. Намираме се вътре в образните процеси и даже принадлежим на този образ. Ако искаме, обаче, да правим изводи за истинските процеси просто от това, което виждаме като ставащо навън, виждате, че се въвличаме в хаоса, защото в крайна сметка различните мирови системи представляват нещо хаотично.
към текста >>
Ако искаме, обаче, да правим изводи за истинските процеси просто от това, което виждаме като ставащо навън, виждате, че се въвличаме в хаоса, защото в крайна сметка различните мирови системи п
ред
ставляват нещо хаотично.
Това, как виждаме предмета, може да се изследва посредством такива закони. Ако се намираме тук, а там покрай нас минава влак (перпендикулярно на посоката на погледа), всичкото това движение ще го видим, бих казал, в дължина, нали така? Но ако се разположим така, (насочвайки поглед по посока на движение на влака), когато влакът се намира достатъчно отдалечен от нас, той може да върви достатъчно бързо, но ние го виждаме в пълен покой. Тоест това, което в нас става образно, зависи от положението на космоса спрямо нас. Намираме се вътре в образните процеси и даже принадлежим на този образ.
Ако искаме, обаче, да правим изводи за истинските процеси просто от това, което виждаме като ставащо навън, виждате, че се въвличаме в хаоса, защото в крайна сметка различните мирови системи представляват нещо хаотично.
към текста >>
В един случай ни се п
ред
лага само образ и през него не можем да пробием до реалността.
От друга страна, заедно с оплождането човек се намира вътре в реални, вече не образни, а реални космически процеси. Тук на единия полюс вие се намирате вътре в образни процеси, на другия полюс – вътре в реални процеси. По известен начин това, което е скрито от вас, когато наблюдавате космоса, въздейства върху човека в процеса на оплождане. Виждаме тук единство, разделено на два члена.
В един случай ни се предлага само образ и през него не можем да пробием до реалността.
В друг случай ни се предлага реалност, чрез която възниква новият човек. Но това не става образ, това за нас си остава също така лишено от закономерност, както остава лишено от закономерност например времето и изобщо метеорологичните явления. Тук имаме двойственост, имаме два полюса. От две страни получаваме двете половини на света: от едната страна получаваме образа, а от другата страна получаваме стоящата в основата му реалност.
към текста >>
В друг случай ни се п
ред
лага реалност, чрез която възниква новият човек.
От друга страна, заедно с оплождането човек се намира вътре в реални, вече не образни, а реални космически процеси. Тук на единия полюс вие се намирате вътре в образни процеси, на другия полюс – вътре в реални процеси. По известен начин това, което е скрито от вас, когато наблюдавате космоса, въздейства върху човека в процеса на оплождане. Виждаме тук единство, разделено на два члена. В един случай ни се предлага само образ и през него не можем да пробием до реалността.
В друг случай ни се предлага реалност, чрез която възниква новият човек.
Но това не става образ, това за нас си остава също така лишено от закономерност, както остава лишено от закономерност например времето и изобщо метеорологичните явления. Тук имаме двойственост, имаме два полюса. От две страни получаваме двете половини на света: от едната страна получаваме образа, а от другата страна получаваме стоящата в основата му реалност.
към текста >>
Виждате, че начинът, по който човек се изправя п
ред
света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността.
– Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието. Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин. Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това пос
ред
ничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
Виждате, че начинът, по който човек се изправя пред света не е толкова прост, както това философски се приема, когато се каже: да, на нас ни е даден сетивният образ на света и сега искаме философски да измислим, каква е реалността. – Въпросът, как да намерим реалността в сетивното възприятие, е основният философски въпрос на теорията на познанието. Виждаме, че тук създаването на човека като такова, се поставя между образа и реалността по малко странен начин.
Във всеки случай, по съвсем друг начин трябва да търсим това посредничество между образ и реалност, а не чрез някаква философска спекулация.
към текста >>
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към пос
ред
ничеството на вдишването и издишването.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването.
Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина. Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността.
към текста >>
Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните п
ред
поставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването.
Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина.
Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното.
към текста >>
Затова ще се държим за с
ред
ното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването. Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина.
Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност.
Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното. Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>
Ще се държим за с
ред
ното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването. Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина. Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност.
Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа.
– Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното. Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>
Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на п
ред
мета.
Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното.
Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>
Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш п
ред
става за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неоп
ред
елен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което п
ред
ставлява реалността на размножителния процес.
Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата. Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието. Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес.
Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е п
ред
ставено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо.
Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията. Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>
Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде п
ред
ставено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се п
ред
ставя в ембриологията.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо. Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции.
Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията.
Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис. Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>
Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което п
ред
лага външно-сетивното явление, което е п
ред
ставено в библейския генезис.
И сега ви моля от тази гледна точка да разгледате учението за сътворението на света, особено както е представено в Библията, в което нещата, както съществуват днес, не могат да се видят достатъчно отчетливо. Разгледайте библейското учение за сътворението на света, особено там, където то се интерпретира от тези, които интерпретират сътворението на света все още съгласно древните традиции. Само тогава ще получите възможност да разберете библейската история за сътворението, когато това, което при разглеждането на света може да бъде представено като генезис, го осмисляте съвместно с това, което се представя в ембриологията.
Става абсолютно сливане на ембриологичното с това, което предлага външно-сетивното явление, което е представено в библейския генезис.
Оттук и всички нови опити буквално да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти[6]. Тази интерпретация задължително се съдържа в нея.
към текста >>
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем оп
ред
елени причини.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини.
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат.
към текста >>
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо п
ред
и всичко да придобием съвсем ясно чувство.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини.
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство.
Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем оп
ред
елени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини. Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък.
Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни.
Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се п
ред
лагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини. Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни.
Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес.
Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат. Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме п
ред
очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини. Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес.
Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат.
Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
Трябва да се проникнем с оп
ред
елено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес. Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат.
Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света пос
ред
ством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас.
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас.
Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род. А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
към текста >>
Защото човек се намира по с
ред
ата между картината на света, която особено силно ни се п
ред
ставя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка пос
ред
ством разсъдъчните възможности на п
ред
ставите, и това, което се изправя п
ред
нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род.
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас.
Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род.
А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
към текста >>
А човек се намира по с
ред
ата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
Доколкото сега сме надраснали древната система йога, трябва да развием в себе си стремеж към ново проникване в света посредством процеси, които в началото е нужно да се формират, и които не започват просто с нещо привично днес за нас. Защото човек се намира по средата между картината на света, която особено силно ни се представя в звездното небе и съвсем не се поддава на разшифровка посредством разсъдъчните възможности на представите, и това, което се изправя пред нас под формата на изменчивите процеси на размножение, благодарение на които съществува човешкият род.
А човек се намира по средата между тези две разглеждани от нас неща и за намирането на някаква връзка, той е длъжен сам да се стреми към развитие, както са го търсели в древната система йога, която днес вече не подхожда за съвременния човек.
към текста >>
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както п
ред
и, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни п
ред
стави.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи.
На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи. Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло. И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието. От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие.
към текста >>
На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на п
ред
стави, не можем да пронижем фактите с п
ред
стави.
Астрономията, ако продължаваме да се занимаваме с нея както преди, никога няма да ни доведе до разбиране на реалността, а само до едни образи; ембриологията, макар и да ни води към разбиране на реалността, никога няма да даде възможност да се прониже реалността с някакви образни представи.
На астрономическите мирови образи не им достига реалност; ембриологичните образи са бедни на представи, не можем да пронижем фактите с представи.
Също и в теоретико-познавателно отношение трябва да се занимаваме с целия човек, а не само да фантазираме чрез някаква философско-психологическа теория на познанието около сетивните възприятия; необходимо е да се занимаваме с човека като цяло. И трябва да сме в състояние да включим целия този човек в света. От една страна е очевидно, как в астрономията се губи почва за познанието. От друга страна, непременно се забелязва, че ако не можем да черпим от реалността на никое познание, в известен смисъл всичко се свежда само до разговори около факти, касаещи или проследяването на основния биогенетичен закон, или механиката на развитие. Може съвсем ясно да се забележи, че и от двете страни имаме нещо нуждаещо се от разширение.
към текста >>
Трябваше да ви п
ред
ставя това, за да можем по-добре да се разбираме по-нататък помежду си.
Трябваше да ви представя това, за да можем по-добре да се разбираме по-нататък помежду си.
Защото сега ще видите, че ако ви добавя към предишната картина на света още нещо ново, което и искат повече от всичко съвременниците ни, то това нищо не би ни дало.
към текста >>
Защото сега ще видите, че ако ви добавя към п
ред
ишната картина на света още нещо ново, което и искат повече от всичко съвременниците ни, то това нищо не би ни дало.
Трябваше да ви представя това, за да можем по-добре да се разбираме по-нататък помежду си.
Защото сега ще видите, че ако ви добавя към предишната картина на света още нещо ново, което и искат повече от всичко съвременниците ни, то това нищо не би ни дало.
към текста >>
Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на с
ред
новековието“.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е. не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П. Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература.
Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>
15.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
От п
ред
шестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото.
От предшестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото.
От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите представи, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти. Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на познание. Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства. Ще се опитам да обоснова, че търсенето на това, което обикновено се търси в небесното пространство само чрез очите или чрез разширение на техните способности, е необходимо така да се разшири, че целият човек да се превърне в реагент за получаване на сведения по отношение на небесните явления. Днес ще покажа валидността на това, или поне ще се опитам да го набележа, разглеждайки нашия проблем от съвсем друга страна, а именно от страна, която по отношение на тази тема на някои ще им се стори доста парадоксална.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите п
ред
стави, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти.
От предшестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото.
От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите представи, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти.
Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на познание. Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства. Ще се опитам да обоснова, че търсенето на това, което обикновено се търси в небесното пространство само чрез очите или чрез разширение на техните способности, е необходимо така да се разшири, че целият човек да се превърне в реагент за получаване на сведения по отношение на небесните явления. Днес ще покажа валидността на това, или поне ще се опитам да го набележа, разглеждайки нашия проблем от съвсем друга страна, а именно от страна, която по отношение на тази тема на някои ще им се стори доста парадоксална. Обаче ще видите причината, защо е необходимо да подходим към нашия проблем и от тази страна.
към текста >>
Значи, трябва по оп
ред
елен начин да се домогнем до други методи на познание.
От предшестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото. От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите представи, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти.
Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на познание.
Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства. Ще се опитам да обоснова, че търсенето на това, което обикновено се търси в небесното пространство само чрез очите или чрез разширение на техните способности, е необходимо така да се разшири, че целият човек да се превърне в реагент за получаване на сведения по отношение на небесните явления. Днес ще покажа валидността на това, или поне ще се опитам да го набележа, разглеждайки нашия проблем от съвсем друга страна, а именно от страна, която по отношение на тази тема на някои ще им се стори доста парадоксална. Обаче ще видите причината, защо е необходимо да подходим към нашия проблем и от тази страна. Ако разглеждаме развитие на човечеството на Земята, от това развитие би трябвало да се изяви нещо, показващо ни генезиса на небесните явления.
към текста >>
Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на оп
ред
елени познавателни с
ред
ства.
От предшестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото. От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите представи, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти. Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на познание.
Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства.
Ще се опитам да обоснова, че търсенето на това, което обикновено се търси в небесното пространство само чрез очите или чрез разширение на техните способности, е необходимо така да се разшири, че целият човек да се превърне в реагент за получаване на сведения по отношение на небесните явления. Днес ще покажа валидността на това, или поне ще се опитам да го набележа, разглеждайки нашия проблем от съвсем друга страна, а именно от страна, която по отношение на тази тема на някои ще им се стори доста парадоксална. Обаче ще видите причината, защо е необходимо да подходим към нашия проблем и от тази страна. Ако разглеждаме развитие на човечеството на Земята, от това развитие би трябвало да се изяви нещо, показващо ни генезиса на небесните явления. Иначе би трябвало да приемем – което, разбира се, не е така, – че извънземните процеси не оказват никакво влияния върху човека и съответно, върху развитието на човечеството.
към текста >>
Това, естествено, е само приблизително оп
ред
еление.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент. Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството.
Това, естествено, е само приблизително определение.
Подразбира се епохата в средата на Средновековието. И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
Подразбира се епохата в с
ред
ата на С
ред
новековието.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент. Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството. Това, естествено, е само приблизително определение.
Подразбира се епохата в средата на Средновековието.
И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
И, разбира се, разглеждаме п
ред
и всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент. Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството. Това, естествено, е само приблизително определение. Подразбира се епохата в средата на Средновековието.
И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
Известно време с
ред
философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси.
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството.
Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси.
При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина.
към текста >>
При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в с
ред
ните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови.
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството. Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси.
При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови.
Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции.
към текста >>
Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали п
ред
ставите и понятията, които формират, п
ред
ставляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти.
Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции.
Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти.
Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>
Един път материята се групира спо
ред
схемата на овцата, друг път – спо
ред
схемата на вълка.
В лекциите, които обикновено изнасях за по-широка публика, често споменавах, че на тези въпроси обърна внимание моят стар приятел Винсенц Кнауер[4]. Той приличаше, бих казал, на късните схоластици – самият той не искаше да вярва в това, но той беше такъв, или най-малкото в теоретико-познавателните въпроси, – той беше изцяло реалист и затова в своята много интересна книга за „Главният проблем на философията в нейното развитие и частичното му решаване от Талес до Робърт Хамерлинг” той каза: Номиналистите доказват, че общото понятие „овца“ е не нещо друго, а появило се в човешкия дух обобщение, и понятието „вълк“ също е появило се в човешкия дух обобщение; тоест, това, което е в овцата и във вълка е само по различен начин групирана материя.
Един път материята се групира според схемата на овцата, друг път – според схемата на вълка.
– Той смята, че трябва веднъж да пробваме да храним вълка само с овце и да не му се дава никаква друга храна. Тогава той, макар и след известно време да се състои изцяло от материята на овцата, съвсем няма да изгуби вълчия си нрав! Тоест вълчата природа, изразявана с общото понятие „вълк“, трябва да бъде нещо реално.
към текста >>
Защото не много п
ред
и появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си.
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа.
Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си.
И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства. Това, което живее като разбиращо се от самосебе си, никой няма да поиска да го доказва. И така, хората са били лишени от нещо, което дотогава в тях е било като разбиращо се от самосебе си, и в тях е влязло нещо, което е довело човешкия дух до съвсем друг път и до съвсем други потребности. Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на средновековието именно на най-високото ниво на развитие на мисленето и познанието.
към текста >>
Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на с
ред
новековието именно на най-високото ниво на развитие на мисленето и познанието.
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа. Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си. И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства. Това, което живее като разбиращо се от самосебе си, никой няма да поиска да го доказва. И така, хората са били лишени от нещо, което дотогава в тях е било като разбиращо се от самосебе си, и в тях е влязло нещо, което е довело човешкия дух до съвсем друг път и до съвсем други потребности.
Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на средновековието именно на най-високото ниво на развитие на мисленето и познанието.
към текста >>
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в с
ред
ата на С
ред
новековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята.
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята.
Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията.
към текста >>
Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното оп
ред
еление на тази точка от човешкото развитие?
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие?
Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие?
Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което п
ред
ставих тук под формата на най-извисен духовен живот.
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие?
Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот.
Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по с
ред
ата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията.
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот.
Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията.
Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията. Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и нап
ред
, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява оп
ред
елено опустошение и смърт на цивилизацията.
И така, ако отначало в доста общ вид се приеме връзката на ставащото в човека с извънземните явления, с небесните явления, може да се попита, първо само да се попита, защото в нашите разглеждания ще се държим много внимателно: как се включва в земното развитие всичко това, което хората са изпитвали на Земята в средата на Средновековието и което, възможно е, след това отново да ни изведе извън реалностите на Земята. Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията.
Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията.
Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години нап
ред
от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
Отнася ли се това някак към известния особен момент в земното развитие? Можем ли да посочим нещо, което сега да ни даде конкретното определение на тази точка от човешкото развитие? Да, можем да посочим тук нещо, което наистина дълбоко се е врязало в същата тази област, в същата земна област, където е съществувало това, което представих тук под формата на най-извисен духовен живот. Виждаме, че моментът от време, когато човечеството е било толкова развълнувано, се намира по средата между две крайни времеви точки, между два момента от време, в които особено интензивната деятелност на човешкия род съвсем не е можела да стане вътре в областта, където се е случило това вълнение, тоест вътре в европейската област, където е станало това особено изживяване на цивилизацията. Ако от този момент във времето, който ще обознача като A (рис.), се придвижим на равни интервали от време назад и напред, в достатъчно отдалеченото минало и достатъчно отдалеченото бъдеще, ще намерим моменти от време, в които именно там, където се е случило това вълнение в XIII, XIV, XV век, се възцарява определено опустошение и смърт на цивилизацията.
Защото ако се върнем примерно 10000 години назад и се придвижим 10000 години напред от този момент от времето, тук, в тези области, ще открием най-интензивното формиране на ледниковия период[5], период, който съвсем не позволява каквото и да е особено човешко развитие.
към текста >>
И така, проследявайки по такъв начин развитието на тази област в Европа, намираме 10000 години п
ред
и християнското летоброене ледниково опустошение в културата, и отново ще го имаме примерно 10000 години след този момент от времето.
И така, проследявайки по такъв начин развитието на тази област в Европа, намираме 10000 години преди християнското летоброене ледниково опустошение в културата, и отново ще го имаме примерно 10000 години след този момент от времето.
По средата, тоест между двете опустошения в човешкото развитие, стои раздвижването в човешкия живот. Който се интересува от разглеждането на развитието на човешкото познание, знае, доколко, въпреки известната антипатия към разглеждане
към текста >>
По с
ред
ата, тоест между двете опустошения в човешкото развитие, стои раздвижването в човешкия живот.
И така, проследявайки по такъв начин развитието на тази област в Европа, намираме 10000 години преди християнското летоброене ледниково опустошение в културата, и отново ще го имаме примерно 10000 години след този момент от времето.
По средата, тоест между двете опустошения в човешкото развитие, стои раздвижването в човешкия живот.
Който се интересува от разглеждането на развитието на човешкото познание, знае, доколко, въпреки известната антипатия към разглеждане
към текста >>
И така, тази фаза от развитието, проявила се при нас в с
ред
ата на С
ред
новековието, е, както знаете, решаваща в европейската цивилизация.
И така, тази фаза от развитието, проявила се при нас в средата на Средновековието, е, както знаете, решаваща в европейската цивилизация.
Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието.
към текста >>
Тук нещо се е изменило в п
ред
начертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр.
И така, тази фаза от развитието, проявила се при нас в средата на Средновековието, е, както знаете, решаваща в европейската цивилизация. Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент.
Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр.
Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието. Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън.
към текста >>
Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на с
ред
новековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза.
Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието.
Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза.
Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9]. Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>
Освен това, да се върнем назад, отивайки п
ред
и VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната наука“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение.
Освен това, да се върнем назад, отивайки преди VIII дохристиянски век, в епохата, която нарекох египетско-халдейска, – подробното ѝ описание ще намерите в книгата „Въведение в тайната наука“, – когато пак е имало съвсем друго душевно настроение.
Тази епоха, която, естествено, както и следващата, е продължила повече от две хиляди години, ни показва човека в такова състояние, когато той свързва външните явления още не разсъдъчно, а възприема света по-скоро чувствено, включително и по отношение на небесната посока. Съвсем погрешно е и не дава никакъв резултат, когато съдържащото се в египетската и халдейската астрономия, се покрива с разсъдъчните съждения, които самите ние имаме, имаме ги като наследство още от гръцко-латинската епоха. Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра. Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр.
към текста >>
Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извън
ред
но трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят.
Съвсем погрешно е и не дава никакъв резултат, когато съдържащото се в египетската и халдейската астрономия, се покрива с разсъдъчните съждения, които самите ние имаме, имаме ги като наследство още от гръцко-латинската епоха. Тук, очевидно, е необходимо вътрешно до известна степен да се преобразува душевното, за да се поставим на мястото на тази съвсем различна душевна настройка, когато човек още изцяло е разбирал света само в усещанията, когато понятията още не са се били отделили от усещанията, когато е било, например, така, че човек и в сетивното възприятие – това се потвърждава и историко-филологически – не е придавал в езика никакво особено значение на оттенъците на синия и виолетов цвят[10], докато е имал много изострено чувство за червената и жълтата част на спектъра. Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр. още около 2160 години назад, до началото на четвърто хилядолетие.
Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извънредно трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят.
Това е било не само усещане, а и съпреживяване на външните събития, дълбоко потапяне във външните събития. Човек още се е усещал като член на цялата външна природа, както ръката ми би се чувствала член на моя организъм, ако имаше съзнание.
към текста >>
Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната наука“ описах като п
ред
шестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура.
И така, стигаме до съвсем друг период в положението на човека в света. И ако преминем към още по-ранни времена, ще видим още по-голямо сливане на човека с обкръжаващия го свят.
Тук се връщаме в епохи, чиито култури са можели да се развиват само там, където това са позволявали съвсем особените земни условия; епохата, която във „Въведение в тайната наука“ описах като предшестваща, е праиндийската култура, чиито последен отглас е била ведическата култура.
Връщаме се в епохата, която е съвсем близо до времето, когато нашите области са били покрити с лед. Тук се приближаваме към тази възраст в развитието на човечеството, по времето на което културата, такава като индийската култура, е можело да се развива само там, където това, което сега преживяваме в повече или по-малко умерената зона, е съществувало примерно около днешния екватор. Защото тропическата зона, – това можете просто да го видите при разглеждане на настъпването и отдръпването на ледника, – е обхванала Индия едва по-късно[11], когато обледеняването на северната част на земното кълбо отново е отстъпило.
към текста >>
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира спо
ред
степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята.
Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия.
към текста >>
Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни п
ред
стави, както си ги формираме в различните науки, п
ред
ставляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята.
Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение.
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат оп
ред
елена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение.
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще.
Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по с
ред
ата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята. Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение. Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период.
От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот.
Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, п
ред
извиква оп
ред
елен манталитет в ума на хората.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме.
В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората.
Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето. То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм. Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>
То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите п
ред
стави, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм.
И така, ако изцяло емпирично вземем просто фактите, – в науката обикновено също се вземат, само дето не се простират в толкова широки територии, – самият ни поглед се разширява до връзката, която описахме. В известен смисъл дори днес можем да видим, как взаимовръзката на отношенията между Земята и небесните тела, предизвиква определен манталитет в ума на хората. Вече говорихме в тези лекции и отбелязахме, че в екваториалната зона днес съществува също по-различна духовна конфигурация, отколкото в полярните области. Когато се изследва, какво, собствено, действа тук, се открива, че действа особеното положение на Земята по отношение на Слънцето.
То е причината, – възможно е тук да има и нещо друго, което може и да намерим, но сега вземаме нещата, от които можем да се възползваме в съответствие с общоприетите представи, – то е причината за това, че в полярната зона човек просто е по-малко свободен от своя организъм.
Човек по-малко излиза от телесната си природа за свободно осъществяване на душевен живот.
към текста >>
Трябва само да си п
ред
ставим по колко различен начин хората в полярната зона се обхващат от това, което при нас се намира на заден план.
Трябва само да си представим по колко различен начин хората в полярната зона се обхващат от това, което при нас се намира на заден план.
При нас, хората от умерената зона, става бърза смяна на деня и нощта. Помислете колко се удължава тази смяна, как се удължават денят и нощта, когато се приближаваме към полярната зона. Денят, така да се каже, се разтегля в година. Описах ви какво действа в детето от година в година, започвайки от раждането до смяната на зъбите, и как от него се изтръгва самостоятелното действие на душевното, отдадено на по-бързия ритъм на деня. В полярната зона, това не може да действа по същия начин.
към текста >>
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на п
ред
ишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем оп
ред
елено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Ако сега вземете оскъдните остатъци, които след преминаването на ледниковия период са били спасени от културата на предишните времена, ако вземете това, което го е имало там, ще видите: съвсем определено тогава е било време, когато по днешните умерени ширини е била разпространена „поляризацията“ – моля ви само да приемете този израз в правилния смисъл, – в които е ставало нещо такова, каквото става в днешните полярни области.
Там на голяма част от Земята просто се е било разпространило това, което сега е отблъснато към северния полюс.
към текста >>
Моля ви съвсем да отделите обяснението, което съществува в днешните п
ред
стави, иначе не може да се стигне до чистите феномени – вземете само чистите феномени, като такива.
Моля ви съвсем да отделите обяснението, което съществува в днешните представи, иначе не може да се стигне до чистите феномени – вземете само чистите феномени, като такива.
Днес на Земята ситуацията е такава, че хората обитават тропическа зона, умерена зона и полярна зона. Естествено, те си влияят една на друга, така че във външната действителност феномените се изявяват не съвсем чисто. И това, което тук имаме пространствено, връщайки се назад го намираме във времевото. Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс. Ако си представим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с взаимоотношенията на Земята със Слънцето, трябва да си представим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето.
към текста >>
Връщайки се към онова време, стигаме по оп
ред
елен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се нап
ред
във времето, на свой
ред
стигаме към другия полюс.
Моля ви съвсем да отделите обяснението, което съществува в днешните представи, иначе не може да се стигне до чистите феномени – вземете само чистите феномени, като такива. Днес на Земята ситуацията е такава, че хората обитават тропическа зона, умерена зона и полярна зона. Естествено, те си влияят една на друга, така че във външната действителност феномените се изявяват не съвсем чисто. И това, което тук имаме пространствено, връщайки се назад го намираме във времевото.
Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс.
Ако си представим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с взаимоотношенията на Земята със Слънцето, трябва да си представим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето. И от фактите в нас възниква въпросът: „Какво е станало тогава? ” Към какво в генезиса на небесното пространство, собствено, сочи това?
към текста >>
Ако си п
ред
ставим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с взаимоотношенията на Земята със Слънцето, трябва да си п
ред
ставим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето.
Моля ви съвсем да отделите обяснението, което съществува в днешните представи, иначе не може да се стигне до чистите феномени – вземете само чистите феномени, като такива. Днес на Земята ситуацията е такава, че хората обитават тропическа зона, умерена зона и полярна зона. Естествено, те си влияят една на друга, така че във външната действителност феномените се изявяват не съвсем чисто. И това, което тук имаме пространствено, връщайки се назад го намираме във времевото. Връщайки се към онова време, стигаме по определен начин към северния полюс на развитието на цивилизацията, а придвижвайки се напред във времето, на свой ред стигаме към другия полюс.
Ако си представим, че проявяващото се в качеството си на полярно влияние върху хората е свързано с взаимоотношенията на Земята със Слънцето, трябва да си представим, че изменението, което е станало тук, тази деполяризация, е свързана с изменението, което е трябвало да стане по отношение на Земята към Слънцето.
И от фактите в нас възниква въпросът: „Какво е станало тогава? ” Към какво в генезиса на небесното пространство, собствено, сочи това?
към текста >>
Какво ни се открива, когато без хипотези, без каквото и да е п
ред
убеждение просто се приближим към явленията?
Да разгледаме по-подробно това обстоятелство. Естествено, за северното и южното полукълбо на Земята тези отношения са различни, но това не променя нещата. Това в крайна сметка ще ни доведе до съответстващи картини на реалните процеси. Но първо трябва да изходим от емпиричните факти.
Какво ни се открива, когато без хипотези, без каквото и да е предубеждение просто се приближим към явленията?
Какво ни се открива тогава? Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са израз на мирови отношения, които се проявяват в определени ритми. Защото явлението, което е станало тогава, примерно 10000 г. пр.Хр., ще се повтори примерно в 11-то хилядолетие след възникването на християнството. И намиращото се между тях също по определен начин трябва да се повтори.
към текста >>
Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са израз на мирови отношения, които се проявяват в оп
ред
елени ритми.
Естествено, за северното и южното полукълбо на Земята тези отношения са различни, но това не променя нещата. Това в крайна сметка ще ни доведе до съответстващи картини на реалните процеси. Но първо трябва да изходим от емпиричните факти. Какво ни се открива, когато без хипотези, без каквото и да е предубеждение просто се приближим към явленията? Какво ни се открива тогава?
Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са израз на мирови отношения, които се проявяват в определени ритми.
Защото явлението, което е станало тогава, примерно 10000 г. пр.Хр., ще се повтори примерно в 11-то хилядолетие след възникването на християнството. И намиращото се между тях също по определен начин трябва да се повтори. Ставащото тук (между двата ледникови периода), разбира се е съществувало също и преди. Тук имаме ритъм.
към текста >>
И намиращото се между тях също по оп
ред
елен начин трябва да се повтори.
Какво ни се открива, когато без хипотези, без каквото и да е предубеждение просто се приближим към явленията? Какво ни се открива тогава? Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са израз на мирови отношения, които се проявяват в определени ритми. Защото явлението, което е станало тогава, примерно 10000 г. пр.Хр., ще се повтори примерно в 11-то хилядолетие след възникването на християнството.
И намиращото се между тях също по определен начин трябва да се повтори.
Ставащото тук (между двата ледникови периода), разбира се е съществувало също и преди. Тук имаме ритъм. Тук вниманието ни е насочено към ритмичен процес.
към текста >>
Ставащото тук (между двата ледникови периода), разбира се е съществувало също и п
ред
и.
Какво ни се открива тогава? Тогава виждаме: Земята и събитията на Земята са израз на мирови отношения, които се проявяват в определени ритми. Защото явлението, което е станало тогава, примерно 10000 г. пр.Хр., ще се повтори примерно в 11-то хилядолетие след възникването на християнството. И намиращото се между тях също по определен начин трябва да се повтори.
Ставащото тук (между двата ледникови периода), разбира се е съществувало също и преди.
Тук имаме ритъм. Тук вниманието ни е насочено към ритмичен процес.
към текста >>
Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а п
ред
и това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката.
Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците.
Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период.
към текста >>
П
ред
и това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката. Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците.
Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв.
Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период. Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби.
към текста >>
И п
ред
ставяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката.
И така, ако сега насочите погледа си към небесните явления и обърнете внимание на един факт, който често съм подчертавал в моите лекции[12], ще намерите следното. Ние знаем, – само съвсем накратко ще опиша този въпрос, – че точката на пролетното равноденствие, точката на изгрева на Слънцето през пролетта, се движи по еклиптиката. Знаем също, че тази точка на пролетното равноденствие се намира днес в съзвездието Риби, а преди това е била в съзвездието Овен, а още по-рано в съзвездието Телец, – това е било времето на култа към бика при египтяните и халдейците. Преди това се е намирала в съзвездието Близнаци, а още по-рано – в съзвездието Рак и Лъв. Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период.
И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката.
Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период. Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби. В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък. Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване.
към текста >>
В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, п
ред
и това – в знака Телец и така нататък.
Обаче, тук вече стигаме до времената, които са почти времената на ледниковия период. И представяйки си до края това, което имаме тук, трябва да кажем, че тази точка на равноденствието се движи по цялата траектория на еклиптиката. Знаем, че това се нарича платонова година, голяма мирова година, и знаем, че продължителността ѝ е примерно 25920 години, така че можем да кажем, че тези 25920 години включват в себе си сбор от процеси. Тези процеси протичат така, че вътре в тях на Земята се проявява ритмично движение: ледников период, междинен период, ледников период, междинен период. Виждаме, че в периода, когато има раздвижване на духовния живот на човечеството, точката на пролетното равноденствия навлиза в знака Риби.
В гръко-латинската епоха тя се е намирала в знака Овен, преди това – в знака Телец и така нататък.
Връщайки се примерно до знака Лъв и в съответствие назад до Дева, стигаме до епохата, когато в нашите области и по цяла Европа, а също и Америка, се появява обледеняване. Трябва да търсим точката на равноденствието в знака Скорпион, когато в тези области отново ще имаме ледников период. По такъв начин, развиващото се в продължение на 25920 години обхваща нещо ритмично; нещо ритмично, което, разбира се, е доста продължително.
към текста >>
Във всеки случай, виждаме, как човек в малкото до известна степен отразява това, което ни се п
ред
ставя в големия миров процес в друга форма.
И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие. За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла. Това е същия образ, както и във външната Вселена. Ако имаше такова същество, което всяка година правеше една вдишка и една издишка, – естествено, това е само безразсъдна хипотеза, която използваме за пояснение, – живеейки достатъчно дълго, за 25920 години би извършило същия процес, който човек извършва за едно денонощие.
Във всеки случай, виждаме, как човек в малкото до известна степен отразява това, което ни се представя в големия миров процес в друга форма.
към текста >>
И затова, връщайки се в развитието на човечеството п
ред
и две, три хиляди години, навсякъде откриваме силен интерес към платоновата година.
Днес тези неща правят на човека доста незначително впечатление, доколкото той не е свикнал да разглежда света в качествено отношение. А в количествено отношение тези неща, изразяващи само ритми, не играят толкова голяма роля. Тук между числата се търсят други отношения, а не проявяващите се в ритмите. Затова днес по-малко се обръща внимание на такива неща. Но във времената, когато повече се е усещала връзката на човека с Вселената, когато изобщо повече са се чувствали като хора вътре в мировите явления, тогава това се е усещало много силно.
И затова, връщайки се в развитието на човечеството преди две, три хиляди години, навсякъде откриваме силен интерес към платоновата година.
И в индийската система йога, за която обяснявайки я, – даже не обяснявайки, а тълкувайки я, – споменах вчера, когато човек се е вживявал в дишането, когато се е опитвал на направи дихателния процес съзнателен, в човека е изплувала тази връзка между разиграващия се в него дихателен ритъм, на това, което е вдишал, вътрешно уплътнявайки го, и големите мирови явления. Затова той е говорил за своето вдишване и издишване и за великото, обхващащо една година вдишване и издишване на Брама, за когото 25920 години са един ден, един ден на великия Дух.
към текста >>
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до оп
ред
елена степен все пак се проникваш с благоговение п
ред
дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали.
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали.
Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема.
към текста >>
Защото някога човек си е п
ред
ставял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години.
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали.
Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години.
Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема. Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
към текста >>
Духът, който тогава човек си е п
ред
ставял, е бил много велик Дух.
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали. Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години.
Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух.
И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема. Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
към текста >>
Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си п
ред
ставя Бог като малко идеализиран човек.
Да, не бих искал да правя язвителна забележка, но до определена степен все пак се проникваш с благоговение пред дистанцията, която хората някога са чувствали между себе си и Духа на Макрокосмоса, когото са почитали. Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него.
Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек.
И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема. Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
към текста >>
Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън п
ред
елите на самите себе си.
Защото някога човек си е представял примерно следното: той стои толкова по-долу от Духа на Макрокосмоса,колкото едно денонощие е по-малко от 25920 години. Духът, който тогава човек си е представял, е бил много велик Дух. И човекът наистина се е чувствал доста скромно по отношение на него. Не е безинтересно да се сравни с това вътрешно осъзнатата дистанция между съвременния човек и неговия Бог, и как често този съвременен човек си представя Бог като малко идеализиран човек. И така, само на пръв поглед всичко това не касае нашата тема.
Защото ако искаме да стигнем до истински начин за познание в тази област, трябва да намерим изхода от сфери, в които само можем да изчисляваме, към съвсем други, доколкото само разглеждането на законите на Кеплер и връзките им ни показа, как при изчисленията стигаме до несъизмерими математически числови изрази, и изчисленията ни изпращат извън пределите на самите себе си.
към текста >>
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разп
ред
елението между вода и суша и продължителността на зимния период.
[5] ледниковия период – както може да се изясни от книгата „Моят жизнен път“ GA 28, Рудолф Щайнер още в школските си години, прочитайки статия на своя учител Франц Кофлер, се е заел с изучаване на ледниковия период и този интерес го е съпровождал през целия му живот. Статията на Кофлер се е базирала на астрономическото обяснение на ледниковия период, дадено от A. J. Adhemar в „Revolutions de la mer“ Paris 1842. Десет години след запознаването си с тази статия Рудолф Щайнер написал статията „Ледниковият период“ в „Pierers Konversation-Lexikon“ (7 Aufl., Joseph Kurschner, Berlin, Stuttgart 1889).
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период.
Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно. Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
към текста >>
Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет В
ред
е „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
Като основни причини за ледниковия период тук са посочени изменението в разпределението между вода и суша и продължителността на зимния период. Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно.
Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
Проблемът на ледниковия период във връзка с положението на земната ос е обсъден непосредствено от духовна гледна точка в лекцията от 31.12.1910 в сборника „Окултна история“, GA 126.
към текста >>
Проблемът на ледниковия период във връзка с положението на земната ос е обсъден непос
ред
ствено от духовна гледна точка в лекцията от 31.12.1910 в сборника „Окултна история“, GA 126.
Съгласно втория закон на Кеплер зимата е по-дълга, когато Земята през зимата преминава през афелий, а е по-кратка в противоположния случай. Това отношение се изменя с период от 21000 години. Върху това, разбира се, влияят още измененията в ексцентриситета на земната орбита и наклона на земната ос, които, макар в общи линии да стават периодично, но засягат и по-големи периоди от време. Докато тези последните влияния при Кофлер подробно се обсъждат, в енциклопедичната статия те само леко са засегнати и в дадения курс не са споменати директно. Относно тази статия и статията в енциклопедията и въобще относно проблемите на ледниковия период, виж Елизабет Вреде „Астрономия и антропософия“, Dornach 1980, S. 360-389.
Проблемът на ледниковия период във връзка с положението на земната ос е обсъден непосредствено от духовна гледна точка в лекцията от 31.12.1910 в сборника „Окултна история“, GA 126.
към текста >>
[6] Често съм говорил за това в антропософските лекции – например в книгата „Духовното водачество на човека и човечеството“ GA 15, п
ред
ставляваща преработка на лекциите от 1911 г.
[6] Често съм говорил за това в антропософските лекции – например в книгата „Духовното водачество на човека и човечеството“ GA 15, представляваща преработка на лекциите от 1911 г.
към текста >>
16.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Видяхте, че тези лекции са насочени към това, да се намерят п
ред
поставките за една картина на света.
Видяхте, че тези лекции са насочени към това, да се намерят предпоставките за една картина на света.
Отново трябва да подчертая, че самите астрономически явления ни принуждават да навлизаме от чисто количествения в качествения аспект. В съвременното научно разглеждане, намиращо се под силното влияние на естествознанието, се наблюдава склонност навсякъде да се пренебрегва качественото, както и да се преливат процесите в качественото чрез експозиции, съответстващи на количественото, или най-малко на формалното, бих казал, строго формалното. Защото само по себе си формалното разглеждане, дори ако искаме да разглеждаме формите като подвижни, подвижни в себе си, много лесно и непроизволно преминава в строго формално разглеждане. И тогава въпросът е, познанието на вселената изобщо възможно ли е чрез формални, втвърдени понятия. Без отговора на този въпрос е невъзможно изграждането на каквато и да е картина на света.
към текста >>
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до оп
ред
елена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извън
ред
но в
ред
на, защото тя води вън от реалността.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността.
Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1]. Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда. Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува. Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността.
към текста >>
Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук п
ред
и прозвучалия по-рано.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността.
Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано.
За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1]. Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда. Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува. Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността. Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността.
към текста >>
Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го с
ред
а.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността. Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1].
Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда.
Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува. Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността. Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността. Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията.
към текста >>
Цялата в
ред
а от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността.
Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1]. Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда. Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува. Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността.
Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността.
Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията. Днес това не се прави. Ако без предубеждения се разглеждат явленията, би се получил съвсем друг образ на света, различаващ се често от съществуващото днес в научния живот, от което, освен това, се правят всевъзможни заключения и изводи – от тях нищо не може да излезе, защото нещо нереално се гради върху друго нереално и се стига само до хипотетични идеи.
към текста >>
Ако без п
ред
убеждения се разглеждат явленията, би се получил съвсем друг образ на света, различаващ се често от съществуващото днес в научния живот, от което, освен това, се правят всевъзможни заключения и изводи – от тях нищо не може да излезе, защото нещо нереално се гради върху друго нереално и се стига само до хипотетични идеи.
Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността. Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността. Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията. Днес това не се прави.
Ако без предубеждения се разглеждат явленията, би се получил съвсем друг образ на света, различаващ се често от съществуващото днес в научния живот, от което, освен това, се правят всевъзможни заключения и изводи – от тях нищо не може да излезе, защото нещо нереално се гради върху друго нереално и се стига само до хипотетични идеи.
към текста >>
По-нататък трябва да се спра на това, което ви п
ред
ставих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята.
Изхождайки от това, а също от казаното тук вчера, трябва детайлно да се спра още на някои понятия, които, може да ви се стори, че не са свързани с темата ни, но по-нататък, разбира се, ще се убедите, че това, което развивам тук, е необходимо за изграждането на картината на света.
По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята.
Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите.
към текста >>
Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на п
ред
ставите.
Изхождайки от това, а също от казаното тук вчера, трябва детайлно да се спра още на някои понятия, които, може да ви се стори, че не са свързани с темата ни, но по-нататък, разбира се, ще се убедите, че това, което развивам тук, е необходимо за изграждането на картината на света. По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята. Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления.
Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите.
Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва.
към текста >>
Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в п
ред
стави, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област.
Изхождайки от това, а също от казаното тук вчера, трябва детайлно да се спра още на някои понятия, които, може да ви се стори, че не са свързани с темата ни, но по-нататък, разбира се, ще се убедите, че това, което развивам тук, е необходимо за изграждането на картината на света. По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята. Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите.
Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област.
Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите.
към текста >>
Сега задачата е в това, без п
ред
разсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на п
ред
ставите.
По-нататък трябва да се спра на това, което ви представих вчера във връзка с ледниковия период и по-нататъшното развитие на Земята. Да започнем отново от другия край. Познавателния ни живот се състои от дадените ни сетивни впечатления и от образите, ако можем да се изразим така, които възникват в хода на вътрешната преработка на сетивните впечатления. Затова разделяме познавателния си живот на сетивни възприятия и, собствено, живот на представите. Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област.
Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите.
Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот.
към текста >>
По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на п
ред
ставите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на п
ред
ставите.
Без първо да формираме тези две понятия, понятието за още необработените сетивни възприятия и понятието за вътрешно преработените сетивни възприятия, които се превръщат в представи, не можем да се приближим към реалността, която съществува в тази област. Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва.
По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите.
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
към текста >>
Съдържанието на живота на п
ред
ставите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот.
Сега задачата е в това, без предразсъдъци да разберем, в какво, собствено, се състои разликата между живота в познавателната сфера, доколкото тази познавателна сфера е изпълнена със сетивни възприятия и доколкото тя е голата сфера на представите. Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите.
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот.
Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
към текста >>
Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на п
ред
ставите, ако гледате само как живота на п
ред
ставите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на п
ред
ставите като такъв, от сънищния живот.
Тук цялата работа е в това, да може да се наблюдава не само в царството на съществуването, както сме свикнали днес, а също и в това, което по различни начини идва към нас в съответствие със своята интензивност и качество. Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот.
Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят.
към текста >>
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно п
ред
ставите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на п
ред
стави съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Затова е разбираемо, че животът на п
ред
ставите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот.
Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот.
Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро п
ред
ставлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот. Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие. Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1).
Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм.
Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
И напротив, извън
ред
но тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на п
ред
ставите.
малко е свързано с вътрешния организъм.
И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на представите.
По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие. Обръщам ви внимание, че навсякъде разглеждам тези процеси така, както те съществуват на съвременния стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
По такъв начин, в процеса на п
ред
ставите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие.
малко е свързано с вътрешния организъм. И напротив, извънредно тясно свързано с вътрешния ни организъм е това, което се проявява в живота на представите.
По такъв начин, в процеса на представите вътре в познавателния ни живот имаме друга стихия, отколкото в процеса на сетивното възприятие.
Обръщам ви внимание, че навсякъде разглеждам тези процеси така, както те съществуват на съвременния стадий от развитието на човечеството.
към текста >>
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на п
ред
ставите.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят.
към текста >>
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, п
ред
ставих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непос
ред
ствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят.
към текста >>
Ако искаме по този повод да стигнем до оп
ред
елена конкретна п
ред
става, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали пос
ред
ством съвсем различния съвместен живот с външния свят.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите. И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес.
Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят.
Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата.
към текста >>
Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите п
ред
стави.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите. И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят.
Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи.
Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата. Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>
В живота на п
ред
ставите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят.
Сега, разглеждайки още веднъж това, което вчера ви разказах за развитието на познанието от един ледников период до друг ледников период, обърнете внимание на това, как се е изменило от времето на последния ледников период цялото това сливане на сетивните възприятия и живота на представите. И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата.
В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят.
В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата. Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>
В живота на п
ред
ставите сме отдадени на обкръжаващия свят.
И ако добре сте разбрали начина, по който вчера, връщайки се назад, представих метаморфозата на познавателния живот, тогава ще си кажете: непосредствено след отдръпването на ледника човешкият познавателен живот е изхождал от съвсем различни преживявания, отколкото днес. Ако искаме по този повод да стигнем до определена конкретна представа, трябва да си кажем: в познавателния ни живот все повече е прониквало това, което получаваме от сетивата, и все повече е изчезвало това, което имаме не от сетивата, а което някога сме имали посредством съвсем различния съвместен живот с външния свят. Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят.
В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят.
Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата. Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>
Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите п
ред
стави, отколкото с живота в сетивата.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период?
Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот. Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
Сега животът на п
ред
ставите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата.
Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот.
Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма. Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
Следователно, това, което се изразява в живота на п
ред
ставите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма.
Към какво ще стигнем по такъв начин, – в това няма нищо хипотетично, а просто проследяване на процеси, – проследявайки в ретроспектива развитието отвъд границите на последния ледников период? Ще стигнем до такъв душевен живот в човека, който макар и повече съноподобен, е по-родствен с живота на нашите представи, отколкото с живота в сетивата. Сега животът на представите е свързан с нашия организъм повече, отколкото сетивния живот.
Следователно, това, което се изразява в живота на представите, също се проявява по-скоро в организма, отколкото независимо от организма.
Но по този начин, ако сте усвоили това, за което говорих в последните дни, ежедневните влияния на обкръжаващия свят ни довеждат до годишните влияния. Защото ви показах, че ежедневните влияния са такива, че те формират нашия образ за света, а годишните влияния са такива, че те изменят нашия организъм. И така, когато се връщаме към това, което вътрешно се разиграва в човека, душевното преживяване ни води до телесното, до органичното преживяване.
към текста >>
Само имайки всичко това, можем да си съставим п
ред
става какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела.
С други думи, до последния ледников период всичко това, което е заложено в смяната на годишните времена, е оказвало по-голямо влияние върху човека, отколкото след този ледников период. И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се съди за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния.
Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела.
Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период. Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път. И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
към текста >>
Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непос
ред
ственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път.
И така, човекът за нас е отново реагент, който позволява да се съди за това, какви са разпространяващите се около Земята влияния. Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период.
Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път.
И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
към текста >>
И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на п
ред
ставите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
Само имайки всичко това, можем да си съставим представа какви са условията и даже отношенията на движението между Земята и обкръжаващите я небесни тела. Защото непременно трябва да изхождаме, бих казал, от най-чувствителния инструмент, от самия човек, ако искаме да изучаваме движенията по небето. За целта първо трябва да се разбере човекът, трябва действително да можем да отделяме това, което принадлежи на една сфера от факти – ежедневните влияния, от това, което принадлежи на друга сфера факти – годишните влияния. На тези, които малко по-сериозно са се занимавали с антропософия, мога само да посоча, как изхождайки от съзерцание описах условията на древна Атлантида[2], каквито са били до последния ледников период. Освен това ще видите, как там от малко по-различен ъгъл, тоест изхождайки от непосредственото съзерцание, е описано това, към което се приближаваш, когато се опитваш, както го правим сега, да се справим с фактите от външния свят по чисто разсъдъчен път.
И така, връщаме се към такова взаимодействие на Земята с небесното ѝ обкръжение, което е довело човека към живота на представите, и което след това се е трансформирало така, че от него е възникнал днешният сетивен живот, – естествено, не сетивният живота като такъв, а днешният му вид.
към текста >>
Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако п
ред
ставният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало.
Сега трябва да направим още една тънка разлика. Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането. В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря. Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието.
Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало.
Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят. Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от п
ред
ставите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят.
Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
П
ред
полагайки всичко това, тоест осъзнавайки всичко това, можем, разбира се с всички ограничения, да кажем следното: да разгледаме човешкото око.
Предполагайки всичко това, тоест осъзнавайки всичко това, можем, разбира се с всички ограничения, да кажем следното: да разгледаме човешкото око.
Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията.
към текста >>
Това е един от органите, който ни п
ред
ава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по оп
ред
елен начин очертава тези сетивни впечатления.
Предполагайки всичко това, тоест осъзнавайки всичко това, можем, разбира се с всички ограничения, да кажем следното: да разгледаме човешкото око. Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око.
Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления.
И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите. Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си.
към текста >>
И тези впечатления на окото на свой
ред
се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в п
ред
стави.
Предполагайки всичко това, тоест осъзнавайки всичко това, можем, разбира се с всички ограничения, да кажем следното: да разгледаме човешкото око. Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления.
И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи.
Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите. Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек.
към текста >>
Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича п
ред
ставите ни от голите фантазни п
ред
стави и ги превръща в ясно очертани п
ред
стави, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията.
Предполагайки всичко това, тоест осъзнавайки всичко това, можем, разбира се с всички ограничения, да кажем следното: да разгледаме човешкото око. Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи.
Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията.
Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите. Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма?
към текста >>
Благодарение на това, което изпитваме пос
ред
ством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме п
ред
стави, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Естествено, не мога да се впускам в елементарни подробности, които можете да намерите в съответния учебник. Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията.
Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане.
към текста >>
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в оп
ред
елено взаимоотношение с окото ни.
Да разгледаме човешкото око. Това е един от органите, който ни предава впечатления от външния свят, сетивни впечатления заедно с това, което по определен начин очертава тези сетивни впечатления. И тези впечатления на окото на свой ред се намират във връзка с това, което вътрешно преработваме в представи. Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни.
Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
към текста >>
Къде намираме това, което по такъв начин се изправя п
ред
нас, но във видоизменена форма?
Нека сега внимателно да отделим това, което стои в основата на ясното очертаване, което извлича представите ни от голите фантазни представи и ги превръща в ясно очертани представи, да го отделим от другото, което действа, когато не намираме такова ясно очертаване и живеем само с фантазията. Благодарение на това, което изпитваме посредством сетивните органи, и на това, което вътрешно прави от него способността ни да изграждаме представи, изцяло бихме се намирали в своего рода живот на фантазиите. Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек.
Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма?
Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда. На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан. И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>
Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той п
ред
ставлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата с
ред
а.
Този живот получава ясни контури благодарение на външния свят, благодарение на това, което се намира в определено взаимоотношение с окото ни. Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане.
Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан. И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>
На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, п
ред
ставлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа п
ред
ставлява това, което дава очертанията, което прави този неоп
ред
елен живот да е оп
ред
елен, очертан.
Сега да разгледаме себе си. Да пренесем това, което получихме за окото, към целия човек, просто чисто емпирично да потърсим това в целия човек. Къде намираме това, което по такъв начин се изправя пред нас, но във видоизменена форма? Откриваме това в процеса на оплождане. Във взаимоотношенията с обкръжаващия свят на целия човек, доколкото той представлява женски организъм, е преобразувано същото това, което го имаме в отношението на очите с обкръжаващата среда.
На този, който детайлно навлезе в тези неща, трябва да му бъде съвсем ясно, че животът на жената, но приведен, може да се каже, към материалност, представлява живота на Вселената във фантазиите, а животът на мъжа представлява това, което дава очертанията, което прави този неопределен живот да е определен, очертан.
И в зрителния процес, ако го разглеждаме така, както направихме това днес, имаме не нещо друго, а метаморфоза на процеса на оплождане. И обратното.
към текста >>
Докато не се стигне до тези неща, изобщо е невъзможно да се приближим до приемливи п
ред
стави за Вселената.
Докато не се стигне до тези неща, изобщо е невъзможно да се приближим до приемливи представи за Вселената.
За съжаление, мога само да маркирам тези неща. Но въпреки това искам в тези лекции макар и само да поставя пред вас въпроса. Собствено, предполагам, че задачата на такива лекции е да стимулира всеки от вас колкото се може повече да работи по-нататък в тези направления. Бих искал само да набележа тези направления. Тях можем да ги проследим във всички възможни страни.
към текста >>
Но въпреки това искам в тези лекции макар и само да поставя п
ред
вас въпроса.
Докато не се стигне до тези неща, изобщо е невъзможно да се приближим до приемливи представи за Вселената. За съжаление, мога само да маркирам тези неща.
Но въпреки това искам в тези лекции макар и само да поставя пред вас въпроса.
Собствено, предполагам, че задачата на такива лекции е да стимулира всеки от вас колкото се може повече да работи по-нататък в тези направления. Бих искал само да набележа тези направления. Тях можем да ги проследим във всички възможни страни. Днес съществуват безброй възможности да се дадат нови направления на изследователските методи, но е нужно до известна степен това, което сме свикнали да разглеждаме само количествено, да го приведем към качествено разглеждане. Неща, които първо се формират количествено (математиката е най-добрият пример за това, форономията е друг пример), след това отново се търсят в емпиричната действителност.
към текста >>
Собствено, п
ред
полагам, че задачата на такива лекции е да стимулира всеки от вас колкото се може повече да работи по-нататък в тези направления.
Докато не се стигне до тези неща, изобщо е невъзможно да се приближим до приемливи представи за Вселената. За съжаление, мога само да маркирам тези неща. Но въпреки това искам в тези лекции макар и само да поставя пред вас въпроса.
Собствено, предполагам, че задачата на такива лекции е да стимулира всеки от вас колкото се може повече да работи по-нататък в тези направления.
Бих искал само да набележа тези направления. Тях можем да ги проследим във всички възможни страни. Днес съществуват безброй възможности да се дадат нови направления на изследователските методи, но е нужно до известна степен това, което сме свикнали да разглеждаме само количествено, да го приведем към качествено разглеждане. Неща, които първо се формират количествено (математиката е най-добрият пример за това, форономията е друг пример), след това отново се търсят в емпиричната действителност. Но на нас ни е нужно и другото, математиката и форономията реално да се обезпечат емпирично.
към текста >>
Няма да намерим нищо друго, освен форономически и математически оп
ред
елена мирова механика или механика на развитието, ако пристъпим към света само с п
ред
поставките на форономията и математиката.
Тях можем да ги проследим във всички възможни страни. Днес съществуват безброй възможности да се дадат нови направления на изследователските методи, но е нужно до известна степен това, което сме свикнали да разглеждаме само количествено, да го приведем към качествено разглеждане. Неща, които първо се формират количествено (математиката е най-добрият пример за това, форономията е друг пример), след това отново се търсят в емпиричната действителност. Но на нас ни е нужно и другото, математиката и форономията реално да се обезпечат емпирично. Трябва с по-богато съдържание да пристъпваме към емпиричната реалност, а не просто с математическото и форономическото.
Няма да намерим нищо друго, освен форономически и математически определена мирова механика или механика на развитието, ако пристъпим към света само с предпоставките на форономията и математиката.
Но в света ще открием други неща, ако заедно с експерименталните изследвания изходим и от други области, освен от математиката и форономията.
към текста >>
Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го п
ред
ставяме по-различно, отколкото след него.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот.
Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него.
Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
Трябва да изхождаме от такива п
ред
поставки, за да стигнем постепенно до образни п
ред
стави относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
И така, до последния ледников период още не е станала диференциацията между човешкия сетивен живот и общия човешки живот, общия органичен живот. Тогава още е съществувал по-синтетичният, единен органичен живот на човека. От времето на последния ледников период сме преживели реалното разделяне на човешкия органичен живот. Това също е индикация, че отношението на Земята към Слънцето до последния ледников период трябва да си го представяме по-различно, отколкото след него.
Трябва да изхождаме от такива предпоставки, за да стигнем постепенно до образни представи относно Вселената в нейните връзки със Земята и човека.
към текста >>
Вероятно така може да се даде някакво оп
ред
еление за евклидовото пространство.
Но това ви насочва в друга посока; това ви насочва към нуждата от повдигането на въпроса, доколко изобщо за нашето разглеждане на света можем да използване евклидовото пространство. Наричам евклидово пространство – работата не е в названията – това, което се характеризира с три взаимно перпендикулярни, твърди посоки.
Вероятно така може да се даде някакво определение за евклидовото пространство.
Бих могъл също да го нарека кантово пространство, защото това, което Кант дава, се основава на наличието на три взаимно перпендикулярни твърди посоки, а не с местещи се едно спрямо друго направления. По отношение на това, което тук имаме като евклидово или, да кажем, кантово пространство, е съвсем необходимо да се постави въпроса: съответства ли то на реалността, или това е мисловен образ, някаква абстракция? Може би това твърдо пространство изобщо не съществува. Моля ви да помислите над следното: когато се занимаваме с аналитична геометрия, непременно изхождаме от това, че можем да смятаме осите x, y, z за неподвижни и че осигуряваме някаква реалност чрез това, че просто твърдо фиксираме в себе си x, y, z. Ако в сферата на действителността никъде го няма това, което ни позволява в аналитичната геометрия да разглеждаме трите оси на обикновената ни координатна система като застинали, то тогава цялата наша евклидова математика е, собствено, само нещо, което по определен начин сме формирали в себе си като някакво приближение към действителността, като удобно средство да се обхване действителността.
към текста >>
Ако в сферата на действителността никъде го няма това, което ни позволява в аналитичната геометрия да разглеждаме трите оси на обикновената ни координатна система като застинали, то тогава цялата наша евклидова математика е, собствено, само нещо, което по оп
ред
елен начин сме формирали в себе си като някакво приближение към действителността, като удобно с
ред
ство да се обхване действителността.
Вероятно така може да се даде някакво определение за евклидовото пространство. Бих могъл също да го нарека кантово пространство, защото това, което Кант дава, се основава на наличието на три взаимно перпендикулярни твърди посоки, а не с местещи се едно спрямо друго направления. По отношение на това, което тук имаме като евклидово или, да кажем, кантово пространство, е съвсем необходимо да се постави въпроса: съответства ли то на реалността, или това е мисловен образ, някаква абстракция? Може би това твърдо пространство изобщо не съществува. Моля ви да помислите над следното: когато се занимаваме с аналитична геометрия, непременно изхождаме от това, че можем да смятаме осите x, y, z за неподвижни и че осигуряваме някаква реалност чрез това, че просто твърдо фиксираме в себе си x, y, z.
Ако в сферата на действителността никъде го няма това, което ни позволява в аналитичната геометрия да разглеждаме трите оси на обикновената ни координатна система като застинали, то тогава цялата наша евклидова математика е, собствено, само нещо, което по определен начин сме формирали в себе си като някакво приближение към действителността, като удобно средство да се обхване действителността.
Но тя не би била по същество нещо, което приложено към действителността би могло да ни обещае да ни каже нещо за тази действителност.
към текста >>
Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено оп
ред
еление за пространството.
Сега се пита, няма ли да намерим някъде основание да се види, че евклидовото пространство не може, собствено, да се запази в тази твърдост. Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай. В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността.
Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството.
Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории.
към текста >>
Знам, че п
ред
ставите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие.
Сега се пита, няма ли да намерим някъде основание да се види, че евклидовото пространство не може, собствено, да се запази в тази твърдост. Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай. В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството.
Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие.
Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено. Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>
Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало пос
ред
ством подбор от всичко това, което е било отделено.
В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността. Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите.
Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено.
Бяха предложени такива теории. Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>
Бяха п
ред
ложени такива теории.
Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено.
Бяха предложени такива теории.
Получава се навик, всичко постигнато в някоя област на фактите, да се екстраполира върху цялата съвкупност на мировите явления.
към текста >>
Там, където при отделни животни има някакво отклонение, именно това отклонение, ако в частност емпирично се изследва, показва, че благодарение на обрата към вертикалност на линията на гръбнака, в животното също се п
ред
извикват изменения, имащи оп
ред
елена важност.
Следва да се поразмишлява за това, че при такова изследване просто се изпуска нещо, което чисто емпирично се изправя като нещо доста съществено. Можеше да се види, как последователите на Хекел просто брояха, колко кости има човек, колко мускули и така нататък, и колко ги има при еволюиралото животно. Ако се брои по такъв начин, е трудно да се постъпи другояче, освен да се постави човекът в края на животинската верига. Но работата стои малко по-различно, ако е съвсем очевидно, че линията на гръбнака на човека е разположена вертикално, докато при животното тя е разположена в общи линии хоризонтално. Това е изразено приблизително, но доста ясно.
Там, където при отделни животни има някакво отклонение, именно това отклонение, ако в частност емпирично се изследва, показва, че благодарение на обрата към вертикалност на линията на гръбнака, в животното също се предизвикват изменения, имащи определена важност.
Всъщност трябва да се отбележи тази характерна разлика на човека от животното, която се състои в това, че при човека линията на гръбнака е вертикална и е ориентирана по посока на земния радиус, докато при животното линията на гръбнака е паралелна на повърхността на Земята. Тук имаме пространствени феномени, които видимо са диференцирани в себе си, доколкото ги отнасяме към формата, към животинската и човешката формация. Ако изхождаме от конкретиката, не би следвало да разглеждаме хоризонталното по същия начин, както вертикалното. Мисля, че ако поставим себе си в действителното пространство и погледнем какво става в това действително пространство, няма да можем да разглеждаме хоризонталното като равнозначно на вертикалното.
към текста >>
Ще ви помоля това, което сега ще ви п
ред
ставя, да го допълните както трябва заради самите себе си, заради способността ви за съзерцание, с осмислено разглеждане на скелета на кой да е бозайник.
Но от това следва нещо друго. Разгледайте животинската форма, разгледайте и човешката форма. Ще изходим от животинската форма.
Ще ви помоля това, което сега ще ви представя, да го допълните както трябва заради самите себе си, заради способността ви за съзерцание, с осмислено разглеждане на скелета на кой да е бозайник.
Разглежданията, които се правят в това направление, обикновено са твърде бедни на конкретика, тоест твърде малко отговарят на действителността. При разглеждане на скелета, – ще се огранича тук с разглеждането на скелета, но това, което казвам за скелета, в още по-голяма степен важи за другите части на животинската и човешка организация , – ако разглеждате скелет на животно, виждате диференциацията на скелета, особено в главата; обръщате внимание на тази диференциация в черепа и я сравнявате с противоположния край на животното! Ако при това наистина постъпвате вътрешно морфологично, ще забележите характерните съзвучия и характерните разлики. Тук се предлага това направление в изследванията, което е необходимо да се следва колкото се може по-точно. Защото тук трябва да се види нещо, което въвежда по-дълбоко в действителността, отколкото днес сме приучени.
към текста >>
Тук се п
ред
лага това направление в изследванията, което е необходимо да се следва колкото се може по-точно.
Ще изходим от животинската форма. Ще ви помоля това, което сега ще ви представя, да го допълните както трябва заради самите себе си, заради способността ви за съзерцание, с осмислено разглеждане на скелета на кой да е бозайник. Разглежданията, които се правят в това направление, обикновено са твърде бедни на конкретика, тоест твърде малко отговарят на действителността. При разглеждане на скелета, – ще се огранича тук с разглеждането на скелета, но това, което казвам за скелета, в още по-голяма степен важи за другите части на животинската и човешка организация , – ако разглеждате скелет на животно, виждате диференциацията на скелета, особено в главата; обръщате внимание на тази диференциация в черепа и я сравнявате с противоположния край на животното! Ако при това наистина постъпвате вътрешно морфологично, ще забележите характерните съзвучия и характерните разлики.
Тук се предлага това направление в изследванията, което е необходимо да се следва колкото се може по-точно.
Защото тук трябва да се види нещо, което въвежда по-дълбоко в действителността, отколкото днес сме приучени.
към текста >>
Природата на тези лекции е такава, че мога само да набележа нещата, пропускайки в известна степен междинните звена; длъжен съм да апелирам към вашата интуиция, п
ред
полагайки, че между двете лекции ще обмислите нещата, за да видите как са свързани помежду си.
Природата на тези лекции е такава, че мога само да набележа нещата, пропускайки в известна степен междинните звена; длъжен съм да апелирам към вашата интуиция, предполагайки, че между двете лекции ще обмислите нещата, за да видите как са свързани помежду си.
Иначе няма да успея да стигна до резултата в течение на няколкото лекции, които мога да изнеса.
към текста >>
Ако се запитате откъде, собствено, произлиза характерната разлика между п
ред
ната част и задната част, след изследвания на безкрайно много междинни членове, ще стигнете до нещо забележително.
Схематично ще посоча как се формира животинската организация (рис. 2).
Ако се запитате откъде, собствено, произлиза характерната разлика между предната част и задната част, след изследвания на безкрайно много междинни членове, ще стигнете до нещо забележително.
Ще стигнете до това да свържете диференциацията на предната и задната част с действието на Слънцето.Тук имате
към текста >>
Ще стигнете до това да свържете диференциацията на п
ред
ната и задната част с действието на Слънцето.Тук имате
Схематично ще посоча как се формира животинската организация (рис. 2). Ако се запитате откъде, собствено, произлиза характерната разлика между предната част и задната част, след изследвания на безкрайно много междинни членове, ще стигнете до нещо забележително.
Ще стигнете до това да свържете диференциацията на предната и задната част с действието на Слънцето.Тук имате
към текста >>
Сега п
ред
положете, че вследствие на някакви процеси става така, че след това животното се намира на
Земята (рис. 3, дясно), имате животното, разположено на слънчевата страна на Земята.
Сега предположете, че вследствие на някакви процеси става така, че след това животното се намира на
към текста >>
От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат п
ред
поставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
Тогава Слънцето също въздейства върху животното, но между тях се намира Земята. Тоест, първия път трябва да се говори за пряко въздействие на слънчевите лъчи върху животното, втория път – за косвеното въздействие на слънчевите лъчи върху животното, когато между тях се намира Земята, когато слънчевите лъчи първо трябва да преминат през Земята. Ако сега обяснявате формата на животното с прякото слънчево въздействие, ще получите главата; ако обяснявате животното със слънчевите лъчи, които първо преминават през Земята, получавате противоположния на главата полюс. Черепът трябва да се изучава като резултат от прякото слънчево въздействие; формата, морфологията на противоположния полюс трябва да се изучават като въздействие на слънчевите лъчи, на пътя на които се намира Земята, като въздействие на непреките слънчеви лъчи. И така, морфологията на животното ни насочва към взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
От това, което се подготвя в животното, а не от голото наблюдение, макар и въоръжено с телескоп, трябва да се създадат предпоставки за познаване на взаимоотношенията между Земята и Слънцето.
към текста >>
Сега си п
ред
ставете линията на гръбнака на човека, обърната под прав ъгъл по отношение на животното, тоест, че става съществена модификация на това въздействие; че, собствено, от слънчевото въздействие в човека имаме нещо съвсем друго, отколкото в животното; и че е необходимо това, което действа в човека, да го п
ред
ставим като резултираща (рис. 4).
Сега си представете линията на гръбнака на човека, обърната под прав ъгъл по отношение на животното, тоест, че става съществена модификация на това въздействие; че, собствено, от слънчевото въздействие в човека имаме нещо съвсем друго, отколкото в животното; и че е необходимо това, което действа в човека, да го представим като резултираща (рис. 4).
А именно, ако тази линия (паралелната на повърхността на Земята на рис. 3), представляваща прякото или косвено слънчево въздействие, я представим символично (хоризонталата на рис. 4), то трябва да си кажем: тук действа също и вертикалата. И само образувайки резултиращата, ще получим това, което действа в човека. С други
към текста >>
3), п
ред
ставляваща прякото или косвено слънчево въздействие, я п
ред
ставим символично (хоризонталата на рис.
Сега си представете линията на гръбнака на човека, обърната под прав ъгъл по отношение на животното, тоест, че става съществена модификация на това въздействие; че, собствено, от слънчевото въздействие в човека имаме нещо съвсем друго, отколкото в животното; и че е необходимо това, което действа в човека, да го представим като резултираща (рис. 4). А именно, ако тази линия (паралелната на повърхността на Земята на рис.
3), представляваща прякото или косвено слънчево въздействие, я представим символично (хоризонталата на рис.
4), то трябва да си кажем: тук действа също и вертикалата. И само образувайки резултиращата, ще получим това, което действа в човека. С други
към текста >>
Това значи, че в проявяващото се в човека и в животното трябва да разгадаем основата за това, което п
ред
ставляват възможните взаимни движения на мировите тела.
думи, ако сме принудени да поставим в основата на образуването на животинската форма, било то въртенето на Слънцето около Земята, или движението на Земята около своята собствена ос, ще сме принудени да добавим друго движение на Земята или по-скоро на Слънцето, движение, свързано с образуването на човека и съединяващо се в резултат в единна равнодействаща с първото движение, стоящо в основата на образуването на животното.
Това значи, че в проявяващото се в човека и в животното трябва да разгадаем основата за това, което представляват възможните взаимни движения на мировите тела.
Трябва да извлечем астрономическите разглеждания от нещата, които проследяваме, когато оставаме само в сферата на наблюдението, даже ако действаме с помощта на телескоп или пресмятания, или механика. Трябва да включим астрономията в това, което се изразява в този чувствителен инструмент – в организма. Защото това, което действа в животното като формиращи сили и действат в човека формирайки го, явно сочи към движенията в небесното пространство.
към текста >>
Как трябва да преобразуваме нашите п
ред
стави, ако преминем от животното към растението?
Сега оставаме в областта на някакъв вид качествена математика.
Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към растението?
От двете приведени сега направления, не можем да използваме нито едното. Може, разбира се, да ви се стори, че вертикалната ориентация на растенията се намира в същото положение, както и вертикалната посока на човешкия гръбнак. За евклидовото пространство това е валидно, разбира се за евклидовото пространство не в неговата фигуративност (Figuralität), а в неговата неподвижност. И така, за евклидовото пространство това е валидно, затова не може да бъде валидно за пространство, което не е застинало в себе си, а подвижно, чиито измерения са подвижни примерно така, че, да кажем, не можем просто еднакво, от вътрешна равнозначност да напишем в уравненията посока x и посока y, а трябва да определим посоката y като вертикална посока и едновременно като функция на посоката x: у = . Даже не можем да напишем уравнението по друг начин.
към текста >>
И така, за евклидовото пространство това е валидно, затова не може да бъде валидно за пространство, което не е застинало в себе си, а подвижно, чиито измерения са подвижни примерно така, че, да кажем, не можем просто еднакво, от вътрешна равнозначност да напишем в уравненията посока x и посока y, а трябва да оп
ред
елим посоката y като вертикална посока и едновременно като функция на посоката x: у = .
Сега оставаме в областта на някакъв вид качествена математика. Как трябва да преобразуваме нашите представи, ако преминем от животното към растението? От двете приведени сега направления, не можем да използваме нито едното. Може, разбира се, да ви се стори, че вертикалната ориентация на растенията се намира в същото положение, както и вертикалната посока на човешкия гръбнак. За евклидовото пространство това е валидно, разбира се за евклидовото пространство не в неговата фигуративност (Figuralität), а в неговата неподвижност.
И така, за евклидовото пространство това е валидно, затова не може да бъде валидно за пространство, което не е застинало в себе си, а подвижно, чиито измерения са подвижни примерно така, че, да кажем, не можем просто еднакво, от вътрешна равнозначност да напишем в уравненията посока x и посока y, а трябва да определим посоката y като вертикална посока и едновременно като функция на посоката x: у = .
Даже не можем да напишем уравнението по друг начин. По-скоро от думите можете да разберете какво искам да кажа, защото математически това не е толкова лесно да се изрази. Ако имахме координатна система, която би съответствала на това, което сега казах, би следвало да изискаме от тази координатна система да не измерва ординатата със същата вътрешна мярка, със същата оставаща твърда мярка, както и абсцисата. Това е, което би изявило една подвижна в себе си координатна система от застиналата евклидова координатна система.
към текста >>
Ако поставим въпроса: как се отнася вертикалата на растежа на растенията към вертикалата на човешкия растеж, ще се приближим към различаването на тези вертикали и ще се запитаме: какъв друг път съществува към друга п
ред
става за пространството, когато го има застиналото евклидово пространство?
Ако поставим въпроса: как се отнася вертикалата на растежа на растенията към вертикалата на човешкия растеж, ще се приближим към различаването на тези вертикали и ще се запитаме: какъв друг път съществува към друга представа за пространството, когато го има застиналото евклидово пространство?
Тоест, ако небесните явления са разбираеми само с помощта на такова пространство, което не е евклидово, разбира се не е и измисленото пространство на съвременната математика, а реално, затворено в действителността пространство, тогава и небесните явления трябва да ги разбираме в това пространство, а не в евклидовото.
към текста >>
Виждате, че стигнахме до п
ред
стави, които, от една страна ни доведоха до ледниковия период, а от друга страна, в известна степен към реформа на евклидовото пространство, но изхождайки от по-различен дух, отколкото правят това Минковский[5] и другите.
Виждате, че стигнахме до представи, които, от една страна ни доведоха до ледниковия период, а от друга страна, в известна степен към реформа на евклидовото пространство, но изхождайки от по-различен дух, отколкото правят това Минковский[5] и другите.
Разглеждайки само фактите и опитвайки да намерим свободна от хипотези наука, стигаме до необходимостта да подложим на сериозна критика понятието пространство. Ще поговорим по-нататък за това утре.
към текста >>
[2] описах условията на древна Атлантида – в книгата „Хрониката Акаша“ GA11, в главата „Нашите атлантски п
ред
ци“
[2] описах условията на древна Атлантида – в книгата „Хрониката Акаша“ GA11, в главата „Нашите атлантски предци“
към текста >>
17.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За да доведем до оп
ред
елен край тези разглеждания, е необходимо, разбира се, да се продължи това внимателно придвижване, към което се придържах досега, тоест да се създадат по възможност повече п
ред
стави, които могат по-късно да ни доведат до тази цел, до този край.
За да доведем до определен край тези разглеждания, е необходимо, разбира се, да се продължи това внимателно придвижване, към което се придържах досега, тоест да се създадат по възможност повече представи, които могат по-късно да ни доведат до тази цел, до този край.
За това е необходимо и тогава, когато изнасям другите лекции[1], тоест от 11-ти до 15-ти, да продължа тези лекции по такъв начин, че да можем да ги обединим с Валдорфското училище[2], иначе няма да успеем да овладеем материала. Но доколкото с нещата, за които става дума тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата седмица всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3]. Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета. При такива условия ще успеем да запазим в себе си даже по-фините неща, които включих в течение на това изложение.
към текста >>
Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на п
ред
мета.
За да доведем до определен край тези разглеждания, е необходимо, разбира се, да се продължи това внимателно придвижване, към което се придържах досега, тоест да се създадат по възможност повече представи, които могат по-късно да ни доведат до тази цел, до този край. За това е необходимо и тогава, когато изнасям другите лекции[1], тоест от 11-ти до 15-ти, да продължа тези лекции по такъв начин, че да можем да ги обединим с Валдорфското училище[2], иначе няма да успеем да овладеем материала. Но доколкото с нещата, за които става дума тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата седмица всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3].
Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета.
При такива условия ще успеем да запазим в себе си даже по-фините неща, които включих в течение на това изложение.
към текста >>
Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат п
ред
вид само резултатите от сетивните наблюдения, в това число с помощта на инструменти.
Да си изясним още един път, как, собствено, ориентирахме цялото разглеждане, което трябва да ни доведе до разбирането на астрономията и нейните връзки със земните явления, как ориентирахме целия ход на това разглеждане.
Стремяхме се да обърнем внимание върху това, че такива разглеждания обикновено са насочени да вземат предвид само резултатите от сетивните наблюдения, в това число с помощта на инструменти.
Така, всъщност, беше ориентирано всичко това, което чак до наши дни се е привеждало за разбирането, за обяснението на небесните явления. В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1).
към текста >>
Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема п
ред
и всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се п
ред
ставят в по-друг вид, отколкото са дадени от непос
ред
ственото наблюдение.
В началото в сферата на наблюдението се е включвало това, което днес се нарича привидно движение на небесните тела. Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1). Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така.
Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение.
И тогава посредством интерпретация се е
към текста >>
И тогава пос
ред
ством интерпретация се е
Следяло се е привидното движение на звездното небе около Земята, привидното движение на Слънцето. След това се е видяло, как планетите описват своеобразни траектории. Част от планетните траектории изглеждат просто като примки (рис. 1). Планета се движи в това направление, отново се връща и се движи така. Може да се каже: ако самата Земя се намира в движение, вследствие на това, че не се възприема преди всичко това собствено движение на Земята, действителните движения на небесните тела ще се представят в по-друг вид, отколкото са дадени от непосредственото наблюдение.
И тогава посредством интерпретация се е
към текста >>
създавала п
ред
ставата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität).
създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität).
Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена. Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите.
към текста >>
Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления пос
ред
ством разсъдъка, опира се на интерпретациите.
създавала представата за това, какви могат да бъдат действителните движения при съблюдаване на математическата фигуративност (Figuralität). Тук първо се стига до системата на Коперник, след това – до всички модификации, на които оттогава тя е била подложена.
Избирало се е главно това, което се дава на познавателната способност, доколкото тази познавателна способност се опира на сетивните органи и обработката на сетивните впечатления посредством разсъдъка, опира се на интерпретациите.
към текста >>
Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в оп
ред
елен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията.
Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията.
Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем. Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята. Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека. Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък.
към текста >>
Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че пос
ред
ством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем.
Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията.
Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем.
Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята. Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека. Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък.
към текста >>
Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е п
ред
и всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята.
Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията. Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем.
Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята.
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека. Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък.
към текста >>
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем оп
ред
елени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека.
Обърнахме внимание, обаче, че такъв начин на разглеждане е недостатъчен за проникване в реалността на небесните явления по простата причина, че не удовлетворява даже математическия начин на действие, доколкото опитвайки се да изчисляваме, трябва в определен момент, в известна степен, да се прекратят изчисленията. Обърнах ви внимание, че числата, изразяващи отношенията на периодите на въртене на планетите, са несъизмерими числа, несъизмерими величини, което ни показва, че посредством изчисления не проникваме в собствената структура на небесните явления и някъде сме принудени да спрем. Но от това следва, че трябва да приложим друг начин на разглеждане, такъв начин на разглеждане, който не се ограничава с разглеждане само на това, което, да кажем, е преди всичко в човека, към което води външно-сетивното наблюдение, а на това, което стои в основата на човека като цяло, може би даже на това, което стои в основата на другите същества от природните царства на Земята.
Вече сме посочвали всички тези неща и тогава показах, как можем да свържем определени явления, които срещаме в хода на земното развитие, с човешката организация; тоест как, например, трябва да бъдат свързани ледниковите периоди, които ритмично се появяват в хода на земното развитие, с развитието на човечеството, с развитието на човека.
Ако успеем да направим това, тези връзки ще ни посочат, как в действителност стои работата с движенията в небесното пространство. И тези неща трябва да ги проследим по-нататък.
към текста >>
П
ред
и да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека.
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
към текста >>
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало п
ред
имно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува п
ред
стави.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на п
ред
ставния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че п
ред
ставният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи.
Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
П
ред
ставите ни получават, бих казал, оп
ред
елена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата.
Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване.
Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Това, което тук зад сетивните възприятия действа по оп
ред
елен начин от нашата организация в живота на п
ред
ставите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Преди да продължим с по-формалния начин на разглеждане, до който стигнахме вчера, нека още един път разгледаме, каква връзка с развитието на Земята чрез последователността на ледниковите периоди ни се е изявила в развитието на човека. Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване.
Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване. Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
Бихме могли да си п
ред
ставяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на п
ред
ставите не нахлуваше сетивното преживяване.
Тук вече можем да кажем, че особеният начин на познание, принадлежащ на съвременния човек, му е станал наистина свойствен, собствено, едва започвайки от последния ледников период, и че от времето на последния ледников период, са започнали културните периоди, за които винаги говорим като за древноиндийски културен период, древноперсийски културен период, египетско-халдейски, гръко-латински и нашия културен период. Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот.
Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
П
ред
ставният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са п
ред
шествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
Посочихме също, че до този ледников период в човешката природа се е развивало предимно това, което сега в съвременния човек е останало по-скоро на заден план и по-малко излиза на повърхността: организирането на способността му да образува представи. Вчера обърнахме внимание на това, че организацията на представния живот може да бъде разбрана качествено, само ако се знае, че представният живот по качеството си може да се сравни по същество със сънищата. Представите ни получават, бих казал, определена конфигурация и наситено съдържание, само защото присъства именно сетивното преживяване. Това, което тук зад сетивните възприятия действа по определен начин от нашата организация в живота на представите – действа с притъпеността на сънищния живот. Бихме могли да си представяме само с притъпеността на сънищния живот – ако изобщо може да се каже такова нещо, – ако с всяко пробуждане в живота на представите не нахлуваше сетивното преживяване.
Представният живот, следователно, е по-смътен от сетивния живот и ни води назад, към фазите от развитието на човешката природа, които са предшествали последния период на обледеняване, – говорейки на нашия антропософски език, те се намират в древната атлантска област.
към текста >>
П
ред
и всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие.
Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека?
Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие.
Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената.
към текста >>
В по-малка степен ние насочваме своя поглед пос
ред
ством волята и, разбира се, проявявайки внимателност пос
ред
ством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие.
Но какво, собствено, е съществувало фактически тук за човека? Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие. Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята.
В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие.
В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят.
към текста >>
Но това става само защото като хора по оп
ред
елен начин сме се еманципирали от Вселената.
Преди всичко нещо, благодарение на което той е имал повече вътрешна връзка с обкръжаващия го свят, отколкото това става сега във времената на сетивното възприятие. Ние овладяваме сетивното възприятие с помощта на волята. В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят.
Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената.
Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност.
към текста >>
Тогава, по време на формирането на способността ни за п
ред
стави, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят.
В по-малка степен ние насочваме своя поглед посредством волята и, разбира се, проявявайки внимателност посредством волята, можем да вървим по-нататък в овладяването на сетивното възприятие. В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука.
Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят.
Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>
Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните п
ред
мети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало.
В сетивното ни възприятие винаги действа волята. Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят.
Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало.
И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот. С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>
И така, човек е трябвало да изпитва
ред
уващите се състояния между разгарянето на това, което е п
ред
ставлявало развилата се тогава п
ред
ставна способност, и на свой
ред
отлива на п
ред
ставния живот.
Когато можем да ориентираме самите себе си, изхождайки от вътрешния произвол, до известна степен сме независими от външния свят. Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало.
И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот.
С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност. Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>
С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява п
ред
нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност.
Но това става само защото като хора по определен начин сме се еманципирали от Вселената. Така, до последния ледников период не сме можели да бъдем еманципирани – казвам не сме можели, доколкото искам да говоря именно от страна на външната емпирична наука. Тогава, по време на формирането на способността ни за представи, човек в своите състояния е бил повече зависим от това, което се е разигравало в обкръжаващия го свят. Както сега виждаме обкръжаващия свят благодарение на слънчевата светлина, и както, обаче, това виждане на света е подчинено на известен вътрешен произвол, така и тогава, отдавайки себе си на външния свят, човек е трябвало да бъде зависим от осветеността на Земята и от осветеността на земните предмети, а също от сумрака, от тъмнината, когато през нощта Слънцето не се е появявало. И така, човек е трябвало да изпитва редуващите се състояния между разгарянето на това, което е представлявало развилата се тогава представна способност, и на свой ред отлива на представния живот.
С други думи, тогава имаме подготвено от взаимодействието с Вселената вътрешно състояние на човека, подобно на това, което се проявява пред нас в своеобразните връзки на женската функция с лунните фази по отношение на нейната продължителност.
Това вътрешно функциониране на женската природа – казах, че в мъжката природа също го има, но по-навътре, затова е по-малко достъпно за възприемане – е такова, че някога то е било свързано с процесите на външната Вселена, но след това се е еманципирало от нея и е станало свойство на самата човешка природа, така че ставащото сега в човека вече не съвпада с външните факти, но времевата последователност, последователността на фазите е останала същата, каквато е била, когато тези неща са съвпадали и външно.
към текста >>
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот п
ред
ставен живот.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот.
Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот. В основната си организация ние носим ритмичния живот.
към текста >>
Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли п
ред
ставни сили и по-тъмни п
ред
ставни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно
ред
уване.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот. Тук съществува нещо подобно.
Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване.
И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот. В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили.
към текста >>
Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме
ред
уване на смътен и ясен живот.
Нещо подобно се случва и в това, което е вътрешната промяна в нашия вече повече или по-малко независим от сетивния живот представен живот. Тук съществува нещо подобно. Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме.
Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот.
В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ.
към текста >>
Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на
ред
уване на светли или активни п
ред
ставни сили и тъмни, вяли п
ред
ставни сили.
Ние преживяваме вътрешен ритъм от по-светли представни сили и по-тъмни представни сили, които прииждат и се оттичат в денонощно редуване. И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот. В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа.
Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили.
Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление.
към текста >>
Защото тъмните, вяли п
ред
ставни сили п
ред
ставляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата.
И само защото това е по-малко интензивен процес, от този, който върви паралелно с лунните фази, ние не го забелязваме. Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот. В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили.
Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата.
Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение.
към текста >>
Това не съвпада с външното
ред
уване на ден и нощ.
Всъщност, в нашата основна организация днес изпитваме редуване на смътен и ясен живот. В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата.
Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ.
Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина. И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения.
към текста >>
Имаме вътрешно
ред
уване на светлина и тъмнина.
В основната си организация ние носим ритмичния живот. Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ.
Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина.
И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят. Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения. Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>
И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно
ред
уване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на п
ред
ставните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят.
Ту сме по-склонни вътрешно да отговаряме на сетивните възприятия, ту по-малко сме склонни към това, и тази смяна на състоянията обхваща период от 24 часа. Може би, би било интересно графично да се проследи, колко различни са хората именно по отношение на този вътрешен главен период на редуване на светли или активни представни сили и тъмни, вяли представни сили. Защото тъмните, вяли представни сили представляват, така да се каже, вътрешната нощ на главата; светлите са вътрешния ден на главата. Това не съвпада с външното редуване на ден и нощ. Имаме вътрешно редуване на светлина и тъмнина.
И в зависимост от това, дали човек е по-склонен в това вътрешно редуване на светлина и тъмнина да свързва, да кажем, светлата част със сетивното възприятие, светлото развитие на представните си сили, или е склонен да свързва със сетивните възприятия тъмната част, в зависимост от това, кое има човек в своята организация, той се различава по отношение на възможностите, на способностите да наблюдава външния свят.
Един притежава силна склонност зорко да се вглежда във външните явления, друг има по-малка склонност зорко да се вглежда във външните явления, а повече е насочен към вътрешно размишление. Това произтича от описаното от мен вътрешно взаимоотношение. Скъпи приятели, бидейки възпитатели ние трябва в най-голяма степен да приучим себе си да правим такива наблюдения. Защото те ще ни дадат важни съвети, как да се отнасяме по съответния начин с децата при възпитанието и преподаването.
към текста >>
Но днес особено ни интересува, че човек в оп
ред
елена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм.
Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие. Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в п
ред
ишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм. Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем оп
ред
елена пълнота.
И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления. Човекът за нас трябва да се явява реагент за оценка на небесните явления.
Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота.
И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност. Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот. В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние. То ту е подложено на прякото слънчево въздействие – образуването на цвета, ту слънчевото въздействие е такова, че помежду им се намира Земята – образуването на корена. Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
към текста >>
Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите оп
ред
елен кръгооборот.
И така, ние се вглеждаме във Вселената, когато гледаме към това, което се е утвърдило в човека като следствие от връзките му с мировите явления. Човекът за нас трябва да се явява реагент за оценка на небесните явления. Но трябва да се обърнем на помощ и към други природни същества, ако искаме да постигнем определена пълнота. И тук искам да насоча вниманието ви към нещо, което, разбира се, всеки вижда, но обикновено не се разглежда в съответствие с неговата важност.
Вземете едногодишното растение в неговото развитие и ще видите определен кръгооборот.
В растението с неговото едногодишно развитие може съвсем явно да се види това, за което говорих вчера: разликата между прякото слънчево влияние и косвеното слънчево влияние. То ту е подложено на прякото слънчево въздействие – образуването на цвета, ту слънчевото въздействие е такова, че помежду им се намира Земята – образуването на корена. Значи и в растението имаме това, което вчера развихме за животното, и това, което после в известен смисъл приложихме към човека.
към текста >>
Тогава трябва да си п
ред
ставя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението.
Но такъв факт можем да оценим правилно само когато го съпоставим с друг – с факта на съществуването също и на многогодишните растения. Как многогодишното растение се отнася към едногодишното растение по отношение на единството на развитието на растенията на Земята? Многогодишното растение запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят. На ствола израства, естествено, модифициран, видоизменен растителен свят – на ствола, който израства от Земята. И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното растение, който всяка година обраства.
Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението.
Това, върху което (рис. 2, вляво) расте растението, трябва да се намира тук в ствола също (рис. 2, вдясно).
към текста >>
Благодарение на това, че то се е еманципирало от годишното движение на Слънцето, доколкото има ствол, благодарение на това сега самото то до известна степен може това, което п
ред
и се е осъществявало само под влияние на космическия обкръжаващ свят.
Само в този случай ще го разглеждам правилно. Само в този случай наистина ще видя съществуващите тук връзки. Тоест в растението присъства нещо, което обикновено присъства само в земята, и благодарение на което растението става многогодишно. Благодарение на това, че самото то приема в себе си нещо от земята, се изтръгва от зависимостта от годишното движение на Слънцето. И така, можем да кажем: многогодишното растение се изтръгва от зависимостта си от годишното движение на Слънцето.
Благодарение на това, че то се е еманципирало от годишното движение на Слънцето, доколкото има ствол, благодарение на това сега самото то до известна степен може това, което преди се е осъществявало само под влияние на космическия обкръжаващ свят.
То приема това в своята собствена природа.
към текста >>
Нима в растенията тук вече нямаме п
ред
варително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период?
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период?
Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят. Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот. При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може.
към текста >>
Разясних, че именно ритъмът на живота на п
ред
ставите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период?
Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят.
Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот. При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци.
към текста >>
Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата с
ред
а, е станало негов вътрешен живот.
Нима в растенията тук вече нямаме предварително това, което сега изложих, например за човека от доледниковия период? Разясних, че именно ритъмът на живота на представите се е развил благодарение на връзките с обкръжаващия свят.
Това, което в началото се е развило само във взаимоотношенията на човека с обкръжаващата среда, е станало негов вътрешен живот.
При растенията това го обозначихме с факта на възникването от едногодишното растение на многогодишното. И така, във Вселената имаме всеобщ процес: органичното същество се намира на пътя на еманципацията от връзките с обкръжаващия свят. Разбирайки многогодишното растение, трябва да кажем, че многогодишното растение по време на пребиваването в зависимост от външния свят, до известна степен се учи – простете ми този израз – на нещо и след това самото то го може. Тогава то ежегодно поражда нови растителни израстъци. Това е изключително важен факт за разбиране на мировите връзки.
към текста >>
В известна степен виждаме в ствола, израснал от земята, това, което п
ред
ставлява въздействието на годината и което се запазва.
Но сега се вглеждаме в нещата, просто съзерцавайки ги. Имаме едногодишното растение, подчинено в течение на годината на взаимоотношението с космоса; освен това имаме изчезващото влияние на космоса в многогодишното растение. В многогодишното растение в известна степен е запазено това, което обикновено изчезва в течение на една година.
В известна степен виждаме в ствола, израснал от земята, това, което представлява въздействието на годината и което се запазва.
Този преход към вътрешен начин на действие на това, което обикновено е свързано с външния свят, можем да го наблюдаваме в цялото течение на природните явления, доколкото тези природни явления по същество са космически. Затова при определени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити. Следователно работата е там, че откриваме именно това, което ни довежда до космическите влияния и което за тях е истинския реагент. Едногодишното растение ни казва нещо за връзките на Земята с космоса; многогодишното растение вече не може много да ни разкаже за това.
към текста >>
Затова при оп
ред
елени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити.
Но сега се вглеждаме в нещата, просто съзерцавайки ги. Имаме едногодишното растение, подчинено в течение на годината на взаимоотношението с космоса; освен това имаме изчезващото влияние на космоса в многогодишното растение. В многогодишното растение в известна степен е запазено това, което обикновено изчезва в течение на една година. В известна степен виждаме в ствола, израснал от земята, това, което представлява въздействието на годината и което се запазва. Този преход към вътрешен начин на действие на това, което обикновено е свързано с външния свят, можем да го наблюдаваме в цялото течение на природните явления, доколкото тези природни явления по същество са космически.
Затова при определени явления винаги трябва да търсим връзките на нашата Земя с космоса, а при други явления трябва да кажем, че тези космически влияния са скрити.
Следователно работата е там, че откриваме именно това, което ни довежда до космическите влияния и което за тях е истинския реагент. Едногодишното растение ни казва нещо за връзките на Земята с космоса; многогодишното растение вече не може много да ни разкаже за това.
към текста >>
Животното се ражда, расте до оп
ред
елена граница, става полово зряло.
И отново връзката на животното с човека трябва да я насочим по вярната следа. Разгледайте животното в неговото развитие. Да оставим засега настрана ембрионалния живот, не че не можем също да го включим.
Животното се ражда, расте до определена граница, става полово зряло.
Разгледайте целия този животински живот до половата зрелост и след това отвъд тази граница. Можете да разгледате факта без да градите хипотези и ще бъдете принудени да си кажете, че с животното става нещо своеобразно, когато то достигне половата зрелост. Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен живот. Ние вече не можем повече – естествено, тези неща са описани само приблизително, но всъщност те са такива – да проследим в животното прогресиращите процеси след достигане на половата зрелост. Тази полова зрелост е най-важният момент в неговото развитие.
към текста >>
Тогава то наистина по оп
ред
елен начин е готово за този земен живот.
Разгледайте животното в неговото развитие. Да оставим засега настрана ембрионалния живот, не че не можем също да го включим. Животното се ражда, расте до определена граница, става полово зряло. Разгледайте целия този животински живот до половата зрелост и след това отвъд тази граница. Можете да разгледате факта без да градите хипотези и ще бъдете принудени да си кажете, че с животното става нещо своеобразно, когато то достигне половата зрелост.
Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен живот.
Ние вече не можем повече – естествено, тези неща са описани само приблизително, но всъщност те са такива – да проследим в животното прогресиращите процеси след достигане на половата зрелост. Тази полова зрелост е най-важният момент в неговото развитие. И това, което тя непосредствено води след себе си, което се разкрива именно чрез половата зрелост, присъства тук, но не можем да кажем, че след това настъпва нещо, което можем да характеризираме като прогресия.
към текста >>
И това, което тя непос
ред
ствено води след себе си, което се разкрива именно чрез половата зрелост, присъства тук, но не можем да кажем, че след това настъпва нещо, което можем да характеризираме като прогресия.
Разгледайте целия този животински живот до половата зрелост и след това отвъд тази граница. Можете да разгледате факта без да градите хипотези и ще бъдете принудени да си кажете, че с животното става нещо своеобразно, когато то достигне половата зрелост. Тогава то наистина по определен начин е готово за този земен живот. Ние вече не можем повече – естествено, тези неща са описани само приблизително, но всъщност те са такива – да проследим в животното прогресиращите процеси след достигане на половата зрелост. Тази полова зрелост е най-важният момент в неговото развитие.
И това, което тя непосредствено води след себе си, което се разкрива именно чрез половата зрелост, присъства тук, но не можем да кажем, че след това настъпва нещо, което можем да характеризираме като прогресия.
към текста >>
Това, което при животното е п
ред
ставено при половата зрелост, при човека, започвайки от половата зрелост, го виждаме потопено навътре.
По друг начин стои работата с човека. Човек остава способен за развитие и след достигане на половата зрелост, само че това развитие навлиза навътре. Би било много прискърбно за човека, ако подобно на животното той завършваше развитието си с настъпването на половата зрелост. Човек продължава по-нататък и притежава някакъв фонд, който го придвижва по-нататък и го извежда на особени пътища, които не са свързани с половата зрелост. Можем да кажем, че тук е налице нещо подобно на потапянето навътре на годишния процес при многогодишните растения в сравнение с едногодишните растения.
Това, което при животното е представено при половата зрелост, при човека, започвайки от половата зрелост, го виждаме потопено навътре.
И така, нещо трябва да ни сочи към космическото в човека. Засега той се развива от раждането до половата зрелост, но след това, когато човек е надраснал половата зрелост, то се еманципира от космическото точно както става в многогодишното растение.
към текста >>
Да вземем сега нещо, за което нееднократно съм говорил: времената на въртене на планетите в слънчевата система се намират помежду си в съотношения, които п
ред
ставляват несъизмерими числа.
Да вземем сега нещо, за което нееднократно съм говорил: времената на въртене на планетите в слънчевата система се намират помежду си в съотношения, които представляват несъизмерими числа.
Ако се запитаме, какво би станало, ако величините бяха съизмерими, в такъв случай би следвало да кажем: в планетната система биха възникнали смущения, които постоянно биха се повтаряли и които, вследствие на повторението им, биха довели планетната система до неподвижност[4]. Най-простото изчисление, което, обаче, би ни отвело тук твърде далеч, би могло да покаже[5], че само благодарение на несъизмеримостта на величините на отношенията на периодите на въртене на планетите, планетната система до известна степен продължава да живее. Тоест в слънчевата система трябва да бъде заложено състояние, което, собствено, винаги се стреми към неподвижност. Това е състоянието, което, по същество, изчисляваме, довеждайки пресмятанията докрай. Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай.
към текста >>
Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и п
ред
и съм ви казвал.
Тоест в слънчевата система трябва да бъде заложено състояние, което, собствено, винаги се стреми към неподвижност. Това е състоянието, което, по същество, изчисляваме, довеждайки пресмятанията докрай. Обаче, достигайки до несъизмеримостта, ние не довеждаме пресмятанията докрай. Тук се приближаваме към живота на планетната система. Изчислявайки планетната система, се намираме в удивително положение.
Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал.
Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6].
към текста >>
Тоест пресмятаме по оп
ред
елен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията.
Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация! Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6]. Но планетната система би трябвало да умре.
Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията.
Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта.
към текста >>
При това съвсем не вземам п
ред
вид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение.
Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща.
При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение.
Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки.
към текста >>
Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и пос
ред
ством своего рода превключване, в оп
ред
елена степен п
ред
ават по нататък волевите действия, волевите импулси.
Орбитите на планетите са доста добре съвместими със силата на гравитацията, даже и по отношение на техния генезис, но тогава периодите им на въртене трябва да бъдат съизмерими. Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение.
Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси.
Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме.
към текста >>
Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, спо
ред
този метод да се използва друг образ.
Кое, обаче, в такъв случай е несъвместимо със силата на гравитация и което съвсем не се вписва в нашата планетна система – това е, което откриваме в кометообразните тела. Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии.
Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ.
И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления.
към текста >>
И така, както се копира модата, всички неща, открити в оп
ред
елена епоха, се използват, за да се обясняват с тях оп
ред
елени явления.
Тези кометообразни тела, които играят удивителна роля в нашата слънчева система, побутнаха науката в последно време към доста забележителни неща. При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ.
И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления.
Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления. Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността.
към текста >>
Тук е почти същото, като в оп
ред
елени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки.
При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления.
Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки.
Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления. Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността.
към текста >>
Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са с
ред
ство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме.
Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки.
Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме.
Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления. Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността.
към текста >>
Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и пос
ред
ством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до оп
ред
елени електромагнитни влияния вътре в кометните явления.
Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления. Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки. Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение.
Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления.
Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността.
към текста >>
Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с оп
ред
елени п
ред
разсъдъци.
Но има нещо, с което, бих казал, по необходимост се сблъскваме при разглеждане на явленията, свързани с кометите. Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция. Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията. И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система.
Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци.
Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното.
към текста >>
Днес с пълно право разглеждаме това като п
ред
разсъдък.
И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система. Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци. Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора.
Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък.
Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното. Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони. И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8]. На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде.
към текста >>
Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на оп
ред
елена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони.
Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното.
Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони.
И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8]. На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде.
към текста >>
Те п
ред
извикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите.
Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка.
Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония.
към текста >>
Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, п
ред
извикват оп
ред
елени явления пос
ред
ством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка.
Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват.
Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено.
към текста >>
Една личност, която все още е имала в себе си оп
ред
елен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а пос
ред
ством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват.
Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер.
Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща.
към текста >>
Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, п
ред
ставляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с п
ред
ставите на онова време за планетната система.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер.
Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система.
Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях.
към текста >>
Разбира се, тези закони п
ред
полагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята.
Сега човек, доколкото той има някакво отношение към съвременната наука, стои на такава гледна точка, че си казва: нашата планетна система няма за какво да се притеснява от кометите. Те предизвикват вътре в нашата планетна система явления, които, собствено, нямат с нея никаква истинска вътрешна връзка. Те пристигат като пришълци от отдалечените краища на Вселената, предизвикват определени явления посредством отблъскващите сили на Слънцето, тези явления нарастват, постепенно намаляват и след това отново изчезват. Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система.
Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята.
Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях.
към текста >>
Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извън
ред
но важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща.
Една личност, която все още е имала в себе си определен ресурс за разбиране на външния свят не само с помощта на интелекта, а посредством цялото човешко същество, която още е имала известна интуиция по отношение на небесните явления, – това е бил Кеплер – е формулирал удивително изречение за кометите, което може да даде много материал за размишление на този, който позволи да му въздейства тази душевна настройка на Кеплер. Ние обсъдихме трите закона на Кеплер, които, по същество, представляват нещо наистина гениално, ако ги разглеждаме във връзка с представите на онова време за планетната система. Разбира се, тези закони предполагат, че Кеплер дълбоко е усещал вътрешната хармония в планетната система, а не просто нещо, позволяващо му само сухо да пресмята. Той е имал чувство за вътрешната хармония. Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено.
Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща.
Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни. Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено.
към текста >>
– По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото п
ред
и, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни.
Самият той е разглеждал трите главни свои закона за планетната система като, бих казал, последен израз на тази вътрешна хармония, като последен количествен израз за нещо качествено. Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими.
– По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни.
Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено. Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата.
към текста >>
Освен това, други с
ред
ства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено.
Ръководейки се от това усещане, той направил едно изказване за кометите, което е извънредно важно и което може да се преживее, ако се задълбочим в тези неща. Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни.
Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено.
Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата.
към текста >>
Така че даже емпиричното изследване по оп
ред
елен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата.
Той казал: във Вселената, тоест в обозримата от нас Вселена, комитетите са толкова много, колкото рибата в морето[9], но ние виждаме само малко от тях. Тези, които виждаме, са само малка част от тях. Други, по силата на различни обстоятелства остават невидими. – По същество и външното изследване потвърждава това изказване на Кеплер, доколкото от времето на изобретяването на телескопа са открити доста повече комети, отколкото преди, когато също са ги регистрирали, така че може да се сравни. Освен това, други средства са показали, че наблюдението на небосвода при променени условия на осветяване, тоест при голяма тъмнина, също позволява да се регистрират повече комети от обикновено.
Така че даже емпиричното изследване по определен начин се приближава към това, което е открил Кеплер, изхождайки от своето дълбоко усещане на природата.
към текста >>
Изобщо, ако говорим за връзките с космоса на това, което става на Земята, веднага ни се струва не съвсем
ред
но да се говори за връзките на другите мирови тела, на другите тела от нашата планетна система със Земята, но да не се говори за тези, които влизат и отново излизат така, както кометите; особено тогава, когато днес трябва да признаем, че кометата п
ред
извиква явления, сочещи към сили, противоположни на тези, които обикновено се разглеждат за нашата планетна система като силите, които я удържат.
Изобщо, ако говорим за връзките с космоса на това, което става на Земята, веднага ни се струва не съвсем редно да се говори за връзките на другите мирови тела, на другите тела от нашата планетна система със Земята, но да не се говори за тези, които влизат и отново излизат така, както кометите; особено тогава, когато днес трябва да признаем, че кометата предизвиква явления, сочещи към сили, противоположни на тези, които обикновено се разглеждат за нашата планетна система като силите, които я удържат.
Кометите внасят в нашата система нещо противоположно на тази система. Ако това се проследи по-нататък, може да се каже, че в действителност фактът, че кометите влизат като противоположност на това, което удържа заедно самата планетна система, означава нещо съвсем особено.
към текста >>
В един п
ред
ходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня.
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината.
към текста >>
Тези, които присъстваха на този п
ред
шестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня.
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване.
С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината.
към текста >>
Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да п
ред
ставлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера.
В един предходен лекционен курс, във връзка с природните явления посочих нещо, за което сега трябва да си спомня. Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления.
Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера.
Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
към текста >>
За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни п
ред
стави действието на светлината.
Тези, които присъстваха на този предшестващ курс, посветен на учението за топлината[10], може би ще си спомнят как посочих, че проследявайки топлинните явления във връзка с другите явления във Вселената, сме принудени да разбираме етера, за който обикновено се говори хипотетично, по конкретен начин: ако за материята, която може да се претегли, въвеждаме в нашите формули налягането, за етера трябва да въведем силата на всмукване. С други думи: ако в тази материя интензивността на силите я поставяме със знак плюс, интензивността в етера трябва да я поставим със знак минус. Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината.
За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината.
За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс. За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
към текста >>
За топлината трябва да позволим да се
ред
уват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
Тогава настоятелно помолих да се разгледат обичайните формули в тази връзка, за да се види, как в такъв случай започват удивително да съответстват на природните явления. Тук е важно, и че цялата, бих казал, игра, цялата топлинна теория на Клаузиус[11], с взаимните сблъсъци на молекули и ударите по стените на съда, с цялата тази твърда игра на сблъсъци, обмяна на удари, удари по стените, отскачания, която, собствено, трябва да представлява топлинното състояние на кой да е газ, ще ни се изясни, ако проследим в топлината две състояния, едното от които ще разгледаме като родствено със състоянията на материя, която може да се претегли, на тежащата материя, а другото – като родствено на етера. Така че в топлината имаме нещо по-различно, отколкото във въздуха или в светлината. За светлината, ако искаме правилно да смятаме, трябва всичко да се включва със знак минус, и това трябва да ни представи действието на светлината. За въздуха, за газа, трябва всичко действащо да се включва със знак плюс.
За топлината трябва да позволим да се редуват положително и отрицателно, и само тогава ще ни стане ясно това, което обикновено се разглежда като проводима топлина (leitende Wärme), като излъчваща топлина (strahlende Wärme) и така нататък.
към текста >>
Опитайте се чисто нагледно някога да си п
ред
ставите всичко това: планетната система, която приема нещо в себе си, ефекта на някоя комета; яйцеклетката, която приема в себе си ефекта на оплождането благодарение на семето.
Днес казвам всичко това само за да формулирам в известна степен проблема и нищо повече, – по-подробно ще се спрем на тези неща в по-нататъшните лекции. След като открихме в кометите това, за което сега говорихме, искам да направя сравнение между това, какво е отношението на нашата планетна система към кометите, и това, какво става в женската яйцеклетка в противовес на оплождащото мъжко семе.
Опитайте се чисто нагледно някога да си представите всичко това: планетната система, която приема нещо в себе си, ефекта на някоя комета; яйцеклетката, която приема в себе си ефекта на оплождането благодарение на семето.
Разгледайте някога тези две явления едно до друго, но ги разгледайте така непредубедено, както обикновено правите това, разглеждайки нещо съществуващо едно до друго в живота, позволяващо сравнение. Разгледайте всичко това и тогава ще ви попитам, можете ли да намерите достатъчно съвпадащи точки при правилното разглеждане на тези явления. Днес не искам нито да доказвам теории, нито да издигам хипотези. Искам само да ви посоча, че тези неща трябва да се разглеждат в правилната им връзка.
към текста >>
Разгледайте някога тези две явления едно до друго, но ги разгледайте така неп
ред
убедено, както обикновено правите това, разглеждайки нещо съществуващо едно до друго в живота, позволяващо сравнение.
Днес казвам всичко това само за да формулирам в известна степен проблема и нищо повече, – по-подробно ще се спрем на тези неща в по-нататъшните лекции. След като открихме в кометите това, за което сега говорихме, искам да направя сравнение между това, какво е отношението на нашата планетна система към кометите, и това, какво става в женската яйцеклетка в противовес на оплождащото мъжко семе. Опитайте се чисто нагледно някога да си представите всичко това: планетната система, която приема нещо в себе си, ефекта на някоя комета; яйцеклетката, която приема в себе си ефекта на оплождането благодарение на семето.
Разгледайте някога тези две явления едно до друго, но ги разгледайте така непредубедено, както обикновено правите това, разглеждайки нещо съществуващо едно до друго в живота, позволяващо сравнение.
Разгледайте всичко това и тогава ще ви попитам, можете ли да намерите достатъчно съвпадащи точки при правилното разглеждане на тези явления. Днес не искам нито да доказвам теории, нито да издигам хипотези. Искам само да ви посоча, че тези неща трябва да се разглеждат в правилната им връзка.
към текста >>
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за п
ред
ставители на обществеността.
[2] Валдорфското училище – Свободното Валдорфско училище, Щутгарт, 1919, основано от Емил Молт за децата на работниците от цигарената фабрика Валдорф-Астория и за представители на обществеността.
Единно народно и висше училище, ръководено от Рудолф Щайнер до смъртта му в 1925 година.
към текста >>
[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и п
ред
и всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите.
[4] биха довели планетната система до неподвижност – виж „Brockhaus abc Astronomie“, Leipzig 1977, статията „Sonnensystem“: „Вследствие продължителните смущения, които претърпяват под въздействието на големите планети и преди всичко на Юпитер, се установяват тесни взаимоотношения между орбитите на телата, които дълго време се намират в близост до тях, а именно във вътрешните части на слънчевата система, и орбитите на планетите.
Такива връзки се откриват в орбитите на планетоидите с орбитата на Юпитер, а също в орбитите на краткопериодичните комети с орбитите на някои планети“. И в статията „Planetoiden“: „Така многобройните планетоиди имат примерно същата дължина на перихелия, каквато има и Юпитер“. „Неподвижност“ в тази връзка следва да се разбира като равнозначно със съизмеримост, тоест вечното възвръщане на едно и също.
към текста >>
Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните числови съотношения: с
ред
ното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория.
[6] когато слагаме в основата само силата на гравитацията… тогава стигаме…до съизмерими числови съотношения – това се проявява отново и отново, там където силата на гравитацията е голяма. Например, при въртенето на главните спътници на Юпитер.
Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните числови съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория.
По-нататък, спътниците на Юпитер винаги показват една и съща страна. Това прави Луната по отношение на Земята. Същото се предполага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено. Но както и при Юпитер, тук също съществува подобна съизмеримост: средното движение на Тетида, плюс четирикратното на Диона, плюс петкратното на Мимас е равно на десетократното на Енцелад. По отношение на най-близкия до Слънцето Меркурий, до шестдесетте години също се е смятало, че той винаги е обърнат с едната си страна към Слънцето.
към текста >>
Същото се п
ред
полага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено.
[6] когато слагаме в основата само силата на гравитацията… тогава стигаме…до съизмерими числови съотношения – това се проявява отново и отново, там където силата на гравитацията е голяма. Например, при въртенето на главните спътници на Юпитер. Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните числови съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория. По-нататък, спътниците на Юпитер винаги показват една и съща страна. Това прави Луната по отношение на Земята.
Същото се предполага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено.
Но както и при Юпитер, тук също съществува подобна съизмеримост: средното движение на Тетида, плюс четирикратното на Диона, плюс петкратното на Мимас е равно на десетократното на Енцелад. По отношение на най-близкия до Слънцето Меркурий, до шестдесетте години също се е смятало, че той винаги е обърнат с едната си страна към Слънцето. Обаче това не се потвърдило, но, може би, се е потвърдила съизмеримостта: на три оборота на Меркурий около своята ос, се падат две въртенета около Слънцето (според Gilbert E. Satterthwaite, „Encyclopedia of Astronomy“, London 1970, „Encyclopedia Britannica“, Knowledge in Depth, 1974, Статията Saturn, Jupiter, Merkur).
към текста >>
Но както и при Юпитер, тук също съществува подобна съизмеримост: с
ред
ното движение на Тетида, плюс четирикратното на Диона, плюс петкратното на Мимас е равно на десетократното на Енцелад.
Например, при въртенето на главните спътници на Юпитер. Още на Лаплас е било известно, че съществуват следните числови съотношения: средното движение на първия спътник, плюс удвоеното на третия е точно равно на утроеното на втория. По-нататък, спътниците на Юпитер винаги показват една и съща страна. Това прави Луната по отношение на Земята. Същото се предполага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено.
Но както и при Юпитер, тук също съществува подобна съизмеримост: средното движение на Тетида, плюс четирикратното на Диона, плюс петкратното на Мимас е равно на десетократното на Енцелад.
По отношение на най-близкия до Слънцето Меркурий, до шестдесетте години също се е смятало, че той винаги е обърнат с едната си страна към Слънцето. Обаче това не се потвърдило, но, може би, се е потвърдила съизмеримостта: на три оборота на Меркурий около своята ос, се падат две въртенета около Слънцето (според Gilbert E. Satterthwaite, „Encyclopedia of Astronomy“, London 1970, „Encyclopedia Britannica“, Knowledge in Depth, 1974, Статията Saturn, Jupiter, Merkur).
към текста >>
Обаче това не се потвърдило, но, може би, се е потвърдила съизмеримостта: на три оборота на Меркурий около своята ос, се падат две въртенета около Слънцето (спо
ред
Gilbert E.
По-нататък, спътниците на Юпитер винаги показват една и съща страна. Това прави Луната по отношение на Земята. Същото се предполага и за най-близките до Сатурн негови спътници, макар да е трудно да бъде потвърдено. Но както и при Юпитер, тук също съществува подобна съизмеримост: средното движение на Тетида, плюс четирикратното на Диона, плюс петкратното на Мимас е равно на десетократното на Енцелад. По отношение на най-близкия до Слънцето Меркурий, до шестдесетте години също се е смятало, че той винаги е обърнат с едната си страна към Слънцето.
Обаче това не се потвърдило, но, може би, се е потвърдила съизмеримостта: на три оборота на Меркурий около своята ос, се падат две въртенета около Слънцето (според Gilbert E.
Satterthwaite, „Encyclopedia of Astronomy“, London 1970, „Encyclopedia Britannica“, Knowledge in Depth, 1974, Статията Saturn, Jupiter, Merkur).
към текста >>
[7] Георг Вилхелм Фридрих Хегел, 1770-1831, философ, п
ред
ставител на немската идеалистическа философия
[7] Георг Вилхелм Фридрих Хегел, 1770-1831, философ, представител на немската идеалистическа философия
към текста >>
18.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Стигнахме до момента в нашето разглеждане, от който трябва да се придвижваме нататък крайно внимателно, за да виждаме ясно, доколко опасно е да излезем от реалността с нашите п
ред
стави и оставаме ли вътре в границите на реалните п
ред
стави, тоест дали сме избегнали опасността.
Стигнахме до момента в нашето разглеждане, от който трябва да се придвижваме нататък крайно внимателно, за да виждаме ясно, доколко опасно е да излезем от реалността с нашите представи и оставаме ли вътре в границите на реалните представи, тоест дали сме избегнали опасността.
към текста >>
Сега ще стане дума за това, че последния път п
ред
ложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в планетната система (в края на краищата, разбира се, вътре в планетната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането.
Сега ще стане дума за това, че последния път предложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в планетната система (в края на краищата, разбира се, вътре в планетната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането.
Но за да се стигне изобщо до представи, които биха били донякъде обосновани, е нужно на първо място да се види – възможно ли е все пак да се изнамерят отношения между две неща, които във външния свят на фактите изглеждат толкова отдалечени едно от друго. Методологически няма да постигнем целта, ако не успеем да посочим нещо, където се намира нещо подобно, което може да ни придвижи по-нататък в нашите разглеждания.
към текста >>
Но за да се стигне изобщо до п
ред
стави, които биха били донякъде обосновани, е нужно на първо място да се види – възможно ли е все пак да се изнамерят отношения между две неща, които във външния свят на фактите изглеждат толкова отдалечени едно от друго.
Сега ще стане дума за това, че последния път предложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в планетната система (в края на краищата, разбира се, вътре в планетната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането.
Но за да се стигне изобщо до представи, които биха били донякъде обосновани, е нужно на първо място да се види – възможно ли е все пак да се изнамерят отношения между две неща, които във външния свят на фактите изглеждат толкова отдалечени едно от друго.
Методологически няма да постигнем целта, ако не успеем да посочим нещо, където се намира нещо подобно, което може да ни придвижи по-нататък в нашите разглеждания.
към текста >>
Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава оп
ред
елен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека.
Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива.
Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека.
Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи. Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>
Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими п
ред
стави.
Видяхме, как от една страна трябва да използваме елементите на фигурите и формално математическото, и как, обаче, отново биваме подтиквани по някакъв начин да постигаме качественото, някак да се приближаваме към качественото. Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива. Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека.
Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи.
Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>
Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа п
ред
душите ви, бих казал, постижимо-непостижими п
ред
стави, п
ред
стави, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в оп
ред
елена връзка п
ред
нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с п
ред
стави на външния свят на основата на тези п
ред
стави, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в оп
ред
елени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
Затова нека днес добавим нещо, проявяващо се по отношение на човека при разглеждането на този човек, който в крайна сметка е отражение (както можем да видим това от отделните неща в тези лекции), отразява небесните явления по някакъв начин, който тепърва трябва да установим. Доколкото човек е такъв, трябва по някакъв начин да постигнем яснота по отношение на самия човек. Трябва в известно отношение да разберем образа, от който искаме да изходим, трябва да разберем вътрешната перспектива. Както за изобразения образ първо трябва да си изясним, какво означава определен ракурс или нещо подобно, за да преминем от този образ към съотношенията на пространството, тоест да съотнесем образа с неговата реалност, така, ако искаме да интерпретираме от човека, трябва детайлно да се спрем на реалностите във вселената, първо да стигнем до яснота по отношение на човека. Но е изключително трудно, самите ние бидейки хора, да се приближим до човека с някакви постижими представи.
Затова днес искам, изхождайки от прости отношения, да изведа пред душите ви, бих казал, постижимо-непостижими представи, представи, които вероятно отдавна са известни на мнозина от вас, но които все пак трябва да ги прекараме в определена връзка пред нашите души, за да се ориентираме изобщо по отношение на обхващането с представи на външния свят на основата на тези представи, които отчасти изглеждат доста лесно постижими, но отчасти, в определени граници, отново се оказват съвсем непостижими.
към текста >>
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към п
ред
ставния живот на човека.
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека.
Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията. И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото. Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1].
към текста >>
Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически п
ред
стави.
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека.
Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи.
Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията. И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото. Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1]. Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка.
към текста >>
Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в оп
ред
елена връзка[1].
Може да ви се стори като принуда, че отново и отново подчертавам, че за разбирането на небесните явления трябва да се върнем към представния живот на човека. Все пак е ясно, че колкото и внимателно да описваме небесните явления, в тях няма да имаме нищо друго, освен някакъв вид оптичен образ, пронизан от всевъзможни математически представи. Именно това, което ни дава астрономията, има основната характеристика да бъде чист образ. Затова, ако искаме да се справим, трябва детайлно да се спрем на възникването на образа в човека, иначе няма да можем да заемем правилна позиция по отношение на това, което може да ни каже астрономията. И тук бих искал да взема днес за изходна точка нещо съвсем просто в математиката, за да ви покажа, как в една друга област, освен тази, в която ни доведоха относителните величини на периодите на въртене на планетите, вътре в самата математика се появява елементът на непостижимото.
Това го срещаме, когато обичайните криви ги разглеждаме в определена връзка[1].
Мнозина от вас вече познават тези неща и аз бих искал днес само да им хвърля светлина от една по-особена гледна точка.
към текста >>
Да разгледаме п
ред
мета по следния начин: тук имаме две точки А и В и разглеждаме точка М и нейните разстояния до А и В.
Често съм ви обръщал внимание върху тази крива с постоянно произведение – така наречената крива на Касини[2] (рис. 3).
Да разгледаме предмета по следния начин: тук имаме две точки А и В и разглеждаме точка М и нейните разстояния до А и В.
И така, имаме едно разстояние АМ и друго разстояние ВМ и поставяме изискването тези две разстояния, когато ги умножим, да са постоянна величина.
към текста >>
Ако приемем с
ред
ата между А и В за начало на координатна система (О) и за всяка точка, удовлетворяваща това условие, изчислим ординатата – тоест ако позволим тук на точката да обиколи, така че за всяка точка от тази крива винаги да важи АМ х ВМ = b² , то за ординатата на коя да е точка, която ще наречем у, ще получим следното уравнение – ще ви съобщя само резултата по простата причина, че всеки може лесно да направи това изчисление.
Тази постоянна величина за опростяване на пресмятанията ще обознача с b², а разстоянието АВ ще обознача с 2а .
Ако приемем средата между А и В за начало на координатна система (О) и за всяка точка, удовлетворяваща това условие, изчислим ординатата – тоест ако позволим тук на точката да обиколи, така че за всяка точка от тази крива винаги да важи АМ х ВМ = b² , то за ординатата на коя да е точка, която ще наречем у, ще получим следното уравнение – ще ви съобщя само резултата по простата причина, че всеки може лесно да направи това изчисление.
То може да се намери във всеки съответен учебник. За у получаваме следното значение:
към текста >>
Ако тук (п
ред
вътрешния корен) отчетем, че не можем да използваме отрицателен знак п
ред
и всичко защото в този случай ще получим мнимо значение за у, значи можем да вземем п
ред
вид само положителния знак и ще получим:
Ако тук (пред вътрешния корен) отчетем, че не можем да използваме отрицателен знак преди всичко защото в този случай ще получим мнимо значение за у, значи можем да вземем предвид само положителния знак и ще получим:
към текста >>
Начертаната току що крива възниква, когато b > а , и, освен това, трябва да бъде изпълнено оп
ред
елено условие, тоест b да бъде по-голямо или равно на .
Но тази крива получава различни форми, и това е, което е важното в нея за нас. Тази крива приема различни форми в зависимост от това дали b, както съм го взел тук, е по-голямо от а, равно на а, или по-малко от а.
Начертаната току що крива възниква, когато b > а , и, освен това, трябва да бъде изпълнено определено условие, тоест b да бъде по-голямо или равно на .
А именно, ако , то тук горе и долу имаме отчетлива кривина. Ако , тук в тази точка горе и долу кривата преминава в права, кривата става толкова плоска, че горе и долу тя почти се превръща в права (рис. 4).
към текста >>
Тя по оп
ред
елен начин се придвижва назад в себе си, пресича себе си и се оказва от другата страна, и получаваме специалната форма на лемнискатата, така че лемнискатата п
ред
ставлява особена форма на кривата на Касини.
Но ако стигнем до там, че , тогава се изменя цялото очертание на кривата. Тя получава такава форма (рис. 5). А при b=a кривата придобива съвсем особена форма (рис. 6).
Тя по определен начин се придвижва назад в себе си, пресича себе си и се оказва от другата страна, и получаваме специалната форма на лемнискатата, така че лемнискатата представлява особена форма на кривата на Касини.
към текста >>
19.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вчера, изхождайки от оп
ред
елени формални разглеждания, посочих как следва да се разбират връзките между това, което може да се нарече процеси в човешката система на обмяна на веществата, и процесите в човешката главова система, в нервно-сетивната система, или я наречете както искате в смисъла на указанията, посочени в книгата ми „За загадките на душата“[1].
Вчера, изхождайки от определени формални разглеждания, посочих как следва да се разбират връзките между това, което може да се нарече процеси в човешката система на обмяна на веществата, и процесите в човешката главова система, в нервно-сетивната система, или я наречете както искате в смисъла на указанията, посочени в книгата ми „За загадките на душата“[1].
към текста >>
Това методическо правило, наистина, напълно се съблюдава за оп
ред
елени явления, може да се каже, за явленията, където въпросът изцяло стои на повърхността.
Ако се опитват да обяснят отклоненията на магнитната стрелка на земната повърхност само с това, което може да се наблюдава вътре в пространството, в което се намира магнитната стрелка, от самосебе си се разбира, че това би ни се сторило като нещо невъзможно. Вие знаете, че колебанията на магнитната стрелка се свързват със земния магнетизъм. Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния магнетизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята. Следователно, ако става дума за това, изхождайки от областта на самата магнитна стрелка да се обясни явлението, което ни поднася тя, е да се опитаме с елементите, включени в обяснението, да влезем в тази всеобщност, която ни позволява да обясним явленията с помощта на това, че последователността от факти принадлежи на тази всеобщност.
Това методическо правило, наистина, напълно се съблюдава за определени явления, може да се каже, за явленията, където въпросът изцяло стои на повърхността.
Обаче то не се съблюдава, когато става дума за обяснение, за разбиране на по-сложни явления.
към текста >>
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез оп
ред
елени връзки, които не принадлежат на всеобщността.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността.
Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид. Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление. И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат п
ред
вид.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността.
Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид.
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление. И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което п
ред
и всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността. Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид.
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление.
И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят п
ред
нас в човешкия организъм.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността. Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид. Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление. И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание.
Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я п
ред
ставим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост. Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис. 1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка.
Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
към текста >>
Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до оп
ред
елена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разп
ред
ели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост.
Ако превърна външната повърхност на ръкавицата във вътрешна, а вътрешната повърхност – във външна, при ръкавицата ще получа, разбира се, подобна форма.
Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост.
Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят. Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните кости. Това трябва да го разглеждате като едно цяло. Светът вътре в тръбната кост до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
към текста >>
Тук за строежа на костите имате п
ред
и всичко истинския принцип на метаморфозата.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата.
Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята.
към текста >>
При костите това се проявява за нас в оп
ред
елен смисъл особено отчетливо.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата. Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм.
При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо.
Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2). Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има п
ред
вид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до оп
ред
елена степен навън, и това, което отвън действа навътре.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата. Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо.
Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре.
Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2). Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън п
ред
елите на Земята.
Тук за строежа на костите имате преди всичко истинския принцип на метаморфозата. Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре.
Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята.
Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2). Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си п
ред
ставяте тази линия (рис. 2).
Защото останалите кости са, всъщност, междинни образувания, морфологични междинни образувания между полярни противоположности, които съответстват на пълното преобръщане с изменение на силите, обуславящи повърхността. Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята.
Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2).
Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
Получавате в оп
ред
елена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
Това е нужно да се разпространи върху целия човешки организъм. При костите това се проявява за нас в определен смисъл особено отчетливо. Така и по отношение на всички органи на човека трябва да се има предвид, че говорейки за организация, трябва да се различават две полярни противоположности: между това, което действа от неизвестното ни засега вътрешно, до определена степен навън, и това, което отвън действа навътре. Но на това, което действа отвън навътре, съответства, по същество, всичко, което заобикаля хората извън пределите на Земята. Наистина получавате две изключителни противоположности, когато, да кажем, разглеждате тръбната кост и в нея си представяте тази линия (рис. 2).
Получавате в определена степен линията, от която изхожда това, което действа тук перпендикулярно на съответстващите повърхности (рис. 3).
към текста >>
П
ред
ставяйки си човешкия череп, също ще получите това, което съответства на тази линия (рис.
Представяйки си човешкия череп, също ще получите това, което съответства на тази линия (рис.
2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис. 3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
към текста >>
Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неоп
ред
елено разстояние (рис. 4).
Представяйки си човешкия череп, също ще получите това, което съответства на тази линия (рис. 2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия?
Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4).
Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис. 3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4). По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>
3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по оп
ред
елен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
Представяйки си човешкия череп, също ще получите това, което съответства на тази линия (рис. 2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис.
3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в оп
ред
елено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неоп
ред
елено разстояние.
2, пунктира). Но как трябва да нарисувате това, което съответства на тази линия? Трябва някъде да нарисувате това като окръжност, или даже сфера, разположена на неопределено разстояние (рис. 4). Всички линии, които рисувате от правата по направление на повърхността на тръбната кост (рис. 3), спрямо черепната кост съответстват на всички линии, които по определен начин насочвате като срещащи се в центъра на Земята, изхождайки от някаква сфера (рис. 4).
По такъв начин получавате някаква връзка – естествено, говоря само приблизително – между правата или системата от прави, които преминават през тръбната кост, и които всички се намират в определено отношение към вертикалната ос на организма, между това направление, което, собствено, съвпада с направлението на земния радиус и сфера, обкръжаваща Земята на някакво неопределено разстояние.
към текста >>
Получавате оп
ред
елена връзка и можете да кажете: по отношение на строежа на човека, ориентиран перпендикулярно на земната повърхност, радиусът на Земята има такова космическо значение, както сферичната повърхност, космическата сферична повърхност по отношение на организацията на черепа.
Получавате определена връзка и можете да кажете: по отношение на строежа на човека, ориентиран перпендикулярно на земната повърхност, радиусът на Земята има такова космическо значение, както сферичната повърхност, космическата сферична повърхност по отношение на организацията на черепа.
към текста >>
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в оп
ред
елен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас пос
ред
ством сетивата чак до звездите.
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите.
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
към текста >>
И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено п
ред
полагаме.
Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето тяло и строежа на черепа ни. По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка. За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера. Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание.
И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме.
Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса. Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера.
към текста >>
По същество можем да изучаваме отношението на п
ред
ставите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса.
По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка. За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера. Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание. И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея.
По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса.
Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера.
към текста >>
Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извън
ред
но обширен свят на п
ред
ставите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на п
ред
ставите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера.
За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера. Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание. И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса.
Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера.
към текста >>
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по оп
ред
елен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си п
ред
ставим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но п
ред
ставена по друг начин.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин.
Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам п
ред
вид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него.
Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот. И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот. Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което п
ред
ставлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са п
ред
поставките за съществуването на сетивата му и какви са п
ред
поставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот. И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
По същия начин трябва да търсим във въздействията в обмяната ни на веществата това, което принадлежи на Земята, което в оп
ред
елена степен има тенденция към центъра на Земята.
И така, във всичко, което носим в главовата си организация, трябва да търсим резултат от небесното въздействие.
По същия начин трябва да търсим във въздействията в обмяната ни на веществата това, което принадлежи на Земята, което в определена степен има тенденция към центъра на Земята.
Тези две области на въздействие в човека се разделят, те по известен начин конструират две едностранчиви неща, а между тях посредничи средната област, ритмичната област, така че в ритмичната област всъщност имаме нещо, което ни е представено във взаимодействието на земното и небесното, ако можем да се изразим така.
към текста >>
Тези две области на въздействие в човека се разделят, те по известен начин конструират две едностранчиви неща, а между тях пос
ред
ничи с
ред
ната област, ритмичната област, така че в ритмичната област всъщност имаме нещо, което ни е п
ред
ставено във взаимодействието на земното и небесното, ако можем да се изразим така.
И така, във всичко, което носим в главовата си организация, трябва да търсим резултат от небесното въздействие. По същия начин трябва да търсим във въздействията в обмяната ни на веществата това, което принадлежи на Земята, което в определена степен има тенденция към центъра на Земята.
Тези две области на въздействие в човека се разделят, те по известен начин конструират две едностранчиви неща, а между тях посредничи средната област, ритмичната област, така че в ритмичната област всъщност имаме нещо, което ни е представено във взаимодействието на земното и небесното, ако можем да се изразим така.
към текста >>
Но ако искаме да си съставим п
ред
става, колко близко е това, което сега присъединихме към въздействието на небесните явления, трябва да погледнем и към нещо друго.
Ако искаме сега да отидем по-нататък, трябва да разгледаме и други отношения, които ни се откриват в действителността. Обръщам вниманието ви към нещо, което вътрешно много е свързано с това, което сега описах. Виждате ли, обкръжаващия ни външен свят, към който самите ние, бидейки физически хора, принадлежим, го разделяме на минерално царство, растително царство, животинско царство, а на човека гледаме като на венец на този физически свят, на тези природни царства.
Но ако искаме да си съставим представа, колко близко е това, което сега присъединихме към въздействието на небесните явления, трябва да погледнем и към нещо друго.
към текста >>
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без п
ред
убеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство.
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство.
Ако вземете този вид закономерности, който търсим в природата, ще стигнете до там, че да кажете: съвсем не сме всестранно приспособени към това, което ни обкръжава. Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма. За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
към текста >>
За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неоп
ред
елена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
Не може да се отрича, защото по същество това е очевидно за всеки, който без предубеждение разглежда нещата, че с нашата човешка организация такива, каквито сме в сегашната фаза на нашето мирово човешко развитие, сме приспособени по отношение на познавателните си възможности изключително към минералното царство. Ако вземете този вид закономерности, който търсим в природата, ще стигнете до там, че да кажете: съвсем не сме всестранно приспособени към това, което ни обкръжава. Накратко казано, всъщност разбираме само минералното царство. Затова хората толкова силно се стараят и другите царства да ги обясняват със законите на минералното царство. И, накрая, в това се крие причината за объркването по отношение на механицизма и витализма.
За обичайния днешен възглед, витализмът във вида, в който е бил в древните времена, си остава някаква неопределена хипотеза, или отново това, което се проявява във витализма, се свежда до механичното, до минералното действие.
В идеала да се разбере някога живота, съвсем не стои признанието, че се иска разбирането на живота като живот, а в основата стои стремежът да се обясни живота с минералното. Именно в това се проявява неяснотата на осъзнаването, че човек по отношение на познавателните си възможности се приспособява, собствено, само към минералното царство, но не и към растителното царство и не към животинското царство.
към текста >>
нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно п
ред
шестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство.
Ако сега проследим, от една страна, минералното царство, а от друга страна, неговото отражение, т.е.
нашето познание за минералното царство, отнасяйки познанието ни към небесната сфера именно съгласно предшестващото разглеждане, ще бъдем принудени по някакъв начин да приведем във връзка с небесната сфера също и областта, към която тази сфера на познание е приспособена – минералното царство.
Ние си казваме: до известна степен по отношение на нашата главова организация сме организирани от небесната сфера. Значи и това, което стои в основата на силите на минералното царство, трябва да бъде организирано някак си от небесната сфера. И ако сравните това, което имате във вашата познавателна сфера като цялата съвкупност на познанието си за минералното царство, с това, което съществува отвън в минералното царство, ще си кажете: това, което съществува във вас, се отнася към това, което се намира отвън в минералното царство, както образът към реалността.
към текста >>
Трябва да си п
ред
ставим тези отношения по-конкретно, отколкото просто като отношения между образ и реалност, и тук ще призовем на помощ това, за което вече говорихме.
Трябва да си представим тези отношения по-конкретно, отколкото просто като отношения между образ и реалност, и тук ще призовем на помощ това, за което вече говорихме.
Обръщаме внимание на това, което стои в основата на нашата метаболитна система, и на действащите сили, съществуващи вътре и свързани със земното действие, с радиалността, на практика с радиуса. И така, разглеждайки себе си в съответствие с това, което в самите нас е противоположно на организацията, която донася нашите знания, от заобикалящата сфера се насочваме към Земята. Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност.
към текста >>
Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни п
ред
ставя минералното царство.
Обръщаме внимание на това, което стои в основата на нашата метаболитна система, и на действащите сили, съществуващи вътре и свързани със земното действие, с радиалността, на практика с радиуса. И така, разглеждайки себе си в съответствие с това, което в самите нас е противоположно на организацията, която донася нашите знания, от заобикалящата сфера се насочваме към Земята. Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност.
Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство.
До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността. С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност. Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5). За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята.
към текста >>
С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която п
ред
и всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност.
Всички радиуси вървят по направление към центъра на Земята. Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността.
С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност.
Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5). За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис.
към текста >>
За нея в оп
ред
елен смисъл трябва да си п
ред
ставяме съответната точка в центъра на Земята.
Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността. С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност. Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5).
За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята.
Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c). И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък.
към текста >>
Чисто и просто да си п
ред
ставим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята.
Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността. С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност. Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5). За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята.
Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята.
Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c). И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък. Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън.
към текста >>
И ако трябва да си п
ред
ставяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък.
За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c).
И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък.
Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън.
към текста >>
Разглеждайки сега това за някоя планета, по оп
ред
елен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер.
Разглеждайки сега това за някоя планета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер.
Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън. Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън. И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното. С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството. Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята.
към текста >>
И ако сега си п
ред
ставим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го п
ред
ставяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното.
Разглеждайки сега това за някоя планета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер. Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън. Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън.
И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното.
С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството. Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята.
към текста >>
Трябва само да проследите тази п
ред
става и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в п
ред
ставеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в оп
ред
елена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност. В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
По такъв начин получаваме, п
ред
и всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност.
По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност.
В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности. Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
В оп
ред
елена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности.
Трябва само да проследите тази представа и след това просто да хвърлите поглед върху човека, върху човешкото лице, и, разглеждайки лицето, едва ли ще се усъмните много в това, че в човешкото лице се съдържа нещо като отпечатък на външната небесна сфера, и че в представеното в душата като образно преживяване на небесната сфера отново се проявява това, което след по-интензивното действие на силите по време на ембрионалния живот, в определена степен се издига от областта на телесната дейност в областта на душевната дейност. По такъв начин получаваме, преди всичко, връзка между това, което се намира отвън в реалността, и нашата организация за тази външна реалност.
В определена степен можем да си кажем: съществуващото във външната реалност е произведено от космоса и познавателните ни възможности за тази реалност са физически организирани благодарение на това, че космическата сфера действа и за познавателните ни възможности.
Затова се разбира от самосебе си, че и в генезиса на Земята трябва да се различават една фаза, когато силните въздействия се проявяват така, че от космоса се създава самата Земя, и последваща фаза на земното развитие, когато силите действат така, че се създава познавателната възможност за тези реални неща.
към текста >>
Ето сега възниква въпросът: ако разглеждаме тези мисли, както ги развих сега, в общи линии оп
ред
елено можем да си п
ред
ставим такива връзки, но как след това ще стигнем до възприятието на тези неща, още повече по оп
ред
елен начин?
Ето сега възниква въпросът: ако разглеждаме тези мисли, както ги развих сега, в общи линии определено можем да си представим такива връзки, но как след това ще стигнем до възприятието на тези неща, още повече по определен начин?
Защото само в по-определена форма те могат да ни служат за схващането на реалността. И за да можем да проследим това тук, трябва да ви обърна внимание и на нещо друго. Да се върнем отново към това, което говорих вчера, например, към кривата на Касини (виж рис. 3-7, с. 68 и по-нататък).
към текста >>
Защото само в по-оп
ред
елена форма те могат да ни служат за схващането на реалността.
Ето сега възниква въпросът: ако разглеждаме тези мисли, както ги развих сега, в общи линии определено можем да си представим такива връзки, но как след това ще стигнем до възприятието на тези неща, още повече по определен начин?
Защото само в по-определена форма те могат да ни служат за схващането на реалността.
И за да можем да проследим това тук, трябва да ви обърна внимание и на нещо друго. Да се върнем отново към това, което говорих вчера, например, към кривата на Касини (виж рис. 3-7, с. 68 и по-нататък). Знаем, че кривата на Касини има три, даже, ако искате, четири форми.
към текста >>
Сега си п
ред
ставете, че бих искал да реша не само тази геометрична задача, тоест при условията на две постоянни величини а и b, използвайки съответното уравнение, да оп
ред
еля разстоянието от М до А и В, но бих направил и нещо друго.
Сега си представете, че бих искал да реша не само тази геометрична задача, тоест при условията на две постоянни величини а и b, използвайки съответното уравнение, да определя разстоянието от М до А и В, но бих направил и нещо друго.
Бих решил такава задача: да премина в равнината от една форма на линия към друга, когато разглеждам величините, които остават постоянни за определена линии, като променливи величини. Тук разгледах само единичните случаи: в единия случай а беше по-голямо от b, а в другия а беше по-малко от b, нали така? Но между тези единични случаи съществува безкрайно множество от други. Така безкрайно мога да премина към създаване на абсолютно непрекъснати различни форми на кривата на Касини. Ще получа тези различни форми в случай, че, да кажем, добавя към променливостта от първи ред, която сега определих между у и х, променливост от втори ред, т.е.
към текста >>
Бих решил такава задача: да премина в равнината от една форма на линия към друга, когато разглеждам величините, които остават постоянни за оп
ред
елена линии, като променливи величини.
Сега си представете, че бих искал да реша не само тази геометрична задача, тоест при условията на две постоянни величини а и b, използвайки съответното уравнение, да определя разстоянието от М до А и В, но бих направил и нещо друго.
Бих решил такава задача: да премина в равнината от една форма на линия към друга, когато разглеждам величините, които остават постоянни за определена линии, като променливи величини.
Тук разгледах само единичните случаи: в единия случай а беше по-голямо от b, а в другия а беше по-малко от b, нали така? Но между тези единични случаи съществува безкрайно множество от други. Така безкрайно мога да премина към създаване на абсолютно непрекъснати различни форми на кривата на Касини. Ще получа тези различни форми в случай, че, да кажем, добавя към променливостта от първи ред, която сега определих между у и х, променливост от втори ред, т.е. ако позволя построяването на криви, непрекъснато преминаващи една в друга, да става по такъв начин, че а да бъде функция на b.
към текста >>
Ще получа тези различни форми в случай, че, да кажем, добавя към променливостта от първи
ред
, която сега оп
ред
елих между у и х, променливост от втори
ред
, т.е.
Сега си представете, че бих искал да реша не само тази геометрична задача, тоест при условията на две постоянни величини а и b, използвайки съответното уравнение, да определя разстоянието от М до А и В, но бих направил и нещо друго. Бих решил такава задача: да премина в равнината от една форма на линия към друга, когато разглеждам величините, които остават постоянни за определена линии, като променливи величини. Тук разгледах само единичните случаи: в единия случай а беше по-голямо от b, а в другия а беше по-малко от b, нали така? Но между тези единични случаи съществува безкрайно множество от други. Така безкрайно мога да премина към създаване на абсолютно непрекъснати различни форми на кривата на Касини.
Ще получа тези различни форми в случай, че, да кажем, добавя към променливостта от първи ред, която сега определих между у и х, променливост от втори ред, т.е.
ако позволя построяването на криви, непрекъснато преминаващи една в друга, да става по такъв начин, че а да бъде функция на b.
към текста >>
П
ред
ставете си, по този начин ще получа закона за площта на повърхността, която, обаче, сама по себе си във всички свои точки в математически смисъл е качествено различна.
Какво правя тогава? В такъв случай конструирам така, че създавам система, но непрекъсната, непрекъснато продължаваща система от криви на Касини, преминаваща в лемниската, преминавайки в прекъснатото, но не произволно, а така, че в основата залагам изменчивост от втори порядък, привеждайки в едното уравнение във връзка само постоянните за една крива, така че а е функция от b, а = φ(b). От самосебе си се разбира, че математически това е напълно осъществимо нещо. Но какво ще получим по този начин?
Представете си, по този начин ще получа закона за площта на повърхността, която, обаче, сама по себе си във всички свои точки в математически смисъл е качествено различна.
Във всяка точка е налице друго качество. Повърхността, която получавам благодарение на това, не мога да я разглеждам като, примерно, абстрактната евклидова равнина, а като диференцирана в себе си повърхност. И ако чрез въртене образувам от нея тяло, това ще бъде диференцирано в себе си тяло.
към текста >>
72); И така, ако поразмислите над това, че всъщност от постоянството, стоящо в основата на тази крива, при светлинното въздействие тук възниква връзка, ще можете да си п
ред
ставите, че както от отношенията на константите тук възниква оп
ред
елено действие на светлината, също ще можете да си п
ред
ставите, че когато към изменчивостта от първи
ред
добавим изменчивост от втори
ред
, ще се получи система от светлинни ефекти.
Ако обмислите казаното от мен вчера, че кривата на Касини е в същото време и такава крива, по която в пространство може да се движи точка, която, бидейки осветена от точка А, заедно с това в точка В винаги притежава едно и също сияние (рис. 10, с.
72); И така, ако поразмислите над това, че всъщност от постоянството, стоящо в основата на тази крива, при светлинното въздействие тук възниква връзка, ще можете да си представите, че както от отношенията на константите тук възниква определено действие на светлината, също ще можете да си представите, че когато към изменчивостта от първи ред добавим изменчивост от втори ред, ще се получи система от светлинни ефекти.
По такъв начин, изхождайки от математиката, тук наистина сами можете да създадете преход от количественото към качественото.
към текста >>
Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори
ред
в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи
ред
– този израз няма нищо общо с общоприетия израз „
ред
“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото.
Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори
ред
, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало.
– Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи
ред
и променливостта от втори
ред
, съществува и между това, което трябва да взема п
ред
вид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото.
Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото.
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото. Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се п
ред
и всичко между мен и повърхността на тялото.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото.
Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи
ред
, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори
ред
, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
Тези съображения, ако искаме, трябва да ги използваме – не трябва да се отказваме от това, – за да намерим прехода от количественото към качественото. Защото сега може да се изходи от това, което, собствено, тук се прави, образувайки функция вътре в променливостта от втори ред в зависимост от функциите вътре в променливостта от първи ред – този израз няма нищо общо с общоприетия израз „ред“, но, вероятно, ще ме разберете, тъй като обяснявам тези неща от самото начало. – Разглеждайки връзката между това, което нарекох първи и втори ред, постепенно се приближаваме до разбирането, че уравненията ни трябва да бъдат формирани по друг начин, в зависимост от това, дали разглеждам намиращото се при обикновената повърхност на тялото между повърхността на тялото и нашите очи, или това, което стои зад повърхността на тялото. Защото отношение подобно на това, което съществува между променливостта от първи ред и променливостта от втори ред, съществува и между това, което трябва да взема предвид между мен и повърхността на съвсем обикновено тяло и това, което се намира зад повърхността на тялото. Така, например, ако се направи опит за наблюдение на така нареченото отражение на светлинен лъч, това наблюдение е възможно просто защото имам отразяваща повърхност и следователно процес, разиграващ се преди всичко между мен и повърхността на тялото.
Ако наблюдавам така, че получавам това като някакво съединяване на уравнения, които произтичат между мен и повърхността на тялото в променливи от първи ред, и разгледам сега в тази връзка това, което действа зад повърхността за да се осъществи отражението като уравнение на променливи от втори ред, в резултат ще получа съвсем други формули от тези, които се прилагат сега[2] за законите на отражението и пречупването съгласно чисто механичните закони, при пропускане фазите на вибрациите и така нататък.
към текста >>
НАГОРЕ