Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
51
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
Намерени са
75646
резултата от
1912
текста в
76
страници с части от думите : '
Ред
'.
На страница
51
:
1000
резултата в
19
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но тази епоха е п
ред
шествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания п
ред
и малко период.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан. Това е точно така.
Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
към текста >>
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си п
ред
ставяли, е било резултат от п
ред
ставните им сили.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан. Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили.
Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят. Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
Съответно на своята сила за п
ред
ставяне, те са можели да си п
ред
ставят само духове.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан. Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период. Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили.
Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове.
Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят. Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
Но когато са си п
ред
ставяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан. Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период. Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове.
Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят.
И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят. Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали п
ред
стави за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят.
Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период. Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят.
И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят.
В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят. Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
В света на своите п
ред
стави, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период. Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят.
В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е п
ред
шествало.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
Така че може да се каже: древните така са формирали своето съзнание, че те са развивали силите, които са били дадени на съзнанието им и инстинктивно са се ограничавали до това, в п
ред
ставите си да нямат нищо друго, освен духове.
Така че може да се каже: древните така са формирали своето съзнание, че те са развивали силите, които са били дадени на съзнанието им и инстинктивно са се ограничавали до това, в представите си да нямат нищо друго, освен духове.
В древните времена чрез духовете те са си представяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като реалност. Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възгледът на човека за духовете стана фалшив.
към текста >>
В древните времена чрез духовете те са си п
ред
ставяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като реалност.
Така че може да се каже: древните така са формирали своето съзнание, че те са развивали силите, които са били дадени на съзнанието им и инстинктивно са се ограничавали до това, в представите си да нямат нищо друго, освен духове.
В древните времена чрез духовете те са си представяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като реалност.
Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възгледът на човека за духовете стана фалшив.
към текста >>
И така, това, че п
ред
ците ни са си п
ред
ставяли духове, и че тези п
ред
стави за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните.
Той е доволен от това и намира себе си за много умен. Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят. Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата. Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци. Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена пос
ред
ством духовете хората са си п
ред
ставяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните. Той е доволен от това и намира себе си за много умен.
Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят.
Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата. Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци. Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
Той чувства безкрайното си превъзходство над п
ред
ците, защото от своето съзнание той образува п
ред
стави относно природата.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните. Той е доволен от това и намира себе си за много умен. Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят.
Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата.
Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци. Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите п
ред
ци.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните. Той е доволен от това и намира себе си за много умен. Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят. Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата.
Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци.
Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
Изхождайки от нашето съзнание, ние образуваме п
ред
стави относно природата, доколкото сме истински съвременни, самодоволни, просветени, умни хора.
Изхождайки от нашето съзнание, ние образуваме представи относно природата, доколкото сме истински съвременни, самодоволни, просветени, умни хора.
Но ако вземем целия този свят от представи за природата и го изпитаме, непреднамерено го изпитаме, ще намерим, че макар да имаме представи, с тези свои представи не сме в състояние да обхванем природата. Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата. Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“.
към текста >>
Но ако вземем целия този свят от п
ред
стави за природата и го изпитаме, неп
ред
намерено го изпитаме, ще намерим, че макар да имаме п
ред
стави, с тези свои п
ред
стави не сме в състояние да обхванем природата.
Изхождайки от нашето съзнание, ние образуваме представи относно природата, доколкото сме истински съвременни, самодоволни, просветени, умни хора.
Но ако вземем целия този свят от представи за природата и го изпитаме, непреднамерено го изпитаме, ще намерим, че макар да имаме представи, с тези свои представи не сме в състояние да обхванем природата.
Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата. Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“.
към текста >>
Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен п
ред
ставител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата. Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“.
Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза.
към текста >>
Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; п
ред
и в него са сновали готвачи и келнери, готвили са пос
ред
ствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа.
Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи.
Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа.
И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това?
към текста >>
И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила пос
ред
ствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа.
Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа.
И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа.
Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това? Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали!
към текста >>
Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си п
ред
ставя, че самият той се мота без всякаква полза.
Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа.
Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза.
В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това? Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали! – това е изключително интересен спектакъл!
към текста >>
В двете си книги той поставя п
ред
себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза.
В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ.
Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това? Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали! – това е изключително интересен спектакъл! Когато свикнем да разглеждаме симптоматично историята в нейното развитие, ще видим в това доста забележителен симптом на нашата епоха.
към текста >>
Той трябва да бъде последният, защото той е поставил п
ред
себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това?
Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги.
Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това?
Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали! – това е изключително интересен спектакъл! Когато свикнем да разглеждаме симптоматично историята в нейното развитие, ще видим в това доста забележителен симптом на нашата епоха. Защото този философ е доста остроумен и е проникнал доста напред в проблемите на естественонаучното мислене.
към текста >>
Ричард Уол е келнер или готвач с
ред
другите келнери и готвачи, които са готвили п
ред
и пос
ред
ствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той с
ред
тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали!
И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това?
Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали!
– това е изключително интересен спектакъл! Когато свикнем да разглеждаме симптоматично историята в нейното развитие, ще видим в това доста забележителен симптом на нашата епоха. Защото този философ е доста остроумен и е проникнал доста напред в проблемите на естественонаучното мислене.
към текста >>
Защото този философ е доста остроумен и е проникнал доста нап
ред
в проблемите на естественонаучното мислене.
Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това? Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали! – това е изключително интересен спектакъл! Когато свикнем да разглеждаме симптоматично историята в нейното развитие, ще видим в това доста забележителен симптом на нашата епоха.
Защото този философ е доста остроумен и е проникнал доста напред в проблемите на естественонаучното мислене.
към текста >>
Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа п
ред
чувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои.
Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол.
Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е. той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
той е разумен, доколкото п
ред
чувства това, което не може да постигне.
Убеден съм, че повечето от вас, вземайки тези книги в ръце, много скоро ще ги оставят, защото тези книги са написани на учения език на съвременната философия, а този език е наситен с терминология, непонятна за неспециалиста, която трябва първо да се усвои. Все пак, който владее този език, трябва да знае, че в тези книги се съдържа огромно количество остроумни забележки, възможни в нашето време, и че в печалните забележки, събрани в тях, се съдържа предчувствие за знание, което, обаче, трябва да бъде уточнено по друг начин, отколкото това прави Ричард Уол. Но може да се каже: тази негова страст, която го заставя да се труди над приготвянето на отрова за другите готвачи и келнери, показва, че в него е пулсирало това знание, иначе той, като уважаван професор по философия, не би започнал да твърди, че човек има не повече мъдрост от животното[iii] и се отличава от него само по това, че животното все пак не е толкова разумно, за да се стреми към мъдрост, а човекът се стреми към мъдрост, т.е.
той е разумен, доколкото предчувства това, което не може да постигне.
към текста >>
П
ред
полага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на п
ред
стави за природата.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата.
Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата.
Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци.
към текста >>
Но ако наистина се направи преглед на п
ред
ставите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са п
ред
ставлявали боговете, а духовете на съвременните хора п
ред
ставляват природните факти.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата.
Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Защото това, което съвременните хора си п
ред
ставят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността.
Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите п
ред
ци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали п
ред
ставите за духовете, а ние също формираме п
ред
стави за духовете.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността.
Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете.
Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Това са духове, подобни на духовете на нашите п
ред
ци.
Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата. Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти. Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия.
Това са духове, подобни на духовете на нашите предци.
И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в п
ред
ставите, всъщност се живее в духовете.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете.
Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека.
към текста >>
Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си п
ред
ставяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете. Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт.
Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт.
Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека. Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно. Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Нашите естествоизпитатели също си п
ред
ставят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си п
ред
ставяме природата, а само природните духове.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете. Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт.
Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове.
И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека. Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно. Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
И както п
ред
ците ни, които са били п
ред
шествани от собствените им п
ред
ци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях.
Сега,в епохата на съзнателната душа трябва да се разбере, че когато се живее в представите, всъщност се живее в духовете. Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове.
И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях.
Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека. Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно. Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Защото природата можем да я разглеждаме пос
ред
ством нашите призрачни п
ред
стави и тя все пак се изправя п
ред
нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно.
Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека.
Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно.
Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Тук не става просто да се използват призрачните п
ред
стави, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека. Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно.
Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си п
ред
ставяте, съгласно естественонаучните п
ред
стави.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка.
Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи.
Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие.
към текста >>
Ако тук седяха само хомункулусите, които ви п
ред
ставляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси!
Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак? Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи.
Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси!
Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните.
към текста >>
Макар и да са си се п
ред
ставяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно пос
ред
ством неговата съзнателна душа.
Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните.
Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа.
Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси. Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят. Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата. То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
То иска да пита: какво п
ред
ставлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните. Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа. Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси. Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят. Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата.
То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни п
ред
стави за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това п
ред
очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация.
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека. Това са психоаналитиците. Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи с
ред
ства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация. Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека.
Това са психоаналитиците. Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи с
ред
ства.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация. Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност. Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека. Това са психоаналитиците.
Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
Тази ситуация се е създала, защото благодарение на констелацията, която се е създала в земното развитие, се е установило оп
ред
елено отношение между вроденото човешко развитие и двата странични потока, ариманическия и луциферическия.
И така, можем да попитаме: какво доведе до тази ситуация?
Тази ситуация се е създала, защото благодарение на констелацията, която се е създала в земното развитие, се е установило определено отношение между вроденото човешко развитие и двата странични потока, ариманическия и луциферическия.
По различни начини съм посочвал нормалното развитие, а също и двата странични потока: луциферическият, който се е влял в земния живот в лемурийския период, и ариманическият, който се е влял в атлантския период. В човешкото развитие действат тези три потока, и това, което произхожда в човешкото развитие, се намира под влиянието на тези три потока.
към текста >>
Всичко това, което се съдържа в тези потоци, действа така, че в цялото човешко развитие в оп
ред
елена година да настъпи важен възлов момент.
Всичко това, което се съдържа в тези потоци, действа така, че в цялото човешко развитие в определена година да настъпи важен възлов момент.
В тази година, когато се сливат всичките три потока, се случва възлов момент в човешкото развитие, който е скрит зад външни объркани отношения така, че отчетливо не е видно какво става, а се виждат само обърканите отношения. Този важен възлов момент се пада в 666 г. след Мистерията на Голгота. Тогава, в 666 г. сл. Р.Х.
към текста >>
Работата стои така: 333 години п
ред
и това, т.е.
В 666 г. е можело да дойде – видимо за външното човечество, а именно за западното човечество – особено важно същество, което не би трябвало да се появи на физически план, но което все пак отчетливо би се възприемало от човечеството и външно, така че хората биха попаднали под неговата власт. Ако това същество бе се явило в образа, който то самото е планирало, днес бихме писали не 1918 г., а минус 666 години или 1252 г.; защото това същество така би инспирирало хората, че те биха водили своето летоброене съответно с това. Съществото, ако се беше появило така, както самото то е планирало, би оказало доста своеобразно въздействие.
Работата стои така: 333 години преди това, т.е.
в 333 г. сл.Р.Хр. е била средата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период. Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период.
към текста >>
е била с
ред
ата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период.
е можело да дойде – видимо за външното човечество, а именно за западното човечество – особено важно същество, което не би трябвало да се появи на физически план, но което все пак отчетливо би се възприемало от човечеството и външно, така че хората биха попаднали под неговата власт. Ако това същество бе се явило в образа, който то самото е планирало, днес бихме писали не 1918 г., а минус 666 години или 1252 г.; защото това същество така би инспирирало хората, че те биха водили своето летоброене съответно с това. Съществото, ако се беше появило така, както самото то е планирало, би оказало доста своеобразно въздействие. Работата стои така: 333 години преди това, т.е. в 333 г. сл.Р.Хр.
е била средата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период.
Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период. И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период.
към текста >>
до с
ред
ата на четвъртия следатлантски период.
Работата стои така: 333 години преди това, т.е. в 333 г. сл.Р.Хр. е била средата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период. Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр.
до средата на четвъртия следатлантски период.
И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период. Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие.
към текста >>
пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада с
ред
ата на гръко-римския период.
е била средата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период. Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период. И така, ако към 747г.
пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период.
Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие.
към текста >>
С
ред
ата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци.
Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период. И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период.
Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци.
Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха.
към текста >>
Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската с
ред
а, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа.
Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период. И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период. Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци.
Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа.
Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа.
към текста >>
да извърши съвсем оп
ред
елена процедура над човешкото развитие.
пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период. Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г.
да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие.
Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период. Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят пос
ред
ством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г.
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
Било е п
ред
видено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
Това би се удало дотолкова, че ако това същество би достигнало своята цел, то с
ред
хората, особено образованите хора на Запад, биха се появили значителен брой гении.
Едва ли е било възможно да се постигне това за цялото човечество, което, естествено, се е намирало на различни степени на развитие, че да се внесе в разсъдъчната душа съдържанието на съзнателната душа, но за повечето хора това би се удало.
Това би се удало дотолкова, че ако това същество би достигнало своята цел, то сред хората, особено образованите хора на Запад, биха се появили значителен брой гении.
Защото те действително биха били гении. В този случай посредством гениалните сили на пророческата фантазия, на западното човечество, макар и в различна форма, би се открило това, което хората вървящи по пътя на нормалното развитие, биха научили едва в 2493 г., – пресметнете сами: ако към началото на епохата, започнала в 1413 година, прибавите половината на културния период, т.е. 1080, ще получите 2493.
към текста >>
В този случай пос
ред
ством гениалните сили на пророческата фантазия, на западното човечество, макар и в различна форма, би се открило това, което хората вървящи по пътя на нормалното развитие, биха научили едва в 2493 г., – пресметнете сами: ако към началото на епохата, започнала в 1413 година, прибавите половината на културния период, т.е.
Едва ли е било възможно да се постигне това за цялото човечество, което, естествено, се е намирало на различни степени на развитие, че да се внесе в разсъдъчната душа съдържанието на съзнателната душа, но за повечето хора това би се удало. Това би се удало дотолкова, че ако това същество би достигнало своята цел, то сред хората, особено образованите хора на Запад, биха се появили значителен брой гении. Защото те действително биха били гении.
В този случай посредством гениалните сили на пророческата фантазия, на западното човечество, макар и в различна форма, би се открило това, което хората вървящи по пътя на нормалното развитие, биха научили едва в 2493 г., – пресметнете сами: ако към началото на епохата, започнала в 1413 година, прибавите половината на културния период, т.е.
1080, ще получите 2493.
към текста >>
Ако отчетете естественонаучните идеали на съвременността и чуете как хората описват, колко далеч сме се придвижили през последните десетилетия, – п
ред
ставете си, какви п
ред
стави са можели да формират същите тези хора през 2493 г., ако те бяха вече така умни в 1918 г.!
Били са планирани доста забележителни явления.
Ако отчетете естественонаучните идеали на съвременността и чуете как хората описват, колко далеч сме се придвижили през последните десетилетия, – представете си, какви представи са можели да формират същите тези хора през 2493 г., ако те бяха вече така умни в 1918 г.!
Тоест машини и други подобни хората в 666 г. още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г.
към текста >>
още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха п
ред
видили много неща и много биха направили.
Били са планирани доста забележителни явления. Ако отчетете естественонаучните идеали на съвременността и чуете как хората описват, колко далеч сме се придвижили през последните десетилетия, – представете си, какви представи са можели да формират същите тези хора през 2493 г., ако те бяха вече така умни в 1918 г.! Тоест машини и други подобни хората в 666 г.
още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили.
Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин.
към текста >>
Невъзможно е да си п
ред
ставим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г.
Ако отчетете естественонаучните идеали на съвременността и чуете как хората описват, колко далеч сме се придвижили през последните десетилетия, – представете си, какви представи са можели да формират същите тези хора през 2493 г., ако те бяха вече така умни в 1918 г.! Тоест машини и други подобни хората в 666 г. още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие.
Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г.
При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин. Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>
Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила с
ред
тях по такъв начин.
още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос.
Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин.
Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра! Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>
Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; п
ред
ставете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра!
Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин.
Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра!
Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>
Така и е било планирано от оп
ред
елени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г. При липсата на самодисциплина човечеството щеше да изпадне в пълен хаос. Обърнете се към историческите книги, които винаги разказват само едностранни неща за душевното устройство, което е имало човечеството в 666 г., и ще почувствате, как биха се държали хората, ако гениалността беше се разпространила сред тях по такъв начин. Вече достатъчно сте запознати с това, което се е развило в периода до 1914 г.; представете си, докъде би стигнало човечеството, ако то беше потопено от цялата тази мъдрост на Звяра!
Така и е било планирано от определени висши духове, особено от съществото от ариманическа природа, че вождът на тези духове е трябвало да се появи, макар и не на физически план, но наистина е трябвало да се появи.
към текста >>
Това е трябвало да бъде п
ред
отвратено.
Това е трябвало да бъде предотвратено.
И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати. Това е можело да се възпрепятства, удържайки везните в равновесие. Има се предвид следното: 333 г. е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността. Равновесието би могло да бъде запазено само от това, че 333 години по-рано, т.е.
към текста >>
И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се п
ред
отврати.
Това е трябвало да бъде предотвратено.
И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати.
Това е можело да се възпрепятства, удържайки везните в равновесие. Има се предвид следното: 333 г. е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността. Равновесието би могло да бъде запазено само от това, че 333 години по-рано, т.е. в началото на летоброенето, е трябвало да се изяви същество, което би вляло своята собствена субстанция в човешкото развитие за установяване на равновесие и би възпрепятствало появата след 333 години на съществото, за което говорих.
към текста >>
Има се п
ред
вид следното: 333 г.
Това е трябвало да бъде предотвратено. И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати. Това е можело да се възпрепятства, удържайки везните в равновесие.
Има се предвид следното: 333 г.
е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността. Равновесието би могло да бъде запазено само от това, че 333 години по-рано, т.е. в началото на летоброенето, е трябвало да се изяви същество, което би вляло своята собствена субстанция в човешкото развитие за установяване на равновесие и би възпрепятствало появата след 333 години на съществото, за което говорих.
към текста >>
Но какво, собствено, е трябвало да стане в 666 г., ако Звярът се беше внедрил в развитието на човечеството, и ако п
ред
и това не беше станала Мистерията на Голгота?
Но какво, собствено, е трябвало да стане в 666 г., ако Звярът се беше внедрил в развитието на човечеството, и ако преди това не беше станала Мистерията на Голгота?
Какво би се случило тогава? Можете да си представите, какво би трябвало да се случи, ако обмислите това, което преди малко описах. Хората се доближавали до XV век; ако Звярът би правил своите безчинства с хората в периода от 666 г. до XV век, той напълно би овладял всичко, което би трябвало да стане по-нататък. А по-нататък би трябвало да се появи призрачното естественонаучно разбиране за света и по такъв начин еманципацията на човешките желания.
към текста >>
Можете да си п
ред
ставите, какво би трябвало да се случи, ако обмислите това, което п
ред
и малко описах.
Но какво, собствено, е трябвало да стане в 666 г., ако Звярът се беше внедрил в развитието на човечеството, и ако преди това не беше станала Мистерията на Голгота? Какво би се случило тогава?
Можете да си представите, какво би трябвало да се случи, ако обмислите това, което преди малко описах.
Хората се доближавали до XV век; ако Звярът би правил своите безчинства с хората в периода от 666 г. до XV век, той напълно би овладял всичко, което би трябвало да стане по-нататък. А по-нататък би трябвало да се появи призрачното естественонаучно разбиране за света и по такъв начин еманципацията на човешките желания. И доколкото съзнателната душа би схващала само призрака на човека, истинският човек би изостанал в развитието; той не би разбирал себе си. Защото в епохата на съзнателната душа човек става човек само благодарение на това, че той осъзнава себе си, иначе той остава животно, изостава в своето човешко развитие.
към текста >>
Хората в бъдеще няма да се интересуват от духа, те ще насочат погледа си към природата, те ще формират призрачни п
ред
стави за природата.
Но това е искало съществото, което се е канело да се яви в 666 г.: то е искало да стане Бог. То е казвало: ще дойдат хора, които няма повече да насочват погледа си към духовното, духът вече няма да ги интересува. И аз ще се погрижа за това, – все пак съществото е постигнало това, – в 869 г. в Константинопол да се състои Събор, на който духът ще бъде отменен.
Хората в бъдеще няма да се интересуват от духа, те ще насочат погледа си към природата, те ще формират призрачни представи за природата.
И тогава аз ще взема в ръцете си цялата власт над съзнателната душа и хората няма да забележат това, доколкото те не познават себе си като действителни хора, а само като призраци. Аз ще вкарам човека в заблуда относно него самия; ще му предоставя възможност да разбира себе си само като призрак и ще влея в душата му цялата мъдрост на съзнателната душа. Тогава ще го овладея и той ще бъде хванат от мен.
към текста >>
Аз ще вкарам човека в заблуда относно него самия; ще му п
ред
оставя възможност да разбира себе си само като призрак и ще влея в душата му цялата мъдрост на съзнателната душа.
То е казвало: ще дойдат хора, които няма повече да насочват погледа си към духовното, духът вече няма да ги интересува. И аз ще се погрижа за това, – все пак съществото е постигнало това, – в 869 г. в Константинопол да се състои Събор, на който духът ще бъде отменен. Хората в бъдеще няма да се интересуват от духа, те ще насочат погледа си към природата, те ще формират призрачни представи за природата. И тогава аз ще взема в ръцете си цялата власт над съзнателната душа и хората няма да забележат това, доколкото те не познават себе си като действителни хора, а само като призраци.
Аз ще вкарам човека в заблуда относно него самия; ще му предоставя възможност да разбира себе си само като призрак и ще влея в душата му цялата мъдрост на съзнателната душа.
Тогава ще го овладея и той ще бъде хванат от мен.
към текста >>
Ако би стигнал до това, в съответната епоха пос
ред
ством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н.
Какво би било постигнато чрез това? Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това. Той би останал при съзнателната душа, би запазил това, което му е дала Земята, но никога не би достигнал развитието на Юпитер, Венера и Вулкан.
Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н.
Но това би му било отнето и съдържанието на съзнателната душа би се вляло в душата. Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период! И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го предоставил да ѝ служи.
към текста >>
Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат п
ред
оставени, започвайки от шестия период!
Какво би било постигнато чрез това? Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това. Той би останал при съзнателната душа, би запазил това, което му е дала Земята, но никога не би достигнал развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н. Но това би му било отнето и съдържанието на съзнателната душа би се вляло в душата.
Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период!
И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го предоставил да ѝ служи.
към текста >>
И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го п
ред
оставил да ѝ служи.
Човек, при нормално развитие, би прогресирал в посока на Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух; но той би бил съвсем лишен от това. Той би останал при съзнателната душа, би запазил това, което му е дала Земята, но никога не би достигнал развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Ако би стигнал до това, в съответната епоха посредством първоначалните си сили да получи съдържанието на съзнателната душа, благодарение вече на това развитие, което той е получил в нормален смисъл, в него биха били заложени кълновете за развитие в насока към Дух-Себе и т.н. Но това би му било отнето и съдържанието на съзнателната душа би се вляло в душата. Тогава човек би спрял развитието си на стадия на съзнателната душа; тогава той би бил невъзприемчив към знанията, които би трябвало да му бъдат предоставени, започвайки от шестия период!
И тогава би било свършено с него; той не би могъл да се развива по-нататък, би попил в съзнателната си душа всичко това, което с най-голям егоизъм би ѝ го предоставил да ѝ служи.
към текста >>
Това е можело да бъде възпрепятствано само с установяването на равновесно състояние в мировото развитие на човечеството; това е можело да се постигне, като пресмятайки от с
ред
ата на четвъртия следатлантски период, на същата времева дистанция, на каквато в бъдеще би трябвало да стане пришествието на Звяра, в миналото да се извърши явяването на Христос, Мистерията на Голгота,.
Това е можело да бъде възпрепятствано само с установяването на равновесно състояние в мировото развитие на човечеството; това е можело да се постигне, като пресмятайки от средата на четвъртия следатлантски период, на същата времева дистанция, на каквато в бъдеще би трябвало да стане пришествието на Звяра, в миналото да се извърши явяването на Христос, Мистерията на Голгота,.
към текста >>
В оп
ред
елени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се п
ред
отврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
Виждате какви взаимовръзки се скриват зад фактите, които съдържа, собствено, външната майя. В епохата на съзнателната душа трябва да се постъпва така, че да се стараем да изясним на хората тези неща. Защото да се осъзнае, означава да не им се отдаваме повече несъзнателно. Помислете, че всички ние се намираме в такова положение, което, – както е казано в едно от посланията на Новия Завет, – се е създало благодарение на това, че Звярът е бил окован от Исус Христос. Твърде забележителен факт е, че в Посланието на Яков[iv], което се разглежда като истинно в много ранни издания на Новия Завет, но е обявено за апокрифно от западната църква, се привежда важния факт, че чрез Исус Христос се уравновесява действието на Звяра.
В определени кръгове са знаели, че е нужно да се укрие този факт от западното човечество, за да се предотврати проникването на засилващото се познание за тайните на Христа в съзнателната душа.
към текста >>
И така, вие трябва само да приемете фактите, както са п
ред
ставени днес!
И така, вие трябва само да приемете фактите, както са представени днес!
Трябва да подхождате към тях не с педантична критика, а да ги разглеждате като изискване за действително действие. Фактите трябва да се вземат такива, каквито са. Ако би било възможно днес да се говори за тези неща обръщайки се към най-умните хора на съвременността – представете си, че седите с един от най-умните хора в някоя съвременна област и му разказвате за такива неща, – помислете, какво мнение ще си състави за вас! Но ако се отнесете сериозно към това, което трябва да си представите тук, ще кажете: навлезли сме в епохата от човешкото развитие, в която най-малко се разбира когато става дума за духовната наука, която е най-подходяща за тази епоха.
към текста >>
Ако би било възможно днес да се говори за тези неща обръщайки се към най-умните хора на съвременността – п
ред
ставете си, че седите с един от най-умните хора в някоя съвременна област и му разказвате за такива неща, – помислете, какво мнение ще си състави за вас!
И така, вие трябва само да приемете фактите, както са представени днес! Трябва да подхождате към тях не с педантична критика, а да ги разглеждате като изискване за действително действие. Фактите трябва да се вземат такива, каквито са.
Ако би било възможно днес да се говори за тези неща обръщайки се към най-умните хора на съвременността – представете си, че седите с един от най-умните хора в някоя съвременна област и му разказвате за такива неща, – помислете, какво мнение ще си състави за вас!
Но ако се отнесете сериозно към това, което трябва да си представите тук, ще кажете: навлезли сме в епохата от човешкото развитие, в която най-малко се разбира когато става дума за духовната наука, която е най-подходяща за тази епоха.
към текста >>
Но ако се отнесете сериозно към това, което трябва да си п
ред
ставите тук, ще кажете: навлезли сме в епохата от човешкото развитие, в която най-малко се разбира когато става дума за духовната наука, която е най-подходяща за тази епоха.
И така, вие трябва само да приемете фактите, както са представени днес! Трябва да подхождате към тях не с педантична критика, а да ги разглеждате като изискване за действително действие. Фактите трябва да се вземат такива, каквито са. Ако би било възможно днес да се говори за тези неща обръщайки се към най-умните хора на съвременността – представете си, че седите с един от най-умните хора в някоя съвременна област и му разказвате за такива неща, – помислете, какво мнение ще си състави за вас!
Но ако се отнесете сериозно към това, което трябва да си представите тук, ще кажете: навлезли сме в епохата от човешкото развитие, в която най-малко се разбира когато става дума за духовната наука, която е най-подходяща за тази епоха.
към текста >>
Не трябва да се учудваме на този факт, защото и други неща също слабо се съгласуват със съвременността и нашата епоха е епоха на най-големи противоречия и най-голяма дисхармония, епоха на непос
ред
ствен сблъсък на противоречията.
Не трябва да се учудваме на този факт, защото и други неща също слабо се съгласуват със съвременността и нашата епоха е епоха на най-големи противоречия и най-голяма дисхармония, епоха на непосредствен сблъсък на противоречията.
Ако днес някой от така наречените „умни“ хора вземе в ръце статия, написана за нещата, за които днес ви говорих, той ще каже: удивително е, как това е могло да се появи в наше време, то съвсем не му съответства! Защото той намира, че само това, което самият той мисли, съответства на нашето време, а всичко друго не му съответства. Тези, ако не сетивни, то свръхсетивни съответствия, ще обсъждаме утре и вдругиден.
към текста >>
Такъв нап
ред
нал съвременен човек ще възприеме описанието на собствената си епоха като нещо доста захаросано.
Но други неща също не се съгласуват с нашата съвременност. Вземете само описанията на това, колко далеч се е придвижило човечеството до началото на XX век по въпросите на хуманността и взаимното разбирателство между народите! В началото на XX век можете да намерите великолепно написани статии и цели книги по темата, от които тече мед и масло!
Такъв напреднал съвременен човек ще възприеме описанието на собствената си епоха като нещо доста захаросано.
Такива описания, колко далеч се е придвижило човечеството, има и те са многобройни! Като сравните с това събитията от последните четири години, дали действително всичко е така хармонично?
към текста >>
[ii] Ричард Уол, 1857-1935, австрийски философ, психолог и възпитател, п
ред
ставител на позитивизма.
[ii] Ричард Уол, 1857-1935, австрийски философ, психолог и възпитател, представител на позитивизма.
Трудове: „Общата философия и нейният край“ Виена и Лайпциг 1894, „За механизма на духовния живот“ Виена и Лайпциг 1906.
към текста >>
2.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Аз казах: развитието на човечеството се движи по път, който му е п
ред
оп
ред
елен от мировото ръководство, от което изобщо е произлязло човечеството.
Вчера се опитахме, както често сме правили, да характеризираме вътрешната същност на изключително важен факт от човешкото развитие, от друга, много съществена гледна точка. Нека още един път накратко да си спомним това. А именно, вчера се опитах да покажа, че някакъв вид равновесно състояние в развитието на европейското човечество е било постигнато благодарение на това, че на събитието, което би трябвало да стане в 666 г. от нашето летоброене, е било противопоставено друго, което наричаме Събитието на Голгота.
Аз казах: развитието на човечеството се движи по път, който му е предопределен от мировото ръководство, от което изобщо е произлязло човечеството.
Ако се проследи в детайли човешкото развитие, може да се види, какво положение заема душата във всяка епоха, в която тя се ражда. Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие. В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа. Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа. Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света.
към текста >>
Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в п
ред
ишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята.
Ако се проследи в детайли човешкото развитие, може да се види, какво положение заема душата във всяка епоха, в която тя се ражда. Ние живеем в така наречения пети следатлантски период, който започва в XV век и трябва да продължи до началото на четвърто или края на трето хилядолетие. В тази епоха човек трябва да развие така наречената съзнателна душа. Всички обстоятелства на тази епоха, в края на краищата, сочат към цел, която може да се обозначи като изграждане на съзнателната душа. Болезнените и радостните събития, преживяваните от човечеството изпитания и такива събития, които можем да наречем божествена благодат, всички светли и сенчести страни на тази епоха служат за това, човек все повече и повече да се просветлява по отношение на самия себе си и своята връзка със света.
Задача на човечеството в тази епоха е, съзнателно да намери своето място в света и благодарение на това да се достигне нещо, за което в предишните епохи та чак до ден днешен толкова много се е фантазирало, но което никога не се е разбирало правилно, да се достигне то чрез самовъзпитание на това, което може да бъде наречено свободна човешка личност и действителен, базиран на самовъзпитанието контрол на волята.
Изразявайки се популярно, може да се каже, че такъв път на развитие е бил установен от тези божествени същества, с които човек е бил свързан от самото начало, които го водят от степен на степен, но които от две страни препятстват в това силите, които сме свикнали да наричаме ариманически и луциферически.
към текста >>
Казах също: да си п
ред
ставим хипотетично, че ако Събитието на Голгота не беше станало и нямаше никакъв Христос, който да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество, какво би станало тогава?
Казах също: да си представим хипотетично, че ако Събитието на Голгота не беше станало и нямаше никакъв Христос, който да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество, какво би станало тогава?
Невъзможно е да се разбере историята, ако се забелязва само това, което е станало; защото никога няма да стигнем до истинската, правилна оценка на събитията, ако разглеждаме само това, което е станало. Например, днес с нас се е случило нещо, което ни е попречило да предприемем нещо, което бихме предприели, ако това събитие не беше станало, ако нещо би ни попречило да отидем на мястото, където е станала железопътна катастрофа, която би могла да стане причина за нашата смърт; тогава не може да се каже, че правилно сме оценили това събитие, ако просто сме го описали. Защото събитието, ако го разглеждаме само̀ по себе си, може да бъде съвсем незначително и то само ни е предпазило да бъдем на мястото, където на другия ден бихме срещнали смъртта; ако разглеждаме само събитието, което е станало днес, нищо няма да разберем. Именно защото хората практикуват само сетивната и разсъдъчна наука и никога не се питат, какво би могло да стане, те не могат да дадат истинска, действителна оценка на събитията, затова и не могат също да стигнат до правилен възглед по отношение на истинската оценка на събитията.
към текста >>
Например, днес с нас се е случило нещо, което ни е попречило да п
ред
приемем нещо, което бихме п
ред
приели, ако това събитие не беше станало, ако нещо би ни попречило да отидем на мястото, където е станала железопътна катастрофа, която би могла да стане причина за нашата смърт; тогава не може да се каже, че правилно сме оценили това събитие, ако просто сме го описали.
Казах също: да си представим хипотетично, че ако Събитието на Голгота не беше станало и нямаше никакъв Христос, който да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество, какво би станало тогава? Невъзможно е да се разбере историята, ако се забелязва само това, което е станало; защото никога няма да стигнем до истинската, правилна оценка на събитията, ако разглеждаме само това, което е станало.
Например, днес с нас се е случило нещо, което ни е попречило да предприемем нещо, което бихме предприели, ако това събитие не беше станало, ако нещо би ни попречило да отидем на мястото, където е станала железопътна катастрофа, която би могла да стане причина за нашата смърт; тогава не може да се каже, че правилно сме оценили това събитие, ако просто сме го описали.
Защото събитието, ако го разглеждаме само̀ по себе си, може да бъде съвсем незначително и то само ни е предпазило да бъдем на мястото, където на другия ден бихме срещнали смъртта; ако разглеждаме само събитието, което е станало днес, нищо няма да разберем. Именно защото хората практикуват само сетивната и разсъдъчна наука и никога не се питат, какво би могло да стане, те не могат да дадат истинска, действителна оценка на събитията, затова и не могат също да стигнат до правилен възглед по отношение на истинската оценка на събитията.
към текста >>
Защото събитието, ако го разглеждаме само̀ по себе си, може да бъде съвсем незначително и то само ни е п
ред
пазило да бъдем на мястото, където на другия ден бихме срещнали смъртта; ако разглеждаме само събитието, което е станало днес, нищо няма да разберем.
Казах също: да си представим хипотетично, че ако Събитието на Голгота не беше станало и нямаше никакъв Христос, който да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество, какво би станало тогава? Невъзможно е да се разбере историята, ако се забелязва само това, което е станало; защото никога няма да стигнем до истинската, правилна оценка на събитията, ако разглеждаме само това, което е станало. Например, днес с нас се е случило нещо, което ни е попречило да предприемем нещо, което бихме предприели, ако това събитие не беше станало, ако нещо би ни попречило да отидем на мястото, където е станала железопътна катастрофа, която би могла да стане причина за нашата смърт; тогава не може да се каже, че правилно сме оценили това събитие, ако просто сме го описали.
Защото събитието, ако го разглеждаме само̀ по себе си, може да бъде съвсем незначително и то само ни е предпазило да бъдем на мястото, където на другия ден бихме срещнали смъртта; ако разглеждаме само събитието, което е станало днес, нищо няма да разберем.
Именно защото хората практикуват само сетивната и разсъдъчна наука и никога не се питат, какво би могло да стане, те не могат да дадат истинска, действителна оценка на събитията, затова и не могат също да стигнат до правилен възглед по отношение на истинската оценка на събитията.
към текста >>
И така, ние поставяме въпроса: ако хипотетично п
ред
положим, че Христос не би свързал пос
ред
ством Събитието на Голгота Своята божествена съдба със съдбата на човечеството, какво би станало?
И така, ние поставяме въпроса: ако хипотетично предположим, че Христос не би свързал посредством Събитието на Голгота Своята божествена съдба със съдбата на човечеството, какво би станало?
Вчера ви казах: тогава би станало това, че в 666 г., вследствие на определени мероприятия, които биха станали възможни, човечеството би достигнало съвсем друга точка на развитие; тогава благодарение на някои гении, хората биха постигнали колосална мъдрост, малко фантастична, но все пак огромна мъдрост. Тази мъдрост би имала за човечеството такова огромно значение, защото при естествения ход на развитие, хората, както им е било предписано от свързаните с техния произход божествени духове, биха се развивали бавно към тази мъдрост, и, както показах, би било нужно да чакат хилядолетия. Но те биха я получили по друг начин, а не да я постигат със собствени усилия.
към текста >>
Вчера ви казах: тогава би станало това, че в 666 г., вследствие на оп
ред
елени мероприятия, които биха станали възможни, човечеството би достигнало съвсем друга точка на развитие; тогава благодарение на някои гении, хората биха постигнали колосална мъдрост, малко фантастична, но все пак огромна мъдрост.
И така, ние поставяме въпроса: ако хипотетично предположим, че Христос не би свързал посредством Събитието на Голгота Своята божествена съдба със съдбата на човечеството, какво би станало?
Вчера ви казах: тогава би станало това, че в 666 г., вследствие на определени мероприятия, които биха станали възможни, човечеството би достигнало съвсем друга точка на развитие; тогава благодарение на някои гении, хората биха постигнали колосална мъдрост, малко фантастична, но все пак огромна мъдрост.
Тази мъдрост би имала за човечеството такова огромно значение, защото при естествения ход на развитие, хората, както им е било предписано от свързаните с техния произход божествени духове, биха се развивали бавно към тази мъдрост, и, както показах, би било нужно да чакат хилядолетия. Но те биха я получили по друг начин, а не да я постигат със собствени усилия.
към текста >>
Тази мъдрост би имала за човечеството такова огромно значение, защото при естествения ход на развитие, хората, както им е било п
ред
писано от свързаните с техния произход божествени духове, биха се развивали бавно към тази мъдрост, и, както показах, би било нужно да чакат хилядолетия.
И така, ние поставяме въпроса: ако хипотетично предположим, че Христос не би свързал посредством Събитието на Голгота Своята божествена съдба със съдбата на човечеството, какво би станало? Вчера ви казах: тогава би станало това, че в 666 г., вследствие на определени мероприятия, които биха станали възможни, човечеството би достигнало съвсем друга точка на развитие; тогава благодарение на някои гении, хората биха постигнали колосална мъдрост, малко фантастична, но все пак огромна мъдрост.
Тази мъдрост би имала за човечеството такова огромно значение, защото при естествения ход на развитие, хората, както им е било предписано от свързаните с техния произход божествени духове, биха се развивали бавно към тази мъдрост, и, както показах, би било нужно да чакат хилядолетия.
Но те биха я получили по друг начин, а не да я постигат със собствени усилия.
към текста >>
И така, човечеството би могло да получи нещо, което пос
ред
ством напрягане на собствените сили то би трябвало да получи в течение на дълъг период от време.
И така, човечеството би могло да получи нещо, което посредством напрягане на собствените сили то би трябвало да получи в течение на дълъг период от време.
Човечеството би достигнало това, намирайки се в незряло състояние. Днес е почти невъзможно да си представим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало. Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно.
към текста >>
Днес е почти невъзможно да си п
ред
ставим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало.
И така, човечеството би могло да получи нещо, което посредством напрягане на собствените сили то би трябвало да получи в течение на дълъг период от време. Човечеството би достигнало това, намирайки се в незряло състояние.
Днес е почти невъзможно да си представим, как би протекла историята на така нареченото цивилизовано човечество, ако това събитие беше станало.
Човечеството би достигнало незряло знание инстинктивно, но изхождайки от гениален инстинкт. Би настанал огромен смут. Но и нещо друго: хората биха били до известна степен препълнени от това знание, вследствие от което те биха били като парализирани и по-нататъшното им развитие би било невъзможно. Те биха стигнали само до това, по неестествен начин още в VII век да приемат в себе си съзнателната душа, която при правилен ход на събитията те би трябвало да получат чак в XV век; но цялото развитие до Дух-Себе, Дух-Живот и Човек-Дух би отпаднало. Човекът би станал изключително съвършен, земен човек, но пътят за развитие към по-високите степени би му бил затворен.
към текста >>
За да не се случи това и за да се осигури човечеството със сили за противодействие, в развитието му по-рано е настъпило събитието на Голгота, след което човечеството е можело да получава това, което е встъпило в развитието му пос
ред
ством Исус Христос.
За да не се случи това и за да се осигури човечеството със сили за противодействие, в развитието му по-рано е настъпило събитието на Голгота, след което човечеството е можело да получава това, което е встъпило в развитието му посредством Исус Христос.
към текста >>
Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило п
ред
става за смисъла на Земята.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята.
Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година. А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност?
към текста >>
Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства п
ред
и осем дни, – със с
ред
ствата на чисто духовното виждане.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие. Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос.
Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане.
Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година. А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност?
към текста >>
Пос
ред
ством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година.
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо. Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти.
Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година.
А сега да се обърнем към казаното от външната история за това: потвърждава ли тя някъде това, което е станало в действителност?
към текста >>
Виждате ли, в живота тук стават оп
ред
елени неща.
Доколкото външната наука не знае много за тези неща, тя не се е интересувала особено силно от тези събития. Но когато познаваме истината, откриваме, че и външната история ни довежда до събитията, които могат да хвърлят светлина върху най-важното.
Виждате ли, в живота тук стават определени неща.
Зад тези неща стои духовният свят. Който разбира взаимовръзките, знае как едно или друго ставащо води до своята духовна основа. Който наблюдава прехода от древния гръко-римски период, от гръко-римския културен период към съвременното човечество, ако разглежда само външната история, много неща могат да му се сторят загадъчни. Но вътрешните взаимовръзки изясняват тези неща.
към текста >>
император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, п
ред
ставящи блясъка на древната цивилизация.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г.
император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г. Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е.
към текста >>
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, със
ред
оточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Да вземем събитие, от което обикновените хора малко се интересуват, но което е много важно събитие. Обърнете внимание на обстоятелството, че в 529 г. император Юстиниан забранил по-нататъшното функциониране на гръцките философски школи, представящи блясъка на древната цивилизация.
По такъв начин, цялата ученост на древния свят, съсредоточена в гръцките философски школи, от които са излезли Анаксагор, Хераклит, по-късно Сократ, Платон, Аристотел, е била изпразнена с указ на император Юстиниан в 529 г.
Разбира се, по това, което се съдържа в историята, човек може да си направи извод за това, защо този император Юстиниан, така да се каже, е премахнал древната наука в Европа; но ако честно се поразмисли над тези неща, от всички тези съображения остава чувство за неудовлетвореност. Ние чувстваме влиянието на неизвестни за нас сили. И ни се струва чудно, че това събитие е съвпаднало, – не съвсем, но историческите факти, които понякога се разминават с няколко десетки години, за последващото разглеждане изглеждат като съвпадащи, – с изгонването на философите от Флавий Зенон[ii] от Едеса; може да се каже, че от различни най-важни места на древния свят бяха прогонени най-учените хора. И тези най-учени хора, пазители на древната наука, доколкото още не са се намирали под влиянието на християнството – т.е. в V и VI век от нашето християнско летоброене, – е трябвало да се скитат.
към текста >>
За тази Академия Гондишапур се говори малко даже с
ред
философите.
За тази Академия Гондишапур се говори малко даже сред философите.
Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език.
към текста >>
И този превод на Аристотел от гръцки през пос
ред
ничеството на сирийския на арабски, е п
ред
ставлявал нещо изключително забележително.
Обаче без да се познава същността на тази Академия, основана от остатъците на древните учени, е невъзможно да се разбере в цялост най-новото развитие на човечеството. Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език.
И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския. Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш п
ред
намерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския.
Защото това, което като древна ученост е било пренесено в Гондишапур от мъдреците, прогонени от Юстиниан и Зенон, е залегнало в основата на учение с колосална важност, което се е преподавало на учениците в Гондишапур през VII век. Именно в Гондишапур е бил преведен древният мъдрец Аристотел. Забележително е, че Аристотел – иначе съчиненията му биха били напълно изгубени – е бил отначало преведен на сирийски език в Едеса от тези учени, които са били изгонени от Зенон. Сирийският превод е бил доставен в Гондишапур и вече там сирийският превод на Аристотел е бил преведен на арабски език. И този превод на Аристотел от гръцки през посредничеството на сирийския на арабски, е представлявал нещо изключително забележително.
Този, който разбира, какви изменения стават с мислите, когато се превежда от един език на друг, може да разбере, че това е направено сякаш преднамерено, – казвам това хипотетично, – че е бил взет не гръцкият Аристотел, а Аристотел, който е извървял път през сирийския език до арабския.
Вследствие на този превод на Аристотел се е създала основа, Аристотелевите понятия да се появят в света на арабската душа, каквато тя е била по това време, така че ясните мисли да бъдат съединени с известна фантазия, която обаче се е движела по логически траектории и се е извисявала до видения. След това, в светлината на това своеобразно учение, на този своеобразен възглед, в Гондишапур се развил могъщ мироглед. Това, за което ви разказвам сега, е станало в Гондишапур в VII век.
към текста >>
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – п
ред
ставлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота.
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота.
Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж. Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят. Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора. Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен.
към текста >>
Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било п
ред
оп
ред
елено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота. Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж. Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят. Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора.
Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен. Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
към текста >>
Който има макар бегла п
ред
става за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извън
ред
но могъщ феномен.
Това, което ви разказах не е фантастично събитие, не е нещо, което го е нямало на Земята; в Гондишапур вече са изучавали това, за което говорих вчера: това, което, – ако се разгледа по същество, – представлява най-голямата противоположност, най-голямата мислима противоположност на това, което изхожда от Събитието на Голгота. Мъдреците от Гондишапур са изпитвали огромен стремеж. Те са се стремили – и това е било именно нещото, за което вчера ви разказах – да създадат всеобхватна наука, която е трябвало да замени усилията на самата съзнателна душа, но която би превърнала човека просто в земен човек, би го лишила от бъдеще, от възможност за по-нататъшно развитие в духовния свят. Биха се появили мъдри хора, но материалистично мислещи, чисто земни хора. Те биха могли дълбоко да се вглеждат също и в духовното земно, в свръхсетивно-земното; но те биха били съвсем отрязани от развитието, което е било предопределено за тях от създателите, развитие в посока към Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Който има макар бегла представа за мъдростта на Гондишапур, ще признае този макар и опасен за човечеството, но в същото време извънредно могъщ феномен.
Имало е намерение тази наука да потопи не само съседните области, а целия цивилизован свят на Азия и Европа.
към текста >>
П
ред
и всичко, изхождащото от Гондишапур е било приглушено от появата на Мохамед[iv].
Била е проведена съответната подготовка. Но това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, е било заглушено, до известна степен удържано от духовните сили, които бяха свързани с импулса на Христос, макар и да са били в известна опозиция.
Преди всичко, изхождащото от Гондишапур е било приглушено от появата на Мохамед[iv].
Доколкото Мохамед е разпространявал своето фантастично религиозно учение преди всичко в тези области, в които би трябвало да се разпространява гностичното учение на Гондишапур, той, така да се каже, лишил от почва гностическата мъдрост на Гондишапур. Той обрал от нея каймака и това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, отишло на втори план, без да има силата да се конкурира с това, което направил Мохамед. В това се е проявила мъдростта на мировата история; мохамеданството може да бъде разбрано правилно само тогава, когато покрай всичко останало се знае, че то е било предназначено да смекчи гностическата мъдрост на Гондишапур, да я лиши от собствената и́, силно изкушаваща ариманическа сила, която иначе би завладяла човечеството.
към текста >>
Доколкото Мохамед е разпространявал своето фантастично религиозно учение п
ред
и всичко в тези области, в които би трябвало да се разпространява гностичното учение на Гондишапур, той, така да се каже, лишил от почва гностическата мъдрост на Гондишапур.
Била е проведена съответната подготовка. Но това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, е било заглушено, до известна степен удържано от духовните сили, които бяха свързани с импулса на Христос, макар и да са били в известна опозиция. Преди всичко, изхождащото от Гондишапур е било приглушено от появата на Мохамед[iv].
Доколкото Мохамед е разпространявал своето фантастично религиозно учение преди всичко в тези области, в които би трябвало да се разпространява гностичното учение на Гондишапур, той, така да се каже, лишил от почва гностическата мъдрост на Гондишапур.
Той обрал от нея каймака и това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, отишло на втори план, без да има силата да се конкурира с това, което направил Мохамед. В това се е проявила мъдростта на мировата история; мохамеданството може да бъде разбрано правилно само тогава, когато покрай всичко останало се знае, че то е било предназначено да смекчи гностическата мъдрост на Гондишапур, да я лиши от собствената и́, силно изкушаваща ариманическа сила, която иначе би завладяла човечеството.
към текста >>
В това се е проявила мъдростта на мировата история; мохамеданството може да бъде разбрано правилно само тогава, когато покрай всичко останало се знае, че то е било п
ред
назначено да смекчи гностическата мъдрост на Гондишапур, да я лиши от собствената и́, силно изкушаваща ариманическа сила, която иначе би завладяла човечеството.
Била е проведена съответната подготовка. Но това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, е било заглушено, до известна степен удържано от духовните сили, които бяха свързани с импулса на Христос, макар и да са били в известна опозиция. Преди всичко, изхождащото от Гондишапур е било приглушено от появата на Мохамед[iv]. Доколкото Мохамед е разпространявал своето фантастично религиозно учение преди всичко в тези области, в които би трябвало да се разпространява гностичното учение на Гондишапур, той, така да се каже, лишил от почва гностическата мъдрост на Гондишапур. Той обрал от нея каймака и това, което би трябвало да излезе от Гондишапур, отишло на втори план, без да има силата да се конкурира с това, което направил Мохамед.
В това се е проявила мъдростта на мировата история; мохамеданството може да бъде разбрано правилно само тогава, когато покрай всичко останало се знае, че то е било предназначено да смекчи гностическата мъдрост на Гондишапур, да я лиши от собствената и́, силно изкушаваща ариманическа сила, която иначе би завладяла човечеството.
към текста >>
Днес хората толкова малко познават източниците на това, което живее в техните души, че си мислят, че имат естественонаучно мислене без п
ред
разсъдъци, докато изворите на това неп
ред
взето естественонаучно мислене са в Академията Гондишапур.
Особено интересно е да се изучава в тази насока дейността на Роджър Бейкън[v], не Бейкън Вируламски[vi], а Роджър Бейкън. Макар да е бил монах, – към когото, обаче, колегите му не се отнасяли много доброжелателно, – в него се е вливала тази гностическа мъдрост на Гондишапур.
Днес хората толкова малко познават източниците на това, което живее в техните души, че си мислят, че имат естественонаучно мислене без предразсъдъци, докато изворите на това непредвзето естественонаучно мислене са в Академията Гондишапур.
към текста >>
Съвсем не е задължително, това, което е получено със с
ред
ствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни с
ред
ства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане.
Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало. Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах. Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
към текста >>
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки с
ред
новековния духовен живот.
Съвсем не е задължително, това, което е получено със средствата на духовното виждане, да не трябва да се доказва; нужно е само да се прокара правилния път, така че и с външни опитни средства да се покаже, че е вярно това, което е получено чрез духовното виждане. Именно такива разглеждания имат огромно значение за близкото бъдеще на човечеството. Защото ако човечеството иска да намери изход от днешните заблуди, от заблудите от последните години, то трябва да се обърне към своето минало. Това, че човек днес е склонен да разглежда всичко в естественонаучен ракурс, няма нищо общо с християнството като такова, а е резултат от ситуацията, която описах.
Така че в западното културно развитие действително можем да наблюдаваме действието на тези две сили, тези два потока: от една страна, християнският поток, от друга страна това, което дълбоко е повлияло на западното мислене, и което може да се изучава, изучавайки средновековния духовен живот.
към текста >>
С
ред
новековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах.
към текста >>
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на с
ред
новековните схоластици по отношение на арабските философи.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
към текста >>
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са п
ред
ставени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени.
Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на С
ред
новековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа.
Средновековният духовен живот се изучава крайно едностранчиво. Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа!
Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа.
За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух. Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Помислете, че човекът е бил п
ред
назначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Но идете и вижте картините на художници, изобразили поведението на средновековните схоластици по отношение на арабските философи. Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах.
Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непос
ред
ствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига пос
ред
ством собственото умение, инспирирано от оп
ред
елени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
Ще видите, как в смисъла на западната християнска традиция са представени схоластиците[vii], на които християнското учение дава възможност да тъпчат с крака арабските учени. Тук отново и отново изплува вълнуващият мотив за тъпченето на арабските учени със силата на Христа! Погледнете тези картини, появили се от християнската традиция на Запада, и ще разберете, че в тези картини живее цялата страст на Средновековието, стремежа на християнството да се противопостави на това, което първоначално произлязло като опозиция на Христос от Академията Гондишапур и прониквало чрез арабските науки в Европа. За този, който познава тези взаимовръзки, е видно, как още при Маймонид–Рамбам[viii] и Авицена навсякъде може да се намери това, което описах. Помислете, че човекът е бил предназначен, – и Мистерията на Голгота е трябвало да му помогне в това, – изхождайки от своята личност да намери съзнателната душа и в бъдеще да се издигне до Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух.
Тук той е трябвало, изхождайки от гениалната гностическа мъдрост, непосредствено чрез откровение да получи нещо, за което не е било нужно развитие на съзнателната душа, което би трябвало да започне от XV век; като гениално откровение той е трябвало да получи всичко това, което е трябвало да постига посредством собственото умение, инспирирано от определени божествено-духовни същества, към които е принадлежал също и Исус Христос.
към текста >>
Върху това са били със
ред
оточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма.
Върху това са били съсредоточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма.
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа? Защо Аверое е казал това? Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение. Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост. Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно.
към текста >>
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което п
ред
ставлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа?
Върху това са били съсредоточени мислите на такива хора, като Аверое[ix], който е постигнал гностическата мъдрост на Гондишапур в смекчена форма.
Кой, собствено, може да разбере от това, което е написано днес в глупавите и несвързани учебници за Аверое, защо той, испано-арабският учен, е казал: когато човек умира, само субстанцията на неговата душа се излива в общата духовност; човек няма никаква лична индивидуалност, а всичко, което представлява душа в отделния човек, е само отражение на Всемирната Душа?
Защо Аверое е казал това? Защото това е бил един от клоновете на мъдростта на Гондишапур, който е трябвало да се усвои от хората, но не така, че всеки отделен човек да го развие в своята съзнателна душа, а така, че тази мъдрост да се спусне върху тях като откровение. Това би било ариманическо откровение; в действителност с човека би станало това, че съдържанието на съзнателната душа би станало монистично и отделното съзнание наистина би станало просто видимост. Всичко в културата на Запада се изяснява, ако се разглежда духовно.
към текста >>
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до п
ред
стави, които ни показват не природата, а нейния призрак.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак.
Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното.
към текста >>
Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се оп
ред
еля от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността пос
ред
ством това естествознание.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак. Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус.
Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание.
Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така? Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от оп
ред
елена гледна точка и отново ще със
ред
оточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава п
ред
стави за природата, от които е изключено духовното.
Вчера ви казах: знанието за природата, с което особено се гордее днешното човечество, води, собствено, до представи, които ни показват не природата, а нейния призрак. Това, което човек знае за природата, не е истинската природа, а призрак, който се отнася към пълноценната природа така, както призракът се отнася към пълноценната действителност. Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път.
Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното.
Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така? Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Защото тогава ще успеем да добием п
ред
става за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
Но ученият не знае, че неговото знание е призрачно, че това, което той знае за човека, по същество не е хомо, а хомункулус. Характерът на развитие на човечеството, който то е добило, започвайки от XV век, и което ще продължи до края на III хилядолетие, се определя от това, че човек все повече и повече ще се оценява по своите постижения в областта, например, на естествознанието, доколко той се е приближил до действителността посредством това естествознание. Човек ще трябва да се стреми към познание и да преодолява препятствията, които ще срещне по своя път. Най-главното препятствие, – вече го характеризирахме от определена гледна точка и отново ще съсредоточим върху него нашето внимание, – е това, че естественонаучната епоха, рожба на Академията Гондишапур, постига само призрачно знание за човека, доколкото тя създава представи за природата, от които е изключено духовното. Можем да попитаме: защо съвременният човек постъпва така?
Защото тогава ще успеем да добием представа за това, което човек трябва да преодолее и защо той несъзнателно се стреми към призрачното познание за природата, като при това се гордее и пъчи с това призрачно познание. Защо?
към текста >>
Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни п
ред
стави и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има п
ред
стави за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността.
В момента, когато се осъзнае, напълно се осъзнае, че това познание за природата е само неин призрак, се чувства стимул да се проникне в действителността, стояща зад този призрак. Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна.
Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността.
Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата. Защо прави това? Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че човек нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен. Бих могъл да го нарека малодушие.
към текста >>
Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той п
ред
ставлява по отношение на призрачните закони на природата.
В момента, когато се осъзнае, напълно се осъзнае, че това познание за природата е само неин призрак, се чувства стимул да се проникне в действителността, стояща зад този призрак. Тогава стремежът е да се постигне действителната природа. Естественонаучният ни мироглед може да се характеризира също и от друга страна. Може да се каже: естественонаучният мироглед стига до призрачни представи и остава при тях, защото се надява по такъв начин да има представи за истинската природа и тогава изобретява различни понятия – атоми, молекули и т.н., които, както знаете, не съществуват, и които са чисто изобретение; изобретяват се различни закони, такива като запазване на силата, запазване на веществото, които не съответстват на действителността.
Той гради всевъзможни хипотези относно това, което не съществува, относно това, което той представлява по отношение на призрачните закони на природата.
Защо прави това? Защото в дълбините на душата съществува вече споменатия от нас таен страх; само че човек нищо не знае за този страх, защото този страх е несъзнателен. Бих могъл да го нарека малодушие.
към текста >>
Който прониква в реалността пос
ред
ством истинското естествознание, намира Ариман.
Защото какво би станало, ако човек мъжествено би си казал: ти искаш да имаш понятие за природата, а не за призрака на природата, ти искаш да намериш пътя към действителността. Тогава ще намериш не атоми и молекули, не понятията на Оствалд[x] или Хекел, а ще намериш Ариман с неговата свита! Тогава всичко това ще стане духовно.
Който прониква в реалността посредством истинското естествознание, намира Ариман.
От това се плашат хората, защото се опасяват да се спуснат в пропастта, ако там, където просто са търсили веществото, което в действителност го няма, намерят духа. Защото преди всичко се явява духът, на когото не трябва да се молим, а от когото трябва да се защитим, и когото трябва да посрещаме с пълно съзнание.
към текста >>
Защото п
ред
и всичко се явява духът, на когото не трябва да се молим, а от когото трябва да се защитим, и когото трябва да посрещаме с пълно съзнание.
Защото какво би станало, ако човек мъжествено би си казал: ти искаш да имаш понятие за природата, а не за призрака на природата, ти искаш да намериш пътя към действителността. Тогава ще намериш не атоми и молекули, не понятията на Оствалд[x] или Хекел, а ще намериш Ариман с неговата свита! Тогава всичко това ще стане духовно. Който прониква в реалността посредством истинското естествознание, намира Ариман. От това се плашат хората, защото се опасяват да се спуснат в пропастта, ако там, където просто са търсили веществото, което в действителност го няма, намерят духа.
Защото преди всичко се явява духът, на когото не трябва да се молим, а от когото трябва да се защитим, и когото трябва да посрещаме с пълно съзнание.
към текста >>
Това е, което са чувствали схоластиците от С
ред
новековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост. Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>
Това, което би трябвало да се открие на хората чрез пос
ред
ничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извън
ред
но опасна за тях мъдрост.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството.
Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост.
Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>
Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, пос
ред
ством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
Това е, което са чувствали схоластиците от Средновековието, които са искали да тъпчат с крака арабските учени, и те постоянно са се чувствали в такава ситуация вследствие на връзката им с най-дълбоките импулси в развитието на човечеството. Това, което би трябвало да се открие на хората чрез посредничеството на Ариман, вместо те сами да го постигнат в течение на столетия, е била извънредно опасна за тях мъдрост.
Човечеството се намира по пътя на постигане на тази мъдрост във връзка с нейната тройственост, посредством съзнателната душа; но тогава, в VII век, на пътя на човечеството се изправило това, което описах.
към текста >>
Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със с
ред
ствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления.
Тази мъдрост е основана на три неща; това не е мъдрост, към която човек не трябва да се стреми, но той трябва да я достигне под водачеството на Импулса на Христос. Ето три неща, свързани с тази мъдрост: първо, природата на раждането и смъртта.
Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления.
Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното. Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления. Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот.
към текста >>
Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава п
ред
нашето познание се п
ред
ставят оп
ред
елени съпътстващи явления.
Ето три неща, свързани с тази мъдрост: първо, природата на раждането и смъртта. Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления. Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното. Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития.
Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления.
Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот. На Запад хората столетия са се противили на тази истина. Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum.
към текста >>
Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това п
ред
ставлява само привиден душевен живот.
Много сме говорили за тези неща и от това, което сме казали, знаете, че да се разберат раждането и смъртта на човека е възможно само със средствата на свръхсетивното познание, защото те не са сетивни явления. Когато човек се ражда или умира, в този момент свръхсетивно встъпва в сетивното. Раждането и смъртта остават загадка за този, който иска да ги разбира само външно-сетивно, защото това не са сетивни явления. Сетивните явления при раждането и смъртта не са истински, те наистина са свръхсетивни събития. Но ако се опитваме със свръхсетивен поглед да проникнем в тайните на раждането и смъртта, тогава пред нашето познание се представят определени съпътстващи явления.
Такива явления, които ще ни дадат да разберем: тъй като ние живеем в сетивен свят, това представлява само привиден душевен живот.
На Запад хората столетия са се противили на тази истина. Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам.
към текста >>
Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да п
ред
стави истината за живеещия в сетивния свят човек.
Можете да проследите тази борба в книгата ми „Загадките на човека[xi]“; говоря за това в самото начало. Само че там трябваше да се изразявам внимателно, защото външният свят още не е способен да възприема тези неща; той ги намира за парадоксални. Вие знаете, че през целия западен свят преминава това, което още Декарт е формулирал, и което води до Августин, а именно изречението: Cogito ergo sum. – Мисля, следователно съществувам. Хората са се надявали в мисленето да овладеят реалността на душата.
Изречението трябва да звучи иначе, ако иска да представи истината за живеещия в сетивния свят човек.
Трябва да се каже: Мисля, следователно ме няма! Защото в момента, когато започваме просто да мислим, когато разгърнем само вътрешното мислене, ние повече не съществуваме. Какво тогава става в нас? Тогава в нас стават много сложни явления, с които ще се занимаем днес и утре.
към текста >>
Да си п
ред
ставим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо п
ред
стави мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Истината стои в периода преди раждането, може да се каже, преди зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ. Ние представляваме само образ на нашия живот преди раждането или преди зачатието. Това, което живее сега и ни говори, обръщайки се към нас, не е действително; когато аз ви говоря нещо, това е само образ.
към текста >>
Истината стои в периода п
ред
и раждането, може да се каже, п
ред
и зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ.
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Истината стои в периода преди раждането, може да се каже, преди зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ.
Ние представляваме само образ на нашия живот преди раждането или преди зачатието. Това, което живее сега и ни говори, обръщайки се към нас, не е действително; когато аз ви говоря нещо, това е само образ.
към текста >>
Ние п
ред
ставляваме само образ на нашия живот п
ред
и раждането или п
ред
и зачатието.
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад. Истината стои в периода преди раждането, може да се каже, преди зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ.
Ние представляваме само образ на нашия живот преди раждането или преди зачатието.
Това, което живее сега и ни говори, обръщайки се към нас, не е действително; когато аз ви говоря нещо, това е само образ.
към текста >>
Ние не сме вечни защото съществуваме, а защото и днес сме същите, които сме били в действителността п
ред
и раждането или зачатието, и което встъпва в настоящето.
Истината е, че днес говори това, което е било в духовния свят.
Ние не сме вечни защото съществуваме, а защото и днес сме същите, които сме били в действителността преди раждането или зачатието, и което встъпва в настоящето.
Вследствие на това, че сме въвлечени в телесно съществувание, в периода на нашия земен живот ние сме станали привиден образ на нашето собствено същество. Мисля, следователно ме няма, – по отношение на тази дълбока истина в периода от Августин до Декарт философията е разпространявала дълбок мрак. И този мрак скрива дълбоката истина относно раждането и смъртта. Защото се задава въпросът: къде е началото на душата? При раждането.
към текста >>
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил п
ред
и раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество.
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество.
Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас. Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер. За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество. Това трябва да се подчертава отново и отново. Това е първо: знание, което се отнася до раждането и смъртта.
към текста >>
Защото той си го п
ред
ставя примерно така, както п
ред
и няколко дена го описах в образа на „отец Рейн“.
Второто – това е знание, което се отнася за хода на самия наш живот. Вследствие на това, че невярно разглеждаме отношението на нашата душа към тялото, макар това невярно разглеждане да се оправдава поради причини, които можете да намерите в книгата ми „Въведение в тайната наука“, човек има също лъжлив възглед върху целия ход на своя живот.
Защото той си го представя примерно така, както преди няколко дена го описах в образа на „отец Рейн“.
Можете да си спомните, как употребих образа на отец Рейн. Някой стои на моста в Базел, гледа надолу и казва: тук виждам стария Рейн. Тогава аз го питам: какво разбираш ти под стария Рейн? Течащата вода, която виждаш там долу, разбира се не е стара, защото след час тя ще бъде вече далеч оттук и след няколко дни тя вече ще се влее в морето; тя вероятно не е стара. И това, за което говориш, струва ми се не е просто руслото на реката, прокарала си път в земята от Швейцарските планини до Северно море.
към текста >>
Това си го п
ред
ставят примерно така, както ако отец Рейн си го п
ред
ставим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си п
ред
ставяме човешката телесност.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт.
Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност.
Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора.
към текста >>
Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя п
ред
ставлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта.
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт. Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност.
Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта.
Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора. Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност.
към текста >>
Няма да получите правилна п
ред
става за тази медицинска наука, ако кажете: да, пос
ред
ством тази медицинска наука могат да се лекуват болести!
Вследствие на това, че всичко това се случва във външната майя, в илюзията, ние не виждаме този поток на постоянно разтваряне и възстановяване, който наистина съществува по отношение на външния сетивен живот, а виждаме това, което трябва да бъде родено, парче месо с кости и кръв, което расте и когато напълно израсте, остава постоянно до самата смърт. Това си го представят примерно така, както ако отец Рейн си го представим как участък с вода, което, естествено, не може да бъде, – спокойно стоящ в своето русло между Швейцарските планини и Северно море; примерно така си представяме човешката телесност. Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука.
Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести!
– болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора. Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност. Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване. Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки човек не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род. Често съм говорил за това.
към текста >>
Пос
ред
ством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност.
Макар тя да се намира в непрекъснато течение, ние си мислим, че тя представлява нещо застинало, – веднага не може да се подбере правилната дума, – между раждането и смъртта. Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора.
Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност.
Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване. Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки човек не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род. Често съм говорил за това. И това е второто нещо.
към текста >>
Третото, свързано с п
ред
ходните две, е истинската наука за природата.
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата.
Какво представлява истинската наука за природата? Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак. Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави.
към текста >>
Какво п
ред
ставлява истинската наука за природата?
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата.
Какво представлява истинската наука за природата?
Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак. Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави. Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа.
към текста >>
Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не п
ред
ставя истинската природа, а само нейния призрак.
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата. Какво представлява истинската наука за природата?
Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак.
И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак. Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави. Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа. Това е нужно да се осъзнава.
към текста >>
По силата на нашата човешка п
ред
разположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак.
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата. Какво представлява истинската наука за природата? Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак.
По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак.
Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави. Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа. Това е нужно да се осъзнава. Задачата на епохата на съзнателната душа е нещата да се виждат именно в тяхната действителност.
към текста >>
Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се оп
ред
ели, в какъв смисъл те са прави.
Третото, свързано с предходните две, е истинската наука за природата. Какво представлява истинската наука за природата? Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак.
Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави.
Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа. Това е нужно да се осъзнава. Задачата на епохата на съзнателната душа е нещата да се виждат именно в тяхната действителност.
към текста >>
Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че пос
ред
ством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до п
ред
става само за призрака на природата, но не и до истинската природа.
Какво представлява истинската наука за природата? Често съм подчертавал, че духовната наука не отрича естествознанието, каквото то е днес, но тя знае, че това естествознание не представя истинската природа, а само нейния призрак. И работата съвсем не е борбата с този призрак. По силата на нашата човешка предразположеност ние трябва да допускаме съществуването на този призрак. Работата не е в това, както вчера разказах за философа Ричард Уол, да се търси отровата, – макар това да е отрова насочена срещу философията и е философска, а не истинска отрова, – за да се изгонят от този свят всички, които мислят естественонаучно, а да се определи, в какъв смисъл те са прави.
Нужно е да се каже на тези учени: ако искате да докажете, че изследванията ви са правилни, можем напълно да се съгласим с вас, но в същото време вие трябва да се съгласите с това, че посредством тези правилни в смисъла на природните науки изследвания, вие стигате до представа само за призрака на природата, но не и до истинската природа.
Това е нужно да се осъзнава. Задачата на епохата на съзнателната душа е нещата да се виждат именно в тяхната действителност.
към текста >>
Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в лъжа, а е нещо съвсем различно от това, което ни се п
ред
ставя като надеждно природно явление.
Духовният изследовател трябва да възрази: ти постъпваш съвсем правилно, имайки призрачно знание за природата. Защото когато търсиш някаква субстанция извън призрака, ти постъпваш неправилно. Ако търсиш духовното, ще постъпиш правилно, ако зад призрака търсиш ариманическото. Тоест ти си прав, когато търсиш призрачното знание. И така, това, което ви казах за телесността на човека, вече носи доста призрачен характер.
Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в лъжа, а е нещо съвсем различно от това, което ни се представя като надеждно природно явление.
Доста особено е, – утре ще говоря още за тези явления, – че въпреки това, по някои въпроси светът, бих казал, сочи с пръст право към истината. Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, представени пред нашите сетива. Какво, собствено, трябва да виждаме? Има ли в самата природа нещо, което да ни я прояснява?
към текста >>
Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, п
ред
ставени п
ред
нашите сетива.
Ако търсиш духовното, ще постъпиш правилно, ако зад призрака търсиш ариманическото. Тоест ти си прав, когато търсиш призрачното знание. И така, това, което ви казах за телесността на човека, вече носи доста призрачен характер. Този, който разглежда природата от по-висока гледна точка, разглежда като истинско природното явление, което не ни вкарва в лъжа, а е нещо съвсем различно от това, което ни се представя като надеждно природно явление. Доста особено е, – утре ще говоря още за тези явления, – че въпреки това, по някои въпроси светът, бих казал, сочи с пръст право към истината.
Някъде винаги има указание за това, което е вярно, когато искаме да знаем, как трябва да се мисли относно реалностите на природните явления, представени пред нашите сетива.
Какво, собствено, трябва да виждаме? Има ли в самата природа нещо, което да ни я прояснява?
към текста >>
Ние образно п
ред
ставихме тази ритмична организация във вид на седемте колони и в конфигурацията на нашата сграда като цяло.
Но още щом оставим чисто спектралното, чисто призрачното в природните явления, ние срещаме духовното. Това означава, че всички изследвания на така наречената груба материя са безсмислени. Още щом се прекратят търсенията на грубо-сетивното, като стоящо в основата на природата – до това човечеството ще стигне в IV хилядолетие, – тогава в основата ще бъде положено нещо различно, тогава навсякъде в природата ще се търсят ритмите, ритмичната организация. Тази ритмична организация съществува, но днешната материалистична наука, като правило, осмива тази ритмична организация.
Ние образно представихме тази ритмична организация във вид на седемте колони и в конфигурацията на нашата сграда като цяло.
Но тази ритмична организация я има в цялата природа. В растенията един лист следва след друг в ритмичен порядък; ритмично са разположени листчетата в цветчето, всичко е организирано ритмично. Ритмично нараства и отстъпва треската в хода на болестта; целият живот протича ритмично. Разпознаването на природните ритми – това ще бъде истинското естествознание.
към текста >>
Това е цел на бъдещата техника: пос
ред
ством съгласуване на колебания, които се възбуждат в малкото и след това се пренасят върху голямото, пос
ред
ством просто взаимодействие на вибрации да се изпълнява огромна работа.
Благодарение на разпознаването на природните ритми може да се стигне до известното им използване в техниката.
Това е цел на бъдещата техника: посредством съгласуване на колебания, които се възбуждат в малкото и след това се пренасят върху голямото, посредством просто взаимодействие на вибрации да се изпълнява огромна работа.
към текста >>
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров
ред
, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров
ред
, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората.
Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
към текста >>
Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален
ред
.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи.
Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред.
Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството. Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма в
ред
а, ако едновременно не се развива и безкористния социален
ред
.
Утре подробно ще ви покажа, защо наистина мъдро от страна на християнския миров ред, който в този смисъл е изпълнен с мъдрост божествен миров ред, е дадена възможност на човека да узрее за това знание, за което ви казах, докато академията Гондишапур просто е искала да го наложи на хората. Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред.
Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред.
Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството. Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства. Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
Тези сили не може просто така да се п
ред
адат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно оп
ред
елени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства.
Ако тези знания трябва да стигнат до хората, те трябва да имат също и други стремежи. Човечеството трябва да получи тези знания при условие, че, първо, едновременно с развитието им в широк план, човечеството трябва да установи за трета точка напълно безкористен социален ред. Невъзможно е да се въведе ритмична техника без това да не донесе и голяма вреда, ако едновременно не се развива и безкористния социален ред. Егоистичното човечество може да внедри ритмичната техника само за лошо. Силите идентични с целебните сили на човека, които назовах на второ място, когато процесите на разтваряне и обновяване, процесите на асимилация и дисимилация се разглеждат като стоящи под въздействието на тези сили, не могат просто така да бъдат дадени на човечеството.
Тези сили не може просто така да се предадат на човечеството, – както показах това, изхождайки от други гледни точки, – ако не се възпита вътре в човечеството абсолютна съвестност, която се разпространява не само върху външно видимото, но също и върху външно невидимото; когато човек си забранява не само външно видимото, но съгласно определени правила, установени от съвестта, си забранява и това, което е външно невидимо: мислене, чувства.
Защото познанието за силата, която е скрита от нас защото разглеждаме жизнения си поток между раждането и смъртта като застинало тяло, овладяването на тази сила ще донесе голямо нещастие, ако по-нататъшното развитие не премине в светлината на абсолютната съвест също и по отношение на външно невидимото.
към текста >>
Тази тайна на раждането и смъртта по подобен начин п
ред
полага, че човечеството трябва да достигне оп
ред
елено състояние на зрялост; защото тя п
ред
полага, че човек действително може съзнателно да противостои на Ариман и Луцифер.
И трето трябва да бъде това, което съответства на моята първа точка, което съответства на познанието за тайната на раждането и смъртта.
Тази тайна на раждането и смъртта по подобен начин предполага, че човечеството трябва да достигне определено състояние на зрялост; защото тя предполага, че човек действително може съзнателно да противостои на Ариман и Луцифер.
Който е в състояние напълно да претегли това, което се разбира в тази точка, ще разбере следващото, което искам да ви дам в заключение на разглеждането; утре ще продължим това разглеждане. Той ще разбере следното: възможно е да се занимаваме с природните науки като чисто призрачно познание и да не се знае, че това е чисто призрачно познание; може да сме доволни от неистинското познание. На някого това може да помогне, защото така няма опасност от среща с Ариман. Вие можете да направите Ариман невидим; но тогава вие трябва да събирате в днешен смисъл знания за природата, които не съдържат в себе си истината. Такова познание за природата издига добра бариера срещу Ариман, но тогава изследователят не достига до истината.
към текста >>
Освен това говорих за нещо, което е само сянка на свръхсетивното; п
ред
ставих това като прозрачно отражение, образ.
Освен това говорих за нещо, което е само сянка на свръхсетивното; представих това като прозрачно отражение, образ.
Тук също предстои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност. Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за безсмъртието, защото тогава разглеждаме не душата, която е безсмъртна, а просто образ. Това е, което в този бегъл обзор исках да поставя пред вашите души. С тези мисли ще свържем утрешното ни разглеждане.
към текста >>
Тук също п
ред
стои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност.
Освен това говорих за нещо, което е само сянка на свръхсетивното; представих това като прозрачно отражение, образ.
Тук също предстои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност.
Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за безсмъртието, защото тогава разглеждаме не душата, която е безсмъртна, а просто образ. Това е, което в този бегъл обзор исках да поставя пред вашите души. С тези мисли ще свържем утрешното ни разглеждане.
към текста >>
Това е, което в този бегъл обзор исках да поставя п
ред
вашите души.
Освен това говорих за нещо, което е само сянка на свръхсетивното; представих това като прозрачно отражение, образ. Тук също предстои да се направи избор: или проникваме в свръхсетивното, – тогава лице в лице, естествено по духовен начин, се срещаме с Луцифер, или оставаме при неистината и разглеждаме сянката на душевното като действителност. Но тогава никога няма да успеем да стигнем до правилното заключение за раждането и смъртта и за безсмъртието, защото тогава разглеждаме не душата, която е безсмъртна, а просто образ.
Това е, което в този бегъл обзор исках да поставя пред вашите души.
С тези мисли ще свържем утрешното ни разглеждане.
към текста >>
В своите стремежи тя е била преодоляна от това, което е било заложено в човечеството още п
ред
и нейното създаване чрез Мистерията на Голгота.
Това е много важна мисъл: в нашата епоха на съзнателната душа човек трябва да направи избор, той трябва да се стреми към истината; тогава той трябва да бъде готов мъжествено да се срещне с духовното. Или да избере отказ от духовното и да остане при илюзиите и неистината. Академията Гондишапур, която искаше да отнеме на човека стремежа към истината, искаше да го избави от усилията за по-нататъшно развитие, искаше да му открие това, което самата тя е получила като откровение по ариманическия път. Академията Гондишапур, която има своето последно отражение, своя призрак в съвременната естественонаучна илюзия, тази Академия Гондишапур искаше да направи човека чисто земен човек.
В своите стремежи тя е била преодоляна от това, което е било заложено в човечеството още преди нейното създаване чрез Мистерията на Голгота.
За това ще говорим утре.
към текста >>
[vii] са п
ред
ставени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое.
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое.
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е п
ред
ставен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
[vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое.
На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>
3.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Нека ясно да си п
ред
ставим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща.
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно отношение се е подготвяло исторически.
Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща.
Можем да кажем, че 333 г.сл.Р.Х. представлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система. Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, представляващ нещо идеално, остава невидим. От самосебе си се разбира, че той е най-важният елемент; и той трябва да има надеждна опора.
към текста >>
п
ред
ставлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система.
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно отношение се е подготвяло исторически. Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща. Можем да кажем, че 333 г.сл.Р.Х.
представлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система.
Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, представляващ нещо идеално, остава невидим. От самосебе си се разбира, че той е най-важният елемент; и той трябва да има надеждна опора.
към текста >>
Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, п
ред
ставляващ нещо идеално, остава невидим.
Вчера видяхме, как душевното устройство, което трябва да имаме в епохата на съзнателната душа, в известно отношение се е подготвяло исторически. Нека ясно да си представим, каква е външната мирова ситуация по отношение на тези неща. Можем да кажем, че 333 г.сл.Р.Х. представлява някакъв вид равновесно състояние (виж рис.15), което отчетливо изпъква в хода на историческото развитие, но на което малко се обръща внимание във външната история по простата причина, че около него, бих казал, се въртят събитията, а центърът на въртене и при механичното движение, като такъв не принадлежи на движещата се система.
Вземете везната: вие виждате движението на блюдата на везната на рамото ѝ; обаче самият център на въртене, представляващ нещо идеално, остава невидим.
От самосебе си се разбира, че той е най-важният елемент; и той трябва да има надеждна опора.
към текста >>
П
ред
и всичко трябва да отбележим важността на тази 333 г., която е останала незабелязана от външния свят, подобно на центъра на въртене на везната.
Преди всичко трябва да отбележим важността на тази 333 г., която е останала незабелязана от външния свят, подобно на центъра на въртене на везната.
Покрай другото, 333 г. е център на четвъртия следатлантски период, средата на този важен период, който е започнал от 747 г. преди Мистерията на Голгота, когато е бил основан Рим, и е продължил примерно до 1413 г., когато е завършил гръко-римският период и е започнал новият период, който ще продължи до края на IV хилядолетие, и това е нашата епоха на съзнателната душа. Центърът в 333 г. е бил малко забелязан, ако се разглеждат външните събития, както центъра на везната.
към текста >>
е център на четвъртия следатлантски период, с
ред
ата на този важен период, който е започнал от 747 г.
Преди всичко трябва да отбележим важността на тази 333 г., която е останала незабелязана от външния свят, подобно на центъра на въртене на везната. Покрай другото, 333 г.
е център на четвъртия следатлантски период, средата на този важен период, който е започнал от 747 г.
преди Мистерията на Голгота, когато е бил основан Рим, и е продължил примерно до 1413 г., когато е завършил гръко-римският период и е започнал новият период, който ще продължи до края на IV хилядолетие, и това е нашата епоха на съзнателната душа. Центърът в 333 г. е бил малко забелязан, ако се разглеждат външните събития, както центъра на везната. Но можем да посочим нещо, което се е случило 333 години по-късно, в 666 г.. Това е година, за която можем да кажем: това, което по-късно се е развило като естественонаучен начин на мислене от човечеството, се е проявило в дейността на Академията Гондишапур, смекчена впоследствие от мохамеданството. Вчера се опитахме да проследим, как определен вид духовна и душевна настройка в хората се е разпространявала през Южна Европа и е станала, собствено, този научени стил на мислене, който намираме в съвременното естествознание, който е широко разпространен в съвременния начин на мислене.
към текста >>
п
ред
и Мистерията на Голгота, когато е бил основан Рим, и е продължил примерно до 1413 г., когато е завършил гръко-римският период и е започнал новият период, който ще продължи до края на IV хилядолетие, и това е нашата епоха на съзнателната душа.
Преди всичко трябва да отбележим важността на тази 333 г., която е останала незабелязана от външния свят, подобно на центъра на въртене на везната. Покрай другото, 333 г. е център на четвъртия следатлантски период, средата на този важен период, който е започнал от 747 г.
преди Мистерията на Голгота, когато е бил основан Рим, и е продължил примерно до 1413 г., когато е завършил гръко-римският период и е започнал новият период, който ще продължи до края на IV хилядолетие, и това е нашата епоха на съзнателната душа.
Центърът в 333 г. е бил малко забелязан, ако се разглеждат външните събития, както центъра на везната. Но можем да посочим нещо, което се е случило 333 години по-късно, в 666 г.. Това е година, за която можем да кажем: това, което по-късно се е развило като естественонаучен начин на мислене от човечеството, се е проявило в дейността на Академията Гондишапур, смекчена впоследствие от мохамеданството. Вчера се опитахме да проследим, как определен вид духовна и душевна настройка в хората се е разпространявала през Южна Европа и е станала, собствено, този научени стил на мислене, който намираме в съвременното естествознание, който е широко разпространен в съвременния начин на мислене. Изминали 333 години от епохата, когато вече само са поглеждали към предишните времена, както това е правел Юлиан Отстъпник.
към текста >>
Вчера се опитахме да проследим, как оп
ред
елен вид духовна и душевна настройка в хората се е разпространявала през Южна Европа и е станала, собствено, този научени стил на мислене, който намираме в съвременното естествознание, който е широко разпространен в съвременния начин на мислене.
е център на четвъртия следатлантски период, средата на този важен период, който е започнал от 747 г. преди Мистерията на Голгота, когато е бил основан Рим, и е продължил примерно до 1413 г., когато е завършил гръко-римският период и е започнал новият период, който ще продължи до края на IV хилядолетие, и това е нашата епоха на съзнателната душа. Центърът в 333 г. е бил малко забелязан, ако се разглеждат външните събития, както центъра на везната. Но можем да посочим нещо, което се е случило 333 години по-късно, в 666 г.. Това е година, за която можем да кажем: това, което по-късно се е развило като естественонаучен начин на мислене от човечеството, се е проявило в дейността на Академията Гондишапур, смекчена впоследствие от мохамеданството.
Вчера се опитахме да проследим, как определен вид духовна и душевна настройка в хората се е разпространявала през Южна Европа и е станала, собствено, този научени стил на мислене, който намираме в съвременното естествознание, който е широко разпространен в съвременния начин на мислене.
Изминали 333 години от епохата, когато вече само са поглеждали към предишните времена, както това е правел Юлиан Отстъпник. До 666 са оставали 333 години; но ако отброяваме в обратна посока, в посока към другото блюдо на везната, т.е. 333 години назад, ще стигнем до раждането на Исус Христос, подготвило Мистерията на Голгота.
към текста >>
Изминали 333 години от епохата, когато вече само са поглеждали към п
ред
ишните времена, както това е правел Юлиан Отстъпник.
преди Мистерията на Голгота, когато е бил основан Рим, и е продължил примерно до 1413 г., когато е завършил гръко-римският период и е започнал новият период, който ще продължи до края на IV хилядолетие, и това е нашата епоха на съзнателната душа. Центърът в 333 г. е бил малко забелязан, ако се разглеждат външните събития, както центъра на везната. Но можем да посочим нещо, което се е случило 333 години по-късно, в 666 г.. Това е година, за която можем да кажем: това, което по-късно се е развило като естественонаучен начин на мислене от човечеството, се е проявило в дейността на Академията Гондишапур, смекчена впоследствие от мохамеданството. Вчера се опитахме да проследим, как определен вид духовна и душевна настройка в хората се е разпространявала през Южна Европа и е станала, собствено, този научени стил на мислене, който намираме в съвременното естествознание, който е широко разпространен в съвременния начин на мислене.
Изминали 333 години от епохата, когато вече само са поглеждали към предишните времена, както това е правел Юлиан Отстъпник.
До 666 са оставали 333 години; но ако отброяваме в обратна посока, в посока към другото блюдо на везната, т.е. 333 години назад, ще стигнем до раждането на Исус Христос, подготвило Мистерията на Голгота.
към текста >>
Можем да изучим, даже в исторически аспект, какво би станало с това развитие на западното човечество, например, при Августин, който е п
ред
ставил двете страни на следващите поколения.
Всъщност, можем да кажем, че това, което стои в центъра на въртенето, това, което в IV век е действало в нехристиянските души, можем да го разгледаме в чист вид, само ако попитаме: какво би било развитието на западното човечество, ако я нямаше Мистерията на Голгота?
Можем да изучим, даже в исторически аспект, какво би станало с това развитие на западното човечество, например, при Августин, който е представил двете страни на следващите поколения.
Той се опитал, съвсем независимо от християнството, да разреши своите насъщни мирови загадки при манихеите, и едва след това преминал към християнството.
към текста >>
Скоро ще видим, че именно нашата непос
ред
ствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга сфера, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота.
Този въпрос е особено важен за нашето време и в наши дни той в никакъв случай не е чисто теоретически: как са стояли нещата в Рим, когато в Палестина е станала Мистерията на Голгота?
Скоро ще видим, че именно нашата непосредствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга сфера, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота.
Никога не трябва да се забравя това, което много лесно се забравя, ако днес се насочи поглед към времето на Мистерията на Голгота; нужно е отново и отново в усещанията си да се връщаме към културата на древната Римска империя, на която е било съвсем неизвестно, че оттатък, в Палестина се е появила самотна човешка личност с малък брой последователи, която, преживяла известно време, е подложена на кръстна смърт, и с която е свързано познанието, важното познание на бъдещото човечество относно раждането и смъртта. Трябва постоянно да се връщаме към представата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен живот по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота. Затова се изправя въпросът: как е изглеждало всичко това, особено в Рим?
към текста >>
Трябва постоянно да се връщаме към п
ред
ставата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен живот по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота.
Този въпрос е особено важен за нашето време и в наши дни той в никакъв случай не е чисто теоретически: как са стояли нещата в Рим, когато в Палестина е станала Мистерията на Голгота? Скоро ще видим, че именно нашата непосредствена съвременност е времето, което по подобен начин, само че в друга сфера, може да се разглежда като времето на Мистерията на Голгота. Никога не трябва да се забравя това, което много лесно се забравя, ако днес се насочи поглед към времето на Мистерията на Голгота; нужно е отново и отново в усещанията си да се връщаме към културата на древната Римска империя, на която е било съвсем неизвестно, че оттатък, в Палестина се е появила самотна човешка личност с малък брой последователи, която, преживяла известно време, е подложена на кръстна смърт, и с която е свързано познанието, важното познание на бъдещото човечество относно раждането и смъртта.
Трябва постоянно да се връщаме към представата: въпреки това събитие, което днес като Слънце хвърля светлина върху човешката история, което е станало в началото на нашето летоброене, целият душевен и външен живот по Земята така се е развивал по това време,че нищо не е било известно за палестинската Мистерия на Голгота.
Затова се изправя въпросът: как е изглеждало всичко това, особено в Рим?
към текста >>
333 години след 333 г., на човечеството са искали да дадат нещо, п
ред
назначено за бъдещето.
Както казах вчера: това, което по-късно е трябвало да постигне съзнателната душа чрез собствената работа на човека, са искали да го дадат на хората чрез откровение, получено по ариманичен начин. В 666 г. човечеството се е намирало още в епохата на разсъдъчната душа; тогава то още не е било в състояние самостоятелно да мисли така, че всичко да достига до съзнанието. Затова са искали да му дадат това: искали са по-рано да дадат на човечеството това, което то би трябвало да постигне едва в течение на хилядолетия. В противоположна посока, в нулевата година, в епохата на Мистерията на Голгота станало нещо противоположно.
333 години след 333 г., на човечеството са искали да дадат нещо, предназначено за бъдещето.
333 години преди това, т.е. във времето на Мистерията на Голгота, човечеството е върнато към това, което хилядолетия по-рано е било предопределено за нормалното му развитие.
към текста >>
333 години п
ред
и това, т.е.
В 666 г. човечеството се е намирало още в епохата на разсъдъчната душа; тогава то още не е било в състояние самостоятелно да мисли така, че всичко да достига до съзнанието. Затова са искали да му дадат това: искали са по-рано да дадат на човечеството това, което то би трябвало да постигне едва в течение на хилядолетия. В противоположна посока, в нулевата година, в епохата на Мистерията на Голгота станало нещо противоположно. 333 години след 333 г., на човечеството са искали да дадат нещо, предназначено за бъдещето.
333 години преди това, т.е.
във времето на Мистерията на Голгота, човечеството е върнато към това, което хилядолетия по-рано е било предопределено за нормалното му развитие.
към текста >>
във времето на Мистерията на Голгота, човечеството е върнато към това, което хилядолетия по-рано е било п
ред
оп
ред
елено за нормалното му развитие.
човечеството се е намирало още в епохата на разсъдъчната душа; тогава то още не е било в състояние самостоятелно да мисли така, че всичко да достига до съзнанието. Затова са искали да му дадат това: искали са по-рано да дадат на човечеството това, което то би трябвало да постигне едва в течение на хилядолетия. В противоположна посока, в нулевата година, в епохата на Мистерията на Голгота станало нещо противоположно. 333 години след 333 г., на човечеството са искали да дадат нещо, предназначено за бъдещето. 333 години преди това, т.е.
във времето на Мистерията на Голгота, човечеството е върнато към това, което хилядолетия по-рано е било предопределено за нормалното му развитие.
към текста >>
Разбирането за това, в какъв смисъл той е бил важна, оказала решаващо влияние личност, не се е давало, отчасти п
ред
намерено, а в по-голямата си част неп
ред
намерено.
За тези неща е много трудно да се говори, защото историята, която самата има своя история, се е развивала по такъв начин, че именно историята въвежда човечеството в заблуда относно тези неща. Това, което е имало важни последствия за южните области на Европа, е било скрито и е останало неизвестно за хората. Например, в историята се описва личността на първия римски император Август.
Разбирането за това, в какъв смисъл той е бил важна, оказала решаващо влияние личност, не се е давало, отчасти преднамерено, а в по-голямата си част непреднамерено.
Защото император Август, който е стоял в центъра на римските инициативи, съвсем съзнателно се е опитвал да установи такова състояние на световната култура, което би трябвало да скрие от човечеството всичко, което е допринесло за развитие на разсъдъчната душа, да скрие всичко, което започвайки от 747 г. пр.Р.Х. е трябвало да бъде постигнато със собствена работа. Хората е трябвало да се ограничават с това, което са постигнали дотогава, до началото на епохата на разсъдъчната душа, с това, което са постигнали в епохата на сетивната душа, в египетско-халдейската епоха.
към текста >>
Но за целта той е трябвало да има в п
ред
ишната слава и значение това, което е имал по време на персийската култура, по време на египетско-халдейската култура.
Ако по-късно, в 666 г., мъдреците от Академията Гондишапур са искали да пренесат бъдещето в по-ранно време, в епохата на император Август са искали да изземат това, което е било постигнато от човека към настоящето време.
Но за целта той е трябвало да има в предишната слава и значение това, което е имал по време на персийската култура, по време на египетско-халдейската култура.
И ако през всичките исторически гъсталаци и наслагвания се погледне към действителността и се запитаме: какво е това, което тогава съзнателно са искали да консервират в Рим и чиято консервация е възпрепятствана от разпространението на импулса на Мистерията на Голгота, ще стигнем до следното.
към текста >>
П
ред
и всичко тук имаме двойственост.
Преди всичко тук имаме двойственост.
Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък.
към текста >>
Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в п
ред
на Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия.
Преди всичко тук имаме двойственост.
Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия.
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
към текста >>
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде п
ред
ставено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в п
ред
ишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия.
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
към текста >>
Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, спо
ред
древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство.
Преди всичко тук имаме двойственост. Първо са искали да консервират чувството, да съхранят чувството за древния култ, за този култ, който в течение на хилядолетия се е практикувал при египтяните и в предна Азия, а също и в по-дълбоките области на Азия. Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове.
Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство.
В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини.
към текста >>
Гърците не са искали да се връщат в п
ред
ишните времена.
Искали са да изключат разсъдъка на човека, да изключат действието на човешкия интелект и да се ограничат с развитието на сетивната душа; на човека е трябвало да му бъде представено цялото значение, цялото величие, цялото могъщество на култа, който е действал в предишните времена, в епохата когато в хората още не е бил развит интелектът, който е действал по времето, когато култът към боговете е трябвало да се формира от сетивната душа, за да не останат хората без богове. Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива.
Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини. И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>
Гъркът е искал да има п
ред
себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини.
Това е бил величествен, грандиозен култ, който е трябвало да замени размишлението, който е трябвало, според древния атавистичен обичай, да вкарва душите в наполовина хипнотично състояние, оживявайки в тях божественото съзнание и божественото блаженство. В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена.
Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини.
И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>
И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отп
ред
и.
В Рим са искали да се върнат към тези усещания. Ако обърнем внимание на тази тънка разлика, само тогава ще разберем спецификата на различието между римската култура и гръцката култура, която тогава се е намирала вече в състояние на упадък. Гърция не е познавала този импулс, това усещане, което особено император Август е искал да въведе в Рим със своята мощна, насочена към миналото инициатива. Гърците не са искали да се връщат в предишните времена. Гъркът е искал да има пред себе си това, което самият той е можел да разбере и с което е можел да се съедини.
И ако в близко време не беше дошъл християнският импулс, насочен срещу инициативата на Август и последователите му, старите ритуали биха били възобновени с още по-голям блясък отпреди.
към текста >>
Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години п
ред
и повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да п
ред
стави на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
И така, да запомним следното: по инициатива на Август и поддръжниците му от Рим, така както по-късно и от Академията Гондишапур, е трябвало да излезе пророческа мъдрост, от Рима е трябвало да излезе могъщ култ, който би покрил с мъгла целия свят, лишавайки го както от разсъдъчна душа, така и, малко по-късно, от съзнателна душа.
Ако Академията Гондишапур е трябвало да даде на човека съзнателната душа, за да пресече последващото развитие, давайки му преждевременно съзнателната душа, да пресече Духа-Себе, Духа-Живот и Човека-Дух, Рим е искал изобщо да не допусне развитието на съзнателна душа, той е искал също – още 333 години преди повратната точка – да пресече разсъдъчната душа и под формата на мощен душевен култ да представи на човечеството това, което трябва да го доведе до божественото съзнание.
Това е била едната страна на стремежите на римския посветен Август.
към текста >>
Първата, развила се п
ред
и всичко, е сетивната душа, чието развитие е завършило до 747 г.
Но разсъдъчната душа има два аспекта. Единият аспект, всъщност, е тази страна на разсъдъчната душа, която клони към сетивната душа. Вие познавате разделянето на душата на сетивна, разсъдъчна и съзнателна.
Първата, развила се преди всичко, е сетивната душа, чието развитие е завършило до 747 г.
преди нашата ера. Разсъдъчната душа се е развивала в периода от 747 г.пр.Хр. примерно до 1413 г.сл.Хр. – това са приблизителни числа, – и от това време е настъпила епохата на съзнателната душа. Средната част, разумната душа, клони с едната си страна към сетивната душа (стрелката надолу), ако иска да се изпълни с миналото, както беше показано.
към текста >>
п
ред
и нашата ера.
Но разсъдъчната душа има два аспекта. Единият аспект, всъщност, е тази страна на разсъдъчната душа, която клони към сетивната душа. Вие познавате разделянето на душата на сетивна, разсъдъчна и съзнателна. Първата, развила се преди всичко, е сетивната душа, чието развитие е завършило до 747 г.
преди нашата ера.
Разсъдъчната душа се е развивала в периода от 747 г.пр.Хр. примерно до 1413 г.сл.Хр. – това са приблизителни числа, – и от това време е настъпила епохата на съзнателната душа. Средната част, разумната душа, клони с едната си страна към сетивната душа (стрелката надолу), ако иска да се изпълни с миналото, както беше показано. Август е искал да оживи чувството, което е трябвало да бъде извлечено от сетивната душа.
към текста >>
С
ред
ната част, разумната душа, клони с едната си страна към сетивната душа (стрелката надолу), ако иска да се изпълни с миналото, както беше показано.
Първата, развила се преди всичко, е сетивната душа, чието развитие е завършило до 747 г. преди нашата ера. Разсъдъчната душа се е развивала в периода от 747 г.пр.Хр. примерно до 1413 г.сл.Хр. – това са приблизителни числа, – и от това време е настъпила епохата на съзнателната душа.
Средната част, разумната душа, клони с едната си страна към сетивната душа (стрелката надолу), ако иска да се изпълни с миналото, както беше показано.
Август е искал да оживи чувството, което е трябвало да бъде извлечено от сетивната душа. Какво е можело да стане с по-интелектуалната част на душата вследствие от това, че разсъдъчната душа би отстъпила на позицията на сетивната душа, какво би станало тогава с тази част, която клони – тя, естествено, още не е развита, но я има – към съзнателната душа? Трябвало е да се появи такъв въпрос и в епохата на Август той е трябвало да бъде издигнат като велик въпрос на развитието на културата: какво трябва да стане с това, което иска да се развива в посока към съзнателната душа, ако се пресече това развитие, ако не се допусне по-нататъшното развитие на разсъдъчната душа? Какво би станало тогава с човешката душа, която се стреми към съзнателната душа? Това, което се стреми към сетивната душа, ще бъде удовлетворено посредством обновения култ, даже повече, отколкото е необходимо за нормалното човешко развитие.
към текста >>
Това, което се стреми към сетивната душа, ще бъде удовлетворено пос
ред
ством обновения култ, даже повече, отколкото е необходимо за нормалното човешко развитие.
Средната част, разумната душа, клони с едната си страна към сетивната душа (стрелката надолу), ако иска да се изпълни с миналото, както беше показано. Август е искал да оживи чувството, което е трябвало да бъде извлечено от сетивната душа. Какво е можело да стане с по-интелектуалната част на душата вследствие от това, че разсъдъчната душа би отстъпила на позицията на сетивната душа, какво би станало тогава с тази част, която клони – тя, естествено, още не е развита, но я има – към съзнателната душа? Трябвало е да се появи такъв въпрос и в епохата на Август той е трябвало да бъде издигнат като велик въпрос на развитието на културата: какво трябва да стане с това, което иска да се развива в посока към съзнателната душа, ако се пресече това развитие, ако не се допусне по-нататъшното развитие на разсъдъчната душа? Какво би станало тогава с човешката душа, която се стреми към съзнателната душа?
Това, което се стреми към сетивната душа, ще бъде удовлетворено посредством обновения култ, даже повече, отколкото е необходимо за нормалното човешко развитие.
Но какво ще стане с това, което се устремява към съзнателната душа? Нужно е да се употреби дума, която винаги се избягва да се употребява в тази връзка, за да се замъглят определени факти от човешкото развитие по това време; достатъчно ни е само да назовем в тази връзка тази дума, за да можем да стигнем до правилното разбиране. За другата страна на душата съществува риторика, която вместо изпълването на душата със субстанция, с вътрешно съдържание, дава просто черупка, която се стреми да постави на мястото на живите понятия просто конфигурация от думи, конструкция от изречения.
към текста >>
Нужно е да се употреби дума, която винаги се избягва да се употребява в тази връзка, за да се замъглят оп
ред
елени факти от човешкото развитие по това време; достатъчно ни е само да назовем в тази връзка тази дума, за да можем да стигнем до правилното разбиране.
Какво е можело да стане с по-интелектуалната част на душата вследствие от това, че разсъдъчната душа би отстъпила на позицията на сетивната душа, какво би станало тогава с тази част, която клони – тя, естествено, още не е развита, но я има – към съзнателната душа? Трябвало е да се появи такъв въпрос и в епохата на Август той е трябвало да бъде издигнат като велик въпрос на развитието на културата: какво трябва да стане с това, което иска да се развива в посока към съзнателната душа, ако се пресече това развитие, ако не се допусне по-нататъшното развитие на разсъдъчната душа? Какво би станало тогава с човешката душа, която се стреми към съзнателната душа? Това, което се стреми към сетивната душа, ще бъде удовлетворено посредством обновения култ, даже повече, отколкото е необходимо за нормалното човешко развитие. Но какво ще стане с това, което се устремява към съзнателната душа?
Нужно е да се употреби дума, която винаги се избягва да се употребява в тази връзка, за да се замъглят определени факти от човешкото развитие по това време; достатъчно ни е само да назовем в тази връзка тази дума, за да можем да стигнем до правилното разбиране.
За другата страна на душата съществува риторика, която вместо изпълването на душата със субстанция, с вътрешно съдържание, дава просто черупка, която се стреми да постави на мястото на живите понятия просто конфигурация от думи, конструкция от изречения.
към текста >>
– и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма с
ред
тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
Да, под влияние на Август в Рим се развивало нещо съвсем друго, отколкото по-рано в Гърция. Колкото и римската дреха да е приличала на гръцката, в римската тога не са се чувствали така, както се е чувствал гъркът в своята одежда, съвсем вътре в нея, а римската тога е изглеждала като външна дреха, като декорация. В противоположност на гръцката одежда, в самата форма на падащите гънки на римската тога се вижда отблясъка на почитането на култа. Може да се усети огромната разлика между Демостен, който е заеквал, и който без значение на заекването си е можел да изрази гръцкото същество – не риториката!
– и римските оратори, при които повече се е обръщало внимание да няма сред тях заекващи, а само такива, които могат добре да формулират последователността от думи и изречения.
към текста >>
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който п
ред
ставлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка.
към текста >>
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било п
ред
назначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост.
Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота.
В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години.
към текста >>
В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството пос
ред
ством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост. Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота.
В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове.
В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии.
към текста >>
Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло п
ред
повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим п
ред
важна повратна точка.
Днес трябва да се изработи правилно отношение към католическия култ, който представлява нещо свещено, нещо величествено, доколкото той внася свещеното, което от древни времена е било вплетено в човечеството – всичко има своята велика, могъща страна и не трябва да се поддаваме на едностранчивост. Трябва да имаме правилно отношение, например, към неговата централна точка, към причастието, което е отражение на най-голямата мистерия на всички времена, като това, което е било умъртвено и е било предназначено за сетивната душа, се оживи с това, което в ново време антропософски ориентираната духовна наука може да каже за Мистерията на Голгота. В тенденцията на Август, консервирана в католицизма, трябва да се внесе това, което отново трябва да бъде придобито в нормалния ход на развитие на човечеството посредством духовнонаучните изследвания; така, както в това, което е останало – в отслабена форма – от стремежите на Академията Гондишапур, трябва да бъде внесено това, което духовната наука извлича от духовните светове. В природните науки трябва да бъде внесен духа; в сакраменталните действия, които човек отново трябва да добие, трябва да бъде внесен духа. Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота.
Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка.
Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век. Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век.
към текста >>
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които п
ред
шестват великото духовно събитие на XX век.
Цялото това тежко, изпълнено със смисъл съдържание, което излагам тук, може да бъде разбрано само от този, който чувства, – който дълго време се занимава с духовната наука, трябва да чувства това, – как нашето време прилича по това, което в по-голямата си част живее несъзнателно в душите, на времето, когато към човечеството се е приближавала Мистерията на Голгота. Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството.
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век.
Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане п
ред
и да е изтекла първата третина на XX век.
Често съм казвал и ще го намерите в моята първа драма-мистерия „Вратата на посвещението“, че тогава е бил моментът, който е довел до повратната точка, и как тогава, по времето на Мистерията на Голгота, човечеството е стояло пред повратната точка на четвъртия следатлантски период, в 333 г., така и днес ние стоим пред важна повратна точка. Периодите от време са станали по-кратки, защото се е изменила скоростта на движение на висшите духове; вече не трябва да се смята, че днес също нещо трябва да стане след 333 години. Изменил се е само ходът на времето; изменила се е скоростта, с която се движат отделните духове от висшите йерархии. И така, в първата третина на XX век ние се намираме в навечерието на важни събития за човечеството. Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век.
Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век.
Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него. Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
Всичко, което ни п
ред
стои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
Всички трусове, всички катастрофи не са нещо друго, от разтърсващи Земята процеси, които предшестват великото духовно събитие на XX век. Това не е събитие във физическия свят, а събитие, което сякаш трябва да озари човечеството, което трябва да стане преди да е изтекла първата третина на XX век. Можем да го наречем, ако правилно се разбират думите, новото пришествие на Исус Христос. Но Исус Христос няма да се яви във външно тяло, както по време на Мистерията на Голгота, а ще въздейства на човечеството и ще бъде възприеман свръхсетивно; Той ще се яви в етерно тяло. Тези, които са подготвени за това, ще могат постоянно да Го виждат, постоянно да получават от Него съвети, ще могат в известен смисъл да влизат в лични отношения с Него.
Всичко, което ни предстои, е сравнимо с това, което по времето на Август римляните са усещали като физически реална Мистерия на Голгота, приближаваща се към тях.
към текста >>
Изправени п
ред
различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство.
Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа.
По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
към текста >>
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, п
ред
и повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Но за такива неща човек трябва да има развито чувство. Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно.
Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
към текста >>
Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се п
ред
пазят от прехода към католицизма.
Изправени пред различни външни явления, които се разиграха в последно време и накрая доведоха до тази ужасна световна катастрофа, може да се почувства, че в хората отново се е появил стремеж към култа. По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света.
Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност.
към текста >>
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото п
ред
и ме свързваха дружески отношения.
По принцип той се развива бавно. Обърнете внимание как, – но ви моля при това да бъдете концентрирани, – някои особено фино усещащи хора, преди повече от век са почувствали този стремеж и отделяйки се от разсъдъчния, рационален протестантизъм отново са се насочили към култа. Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма.
Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения.
Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм. Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид. Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>
Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се п
ред
лага във вече готов вид.
Обърнете особено внимание на тези духовни личности, които са могли да почувстват цялото значение, което има култа за душата, а именно на романтиците, които са се върнали към католицизма. Те са се стремили към католицизма, защото още не бяха в състояние духовнонаучно да осветлят това, което сакраментално се е стремило да влезе в света. Такива духовни личности като Новалис[iii], – благодарение на своята особено дълбока духовност, развила се в него в относително ранната му младост, той е бил особено характерна личност, – са били недоволни от разсъдъчния протестантизъм и са се стремили към католическите форми, но те, естествено, са били достатъчно здрави личности, за да се предпазят от прехода към католицизма. Те са изразявали именно това, което е трябвало да изрази времето, ако то би било здраво: стремежа отново да се почувства в света нещо сакраментално, култово, но не това, което старият култ иска да влачи след себе си, както става там, където се изявяват духовни инвалиди, към които причислявам също и моя стар познат Херман Бар[iv], с когото преди ме свързваха дружески отношения. Що се отнася до душевни инвалиди като Херман Бар, Макс Шелер, Берис фон Мюнхаузен – те не са малко и много от тях познавам лично – може да се види, как те стигат до неправилно разбрания католицизъм.
Такова душевно устройство е добре известно и то произлиза от това, че хората не могат да положат усилия за действен вътрешен душевен живот, за истинска, мъжествена активност в душевния живот, защото, както беше казано, са станали инвалиди в душевния живот и затова се стремят към това, което им се предлага във вече готов вид.
Това пронизва всички митични книги на Шелер, които са доста духовни, всички митични статии на Херман Бар от последно време и т.н. В известен смисъл това е душевна инвалидност. Това е удобната позиция, която въпреки изискванията на времето не се опитва да извлече от дълбините на душата това, което в епохата на съзнателната душа трябва да бъде преработено в естествените науки, което вижда в цялата природа сакраменталното, което възприема цялата природа като отражение на божествено-духовния миров порядък.
към текста >>
Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е оп
ред
елено от божественото за развитието за нашата днешна душа.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека.
Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа.
Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота. В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света. Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл. Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството.
към текста >>
Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, п
ред
и всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека. Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа.
Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота.
В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света. Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл. Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството.
към текста >>
Може да се каже: това, което п
ред
ставлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека. Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа. Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота. В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света.
Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл.
Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството.
към текста >>
Другото настроение се е вляло в света от Рим и продължава в различни форми това, което дойде не от Палестина, не от Мистерията на Голгота, а от Рим, и което се развива в две направления: каденето с тамян, което развива култа, който е насочен не към интелекта, а само към сетивната душа, и риториката, която се стреми само към словесните формулировки или към такава организация на човешките действия, която в своите закономерности самата би п
ред
ставлявала риторика.
Другото настроение се е вляло в света от Рим и продължава в различни форми това, което дойде не от Палестина, не от Мистерията на Голгота, а от Рим, и което се развива в две направления: каденето с тамян, което развива култа, който е насочен не към интелекта, а само към сетивната душа, и риториката, която се стреми само към словесните формулировки или към такава организация на човешките действия, която в своите закономерности самата би представлявала риторика.
И двете страни се запазват. Нищо не може да помогне и на двете, освен ясното разбиране, че в бъдеще не може да има бездуховна наука за природата. Без да се опиваме да се борим срещу естествената наука, трябва да разберем нейните граници. С нея не е нужно да се борим. Ако я разглеждаме позитивно, тя е нещо грандиозно и величествено, и никой, който не е добре запознат с резултатите ѝ, няма право да я осъжда.
към текста >>
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако п
ред
и това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение.
Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му.
Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира. Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която п
ред
ставям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел[vi] и съвременното естествознание, срещнаха враждебно отношение. Намирайки се на позициите на духовната наука, никога не бих се решил да кажа хулна дума по отношение на естествознанието, ако преди това не бях направил всичко възможно за признаване на заслугите му. Защото на почвата на позитивния духовен живот имаме право на негативна критика само тогава, когато можем да покажем, че това, с което се борим, напълно заслужава признание в границите, в които то трябва да се намира.
Мисля, че напълно съм заслужил правото да излагам духовното развитие на човечеството, духовната еволюция, в която представям това, което сетивата не могат да доловят, и защото показах, какво важно значение в научния живот са изиграли дарвинизма и хекелизма.
към текста >>
Затова не бих искал това, което от оп
ред
елена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат.
Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции.
Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано. Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот. Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми. Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>
Нямах п
ред
вид нищо друго, освен да ви п
ред
ставя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции.
Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано.
Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот. Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми. Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>
Противодействието на Христос е съществувало и п
ред
и.
Доколкото преживяваме момент от времето, когато отново трябва да придобием Христос, да намерим Христос на по-висока степен, трябва да се усили също и противодействието на Христос.
Противодействието на Христос е съществувало и преди.
Знаем, че това, което е искала да даде Академията Гондишапур, изобщо не е приемало християнството. Това, чието начало е положил в Рим Август, първоначално е нямало никакво отношения към Импулса на Христос. По-късно това се преобразувало в католицизма, защото в романската култура се влял импулса на Христос. Гоненията на християните, епохата на Нерон[viii], преследванията на християни от Диоклециан, всичко това, което е станало, също и отричането на Аполоний Тиански, всичко това е станало, защото Рим активно се е съпротивлявал на християнството. Очаквало се е то да бъде съвсем изкоренено, но това не станало.
към текста >>
Помислете само, трябва постоянно да имаме п
ред
очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е.
правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество.
към текста >>
И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по оп
ред
елен начин с Галилей.
Помислете само, трябва постоянно да имаме пред очите си този факт: когато Коперник[ix], който самият е бил каноник в църквата, т.е. правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него.
И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей.
Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество. Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати. Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по п
ред
ишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати.
правоверен католик, е изложил своето учение, то е било забранено от католическата църква като еретично. Чак до 1827 г. на правоверните католици е било забранено да вярват в учението на Коперник; оттогава вече е било разрешено да вярват в него. И тогава е станало възможно професор по католическа философия да каже в Мюлнер[x] университета: разбира се, католическата църква е преследвала учението на Коперник и се е отнесла по определен начин с Галилей. Но сега не подобава да се мисли така; днес трябва да се казва, – така, изправяйки се във виенския университет е говорил професор, който е бил католически философ, – че именно благодарение на откритията на външните тайни на мирозданието от Коперник и Галилей стана по-нагледно чудото на божието всемогъщество.
Това е било казано в християнски дух, но ако това изказване го съдеха по предишните стандарти, то, разбира се, би било признато за несъответстващо на римокатолическите постулати.
Тоест би било нужно доста дълго време, под натиска на външните обстоятелства католическата църква да признае, че познанието за Вселената не препятства, а подпомага християнството. Ще видим какъв период от време ще е нужен на католическата църква за да признае резултатите от антропософската духовна наука, обаче няма надежда да видим това, докато с вас живеем в това земно тяло. Това е едната страна на въпроса.
към текста >>
П
ред
и всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие.
От самосебе си се разбира, че затова католическата църква използва за своите цели този стремеж на човечеството. Може много да се постигне, ако намиращото се за съжаление в дълбок сън човечество се пробуди по отношение на важните неща, ако даже отделни хора, макар и да не могат да внесат съществени промени в някои области, да се пробудят по отношение на ставащото. Разбира се, не следва да се каже: „Какво мога да променя като отделен човек“? Често е нужно повече време, а за много неща е необходимо да се действа при правилните условия. Не следва винаги тутакси да се действа по една и съща рецепта, а трябва да имаме ясното съзнание да наблюдаваме нещата и ако от нас се изисква нещо да изпълним на нашето място, да знаем какво правим.
Преди всичко е необходимо да се вижда, че навсякъде, където се сетим, човечеството, на което му се струва, че изпълнява огромна мисловна дейност, днес спи; то спи именно тогава, когато може истински да разбира импулсите, заложени в човешкото развитие.
Но това е трудно. А другите бодърстват, йезуитизмът бодърства, Рим бодърства. И тези сили използват всяка възможност, всевъзможни канали да формират това, което живее в човечеството, не съответстващо на съзнателната душа, а както е угодно на Рим. Ако сте будни за това, което Рим иска, просто трябва да започнете да преценявате очевидните неща от друга гледна точка. Достатъчно е само да обърнете внимание на напътствията на Рим и йезуитизма и това ще има огромно значение за разрешаването на тези въпроси, които в близко време ще възникнат от хаоса на съвременния живот и които трябва да бъдат разрешени.
към текста >>
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да п
ред
аде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно пос
ред
ством държавната власт, а само със с
ред
ствата на духовната борба.
За това знаят и от страната на тези, които иска да обвържат своите сметки с него. Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време? Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена.
Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба.
Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен. Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна. Но жизнената ни практика е много далеч от това.
към текста >>
Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото неп
ред
убедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна.
Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена. Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба. Нека йезуитите си проповядват навсякъде, но дайте на хората възможност по свободен начин да се развиват също духовно, както се обучават йезуитите; тогава йезуитите няма да бъдат опасни. Но ако човек защитава само себе си, не защитава другите, а напротив, старае се да го пребори, тогава йезуитизмът става опасен.
Йезуитизмът може да бъде допуснат навсякъде, ако на борбата, която трябва да се води с него, бъде позволено да се разгърне със същата свобода и същото непредубедено чувство, с каквото върви настъплението от другата страна.
Но жизнената ни практика е много далеч от това.
към текста >>
Не само историята трябва да говори за Мистерията на Голгота, а трябва да се знае, че от времето на Мистерията на Голгота природните явления също трябва да се разглеждат така, че да се осъзнава: Христос се намира на Земята, докато п
ред
и не Го е имало на Земята.
Другата страна е тази, която се кълне във вярност на грубото естествознание, която не иска да се одухотворява, която допуска само това естествознание, което обслужва техниката, която иска да отклони всичко това, което чрез грандиозните, величествени природни явления, може да бъде намерено като духовно съдържание на света. Веднъж казах, и това не беше риторично казано, а дойде от дълбокото познание на душата: докато нашата физика, механика, цялата ни външна наука не бъдат пронизани от Импулса на Христос, науката няма да постигне своята цел.
Не само историята трябва да говори за Мистерията на Голгота, а трябва да се знае, че от времето на Мистерията на Голгота природните явления също трябва да се разглеждат така, че да се осъзнава: Христос се намира на Земята, докато преди не Го е имало на Земята.
Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за човека.
към текста >>
Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще п
ред
ставляват сакраментализма за човека.
Другата страна е тази, която се кълне във вярност на грубото естествознание, която не иска да се одухотворява, която допуска само това естествознание, което обслужва техниката, която иска да отклони всичко това, което чрез грандиозните, величествени природни явления, може да бъде намерено като духовно съдържание на света. Веднъж казах, и това не беше риторично казано, а дойде от дълбокото познание на душата: докато нашата физика, механика, цялата ни външна наука не бъдат пронизани от Импулса на Христос, науката няма да постигне своята цел. Не само историята трябва да говори за Мистерията на Голгота, а трябва да се знае, че от времето на Мистерията на Голгота природните явления също трябва да се разглеждат така, че да се осъзнава: Христос се намира на Земята, докато преди не Го е имало на Земята.
Християнската наука трябва да търси не атоми и техните закони, не закона за съхранение на веществото и силата, а откровението на Xpистос във всички природни явления, които по-този начин ще представляват сакраментализма за човека.
към текста >>
Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено п
ред
писват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията.
Ако така разглеждаме природата, тогава ще можем да преминем към разглеждане на моралните, социалните, политическите и религиозни основи на човешкия живот, които действително съответстват на този живот.
Ако попиваме божествеността от природата, ако от разбирането на природата всмукваме Христовата сила, тогава ще внесем във всичко това, което обикновено предписват на човечеството като закони, били то закони за бедните или в някои други области, където установяваме външни социални закони, във всичко това ще внесем христологията.
Но ако не успеем да гледаме на обкръжаващата ни природа като на пронизана от Христос, няма да можем да открием дейността на Христос и в човешките действия, дори ако това са изпитания за човека, няма да сме в състояние да внесем в нашия социален, морален и политически живот това, което съответства на изискванията на времето. Тогава, от една страна, ще си останем при грубото естествознание, което не е нещо друго, освен отричане на свръхсетивното, а от друга, – с голата риторика, която е наследство от Рим, призрак от Рим. И ако говорим за неправилно разбран сакраментализъм и култ, от една страна трябва да посочим Рим, именно днешния Рим, този Рим, който е постигнал особено величие чрез усилията на папа Лъв XIII[xi], най-умният от папите. Заедно с това е необходимо също да намерим името, вкарало в употреба празната фразеология в риториката, която трябва да се разпознава от човек, наистина проникнал в антропософското разбиране за духовния живот. Тук често сме посочвали тази риторика.
към текста >>
Както ув
ред
ената душевна нагласа на човечеството, от една страна, се стреми към Рим, така заблудената, преяла с естественонаучния груб мироглед съвременна душа клони, от друга страна, към това, което днес се разпространява в света като гола риторика, и което е враждебно на всичко, което е свързано с истинския, благотворен прогрес на човечеството.
Къде ще намерим риториката, която противостои на днешната естествена наука, стремяща се към духовност, която грози човечеството, доколкото човечеството възприема насън това, което може да му бъде необходимо по външни причини, но там, където се изисква познание, остава съвсем чуждо? Това е уилсънизмът! Удроу Уилсън е име, което трябва да бъде изсечено за живота в голата риторика, в лишения от субстанция гол сбор от думи, дори това да се нарича „общество на народите“ или някак другояче; всичко това е разгул в голата риторика. Това е нещо, което човечеството не трябва да проспива. Подчертавам, че днешното човечество трябва да разбере: истинският уилсънизъм е нещо, което противостои на истинския прогрес на човечеството и което трябва да бъде разпознато като стояща на глинени крака риторика.
Както увредената душевна нагласа на човечеството, от една страна, се стреми към Рим, така заблудената, преяла с естественонаучния груб мироглед съвременна душа клони, от друга страна, към това, което днес се разпространява в света като гола риторика, и което е враждебно на всичко, което е свързано с истинския, благотворен прогрес на човечеството.
към текста >>
Обаче тези хора трябва да преодолеят съвременното филистерство и трябва да се ръководят в своите съждения не от днешния ден или година, а трябва да градят съжденията си съобразно това, което вековете прикриват или откриват; трябва действително истински, с вътрешната активна сила на душата да насочим своите погледи към хълма, на който е бил поставен Голготският кръст, п
ред
ставляващ символ за всичко това, което се влива в човечеството като откровение на древните тайни, ставащи все по-млади и по-млади и носещи все по-нови откровения на човечеството; човечеството не трябва да се затваря за тези откровения, бидейки приспано или от Рим, или от заслепяващата риторика, която е толкова увлекателна днес за хората.
Това е невъзможно да се изрази с няколко буржоазни, филистерски мисли. Това, което в тази насока заплашва нашето време и на което трябва трезво да гледаме, наблюдавайки ежедневните събития, е необходимо да го разбираме в цялостното му значение. Не трябва да се допусне целият свят да се потопи в сън, светът да се уилсънизира. Където и да живеят Уилсъновците, в Америка, в Европа, там или тук, винаги трябва да има хора, които знаят, че съществува дълбоко родство между йезуитизма, от една страна, и уилсънизма, от друга страна. Винаги трябва да има такива хора.
Обаче тези хора трябва да преодолеят съвременното филистерство и трябва да се ръководят в своите съждения не от днешния ден или година, а трябва да градят съжденията си съобразно това, което вековете прикриват или откриват; трябва действително истински, с вътрешната активна сила на душата да насочим своите погледи към хълма, на който е бил поставен Голготският кръст, представляващ символ за всичко това, което се влива в човечеството като откровение на древните тайни, ставащи все по-млади и по-млади и носещи все по-нови откровения на човечеството; човечеството не трябва да се затваря за тези откровения, бидейки приспано или от Рим, или от заслепяващата риторика, която е толкова увлекателна днес за хората.
към текста >>
[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, 1772-1801, п
ред
ставител на ранния немски литературен романтизъм
[iii] Новалис – поетическото име на Фридрих Филип Леополд барон фон Харденберг, 1772-1801, представител на ранния немски литературен романтизъм
към текста >>
4.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от С
ред
на Европа на запад.
Нека да продължим с разгледаното вчера.
По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад.
Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт. Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание. Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар.
към текста >>
Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи пос
ред
ством традиция и писмено п
ред
ание.
Нека да продължим с разгледаното вчера. По същество, ние показахме как, чрез упоменатите от мен обстоятелства, така нареченият Христов народ е до известна степен отклонен на изток, и как при други обстоятелства се е развил същинският Църковен народ – може да се каже дори Църковните народи – от Средна Европа на запад. Тогава показах как различните борби, които са се появили точно при прехода към петата следатлантска епоха, са свързани с този основен факт.
Показах обаче и как в местата на образуване на същинските Църковни народи, поради това, че действието на Христовия импулс донякъде е било прекъснато, затворено във времето, той е трябвало да се продължи посредством традиция и писмено предание.
Получило се е смесване, обвързване на Християнството с политико-държавнически организираното римско Папство, с Папската Църква; и в последствие включване на отделни други църкви към папската. Може да се каже, че тези други църкви показват доста големи различия от папската Църква, като същевременно имат и много общи неща с нея, във всеки случай неща, които сега ни интересуват в тази връзка. Тези неща поставят дори Протестантската държавна църква по-близо до Римокатолическата, отколкото до православната държавна църква, т. нар. Руска държавна църква (Руската православна църква), при която никога основополагащо не е било държавно-църковното начало, а начините, по които постоянно действащият Христов импулс се е проявявал чрез руския народ.После ви показах как чрез това свеждане на Христовия импулс до чисто светски въпроси като една крайност се е появило йезуитството. И как като противовес на последното се появява гьотеанството.
към текста >>
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да п
ред
извика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове.
Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия. Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим.
към текста >>
Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непос
ред
ствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, на
ред
с други неща, му се показва и картинната галерия.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове.
Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия.
Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая.
към текста >>
Тази картинна галерия всъщност п
ред
ставя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове. Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия.
Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството.
Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая. В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим.
към текста >>
Пос
ред
ством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове. Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия. Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството.
Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството.
Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая. В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим. По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос.
към текста >>
Вилхелм Майстер е доведен от водача си до оп
ред
елено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове. Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия. Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството.
Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим.
Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая. В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим. По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос. Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря.
към текста >>
Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва п
ред
водача си, п
ред
ставянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непос
ред
ствено п
ред
и разрушението на Йерусалим.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове. Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия. Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим.
Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим.
Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая. В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим. По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос. Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря. Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към човек дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи.
към текста >>
В същото време му се обръща внимание, че това е много интимен въпрос, че човек няма право да го п
ред
ставя така, както обикновено се п
ред
ставя на външният свят по един профански начин.
Но на Вилхелм Майстер му липсва още историята на Исус Христос от Тайната вечеря до смъртта му и след нея. Тогава е заведен в трета, съвсем тайна стая, където и това му се показва.
В същото време му се обръща внимание, че това е много интимен въпрос, че човек няма право да го представя така, както обикновено се представя на външният свят по един профански начин.
Този въпрос би трябвало да достигне до глъбините на човешкото същество.
към текста >>
Сега с право може да се отбележи, че ако по времето на Гьоте страданията на Исус Христос не са могли да се п
ред
ставят по такъв външен начин, в днешно време това вече не важи.
Сега с право може да се отбележи, че ако по времето на Гьоте страданията на Исус Христос не са могли да се представят по такъв външен начин, в днешно време това вече не важи.
От онези времена сме преминали през много други етапи на развитие. Но бих искал да кажа, че цялото отношение на Гьоте към тези неща произтича от гореизложеното. Гьоте много ясно показва, че иска да внесе Христовия импулс в глъбините на душата си, че не иска да го отъждестви с народностния импулс, с външните му проявления на физическия план. Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс. Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството.
към текста >>
Той иска да потърси непос
ред
ствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс.
Сега с право може да се отбележи, че ако по времето на Гьоте страданията на Исус Христос не са могли да се представят по такъв външен начин, в днешно време това вече не важи. От онези времена сме преминали през много други етапи на развитие. Но бих искал да кажа, че цялото отношение на Гьоте към тези неща произтича от гореизложеното. Гьоте много ясно показва, че иска да внесе Христовия импулс в глъбините на душата си, че не иска да го отъждестви с народностния импулс, с външните му проявления на физическия план.
Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс.
Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството. Защото, както ви казах през изминалите дни, Гьоте и цялото гьотеанство са изолирани от външната култура. Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество. Тук самият Гьоте в определен смисъл представлява продължението на нещо друго. Ще можем да разберем контрастирането на Гьоте с всичко, което се проявява в средноевропейската църковност, едва когато вземем под внимание един трети импулс.
към текста >>
Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима п
ред
вид интимният религиозен нап
ред
ък на цивилизованото човечество.
Но бих искал да кажа, че цялото отношение на Гьоте към тези неща произтича от гореизложеното. Гьоте много ясно показва, че иска да внесе Христовия импулс в глъбините на душата си, че не иска да го отъждестви с народностния импулс, с външните му проявления на физическия план. Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс. Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството. Защото, както ви казах през изминалите дни, Гьоте и цялото гьотеанство са изолирани от външната култура.
Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество.
Тук самият Гьоте в определен смисъл представлява продължението на нещо друго. Ще можем да разберем контрастирането на Гьоте с всичко, което се проявява в средноевропейската църковност, едва когато вземем под внимание един трети импулс.
към текста >>
Тук самият Гьоте в оп
ред
елен смисъл п
ред
ставлява продължението на нещо друго.
Гьоте много ясно показва, че иска да внесе Христовия импулс в глъбините на душата си, че не иска да го отъждестви с народностния импулс, с външните му проявления на физическия план. Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс. Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството. Защото, както ви казах през изминалите дни, Гьоте и цялото гьотеанство са изолирани от външната култура. Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество.
Тук самият Гьоте в определен смисъл представлява продължението на нещо друго.
Ще можем да разберем контрастирането на Гьоте с всичко, което се проявява в средноевропейската църковност, едва когато вземем под внимание един трети импулс.
към текста >>
Ще можем да разберем контрастирането на Гьоте с всичко, което се проявява в с
ред
ноевропейската църковност, едва когато вземем под внимание един трети импулс.
Той иска да потърси непосредствена духовна връзка между отделната човешка душа и Христовия импулс. Това е от голямо значение не само за разбирането на Гьоте, но и на гьотеанството. Защото, както ви казах през изминалите дни, Гьоте и цялото гьотеанство са изолирани от външната култура. Това не може да се каже за развиващата се еволюция, когато се взима пред вид интимният религиозен напредък на цивилизованото човечество. Тук самият Гьоте в определен смисъл представлява продължението на нещо друго.
Ще можем да разберем контрастирането на Гьоте с всичко, което се проявява в средноевропейската църковност, едва когато вземем под внимание един трети импулс.
към текста >>
Така, имаме Христовия народ, църковния народ, а сега и един трети импулс, който по един оп
ред
елен начин импулсира народите (правилно е да се каже не инспирира, а импулсира).
Този трети импулс се намира повече на Запад.
Така, имаме Христовия народ, църковния народ, а сега и един трети импулс, който по един определен начин импулсира народите (правилно е да се каже не инспирира, а импулсира).
Това е така, мили приятели. Трябва да се каже: Онова, което в крайната си форма е довело до появяването на йезуитството, като народно опълчение на генералисимус Исус Христос, има дълбоки основи в цялата същност на цивилизования свят.Невъзможно е да се разбере тази същност, ако не се погледне към нещо отдалечено по-назад в човешката история, което обаче е продължило да действа и в последствие. Навярно знаете от външната история и историята на религията, че част от различните форми, в които отначало Християнството направи своя, ако мога така да се изразя, победоносен поход от изток на запад, бяха арианството и тринитарианството. Онези народи, които както готските, лангобардските, а също и франкските, впоследствие взеха по различен начин участие в това, което неправилно се нарича Велико преселение на народите, бяха първоначално ариани.
към текста >>
Тя обаче е изиграла една оп
ред
елена роля, която трябва да се изясни.
Днес слабо ни интересува догматическата разлика между арианите и последователите на Атанасий.
Тя обаче е изиграла една определена роля, която трябва да се изясни.
Изхождайки от определен мироглед, Арий се е изправил най-вече срещу Атанасий в Aлександрия. А Атанасий е поддържал възгледа, че Христос е бог като Бог-Отец, че всъщност има и Бог-Отец, с когото същността и природата на Христос е напълно идентична от вечни времена. Това виждане впоследствие се е прехвърлило в римския католицизъм, тъй като той и днес се придържа към вярването на Атанасий. Така че по отношение на римския католицизъм може да се каже, че в основите му лежи вярването, че Синът е вечен и единосъщен с Отца.
към текста >>
Изхождайки от оп
ред
елен мироглед, Арий се е изправил най-вече срещу Атанасий в Aлександрия.
Днес слабо ни интересува догматическата разлика между арианите и последователите на Атанасий. Тя обаче е изиграла една определена роля, която трябва да се изясни.
Изхождайки от определен мироглед, Арий се е изправил най-вече срещу Атанасий в Aлександрия.
А Атанасий е поддържал възгледа, че Христос е бог като Бог-Отец, че всъщност има и Бог-Отец, с когото същността и природата на Христос е напълно идентична от вечни времена. Това виждане впоследствие се е прехвърлило в римския католицизъм, тъй като той и днес се придържа към вярването на Атанасий. Така че по отношение на римския католицизъм може да се каже, че в основите му лежи вярването, че Синът е вечен и единосъщен с Отца.
към текста >>
Той е бил на мнение, че може да се говори само за един превъзхождащ всичко Бог-Отец, а Богът-Син, или Христос, дори и п
ред
и началото на времето, е създаден все пак от Него.
Арий се е противопоставял на този възглед.
Той е бил на мнение, че може да се говори само за един превъзхождащ всичко Бог-Отец, а Богът-Син, или Христос, дори и преди началото на времето, е създаден все пак от Него.
Тоест Той не е единосъщен с Отца , а се е развил от Отца като нещо, което стои по-близо до човечеството от Отца, като своеобразен посредник между реещият се във висините Бог-Отец, който засега е недостижим за силите на човешкото познание, и това, което човек намира в себе си.
към текста >>
Тоест Той не е единосъщен с Отца , а се е развил от Отца като нещо, което стои по-близо до човечеството от Отца, като своеобразен пос
ред
ник между реещият се във висините Бог-Отец, който засега е недостижим за силите на човешкото познание, и това, което човек намира в себе си.
Арий се е противопоставял на този възглед. Той е бил на мнение, че може да се говори само за един превъзхождащ всичко Бог-Отец, а Богът-Син, или Христос, дори и преди началото на времето, е създаден все пак от Него.
Тоест Той не е единосъщен с Отца , а се е развил от Отца като нещо, което стои по-близо до човечеството от Отца, като своеобразен посредник между реещият се във висините Бог-Отец, който засега е недостижим за силите на човешкото познание, и това, което човек намира в себе си.
към текста >>
В оп
ред
елен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий.
Те инстинктивно бяха ариани. Знаете, че Улфила е превел Библията; неговият превод ясно показва, че самият той е бил арианин. Готите, лангобардите и т.н. също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни.
В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий.
И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква. И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий. Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>
Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непос
ред
ствено действаща народностна религия.
също бяха ариани при идването си в Италия. А едва след приемането на християнството от Хлодвиг франките също станаха християни. В определен смисъл те външно приеха това, което вътрешно им противоречеше – тъй като по-рано вътрешно и те са били ариани – вярата на Атанасий. И когато християнството премина под онези знамена, чийто основен носител беше Карл Велики, всичко беше подчинено на вероизповеданието на Атанасий и с това се осигури преминаването към римската Папска църква. И една голяма част от първоначалните народи, варварските народи, готите, лангобардите и т.н., бяха унищожени; това, което не беше унищожено като народ, тогава беше заличено от привържениците на Атанасий.
Същинският арианизъм продължи да съществува под формата на секти, но изчезна като непосредствено действаща народностна религия.
към текста >>
Първо: Какво всъщност п
ред
ставлява този арианизъм по отношение на вероизповеданието на Атанасий?
Тогава трябва да се зададе въпроса, по-точно два въпроса.
Първо: Какво всъщност представлява този арианизъм по отношение на вероизповеданието на Атанасий?
А вторият въпрос е: Защо този арианизъм е изчезнал от европейското развитие, или най-малкото от външно видимите исторически симптоми? – Това е едно изключително интересно развитие. По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото. Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс. Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било предназначено за народите на Европа.
към текста >>
Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било п
ред
назначено за народите на Европа.
Първо: Какво всъщност представлява този арианизъм по отношение на вероизповеданието на Атанасий? А вторият въпрос е: Защо този арианизъм е изчезнал от европейското развитие, или най-малкото от външно видимите исторически симптоми? – Това е едно изключително интересно развитие. По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото. Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс.
Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било предназначено за народите на Европа.
И то беше заличено от тези, които станаха привърженици на Атанасий, поради това, че не беше предназначено за народите на Европа.
към текста >>
И то беше заличено от тези, които станаха привърженици на Атанасий, поради това, че не беше п
ред
назначено за народите на Европа.
А вторият въпрос е: Защо този арианизъм е изчезнал от европейското развитие, или най-малкото от външно видимите исторически симптоми? – Това е едно изключително интересно развитие. По въпроса какво всъщност е арианството може да се каже само това – то в известна степен е последното разклонение на онези светогледи, които, ако искате да погледнете към Божественото, все още са опитвали да намерят връзка между външния сетивен свят и духовно-Божественото, които действително още са имали потребност да повдигнат сетивното възприятие, свързвайки го с духовно-Божественото. Може да се каже: в арианството живее в малко по-абстрактна форма същият импулс – но само като импулс, не като тайнство и не като култ – който живее в руския Христов импулс. Това проявление на Христовия импулс е трябвало да бъде отстранено, защото не е било предназначено за народите на Европа.
И то беше заличено от тези, които станаха привърженици на Атанасий, поради това, че не беше предназначено за народите на Европа.
към текста >>
Ако човек иска да се задълбочи в тези неща, трябва да се вземат п
ред
вид първоначалните душевни състояния на народите, които смениха Римската Империя, които, както се казва – това не е вярно, но сега не мога да изправям историята, – са нахлули в Римската Империя; за които се знае само, че са сменили Римската Империя.
Ако човек иска да се задълбочи в тези неща, трябва да се вземат предвид първоначалните душевни състояния на народите, които смениха Римската Империя, които, както се казва – това не е вярно, но сега не мога да изправям историята, – са нахлули в Римската Империя; за които се знае само, че са сменили Римската Империя.
Тези душевни състояния на така наречените германски народи всъщност първоначално почиват на други основи.
към текста >>
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в оп
ред
елени части на народите.
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите.
Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща. Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
към текста >>
Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по п
ред
елен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща.
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите.
Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща.
Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
към текста >>
Човек обаче си п
ред
ставя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се п
ред
ставя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
Тези народи идват от различни страни и се смесват с едно друго, автохтонно население на Европа, с едно особено население, което може да се нарече келтско.Останки на това келтско население се срещат още и днес тук-там в определени части на народите. Там, където днес човек иска да консервира всичко народностно, се изхожда и от това, да се консервира по пределен начин келтското, там където то се среща или поне се смята, че се среща.
Човек обаче си представя правилно народностното в Европа едва тогава, когато древната култура на Европа се представя като келтска, в която по-късно се развиват и другите култури: германска, романска, англо-саксонска и др.
към текста >>
И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на изток и руският народ е станал народ на Христа, така под въздействието на оп
ред
елени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който п
ред
ставлява един отзвук на древно-келтското.
Келтската култура се е запазила най-дълго в първоначалната си форма на Британските острови, а именно в Уелс. Там е запазила най-дълго и своята самобитност.
И точно така, както един особен вид на религиозното усещане е бил изместен на изток и руският народ е станал народ на Христа, така под въздействието на определени сили, за които можете да прочетете във всяка историческа книга, или поне в някои исторически книги, е възникнал един импулс на запад, идващ именно от Британските острови, който представлява един отзвук на древно-келтското.
Този отзвук на древно-келтското е това, което в крайна сметка е придало структура на религиозния живот, така както онези неща, които изложих за Изтока и Централна Европа.
към текста >>
– Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една оп
ред
елена обща черта.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите?
– Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта.
Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека. Те си представяха човека изолиран от природата. Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени.
към текста >>
Те си п
ред
ставяха човека изолиран от природата.
Ако човек иска да разбере тези неща трябва да вземе следното под внимание: Що за народ са били всъщност келтите? – Те бяха разнородни в много отношения, но имаха и една определена обща черта. Тази обща черта се състоеше в това, че в техния душевен живот те слабо се интересуваха от връзката между природата и човека.
Те си представяха човека изолиран от природата.
Те се интересуваха от всичко човешко, но не и от това, как човек е в единение с природата, как е свързан с нея. Докато например в Ориента, където се е развила пълната противоположност на келтското разбиране, постоянно се чувства връзката на човека с целия свят, а значи и с природата – човекът се усеща като излизащ из самата природа (както показах и при Гьоте) – келтът е имал слабо усещане за връзката на човешката природа с останалото, с космическата природа. За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена.
към текста >>
Кралят, който е п
ред
водител и организира около себе си своите помощник-п
ред
водители, това израства от келтското.
За сметка на това той имаше едно силно усещане за съвместния живот в социалните общности, така обаче, че целият този съвместен живот при старите келти беше насочен към това, че съществуват заповядващи и подвластни, че има водачи и водени. Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент.
Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското.
И в определена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали чудовища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
към текста >>
И в оп
ред
елена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали чудовища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
Това е същественият, анти-демократичен, аристократичен елемент. Това е, което връща Европа назад до древните келтски времена. И същественото е именно организираният аристократичен елемент. Има един разцвет на този аристократичен келтски царствен елемент. Кралят, който е предводител и организира около себе си своите помощник-предводители, това израства от келтското.
И в определена степен като последен такъв водач, основаващ се в своите намерения на първоначалните импулси, се явява Крал Артур с неговата кръгла маса в Уелс, с неговите дванадесет рицари, за които се разказва – което, разбира се, не трябва да се приема буквално – че поразявали чудовища и побеждавали демони.Всичко това указва към времето на древните съпреживявания с духовния свят.
към текста >>
Тя в оп
ред
елено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
Сега се случи следното: Христос, който беше Христос на Улфила, Христос на готите, който беше силно изживяван в смисъла на арианството, беше Христос за всички хора; за хора, които се чувстваха равни, за хора, които не правеха аристократични различия. В същото време той беше един отзвук, един последен отзвук на онова, което в Ориента се чувстваше като взаимно действие на това, каквото човекът на Земята преживява с целия космос и с природата.
Тя в определено отношение беше изхвърлена от социалното образувание, което живееше в келтското кралство.
към текста >>
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-нап
ред
се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо.
Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание. И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски п
ред
водител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
Тези две неща – не мога да ги разглеждам в детайли, но поначало – най-напред се появиха в Европа заедно и се сблъскаха с едно трето нещо. Те така се сблъскаха, че отначало проникна арианството, но тъй като то беше отзвук на връзката на човека с природата, то не беше разбирано от онези народи, които както германските и франкските народи се намираха под чисто келтския импулс, те не го разбираха, те разбираха само това, което беше залегнало в тяхното кралско образувание.
И след това възникна стремежът, който продължаваше да действа и в древно-саксонската евангелска поема „Хелианд“: да изтълкуват Христос като един цар-пълководец, като един кралски предводител, като княз, който има своите приближени мъже.Като неразбиране на това, което дойде от Ориента, и от жаждата за почитане на краля, като световен крал по същото време, се появи това тълкувание на Христос като крал-пълководец.
към текста >>
Тази Римска Империя в оп
ред
елено отношение прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, оп
ред
елящи социалната организация).
Сега към това се прибави и трето. То дойде от юг, от Римската Империя. Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше държава, тя беше империя, но човек днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“.
Тази Римска Империя в определено отношение прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, определящи социалната организация).
Тя се беше развила от република в императорска организация, но в същото време Империята приличаше на това, което израсна, приемайки германска окраска, от келтските кралства.
към текста >>
Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния живот – тъй като също п
ред
ставляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс.
Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния живот – тъй като също представляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс.
То се нуждаеше от нещо – простете за парадоксалните думи – което е неразбираемо, което се декретира. Така както се декретира в кралството, така се декретираше и в папството. Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора. Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако човек иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони. Така както се въвеждат светски закони, така трябва да се въведе и вероизповеданието на Атанасий.
към текста >>
Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре п
ред
ставени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора.
Онзи начин на мислене, който дойде от юг от Римската Империя, усещането за социалния живот – тъй като също представляваше една външна структура, усещана на физическо ниво – не можеше никога да се свърже вътрешно с нещо като арианството, идващо от Ориента като един древен инстинктивен импулс. То се нуждаеше от нещо – простете за парадоксалните думи – което е неразбираемо, което се декретира. Така както се декретира в кралството, така се декретираше и в папството.
Учението на Арий беше достъпно за хората, когато се апелира към онези чувства, които бяха най-добре представени в народите, за които говорех; в крайна сметка сродни на тях черти има във всички хора.
Онова, което лежеше в основата на вярванията на Атанасий, твърде малко засяга човешките ум и сърце; то трябва да се декретира, ако човек иска да го въведе в народностната общност, то трябва да бъде обърнато в закони. Така както се въвеждат светски закони, така трябва да се въведе и вероизповеданието на Атанасий. Така и станало. Напълно неразбираемото, особеното равенството на Сина с Отца (и двамата са от Вечността, и двамата са Бог, и т.н.), беше по-късно прието, като се казваше: тук няма какво да се разбира, тук трябва да се вярва. Това все пак е нещо, което се поддава единствено на декретиране.
към текста >>
В С
ред
на Европа тези елементи се проникнаха взаимно.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно.
В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите.
към текста >>
В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един оп
ред
елен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно.
В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент.
Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух.
към текста >>
И по този начин се стигна до това, че докато вс
ред
С
ред
на Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите.
В Средна Европа тези елементи се проникнаха взаимно. В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира.
И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите.
Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур.
към текста >>
Първоначално в тях имаше един оп
ред
елен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух.
В британска Западна Европа обаче, както и в Америка по-късно, се запази един определен остатък от старите възгледи – такива, каквито съществуваха в княжеския, в аристократичния елемент. Този остатък се изразяваше в начина, по който е организирано общественото начало и как то се прониква от духовното. Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите.
Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух.
Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат.
към текста >>
Декретираше се в С
ред
на Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее с
ред
англо-говорящото население.
Относно схващането за проникването на духовното в общественото може да се съди по сагата за Крал Артур, в която рицарите от кръглата маса побеждават чудовища, покоряват демони и т.н. Духовното се вплиташе там вътре, то така се вплиташе, че можеше да се поддържа само при условие, че не се декретира, а се поставя като част от природата, като се организира. И по този начин се стигна до това, че докато всред Средна Европа се развиваше Народът на църквата, в посока запад, а именно в посока на англо-говорящото население, се появи онова население, което може да се нарече (за да се получи трето название) Народ на Ложите, или Народи на Ложите. Първоначално в тях имаше един определен стремеж към образуване на общности, в които да се породи общностен дух. Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира.
Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население.
Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното. Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
към текста >>
Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си п
ред
ставяме, че следващото е пряко следствие от п
ред
ходното.
Организацията има стойност само тогава, когато тя изхожда от духовни начала, без това да се забелязва; иначе трябва да се декретира. Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат.
Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното.
Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството. Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство. И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
към текста >>
Забележително е, че по отношение на човешките п
ред
стави, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой
ред
вътрешно родствен с йезуитството.
Декретираше се в Средна Европа; господството на ложите се насаждаше повече там, където келтският елемент продължаваше да живее сред англо-говорящото население. Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното.
Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство. И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
към текста >>
Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на п
ред
ставите (мислите), се наблюдава поразително сходство.
Така възникна народа на ложите или народите на ложите, които по същество се отличаваха с онова, което не организираше цялото човечество, а го обхваща съгласно общественото начало, съгласно принципа на ордените. Така структурата на ордените се явява продължение на онова, което изхожда от сагата за Крал Артур. Нещата в световния исторически живот винаги се преплитат. Никога не може да се разбере дадено развитие, ако само си представяме, че следващото е пряко следствие от предходното. Забележително е, че по отношение на човешките представи, по отношение на всичко това, което действа в човешките души, този принцип на ложите – превърнал се в една маймунска карикатура при свободното масонство – е на свой ред вътрешно родствен с йезуитството.
Така че колкото и враждебно да е йезуитството към ложите, по отношение формата на представите (мислите), се наблюдава поразително сходство.
И без съмнение великото дело на Игнаций Лойола беше способствано от този келтски кръвен елемент, който течеше във вените му.
към текста >>
При народа на Църквата от с
ред
ноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс.
При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение.
На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
към текста >>
И така от п
ред
ставите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран.
И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение.
И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот. От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>
И извън
ред
но интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един п
ред
ставител на с
ред
ноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един п
ред
ставител на Британската Империя.
И сега виждаме следното: на Изток е възникнал народът на Христа, който носи в себе си непрекъснато действащия Христов импулс. За човека от Източна Европа е съвсем естествено, че, докато е жив, в неговата душа постоянно се влива нещо – Христовият импулс. При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение.
И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя.
Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия. Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот. От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>
Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат п
ред
вид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
При народа на Църквата от средноевропейските страни това действие е отслабнало, тъй като Христовият импулс е бил отнесен към началото на нашето летоброене и по-късно е бил подложен на декретиране, на държавно декретиране, а също така е станал и обект на традиционно и принципиално разпространение. На Запад, в системата на ложите, Христовият импулс съвсем се поставя под въпрос; там той допълнително е бил парализиран. И така от представите, основаващи се на този импулс на ложите, възникнал от своя страна от келтското начало, като негов последен отзвук – се развива заедно с деизма това, което сега се нарича модерно Просвещение. И извънредно интересно е да се проследи огромната разлика в това, как един представител на средноевропейския народ на Църквата се отнася към Христовия импулс, и един представител на Британската Империя. Моля ви обаче да не си правите изводи за отделния човек, тъй като църковният импулс естествено се е разпространил и в Англия.
Нещата трябва да се вземат, каквито са в действителност – трябва да се вземат предвид тези хора, които са свързани с импулса на ложите, проникващ в целия Запад дори и държавния живот.
От това се разви едно друго отношение към Христос.
към текста >>
Може би се питате: Как се отнася п
ред
ставителят на Христовия народ към Христос?
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос?
– Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос? “: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос?
към текста >>
– Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ П
ред
ставителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос?
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос?
– Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос?
“: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума?
към текста >>
“: „Така, както Църквата ми Го п
ред
ставя.
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос? – Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос?
“: „Така, както Църквата ми Го представя.
Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума? “ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.
към текста >>
Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има п
ред
ставители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал.
Може би се питате: Как се отнася представителят на Христовия народ към Христос? – Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос? “: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос.
Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал.
Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума? “ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.
към текста >>
Как се оправдава влиянието на Христос в световната история п
ред
разума?
– Той знае: „Ако истински се вживея в моята душа ще намеря Христовия импулс, защото Той е в нея, непрестанно действа в нея.“ Представителят на народа на Църквата казва почти като Августин, който в зрялото си време отговаря на въпроса „Как ще намеря Христос? “: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос?
Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума?
“ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.
към текста >>
“ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае п
ред
разума.
“: „Така, както Църквата ми Го представя. Църквата ми казва кой е Христос. Това мога да науча от Църквата, тъй като тя чрез традициите си е съхранила това, което в началото се е говорило за Христос.“ Този, който принадлежи към народа на ложите – действително има представители на този народ – пита по съвсем друг начин за Христос, нито както народа на Църквата, нито както Христовия народ, а казва: „Да, световната история говори за един Христос, който някога е съществувал. Разумно ли е да се приеме един такъв Христос? Как се оправдава влиянието на Христос в световната история пред разума?
“ – Това по същество е христологията на Просвещението, което изисква от Христос да се оправдае пред разума.
към текста >>
За да може да разбере какво се има п
ред
вид с това, човек трябва да е наясно, че по всяко време може да достигне до Бог, без да притежава Христовия импулс.Достатъчно е човек да има някакво разстройство – както атеистът например е човек, при който има и някакво физическо разстройство – за да може човек по пътя на спекулацията, по пътя на мистиката, да достигне до Бог, да приеме, че има Бог в света.
За да може да разбере какво се има пред вид с това, човек трябва да е наясно, че по всяко време може да достигне до Бог, без да притежава Христовия импулс.Достатъчно е човек да има някакво разстройство – както атеистът например е човек, при който има и някакво физическо разстройство – за да може човек по пътя на спекулацията, по пътя на мистиката, да достигне до Бог, да приеме, че има Бог в света.
Това е и прадеисткото на вярата на Просвещението. Към нея се достига по пряк път: към вярата в това, че има Бог.
към текста >>
За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос
ред
ом до общия Бог.
За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос редом до общия Бог.
Могат да се изберат различни личности, които характеризират тези разбирания. Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс. Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс. За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите.
към текста >>
Един истински п
ред
ставител на, например, руския народ въобще не може и да си п
ред
стави благоразумието на Христовия импулс.
За хората, развили се от народа на ложите, нещата стоят така, че е благоразумно да се допусне съществуването на Христос редом до общия Бог. Могат да се изберат различни личности, които характеризират тези разбирания. Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс.
Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс.
За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите. Човек има глава, значи го има и Христовият импулс. Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че редом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос? “. За да приеме това като нещо оправдано, човек трябва първо да изучава хората по един разумен начин.
към текста >>
Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че
ред
ом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос?
Аз избрах починалия през 1648 г., годината на Вестфалския мирен договор, Хърбърт Чербъри. Той се е опитал да достигне до това, да намери за благоразумен Христовия импулс. Един истински представител на, например, руския народ въобще не може и да си представи благоразумието на Христовия импулс. За него това е все едно да изискват от него да намери за рационално наличието на глава на плещите. Човек има глава, значи го има и Христовият импулс.
Колко се различава от това въпросът, който си поставят хора като Чербъри: „Разумно ли се да се приеме, че редом с Бог, към Когото води и просвещенското размишление, има и Христос?
“. За да приеме това като нещо оправдано, човек трябва първо да изучава хората по един разумен начин.
към текста >>
Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки п
ред
ставител на народа на ложите!
Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки представител на народа на ложите!
“ – Разбира се, че не всеки представител на народа на ложите го прави. На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не мислят толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите. Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението. Докато човек сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за човек да приема това или онова? “ – Чербъри, който много е пътешествал, отначало се опитваше да опознае общото между различните религии.Той намери много общи неща.
към текста >>
“ – Разбира се, че не всеки п
ред
ставител на народа на ложите го прави.
Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки представител на народа на ложите!
“ – Разбира се, че не всеки представител на народа на ложите го прави.
На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не мислят толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите. Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението. Докато човек сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за човек да приема това или онова? “ – Чербъри, който много е пътешествал, отначало се опитваше да опознае общото между различните религии.Той намери много общи неща. След това обаче той се опита да обобщи това, което е намерил като общо между религиите, в пет изречения.
към текста >>
Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем п
ред
вид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението.
Сега може да кажете: „Това обаче, разбира се, не прави всеки представител на народа на ложите! “ – Разбира се, че не всеки представител на народа на ложите го прави. На езика на понятията това правят философите; другите хора обаче не мислят толкова много, но в инстинктите им, в усещанията им, в подсъзнателните им изводи това правят всички хора, които по някакъв начин са свързани с импулса на народа на ложите.
Човекът, за когото говоря, отначало си казва: „Да вземем предвид всички отделни религии, какво общо имат те.“ – това поначало е трик на Просвещението.
Докато човек сам, поне ще се отнася до Христовия импулс, не иска да достигне духовното, а само до един абстрактен Бог на деизма, той се пита: „Нормално ли е за човек да приема това или онова? “ – Чербъри, който много е пътешествал, отначало се опитваше да опознае общото между различните религии.Той намери много общи неща. След това обаче той се опита да обобщи това, което е намерил като общо между религиите, в пет изречения. Трябва да вземем под специално внимание тези пет изречения, тъй като те са много важни.
към текста >>
Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват п
ред
ания за Исус Христос.
Вие виждате, че тук няма нищо относно какъвто и да било Христов импулс. В същото време в тези пет изречения се съдържа всичко това, което произлиза от религиозния импулс, от импулса на ложите. Тези възгледи се развиваха по-нататък като Просвещение.
Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват предания за Исус Христос.
Разумно ли е обаче да се приеме един такъв Исус Христос? “ И в края на краищата те приемат фактически следното: „Като се има предвид какво пише в Евангелията, както е предадено за Христос Исус, то това се припокрива с основите положения, общи за всички религии. Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това човек все още малко или много може да си представи – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
към текста >>
“ И в края на краищата те приемат фактически следното: „Като се има п
ред
вид какво пише в Евангелията, както е п
ред
адено за Христос Исус, то това се припокрива с основите положения, общи за всички религии.
Вие виждате, че тук няма нищо относно какъвто и да било Христов импулс. В същото време в тези пет изречения се съдържа всичко това, което произлиза от религиозния импулс, от импулса на ложите. Тези възгледи се развиваха по-нататък като Просвещение. Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват предания за Исус Христос. Разумно ли е обаче да се приеме един такъв Исус Христос?
“ И в края на краищата те приемат фактически следното: „Като се има предвид какво пише в Евангелията, както е предадено за Христос Исус, то това се припокрива с основите положения, общи за всички религии.
Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това човек все още малко или много може да си представи – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
към текста >>
Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това човек все още малко или много може да си п
ред
стави – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
В същото време в тези пет изречения се съдържа всичко това, което произлиза от религиозния импулс, от импулса на ложите. Тези възгледи се развиваха по-нататък като Просвещение. Хобс, Лок и други постоянно се опитваха да се запитат: „Да, съществуват предания за Исус Христос. Разумно ли е обаче да се приеме един такъв Исус Христос? “ И в края на краищата те приемат фактически следното: „Като се има предвид какво пише в Евангелията, както е предадено за Христос Исус, то това се припокрива с основите положения, общи за всички религии.
Оттук се създава впечатлението, като че ли Христос е искал да обобщи съвместното на всички религии, като че ли там е имало една богоизпълнена – това човек все още малко или много може да си представи – личност, която е проповядвала най-доброто от всички религии.“ В крайна сметка това го намираха за разумно.
към текста >>
Тук става въпрос не толкова за самия Христос, колкото за това, че той е там и преподава оп
ред
елено религиозно съдържание, което е най-скъпото и същевременно общо за останалото човечество.
Имало е отделни хора, като например Тиндал, живял между 1657 и 1733 г., който е написал книгата „Християнството старо като Сътворението“. Тази книга до известна степен е много важна за познаването същността на Просвещението, която същност е станала повърхностна чрез волтерианството и други течения. Тиндал е искал да покаже, че по същество всички хора, по-добрите хора, винаги са били християни, че Христос именно само е обобщил най-доброто от всички религии.Вече виждате: там Христос е приравнен до учител. Христос става учител, независимо дали го наричат месия или майстор, или каквото и да е било още – той става учител.
Тук става въпрос не толкова за самия Христос, колкото за това, че той е там и преподава определено религиозно съдържание, което е най-скъпото и същевременно общо за останалото човечество.
към текста >>
И сега, ако вземем п
ред
вид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим истинното зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план.
Това, което показах, може естествено да приема различни оттенъци, но основното си остава: Христос е учител.
И сега, ако вземем предвид характерните особености на Христовия народ, на народа на Църквата и на народа на ложите – тези особености са отслабени по най-различни начини – когато търсим истинното зад често много очевидното, тогава можем да кажем за народа на Христа: Христос е духът, следователно няма нищо общо с каквито и да е било институции на физическия план.
Съществува само мистерията, че веднъж е пребивавал в човешко тяло. – За народа на Църквата – Христос е кралят. Това може да приеме в една или друга окраска, но: Христос е кралят. – Това разбиране продължава да живее и в народа на ложите, но в него то се доразвива, стига се до извода: Христос е учителят.
към текста >>
Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат п
ред
вид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния човек, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от обществените развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс.
Тези оттенъци на европейското съзнание трябва да се имат предвид, тъй като те са дълбоко вкоренени не само в отделния човек, но и в душевното развитие в Европа през петата следатлантска епоха, а също така и в много от обществените развития.Това са най-важните оттенъци на Христовия импулс.
Може още много да се говори по тези въпроси, но заради ограниченото време днес ще ви дам само една скица.
към текста >>
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-нап
ред
: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година.
Връщайки се към вчерашните три форми на човешката еволюция, сега можем да си кажем най-напред: Цялото човечество се развива така, че сега живее във фазата на сетивната душа, 28 до 21 година.
Всеки отделен човек така се развива като индивид, че сега човечеството в петата следатлантска епоха проявява съзнателната душа. Освен това има и още една трета еволюция вътре в душите на народите, за която ви казах вчера. И именно във връзка с народностните души се развиват и вече описаните явления. От една страна имате действието на историческите факти, а от друга страна народностните души с техните религиозни оттенъци. Това съвместно действие води до това, че Христовия народ се развива с импулса „Христос е дух“, народа на Църквата с импулса „Христос е крал“, а народа на ложите с импулса „Христос е учител“.
към текста >>
Разбира се, в действителност едното действа върху другото, пос
ред
ством другите; винаги едното прониква в другото.
В действителното външно развитие едното винаги се пресича с другото.
Разбира се, в действителност едното действа върху другото, посредством другите; винаги едното прониква в другото.
Сега, ако например ме запитате: Кой принадлежи на народа на ложите, кой принадлежи на този деизъм на Просвещението? – да, по забележителен начин е станало така, че този просвещенски деизъм се проявява в един най-чист вид в Харнак в Берлин. Това е един много по-чист вид от този, който може да се срещне от другата страна на Ла Манша. В модерния живот всичко се смесва едно с друго. Но ако човек иска да разбере нещата, ако иска да разбере техните причини, не може да се спира на външните проявления, а трябва да е наясно с тези взаимовръзки, че третото еволюционно течение, което е свързано с народностното начало, също прониква в това, което сега ви представих.
към текста >>
Но ако човек иска да разбере нещата, ако иска да разбере техните причини, не може да се спира на външните проявления, а трябва да е наясно с тези взаимовръзки, че третото еволюционно течение, което е свързано с народностното начало, също прониква в това, което сега ви п
ред
ставих.
Разбира се, в действителност едното действа върху другото, посредством другите; винаги едното прониква в другото. Сега, ако например ме запитате: Кой принадлежи на народа на ложите, кой принадлежи на този деизъм на Просвещението? – да, по забележителен начин е станало така, че този просвещенски деизъм се проявява в един най-чист вид в Харнак в Берлин. Това е един много по-чист вид от този, който може да се срещне от другата страна на Ла Манша. В модерния живот всичко се смесва едно с друго.
Но ако човек иска да разбере нещата, ако иска да разбере техните причини, не може да се спира на външните проявления, а трябва да е наясно с тези взаимовръзки, че третото еволюционно течение, което е свързано с народностното начало, също прониква в това, което сега ви представих.
към текста >>
Защото успо
ред
но на това, което ви описах като течение на Артур, се развива течението на Граала, което е пълната противоположност на течението на Артур.
Но винаги съществува (същото важи и за другите еволюционни течения) реакцията, настъплението на съзнателната душа срещу това народностно начало. И това днес се проявява в различни точки. То връхлита от този или онзи център. И едно такова връхлитане е също и гьотеанството, което всъщност няма нищо общо с всичко, което сега описах, а същевременно пак има много общо с него, ако се разгледа от една или друга страна.
Защото успоредно на това, което ви описах като течение на Артур, се развива течението на Граала, което е пълната противоположност на течението на Артур.
Течението на Граала се развива така, че този, който иска да посети храма на Граала, има да извърви непроходими пътища в продължение на 60 мили. Храмът е разположен на скрито място. Там човек не може да изпита съвършено нищо, ако не зададе въпрос. Накратко, цялото това настроение на Граала е на възстановяване на връзката между най-съкровеното в човешката душа, където се пробужда съзнателната душа, с духовните светове. То е, ако мога така да се изразя, стремеж за обръщане по изкуствен начин света на възприятията в духовния свят, който стремеж по инстинктивен начин е развит в народа на Христа.Ако искаме схематично да проследим това взаимно проникване на европейските религиозни импулси, тогава можем да кажем: Имаме един импулс, който инстинктивно, днес все още зачатъчно и неоформено, живее в народа на Христа (виж нарисуваното с червено).
към текста >>
Поради етнографските и етническите си отношения С
ред
на Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин.
Поради етнографските и етническите си отношения Средна Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин.
Там става така, че течението на Граала към Европа действа като едно изкривяващо се завихряне (виж рисунката, червеното долу). То се излъчва навсякъде към Европа, но трябва да е тъкмо течение на Граала, за да не е народностно ограничено. В това настроение на Граала, дори само и от низшите нива на съзнанието си, живя Гьоте.Ако потърсите това настроение на Граала ще го намерите навсякъде. В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го. Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек.
към текста >>
В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към п
ред
хождащото го.
Поради етнографските и етническите си отношения Средна Европа не е в състояние да възприеме това по такъв начин, там то трябва да стане по изкуствен начин. Там става така, че течението на Граала към Европа действа като едно изкривяващо се завихряне (виж рисунката, червеното долу). То се излъчва навсякъде към Европа, но трябва да е тъкмо течение на Граала, за да не е народностно ограничено. В това настроение на Граала, дори само и от низшите нива на съзнанието си, живя Гьоте.Ако потърсите това настроение на Граала ще го намерите навсякъде.
В известно отношение той не е изолиран там; той се присъединява към предхождащото го.
Към Лутер, към немската мистика, към всичко такова от миналото той няма отношение.Последното му действа малко или много, като го образова, като го прави светски човек. Това, което го води към различаването на три равнища – равнището на народностната религия, равнището на религията на мъдреците, която бива разкрита на единици във втората сграда, най-съкровената религия, която говори на душата само интимно в третата сграда и съдържа мистериите на смъртта и възкресението – това, което го кара по такъв начин да повдигне, не да принизи по йезуитски, а да повдигне религиозното начало, действащо в духовния свят в духовните висини: това е настроението на Граала. И това настроение, колкото и парадоксално да звучи това особено днес, се намира в русизма, то го е проникнало. И на това, намиращо се в русизма непобедимо настроение на Граала, почива и онова бъдеще на руското начало за шестата следатлантска епоха, за което така често съм говорил.
към текста >>
Това трябва да се има п
ред
вид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на изток – до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и п
ред
аващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно.
Това трябва да се има предвид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на изток – до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и предаващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно.
Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството. И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
към текста >>
И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на п
ред
става.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани п
ред
ставители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
Това трябва да се има предвид сега, когато се разглежда едната страна на нещата.Като вземем под внимание и другата страна, тогава там имаме всичко това, което нито приема Христовия импулс по този начин, както на изток – до известна степен като една инвазия, нито го приема като нещо живеещо и предаващо се чрез традиции и писменост, а го приема като нещо разумно. Това намира продължение вътре в ложите и във всички техни разклонения. Искам до го обрисувам с друг цвят (зелено). Това е, което впоследствие се политизира на Запад, то е най-крайната издънка на това, което е въплътено в Крал Артур. И така, както Христовият импулс на русизма е продължен в течението на Граала и се влива във всички добри усърдни хора на Запада, така продължава и онзи друг импулс, вливащ се в хората от народа на църквата, и става окраска на йезуитството.
И въпреки че йезуитството, както беше казано, се явява негов смъртен враг – не става въпрос за това; може да бъдеш и смъртен враг на това, от което получаваш съответните форми на представа.Исторически факт е, че йезуитите не само са се прокраднали във всички ложи, че високообразовани йезуити са обвързани с високообразовани представители на ложите, но и че и едните, и другите, дори и от различни народи, са се развили от едни и същи корени, дори когато едните са развили папството, а другите – свободата, разумността, просвещението.
Това ви дава само един вид образ на това, което мога да нарека действие на еволюцията на съзнателната душа. Това, което ви обрисувах по-рано – трите нива от изток на запад, беше положено на народностни, етнически основи. Това, че взаимно прониквайки се на Запад то приема формата на Просвещението, се дължи на това, че еволюционният поток на съзнателната душа живее в отделния човек, в индивида.
към текста >>
Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме п
ред
и всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало.
Следва трето течение. То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество.
Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало.
Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа.
към текста >>
Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успо
ред
но и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа.
Следва трето течение. То е общо за цялото човечество, благодарение на него цялото човечество е в една възраст на развитие, в него то постоянно се подмладява, и сега е на възрастта на сетивната душа, от 28-ата до 21-ата година.Това протича в цялото човечество. Когато описваме първото течение, етническото, в което възникват народните религии: религията на Христа, религията на Църквата, религията на ложите; тогава се намираме на гледната точка на народностното развитие, което обикновено разделям така: италиански народи = сетивна душа, френски народи = разсъдъчна душа или душа на характера и т.н.Когато описваме онова, което се е развило като съзнателна душа от началото на петата следатлантска епоха, тогава имаме преди всичко онова, което по този начин се влива в религиозното начало.
Но оттам произтича и взаимодействието с другото, с това, което е еволюция във всички хора: еволюцията на сетивната душа, която протича успоредно и много по-несъзнателно, отколкото еволюцията на съзнателната душа.
към текста >>
В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има п
ред
вид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има п
ред
вид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч нап
ред
.
Сега може да си помислите: Всичко, което ви казах, си взаимодейства в тази пета следатлантска епоха. Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие.
В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред.
А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти. И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>
А ври и кипи не само в човешките души, а п
ред
и всичко в човешките натури, в човешките темпераменти.
Сега може да си помислите: Всичко, което ви казах, си взаимодейства в тази пета следатлантска епоха. Тук си взаимодействат всички тези неща, които скицирах. Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред.
А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти.
И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността. Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>
Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим пос
ред
ством тези разглеждания.
Тук действа обаче и това, което по същество се намира в подсъзнателните дълбини:тенденцията да се намери правилният социалистически облик на целия земен свят до края на четвъртото хилядолетие. В действителност, от една по-дълбока гледна точка не е удивително, че социализмът изпуска всевъзможни мехури, които могат да се окажат и много лоши, като се има предвид, че той черпи импулсите си от подсъзнателните глъбини; като се има предвид как всичко ври и кипи и времето на онази епоха, в която ще влезе в руслото си, е още далеч-далеч напред. А ври и кипи не само в човешките души, а преди всичко в човешките натури, в човешките темпераменти. И за онова, което ври в човешките темпераменти, се намират теории. Тези теории – ако не са изрази на това, което в духовната наука се среща в глъбините на действителността – те, било букининизъм, марксизъм, ласализъм, всички са маски, премени, с които човек повърхностно прикрива действителността.
Действителните неща се виждат едва тогава, когато се погледне дълбоко в човешкото развитие, както се опитваме да направим посредством тези разглеждания.
към текста >>
– В природата на този народ стои фактът, че онова, което е могло да се случи само като п
ред
вестник чрез другото европейско развитие, излиза наяве чрез русизма по един инстинктивен, елементарно насилствен начин като историческа необходимост.
Сега разгледахте от тази гледна точка света, човечеството, как са се развили през петата следатлантска епоха. Кажете си сами: Там на изток имаме Христовия народ с най-съществения импулс: Христос е Дух.
– В природата на този народ стои фактът, че онова, което е могло да се случи само като предвестник чрез другото европейско развитие, излиза наяве чрез русизма по един инстинктивен, елементарно насилствен начин като историческа необходимост.
На руския народ като такъв е пренесена мисията да развие същността на Граала до следващата шеста следатлантска епоха по такъв начин, че тази същност да може да стане културна закваска за цялата Земя. Не е учудващо, че когато този импулс се пресича с другите съществуващи импулси, те приемат странни форми.
към текста >>
„Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което пос
ред
ством руската народностна душа живее в руския характер.
Кои са другите импулси? Те са: „Христос е цар“ и „Христос е учител“. Да, човек едва ли може да достигне до „Христос е учител“, тъй като, както вече казах, руската душа не разбира това (че Християнството може да се учи, че не се изживява като нещо в собствената душа). Но „Христос е цар“ – с това русизмът е израснал заедно.И там виждаме сблъсъка на онова, което тогава най-малко е принадлежало на света: сблъсъкът с царизма, източната карикатура на принципа за въвеждане на земно господство в областта на религията.
„Христос е цар“ – и царят е негов наместник: това е съчетание на западния аспект, изразяващ се в царизма с това, което няма никаква връзка с него, а което посредством руската народностна душа живее в руския характер.
към текста >>
Затова за мен е особено важно човек да проумее как това, което аз смятам за антропософско движение, действително трябва да се свърже с признанието за големите еволюционни импулси на човечеството, трябва да се свърже с това, което сега времето непос
ред
ствено изисква от хората.
Затова за мен е особено важно човек да проумее как това, което аз смятам за антропософско движение, действително трябва да се свърже с признанието за големите еволюционни импулси на човечеството, трябва да се свърже с това, което сега времето непосредствено изисква от хората.
Разбира се, че много боли – вижда се колко малко съвремието е склонно да разбира антропософията именно от тази ѝ страна и да я взима под внимание.
към текста >>
Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви п
ред
ставих.
Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата. За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция. В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс.
Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих.
Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното. Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>
Той п
ред
и всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които пос
ред
ством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното.
Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>
В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в оп
ред
елен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха.
И по тази причина трябва да се каже следното: В гьотеанството, с целият негов индивидуализъм – как изведох индивидуализма от Гьотевия светоглед може да видите в първите ми трудове за Гьоте, можете да намерите и в книгата ми „Светогледът на Гьоте“, този индивидуализъм е едно закономерно следствие от гьотеанството.
В този индивидуализъм, който може да достигне своята връхна точка само в една философия на свободата, лежи това, което по необходимост трябва да се стреми към това, социализмът така да се образува, че в определен смисъл да могат да се разпознаят два полюса: от едната страна – индивидуализмът, от друга страна – социализмът, към който човечеството се стреми през петата следатлантска епоха.
Тези неща обаче трябва правилно да се разберат. И правилното разбиране е непременно свързано с това човек да проникне в това, което трябва да доведе до социализма, ако той наистина ще протича по направление на човешката еволюция.
към текста >>
Днешните социалисти все още си нямат никаква п
ред
става какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие.
Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин. Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух. Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа. Западът ще се погрижи за разбирането на тялото. Средата ще се погрижи за разбирането на душата.
към текста >>
Те нямат п
ред
става какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие.
Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин.
Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух. Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа. Западът ще се погрижи за разбирането на тялото. Средата ще се погрижи за разбирането на душата. Но всичко това, разбира се, е преплетено.
към текста >>
Там става въпрос п
ред
и всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие. Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин.
Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух.
Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа. Западът ще се погрижи за разбирането на тялото. Средата ще се погрижи за разбирането на душата. Но всичко това, разбира се, е преплетено. То не трябва да се схематизира и категоризира, но във всичко това първо трябва да се развие истинското начало, истинският импулс на социализма.
към текста >>
С
ред
ата ще се погрижи за разбирането на душата.
Днешните социалисти все още си нямат никаква представа какво е свързано с истинския социализъм, който ще достигне своята зрялост едва в четвъртото хилядолетие. Те нямат представа какво трябва да се свърже със социализма, ако той се развива по правилен начин. Там става въпрос преди всичко за това, че този социализъм трябва да се развива заедно с едно истинско усещане за съществото на целия човек – на телесния, на душевния и на духовния човек.Оттенъците ще доведат отделните религиозни импулси до разбирането на човека в неговото троично разчленяване на тяло, душа и дух. Изтокът с руското начало ще се погрижи за разбирането на духа. Западът ще се погрижи за разбирането на тялото.
Средата ще се погрижи за разбирането на душата.
Но всичко това, разбира се, е преплетено. То не трябва да се схематизира и категоризира, но във всичко това първо трябва да се развие истинското начало, истинският импулс на социализма.
към текста >>
Успо
ред
но с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща.
Братството ще трябва тепърва да се разбере. Но това е и всичко, което трябва да се осъществи на физическото поле: на мястото на днешните държави да се появят организации по цялата земя, които са пропити с братство. Обратно на това, от всяка външна организация, от всяка държавна и държаво-подобна организация, трябва да се изкара всичко църковно и всичко религиозно. Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите.
Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща.
Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого. Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост. Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
към текста >>
Така успо
ред
но с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
Това трябва да бъде едно душевно дело. То трябва да се развие в едно напълно свободно съвместно съществуване на душите. Успоредно с развитието на социализма трябва да има абсолютна свобода по отношение на всички религиозни неща. Досегашният социализъм под формата на социалдемокрация само подхвърли нещата така, че човек да каже: „Религията е нещо лично.“ – Но това отговаря на братството така, както един разярен бик му отговаря, когато се нахвърля върху някого. Това, разбира се, не съдържа ни най-малкото разбиране за братство, тъй като самият социализъм в неговата сегашна форма е една религия; той се упражнява по един сектантски начин и се проявява с една ужасяваща нетърпимост.
Така успоредно с този социализъм трябва да има един истински разцвет на религиозния живот, който да се основава на това, религиозният живот на човечеството да е едно свободно дело на всички съвместно действащи на земята души.
към текста >>
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-нап
ред
да се работи срещу нея, за да може след това отново оп
ред
елено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н.
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н.
Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново. Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност! При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма!
към текста >>
Само помислете, как се е работило срещу успо
ред
ното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
Помислете сега как по този начин безкрайно много е работено срещу еволюцията.Винаги трябва по-напред да се работи срещу нея, за да може след това отново определено време да се работи за еволюцията; след това отново идва ответния удар, и т. н. Това го обсъдих с вас при общите принципи на историята – че всичко съществува, за да умре отново.
Само помислете, как се е работило срещу успоредното развитие на свободата на мисълта в областта на религията и външния братски социален живот, което, като става въпрос за държави, може да се изгради само в държавната общност!
При господство на социализма религиозният живот не трябва да играе никаква роля вътре в държавната организация, а само вътре в живеещите съвместно като души хора, напълно независимо от всякаква организация. Колко са прегрешили хората срещу това! „Христос е Духът“ – а до него тези ужасни църковни организации на Царизма! „Христос е Царят“ – абсолютно обвързване на Папствтото с религиозните убеждения! И не само, че римокатолическата Църква сама се е узаконила като политическа империя, а е намерила и начина (в последните векове именно през заобиколните пътища на йезуитството), по който да се промъква в другите империи, да се вплете в тяхната организация, да ги пропие със себе си.
към текста >>
Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го п
ред
ставих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си.
Или помислете как се е развило лютеранството?
Със сигурност Лутер е тръгнал от един импулс – това веднъж ви го представих – и той наистина е един дух, който с едното лице е обърнат към четвъртата, а с другото лице – към петата епоха, и в този смисъл неговият импулс е бил в съгласие с времето си.
Той се появява, но какво става после? Тогава това, което Лутер е искал в областта на религията, се е свързало с интересите на някои немски князе. Един княз влиза в синода, става епископ и т.н. Тоест и там имаме обвързване на това, което не трябва да се свързва.Или пропиването на държавническото начало на външната държавническа организация с католическото религиозно начало, както беше в Австрия. В това именно пропиване лежи и цялото сегашно нещастие на Австрия.
към текста >>
Под друга егида, а именно под егидата на гьотеанството, би било възможно да се въведе много добре
ред
в Австрия.
Той се появява, но какво става после? Тогава това, което Лутер е искал в областта на религията, се е свързало с интересите на някои немски князе. Един княз влиза в синода, става епископ и т.н. Тоест и там имаме обвързване на това, което не трябва да се свързва.Или пропиването на държавническото начало на външната държавническа организация с католическото религиозно начало, както беше в Австрия. В това именно пропиване лежи и цялото сегашно нещастие на Австрия.
Под друга егида, а именно под егидата на гьотеанството, би било възможно да се въведе много добре ред в Австрия.
към текста >>
От друга страна на Запад вс
ред
англо-говорящото население навсякъде началото на ложите се прониква от княжеското начало.
Това е от едната страна.
От друга страна на Запад всред англо-говорящото население навсякъде началото на ложите се прониква от княжеското начало.
Това тъкмо е и характерното, че държавната организация на Запад не може да се разбере – и Франция, и Италия са съвсем заразени от това – без да се вземе под внимание нейната проникнатост от началото на ложите така, както в Средна Европа трябва да се вземе под внимание проникнатостта с йезуитството. Така, че са извършени ужасни прегрешения срещу това, което трябва задължително да върви успоредно със социализма. И това трябва да се има предвид.
към текста >>
Това тъкмо е и характерното, че държавната организация на Запад не може да се разбере – и Франция, и Италия са съвсем заразени от това – без да се вземе под внимание нейната проникнатост от началото на ложите така, както в С
ред
на Европа трябва да се вземе под внимание проникнатостта с йезуитството.
Това е от едната страна. От друга страна на Запад всред англо-говорящото население навсякъде началото на ложите се прониква от княжеското начало.
Това тъкмо е и характерното, че държавната организация на Запад не може да се разбере – и Франция, и Италия са съвсем заразени от това – без да се вземе под внимание нейната проникнатост от началото на ложите така, както в Средна Европа трябва да се вземе под внимание проникнатостта с йезуитството.
Така, че са извършени ужасни прегрешения срещу това, което трябва задължително да върви успоредно със социализма. И това трябва да се има предвид.
към текста >>
Така, че са извършени ужасни прегрешения срещу това, което трябва задължително да върви успо
ред
но със социализма.
Това е от едната страна. От друга страна на Запад всред англо-говорящото население навсякъде началото на ложите се прониква от княжеското начало. Това тъкмо е и характерното, че държавната организация на Запад не може да се разбере – и Франция, и Италия са съвсем заразени от това – без да се вземе под внимание нейната проникнатост от началото на ложите така, както в Средна Европа трябва да се вземе под внимание проникнатостта с йезуитството.
Така, че са извършени ужасни прегрешения срещу това, което трябва задължително да върви успоредно със социализма.
И това трябва да се има предвид.
към текста >>
И това трябва да се има п
ред
вид.
Това е от едната страна. От друга страна на Запад всред англо-говорящото население навсякъде началото на ложите се прониква от княжеското начало. Това тъкмо е и характерното, че държавната организация на Запад не може да се разбере – и Франция, и Италия са съвсем заразени от това – без да се вземе под внимание нейната проникнатост от началото на ложите така, както в Средна Европа трябва да се вземе под внимание проникнатостта с йезуитството. Така, че са извършени ужасни прегрешения срещу това, което трябва задължително да върви успоредно със социализма.
И това трябва да се има предвид.
към текста >>
Следващо нещо, което трябва да върви успо
ред
но с развитието към социализъм, е свързано с духовния живот.
Следващо нещо, което трябва да върви успоредно с развитието към социализъм, е свързано с духовния живот.
Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха. Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието.
към текста >>
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам п
ред
вид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията.
Това е еманципирането на всички стремежи към духа от държавната организация. Нужна е абсолютна отмяна на казармената организация в науката и на всичко, свързано с науката. Онези разпръснати по света казарми на науката, наречени университети, най-много се съпротивляват на това, което трябва да се развие през петата следатлантска епоха. Понеже както свободата трябва влезе във всички религиозни области, така в областта на познанието трябва да възникне възможността всеки един човек да участва наравно в развитието на човечеството. Ако социалното движение иска да се развива по един здрав начин, не може да има привилегии, патенти, монополи на което и да разклонение на познанието.
Тъй като днес сме много далеч от това, което имам предвид, не е и необходимо да ви показвам от някаква страна как може да се премахне казармената организация в науката, и как веки човек може да се насочи към неговото участие в еволюцията.
Защото това ще е свързано с дълбоко проникващи импулси, които ще се развиват в цялостните връзки и взаимоотношения между хората. Но ще бъде така, че всички монополи, привилегии, патенти, които се отнасят до притежанието на духовни познания, ще изчезнат. Ще съществува само възможността човек да изпълни със съдържание духовния живот, доколкото му позволяват неговите собствени сили. Във времена, когато човек се стреми все повече и повече да монополизира такива неща, като медицината например, когато човек в най-различни области се стреми да организира всичко, не е необходимо да се обсъждат подробностите на духовното равенство – тъй като, разбира се, сме още много далеч от това и повечето от нас имат достатъчно време да почакат до следващото си въплъщение, ако искат да постигнат едно пълноценно разбиране на това, което може да се каже във връзка с тази трета точка. Но, разбира се, навсякъде би могло да се постави начало.
към текста >>
И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успо
ред
но с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието.
И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успоредно с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието.
Хората трябва да са толкова равни пред познанието, колкото и в поговорката за равенство пред смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието. И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните. И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето. Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията. Папството съвсем решително върви против еволюцията.
към текста >>
Хората трябва да са толкова равни п
ред
познанието, колкото и в поговорката за равенство п
ред
смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието.
И така в наше време човечеството само може да носи в съзнанието си социализма, едновременно осъзнавайки и това, което трябва да върви успоредно с него: свобода на религиозното мислене, равенство в областта на познанието.
Хората трябва да са толкова равни пред познанието, колкото и в поговорката за равенство пред смъртта, тъй като в бъдеще то води до свръхсетивния свят, така както и смъртта.Колкото малко може да се монополизира и патентова смъртта, тъй малко може да се монополизира и патентова в действителност познанието.
И ако все пак човек го прави, се създават само едни изкуствени носители на познание като днешните. И казаното тук отново не е насочено лично срещу някого, то се отнася до това, което е от значение за нашето време: социалното формиране на времето. Особено нашето време, което преживя упадъка на буржоазията, показа колко все по-неефективен е един бунт срещу това, което върви против еволюцията. Папството съвсем решително върви против еволюцията. Когато през седемдесетте години старият католицизъм1 се разбунтува след въвеждането на догмата за непогрешимостта, този връх на папския монархизъм, му се създадоха трудности, и днес все още му се създават, докато той можеше да си позволи добри неща точно по отношение на това разбунтуване срещу папския монархизъм.
към текста >>
Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непос
ред
ствено към физическото поле.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство.
Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле.
Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората. На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н. Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си.
към текста >>
На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, п
ред
и всичко не може да има държавни училища и т.н.
Поглеждайки назад към това, което казах, все пак ще намерите, че в днешно време тук, вън на физическото поле, има нещо, което всъщност принадлежи на душите и на духовния човек, докато на външното физическо поле иска да излезе затвореното в себе си братство. Това, което е организирало физическото поле, не принадлежи непосредствено към физическото поле. Разбира се, то принадлежи на физическото поле дотолкова, доколкото хората се намират във физическия свят и живее в душите, но не принадлежи на физическия свят чрез това, че на физическото поле се организират хората.
На физическото поле например религиите трябва да бъдат само душевни общности, да не са външно организирани, училищата като такива трябва да са съвсем иначе организирани, преди всичко не може да има държавни училища и т.н.
Това всичко трябва да изходи от свободата на мисълта, от индивидуалността на човешкото същество. Поради това, че в действителност нещата се преплитат, може да се случи нещо такова, като например това, че днес социализмът многократно е противоположното на това, което днес ви изложих като негово начало. Той е тираничен, жаден за власт, той с охота би искал да вземе всичко в ръцете си. Вътрешно той се явява борец срещу противозаконния княз на този свят, тъй като противозаконният княз на този свят се явява тогава, когато човек организира външно Христовия импулс или духовното съгласно държавнически начала, когато човек не се задоволява с едно чисто социално братство.
към текста >>
Когато п
ред
и осем дни разглеждах тук моята „Философия на Свободата“, се опитах да ви покажа как в резултат на моята дейност бях отхвърлен отвсякъде.
Когато преди осем дни разглеждах тук моята „Философия на Свободата“, се опитах да ви покажа как в резултат на моята дейност бях отхвърлен отвсякъде.
Сигурно си спомняте това отхвърляне от най-различни области. Да, осмелявам се да кажа: Също и с гьотеанството мога да се смятам за отхвърлен от най-различни области – там, където през последните тежки години се опитах да насоча човечеството към него. Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си? “ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде. Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата.
към текста >>
Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са п
ред
назначени за съвременната епоха.
Да, осмелявам се да кажа: Също и с гьотеанството мога да се смятам за отхвърлен от най-различни области – там, където през последните тежки години се опитах да насоча човечеството към него. Гьотеанството в действителност не е да кажеш нещо за Гьоте – гьотеанство може да е и когато човек си задава въпроса: „Кое може да се счита за най-доброто в света сега, когато всички народи се борят помежду си? “ – Но и тук се чувствам отхвърлен отвсякъде. Не казвам това заради песимизъм, тъй като за това познавам много добре закона на кармата. Не го казвам и защото не бих правил същото и утре, ако се открие възможност.
Но трябва да го кажа, защото е необходимо много неща да се съобщят на човечеството, защото човечеството може само чрез вглеждане в действителността да намери в себе си импулсите, които са предназначени за съвременната епоха.
към текста >>
Там прочетох статията на един човек, когото п
ред
и осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща.
Особено впечатление ми направи една забележка, която прочетох тази сутрин във „Фанкфуртер Цайтунг“, т.е. в един немски вестник.
Там прочетох статията на един човек, когото преди осемнадесет-двадесет години познавах добре и с когото бях обсъдил много неща.
Прочетох във „Фанкфуртер Цайтунг“ един негов фейлетон. Не съм виждал този човек вече шестнадесет-осемнадесет години. Той е поет и драматург, негови пиеси са поставяни на сцената. Казва се Паул Ернст; тогава го познавах много добре. Днес четох една кратка негова статия за нравственото мъжество и в нея едно изречение – да, много е хубаво, когато днес се пише едно такова изречение, но човек трябва отново и отново да се запита: Трябва ли първо да избухне нещо, като това, което сега избухна, за да може да се напише едно такова изречение?
към текста >>
И п
ред
и всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството.
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството.
Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети.
към текста >>
Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се п
ред
авторитети.
И преди всичко съществува една истинска вътрешна омраза по отношение на гьотеанството. Но това го казвам не, за да критикувам, и съвсем не (това не сте и свикнали да го правя), за да кажа нещо хубаво за Уилсън. Но е тъжно, когато нещата стават само по принуда, а в действителност могат само да са полезни, когато идват от свободния човек. Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение.
Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети.
Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок. То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение. Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността.
към текста >>
То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде п
ред
поставките за съждение.
Защото още днес е необходимо от свободната мисъл да излязат онези неща, които трябва да са противоположност на свободата. И винаги трябва да подчертавам: Не казвам тези неща, за да възбудя песимизъм, а за да говоря на душите и сърцата ви, за да се обърнете към други души и сърца и да се опитате да събудите в тях прозрение, да се появи в тях съждение. Защото в последно време най-силно е изпаднало в злото именно съждението, силно замътено по целия свят, прекланящо се пред авторитети. Как се радва светът днес – може да се каже по цялото земно кълбо, – че може да се моли на един учител като на кумир2; колко е зарадван света от това, че чак не му се налага да мисли. Това не е национална добродетел или порок.
То е нещо, което е в света и трябва да се пребори чрез това, човек да се опита да създаде предпоставките за съждение.
Но човек не идва до съждението, ако просто – простете ми за твърдия израз – си седне на задника и започва да съди наляво и надясно за всичко. Човек се нуждае от волята да прозре действителността. Онези хора, които днес често са водачите, това го казах и в други взаимовръзки: това е сбирщина от най-лошите, доведени от вълните на обстоятелствата в последно време. – Това трябва да се прозре. Въобще не става въпрос за гръмки слова: демокрация, социализъм и т.н.
към текста >>
– Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат п
ред
вид тези дълбоки взаимовръзки.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението.
– Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки.
Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава. Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непос
ред
ствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
Това е, което в настоящето се изтръгва от душата и от устата на човека, където ясно се вижда, че малкото хора, които днес се чувстват пробудени, правят това по принуда, довеждат се принудително до това състояние. Това е, което ни казва: – Нещата се свеждат до преценката, до прозрението. – Прозрение в развитието на народите се получава само тогава, когато се вземат предвид тези дълбоки взаимовръзки. Тогава човек трябва обаче да има смелостта да си каже: Цялата наука за народите и всичко това, което участва в социалната организация, е некомпетентно, без да се знаят тези неща. – Човек трябва да събере тази смелост и вече съм искал да говоря за тази смелост, която човек трябва да притежава.
Днес говорих достатъчно дълго, но сметнах за нужно да покажа веднъж по-дълбоките европейски импулси в непосредствена взаимовръзка с импулсите на настоящето.
към текста >>
1. Бел. прев.: Имат се п
ред
вид старокатолиците, които не признават догмата за непогрешимостта на папата, въведена през 1870 година на ватиканския събор от папа Пий IX. [↩]
1. Бел. прев.: Имат се предвид старокатолиците, които не признават догмата за непогрешимостта на папата, въведена през 1870 година на ватиканския събор от папа Пий IX. [↩]
към текста >>
5.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
Най-нап
ред
погледът трябва да бъде насочен към, бих казал, по-повърхностните пластове на събитията.
Естествено, не е възможно погледът към по-дълбоката природа на събитията да бъде отправен без необходимата подготовка.
Най-напред погледът трябва да бъде насочен към, бих казал, по-повърхностните пластове на събитията.
Тогава може да бъде описана една или друга подробност и тези описания няма да са лишени от правдоподобност. Това е нещо, което винаги трябва да бъде вземано под внимание, когато човек се отдава на сериозни духовно-научни изследвания. Такива духовно-научни изследванията не претендират, че всички останали са погрешни. Обаче в нашето съвремие те подчертават, че не бива да оставаме в повърхностните пластове на световните събития и че е необходимо да се потопим по-дълбоко в техните истински причини. Днес по отношение на тях няма да бъдат казани радикално нови неща, обаче ще трябва да припомним: Ако ние поискаме да очертаем една новогодишна перспектива пред душата си и поискаме правилно да се ориентираме в тази новогодишна перспектива, тогава тя до голяма степен ще се изправи пред нас като един разтърсващ образ.
към текста >>
Днес по отношение на тях няма да бъдат казани радикално нови неща, обаче ще трябва да припомним: Ако ние поискаме да очертаем една новогодишна перспектива п
ред
душата си и поискаме правилно да се ориентираме в тази новогодишна перспектива, тогава тя до голяма степен ще се изправи п
ред
нас като един разтърсващ образ.
Най-напред погледът трябва да бъде насочен към, бих казал, по-повърхностните пластове на събитията. Тогава може да бъде описана една или друга подробност и тези описания няма да са лишени от правдоподобност. Това е нещо, което винаги трябва да бъде вземано под внимание, когато човек се отдава на сериозни духовно-научни изследвания. Такива духовно-научни изследванията не претендират, че всички останали са погрешни. Обаче в нашето съвремие те подчертават, че не бива да оставаме в повърхностните пластове на световните събития и че е необходимо да се потопим по-дълбоко в техните истински причини.
Днес по отношение на тях няма да бъдат казани радикално нови неща, обаче ще трябва да припомним: Ако ние поискаме да очертаем една новогодишна перспектива пред душата си и поискаме правилно да се ориентираме в тази новогодишна перспектива, тогава тя до голяма степен ще се изправи пред нас като един разтърсващ образ.
към текста >>
Вие си спомняте, че наскоро аз изтъкнах: Най-същественото, най-важното в познанието на нашета епоха е, че човечеството е изправено п
ред
едно ново откровение.
Вие си спомняте, че наскоро аз изтъкнах: Най-същественото, най-важното в познанието на нашета епоха е, че човечеството е изправено пред едно ново откровение.
Това откровение, което трябва да настъпи и което в известен смисъл вече настъпило, идва чрез Духовете на Личността, които, ако мога така да се изразя, се издигнаха до достойнството на създатели, на творци, докато в досегашното развитие на човечеството ние има за творци онези Духове, които Библията нарича Елохими, а ние ги наричаме Духове на Формата. Следователно една нова творческа сила възниква в рамките на онова, което човекът може да забележи, докато наблюдава външния свят.
към текста >>
При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго с
ред
ство, освен едно ново откровение.
При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително.
При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение.
От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения. Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение. Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
към текста >>
Но това, което е необходимо, п
ред
и всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
При ръкополагането му в Рим, известният кардинал Нюмън изрече нещо забележително. При ръкополагането му той каза, че за спасението на Църквата той не вижда друго средство, освен едно ново откровение. От тогава изминаха десетки години и по повод на тези забележителни думи, изречени от кардинала, се чуха най-различни мнения. Но ако добре се вслушаме в това, което беше казано от страна на Църквата и от страна на личности, свързани с нея, тогава ние навсякъде ще срещнем едно потвърждение, че тук става дума не за някакво ново откровение, а най-вече за старото откровение.
Но това, което е необходимо, преди всичко се състои не в друго, а в по-доброто разбиране на старото откровение.
към текста >>
Защото центровете, така да се каже, с
ред
ищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души.
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот. И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно.
Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души.
Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин. В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
към текста >>
Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота спо
ред
описания начин.
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот. И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души.
Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин.
В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
към текста >>
И понеже вършим това седмици на
ред
, макар и от различни гледни точки,
ред
но е да поставим въпроса: Коя е най-важната способност на човешката душа в нашата епоха?
Тъкмо този факт се нуждае от едно по-внимателно разглеждане.
И понеже вършим това седмици наред, макар и от различни гледни точки, редно е да поставим въпроса: Коя е най-важната способност на човешката душа в нашата епоха?
Безспорно, това е интелектуалността. И, ако винаги и с пълно право се изтъква, че човекът трябва да изгради и други душевни сили, освен чистата интелектуалност, то тъкмо днес този призив е толкова настоятелен, обаче човекът усеща, че макар и интелектуалността да е най-важната способност в съвременната епоха, той е длъжен – именно, защото интелектуалносттта иска да го завладее – да не занемарява другите си душевни способности. Тъкмо защото през епохата на Съзнателната Душа интелектуалността играе една толкова важна роля, днес призивът за насърчаване на чувствата, на усещанията, е също от толкова голяма важност.
към текста >>
Впрочем, относно тази интелектуалност, ние трябва да имаме съвсем ясна п
ред
става.
Впрочем, относно тази интелектуалност, ние трябва да имаме съвсем ясна представа.
Аз съм говорил за нея от различни гледни точки. Вие може би си спомняте, че дори в публичните лекции аз не съм пропускал да говоря колко необходими за съвременната епоха са интелектуалните качества.
към текста >>
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма п
ред
става за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността.
Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
към текста >>
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си п
ред
ставя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а п
ред
ставлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Аз често пъти съм споменавал, че нашият естественонаучен мироглед, който всъщност е възприет от всички кръгове – днес всеки човек мисли естественонаучно, макар и да няма представа за естествените науки – е нещо, което изцяло се опира на интелектуалността. Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед?
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
към текста >>
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си п
ред
ставят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
Когато човек експериментира, върши изследвания или обработва резултатите от експеримента, той си служи с интелекта. Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите.
Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия.
към текста >>
И това е свързано с нещо, което аз казах тук п
ред
и няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения.
Тъкмо естественонаучният мироглед, с който човечеството е свикнало толкова много, от чиито гледни точки то формира дори и своя социален живот, изцяло е протъкан от интелектуалността. Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата.
И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения.
Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително.
към текста >>
Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени п
ред
действителността.
Обаче как е протъкан от нея? В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения.
Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността.
Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят.
към текста >>
Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само п
ред
един образ, п
ред
един вид призрак на действителността.
В публичните си лекции аз често пъти поставях въпроса: Всъщност до какъв образ за света ние стигаме чрез естественонаучния мироглед? Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността.
Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността.
И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен.
към текста >>
И въпреки всичко: това, което живее в такива п
ред
стави, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
Напоследък дори се оказва, че това, което човек си представя за света с помощта на естественонаучния мироглед, няма нищо общо с действителността, а представлява някакъв призрак или сборище от призраци, включително нашите атоми, както и всичко онова, което смятаме, че се разиграва в света на атомите. Дори личности като Поанкаре, Авенариус или Мах, които са по-скоро позитивисти, не са привърженици на атомната теория и си представят природата по такъв начин, че в нея те не виждат някаква реалност, а виждат един вид призрак, един вид фантом на природата. И това е свързано с нещо, което аз казах тук преди няколко дни, а именно: Фактически понятията, целият свят от понятия, където днес ние живеем в епохата на Съзнателната Душа, е съставен от образи, от отражения. Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността.
И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич.
Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души.
към текста >>
Те вярват, че от това, което им п
ред
лага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят.
Ето защо едно изключително постижение е да не се поддаваме на суеверието, че когато четем една естественонаучна книга или слушаме една естественонаучна дискусия, ние сме изправени пред действителността. Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително.
Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят.
Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
към текста >>
Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света спо
ред
днешната й еволюционна степен.
Ако ясно си даваме сметка какво четем или какво слушаме в този момент, ние ще стигнем до убеждението, че всъщност сме изправени само пред един образ, пред един вид призрак на действителността. И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят.
Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен.
Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
към текста >>
Да, от една страна, те обичат света на собствените си п
ред
стави, а от друга страна, този свят им п
ред
лага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души.
И въпреки всичко: това, което живее в такива представи, които сами по себе си са само призрачни образи и далеч не са свързани с действителността, какъвто е случаят с Гьотевите мисли за метаморфозата, днес в известен смисъл се радва на изключителна симпатия, на изключителна обич. Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен.
Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души.
И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука. Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
към текста >>
И душите, попаднали в плен на своите п
ред
стави, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука.
Действителният свят е попаднал в призрачната мрежа на човешките понятия. Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души.
И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука.
Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят. Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
към текста >>
Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни п
ред
стави го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят.
Всички онези, които днес изповядват монистичните си убеждения или по един и друг начин защитават някакъв позитивистичен мироглед, всъщност са жертва на едно забележително суеверие, по силата на което вярват, че тази призрачна мрежа е нещо действително. Те вярват, че от това, което им предлага днешният естественонаучен мироглед, биха могли да извлекат един образ на действителността, но тъкмо това те не са в състояние да направят. Следователно, те са привързани към тази призрачна природа на образа, който изграждат за света според днешната й еволюционна степен. Да, от една страна, те обичат света на собствените си представи, а от друга страна, този свят им предлага само образи: ето на какво са подчинени днес човешките души. И душите, попаднали в плен на своите представи, се възпротивяват срещу навлизането на една нова духовна вълна, която е идентична с действителността и която първоначално не може да бъде уловена в призрачната мрежа на понятията, с които си служи естествената наука.
Човекът излиза от това положение, само ако ясно осъзнае, че тези естественонаучни представи го „препарират”по такъв начин, че той започва да отблъсква духовния свят.
Ето защо хората се възпротивяват, ето защо те настръхват срещу духовната вълна, за която аз казах, че навлиза и завзема все по-голяма част от човешката душа.
към текста >>
Положението при днешния човек – особено при този, който е п
ред
ставителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, п
ред
ният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната.
Положението при днешния човек – особено при този, който е представителен за епохата – е такова, че вътре в него има нещо, което остава недокоснато от тази вълна; от една страна, предният фронт на вълната е пробил навътре, но от друга страна, има нещо, което остава недокоснато от вълната.
Ето една схема за илюстрация:
към текста >>
И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, вс
ред
която се движат Духовете на Личността?
Това е една вълна, която първоначално се движи под повърхността на това, което очите ни обикновено забелязват.
И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, всред която се движат Духовете на Личността?
– Разбира се, там живеят Духовете на Личността, които сега искат да се проявят като създатели, обаче в тази вълна живее и нещо друго. Вие просто бихте могли да си представите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността. Обаче вълните също са там и те са нещо друго, нали така. В морето ние имаме, бих казал, слепия воден елемент, който може да проявява своите водни капризи. Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго.
към текста >>
Вие просто бихте могли да си п
ред
ставите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността.
Това е една вълна, която първоначално се движи под повърхността на това, което очите ни обикновено забелязват. И отново да попитаме: Какво всъщност живее в тази вълна, всред която се движат Духовете на Личността? – Разбира се, там живеят Духовете на Личността, които сега искат да се проявят като създатели, обаче в тази вълна живее и нещо друго.
Вие просто бихте могли да си представите едно море, там плуват кораби и в тези кораби се намират най-различни личности, които се придвижват по вълните; те могат да ни послужат като образи за Духовете на Личността.
Обаче вълните също са там и те са нещо друго, нали така. В морето ние имаме, бих казал, слепия воден елемент, който може да проявява своите водни капризи. Обаче в тази духовна вълна, за която аз говоря, се проявява нещо друго. Това, което нахлува в душите, което наистина пробива в душите, е една битка, една мирова битка, която се води зад кулисите на съвременния свят. И човекът е вплетен в тази мирова битка.
към текста >>
През древните, п
ред
християнски епохи, тоест непос
ред
ствено п
ред
и Мистерията на Голгота по-будните души приемаха за напълно естествено, че целият езически свят беше запознат с факта на повтарящите се земни животи.
За сегашната степен на мировата еволюция биха могли да се дадат различни характеристики. Аз бих искал да спомена само една от тях.
През древните, предхристиянски епохи, тоест непосредствено преди Мистерията на Голгота по-будните души приемаха за напълно естествено, че целият езически свят беше запознат с факта на повтарящите се земни животи.
Изобщо животът на древните беше много по-различен, отколкото сме склонни да приемем днес. Ето, например днес ние различаваме хора, които имат някакво образование, и такива, които нямат образование. В древните времена се правеше друга разлика: Между хората, които проявяваха внимание към повтарящите се земни животи, и хората, които не проявяваха такова внимание. Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у човека будност относно повтарящите се земни животи. Обикновено едно такова твърдение поражда всевъзможни недоразумения.
към текста >>
Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията п
ред
лага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията.
Но това остана далеч в миналото и аз често пъти съм повтарял: За известно време задачата на християнството изискваше забавяне на тази еволюционна вълна, която поддържаше у човека будност относно повтарящите се земни животи. Обикновено едно такова твърдение поражда всевъзможни недоразумения. Ако човек се реши да говори по този въпрос, той често получава упреци, посочват му се противоречия, които при едно по-подробно обсъждане лесно биха могли да бъдат отстранени. Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема.
Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията.
Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот. Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен. Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси. И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите нап
ред
ъкът е невъзможен.
Напоследък често пъти бях запитван дали не зная, че за реинкарнацията се говори и в самата Библия. Естествено, в моите книги аз посочвам местата, където Библията говори по тази тема. Обаче въпросът не се свежда до това, дали Библията предлага едно достатъчно обширно разглеждане на реинкарнацията. Цялостното изложение в Библията е такова, че тя не се произнася направо по въпроса. За еволюцията на човечеството беше необходимо именно това: за известно време съзнанието за повтарящите се земни животи трябваше да отстъпи на заден план, така че човекът да се отнася сериозно и отговорно към внушавания отвсякъде един-единствен земен живот.
Но сега вече ние не можем да се придържаме към това положение; сега ние сме стигнали до тази точка от развитието, че без идеята за реинкарнациите напредъкът е невъзможен.
Сега ние сме длъжни отново да внесем онези духовни елементи, които пробуждат съзнанието на човека за повтарящите се земни животи, ние сме длъжни да продължим зад кулисите на видимия свят суровата битка срещу всички, които искат съзнанието на човека да остане при старите елементи и при старите импулси. И ако човек иска да вникне в това, което става зад кулисите на видимия свят, ако изобщо иска да разбере посоката на мировата еволюция, той трябва да вземе участие в тази важна битка.
към текста >>
Само не бива да си п
ред
ставяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън.
Само не бива да си представяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън.
А по правило представите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива. Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим. Но вие знаете, че това не е така. Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания. Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка.
към текста >>
А по правило п
ред
ставите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива.
Само не бива да си представяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън.
А по правило представите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива.
Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим. Но вие знаете, че това не е така. Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания. Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка.
към текста >>
Те си п
ред
ставят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим.
Само не бива да си представяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън. А по правило представите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива.
Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим.
Но вие знаете, че това не е така. Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания. Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка.
към текста >>
Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните п
ред
почитания.
Само не бива да си представяме, че зад кулисите на сетивното битие е разположено нещо, в което бихме могли да потънем в дълбок и приятен сън. А по правило представите на материалистично настроените хора за Рая са точно такива. Те си представят най-вече следното: След като портата на смъртта се отвори, тогава ние ще имаме възможност добре да си поспим. Но вие знаете, че това не е така.
Обаче и зад кулисите на сетивния свят нещата също не стоят така, че безусловно да се сбъдват само онези желания, които произтичат от личните предпочитания.
Следователно човекът трябва да вземе участие в тази битка.
към текста >>
Впрочем нека имаме п
ред
вид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят спо
ред
описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин.
Впрочем нека имаме предвид и още нещо: Ако хората не биха се възпротивявали, ако не биха настръхвали срещу възможността да надникнат в тази битка, ако не биха били склонни да си обясняват събитията зад кулисите на сетивния свят според описанията на духовните изследователи, тогава светът щеше да им изглежда по съвсем друг начин.
Ето защо аз винаги съм подчертавал: Ние трябва да насърчаваме интересите, които един човек би могъл да изпита към друг човек, обаче в действителност това е просто невъзможно, без да сме приели в себе си светлината на Духовната наука. Всеки човек влиза в някакви отношения с хората около себе си. И какво се получава: Ние общуваме с хората, които наричаме добри, общуваме с хора, които наричаме равнодушни, общуваме с хора, които наричаме лоши и които стават причина да изпитаме всевъзможни злини. Разбира се, в ежедневния живот не ни остава друго, освен да разчитаме на другите. Ако някой ти е ударил плесница и изпиташ желание да отвърнеш със същото, ти не можеш да се обърнеш към друг, освен към този, който те е ударил, нали така?
към текста >>
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби вс
ред
навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
В известна степен този ужас е основателен. Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят.
И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността. Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен вс
ред
такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням п
ред
реалността.
В известна степен този ужас е основателен. Ако вие не сте изцяло трезви, разсъдливи хора – естествено, тук такива няма – сигурно ще настръхнете при мисълта, че сте арена за действие на всевъзможни духовни същества, какъвто в действителност е случаят. И ако съзнанието приеме, че то също е арена за действие на всевъзможни духовни същества, тогава човекът е обвзет от чувството, че той ще се изгуби всред навалицата от духовни същества, че е като една торба, натъпкана с най-различни същества.
Донякъде това чувство има своите основания; обаче в действителност човекът не може да го прогони, ако просто отрича, че е поставен всред такава навалица от духовни същества, ако – така да се каже – си затвори съзнанието за този факт и остане глух и ням пред реалността.
Но помощ има, само че ние трябва да я потърсим другаде.
към текста >>
П
ред
ставете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
Сега тук има един много съществен факт.
Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед.
И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау. Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника. Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”.
към текста >>
Вземете например следното: П
ред
ставете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника.
Сега тук има един много съществен факт. Представете си, че човекът също може да бъде един вид „приемник”, какъвто иначе имаме при безжичния телеграф, следователно, един човек, в който нахлуват вълните от въпросната битка, само че сега той е склонен да се включи не в духовния живот, а в мисловните навици на днешното време, които са изградени единствено върху естественонаучния мироглед. И ако в наши дни човек не размисли сериозно върху тези неща, тогава той няма да получи нито лъч светлина и все повече ще затъва в песимизма на Ратенау.
Вземете например следното: Представете си, че един човек като Лудендорф би бил професор по ботаника.
Вероятно от него би станал един отличен професор по ботаника, вероятно би постигнал чудесни резултати в областта на ботаниката, би станал, както се казва, известна личност, би добил такава известност, която да задоволи неговото честолюбие, обаче тогава той в никакъв случай нямаше да причини толкова много нещастие на хората, както това стана в действителност. Той не беше поставен в ролята на един невинен професор по ботаника – невинен по отношение на мировите закономерности; вероятно той би измъчвал някои от тези, които е трябвало да държат изпити при него – но да приемем, че по отношение на мировите закономерности той би останал един невинен професор по ботаника: в този случай всичко би вървяло добре. Обаче нещата тръгват в друга посока и той става, както е прието да се казва, един „стратег”. И с качествата, заложени в него: да разсъждава единствено в рамките на естественонаучната призрачна мрежа, за която стана дума, той не може да издигне до съзнанието си това, което нахлуваше в душата му; защото този начин на мислене поначало не е годен да издига нагоре до съзнанието онова, което си пробива път долу в човешката душа. За нещастие, това се отнася за по-голямата част от човечеството.
към текста >>
П
ред
и всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука.
Но признаването на духовния свят изисква една готовност да се справим с въпроса, който ние обсъждаме именно днес. Наистина е необходимо сериозно да подчертаем: Духовната наука не бива да се разглежда като някаква теория. Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното.
Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука.
Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки. Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене. Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия.
към текста >>
Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се оп
ред
еля от аналитичния начин на мислене.
Ако гледате на нея като на някаква теория, по-добре да се заемете с готварска книга или нещо подобно; защото самото съдържание в Духовната наука фактически не е най-същественото и най-важното. Преди всичко, нещата опират до начина на мислене, който ни позволява да стигнем до Духовната наука. Той се различава от начина на мислене, до който днес човек стига чрез обичайното наблюдение на природата. Общо взето има два начина, по които човек може да изгражда мислите си. Единият начин изисква разграничаване, разединяване, анализиране, неща, които именно днес играят толкова голяма роля в развитието на естествените науки.
Всичко, което се казва, пише и върши в областта на естествените науки, се определя от аналитичния начин на мислене.
Аналитичното мислене има нужда от точни, стегнати понятия. Ако днес някой иска да каже нещо, той го изсича с точни, стегнати понятия. Обаче тези понятия не са друго, освен едно разграничаване на едни неща от други неща. Този начин на мислене е един вид маска, с която на драго сърце си служат най-вече онези Духове, които са в центъра на тази битка и които искат да всеят раздор между хората.
към текста >>
Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите п
ред
стави.
Ако си послужим с по-прости думи, бихме могли да кажем следното: Голяма част от хората, които докараха днешната военна катастрофа, както и онези, които още се възползват от нейните последици, грубо казано са умопобъркани. Но важното тук е да се разбере: Коя беше причината за разпада на техните личности? От единия начин на мислене, с който си служат хората, обсебени от разединителните сили, ясно трябва да се различава другият начин на мислене, чрез който се стига до Духовната наука. Той е коренно различен; първият разединява, вторият свързва, обединява и изгражда.
Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите представи.
Този начин на мислене дава завършени образи за света, опитва се да очертае ясни контури, а чрез контурите поражда и усещането за цветовете. Този начин на мислене – за разлика от днешните естествени науки – не се основава на разграничаване и разединяване. Разликата в „как” е не по-малко важна от разликата в „какво”. Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ човекът може да навлезе в свръхсетивния свят. Ако например разлистите книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, където е очертан един такъв път към свръхсетивните светове, вие ще установите, че там всички мисли и представи предразполагат към един образно-градивен, обединяващ начин на мислене.
към текста >>
Ако например разлистите книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, където е очертан един такъв път към свръхсетивните светове, вие ще установите, че там всички мисли и п
ред
стави п
ред
разполагат към един образно-градивен, обединяващ начин на мислене.
Ако проследите по-внимателно това, което се опитвам да кажа в моите антропософски книги, вие ще се убедите: Важно е не толкова съдържанието – то винаги подлежи на различни интерпретации – а цялостното структуриране на света, както и коренно различното естество на самите представи. Този начин на мислене дава завършени образи за света, опитва се да очертае ясни контури, а чрез контурите поражда и усещането за цветовете. Този начин на мислене – за разлика от днешните естествени науки – не се основава на разграничаване и разединяване. Разликата в „как” е не по-малко важна от разликата в „какво”. Следователно, има един градивен, обединяващ, а не разединяващ начин на мислене, с чиято помощ човекът може да навлезе в свръхсетивния свят.
Ако например разлистите книгата „Как се постигат познания за висшите светове”, където е очертан един такъв път към свръхсетивните светове, вие ще установите, че там всички мисли и представи предразполагат към един образно-градивен, обединяващ начин на мислене.
към текста >>
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно оп
ред
елено качество.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество.
Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души. Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек. Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища.
към текста >>
Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят оп
ред
елени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество.
Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души.
Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек. Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас.
към текста >>
Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да п
ред
ставя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек.
Този начин на мислене е необходим за нашето съвремие, понеже той има едно точно определено качество. Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души.
Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек.
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност.
към текста >>
Тогава вие никога няма да се изгубите вс
ред
различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас.
Когато вие мислите със силите на разграничението и разединението, както постъпват днешните учени, тогава вие мислите също както мислят определени Духове от ариманическия свят и тъкмо това позволява на тези ариманически Духове да проникнат във вашите души. Но когато си служите с градивното мислене, с метаморфозиращото мислене, бих могъл да кажа и с Гьотевото мислене, каквото например виждаме и в оформлението на нашите колони и капители, когато вземете това образно-градивно мислене, характерно за всички книги, в които аз се опитах да представя Духовната наука, тогава вие виждате, че това мислене е тясно свързано със самия човек. Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища.
Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас.
Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност. Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота. Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология.
към текста >>
Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите спо
ред
импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.
Образно-градивният начин, по който човекът работи вътре в себе си чрез своето мислене, изключва намесата на всякакви други духовни Същества, освен тези, които са необходими за нормалната общочовешка еволюция. Ето кое е същественото. По този начин, ако чрез Духовната наука намерите достъпа до образно-градивното мислене, вие никога няма да тръгнете по грешни пътища. Тогава вие никога няма да се изгубите всред различните духовни Същества, които се стремят да спечелят надмощие над вас. Естествено, те бродят из всички кътчета на вашата личност.
Обаче доколкото вие си служите с образно-градивното мислене, доколкото полагате усилия не да разединявате и раздробявате фактите, а да мислите според импулсите на модерната Духовна наука, вие няма да се измъчвате от чувството на вътрешна празнота.
Ето защо, изхождайки от принципите на нашата Духовна наука, ние толкова често изтъкваме значението на Христовия Импулс, защото Христовият Импулс е пряко свързан с образно-градивното мислене. Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път.
към текста >>
Фактически днес- и това не е никак преувеличено – ако някой просто се придържа към антропософските п
ред
стави и антропософския начин на мислене, тогава онези демонични Същества, които съпровождат Духовете на Личността и упражняват един вид техните странични действия, няма да могат да им напакостят.
Евангелията никога не могат да бъдат разбрани, ако подхождаме към тях с аналитичното, раздробяващото мислене. Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път. Те градят, дооформят някои неща, които подпомагат разбирането на старите Евангелия.
Фактически днес- и това не е никак преувеличено – ако някой просто се придържа към антропософските представи и антропософския начин на мислене, тогава онези демонични Същества, които съпровождат Духовете на Личността и упражняват един вид техните странични действия, няма да могат да им напакостят.
Ето същинската вреда от това, че днес хората се съпротивяват и отхвърлят духовно-научния начин на мислене.
към текста >>
Ето същинската в
ред
а от това, че днес хората се съпротивяват и отхвърлят духовно-научния начин на мислене.
Какво се получава при такъв подход, ясно се вижда от съвременната протестантска теология. Тя непрекъснато анализира, обаче въпреки това всичко й се изплъзва и в крайна сметка от Евангелията не остава нищо. Докато лекционните цикли, посветени на Евангелията, следват противоположния път. Те градят, дооформят някои неща, които подпомагат разбирането на старите Евангелия. Фактически днес- и това не е никак преувеличено – ако някой просто се придържа към антропософските представи и антропософския начин на мислене, тогава онези демонични Същества, които съпровождат Духовете на Личността и упражняват един вид техните странични действия, няма да могат да им напакостят.
Ето същинската вреда от това, че днес хората се съпротивяват и отхвърлят духовно-научния начин на мислене.
към текста >>
Ето защо трябва да заявим: Наистина не е
ред
но, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа.
Нека да повторя: Тази вълна не може да бъде удържана, дори и хората да си затварят очите, дори и да се съпротивляват, дори и да я отблъскват. И тогава идва това, което фактически доведе до сегашната катастрофа: непризнаването на духовния свят. Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души. И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене човекът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка. В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят.
Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа.
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ.
към текста >>
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род п
ред
стави.
И тогава идва това, което фактически доведе до сегашната катастрофа: непризнаването на духовния свят. Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души. И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене човекът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка. В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят. Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа.
Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи.
Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време. И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ. Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си.
към текста >>
Когато си служим с мисли, съставени спо
ред
образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време.
Тази е причината както за днешните катастрофални събития, така и за днешното катастрофално състояние на човешките души. И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене човекът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка. В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят. Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа. Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи.
Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време.
И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си. Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ. Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си. Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни п
ред
лага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.
И за борбата, която се води там долу, не съществува друго противодействие, освен следното: Чрез образно-градивното мислене човекът да опознае себе си и вътрешно да изживее тази битка. В противен случай борбата ще се настани трайно във външния свят. Ето защо трябва да заявим: Наистина не е редно, когато хората отказват да се приближат към духовните първопричини на днешната световна катастрофа. Защото вие виждате: В това, което казвам, има нещо съвсем ново; и то е съобразено с една нова вълна от духовния свят, която се приближава към съвременния човек, пораждайки у него особен род представи. Когато си служим с мисли, съставени според образеца на естествените науки, ние просто се оказваме недорасли за нашето време.
И ако искаме да внесем порядък само в това, което ни предлага физическият свят, ако размишляваме само върху това, което се случва във физическия свят и ако не даваме път на нищо друго, тогава ние разрушаваме себе си.
Ето защо не бива да се учудваме, че след като не можем да спечелим битката в духовния свят, тя се пренася във физическия живот и се разразява във всеки отделен човек. И ако ние не искаме да я проведем в човешката душа, тогава тя се превръща във война на един човек срещу друг човек, във война на един народ срещу друг народ. Това, което става във физическия свят е само едно отражение на ставащото в духовния свят: Човекът или повежда тази борба в собствената си душа, тоест задълбочава своя духовен живот, или – ако си послужим с езика на съвремието – борбата се промъква през съзнанието като през една решетка, засягайки главно тези, които не признават човешката душа, причинява всичко онова, което днес вие сами виждате с очите си. Ако размислите по-дълбоко върху тези неща, вие ще се съгласите: Днешното човечество просто е задължено да се обърне към Духа и че това се изисква по необходимост от световните събития в наши дни.
към текста >>
Ако разгледаме тази наша епоха, каквато е тя в началото на годината и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, п
ред
нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи.
Ако разгледаме тази наша епоха, каквато е тя в началото на годината и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, пред нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи.
И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим пред тази разтърсваща перспектива. В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да предвиди въпросната перспектива без да се влияе от никакви симпатии или антипатии. Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист. Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят! Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря.
към текста >>
И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим п
ред
тази разтърсваща перспектива.
Ако разгледаме тази наша епоха, каквато е тя в началото на годината и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, пред нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи.
И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим пред тази разтърсваща перспектива.
В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да предвиди въпросната перспектива без да се влияе от никакви симпатии или антипатии. Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист. Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят! Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват.
към текста >>
В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да п
ред
види въпросната перспектива без да се влияе от никакви симпатии или антипатии.
Ако разгледаме тази наша епоха, каквато е тя в началото на годината и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, пред нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи. И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим пред тази разтърсваща перспектива.
В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да предвиди въпросната перспектива без да се влияе от никакви симпатии или антипатии.
Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист. Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят! Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват. Вземете например един такъв закон, който естествено има и своите изключения: Че – за доброто на човечеството – на Земята се раждат приблизително толкова мъже, колкото и жени.
към текста >>
Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един п
ред
видлив материалист.
Ако разгледаме тази наша епоха, каквато е тя в началото на годината и се опитаме да надникнем поне малко в бъдещето, пред нас ще се разкрият наистина разтърсващи перспективи. И виждате ли, скъпи мои приятели, това, което трябва да постигнем е следното: Да не допуснем понижение или загуба на съзнанието, когато се изправим пред тази разтърсваща перспектива. В тази връзка, вчера аз ви посочих като пример една личност, която се опита да очертае и по-точно казано, да предвиди въпросната перспектива без да се влияе от никакви симпатии или антипатии.
Аз прибягнах до този пример, за да се убедите до какви изводи стига в наши дни един предвидлив материалист.
Човечеството се примирява с всичко друго, но не и с това, че все някога ще трябва да прояви необходимата сериозност и да се съгласи с факта, че заради благото и спасението на човешкия род то трябва да признае духовния свят! Който проучва духовния свят и неговите връзки с физическия свят, знае, че съществуват известни закони, които нямат никакви логически следствия, защото логическите следствия се съдържат именно в аналитичното, разединяващото мислене, а не в образно-градивното мислене, за което аз говоря. Вие виждате, че също и във видимия свят тези закони не се проявяват като някаква точна математическа формула, но все пак те съществуват. Вземете например един такъв закон, който естествено има и своите изключения: Че – за доброто на човечеството – на Земята се раждат приблизително толкова мъже, колкото и жени. Чисто теоретично бихме могли да допуснем, че някога би могло да се получи следното: През някое от следващите столетия мъжете да са само една двадесета част от всички хора, а останалите да се родят като жени.
към текста >>
Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непос
ред
ствено съзнание за духовното.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание.
Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното.
Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват.
към текста >>
Ако разгледате от тази гледна точка оп
ред
елени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното.
Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването.
С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността.
към текста >>
В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни с
ред
ства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък.
Само че днес хората нямат смелостта действително да допуснат навлизането на духовния свят в своето съзнание. Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят.
В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък.
Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион!
към текста >>
Там има оп
ред
елени правила и те трябва механично да се спазват.
Обаче поне няколко души трябваше да са наясно, че днес нещата опират до това, да имаме непосредствено съзнание за духовното. Ако разгледате от тази гледна точка определени събития от нашето време, вие ще се убедите, че днес хората изпитват силния стремеж да премахват от своето съзнание всяка връзка с духовните закони на съществуването. С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката.
Там има определени правила и те трябва механично да се спазват.
Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна. Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите.
към текста >>
Вие лесно бихте могли, примерно, да си п
ред
ставите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна.
С тези неща следва да се съобразяваме и в практическия живот, и наскоро аз ви споменах какво се получава при преценката на различните дарби у децата, когато се изключва съзнателната връзка с духовния свят. В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността.
Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно.
към текста >>
Но замислете се, че трябва да си п
ред
ставите, да обхванете с поглед хиляда или един милион!
В този случай ние не се докосваме до естествените дарби на ученика, а с помощта на външни средства измерваме паметовите възможности, асоциациите и така нататък. Ето защо хората обичат толкова много математиката. Там има определени правила и те трябва механично да се спазват. Подробностите се губят и не могат да бъдат обхванати от интелигентността. Вие лесно бихте могли, примерно, да си представите три, четири, пет бобени зърна, да обхванете с поглед дори десет или двадесет бобени зърна.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион!
А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека.
към текста >>
Ето защо те п
ред
почитат нещата да се доказват без присъствието на човека.
Но замислете се, че трябва да си представите, да обхванете с поглед хиляда или един милион! А да ги пресметнете – това е съвсем лесно, понеже ще съставите уравнението и така нататък. Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно.
Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека.
Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите.
към текста >>
За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, спо
ред
което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването.
Вие нямате нужда от вашата интелигентност, за да проследявате подробностите на това, което вършите. Обаче днес хората много обичат, когато може да им се докаже нещо по такъв начин, че да няма нужда от никаква интелигентност. И ако някой поиска от тях да проследят отделните етапи на доказването, от това им става ужасно неприятно. Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма.
За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването.
А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща. Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите. Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности!
към текста >>
Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат п
ред
очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е п
ред
стави, за да участваме в ритуалите.
Ето защо те предпочитат нещата да се доказват без присъствието на човека. Те биха желали дори и духовния свят да им бъде доказан нагледно, сякаш самите те се разхождат в него, какъвто е случаят със спиритизма. За тях е непоносимо изискването на Духовната наука, според което човекът трябва активно да присъства във всеки отделен етап на доказването. А без този елемент истинската Духовна наука е немислима. Но хората са силно привлечени от старата Духовна наука и други подобни неща.
Те обичат ритуалите, за които казват: Ето, те се разгръщат пред очите ни и нашата интелигентност тук не е нужна, не е нужно да си изработваме каквито и да е представи, за да участваме в ритуалите.
Но модерната Духовна наука изисква тъкмо това: Да следим отделните подробности!
към текста >>
От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че п
ред
и рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие.
Вземете например начина, по който се водеше пропагандата именно в Русия, където през последните две десетилетия постепенно се стигна до рухването на царизма. Естествено, в тази окована и бичувана Русия не можеше да се води открита пропаганда. Всякакви пропагандни статии незабавно биха били конфискувани от полицията. Не можеше и да се говори. И въпреки това, за сравнително кратко време, от 1900 до 1904 година, в Русия излязоха около 60 милиона статии с антицаристко съдържание.
От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие.
Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация? Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи.
към текста >>
Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при оп
ред
елени обстоятелства вс
ред
народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи.
От тези 60 милиона статии само 20-30 процента бяха иззети от полицията, така че преди рухването на царизма голяма част от народа беше вече подготвена за това събитие. Защото, на какво се дължи фактът – въпреки усърдните полицейски мерки – че от всичките 60 милиона статии срещу царизма, само една четвърт беше подложена на конфискация? Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа.
Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи.
Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията. Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно. Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин.
към текста >>
Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извън
ред
но важно.
Това се дължи на обстоятелството, че водещите агитатори стигнаха до един изключително важен извод, до нещо, което хората не искаха да видят. Но когато хора като тези агитатори ариманически осъзнаят нещо, тогава те могат да въздействат върху другите изключително силно. Те стигнаха до извода, че нещо, което е изразено с едни и същи думи, действа по абсолютно различен начин, в зависимост от това, дали го чуват полицейските служители с тяхното апаратно мислене, или го чуват хората от народа. Едно и също изречение, ако бъде казано както трябва, за полицейският служител ще прозвучи съвсем безобидно, докато при определени обстоятелства всред народа то ще раздвижи умовете в посока на социалистическите идеи. Впрочем, там се издаваха не такива статии, каквито сега четем в Швейцария, а се разпространяваха книги или брошури върху ботаниката, върху растенията, които поради самия начин на изложението просто трогваха душите, така че фактически през 1917 година Русия се оказа подготвена за революцията.
Да вникнем в тайната, че едно и също нещо може да действа по коренно различен начин при един или друг човек, е извънредно важно.
Впрочем, тези неща бяха внимателно проучени и резултатите от тези проучвания са много характерни за нашата епоха. Те са израз на онези сили, които най-много се възпротивяват срещу духовно-научното познание. В момента аз не бих могъл да дам по-добър пример за съпротивата срещу същинския праелемент на духовното, от книгите на Николай Рубакин. Изцяло отхвърляйки живите сили на Духовната наука, той се опитва да изследва човешката душа по един съвършено нов начин: той се придържа към интелигентността, описва нейните проявления, но в същото време, изключва същинската й активност. Стремежите на един такъв човек се свеждат до следното: В наши дни всичко трябва да се върши интелигентно, обаче без да се впряга субективната интелигентност.
към текста >>
И въпросите, които се поставят п
ред
хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема п
ред
вид само действието на интелигентността.
Той организира семинари с читатели, хора, които четат. Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им въздейства, какво от тях им е повлияло.
И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само действието на интелигентността.
Това е едната страна: Той докарва читателите до такава липса на вътрешно единство, че чрез самото формулиране на въпросите, които задава, той получава такива отговори, които му позволяват да навлезе в техните души по-дълбоко, отколкото могат самите те.
към текста >>
Ако бихме култивирали такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за п
ред
ния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер.
От друга страна, с хиляди и хиляди изтънчени въпроси, той подтиква хората към анализиране на новоиздаваните книги. И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото. После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически. Цялата работа е в това, действащата интелигентност днес да бъде видяна главно в процесите на нейното възприемане.
Ако бихме култивирали такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за предния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер.
Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи всред човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават. Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един човек може да приложи спрямо друг човек, а при пълно изключване на интелигентността.
към текста >>
Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи вс
ред
човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават.
От друга страна, с хиляди и хиляди изтънчени въпроси, той подтиква хората към анализиране на новоиздаваните книги. И то съвсем независимо от това, дали книгите са ботанически, математически, политически, социалистически или анархически; гледа се съдържанието, но хората не отчитат факта, че съдържанието е само една част от цялото. После той ги кара да се замислят, как книгата оказва въздействие чрез красотата на изказа, или чрез това, че издава темперамента на своя автор, или че е написана скучно; следователно, все качества, чрез които читателят открива обективно действащата интелигентност, която може да се установи в книгите чисто статистически. Цялата работа е в това, действащата интелигентност днес да бъде видяна главно в процесите на нейното възприемане. Ако бихме култивирали такова научно мислене, ние бихме могли, примерно, да напишем една изключително новаторска книга за Юпитер, също и една книга за предния десен крак на майския бръмбар, и тя би постигнала същата цел, каквато си поставя и книгата за Юпитер.
Защото тук е важно не какво се казва, а как се казва, като по този начин се открива това, което обективно работи всред човечеството като интелигентност, без обаче хората да го осъзнават.
Сега се действа не само субективно, а като се използва собствената интелигентност, както е при смятането, но се действа чрез това, което властва като интелигентност, обаче не и като интелигентност, която един човек може да приложи спрямо друг човек, а при пълно изключване на интелигентността.
към текста >>
През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да п
ред
остави съдбата си на духовния свят.
Днес хората биха могли да създадат дори един университет, който с помощта на едно такова мислене да си постави следната задача: Да произвежда революционна пропаганда просто следвайки очертаната от мен линия. А такива стремежи днес наистина съществуват. Фактически всичките следват правилото: В епохата на интелигентността те да не допускат хората до тази интелигентност, а да ги изхвърлят извън нея! А е необходимо тъкмо обратното: Човекът съзнателно – съзнавайки и епохата, в която живее – да възприема духовния свят.
През настоящата епоха, както и в идващото време, спасението на човечеството ще зависи само то това: с доверие и смелост да предостави съдбата си на духовния свят.
Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес? Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот. Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото!
към текста >>
Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане
ред
ом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него.
Нито изпитването на дарбите, нито статистическото проучване на книги и читатели ще ни открие това, което живее в човечеството; необходимо е нещо друго. Защото накъде вървят нещата днес? Казано с тривиални думи: Всички стремежи, както тези на Рубакин, така и други подобни, водят до там, че днешният човек всъщност иска да излезе от своята кожа, понеже той е вкаран в кожата на необходимостта, където си служи със своята собствена интелигентност, но без да я прилага спрямо духовния живот. Човекът не би искал да остане в очертанията на своето тяло, не би искал да живее затворен в кожата си, понеже той знае: Вътре в кожата му живее нещо живо, обаче срещата с него е неприятна! Ето защо той иска да излезе извън тялото!
Той би искал да обективира интелигентността, той би искал да излезе извън тялото и да застане редом с него, така че вълните на духовния свят да преминат през него.
Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си. Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа. Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината.
към текста >>
Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи п
ред
съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица.
Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си. Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа. Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината.
Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица.
към текста >>
Ако се вгледаме по този начин в това, оп
ред
ели характера на нашето време, ние ще намерим обяснение защо хората, които не искат да признаят Духа, но са честни в душите си, не позволяват никакво понижение на съзнанието и си дават ясна сметка какво п
ред
стои на човечеството, ако то иска да остане в материализма.
Ако се вгледаме по този начин в това, определи характера на нашето време, ние ще намерим обяснение защо хората, които не искат да признаят Духа, но са честни в душите си, не позволяват никакво понижение на съзнанието и си дават ясна сметка какво предстои на човечеството, ако то иска да остане в материализма.
Ние трябва да разберем, че в порива към Духа е вложено нещо, което изключва необходимостта да сме песимисти. И ако погледнем колко малко днешните хора са склонни да навлизат в духовния свят според методите на Духовната наука, ние ще стигнем и до по-дълбоките причини за упадъка на нашата епоха.
към текста >>
И ако погледнем колко малко днешните хора са склонни да навлизат в духовния свят спо
ред
методите на Духовната наука, ние ще стигнем и до по-дълбоките причини за упадъка на нашата епоха.
Ако се вгледаме по този начин в това, определи характера на нашето време, ние ще намерим обяснение защо хората, които не искат да признаят Духа, но са честни в душите си, не позволяват никакво понижение на съзнанието и си дават ясна сметка какво предстои на човечеството, ако то иска да остане в материализма. Ние трябва да разберем, че в порива към Духа е вложено нещо, което изключва необходимостта да сме песимисти.
И ако погледнем колко малко днешните хора са склонни да навлизат в духовния свят според методите на Духовната наука, ние ще стигнем и до по-дълбоките причини за упадъка на нашата епоха.
към текста >>
От духовна гледна точка изглежда така, че п
ред
ставите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход.
През тази година също се появиха най-различни заглавия, свързани с Коледа. И просто е невероятно, че в сериозните изпитания на тази епоха да се появи една такава статия, за която ще стане дума сега. Хората пишат прекалено добре, пишат прекалено любезно, пишат както им харесва. Те може и да се мразят, както никога досега не са се мразели, обаче, когато пишат, излиза така, че те се обичат, както се обичат враговете. Накратко, пишат така, както пише и дамата, съчинила въпросните „Писма от една жена до Валтер Ратенау”.
От духовна гледна точка изглежда така, че представите, залегнали в основата на тази статия, следват един твърде необичаен ход.
Хората пишат за човешката любов, за християнството, пишат на всевъзможни теми. Това, което пишат, е много красиво, и хората, които го четат, също го намират за много красиво. И въпреки това, то не е нищо друго, освен празния звук на отдавна изтъркани понятия. Тези понятия се въртят на празни обороти в главите и сърцата и те примамват като захаросан сладкиш авторите и читателите, които са сладострастно влюбени в такива думи. Колко прекрасно е да потънем в мечти, когато чуваме: Христос говори за любовта към ближните, християнството трябва отново да разцъфне и така нататък.
към текста >>
И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за оп
ред
еляне на световното бъдеще.
Така че, когато поглеждаме към новата година, от една страна ние виждаме как хората могат само да понижават своето съзнание, да се отдават на политически пророчества, да сключват съюзи между народите, които би трябвало да премахнат войните от лицето на Земята. Естествено – въпреки уверенията, че не трябва да се стига до един нов „Виенски конгрес” – хората днес вече започнаха да си казват, че биха били радостни, ако Версайският конгрес осигури също толкова месеци мир, колкото и Виенският конгрес. Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им.
И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще.
Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай! Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието. Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят. И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св.
към текста >>
Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако п
ред
нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят.
Да, хората привличат мисли, които понижават съзнанието им. И днес основната мисъл, понижаваща съзнанието на човечеството е тази, че след като някои от държавните мъже се оттеглиха, Уилсън е най-подходящият човек за определяне на световното бъдеще. Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай! Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието.
Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят.
И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св. Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна. – А тя не бива да се оказва вярна! Напълно във възможностите на хората е, да не се стига до тази перспектива. И в тази новогодишна вечер нека призовем волята, която няма да позволи тази перспектива да се окаже вярна.
към текста >>
Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само вс
ред
един народ, а вс
ред
всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна.
Той е великият мъж, нали така? Един човек, който смята, че четиринадесет абстрактни точки ще са в състояние да превърнат Земята в един рай! Но колко удобно е това, колко удобна е мисълта, която понижава съзнанието. Колко по-неудобно е да си кажеш: Ако пред нас не бива да се очертават такива перспективи, каквито виждаше Ратенау, тогава ще е необходимо възможно по-голям брой хора да стигнат до признаване на духовния свят. И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св.
Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна.
– А тя не бива да се оказва вярна! Напълно във възможностите на хората е, да не се стига до тази перспектива. И в тази новогодишна вечер нека призовем волята, която няма да позволи тази перспектива да се окаже вярна. Обаче за тази цел е необходимо да отворим очи за действително новото и да се освободим от всички предразсъдъци, които днес все още ни теглят към себе си с такава огромна сила.
към текста >>
Обаче за тази цел е необходимо да отворим очи за действително новото и да се освободим от всички п
ред
разсъдъци, които днес все още ни теглят към себе си с такава огромна сила.
И ако съумеем да пробудим у себе си такова усещане за св. Силвестър, каквото се опитахме да постигнем тази вечер, тогава не малко души биха изживели истината за този наш празник така, че биха си казали: Да, ако застинем в онези мисли, с които човечеството е свикнало, и в онова, което намира сили не само всред един народ, а всред всички народи по Земята, тогава перспективата на Ратенау ще се окаже вярна. – А тя не бива да се оказва вярна! Напълно във възможностите на хората е, да не се стига до тази перспектива. И в тази новогодишна вечер нека призовем волята, която няма да позволи тази перспектива да се окаже вярна.
Обаче за тази цел е необходимо да отворим очи за действително новото и да се освободим от всички предразсъдъци, които днес все още ни теглят към себе си с такава огромна сила.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота п
ред
и раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора.
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят п
ред
и раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото с
ред
ство, в което намира изражение истинската реалност.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
7.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извън
ред
но важен в наше време.
Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извънредно важен в наше време.
Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек. По начало осъзнаваме този вътрешен човек едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.
към текста >>
Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава п
ред
сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек.
Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извънредно важен в наше време.
Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек.
По начало осъзнаваме този вътрешен човек едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.
към текста >>
Всички сили и събития в космоса са със
ред
оточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап.
Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.
към текста >>
В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са със
ред
оточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.
В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.
към текста >>
Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме оп
ред
елени да бъдем.
Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин.
Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем.
И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.
към текста >>
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение п
ред
онова, което човек е п
ред
оп
ред
елен да бъде, макар сега само в най-
ред
ки случаи да проявява много от заложбите си.
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение. Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация. И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“
към текста >>
И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш п
ред
мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение.
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си.
И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение.
Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация. И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“
към текста >>
И във възходящата по
ред
ица на твоите животи се проявява вечността.“
В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си. И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение. Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация.
И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“
към текста >>
Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в
ред
а на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове.
Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път.
Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>
С благодарност се прекланям п
ред
почвата, която се простира под мен.“
Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове. Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път. Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване.
С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“
към текста >>
По същия начин трябва да си п
ред
ставяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води нап
ред
.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение. Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред.
По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
Непос
ред
ственото присъствие на духа, дейната сила на този дух — това са нещата, към които ни води Духовната наука.
А сега и трета гледна точка. Духовната наука не говори непрекъснато за „духа“, който е в основата на всичко — не и в пантеистичен смисъл. Не, Духовната наука не говори само за духовната реалност; целта ни е да позволим на тази реалност на духа да се влива директно във всичко — това е целта. Опитвам се да говоря по такъв начин, че за всеки, за когото Духовната наука е живо изживяване, да стане ясно, че щом мисленето ни се докосне до духа, самият дух оживява и се вплита дълбоко в нашите мисли. Всеки, който е одухотворен от импулса на Духовната наука — ако мога така да се изразя — няма просто да размишлява за духа: той ще позволи на самия дух да говори чрез неговите мисли.
Непосредственото присъствие на духа, дейната сила на този дух — това са нещата, към които ни води Духовната наука.
към текста >>
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по оп
ред
елен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.
към текста >>
Имайте п
ред
вид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли!
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли!
Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла. Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>
Тези събития, както те протичат, п
ред
извикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност.
Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла.
Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!
към текста >>
Този жив дух е като пратен в изгнание от съвременните възгледи, които са пуснали корени в с
ред
ната класа и в които работниците, за тяхно нещастие, са се вкопчили.
И сега сравнете този театър на сенките с духовния живот, който прониква душата от импулса на Духовната наука. Целта на антропософската Духовна наука е да изнесе духа като жива реалност в света чрез човешката душа.
Този жив дух е като пратен в изгнание от съвременните възгледи, които са пуснали корени в средната класа и в които работниците, за тяхно нещастие, са се вкопчили.
Изгнание… така това, което би могло да оживее в съзнанието на хората, „духът в мен“ — сега това съществува само като идеология.
към текста >>
Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [п
ред
ишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн?
Нека помислим отново: Доколко можем да разберем човечеството в този земен живот, ако използваме само сетивата си?
Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн?
Как изцяло липсва в модерния мироглед онова възвишено чувство за човешкото достойнство, което ни позволява — след като го придобием от Духовната наука — да имаме правилни отношения, когато ние, като човешки същества, се срещем с други човешки същества!
към текста >>
Единственият начин е да се търси непос
ред
ствен личен контакт с фактите и със събитията от заобикалящия ни свят.
Трети аргумент. Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите.
Единственият начин е да се търси непосредствен личен контакт с фактите и със събитията от заобикалящия ни свят.
Този трети аргумент ни връща към онова, което вече загатнах: с помощта на Духовната наука, която приемаме в душевния си живот, трябва да изживеем нашата връзка с всички същества, които се намират над и под нас в йерархията — както в духовните светове, така и в Природата.
към текста >>
И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни с
ред
ства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
Сега разгледайте следния контраст. От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология! Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека!
И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.
към текста >>
Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от с
ред
ата на петнадесети век живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е оп
ред
елено да бъде поставено в светлината на съзнанието.
Бихме казали: „Нищо не е по-ясно за мен в целия контекст на сегашното човешко развитие от това, че социалният проблем е назрял; но също така нищо не е по-ясно от това, че хората трагично се провалят при решаването на този социален проблем.“ В нашата епоха, когато социалният въпрос нахлува с пълни сили в живота, хората преминават през най-тежките изпитания. Изпитанието се състои в това, да намерят пътя към духа с помощта на вътрешната си сила.
Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от средата на петнадесети век живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е определено да бъде поставено в светлината на съзнанието.
към текста >>
Защо боговете не го изведоха на сигурно място, след като е твърде жалко, че хората трябваше да се озоват нас
ред
такова премеждие?
Нека не изпадаме в безплодни самосъжаления: „Човечеството беше сполетяно от една ужасяваща катастрофа… Защо боговете тласнаха човечеството в една такава покъртителна катастрофа[5]!
Защо боговете не го изведоха на сигурно място, след като е твърде жалко, че хората трябваше да се озоват насред такова премеждие?
“ Нека не забравяме, че живеем в епохата, когато свободната духовна дейност на човека ще намери изява — когато боговете според тяхната основна служба не се разкриват, човекът по свободно решение ще отвори вътрешния храм на душата си, за да ги покани.
към текста >>
“ Нека не забравяме, че живеем в епохата, когато свободната духовна дейност на човека ще намери изява — когато боговете спо
ред
тяхната основна служба не се разкриват, човекът по свободно решение ще отвори вътрешния храм на душата си, за да ги покани.
Нека не изпадаме в безплодни самосъжаления: „Човечеството беше сполетяно от една ужасяваща катастрофа… Защо боговете тласнаха човечеството в една такава покъртителна катастрофа[5]! Защо боговете не го изведоха на сигурно място, след като е твърде жалко, че хората трябваше да се озоват насред такова премеждие?
“ Нека не забравяме, че живеем в епохата, когато свободната духовна дейност на човека ще намери изява — когато боговете според тяхната основна служба не се разкриват, човекът по свободно решение ще отвори вътрешния храм на душата си, за да ги покани.
към текста >>
Оп
ред
елено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали.
По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка.
Определено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали.
Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е редно да се разглежда по този начин.
към текста >>
Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е
ред
но да се разглежда по този начин.
По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка. Определено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали.
Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е редно да се разглежда по този начин.
към текста >>
Както казах и по-рано, чрез Духовната наука ние не просто търсим с
ред
ство, с което да занимаваме мислите си за духовното, но и с
ред
ство, чрез което живата реалност на духа да се разкрие в нашето мислене.
Както казах и по-рано, чрез Духовната наука ние не просто търсим средство, с което да занимаваме мислите си за духовното, но и средство, чрез което живата реалност на духа да се разкрие в нашето мислене.
Във връзка с това можем да си припомним и думите на Христос Исус: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“
към текста >>
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше п
ред
имно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората.
Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората.
То беше активно в човешките мисли и в човешката воля. Наистина боговете обитаваха човека. Днес обаче те се проявяват в човека по различен начин. Можем да го обясним със следното.
към текста >>
Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занап
ред
и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество.
Скъпи приятели, задълбочете мислите си в тези думи. В тях се съдържат много важни неща.
Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занапред и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество.
Можем да култивираме тези стремежи в различни области на душата. Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука. Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес. Така трябваше да бъде.
към текста >>
П
ред
и всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука.
Скъпи приятели, задълбочете мислите си в тези думи. В тях се съдържат много важни неща. Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занапред и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество. Можем да култивираме тези стремежи в различни области на душата.
Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука.
Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес. Така трябваше да бъде.
към текста >>
Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на оп
ред
елени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес.
Скъпи приятели, задълбочете мислите си в тези думи. В тях се съдържат много важни неща. Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занапред и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество. Можем да култивираме тези стремежи в различни области на душата. Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука.
Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес.
Така трябваше да бъде.
към текста >>
Но по-нап
ред
те трябва да научат следното.
Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си.
Но по-напред те трябва да научат следното.
От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие.
към текста >>
Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с пос
ред
ничеството на хората.
От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие.
Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората.
Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.
към текста >>
И можем да поставим п
ред
душите си вътрешната същност на всеки от тези хора, вместо да разглеждаме себе си.
Ще спомена само един — един медитативен път. От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си живот. Можем да се запитаме: „Как се е развил моят живот от детството? “ Но можем да направим това и по един специален начин. Вместо да съзерцаваме онова, на което самите ние сме се радвали или изживели, можем да обърнем вниманието си върху хората, които в живота ни се явяват като родители, братя и сестри, приятели, учители и т.н.
И можем да поставим пред душите си вътрешната същност на всеки от тези хора, вместо да разглеждаме себе си.
След време ще се намерим изправени пред факта, че всъщност дължим малко на самите себе си и че много или почти всичко се е вляло в нас от хората в обкръжението ни.
към текста >>
След време ще се намерим изправени п
ред
факта, че всъщност дължим малко на самите себе си и че много или почти всичко се е вляло в нас от хората в обкръжението ни.
От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си живот. Можем да се запитаме: „Как се е развил моят живот от детството? “ Но можем да направим това и по един специален начин. Вместо да съзерцаваме онова, на което самите ние сме се радвали или изживели, можем да обърнем вниманието си върху хората, които в живота ни се явяват като родители, братя и сестри, приятели, учители и т.н. И можем да поставим пред душите си вътрешната същност на всеки от тези хора, вместо да разглеждаме себе си.
След време ще се намерим изправени пред факта, че всъщност дължим малко на самите себе си и че много или почти всичко се е вляло в нас от хората в обкръжението ни.
към текста >>
От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним оп
ред
елени чувства и впечатления.
Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят.
От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления.
И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека. Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек. Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството. По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.
към текста >>
Всеки, който п
ред
приема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек.
Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят. От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления. И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека.
Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек.
Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството. По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.
към текста >>
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим оп
ред
елено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие.
Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>
Става дума за нещо, което се разкрива пос
ред
ством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете.
Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.
към текста >>
Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, спо
ред
която животът дава своите плодове само когато нап
ред
налата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
Обръщам специално внимание на това, скъпи приятели, така че от това описание на нашата епоха да можете да видите как един социален импулс в най-широк смисъл прониква и се разраства в нашето време.
Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?
към текста >>
Като хора, оформени от знанията на Духовната наука, п
ред
вас стои велика социална задача, стига да приемете живото чувство, което социалните въпроси задвижват във вас, и го поставите като основа за работа в полза на днешното човечество.
Социалното съдружие се търси от най-вътрешната ни духовна потребност и от усета за нашето време. И в този смисъл Духовната наука — когато говори на хора, които са подготвени до някаква степен чрез знанията в другите духовно-научни области — може да доведе до по-дълбоко разбиране на социалния проблем.
Като хора, оформени от знанията на Духовната наука, пред вас стои велика социална задача, стига да приемете живото чувство, което социалните въпроси задвижват във вас, и го поставите като основа за работа в полза на днешното човечество.
Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и обществените дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между човека и друг човек — тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.
към текста >>
Има се п
ред
вид книгата „Въведение в Тайната наука“, където са разяснени темите, за които Щайнер говори по-нататък.
Има се предвид книгата „Въведение в Тайната наука“, където са разяснени темите, за които Щайнер говори по-нататък.
към текста >>
Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци п
ред
и началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г.
[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета.
Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г.
В случая Щайнер го цитира посмъртно, тъй като лекцията е изнесена на 4 февруари 1919 г.
към текста >>
Но се имат п
ред
вид такива, които принизяват човека до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.
[4] В тази лекция Р. Щайнер не дава конкретни примери за такива икономически термини.
Но се имат предвид такива, които принизяват човека до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.
към текста >>
[5] И тук, както в повечето лекции върху социалния въпрос, се има п
ред
вид конкретно наскоро приключилата или все още бушуваща Първа световна война, в зависимост от времето, когато е изнасяна дадена лекция.
[5] И тук, както в повечето лекции върху социалния въпрос, се има предвид конкретно наскоро приключилата или все още бушуваща Първа световна война, в зависимост от времето, когато е изнасяна дадена лекция.
към текста >>
8.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
В известен смисъл можем да се разгледаме като квас — ако ми позволите да използвам библейската дума — подкваса, чрез която всеки спо
ред
собствената си с
ред
а може да допринесе с нещо, ръководен от силата и топлината на импулса и съобразно нуждите на епохата.
Миналата седмица говорих, че ние, които сме тук като антропософи, можем да разберем в много по-дълбок смисъл всичко, което е необходимо за правилната оценка на парливите въпроси в наши дни. Ние можем да направим много повече по този начин[1], отколкото е възможно в по-широк кръг.
В известен смисъл можем да се разгледаме като квас — ако ми позволите да използвам библейската дума — подкваса, чрез която всеки според собствената си среда може да допринесе с нещо, ръководен от силата и топлината на импулса и съобразно нуждите на епохата.
към текста >>
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно оп
ред
елено разделение — оп
ред
елено „разчленяване“ на социалния организъм.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм.
Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано. Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области. Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на оп
ред
елена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот
ред
ом с останалите области.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм. Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано.
Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>
И ще нап
ред
ваме в материята до своеобразна кулминация, така че от въпросната кулминация да бликне едно по-дълбоко разбиране за положението, в което се намира човекът.
Сега, скъпи приятели, ще разгледаме този въпрос от една гледна точка, която е трудно разбираема за хората извън нашето движение.
И ще напредваме в материята до своеобразна кулминация, така че от въпросната кулминация да бликне едно по-дълбоко разбиране за положението, в което се намира човекът.
към текста >>
Нека разгледаме най-нап
ред
онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот.
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот.
Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества. Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
към текста >>
Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам п
ред
вид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
Нека разгледаме най-напред онова, което в светски смисъл се нарича духовен живот. Духовният живот в този светски смисъл обхваща всичко, което по един или друг начин ни издига над личния егоизъм и ни довежда до общество с други човешки същества.
Нека посочим за пример онзи аспект от духовния живот, който все още се явява най-важното проявление на земния духовен живот — който би трябвало да ни свърже със свръхземния духовен живот; имам предвид практикуването на религия, както се прави в различните църковни конгрегации.
към текста >>
Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен живот — така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до с
ред
ата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели.
В човешката душа има потребности, които карат хората да се търсят взаимно. Хората се обединяват, след като изпитват сходни потребности. Отглеждането на едно дете означава, че една душа се грижи за друга.
Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен живот — така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до средата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели.
И така, с помощта на това сродство на душевните изживявания се образува определено общество от хора. Това е важна характеристика на духовния живот: изворите на този живот са в свободата, в индивидуалната инициатива на отделното човешко същество, но все пак този живот събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
към текста >>
И така, с помощта на това сродство на душевните изживявания се образува оп
ред
елено общество от хора.
В човешката душа има потребности, които карат хората да се търсят взаимно. Хората се обединяват, след като изпитват сходни потребности. Отглеждането на едно дете означава, че една душа се грижи за друга. Всеки, който чете дадена книга, излиза от егоистичния кръг на неговия личен живот — така е, защото той не е единственият, който приема мислите на автора; дори да е стигнал само до средата на книгата, той вече споделя тези мисли с по-голяма група от други читатели.
И така, с помощта на това сродство на душевните изживявания се образува определено общество от хора.
Това е важна характеристика на духовния живот: изворите на този живот са в свободата, в индивидуалната инициатива на отделното човешко същество, но все пак този живот събира хората заедно и образува общества [или братства], в които общото е обединяващо.
към текста >>
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, п
ред
лагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в отношение към централното събитие на земната еволюция: Мистерията на Голгота.
За всеки, който търси по-дълбоко разбиране, предлагам да запомни един факт — факт, който довежда всеки вид човешки братства в отношение към централното събитие на земната еволюция: Мистерията на Голгота.
Причината е, че от Мистерията на Голгота насам всичко, засягащо човешките братства, принадлежи в известен смисъл към Христовия импулс.
към текста >>
Истината е такава, че спо
ред
възгледа на самия Христос е голяма грешка да се вярва, че отделният индивид може да установи пряка връзка с Христос.
Това е същественото — Христовият импулс не принадлежи на отделните хора, а на обществата [братствата] от хора.
Истината е такава, че според възгледа на самия Христос е голяма грешка да се вярва, че отделният индивид може да установи пряка връзка с Христос.
Същественото тук е, че Христос живя и умря, и после възкръсна от мъртвите заради цялото човечество. От Мистерията на Голгота насам, следователно, Христовото събитие е в пряко отношение (ще се върнем на това по-нататък) с разгръщането на човешки братства, където и да било. И съответно, ако наистина разбираме света, земният духовен живот, извиращ от най-индивидуалния източник и според личните особености и таланти, ни води към Христовото събитие.
към текста >>
И съответно, ако наистина разбираме света, земният духовен живот, извиращ от най-индивидуалния източник и спо
ред
личните особености и таланти, ни води към Христовото събитие.
Това е същественото — Христовият импулс не принадлежи на отделните хора, а на обществата [братствата] от хора. Истината е такава, че според възгледа на самия Христос е голяма грешка да се вярва, че отделният индивид може да установи пряка връзка с Христос. Същественото тук е, че Христос живя и умря, и после възкръсна от мъртвите заради цялото човечество. От Мистерията на Голгота насам, следователно, Христовото събитие е в пряко отношение (ще се върнем на това по-нататък) с разгръщането на човешки братства, където и да било.
И съответно, ако наистина разбираме света, земният духовен живот, извиращ от най-индивидуалния източник и според личните особености и таланти, ни води към Христовото събитие.
към текста >>
Някои от връзките, които осъществяваме в течение на живота, са пряко следствие от връзките, създадени в п
ред
ишни животи; някои ще дадат кармичните си плодове в бъдещи животи.
Нека сега конкретно разгледаме този земен духовен живот — религията, образованието, изкуството и тъй нататък. С негова помощ придобиваме известна връзка с други човешки същества. Тук трябва да направим разлика между връзките, които правим заради личната съдба и кармата, и онези, които в този тесен смисъл не зависят от нашата карма.
Някои от връзките, които осъществяваме в течение на живота, са пряко следствие от връзките, създадени в предишни животи; някои ще дадат кармичните си плодове в бъдещи животи.
Човешките същества създават връзки едно с друго по най-различни начини.
към текста >>
Връзките, оформени директно от нашата карма, трябва да се разграничават от по-широките връзки, които възникват, когато срещаме хора при влизането ни в дадено общество, религиозна структура или братство със сходни възгледи, а също и да ги разграничаваме от онези връзки, създаващи се при четене на една и съща книги или чрез общото удоволствие п
ред
едно произведение на изкуството, и т.н.
Връзките, оформени директно от нашата карма, трябва да се разграничават от по-широките връзки, които възникват, когато срещаме хора при влизането ни в дадено общество, религиозна структура или братство със сходни възгледи, а също и да ги разграничаваме от онези връзки, създаващи се при четене на една и съща книги или чрез общото удоволствие пред едно произведение на изкуството, и т.н.
Хората, които срещаме по тези начини на земята, не винаги са свързани с нас кармично от предишен живот. Несъмнено има общества, които се коренят в общата съдба [на хората от дадено общество] от предишни животи; но при по-широките групи, за които стана дума, обикновено не е така. Това ни довежда до следващата гледна точка.
към текста >>
Хората, които срещаме по тези начини на земята, не винаги са свързани с нас кармично от п
ред
ишен живот.
Връзките, оформени директно от нашата карма, трябва да се разграничават от по-широките връзки, които възникват, когато срещаме хора при влизането ни в дадено общество, религиозна структура или братство със сходни възгледи, а също и да ги разграничаваме от онези връзки, създаващи се при четене на една и съща книги или чрез общото удоволствие пред едно произведение на изкуството, и т.н.
Хората, които срещаме по тези начини на земята, не винаги са свързани с нас кармично от предишен живот.
Несъмнено има общества, които се коренят в общата съдба [на хората от дадено общество] от предишни животи; но при по-широките групи, за които стана дума, обикновено не е така. Това ни довежда до следващата гледна точка.
към текста >>
Несъмнено има общества, които се коренят в общата съдба [на хората от дадено общество] от п
ред
ишни животи; но при по-широките групи, за които стана дума, обикновено не е така.
Връзките, оформени директно от нашата карма, трябва да се разграничават от по-широките връзки, които възникват, когато срещаме хора при влизането ни в дадено общество, религиозна структура или братство със сходни възгледи, а също и да ги разграничаваме от онези връзки, създаващи се при четене на една и съща книги или чрез общото удоволствие пред едно произведение на изкуството, и т.н. Хората, които срещаме по тези начини на земята, не винаги са свързани с нас кармично от предишен живот.
Несъмнено има общества, които се коренят в общата съдба [на хората от дадено общество] от предишни животи; но при по-широките групи, за които стана дума, обикновено не е така.
Това ни довежда до следващата гледна точка.
към текста >>
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно п
ред
и следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии.
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии.
Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им предстои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация. През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен живот. И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен живот, за които стана дума по-рано.
към текста >>
Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им п
ред
стои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация.
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии.
Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им предстои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация.
През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен живот. И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен живот, за които стана дума по-рано.
към текста >>
През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи спо
ред
индивидуалната ни степен на развитие, п
ред
и да се потопим отново в земен живот.
В края на престоя ни в свръхсетивния свят, между смъртта и новото раждане, когато стигнем до момента точно преди следващата ни инкарнация, ние влизаме във връзка — в зависимост колко сме узрели за нея — с Ангелите, Архангелите и Архаите, също и с по-горните Йерархии. Но също така се доближаваме и до други човешки души, на които им предстои да се инкарнират след нас — души, които трябва да чакат по-дълго, тъй да се каже, за тяхната инкарнация.
През този период имаме най-разнообразни свръхсетивни изживявания, вариращи според индивидуалната ни степен на развитие, преди да се потопим отново в земен живот.
И силите, които получаваме тогава, ни поставят на земята в положение, което ни позволява да намерим пътя към тези опитности от земния духовен живот, за които стана дума по-рано.
към текста >>
— тези неща не се оп
ред
елят само от земните обстоятелства.
Същественото, което трябва да разберем, е, че нашият духовен живот на земята — всичко, което добиваме като опитност от религията, чрез възпитанието и образованието, чрез художествените творби и т.н.
— тези неща не се определят само от земните обстоятелства.
Нашият земен духовен живот придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния живот, преди да се инкарнираме. Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло.
към текста >>
Нашият земен духовен живот придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния живот, п
ред
и да се инкарнираме.
Същественото, което трябва да разберем, е, че нашият духовен живот на земята — всичко, което добиваме като опитност от религията, чрез възпитанието и образованието, чрез художествените творби и т.н. — тези неща не се определят само от земните обстоятелства.
Нашият земен духовен живот придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния живот, преди да се инкарнираме.
Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло.
към текста >>
Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, п
ред
и да е влязло във физическо тяло.
Същественото, което трябва да разберем, е, че нашият духовен живот на земята — всичко, което добиваме като опитност от религията, чрез възпитанието и образованието, чрез художествените творби и т.н. — тези неща не се определят само от земните обстоятелства. Нашият земен духовен живот придобива своя характер от изживяванията, които сме имали в свръхсетивния живот, преди да се инкарнираме.
Както образът в огледалото показва онова, което се отразява, така земният духовен живот ни насочва към изживяванията на човешкото същество, преди да е влязло във физическо тяло.
към текста >>
Тази връзка с живота п
ред
и новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни п
ред
и новото раждане!
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят. Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота п
ред
и раждането.
Това е факт, на който духовният изследовател трябва да обърне особено внимание.
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден човек.
към текста >>
Различно стоят нещата с онова, което в строго оп
ред
елен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен
ред
в човешките връзки.
Различно стоят нещата с онова, което в строго определен смисъл се нарича политически живот — животът на гражданските права, който носи административен ред в човешките връзки.
Забележете следното. Колкото и усилия да полагате, дори с най-точните методи на Духовната наука, по-дълбоките връзки на политическия живот… всъщност няма да намерите никаква връзка между политическия живот и свръхсетивното. Политическият живот е изцяло на земята! Трябва съвсем ясно да разберем значението на този факт.
към текста >>
Колкото и държавата да си п
ред
ставя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта.
Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен п
ред
претенциите на Римската империя, Той п
ред
и всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени п
ред
ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят.
Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>
Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с
ред
а в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване.
Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в оп
ред
елена връзка със света.
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област.
Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света.
Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне. Ако това се случи, какво ще представляваме? Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго. Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си п
ред
ставите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне.
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област. Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света.
Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне.
Ако това се случи, какво ще представляваме? Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго. Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
Ако това се случи, какво ще п
ред
ставляваме?
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област. Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света. Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне.
Ако това се случи, какво ще представляваме?
Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго. Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни п
ред
закона.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона.
Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни. Сред животните не съществува въпрос за правата. В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания.
към текста >>
С
ред
животните не съществува въпрос за правата.
В политическия правов живот, от друга страна, си имаме работа с нещо, което прави всички ни равни пред закона. Там разглеждаме отношенията на един човек с друг човек. Налага се да се питаме — какви трябва да бъдат правата ни.
Сред животните не съществува въпрос за правата.
В този смисъл ние също стоим по-високо от животните, дори в контекста на земните отношения. Но ако сме свързани с едно религиозно общество или с екип от училищни преподаватели, в такъв случай — също като в гражданските отношения — се натъкваме на лични претенции, лични желания. В икономическата сфера, ако преодолеем егоизма, се проявява нещо ценно, което не произлиза от личните желания — това е братството, грижата за другите, начин на живот, при който другите получават опит от нас.
към текста >>
В духовния живот ние получаваме спо
ред
нашите желания.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания.
В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни. А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството. Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот. А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората спо
ред
техните разбирания — това е братството.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания. В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни.
А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството.
Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот. А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
А импулсът към братството се проявява, когато установим оп
ред
елена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
В духовния живот ние получаваме според нашите желания. В правовата сфера ние поставяме изисквания за нещо, което ни е необходимо, за да си осигурим задоволителен човешки живот като равни измежду равни. А в икономическата сфера се ражда онова, което обединява хората според техните разбирания — това е братството. Колкото повече се култивира това братство, толкова по-плодотворен става икономическият живот.
А импулсът към братството се проявява, когато установим определена връзка между нашето имущество и това на друг; между нашата потребност и тази на други; между нещо, което имаме ние, и нещо, което има друг, и т.н.
към текста >>
Точно както земният духовен живот ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен живот п
ред
и новото раждане, така икономическият живот с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият живот ни насочва към свръхсетивния живот след смъртта.
Тук, на земята, икономическият живот изглежда като най-низш измежду трите „члена“ на социалния организъм, но именно от него идва импулсът, който продължава да действа и в свръхсетивните светове след смъртта. По този начин ни се разкрива третият член на социалния организъм в светлината на Духовната наука. Същността на икономическата сфера в известен смисъл ни запраща в подчовешко ниво; но фактът е, че пак тя се явява и благословение, тъй като от братството в икономическия живот успяваме да пренесем отвъд портата на смъртта нещо, което се запазва у нас и там, след като влезем в свръхсетивния свят.
Точно както земният духовен живот ни връща обратно, подобно на отразен образ, към свръхсетивния духовен живот преди новото раждане, така икономическият живот с всичко, което произлиза от неговото влияние върху хората — социални интереси, чувство на човешка дружба, братство — така икономическият живот ни насочва към свръхсетивния живот след смъртта.
към текста >>
Разгледахме поотделно трите социални сфери в светлината на духовното изследване: духовния живот, който отразява свръхсетивния живот п
ред
и новото раждане; политическия живот, който е ограничен в импулсите между раждането и смъртта; и икономическия живот, който ни показва изживяванията, които ще имаме, след като преминем през портата на смъртта.
Разгледахме поотделно трите социални сфери в светлината на духовното изследване: духовния живот, който отразява свръхсетивния живот преди новото раждане; политическия живот, който е ограничен в импулсите между раждането и смъртта; и икономическия живот, който ни показва изживяванията, които ще имаме, след като преминем през портата на смъртта.
към текста >>
Човек носи със себе си плодовете, придобити от живота му в свръхсетивното п
ред
и новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в живота след смъртта.
Човешкото същество принадлежи не само на земния свят, но и на свръхсетивните светове.
Човек носи със себе си плодовете, придобити от живота му в свръхсетивното преди новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в живота след смъртта.
И както е вярно, че в този смисъл човешкият живот е троичен, разгръща се на земята с две отражения в свръхсетивното, такъв трябва да бъде и здравият социален организъм — троичен, ако искаме да служи като стабилна основа за човешкия духовен живот като цяло.
към текста >>
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на човека в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неу
ред
ен социален живот, тогава човекът непременно ще започне да се изражда.
За онези от вас, които с помощта на Духовната наука са разбрали мястото на човека в космоса, има и по-дълбоки причини да разбират защо социалният организъм трябва да има троична структура; и защо, ако всичко е централизирано, ако всичко е натрупано хаотично в един неуреден социален живот, тогава човекът непременно ще започне да се изражда.
И всъщност в съвременния живот, поне в някои отношения, [това израждане] доведе до ужасната катастрофа през последните четири години[2].
към текста >>
Не би трябвало да се задоволяваме само с четенето на Евангелията (въпреки че те е добре да се четат отново и отново); ние би трябвало да се вслушваме в живите откровения, които извират от Неговото продължаващо присъствие с
ред
нас.
Вие знаете: Обхващането на човешкия живот по такъв начин, че да се разбере как всяко човешко братство е вътрешно свързано с цялото човечество и с по-широкия свят – това е, което все повече и повече трябва да прониква хората от задълбочаващото се духовно-научно познание. Това е и истинското разбиране на Христос в нашата епоха и близкото бъдеще. Това трябва да разберем, ако днес искаме да слушаме Христос. Самият Той казва — и аз често съм Го цитирал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ С други думи: Христос не е говорил само по Неговото време на земята; Неговото Слово продължава да звучи и ние трябва да продължим да Го слушаме.
Не би трябвало да се задоволяваме само с четенето на Евангелията (въпреки че те е добре да се четат отново и отново); ние би трябвало да се вслушваме в живите откровения, които извират от Неговото продължаващо присъствие сред нас.
В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия предтеча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на човека, която изисква и социалната среда на земята да има троично устройство.“
към текста >>
В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия п
ред
теча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на човека, която изисква и социалната с
ред
а на земята да има троично устройство.“
Вие знаете: Обхващането на човешкия живот по такъв начин, че да се разбере как всяко човешко братство е вътрешно свързано с цялото човечество и с по-широкия свят – това е, което все повече и повече трябва да прониква хората от задълбочаващото се духовно-научно познание. Това е и истинското разбиране на Христос в нашата епоха и близкото бъдеще. Това трябва да разберем, ако днес искаме да слушаме Христос. Самият Той казва — и аз често съм Го цитирал: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ С други думи: Христос не е говорил само по Неговото време на земята; Неговото Слово продължава да звучи и ние трябва да продължим да Го слушаме. Не би трябвало да се задоволяваме само с четенето на Евангелията (въпреки че те е добре да се четат отново и отново); ние би трябвало да се вслушваме в живите откровения, които извират от Неговото продължаващо присъствие сред нас.
В нашата епоха Той ни възвестява: „Обновете начина, по който мислите,“ (и Неговия предтеча, Йоан Кръстител, казваше: „Изменете мисленето си“) „така че да ви се разкрие троичната природа на човека, която изисква и социалната среда на земята да има троично устройство.“
към текста >>
П
ред
и Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ.
Един прост факт ще ни покаже, че пътят не винаги се намира.
Преди Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ.
И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други народи измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята. В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог. Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
към текста >>
Във времето п
ред
и Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
Един прост факт ще ни покаже, че пътят не винаги се намира. Преди Христовият импулс да навлезе в земната еволюция чрез Мистерията на Голгота, народът, от който произлезе Христос Исус, гледаше на себе си като на богоизбран народ. И те вярваха, че щастието ще дойде в света само ако всички други народи измрат, а собственото им племе се разпростре върху цялото лице на земята. В известен смисъл това беше оправдана вяра, тъй като Йехова, богът на този народ, го беше избрал за свой народ, а Йехова беше разглеждан като един единствен Бог.
Във времето преди Мистерията на Голгота това беше оправдана вяра на стария еврейски народ, тъй като от този стар еврейски народ трябваше да произлезе Христос Исус.
към текста >>
Днес обаче също сме изправени п
ред
всякакви проявления на такъв атавизъм.
Но след като се извърши Мистерията на Голгота, трябваше да се преустанови този начин на мислене. По-късно той стана отживелица. На мястото на почитта към Йехова трябваше да дойде почитта към Христос — тази почит ни кара да говорим за цялото човечество, както по-рано почитащите Йехова говореха само за въпросния един народ. На това неразбиране се дължи трагичната съдба на еврейския народ.
Днес обаче също сме изправени пред всякакви проявления на такъв атавизъм.
Какво е, ако не атавизъм, когато даден народ — въпреки че този народ може да вярва, че върши нещо съвсем различно и да използва различни думи — иска да обожествява някакъв свой Йехова, някаква специална национална цел!
към текста >>
П
ред
и Мистерията на Голгота това е било в
ред
а на нещата.
Човечеството е склонно да се раздроби на обособени части по цялата земя — точно обратното на духа на Христос Исус, Който е живял и се е жертвал за цялото човечество. Човечеството опитва да се организира под знака на национални божества — в духа на Йехова.
Преди Мистерията на Голгота това е било в реда на нещата.
Днес е упадъчно явление. Това трябва да се разбере ясно — пътят на национализма е завръщане към Вехтия Завет.
към текста >>
Може да му се противодейства успешно само с едно лечебно с
ред
ство — отново да се направят стъпки към Христос по пътя на духа.
Подобно упадъчно явление подготвя тежки изпитания за човечеството.
Може да му се противодейства успешно само с едно лечебно средство — отново да се направят стъпки към Христос по пътя на духа.
към текста >>
Това е много сериозен въпрос — п
ред
и също често съм говорил върху него от различни гледни точки п
ред
тази публика — както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос!
Това е много сериозен въпрос — преди също често съм говорил върху него от различни гледни точки пред тази публика — както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос!
Има много добре познати енорийски свещеници, пастори и т.н., които говорят за Христос. Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез определено задълбочаване във вътрешния живот, определено вътрешно изживяване. Ако някой вникне в онова, което тези хора проповядват за Христос, ще установи, че те не правят разлика между Христос и Бог като цяло — Бог-Отец в смисъла на Евангелията.
към текста >>
Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез оп
ред
елено задълбочаване във вътрешния живот, оп
ред
елено вътрешно изживяване.
Това е много сериозен въпрос — преди също често съм говорил върху него от различни гледни точки пред тази публика — както се вижда от факта, че много от официалните проповедници на християнството също са изгубили Христос! Има много добре познати енорийски свещеници, пастори и т.н., които говорят за Христос.
Проблемът на техните проповеди е, че хората могат да достигнат Христос чрез определено задълбочаване във вътрешния живот, определено вътрешно изживяване.
Ако някой вникне в онова, което тези хора проповядват за Христос, ще установи, че те не правят разлика между Христос и Бог като цяло — Бог-Отец в смисъла на Евангелията.
към текста >>
“ Виждате как в корените на най-дълбоките болки на нашето време намираме точно оп
ред
елена неистина.
Това е истина, за която днешните хора нямат почти никакъв усет. Думата „Христос“ се използва от безброй проповедници по света и хората им вярват само защото чуват думата „Христос“ — вярват, че проповедникът наистина говори за Христос. Те никога не стигат до там, че да се замислят: „Ако зачеркнем думата „Христос“ от речта на пастора и я заменим с „Йехова“, само това и нищо друго няма да докара истинският смисъл!
“ Виждате как в корените на най-дълбоките болки на нашето време намираме точно определена неистина.
към текста >>
Днес за човечеството е трудно да достигне истината, понеже онова, което оп
ред
елих като скрита неистина, разполага с изключително силна подкрепа в традициите.
Не мислете, че като казвам това, искам да обвинявам или да критикувам някого. Не е така. Желанието ми е просто да изложа фактите. Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения.
Днес за човечеството е трудно да достигне истината, понеже онова, което определих като скрита неистина, разполага с изключително силна подкрепа в традициите.
И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от живота попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината? Останала ли е някаква неподправена истина? “
към текста >>
Без да извършим нещо точно оп
ред
елено, което ще посоча след малко — ако просто вървим [по традиционния път] от раждането до смъртта, както правят повече съвременни хора — ще останем далеч от Христос.
Всъщност, ако тук, на земята, нашият духовен живот следва традиционните пътища на развитие от раждането до смъртта, ние нямаше да намерим причини да търсим Христос. Можем да сме духовни колкото си искаме, но нямаме причини да се приближаваме до Христос!
Без да извършим нещо точно определено, което ще посоча след малко — ако просто вървим [по традиционния път] от раждането до смъртта, както правят повече съвременни хора — ще останем далеч от Христос.
Как тогава да се доближим до Христос?
към текста >>
Ние трябва да се стремим към вътрешната честност — ние трябва да се решим смело на тази вътрешна честност — да си кажем: „От Мистерията на Голгота насам ние не се раждаме свободни от п
ред
разсъдъци спрямо нашия мисловен свят.
А това преоткриване на нашата човешка природа трябва да стане по следния начин.
Ние трябва да се стремим към вътрешната честност — ние трябва да се решим смело на тази вътрешна честност — да си кажем: „От Мистерията на Голгота насам ние не се раждаме свободни от предразсъдъци спрямо нашия мисловен свят.
Ние всички се раждаме с определени предразсъдъци.“ Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос. Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“
към текста >>
Ние всички се раждаме с оп
ред
елени п
ред
разсъдъци.“ Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос.
А това преоткриване на нашата човешка природа трябва да стане по следния начин. Ние трябва да се стремим към вътрешната честност — ние трябва да се решим смело на тази вътрешна честност — да си кажем: „От Мистерията на Голгота насам ние не се раждаме свободни от предразсъдъци спрямо нашия мисловен свят.
Ние всички се раждаме с определени предразсъдъци.“ Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос.
Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“
към текста >>
Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с п
ред
разсъдъци и свободата от п
ред
разсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“
А това преоткриване на нашата човешка природа трябва да стане по следния начин. Ние трябва да се стремим към вътрешната честност — ние трябва да се решим смело на тази вътрешна честност — да си кажем: „От Мистерията на Голгота насам ние не се раждаме свободни от предразсъдъци спрямо нашия мисловен свят. Ние всички се раждаме с определени предразсъдъци.“ Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос.
Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“
към текста >>
Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с п
ред
разсъдъци.
Така говори Христос за нашия мисловен живот — Христос, Който иска да разкрие Себе Си по нов начин на хората от двадесети век. Времето за това наближава. Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго. Трябва да се знае: Христос е Богът на всички хора.
Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци.
Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс. Не трябва да гледам на себе си като на единствен източник за всичко, което мисля, а да намеря себе си, чак до дълбините на моята душа, като член на човешкото общество.“ — Тогава, скъпи приятели, пред нас се отваря един път към Христос.
към текста >>
Не трябва да гледам на себе си като на единствен източник за всичко, което мисля, а да намеря себе си, чак до дълбините на моята душа, като член на човешкото общество.“ — Тогава, скъпи приятели, п
ред
нас се отваря един път към Христос.
Времето за това наближава. Хората не трябва да говорят по начина, по който го прави Харнак за Бога, понеже става дума по-скоро за бога Йехова, и нищо друго. Трябва да се знае: Христос е Богът на всички хора. Ние няма да Го намерим, ако останем егоистично привързани към нашите собствени мисли, а ще Го намерим само ако свържем нашите мисли с тези на другите хора, ако разширим интересите си и те обхванат с вътрешна толерантност всеки човек; само ако си кажем: „Поради факта, че съм се родил, аз съм човек с предразсъдъци. Само ако се родя отново с всеобхващащо братско чувство за мислите на всички хора, ще намеря в себе си импулса, който е истинският Христов импулс.
Не трябва да гледам на себе си като на единствен източник за всичко, което мисля, а да намеря себе си, чак до дълбините на моята душа, като член на човешкото общество.“ — Тогава, скъпи приятели, пред нас се отваря един път към Христос.
към текста >>
Това е пътят, който днес може да се оп
ред
ели като път към Христос чрез мисленето.
Това е пътят, който днес може да се определи като път към Христос чрез мисленето.
Сериозното самоусъвършенстване, при което добиваме истинска представа и преценка за мислите на другите, а също и за поправяне на предразсъдъците в нас — това трябва да предприемем като една от сериозните задачи в живота. Ако хората не започват работа по тази задача, ще изгубят пътя към Христос. Това е днешният път на мисленето.
към текста >>
Сериозното самоусъвършенстване, при което добиваме истинска п
ред
става и преценка за мислите на другите, а също и за поправяне на п
ред
разсъдъците в нас — това трябва да п
ред
приемем като една от сериозните задачи в живота.
Това е пътят, който днес може да се определи като път към Христос чрез мисленето.
Сериозното самоусъвършенстване, при което добиваме истинска представа и преценка за мислите на другите, а също и за поправяне на предразсъдъците в нас — това трябва да предприемем като една от сериозните задачи в живота.
Ако хората не започват работа по тази задача, ще изгубят пътя към Христос. Това е днешният път на мисленето.
към текста >>
Вчера говорих за дълбоката бездна, която съществува между пролетариата и с
ред
ната класа.
Вчера говорих за дълбоката бездна, която съществува между пролетариата и средната класа.
Същото е при възрастните и младите — колко малко те се разбират взаимно в наши дни! Това е нещо, което се налага да разгледаме най-сериозно. Можем да опитаме да разберем младежта на базата на нейния идеализъм — да, това би било чудесно — но днес се правят усилия за задушаване на идеализма у младите хора. Целта е това да се постигне, като лишават децата от имагинативното образование, което идва с приказките и легендите; от всичко, което ни откъсва от сухите външни възприятия.
към текста >>
Това е красиво нещо, велико нещо — но не е
ред
но той да бъде достатъчен за човешките същества, тъй като младежкият идеализъм всъщност е обвързан с Ex Deo Nascimur, с онзи аспект на божественото, който е идентичен с принципа на Яхве.
Както и да е — няма да е толкова лесно да се изкорени от младите хора техният младежки, естествен, вроден идеализъм! Но какъв е този младежки идеализъм?
Това е красиво нещо, велико нещо — но не е редно той да бъде достатъчен за човешките същества, тъй като младежкият идеализъм всъщност е обвързан с Ex Deo Nascimur, с онзи аспект на божественото, който е идентичен с принципа на Яхве.
А това е точно онова, с което не трябва да се задоволяваме сега, след като стана Мистерията на Голгота на земята. Необходимо е и нещо повече — идеализмът трябва да извира от вътрешното развитие, от самоусъвършенстването.
към текста >>
Ние ще растем към Него само ако развием идеализма в себе си, така че Христос, Който п
ред
ставлява свръхземното в областта на земята, ще може да работи чрез нас.
Когато нашите действия извират от този придобит идеализъм, ние действаме в съгласие с волята на Христос, Който не дойде от световете над земята, за да върши само земни дела, а дойде на земята от по-висшите светове, за да осъществи свръхземна задача.
Ние ще растем към Него само ако развием идеализма в себе си, така че Христос, Който представлява свръхземното в областта на земята, ще може да работи чрез нас.
Само с помощта на придобития идеализъм могат да се разберат думите на Павел за Христос: „Не аз, а Христос в мен.“ Всеки, който отказва да развие този втори тип идеализъм чрез новораждане на неговата морална същност, може единствено да каже: „Не аз, а Йехова в мен.“ Но онзи, който култивира този втори идеализъм, а той трябва да бъде развиван, може да каже: „Не аз, а Христос в мен.“
към текста >>
И ако следвате този двоен път — пътят на мисленето и пътят на волята, които посочих п
ред
вас във връзка с обновяването на християнството — има нещо, което неминуемо ще изживеете и ще откриете.
И ако следвате този двоен път — пътят на мисленето и пътят на волята, които посочих пред вас във връзка с обновяването на християнството — има нещо, което неминуемо ще изживеете и ще откриете.
От мисленето, което е вътрешно толерантно и проявяващо интерес към мислите на другите, и от волята да се помага безкористно на другите, която е в придобития идеализъм, пред нас се разкрива нещо. А то може да се опише само като подсилено чувство на отговорност за всяко действие, което извършваме.
към текста >>
От мисленето, което е вътрешно толерантно и проявяващо интерес към мислите на другите, и от волята да се помага безкористно на другите, която е в придобития идеализъм, п
ред
нас се разкрива нещо.
И ако следвате този двоен път — пътят на мисленето и пътят на волята, които посочих пред вас във връзка с обновяването на християнството — има нещо, което неминуемо ще изживеете и ще откриете.
От мисленето, което е вътрешно толерантно и проявяващо интерес към мислите на другите, и от волята да се помага безкористно на другите, която е в придобития идеализъм, пред нас се разкрива нещо.
А то може да се опише само като подсилено чувство на отговорност за всяко действие, което извършваме.
към текста >>
Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непос
ред
ствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща с
ред
а, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим.
Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето? “
към текста >>
Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре нап
ред
, далече нап
ред
в бъдещето?
Всеки, който е склонен да наблюдава внимателно развитието на душата си, ще почувства това чувство в себе си, ако следва тези два пътя. То е различно от всяко друго чувство, което изпитваме през обичайния живот извън тези два пътя — то е силно и чисто чувство на отговорност към всичко, което мислим и правим. Повишеното чувство на отговорност ни подтиква да кажем: „Мога ли да оправдая това, което правя или мисля, не само по отношение на непосредствените обстоятелства на моите живот и заобикаляща среда, но и в светлината на моята отговорност към свръхсетивния духовен свят?
Мога ли да го оправдая в светлината на моето познание, че всичко, което правя тук, на земята, ще се запише за вечни времена в Акашовата летопис, откъдето неговото влияние ще се разпростре напред, далече напред в бъдещето?
“
към текста >>
Тя действа като официално п
ред
упреждение за онзи, който търси двойния път към Христос — сякаш едно Същество стои зад човека, наднича зад рамото му и повтаря: „Ти не си отговорен само п
ред
света около теб, но също и п
ред
Божествено-Духовния свят, за всички твои мисли и всички твои дела.“
О, добре позната е за някои от нас — тази свръхсетивна отговорност към всички неща[5]!
Тя действа като официално предупреждение за онзи, който търси двойния път към Христос — сякаш едно Същество стои зад човека, наднича зад рамото му и повтаря: „Ти не си отговорен само пред света около теб, но също и пред Божествено-Духовния свят, за всички твои мисли и всички твои дела.“
към текста >>
[1] Подразбира се събранието в по-тесен кръг от нап
ред
нали антропософи.
[1] Подразбира се събранието в по-тесен кръг от напреднали антропософи.
към текста >>
[2] На това място отново се има п
ред
вид Световната война.
[2] На това място отново се има предвид Световната война.
към текста >>
9.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота п
ред
и раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора.
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят п
ред
и раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото с
ред
ство, в което намира изражение истинската реалност.
Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането.
Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
От огромно значение е начинът, по който оп
ред
елени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел. Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
към текста >>
В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро п
ред
и смъртта си към група студенти в Базел.
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения.
В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел.
Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
към текста >>
Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извън
ред
но важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
От огромно значение е начинът, по който определени хора се чувстват задължени да говорят в наши дни за настоящото положение на човечеството — това са хора, които поне опитват с помощта на чувствата и възприятията си да вникнат в сърцевината на социалните отношения. В тази връзка бих желал да ви прочета няколко изречения от едно обръщение, което Курт Айзнер[1] направи скоро преди смъртта си към група студенти в Базел.
Може би някои от вас вече са чували неговото изявление, но то е извънредно важно за всеки, който иска да разбере симптоматичното значение на някои неща в наши дни.
към текста >>
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има п
ред
вид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух!
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух!
Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение.
към текста >>
П
ред
ставете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например п
ред
и две хиляди години.
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух!
Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години.
Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение. Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо?
към текста >>
Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си п
ред
стави светът, в който ние сме осъдени да живеем.
„Нима не чувам и не виждам ясно,“ — казва той, като има предвид по-ранните изказвания в речта си — „че тези много силни копнежи търсят как да намерят проявление в нашия живот — но в същото време с тях идва и убеждението, че нашият живот, какъвто сме заставени да го водим днес, не е нищо друго, а творение на зъл дух! Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години.
Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем.
Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение. Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо? Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
към текста >>
Да вземем например войната: можете ли да си п
ред
ставите човешка мисъл, която да причини такова нещо?
Представете си един велик мислител, който не знае нищо за нашето време, а живее например преди две хиляди години. Той може да фантазира как би изглеждал светът след две хиляди години — но и с най-богатото въображение той не би могъл да си представи светът, в който ние сме осъдени да живеем. Истината е, че сегашните условия са една велика илюзия в света, докато същината на нашите желания и копнежите на нашия дух са най-дълбоката и окончателна истина — и всичко извън тях е ужасно. Ние просто сме разменили съня с будността. Нашата задача е да се отърсим от прастарата илюзия за реалността в нашето сегашно социално положение.
Да вземем например войната: можете ли да си представите човешка мисъл, която да причини такова нещо?
Ако тази война не е била онова, което хората наричат реалност, тогава може би сме сънували, а чак сега се събуждаме.“
към текста >>
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и п
ред
и всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност.
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност.
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия! Изправен пред съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
към текста >>
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който оп
ред
елено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност.
Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Изправен пред съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
към текста >>
Изправен п
ред
съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
Нека сега си припомним някои от многото неща, с които сме срещали душите си в хода на нашите антропософски занимания, и преди всичко факта, че като цяло ние не разглеждаме външната сетивна реалност като цялата реалност, а че над сетивното ние намираме свръхсетивното, което не позволява на сетивното да се нарича истинска, изчерпателна реалност. Този възглед обаче е само една малка искрица в потоците на съвременните мисли, които са дълбоко просмукани от материалистични идеи — и все пак виждаме как един човек като Курт Айзнер, който определено не беше влязъл в досег с тази искрица (не и през физическия живот), се намери принуден от съвременните факти да направи следното изненадващо сравнение: той сравни външната реалност, по-точно съвременните й проявления, с една илюзия!
Изправен пред съвременната действителност, той е подтикнат към признание, което той може да изрази само като се позове на истината, че външният сетивен свят е неистинен — с илюзорен характер.
към текста >>
Нека се занимаем по-дълбоко с многото неща, които нашето разглеждане на социалния проблем изправи п
ред
душите ни през последните няколко седмици.
Нека се занимаем по-дълбоко с многото неща, които нашето разглеждане на социалния проблем изправи пред душите ни през последните няколко седмици.
Нека разгледаме как тенденцията на събитията от последното столетие все повече и повече кара хората да отричат действителността на духовния или свръхсетивния свят — така това отрицание, бихме казали, се е вкоренило в най-широки кръгове. Несъмнено има някои среди — бихте могли да възразите — в които много се говори за духовния свят; черквите са още многобройни, дори и винаги пълни, а в тях ехтят и думи, които претендират да ни запознават с духа. Освен това днес и снощи чувахте почти непрекъснато камбаните, които също би трябвало да са изражение на нещо, което във външния свят се смята за духовен живот. Но в тази връзка ние изживяваме и нещо друго. Ако днес се опитаме да разгласим онова, което Христос говори през нашата епоха, именно от последователите на старите религиозни общества идват най-яростните атаки.
към текста >>
Несъмнено има някои с
ред
и — бихте могли да възразите — в които много се говори за духовния свят; черквите са още многобройни, дори и винаги пълни, а в тях ехтят и думи, които претендират да ни запознават с духа.
Нека се занимаем по-дълбоко с многото неща, които нашето разглеждане на социалния проблем изправи пред душите ни през последните няколко седмици. Нека разгледаме как тенденцията на събитията от последното столетие все повече и повече кара хората да отричат действителността на духовния или свръхсетивния свят — така това отрицание, бихме казали, се е вкоренило в най-широки кръгове.
Несъмнено има някои среди — бихте могли да възразите — в които много се говори за духовния свят; черквите са още многобройни, дори и винаги пълни, а в тях ехтят и думи, които претендират да ни запознават с духа.
Освен това днес и снощи чувахте почти непрекъснато камбаните, които също би трябвало да са изражение на нещо, което във външния свят се смята за духовен живот. Но в тази връзка ние изживяваме и нещо друго. Ако днес се опитаме да разгласим онова, което Христос говори през нашата епоха, именно от последователите на старите религиозни общества идват най-яростните атаки. Истинският духовен живот, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непосредствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
към текста >>
Истинският духовен живот, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непос
ред
ствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
Нека разгледаме как тенденцията на събитията от последното столетие все повече и повече кара хората да отричат действителността на духовния или свръхсетивния свят — така това отрицание, бихме казали, се е вкоренило в най-широки кръгове. Несъмнено има някои среди — бихте могли да възразите — в които много се говори за духовния свят; черквите са още многобройни, дори и винаги пълни, а в тях ехтят и думи, които претендират да ни запознават с духа. Освен това днес и снощи чувахте почти непрекъснато камбаните, които също би трябвало да са изражение на нещо, което във външния свят се смята за духовен живот. Но в тази връзка ние изживяваме и нещо друго. Ако днес се опитаме да разгласим онова, което Христос говори през нашата епоха, именно от последователите на старите религиозни общества идват най-яростните атаки.
Истинският духовен живот, който не се основава само на вярата или на старата традиция, а на непосредствените духовни открития от настоящето — това е нещо, което се търси само от съвсем, съвсем малко хора в наши дни.
към текста >>
За това свидетелства фактът, че хората са заобиколени от такъв вид сетивна реалност, че един човек със съвременни възгледи е могъл да каже: „Това е като сън… Дори великият мислител отп
ред
и две хиляди години нямаше да си п
ред
стави облика на съвременната външна действителност.“
От друга страна, нима съвременното човечество сякаш не е заставено — може би не от зъл земен дух, а от добър земен дух — да се замисли отново за духовната страна на битието?
За това свидетелства фактът, че хората са заобиколени от такъв вид сетивна реалност, че един човек със съвременни възгледи е могъл да каже: „Това е като сън… Дори великият мислител отпреди две хиляди години нямаше да си представи облика на съвременната външна действителност.“
към текста >>
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на п
ред
стави, които не са обичайни в наши дни.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни.
Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели. Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект.
към текста >>
Знам, че п
ред
ставите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни.
Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели.
Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи. По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект. Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
към текста >>
Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате п
ред
вид тези п
ред
стави.
Както и да е, ето един съвременен човек, който стига до изграждането на представи, които не са обичайни в наши дни. Знам, че представите за реалността, които днес посочих за важни, са трудни за разбиране от много наши антропософски приятели.
Но, скъпи приятели, вие не можете да се справите със съвременния живот, ако нямате волята да имате предвид тези представи.
По какъв начин хората днес оформят мислите си в дадена област? Те държат един кристал в ръцете си: това е реален обект. Те взимат една роза, откъсната от стъблото, и по същия начин казват: това е реален обект. Те наричат и двата обекта реални в един и същ смисъл.
към текста >>
За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя п
ред
вид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
Розата, която е откъсната от стъблото, изгубва формата си за много по-кратко време; тя умира. Тя няма същата степен на реалност, каквато има кристалът. Ако отскубнем от почвата самото стъбло, то също няма да има същата степен на реалност, каквато щеше да има, ако беше останало свързано със земята. Това ни показва, че трябва да разглеждаме обектите по доста различен начин от обичайните повърхностни наблюдения в наши дни. Не можем да говорим за розата или за стъблото на розата като за реални обекти.
За да говорим за реалност в пълния смисъл, трябва да вземем цялата земя предвид — и тогава да говорим за розовите стъбла и розовите цветчета като своеобразна коса, която пониква от тази реалност!
към текста >>
И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери п
ред
изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Грешки от типа, който описах, днес са често срещани в наблюденията на природата.
И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността.
Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира. Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага. По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
По-нап
ред
то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
И всеки, който прави такива грешки и е свикнал с тях заради многовековен навик, ще се намери пред изключителната трудност да мисли върху социалните въпроси по начин, който съответства на реалността. Това е огромната разлика между човешкия живот и природата: всичко в природата, което вече няма пълната реалност — например откъснатата роза — то започва да умира. Да, нещо може да изглежда външно като реалност, но да не е реалност: външният облик е една лъжа. А ние много лесно можем да включим в реалността на социалния живот нещо, което всъщност не е реалност. Само че тогава това нещо не е задължително да увехне веднага.
По-напред то ще се превърне в източник на болки и мъчения за човечеството.
към текста >>
Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-нап
ред
не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм.
Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм.
Няма да е само прегрешение спрямо социалния ред, а ще е грях и спрямо истината, ако занапред, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара. Това действително може да се представи като верен възглед, но резултатът от него са болки и страдания за човешкото общество. А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия живот.
към текста >>
Няма да е само прегрешение спрямо социалния
ред
, а ще е грях и спрямо истината, ако занап
ред
, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара.
Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм.
Няма да е само прегрешение спрямо социалния ред, а ще е грях и спрямо истината, ако занапред, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара.
Това действително може да се представи като верен възглед, но резултатът от него са болки и страдания за човешкото общество. А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия живот.
към текста >>
Това действително може да се п
ред
стави като верен възглед, но резултатът от него са болки и страдания за човешкото общество.
Затова нищо не може да доведе до изцеление на човечеството, ако по-напред не е изпитано и обмислено в контекста на цялата реалност — и чак след това да е посадено в социалния организъм. Няма да е само прегрешение спрямо социалния ред, а ще е грях и спрямо истината, ако занапред, да речем, се запази погрешният възглед, че човешката работна сила (често съм говорил тук за това) може да се продава като всяка друга стока на пазара.
Това действително може да се представи като верен възглед, но резултатът от него са болки и страдания за човешкото общество.
А тази заблуда води също до сътресения и революции в икономическия живот.
към текста >>
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в оп
ред
елени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа.
Обобщено, за днешните хора трябва да стане разбираема мисълта, че не всичко, което на външен вид изглежда като реалност — когато ни се разкрива в определени граници — несъмнено е истинска реалност; то може да е жива лъжа.
А тази разлика между живите истини и живите лъжи е нещо, което би трябвало да пусне дълбоки корени в днешните човешки умове. В колкото повече хора трайно се настани този възглед, толкова повече ще се пробужда и чувството: „Ние трябва да търсим тези неща, които не са лъжи, а живи истини… А по този начин възможно най-скоро и социалният организъм ще възвърне здравето си.“ Какво трябва да добавим към всичко това?
към текста >>
П
ред
ставете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект.
Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
Ако поставим един кристал и една роза п
ред
него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал.
Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество.
И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият. Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени п
ред
лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал. Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият.
Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-нап
ред
да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата.
През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот?
към текста >>
В п
ред
ходните две лекции говорих за тази основа, а днес ще добавя нещо повече.
В предходните две лекции говорих за тази основа, а днес ще добавя нещо повече.
Знаете от моите книги какви описания съм дал за духовния свят — светът, в който човек живее между смъртта и следващото раждане. Известно ви е, че когато говорим за този живот в свръхсетивния, духовния свят, трябва да сме наясно за отношенията, които преобладават между отделните души. Понеже там човешкото същество е свободно от неговото тяло, то не е подвластно на физичните закони в света, в който живеем между раждането и смъртта. Така че говорим за силата или силите, които действат от една душа към друга. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как в тази връзка можем да опишем силите на симпатия и антипатия, които действат между отделните души в онзи свят.
към текста >>
Вътрешното изживяване на една душа, породено от вътрешното изживяване на друга душа, е това, което оп
ред
еля истинската връзка на свръхсетивния свят със сетивния.
По особено вътрешен начин тези сили въздействат от една душа на друга. Антипатията настройва една душа срещу друга; чрез симпатията душите стават по-благоразположени една към друга. От вътрешните изживявания на душите възникват хармонии и дисхармонии.
Вътрешното изживяване на една душа, породено от вътрешното изживяване на друга душа, е това, което определя истинската връзка на свръхсетивния свят със сетивния.
Това, което може да се изживее тук, във физическия свят през живота, е само отражение — нещо като избледнял остатък от онова изживяване в свръхсетивното.
към текста >>
“ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към с
ред
ния член: а именно към политическата държава.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот?
“ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава.
Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя. Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно п
ред
ставлява тя.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава.
Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя.
Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>
От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво п
ред
ставлява държавата, но искат да я п
ред
ставят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване.
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми.
От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване.
От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>
Затова възниква въпросът: „Как можем да добием п
ред
става какво в действителност е държавата?
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване. От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване.
Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата?
“
към текста >>
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което п
ред
ставляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах п
ред
и малко), тогава и само тогава човек може да придобие п
ред
става за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен
ред
, спо
ред
който хората са поставени в отношения едни с други.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата п
ред
ставлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона. Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>
“ В п
ред
ишната лекция говорих за това от различна гледна точка.
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот?
“ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка.
Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване. Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура. Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>
Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат оп
ред
елени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване.
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот? “ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка.
Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване.
Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура. Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>
Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота п
ред
и раждането.
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот? “ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка. Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване. Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура.
Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия п
ред
земен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот. Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество. Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти. Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство.
към текста >>
Затова е толкова отвратително, когато някои хора п
ред
извикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — п
ред
и всичко в духовния живот.
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот.
Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество. Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти. Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство.
към текста >>
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни п
ред
и раждането — има известна родствена връзка с него.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него.
Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
Като имаме това п
ред
вид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него.
Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем п
ред
вид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот.
И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
От глъбините на тази работа израстват семената на оп
ред
елени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през живота след смъртта.
Хората работят един за друг заради егоистичните нужди на икономическия живот.
От глъбините на тази работа израстват семената на определени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през живота след смъртта.
И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота преди да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
към текста >>
И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота п
ред
и да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
Хората работят един за друг заради егоистичните нужди на икономическия живот. От глъбините на тази работа израстват семената на определени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през живота след смъртта.
И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота преди да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
към текста >>
Те са изгубили навика да п
ред
приемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път.
Но вижте сега — никой през последните няколко века не говори за тези взаимовръзки във външния свят, които се проявяват в културния живот, политическия живот и икономическия живот. Хората отдавна буксуват в старите традиции, без дори да ги разбират.
Те са изгубили навика да предприемат прекия път към духовния свят чрез активен духовен живот, за да могат да потърсят там светлината, която е в състояние да освети физическата реалност — за да може тази реалност да бъде опозната правилно за пръв път.
Водещите кръгове на човечеството поощряват този бездуховен живот. И по този начин зейва огромна бездна между социалните класи — бездна, която лежи в основата на съвременния живот и която не можем лениво да пренебрегваме.
към текста >>
Може би ще ми позволите отново да напомня как, п
ред
и да дойдат юли и август 1914 г.[2], хората от управляващите класи — бившите управляващи класи — имаха навика да възхваляват степента на развитие, която беше достигнала нашата тъй наречена цивилизация.
Може би ще ми позволите отново да напомня как, преди да дойдат юли и август 1914 г.[2], хората от управляващите класи — бившите управляващи класи — имаха навика да възхваляват степента на развитие, която беше достигнала нашата тъй наречена цивилизация.
Те говореха как мисълта можела да се носи като стрела през огромни разстояния с помощта на телеграфа и телефона, както и за другите бляскави постижения на модерната техника, която културата и цивилизацията бяха издигнали на такова високо ниво. Но тази култура, тази цивилизация вече препускаше към бездната, заради която се стигна до днешните страховити катастрофи.
към текста >>
П
ред
и юли и август 1914 г.
Преди юли и август 1914 г.
политиците на Европа, особено онези на Централна Европа — това може да се установи и от външните документи — безброй пъти декларираха: „При сегашните условия мирът в Европа е гарантиран за дълго време.“ Това беше казвано буквално по този начин от политиците в Централна Европа, най-вече в партийните им речи. Мога да ви посоча изказвания, направени чак през месец май 1914 г., в които се твърдеше: „Благодарение на нашата дипломация, връзките между държавите бяха заздравени, което ни дава основания да вярваме в дълготрайния мир.“ Това е от май 1914 г.!
към текста >>
В лекциите, които изнесох във Виена п
ред
и да започне войната (вижте „Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане“[3]), аз повторих онова, което често бях казвал в течение на п
ред
ходните години: Живеем нас
ред
нещо, което може да се оп
ред
ели само като раково социално заболяване, карцинома на социалния организъм.
Но всеки, който по онова време можеше да види отвъд тези връзки, говореше по друг начин.
В лекциите, които изнесох във Виена преди да започне войната (вижте „Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане“[3]), аз повторих онова, което често бях казвал в течение на предходните години: Живеем насред нещо, което може да се определи само като раково социално заболяване, карцинома на социалния организъм.
Тази карцинома, тази язва, както се очакваше, в един момент се усложни и се превърна в онова, което хората наричат Световна война.
към текста >>
Същото е и при много хора в наши дни, ако им обърнеш внимание към другия вулкан — а оп
ред
елено има такъв — който се намира във всичко онова, което сега произлиза от социалния въпрос, както не отскоро го наричат.
По онова време, разбира се, моето изказване — ние живеем в карцинома, социална язва — за повечето хора беше просто начин на изразяване, една фраза, тъй като Световната война беше още в бъдещето. Хората си нямаха понятие, че танцуват в кратера на надигащ се вулкан!
Същото е и при много хора в наши дни, ако им обърнеш внимание към другия вулкан — а определено има такъв — който се намира във всичко онова, което сега произлиза от социалния въпрос, както не отскоро го наричат.
Понеже хората много обичат да спят пред лицето на реалността, те не могат да забележат в тази реалност онези сили, които единствени я превръщат в истинска реалност.
към текста >>
Понеже хората много обичат да спят п
ред
лицето на реалността, те не могат да забележат в тази реалност онези сили, които единствени я превръщат в истинска реалност.
По онова време, разбира се, моето изказване — ние живеем в карцинома, социална язва — за повечето хора беше просто начин на изразяване, една фраза, тъй като Световната война беше още в бъдещето. Хората си нямаха понятие, че танцуват в кратера на надигащ се вулкан! Същото е и при много хора в наши дни, ако им обърнеш внимание към другия вулкан — а определено има такъв — който се намира във всичко онова, което сега произлиза от социалния въпрос, както не отскоро го наричат.
Понеже хората много обичат да спят пред лицето на реалността, те не могат да забележат в тази реалност онези сили, които единствени я превръщат в истинска реалност.
към текста >>
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен
ред
!
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред!
Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене? Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне. Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм! Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм? “ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо?
към текста >>
Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален
ред
, от другите начини на мислене?
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред!
Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене?
Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне. Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм! Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм? “ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо? “
към текста >>
Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален
ред
в света и какво трябва да се направи, за да се постигне.
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред! Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене?
Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне.
Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм! Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм? “ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо? “
към текста >>
Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния
ред
на социалния организъм!
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред! Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене? Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне.
Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм!
Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм? “ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо? “
към текста >>
Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се у
ред
и социалният организъм?
Виждате ли, ето защо е толкова трудно да се обясни на днешните хора кое е толкова необходимо — да им се обясни идеята за троичното разчленяване на социалния организъм и нуждата от този здрав троичен ред! Кое е това, което отличава мисленето, водещо към изискване за троичен социален ред, от другите начини на мислене? Другото мислене идва от опитите да се теоретизира кой би могъл да бъде най-добрият социален ред в света и какво трябва да се направи, за да се постигне. Сега забележете колко различен е начинът на мислене, който се основава на троичния ред на социалния организъм!
Няма смисъл тук да се питаме: „Кой е най-добрият начин да се уреди социалният организъм?
“ Ние започваме от реалността, като питаме: „Какви трябва да са взаимоотношенията на самите човешки същества, за да могат да са свободни членове на социалния организъм и да са в състояние да работят заедно за онова, което е правилно и справедливо? “
към текста >>
Този начин на мислене има п
ред
вид не някакви теории или социални догми, а човешките същества.
Този начин на мислене има предвид не някакви теории или социални догми, а човешките същества.
Ние казваме: „Нека хората се намерят в условията на троичен социален ред и самите те ще кажат как трябва да се организира.“ Това мислене апелира към действителни човешки същества, а не към абстрактни теории или социални доктрини.
към текста >>
Ние казваме: „Нека хората се намерят в условията на троичен социален
ред
и самите те ще кажат как трябва да се организира.“ Това мислене апелира към действителни човешки същества, а не към абстрактни теории или социални доктрини.
Този начин на мислене има предвид не някакви теории или социални догми, а човешките същества.
Ние казваме: „Нека хората се намерят в условията на троичен социален ред и самите те ще кажат как трябва да се организира.“ Това мислене апелира към действителни човешки същества, а не към абстрактни теории или социални доктрини.
към текста >>
Само ако успеем да разберем това, ще си съставим точна п
ред
става за голямото значение на отрязъка от време, в който живеем.
Само когато сме съвсем сами, когато сме оставени изцяло сами на себе си, сме най-добре разположени душевно към цялото познание, което отделният индивид може да придобие за връзките му със света на природата и онзи на духа. Противоположно на това имаме всичко, което трябва да произтича от социалното мислене.
Само ако успеем да разберем това, ще си съставим точна представа за голямото значение на отрязъка от време, в който живеем.
Беше необходимо в хода на земната еволюция хората да имат това изживяване на самотата, за да могат от тази самота на душата да развият духовния живот. И най-самотните измежду всички бяха великите мислители, които — по всичко личи — живееха в абстрактни висоти и от там търсеха пътя към свръхсетивния свят.
към текста >>
Да п
ред
положим, че някой пита: „Какво разбираш под «болшевизъм»?
Важността на този факт се откроява ясно, ако се запитаме нещо, което много хора намират за ужасно.
Да предположим, че някой пита: „Какво разбираш под «болшевизъм»?
“ Повечето хора ще кажат: „Ленин, Троцки.“ Обаче аз мога да ви посоча един болшевик, който вече не е между живите — това е не друг, а немският философ Йохан Готлиб Фихте. Навярно много сте слушали за идеализма на Фихте, за духовния му начин на мислене. Но вие ще разберете по-добре Фихте само ако се запознаете с възгледите му, описани в Geschlossenen Handelstaat („Затворената национална икономика“), която днес може да се купи много евтино. Прочетете как Фихте си представя социалната подредба на човешките маси и направете сравнение с трудовете на Ленин и Троцки — ще откриете забележително единомислие. Тогава ще станете по-критични към външните твърдения и преценки, като неминуемо ще се запитате: „Какво се крие зад всичко това?
към текста >>
Прочетете как Фихте си п
ред
ставя социалната под
ред
ба на човешките маси и направете сравнение с трудовете на Ленин и Троцки — ще откриете забележително единомислие.
Важността на този факт се откроява ясно, ако се запитаме нещо, което много хора намират за ужасно. Да предположим, че някой пита: „Какво разбираш под «болшевизъм»? “ Повечето хора ще кажат: „Ленин, Троцки.“ Обаче аз мога да ви посоча един болшевик, който вече не е между живите — това е не друг, а немският философ Йохан Готлиб Фихте. Навярно много сте слушали за идеализма на Фихте, за духовния му начин на мислене. Но вие ще разберете по-добре Фихте само ако се запознаете с възгледите му, описани в Geschlossenen Handelstaat („Затворената национална икономика“), която днес може да се купи много евтино.
Прочетете как Фихте си представя социалната подредба на човешките маси и направете сравнение с трудовете на Ленин и Троцки — ще откриете забележително единомислие.
Тогава ще станете по-критични към външните твърдения и преценки, като неминуемо ще се запитате: „Какво се крие зад всичко това? “ И ако опитате да разгледате въпроса по-отблизо и направите основни проучвания, ще се натъкнете на следното.
към текста >>
Да п
ред
положим, че опитвате да си изясните конкретната духовна нагласа на най-радикалните съвременни хора и че полагате старание да вникнете в душите на Троцки и Ленин, в техните начини на мислене и мисловни форми — тогава ще попитате: „Какво да мислим за тези мъже?
Да предположим, че опитвате да си изясните конкретната духовна нагласа на най-радикалните съвременни хора и че полагате старание да вникнете в душите на Троцки и Ленин, в техните начини на мислене и мисловни форми — тогава ще попитате: „Какво да мислим за тези мъже?
“ Отговорът, който получавате, е: По-напред си ги представете в различна социална среда, а след това си ги представете отново в нашия социален ред, в нашия социален ред, който се е развил в светлината — или по-точно в мрака, в сянката — на материализма от последните векове. Замислете се — ако Ленин и Троцки живееха в различен социален ред, какви щяха да станат, в случай че техните духовни сили се разгръщаха по доста по-различен начин? Задълбочени мистици! При една религиозна атмосфера съдържанието на такива души можеше да се развие в посока на дълбок мистицизъм. В условията на днешния материализъм развитието им стана такова, каквото го знаете.
към текста >>
“ Отговорът, който получавате, е: По-нап
ред
си ги п
ред
ставете в различна социална с
ред
а, а след това си ги п
ред
ставете отново в нашия социален
ред
, в нашия социален
ред
, който се е развил в светлината — или по-точно в мрака, в сянката — на материализма от последните векове.
Да предположим, че опитвате да си изясните конкретната духовна нагласа на най-радикалните съвременни хора и че полагате старание да вникнете в душите на Троцки и Ленин, в техните начини на мислене и мисловни форми — тогава ще попитате: „Какво да мислим за тези мъже?
“ Отговорът, който получавате, е: По-напред си ги представете в различна социална среда, а след това си ги представете отново в нашия социален ред, в нашия социален ред, който се е развил в светлината — или по-точно в мрака, в сянката — на материализма от последните векове.
Замислете се — ако Ленин и Троцки живееха в различен социален ред, какви щяха да станат, в случай че техните духовни сили се разгръщаха по доста по-различен начин? Задълбочени мистици! При една религиозна атмосфера съдържанието на такива души можеше да се развие в посока на дълбок мистицизъм. В условията на днешния материализъм развитието им стана такова, каквото го знаете.
към текста >>
Замислете се — ако Ленин и Троцки живееха в различен социален
ред
, какви щяха да станат, в случай че техните духовни сили се разгръщаха по доста по-различен начин?
Да предположим, че опитвате да си изясните конкретната духовна нагласа на най-радикалните съвременни хора и че полагате старание да вникнете в душите на Троцки и Ленин, в техните начини на мислене и мисловни форми — тогава ще попитате: „Какво да мислим за тези мъже? “ Отговорът, който получавате, е: По-напред си ги представете в различна социална среда, а след това си ги представете отново в нашия социален ред, в нашия социален ред, който се е развил в светлината — или по-точно в мрака, в сянката — на материализма от последните векове.
Замислете се — ако Ленин и Троцки живееха в различен социален ред, какви щяха да станат, в случай че техните духовни сили се разгръщаха по доста по-различен начин?
Задълбочени мистици! При една религиозна атмосфера съдържанието на такива души можеше да се развие в посока на дълбок мистицизъм. В условията на днешния материализъм развитието им стана такова, каквото го знаете.
към текста >>
При духовния път, п
ред
приет и от Фихте, човек трябва да върви сам.
Разгледайте Geschlossenen Handelstaat на Йохан Готлиб Фихте: Виждаме социалния идеал на един човек, който най-искрено се стремеше да върви нагоре по пътя на познанието. Мисленето му постоянно клонеше към свръхсетивния свят. Когато обаче се породи желанието му да си изгради и социален идеал, това всъщност беше един чист импулс на сърцето, човешкото сърце. Но същото това нещо, което ни служи да търсим вътрешно най-високите идеали на познанието, се превръща в пречка, ако искаме да го приложим в социалния живот; прави ни неспособни да развием социален начин на мислене.
При духовния път, предприет и от Фихте, човек трябва да върви сам.
Социалното мислене трябва да се развива в общество с други човешки същества. Задачата на социалния мислител е преди всичко да вземе под внимание по какъв начин да се устрои социалният ред, така че хората да работят заедно за изграждането на социален живот от непосредственото изживяване на социалното братство.
към текста >>
Задачата на социалния мислител е п
ред
и всичко да вземе под внимание по какъв начин да се устрои социалният
ред
, така че хората да работят заедно за изграждането на социален живот от непос
ред
ственото изживяване на социалното братство.
Мисленето му постоянно клонеше към свръхсетивния свят. Когато обаче се породи желанието му да си изгради и социален идеал, това всъщност беше един чист импулс на сърцето, човешкото сърце. Но същото това нещо, което ни служи да търсим вътрешно най-високите идеали на познанието, се превръща в пречка, ако искаме да го приложим в социалния живот; прави ни неспособни да развием социален начин на мислене. При духовния път, предприет и от Фихте, човек трябва да върви сам. Социалното мислене трябва да се развива в общество с други човешки същества.
Задачата на социалния мислител е преди всичко да вземе под внимание по какъв начин да се устрои социалният ред, така че хората да работят заедно за изграждането на социален живот от непосредственото изживяване на социалното братство.
към текста >>
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате с
ред
ствата за производство като частна собственост или с
ред
ствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм.
Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин. И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера. Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с оп
ред
елени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера.
Затова аз никога не казвам на хората: „Ето как трябва да организирате средствата за производство като частна собственост или средствата за производство като обществената собственост.“ По-скоро съм склонен да кажа: „Опитайте да работите за обособяването на трите члена в социалния организъм. Тогава движенията на капитала ще се регулират от духовната сфера и ще се съчетават с човешките права от политическата сфера. Тогава духовният живот и правовият живот ще протичат заедно с икономическия живот по един по-добър начин.
И тогава ще настъпи такава социализация, която в съответствие с определени концепции в правото ще гарантира, че онова, което човек придобива в излишък на неговите собствени нужди като потребител, непрекъснато ще преминава в духовната сфера.
Така то се завръща отново в духовната сфера.“
към текста >>
В наши дни този
ред
се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого.
Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера.
към текста >>
Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от оп
ред
елен период — най-много тридесет години след неговата смърт.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого.
Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт.
След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера. Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред.
към текста >>
Въпросът тогава е само: „Как ще се разп
ред
еля всичко това?
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого. Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм.
Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това?
“ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера. Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред. Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>
“ На такива части, които ще са справедливи спрямо непос
ред
ствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера.
В наши дни този ред се прилага само за интелектуалната собственост, където не смущава никого. Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това?
“ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера.
Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред. Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>
Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния
ред
.
Един човек не може да запази своята духовна собственост за потомците си за по-дълго от определен период — най-много тридесет години след неговата смърт. След това тя става обществена собственост. Трябва само да вземем това като един възможен модел за възвращаемост на всичко, което е произведено от усилията на даден индивид, всъщност на всичко, което се използва от капиталистическата система — един модел за възвращаемостта на всичко това в социалния организъм. Въпросът тогава е само: „Как ще се разпределя всичко това? “ На такива части, които ще са справедливи спрямо непосредствените духовни и индивидуални способности на заинтересованите човешки същества: това ще е въпрос за духовната сфера.
Хората ще я организират така, ако са правилно поставени в условията на социалния ред.
Ето какво се влага в този начин на мислене.
към текста >>
Обичайните договорености за заплатата се основават на това схващане; те са следствие от схващането, че работната сила е като стока на пазара, като се оценява спо
ред
количеството работа, която работникът върши за работодателя.
Във всяко столетие — бих казал — тези неща трябва да се прилагат различно; при такава организация решенията не са валидни за вечни времена. Но нашата епоха е свикнала да разглежда всичко от материалистична гледна точка и затова вече нищо не се вижда в правилната светлина. Често съм изтъквал, че в наши дни работната сила се е превърнала в търговска стока.
Обичайните договорености за заплатата се основават на това схващане; те са следствие от схващането, че работната сила е като стока на пазара, като се оценява според количеството работа, която работникът върши за работодателя.
към текста >>
А трудовият договор трябва да се основава на разп
ред
елението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа. Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава.
А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд.
Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>
Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват п
ред
и всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система.
Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа.
Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците. Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите?
към текста >>
Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният
ред
позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това?
Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч. интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>
Разп
ред
елението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч.
Хората питат: „Откъде идват социалните злини, които са свързани с капитализма? “ Казват, че тези злини идвали от капиталистическата икономическа система. Но никакви злини не могат да дойдат от една икономическа система — те идват преди всичко от това, че нямаме истинско трудово право, което да защитава труда на хората; и от това, че не забелязваме как начинът, по който отказват справедливия дял на работниците, е равносилен на жива лъжа. Но на какво разчита това? Не на организацията на икономическия живот, а на факта, че социалният ред позволява несправедливо възнаграждение на отделни работодатели за сметка на работниците.
Разпределението на дейностите би трябвало да се прави на базата на стоки, тъй като те са общите продукти от работата на работниците, извършващи духовен [в т.ч.
интелектуален] труд, и работниците, извършващи физически труд. Но ако вие използвате личното си положение, за да отнемете нещо от някого, което не би трябвало да му отнемате, какво правите? Вие го лъжете, възползвате се от него! Човек трябва само да погледне тези обстоятелства право в очите, за да осъзнае, че бедите не са в капитализма, а в злоупотребата с духовни възможности.
към текста >>
По-нап
ред
излекувайте социалната с
ред
а, така че да не се позволява на интелектуалните сили да се възползват от работниците — по този начин ще донесете здраве за социалния организъм като цяло.
Ето как се установява връзката с духовния свят.
По-напред излекувайте социалната среда, така че да не се позволява на интелектуалните сили да се възползват от работниците — по този начин ще донесете здраве за социалния организъм като цяло.
Важното е да разглеждаме правилно и справедливо всички неща.
към текста >>
Всичко това ни носи по
ред
ното п
ред
упреждение да не мислим само за вярата в духа, а п
ред
и всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената реалност в материалния, външния свят.
Всичко това ни носи поредното предупреждение да не мислим само за вярата в духа, а преди всичко да опитваме да осъществим такава среща с духа, че той да ни даде сили да виждаме нещо повече от ограничената реалност в материалния, външния свят.
Тогава действително хората ще престанат да използват думата „дух“, „дух“, „дух“ във всяко изречение. Тогава човек ще докаже от начина, по който гледа на нещата, че ги вижда в светлината на духа. Това е важното днес: Хората трябва да виждат нещата в светлината на духа, а не само да продължават да говорят за духа.
към текста >>
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с п
ред
чувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание.
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание.
Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия! Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия! Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
Тези, които говорят за свръхсетивното, оп
ред
елено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия!
Всеки, който разбира това, лесно ще разбере и защо едно изказване като онова на Курт Айзнер е особено ценно — то е, бих казал, изказване с предчувствие за трагичната му смърт — защото ни въздейства като изповед: „Честно казано, не вярвам сериозно в свръхсетивното — поне нямам желание да му отделям голямо внимание.
Тези, които говорят за свръхсетивното, определено винаги са казвали, че реалността, която обхващаме тук с нашите сетива, е само половината реалност — тя е като илюзия!
Но със сигурност съм готов да изследвам формата, в която сетивна реалност се проявява в съвременния социален живот — и тогава на мен тя наистина ми изглежда като същинска илюзия! Резултатът е, че човек е принуден да си каже: Тази реалност очевидно е изобретение на някакъв зъл дух…“
към текста >>
Айзнер е министър-п
ред
седател до убийството му на 21 февруари 1919 г., последвано от провъзгласяването на болшевишка съветска република, а по-късно Бавария става с
ред
ище и на крайно десни движения.
[1] Курт Айзнер е роден на 14 май 1867 г. Баварски журналист и политик. След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария.
Айзнер е министър-председател до убийството му на 21 февруари 1919 г., последвано от провъзгласяването на болшевишка съветска република, а по-късно Бавария става средище и на крайно десни движения.
към текста >>
[2] Има се п
ред
вид началото на Световната война.
[2] Има се предвид началото на Световната война.
към текста >>
10.
Мисията на архангел Михаил. Откровение за истинските тайни на човешкото същество
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
НЕ
РЕД
АКТИРАН ПРЕВОД
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД
към текста >>
11.
Съдържание
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
"Съдържанията на тези печатни издания бяха замислени като устни съобщения, а неп
ред
назначени за печата.
"Съдържанията на тези печатни издания бяха замислени като устни съобщения, а непредназначени за печата.
към текста >>
Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание може да бъде признато само на онзи, който познава това, което е прието като п
ред
поставка за произнасяне на едно такова съждение.
Едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание може да бъде признато само на онзи, който познава това, което е прието като предпоставка за произнасяне на едно такова съждение.
А това е за по-голяма част от тези печатни издания най-малко антропософското познание за човека, на Космоса, доколкото неговото същество е описано в Антропософията, и познанието на това, което се намира като "Антропософска история В съобщенията от духовния свят".
към текста >>
12.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото необходими са различните гледни точки, които правят способно човешкото разбиране да п
ред
аде действително различните действия на горепосоченото Същество от симптомите, които постоянно забелязваме в заобикалящия ни свят.
През тези дни бих искал да говоря нещо върху начина, по който ние хората на настоящето сме в състояние да застанем срещу онова Същество, за което можем да кажем, че като същество на Михаел то действува в духовните и с това също в другите събития на Земята. Ще бъде необходимо днес да подготвим онова за което ще стане дума в тази връзка.
Защото необходими са различните гледни точки, които правят способно човешкото разбиране да предаде действително различните действия на горепосоченото Същество от симптомите, които постоянно забелязваме в заобикалящия ни свят.
Трябва да запомним, че когато искаме да говорим сериозно за духовния свят, ние постоянно можем да насочим поглед върху онова, което се показва като откровения на духовните Същества тук във физическия свят. Ние се стремим така да каже да проникнем през булото на физическия свят до онова, което действува в духовния свят. Това, което съществува във физическия свят, може да бъде наблюдавано от всеки човек; това, което действува в духовния свят, служи тогава за това, да разрешаваме от духовния свят загадките, които физическият свят дава. Трябва само да чувствуваме по правилен начин загадките на физическия живот. При тези важни неща се касае именно за това, да бъдат схванати с цялата сериозност някои неща които бяха казани от мене във времето предхождащо тези сказки.
към текста >>
При тези важни неща се касае именно за това, да бъдат схванати с цялата сериозност някои неща които бяха казани от мене във времето п
ред
хождащо тези сказки.
Защото необходими са различните гледни точки, които правят способно човешкото разбиране да предаде действително различните действия на горепосоченото Същество от симптомите, които постоянно забелязваме в заобикалящия ни свят. Трябва да запомним, че когато искаме да говорим сериозно за духовния свят, ние постоянно можем да насочим поглед върху онова, което се показва като откровения на духовните Същества тук във физическия свят. Ние се стремим така да каже да проникнем през булото на физическия свят до онова, което действува в духовния свят. Това, което съществува във физическия свят, може да бъде наблюдавано от всеки човек; това, което действува в духовния свят, служи тогава за това, да разрешаваме от духовния свят загадките, които физическият свят дава. Трябва само да чувствуваме по правилен начин загадките на физическия живот.
При тези важни неща се касае именно за това, да бъдат схванати с цялата сериозност някои неща които бяха казани от мене във времето предхождащо тези сказки.
Ние не можем да свържем личните схващания на света с едно действително разбиране на онова, което решително засяга не само човечеството, а и света. Ние трябва да се освободим от чисто личните интереси. Ние ще разберем най-добре онова, което личността има да върши в света и което тя трябва да разбере от себе си като стойност, когато сме се освободили от личното в по-тесния смисъл.
към текста >>
Вие знаете, че нашето развитие, което трябва да схващаме като земно развитие, е било п
ред
шествувано от едно друго развитие, че следователно се намираме в едно цялостно космическо развитие.
Вие знаете, че нашето развитие, което трябва да схващаме като земно развитие, е било предшествувано от едно друго развитие, че следователно се намираме в едно цялостно космическо развитие.
Вие знаете обаче първо, че това развитие продължава да върви напред, че то е стигнало до една точка, над която ще мине до по-нататъшни, по-напреднали степени. Знаете обаче също на второ място, че когато разглеждаме света като такъв, ние имаме работа не само с онези същества, които срещаме първо на земното поле, следователно в минералното, растителното, в животинското царства, в човешкото царство, а имаме работа със същества, които стоят по-високо от тези царства и които ние нарекохме Същества на висшите йерархии. Когато говорим за цялостното развитие, ние трябва да вземаме под внимание също и тези Същества на висшите йерархии.
към текста >>
Вие знаете обаче първо, че това развитие продължава да върви нап
ред
, че то е стигнало до една точка, над която ще мине до по-нататъшни, по-нап
ред
нали степени.
Вие знаете, че нашето развитие, което трябва да схващаме като земно развитие, е било предшествувано от едно друго развитие, че следователно се намираме в едно цялостно космическо развитие.
Вие знаете обаче първо, че това развитие продължава да върви напред, че то е стигнало до една точка, над която ще мине до по-нататъшни, по-напреднали степени.
Знаете обаче също на второ място, че когато разглеждаме света като такъв, ние имаме работа не само с онези същества, които срещаме първо на земното поле, следователно в минералното, растителното, в животинското царства, в човешкото царство, а имаме работа със същества, които стоят по-високо от тези царства и които ние нарекохме Същества на висшите йерархии. Когато говорим за цялостното развитие, ние трябва да вземаме под внимание също и тези Същества на висшите йерархии.
към текста >>
Знаете, че ние човеците сме минали през едно Сатурново, през едно Слънчево, през едно Лунно развитие и сме дошли на Земята, така че когато обгърнем с поглед нашето космическо развитие, можем да говорим за това, че като човеци, каквито се чувствува ме сега в заобикалящата земна с
ред
а, сме стигнали на четвъртата степен на нашето развитие.
Тези Същества минават от своя страна също през едно развитие, което можем да разберем, когато намерим аналогии към нашето собствено човешко развитие и към това, което иначе съществува в различните царства на Земята. Моля Ви да вземете под внимание само следното.
Знаете, че ние човеците сме минали през едно Сатурново, през едно Слънчево, през едно Лунно развитие и сме дошли на Земята, така че когато обгърнем с поглед нашето космическо развитие, можем да говорим за това, че като човеци, каквито се чувствува ме сега в заобикалящата земна среда, сме стигнали на четвъртата степен на нашето развитие.
към текста >>
Нека разгледаме стоящите непос
ред
ствено над нашата човешка степен Съществата, които наричаме Ангели.
Нека разгледаме стоящите непосредствено над нашата човешка степен Съществата, които наричаме Ангели.
Ако приложим аналогията, можем да кажем: тези същества, макар и да имат напълно различни форми от тези на човешкото съществувание и са отначало невидими за човешките физически сетива, се намират сега на степента на развитие, на която човекът ще се намира на бъдещия Юпитер.
към текста >>
Следователно те са стигнали до една степен, за която трябва да кажем: ако вземем п
ред
вид, че човешкото същество ще стигне на бъдещето Вулканово състояние на нашата слънчева система до неговата седма степен на развитие, че в рамките на това космическо развитие той ще има седем степени, тогава съществата, които наричаме Духове на Формата, са стигнали днес вече до тяхната осма степен на развитие.
А сега възниква важният въпрос: сега съществува също следващата по-високо стояща класа същества, която принадлежи на така наречената йерархия на Духовете на Формата. Тогава трябва да си кажем: те са стигнали в тяхното развитие вече над онова, до което човекът ще стигне първо като негово бъдеще развитие върху бъдещия Вулкан, бъдещето Вулканово развитие.
Следователно те са стигнали до една степен, за която трябва да кажем: ако вземем предвид, че човешкото същество ще стигне на бъдещето Вулканово състояние на нашата слънчева система до неговата седма степен на развитие, че в рамките на това космическо развитие той ще има седем степени, тогава съществата, които наричаме Духове на Формата, са стигнали днес вече до тяхната осма степен на развитие.
Следователно можем да кажем: ние човеците се намираме на четвъртата степен на развитието, ако вземем осмата степен, тогава намираме там Духовете на Формата.
към текста >>
Но ние не можем да си п
ред
ставим тази
ред
ица от степени на развитието една до друга, а трябва да си п
ред
ставим, че всички тези степени са разместени една през друга.
Но ние не можем да си представим тази редица от степени на развитието една до друга, а трябва да си представим, че всички тези степени са разместени една през друга.
Както атмосферата, която заобикаля Земята и прониква Земята, така също тази осма сфера на развитието, на която принадлежат Духовете на Формата, е такава, че тя прониква сферата, в която се намираме за сега ние човеците. Искаме да обгърнем сега строго с погледа тези две степени на развитието.
към текста >>
А сега п
ред
ставете си нещата образно така, като си п
ред
ставите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се нап
ред
в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата.
Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек. Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието. Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност. Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки нап
ред
, бихме го приели като осма степен на развитието.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата. Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек.
Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието.
Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност. Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по оп
ред
елен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност.
А сега представете си нещата образно така, като си представите повърхността на едно море, човека като газещ в морето, като движещ се напред в морето, така че само неговата глава излиза над повърхността на водата. Тогава чрез този образ ще имате самопонятно това е един образ положението на съвременния човек. Всичко, в което се корени главата, бихме го причислили към четвъртата степен на развитието, и онова, в което човек гази, онова, в което той се движи пристъпвайки, можем да кажем също плувайки напред, бихме го приели като осма степен на развитието.
Защото особеното е това, че човекът отраснал, издигнал се е със своята глава, освободил се е по определен начин от онзи елемент, в който Духовете на Формата развиват тяхната свойствена същност.
Човекът се е еманципирал така да се каже с образуването на неговата глава от онова, което е импрегнирано от същността на Духовете на Формата.
към текста >>
А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови оп
ред
елено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непос
ред
ствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава.
Само когато разберем основно това, ние ще можем действително да стигнем до едно схващане на човека. Защото само чрез това ще схванем особеното положение, което човекът има в света, ще схванем това положение по един правилен начин.
А именно само чрез това ще схванем правилно, че човекът, доколкото може да долови определено творческо влияние от страна на Духовете на Формата върху себе си, той не долавя това творческо влияние непосредствено чрез способностите на своята глава, а го долавя чрез онова, което неговият останал организъм упражнява като действие върху неговата глава.
Вие знаете че ние дишаме и дишането се намира във връзка с нашето кръвообращение, ако говорим външно физиологично. Но кръвта бива изтласкана също в главата. Чрез това главата се намира в една органическа, в една пълножизнена връзка с останалия организъм. Тя е хранена, оживена е от останалия организъм.
към текста >>
Едното е, че главата стои в непос
ред
ствена връзка с външния свят.
Трябва да различавате точно две неща.
Едното е, че главата стои в непосредствена връзка с външния свят.
Когато виждате нещо, Вие възприемате това нещо чрез Вашите очи. Тук съществува една непосредствена връзка между външния свят и Вашата глава. Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
към текста >>
Тук съществува една непос
ред
ствена връзка между външния свят и Вашата глава.
Трябва да различавате точно две неща. Едното е, че главата стои в непосредствена връзка с външния свят. Когато виждате нещо, Вие възприемате това нещо чрез Вашите очи.
Тук съществува една непосредствена връзка между външния свят и Вашата глава.
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
към текста >>
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непос
ред
ствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
Трябва да различавате точно две неща. Едното е, че главата стои в непосредствена връзка с външния свят. Когато виждате нещо, Вие възприемате това нещо чрез Вашите очи. Тук съществува една непосредствена връзка между външния свят и Вашата глава.
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
към текста >>
Когато обгърнете с поглед тези основни понятия, когато усвоите идеята, че ние стоим вътре в две сфери: в сферата, в която сме били доведени чрез това, че сме минали през едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно развитие и се намираме сега в Земното развитие, следователно намираме се в четвъртата степен на развитието; когато по-нататък вземете под внимание, че стоим в един живот, в една сфера, която принадлежи на Духовете на Формата така, както ни принадлежи Земята, която обаче прониква Земята и само нашата глава се подава над нея, така че с целия наш останал организъм, с всичко онова, което не е схващане на сетивата, стоим в тази осма сфера: когато обгърнете с поглед това, тогава ще сте си създали оп
ред
елена основа на следващото.
Когато обгърнете с поглед тези основни понятия, когато усвоите идеята, че ние стоим вътре в две сфери: в сферата, в която сме били доведени чрез това, че сме минали през едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно развитие и се намираме сега в Земното развитие, следователно намираме се в четвъртата степен на развитието; когато по-нататък вземете под внимание, че стоим в един живот, в една сфера, която принадлежи на Духовете на Формата така, както ни принадлежи Земята, която обаче прониква Земята и само нашата глава се подава над нея, така че с целия наш останал организъм, с всичко онова, което не е схващане на сетивата, стоим в тази осма сфера: когато обгърнете с поглед това, тогава ще сте си създали определена основа на следващото.
към текста >>
Все пак искам да създам оп
ред
елена основа още и чрез други понятия.
Все пак искам да създам определена основа още и чрез други понятия.
Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си п
ред
ставим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение.
Все пак искам да създам определена основа още и чрез други понятия. Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите.
Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение.
Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества. Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят. Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят оп
ред
елена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
Все пак искам да създам определена основа още и чрез други понятия. Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение.
Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят. Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
П
ред
ставете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в оп
ред
елено отношение с нашия човешки свят.
Когато искаме да разгледаме нашия живот под такива влияния, ние не можем да го разглеждаме по друг начин, освен като обгърнем с поглед онези съдействуващи за мировото развитие Същества, които вече сме споменавали често пъти: луциферическите и ариманическите същества. Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества.
Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят.
Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
П
ред
ставете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
Нека обхванем първо само, бих могъл да кажа, най-външната страна на тези Същества, на луциферическите и ариманическите същества. Те живеят също както нас човеците в сферата, в които се намираме и ние самите. Ако обгърнем с поглед тяхната най-външна страна, ние можем да кажем: можем да си представим луциферическите същества като притежаващи онези сили, които ние като човеци долавяме тогава, когато искаме да станем фантастични, когато си от даваме едностранно на фантазията, когато се отдаваме едностранно на мечтателство, когато за да изразя образно искаме да се издигнем с нашето същество над нашата глава, над логическото разсъждение. Когато като човек се издигнем над нашата глава, тогава силите, които играят определена роля в нашия човешки организъм, които обаче са универсални сили на онези същества, които наричаме луциферически същества, такива са силите на тези луциферически същества. Представете си същества образувани изцяло от това, което в нас иска да стреми над главата, тогава имате луциферическите същества, които стоят в определено отношение с нашия човешки свят.
Представете си обратно всичко онова, което прави от нас сухи еснафи, което ни довежда до там, да развиваме материалистични настроения, което ни прониква с това, което можем да наречем сух ум и т.н, тогава имате ариманическите същества.
към текста >>
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно с
ред
оточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно.
Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него.
Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят. Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години. Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в оп
ред
елена степен на стари години.
Всичко, което сега току що казах в днешната форма, можем да го изразим също повече телесно. Можем да кажем: човекът се намира винаги в едно средоточно положение между това, което неговата кръв иска с него, и това, което неговите кости искат с него. Костите постоянно искат да ни доведат в едно състояние на втвърдяване, до едно вцепеняване, с други думи костите искат да ни направят също и телесно ариманически, да ни втвърдят.
Патологично казано: кръвта може да стане трескава, тогава човекът е вкаран също и органически във фантастичността; костите могат да разширят тяхната същност над останалия организъм, тогава човекът се вкостенява, става склеротичен, какъвто почти всеки човек става в определена степен на стари години.
Тогава той носи в себе си убиващия елемент в своя организъм. Това е ариманическото. Можем да кажем: всичко онова, което се намира в кръвта, има склонност към луциферическото; всичко онова, което се намира в костите, има склонност към ариманическото и човекът се намира в състояние на равновесие в душевно отношение между мечтателство и сухото еснафство.
към текста >>
Обаче ние можем да охарактеризираме по оп
ред
елен начин също по-дълбоко тези два вида същества.
Обаче ние можем да охарактеризираме по определен начин също по-дълбоко тези два вида същества.
Можем да разгледаме луциферическите същества по отношение на това, което те имат като интереси в космическото съществуване. И тук ние откриваме, че луциферическите същества имат в Космоса интереса, да направят света, а именно човешкия свят, отстъпник по отношение на онези Същества, които трябва да схващаме като истински творчески същества на човека. Луциферическите същества не биха искали нищо друго, освен, бихме могли да кажем, да направят човешкия свят да бъде отстъпник по отношение на божествените Същества. Не толкова много, че луциферическите същества биха искали, биха имали намерението на първо място да завладеят света за себе си. От различните неща, които аз вече съм казал върху луциферическите същества, можете да видите, че не това е главното при тези луциферически същества, а главното е; да направят света да бъде отстъпник от това, което човекът може да чувствува като истински божествени същества, да освободят света от това.
към текста >>
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в с
ред
ата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете.
Когато обгърнете с поглед цялото това положение, тогава ще си кажете: аз мога да разбера света само тогава, когато го хващам в отношение с троичността.
Защо то от едната страна имаме всичко онова, което е луциферическо, а от другата страна всичко онова, което е ариманическо, а в средата е поставен човекът, който трябва да чувствува своето Божествено като в състояние на равновесие между двете.
Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека. Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
към текста >>
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което п
ред
ставлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което п
ред
ставлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което п
ред
ставлява за нас Христовия Импулс.
Само чрез това можем да се справим с разбирането на света, като поставим на основата тази троичност като бъдем наясно върху факта: този човешки живот е като кобилицата на една везна. Тук хипомохлионът /опорната точка на везната/, нататък едното блюдо на везната, луциферическото, което обаче в действителност тегли нагоре. От другата страна ариманическото, което в действителност тегли надолу. Да държи кобилицата на везната в равновесие, тази е същността на човека. Онези, които са били посветени в такива тайни, винаги са подчертавали в духовното развитие на човечеството, че мировото съществуване, в което е поставен човекът, може да бъде разбрано само в смисъла на числото три, че светът може да бъде разбран, когато човек иска да го схване в неговата основна структура в смисъла на други, различни от трите числа.
Така щото, говорейки на наш език, можем да кажем: в мировото съществувание имаме работа с луциферическото естество, което представлява едното блюдо на везната, с ариманическото естество, което представлява другото блюдо на везната, и със състоянието на равновесие, което представлява за нас Христовия Импулс.
към текста >>
Сега Вие можете да си п
ред
ставите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три.
Сега Вие можете да си представите, че ариманическите и луциферическите същества имат пълен интерес да прикриват тайната на числото три.
Защото правилното проникване на тази тайна на числото три прави човечеството способно да установява състоянието на равновесие между ариманическите и луциферическите същества. Това означава от една страна да използуваме тенденцията към свобода, луциферическото, за една полезна, спасителна цел на света, а от друга страна да направим същото с ариманическото. Нормалното духовно състояние на човека се състои в това, да се постави по правилен начин в тази троичност на света, в тази структура на света, доколкото на нейната основа стои числото три.
към текста >>
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение спо
ред
числото две.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три. Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три.
И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две.
Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три. Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това. Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента. Това не е никак един единен образ.
към текста >>
Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би п
ред
ставил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това.
В това, което има влияние върху духовния и културен живот на човечеството, съществуваше и съществува ние ще разгледаме изворите на това съществуване още по-точно утре и в други ден една силна тенденция, да бъде заблуден човекът по отношение на това значение на числото три. Бихме могли да кажем, че съществува една силна тенденция човекът да бъде заблуден по отношение на това свещено число три. И в по-новата култура на човечеството можем ясно да видим, че това разчленение според числото две. Помислете само, че за да разберем правилно даже Гьотевия "Фауст", както аз често пъти обяснявах това, ние трябва да знаем, че и в това велико световно съчинение играе заблуждението относно числото три.
Ако Гьоте би могъл да прозре в своето време, как стои всъщност работата с този въпрос, тогава той не би представил противника на Фауст като, онзи, който увлича Фауста надолу, мефистофелското същество, а би противопоставил на това мефистофелско същество, за което знаем, че то е тъждествено с ариманическото същество, луциферическото същество и Луцифер и Мефистофел биха се явили във "Фауст" като две партии Аз вече често пъти съм изнасял това.
Също така, ако проучим точно гьотевата фигура на Мефистофел, ние можем да видим точно, как навсякъде в характеристиката на Мефистофел е размесил луциферическия и ариманическия елемент. Фигурата на Мефистофел при Гьоте е така да се каже една смесица от два елемента. Това не е никак един единен образ. Тук луциферическото и ариманическото са пъстро размесени едно в друго. Аз подробно обясних това в моята книжка "Гьотевият духовен способ".
към текста >>
Това заблуждение, което следователно е проникнало чак в Гьотевия "Фауст", е основано напълно върху това, че в оп
ред
елено направление в по-стари времена това не е било така се прояви заблудата, когато се разглежда структурата на света, на мястото на числото три да бъде поставено числото две: добрият принцип от една страна, злият принцип от друга страна, Бог и дяволът.
Това заблуждение, което следователно е проникнало чак в Гьотевия "Фауст", е основано напълно върху това, че в определено направление в по-стари времена това не е било така се прояви заблудата, когато се разглежда структурата на света, на мястото на числото три да бъде поставено числото две: добрият принцип от една страна, злият принцип от друга страна, Бог и дяволът.
към текста >>
П
ред
ставете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента.
Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу. Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две. Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>
Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му п
ред
ставяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две.
Представете си само, че искате да установим: ако някой иска да вникне правилно в структурата на света, той трябва да признае числото три, трябва да признае, че се противопоставят луциферическият и ариманическият елемент и че божественото се състои в държане на равновесие между тези два елемента. Срещу това разбира не трябва да поставим заблуждението, което се е вмъкнало в духовното развитие на човечеството с двойката, с Бога и с Дявола, с божествено-духовните Същества горе и дяволските същества долу.
Това е така, като че бихме извадили, като че бихме изкарали чрез изстискване човека от положението на равновесие, когато му скриваме, че истинското благо на разбиране на числото три и когато му представяме лъжливо, че структурата на света е някакси обусловена чрез числото две.
Въпреки това най-хубавият стремеж на хората е изпаднал в тази грешка.
към текста >>
Ако искаме да вникнем в тази точка, ние трябва да сторим това без никакъв п
ред
разсъдък, трябва да се пренесем действително в една лишена от п
ред
разсъдъци сфера.
Ако искаме да вникнем в тази точка, ние трябва да сторим това без никакъв предразсъдък, трябва да се пренесем действително в една лишена от предразсъдъци сфера.
В такъв случай трябва да правим голяма разлика между нещата и имената. Тогава не трябва да се оставяме да бъдем съблазнени към мнението: чрез това, че даваме на едно същество едно име, това същество е също чувствувано по правилен начин от човека.
към текста >>
Тогава трябва да си кажем: човекът може да чувствува правилно тези същества само тогава, когато си ги п
ред
ставя като произвеждащи равновесието между луциферическия и ариманическия принцип.
Нека обгърнем понятието на онези същества, които човекът трябва да чувствува като свои божествени Същества.
Тогава трябва да си кажем: човекът може да чувствува правилно тези същества само тогава, когато си ги представя като произвеждащи равновесието между луциферическия и ариманическия принцип.
Той не може да чувствува като правилно онова, което трябва да чувствува като свое Божествено, ако не разбере това троично разчленение, това троично устройство. Разгледайте от тази гледна точка едно поетическо съчинение като "Месиядата" на Клопщок, което се е родило под влиянието на Милтоновия "Изгубен рай". Тук няма те всъщност нищо от едно действително разбиране на една тричленна структура на света, тук имате една борба между предполагаемото Добро и между предполагаемото Зло, една борба между Небето и Ада. Тук имате внесено в духовното развитие на човечеството заблуждението на двойката. Тук имате онова, което се корени многократно в популярното съзнание като безумна противоположност между Небето и Ада, внесено в две по-нови поетически съчинения.
към текста >>
Тук няма те всъщност нищо от едно действително разбиране на една тричленна структура на света, тук имате една борба между п
ред
полагаемото Добро и между п
ред
полагаемото Зло, една борба между Небето и Ада.
Нека обгърнем понятието на онези същества, които човекът трябва да чувствува като свои божествени Същества. Тогава трябва да си кажем: човекът може да чувствува правилно тези същества само тогава, когато си ги представя като произвеждащи равновесието между луциферическия и ариманическия принцип. Той не може да чувствува като правилно онова, което трябва да чувствува като свое Божествено, ако не разбере това троично разчленение, това троично устройство. Разгледайте от тази гледна точка едно поетическо съчинение като "Месиядата" на Клопщок, което се е родило под влиянието на Милтоновия "Изгубен рай".
Тук няма те всъщност нищо от едно действително разбиране на една тричленна структура на света, тук имате една борба между предполагаемото Добро и между предполагаемото Зло, една борба между Небето и Ада.
Тук имате внесено в духовното развитие на човечеството заблуждението на двойката. Тук имате онова, което се корени многократно в популярното съзнание като безумна противоположност между Небето и Ада, внесено в две по-нови поетически съчинения.
към текста >>
Вие виждате, какво извън
ред
но голямо значение има всъщност едно такова разглеждане.
Вие виждате, какво извънредно голямо значение има всъщност едно такова разглеждане.
Докато хората вярват, че с едно такова противопоставяне, каквото намираме в Милтоновия "Изгубен Рай" или в "Месиадата" на Клопщок, имат работа с Божественото и с адския елемент, те имат всъщност работа с луциферическия и ариманическия елемент. За действително божествения елемент няма никакво съзнание, напротив на луциферическия елемент са приписани божествените имена.
към текста >>
Най-дълбоките творения, които човечеството е създало в по-ново време, към които то с право гледа от оп
ред
елена гледна точка като към най-великите произведения на по-новото време, а една културна Майа, една велика измама и са произвели от великата измама на по-новото човечество.
Но "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиядата" на Клопщок са именно само духовните творения, които изпъкват от по-новото съзнание на човечеството. Защото онова, което се проявява в тези поетически съчинения, е всеобщо съзнание на човечеството. В това по-ново съзнание на човечеството се е вмъкнало именно заблуждението на двойката и е оставена на заден план истината за тройката.
Най-дълбоките творения, които човечеството е създало в по-ново време, към които то с право гледа от определена гледна точка като към най-великите произведения на по-новото време, а една културна Майа, една велика измама и са произвели от великата измама на по-новото човечество.
Всичко, което действува в тази заблуда, е всъщност творение на ариманическото влияние, което някога ще се концентрира във въплъщението на Ариман, за което аз вече Ви говорих. Защото тази заблуда, в която ние стоим, не е нищо друго освен резултатът на онова погрешно разглежда не на света, което навсякъде блика за хората на по-новата култура, на по-новата Цивилизация от света, като противопоставят Небето и Ада. Небесното, Небето се счита като Божественото, както те го описват, и адът е считан като дяволското, докато в действителност имаме работа от една страна с Луциферическото назовано като небесно и от друга страна с Ариманическото, назовано като адско.
към текста >>
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в оп
ред
елено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история.
Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това.
Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест. Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух. И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и с
ред
новековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история. Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това. Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество.
Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест.
Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух. И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
И именно това е, за което оп
ред
елени същества, оп
ред
елени хора добре знаят, какво извън
ред
но голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
Трябва само да помислим, кои интереси царуват тук в по-новата духовна история. Даже тричленното устройство на човешкия организъм или на човешкото същество като цяло е било изхвърлено в определено отношение от света за западната цивилизация чрез осмия вселенски събор в Константинопол в 869 година, както аз често съм Ви споменавал това. Издигнато е било до догма, че християнинът не трябва да вярва в едно тричленно човешко същество, а само в едно двучленно човешко същество. Забранява се някой да вярва, че човекът се състои от тяло, душа и дух, и средновековните богослови и философи, които знаеха още много за истината, срещаха големи трудности да изразят тази истина, защото така наречената трихотомия, съставът на човека от тяло, душа и дух, беше обявена да ерест. Те трябваше да учат двоицата, а имен но, че човекът се състои от тяло и душа, а не от тяло, душа и дух.
И именно това е, за което определени същества, определени хора добре знаят, какво извънредно голямо значение има то за човешкия духовен живот, поставянето на двойственото устройство на мястото на троичното устройство.
към текста >>
Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага п
ред
и всичко към моята Антропософия, че п
ред
и всичко трябва да се има п
ред
вид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско.
Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература.
Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>
Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, спо
ред
която човекът се състои само от тяло и душа.
Върху такива дълбочини трябва да насочваме нашия поглед, когато искаме правилно да разберем, защо в броя от месец август на "Гласове на времето" йезуитският патер Цимерман обръща вниманието върху това, че един от новите декрети на свещения Официум от Рим на католиците се забранява, под наказания да не получат опрощение при изповядването, да четат антропософски книги или да имат такива книги или да участвуват в нещо теософско или антропософско. Това тълкува йезуитският патер в "Гласовете на времето", което списание носеше по-рано името "Гласовете от Мариалаах", така че това трябва да се прилага преди всичко към моята Антропософия, че преди всичко трябва да се има предвид, че онези като лица, които искат да бъдат считани от Рим като истински католици, не трябва да се занимават с антропософска литература.
Като една от главните причини бе изнесено, че Антропософията учи: човешкото същество се състои от тяло, душа и дух, което е нещо еретическо спрямо правата вяра, според която човекът се състои само от тяло и душа.
към текста >>
Аз Ви споменах също, че тази вяра за състава на човека от тяло и душа е преминала в модерните философи, без те да знаят това, което философите вярват, че се занимават с лишена от п
ред
разсъдъци, с лишена от п
ред
поставки наука, вярват, че действително наблюдават, за да стигнат чрез това до разбирането, че човекът се състои от тяло и душа.
Аз Ви споменах също, че тази вяра за състава на човека от тяло и душа е преминала в модерните философи, без те да знаят това, което философите вярват, че се занимават с лишена от предразсъдъци, с лишена от предпоставки наука, вярват, че действително наблюдават, за да стигнат чрез това до разбирането, че човекът се състои от тяло и душа.
В действителност те са само последователи на онова, което е дошло чрез догмата в по-новото духовно развитие на човечеството. Това, което днес се счита за наука, е всъщност напълно зависимо от такива неща, каквито са били внесени в света в течение на по-новото развитие на човечеството. Не вярвайте, че с някакви добри думи, каквито често пъти мислите, трябва да се отнесете към хората, които обвиняват от такива ъгли Антропософията за ерест, че ще можете да поучите тези хора или ще можете да ги обгърнете към определено благоволение спрямо Антропософията. Антропософията трябва да си пробие път в света чрез самата себе си, а не чрез протекцията на някои хора, макар и те да бъдат считани като християни. Антропософията може да постигне само чрез вътрешна сила това, което тя трябва да постигне в света.
към текста >>
Не вярвайте, че с някакви добри думи, каквито често пъти мислите, трябва да се отнесете към хората, които обвиняват от такива ъгли Антропософията за ерест, че ще можете да поучите тези хора или ще можете да ги обгърнете към оп
ред
елено благоволение спрямо Антропософията.
Аз Ви споменах също, че тази вяра за състава на човека от тяло и душа е преминала в модерните философи, без те да знаят това, което философите вярват, че се занимават с лишена от предразсъдъци, с лишена от предпоставки наука, вярват, че действително наблюдават, за да стигнат чрез това до разбирането, че човекът се състои от тяло и душа. В действителност те са само последователи на онова, което е дошло чрез догмата в по-новото духовно развитие на човечеството. Това, което днес се счита за наука, е всъщност напълно зависимо от такива неща, каквито са били внесени в света в течение на по-новото развитие на човечеството.
Не вярвайте, че с някакви добри думи, каквито често пъти мислите, трябва да се отнесете към хората, които обвиняват от такива ъгли Антропософията за ерест, че ще можете да поучите тези хора или ще можете да ги обгърнете към определено благоволение спрямо Антропософията.
Антропософията трябва да си пробие път в света чрез самата себе си, а не чрез протекцията на някои хора, макар и те да бъдат считани като християни. Антропософията може да постигне само чрез вътрешна сила това, което тя трябва да постигне в света.
към текста >>
Трябва ли да отклоним хората от истинското устройство на света спо
ред
числото три и да ги насочим към заблудата на числото две, което е оправдано само там, където се касае за проявеното, но не и там, където се касае да се проникне до онова, което стои зад проявеното, което се намира в сферата на Истината.
Помислете, че Христовият Импулс може да бъде разбран само тогава, когато го считаме като импулс на равновесието между ариманическия и луциферическия принцип, когато знаем да го поставим правилно в Троицата. Какво трябва да правим така можем да поставим въпроса – когато някои искат да заблудят хората относно истинския Христов Импулс?
Трябва ли да отклоним хората от истинското устройство на света според числото три и да ги насочим към заблудата на числото две, което е оправдано само там, където се касае за проявеното, но не и там, където се касае да се проникне до онова, което стои зад проявеното, което се намира в сферата на Истината.
към текста >>
Не е нужно също да станем обявители на ерест на
ред
с обявителите на ерес.
Трябва да бъдем наясно върху факта, че в такива неща трябва да знаем да се издигнем над чистите имена. Когато, наричаме нещо Христос, това не значи, че сме назовали истинския Христос. Може да се попречи с името Христос да бъде налучкан самия Христос, когато на мястото на числото три поставим числото две. Ако някой би искал да отклони човека от това, да стигне до едно правилно понятие за Христос, тогава би било достатъчно само на мястото на числото три да постави числото две. И ако трябва тогава да обърнем вниманието върху Христовия Импулс в един истински смисъл, необходимо е на числото два да бъде противопоставено числото три.
Не е нужно също да станем обявители на ерест наред с обявителите на ерес.
Вие не трябва от днес нататък да обявявате "Изгубеният Рай" на Милтон или "Месиадата" на Клопщок за осъдени дяволски съчинения. От само себе си се разбира, че можете да се радвате по-нататък на красотата и на величието на тези съчинения. Но трябва да бъдете на ясно върху факта, че в такива съчинения, доколкото те са именно цветове на популярната нова цивилизация на човечеството, въобще не става дума за Христос, а такива съчинения произхождат от заблуждението, че всичко, онова, което не принадлежи на развитието на човечеството, може да бъде причислено от една страна към дяволското, и че от друга страна се получава божественото. И ако тогава някой напише един "Изгубен Рай", той описва в действителност изгонването на човека от царството на Луцифер в царството на Ариман, и описва копнежа на хората не за Божественото, а описва копнежа на хората за изгубения рай, което всъщност значи за царството на Луцифер. Вие можете да видите красиви описания на човешкия копнеж за царството на Луцифер в "Изгубения Рай" на Милтон, можете да видите това също в "Месиадата" на Клопщок; но именно това трябва да виждате в тези съчинения, защото това са те в действителност.
към текста >>
Някои п
ред
стави, които са проникнали в по-новото човечество, трябва непременно да бъдат преразгледани.
Някои представи, които са проникнали в по-новото човечество, трябва непременно да бъдат преразгледани.
Днес, когато се подготвяме да мислим и чувствуваме антропософски, ние не стоим пред малки решения, а стоим пред велики решения. Ние трябва да вземем много сериозно думите, които Ницше често пъти е употребявал. Думите за преоценяване на определени стойности, тези думи трябва да бъдат взети много сериозно. Произведенията на човечеството от по-ново време трябва да бъдат много сериозно преоценени.
към текста >>
Днес, когато се подготвяме да мислим и чувствуваме антропософски, ние не стоим п
ред
малки решения, а стоим п
ред
велики решения.
Някои представи, които са проникнали в по-новото човечество, трябва непременно да бъдат преразгледани.
Днес, когато се подготвяме да мислим и чувствуваме антропософски, ние не стоим пред малки решения, а стоим пред велики решения.
Ние трябва да вземем много сериозно думите, които Ницше често пъти е употребявал. Думите за преоценяване на определени стойности, тези думи трябва да бъдат взети много сериозно. Произведенията на човечеството от по-ново време трябва да бъдат много сериозно преоценени.
към текста >>
Думите за преоценяване на оп
ред
елени стойности, тези думи трябва да бъдат взети много сериозно.
Някои представи, които са проникнали в по-новото човечество, трябва непременно да бъдат преразгледани. Днес, когато се подготвяме да мислим и чувствуваме антропософски, ние не стоим пред малки решения, а стоим пред велики решения. Ние трябва да вземем много сериозно думите, които Ницше често пъти е употребявал.
Думите за преоценяване на определени стойности, тези думи трябва да бъдат взети много сериозно.
Произведенията на човечеството от по-ново време трябва да бъдат много сериозно преоценени.
към текста >>
Човечеството трябва да научи извън
ред
но много.
От Гьотевия "Фауст" постоянно цитираме сцени и аз съм посветил десетилетия на изучаването на Гьоте. Обаче от моята книжка "Гьотевиия способ" мо жете да видите, че това не ме е заслепило относно погрешната характеристика, която живее във фигурата на Гьотевия "Мефистофел" би било еснафско да се каже, че Гьотевият Мефистофел е нещо погрешно, следователно дайте да го изхвърлим. Тогава бихме постъпили като някои съдии на еретиците. Ние не трябва да изпадаме в това положение като модерни хора. Но също не трябва да се задоволяваме по един удобен начин с онова, което е преминало в плътта и кръвта от по-новия духовен живот в широките човешки маси.
Човечеството трябва да научи извънредно много.
То трябва да предприеме преоценки по отношение на много неща.
към текста >>
То трябва да п
ред
приеме преоценки по отношение на много неща.
Обаче от моята книжка "Гьотевиия способ" мо жете да видите, че това не ме е заслепило относно погрешната характеристика, която живее във фигурата на Гьотевия "Мефистофел" би било еснафско да се каже, че Гьотевият Мефистофел е нещо погрешно, следователно дайте да го изхвърлим. Тогава бихме постъпили като някои съдии на еретиците. Ние не трябва да изпадаме в това положение като модерни хора. Но също не трябва да се задоволяваме по един удобен начин с онова, което е преминало в плътта и кръвта от по-новия духовен живот в широките човешки маси. Човечеството трябва да научи извънредно много.
То трябва да предприеме преоценки по отношение на много неща.
към текста >>
13.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, п
ред
какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си п
ред
ставя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Вчера аз ви говорих за онази грешка, която е проникнала в нашия духовен живот от по-ново време и която днес още не се забелязва всъщност правилно освен от много малко хора. От тези изложения Вие добре ще сте почувствували, че с посочването на тези грешки ние се намираме на едно много важно място на духовните разглеждания. За едно полезно и благоприятно развитие на духовния живот на човечеството ще бъде напълно необходимо хората да виждат ясно в тази точка. Аз обърнах вниманието Ви върху такива произведения на културата като "Изгубеният Рай" на Милтон и "Месиадата" на Клопщок, които наистина са се родили от общото популярно мислене на последното столетие.
Обърнах също вниманието върху това, как именно при тези изпъкващи относно художественото, относно общото духовно развитие произведения на културата може да се забележи, пред какви опасности стои човешкият душевен живот, ако хората не прозрат, ако не разберат, колко невъзможно е човек да стигне до едно истинско, необходимо за него понятие за Бога, а с това също до едно истинско понятие за Христос, когато си представя само, че структурата на света, включително духовното, трябва да се разбира само в символа на числото две.
Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното.
към текста >>
И ние сме изгубили връзката между онези п
ред
стави, които ни позволяват да доловим душевно-духовото, и онези п
ред
стави, които ни позволяват да разберем телесното.
Именно поради това, че хората различаваха така да се каже само двойствеността, от една страна доброто, от другата страна злото, те изпаднаха в грешката да причисляват към злото всичко, което ние в течение на времето трябваше да назоваваме Луциферически и Ариманически принцип. Само че те не познаха, че са слели в едно два елемента на света. С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното.
И ние сме изгубили връзката между онези представи, които ни позволяват да доловим душевно-духовото, и онези представи, които ни позволяват да разберем телесното.
Днес, когато говорим за мисленето, за чувствуването, за волението, ние едва ли говорим за нещо друго освен за звучене на думи. Ние не стигаме до никакви пълносъдържателни, действителни представи за тези душевни елементи. И от друга страна говорим за един лишен от дух материален свят, за един лишен от душа материален свят, и се базираме на един така да се каже външно втвърден, вкаменен, бездушен материален свят и не можем да построим никакъв мост от него до душевното.
към текста >>
Ние не стигаме до никакви пълносъдържателни, действителни п
ред
стави за тези душевни елементи.
С това се получи така, че от друга страна хората са избутали фактически луциферическия елемент към областта на доброто, че с други думи те вярваха, че с името назовават Божественото, а всъщност примесваха луциферическия елемент в това Божествено. Чрез това обаче за нашето време стана също толкова трудно да стигне до едно чисто понятие на Христовия Импулс в развитието на човечеството и на света. Изхождайки от културата на столетията, ние сме свикнали поради признаването на тази двойственост да говорим от една страна за душевното, от друга страна за телесното. И ние сме изгубили връзката между онези представи, които ни позволяват да доловим душевно-духовото, и онези представи, които ни позволяват да разберем телесното. Днес, когато говорим за мисленето, за чувствуването, за волението, ние едва ли говорим за нещо друго освен за звучене на думи.
Ние не стигаме до никакви пълносъдържателни, действителни представи за тези душевни елементи.
И от друга страна говорим за един лишен от дух материален свят, за един лишен от душа материален свят, и се базираме на един така да се каже външно втвърден, вкаменен, бездушен материален свят и не можем да построим никакъв мост от него до душевното.
към текста >>
Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непос
ред
ствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото.
За нас светът се е разпаднал на два елемента, духовното, което е навсякъде, и телесното, което е същевременно нещо духовно. Ние не можем да стигнем само с чисти теории до един такъв мост между телесното и духовното. И понеже не можем да стигнем до един такъв мост, цялото наше научно мислене е приело този характер на един раздор, на едно противоречие между телесното и духовното или душевното.
Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото.
Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук пред нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано. Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината. Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава.
към текста >>
Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук п
ред
нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано.
За нас светът се е разпаднал на два елемента, духовното, което е навсякъде, и телесното, което е същевременно нещо духовно. Ние не можем да стигнем само с чисти теории до един такъв мост между телесното и духовното. И понеже не можем да стигнем до един такъв мост, цялото наше научно мислене е приело този характер на един раздор, на едно противоречие между телесното и духовното или душевното. Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото.
Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук пред нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано.
Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината. Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава. /Вие знаете, че това последното може да бъде разчленено по-нататък, но сега искаме да го вземем като едно цяло/.
към текста >>
Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните п
ред
поставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим п
ред
и всичко тази истина, п
ред
и да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината.
За нас светът се е разпаднал на два елемента, духовното, което е навсякъде, и телесното, което е същевременно нещо духовно. Ние не можем да стигнем само с чисти теории до един такъв мост между телесното и духовното. И понеже не можем да стигнем до един такъв мост, цялото наше научно мислене е приело този характер на един раздор, на едно противоречие между телесното и духовното или душевното. Бихме могли да кажем: от една страна различните вероизповедания са изпаднали в положението да обръщат вниманието само върху духовното, без да бъдат в състояние да обяснят, как това духовно действува непосредствено в телесното, как то действува творчески върху телесното, от друга страна обаче наблюдаваме днес едно лишено от душа знание, един лишен от душа възглед за света, което разглежда телесното така, че никъде не може да проникне с погледа до духовно-душевното, което царува в този процес на тялото. Който обгръща от тази гледна точка с поглед възгледа на естествената наука, както този възглед се е развил в течение на 19-то столетие и нашето 20-то столетие, ще трябва да си каже: всичко, което застава тук пред нас, се явява като последствие на това, което току що бе охарактеризирано.
Обаче ние трябва да прибавим правилното, трябва да прибавим истината, която може да се получи от разнообразните предпоставки, за които говорихме от дълго време тук, трябва да прибавим преди всичко тази истина, преди да можем да разберем напълно заблуждението, което днес покрива напълно истината.
Днес се говори за човека като за едно единно същество, безразлично дали се говори за душевното или се говори за телесното. Говори се за душевното като за една единна същност, говори за телесното като за един на същност. И въпреки това, от нашите разглеждания сте разбрали, че в човешкото същество царува посочената Ви вече голяма противоположност между образуването на главата и всичко онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава. /Вие знаете, че това последното може да бъде разчленено по-нататък, но сега искаме да го вземем като едно цяло/. Хората питат за развитието на човека.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на п
ред
ставите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека.
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека.
Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно. То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие.
към текста >>
Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към п
ред
шествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие.
Когато обгърнем с поглед образуването на главата нека я вземем първо напълно телесно когато говорим за развитието на главата доколкото тя подържа организма за сетивното възприятие или за мисленето или за образуването на представите, тогава ние, трябва да насочим поглед далече в миналото космическо развитие на човека. Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно. То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек.
Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие.
Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие. Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята. Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>
Онова, което накрая е намерило своя непос
ред
ствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие.
Тогава трябва да си кажем: онова, което намира днес израз във формата на човешката глава, то се е развило бавно и постепенно. То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие.
Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие.
Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята. Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>
Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то п
ред
ставлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
То се е развило минавайки през Сатурновото развитие, през Слънчевото развитие, през развитието на старата Луна и след това се развило по-нататък през Земната епоха. Но не е така с останалата част на човешкото тяло. Би било напълно погрешно да се търси една единна история на развитието на човека, на целия човек. Можем да кажем: развитието на главата ти сочи в миналото към предшествуващите планетарни степени на развитието на нашата Земя: към Лунното развитие, Слънчевото развитие, Сатурновото развитие. Онова, което накрая е намерило своя непосредствен завършек в човешката глава, е свързано с едно далечно минало развитие.
Обаче когато прибавим към това всичко останало, което принадлежи към човека, ние не трябва да отиваме в миналото чак до Сатурновото развитие, а трябва да кажем: онова, което човекът носи на себе си вън от своята глава, можем да го проследим в миналото, доколкото то представлява развитието на гърдите, до планетарната Лунна епоха, а това, което са крайниците, се е прибавило едвам през време на образуването на Земята.
Ние разглеждаме правилно човека само тогава, когато кажем сравнително приблизително следното. Но моля Ви, схващайте само като сравнение.
към текста >>
Можете много лесно да си п
ред
ставите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество. Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до п
ред
ишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в оп
ред
елен момент, само в оп
ред
елен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество.
Можете много лесно да си представите хипотетично: чрез някакви органически отношения в Космоса, чрез някакви отношения на напрежение, свързани с отношения на растеж, с вътрешни отношения на растеж, човекът би си прибавил някакви нови крайници.
Тогава не бихме могли да проследите в миналото цялата човешка форма до предишното развитие, а бихте казали: човекът, доколкото той се е развил, трябва да бъде проследен в миналото; обаче в определен момент, само в определен момент се прибавил този или онзи член на неговото същество.
Фактът, че сме заставени да не мислим така относно главата и останалия човек, се дължи на това, че чисто по отношение на външната пространствена големина останалият човек е по-голям отколкото главата. Истината е обаче тази, че развитието е започнало най-далече в миналото и останалата част на неговото тяло се е прибавила едвам по-късно. Ако говорим въобще за една връзка на човека с животинския свят относно развитието, ние можем само да кажем: онова, което се намира в човешката глава, е свързано с едно минало развитие на животните. Човешката глава е една преобразена животинска форма, много силно преобразено животинска форма.
към текста >>
Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме на
ред
с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни. Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма.
Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
Но главата е станала в оп
ред
елен смисъл наш орган на мисленето.
Но главата е станала в определен смисъл наш орган на мисленето.
Следователно нашият орган на мисленето е станал именно онова, което има животински произход, ако можем да се изразим така. Само че то има един особен, странен животински произход. Ако вземете днес една човешка глава, Вие не ще видите може би веднага при нея това, което сочи в миналото към животинска форма. Обаче ако я разгледате по-внимателно ще познаете все пак, ако знаете само правилно да тълкувате формата на органите на главата, как те са преобразени органи на животинското.
към текста >>
Сега, ако вземем п
ред
вид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие.
Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава. Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм. Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм. Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала.
към текста >>
Онова, което върви успо
ред
но с възприятието на сетивата и с мисленето, са процеси на умирането, това са процеси на нараняване, процеси на разрушение.
Който иска да обясни мисленето или възприятието на сетивата по материалистичен начин от процесите на мозъка, съвсем не знае, какви процеси стават в главата, мисли, че там стават такива процеси, които могат да се сравнят с органическия растеж или нещо подобно. Но съвсем не е така.
Онова, което върви успоредно с възприятието на сетивата и с мисленето, са процеси на умирането, това са процеси на нараняване, процеси на разрушение.
Материалното трябва първо да бъде разрушено и тогава върху органическия процес на разрушението се издига процесът на мисленето.
към текста >>
Човекът мисли, човекът възприема сетивно, обаче това, което става успо
ред
но в организма за него той не знае нищо, това остава за него напълно в несъзнателната област.
Човечеството схваща тези неща днес така, като се опитва да разкрие тяхната природа външно.
Човекът мисли, човекът възприема сетивно, обаче това, което става успоредно в организма за него той не знае нищо, това остава за него напълно в несъзнателната област.
Само чрез онези процеси, които аз описах в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" можем постепенно да се издигнем до едно познание, което не живее само в това, което хората наричат почти само с неговото словесно значение "душевното": във възприятието на сетивата и в мисленето. При една развитие, през което душата минава по този начин, тя може да се отдаде от едната страна на мисленето, на възприятието на сетивата и същевременно да възприема това, което става в мозъка. Тогава човек не възприема онова, което той чувствува иначе като процес на растежа, а възприема един процес на разграждане, който трябва постоянно да бъде отново изправен от останалия организъм.
към текста >>
Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на п
ред
стави и за възприятието на сетивата.
Във възходящо развитие се намира нашият останал организъм. За този останал човешки организъм ние не трябва да вярваме, че той има някакво участие в духовно-душевното и в неговото изживяване в човека. Непрестанно от останалия организъм се изпраща нагоре в главата не само кръвта, а непрестанно в кръвта се издигат нагоре онези духовни мисловни формации, онези духовни мисловни форми, от които е изтъкан светът, от които е изтъкан също и нашият организъм. Тези душевно-духовни мислови форми /мисъл-форми/, тях човекът не ги възприема още днес в своето нормално състояние, но настъпи е епохата, в която човекът трябва да започне да възприема онова, което възлиза от неговото собствено същество като мисъл-форми. Вие знаете добре, че ние не спим само от заспиването до събуждането, а с една част на нашето същество спим през целия ден.
Ние сме всъщност будни само за нашето мислене, за нашето образуване на представи и за възприятието на сетивата.
По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм.
към текста >>
И п
ред
нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга
ред
ица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
По отношение на нашия чувствен живот ние сънуваме, а по отношение на нашия волев живот спим напълно. Защото от това, което искаме /което волим/, ние знаем само мислите, идеите, но не самия процес на волението. Това, което прави всъщност волята, това става за нашето съзнание така несъзнателно, както самият живот на съня от заспиването до събуждането. Обаче ако запитаме: по кои пътища можем единствено да добием знание за действително божественото у човека? , тогава можем да посочим пътя не чрез главата, пътя чрез сетивното възприятие и чрез мисленето, а можем да посочим само пътя, който минава през нашия останал организъм.
И пред нас стои великата, мощна тай на, че човекът е развил своята глава в една дълга редица на развитието, че след това се е прибавило онова, което е неговият останал организъм, че главата е навлязла вече в едно протичащо обратно развитие, но че онова, което човекът може да чувствува като свое божествено, трябва да му говори чрез неговия останал организъм, а не чрез главата.
Защото важно е това, че човек трябва да бъде наясно върху факта: чрез главата на човека му говорят първо само луциферическите същества. И можем да кажем: освен главата у човека бе създаден останалият организъм, за да могат да му говорят неговите богове. В началото на Библията не стои: Бог изпрати на човека светлинния лъч и той стана жива душа: Бог вдъхна на човека живото дихание и той стана една жива душа. Тук ясно е познато, че божествения импулс дойде у човека не чрез една дейност на главата.
към текста >>
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не пос
ред
ствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, пос
ред
ник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни.
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане. Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане. За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет.
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни.
И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>
И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си п
ред
ставят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице.
От това обаче на Вас ще Ви стане също понятно, че първо този божествен импулс може да дойде при човека в един вид несъзнателно ясновидства, или най-малко чрез едно разбиране на това, което бе дадено чрез едно несъзнателно ясновиждане. Ако от нашата Библия разгледате Стария Завет, ще трябва да откриете ние знаем вече това от други разглеждания че тя е резултат на едно несъзнателно ясновиждане. За това имаха съзнание също онези, които са помагали за създаването на Стария Завет. Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни.
И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице.
И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел. Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>
Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на оп
ред
елено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
Днес аз не мога да Ви опиша тук възникването на Стария Завет, но бих искал все пак да обърна вниманието Ви върху това, в колко разглеждания сме говорили за това, как при учителите на древния еврейски народ навсякъде намирате на пълно съзнанието, че техният Бог им е говорил не чрез не посредствените възприятия на сетивата, не чрез обикновеното мислене, следователно не чрез всичко онова, посредник за което е главата, но че Бог им говорил чрез сънищата под които те разбираха не обикновените сънища, а пропити от действителност сънища каквото Бог им е говорил чрез такива моменти на ясновидство, както е говорил на Мойсея чрез горящата къпина и други подобни. И когато посветените на тези древни времена са били запитани, как те си представят, че призивите на Бога идват до тях, те са казвали: на нас ни говори Господ, чието име е неизговоримо, но той ни говори чрез своето лице. И те са наричали Лицето на Бога архангел Михаела, онова духовно Същество, което ние причисляваме към йерархията на Архангелите. Те са чувствували техния Бог като оставащ непознат зад явленията също и за ясновидеца. Обаче когато ясновидецът се е издигнал чрез вътрешното настроение на своята душа до своя Бог, говорел му е Михаел.
Обаче този Михаел говореше само тогава, когато хората можеха да се пренесат в едно състояние различно от обикновеното състояние на определено ясновидство, чрез което в съзнанието влизаше онова, което твори върху човека и живее от заспиването до събуждането или чрез оставащата несъзнателна воля, която всъщност също спи и тогава, когато ние сме будни през деня.
към текста >>
Така ние трябва да кажем: в п
ред
ихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Така ние трябва да кажем: в предихристиянските времена хората живееха така, че от една страна можеха да насочат поглед върху сетивното познание това познание беше ръководно начало при изпълнение на земните работи и от друга страна към онова познание, което човекът би могъл да има той не го е имал за обикновеното съзнание, ако това съзнание би останало будно, когато то спи между заспиването и събуждането.
Човекът се намира в околността на духовните Същества това са знаели тогавашните хора когато е буден. И тези Същества не са неговите творящи Същества така се е мислело в Стария Завет във времето, от което произхожда Стария Завет тези същества са луциферическите същества. Съществата, които са били чувствувани по отношение на човека като божествено-творящи, те действуваха върху човека, върху човешкото същество от заспиването до събуждането, или върху онези части на човешкото същество, които спят също и през време на дневната будност. Владетелят на нощта, така са наричали Бога Яхве във времето, от което произхожда Старият Завет, а служителя на Бога на Нощта хората са наричали, както казахме, Лицето на Яхве, архангела Михаел. И за архангела Михаел са мислели хората, когато говорели за всички пророчески вдъхновения, чрез които те са разбирали повече от онова, което би дошло чрез познанието на сетивния свят.
към текста >>
Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните
ред
ове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества.
И какво съзнание се крие зад всичко това?
Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества.
Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество. И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава. Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в предихристиянските времена.
към текста >>
Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в п
ред
ихристиянските времена.
Зад всичко това се крие съзнанието, което е израснало от онези сфери на битието, в което съществуват Съществата включващи в техните редове Яхве, докато развитието на човешката глава е заобиколено от луциферически същества. Това беше една тайна, която се носеше през всички древни светилища и с която хората стояха действително много близко до истината, че щом човешката глава изпъква вън от останалия организъм, човекът се е обърнал чрез своята глава към луциферическите същества. Хората са знаели така да се каже, че щом главата изпъква навън от останалия организъм, от човешкия организъм изпъква навън Луцифер. Онова същество, което е довело човешката глава от животинското до нейната настояща форма, е едно луциферическо същество. И онова Същество, което човекът трябва да чувствува като божествено, то трябва да се влива от нощното състояние на останалия организъм в човешката глава.
Така стояха нещата с онова, което човекът можеше да знае в предихристиянските времена.
към текста >>
Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опос
ред
ствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
Всичко в това Земно развитие получи един нов смисъл. Създадена бе първо възможността, човекът да стане постепенно способен да познае своите творчески божествени сили също и през време на деня, през време на обикновеното будно съзнание, т.е. в обикновеното състояние на съзнанието. Върху това днес все още царува погрешно разбиране поради това, защото времето изтекло от Тайната на Голгота насам не е довело още човека до там, да вижда и през време на дневната будност онзи свят, който той е чувствувал проникнат от откровенията на владетеля на нощта, Яхве, и на неговото Лице, Михаел. Имаше нужда от едно преходно време.
Обаче с изтичането на 19-то столетие цялата източна мъдрост сочи значението на изтичането на 19-то столетие, обаче от една страна съвсем различна гледна точка с изтичането на 19-то столетие е настъпило времето, когато хората трябва да познаят: сега в тях е латентна способността, сега в тях е назряла способността, благодарение на която те могат да виждат през откровението на деня това, което по-рано е било опосредствувано през архангел Михаела само в откровението на нощта.
към текста >>
Обаче това трябваше да бъде п
ред
ходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде п
ред
ходено така да се каже от една нощ на познанието.
Обаче това трябваше да бъде предходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде предходено така да се каже от една нощ на познанието.
Аз често съм казвал, че никак не съм в съгласие с онези, които постоянно казват, че нашето време е едно преходно време. Аз зная много добре, че всяко време е една преход на епоха. Обаче аз не искам да остана при такива формални абстрактни определения, защото важното е това, да бъде показано, в какво се състои преходността на определено време. Преходът в нашето време се състои в това, че хората трябва да познаят: чрез будното дневно познание трябва да дойде онова, което по-рано е било само нощно познание. С други думи казано: Михаел беше откровителят чрез нощта и в нашето време той трябва да стане откровителят през време на деня.
към текста >>
Обаче аз не искам да остана при такива формални абстрактни оп
ред
еления, защото важното е това, да бъде показано, в какво се състои преходността на оп
ред
елено време.
Обаче това трябваше да бъде предходено още от една голяма грешка, трябваше да бъде предходено така да се каже от една нощ на познанието. Аз често съм казвал, че никак не съм в съгласие с онези, които постоянно казват, че нашето време е едно преходно време. Аз зная много добре, че всяко време е една преход на епоха.
Обаче аз не искам да остана при такива формални абстрактни определения, защото важното е това, да бъде показано, в какво се състои преходността на определено време.
Преходът в нашето време се състои в това, че хората трябва да познаят: чрез будното дневно познание трябва да дойде онова, което по-рано е било само нощно познание. С други думи казано: Михаел беше откровителят чрез нощта и в нашето време той трябва да стане откровителят през време на деня. От един дух на нощта Михаел трябва да стане един дух на деня. За него Тайната на Голгота означава едно превръщане от дух на нощта в дух на деня.
към текста >>
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде п
ред
ходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина.
За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството.
към текста >>
Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като на
ред
с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското.
Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава.
Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в оп
ред
елен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент.
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент.
И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм. И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>
И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от
ред
ицата на животните.
Видите ли, в промеждутъчното време между Тайната на Голгота и нашите дни, което в определен смисъл беше една подготовка за разбирането на Тайната на Голгота, в това време, в което отстъпи на заден план древната езическа мъдрост, чрез която хората искаха да схванат също християнството, и в което не беше още узряло напълно духовното познание, в това време в развитието на човечеството се прокрадва постепенно ариманическият елемент. И непознавайки луциферическия елемент в човешката глава, хората не можаха също да познаят ариманическия елемент, с който Божественото се намираше в борба, в останалия човешки организъм.
И така се роди чисто ариманическата измислица, че човекът произхожда от редицата на животните.
към текста >>
Че човекът произхожда от
ред
ицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман.
Че човекът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман.
Тази наука има чисто ариманически характер. На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните. Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица.
към текста >>
На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от
ред
ицата на животните.
Че човекът произхожда от редицата на животните, това е едно вдъхновение на Ариман. Тази наука има чисто ариманически характер.
На затъм-нението на онази мъдрост, която сочеше, как в човешката глава имаме една луциферическа формация, на това затъмнение се дължи заблудата, че човекът произхожда от редицата на животните.
Не можейки да прозрат по правилен начин едното нещо относно произхода на човешка та глава, хората не можаха да прозрат по правилен начин също и другото. И така в човешкия възглед се промъкна мнението за родството на човека като цялостно същество с животинството. И така в схващането на човешкото същество се промъкна също онова, което всъщност прониква в по-новото развитие на цивилизацията като един цял един светоглед: човешката глава бе счетена за най-благородната част, като останалата част на човешкото същество бе противопоставена на главата, както те противопоставиха доброто и злото, небето и ада, създавайки една двоица вместо троица. В действителност би трябвало да се знае, че първо онова, което човекът постига в света, обаче на луциферическата мъдрост, и че луциферическата мъдрост трябва постепенно да бъде проникната от други елементи. Онова духовно Същество, което след като развитието на човечеството мина през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие и беше започнало Земното развитие организира вътре в образуването на главата луциферическата същност, това е архангелът Михаел.
към текста >>
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да п
ред
ставим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
Подготвителното време изтече. Самият Михаел взе участие в свръхсетивните светове в резултатите на Тайната на Голгота. От последната третина на 19-то столетие Михаел има едно съвсем особено положение в развитието на човечеството.
Първото неща, което трябва да настъпи чрез едно правилно познание на това положение на човека спрямо архангела Михаел, трябва да бъде това, хората да се взрат в такива тайни, каквито ние се опитахме днес да представим например по отношение на човешката глава и останалия човешки организъм.
към текста >>
Понеже не искаха да си п
ред
ставят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната п
ред
става, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек.
Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек.
Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие. И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да п
ред
ходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от
ред
ицата на животните.
Същественото трябва да бъде това, на хората да им стане ясно: понеже не са познали действителния произход на човешката глава, те можаха да изпаднат само в една заблуда по отношение произхода на целия човек. Понеже не искаха да си представят, че луциферическото форми ране е заело място първо в човешката глава, те изпаднаха в погрешната представа, че онова, което е свързано с човешката глава, трябва да бъде приписано на същия произход с целия останал човек. Тази тайна трябва да прозре човечеството. Човечеството трябва да стигне до възможността да застане мъжествено и смело срещу познанието, че трябва да подобри себе си отвътре, чрез обхващането на нови божествени тайни, нещо от всичко това, което може да му бъде дадено чрез чистото разбиране на главата, чрез чистата човешка земна мъдрост или остроумие.
И първо трябва да бъде упражнено коригиране, изправяне на великата грешка, която трябваше да предходи обръщането /към истината/, грешката, която лежи в материалистичното тълкуване на учението за еволюцията относно произхода на целия човек от редицата на животните.
към текста >>
Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои п
ред
нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа.
Само този ще бъде пътят, за да се стигне отново до възможността, да не виждаме в този човек, какъвто той стои пред нас, от едната страна само нещо чисто духовно-душевно, което обитава в едно тяло, а от друга страна нещо телесно лишено от душевност, а да виждаме конкретно духовното, което работи в него, макар и по един луциферически начин, което работи над човешката глава, да виждаме конкретно божествено-духовното, което работи над целия човек, което получава обаче един противник в намиращия се вън от главата организъм в ариманическата природа.
към текста >>
П
ред
нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека. Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н.
към текста >>
познават, или това, което имаме п
ред
нас във външното сетивно наблюдение у човека.
Пред нашата официална наука днес човекът стои за човешкото съзнание така, как то неистината би била тази, която анатомията, физиологията и т.н.
познават, или това, което имаме пред нас във външното сетивно наблюдение у човека.
Ние трябва да станем способни да гледаме човека така, че във всяка негова нишка да виждаме духовното, конкретно-духовната същност с телесното. Трябва да имаме съзнанието: в течащата в живия човек кръв не се намира онова, което можем да направим да пада на капки, а тази течаща в живия човек кръв е одухотворена по един особен начин. Ние трябва да се научим да познаваме духа, който пулсира през нервната система тогава, когато нервната система се намира именно в една фаза на умиране и т.н. и т.н. Във всички отделни прояви на живото трябва да можем да виждаме заедно духовния елемент.
към текста >>
Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която чукаме, която разрязваме и за която нямаме никакво п
ред
чувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното.
Михаел е Духът на Силата.
Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която чукаме, която разрязваме и за която нямаме никакво предчувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното.
Михаел трябва да ни проникне като една мощна сила, която прозира материалното, като вижда в материалното същевременно духовното, като навсякъде в материалното бива виждан духът. Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът. Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела. Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието. Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго.
към текста >>
Словото се съедини с плътта и това събитие бе п
ред
ходено от откровението на Михаела.
Михаел е Духът на Силата. Прониквайки в развитието на човечеството, той трябва да направи хората способни, не да имат от едната страна абстрактно духовното, а от друга страна материалността, която чукаме, която разрязваме и за която нямаме никакво предчувствие, че всъщност тя е само една външна форма на изява също на духовното. Михаел трябва да ни проникне като една мощна сила, която прозира материалното, като вижда в материалното същевременно духовното, като навсякъде в материалното бива виждан духът. Ние обърнахме вниманието върху една древна степен на съзнанието на човечеството, като казахме: в това древно време словото живееше по духовен начин, но словото стана плът и живя между нас така изразява това евангелистът.
Словото се съедини с плътта и това събитие бе предходено от откровението на Михаела.
Всичко това са процеси в човешкото съзнание, върху които се обръща вниманието. Но трябва да започнете обратния процес, този обратен процес, който се състои в това, да прибавим към Словото на Евангелиста едно друго. В нашето съзнание трябва да се настани силата, да виждаме, как човекът приема това, което от духовните светове се е съединило чрез Христовия Импулс със Земята и трябва да се свърже с човечеството, за да не загине това човечество заедно с материалната Земя. Хората трябва да видят, как човекът приема духовното не само в своята глава, а в цялото свое същество, как той се прониква напълно с духовното. За това обаче трябва също да помогне тълкуването на Христовия Импулс чрез импулса на Михаел.
към текста >>
Те трябва да бъдат тълкува ни спо
ред
думите на Христа Исуса, които аз постоянно съм Ви цитирал: Ето аз съм с вас всеки ден до края на земните времена.
Това не е една измислица на някой по-късен допълващ писател, когато в края на Евангелието /на Йоана/ стои, че някои неща са оставени ненаписани. С това посочва същевременно онова, което може да се открие на човечеството само постепенно. Лошо разбира Евангелията онзи, който ги разглежда така, като че те трябва да останат такива, каквито са и че към тях не може да се прибави нищо.
Те трябва да бъдат тълкува ни според думите на Христа Исуса, които аз постоянно съм Ви цитирал: Ето аз съм с вас всеки ден до края на земните времена.
А това значи: аз ви се изявих не само в дните, в които са написани евангелията, аз ще ви говоря постоянно чрез моя дух на деня Михаел, когато по търсите пътя към мене. Вие можете да прибавите чрез непрестанното Откровение Христово към Евангелията това, което наистина не може да се знае в Евангелието на първото хилядолетие, но ще може да се знае в Евангелието на второто хилядолетие /с това Евангелие трябва да разбираме Антропософията/, и към което постоянно може да се прибави нещо ново. Защото както е вярно това, което е писано в Евангелието: В начало бе словото, и словото стана плът и живя между нас също така вярно е, че трябва да прибавим към откровението: и човешката плът трябва да бъде отново одухотворена, за да стане способна да живее в царството на словото, за да вижда божествените тайни че словото стана плът, това е първото откровение на Михаела, а одухотворението на плътта трябва да бъде второто откровение на Михаела.
към текста >>
14.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ако обгърнем сега с поглед тези четири
ред
уващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава.
Завчера аз говорих тук за това, как като членове на човечеството ние трябва да живеем първо в една сфера, която можем да наречем нашата четвърта сфера на развитието. Ние знаем, развитието на Земята е вървяло така, че онова, което сега Земното развитие, се е оформило постепенно от Сатурновото развитие, че от него се е получило Слънчевото развитие, а от това последното Лунното развитие и най-после от Лунното развитие се е получило настоящето Земно развитие.
Ако обгърнем сега с поглед тези четири редуващи се една след друга форми на планетата Земя, към която самопонятно принадлежи човечеството като такова, ние можем да разглеждаме човека само доколкото той е същество глава.
Но трябва да бъдем също наясно върху това, че, като говорим така, всичко, което наричаме глава на човека, е символичен израз за това, което принадлежи на човешкото сетивно възприемане, което принадлежи на човешката интелигентност и което отново се влива в социалния живот чрез човешкото сетивно възприятие, чрез човешката интелигентност. Също всичко, през което човекът минава в своето развитие чрез това, че той е същество на сетивното възприятие, чрез това, че той е едно интелигентно същество, ние трябва да обхванем всичко това. Така че, когато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.
към текста >>
Защото, нали, онзи въздух, който е сега в нас, п
ред
и малко се намираше още вън от нас.
Ние говорим без да мислим много за това, че като физически човеци се намираме в атмосферата. Но трябва също да разберем, че тази атмосфера принадлежи на нас самите.
Защото, нали, онзи въздух, който е сега в нас, преди малко се намираше още вън от нас.
Като човеци ние не сме никак мислими вън от тази атмосфера. Обаче ние сме свикнали даже като модерно човечество да вярваме, че и по-рано е било така какъвто не е случаят да говорим за тези неща като въздуха и други подобни само по модерен начин. Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една сфера, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава. Но аз Ви казах, че това е само едната сфера, в която се намираме. Ние се намираме обаче в различни сфери и искаме сега да обгърнем с поглед, в какво живеем чрез това, че нашата Земя е била предхождана от три стадии на развитие и ние се намираме на четвъртия.
към текста >>
Ние се намираме обаче в различни сфери и искаме сега да обгърнем с поглед, в какво живеем чрез това, че нашата Земя е била п
ред
хождана от три стадии на развитие и ние се намираме на четвъртия.
Защото, нали, онзи въздух, който е сега в нас, преди малко се намираше още вън от нас. Като човеци ние не сме никак мислими вън от тази атмосфера. Обаче ние сме свикнали даже като модерно човечество да вярваме, че и по-рано е било така какъвто не е случаят да говорим за тези неща като въздуха и други подобни само по модерен начин. Днес считаме за странно, когато говорим за това, че, също както ходим във въздуха, ние ходим в една сфера, която съдържа така да се каже условията за това, да бъдем сетивни същества, да бъдем интелигентни същества, на кратко казано, че всичко, което имаме на нас, което може да бъде изразено в символичен смисъл чрез това, че ние сме същество-глава. Но аз Ви казах, че това е само едната сфера, в която се намираме.
Ние се намираме обаче в различни сфери и искаме сега да обгърнем с поглед, в какво живеем чрез това, че нашата Земя е била предхождана от три стадии на развитие и ние се намираме на четвъртия.
към текста >>
Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в
ред
уващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас.
Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата.
Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас. Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Обаче ние трябва да си п
ред
ставим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
Всичко това искаме да бъде охарактеризирано чрез площта очертана от този кръг /нарисувано е на дъската/, в която живеем така да се каже като нашата четвърта сфера на развитието чрез това, че тази сфера на развитието принадлежи на духовните Същества, които са нашите създатели, така, както тази четвърта сфера принадлежи на нас. Нека сега първо се абстрахираме от човека, нека насочим поглед към онези Същества, които в редуващите се йерархии винаги сме наричали Духове на Формата. Духовете създаващи всички форми, тогава трябва да говорим така, че като човеци ние ще достигнем тази сфера, която приписваме на създатели те ни божествени Духове, едвам когато ще е изминала още три по-нататъшни стадии на развитието, които ще намерите назовани в моята книга "Тайната наука" като стадий на Юпитер, стадий на Венера и стадий на Вулкан, и ще е стигнала до осмия стадий на нейното развитие. Следователно там, където ще се намираме ние хората след развитието на Вулкан, се намират сега тези творящи Духове. Там се намира тази сфера, която им принадлежи, както четвъртата сфера принадлежи на нас.
Обаче ние трябва да си представим тези две сфери проникващи се една друга следователно когато наричам друга сфера, която сега назовах, като осма сфера, чрез това, че заедно с нас в тази сфера живеят нашите божествени създатели.
към текста >>
Така стои следователно работата с разп
ред
елението на тези духовни Същества.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества. Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества. В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове.
Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества.
Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със с
ред
ите на тази сфери.
Ако обгърнете сега с поглед тази осма сфера, тогава в нея живеят не само нашите божествени Създатели, но в нея живеят освен това и ариманическите същества. Така щото чрез това, че живеем в кръга на осмата сфера, ние живеем заедно с Духовете чувствувани от нас като божествени Същества, но също и с ариманическите същества. В четвъртата сфера заедно с нас живеят, точно казано, луциферическите духове. Така стои следователно работата с разпределението на тези духовни Същества.
Ние можем да разгледаме тези духовни Същества, когато обхванем онова, което от нашето същество стои във връзка със средите на тази сфери.
към текста >>
И въпреки това, тази интелигентност е била п
ред
адена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
Тук на погледа на посветения се разкрива първо, че чрез това, че живеем в четвъртата сфера на нашето развитие, ние сме, както казахме, възприемащи и интелигентни същества. Обаче не трябва никога да забравя ме, че именно в тази интелигентност, при което с интелигентността искаме да назовем същевременно възприятията на сетивата, че в тази интелигентност действува луциферическата сила. Тази луциферическа сила е всъщност свързана вътрешно с особения род интелигентност, която днес човекът счита главно като негова собствена, полагаща му се интелигентност, с която той работи най-драговолно като своя интелигентност.
И въпреки това, тази интелигентност е била предадена на човека само благодарение на това, че онова висше Същество, за което аз говорих като за Същество на Михаела, е свалило луциферическите духове в сферата на човеците, в четвъртата сфера на човеците, и чрез това в човеците е проникнал всъщност интелигентният импулс.
към текста >>
Обаче това индивидуализиране спира п
ред
интелигентността.
Вие можете да почувствувате, какво означава този интелигентен импулс на човечеството, когато обгърнете с поглед безличния елемент на още настоящата човешка интелигентност. Нали, ние хората имаме много лични интереси. Ние се срещаме едни други с нашите лични интереси и по отношение на нашите лични интереси сме именно индивидуализирани.
Обаче това индивидуализиране спира пред интелигентността.
По отношение на интелигентността по отношение на логиката ние, всички хора, имаме еднаквостта и се считаме с тази еднаквост. Ние не бихме имали тази еднаквост, ако, посредством Михаела, луциферическото влияние не би било упражнявано върху човечеството.
към текста >>
Ние не бихме имали тази еднаквост, ако, пос
ред
ством Михаела, луциферическото влияние не би било упражнявано върху човечеството.
Вие можете да почувствувате, какво означава този интелигентен импулс на човечеството, когато обгърнете с поглед безличния елемент на още настоящата човешка интелигентност. Нали, ние хората имаме много лични интереси. Ние се срещаме едни други с нашите лични интереси и по отношение на нашите лични интереси сме именно индивидуализирани. Обаче това индивидуализиране спира пред интелигентността. По отношение на интелигентността по отношение на логиката ние, всички хора, имаме еднаквостта и се считаме с тази еднаквост.
Ние не бихме имали тази еднаквост, ако, посредством Михаела, луциферическото влияние не би било упражнявано върху човечеството.
към текста >>
На
ред
с тях в човека са се развили и някои други неща.
Ние се разбираме по този прост начин само благодарение на това, че имаме една обща интелигентност, само благодарение на това, че общата интелигентност произхожда от луциферическата духовност. Но тази луциферическа духовност се е роди ла чрез това, че Михаел е проникнал хората, повлиял е върху тях чрез луциферическата същност. Тези луциферически влияния са се оформили по-нататък в историческото развитие на човечеството.
Наред с тях в човека са се развили и някои други неща.
Обаче днес все още тази луциферическа духовност, която наричаме наша интелигентност, се счита в най-широки кръгове като отличаваща всъщност, като характеризираща човека.
към текста >>
Обаче успо
ред
но с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране.
Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер.
Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>
Човекът не би вървял по този път, който му е п
ред
начертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.
Обаче срещу това именно трябва да се обърне божествената насока на човешкото развитие. Защото човекът трябва да остане свързан с развитието на Земята, за да може да върви по-нататък със следващото развитие на Земята минаващо през бъдещите Юпитерово, Венерино и Вулканово развитие.
Човекът не би вървял по този път, който му е предначертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелигентен, ако Луцифер би постигнал своята цел.
към текста >>
Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да п
ред
аде на този образ нещо, което спо
ред
мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите п
ред
стави с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Бих могъл да кажа, че говорейки физиологически положението е именно такова, че Луцифер постоянно действува в нас така, че ни изпраща нагоре жизнените сили, които искат да оживят главата, да проникнат главата, изпраща ги там от останалия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхваща само образи, едно субстанциално съдържание.
Луцифер има постоянно стремежа аз изразявам сега душевно същото нещо, което по-рано изразих физически Луцифер има постоянно стремежа, когато оформяме в духа един образ, да предаде на този образ нещо, което според мене е една художествена форма, да му даде едно действително субстанциално съдържание, следователно да проникне съдържанието на нашите мисли, на нашите представи с обикновената земна действителност С това той би постигнал онова, щото ние като човеци да напуснем другата действителност и да се пренесем в една мислова действителност, която би била тогава една реалност, а не само мисли.
Тази тенденция на Луцифер е постоянно свързана с нашето човешко същество, имаща за цел да превърне нашите фантазии в действителности. Той полага мислимо най-големи усилия, за да могат човешките фантазии да бъдат превърнати в действителности.
към текста >>
Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които спо
ред
божественото развитие принадлежат всъщност на главата.
Обратно е налице влиянието на Ариман. То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността. Там действуват сега ариманическите същества.
Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата.
Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата сфера силите на смъртта. Това отново е изразено физически.
към текста >>
Луциферически-ариманическият елемент ни п
ред
ава болест и смърт във физическата област, а в душевна та област разлива в нас всичко онова, което се явява в нас като измама чрез това, че считаме за действителност едното или другото, което принадлежи само на света на мислите, на света на п
ред
ставите, на света на фантазията.
Така ние сме действително в състояние на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент.
Луциферически-ариманическият елемент ни предава болест и смърт във физическата област, а в душевна та област разлива в нас всичко онова, което се явява в нас като измама чрез това, че считаме за действителност едното или другото, което принадлежи само на света на мислите, на света на представите, на света на фантазията.
По отношение на духовния елемент по този път в нашето човешко същество прониква именно горещото желание на егоизма.
към текста >>
Сега важното е това, че ние като човечество сме стигнали в Земното развитие до една точка, която може да бъде охарактеризирана като кажем, че сме преминали вече с
ред
ата на Земното развитие.
Така ние виждаме, как с човешката природа е свързана тази двоица Луцифер-Ариман. И как модерното цивилизовано човечество се мами, може да се измами, това аз Ви обясних с Милтоновия "Изгубен Рай"с Клопщоковия "Месия" и с Гьотевия "Фауст".
Сега важното е това, че ние като човечество сме стигнали в Земното развитие до една точка, която може да бъде охарактеризирана като кажем, че сме преминали вече средата на Земното развитие.
Нали, положението е такова: Земното развитие беше първо възходящо, достигна една върхова точка, и от онова време насам то е вече низходящо. Поради определени причини, които няма нужда да обясняваме днес, имаше един вид оставаща еднакво равнище до Гръцко-латинската епоха и от там до 15-то столетие. Обаче от онова време насам развитието на земното човечество е действително низходящо.
към текста >>
Поради оп
ред
елени причини, които няма нужда да обясняваме днес, имаше един вид оставаща еднакво равнище до Гръцко-латинската епоха и от там до 15-то столетие.
Така ние виждаме, как с човешката природа е свързана тази двоица Луцифер-Ариман. И как модерното цивилизовано човечество се мами, може да се измами, това аз Ви обясних с Милтоновия "Изгубен Рай"с Клопщоковия "Месия" и с Гьотевия "Фауст". Сега важното е това, че ние като човечество сме стигнали в Земното развитие до една точка, която може да бъде охарактеризирана като кажем, че сме преминали вече средата на Земното развитие. Нали, положението е такова: Земното развитие беше първо възходящо, достигна една върхова точка, и от онова време насам то е вече низходящо.
Поради определени причини, които няма нужда да обясняваме днес, имаше един вид оставаща еднакво равнище до Гръцко-латинската епоха и от там до 15-то столетие.
Обаче от онова време насам развитието на земното човечество е действително низходящо.
към текста >>
Още във времето, което е п
ред
ходило нашата последна ледена епоха, следователно п
ред
и Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение.
Физическото земно развитие е вече отдавна низходящо.
Още във времето, което е предходило нашата последна ледена епоха, следователно преди Атлантската катастрофа, започна низходящото Земно развитие във физическо отношение.
Това е нещо, което днес може да бъде казано на хората не само от нас антропософите, то е нещо, което геологията знае вече, както аз често съм споменавал, че, когато крачим по земната пръст, на много места минаваме вече върху намиращата се в низходящо развитие земна кора. Достатъчно е само да прочетете в по-добри Геологии описанията на земното развитие и ще можете да констатирате това също и днес като резултат на физическата наука, именно, че Земята се намира в низходящия стадий на нейното развитие. Но също и онова, което съществува в нас хората, то също се намира в низходящо развитие. Ние не можем вече да разчитаме като хора на това, че от развитието на нашето тяло можем да получим някакъв подем. Трябва да уловим подема чрез това, като се научим да гледаме у човека в това, чрез което вън от Земното развитие той води по-нататък към следващите форми на Земното развитие.
към текста >>
Когато днес заставате п
ред
Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност п
ред
тях с едно напълно материалистично съзнание.
Когато днес заставате пред Вашите себеподобни, Вие заставате всъщност пред тях с едно напълно материалистично съзнание.
Казвате си, макар и да не го казвате гласно, но мислено, но го казвате на себе си всъщност в по-вътрешните основи на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си казвате това също и при животното, казвате си го също при растението. Обаче това, което си казвате по отношение на човека, на животното и на растението, можете да си го кажете с право само по отношение на минерала, само по отношение на минералното същество. Нека вземем веднага крайния случай, човека. Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма.
към текста >>
Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук п
ред
мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук п
ред
мене, да бъде видимо.
Нека разгледаме човека, така както той е формиран в неговото външно явление, да го разгледаме първо по отношение на неговата външна форма. Това, което той е такъв по отношение на външната форма, Вие всъщност никак не го виждате, не го виждате в действителност, срещу него Вие не можете да застанете с Вашата физическа възприемателна способност, а тази форма е изпълнена, даже повече от 90% с течност, с вода. И това, което изпълва човешката форма като минерални вещества, това виждате Вие с Вашите физически очи. Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си.
Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо.
Човекът е невидим, действително невидим. Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива. Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици. Тях виждаме ние, тези материални частици. Ние виждаме само минералните вещества.
към текста >>
Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез оп
ред
елена вътрешна привличаща сила материалните частици.
Вие виждате това, което човекът съединява със себе си от външния минерален свят. Вие не виждате човека, който съединява това със себе си. Вие ще говорите правилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са материалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим. Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива.
Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици.
Тях виждаме ние, тези материални частици. Ние виждаме само минералните вещества. Действителните човеци, които седят тук, са невидими, са свръхсетивни. Да си казва човек във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михаелов начин на мислене, да престанем да считаме човека като този конгломерат, като тази смесица от минерални частици, които той само подрежда по определен начин. Животните също пра вят това, растенията също, само минералите не го правят.
към текста >>
Да си казва човек във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михаелов начин на мислене, да престанем да считаме човека като този конгломерат, като тази смесица от минерални частици, които той само подрежда по оп
ред
елен начин.
Всички Вие, както седите тук, сте невидими за физическите сетива. Тук седят само толкова и толкова форми, които са събрали чрез определена вътрешна привличаща сила материалните частици. Тях виждаме ние, тези материални частици. Ние виждаме само минералните вещества. Действителните човеци, които седят тук, са невидими, са свръхсетивни.
Да си казва човек във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михаелов начин на мислене, да престанем да считаме човека като този конгломерат, като тази смесица от минерални частици, които той само подрежда по определен начин.
Животните също пра вят това, растенията също, само минералите не го правят. Да станем съзнателни за това: ние се движим между невидими човеци това значи да мислим по Михаелов начин.
към текста >>
И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах п
ред
и осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание.
Видите ли, това значи да мислим по Михаелов начин: да разберем, че по същество никак не се различаваме от свръхсетивните същества. Човечеството можеше да мине без това съзнание, докато минералите още му даваха нещо. Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света. Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен.
И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание.
Едното е свързано с другото в човешкия живот. И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение. Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък. Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/. Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в средата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият.
към текста >>
Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така нап
ред
едно след друго, все по-нататък и по-нататък.
Обаче откакто минералния свят се намира в низходящо развитие, човекът е призван да се врастне в едно духовно схващане на своето Себе и на света. Да можем да намерим вътрешната сила да не трябва да ходим из света със съзнанието, че това правилно натрупване на материалните частици е човекът, а със съзнанието, че човекът е действително едно свръхсетивно същество, а тези материални частици само ни показват с един жест на външния минерален свят: тук се намира един човек да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен. И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание. Едното е свързано с другото в човешкия живот. И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение.
Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък.
Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/. Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в средата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият. Тук аз трябваше да прибавя към възходящото развитие низходящото развитие.
към текста >>
Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в с
ред
ата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият.
И само поради влиянията на Ариман, както аз ги охарактеризирах преди осем дни тук, човекът отхвърля това вътрешно съзнание, не иска да премине към това вътрешно съзнание. Едното е свързано с другото в човешкия живот. И така както ходим из света в заблуждението, че човекът е едно сетивно същество, а не едно свръхсетивно същество, така ходим също и под властта на едно друго заблуждение. Ние говорим за развитие и мислим, че това развитие върви така напред едно след друго, все по-нататък и по-нататък. Вие знаете, че не беше възможно да дадем художествена форма на едно такова развитие при нашата сграда /Гьотеанума/.
Когато оформях капители те, аз трябваше да покажа първия, втория и третия капител в едно възходящо развитие, четвъртият стои в средата, петият се намира в низходящо развитие, шестият е отново по-прост, а седмият отново най-простият.
Тук аз трябваше да прибавя към възходящото развитие низходящото развитие.
към текста >>
Всяко развитие, което върви нап
ред
, изминава също отново обратния път.
Докато нашият останал организъм се намира още в едно възходящо развитие, нашата глава се намира вече в едно низходящо развитие. Когато хората вярват, че развитието се състои в един постоянен възход, те се отдалечават от истинската действителност, тогава те говорят така, както Хекел беше говорил под едно заблуждаващо влияние: първо е имало прости същества, след това по-нататъшното развитие, отново по-сложни същества и т.н. и т.н. до безкрайност, все по-сложни, все по-съвършени. Това е едно безсмислие.
Всяко развитие, което върви напред, изминава също отново обратния път.
Всеки възход е последван от едно слизане надолу. Едно от най-оплитащите заблуждения на по-новото човечество е това, че това по-ново човечество е изгубило връзката между еволюцията и деволюцията, между развитие и връщането по обратния път. Защото там, където има възходящо развитие, трябва да се получи заложбата за обратно развитие. Тогава в момента, когато едно възходящо развитие започва да върви по обратния път, физическото преминава в духовно развитие. Защото щом физическото започва да върви по обратното развитие, отваря се място за едно духовно развитие, защото там съществува едно обратно физическо развитие.
към текста >>
Обаче ние не ще разберем човешкото същество и с това и останалия свят, п
ред
и да дойдем в състояние да виждаме нещата в нейната правилна светлина, следователно да свържем нашата интелигентност с луциферическото развитие, така както аз го описах.
Всеки възход е последван от едно слизане надолу. Едно от най-оплитащите заблуждения на по-новото човечество е това, че това по-ново човечество е изгубило връзката между еволюцията и деволюцията, между развитие и връщането по обратния път. Защото там, където има възходящо развитие, трябва да се получи заложбата за обратно развитие. Тогава в момента, когато едно възходящо развитие започва да върви по обратния път, физическото преминава в духовно развитие. Защото щом физическото започва да върви по обратното развитие, отваря се място за едно духовно развитие, защото там съществува едно обратно физическо развитие.
Обаче ние не ще разберем човешкото същество и с това и останалия свят, преди да дойдем в състояние да виждаме нещата в нейната правилна светлина, следователно да свържем нашата интелигентност с луциферическото развитие, така както аз го описах.
Защото тогава ще преценим по правилен начин тези неща и ще знаем, че нашата интелигентност се нуждае от внасянето в нея на едни нов елемент, ако тя трябва фактически да доведе човека до неговата цел. На Луцифер трябва да се попречи чрез Христовия Принцип да отклони човечеството от преопределената му божествена посока.
към текста >>
На Луцифер трябва да се попречи чрез Христовия Принцип да отклони човечеството от преоп
ред
елената му божествена посока.
Защото там, където има възходящо развитие, трябва да се получи заложбата за обратно развитие. Тогава в момента, когато едно възходящо развитие започва да върви по обратния път, физическото преминава в духовно развитие. Защото щом физическото започва да върви по обратното развитие, отваря се място за едно духовно развитие, защото там съществува едно обратно физическо развитие. Обаче ние не ще разберем човешкото същество и с това и останалия свят, преди да дойдем в състояние да виждаме нещата в нейната правилна светлина, следователно да свържем нашата интелигентност с луциферическото развитие, така както аз го описах. Защото тогава ще преценим по правилен начин тези неща и ще знаем, че нашата интелигентност се нуждае от внасянето в нея на едни нов елемент, ако тя трябва фактически да доведе човека до неговата цел.
На Луцифер трябва да се попречи чрез Христовия Принцип да отклони човечеството от преопределената му божествена посока.
към текста >>
Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което п
ред
аде на божествените Същества оп
ред
елени луциферически качества.
Аз вече казах, че едното е свързано с другото.
Видите ли, човекът се намира под влиянието на същото заблуждение, което предаде на божествените Същества определени луциферически качества.
Под това влияние той е склонен днес да вижда в изобразяването на красивото например едностранно един идеал. Без съмне ние, красивото като такова може да бъде изобразено. Но ние трябва да имаме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в действителния свят не съществува едностранно само красивото, както не съществува само едностранното възходящо развитие, а към него принадлежи също обратното развитие, към еволюцията принадлежи деволюцията. Чисто красивото, използувано от Луцифер, за да обвърже, да заслепи хората, би освободило именно човека от земното развитие и не би свързало човечеството със Земното развитие.
към текста >>
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непос
ред
ствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците.
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците.
Тази е именно измамата, че хората вярват да ги виждат. Ние никак не се различаваме от висшите йерархии. Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите животни и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.
към текста >>
В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс с
ред
нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас.
Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът.
В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас.
Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо. Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо. Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което п
ред
варително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо.
Ние говорим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е влязъл в Земното развитие, първо в развитието на човечеството, съединил се е с него. Хората казват, че не го виждат. Да те не ще могат да го виждат до тогава, докато се мамят и по отношение на самия човек, докато виждат нещо съвършено друго, а не човека, докато не виждат, що е в действителност човекът. В момента, в който това не ще бъде вече една теория, а е живо чувствувана действителност на душата, която ни прави способни да виждаме в човека нещо свръхсетивно, в този момент ние възпитаваме в нас способността да възприемаме навсякъде Христовия Импулс сред нас, да можем да кажем навсякъде от нашето убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е навсякъде между вас.
Но човечеството трябва да развие също скромността и смирението, да вярва в това, че за възпитанието на едно такова съзнание, което предварително вижда навсякъде в човека едно свръхсетивно същество, се изисква действително нещо.
Когато човек може да си го каже теоретически, с това не е направено още нищо. Само когато човек действително не вярва, когато не го чувствува като нещо абсурдно, че онова, което стои срещу него, е действителният човек, само тогава той се намира в душевното устройство, което аз всъщност разбирам, когато Ви говоря това.
към текста >>
Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това п
ред
себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са под
ред
ени в оп
ред
елена форма, са човекът.
Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това пред себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са човекът.
Но и с минералните вещества Вие не вършите нещо друго, тези минерални вещества, които излагате пред Вашите себеподобни във Вашето тяло. Понеже вижда те тези минерални вещество с Вашите очи, Вие казвате, че това е човекът. В действителност това е само жестът, който сочи към истинския човек.
към текста >>
Но и с минералните вещества Вие не вършите нещо друго, тези минерални вещества, които излагате п
ред
Вашите себеподобни във Вашето тяло.
Ако бихте били в състояние да излезете на мястото, където се строи нашата сграда, за да съберете набързо толкова много от най-различни неща, които се намират там, да държите това пред себе си чрез сръчно манипулиране така, че този, който Ви срещне, да не вижда нищо от Вас, а да вижда останки от счупени тухли, от дървета и т.н.: вие не бихте казали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са човекът.
Но и с минералните вещества Вие не вършите нещо друго, тези минерални вещества, които излагате пред Вашите себеподобни във Вашето тяло.
Понеже вижда те тези минерални вещество с Вашите очи, Вие казвате, че това е човекът. В действителност това е само жестът, който сочи към истинския човек.
към текста >>
Когато насочим поглед в п
ред
ихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората.
Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората.
Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека. Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения. Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата. Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята.
към текста >>
Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непос
ред
ствената околност на Земята.
Когато насочим поглед в предихристиянските времена, ще открием, че видимо, бих могъл да кажа, пратеници на Бога са идвали на Земята и са се изявявали на хората, правели са се разбираеми на хората. Най-великият слязъл на Земята Божи Пратеник, Христос, беше също едновременно онзи, който можа да се изяви последен в най-великото земно събитие без съдействието на човека. Сега ние живеем във времето на откровението на Михаел. То е също така налице както другите откровения. Обаче то не се налага вече на човека, защото човекът е навлязъл в своето развитие на свободата.
Ние трябва да отидем насреща на откровението на Михаел, трябва да се подготвим така, че той да изпраща в нас най-мощните сили, да осъзнаем свръхсетивното в непосредствената околност на Земята.
Трябва да осъзнаете, какво е дадено в това откровение на Михаел за хората на настоящето и на близкото бъдеще, когато хората свободно ще се приближат до него. Трябва непременно да осъзнаете, че днес хората се стремят към решението на социалния въпрос от остатъците на стари състояния на съзнанието. Всичко, което е могло да бъде решено от стари състояния на съзнанието на човечеството, то е вече решено. Земята се намира вече в низходящия клон на нейното развитие. Изискванията, които възникват днес не могат да бъдат решени с мислите, които са получени от старите времена, от миналите състояния на човешкото съзнание.
към текста >>
Задачата, която имаме, е тази: да действуваме така, че това ново устройство на душата да дойде с
ред
хората.
Трябва непременно да осъзнаете, че днес хората се стремят към решението на социалния въпрос от остатъците на стари състояния на съзнанието. Всичко, което е могло да бъде решено от стари състояния на съзнанието на човечеството, то е вече решено. Земята се намира вече в низходящия клон на нейното развитие. Изискванията, които възникват днес не могат да бъдат решени с мислите, които са получени от старите времена, от миналите състояния на човешкото съзнание. Тези изисквания могат да бъдат решени само при едно човечество, което е развило едно ново устройство на душата.
Задачата, която имаме, е тази: да действуваме така, че това ново устройство на душата да дойде сред хората.
Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия. Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали. Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/. Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се".
към текста >>
Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от п
ред
ставите, които са развивали в течение на хилядолетия.
Всичко, което е могло да бъде решено от стари състояния на съзнанието на човечеството, то е вече решено. Земята се намира вече в низходящия клон на нейното развитие. Изискванията, които възникват днес не могат да бъдат решени с мислите, които са получени от старите времена, от миналите състояния на човешкото съзнание. Тези изисквания могат да бъдат решени само при едно човечество, което е развило едно ново устройство на душата. Задачата, която имаме, е тази: да действуваме така, че това ново устройство на душата да дойде сред хората.
Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия.
Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки. Навсякъде между нас се говори за човешки идеали. Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/. Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/.
към текста >>
Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари п
ред
стави, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки.
Земята се намира вече в низходящия клон на нейното развитие. Изискванията, които възникват днес не могат да бъдат решени с мислите, които са получени от старите времена, от миналите състояния на човешкото съзнание. Тези изисквания могат да бъдат решени само при едно човечество, което е развило едно ново устройство на душата. Задачата, която имаме, е тази: да действуваме така, че това ново устройство на душата да дойде сред хората. Ние виждаме днес положението на човечеството, бих могъл да кажа, като нещо, което подтиска нашите души като един ужасен кошмар, виждаме, че хората не могат да излязат от представите, които са развивали в течение на хилядолетия.
Ние виждаме днес, как текат почти автоматично резултатите на тези хилядолетия стари представи, които са изгубили вече цялото си съдържание и всъщност не съдържат нищо друго, освен словесните черупки.
Навсякъде между нас се говори за човешки идеали. Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/. Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/. Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата.
към текста >>
Михаел е бил пос
ред
ник на п
ред
анието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората.
Онова, което действително се съдържа в тези идеали, е нещо, това са само словесни звуци, защото в човечеството прозвуча един зов, който можем да преведем на нашия език така: "Изменете вашето разбиране, защото е наближило времето"/. Става дума за зова на Йоан Кръстител, който в Библията е преведен с думите: "Покайте се". Бележки на преводача/. Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата.
Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората.
От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем. И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка. Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус. Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека.
към текста >>
И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от оп
ред
елена грешка.
Обаче тогава хората все още можаха да изменят тяхното разбиране от старото състояние, от старото устройство на душата. Сега тази възможност не съществува вече, сега, ако трябва да бъде изпълнено това, което се е изисквало тогава, то трябва да бъде изпълнено от едно ново устройство на душата. Михаел е бил посредник на преданието на Яхве, на влиянието на Яхве за хората. От края на 70-те години на миналото столетие той е готов, ако само отидем насреща му, ако го посрещнем, да даде на хората разбирането за Христовия Импулс в истинския смисъл на думата. Но ние трябва да отидем насреща му, да го посрещнем.
И ние отиваме насреща му, когато изпълним две неща: по отношение на нашето собствено устройство на душата ние можем да кажем: ние трябва да се откажем от определена грешка.
Аз не искам да Ви обременявам с много тесни абстракции, с философски светогледи, но трябва да обърна вниманието Ви върху това, защото е един симптом за новото развитие на човечеството: че в зората на новото време е живял например един такъв философ като Картезиус. Той още е знаел нещо за духовното, което действува през умиращата нерв на система на човека. Но същевременно е изказал изречението: "Аз мисля, следователно съм". Това е точно противоположно на истината. Когато мислим, ние не сме, защото в мисленето имаме само образа на действителното.
към текста >>
Защото това луциферическо развитие има пълния интерес, да влее в мислите субстанция и да ни п
ред
стави лъжливата илюзия, като че в нашето мислене има субстанция.
Ние не бихме имали от мисленето нещо, ако с мисленето бихме се намирали в действителността, ако мисленето не би било само един огледален образ. Ние трябва да осъзнаем огледалния характер на нашия мисловен свят. В момента, в който осъзнаем този огледален характер на нашия мисловен свят, ние ще апелираме към един друг извор на действителността в нас. За този извор иска да ни говори Михаел. А това значи: трябва да се стараем да познаем нашия мисловен свят в неговия огледален характер, тогава ще работим против луциферическото развитие.
Защото това луциферическо развитие има пълния интерес, да влее в мислите субстанция и да ни представи лъжливата илюзия, като че в нашето мислене има субстанция.
Но в нашето мислене няма субстанция, то е само образ, в него има само образ. Ние ще почерпим субстанцията от нещо друго, от по-дълбоките слоеве на нашето съзнание. Това е едното. Ние се нуждаем само от съзнанието, че нашите мисли ни правят слаби, тогава ще апелираме към силата на Михаел, защото той трябва да бъде духът, който ни показва онова в нас, което е по-силно от мисълта, докато ние сме научили чрез нашата цивилизация да насочваме погледа предимно върху мисълта и чрез това сме станали слаби хора, защото сме считали мисълта за нещо действително. Ако и да се отвръщаме от чисто абстрактната интелигентност, ние вършим това само привидно, стоим под ужасния робски бич на интелигентността като модерни хора и не изпращаме от по-дълбоките слоеве на нашето същество в самите мисли онова, което трябва да бъде в тях.
към текста >>
Ние се нуждаем само от съзнанието, че нашите мисли ни правят слаби, тогава ще апелираме към силата на Михаел, защото той трябва да бъде духът, който ни показва онова в нас, което е по-силно от мисълта, докато ние сме научили чрез нашата цивилизация да насочваме погледа п
ред
имно върху мисълта и чрез това сме станали слаби хора, защото сме считали мисълта за нещо действително.
А това значи: трябва да се стараем да познаем нашия мисловен свят в неговия огледален характер, тогава ще работим против луциферическото развитие. Защото това луциферическо развитие има пълния интерес, да влее в мислите субстанция и да ни представи лъжливата илюзия, като че в нашето мислене има субстанция. Но в нашето мислене няма субстанция, то е само образ, в него има само образ. Ние ще почерпим субстанцията от нещо друго, от по-дълбоките слоеве на нашето съзнание. Това е едното.
Ние се нуждаем само от съзнанието, че нашите мисли ни правят слаби, тогава ще апелираме към силата на Михаел, защото той трябва да бъде духът, който ни показва онова в нас, което е по-силно от мисълта, докато ние сме научили чрез нашата цивилизация да насочваме погледа предимно върху мисълта и чрез това сме станали слаби хора, защото сме считали мисълта за нещо действително.
Ако и да се отвръщаме от чисто абстрактната интелигентност, ние вършим това само привидно, стоим под ужасния робски бич на интелигентността като модерни хора и не изпращаме от по-дълбоките слоеве на нашето същество в самите мисли онова, което трябва да бъде в тях.
към текста >>
Защото в Тайната на Голгота п
ред
хората трябваше да бъде поставено едно събитие, до което човечеството трябва да има за човечеството никакъв сетивен достъп.
Второто нещо е: да внесем в нашите желания, в нашата воля онова, което следва само от една такава действителност, която трябва да признаем като свръхсетивна. Аз често съм споменавал това тук, че непълното сериозно вземане на свръхсетивния характер на Тайната на Голгота си е отмъстило горчиво. Аз обърнах внимание то Ви върху един възглед, като например този на либералния богослов Адолф Харнак. Такива либерални богослови съществуват много и те спокойно признават: от историческите документи не може да бъде намерено никакво доказателство за действителността на Тайната на Голгота. Да, да се докаже исторически по същия начин, както може да се докаже съществуването на Цезар или съществуването на Наполеон, по същия начин не може да се докаже исторически съществуването на Христа Исуса. Защо?
Защото в Тайната на Голгота пред хората трябваше да бъде поставено едно събитие, до което човечеството трябва да има за човечеството никакъв сетивен достъп.
За да се научи човечеството именно чрез Тайната на Голгота да се издигне до свръхсетивното, затова не трябваше да има никакво сетивно, ни какво външно сетивно историческо доказателство.
към текста >>
Първо да познаем в непос
ред
ствения сетивен свят, следователно в човешкия, животинския и растителния свят свръхсетивното, този е Михаеловия път.
С това обаче на нас ни се обръща вниманието върху две неща, към които трябва да се насочим.
Първо да познаем в непосредствения сетивен свят, следователно в човешкия, животинския и растителния свят свръхсетивното, този е Михаеловия път.
И неговото продължение: в този свят, който ние самите познаваме така като свръхсетивен, в този свят да намерим Христовия Импулс.
към текста >>
И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни с
ред
ства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие.
Външно днес човечеството върви срещу тежки борби.
И по отношение на тези тежки борби, в началото на които едвам се намираме аз често пъти съм споменавал това тук и които довеждат до абсурдност старите импулси на Земното развитие, не съществуват никакви политически, икономически или духовни лечебни средства, които са взети от аптеката на старото историческо развитие.
От това, което иде от старите времена, произхождат ферментите, които поставиха първо Европа на ръба на нейната пропаст, които ще подготвят една борба по цялата Земя. Срещу това водене до абсурдност на човешкото развитие може да действува единствено онова, което води хората в пътя на духовното: пътят на Михаел, който намира своето продължение в пътя на Христос.
към текста >>
15.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото подреждайки по този начин събитията се получава оп
ред
елена структура във всичко онова, в което човекът стои в неговото собствено развитие чрез развитието на човечеството.
Когато си изясним, как е протекло Земното развитие, ние ще можем да сторим най-добре това като разглеждаме, бих могъл да кажа, събитията в отношение с центъра на тежестта на Земното развитие.
Защото подреждайки по този начин събитията се получава определена структура във всичко онова, в което човекът стои в неговото собствено развитие чрез развитието на човечеството.
Този център на тежестта е, както знаете, Тайната на Голгота, чрез която едвам цялото останало Земно развитие е получило своя смисъл, своето истинско вътрешно съдържание.
към текста >>
Ако отидем назад в развитието на западното човечества, което е получило Импулса на Тайната на Голгота като един елемент дошъл от изтока, ние трябва да си кажем: приблизително в 5-то столетие п
ред
и настъпването на Тайната на Голгота започва, а именно изхождайки от гръцката култура, един вид подготовка за тази Тайна на Голгота.
Ако отидем назад в развитието на западното човечества, което е получило Импулса на Тайната на Голгота като един елемент дошъл от изтока, ние трябва да си кажем: приблизително в 5-то столетие преди настъпването на Тайната на Голгота започва, а именно изхождайки от гръцката култура, един вид подготовка за тази Тайна на Голгота.
Можем да кажем, че съществува една единна черта в гръцкото мислене, чувствуване и воление в течение на около четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота. И тази единна черта минава през фигурата на Сократа, продължава се в цялата гръцка култура, всъщност също в областта на изкуството може да се забележи същата черта, тя се продължава в мощната, силно изпъкваща личност на Платона и получава след това, бих могъл да кажа, един повече учено изглеждащ характер в Аристотел.
към текста >>
Можем да кажем, че съществува една единна черта в гръцкото мислене, чувствуване и воление в течение на около четири и половина столетия п
ред
и настъпването на Тайната на Голгота.
Ако отидем назад в развитието на западното човечества, което е получило Импулса на Тайната на Голгота като един елемент дошъл от изтока, ние трябва да си кажем: приблизително в 5-то столетие преди настъпването на Тайната на Голгота започва, а именно изхождайки от гръцката култура, един вид подготовка за тази Тайна на Голгота.
Можем да кажем, че съществува една единна черта в гръцкото мислене, чувствуване и воление в течение на около четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота.
И тази единна черта минава през фигурата на Сократа, продължава се в цялата гръцка култура, всъщност също в областта на изкуството може да се забележи същата черта, тя се продължава в мощната, силно изпъкваща личност на Платона и получава след това, бих могъл да кажа, един повече учено изглеждащ характер в Аристотел.
към текста >>
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че С
ред
новековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук.
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средновековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук.
Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средновековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота. Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция преди настъпването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на С
ред
новековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота.
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средновековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук.
Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средновековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота.
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция преди настъпването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция п
ред
и настъпването на Тайната на Голгота.
От различните описания, които съм дал, Вие знаете, че Средновековието, а именно времето след Августина, полагаше особени усилия да използува ръководството, което можеше да се получи от Аристотеловия начин на мислене, за да разбере всичко, което е свързано с Тайната на Голгота, нейната подготовка и нейния отзвук. Чрез това именно гръцкото мислене стана така важно, също за християнското развитие на запада до края на Средновековието, че всъщност гръцкото мислене бе използувано, за да проникнат хората в съдържанието на Тайната на Голгота.
Ние постъпваме добре, когато си изясняваме, какво е станало в тези последни столетия в Гърция преди настъпването на Тайната на Голгота.
към текста >>
Тя имаше своя източник в древните мистерии, в които ръководещите личности допуснаха онези хора, кои то намираха, че са обективно подходящи за не пос
ред
ствено посвещение.
Това, което стана тогава в мисленето, чувствуването и волението на гръцкия човек, е всъщност последното отзвучение на една неоценена днес първична култура на човечеството. Ние не можем да видим тези неща в тяхната истинска светлина с помощта на нашите исторически разглеждания не отиват в миналото до онези времена, в които една простираща се тогава по цялата Земя култура на мистериите проникна до основи всяка човешка воля и всяко човешко чувство. Ние трябва да отидем в миналото вече до хилядолетията, в които историята не достига вече, да отидем в тези минали хилядолетия с методите, които намирате поне загатнати в моята книга "Тайната наука", за да видим, от какво естество е била тази първична култура.
Тя имаше своя източник в древните мистерии, в които ръководещите личности допуснаха онези хора, кои то намираха, че са обективно подходящи за не посредствено посвещение.
Чрез такива посветени се разливаше от други хора онова, което посветените получаваха като познания в мистериите. И всъщност не можем да разберем цялата древна култура, ако не обгърнем с поглед почвата майка на мистерийната култура. При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон. Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено.
към текста >>
Останал е оп
ред
елен вид на мисленето, оп
ред
елен вид на образуването на п
ред
ставите.
При Есхил ние виждаме, ако само искаме, още съвсем ясно тази почва майка на мистериите. Можем да я доловим също във философията на Платон. Обаче онова, което всъщност човечеството е получило чрез мистериите като откровение върху божественото, то е получило чрез мистериите като откровения върху божественото, то е било исторически изгубено. То се съдържа още по най-първобитен начин в това, което е станало исторически доказуема култура. Но това, което всъщност е станало тогава, може да бъде оценено най-добре чрез това, че си изясним, какво всъщност е останало във времето на Сократа в Гърция от онова, което е било първична мистерийна култура, в която се корени също гръцката култура.
Останал е определен вид на мисленето, определен вид на образуването на представите.
към текста >>
Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на п
ред
ставите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно.
Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние.
В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика.
към текста >>
В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров
ред
, тези факти бяха приети чрез познанието.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно. Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние.
В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието.
Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали. Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика. До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното естество, на чисто мислителното естество на мистериите четири и половина столетия.
към текста >>
Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на п
ред
ставите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в с
ред
новековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота.
Вие знаете, в официалната история се разказва, как Сократ е основал диалектиката, как всъщност той е бил великият учител на мисленето, на онова мислене, което след това Аристотел е развил мислейки повече научно. Но това, което е било гръцки начин на мисленето, на образуването на представите, то е всъщност последното отзвучение на културата на мистериите, защото културата на мистериите беше пълна със съдържа ние. В цялостния възглед на човека бяха приети духовни факти, които са основоположни причини за на шия миров ред, тези факти бяха приети чрез познанието. Съдържанията, мощните, велики съдържания постепенно са угаснали.
Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота.
Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика. До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното естество, на чисто мислителното естество на мистериите четири и половина столетия. Можем да кажем приблизително: четири и половина столетия. Така щото трябва да си представим: в едно предисторическо време върху цивилизованата тогава Земя се разпространи културата на мистериите.
към текста >>
Така щото трябва да си п
ред
ставим: в едно п
ред
историческо време върху цивилизованата тогава Земя се разпространи културата на мистериите.
Обаче начинът на мислене, които развиха учениците на мистериите, начинът на образуване на представите, конфигурацията на мисленето, тя е останала, и тя е станала всъщност историческа, станала е историческа първо в гръцкото мислене, след това отново в средновековното мислене, в мисленето на християнските богослови, които бяха усвоили това гръцко мислене главно за богословието, за да разберат от школуването на мисленето с формите на мислите, с идеите и понятията, за да разберат това, какво се е вляло в човечеството чрез Тайната на Голгота. Това, което е изцяло едно сливане на духовните истини на Тайната на Голгота с гръцкото мислене. Изработването, мислителното преработване на Тайните на Голгота, е изцяло ако мога да си послужа с един тривиален израз извършено с инструмента на гръцкото мислене, на гръцката диалектика. До Тайната на Голгота изтекоха приблизително от изгубването на съдържанието на мистериите, от появата на чисто формалното естество, на чисто мислителното естество на мистериите четири и половина столетия. Можем да кажем приблизително: четири и половина столетия.
Така щото трябва да си представим: в едно предисторическо време върху цивилизованата тогава Земя се разпространи културата на мистериите.
Тя се разви по-нататък приблизително така, че остана само един дестилат, гръцката диалектика, гръцкото мислене. След това настъпи Тайната на Голгота. Тя бе разбрана първо на запад с помощта на гръцката диалектика. Който иска да се вживее в науката носеща още напълно в себе си богословие, да речем даже от 10-то, 11-то, 12-то, 13-то, 14-то столетия, той трябва да устрои своето мислене по друг начин, различен от този, по който днес човечеството е свикнало да мисли от мисленето царуващо в естествените науки. Онези хора, които днес разсъждават обикновено върху схоластиката, не могат да я разберат, защото всички те са основно школувани естествено-научно, а схоластиката предполага едно друго школуване на мисленето, различно от днешното естественонаучно школуване.
към текста >>
Онези хора, които днес разсъждават обикновено върху схоластиката, не могат да я разберат, защото всички те са основно школувани естествено-научно, а схоластиката п
ред
полага едно друго школуване на мисленето, различно от днешното естественонаучно школуване.
Така щото трябва да си представим: в едно предисторическо време върху цивилизованата тогава Земя се разпространи културата на мистериите. Тя се разви по-нататък приблизително така, че остана само един дестилат, гръцката диалектика, гръцкото мислене. След това настъпи Тайната на Голгота. Тя бе разбрана първо на запад с помощта на гръцката диалектика. Който иска да се вживее в науката носеща още напълно в себе си богословие, да речем даже от 10-то, 11-то, 12-то, 13-то, 14-то столетия, той трябва да устрои своето мислене по друг начин, различен от този, по който днес човечеството е свикнало да мисли от мисленето царуващо в естествените науки.
Онези хора, които днес разсъждават обикновено върху схоластиката, не могат да я разберат, защото всички те са основно школувани естествено-научно, а схоластиката предполага едно друго школуване на мисленето, различно от днешното естественонаучно школуване.
към текста >>
Тогава хората на запад започнаха да мислят така, как то намираме после това вече развито до оп
ред
елена степен при Галилей или при Джордано Бруно.
Ние живеем днес в един момент, в който отново са изтекли четири и половина столетия, откакто този друг начин на мислене, естественонаучния начин на мислене е обхванал човечеството. Този последният начин на мислене започва към половината на 14-то столетие.
Тогава хората на запад започнаха да мислят така, как то намираме после това вече развито до определена степен при Галилей или при Джордано Бруно.
Той е донесен след това до нашите времена. Да, това е привидно същата логика както гръцката логика, и все пак една напълно, напълно друга логика. Това е една логика, която постепенно е прочетена от природните процеси, също както гръцката логика е прочетена от това, което учениците на мистериите, мистите виждаха в мистериите.
към текста >>
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия п
ред
и настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване.
Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на. Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота. Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота.
към текста >>
П
ред
ставете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване.
Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на.
Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота. Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота. Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина.
към текста >>
Това бива продължено след това в С
ред
новековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване. Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на. Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота.
Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия.
А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота. Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина. Гръцката култура стоеше на един край. Ние стоим на едно начало.
към текста >>
Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било оп
ред
елено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота.
А сега искаме да си изясним разликата, която съществува между четири и половина столетия преди настъпването на Тайната на Голгота в тогавашния почти единствен цивилизован свят, гръцкия, и нашите четири и половина столетия, в които човечеството бе възпитано чрез естественонаучното школуване. Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на. Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота. Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене.
Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота.
Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина. Гръцката култура стоеше на един край. Ние стоим на едно начало.
към текста >>
Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно п
ред
звучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до оп
ред
елена височина.
Представете си културата на мистериите като един вид химборасо на човешката духовна култура в много древни време на. Тази култура на мистериите се превръща след това в Гърция в логика искам да опиша нещата по нишката до настъпването на Тайната на Голгота. Това бива продължено след това в Средновековието чрез схоластиката Тук имаме последната издънка, това отзвучение на древната култура на мистериите в тече ние на четири и половина столетия. А сега от 15-то столетие започва един нов вид на мисленето, бихме могли да го наречем Галилеевият начин на мислене. Ние сме отдалечени приблизително толкова от изходната точка, колкото е продължило времето, което е било определено, което е било необходимо от явяването на този гръцки начин на мисленето до Тайната на Голгота.
Но докато това е едно отзвучение, така да се каже една вечерна заря, ние имаме работа с едно предзвучене, с една прелюдия, с нещо, което трябва да се развие нагоре, което трябва да доведем до определена височина.
Гръцката култура стоеше на един край. Ние стоим на едно начало.
към текста >>
Ние не можем да разберем напълно това съпоставяне на един край и на едно начало само тогава, когато разгледаме основно духовнонаучно развитието на човечеството от оп
ред
елена гледна точка.
Ние не можем да разберем напълно това съпоставяне на един край и на едно начало само тогава, когато разгледаме основно духовнонаучно развитието на човечеството от определена гледна точка.
към текста >>
Защото една много голяма част от човечеството стои п
ред
една пълна със значение възможност на бъдещето.
Аз вече Ви изнесох веднъж и често пъти се връщах на това, че в настоящето време не напразно се търси онова себепознание на човечеството, което трябва да бъде доставено чрез антропософски ориентираната Духовна Наука.
Защото една много голяма част от човечеството стои пред една пълна със значение възможност на бъдещето.
Видите ли, тук е необходимо да се вземе сериозно фактът, че напредващото в своето развитие човечество, което историята познава е един развиващ се по-нататък организъм. Както при отделния организъм настъпва половата зрялост, а също в една по-късна епоха има преходи, така също в история та на човечеството съществуват епохални преходи. Днес все още хората изказват против учението за повтарящите се земни съществувания възражението: но, хората не си спомнят за това, хората не си спомнят техните минали земни съществувания.
към текста >>
Видите ли, тук е необходимо да се вземе сериозно фактът, че нап
ред
ващото в своето развитие човечество, което историята познава е един развиващ се по-нататък организъм.
Аз вече Ви изнесох веднъж и често пъти се връщах на това, че в настоящето време не напразно се търси онова себепознание на човечеството, което трябва да бъде доставено чрез антропософски ориентираната Духовна Наука. Защото една много голяма част от човечеството стои пред една пълна със значение възможност на бъдещето.
Видите ли, тук е необходимо да се вземе сериозно фактът, че напредващото в своето развитие човечество, което историята познава е един развиващ се по-нататък организъм.
Както при отделния организъм настъпва половата зрялост, а също в една по-късна епоха има преходи, така също в история та на човечеството съществуват епохални преходи. Днес все още хората изказват против учението за повтарящите се земни съществувания възражението: но, хората не си спомнят за това, хората не си спомнят техните минали земни съществувания.
към текста >>
Човечеството не е вече днес така устроено, както е било п
ред
и две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес.
Само тогава, когато хората ще използуват техния живот за което съвременното човечество трябва да узрее да обхванат в мисли собственото Себе, само чрез това те ще се подготвят да си спомнят за своя минал земен живот. Защото човек трябва първо да е мислил върху това, за което трябва да си спомни. Само онези, които в миналите времена са могли да насочат чрез посвещението погледа си върху тяхното собствено Себе, те могат днес действително да виждат своите минали земни съществувания и не са така рядко хората, които могат да сторят това. Но въпросът стои все пак така, че хората минават през едно преобразува не също и по отношение на тяхното чисто телесно развитие. Тези неща не могат да бъдат наблюдавани външно физиологично, а духовнонаучно.
Човечеството не е вече днес така устроено, както е било преди две хилядолетия по отношение на неговото телесно устройство, а след две хилядолетия то не ще бъде вече такава, каквото е днес.
Върху този въпрос аз вече често пъти съм говорил. Хората преминават със своя живот в едно бъдеще време, в което ако мога да се изразя банално мозъците ще бъдат вече различно устроени, а не както е устроен мозъкът при днешния човек. Мозъкът ще притежава възможността, способността да си спомня за минали земни съществувания. Обаче онези, които не са се погрижи ли още днес чрез размишление върху собственото Себе, ще чувствуват тази способност, която все пак ще бъде в тях механически, само като една вътрешна нервност за да използувам днешния израз като един вътрешен недостатък. Те не ще от крият, какво им липсва, защото междувременно човечеството ще бъде узряло относно своето тяло да вижда своите минали земни животи.
към текста >>
Хората ще се родят в света и ще си кажат: да, като живея заедно с други хора, аз не съм възпитан нито съзнателно, нито несъзнателно за едно оп
ред
елено мислене.
Ето защо в правилното познание на настоящите преобразователни сили на човечеството е заложено това, че чрез антропософски ориентираната Духовна Наука хората да бъдат доведени до едно истинско себепознание. А и днес още можем да обърнем вниманието върху това, какво ще бъде особеното изживяване, което хората ще могат да имат с виждането на миналите земни съществувания. днес ние живеем още в една епоха, когато онези нюанси на чувствуването са изразени при малко хора, но все пак те съществуват, а в бъдеще ще съществуват много повече. Днес хората не обръщат още внимание на тези нюанси на чувствуването. Аз искам да Ви ги опиша такива, какви то те ще се появят някога.
Хората ще се родят в света и ще си кажат: да, като живея заедно с други хора, аз не съм възпитан нито съзнателно, нито несъзнателно за едно определено мислене.
В мене се явяват мисли. Аз съм роден и възпитан да мисля по определен начин. Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ свят: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия външен свят. Този нюанс на чувствуването съществува вече днес при отделни хора. Те трябва да мислят в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях.
към текста >>
Аз съм роден и възпитан да мисля по оп
ред
елен начин.
днес ние живеем още в една епоха, когато онези нюанси на чувствуването са изразени при малко хора, но все пак те съществуват, а в бъдеще ще съществуват много повече. Днес хората не обръщат още внимание на тези нюанси на чувствуването. Аз искам да Ви ги опиша такива, какви то те ще се появят някога. Хората ще се родят в света и ще си кажат: да, като живея заедно с други хора, аз не съм възпитан нито съзнателно, нито несъзнателно за едно определено мислене. В мене се явяват мисли.
Аз съм роден и възпитан да мисля по определен начин.
Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ свят: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия външен свят. Този нюанс на чувствуването съществува вече днес при отделни хора. Те трябва да мислят в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях. Там където са се явили такива хора, които са почувствували това разногласие между това, което трябва да мислят, и това, което външната природа казва, те са били присмивани. Например Хегел представлява един класически случай за това.
към текста >>
Например Хегел п
ред
ставлява един класически случай за това.
Аз съм роден и възпитан да мисля по определен начин. Обаче същевременно се виждам във външния заобикалящ свят: моето мислене не съвпада с това, което съществува в заобикалящия външен свят. Този нюанс на чувствуването съществува вече днес при отделни хора. Те трябва да мислят в една посока, която им се явява така, като че външната природа изисква нещо съвършено друго от тях. Там където са се явили такива хора, които са почувствували това разногласие между това, което трябва да мислят, и това, което външната природа казва, те са били присмивани.
Например Хегел представлява един класически случай за това.
Той има някои мисли разбира не всички хегелови мисли са лишени от практически смисъл изразил е някои мисли върху природата, съставил ги е систематично. След това дойдоха еснафите и казаха: да, това са твоите идеи върху природата. Но я разгледай този или онзи процес в природата, те не отговарят на твоите мисли. Тогава Хегел казал: толкова по-зле за природата.
към текста >>
П
ред
ставете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането.
Представете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането.
Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот. Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин. Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було.
към текста >>
Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по оп
ред
елен начин.
Представете си, че човек идва във физическия свят чрез раждането. Той донася със себе си онова, което в неговото мислене и чувствуване е резултат на неговия минал земен живот.
Докато не е бил свързан с този земен живот, фактически външният земен живот се е променил по определен начин.
Той чувствува едно разногласие между мисленето, действията на което той донася със себе си от миналия земен живот, което не съвпада вече с това, как нещата са се променили, докато е отсъствувал от Земята. И сега той постепенно се вживява в своя нов живот и никак не приема в своето съзнание напълно онова, което му говори заобикалящият свят. Той го приема, бих могъл да кажа, като през едно було. Той го преработва едвам след смъртта и след това отново го донася със себе си в следващия земен живот. Човекът все повече ще се намира в това раздвоение на своя душевен живот.
към текста >>
И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно пос
ред
ничество, от едно действително вътрешно пос
ред
ничество.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота. Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот.
И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество? На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно пос
ред
ничество?
Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
И все повече ще се разгорява големият въпрос: как може да стигне човек до това вътрешно посредничество?
На този въпрос можем да намерим един отговор размислим върху следното.
към текста >>
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите п
ред
стави.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи.
Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
към текста >>
Даже когато сме напълно будни за нашите п
ред
стави и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства.
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни.
към текста >>
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непос
ред
ствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само п
ред
ставата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така.
Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
към текста >>
През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме п
ред
стави за това, което върши нашата воля.
Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни.
През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата п
ред
става.
Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля.
Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа.
Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите п
ред
стави и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа.
Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи. Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите п
ред
стави.
По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава оп
ред
елено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма
ред
овност от тази, която съществува при сънуването.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването.
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това.
към текста >>
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много
ред
, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването.
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна.
Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това. И така човекът забелязва, може поне да забележи, че мъдрост протичане само в горния слой на неговото съзнание, което го прониква в обикновения дневен буден живот, но че там отдолу се намира един друг слой на неговото съзнание, който му се явява не логичен само затова, защото той сам го нарича така, защото не може още да обхване мъдростта на този слой на съзнанието.
към текста >>
Можем да кажем с оп
ред
елено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Можем да кажем с определено право: за истините, които човек си усвоява чрез външното наблюдение това толкова често е било повтаряно в историята на философията, че за философите би трябвало да бъде всъщност излишно да бъдат обяснявани тези неща за това, което може да бъде наблюдавано външно, не можем всъщност никога да говорим за някаква сигурност.
Кант или Юм са изнесли това особено ясно, като даже гротескно са твърдели; ние наблюдаваме наистина, че слънцето изгрява, обаче от наблюдението нямаме право да твърдим, че утре слънцето отново ще изгрее. Само от това, че досега Слънцето винаги е изгрявало, ние вадим заключението, че то ще изгрее също и утре. Така е с истините, които извличаме външно от наблюдението. Обаче не е така например с математическите истини. Щом веднъж сме ги разбрали, ние знаем тогава, че те важат също и за бъдещето.
към текста >>
Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със с
ред
ствата на днешното изследване.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение.
Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване.
Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно. Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии. Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката. Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре.
към текста >>
Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да п
ред
чувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно.
С тези математически истини работата стои различно в сравнение с истините, които познаваме чрез външното наблюдение. Хората познават този факт, обаче не са в състояние да разберат причината със средствата на днешното изследване.
Причината се крие в това, че математическата истина извира тук от долния слой на съзнанието, от третото съзнание, и без човекът да може да предчувствува нещо от това, математическата истина изниква в неговото горно съзнание, където тогава той я вижда вътрешно.
Ние имаме математическите истини затова, защото сами ние се отнасяме математически в света. Ние вървим, стоим и т.н., описваме линии. Чрез това волево отношение към външния свят ние добиваме всъщност вътрешното виждане за математиката. Математиката се ражда там долу в третото съзнание /Виж схемата на следваща страница/ и изплува нагоре.
към текста >>
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни п
ред
стави.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи.
Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>
Математическите, геометрическите п
ред
стави ни изплуват нагоре от там.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи.
Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там.
Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата. Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>
Сънищно-подобен, безпорядъчен е само с
ред
ният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там.
Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата.
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота. И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на п
ред
ставите, ние се намираме отново в яснота.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата.
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>
И най-несигурният елемент се намира в с
ред
ата.
Не е достатъчно, че знаем за нещо, че то е правилно. Ние знаем, че нещата, които разбираме интелектуално чрез нашата глава, са правилни, обаче това е един дар на луциферическия елемент. И ние знаем, че математиката е правилна, обаче тази мощна правилност ние дължим на Ариман, който седи в нас.
И най-несигурният елемент се намира в средата.
Това са привидно нелогично вълнуващи се сънища.
към текста >>
Как ще дойде мъдрост в тази с
ред
на част на човешкото същество?
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество?
Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман. Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата. Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като с
ред
на състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям
ред
, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман.
Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране? Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>
Чрез какво в тази с
ред
на част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране?
Как ще дойде мъдрост в тази средна част на човешкото същество? Така както стои първо човекът в света, той е държал по отношение на неговата глава от Луцифер, а по отношение на неговата мъдрост на обмяната на веществата, на мъдростта на крайниците той е държан от Ариман. Но по отношение на сърцето защото онова, което е описано като средна състояние на съзнанието, то е зависимо от организма на нашето сърце, свързано чрез организма на нашето сърце с човешкия ритъм също така, както нашата интелектуалност е свързана с главата /прочетете върху този въпрос написаното в моята книга "Загадки на душата/ в тази сфера на нашето съществуване трябва да дойде постепенно един също така голям ред, какъв то е дошъл в мъдростта на главата чрез логиката на главата, такъв идва във всичко онова, което знаем по ариманически начин, чрез математиката, геометрията, въобще чрез това вътрешно рационално наблюдение на природата.
Чрез какво в тази средна част на човешкото същество ще дойде вътрешната логика, вътрешната мъдрост, способността за ориентиране?
Чрез Христовия Импулс, чрез онова, което е преминало в земната култура чрез Тайната на Голгота.
към текста >>
Така щото можем да си кажем: да п
ред
положим един хипотичен момент, да п
ред
положим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава човекът също би имал мъдростта на главата.
Така щото можем да си кажем: да предположим един хипотичен момент, да предположим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава човекът също би имал мъдростта на главата.
Той би имал също онова, което е възникнало от 15-то столетие насам. Обаче той би бил празен и пуст по отношение на своето централно същество. Той все повече и повече би чувствувал раздвоението между двете посочени вътрешни сфери. Той не би могъл да произведе равновесието. Ние можем да произведем това състояние на равновесие само благодарение на това, че се проникнем все повече и повече от Христовия Импулс, който предизвиква състоянието на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
Ние можем да произведем това състояние на равновесие само благодарение на това, че се проникнем все повече и повече от Христовия Импулс, който п
ред
извиква състоянието на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент.
Така щото можем да си кажем: да предположим един хипотичен момент, да предположим, че Тайната на Голгота не би настъпила в Земното развитие, тогава човекът също би имал мъдростта на главата. Той би имал също онова, което е възникнало от 15-то столетие насам. Обаче той би бил празен и пуст по отношение на своето централно същество. Той все повече и повече би чувствувал раздвоението между двете посочени вътрешни сфери. Той не би могъл да произведе равновесието.
Ние можем да произведем това състояние на равновесие само благодарение на това, че се проникнем все повече и повече от Христовия Импулс, който предизвиква състоянието на равновесие между луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
От това виждате, че можем да кажем: в тези п
ред
ихристиянски четири и половина столетия човекът е бил надарен като с една подготовка за Тайната на Голгота, с последния отзвук на културата на мистериите, който се установи, прибави се като един опос
ред
ствуван от главата спомен за тази древна култура на мистериите.
От това виждате, че можем да кажем: в тези предихристиянски четири и половина столетия човекът е бил надарен като с една подготовка за Тайната на Голгота, с последния отзвук на културата на мистериите, който се установи, прибави се като един опосредствуван от главата спомен за тази древна култура на мистериите.
И в по-ново време, в течение на четири и половина столетия през човешкото същество мина подготовката за едни нов вид култура на мистериите. Но за да могат тези две форми на културата на мистериите да бъдат свързани също в историческото развитие на човечеството, за това в развитието на човечеството трябваше да бъде внесена обективно Тайната на Голгота. Разгледано отвън развитието на човечеството протича така, че Тайната на Голгота бе поставена в него като един обективен факт. Обаче вътрешно развитието на човечеството протича така, че междувременно хората израстват, докато в 15-то столетие насам получиха онзи нов елемент, който аз току що Ви охарактеризирах като един елемент на Ариман и чрез който тепърва те добре ще почувствуват, че имат нужда от възможността да пост роят един мост между единия и другия.
към текста >>
Атеисти ние се нуждаем от методите на Духовната Наука, за да познаем това атеисти са онези хора, при които това може да бъде в много тънки структурни отношения, но така е при които нещо не е в
ред
органически.
Когато знаем това и след това насочим поглед върху възникването на атеизма, върху пълното отричане на Божественото, тогава откриваме, на какво всъщност почива атеизмът.
Атеисти ние се нуждаем от методите на Духовната Наука, за да познаем това атеисти са онези хора, при които това може да бъде в много тънки структурни отношения, но така е при които нещо не е в ред органически.
Атеизмът е в действителност една болест.
към текста >>
16.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който оп
ред
елени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Човекът може да постигне едно действително, крепящо неговата душа съзнание само чрез това, като приеме най-важните, най-съществените закони на развитието на човечеството. Онова, което е станало в течение на човешкото развитие, това трябва да познаем ние, да го внесем в нашия душевен живот. Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род.
И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството.
Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот. Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове.
към текста >>
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с п
ред
разсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото.
Такава е сега задачата на съвременния човек. Сега се касае за това, да вземем с цялата сериозност аз вече отбелязах това през тези дни че самото развитие на човечеството е един вид развитие на едно същество. Както в отделния човешки индивид съществува закономерен растеж, така и в развитието на целия човешки род. И тъй като в настоящето е настъпил моментът, в който определени неща трябва да бъдат издигнати в съзнанието и чрез своите повтарящи се земни съществувания човекът е взел участие в различните форми на развитието на човечеството, необходимо е също, да развием разбиране за различията на човешките състояния, на човешките душевни настроения в отделните епохи на развитието на човечеството. Аз вече често пъти съм казвал: онова, което днес наричаме история, то е всъщност една условна басня поради факта, защото при това абстрактно изброяване на събитията и при това търсене на причина и следствие във външния смисъл по отношение на историческите събития никак не се вземат под внимание преобразуванията, метаморфозите на самия човешки душевен живот.
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото.
Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията". Когато прочетете нещо подобно, обаче не го четете като любопитство, а го четете с известна културно-историческа проницателност, тогава ще Ви направи впечатление, как в една такава книга на един представител на своето време се намират неща, които би било невъзможно да бъдат изказани от душата на един съвременен човек.
към текста >>
Когато прочетете нещо подобно, обаче не го четете като любопитство, а го четете с известна културно-историческа проницателност, тогава ще Ви направи впечатление, как в една такава книга на един п
ред
ставител на своето време се намират неща, които би било невъзможно да бъдат изказани от душата на един съвременен човек.
Ако проверим нещата от тази гледна точка, можем вече да се убедим, колко пълно с предразсъдъци е, когато се вярва, че приблизително така, както са настроени сега душите на хората, те са били също така настроени до онези времена, до които стигат още първите документи на историята в миналото. Но съвсем не е така. Хората, също и най-простите, най-първобитните хора от 9-то, 10-то следхристиянско столетие, са били съвършено различно настроени в техните души в сравнение с хората, които са живели след половината на 15-то столетие. Можем да проследим това чак до низините на човешкия род, можем да го проследим също в неговите върхове. Опитайте се например да се запознаете със забележителното съчинение на Данте върху "монархията".
Когато прочетете нещо подобно, обаче не го четете като любопитство, а го четете с известна културно-историческа проницателност, тогава ще Ви направи впечатление, как в една такава книга на един представител на своето време се намират неща, които би било невъзможно да бъдат изказани от душата на един съвременен човек.
Искам да спомена само едно нещо.
към текста >>
И Данте п
ред
ставя много доказателства, взети изцяло от духа на неговата епоха, за това право на римляните да владеят земното кълбо.
В тази книга, която в смисъла на Данте трябва да бъде една сериозна студия върху основите на правото, върху политическите основи на монархията. Данте са опитва да обясни, че римляните са били най-превъзходния народ на Земята. Той се опитва да обясни, че римляните са имали едно първично право да завладеят цялото земно кълбо, доколкотото е било познато в тяхно време. Той се опитва да обясни, че това завладяване на цялото земно кълбо от римляните е било едно по-голямо право отколкото е било да речем правото на независимост на отделните малки народности, защото волята на Бога била, римляните да властвуват над отделните малки народности, за доброто на тези отделни малки народности.
И Данте представя много доказателства, взети изцяло от духа на неговата епоха, за това право на римляните да владеят земното кълбо.
към текста >>
Херман Грим, който е говорил веднъж за тези неща, прави, спо
ред
мене, една сполучлива забележка: истинско щастие, че по онова време Америка и Австралия не са били още открити!
Вторият брак е бил с Дидона. Чрез това като родоначалник на римляните той е добил правото да владее Африка. След това Еней се оженил за Лавиния. С това той добил правото т.е. за римляните да владее Европа.
Херман Грим, който е говорил веднъж за тези неща, прави, според мене, една сполучлива забележка: истинско щастие, че по онова време Америка и Австралия не са били още открити!
към текста >>
А сега моля Ви да си п
ред
ставите, че при един съвременен юрист би се явило едно такова заключение.
Обаче това заключение беше нещо напълно самопонятно за един посветен дух на Дантевото време за най-изпъкващия дух на Дантевата епоха. Нещо такова е било по онова време едно юридическо обяснение.
А сега моля Ви да си представите, че при един съвременен юрист би се явило едно такова заключение.
Вие не можете да си представите това. Също така не можете да си представите, че начинът на мислене относно други причини, които Данте изнася, би могъл да бъде проявен от душевното устройство на един съвременен човек.
към текста >>
Вие не можете да си п
ред
ставите това.
Обаче това заключение беше нещо напълно самопонятно за един посветен дух на Дантевото време за най-изпъкващия дух на Дантевата епоха. Нещо такова е било по онова време едно юридическо обяснение. А сега моля Ви да си представите, че при един съвременен юрист би се явило едно такова заключение.
Вие не можете да си представите това.
Също така не можете да си представите, че начинът на мислене относно други причини, които Данте изнася, би могъл да бъде проявен от душевното устройство на един съвременен човек.
към текста >>
Също така не можете да си п
ред
ставите, че начинът на мислене относно други причини, които Данте изнася, би могъл да бъде проявен от душевното устройство на един съвременен човек.
Обаче това заключение беше нещо напълно самопонятно за един посветен дух на Дантевото време за най-изпъкващия дух на Дантевата епоха. Нещо такова е било по онова време едно юридическо обяснение. А сега моля Ви да си представите, че при един съвременен юрист би се явило едно такова заключение. Вие не можете да си представите това.
Също така не можете да си представите, че начинът на мислене относно други причини, които Данте изнася, би могъл да бъде проявен от душевното устройство на един съвременен човек.
към текста >>
С неразбирането на тези неща е вървяло по оп
ред
елен начин до нашето време.
Така един много близкостоящ факт ни показва, как трябва да разглеждаме преобразованията на душевното устройство на хората.
С неразбирането на тези неща е вървяло по определен начин до нашето време.
Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало определени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата. Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество. Това е в заключение цялото значение, по-дълбокото значение на социалния въпрос на настоящето. Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които участвуват, е само едно повърхностно формулиране. Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките души, то се изразява в такива формули.
към текста >>
Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало оп
ред
елени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата.
Така един много близкостоящ факт ни показва, как трябва да разглеждаме преобразованията на душевното устройство на хората. С неразбирането на тези неща е вървяло по определен начин до нашето време.
Но в нашето време това не върви вече и не ще върви вече особено в бъдеще за човечеството, поради простата причина, че до нашето време или поне до края на 18-то столетие от френската революция нещата вече постепенно са се изменили, обаче все пак останали са стари остатъци на съответното устройство на душата следователно до нашето време, с ограничението, което аз именно направих, човечеството е имало определени инстинкти то можеше да развие едно съзнание, което крепеше душата.
Но такъв, какъвто е станал постоянно променящият се човешки организъм днес, тези инстинкти не съществуват вече, и човекът трябва да добие по съзнателен начин връзката с цялото човечество. Това е в заключение цялото значение, по-дълбокото значение на социалния въпрос на настоящето. Онова, което хората казват многократно съобразно партиите, в които участвуват, е само едно повърхностно формулиране. Онова, което всъщност се вълнува в основите на човешките души, то се изразява в такива формули. Обаче това, което се вълнува, то е именно, че човечеството чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния човек с цялото човечество, т.е.
към текста >>
Ние ще открием, че в това време цялата грижа е било насочена към това, чрез човешките п
ред
стави и човешките понятия, които са били п
ред
адени от древна Гърция, да бъде разбрана Тайната на Голгота.
Но това не може да бъде постигнато, без действително да бъде обгърнат с поглед Законът на развитието. Нека направим това още веднъж, както сме го направили вече многократно за други въпроси. Да вземе напри-мер времето от 4-то следхристиянско столетие до приблизително 16-то следхристиянско столетие. Тогава ще открием, как се е разпространило Християнството в цивилизована Европа. Ние ще открием, че това разпространение носи отпечатъка на онзи характер, за който аз говорих вчера и много пъти.
Ние ще открием, че в това време цялата грижа е било насочена към това, чрез човешките представи и човешките понятия, които са били предадени от древна Гърция, да бъде разбрана Тайната на Голгота.
След това обаче започва една изменена форма на развитието. Ние знаем, че тази форма настъпва още по-рано, към средата на 15-то столетие. Тя става видима, явна едвам в 16-то столетие. Тогава естественонаучно ориентираното мислене започва да обхваща горните слоеве на човечеството, но се разпространява все повече и повече.
към текста >>
Ние знаем, че тази форма настъпва още по-рано, към с
ред
ата на 15-то столетие.
Да вземе напри-мер времето от 4-то следхристиянско столетие до приблизително 16-то следхристиянско столетие. Тогава ще открием, как се е разпространило Християнството в цивилизована Европа. Ние ще открием, че това разпространение носи отпечатъка на онзи характер, за който аз говорих вчера и много пъти. Ние ще открием, че в това време цялата грижа е било насочена към това, чрез човешките представи и човешките понятия, които са били предадени от древна Гърция, да бъде разбрана Тайната на Голгота. След това обаче започва една изменена форма на развитието.
Ние знаем, че тази форма настъпва още по-рано, към средата на 15-то столетие.
Тя става видима, явна едвам в 16-то столетие. Тогава естественонаучно ориентираното мислене започва да обхваща горните слоеве на човечеството, но се разпространява все повече и повече.
към текста >>
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на оп
ред
елено негово качество.
А сега да обгърнем с поглед това естественонаучно ориентирано мислене по отношение на определено негово качество.
Съществуват много такива качества, които могат да бъдат споменати за естественонаучно ориентираното мислене, но днес искаме да изтъкнем особено едно от тях. То е това, че, когато човек е един такъв здраво установен по-нов мислител в днешния смисъл, той не може да се справи с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все повече мисленето върху природата наложи в по-новото време, човекът да бъде считан като един член на останалата природа, която се схваща като един поток за здраво обуславящи се едни други причини и следствия. Без съмнение, днес също съществуват много хора, които са наясно върху въпроса, че свободата, изживяването на свободата, е един факт на човешкото съзнание. Обаче това не пречи, щото, когато човек се намира обхванат в особената конфигурация на мисленето върху природата, той не може да се справи с този въпрос.
към текста >>
С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си п
ред
ставя оп
ред
елено всесилие на природната необходимост.
Аз познавах един учител по наказателно право, който започваше своите лекции върху наказателно право винаги с това, като казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху наказателното право. Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата?
С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост.
Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост. Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>
Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува оп
ред
елено всесилие на природната необходимост.
Ние ще започнем това, като приемем аксиомата, че съществува една човешка свобода и отговорност. Защото ако не би съществувала никаква свобода и ни каква отговорност, тогава не би могло да съществува никакво наказателно право. Обаче съществува едно наказателно право, защото аз трябва да Ви изнасям лекции върху него, следователно съществува също отговорност и свобода. Тази аргументация е проста, но тя ни обръща вниманието върху това, колко трудно се справят днес хората, когато трябва да запитат: как може да бъде съединена природната необходимост със свободата? С други думи това не значи нищо друго освен: чрез развитието на последните столетия човекът е бил все повече и повече принуден да си представя определено всесилие на природната необходимост.
Хората не си го казват с тези думи, но все пак, те мислят че съществува определено всесилие на природната необходимост.
Що е това всесилие на природната необходимост?
към текста >>
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без п
ред
разсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал.
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа.
Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката.
към текста >>
Философите, които днес вярват, че постъпват без п
ред
разсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Ние ще се разберем най-добре, ако Ви припомня нещо, което вече аз често пъти съм споменавал. Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух.
Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества.
Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката. Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безп
ред
расъдъчно в науката.
Днешните мислители вярват, че действуват или по-скоро мислят без предразсъдъци, изследвайки нещата чисто научно, когато твърдят, че човекът се състои от тяло и душа. Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата.
И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката.
Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без п
ред
разсъдъци".
Нали, стигайки даже до мнимо великия, всъщност само по милостта на своя издател велик Вилхелм Вундт, хората твърдят, че когато човек мисли безпристрастно, той трябва да раздели човека на тяло и душа, ако въобще се допуска, че съществува душа. И само свенливо някой се осмелява да каже, че човекът се състои от тяло, душа и дух. Философите, които днес вярват, че постъпват без предразсъдък, когато делят човека на тяло и душа, не знаят именно, че тяхното деление е резултат на един исторически процес, който е взел своята изходна точка от осмия всеобщ събор в Константинопол, където католическата църква е изхвърлила духа, като издигна до догма, че от сега нататък истински вярващият християнин трябва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има само някои духовни качества. Това беше заповед на църквата. И днес още философите учат това и не знаят, че само следват заповедта на църквата, а вярват, че мислят безпредрасъдъчно в науката.
Така стоят фактически днес някои неща, които хората наричат "наука без предразсъдъци".
към текста >>
Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде оп
ред
елено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога.
Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният.
Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>
Много малко хора знаят, че п
ред
и 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния.
Нещо подобно е и с природната необходимост. Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният.
Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния.
Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите. Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия. И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>
П
ред
и 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия.
Цялото това развитие от 4-то столетие до 16-то столетие изкрастилизира едно твърде особено понятие за Бога. Когато разгледаме тънкостите на духовното развитие на тези столетия, ние констатираме, че от човешкото мислене е било създадено едно все повече и повече твърде определено понятие за Бога, което всъщност достига своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесилният. Много малко хора знаят, че преди 4-то столетие за човека не би имало никакъв смисъл да говори за Бога Всесилния. Ние не проповядваме никакви катехизисни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко това са неща, които нямат нищо общо с действителностите.
Преди 4-то столетие никой, който е разбирал тези неща, който действително е бил запознат с тези неща, ни би мислил, да счита Всесилието, Все могъществото като едно основно качество на Бога, а тогава все още продължава да действуват гръцките понятия.
И когато хората са мислили за божественото Същество, те не са казвали на първо място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.
към текста >>
Понятието за личността е оставено да отпадне и придатъкът е пренесен върху чистия, все повече и повече даже механически п
ред
ставяния /мисления/, за това всесилие, всемогъщество на природата, не е нищо друго освен резултат на развитието на понятието за Бога от 4-то до 16-то столетие.
Мъдростта беше онова, което се приписваше първо като основно качество на божественото Същество. И понятието за Всесилие, за Всемогъщество е проникнало в идеята за божественото Същество едвам в 4-то столетие насам. Това се развива по-нататък.
Понятието за личността е оставено да отпадне и придатъкът е пренесен върху чистия, все повече и повече даже механически представяния /мисления/, за това всесилие, всемогъщество на природата, не е нищо друго освен резултат на развитието на понятието за Бога от 4-то до 16-то столетие.
Само че са отхвърлени качествата на личността и в структурата на мисленето върху природата е прието онова, което по-рано е било прието за понятието Бог.
към текста >>
Също както някои философи вярват, че мислят без п
ред
разсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен
ред
не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно.
Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св.
Августина до Калвин. Тези неща трябва да бъдат прозряни. Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция. И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/. И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си оп
ред
елена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция.
Истинските днешни природоизследователи ще се опълчат естествено, когато им се каже нещо подобно. Също както някои философи вярват, че мислят без предразсъдъци върху човека, като приемат, че той се състои само от тяло и душа, докато всъщност следват решенията на 8-ия вселенски събор от Константинопол в 869 година, също както тези философи са зависими от едно историческо течение, така и всички хекелианци, дарвинисти, всички, всички до физиците с техния природен ред не са нищо друго освен привърженици на онова богословско направление, което се е образувало във времето от св. Августина до Калвин. Тези неща трябва да бъдат прозряни.
Защото тази е особеността на всяко течение на еволюцията, че то съдържа в себе си определена еволюция, обаче съдържа също една инволюция или деволюция.
И през време когато се развиваше понятието "Бог Всесилният", в подсъзнателните сфери на човешкия душевен живот съществуваше подтечението, което след това стана даващото тон горно течение: природната необходимост /Виж схемата червено/. И от 16-то столетие насам съществуваше отново едно ново подтечение, което се подготвя едвам в нашето време да стане горно течение.
към текста >>
Можем да охарактеризираме това развитие също чрез това, като кажем, че всъщност, когато говорим за днешното човечество, онова, което се е развило от това човечество през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, е било подготовка, п
ред
варителен стадий.
Това изглежда първо като един абстрактен факт. Обаче за духовния изследовател то не е никакъв абстрактен факт. Вие знаете добре, че ние проследяваме развитието на това, което след това е станало Земя, минавайки през студиите на стария Сатурн, на старото Слънце и на старата Луна до Земния стадий.
Можем да охарактеризираме това развитие също чрез това, като кажем, че всъщност, когато говорим за днешното човечество, онова, което се е развило от това човечество през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, е било подготовка, предварителен стадий.
Всъщност едвам на Земята, когато е приело своя Аз, човешкото същество е достигнало действително своята човешка същност и ще влее в тази същност по-нататък други неща през следващите стадии на Земното развитие.
към текста >>
Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един п
ред
варителен стадий, в п
ред
варителния стадий на Земното развитие, в много нап
ред
нал п
ред
варителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите.
Но ние сме се развили естествено винаги подготвително заедно с тези Същества през миналите епохи. Ако отидем в миналото до стадия на старата Луна, трябва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвършено други условия и отношения.
Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един предварителен стадий, в предварителния стадий на Земното развитие, в много напреднал предварителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите.
А именно когато развитието на човеците е станало вече слизащо, ние сме станали там обект на вниманието на Ангелите по един твърде тягостен начин. Обаче същото нещо става с нас при низходящото Земно развитие. Откакто Земното развитие е станало низходящо, пристигат други същества. Това е един важен резултат на духовнонаучното изследване, който трябва да бъде взет много, много сериозно, че ние сме навлезли вече в този стадий на Земното развитие, когато се проявяват същества, които на Юпитер т.е. на следващия стадий на Земното развитие ще са напреднали наистина до други човешки форми, обаче все пак до форми, които могат да се сравнят с човешкото същество.
към текста >>
на следващия стадий на Земното развитие ще са нап
ред
нали наистина до други човешки форми, обаче все пак до форми, които могат да се сравнят с човешкото същество.
Обаче освен тези лунни човеци, Ангелите, там са се развили също и ние в един предварителен стадий, в предварителния стадий на Земното развитие, в много напреднал предварителен стадий, така че там ние сме станали вече обект на вниманието на Ангелите. А именно когато развитието на човеците е станало вече слизащо, ние сме станали там обект на вниманието на Ангелите по един твърде тягостен начин. Обаче същото нещо става с нас при низходящото Земно развитие. Откакто Земното развитие е станало низходящо, пристигат други същества. Това е един важен резултат на духовнонаучното изследване, който трябва да бъде взет много, много сериозно, че ние сме навлезли вече в този стадий на Земното развитие, когато се проявяват същества, които на Юпитер т.е.
на следващия стадий на Земното развитие ще са напреднали наистина до други човешки форми, обаче все пак до форми, които могат да се сравнят с човешкото същество.
На Юпитер ние ще бъдем други същества. Обаче тези така да се каже юпитерови човеци са налице вече сега, както ние сме били налице на старата Луна. Те са тук, естествено не външно ви дими; обаче аз наскоро ви казах, що означава това, да бъдем видими, и че човек също е едно свръхсетивно същество. Тези същества са вече тук свръхсетивно.
към текста >>
Подчертавам още веднъж: това е една извън
ред
но сериозна истина, че сега се проявяват оп
ред
елени същества и те се проявяват повече от с
ред
ата на 15-то столетие.
Подчертавам още веднъж: това е една извънредно сериозна истина, че сега се проявяват определени същества и те се проявяват повече от средата на 15-то столетие.
Тези същества са развили първо предимно импулса на една сила, която е много подобна на силата на човешката воля, на онази сили на волята, за която вчера Ви казах, как тя се намира долу в дълбоките слоеве на човешкото съзнание. С това, което става там несъзнателно за днешното обикновено съзнание, с него са сродни тези невидими същества, които обаче се проявяват вече много силно в развитието на днешното човечество.
към текста >>
Тези същества са развили първо п
ред
имно импулса на една сила, която е много подобна на силата на човешката воля, на онази сили на волята, за която вчера Ви казах, как тя се намира долу в дълбоките слоеве на човешкото съзнание.
Подчертавам още веднъж: това е една извънредно сериозна истина, че сега се проявяват определени същества и те се проявяват повече от средата на 15-то столетие.
Тези същества са развили първо предимно импулса на една сила, която е много подобна на силата на човешката воля, на онази сили на волята, за която вчера Ви казах, как тя се намира долу в дълбоките слоеве на човешкото съзнание.
С това, което става там несъзнателно за днешното обикновено съзнание, с него са сродни тези невидими същества, които обаче се проявяват вече много силно в развитието на днешното човечество.
към текста >>
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извън
ред
но голям проблем.
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем.
Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа. Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно? Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание. Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание.
към текста >>
Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се п
ред
извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа.
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем.
Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа.
Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно? Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание. Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание. На решаващите места през 1914 година ние виждаме навсякъде, как имен но от едно затъмнено съзнание в края на месец юли и в началото на месец август са били взети най-важните решения и отново през тези години до нашето настоящо време.
към текста >>
Главното през последните години извън
ред
но много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание.
За този, който взема конкретно сериозно духовното изследване, това е един извънредно голям проблем. Аз се натъкнах на този проблем особено силно и изразих тогава това в една или друга форма на различни от нашите приятели аз се натъкнах особено силно на този проблем, бих могъл да кажа, натъкнах се пред извикващо, когато в 1914 година избухна тази военна катастрофа. Как върху еврейското човечество нахлу едно събитие, което измервайки го по неговите причини, както сме свикнали да мерим по отношение на миналите исторически събития, фактически е невъзможно? Който знае, че при решаващите неща в 1914 година едва ли са участвували повече от 30 до 40 лица в Европа, и който знае, в какво душевно състояние са били повечето от тези хора, за него възниква всъщност важният проблем. Защото по-голяма част от тези хора, колкото и странно да звучи това, по-голяма част от тези хора са се намирали в едно размътено съзнание, имали са едно затъмнено съзнание.
Главното през последните години извънредно много неща са стана ли по такъв начин, че те са били причинени от едно размътено човешко съзнание.
На решаващите места през 1914 година ние виждаме навсякъде, как имен но от едно затъмнено съзнание в края на месец юли и в началото на месец август са били взети най-важните решения и отново през тези години до нашето настоящо време. Това е един проблем, ужасен по своето естество. Когато го проучим духовнонаучно, откриваме, че тези затъмнени съзнания са били вратите, именно тези същества са завладели съзнанието на тези хора, завладели са затъмнените, помрачените съзнания на тези хора и са действували с тяхното съзнание.
към текста >>
И ние видяхме, че това интелигентно устройство на нашата душа произхожда от онова дело на Архангел Михаел, което обикновено е п
ред
ставено символично със свалянето на Змея.
Ние зададохме въпроса за произхода на човешката интелигентност, за произхода на човешкото интелигентно поведение, което, просто казано, има за свой инструмент организма на нашата глава.
И ние видяхме, че това интелигентно устройство на нашата душа произхожда от онова дело на Архангел Михаел, което обикновено е представено символично със свалянето на Змея.
Това е всъщност един много тривиален символ. Защото когато правилно си представим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си представим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интелигентност. Архангел Михаел сваля своите противни пълчища не в един ад, а в човешките глави. Там живее по-нататък този луциферически импулс. Аз Ви охарактеризирах човешката интелигентност като един всъщност луциферически импулс.
към текста >>
Защото когато правилно си п
ред
ставим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си п
ред
ставим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интелигентност.
Ние зададохме въпроса за произхода на човешката интелигентност, за произхода на човешкото интелигентно поведение, което, просто казано, има за свой инструмент организма на нашата глава. И ние видяхме, че това интелигентно устройство на нашата душа произхожда от онова дело на Архангел Михаел, което обикновено е представено символично със свалянето на Змея. Това е всъщност един много тривиален символ.
Защото когато правилно си представим Архангел Михаел със Змея, ние трябва да си представим: Архангел Михаел и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интелигентност.
Архангел Михаел сваля своите противни пълчища не в един ад, а в човешките глави. Там живее по-нататък този луциферически импулс. Аз Ви охарактеризирах човешката интелигентност като един всъщност луциферически импулс. Следователно можем да кажем: когато насочим поглед назад в земното развитие, ние намираме делото на Михаел и с това дело на Михаел е свързано просветлението на човека с неговия разум.
към текста >>
Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича магнетизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която спо
ред
съчинението на Гьоте, спо
ред
неговата проза-химн обхваща също и човека.
Това, което се явява сега, подчовешките същества, които в техния главен характер имат един импулс, който съвпада много силно с човешката воля, с човешката сила на волята. Те идват така да се каже от долу, докато онези пълчища или сили, които бяха свалени от Михаела, дойдоха от горе. И докато тези последните завладяха човешката способност на мисленето, първите завладяват силата на човешката воля, съединяват се с нея и са същества, които са създадени от царството на Ариман. Това бяха ариманически влияния, които действуваха чрез тези затъмнени съзнания.
Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича магнетизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която според съчинението на Гьоте, според неговата проза-химн обхваща също и човека.
Защото природата, която днешното природоизследване си представя, човекът не се намира в тази природа, в нея се намира само човешка та физическа къща /физическото тяло/.
към текста >>
Защото природата, която днешното природоизследване си п
ред
ставя, човекът не се намира в тази природа, в нея се намира само човешка та физическа къща /физическото тяло/.
Това, което се явява сега, подчовешките същества, които в техния главен характер имат един импулс, който съвпада много силно с човешката воля, с човешката сила на волята. Те идват така да се каже от долу, докато онези пълчища или сили, които бяха свалени от Михаела, дойдоха от горе. И докато тези последните завладяха човешката способност на мисленето, първите завладяват силата на човешката воля, съединяват се с нея и са същества, които са създадени от царството на Ариман. Това бяха ариманически влияния, които действуваха чрез тези затъмнени съзнания. Да, докато хората не се отнасят към тези същества също така обективно, като към обективно съществуващи същества в света, както те се отнасят към това, което днес се нарича магнетизъм, електричество и т.н., те не ще добият никакви разбирания за онази природа, която според съчинението на Гьоте, според неговата проза-химн обхваща също и човека.
Защото природата, която днешното природоизследване си представя, човекът не се намира в тази природа, в нея се намира само човешка та физическа къща /физическото тяло/.
към текста >>
Следователно тези същества, които п
ред
ставляват също едно възлизане на ариманическата същност, както това, което в началото на развитието на Земята п
ред
ставлява падането на луциферическите същества, тези същества, които п
ред
ставляват също едно повлияване на човешката сила на волята, както другите същества п
ред
ставляват едно повлияване на луциферическата сила на мисленето, тези същества трябва да познаем ние в тяхното пристигане в развитието на човечеството.
Следователно тези същества, които представляват също едно възлизане на ариманическата същност, както това, което в началото на развитието на Земята представлява падането на луциферическите същества, тези същества, които представляват също едно повлияване на човешката сила на волята, както другите същества представляват едно повлияване на луциферическата сила на мисленето, тези същества трябва да познаем ние в тяхното пристигане в развитието на човечеството.
На нас трябва да ни е ясно, че тези същества пристигат и че трябва да държим сметка за едно схващане на природата, която във всеки случай се разпростира първо върху човека. Защото животинското царство се явява едвам по-късно в земното време, върху животинското царство тези същества нямат още никакво влияние. Обаче ние не ще разберем човешкия род, ако не вземем под внимание тези същества. И тези същества, които, бих могъл да кажа, са тласкани от зад защото зад тях стои всъщност ариманическото същество, което им дава тяхната силна волева способност, което влива в тях направлението на техните сили и т. н. тези същества, които за себе си са същества намиращи се под уровена на човека, в тяхната маса са владени от по-висши ариманически духове и благодарение на това имат в себе си нещо, което далече надвишава тяхната природа и тяхното същество.
към текста >>
Из вън
ред
но интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф.
Тези неща са много актуални! Аз споменах вече в едно явление, което в по-висок смисъл има напълно едно културно историческо значение. Днес ние четем така наречените оправдателни писания. Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши. Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф.
Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф.
По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация. Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това? /Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина.
към текста >>
Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на п
ред
ставите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това?
Всевъзможни хора, започвайки от Теобалд Бетман и стигайки до Ягов, всички, всички пишат; по-късно към тях ще се прибавят също Клеменсо и Уилсън, те също ще пишат: всичко пиши. Достатъчно е да вземем само нещо отделно, например двата дебели тома написани от Тирпиц и Лудендорф. Из вън редно интересно е за един човек, който мисли, който мисли с духа на своето време, да проследи начина, по който пишат такива хора като Тирпиц и Лудендорф. По съдържание те се различават много един от друг, защото не можели да се търпят един друг, имали са съвсем различни възгледи. Но тук ние не искаме да говорим за възгледите, а за духовната конфигурация.
Книгите са написани без съмнение на днешен немски език, поне приблизително на днешен немски език, обаче формите на мислите, те са написани във формите на представите така, че се запитваме: що за форми на мисленето са това?
/Ние трябва да имаме разбиране за това, иначе не забелязваме това, иначе пренасяме една такава книга в настоящето, понеже на нея е написана датата 1919 година. /. Аз си зададох съвсем сериозно този въпрос, проучих именно двете споменати книги в тази насока, защото съвсем не отговаря на истината, че тези книги са написани на немски език, това е една действителна неистина. Външно те са написани на немски език, обаче всъщност това е само един превод, защото формите на мислите са тези от времето на римските цезари. Напълно точно същият начин на мисленето, какъвто е съществувал при императора Цезар, същият този начин на мисленето съществува при тези двама автори.
към текста >>
Те са останали назад на една п
ред
ишна степен на развитието на човечеството.
Мемоарите на Трипиц и мемоарите на Лудендорф третират само случайно за днешните събития. Те биха могли също така добре да третират за военните събития на Юлий Цезар. Това може да бъде точно доказано от онзи, който притежава метода да докаже нещо подобно. Но с други думи това означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съмнение може би са се молили през младостта си в християнски църкви, може би, не зная, за Тирпиц не вярвам това, за Лудендорф също така, но това не би означавало нищо по-нататък но в сърцата си те нямат действителния Христов Импулс, нямат го в душите си.
Те са останали назад на една предишна степен на развитието на човечеството.
При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние. При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо. Това беше 6 август превземането на Лютих.
към текста >>
В една улица се струпва цялото войсково тяло, Лудендорф с
ред
него, тогава още като пълководец.
При една такава конфигурация на мисленето могат да дойдат духовете, за които аз говорих; те могат да завладеят тази конфигурация на мисленето, привличат я към себе си. Чрез това искат те да създадат своята власт. Чрез това в решенията на тези хора идва един чужд елемент, един елемент от един духовен свят, който сега упражнява свое то влияние. При Лудендорф може да се докаже направо исторически това, макар че днес не се прилага никаква историческа психопатология но такава историческа психопатология ще се развие в не далечно бъдеще при Ледендорф това може да се докаже направо. Това беше 6 август превземането на Лютих.
В една улица се струпва цялото войсково тяло, Лудендорф сред него, тогава още като пълководец.
На него беше оставена цялата сила да реши. Само чрез неговото бързо решение бе създадено това, което стана в Лютих. При това обаче нормалността на неговото съзнание беше изгубена. Това донесе онова състояние, което беше още Цезаровото на душевния живот, затъмнението на съзнанието, което е врага за света на Ариман.
към текста >>
Защото, както показахме вчера, че в с
ред
ния слой на съзнанието трябва да заеме място Христовият Импулс, така днес можем да добавим: когато в този с
ред
ен слой на съзнанието заеми място Христовият Импулс, когато човекът действително се проникне от Христа, тогава тези ариманически сили не могат да минат през този с
ред
ен слой, те не могат да минат по-нагоре и не могат да привлекат надолу с техните духовни сили интелектуалните сили.
Обаче това, което би могло да се получи от едно такова схващане, е едно основно познание на необходимостта от христовия импулс.
Защото, както показахме вчера, че в средния слой на съзнанието трябва да заеме място Христовият Импулс, така днес можем да добавим: когато в този среден слой на съзнанието заеми място Христовият Импулс, когато човекът действително се проникне от Христа, тогава тези ариманически сили не могат да минат през този среден слой, те не могат да минат по-нагоре и не могат да привлекат надолу с техните духовни сили интелектуалните сили.
От това зависи всичко.
към текста >>
П
ред
и осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела.
Абсолютно необходимо е, днес хората да познаят, как също така важни, като някои влияния, които се коренят само в човешкия свят, са влиянията, които ни идват от извънчовешките, от подчовешките същества, върху които обаче отново влияние имат други същества.
Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела.
То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост. Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на оп
ред
елени ариманически същества.
Абсолютно необходимо е, днес хората да познаят, как също така важни, като някои влияния, които се коренят само в човешкия свят, са влиянията, които ни идват от извънчовешките, от подчовешките същества, върху които обаче отново влияние имат други същества. Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние.
Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества.
И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост. Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в п
ред
ставите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост.
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
Аз съм така да се каже задължен, да говоря в днешното време за това, за което започнах да говоря утре аз ще продължа да говоря върху тази тема за нахлуването на оп
ред
елени ариманически същества, за които трябва да държим сметка.
Аз съм така да се каже задължен, да говоря в днешното време за това, за което започнах да говоря утре аз ще продължа да говоря върху тази тема за нахлуването на определени ариманически същества, за които трябва да държим сметка.
За това нахлуване знаят вече днес най-различни хора на нашата Земя. Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега. Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
към текста >>
Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на оп
ред
елени същества.
За това нахлуване знаят вече днес най-различни хора на нашата Земя. Но те го тълкуват погрешно. Те го тълкуват погрешно поради това, защото не знаят нищо за действителната троица Христос Луцифер Ариман или не искат да знаят нищо, а смесват Аримана и Луцифера. Тогава не може да се направи разлика, тогава не може да бъде правилно познат основният характер на тези ариманически същества, които се надигат сега. Само когато ариманическото същество бъде чисто различено и бъде позната неговата противоположност по отношение на Луцифер, тогава човекът ще знае, от какво естество са свръхсетивните влияния, които, бих могъл да кажа, се надигат сега като противоположна част на свалянето на Змея от Михаела.
Това е като едно издигане от ариманическите дълбочини на определени същества.
И за тези същества в човека се намират особени точки на нападението, когато хората се изоставят на необуздани инстинктивни импулси, когато те не се стремят към това, да бъдат наясно върху техните импулси.
към текста >>
Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който п
ред
лага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
Развийте онова античувство против другите класи, което е свойствено на вас пролетариите, развивайте нещо, което е подобно на омразата, развийте го като отделни индивиди и съединете се, т.е. обичайте се едни други, съединете вашите чувства на омраза, търсете любовта на една класа, търсете любовта на другарите на една класа помежду им изхождайки от омразата. Обичайте се едни други от омраза или на основата на омраза. Тук имате забити като колове две полюсни понятия. Това прави човешкото схващане толкова мъгливо, че са изтласкани на заден план инстинкти и човек не знае, с какво има работа в самия себе си.
Това е именно един вид антиметод, ако мога да употребя този парадоксален израз, за да се забули чрез настоящото човешко мислене царуването на един инстинктивен живот, който предлага особено силни точки за нападение от страна на описаните ариманически същества.
към текста >>
17.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
От изложенията направени през последните дни Вие видяхте, как за пълното разбиране на човешкото същество е необходимо да бъде разгледан съставът на човешкото същество в неговите членове, п
ред
и всичко да се разбере, каква дълбока разлика съществува между това, което можем да наречем организъм на останалия човек.
От изложенията направени през последните дни Вие видяхте, как за пълното разбиране на човешкото същество е необходимо да бъде разгледан съставът на човешкото същество в неговите членове, преди всичко да се разбере, каква дълбока разлика съществува между това, което можем да наречем организъм на останалия човек.
Вие знаете наистина, че ние делим също и този останал човек, така че в цялост получаваме едно троично разчленение, обаче отначало за разбирането на важните импулси в развитието на човечеството, срещу които сме изправени понастоящем и в следващото бъдеще, е важно да правим разлика между човек-глава и организма на останалия човек.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непос
ред
ствено великата атлантска катастрофа, т.е.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството.
Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е.
в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас. В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето.
към текста >>
в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие п
ред
и християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето.
Когато говорим духовнонаучно върху човека така, че казваме: човекът-глава, останалият човек, тогава организмът на главата и организмът на останалия човек са отначало за нас само повече образи, създадени от самата природа образи за душевното, за духовното, чийто израз, чийто откровение те са. Човекът стои в цялото развитие на земното човечество по едни начин, който можем да разберем всъщност само тогава, когато разгледаме различното стоене в това развитие на организма на главата и на останалия организъм на човека. Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е.
в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето.
Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската. Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас. В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето. В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света.
към текста >>
Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил п
ред
имно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас.
Онова, което е свързано с организма на главата, което следователно се изявява именно като мислителен живот на човека чрез главата, то е нещо, което ако останем първо само във времето на следатлантското развитие на човечеството отива далече в миналото на това следатлантско развитие на човечеството. Ако обгърнем с поглед времето, което е последвало непосредствено великата атлантска катастрофа, т.е. в 6-то, 7-то, 8-то хилядолетие преди християнското летоброене, ние стигаме обратно за областите, в които е царувал тогава цивилизованият свят, до едно настроение на човечеството, което едва ли може да се сравни с нашето. Онова, което човекът имаше тогава в своето съзнание, което характеризираше схващането на човека за света, трудно може да бъде сравнено с това, което днес характеризира нашето сетивно възприятие, нашето мислено схващане на света. В моята книга "Тайната наука" аз нарекох тази култура, която е съществувала в толкова далечни минали време на, Древно-индийската.
Можем да кажем: тогава човешкият организъм, който е бил предимно свързан с главата, се е различавал до такава степен от нашия днешен организъм, че това древно население /от Древно-индийската епоха/, че на него не му е било свойствено смятането с пространство и време, каквото то е свойствено на нас.
В обгръщането с поглед на света е съществувал повече един обзор на неизмерими далечини на пространството и е съществувало също едно виждане едно в друго на различните моменти на времето. В това древно време не е съществувало това силно подчертаване на пространството и времето в схващането на света.
към текста >>
Така виждаха хората също и моралния миров
ред
.
Първите отзвуци на това намираме едвам към 5-то, 4-то хилядолетие, а именно във времето, което наричаме Древно-персийска епоха. Обаче там също цялото настроение на душевния живот е още такова, каквото трудно може да бъде сравнено с това, което в нашето време е душевно и мирово настроение на човека. Там в това древно време съзнанието на човека е било постоянно насочено към това, да тълкува за себе си всички неща така, че той вижда навсякъде една проява на един принцип на тъмнината, на мрачното. Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини.
Така виждаха хората също и моралния миров ред.
Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест.
към текста >>
И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен
ред
, той не би разбрал нищо от това.
Онези абстракции, в които ние живеем днес, са още напълно чужди на онова древно население на Земята. Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност.
И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това.
В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл. Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили.
към текста >>
В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен
ред
в нашия смисъл.
Съществува още нещо от един всемирен цялостен възглед, едно съзнание, че всичко видимо е проникнато от светлина та и нейното засенчване в тъмнини. Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това.
В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл.
Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост.
към текста >>
Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше оп
ред
елен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест.
Така виждаха хората също и моралния миров ред. Те чувствуваха един човек, който е благоволителен, добър, като светъл, като излъчващ яснота, а един човек, който е бил недоверчив, подозрителен, егоистичен, като един тъмен човек. Хората виждаха така да се каже аурично около човека онова, което беше неговата морална индивидуалност. И ако бихме говорили на един човек от тази Древно-персийска епоха за това, което днес наричаме природен ред, той не би разбрал нищо от това. В неговия свят на светлината и сянката не съществуваше един природен ред в нашия смисъл.
Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест.
За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост. За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство.
към текста >>
Тогава се явява вече по оп
ред
елен начин нещо, което е по-близо до нашия настоящ светоглед.
След това, след като душевното настроение на хората е било такова повече от 2000 години, настъпи онова, чиито отзвуци още долавяме в халдейския светоглед, в египетския светоглед и в една особена форма в онзи светоглед, чийто отблясък ни е бил запазен в Стария Завет.
Тогава се явява вече по определен начин нещо, което е по-близо до нашия настоящ светоглед.
Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене. Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница.
към текста >>
Тогава се получава вече нюансът на оп
ред
елена природна необходимост в човешкото мислене.
След това, след като душевното настроение на хората е било такова повече от 2000 години, настъпи онова, чиито отзвуци още долавяме в халдейския светоглед, в египетския светоглед и в една особена форма в онзи светоглед, чийто отблясък ни е бил запазен в Стария Завет. Тогава се явява вече по определен начин нещо, което е по-близо до нашия настоящ светоглед.
Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене.
Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница.
към текста >>
Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен
ред
на света.
След това, след като душевното настроение на хората е било такова повече от 2000 години, настъпи онова, чиито отзвуци още долавяме в халдейския светоглед, в египетския светоглед и в една особена форма в онзи светоглед, чийто отблясък ни е бил запазен в Стария Завет. Тогава се явява вече по определен начин нещо, което е по-близо до нашия настоящ светоглед. Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене.
Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света.
За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото.
към текста >>
Само че те си го п
ред
ставяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ.
Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница. Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа.
Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ.
И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>
Тази линия би п
ред
ставлявала от една страна външното природно битие, от друга страна човешкото съществуване, като и двете се кръстосват в една точка в процеса на дишането.
Ако трябва да Ви охарактеризирам светогледът на третата, на Египто-халдейската епоха, също както Ви охарактеризирах този на Древно-персийската епоха чрез една линия, аз би трябвало да Ви я охарактеризирам чрез тази линия /Виж рис. № 2 -дясната фигура ІІІ/.
Тази линия би представлявала от една страна външното природно битие, от друга страна човешкото съществуване, като и двете се кръстосват в една точка в процеса на дишането.
към текста >>
Там п
ред
хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване.
Положението се изменя вече в четвъртата, Гръцко-латинската епоха.
Там пред хората се явява рязко противоположността на външното и вътрешното, на природното битие и на човешкото съществуване.
Там човекът започва да се чувствува в противоположност с природата. И ако трябва отново да Ви нарисувам сега характерното за тази епоха, как човекът започва да чувствува в тази Гръцко-латинска епоха, би трябвало да го нарисувам така /Виж рис. № 3/: от една страна човекът от тази епоха чувствува външното, от другата страна вътрешното и между двете не се намира вече точката на кръстосването.
към текста >>
Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то п
ред
ихристиянско столетие.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре.
Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие.
И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>
главно едвам в с
ред
ата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение.
Това е, което трябва да бъде постигнато по един друг път. Защото ние още живеем Четвъртата епоха престава едвам към 1413 година, т.е.
главно едвам в средата на 15-то столетие ние още живеем под последействията на тази култура, която има нещо двойствено в човешкото душевно настроение.
Чрез организма на нашата глава ние още имаме един непълен възглед на природата, това, което наричаме външен свят, и чрез нашия вътрешен организъм, чрез организма на останалия човек, имаме едно непълно знание за самите се бе си. Помежду ни липсва онова, в което бихме виждали едновременно един процес на света и един процес в самите нас. /Виж рис. № 4/. Сега се касае за това, че отново трябва да бъде постигнато, обаче сега по съзнателен начин онова, което е изгубено. Т.е.
към текста >>
Не само нашите п
ред
стави са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа.
Като хора на настоящото ние не можем да постигнем това, като отново се връщаме към културата на Йога, тя е нещо минало. Защото, видите ли, самият процес на дишането се е изменил. Естествено Вие не можете да докажете това в клиниката. Обаче Третата следатлантска културна епоха насам процесът на дишането при човека е станал друг. Говорейки грубо можем да кажем: в третата следатлантска културна епоха човекът дишаше още душа, сега той диша въздух.
Не само нашите представи са станали материалистични, самата действителност е изгубила своята душа.
към текста >>
Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал п
ред
и 4 хилядолетия.
Моля Ви да не виждате това, което сега казвам, нещо маловажно.
Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия.
Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа. Въздухът беше душата. Днес той не е вече това, съответно той е такъв по друг начин. Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога. Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин.
към текста >>
Обаче онова, което беше постижимо п
ред
и 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин.
Защото помислете само, що значи това, че действителността, в която човечеството живее, се е измени ла самата тя, че дишаният от нас въздух е нещо различно от този, който е съществувал преди 4 хилядолетия. Не само съзнанието на човечеството се е изменило, о не, в атмосферата на Земята е имало душа. Въздухът беше душата. Днес той не е вече това, съответно той е такъв по друг начин. Духовните същества от елементарно естество, за които говорих вчера, те отново проникват във въздуха, ние можем да ги дишаме, когато днес практикуваме дишането Йога.
Обаче онова, което беше постижимо преди 3 хилядолетия в нормалното дишане, то не може да бъде възвърнато по изкуствен начин.
Че то може да бъде възвърнато, това е голямата илюзия на източните хора. Това, което казвам сега, е нещо, което описвам напълно една действителност.
към текста >>
Да п
ред
положим, че виждате един пламък, че гледате един пламък.
И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера. И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека. На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим. И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай.
Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък.
Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно.
към текста >>
вътре в него е сега вече душевното естество, което п
ред
и 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко. След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно.
вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
към текста >>
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както п
ред
и 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
След това затворете очите си. Във Вас остава едно копие, един последовен образ на пламъка, който даже постепенно се изменя, както Гьоте казва, отзвучава, замира. В този процес на приемането на светлинното впечатление и неговото последно замиране, освен това, което е чисто физиологически процес, участвува много силно човешкото етерно тяло. Но в този процес се крие нещо много, много важно. вътре в него е сега вече душевното естество, което преди 3000 години беше вдишвано и издишвано с въздуха.
И ние трябва да се научим да разбираме процеса на сетивното възприятие в неговото проникване от душевното естество, както преди 3000 години хората са разбирали процеса на дишането.
към текста >>
Това е така, че можем да кажем: п
ред
и 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура.
Това е така, че можем да кажем: преди 3000 години човекът живееше в един вид нощна култура.
Яхве се изявяваше чрез своите пророци от нощните сънища. Ние обаче трябва да развием тънкостите на нашето общуване със света така, че в нашето възприятие на света имаме само сетивни възприятия, а имаме също нещо духовно. Трябва да бъдем сигурни, че с всеки лъч на светилната, с всеки тон, с всяко усещане на топлината и тяхното отзвучаване влизаме в душевно взаимоотношение със света и това душевно взаимоотношение трябва да стане за нас нещо много важно. Но ние можем също да се подкрепяме, така че да се получи нещо такова с нас.
към текста >>
Аз Ви обясних, че Тайната на Голгота се падна в Четвъртата след атлантска епоха, която, ако искаме да смятаме точно, започна с 747 година п
ред
и Христос и завършва с 1413 година след Христос.
Аз Ви обясних, че Тайната на Голгота се падна в Четвъртата след атлантска епоха, която, ако искаме да смятаме точно, започна с 747 година преди Христос и завършва с 1413 година след Христос.
В първата третина на тази епоха се падна Тайната на Голгота. Обаче онова, чрез което хората разбраха първо тази Тайна на Голгота, това бяха още отзвуци от стария начин на мислене, отзвуци на старата култура. Начинът за разбиране на Тайната на Голгота трябва да стане съвършено нов. Защото старият начин на разбиране Тайната на Голгота, както той съществуваше в миналото, е вече износен, изхабен. Той не може да проникне вече в дълбочините на Тайната на Голгота.
към текста >>
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за п
ред
съществуването на душата, за съществуването на душата, п
ред
и тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството.
Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата. И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за п
ред
съществуването на душата.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието.
И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата. Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно п
ред
съществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата.
Видите ли, всички неща, които се явяват външно материално, имат също тяхната духовно-душевна страна. И всички неща, които се явяват духовно-душевно, имат тяхната външно материална страна. Фактът, че въздухът на земята е изгубил проникващото и изпълващото го душевно естество, имаше едно важно духовно въздействие в развитието на човечеството. Защото когато човекът приемаше първоначално заедно с въздуха душевно естество, с което той самият беше първоначално сроден, както е писано в началото на Стария Завет: и бог вдъхна на човека диханието като жива душа чрез това вдишване на душевното естество той имаше възможност да добие едно съзнание за предсъществуването на душата, за съществуването на душата, преди тя да е слязла във физическото тяло чрез раждането, или чрез зачатието. И в същия размер, в който процесът на дишането престана да бъде одушевен, човекът изгуби съзнанието за предсъществуването на душата.
И даже още когато Аристотел се яви в тази Четвърта следатлантска епоха, нямаше вече никаква възможност да бъде прозряно предсъществуването на човешката душа с човешката способност за схващане на нещата.
Не съществуваше вече никаква възможност за това.
към текста >>
Ние стоим именно исторически п
ред
забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере.
Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере.
То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни.
към текста >>
Църквата забранява да се вярва в п
ред
съществуването на душата не затова, че п
ред
съществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за п
ред
съществуването.
Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота.
Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването.
От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
към текста >>
От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за п
ред
съществуването на душата.
Ние стоим именно исторически пред забележителния факт, че в Земното развитие настъпи най-голямото събитие, Христовото Събитие, но човечеството трябваше тепърва да узрее, за да го разбере. То още е способно да улови лъчите на Тайната на Голгота със старите остатъци на способността за схващане, която произхожда от старата култура. След това обаче тази способност за схващане се изгуби и догматиката се отдалечава все повече и повече от разбирането на Тайната на Голгота. Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването.
От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата.
Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие. Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи.
към текста >>
Всичко това са груби п
ред
стави, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
Църквата забранява да се вярва в предсъществуването на душата не затова, че предсъществуването е несъединима с Тайната на Голгота, а защото чрез обездушевяването на въздуха човешката способност за разбиране престана да може да приема като сила в душата съзнанието за предсъществуването. От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят.
Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи. На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля.
към текста >>
Всичко, което се говори така в това отношение, п
ред
ставлява само недодялани п
ред
стави.
От всичко това, което се превърна в съзнание на главата, изчезва съзнанието за предсъществуването на душата. Когато ще имаме отново одушевяването на нашите сетивни възприятия, на нашите усещания, тогава ще имаме отново една точка на кръстосването и в тази точка ще схванем човешката воля, която се струи нагоре от третия слой на съзнанието, така както Ви го охарактеризирах през тези дни. Тогава ще имаме едновременно нещо субективно-обективно, за което Гьоте копнееше така много. Тогава ще имаме отново възможността, да схващаме първо по един тънък начин, колко чуден е всъщност този сетивен процес на човека в отношение с външния свят. Всичко това са груби представи, когато се казва, че външният свят само действува върху нас и ние след това просто реагираме на това действие.
Всичко, което се говори така в това отношение, представлява само недодялани представи.
На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние.
към текста >>
Чрез това отново ще ни се п
ред
аде нещо подобно на това, което се е п
ред
авало на хората п
ред
и 3000 години в процеса на дишането.
На против действителността е тази, че отвън навътре става един психически, един душевен процес, който бива обхванат, уловен от дълбоко подсъзнателния, вътрешен душевен процес, така щото тези процеси се обхващат един друг. Отвън действуват в нас мировите сили, от вътре действува навън човешката воля. И човешката воля се кръстосва с мировите мисли в тази точка на кръстосването, както в дишането са се кръстосва ли някога обективното със субективното. Ние трябва да се научим да чувствуваме, как чрез нашите очи действува нашата воля, и как фактически активността на сетивата се примесва в пасивността, чрез което мировите мисли се кръстосват с човешката воля. Тази нова йогическа воля трябва да развием ние.
Чрез това отново ще ни се предаде нещо подобно на това, което се е предавало на хората преди 3000 години в процеса на дишането.
Нашето схващане трябва да стане много по-душевно, много по-духовно.
към текста >>
Също както това, което п
ред
и 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата.
Гьоте не се стремеше към природния закон, а към първичното явление. Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение. Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане.
Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата.
Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа. /Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./. Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
към текста >>
Ние можем да се подкрепим чрез това, че разберем все повече, но разберем сега чрез здравия човешки ум: да, п
ред
съществуването на душата е нещо, което стои на основата на нашата душа.
Ние можем да се подкрепим чрез това, че разберем все повече, но разберем сега чрез здравия човешки ум: да, предсъществуването на душата е нещо, което стои на основата на нашата душа.
И трябва да допълним чисто егоистичната представа за съществуването на душата след смъртта, която е чисто егоистична, която произхожда само от нашето желание да съществуваме и след смъртта, трябва да допълним представата за послесмъртното съществуване на душата със знанието за предсъществуването на душата, за съществуването на душата преди раждането. Трябва да се издигнем отново по един друг начин до възгледа за действителната вечност на душата. Ето това е, което можем да наречем култура на Михаел. Когато вървим през света със съзнанието, че с всеки поглед, с всеки тон, който чуваме, в нас се влива нещо духовно, нещо душевно поне, и същевременно ние разливаме нещо душевно в света, тогава ще сме постигнали съзнанието, от което човечеството се нуждае за бъдещето.
към текста >>
И трябва да допълним чисто егоистичната п
ред
става за съществуването на душата след смъртта, която е чисто егоистична, която произхожда само от нашето желание да съществуваме и след смъртта, трябва да допълним п
ред
ставата за послесмъртното съществуване на душата със знанието за п
ред
съществуването на душата, за съществуването на душата п
ред
и раждането.
Ние можем да се подкрепим чрез това, че разберем все повече, но разберем сега чрез здравия човешки ум: да, предсъществуването на душата е нещо, което стои на основата на нашата душа.
И трябва да допълним чисто егоистичната представа за съществуването на душата след смъртта, която е чисто егоистична, която произхожда само от нашето желание да съществуваме и след смъртта, трябва да допълним представата за послесмъртното съществуване на душата със знанието за предсъществуването на душата, за съществуването на душата преди раждането.
Трябва да се издигнем отново по един друг начин до възгледа за действителната вечност на душата. Ето това е, което можем да наречем култура на Михаел. Когато вървим през света със съзнанието, че с всеки поглед, с всеки тон, който чуваме, в нас се влива нещо духовно, нещо душевно поне, и същевременно ние разливаме нещо душевно в света, тогава ще сме постигнали съзнанието, от което човечеството се нуждае за бъдещето.
към текста >>
Ако приемем светлината като общия п
ред
ставител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие п
ред
и Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв.
Това изменение на съзнанието е нещо, което изисква, щото в човешкото душевно настроение да намери място една по-голяма сила, отколкото тази, с която човекът е свикнал днес. Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание.
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв.
Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха. Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината.
към текста >>
И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е п
ред
хождало нашата епоха.
Това е приемането на културата на Михаел в себе си: да се проникнем с това съзнание. Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината.
И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха.
Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината. Видите ли, това е една обектив на разлика в процеса на земното развитие. И когато мислим в голям мащаб, ние можем да кажем: въздушен душевен процес, светлинен душевен процес. Ето това е, което можем да наблюдаваме в развитието на Земята. И в средата се пада Тайната на Голгота, означавайки прехода от едното към другото.
към текста >>
Във времето, което е п
ред
хождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината.
Ако приемем светлината като общия представител на сетивното възприятие, ние трябва да се издигнем до там, да мислим светлината одушевена, както за хората от 2-то, от 3-то хилядолетие преди Христа беше нещо самопонятно, да мислят въздуха одушевен, защото той беше действително такъв. Ние трябва основно да отвикнем да виждаме в светлината онова, което материалистичната епоха е свикнала да вижда в светлината. Трябва основно да отвикнем да вярваме, че от Слънцето се излъчват само онези трептения, за които ни говори нашата физика и общото съзнание на човечеството. Трябва да бъдем наясно върху това, че душата прониква през мировото пространство върху трептенията на светлината. И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха.
Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината.
Видите ли, това е една обектив на разлика в процеса на земното развитие. И когато мислим в голям мащаб, ние можем да кажем: въздушен душевен процес, светлинен душевен процес. Ето това е, което можем да наблюдаваме в развитието на Земята. И в средата се пада Тайната на Голгота, означавайки прехода от едното към другото.
към текста >>
И в с
ред
ата се пада Тайната на Голгота, означавайки прехода от едното към другото.
И същевременно трябва да разберем, че това не е било така във времето, което е предхождало нашата епоха. Във времето, което е предхождало нашата епоха същото нещо е идвало до човека чрез въздуха, същото нещо, което сега ни идва чрез светлината. Видите ли, това е една обектив на разлика в процеса на земното развитие. И когато мислим в голям мащаб, ние можем да кажем: въздушен душевен процес, светлинен душевен процес. Ето това е, което можем да наблюдаваме в развитието на Земята.
И в средата се пада Тайната на Голгота, означавайки прехода от едното към другото.
към текста >>
Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време п
ред
и Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера.
Касае се за това, да започнем да се учим да казваме: съществувало е едно време преди Тайната на Голгота, когато Земята е имала една особена атмосфера.
В тази атмосфера имаше душа, която принадлежеше към душевното естество на човека. Сега Земята има една атмосфера, която е опразнена от душевното, което принадлежи към душевното на човека. В замяна на това в светлината, която ни обгръща от сутрин до вечер, е проникнало същото душевно естество, което по-рано се намираше във въздуха. Фактът, че Христос се съедини със Земята, това даде възможност да настъпи тази промяна. Така щото въздухът и светлината са се изменили също и духовно-душевно в течение на Земното развитие.
към текста >>
Ние живеем в друга атмосфера, в един друг кръг на светлината, различни от това, което те са били за нашите души в нашите п
ред
ишни земни въплъщения.
Това е едно детинско описание, когато днешните учени разглеждат въздуха и водата чисто материално за столетията, в които се е разгърнало развитието на Земята. Въздухът и светлината са станали вътрешно не що друго.
Ние живеем в друга атмосфера, в един друг кръг на светлината, различни от това, което те са били за нашите души в нашите предишни земни въплъщения.
Да се научим да познаваме онова, което е външно материално, като духовно-душевно, ето това е важно. Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно! Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното. Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното.
към текста >>
Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация на
ред
с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно!
Това е едно детинско описание, когато днешните учени разглеждат въздуха и водата чисто материално за столетията, в които се е разгърнало развитието на Земята. Въздухът и светлината са станали вътрешно не що друго. Ние живеем в друга атмосфера, в един друг кръг на светлината, различни от това, което те са били за нашите души в нашите предишни земни въплъщения. Да се научим да познаваме онова, което е външно материално, като духовно-душевно, ето това е важно.
Една действителна Духовна Наука не ще даде нещо подобно, каквото дават днешни те хора, като от една страна описват чисто материалното съществуване, как то е станало навик днес, а след това да, като една декорация наред с това казват: обаче в това материалното има навсякъде нещо духовно!
Да, в това отношение хората са твърде чудни, в това отношение те искат днес да се оттеглят напълно в абстрактното. Обаче онова, което е необходимо, е това: в бъдеще не трябва да различаваме по абстрактен начин нещо материално и нещо духовно, а да търсим духовното в самото материално. Да можем да описваме материалното като нещо духовно, да можем същевременно да го опишем като нещо духовно и да познаем в духовното прехода в материалното, начина на действие в материалното. Когато ще имаме това, тогава едвам ще можем отново да добием също действително едно познание на самия човек. "Кръвта е един твърде особен сок", обаче това, за което днес се говори във физиологията, то съвсем не е един напълно особен сок, то е направо един сок, химическия състав на който хората се опитват да дадат също така, как то някой друг материален състав.
към текста >>
Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло п
ред
и около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни.
Но нека прибавим още: ако вече биха съществували такива хора, които биха искали да имат железопътни линии, тогава отляво и отдясно на железопътната линия би трябвало да бъдат издигнати високи дъсчени стени, за да не получат сътресения на мозъка онези хора, покрай които ще минава влакът. Да, видите ли: едно нещо е едно такова съждение, което се произнася, друго нещо е ходът на развитието на човечеството. Днес ние се смеем на записаното в един такъв документ, какъвто е оставил Баварският медицински колегиум в 1835 година. Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се отнесли по същия начин. Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав.
Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни.
Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни. Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени. И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората. И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания. Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
към текста >>
Само че при нап
ред
ващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че оп
ред
елени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени.
Днес ние се смеем на записаното в един такъв документ, какъвто е оставил Баварският медицински колегиум в 1835 година. Но, нали, ние нямаме никакво право да се смеем току така на подобно нещо: ако днес ни се случи нещо подобно, бихме се отнесли по същия начин. Защото не можем да кажем, че медицинският колегиум от Бавария абсолютно не е бил прав. Ако сравним нервното състояние на днешното човечество с нервното състояние на онова човечество, което е живяло преди около 3000 години, тогава трябва да признаем, че хората са станали нервни. Може би медицинският колеги ум е преувеличил нещата, обаче хората наистина са станали по-нервни.
Само че при напредващото развитие на човечеството не се касае за такива неща, а за това, че определени импулси, които искат да проникнат в Земното развитие, действително проникват, че те не са отхвърлени.
И това, което от време на време иска да проникне в културното развитие, е наистина насочено против удобството на хората и те трябва да разчитат онова, което е дълг по отношение на културното развитие, от обективността, а не изхождайки от човешкото удобство, не от по-доброто удобство на хората. И аз завършвам днес с тези думи поради това, защото извън всяко съмнение е, то се проявява от всички страни, че ще настъпи една наистина силно нарастваща борба именно между антропософското познание и различните вероизповедания. Вероизповедания та, които искат да останат да вървят по релсите, с които са свикнали от старо време, които не искат да се из дигнат до едно ново познание на Тайната на Голгота, ще засилят все повече тяхната позиция на борба, която вече са заели, ще я засилят все повече и би било много, много лекомислено, ако ние не бихме осъзнали, че тази борба се разгаря.
към текста >>
Може също да се п
ред
види, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата.
А сега, видите ли, аз никак не съм жаден за една такава борба, особено за една такава борба с католическата църква, която, както изглежда, се натрапва сега с такава острота от другата страна. Онзи, който познава също окончателно по-дълбоките исторически импулси на днешните вероизповедания, той няма желание да води борба със старото, което заслужава уважение. Обаче когато борбата е наложена, тя също не може да бъде избягната. И днешното свещеничество не е никак склонно, да остави да проникне в човечеството онова, което трябва да дойде в него: истините на Духовната наука.
Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата.
Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
към текста >>
С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение на
ред
би.
Може също да се предвиди, че необходима та борба против нещо такова, което аз неотдавна Ви изнесох, е всъщност гротескна, а именно: казва се, че католиците трябва да се информират върху антропософски ориентираната Духовна наука от книгите, които пишат против нея, защото моите собствени книги са абсолютно забранени от папата. Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква.
С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това.
към текста >>
Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и на
ред
би, на
ред
би, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
Това никак не е смешно, а е един дълбок сериозен въпрос! Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби.
Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение.
към текста >>
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива с
ред
ства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши с
ред
ства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши с
ред
ства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
Една борба, която се явява по този начин гротескна, която е в състояние да изпрати в света едно подобно съждение, една такава борба не трябва да се вземе лекомислено. И тя не трябва да се взема лекомислено именно тогава, когато човек съвсем не я приема на драго сърце. Защото видите ли, да вземем примера с католическата църква. С евангелската църква работата не стои различно, католическата е само по-силна, там съществуват стари, заслужаващи уважение наредби. Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите.
В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща.
То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство.
към текста >>
Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в с
ред
на Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение.
Достатъчно е само човек да разбере онова, което свещеникът облича, когато чете литургията, достатъчно е човек да разбере всяка отделна част на литургическата дреха, всеки отделен акт на литургията, тогава той ще види, че това са прадревни свещени, заслужаващи уважение устройства и наредби, наредби, които са даже по-стари от Християнството, защото жертвоприношението е само един изменен в християнски смисъл прадревен култ на мистериите. В този култ стои днешното свещеничество, което си служи с такива средства за борба: когато следователно човек има от една страна най-дълбокото уважение както за култа така и за символизма на онова, което съществува тук, и от друга страна вижда, с какви лоши средства се защищава онова, което съществува по този начин, и с какви лоши средства се напада онова, което иска да проникне в развитието на човечеството, тогава той вижда първо, каква сериозност е необходима днес, за да вземе становище по отношение на такива неща. То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това.
Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение.
Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство. Дълбока истина е това, което аз често съм подчертавал тук, че е необходимо да обгърнем с поглед световно-историческото значение на Антропософското Движение и да не изпускаме от погледа дребните неща, а да имаме предвид също и дребните импулси, да ги вземаме пред вид извънредно сериозно.
към текста >>
Дълбока истина е това, което аз често съм подчертавал тук, че е необходимо да обгърнем с поглед световно-историческото значение на Антропософското Движение и да не изпускаме от погледа дребните неща, а да имаме п
ред
вид също и дребните импулси, да ги вземаме п
ред
вид извън
ред
но сериозно.
То е наистина нещо, което трябва да бъде добре проучено, което да бъде добре проникнато. И онова, което се вестява от тази страна, е едвам началото. И не е времето, да спим по отношение на него, а да изострим напълно погледа за това. Нали, ние можахме дълго време, в течение на две десетилетия, през които Антропософското Движение се развиваше в средна Европа, да търпим сектантската заспалост, с която така трудно водихме борба в нашите собствени кръгове и която се крие още така дълбоко в сърцата на хората, които се намират в Антропософското Движение. Обаче мина времето, когато можахме да позволим да се проявява спящото сектантство.
Дълбока истина е това, което аз често съм подчертавал тук, че е необходимо да обгърнем с поглед световно-историческото значение на Антропософското Движение и да не изпускаме от погледа дребните неща, а да имаме предвид също и дребните импулси, да ги вземаме пред вид извънредно сериозно.
към текста >>
18.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
При което обаче трябва да си п
ред
ставим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците.
При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
към текста >>
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и п
ред
ставите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека п
ред
ставлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
към текста >>
Относително самостоятелно действуват също животът на п
ред
ставите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Вие чухте в различните разглеждания, как за едно действително познание на човешкото същество е необходимо, да бъде действително проследено делението на това човешко същество на три члена, на три части. Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни.
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на п
ред
ставите и на мислите.
Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем пос
ред
ством нашите будни п
ред
стави, обаче не го знаем никога непос
ред
ствено чрез самите чувства.
Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни п
ред
стави лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни п
ред
стави лежат на основата на волевия живот.
Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня.
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на п
ред
ставите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление. В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това?
Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода.
към текста >>
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче п
ред
ставлява обективни процеси на света.
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите. Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас.
Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот. Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък.
към текста >>
И именно извън
ред
но интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот.
Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света.
И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот.
Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно. Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък. Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
Да п
ред
положим, че изживявате нещо, което засяга извън
ред
но силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно.
Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света. А това значи: когато чувствувате нещо, това без съмнение едно изживяване вътре във вас, но същевременно то е нещо, което става в света, което има значение в света. И именно извънредно интересно е да бъде проследено, какви процеси на света лежат на основата на нашия чувствен живот.
Да предположим, че изживявате нещо, което засяга извънредно силно Вашите чувства, едно събитие, което Ви възбужда радостно или тъжно.
Вие знае те, че общият живот на човека протича така, че можем да разделим този цялостен живот на човека в приблизително 7 периода. Първият период протича приблизително от раждането до смяната на зъбите /до към 7-та година/, Вторият период отива до половата зрялост, Третият до 21 години /до началото на 21-та година/, всичко това е приблизително и така върви животът по-нататък. Това е едно деление на хода на човешкия живот.
към текста >>
И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен п
ред
ел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че п
ред
ставлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот.
Но с това ние имаме едно повече общо разчленение на хода на човешкия живот. Когато обаче настъпва нещо такова, както аз казах, някое важно събитие, например смяната на зъбите и половата зрялост, която действува много възбуждащо в сферата на чувствата, тогава става нещо твърде особено, което понеже днес е наблюдавано само грубо обикновено на се забелязва в действителността. Но това събитие все пак става. Така да се каже впечатление то е налице, чувствено впечатление, тогава, независимо от това, което става във Вашето съзнание, във Вашия душевен живот, става нещо в обективния свят. И ние можем да сравним това, което става в обективния свят, като с един вид трептяща възбуда: то се разширява, разпространява се в света.
И забележителното е това, че то не се разпростира безкрайно, а когато се е разпространило достатъчно, когато така да се каже неговата еластичност е стигнала до краен предел, то се връща отново трептящо назад и се явява в следващия седемгодишен период така, че представлява един импулс идващ от вън във Вашия душевен живот.
Не искам да кажа понеже това зависи от индивидуалната форма на живот не искам да кажа, че то се връща след около 7 години като отражение на първоначално изживяното събитие, това не би било правил но. Но то се пада в следващия седемгодишен период, само че хората не му обръщат внимание.
към текста >>
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в п
ред
идущия седемгодишен период.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота. Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща.
към текста >>
Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които спо
ред
това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него.
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от човека. Аз ги свързах в едно друго отношение с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система. Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура.
Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него.
Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества. Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща.
към текста >>
П
ред
ставете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда.
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от човека. Аз ги свързах в едно друго отношение с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система. Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура. Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него.
Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда.
Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда. И когато след това тази възбуда действува обратно върху човека, заедно с нея Вие получавате също действието на елементалните същества. Чрез това, което човекът разпростира около себе си като една духовна атмосфера, той влиза във взаимодействие с елементални същества. Всичко онова, което става съдбовно за човека в течение на неговия живот, е свързано с тези неща. Ние имаме също в течение на нашия живот един вид изпълнение на съдбата.
към текста >>
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само п
ред
анията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека.
Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
Вие ще намерите тези п
ред
ания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес.
Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества.
И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне. Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично п
ред
ставяне.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества.
И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне.
Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите. Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
Стигнал п
ред
вратата на дома си мил,
Стигнал пред вратата на дома си мил,
към текста >>
Вино, мед дариха, спо
ред
обичай.
Вино, мед дариха, според обичай.
към текста >>
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо п
ред
аване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития.
Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях. Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества. И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
До този момент например природознанието не трябва да се п
ред
ава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо. В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота. При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот.
До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот.
Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище". И там също аз обърнах вниманието върху този момент, който настъпва около 9-та възраст. Този момент, можем да го охарактеризираме като кажем: азовото съзнание получава една нова форма.
към текста >>
Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат оп
ред
елени неща.
Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие. Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние. То трябва да проникне във всеобщото образование. Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха.
Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща.
Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите. Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас. Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега. Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>
Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават оп
ред
еленията на законите.
Тези интимности на човешкия живот ще станат наложителни, напълно наложителни и необходими за бъдещето на човешкото развитие. Разбирането на такива неща трябва да стане постепенно едно всеобщо състоя ние. То трябва да проникне във всеобщото образование. Това всеобщо образование на човека се променя от епоха на епоха. Днес, нали, ние се чувствуваме вече нещастни, когато нашите деца са стигнали до десетгодишна възраст и не могат още да смятат определени неща.
Римляните не са били още така нещастни; но те са били нещастни, когато един такъв юноша не е познавал още таблицата на законите, докато ние отново проявяваме малко грижа, ако нашите деца не познават определенията на законите.
Нашето душевно състояние би се намирало също в лошо положение, ако това би се случило днес и за нас. Обаче онова, за което хората вярват, че то трябва да бъде всеобщо съзнание, то се променя и ние се намираме днес на изходната точка на едно време, когато от развитието на Земята и на човечеството такива интимности на душевния живот трябва да станат, да се превърнат в едно общо съзнание. Човекът трябва да стигне до там, да се научи да познава себе си по-точно отколкото се е считало досега. Иначе тези неща биха въздействували обратно по най-неблагоприятен начин върху състоянието и устройство то на целия човешки живот.
към текста >>
Бих могъл да кажа, че можете просто да запомните това, като се възползвате от казаното от мене като един вид п
ред
ставител на тези неща.
Нещата се връщат, те упражняват влияние върху нашия душевен живот. Ние не можем да си ги обясним, съвсем не ги приемаме в нашето съзнание. Последствието от това е, че изпадаме в най-различни състояния. И днес хората страдат много под такива състояния, които те просто приемат, за които обаче не знаят, че са свързани с минали изживявания. Това, което е нещо чувствено, се връща по някакъв начин обратно при нас.
Бих могъл да кажа, че можете просто да запомните това, като се възползвате от казаното от мене като един вид представител на тези неща.
Когато научаваме едно дете да се моли, т.е. да развива чувствено молитвено настроение, това се връща обратно при него някога под формата на трептения. То се връща като трептения по-късно, след много дълго време, трепти обратно също промеждутъчно, но трепти отново по-нататък и отново се връща към своя източник. След много дълго време моленето се връща обратно чрез това, че можем да развием душевното настроение на благославянето. Ето защо аз казвам така често: никой възрастен човек не ще може да благославя действено чрез душевни сили, ако през време на своето детство той не се е научил да се моли.
към текста >>
Хората не искат да си съставят никаква п
ред
става за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество?
Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос.
За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това.
към текста >>
За нашата мозъчна п
ред
става не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс.
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота. Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос.
За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс.
Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно. Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез п
ред
анието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно.
Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество? Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване.
Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно.
Обаче ние живеем същевременно в една епоха, от която на сам събитията, които идват от това място, имат, както вече обясних наскоро това, едно голямо обективно значение за човешкия живот, защото те добиват едно несъзнателно влияние за човешките решения, за това, което хората вършат, когато се опълчват срещу това. Когато хората разберат това, те могат да изживеят едно съзнателно влияние, т.е., можем да разчитаме на тях, можем да призовем така да се каже духовните светове, които ни принадлежат, да действуват заедно с нас.
към текста >>
Когато вземем исторически разглеждания, обикновено п
ред
ставена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота.
Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството. достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка.
Когато вземем исторически разглеждания, обикновено представена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота.
Вземете само това, което обикновено Ви е било представено като история на света. Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство. Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н. Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен.
към текста >>
Вземете само това, което обикновено Ви е било п
ред
ставено като история на света.
Може да се познае също и външно, как в това отношение ние се намираме на една повратна точка на развитието на човечеството. достатъчно е само да обърнем вниманието върху факта, за който съм Ви говорил вече някога често пъти от една или друга гледна точка. Когато вземем исторически разглеждания, обикновено представена днес история, ние ще си кажем: тези исторически разглеждания не са проникнали всъщност още до Тайната на Голгота.
Вземете само това, което обикновено Ви е било представено като история на света.
Без съмнение там Ви са описани времената на древното асирийско, вавилонско царство, на древното персийско царство, на древна Гърция, на римското царство. Може би там се споменава, че е станало също събитието на Голгота, но само се споменава и се продължава по-нататък следенето на историята върху преселенията на народите и т.н., за едните до Людвик ХІV, или до френската революция или до Поанкаре, за другите до залеза на Хохенцолерните и т.н. Обаче в "Условната басня", която се нарича история, не ще намерите нищо за продължаващото царуване на Христовия Импулс, абсолютно нищо. За историческото разглеждане е всъщност така, като че за него Христовия Импулс би бил заличен. Забележително е например, как един такъв историк като Ганке, който е бил вярващ християнин, и субективно е държал много за Христовото Събитие, като историк не може да внесе Христовото Събитие в историята.
към текста >>
И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните п
ред
ставители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
Когато оставите да действува върху Вас моята книга "Тайната наука", ще видите, че там не се говори само за слънчеви затъмнения, които са станали, или за лунни затъмнения, а там се говори за едно космическо събитие, говори се за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
Тогава хората, които са официални представители на вероизповеданията, започват ужасно да ругаят. От това Вие виждате, колко малко са склонни тези вероизповедания да изпълнят действително великите изисквания на нашето време, да доведат Христовото Събитие във връзка със събитията на света. Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството.
към текста >>
Тогава хората, които са официални п
ред
ставители на вероизповеданията, започват ужасно да ругаят.
Когато оставите да действува върху Вас моята книга "Тайната наука", ще видите, че там не се говори само за слънчеви затъмнения, които са станали, или за лунни затъмнения, а там се говори за едно космическо събитие, говори се за Христовото Събитие като за едно космическо събитие. И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие.
Тогава хората, които са официални представители на вероизповеданията, започват ужасно да ругаят.
От това Вие виждате, колко малко са склонни тези вероизповедания да изпълнят действително великите изисквания на нашето време, да доведат Христовото Събитие във връзка със събитията на света. Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог. Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството. Да, книгата "Същност на християнстовото", написана от Карнак, е страница по страница една описание на противоположното на същността на Християнството, защото тя съвсем не третира за Християнството, а третира за едно общо учение на Яхве.
към текста >>
Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво п
ред
чувствие за специфичното естество на Християнството.
И странно: когато за историята може да се каже първо, че историците, така наречените историци не намират никаква възможност да вместят Христовото Събитие в хода на историческото развитие, то официалните представители на вероизповеданията подивяват, когато чуят да се казва: тук съществува нещо като антропософски ориентирана Духовна наука, която говори за Христовото Събитие като за едно космическо събитие. Тогава хората, които са официални представители на вероизповеданията, започват ужасно да ругаят. От това Вие виждате, колко малко са склонни тези вероизповедания да изпълнят действително великите изисквания на нашето време, да доведат Христовото Събитие във връзка със събитията на света. Трябва да кажем: хора, които днес често говорят за Христос, даже богословите, те съвсем не говорят за този Христос по друг начин, освен така както древните юдеи или още днешните юдеи говорят за техния Яхве или Йехова. И аз наскоро Ви казах: можете да вземете книгата на Карнак "Същност на християнството" и навсякъде, където там е употребено името Христос, да заличите това име и на негово място да поставите общото име Бог.
Смисълът на тази книга не ще се измени с нищо, защото авторът няма никакво предчувствие за специфичното естество на Християнството.
Да, книгата "Същност на християнстовото", написана от Карнак, е страница по страница една описание на противоположното на същността на Християнството, защото тя съвсем не третира за Християнството, а третира за едно общо учение на Яхве. Много е важно да се обърне внимание върху тези неща, защото тези неща са напълно свързани с най-необходимите изисквания на нашето настояще. И онова, което трябва да се влее в човешкото културно развитие, това е съзнанието на хората за съществуването не само на един общ, абстрактен духовен свят, а на конкретен духовен свят, в който ние живеем с това, което чувствуваме и за което проявяваме воля и вършим и от който излизаме навън само с онова, което мислим, от който изпъкваме навън само с нашата глава. Положението е вече такова, че фактически един нов вид светоглед е оправдан с това, че се стремим към едно действително проникване на онова, което чувствуваме, искаме, и вършим, с Христовия Импулс.
към текста >>
Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по оп
ред
елен начин.
Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин.
Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много. И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка.
към текста >>
Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво п
ред
почитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много.
Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин.
Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много.
И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка. Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят.
към текста >>
И с това отново трябва да свържем нещата с оп
ред
елени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят.
Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин. Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много.
И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят.
В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън. Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка. Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят. Чрез това обаче онова, което преследваме като познание, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта.
към текста >>
Ние трябва да черпим импулсите на нап
ред
ъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка.
Даже съзнанието за нашето становище относно нашите мисли трябва да се измени по определен начин. Аз вече обърнах вниманието от една или друга гледна точка върху това, което разбирам с казаното, защото че сто пъти в публичните сказки съм обръщал вниманието върху това, че изнасянето на сказки върху антропософски ориентираната Духовна Наука в нашето настояще не преследва някаква програмна цел, че то не се ръководи от някакво предпочитание да се въодушеви в тази насока за някакъв идеал, а се ръководи от разбирането на това, от което днес човечеството се нуждае крайно много. И с това отново трябва да свържем нещата с определени душевни устройства на минали времена, които са съществували също в епохи, в които хората са били повече свързани с техния действителен заобикалящ духовен свят. В минали времена положението е било различно. Аз често пъти съм изнасял това: днес всъщност за нас хората не може да процъфти нищо от вън.
Ние трябва да черпим импулсите на напредъка за развитието на човечеството от вътре, от нашата връзка с духовния свят, и трябва всъщност да имаме добро око за това, как онова, което изживяваме, без да правим самите ние нещо за това, се превръща все повече и повече в изживявания на упадъка.
Ние се намираме така да се каже вече в слизането на земното развитие чрез нашата връзка с духовния свят. Чрез това обаче онова, което преследваме като познание, ще трябва да го чувствуваме като една сила, която ни дава възможност да преминем като цялостно човечество в следващия стадии на развитието, когато Земята под нас ще умре, както в малък размер преминаваме в други стадии на развитието, когато минаваме през вратата на смъртта. Ние минаваме като отделни хора през вратата на смъртта, т.е., в духовния свят, тялото умира под нас. Така ще бъде някога за цялото човечество. Това човечество като цялост ще премине развивайки се в Юпитеровото съществувание аз го наричам Юпитерово съществувание.
към текста >>
Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни п
ред
стави.
Стремежът към познание трябва да роди съзнанието: с това ние вършим нещо за цялото човечество. Естествено хората никога не ще стигнат до това съзнание, ако не обгърнат с поглед конкретното, което ни обгръща по начина, както аз го описах, защото тук те ще считат онова, което човекът чувствува, проявява като воля и върши, винаги само като една собствена лична работа. Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи. Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат.
Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи.
Искам да спомена само едно нещо, което ще бъде може би общо разбираемо. Да речем, хората си представят обикновено тривиално: някъде се намира Слънцето. От Слънцето се излъчва светлина на всички страни, като от един източник на светлина. И можете да проследите навсякъде, че хората, които следят това разпространение на светлината с математически представи, казват: ето на, светлината се разпространява именно в безкрайността и след това изчезва някъде и някакси. Колкото по-надалече отива в пространството, тя изгубва от своята сила и накрая изчезва в безкрайността.
към текста >>
Да речем, хората си п
ред
ставят обикновено тривиално: някъде се намира Слънцето.
Те не ще знаят, че това е нещо, което става също и във външния свят. И ще бъде необходимо и тук трябва да направя сега една забележка, която не ще бъде така общо разбираема щото също и по-точните страни искам да кажа на човешкото знание да се насочат към такива стремежи. Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат. Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи. Искам да спомена само едно нещо, което ще бъде може би общо разбираемо.
Да речем, хората си представят обикновено тривиално: някъде се намира Слънцето.
От Слънцето се излъчва светлина на всички страни, като от един източник на светлина. И можете да проследите навсякъде, че хората, които следят това разпространение на светлината с математически представи, казват: ето на, светлината се разпространява именно в безкрайността и след това изчезва някъде и някакси. Колкото по-надалече отива в пространството, тя изгубва от своята сила и накрая изчезва в безкрайността. Но положението съвсем не е такова. Всичко, което се разпространява по този начин, се връща обратно при своя извор като нещо друго.
към текста >>
И можете да проследите навсякъде, че хората, които следят това разпространение на светлината с математически п
ред
стави, казват: ето на, светлината се разпространява именно в безкрайността и след това изчезва някъде и някакси.
Обаче днес те никак не се намират на висотата, действително не се намират на висотата, на която трябва да се издигнат. Днес можете да намерите постоянно в точната наука най-невъзможни представи. Искам да спомена само едно нещо, което ще бъде може би общо разбираемо. Да речем, хората си представят обикновено тривиално: някъде се намира Слънцето. От Слънцето се излъчва светлина на всички страни, като от един източник на светлина.
И можете да проследите навсякъде, че хората, които следят това разпространение на светлината с математически представи, казват: ето на, светлината се разпространява именно в безкрайността и след това изчезва някъде и някакси.
Колкото по-надалече отива в пространството, тя изгубва от своята сила и накрая изчезва в безкрайността. Но положението съвсем не е такова. Всичко, което се разпространява по този начин, се връща обратно при своя извор като нещо друго. Слънчевата светлина не отива в безкрайността, а се връща обратно трептейки в себе си не като светлина, а като нещо друго; но тя се връща трептейки отново обратно при своя източник.
към текста >>
Но гореспоменатите п
ред
стави са нещо общоприето в съществуващите днес така наречени научни описания и днес учените твърде малко се считат с действителността.
И така е всъщност с всяка светлина. Така е всъщност с всички действия. Всички действия подлежат всъщност на закона на еластичността, който закон има една граница на еластичността.
Но гореспоменатите пред стави са нещо общоприето в съществуващите днес така наречени научни описания и днес учените твърде малко се считат с действителността.
Ако бихме били физици, аз бих обърнал вниманието Ви върху това, как хората разбират днес във физиката пътя, който е изминат, как те разбират времето. И след това те наричат скоростта, която обозначават с "С" или с "V" една функция на пътя и времето и я представят като едно частно /резултат на делението/:
към текста >>
И след това те наричат скоростта, която обозначават с "С" или с "V" една функция на пътя и времето и я п
ред
ставят като едно частно /резултат на делението/:
И така е всъщност с всяка светлина. Така е всъщност с всички действия. Всички действия подлежат всъщност на закона на еластичността, който закон има една граница на еластичността. Но гореспоменатите пред стави са нещо общоприето в съществуващите днес така наречени научни описания и днес учените твърде малко се считат с действителността. Ако бихме били физици, аз бих обърнал вниманието Ви върху това, как хората разбират днес във физиката пътя, който е изминат, как те разбират времето.
И след това те наричат скоростта, която обозначават с "С" или с "V" една функция на пътя и времето и я представят като едно частно /резултат на делението/:
към текста >>
Те не искат да допуснат такива преврати в развитието на човечеството, каквито са станали например в с
ред
ата на 15-то столетие.
Това е изискването на епохата на Михаел, човечеството да стигне в състояние да схваща духовното в неговата конкретност, т.е. да държи сметка за заобикалящия човека свят, така щото както казваме, че водата и въздухът се намират около нас, да знаем, че наоколо се намират различните елементални и висши духовни същества. Това е именно важното и това е нещо, което отново трябва да бъде включено в образованието на хората. Само че днешните хора не искат да допуснат това.
Те не искат да допуснат такива преврати в развитието на човечеството, каквито са станали например в средата на 15-то столетие.
Обаче можем да докажем в подробности, че това е така.
към текста >>
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която п
ред
ава много цитати от алхимисти.
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти.
Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н. И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава. Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека.
към текста >>
И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си п
ред
ставя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава.
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти. Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н.
И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава.
Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н. Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл.
към текста >>
Той действително не може да си п
ред
стави нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н.
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти. Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н. И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава.
Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н.
Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл.
към текста >>
Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а оп
ред
елени процеси, които стават в човешкия организъм.
Някой си, не зная дали шведец или норвежец, е написал неотдавна една книга, в която предава много цитати от алхимисти. Той цитира особено едно място от един алхимист, в което се намира всичко възможно: /живак/ меркурий, антимон и т.н. И сега този днешен писател който както се вижда от неговата книга е един отличен днешен химик, казва: аз не мога да си представя нищо при тази химическа рецепта, която един такъв алхимист дава. Той действително не може да си представи нещо с тази химическа рецепта на алхимика, поради простата причина, че когато днешният химик говори за меркурий, за живак, това е за него минералът меркурий или живак; когато днешният химик говори за антимон, за него това е металът антимон и т. н.
Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм.
Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат.
към текста >>
Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че п
ред
и всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други с
ред
ства, различни от тези, които днешните химици имат.
Обаче, в книгата, която този автор цитира, тези думи означават нещо съвършено различно, те не означават външния метал, а определени процеси, които стават в човешкия организъм. Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл.
Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат.
Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена. При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората. Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала никаква стойност.
към текста >>
Ето защо онзи, който чете литературата от п
ред
и 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена.
Това е вътрешно познание на човека. Ако напишем тези думи в смисъла, в който ги разбира цитираният писател, ние можем да ги четем днес като описание на един лабораторен процес, в който се работи с реторти. Обаче в този случай от това не може да се получи никакъв смисъл. Ние ще считаме тези неща като лишени от всякакъв смисъл. Обаче нещата получават своя пълен смисъл, когато знаем, какво се е разбирало, във времето на алхимиците под наименованията меркурий, антимон и т.н., и че наистина тук се получаваше също един аспект за външния минерал, но че преди всичко с тези процеси алхимиците са разбирали външните процеси на човешката природа, за които обаче те са имали други методи, други средства, различни от тези, които днешните химици имат.
Ето защо онзи, който чете литературата от преди 15-то столетие, трябва да я чете със съвършено друго разбиране, отколкото това, с което чете литературата от по-късни времена.
При такива неща можем също да проучим и външно цялото преобразуване на душевното устройство на хората. Днес ние живеем в една епоха, в която трябва да започнем да приписваме една висока стойност на такива неща, на които в течение на столетия човечеството не е приписвала никаква стойност.
към текста >>
19.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Към с
ред
ата на 15-то столетие става промяна на света, който беше познат като цивилизован свят.
Към средата на 15-то столетие става промяна на света, който беше познат като цивилизован свят.
Онова, което хората внасяха в тяхно то съзнание преди тази половина на 15-то столетие, говореше повече върху вътрешността на човешкия организъм. Можете да намерите в стари писания, доколкото те могат да се намерят днес аз вече говорих вчера за това че там се говори в изрази, които са много подобни на нашите химични и физични изрази и т.н. Обаче днешният химик и физик не ще разбере действително нещата, кои то се намират в тези писания, поради простата причина, че вярва, какво с тези неща са описани външни процеси. Там не са описани тези външни процеси, а са описани вътрешни процеси, процеси във вътрешността на физическото или етерно тяло. Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека.
към текста >>
Онова, което хората внасяха в тяхно то съзнание п
ред
и тази половина на 15-то столетие, говореше повече върху вътрешността на човешкия организъм.
Към средата на 15-то столетие става промяна на света, който беше познат като цивилизован свят.
Онова, което хората внасяха в тяхно то съзнание преди тази половина на 15-то столетие, говореше повече върху вътрешността на човешкия организъм.
Можете да намерите в стари писания, доколкото те могат да се намерят днес аз вече говорих вчера за това че там се говори в изрази, които са много подобни на нашите химични и физични изрази и т.н. Обаче днешният химик и физик не ще разбере действително нещата, кои то се намират в тези писания, поради простата причина, че вярва, какво с тези неща са описани външни процеси. Там не са описани тези външни процеси, а са описани вътрешни процеси, процеси във вътрешността на физическото или етерно тяло. Едвам от времето на Галилей, Джордано Бруно човечеството започва да насочва вниманието повече върху външния свят и днес ние сме стигнали в това отношение толкова далече, че имаме едно природопознание, което е повлияло вече мисленето на цялото човечество, а именно също популярното мислене и чувствуване, имаме едно природопознание, което говори за много неща в минералното, растителното и животинското царство, което обаче не може по никакъв начин да даде обяснение върху самото човешко същество, също и върху физическо-телесното същество на човека. Обаче днес вече човекът трябва да постави въпроса: как се отнасям аз самият като човек към това, което са външните природни царства, към това, което ме заобикаля като минерално, растително и животинско царство, като външно човешко царство, като царство на въздуха и водата, на огъня и облаците, на слънцето, луната и звездите?
към текста >>
Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои п
ред
нас като същество на сети вата, на ума.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека.
Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума.
Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек. И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна п
ред
става, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент.
От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен. Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна п
ред
става, като спомен.
Но ние не можем да отговорим основно на този въпрос, ако не разгледаме повторно някои неща, които сме разглеждали върху човека. Да вземем първо човека такъв, какъвто той стои пред нас като същество на сети вата, на ума. Тогава можем да кажем: ние възприемаме външния свят чрез нашите очи, чрез нашите уши, чрез другите сетивни органи, които, макар и да съществуват за останалата част на тялото, са органи на главата. Ние преработваме след това този възприеман външен свят чрез онези идеи и понятия, които са свързани с нашия мозък като инструмент. От това, което сме изживели чрез нашите сетива, което сме премислили чрез нашата така наречена разбираща интелигентност, ние запазваме нашата паметна представа, защото това е необходимо за нашата вътрешна цялост като човек.
И в крайна сметка това, което имаме първо приемано от външния свят, което става в нас от външния свят чрез нашите сетива, което правим от възприемането външно чрез нашата интелигентност, е онова, което запазваме като паметна представа, като спомен.
Следователно, що сме ние по отношение на това, че като човеци, както аз описах сега това, заставаме срещу външния свят?
към текста >>
Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни п
ред
стави.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите.
Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи.
Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
към текста >>
Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава п
ред
ставата на пламъка и тази п
ред
става отново изчезва, тя трае само кратко време.
Този образ на пламъка, който носите в себе си във Вашите очи, изчезва постепенно. Гьоте, който винаги се изказва нагледно върху тези неща, казва: образът отзвучава, постепенно изчезва. Първоначалното устройство на очите и на свързания с това нервен апарат се възстановява отново, след като са били изменени чрез светлинното впечатление, което е било направени върху очите. Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи.
Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време.
Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот.
към текста >>
Онова, което се превръща в паметна п
ред
става, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
Това, което става във Вашия сетивен орган, е само по-простия процес за онова, което става с Вашата памет, с Вашия спомен, когато получавате общо взето външни впечатления, мислите върху тях и те остават запазени за Вас като възпоменателни представи. Разликата е само тази, че когато с Вашите очи приемате едно впечатление, искам да кажа възприемате един пламък, имате тогава представата на пламъка и тази представа отново изчезва, тя трае само кратко време. Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм.
Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер.
И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот. Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там. Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там. Обаче това, за което си спомняте, Вие го записвате в етера на света и етерът на света го извиква отново във Вас, когато трябва да си спомните за него, извиква го във Вас като един отпечатък.
към текста >>
Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го п
ред
ава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там.
Когато приемате нещо с целия човек, мислите върху него и по-късно отново си ги спомняте, когато идва този голям последовен образ на спомена, той трае дълго време, трае при известни обстоятелства през целия Ви живот за тези изживявания. На какво се дължи това? Да, когато правите да потъне отново това просто копие, което имате във Вашите очи, който трае може би само няколко минути, даже само части от една минута, това става затова, защото то не минава по-нататък през целия Ваш организъм, а остава само в една част на Вашия организъм. Онова, което се превръща в паметна представа, в спомен, то минава първо през една голяма част аз ще го назова веднага по-отблизо то минава първо през една голяма част на Вашия цялостен организъм, от там прониква в етерното тяло и от етерното тяло в заобикалящия Ви миров етер. И в момента, в който не остава само един образ като сетивен образ в отделния орган, а минава през една голяма част на цялостния организъм, прониква в етерното тяло, излиза във външния етерен свят, то може да остане като образ-копие за целия живот.
Касае се само за това, впечатлението да бъде достатъчно дълбоко, да обхване етерното тяло и етерното тяло не го задържа, а го предава навън в етера на света, записва го там, отбелязва го там.
Недейте вярва, че когато си спомняте за неща, това е само един процес, който става вътре във Вас. Наистина, когато имате едно изживяване, Вие не може те винаги да си го запишете в бележника, въпреки че днес много хора вършат това с много от техните изживявания, Вие не можете винаги да си го запишете в бележника и след това отново да го прочетете от там. Обаче това, за което си спомняте, Вие го записвате в етера на света и етерът на света го извиква отново във Вас, когато трябва да си спомните за него, извиква го във Вас като един отпечатък. Спомнянето не е никак само една лична работа, спомнянето е едно обяснение с всемира. Вие не можете да бъдете сами, когато като вътрешно подържащ се човек си спомняте за Вашите изживявания или искате да си спомните за тях.
към текста >>
П
ред
ставете си, че умът на този човек е бил напълно в
ред
, нищо от неговия ум не е било в ненормално състояние.
Помислете само веднъж, що значи, аз често пъти съм привеждал примера: един мъж, когото познавах много добре, който заемаше едно важно положение, получи внезапно стремежът да отиде на гарата и да вземе влака, така без причина, да си купи там билет, за да отпътува в непознати далечини, където нямаше никаква работа. Всичко това той направи в едно съвършено друго състояние на съзнанието. Обаче във времето, през което пътуваше, той не знаеше нищо за това, къде отиваше и когато отново дойде на себе си, това се случи през време, когато се намираше в един приют за бедни на улица Курфюрстен в Берлин, където беше приет. Цялото време от момента, когато се беше качил на влака в Дармщадт, беше заличено от неговото съзнание. След това от сведения, получени от различни хора, можа да се открие, че е бил в Будапеща, в Лемберг и от Лемберг отпътувал отново в Берлин, където дошъл отново на себе си, когато се намирал в един приют за бедни.
Представете си, че умът на този човек е бил напълно в ред, нищо от неговия ум не е било в ненормално състояние.
Той знаел напълно, какво върши, от качването си на влака в Дармщадт до неговото приемане в приюта за бедни в Берлин, за да си вземе билет, какво върши, за да се грижи за себе си в междинното време и т.н. Обаче във времето, когато е вършил това, не е имал никакъв спомен да своя останал живот. След това отново е добил спомена за своя останал живот до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие. Какво се е случило през това време, можело да се узнае само от външни съобщения. Това е един пример.
към текста >>
П
ред
ставете си, ако за оп
ред
елено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, п
ред
ставете си, че за оп
ред
елено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек.
След това отново е добил спомена за своя останал живот до отпътуването от Дармщадт, обаче не е запазил никакъв спомен за цялото пътешествие. Какво се е случило през това време, можело да се узнае само от външни съобщения. Това е един пример. Бих могъл да разкажа много подобни примери. С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен.
Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек.
Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима. Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>
Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен п
ред
света.
С този пример искам само да обърна вниманието върху това, какъв би бил нашият живот, ако през всички наши изживявания не би преминавал един непрекъснат спомен. Представете си, ако за определено време, като изключим това, през което спите, за него Вие не си спомняте, представете си, че за определено време, вън от това през което спите, не бихте имали никакъв спомен, какво бихте били тогава, какво би трябвало да мислите върху Вашия Аз като човек. Онова, което принадлежи към нашата сетивна възприемчивост, към нашата интелигентност, то е наша лична работа. В момента, когато нещата започват да се превръщат в спомен, онова, което човекът изживява в своя душевен живот, е едно обяснение с Вселената, едно обяснение със света. Днешното човечество не знае, че това, което обясних, е един факт, не го знае в интензивността, която е необходима.
Обаче то ще принадлежи към съставните части на бъдещето образование на човечеството, които водят до спомена при етерния човек, хората не ще го разглеждат вече като една лична работа, а като нещо, чрез което човекът е отговорен пред света.
към текста >>
Да п
ред
положим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса.
Обаче онова, което аз Ви описах сега, принадлежи, както Ви казах, на една голяма част на човека, не обаче на целия човек. И за да Ви охарактеризирам, какъв е случаят тук, ще Ви го начертая схематично.
Да предположим, че това би било областта на сетивата, при което разбирам в цялост всички сетива, областта на ума: да, тогава бихме стигнали така да се каже до онова в човешкия организъм, което отразява обратно мислите, които храним, така че те могат да се превърнат в спомени, онова, което в човека се сблъсква с обективността на космоса.
Аз Ви посочих веднъж местата в човешкия организъм, в човешкото тяло, в които човекът се сблъсква с Космоса.
към текста >>
Когато проследите, да речем например един нерв, който отива от оп
ред
елено място на тялото към гръбначния мозък, за всеки един такъв нерв ще намерите също един друг, или приблизително за всеки такъв нерв ще намерите също един друг, който от някъде отново води обратно на някъде.
Когато проследите, да речем например един нерв, който отива от определено място на тялото към гръбначния мозък, за всеки един такъв нерв ще намерите също един друг, или приблизително за всеки такъв нерв ще намерите също един друг, който от някъде отново води обратно на някъде.
Физиолозите на сетивата наричат единия сетивен нерв, а другия двигателен нерв. /Виж рис. № 6/
към текста >>
Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да п
ред
положим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница.
Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в с
ред
ата ще получите сферата на чувствата.
Това волево естество е другият полюс на човешкото същество. Между двете се намира именно границата, която получавате, когато съедините всички краища на нервите и всички ганглиони.
Ако преминете малко тази граница като едно решето от едната страна на тази решетка би преминала през нейните дупки волята, и отново от другата страна през дупките на решетото би преминала интелигентността тогава в средата ще получите сферата на чувствата.
Защото всичко, което принадлежи на чувството, е всъщност наполовина воля и наполовина интелигентност. Волята прониква от долу, интелигентността от горе: това дава чувството. В чувствуването винаги живее сънищно-подобно от едната страна интелигентността, от другата страна спящо волята.
към текста >>
Ако искаме да потърсим нещо, с което това минерално и растително царство е сродно, тогава трябва да насочим поглед в света, в който живеем п
ред
и раждането, през който минаваме, п
ред
и да слезем чрез раждането съответно чрез зачатието от духовния във физическия свят.
Ние имаме във външния свят минералното, растителното царство. Това минерално, това растително царство, не е вътрешно много сродно с нашето собствено същество.
Ако искаме да потърсим нещо, с което това минерално и растително царство е сродно, тогава трябва да насочим поглед в света, в който живеем преди раждането, през който минаваме, преди да слезем чрез раждането съответно чрез зачатието от духовния във физическия свят.
Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: преди моето раждане аз се намирах в един духовен свят. Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум. Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят. Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта. Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: п
ред
и моето раждане аз се намирах в един духовен свят.
Ние имаме във външния свят минералното, растителното царство. Това минерално, това растително царство, не е вътрешно много сродно с нашето собствено същество. Ако искаме да потърсим нещо, с което това минерално и растително царство е сродно, тогава трябва да насочим поглед в света, в който живеем преди раждането, през който минаваме, преди да слезем чрез раждането съответно чрез зачатието от духовния във физическия свят.
Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: преди моето раждане аз се намирах в един духовен свят.
Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум. Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят. Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта. Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане. И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление.
към текста >>
И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непос
ред
ствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление.
Когато хвърлим поглед върху света на растенията и света на минералите, ние трябва всъщност да кажем: преди моето раждане аз се намирах в един духовен свят. Аз не виждам този духовен свят с моите физически сетива, не го мисля с моя физически ум. Обаче този свят, който е следователно скрит за мене като чрез едно було, когато съм сетивен човек, този свят ми се изявява външно в растителния свят и в неговата основа минералния свят. Минералният и растителният свят имат много повече работа с нашия извънсветовен живот, отколкото с нашия живот между раждането и смъртта. Естествено онези растения, които виждаме чрез нашите сетива в заобикалящия ни свят, които ни се изявяват тук: те са действия на онези сили, с които ние сме свързани между смъртта и едно ново раждане.
И животинското царство няма много работа с онова, което сме като човешко същество, а има по-скоро работа с времето непосредствено след смъртта, на което времето е едно външно полярно противоположно изявление.
Така щото можем да кажем: това, което се намира в човека, с него ние не се запознаваме, когато се запознаваме естественонаучно със заобикалящия човека свят. И така следователно, онази наука, която съвременното човечество има, която съвременното човечество особено много цени, е такава, че тя е една наука, която не съдържа в себе си нищо в действителност от човешкото същество. Можете да познавате из основи всичко онова, което днес се изследва по методите на естествената наука, но чрез това не ще познаете съвсем нищо върху същността на човека, защото в естествено научното познание не се съдържа същността на човека.
към текста >>
Но от последните четири столетия насам всички наши популярни п
ред
стави са произлезли от популяризирането на естественонаучния метод.
Но от последните четири столетия насам всички наши популярни представи са произлезли от популяризирането на естественонаучния метод.
Днес вече самият селянин там навън в селото мисли общо взето естественонаучно, макар и да облича това в неговите собствени думи. Естественонаучното мисли общо взето също самият католицизъм с неговия догматичен материализъм. Естественонаучното мислене владее всъщност всичко. Обаче днес сме стигнали до момента, в който е станало необходимо да изградим социален ред. Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален строй.
към текста >>
Обаче днес сме стигнали до момента, в който е станало необходимо да изградим социален
ред
.
Но от последните четири столетия насам всички наши популярни представи са произлезли от популяризирането на естественонаучния метод. Днес вече самият селянин там навън в селото мисли общо взето естественонаучно, макар и да облича това в неговите собствени думи. Естественонаучното мисли общо взето също самият католицизъм с неговия догматичен материализъм. Естественонаучното мислене владее всъщност всичко.
Обаче днес сме стигнали до момента, в който е станало необходимо да изградим социален ред.
Една голяма част на днешния цивилизован свят се стреми днес да изгради един нов социален строй. Социални изисквания живеят днес в цивилизованото човечество. От какво са произлезли те? Те са произлезли от твърде подсъзнателни импулси на човешката природа. С какво искат хората да задоволят тези изисквания?
към текста >>
И така стана, че в източна Европа бе изграден един нов държавен социален
ред
изхождайки от чисто естественонаучното мислене.
И така стана, че в източна Европа бе изграден един нов държавен социален ред изхождайки от чисто естественонаучното мислене.
Мъжете, които д-р Хелфанд, който се нарича Парвус, докара в Русия под ръководството на Лудендорф и Хинденбург, тези мъже са въплътените естественонаучни методи. Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма. Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
към текста >>
Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на оп
ред
елени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма.
И така стана, че в източна Европа бе изграден един нов държавен социален ред изхождайки от чисто естественонаучното мислене. Мъжете, които д-р Хелфанд, който се нарича Парвус, докара в Русия под ръководството на Лудендорф и Хинденбург, тези мъже са въплътените естественонаучни методи.
Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма.
Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
към текста >>
НАГОРЕ