Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
12
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
Намерени са
75646
резултата от
1912
текста в
76
страници с части от думите : '
Ред
'.
На страница
12
:
1000
резултата в
36
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от п
ред
стави, включващ както работодателя, така и работника.
Само му позволяваха, и то от една далечна гледна точка, да надниква в духовните области на живота. И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки. След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот. От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси.
Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от представи, включващ както работодателя, така и работника.
В този смисъл, един правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник. В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност предприемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система.
към текста >>
В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност п
ред
приемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система.
В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки. След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот. От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси. Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от представи, включващ както работодателя, така и работника. В този смисъл, един правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник.
В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност предприемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система.
към текста >>
Едва при наличието на тази п
ред
поставка капиталът с неговите естествени тенденции към натрупване е в състояние да осигури покачване на производството и общ икономически растеж.
Само човек, комуто липсва всякакъв усет за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и обединяващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл. Но всеки, който има този усет, неизбежно ще разбере, че когато базиращото се на капитала ръководство на икономическия живот има своите корени в областта на свободния духовен живот, стопанската производителност рязко нараства.
Едва при наличието на тази предпоставка капиталът с неговите естествени тенденции към натрупване е в състояние да осигури покачване на производството и общ икономически растеж.
към текста >>
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху с
ред
ствата за производство чрез обществото.
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото.
Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот. По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот. Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
към текста >>
В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната инициатива на п
ред
приемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите участници в производствения процес.
В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната инициатива на предприемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите участници в производствения процес.
Тук следва да се вземе в съображение и следното: Свободното мнение на предприемача трябва да е в съзвучие с оценката на прихода от неговото начинание според извършените разходи, подготовка и т.н. Неговите претенции ще изглеждат заслужени, само когато на постиженията му се погледне с пълно разбиране.
към текста >>
Тук следва да се вземе в съображение и следното: Свободното мнение на п
ред
приемача трябва да е в съзвучие с оценката на прихода от неговото начинание спо
ред
извършените разходи, подготовка и т.н.
В здравия социален организъм приходите от едно капиталовложение, съчетано с индивидуалните човешки способности, се пораждат какъвто е случаят с всяко духовно начинание от свободната инициатива на предприемача и от ясното разбиране за същността на нещата от страна на другите участници в производствения процес.
Тук следва да се вземе в съображение и следното: Свободното мнение на предприемача трябва да е в съзвучие с оценката на прихода от неговото начинание според извършените разходи, подготовка и т.н.
Неговите претенции ще изглеждат заслужени, само когато на постиженията му се погледне с пълно разбиране.
към текста >>
В един социален организъм, който п
ред
оставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се оп
ред
еля от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот.
В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
А при тези п
ред
поставки всяко развитие би се оказало абнормно.
Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот. В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно.
При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
Да се вникне неп
ред
убедено и точно в тези неща, е п
ред
поставка за всичко, което п
ред
стои да става в социалната област.
Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот. В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности. А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот.
Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област.
Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, спо
ред
което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи.
А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот. В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности. А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област.
Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи.
Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-нап
ред
се научим да виждаме нещата по-добре.
Теориите за капитализма възникнаха в една епоха, когато той просто разболя социалния организъм.
Болестният процес е налице; ясно е, че трябва да му се противопоставим, като най-напред се научим да виждаме нещата по-добре.
Трябва да проумеем: причината за болестта е, че действуващите в капитала сили бяха погълнати от кръговрата на стопанския живот. Само онзи може да се включи енергично и адекватно в еволюционните сили на човечеството, който не се подава на илюзията, че едно ръководство на капитала, осъществявано от освободения духовен живот би се оказало някакъв „непрактичен идеализъм".
към текста >>
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, спо
ред
която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непос
ред
ствена връзка с духовния живот.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот.
Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
към текста >>
Те изтъкват, че днес стоковото производство се със
ред
оточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот. Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот.
Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система.
На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си. Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на п
ред
приемача.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот. Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система.
На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача.
Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация. В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си. Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
Разбира се, ако искаме да запазим модерните с
ред
ства за производство, необходимо е да ги със
ред
оточим в една единствена корпорация.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот. Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача.
Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация.
В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си. Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
В нея всеки ще произвежда спо
ред
нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот. Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача. Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация.
В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си.
Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си п
ред
ставят Духа като максимално отдалечен от материалния свят.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят.
Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала. Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители. За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
към текста >>
Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, спо
ред
който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят.
Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала.
Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители. За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
към текста >>
Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните с
ред
и съвпадат с тези на социалистическите мислители.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят. Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала.
Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители.
За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
към текста >>
За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към оп
ред
елени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
Днес хората не са готови за една безпристрастна оценка на това, доколко духовният живот може да се намеси в социалния организъм, защото те са свикнали да си представят Духа като максимално отдалечен от материалния свят. Мнозина ще намерят за твърде гротесков застъпения тук възглед, според който част от духовния живот може да се прояви в управлението на икономиката и капитала. Относно гротескния характер на този възглед, мненията на елитарните среди съвпадат с тези на социалистическите мислители.
За да вникнем в значението на този гротесков възглед, който въпреки всичко може да подействува печално върху социалния организъм, нека отправим поглед към определени мисловни конструкции на съвременната епоха; по своята същност те отговарят на съвсем благотворни душевни импулси и все пак навсякъде, където намират достъп те могат да блокират адекватното социално мислене.
към текста >>
Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров вс
ред
цялостния човешки живот.
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания.
Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот.
Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти.
към текста >>
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, к
ред
ити, банки, борси и т.н.
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н.
Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен. Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство.
към текста >>
Той може да нап
ред
ва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен спо
ред
мнозина от каквото и да е благородство.
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство.
Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят.
към текста >>
И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непос
ред
ствените и конкретни жизнени условия.
Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят.
И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия.
към текста >>
Колко много са днес хората, които водени от оп
ред
елени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки.
Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки.
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота.
към текста >>
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални п
ред
стави, насочени към практическата страна на живота.
Колко много са днес хората, които водени от определени етично-религиозни принципи, погазват прекрасната воля за добронамерен съвместен живот със своите близки.
Обаче в същото време те пропускат да стигнат до едно друго светоусещане, което би им позволило действително да осъществят своята воля, само защото те не могат да изградят у себе си никакви социални представи, насочени към практическата страна на живота.
към текста >>
И точно от тези с
ред
и израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота.
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота.
Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота. И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа. Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа. Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот. И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа.
към текста >>
Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно вс
ред
силите на духовния живот.
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота. Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота. И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа. Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа.
Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот.
И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа. За тази цел е необходимо само едно: Ежедневният бит да бъде съобразен с духовния свят. Стремежът да се търси „духовен живот" чрез подобни едностранчиви занимания водеше управляващите класи дотам, че за социалните въпроси те изграждаха становища, които нямаха нищо общо с действителните процеси и факти.
към текста >>
Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху с
ред
ствата за производство.
Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство.
Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности.
към текста >>
Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото оп
ред
елени блага, които са в интерес на всички.
Несъмнено, в съвременния социален живот управлението на капитала в стоковото производство е тясно свързано със собствеността върху средствата за производство. Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм.
Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
към текста >>
А точно капиталът е с
ред
ството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот.
Но тези два вида отношения на човека към капитала са коренно различни, що се отнася до техните действия в социалния организъм. Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности.
А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот.
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива. Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните с
ред
ства, които изцяло се оп
ред
еля от тяхната свободна инициатива.
Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот.
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви п
ред
убеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разп
ред
еление на труда".
В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности.
Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда".
Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Спо
ред
начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност.
И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население? Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм. Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения.
към текста >>
При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху с
ред
ствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население?
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост.
При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население?
Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм. Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления.
към текста >>
Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден п
ред
мет, който не подлежи повече на никакви изменения.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население? Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм. Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва?
Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения.
При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия.
към текста >>
Тази служба в името на обществото п
ред
полага свободен достъп и контрол върху с
ред
ствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива в
ред
и на общите социални интереси.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност п
ред
приемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси.
Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден.
Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Защото, спо
ред
застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден.
Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне.
Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху с
ред
ствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези с
ред
ства.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги.
Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
И сега не трябва да изпускаме п
ред
вид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Искаме ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е налице, не защото то осигурява п
ред
имства за даден индивид или за дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на цялото общество.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните способности чрез капитала не може да настъпи без свободното разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот.
Искаме ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на цялото общество.
към текста >>
Ограничаването на свободното разпореждане със с
ред
ствата за производство има същите последици за обществото, каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на крайниците.
Както чрез двигателната координация човек е свързан със своите собствени крайници, така той е свързан и с това, което произвежда сам или в съдружие с другите.
Ограничаването на свободното разпореждане със средствата за производство има същите последици за обществото, каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на крайниците.
към текста >>
Но частната собственост е не друго, а само пос
ред
ник за това свободно разпореждане.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане.
При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо.
към текста >>
Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните с
ред
ства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните с
ред
ства.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения.
Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства.
До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети.
към текста >>
Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо в
ред
но.
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм.
Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните с
ред
ства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в с
ред
ство за неоправдано насилие и деспотизъм.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм.
В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н. интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество.
към текста >>
В основата на всичко това лежи оп
ред
елен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм. В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н. интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество.
В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот.
Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но на
ред
с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм. В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н. интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот.
Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество.
По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните с
ред
ства, а начин за такова разп
ред
еляне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот. Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество. По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси.
Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
В троичният социален организъм подобно с
ред
ство може да бъде намерено.
В троичният социален организъм подобно средство може да бъде намерено.
В социалният организъм хората действуват като общност чрез правовата държава. Третирането на индивидуалните способности принадлежи към духовната организация на обществото.
към текста >>
Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните с
ред
ства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални с
ред
ства.
Необходимостта от троично разчленение се основава върху едно действително разбиране на социалния организъм, а не върху субективни мнения, теории, желания и т.н.
Тук е включен и важният въпрос за отношението между индивидуалните човешки способности към капиталните средства на стопанския живот и към собствеността върху тези капитални средства.
Доколкото индивидуалните способности остават свързани с капитала, правовата държава не се стреми да ограничава възникването и управляването на частната собственост върху капитала, още повече, че управляването и служи в интересите на целия социален организъм. И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм.
към текста >>
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще п
ред
лага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго.
И тя ще остане правова държава спрямо частната собственост; тя никога няма да направи частната собственост свое притежание, а само ще подпомага в необходимия момент прехвърлянето на правото за разпореждане от една личност, съответно група от хора, върху друга личност или група, които отново ще са в състояние в рамките на индивидуалните отношения да развият едно обосновано отношение към собствеността. По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост.
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго.
Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
към текста >>
Днес, когато вс
ред
най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, оп
ред
елени с
ред
и пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост.
По този начин на социалния организъм може да се служи от две коренно различни изходни точки. От демократичните принципи на правовата държава, които се изграждат с оглед на обстоятелството, че нещата еднакво засягат всички хора, следва да не се допуска, щото в хода на времето правото на собственост да се превърне в своята противоположност. Поради факта, че правовата държава не управлява сама частната собственост, а се грижи за преотстъпването и в сферата на индивидуалните човешки способности, последните ще разгръщат своите плодотворни сили за благото на социалния организъм. Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго.
Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост.
Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм.
към текста >>
Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм спо
ред
излаганите тук възглед.
Доколкото и докато този процес изглежда целесъобразен, личният елемент може да остане меродавен в правото за собственост. Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път.
Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед.
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва.
към текста >>
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални с
ред
ства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
Ясно е, че през различните епохи законодателят в правовата държава ще предлага съвсем различни закони относно прехвърлянето на собствеността от едно юридическо лице на друго. Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед.
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните с
ред
ства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм.
Днес, когато всред най-широките слоеве от населението се подклажда недоверие към частната собственост, определени среди пледират за радикална смяна на частната собственост с колективна собственост. Ако бихме отишли достатъчно далеч по този път, ще установим, че той просто парализира жизнените възможности на социалния организъм. По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло.
В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм.
Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при п
ред
аване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал.
По-късният опит би ни посочил и друг път. Разбира се, би било много по-добре, ако още днес бъдат очертани насоки за развитие на социалния организъм според излаганите тук възглед. Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме.
За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал.
В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва. Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено п
ред
приятие, може да се прехвърли спо
ред
волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за п
ред
приятието, той носи отговорност за поетите задължения.
Доколкото едно лице, поддържа опиращата се на капитални средства стопанска инициатива лично за себе си или за интересите на група хора, правото му да се разпорежда с основния капитал следва да се запази, но само за онази нагой част, която израства над първоначалния капитал под формата на „печалба от производството", стига тя да се употребява за разрастване на производството като цяло. В момента, когато дадено лице престане да ръководи производството в посочения смисъл, капиталните средства трябва да бъдат прехвърлени на друго лице (или група от хора) с цел да се организира същия или друг вид производство за нуждите на социалния организъм. Ако печалбата от производството не служи за неговото разрастване, тя трябва да поеме същия път, включително от момента на нейното възникваме. За лична собственост на ръководното лице трябва да се признава само това, което то получава въз основа на разумните изисквания, които при влизане в своите задължения е смятало, че може да осъществи чрез индивидуалните си способности; изисквания, които изглеждат оправдани поради това, че при предаване на права от тяхна страна, то е запазило съответния капитал. В случаи, че поради активността на даден човек, настъпи увеличение на първоначалния капитал, в личната му собственост трябва да бъде прехвърлена такава част от това увеличение, че увеличението на първоначалните му дохода да е в рамките на съответната лихва.
Основният капитал, с който е осигурено дадено производствено предприятие, може да се прехвърли според волята на първоначалния му собственик на друго лице заедно с всички поети задължения; ако първоначалният собственик не може или не иска да се грижи повече за предприятието, той носи отговорност за поетите задължения.
към текста >>
Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да оп
ред
ели само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус.
При подобна постановка на нещата се стига до т.н. „прехвърляне на права". Законният път за това е работа на правовата държава. Тя трябва да контролира съответните правни действия. Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание.
Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус.
Ако се върви разумно в тази посока, за конкретния случаи винаги ще се намери вярно решение; а то няма да е трудно и за специалните случаи, стига да се придържаме към здравия смисъл на нещата. Колкото повече един начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси предварителни правила и закони за единичните случаи.
към текста >>
Колкото повече един начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси п
ред
варителни правила и закони за единичните случаи.
Законният път за това е работа на правовата държава. Тя трябва да контролира съответните правни действия. Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание. Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус. Ако се върви разумно в тази посока, за конкретния случаи винаги ще се намери вярно решение; а то няма да е трудно и за специалните случаи, стига да се придържаме към здравия смисъл на нещата.
Колкото повече един начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси предварителни правила и закони за единичните случаи.
към текста >>
Общо погледнато, в сила е п
ред
писанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па оп
ред
ели своите приемници.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности.
Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници.
Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
Той може да посочи оп
ред
елено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници.
Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност.
Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
Защото ако чрез управлението на даден капитал оп
ред
елен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници. Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност.
Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм.
И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непос
ред
ствено свързани с тази проблематика.
Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности. Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници. Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм.
И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
Този начин за регулиране на капитала идва в съображение и тогава, когато той се придобива от дадено лице или група хора чрез с
ред
ствата за производство (към тях принадлежи и материалната база), без той, капиталът, да се превръща в лична собственост поради изискванията, изявени първоначално с оглед реализацията на индивидуалните способности.
Този начин за регулиране на капитала идва в съображение и тогава, когато той се придобива от дадено лице или група хора чрез средствата за производство (към тях принадлежи и материалната база), без той, капиталът, да се превръща в лична собственост поради изискванията, изявени първоначално с оглед реализацията на индивидуалните способности.
към текста >>
Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на с
ред
ства за производство.
В последния случаи, всички придобивки и спестявания, постигнати благодарение на личния принос, остават лична собственост на лицето до неговата смърт или лична собственост на наследниците му.
Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство.
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд. Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм.
към текста >>
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със с
ред
ствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
В последния случаи, всички придобивки и спестявания, постигнати благодарение на личния принос, остават лична собственост на лицето до неговата смърт или лична собственост на наследниците му. Но до този момент следва да се изплаща установената от правовата държава лихва за сумите, които са вложени за създаване на средства за производство.
Изобщо, ако обществото е изградено върху изложените тук принципи, може да се направи пълно разграничение между приходите, възникващи от работа със средствата за производство и приходите от личния (физически или интелектуален) труд.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
към текста >>
Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални с
ред
ства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го п
ред
остави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм. Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство. Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности.
А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
В изградения по този начин социален
ред
са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност.
А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник. Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
към текста >>
Визираният тук социален
ред
създава оп
ред
елени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в с
ред
ствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
В изградения по този начин социален ред са взети под внимание както свободната инициатива на отделните индивиди, така и интересите на цялата общност. А на тези интереси се отговаря най-добре чрез това, че свободната лична инициатива се поставя в тяхна служба. И ако сега човек повери своята работа на ръководството на друг човек, той ще знае: Съвместното изделие ще бъде възможно най-доброто, както за социалния организъм, така и за самия работник.
Визираният тук социален ред създава определени съотношения и те отговарят на правилния усет за нещата между регулираните чрез правното съзнание права за разпореждане върху капитала, материализиран в средствата за производство и човешката работна сила от една страна, и цените на крайния продукт от друга страна.
към текста >>
В изложените тук мисли може би има
ред
ица несъвършенства.
В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства.
Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят. В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на един или друг пример. Но плодотворна цел ще постигнем пори и когато само разсъждаваме в смисъла на дадената посока.
към текста >>
Благодарение на подобни тенденции оп
ред
елени лични или семейни импулси могат да влязат в съзвучие с изискванията на цялата човешка общност.
Благодарение на подобни тенденции определени лични или семейни импулси могат да влязат в съзвучие с изискванията на цялата човешка общност.
Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите.
към текста >>
В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален
ред
, това изкушение не е страшно.
Благодарение на подобни тенденции определени лични или семейни импулси могат да влязат в съзвучие с изискванията на цялата човешка общност. Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други.
В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно.
Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата. След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Правната у
ред
ба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите.
Благодарение на подобни тенденции определени лични или семейни импулси могат да влязат в съзвучие с изискванията на цялата човешка общност. Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите.
Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата. След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще оп
ред
ели доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите.
Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
След като тези п
ред
поставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще п
ред
почетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната п
ред
оп
ред
еляща намеса.
Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия. Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота.
Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса.
Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката. Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение. Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние.
към текста >>
И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че п
ред
стои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката.
Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия. Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота. Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса. Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре.
И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката.
Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение. Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние. И точно това доверие е единственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие. Защото който може да печели подобно доверие, трябва да обхване с поглед и това, как към сегашната действителност се прибавят съвсем нови тенденции. И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури.
към текста >>
Днес е необходимо п
ред
и всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение.
Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота. Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса. Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката.
Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение.
Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние. И точно това доверие е единственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие. Защото който може да печели подобно доверие, трябва да обхване с поглед и това, как към сегашната действителност се прибавят съвсем нови тенденции. И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури. Всяко разяснение на тези възгледи, което не се стреми да спечели доверие, няма да постигне същественото: Еволюция, която ще съхрани стойността на създадените досега блага, а не революция, която ще хвърли всичко в огън и пепел.
към текста >>
Дори радикално мислещият човек ще изпита доверие към такова социално преустройство, което се стреми да запази традиционните стойности, защото се вижда изправен п
ред
идеи, които могат да постигнат едно нормално и здраво социално развитие.
Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние. И точно това доверие е единственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие. Защото който може да печели подобно доверие, трябва да обхване с поглед и това, как към сегашната действителност се прибавят съвсем нови тенденции. И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури. Всяко разяснение на тези възгледи, което не се стреми да спечели доверие, няма да постигне същественото: Еволюция, която ще съхрани стойността на създадените досега блага, а не революция, която ще хвърли всичко в огън и пепел.
Дори радикално мислещият човек ще изпита доверие към такова социално преустройство, което се стреми да запази традиционните стойности, защото се вижда изправен пред идеи, които могат да постигнат едно нормално и здраво социално развитие.
От вниманието му също няма да убегне, кои човешки класи винаги се стремят към господство: ясно е, че те няма да премахнат съществуващото зло, ако техните импулси не се подхранват от идеи, които правят социалния организъм здрав и жизнеспособен. Да се съмняваме, че тези идеи ще останат недоразбрани в смута на нашето време въпреки разпространението им от достатъчно голям брои хора, и то с необходимата енергия означава да се съмняваме в самата възприемчивост на човешката природа към импулсите, носещи здраве и целесъобразност. Дори и да са налице известни съмнения, този въпрос просто няма защо да бъде поставян. Важно е друго: Какво трябва да правим, за да бъдат включени в действие тези пробуждащи доверие идеи.
към текста >>
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си п
ред
ставим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления.
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица.
към текста >>
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически п
ред
лаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления. От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят.
Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица. Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая.
към текста >>
То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото п
ред
и това изкуствено са го внесли там под една или друга форма.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления. От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери. От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене.
То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма.
Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица. Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая. Цялата ни епоха е насочена срещу тази съответствуваща на реалния свят идея. Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „ред" и отдавна подготвяше днешната социална драма.
към текста >>
Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „
ред
" и отдавна подготвяше днешната социална драма.
То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица. Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая. Цялата ни епоха е насочена срещу тази съответствуваща на реалния свят идея.
Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „ред" и отдавна подготвяше днешната социална драма.
към текста >>
Вторият п
ред
разсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот.
Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот.
Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери. Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са вредни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни. Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави. Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота. Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот.
към текста >>
Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са в
ред
ни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни.
Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот. Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери.
Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са вредни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни.
Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави. Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота. Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот. Само че това е невъзможно. А да повярва, че е възможно, може само мислител, който е напълно чужд на действителността.
към текста >>
Пос
ред
ствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави.
Вторият предразсъдък идва от невъзможността да се вникне в принципната разлика, засягаща процесите в трите отделни сфери на социалния живот. Хората не виждат, че към всяка от трите сфери, човек има специфично отношение, което може да се разгърне само ако в реалния живот съществува почва, върху която обособено от другите две сфери то ще може да се изгражда така, че да взаимодействува и с посочените две сфери. Физиократичната теория от миналото смяташе: Или хората създават ръководни правила за стопанския живот, които ограничават самостоятелното му развитие и тогава те са вредни, или пък законите действат в същото направление, в което и без друго протича стопанския живот и тогава те са излишни.
Посредствената стойност на тази теория е преодоляна, но като навик на мисленето, тя продължава опустошителния си ход из човешките глави.
Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота. Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот. Само че това е невъзможно. А да повярва, че е възможно, може само мислител, който е напълно чужд на действителността. В областта на икономиката не съществува нищо, чиято вътрешна природа да съдържа стимул за регулиране на междучовешките отношения.
към текста >>
И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите с
ред
ства за производство в рамките на стопанския живот.
Смята се, че когато една област от живота следва своите собствени закони, от нея трябва да произлезе всичко, което е необходимо за живота. Ако например стопанският живот е регулиран по такъв начин, че хората приемат ръководните правила за добри, би трябвало, следователно, от перфектно организирания стопански живот да произлязат изряден правов и духовен живот. Само че това е невъзможно. А да повярва, че е възможно, може само мислител, който е напълно чужд на действителността. В областта на икономиката не съществува нищо, чиято вътрешна природа да съдържа стимул за регулиране на междучовешките отношения.
И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот.
Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм. Защото икономическият живот има тенденцията непрекъснато да движи в една посока, в която трябва да понася въздействия от съвсем неочаквани места. Не е вярно, че ако правните норми следват икономическото развитие, те са добри, а ако му противоречат, са вредни. Напротив, само ако икономическото развитие бъде непрекъснато повлиявано от правните норми, които засягат единствено човешката стойност на индивида, само тогава човек може да намери достойно място в икономическия живот. Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
към текста >>
Не е вярно, че ако правните норми следват икономическото развитие, те са добри, а ако му противоречат, са в
ред
ни.
А да повярва, че е възможно, може само мислител, който е напълно чужд на действителността. В областта на икономиката не съществува нищо, чиято вътрешна природа да съдържа стимул за регулиране на междучовешките отношения. И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот. Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм. Защото икономическият живот има тенденцията непрекъснато да движи в една посока, в която трябва да понася въздействия от съвсем неочаквани места.
Не е вярно, че ако правните норми следват икономическото развитие, те са добри, а ако му противоречат, са вредни.
Напротив, само ако икономическото развитие бъде непрекъснато повлиявано от правните норми, които засягат единствено човешката стойност на индивида, само тогава човек може да намери достойно място в икономическия живот. Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
към текста >>
Забележително е, че в съвсем повърхностния пласт на живота всички ясно виждат п
ред
имствата от разделянето на труда.
Забележително е, че в съвсем повърхностния пласт на живота всички ясно виждат предимствата от разделянето на труда.
И никой не вярва, че шивачът може да отглежда кравата си, за да пие мляко. Повърхностният поглед счита, че директивите и разпоредбите би трябвало да бъдат най-резултатния подход в социалния живот.
към текста >>
Повърхностният поглед счита, че директивите и разпо
ред
бите би трябвало да бъдат най-резултатния подход в социалния живот.
Забележително е, че в съвсем повърхностния пласт на живота всички ясно виждат предимствата от разделянето на труда. И никой не вярва, че шивачът може да отглежда кравата си, за да пие мляко.
Повърхностният поглед счита, че директивите и разпоредбите би трябвало да бъдат най-резултатния подход в социалния живот.
към текста >>
Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален
ред
и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено.
Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено.
Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия. Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин.
към текста >>
Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което спо
ред
неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин.
Обстоятелството, че отвсякъде възникват възражения тъкмо срещу онзи социален ред и неговите принципи, които съответствуват на истинските съотношения в живота, е нещо естествено. Защото истинският живот винаги поражда противоречия. И ако човек ръководи мисленето си с оглед на този живот, той трябва да се стреми към такива действия, чиито последици и противоречия съответно ще бъдат неутрализирани чрез друг вид действия.
Той в никой случай няма да смята, че едно начинание, което според неговото мислене е „идеално" няма в хода на времето да се развие по безпроблемен начин.
към текста >>
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират оп
ред
елена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
към текста >>
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно с
ред
ствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост.
към текста >>
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат п
ред
оставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
към текста >>
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занап
ред
хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество.
Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи.
към текста >>
А правната у
ред
ба ще се грижи за това, едно производствено п
ред
приятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
към текста >>
Вместо обществена собственост върху с
ред
ствата за производство, на п
ред
ен план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези с
ред
ства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните с
ред
ства по възможно най-добрия за обществото начин.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид. Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди.
Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат.
към текста >>
Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и с
ред
ства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост.
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя.
към текста >>
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на с
ред
ствата за производство, и те са задължени към тези с
ред
ства.
Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства.
Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се оп
ред
еля след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин. Точно така ще се осъществи необходимото отношение между личност и средства за производство, което досега се проявяваше чрез частната собственост. Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи.
В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството.
И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя. Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от оп
ред
елени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя.
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Занап
ред
ще стане ясно, че осъществяването на п
ред
ставените тук социални идеи ще п
ред
аде на съвременните тенденции съвършено ново значение.
Занапред ще стане ясно, че осъществяването на представените тук социални идеи ще предаде на съвременните тенденции съвършено ново значение.
Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот. Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото. От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида.
към текста >>
Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във в
ред
а на обществото.
Занапред ще стане ясно, че осъществяването на представените тук социални идеи ще предаде на съвременните тенденции съвършено ново значение. Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот.
Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото.
От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида. Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество.
към текста >>
От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във в
ред
а на индивида.
Занапред ще стане ясно, че осъществяването на представените тук социални идеи ще предаде на съвременните тенденции съвършено ново значение. Собствеността престава да бъде това, което е била досега. Тя няма да се трансформира обратно в една вече преодоляна форма, каквато е колективната собственост, а ще прерасне в нещо съвършено ново. Обектите на собствеността ще бъдат включени в потока на социалния живот. Индивидът не трябва да си служи с тях движен от личен интерес и във вреда на обществото.
От друга страна, обществото също не трябва да ги използва по бюрократичен или друг начин във вреда на индивида.
Подходящото лице следва да намери свободен достъп до тях и чрез тях да е в състояние да служи на цялото общество.
към текста >>
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и п
ред
пазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Оп
ред
елен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Ако например едно п
ред
приятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански п
ред
приятия, да възстанови загубите на ощетените лица.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.
Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Така той става инициатор за такова разп
ред
еление на благата, което п
ред
оставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност.
Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество.
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще оп
ред
елят размера на своето финансово подпомагане.
Социален организъм, който изгражда себе си в светлината на обсъжданата тук концепция, ще може да регулира съответните данъци, необходими за правовия живот. Това ще се постигне чрез споразумение между ръководителите от двете сфери: Юридическата и стопанската.
А всичко, необходимо за духовната сфера, ще се прибави към нея от страна на отделните личности, защото те участвуват в социалния организъм и доколкото свободно вникват в необходимостта от независим духовен живот сами ще определят размера на своето финансово подпомагане.
Тази духовна организация черпи своите здрави сили от свободната конкуренция на личната инициатива, проявена от онези личности, който мигат да разгърнат една или друга духовна дейност.
към текста >>
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разп
ред
еляне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
към текста >>
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в п
ред
видените от закона рамки, оп
ред
еля стойността на благата спо
ред
приноса на хората към самия него.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него.
Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
към текста >>
Той няма да допусне онова, което оп
ред
еля реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него.
Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие.
Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи.
към текста >>
Надбавката ще идва в резултат на оп
ред
елени инициативи след споразумението между трите социални организации.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм. Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв.
Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация оп
ред
еля възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи. Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Възможно е за оп
ред
елен човек те да са коренно различни.
Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице. Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи.
Възможно е за определен човек те да са коренно различни.
Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на оп
ред
елен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните с
ред
ства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм. Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се оп
ред
елят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните.
Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората.
Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм. Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разп
ред
еля равномерно между всички участници в социалния организъм.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите.
Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
Чрез оп
ред
елената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
Социален организъм, изграден спо
ред
замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите с
ред
ства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности.
Социален организъм, изграден според замисъла на обсъжданата тук идея, ще съумее да внесе в човешката общност положителния баланс, който даден индивид постига благодарение на своите лични качества, както и да отнема необходимите средства за издръжката на онези индивиди, на които липсват способности.
„Принадената стойност" ще служи не за неоправдания лукс на даден човек, а за осигуряването на социалния организъм с нови душевни и материални блага, както и за обгрижването на онези хора, които се раждат в този организъм, но не са в състояние да му служат.
към текста >>
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху с
ред
ствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации. Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот.
към текста >>
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно с
ред
ство; този вид признание ще произтича от мерките, които са п
ред
приели ръководните институции на стопанските организации.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки.
към текста >>
За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас п
ред
ставляват вид стока.
Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока.
Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
към текста >>
И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор п
ред
ставлява стока.
В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност. За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока. Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника.
И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
към текста >>
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне оп
ред
елена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
А как може да се използва свободната инициатива и правото, за да възникне определена стока, това е напълно извън стопанския механизъм, също както извън него е и влиянието на природните сили върху добива на зърно в една плодородна или неплодородна година.
От гледна точка на стопанския механизъм, както духовната организация, така и държавата, са само отделни стокопроизводители. Това, което те произвеждат в техните собствени рамки се превръща в стока едва тогава, когато то се поеме от стопанския сектор. Те не произвеждат в техните собствени рамки, но с постиженията им разполагат ръководните органи на стопанският организъм.
към текста >>
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се оп
ред
еля от ръководството на съответния стопански отрасъл.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл.
От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм. Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето. Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/.
към текста >>
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се оп
ред
еля от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм.
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм.
към текста >>
Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи спо
ред
точните закони на математиката и механиката.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм.
Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката.
към текста >>
Но подобно възражение изобщо не може да хрумне на този, който е успял да разбере, че настоящата книга е замислена спо
ред
живите, а не спо
ред
математическите закони/.
Естествено, може да се направи и близкото до ума възражение, че социалния живот не може да следва законите, по който се изгражда един мост.
Но подобно възражение изобщо не може да хрумне на този, който е успял да разбере, че настоящата книга е замислена според живите, а не според математическите закони/.
към текста >>
След известно време притежанието на парите се прехвърля под оп
ред
елена форма на цялото общество.
В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци. Природата на тези отношения ще поражда едни или други необходими тенденции, които могат да отнемат от парите тяхната стойност в случаи, че те изгубят току-що описаното значение. За такива тенденции вече стана дума.
След известно време притежанието на парите се прехвърля под определена форма на цялото общество.
И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува.
към текста >>
Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до оп
ред
елени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува.
Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него. Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Подобни права не трябва да се превръщат в с
ред
ство за икономически натиск.
Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск.
Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него. Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и п
ред
оставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
„Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите с
ред
ства за поддържането на своя живот.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н. разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот.
Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин. Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си.
към текста >>
Фактически дрехата е с
ред
ство за производство.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н. разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм. Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите.
Фактически дрехата е средство за производство.
Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин. Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си. Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си.
към текста >>
Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да п
ред
остави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм.
Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин. Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си. Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си. Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност.
Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм.
Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма. Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди.
към текста >>
Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее спо
ред
отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си. Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си. Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм.
Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време. Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда. Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо!
към текста >>
Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат спо
ред
напълно неегоистичното разделение на труда.
Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм. Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма. Ако все пак някакъв егоизъм е налице под формата на класови привилегии или нещо подобно, рано или късно възникват сътресения в социалния организъм. Днес ние живеем точно в такъв период от време.
Възможно е много хора да не вникват в изискването, че правните отношения трябва да се изграждат според напълно неегоистичното разделение на труда.
Подобни хора могат да правят само своите лични избоди. А те са: В случая не може да се постигне абсолютно нищо! Социалното движение не води до никъде! Впрочем, ако не се съобразим с правилата на действителния свят, ние няма да прибавим нищо смислено и резултатно към това движение. Логичната последователност на тези разсъждения се стреми просто да насочи човека като участник в социалния организъм към това, което закономерно следва от променящите се жизнени условия на този организъм.
към текста >>
Обаче тази опасност се п
ред
отвратява от троичното разделяне на социалния организъм.
Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм. Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано).
Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм.
Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото. Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения. Защото последните са резултат от управлението на стопанския организъм. Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което представлява разменно средство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
към текста >>
Правните отношения не трябва да оказват непос
ред
ствено влияние върху паричните отношения.
Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм. Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм. Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения.
Защото последните са резултат от управлението на стопанския организъм. Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което представлява разменно средство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
към текста >>
Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което п
ред
ставлява разменно с
ред
ство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
(В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм. Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото. Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения. Защото последните са резултат от управлението на стопанския организъм.
Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което представлява разменно средство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
към текста >>
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека п
ред
ставляват една жива реалност.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност.
И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието. Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика.
към текста >>
И когато времето нап
ред
не и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност.
И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието.
Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика. Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки.
към текста >>
Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се п
ред
извика.
Ако даден човек е ориентиран към социалистическите идеи и смята, че самото развитие ще доведе до разрешаването на социалния въпрос, трябва да му се възрази: Естествено, развитието води до една или друга необходимост, обаче в социалния организъм идейните импулси на човека представляват една жива реалност. И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието. Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата.
Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика.
Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки. В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване.
към текста >>
Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато п
ред
него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки.
И когато времето напредне и това, което досега е било само мисловно съдържание се реализира, тогава тези реализирани сили се намесват пряко в развитието. Всички, който разчитат „само на развитието", а не на едни или други плодотворни идеи, трябва да си осигурят достатъчно време, докато това, което хората днес мислят, приеме обликът на едно истинско развитие. Само че в този случай, обикновено се оказва твърде късно за реализирането на това, което днешните факти настойчиво извисяват. В социалния организъм е невъзможно да разглеждаме развитието по онзи обективен начин, както правим това по отношение на природата. Когато работата опира до социалния организъм, развитието трябва да се предизвика.
Ето защо за здравото социално мислене е просто фатално, когато пред него застават съвременни идеи, който що се отнася до необходимите социални процеси искат да „докажат" правотата си, както се „доказват" нещата в естествените науки.
В социалния живот „доказателството" е в ръцете на този, който мирогледно съумее да възприеме не само това, което вече съществува, а и онова, което често пъти незабележимо е стаено в човешките импулси и напира към осъществяване.
към текста >>
Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след оп
ред
елен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата. Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация.
Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение. Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
към текста >>
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за оп
ред
елен период от време живее в непос
ред
ствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните п
ред
поставки.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
Изграденият от човека социален организъм, който п
ред
ставлява и неговата жизнена с
ред
а, ще бъде троично разделен.
Не хората ще бъдат социално разделяни в класи и съсловия, а самият социален организъм ще бъде троично разделен. И точно по тази причина, човекът ще може да бъде наистина човек. Защото троичното разделяне ще бъде такова, че ще позволи на човека да се включи със своя живот във всяка от трите съставни части на социалния организъм. Обективните му интереси ще са застъпени в онази съставна част на социалния организъм, където той упражнява своята професия. Спрямо останалите, той ще изпитва дълбока и пълнокръвна свързаност, защото проявленията им ще го засягат лично.
Изграденият от човека социален организъм, който представлява и неговата жизнена среда, ще бъде троично разделен.
Всеки човек ще бъде спояващата връзка между трите съставни части на социалния организъм.
към текста >>
2.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Мислите имат своето п
ред
ставителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена п
ред
имно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
/* Изразът може да бъда разбран само след основно запознаване с духовно-научното откритие на Р. Щайнер за „троичното разделяне на човешкия организъм". За пръв път в публикуваната през 1919 година книга „Върху загадките на душата" (Събрани съчинения № 21) Р. Щайнер загатва за следната локализация на трите основни душевни сили: мисли, чувства и воля.
Мислите имат своето представителство „горе" в главата (мозъка, Корfsystem), чувствата в ритмичната система, разположена предимно в областта на гърдите (Вrustsysem), и волята „долу" в това, което Р.
Щайнер нарича двигателно-веществообменна система. (Stoffwechsel-Gliedmalеn-System)/.
към текста >>
Икономическите връзки на една страна с друга възникват без непос
ред
ственото влияние на правовата държава.
Вътрешната диференциация на здравия социален организъм прави троично разделени също и международните връзки. Всяка от трите съставни части близа в самостоятелни връзки със съответните звена от другите социални организми.
Икономическите връзки на една страна с друга възникват без непосредственото влияние на правовата държава.
към текста >>
Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непос
ред
ствена връзка с езика.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество. Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области.
Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика.
Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката. Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с п
ред
ставители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Духовните структури на отделните държави ще влизат помежду си само в такива отношения, които бликат от общия духовен живот на цялото човечество. Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание.
Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно п
ред
човечеството.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура.
Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството.
Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части. Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности. Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури. Това ще бъде постигнато, когато етническите общности осъществяват вътрешното троично разделяне на своите социални организми, така че всяка от съставните им части да влезе в самостоятелни връзки с другите социални организми.
към текста >>
Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да нап
ред
ва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура. Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството.
Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части.
Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности. Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури. Това ще бъде постигнато, когато етническите общности осъществяват вътрешното троично разделяне на своите социални организми, така че всяка от съставните им части да влезе в самостоятелни връзки с другите социални организми.
към текста >>
Естествено, етническите и расови зависимости на
ред
с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура. Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството. Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части.
Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности.
Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури. Това ще бъде постигнато, когато етническите общности осъществяват вътрешното троично разделяне на своите социални организми, така че всяка от съставните им части да влезе в самостоятелни връзки с другите социални организми.
към текста >>
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел п
ред
един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция.
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция.
Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне. Несъмнено, които работи за троичното разделяне, той го прави в името на една общочовешка цел. А това, което е необходимо да се направи, в много по-голяма степен ще се проникне с онези сили, които бликат от живота и се проявяват в истинските човешки импулси, отколкото с всевъзможните резолюции от конгреси, съвещания и т.н. Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
към текста >>
Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните п
ред
ставителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите п
ред
ставителни институции все още не са п
ред
приели никакви стъпки в посока на троичното разделяне.
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция.
Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне.
Несъмнено, които работи за троичното разделяне, той го прави в името на една общочовешка цел. А това, което е необходимо да се направи, в много по-голяма степен ще се проникне с онези сили, които бликат от живота и се проявяват в истинските човешки импулси, отколкото с всевъзможните резолюции от конгреси, съвещания и т.н. Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
към текста >>
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави на
ред
със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г.
Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм. Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство. Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г. „държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост.
към текста >>
Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно с
ред
ство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г. Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм.
Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство.
Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г. „държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост. Обаче тези държавници нямаха никакво предчувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития.
към текста >>
„държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и п
ред
пазливост.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г. Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм. Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство. Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г.
„държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост.
Обаче тези държавници нямаха никакво предчувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития.
към текста >>
Обаче тези държавници нямаха никакво п
ред
чувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития.
Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм. Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство. Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г. „държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост.
Обаче тези държавници нямаха никакво предчувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития.
към текста >>
Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци п
ред
и военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата п
ред
тесен слушателски кръг.
Независимо от това, те бяха смятани за „практици".
Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен слушателски кръг.
(По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието. Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства.
към текста >>
За п
ред
стоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си.
Независимо от това, те бяха смятани за „практици". Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен слушателски кръг. (По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех).
За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си.
Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието. Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства. Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за обществото ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека."
към текста >>
Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез с
ред
ствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни с
ред
ства.
Обратно, хората, които през последните десетилетия се произнасяха против възгледите на тези „държавници", бяха смятани за „мечтатели", включително и авторът на настоящата книга, особено когато месеци преди военната катастрофа, във Виена, той разглеждаше нещата пред тесен слушателски кръг. (По-голяма аудитория вероятно би посрещнала думите ми с присмех). За предстоящата заплаха аз казах приблизително следното: „Жизнените тенденции, които имат надмощие в нашата съвременност, ще стават все по-силни, докато накрая те ще унищожат самите себе си. Свръхсетивният поглед върху социалния живот ясно показва, че навсякъде зреят ужасни социални язви. И тази е най-голямата грижа за човека, който прониква в битието.
Най-страшното е, че се подтиска всеки ентусиазъм за опознаване на живота чрез средствата на Духовната Наука и всичко това може да докара човека дотам, че да изкрещи в лицето на света колко много са нужни истински оздравителни средства.
Ако социалният организъм се развива както досега, ще възникнат такива поражения в областта на културата, които за обществото ще означават същото, каквото са раковите образувания в биологичния организъм на човека."
към текста >>
Тези импулси п
ред
полагаха мерки, които не биха могли да се осъществят, а не по адекватните мерки, които можеха да породят доверие между различите човешки общности.
За тази област на живота, в която ръководните кръгове нито можеха, нито искаха да проникнат, „държавниците" се вслушаха в погрешни импулси.
Тези импулси предполагаха мерки, които не биха могли да се осъществят, а не по адекватните мерки, които можеха да породят доверие между различите човешки общности.
към текста >>
Който вярва, че вс
ред
непос
ред
ствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля.
Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля.
И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия. Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея.
към текста >>
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да нап
ред
ват заедно по своя път.
Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия.
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години"). А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
към текста >>
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на оп
ред
елени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път. Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години").
А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
Нормален и здрав съвместен живот може да гарантира само онзи социален организъм, който ще възникне от логичните закономерности на новото време.
към текста >>
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец п
ред
ставляваше сериозна пречка.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури.
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща.
към текста >>
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от оп
ред
елен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен п
ред
ставата, че държавните граници съвпадат с националните.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие.
Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните.
И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
И за тези мисловни стереотипи, идеята че оп
ред
елени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща.
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка. Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните.
И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща.
Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи п
ред
алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности. Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява. Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация.
И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия.
И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" п
ред
алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да п
ред
ставят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да п
ред
извикат воина с цел да запазят старите структури.
Ако човек разполага с практично и обективно мислене, той не трябва да се препъва в привидната невъзможност на тази идея и да смята, че всички усилия са обречени на непреодолими трудности. Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява. Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия.
И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури.
По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме п
ред
вид и тези подробности.
Напротив той трябва да мобилизира силите си, за да ги преодолява. Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури.
По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности.
Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, п
ред
нея беше поставена световноисторическата задача, п
ред
и всичко да развие здравия социален организъм.
Вместо „държавническото" мислене да се съобрази с изискванията на съвременната епоха, то се зае да консервира въображаемата цялост на старото държавно устройство. Но така държавата все повече се превръщаше в една абсурдна формация. И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности.
Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм.
Тази задача не можа да бъде осмислена. Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
Прегрешението п
ред
новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
И през второто десетилетие на 20-и век тя се изправи пред алтернативата: Или да не прави нищо за себесъхранението си в старите държавни структури и да очаква разпадането си, или външно да поддържа своя вътрешен абсурд чрез насилия, които намериха израз във военните действия. И така, 1914 изправи австро-унгарските „държавници" пред алтернативата: те или трябваше да променят своите намерения и да ги съобразят с жизнените закономерности на здравия социален организъм и да представят на света този факт като израз на своята воля което би пробудило едно ново доверие към тях или пък бяха длъжни да предизвикат воина с цел да запазят старите структури. По въпросите за „вината" можем да сме обективни само ако имаме предвид и тези подробности. Именно поради участието на много народи в състава на Австро-Унгария, пред нея беше поставена световноисторическата задача, преди всичко да развие здравия социален организъм. Тази задача не можа да бъде осмислена.
Прегрешението пред новите еволюционни импулси на света вкара Австро-Унгария в ужасите на войната.
към текста >>
Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази с
ред
ноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше п
ред
оп
ред
елен да стане арена за техните видими действия.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха.
Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия.
Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие. Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители. Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непос
ред
ствени задачи п
ред
нейните ръководители.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия. Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие.
Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители.
Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си п
ред
назначение в съвременния международен живот.
Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха. Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия. Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие. Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители.
Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот.
Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели п
ред
стави за величието и блясъка на държавата.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата.
Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси. Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване. Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ. Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм. С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914.
към текста >>
Държавата, която те си п
ред
ставяха, можеше да се крепи само на военната мощ.
Нещата все повече се приближаваха по показната демонстрация на сила и мощ, които Германия възлагаше на вече напълно изчерпани и остарели представи за величието и блясъка на държавата. Изградена беше една държава, която също както Австро-Унгария, се противопоставяше на новите еволюционни импулси. Ръководителите на Германия дори не подозираха за тяхното съществуване.
Държавата, която те си представяха, можеше да се крепи само на военната мощ.
Докато в действителност общочовешката еволюция зависеше от осъществяването на импулса за изграждането на здрав социален организъм. С осъществяването му, в общността на съвременните народи биха се намесили и други сили освен тези, които бяха налице през 1914. С неразбирането на този импулс, през 1914 германската политика стигна до най-долната мъртва точка на своите възможности. През последните десетилетия тя просто не забеляза нищо от това, което би трябвало да се случи; тя се занимаваше с всевъзможни подробности, нямащи нищо общо с еволюционните импулси на новото време, изобщо с всичко, което поради своята безсъдържателност просто трябваше да рухне „като картонена кула".
към текста >>
Вярна п
ред
става за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха вс
ред
компетентните с
ред
и на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид п
ред
света.
Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света.
За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо. Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните. От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин. Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие. Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност.
към текста >>
Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да п
ред
стави всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните.
Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света. За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо.
Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните.
От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин. Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие. Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност. Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с предшестващите събития. Ако обаче искаме да говорим за т.н.
към текста >>
От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да п
ред
приемат нищо друго, освен това, което вече беше п
ред
прието, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин.
Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света. За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо. Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните.
От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин.
Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие. Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност. Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с предшестващите събития. Ако обаче искаме да говорим за т.н. „вина", не трябва да си спестяваме тези усилия.
към текста >>
Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се п
ред
приеме никакво действие.
Вярна представа за този трагичен момент от историята на германската държава бихме получили, ако се опитаме да вникнем в онези събития, които се разиграха всред компетентните среди на Берлин през края на юли и на 1 август 1914, и след това да ги изнесем в точния им вид пред света. За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо. Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните. От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин.
Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие.
Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност. Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с предшестващите събития. Ако обаче искаме да говорим за т.н. „вина", не трябва да си спестяваме тези усилия. Без точен поглед в ситуацията, нещата остават неразбираеми: Естествено, могат да се обсъждат и по-далечни причини, но тъкмо този точен поглед показва по какъв начин причините започнаха да действуват.
към текста >>
Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с п
ред
шестващите събития.
За тези, събития хората в Германия и чужбина не знаят почти нищо. Всеки, който е запознат с тях, ще се съгласи, че тогава германската политика, стигайки до долната мъртва точка на своите възможности, просто трябваше да представи всички решения относно това, дали и как да се започне войната, в ръцете на военните. От военна гледна точка, компетентните лица не можеха да предприемат нищо друго, освен това, което вече беше предприето, защото от тази гледна точка ситуацията не можеше да бъде разглеждана по друг начин. Защото извън военната сфера нещата бяха стигнали дотам, че просто не мажеше да се предприеме никакво действие. Да, ако някои се постарае да хвърли истинска светлина върху събитията в Берлин от края на юли и 1 август 1914, те ще се очертаят като факти с огромна световноисторическа стойност.
Но човек все се поддава на илюзията, че не би спечелил нищо от тях, ако не е наясно с предшестващите събития.
Ако обаче искаме да говорим за т.н. „вина", не трябва да си спестяваме тези усилия. Без точен поглед в ситуацията, нещата остават неразбираеми: Естествено, могат да се обсъждат и по-далечни причини, но тъкмо този точен поглед показва по какъв начин причините започнаха да действуват.
към текста >>
П
ред
ставите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ.
През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно.
към текста >>
През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-п
ред
ишните трагични събития.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ.
През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития.
Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо.
към текста >>
Авторът на тези
ред
ове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ. През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития.
Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития.
В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е.
към текста >>
В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ спо
ред
него момент той искаше да п
ред
ложи идеята за здравия социален организъм на оп
ред
елени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ. През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития.
В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс.
Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента.
към текста >>
Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични п
ред
стави настръхваха срещу подобни импулси, с които спо
ред
тях не можеше да се п
ред
приеме нищо разумно.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ. През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно.
Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно.
Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият.
към текста >>
Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", на
ред
с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице.
Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият.
Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице.
Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят. Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи. И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси. Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи. Вместо подобни идеи, дойде Брест Литовск.
към текста >>
Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, с
ред
ноевропейските народи биха п
ред
усетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи.
в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият. Какво би помогнало, ако в областта на „литературата", наред с хиляди други неща, започнат да се обсъждат и тези импулси, при това от едно частно лице. Към дълбоката същност на тези импулси принадлежи и обстоятелството, че тогава те можеха да добият значение само благодарение на мястото, където се произнасят.
Ако нещата, свързани с този импулс, тръгваха от подходящо място, средноевропейските народи биха предусетили, че въпросният импулс им дава нещо, което малко или много съответствува на техните съзнателни стремежи.
И тогава, съвсем сигурно е, че народите на руския Изток бяха стигнали до разбирането за необходимостта от смяна на царизма с помощта на тези импулси. Да оспорва горното твърдение може само човек, комуто липсва всякакъв усет за възприемчивостта на все още неразгърнатия източноевропейски интелект спрямо здравите социални идеи. Вместо подобни идеи, дойде Брест Литовск.
към текста >>
Обстоятелството, че милитаристичното мислене не можа да п
ред
отврати катастрофата в С
ред
на и Източна Европа, се дължеше само на това, че милитаристичното мислене успя да се дегизира.
Обстоятелството, че милитаристичното мислене не можа да предотврати катастрофата в Средна и Източна Европа, се дължеше само на това, че милитаристичното мислене успя да се дегизира.
Причината за нещастието на германския народ е, че той не поиска да повярва в неизбежността на катастрофата. Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията. Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения.
към текста >>
Ако някой п
ред
полагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време вс
ред
английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на С
ред
на и Източна Европа.
Обстоятелството, че милитаристичното мислене не можа да предотврати катастрофата в Средна и Източна Европа, се дължеше само на това, че милитаристичното мислене успя да се дегизира. Причината за нещастието на германския народ е, че той не поиска да повярва в неизбежността на катастрофата. Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията.
Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа.
Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене. В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула". Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
към текста >>
Те бяха убедени, че в С
ред
на и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения.
Обстоятелството, че милитаристичното мислене не можа да предотврати катастрофата в Средна и Източна Европа, се дължеше само на това, че милитаристичното мислене успя да се дегизира. Причината за нещастието на германския народ е, че той не поиска да повярва в неизбежността на катастрофата. Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията. Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа.
Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения.
Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене. В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула". Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна. Но стремежът към такава политика, особено що се отнася до „дипломатите", беше смятан за нещо съвършено излишно.
към текста >>
Тези личности ориентираха английската политика спо
ред
резултатите на своето мислене.
Причината за нещастието на германския народ е, че той не поиска да повярва в неизбежността на катастрофата. Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията. Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения.
Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене.
В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула". Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна. Но стремежът към такава политика, особено що се отнася до „дипломатите", беше смятан за нещо съвършено излишно.
към текста >>
В С
ред
на и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула".
Никой не пожела да разбере, че на държавните върхове, където трябваше да се вземе решението, хората нямаха никакъв усет за историческата необходимост на събитията. Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене.
В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула".
Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна. Но стремежът към такава политика, особено що се отнася до „дипломатите", беше смятан за нещо съвършено излишно.
към текста >>
Само политика, която би се опирала на възгледа, че с
ред
англоезичните народи има с
ред
и, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене. В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула".
Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
Но стремежът към такава политика, особено що се отнася до „дипломатите", беше смятан за нещо съвършено излишно.
към текста >>
Вместо да бъдат положени усилия за прокарването на една политика разработена спо
ред
забележителните мащаби на английската дипломация която би се оказала благоприятна за С
ред
на и Източна Европа още п
ред
и избухването на военната катастрофа, нещата бяха оставени да се движат по старите дипломатически релси.
Вместо да бъдат положени усилия за прокарването на една политика разработена според забележителните мащаби на английската дипломация която би се оказала благоприятна за Средна и Източна Европа още преди избухването на военната катастрофа, нещата бяха оставени да се движат по старите дипломатически релси.
Дори и по време на горчивия опит от военните действия, никой не разбра очевидната необходимост - срещу политическата задача, която Америка провъзгласи на света, Европа трябваше да противопостави друга задача, родена от жизнените сили на самата Европа. Между исканията, които Уилсън постави от американска гледна точка, и тези, които в оръдейната канонада загатваха за един от духовните импулси на Европа, би могло да се постигне разбирателство. Всякакъв друг вид споразумение би прозвучал пред историческата необходимост като кух и празен звук.
към текста >>
Всякакъв друг вид споразумение би прозвучал п
ред
историческата необходимост като кух и празен звук.
Вместо да бъдат положени усилия за прокарването на една политика разработена според забележителните мащаби на английската дипломация която би се оказала благоприятна за Средна и Източна Европа още преди избухването на военната катастрофа, нещата бяха оставени да се движат по старите дипломатически релси. Дори и по време на горчивия опит от военните действия, никой не разбра очевидната необходимост - срещу политическата задача, която Америка провъзгласи на света, Европа трябваше да противопостави друга задача, родена от жизнените сили на самата Европа. Между исканията, които Уилсън постави от американска гледна точка, и тези, които в оръдейната канонада загатваха за един от духовните импулси на Европа, би могло да се постигне разбирателство.
Всякакъв друг вид споразумение би прозвучал пред историческата необходимост като кух и празен звук.
към текста >>
Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме п
ред
прочутите 14 точки на Уилсън.
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата участвуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно усетът за ясното формулиране на конкретни задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество. Ето защо и есента на 1918 донесе точно това, което трябваше. Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация.
Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън.
Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска. Той трябваше просто да изчака оповестяването на нейната воля. Към посредствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
към текста >>
П
ред
една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли.
Обаче на хората, които по стечение на обстоятелствата участвуваха в ръководството на Германия, липсваше нещо съществено: А именно усетът за ясното формулиране на конкретни задачи, с оглед на зараждащите се нови сили в съвременното човечество. Ето защо и есента на 1918 донесе точно това, което трябваше. Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън.
Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли.
Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска. Той трябваше просто да изчака оповестяването на нейната воля. Към посредствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
към текста >>
Към пос
ред
ствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, п
ред
извикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън. Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска. Той трябваше просто да изчака оповестяването на нейната воля.
Към посредствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
към текста >>
Ситуацията в С
ред
на Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти.
Ситуацията в Средна Европа породи неверие към всякакви възгледи, които се опираха на реалните исторически сили, както и отвращение към всякакви импулси, произтичащи от едно истинско вникване в духовните причини на външните факти.
Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация. Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно.
към текста >>
По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира спо
ред
тях своите общи действия.
Днес, в резултат на всички събития и факти от военната катастрофа, се създава нова ситуация. Нейна характерна особеност са социалните импулси, които се пробуждат в човечеството, и то по начинът, описан в настоящата книга. Тези социални импулси говорят на такъв език, спрямо който целия цивилизован свят трябва да осмисли своята истинска задача. Но нима по отношение на социалните въпроси разсъжденията върху това, което трябваше да стане, също е необходимо да стигнат до онази мъртва точка, в която се оказа източноевропейската политика през 1914? Ако тогава огромни територии можеха да останат извън обсъжданите проблеми, днес що се отнася до социалното движение това е невъзможно.
По този въпрос не могат да съществуват никакви политически противници, никакви неутрални мнения; задава се ново, задружно функциониращо човечество, умеещо да долавя знаците на времето и да организира според тях своите общи действия.
към текста >>
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който п
ред
и известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на с
ред
ноевропейските народи.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит". Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
3.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена п
ред
и половин век държава.
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена преди половин век държава.
Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа в която се оказа въвлечен само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия. Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини. Очевидно след подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне.
към текста >>
Днес п
ред
сведения поглед на този народ стоят само развалини.
Немският народ твърдо вярваше в здравите основи и непреходността на своята изградена преди половин век държава. Дори през август 1914 той смяташе, че военната катастрофа в която се оказа въвлечен само ще потвърди вярата в една здрава и непобедима Германия.
Днес пред сведения поглед на този народ стоят само развалини.
Очевидно след подобни сътресения трябва да настъпят размисъл и спомняне.
към текста >>
И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: п
ред
и половин век ние изградихме една държава, за да поставим п
ред
нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
Господствуващите мнения, особено в хода на войната, се оказаха всъщност едно трагично заблуждение. Къде са причините за това съдбоносно заблуждение? Този въпрос е длъжен да пробуди в душите на всички немци размисъл и спомняне. А дали днес те разполагат със силата за този душевен акт, зависи от самата жизнеустойчивост на немския народ. Неговото бъдеще зависи от това, дали в пълна сериозност той ще си зададе въпросът: Как стигнахме до нашето огромно заблуждение?
И ако днес той си зададе този въпрос, ще проумее: преди половин век ние изградихме една държава, за да поставим пред нея великите задачи, произтичащи от самата духовна същност на германския народ.
към текста >>
На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности спо
ред
мярката на старите традиции и спо
ред
новите, динамично променящи се изисквания.
И така, основите на държавата бяха положени.
На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания.
После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ. В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин.
към текста >>
Но още далеч п
ред
и военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана.
После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ. В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин.
Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана.
Неразпознаването на една такава мисия от страна на негерманския свят, по необходимост породи у него подозрения, които са и по-дълбоката причина за германския провал.
към текста >>
От неп
ред
убедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на германския народ.
От непредубедената оценка на тези факти зависи цялото бъдеще на германския народ.
В сегашното нещастие би трябвало да се появи тъкмо онова разбиране за нещата, до което през последните 50 години никой не успя да се приближи. Вместо повърхностното обсъждане на незначителни проблеми, днес е необходим широк и мощен размах в самото светоусещане, в самия светоглед, за да проникнем в еволюционните сили с ясни и точни мисли, да им се посветим с решителна и твърда воля. Нека престане дребнавият стремеж, да се принизяват като непрактични идеалисти всички, които са отправили своя поглед към тези еволюционни сили. Нека престанат и високомерието, и претенциите на тези, които се смятат за непогрешими практици, макар че точно те доведоха нещастието, прикривайки ограничения си ум под формата на „практични" действия. Нека се вслушаме в обявените за „идеалисти", които обаче в действителност са истинските практици, що се отнася до еволюционните импулси на новото време.
към текста >>
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една оп
ред
елена класа в точно оп
ред
елени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където спо
ред
практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Вярно е, че „практиците" отдавна виждаха нарастващите социални проблеми, но те искаха да ги разрешат в рамките на традиционните мисловни стереотипи. Съвременният икономически живот постави специфични изисквания, чието задоволяване по пътя на частната инициатива изглеждаше невъзможно.
Прехвърлянето на частния труд в общественото производство се налага по отношение на една определена класа в точно определени области като нещо необходимо и то беше реализирано там, където според практическите възгледи на тази класа можеше да дава добри резултати.
Радикалното прехвърляне на целия частен труд в общественото производство е цел на друга класа, която в условията на новия икономически живот няма никакъв интерес от запазването на традиционните частни цели.
към текста >>
В действителност, нито една от формите, изградени спо
ред
старите мисловни стереотипи, не може да възприеме това, което се е изисквало от тях.
В действителност, нито една от формите, изградени според старите мисловни стереотипи, не може да възприеме това, което се е изисквало от тях.
Новите еволюционни импулси на епохата напират към мисловното обхващане на нова социална структура, която е съвсем различна от досегашната. Досега в голямата си част социалните общности бяха изграждани от социалните инстинкти на човечеството. Задача на бъдещето е, тези нови еволюционни сили да бъдат разбрани с ясно и пълно съзнание.
към текста >>
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм спо
ред
своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот.
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот.
Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира.
към текста >>
Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува на
ред
със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира на
ред
със системата „глава"*.
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот.
Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*.
Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира.
към текста >>
Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и спо
ред
неговите собствени жизнени възможности.
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото.
Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности.
Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части. Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.
към текста >>
Към изграждането на п
ред
лагания тук социален организъм може да се пристъпи още днес, и то по един напълно обоснован начин.
Към изграждането на предлагания тук социален организъм може да се пристъпи още днес, и то по един напълно обоснован начин.
Тази книга дава само основните ориентири за всички онези, които са убедени в живата необходимост и правота на новите еволюционни импулси В областта на социалния живот.
към текста >>
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива п
ред
новото човечество.
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество.
Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост. Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би предал на външната и политика адекватност и перспектива. А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
към текста >>
Ръководният елит не разбра, че трябва да постави п
ред
държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост.
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество.
Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост.
Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би предал на външната и политика адекватност и перспектива. А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
към текста >>
Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би п
ред
ал на външната и политика адекватност и перспектива.
Основаването на германската държава съвпада с времето, когато тази необходимост започва да се открива пред новото човечество. Ръководният елит не разбра, че трябва да постави пред държавата една задача именно с оглед на тази нова историческа необходимост.
Верният поглед към новите еволюционни импулси не само би укрепил нейната вътрешна структура, но би предал на външната и политика адекватност и перспектива.
А с подобна политика немският народ би могъл спокойно да води своя съвместен живот с останалите негермански народи.
към текста >>
Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми нап
ред
.
Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение.
Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред.
Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: Духовната, политическата, икономическата и тъкмо с техните представителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се бе превърнала в абсурдно социално образувание.
към текста >>
П
ред
външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: Духовната, политическата, икономическата и тъкмо с техните п
ред
ставителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се бе превърнала в абсурдно социално образувание.
Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение. Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред.
Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: Духовната, политическата, икономическата и тъкмо с техните представителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се бе превърнала в абсурдно социално образувание.
към текста >>
За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не спо
ред
действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко спо
ред
удобните навици на своето мислене.
Естествена е съпротивата, с която всички „практици" се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи.
За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните навици на своето мислене.
Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и са, следователно, готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.
към текста >>
Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и са, следователно, готови да ги п
ред
извикат отново в неп
ред
видими размери.
Естествена е съпротивата, с която всички „практици" се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи. За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните навици на своето мислене.
Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и са, следователно, готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.
към текста >>
4.
Съдържание
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който проявява интерес към тази електронна книга, може свободно да я разпространява с
ред
роднини, приятели, колеги и съмишленици, като се съобразява със следните условия: да запазва нейната цялост, последователност и форматиране, да не променя нищо от съдържанието и да го прави напълно безвъзмездно.
Всеки, който проявява интерес към тази електронна книга, може свободно да я разпространява сред роднини, приятели, колеги и съмишленици, като се съобразява със следните условия: да запазва нейната цялост, последователност и форматиране, да не променя нищо от съдържанието и да го прави напълно безвъзмездно.
към текста >>
Статия 2: Международните аспекти на Троичния социален
ред
Статия 2: Международните аспекти на Троичния социален ред
към текста >>
Статия 3: Марксизмът и Троичният социален
ред
Статия 3: Марксизмът и Троичният социален ред
към текста >>
Статия 6: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален
ред
Статия 6: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
към текста >>
Статия 17: Основата за троичния социален
ред
Статия 17: Основата за троичния социален ред
към текста >>
5.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха п
ред
разположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота.
Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове.
към текста >>
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се оп
ред
еляше като „практичен“.
„Прагматизъм“ – това беше етикетът, даден на нещо, което е само ограничено мислене. Тъй наречените прагматици свикнаха с една тясна сфера от живота. Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
към текста >>
Хората се п
ред
ават на установения
ред
, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв
ред
— такова беше положението в управляващите кръгове.
Те овладяха навиците в тази сфера, но нямаха предразположение, нито интерес да видят връзките ѝ с по-широките сфери около нея. Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа.
Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове.
И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици. А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
към текста >>
И сега, изправени п
ред
бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
Затворен в рамките на тясната си сфера, всеки с гордост се определяше като „практичен“. Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове.
И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
към текста >>
С
ред
работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непос
ред
ствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития.
Съвременната икономическа система нагледно показа неспособността на нашето мислене да бъде в крак със събитията. Именно движението на социалистическите работници разкри рушещата се основа на тази постройка.
Сред работническото движение възникна различен тип партийна програма — такава, която дойде от непосредствения опит с упадъка, като или призова за промяна на курса, или очаква „спасение“ от разгръщането на вече съществуващите събития.
Подобни програми възникват теоретично, идват от универсалните човешки потребности, без да се занимават практично с фактите. Практиката, която беше просто рутина и която ненавиждаше мисленето, влезе в конфликт със социалистическата практика, която всъщност е просто теория. А сега, когато събитията настояват да се занимаваме с продуктивни и живи мисли — мисли, които имат своите корени в реалния свят — тези теоретични „мисли без практично приложение“ ни се разкриват като недостатъчни. А тази недостатъчност ще става все по-очевидна, докато осъзнаем, че задачата ни е да развържем възела, задушаващ съвременния социален живот, като започнем да мислим интензивно.
към текста >>
А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят п
ред
въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален
ред
?
От друга страна, където царува „исканията без практичност“, те се мъчат да придобият достойно човешко съществуване за класата, която чувства, че още не го е получила. Те не виждат, че се борят за получаването му, без да имат реален поглед върху важните потребности на обществото. Те вярват, че ако вземат властта, необходима за техните теоретично благородни, но непрактични изисквания, тогава ще могат, отново сякаш по чудо, да осъществят нещата, за които се борят.
А онези, които милеят за хората от тази класа, като издигат искания заради отчаянието на пролетариата, и искат да постигнат целта си по гореспоменатия начин, трябва да се изправят пред въпроса: Какво ще стане, ако едната страна настоява за програми, които са опровергани от действителния ход на събитията, а другата страна търси власт, за да наложи своите искания, без да се запита какво изисква самият живот от който да било социален ред?
към текста >>
За тях е ясно, че правните институции на обществото се оп
ред
елят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания.
Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда. Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката.
За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания.
Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията. И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система. В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие. Една типична характеристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
към текста >>
И в резултат с
ред
пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система.
Пролетариатът се труди, като робува на ужасна заблуда. Те виждат как постепенно през последните векове човешките интереси напълно се поглъщат от икономиката. За тях е ясно, че правните институции на обществото се определят от различните форми, чрез които се проявяват икономическата власт и икономическите изисквания. Виждат как целият духовен живот, в частност образователната система, започнаха да зависят изцяло от икономическата основа на държава, зависима от индустрията.
И в резултат сред пролетариата възникна едно пагубно суеверие: че целият правен и духовен живот възниква заедно с нуждата от природен закон от формите на икономическата система.
В наши дни широки кръгове извън работническите класи са плячка на същото суеверие. Една типична характеристика на последните няколко столетия — зависимостта на духовните и юридическите области от икономическия живот — започна да се разглежда като някакъв природен закон.
към текста >>
Те се п
ред
ават на суеверието, че просто имало нужда от различен вид икономическа система, която щяла да произведе и различна система на юридически и духовен живот.
Те се предават на суеверието, че просто имало нужда от различен вид икономическа система, която щяла да произведе и различна система на юридически и духовен живот.
Искат само да променят икономическата система, вместо да осмислят защо е необходимо да се сложи край на зависимостта на духовната сфера и правната спрямо икономическите форми.
към текста >>
Целта би трябвало да е създаването на икономика, в която се управляват само производството и разп
ред
елението на стоките, в строги бизнес рамки, и в която мястото на даден човек в икономическия процес не оказва влияние върху правата му по отношение на останалите или върху възможностите му напълно да развие вродените си таланти чрез образование.
На този етап от историческата еволюция целта не може да е установяването на различен начин, по който правната и духовната сфера да са зависими от икономическата.
Целта би трябвало да е създаването на икономика, в която се управляват само производството и разпределението на стоките, в строги бизнес рамки, и в която мястото на даден човек в икономическия процес не оказва влияние върху правата му по отношение на останалите или върху възможностите му напълно да развие вродените си таланти чрез образование.
към текста >>
Мерките, които се п
ред
приемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката. В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси.
Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията.
Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация. Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни. Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес.
към текста >>
Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат п
ред
вид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде п
ред
ставен в една централна икономическа администрация.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката. В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси. Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията.
Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация.
Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни. Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството.
към текста >>
Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и п
ред
ставителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката. В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси. Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията. Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация.
Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни.
Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа. Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството. Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш.
към текста >>
Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се оп
ред
еля тук, на демократична основа.
Досега правото и духовната култура бяха „суперструктури“, издигнати върху икономиката. В бъдеще те трябва да станат независими органи в рамките на социалния организъм, съществуващи извън икономическите процеси. Мерките, които се предприемат в икономиката, трябва да са следствие от реална опитност в икономическия живот и от човешките взаимоотношения в различните клонове на индустрията. Трябва да се появят сдружения в рамките на различните производства и търговии, като се взимат предвид общите интереси на производителите и потребителите — всеки да бъде представен в една централна икономическа администрация. Същите хора, които участват в тази икономическа система, съставляват и една правна общност, която, що се отнася до нейната администрация и представителството ѝ, работи доста независимо от другите, а където всичко е установено по този правилен начин ще има отношение към всички пълнолетни.
Всички онези неща, които правят всеки човек равен на всеки друг ще се определя тук, на демократична основа.
Например, всички трудови регулации — начинът, количеството и продължителността на работата ще са към юрисдикцията на тази общност. По този начин подобни регулации се извличат от икономическия процес. Работникът заема своето място в икономическия живот като човек на свободна практика по отношение на онези, с които трябва да извършва обща работа в производството. Неговият икономически принос към даден клон на производството е въпрос, който се решава от експертното познание в съответния индустриален бранш. Но що се отнася до всичко, което засяга експлоатацията на неговия труд, самият той, като възрастен човек, също е решаващ фактор в демократичните правни обсъждания извън икономическия процес.
към текста >>
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира спо
ред
законите, регулациите и контролните с
ред
ства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие.
Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>
Това, че международните отношения няма да п
ред
ставляват пречка, дори само една държава да се е организирала в тричленна система, ще е тема на следващото есе.
Това, че международните отношения няма да представляват пречка, дори само една държава да се е организирала в тричленна система, ще е тема на следващото есе.
към текста >>
[1] Има се п
ред
вид Първата световна война.
[1] Има се предвид Първата световна война.
И по-нататък в статията на няколко пъти се правят препратки към тази катастрофа — бел. пр.
към текста >>
6.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Международните аспекти на Троичния социален
ред
Международните аспекти на Троичния социален ред
към текста >>
Дали това възражение има смисъл, може да се оп
ред
ели само чрез изследване върху действителния характер на съвременните международни отношения.
Често се прави възражение на идеята за троичната организация на обществото — всяка държава, която се организира по този начин, непременно щяла да усложни международните си отношения с други държави.
Дали това възражение има смисъл, може да се определи само чрез изследване върху действителния характер на съвременните международни отношения.
към текста >>
Историческите обстоятелства, които оп
ред
еляха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави.
Ако разгледаме настоящото положение, ни прави силно впечатление, че през последните години реалните икономически събития се развиват в посоки, които вече не са съобразени с националните граници.
Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави.
В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях. Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците. И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес. Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент. Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>
В резултат на това, държавните власти оп
ред
елят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях.
Ако разгледаме настоящото положение, ни прави силно впечатление, че през последните години реалните икономически събития се развиват в посоки, които вече не са съобразени с националните граници. Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави.
В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях.
Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците. И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес. Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент. Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>
Индустриално п
ред
приятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците.
Ако разгледаме настоящото положение, ни прави силно впечатление, че през последните години реалните икономически събития се развиват в посоки, които вече не са съобразени с националните граници. Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави. В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях.
Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците.
И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес. Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент. Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>
Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самооп
ред
елящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси п
ред
ставлява тревожен елемент.
Ако разгледаме настоящото положение, ни прави силно впечатление, че през последните години реалните икономически събития се развиват в посоки, които вече не са съобразени с националните граници. Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави. В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях. Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците. И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес.
Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент.
Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, с
ред
които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот.
Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот. Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности. Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности. А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот с
ред
други народи — отношения, възникващи от самия културен живот.
Във всеки от различните народи културният живот на отделните хора се освобождава от икономическите условия, сред които възниква, и приема разнообразни форми, които нямат нищо общо с формите на икономическия живот.
Формите, които приема, трябва да са свободни, за да влязат в отношение със съответните форми на културен живот сред други народи — отношения, възникващи от самия културен живот.
Не може да се отрече, че на сегашния етап на човешката еволюция срещу международното устройство, което културата се стреми да приеме, се противопоставя егоистичният импулс на различни хора да се изолират в техните собствени националности. Хората искат да изградят политически структури, чиито граници са тези на техните народности. А следващата стъпка на този стремеж са именно действията, които превръщат една затворена национална държава също и в една затворена икономическа област.
към текста >>
Това ще може да се направи само ако даден регион, управляван от общ културен живот, оп
ред
ели собствените си граници, които ще са относително независими от границите, които се очертават от условията в икономическия живот.
Гореспоменатата тенденция към единна световна икономика в бъдеще ще работи против този национален егоизъм. За да не се стига до постоянни конфликти заради тези противоположни течения, духовните и културните интереси, идващи от тези народи, трябва да се управляват в съответствие с тяхната собствена културна идентичност и независимо от икономическите условия. Тогава международните връзки ще възникват от тези независими администрации.
Това ще може да се направи само ако даден регион, управляван от общ културен живот, определи собствените си граници, които ще са относително независими от границите, които се очертават от условията в икономическия живот.
към текста >>
Всеки, който живее с п
ред
ставата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват? За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат.
Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“.
Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения. (Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
към текста >>
Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, оп
ред
елени да водят преговорите.
И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват? За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация. Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат. Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“. Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят.
Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите.
Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения. (Вижте какво още казвам по този въпрос в Глава 4 от книгата ми „Същност на социалния въпрос“.)
към текста >>
Троичната организация на социалния организъм има п
ред
вид тази потребност на човешката еволюция.
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго.
Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция.
В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
към текста >>
В този троичен
ред
правната сфера, изградена на демократична основа, п
ред
ставлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки спо
ред
своите собствени сили.
Международният живот на човечеството мъчително опитва да очертае културните отношения между различните народи и икономическите отношения в различни части на света, като тези усилия са независими едно от друго. Троичната организация на социалния организъм има предвид тази потребност на човешката еволюция.
В този троичен ред правната сфера, изградена на демократична основа, представлява връзката между икономиката (където международните отношения се насочват от икономическите потребности) и духовния живот, който оформя международните връзки според своите собствени сили.
към текста >>
П
ред
ставете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава.
Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки.
към текста >>
Неп
ред
убедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения. Същите затруднения биха спъвали както вноса, така и износа на стоки. Всеки, който иска да докаже, че не са възможни плодотворни икономически отношения между една страна, която бленува по абстрактните социалистически принципи, и капиталистическите държави, просто трябва да посочва такива неща.
Непредубедените слушатели непременно ще се съгласят с него.
към текста >>
Идеята за троичен социален
ред
не се обезценява от възраженията срещу нея.
Идеята за троичен социален ред не се обезценява от възраженията срещу нея.
Тя не изисква налагането на подобие на държавна структура върху едни отношения, които се определят от самите икономически интереси. Според троичната идея, управлението на общи икономически интереси може да става в асоциации; такива асоциации тогава ще се свързват и с други, които ще им помагат в дистрибуцията с оглед на нуждите на потребители в рамките на дадената икономическа сфера.
към текста >>
Тя не изисква налагането на подобие на държавна структура върху едни отношения, които се оп
ред
елят от самите икономически интереси.
Идеята за троичен социален ред не се обезценява от възраженията срещу нея.
Тя не изисква налагането на подобие на държавна структура върху едни отношения, които се определят от самите икономически интереси.
Според троичната идея, управлението на общи икономически интереси може да става в асоциации; такива асоциации тогава ще се свързват и с други, които ще им помагат в дистрибуцията с оглед на нуждите на потребители в рамките на дадената икономическа сфера.
към текста >>
Спо
ред
троичната идея, управлението на общи икономически интереси може да става в асоциации; такива асоциации тогава ще се свързват и с други, които ще им помагат в дистрибуцията с оглед на нуждите на потребители в рамките на дадената икономическа сфера.
Идеята за троичен социален ред не се обезценява от възраженията срещу нея. Тя не изисква налагането на подобие на държавна структура върху едни отношения, които се определят от самите икономически интереси.
Според троичната идея, управлението на общи икономически интереси може да става в асоциации; такива асоциации тогава ще се свързват и с други, които ще им помагат в дистрибуцията с оглед на нуждите на потребители в рамките на дадената икономическа сфера.
към текста >>
Управлението на бизнес, свързан с износа, може да действа спо
ред
собствените си напълно свободни инициативи в международната търговия; а на родна почва то ще е в позиция да прави най-изгодните споразумения с други асоциации, за да си добави необходимите суровини, и т.н.
Управлението на бизнес, свързан с износа, може да действа според собствените си напълно свободни инициативи в международната търговия; а на родна почва то ще е в позиция да прави най-изгодните споразумения с други асоциации, за да си добави необходимите суровини, и т.н.
Същото е валидно и за бизнеса, свързан с вноса. Единственото ръководно правило в създаването на един такъв икономически ред ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена вреди на стандарта на живот на местното население. Работниците, произвеждащи стоки за износ, трябва да получават това, което им се полага, за да поддържат стандарт на живот и като компенсация за това, което изработват. Продуктите, идващи от чужбина, трябва, общо казано, да са на такива цени, че местният работник, който се нуждае от тях, да може да си ги позволи.
към текста >>
Единственото ръководно правило в създаването на един такъв икономически
ред
ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена в
ред
и на стандарта на живот на местното население.
Управлението на бизнес, свързан с износа, може да действа според собствените си напълно свободни инициативи в международната търговия; а на родна почва то ще е в позиция да прави най-изгодните споразумения с други асоциации, за да си добави необходимите суровини, и т.н. Същото е валидно и за бизнеса, свързан с вноса.
Единственото ръководно правило в създаването на един такъв икономически ред ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена вреди на стандарта на живот на местното население.
Работниците, произвеждащи стоки за износ, трябва да получават това, което им се полага, за да поддържат стандарт на живот и като компенсация за това, което изработват. Продуктите, идващи от чужбина, трябва, общо казано, да са на такива цени, че местният работник, който се нуждае от тях, да може да си ги позволи.
към текста >>
Може така да се случи (несъмнено заради разликата в икономическите условия у дома и в чужбина), че оп
ред
елени стоки, които трябва да се доставят от чужбина, да имат твърде висока цена.
Може така да се случи (несъмнено заради разликата в икономическите условия у дома и в чужбина), че определени стоки, които трябва да се доставят от чужбина, да имат твърде висока цена.
Обаче при внимателно изследване ще откриете, че такива ситуации се вземат предвид в идеите, на които се основава троичният социален ред. Ако читателят отвори Глава 3 от „Същност на социалния въпрос“, ще открие, че се разглежда сходен икономически проблем:
към текста >>
Обаче при внимателно изследване ще откриете, че такива ситуации се вземат п
ред
вид в идеите, на които се основава троичният социален
ред
.
Може така да се случи (несъмнено заради разликата в икономическите условия у дома и в чужбина), че определени стоки, които трябва да се доставят от чужбина, да имат твърде висока цена.
Обаче при внимателно изследване ще откриете, че такива ситуации се вземат предвид в идеите, на които се основава троичният социален ред.
Ако читателят отвори Глава 3 от „Същност на социалния въпрос“, ще открие, че се разглежда сходен икономически проблем:
към текста >>
„Оп
ред
елен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
„Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
[…] Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава — в случай че то задоволява нечии потребности — е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.“[2]
към текста >>
[…] Ако например едно п
ред
приятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава — в случай че то задоволява нечии потребности — е възможно, след свободно договаряне с други стопански п
ред
приятия, да възстанови загубите на ощетените лица.“[2]
„Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
[…] Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава — в случай че то задоволява нечии потребности — е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.“[2]
към текста >>
Такъв човек ще се съгласи, че п
ред
ложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст.
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много. Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна.
Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст.
Да речем, ще стане ясно, че предложената форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
към текста >>
Да речем, ще стане ясно, че п
ред
ложената форма на икономическо тяло в троичния социален
ред
позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
Всеки, който копнее по нови идеи за главните аспекти на икономиката, няма да може — особено ако тези идеи са практични — да даде примери за всеки отделен случай, защото в икономическия живот такива възможни нетипични случаи са неизброимо много. Обаче той ще може така да оформи идеята си, че всеки, който я разбере и я приложи по правилен начин в отделните случаи, ще открие, че тя е практически полезна. Такъв човек ще се съгласи, че предложенията, описани в „Същност на социалния въпрос“, ще работят толкова по-добре, колкото по-добре човекът, който ги приложи, е запознат в детайли с конкретния контекст.
Да речем, ще стане ясно, че предложената форма на икономическо тяло в троичния социален ред позволява безпрепятствени отношения с чужди държави, въпреки че тези държави може да не са приложили троичната система.
към текста >>
Всяка икономическа област, която действа спо
ред
стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи.
Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора. Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален
ред
печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи. Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
Това, че при троичния социален организъм благата се разп
ред
елят различно с
ред
населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи. Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция. Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален
ред
не п
ред
ставлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота.
Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне. Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
към текста >>
Троичният социален
ред
говори за конкретни начини, чрез които съществуващият
ред
трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана.
Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне.
Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно. Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>
Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не п
ред
лагат нищо конструктивно.
И така, трябва да е станало ясно, че троичният социален ред не представлява някаква изолирана утопия, а е сбор от практични импулси, които всеки би могъл да реализира във всяка сфера на живота. Именно това отличава тази „идея“ от абстрактните „изисквания“ на разните социалистически партии. Социалистите си търсят изкупителни жертви за всичко, което е станало непоносимо в обществения живот. И щом си намерят изкупителна жертва, те обявяват, че тя трябва да бъде елиминирана. Троичният социален ред говори за конкретни начини, чрез които съществуващият ред трябва да се промени, ако искаме непоносимото да изчезне.
Той се основава на градивното, за разлика от другите идеи, които ги бива в критикуването и унищожаването, но не предлагат нищо конструктивно.
Това става особено ясно за всеки с отворено съзнание, който от личен опит е разбрал колко деструктивна може да е външната търговска политика на една страна, изградена само върху национални принципи. Освен упадъчни тенденции на местна почва, последват и такива в международните отношения.
към текста >>
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален
ред
, ще послужат като модел и за чужди държави.
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави.
Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите. След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции. И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане. От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред.
към текста >>
Кръговете, загрижени за справедливото разп
ред
еление на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите.
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави.
Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите.
След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции. И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане. От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред.
към текста >>
И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален
ред
, не трябва да се възпират от неговото въвеждане.
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави. Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите. След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции.
И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане.
От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред.
към текста >>
От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален
ред
.
Няма никакво съмнение, че икономическите условия на всяка отделна държава, приложила троичния социален ред, ще послужат като модел и за чужди държави. Кръговете, загрижени за справедливото разпределение на благата, ще се стремят да приложат троичната система в техните собствени държави, след като са се уверили колко целесъобразно работи за другите. След като идеята за тричленната държава пусне корени, ще се приближим и към осъществяване на целта, към която се стреми съвременният икономически живот поради присъщите си тенденции. И макар в много части на света все още да са силни националните интереси, които се противопоставят на тези тенденции, хората във всяка област на икономическия живот, които имат разбиране за троичния социален ред, не трябва да се възпират от неговото въвеждане.
От казаното по-рано се разбра, че затрудненията в международната икономическа търговия няма да са следствие от троичния социален ред.
към текста >>
не се използва изрично термин „Първа“ за войната, което би означавало, че Щайнер е загатнал и следващата Втора световна война близо две десетилетия п
ред
и началото ѝ.
[1] Бел. пр.: Превеждам термина „Първа световна война“, както е в английския текст, с който работя. Направих справка с оригинала, където на това място д-р Щайнер използва „die Weltkriegskatastrophe“. Този немски термин днес действително се превежда и като „Първа световна война“, но буквалното му значение е „Катастрофата на световната война“. Казано иначе, в тази статия от 1919 г.
не се използва изрично термин „Първа“ за войната, което би означавало, че Щайнер е загатнал и следващата Втора световна война близо две десетилетия преди началото ѝ.
В известен смисъл той го прави, но само в смисъла, че ако Троичният социален ред не се приложи, ще се задълбочи социалният проблем и ще последват други катастрофи.
към текста >>
В известен смисъл той го прави, но само в смисъла, че ако Троичният социален
ред
не се приложи, ще се задълбочи социалният проблем и ще последват други катастрофи.
пр.: Превеждам термина „Първа световна война“, както е в английския текст, с който работя. Направих справка с оригинала, където на това място д-р Щайнер използва „die Weltkriegskatastrophe“. Този немски термин днес действително се превежда и като „Първа световна война“, но буквалното му значение е „Катастрофата на световната война“. Казано иначе, в тази статия от 1919 г. не се използва изрично термин „Първа“ за войната, което би означавало, че Щайнер е загатнал и следващата Втора световна война близо две десетилетия преди началото ѝ.
В известен смисъл той го прави, но само в смисъла, че ако Троичният социален ред не се приложи, ще се задълбочи социалният проблем и ще последват други катастрофи.
към текста >>
7.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Марксизмът и Троичният социален
ред
Марксизмът и Троичният социален ред
към текста >>
„Управлението на стоките и контролът върху с
ред
ствата за производство заемат мястото на властта над хората.“
„Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство заемат мястото на властта над хората.“
към текста >>
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери с
ред
пролетариата и самата работническа класа.
Гледището, от което произлиза това изречение, е част от символ веруюто на много лидери сред пролетариата и самата работническа класа.
От известна гледна точка то е правилно. Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес. Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това.
към текста >>
И са чувствали, че днешното човечеството се стреми да надрасне формата, която тези отношения са приели — при нея капиталът се превърна в с
ред
ство за налагане на власт и над човешкия труд.
Човешките отношения, които доведоха до възхода на съвременната национална държава, образуваха административни структури, които регулират не само аспектите и начините на производство, но също така и човешките същества, участващи в икономическия процес. Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това. Те насочиха вниманието си към начина, по който капиталът и трудовата сила работят в икономическия цикъл.
И са чувствали, че днешното човечеството се стреми да надрасне формата, която тези отношения са приели — при нея капиталът се превърна в средство за налагане на власт и над човешкия труд.
Капиталът не само служи като средство на мениджмънта за управление на стоките и контрола на производство; той дава и указанията за управлението на човешките същества. Затова Маркс и Енгелс стигат до заключението, че тази власт над хората трябва да се премахне от цикъла на икономическите процеси. Те са прави: съвременният живот не позволява хората да се разглеждат просто като притурки към суровините и производствените процеси, нито да се управляват като капитал.
към текста >>
Капиталът не само служи като с
ред
ство на мениджмънта за управление на стоките и контрола на производство; той дава и указанията за управлението на човешките същества.
Мениджмънтът на стоки и методите за производството им съставляват икономиката. В наши дни икономическият живот е придобил такива форми, че стана крайно наложително нейната администрация да не управлява хората. Маркс и Енгелс разбират това. Те насочиха вниманието си към начина, по който капиталът и трудовата сила работят в икономическия цикъл. И са чувствали, че днешното човечеството се стреми да надрасне формата, която тези отношения са приели — при нея капиталът се превърна в средство за налагане на власт и над човешкия труд.
Капиталът не само служи като средство на мениджмънта за управление на стоките и контрола на производство; той дава и указанията за управлението на човешките същества.
Затова Маркс и Енгелс стигат до заключението, че тази власт над хората трябва да се премахне от цикъла на икономическите процеси. Те са прави: съвременният живот не позволява хората да се разглеждат просто като притурки към суровините и производствените процеси, нито да се управляват като капитал.
към текста >>
Човешкият дух насочва икономическия живот чрез с
ред
ствата на капитала.
Но Маркс и Енгелс вярват, че проблемът може да се реши, когато в икономическия процес просто се елиминира управлението на хората и се продължи нататък с нов тип пречистен мениджмънт, който не е обвързан с държавата. Те не виждат, че в старото управлението имаше нещо, което регулираше човешките отношения — отношения, които не могат да останат нерегулирани и които не се регулират самостоятелно, когато вече не се регулират от изискванията на икономическия живот в стария му вид. Също така те не виждат, че в капитала е източникът на силите, които управляват стоките и контролират клоновете на производството.
Човешкият дух насочва икономическия живот чрез средствата на капитала.
И все пак чрез управлението на стоки и контролирането на производствените браншове човек не постига нищо, което да подхранва човешкия дух, който постоянно се нуждае от обновление и който трябва продължително да внася нови импулси в икономическия живот, ако не искаме той да претърпи пълен упадък.
към текста >>
Това, което Маркс и Енгелс са отчели, е вярно — контролът на икономиката не трябва да съдържа нищо, което п
ред
полага и власт над самите хората, както и че капиталът, служещ на икономиката, никога не трябва да властва над човешкия дух и да насочва посоката му.
Това, което Маркс и Енгелс са отчели, е вярно — контролът на икономиката не трябва да съдържа нищо, което предполага и власт над самите хората, както и че капиталът, служещ на икономиката, никога не трябва да властва над човешкия дух и да насочва посоката му.
Обаче фаталната грешка на Маркс и Енгелс се състои във вярата и на двамата, че човешките отношения, подлежали по-рано на външно управление, и насочването на икономиката от човешкия дух ще могат да продължат някак от само себе си, след като вече не зависят от администрацията на икономиката.
към текста >>
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя п
ред
ишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката.
Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред. Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци. Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
Това изискване се покрива от идеята за троичния социален
ред
.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката.
Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред.
Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци. Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически с
ред
ства, не може да има дума в това управление.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката. Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред. Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци.
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
Маркс и Енгелс са прави да искат нов икономически
ред
— прави са, но само отчасти.
Маркс и Енгелс са прави да искат нов икономически ред — прави са, но само отчасти.
Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната сфера на правния живот и тази на свободното развитие на духа. Формите, които бъдещият икономически живот трябва да придобие, могат да се видят само от онези, които са избистрили в ума си, че капиталистическата икономическа система трябва да направи място за една обособена духовна сфера, а регулирането на човешките отношения чрез икономическата власт трябва да отстъпи на една, която е отчетливо човешка. Настояването за икономически живот, който контролира само стоките и производството, никога да се осъществи, ако е единственото изискване [и не включва обособяването и на другите две сфери — бел. пр.]. Всеки, които упорства по този начин, все едно твърди, че е способен да създаде икономически живот, при който е отхвърлил една необходимост за съществуването му, обаче някак си уж това негово съществуване ще продължи.
към текста >>
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено п
ред
истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата.
Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“. Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
Опитът това да се п
ред
отврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“.
И наистина, марксизмът отказва да се поучи от наскорошните събития и затова е „полуистина“, която обаче дейно работи в мирогледа на пролетариата. Откакто се случи катастрофата на Световната война и изправено пред истинските изисквания на съвремието, това учение се превърна в „ослепително лицемерие“, на което не трябва да се позволи да доведе до „цели векове в лъжа“.
Опитът това да се предотврати ще се подкрепи от всеки, който разбира в каква беля се вкарва пролетариатът с неговата „полуистина“.
Тази „непълна истина“ наистина води до „поставяния под общ знаменател“, заради които нейните поддръжници показват доста голяма самомнителност, когато отхвърлят като утопично всичко, опитващо да замени собствените им утопични обобщения с реалностите на живота.
към текста >>
8.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хората, които говорят по този „наивен“ начин, нямат п
ред
става в каква степен това, което поддържат, е премахнато от света.
Обществените грижи за духовния и културния живот в образованието през последните години станаха все повече и повече занимание на държавата. Това, че училищата са грижа на държавата, днес е схващане, което е толкова дълбоко вкоренено в умовете на хората, че всеки, който опитва да го промени, е смятан за наивен „идеолог“. Все пак това е сфера от живота, която дава повод за сериозни размисли.
Хората, които говорят по този „наивен“ начин, нямат представа в каква степен това, което поддържат, е премахнато от света.
към текста >>
На всяко равнище училищата оформят човешките същества по образеца, изискван от държавата и спо
ред
нуждите на държавата.
На всяко равнище училищата оформят човешките същества по образеца, изискван от държавата и според нуждите на държавата.
Програмата в училищата отразява държавните изисквания. Разбира се, много се говори, че човек трябва да е всестранно развит и тъй нататък. Но съвременният човек до такава степен несъзнателно се чувства като част от цялостното устройство на държавата, че той даже не забелязва, че когато се говори за всестранно развитие на човека, под това се разбира образоването на човека по шаблона за полезен слуга на държавата.
към текста >>
пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна п
ред
и държавата да превземе образователната система.
Те са твърдо решени да превърнат старата държава в огромна икономическа организация. От държавните училища се очаква да се впишат в тази корпорация. Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел.
пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система.
Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на духовност, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество. Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
към текста >>
Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в с
ред
ства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел. пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система. Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на духовност, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество.
Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация.
към текста >>
Въпросът не е — какво трябва да знае човекът и да е способен да върши за съществуващия социален
ред
?
Истинската антропология трябва да е в основата на образованието и упражненията.
Въпросът не е — какво трябва да знае човекът и да е способен да върши за съществуващия социален ред?
Въпросът е — какви заложби, които сега са дремещи в това човешко същество, могат да се развият? Така ще е възможно постоянно да вливаме нови сили от подрастващите поколения към социалния ред. Животът на социалния ред ще представлява това, което се постигне от поколенията развити човешки същества, заемащи своето място в този социален ред. Подрастващото поколение не трябва да бъде оформяно по шаблоните на съществуващия социален строй.
към текста >>
Така ще е възможно постоянно да вливаме нови сили от подрастващите поколения към социалния
ред
.
Истинската антропология трябва да е в основата на образованието и упражненията. Въпросът не е — какво трябва да знае човекът и да е способен да върши за съществуващия социален ред? Въпросът е — какви заложби, които сега са дремещи в това човешко същество, могат да се развият?
Така ще е възможно постоянно да вливаме нови сили от подрастващите поколения към социалния ред.
Животът на социалния ред ще представлява това, което се постигне от поколенията развити човешки същества, заемащи своето място в този социален ред. Подрастващото поколение не трябва да бъде оформяно по шаблоните на съществуващия социален строй.
към текста >>
Животът на социалния
ред
ще п
ред
ставлява това, което се постигне от поколенията развити човешки същества, заемащи своето място в този социален
ред
.
Истинската антропология трябва да е в основата на образованието и упражненията. Въпросът не е — какво трябва да знае човекът и да е способен да върши за съществуващия социален ред? Въпросът е — какви заложби, които сега са дремещи в това човешко същество, могат да се развият? Така ще е възможно постоянно да вливаме нови сили от подрастващите поколения към социалния ред.
Животът на социалния ред ще представлява това, което се постигне от поколенията развити човешки същества, заемащи своето място в този социален ред.
Подрастващото поколение не трябва да бъде оформяно по шаблоните на съществуващия социален строй.
към текста >>
Държавата и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да оп
ред
елят учебната програма и да образоват хората спо
ред
личните си желания.
Между училищата и обществото съществува здравословна връзка само тогава, когато обществото постоянно се обогатява от новите и неповторимите заложби на хора, чието образование им е позволило да се развият свободно. А това може да се осъществи само ако училищата и цялата образователна система се самоуправляват в рамките на социалния организъм.
Държавата и икономиката трябва да получават хора, образовани от независимия духовно-културен живот; те обаче не трябва да имат властта да определят учебната програма и да образоват хората според личните си желания.
към текста >>
Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки п
ред
писанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до оп
ред
елено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
Това, което даден човек е длъжен да знае и да е способен да работи във всеки отделен етап от живота, трябва да се решава от самата човешка природа. Както държавният, така и икономическият живот ще трябва да се приспособят към природата на човека.
Нито държавата, нито икономическия сектор могат да казват: „Нуждаем се от еди-какви си за даден пост, следователно ще пробираме измежду хората, от които се нуждаем, като се уверим, че знаят и могат да работят това, което искаме.“ По-скоро духовно-културният орган на социалния организъм би трябвало, следвайки предписанията на своята независима администрация, да довеждат талантливите хора до определено ниво на развитие, докато държавният и икономическият живот би трябвало да се организират в съответствие с резултатите от работата на духовно-културната сфера.
към текста >>
Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непос
ред
ствена връзка с ученика, на когото преподава.
Развитието на подрастващия човек изисква ръководство от съвършено различен вид мисли и чувства.
Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава.
Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа, принципите на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън. Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
към текста >>
Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален
ред
в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
Развитието на подрастващия човек изисква ръководство от съвършено различен вид мисли и чувства. Някой може да е успешен учител само ако се намира в свободна и непосредствена връзка с ученика, на когото преподава. Трябва да се знае, че насоките за учителската работа зависят от познанието за човешката природа, принципите на социалния живот и други подобни неща, а не от регулациите или законите, привнесени отвън.
Ако сериозно искаме да реформираме сегашния социален ред в такъв, при който преобладават социалните отношения, не трябва да се страхуваме от поставянето на духовно-културния живот (включително училищата и образователната система) под независим самоконтрол, защото от една такава свободна, независима система в рамките на социалния организъм ще се появят мъже и жени, които с радост и с усърдие ще вземат активно участие в целия социален живот.
към текста >>
Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, п
ред
и да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система.
В края на краищата, от училищата под управлението на държавата и икономическата система могат да излязат само хора, на които липсват такива радост и усърдие.
Тези хора се чувстват като изсушени от потисничеството, на което са били подложени, преди да станат напълно осъзнати граждани и съработници на държавата и икономическата система.
Подрастващите трябва да съзряват с помощта на възпитатели и учители, независими от държавата и икономическата система; възпитатели, които могат да позволят на индивидуалните заложби да се развиват свободно, защото техните собствени преподавателски умения са развързани.
към текста >>
В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до оп
ред
елена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия.
Социалистите хранят илюзията, че техните идеи са напълно различни от буржоазните. Те обаче не са различни, а по-скоро представляват буржоазния мироглед, специфично оцветен с чувствата на работническата класа и нейните мнения.
към текста >>
Те обаче не са различни, а по-скоро п
ред
ставляват буржоазния мироглед, специфично оцветен с чувствата на работническата класа и нейните мнения.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ се помъчих да покажа, че мирогледът на лидерите на социалистическите партии по своята същност е просто продължение (стигнало до определена радикалност) на буржоазния мироглед от последните три или четири столетия. Социалистите хранят илюзията, че техните идеи са напълно различни от буржоазните.
Те обаче не са различни, а по-скоро представляват буржоазния мироглед, специфично оцветен с чувствата на работническата класа и нейните мнения.
към текста >>
Това, че човек е п
ред
и всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния
ред
на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Поради надмощието на икономиката в буржоазното общество през последните няколко века, духовният и културният живот попадна в огромна зависимост спрямо икономическия живот. Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел.
Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност. В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>
Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се със
ред
оточаваха върху условията за икономическа ефективност.
Съзнанието за самоподдържащ се духовно-културен живот, в който участва човешката душа, беше изгубено. Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел. Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание.
Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност.
В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция. Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>
В с
ред
ната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция.
Индустриализмът и светският възглед за природата допринесоха за загубата. Във връзка с тази загуба е особеният начин, по който училищата бяха включени в съвременния социален организъм. Да се направи човекът по-полезен за светския живот в държавата и индустрията — това стана главната цел. Това, че човек е преди всичко същество с душа и следователно трябва да се изпълва със съзнание за връзката си с духовния ред на нещата, както и че чрез съзнанието си той придава смисъл на държавата и икономическата система, в която живее — всичко това все по-малко се вземаше под внимание. Умовете се отклоняваха все по-далеч от мисълта за духовния порядък в света, като се съсредоточаваха върху условията за икономическа ефективност.
В средната класа това стана начин на чувстване — инстинктивна психологическа тенденция.
Лидерите на работническата класа пък го направиха житейска философия — или по-скоро: догма.
към текста >>
Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-п
ред
аният социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система.
Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност.
Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял. Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили. Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>
П
ред
и всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност.
Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед.
Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял. Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили. Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>
Партиите, които твърдят, че са п
ред
ставители на новия
ред
, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на п
ред
ставители на стари мирогледи.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед.
Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи.
Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял. Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили. Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>
За да не се случи това, движението за троичен социален
ред
се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията.
За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията.
Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност. Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система. За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
към текста >>
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален
ред
.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред.
В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“. И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани. Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>
В есето „Марксизмът и Троичният социален
ред
“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху с
ред
ствата за производство измества управлението на хора“.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред.
В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“.
И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани. Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>
И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успо
ред
но с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“.
И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани.
Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>
Институциите, които опитват да ръководят образователния живот само от гледната точка на икономическата система, п
ред
ставляват опит за потискане.
Следователно, ако искаме да има реално подновяване на социалния живот, трябва да намерим силата да въведем независима и самоподдържаща се образователна система. Ако хората вече няма да „управляват“ събратята си по досегашните начини, тогава трябва да се даде възможност на духа във всяка човешка душа, заедно с всички индивидуални нейни сили и независимо от възрастта ѝ, да се прояви като ръководител на живота. Този дух няма да позволи да го потискат.
Институциите, които опитват да ръководят образователния живот само от гледната точка на икономическата система, представляват опит за потискане.
Тези опити ще принуждават свободния дух постоянно да се бунтува от дълбините на своята природна същност. Неизбежното следствие ще са непрестанните сътресения в цялата социална постройка на системата, която е опитала да организира образованието по същия начин, по който контролира производствените процеси.
към текста >>
За всеки, който ясно схваща тези неща, едно от най-неотложните изисквания на съвремието е основаването на общност от хора, която ще се стреми с всички усилия да постигне свободата и самооп
ред
елянето на образователната система.
За всеки, който ясно схваща тези неща, едно от най-неотложните изисквания на съвремието е основаването на общност от хора, която ще се стреми с всички усилия да постигне свободата и самоопределянето на образователната система.
Другите необходими проблеми в наши дни няма да намерят решение, докато не се направи важното за образователната сфера. Нужно е само безпристрастно наблюдение върху нашия духовен живот в сегашната му форма — неговата отвлеченост и разпокъсаност, липсата му на сили да поддържа човешката душа — за да се види, че освобождаването му е правилният ход.
към текста >>
9.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален
ред
, не взима п
ред
вид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален
ред
.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици. Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал.
Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред.
Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
Но това не е така — троичният
ред
се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
Разбирането за реалност, което живее в идеята за троичния социален организъм, няма да се намери чрез сравняване с онова, на което учи традиционното образование и съответните му мисловни навици. Една от главните причини за съвременното объркване в държавата и обществото е, че тези традиции са довели до навици в мисленето, както и до чувства, които животът е надраснал. Затова всеки, който възразява на идеята за троичния социален ред, не взима предвид импулсите, които досега са оформили основите на всички човешки институции, и живеят със заблудата, че всяко преодоляване на тези стари импулси е прегрешение срещу всеки възможен социален ред.
Но това не е така — троичният ред се основава на схващането, че една вяра в устойчивата сила на старите импулси е най-голямата пречка за здравословните и истински прогресивни стъпки, които са съобразени с текущия етап на еволюцията.
към текста >>
Старите икономически поощрения, свързани с възвращаемост на капитала и заработване на надницата, можеха да запазят поощрителната си сила само дотогава, докато останат и достатъчно от старите ценни п
ред
мети, способни да подбуждат интереса и любовта на хората.
Невъзможността да се продължава развитието на старите импулси трябва да става ясно от факта, че те са изгубили силата си да поощряват труда в производството.
Старите икономически поощрения, свързани с възвращаемост на капитала и заработване на надницата, можеха да запазят поощрителната си сила само дотогава, докато останат и достатъчно от старите ценни предмети, способни да подбуждат интереса и любовта на хората.
Тези съкровища обаче просто изгубиха силата си през епохата, която наскоро приключи. Нещо повече — много станаха хората, които, като капиталисти, вече не знаят защо натрупват капитала си; а още повече са онези, заработващи надница, които не знаят за какво друго работят.
към текста >>
Това, което произтича от недуховните занимания в живота, привлича човешкия интерес; те си съставят п
ред
стави и мнения за него.
В културния живот безплодието на старите импулси се вижда в недоверието, с което хората гледат духа.
Това, което произтича от недуховните занимания в живота, привлича човешкия интерес; те си съставят представи и мнения за него.
А онова, което произтича от духовната дейност, хората го причисляват към личните занимания на дадения творец; те са по-склонни да възпрепятстват, отколкото да подкрепят навлизането на тази дейност в обществения живот. Една от най-широко разпространените характеристики на нашите съвременници е, че те остават затворени за личните духовни постижения на другите хора.
към текста >>
Всеки зов за социализация, който не взема п
ред
вид този факт, не води до нищо благотворно.
Нещо ново се вълнува в инстинктивните, несъзнателни импулси на човешката природа. А в съзнателните мисли старите идеи отказват да следват инстинктивните вълнения. Обаче, когато най-добрите инстинктивни подтици не се осветят от съответните мисли, те стават варварски, животински. Съвременното човечество стремглаво се е запътило към опасно положение заради оскотяването на инстинктите. Избавлението може да дойде само чрез стремежа към нови мисли, обновяващи световното положение.
Всеки зов за социализация, който не взема предвид този факт, не води до нищо благотворно.
към текста >>
Твърде малко хора са способни да гледат на днешните и утрешните проблеми като на въпроси, засягащи както външни реформи, така и на вътрешно обновление, затова се придвижваме толкова бавно по пътя към нов социален
ред
.
Нашата неохота да се разглеждаме като същества с душа и дух трябва да се преодолее. Едностранчивите промени в икономиката и едностранчивите реформи в политическите институции, без да се подхранва социално здравословно и продуктивно състояние на душата, по-скоро приспива човечеството с измамни блянове, отколкото да го изпълва с реалност.
Твърде малко хора са способни да гледат на днешните и утрешните проблеми като на въпроси, засягащи както външни реформи, така и на вътрешно обновление, затова се придвижваме толкова бавно по пътя към нов социален ред.
Когато мнозина кажат — вътрешното обновление отнема време, това е процес, който не трябва да се пришпорва, — зад такива думи се спотайва страх от едно такова обновление. Истински правилното отношение може да е само това: енергично да се изследва всичко, което може да доведе до обновление, а след това да наблюдаваме и да отчитаме как бавно или бързо напредва пътешествието на живота.
към текста >>
Истински правилното отношение може да е само това: енергично да се изследва всичко, което може да доведе до обновление, а след това да наблюдаваме и да отчитаме как бавно или бързо нап
ред
ва пътешествието на живота.
Нашата неохота да се разглеждаме като същества с душа и дух трябва да се преодолее. Едностранчивите промени в икономиката и едностранчивите реформи в политическите институции, без да се подхранва социално здравословно и продуктивно състояние на душата, по-скоро приспива човечеството с измамни блянове, отколкото да го изпълва с реалност. Твърде малко хора са способни да гледат на днешните и утрешните проблеми като на въпроси, засягащи както външни реформи, така и на вътрешно обновление, затова се придвижваме толкова бавно по пътя към нов социален ред. Когато мнозина кажат — вътрешното обновление отнема време, това е процес, който не трябва да се пришпорва, — зад такива думи се спотайва страх от едно такова обновление.
Истински правилното отношение може да е само това: енергично да се изследва всичко, което може да доведе до обновление, а след това да наблюдаваме и да отчитаме как бавно или бързо напредва пътешествието на живота.
към текста >>
С такива чувства изнасям идеята за троичния
ред
п
ред
публиката.
Събитията в наши дни носят известна тревожност относно душите на нашите съвременници. В името на бъдещите поколения и в името на цивилизацията в близко бъдеще, трябва да се борим с тази тревога.
С такива чувства изнасям идеята за троичния ред пред публиката.
Нека говорят, че е несъвършена, нека говорят, че е погрешна — нейните поддръжници ще имаме разбиране, ако възраженията почиват на други нови идеи. А това, че идеята ни тъй често е намирана за „неразбираема“, понеже противоречи на старото и статуквото — това може да се разбира единствено като знак, че такива опоненти не са способни да чуят зова на човешката еволюция. Но този зов е достатъчно силен, за да го чуват всички.
към текста >>
10.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Троичният социален
ред
Троичният социален ред
към текста >>
Без съмнение мнозина се задоволяват със схващането, че дадено централно управляващо тяло ще постави всеки от нас на работното му място, както и че тази трудова организация ще позволи на централното управление да извършва честно разп
ред
еление на произведените блага.
Искането в бъдеще хората да не работят за себе си, а за общността, ще си остане напълно изпразнено от съдържание, докато нямаме конкретна идея как да се поощри човешката душа — да работи със същата воля за „за общността“, каквато проявява и за себе си.
Без съмнение мнозина се задоволяват със схващането, че дадено централно управляващо тяло ще постави всеки от нас на работното му място, както и че тази трудова организация ще позволи на централното управление да извършва честно разпределение на произведените блага.
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се внимание на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима предвид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за обществото. Само по себе си съзнанието на някого, че работи за общността, няма да му даде осезаемо удовлетворение; съответно не може да го поощри да работи.
към текста >>
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се внимание на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима п
ред
вид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за обществото.
Искането в бъдеще хората да не работят за себе си, а за общността, ще си остане напълно изпразнено от съдържание, докато нямаме конкретна идея как да се поощри човешката душа — да работи със същата воля за „за общността“, каквато проявява и за себе си. Без съмнение мнозина се задоволяват със схващането, че дадено централно управляващо тяло ще постави всеки от нас на работното му място, както и че тази трудова организация ще позволи на централното управление да извършва честно разпределение на произведените блага.
Всяко такова схващане обаче се основава на заблуда — обръща се внимание на това, че хората имат нужда от потребителски стоки и че тези нужди трябва да се задоволяват, но не се взима предвид, че само по себе си осъзнаването на тези нужди няма да породи всеотдайна работа в производството, ако се очаква това производство да не е за лична изгода, а за обществото.
Само по себе си съзнанието на някого, че работи за общността, няма да му даде осезаемо удовлетворение; съответно не може да го поощри да работи.
към текста >>
Стопанско управление, което не включва мотива за печалбата с
ред
работните сили в икономиката, не може само по себе си да въздейства по какъвто и да било начин на човешката воля за работа.
Би трябвало да е очевидно, че се налага създаване на нов стимул за работа в същия момент, в който се появи мисълта за елиминиране на стария стимул за егоистичната печалба.
Стопанско управление, което не включва мотива за печалбата сред работните сили в икономиката, не може само по себе си да въздейства по какъвто и да било начин на човешката воля за работа.
И точно понеже не може да го направи, се сблъсква със социалните искания, които голяма част от човечеството започва да повдига в наши дни. Тази част от човечеството вече не иска да бъде карано да работи заради икономическата принуда. То иска да работи заради мотиви, имащи отношение към човешкото достойнство.
към текста >>
Троичният социален
ред
е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси.
Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин.
Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси.
Управлението на един такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки. Обаче то няма как да пробуди волята за работа, нито е в положение да развива индивидуалните умения, които са главният източник за целия икономически процес. При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична печалба. Ще е груба грешка, ако се вярва, че е достатъчно ръководството в дадена стопанска област да издаде една заповед, за да подтикне хората да развиват заложбите си. Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност.
към текста >>
Управлението на един такъв икономически
ред
ще е в състояние чрез своите различни органи да оп
ред
еля размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки.
Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин. Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси.
Управлението на един такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки.
Обаче то няма как да пробуди волята за работа, нито е в положение да развива индивидуалните умения, които са главният източник за целия икономически процес. При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична печалба. Ще е груба грешка, ако се вярва, че е достатъчно ръководството в дадена стопанска област да издаде една заповед, за да подтикне хората да развиват заложбите си. Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност.
към текста >>
Троичният социален
ред
опитва да опази хората от тази грешка.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка.
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния
ред
, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка.
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален
ред
, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка. Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото. Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба.
Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален
ред
.
Ако някой не е готов да обмисли насърчаването на такава любов в сферата на свободния духовно-културен живот, по-добре да се откаже и от стремежите си за нов социален ред.
Всеки, който се съмнява, че мъжете и жените могат да бъдат научени на тази любов, по-добре да забрави надеждата си за елиминиране на личната печалба от икономическия живот. Всеки, който не може да повярва, че свободният духовен живот ражда този тип любов, няма разбирането, че именно зависимостта на духовния и културния живот от държавата и икономиката създава желанието за лична печалба — това желание за печалба не е естествена част от човешката природа.
към текста >>
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният
ред
, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не!
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не!
Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа.
към текста >>
Именно чрез троичния
ред
хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били п
ред
и в икономическата държава.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не!
Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава.
И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи. Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“. Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи.
към текста >>
За всеки, който разбира троичния социален
ред
, ще е ясно и че огромният синдикат с държавна структура, какъвто е Марксическия модел, не може да осигурява нито импулси за развитие на заложбите, нито такива за волята за работа.
За всеки, който разбира троичния социален ред, ще е ясно и че огромният синдикат с държавна структура, какъвто е Марксическия модел, не може да осигурява нито импулси за развитие на заложбите, нито такива за волята за работа.
Всеки, който има разбиране, ще има и грижата да не се забравя същественото в човешката природа и то да не се жертва в името на необходимости, диктувани от външния живот. Истинското социално мислене не се занимава само със светските институции; то взема под внимание какво е човекът сега и какъв може да бъде.
към текста >>
11.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален
ред
заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в обществото.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в обществото.
към текста >>
Напълно вярно е, че човек, който се занимава с икономическа дейност, съответно има оп
ред
елени отношения с хора, работещи в областта на правото.
Напълно вярно е, че човек, който се занимава с икономическа дейност, съответно има определени отношения с хора, работещи в областта на правото.
Също така е вярно, че духовният живот на този човек е зависим от тези правни отношения и се обуславя от неговото икономическо положение. В човешкото същество тези три функции са обединени, като в течение на живота си човек се занимава с всичките три.
към текста >>
Зависими сме от качествата, наследени от п
ред
ците ни.
В човешкото същество и в дейността му протичат много течения, които идват от най-разнообразни източници.
Зависими сме от качествата, наследени от предците ни.
Мислим и действаме според това, което ни е направило образованието — то е получено от хора, с които нямаме кръвна връзка. Би било странно, ако някой опитва да ни убеди, че трябва да се разруши единството ни, защото се повлияваме от различни източници по отношение на наследствеността и образованието. Погрешно ли да се каже, че оставаме незавършени, ако наследствеността и образованието действат от един източник, за да оформят живота ни?
към текста >>
Мислим и действаме спо
ред
това, което ни е направило образованието — то е получено от хора, с които нямаме кръвна връзка.
В човешкото същество и в дейността му протичат много течения, които идват от най-разнообразни източници. Зависими сме от качествата, наследени от предците ни.
Мислим и действаме според това, което ни е направило образованието — то е получено от хора, с които нямаме кръвна връзка.
Би било странно, ако някой опитва да ни убеди, че трябва да се разруши единството ни, защото се повлияваме от различни източници по отношение на наследствеността и образованието. Погрешно ли да се каже, че оставаме незавършени, ако наследствеността и образованието действат от един източник, за да оформят живота ни?
към текста >>
Такива неща от различни източници трябва да се събират по оп
ред
елен
ред
в една точка, в самите нас, за да задоволяват множеството изисквания на нашата природа — това е разбираемо за хората, тъй като би било абсурдно, ако и това не се разбира.
Такива неща от различни източници трябва да се събират по определен ред в една точка, в самите нас, за да задоволяват множеството изисквания на нашата природа — това е разбираемо за хората, тъй като би било абсурдно, ако и това не се разбира.
От друга страна, те обаче не виждат, че развитието на духовните умения, регулацията на правните отношения и оформянето на икономическия живот ни позволяват да заемем правилно място в социалния ред, само когато всяка от тези области е управлявана от свой отделен център със съответната му гледна точка. Икономика, която властва над човешките права и образова хората според собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина. Така се ограничава човешкият дух, който може да се развива свободно, само когато се разгръща според собствените си вродени импулси. Ограничават се и онези отношения с нашите събратя, които израстват от чувствата и отказват да бъдат повлиявани от икономически съображения; отношения, които искат да се управляват в съответствие с равенството по отношение на чисто човешкото.
към текста >>
От друга страна, те обаче не виждат, че развитието на духовните умения, регулацията на правните отношения и оформянето на икономическия живот ни позволяват да заемем правилно място в социалния
ред
, само когато всяка от тези области е управлявана от свой отделен център със съответната му гледна точка.
Такива неща от различни източници трябва да се събират по определен ред в една точка, в самите нас, за да задоволяват множеството изисквания на нашата природа — това е разбираемо за хората, тъй като би било абсурдно, ако и това не се разбира.
От друга страна, те обаче не виждат, че развитието на духовните умения, регулацията на правните отношения и оформянето на икономическия живот ни позволяват да заемем правилно място в социалния ред, само когато всяка от тези области е управлявана от свой отделен център със съответната му гледна точка.
Икономика, която властва над човешките права и образова хората според собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина. Така се ограничава човешкият дух, който може да се развива свободно, само когато се разгръща според собствените си вродени импулси. Ограничават се и онези отношения с нашите събратя, които израстват от чувствата и отказват да бъдат повлиявани от икономически съображения; отношения, които искат да се управляват в съответствие с равенството по отношение на чисто човешкото.
към текста >>
Икономика, която властва над човешките права и образова хората спо
ред
собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина.
Такива неща от различни източници трябва да се събират по определен ред в една точка, в самите нас, за да задоволяват множеството изисквания на нашата природа — това е разбираемо за хората, тъй като би било абсурдно, ако и това не се разбира. От друга страна, те обаче не виждат, че развитието на духовните умения, регулацията на правните отношения и оформянето на икономическия живот ни позволяват да заемем правилно място в социалния ред, само когато всяка от тези области е управлявана от свой отделен център със съответната му гледна точка.
Икономика, която властва над човешките права и образова хората според собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина.
Така се ограничава човешкият дух, който може да се развива свободно, само когато се разгръща според собствените си вродени импулси. Ограничават се и онези отношения с нашите събратя, които израстват от чувствата и отказват да бъдат повлиявани от икономически съображения; отношения, които искат да се управляват в съответствие с равенството по отношение на чисто човешкото.
към текста >>
Така се ограничава човешкият дух, който може да се развива свободно, само когато се разгръща спо
ред
собствените си вродени импулси.
Такива неща от различни източници трябва да се събират по определен ред в една точка, в самите нас, за да задоволяват множеството изисквания на нашата природа — това е разбираемо за хората, тъй като би било абсурдно, ако и това не се разбира. От друга страна, те обаче не виждат, че развитието на духовните умения, регулацията на правните отношения и оформянето на икономическия живот ни позволяват да заемем правилно място в социалния ред, само когато всяка от тези области е управлявана от свой отделен център със съответната му гледна точка. Икономика, която властва над човешките права и образова хората според собствените си интереси принизява човека до незначителен винт в стопанската машина.
Така се ограничава човешкият дух, който може да се развива свободно, само когато се разгръща според собствените си вродени импулси.
Ограничават се и онези отношения с нашите събратя, които израстват от чувствата и отказват да бъдат повлиявани от икономически съображения; отношения, които искат да се управляват в съответствие с равенството по отношение на чисто човешкото.
към текста >>
Духовен живот, който опитва да оп
ред
еля правните отношения спо
ред
собствените си отношения, неизбежно би довел от нормалното неравенство в човешките умения до неправомерно неравенство и в правото.
Духовен живот, който опитва да определя правните отношения според собствените си отношения, неизбежно би довел от нормалното неравенство в човешките умения до неправомерно неравенство и в правото.
Той би изневерил и на собствената си природа, ако позволи да се ръководи от икономически интереси. При една такава духовна култура хората никога не биха достигнали до действителния дух, който може да бъде полезен за човешкия живот, тъй като те биха гледали как духът деградира заради неправдата и се принизява до икономически цели.
към текста >>
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя спо
ред
собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез п
ред
ставителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава.
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
към текста >>
Една от тези гледни точки п
ред
ставлява разбирането на сегашната човешка природа.
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото.
Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа.
От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа. И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
към текста >>
От гледището на някоя оп
ред
елена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
Като погледне от всякакъв на брой гледни точки, човек може да види необходимостта от троичната организация на обществото. Една от тези гледни точки представлява разбирането на сегашната човешка природа.
От гледището на някоя определена социална теория или партийна догма може да изглежда твърде ненаучно или непрактично да се казва, че при организирането на обществените институции трябва да се допитваме до психологията (доколкото тя може да ни каже нещо) за потребностите на човешката природа.
И все пак би било голямо нещастие, ако заглушават всеки, който опитва да намери място на тази „социална психология“ в оформянето на обществения живот.
към текста >>
Такива агитатори нямат п
ред
става за слепотата си.
Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като сиво. Аналогично има социални реформатори и социални революционери, които са слепи за психологията и биха искали да формират социалния организъм по калъпа на някой икономически синдикат, в който хората ще живеят и действат като механични творения.
Такива агитатори нямат представа за слепотата си.
Те знаят само, че винаги е съществувал правен и духовен живот извън икономическия живот; и си представят, че ако натъкмят икономическия живот според собствените си идеи, всичко останало ще се случи „от само себе си“. Но това е невъзможно. Просто всичко би рухнало. Ето защо е много трудно да се стигне до някакво разбиране с такива хора, които са слепи за психологията; и ето защо, за жалост, е също необходимо да им се противопоставим — в една война, започната не от виждащите, а от слепците.
към текста >>
Те знаят само, че винаги е съществувал правен и духовен живот извън икономическия живот; и си п
ред
ставят, че ако натъкмят икономическия живот спо
ред
собствените си идеи, всичко останало ще се случи „от само себе си“.
Има хора, които са слепи за цветовете — виждат света и всичко в него като сиво. Аналогично има социални реформатори и социални революционери, които са слепи за психологията и биха искали да формират социалния организъм по калъпа на някой икономически синдикат, в който хората ще живеят и действат като механични творения. Такива агитатори нямат представа за слепотата си.
Те знаят само, че винаги е съществувал правен и духовен живот извън икономическия живот; и си представят, че ако натъкмят икономическия живот според собствените си идеи, всичко останало ще се случи „от само себе си“.
Но това е невъзможно. Просто всичко би рухнало. Ето защо е много трудно да се стигне до някакво разбиране с такива хора, които са слепи за психологията; и ето защо, за жалост, е също необходимо да им се противопоставим — в една война, започната не от виждащите, а от слепците.
към текста >>
12.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален
ред
заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически. Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.
към текста >>
Идеите, които имат п
ред
вид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически.
Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.
към текста >>
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка п
ред
става за начина им на действие или значението им.
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им.
Сред тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката. Освен това начинът им на участие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат. Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.
към текста >>
С
ред
тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката.
Хора, които бленуват за нещо различно от традиционните форми на живот, или които в действителност вече са били откъснати от тези по-стари форми подир разни събития, са хора, които досега са стояли толкова далеч от силите, движещи обстоятелствата на повърхността на историята, че нямат и най-малка представа за начина им на действие или значението им.
Сред тези маси от работническите класи има притъпено съзнание, което изисква промяна в начина им на живот, но те го разглеждат като следствие от капиталистическите сили, господстващи в икономиката.
Освен това начинът им на участие в икономическия живот досега не им е помогнал да разберат как тези сили действат. Затова са неспособни да формулират какъвто и да било плодотворен начин за преобразуването на тези сили.
към текста >>
Тези пропагандатори нямат и най-бегла п
ред
става, че техните възгледи за политиката, икономиката и културния живот по никакъв начин не се различават от „буржоазните възгледи“, срещу които се борят.
Интелектуалните водачи и агитатори на масите от пролетариата са заслепени от утопични идеи и разни теории, произлизащи от една социална наука, която продължава да е основана на стари икономически концепции и тъй спешно се нуждае от промяна.
Тези пропагандатори нямат и най-бегла представа, че техните възгледи за политиката, икономиката и културния живот по никакъв начин не се различават от „буржоазните възгледи“, срещу които се борят.
Казано другояче, всички те се опитват да видят стари идеи, осъществени от нови хора. Но не се постига нищо истински ново, когато различни хора правят отново и отново нещо старо, само че по леко по-различен начин[1].
към текста >>
Една от тези „стари идеи“ е опитът да се контролира икономиката чрез политически и юридически с
ред
ства.
Една от тези „стари идеи“ е опитът да се контролира икономиката чрез политически и юридически средства.
Това е „стара идея“, защото доведе огромна част от човечеството до безпомощно състояние — както ни показа катастрофалната Световна война. Новата идея, която трябва да замени старата, е освобождаването на икономическата администрация от каквото и да било вмешателство от страна на политическите или националните власти, за да може да се провежда стопанско управление по начин, основан изцяло на икономически принципи и икономически интереси.
към текста >>
Но, то се знае, не е възможно да си п
ред
ставим форма на икономически живот, която не е управлявана от бизнесмени, използващи политически и юридически с
ред
ства!
Но, то се знае, не е възможно да си представим форма на икономически живот, която не е управлявана от бизнесмени, използващи политически и юридически средства!
— Такова възражение се повдига от онези, които вярват, че поддръжниците на троичния социален ред нямат представа за социалните неща, които се разбират от само себе си. В действителност обаче тези, които правят такова възражение, отказват да видят какво всеобхватно преобразуване би настъпило в икономическия живот, ако политическите и правните възгледи и институции, сега намесващи се в икономиката, не действат от вътрешността на самата икономическа система, а се направляват от нещо външно на икономиката, което е обект на интерес от всеки възрастен индивид и неговата съответна компетенция.
към текста >>
— Такова възражение се повдига от онези, които вярват, че поддръжниците на троичния социален
ред
нямат п
ред
става за социалните неща, които се разбират от само себе си.
Но, то се знае, не е възможно да си представим форма на икономически живот, която не е управлявана от бизнесмени, използващи политически и юридически средства!
— Такова възражение се повдига от онези, които вярват, че поддръжниците на троичния социален ред нямат представа за социалните неща, които се разбират от само себе си.
В действителност обаче тези, които правят такова възражение, отказват да видят какво всеобхватно преобразуване би настъпило в икономическия живот, ако политическите и правните възгледи и институции, сега намесващи се в икономиката, не действат от вътрешността на самата икономическа система, а се направляват от нещо външно на икономиката, което е обект на интерес от всеки възрастен индивид и неговата съответна компетенция.
към текста >>
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява спо
ред
принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран спо
ред
собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област.
Защо толкова много хора, дори такива със социалистическо мислене, отказват да видят това? Причината е, че чрез своето участие в политическия живот те се научиха да мислят за начина, по който управлява политическата държава, а не за специфичната природа на силите, присъщи на икономическия живот.
Затова те са способни да измислят икономически процес, който се управлява според принципите за ръководство в политиката; но не са в състояние да намерят такъв, който е структуриран според собствените си икономически принципи и потребности, и който приема юридическите регулации от съвсем различна област.
Това се отнася за повечето от пропагандаторите и лидерите на пролетариата. Ако на повечето от самите работници, поради споменатите по-рано обстоятелства, им липсват необходимите знания за начините, по които би могъл да се реформира икономическият живот, то и техните водачи не ги превъзхождат. Те се изолират от всякакво такова познание, защото мисленето им е само в границите на политическата арена.
към текста >>
Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят спо
ред
чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот.
Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него.
Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот.
Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди. Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси. Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия.
към текста >>
Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол спо
ред
политически интереси.
Последствието от това едностранчиво ограничаване в политиката са опитите, правени от различни кръгове, да установят Работнически Съвети. Настоящият опит за създаване на такива институции трябва да е съвместим с гореспоменатата „нова идея“, за да не се опропасти целият труд, вложен в него. Тази „нова идея“ изисква обаче Работническите Съвети да са първите институции, с които държавата няма отношения; те трябва да са свободни да се оформят според чисто икономическите съображения на онези, занимаващи се със стопански живот. Възникващото стопанско самоуправление трябва само да поощрява създаването на асоциации, които чрез икономическо сътрудничество ще постигат онова, което досега се е постигало чрез егоистичната конкуренция на отделни индивиди.
Това е въпрос на свободна социална координация между различните звена на производството и потреблението, а не въпрос на централизиран контрол според политически интереси.
Целта е чрез една такава асоциация да се поощряват икономическите инициативи на работниците, а не те да се подчиняват на опекунството от страна на някоя бюрократична йерархия.
към текста >>
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, оп
ред
елена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
С
ред
тези хора може и да има някои, които на теория настояват за оп
ред
елена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-нап
ред
ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния
ред
трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
Хората ще могат да започнат работа по изграждането на институции, каквито се изискват от условията на съвременния живот, когато по-напред ясно разберат идеята за това, че както държавно-юридическата система, така и духовно-културната сфера при троичното разделение на социалния ред трябва да се развиват по собствени правила и отделно от икономическата система.
Възможно е да се изгради ясна картина за независимия икономически живот, само когато човек вижда и другите неща на правилните им места в цялостната структура на социалния организъм — тези неща, които не трябва да попадат в орбитата на икономиката. Ако човек не вижда ясно правилните места за разгръщането на културните и правните импулси, той винаги ще се изкушава да ги слива някак с икономиката.
към текста >>
[1] Това изказване на д-р Рудолф Щайнер е почти аналогично с едно от Айнщайн, спо
ред
когото идиот е човек, който прави едно и също отново и отново, а очаква различни резултати — бел. пр.
[1] Това изказване на д-р Рудолф Щайнер е почти аналогично с едно от Айнщайн, според когото идиот е човек, който прави едно и също отново и отново, а очаква различни резултати — бел. пр.
към текста >>
13.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически с
ред
и, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг.
към текста >>
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот п
ред
ставляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще.
Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии.
И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя. Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг. Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не спо
ред
исканията на даден нерегулиран пазар, а спо
ред
условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява спо
ред
както тези сдружения намерят за добре.
За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото. Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот.
Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре.
Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
към текста >>
Такива сдружения п
ред
ставляват един модел, спо
ред
който се оп
ред
еля как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото. Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре.
Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
към текста >>
Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на в
ред
и.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг. Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така. В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно.
Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди.
Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>
Вместо това обаче, имаме извън
ред
но много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси.
Върху такива въпроси трябва да мислят хората, заети с управлението на стопанската сфера.
Вместо това обаче, имаме извънредно много превзето говорене, което е в съгласие със стария принцип, че политическото законодателство трябва да се адаптира към икономическите интереси.
Това, че виждаме толкова много партии, преследващи такъв принцип, не променя факта, че все още липсва нов дух на места, където той вече е спешно необходим.
към текста >>
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да п
ред
адат това разбиране и на други хора.
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм. Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие. Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката.
към текста >>
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има п
ред
оздравяването на обществения организъм.
Днешните обстоятелства са такива, че не може да има оздравяване на обществения живот, ако достатъчно голяма група хора не осъзнаят истинските социални, политически и духовни изисквания на времето, и ако не добият нужната воля и сила да предадат това разбиране и на други хора.
Колкото повече се разпространява това разбиране, толкова по-малко пречки ще има пред оздравяването на обществения организъм.
Вярата, че тези пречки имат обективно съществуване, не е нищо повече от политическо суеверие. Това суеверие идва от хора, които никога няма да разберат действителната връзка между теорията и практиката.
към текста >>
Единствената пречка п
ред
практическото осъществяване на оп
ред
елени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие.
Случаят изобщо не е такъв.
Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие.
А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“. Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>
А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от п
ред
ишни партийни групи.
Случаят изобщо не е такъв. Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие.
А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи.
Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“. Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>
Актуален и горещ въпрос е, как да се намерят начини и с
ред
ства за замяна на старите партийни доктрини с новото независимо мислене, така че те да станат ядро, около което хората с всякакви партийни пристрастия да могат да се съберат — хора, които са способни да видят, че сегашните партии са изживели времето си, а сегашните социални условия са достатъчно свидетелство, че дните им са преброени.
Актуален и горещ въпрос е, как да се намерят начини и средства за замяна на старите партийни доктрини с новото независимо мислене, така че те да станат ядро, около което хората с всякакви партийни пристрастия да могат да се съберат — хора, които са способни да видят, че сегашните партии са изживели времето си, а сегашните социални условия са достатъчно свидетелство, че дните им са преброени.
към текста >>
Ред
овите членове на партиите го намират за трудно, защото нямат времето и склонността (а често и п
ред
варителната подготовка) за това осъзнаване.
Разбираемо е, че тези, които трябва да осъзнаят това, трудно ще го осъзнаят.
Редовите членове на партиите го намират за трудно, защото нямат времето и склонността (а често и предварителната подготовка) за това осъзнаване.
Не е лесно и за водачите, защото както предразсъдъците им, така и тяхната власт, са тясно свързани с всичко, което са отстоявали досега. Тази ситуация ни задължава още по-упорито да търсим решения извън партийните традиции, тъй като напредъкът на човечеството е извън тях, а не в тях.
към текста >>
Не е лесно и за водачите, защото както п
ред
разсъдъците им, така и тяхната власт, са тясно свързани с всичко, което са отстоявали досега.
Разбираемо е, че тези, които трябва да осъзнаят това, трудно ще го осъзнаят. Редовите членове на партиите го намират за трудно, защото нямат времето и склонността (а често и предварителната подготовка) за това осъзнаване.
Не е лесно и за водачите, защото както предразсъдъците им, така и тяхната власт, са тясно свързани с всичко, което са отстоявали досега.
Тази ситуация ни задължава още по-упорито да търсим решения извън партийните традиции, тъй като напредъкът на човечеството е извън тях, а не в тях.
към текста >>
Тази ситуация ни задължава още по-упорито да търсим решения извън партийните традиции, тъй като нап
ред
ъкът на човечеството е извън тях, а не в тях.
Разбираемо е, че тези, които трябва да осъзнаят това, трудно ще го осъзнаят. Редовите членове на партиите го намират за трудно, защото нямат времето и склонността (а често и предварителната подготовка) за това осъзнаване. Не е лесно и за водачите, защото както предразсъдъците им, така и тяхната власт, са тясно свързани с всичко, което са отстоявали досега.
Тази ситуация ни задължава още по-упорито да търсим решения извън партийните традиции, тъй като напредъкът на човечеството е извън тях, а не в тях.
към текста >>
14.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските п
ред
приемачи.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи.
Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба. Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението. Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме п
ред
извикани да го направим в очакване на печалба.
Срещаме противоречиви възгледи относно печалбата на стопанските предприемачи.
Нейните защитници казват, че човешката природа е такава, че сме склонни да впрегнем талантите си за добруването на цялото само когато сме предизвикани да го направим в очакване на печалба.
Казват още, че в действителност печалбата е отроче на егоизма; в същото време обаче служи и на обществото — служба към обществото, която нямаше да се случи, ако се извади печалбата от икономическото уравнение. Противниците на този възглед казват, че производството не трябва да се осъществява с цел печалба, а с оглед на потреблението. Трябвало да се създадат институции, които ще мотивират хората да продължават да насочват силите си в полза на обществото дори когато отсъства мотивация от очакването на печалба.
към текста >>
Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в
ред
а на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството.
Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи.
Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в реда на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството.
Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска. Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение. Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
към текста >>
Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели в
ред
ните последствия, произтичащи от противните практики.
Човечеството понастоящем е в етап на еволюцията си, когато вече не е възможно да се управляват човешките отношения само чрез настойчиво искане. От сега нататък, безразлично какво иска този или онзи човек, тази или онази група, до оздравителни процеси в сферата на обществения живот ще водят само идеи, които са всеобхватно обмислени.
Независимо колко силно ще се противопоставят човешките страсти, накрая хората ще бъдат задължени да приложат в социалния живот онези добре обмислени идеи, които се изискват от духа на човечеството, защото хората ще са видели вредните последствия, произтичащи от противните практики.
към текста >>
П
ред
вид нейната конкретност, оп
ред
елено е странно, че много от опонентите ѝ я намират за неясна.
Становището, че е необходимо троично структуриране на социалния организъм, е една такава идея, обмислена от край до край.
Предвид нейната конкретност, определено е странно, че много от опонентите ѝ я намират за неясна.
Причината за това е, че тези опоненти не се интересуват от ясно мислене, а само от това, което се съгласува с техните интереси, желания и предразсъдъци. Когато се изправят пред идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяснотата пред собствените им очи върху предлаганото от противниците им.
към текста >>
Причината за това е, че тези опоненти не се интересуват от ясно мислене, а само от това, което се съгласува с техните интереси, желания и п
ред
разсъдъци.
Становището, че е необходимо троично структуриране на социалния организъм, е една такава идея, обмислена от край до край. Предвид нейната конкретност, определено е странно, че много от опонентите ѝ я намират за неясна.
Причината за това е, че тези опоненти не се интересуват от ясно мислене, а само от това, което се съгласува с техните интереси, желания и предразсъдъци.
Когато се изправят пред идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяснотата пред собствените им очи върху предлаганото от противниците им.
към текста >>
Когато се изправят п
ред
идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяснотата п
ред
собствените им очи върху п
ред
лаганото от противниците им.
Становището, че е необходимо троично структуриране на социалния организъм, е една такава идея, обмислена от край до край. Предвид нейната конкретност, определено е странно, че много от опонентите ѝ я намират за неясна. Причината за това е, че тези опоненти не се интересуват от ясно мислене, а само от това, което се съгласува с техните интереси, желания и предразсъдъци.
Когато се изправят пред идеи, които са напълно и детайлно обмислени, те не могат да видят нищо друго в тях, освен разликите със собствените им мнения; те приписват неяснотата пред собствените им очи върху предлаганото от противниците им.
към текста >>
Когато се оп
ред
еля стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения.
Когато се определя стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения.
Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел. Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби. Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи.
към текста >>
От морална гледна точка печалбите могат да са каквото си искат; в общоприети икономически термини те п
ред
ставляват индикатор за необходимостта от производство на продукт.
Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби. Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи. А продукт, който не носи печалба, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба.
От морална гледна точка печалбите могат да са каквото си искат; в общоприети икономически термини те представляват индикатор за необходимостта от производство на продукт.
към текста >>
Действителният живот изисква от хората да п
ред
лагат аргументи, които са адекватни спрямо конкретната ситуация в дадена сфера.
Бъдещото развитие на икономиката наистина изисква елиминирането на печалбите, но поради следната причина: защото те правят производството на стоки зависимо от случайности на пазара, което духът на епохата иска да се премахне. Човек обърква себе си и околните, ако говори против печалбата заради егоистичната ѝ природа.
Действителният живот изисква от хората да предлагат аргументи, които са адекватни спрямо конкретната ситуация в дадена сфера.
Аргументите, които се извличат от други сфери на живота, може да са съвършени сами по себе си, но няма да насочат мисленето на хората към реалните факти.
към текста >>
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален
ред
е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
към текста >>
Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален
ред
се посреща с много п
ред
разсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии.
Днешните политически партии продължават да са твърде отдалечени от това, което показахме, че се изисква от духа на епохата.
Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален ред се посреща с много предразсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии.
Но е време да сложим край на вярата, че може да се постигне положителна промяна на днешните нездрави социални условия чрез по-нататъшната работа на едни или други партийни интереси. Първото, за което може да се помисли, е промяна на самите партийни мнения. Начинът да се постигне това обаче не е чрез раздробяване на съществуващите партии, като обявяваме себе си за носители на „истинската“ партийна позиция, а упрекваме други, че изневеряват на „истинския партиен възглед“. Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора. Сега ни е необходимо не това, а необременен поглед към изискванията от „духа на епохата“.
към текста >>
Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на оп
ред
елена група хора.
Днешните политически партии продължават да са твърде отдалечени от това, което показахме, че се изисква от духа на епохата. Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален ред се посреща с много предразсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии. Но е време да сложим край на вярата, че може да се постигне положителна промяна на днешните нездрави социални условия чрез по-нататъшната работа на едни или други партийни интереси. Първото, за което може да се помисли, е промяна на самите партийни мнения. Начинът да се постигне това обаче не е чрез раздробяване на съществуващите партии, като обявяваме себе си за носители на „истинската“ партийна позиция, а упрекваме други, че изневеряват на „истинския партиен възглед“.
Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора.
Сега ни е необходимо не това, а необременен поглед към изискванията от „духа на епохата“.
към текста >>
15.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат п
ред
вид
ред
ица външни институции, държавни или обществени, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество.
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат предвид редица външни институции, държавни или обществени, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество.
Ако ги питате, правилните институции още не били създадени, затова в обществото имало недоволство и объркване. Щом веднъж заработели правилните институции, щял да последва обществен живот в порядък, а хората щели да се сработват помежду си. Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много зловредни схващания за „социалния въпрос“.
към текста >>
Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много злов
ред
ни схващания за „социалния въпрос“.
Много съвременни хора говорят за „социализация“, като имат предвид редица външни институции, държавни или обществени, чрез които се очаква да се задоволят различни потребности на днешното човечество. Ако ги питате, правилните институции още не били създадени, затова в обществото имало недоволство и объркване. Щом веднъж заработели правилните институции, щял да последва обществен живот в порядък, а хората щели да се сработват помежду си.
Това, че толкова много хора поддържат тази вяра в различна степен на съзнателност, е причината за развитието на също толкова много зловредни схващания за „социалния въпрос“.
към текста >>
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой
ред
, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот.
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой ред, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот.
Такива институции ще са добри в техническо отношение, ако направят така, че стоките да се произвеждат и доставят по най-ефективния възможен начин. Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото. Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси.
към текста >>
Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разп
ред
елят благата в полза на обществото.
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой ред, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот. Такива институции ще са добри в техническо отношение, ако направят така, че стоките да се произвеждат и доставят по най-ефективния възможен начин.
Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото.
Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси.
към текста >>
Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини оп
ред
елени лица или групи да работят против обществените интереси.
Няма форма, която човек би могъл да даде на светските институции, за да могат, на свой ред, тези институции да ни осигурят социално-удовлетворителен живот. Такива институции ще са добри в техническо отношение, ако направят така, че стоките да се произвеждат и доставят по най-ефективния възможен начин. Но те ще са полезни в социален смисъл, само ако социално-отговорни хора разпределят благата в полза на обществото.
Независимо какви са институциите, винаги се намират какви ли не начини определени лица или групи да работят против обществените интереси.
към текста >>
Идеята за троичния социален
ред
цели пълно освобождаване от такива заблуждения, затова не е изненадващо, че яростно ѝ се противопоставя всеки, който продължава да живее в мъглата на такива илюзии.
Трябва да се освободим от заблуждението, че какъвто и да било задоволителен социален живот може да се постигне без социално-мислещи и отговорни хора. Такива илюзии са същинска напаст за практичните социални идеи.
Идеята за троичния социален ред цели пълно освобождаване от такива заблуждения, затова не е изненадващо, че яростно ѝ се противопоставя всеки, който продължава да живее в мъглата на такива илюзии.
към текста >>
Първата от трите сфери на троичния социален
ред
цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности.
Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго.
към текста >>
По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само спо
ред
уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция.
По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни.
Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си п
ред
ставят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни.
Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област.
Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват спо
ред
шаблоните, наложени от държавата и икономическата система.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция. По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област.
Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система.
Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен п
ред
неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се оп
ред
елят от външни фактори.
По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни. Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално.
Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Чрез своя културен клон троичният социален
ред
ще разкрие постоянно бликащи извори на социални инициативи.
Чрез своя културен клон троичният социален ред ще разкрие постоянно бликащи извори на социални инициативи.
Тези извори ще напояват правните отношения, регулирани от демократичната държава със социален дух, а също така ще разпространяват същия дух и в ръководството на икономическия живот.
към текста >>
Съвременният живот не осигурява никакви с
ред
ства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката.
Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо. За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване. Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество. Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>
Човек трябва смело да осъзнае, че икономиката няма да получи най-свежите си жизнени сили, когато е лишена от присъщия на нейната сфера антисоциален елемент, а ще се обновява, когато в нея се влива нещо от друга сфера — от културния клон на социалния
ред
.
Човек трябва смело да осъзнае, че икономиката няма да получи най-свежите си жизнени сили, когато е лишена от присъщия на нейната сфера антисоциален елемент, а ще се обновява, когато в нея се влива нещо от друга сфера — от културния клон на социалния ред.
Тези сили от културно-духовната област ще коригират антисоциалните тенденции още при тяхното възникване, като ги преобразуват в такива, които са полезни за обществото.
към текста >>
Точно обратното — извън
ред
но важно е отделният индивид да има с
ред
ства, включително финансови, за да може да приложи уменията си в услуга на обществото — без някой да му пречи.
В моята книга „Същност на социалния въпрос“ опитах да покажа, че истински социалният начин на мислене не цели да отнеме капитала от частните лица (или сдруженията), за да ги даде на обществото като цяло.
Точно обратното — извънредно важно е отделният индивид да има средства, включително финансови, за да може да приложи уменията си в услуга на обществото — без някой да му пречи.
Когато този индивид вече не желае или няма способност да насочи усилията си за оползотворяване на капитала, този капитал може да се пренасочи към друга личност със сходни умения. Това пренасочване няма да се извършва с държавни наредби или от икономическата власт, а след като на базата на опита в духовния живот е придобита способността да се разпознава кой човек ще бъде най-подходящият продължител от социална гледна точка.
към текста >>
Това пренасочване няма да се извършва с държавни на
ред
би или от икономическата власт, а след като на базата на опита в духовния живот е придобита способността да се разпознава кой човек ще бъде най-подходящият продължител от социална гледна точка.
В моята книга „Същност на социалния въпрос“ опитах да покажа, че истински социалният начин на мислене не цели да отнеме капитала от частните лица (или сдруженията), за да ги даде на обществото като цяло. Точно обратното — извънредно важно е отделният индивид да има средства, включително финансови, за да може да приложи уменията си в услуга на обществото — без някой да му пречи. Когато този индивид вече не желае или няма способност да насочи усилията си за оползотворяване на капитала, този капитал може да се пренасочи към друга личност със сходни умения.
Това пренасочване няма да се извършва с държавни наредби или от икономическата власт, а след като на базата на опита в духовния живот е придобита способността да се разпознава кой човек ще бъде най-подходящият продължител от социална гледна точка.
към текста >>
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в под
ред
бата на живота.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота.
Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа п
ред
и години[1].
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота.
Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1].
Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им п
ред
ложи социалната реалност.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1].
Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност.
Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
Твърдението, че „намеренията на троичния социален
ред
може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност.
Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне.
Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
Авторите на това твърдение оп
ред
елено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1]. Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност. Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне.
Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши.
Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
16.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
С
ред
различните възражения спрямо троичния социален
ред
има едно, което обобщено звучи по следния начин: В последните години усилията на идеолозите в политиката са насочени отчасти към създаването на юридическа основа, съобразена със сегашните условия в икономическото производство.
Сред различните възражения спрямо троичния социален ред има едно, което обобщено звучи по следния начин: В последните години усилията на идеолозите в политиката са насочени отчасти към създаването на юридическа основа, съобразена със сегашните условия в икономическото производство.
Може да се каже, че идеята за троичния ред изцяло пренебрегва всичката работа, извършена в тази област, и иска просто да отдели правната сфера от икономическата.
към текста >>
Може да се каже, че идеята за троичния
ред
изцяло пренебрегва всичката работа, извършена в тази област, и иска просто да отдели правната сфера от икономическата.
Сред различните възражения спрямо троичния социален ред има едно, което обобщено звучи по следния начин: В последните години усилията на идеолозите в политиката са насочени отчасти към създаването на юридическа основа, съобразена със сегашните условия в икономическото производство.
Може да се каже, че идеята за троичния ред изцяло пренебрегва всичката работа, извършена в тази област, и иска просто да отдели правната сфера от икономическата.
към текста >>
Тези, които повдигат това възражение, си п
ред
ставят, че могат да отхвърлят идеята за троичния
ред
, понеже била нещо, което не взима под внимание практическия опит, а се опитва да реформира обществото без този опит.
Тези, които повдигат това възражение, си представят, че могат да отхвърлят идеята за троичния ред, понеже била нещо, което не взима под внимание практическия опит, а се опитва да реформира обществото без този опит.
Истината обаче е точно в обратното.
към текста >>
Противниците на троичния социален
ред
казват: „Трябва да имаме п
ред
вид трудностите, които възникват при всеки опит да се осигури законова база, съобразена със съвременните условия в производството.
Противниците на троичния социален ред казват: „Трябва да имаме предвид трудностите, които възникват при всеки опит да се осигури законова база, съобразена със съвременните условия в производството.
Човек трябва да има предвид препятствията, на които се натъкват всички, правещи такива опити.“
към текста >>
Човек трябва да има п
ред
вид препятствията, на които се натъкват всички, правещи такива опити.“
Противниците на троичния социален ред казват: „Трябва да имаме предвид трудностите, които възникват при всеки опит да се осигури законова база, съобразена със съвременните условия в производството.
Човек трябва да има предвид препятствията, на които се натъкват всички, правещи такива опити.“
към текста >>
Поддръжниците на троичния
ред
могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път.
Поддръжниците на троичния ред могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път.
Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система. На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост. На това трябва да се противодейства извън икономиката.
към текста >>
Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която оп
ред
елени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система.
Поддръжниците на троичния ред могат да отговорят: Самите тези трудности са свидетелството, че хората вървят по грешен път.
Те са упорити в мъките си да изградят социална форма, в която определени нужди на съвремието ще се задоволят от съчетанието на икономическата и юридическата система.
На тях обаче ще им се наложи да разберат, че когато икономическият живот няма противодействие, той създава условия, при които в обществото се усеща липсата на право и справедливост. На това трябва да се противодейства извън икономиката.
към текста >>
Днес най-добрите услуги могат да се п
ред
ложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес.
Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал.
Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт. Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това. Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада оп
ред
елено количество стопанска власт.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес. Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал. Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае.
В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт.
Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това. Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
Не може да бъде другояче, троичният социален
ред
разбира това.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес. Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал. Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт.
Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това.
Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
Съответно, целта на този
ред
е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
В полза на икономиката е, ако индивиди или групи, които са квалифицирани в даден аспект на производството, са в състояние да натрупат капитал за техния бизнес. Днес най-добрите услуги могат да се предложат на обществото само от квалифицирани лица чрез контрола на големи суми капитал. Но естеството на икономиката е категорично, че такива услуги могат да са следствие само от ефективното производство на стоки, от които обществото се нуждае. В ръцете на хората, които произвеждат такива стоки, попада определено количество стопанска власт. Не може да бъде другояче, троичният социален ред разбира това.
Съответно, целта на този ред е да изгради общество, в което ще възниква икономическа власт, от която обаче няма да се надигат злини.
към текста >>
Троичният социален
ред
не п
ред
лага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото.
Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек. Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа. Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
Той п
ред
лага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, с
ред
ствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото.
Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек.
Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа. Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
Последният няма да получи тези с
ред
ства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото. Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек.
Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа.
Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер спо
ред
принципи, нямащи нищо общо със с
ред
ствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
Троичният социален ред не предлага да се възпрепятства натрупването на много паричен капитал в частни ръце, защото това би означавало да се изгуби възможноста да се впрегнат социално възможностите на тези частни лица за служба на останалите в обществото. Той предлага обаче следното — когато даден индивид вече не може да се грижи за управлението на производствените процеси в неговата сфера на власт, средствата за производството да се поверят на друг квалифициран човек. Последният няма да получи тези средства за производство заради някаква негова икономическа сила, а само защото той е най-способният за тази работа.
Но това може да се осъществи на практика, ако се извърши такъв трансфер според принципи, нямащи нищо общо със средствата на икономическата власт; тези принципи стават възможни само когато самите хора с техните интереси са ангажирани в сфери на живота, различни от икономическата.
към текста >>
Ако човек, който разполага със с
ред
ствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата.
Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват.
Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата.
Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост. Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
към текста >>
Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успо
ред
но с това, не носи усещане за социална справедливост.
Ако хората се сдружават на правова основа, която поражда интереси, различни от икономическите, тогава тези други интереси ще могат да се реализират. Ако човек е погълнат само от икономическия интерес, тези други интереси не се развиват. Ако човек, който разполага със средствата за производство, има усет за това, кой е най-добрият и най-продуктивният човек за дадена икономическа позиция, този негов усет не е придобит заедно със самата негова икономическа власт, а е бил развит в една сфера, работеща извън икономическата.
Сам по себе си икономическият живот може да развие усещането за икономическа власт, но, успоредно с това, не носи усещане за социална справедливост.
Затова всички опити само с икономически мисли да се напише рецепта за социална справедливост са обречени на провал.
към текста >>
Такива неща се имат п
ред
вид в идеята за троичния социален
ред
.
Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота.
Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред.
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили. Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони. В наши дни този живот е погълнат от икономиката; първата стъпка в правилната посока е да се възстанови неговата независимост.
към текста >>
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно по
ред
ното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Тези наблюдения са основани на действителните реалности в живота. Такива неща се имат предвид в идеята за троичния социален ред.
Тя се насочва от практическите опити на онези, които са се мъчили да изградят правни структури за съвременните икономически форми; но точно резултатите от тези опити правят излишно поредното повторение на действия, с които мнозина вече са се провалили.
Целта не е да се пишат социални закони в една област на живота, където те не могат да се приложат, а да се създадат условия за самия живот, от който могат да възникнат такива закони. В наши дни този живот е погълнат от икономиката; първата стъпка в правилната посока е да се възстанови неговата независимост.
към текста >>
За да се види ясно идеята за троичния
ред
, човек трябва да е склонен да разбере, че вътрешните сили на икономическия живот трябва постоянно да се коригират отвън, ако не искаме от самия него да възникнат пречки за собственото му развитие.
За да се види ясно идеята за троичния ред, човек трябва да е склонен да разбере, че вътрешните сили на икономическия живот трябва постоянно да се коригират отвън, ако не искаме от самия него да възникнат пречки за собственото му развитие.
Необходимите корекции ще дойдат тогава, когато има независим духовно-културен живот и съответната независима правна сфера, която да го обезпечава.
към текста >>
Опитите да се създават правни регулации за отношенията в днешния икономически живот, които се извличат от самата икономика, не могат да се разглеждат като аргументи против троичния социален
ред
.
Опитите да се създават правни регулации за отношенията в днешния икономически живот, които се извличат от самата икономика, не могат да се разглеждат като аргументи против троичния социален ред.
Напротив — хората трябва да прозрат, че точно тези опити и провали са поводът да признаем, че троичният социален организъм е идеята, която се изисква от съвременния живот.
към текста >>
17.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Докато обсъждат причините за съвременните социални проблеми, хората обикновено подчертават факта, че нито собственикът на с
ред
ствата за производство, нито работникът могат да разглеждат произвеждания продукт с пряк личен интерес.
Докато обсъждат причините за съвременните социални проблеми, хората обикновено подчертават факта, че нито собственикът на средствата за производство, нито работникът могат да разглеждат произвеждания продукт с пряк личен интерес.
Собственикът иска да произвежда стоки, защото те му носят печалба. Работникът ги произвежда, защото трябва да се труди за препитанието си. Нито един от двамата обаче не изпитва задоволство от самата произведена стока. Всъщност с това засягаме една много съществена част от социалния въпрос — липсата на каквато и да било лична връзка между производителите и стоките, произвеждани от съвременната индустрия.
към текста >>
Стоките, произвеждани от дългите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на с
ред
новековния занаятчия.
От друга страна обаче, трябва да ни е ясно, че тази липса на лична връзка е необходимо следствие от съвременните технологии и съпътстващото ги механизиране на работата. Това не може да се премахне от самия икономически живот.
Стоките, произвеждани от дългите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на средновековния занаятчия.
Човек трябва да приеме факта, че, що се отнася до голяма част от човешката работна сила, онзи интерес, който е съществувал преди, вече го няма и е част от миналото. Но също така трябва да ни е ясно, че без заинтересованост човек не може да работи. Ако животът го заставя да върши нещо по принуда, той ще чувства битието си нерадостно и незадоволително.
към текста >>
Човек трябва да приеме факта, че, що се отнася до голяма част от човешката работна сила, онзи интерес, който е съществувал п
ред
и, вече го няма и е част от миналото.
От друга страна обаче, трябва да ни е ясно, че тази липса на лична връзка е необходимо следствие от съвременните технологии и съпътстващото ги механизиране на работата. Това не може да се премахне от самия икономически живот. Стоките, произвеждани от дългите поточни линии на големите индустрии, не могат да са така тясно свързани с производителя, както са били стоките на средновековния занаятчия.
Човек трябва да приеме факта, че, що се отнася до голяма част от човешката работна сила, онзи интерес, който е съществувал преди, вече го няма и е част от миналото.
Но също така трябва да ни е ясно, че без заинтересованост човек не може да работи. Ако животът го заставя да върши нещо по принуда, той ще чувства битието си нерадостно и незадоволително.
към текста >>
Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този спо
ред
Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката.
Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
към текста >>
Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат п
ред
вид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката. Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
към текста >>
А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм с
ред
широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към плодовете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес.
След това хората ще се окажат между зъбните колелета на една бездушна социална машина и неизбежно ще бъдат пресушени от всичко, наподобяващо воля за живот.
А това, че една такава цел подбужда ентусиазъм сред широките маси на населението е просто следствие от повяхващия интерес към плодовете на труда им, който не е бил заменен с поощряването на какъвто и да било друг интерес.
Подбуждането на такъв интерес би трябвало да е специфичната работа на онези, които днес заемат място в духовно-културната сфера и са съхранили възможността си да мислят отвъд чисто икономическите интереси към нещата, съставляващи социалното добруване. Тези хора трябва да свикнат да виждат, че съществуват две сфери на интерес, които трябва да заемат мястото на стария интерес към работата.
към текста >>
В социален
ред
, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи.
В социален ред, основан на разделението на работната сила, работата на даден човек може и да не му носи лично удовлетворение заради самия него, но все пак може да му носи удовлетворение, ако той има интерес към онези, заради които работи.
Такъв интерес обаче трябва да се развива в живо общество. Правно-юридическа система, в която всеки индивид е равен измежду равни, поощрява интереса на човек към събратята му. Човек работи в такава система заради другите, защото в основата на взаимоотношенията му с другите човеци намираме жива основа. От икономическата сфера човек научава само това, което другите искат от него. В рамките на живия правен и политически живот стойността на другите хора за даден човек се осъзнава от дълбините на човешката му природа, затова не се изчерпва само с необходимостта на човека да работи с други хора, просто защото това е необходимо, за да се произвеждат стоки, отговарящи на разни потребности.
към текста >>
Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само с
ред
ството.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера. В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално.
Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството.
Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>
А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като с
ред
ство за икономически цели.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера. В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм.
А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>
Би било късогледство да се възразява на п
ред
ложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките.
Би било късогледство да се възразява на предложението за свободен духовно-културен живот и за свободна правна сфера, изисквани от нуждата за равенство между хората, като се казва, че двете нямало как да надмогнат икономическото неравенство, което е най-потискащото от всичките.
Самата съвременна икономическа система е довела до тези неравенства, защото никога, поне досега, не е допускала да се развиват отделно от нея необходимите ѝ правна система и духовен живот.
към текста >>
Лесно е да се подведем по онези, които ни казват, че духът се самопоражда от недуховното, понеже ние п
ред
почитаме да възхваляваме тази илюзия, която ни спестява усилията да осъзнаем, че възтържествуването на духа е възможно само след упорита работа на духа.
Да се твърди, че правата и културата могат да се извлекат от формите на икономическа дейност — това е най-лошото измежду всички възможни суеверия. Едно такова суеверие помрачава както човешкия ум, така и целия живот. То отклонява духа ни от извора му, като подменя източника с нещо недуховно.
Лесно е да се подведем по онези, които ни казват, че духът се самопоражда от недуховното, понеже ние предпочитаме да възхваляваме тази илюзия, която ни спестява усилията да осъзнаем, че възтържествуването на духа е възможно само след упорита работа на духа.
към текста >>
18.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде оп
ред
елени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще.
Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи. Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост. Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот.
към текста >>
Това е училище, свързано с промишлената п
ред
приемчивост.
Целите, които Емил Молт се опитва да реализира чрез Валдорфското училище, са свързани с твърде определени възгледи за социалните задачи на настоящето и близкото бъдеще. Духът, в който училището изисква да бъде водено, трябва да произтича от тези възгледи.
Това е училище, свързано с промишлената предприемчивост.
Чудатото място, което модерната промишленост е заела в еволюцията на социалния живот, на практика оставя печата си върху модерното социално движение. Родители, които поверяват децата си на това училище, трябва да очакват, че техните деца ще бъдат образовани и готвени за практическа работа в живота по начин, който отчита това модерно движение. Затова е необходимо в основите на училището да се започне от образователни принципи с корени в необходимостите на модерния живот. Децата трябва да се обучават и образоват по такъв начин, че техните животи да задоволяват изисквания, които всеки може да подкрепя, независимо от коя от наследените социални класи е човек. Това, което актуалната реалност на модерния живот изисква от хората, трябва да намери отражението си в организацията на училището.
към текста >>
Спо
ред
настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти. В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
към текста >>
Разбира се, децата трябва да са достатъчно нап
ред
нали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти.
Според настоящия план Валдорфското училище ще е основно училище, в което образователните цели и учебен план се базират на живото вникване на всеки отделен учител в цялостната природа на човешкото същество – доколкото това е възможно в сегашните условия.
Разбира се, децата трябва да са достатъчно напреднали в различните училищни класове, за да удовлетворят наложените от текущите възгледи стандарти.
В тази рамка обаче педагогическите идеали и учебен план ще добият форма, която възниква от знанието за човешкото същество и реалния живот.
към текста >>
От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непос
ред
ствено обграждащо го в с
ред
ата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили.
Децата са поверени на основното училище в период от живота им, когато душата преминава през много важни трансформации.
От раждането до приблизително 6-тата или 7-мата година, човешкото същество по естествен начин се оставя на всичко непосредствено обграждащо го в средата му, и така, чрез имитативния инстинкт, дава форма на своите собствени зараждащи се сили.
От този период нататък детската душа свободно приема в съзнанието си това, което образователят и учителят дават, което влияе на детето в резултат на естествения авторитет на учителя. Този авторитет не се подлага на съмнение заради смътното чувство на детето, че в учителя съществува нещо, което съществува също така и в него. Човек не може да преподава и да е образовател, ако не приеме чрез пълно вникване в нещата позиция към детето, която отчита в най-пълен смисъл тази метаморфоза от порива да се имитира до способността да се усвоява на основата на естествена връзка на базата на авторитет.
към текста >>
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към п
ред
мета.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл.
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана п
ред
извиква в ученика жив интерес по емпатичен път.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета. Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“.
Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път.
Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато п
ред
и то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека.
Не толкова външно маркирано като трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата година, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата година.
В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека.
Факти от този вид в развитието на човека трябва да бъдат по-внимателно следени от учителя. Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот. Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът.
към текста >>
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота п
ред
оставя основа за изготвянето на удачен учебен план.
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план.
Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди. До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията. Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен. Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва.
към текста >>
Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни п
ред
мети в следващи периоди.
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план.
Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди.
До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията. Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен. Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването.
към текста >>
До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до оп
ред
елено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията.
Знанието за специалните нужни за всеки период от живота предоставя основа за изготвянето на удачен учебен план. Това знание може също да бъде основа за справяне с учебни предмети в следващи периоди.
До края на 9-тата година, детето трябва да бъде запознато до определено ниво за всичко, което е влязло в човешкия живот чрез растежа на цивилизацията.
Така докато първите учебни години са за това, да се научи детето да пише и чете добре, учението трябва да се върши по такъв начин, че да позволява основният характер на тази фаза от развитието да бъде задоволен. Ако преподаваме неща по начин, че да правим едностранчиви твърдения спрямо интелекта на детето и само за абстрактното усвояване на умения, тогава развитието на естествената воля и чувствителност спират; докато ако детето учи по начин, който извиква цялото му същество, той или тя се развиват цялостно. Рисуване по детски маниер, или дори примитивен вид рисуване, извиква интереса на цялото човешко същество в това, което извършва. Затова трябва да се остави писането да израсне от рисуването. Може да се започне с фигури, при които самото детско и артистично чувство на ученика влиза в действие; от тях се развиват буквите на азбуката.
към текста >>
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани пос
ред
ством визуалното наблюдение.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение.
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
Например оп
ред
елени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение.
Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота.
Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване. Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
Баналността може да е п
ред
видена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота. По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството.
Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето.
към текста >>
Казаното тук по отношение на оп
ред
елени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му година.
Казаното тук по отношение на определени части от учебния план може да се отнесе и към всичко, което трябва да се преподава на ученика до 15-тата му година.
към текста >>
Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други п
ред
и нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят.
Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
П
ред
и откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо п
ред
ложената цел.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие.
Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел.
Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене. Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>
Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да п
ред
приемем това, когато условията го позволяват.
Ако Валдорфското училище иска да постигне целите на основателя си, то трябва да е основано на образователни принципи и методи — каквито са описаните тук. Тогава то ще е способно да дава такова образование, което позволява на тялото на ученика да се развие здравословно и спрямо нуждите си, защото на душата (на която това тяло е проявлението) е позволено да расте по начин, съвместим със силите на нейното развитие. Преди откриването му беше опитана подготвителна работа с учителите, така че училището да може да работи спрямо предложената цел. Тези, които се занимават с управлението на училището, вярват, че в преследването на тази цел те донасят нещо в образователния живот съгласно модерното социално мислене.
Те чувстват отговорността, неизбежно свързана с такова начинание; но те мислят, че в съвременните социални изисквания наш дълг е да предприемем това, когато условията го позволяват.
към текста >>
19.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те виждат, че икономическият
ред
на обществото намира изражение в условията за живот на хората.
Такова възражение се прави от хора, които могат да видят наличието на икономически неравенства, но не виждат, че тези неравенства се създават от човешките същества, живеещи заедно в социалното тяло.
Те виждат, че икономическият ред на обществото намира изражение в условията за живот на хората.
И целят да направят така, че за много хора да е възможно да се радват на онова, което на тях им изглежда като по-добри условия за живот. Те вярват, че тази възможност ще се осъществи, щом в социалния ред се извършат промените, които са намислили.
към текста >>
Те вярват, че тази възможност ще се осъществи, щом в социалния
ред
се извършат промените, които са намислили.
Такова възражение се прави от хора, които могат да видят наличието на икономически неравенства, но не виждат, че тези неравенства се създават от човешките същества, живеещи заедно в социалното тяло. Те виждат, че икономическият ред на обществото намира изражение в условията за живот на хората. И целят да направят така, че за много хора да е възможно да се радват на онова, което на тях им изглежда като по-добри условия за живот.
Те вярват, че тази възможност ще се осъществи, щом в социалния ред се извършат промените, които са намислили.
към текста >>
В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от п
ред
ставите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ.
В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие.
Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им. Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях. Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>
Всеки, който разбира това, не може да си п
ред
стави, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ. В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие. Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им.
Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях.
Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>
Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за
ред
и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
За всеки, който гледа по-задълбочено в човешките отношения, е ясно, че главната причина за днешното социално зло е в този начин на мислене, който е станал преобладаващ. В очите на много хора икономическата система изглежда твърде отдалечена от представите им за културна и правова сфера, затова не могат да разберат как тези сфери могат да заемат адекватно място в човешкото битие. Икономическите условия на хората са следствие от отношенията, които градят помежду си чрез духовните си таланти и чрез преобладаващото правно устройство помежду им. Всеки, който разбира това, не може да си представи, че би могъл да намери каквато и да било икономическа система, която сама по себе си да осигури условия за живот на хората, които да са подходящи за тях.
Във всяка икономическа система това, дали услугите на даден човек ще имат съответните реципрочни услуги, необходими за нормална житейска ситуация, ще зависи от това, дали хората в тази икономическа система са духовно настроени в умовете си и дали тяхното чувство за ред и справедливост ще ги води към регулация на взаимоотношенията им.
към текста >>
През последните три или четири столетия цивилизованата част от човечеството дължи еволюцията си на импулси, които правят извън
ред
но трудно добиването на п
ред
става за истинската съществуваща връзка между икономиката и културата.
През последните три или четири столетия цивилизованата част от човечеството дължи еволюцията си на импулси, които правят извънредно трудно добиването на представа за истинската съществуваща връзка между икономиката и културата.
Оплели сме се в сложна мрежа от взаимовръзки. Технологичните постижения в индустрията са сложили такъв отпечатък, че вече трудно се правят паралели с културните и правните концепции, които сме развивали досега в историята. Хората свикнаха да наблюдават културния прогрес от последните години с неподправено възхищение, но им убягва следното: културният прогрес беше постигнат основно в областите, които са директно свързани с индустрията. Науката несъмнено има огромни и безспорни постижения, но тези постижения са най-големи в сферите, където са направени с оглед на икономиката и според изискванията на индустриалния живот.
към текста >>
Науката несъмнено има огромни и безспорни постижения, но тези постижения са най-големи в сферите, където са направени с оглед на икономиката и спо
ред
изискванията на индустриалния живот.
През последните три или четири столетия цивилизованата част от човечеството дължи еволюцията си на импулси, които правят извънредно трудно добиването на представа за истинската съществуваща връзка между икономиката и културата. Оплели сме се в сложна мрежа от взаимовръзки. Технологичните постижения в индустрията са сложили такъв отпечатък, че вече трудно се правят паралели с културните и правните концепции, които сме развивали досега в историята. Хората свикнаха да наблюдават културния прогрес от последните години с неподправено възхищение, но им убягва следното: културният прогрес беше постигнат основно в областите, които са директно свързани с индустрията.
Науката несъмнено има огромни и безспорни постижения, но тези постижения са най-големи в сферите, където са направени с оглед на икономиката и според изискванията на индустриалния живот.
към текста >>
Вярват, че действат спо
ред
какви ли не етични и доброжелателни мотиви, но несъзнателно работят заради схващания, формирани от технологично-индустриалната икономика.
Под влиянието на този вид културен прогрес ръководните кръгове развиха умствения навик да основават мненията си относно всички житейски отношения върху икономическа основа. В повечето случаи те не осъзнават, че оформят възгледите си по този начин. Те проявяват несъзнателно този начин на преценка.
Вярват, че действат според какви ли не етични и доброжелателни мотиви, но несъзнателно работят заради схващания, формирани от технологично-индустриалната икономика.
Те мислят с икономически термини, но вярват, че принципите им са етични, религиозни и естетически.
към текста >>
Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система спо
ред
това, което спо
ред
тях е довело до необходимостта от спешна промяна.
Този мисловен навик на управляващите класи през последните години беше превърнат в догма от социалистите. Те са уверени, че целокупният живот се обуславя от икономиката, защото са наследили този начин на мислене от онези, от които, повече или по-малко съзнателно, мислят по същия икономически начин.
Затова тези социалистически мислители искат да променят икономическата система според това, което според тях е довело до необходимостта от спешна промяна.
За тях е невъзможно да забележат, че биха усилили влиянието на това, което всъщност не искат, ако действията им се ръководят от идеи, които са довели точно до проблема, който искат да разрешат. Причината за това е, че хората се придържат много по-упорито към идеите и мисловните си навици, отколкото към външните институции.
към текста >>
Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки нап
ред
в духовно-културната сфера и в правната сфера — такива, каквито ги изисква новата епоха.
Мнозина основателно казват, че към социалния проблем трябва да се подходи по начин, различен от този, да речем, на Сен Симон[1] или Оуен[2] или Фурие[3], че духовни импулси, каквито са техните, не могат да доведат до промяна в икономическия живот. Така те стигат до извода, че духовните импулси са съвършено неспособни да упражнят преобразуващ ефект върху социалния живот. В действителност тези мислители са извличали интелектуалните си концепции от една форма на духовния живот, която по своята природа вече не е била адекватна на икономическия живот в наше време. Вместо тогава да стигнат до ясното заключение, че „в такъв случай се нуждаем от нова форма на духовен и правов живот“, хората оформят мнението, че желаните социални условия ще възникнат от само себе си от икономическата сфера.
Реално обаче ще настъпи икономически хаос, ако в по-нататъшния прогрес на еволюцията не се направят стъпки напред в духовно-културната сфера и в правната сфера — такива, каквито ги изисква новата епоха.
към текста >>
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка нап
ред
в култивирането на духа и в установяването на правото.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото.
Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел. Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот. Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката. Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди. Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите.
към текста >>
Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, спо
ред
който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото. Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел.
Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот.
Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката. Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди. Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите. Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>
Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и в
ред
и.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото. Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел. Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот. Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката.
Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди.
Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите. Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>
Докато от икономическия живот се очаква да оп
ред
еля какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото. Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел. Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот. Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката. Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди.
Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите.
Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>
пр.: Анри дьо Сен-Симон, 1760-1825, французин, основател на школата на утопичния социализъм и оп
ред
елян като първи идеолог на индустриалното общество.
[1] Бел.
пр.: Анри дьо Сен-Симон, 1760-1825, французин, основател на школата на утопичния социализъм и определян като първи идеолог на индустриалното общество.
към текста >>
20.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който си п
ред
ставя образ за функцията на клетките или на даден орган в човешкото тяло, както ни го п
ред
ставят естествените науки, а след това продължи да си п
ред
ставя социални клетки или социални органи, като по този начин опитва да разбере устройството и условията за живот социалното тяло, много скоро ще изпадне в напразна главоблъсканица от аналогии.
В книгата „Същност на социалния въпрос“ направих сравнение между социалния организъм и природното тяло на човека. Но изтъкнах и колко подвеждащо може да бъде, когато подобна идея се приложи за нещо различно.
Всеки, който си представя образ за функцията на клетките или на даден орган в човешкото тяло, както ни го представят естествените науки, а след това продължи да си представя социални клетки или социални органи, като по този начин опитва да разбере устройството и условията за живот социалното тяло, много скоро ще изпадне в напразна главоблъсканица от аналогии.
към текста >>
Чрез едно такова обучение човек придобива умението да разглежда социалните факти не с п
ред
разсъдъци, а като ги оценява спо
ред
законите на тяхното собствено естество.
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния въпрос“, че с помощта на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот.
Чрез едно такова обучение човек придобива умението да разглежда социалните факти не с предразсъдъци, а като ги оценява според законите на тяхното собствено естество.
Това е нужно най-много от всичко в нашето съвремие. Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или определени групи. Ако методите за преценка, употребявани в партийните програми, се използваха в изучаването на човешкото тяло, скоро щеше да стане ясно, че, вместо да помагат за разбирането му, тези методи само пречат.
към текста >>
Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или оп
ред
елени групи.
Съвсем друго е, когато се отбелязва, както в „Същност на социалния въпрос“, че с помощта на интелигентно изучаване на човешкия организъм можем да се обучим в начин на мислене, който се изисква за истинското разбиране на процесите в социалния живот. Чрез едно такова обучение човек придобива умението да разглежда социалните факти не с предразсъдъци, а като ги оценява според законите на тяхното собствено естество. Това е нужно най-много от всичко в нашето съвремие.
Днешните хора са тясно впримчени в партийни позиции по отношение на социалните си преценки, а партийните мнения не се оформят въз основа на условията в живота и взаимнозависимите изисквания в целия социален организъм, а въз основа на слепите чувства на отделни хора или определени групи.
Ако методите за преценка, употребявани в партийните програми, се използваха в изучаването на човешкото тяло, скоро щеше да стане ясно, че, вместо да помагат за разбирането му, тези методи само пречат.
към текста >>
Всеки, който сега помисли относно знанието за човешкия организъм и го приложи разумно и без п
ред
разсъдъци към известното за социалния организъм, ще открие, че има една система в този социален организъм, а именно — икономическата система, която, ако функционира правилно, постоянно създава условия, на които трябва да се противодейства с други функции.
В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция, кислородът трябва да стане въглероден двуокис. Съответно, трябва да има процеси, при които изменената и вече неизползваема субстанция се заменя с използваема.
Всеки, който сега помисли относно знанието за човешкия организъм и го приложи разумно и без предразсъдъци към известното за социалния организъм, ще открие, че има една система в този социален организъм, а именно — икономическата система, която, ако функционира правилно, постоянно създава условия, на които трябва да се противодейства с други функции.
Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
към текста >>
Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се п
ред
полага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
В едно органично тяло поглъщаният въздух трябва постоянно да се преобразува в неизползваема субстанция, кислородът трябва да стане въглероден двуокис. Съответно, трябва да има процеси, при които изменената и вече неизползваема субстанция се заменя с използваема. Всеки, който сега помисли относно знанието за човешкия организъм и го приложи разумно и без предразсъдъци към известното за социалния организъм, ще открие, че има една система в този социален организъм, а именно — икономическата система, която, ако функционира правилно, постоянно създава условия, на които трябва да се противодейства с други функции.
Точно както в човешкото тяло не може да се очаква от системата, която е създадена да консумира приетия кислород, да прави кислорода отново използваем, така не трябва да се предполага, че самите икономически процеси могат да породят функциите, необходими да направят добро от това, което бизнесът в тази система преобразува от живот в ограничаващ живота продукт.
към текста >>
Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което оп
ред
еля формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система.
Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което определя формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система.
Само повърхностен критик би казал: „И после какво? Нима целите на културния живот не трябва да се съобразяват със съществуващите юридически закони? “ Определено трябва да се съобразяват. Но имаме един случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата сфера. Идеята за троичния социален ред е сред тези, на които много се възразява поради различни предразсъдъци.
към текста >>
“ Оп
ред
елено трябва да се съобразяват.
Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което определя формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система. Само повърхностен критик би казал: „И после какво? Нима целите на културния живот не трябва да се съобразяват със съществуващите юридически закони?
“ Определено трябва да се съобразяват.
Но имаме един случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата сфера. Идеята за троичния социален ред е сред тези, на които много се възразява поради различни предразсъдъци. Но също така тези възражения се разпадат на парчета, когато човек ги разгледа от край до край.
към текста >>
Идеята за троичния социален
ред
е с
ред
тези, на които много се възразява поради различни п
ред
разсъдъци.
Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което определя формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система. Само повърхностен критик би казал: „И после какво? Нима целите на културния живот не трябва да се съобразяват със съществуващите юридически закони? “ Определено трябва да се съобразяват. Но имаме един случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата сфера.
Идеята за троичния социален ред е сред тези, на които много се възразява поради различни предразсъдъци.
Но също така тези възражения се разпадат на парчета, когато човек ги разгледа от край до край.
към текста >>
Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически с
ред
ства, унищожава самия икономически процес.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи.
Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес.
В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал. Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия. Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на с
ред
ствата за производство от частния капитал.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи. Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес.
В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал.
Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия. Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на с
ред
ствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи. Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал.
Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успо
ред
но на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи. Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал. Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот.
По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, п
ред
и да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват в
ред
ите.
Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал. Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия. Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му.
Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
Спешно необходимо е тези партийни позиции да претърпят корекция от с
ред
и, в които човек може да се научи да бъде неп
ред
убеден.
Партийните мнения в наши дни размътват човешкия разсъдък, пречат му да види законите на живота в социалния организъм и го запращат в потока на сектантските страсти.
Спешно необходимо е тези партийни позиции да претърпят корекция от среди, в които човек може да се научи да бъде непредубеден.
Той може да се научи на това, като изучава условията, които, поради собствената си природа, предизвикват безпристрастна преценка, а в резултат мисленето се превръща в собствения си коректив. Човешкият организъм позволява такива условия.
към текста >>
Той може да се научи на това, като изучава условията, които, поради собствената си природа, п
ред
извикват безпристрастна преценка, а в резултат мисленето се превръща в собствения си коректив.
Партийните мнения в наши дни размътват човешкия разсъдък, пречат му да види законите на живота в социалния организъм и го запращат в потока на сектантските страсти. Спешно необходимо е тези партийни позиции да претърпят корекция от среди, в които човек може да се научи да бъде непредубеден.
Той може да се научи на това, като изучава условията, които, поради собствената си природа, предизвикват безпристрастна преценка, а в резултат мисленето се превръща в собствения си коректив.
Човешкият организъм позволява такива условия.
към текста >>
Ако все пак някой опита да се придържа към самата природа, вместо само към различните концепции за природата, ще се намери в по-добро положение да се учи безпристрастно, отколкото ако беше с
ред
партийни възгледи.
Разбира се, ако за коректив се прилагат само конвенционалните научни възгледи, няма да се стигне далеч. В много отношения на тези възгледи им липсва силата, необходима за дълбоко проникване в природните факти.
Ако все пак някой опита да се придържа към самата природа, вместо само към различните концепции за природата, ще се намери в по-добро положение да се учи безпристрастно, отколкото ако беше сред партийни възгледи.
Въпреки добрата воля на много природоизследователи, които полагат усилия да превъзмогнат материалистичните си убеждения, обичайните концепции на природните науки днес продължават да са силно напоени с материализъм. Духовното съзерцаване на природата ще промени този материализъм, а това духовно съзерцаване на природата ще осигури и средствата за онова трениране на мислите, което, наред с други неща, прави възможно да разберем всеобхватно социалните организми.
към текста >>
Духовното съзерцаване на природата ще промени този материализъм, а това духовно съзерцаване на природата ще осигури и с
ред
ствата за онова трениране на мислите, което, на
ред
с други неща, прави възможно да разберем всеобхватно социалните организми.
Разбира се, ако за коректив се прилагат само конвенционалните научни възгледи, няма да се стигне далеч. В много отношения на тези възгледи им липсва силата, необходима за дълбоко проникване в природните факти. Ако все пак някой опита да се придържа към самата природа, вместо само към различните концепции за природата, ще се намери в по-добро положение да се учи безпристрастно, отколкото ако беше сред партийни възгледи. Въпреки добрата воля на много природоизследователи, които полагат усилия да превъзмогнат материалистичните си убеждения, обичайните концепции на природните науки днес продължават да са силно напоени с материализъм.
Духовното съзерцаване на природата ще промени този материализъм, а това духовно съзерцаване на природата ще осигури и средствата за онова трениране на мислите, което, наред с други неща, прави възможно да разберем всеобхватно социалните организми.
към текста >>
Идеята за троичния социален
ред
не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот.
Идеята за троичния социален ред не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот.
Тя използва изучаването на природата само като средство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти. Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм. Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия. Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти.
към текста >>
Тя използва изучаването на природата само като с
ред
ство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти.
Идеята за троичния социален ред не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот.
Тя използва изучаването на природата само като средство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти.
Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм. Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия. Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти.
към текста >>
Това трябва да се има п
ред
вид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм.
Идеята за троичния социален ред не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот. Тя използва изучаването на природата само като средство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти.
Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм.
Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия. Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти.
към текста >>
Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път с
ред
социалните факти.
Идеята за троичния социален ред не взима назаем факти от естествената наука, като просто ги пренася в областта на социалния живот. Тя използва изучаването на природата само като средство за придобиване на умението да се наблюдават безпристрастно социалните факти. Това трябва да се има предвид от онези, които изучават идеята по повърхностен начин — идеята за обновление разглежда тричленното разделение на социалния живот по същия начин, по който можем да говорим за троично разделение на биологичния човешки организъм. Всеки, който сериозно изучава характеристиките на човешкия организъм, е наясно, че той не може просто да бъде отнесен като шаблон спрямо другия.
Но методът на изучаване, който сме длъжни да използваме по отношение на човешкия организъм, ще пробуди и начина на мислене, който ще ни позволи да намерим верния път сред социалните факти.
към текста >>
21.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Основата за троичния социален
ред
Основата за троичния социален ред
към текста >>
Естеството на троичният социален
ред
е такова, че ние гледаме на социалните отношения без партийни или класови п
ред
разсъдъци и питаме: какво трябва да се направи на този етап от човешката еволюция, за да създадем приложими социални форми?
Естеството на троичният социален ред е такова, че ние гледаме на социалните отношения без партийни или класови предразсъдъци и питаме: какво трябва да се направи на този етап от човешката еволюция, за да създадем приложими социални форми?
Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този въпрос, ще се сблъска с един факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата сфера са в унищожителен конфликт помежду си.
към текста >>
Карл Маркс и неговите последователи безспорно успяха да привлекат една класа в борбата си; но те просто п
ред
ложиха същите мисли като онези на хората от противниковите класи.
Никой не трябва да продължава икономическия живот такъв, какъвто стана наложителен заради обстоятелствата от последните два века, докато в същото време поставя хората в социални позиции, явили се като следствие от политическите теории, принадлежащи на отминали времена. Също така никой не трябва да таи надежди, че класовото разделение, което възникна, без да донесе някакви нови политически течения, може да послужи като изходна точка за реформата на социалния организъм. Естествено, класите, които се чувстват потиснати, няма да приемат това твърдение. Те казват: „Ние имаме нови политически възгледи от над половин век.“ В книгата ми „Същност на социалния въпрос“ показах, че това не е вярно и че не може да се разглежда сериозно с оглед на социалното обновление.
Карл Маркс и неговите последователи безспорно успяха да привлекат една класа в борбата си; но те просто предложиха същите мисли като онези на хората от противниковите класи.
Затова, ако борбата доведе до това, което мнозина желаят, от него няма да излезе нищо ново и добро. Ще се стигне до същата задънена улица, само дето ще управлява друга група.
към текста >>
От осъзнаването на това, разбира се, не следва автоматично идеята за троичния
ред
, но то е необходима стъпка в тази посока.
От осъзнаването на това, разбира се, не следва автоматично идеята за троичния ред, но то е необходима стъпка в тази посока.
Докато достатъчно много хора не получат проблясък да осъзнаят това, те ще се мъчат, като продължават да вадят от старите политически и правни идеи разни импулси, за които се предполага, че са адекватни на съвременните икономически условия. Докато не разберат това, те ще се страхуват от троичното устройство на социалния организъм, понеже то се сблъсква с обичайното им мислене.
към текста >>
Докато достатъчно много хора не получат проблясък да осъзнаят това, те ще се мъчат, като продължават да вадят от старите политически и правни идеи разни импулси, за които се п
ред
полага, че са адекватни на съвременните икономически условия.
От осъзнаването на това, разбира се, не следва автоматично идеята за троичния ред, но то е необходима стъпка в тази посока.
Докато достатъчно много хора не получат проблясък да осъзнаят това, те ще се мъчат, като продължават да вадят от старите политически и правни идеи разни импулси, за които се предполага, че са адекватни на съвременните икономически условия.
Докато не разберат това, те ще се страхуват от троичното устройство на социалния организъм, понеже то се сблъсква с обичайното им мислене.
към текста >>
Те „чакат“, докато „условията“ създадат по-благоприятна социална с
ред
а.
Разбираме, че във времена на толкова много бедствия хората се страхуват от всеки призив за оригинално мислене — мислене, родено от дълбините на човешкия живот. Мнозина се чувстват смазани от тежестта на времената и са престанали да виждат идеите като творчески сили.
Те „чакат“, докато „условията“ създадат по-благоприятна социална среда.
Но обстоятелствата никога няма да създадат нещо, което по-напред не е било внесено като човешки идеи.
към текста >>
Но обстоятелствата никога няма да създадат нещо, което по-нап
ред
не е било внесено като човешки идеи.
Разбираме, че във времена на толкова много бедствия хората се страхуват от всеки призив за оригинално мислене — мислене, родено от дълбините на човешкия живот. Мнозина се чувстват смазани от тежестта на времената и са престанали да виждат идеите като творчески сили. Те „чакат“, докато „условията“ създадат по-благоприятна социална среда.
Но обстоятелствата никога няма да създадат нещо, което по-напред не е било внесено като човешки идеи.
към текста >>
Точно това е позицията и на троичния социален
ред
.
Точно това е позицията и на троичния социален ред.
Троичната идея започва с осъзнаването, че нито необмислените действия, нито непрактичните идеи са способни някога да доведат до жизнеспособен социален организъм. Ето защо и не пропагандира някоя стара политическа програма. Има вече достатъчно, които да учат хората, че тези програми може и да са „отлични“, „създадени от експерти“ или „вдъхновяващи“ нещо абстрактно, но реалността ги отхвърля.
към текста >>
В рамките на троичния
ред
на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
към текста >>
Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-нап
ред
трябва да се създаде.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват.
Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде.
Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>
Хората ще се окажат достатъчно зрели за решенията, стига да получат отговори, лишени от стари п
ред
разсъдъци.
Много от онова, което днес се говори за социалния въпрос, създава впечатление на незрялост, ако го сравним с истинското разбиране за живота. Твърди се, че хората били твърде незрели, за да оформят живота си от идеи. Това не е вярно.
Хората ще се окажат достатъчно зрели за решенията, стига да получат отговори, лишени от стари предразсъдъци.
към текста >>
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния
ред
.
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред.
Той би искал да види как тази идея се осъществява. Но думите имат стойност само когато от тях се раждат дела.
към текста >>
22.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е изградена само върху производството и разп
ред
елението на материалните блага.
Все повече хора заявяват, че не може да се намери изход от съвременния социален хаос освен ако нашите умове и сърца не се обърнат към духа.
Мнозина стигат до това признание, понеже са разочаровани от последствията на сегашната политическа икономика, която е изградена само върху производството и разпределението на материалните блага.
към текста >>
Защо те никога не успяват да обогатят нашата политическо-икономическа п
ред
става с духовност?
„Как се получава така, че даже тези, които днес смятат, че обръщането към духа е нужно за социалния живот, не правят нищо, освен да говорят за тази нужда?
Защо те никога не успяват да обогатят нашата политическо-икономическа представа с духовност?
“
към текста >>
Тези п
ред
ставители на съвременната цивилизация, които са си изградили оп
ред
елена п
ред
става за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща.
Отговорът на този въпрос може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството.
Тези представители на съвременната цивилизация, които са си изградили определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща.
Постепенно се е наложило вярването, че само най-необразованите хора говорят за „същността на нещата“ или за „невидимите причини на видимите неща“. В наши дни този начин на мислене може да се прилага в изучаването на външната природа. Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност.
към текста >>
Проявленията на природата се разкриват п
ред
очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност.
Отговорът на този въпрос може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството. Тези представители на съвременната цивилизация, които са си изградили определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща. Постепенно се е наложило вярването, че само най-необразованите хора говорят за „същността на нещата“ или за „невидимите причини на видимите неща“. В наши дни този начин на мислене може да се прилага в изучаването на външната природа.
Проявленията на природата се разкриват пред очите ни и даже онези, които не желаят дори да чуят за произхода на тези явления, камо ли да вникнат в тях, все пак могат да ги опишат, като в мисълта им има и някаква реалност.
към текста >>
Защото в този случаи проявлението идва п
ред
и всичко от хората; от човешките потребности и желания.
Когато обаче този начин на мислене се приложи за политическата икономика, е обречен на пълен неуспех.
Защото в този случаи проявлението идва преди всичко от хората; от човешките потребности и желания.
В нас живее същината, за която хората си затварят очите, докато говорят за „неопознаваемото“ (такива са много последователи на новите мисловни школи). По този начин отминалата епоха доразвива навиците си на мислене в сегашната — те в политическата икономика водят само до разруха.
към текста >>
Човек може да наблюдава замръзването на водата или развитието на ембриона и да говори по много „авторитетен“ начин за „неопознаваемото“ в света, като по този начин п
ред
упреждава неговите съвременници да не подвеждат по фантастични спекулации за този незнаен свят.
Човек може да наблюдава замръзването на водата или развитието на ембриона и да говори по много „авторитетен“ начин за „неопознаваемото“ в света, като по този начин предупреждава неговите съвременници да не подвеждат по фантастични спекулации за този незнаен свят.
Но с такъв начин на мислене няма да намерим решение на икономическите проблеми, защото те изискват да навлезем в човешкият живот в неговата цялост. А тази цялост включва и духа, и душата, въпреки че те външно се разкриват само в потребността от задоволяване на материалните нужди.
към текста >>
Твърди се, че имало п
ред
остатъчно дискусии на тази тема и те доказвали по „действителни“ научни методи, че материализмът не е достатъчен, за да обясни всички процеси в природата.
Ако човек говори днес от своя собствен опит със свръхсетивното и защитава тезата, че единственият начин да се преодолее този господстващ материализъм е чрез изучаването на свръхсетивното, на него му отговарят, че материализмът е преодолян „научно“.
Твърди се, че имало предостатъчно дискусии на тази тема и те доказвали по „действителни“ научни методи, че материализмът не е достатъчен, за да обясни всички процеси в природата.
На такова твърдение трябва да се отговори, че такива дискусии може да са много интересни теоретически, но те не преодоляват материализма. Материализмът ще се преодолее, когато не само се докаже теоретически, че има повече факти в света, отколкото се възприемат със сетивата ни, но и когато живият дух вдъхновява нашето изучаване на света и процесите в него. Само този дух, насочващ човешките възприятия, може да изучи множеството преплетени течения, протичащи в материалния живот на човешките общества.
към текста >>
Той ще се бори ефективно с материализма само когато събере куража да каже — „в нашите п
ред
стави за света трябва да присъства и духът“, но също така постави този дух центъра на съзнанието си.
Човек може цяла вечност да доказва, че „животът“ не е просто физико-химични процеси, но това по никакъв начин няма да сломи материализма.
Той ще се бори ефективно с материализма само когато събере куража да каже — „в нашите представи за света трябва да присъства и духът“, но също така постави този дух центъра на съзнанието си.
към текста >>
Този кураж няма да отстъпи п
ред
схващането, че хората не са достатъчно зрели за такава радикална промяна в мислите и чувствата.
Този кураж няма да отстъпи пред схващането, че хората не са достатъчно зрели за такава радикална промяна в мислите и чувствата.
Тази „незрялост“ ще продължи да съществува, докато науката проповядва, че признаването на духа е неоснователно твърдение. Липсата на зрялост не е причината за сегашния безпорядък. Безпорядъкът се дължи на вярата, че признаването на духа е белег за невежество. Всички опити да се подреди правилно социалният живот, произтичащи от такова бездуховно просвещение, са обречени на провал, защото те изключват духа. Когато някой изгони духа от съзнанието си, този дух действа в несъзнателните области.
към текста >>
Всички опити да се под
ред
и правилно социалният живот, произтичащи от такова бездуховно просвещение, са обречени на провал, защото те изключват духа.
Този кураж няма да отстъпи пред схващането, че хората не са достатъчно зрели за такава радикална промяна в мислите и чувствата. Тази „незрялост“ ще продължи да съществува, докато науката проповядва, че признаването на духа е неоснователно твърдение. Липсата на зрялост не е причината за сегашния безпорядък. Безпорядъкът се дължи на вярата, че признаването на духа е белег за невежество.
Всички опити да се подреди правилно социалният живот, произтичащи от такова бездуховно просвещение, са обречени на провал, защото те изключват духа.
Когато някой изгони духа от съзнанието си, този дух действа в несъзнателните области. Духовните сили могат да подпомогнат изпълнението на човешките задачи само когато не работим срещу духа. Само тези, които са приели този дух в съзнанието си, работят заедно с духа. Трябва да се преодоле измамното просвещение, което е произлязло от грешна представа за природата и се е превърнало в своего рода евангелие, разпространено сред големи групи от хората. Само тогава почвата ще бъде готова за истинска социална наука, която може да има плодотворно влияние върху реалния живот.
към текста >>
Трябва да се преодоле измамното просвещение, което е произлязло от грешна п
ред
става за природата и се е превърнало в своего рода евангелие, разпространено с
ред
големи групи от хората.
Безпорядъкът се дължи на вярата, че признаването на духа е белег за невежество. Всички опити да се подреди правилно социалният живот, произтичащи от такова бездуховно просвещение, са обречени на провал, защото те изключват духа. Когато някой изгони духа от съзнанието си, този дух действа в несъзнателните области. Духовните сили могат да подпомогнат изпълнението на човешките задачи само когато не работим срещу духа. Само тези, които са приели този дух в съзнанието си, работят заедно с духа.
Трябва да се преодоле измамното просвещение, което е произлязло от грешна представа за природата и се е превърнало в своего рода евангелие, разпространено сред големи групи от хората.
Само тогава почвата ще бъде готова за истинска социална наука, която може да има плодотворно влияние върху реалния живот.
към текста >>
23.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален
ред
.
„Добрите намерения не слагат хляб на масата“.
Такава е мъдростта, която може да се чуе днес, щом заговорим за идеите, върху които се основава троичният социален ред.
С оглед на сериозността на съвремието ни, това мъдро прозрение може да се приравни и с друго, което често се чува днес: „Социалният въпрос ще изглежда различно само когато хората се върнат на работа“.
към текста >>
Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма в
ред
а, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
Това ли е най-важното в живота — просто да кажеш нещо, което е напълно вярно? Нима не е също толкова важно да намериш мисли, които да доведат до конкретни действия?
Това е присъщо на съвременния обществен живот и му нанася голяма вреда, а именно — хората не съчетават мисленето си с чувство за реалност.
към текста >>
Тази мисловна практика стана много модерна в статии върху социалния въпрос, като се разпространи и с
ред
широки кръгове.
Една съвкупност от социални мисли, която е издигната в култ, ни отвежда обратно към живота и обичаите на примитивните времена. Хората се ровят в „древните епохи“, за да намират колективни традиции и тем подобни, като извличат от тях заключения за това, което трябвало да се направи днес.
Тази мисловна практика стана много модерна в статии върху социалния въпрос, като се разпространи и сред широки кръгове.
В наши дни е застъпена в много идеи за „социалния въпрос“, особено сред масите.
към текста >>
В наши дни е застъпена в много идеи за „социалния въпрос“, особено с
ред
масите.
Една съвкупност от социални мисли, която е издигната в култ, ни отвежда обратно към живота и обичаите на примитивните времена. Хората се ровят в „древните епохи“, за да намират колективни традиции и тем подобни, като извличат от тях заключения за това, което трябвало да се направи днес. Тази мисловна практика стана много модерна в статии върху социалния въпрос, като се разпространи и сред широки кръгове.
В наши дни е застъпена в много идеи за „социалния въпрос“, особено сред масите.
към текста >>
Всъщност хората можеха да стигнат до тези мисли с много по-малко усилия от тези, които се полагат в много с
ред
и.
Всъщност хората можеха да стигнат до тези мисли с много по-малко усилия от тези, които се полагат в много среди.
Те можеха да уподобят човешкия социален живот с живота и навиците на различни диви животни. По този начин биха открили, че животните имат инстинктивни занимания, които им помагат да задоволяват нуждите си, както и че тези инстинктивни функции са приспособени по най-добрия начин към условията, които им осигурява природата.
към текста >>
Същественото по темата е, че в човешкото същество това инстинктивно функциониране трябва да се замени със съзнателна, със
ред
оточена мисъл.
Същественото по темата е, че в човешкото същество това инстинктивно функциониране трябва да се замени със съзнателна, съсредоточена мисъл.
Хората трябва да надграждаме основите от природата, както всяко друго същество трябва да яде, за да оцелее. „Въпросът за хляба“ е свързан с природните изисквания за елементарното ни съществуване. Но този въпрос е естествен за всяко същество, което се нуждае от храна, и човек не бива да го припознава погрешно със „социалното мислене“ в пълния смисъл.
към текста >>
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „П
ред
и всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие.
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие.
Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство. Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа. Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи.
към текста >>
Оп
ред
елени с
ред
и обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа.
Същото се отнася и за другото остроумие, чрез което някои опитват да заобиколят същността на социалния въпрос: „Преди всичко хората трябва да се върнат на работа.“ Хората работим, когато дадена мисъл подбужда душите ни и ни подтиква към действие. Ако искаме някой да работи като член на обществото, докато в същото време се чувства ценен като индивидуалност, социалният живот трябва да се оформи от мисли, които разкриват личностния принос в светлината на човешкото достойнство.
Определени среди обаче, особено социалистическите, искат да заменят това поощрение за работа чрез принудителна работа.
Това е техният специфичен начин да избегнат признанието за необходимост от плодотворни социални идеи.
към текста >>
24.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Какво оздравително с
ред
ство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм?
Една сложна идея, каквато е тази за троичния социален организъм, често е обвинявана, че „няма практическо приложение“ по този или онзи специфичен проблем. „Ето, имаме финансов колапс!
Какво оздравително средство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм?
“ Само един отговор можете да дадете:
към текста >>
Но в същото време победените са в отчаяние, което прави наложителни бързите и всеобхватни мерки, п
ред
лагани тук.
Докато у достатъчно много хора не възникне куражът за такава всеобхватна мярка, агонизиращият социален живот никога няма да оздравее. Без такава всеобхватна мярка единственото, което може да се случва, е заграбването на икономическа и политическа сила от народите-победители и потискането на покорените. За известно време победителите могат да продължат със старата система, защото злото, което идва от нея, може да се компенсира чрез властта им над победените.
Но в същото време победените са в отчаяние, което прави наложителни бързите и всеобхватни мерки, предлагани тук.
Разбира се, би било по-добре, ако и победителите добият такава прозорливост. Когато се върнат у дома си, те трябва да отчетат и с течение на времето да вземат мерки за предотвратяване на непоносимата ситуация в победената страна — иначе ще последват нови катастрофи. От друга страна обаче, победените не могат да си позволят да чакат, тъй като всяко закъснение прави житейското им положение все по-непоносимо.
към текста >>
Когато се върнат у дома си, те трябва да отчетат и с течение на времето да вземат мерки за п
ред
отвратяване на непоносимата ситуация в победената страна — иначе ще последват нови катастрофи.
Докато у достатъчно много хора не възникне куражът за такава всеобхватна мярка, агонизиращият социален живот никога няма да оздравее. Без такава всеобхватна мярка единственото, което може да се случва, е заграбването на икономическа и политическа сила от народите-победители и потискането на покорените. За известно време победителите могат да продължат със старата система, защото злото, което идва от нея, може да се компенсира чрез властта им над победените. Но в същото време победените са в отчаяние, което прави наложителни бързите и всеобхватни мерки, предлагани тук. Разбира се, би било по-добре, ако и победителите добият такава прозорливост.
Когато се върнат у дома си, те трябва да отчетат и с течение на времето да вземат мерки за предотвратяване на непоносимата ситуация в победената страна — иначе ще последват нови катастрофи.
От друга страна обаче, победените не могат да си позволят да чакат, тъй като всяко закъснение прави житейското им положение все по-непоносимо.
към текста >>
Троичната идея оп
ред
елено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава.
За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката. Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава. Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение. Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>
За тях е толкова трудно да признаят честно п
ред
себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката.
Троичната идея определено е противна за мислите и чувствата на онези, които са свикнали да са благоразположени към унифицираната национална държава.
За тях е толкова трудно да признаят честно пред себе си, че злините, които сега виждат около себе си, са следствие от идеята за унифицирана държава, колкото и ако ги помолят да ходят без твърда почва под краката.
Земята, по която тези хора искат да стъпват, е унифицираната държава. Те я приемат за даденост и я застрояват с институции — с надеждата, че това ще доведе до подобрение на общественото положение. Но това, което е необходимо, е полагането на нова основа — за това обаче липсва кураж.
към текста >>
Трябва да се работи за по-ясни п
ред
стави, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на обществения живот.
Трябва да се работи за по-ясни представи, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на обществения живот.
Колкото повече хората знаят как силите на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален ред. Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде практически резултат.
към текста >>
Колкото повече хората знаят как силите на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален
ред
.
Трябва да се работи за по-ясни представи, каквито има твърде малко в наши дни, относно особеностите на обществения живот.
Колкото повече хората знаят как силите на социалния живот са работили досега и как това е довело до сегашната катастрофа, толкова по-малко ще са препятствията за троичния социален ред.
Всичко, което може да разпространи такива ясни възгледи, подготвя почвата, върху която троичната идея може да даде практически резултат.
към текста >>
Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, п
ред
ложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия.
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия.
Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия.
Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята. Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела. Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>
Троичният социален
ред
е идея, на която човек трябва да служи без задръжки, ако иска изобщо да ѝ служи.
Пиша това по този въпрос, защото забелязвам, че не всички, които са приели троичната идея, я насочат в правилната посока.
Троичният социален ред е идея, на която човек трябва да служи без задръжки, ако иска изобщо да ѝ служи.
Тя дава основа за разговори с всеки, но идеята не трябва да губи нищо от своята радикалност в тези разговори. Хората ще вземат правилните мерки, когато разберат истинските причини за упадъка. Вярната представа ще даде необходимия кураж за всеобхватни оздравителни мерки. А сегашната преобладаваща безпомощност все пак е само последствие от липсата на прозорливост.
към текста >>
Вярната п
ред
става ще даде необходимия кураж за всеобхватни оздравителни мерки.
Пиша това по този въпрос, защото забелязвам, че не всички, които са приели троичната идея, я насочат в правилната посока. Троичният социален ред е идея, на която човек трябва да служи без задръжки, ако иска изобщо да ѝ служи. Тя дава основа за разговори с всеки, но идеята не трябва да губи нищо от своята радикалност в тези разговори. Хората ще вземат правилните мерки, когато разберат истинските причини за упадъка.
Вярната представа ще даде необходимия кураж за всеобхватни оздравителни мерки.
А сегашната преобладаваща безпомощност все пак е само последствие от липсата на прозорливост.
към текста >>
25.
00 Съдържание
GA_25 Философия, космология, религия
1. П
РЕД
ГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
1. ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
към текста >>
26.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
П
РЕД
ГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
към текста >>
П
ред
ставленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори.
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения. Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне.
Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори.
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията. Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и с
ред
и, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица".
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения. Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори.
Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица".
Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре. А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията. Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>
А авторът на "Великите Посветени", ако не беше п
ред
ставител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре.
А авторът на "Великите Посветени", ако не беше представител на Антропософията във Франция, беше все пак най-видната личност обърнала се към Антропософията.
Някои от неговите съчинения, написани за театъра, бяха поставени на сцената от Мария де Сиверс, която ги беше превела на немски език.
към текста >>
Можем да си обясним това само, ако вземем п
ред
вид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил.
Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията. "Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения?
Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил.
Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни. Близо до него много приятели страдаха от това и още при завършване на враждебните действия между Германия и Франция се намесиха деликатно, за да бъде заличено от съдбата на Шуре това злополучно скъсване. Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914 година.
към текста >>
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" п
ред
виден за месец септември 1922 година.
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922 година.
Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо един към друг с протегнати ръце. Между присъстващите французи се намираше Жул Зауервайн. Когато през май 1914 година Р. Щайнер беше дошъл в Париж да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач. Редактор на в.
към текста >>
Ред
актор на в.
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922 година. Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо един към друг с протегнати ръце. Между присъстващите французи се намираше Жул Зауервайн. Когато през май 1914 година Р. Щайнер беше дошъл в Париж да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач.
Редактор на в.
"Матен", специалист по политиката отвъд Рейн, той преведе сказките с леснота и без предварителна подготовка. Обаче този път темата беше по-трудна и цикълът по-дълъг. В навечерието на всяка сказка Р. Щайнер даваше на своя преводач плана на това, което имаше да говори на втория ден. Ето защо от този цикъл са останали два превода: резюмето направено от Жул Зауервайн и стенографията на произнесените слова, които естествено, следвайки напълно предвидената нишка, са все пак независими по израз.
към текста >>
"Матен", специалист по политиката отвъд Рейн, той преведе сказките с леснота и без п
ред
варителна подготовка.
Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо един към друг с протегнати ръце. Между присъстващите французи се намираше Жул Зауервайн. Когато през май 1914 година Р. Щайнер беше дошъл в Париж да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач. Редактор на в.
"Матен", специалист по политиката отвъд Рейн, той преведе сказките с леснота и без предварителна подготовка.
Обаче този път темата беше по-трудна и цикълът по-дълъг. В навечерието на всяка сказка Р. Щайнер даваше на своя преводач плана на това, което имаше да говори на втория ден. Ето защо от този цикъл са останали два превода: резюмето направено от Жул Зауервайн и стенографията на произнесените слова, които естествено, следвайки напълно предвидената нишка, са все пак независими по израз. На нас ни се стори за предпочитане да публикуваме тази стенография; по-важна от резюмето, тя има също и предимството, че говореният стил леко разширява рамките на твърде сгъстения редактиран текст.
към текста >>
Ето защо от този цикъл са останали два превода: резюмето направено от Жул Зауервайн и стенографията на произнесените слова, които естествено, следвайки напълно п
ред
видената нишка, са все пак независими по израз.
Редактор на в. "Матен", специалист по политиката отвъд Рейн, той преведе сказките с леснота и без предварителна подготовка. Обаче този път темата беше по-трудна и цикълът по-дълъг. В навечерието на всяка сказка Р. Щайнер даваше на своя преводач плана на това, което имаше да говори на втория ден.
Ето защо от този цикъл са останали два превода: резюмето направено от Жул Зауервайн и стенографията на произнесените слова, които естествено, следвайки напълно предвидената нишка, са все пак независими по израз.
На нас ни се стори за предпочитане да публикуваме тази стенография; по-важна от резюмето, тя има също и предимството, че говореният стил леко разширява рамките на твърде сгъстения редактиран текст.
към текста >>
На нас ни се стори за п
ред
почитане да публикуваме тази стенография; по-важна от резюмето, тя има също и п
ред
имството, че говореният стил леко разширява рамките на твърде сгъстения редактиран текст.
"Матен", специалист по политиката отвъд Рейн, той преведе сказките с леснота и без предварителна подготовка. Обаче този път темата беше по-трудна и цикълът по-дълъг. В навечерието на всяка сказка Р. Щайнер даваше на своя преводач плана на това, което имаше да говори на втория ден. Ето защо от този цикъл са останали два превода: резюмето направено от Жул Зауервайн и стенографията на произнесените слова, които естествено, следвайки напълно предвидената нишка, са все пак независими по израз.
На нас ни се стори за предпочитане да публикуваме тази стенография; по-важна от резюмето, тя има също и предимството, че говореният стил леко разширява рамките на твърде сгъстения редактиран текст.
към текста >>
Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за един Научен Курс или за един спектакъл по Евритмия, за един Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно п
ред
ставяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности.
Още при първия университетски курс от септември 1920 година стана явно намерението на Р. Щайнер: да съедини върху една истинска основа на универсалност съвкупността от човешките дейности, които модерният живот разделя произволно, правейки от всяка една от тях една все повече и повече специализирана област. В Гьотеанума трябваше да бъде отново съставена цялата човешка вселена. Човекът трябваше да може да осъзнае отново, че той е точката, в която ще се срещнат два свята: този на духа и този на тялото. Това цялостно виждане на човека беше истинският основен камък, върху който се издигаше университетът на Гьотеанума.
Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за един Научен Курс или за един спектакъл по Евритмия, за един Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно представяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности.
Човекът беше поставен в центъра на всяко изследване, на неговото истинско място, което пристрастията на съвременната цивилизация и създадените от нея прегради го бяха накарали да изгуби. Той осъзнаваше също, че му беше невъзможно да осъществи своето вътрешно равновесие освен в тази централна точка намираща се в самия него.
към текста >>
Това единство е съществувало в миналото в човешкото същество в състояние на зародиш; то е п
ред
шествало разделенията, добиването на индивидуалните съзнания.
Това единство е съществувало в миналото в човешкото същество в състояние на зародиш; то е предшествало разделенията, добиването на индивидуалните съзнания.
към текста >>
Днес ние не притежаваме вече това неделимо единство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени с
ред
ства това единство към което се стремим.
Обаче в течение на епохите човекът изгуби даже и спомена за това състояние; останала беше само една носталгия: "Златната Ера".
Днес ние не притежаваме вече това неделимо единство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени средства това единство към което се стремим.
Защото човекът е призван именно към тази синтеза, възстановена по свободна воля. И още от сега, когато почувства, че в него се събужда това огнище на неговото лично съзнание, той знае, че там е единствената изходна точка валидна за всеки прогрес, за всяка придобивка. Там в тази "централната ядка", както я нарича Рудолф Щайнер, могат да се съобщават помежду си всички форми на неговата дейност, всички сили на неговото същество и той се чувствува отговорен за всички тях. Учението на Антропософията си поставя следователно задачата, ту да подсили централното съзнание, ту да докаже взаимната зависимост на всички елементи, които се стичат в този център. Чрез това се разкрива не само, че човекът е едно единство, но че това човешко единство е отражение на единството на Вселената.
към текста >>
Именно поради това, че събира в себе си два свята, човешката природа е извън
ред
но сложна.
Обаче единство не означава простота.
Именно поради това, че събира в себе си два свята, човешката природа е извънредно сложна.
Вместо да се придържа към мъгливи схващания, Р. Щайнер дава в своите основни трудове едно методическо описание на човешката природа, което има първостепенно значение чрез сведенията, които доставя върху човешката природа недостъпна за сетивното наблюдение.
към текста >>
Той говори така през време, когато след войната, бяха станали възможни множество практически осъществявания и бяха належащи, така че приложенията на тази елементарна истина се п
ред
лагат в изобилие.
Било, че изхождаме от състава на човека или от този на вселената, ние откриваме, че изявата на духа в материята предава на тази последната едно троично устройство. От много години Р. Щайнер подчертава в цяло то си учение това троично устройство. Той доказва, че това троично устройство съществува и в трите съставни главни части на човешкото същество: тяло, душа и дух. И по отношение на творенията, които се излъчват от човека като отражение на неговата собствена природа, той изтъква, че ако не се държи сметка за тази троична природа, не може да се построи нищо уравновесено.
Той говори така през време, когато след войната, бяха станали възможни множество практически осъществявания и бяха належащи, така че приложенията на тази елементарна истина се предлагат в изобилие.
към текста >>
Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една пос
ред
ническа, уравновесяваща роля.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми).
Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля.
За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците. Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие. Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено. Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство пос
ред
ством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми). Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля. За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците. Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие. Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено.
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>
Във всяко троично устройство се различава една полярност и една пос
ред
ническа функция.
Във всяко троично устройство се различава една полярност и една посредническа функция.
Но единството може да се осъществи, когато центърът поддържа равновесието между полярностите. Така се разкриват на различните равнища на съществото съответствия, за които често ще се загатва в следващите страници. Ние ще можем да ги познаем по-задълбочено само тогава, когато се върнем към изворите, т. е. делото на Р. Щайнер в неговата цялост.
към текста >>
П
РЕД
СТАВА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ ВОЛЕНИЕ
ПСИХИЧЕСКИ ФУНКЦИИ. .
ПРЕДСТАВА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ ВОЛЕНИЕ
към текста >>
27.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Позволете ми, п
ред
и да започна моята лекция, да поздравя от все сърце слушателите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа.
Позволете ми, преди да започна моята лекция, да поздравя от все сърце слушателите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа.
Този дух не е такъв на един отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа. Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност. Това е духът на едно свободно човечество, на човечеството на благородните сърца, на великите души.
към текста >>
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила п
ред
назначена да оплодотвори практическия живот в много области.
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области.
То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм". В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха. Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване. Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.
към текста >>
В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е оп
ред
елен от развитието на науките в нашата епоха.
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области. То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм".
В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха.
Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване. Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.
към текста >>
Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари п
ред
ания и не е одушевено от духа на днешните времена.
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области. То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм". В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха. Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване.
Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.
към текста >>
Тези п
ред
ания са извлечени от миналото.
Тези предания са извлечени от миналото.
Но понеже днешните души не са устроени както в миналото и не могат вече да развият в себе си същите познания, преданията пораждат недоразумения и без да бъдат разбрани, те са представени като подходящи да задоволят някои нужди на душата. Обаче дейността, която ние развиваме, няма нищо общо нито с този традиционен окултизъм, често пъти криво разбран, нито с някакъв друг вид окултизъм, който за наблюдаване и изследване на свръхсетивната област използва методи, които се обръщат към сетивата, към подражанието на научното изследване. По този начин се предизвиква цяло объркване с тези методи. Методите на науката са напълно приспособени за изследване на сетивната действителност, но поради същата тази причина те са неподходящи, негодни за разкриване пътищата, които въдят към свръхсетивното.
към текста >>
Но понеже днешните души не са устроени както в миналото и не могат вече да развият в себе си същите познания, п
ред
анията пораждат недоразумения и без да бъдат разбрани, те са п
ред
ставени като подходящи да задоволят някои нужди на душата.
Тези предания са извлечени от миналото.
Но понеже днешните души не са устроени както в миналото и не могат вече да развият в себе си същите познания, преданията пораждат недоразумения и без да бъдат разбрани, те са представени като подходящи да задоволят някои нужди на душата.
Обаче дейността, която ние развиваме, няма нищо общо нито с този традиционен окултизъм, често пъти криво разбран, нито с някакъв друг вид окултизъм, който за наблюдаване и изследване на свръхсетивната област използва методи, които се обръщат към сетивата, към подражанието на научното изследване. По този начин се предизвиква цяло объркване с тези методи. Методите на науката са напълно приспособени за изследване на сетивната действителност, но поради същата тази причина те са неподходящи, негодни за разкриване пътищата, които въдят към свръхсетивното.
към текста >>
По този начин се п
ред
извиква цяло объркване с тези методи.
Тези предания са извлечени от миналото. Но понеже днешните души не са устроени както в миналото и не могат вече да развият в себе си същите познания, преданията пораждат недоразумения и без да бъдат разбрани, те са представени като подходящи да задоволят някои нужди на душата. Обаче дейността, която ние развиваме, няма нищо общо нито с този традиционен окултизъм, често пъти криво разбран, нито с някакъв друг вид окултизъм, който за наблюдаване и изследване на свръхсетивната област използва методи, които се обръщат към сетивата, към подражанието на научното изследване.
По този начин се предизвиква цяло объркване с тези методи.
Методите на науката са напълно приспособени за изследване на сетивната действителност, но поради същата тази причина те са неподходящи, негодни за разкриване пътищата, които въдят към свръхсетивното.
към текста >>
Споменавайки тези практики, аз не правя това освен просто за да п
ред
пазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено.
Споменавайки тези практики, аз не правя това освен просто за да предпазя от едно възможно смесване на работата, която се върши тук, в Гьотеанума, с това което се вдъхновява от една напълно добра воля, но което въпреки това си остава нещо любителско и непосветено.
Методът, който ние практикуваме с оглед на свръхсетивното познание трябва да бъде също така строг, прецизен, научен, както методите, които днес се прилагат за изследването на природата. За да стигнем до свръхсетивната област ние трябва чисто и просто да продължим тяхното поле на действие. Но ние не можем да сторим това, освен ако спазваме същата строгост, с която бяха постигнати такива отлични резултати в областта на сетивната действителност. Моето намерение засега е да дам някои указания върху намеренията и целите, които преследва нашата духовна наука. През следващите дни ние ще имаме случай да ги проучим по-отблизо.
към текста >>
Неговото внимание е със
ред
оточено п
ред
и всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение.
Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит. Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване. Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.
към текста >>
Това със
ред
оточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит.
Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение. Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит.
Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване. Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.
към текста >>
Тази п
ред
варителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване.
Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение. Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око". Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит.
Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване.
Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.
към текста >>
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме п
ред
нас сетивния свят.
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят.
Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм. За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед. Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти. Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане". Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане.
към текста >>
Това п
ред
варително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане".
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят. Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм. За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед. Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти.
Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане".
Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане. Тази е неговата отличителна черта.
към текста >>
Така, както тя се п
ред
ставя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване. За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината.
Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч.
Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности.
към текста >>
От тази гледна точка аз ви п
ред
лагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект.
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности. Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки.
От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект.
Следователно ще ви говоря за философията, космологията, за религията и за одухотворените форми, които те могат да се добият благодарение на антропософията.
към текста >>
От друга страна, начиная от модерните времена насам съществува една отделна специализирана философия, която се движи вътре в оп
ред
елен сбор от идеи.
В миналото философията не е била една ограничена наука, а една вселена от познания, която можеше да запознае човека със съвкупността на действителностите на съществуването. Тя е била едно универсално познание и всички науки, които изработваме днес, са се родили фактически от нейната субстанция, тази субстанция тя е притежавала по време на гърците.
От друга страна, начиная от модерните времена насам съществува една отделна специализирана философия, която се движи вътре в определен сбор от идеи.
Само че установило се е едно странно положение, което иска, защото тази философия, от която са родени всички наши науки, да бъде сега принудена да оправдае своето съществувание спрямо тези науки.
към текста >>
Науките, които тя е родила, се прилагат в различни области на познатата действителност, действителност, която се п
ред
лага на сетивата, на наблюдението, на опитите.
Науките, които тя е родила, се прилагат в различни области на познатата действителност, действителност, която се предлага на сетивата, на наблюдението, на опитите.
Не може да има съмнение, че тази научна дейност е оправдана и че тя задоволява нуждите от познание. Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена пред тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя изработва някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта. Днес се полагат много строги усилия, за да бъде допуснато съществуването на философските идеи, за да се ползват те с известно уважение.
към текста >>
Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена п
ред
тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя изработва някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта.
Науките, които тя е родила, се прилагат в различни области на познатата действителност, действителност, която се предлага на сетивата, на наблюдението, на опитите. Не може да има съмнение, че тази научна дейност е оправдана и че тя задоволява нуждите от познание.
Само че философията, от която те произхождат, се вижда принудена пред тях да оправдае своето собствено съществувание, да каже защо тя изработва някои идеи, да докаже, че тези идеи не са илюзорни сънища, а само произведения на мисълта.
Днес се полагат много строги усилия, за да бъде допуснато съществуването на философските идеи, за да се ползват те с известно уважение.
към текста >>
Защото в крайна сметка п
ред
ставете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува.
Философия значи любов към Мъдростта. А любовта е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на любовта. Цялото същество се потопява във философията и се отдава на нея. Но ако е любов към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване.
Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува.
Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме в това положение. В миналото грееща субстанция, за която човекът отваряше спонтанно своето сърце, сега тя е станала нещо студено, сухо, теоретично.
към текста >>
Аз п
ред
и малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната Гърция наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
Науката не иска да допусне познание, което не се основава на тези придобивки. Обаче тези придобивки не могат да отидат по-далече от самия физически човек. И не в този физически човек можем да открием това, което древните са назовали с името философия.
Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната Гърция наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
към текста >>
Когато нашият поглед се насочва върху етерния свръхсетивен човек, ние имаме п
ред
нас дейността, на която Гърците дадоха името философия.
Чрез физическото тяло ние имаме съзнанието, че дишаме и виждаме. Например: Ако проучим, ние можем да добием едно ясно понятие за това, което става физически и биологически, когато дишаме или когато имаме зрителни възприятия.
Когато нашият поглед се насочва върху етерния свръхсетивен човек, ние имаме пред нас дейността, на която Гърците дадоха името философия.
Тези Гърци имаха още такова устройство, че тази етерна дейност беше възприемана от тях, беше достъпна за тяхното усещане. Когато поставяха в действие тяхното етерно тяло, също както ние поставяме в действие нашето физическо тяло при дишането или виждането, в тях се раждаше "философията".
към текста >>
П
ред
ставете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло.
Той имаше ясното съзнание за една дейност, за една мислителна дейност, която се разгръщаше в неговото етерно тяло. Модерният човек е изгубил това съзнание; той не знае, че има едно етерно тяло. Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които изработва, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени. Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията. Тази философия се е превърнала в една отвлеченост, за която се чувства нужда да бъде оправдано нейното съществуване.
Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло.
Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло. Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло. Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание.
към текста >>
Първата стъпка на антропософията е именно тази, да п
ред
аде на човека това познание.
Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло. Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло. Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло.
Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание.
Във философското мислене човешкото същество долавя първо себе си вътрешно, той възприема своето етерно тяло. Но откакто хората са започнали да чувстват нуждата да считат човешкото същество като член, като част на Космоса, на Вселената.
към текста >>
Така бе съставен един образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони оп
ред
елени чрез мисълта.
Животът на душата в самия него, неговият собствен вътрешен живот, беше за човека съставна част на духовния живот на Космоса също като животът на физическия организъм се счита за свързан с областта на природата, на сетивния свят. Но в днешната модерна епоха се допуска само познанието на природата основано на наблюдението и опита и на мисълта, която се храни от техните данни. Събирайки тези изолирани данни, поставена бе основата на енциклопедическото знание. Резултатите получени от естествените науки са довели до една космология. Обаче тази космология отразява само фактите на сетивната действителност, свързани помежду им чрез мисълта.
Така бе съставен един образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони определени чрез мисълта.
Тя не включва в себе си, както правеше това космологията на древните, духовния живот, живота на душата, а само това, което може да бъде възприемано от сетивата, сетивния свят. Човекът може да намери в нея своето физическо същество, но не своя вътрешен живот, живота на своята душа.
към текста >>
Хората виждат как се развиват различните органи на тялото и схващат мисълта, чувствата и волята като такива, които се развиват успо
ред
но.
Защото днес, когато се говори за отношенията на душата и тялото, се описват вътрешните факти, мисълта, чувството, волята и животът на душата се счита като сбор от тези изолирани дейности, които взаимно се проникват. Образът, който хората днес си съставят за вътрешния живот, включва мисълта, чувството, волята, които се считат като негови важни елементи. Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на един вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него. Няма и най-малката опорна точка, която би позволила да се намери в него нещо, което да надживее смъртта. Защото така схващани трите способности са тясно свързани с живота на физическото тяло.
Хората виждат как се развиват различните органи на тялото и схващат мисълта, чувствата и волята като такива, които се развиват успоредно.
към текста >>
Обаче действителността показва веднага, колко погрешни са тези оп
ред
еления, тези характеристики.
Вие не ще намерите нищо, което да бъде разтопено, унищожено чрез съня.
Обаче действителността показва веднага, колко погрешни са тези определения, тези характеристики.
И този факт не може да бъде опроверган даже когато се твърди, че всяка сутрин паметта възстановява непреривността на Аза. Защото не става въпрос да се тълкуват фактите, а да бъдат те установени. С други думи и най-изтънчената съвременна наука, тази на философите е изгубила познанието за Аза, за истинският Човек-дух, а същевременно и пътя, който води до религиозната опитност.
към текста >>
По този начин в съвременната епоха ние видяхме на
ред
с познанията, които се ограничават в достъпните за наблюдението и опита факти, да се установяват и п
ред
анията, които водят своето съществуване от един достоверен религиозен на миналото; те се п
ред
ават през историята, обаче в тях ние можем само да вярваме, защото сме напуснали пътя, който позволява да добием познание за тях.
По този начин в съвременната епоха ние видяхме наред с познанията, които се ограничават в достъпните за наблюдението и опита факти, да се установяват и преданията, които водят своето съществуване от един достоверен религиозен на миналото; те се предават през историята, обаче в тях ние можем само да вярваме, защото сме напуснали пътя, който позволява да добием познание за тях.
Всичко, което днес е обект на вярата, в миналото е било обект на познанието и се явява вече само под формата на възпоменания поддържани от преданието. Живото виждане на истинския Аз чрез точното ясновидство, който Аз не се прекъсва чрез съня, но който съществува в глъбините както през време на съня, така и през време на будността е днес изгубено и поради това познанието не може да се простре до истинската религиозна опитност то е заменено чрез вярата.
към текста >>
Всичко, което днес е обект на вярата, в миналото е било обект на познанието и се явява вече само под формата на възпоменания поддържани от п
ред
анието.
По този начин в съвременната епоха ние видяхме наред с познанията, които се ограничават в достъпните за наблюдението и опита факти, да се установяват и преданията, които водят своето съществуване от един достоверен религиозен на миналото; те се предават през историята, обаче в тях ние можем само да вярваме, защото сме напуснали пътя, който позволява да добием познание за тях.
Всичко, което днес е обект на вярата, в миналото е било обект на познанието и се явява вече само под формата на възпоменания поддържани от преданието.
Живото виждане на истинския Аз чрез точното ясновидство, който Аз не се прекъсва чрез съня, но който съществува в глъбините както през време на съня, така и през време на будността е днес изгубено и поради това познанието не може да се простре до истинската религиозна опитност то е заменено чрез вярата.
към текста >>
28.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен п
ред
мет.
Философията не се е родила при условията, при които тя днес се развива. Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност.
Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет.
Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени. По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна. Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи. Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави. В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
към текста >>
Без съмнение по отношение на един действителен п
ред
мет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но п
ред
самия този п
ред
мет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени.
Философията не се е родила при условията, при които тя днес се развива. Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност. Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет.
Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени.
По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна. Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи. Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави. В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
към текста >>
По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от п
ред
анието, защото тази действителност не е истински живяна.
Философията не се е родила при условията, при които тя днес се развива. Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност. Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет. Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени.
По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна.
Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи. Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави. В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
към текста >>
В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се п
ред
аде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет. Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени. По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна. Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи. Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави.
В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
към текста >>
Нашите сънища са образни п
ред
стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност.
За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно. Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота. По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание. Идеалът, който трябва да бъде достигнат е една философия, която да бъде отново възприемана в етерното тяло, но не в това съновидно състояние, каквото е било това на миналото. От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес.
Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност.
Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления. През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност. Друго е било състоянието на съзнанието, което в миналото са имали философите. Възприеманите представи също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха. Днес ние не можем да се изоставим на това полусъзнателно състояние на душата.
към текста >>
Възприеманите п
ред
стави също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те п
ред
аваха.
От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления. През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност. Друго е било състоянието на съзнанието, което в миналото са имали философите.
Възприеманите представи също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха.
Днес ние не можем да се изоставим на това полусъзнателно състояние на душата. Нашият начин да си образуваме представите изисква да мислим при пълно съзнание, той изисква животът на нашата душа да бъде осветлен от пълното съзнание, ако искаме да изработим едно истинско познание. Следователно, за да пресъздадем една истинска философия, трябва да намерим представи, които подхождат на етерния организъм и който същевременно да бъдат напълно съзнателни, каквито са тези на математиките или на естествените науки.
към текста >>
Нашият начин да си образуваме п
ред
ставите изисква да мислим при пълно съзнание, той изисква животът на нашата душа да бъде осветлен от пълното съзнание, ако искаме да изработим едно истинско познание.
Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления. През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност. Друго е било състоянието на съзнанието, което в миналото са имали философите. Възприеманите представи също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха. Днес ние не можем да се изоставим на това полусъзнателно състояние на душата.
Нашият начин да си образуваме представите изисква да мислим при пълно съзнание, той изисква животът на нашата душа да бъде осветлен от пълното съзнание, ако искаме да изработим едно истинско познание.
Следователно, за да пресъздадем една истинска философия, трябва да намерим представи, които подхождат на етерния организъм и който същевременно да бъдат напълно съзнателни, каквито са тези на математиките или на естествените науки.
към текста >>
Следователно, за да пресъздадем една истинска философия, трябва да намерим п
ред
стави, които подхождат на етерния организъм и който същевременно да бъдат напълно съзнателни, каквито са тези на математиките или на естествените науки.
През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност. Друго е било състоянието на съзнанието, което в миналото са имали философите. Възприеманите представи също са има ли образен характер, обаче тези образи гарантираха напълно духовната етерна действителност, на която съответстваха, чийто послания те предаваха. Днес ние не можем да се изоставим на това полусъзнателно състояние на душата. Нашият начин да си образуваме представите изисква да мислим при пълно съзнание, той изисква животът на нашата душа да бъде осветлен от пълното съзнание, ако искаме да изработим едно истинско познание.
Следователно, за да пресъздадем една истинска философия, трябва да намерим представи, които подхождат на етерния организъм и който същевременно да бъдат напълно съзнателни, каквито са тези на математиките или на естествените науки.
към текста >>
По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от п
ред
стави, които лесно могат да се образуват.
Днес можем да добием това мислене чрез образи и напълно съзнателно чрез медитацията, чрез една дейност на душата.
По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от представи, които лесно могат да се образуват.
В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука". Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание.
към текста >>
Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми п
ред
стави.
Днес можем да добием това мислене чрез образи и напълно съзнателно чрез медитацията, чрез една дейност на душата. По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от представи, които лесно могат да се образуват. В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука".
Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи.
Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание. Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм. Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>
Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една п
ред
става лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло. Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание. Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм.
Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна п
ред
става в течение на научните опити и наблюдения.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения.
Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа.
към текста >>
С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един оп
ред
елен организъм, изграждат неговото тяло и му п
ред
ават форма и живот.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения. Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето.
С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот.
Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа. Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
към текста >>
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни п
ред
стави с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език.
При образното виждане на етерното, моят собствен организъм се слива в етерния свят. Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото.
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език.
Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание. Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
Обаче така п
ред
адената действителност по канала на езика и приета чрез същия пос
ред
ник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание.
Аз имам чувството, че се намирам едновременно в едното и в другото. Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно.
Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание.
Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я пос
ред
ством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
Тази вътрешна опитност на сливането на етерното тяло с дейността на жизнените сили в Космоса позволява да се изработят образни представи с точни очертания, след това те да бъдат изразени в думите на човешкия език. Така може да бъде пресъздадена една философия. Но когато мислещият образно, когато мислителят който постига тази прецизна степен на ясновиждане, която се нарича имагинация, излива своите познания в изразите на мисълта и на обикновения език, слушателят ги възприема чрез обикновената мисъл, чрез пълното обикновено съзнание. Тогава чувството, което той изпитва е различно. Обаче така предадената действителност по канала на езика и приета чрез същия посредник може да бъде изживяна в обикновеното съзнание.
Така може да бъде отново овладяна една философия, която има своя източник в етерния свят, в етерния организъм на човека и в Космоса същевременно и ефектът произведен върху слушателя е такъв, че приемайки я посредством обикновения ум, той чувства че тя произхожда от една етерна, свръхсетивна действителност.
към текста >>
Душата е свикнала да със
ред
оточава в спокойствие всичките си сили върху една п
ред
става, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието.
Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област.
Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека.
към текста >>
Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието п
ред
ставите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област.
Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност.
Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят.
към текста >>
Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв п
ред
мет, който обикновеното съзнание съдържа.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност.
Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа.
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло.
към текста >>
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и п
ред
ава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа.
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят.
към текста >>
П
ред
и да слезе на Земята той обитава в духовния свят.
Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа. Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него. Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека.
Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят.
От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят. Инспиративното познание позволява да познаем този астрален организъм, който в обикновеното съзнание се изразява чрез мислите, чувствата и волята.
към текста >>
Тази модерна Космология, чийто източник е в инспиративното познание, може на свой
ред
да се мери с Космологията на древността.
Познаването на астралния организъм и на неговия отзвук в ритмите на организма позволява тогава да се види, как той се включва в духовния Космос, който човек вижда около себе си благодарение на Инспирацията; по този начин се стига до една космология, която включва в себе си човека. На тази степен човек намира един образ на Космоса, който показва, как астралният организъм заедно с Аза за който ще говоря след малко прониква във физическия организъм, в прилива и отлива на дишането и на другите ритми на организма. Той възприема, как тези закони, които действително изграждат Космоса, се продължават в ритмите на човешкото тяло. Космологията, до която се стига по този начин, позволява да се разбере астралният организъм и същевременно различните явления, на които е седалище цялото човешко тяло.
Тази модерна Космология, чийто източник е в инспиративното познание, може на свой ред да се мери с Космологията на древността.
Чрез нея благодарение на своите психически полусъзнателни способности, човекът от миналото се чувстваше включен в един Космос, в един космически духовен свят. Новата Космология се добива при пълна будност. Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло. Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло. Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука".
към текста >>
Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в оп
ред
елени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло.
Космологията, до която се стига по този начин, позволява да се разбере астралният организъм и същевременно различните явления, на които е седалище цялото човешко тяло. Тази модерна Космология, чийто източник е в инспиративното познание, може на свой ред да се мери с Космологията на древността. Чрез нея благодарение на своите психически полусъзнателни способности, човекът от миналото се чувстваше включен в един Космос, в един космически духовен свят. Новата Космология се добива при пълна будност. Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло.
Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло.
Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука". За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните упражнения трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята. Досега ние описахме един вид упражнения състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето. Сега това, което се изразява в душата чрез волята, трябва да бъде освободено от физическото, от етерното.
към текста >>
Фактите, които обикновено следваме чрез мисълта в
ред
а, в който те са се п
ред
ставили, можем да се опитаме да ги възпроизведем вътрешно в обратен
ред
: Първо последният, след това п
ред
последния, после п
ред
идущия и т.н.
Това може да се постигне, когато волята се постави в действие по начин, който не се практикува в обикновения живот. Един пример ще ми позволи да уточня това, което искам да кажа.
Фактите, които обикновено следваме чрез мисълта в реда, в който те са се представили, можем да се опитаме да ги възпроизведем вътрешно в обратен ред: Първо последният, след това предпоследния, после предидущия и т.н.
докато стигнем до първия. Така чрез едно усилие на волята ние изпълняваме вътрешно това, което никога не става в състоянието на обикновеното съзнание, където волята включена в мисълта следва фактите в реда, в който те са се произлезли. Мислейки така по обратен път, различно от обикновено то мислене, ние освобождаваме волята от веригите на физическия и етерен организъм и я свързваме направо с астралната същност, от която тя е обикновено само едно отражение.
към текста >>
Така чрез едно усилие на волята ние изпълняваме вътрешно това, което никога не става в състоянието на обикновеното съзнание, където волята включена в мисълта следва фактите в
ред
а, в който те са се произлезли.
Това може да се постигне, когато волята се постави в действие по начин, който не се практикува в обикновения живот. Един пример ще ми позволи да уточня това, което искам да кажа. Фактите, които обикновено следваме чрез мисълта в реда, в който те са се представили, можем да се опитаме да ги възпроизведем вътрешно в обратен ред: Първо последният, след това предпоследния, после предидущия и т.н. докато стигнем до първия.
Така чрез едно усилие на волята ние изпълняваме вътрешно това, което никога не става в състоянието на обикновеното съзнание, където волята включена в мисълта следва фактите в реда, в който те са се произлезли.
Мислейки така по обратен път, различно от обикновено то мислене, ние освобождаваме волята от веригите на физическия и етерен организъм и я свързваме направо с астралната същност, от която тя е обикновено само едно отражение.
към текста >>
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си п
ред
ложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек.
Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега. Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
Например, човек има един почерк с оп
ред
елени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек. Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
Когато години на
ред
е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, п
ред
и да се върнат отново на Земята.
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята.
Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм. Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност. Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние. Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
към текста >>
Сега той знае това, какво п
ред
ставлява човекът, който е буден, и какво п
ред
ставлява човекът, който спи.
Интуицията ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание. И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят.
Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи.
Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза. Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз.
към текста >>
Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой
ред
включени в тази дейност.
Интуицията ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание. И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят. Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи.
Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност.
Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза. Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз. В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение.
към текста >>
Приливът и отливът на тези обмени е п
ред
чувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза.
И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят. Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи. Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението.
Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза.
Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз. В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение. Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят. Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят. Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили.
към текста >>
За да намери отново един истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения п
ред
адени от духовния изследовател.
Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез Интуицията в този духовно-божествен свят. Това е задача на духовния изследовател. И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да живее и да разцъфти в душата. Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез Интуицията в божествения свят.
За да намери отново един истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения предадени от духовния изследовател.
Тогава религията отново ще стане това, което е била в миналото т.е. едно проявление на божествения свят, едно откровение на опитностите добити в допир със съществата, които първо са се разкрили на имагинативното познание, после на инспиративното, но които срещаме истински само в интуицията.
към текста >>
Тя беше непозната на онези философи и учители, които основаха в древността философията, космологията и религиозния живот и от които п
ред
анието е наследило много неща.
Мисълта, която се движи в областта на отвлеченостите тази мисъл, която съставлява основата на нашите наблюдения и научни опити, се е развила само бавно в течение на еволюцията.
Тя беше непозната на онези философи и учители, които основаха в древността философията, космологията и религиозния живот и от които преданието е наследило много неща.
Те познаваха само полу-съзнателнителни опитности, изживени като в съновидение имагинативни, инспиративни и интуитивни опитности. В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука. Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените. Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация. Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр.
към текста >>
Но в полето на тази дейност ние може да намерим две неща: Първо, тези привидни, действителности, които тя ни п
ред
лага и които могат да претендират, че наистина изразяват нещата, могат да отразяват света на природата.
Изработена във физическото тяло мисълта не може вече да съдържа нищо, което да идва от духовния свят; мисленето е вече само една дейност, която се разгръща в тялото. С други думи: Тази отвлечена мисъл не е вече одушевена от никаква действителност; тя е филтрираният, безкръвен остатък на имагинацията. Тя схваща вече само външната страна на нещата. Това, което намираме в нея, е само една привидна действителност, именно защото в този начин на мислене ние постоянно запазваме съзнанието за самите себе си, запазваме нашето себесъзнание.
Но в полето на тази дейност ние може да намерим две неща: Първо, тези привидни, действителности, които тя ни предлага и които могат да претендират, че наистина изразяват нещата, могат да отразяват света на природата.
Именно благодарение на това човекът е придобил това, което днес е негова гордост: Една наука освободена от всякаква субективност.
към текста >>
Именно поради това, че е лишена от всякакво съдържание свързано с този, който я поражда, тя става п
ред
става навъншните явления.
Животът на природата не би могъл да бъде описан с помощта на една мисъл родена от един вътрешен личен живот. Описанията на природните явления, такива, каквито са ги правели древните хора, не могат да бъдат днес допуснати като обективни. Именно поради това, че мисълта има само едно привидно, недействително съществуване, тя може да отразява външния свят.
Именно поради това, че е лишена от всякакво съдържание свързано с този, който я поражда, тя става представа навъншните явления.
На полето на тази недействителна мисъл човечеството е завоювало обективното познание на природата. Едното и другото са се явили в същата епоха.
към текста >>
Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, п
ред
адени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск.
Второто нещо, което човек дължи на завоюването на мисълта, е опитността на свободата.
Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск.
Пружините на действието, когато те имат своя произход в организма, водят човека по принуждение. Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск. Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме. Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията. Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение.
към текста >>
Както и образът на един п
ред
мет в едно огледало, то не може да ни задължи да правим каквото и да е.
Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск. Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме. Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията. Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение. Защото простото мислене не налага нищо.
Както и образът на един предмет в едно огледало, то не може да ни задължи да правим каквото и да е.
Това, което е действително, ми се налага; това, което има само едно привидно съществуване, не може да ме принуди и трябва аз самият да се задължа да се съобразя с него. От това следва: С това мислене без истинска действителност, ни е дадена възможността за свободата. Следователно, когато моралните подтици, родени от духовния свят слизат към човека и стават съдържание на това мислене без действително съществуване, те се превръщат в свободни подтици.
към текста >>
Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя п
ред
виден от мировия
ред
, за да изпълни истинския нап
ред
ък, който този свят изисква.
Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата. Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят. Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят.
Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>
29.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Ние говорим тук за онези медитации, в които душата се със
ред
оточава с всичките си сили върху една оп
ред
елена и лесно контролируема съвкупност от п
ред
стави.
Упражненията за медитация, които трябва да доведат до имагинативното познание, изменят дълбоко живота на душата. Те променят също и отношенията, които тя поддържа с външния свят.
Ние говорим тук за онези медитации, в които душата се съсредоточава с всичките си сили върху една определена и лесно контролируема съвкупност от представи.
Много важно е да се държи сметка за тази точка: Една определена и лесно контролируема съвкупност от представи, съставена по такъв начин, че душата и духът да могат да фиксират върху нея цялото си внимание, по този начин през време когато тяхното внимание е насочено към тази съвкупност от представи, нищо несъзнателно или подсъзнателно не трябва да се намесва в съзнанието, нито пък някое впечатление свързано със спомени.
към текста >>
Много важно е да се държи сметка за тази точка: Една оп
ред
елена и лесно контролируема съвкупност от п
ред
стави, съставена по такъв начин, че душата и духът да могат да фиксират върху нея цялото си внимание, по този начин през време когато тяхното внимание е насочено към тази съвкупност от п
ред
стави, нищо несъзнателно или подсъзнателно не трябва да се намесва в съзнанието, нито пък някое впечатление свързано със спомени.
Упражненията за медитация, които трябва да доведат до имагинативното познание, изменят дълбоко живота на душата. Те променят също и отношенията, които тя поддържа с външния свят. Ние говорим тук за онези медитации, в които душата се съсредоточава с всичките си сили върху една определена и лесно контролируема съвкупност от представи.
Много важно е да се държи сметка за тази точка: Една определена и лесно контролируема съвкупност от представи, съставена по такъв начин, че душата и духът да могат да фиксират върху нея цялото си внимание, по този начин през време когато тяхното внимание е насочено към тази съвкупност от представи, нищо несъзнателно или подсъзнателно не трябва да се намесва в съзнанието, нито пък някое впечатление свързано със спомени.
към текста >>
За да се стигне до имагинативното познание по добрия път, трябва медитиращият да има п
ред
себе си тази съвкупност от п
ред
стави, на която той посвещава всичките си вътрешни сили, подобно на това, както той има п
ред
своя дух данните на една математическа задача; така към медитацията не идва да се примесва нищо, което да бъде оцветено от чувствата или през което да протичат волевите импулси.
За да се стигне до имагинативното познание по добрия път, трябва медитиращият да има пред себе си тази съвкупност от представи, на която той посвещава всичките си вътрешни сили, подобно на това, както той има пред своя дух данните на една математическа задача; така към медитацията не идва да се примесва нищо, което да бъде оцветено от чувствата или през което да протичат волевите импулси.
към текста >>
Когато човек се със
ред
оточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези п
ред
стави, които трябва да завършат с решаването на задачата.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата.
Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
към текста >>
За п
ред
почитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от п
ред
стави, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата. Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация.
За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея.
Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него.
към текста >>
Следователно извън
ред
но плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата. Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили.
Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
към текста >>
Ред
овното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата. Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна.
към текста >>
То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните п
ред
мети, които възприемаме.
Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него.
То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме.
Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм.
към текста >>
В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито спо
ред
даденото описание.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна.
В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай. Цялата дейност разгъната за постигане на имагинативното познание силите, които прилагаме в тази дейност, трябва да упражнят своето въздействие изключително върху отношенията на човека с външния свят и не трябва в никой случай да засягат организма. Този последният трябва да остане незасегнат, така че когато е добил съответната способност, когато чрез мисленето се къпи в етерния свят, медитиращият трябва да може да обърне своя вътрешен поглед към своето неизменно физическо тяло, винаги същото, и върху което етерното мислене няма никакво въздействие.
към текста >>
П
ред
и всичко ученикът трябва да развива оп
ред
елени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и п
ред
и всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
към текста >>
Той вижда да се простира п
ред
него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения. Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика. Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам.
Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване.
Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието. Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент. В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване. През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се п
ред
ставят на съзнанието.
Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа.
Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието.
Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент. В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване. През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то п
ред
лага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване.
Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието. Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент.
В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване.
През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху п
ред
земния живот.
Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието. Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент. В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване.
През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, п
ред
и добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
По-късно индивидуализирани етерни сили ще бъдат в него тези на отвлеченото мислене Превръщането на една част от растежните сили в сили на мисленето не се е извършило още и детето се къпе в тази съща космическа дейност, в която отново ни потопява имагинативното съзнание; само че то се къпи в нея без да знае, докато мислещият имагинативно има опитност за нея при пълна яснота и будност. Без добиването на това имагинативно мислене е невъзможно да бъдат възприемани флуидните отношения, които свързват индивидуалния етерен организъм с етера на Космоса. Детето не може да ги види, въпреки че се къпи направо в тях, защото не притежава още съзнателното мислене. Човекът, който притежава само обикновеното съзнание, също не може да ги види, защото не е задълбочил още отвлеченото мислене чрез медитациите. Тогава стигаме да формулираме този парадокс: Истински философ е само онзи, който при зряла възраст е способен да стане в своята душа подобен на едно малко дете, но който си е изковал способността да стане отново такова малко дете при едно състояние на съзнанието по-интензивно отколкото това на обикновения живот.
Общото ясно виждане на всичко, което човек е бил като малко дете, преди добиването на говора, след това отвлеченото мислене, ето кое прави модерния философ.
към текста >>
А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно п
ред
ставите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него.
А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят.
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа. Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената п
ред
става.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него. А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят.
Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа.
Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>
Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да нап
ред
ва.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията. Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него. А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят. Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа.
Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва.
Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго. Тогава човек се намира в едно състояние на чиста вътрешна бдителност, на която липсва всякакво съдържание.
към текста >>
Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните п
ред
стави и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Именно това може да доведе до Инспирацията.
Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
към текста >>
Тогава тя постепенно възприема п
ред
себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
Именно това може да доведе до Инспирацията. Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
към текста >>
Този духовен Космос се п
ред
ставя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят.
Този духовен Космос се представя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят.
В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности. Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди. И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности.
към текста >>
Когато освободеното от всяка п
ред
става съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди.
Този духовен Космос се представя по такъв начин, че той отново довежда човека до това, което познава от сетивния свят. В този сетивен свят ние възприемаме слънцето, луната, планетите, звездите и много други конкретни действителности.
Когато освободеното от всяка представа съзнание може да обхване духовния Космос, то вижда да му се разкрива духовната същност на Слънцето, тази на Луната, на планетите, на неподвижните звезди.
И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят.
към текста >>
Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия п
ред
мет на Слънцето, Луната и т. н.
И тук също медитиращият трябва смело да може да установи връзката между това, което възприема, и това което познава чрез сетивата. Той трябва да бъде способен да си каже: В този момент аз имам опитност за духовната същност, която ми се разкрива, и тази духовна същност аз виждам че е свързана с Луната, която възприемам във физическия сетивен свят. Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят.
Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н.
включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен. Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят.
към текста >>
Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го оп
ред
ели по-добре.
Също и за другите опитности. Тук също медитиращият трябва да може да запази контрол над своите движения, да живее едновременно в духовния свят и в сетивния свят. Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност.
Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре.
Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен. Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят. Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло. Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го п
ред
хожда и за която човек има опитност в етерния свят.
Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото. Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен.
Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят.
Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло. Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
Тази е причината, поради която оп
ред
елена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм. Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>
Упражненията, които той п
ред
писва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването. Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм.
Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>
Имало е добре оп
ред
елено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, п
ред
назначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
към текста >>
Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват спо
ред
тях.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот.
Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях.
Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло.
към текста >>
Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извън
ред
но важно влияние.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване.
Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние.
Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци.
към текста >>
Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез с
ред
ствата изложени в п
ред
идущата сказка, е от съвършено друго естество.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние.
Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество.
Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци. Тя се основаваше на факта, че това, което ставаше в техния организъм, не беше несъзнателно за тях, какъвто е случаят днес за нас, съвременните хора.
към текста >>
Извън
ред
но трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество.
Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло.
Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество.
И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци. Тя се основаваше на факта, че това, което ставаше в техния организъм, не беше несъзнателно за тях, какъвто е случаят днес за нас, съвременните хора. Днес ние нямаме никакво усещане за това, което става в нашето физическо тяло: Асимилация, растеж и др. Всичко това е заровено като под було под полусъзнателния живот на чувства и подтиците и под напълно съзнателния свят на представите. В тези забулени глъбини се мъти животът на организма, незнайно за съзнанието.
към текста >>
Всичко това е заровено като под було под полусъзнателния живот на чувства и подтиците и под напълно съзнателния свят на п
ред
ставите.
Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци. Тя се основаваше на факта, че това, което ставаше в техния организъм, не беше несъзнателно за тях, какъвто е случаят днес за нас, съвременните хора. Днес ние нямаме никакво усещане за това, което става в нашето физическо тяло: Асимилация, растеж и др.
Всичко това е заровено като под було под полусъзнателния живот на чувства и подтиците и под напълно съзнателния свят на представите.
В тези забулени глъбини се мъти животът на организма, незнайно за съзнанието.
към текста >>
У него п
ред
ставите се образуваха с много по-малка яснота отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко оп
ред
елени.
Съвсем различно ставаха нещата у първобитния човек.
У него представите се образуваха с много по-малка яснота отколкото у нас; те се виждаха и преминаваха като сънища неговите чувства, въпреки че силни, бяха много по-малко определени.
към текста >>
А неговият собствен живот беше като река, която течеше п
ред
неговите очи.
Така първобитният човек, когато той навлезе в полето на земното развитие, чувстваше протичането на своя физически живот, който взаимно се проникваше и се сливаше с живота на душата. И понеже имаше за своите бели дробове, за своето сърце, за целия свой организъм едно силно чувство, той с еднаква сила можеше да чувства всичко, което ставаше около него. Той живееше също така добре бликащата светкавица, грохота на гръмотевицата, облаците с техните подвижни форми, променящата се Луна. Той живееше вътрешно фазите на Луната, както чувстваше тези на своето собствено храносмилане. Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него.
А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи.
Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв. Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически. Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм". Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
към текста >>
Обаче хората имат напълно погрешни п
ред
стави върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него. А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи. Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв. Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически. Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм".
Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
към текста >>
30.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Извън
ред
но важно е да направим разлика между двата произхода: Този на наследствеността и този, който е пряка свързан с индивидуалността; този последен принос произхожда от космическия етерен свят и ни позволява да се индивидуализираме освобождавайки се от характерните черти на наследствеността.
Извънредно важно е да направим разлика между двата произхода: Този на наследствеността и този, който е пряка свързан с индивидуалността; този последен принос произхожда от космическия етерен свят и ни позволява да се индивидуализираме освобождавайки се от характерните черти на наследствеността.
Това различаване има значение особено за педагогическата перспектива и изложените тук познания могат да доставят здрави основи на възпитателите. Нека ми бъде позволено да препоръчам малката книжка редактирана от Алберт Щефен върху "Курса на възпитателите" изнесен тук в самия Дорнах на Коледа миналата година.
към текста >>
Нека ми бъде позволено да препоръчам малката книжка
ред
актирана от Алберт Щефен върху "Курса на възпитателите" изнесен тук в самия Дорнах на Коледа миналата година.
Извънредно важно е да направим разлика между двата произхода: Този на наследствеността и този, който е пряка свързан с индивидуалността; този последен принос произхожда от космическия етерен свят и ни позволява да се индивидуализираме освобождавайки се от характерните черти на наследствеността. Това различаване има значение особено за педагогическата перспектива и изложените тук познания могат да доставят здрави основи на възпитателите.
Нека ми бъде позволено да препоръчам малката книжка редактирана от Алберт Щефен върху "Курса на възпитателите" изнесен тук в самия Дорнах на Коледа миналата година.
към текста >>
Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло п
ред
и раждането и продължава да живее и след смъртта.
Имагинативното познание, което човек развива чрез вече описаните упражнения позволява само възприятието на астралния организъм в рамките на земно съществуване.
Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло преди раждането и продължава да живее и след смъртта.
Той не вижда в него една вечна същност, ядката на едно вечно същество. За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия упражненията, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи. От самото начало не може да се направи нищо друго, освен да се правят енергични и упорити усилия.
към текста >>
Постепенно вътрешната енергия се засилва достатъчно, за да бъде отстранена даже и обширната картина на изминалия до тогава земен живот, който имагинацията прави да се яви п
ред
душата.
Неуморно трябва отново да започваме да прогонваме от съзнанието формите, които имагинативното съзна ние е внесло в него или е създало в него.
Постепенно вътрешната енергия се засилва достатъчно, за да бъде отстранена даже и обширната картина на изминалия до тогава земен живот, който имагинацията прави да се яви пред душата.
към текста >>
В състоянието на съзнанието до което се стига в този оп
ред
елен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света участва в тяхното съществуване.
Настоявам върху тази точка: Възможно е да преследваме упражненията, които отстраняват от душата всяко съдържание и опразват съзнанието доста далеч, за да има душата силата да направи да изчезне даже и панорамата на собственото съществуване.
В състоянието на съзнанието до което се стига в този определен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света участва в тяхното съществуване.
Сетивният свят не съществува вече, нито усещанията, нито съвкупността на етерния Космос, за който съзнанието се беше отворило чрез имагинативното познание. Всичко това е премахнато и по този начин ученикът се е издигнал до степента на инспиративното съзнание. Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
към текста >>
Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал п
ред
и зачатието, п
ред
и зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема п
ред
и земното съществуване.
Настоявам върху тази точка: Възможно е да преследваме упражненията, които отстраняват от душата всяко съдържание и опразват съзнанието доста далеч, за да има душата силата да направи да изчезне даже и панорамата на собственото съществуване. В състоянието на съзнанието до което се стига в този определен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света участва в тяхното съществуване. Сетивният свят не съществува вече, нито усещанията, нито съвкупността на етерния Космос, за който съзнанието се беше отворило чрез имагинативното познание. Всичко това е премахнато и по този начин ученикът се е издигнал до степента на инспиративното съзнание.
Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
към текста >>
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше п
ред
и да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието.
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието.
Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно. Това е истинската природа на Аза, на човешката същност, която той възприема тогава; тя е достъпна само за тази форма на инспирацията, която може да се абстрахира не само от физическото тяло и впечатленията, които то получава, но също и от етерното тяло което се беше явило под формата на картина на земния живот и от това, което е отпечатано в него. Когато човек е стигнал до това виждане на предсъществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме представи, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот. Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
към текста >>
Тя е насочена към нейното минало, към нейното п
ред
земно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно.
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието.
Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно.
Това е истинската природа на Аза, на човешката същност, която той възприема тогава; тя е достъпна само за тази форма на инспирацията, която може да се абстрахира не само от физическото тяло и впечатленията, които то получава, но също и от етерното тяло което се беше явило под формата на картина на земния живот и от това, което е отпечатано в него. Когато човек е стигнал до това виждане на предсъществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме представи, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот. Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
към текста >>
Когато човек е стигнал до това виждане на п
ред
съществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме п
ред
стави, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот.
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието. Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно. Това е истинската природа на Аза, на човешката същност, която той възприема тогава; тя е достъпна само за тази форма на инспирацията, която може да се абстрахира не само от физическото тяло и впечатленията, които то получава, но също и от етерното тяло което се беше явило под формата на картина на земния живот и от това, което е отпечатано в него.
Когато човек е стигнал до това виждане на предсъществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме представи, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот.
Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
към текста >>
Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме п
ред
стави.
За погледа се разкриват световете, в които душата обитаваше преди да получи на Земята първия атом, бихме могли да кажем на едно физическо вещество, донесено чрез зачатието. Тя е насочена към нейното минало, към нейното предземно съществуване и долавя така в едната насока това, което в нея е вечно. Това е истинската природа на Аза, на човешката същност, която той възприема тогава; тя е достъпна само за тази форма на инспирацията, която може да се абстрахира не само от физическото тяло и впечатленията, които то получава, но също и от етерното тяло което се беше явило под формата на картина на земния живот и от това, което е отпечатано в него. Когато човек е стигнал до това виждане на предсъществуването на този чисто духовен живот на душата, той добива също виждането на това, което е всъщност мисленето, способността да създаваме представи, такива как вито ги познаваме в обикновения съзнателен живот.
Силите, които този живот поставя в действие, даже при едно подробно вътрешно разглеждане, не ни позволяват никога да проникнем истинската природа на мисленето, на способността да образуваме представи.
към текста >>
За да покажем ясно как п
ред
ставите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с един образ но който изразява напълно действителността.
За да покажем ясно как представите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с един образ но който изразява напълно действителността.
Представете си един мъртъв труп. Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си.
към текста >>
П
ред
ставете си един мъртъв труп.
За да покажем ясно как представите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с един образ но който изразява напълно действителността.
Представете си един мъртъв труп.
Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си. Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал.
към текста >>
Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи п
ред
нас, той не може да бъде една първична действителност.
За да покажем ясно как представите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с един образ но който изразява напълно действителността. Представете си един мъртъв труп. Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество.
Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност.
Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си. Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал. Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество.
към текста >>
Такъв, какъвто е п
ред
нас, ние не можем да си го п
ред
ставим, че се ражда от само себе си.
За да покажем ясно как представите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с един образ но който изразява напълно действителността. Представете си един мъртъв труп. Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност.
Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си.
Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал. Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради.
към текста >>
Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е п
ред
шествал.
Представете си един мъртъв труп. Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си.
Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал.
Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
към текста >>
Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват п
ред
нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило.
Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си. Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал.
Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило.
Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек. По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието.
към текста >>
По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме п
ред
стави, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието.
Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието.
В действителност мисълта е един мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп. Преди да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
към текста >>
П
ред
и да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек. По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието. В действителност мисълта е един мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп.
Преди да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
към текста >>
Една мисъл, една способност за образуване п
ред
стави надарена с живот в лоното на духовната деятелност.
Една мисъл, една способност за образуване представи надарена с живот в лоното на духовната деятелност.
Мислителната сила, с която разполагаме при обикновеното съзнание, е един остатък от тази жива субстанция, която сме били самите ние преди да слезем на Земята.
към текста >>
Мислителната сила, с която разполагаме при обикновеното съзнание, е един остатък от тази жива субстанция, която сме били самите ние п
ред
и да слезем на Земята.
Една мисъл, една способност за образуване представи надарена с живот в лоното на духовната деятелност.
Мислителната сила, с която разполагаме при обикновеното съзнание, е един остатък от тази жива субстанция, която сме били самите ние преди да слезем на Земята.
към текста >>
Една останка, каквато е останката на живото същество Инспиративното познание вижда в земната мисъл, в п
ред
ставите, агонизиращата или вече мъртвата форма, мъртвия труп на тази свръхсетивна мисъл преливаща от живот.
Една останка, каквато е останката на живото същество Инспиративното познание вижда в земната мисъл, в представите, агонизиращата или вече мъртвата форма, мъртвия труп на тази свръхсетивна мисъл преливаща от живот.
Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа. Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа.
към текста >>
Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето п
ред
рожденно съществуване в световете на духа.
Една останка, каквато е останката на живото същество Инспиративното познание вижда в земната мисъл, в представите, агонизиращата или вече мъртвата форма, мъртвия труп на тази свръхсетивна мисъл преливаща от живот.
Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа.
Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл.
към текста >>
Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените п
ред
стави, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение.
Една останка, каквато е останката на живото същество Инспиративното познание вижда в земната мисъл, в представите, агонизиращата или вече мъртвата форма, мъртвия труп на тази свръхсетивна мисъл преливаща от живот. Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа.
Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение.
И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване.
към текста >>
Ето защо мисленето и способността за образуване на п
ред
стави са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество.
Една останка, каквато е останката на живото същество Инспиративното познание вижда в земната мисъл, в представите, агонизиращата или вече мъртвата форма, мъртвия труп на тази свръхсетивна мисъл преливаща от живот. Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа. Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл.
Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество.
И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
към текста >>
А това има извън
ред
но голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл.
Тук именно, в тази разлика по природа между двата вида мисли се разкрива връзката, която свързва една част от живота на душата с нашето предрожденно съществуване в световете на духа. Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа.
А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл.
Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята. От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в п
ред
елите на земното съществуване.
Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл.
Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване.
Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята. От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
Тази мисъл не ни пренася направо в областта на п
ред
рожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно п
ред
земно съществуване, за да осветли живота на Земята.
Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка.
Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който п
ред
хожда раждането.
И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането.
Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
А това не значи нищо друго, освен че той п
ред
варително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта.
Това може да се постигне не вече чрез Инспирацията, а чрез Интуицията, за която говорих вчера, за да кажа, как човек може да я развие чрез упражненията, които поставят волята в действие. Тогава човек постига да излъчи своята собствена същност, душата и духа, от физическия и етерен организъм. По този начин той дава възможност на тази същност да проникне в духовния свят. От тоя момент той знае що е животът вън от физическия и етерен организъм. Той се научава да познава състоянието, в което се намира човешката душа, когато е изоставила вече своя физически и етерен организъм.
А това не значи нищо друго, освен че той предварително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта.
Чрез смъртта душата и духът напускат физическото тяло и етерното тяло. Те ги напускат, защото под формата която са добили на Земята, тези тела не могат вече да бъдат тяхна дреха. Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества. Защото той действително живее в тях, както на Земята живее вътре в своето тяло и в своя организъм. Това, което ни съобщава Интуицията, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта.
към текста >>
Чрез интуитивното познание човек п
ред
варително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества.
От тоя момент той знае що е животът вън от физическия и етерен организъм. Той се научава да познава състоянието, в което се намира човешката душа, когато е изоставила вече своя физически и етерен организъм. А това не значи нищо друго, освен че той предварително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта. Чрез смъртта душата и духът напускат физическото тяло и етерното тяло. Те ги напускат, защото под формата която са добили на Земята, тези тела не могат вече да бъдат тяхна дреха.
Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества.
Защото той действително живее в тях, както на Земята живее вътре в своето тяло и в своя организъм. Това, което ни съобщава Интуицията, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта. За нас това е единствената възможност да добием един действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа.
към текста >>
От една страна тази човешка душа съществува п
ред
и раждането което ни учи вече инсперативното познание и от друга страна, че тя е безсмъртна.
От една страна тази човешка душа съществува преди раждането което ни учи вече инсперативното познание и от друга страна, че тя е безсмъртна.
Това ни учи Интуицията. По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята. Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим. Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея.
към текста >>
Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да оп
ред
елим.
От една страна тази човешка душа съществува преди раждането което ни учи вече инсперативното познание и от друга страна, че тя е безсмъртна. Това ни учи Интуицията. По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята.
Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим.
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент.
към текста >>
Мисленето, способността да образуваме п
ред
стави, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа.
По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята. Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим. Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност.
Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа.
Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи. Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
към текста >>
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извън
ред
но отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
към текста >>
То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно п
ред
идущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик.
То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване.
Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира.
към текста >>
А ние не можем да си п
ред
ставим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете.
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата.
към текста >>
П
ред
тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание.
Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира.
Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание.
Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата. За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде. Впрочем физиологията открива конкретно това. От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
към текста >>
За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на п
ред
ставите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде.
Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата.
За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде.
Впрочем физиологията открива конкретно това. От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
към текста >>
От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме п
ред
стави има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е п
ред
хождало.
Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата. За да може душата наистина да разбере, що е мислещата част на душата, ще и бъде необходимо, ако може да се освободи от всяка превзета идея, да проучи обективно в какво се състои мисленето и образуването на представите на обикновеното съзнание, достигне до този извод, че тази способност не може да се обясни чрез самата нея както мъртвият труп не може да се роди от мъртъв труп и че както него тя има своя произход другаде. Впрочем физиологията открива конкретно това.
От всичко, което Интуицията установява в тази област, философията би трябвало да направи този извод: Понеже обикновеното мислене или способността да образуваме представи има характерните черти на нещо, което умира аз мога да направя извода, че тя произхожда от нещо, което я е предхождало.
към текста >>
И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и п
ред
ставата са като мъртви трупове.
Това, което Интуицията разкрива чрез виждането, философията може да го установи чрез логически заключения, чрез диалектиката, т.е. по пътя на доказването, чрез косвено познание. Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание.
И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове.
Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие. Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо. Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки. Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала.
към текста >>
Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е п
ред
хождала.
Това, което Интуицията разкрива чрез виждането, философията може да го установи чрез логически заключения, чрез диалектиката, т.е. по пътя на доказването, чрез косвено познание. Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове.
Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала.
Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие. Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо. Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки. Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала. Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е п
ред
съществувала.
И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие. Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо. Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки.
Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала.
Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си п
ред
стави, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие. Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо. Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки. Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала.
Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
На първо място тя установява едно логическо умозаключение: Агонизиращата мисъл е свързана с едно съществуване, което е било съществуване на душата п
ред
и нейното идване на земята.
На първо място тя установява едно логическо умозаключение: Агонизиращата мисъл е свързана с едно съществуване, което е било съществуване на душата преди нейното идване на земята.
Даже ако философията не може да схване тази идея, тя може да допусне, че колкото и недостатъчна да е тя за нея, тя все пак е една действителност. Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила. Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи. Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот.
към текста >>
Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без п
ред
убеждения може да замени с истински думи.
На първо място тя установява едно логическо умозаключение: Агонизиращата мисъл е свързана с едно съществуване, което е било съществуване на душата преди нейното идване на земята. Даже ако философията не може да схване тази идея, тя може да допусне, че колкото и недостатъчна да е тя за нея, тя все пак е една действителност. Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила.
Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи.
Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата. Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията. От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
Спо
ред
начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка.
На първо място тя установява едно логическо умозаключение: Агонизиращата мисъл е свързана с едно съществуване, което е било съществуване на душата преди нейното идване на земята. Даже ако философията не може да схване тази идея, тя може да допусне, че колкото и недостатъчна да е тя за нея, тя все пак е една действителност. Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила. Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи.
Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка.
Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата. Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията. От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в п
ред
елите на земния живот.
На първо място тя установява едно логическо умозаключение: Агонизиращата мисъл е свързана с едно съществуване, което е било съществуване на душата преди нейното идване на земята. Даже ако философията не може да схване тази идея, тя може да допусне, че колкото и недостатъчна да е тя за нея, тя все пак е една действителност. Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила. Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи. Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка.
Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот.
Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата. Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията. От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
Все пак той е знаел да оп
ред
ели като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията.
Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила. Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи. Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата.
Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията.
От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
Умението може да бъде установено чрез с
ред
ствата, с които разполага диалектиката и логиката.
Това пряко виждане, което е осъществяване на философията: Възприемането на вечната същност, не може да се добие освен по пътя на имагинацията, инспирацията и интуицията. Всичко, което философията може да изложи върху вечната душа, може да произхожда само от източниците на древното познание, добито в състояние на съновидение, даже когато самите философи нямат съзнание за това и вярват, че го извличат от тяхната собствена основа.
Умението може да бъде установено чрез средствата, с които разполага диалектиката и логиката.
Обаче за да може философската мисъл да бъде оживотворена и възобновена. Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и освен това да приложи резултатите, получени чрез тях, във философската работа. Сега ще се опитам да обясня, как нещата се представят за космологията и за религиозния живот.
към текста >>
Сега ще се опитам да обясня, как нещата се п
ред
ставят за космологията и за религиозния живот.
Това пряко виждане, което е осъществяване на философията: Възприемането на вечната същност, не може да се добие освен по пътя на имагинацията, инспирацията и интуицията. Всичко, което философията може да изложи върху вечната душа, може да произхожда само от източниците на древното познание, добито в състояние на съновидение, даже когато самите философи нямат съзнание за това и вярват, че го извличат от тяхната собствена основа. Умението може да бъде установено чрез средствата, с които разполага диалектиката и логиката. Обаче за да може философската мисъл да бъде оживотворена и възобновена. Необходимо е духовният живот на нашата епоха да признае Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и освен това да приложи резултатите, получени чрез тях, във философската работа.
Сега ще се опитам да обясня, как нещата се представят за космологията и за религиозния живот.
към текста >>
Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека п
ред
хожда раждането и надживява смъртта.
Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е. един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота. Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма.
Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта.
Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание. Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание.
към текста >>
Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със с
ред
ствата на обикновеното съзнание.
Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията.
Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание.
Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание. Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от п
ред
елите на обикновеното съзнание.
Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание.
Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание.
Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от п
ред
анието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание. Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание.
Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
Без никаква връзка с така п
ред
адените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Самите философи не знаеха, че черпят от старите идеи. Те им идваха в ума чрез познанието, което имаха за историята на космологиите, а вярваха че наистина са ги замислили като оригинални. Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи.
Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени.
Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание. В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха. Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост.
към текста >>
Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния
ред
на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос.
Те им идваха в ума чрез познанието, което имаха за историята на космологиите, а вярваха че наистина са ги замислили като оригинални. Обаче това, което те изработиха по този начин, беше само едно логическо умозаключение, вътре в което разположиха старите идеи изграждайки по този начин нещо като нови системи. Без никаква връзка с така предадените идеи, които се кореняха в старото ясновидство, техните творения трябваше да станат все повече и повече отвлечени. Когато в старите философски съчинения четем главите посветени на космологията, ние виждаме до каква степен идеите, които ни излагат развитието на света и неговия край, са отвлечени и празни от съдържание. В едно много далечно минало тези идеи бяха живи, защото човекът още носеше в себе си действителностите, които те изразяваха.
Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос.
Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие. Натуралистите я подкопават тържествено. Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен ред и от това да извлекат една природна космология.
към текста >>
Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен
ред
и от това да извлекат една природна космология.
Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие. Натуралистите я подкопават тържествено.
Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен ред и от това да извлекат една природна космология.
Тази космология поне имаше едно съдържание, а именно това, което доставяха сетивните възприятия, външно виждане. Космологията основана на разума не можеше да се утвърди по един валиден начин пред нея и изгуби доверието на хората. Тя бе изоставена и днес не се говори вече за една рационална космология, основана върху разсъждението. Хората се задоволяват с една космология на природата, от която човекът е изключен. Можем следователно да кажем, че положението в което се намира космологията, още повече отколкото днешната философия, ни разкрива колко много е необходимо да потърсим прибежище в Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
към текста >>
Космологията основана на разума не можеше да се утвърди по един валиден начин п
ред
нея и изгуби доверието на хората.
Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие. Натуралистите я подкопават тържествено. Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен ред и от това да извлекат една природна космология. Тази космология поне имаше едно съдържание, а именно това, което доставяха сетивните възприятия, външно виждане.
Космологията основана на разума не можеше да се утвърди по един валиден начин пред нея и изгуби доверието на хората.
Тя бе изоставена и днес не се говори вече за една рационална космология, основана върху разсъждението. Хората се задоволяват с една космология на природата, от която човекът е изключен. Можем следователно да кажем, че положението в което се намира космологията, още повече отколкото днешната философия, ни разкрива колко много е необходимо да потърсим прибежище в Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Философията поне е способна да наблюдава душата и ако тя върши това без превзети идеи, тя констатира, че функционирането на мисленето довежда дотам, човек да разбере, че зад това мислене се крие нещо друго, което не се корени в земните условия и с което може да бъде свързан животът на душата. Тя може също така да отвори за погледа границите на смъртта.
към текста >>
За да основем религиозния живот върху познанието, трябва опитностите, които човешкото същество може да има между духовните същества, да могат да бъдат отнесени и описани със с
ред
ствата, с които разполагаме на Земята.
За да основем религиозния живот върху познанието, трябва опитностите, които човешкото същество може да има между духовните същества, да могат да бъдат отнесени и описани със средствата, с които разполагаме на Земята.
Обаче тези опитности нямат никаква обща точка с това, което познаваме тук долу. В тази област човешкото същество е абсолютно отделено от всеки земен елемент и не може да се движи в нея освен с помощта на сили съвършено независими от физическия и етерен организъм, сили които в никой случай не се намират в обикновеното съзнание.
към текста >>
Те даже не могат да бъдат п
ред
чувствани; днес, когато хората искат да извлекат всяко познание от обикновеното съзнание, те могат още по-строго отколкото за космологията да бъдат извлечени само от старите п
ред
ания, датиращи от времената, когато хората се издигаха до духовните светове чрез едно неточно ясновидство.
Само добиването на ясновидските способности позволява на съзнанието да се опита да опише това, което човешкото същество възприема в света на чистия дух. Поради тази причина едно "рационално богословие", което се опира само на данните на текущото съзнание, е още по-зле дошло, отколкото една "рационална космология". Наистина тази последната донася все пак някакви светлини: По един околен път тя още установява, че физическото и етерно тяло на човека дължат своята форма и своя живот на духовни същества. Обаче опитностите на духовния свят, които Интуицията отваря за човека (става въпрос за методическата Интуиция), не могат да бъдат добити изхождайки от текущото съзнание, какъвто е случаят за философията.
Те даже не могат да бъдат предчувствани; днес, когато хората искат да извлекат всяко познание от обикновеното съзнание, те могат още по-строго отколкото за космологията да бъдат извлечени само от старите предания, датиращи от времената, когато хората се издигаха до духовните светове чрез едно неточно ясновидство.
Би значило човек да сгреши напълно, ако той би вярвал, че може да предаде каквото и да е върху естеството на опитностите, които може да има в духовните светове, използвайки идеите, които доставя обикновеното съзнание.
към текста >>
Би значило човек да сгреши напълно, ако той би вярвал, че може да п
ред
аде каквото и да е върху естеството на опитностите, които може да има в духовните светове, използвайки идеите, които доставя обикновеното съзнание.
Само добиването на ясновидските способности позволява на съзнанието да се опита да опише това, което човешкото същество възприема в света на чистия дух. Поради тази причина едно "рационално богословие", което се опира само на данните на текущото съзнание, е още по-зле дошло, отколкото една "рационална космология". Наистина тази последната донася все пак някакви светлини: По един околен път тя още установява, че физическото и етерно тяло на човека дължат своята форма и своя живот на духовни същества. Обаче опитностите на духовния свят, които Интуицията отваря за човека (става въпрос за методическата Интуиция), не могат да бъдат добити изхождайки от текущото съзнание, какъвто е случаят за философията. Те даже не могат да бъдат предчувствани; днес, когато хората искат да извлекат всяко познание от обикновеното съзнание, те могат още по-строго отколкото за космологията да бъдат извлечени само от старите предания, датиращи от времената, когато хората се издигаха до духовните светове чрез едно неточно ясновидство.
Би значило човек да сгреши напълно, ако той би вярвал, че може да предаде каквото и да е върху естеството на опитностите, които може да има в духовните светове, използвайки идеите, които доставя обикновеното съзнание.
към текста >>
Тези идеи, свързани едни с други чрез с
ред
ствата, с които разполага логиката и диалектиката, са п
ред
ставени тогава в системи.
Ето защо богословието трябваше да се настани все повече и повече в областта на историята и да се ограничи, още повече отколкото космологията, в идеите добити в миналото чрез ясновидството по отношение на царството Божие.
Тези идеи, свързани едни с други чрез средствата, с които разполага логиката и диалектиката, са представени тогава в системи.
По този начин хората вярват, че предлагат оригинални истини, но в тях няма нищо друго освен едно построение, едно лично построение на авторите. Самите идеи са наследени от историята и излети от авторите понякога в нови форми. Щом не вършат нищо друго, освен да черпят от източниците на текущото съзнание, тези автори не донасят друго съдържание освен това на преданието на миналото. Така се обяснява, че това рационално богословие е още по-презряно отколкото космологията имаща същия произход. Тази космология се можа да се утвърди спрямо космологията на натуралистите.
към текста >>
По този начин хората вярват, че п
ред
лагат оригинални истини, но в тях няма нищо друго освен едно построение, едно лично построение на авторите.
Ето защо богословието трябваше да се настани все повече и повече в областта на историята и да се ограничи, още повече отколкото космологията, в идеите добити в миналото чрез ясновидството по отношение на царството Божие. Тези идеи, свързани едни с други чрез средствата, с които разполага логиката и диалектиката, са представени тогава в системи.
По този начин хората вярват, че предлагат оригинални истини, но в тях няма нищо друго освен едно построение, едно лично построение на авторите.
Самите идеи са наследени от историята и излети от авторите понякога в нови форми. Щом не вършат нищо друго, освен да черпят от източниците на текущото съзнание, тези автори не донасят друго съдържание освен това на преданието на миналото. Така се обяснява, че това рационално богословие е още по-презряно отколкото космологията имаща същия произход. Тази космология се можа да се утвърди спрямо космологията на натуралистите. Обаче в областта на религията богословието основано на разума е изгубило доверието на хората пред едно богословие основано на историята, чуждо на всяка действителност, на всяко пряко поставяне в действие на идеи родени от опитността на духовния свят.
към текста >>
Щом не вършат нищо друго, освен да черпят от източниците на текущото съзнание, тези автори не донасят друго съдържание освен това на п
ред
анието на миналото.
Ето защо богословието трябваше да се настани все повече и повече в областта на историята и да се ограничи, още повече отколкото космологията, в идеите добити в миналото чрез ясновидството по отношение на царството Божие. Тези идеи, свързани едни с други чрез средствата, с които разполага логиката и диалектиката, са представени тогава в системи. По този начин хората вярват, че предлагат оригинални истини, но в тях няма нищо друго освен едно построение, едно лично построение на авторите. Самите идеи са наследени от историята и излети от авторите понякога в нови форми.
Щом не вършат нищо друго, освен да черпят от източниците на текущото съзнание, тези автори не донасят друго съдържание освен това на преданието на миналото.
Така се обяснява, че това рационално богословие е още по-презряно отколкото космологията имаща същия произход. Тази космология се можа да се утвърди спрямо космологията на натуралистите. Обаче в областта на религията богословието основано на разума е изгубило доверието на хората пред едно богословие основано на историята, чуждо на всяка действителност, на всяко пряко поставяне в действие на идеи родени от опитността на духовния свят.
към текста >>
Обаче в областта на религията богословието основано на разума е изгубило доверието на хората п
ред
едно богословие основано на историята, чуждо на всяка действителност, на всяко пряко поставяне в действие на идеи родени от опитността на духовния свят.
По този начин хората вярват, че предлагат оригинални истини, но в тях няма нищо друго освен едно построение, едно лично построение на авторите. Самите идеи са наследени от историята и излети от авторите понякога в нови форми. Щом не вършат нищо друго, освен да черпят от източниците на текущото съзнание, тези автори не донасят друго съдържание освен това на преданието на миналото. Така се обяснява, че това рационално богословие е още по-презряно отколкото космологията имаща същия произход. Тази космология се можа да се утвърди спрямо космологията на натуралистите.
Обаче в областта на религията богословието основано на разума е изгубило доверието на хората пред едно богословие основано на историята, чуждо на всяка действителност, на всяко пряко поставяне в действие на идеи родени от опитността на духовния свят.
към текста >>
Тази пряка непос
ред
ствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога п
ред
С
ред
новековието.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието.
Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя.
към текста >>
Доказателствата за съществуването на Бога ни показват п
ред
и всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика.
Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие.
Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция.
към текста >>
Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да п
ред
аде царството божие; той може само да уточни и да сложи в
ред
идеите, които са вече познати.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие.
Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати.
Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция. Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята.
към текста >>
Той може само да допринесе за п
ред
аване на самото учение една форма достъпна за хората.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати.
Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората.
Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция. Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята. Това ще рече, те изследват една вяра, която получаваше своето съдържание от смътното ясновидство на миналото.
към текста >>
Това безсилие на обикновеното съзнание да п
ред
аде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя.
Тази пряка непосредствена жива връзка човечеството я беше изгубило още през епохата, когато започнаха да се изграждат доказателства за съществуването на Бога пред Средновековието. Докато човекът имаше пряка опитност не ставаше въпрос за логическо доказване или за диалектика. Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората.
Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя.
От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите. Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция. Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята. Това ще рече, те изследват една вяра, която получаваше своето съдържание от смътното ясновидство на миналото.
към текста >>
Понастоящем е невъзможно да се п
ред
аде една истинска религиозна субстанция.
Доказателствата за съществуването на Бога ни показват преди всичко, че е изчезнал всякакъв жив допир с Царството Божие. Действително, схоластиката беше права, когато казваше: Обикновеният ум е безсилен да предаде царството божие; той може само да уточни и да сложи в ред идеите, които са вече познати. Той може само да допринесе за предаване на самото учение една форма достъпна за хората. Това безсилие на обикновеното съзнание да предаде действителностите на Царството Божие е заставило съвременната мисъл да поеме два погрешни пътя. От една страна научните духове, които се чувстват призвани да говорят за религията и за божественото, чувстват много добре, че обикновеното съзнание не е в състояние да стори това и се ограничават да установят една история на религиите.
Понастоящем е невъзможно да се предаде една истинска религиозна субстанция.
Следователно учените се задоволяват да проучат съществуващите религии или тези на миналото от гледна точка на историята. Това ще рече, те изследват една вяра, която получаваше своето съдържание от смътното ясновидство на миналото.
към текста >>
От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да п
ред
аде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух.
Или пък изучават в днешните вероизповедания това, което е останало от миналото съдържание. Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот.
От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух.
Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците.
към текста >>
П
ред
ставителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време.
Или пък изучават в днешните вероизповедания това, което е останало от миналото съдържание. Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот. От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога.
Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време.
Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото. Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>
Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и под
ред
ени идеи своето чувство за божественото.
Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот. От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време.
Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото.
Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците. Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>
Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност спо
ред
тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците.
От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото.
Простират се в дълги доказателства, за да установят, че тези спонтанна опитност истинската религиозна опитност според тях не може да бъде поставена в логически форми, че трябва да се откажем да изразим едно религиозно съдържание на езика на интелектуалците.
Впрочем те се поддават на илюзии, защото това, което е изживяно в душата, в която и област да е, може винаги да бъде ясно формулирано. И когато по техен пример някои твърдят, че религиозното съдържание изгубва от своята сила, когато е проведено в ясни мисли, с това те само показват, в какво това съдържание отговаря само на сънувания, а не на действителности. Тази е една от характерните черти на религиозния живот на нашата епоха: Щом го изведем на светлина, се разкрива грешката, в която той е изпаднал.
към текста >>
Защото обикновеното съзнание не може да стори друго, освен най-много да под
ред
и в система, или да уточни или да п
ред
аде познанията.
Това положение трябва да ни накара, за да успеем да възобновим религиозния живот, да го основем върху познанието, да не отбягваме методите, които ни позволяват да добием живата опитност на Човека-дух и за духовните същества. Тези методи са абсолютно необходими, особено в този случай.
Защото обикновеното съзнание не може да стори друго, освен най-много да подреди в система, или да уточни или да предаде познанията.
То не може да ги открие; следователно то трябва да се ограничи да ги получи от преданието, валидно през далечната минала епоха, когато душите имаха съвършено различно устройство. Чрез самия този факт обикновеното съзнание остава ограничено в едно съдържание, което в никой случай не може да задоволи изискванията на едно съзнателно мислене, формирано при научните дисциплини. Следователно в тази перспектива и за трети път аз трябва да формулирам една мисъл, която трябва да бъде изразена за всеки клон на човешката дейности.
към текста >>
То не може да ги открие; следователно то трябва да се ограничи да ги получи от п
ред
анието, валидно през далечната минала епоха, когато душите имаха съвършено различно устройство.
Това положение трябва да ни накара, за да успеем да възобновим религиозния живот, да го основем върху познанието, да не отбягваме методите, които ни позволяват да добием живата опитност на Човека-дух и за духовните същества. Тези методи са абсолютно необходими, особено в този случай. Защото обикновеното съзнание не може да стори друго, освен най-много да подреди в система, или да уточни или да предаде познанията.
То не може да ги открие; следователно то трябва да се ограничи да ги получи от преданието, валидно през далечната минала епоха, когато душите имаха съвършено различно устройство.
Чрез самия този факт обикновеното съзнание остава ограничено в едно съдържание, което в никой случай не може да задоволи изискванията на едно съзнателно мислене, формирано при научните дисциплини. Следователно в тази перспектива и за трети път аз трябва да формулирам една мисъл, която трябва да бъде изразена за всеки клон на човешката дейности.
към текста >>
За да може религиозният живот да отговаря на духовните нужди на днешните времена, за да може отново да бъде запален неговият живот, трябва духовният живот на имагинативното, инспиративно и интуитивно познание и не само да допусне теоретически това познание, а особено що се касае за религиозния живот, да приложи неговите резултати, такива каквито духовната наука ги п
ред
лага.
За да може религиозният живот да отговаря на духовните нужди на днешните времена, за да може отново да бъде запален неговият живот, трябва духовният живот на имагинативното, инспиративно и интуитивно познание и не само да допусне теоретически това познание, а особено що се касае за религиозния живот, да приложи неговите резултати, такива каквито духовната наука ги предлага.
към текста >>
31.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Тази теория на безсъзнанието се дължи фактически на появата на известен скептицизъм, на едно чувство на безсилие п
ред
проблемите, които се поставят в областта на философията, на космологията и на религиозния живот.
Тази теория на безсъзнанието се дължи фактически на появата на известен скептицизъм, на едно чувство на безсилие пред проблемите, които се поставят в областта на философията, на космологията и на религиозния живот.
към текста >>
Без никакво съмнение, това, което важи п
ред
и всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността.
Именно защото създава други състояния на съзнанието, в които душата се изменя и може. Следователно да употреби нови възприемателни способности, познанието за което говорим тук, има силата да наблюдава и да проучи действителни факти, които са недостъпни за текущото съзнание. За пример искам днес да ви опиша това, което се намира в едно поле на това безсъзнание (или подсъзнание), а именно опитностите през които минава душата през време на съня. Тези опитности остават непознати за обикновеното съзнание. Но затова не трябва да се мисли, че те имат за нашия живот по-малко значение в сравнение с това, което става в нас през време на будното състояние.
Без никакво съмнение, това, което важи преди всичко за нашето земно съществуване, за нашия активен живот, за прогреса на човечеството, е дневното съзнание, будността.
Обаче това, което дава форма на нашия вътрешен живот и го развива, това са подхранващите опитности на съня. Въпреки, че остават скрити за нас те са действителни и техните действия се продължават през време на будността, не само в общото разположение, което имаме през деня, но и в поведението на нашия физически и етерен организъм, които астралният и духовният организъм Азът пропиват. През време на будното състояние те също се намират под влиянието на това, което е било изживяно през време на съня. За обикновеното съзнание сънят донася едно затъмнение на сетивните възприятия, които изчезват, изчезват също така мислите, чувствата и волевите прояви с изключение на онези преходни състояния, през време на които му се явяват сънищата, човекът потъва в безсъзнанието. Въпреки това трябва да подчертаем, че душата продължава да живее, има действителни опитности; и ако тези опитности останат недостъпни за обикновеното съзнание, те могат да бъдат много добре осветлени от имагинативното, инспиративно и интуитивно съзнания.
към текста >>
Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неоп
ред
елена.
Аз ще ги опиша следователно, като че те са изживени съзнателно, защото именно така ги възприема висшето съзнание. Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат. Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа.
Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена.
Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла. В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг. Фактите и явленията между тях също така не са много отчетливи, душата се къпе в едно общо впечатление, в едно смътно чувство за възприеманите неща като през мъгла, и все пак това чувство е същевременно онова на нейното собствено съществуване. В същото време едно дълбоко желание се надига в заспалия човек, една нужда да почива в лоното на Бога.
към текста >>
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неоп
ред
елено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз.
Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават.
към текста >>
В нея не обитава нищо друго освен едно неоп
ред
елено чувство за вселената и носталгията за Бога.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята.
В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога.
В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>
Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са п
ред
извикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават.
Неговата вътрешна дейност се разпростира на всички страни в едно неопределено чувство, към което се примесва една смътна носталгия да "почива в Бога" защото именно този е подходящият за случая израз. Повтарям, аз давам това описание на несъзнателните опитности, като че те са изживявани съзнателно. За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища.
Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават.
Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината. Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>
Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им п
ред
ал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство.
Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително.
Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция п
ред
и Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил.
Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би п
ред
ал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително. Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен. Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност.
Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
През време на п
ред
идущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността.
Този стадий на първия сън трае твърде кратко. Той е последван от един друг, в течение на който, вместо да се чувства че живее вътре в един физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си.
През време на предидущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността.
Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н. Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа. Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса. Тази първа опитност, която е несъзнателна въпреки че е действителна е равностойна на един вид разпръсване, раздробяване.
към текста >>
Не е било така за хората, които са живели п
ред
и събитието на Голгота.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота.
Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх. За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка. Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>
Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои с
ред
ства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота.
Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх.
За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка. Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата. Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>
Аз вече казах п
ред
и малко, че описвам нещата така, както те се п
ред
ставят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата.
Не е било така за хората, които са живели преди събитието на Голгота. Техните религиозни ръководители им даваха чрез някои средства, чрез някои култови практики, това, което през време на съня можеше да им помогне да превъзмогнат постепенно този страх. За човечеството, което живее след Тайната на Голгота, помощта иде от вътрешната връзка с Христа, от религиозните действия, които то посвещава на тази връзка, от отношението, в което се намира с Христа и от неговото поведение в зависимост от тази връзка.
Аз вече казах преди малко, че описвам нещата така, както те се представят на инспиративното съзнание и както действително са изживени от душата.
Ето защо си служа с понятия, които са тези на съзнателното мислене а съответните явления са действително налице в душата.
към текста >>
Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успо
ред
но на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот. Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм.
Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня.
Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението. Сутринта тези пулсации са възобновени от опитността изживяна от душата, че е била пропита от планетарния Космос.
към текста >>
Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през п
ред
ната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението.
Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус. И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото.
Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението.
Сутринта тези пулсации са възобновени от опитността изживяна от душата, че е била пропита от планетарния Космос.
към текста >>
П
ред
нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
През време на този втори етап на съня душата е място на една друга дейност: Тя живее отново отчетливо всички връзки, които са я свързали с душите с които се е намирала в контакт през време на своите минали въплъщения. Ние носим в самите нас "знаците", с които са ни отбелязали тези връзки и те се явяват тогава под формата на образи. Несъзнателно, обаче твърде действително, душата живее отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора. Тя има също опитност по отношение на това, което я свързва с духовните същества, които обитават в Космоса, без да обличат никога едно физическо тяло, и които по отношение на земния живот са винаги свръхсетивни. По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души.
Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
Накратко казано, това е самата изпълнена вече съдба, която в този стадий на съня се явява пред душата.
към текста >>
Накратко казано, това е самата изпълнена вече съдба, която в този стадий на съня се явява п
ред
душата.
Ние носим в самите нас "знаците", с които са ни отбелязали тези връзки и те се явяват тогава под формата на образи. Несъзнателно, обаче твърде действително, душата живее отново всичко добро или всичко зло извършено по отношение на другите хора. Тя има също опитност по отношение на това, което я свързва с духовните същества, които обитават в Космоса, без да обличат никога едно физическо тяло, и които по отношение на земния живот са винаги свръхсетивни. По този начин през време на съня душата се намира в една разнородна мрежа от връзки, които я свързват с други души. Пред нея се явяват образите на всички деяния, добри или лоши, които е извършила, на доброто и злото причинено на другите.
Накратко казано, това е самата изпълнена вече съдба, която в този стадий на съня се явява пред душата.
към текста >>
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успо
ред
но с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
Някоя връзка отговаря на определено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н.
към текста >>
Някоя връзка отговаря на оп
ред
елено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н.
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
Някоя връзка отговаря на определено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н.
към текста >>
Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия
ред
, проявен в планетите, т.е.
Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на съдбата му. Ако инспиративното съзнание е способ но да се издигне до тези възприятия и да ги изрази след това в понятия на обикновеното съзнание, то изгражда една Космология основана на действителността, включваща целия човек, която е била действително живяна.
Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е.
в природния космически ред. В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение.
към текста >>
в природния космически
ред
.
Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на съдбата му. Ако инспиративното съзнание е способ но да се издигне до тези възприятия и да ги изрази след това в понятия на обикновеното съзнание, то изгражда една Космология основана на действителността, включваща целия човек, която е била действително живяна. Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е.
в природния космически ред.
В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен.
към текста >>
В същото това поле се появява сега космическият морален
ред
.
Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на съдбата му. Ако инспиративното съзнание е способ но да се издигне до тези възприятия и да ги изрази след това в понятия на обикновеното съзнание, то изгражда една Космология основана на действителността, включваща целия човек, която е била действително живяна. Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е. в природния космически ред.
В същото това поле се появява сега космическият морален ред.
Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен. Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот.
към текста >>
Защото нещата не се п
ред
ставят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен
ред
, независими от морала, а от друга страна моралния
ред
, който душата намира на Земята само в самата себе си.
Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на съдбата му. Ако инспиративното съзнание е способ но да се издигне до тези възприятия и да ги изрази след това в понятия на обикновеното съзнание, то изгражда една Космология основана на действителността, включваща целия човек, която е била действително живяна. Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е. в природния космически ред. В същото това поле се появява сега космическият морален ред.
Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си.
Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен. Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот. И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
към текста >>
Можете да си п
ред
ставите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот.
В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен.
Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот.
И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
към текста >>
Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са п
ред
нашето съзнание.
Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията.
Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание.
Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане. През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества. Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества. Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня.
към текста >>
Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в оп
ред
елени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди п
ред
лагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане.
Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията. Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание.
Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане.
През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества. Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества. Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня. За да разберем, какво представляват тези духовни същества, за предпочитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
към текста >>
През време на третия етап на съня душата живее с
ред
тези същества.
Душата влиза в контакт със съществата, за които по-рано казахме, че те отговарят на тези звезди и могат да бъдат възприемани чрез Интуицията. Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание. Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане.
През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества.
Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества. Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня. За да разберем, какво представляват тези духовни същества, за предпочитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
към текста >>
За да разберем, какво п
ред
ставляват тези духовни същества, за п
ред
почитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане. През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества. Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества. Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня.
За да разберем, какво представляват тези духовни същества, за предпочитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
към текста >>
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като един п
ред
мет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса.
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като един предмет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса.
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
към текста >>
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, с
ред
звездните същества.
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като един предмет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса.
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
към текста >>
Най-после душата има п
ред
себе си също несъзнателно гледката на раждането, в най-широкия смисъл на думата, т.е.
Най-после душата има пред себе си също несъзнателно гледката на раждането, в най-широкия смисъл на думата, т.е.
на своето слизане, чрез зачатието и зародишния живот, в едно физическо тяло. Тя възприема също така, как при смъртта напуска тялото и как вечната същност на човека преминава в духовния свят. Всяка нощ на нея и се предлага зрелището на това, което са в действителност раждането и смъртта. А последствието от тази опитност е, че през време на будното състояние тя носи в себе си неясно това чувство, че раждане и смърт не са това, което сетивата ни позволяват да познаем. Не човекът надарен със здрав разум не може да вярва, че те не са в действителност друго, освен това, което познаваме от тях чрез сетивата.
към текста >>
Всяка нощ на нея и се п
ред
лага зрелището на това, което са в действителност раждането и смъртта.
Най-после душата има пред себе си също несъзнателно гледката на раждането, в най-широкия смисъл на думата, т.е. на своето слизане, чрез зачатието и зародишния живот, в едно физическо тяло. Тя възприема също така, как при смъртта напуска тялото и как вечната същност на човека преминава в духовния свят.
Всяка нощ на нея и се предлага зрелището на това, което са в действителност раждането и смъртта.
А последствието от тази опитност е, че през време на будното състояние тя носи в себе си неясно това чувство, че раждане и смърт не са това, което сетивата ни позволяват да познаем. Не човекът надарен със здрав разум не може да вярва, че те не са в действителност друго, освен това, което познаваме от тях чрез сетивата. Погрешно е да се мисли, че илюзията да бъде едно вечно същество, е достатъчна, за да го поддържа в идеята за безсмъртието. Ако човек вижда в раждането и смъртта нещо различно от материалните факти, това е защото, под формата на едно смътно чувство, в него проникват лъчите на опитностите, които той е имал през нощта: Образът на неговото слизане от висините на духовните светове към земното съществуване и на неговото възлизане към духовния свят.
към текста >>
32.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
През време, когато се потапя във физическото съществуване и в сетивната опитност, то има съзнание за себе си пос
ред
ством своето физическо тяло и своето етерно тяло и за него, неговото вътрешно същество, е това, което неговите органи му п
ред
ават.
Изложенията които направих върху инспиративното и интуитивно познание ще са показали, че вътрешно то същество на човека, неговата душа и неговият дух, възприемат Космоса. Вчера аз описах, как това възприятие се извършва през време на съня, като остава непознато от обикновеното съзнание. Човешкото същество има опитност за Космоса, обаче неговото обикновено съзнание не знае нищо за това.
През време, когато се потапя във физическото съществуване и в сетивната опитност, то има съзнание за себе си посредством своето физическо тяло и своето етерно тяло и за него, неговото вътрешно същество, е това, което неговите органи му предават.
През време, когато има опитност за Космоса, какъвто е случаят през време на съня, неговият вътрешен живот е съставен от един образ на космическите същества. Така за обикновения сън, обикновения вътрешен живот става един вътрешен свят. През време когато спи човешкото същество възприема около себе си като външни за него физическото тяло, и етерното тяло които са обикновено в него, които са самото то. И това, което в сетивното възприятие образува външния свят, Космоса става за него нещо вътрешно. Но през време на съня астралният човек и човекът-Аз са постоянно обладани от желанието да се върнат отново във физическото тяло.
към текста >>
За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат п
ред
ставени в най-различни перспективи.
За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат представени в най-различни перспективи.
Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това. А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната. И двете твърдения са точни. За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането. Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е.
към текста >>
Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото п
ред
земно съществуване, т.е.
За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат представени в най-различни перспективи. Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това. А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната. И двете твърдения са точни. За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането.
Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е.
преди да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло.
към текста >>
п
ред
и да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло.
Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това. А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната. И двете твърдения са точни. За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането. Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е.
преди да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло.
към текста >>
Но ако през време на п
ред
земния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят.
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят.
То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта. Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
към текста >>
Космосът, за който има опитност през оп
ред
елена фаза на п
ред
земното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят. То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта.
Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
към текста >>
П
ред
ставете си съответните сили, а не материалните органи п
ред
ставете си.
Представете си съответните сили, а не материалните органи представете си.
Следователно огромно увеличен живот на всички органи: Бели дробове, сърце и т.н. За това човешкото същество има опитност, но включвайки го в своята душа прави от този Космос едно вътрешно същество.
към текста >>
Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го п
ред
ставим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали.
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш. В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм.
Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали.
Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува. Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят. Определенията от този род могат само да послужат да предчувстваме някои чисто духовни условия на предземното съществуване. В този смисъл можем да кажем: - Космическият човешки зародиш е "голям"; той се свива все повече и повече и накрая се явява много смален, под формата на физическия организъм.
към текста >>
Освен това не трябва да се изпуска п
ред
вид, че в този случай що се отнася до п
ред
земното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува.
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш. В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм. Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали.
Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува.
Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят. Определенията от този род могат само да послужат да предчувстваме някои чисто духовни условия на предземното съществуване. В този смисъл можем да кажем: - Космическият човешки зародиш е "голям"; той се свива все повече и повече и накрая се явява много смален, под формата на физическия организъм.
към текста >>
Оп
ред
еленията от този род могат само да послужат да п
ред
чувстваме някои чисто духовни условия на п
ред
земното съществуване.
В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм. Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали. Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува. Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят.
Определенията от този род могат само да послужат да предчувстваме някои чисто духовни условия на предземното съществуване.
В този смисъл можем да кажем: - Космическият човешки зародиш е "голям"; той се свива все повече и повече и накрая се явява много смален, под формата на физическия организъм.
към текста >>
В п
ред
земното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу.
Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива. Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че този Космос бих п
ред
почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива.
Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>
На това единение живяно през време на п
ред
земното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция.
Но същевременно човек чувства присъствието на други духовни същества и на други човешки души, които не слизат към земното съществуване. Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества.
На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция.
Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност. През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм. Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа.
към текста >>
Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на п
ред
земното съществуване е жива опитност.
Но същевременно човек чувства присъствието на други духовни същества и на други човешки души, които не слизат към земното съществуване. Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества. На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция.
Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност.
През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм. Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа. Ние живеем в една вселена в процес на ставане, чийто форми се изграждат постепенно с оглед на нашия бъдещ физически организъм.
към текста >>
През време на п
ред
земното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм.
Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества. На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция. Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност. През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си.
През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм.
Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа. Ние живеем в една вселена в процес на ставане, чийто форми се изграждат постепенно с оглед на нашия бъдещ физически организъм. Ние имаме съзнание за тази вселена чрез дейността на нашия дух и на нашата душа, а не само чрез идеите. Но ако това съзнание не стига до земния живот, това е защото, когато спим, физическият и етерен организми не се развиват; те са завършени и ние няма нужда да работим активно върху тях. Ние имаме опитност за него при условията, които описах вчера.
към текста >>
През време на п
ред
земното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята.
Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни п
ред
ава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята.
Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни п
ред
лагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване.
Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят.
Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля. Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на п
ред
земния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят.
Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля.
Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си п
ред
ставим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
През време на предземното съществуване нашата връзка с вселената е в процес на ставане тази, която се свива постепенно, за да стане наш бъдещ физически организъм е съставена от сили, от една вътрешна дейност, които се проявяват за нас в едно състояние на съзнанието различно от това, което познаваме на Земята. Това е едно състояние на пълна яснота и будност, по-силно даже от земната будност; то ни предава опитността на работата, която извършваме самите ние с оглед на нашето бъдещо земно съществуване. Когато на Земята разглеждаме нашия физически организъм под формата която ни предлагат или неговия външен вид, или физиологията и анатомията, ние съвсем не можем да призовем величествения блясък, величието на вселената, на звездния свят, на облаците, които ни заобикалят. Въпреки това, онова което се е свило, за да стане нашия човешки организъм, е било възприемано от човешката душа през време на предземния живот по-величествено отколкото физическия Космос, който ни заобикаля.
Кога то призовем всичко, което материалното вещество на организма крие, всичко, което е скрито в човешкото същество живеещо на Земята, скрито защото се е свило под булото на материята, и го виждаме пренесено в духовните форми, трябва да си представим една вселена, с която нашият физически свят, въпреки всички негови звезди и всички негови слънца, не може и отдалече да се сравни по величие и могъщество.
към текста >>
Най-висшите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни п
ред
това творение, в създаването на което човекът участва през време на п
ред
земното съществуване.
Ние слизаме към Земята след като сме имали духовната опитност за един мощен и величествен свят.
Най-висшите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни пред това творение, в създаването на което човекът участва през време на предземното съществуване.
Казвам: - Той участва в тази работа, защото заедно с него върху това чудесно творение, което е физическия организъм, работят безброй духовни Същества от най-различни йерархии. Тази работа ги изпълва с блаженство.
към текста >>
Защото какво прави човешкото същество през време на п
ред
земното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш". Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони. Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето.
към текста >>
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В оп
ред
елена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони. Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето. Материалният физически организъм е това, което материалистът познава най-малко.
към текста >>
За да охарактеризираме тази фаза на п
ред
земния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
За да охарактеризираме тази фаза на предземния живот, който току-що описах, можем да кажем също и следното: Всичко, което заобикаля човека и което за него е същевременно негов вътрешен свят, за него той има опитност съпроводена с чувството на общение с духовната вселена.
към текста >>
Това силно живо и ясно съзнание започва от оп
ред
елен момент да се помрачава, да се засенчва.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух.
Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва.
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди.
към текста >>
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през п
ред
шествуващата фаза, това съзнание отслабва.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва.
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>
За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в оп
ред
елен момент на п
ред
рожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества.
Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>
Това, което се събужда в нея в този момент, бих п
ред
почел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване.
Живяната, активна опитност на Интуицията отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят. Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение.
Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване.
Душата изпитва желанието да намери отново "това, което е на път да изгуби". Отначало то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано. Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
към текста >>
В този стадий на п
ред
земното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната.
Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата. Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот. Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг.
към текста >>
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успо
ред
но с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата.
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност.
към текста >>
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си п
ред
мети, обекти.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти.
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот.
към текста >>
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните с
ред
ства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих.
Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
към текста >>
Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото п
ред
ишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята.
Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло.
Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята. През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята. Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>
През време на п
ред
земния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
През време на предземния живот човекът се намира отначало вън сферата на тяхното действие, но след това той прониква в сфера и едновременно в него се ражда чувството, което го кара да се обърне отново към живота върху Земята.
Физическото тяло и етерното тяло не са още налице, обаче в човека трептят отзвуци от това, което сам е извършил, за да приготви своето физическо тяло в Космоса.
към текста >>
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на п
ред
земния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса.
към текста >>
Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния п
ред
земен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света. Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот.
Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната.
По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса. следователно при този втори етап на нейното предземно съществуване тя има опитността, вътрешната опитност на Космологията.
към текста >>
следователно при този втори етап на нейното п
ред
земно съществуване тя има опитността, вътрешната опитност на Космологията.
Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса.
следователно при този втори етап на нейното предземно съществуване тя има опитността, вътрешната опитност на Космологията.
към текста >>
През тези състояния е минала душата в течение на п
ред
земното съществуване; те донасят своите плодове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ.
Ако в своя земен живот човек носи в себе си стремежи към една космологическа мъдрост, това е последствие от опитността, която току-що описахме; също така религиозното съзнание е едно последствие на първата фаза, тази на съзнанието изцяло пропито от Бога.
През тези състояния е минала душата в течение на предземното съществуване; те донасят своите плодове в земния живот; те се възобновяват всяка нощ.
Те са налице, когато човекът се ражда на Земята, защото той ги донася под формата на стремежи. Когато денят идва след нощта, тези състояния преминават в сянка. Обаче всяка нощ живата опитност на звездния свят, на планетарния свят, оживява отново космологическите стремежи, а също и пропитото изцяло от Бога космологично съществуване е оживено отново през време на последната фаза на съня, тази на най-дълбокия сън. За да дадем на религиозния живот и на Космологията като основа познанието, необходимо е запазвайки пълното съзнание на земния живот, човек да направи да възникнат отново в него образите, които току-що бяха описани.
към текста >>
Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито п
ред
и раждането, нито след това.
Това, което човешкото същество е изработило, тази духовна вселена е изчезнало за него, но то се явява отново, когато физическият зародиш се явява при зачатието. Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята.
Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това.
Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша. Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността. Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм. В тази фаза на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
към текста >>
В тази фаза на п
ред
земния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята. Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това. Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша. Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността. Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм.
В тази фаза на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
към текста >>
Считам, че сега в този последен стадий на п
ред
земния живот, описан по този начин, ясно може да се види, къде се намира границата между това, за което душата има съзнание през време на нейното духовно съществуване и това, за което тя няма съзнание.
Считам, че сега в този последен стадий на предземния живот, описан по този начин, ясно може да се види, къде се намира границата между това, за което душата има съзнание през време на нейното духовно съществуване и това, за което тя няма съзнание.
Тя има съзнание за овътрешняващото действие на лунните сили всемирна картина превърнала се в една съвкупност от образи, от спомени тя има съзнание, че сгъстява в лоното на всемирния етер силите, които ще образуват нейния етерен организъм. Това, което и се изплъзва, което и избягва е всичко онова, което става на Земята около този физически организъм, който минавайки през едно преобразуване се материализира и продължава своето развитие след зачатието, включено в наследственото течение. Но както показах преди малко, тя идва със своето последно съзнание за космическите действителности да се съедини с това, което на Земята е несъзнателно за нея, и се потопява изцяло в него.
към текста >>
Но както показах п
ред
и малко, тя идва със своето последно съзнание за космическите действителности да се съедини с това, което на Земята е несъзнателно за нея, и се потопява изцяло в него.
Считам, че сега в този последен стадий на предземния живот, описан по този начин, ясно може да се види, къде се намира границата между това, за което душата има съзнание през време на нейното духовно съществуване и това, за което тя няма съзнание. Тя има съзнание за овътрешняващото действие на лунните сили всемирна картина превърнала се в една съвкупност от образи, от спомени тя има съзнание, че сгъстява в лоното на всемирния етер силите, които ще образуват нейния етерен организъм. Това, което и се изплъзва, което и избягва е всичко онова, което става на Земята около този физически организъм, който минавайки през едно преобразуване се материализира и продължава своето развитие след зачатието, включено в наследственото течение.
Но както показах преди малко, тя идва със своето последно съзнание за космическите действителности да се съедини с това, което на Земята е несъзнателно за нея, и се потопява изцяло в него.
към текста >>
В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като един вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето п
ред
рожденно съществуване.
В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като един вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето предрожденно съществуване.
Без съмнение това е несъзнателна памет, но тя е жива в силна активната душа на съвсем малкото дете. Тази активност-спомен одушевява мозъка и останалата част на организма, без те да бъдат още добре диференцирани.
към текста >>
Тази активна памет работи с извън
ред
на сила през време на първите години на детството за образуване на организма.
През време на зародишния живот, в течение на който се извършва постепенно съединението, за което говорихме, и впоследствие още след раждането човекът работи като ваятел; той моделира своя мозък и останалите свои органи.
Тази активна памет работи с извънредна сила през време на първите години на детството за образуване на организма.
По същество този организъм е бил приготвен по-рано и приема форма в зависимост от тази подготовка, но към този сгъстен духовен всемирен организъм в едно физическо тяло трябва да се прибавят още много неща. Космическата несъзнателна, но активна памет, е тази, която моделира вътрешно кърмачето. Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната фаза на предрожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция. Защото именно действието на космическия етер върху организма на човека е това, което дава на философията погледа, който прониква в живите действителности. Обаче нещо и липсва още.
към текста >>
Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната фаза на п
ред
рожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция.
През време на зародишния живот, в течение на който се извършва постепенно съединението, за което говорихме, и впоследствие още след раждането човекът работи като ваятел; той моделира своя мозък и останалите свои органи. Тази активна памет работи с извънредна сила през време на първите години на детството за образуване на организма. По същество този организъм е бил приготвен по-рано и приема форма в зависимост от тази подготовка, но към този сгъстен духовен всемирен организъм в едно физическо тяло трябва да се прибавят още много неща. Космическата несъзнателна, но активна памет, е тази, която моделира вътрешно кърмачето.
Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната фаза на предрожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция.
Защото именно действието на космическия етер върху организма на човека е това, което дава на философията погледа, който прониква в живите действителности. Обаче нещо и липсва още. Защото по този начин тя би имала своя произход в един период на предземния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него. Ето защо най-живата философия тази, която в древни времена се е родила от едно съновидно ясновидство, има в себе си нещо чуждо за Земята. Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува.
към текста >>
Защото по този начин тя би имала своя произход в един период на п
ред
земния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него.
По същество този организъм е бил приготвен по-рано и приема форма в зависимост от тази подготовка, но към този сгъстен духовен всемирен организъм в едно физическо тяло трябва да се прибавят още много неща. Космическата несъзнателна, но активна памет, е тази, която моделира вътрешно кърмачето. Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната фаза на предрожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция. Защото именно действието на космическия етер върху организма на човека е това, което дава на философията погледа, който прониква в живите действителности. Обаче нещо и липсва още.
Защото по този начин тя би имала своя произход в един период на предземния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него.
Ето защо най-живата философия тази, която в древни времена се е родила от едно съновидно ясновидство, има в себе си нещо чуждо за Земята. Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува. Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива. Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот. За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание.
към текста >>
Действително човекът е философ само през време на последния период на своя п
ред
рожден живот.
Обаче нещо и липсва още. Защото по този начин тя би имала своя произход в един период на предземния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него. Ето защо най-живата философия тази, която в древни времена се е родила от едно съновидно ясновидство, има в себе си нещо чуждо за Земята. Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува. Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива.
Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот.
За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание. По същия начин той беше истински космолог в течение на предидущия период, когато имаше пред своя поглед проявленията на Космоса, от който се бяха оттеглили вече действителните духовни същества. Той е познал един истински и религиозен живот в първата фаза на предземния живот, както вече показах това днес.
към текста >>
По същия начин той беше истински космолог в течение на п
ред
идущия период, когато имаше п
ред
своя поглед проявленията на Космоса, от който се бяха оттеглили вече действителните духовни същества.
Ето защо най-живата философия тази, която в древни времена се е родила от едно съновидно ясновидство, има в себе си нещо чуждо за Земята. Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува. Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива. Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот. За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание.
По същия начин той беше истински космолог в течение на предидущия период, когато имаше пред своя поглед проявленията на Космоса, от който се бяха оттеглили вече действителните духовни същества.
Той е познал един истински и религиозен живот в първата фаза на предземния живот, както вече показах това днес.
към текста >>
Той е познал един истински и религиозен живот в първата фаза на п
ред
земния живот, както вече показах това днес.
Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува. Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива. Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот. За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание. По същия начин той беше истински космолог в течение на предидущия период, когато имаше пред своя поглед проявленията на Космоса, от който се бяха оттеглили вече действителните духовни същества.
Той е познал един истински и религиозен живот в първата фаза на предземния живот, както вече показах това днес.
към текста >>
33.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на п
ред
земното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята.
В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята.
Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество. Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области. По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята.
към текста >>
Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този п
ред
земен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество.
В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята.
Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество.
Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области. По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята.
към текста >>
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем п
ред
и да дойдем на Земята, то обитаваше там, п
ред
и да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята.
В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята. Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество. Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области.
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята.
към текста >>
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва п
ред
и всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот.
Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка.
към текста >>
Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си п
ред
ставят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната.
Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек.
Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка. През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>
Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извън
ред
но голямо значение.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието.
Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение.
За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка. През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>
За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия п
ред
и Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение.
За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка.
През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те п
ред
лагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата.
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
към текста >>
Когато възприемаме цветовете и формите на един п
ред
мет, ние знаем, че този п
ред
мет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност.
Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност.
Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя п
ред
земен живот.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност.
Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот.
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че п
ред
и да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот.
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния п
ред
земен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество.
Посветените на мистериите, които в древни времена имаха познанието на дълбоките основи на това положение, можеха да накарат своите последователи да разберат думите, чрез които те бяха уверени, че възприемат отзвука на техния предземен живот и същевременно духовния свят, на който човекът принадлежи чрез духовното сърце на своето същество.
Те постигаха това, благодарение на съществото, чийто физически образ е материалното Слънце, постигаха това чрез благодатта на това същество. Следователно адептът на древната Мъдрост и на Мистериите си казваше: Моят поглед се издига към слънцето, обаче материалната, физическата звезда е само образ на едно слънчево същество, което пропива духовния свят, от който съм слязъл на земята и неговата сила е тази, благодарение на която моята душа когато обитава на земята, носи в себе си това, което и дава увереност че е вечна.
към текста >>
Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето п
ред
земно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно.
Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно.
То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом. Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание. Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които предхождаха Тайната на Голгота. Погледът на душата се издигаше до такава висота, че можеше да схване благодатта на слънчевото същество и въз приемаше, свободно изявена, тайната на раждането; познанието на тази тайна правеше от смъртта нещо различно от това, което тя е станала за хората живеещи след тази епоха.
към текста >>
Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които п
ред
хождаха Тайната на Голгота.
Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно. То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом. Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание.
Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които предхождаха Тайната на Голгота.
Погледът на душата се издигаше до такава висота, че можеше да схване благодатта на слънчевото същество и въз приемаше, свободно изявена, тайната на раждането; познанието на тази тайна правеше от смъртта нещо различно от това, което тя е станала за хората живеещи след тази епоха.
към текста >>
Успо
ред
но с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата.
Това съзнание се разгръща в образи, които както и въздействията им върху душата, заемаха мястото, което по-късно трябваше да заеме силното и активно лично съзнание, каквото съвременното човечество притежава. Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз. И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече.
Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата.
Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>
Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно п
ред
земно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество.
Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз. И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата.
Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество.
Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>
Едновременно п
ред
хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила.
Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно.
Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила.
Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни п
ред
ания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него.
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
към текста >>
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото п
ред
земно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него.
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас.
То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
към текста >>
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха п
ред
и всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове.
То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове.
Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
към текста >>
Защото обикновеното съзнание имаше п
ред
своя поглед историческата личност.
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието?
Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност.
Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
към текста >>
Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез п
ред
анието.
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност.
Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
към текста >>
То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат п
ред
земното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята.
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус. То мина през събитията на Голгота.
То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята.
към текста >>
Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния п
ред
земен живот.
Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот.
към текста >>
Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към п
ред
земното съществуване.
Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване.
към текста >>
Но трябваше да се върви нап
ред
.
Но трябваше да се върви напред.
На Земята трябваше да се развие едно ясно съзнание за Аза, съзнание, което да бликне и се развие само в присъствието на сетивния свят. И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество. Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си. Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес. В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството.
към текста >>
Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се п
ред
ават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше.
Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше.
През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на духовния свят. Човечеството навлизаше в един период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява. Обхващащ няколко столетия, този период на развитието доставя почвата, върху която се развива съзнанието на Аза.
към текста >>
Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били п
ред
течи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие.
Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие.
Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие.
Разглеждайки да не речем св. Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата. Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието. Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
към текста >>
Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше п
ред
нещата.
Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие. Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св.
Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата.
Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието. Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
към текста >>
Успо
ред
но с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успо
ред
но с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие. Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие. Разглеждайки да не речем св. Августина, в когото съзнанието на Аза узрява с една сила, която го прави видимо, видимо за онзи, който възприема душите, разглеждайки душата на Скотус Еригена, който е живял през 9-то столетие, виждаме как постепенно се явява и се развива явява и се развива това съзнание за Аза, което по-късно ще стане собствено благо на най-простите хора; ние виждаме също как едно временно умира тази древна способност, която позволяваше например изучаването на алхимията, основана на едно интимно сливане на това, което очите виждаха, с това което душата чувстваше пред нещата. Едвам приблизително в 15-то столетие хората престават да възприемат друго нещо, освен чисто сетивните качества, от които ще направят основата на познанието.
Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза.
към текста >>
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже п
ред
очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци.
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
към текста >>
Поради тази причина той не можеше да п
ред
аде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията.
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им п
ред
адат нейния жив образ.
Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше п
ред
авано вече нищо.
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които п
ред
аваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, на
ред
с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
към текста >>
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се п
ред
ставяше за християнско и което имаше п
ред
вид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да п
ред
аде.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде.
Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
към текста >>
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше п
ред
ставен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса.
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
към текста >>
Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз оп
ред
елих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма.
След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса.
Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма.
То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа.
към текста >>
То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на п
ред
земното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма.
То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа.
към текста >>
Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза п
ред
душите се яви загадката на смъртта.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество.
Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта.
Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм.
към текста >>
Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен пос
ред
ством този организъм.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта. Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание.
Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм.
към текста >>
Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание със
ред
оточено в личния Аз.
Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало.
Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание съсредоточено в личния Аз.
Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта. В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта. Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага.
към текста >>
В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към п
ред
земното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта.
Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало. Това, което даваше на земното съществуване най-висока стойност, съзнанието на Аза беше именно това, което ограничаваше неговия поглед във физическото тяло и му го показваше съставено в зависимост от едно съзнание съсредоточено в личния Аз. Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта.
В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта.
Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него.
към текста >>
Обаче посветените бяха п
ред
али познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите.
Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага. Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят. Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него. Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща.
Обаче посветените бяха предали познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите.
Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде. Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна.
към текста >>
Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни п
ред
лага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна.
Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него. Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща. Обаче посветените бяха предали познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите. Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде.
Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна.
към текста >>
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни п
ред
лага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота.
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
към текста >>
Тази сила отваряше погледа към п
ред
земното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта.
Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала.
Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта.
На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство. Тогава в душата оживяват думите на св. Павла: "Не Аз, а Христос в Мене". Тогава чрез силата, която се излъчва от Тайната на Голгота, Христос може да повдигне душата вън от полето на съзнанието ограничено чрез физическата смърт.
към текста >>
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, п
ред
които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера.
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
към текста >>
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера п
ред
ставиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>
Това беше целта, която преследваха п
ред
и християнски посветени.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща.
Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
към текста >>
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" п
ред
ставляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец.
Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
към текста >>
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като п
ред
течи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия.
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
към текста >>
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията п
ред
авайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос.
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
към текста >>
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя
ред
и със своите подтици.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
към текста >>
Троицата, дълго п
ред
ставяна като една догма, оживява отново в човека.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека.
В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
към текста >>
В п
ред
и християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека.
В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света.
Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
към текста >>
34.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Това, което се п
ред
ставя най-първо на съзнанието е че през време на съня сетивните възприятия са заличени, а също и всичко онова, което душата изпитва, когато мисли, чувства и проявява воля.
В следващите лекции ще изследваме проблемите за смъртта и безсмъртието на душата във връзка с Христа и развитието на християнството. За това е необходимо да изясним още веднъж от една нова гледна точка, това което аз вече изложих. Да разгледаме двете състояния, които се сменят едно друго в течение на живота, будността и съня.
Това, което се представя най-първо на съзнанието е че през време на съня сетивните възприятия са заличени, а също и всичко онова, което душата изпитва, когато мисли, чувства и проявява воля.
Всичко, което при будното състояние съставлява нашето "себе" е заличено в съня.
към текста >>
Изследването относно проблемата на смъртта изисква още веднъж да бъде изложен по-ясно пътят изминат за постигане познанието на посвещението, защото успо
ред
но можем да покажем конкретно, какви отношения установява човешкото същество умирайки със своето физическо тяло от една страна, със своята душа и със своя дух от друга страна.
Изследването относно проблемата на смъртта изисква още веднъж да бъде изложен по-ясно пътят изминат за постигане познанието на посвещението, защото успоредно можем да покажем конкретно, какви отношения установява човешкото същество умирайки със своето физическо тяло от една страна, със своята душа и със своя дух от друга страна.
към текста >>
Постигнатият нап
ред
ък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим.
Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание. Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото п
ред
и.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно.
Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди.
В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание. Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
П
ред
погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно. Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание.
Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
Но на
ред
с това обикновено съзнание, другото имагинативното съзнание е на път да се развие.
Следователно човек преминава като че над една пропаст от обикновеното мислене към една друга сила, която "мисли" етерното тяло. През време, когато човек разкрива по този начин имагинативното мислене той трябва да обръща много строго внимание на всичко, което напуска съзнанието в моментите, когато само имагинативната мисъл присъства. Това, което изчезва първо, са спомените, които обитават в обикновеното съзнание.
Но наред с това обикновено съзнание, другото имагинативното съзнание е на път да се развие.
А в това имагинативно съзнание няма спомени. Ето как искам аз да си обясните това нещо: Когато си припомняме нещо, ние живеем както винаги в съдържанията на обикновеното съзнание, в настоящия момент. Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме пред себе си един настоящ образ на това минало.
към текста >>
Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме п
ред
себе си един настоящ образ на това минало.
През време, когато човек разкрива по този начин имагинативното мислене той трябва да обръща много строго внимание на всичко, което напуска съзнанието в моментите, когато само имагинативната мисъл присъства. Това, което изчезва първо, са спомените, които обитават в обикновеното съзнание. Но наред с това обикновено съзнание, другото имагинативното съзнание е на път да се развие. А в това имагинативно съзнание няма спомени. Ето как искам аз да си обясните това нещо: Когато си припомняме нещо, ние живеем както винаги в съдържанията на обикновеното съзнание, в настоящия момент.
Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме пред себе си един настоящ образ на това минало.
към текста >>
Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разп
ред
елени във времето са разположени един до друг в пространството.
Обикновеното съзнание познава само настоящето.
Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството.
При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни. Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание. Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен.
към текста >>
При имагинативното възприятие п
ред
метите, които се п
ред
ставят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни.
Обикновеното съзнание познава само настоящето. Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството.
При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни.
Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание. Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен. Имагинативното съзнание възприема различните възрасти, но то ги възприема едновременно.
към текста >>
Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко п
ред
душата, едно до друго.
Обикновеното съзнание познава само настоящето. Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството. При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни. Времето се превръщат в пространство.
Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго.
В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание. Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен. Имагинативното съзнание възприема различните възрасти, но то ги възприема едновременно. И за него мислите-спомени, спомените изчезват отначало. Това, което за обикновения живот е от такава голяма полза, паметта изчезва за имагинативното съзнание.
към текста >>
П
ред
ставете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот.
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот.
Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим.
към текста >>
Споменът за един физически п
ред
мет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим.
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот. Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие.
Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим.
По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим. Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения. Те постоянстват, получават резултати, имат възприятия. Те считат тези възприятия за придобити, достъпни да бъдат винаги отново намерени в паметта. Но не ги намират и се разочароват.
към текста >>
Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е със
ред
оточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори.
Всяка последователна работа на медитация е една помощ, когато искаме да говорим за свръхсетивния свят. Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един жив плод. Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като един пряк отзвук на духовния свят. Нека ми бъде позволено тук да припомня една лична подробност: Аз съм разглеждал някои теми по 30, даже 40 пъти. На тридесетият път работата не е по-лесна; тя е също така трудна, както първия път, и пътят, който трябва да бъде изминат е точно същия.
Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е съсредоточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори.
Тук бих искал да направя една забележка, която може би не е наложителна, но ще допринесе за изяснение на нещата. Тя е, че в това отношение една аудитория, която идва да чуе да се говори за духовния свят, може да се отнесе даже с жестокост, задавайки преди лекцията всякакъв вид въпроси, без да държи сметка, че в минутите, които ще следват, говорителят ще трябва да черпи от източниците на духовния свят.
към текста >>
Тя е, че в това отношение една аудитория, която идва да чуе да се говори за духовния свят, може да се отнесе даже с жестокост, задавайки п
ред
и лекцията всякакъв вид въпроси, без да държи сметка, че в минутите, които ще следват, говорителят ще трябва да черпи от източниците на духовния свят.
Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като един пряк отзвук на духовния свят. Нека ми бъде позволено тук да припомня една лична подробност: Аз съм разглеждал някои теми по 30, даже 40 пъти. На тридесетият път работата не е по-лесна; тя е също така трудна, както първия път, и пътят, който трябва да бъде изминат е точно същия. Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е съсредоточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори. Тук бих искал да направя една забележка, която може би не е наложителна, но ще допринесе за изяснение на нещата.
Тя е, че в това отношение една аудитория, която идва да чуе да се говори за духовния свят, може да се отнесе даже с жестокост, задавайки преди лекцията всякакъв вид въпроси, без да държи сметка, че в минутите, които ще следват, говорителят ще трябва да черпи от източниците на духовния свят.
към текста >>
Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един п
ред
мет в огледалото.
В действителност всяко човешко същество "имагинира" (мисли в образи ). Но то го прави несъзнателно, без да знае, че носи в себе си тази мислеща сила. Понеже енергиите на неговата душа не са били развити, тази сила остава твърде слаба, за да може да я доведе до съзнанието, и когато иска да мисли, то употребява само своето физическо тяло, арена на обикновеното мислене. Какво става тогава с тази вътрешна дейност, с тази способност за несъзнателна имагинация? Когато човек остава при обикновеното състояние на съзнанието и тя остава незнайна, несъзнателна, тази активна мисъл, чиято светлина свети в имагинативното познание, преминава във физическия организъм.
Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един предмет в огледалото.
Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения. Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене.
към текста >>
Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един п
ред
мет.
Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите.
Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет.
Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло. И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме. Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта. Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>
И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен п
ред
мет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме.
Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло.
И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме.
Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта. Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>
Само чрез тези методи на познанието, чрез Имагинацията и това, което следва, ние можем да обгърнем с поглед физическото тяло, етерния организъм и душевното и духовно същество, както вършим това за външните п
ред
мети; тогава ние сме в състояние да виждаме в какви отношения се намират помежду си тези различни части на човешкото същество при различните положения на живота.
Чрез познанието което добиваме, както описах това, човешкото същество се намира в състояние да вижда, какви са връзките, които свързват душата и духа с тялото.
Само чрез тези методи на познанието, чрез Имагинацията и това, което следва, ние можем да обгърнем с поглед физическото тяло, етерния организъм и душевното и духовно същество, както вършим това за външните предмети; тогава ние сме в състояние да виждаме в какви отношения се намират помежду си тези различни части на човешкото същество при различните положения на живота.
Ето защо извънредно важно е, наред с начина на свръхсетивното познание, човек да поддържа своето обикновено съзнание, това на дневния живот, да се държи в това съзнание наред с всички опитности, които може да има иначе.
към текста >>
Ето защо извън
ред
но важно е, на
ред
с начина на свръхсетивното познание, човек да поддържа своето обикновено съзнание, това на дневния живот, да се държи в това съзнание на
ред
с всички опитности, които може да има иначе.
Чрез познанието което добиваме, както описах това, човешкото същество се намира в състояние да вижда, какви са връзките, които свързват душата и духа с тялото. Само чрез тези методи на познанието, чрез Имагинацията и това, което следва, ние можем да обгърнем с поглед физическото тяло, етерния организъм и душевното и духовно същество, както вършим това за външните предмети; тогава ние сме в състояние да виждаме в какви отношения се намират помежду си тези различни части на човешкото същество при различните положения на живота.
Ето защо извънредно важно е, наред с начина на свръхсетивното познание, човек да поддържа своето обикновено съзнание, това на дневния живот, да се държи в това съзнание наред с всички опитности, които може да има иначе.
към текста >>
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например п
ред
себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на оп
ред
елено устройство; ние възприемаме това явление имайки п
ред
погледа физическото тяло и душата съединени.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени.
Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно. Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
към текста >>
Тази характерна способност на висшето съзнание има извън
ред
но голямо значение.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно.
Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието. Неговото съзнание се изгубва в това, което вижда и той не притежава способност да се връща по воля в състоянието на обикновеното съзнание и обратно. Напротив, медитиращият който мисли имагинативно не изгубва своето съзнание, за да го превърне в едно "привидение".
към текста >>
Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол на
ред
с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно.
Мислещият имагинативно и инспиративно знае кои са, при състоянието на нормалното съзнание отношенията на душата с тялото и може по този начин да прецени възприятията на имащия привидения. Той знае, че в този последния душата не се е освободила от физическото тяло. Защото поради това, че сам е извършил тази работа, той знае добре как се освобождава душата от тялото, как може да я направи активна. Когато наблюдава визионера, той вижда в него, когато възприема видения, душата е потънала по-дълбоко в тялото отколкото в обикновеното съзнание, когато тя възприема физическия свят. Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато първият наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото.
Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно.
Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни.
към текста >>
Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, на
ред
с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции.
Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато първият наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото. Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно. Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение. Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират.
Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции.
Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло.
към текста >>
Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее п
ред
варително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират. Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото.
Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти. Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата предпазливост, която може да се изисква от мисълта. Ето защо аз не се поколебах да дам в настоящата лекция тази "подобна" форма; тя трябва да достави една здрава основа за изследването на проблемата на смъртта, което ще продължим сега.
към текста >>
Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата п
ред
пазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта.
Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло.
Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта.
Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти. Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата предпазливост, която може да се изисква от мисълта. Ето защо аз не се поколебах да дам в настоящата лекция тази "подобна" форма; тя трябва да достави една здрава основа за изследването на проблемата на смъртта, което ще продължим сега.
към текста >>
Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата п
ред
пазливост, която може да се изисква от мисълта.
Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло. За да можем през време на земното съществуване да разрешим загадката на смъртта, трябва да стигнем дотам, да живеем както когато не разполагаме вече с това тяло. Моля ви да разберете тук, за какво аз правя усилия с цялата предпазливост на мислителната дейност да покаже как може да се търси в тази посока разрешението на проблемата със смъртта. Това е една проблема, която днес твърде често хората разглеждат като дилетанти.
Ние имаме желанието да покажем, как антропософското изследване се посвещава на своето проучване с цялата предпазливост, която може да се изисква от мисълта.
Ето защо аз не се поколебах да дам в настоящата лекция тази "подобна" форма; тя трябва да достави една здрава основа за изследването на проблемата на смъртта, което ще продължим сега.
към текста >>
П
ред
и няколко дни аз описах, как човек сътрудничи за изграждането на своя физически организъм и как този организъм му се изплъзва тогава, за да му бъде възвърнат, обаче под една друга форма, чрез зачатието и раждането.
Аз казах вече, че чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание човек добива един общ поглед върху духовното същество и тялото; благодарение на това познание той може да прецени, в какви отношения се намират те помежду си при всички положения на живота.
Преди няколко дни аз описах, как човек сътрудничи за изграждането на своя физически организъм и как този организъм му се изплъзва тогава, за да му бъде възвърнат, обаче под една друга форма, чрез зачатието и раждането.
Освен това аз показах, как се представя проблемата на раждането, когато я разглеждаме вземайки като изходна точка пред земния живот.
към текста >>
Освен това аз показах, как се п
ред
ставя проблемата на раждането, когато я разглеждаме вземайки като изходна точка п
ред
земния живот.
Аз казах вече, че чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание човек добива един общ поглед върху духовното същество и тялото; благодарение на това познание той може да прецени, в какви отношения се намират те помежду си при всички положения на живота. Преди няколко дни аз описах, как човек сътрудничи за изграждането на своя физически организъм и как този организъм му се изплъзва тогава, за да му бъде възвърнат, обаче под една друга форма, чрез зачатието и раждането.
Освен това аз показах, как се представя проблемата на раждането, когато я разглеждаме вземайки като изходна точка пред земния живот.
към текста >>
Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало п
ред
и земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането.
Сега ще разгледаме живота на Земята, защото той се разгръща между раждането и смъртта, и за да разберем постепенно това, което става когато умираме трябва да видим, какви връзки свързват помежду им смъртта и раждането или по-скоро зачатието.
Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането.
Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето. Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята. Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там.
към текста >>
Тя съществува п
ред
и земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята.
Сега ще разгледаме живота на Земята, защото той се разгръща между раждането и смъртта, и за да разберем постепенно това, което става когато умираме трябва да видим, какви връзки свързват помежду им смъртта и раждането или по-скоро зачатието. Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането. Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето.
Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята.
Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава.
към текста >>
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук п
ред
и земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там.
Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането. Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето. Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята. Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава.
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там.
Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
към текста >>
Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е п
ред
хождал земното съществуване.
Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава.
Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване.
Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите.
към текста >>
Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от п
ред
земния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване.
Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни.
към текста >>
Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето п
ред
земно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма.
Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи.
към текста >>
На
ред
с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците.
Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците.
Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи. Но не е така с волята.
към текста >>
Сравнете тази последната с мисленето, с п
ред
ставите.
Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята.
Сравнете тази последната с мисленето, с представите.
В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи. Но не е така с волята. Вземете един много прост волев акт: Вие вдигате ръката си. Какво знаете във вашето съзнание за този жест?
към текста >>
Да бъде човек "буден", това значи да живее в п
ред
стави.
Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни.
Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи.
Но не е така с волята. Вземете един много прост волев акт: Вие вдигате ръката си. Какво знаете във вашето съзнание за този жест? Това съзнание познава една мисъл: аз вдигам ръката си. След това става нещо в глъбините на организма.
към текста >>
Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои п
ред
стави, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията.
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост.
Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията.
Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там.
към текста >>
Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява п
ред
неговите очи и божественият свят.
Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията. Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята. Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията.
Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят.
Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот.
към текста >>
Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на п
ред
земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло.
Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно.
Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло.
Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие. В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света.
към текста >>
В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на п
ред
земното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света.
Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло. Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие.
В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света.
В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот. За да разберем земното съществуване, трябва първо да определим в свръхсетивната област тази същност, върху която се основава нашата воля.
към текста >>
За да разберем земното съществуване, трябва първо да оп
ред
елим в свръхсетивната област тази същност, върху която се основава нашата воля.
Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие. В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света. В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот.
За да разберем земното съществуване, трябва първо да определим в свръхсетивната област тази същност, върху която се основава нашата воля.
към текста >>
Тази точка ще ни помогнем да нап
ред
нем с една крачка в разбирането на проблема на смъртта.
Тази точка ще ни помогнем да напреднем с една крачка в разбирането на проблема на смъртта.
Сега аз искам да приключа тези съзерцания и продължавайки утре ще стигнем до един цялостен поглед върху отношенията на смъртта и проблемите на Христа.
към текста >>
Свръхсетивното познание ни позволява да обгърнем с погледа развитието на вечната същност на човешкото същество, минавайки през п
ред
земното съществуване, през земното съществуване и през живота след смъртта.
Свръхсетивното познание ни позволява да обгърнем с погледа развитието на вечната същност на човешкото същество, минавайки през предземното съществуване, през земното съществуване и през живота след смъртта.
Обаче този поглед, ако той е без очила, се намира тогава пред една огромна загадка, която се поставя, когато разглеждаме съзнанието на Аза.
към текста >>
Обаче този поглед, ако той е без очила, се намира тогава п
ред
една огромна загадка, която се поставя, когато разглеждаме съзнанието на Аза.
Свръхсетивното познание ни позволява да обгърнем с погледа развитието на вечната същност на човешкото същество, минавайки през предземното съществуване, през земното съществуване и през живота след смъртта.
Обаче този поглед, ако той е без очила, се намира тогава пред една огромна загадка, която се поставя, когато разглеждаме съзнанието на Аза.
към текста >>
Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха п
ред
и развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като п
ред
хождащ земното съществуване п
ред
шествуващ това съществуване.
От миналата лекция вие ще сте запомнили, че това съзнание на Аза (или по-добре Азово съзнание) зависи от физическия организъм; защото то се ражда само в момента, когато в течение на своето развитие човекът става способен да използува този организъм. Имагинативното, инспиративното и интуитивното познания ни учат с точност, с най-голяма яснота, че човекът добива азовото съзнание във физическия свят между раждането и смъртта, и тази придобивка е свързана с използването на физическото тяло. При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас.
Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване.
С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание. Такъв е единият от аспектите на смъртта.
към текста >>
Това значение не се ли явява извън
ред
но важно още когато се касае просто за философията?
Как става това, този въпрос ще изложим по-подробно в следващите сказки. Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот.
Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията?
Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание. Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот. Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св. Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват.
към текста >>
Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек нап
ред
ва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст.
Как става това, този въпрос ще изложим по-подробно в следващите сказки. Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот. Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията? Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание.
Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст.
Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот. Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св. Августин и Декарт, но не са знаели да я изтълкуват. Те говорят за "съмнението", което е начало на философията. Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене.
към текста >>
Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме п
ред
очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития.
Те говорят за "съмнението", което е начало на философията. Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене. Обаче нито Св. Августин, нито Декарт не са стигали до това потопявайки в него цялата си душа следователно те не са имали истинска вътрешна опитност за него, а само са доловили едно отражение на това изчезване на мисленето и особено на всяка запаметяваща способност. Така ние виждаме, как фактите на философията, която борави само с идеите, се изясняват само в светлината на имагинативната философия.
Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития.
Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение. Бергсон е почувствал много добре това, когато е развил своята идея за "трайността", която играе много голяма роля в неговата философия. Но така, както той я излага, тя е още само едно предчувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето. Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността. Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност".
към текста >>
Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме п
ред
метите разположени в едно помещение.
Това съмнение не е нищо друго, освен празнотата на мисленето отразено в съзнанието между обикновения начин на мислене и имагинативното мислене. Обаче нито Св. Августин, нито Декарт не са стигали до това потопявайки в него цялата си душа следователно те не са имали истинска вътрешна опитност за него, а само са доловили едно отражение на това изчезване на мисленето и особено на всяка запаметяваща способност. Така ние виждаме, как фактите на философията, която борави само с идеите, се изясняват само в светлината на имагинативната философия. Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития.
Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение.
Бергсон е почувствал много добре това, когато е развил своята идея за "трайността", която играе много голяма роля в неговата философия. Но така, както той я излага, тя е още само едно предчувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето. Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността. Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност". Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес.
към текста >>
Но така, както той я излага, тя е още само едно п
ред
чувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето.
Августин, нито Декарт не са стигали до това потопявайки в него цялата си душа следователно те не са имали истинска вътрешна опитност за него, а само са доловили едно отражение на това изчезване на мисленето и особено на всяка запаметяваща способност. Така ние виждаме, как фактите на философията, която борави само с идеите, се изясняват само в светлината на имагинативната философия. Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития. Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение. Бергсон е почувствал много добре това, когато е развил своята идея за "трайността", която играе много голяма роля в неговата философия.
Но така, както той я излага, тя е още само едно предчувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето.
Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността. Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност". Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес. Също така, както вече скицирах това, Космологията и Религията ще намерят отново едно живо съдържание. Утре аз ще продължа това проучване, свързвайки го с проблемата на Христа.
към текста >>
Бергсон п
ред
чувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността.
Така ние виждаме, как фактите на философията, която борави само с идеите, се изясняват само в светлината на имагинативната философия. Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития. Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение. Бергсон е почувствал много добре това, когато е развил своята идея за "трайността", която играе много голяма роля в неговата философия. Но така, както той я излага, тя е още само едно предчувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето.
Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността.
Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност". Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес. Също така, както вече скицирах това, Космологията и Религията ще намерят отново едно живо съдържание. Утре аз ще продължа това проучване, свързвайки го с проблемата на Христа. Тогава ние ще видим, че всъщност всяко висше познание на неговото собствено същество е за всеки човек един призив към Тайната на Голгота.
към текста >>
35.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Той би искал да каже нещо, което изглежда парадоксално: През моите артерии тече силата на слънцето, подсилена чрез здравината на Марс, която на свой
ред
е пропита от веществената сила на Юпитер и т.н.
Ако в своето будно състояние, човек би бил способен да познае цялата дейност, която развива неговото вътрешно същество, първо той би възприемал течението на своя собствен живот, т.е. жизнените действителности, върху които се присаждат спомените. Той би познавал също онези космически сфери, несъзнателно изгубени през време на съня, за които вече говорихме. Ако би могло да използва напълно своето астрално тяло, човешкото същество би възприемало съзнателно този образ на планетните движения, които познава през време нощта. В своето дишане, в своето кръвообращение той би чувствал как преминава приливът, който тези движения отразяват.
Той би искал да каже нещо, което изглежда парадоксално: През моите артерии тече силата на слънцето, подсилена чрез здравината на Марс, която на свой ред е пропита от веществената сила на Юпитер и т.н.
Той би чувствал, как през неговото същество преминават различно насочените течения на планетите. И ако беше способен да живее вътрешно целия свой Аз, той би се чувствал пропит в своето духовно същество от небето на неподвижните звезди. Всичко това е заличено през време на будното състояние. В неговото съзнание не остава нищо от тази дейност на етерното тяло, истинския източник на нашия живот нито от движението на планетните тела, чийто възбуждащи импулси пронизват нашето дихание и нашата кръв чрез дейността на нашето астрално тяло; също така нищо не остава от това, което проявяват в нашите очи съзвездията на неподвижните звезди, по образа на които е създадено вечното същество на човека, неговия Аз. В него не присъства нищо, което би го накарало да каже: Аз съм изцяло пропит от божествен живот.
към текста >>
Дейността на трите полета на неговата душа етерното, астралното и същността на Аза се потопява в неговия физически организъм от събуждането до вечерта и го обработва по такъв начин, че чистата дейност, която произвежда, п
ред
извиква п
ред
ставите, мислите, които той самият препраща в съзнанието.
Всичко това е заличено през време на будното състояние. В неговото съзнание не остава нищо от тази дейност на етерното тяло, истинския източник на нашия живот нито от движението на планетните тела, чийто възбуждащи импулси пронизват нашето дихание и нашата кръв чрез дейността на нашето астрално тяло; също така нищо не остава от това, което проявяват в нашите очи съзвездията на неподвижните звезди, по образа на които е създадено вечното същество на човека, неговия Аз. В него не присъства нищо, което би го накарало да каже: Аз съм изцяло пропит от божествен живот. Всяка сутрин когато се събужда, човешкото същество облича своя физически организъм, както обличаме една дреха, и в него се разгръща дейността на етерното тяло, тази на астралния организъм и тази на Аза. То пропива своя организъм със силите, които е събрало през време на съня, минавайки през звездните светове.
Дейността на трите полета на неговата душа етерното, астралното и същността на Аза се потопява в неговия физически организъм от събуждането до вечерта и го обработва по такъв начин, че чистата дейност, която произвежда, предизвиква представите, мислите, които той самият препраща в съзнанието.
Той не знае нищо за живота, който се разгръща в него за движенията на планетите и за света на съзвездията, защото когато е будно, всяка вътрешна дейност е отразена във физическия организъм. Влиянията на външния свят проникват чрез сетивата в него: Тези на светлината през очите, тази на света на звуците през ушите, действията на топлината и на студа през сетивото за топлина и т.н. Чрез дейността развита от душата всичко това е отразено под форма на мисли и душата познава този свят на мислите отразени в полето на съзнанието. Такива са условията, в които се намира душата през време на будното състояние. Този буден живот прави да изникне въпросът: Чрез какво действие на душата върху физическия организъм мислите се явяват така "отразени"?
към текста >>
П
ред
и да отговорим на този въпрос, ще отбележим точно, че физическият организъм е препятствието, което изолира душата от едно познание на космическите действителности, чийто звук трепти в нея, без тя да знае това.
Той не знае нищо за живота, който се разгръща в него за движенията на планетите и за света на съзвездията, защото когато е будно, всяка вътрешна дейност е отразена във физическия организъм. Влиянията на външния свят проникват чрез сетивата в него: Тези на светлината през очите, тази на света на звуците през ушите, действията на топлината и на студа през сетивото за топлина и т.н. Чрез дейността развита от душата всичко това е отразено под форма на мисли и душата познава този свят на мислите отразени в полето на съзнанието. Такива са условията, в които се намира душата през време на будното състояние. Този буден живот прави да изникне въпросът: Чрез какво действие на душата върху физическия организъм мислите се явяват така "отразени"?
Преди да отговорим на този въпрос, ще отбележим точно, че физическият организъм е препятствието, което изолира душата от едно познание на космическите действителности, чийто звук трепти в нея, без тя да знае това.
към текста >>
И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от п
ред
земното съществуване.
Първо нека видим, как тази троица етерното тяло, астралното тяло, и Азът действат върху организма на главата. На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация. Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея. Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм.
И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване.
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване.
към текста >>
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това п
ред
и раждането.
На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация. Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея. Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване.
Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането.
Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм. Следователно дейността на астралното тяло не се извършва в посоката на една метаморфоза към физическото, а в тази на една метаморфоза към духовното. Тя постоянно се стреми да одухотвори организма, поне в това, което е глава и мозък. В нашата глава астралният организъм постоянно действа, за да я одухотвори: Това преобразуване не се проявява видимо, но то е постоянно в процес на осъществяване. Това преобразуване е винаги налице като стремеж.
към текста >>
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от п
ред
земното съществуване.
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня.
към текста >>
Имагинативното познание констатира това състояние на нещата спо
ред
вида на етерното тяло през време на будността и през време на съня.
В момента когато тяхното действие би постигнало тази цел и би преминало от възможност към действителност, в този момент се намесва сънят.
Имагинативното познание констатира това състояние на нещата според вида на етерното тяло през време на будността и през време на съня.
към текста >>
През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на п
ред
земното съществуване.
Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот. Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм. Главата е седалище на тази борба. Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност.
През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване.
Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н. Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва.
към текста >>
Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на п
ред
метното съществуване, но няма ясно съзнание за него.
Резултатът от това е, че от това свързване на астралния организъм с жизнените ритми не може да се роди никаква мисъл. Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене. Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства.
Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него.
Този факт има едно твърде определено последствие. Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална.
към текста >>
Този факт има едно твърде оп
ред
елено последствие.
Там където душата се изразява, това се дължи на факта, че нейната дейност е отразена от организма на главата, който постоянно се стреми към смъртта, явление от което се получава съзнателното мислене. Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него.
Този факт има едно твърде определено последствие.
Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв?
към текста >>
Това е една дейност на душата, която е останала още от п
ред
земното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта.
Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв?
Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта.
Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта. В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание. Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим. В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа.
към текста >>
В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от п
ред
земния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание.
Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание.
Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим. В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа.
към текста >>
Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност пос
ред
ством това което Космосът записваше в тяхното дишане.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението.
Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане.
От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек. В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него. Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>
И когато при смъртта събличаме нашето физическо тяло, изчезва препятствието, което пречеше на човека да има п
ред
своето съзнание всичко онова, което живее в дишането и в кръвообращението.
И когато при смъртта събличаме нашето физическо тяло, изчезва препятствието, което пречеше на човека да има пред своето съзнание всичко онова, което живее в дишането и в кръвообращението.
към текста >>
Това етерно тяло п
ред
ставлява от една страна течението на живота; но чрез самия този факт то обхваща постоянното действие, което космическите сили са упражнявали.
Когато при смъртта физическото тяло се разлага, човешкото същество продължава да живее в един етерен организъм, в един астрален организъм и в един Аз. Физическото тяло е престанало да бъде препятствие за разцъфтяването на душата в Космоса, то е престанало да я привлича в неговата сфера; душата има веднага възможност да добие съзнание за Космоса. От друга страна тя има едно етерно тяло, което не е вече свързано с физическото тяло.
Това етерно тяло представлява от една страна течението на живота; но чрез самия този факт то обхваща постоянното действие, което космическите сили са упражнявали.
Минавайки с него през смъртта, душата има следователно в него опитност за космическия етер. Всичко, което този етерен космос съдържа, се влива сега в неговото етерно тяло, защото само физическият организъм е пречка за това вливане. А етерното тяло е много по-малко изолирано от това, което става около него в Космоса, отколкото физическото тяло.
към текста >>
Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те п
ред
ават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят.
В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят.
Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>
Това п
ред
ава на нейния живот след смъртта една особена отсенка.
Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят.
Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка.
Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>
В епохите, които п
ред
хождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение.
В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение.
Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях. Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
към текста >>
36.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Действителността, която се крие зад това съдържание, трябва да я търсим в това, което в течение на п
ред
идущите лекции нарекох астрален организъм и Аз.
Съдържанието на обикновеното съзнание се изразява чрез мисли, чувства, волеви импулси.
Действителността, която се крие зад това съдържание, трябва да я търсим в това, което в течение на предидущите лекции нарекох астрален организъм и Аз.
към текста >>
Нашата глава ни п
ред
лага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа.
Нашата воля е свързана чрез една още по-слаба връзка с нашия физически и eтерен организъм. Мислещата част на душата е цялата влята в организма и някак си е изчезнала в него.
Нашата глава ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа.
Когато човекът мисли през време на будността, ние не виждаме да се разгръща тази мислеща дейност, е възприемаме само нейния отпечатък във физическите и етерни процеси на мозъка и на нервната система. Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим. Чувстващата душа, ефективността, не се включва по същия начин в организма. Тя ту прониква напълно в дишането и кръвообращението, до степен да стане невидима за имагинативното и инспиративното възприятие, ту се освобождава от тях и се превръща в една анатономна дейност и създава форми. Така чувстващата душа ред по ред изчезва в кръвообръщателната система, след това излиза от нея, за да изчезне отново и т.н.
към текста >>
Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи с
ред
ството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим.
Нашата воля е свързана чрез една още по-слаба връзка с нашия физически и eтерен организъм. Мислещата част на душата е цялата влята в организма и някак си е изчезнала в него. Нашата глава ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа. Когато човекът мисли през време на будността, ние не виждаме да се разгръща тази мислеща дейност, е възприемаме само нейния отпечатък във физическите и етерни процеси на мозъка и на нервната система.
Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим.
Чувстващата душа, ефективността, не се включва по същия начин в организма. Тя ту прониква напълно в дишането и кръвообращението, до степен да стане невидима за имагинативното и инспиративното възприятие, ту се освобождава от тях и се превръща в една анатономна дейност и създава форми. Така чувстващата душа ред по ред изчезва в кръвообръщателната система, след това излиза от нея, за да изчезне отново и т.н.
към текста >>
Така чувстващата душа
ред
по
ред
изчезва в кръвообръщателната система, след това излиза от нея, за да изчезне отново и т.н.
Нашата глава ни предлага физическия и етерен образ на нашата мислеща душа. Когато човекът мисли през време на будността, ние не виждаме да се разгръща тази мислеща дейност, е възприемаме само нейния отпечатък във физическите и етерни процеси на мозъка и на нервната система. Ето защо физиологията и анатомията доставят чрез физическото познание на тези органи средството за познаване на душата: Устройството на мозъка и неговото функциониране ни разкриват ясно отпечатъка на това, което става, когато мислим. Чувстващата душа, ефективността, не се включва по същия начин в организма. Тя ту прониква напълно в дишането и кръвообращението, до степен да стане невидима за имагинативното и инспиративното възприятие, ту се освобождава от тях и се превръща в една анатономна дейност и създава форми.
Така чувстващата душа ред по ред изчезва в кръвообръщателната система, след това излиза от нея, за да изчезне отново и т.н.
към текста >>
Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която п
ред
ставлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме.
Така тя държи в полето на душата и духа, където би останала, ако не се намесваше нещо, което да и попречи да бъде в такова състояние. Ще кажем следователно, че волящата душа, волята, остава психическа и духовна, даже през време на земното съществуване. И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата.
Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме.
Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
към текста >>
Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой
ред
в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила.
Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига.
към текста >>
Тази идея се втурва от главата в ръката, п
ред
извиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си.
Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене.
В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт. В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза.
към текста >>
На
ред
с това разгръщане на волята върху оп
ред
елена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съедини с физическия организъм.
Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека. Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само един изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята.
Наред с това разгръщане на волята върху определена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съедини с физическия организъм.
Волящата душа желае несъзнателно да се облече с организма на обмяната на веществата и на крайниците. Когато изучаваме отблизо това явление, ние потопяваме погледа в глъбините на душата, които са твърде отдалечени от обикновеното съзнание. Аз вече изложих, че явленията на разрушение и възстановяване, които се извършват по този начин, са съвършено несъзнателни. Извън тях съществуват и други процеси, други много действителни дейности, които обаче през време на земното съществуване не стигат никога до съзнанието. Вчера ние видяхме, как в чувстващата душа се извършва едно постоянно преценяване на това, което в съществото е морално и неморално.
към текста >>
Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е п
ред
извикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен.
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот. Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте.
Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен.
Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята.
към текста >>
Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още п
ред
и човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм.
Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте. Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела.
Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм.
В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж. И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас. Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки.
към текста >>
В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност п
ред
и живота на Земята.
Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм.
В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята.
Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж. И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас. Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки. Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>
Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът п
ред
ставлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли.
Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята.
Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли.
Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж. И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас. Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки. Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>
На Земята човешкото същество трябва да се приспособи към един физически организъм; то чувства п
ред
елите, които този организъм му налага; по същия начин то се приспособява към огромното космическо пространство, когато премине прага на смъртта.
Моето изложение ще ви е дало възможност да видите, че в организма постоянно работят сили, които разрушават и други, които съграждат; които умножават и които внасят живот; които затъмняват и които пробуждат. В мислещата част на душата ние имаме парализиращи сили, във волящата част пробуждащи сили. Тази борба между смъртта и живота се разгръща в нас през целия наш земен живот. И когато този земен живот завършва, ние внасяме в духовния свят резултат образуван несъзнателно за нашите морални качества. В момента, когато преминава прага на смъртта, неговото съзнание, дотогава приспособено към земния живот, се разширява и се превръща в космическо съзнание.
На Земята човешкото същество трябва да се приспособи към един физически организъм; то чувства пределите, които този организъм му налага; по същия начин то се приспособява към огромното космическо пространство, когато премине прага на смъртта.
Това, което обикновено е около него, става негова субстанция. Тогава изниква въпросът: какво става с това морално съждение, когато човешкото същество включва след смъртта в себе си космическото съзнание и прави усилия да създаде един нов физически и етерен организъм?
към текста >>
П
ред
и да отговорим на този въпрос, ще дам оп
ред
еление още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения.
Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма.
към текста >>
Мисъл, чувство и воля п
ред
ставляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението.
Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>
Тези обмени са извън
ред
но сложни и те се установяват различно, спо
ред
възрастите на живота.
Преди да отговорим на този въпрос, ще дам определение още за някои условия на земния живот, взимайки като изходна точка вече изложените съображения. Човешкият организъм е теренът, върху който непрестанно работят разрушителни и съграждащи сили. Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане.
Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота.
За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието. Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща. Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>
Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без
ред
мисли-спомени, които от главата п
ред
извикват оп
ред
елени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения.
Но това не е точно.
Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения.
Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме. Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище.
към текста >>
Нещата са извън
ред
но сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата. Това е само един пример близък до това, което разглеждаме.
Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно.
Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
Свръхсетивният поглед възприема тази
ред
уващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо.
към текста >>
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които п
ред
извикват явленията на възобновяване.
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се п
ред
ставя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас.
По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах. Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие. Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>
По този начин той открива в оп
ред
елено растение възстановителни сили, които, приготвени по оп
ред
елен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас.
По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация.
За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах. Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие. Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>
Каквото и да бъде действието п
ред
прието върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах.
Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>
Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да п
ред
ложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах. Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>
Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успо
ред
но медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране.
Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране.
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението. Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение. Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане.
към текста >>
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно с
ред
ство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението.
Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране.
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението.
Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение. Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане. Нашите медицински схващания бяха окачествени като "детински", и това е напълно обяснимо в устата на тези, които искат да познават само това, което сетивата предлагат.
към текста >>
Нашите медицински схващания бяха окачествени като "детински", и това е напълно обяснимо в устата на тези, които искат да познават само това, което сетивата п
ред
лагат.
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението. Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение. Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане.
Нашите медицински схващания бяха окачествени като "детински", и това е напълно обяснимо в устата на тези, които искат да познават само това, което сетивата предлагат.
Чрез това те само показват своето невежество, в което се намират по отношение истинската природа на нещата. Защото за да разберем добре тези неща, трябва да познаваме и най-малката подробност на дейностите, които са тези на етерното тяло, на астралното тяло и на Аза. При смъртта човекът съблича своя физически организъм. Той е лишен от него, от сега нататък неговото астрално тяло и неговият Аз са облечени само в етерно тяло. Аз вече споменах, че това етерно тяло не е строг отделено от всемирния, космически етер чрез твърди бариери.
към текста >>
Ето защо в момента, когато човешкото същество прекрачва прага на смъртта, неговото съзнание се разширява до етерните п
ред
ели, а същевременното се чувства снабдено с едно етерно тяло, което е негова собственост и което се е освободило от физическото тяло.
Защото за да разберем добре тези неща, трябва да познаваме и най-малката подробност на дейностите, които са тези на етерното тяло, на астралното тяло и на Аза. При смъртта човекът съблича своя физически организъм. Той е лишен от него, от сега нататък неговото астрално тяло и неговият Аз са облечени само в етерно тяло. Аз вече споменах, че това етерно тяло не е строг отделено от всемирния, космически етер чрез твърди бариери. От етерния Космос се вливат постоянно сили в човешкия етерен организъм и след това се отливат.
Ето защо в момента, когато човешкото същество прекрачва прага на смъртта, неговото съзнание се разширява до етерните предели, а същевременното се чувства снабдено с едно етерно тяло, което е негова собственост и което се е освободило от физическото тяло.
През време на тази фаза човешкото същество е изцяло отдадено на тази опитности на етерния Космос, които се сменят с едно сгъстяване на съзнанието сведено само до неговото етерно тяло, до неговия етерен организъм. Отвъд прага на смъртта човекът се чувства като залят от това космическо съзнание. Той още не вижда това същество, за което вече говорих, което се образува в нас чрез моралните съждения, които произнасяме върху самите нас. Ние го отвеждаме отвъд смъртта, свързано с нашето астрално тяло, обаче в моментите, които идват веднага следват смъртта, нямаме никакво съзнание за него. Ние сме напълно изоставени на Космоса и на възприятието на течението на живота, който сме имали на Земята, защото този живот образува сега съдържанието на нашето етерно тяло.
към текста >>
В течение на оп
ред
елено време ние виждаме да се разгръща п
ред
нас нашето съществуване, то ни се явява отвътре веднага след смъртта.
През време на тази фаза човешкото същество е изцяло отдадено на тази опитности на етерния Космос, които се сменят с едно сгъстяване на съзнанието сведено само до неговото етерно тяло, до неговия етерен организъм. Отвъд прага на смъртта човекът се чувства като залят от това космическо съзнание. Той още не вижда това същество, за което вече говорих, което се образува в нас чрез моралните съждения, които произнасяме върху самите нас. Ние го отвеждаме отвъд смъртта, свързано с нашето астрално тяло, обаче в моментите, които идват веднага следват смъртта, нямаме никакво съзнание за него. Ние сме напълно изоставени на Космоса и на възприятието на течението на живота, който сме имали на Земята, защото този живот образува сега съдържанието на нашето етерно тяло.
В течение на определено време ние виждаме да се разгръща пред нас нашето съществуване, то ни се явява отвътре веднага след смъртта.
към текста >>
Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, п
ред
извикани в нас от опитностите на деня.
Но тази фаза трае само няколко дни.
Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли.
към текста >>
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било п
ред
и това навечерие.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие.
Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща.
към текста >>
Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели п
ред
и десет години и след това вече не сме среща ли.
Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня.
Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли.
Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това. И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно.
към текста >>
Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало п
ред
и навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни п
ред
и това.
Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата.
Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това.
И продължителността на състоянието след смъртта, при което човек още живее в своето етерно тяло, е свързано с тази способност. Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта.
към текста >>
Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извън
ред
но силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече. Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него. И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка.
Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
към текста >>
В тези
ред
уващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела.
Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото п
ред
и докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса. В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела. Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас.
През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
НАГОРЕ