Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
45
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
Намерени са
75646
резултата от
1912
текста в
76
страници с части от думите : '
Ред
'.
На страница
45
:
1000
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, спо
ред
които духовният свят може да се проявява във физическия.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
И че такива хора са изправени п
ред
тази невъзможност, че това п
ред
ставлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на оп
ред
елени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха.
Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
Да разгледаме случая Жорес, защото той п
ред
ставлява един типичен случай.
Да разгледаме случая Жорес, защото той представлява един типичен случай.
Пред нас имаме човек, открояващ се от останалото човечество, който търси с всички средства социално познание за подобряване на това, което той е познал по правилен начин: че то трябва да доведе човечеството само до задънена улица. Пред нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази сфера, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите времена какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни времена.
към текста >>
П
ред
нас имаме човек, открояващ се от останалото човечество, който търси с всички с
ред
ства социално познание за подобряване на това, което той е познал по правилен начин: че то трябва да доведе човечеството само до задънена улица.
Да разгледаме случая Жорес, защото той представлява един типичен случай.
Пред нас имаме човек, открояващ се от останалото човечество, който търси с всички средства социално познание за подобряване на това, което той е познал по правилен начин: че то трябва да доведе човечеството само до задънена улица.
Пред нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази сфера, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите времена какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни времена.
към текста >>
П
ред
нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази сфера, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите времена какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни времена.
Да разгледаме случая Жорес, защото той представлява един типичен случай. Пред нас имаме човек, открояващ се от останалото човечество, който търси с всички средства социално познание за подобряване на това, което той е познал по правилен начин: че то трябва да доведе човечеството само до задънена улица.
Пред нас стои човек, който, за да добие необходимите възгледи в тази сфера, се запознава действително с всички исторически факти, изучава историята на изминалите епохи и иска да научи от фактите на изминалите времена какво може да се случи в настоящето, за да може да избегне грешките, които са възникнали в социалните стремления на човечеството в по-ранни времена.
към текста >>
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя п
ред
невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят.
В целия си стремеж Жорес, като други, се изправя пред невъзможността да признае по реален начин духовния свят, че в развитието на човечеството потокът на духовния живот произтича от духовния свят.
Едно от най-хубавите изречения61, написани от Жорес, се отнася до връзките, които възникват между социализма и патриотизма в смисъла на Жорес. Жорес се опитва да покаже как действат историческите събития в развитието на човечеството. След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време. Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма. Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение.
към текста >>
В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален нап
ред
ък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим.
Едно от най-хубавите изречения61, написани от Жорес, се отнася до връзките, които възникват между социализма и патриотизма в смисъла на Жорес. Жорес се опитва да покаже как действат историческите събития в развитието на човечеството. След като излага различни фактори, които са действали в Римската империя, за да се разбере какво трябва да оказва влияние в настоящето, след като показва какво е действало в древногръцкия свят, за да се схване какво трябва да се проявява в други времена, след като показва различни неща с изключителен стремеж към познание, той пише и една глава за новото време. Една забележителна глава в тази книга на Жорес, която се отнася до пролетариата и патриотизма. Интересно е да се разгледа тази малка глава, за да се види какво всъщност протича в душите на най-добрите хора от нашето обкръжение.
В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим.
Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
към текста >>
Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите с
ред
тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
В тази глава Жорес иска да покаже, че за новия социален напредък главното не е поземлената собственост, а индустрията и т.н., но за тези неща няма да говорим. Важното е, че тук той е принуден да обърне внимание на личността на Жана д‘Арк, девата от Орлеан62. Сега помислете, че един човек, който живее изцяло в идеите на настоящето, обръща внимание на една личност, за която всеки, който познава новата история, знае – с това трябва да се съгласи всеки, който разглежда обективно фактите, – че ако тя не се бе намесила, картата на Европа днес просто щеше да е съвсем друга. Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план.
Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството.
В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват. В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля. Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество.
към текста >>
В нейната душа и в нейните мисли оп
ред
елено място не играе роля.
Жорес, разбира се, също вижда това. Той казва: „Жана д‘Арк изпълнява своята мисия63 и се жертва за доброто на отечеството в една Франция, в която отделната жизнена сила отстъпва на заден план. Общността играе огромна роля, Свети Луи одобрява занаятчийството и правото на гилдиите, парижките революционери под ръководството на Карл V и Карл VI64 виждат търговията и занаятчийството като нова сила, най-прозорливите сред тях, които искат да реформират кралството, мечтаят за съюз между градското и селското съсловие срещу беззаконието и потисничеството. В тази модерна Франция, в тази многообразна, всестранно развита, изтънчена страна, която се вълнува живо от нежните литературни копнежи на Шарл Орлеански65, в това общество се появява Жана д‘Арк. Тя е обикновено селско момиче, което вижда болките и нуждите на селяните около нея; за нея обаче всички тези страдания означават само пример за огромната и величествена болка, която разграбеното кралство и нападнатата нация изтърпяват.
В нейната душа и в нейните мисли определено място не играе роля.
Тя гледа над полята на Лотарингия. Нейното селско сърце е по-голямо от цялото селячество. То тупти за далечни хубави градове, през които броди странникът. Животът на полето не означава по необходимост повдигане на въпроса за обработваемата земя. В шума и суматохата на градовете мечтата на Жана със сигурност е по-малко свободна, по-малко смела и голяма.
към текста >>
Виждаме един човек, който е п
ред
убеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото п
ред
ставлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора.
към текста >>
Следователно п
ред
Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи.
Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк.
Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала? Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора. И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на оп
ред
елен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала?
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк.
Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала?
Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят. Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора. И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в оп
ред
елено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Виждаме един човек, който е предубеден, защото е възприел материалистическия начин на мислене на настоящето, който мисли само въз основа, така да се каже, на материалистически принципи, който обаче, тъй като желае да бъде в същото време исторически честен, е принуден да насочи вниманието към забележителното явление, каквото представлява Орлеанската дева, и във висша степен да я приеме на сериозно, както разбираме от неговите думи. Следователно пред Жорес стои цялото историческо значение на Жана д‘Арк. Но сега питаме: какво друго за човек, който има такова социално разбиране като Жорес, в действителност може да бъде Жана д‘Арк, освен личност, която благодарение на определен религиозен екстаз, към какъвто хората, ако искат да останат разумни, не желаят да се стремят, достига до импулсите, до които тя е достигнала?
Напълно естествено е, че такива хора няма да познаят това, което може да ни се изясни от духовната наука: че в определено време, в което още не може да се достигне до модерно развитото духовно познание, каквото го имаме днес, от духовните светове се спускат потоци духовен живот чрез такива малко или повече подсъзнателно действащи личности като девата от Орлеан, която е била медиум, но не за хора, често злоупотребяващи с медиуми в по-новото време, а за божествено-духовни светове, които желаят да действат във физическия земен свят.
Че това, което е произлязло от Орлеанската дева, е много по-стойностно от произлязлото от човешките възгледи на други хора – тъкмо това трябва да се прозре. Че духовният свят е говорил чрез Жана д‘Арк, това не могат да разберат такива хора. И все пак, когато говорят за действителни събития, за хора като Орлеанската дева, те трябва да отдадат това, което се случва – помислете само: това, което се случва – на личности, чийто духовен живот не признават, чийто духовен живот напълно сигурно не биха искали да последват.
към текста >>
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и п
ред
този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа.
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа.
Това е истинска житейска лъжа и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска лъжа, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално. То обаче трябва да се разглежда като факт благодарение на това, което носи по-новото духовно развитие. Лъжите също представляват факти и те действат като такива. Също и това, което идва благодарение на добронамерени, сериозно търсещи и значими хора като Жорес, които поради условията на епохата са обединени в такава социална лъжа, също не може да бъде благотворно за човечеството.
към текста >>
Лъжите също п
ред
ставляват факти и те действат като такива.
Ако човек не желае да го признае днес – той може да си затвори очите също и пред този факт, – това не е нищо друго освен огромна житейска лъжа. Това е истинска житейска лъжа и аз характеризирам с това само един случай на онази житейска лъжа, която днес пулсира навсякъде чрез нашия социален живот и която показва, че хората не разпознават това, което е действително, което е най-реално. То обаче трябва да се разглежда като факт благодарение на това, което носи по-новото духовно развитие.
Лъжите също представляват факти и те действат като такива.
Също и това, което идва благодарение на добронамерени, сериозно търсещи и значими хора като Жорес, които поради условията на епохата са обединени в такава социална лъжа, също не може да бъде благотворно за човечеството.
към текста >>
Да, ние сме изправени п
ред
един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина.
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина.
Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа. Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот? Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят!
към текста >>
Какво всъщност могат да разберат хората, изправени п
ред
такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот?
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина. Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа.
Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот?
Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят! “ Още много вода ще изтече в Рейн, докато по-широки кръгове хора осъзнаят и признаят цялото значение на факта, за който говорим. Днес вече учените са възприели държането, което тогава Орлеанската дева е била възприела спрямо теолозите. Защото това, върху което Жорес обръща внимание, сега принадлежи към дълбокия трагизъм на явлението на девата от Орлеан тогава.
към текста >>
По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда п
ред
и всичко от традициите.
Теолозите са казвали: „Това, което тя излага като свои духовни познания за света, не се съгласува с нещата, които познаваме от нашата теология! “ Тогава в теологическата сфера това е произлязло от същото убеждение, от което днес, след относително по-кратко време, отколкото е било в теологията, говорят учените хора. Орлеанската дева отговаря на онези, които я преценяват от теологическа гледна точка и твърдят, че тя трябва да оправдае своите чудеса и своята мисия чрез свещените книги: „В книгата на Бог е написано много повече, отколкото във всички Ваши книги! “ Това изказване е историческо. Но то е изказване, което и днес има стойност.
По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите.
Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво. Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници? Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност.
към текста >>
Но какво п
ред
ставлява то, изречено от най-видните наши съвременници?
Но то е изказване, което и днес има стойност. По същия начин от гледната точка на духовната наука може да се отговори на всички възражения, теологически и научни: „В книгата на духовните светове е написано много повече, отколкото могат да си мечтаят противниците.“ И Жорес добавя към тези думи: „Прекрасни думи“66, които в известна степен са в разрез със селската душа, чиято вяра произхожда преди всичко от традициите. Колко далеч е всичко това от тесногръдия патриотизъм на земевладелеца! Жана обаче долавя божествените гласове на своето сърце, когато отправя поглед към сияйните и чисти небесни висини! “ Да, от устата на нашите съвременници едно такова признание звучи наистина хубаво.
Но какво представлява то, изречено от най-видните наши съвременници?
Признание за нещо, което се смята повече или по-малко за поезия, за поезия, която животът може да направи повече или по-малко хубава, на което обаче не може да се приписва реалност. И това всъщност произвежда житейската лъжа!
към текста >>
Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извън
ред
но големият нап
ред
ък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука.
И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер.
Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука.
Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз нап
ред
ък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на оп
ред
елени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този нап
ред
ък!
Чрез това духовно-научно познание ще се опознават взаимовръзките в човешкия организъм, за които днешната медицинска наука знае само отделни неща. Разбира се, някои по-благоразумни изследователи често инстинктивно усещат нещата.
Но по този начин не е възможен достатъчно бърз напредък и може да се каже: „Ако не съществуваше такова фанатично отхвърляне на всичко духовно-научно тъкмо в областта на медицината, ако медицината не се стремеше към това да се монополизира като сила от страна на определени власти и правителства, от духовната наука щеше да се извлече невероятно много полза за човечеството именно в медицинската сфера.“ Вие можете да кажете: „Нищо не пречи на духовния изследовател да работи за този напредък!
“ Тъкмо тук нещата са маскирани, защото точно това не е вярно. Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц.
към текста >>
Но тези опити не са достатъчни, защото п
ред
и всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че п
ред
и всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните с
ред
ства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно.
Материалистическата дейност, която днес е в разцвета си, възпрепятства намесването на духовното изследване. Защото напълно погрешна вяра е, че духовният изследовател, който познава нещата, може във всеки случай да помогне на някой отделен човек. За това ще му попречи външната материалистическа дейност на медицината и все повече ще му пречи, ако тази материалистическа медицинска дейност продължава още дълго време. В сферата на медицината на духовния изследовател не може да се каже: „Тук е Родос, тук танцувай67“, защото краката му не са свободни за танц. Разбира се, има всевъзможни достойни за похвала опити, насочени срещу властващия материализъм в медицината.
Но тези опити не са достатъчни, защото преди всичко липсва разбирането, че не просто трябва да се прави нещо срещу материалистическата медицина, а че преди всичко е необходимо да се работи с това – но в духовно-научен смисъл, – което модерната медицина си е извоювала: именно спомагателните средства, от които тъкмо в тази област се нуждаем външно.
Но човечеството би се удивило много на това, което може да се получи като резултат, ако в клиниките, в дисекционните зали се влезе с духовно-научни възгледи и ако се внесе духовно-научният мироглед във всички други области на медицинската дейност. Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност. Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция.
към текста >>
Би могло да се постигне изключително много тъкмо в сфера, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на п
ред
убеденост.
Но в тази посока трябва има стремежи. Не само пренебрегване на материалистическата медицина, но трябва да има и стремежи да се внася духовната наука в материалистическата дейност. Без това не може да се помогне и в отделните случаи. Причините, защо това не може да стане, не биха могли да се разгледат в една тъй кратка лекция. Но това е така.
Би могло да се постигне изключително много тъкмо в сфера, свързана с външното човешко благо, при отсъствие на предубеденост.
към текста >>
Едва тогава, когато както в основата на математиката или геометрията се поставят техните аксиоми, така и в основата на социалното познание се поставят духовно-научните аксиоми, едва тогава ще се открият наистина ефикасни с
ред
ства.
И във връзка с наболелите социални въпроси се изтъква, че действително се правят много опити да се подобри това или онова в социалната област, да се подобрят едни или други условия на живот, но всички тези опити претърпяват крушение.
Едва тогава, когато както в основата на математиката или геометрията се поставят техните аксиоми, така и в основата на социалното познание се поставят духовно-научните аксиоми, едва тогава ще се открият наистина ефикасни средства.
към текста >>
Особено за оп
ред
елени теолози нещата не вървят никак добре.
Бих искал и тук, както тези дни направих и в Цюрих68, да обърна внимание на това, как в цялото мислене на нашите съвременници живеят ограничеността, нелогичното, липсата на взаимовръзка между нещата. Това произтича от факта, че в новото развитие естествената наука действа като заслепена за това ново човечество. Тази естествена наука е постигнала забележителни резултати във връзка с външния сетивен свят и хората, които по-рано се грижеха за духовното благополучие, се чувстват, бих казал, все по-изтласкани на заден план.
Особено за определени теолози нещата не вървят никак добре.
Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос. Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние.
към текста >>
Един човек, считан в оп
ред
елени кръгове за изключителен теолог, както професор, какъвто е бил по-рано, така и пастор, написва една книжчица69, в която преразказва религиозни лекции.
Един човек, считан в определени кръгове за изключителен теолог, както професор, какъвто е бил по-рано, така и пастор, написва една книжчица69, в която преразказва религиозни лекции.
И в тази книжчица той изказва интересни мисли. Надникнем ли в душата на един значителен човек от настоящето – да, не мога да го кажа иначе, – понякога сме поразени от това, което може да се представи като мисловна форма от такъв значителен човек днес! Например още в първата лекция този известен и значим човек говори, че трябва да се захванем с естествена наука и да отхвърлим естествения човек. Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума!
към текста >>
Надникнем ли в душата на един значителен човек от настоящето – да, не мога да го кажа иначе, – понякога сме поразени от това, което може да се п
ред
стави като мисловна форма от такъв значителен човек днес!
Един човек, считан в определени кръгове за изключителен теолог, както професор, какъвто е бил по-рано, така и пастор, написва една книжчица69, в която преразказва религиозни лекции. И в тази книжчица той изказва интересни мисли.
Надникнем ли в душата на един значителен човек от настоящето – да, не мога да го кажа иначе, – понякога сме поразени от това, което може да се представи като мисловна форма от такъв значителен човек днес!
Например още в първата лекция този известен и значим човек говори, че трябва да се захванем с естествена наука и да отхвърлим естествения човек. Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед.
към текста >>
Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане п
ред
мет на естествената наука.
И в тази книжчица той изказва интересни мисли. Надникнем ли в душата на един значителен човек от настоящето – да, не мога да го кажа иначе, – понякога сме поразени от това, което може да се представи като мисловна форма от такъв значителен човек днес! Например още в първата лекция този известен и значим човек говори, че трябва да се захванем с естествена наука и да отхвърлим естествения човек. Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума!
Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука.
И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед. Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила. Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата. В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>
Следователно един теолог, който иска да п
ред
стави п
ред
своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила.
Само човекът на свободата трябва да се съхрани. Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед.
Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила.
Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата. В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>
Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно у
ред
ен като всяко живо или неживо същество в природата.
Но в този смисъл тъкмо свободата се превръща в празна дума! Защото той казва, че цялото душевно съдържание трябва да стане предмет на естествената наука. И той дори посочва една наистина миловидна причина защо има този възглед. Напълно сухо казва, че просто има този възглед. Следователно един теолог, който иска да представи пред своите слушатели в тези лекции най-модерния образ на християнството, казва още в първата лекция: „Човекът, разгледан от зоологическа гледна точка, двукракият, изправено ходещият, с прекрасно оформени гръбначен стълб и мозък homo sapiens, е също толкова добра съставна част от природата, колкото всяка друга органична или неорганична форма, изграден е от същата маса, от същата енергия, от същите атоми, в него действа същата сила.
Във всеки случай целият телесен живот на човека в цялата си организация е обясним естественонаучно, закономерно уреден като всяко живо или неживо същество в природата.
В това отношение няма никаква разлика между човека и някой извор, капка вода или песъчинка.“
към текста >>
Но не само по отношение на телесното говори така този теолог, а продължава: „Душевните функции, достъпни за естественонаучното разглеждане, са подчинени също така на строга закономерност, както телесните процеси; и усещанията, които имаме, както и п
ред
ставите, са също така добре наложени в нас от природата,“ – моля: усещанията и п
ред
ставите!
Теологични лекции, лекции на теолог, на пастор!
Но не само по отношение на телесното говори така този теолог, а продължава: „Душевните функции, достъпни за естественонаучното разглеждане, са подчинени също така на строга закономерност, както телесните процеси; и усещанията, които имаме, както и представите, са също така добре наложени в нас от природата,“ – моля: усещанията и представите!
– „както нервните процеси, които водят до усещане за удоволствие или неудоволствие. Те са също така толкова добри механични представи, колкото тези на една парна машина.“
към текста >>
Те са също така толкова добри механични п
ред
стави, колкото тези на една парна машина.“
Теологични лекции, лекции на теолог, на пастор! Но не само по отношение на телесното говори така този теолог, а продължава: „Душевните функции, достъпни за естественонаучното разглеждане, са подчинени също така на строга закономерност, както телесните процеси; и усещанията, които имаме, както и представите, са също така добре наложени в нас от природата,“ – моля: усещанията и представите! – „както нервните процеси, които водят до усещане за удоволствие или неудоволствие.
Те са също така толкова добри механични представи, колкото тези на една парна машина.“
към текста >>
Вие виждате, душата се п
ред
ава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази.
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази.
Защото последните страници, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка. Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите. Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата.
към текста >>
„Тази природосъобразна оп
ред
еленост70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции.
Вие виждате, душата се предава на естествоизпитателите и теологът запазва само старата теологична словесна обвивка, за която изнамира фрази. Защото последните страници, последните лекции се състоят само от фрази, за да се обгърне това, за което се говори, с теологична словесна обвивка. Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите. Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той.
„Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции.
Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката. Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия! Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>
Нека да отстъпим п
ред
тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия!
Той обаче декларира възгледите си, защо днес е нужно с толкова лека ръка да се пожертват обектите. Може да се улови още един забележителен принцип: помислете, той казва, че теолозите трябва да действат така, както действа той самият, дори трябва да се отиде по-нататък, казва той. „Тази природосъобразна определеност70 на човека се отнася не само до неговите телесни, но и до неговите душевни функции. Това е, което ние, теолозите, не искахме да приемем, защото сменихме естественонаучното понятие за душата с теологичното и се страхувахме от неблагоприятните последствия от това за вярата.“ Той обаче стига толкова далеч, че вече не се страхува от неблагоприятни последствия за вярата. Той казва: „Те се появяват само тогава, когато човек не приема пълните резултати на науката.
Нека да отстъпим пред тази наука, иначе тя ще има неблагоприятни последствия!
Иначе тя ще има неприятни последствия, тази наука.“ И тогава ние го виждаме в наистина забележителен блясък: „Защото тогава човек ще си проиграе вярата на мислещите хора.“
към текста >>
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се п
ред
ставят по забележителен начин.
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин.
За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
към текста >>
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, п
ред
които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила.
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
към текста >>
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква п
ред
става от всичко, което п
ред
ставлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
към текста >>
Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически с
ред
ства.
И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене!
Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства.
Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли! Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче. Защото какво трябва да правим с него ние, теолозите?
към текста >>
П
ред
ставете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, п
ред
оставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли. И той е само един пример за това как най-значими хора от настоящето не могат да мислят. Той не може да мисли!
Представете си, той казва: „Човешкото тяло, разбира се, предоставяме на естествената наука, това не може и да бъде другояче.
Защото какво трябва да правим с него ние, теолозите? Ние не можем да го изследваме.“
към текста >>
Този мъж няма никаква п
ред
става, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72.
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72.
Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“. „Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва. Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си. Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>
Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло спо
ред
природния закон.“
Този мъж няма никаква представа, че – когато действително се изследва духът – този дух е съзидател на тялото, че не може тялото изобщо да се изолира и да се подари, както това беше описано вчера в откритата лекция72. Той подарява тялото. Той обаче подарява и душата – защото я усеща практически като парна машина – и запазва, както ясно казва, за теологията само „човека като свобода“. „Човека като природа“ той подарява великодушно, „човека като свобода“ запазва. Ала сега, след като си е запазил човека като свобода, естествено, изрича: „Човекът като природа73, като съставна част на природата, изгубва самостоятелността си и свободата си.
Всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“
към текста >>
Първо той казва: „Човекът като природа се п
ред
ава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло спо
ред
природния закон.“ И той няма нищо повече!
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог!
Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече!
Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази. Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Следователно не трябва да се учудваме, че после той
ред
и само фрази.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече!
Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази.
Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес. Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
Но добрият човечец не забелязва това и п
ред
ставлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Следователно човекът губи тази свобода чрез своята природа. И сега забележете какво всъщност запазва този теолог! Първо той казва: „Човекът като природа се предава на природата и се запазва човекът като свобода.“ После обаче констатира: „Човекът като природа е такъв, че като съставна част на природата той изгубва самостоятелността си и свободата си, а всичко, което преживява и претърпява, той трябва да претърпява изцяло според природния закон.“ И той няма нищо повече! Следователно не трябва да се учудваме, че после той реди само фрази.
Но добрият човечец не забелязва това и представлява само типичен пример за това как най-значими хора не забелязват липсата на логическа връзка на мислите, която е налице днес.
Човечеството е достигнало до стадий на развитие, когато това, което трябва да бъде мисленето за физическия живот, трябва да бъде оплодено от такива мисли, които също са насочени към духовния свят. В противен случай мислите, насочени към физическия свят, ще се разпаднат, защото хората, които днес имат думата, не познават и най-простите факти на мировите взаимовръзки.
към текста >>
За духовния изследовател това п
ред
ставлява очевиден факт.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове.
За духовния изследовател това представлява очевиден факт.
Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период. Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин.
към текста >>
Историята п
ред
ставя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Ние знаем, че днес човечеството се намира в преходен период. Не говорим в повърхностния смисъл, в който сега се говори за преходен период, а в един друг смисъл. Ние се намираме в онзи преходен период, в който древните атавистични ясновидски инстинкти са отмрели и в който трябва да се придобие способността съзнателно да се навлезе в духовните светове. За духовния изследовател това представлява очевиден факт. Но древните атавистични ясновидски способности, които са имали хората, са им давали също и дейни мисли, доколкото са имали нужда от тях в своя културен период.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
към текста >>
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна в
ред
а чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Историята представя твърде малко от величественото, което Халдейският или Египетският културен период са съдържали като значими мисли в човешкия живот. Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората.
И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма.
към текста >>
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а п
ред
себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат оп
ред
елена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
Значими мисли – нашето време трябва отново да придобие мисли, – способни да се намесят в действителността! Това обаче те могат само когато бъдат оплодени от духовния свят, както старите времена са били оплождани от духовните светове. Днес хората не могат да бъдат оплождани по несъзнателен начин. За целта е нужно да има съзнание, когато духовно-научните познания действително се придобиват от хората. И дори при този мъж, при когото може лесно да се покаже, че е обхванат от най-пагубните последствия от липсата на взаимовръзка в мислите на нашето време, виждаме, че той нанася огромна вреда чрез това, че заразява толкова много хора със своята липса на взаимовръзка в мисленето.
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава.
Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма. За всички тези неща, които представляват определени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19.
към текста >>
За всички тези неща, които п
ред
ставляват оп
ред
елени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19.
Също така в негово лице нямаме недобронамерен човек, а пред себе си имаме принципен човек, именно човек, който има възгледа, който днес може да се има, когато хората нямат определена връзка с духовния свят, в смисъла, който посочих, че и хора като Жорес не могат да имат такава. Но и такива хора, като този, който е изнесъл тези религиозни лекции, също и такива хора знаят, че човечеството в някакво отношение е достигнало до задънена улица, че хората повече не могат да направят нищо с мисленето, чувствата и волята, проникнати от старите убеждения, от старите светогледни елементи. Той знае също така, че това е довело в настоящето до материализма, че нещата трябва да са други. В края на краищата той е и не малко радикален, защото говори за това, че през 19. век хората са обхванати от страстта на спорта, комформизма, мамонизма.
За всички тези неща, които представляват определени сенчести страни на материализма, за всички тези неща говори човекът и накрая казва: спортът, комформизмът, мамонизмът, както се проявяват в 19.
век, трябва да се преодоляват. Обаче това, което казва, при него остава фраза, защото в края на първа лекция – човек не вярва на очите си, човек не вярва на своите познавателни сили – стои следното. Следното се казва днес от един значителен, известен човек. Той казва: всички неща, които се случват71, трябва да претърпят преоценка, „те не трябва вече да бъдат крайна цел. Не бива да има вече продавач, за когото печалбата да е лична цел.
към текста >>
Веднъж – това е един случай с
ред
хиляди такива – посетих един санаториум, ръководен от известен човек.
Веднъж – това е един случай сред хиляди такива – посетих един санаториум, ръководен от известен човек.
Там имаше нервноболни. И видях цялата група от нервноболни, когато отиваха на обяд. На мен ми се стори, че най-болният от всички е всъщност известният ръководител на лудницата! Но сега нашият човек, нашият теолог е радикален, той казва: „Съдържанието на живота трябва да стане друго. Не бива никой повече просто да се радва на своето здраве.“ и т.н.
към текста >>
Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да п
ред
ставляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Това е реформа на живота!
Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси.
към текста >>
Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „спо
ред
различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече!
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече!
Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното.
към текста >>
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се оп
ред
еля от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането.
Това е реформа на живота! Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят.
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането.
Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние. Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
към текста >>
Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който п
ред
лага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „п
ред
хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси. И в тази връзка човек действително трябва да може, без да се главозамайва от всевъзможни други чувства, управляващи днес света и под чието влияние възникват толкова много лъжи, да отправи поглед към най-важното. Защото тези неща имат своето влияние.
Ние живеем в една такава сфера – вече казах това в Цюрих, – че този, който предлага такава материя на хората, така че, докато го слушат, в сърцата им, в душевността им се развихрят тези мисловни бесове, може да каже: „Съдържанието на тази книжка76 се състои от 12 речи, които изнесох през последната зима в...“ – сега се споменава градът, който не искам да назова77 – „пред хиляди слушатели.“ Но тези неща – градът е без никакво значение – се приемат от хиляди!
Това трябва да се прозре. Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи.
към текста >>
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се п
ред
оставят на човечеството; напротив, п
ред
и всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
Вече е необходимо действително да се прозре цялата сериозност и цялото значение на едно такова разглеждане. И след като сме приели достатъчно много от духовния свят, ще разберем, че сме преминали в противоположната страна на онзи мироглед, който днес властва в хората в много по-голяма степен, отколкото вярваме. За съжаление днес хората живеят прекалено безсмислено! Това е душевното усилие: че трябва да се погледне толкова разпространената в света – простете, че трябва да го кажа, но трябва да сме наясно с това – тъпота, тъпота, в която човечеството живее по отношение на това, което действа в процеса на развитие на човечеството и го ръководи. Ние трябва да получим необходимите нюанси на усещането за вида истина, която се съдържа в духовната наука, също и чрез разглеждане на противоположното.
Това, за което се касае, не е просто налице, понеже се изричат всевъзможни хубави думи, звучащи прекрасно, думи за възвишени идеали, които трябва да се предоставят на човечеството; напротив, преди всичко трябва да се приеме това, което не може да се приеме от най-изтъкнатите наши съвременници: че духовният свят е този, който трябва да се открие.
Има добри причини – и защо това е така, не може да се обясни тук, тъй като ще изиска твърде много време, – има добри причини, че през цели столетия човечеството е отказвало да разбере християнството в духовен смисъл. В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж.
към текста >>
Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче п
ред
ставлява чист материализъм, дори и да не се признава, – п
ред
ставлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят.
В първите столетия на християнството е съществувал гностицизмът78. Всички Вие знаете: нашата духовна наука не е едно повторно възраждане на гностицизма, но гностицизмът се е стремял тогава да достигне до някаква духовна наука. Той е трябвало да отстъпи, защото хората не са искали да видят християнските истини в духовна светлина. Същата тенденция е продължила, тя също така се е промъкнала и в естественонаучния стремеж. Поради това човечеството е научило, че през столетията тя се е борила също и срещу възможността за разбиране на духовното.
Но вече е настъпил такъв период от време, в който тъкмо за онези, които са в центъра на съвременната култура – която обаче представлява чист материализъм, дори и да не се признава, – представлява особена трудност да приемат съществуването на един действителен духовен свят, но не под формата на неясни речи за духовния свят, а под формата на нагледно познание за духовния свят.
Ние обаче трябва да сме наясно, че приемането на този духовен свят спада към най-важното и че едва тогава може да дойде останалото, това, което може да дойде като нова основа на етичната, социалната, както и на останалата практическа житейска организация, когато се създават основи чрез духовната наука, чрез приемането на реални духовни факти и духовни същества.
към текста >>
И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, п
ред
ставлява нашия духовно-научен идеал.
Защото вътре в нашето движение не става дума за това, катехизирайки, да се приеме едно или друго от духовната наука, а за това да открием правилната връзка на нашата душа с познанията от духовния свят. Тогава духовната наука няма да бъде просто наука, тогава тя ще бъде за нас наистина житейски път, ще бъде за нас душевна храна, но такава душевна храна, която не подкопава духовното ни здраве и духовната ни свежест, а напротив, стимулира ги по такъв начин, че ние, въпреки всички съпротиви на външния свят, чието естество днес отчасти изследвахме, да навлизаме в света по хармоничен начин. Как човек би трябвало да се отнася към духовната наука душевно, за това исках да Ви говоря днес. И когато беше необходимо да Ви посоча явления, които могат да бъдат осветлени по такъв начин може би само чрез духовната наука, това беше поради причината, че ние, като познавачи на антропософския светоглед, можем да открием истинска вътрешна хармония само чрез ясно и точно схващане в хода на света, в който живеем. И от тази вътрешна хармония може също да настъпи и хармония в нашия живот.
И постигането на все по-голяма хармония в нашия живот, благодарение на духовната наука, представлява нашия духовно-научен идеал.
В смисъла на този идеал днес исках да Ви изнеса една малка лекция.
към текста >>
2.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на п
ред
стави за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините. Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява п
ред
душите ни в хода на годините.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят.
При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините.
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени п
ред
аваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят. При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините.
Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят.
Би могло да му се даде и друго име. Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора. Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
Ясни п
ред
стави за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите п
ред
ставляват за нас като хора.
Целта на нашия духовно-научен стремеж се състои в изграждането на представи за това как ние, като хора, живеем с духовните светове по подобен начин, както чрез нашето физическо тяло, с неговите преживявания и възприятия, сме взаимосвързани с физическия свят. При нашите разглеждания сега можем вече да се позовем на нещо познато, което се явява пред душите ни в хода на годините. Знаем, че следващият свят, който се намира зад света на нашите възприятия, към който са насочени предаваните чрез физическото тяло волеви импулси, нашата дейност във физическия свят, е елементарният свят. Би могло да му се даде и друго име.
Ясни представи за тези свръхсетивни светове получаваме обаче само когато до известна степен разгледаме техните особености, когато се опитаме да опознаем това, което те самите представляват за нас като хора.
Действително целият ни живот между раждане и смърт, както и животът, който после протича между смъртта и новото раждане, зависят от отношенията ни с различните светове, които се простират около нас.
към текста >>
Поради факта, че имагинациите не навлизат директно, непос
ред
ствено в нашето съзнание в ежедневния живот, за нас те не са нещо без значение, напротив, всъщност п
ред
ставляват за нашия живот нещо много по-значително, отколкото сетивните възприятия.
Поради факта, че имагинациите не навлизат директно, непосредствено в нашето съзнание в ежедневния живот, за нас те не са нещо без значение, напротив, всъщност представляват за нашия живот нещо много по-значително, отколкото сетивните възприятия.
Защото ние сме свързани с нашите имагинации много по-интензивно, отколкото със сетивните възприятия. От минералното царство ние, като физически хора, получаваме малко имагинации. Повече имагинации получаваме чрез това, което развиваме в съвместния си живот с растителния свят, както и с животинския свят. Най-голямата част от живеещото в нашето етерно тяло като имагинации идва от отношенията ни към нашите ближни и от всичко, което следва от тези отношения за нашия живот. Да, в края на краищата цялото ни отношение към нашите ближни, начинът, по който се отнасяме с тях, зависи от имагинации, които, от друга страна, винаги зависят от начина, по който подхождаме към другите хора.
към текста >>
Както отбелязах, за обикновеното ни съзнание тези имагинации не означават нищо, но те играят огромна, изключителна роля в нашия живот като симпатии и антипатии, които развиваме в по-малка или по-голяма степен към хората, които срещаме, изразяващи се в неоп
ред
елени чувства, в само загатнати наклонности или неблагоразположения, във всичко, което води до приятелство, любов, което може да нарасне така, че да повярваме, че не можем да живеем без този или онзи човек.
Защото ние сме свързани с нашите имагинации много по-интензивно, отколкото със сетивните възприятия. От минералното царство ние, като физически хора, получаваме малко имагинации. Повече имагинации получаваме чрез това, което развиваме в съвместния си живот с растителния свят, както и с животинския свят. Най-голямата част от живеещото в нашето етерно тяло като имагинации идва от отношенията ни към нашите ближни и от всичко, което следва от тези отношения за нашия живот. Да, в края на краищата цялото ни отношение към нашите ближни, начинът, по който се отнасяме с тях, зависи от имагинации, които, от друга страна, винаги зависят от начина, по който подхождаме към другите хора.
Както отбелязах, за обикновеното ни съзнание тези имагинации не означават нищо, но те играят огромна, изключителна роля в нашия живот като симпатии и антипатии, които развиваме в по-малка или по-голяма степен към хората, които срещаме, изразяващи се в неопределени чувства, в само загатнати наклонности или неблагоразположения, във всичко, което води до приятелство, любов, което може да нарасне така, че да повярваме, че не можем да живеем без този или онзи човек.
към текста >>
Всичко това се дължи на имагинации, които винаги се п
ред
извикват в нашето етерно тяло чрез съвместния живот с нашите ближни.
Всичко това се дължи на имагинации, които винаги се предизвикват в нашето етерно тяло чрез съвместния живот с нашите ближни.
И всъщност ние носим в нашето тяло винаги нещо, което не е съвсем правилно да се нарече спомен, защото то е много по-реално от спомена. В себе си носим тези, да кажем, по-висши спомени, имагинации, които сме получили от всички впечатления от хората, с които сме били заедно, които обаче все още непрекъснато получаваме. Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, представа за света, за нашия живот в света. Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора. Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, п
ред
става за света, за нашия живот в света.
Всичко това се дължи на имагинации, които винаги се предизвикват в нашето етерно тяло чрез съвместния живот с нашите ближни. И всъщност ние носим в нашето тяло винаги нещо, което не е съвсем правилно да се нарече спомен, защото то е много по-реално от спомена. В себе си носим тези, да кажем, по-висши спомени, имагинации, които сме получили от всички впечатления от хората, с които сме били заедно, които обаче все още непрекъснато получаваме.
Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, представа за света, за нашия живот в света.
Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора. Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят. Това, което се намира в нашето етерно тяло предимно като сили, се проявява чрез това, че в определени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес. Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите. Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н.
към текста >>
Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, п
ред
и всичко с други хора.
Всичко това се дължи на имагинации, които винаги се предизвикват в нашето етерно тяло чрез съвместния живот с нашите ближни. И всъщност ние носим в нашето тяло винаги нещо, което не е съвсем правилно да се нарече спомен, защото то е много по-реално от спомена. В себе си носим тези, да кажем, по-висши спомени, имагинации, които сме получили от всички впечатления от хората, с които сме били заедно, които обаче все още непрекъснато получаваме. Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, представа за света, за нашия живот в света.
Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора.
Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят. Това, което се намира в нашето етерно тяло предимно като сили, се проявява чрез това, че в определени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес. Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите. Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н. често не можем да си дадем сметка или имаме само неопределена представа за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме.
към текста >>
Това, което се намира в нашето етерно тяло п
ред
имно като сили, се проявява чрез това, че в оп
ред
елени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес.
И всъщност ние носим в нашето тяло винаги нещо, което не е съвсем правилно да се нарече спомен, защото то е много по-реално от спомена. В себе си носим тези, да кажем, по-висши спомени, имагинации, които сме получили от всички впечатления от хората, с които сме били заедно, които обаче все още непрекъснато получаваме. Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, представа за света, за нашия живот в света. Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора. Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят.
Това, което се намира в нашето етерно тяло предимно като сили, се проявява чрез това, че в определени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес.
Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите. Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н. често не можем да си дадем сметка или имаме само неопределена представа за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме.
към текста >>
Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно оп
ред
елени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите.
В себе си носим тези, да кажем, по-висши спомени, имагинации, които сме получили от всички впечатления от хората, с които сме били заедно, които обаче все още непрекъснато получаваме. Ние ги носим в себе си и в края на краищата те образуват голяма част от онова, което изобщо наричаме наш вътрешен живот, не вътрешен живот, оформен в ясни спомени, а такъв, който се изразява в едно всеобхватно усещане, настроение, представа за света, за нашия живот в света. Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора. Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят. Това, което се намира в нашето етерно тяло предимно като сили, се проявява чрез това, че в определени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес.
Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите.
Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н. често не можем да си дадем сметка или имаме само неопределена представа за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме.
към текста >>
често не можем да си дадем сметка или имаме само неоп
ред
елена п
ред
става за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме.
Ние бихме могли да минем покрай нашата съвременност, бихме могли да живеем в тази съвременност напълно безразлично, ако не развиваме имагинативен живот в съжителството с други същества, преди всичко с други хора. Това, което се проявява и за което трябва да внимаваме като принадлежащо на елементарния свят и на нашето етерно тяло, е онова, което наричаме интерес на нашата душа към обкръжаващия ни свят. Това, което се намира в нашето етерно тяло предимно като сили, се проявява чрез това, че в определени случаи благодарение на някакъв интерес към даден човек попадаме в плен на този интерес. Такъв интерес, който се оформя между единия и другия човек, почива върху напълно определени връзки между единия и другия етерен човек и тези връзки пораждат непрекъснатата игра на имагинациите. Така живеем с тези имагинации и интереси, за чието действие и за чиито сили и т.н.
често не можем да си дадем сметка или имаме само неопределена представа за тях и понеже нашият ежедневен живот не протича в будност, а малко или много в притъпено състояние, изобщо не ги забелязваме.
към текста >>
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да п
ред
извикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни.
С всичко това ние принадлежим към елементарния свят. Към този елементарен свят принадлежим така, че действително имаме от този свят нашето етерно тяло, което е инструментът за връзка с този елементарен свят.
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни.
Ние се намираме в непрекъсната връзка с голямо количество елементарни същества. Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с определени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества. Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество. И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
към текста >>
Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с оп
ред
елени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества.
С всичко това ние принадлежим към елементарния свят. Към този елементарен свят принадлежим така, че действително имаме от този свят нашето етерно тяло, което е инструментът за връзка с този елементарен свят. Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни. Ние се намираме в непрекъсната връзка с голямо количество елементарни същества.
Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с определени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества.
Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество. И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
към текста >>
И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, пос
ред
ничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
Но нещата не са само такива, че чрез етерното си тяло изплитаме връзки с други етерни тела, принадлежащи на физически същества, а чрез етерното си тяло сме сродни с духовни същества от елементарната природа, и това са тези, които могат да предизвикат за нас, хората, имагинации, несъзнателни или съзнателни. Ние се намираме в непрекъсната връзка с голямо количество елементарни същества. Хората се различават по това, че имат връзки: един човек с определени елементарни същества, друг човек с други, но така, че например връзките на някой човек с дадени елементарни същества могат да съвпадат с връзките на друг човек със същите елементарни същества. Трябва да запомним само това, че докато имаме родство винаги с голям брой елементарни същества, ние имаме силна връзка с едно елементарно същество, което е, така да се каже, еквивалентно на нашето етерно тяло. Може да се каже, че нашето етерно тяло има интимни връзки с едно особено етерно същество.
И така, както нашето етерно тяло – това, което наричаме наше етерно тяло от раждането до смъртта, – поради факта, че е включено към физическото тяло, развива свои особени връзки с физическия свят, така това етерно същество, еквивалентно на нашето етерно тяло, другият полюс на собственото ни етерно тяло, посредничи за нашите връзки с всеобщия елементарен свят, с намиращия се около нас космическо-елементарен свят.
към текста >>
Следователно ние имаме елементарен свят, към който принадлежим пос
ред
ством нашето етерно тяло, с който създаваме конкретни отношения с особени елементарни същества.
Следователно ние имаме елементарен свят, към който принадлежим посредством нашето етерно тяло, с който създаваме конкретни отношения с особени елементарни същества.
И така, в този елементарен свят се запознаваме със същества, които са толкова действителни, колкото хората, животните тук, във физическия свят, които обаче не се инкарнират, а остават само до етерното – най-твърдата им телесност е именно етерната. Така, както тук се движим сред хора, така също се движим непрекъснато между елементарни същества. Някои стоят по-далеч от нас, но имат отношения с други хора. Но определен брой от тях стоят много близко до нас, а някои се намират в най-интимни отношения с нас и опосредстват връзката ни с космическо-елементарния свят. Такова едно същество като тези елементарни същества сме и ние във времето, след като сме преминали през портата на смъртта, когато носим нашето тяло с нас в продължение на няколко дена.
към текста >>
Така, както тук се движим с
ред
хора, така също се движим непрекъснато между елементарни същества.
Следователно ние имаме елементарен свят, към който принадлежим посредством нашето етерно тяло, с който създаваме конкретни отношения с особени елементарни същества. И така, в този елементарен свят се запознаваме със същества, които са толкова действителни, колкото хората, животните тук, във физическия свят, които обаче не се инкарнират, а остават само до етерното – най-твърдата им телесност е именно етерната.
Така, както тук се движим сред хора, така също се движим непрекъснато между елементарни същества.
Някои стоят по-далеч от нас, но имат отношения с други хора. Но определен брой от тях стоят много близко до нас, а някои се намират в най-интимни отношения с нас и опосредстват връзката ни с космическо-елементарния свят. Такова едно същество като тези елементарни същества сме и ние във времето, след като сме преминали през портата на смъртта, когато носим нашето тяло с нас в продължение на няколко дена. Тогава, така да се каже, сме станали едно такова елементарно същество. Често сме описвали процеса на преминаване през портата на смъртта.
към текста >>
Но оп
ред
елен брой от тях стоят много близко до нас, а някои се намират в най-интимни отношения с нас и опос
ред
стват връзката ни с космическо-елементарния свят.
Следователно ние имаме елементарен свят, към който принадлежим посредством нашето етерно тяло, с който създаваме конкретни отношения с особени елементарни същества. И така, в този елементарен свят се запознаваме със същества, които са толкова действителни, колкото хората, животните тук, във физическия свят, които обаче не се инкарнират, а остават само до етерното – най-твърдата им телесност е именно етерната. Така, както тук се движим сред хора, така също се движим непрекъснато между елементарни същества. Някои стоят по-далеч от нас, но имат отношения с други хора.
Но определен брой от тях стоят много близко до нас, а някои се намират в най-интимни отношения с нас и опосредстват връзката ни с космическо-елементарния свят.
Такова едно същество като тези елементарни същества сме и ние във времето, след като сме преминали през портата на смъртта, когато носим нашето тяло с нас в продължение на няколко дена. Тогава, така да се каже, сме станали едно такова елементарно същество. Често сме описвали процеса на преминаване през портата на смъртта. Но колкото по-точно се разглежда, толкова по-точни имагинации се получават. Защото това, което непосредствено се възприема като впечатления след преминаването на даден човек през портата на смъртта, живее в имагинации, проявява се като имагинации.
към текста >>
Защото това, което непос
ред
ствено се възприема като впечатления след преминаването на даден човек през портата на смъртта, живее в имагинации, проявява се като имагинации.
Но определен брой от тях стоят много близко до нас, а някои се намират в най-интимни отношения с нас и опосредстват връзката ни с космическо-елементарния свят. Такова едно същество като тези елементарни същества сме и ние във времето, след като сме преминали през портата на смъртта, когато носим нашето тяло с нас в продължение на няколко дена. Тогава, така да се каже, сме станали едно такова елементарно същество. Често сме описвали процеса на преминаване през портата на смъртта. Но колкото по-точно се разглежда, толкова по-точни имагинации се получават.
Защото това, което непосредствено се възприема като впечатления след преминаването на даден човек през портата на смъртта, живее в имагинации, проявява се като имагинации.
След смъртта се състои едно взаимодействие между нашето етерно тяло и неговото еквивалентно етерно същество. Фактът, че няколко дни след смъртта нашето етерно тяло се отнема, всъщност се дължи на това, че етерното ни тяло, така да се каже, се изтегля от неговото еквивалентно етерно същество и заедно те образуват едно цяло. И така, няколко дни след смъртта ние отхвърляме нашето етерно тяло, така да се каже, отдаваме го но на нашето еквивалентно етерно същество. Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота. Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него.
към текста >>
То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка п
ред
става, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него.
Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят.
То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него.
Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
Защото не поради това, че просто знаем за оп
ред
елени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно оп
ред
елен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят. То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение.
Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
Това, което се п
ред
ава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма.
Това, което се предава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма.
И начините, по които мъртвите присъстват в живота на останалите на земята, се обуславят от факта, че етерният човек, който всъщност е отделен от действителната човешка индивидуалност, изпраща своите имагинации към живите. Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на предаденото от мъртвия на духовния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
към текста >>
Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на п
ред
аденото от мъртвия на духовния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
Това, което се предава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма. И начините, по които мъртвите присъстват в живота на останалите на земята, се обуславят от факта, че етерният човек, който всъщност е отделен от действителната човешка индивидуалност, изпраща своите имагинации към живите.
Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на предаденото от мъртвия на духовния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
към текста >>
Тази връзка п
ред
ставлява едно взаимодействие между тях.
Обаче след смъртта остава една връзка между истинската човешка индивидуалност и етерното, което е отделено от нея.
Тази връзка представлява едно взаимодействие между тях.
Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез духовно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец. Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят. Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите. Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор.
към текста >>
Оп
ред
елен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият п
ред
ава на своето етерно тяло п
ред
и всичко това, което иска да п
ред
аде на нас, които сме още във физическия свят.
Обаче след смъртта остава една връзка между истинската човешка индивидуалност и етерното, което е отделено от нея. Тази връзка представлява едно взаимодействие между тях. Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез духовно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец.
Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят.
Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите. Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло.
към текста >>
Защото само поради това, че той го п
ред
ава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите.
Обаче след смъртта остава една връзка между истинската човешка индивидуалност и етерното, което е отделено от нея. Тази връзка представлява едно взаимодействие между тях. Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез духовно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец. Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят.
Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите.
Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации.
към текста >>
Не трябва да си п
ред
ставяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор.
Тази връзка представлява едно взаимодействие между тях. Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез духовно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец. Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят. Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите. Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор.
Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор.
Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него.
към текста >>
Точно както даден човек, който застава п
ред
нас във външния свят, ни п
ред
ставя своята фигура чрез образа, който п
ред
извиква в нас пос
ред
ством нашите очи, така и това пос
ред
ничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно.
Най-ясно това се забелязва поради факта, че чрез духовно обучение човек придобива способност да осъществи реални отношения с този или онзи мъртвец. Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят. Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите. Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор.
Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно.
Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия.
към текста >>
Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни п
ред
стави благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло.
Определен вид отношения могат да се състоят във факта, че мъртвият предава на своето етерно тяло преди всичко това, което иска да предаде на нас, които сме още във физическия свят. Защото само поради това, че той го предава на своето етерно тяло, така да се каже, записва го в своето етерно тяло, ние можем в така наречените имагинации, докато сме във физическото си тяло, да имаме възприятия от мъртвите. Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно.
Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло.
Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно.
към текста >>
Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в п
ред
ходни инкарнации.
Докато човек наистина има имагинации – простете ми този тривиален, но напълно реалистичен израз, – етерното тяло на мъртвия е комутатор. Не трябва да си представяме, че е необходимо да имаме по-малко дълбока връзка с мъртвия затова, че той трябва да бъде комутатор. Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации.
Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации.
И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител.
към текста >>
Това е възможно само ако е бил налице по оп
ред
елен, интензивен начин някакъв непос
ред
ствен сърдечен интерес към мъртвия.
Точно както даден човек, който застава пред нас във външния свят, ни представя своята фигура чрез образа, който предизвиква в нас посредством нашите очи, така и това посредничество чрез етерното тяло означава нещо много подобно. Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него.
Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия.
Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно. Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия. Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия.
към текста >>
Сърдечни интереси трябва да са пос
ред
ниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно.
Ние виждаме, така да се каже, това, което мъртвият желае да ни представи благодарение на факта, че го достигаме по околния път чрез неговото етерно тяло. Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия.
Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно.
Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност. Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия. Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия. В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да п
ред
ставлява част от нашата душевна опитност.
Това етерно тяло е извън него, но той се намира в интимна връзка с него, така че живеещото в него може да се запише в това етерно тяло и ние можем да го прочетем в него като имагинации. Ако този, който е обучен духовно, желае да осъществи връзка чрез едно етерно тяло с даден мъртвец по описания начин, той трябва да е влязъл в някакви отношения с мъртвия или в последния живот между раждането и смъртта, или в предходни инкарнации. И тези отношения трябва да са засегнали душата на живеещия още тук достатъчно дълбоко, за да могат имагинациите да се проявят в него. Това е възможно само ако е бил налице по определен, интензивен начин някакъв непосредствен сърдечен интерес към мъртвия. Сърдечни интереси трябва да са посредниците между живите и мъртвите, ако е нужно да се осъществи такова отношение – за последния случай ще говорим сега, – независимо дали съзнателно или несъзнателно.
Интереси от такъв вид трябва да са налице, за да можем, така да се каже, наистина да носим в себе си нещо от мъртвия, в известен смисъл мъртвият трябва да представлява част от нашата душевна опитност.
Само духовно обученият може в известно отношение да си направи заместител. Той може да си направи заместител – първоначално това може да изглежда нещо външно, но чрез духовно обучение то става много по-вътрешно – чрез това, че например може да остави да въздейства върху себе си почеркът или нещо друго, в което живее индивидуалността на мъртвия. Но той може да го направи само ако е придобил известна практика в осъществяване на контакт с индивидуалността, която живее в почерка, или трябва да има възможността да бъде съпричастен към чувствата на останалите живи, да съпреживее болката им към мъртвия. В съпричастността си към чувствата, които мъртвият събужда у своите близки, останали на земята или които са останали в душевния им живот, духовно обученият може да чете в посочените имагинации.
към текста >>
Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на оп
ред
елени сили.
В един случай, при дадени обстоятелства животът ни е поел в една посока, в друг случай, при различни обстоятелства – в друга. Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане. Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано. Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува.
Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили.
Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща. Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят. Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас.
към текста >>
Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали п
ред
и нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща.
Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане. Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано. Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили.
Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща.
Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят. Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас. И наистина може да се каже: влиянието на човека върху неговите ближни не престава, когато той премине през портата на смъртта, а чрез етерното му тяло, с което остава свързан, той изпраща своите имагинации към онези, с които е осъществил връзка.
към текста >>
Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите п
ред
и нас.
Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили. Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща. Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде? “ Така също не може да се каже: ние ставаме несвободни поради факта, че нашата душа постоянно получава въздействия от елементарния свят.
Но наистина така, както сме свързани с топлината и студа, с онова, което ни служи за храна, с въздуха около нас, така сме във връзка с елементарния свят и особено с това, което идва от умрелите преди нас.
И наистина може да се каже: влиянието на човека върху неговите ближни не престава, когато той премине през портата на смъртта, а чрез етерното му тяло, с което остава свързан, той изпраща своите имагинации към онези, с които е осъществил връзка. Всъщност този свят, за който говорим, дори когато поради добри причини остава незабелязан в ежедневния живот, за нашия човешки живот е много по-реален от този, който обикновено наричаме реален. За днес достатъчно за този елементарен свят.
към текста >>
Но с този по-висш свят, който имам п
ред
вид сега, се намираме в най-непос
ред
ствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло.
Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот.
Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка. В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опос
ред
ства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот.
Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло. Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
В този свят – да го наречем душевен свят, с
ред
новековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
С нашата индивидуалност тогава ставаме такива същества в душевния свят, а нашето непос
ред
ствено обкръжение се състои от такива същества от душевния свят.
Към този свят, в който се намират такива астрални същества, ние, хората, принадлежим от времето, когато – след като сме преминали през портата на смъртта – сме изоставили етерното си тяло.
С нашата индивидуалност тогава ставаме такива същества в душевния свят, а нашето непосредствено обкръжение се състои от такива същества от душевния свят.
Със съдържанието на елементарния свят сме свързани дотолкова, доколкото можем да събудим онова, което предизвиква имагинации по описания начин. Но този елементарен свят тогава в известен смисъл е извън нас. Той, можем също да кажем, е под нас. Той е повече част от това, което използваме за връзка с останалия свят. Към света, който означихме като душевен, ние обаче принадлежим непосредствено.
към текста >>
Със съдържанието на елементарния свят сме свързани дотолкова, доколкото можем да събудим онова, което п
ред
извиква имагинации по описания начин.
Към този свят, в който се намират такива астрални същества, ние, хората, принадлежим от времето, когато – след като сме преминали през портата на смъртта – сме изоставили етерното си тяло. С нашата индивидуалност тогава ставаме такива същества в душевния свят, а нашето непосредствено обкръжение се състои от такива същества от душевния свят.
Със съдържанието на елементарния свят сме свързани дотолкова, доколкото можем да събудим онова, което предизвиква имагинации по описания начин.
Но този елементарен свят тогава в известен смисъл е извън нас. Той, можем също да кажем, е под нас. Той е повече част от това, което използваме за връзка с останалия свят. Към света, който означихме като душевен, ние обаче принадлежим непосредствено. Нашето обкръжение е изпълнено със същества от душевния свят, следователно с хора, които са преминали през портата на смъртта и след няколко дни са отхвърлили своите етерни тела.
към текста >>
Към света, който означихме като душевен, ние обаче принадлежим непос
ред
ствено.
С нашата индивидуалност тогава ставаме такива същества в душевния свят, а нашето непосредствено обкръжение се състои от такива същества от душевния свят. Със съдържанието на елементарния свят сме свързани дотолкова, доколкото можем да събудим онова, което предизвиква имагинации по описания начин. Но този елементарен свят тогава в известен смисъл е извън нас. Той, можем също да кажем, е под нас. Той е повече част от това, което използваме за връзка с останалия свят.
Към света, който означихме като душевен, ние обаче принадлежим непосредствено.
Нашето обкръжение е изпълнено със същества от душевния свят, следователно с хора, които са преминали през портата на смъртта и след няколко дни са отхвърлили своите етерни тела. Също така – макар също да не го забелязваме, – както получаваме постоянни влияния от елементарния свят, така имаме и постоянни влияния непосредствено в нашето астрално тяло от този душевен свят, който описвам сега. Само непосредствените влияния, които имаме – за косвените влияния чрез етерното тяло вече говорихме, – могат да се проявят като инспирации.
към текста >>
Също така – макар също да не го забелязваме, – както получаваме постоянни влияния от елементарния свят, така имаме и постоянни влияния непос
ред
ствено в нашето астрално тяло от този душевен свят, който описвам сега.
Но този елементарен свят тогава в известен смисъл е извън нас. Той, можем също да кажем, е под нас. Той е повече част от това, което използваме за връзка с останалия свят. Към света, който означихме като душевен, ние обаче принадлежим непосредствено. Нашето обкръжение е изпълнено със същества от душевния свят, следователно с хора, които са преминали през портата на смъртта и след няколко дни са отхвърлили своите етерни тела.
Също така – макар също да не го забелязваме, – както получаваме постоянни влияния от елементарния свят, така имаме и постоянни влияния непосредствено в нашето астрално тяло от този душевен свят, който описвам сега.
Само непосредствените влияния, които имаме – за косвените влияния чрез етерното тяло вече говорихме, – могат да се проявят като инспирации.
към текста >>
Само непос
ред
ствените влияния, които имаме – за косвените влияния чрез етерното тяло вече говорихме, – могат да се проявят като инспирации.
Той, можем също да кажем, е под нас. Той е повече част от това, което използваме за връзка с останалия свят. Към света, който означихме като душевен, ние обаче принадлежим непосредствено. Нашето обкръжение е изпълнено със същества от душевния свят, следователно с хора, които са преминали през портата на смъртта и след няколко дни са отхвърлили своите етерни тела. Също така – макар също да не го забелязваме, – както получаваме постоянни влияния от елементарния свят, така имаме и постоянни влияния непосредствено в нашето астрално тяло от този душевен свят, който описвам сега.
Само непосредствените влияния, които имаме – за косвените влияния чрез етерното тяло вече говорихме, – могат да се проявят като инспирации.
към текста >>
Ще ни стане ясно какво п
ред
ставлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се п
ред
ставя п
ред
духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят.
То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото. Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации. Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването. Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт. Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае.
към текста >>
То му се п
ред
ставя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят.
То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото.
Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации. Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването. Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт. Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае. За това „би могъл“ става дума!
към текста >>
Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непос
ред
ствен начин чрез инспирации.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят. То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото.
Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации.
Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването. Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт. Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае. За това „би могъл“ става дума! Възможността трябва да е налице.
към текста >>
Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се п
ред
извика от интереса, от съпреживяването.
Ще ни стане ясно какво представлява такова влияние от душевния свят върху нас, ако опиша с няколко думи как то се представя пред духовно обучения, който е в състояние да получава инспирации от духовния свят. То му се представя така, че той може да осъзнае тези инспирации само тогава, когато може да възприеме в себе си нещо от съществото, което желае да го инспирира, нещо от спецификите, от житейската тенденция и посока на съществото. Става въпрос за това, че духовно обученият трябва да развие съзнателни отношения с някой мъртъв не просто по околния път чрез етерното тяло, а по този непосредствен начин чрез инспирации.
Така че е необходимо да носи в душата си нещо повече от това, което може да се предизвика от интереса, от съпреживяването.
Духовно обученият трябва най-малко за кратко време да се трансформира така, че да приеме в себе си нещо от привичките, от особеностите на съществото, от човешкото същество, с което желае да осъществи контакт. Той трябва да се вживее така, че да може да си каже: ти възприемаш толкова много от неговите привички, че би могъл да правиш по неговия начин това, което той би могъл да прави, да чувства, усеща, желае. За това „би могъл“ става дума! Възможността трябва да е налице. Трябва да се заживее по-интимно с мъртвия.
към текста >>
Това, което ние, хората, развиваме за нашия физически живот във физическото тяло чрез взаимоотношения с други хора, чрез взаимоотношения, възникващи в земния живот, за мъртвите п
ред
ставлява интерес от съвсем различен вид.
Възможността трябва да е налице. Трябва да се заживее по-интимно с мъртвия. За духовно обучения има много начини да осъществи по-близки отношения с мъртвия, при условие че самият мъртвец го допуска. Трябва само да сме наясно, че съществата, които принадлежат към този, наречен от нас душевен свят, са свързани със света по наистина много по-различен начин, отколкото ние, хората, сме свързани с нашия физически свят, така че условията за контакт с мъртвите са напълно различни, докато те, като астрални същества, се намират в своето астрално тяло. Можем да разгледаме отделни случаи.
Това, което ние, хората, развиваме за нашия физически живот във физическото тяло чрез взаимоотношения с други хора, чрез взаимоотношения, възникващи в земния живот, за мъртвите представлява интерес от съвсем различен вид.
На земята развиваме симпатии, антипатии. Нека да бъдем наясно по този въпрос: такива симпатии и антипатии, каквито развиваме, докато живеем във физическо тяло, се намират под влиянието на нашето битие, формирано от физическото тяло и неговите условия. Те са плод на влиянието на нашата суета, на нашия егоизъм. Нека осъзнаем колко много отношения създаваме с различни хора от суета, от егоизъм, от други неща, които са свързани с нашия физически земен живот. Ние обичаме, ние мразим хората.
към текста >>
Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много п
ред
разсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
Те са плод на влиянието на нашата суета, на нашия егоизъм. Нека осъзнаем колко много отношения създаваме с различни хора от суета, от егоизъм, от други неща, които са свързани с нашия физически земен живот. Ние обичаме, ние мразим хората. Малко ни е грижа за причините на нашата любов и нашата омраза, на нашите симпатии и антипатии. Да, често не обръщаме внимание на тези симпатии и антипатии поради простата причина, че биха могли да излязат наяве много неприятни истини.
Ако проследим фактите, намиращи израз в това, че например не обичаме даден човек, ще трябва да си припишем толкова много предразсъдъци, суета и други качества, каквито се страхуваме да допуснем за себе си.
към текста >>
П
ред
и всичко обаче мъртвият вижда много ясно едно нещо.
Преди всичко обаче мъртвият вижда много ясно едно нещо.
Той вижда как даден човек следва импулси на омраза, как мрази един или друг човек поради чисто лични причини; това вижда мъртвият. Мъртвият обаче, според своя начин на виждане и това, което е в състояние да узнае, трябва да съзре как например Ариман импулсира човека да се отдаде на омразата; мъртвият вижда как Ариман работи в човека. От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета. Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка.
към текста >>
Мъртвият обаче, спо
ред
своя начин на виждане и това, което е в състояние да узнае, трябва да съзре как например Ариман импулсира човека да се отдаде на омразата; мъртвият вижда как Ариман работи в човека.
Преди всичко обаче мъртвият вижда много ясно едно нещо. Той вижда как даден човек следва импулси на омраза, как мрази един или друг човек поради чисто лични причини; това вижда мъртвият.
Мъртвият обаче, според своя начин на виждане и това, което е в състояние да узнае, трябва да съзре как например Ариман импулсира човека да се отдаде на омразата; мъртвият вижда как Ариман работи в човека.
От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета. Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка. Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него.
към текста >>
Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим спо
ред
един или друг критерий.
Той вижда как даден човек следва импулси на омраза, как мрази един или друг човек поради чисто лични причини; това вижда мъртвият. Мъртвият обаче, според своя начин на виждане и това, което е в състояние да узнае, трябва да съзре как например Ариман импулсира човека да се отдаде на омразата; мъртвият вижда как Ариман работи в човека. От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета. Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка.
Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий.
Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него. Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер. По този начин се предизвиква това, което можем да наречем смекчаване на нашите силно диференцирани чувства във физическия земен живот, които изпитваме към един или друг човек. За мъртвия настъпва в голяма степен един вид общочовешка любов. Не мислете обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин.
към текста >>
Мъртвият не му го приписва непос
ред
ствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер.
От друга страна, той вижда как Луцифер работи в човека, когато той е изпълнен със суета. Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка. Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него.
Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер.
По този начин се предизвиква това, което можем да наречем смекчаване на нашите силно диференцирани чувства във физическия земен живот, които изпитваме към един или друг човек. За мъртвия настъпва в голяма степен един вид общочовешка любов. Не мислете обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин. Той го вижда, само че може да го проследи до неговите корени, да съзре неговите взаимовръзки.
към текста >>
По този начин се п
ред
извиква това, което можем да наречем смекчаване на нашите силно диференцирани чувства във физическия земен живот, които изпитваме към един или друг човек.
Същественото е, че мъртвият вижда хората във взаимовръзка с ариманическо-луциферическия свят. Затова за мъртвите отпада това, което за нас често се оцветява от нашата човешка преценка. Ние виждаме този или онзи човек, когото трябва да преценим според един или друг критерий. Приписваме му нещо, което намираме за укорително в него. Мъртвият не му го приписва непосредствено, а наблюдава как човекът бива подведен от Ариман или Луцифер.
По този начин се предизвиква това, което можем да наречем смекчаване на нашите силно диференцирани чувства във физическия земен живот, които изпитваме към един или друг човек.
За мъртвия настъпва в голяма степен един вид общочовешка любов. Не мислете обаче, че поради това той не би могъл да бъде критичен, да вижда злото по правилен начин. Той го вижда, само че може да го проследи до неговите корени, да съзре неговите взаимовръзки.
към текста >>
Защото само си п
ред
ставете, че един обучен ясновиждащ човек би искал да се обърне към даден мъртъв, така че неговите инспирации да се приемат съзнателно, и този живеещ тук човек изпитва особена омраза към друг човек, омраза, която произлиза само от лични причини.
Но всичко, което Ви описах тук, означава също, че един окултно обучен човек всъщност може да се доближи до даден мъртвец само поради факта, че той действително е свободен от лични чувства на симпатии и антипатии към отделните хора, че не е зависим в своята душа от лични симпатии и антипатии.
Защото само си представете, че един обучен ясновиждащ човек би искал да се обърне към даден мъртъв, така че неговите инспирации да се приемат съзнателно, и този живеещ тук човек изпитва особена омраза към друг човек, омраза, която произлиза само от лични причини.
Да, както нашата ръка се отдръпва от огън, така и мъртвият се отдръпва от човек, който по подобен начин, поради лични причини изпитва омраза! Той не може да се обръща към него, защото омразата му действа като огън. За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии. Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска.
към текста >>
За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по оп
ред
елен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии.
Но всичко, което Ви описах тук, означава също, че един окултно обучен човек всъщност може да се доближи до даден мъртвец само поради факта, че той действително е свободен от лични чувства на симпатии и антипатии към отделните хора, че не е зависим в своята душа от лични симпатии и антипатии. Защото само си представете, че един обучен ясновиждащ човек би искал да се обърне към даден мъртъв, така че неговите инспирации да се приемат съзнателно, и този живеещ тук човек изпитва особена омраза към друг човек, омраза, която произлиза само от лични причини. Да, както нашата ръка се отдръпва от огън, така и мъртвият се отдръпва от човек, който по подобен начин, поради лични причини изпитва омраза! Той не може да се обръща към него, защото омразата му действа като огън.
За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
към текста >>
Но Вие виждате, че човекът също така действа непос
ред
ствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
За да можем да осъществим съзнателна връзка с мъртвите, ние трябва да можем като тях по определен начин да станем независими от лични симпатии и антипатии. Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно.
Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
И е напълно вярно, че тези, които живеят в оп
ред
елено време на земята, п
ред
и всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели п
ред
и тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
Една оп
ред
елена част от мировия
ред
и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек.
Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек.
Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили?
към текста >>
Това приключва, както знаете, с нап
ред
ъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение.
Това приключва, както знаете, с напредъка на човешкото развитие и вече наближава времето, когато този наследствен принцип, тези консервативни отношения няма да имат особено значение.
Физическите връзки няма да могат да се проявяват по същия начин, както е било по-рано. Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато. От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили.
към текста >>
Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в с
ред
ите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи оп
ред
елен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Затова обаче хората трябва все повече да възприемат духовно-научни познания по съзнателен начин, така че да могат съзнателно да се свържат с такива житейски навици от по-ранни времена, с които трябва да се съобразяват, за да може животът да се развива непрекъснато. От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно.
Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели п
ред
и известно време.
От началото на петата следатлантска културна епоха ние живеем в преходно време, през което в по-голяма или по-малка степен се разпростира хаосът. Но отново ще възникнат условия, когато човек ще се свърже с по-ранните времена по много по-съзнателен начин чрез познанията на духовната наука. Несъзнателно, инстинктивно някои хора вече са го направили. Но това, което все още е инстинктивно, трябва да стане съзнателно. Това не се забелязва, но ако някой може да изучава историята духовно, ако разглежда реалните условия, а не се ограничава до ужасяващите абстракции, преобладаващи днес тъкмо в средите на така наречените просветени, той ще забележи, че изучаващото се в дадена епоха носи определен характер само защото хората несъзнателно, инстинктивно се свързват с това, което се излъчва от умрелите в настоящето.
Ако хората някога действително се научат да разбират големите образователни идеи, които се разпространяват в дадена епоха от водещите педагози – от истинските такива, а не от шарлатаните, – те ще видят, че тези водещи педагогически мисли имат произхода си в същността на тези, които са умрели преди известно време.
към текста >>
Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от п
ред
ходната, че п
ред
ходният период от време винаги живее в следващия период.
Това е много интимно съжителство, защото разиграващото се в астралното тяло принадлежи много повече на вътрешния живот, отколкото това, което се разиграва в етерното тяло. Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид.
Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период.
Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт. Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят.
към текста >>
Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непос
ред
ствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт.
Това е много интимно съжителство, защото разиграващото се в астралното тяло принадлежи много повече на вътрешния живот, отколкото това, което се разиграва в етерното тяло. Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид. Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период.
Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт.
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят.
към текста >>
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам п
ред
вид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на нап
ред
ъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта.
Това е много интимно съжителство, защото разиграващото се в астралното тяло принадлежи много повече на вътрешния живот, отколкото това, което се разиграва в етерното тяло. Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид. Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период. Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт.
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта.
Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други.
към текста >>
И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че оп
ред
елени импулси произтичат от починалите п
ред
и двадесет, тридесет или п
ред
и още повече години.
Общението, което самите мъртви, като индивидуалности, могат да имат с живите, е много по-интимно от това, което имат етерните тела или елементарните същества от всякакъв вид. Следователно Вие ще видите как следващата епоха в човешкия живот винаги е обусловена от предходната, че предходният период от време винаги живее в следващия период. Защото всъщност, колкото и странно да звучи, ние ставаме наистина достатъчно зрели, за да влияем непосредствено върху други хора, да им въздействаме директно, в тяхната вътрешност едва след нашата смърт. Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични.
И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години.
Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие.
към текста >>
То обаче става действително зряло от един оп
ред
елен момент насетне, за да може да въздейства върху други.
Това, което не би трябвало да искаме: да натрапваме собствените си навици на някой пълнолетен човек – имам предвид духовно пълнолетен, а не в правния смисъл на думата, – е правилно и съответства на изискванията на напредъка в развитието на човечеството, след като сами сме преминали през портата на смъртта. Освен всичко останало, което се съдържа в процеса на кармата и във всеобщите закони на инкарнацията, тези неща са също налични. И когато питате за тайните първопричини, защо, да кажем, хората днес правят това или онова, тогава при мнозина – във всеки случай не при всички – ще откриете, че те правят нещо поради причината, че определени импулси произтичат от починалите преди двадесет, тридесет или преди още повече години. Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят.
То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други.
Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго. Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите.
към текста >>
Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това п
ред
вид, това е нещо съвсем друго.
Това са тайните, но конкретни взаимовръзки между физическия и духовния свят. Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие.
Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот. И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>
Имам п
ред
вид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот.
Защото не само за нас самите нещо узрява в това, което пренасяме през портата на смъртта, а и за останалия свят. То обаче става действително зряло от един определен момент насетне, за да може да въздейства върху други. Също така то става все по-зряло. И аз Ви моля, обърнете внимание сега, че не говоря за външни неща, а за вътрешно, реално духовно действие. Може някой да си спомня за навиците на даден умрял баща или дядо и да ги повтаря на физическия план, но аз нямам това предвид, това е нещо съвсем друго.
Имам предвид действително инспирираните, следователно невъзприемаемите от обикновеното съзнание въздействия, които се усещат в нашите навици, в нашия най-интимен живот.
И много в нашия живот зависи от това, че ние дори се виждаме принудени тук или там да се освободим от добронамерените влияния, които идват от мъртвите. Да, ние получаваме голяма част от нашата свобода благодарение на това, че трябва да я извоюваме в една или друга посока. Вътрешните душевни борби, чиито причини човекът често не познава, ще му се изяснят, ако ги разглежда в светлината, произхождаща от такива познания. Ако искаме да използваме един тривиален израз, можем да кажем: миналото шепти, душите на миналото наистина шепнат в нашата душевност.
към текста >>
Това п
ред
ставлява ужас, несъзнателен ужас.
Тези неща са просто истини, в които вникваме чрез духовното разглеждане. Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините.
Това представлява ужас, несъзнателен ужас.
И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността. Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>
Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, п
ред
и всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността.
Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>
Като Аз може да действа умрелият п
ред
и десетилетия както непос
ред
ствено, така, разбира се, и чрез пос
ред
ничеството на другите.
“ Но интуиция може да бъде само същество, което има само „духовно тяло“, ако употребим този парадоксален израз. Човекът може да въздейства интуитивно в този смисъл върху други същества, следователно и върху съществата, които все още са въплътени във физическия живот, когато е отхвърлил своето астрално тяло, когато изцяло принадлежи към духовния свят, следователно десетилетия след своята смърт. Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека.
Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите.
И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина. Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време. В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна. По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят.
към текста >>
Може би за съвременното усещане, изпълнено с п
ред
разсъдъци, това п
ред
ставлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
Тогава вече той може и чрез интуиция, не просто, както описах, чрез инспирация, да въздейства на другите хора. Едва тогава той действа по духовен начин като Аз, който сега се намира в духовния свят, вътре в Азовете. По-рано той действа инспириращо в астралното тяло или косвено чрез етерното тяло в етерното тяло на човека. Като Аз може да действа умрелият преди десетилетия както непосредствено, така, разбира се, и чрез посредничеството на другите. И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи!
Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина.
Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време. В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна. По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят. Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
Това п
ред
ставлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
И така човешката индивидуалност е узряла не просто да живее в навиците на хората, но вече да действа и в техните възгледи! Може би за съвременното усещане, изпълнено с предразсъдъци, това представлява една неудобна, несимпатична истина, но все пак това е истина. Нашите възгледи, възникващи в нашия Аз, са подложени на влиянието на тези, които са умрели от дълго време. В нашите възгледи живеят тези, които са умрели отдавна. По този начин се осъществява непрекъснатото развитие под въздействието на духовния свят.
Това представлява необходимост, без която постоянно биха се разкъсвали нишките на човешките възгледи.
към текста >>
Никой не би трябвало да п
ред
ставя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери.
Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено.
Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света. Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му. Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите. Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност спо
ред
изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света.
Простете ми, че на това място вмъквам нещо лично. Но това лично нещо го вмъквам, бих казал, поради обективни причини, защото една такава истина може да стане напълно разбираема само чрез конкретни примери. Никой не би трябвало да представя възгледи и идеи като свои лични мнения, дори да са придобити напълно искрено.
Следователно никой, стъпил напълно честно на основата на окултизма, никой, придобил опитност според изискванията на духовната наука, няма да си позволи да налага своите мнения на света, но ще направи всичко възможно, за да не налага своите мнения директно на света.
Защото това, което той придобива под влиянието на личните си усещания като мнения, ще може да въздейства тридесет, четиридесет години след смъртта му. Тогава то ще навлиза в душите по същия начин, по който навлизат в душите импулсите на духовете на времето, архаите. Тогава то ще е толкова зряло, че действително да може да въздейства, да съответства на обективния ход на нещата. Следователно е необходимо този, който стои на основата на окултизма, да избягва да си вербува прозелити, последователи на своите мнения.
към текста >>
И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в нап
ред
ващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората.
И сега стигам до личното. Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек. Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз. Важна брънка във веригата е напълно да се пренесеш в обективния ход на мировото развитие. Следователно аз не написах моята теория на познанието, а Гьотевата теория на познанието, теорията на познанието на Гьотевия светоглед и т.н.
И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората.
След още по-дълъг период от време узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите. Не трябва да се вярва, че нашите възгледи възникват от нищото или че възникват наново във всяка епоха. Те израстват от основата, от която произхожда нашата душа. Тази основа обаче всъщност е идентична с работата на отдавна умрелите хора.
към текста >>
Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е п
ред
ставлявал по-рано.
Вярвам, че чрез запознаването с такива факти от човешкия живот може да се изживее онова обогатяване, от което се нуждаем в зависимост от целия характер и смисъл на нашата настояща епоха и най-близкото бъдеще. Много от старото се е разпаднало и трябва да се развие нещо ново, както често съм казвал. В това ново обаче човек не може да навлезе без импулсите, които се развиват в него чрез духовната наука.
Става дума за усещанията към Всемира и към останалите същества във Всемира, към които се приближаваме чрез духовната наука, за това, че нашият живот се формира по друг начин чрез духовната наука, става по-различен от това, което е представлявал по-рано.
Чрез духовната наука за нас трябва да оживее онова, в което се намираме винаги, което обаче човечеството е призвано да познае, все по-съзнателно, развивайки се през петия, шестия и седмия следатлантски културен период.
към текста >>
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези п
ред
стави исках да споделя днес.
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези представи исках да споделя днес.
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
към текста >>
3.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние можем да разгледаме още по-задълбочено цялото развитие, за което говорихме вчера повече външно, когато се опитаме да п
ред
ставим п
ред
душите си връзката на човека с духовния свят от една оп
ред
елена гледна точка.
Ние можем да разгледаме още по-задълбочено цялото развитие, за което говорихме вчера повече външно, когато се опитаме да представим пред душите си връзката на човека с духовния свят от една определена гледна точка.
Между раждането и смъртта ние живеем тук, във физическия свят. Този физически свят ни е познат благодарение на нашите сетивни възприятия. Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят. Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят.
към текста >>
Но всичко, което опос
ред
ства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят.
Ние можем да разгледаме още по-задълбочено цялото развитие, за което говорихме вчера повече външно, когато се опитаме да представим пред душите си връзката на човека с духовния свят от една определена гледна точка. Между раждането и смъртта ние живеем тук, във физическия свят. Този физически свят ни е познат благодарение на нашите сетивни възприятия. Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят.
Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят.
Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят. Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове. Следващият духовен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят. Този елементарен свят първоначално представлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят. Той е първият свръхсетивен свят.
към текста >>
Този елементарен свят първоначално п
ред
ставлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят.
Това е просто тривиалност, едва ли има нужда да се казва: ако нямахме нашите сетивни органи, нямаше да можем да знаем нищо за връзката ни с физическия свят. Но всичко, което опосредства връзката ни с физическия свят чрез нашите сетивни органи, се отделя от нас, разбира се, едва когато преминем през портата на смъртта, така че можем да кажем: нашата задача между раждането и смъртта е да опознаем физическия свят. Ние се въплътяваме в това физическо тяло, за да можем чрез него да опознаем физическия свят. Ние обаче принадлежим не само на физическия свят, а също така и на духовните светове. Следващият духовен свят, който, така да се каже, граничи с нашия физически свят, е онзи, който сме свикнали да наричаме – независимо дали изразът е подходящ или не, за това сега не става дума – етерен свят, както и елементарен свят.
Този елементарен свят първоначално представлява за човека, такъв, какъвто живее във физическия свят, непознат свят.
Той е първият свръхсетивен свят. Но доколкото е първият свръхсетивен свят, той има не по-малко значение за човека, отколкото физическият свят, отколкото сетивният свят. Щом на човека се отворят сетивата за този елементарен свят, което се случва поради това, че той може да възприема имагинативно, на него му става ясно, че този елементарен свят е също така населен със същества, както физическият свят. Докато има етерно тяло, човекът принадлежи на този елементарен свят. Като етерно същество той е гражданин на елементарния свят.
към текста >>
Ако се върнем към казаното п
ред
и малко, че нашето отношение към елементарния свят е различно от отношението ни към физическия свят, бих искал да приведа един пример, който ще потвърди това.
Ако се върнем към казаното преди малко, че нашето отношение към елементарния свят е различно от отношението ни към физическия свят, бих искал да приведа един пример, който ще потвърди това.
Чрез свободната човешка воля, най-малкото видимо, във физическия свят формираме нашите отношения към едно или друго същество. Изграждаме приятелства, връзки със съществата около нас. В елементарния свят, в който се намираме чрез нашите етерни тела, това не става така непосредствено, а малко или много чрез цялостния ни живот ние се намираме в една по-тясна връзка с определени елементарни същества. Така действително можем да направим сравнение между нашето отношение, като самостоятелни елементарни същества – каквито сме благодарение на етерните си тела, – с определен брой други елементарни същества, които всъщност ни съпровождат през целия ни живот, с отношението на слънцето към намиращите се около него планети. Нашето собствено етерно тяло е един вид слънчево елементарно същество, съпровождано от известен брой елементарни същества, които му принадлежат така, както планетите принадлежат към слънцето, така че тези елементарни същества образуват с него един вид седморност така, както планетите, според древните възгледи, образуват един вид седморност със слънцето.
към текста >>
В елементарния свят, в който се намираме чрез нашите етерни тела, това не става така непос
ред
ствено, а малко или много чрез цялостния ни живот ние се намираме в една по-тясна връзка с оп
ред
елени елементарни същества.
Ако се върнем към казаното преди малко, че нашето отношение към елементарния свят е различно от отношението ни към физическия свят, бих искал да приведа един пример, който ще потвърди това. Чрез свободната човешка воля, най-малкото видимо, във физическия свят формираме нашите отношения към едно или друго същество. Изграждаме приятелства, връзки със съществата около нас.
В елементарния свят, в който се намираме чрез нашите етерни тела, това не става така непосредствено, а малко или много чрез цялостния ни живот ние се намираме в една по-тясна връзка с определени елементарни същества.
Така действително можем да направим сравнение между нашето отношение, като самостоятелни елементарни същества – каквито сме благодарение на етерните си тела, – с определен брой други елементарни същества, които всъщност ни съпровождат през целия ни живот, с отношението на слънцето към намиращите се около него планети. Нашето собствено етерно тяло е един вид слънчево елементарно същество, съпровождано от известен брой елементарни същества, които му принадлежат така, както планетите принадлежат към слънцето, така че тези елементарни същества образуват с него един вид седморност така, както планетите, според древните възгледи, образуват един вид седморност със слънцето.
към текста >>
Така действително можем да направим сравнение между нашето отношение, като самостоятелни елементарни същества – каквито сме благодарение на етерните си тела, – с оп
ред
елен брой други елементарни същества, които всъщност ни съпровождат през целия ни живот, с отношението на слънцето към намиращите се около него планети.
Ако се върнем към казаното преди малко, че нашето отношение към елементарния свят е различно от отношението ни към физическия свят, бих искал да приведа един пример, който ще потвърди това. Чрез свободната човешка воля, най-малкото видимо, във физическия свят формираме нашите отношения към едно или друго същество. Изграждаме приятелства, връзки със съществата около нас. В елементарния свят, в който се намираме чрез нашите етерни тела, това не става така непосредствено, а малко или много чрез цялостния ни живот ние се намираме в една по-тясна връзка с определени елементарни същества.
Така действително можем да направим сравнение между нашето отношение, като самостоятелни елементарни същества – каквито сме благодарение на етерните си тела, – с определен брой други елементарни същества, които всъщност ни съпровождат през целия ни живот, с отношението на слънцето към намиращите се около него планети.
Нашето собствено етерно тяло е един вид слънчево елементарно същество, съпровождано от известен брой елементарни същества, които му принадлежат така, както планетите принадлежат към слънцето, така че тези елементарни същества образуват с него един вид седморност така, както планетите, според древните възгледи, образуват един вид седморност със слънцето.
към текста >>
Нашето собствено етерно тяло е един вид слънчево елементарно същество, съпровождано от известен брой елементарни същества, които му принадлежат така, както планетите принадлежат към слънцето, така че тези елементарни същества образуват с него един вид седморност така, както планетите, спо
ред
древните възгледи, образуват един вид седморност със слънцето.
Ако се върнем към казаното преди малко, че нашето отношение към елементарния свят е различно от отношението ни към физическия свят, бих искал да приведа един пример, който ще потвърди това. Чрез свободната човешка воля, най-малкото видимо, във физическия свят формираме нашите отношения към едно или друго същество. Изграждаме приятелства, връзки със съществата около нас. В елементарния свят, в който се намираме чрез нашите етерни тела, това не става така непосредствено, а малко или много чрез цялостния ни живот ние се намираме в една по-тясна връзка с определени елементарни същества. Така действително можем да направим сравнение между нашето отношение, като самостоятелни елементарни същества – каквито сме благодарение на етерните си тела, – с определен брой други елементарни същества, които всъщност ни съпровождат през целия ни живот, с отношението на слънцето към намиращите се около него планети.
Нашето собствено етерно тяло е един вид слънчево елементарно същество, съпровождано от известен брой елементарни същества, които му принадлежат така, както планетите принадлежат към слънцето, така че тези елементарни същества образуват с него един вид седморност така, както планетите, според древните възгледи, образуват един вид седморност със слънцето.
към текста >>
Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към оп
ред
елени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло.
По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители.
Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло.
В бъдеще ще се появи вид медицина, която особено много ще се съобразява с това, което казах сега. Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се определя здравословното състояние на пациента. Защото това, което днес се нарича болест, представлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност. В действителност е налице някаква нередност, която сравних с планетна система, а болестта представлява само отражение на тази нередност.
към текста >>
Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се оп
ред
еля здравословното състояние на пациента.
По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители. Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло. В бъдеще ще се появи вид медицина, която особено много ще се съобразява с това, което казах сега.
Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се определя здравословното състояние на пациента.
Защото това, което днес се нарича болест, представлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност. В действителност е налице някаква нередност, която сравних с планетна система, а болестта представлява само отражение на тази нередност.
към текста >>
Защото това, което днес се нарича болест, п
ред
ставлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност.
По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители. Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло. В бъдеще ще се появи вид медицина, която особено много ще се съобразява с това, което казах сега. Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се определя здравословното състояние на пациента.
Защото това, което днес се нарича болест, представлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност.
В действителност е налице някаква нередност, която сравних с планетна система, а болестта представлява само отражение на тази нередност.
към текста >>
В действителност е налице някаква не
ред
ност, която сравних с планетна система, а болестта п
ред
ставлява само отражение на тази не
ред
ност.
По време на целия ни живот между раждане и смърт е налично постоянно взаимодействие между нас и тези наши елементарни придружители. Не само нашето вътрешно състояние ще зависи от начина, по който нашето елементарно или етерно тяло се съотнася към своите сателити, но и отношението ни към външното, към определени външни същества, именно към други хора, ще се регулира чрез взаимоотношенията между тези сателити и нашето собствено етерно тяло. В бъдеще ще се появи вид медицина, която особено много ще се съобразява с това, което казах сега. Ще има един медицинско-психологически начин на разглеждане, който ще установява как един или друг сателит се отнася към етерното тяло, и след това ще може да се определя здравословното състояние на пациента. Защото това, което днес се нарича болест, представлява само външно физическо отражение на онова, което е налице в действителност.
В действителност е налице някаква нередност, която сравних с планетна система, а болестта представлява само отражение на тази нередност.
към текста >>
В по-широк смисъл: това, което пречи на
ред
а, е налично благодарение на закона.
Разбира се, той може да го направи в мига, в който му развържат краката, защото човек не може да танцува със завързани крака. И тези вериги се поставят от съвременния материализъм, който властва над медицинската наука. Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните принципи. В тази връзка е особено важно да се види, че Павел не напразно казва тези особено значими думи, които обаче не се разбират правилно, защото хората винаги вярват, че са християни, докато в действителност не са такива. Павел казва81, че греховете навлизат в света чрез закона, следователно че греховете се проявяват благодарение на закона.
В по-широк смисъл: това, което пречи на реда, е налично благодарение на закона.
Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е наред, нашето материалистическо време веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в ред, ако нещо не е в ред, то произлиза от законите. Но, както казах, това само може да бъде загатнато. Защото е необходимо още много, за да се стигне до разбирането на тези неща. Аз казах: хората само вярват, че са християни. Защото такива думи като тези на Павел са четени от безброй много хора, но са много малко разбрани.
към текста >>
Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е на
ред
, нашето материалистическо време веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в
ред
, ако нещо не е в
ред
, то произлиза от законите.
И тези вериги се поставят от съвременния материализъм, който властва над медицинската наука. Не може да се подобри нещо, ако един или друг човек прави това или онова, а само когато общата воля на по-голям брой хора стане достатъчно силна, за да доведе до промени в системата на медицинската практика, така че в медицината да могат да проникнат духовните принципи. В тази връзка е особено важно да се види, че Павел не напразно казва тези особено значими думи, които обаче не се разбират правилно, защото хората винаги вярват, че са християни, докато в действителност не са такива. Павел казва81, че греховете навлизат в света чрез закона, следователно че греховете се проявяват благодарение на закона. В по-широк смисъл: това, което пречи на реда, е налично благодарение на закона.
Тези неща могат дори и днес само да се загатват, защото ако нещо не е наред, нашето материалистическо време веднага ще прибегне до закона, без да знае, че тъкмо това, което не е в ред, ако нещо не е в ред, то произлиза от законите.
Но, както казах, това само може да бъде загатнато. Защото е необходимо още много, за да се стигне до разбирането на тези неща. Аз казах: хората само вярват, че са християни. Защото такива думи като тези на Павел са четени от безброй много хора, но са много малко разбрани.
към текста >>
Следователно ние се намираме в един етерен свят поради факта, че сме етерни същества, и една оп
ред
елена система се намира в близки отношения с нас самите.
Следователно ние се намираме в един етерен свят поради факта, че сме етерни същества, и една определена система се намира в близки отношения с нас самите.
Тази система, тоест тези елементарни същества, тези етерни същества, които ни придружават, са и онези, които чрез своите сили – тъй като те са подредени по определен начин, когато преминаваме през портата на смъртта – извличат етерното ни тяло от физическото и го насочват – следователно и самия човек – към определено място в елементарния свят. Този елементарен свят, както вече отбелязах, е възприемаем чрез имагинативното познание. В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни духове. Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко време, за няколко дни. После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло.
към текста >>
Тази система, тоест тези елементарни същества, тези етерни същества, които ни придружават, са и онези, които чрез своите сили – тъй като те са под
ред
ени по оп
ред
елен начин, когато преминаваме през портата на смъртта – извличат етерното ни тяло от физическото и го насочват – следователно и самия човек – към оп
ред
елено място в елементарния свят.
Следователно ние се намираме в един етерен свят поради факта, че сме етерни същества, и една определена система се намира в близки отношения с нас самите.
Тази система, тоест тези елементарни същества, тези етерни същества, които ни придружават, са и онези, които чрез своите сили – тъй като те са подредени по определен начин, когато преминаваме през портата на смъртта – извличат етерното ни тяло от физическото и го насочват – следователно и самия човек – към определено място в елементарния свят.
Този елементарен свят, както вече отбелязах, е възприемаем чрез имагинативното познание. В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни духове. Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко време, за няколко дни. После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло. То се отделя като втори труп.
към текста >>
В него се намира оп
ред
елен брой същества, които могат да се назоват природни духове.
Следователно ние се намираме в един етерен свят поради факта, че сме етерни същества, и една определена система се намира в близки отношения с нас самите. Тази система, тоест тези елементарни същества, тези етерни същества, които ни придружават, са и онези, които чрез своите сили – тъй като те са подредени по определен начин, когато преминаваме през портата на смъртта – извличат етерното ни тяло от физическото и го насочват – следователно и самия човек – към определено място в елементарния свят. Този елементарен свят, както вече отбелязах, е възприемаем чрез имагинативното познание.
В него се намира определен брой същества, които могат да се назоват природни духове.
Първоначално всички хора се намират в него, когато преминат през портата на смъртта, но, както знаем, само за кратко време, за няколко дни. После на елементарния свят се отдава това, което наричаме етерно тяло. То се отделя като втори труп. Но не трябва да се мисли, че това второ тяло, което се отделя, бързо се унищожава в елементарния свят. Това не е така, а във всеки случай то се разпада в елементарния свят, но това разпадане, това постепенно изчезване не означава, че то не е възприемаемо за същества, които могат да възприемат имагинативно.
към текста >>
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез п
ред
ставите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените п
ред
стави.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи.
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят. Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено.
към текста >>
Да п
ред
положим, че чрез смъртта сме загубили любим човек.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи. Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят.
Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек.
Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят.
към текста >>
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите п
ред
стави, които носим през света.
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят. Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено.
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични. И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Човек знае най-вече за п
ред
ставите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят.
Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят.
Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични. И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Но под п
ред
ставите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно.
Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят.
Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно.
На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични. И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите п
ред
стави, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините п
ред
стави вече са налични.
Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание.
Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични.
И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали п
ред
и нас през портата на смъртта и които могат да ни п
ред
ават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света. Човек знае най-вече за представите, особено в нашето материалистическо време, които отразяват външния физически свят. Но под представите, които ние носим през света, постоянно живеят и такива, които са по-фини, така че да не се възприемат директно. На това просто не се обръща внимание. Ако човек привикне да обръща по-голямо внимание на своя душевен живот и ако не оставя постоянно да отзвучава по-финият душевен живот чрез грубите представи, които се вливат от околния физически свят, той ще види, че по-фините представи вече са налични.
И те произтичат от онези, които са били във връзка с нас и са преминали преди нас през портата на смъртта и които могат да ни предават своите дела и мисли по описания начин особено в първоначалния период, след като преминат през портата на смъртта.
към текста >>
Така в нашите п
ред
стави носим още известно време същността на мъртвите поради факта, че като елементарни същества ние принадлежим към елементарния свят.
Така в нашите представи носим още известно време същността на мъртвите поради факта, че като елементарни същества ние принадлежим към елементарния свят.
Ако човек говори за монизъм и иска да остане напълно в реалността, тогава всъщност би трябвало да говори за този монизъм, за който загатнах сега, за монизма, формиращ се от взаимодействието между живите и мъртвите. В действителност онези, които са преминали през портата на смъртта, изобщо не се намират далеч от нас. Всъщност те са много по-близо до нас, отколкото се вярва.
към текста >>
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непос
ред
ствено от самия себе си.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си.
И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот. Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло.
към текста >>
И като влияние на мъртвите след оп
ред
елено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си.
И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло.
към текста >>
Но тези лъчи, това непос
ред
ствено действие не може да живее директно в нашия п
ред
ставен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот.
Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят.
към текста >>
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които п
ред
и нас са преминали през портата на смъртта.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот. Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме.
Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта.
Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме.
към текста >>
Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с
ред
ица условия.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот. Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта.
Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия.
Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид.
към текста >>
Мъртвият се намира в с
ред
а от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов пос
ред
ник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени п
ред
него чрез физическото тяло.
Сега човекът се развива все повече и повече, когато преживява времето между смъртта и ново раждане, така че той също може да действа върху света непосредствено от самия себе си. И като влияние на мъртвите след определено време човек възприема, че техните лъчи от сили проникват в нашия душевен живот. Но тези лъчи, това непосредствено действие не може да живее директно в нашия представен живот, в нашите мисли, а живее повече в нашите навици, по начина, по който действаме. Така в нас струи това, което действа от духовните светове и което произтича от онези, които преди нас са преминали през портата на смъртта. Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия.
Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло.
Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме. Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид. Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили.
към текста >>
Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам п
ред
вид.
Само трябва да си изясним, че такова взаимодействие между мъртвите и живите е свързано с редица условия. Мъртвият се намира в среда от същества, подобни на него, което значи, че те са също душевни същества, следователно всички същества, от най-висшите йерархии надолу до човека, и благодарение на това, че отхвърленото му етерно тяло е негов посредник, той може да има възприятия за хората, които са, така да са каже, забулени пред него чрез физическото тяло. Но той прониква през този воал с помощта на своето етерно тяло. Този, който е преминал през портата на смъртта, е подчинен на условията, при които се живее в душевния, в духовния свят. Той трябва да ги приеме.
Сега трябва да спомена един основен момент, за да Ви се изясни какво всъщност имам предвид.
Вие знаете, че през света, в който живеем, по всевъзможни начини действат луциферически и ариманически сили. Ако тези луциферически и ариманически сили не упражняваха върху нас своята притегателна сила, тогава проявяващото се като неправилно или лошо действие в човека нямаше да съществува в света. Луциферическото и ариманическото трябва да упражняват действието си върху човека, трябва да му дадат възможност да ги последва. Ако си припомним този факт, ще прозрем, че човекът е нещо по-различно от съществото, което често правим от него с нашата критика. Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин.
към текста >>
Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе оп
ред
елена роля.
Ако във физическия свят имахме способността да виждаме винаги как луциферическото и ариманическото действат в човека, щяхме да съдим за човека по съвсем различен начин. Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта.
Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля. Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие.
към текста >>
Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него оп
ред
елена роля.
Не казвам, че по принцип следва да бъдем по-малко критични, защото знаем, че ако не съдим човека, ще трябва да се борим не срещу човека, а срещу Луцифер и Ариман. Но с хората би трябвало да сме много по-толерантни. Този, който изживява периода между смъртта и ново раждане, трябва да упражнява тази толерантност както спрямо съществата, които се намират с него в духовния свят, така и спрямо съществата, които тук, във физическия живот, са въплътени все още като хора. Това, че придобива тази толерантност, че винаги вижда, че в човека взема едно или друго участие Луцифер или Ариман, просто се изразява в същността на онзи, който е преминал през портата на смъртта. Той не казва: това е лош човек, отдаден на порочни страсти, а вижда, че в него Луцифер играе определена роля.
Той не казва: това е завистлив човек, а казва: Ариман играе в него определена роля.
Така преценява този, който живее между смърт и раждане, това е в същността му, както е в нашата същност, че сме естествено здрави, че имаме здрави очи. Тъй като това е присъщо на същността му, мъртвият изпитва ужасна болка, когато е запазил връзката с нас, започнала във физическия живот, и сега вижда в нас различни убеждения. Да приемем, че поради личните си антипатии изпитваме особена омраза към даден човек, който също е бил във връзка с мъртвия. Тази омраза означава ужасяваща болка за мъртвия, който може да има връзка с нас, и сега тази омраза се насочва към него като меч, като назъбен меч, като копие. И мъртвият трябва да преодолее тази болка, тъй като все още е свързан с нас.
към текста >>
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата с
ред
а п
ред
стави, в нашите усещания, в чувствата ни, в нашия темперамент, в навиците ни се разиграват тези непос
ред
ствени влияния от мъртвите, които описах.
Така начинът, по който мъртвият иска да работи в нас и по който той сам се изживява в тази работа, зависи много, много от настроението на нашата душа. Тази работа е винаги налице, но начинът ѝ зависи много, много от настроението на душата ни.
В нашите обикновени, заети от обкръжаващата среда представи, в нашите усещания, в чувствата ни, в нашия темперамент, в навиците ни се разиграват тези непосредствени влияния от мъртвите, които описах.
Това обаче е едно непрекъснато взаимодействие между това, което протича в царството на онези, които са преминали през портата на смъртта, и нашите собствени души.
към текста >>
Като имате п
ред
вид всичко това, ще кажете: „В това, което ние, като души, носим в себе си, се извършва сложна работа и е нужно още много, за да се възприемат всички тайнствени сили, които всъщност пулсират в човешката душа.“ Душата съзнава много малко от това, което пулсира в нея.
Като имате предвид всичко това, ще кажете: „В това, което ние, като души, носим в себе си, се извършва сложна работа и е нужно още много, за да се възприемат всички тайнствени сили, които всъщност пулсират в човешката душа.“ Душата съзнава много малко от това, което пулсира в нея.
Но хармонията на душата, нейните способности или неспособности зависят от това. А всичко това в един по-голям мащаб се определя от нашата карма. Фактът, че тук сме свързани с един или друг човек, както и фактът, че тези хора работят върху нас по начина, който описах, всичко това, разбира се, зависи от нашата карма в най-широк смисъл.
към текста >>
А всичко това в един по-голям мащаб се оп
ред
еля от нашата карма.
Като имате предвид всичко това, ще кажете: „В това, което ние, като души, носим в себе си, се извършва сложна работа и е нужно още много, за да се възприемат всички тайнствени сили, които всъщност пулсират в човешката душа.“ Душата съзнава много малко от това, което пулсира в нея. Но хармонията на душата, нейните способности или неспособности зависят от това.
А всичко това в един по-голям мащаб се определя от нашата карма.
Фактът, че тук сме свързани с един или друг човек, както и фактът, че тези хора работят върху нас по начина, който описах, всичко това, разбира се, зависи от нашата карма в най-широк смисъл.
към текста >>
Докато п
ред
ставяме п
ред
душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини.
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини.
Днес съществува известен брой хора, които са преодолели предразсъдъка, който хората са имали в средата, а дори и в последната третина на 19. век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически въздействия. Ала често половинчатите истини действат много по-лошо от пълните заблуди. Една такава половинчата истина се намира в основата на това, което днес се означава като аналитична психология или психоанализа82.
към текста >>
Днес съществува известен брой хора, които са преодолели п
ред
разсъдъка, който хората са имали в с
ред
ата, а дори и в последната третина на 19.
Докато представяме пред душата такива факти, трябва да сме наясно, че нашето време има истински копнеж за това, което духовната наука трябва да донесе на хората, но че днес този истински копнеж често се удовлетворява по погрешни начини.
Днес съществува известен брой хора, които са преодолели предразсъдъка, който хората са имали в средата, а дори и в последната третина на 19.
век, че всичко душевно може да се обясни само чрез физически и физиологически въздействия. Ала често половинчатите истини действат много по-лошо от пълните заблуди. Една такава половинчата истина се намира в основата на това, което днес се означава като аналитична психология или психоанализа82.
към текста >>
Те казват: „Когато някой човек се изправи п
ред
нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от
ред
ица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат.
Хората търсят, но те търсят, опипвайки в тъмното. Те усещат, че в основата на душата е скрито много, но не могат да се решат наистина да пристъпят в духовния свят, за да открият това, което е скрито в основата на душата. Какво казват днес психоаналитиците?
Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат.
Налице е нередност в цялостния му нервен апарат. Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието. Но понеже е забравено, то не е налично. Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието. Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента.
към текста >>
Налице е не
ред
ност в цялостния му нервен апарат.
Хората търсят, но те търсят, опипвайки в тъмното. Те усещат, че в основата на душата е скрито много, но не могат да се решат наистина да пристъпят в духовния свят, за да открият това, което е скрито в основата на душата. Какво казват днес психоаналитиците? Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат.
Налице е нередност в цялостния му нервен апарат.
Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието. Но понеже е забравено, то не е налично. Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието. Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента. Изхождайки от това – аз не мога тук, разбира се, да разясня всички психоаналитични направления, но искам да посоча някои характерни особености на психоанализата, – психоаналитикът търси множество неща в душевните основи.
към текста >>
Спо
ред
психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек п
ред
и много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието.
Хората търсят, но те търсят, опипвайки в тъмното. Те усещат, че в основата на душата е скрито много, но не могат да се решат наистина да пристъпят в духовния свят, за да открият това, което е скрито в основата на душата. Какво казват днес психоаналитиците? Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат. Налице е нередност в цялостния му нервен апарат.
Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието.
Но понеже е забравено, то не е налично. Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието. Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента. Изхождайки от това – аз не мога тук, разбира се, да разясня всички психоаналитични направления, но искам да посоча някои характерни особености на психоанализата, – психоаналитикът търси множество неща в душевните основи. Преди години човекът е имал едни или други житейски идеали, едни или други надежди, едни или други планове.
към текста >>
Психоаналитикът си п
ред
ставя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието.
Какво казват днес психоаналитиците? Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат. Налице е нередност в цялостния му нервен апарат. Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието. Но понеже е забравено, то не е налично.
Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието.
Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента. Изхождайки от това – аз не мога тук, разбира се, да разясня всички психоаналитични направления, но искам да посоча някои характерни особености на психоанализата, – психоаналитикът търси множество неща в душевните основи. Преди години човекът е имал едни или други житейски идеали, едни или други надежди, едни или други планове. Той не ги е реализирал, не е могъл да ги реализира. Това вече не е в съзнанието му, но то се намира в душевността му и я прояжда.
към текста >>
П
ред
и години човекът е имал едни или други житейски идеали, едни или други надежди, едни или други планове.
Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието. Но понеже е забравено, то не е налично. Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието. Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента. Изхождайки от това – аз не мога тук, разбира се, да разясня всички психоаналитични направления, но искам да посоча някои характерни особености на психоанализата, – психоаналитикът търси множество неща в душевните основи.
Преди години човекът е имал едни или други житейски идеали, едни или други надежди, едни или други планове.
Той не ги е реализирал, не е могъл да ги реализира. Това вече не е в съзнанието му, но то се намира в душевността му и я прояжда. Цялостното му състояние зависи от това, което се намира долу в неговото подсъзнание. Този човек е преживял – а най-често психоаналитиците откриват това, защото изхождат от него – някаква нещастна любов. Това представлява една изолирана провинция от неговото душевно съзнание.
към текста >>
Това п
ред
ставлява една изолирана провинция от неговото душевно съзнание.
Преди години човекът е имал едни или други житейски идеали, едни или други надежди, едни или други планове. Той не ги е реализирал, не е могъл да ги реализира. Това вече не е в съзнанието му, но то се намира в душевността му и я прояжда. Цялостното му състояние зависи от това, което се намира долу в неговото подсъзнание. Този човек е преживял – а най-често психоаналитиците откриват това, защото изхождат от него – някаква нещастна любов.
Това представлява една изолирана провинция от неговото душевно съзнание.
Той се е борил с това, то вече не е в неговото съзнание, но продължава да действа. Особено много продължава да действа, смятат психоаналитиците, тогава, когато любовните чувства са били налице, но любимото същество е отсъствало, тоест тези чувства не са били удовлетворени. После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на живота, това, което като „животинска първична тиня“ на живота непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като животинско и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност. И такива аналитични психолози продължават: „Ако се навлезе достатъчно дълбоко, ще се открие това, което се разиграва в душата като расови и национални взаимовръзки и т.н., това, което по повече или по-малко съзнателен начин се разиграва в душата. И най-сетне на самото дъно се намира демоничното, най-несъзнателното, което лежи под „животинската първична тиня“.
към текста >>
Ако прочетете една от последните брошури от „Знание и живот“83, ще откриете подобни намеци между
ред
овете.
После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на живота, това, което като „животинска първична тиня“ на живота непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като животинско и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност. И такива аналитични психолози продължават: „Ако се навлезе достатъчно дълбоко, ще се открие това, което се разиграва в душата като расови и национални взаимовръзки и т.н., това, което по повече или по-малко съзнателен начин се разиграва в душата. И най-сетне на самото дъно се намира демоничното, най-несъзнателното, което лежи под „животинската първична тиня“. И тогава такива хора, причисляващи се към водещите психоаналитици, намекват, че в тези демонични дълбини се намират импулсите, които водят хората към гностицизма, теософията, антропософията и др. под. Когато това се казва по завоалиран начин, то вече се загатва.
Ако прочетете една от последните брошури от „Знание и живот“83, ще откриете подобни намеци между редовете.
към текста >>
В миналото външният живот често е бил подреждан спо
ред
такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини.
После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин.
В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини.
Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното. Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици. Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен. Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук.
към текста >>
Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непос
ред
ствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици.
После идва времето, когато човекът се освобождава напълно от астралното си тяло, той отхвърля астралното и след това може да работи върху физическото по един още по-интензивен, по-вътрешен начин. В миналото външният живот често е бил подреждан според такива инстинктивно придобити истини, дори ако това, което възниква във външния живот, се извежда от обикновени външни причини. Но във външното – често това се е знаело само инстинктивно – се намира вътрешното.
Аз казах, че след като са преминали през портата на смъртта, мъртвите се намират в непосредствена връзка с хората, които са оставили тук и с които са били свързани особено с любов, така че те действат в техните навици.
Поради тази причина във времената, когато такива неща са се чувствали инстинктивно, се е съблюдавало, доколкото е възможно, синът да остане в кръга, свързан с неговите родители. Така достъпът е бил по-лесен. Усвояване на същия занаят, запазване на консервативния начин на живот – това е бил инстинктивен израз за улесняване на действието на преминалия през портата на смъртта върху онези, които е оставил тук. Защото когато останалите живи са останали при същите условия, при които е живял мъртвият, тогава за мъртвия е много по-лесно да открие път към тях. И един ден в историческия развой на човечеството ще се проследяват такива фини импулси и причини.
към текста >>
Когато човек е умрял п
ред
и много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло.
Когато човек е умрял преди много време, настъпва момент да отхвърли напълно своето астрално тяло.
Това се случва след десетилетия, защото това, което преживяваме в духовния свят, протича много по-бавно, отколкото във физическия. Тридесет години в духовния свят съответстват на една година във физическия свят. Във физическия свят човек бърза. В духовния свят той прави едно завъртане в много по-голям кръг, отколкото тук, във физическия свят. Накратко, една година във физическия свят съответства на тридесет години в духовния свят.
към текста >>
Вие виждате как светът в един много дълбок смисъл е организиран спо
ред
числови съотношения.
Следователно човешкият живот се състои от толкова дни, от колкото се нуждае Слънцето, за да премине през целия космически кръг от един зодиакален знак до друг. Слънцето се нуждае от около 25 900 и още няколко години за целта. Приблизително толкова дни живее човекът – разбира се, това не е същото за всички – в индивидуалния си живот между раждане и смърт. Ето още една интересна взаимовръзка. За един ден човек прави приблизително толкова вдишвания и издишвания85, чийто брой се равнява на дните, които той живее, и на годините, за които Слънцето преминава през целия зодиакален кръг.
Вие виждате как светът в един много дълбок смисъл е организиран според числови съотношения.
към текста >>
Наистина той п
ред
ставлява чудесен механизъм, който е под
ред
ил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм.
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение.
Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът нап
ред
ва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм. Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение.
Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно.
В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
В духовния свят той нап
ред
ва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм. Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно.
В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята.
Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно нап
ред
ва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя.
И човек би трябвало да мисли, че тази прекрасна хармонична организация на човека в света ще подтикне грубите материалисти да надраснат своите възгледи, материалистите, които не искат да видят във Всемира нищо повече от един механизъм. Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята.
Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя.
Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система. Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен
ред
и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
Наистина той представлява чудесен механизъм, който е подредил отделните си същества така, че те се намират в чудно хармонично числово съотношение. Също така е забележително, че когато наблюдаваме света духовно, ние можем да кажем: докато се развива между смъртта и нова инкарнация, човекът напредва по-бавно, за да извърши всичко по-внимателно. В духовния свят той напредва толкова по-бавно, колкото по-бавно Сатурн прави обиколка около Слънцето в сравнение с обиколката си около Земята. Сатурн обикаля Слънцето толкова по-бавно в сравнение с обиколката си около Земята, колкото по-бавно напредва човекът в духовния свят в сравнение с развитието си тук, на физическата земя. Поради тези причини – не защото са знаели по-малко от днешните астрономи – древните са смятали Сатурн за най-външната планета, която все още принадлежи на Слънчевата система.
Астрономически това също е правилно, защото другите планети, Уран и Нептуп, се присъединяват към Слънчевата система на по-късен етап и кръжат в съвсем различен ред и имат напълно различна ротация в сравнение с останалите планети от Слънчевата система.
към текста >>
Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша п
ред
и десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение.
Простете ми, ако на това място – знаете, че правя това не с удоволствие и особено рядко – включа нещо твърде лично.
Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша преди десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение.
За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте. Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора.
към текста >>
Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го п
ред
стави по възможност на по-голям брой хора.
Който се опита да разгледа това, което започнах да пиша преди десетилетия, ще може да види, че тогава аз се бях отказал напълно от това, да изразявам личното си мнение. За Гьоте не изказвах личното си виждане, а се опитах да изразя мислите, които биха могли да идват от Гьоте. Аз написах „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“, не моя собствена теория на познанието. По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите.
Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора.
Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години. Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията. Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>
Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, п
ред
извикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
По такъв начин човек може да се присъедини напълно съзнателно към отдавна починалите и да работи чрез техния дух. Това е, което, така да се каже, дава на някого удостоверение да има право да действа върху живите. Защото ужасно е удостоверението, с което особено в днешно време хората парадират: че някой, който едва си е оформил някакво мнение, бърза да го представи по възможност на по-голям брой хора. Този, който познава условията на съществуването, основните закони на битието, работещи от духовния свят, знае – макар и да звучи толкова странно и парадоксално, – че може да работи в дълбините на душите на своите ближни едва тогава, когато е умрял и когато е изминала една духовна година или тридесет земни години. Ще се постигне безкрайно много, ако, след като тази безкористност се утвърди в света малко повече, останалите живи свържат своята работа с мъртвите и се опитат наистина по съзнателен начин да продължат последователността в еволюцията.
Дали това е чисто сродство на душите, или някакво друго отношение, предизвикано от кармата, следването на онези, които се опитват да изпращат от духовния свят лъчите на своята дейност – ако го правим съзнателно, – е от безкрайно значение.
към текста >>
Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох п
ред
и няколко години във Виена.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук.
Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена.
Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него.
към текста >>
П
ред
и да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло.
към текста >>
под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се п
ред
ават пряко само чрез етерното тяло.
Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др.
под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло.
По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер. Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него. И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н. След смъртта ние вече не възприемаме минералния свят като такъв, от растителния свят възприемаме само общия живот.
към текста >>
Само трябва да имате п
ред
вид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него.
Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер.
Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него.
И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н. След смъртта ние вече не възприемаме минералния свят като такъв, от растителния свят възприемаме само общия живот. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в духовния свят. Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в духовния свят. За всичко това всъщност няма думи, които бихте могли да разберете.
към текста >>
И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, на
ред
с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н.
И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло. Ако си спомните някои неща от гореспоменатия лекционен цикъл, Вие можете да видите как съзнанието в духовния свят има напълно различен характер. Само трябва да имате предвид колко много е зависимо съзнанието от това, което може да навлезе в него.
И когато ние вървим тук, във физическия свят, като обикновени хора, тогава, наред с останалите душевни и културни изживявания, в нас навлизат явленията от минералното, растителното и животинското царство, както и от физическото човешко царство и т.н.
След смъртта ние вече не възприемаме минералния свят като такъв, от растителния свят възприемаме само общия живот. Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в духовния свят. Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в духовния свят. За всичко това всъщност няма думи, които бихте могли да разберете. Нашият език е създаден за физическия свят.
към текста >>
П
ред
и всичко могат да се използват сравнения.
Можете да прочетете в моята „Теософия“ как се явяват тези неща, когато се издигате в духовния свят. Всичко това е свързано с един напълно различен начин на изживяване в духовния свят. За всичко това всъщност няма думи, които бихте могли да разберете. Нашият език е създаден за физическия свят. Следователно винаги съществуват трудности да се опишат правилно тези толкова различни условия, така че те лесно могат да се разберат погрешно.
Преди всичко могат да се използват сравнения.
Тук, във физическия свят, Вие сте застанали, бих казал, в една точка от цялото мирово здание. Насочвате очи към всички посоки около Вас. В духовния свят не е така. Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение. В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството.
към текста >>
Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта п
ред
и 60, 70, 80 или повече години.
Там се намирате навсякъде и гледате отвсякъде към вътрешността на куха сфера, но това е само сравнение. В действителност тя не е куха сфера – в нея времето има много по-голямо значение, отколкото пространството. Следователно от околното пространство гледате към всичко. Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни! И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни.
Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години.
Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване. Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или болка в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас. Така, когато от обкръжаващата среда погледнете към определено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас. Сега се опитвате да отстраните това, което се открива! И само когато успеете да го отстраните, се появява истинското същество, което иска да се прояви.
към текста >>
Така, когато от обкръжаващата с
ред
а погледнете към оп
ред
елено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас.
Там условията на мислене, на наблюдение са много по-различни! И във вътрешността на мисленето условията са съвсем различни. Да вземем за пример, че даден човек е преминал през портата на смъртта преди 60, 70, 80 или повече години. Сега той има едно напълно различно вътрешно изживяване. Когато тук, във физическия свят, Вие усещате глад или болка в една или друга част от тялото, не казвате, че гладът е тук или там, а че гладът е вътре във Вас.
Така, когато от обкръжаващата среда погледнете към определено място, чувствате и знаете, че там има нещо, което иска да има нещо общо с Вас.
Сега се опитвате да отстраните това, което се открива! И само когато успеете да го отстраните, се появява истинското същество, което иска да се прояви.
към текста >>
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една п
ред
става.
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа.
Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани. И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива! Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата. По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа. Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>
Но тази п
ред
става не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани.
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа.
Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани.
И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива! Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата. По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа. Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>
Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от п
ред
ставата.
Така че можете да кажете: в себе си имаме като духовно същество една представа. Но тази представа не ми казва нищо, а първо трябва да се отстрани. И когато тя е отстранена, откриваме в себе си – да, звучи парадоксално, но е така – един ангел или архангел, който ни се открива!
Ние трябва да спечелим присъствието му, като изхождаме от представата.
По този начин разбирането на духовния свят е свързано с усилие, с активна работа. Душите, които са останали във физическия живот, малко или много могат без усилие да се свържат с мъртвия само тогава, когато действително отправят мисли към него или му прочитат нещо и т.н.
към текста >>
Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата с
ред
а и гледа- ме към центъра.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят. И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот.
Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра.
И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава?
към текста >>
Колко е трудно да се говори за оп
ред
елени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически п
ред
стави, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят. И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот. Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра. И е много важно това да се схване.
Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения.
Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период. После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период.
към текста >>
Тъй като нещата п
ред
и всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят. И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот. Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра. И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения.
Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава.
Това е вярно. Но защо се превъплъщава? Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период. После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света.
към текста >>
Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява оп
ред
елен времеви период.
И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава. Това е вярно. Но защо се превъплъщава?
Докато живее тук между раждане и смърт, той изживява определен времеви период.
После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно! В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място.
към текста >>
Вие ще кажете: трудно е да си го п
ред
ставим.
В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място. Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света. Винаги се връщаме в изходната позиция. Правим реални обиколки.
Вие ще кажете: трудно е да си го представим.
Наистина е така и аз искам от множеството по-лесни за възприемане представи, които изложих днес, да направя за Вашия душевен живот още веднъж едно такова нещо предмет на медитация. Над такова нещо трябва да се медитира много, много дълго, ако искаме да обхванем неговото пълно значение.
към текста >>
Наистина е така и аз искам от множеството по-лесни за възприемане п
ред
стави, които изложих днес, да направя за Вашия душевен живот още веднъж едно такова нещо п
ред
мет на медитация.
Ние винаги се връщаме на същото място. Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света. Винаги се връщаме в изходната позиция. Правим реални обиколки. Вие ще кажете: трудно е да си го представим.
Наистина е така и аз искам от множеството по-лесни за възприемане представи, които изложих днес, да направя за Вашия душевен живот още веднъж едно такова нещо предмет на медитация.
Над такова нещо трябва да се медитира много, много дълго, ако искаме да обхванем неговото пълно значение.
към текста >>
От една страна, Вие отново видяхте, че светът п
ред
ставлява едно взаимосвързано цяло, че мъртвите са мъртви само за физическото наблюдение.
Главната ми задача днес бе да опиша до известна степен начина, по който душите, които са преминали през портата на смъртта, действат в света, в който са останали хората, с които са били свързани, докато са били в своите физически тела.
От една страна, Вие отново видяхте, че светът представлява едно взаимосвързано цяло, че мъртвите са мъртви само за физическото наблюдение.
Защото в мига, в който преминават през портата на смъртта, те имат друг достъп до нашите души и в това се състои цялата разлика. Сега те действат отвътре в нас, докато като живи са действали извън нас. Такива неща би трябвало да стават все повече не само външни теории, а да оживяват в съзнанието на хората, би трябвало да стават не просто представа за света, а възглед за света, бих казал, усещане за света. Тогава духовната наука ще донесе онези плодове, които трябва да принесе, които тя обаче наистина може да донесе.
към текста >>
Такива неща би трябвало да стават все повече не само външни теории, а да оживяват в съзнанието на хората, би трябвало да стават не просто п
ред
става за света, а възглед за света, бих казал, усещане за света.
Главната ми задача днес бе да опиша до известна степен начина, по който душите, които са преминали през портата на смъртта, действат в света, в който са останали хората, с които са били свързани, докато са били в своите физически тела. От една страна, Вие отново видяхте, че светът представлява едно взаимосвързано цяло, че мъртвите са мъртви само за физическото наблюдение. Защото в мига, в който преминават през портата на смъртта, те имат друг достъп до нашите души и в това се състои цялата разлика. Сега те действат отвътре в нас, докато като живи са действали извън нас.
Такива неща би трябвало да стават все повече не само външни теории, а да оживяват в съзнанието на хората, би трябвало да стават не просто представа за света, а възглед за света, бих казал, усещане за света.
Тогава духовната наука ще донесе онези плодове, които трябва да принесе, които тя обаче наистина може да донесе.
към текста >>
Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в оп
ред
елено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване!
Накрая искам да отбележа още нещо.
Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване!
Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане. Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
към текста >>
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които пос
ред
ничат на това виждане.
Накрая искам да отбележа още нещо. Помислете какво значи, че човекът трябва да има чувството, именно в определено време между смъртта и ново раждане, че носи в себе си йерархиите като свое вътрешно изживяване! Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди.
В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане.
Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно.
към текста >>
И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – с
ред
онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием с
ред
всички тези същества и нашето собствено азово същество.
Наистина е така! Това може да доведе човека до ужасяващо високомерие, което да живее в душата му като тъмно чувство, когато той се прероди. В древни времена се е издигала бариера срещу това високомерие чрез това, че когато са преминавали през портата на смъртта и са навлизали в духовния свят, хората, така да се каже, са знаели: самите те не виждат, а в тях живеят най-висшите същества от най-висшите йерархии, които посредничат на това виждане. Но тази връзка в духовния свят човек е изгубил така, както във физическия свят е изгубил древното атавистично ясновидство. Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението.
И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество.
И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз. Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите духовни същества. Винаги съм искал да достигаме до това: от разглеждания като днешните не само да придобием познание, а това познание да се преобразува в усещания, в чувства.
към текста >>
Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество с
ред
останалите духовни същества.
Затова трябва да настъпи това, което Павел е изказал с думите: „Не аз, а Христос в мен“87, и онова, което постига едно истинско духовно усещане чрез думите: „От Бог сме родени; умираме в Христос.“ Когато вникнем дълбоко в това чрез усещането, което може да получим от духовната наука, че Христос е за земята, ние ще можем по правилен начин да се поставим в това виждане от обкръжението. И когато изживеем с верните чувства на „In Christo morimur“ портата на смъртта, тогава ще открием – наблюдавайки от обкръжението – сред онези същества, които виждаме и които принадлежат към висшите йерархии, които са също и елементарни същества, но също и същества, които са въплътени човешки души тук или вече са били въплътени – тогава ще открием сред всички тези същества и нашето собствено азово същество. И ние ще виждаме отвън отношението на нашето азово същество към останалите същества, които изброих. Да можем да имаме тези усещания, след като преминем през портата на смъртта, е нещо изключително важно. Защото ще можем правилно да се въплътим отново само тогава, когато успеем да имаме тези усещания за нашия собствен Аз.
Ние можем обаче да ги имаме само когато успеем да ги придобием благодарение на правилното преминаване през портата на смъртта с чувството: „Умираме в Христос.“ Тази връзка с Христос ни дава възможността, така да се каже, да наблюдаваме с душевните очи на Христос нашето отношение с духовния свят, да се виждаме като азово същество сред останалите духовни същества.
Винаги съм искал да достигаме до това: от разглеждания като днешните не само да придобием познание, а това познание да се преобразува в усещания, в чувства. Дори ако всички идеи, които бяха разгледани днес, преминат край нас като сън, остане ли ни само едно основно чувство, което се опитах да синтезирам в заключителните думи, тогава от едно такова разглеждане ние можем да добием истински плодове за по-нататъшния ни живот. Защото аз се опитах да покажа как това „Умираме в Христос“ може да ни постави правилно в духовния свят, така че да можем да го носим през физическия свят в следващата земна инкарнация.
към текста >>
И наистина с
ред
нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
Ние оставаме заедно в такива чувства, които имат силата да ни обединяват по най-интензивен начин. И постепенно в света ще израства вярната невидима общност от хора, посветили се на антропософията: тази сплотеност в такива усещания и чувства, които са родени от мислите на духовната наука. Светът се нуждае от тази невидима общност от души, които ще съумеят да внесат в света силите на такава сплотеност, каквато описах току-що. В този смисъл в бъдеще ние искаме да бъдем заедно духовно, когато за известно време не сме заедно физически.
И наистина сред нас трябва да бъде така, че духовната съпринадлежност винаги да подкрепя физическата близост.
към текста >>
4.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„По-старата психология разглежда почти без изключения афектите като манифестиране на една особена, независима душевна сила... Напротив, нашите досегашни изследвания показват, че чувствата на желание и нежелание самостоятелно изобщо не съществуват, че те много повече се показват само като особености и белези на усещания и п
ред
стави, като така наречени нюанси на чувството.“
„По-старата психология разглежда почти без изключения афектите като манифестиране на една особена, независима душевна сила... Напротив, нашите досегашни изследвания показват, че чувствата на желание и нежелание самостоятелно изобщо не съществуват, че те много повече се показват само като особености и белези на усещания и представи, като така наречени нюанси на чувството.“
към текста >>
п
ред
исловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена. „Мисли за вечността“: „Вечност. Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
към текста >>
22. обща п
ред
става за цялостния човек: За съставните части на човека вж.
22. обща представа за цялостния човек: За съставните части на човека вж.
преди всичко гл. „Същността на човека“ в Щайнеровата „Теософия“ (1904), Събр. съч. 9.
към текста >>
п
ред
и всичко гл.
22. обща представа за цялостния човек: За съставните части на човека вж.
преди всичко гл.
„Същността на човека“ в Щайнеровата „Теософия“ (1904), Събр. съч. 9.
към текста >>
29. че в Библията Луцифер се п
ред
ставя символично като змия: 1.
29. че в Библията Луцифер се представя символично като змия: 1.
Мойсей, 3.
към текста >>
31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на с
ред
ноевропейската култура и с
ред
ноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта.
31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта.
Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове“, Събр. съч. 159/160.
към текста >>
Същност и значение на С
ред
на Европа и европейските народни духове“, Събр.
31. При нашата последна среща: Лайпциг, 7 март 1915; лекция: „Интимният елемент на средноевропейската култура и средноевропейския стремеж“ в „Тайната на смъртта.
Същност и значение на Средна Европа и европейските народни духове“, Събр.
съч. 159/160.
към текста >>
37. П
ред
и две седмици: лекция от 10 октомври 1916 г.
37. Преди две седмици: лекция от 10 октомври 1916 г.
в Цюрих.
към текста >>
(п
ред
видена за Събр.
38. в откритата лекция: „Човешката душа и човешкото тяло от гледна точка на духовното изследване (Антропософия)“, Цюрих, 23 октомври 1916 г.
(предвидена за Събр.
съч. 71).
към текста >>
Цитатът гласи дословно: „Спо
ред
прераждането на душите е възможно сега Платон да изяде един хубав пердах на училищната скамейка, понеже не разбира Платон.“
41. Забележителният поет Хебел пише в своя дневник: Фридрих Хебел (1813-1863), „Дневник“ (изд. от Теодор Попе, № 1336).
Цитатът гласи дословно: „Според прераждането на душите е възможно сега Платон да изяде един хубав пердах на училищната скамейка, понеже не разбира Платон.“
към текста >>
45. Плиний... който казва: Плиний, 28-79; цитиран спо
ред
Хунцингер (вж. бел.
45. Плиний... който казва: Плиний, 28-79; цитиран според Хунцингер (вж. бел.
44), стр. 80.
към текста >>
46. Лукас Аней Сенека, 2-65, философ стоик и учител на Нерон; цитиран спо
ред
Хунцингер (вж. бел.
46. Лукас Аней Сенека, 2-65, философ стоик и учител на Нерон; цитиран според Хунцингер (вж. бел.
44), стр. 81.
към текста >>
52. п
ред
и две седмици: срв.
52. преди две седмици: срв.
с бел. 37.
към текста >>
“ Спо
ред
една басня на Езоп („Самохвалкото“): Някой извиква на един самохвалко: „Hic Rhodus, hic salta!
67. Тук е Родос, тук танцувай: В смисъла на: „Докажи тук и сега какво можеш!
“ Според една басня на Езоп („Самохвалкото“): Някой извиква на един самохвалко: „Hic Rhodus, hic salta!
“, когато той твърди, че е направил гигантски скок в Родос, за който обаче, за жалост, няма свидетели.
към текста >>
70. „Човекът, разгледан...“; „Душевните функции...“; „Тази природосъобразна оп
ред
еленост...“: пак там, стр. 11.
70. „Човекът, разгледан...“; „Душевните функции...“; „Тази природосъобразна определеност...“: пак там, стр. 11.
към текста >>
72. вчера в откритата лекция: „Антропософски и човешки житейски загадки“, Санкт Гален, 25 октомври 1916 (неотпечатана, п
ред
видена за Събр.
72. вчера в откритата лекция: „Антропософски и човешки житейски загадки“, Санкт Гален, 25 октомври 1916 (неотпечатана, предвидена за Събр.
съч. 71).
към текста >>
79. че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален: Последната лекция в Санкт Гален п
ред
и отпечатаната тук Рудолф Щайнер изнася на 19 декември 1912 г.
79. че успяхме отново да се срещнем и тук, в Санкт Гален: Последната лекция в Санкт Гален преди отпечатаната тук Рудолф Щайнер изнася на 19 декември 1912 г.
(отпечатана в „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“, Събр. съч. 130).
към текста >>
Със своите п
ред
поставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции.
„Това действие, както се проявява в моралното усещане, е пряко, наложително, безусловно. Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми.
Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции.
Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
към текста >>
Ако п
ред
ставляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
Тогава къде се намира първопричината на този пряк дълг, която не може да се открие в съзнанието? Фромел я открива в несъзнаваното и създава една религиозно-психологична теория...“ (стр. 103). И към края на статията (стр. 114): „Когато чувството за абсолютен дълг се открива безспорно в несъзнаваното, от което се оформят най-стойностните морални и религиозни форми на живот, в него се намират също и онези други душевни тенденции, от които произхождат езичеството и гностичните религиозни форми. Със своите предпоставки на Фромел не се удава да изясни защо приема моралните сили на несъзнаваното за божествени въздействия, но отказва този характер на останалите свои динамични тенденции.
Ако представляват физическите основи за християнския теизъм и морал, тези чисто динамични тенденции формират душевните несъзнателни корени за пантеизма и за всички форми на гностицизма, чиито примитивни прасили са отново много активни във всевъзможни фантастични сектантски организации в настоящето.“
към текста >>
п
ред
ишната бел.).
84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж.
предишната бел.).
В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот. Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
към текста >>
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и п
ред
и всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
84. „животинската първична тиня“ на душата: Този термин, който се среща често при Рудолф Щайнер, произхожда от току-що споменатата статия на Адолф Келер (вж. предишната бел.). В нея се казва (стр. 113): „Практиката ще се сблъска в несъзнаваното с онова чувство на абсолютен дълг, от което се оформят нормите на живот.
Но, за съжаление, и още много повече: остатъците и отпадъците на нашата минала личност, отхвърлените и изтласкани скици на нашите житейски планове, първичната тиня на нашата животинска същност, колективният дух на народа, расата, човечеството и неговата история, онази биологична и космическа мнема и преди всичко и злото, демоните, които не пристъпват към човека с моралния дълг, а с мощта на изкушението и адската необходимост на една сляпа съдба.“
към текста >>
5.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ред
овни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
1902 - 1912 г. Изграждане на антропософията.
Редовни публични лекции в Берлин и лекционни цикли в различни градове в Европа.
Мари фон Сиверс (от 1914 г. Мари Щайнер) става негов близък сътрудник.
към текста >>
Лекционни цикли и художествени п
ред
ставления в сградата на недовършения Гьотеанум.
1920 г.
Лекционни цикли и художествени представления в сградата на недовършения Гьотеанум.
към текста >>
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под п
ред
седателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „П
ред
поставки за разширяване на лечебното изкуство спо
ред
духовнонаучните познания“ (Събр.
1923 - 1925 г. В седмични продължения излиза (останала незавършена) автобиографията му „Моят жизнен път“ (Събр. съч. 28), както и „Ръководни антропософски принципи“ (Събр. съч. 26).
Съвместна работа с д-р Ита Вегман върху „Предпоставки за разширяване на лечебното изкуство според духовнонаучните познания“ (Събр.
съч. 27).
към текста >>
На 28 септември е изнесена последната лекция п
ред
членовете на Антропософското общество.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
6.
Съдържание
GA_173 Карма на неистината
П
ред
говор от немския издател
Предговор от немския издател
към текста >>
Рудолф Шелен, Роза Май
ред
ер.
Главно условие за съставяне на преценката: усет за фактите.
Рудолф Шелен, Роза Майредер.
Оформяне на политическите отношения в Европа от последната третина на XIХ век насам. По повод избухването на войната през 1914 г. брошурата на Якоб Рухти; Георг Брандес. Александер фон Глайхен-Русвурм за човешкото достойнство.
към текста >>
Успо
ред
ността между британство и романство. Панславизмът.
Руският цар Александър III. Е. П. Блаватска. Мориц Бенедикт. Британският народ и славянските народи. Така нареченото завещание на Петър Велики.
Успоредността между британство и романство. Панславизмът.
Оповестеният заник на Австрия.
към текста >>
П
ред
ателството на Юда като п
ред
поставка за Събитието на Голгота.
"Възнесение" на Херман Бар. Ерцхерцог Франц Фердинанд. Атентатът в Сараево. Ерцхерцог Рудолф "Народна отбрана". Жизненоважни противоречия.
Предателството на Юда като предпоставка за Събитието на Голгота.
към текста >>
Убийството като с
ред
ство за политическа борба.
"Народна одбрана". Михаил Обренович. Руското влияние в Сърбия. "Братството на десетката".
Убийството като средство за политическа борба.
Съперничещите си родове Обренович и Карагеоргевич. Драга Машин. Английски и Френски империализъм. За избухването на войната.
към текста >>
Познания за законите на народите с
ред
западните братства.
Същност на Петия следатлантски период. Тайната на еволюцията.
Познания за законите на народите сред западните братства.
Упадъкът на романското и възходът на англофонския свят като експонент на петата подраса. Немският език и законът за звукоизместването.
към текста >>
Изчезване на п
ред
ставата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус с
ред
новопокръстените езичници на Север.
"Коледа в най-съдбоносно време". Исус и Христос. Схващането за Христос при гнозиса и при догматическото вероизповедание.
Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените езичници на Север.
Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите. Преклонението пред Херта. Англосаксонската руническа песен. "Откровение от висините и мир на земята".
към текста >>
Преклонението п
ред
Херта.
Исус и Христос. Схващането за Христос при гнозиса и при догматическото вероизповедание. Изчезване на представата за Христос на юг поради изкореняване и изтляване на гнозиса, първоначална липса на разбиране за Исус сред новопокръстените езичници на Север. Нордските мистерии на ингевоните. Вазите и азите.
Преклонението пред Херта.
Англосаксонската руническа песен. "Откровение от висините и мир на земята". "Обругаването" на човешкия копнеж за мир.
към текста >>
П
ред
ишна и сегашна общност на съдбата.
Бягството от истината. Живата взаимовръзка на думата с действителността. Христос и Исус. Тайнството на годината. Значение на констелациите при взаимовръзката между земно и космическо.
Предишна и сегашна общност на съдбата.
Историята за Добрия Герхард.
към текста >>
Съзнанието възниква чрез разрушаване на оп
ред
елени сили.
Духовните подбуди и последици на "опиумната" война. "Китаизирането" на Европа. "Социалният карцином". Действие и значение на отровите. Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната.
Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили.
Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото посредством ариманическото. Митът за Балдур като израз на отровните въздействия. Г. С. Фулъртън за Германия.
към текста >>
Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото пос
ред
ством ариманическото.
"Китаизирането" на Европа. "Социалният карцином". Действие и значение на отровите. Носители на Аза: преобразувани отровни субстанции от Луната. Съзнанието възниква чрез разрушаване на определени сили.
Целебната сила на отровите: уравновесяване на луциферическото посредством ариманическото.
Митът за Балдур като израз на отровните въздействия. Г. С. Фулъртън за Германия.
към текста >>
7.
Предговор от немския издател
GA_173 Карма на неистината
П
РЕД
ГОВОР
ПРЕДГОВОР
към текста >>
Обстановката, в която Рудолф Щайнер изнася лекциите си през Декември 1916 и Януари 1917 г., е обрисувана от Мария Щайнер в п
ред
исловието й към тяхното първо, размножено издание от 1948 г.:
Обстановката, в която Рудолф Щайнер изнася лекциите си през Декември 1916 и Януари 1917 г., е обрисувана от Мария Щайнер в предисловието й към тяхното първо, размножено издание от 1948 г.:
към текста >>
мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на п
ред
ставителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г.
мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа.
Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения.
към текста >>
Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от оп
ред
елени очаквания.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай.
Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания.
Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>
Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-п
ред
убедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания.
Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид.
Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>
Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори п
ред
една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока.
"Когато след избухване на Световната война през 1914 г. мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид.
Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока.
Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения. Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>
Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които п
ред
ставляват страхотно действено с
ред
ство за създаване на настроения.
мнозина работещи по изграждането на Гьотеанума трябваше да напуснат Дорнах, там все пак останаха достатъчно голям брой неутрални, та съвместно с призованите към удвоена енергия сили на представителките на изкуството да си поставят като твърда цел завършването на строежа. Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока.
Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения.
Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>
Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от п
ред
ставители на различни нации, възникна ново затруднение..."
Всички те имаха честното намерение при общуване помежду си да не се увличат в застъпването на национални позиции и разгарянето на страсти чрез изразяване на симпатии и антипатии; обикновеното ежедневие обаче даваше достатъчно поводи за пререкания и емоции и д-р Щайнер непрекъснато биваше помолван да изрази мнение по един или друг спорен случай. Изслушвайки го, питащите не бяха лишени от определени очаквания. Те копнееха да чуят допадащ им отговор, за да могат да го споделят с още по-предубедени в очакванията и антипатиите си приятели, така че част от споделяното по този начин биваше украсявано, оцветявано и изкривявано и достигаше Дорнах в доста изопачен вид. Ето защо д-р Щайнер сметна за необходимо, макар и в тесен кръг, все пак да говори пред една група от антропософи, за да може непрестанно да подсеща към проява на обективност при търсене на истината и да школува слушателите си в тази насока. Поради естествена любов към своето отечество и поради доверчивост, отделният човек е изложен на внушения и е доста беззащитен спрямо умели машинации, които представляват страхотно действено средство за създаване на настроения.
Оттук за Антропософското Общество, състоящо се от представители на различни нации, възникна ново затруднение..."
към текста >>
п
ред
една аудитория от членове на Антропософското Общество, принадлежащи към различни, отчасти противостоящи си във войната нации.
Така се стига до публикуваните в тези томове лекции,изнесени от Рудолф Щайнер в Дорнах между 4 Декември 1916 и 15 Януари 1917 г.
пред една аудитория от членове на Антропософското Общество, принадлежащи към различни, отчасти противостоящи си във войната нации.
По-нататък Мария Щайнер казва:
към текста >>
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извън
ред
но трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у слушателите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой
ред
.
"Стенограмите, съхранили устното му слово, се оказваха извънредно трудни за обработване поради присъщия за лекциите конверсационен тон, който въз основа на душевно лесно доловимите емоции у слушателите често като че ли се отклонява от главната тема и подема друга, за да изостави и нея на свой ред.
Тогава записващият за миг загубва основната нишка на мисълта, така че се появяват празноти, чрез чието превъзмогване отново трябва да се възстанови пропуснатата взаимовръзка. Макар и стилистично не съвсем безупречно, това след едно търпеливо препрочитане все пак е възможно и по такъв начин бива спасена сърцевината на съдържанието. Очертанията на създаващата се цялостна картина могат да доведат до основаването на една нова наука за историята и до едно в днешно време особено необходимо възпитание на нашите души до възпитанието в истинност."
към текста >>
Първата световна война е стигнала до повратна точка п
ред
стои съдбоносната 1917 г., която ще донесе крушението на Русия, руската революция и влизането на Америка във войната.
В дадения случай Рудолф Щайнер говори не само като изследвач на Духа, но и като човек, съпреживяващ болезнено събитията на деня.
Първата световна война е стигнала до повратна точка предстои съдбоносната 1917 г., която ще донесе крушението на Русия, руската революция и влизането на Америка във войната.
За Централните сили везните на съдбата се накланят към пропастта. В неговите очи сблъсъкът между Запада и Изтока върху руините на Централна Европа, чието пълно протичане стана през 1945 г.,но чието задаване той е виждал, означава неизмеримо нещастие за бъдещето на човечеството.
към текста >>
172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., п
ред
ставени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад.
В много лекции Рудолф Щайнер говори за народните души и за духовните взаимовръзки между европейските народи, за голямата противоположност между хората от Изтока и Запада. На първо място ще посочим цикъла "Мисията на отделни народни души" (Събр. Съч. № 121, вж. бел.
172) от 1910 г., но също така многобройните лекции през 1914 и 1915 г., представени вече в Събраните съчинения, както и лекциите от по-ново време, третиращи главно проблема Изток Запад.
Той винаги, а най-вече през онези съдбовни седмици в края на 1916 и началото на 1917 г, се е опитвал да събуди разбиране за жизнените права на една Централна Европа, чието съществуване е трябвало да разглежда като необходимост за благоприятното развитие на човешката култура. Въпреки че на него му е бил чужд какъвто и да било национализъм, от една или друга страна са го упреквали в пристрастие спрямо Централните сили. Та нали излязлата още през 1915 г. публикация "Размисли по време на войната" (включена в Събр. Съч. № 24, срв.
към текста >>
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме п
ред
вид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г.
Страстите все повече се разгорещяват. Чрез разюзданата военна пропаганда фразьорството и лъжата приемат и от двете страни необичайни дотогава измерения и форми. В лекцията си от 1 Януари 1917 г. Рудолф Щайнер говори за "Кармата на неистината". Желанието му е да бъде разсеяна илюзията, възникваща от системата, която се просмуква от миналото в настоящето на националните държави, и да се прозре, че военните действия изобщо са нещо като було, зад което един нов свят чака своето зараждане: В действителност войната е революция в социалната структура на човечеството.
Следователно при прочита на тези лекции трябва да имаме предвид и онова, което Рудолф Щайнер още през лятото на 1917 г.
за първи път формулира като нов импулс към социалния въпрос, когато в така наречените "Меморандуми" (в Събр. Съч.№ 24) скицира троичното устройство на социалния организъм, намерило отражение през 1919 г. в "Призив към немския народ и културния свят" и в "Главни точки на социалния въпрос" (Събр. Съч.№ 23). Троичното устройство в различните му аспекти функционалния в отделния човек и социалния в човечеството става главна тема в лекциите на Рудолф Щайнер през следващите години и от него възниква също така "Свободното Валдорфско училище" в Щутгарт като първа институция на един "свободен" духовен живот и като изходна точка за една нова педагогика.
към текста >>
8.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През всички наши разисквания, водени тук вече години на
ред
, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на духовния живот.
към текста >>
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни п
ред
стави.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните п
ред
стави на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от п
ред
стави и усещания, които биват разгръщани без участието на непос
ред
ствено реалния духовен живот.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи.
Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот.
Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява. Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност п
ред
ставлява.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот.
Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява.
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непос
ред
ственото настояще е извън
ред
но трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
Отпърво човек слабо разбира взаимовръзката между материалния и духовния живот, ако съзира както днес толкова често се случва духовния живот само в някакъв сбор от абстрактно-философски, абстрактно-научни и абстрактно-религиозни представи. Защото от досегашните разсъждения сигурно сте заключили, че религиозните представи на съвременността също са повлияни във висша степен от абстрактността, от представи и усещания, които биват разгръщани без участието на непосредствено реалния духовен живот. Такава абстрактна духовна култура не може да се намесва във външния живот това е възможно за култура,която черни от духовния живот. И ако човечеството не иска да се окаже изцяло в упадък, или по-нататъшния му развой една такава култура ще трябва все по-осезателно да се намесва във външния живот. Днес все още малцина го виждат, тъй като малцина имат усет за онова, което духовното всъщност представлява.
Известно е колко често съм наблягал, че тъкмо в непосредственото настояще е извънредно трудно да се обсъжда как Духовната Наука се вписва в най-разнообразните явления на съвременността, които днес събуждат у нас толкова болезнени чувства.
към текста >>
П
ред
и няколко години ние избрахме в известен смисъл за наш девиз Гьотевите думи "Мъдрост има само в истината"*1.
Преди няколко години ние избрахме в известен смисъл за наш девиз Гьотевите думи "Мъдрост има само в истината"*1.
Избрахме ги за девиз действително не под въздействието на повърхностни импулси, както днес нерядко се прави подобен избор, а със съзнанието, че човек трябва да бъде подготвен с цялата си душа, с цялото си сърце, ако иска правилно да възприеме в душата си Духовната Наука и да я превърне в истинския импулс за своя живот. Цялостната подготовка, необходима на човека, за да проникне точно днес по правилен начин в Духовната Наука, може да се обгърне с израза "Мъдрост има само в истината". В такъв случай обаче ще трябва думата "истина" да се приеме във всяко отношение насериозно и с достойнство. От чисто външно гледище в момента ние сме встъпили в едно развитие формално на европейския, а всъщност на цялостния земен живот, което развитие показва колко малко тъкмо в нашата днешна, така прехвалена съвременна култура душите са обсебени от онова, което трябва да изразява този девиз.
към текста >>
И ако в тази съвременна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо Духовната Наука, то с това ни най-малко не се има п
ред
вид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в духовните нужди на съвременността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съвременност.
Не го схващайте така, като че ли бих искал да уязвя точно нашите антропософски кръгове! Това би означавало,че ме разбирате напълно погрешно. Духовната Наука е нещо, което поне засега трябва по идеален начин да опознае връзката си с цялостната съвременна култура.
И ако в тази съвременна култура става дума за работи, които правят напълно невъзможно заемането на правилно становище спрямо Духовната Наука, то с това ни най-малко не се има предвид кръгът, който като антропософски кръг съзнателно се опитва да вникне в духовните нужди на съвременността и се старае да открие кое е благотворно за нея, зачитайки коректно всичко създадено от тази съвременност.
към текста >>
Външно погледнато в основата му, разбира се, са заложени вътрешни необходимости, които едва ли са се появили неп
ред
видено, ние сме се озовали в една епоха, когато в рамките на духовния живот, излизащ на повърхността и заставащ п
ред
душевния взор на всекиго, хората съвсем не са склонни да приемат истината в нейния буквален смисъл, в нейното изконно значение.
Външно погледнато в основата му, разбира се, са заложени вътрешни необходимости, които едва ли са се появили непредвидено, ние сме се озовали в една епоха, когато в рамките на духовния живот, излизащ на повърхността и заставащ пред душевния взор на всекиго, хората съвсем не са склонни да приемат истината в нейния буквален смисъл, в нейното изконно значение.
Онова, което днес най-много интересува хората, те в никакъв случаи дори не за най-съкровените импулси на собствената си душа, нито в празнични мигове на своето усещане не го поставят в светлината на истината. Поставят го тъкмо днес, в наше време в светлината, взета от принадлежността към някоя народностна или друга някаква общност. По такива критерии съзнателно и несъзнателно преценяват хората днес и колкото по-кратко съставена е тяхната преценка, сиреч колкото по-малко реални виждания се влагат в една такава преценка, толкова по-удобно е това за днешната, за непосредствено днешната душа. Затова толкова често се правят съвсем невъзможни преценки и за големи, и за дребни неща от съвременността, след като тези преценки не се основават, пък и не искат да се основават на компетентни познания, ами винаги целят да отклонят вниманието от онова, за което действително става въпрос, и да го насочат към нещо съвсем друго, за което изобщо не става дума.
към текста >>
По такива критерии съзнателно и несъзнателно преценяват хората днес и колкото по-кратко съставена е тяхната преценка, сиреч колкото по-малко реални виждания се влагат в една такава преценка, толкова по-удобно е това за днешната, за непос
ред
ствено днешната душа.
Външно погледнато в основата му, разбира се, са заложени вътрешни необходимости, които едва ли са се появили непредвидено, ние сме се озовали в една епоха, когато в рамките на духовния живот, излизащ на повърхността и заставащ пред душевния взор на всекиго, хората съвсем не са склонни да приемат истината в нейния буквален смисъл, в нейното изконно значение. Онова, което днес най-много интересува хората, те в никакъв случаи дори не за най-съкровените импулси на собствената си душа, нито в празнични мигове на своето усещане не го поставят в светлината на истината. Поставят го тъкмо днес, в наше време в светлината, взета от принадлежността към някоя народностна или друга някаква общност.
По такива критерии съзнателно и несъзнателно преценяват хората днес и колкото по-кратко съставена е тяхната преценка, сиреч колкото по-малко реални виждания се влагат в една такава преценка, толкова по-удобно е това за днешната, за непосредствено днешната душа.
Затова толкова често се правят съвсем невъзможни преценки и за големи, и за дребни неща от съвременността, след като тези преценки не се основават, пък и не искат да се основават на компетентни познания, ами винаги целят да отклонят вниманието от онова, за което действително става въпрос, и да го насочат към нещо съвсем друго, за което изобщо не става дума.
към текста >>
С
ред
нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите.
Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване.
Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността. Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал. Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела. Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>
Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго п
ред
вид, а не каквото наистина е възнамерявал.
Така днес се обсъждат например противоположностите на народите, дават се оценки за народите. Сред нас това естествено не би трябвало да става; понякога обаче се налага да си изясним заобикалящата ни обстановка, за да се сдобием с правилен критерий за оценяване. Дават се значи оценки за народите и липсва разбиране за онзи, който, вместо да дава подобни оценки, просто разсъждава над реалното; защото такива оценки за народите никога не съвпадат с реалността.
Но ако някой разсъждава над реалностите и при това трябва да каже едно или друго за това или онова правителство, за тогова или оногова, за нещо, което се е разиграло при тази или онази политика, било то в някоя по-ежедневна взаимовръзка или пък поставяйки го на по-високо оценъчно равнище, тогава за него разсъждават така, като че ли е имал нещо съвсем друго предвид, а не каквото наистина е възнамерявал.
Колко му е човек да даде примерно оценка за някой днешен държавник, който е замесен в съвременните дела. Стигне ли тази оценка до ушите на някой сънародник на въпросния държавник, той се чувства засегнат; защото насоченото към реалността той отнася не към тази реалност, а към нещо, което изобщо не може де се дефинира, ако не бъде разгледано в светлината на духовно-научната реалност отнася го към своя народ,както той твърди, или към никой друг народ.
към текста >>
И ето че днес нав
ред
по света витаят странни оценки.
И ето че днес навред по света витаят странни оценки.
Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание. Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи! И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка. Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни. Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение.
към текста >>
П
ред
ставители на оп
ред
елени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание.
И ето че днес навред по света витаят странни оценки.
Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание.
Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи! И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка. Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни. Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение. И може да се каже, че големият грях на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те.
към текста >>
Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги п
ред
ставя п
ред
хората като абсолютни.
И ето че днес навред по света витаят странни оценки. Представители на определени народи оценяват други народи, без да прозират, че една такава оценка е лишена от всякакво съдържание, че тя съвсем не излиза извън рамките на думите и затова не достига до каквото и да било преживяно съдържание. Помислете само колко много неща са необходими, за да се даде оценка за цял един народ, и в каква степен днес се да ват оценки за цели народи! И не само това, а някои се ангажират, така да се каже, вътрешно с оценката си, без да привеждат дори най-елементарни доказателства, нужни за такава оценка.
Вярно, че не от всеки го може да се изисква да разполага с доказателства, ала от всекиго явно може да се изисква да прави оценките си с известна сдържаност, а не да ги представя пред хората като абсолютни.
Ала дори и да не се стига дотам, човек трябва да е наясно каква разлика съществува между една съдържателна оценка, между едно съдържателно изречение и едно безсъдържателно изречение. И може да се каже, че големият грях на нашата култура днес се състои в това, дето живеем в безсъдържателни изречения, без да си изясняваме колко безсъдържателни са те. Днес ние повече от всякога сме свидетели как "Със думи водят спорове най-сложни, система с думи можем да градим*2.
към текста >>
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извън
ред
но необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г.
Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
към текста >>
Назовава ги
ред
, дълг, справедливост!
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г.
Назовава ги ред, дълг, справедливост!
Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване. Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият
ред
в доброволното следване.
"С удивление обаче чуваме от пророците на новото време, че старите думи свобода, равенство, братство били "бакалски идеали" и трябвало да се заменят с нови. Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки.
Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост. Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914
ред
, дълг, справедливост.
Така например неотдавна от професор Шелен, .."*3 тъй като понастоящем това е извънредно необходимо, изрично подчертавам, че професорът не е немец, а швед, ще рече неутрален "който в съчинението си за "идеите на 1914 г." на старите думи от 1789 противопоставя новите от 1914 г. Назовава ги ред, дълг, справедливост! Впрочем тези уж нови думи, строго погледнато, също така са доста овехтели и изтъркани. В това противопоставяне намира израз прастарата борба, която характеризира духовния живот на човека: борбата между един вътрешен свят на свободна изява на личността и външния свят на закостенелия закон, на принудителните мерки. Още по времето на Христос справедливостта като изпълнение на закона намира своята противоположност в милосърдието, както дългът в любовта, а законовият ред в доброволното следване.
Всъщност професор Шелен също мисли не за безусловно премахване на думите свобода, равенство, братство, станали излишни с отмиране на Ancien regime*4, а за един синтез между тях и новите думи от 1914 ред, дълг, справедливост.
Но и този синтез не би бил нещо ново, тъй като през XVIII и XIX век той явно е бил осъществен в Англия дотолкова, доколкото това се допуска от несъвършенството на всички човешки институции.
към текста >>
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила пос
ред
ством социалната съвест,докато
ред
, дълг и справедливост за да станат действени п
ред
поставят сугестивната мощ на някой авторитет.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи.
Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът. Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>
И едва тук, а не в господството на оп
ред
елена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
Това, че понастоящем този синтез вече не действа, доказва само как всички стойности и техните еквиваленти ведно с временния им синтез се превръщат във фраза, щом угасне божествената искра, която ги прави реални и живи. Свобода, равенство и братство означават една от формулите, получаващи действената си сила посредством социалната съвест,докато ред, дълг и справедливост за да станат действени предпоставят сугестивната мощ на някой авторитет.
И едва тук, а не в господството на определена формула, се проявява липсата, която из основи решава съдбата на съвременното човечество: за господството на освобождаващите стойности мнозинството не притежава силата на социалната съвест, за господството на обвързващите отвън стойности липсва авторитетът.
Стойности, които не са залегнали дълбоко в развитието, много бързо могат да се превърнат във фраза и да послужат за злоупотреба..." и т.н.
към текста >>
Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис с
ред
пустинята на съвременния фразьорски живот.
Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане.
Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот.
Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години. Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност. Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
към текста >>
Написани са от една моя стара приятелка Роза Май
ред
ер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея п
ред
и много години.
Понякога се случва човек да долови звученето на едно толкова правилно усещане. Аз няма защо да съм особено изненадан от тези думи, които откривам като оазис сред пустинята на съвременния фразьорски живот.
Написани са от една моя стара приятелка Роза Майредер*5, в ноемврийския брой (1916) на "Интернационале рундшау" и ми припомнят до голяма степен онова, за което сме разговаряли с нея преди много години.
Ето защо не е нужно да съм особено изненадан, че се натъквам на тях; но в известен смисъл ми бе радостно да узная как продължава да мисли една такава личност. Макар и да не съумява да се из виси до едно духовнонаучно схващане за света и да остава при непродуктивната критика, тя все пак е принудена да каже:
към текста >>
Дори само това да се вземаше под внимание, пак нямаше да живеем с
ред
толкова много фрази, както днес!
Дори само това да се вземаше под внимание, пак нямаше да живеем сред толкова много фрази, както днес!
към текста >>
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало п
ред
и туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
към текста >>
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-п
ред
и, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството.
Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти.
Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи.
към текста >>
Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да п
ред
види техните последици.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата.
Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици.
Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>
Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, п
ред
които е стоял безпомощен, той отново става роб на неп
ред
видимите последствия, които те придобиват пос
ред
ством връзката си с принципа на властта.
Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици.
Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта.
Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>
Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си с
ред
ства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти. Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта.
Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот.
Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>
Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни п
ред
поставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата. Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи.
Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>
Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на оп
ред
елен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината.
Такива гласове несъмнено доказват, че някои прозират какво липсва на съвременността. Те не са чак толкова много, ала човек се плаши, когато целта е да се подхване живият импулс на Духовната Наука. Не му се иска да допусне до себе си онова, което е най-подходящо за разбиране на действителността.
Това пък стои във взаимовръзка главно с липсата на определен основен импулс за стремежа, а това е основният импулс към истината.
Съществува склонност истината да се търси във фрази. Хората може да възприемат тези фрази и, ако желаят, още по-въодушевено да се проникват от тях, но с тази склонност те никога не ще смогнат да намерят истината, тъй като е нужен усет за фактите, независимо дали тези факти трябва да се търсят във физическия план или в духовния свят.
към текста >>
Нека се вгледаме в живота днес: В крак ли върви стремежът към истината с интелекта, въплътен във външната култура, с достойния за огромно възхищение нап
ред
ък, осъществен в тази външна култура?
Нека се вгледаме в живота днес: В крак ли върви стремежът към истината с интелекта, въплътен във външната култура, с достойния за огромно възхищение напредък, осъществен в тази външна култура?
Не. Даже може да се каже, че в известно отношение хората са загубили доброто желание да проверяват дали съществуващото в действителността по някакъв начин се корени в истинното. Но човек трябва да се сдобие с това чувство за истината във всекидневния живот, защото иначе не ще му се удаде да го извиси до разбирането на духовните светове.
към текста >>
За да видите какво имам п
ред
вид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа.
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа.
Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа. Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите.
към текста >>
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са п
ред
угаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства).
към текста >>
А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се п
ред
вид в духа на тези окултни братства).
Тези окултни братства ведно с всичко присъединило се към тях са предугаждали големи преобразования, които във връзка с визираната от тях голяма европейска война трябвало да протекат произнасям всяко изречение напълно обмислено между Дунав и Егейско море и между Черно море и Адриатика.
А едно от изреченията, които фигурирали там и което искам да цитирам почти буквално, гласи: Ако в мечтите си панславистите отидат още малко по-нататък, тогава отпърво на Балканите ще се осъществи нещо, което е в духа на европейското развитие (има се предвид в духа на тези окултни братства).
към текста >>
Десетилетия на
ред
имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство.
Става дума за една широка мрежа, с която искам да занимая душата Ви. В тези окултни братства непрекъснато се е подемала темата за панславистичните мечти. Но не за мечти в сферата на културата, които естествено биха били напълно мотивирани кой, ако не ние в нашето духовнонаучно движение, би обърнал по-задълбочено внимание на онова, което живее в душата на Изтока, а за политически мечти, за политически преобразувания се е говорело. И понеже темата за панславистичните мечти е играела такава роля, може да се анализират малко реалности във физическия план, от които искам да приведа само един пример.
Десетилетия наред имало един "Славянски благотворителен комитет"*8 под покровителството на руското правителство.
Какво по-хубаво от един Славянски благотворителен комитет" под покровителството на едно могъщо правителство, нали така? А сега искам да Ви прочета едно писъмце, което има нещо общо с този комитет и носи дата 5 Декември 1887 г. В него четем следното:
към текста >>
Не би ми било трудно да п
ред
ложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки.
Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки.
Може би ще ми позволите да прибавя още една кратка към тях: През съдбоносната 1914 г. начело на едно правителство на Балканите стоеше някой си Пашич*9. Това име сигурно все още се помни. По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава. Може да се повдигне въпросът: какво е вършил там?
към текста >>
"Във връзка със съобщението на директора на Азиатския департамент имам честта приложено да изпратя на Ваше високоблагородие 6000 рубли с покорната молба да изплатите тази сума на сръбския емигрант Никола Пашич с пос
ред
ничеството на живущата в Русчук вдовица Наталия Каравелова.
"Във връзка със съобщението на директора на Азиатския департамент имам честта приложено да изпратя на Ваше високоблагородие 6000 рубли с покорната молба да изплатите тази сума на сръбския емигрант Никола Пашич с посредничеството на живущата в Русчук вдовица Наталия Каравелова.
Благоволете да ни уведомите за получаването и предаването на сумата."*10
към текста >>
Благоволете да ни уведомите за получаването и п
ред
аването на сумата."*10
"Във връзка със съобщението на директора на Азиатския департамент имам честта приложено да изпратя на Ваше високоблагородие 6000 рубли с покорната молба да изплатите тази сума на сръбския емигрант Никола Пашич с посредничеството на живущата в Русчук вдовица Наталия Каравелова.
Благоволете да ни уведомите за получаването и предаването на сумата."*10
към текста >>
Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо спо
ред
имената, сиреч спо
ред
фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени?
Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество".
Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени?
В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината. Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго. Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света. Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
към текста >>
Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та
ред
но е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света.
Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество". Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени? В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината. Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго.
Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света.
Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
към текста >>
Обикновеното п
ред
ставя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество". Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени? В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината. Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго. Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света.
Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
към текста >>
Но ние безспорно се намираме вътре в света и той ни въздейства най-малкото по един извън
ред
но съдбоносен опос
ред
ствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата!
Днес могат да се чуят споменавам го само мимоходом най-странни преценки за отношенията на различните държави. Наричат ги, за да се постави една фраза на мястото на истината, "отношения на народите" Такива преценки се дават, без преценяващият да си е направил елементарен труд да провери данните, въпреки че те понякога биха могли да се намерят лесно. Естествено казваното от мен не бива да се схваща като характеристика на онези, които заедно с нас тук са обединени в Антропософското Общество.
Но ние безспорно се намираме вътре в света и той ни въздейства най-малкото по един извънредно съдбоносен опосредствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата!
Въздействието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко. Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора.
към текста >>
Дори и през ум не им минава, че първата п
ред
поставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11.
Естествено казваното от мен не бива да се схваща като характеристика на онези, които заедно с нас тук са обединени в Антропософското Общество. Но ние безспорно се намираме вътре в света и той ни въздейства най-малкото по един извънредно съдбоносен опосредствен начин, а именно като се оставяме да ни влияе нещо, наречено от някои хора велика сила пресата! Въздействието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко. Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави.
Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11.
Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора. Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота. И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо. С течение на времето те ще ни кажат какво ли не. Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот.
към текста >>
И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: п
ред
и всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо.
Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора. Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота.
И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо.
С течение на времето те ще ни кажат какво ли не. Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот.
към текста >>
Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени
ред
ом с други, които се случват.
Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени редом с други, които се случват.
Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската война. След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате. Но елате бързо, защото турците ни претрепват." Сетне, както е известно, чрез намесата на румънската армия се постига благоприятен за Русия изход.
към текста >>
След като руснаците п
ред
варително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате.
Без да целя формулирането на преценка, бих желал просто да разкажа нещо и по този начин да посоча как неща, подобни на разказаните от мен сега, би трябвало да бъдат поставени редом с други, които се случват. Общоизвестно е каква значителна роля е изиграла румънската армия в Руско-турската война.
След като руснаците предварително поискали разрешение да минат през Румъния, което не им било дадено, във войната настъпил момент, в който великият княз Николай*12, играл още тогава важна роля, написал следното послание към Румъния: "Елате ни на помощ, прекосете Дунав както искате и при каквито условия искате.
Но елате бързо, защото турците ни претрепват." Сетне, както е известно, чрез намесата на румънската армия се постига благоприятен за Русия изход.
към текста >>
И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извън
ред
но безцеремонен, направо противен.
Впоследствие румънският крал Карол поискал да участва и в мирните преговори, но не го допуснали. И тъй като заел доста рязка позиция спрямо руското правителство, получил един твърде странен урок. В Букурещ пребивавали руски войски и човек много лесно можел да се убеди, че се възнамерява при обстоятелства от рода на току-що обрисуваните разбирате, че са могли да съществуват такива намерения кралят да бъде отстранен.
И понеже той настоял руските войски да се изтеглят, отговорът на тогавашния министър Горчаков*13 бил извънредно безцеремонен, направо противен.
Тогава кралят размислил понякога такива хора също размишляват и се утешил с това, че поне цар Александър не би одобрил такова не що и че то изцяло се дължи на вмешателство от страна на Горчаков. Затова той писал до царя и получил от него отговор, чиито съществени моменти искам да Ви прочета дословно.
към текста >>
За сметка на това съм чувал невероятно много извън
ред
но благосклонни оценки за разположеното околовръст.
Без да отдавам собственото си мнение в полза на едната или другата страна, трябва да призная, че извън Германия едва ли съм срещал действително съчувствено-дружелюбни оценки за Германия. На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не.
За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст.
Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст. Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка.
към текста >>
Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се п
ред
полага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст.
На оценки, да вани с прекомерна сигурност, съм се натъквал, но на една действително съчувствено-дружелюбна оценка не. За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст. Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така.
Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст.
Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка. Преценява се, бих казал, с еднакъв аршин, което в случая е лишено от всякакъв смисъл. Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал предвид по отношение на народа. Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета. Сумирано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ!
към текста >>
Липсва най-малката п
ред
става какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка.
За сметка на това съм чувал невероятно много извънредно благосклонни оценки за разположеното околовръст. Никой да не смята,че приемам това като факт, който ме учудва. Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст.
Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка.
Преценява се, бих казал, с еднакъв аршин, което в случая е лишено от всякакъв смисъл. Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал предвид по отношение на народа. Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета. Сумирано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ! Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с определен коефициент, а именно с величината.
към текста >>
Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал п
ред
вид по отношение на народа.
Съвсем не е така. Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст. Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка. Преценява се, бих казал, с еднакъв аршин, което в случая е лишено от всякакъв смисъл.
Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал предвид по отношение на народа.
Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета. Сумирано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ! Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с определен коефициент, а именно с величината. Все пак естествена е зависимостта от онова, което властва над половината земя! Това ми е понятно.
към текста >>
Не се взема п
ред
вид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета.
Напротив, ни най-малко не се учудвам, а се опитвам само да разбера защо е така. Става дума именно да бъде забелязано, че изобщо липсва желание за перспективна нагласа, че нейната необходимост дори не се предполага, че ако днес някой иска да оцени например живеещите в Централна Европа, оценката се нуждае от съвсем друга, перспективна нагласа в сравнение с тази, ако иска да оцени живеещите околовръст. Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка. Преценява се, бих казал, с еднакъв аршин, което в случая е лишено от всякакъв смисъл. Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал предвид по отношение на народа.
Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета.
Сумирано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ! Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с определен коефициент, а именно с величината. Все пак естествена е зависимостта от онова, което властва над половината земя! Това ми е понятно. Но че това не се признава, ами са нужни какви ли не морални формули, тоест фрази това е, което се тълкува като злонамереност.
към текста >>
Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с оп
ред
елен коефициент, а именно с величината.
Липсва най-малката представа какво значи, че там, където се простира Централна Европа всеки отделен човек като индивид е уязвим и застрашен, така че там въпросът опира до човешки работи, докато околовръст се касае за държавни и политически работи, и че това налага съвсем друг вид оценка. Преценява се, бих казал, с еднакъв аршин, което в случая е лишено от всякакъв смисъл. Защото при тези оценки както казах, аз искам не да изразявам мнение, а да говоря само за формалната страна на оценките никъде по света не се държи сметка, че към даден народ бива отнасяно нещо, което никой не е имал предвид по отношение на народа. Не се взема предвид, че онова, което се нарича Британска империя, е включвало в сферата на господство то си една четвърт от цялата сегашна земна суша, Русия една седма, Франция една тринадесета. Сумирано, това прави приблизително половината от непокритата от море земна площ!
Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с определен коефициент, а именно с величината.
Все пак естествена е зависимостта от онова, което властва над половината земя! Това ми е понятно. Но че това не се признава, ами са нужни какви ли не морални формули, тоест фрази това е, което се тълкува като злонамереност. В момента, в кой то би се казало "Няма друг начин, освен да се върви с половината земя! ", в този момент всичко би било наред.
към текста >>
", в този момент всичко би било на
ред
.
Понятно ми е, че благоволението, което се отдава на тази страна, може, разбира се, да се пресметне, като математически изразено бъде умножено с определен коефициент, а именно с величината. Все пак естествена е зависимостта от онова, което властва над половината земя! Това ми е понятно. Но че това не се признава, ами са нужни какви ли не морални формули, тоест фрази това е, което се тълкува като злонамереност. В момента, в кой то би се казало "Няма друг начин, освен да се върви с половината земя!
", в този момент всичко би било наред.
Ала човек положително би се пазил да го заяви. Само между другото ще спомена, че заедно с всички колонии, които е имала, Германия притежава една тридесет и трета от земната повърхност.
към текста >>
Тези неща безусловно трябва да се имат п
ред
вид и аз Ви питам: Нима включването на такива работи в оценката не е задължително?
Тези неща безусловно трябва да се имат предвид и аз Ви питам: Нима включването на такива работи в оценката не е задължително?
Онова, което по-горе бе наречено "империализъм", означаваше естествено разширяване на господството върху териториите на земята. Най-голям, разбира се, е британският империализъм. Мисля, че по това не може да има спор. Тук не става дума за мои виждания, а се цели единствено указването на факти. Моля в никакъв случай да не бъда разбран така, като че ли по някакъв начин бих искал да засегна някой, който е представител на даден народ.
към текста >>
Моля в никакъв случай да не бъда разбран така, като че ли по някакъв начин бих искал да засегна някой, който е п
ред
ставител на даден народ.
Тези неща безусловно трябва да се имат предвид и аз Ви питам: Нима включването на такива работи в оценката не е задължително? Онова, което по-горе бе наречено "империализъм", означаваше естествено разширяване на господството върху териториите на земята. Най-голям, разбира се, е британският империализъм. Мисля, че по това не може да има спор. Тук не става дума за мои виждания, а се цели единствено указването на факти.
Моля в никакъв случай да не бъда разбран така, като че ли по някакъв начин бих искал да засегна някой, който е представител на даден народ.
към текста >>
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е п
ред
и всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока.
Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността.
В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план. Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е
ред
но да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план.
Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план.
Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство. Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се неп
ред
убеденост на тук присъстващите приятели няма да п
ред
извика осезаемо недоволство.
Нещата могат да се видят, без човек да се ангажира емоционално в една или друга насока. Много по-важно от субективните симпатии и антипатии, много по-важно от пулсиращото по такъв опустошителен на чин през всекидневната преса е преди всичко онова, което отделни лелеещи за обективност хора мислят за събитията на съвременността. В близко време на тези неща искам да се спра малко по-задълбочено и от окултна гледна точка. Но аз не бих изпълнил дълга си, ако чисто и просто осветля нещата окултно, без да съм посочил и онова, което е реалност във физическия план. Не мога да Ви създам удобството да превърна оценката така да се каже във въздушна кула, та никой да не пострада; казваното за духовните отношения е редно да хвърля поне малко светлина и върху онова, което може да се знае и би трябвало да се знае за физическия план.
Затуй ми позволете да насоча вниманието Ви към нещо, което може би ще Ви заинтригува и което, струва ми се, при вече подразбиращата се непредубеденост на тук присъстващите приятели няма да предизвика осезаемо недоволство.
Просто съм длъжен да изпълнявам своя дълг добросъвестно, като привеждам и такива доказателства.
към текста >>
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги п
ред
ставят така, както са протекли.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли.
Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание. Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15. Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили. Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство.
към текста >>
Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са п
ред
убедени.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли.
Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени.
Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание. Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15. Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили. Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство. В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията.
към текста >>
Но все пак има разлики в п
ред
убедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли. Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени.
Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание.
Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15. Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили. Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство. В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията. Накрая се казва:
към текста >>
Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, п
ред
ставена спо
ред
официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли. Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание.
Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15.
Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили. Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство. В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията. Накрая се казва:
към текста >>
Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща нав
ред
по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли. Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание. Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15.
Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили.
Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство. В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията. Накрая се казва:
към текста >>
Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва п
ред
имно документи на британското правителство.
В днешно време несъмнено има люде, които се стараят да се взират проницателно в нещата и да ги представят така, както са протекли. Първоначално би могло да се сметне, че всички хора са предубедени. Но все пак има разлики в предубедеността и на нея също би трябвало да се отдели малко внимание. Без да се схваща като препоръка иди хвалебствие, все пак бих искал да спомена интересния факт, че тук, в Швейцария, излезе една книжка: "Към историята на избухването на войната, представена според официалните документи на кралското великобританско правителство" от д-р Якоб Pyxти*15. Тази публикация се различава значително от онова, което днес се среща навред по протежение на половината земя относно така наречената вина на Централните сили.
Тя е издържана в строго научна форма, дори малко педантично, как то се процедира в исторически семинари, и използва предимно документи на британското правителство.
В нея се стига до едно заключение, което тук нарочно не искам да възпроизведа, понеже се отклонява много от онази оценка за центъра на Европа, която обикновено се чува в периферията. Накрая се казва:
към текста >>
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно, легендата не е способна да устои п
ред
научното изследване, тъмните комбинации излизат на бял свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно, легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бял свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
към текста >>
Следователно днес съществува наградена от швейцарски университет книга, която се опитва да п
ред
стави нещата по-иначе, отколкото те понастоящем често се срещат спо
ред
описанията от гледище на периферията.
Тази книга, възникнала в историческия семинар на един университет, бе наградена дори от Бернския университет.
Следователно днес съществува наградена от швейцарски университет книга, която се опитва да представи нещата по-иначе, отколкото те понастоящем често се срещат според описанията от гледище на периферията.
Това несъмнено е факт, заслужаващ респект, тъй като никой не ще посмее да обвини семинара по история към Бернския университет, че е бил подкупен или нещо подобно.
към текста >>
П
ред
и войната това не беше обичайно.
Нека приведа и още един факт. От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент!
Преди войната това не беше обичайно.
Георг Брандес е датчанин, датски писател. Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели. Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
към текста >>
Не смятайте, че днес го споменавам заради особено п
ред
почитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
Нека приведа и още един факт. От известно време се води дискусия между Клемансо, мистър Арчър и Георг Брандес*16 с един акцент! Преди войната това не беше обичайно. Георг Брандес е датчанин, датски писател. Повечето от Вас сигурно го познават, защото той е един от най-успешните европейски писатели.
Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно.
към текста >>
Но, както казах, разчитам, че ще се потвърди онова, което п
ред
поставих по отношение на нашия кръг: наличието на умение да се прави разлика и да не се допуска, че искам да злепоставя никой народ.
След тези уводни думи ще Ви прочета последната статия, написана от Брандес по повод на един спор с Грей*17, мистър Арчър и Клемансо.
Но, както казах, разчитам, че ще се потвърди онова, което предпоставих по отношение на нашия кръг: наличието на умение да се прави разлика и да не се допуска, че искам да злепоставя никой народ.
Изразявам не свое мнение, а само Ви чета статия от Георг Брандес. Той пише:
към текста >>
не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна п
ред
видливост на отговорните места.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г.
не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места.
Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции. Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
към текста >>
Не е трудно човек да си п
ред
стави, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
По мое мнение липсата на готовност за война у една сухоземна сила през лятото на 1914 г. не доказва сама по себе си нищо друго освен известно безгрижие, небрежност, немара и недостатъчна предвидливост на отговорните места. Ето защо една нация спокойно може да се е надявала чрез война да овладее насилствено откъснати нейни провинции.
Не е трудно човек да си представи, че общественото мнение отдавна е окачествявало една такава война като свещен дълг и че някой въпреки това е бил достатъчно нехаен да не поддържа военното си дело на равнище.
към текста >>
На долната камара п
ред
оставихме всички непубликува ни клаузи на споразумението с Франция от 1904 г.
Ноември 1911 г. в английския парламент се поставя въпросът, дали Мароканското споразумение между Англия и Франция от Април 1904 г. би могло да се тълкува било от страна на френското, било на английското правителство в смисъл, че при известни обстоятелства то включва военна подкрепа по суша и по море и кои евентуално са тези обстоятелства. Отговорът се свежда до това, че дипломатическата под крепа не обуславя военна или морска. Същия ден сър Едуард Грей заявява: "Нека се опитаме да се освободим от цялото това подозрение за тайни спогодби.
На долната камара предоставихме всички непубликува ни клаузи на споразумението с Франция от 1904 г.
Не съществуват никакви други задължения. Откакто правителството встъпи в длъжност, ние самите не сме сключили нито една тайна спогодба от какъвто и да било род."
към текста >>
на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква неп
ред
извикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г.
на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз. Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран."
към текста >>
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извън
ред
но разтегливо оп
ред
еление), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да п
ред
отвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било
ред
но да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
На 3 Август 1914 г. сър Едуард Грей прочита в парламента между другото следния пасаж от един документ, изпратен от него на 22 Ноември 1912 г. на френския посланик в Лондон: "Вие обърнахте внимание на това, че ако едно от правителствата има сериозна причина да очаква непредизвикана агресия от страна на трета сила, за него би било важно да знае дали в дадения случай въпросното правителство би могло да разчита на въоръжена помощ от другото.
Съгласен съм с Вас, че доколкото едно от правителствата има сериозна причина да очаква непровокирано нападение от страна на трета сила или нещо ("something") застрашаващо всеобщия мир (едно извънредно разтегливо определение), то незабавно трябва да обсъди с друго то дали двете правителства да действат заедно, за да предотвратят нападението и да запазят мира, и в такъв случай какви съвместни мерки би било редно да вземат те." В същата реч се казва: "Ние не участваме във френско-руския съюз.
Не познаваме дори изразите, с които той е дефиниран."
към текста >>
В скоби Брандес добавя: "Извън
ред
но странно твърдение."
В скоби Брандес добавя: "Извънредно странно твърдение."
към текста >>
министър-п
ред
седателят отново бива запитан дали при известни обстоятелства британски войски биха могли да бъдат свикани с цел прехвърлянето им на континента.
На 24 Март 1913 г.
министър-председателят отново бива запитан дали при известни обстоятелства британски войски биха могли да бъдат свикани с цел прехвърлянето им на континента.
Той отговаря: "Както вече нееднократно бе изтъквано, тази страна няма задължения, които да са останали неизвестни на обществеността и парламента, и които биха могли да я тласнат към участие в някаква война."
към текста >>
Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-п
ред
седателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г.
Дали този отговор съответства на истината?
Когато през следващата година отново плъзват слухове, сър Едуард Грей отговаря на 28 Април 1914 г.: "В момента положението на нещата е същото, както министър-председателят го окачестви в отговора си на 24 Март 1913 г." При повторно запитване на 11 юни 1914 г.
Сър Едуард Грей отвръща: "Не съществуват никакви неоповестени споразумения, които биха възпрепятствали или ограничили парламента или правителството в свободата им да вземат решения дали Великобритания да участва в една война."
към текста >>
"А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-п
ред
седателя, то тя по мое мнение би трябвало да се п
ред
стави на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана.
"А още по-странно завършва речта на министъра на външните работи, който казва: "Но ако се наложи да бъде постигната някаква договореност, която да направи необходимо оттеглянето или изменянето на изявлението на министър-председателя, то тя по мое мнение би трябвало да се представи на парламента и аз приемам като даденост, че това непременно ще стане." Цял свят знае, че това не стана.
към текста >>
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е п
ред
извикало стъписване.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване.
Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
към текста >>
той бе п
ред
отвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
Общоизвестна е констатацията, че за германското правителство обявяването на война от Англия е било толкова неочаквано, че е предизвикало стъписване. Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г.
той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
към текста >>
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки п
ред
Англия за прекратяване на Бурската война.
Във връзка с това германското правителство може да се нарече наивно, но неприятната му изненада е извън всяко съмнение. Както удостоверява сполучливо С. Х Нормьн, кайзер Вилхелм е имал известно основание да се надява на неутралност от страна на Англия. През 1900-1901 г. той бе предотвратил една европейска коалиция, която целяла да принуди Англия да гарантира на Южноафриканските републики мир при благоприятни условия.
Своята дружелюбност към Англия бе доказал чрез отказа си да приеме в Берлин пратениците на бурския народ, които били аплодирани в цяла Европа; както изрично оповестил в известното интервю за "Дейли телеграф" през 1908 г.*20, той отклонил поканата на Русия и Франция съвместно с тях да направи постъпки пред Англия за прекратяване на Бурската война.
към текста >>
Германският канцлер п
ред
лага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е от
ред
ено да надвие Франция и Русия.
Германската дипломация прави всичко, което е по силите и, за да съхрани в последния момент неутралитета на Англия. Тя внимателно опипва почвата.
Германският канцлер предлага на сър Едуард Гоушън застъпничеството си за ненакърняване на френската държавна територия, ако на Германия й е отредено да надвие Франция и Русия.
Сър Едуард Грей се отнася отрицателно, понеже Германия не иска да разпростре гаранцията си и върху френските колонии. После княз Лихновск*21, посланик на Германия в Лондон, запитва дали Англия ще се съгласи да остане неутрална, ако германците не нарушат неутралитета на Белгия. Такава гаранция сър Едуард Грей не желае да даде, той иска да си запази свобода на действие. (1 did not think, we could give а promise of neutrality on that condition alone.) Дали би дал съгласието си, ако Германия гарантира целостта както на Франция, така и на колониите и? Не, не желаел да се обвързва.
към текста >>
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези п
ред
ложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
Когато впоследствие сър Едуард Грей твърди, че при тези предложения княз Лихновски положително ще да е превишил своите пълномощия, това е тъкмо защото британският външен министър е и остава убеден, че по онова време Германия изпитва непреодолимо желание да се бие едновременно с Русия, Франция, Англия и Белгия."
към текста >>
От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се п
ред
отврати нарушаването на неутралитета на Белгия.
Позволете ми тук да вмъкна една кратка забележка.
От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се предотврати нарушаването на неутралитета на Белгия.
Аз обаче не виня Грей в нищо, тъй като той е марионетка на съвсем други сили, на които ми се иска да се спра по-нататък. Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки! И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната. Това са неща, които светът един ден ще узнае.
към текста >>
Напротив, смятам го за съвсем честен, но извън
ред
но равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки!
Позволете ми тук да вмъкна една кратка забележка. От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се предотврати нарушаването на неутралитета на Белгия. Аз обаче не виня Грей в нищо, тъй като той е марионетка на съвсем други сили, на които ми се иска да се спра по-нататък.
Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки!
И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната. Това са неща, които светът един ден ще узнае.
към текста >>
И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се п
ред
отврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната.
Позволете ми тук да вмъкна една кратка забележка. От току-що прочетеното следва, че е било нужно само едно единствено изречение от Грей, за да се предотврати нарушаването на неутралитета на Белгия. Аз обаче не виня Грей в нищо, тъй като той е марионетка на съвсем други сили, на които ми се иска да се спра по-нататък. Напротив, смятам го за съвсем честен, но извънредно равнодушен човек; все пак не знам до колко днес е допустимо да се дават подобни преценки!
И така, нужно е било само едно-единствено изрече ние от него, за да се предотврати нарушаването на белгийския неутралитет, а би могло да се добави, че е било нужно едно-единствено изречение и войната на западния фронт е щяла да бъде избягната.
Това са неща, които светът един ден ще узнае.
към текста >>
Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да п
ред
вещава нищо добро за свободата или благото на човечеството.
Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството.
Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания. За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв напредък.
към текста >>
За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв нап
ред
ък.
Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството. Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания.
За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв напредък.
към текста >>
"Онова, което прави пруския милитаризъм извиним п
ред
Франция, е фактът, че французите са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в Париж.
"Онова, което прави пруския милитаризъм извиним пред Франция, е фактът, че французите са завладявали Берлин около двайсет пъти, докато германците само на два пъти са бивали в Париж.
Той отблъсква чрез своята кастовост и своето високомерие, но едва ли е по-лош от милитаризма на други страни."
към текста >>
японската войска щурмува Порт Артур и четири дни на
ред
безчинстващи войници колит цивилното население, мъже, жени и деца с необуздано варварство.
Същият английски писател потвърждава описанието за японския милитаризъм, дадено навремето от кореспондента на "Таймс" На 21 Ноември 1894 г.
японската войска щурмува Порт Артур и четири дни наред безчинстващи войници колит цивилното население, мъже, жени и деца с необуздано варварство.
"От ранни зори до късна нощ дните минаваха в убийства, грабежи и осакатявания, във всевъзможни неописуеми жестокости, докато градът заприлича на такава кошмарна картина, че всеки останал жив с ужас ще я помни до края на дните си."
към текста >>
Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "Войната сама поражда ужасите на войната и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на война се използват модерни с
ред
ства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого.
Тези неща, казани от Георг Брандес, който не притежава най-дребната "червена птица" четвърта степен, естествено са били добре известни на човека, написал думите: "Войната сама поражда ужасите на войната и няма защо да се учудваме, когато тъкмо на война се използват модерни средства.*22 Неотдавна обаче чух, че точно това изречение от моята брошура е подразнило особено много някого.
То може да подразни само хора, които изобщо не познават историята и на които не е известно последица на какво е едно такова нещо. По-нататък Георг Брандес казва:
към текста >>
В брошурата си не съм отегчавал никого с описването на такива факти; при все това ме упрекнаха, че не пригласям в същия тон, в който се приглася нав
ред
.
В брошурата си не съм отегчавал никого с описването на такива факти; при все това ме упрекнаха, че не пригласям в същия тон, в който се приглася навред.
Оспорваше се не казаното от мен в брошурата, ами се роптаеше, че в нея липсва онова, което се говори повсеместно. Към брошурата се отправяше упрекът, че не ругае така, както се pyгae на всяка крачка. По-нататък Георг Брандес казва: "Ето как изглежда английският милитаризъм. Да не би той да е значително по-добър от пруския, когато у англичаните,както и у другите народности на земята, националното чувство бъде разпалено до безумие?
към текста >>
В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер,
ред
но е споразумението също да бъде икономическо.
В края на войната при всички случаи ще трябва да се сключи споразумение; и тъй като тя имаше икономически характер, редно е споразумението също да бъде икономическо.
Като фактор в свободната търговия Англия посочи пътя на целия свят. Спогодбите по митнически въпроси ще станат неизбежни, неминуемо ще трябва да се правят взаимни отстъпки и да се търси по-голяма свобода, та в крайна сметка да се стигне до световна свободна търговия.
към текста >>
Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно с
ред
ство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
Един мъж от страната, която поначало пострада най-много от войната, белгийският фабрикант от Шарлероа г-н Анри Ламбер*25, изрече спасителната дума, прокарваща пътя на мира, а именно, че единствената благоразумна и далновидна политика, в случая митническата политика, е да бъдеш справедлив, позволявайки на противниковата страна да живее. Той обърна внимание на това, че трайно подобряване на положението в Европа може да се постигне само ако стремящата се към мир част бъде принудена да премахне или поне да намали митата, но при осигуряване на напълно справедлива взаимност.
Премахването на митото изглежда единственото разумно и ефикасно средство за елиминиране на известния в икономическата надпревара метод на борба, който англичаните наричат дъмпинг и в който разгорещено упрекват германците.
Митнически конвенции ще бъдат неизбежни дори в невероятния случай, че войната продължи до една унищожителна за противника победа, за която би трябвало още милиони и милиони хора да се пожертват по фронтовете или да погинат от рани, болести и лишения в тила. Ако приемем, че победителят реши да наложи (както го изисква Парижката икономическа конференция) на победения такова онеправдаване по отношение на митата, с което да го принизи на по-ниско стопанско равнище, тогава това би означавало връщане на човечеството към системата на поробване на народите!
към текста >>
В п
ред
ишни времена на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите.
Следователно мирното бъдеще на Европа се базира на свободната търговия. По думите на Кобдън свободната търговия е най-добрият миротворец. Нещо повече дори тя е единственият възможен миротворец.
В предишни времена на старите коне, които трябвало да въртят мелничните камъни, им избождали очите.
към текста >>
Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина п
ред
ставляват най-безотговорни фрази.
Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите?
Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази.
Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света.
към текста >>
Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са оп
ред
елени да бъдат изядени от нея*26.
Това е неутрална оценка, но от човек, който оценява не фразьорски, ами в оценката си привежда множество факти и посочва възможността за правилно съпоставяне на тези факти помежду им. Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази.
Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26.
Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността?
към текста >>
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат п
ред
вид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир.
Не изразяване на мнение, а посочване на онова, което е необходимо в наше време, когато трябва да се търси истината ето към какво съм се стремил аз. Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право?
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир.
Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
Всъщност човек не може да си п
ред
стави нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната.
Защо да е невъзможно отлагането поне в собствената душа на дадена оценка, щом на човек му липсва време или желание по подходящ начин да се погрижи за фактите? Духовната Наука може да ни покаже, че оценките, които се дават днес и често се срещат обвити в думите "Борим се за свободата и правото на малките нации", наистина представляват най-безотговорни фрази. Защото всеки, който отмалко познава действителността, знае, че такива приказки са равнозначни на това, една акула да желае сключването на мирен договор с онези морски рибки, които са определени да бъдат изядени от нея*26. Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир.
Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната.
При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго. Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
Хората п
ред
почитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Естествено не веднага, а може би едва след известно размишление ще се проумее, че многото говорене днес не е нещо по-друго от това, някой да се изправи и да каже: Защо акулите не сключат с рибките, които искат да изядат, договор за междурибно днес става дума за междудържавно рибно право? Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността?
Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "пос
ред
ствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
Людете, които днес говорят за въдворяване на мир, имат предвид, че избиването щяло да престане едва когато съществуват изгледи за настъпването на вечен мир. Всъщност човек не може да си представи нещо по-безумно от схващането, че избиването щяло да трае дотогава, докато в резултат на него се стигнело до прекратяване на войната. При това днес едва ли вече е нужно да си окултист, за да знаеш, че след свършването на тази война в Европа ще минат немного години и още по-свирепа, още по-опустошителна война извън Европа ще разтърси света. Ала кой го е грижа днес за нещата, които присъстват в реалността? Хората предпочитат да слушат, когато държавниците декламират, че за свободата и за правото на малките нации също трябвало да се извърши едно или друго.
Слушат дори когато избрани за президенти адвокати*27, които безспорно са били съвсем ловки адвокати за воденето на румънски процеси, се появяват в тогата на мюсюлманския княз... само че това не се забелязва, тъй като в случая се говори за "република" Какво може да се добави, когато хората още слушат лекциите на подобни лица, изнасяни на художествени и литературни теми, за връзките между легенди и митове и между литературните сюжети на Западна и Централна Европа, да не говорим за факти като споменатия неотдавна от мен, а именно как при бурни аплодисменти онзи Метерлинк нарекъл "посредствени духове" Гьоте, Шилер, Лесинг и други.*28 Аз обаче не искам ни най-малко да влияя на Вашата оценка; обръщам само внимание, че при оценяването са необходими перспективи и че ако оценката трябва да бъде истинна, това изисква съвсем други неща в сравнение с широко използваните днес.
към текста >>
Трябва да сме напълно наясно, че е
ред
но струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, п
ред
и евентуално да са настъпили оп
ред
е лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години на
ред
.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред.
По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо. Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски. От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща.
към текста >>
Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават с
ред
обсаждащите я войски.
Трябва да сме напълно наясно, че е редно струпаното в Централна Европа население да се оценява под съвсем друг зрителен ъгъл, тъй като там човешкото е притеснено, докато обкръжението му подлежи единствено на държавна и политическа оценка поне още доста време, преди евентуално да са настъпили опреде лени обстоятелства, в случай че войната се проточи години наред. По отношение на Централна Европа въпросът засяга духовното богатство, душевното развитие, всичко онова, което е било създавано в течение на столетия. Пълна нелепост би било да се смята, че в периферията би могло да става дума за нещо сходно; безсмислица би било да се твърди такова нещо.
Безспорно е, че навсякъде има какво да се укорява, ала не е все едно дали се укоряват неща, които за да съпоставим разликата във величините се извършват в обсадена крепост, или такива, които стават сред обсаждащите я войски.
От периферията все още не съм чул оценка, която под някаква форма да се е съобразила с подобни неща.
към текста >>
Защото дори там, където се срещат малко или, да кажем, по-малко хапливи оценки, там въпреки това в п
ред
остатъчно количество са налице повече от нелюбезни неща за народността, родила все пак Гьоте, Шилер, Лесинг и други.
Никога обаче не си поставя въпроса: А дали в действителност е така? Неотдавна един швейцарски вестник публикува статия, която за да бъде справедлива към двете страни посочва но съвсем абстрактен начин, че и тук, и там се лъжело. Ами ако се окаже, че казаното в нея е невярно? Говореше се за недостоверността в световната война,а самата статия тъкмо по начина,по който бе написана, беше недостоверна. Сега искам да Ви прочета донякъде със страх и боязън нещо, взето произволно от някакво германско списание, за да изтъкна разликата; писаното в съседните страни несъмнено е достатъчно известно и също така достатъчно известно е, че то действително не се пише с благоразположение към народите от Централна Европа.
Защото дори там, където се срещат малко или, да кажем, по-малко хапливи оценки, там въпреки това в предостатъчно количество са налице повече от нелюбезни неща за народността, родила все пак Гьоте, Шилер, Лесинг и други.
към текста >>
Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги п
ред
авам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
Глайхен-Русвурм, правнук на Шилер, не се засяга особено от използването на думата варвари. Напротив, той съвсем любезно посочва какво са разбирали гърците и римляните под названието "варвари" и че в него положително не са влагали лош смисъл. Но не на това искам да се спра. По-нататък той се изказва за различните народи; това е една от многобройните днешни статии, написани от хора, които в Централна Европа биха съответствали например на Метерлинк. Моля да ме извините!
Глайхен-Русвурм прави разлика между народи и правителства, и то понякога с думи, които аз само ги предавам, не ги изказвам лично може би са страшни, ако читателят или слушателят се почувства уязвен като член на съответния народ; но аз не вярвам между нас да има такъв всички ние сме антропософи и имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
Престъпното правителство на царизма п
ред
извика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната.
"Руският народ е добродушен и благ, каквото и да извършват неродствените му казаци.
Престъпното правителство на царизма предизвика войната, но най-великият поет на страната Толстой, който за нас вина ги ще бъде достоен за уважение,проповядваше с вълнуващи думи отвращение към войната.
Жестокостите на френската тълпа, глупостта на нейните министри и нескопосните изявления на парижките журналисти и писатели не обезсилват факта, че Франция е отечество на светеца на любовта към ближния Венсан дьо Пол, който и днес има последователи, и изобщо не са пречка народът в по-голямата си част да бъде трудолюбив и мирея.
към текста >>
Огорчението, което преживях ме, усещането за небивала антипатия от вси страни напомня п
ред
упреждението, което робът е трябвало да нашепне на триумфатора: "Не забравяй, че си смъртен!
Ненавистта на нашите врагове спаси може би най-ценното от същността ни.
Огорчението, което преживях ме, усещането за небивала антипатия от вси страни напомня предупреждението, което робът е трябвало да нашепне на триумфатора: "Не забравяй, че си смъртен!
"
към текста >>
Макар и изречено от устата на нисш, то ни п
ред
пазва да не би великодушието да доведе до горделивост и хубавата радост от победата да не се изроди в "хибрис", сиреч в самонадеяност, за която гръцките поети п
ред
упреждавали героите си.
Макар и изречено от устата на нисш, то ни предпазва да не би великодушието да доведе до горделивост и хубавата радост от победата да не се изроди в "хибрис", сиреч в самонадеяност, за която гръцките поети предупреждавали героите си.
към текста >>
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна п
ред
става по отношение историята на духовната култура!
Виждате, че могат да се дават крайно отрицателни оценки за участниците в сегашните събития и въпреки това да не се изпада в хулене на цели народи. Оценки от този род могат да се приведат със стотици, а ако се направи статистическо сравнение как са окачествявани други народи от Август 1914 г.
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура!
Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките. Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
към текста >>
Но докато статистиката, посочена от него, за да п
ред
стави Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
насам, как е ставало това в Централна Европа и как в околните региони, ще се получи странна представа по отношение историята на духовната култура! Засега обаче всеки е далеч от тази мисъл. Засега мистър Ледбийтър*30 се е заловил да съпоставя статистиките за престъпността в Германия и Англия и в "Тиъсофикъл ривю" с големи букви пише колко пъти повече престъпници имало в Германия в сравнение с Англия. Но в един от следващите броеве някой отбелязва, че в статистиката си е пропуснал да вземе под внимание една цифра, която просто е била приведена в друга рубрика и която прави всичко на пух и прах. Струва ми се, че за Англия привежда двайсет и девет хиляди престъпници, а пропуска сто четирийсет и шест хиляди; за Германия са приведени всичките.
Но докато статистиката, посочена от него, за да представи Германия като страна с най-многобройните престъпници, излиза в "Тиъсофикъл ривю" със съвсем едри букви, опровержението в следващия брой стои най-отдолу с дребнички букви.
Един ден подобни статистики ще бъдат заместени от други и тогава част от казаното в онази наградена в Берн публикация "Към историята на избухването на войната" наистина ще се окаже вярно:
към текста >>
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои п
ред
научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
"Историята обаче не може да се фалшифицира вечно,легендата не е способна да устои пред научното изследване, тъмните комбинации излизат на бил свят, колкото изкусно и фино да са били замислени."
към текста >>
Длъжен бях да дам тези п
ред
варителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се п
ред
лага в удобен вид, както някой може би си мисли.
Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си мисли.
На мен не ми е необходимо да застъпвам едно или друго мнение. Окултистът свиква да вижда и да представя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват. Тези възражения са ми познати, но аз знам също така колко недалновидно е те да се правят и колко малко правещият ги има понятие как стоят нещата в действителност и какво място заемат въпросите за различната вината.
към текста >>
Окултистът свиква да вижда и да п
ред
ставя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват.
Длъжен бях да дам тези предварителни пояснения, щом скоро възнамерявам да говоря за това, което някои очакват с нетърпение и което, отбелязвам го още веднъж, съвсем не бива да се предлага в удобен вид, както някой може би си мисли. На мен не ми е необходимо да застъпвам едно или друго мнение.
Окултистът свиква да вижда и да представя фактите чисти и неподправени и аз много добре знам какво днес незабавно би възразил естествено не човек от нашия кръг, а някой външен относно известни злодеяния и други неща, които именно без необходимата за целта перспектива непрестанно се подемат и разказват.
Тези възражения са ми познати, но аз знам също така колко недалновидно е те да се правят и колко малко правещият ги има понятие как стоят нещата в действителност и какво място заемат въпросите за различната вината.
към текста >>
По данни на едно дотогава п
ред
ано и, но в онзи момент вече отцепило се от нея лице, по онова време тя е постъпвала спо
ред
принципа: Ако някой бъде нападнат от другиго и нападнатият вика "Помощ!
По време на нашия, ако мога така да се изразя, спор с мисис Безант*31 тя успя да ни припише цялата вина.
По данни на едно дотогава предано и, но в онзи момент вече отцепило се от нея лице, по онова време тя е постъпвала според принципа: Ако някой бъде нападнат от другиго и нападнатият вика "Помощ!
", то на викащия за помощ се казва, че вършел нещо неправомерно, понеже не се оставил доброволно да бъде заклан. От подобно естество са и някои оценки, които се правят понастоящем. В това отношение човек може да се сблъска с най-невероятни неща. Добронамерени, благоразположени хора, които в обикновения живот никога не биха преценявали по такъв начин, дават оценки от подобен род относно политически неща, за които не знаят нищо. На тези хора им липсва яснота в оценките и затова въпросът като че ли опира до някакво главно условие за всяко оценяване въобще, но не и до даването на една или друга оценка в една или друга насока.
към текста >>
9.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои п
ред
варителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което п
ред
стои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно.
Днес бих искал да добавя още няколко бележки към онова, което подхванах в последната лекция.
Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно.
Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съвременността и във времената, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни. Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно време. Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
към текста >>
Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да п
ред
ложа някои уводни разяснения.
Днес бих искал да добавя още няколко бележки към онова, което подхванах в последната лекция. Понеже кореспондира с желанията на нашите приятели, днес и утре ще се опитам да навляза по-надълбоко в този въпрос, но се налагат някои предварителни пояснения, та когато ще трябва да го осветлявам главно откъм духовната страна, което предстои отсега нататък, да няма недоразумения, а да се разбираме правилно. Защото, ако не умее да съзира известни обстоятелства във физическия план на съвременността и във времената, когато те са се подготвяли, човек няма да бъде в състояние да насочи вниманието си към по-дълбоките окултни страни. Знаете, че тук не става дума за някаква пристрастност, за симпатии или антипатии, а за разясняването на известни обстоятелства, което както дочух някои желаят, за да разберат сегашното трудно време.
Така че, доколкото ни позволява времето, днес първо искам да предложа някои уводни разяснения.
към текста >>
Най-нап
ред
трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили.
Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо.
към текста >>
Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с пос
ред
ничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили. Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места.
Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят.
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите.
към текста >>
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва п
ред
и всичко да има п
ред
вид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извън
ред
но важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с оп
ред
елена доза хладнокръвие.
Най-напред трябва да ни е ясно, че всичко, което привидно се извършва във физическия план, зависи от лежащите в основата му духовни сили. Трудно е обаче да се установи как точно действат тези духовни сили във всеки конкретен случай. Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят.
Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие.
Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става.
към текста >>
Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с пос
ред
ници, чрез които могат да се осъществяват оп
ред
елени планове.
Защото на едни места във физическия план са разположени, така да се каже, по-отчетливи пробиви на духовния свят, отколкото на други места. Тук често съм изтъквал, че в известен смисъл съществуват свързващи линии, които с посредничеството на най-разнообразни междинни обстоятелства водят от външния свят до окултни братства, а от окултните братства пък към вътрешността на духовния свят. Ако някой пожелае да разбере това правилно, ще трябва преди всичко да има предвид, че където хората работят било за добро, било за зло с помощта на духовно действащи сили, там винаги се борави с продължителни периоди от време и че нещо извънредно важно е обстоятелствата във физическия план да бъдат обзирани и използвани с определена доза хладнокръвие. Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл.
Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове.
Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става. От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект. Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора. Тогава, ако някой си постави за цел да упражни влияние върху лица и като окултист може би не е съвсем добросъвестен, той явно може да осъществи подобни внушения.
към текста >>
От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат оп
ред
елен ефект.
Това е наложително най-вече тогава, когато човек иска да се възползва от наличните духовни течения, за да постигне едно или друго нещо. В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става.
От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект.
Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора. Тогава, ако някой си постави за цел да упражни влияние върху лица и като окултист може би не е съвсем добросъвестен, той явно може да осъществи подобни внушения.
към текста >>
Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива с
ред
ства, съществуват поддаващи се на внушение хора.
В самия ход на моето изложение ще видите доколко едното или другото се поставя като цел или се постига в добрия или в лошия смисъл. Характерна особеност на онези, които си служат с духовни сили, е това, че те много често казвам много често, а не винаги си имат причини да не се появяват лично върху сцената на физическия план, а си служат с посредници, чрез които могат да се осъществяват определени планове. Следователно често пъти се цели тези неща да протичат така, че да остават незабелязани за другите. Нали при различни обсъждания сме установявали, че хората, така да се каже, са невнимателни, не обичат да се вглеждат в онова, което става. От този факт се възползват мнозина от боравещите с някои окултни взаимовръзки, за да постигнат определен ефект.
Който отправя поглед към света не по обичайния начин, както се гледа на него, ами го съзерцава с волен, открит поглед, той сигурно знае, че за онези, които желаят да си послужат с такива средства, съществуват поддаващи се на внушение хора.
Тогава, ако някой си постави за цел да упражни влияние върху лица и като окултист може би не е съвсем добросъвестен, той явно може да осъществи подобни внушения.
към текста >>
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна п
ред
полагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли.
"Цялостното впечатление, което ми направи император Александър III съответстваше на онова,което отдавна предполагах: неговото обкръжение умишлено подклажда у него дълбоко недоверие спрямо Германия и това недоверие е дотолкова вкоренено, че за промяна едва ли вече може да се мисли.
Той с право беше убеден в собственото си миролюбие, ала също така вярваше на всички свои съветници и на останалите от говорни лица в Русия, много от които за разлика от него съвсем не желаеха мир."
към текста >>
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на п
ред
ен план.
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план.
А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност? Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока. На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
към текста >>
А сега помислете какво би п
ред
приел онзи, който познава оп
ред
елени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност?
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план.
А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност?
Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние. Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока. На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
към текста >>
Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си с
ред
ства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в оп
ред
елена посока.
И така, ето Ви на великолепно място човек, който трябва да бъде описан по следния начин: податлив на внушения от страна на онези, които се надпреварват да му повлияят, но които не се показват лично и не искат да излизат на преден план. А сега помислете какво би предприел онзи, който познава определени взаимовръзки, произтичащи от импулса на Петия следатлантски период, и иска да ги използва за собствени цели или за целите на някоя общност? Ще гледа да се добере до подобна личност, като създава впечатление, че няма и най-малкото намерение да оказва някакво влияние върху нея, така че никой не забелязва желанието му да й влияе. Фактически обаче той упражнява влияние.
Нужно е само човек да прилага опре делени похвати, да наглася изреченията си, да използва изразните си средства,за да бъде в състояние просто чрез употребата на някои изречения, чрез изговарянето на някои думи и по други начини, които не искам да описвам, да настрои някого в определена посока.
На това светът, бидейки в известна степен невнимателен, тоест благоразположен в оценката си за някои хора, естествено ще рече: Е, той с право е убеден в собственото си миролюбие;същевременно обаче вярва на всички свои съветници и на останалите отговорни лица!
към текста >>
Н., упражнявал известно време положително влияние върху нея, той бил заменен пос
ред
ством разни интриги от друг, който бил шпионин в ръцете на някакво сдружение.
Виждате с каква лекота е възможно в неограничен размер онова, което във връзка с друг случай съм разказвал за Блаватска*33. След като онзи махатма, означаван с инициалите К.
Н., упражнявал известно време положително влияние върху нея, той бил заменен посредством разни интриги от друг, който бил шпионин в ръцете на някакво сдружение.
Същият бил избягал от окултни братства, в чиито високи рангове бил посветен, така че като махатма можел да стои на заден план и посредством Блаватска да постигне неща, до които искал да се домогне.
към текста >>
Същият бил избягал от окултни братства, в чиито високи рангове бил посветен, така че като махатма можел да стои на заден план и пос
ред
ством Блаватска да постигне неща, до които искал да се домогне.
Виждате с каква лекота е възможно в неограничен размер онова, което във връзка с друг случай съм разказвал за Блаватска*33. След като онзи махатма, означаван с инициалите К. Н., упражнявал известно време положително влияние върху нея, той бил заменен посредством разни интриги от друг, който бил шпионин в ръцете на някакво сдружение.
Същият бил избягал от окултни братства, в чиито високи рангове бил посветен, така че като махатма можел да стои на заден план и посредством Блаватска да постигне неща, до които искал да се домогне.
към текста >>
Върху най-външната повърхност на физическото битие, в най-външната Майя може примерно да се каже: Щом този или онзи професор е способен човек и познава историческите методи, той съумява да п
ред
стави вярното исторически.
Чрез привеждането на тези прости примери искам само да Ви посоча на какво трябва да се обръща внимание, когато човек рече да прави преценка; защото чрез начина,по който се пише история, светът нерядко бива напълно заблуждаван. При историографията наистина става дума и за нещо по-дълбоко.
Върху най-външната повърхност на физическото битие, в най-външната Майя може примерно да се каже: Щом този или онзи професор е способен човек и познава историческите методи, той съумява да представи вярното исторически.
В никакъв случай обаче не е наложително това да бъде така. Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не. До това се свеждат нещата. Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места. Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително.
към текста >>
Дали някой като историограф умее или не умее да п
ред
ставя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не.
Чрез привеждането на тези прости примери искам само да Ви посоча на какво трябва да се обръща внимание, когато човек рече да прави преценка; защото чрез начина,по който се пише история, светът нерядко бива напълно заблуждаван. При историографията наистина става дума и за нещо по-дълбоко. Върху най-външната повърхност на физическото битие, в най-външната Майя може примерно да се каже: Щом този или онзи професор е способен човек и познава историческите методи, той съумява да представи вярното исторически. В никакъв случай обаче не е наложително това да бъде така.
Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не.
До това се свеждат нещата. Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места. Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително. Защото често пъти в едно единствено явление намира израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се. А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно духовните разсъждения.
към текста >>
А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при п
ред
имно духовните разсъждения.
Дали някой като историограф умее или не умее да представя вярното,зависи от това, да и Кармата го води към опознаване на вярното или не. До това се свеждат нещата. Нерядко вярното намира израз не в онова, към което човек произволно насочва поглед, а ми се разкрива доста често за оногова, който е в състояние да насочи поглед към верните места. Бих могъл да го кажа и другояче: То се разкрива за оногова, чиято Карма го отвежда да види вярното във верния миг там, където чрез едно единствено явление се проявява нещо значително. Защото често пъти в едно единствено явление намира израз онова, което хвърля светлина върху десетилетия и като мълния осветява реално извършващото се.
А сега искам да Ви разкажа една кратка история като подготовка за някои неща, които ще бъдат особено важни при предимно духовните разсъждения.
към текста >>
Касаело се за един извън
ред
но интересен случай.
Чрез своята психоанализа той донякъде имаше големи успехи, понеже беше в състояние въз основа на особения си метод на катехизация да изкопчва от хората какво ли не. През 1886 г. при този лекар доиграл един мъж, който създавал впечатление, че таи доста работи в себе си. Налагало се да бъде лекуван,и то като нервен човек. Следователно един лекар, когото го бива в това отношение, имал какво да измъкне от душевния му живот златна мина, така да се каже.
Касаело се за един извънредно интересен случай.
Лекарят установил, че пациентът му бил личност, замесена в най-различни политически течения, и че умеел както се казва да си пъха носа навсякъде и бил вътре в играта; той узнал, че освен туй въпросното лице пишело статии за някои списания и че тези статии оказвали голямо влияние върху владетеля на съответната страна*35.
към текста >>
Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато п
ред
и началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна.
Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща.
Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна.
При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина. От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича.
към текста >>
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато п
ред
и обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
Пациентът, който се казвал Войдаревич, бил дошлият много късно на бял свят потомък на някогашни воеводи от Херцеговина и доверил всякакви неща. Между другото бил точно осведомен накъде водели нишките, когато преди началото на Руско-турската война през седемдесетте години от Русия се плетяла мрежата в Херцеговина и Босна. При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли.
Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина.
От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича. Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани. Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения.
към текста >>
Аз само п
ред
ставям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани.
При обикновени обстоятелства такъв човек не издава подобни работи, но зае ме ли се,с него психоаналитик, наяве излизат неща, които иначе не биха излезли. Та след като многократно бивал катехизиран, станало ясно, че навремето и той бил замесен, когато преди обявяване на войната, в края на седемдесетте години, крал Милан и Никита*36 се противопоставили на Турция и се извършвала подготовка за въстанията в Босна и Херцеговина. От руска земя на Никита и Милан бил даден повод да обявят война на Турция. И ето, външно погледнато, човек си казва: На Балканите хората се опълчват срещу лошото турско отношение. То сигурно е било такова, това не бива да се отрича.
Аз само представям взаимовръзките и тук трябва да стане ясно, че причините често пъти се намират много по-назад в миналото и биват създавани.
Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго. И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
към текста >>
На лекаря това му се сторило доста не
ред
но и той го съобщил на отговорно място.
Останалото, каквото научил от онзи Войдаревич, дало повод на лекаря незабавно да се отнесе до едно отговорно място на своята страна; защото, макар и да се касаело само за откъслечни изречения, лекарят, който бил съобразителен човек, можал да си направи доста заключения. От Войдаревич той узнал, че пребиваващият във Виена руски посланик не заминавал за Цариград, както съобщавали вестниците, ами за Петербург. Освен туй се оказвало, че руският външен министър" не отивал както твърде ли вестниците на бани в Чехия, ами си оставал вкъщи. Странно впечатление направили на лекаря тези положения,че руският посланик в Цариград пътувал през Виена за Петербург, че руският външен министър*37 не отивал на бани в Чехия, ами си оставал в Петербург, та там да приеме посланика, и че вестниците съобщавали съвършено друго. И тогава това са онези неясни, подобни на инстинкт интуиции през ума му като мълния минало: Цялата тази работа стои във връзка с това, че в България трябва да бъде свален Александър фон Батемберг*38.
На лекаря това му се сторило доста нередно и той го съобщил на отговорно място.
Но на отговорното място не знаели нищо повече, освен че руският посланик пътувал за Петербург, както се казва, по частна работа и те били, както много често се случва, доволни от такова сведение, тъй като понякога хората тъкмо на отговорно място са изпълнени с окова чувство на невнимание, за което вече говорих, и съвсем не са склонни да проверяват нещата по-задълбочено. И седмица подир това Батемберг бил принуден да абдикира.
към текста >>
Но нишките на Кармата имат странни пътища и чрез катехизирането се знае просто, че Войдаревич, който бил издал още нещо в тази насока, е бил п
ред
оп
ред
елен да стане воевода в Босна и Херцеговина, ако цялата тамошна история се развиеше сполучливо за потомците на старите воеводи.
Виждате едно за историка само по себе си незначително събитие, ала все пак такова, което хвърля светлина в най-широкия смисъл. И ако на лекаря не му се бе удало "случайно", както се казва, да измъкне тези неща психоаналитически от Войдаревич, те никога нямаше да станат известни.
Но нишките на Кармата имат странни пътища и чрез катехизирането се знае просто, че Войдаревич, който бил издал още нещо в тази насока, е бил предопределен да стане воевода в Босна и Херцеговина, ако цялата тамошна история се развиеше сполучливо за потомците на старите воеводи.
От светлината, хвърлена върху случая, се знае как са протичали нишките от руския Изток към Херцеговина и Босна и историята, която впоследствие е изиграла голяма роля, може да се долови от нейния първоизточник. Защото въпросният Войдаревич от самото начало е участвал в цялата работа в услуга на Русия.
към текста >>
Виждате, тук става дума съвсем оп
ред
елени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план.
Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието. По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим. Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва.
към текста >>
По този начин ще добиете п
ред
става, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим.
Виждате, тук става дума съвсем определени цели да се осъществят не точно с помощта на чародейство, но при всички случаи чрез правилно използване на обстоятелствата във физическия план. Само поради това, че се бил изнервил, онзи Войдаревич стигнал до положение да не може да изпълнява правилно задачата си; защото на него са му били внушени много неща и той е бил избран за много работи. Ето Ви един превъзходен пример за това, как се действа на света, като в същото време съзнателно се заличават следите, в които ще се прояви действието.
По този начин ще добиете представа, че оценяването на обстоятелствата в света съвсем не е толкова лесно, както обикновено си го мислим.
Защото онези, които донякъде иззад кулисите на световната история искат систематично да участват в действието, знаят много точно по кой начин се употребяват такива нишки и притежават хладнокръвието за използването им по съответния начин. А в това отношение има какво да се използва. Само стремежът към познание и волята за познание могат да доведат човека до ясно ориентиране в нещата на света.
към текста >>
Да се спрем най-нап
ред
на руския народ в източната част на Европа, за който още миналия понеделник споменах, че е легнал тъй да се каже на сърцето на цяла Европа.
Ако човек иска да разбере онова, което в момента се стараят да разберат и много от нашите приятели; той трябва да вземе под внимание какво е дадено, за да бъде употребено, за да бъде използвано. Нека вземем под внимание как се проявяват теченията на Петия следатлантски период чрез някои външно възприемаеми стремежи и факти от съвременността в най-широк смисъл.
Да се спрем най-напред на руския народ в източната част на Европа, за който още миналия понеделник споменах, че е легнал тъй да се каже на сърцето на цяла Европа.
В руския народ, ведно с различните други славянски племена, живее това нерядко съм го посочвал народностният елемент на бъдещето; защото в народностността, която там се свежда до славянското, живее онова, от което някой ден трябва да се вземе материалът за духовното течение на Шестия следатлантски период.
към текста >>
В рамките на славянския елемент п
ред
нас на първо място застава самият руски народ, а подир туй останалите славянски племена, които безспорно се различават от руския етнос, но като славяни все пак се чувстват до известна степен свързани с руските славяни.
В рамките на славянския елемент пред нас на първо място застава самият руски народ, а подир туй останалите славянски племена, които безспорно се различават от руския етнос, но като славяни все пак се чувстват до известна степен свързани с руските славяни.
От тази взаимовръзка произтича или е произтекло онова, което днес означават като панславизъм и което като своего рода усещане за съпринадлежност в духовното, в емоционалните изживявания, в политическото и в културния живот преминава през всички славяни. Доколкото е заложено в народната душа, то, разбира се, е нещо съвсем почтено и правилно във висшия смисъл на човешката еволюция, въпреки че днес прекалено много се злоупотребява с думата "пан".
към текста >>
Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с оп
ред
елени окултни познания.
Познаващият обстоятелствата е в състояние да нарече "панславизъм" онази духовна общност, която пронизва, ако мога така да се изразя, славянските души по току-що изложения начин. Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безсмислица, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп. Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности.
Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания.
Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите. Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него. Под формата на мечти то често е налице. И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост.
към текста >>
И ако с
ред
окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е п
ред
видено във фактите.
Да се говори за "пангерманизъм", независимо дали това става в Германия или извън нея, е безсмислица, а не само нелепост, защото не всички неща могат да се пъхнат в един калъп. Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент.
И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите.
Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него. Под формата на мечти то често е налице. И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост. Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>
Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си оп
ред
елено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него.
Което не съществува, за него не може и да се говори. Понякога нещо може да възникне като теория и да витае в нечии глави; с него обаче не се схожда реалното; което пронизва отделните славянски души и е различно за отделните славянски народности. Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите.
Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него.
Под формата на мечти то често е налице. И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост. Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>
И както също така на всеки окултист е известно имам п
ред
вид не външно, а като културен факт, като най-нап
ред
нал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост.
Фактът,че в източната част на Европа установяваме наличието на един диференциран народностен елемент, е известен на всички, които от XIX век насам сериозно са се занимавали с определени окултни познания. Окултистът знае и винаги е знаел, че в славянската душевност живее бъдещия народностен елемент. И ако сред окултистите на Теософското Общество се е твърдяло нещо друго, примерно, че този бъден елемент за шестата подраса се крие в американците, то това доказва само, че тези окултисти не са били или не са никакви окултисти или пък че искат да постигнат нещо друго в сравнение с онова, което е предвидено във фактите. Следователно ние трябва да държим сметка, че на изток от нас съществува един носещ в себе си определено бъдеще, произтичащ като че ли от кръвта елемент, който днес все още до голяма степен е наивен, не се е опознал, но пророчески-инстинктивно съдържа онова, което един ден трябва да се развие от него. Под формата на мечти то често е налице.
И както също така на всеки окултист е известно имам предвид не външно, а като културен факт, като най-напреднал, религиозно и политически, а оттук и културно най-укрепнал по категоричен начин изпъква полският елемент, който се различава от всички останали славянски племена по това, че има единен, вътрешно укрепнал духовен живот с изключителен размах и устойчивост.
Днес искам само да скицирам това, но с тия неща може би ще се занимаем и по-по дробно.
към текста >>
Нека поставим сега п
ред
душата си онова, което току-що обрисувах.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах.
Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
към текста >>
Имам п
ред
вид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит.
В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
към текста >>
В този елемент се съдържа най-вече един извън
ред
но силен политически характер, той във висша степен притежава политическа п
ред
разположеност.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит.
В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност.
Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век.
към текста >>
И нав
ред
, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
Нека поставим сега пред душата си онова, което току-що обрисувах. Като своеобразна противоположност на току-що обрисуваното съществува духовният живот на британския народ, който в по-дълбокото си значение също така е добре познат на окултистите. Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене.
И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене.
Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене. Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене. Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си у
ред
ба намира израз именно в британското политическо мислене.
Имам предвид образа на духовния живот, както го вижда светът с оглед на британските институции, на британския народен бит. В този елемент се съдържа най-вече един извънредно силен политически характер, той във висша степен притежава политическа предразположеност. Последицата от това е, че от този елемент е произлязло тъй възхитителното за целия останал свят политическо мислене, в известен смисъл най-прогресивното, най-свободното политическо мислене. И навред, където в останалите региони на земята са се търсили политически институции, в чиито рамки да може да се настани свободата във вида, в който е била схващана от края на XVIII до началото на XIX век, там се е заимствало от британското мислене. Френската революция от края на XVIII век е била всъщност по-скоро израз на емоции, била е по-скоро изблик на страсти, а доколкото в нея е имало мисли, те са били привнесени от британското мислене.
Как да се изковават политическите понятия, как да се изграждат политическите групировки, как народната воля да бъде вливана във възможно по-свободни политически организации, та да може да въздейства от всички страни това съгласно първоначалната си уредба намира израз именно в британското политическо мислене.
Оттук и толкова широкото подражание на британските институции в устремените към възход държави през XIX век. На много места са се правили опити за възприемане на нещо от британския начин да се живее парламентарно, да се изграждат парламентарни институции, защото в тази насока британското мислене е главният учител през по-ново време.
към текста >>
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извън
ред
но изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена.
към текста >>
И тогава се вижда п
ред
и всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения.
Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам п
ред
вид.
През Х1Х век, приблизително до последните му десетилетия, именно в Англия това политическо мислене се проявява от страна на политически извънредно изтъкнати личности, които оформят мислите си напълно в духа на въпросното политическо мислене. И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място.
Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид.
Но биха могли да се посочат още много други имена. Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл п
ред
ставлява противоположност спрямо онова, което по-п
ред
и приведох като присъщо на славянството.
И тогава се вижда преди всичко, че това политическо мислене би могло да допринесе за благополучието на света, стига човек да се довери само на него и да остави единствено това политическо мислене да се разгърне във външните структури на различните сдружения. Ето защо се появяват личности, които в една или друга насока може да са едностранчиви, но в мисловни те си форми изцяло се придържат към духа на това политическо мислене и по такъв начин се стараят да постъпват като особено изтъкнати и същевременно етични личности. Ще припомня Кобдън, Брайт*39 и т.н., пропускайки по-великите, които обикновено се посочват; защото в тази сфера някой много лесно може да кривне встрани, щом го поставят на доста видно място. Затова назовавам такива, които не са кривнали в никоя посока и наистина са значителни в смисъла, който имам предвид. Но биха могли да се посочат още много други имена.
Там току-що обрисуваното от мен действително е било налице като един импулс до към деветдесетте години на XIX век и в известен смисъл представлява противоположност спрямо онова, което по-преди приведох като присъщо на славянството.
към текста >>
Налице естествено е не само описаното от мен това са течения,
ред
ом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях.
Който рече сега да се възползва от такова нещо, може да го стори.
Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях.
На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо. Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи. Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока. Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши.
към текста >>
На света съществуват с
ред
ства за извършването на, бих казал, внушения на едро.
Който рече сега да се възползва от такова нещо, може да го стори. Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях.
На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро.
Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо. Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи. Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока. Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши. Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства.
към текста >>
Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи с
ред
ства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи.
Който рече сега да се възползва от такова нещо, може да го стори. Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях. На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо.
Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи.
Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока. Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши. Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства. Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока.
към текста >>
Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в оп
ред
елена посока.
Който рече сега да се възползва от такова нещо, може да го стори. Налице естествено е не само описаното от мен това са течения, редом с тях има други течения и човек постепенно трябва да насочва внимание то си и върху тях. На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо. Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи.
Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока.
Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши. Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства. Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока.
към текста >>
Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите с
ред
ства.
На света съществуват средства за извършването на, бих казал, внушения на едро. Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо. Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи. Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока. Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши.
Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства.
Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока.
към текста >>
Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена оп
ред
елена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в оп
ред
елена посока.
Ако никой поиска да извърши внушения на едро, умът му ще трябва да роди нещо впечатляващо. Както един отделен човек може да бъде подложен на внушение, за което вече Ви говорих, така чрез прилагане на подходящи средства може да се внушава на цели групи от хора, особено когато се знае какво конкретно свързва хората от тези групи. Силата, намираща се в един отделен човек, може да се отправи в определена посока. Тогава той може да е убеден в дълбокото си миролюбие, но делата си извършва поради това, че му се внушават отнякъде: той е напълно различен от онова, което върши. Обаче при наличие на необходимото познание така може да се постъпва и с душите на цели групи, стига само да се изберат подходящите средства.
Една сила, която е жива, но няма както силата в някои славянски племена определена посока , трябва, така да се каже, чрез внушение на едро да бъде тласната в определена посока.
към текста >>
Не е нужно да Ви го п
ред
ставям, справка можете да направите във всеки енциклопедичен речник.
Има едно такова внушение на едро, което е подействало чудесно, действа и ще продължи да действа така нареченото "Завещание на Петър Велики". Историята на Петър Велики*40 Ви е известна и Вие знаете как този Петър Велики се е стремил да въведе западен начин на живот в Русия.
Не е нужно да Ви го представям, справка можете да направите във всеки енциклопедичен речник.
Тук не искам да описвам външна та история, нито да пораждам симпатии към едно или друго, а само насочвам вниманието отпърво по най-прост начин върху определени факти. Много от казаното за Петър Велики е вярно, ала не и това, че е написал въпросното завещание. По отношение на Петър Beлики това завещание е фалшификат, то не е съставено от него, а се появява в даден момент, както се появяват такива неща, поради най-различни скрити подбуди. Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото предоставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занапред виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н. Всичко това стои в завещанието на Петър Beлики.
към текста >>
Тук не искам да описвам външна та история, нито да пораждам симпатии към едно или друго, а само насочвам вниманието отпърво по най-прост начин върху оп
ред
елени факти.
Има едно такова внушение на едро, което е подействало чудесно, действа и ще продължи да действа така нареченото "Завещание на Петър Велики". Историята на Петър Велики*40 Ви е известна и Вие знаете как този Петър Велики се е стремил да въведе западен начин на живот в Русия. Не е нужно да Ви го представям, справка можете да направите във всеки енциклопедичен речник.
Тук не искам да описвам външна та история, нито да пораждам симпатии към едно или друго, а само насочвам вниманието отпърво по най-прост начин върху определени факти.
Много от казаното за Петър Велики е вярно, ала не и това, че е написал въпросното завещание. По отношение на Петър Beлики това завещание е фалшификат, то не е съставено от него, а се появява в даден момент, както се появяват такива неща, поради най-различни скрити подбуди. Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото предоставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занапред виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н. Всичко това стои в завещанието на Петър Beлики. Човек така се впечатлява от това завещание на Петър Велики, че си казва: Тази работа на истина не е шега, ами е извършена с широк, гениален размах!
към текста >>
Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото п
ред
оставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занап
ред
виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н.
Историята на Петър Велики*40 Ви е известна и Вие знаете как този Петър Велики се е стремил да въведе западен начин на живот в Русия. Не е нужно да Ви го представям, справка можете да направите във всеки енциклопедичен речник. Тук не искам да описвам външна та история, нито да пораждам симпатии към едно или друго, а само насочвам вниманието отпърво по най-прост начин върху определени факти. Много от казаното за Петър Велики е вярно, ала не и това, че е написал въпросното завещание. По отношение на Петър Beлики това завещание е фалшификат, то не е съставено от него, а се появява в даден момент, както се появяват такива неща, поради най-различни скрити подбуди.
Бива подхвърлено в хода на развитието на човечеството, оказва се налице, няма нищо общо с Петър Велики, но явно е свързано с други скрити подбуди и действа убедително, защото предоставя на Русия не казвам на славянския народ, а на Русия занапред виндикация по такъв начин, че тя да се разпростре върху Балканите и Цариград, върху Дарданелите и т.н.
Всичко това стои в завещанието на Петър Beлики. Човек така се впечатлява от това завещание на Петър Велики, че си казва: Тази работа на истина не е шега, ами е извършена с широк, гениален размах! От време на време все още се замислям какво впечатление направи това завещание на Петър Велики, когато веднъж в един воден от мен учебен курс*41 го разгледах семинарно с някои слушатели, за да покажа важността на отделните точки на завещанието и тяхното влияние върху културното развитие на Европа.
към текста >>
Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право нап
ред
;
ред
но е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак.
Но когато човек иска да се възползва от подобно действие, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят.
Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак.
Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани. Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон. Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят.
към текста >>
Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в оп
ред
елен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на оп
ред
елени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон.
Но когато човек иска да се възползва от подобно действие, нещата винаги опират до това, не просто да бъде породено някакво течение, ами дадено течение да се остави да бъде пресечено от друго и двете някак си взаимно да си повлияят. Твърде малко се постига, ако с едно течение се тръгне, така да се каже, право напред; редно е навремени да има възможност върху това течение да се хвърля светлина отстрани, та някои работи да се пообъркат, някои следи да се заличат, едно или друго да се губи в непроницаем гъсталак. Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани.
Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон.
Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят. Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили. Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони. Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока.
към текста >>
Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със с
ред
ствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили.
Това е много важно. Оттук произтича и фактът, че някои окултни течения, които си поставят една или друга задача, понякога си поставят съвсем противоположни задачи. Тези противоположни задачи действат така, че в известна степен всички следи биват заличавани. Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон. Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят.
Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили.
Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони. Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни. На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока. Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки.
към текста >>
На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в оп
ред
елена посока.
Бих могъл да посоча едно място в Европа, където навремето в определен момент, в който се касаеше за нещо значително, голямо влияние упражняваха някакви така наречени франкмасони, така наречени тайни дружества, сиреч известни хора действаха под сугестивното влияние на определени франкмасонски общества, зад които обаче имаше окултен фон. Тогава целта беше следите на онова място да се замъглят. Ето защо на въпросното място бе включено малко йезуитско влияние, така че се получи смесване на франкмасонското и йезуитското влияние, понеже има доста високи инстанции, които в еднаква степен са франкмасонски и йезуитски, империи, които могат да си служат със средствата и на йезуитството, и на франкмасонството, та чрез взаимодействието си да постигнат каквото са си наумили. Не бива да се смята, че на света не може да има хора, които да са едновременно йезуити и франкмасони. Те просто са превъзмогнали положението да се действа само на една от двете страни.
На тях им е известно как обстоятелствата трябва да се подемат от различни страни, щом се цели да бъдат тласнати в определена посока.
Казвам това, за да насоча вниманието отново по най-прост начин върху известни взаимовръзки.
към текста >>
Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно без
ред
но толкова без
ред
но, че точно това без
ред
но действие може да се окаже извън
ред
но резултатно.
Та Петър Велики нека се върнем пак на него въвежда западен дух в Русия. Много истински славянски души дълбоко ненавиждат и изпитват силна антипатия към всичко, което именно Петър Велики внася в Русия като западен елемент. Възможно е по време на сегашната война това чувство да се е усилило особено много, но то винаги е било налице. Налице, от друга страна, е завещанието на Петър Велики, което без спорно не е негово, ала някак си се е появило, и което в същото време е способно сега да използва сугестивно не един отделен човек, а цели славянски комплекси, да оказва широко внушение върху огромни народни маси, в които същевременно живее антипатията срещу Запада, символизиран от името на Петър Велики.
Тук в едно и също време имаме по един, бих го нарекъл, исторически гениален начин две неща: симпатия към завещанието на Петър Велики и антипатия към всичко западно, които действат напълно безредно толкова безредно, че точно това безредно действие може да се окаже извънредно резултатно.
По такъв начин изтъкнахме една друга страна на това течение в Източна Европа. В по-нататъшното си изложение ще посоча как след дългогодишната подготовка на едно такова течението от даден момент нататък може да бъде използвано. Тогава вече се разполага с такова течение, в което като че ли са се влели две отделни течения. В самото начало казах, че се разчита на продължителни периоди от време. След като едно такова течение бъде насочено, така че да се е превърнало в нещо, оттам насетне то вече може да бъде използвано.
към текста >>
Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успо
ред
но с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин.
Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период.
Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент. Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>
Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво п
ред
ставляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
Но нека извършим подготовката и по по-друг начин. Бих искал да Ви посоча още едно течение, което сега върви на запад успоредно с онова, чийто продукт в известна степен е най-зрялото досега политическо мислене за Петия следатлантски период. Това друго течение се е ограничавало повече в окултното и само от време на време, мистифицирано в разнообразни обществени дейности, е проявявало своя окултен фундамент.
Отново ще трябва да се позова на някои западни окултни братства, които се характеризират най-вече с това, че имат точни познания за обстоятелства като описваните от мен сега и обучават учениците си какво представляват Петият, Шестият следатлантски развоен период и що за сили са замесени там как единият елемент действа като мъдростен, а другият като народностен, и които в същото време показват на своите ученици как такива неща могат да се използват в една или друга насока.
към текста >>
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите п
ред
ставлявали същото, каквото римският народ е п
ред
ставлявал за Четвъртия следатлантски период.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период.
Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред. Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата. Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>
Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема п
ред
вид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-нап
ред
.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период.
Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред.
Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата. Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>
Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, п
ред
ставлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и п
ред
приеме всичко за загиването на латинския елемент.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период. Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред. Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата. Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало.
Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>
Този възглед стига дотам, че спо
ред
неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост.
При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент. Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи. Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света. Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача п
ред
и своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
Този възглед стига дотам, че според неговите твърдения във всички политически импулси, но също така и във всички окултни и религиозни импулси трябвало да бъдат възприемани онези сили, които придвижват латинския елемент надолу по наклонената плоскост. При това човек външно можел да показва, разбира се, каквото си иска; но подкрепяно трябвало да бъде всичко, което служи, тъй да се каже, за опразване на света от този латински елемент.
Твърди се, че Петият следатлантски период имал специалната задача преди своя край да доведе нещата дотам, че както в края на Четвъртия следатлантски период всичко било пропито от романската култура, така в края на Петия всичко от запад на изток да бъдело пропито от културата, произтекла от английски говорещите народи.
Говоря само за онова, което е било и е налице като постановка в онези окултни братства и което по съответен начин е могло да бъде извлечено и е извлечено. Освен туй винаги се е учело, че точно както германско-британският елемент, както се казва там, се бил противопоставил на римляните, така славянският елемент щял да се противопостави на английския елемент, защото такъв бил ходът на света. Само дето настъпвало своеобразно извъртане на ъгъла с деветдесет градуса докато романският елемент бил импулсиран от север, сега импулсът протичал от изток на запад.
към текста >>
Вече се разполага със с
ред
ства и пътища за тяхното проникване, без да бъде разбрано това, което току-що разказах.
Трябва да ни е ясно, че такива неща проникват в доста от онова, което сега може да се прочете публично, което се печата, което по някакъв друг начин се просмуква в съвместния живот на хората.
Вече се разполага със средства и пътища за тяхното проникване, без да бъде разбрано това, което току-що разказах.
Защото представяте ли си разказаното от мен да стане известно в определени региони? Това естествено би било недопустимо! Нещата всъщност се казват другояче нали става дума за сугестивното влияние, което може да се упражнява. И човек прави казвайки и казва правейки, като често пъти правеното от него може да изглежда противоположно на онова, което трябва да се получи и което реално се прави.
към текста >>
Защото п
ред
ставяте ли си разказаното от мен да стане известно в оп
ред
елени региони?
Трябва да ни е ясно, че такива неща проникват в доста от онова, което сега може да се прочете публично, което се печата, което по някакъв друг начин се просмуква в съвместния живот на хората. Вече се разполага със средства и пътища за тяхното проникване, без да бъде разбрано това, което току-що разказах.
Защото представяте ли си разказаното от мен да стане известно в определени региони?
Това естествено би било недопустимо! Нещата всъщност се казват другояче нали става дума за сугестивното влияние, което може да се упражнява. И човек прави казвайки и казва правейки, като често пъти правеното от него може да изглежда противоположно на онова, което трябва да се получи и което реално се прави.
към текста >>
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да п
ред
ставляват своего рода духовна атмосфера.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера.
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения.
към текста >>
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между
ред
овете а това понятие "между
ред
овете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера.
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея.
Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на с
ред
ата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на с
ред
ата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "С
ред
ата прави човека", а от друга "С
ред
ата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като с
ред
а.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората.
Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда.
Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения. Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
Тази с
ред
а именно произтича съвсем конкретно от известни течения.
Разглеждайте скицираните тук от мен неща като своего рода духовна атмосфера; защото вече се полагат грижите да представляват своего рода духовна атмосфера. Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда.
Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения.
Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
Тя не е неоп
ред
еленото, както смятат много хора.
Тук-таме може да се прочете нещо много без обидно, но между редовете а това понятие "между редовете" в случая може да бъде нещо много реално се чете нещо съвсем друго, узнава се нещо съвсем друго, съзира се нещо съвсем друго.И ето хората са поставени в тази атмосфера, мислите им се оформят в нея. Случва се мислите на най-умните хора да приемат доста особени форми. Следователно, ако ще се преценява как мислят хората, не е достатъчно да се разкрие ентусиазмът на невниманието, за което често загатвах, ами трябва внимателно да се следи каква е атмосферата, в която живеят хората. Защото тя е нещо конкретно, не е онова мъгляво, абстрактно, за което мнозина говорят и го наричат влияние на средата, както например Ойкен*42, дето говори за влиянието на средата и не забелязва, че в цялата си характеристика, от една страна, казва "Средата прави човека", а от друга "Средата се прави от човека", което означава ни повече,ни по-малко "Искам да се повдигна във въздуха, теглейки се за собствения си перчем" От това гледище трябва да се погледне присъствието на човека в нещото, означавано като среда. Тази среда именно произтича съвсем конкретно от известни течения.
Тя не е неопределеното, както смятат много хора.
към текста >>
Бих искал да Ви прочета отделни места от едно писмо на Митрофанов, професор по история в Санкт Петербург, написано в с
ред
ата на Април 1914 г.
Нека вземем още един конкретен случай. Ще трябва да ме извините, ала и миналия понеделник Ви казах: Облекчения не мога да Ви създам, наложително е да се занимаете и с подробности взаимовръзката ще прозрете утре.
Бих искал да Ви прочета отделни места от едно писмо на Митрофанов, професор по история в Санкт Петербург, написано в средата на Април 1914 г.
до един германец, който бил негов учител и с когото останали приятели*43. Та този Митрофанов трябва да си го представяте като врял и кипял в различните течения. През Април 1914 г. той пише писмо, в което се натъкваме на следното:
към текста >>
Та този Митрофанов трябва да си го п
ред
ставяте като врял и кипял в различните течения.
Нека вземем още един конкретен случай. Ще трябва да ме извините, ала и миналия понеделник Ви казах: Облекчения не мога да Ви създам, наложително е да се занимаете и с подробности взаимовръзката ще прозрете утре. Бих искал да Ви прочета отделни места от едно писмо на Митрофанов, професор по история в Санкт Петербург, написано в средата на Април 1914 г. до един германец, който бил негов учител и с когото останали приятели*43.
Та този Митрофанов трябва да си го представяте като врял и кипял в различните течения.
През Април 1914 г. той пише писмо, в което се натъкваме на следното:
към текста >>
П
ред
ставете си само какво прекрасно искане!
Представете си само какво прекрасно искане!
Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени! По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно. И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извън
ред
но куриозно.
Представете си само какво прекрасно искане! Човекът упреква Бисмарк, че трябвало да бъде руснак в по-голяма степен от руските държавници, които навремето присъствали на Берлинския конгрес! Затова сънародниците на същия Бисмарк трябва да бъдат мразени!
По въпроса всеки може да мисли каквото си иска, но това изречение при всички случаи е нещо извънредно куриозно.
И тъкмо защото на добрия професор от Санкт Петербург му хрумват подобни мисли, той може да пише и следното:
към текста >>
Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били неп
ред
видими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре.
"Като реакция [срещу възникналия в Централна Европа Троен съюз] бе сключен Двойният съюз и по такъв начин Русия, вместо да се присъедини към Тройния съюз, бе обвързана с жадуващата за мъст Франция.. За Русия Балканският въпрос не е guerre de luxe*44, не е авантюристична мечта на славянофилите неговото решаване е безспорна икономическа и политическа необходимост. Целият руски бюджет се базира на износа в чужбина; ако търговският баланс се окаже пасивен, руската хазна ще банкрутира и няма да бъде в състояние да изплаща лихвите на огромните си външни дългове. А две трети от този износ минава през южните пристанища и продължава пътя си през двата турски протока.
Затвори ли се тази врата някой ден, търговията на Русия ще секне, а икономическите последици от такава бариера биха били непредвидими последната турско-италианска война го илюстрира достатъчно добре.
Само владеенето на Босфора и Дарданелите може да сложи край на това непоносимо положение, защото съществуването на една световна сила като Русия не бива да зависи от случайности и чуждо своеволие. От друга страна, невъзможно е Русия да се отнася напълно безразлично към съдбините на южните славяни върху Балканския полуостров. Малките балкански държави първо са тилово прикритие към протоците и второ, в течение на векове бе пролята твърде много руска кръв и бе изразходвано твърде много руско злато за балканските герои, та цялата работа да бъде зарязана сега за всяко руско правителство това би било морално и политическо само убийство."
към текста >>
"Повтарям: натискът на юг п
ред
ставлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава.
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава.
Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх.
към текста >>
е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз п
ред
остави на Австрия силите на Германския райх.
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава. Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г.
е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх.
Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда. Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
към текста >>
Австрия естествено се възползва нав
ред
и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала п
ред
руснаците.
Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх.
Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците.
Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда. Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
към текста >>
Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извън
ред
но миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх. Австрия естествено се възползва навред и при всеки случай, когато е ставало дума за Балканите, тя се е изпречвала пред руснаците. Присъединяването на Босна и Херцеговина, което в Русия направи поразяващо впечатление, беше всъщност само една страница от дебелата книга на руско-австрийската вражда.
Възмущението беше толкова голямо,опасността приближаваше толкова осезателно, че дори извънредно миролюбивото руско правителство беше готово за война, въпреки че финансите още но онова време бяха разклатени."
към текста >>
Има се п
ред
вид през 1908 г.
Има се предвид през 1908 г.
към текста >>
"Есенските п
ред
приятия изпращаха на турската артилерия своите топове, които, макар и неравностойни на оръдията от Крьозо, все пак бяха направени много добре; а най-важното е, че
ред
овната армия на османците се обучаваше от германски инструктори... На руснаците вече им стана ясно, че ако всичко се запази така, както е сега [през Април 1914 г.], пътят към Цариград преминава през Берлин.
"Есенските предприятия изпращаха на турската артилерия своите топове, които, макар и неравностойни на оръдията от Крьозо, все пак бяха направени много добре; а най-важното е, че редовната армия на османците се обучаваше от германски инструктори... На руснаците вече им стана ясно, че ако всичко се запази така, както е сега [през Април 1914 г.], пътят към Цариград преминава през Берлин.
Виена всъщност остава на втори план."
към текста >>
Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, п
ред
стоящо да се случи в скоро време.
Април 1914!
Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време.
Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин. Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали. Професорът по история казал:
към текста >>
Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е п
ред
ставяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин.
Април 1914! Тогава се извършва немалко, което ясно показва, че в тази глава като в сън живее нещо, предстоящо да се случи в скоро време.
Друг е въпросът, дали поменатата глава си го е представяла така близо; но тя естествено ведно с тялото и крайниците си гостувала на своя учител в Берлин.
Там те разговаря ли за едно-друго и на мен ми се иска да приведа част от онова, което са обсъждали. Професорът по история казал:
към текста >>
В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия на
ред
са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, п
ред
и да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея.
При това той все повтарял: Германците, разбира се, си остават сложените от Бога учители на руския народ нужно е само да пазим мира, нужно е само германците да пазят мира, за да покоряват чрез духовно вътрешно превъзходство. Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите.
В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея.
Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда. В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление.
към текста >>
По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната с
ред
а.
Недейте обаче да смятате, че бихте могли да ни победите. В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.!
По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда.
В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе. Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния? Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението.
към текста >>
В по следно време се случи немалко, което можеше да п
ред
извика удивление.
В имението си край Саратов притежавам къща, която прадедите ми столетия наред са обитавали; но аз със собствените си ръце ще я запаля, преди да допуска германски войници да бъдат разквартирувани в нея. Защо ни е война? Бихме могли чудесно да се спогодим, като си поделим Австрия с нея, сиреч с Германия, и присъединим немска Австрия към Германския райх, а останалата част от нея влезе в Русия! Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда.
В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление.
Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе. Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния? Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението. Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари.
към текста >>
Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива п
ред
ставяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари.
В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе. Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния? Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението.
Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари.
Една реална история трябва да процедира симптоматично, трябва да показва отделните ситуации, осветявани от обилна светлина. Бих искал да обърна внимание на едно такова обилно осветяване.
към текста >>
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една оп
ред
елена п
ред
поставка, която като сугестивна п
ред
става бе овладяла невероятно много хора.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора.
Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части. Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока. Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неоп
ред
елено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил п
ред
някой си господин
Ред
лих.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора.
Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих.
Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части. Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока. Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в оп
ред
елена посока.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора. Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части.
Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока.
Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
Това пък от своя страна п
ред
ставлява едно широко разпространено внушение.
Ориентираните в обстановката знаят, че от известно време много неща в Румъния бяха загадъчни; това стои във връзка с факта, че навсякъде на изток се разчиташе на една определена предпоставка, която като сугестивна представа бе овладяла невероятно много хора. Тук няма да Ви я описвам въз основа на впечатления, а ще споделя с Вас само изявления, които не желая да Ви разказвам нещо неопределено министърът на вътрешните работи през 1913 г., Таке Йонеску*46, е направил пред някой си господин Редлих. Той почти дословно казал, че по негово мнение Австро-унгарската монархия щяла да просъществува до смъртта на Франц Йосиф, който пък трябвало да умре скоро. Тогава щяло да се стигне до разпадане на монархията на съставните и части. Ето едно здраво вкоренено мнение, в съответствие с което човек насочва целия ход на мислите си в определена посока.
Това пък от своя страна представлява едно широко разпространено внушение.
към текста >>
(не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в с
ред
ата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия.
В една написана от руснак статия се поставя въпросът, каква полза може да има Русия все още от Франция, и се разсъждава, че в действителност за същинските си планове Русия вече съвсем не може да има някаква по-особена полза от Франция, че Русия ще трябва да стане жертва на Франция, ако нещата не се променят. В тази статия, написана от княз Кочубей и публикувана в парижкия "Kopecпондан" от 26 Юни 1914 г.
(не вземам произволно някоя статия, а такава, написана от известен мъж, който познава изоснови битуващото в средата), авторът поставя също така въпроса, дали за Русия не ще да е по-добре да не залага повече на пакта с Франция, ами отново да се прикачи към Германия.
Такава възможност се разисква от княз Кочубей.Това обаче, казва той, се оказва неизпълнимо поради френско-руския пакт, който превръща Русия в постоянен противник на своята могъща съседка на запад Германия. Следователно в този ум не щата се отразяват в такъв вид: Под натиска на френския пакт Русия се превръща в противник на Германия, откъдето за Русия възниква алтернативата или да се откаже от съюза си с Франция в полза на евентуално сближаване с Германия, или да изостави плана си за разпростиране на изток, към Азия. И той продължава:
към текста >>
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване п
ред
и избухването на войната вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена.
Както виждате, идеята е толкова пространна, че за нейното осъществяване преди избухването на войната вече не е имало време; но в Англия всеобща военна повинност все пак беше въведена.
Когато човек има желание да разбере реалните обстоятелства в света, не е достатъчно да се спира наслуки на това или на онова, ами развива воля да се вглежда в същественото. Нали един човек може да каже нещо далеч по-важно от стотина други, които говорят като слепци за цветове и само се повтарят, без думите им да имат някакво въздействие.
към текста >>
И така, опитах се да Ви п
ред
ставя най-нап
ред
как, от една страна, възникват конкретни видове с
ред
а, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове с
ред
а и как трябва да се опознае съответната с
ред
а, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място.
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място.
Безспорна е необходимостта поне веднъж основно да се проникнем от изискването, което трябва да се постави към живота, какъвто ни се разкрива днес да се култивира не ентусиазмът на невниманието, а тъй да се каже ентусиазмът на вниманието.
към текста >>
Ред
но е да разполагаме и с такива подробности.
Утре иде продължим да говорим за подобни неща и изхождайки от тях, ще се опитаме да проникваме все повече в сърцевината на въпроса.
Редно е да разполагаме и с такива подробности.
По-удобно би било човек да се носи само във висините, но комуто не са известни поне отделни случаи от реалността, той не може да поставя правилни въпроси и към духовния свят.
към текста >>
10.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За да се сдобием с оп
ред
елена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития.
За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука.
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент.
към текста >>
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към оп
ред
елено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извън
ред
но характерно.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука.
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно.
Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар.
към текста >>
Неотдавна п
ред
Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно.
Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща.
към текста >>
П
ред
и не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително п
ред
ставлява в известен смисъл документ на съвременността.
Когато речем от наше гледище да разсъдим върху неща като обсъжданите сега, ние никога не бива да изпускаме от внимание какво място въобще заема духовно-научното разглеждане със своето значение за развитието на човечеството през Петия следатлантски период и при подготовката на Шестия. Защото, ако не следим внимателно какви пропуски прави днешното материалистическо човечество по отношение на духовно-научното наблюдаване на света, ние не ще се доберем до онова, което лежи в основата на съвременните събития. За да се сдобием с определена изходна точка за по-нататъшни разсъждения, бих искал да посоча как отделни хора като че ли се виждат принудени да се взират нагоре към световете, към които има отношение нашата Духовна Наука. Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси.
Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността.
Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент. Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар. В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>
А сега нека си п
ред
ставим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
А сега нека си представим, че героят на романа е своеобразно копие на един живеещ в наши дни човек, по настоящем вече на петдесет и две или петдесет и три години, преживял събитията на съвременността и от рано започнал много интензивно да общува с всякакви днешни течения, заради това общуване с различните днешни течения той като студент бил изключван от два университета и винаги се стремял най-вече ду шевно да се свърже с всевъзможните, включително с художествените духовни течения.
Това не е себеописание, тук не се открива нищо от биографията на Херман Бар и въпреки това в героя Франц има нещо, по което се разпознава Бар. В този герой от романа виждаме обрисуван един човек, опитващ се да вникне във всичко, което в момента може явно да се срещне по света във вид на духовни стремления, за да получи яснота относно взаимовръзките в света. И още в самото начало ни се описва как Франц се подвизавал къде ли не, за да му се избистри обстановката в света.
към текста >>
Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става п
ред
седател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена.
Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет.
Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена.
От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата. Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н. Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи. После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание.
към текста >>
Стараел се в
ред
ом да се оправи.
Първо като ботаник при Визнер*49 прочут ботаник, преподавал във Виенския университет. Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена. От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата. Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н. Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон.
Стараел се вредом да се оправи.
После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание. Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди. За тази цел искам да Ви прочета един пасаж. Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
към текста >>
После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има оп
ред
елени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е
ред
но да се обръща внимание.
Сетне като химик при Оствалд*50, който след Хекел става председател на Съюза на монистите; подир туй в семинара на Шмолер*51, в клиниката на Рише*52, при Фройд*53 във Виена. От само себе си се разбира, че щом някой искал да навлезе в съвременните духовни течения, той трябвало да се запознае и с психоанализата. Бил също така при теософите в Лондон и се срещал с художници, гравьори, тенисисти и т.н. Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи.
После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание.
Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди. За тази цел искам да Ви прочета един пасаж. Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
към текста >>
Франц се запознава с някаква извън
ред
но набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
Ще рече, че не е бил едностранчив пребивавал както в лабораторията на Рише, така и при теософите в Лондон. Стараел се вредом да се оправи. После неговата орис, неговата Карма го повела по други пътища из света, разказва се как на едно или друго място забелязва, че в еволюцията на човечеството има определени скрити подбуди и че на тези скрити подбуди е редно да се обръща внимание. Вчера Ви запознах с една такава скрита подбуда, а сега ще Ви посоча как едно друго лице е било принудено да признае наличието на подобни скрити подбуди. За тази цел искам да Ви прочета един пасаж.
Франц се запознава с някаква извънредно набожна дама, макар набожността на Клара да е доста своеобразна, но не за това смитам да говоря сега, а само намеквам, че за него това е важен подтик.
към текста >>
Дали учтиво да и благодари и сетне спокойно да изчака, докато случаят му я п
ред
остави?
"Сега обаче за него по-важното беше дали и какво точно да и отговори.
Дали учтиво да и благодари и сетне спокойно да изчака, докато случаят му я предостави?
Или може би, вслушвайки се в съвета и, да се обърне към някой от набожните мъже и после да използва това като повод отново да и пише по този въпрос? *54
към текста >>
Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-нап
ред
изпробва дали пос
ред
ством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
Набожните мъже в случая са католически духовници, при които той най-напред изпробва дали посредством онова, което те откриват, което те знаят, човек може да се оправи във всемирната взаимовръзка.
По-нататък четем:
към текста >>
"Ала п
ред
и всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият.
"Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият.
Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им.
към текста >>
Той бе поел по пътя към вярата още п
ред
и запознанството им.
"Ала преди всичко трябваше все пак да си изясни какво собствено искаше той самият. Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така!
Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им.
И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица. Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж. Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво!
към текста >>
И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри п
ред
светците самата тя почти светица.
Дали беше просто влюбен и дали склонността му към набожност не беше само прикрито желание да и допадне? Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им.
И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица.
Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж. Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше.
към текста >>
Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а пос
ред
ством нея просто видението на собствения си копнеж.
Със сигурност не беше лъгал съзнателно, но съществуваше възможност всепревъзнасящото му чувство към нея да кара всяко нейно качество, всяка нейна привичка да му се струват желани. На човек неволно му се приисква да прилича на любимото същество и влюбеният обиква и цени същото, което то обича и цени. В случая обаче това съвсем не беше така! Той бе поел по пътя към вярата още преди запознанството им. И едва ли някога щеше да се запознае с нея без оня странен, за самия него съвсем необясним вътрешен порив, който нежно и най-ненадейно го отведе в църквата и му я откри пред светците самата тя почти светица.
Иначе той дори не би я забелязал, а и навярно обичаше не нея, а посредством нея просто видението на собствения си копнеж.
Пък и това не беше никаква любов, не беше онова, което за него досега бе означавало любов, ами изпитване на блаженството да бъдеш набожен! Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение?
към текста >>
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено нав
ред
по света?
Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света?
Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа? Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, оп
ред
еляща съдбините бяла ложа?
Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност? Нямаше ли и днес все още едно рицарство на Свещения Граал, разпиляно и спотаено навред по света?
Нямаше ли следовници на една може би невидима, недостъпна, само усещана, ала повсеместно действаща, всевластна, определяща съдбините бяла ложа?
Нямаше ли открай време на земята една, тъй да се каже, анонимна общност от светци, които не се познават помежду си, не знаят нищо един за друг и въпреки това си въздействат, по-точно взаимодействат един с друг единствено чрез лъчите на своите молитви? Такива мисли широко го занимаваха още в теософския му период, той обаче явно се запознаваше все с лъжливи теософи или пък истинските не можеха да бъдат опознати."
към текста >>
Запознава се по-точно с един каноник, п
ред
ставил му се като човек, който до голяма степен е свободен от п
ред
убеждения.
Запознава се по-точно с един каноник, представил му се като човек, който до голяма степен е свободен от предубеждения.
към текста >>
Който говореше за каноника, имаше п
ред
вид него.
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала? Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота. Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име. В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той.
Който говореше за каноника, имаше предвид него.
Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа. Все още не можеха да свикнат да го наричат така за тях си оставаше каноникът. В шествието скромно крачеше зад бляскавия в червените си одежди кардинал, всички обаче гледаха само в него."
към текста >>
"Щом в оп
ред
еления час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде!
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде!
Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града. Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон.
към текста >>
Франц си спомняше за един воден п
ред
и години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите.
"Щом в определения час не извършеше обичайния си обход, в града веднага се знаеше: каноникът е заминал за някъде! Разчуеше ли се пък, че се е завърнал, това като че ли беше от изключителна важност за града.
Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите.
Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
към текста >>
Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото п
ред
ставлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
Франц си спомняше за един воден преди години в Рим разговор с някакъв..." извинете, загдето Ви,чета това, но така го е написал Херман Бар "... с някакъв англичанин, който след като обиколил целия свят се бе установил в свещения град, защо то по негово твърдение не бил срещал нищо по-загадъчно от монсиньорите. Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде.
Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като нав
ред
бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>
Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непос
ред
ствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина.
Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение.
към текста >>
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си п
ред
ставим някакво междинно царство, опос
ред
стващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван.
Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
към текста >>
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни у
ред
ници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
към текста >>
Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би преп
ред
ават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени.
Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина. И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това. Чрез упражняване тези хора се бяха научили да изпадат в състояние, при което страданието, нуждата, завистта заглъхваше; те се връщаха от молитва облекчени, утешени и окуражени."
към текста >>
Отделни лица биват подтикнати да признаят как тъй да се каже се движат конците и започват да обръщат внимание, че оп
ред
елени хора дърпат такива конци.
Следователно Франц, както виждате, не пожелал да си има работа с теософските упражнения не по този начин му се искало да открие подстъпите към опознаване на духовните светове. И все пак тук се прокрадват някои от нещата, за които се наложи да говорим вчера.
Отделни лица биват подтикнати да признаят как тъй да се каже се движат конците и започват да обръщат внимание, че определени хора дърпат такива конци.
Желателно би било впрочем личности като Херман Бар да пристъпват към въпроса с далеч по-голяма сериозност, отколкото досега. Дори срещнатият от Франц каноник го е сторил с по-голяма сериозност. Веднъж Франц бива поканен у въпросния каноник заедно с една странна компания, която авторът е описал. Оказва се, че каноникът общува с всякакви хора както с набожни монаси, така също с циници и фриволни миряни и вкупом ги кани на софрата си. Там на Франц правят впечатление много неща.
към текста >>
Аз никога не съм могъл да си п
ред
ставя, че там Гьоте най-ненадейно се правел на католик..." в случая нека на каноника му бъде простено, нали така на него му се ще всичко да бъде "католическо"; за нас по-важното е, че той повежда разговор за природонаучните съчинения
Сетне гръцките и римските класици, Шекспир, Калдерон, Сервантес, Данте, Макиавели и Балзак в оригинал, но измежду германците само Новалис и Гьоте, последният в различни издания, а природонаучните му съчинения във ваймарското издание. Франц взе един том от тях и откри по полетата му многобройни бележки, нанесени от ръката на каноника, който в този миг се отдели от младия монах и йезуита и дойде при него. Той каза: Природонаучните съчинения на Гьоте не са известни никому. За съжаление! В тях старият езичник, какъвто той несъмнено трябва да е бил, изведнъж изглежда съвсем другояче и едва тогава става понятен и краят на Фауст.
Аз никога не съм могъл да си представя, че там Гьоте най-ненадейно се правел на католик..." в случая нека на каноника му бъде простено, нали така на него му се ще всичко да бъде "католическо"; за нас по-важното е, че той повежда разговор за природонаучните съчинения
към текста >>
Уважението ми п
ред
поета, п
ред
всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се костюмира.
"Гьоте най-ненадейно се правел на католик само заради художественото въздействие.
Уважението ми пред поета, пред всеки поет все пак е твърде голямо, за да повярвам, че изричайки тъкмо последната си дума някой би трябвало да се костюмира.
Но в природонаучните съчинения всяка страница издава какъв католик е бил Гьоте," нека му простим на каноника
към текста >>
Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда нав
ред
.
"може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това. На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва! Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи!
Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред.
Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений,"
към текста >>
Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, п
ред
почита да нарича гений,"
"може би без да го знае и при всяко положение без необходимата смелост за това. На читателя му се струва как някой незапознат с католическите истини като че ли неочаквано ги открива на своя глава, от самия себе си, което естествено не минава без известни насилия и чудатости, но в общи линии не липсва нищо решаващо, необходимо и съществено, дори зрънцето суеверие, магия или както и другояче да го наричат, което за истинските, за родените протестанти винаги остава подозрително в нашето свято учение дори това не липсва! Често пъти едва съм вярвал на собствените си очи! Но долови ли се веднъж у Гьоте следата на тайнобрачния католик, скоро човек го вижда навред.
Неговото доверие към Светия дух, когото той, разбира се, предпочита да нарича гений,"
към текста >>
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата п
ред
разположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами нав
ред
настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш п
ред
лаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен оп
ред
елено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото.
И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално. С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>
С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, п
ред
ставян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
"дълбокото му чувство за тайнствата, които все са му прекалено малко, неговият усет за интуитивното, неговата предразположеност към страхопочитанието, особено пък това, че той съвсем не по протестантски – никога не се задоволява с вярата, ами навред настоява за почтителност към Бога чрез живото дело, чрез благочестивата постъпка, а и това толкова рядко, върховно, най-трудно прозрение, че човек не може да бъде призван от Бога, ако сам не се призове при Бога, прозирането на тази страшна човешка свобода да трябва сам да избираш и да можеш да приемеш, но и да откажеш предлаганата милост, чрез която свобода единствено божията милост се превръща за човека, който се спира на нея и я приема, в негова собствена заслуга всичко това звучи дори в неговите преувеличения и дори в неговите деформации до такава степен определено католически, че аз, както виждаш,"каноникът говори на Франц на ти" доста често можех да нанасям по поетата местата от "Тридентското вероизповедание", където понякога с почти същите думи е написано същото. И ако Цахариас Вернер е заявил, че едно изречение в "Родства по избор" го е направило католик, аз приемам това изявление буквално.
С което естествено не искам да от река, че освен туй е имало също един езически, един протестантски, та дори и един кажи-речи еврейски Гьоте, и съвсем не желая да му правя реклама на образцов католик, какъвто той впрочем все пак е бил в по-голяма степен, отколкото доволстващия монистичен всезнайко, представян от новонемските гимназиални учители под неговото име.*55
към текста >>
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят п
ред
и и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло.
Сега Ви моля да си припомните, че както често съм споменавал към загадъчните събития на нашата съвременност, абстрахирайки се от всичко случило се във външен план, спада смъртта на австрийския ерц херцог Франц Фердинанд*56.
Специално съм подчертавал, че съвместим ли физическия и духовния свят преди и след убийството на Франц Фердинанд, налице е било нещо различно за света като цяло.
В такива случаи никой не се интересува как изглеждат външните неща в Майя.
към текста >>
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извън
ред
но силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Важно е вътрешното протичане на нещата.
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
към текста >>
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който п
ред
и всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга.
И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха. С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа.
към текста >>
С аурата на страха по съвсем оп
ред
елен начин е била свързана тази душа.
Казвал съм, че за човек, прекарал последните десетилетия в духовна будност, главната причина за сегашните болезнени събития се крие в пронизващия целия свят страх, който отделните хора са изпитвали един от друг, макар и да не са го осъзнавали, но който преди всичко са изпитвали отделните нации една от друга. И ако човек със зрящи очи можеше да проследи причината за този страх, той нямаше да изприказва толкова много безсмислици относно причините за войната, каквито се чуват днес. Този страх можа да придобие подобни размери поради вплитането му като емоционално състояние в онова, което вчера Ви описах с помощта на примери. Разглеждайте го като своеобразна схема. Сега обаче през всичко това преминава аурата на страха.
С аурата на страха по съвсем определен начин е била свързана тази душа.
Ето защо и насилствената смърт ни най-малко не е била нещо само външно. Казвал съм го, защото беше мое наблюдение, защото за мен то беше особено важно събитие, свързано с много от нещата, които стават понастоящем.
към текста >>
Не зная, но не искам да смятам, че работи, които безусловно би трябвало да си остават между нас, се разказват в
ред
ом извън нашия кръг.
Не зная, но не искам да смятам, че работи, които безусловно би трябвало да си остават между нас, се разказват вредом извън нашия кръг.
Факт е обаче, че от самото начало на войната аз съм излагал въпроса в най-различни антропософски групи*57. Имам свидетели за това.
към текста >>
Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в с
ред
ите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна.
Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби. Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора. Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>
Макар да е своего рода п
ред
решен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна. Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен.
Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби.
Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора. Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>
Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непос
ред
ствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна. Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен. Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби.
Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора.
Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>
Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът спо
ред
полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
Книгата на Херман Бар излезе много по-късно, фактически едва неотдавна. Независимо от това в нея откривам следния пасаж и аз Ви моля да държите сметка за факта, че в средите на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука се посочва едно такова спиритуално знаменателно събитие, а в един написан подир туй роман четем пък следното: Появява се някакъв мъж, който създава впечатление на напълно скудоумен. Макар да е своего рода предрешен принц, той се държи като съвсем скудоумен човек, който приема нисши служби. Едва след като от една обява нали бил на село узнава, че над ерцхерцог Франц Фердинанд е извършено покушение, той прави някакво изявление, заради което без малко не го линчуват, но го затварят; защото всяка полиция естествено не би се усъмнила, че щом някой непосредствено след дадено покушение прави подобно изявление, той явно е участник в заговора.
Дори двете събития да отстоят на много мили едното е станало в Сараево, а другото се разиграва в Залцбург мъжът според полицейската логика безспорно е замесен в заговора.
към текста >>
При това излиза наяве, че човекът е п
ред
решен принц, притежаващ някакъв особено важен, мистериозен дневник.
При това излиза наяве, че човекът е предрешен принц, притежаващ някакъв особено важен, мистериозен дневник.
Установява се обаче и защо собствено е направил въпросното изявление. Бидейки принц, на него тази участ му се сторила глупава и той се превърнал в предрешения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при определени поводи ставал разговорлив, ала най-често не казвал нищо. И ето че при разследването открили някакъв мистериозен ръкопис, който бил написан от него и гласял:
към текста >>
Бидейки принц, на него тази участ му се сторила глупава и той се превърнал в п
ред
решения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при оп
ред
елени поводи ставал разговорлив, ала най-често не казвал нищо.
При това излиза наяве, че човекът е предрешен принц, притежаващ някакъв особено важен, мистериозен дневник. Установява се обаче и защо собствено е направил въпросното изявление.
Бидейки принц, на него тази участ му се сторила глупава и той се превърнал в предрешения стар несретник, който приемал нисши служби, преструвал се на доста глуповат, дори се оставял господарите му да го бият и обикновено нищо не приказвал; само при определени поводи ставал разговорлив, ала най-често не казвал нищо.
И ето че при разследването открили някакъв мистериозен ръкопис, който бил написан от него и гласял:
към текста >>
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в п
ред
ишните си одежди, а и иначе съвсем п
ред
ишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било п
ред
решване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно никаква измама.
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно никаква измама.
Отдавна вече не съм инфантът Дон Тадео. Ако сега обстоятелствата ме принуждават отново да го представям за известно вре ме, то тази роля ме затруднява много. За себе си аз действително бях старият несретник и ако действително съм лъгал, лъгал съм себе си, а не вас. Не съм могъл да зная, че ще ви създам неприятности. Безкрайно много съжалявам.
към текста >>
Ако сега обстоятелствата ме принуждават отново да го п
ред
ставям за известно вре ме, то тази роля ме затруднява много.
"Омагьосаният, сега вече освободен от магията принц, все още в предишните си одежди, а и иначе съвсем предишният, но при все това по-друг, откакто Франц знаеше, че това е било предрешване, каза с усмивка: "Простете ми за измамата, която по мое виждане не беше абсолютно никаква измама. Отдавна вече не съм инфантът Дон Тадео.
Ако сега обстоятелствата ме принуждават отново да го представям за известно вре ме, то тази роля ме затруднява много.
За себе си аз действително бях старият несретник и ако действително съм лъгал, лъгал съм себе си, а не вас. Не съм могъл да зная, че ще ви създам неприятности. Безкрайно много съжалявам. Това естествено беше ужасно глупаво недоразумение. Без, разбира се, да съм срещал престолонаследника, аз го познавах отлично, ценях го много, ние поддържахме контакт, макар и не по тукашния начин."
към текста >>
С "по тукашния начин" се има п
ред
вид физическия план поддържахме контакт, макар и не във физическия план.
С "по тукашния начин" се има предвид физическия план поддържахме контакт, макар и не във физическия план.
към текста >>
Каквото има да става чрез него, занап
ред
той ще го извършва от отвъдното.
"Той отдавна бе прекрачил границите на земната деятелност и с единия крак вече стоеше в пространството на чисто духовната дейност. Сега вече трябваше изцяло да мине отвъд, знаех го: за да се осъществи, той повече не можеше да остане. Оттам тепърва ще се изпълняват делата му. Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен.
Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното.
Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини. Твърде величав беше за такова нещо. Сега обаче с един замах грабна инициативата в свои ръце.Този мъртвец тепърва ще живее, и то изначално.
към текста >>
Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно п
ред
известие.
Сега вече трябваше изцяло да мине отвъд, знаех го: за да се осъществи, той повече не можеше да остане. Оттам тепърва ще се изпълняват делата му. Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен. Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното.
Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие.
Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини. Твърде величав беше за такова нещо. Сега обаче с един замах грабна инициативата в свои ръце.Този мъртвец тепърва ще живее, и то изначално.
към текста >>
Никога не съм бил в състояние да си го п
ред
ставя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини.
Учудва ме само дето съдбата го забави толкова дълго. И когато онази неделя на излизане от църквата, където чрез молитва току-що отново бях придобил увереност, съзрях покрусената тълпа, начаса се досетих, че той най-сетне е бил освободен. Каквото има да става чрез него, занапред той ще го извършва от отвъдното. Тук можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи.
Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини.
Твърде величав беше за такова нещо. Сега обаче с един замах грабна инициативата в свои ръце.Този мъртвец тепърва ще живее, и то изначално.
към текста >>
Узнах го при вестта, това имах п
ред
вид с думите си.
Узнах го при вестта, това имах предвид с думите си.
Но вие ще проявите разбиране, че изгледите ми да се изясня с онези селяни бяха нищожни. Предпочетох да се предам безмълвно и още се чудя, че не ме претрепаха. Бях се приготвил и вече щеше да е станало. А сега все още ми предстои нещо несторено. Така да бъде!
към текста >>
П
ред
почетох да се п
ред
ам безмълвно и още се чудя, че не ме претрепаха.
Узнах го при вестта, това имах предвид с думите си. Но вие ще проявите разбиране, че изгледите ми да се изясня с онези селяни бяха нищожни.
Предпочетох да се предам безмълвно и още се чудя, че не ме претрепаха.
Бях се приготвил и вече щеше да е станало. А сега все още ми предстои нещо несторено. Така да бъде! " Всичко това го изрече с равен глас, който тъй да се каже не поставяше препинателни знаци, и само рядко поглеждайки с угасналите си очи втренчено към Франц. Сетне го помоли да не поменава нищо за тетрадките му, а и сам да ги забрави.
към текста >>
А сега все още ми п
ред
стои нещо несторено.
Узнах го при вестта, това имах предвид с думите си. Но вие ще проявите разбиране, че изгледите ми да се изясня с онези селяни бяха нищожни. Предпочетох да се предам безмълвно и още се чудя, че не ме претрепаха. Бях се приготвил и вече щеше да е станало.
А сега все още ми предстои нещо несторено.
Така да бъде! " Всичко това го изрече с равен глас, който тъй да се каже не поставяше препинателни знаци, и само рядко поглеждайки с угасналите си очи втренчено към Франц. Сетне го помоли да не поменава нищо за тетрадките му, а и сам да ги забрави.
към текста >>
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви п
ред
наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух.
Когато се запознах с него, тъкмо бе написал драмата си "Новите хора*59, заради която сега се срамува много; тя бе издържана в строго социалдемократически дух, а по онова време нямаше позапален социалдемократ от Херман Бар. После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар.
Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух.
Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения. След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин! Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език.
към текста >>
След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където
ред
актираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин!
После създаде една малка едноактна пиеса*60, която има по-малка стойност. След туй обаче се присъедини към Немсконационалното движение*61, от чието гледище написа "Големият грях"*63. И отново нямаше друг по-радикален немсконационалист от Херман Бар. Междувременно беше станал на деветнайсет години и трябваше да се яви пред наборна комисия; стана доброволец за една годи на и ето че нямаше друг толкова крайно милитаристично настроен човек като Херман Бар, който сега вече беше изцяло проникнат от воински дух. Виждате, че той умееше да свързва душата си с външните течения, ала никога не пропускаше да се запознае съвсем сериозно и с вътрешните течения.
След приключва не на военната си служба отиде за кратко време в Берлин, където редактираше модерния седмичник "Свободна сцена" Той наистина бе способен да се превръща във всичко, но не и в берлинчанин!
Оттам замина за Париж. Едва-що пристигнал, още неумеещ да образува един възвратен глагол с tre, ами всичко все с avoir, той вече пишеше възторжени писма за човека слънце Буланже*63, който щял да покаже на Европа какво значи истинска, неподправена култура. Сетне продължи за Испания, стана върл противник на султана на Мароко, срещу когото пишеше статии на испански език. Накрая се върна не като копие на Доде *64, защото той вече е своего рода расов човек, но външно все пак много приличаше на него.
към текста >>
Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо п
ред
ставителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции.
За всичко това той ни разказваше навремето в прочутото старо кафене "Гринщайдъл"*65, приемало в помещенията си кои ли не изтъкнати личности още от 1848 година насам, където бяха наминавали Ленау*66, Анистазиус Грюн*67 и други. В това кафене дори сервитьорите се ползваха с особена известност кой във Виена не познаваше прочутия Франц, а по-късно и Хайнрих от "Гринщайдъл"? Сега то е съборено, но тъкмо защото Херман Бар е говорил в него толкова много за начина, по който душата му се вживяла в естеството на французите, за човека слънце Буланже, появи се друг размирник и когато кафене "Гринщайдъл" бе съборено, Карл Краус написа брошурата "Порутената литература"*68. Все още живо си спомням как Херман Бар ни разказваше за великолепните си впечатления и за това, че той, роденият в град Линц, имал най-красивата глава на човек на изкуството в цял Париж.
Той превъзнасяше Морис Барес*69 и страстно подкрепяше всичко, което по онова време се афишираше като младо представителство на френското, така че чрез излиянията на едно възторжено сърце човек наистина съпреживяваше цяло едно литературно течение заедно с всичките му претенции.
Сетне съвместно с неколцина други той основа във Виена седмичник, в който отпечатваше наистина забележителни статии. Накрая започна все повече и повече да се задълбочава, само че при него задълбочаването винаги вървеше ръка за ръка с тривиализирането. И така той непрестанно се променяше: от социалдемократ в немсконационалист, от милитаристично настроен в разпален буланжист, в привърженик на Морис Барес и други, а впоследствие стана ценител на импресионистичното изкуство. От време на време идваше в Берлин, но винаги много скоро пак си заминаваше това беше единственото място, което не можеше да понася. В замяна на това страшно много обичаше Виена и тази своя обич проявяваше по всякакъв начин.
към текста >>
Съвсем мимоходом ще отбележа, че в последната си книга за експресионизма той посочва на данцигчаните всичко красиво, с което, разбира се, иска да п
ред
стави във вярна светлина техните големи п
ред
имства спрямо берлинчаните.
През последните години често биваше канен от обичните си данцигчани да им изнася беседи за експресионизма, които те трябва да са разбирали много добре и които излязоха също така в книгата му за експресионизма*70. В нея превъзнася вече и Гьотевите природонаучни съчинения и показва, че се е доближил малко до онова, което ние опознаваме като антропософия; той обаче се намира именно в самото начало.
Съвсем мимоходом ще отбележа, че в последната си книга за експресионизма той посочва на данцигчаните всичко красиво, с което, разбира се, иска да представи във вярна светлина техните големи предимства спрямо берлинчаните.
към текста >>
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически с
ред
ства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
Напоследък разправят, че Херман Бар се бил покатоличил. Е, изцяло католик едва ли е станал. Станал е вероятно в същата степен, в каквато беше буланжист. Ала той е човек!
В най-новия му роман също сте видели, че тъкмо чрез светското, което му е присъщо, чрез копнежа именно по свой начин да опознава всичко, той е усетил необходимостта в днешно време да вникне в такова нещо, каквото е извисяването на човека в духовния свят, и да установи, че между хората съществуват връзки от по-друг вид в сравнение с онези, осъществявани единствено чрез обичайните физически средства; иначе казано, това са връзки като разгледаните от нас вчера.
към текста >>
Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си п
ред
ставите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая.
И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята. Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието".
Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая.
Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях. Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти.
към текста >>
Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем неп
ред
убедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях.
И все пак Вие ще проявите разбиране, ако на мен ми се струва донякъде немаловажно, че в един такъв роман има не просто смътни намеци, ами нещата са доведени до една толкова конкретна точка, каквато е смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд. Оттук проличава, че към нещата е рядко да се пристъпва много по-конкретно, отколкото обикновено се смята. Тъкмо това трябва да ни навежда на мисълта, че извършва щото се във физическия план до голяма степен е само нещо като символ на онова, което реално протича, така да се каже, "зад кулисите на битието". Защото, ако прочетете какво се е случило във връзка с това събитие, с това покушение, но пропуснете да се призовете духовното, Вие не ще бъдете в състояние да си представите, че по този начин човек бива накарван да отдаде такова значение на случая.
Днес обаче все още не е възможно да се говори съвсем непредубедено за тези неща и да се изразява всичко, стоящо във връзка с тях.
Допустимо е може би да се посочват само някои, на първо място повече външни моменти.
към текста >>
Бидейки така,
ред
но е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
Нека си припомним казаното вчера за славянския свят, за славянската душа. Чрез завещанието на Петър Beлики, което се появява приблизително в 1813 г., а може би и малко по-рано и умишлено се разгласява като водещо началото си от самия Петър Велики, се подема донякъде едно природосъобразно течение, каквото е славянското душевно течение, за да бъде сугестивно насочвано и направлявано. Направлявано накъде? В руслото на русизма, така че старото славянство да стане нещо като носител на руската идея за държавност!
Бидейки така, редно е непременно да се прави разлика между духовното у славянството, между това, което съществува като течение на старото славянство, и онова, което желае, приемайки формата на външна черупка, да обгърне цялото това славянство, ще рече русизмът, русщината.
към текста >>
Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време с
ред
народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария.
По-нататък не бива да се забравя, че в рамките на Австро-унгарската монархия живеят голям брой славянски народности или поне народностни съставки. В своите граници Австро-унгарската монархия се населява позволете ми при изброяването да си послужи с пръсти от германци, чехи, славонци, словаци, сърбохървати, хървати, поляци, румънци, украинци, унгарци, италианци и сърби*71. Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария.
Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария.
Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени. Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално. От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>
С
ред
австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално.
Виждате, много повече народности, отколкото в Швейцария. Обитателите може да познава само онзи, който пребивавайки по-продължително време сред народностите действително е съпреживявал събитията и е разбрал различните течения, изявили се в общността, наричана Австро-Унгария. Що се отнася до славянския елемент, през последните десетилетия на XIX век като всепронизващ стремеж се е откроявало намирането на възможност за съвместен живот на различните славянски народности в мир и свобода. Цялостната история на Австро-Унгария през последните десетилетия с всичките и остри схватки може да се разбере само ако се схване като опит да се осъществи принципът за индивидуализиране на отделните народности. То естествено не става лесно, понеже хората не живеят удобно разположени едни до други, ами са доста размесени.
Сред австрийските германци има твърде много, които виждат благото и на самите германците във възможното индивидуализиране на отделните славянски народности в Австрия, тоест в намирането на форма те да могат самостоятелно и свободно да се развиват индивидуално.
От само себе си се разбира, че такива неща не се откриват бързо нужно е време; и все пак едно такова движение несъмнено е налице.
към текста >>
Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-нап
ред
нал в духовния живот народ на полските славяни.
Освен тези обединени в рамките на Австро-Унгария славянски народности имаме също така балканските славяни, прекарали дълго време под турско владичество, от което обаче те се отърсиха през последните десетилетия, за да основат отделни държави България, Сърбия, Черна гора и т.н.
Вчера вече споменах за съществуващия извън тях и най-напреднал в духовния живот народ на полските славяни.
Сега искам да насоча вниманието Ви върху най-важните подразделения, защото тези неща мога да ги развия само едно по едно. Във всички споменати славянски народи и народности живее онова, което вчера означих като единен основен народностен елемент и което именно е подготовка за бъдещето.
към текста >>
Защо погледнато най-нап
ред
външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение?
Защо погледнато най-напред външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение?
Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно. В неговото същество е живеело нещо, което стига да можело веднъж да се освободи изцяло е било изключително благосклонно разположено към индивидуалното развитие на славянството. Той просто може да бъде наречен активен приятел на славянството, имал е разбиране или може би е редно да кажа, че онова, което е живеело в него и което той самият не е осъзнавал напълно, е имало разбиране за това, какви форми трябва да приеме съвместният живот на славяните, ако те ще се развиват индивидуално.
към текста >>
Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на оп
ред
елени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно.
Защо погледнато най-напред външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение?
Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно.
В неговото същество е живеело нещо, което стига да можело веднъж да се освободи изцяло е било изключително благосклонно разположено към индивидуалното развитие на славянството. Той просто може да бъде наречен активен приятел на славянството, имал е разбиране или може би е редно да кажа, че онова, което е живеело в него и което той самият не е осъзнавал напълно, е имало разбиране за това, какви форми трябва да приеме съвместният живот на славяните, ако те ще се развиват индивидуално.
към текста >>
Той просто може да бъде наречен активен приятел на славянството, имал е разбиране или може би е
ред
но да кажа, че онова, което е живеело в него и което той самият не е осъзнавал напълно, е имало разбиране за това, какви форми трябва да приеме съвместният живот на славяните, ако те ще се развиват индивидуално.
Защо погледнато най-напред външно на въпросния Франц Фердинанд се е отдавало някакво значение? Затуй, защото със своето същество, с всичките си наклонности той е бил външният израз на определени течения, като външното обаче ще трябва да схващате символично за нещо, което е стаено вътрешно. В неговото същество е живеело нещо, което стига да можело веднъж да се освободи изцяло е било изключително благосклонно разположено към индивидуалното развитие на славянството.
Той просто може да бъде наречен активен приятел на славянството, имал е разбиране или може би е редно да кажа, че онова, което е живеело в него и което той самият не е осъзнавал напълно, е имало разбиране за това, какви форми трябва да приеме съвместният живот на славяните, ако те ще се развиват индивидуално.
към текста >>
Трябва обаче да се има п
ред
вид, че от Кармата е било от
ред
ено ходът на тази Карма да бъде извън
ред
но своеобразен.
Трябва обаче да се има предвид, че от Кармата е било отредено ходът на тази Карма да бъде извънредно своеобразен.
Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора. За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление. Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока.
към текста >>
И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно п
ред
известие.
Нека да не забравяме, че никога е живял един престолонаследник ерцхерцог Рудолф*72, на когото се възлагали големи надежди най-вече в онова направление, в което се взират много от съвременните либерални и свободомислещи хора. За лицата, познаващи обстоятелствата и човека, било ясно, че чрез неговата душа действало нещо, което щяло да доведе до пренасяне на австрийска почва на онова, което вчера нарекох английско политическо мислене, английски мисловни форми за начина на държавното управление. Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока.
И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие.
Едва сега то може да се случи. Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини."
към текста >>
Никога не съм бил в състояние да си го п
ред
ставя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини."
Това се очаквало от него, натам клонели неговите симпатии. Но Вие знаете как е действала Кармата и как онова, което трябвало да се случи, било осуетено. Тогава станало възможно обратното значение придобил един мъж, движещ се в съвсем друга посока. И ето как наистина не е маловажно да се обърне внимание: "Тук той можеше само да го обещае, животът му беше само едно предизвестие. Едва сега то може да се случи.
Никога не съм бил в състояние да си го представя като конституционен монарх, с парламентаризъм и всички останали измишльотини."
към текста >>
Точно така обаче човек би трябвало да си п
ред
ставя другия!
Точно така обаче човек би трябвало да си представя другия!
Виждате как Кармата върши своята работа и ние трябва да съзрем тази работеща Карма, за да можем да изкачим още по-големи висоти на познанието. Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството. Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството. Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики.
към текста >>
Онова, което е трябвало или е могло да се у
ред
и (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството.
Точно така обаче човек би трябвало да си представя другия! Виждате как Кармата върши своята работа и ние трябва да съзрем тази работеща Карма, за да можем да изкачим още по-големи висоти на познанието.
Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството.
Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството. Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики. Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства. Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока.
към текста >>
Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в оп
ред
елена посока.
Онова, което е трябвало или е могло да се уреди (вече не по волята на едни или други хора, а поинтенциите на всемирната еволюция), което е могло да бъде подето от тази душа, наблюдаваща славянството с разбиране (засега ще се задоволя само с абстрактна характеристика), то действително е щяло да има освобождаващи последствия за славянството. Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството. Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики. Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства.
Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока.
Ето защо е разбираемо, че представа за действително назряващото са могли да имат единствено хората, които наблюдавали славянството малко по-задълбочено, и че на здравите стремления се е налагало да противодействат онези, които всъщност чрез русизма искали да унищожат славянското.
към текста >>
Ето защо е разбираемо, че п
ред
става за действително назряващото са могли да имат единствено хората, които наблюдавали славянството малко по-задълбочено, и че на здравите стремления се е налагало да противодействат онези, които всъщност чрез русизма искали да унищожат славянското.
Но в същото време то е щяло да бъде унищожително за онова, което русизмът възнамерява за славянството. Защото русизмът иска да обхване славянството в своите рамки и да го използва като свой инструмент. Иска да го обрамчи в завещанието на Петър Велики. Бързината, с която се осъществяват такива неща, зависи естествено от разни вторични течения и вторични обстоятелства. Важното обаче е да имаме верен поглед за онова, което си проправя път в определена посока.
Ето защо е разбираемо, че представа за действително назряващото са могли да имат единствено хората, които наблюдавали славянството малко по-задълбочено, и че на здравите стремления се е налагало да противодействат онези, които всъщност чрез русизма искали да унищожат славянското.
към текста >>
Особено деликатни, особено тягостни стават нещата, когато трябва да се нагазва в течения и да се разчита на с
ред
ства, свързани с тези на окултните течения, а такива общества има нав
ред
по земята.
Особено деликатни, особено тягостни стават нещата, когато трябва да се нагазва в течения и да се разчита на средства, свързани с тези на окултните течения, а такива общества има навред по земята.
Някои са по-задълбочени, както например онези, с които ще се запознаем утре. Други са само докоснати, но макар и да са само докоснати, те именно затова трябва да се схващат като съдове, през които преминават окултни течения. А формированието, за чието разтурване се настояваше след смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд, сръбската "Народна одбрана", беше пряко продължение на едно по-предишно изцяло окултно общество*73, което съвсем малко беше променило метода си. Но нали единствената ми цел е да излагам факти.
към текста >>
А формированието, за чието разтурване се настояваше след смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд, сръбската "Народна одбрана", беше пряко продължение на едно по-п
ред
ишно изцяло окултно общество*73, което съвсем малко беше променило метода си.
Особено деликатни, особено тягостни стават нещата, когато трябва да се нагазва в течения и да се разчита на средства, свързани с тези на окултните течения, а такива общества има навред по земята. Някои са по-задълбочени, както например онези, с които ще се запознаем утре. Други са само докоснати, но макар и да са само докоснати, те именно затова трябва да се схващат като съдове, през които преминават окултни течения.
А формированието, за чието разтурване се настояваше след смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд, сръбската "Народна одбрана", беше пряко продължение на едно по-предишно изцяло окултно общество*73, което съвсем малко беше променило метода си.
Но нали единствената ми цел е да излагам факти.
към текста >>
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше п
ред
и всичко със западни общества.
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Затова в едно такова сдружение могат да се преподават неща, свързани с окултните влияния, шестващи по света.
към текста >>
Не се учудвайте, загдето се налага да се изминавате за обиколни пътища, защото човек много лесно изпада в повърхностно оценяване, когато рече да прилага виждания по отношение на непос
ред
ствени процеси, в които участва със симпатии и антипатии; тогава много лесно възникват погрешни п
ред
стави и недоразумения.
Защо се налага да изминаваме какви ли не заобиколни пътища, та само донякъде да стигнем до прозирането на онова, което всъщност трябва да разберем?
Не се учудвайте, загдето се налага да се изминавате за обиколни пътища, защото човек много лесно изпада в повърхностно оценяване, когато рече да прилага виждания по отношение на непосредствени процеси, в които участва със симпатии и антипатии; тогава много лесно възникват погрешни представи и недоразумения.
Защото какво се получава често? В душата си човек носи своите симпатии и антипатии, на каквито естествено всеки има пълно право; но често пъти той има основание да не си дава сметка за това и да се поддаде да не казвам направо на самозаблуждението, но все пак на самовнушението, че преценява обективно. Признае ли пред себе си откровено, че изпитва едни или други симпатии, ще признае истината; но желаейки да преценява "обективно", човек не признава пред себе си истината, ами в известна степен се прави на глух за нея.
към текста >>
Признае ли п
ред
себе си откровено, че изпитва едни или други симпатии, ще признае истината; но желаейки да преценява "обективно", човек не признава п
ред
себе си истината, ами в известна степен се прави на глух за нея.
Защо се налага да изминаваме какви ли не заобиколни пътища, та само донякъде да стигнем до прозирането на онова, което всъщност трябва да разберем? Не се учудвайте, загдето се налага да се изминавате за обиколни пътища, защото човек много лесно изпада в повърхностно оценяване, когато рече да прилага виждания по отношение на непосредствени процеси, в които участва със симпатии и антипатии; тогава много лесно възникват погрешни представи и недоразумения. Защото какво се получава често? В душата си човек носи своите симпатии и антипатии, на каквито естествено всеки има пълно право; но често пъти той има основание да не си дава сметка за това и да се поддаде да не казвам направо на самозаблуждението, но все пак на самовнушението, че преценява обективно.
Признае ли пред себе си откровено, че изпитва едни или други симпатии, ще признае истината; но желаейки да преценява "обективно", човек не признава пред себе си истината, ами в известна степен се прави на глух за нея.
към текста >>
Било е необходимо Юда да го п
ред
аде и Христос да бъде разпънат на кръста; ако обаче разпъналите го на кръста не бяха сторили това, тогава Мистерията на Голгота нямаше да се изпълни за спасението на човечеството.
Искам да Ви дам един пример как човек може да се заплете в някое сериозно противоречие, когато не разбира жизнената взаимовръзка между противоречивото и цялостната действителност. В рамките на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука ние наричаме християнство онова, което е почерпано от значението на Мистерията на Голгота, което е почерпано от това, че Христос е бил осъден, умрял е, погреба ли са го, но също така в реален, истински смисъл е възкръснал и продължава да живее като възкръснал. За нас това е Мистерията на Голгота и ако някой не го признава, ние не можем да зачетем правото му да се нарича християнин. А какво е било необходимо, та заради човешкото развитие Христос да изстрада току-що описаното от мен?
Било е необходимо Юда да го предаде и Христос да бъде разпънат на кръста; ако обаче разпъналите го на кръста не бяха сторили това, тогава Мистерията на Голгота нямаше да се изпълни за спасението на човечеството.
към текста >>
Човек не се ли натъква на противоречия, които съществуват и п
ред
ставляват ужасна орисия?
Ето Ви едно страхотно, реално, едно бих казал доведено до крайност, до абсурд противоречие! Мисли моли е някой да твърди: вие, християните, дължите на Юда факта, че вашата Мистерия на Голгота изобщо се е изпълнила! На палачите, разпънали Христос на кръста, Вие, християните, дължите разигралата се на Голгота мистерия! Нима би било оправдано да се защитават Юда и палачите, макар да е вярно, че смисълът на Земната история се дължи на тях? Възможно ли е на един такъв въпрос да се отговори толкова просто?
Човек не се ли натъква на противоречия, които съществуват и представляват ужасна орисия?
към текста >>
Размислете над това, което изложих сега п
ред
Вас!
Размислете над това, което изложих сега пред Вас!
Утре ще продължим тези разсъждения. В самия край Ви разказах това само за да можете да се замислите, че не е толкова лесно да се каже: от две противоречащи си неща аз приемам едното, а другото отхвърлям. Действителността е по-дълбока от онова, което човек често пъти иска да обгърне с мисълта си, и съвсем не без причина от почти замъгленото съзнание на Ницше се ражда изразът: "Светът е дълбок по-дълбок, отколкото си мислел денят.*74
към текста >>
11.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Продължавайки започнатите п
ред
и осем дни разсъждения, бих искал още веднъж да отбележа: за да не възникват недоразумения, нека казаното да се схваща така, че един или друг народ като цяло или народът като такъв в никакъв случай да не се засяга от една оценка, която трябва да се направи въз основа на фактите.
Продължавайки започнатите преди осем дни разсъждения, бих искал още веднъж да отбележа: за да не възникват недоразумения, нека казаното да се схваща така, че един или друг народ като цяло или народът като такъв в никакъв случай да не се засяга от една оценка, която трябва да се направи въз основа на фактите.
Всеки щеше да бъде разбиран напълно погрешно, ако при всяко едно обобщение се стигаше дотам, че валидността на казваното по отношение на действителни, реални елементи примерно за личности бъдеше отнасяна към народи. Повечето хора изобщо не знаят за какво собствено става дума, когато казвайки "Аз също съм от този народ! " се отъждествяват с една или друга личност, която в известен смисъл е представителна или поне изглежда представителна за този или онзи народ. Казват го, без да имат някаква представа. А какво ще се постигне с оценките на хората, ако те биват давани, без оценката всъщност да засяга нещо по друг начин освен словесно чрез фразата, докато в действителност не може да засегне нищо, тъй като при такова оценяване човек въобще не се добира до реалните, истинските факти?
към текста >>
" се отъждествяват с една или друга личност, която в известен смисъл е п
ред
ставителна или поне изглежда п
ред
ставителна за този или онзи народ.
Продължавайки започнатите преди осем дни разсъждения, бих искал още веднъж да отбележа: за да не възникват недоразумения, нека казаното да се схваща така, че един или друг народ като цяло или народът като такъв в никакъв случай да не се засяга от една оценка, която трябва да се направи въз основа на фактите. Всеки щеше да бъде разбиран напълно погрешно, ако при всяко едно обобщение се стигаше дотам, че валидността на казваното по отношение на действителни, реални елементи примерно за личности бъдеше отнасяна към народи. Повечето хора изобщо не знаят за какво собствено става дума, когато казвайки "Аз също съм от този народ!
" се отъждествяват с една или друга личност, която в известен смисъл е представителна или поне изглежда представителна за този или онзи народ.
Казват го, без да имат някаква представа. А какво ще се постигне с оценките на хората, ако те биват давани, без оценката всъщност да засяга нещо по друг начин освен словесно чрез фразата, докато в действителност не може да засегне нищо, тъй като при такова оценяване човек въобще не се добира до реалните, истинските факти?
към текста >>
Казват го, без да имат някаква п
ред
става.
Продължавайки започнатите преди осем дни разсъждения, бих искал още веднъж да отбележа: за да не възникват недоразумения, нека казаното да се схваща така, че един или друг народ като цяло или народът като такъв в никакъв случай да не се засяга от една оценка, която трябва да се направи въз основа на фактите. Всеки щеше да бъде разбиран напълно погрешно, ако при всяко едно обобщение се стигаше дотам, че валидността на казваното по отношение на действителни, реални елементи примерно за личности бъдеше отнасяна към народи. Повечето хора изобщо не знаят за какво собствено става дума, когато казвайки "Аз също съм от този народ! " се отъждествяват с една или друга личност, която в известен смисъл е представителна или поне изглежда представителна за този или онзи народ.
Казват го, без да имат някаква представа.
А какво ще се постигне с оценките на хората, ако те биват давани, без оценката всъщност да засяга нещо по друг начин освен словесно чрез фразата, докато в действителност не може да засегне нищо, тъй като при такова оценяване човек въобще не се добира до реалните, истинските факти?
към текста >>
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било пос
ред
ством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
Доколкото ми е възможно, възнамерявам да насоча душевния Ви взор в три направления.
Първо, към известно разбиране (освен известно разбиране друго естествено не може да има) на онова, което под формата на велики духовни течения лежи в основата на съвременните събития;сетне към въпроса, как тези течения се изявяват на едно или друго място, как те в известен смисъл пронизват с действието си човека било посредством общества, братства и т.н., било повече или по-малко осъзнато чрез самите индивиди.
И накрая ми се ще да покажа как трябва да се гледа на характерните неща, на онези неща, които придобиват важност, когато никой иска да разбере как извършващото се във физическия план може да се обясни въз основа на големите взаимовръзки.
към текста >>
Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават п
ред
нас.
Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават пред нас.
Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси. Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции. Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата. Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси.
към текста >>
Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен
ред
си знаел работата.
Ако за момент заемем едно по-високо гледище и спрем вниманието си върху големите взаимовръзки, тогава някои неща ще се откроят по-иначе, отколкото при oгледа на безразборно струпаните отделни факти във вида, както те застават пред нас. Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси. Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции.
Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата.
Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси. Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице определена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството. От такъв род е противоположността, съществуваща между Запада и Изтока на европейската култура и аз вече изтъкнах какво се е получило на запад и какво битува на изток като народностен елемент на бъдещето. Това са реално съществуващи сили.
към текста >>
Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице оп
ред
елена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството.
Защото историята на човечеството ведно с най-тягостните събития се насочва и направлява от духовни импулси. Но тези духовни импулси си и противодействат, а хората са включени в течения с нерядко противоположни тенденции. Лекомислено е, когато някой все си въобразява, че премъдрият всемирен ред си знаел работата. Ако беше така, в широкия физически обхват на света щеше да липсва онова, което сега все пак го има една човешка свобода. От друга страна пък несъмнено съществуват импулси на необходимостта, големи кармически импулси, действащи във всичко, и нека тъкмо при тези разсъждения да вземем под внимание как действат кармическите импулси.
Но тогава вече човек ще трябва да навлезе в подробностите, ще трябва да насочи поглед към това, какъв вид приемат нещата, когато е налице определена голяма противоположност, която оказва някакво значение върху хода на непрестанното развитие на човечеството.
От такъв род е противоположността, съществуваща между Запада и Изтока на европейската култура и аз вече изтъкнах какво се е получило на запад и какво битува на изток като народностен елемент на бъдещето. Това са реално съществуващи сили. Вярно е, че повечето хора не знаят нищо за тези реални сили, ала отделни лица винаги са опознавали нещичко от тях.
към текста >>
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие п
ред
ставлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие.
Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание. Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал.
към текста >>
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни с
ред
ства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие. Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание.
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75.
"Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития.
към текста >>
"Омладина" била корпорация, която с
ред
своите привърженици си служела с оп
ред
елен култ,какъв то иначе с
ред
окултните братства се използва при ранговете.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие. Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание. Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75.
"Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете.
В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития. От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток.
към текста >>
В Централна Европа тя основала извън
ред
но потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни с
ред
ства дотолкова, доколкото имали свой церемониал.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие. Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни. Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание. Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете.
В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал.
Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития. От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток. И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
към текста >>
От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни с
ред
ства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток.
"Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития.
От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток.
И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
към текста >>
И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за п
ред
стоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си. Една такава маскировка била прословутата "Народна отбрана" в Сърбия, която многократно бивала назовавана в началото на сегашните тягостни събития. От това течение, което вече било преминало през нещо, служещо си с окултни средства, и в чийто обсег имало както хора, посветени в каузата, така и такива, които не знаели нищо за нея, били импулсирани много неща, разигра ли се през последните десетилетия в европейския югоизток.
И когато през последните десетилетия на XIX век в западните и по-специално в английските братства се говорело за предстоящата голяма световна война (а както Ви съобщих, за нея винаги се е говорело), неизменно се подчертавала важността на онова, което трябвало да се разиграе в балканските страни.
към текста >>
И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си п
ред
Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота.
Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока. Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси. Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план.
И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си пред Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота.
При това специално искам да подчертая следното: представяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв. Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
към текста >>
При това специално искам да подчертая следното: п
ред
ставяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв.
Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока. Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси. Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план. И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си пред Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота.
При това специално искам да подчертая следното: представяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв.
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
към текста >>
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но п
ред
и всичко затуй, защото като народ той десетилетия на
ред
е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в оп
ред
елено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
Позволете ми в началото да добавя още нещо тъкмо в тази насока. Защото, отправим ли поглед единствено към духовното, което пронизва нещата, ще липсва основанието за поставяне на правилните въпроси. Тогава няма да се знае как духовно протичащото се отразява долу във физическия план. И точно този важен въпрос искам да развия в разсъжденията си пред Вас, след като вчера Ви призовах да поразмишлява те върху голямото противоречие на Мистерията на Голгота. При това специално искам да подчертая следното: представяйки чрез уводните си думи онова, което по-сетне ще ни послужи като база за други неща, аз Ви моля да не смятате, че казваното от мен се отнася за някой народ като такъв.
Никой не може да изпитва повече симпатии към злощастния сръбски народ от мен; не само защото в последно време той страдаше толкова болезнено, но преди всичко затуй, защото като народ той десетилетия наред е бил играчка на най-различни интриги, на най-различни елементи, които с битуващото в този народ са си служили за неща, за които можем единствено да кажем: в основата лежи едно непозволено насочване в определено направление на онова, което в Петия следатлантски период съществува във вид на реални импулси за еволюцията на човечеството.
към текста >>
П
ред
лаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии.
Няма да се връщам във времето по-далеч от втората половина на XIX век. Днес съвсем рядко се провеждат обсъждания, които действително могат да имат просветителски характер.
Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии.
Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат. И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество. В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното. При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси.
към текста >>
Знам колко малко човек е п
ред
разположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат.
Няма да се връщам във времето по-далеч от втората половина на XIX век. Днес съвсем рядко се провеждат обсъждания, които действително могат да имат просветителски характер. Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии.
Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат.
И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество. В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното. При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси. Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот.
към текста >>
И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, п
ред
и всичко от човек, който принадлежи към даден народ.
Няма да се връщам във времето по-далеч от втората половина на XIX век. Днес съвсем рядко се провеждат обсъждания, които действително могат да имат просветителски характер. Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии. Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат.
И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ.
Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество. В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното. При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси. Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот. Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил.
към текста >>
В това отношение е извън
ред
но трудно да се улучи вярното.
Днес съвсем рядко се провеждат обсъждания, които действително могат да имат просветителски характер. Предлаганото от мен е само скица, а в скицата естествено някои неща все още са означени е контурни линии. Знам колко малко човек е предразположен да разглежда реални факти, но с някои от тях той безспорно трябва да е запознат. И така, бих желал да се върна назад само до Михаил Обренович*76, който като владетел в Сърбия е играл важна роля през втората половина на XIX век, бил е симпатична личност и за него наистина не може да се каже, че е насочвал по някакъв непочтен начин импулсите,виждани, разбира се, преди всичко от човек, който принадлежи към даден народ. Импулсите на един народ могат да се направляват така, че някой поради на роден или личен егоизъм да ги пренапрегне и в известна степен да не движи импулсите на народа така, че да действат в хармония с импулсите на цялото човечество.
В това отношение е извънредно трудно да се улучи вярното.
При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси. Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот. Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил. Но това не е важно. Може да се каже, че когато един мъж като Михаил Обренович изявява патриотизма си по такъв начин, то това изявяване положително е понятно за всеки, който по рождение, потекло и възпитание трябва да има друг патриотизъм.
към текста >>
Достатъчно е само с няколко думи да Ви п
ред
ам какво е заявил за идеала на Михаил Обренович човек, който го е познавал добре.
При Михаил Обренович положението било такова, че със своите идеи той всъщност общо взето следвал разрешете ми да употребя този израз, макар да е може би малко едностранчив духа на добрите европейски импулси. Но от тези добри европейски импулси той се нуждаел само дотолкова, доколкото можел да действа като истински сръбски патриот. Човек трябва да съумее да заеме сръбско становище, за да изпита разбиране относно частичната едностранчивост у Михаил. Но това не е важно. Може да се каже, че когато един мъж като Михаил Обренович изявява патриотизма си по такъв начин, то това изявяване положително е понятно за всеки, който по рождение, потекло и възпитание трябва да има друг патриотизъм.
Достатъчно е само с няколко думи да Ви предам какво е заявил за идеала на Михаил Обренович човек, който го е познавал добре.
Милан Пиротшанац казва:
към текста >>
И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с оп
ред
елени реални импулси на Петата следатлантска епоха.
И тъй, Михаил замислял балканска конфедерация. За такава конфедерация говорели също така осведомените и действащи в най-положителен смисъл на думата окултисти на Западна Европа в добрите време на западноевропейския окултизъм.
И макар този идеал навярно да не е бил по вкуса на някого, все пак трябва да се каже, че е бил идеал, който стоял във взаимовръзка с определени реални импулси на Петата следатлантска епоха.
към текста >>
Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под п
ред
водителството на Йован Ристич*77.
Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77.
Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил. Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма.
към текста >>
Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа пос
ред
ством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма.
Но ето че срещу този идеал на Михаил Обренович се надигнало онова, което може да се окачестви като голяма част от сръбската интелигенция, и то под предводителството на Йован Ристич*77. Тази сръбска интелигенция привнесла друг елемент, различаващ се от онова, което водело началото си от Михаил.
Докато той искал да създаде балканска федерация със силите на балканските славяни и без помощта на Русия и Австрия, за ония, към чиито водачи се числил Йован Ристич, целта била да поставят Сърбия на всяка цена в услуга на водещото началото си от Русия, та чрез сугестиране на славянската душа посредством завещанието на Петър Велики да създадат рамка за русизма.
към текста >>
П
ред
ставете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос оп
ред
елено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци.
Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин.
А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>
А хората, които прилагат такива с
ред
ства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
Сърбите обаче наброяват общо около шест милиона. От тих само три и половина милиона живеят в Сърбия и Черна гора; в стари времена два и половина милиона са се преселили в Австрия. Те отвсякъде са за обиколени и размесени с четири милиона католици и от половин милион помохамеданчени южни славяни. Разбирате, че от това трябва да произтекат сблъсъци. Представете си какъв духовен хаос живее и се сраства там и какво означава да вкараш в този хаос определено движение, каквото било "Омладина" Може да се върши какво ли не, стига нещата да се използват по правилен начин.
А хората, които прилагат такива средства, какъвто е случаят с "Омладина", винаги настройват едното течение срещу другото, така че от това да произтече нещо.
към текста >>
Към всичко това се прибавило, че Михаил Обренович бил много обичан с
ред
народа и че това действително била елементарна обич.
Към всичко това се прибавило, че Михаил Обренович бил много обичан сред народа и че това действително била елементарна обич.
Това също е окултна сила. На тази народна обич трябвало да се противопостави или равностойна обич, което не било толкова просто, или пък нещо революционизиращо. Получило се така, че в различните свързани с "Омладина" домогвания се намесила династичната вражда между Обреновичите и Карагеоргевичите. Карагеоргевичите живеели в Женева, били направили дългове в най-различни части на Европа и претендирали за сръбския трон. Отдала им се възможност да се запознаят с всякакви общества, чийто брой в Европа е голям, както и с действащите в тези общества импулси.
към текста >>
Чрез известна задружност, особено пък когато се разполага със с
ред
ства като споменатите от мен, човек може да постигне много.
Това също е окултна сила. На тази народна обич трябвало да се противопостави или равностойна обич, което не било толкова просто, или пък нещо революционизиращо. Получило се така, че в различните свързани с "Омладина" домогвания се намесила династичната вражда между Обреновичите и Карагеоргевичите. Карагеоргевичите живеели в Женева, били направили дългове в най-различни части на Европа и претендирали за сръбския трон. Отдала им се възможност да се запознаят с всякакви общества, чийто брой в Европа е голям, както и с действащите в тези общества импулси.
Чрез известна задружност, особено пък когато се разполага със средства като споменатите от мен, човек може да постигне много.
За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се предизвикат всякакви неща. Така Александър Карагеоргевич*78 упълномощил човек от унгарския град Сегед да управлява имуществото му. Управляващият естествено бил банкер. Нямало нищо особено за управляване, но един ден той въздействал на неколцина затворници в такива случаи се използват затворници или подобни елементи и на 10 Юни 1868 г. те убили Михаил.
към текста >>
За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се п
ред
извикат всякакви неща.
На тази народна обич трябвало да се противопостави или равностойна обич, което не било толкова просто, или пък нещо революционизиращо. Получило се така, че в различните свързани с "Омладина" домогвания се намесила династичната вражда между Обреновичите и Карагеоргевичите. Карагеоргевичите живеели в Женева, били направили дългове в най-различни части на Европа и претендирали за сръбския трон. Отдала им се възможност да се запознаят с всякакви общества, чийто брой в Европа е голям, както и с действащите в тези общества импулси. Чрез известна задружност, особено пък когато се разполага със средства като споменатите от мен, човек може да постигне много.
За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се предизвикат всякакви неща.
Така Александър Карагеоргевич*78 упълномощил човек от унгарския град Сегед да управлява имуществото му. Управляващият естествено бил банкер. Нямало нищо особено за управляване, но един ден той въздействал на неколцина затворници в такива случаи се използват затворници или подобни елементи и на 10 Юни 1868 г. те убили Михаил. Това бил първият етап, за да се продължи в определена посока.
към текста >>
Това бил първият етап, за да се продължи в оп
ред
елена посока.
За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се предизвикат всякакви неща. Така Александър Карагеоргевич*78 упълномощил човек от унгарския град Сегед да управлява имуществото му. Управляващият естествено бил банкер. Нямало нищо особено за управляване, но един ден той въздействал на неколцина затворници в такива случаи се използват затворници или подобни елементи и на 10 Юни 1868 г. те убили Михаил.
Това бил първият етап, за да се продължи в определена посока.
И тъй на 10 Юни 1868 г. Михаил Обренович бил убит.
към текста >>
Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-п
ред
и Йован Ристич, който бил типичен п
ред
ставител на известен вид политици голям политик от оп
ред
елена гледна точка.
Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-преди Йован Ристич, който бил типичен представител на известен вид политици голям политик от определена гледна точка.
Тъй като Ристич е представил всичко и в съчиненията си, човек може да проследи външните пътища, по които е искал да осъществи вътрешните си намерения. На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно. Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се предприеме едно-друго срещу Русия. Защото в действителност ставало дума всичко да се върши в полза на Русия. За тази цел понякога трябвало привидно да се върви с другите.
към текста >>
Тъй като Ристич е п
ред
ставил всичко и в съчиненията си, човек може да проследи външните пътища, по които е искал да осъществи вътрешните си намерения.
Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-преди Йован Ристич, който бил типичен представител на известен вид политици голям политик от определена гледна точка.
Тъй като Ристич е представил всичко и в съчиненията си, човек може да проследи външните пътища, по които е искал да осъществи вътрешните си намерения.
На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно. Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се предприеме едно-друго срещу Русия. Защото в действителност ставало дума всичко да се върши в полза на Русия. За тази цел понякога трябвало привидно да се върви с другите. Ето кое той смятал за свой висш принцип.
към текста >>
Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се п
ред
приеме едно-друго срещу Русия.
Единственият наследник на Михаил от мъжки пол, някакъв племенник, бил крайно беден човек и освен туй още почти момче*79, така че цялото влияние минало в ръцете на споменатия по-преди Йован Ристич, който бил типичен представител на известен вид политици голям политик от определена гледна точка. Тъй като Ристич е представил всичко и в съчиненията си, човек може да проследи външните пътища, по които е искал да осъществи вътрешните си намерения. На първо място той издигал като висш принцип положението, че Сърбия неизменно трябва да следва само импулсите на Русия, без да е нужно това да става винаги явно.
Ако за руските импулси щяло да бъде по-полезно да се направят известни отстъпки и да се тръгне към добросъседски споразумения с Хабсбургската монархия, в такъв случай съвместно с Австрия спокойно можело да се предприеме едно-друго срещу Русия.
Защото в действителност ставало дума всичко да се върши в полза на Русия. За тази цел понякога трябвало привидно да се върви с другите. Ето кое той смятал за свой висш принцип.
към текста >>
"Обединяването на всички сърби п
ред
полага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80
"Обединяването на всички сърби предполага разгромяване на Турция и разгромяване на Австрия, премахване на държавността на Черна гора и народна свобода в Сърбия.*80
към текста >>
Университетският професор Йован Скерлич, който поддържал връзки с това радикално направление, писал например: "Свободата на сръбския народ и съществуването на Австро-Унгария се изключват взаимно." Държа да п
ред
авам факти и ни най-малко не оспорвам, че за един сърбин от негова гледна точка една такава програма е напълно възможна.
Университетският професор Йован Скерлич, който поддържал връзки с това радикално направление, писал например: "Свободата на сръбския народ и съществуването на Австро-Унгария се изключват взаимно." Държа да предавам факти и ни най-малко не оспорвам, че за един сърбин от негова гледна точка една такава програма е напълно възможна.
И когато Милан Обренович навършил пълнолетие, обстоятелствата породили желанието му да се освободи от това радикално течение. Той искал да провежда сръбски патриотизъм, но в разбирателство с Австро-Унгария. Оттам насетне не престанали да се вплитат, от една страна, слабите, ала безспорно съществуващи импулси, които изхождали от Милан Обренович, а от друга всичко свързано с претендентството на Карагеоргевичите. Заслужава да се отбележи, че за коронацията на руския император Александьр ІІІ*81 не бил поканен никой от династията Обреновичи, а присъствал претендентът Петър Карагеоргевич, който по-късно се възкачил на сръбския престол.
към текста >>
Дори само половината да е истина, пак е п
ред
остатъчно.
Но към всичко това партията "Омладина" била безразлична за нея важно било единствено да подкрепя течението, което щяло да вкара славизма в русизма. Тази партия можела да работи добре. Сърби, нечуженци са изготвили една забележителна статистика, която впрочем е по-скоро "статистика" и много в нея може да бъде пренебрегнато; но дори само половината там да е истина, тя продължава да бъде показателна. Твърди се, че от 1883 до 1887 година тази радикална партия на омладинистите успяла да се разрасне много силно, защото в този период извършила триста шейсет и четири политически убийства, да не би когато щяла да продължи да се разраства да и пречат като нарушители на спокойствието онези, за които нямало място във физическия план. Както казах, данните не са от чужденци, а от самите сърби: триста шейсет и четири политически убийства от 1883 до 1887 година!
Дори само половината да е истина, пак е предостатъчно.
към текста >>
След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен нап
ред
ък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена.
Нов голям подем тази партия преживяла през деветдесетте години.
След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена.
В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия. Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
към текста >>
В Австрия това п
ред
извикало стъписване.
Нов голям подем тази партия преживяла през деветдесетте години. След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена.
В Австрия това предизвикало стъписване.
Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия. Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове. От Русия тази личност се предвиждала за определени цели.
към текста >>
Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извън
ред
но трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
След като дълго време се работило систематично, бил постигнат мощен напредък, когато един ден през деветдесетте години всички сръбски градове се оказали окичени със знамена. В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия.
Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите".
към текста >>
От Русия тази личност се п
ред
виждала за оп
ред
елени цели.
В Австрия това предизвикало стъписване. Какво се било случило? Това станало в деня, когато бил сключен съюзът между Русия и Франция! През същата седмица зад гърба на династията Обреновичи във Франция били поръчани сто хиляди пушки за радикалната партия. Било по същото време, когато на сцената излязла една личност, чрез която се прокарвало многостранно въздействие, но за чието използване можело извънредно трудно да се получи съгласието на меродавните кръгове.
От Русия тази личност се предвиждала за определени цели.
Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история.
към текста >>
Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна п
ред
пазливост колко странно протичат нишките на световната история.
От Русия тази личност се предвиждала за определени цели. Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите".
Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история.
Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство. Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми. В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно оп
ред
елена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност.
Обаче партията, наследила "Омладина", се смущавала да превърне във важен инструмент точно една такава личност в такова положение. За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история.
Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност.
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство. Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми. В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна п
ред
става за сферата на долнопробното чародейство.
За сърбите това въпреки всичко било прекалено много. Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност.
Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство.
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми. В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което п
ред
стои да се случи, се п
ред
оставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство.
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с оп
ред
елени въздействия на парфюмите в историята на оп
ред
елени времена и периоди.
Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство. Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
Тогава и Никола Пашич, чието име Ви е известно, се озовал с
ред
осъдените на смърт.
Последвало събитие, което хвърлило известна светлина върху странни кармически взаимовръзки. Описаната от мен партия продължила да работи. Нещата били доведени дотам, че накрая отново чрез подклажда не, за каквото стана дума, бил извършен опит за покушение срещу отдавна оттеглилия се Милан, който обаче все още играел някаква роля и чрез когото най-вече били изпълнявани всякакви роли.
Тогава и Никола Пашич, чието име Ви е известно, се озовал сред осъдените на смърт.
Спасението си дължал единствено на факта, че император Франц Йосиф отправил възражение срещу екзекутирането му. Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-председател на Сърбия.
към текста >>
Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-п
ред
седател на Сърбия.
Последвало събитие, което хвърлило известна светлина върху странни кармически взаимовръзки. Описаната от мен партия продължила да работи. Нещата били доведени дотам, че накрая отново чрез подклажда не, за каквото стана дума, бил извършен опит за покушение срещу отдавна оттеглилия се Милан, който обаче все още играел някаква роля и чрез когото най-вече били изпълнявани всякакви роли. Тогава и Никола Пашич, чието име Ви е известно, се озовал сред осъдените на смърт. Спасението си дължал единствено на факта, че император Франц Йосиф отправил възражение срещу екзекутирането му.
Знаете, че Пашич е името на човека, който при избухване на войната беше министър-председател на Сърбия.
към текста >>
Но всичко това влизало изцяло в п
ред
варителните сметки, тъй като групировката, която я била подставила, нямала за цел да издигне непременно тази приятна личност с парфюмните й умения на сръбския престол, а се стремяла чрез Александър като п
ред
ставител на Обреновичите да п
ред
извика нетърпимост към тази династия.
Във всички тези случаи се касаело за нещо, превърнало се в необходимост. Обърнете внимание, че онова, което някой желаел да постигне, не можело да бъде постигнато, ако Обреновичите останели. Затова с протекцията на Русия Карагеоргевич трябвало да се възкачи на престола. Но ето че и Драга Машин, която междувременно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция. В същото време обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно.
Но всичко това влизало изцяло в предварителните сметки, тъй като групировката, която я била подставила, нямала за цел да издигне непременно тази приятна личност с парфюмните й умения на сръбския престол, а се стремяла чрез Александър като представител на Обреновичите да предизвика нетърпимост към тази династия.
По тази причина тя по-напред трябвало да бъде направена за смях и подбив, Драга Машин трябвало да бъде направена кралица, та подир туй да може да бъде убита. Целяло се да бъде извършена услуга тъкмо на онези, на които Драга Машин привидно била крайно неудобна; но с оглед на по-късното и премахване цялата комедия трябвало да се постави и Драга да я изиграе. Няма да се спирам на подробности като инсценираното очакване на бъдещ престолонаследник, който никога не се е задавал. Ще изтъкна само, че били привличани съвсем странни личности, които трябвало да осъществяват както връзките между Женева, където живеели Карагеоргевичите, и Балканите, така и разни други връзки.
към текста >>
По тази причина тя по-нап
ред
трябвало да бъде направена за смях и подбив, Драга Машин трябвало да бъде направена кралица, та подир туй да може да бъде убита.
Обърнете внимание, че онова, което някой желаел да постигне, не можело да бъде постигнато, ако Обреновичите останели. Затова с протекцията на Русия Карагеоргевич трябвало да се възкачи на престола. Но ето че и Драга Машин, която междувременно се била омъжила за Александър, също се ползвала с руска протекция. В същото време обаче за радикалната партия Драга Машин била станала крайно неудобна, на нея гледали като на позорно петно. Но всичко това влизало изцяло в предварителните сметки, тъй като групировката, която я била подставила, нямала за цел да издигне непременно тази приятна личност с парфюмните й умения на сръбския престол, а се стремяла чрез Александър като представител на Обреновичите да предизвика нетърпимост към тази династия.
По тази причина тя по-напред трябвало да бъде направена за смях и подбив, Драга Машин трябвало да бъде направена кралица, та подир туй да може да бъде убита.
Целяло се да бъде извършена услуга тъкмо на онези, на които Драга Машин привидно била крайно неудобна; но с оглед на по-късното и премахване цялата комедия трябвало да се постави и Драга да я изиграе. Няма да се спирам на подробности като инсценираното очакване на бъдещ престолонаследник, който никога не се е задавал. Ще изтъкна само, че били привличани съвсем странни личности, които трябвало да осъществяват както връзките между Женева, където живеели Карагеоргевичите, и Балканите, така и разни други връзки.
към текста >>
Така например в дадения случай имало един важен пос
ред
ник, черногорец, който играел голяма роля при съвместните начинания на Русия и Карагеоргевичите.
Петър Карагеоргевич получил указание да си стои кротко в Женева и много да не шава. За сметка на това на най-различни места били разпратени множество емисари, които да придават облик на цялата акция и да я провеждат в духа на Русия. По този повод тук бих искал да Ви обърна внимание, че на личностите, извършващи нещо при такива взаимовръзки, често пъти не е нужно да се отдава особено значение.
Така например в дадения случай имало един важен посредник, черногорец, който играел голяма роля при съвместните начинания на Русия и Карагеоргевичите.
Той обаче ни най-малко не държал да служи нито на радикалната сръбска партия, нито на някой друг. Това по-късно дал изрично да се разбере с факта, че през 1907 година във Виена предложил за продан обемистата кореспонденция, водена от него с Петър Карагеоргевич във връзка с тази съдбоносна кауза. Така добрякът Карагеоргевич се видял принуден да се раздели със сто и петдесет хиляди франка, за да откупи тези писма.
към текста >>
Това по-късно дал изрично да се разбере с факта, че през 1907 година във Виена п
ред
ложил за продан обемистата кореспонденция, водена от него с Петър Карагеоргевич във връзка с тази съдбоносна кауза.
Петър Карагеоргевич получил указание да си стои кротко в Женева и много да не шава. За сметка на това на най-различни места били разпратени множество емисари, които да придават облик на цялата акция и да я провеждат в духа на Русия. По този повод тук бих искал да Ви обърна внимание, че на личностите, извършващи нещо при такива взаимовръзки, често пъти не е нужно да се отдава особено значение. Така например в дадения случай имало един важен посредник, черногорец, който играел голяма роля при съвместните начинания на Русия и Карагеоргевичите. Той обаче ни най-малко не държал да служи нито на радикалната сръбска партия, нито на някой друг.
Това по-късно дал изрично да се разбере с факта, че през 1907 година във Виена предложил за продан обемистата кореспонденция, водена от него с Петър Карагеоргевич във връзка с тази съдбоносна кауза.
Така добрякът Карагеоргевич се видял принуден да се раздели със сто и петдесет хиляди франка, за да откупи тези писма.
към текста >>
Тези неща ги посочвам само частично, но когато един ден бъде написана историята (а някога тя ще бъде написана) за разигралото се по онова време във виенския ресторант "Хопфнер", на 22 Януари в Линц и през Април в хотел "Биглер" в Мьодлинг, когато един ден се узнае как е възникнал оня документ, с който Карагеоргевич се е задължил, че ако се възкачи на престола, няма да п
ред
приеме нищо срещу убийците на Александър Обренович и Драга Машин, тогава това ще бъде една глава, която ще осветли много неща.
Тези неща ги посочвам само частично, но когато един ден бъде написана историята (а някога тя ще бъде написана) за разигралото се по онова време във виенския ресторант "Хопфнер", на 22 Януари в Линц и през Април в хотел "Биглер" в Мьодлинг, когато един ден се узнае как е възникнал оня документ, с който Карагеоргевич се е задължил, че ако се възкачи на престола, няма да предприеме нищо срещу убийците на Александър Обренович и Драга Машин, тогава това ще бъде една глава, която ще осветли много неща.
Важност ще представлява по-специално онова, което Петър Карагеоргевич е подписал на 22 Януари 1903 в Линц, както и съвещанието, проведено от няколко служещи на тази кауза офицери в белградската страноприемница "Коларац.
към текста >>
Важност ще п
ред
ставлява по-специално онова, което Петър Карагеоргевич е подписал на 22 Януари 1903 в Линц, както и съвещанието, проведено от няколко служещи на тази кауза офицери в белградската страноприемница "Коларац.
Тези неща ги посочвам само частично, но когато един ден бъде написана историята (а някога тя ще бъде написана) за разигралото се по онова време във виенския ресторант "Хопфнер", на 22 Януари в Линц и през Април в хотел "Биглер" в Мьодлинг, когато един ден се узнае как е възникнал оня документ, с който Карагеоргевич се е задължил, че ако се възкачи на престола, няма да предприеме нищо срещу убийците на Александър Обренович и Драга Машин, тогава това ще бъде една глава, която ще осветли много неща.
Важност ще представлява по-специално онова, което Петър Карагеоргевич е подписал на 22 Януари 1903 в Линц, както и съвещанието, проведено от няколко служещи на тази кауза офицери в белградската страноприемница "Коларац.
към текста >>
Не е маловажно, че по окова време п
ред
водител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че спо
ред
извършените от австрийска страна разследвания с
ред
лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич.
След всички тези прелиминарии, през Юли 1903 било извършено убийството в Белграда*84, придобило в света известност по друг начин. Важна роля при това убийство изиграл някой си лейтенант Воя Танкосич.
Не е маловажно, че по окова време предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич.
Това е същият Воя Танкосич, който междувременно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се навред по света роля при убийството на Франц Фердинанд. Важно е на основата на реални обекти взаимовръзките да се виждат и да се посочват по начина, по който едно нещо продължава действието си в следващото.
към текста >>
Това е същият Воя Танкосич, който междувременно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се нав
ред
по света роля при убийството на Франц Фердинанд.
След всички тези прелиминарии, през Юли 1903 било извършено убийството в Белграда*84, придобило в света известност по друг начин. Важна роля при това убийство изиграл някой си лейтенант Воя Танкосич. Не е маловажно, че по окова време предводител на една от групите, натоварени да ликвидират разните привърженици на Александър Обренович и Драга Машин, бил лейтенант Воя Танкосич; защото Вие може би знаете, че според извършените от австрийска страна разследвания сред лицата, организирали убийството на ерцхерцог Франц Фердинанд в Сараево, се споменава някой си майор Танкосич.
Това е същият Воя Танкосич, който междувременно повишен в чин майор някога бил получил задачата да убие двамата братя Луневица брата на Драга Машин, а подир туй – вече като майор да изиграе прочулата се навред по света роля при убийството на Франц Фердинанд.
Важно е на основата на реални обекти взаимовръзките да се виждат и да се посочват по начина, по който едно нещо продължава действието си в следващото.
към текста >>
Приведох
ред
ица факти, които трябва да Ви покажат как действат нещата, когато бъдат насочени в оп
ред
елено русло.
Приведох редица факти, които трябва да Ви покажат как действат нещата, когато бъдат насочени в определено русло.
Редно е да имаме конкретна представа за това,което се случва по света. Сега ми се ще да подходя, бих казал, симптоматично. Нещата явно могат да се обединят в цялостна картина и да ни извисят до главните истини на проблема едва тогава, когато се огледат различни обстоятелства. Независимо от това аз трябва непрекъснато да повтарям: човек може да има становище и всяко становище може да бъде разбрано, но той трябва да е наясно, че при всяко положение е длъжен да изхожда именно от едно или друго становище, а не да се прави, че дава оценка от някаква по-висока трибуна.
към текста >>
Ред
но е да имаме конкретна п
ред
става за това,което се случва по света.
Приведох редица факти, които трябва да Ви покажат как действат нещата, когато бъдат насочени в определено русло.
Редно е да имаме конкретна представа за това,което се случва по света.
Сега ми се ще да подходя, бих казал, симптоматично. Нещата явно могат да се обединят в цялостна картина и да ни извисят до главните истини на проблема едва тогава, когато се огледат различни обстоятелства. Независимо от това аз трябва непрекъснато да повтарям: човек може да има становище и всяко становище може да бъде разбрано, но той трябва да е наясно, че при всяко положение е длъжен да изхожда именно от едно или друго становище, а не да се прави, че дава оценка от някаква по-висока трибуна.
към текста >>
Особено в последно време често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на оп
ред
елени виждания.
Особено в последно време често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на определени виждания.
В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква болка изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една определена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата. Не е нужно да се отива надалеч, за да се види какъв род недружелюбност се има предвид. Продължавам да повтарям, че имам разбиране за всяко становище; не проумявам обаче, когато се твърди, че определени оценки, които са всичко друго, но не и обективни, почивали на обективна основа.
към текста >>
В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква болка изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една оп
ред
елена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата.
Особено в последно време често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на определени виждания.
В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква болка изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една определена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата.
Не е нужно да се отива надалеч, за да се види какъв род недружелюбност се има предвид. Продължавам да повтарям, че имам разбиране за всяко становище; не проумявам обаче, когато се твърди, че определени оценки, които са всичко друго, но не и обективни, почивали на обективна основа.
към текста >>
Не е нужно да се отива надалеч, за да се види какъв род недружелюбност се има п
ред
вид.
Особено в последно време често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на определени виждания. В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква болка изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една определена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата.
Не е нужно да се отива надалеч, за да се види какъв род недружелюбност се има предвид.
Продължавам да повтарям, че имам разбиране за всяко становище; не проумявам обаче, когато се твърди, че определени оценки, които са всичко друго, но не и обективни, почивали на обективна основа.
към текста >>
Продължавам да повтарям, че имам разбиране за всяко становище; не проумявам обаче, когато се твърди, че оп
ред
елени оценки, които са всичко друго, но не и обективни, почивали на обективна основа.
Особено в последно време често ми се налага да се питам на какво се дължи непрестанната поява на определени виждания. В началото на настоящите си разсъждения аз казах каква болка изпитах, узнавайки, че в една от насоките човек всъщност се сблъсква само с недружелюбни, най-малкото лишени от разбиране оценки и че тъкмо хората, които по този недружелюбен начин оценяват в една определена насока, си при писват способността за обективно разглеждане на нещата. Не е нужно да се отива надалеч, за да се види какъв род недружелюбност се има предвид.
Продължавам да повтарям, че имам разбиране за всяко становище; не проумявам обаче, когато се твърди, че определени оценки, които са всичко друго, но не и обективни, почивали на обективна основа.
към текста >>
И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос п
ред
ставлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка.
И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос.
Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече. Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли. А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на оп
ред
елена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, п
ред
назначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
В тази оценка се отразяват много неща най-вече затуй, защото е безполезно да се изтъкват едни или други доводи там, където в сила са аргументите, водещи до тази оценка. И въпреки това повдигнатият от мен тук въпрос представлява в абсолютния смисъл на думата върховен въпрос.
Знам, че хората са си помислили какво ли не, когато вследствие на определена необходимост написах моята брошура "Размисли по време на войната"86, предназначена, както се казва в подзаглавието, "за германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят" Знам, че в нея са изразени мисли, на които не ме считайте за нескромен, загдето го казвам историята никой ден ще гледа като на мисли, които ще се вземат под внимание, пък дори и още толкова време да изтече.
Знам обаче също така, че поради вътрешни духовни взаимовръзки някои неща няма да бъдат възможни, докато поне на отделни места не се появи усещане за верността на тези мисли. А онези, които не допускат да бъдат убедени чрез вътрешната важност на такива мисли, ще трябва още дълго да бъдат поучавани.
към текста >>
С една солидна поука светът ще се сдобие пос
ред
ством осъществяване програмите на такива хора като Лойд Фжордж*87 Навярно ще бъдат нужни и още няколко урока.
С една солидна поука светът ще се сдобие посредством осъществяване програмите на такива хора като Лойд Фжордж*87 Навярно ще бъдат нужни и още няколко урока.
Но подобни уроци ще получат и някои лица от периферията. Доста неща биха могли да приемат друг вид, ако човек по-малко допускаше да бъде замайван от оценките, подложени от мен на разискване. Защото това, което Ви казвам, е безспорна истина. Не едно решение явно се крие в това, че на отделни места оценката бива насочвана в току-що споменатото русло. Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, посредством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин?
към текста >>
Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, пос
ред
ством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин?
С една солидна поука светът ще се сдобие посредством осъществяване програмите на такива хора като Лойд Фжордж*87 Навярно ще бъдат нужни и още няколко урока. Но подобни уроци ще получат и някои лица от периферията. Доста неща биха могли да приемат друг вид, ако човек по-малко допускаше да бъде замайван от оценките, подложени от мен на разискване. Защото това, което Ви казвам, е безспорна истина. Не едно решение явно се крие в това, че на отделни места оценката бива насочвана в току-що споменатото русло.
Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, посредством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин?
Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите мисли, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели. Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо мислене на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
към текста >>
Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите мисли, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва оп
ред
елени цели.
Но подобни уроци ще получат и някои лица от периферията. Доста неща биха могли да приемат друг вид, ако човек по-малко допускаше да бъде замайван от оценките, подложени от мен на разискване. Защото това, което Ви казвам, е безспорна истина. Не едно решение явно се крие в това, че на отделни места оценката бива насочвана в току-що споменатото русло. Та каква полза ще има, ако англичанинът се застъпи за един или друг човек, посредством когото действа едно или друго нещо, и ако сметне за лична обида, когато въпросната личност бъде характеризирана по обективен начин?
Точно защото от английската култура води началото си онова особено оформяне на политическите мисли, на което се спрях завчера, зад него може да се спотайва нещо, което преследва определени цели.
Защото налице е странното обстоятелство, че за някои идващи от европейския Запад импулси онова, което аз окачествих като политическо мислене на английската култура, трябва да се разглежда като най-неподходящия инструмент.
към текста >>
не защото точно това негово изказване е особено важно, а защото то п
ред
ставлява симптоматичен израз за нещо реално съществуващо.
Няма никакво съмнение, че от едната страна се намира онова, за чието осъществяване през Петия следатлантски период е призван тъкмо английският народ, ала от една съвсем друга страна то постоянно бива осуетявано. И макар хорът да разполага с чудесните гласове, за които споменах завчера, човек трябва да се вслушва и в разни други гласове. Ето защо бих искала да насоча вниманието Ви към едно изказване на лорд Роузбъри*88 от 1893 г.
не защото точно това негово изказване е особено важно, а защото то представлява симптоматичен израз за нещо реално съществуващо.
Лорд Роузбъри заявил:
към текста >>
Погледнато от неговите позиции, лорд Роузбъри може да бъде разбран много добре; но не заеме ли неговото становище, човек по необходимост ще трябва да застъпи никакво друго, така че двете становища няма да се схождат и ще се наложи положението да бъде уравновесено чрез с
ред
ствата, с които светът разполага за тази цел.
Ако някой заеме становището на лорд Роузбъри, той не трябва да дискутира с него, защото при такива работи дискусията е съвсем ненужна. Не може също да се твърди, че нямал право да заема такова становище. Всеки е в правото си да застъпва становището на лорд Роузбъри. В такъв случай обаче ще трябва да каже "Крайната ми цел е да направя света английски", а не "Боря се за свободата и правата на малките народности". Ето за какво става дума.
Погледнато от неговите позиции, лорд Роузбъри може да бъде разбран много добре; но не заеме ли неговото становище, човек по необходимост ще трябва да застъпи никакво друго, така че двете становища няма да се схождат и ще се наложи положението да бъде уравновесено чрез средствата, с които светът разполага за тази цел.
Следователно такива становища понякога неминуемо трябва да довеждат до пламването на война. Това е напълно разбираемо, защото в противен случай би могло да се настоява другите доброволно да се подчинят на едно такова становище. И ако тяхното становище е те да не желаят това, тогава именно възникват конфликти. Затова и аз искам да се огранича само с разглеждането на становища, тъй като при тях не се касае за обективни оценки, а просто за правенето на избор между две възможности.
към текста >>
"От десет години работата е приключена Франция утвърди ранга си с
ред
четирите световни сили.
"От десет години работата е приключена Франция утвърди ранга си сред четирите световни сили.
По всички краища на света тя е у дома си. френски се говори и винаги ще се говори в Африка, в Азия, в Америка, в Океания. Кълновете на господството са посети по всички краища на земното кълбо. Те ще избуят под небесната закрила."
към текста >>
Едно такова становище, разбира се, също може да се проумее, но че и тук е възможно да възникнат колизии с евентуални други становища това несъмнено трябва да се има п
ред
вид.
Едно такова становище, разбира се, също може да се проумее, но че и тук е възможно да възникнат колизии с евентуални други становища това несъмнено трябва да се има предвид.
към текста >>
Всеки случай на немския народ не му е било в характера да п
ред
извиква колизия в тази насока, а в прочутите речи на Фихте към германската нация можете изрично да прочетете, че германците никога не биха спорили с народ, който говори за свободата на моретата, а под това в действителност разбира да господства над моретата в ущърб на всички други*91.
Също така обективно трябва да се вземе под внимание и нещо друго. В намеренията на Бисмарк никога не е фигурирало воденето на колониална политика. Германия тепърва е трябвало да бъде насочена към колониалната политика. Тя дори не я е водила спонтанно, а по много показателен начин е била подбудена към нея съвсем от другаде. На това може да се спрем някой друг път.
Всеки случай на немския народ не му е било в характера да предизвиква колизия в тази насока, а в прочутите речи на Фихте към германската нация можете изрично да прочетете, че германците никога не биха спорили с народ, който говори за свободата на моретата, а под това в действителност разбира да господства над моретата в ущърб на всички други*91.
Най-вече пък във Франция се е знаело, че направо съществува предразположение целта, изказана тук от Аното, да не бъде зачертавана и Франция да се остави да върви спокойно по своя път на колонизаторски народ.
към текста >>
Най-вече пък във Франция се е знаело, че направо съществува п
ред
разположение целта, изказана тук от Аното, да не бъде зачертавана и Франция да се остави да върви спокойно по своя път на колонизаторски народ.
В намеренията на Бисмарк никога не е фигурирало воденето на колониална политика. Германия тепърва е трябвало да бъде насочена към колониалната политика. Тя дори не я е водила спонтанно, а по много показателен начин е била подбудена към нея съвсем от другаде. На това може да се спрем някой друг път. Всеки случай на немския народ не му е било в характера да предизвиква колизия в тази насока, а в прочутите речи на Фихте към германската нация можете изрично да прочетете, че германците никога не биха спорили с народ, който говори за свободата на моретата, а под това в действителност разбира да господства над моретата в ущърб на всички други*91.
Най-вече пък във Франция се е знаело, че направо съществува предразположение целта, изказана тук от Аното, да не бъде зачертавана и Франция да се остави да върви спокойно по своя път на колонизаторски народ.
към текста >>
Може да се п
ред
положи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години нап
ред
трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство.
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика.
Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство.
Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време. Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>
Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е п
ред
оставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време.
Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>
Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е п
ред
оставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки.
Това становище естествено също е напълно разбираемо, но в него се съдържа вече и едно признание: че Германия по своя воля е предоставила на колониалната политика на Франция най-вкусните мръвки.
към текста >>
Нужно е обаче наличието на поглед и със
ред
оточаване на вниманието върху някои отминали неща.
Вижте, би могло да се постави въпросът как въобще е възможно толкова лекомислено, както често се постъпва, да се създава взаимовръзка между събитията примерно от 24 и 25 Юли 1914 г. и ония през следващите дни. Вие нима да повярвате колко невероятно лекомислено е в тези събития да се търси обикновен континуитет и да се смята, че чисто и просто от ултиматума на Австрия към Сърбия е пламнала или даже е следвало да пламне голямата световна война. Още нещо е трябвало да бъде добавено, нещо друго трябва от десетилетия да е било подготвяно.
Нужно е обаче наличието на поглед и съсредоточаване на вниманието върху някои отминали неща.
На господата, които, без да се церемонят, дават оценки за многото книги, както Ви посочих с пример, бих дал съвет не само да четат по начина, по който често се чете, ами да четат така, че да забелязват какви неща собствено се разиграват. А освен туй, както може би знаете, някои работи изискват умението да бъдат огледани най-внимателно. На първо време направо ще рискувам да бъда недоразбран, струпвайки всевъзможни неща, които не се поддават просто така на доказване. Но всички тези неща аз мога добре да ги докажа.
към текста >>
При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е п
ред
назначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи.
Нека в наличните репортажи бъдат препрочетени разговорите, водени през Юли 1914 г., като се следи как са протичали тези разговори. Понякога в обикновеното ежедневие по изражението на лицето също може да се установи нещо, което допълва голите думи.
При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е предназначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи.
Освен туй съобщенията за подобни неизказаности най-често са формулирани по-добре от съобщенията за думите. И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвусмислено е играла две роли? По време на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено. Защо той играе ролята, в която явно не слуша другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
към текста >>
По време на преговорите с п
ред
ставители на Централните сили Сазонов играе ролята на извън
ред
но възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено.
Нека в наличните репортажи бъдат препрочетени разговорите, водени през Юли 1914 г., като се следи как са протичали тези разговори. Понякога в обикновеното ежедневие по изражението на лицето също може да се установи нещо, което допълва голите думи. При политика тъкмо по изражението, по жеста може да се узнае какво иска той, и то понякога много повече от онова, което казва и което често пъти е предназначено да прикрие какво всъщност трябва да се изложи. Освен туй съобщенията за подобни неизказаности най-често са формулирани по-добре от съобщенията за думите. И тук ми се ще да запитам: Защо през целите преговори една личност като Сазонов*92 недвусмислено е играла две роли?
По време на преговорите с представители на Централните сили Сазонов играе ролята на извънредно възбуден човек, който полага всички усилия да бъде спокоен, така че спокойствието му прави впечатление на заучено.
Защо той играе ролята, в която явно не слуша другия, а само казва каквото е приготвил и което не е никакъв отговор на поставяните му въпроси?
към текста >>
Защо с
ред
за писаните от него впоследствие изречения има такива, за които може да се знае, че първо са му били казани от посланиците на Антантата?
Защо той играе тази роля при преговорите с онези, които му биват изпращани от Австрия, и защо се държи съвсем другояче, когато преговаря с посланиците на Антантата? Защо тогава изслушва?
Защо сред за писаните от него впоследствие изречения има такива, за които може да се знае, че първо са му били казани от посланиците на Антантата?
Достатъчно е само да се сравнят! Защо той изслушва посланиците на Антантата и защо предварително знае какво ще каже, когато примерно говори с посланика на Австрия, където се стига дотам, че дори малко преиграва ролята? Защото при първите думи на австрийския посланик при посещението на 24 Юли Сазонов казва: "О, не е нужно да ми разказвате всичко това, аз вече зная всичко! " Притеснявало го е какво ще каже другият, защото отговорът му е бил вече готов. И защо при тази заучена реч е наблягал особено много на това, Австрия в никакъв случай да не поиска разпускането на "Народна одбрана", която продължила домогванията на "Омладина"?
към текста >>
Защо той изслушва посланиците на Антантата и защо п
ред
варително знае какво ще каже, когато примерно говори с посланика на Австрия, където се стига дотам, че дори малко преиграва ролята?
Защо той играе тази роля при преговорите с онези, които му биват изпращани от Австрия, и защо се държи съвсем другояче, когато преговаря с посланиците на Антантата? Защо тогава изслушва? Защо сред за писаните от него впоследствие изречения има такива, за които може да се знае, че първо са му били казани от посланиците на Антантата? Достатъчно е само да се сравнят!
Защо той изслушва посланиците на Антантата и защо предварително знае какво ще каже, когато примерно говори с посланика на Австрия, където се стига дотам, че дори малко преиграва ролята?
Защото при първите думи на австрийския посланик при посещението на 24 Юли Сазонов казва: "О, не е нужно да ми разказвате всичко това, аз вече зная всичко! " Притеснявало го е какво ще каже другият, защото отговорът му е бил вече готов. И защо при тази заучена реч е наблягал особено много на това, Австрия в никакъв случай да не поиска разпускането на "Народна одбрана", която продължила домогванията на "Омладина"? Поставям го само като въпрос на ли нерядко се налага човек да поставя отрицателни въпроси!
към текста >>
Оп
ред
еля се например вината на германското правителство за войната.
Определя се например вината на германското правителство за войната.
В противовес на това може да се повдигне въпросът: Какво щеше да се получи, ако се беше изпълнило искането на германското правителство за локализиране на войната между Австрия и Сърбия? Защото от преговорите и едно дете може да установи, че целта на германското правителство е била войната да се локализира между Австрия и Сърбия, да не се допусне разрастването и в нещо повече от война между Австрия и Сърбия. Може да се постави въпросът, какво щеше да се получи, ако бъдеха следвани намеренията на германското правителство. Добросъвестен отговор на този въпрос би трябвало да си даде всеки.
към текста >>
Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-п
ред
ишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция.
От друга страна, роля естествено играят и някои необходимости, но това са необходимости, които нямат нищо общо с волята на хората и с въпроса за вината. Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало?
Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-предишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция.
Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да представят работата така, като че ли се касае за руски въпрос? Това също е нещо, на което трябва да даде от говор никой, заловил се наистина добросъвестно с работата.
към текста >>
Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да п
ред
ставят работата така, като че ли се касае за руски въпрос?
Защо обаче в дискусиите между сър Едуард Грей и всички останали никога не се появява гледната точка за локализацията, никога поне в сериозен вид, а вместо това още от 23 Юли насам се застъпва становището, че Русия трябвало да бъде удовлетворена? Никога не се появява като гледна точка, че Австрия и Сърбия трябва да разчитат сами на себе, а все се твърди, че било невъзможно от Русия да се очаква да изостави Сърбия. Гледището за локализиране на войната не се споменава дори тогава, когато Австрия дава обвързващото обещание да запази териториалната цялост на Сърбия. Може ли да се каже, че в него не се е вярвало? Но дори и тогава би могло да се изчака, защото друг път също се е случвало припомнете си по-предишни събития хората да бъдат оставени необезпокоявано да се разправят, а подир туй да се свика конференция.
Защо онези, с които разговаря сър Едуард Грей, вземат незабавно присърце да представят работата така, като че ли се касае за руски въпрос?
Това също е нещо, на което трябва да даде от говор никой, заловил се наистина добросъвестно с работата.
към текста >>
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, п
ред
и да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе.
Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>
Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна п
ред
сказваната световна война е била насочена в оп
ред
елено русло.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе.
Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло.
Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло. Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>
Защото п
ред
стоящото да се случи може естествено да бъде отправено в оп
ред
елено русло.
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло.
Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло.
Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници". Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>
Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да п
ред
извика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници".
Ще отнеме доста време, ако днес изясня изцяло това, но някога ще трябва непременно да го разгледам, преди да доведа въпроса до целта, до която той следва да се доведе. Бих искал само да отбележа, че са се случили неща, от които не би било разумно да се вади някакво друго заключение освен установеното по-късно, а именно, че зад онези, които в известен смисъл са марионетки, в Англия съществува мощна, влиятелна група от хора, която неизменно е тласкала към война с Германия и чрез която отдавна предсказваната световна война е била насочена в определено русло. Защото предстоящото да се случи може естествено да бъде отправено в определено русло.
Така в мнозина хора от Централна Европа и особено в Германия се създало свързаното с голям страх твърдо убеждение, че в подходящия момент известна група от Англия непременно щяла да предизвика война, в която Германия и Англия щели да застанат една срещу друга като противници".
Това нямало нищо общо с някакъв копнеж за водене на война с Англия от германска гледна точка той би бил напълно безсмислен.
към текста >>
Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война п
ред
видили коалицията Русия Франция Англия.
Създало се било все пак положение, когато човек в Централна Европа си поставял въпроса: Ще бъде ли възможно чрез подбор на повърхността да изплават толкова много честни хора, та да надвият онази мощ на група, или това няма да бъде възможно?
Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия.
Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна. Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ. Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай!
към текста >>
За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било
ред
но.
Създало се било все пак положение, когато човек в Централна Европа си поставял въпроса: Ще бъде ли възможно чрез подбор на повърхността да изплават толкова много честни хора, та да надвият онази мощ на група, или това няма да бъде възможно? Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия. Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили.
За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно.
Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна. Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ. Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай! Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа. Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
към текста >>
Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви п
ред
английския народ.
Създало се било все пак положение, когато човек в Централна Европа си поставял въпроса: Ще бъде ли възможно чрез подбор на повърхността да изплават толкова много честни хора, та да надвият онази мощ на група, или това няма да бъде възможно? Намерили се обаче хора, които се разтревожили, защото в случай на война предвидили коалицията Русия Франция Англия. Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна.
Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ.
Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай! Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа. Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
към текста >>
Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел п
ред
Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа.
Наистина не зная дали трябва да учудва, че хората се разтревожили. За много неща човек трябва да се учудва, но за това всъщност не би било редно. Мъдрите господа, дето се ровят в книгите, биха могли, струва ми се, да установят поне едно нещо, кое то било установило даже онова наградено от университета в Берн книжле, че когато бил нарушен белгийският неутралитет, Англия отдавна вече била направила войната абсолютно неизбежна. Всичко, всичко без изключение показва, че не съществувала никаква причина, която да може открито да се заяви пред английския народ. Защото наличните причини не бивало да се казват в никакъв случай!
Ситуацията била такава, че ако някой в качеството си на английски министър излезел пред Парламента с фактическите причини, той просто щял да бъде пометен от настроението на народа.
Затова например сър Едуард Грей е трябвало да държи такива странни речи.
към текста >>
Ред
но и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война.
Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае. Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини. Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет. То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има.
към текста >>
Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе п
ред
английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война. Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае. Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини.
Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет.
То обаче трябвало първо да бъде предизвикано. Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има. И историята някой ден ще установи, че неутралитетът на Белгия никога нямало да бъде нарушен, стига сър Едуард Грей да направел декларацията, която нищо не му пречело да направи, ако можел да следва волята си. Но тъй като не бивало да следва своята воля, а някакъв импулс, идващ от другаде, той трябвало да на прави декларация, чрез която възникнала необходимостта да бъде нарушен неутралитетът на Белгия. На това обръща внимание Георг Брандес.
към текста >>
То обаче трябвало първо да бъде п
ред
извикано.
Редно и справедливо е да се каже, че английският народ не е искал война. Излишно е дори да се казва то се разбира от само себе си и всеки го знае. Никой опиращ се на действителните факти не твърди, че самият английски народ е искал война; напротив той щял да помете всеки, който би назовал истинските причини. Ето защо било необходимо нещо друго, с което да се излезе пред английския народ, и това било именно нарушаването на белгийския неутралитет.
То обаче трябвало първо да бъде предизвикано.
Фактически нещата стоят така: Ако сър Едуард Грей кажел само едно изречение, нахлуване нямало да има. И историята някой ден ще установи, че неутралитетът на Белгия никога нямало да бъде нарушен, стига сър Едуард Грей да направел декларацията, която нищо не му пречело да направи, ако можел да следва волята си. Но тъй като не бивало да следва своята воля, а някакъв импулс, идващ от другаде, той трябвало да на прави декларация, чрез която възникнала необходимостта да бъде нарушен неутралитетът на Белгия. На това обръща внимание Георг Брандес. Сега вече за Англия била създадена използваема причина в това се състояло намирането на причина!
към текста >>
Знаете, че
ред
ом с Трайчке, Бернхарди придоби известна популярност в чужбина.
Това е текст от нашумялата книга на Бернхарди "Германия и следващата война"".
Знаете, че редом с Трайчке, Бернхарди придоби известна популярност в чужбина.
В Германия впрочем той не се радва на такава популярност, но това е положението. Искам да Ви прочета още една извадка от неговата книга.
към текста >>
Следователно като най-нежелателни се п
ред
ставят завоевателните начинания спрямо Русия!
Следователно като най-нежелателни се представят завоевателните начинания спрямо Русия!
към текста >>
книга, в която се изтъква, че на Германия и п
ред
стои извършването на много неща, ала и през ум да не и минава да води някакви завоевателни войни в Европа.
Това са извадки от тази написана през 1911 г.
книга, в която се изтъква, че на Германия и предстои извършването на много неща, ала и през ум да не и минава да води някакви завоевателни войни в Европа.
Това място също е от книгата на Бернхарди и би било може би разумно хората от периферията, които говорят за Бернхарди, да погледнат с известна непредубеденост какво собствено пише в книгата му и преди всичко да се опитат да установят в каква връзка нещата се казват от него. Макар едно или друго в книгата да е изразено доста непохватно, при по-внимателно вглеждане ще се види най-малкото, че по-разумно би било нещата да се приемат такива, каквито са, а не такива, каквито биват приемани днес.
към текста >>
Това място също е от книгата на Бернхарди и би било може би разумно хората от периферията, които говорят за Бернхарди, да погледнат с известна неп
ред
убеденост какво собствено пише в книгата му и п
ред
и всичко да се опитат да установят в каква връзка нещата се казват от него.
Това са извадки от тази написана през 1911 г. книга, в която се изтъква, че на Германия и предстои извършването на много неща, ала и през ум да не и минава да води някакви завоевателни войни в Европа.
Това място също е от книгата на Бернхарди и би било може би разумно хората от периферията, които говорят за Бернхарди, да погледнат с известна непредубеденост какво собствено пише в книгата му и преди всичко да се опитат да установят в каква връзка нещата се казват от него.
Макар едно или друго в книгата да е изразено доста непохватно, при по-внимателно вглеждане ще се види най-малкото, че по-разумно би било нещата да се приемат такива, каквито са, а не такива, каквито биват приемани днес.
към текста >>
12.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Спо
ред
мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни.
Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни.
Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана. Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател. В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
към текста >>
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги п
ред
ставят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател.
Според мен от само себе си се разбира, че всяка душа, която сериозно и искрено желае доброто на човечеството, следи в тревожно очакване какво ще се случи през идните дни. Та нали в крайна сметка фактите ще покажат дали някои гласове откъм онова, което в нашите разсъждения нарекохме периферия или околност, са в състояние в достатъчна степен да осъзнаят, че не би трябвало да се очаква от цялото човечество, включително от бъдното, да повярва, че се води борба за мир, след като възможността за постигане на този мир, и то за сравнително кратко време, бива отклонявана и изключвана.
Никой повече няма даже формално да бъде задължен да даде вяра на частица искреност във всички декламации, звучащи за мира и дори за правото на народите, ако нещата продължат да протичат така, както ги представят вестникарските гласове, които днес, разбира се, вече не заслужават внимание от страна на нито един сериозен наблюдател.
В близко бъдеще светът ще има удобен случай да узнае дали трябва да се реши да изслушва декламациите относно волята за мир с пълното съзнание за тяхната невярност и неистинност и по-нататък все така да ги намира някак си значими, или пък да се насочи към истината.
към текста >>
Ето защо тя никога не може сериозно да в
ред
и или да има в
ред
ни последици.
Ние обаче вече сме стъпили именно върху основата на познанието и затова не е нужно да прекъсваме тези разсъждения. Ние търсим истината, а истината при всички случаи трябва да се търси.
Ето защо тя никога не може сериозно да вреди или да има вредни последици.
към текста >>
Днес искам да п
ред
ставя п
ред
душата Ви нещо, което може да стане п
ред
поставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна.
Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна.
Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от духовния свят. Още преди време Ви казах, че е редно въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития. Ала антропософията никога не ще ни превърне във фаталисти,никога не ще може да ни накара да говорим за необходимостта така, че просто да изискваме човек да и се подчинява като на съдба. Въпросът, дали тези тягостни събития е трябвало да настъпят, е безспорно уместен,но дори човек да се чувства принуден да отговори утвърдително, не може да става дума за просто фаталистично подчиняване на тази необходимост. На първо време ще поясня с една притча какво имам предвид.
към текста >>
Още п
ред
и време Ви казах, че е
ред
но въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития.
Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна. Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от духовния свят.
Още преди време Ви казах, че е редно въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития.
Ала антропософията никога не ще ни превърне във фаталисти,никога не ще може да ни накара да говорим за необходимостта така, че просто да изискваме човек да и се подчинява като на съдба. Въпросът, дали тези тягостни събития е трябвало да настъпят, е безспорно уместен,но дори човек да се чувства принуден да отговори утвърдително, не може да става дума за просто фаталистично подчиняване на тази необходимост. На първо време ще поясня с една притча какво имам предвид.
към текста >>
На първо време ще поясня с една притча какво имам п
ред
вид.
Днес искам да представя пред душата Ви нещо, което може да стане предпоставка за превръщане на оценката ни в известна степен в основателна. Не бих желал ни най-малко да влияя върху нечие становище или нечия оценка; става дума за това, спокойно да се застане очи в очи както с фактите във физическия план, така и с фактите и импулсите от духовния свят. Още преди време Ви казах, че е редно въпросът за необходимостта в световната история да се oглежда с достатъчно внимание дори по отношение на най-тягостни те събития. Ала антропософията никога не ще ни превърне във фаталисти,никога не ще може да ни накара да говорим за необходимостта така, че просто да изискваме човек да и се подчинява като на съдба. Въпросът, дали тези тягостни събития е трябвало да настъпят, е безспорно уместен,но дори човек да се чувства принуден да отговори утвърдително, не може да става дума за просто фаталистично подчиняване на тази необходимост.
На първо време ще поясня с една притча какво имам предвид.
към текста >>
Нека си п
ред
ставим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в оп
ред
елен край.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край.
Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля. Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност. И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря. Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе.
към текста >>
Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-нап
ред
въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност.
Нека си представим, че двама души водят спор каква ще бъде през идната година реколтата в определен край. Единият казва, че реколтата ще зависи от необходимите природни дадености и изброява всичко необходимо времето и останалите условия, които повече или по-малко не зависят от човешката воля.
Добре, обаче другият би могъл да възрази: Прав си, всичко това може да е вярно; но важно е по-напред въпросът да се разгледа практически дотолкова, доколкото той изисква нашата собствена съпричастност.
И тогава вече значение ще придобие не толкова сегашният ни разговор за времето и за други фактори, върху които нямам никакво влияние, ами главното за мен ще бъде аз, който участвам и искам да участвам в реколтата през идната година, от своя страна да посея най-доброто семе, което мога да намеря. Каквито и да са останалите фактори, моя задача е да посея най-добрите семена и аз ще се постарая да го сторя. Макар че първият мъж може да е фаталист, вторият няма да отрече основанията за неговия фатализъм, но ще направи всичко възможно, за да посее добро семе. Сходно е положението с всеки човек, който иска да бъде благоразумен и гледа най-вече да открие възможността за посяване на доброто семе.
към текста >>
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" п
ред
ставляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент.
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент.
Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето! Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие. Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се п
ред
оставя право само да се справя със своите заблуждения.
Разбира се, за духовното развитие на човечеството думите "посявам добро семе" представляват нещо много по-сложно, отколкото в току-що приведената от мен притча, тъй като целта ще бъде не само да се наложат няколко абстрактни принципа, но и с оглед на условията за развитие на човечеството по правилен начин да се установи от какво се нуждае това развитие на човечеството в настоящия момент. Защото, каквото и да е времето през идната година, каквито и пречки или неблагоприятни условия да настъпят, реколтата положително ще бъде лоша, ако вторият мъж не посее семето! Следователно става дума да се прозре, че понастоящем са необходими известни условия за благоприятното развитие на човечеството, срещу които днес се опълчва далеч по-многобройната част от хората, условия, които трябва да се инкорпорират в развитието на човечеството, за да може в бъдеще да настъпи благополучно, ползотворно развитие.
Следва да се прозре също така, че в момента човечеството се намира в развойна фаза, през която в известни граници му се предоставя право само да се справя със своите заблуждения.
към текста >>
П
ред
и Петата следатлантска епоха, поне п
ред
и още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората.
В по-раншни времена не е било така.
Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората.
Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството. И че съществуващото опълчване срещу тази оценка се числи към по-дълбоките причини за сегашните тягостни събития.
към текста >>
Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и п
ред
и всичко до това, за оп
ред
елени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството.
В по-раншни времена не е било така. Преди Петата следатлантска епоха, поне преди още голяма част от земните човеци да стигнат до пълното осъзнаване на своята свобода, божествено-духовни сили са се намесвали в земното развитие и може ясно да се забележи, че тази намеса на божествено-духовните сили е била усещана и от хората.
Днес целта е на човечеството да се посочи по кой начин се стига до известни прозрения и преди всичко до това, за определени неща да се разполага със здрава оценка, която е в съответствие с условията за развитие на човечеството.
И че съществуващото опълчване срещу тази оценка се числи към по-дълбоките причини за сегашните тягостни събития.
към текста >>
През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още п
ред
и едно столетие не се е насочило към по-духовни тенденции.
През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още преди едно столетие не се е насочило към по-духовни тенденции.
Защото ако го беше сторило, днешното плачевно положение нямаше да настъпи. Но нека отложим това още малко и да се занимаем с него утре или вдругиден. Преди всичко ще се придържаме към постановката, че тягостните събития до голяма степен произтичат от отхвърлянето на взаимовръзката с духовния свят. Затова нека днешните исторически събития бъдат наречени Карма на материализма; в такъв случай обаче този израз "Кармата на материализма" не бива отново да се приема като фраза, а е рядко да бъде схващан правилно.
към текста >>
П
ред
и всичко ще се придържаме към постановката, че тягостните събития до голяма степен произтичат от отхвърлянето на взаимовръзката с духовния свят.
През следващите дни ще трябва да се спрем и на въпроса, защо човечеството още преди едно столетие не се е насочило към по-духовни тенденции. Защото ако го беше сторило, днешното плачевно положение нямаше да настъпи. Но нека отложим това още малко и да се занимаем с него утре или вдругиден.
Преди всичко ще се придържаме към постановката, че тягостните събития до голяма степен произтичат от отхвърлянето на взаимовръзката с духовния свят.
Затова нека днешните исторически събития бъдат наречени Карма на материализма; в такъв случай обаче този израз "Кармата на материализма" не бива отново да се приема като фраза, а е рядко да бъде схващан правилно.
към текста >>
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извън
ред
но необходими.
През последните десетилетия на XIX и през първите на ХХ век, сиреч в повече или по-малко преживяното от нас време, са се появявали крайно спорадично прозрения, които биха били извънредно необходими.
Някои прозрения а от прозренията зависи много несъмнено са били подхвърлени на човечеството. Правени са също опити те да бъдат подхвърлени на човечеството така, че от тях да бъдат обхванати значителен брой хора. Ала по причини, които можем да назовем по-късно, човечеството и сега продължава да се противи неимоверно срещу каквото и да било по-висше прозрение, почиващо на духовна основа.
към текста >>
А сега искам да спомена едно произведение, излязло п
ред
и години.
А сега искам да спомена едно произведение, излязло преди години.
Естествено Вие можете да кажете: Толкова много произведения излизат и какво значение има това? Нали дадено произведение може да притежава теоретическа важност най-много като поучение, тъй като благополучието на света не може да зависи от това, че хората четат едно или друго. От това обаче зависи повече, отколкото се предполага, когато биват разпространявани някакви идеи, някакви прозрения. Ако в душата си обгърнете с поглед още веднъж тъкмо онова, което съм изрекъл в последните две-три лекции, Вие сами ще можете да потвърдите това.
към текста >>
От това обаче зависи повече, отколкото се п
ред
полага, когато биват разпространявани някакви идеи, някакви прозрения.
А сега искам да спомена едно произведение, излязло преди години. Естествено Вие можете да кажете: Толкова много произведения излизат и какво значение има това? Нали дадено произведение може да притежава теоретическа важност най-много като поучение, тъй като благополучието на света не може да зависи от това, че хората четат едно или друго.
От това обаче зависи повече, отколкото се предполага, когато биват разпространявани някакви идеи, някакви прозрения.
Ако в душата си обгърнете с поглед още веднъж тъкмо онова, което съм изрекъл в последните две-три лекции, Вие сами ще можете да потвърдите това.
към текста >>
Когато се появи п
ред
и години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100.
Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение.
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че п
ред
говорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение.
Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски.
За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление. Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно оп
ред
елени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски.
За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление.
Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг. Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато оп
ред
елени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг.
Произведението, за което става дума, излезе в Америка и авторът му е Брукс Адамси*100. Когато се появи преди години, тази книга ми се стори една от най-значителните прояви на по-новото човешко прозрение. Макар видът, в който тя бе издадена, да беше покварен от това, че предговорът към нея е написал един от най-големите фразьори на съвременността, а именно бившият президент Рузвелт*101, безспорен остава фактът, че идеите в тази книга на Брукс Адамс биха могли да въздействат в най-широк смисъл просветите ски. За духовния живот в Европа от значение беше също, че немският превод на тази книга се появи в едно издателство, за което се знаеше, че е в услуга на точно определени духовни направления, които проявяват съвсем неприкрита враждебност и злонамереност например спрямо нашето антропософско направление.
Но не това е съществено по-същественото винаги е да проявиш усет за това, че има значение, когато определени идеи биват разпространявани по света под такъв бих казал подобаващ флаг.
Защото има разлика дали една книга излиза, да речем, в "Cotta" едно реномирано, аристократично издателство, което просто издава книги, или книга като въпросната се появява в издателство, където по принцип се публикуват произведения, стоящи в услуга на едно съвсем специално общество. Огромна е разликата дали някой си има работа само с литература или борави с нарочни импулси!
към текста >>
И така, на оп
ред
елен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани.
Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
Спо
ред
Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч п
ред
разположени са да си създават п
ред
стави, които са почерпани п
ред
имно вътрешно, п
ред
стави, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани.
Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека.
По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената п
ред
разположеност били неразривно свързани.
Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени.
У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани.
Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите. Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
Така имагинативните и войнствените народи като че ли п
ред
ставляват своеобразен тип.
И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите.
Така имагинативните и войнствените народи като че ли представляват своеобразен тип.
към текста >>
На първо време няма да критикувам тези идеи, а само ще спомена, че тук, макар и по дилетантски начин, се проявява една оценка, която, понасяйки се п
ред
и години от Америка, гласи: Пазете се от илюзията, че можете да опънете човечеството или по-точно човешките ботуши на който си искате калъп, не смятайте, че можете да създадете еднакви идеали за всички!
На първо време няма да критикувам тези идеи, а само ще спомена, че тук, макар и по дилетантски начин, се проявява една оценка, която, понасяйки се преди години от Америка, гласи: Пазете се от илюзията, че можете да опънете човечеството или по-точно човешките ботуши на който си искате калъп, не смятайте, че можете да създадете еднакви идеали за всички!
Имайте предвид, че е допустимо да се говори само за онова, което се опира на еволюцията, и че от един народ, примерно от славянския, който притежава имагинативен характер, не може да се очаква да бъде неагресивен. За внимателния читател на книгата на Брукс Адамс особено се набляга именно на последния пример. Оценка е редно да се дава не по външни признаци, а по вътрешни стойности, по вътрешни афинитети.
към текста >>
Имайте п
ред
вид, че е допустимо да се говори само за онова, което се опира на еволюцията, и че от един народ, примерно от славянския, който притежава имагинативен характер, не може да се очаква да бъде неагресивен.
На първо време няма да критикувам тези идеи, а само ще спомена, че тук, макар и по дилетантски начин, се проявява една оценка, която, понасяйки се преди години от Америка, гласи: Пазете се от илюзията, че можете да опънете човечеството или по-точно човешките ботуши на който си искате калъп, не смятайте, че можете да създадете еднакви идеали за всички!
Имайте предвид, че е допустимо да се говори само за онова, което се опира на еволюцията, и че от един народ, примерно от славянския, който притежава имагинативен характер, не може да се очаква да бъде неагресивен.
За внимателния читател на книгата на Брукс Адамс особено се набляга именно на последния пример. Оценка е редно да се дава не по външни признаци, а по вътрешни стойности, по вътрешни афинитети.
към текста >>
Оценка е
ред
но да се дава не по външни признаци, а по вътрешни стойности, по вътрешни афинитети.
На първо време няма да критикувам тези идеи, а само ще спомена, че тук, макар и по дилетантски начин, се проявява една оценка, която, понасяйки се преди години от Америка, гласи: Пазете се от илюзията, че можете да опънете човечеството или по-точно човешките ботуши на който си искате калъп, не смятайте, че можете да създадете еднакви идеали за всички! Имайте предвид, че е допустимо да се говори само за онова, което се опира на еволюцията, и че от един народ, примерно от славянския, който притежава имагинативен характер, не може да се очаква да бъде неагресивен. За внимателния читател на книгата на Брукс Адамс особено се набляга именно на последния пример.
Оценка е редно да се дава не по външни признаци, а по вътрешни стойности, по вътрешни афинитети.
към текста >>
Книгата е дилетантска п
ред
и всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Книгата е дилетантска преди всичко поради това, че ако изобщо ще се формулира, подобно познание трябва да се формулира само върху основата на духовни прозрения.
Защото, докато не се разполага с духовни прозрения, оценките за еволюцията на човечеството, в която несъмнено участват духовни сили, естествено ще бъдат винаги едностранчиви, доколкото на първо място се изключва една голяма истина: че при физическия план както по отношение на събитията, така и по отношение волята на хората се остава вътре в Майя. Веднага щом областта на Майя започне да се третира не като Майя, а като реалност, човек неизбежно изпада в заблуждения; а като реалност Майя се третира най-често тогава, когато на развойните процеси вътре в Майя и на окова, което наподобява развойни процеси, не се отделя необходимото внимание.
към текста >>
Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от п
ред
полаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност.
Може да се постави и въпросът: Защо творците на света не са направили така, че да имаме непрестанно никнещ и избуяващ живот? Защо красивите лалета, лилии, рози трябва да повяхват и изгниват? Отговорът е много прост: Те трябва да повехнат и изгният, именно за да могат да разцъфнат отново! Доколкото се намираме във физическия план, трябва да сме наясно, че едното не може без другото, че едното дори става заради другото и че е велика истина Гьотевата мисъл: природата е произвела смъртта, за да има много живот*102. Тъй като физическият свят е Майя, то докато се остава в него, уравновесяване няма; уравновесяване има едва тогава, когато човек съумее да се извиси от физическия в духовния свят.
Това уравновесяване впрочем се оказва по-друго от предполаганото, докато физическият свят бива смятан за реалност.
Налице е следователно необходимостта човек да се запознае със законите на Майя и да узнае, че вътре в Майя никъде не може да се намери уравновесяване нито от хора, нито от други същества, ако в Майя не е втъкано онова, което се намира извън нея, обаче разположено в рамките на духовната реалност.
към текста >>
За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават п
ред
погледа му.
Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването.
За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му.
Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г. трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година. Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша. Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени.
към текста >>
трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на п
ред
ходната година.
Ето защо целта винаги е Майя да се опознава като Майя, да се опознава как стоят нещата, когато към поникването, към разцъфването трябва да се присъедини повяхването. За природата това всеки лесно ще го признае, защото фактите сами застават пред погледа му. Всеки лесно ще стигне до прозрението, че през лятото или есента на 1917 г.
трябва да изкласят житата, засети през съответния сеитбен период на предходната година.
Ако са посети лоши жита, то и реколтата, разбира се, трябва да бъде лоша. Поради това човек ще бъде склонен да внимава при сеитбата и в този случай да не се оставя да бъде залъгван от Майя толкова лесно, както в други области на човешкия живот, където нещата се явяват по-замъглени.
към текста >>
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на п
ред
разсъдъци.
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош! ", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим.
към текста >>
Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я п
ред
оставим.
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци. Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош! ", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата.
Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим.
За опознаване на обективността е необходимо посевът действително да се провери и да се види за какво всъщност става дума. И ако в случая се процедира обективно, тогава всичко може би ще бъде полезно и за сеяча. Той навярно ще може дори да извлече доста голяма полза, ако му бъде изяснена връзката между реколта и посев. С това бих искал да Ви покажа колко важно е мислите да се отправят в правилна посока, издирването да става по правилен начин.
към текста >>
След тези п
ред
варителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята.
След тези предварителни бележки бих искал да се върна малко назад в историята.
Причините скоро ще Ви станат ясни. В хода на тукашните ми разсъждения вече насочих вниманието към един английски крал Хенри VІІІ*103, изиграл голяма роля за Англия по отношение на религиозното развитие в полето на Майя Знаете, че той притежавал богат опит да се освобождава от жените си, каквито имал доста на брой. Освен туй обаче имал, да речем, куража да се отрече от папата, понеже той не пожелал да разтрогне един от браковете му. Това отричане от папата вдъхнало на Хенри VІІІ смелостта да даде на Англия, доколкото тя зависела от него, една нова религия. За това вече разговаряхме.
към текста >>
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел п
ред
исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време. Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извън
ред
но интересна и много показателна за тогавашното време.
В известно отношение Томас Мор бил верен син на католическата църква; и макар че от страна на Хенри VIII, чийто лорд-канцлер вече бил станал, щял да се сдобие с всички почести, стига да отстъпел пред исканията му, Мор все пак не бил склонен да се присъедини към друга вяра само защото Хенри VIII просто желаел да има друга жена.
Затова той бил не само свален, но и осъден на смърт и документацията от процеса, чрез който го осъдили на смърт, е извънредно интересна и много показателна за тогавашното време.
Съдебната присъда, с която Томас Мор бил осъден на смърт, има удивително звучене.
към текста >>
Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с оп
ред
елени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен.
Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с определени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен.
Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му предстои да умре от страшна смърт, че при определена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света. Какао се спомена, днес тези неща са предмет на многобройни светски писания. Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин. Но това не било всичко трупът му щял да бъде разчленен на толкова къса, колкото са посоките на света, а късовете щели да бъдат пръснати по различните краища на света. Отчасти присъдата била изпълнена именно така.
към текста >>
Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му п
ред
стои да умре от страшна смърт, че при оп
ред
елена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света.
Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с определени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен.
Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му предстои да умре от страшна смърт, че при определена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света.
Какао се спомена, днес тези неща са предмет на многобройни светски писания. Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин. Но това не било всичко трупът му щял да бъде разчленен на толкова къса, колкото са посоките на света, а късовете щели да бъдат пръснати по различните краища на света. Отчасти присъдата била изпълнена именно така.
към текста >>
Какао се спомена, днес тези неща са п
ред
мет на многобройни светски писания.
Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с определени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен. Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му предстои да умре от страшна смърт, че при определена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света.
Какао се спомена, днес тези неща са предмет на многобройни светски писания.
Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин. Но това не било всичко трупът му щял да бъде разчленен на толкова къса, колкото са посоките на света, а късовете щели да бъдат пръснати по различните краища на света. Отчасти присъдата била изпълнена именно така.
към текста >>
Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за оп
ред
елена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин.
Тъй като отдавна е засягано в светски книги, повечето от Вас сигурно знаят, че във франкмасонския орден повишаването от една степен в друга е свързано с определени формули и че тези формули включват също данки за вида на смъртта, грозяща оногова, който не спазва тайната на съответната степен. Казва му се, че при тия и тия обстоятелства му предстои да умре от страшна смърт, че при определена степен при мерно тялото му ще бъде нарязано и ветровете ще разнесат прахта му в четирите посоки на света. Какао се спомена, днес тези неща са предмет на многобройни светски писания.
Произнесената срещу Томас Мор присъда изцяло съвпада с формулата за определена степен: той трябвало да бъде умъртвен по нечовешки начин.
Но това не било всичко трупът му щял да бъде разчленен на толкова къса, колкото са посоките на света, а късовете щели да бъдат пръснати по различните краища на света. Отчасти присъдата била изпълнена именно така.
към текста >>
В основния и раздел се описва у
ред
бата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна".
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106).
В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна".
Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност. Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване. Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да п
ред
стави на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106). В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна". Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност. Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване.
Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>
В основния раздел на книгата се описва Утопия; но има и един много обстоен п
ред
говор, който съдържа сведения относно това, защо Мор е написал книга за Утопия.
В основния раздел на книгата се описва Утопия; но има и един много обстоен предговор, който съдържа сведения относно това, защо Мор е написал книга за Утопия.
Там има едно важно място, към което бих искал да насоча вниманието Ви, за да видите, че не е презирал Хенри VIII. Той подема по следния начин:
към текста >>
Тогава аз бях изпратен като посланик във Фландрия с поръчението да подхвана тази работа и по възможност да я у
ред
я."
"Неотдавна Хенри VIII, непобедимият крал на Англия, един княз с рядък и непоколебим дух, имал известна свада със светлейшия Карлос, принц на Кастилия.
Тогава аз бях изпратен като посланик във Фландрия с поръчението да подхвана тази работа и по възможност да я уредя."
към текста >>
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извън
ред
но забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
При това пътуване, когато бил изпратен във Фландрия като посланик по поръчение на Хенри VIII когото нарича просветлен и велик крал, той се запознал с един мъж, смятан от него за изключително умен, за духовно извънредно забележителен, така че го запитал: Щом като знаете толкова много и умеете да преценявате нещата така вярно, защо не поставите прозренията си в услуга на някой княз?
Всъщност Мор е на мнение, че лицата, служещи при князе, обикновено не са много просветлени и че на света би могло да има много доброта и благополучие, ако такива просветлени люде се поставят в услуга на князете. Другият от върнал: От това не би имало никаква полза, защото ако изложа в някоя висша служба вижданията си, не аз ще направя другите по-умни, ами те ще ме изхвърлят в най-скоро време. И за да подкрепи в известна степен, че този мъж, комуто от свое гледище уж не дава право, действително е живял, Томас Мор добавя: Срещнах този мъж в компанията на най-различни хора и тогава той ми разказа как веднъж в някаква друга компания се бил опитал да изложи вижданията си.
към текста >>
Тук не става въпрос само за един п
ред
говор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече.
Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция. Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност. Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат п
ред
вид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност.
Тук не става въпрос само за един предговор към "Утопия" Томас Мор цели нещо повече. Любопитен е тъкмо фактът, че по този начин той критикува тогавашна Англия Англия в края на XV и началото на XVI век, че английският лорд-канцлер отправя критика към Англия. Човек с мисловната нагласа на Томас Мор, естествено, не критикува някаква абстракция.
Говорейки за Англия, той знае, че английският народ е нещо по-различно от ония, които се имат предвид, когато се говори за конфигурацията на английската държавност.
Това му е много добре известно и той знае, че тази държавност също не е просто абстракция, ами се прави от индивиди и че английският народ действително не бива критикуван, когато се критикуват постъпките на тези индивиди, от които обаче зависи всичко съществено, имащо отношение към английската държавност. Следователно, Томас Мор избира възможно най-доброто встъпление, за да бъде конкретен, защото не конкретно встъпление, разбира се, а чиста безсмислица е, ако се каже Англия е такава, Германия е такава, Италия е такава и т.н., понеже с това наистина не се казва нищо.
към текста >>
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния спо
ред
преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция.
По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия. Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно.
към текста >>
Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извън
ред
но неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха.
Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия.
Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления. Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва:
към текста >>
Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че п
ред
и всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
И ето че в една по-многобройна компания Мор среща този умен, просветлен човек с един мъж, с един от личен юрист точно онова, което светът нарича "отличен юрист", и дава възможност на двамата сиреч на умния човек и на отличния според преценката на света юрист да подемат дискусия за английската юриспруденция. По онова време английската юриспруденция още не била като днешната, но това няма значение нали все още се намираме в началото на Петата следатлантска епоха. Умният и просветлен човек е на мнение, че се постъпва извънредно неразумно, когато срещу крадци се процедира така, както било обичайно в тогавашна Англия.
Той, който бил видял Утопия и по-късно я описва, намира цялостното виждане за кражбата и други подобни неща за съв-сем неразумно и смята, че преди всичко трябва да се разкриват по-дълбоките причини за такива явления.
Така стига до отричане на всички съществуващи по онова време възгледи относно въпроса, какво поведение да се застъпва спрямо крадците. За отличния юрист това, разбира се, е нещо напълно непонятно. Нека сега поне отчасти да се запознаем с постановките на този умен човек не на отличния юрист! Той казва:
към текста >>
Едва ли двама-трима от всички тези негодници отърват въжето, а в Англия отв
ред
се пръкват все нови.
И въпреки това додаде той каква напаст!
Едва ли двама-трима от всички тези негодници отърват въжето, а в Англия отвред се пръкват все нови.
Със същата непринуденост в гласа, която съблюдавах спрямо кардинала, аз вметнах.
към текста >>
То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я п
ред
отврати.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие.
То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати.
Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад. По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното с
ред
ство, за да не умре от глад.
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати.
Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад.
По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения. Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
Промишлеността, земеделието п
ред
лагат на народа немалко с
ред
ства за съществувание, ала има същества, които п
ред
почитат престъплението п
ред
труда.
Обществото се е погрижило за това! отвърна правистът.
Промишлеността, земеделието предлагат на народа немалко средства за съществувание, ала има същества, които предпочитат престъплението пред труда.
към текста >>
Най-изящната причина за обществената нищета се крие в прекомерния брой благородници, които като лениви търтеи се хранят от потта и труда на ближния си и които п
ред
оставят полските си имоти за обработване, като изсмукват кръвта на своите арендаторите, за да увеличат приходите си; друга икономика не им е известна.
Най-изящната причина за обществената нищета се крие в прекомерния брой благородници, които като лениви търтеи се хранят от потта и труда на ближния си и които предоставят полските си имоти за обработване, като изсмукват кръвта на своите арендаторите, за да увеличат приходите си; друга икономика не им е известна.
Но стане ли дума да си доставят удоволствие, те са разточителни до безразсъдство, пък ако ще от това до просяшка тояга да стигнат. Не по-малко печално е, че в свитата си имат цяла тълпа ненужни служители, които нищо не са научили, за да подсигурят съществуванието си.
към текста >>
Щом заболеят или господарят им почине, тези служители биват уволнявани, защото за п
ред
почитане е да се хранят безделници наместо болници, а често пъти и наследникът на починалия не е в състояние да продължи поддържането на заварената прислуга.
Щом заболеят или господарят им почине, тези служители биват уволнявани, защото за предпочитане е да се хранят безделници наместо болници, а често пъти и наследникът на починалия не е в състояние да продължи поддържането на заварената прислуга.
към текста >>
Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с времето дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва п
ред
мисълта да ги наеме на служба.
И ето, ако сърце не им дава да крадат, точно тези хора са изложени на гладна смърт. Пък и какъв друг избор им остава?
Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с времето дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва пред мисълта да ги наеме на служба.
Даже и селяните не се чувстват склонни да го сторят. За човек, който от младини е живял сред безделие и развлечения, който е свикнал да носи само сабя и щит, да поглежда надменно околните и да презира целия свят за такъв човек се знае много добре, че той едва ли е годен да борави с лопата и мотика и да се глави на работа при някой беден селяк за нищожно възнаграждение и оскъдна храна.
към текста >>
За човек, който от младини е живял с
ред
безделие и развлечения, който е свикнал да носи само сабя и щит, да поглежда надменно околните и да презира целия свят за такъв човек се знае много добре, че той едва ли е годен да борави с лопата и мотика и да се глави на работа при някой беден селяк за нищожно възнаграждение и оскъдна храна.
И ето, ако сърце не им дава да крадат, точно тези хора са изложени на гладна смърт. Пък и какъв друг избор им остава? Докато дирят нов подслон, те съсипват здравето и облеклото си; а щом болестта ги омаломощи и с времето дрехите им се превърнат в дрипи, човек се стъписва пред мисълта да ги наеме на служба. Даже и селяните не се чувстват склонни да го сторят.
За човек, който от младини е живял сред безделие и развлечения, който е свикнал да носи само сабя и щит, да поглежда надменно околните и да презира целия свят за такъв човек се знае много добре, че той едва ли е годен да борави с лопата и мотика и да се глави на работа при някой беден селяк за нищожно възнаграждение и оскъдна храна.
към текста >>
Там всяка педя земя е заета от войска, която разп
ред
елена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция.
Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх.
Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
към текста >>
Човек направо би помислил, че те п
ред
извикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция. Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят.
Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат.
Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета!
към текста >>
Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и
ред
други народи в древността.
Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари.
Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността.
Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие. По този въпрос предпочитам да мълча!
към текста >>
По този въпрос п
ред
почитам да мълча!
Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии? Опустошаване на земите им, разрушаване на градовете им, гибел за империята им. На французите поне да им носеше някаква полза, че подготвят войниците си почти от пеленачета! А то опитните френски воини са си имали работа с новобранците на Англия, но не знам дали могат да се похвалят с често постигане на надмощие.
По този въпрос предпочитам да мълча!
Би могло да се създаде впечатление, че се опитвам да лаская слушателите си."
към текста >>
Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги п
ред
оставите на английските министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм".
Това са думи на лорд-канцлера Томас Мор. Всъщност днес е достатъчно да се препише казаното някога от него относно войските на Франция.
Така бихте могли да изфабрикувате великолепни изречения и да ги предоставите на английските министри, за да се посипят ругатни срещу "пруския милитаризъм".
Само че ние сме в началото на Петата следатлантска епоха и съпоставянето на днешните дрънканици с онова, което някога се е намирало в изходната точка на нещата, вероятно би могло да засегне неприятно никого.
към текста >>
Така не един алчен ненаситник огражда с околовръстен зид няколко хиляди уврата земя; честни земеделци биват изгонвани от домовете им едни чрез измама, други насила, по-късметлиите чрез по
ред
ица от притеснения и тормоз, докато бъдат принудени да продадат имота си.
Така не един алчен ненаситник огражда с околовръстен зид няколко хиляди уврата земя; честни земеделци биват изгонвани от домовете им едни чрез измама, други насила, по-късметлиите чрез поредица от притеснения и тормоз, докато бъдат принудени да продадат имота си.
И тогава тези семейства, които са не толкоз богати, колкото плодовити защото за земеобработването са нужни много ръце -, потеглят на път през полята мъже и жени, вдовици и сираци, бащи и майки с невръстни деца. С вопли клетниците се разделят с покрива, под който са се родили, със земята, дето ги е хранила, и не знаят къде да търсят убежище. Тогава те на ниска цена разпродават онова от покъщнината си, което са могли да понесат със себе си по същество предмети с нищожна стойност. И какво им остава, щом този крехък източник се изчерпи? Кражбата, а подир туй по правило бесилката.
към текста >>
Тогава те на ниска цена разпродават онова от покъщнината си, което са могли да понесат със себе си по същество п
ред
мети с нищожна стойност.
Така не един алчен ненаситник огражда с околовръстен зид няколко хиляди уврата земя; честни земеделци биват изгонвани от домовете им едни чрез измама, други насила, по-късметлиите чрез поредица от притеснения и тормоз, докато бъдат принудени да продадат имота си. И тогава тези семейства, които са не толкоз богати, колкото плодовити защото за земеобработването са нужни много ръце -, потеглят на път през полята мъже и жени, вдовици и сираци, бащи и майки с невръстни деца. С вопли клетниците се разделят с покрива, под който са се родили, със земята, дето ги е хранила, и не знаят къде да търсят убежище.
Тогава те на ниска цена разпродават онова от покъщнината си, което са могли да понесат със себе си по същество предмети с нищожна стойност.
И какво им остава, щом този крехък източник се изчерпи? Кражбата, а подир туй по правило бесилката.
към текста >>
Може би ще п
ред
почетат да продължат немотията си като просяци.
Може би ще предпочетат да продължат немотията си като просяци.
Ала тогава никой няма да се поколебае да ги хвърли в затвора заради скитничество и бездомничество. И в какво все пак се крие тяхното престъпление? В нищо друго, освен дето не могат да намерят някой, който би им дал работа, колкото и усърдно да я търсят. Пък и кой би могъл да ги наеме? Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се мисли нито за сеитба, нито за жетва.
към текста >>
Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-п
ред
и е изисквало по няколкостотин ръце.
Ала тогава никой няма да се поколебае да ги хвърли в затвора заради скитничество и бездомничество. И в какво все пак се крие тяхното престъпление? В нищо друго, освен дето не могат да намерят някой, който би им дал работа, колкото и усърдно да я търсят. Пък и кой би могъл да ги наеме? Единственото им умение е да обработват земята, така че те няма какво да вършат там, където не може да се мисли нито за сеитба, нито за жетва.
Сега само един овчар или говедар е достатъчен при пасенето върху площите, чието обработване по-преди е изисквало по няколкостотин ръце.
към текста >>
А ако това се обзре със с
ред
ствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия.
Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>
Въпросът изобщо не опира до това, ами става дума, че някои неща в сегашния ни живот се дължат на оп
ред
елени причини и че тези причини трябва да се търсят на вярното място.
Как е възможно някому да се натяква, че следвало да бъде по-деликатен, понеже англичанинът трябвало да мисли еди как си?
Въпросът изобщо не опира до това, ами става дума, че някои неща в сегашния ни живот се дължат на определени причини и че тези причини трябва да се търсят на вярното място.
Не е довод някой поради това, че е англичанин да защитава импулсите в потомците на онези, които някога са прокуждали селяните от дома, имота и земята им, за да развъждат стада овце там, наместо да оставят нивите такива, каквито са си. Въпросът е човек поне малко да се запознае с причинно-следствените закони и да се вгледа в реалните дадености на света, а не да приказва, че еди коя си нация била виновна за едно или друго.
към текста >>
Ще Ви п
ред
ставя няколко п
ред
имно външни факта, които също ще послужат като основа за съставянето на оценки.
След като дотук се опитах да Ви изложа една характерна взаимозависимост между нещо в съвременността и нещо в миналото, сега ще премина към друга точка, а после пак ще възстановя връзката.
Ще Ви представя няколко предимно външни факта, които също ще послужат като основа за съставянето на оценки.
към текста >>
А трима души в
ред
ки случаи не биха влезли в спор за нещо, ако нямаха общ баща; защото тогава вероятно би отпаднал обектът на спора, а именно наследството!
Вгледаме ли се в съвременна Европа, изключвайки нейната обитавана от славяни източна част, установяваме, че голяма част от нея е произлязла от онова, което през VIII и IX век е принадлежало към империята на Карл Велики*107. Тук обаче не ни интересува нито Карл Велики, нито това, че днес нерядко се спори за него; защото спорът за Карл Велики действително не е нещо по-друго, отколкото ако трима сина спорят за своя баща. И ако тези трима сина водят спор помежду си, то този спор много често може да се дължи тъкмо на това, че и тримата имат право да нарекат въпросното лице свой баща.
А трима души в редки случаи не биха влезли в спор за нещо, ако нямаха общ баща; защото тогава вероятно би отпаднал обектът на спора, а именно наследството!
към текста >>
Като се има п
ред
вид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък.
Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия. По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики.
Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък.
Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме п
ред
вид, че в течение на цялото с
ред
новековие между същинската централна област и западната са съществували оп
ред
елени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
Империята на Карл Велики, в общи линии се е разпаднала на три съставки: западна част, от която след различни обрати се появила днешна Франция, източна част, дала началото най-вече на днешна Германия и на Австрия, изключая славянските и унгарските земи, и една централна част, от която произлязла главно Италия. По принцип и трите части имат право да се възвеждат към Карл Велики. Но понякога и от паметни чувства може да зависи дали хората желаят или не желаят да бъдат възвеждани към Карл Велики. Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики.
Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази.
Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"! Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи п
ред
извиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
Отпърво Венеция поглъща патриаршията Аквилея*110, но венецианците се стремят най-вече да стъпят на Адриатическо море и да заемат крайбрежните области. По онова време Венеция постига големи успехи и ние виждаме как всичко проникващо от север действително бива отблъсквано именно под влияние на Венеция. Подир туй настъпва епохата, известна като Ренесанс, който донякъде под впечатление на процъфтяващите свободни градове придобива величие и в Италия. Последвали обаче контрареформацията и политикана, провеждана от папска и испанска страна, и ние виждаме, че в Италия, общо взето, едва от XVIII век отново може да се мисли за съвземане от многовековните страдания и горчивини. Не е необходимо да преповтарям може да се прочете във всеки исторически справочник как сетне назрява моментът, когато Италия с одобрението на цял свят постига своето обединение.
И който познава обстановката, знае, че на немска земя обединението на Италия при всички случаи предизвиква не по-малко въодушевление, отколкото някъде другаде.
към текста >>
Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извън
ред
но важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което п
ред
и осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия.
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия?
Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия.
Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>
Но най-нап
ред
трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката.
Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>
Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася п
ред
ишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя п
ред
кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
Случилото се по-късно се дължи на факта, че в лицето на Какило Кавур*112 Италия наистина намира един величав държавник, в чиято душа покълва идеята от тази изходна точка Италия да бъде превърната в нещо, което да доведе до своеобразно съживяване на старата римска слава.
Работата обаче взема друго развитие, бих казал нещо подобно макар може би със съвсем друга отсянка -, каквото установихме при благородния сръбски княз Михаил Обренович, когато той принася предишните си идеалистически възгледи в жертва на изискванията на държавната необходимост нещо подобно намираме във факта, че величавата душа на Камило Кавур се прекланя пред кармическата необходимост и извършва преход от идеала към привидния реализъм.
към текста >>
Щe п
ред
ставя нещата само схематично*113.
Щe представя нещата само схематично*113.
Италия преминава от един етап към друг. Още през лятото на 1871 г. Виктор Емануил*114 може тържествено да пристигне в Рим. Как става възможно това? Чрез германските победи над Франция!
към текста >>
Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито п
ред
лагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа.
Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция.
Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>
Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета спо
ред
мен от Австрия като нейна трагична орис.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия. А ето че Франция започнала да се домогва до него. Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция.
Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис.
Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>
Споменавам тези неща съвсем схематично, тъй като в крайна сметка целта ми не е да правя политика;
ред
но е обаче някои неща да се знаят, а днес за съжаление те се знаят твърде малко.
Като последица от френските действия в Северна Африка се наложило франкофилското течение в Италия да отстъпи и тогава присъединяването към Централна Европа станало нещо естествено.
Споменавам тези неща съвсем схематично, тъй като в крайна сметка целта ми не е да правя политика; редно е обаче някои неща да се знаят, а днес за съжаление те се знаят твърде малко.
И ето, присъединяването на Италия към Централна Европа се осъществява през 1882 г. под формата на така наречения Троен съюз. Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия.
към текста >>
И той десетилетия на
ред
се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което спо
ред
участващите в него е бил п
ред
назначен.
Някои винаги ще оценяват този Троен съюз погрешно, понеже не могат да свикнат при такива неща да си служат с валидните понятия. Съществуват наистина хора, които приписват днешните тягостни военни събития на Тройния съюз, а не на така нареченото Тройно съглашение Антантата. Но както виждате, при такива неща не винаги се използват валидните понятия. Обикновено за нещо, което дава някакъв резултат, се пита дали действително дава такъв резултат и каква годност има. Участниците в Тройния съюз винаги са казвали, че целта му е опазването на мира.
И той десетилетия наред се оказа годен да опазва мира, сиреч в течение на няколко десетилетия той допринасяше за това, за което според участващите в него е бил предназначен.
към текста >>
Това било един толкова добре замислен, кажи-речи грандиозен атентат като никой друг по-п
ред
и в световната история.
Защото точно пет години по-късно бе скроена онази потайна работа, която дава възможност да се проучи по-прецизно алхимията на куршумите, използвани за атентата в Сараево. Невъзможно е било този атентат през Юни 1914 г. да не сполучи! Защото ако тези куршуми не улучели, други щели да го сторят! Тогава действително било подсигурено втория път да се успее, ако първият опит пропадне.
Това било един толкова добре замислен, кажи-речи грандиозен атентат като никой друг по-преди в световната история.
към текста >>
Десетилетия на
ред
съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров.
Задълбочи ли се в нещата, които споменаваме тук по желание на нашите приятели, човек неминуемо ще успее да вникне, така да се каже, в алхимията на тези куршуми. На този въпрос ще се върна отново. Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите. Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия. Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и мисли паралелно.
Десетилетия наред съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров.
По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му предлага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
към текста >>
По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му п
ред
лага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
На този въпрос ще се върна отново. Защо то само след пет години в цялостните отношения на Тройния съюз било привнесено нещо, което може да бъде окачествено като създаване на взаимовръзка между всяко събитие, ставащо в Италия, и всяко събитие, ставащо на Балканите. Стремежът бил да не се отминава нищо случващо се на Балканите, без да се случи нещо аналогично в Италия. Народните страсти трябвало да се съгласуват така, че на едното или другото място никога да не произтича едностранно някакво действие, ами винаги да се чувства и мисли паралелно. Десетилетия наред съществувала тясна връзка между различните импулси на Апенинския и на Балканския полуостров.
По-някога в подобно нещо откриваме невероятна символика, направо "великолепие" по отношение на теорията, точно както лекарят нарича някой особено тежък случай на заболяване "великолепен", понеже му предлага възможност за добра операция; случаят сам по себе си не е нужно да бъде великолепен.
към текста >>
Любезният домакин беше не само именит професор, но и уч
ред
ител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия.
Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник. Той ни въведе в салона си и там на видно място видяхме два големи портрета със собственоръчно посвещение портретите на Драга Машин и Александър Обренович.
Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия.
Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение. Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
към текста >>
Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е уч
ред
ил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение.
Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник. Той ни въведе в салона си и там на видно място видяхме два големи портрета със собственоръчно посвещение портретите на Драга Машин и Александър Обренович. Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия.
Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение.
Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
към текста >>
Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия п
ред
ставлява икономическа организация на Германия.
После нещата се развили така, че през 1888 г. година, в която спокойно можело да се стигне до война, както през 1914, кризата била преодоляна поради това, че Криспи държал на Тройния съюз. А причината да държи на Тройния съюз била тази, че Франция нахлула в Северна Африка и се разпростряла там. В онези дни Франция подела политика, окачествявана от самите французи в смисъл, че Франция искала "чрез глад отново да завладее*118 отврзицащата се от нея Италия, сиреч правел се опит за своего рода търговска война срещу Италия и тогава тази търговска война наистина изиграла голяма роля. Последиците били, че точно практичните връзки с Централна Европа станали още по-тесни.
Може би добре ще бъде, ако тук се позова не на оценката на един немец, а на французин, който казал, че съвременна Италия представлява икономическа организация на Германия.
към текста >>
Извън
ред
но интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя п
ред
лага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван.
Това означава чували сме често да се изтъква не само от германци, а и от други, че с оглед на опасността чрез глад да бъде завладяна от Франция, което никак не е приятна работа, Италия била спасена чрез изграждането на по-тесни икономически отношения с Германия. Взаимодействието на всичко това допринесло за мирното уреждане на кризата в края на осемдесетте години.
Извънредно интересно е изучаването на тази криза в нейните подробности, защото тя предлага нещо изключително на онзи, който е склонен да оглежда взаимовръзките и да не се оставя да бъде заблуждаван.
Аз направих следното: припомних си събитията от 1888 г. и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото! Започналото през 1914 г. широко подстрекателство в печата,вдъхновявано от Петербург и обхванало Германия, бе точно както през 1888 г.
към текста >>
трябвало да се п
ред
извика конфликт между Германия и Австрия.
и срещу всичко случило се тогава поставих условно 1914. Оказа се същото абсолютно същото! Започналото през 1914 г. широко подстрекателство в печата,вдъхновявано от Петербург и обхванало Германия, бе точно както през 1888 г. Както и тогава, през 1914 г.
трябвало да се предизвика конфликт между Германия и Австрия.
Накратко, всички тези подробности съвпадаха. Любопитно е, че на различни хора си позволих да прочета една реч, държана през 1888 г.*119, в която единствено на мястото на 1888 бях поставил 1914, и всеки смяташе, че речта се отнася за 1914 г.!
към текста >>
Щом такива неща са възможни, тогава няма защо да се говори за случайности, а ще трябва да се проумее, че съществуват движещи сили и че в тези движещи сили е заложена оп
ред
елена система.
Щом такива неща са възможни, тогава няма защо да се говори за случайности, а ще трябва да се проумее, че съществуват движещи сили и че в тези движещи сили е заложена определена система.
Следователно през 1888 г. работата се разминала по причини, които споменах. После възникнала по-трудна обстановка. Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извънредно странен характер. Проучването на тези неща е психологически интересно, но действително се стигнало дотам, че Италия, политическа Италия трябвало да бъде третирана така, както биват третирани някои истерични дами.
към текста >>
Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извън
ред
но странен характер.
Щом такива неща са възможни, тогава няма защо да се говори за случайности, а ще трябва да се проумее, че съществуват движещи сили и че в тези движещи сили е заложена определена система. Следователно през 1888 г. работата се разминала по причини, които споменах. После възникнала по-трудна обстановка.
Обстановката се затруднила най-вече затуй, защото от страна на Италия цялостната връзка на Апенинския полуостров с Централна Европа получила извънредно странен характер.
Проучването на тези неща е психологически интересно, но действително се стигнало дотам, че Италия, политическа Италия трябвало да бъде третирана така, както биват третирани някои истерични дами. Разиграли се най-невероятни неща особено поради това, че в Европа все повече и повече се оформяла и пропагандирала оценката: Австрия трябва да се разпадне. Тези неща не ги подлагам на критика, а само ги разказвам.
към текста >>
П
ред
става за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в публикации като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко време ще бъде разделена.
Представа за начина, по който тази оценка се пропагандирала в Европа, може да придобиете, ако се зачетете в публикации като тези на Лоазо, Шерадам*120 и други, общото в които е как Австрия в близко време ще бъде разделена.
Тогава оценки като тези на Лоазо и Шерадам били подхвърлени в окова, което тлеело на юг. При такава обстановка наистина не било лесно да се води нещото, назовавано често пъти политика. Така например в Италия бил възхваляван Оберданк*121, извършил покушение срещу император Франц Йосиф. Във Виена пък при визитата на херцога на Абруците една картина от изложбата, посетена от херцога,била преименувана специално по този повод. Картината се наричала "Mopcкaтa битка при Лиса".
към текста >>
И ако на Апенините има едно течение, а на Балканите друго, тези течения трябва да се използват по съответен начин, така че в подходящ момент, имам п
ред
вид в подходящ за тези хора момент, да се инсценира едно или друго нещо.
Някои неща, за които човечеството не го е било грижа, ще трябва вече да се превърнат в такива, към които то в бъдеще ще проявява грижи, защото масоните точно както и други окултни братства нямат навик да не забелязват какво е дадено, ами се стремят да включат наличните сили в играта. Те знаят, че на отделни места са налице импулси, които подлежат на използване.
И ако на Апенините има едно течение, а на Балканите друго, тези течения трябва да се използват по съответен начин, така че в подходящ момент, имам предвид в подходящ за тези хора момент, да се инсценира едно или друго нещо.
към текста >>
Аз обаче застъпвам убеждението, че тъкмо в затварянето на очите п
ред
тези неща и в обсъждането на извършващото се от крайно необективни позиции се крие една от главните причини, поради които светът може да бъде споходен от такива неприятности като сегашните.
И така, нека това бъде подготовка за алхимистичното разглеждане, за което Ви загатнах и което ще ни отведе малко по-нататък. Моля да не се забравя, че ако трябва да откликна на желанията на нашите приятели, аз не мога да не спомена нещо от извършващото се понастоящем. Отправна точка трябва да бъдат неща, които съществуват, макар че може би не всеки е съгласен такива неща да се изкарват на бил свят.
Аз обаче застъпвам убеждението, че тъкмо в затварянето на очите пред тези неща и в обсъждането на извършващото се от крайно необективни позиции се крие една от главните причини, поради които светът може да бъде споходен от такива неприятности като сегашните.
Защото и по отношение на тези големи неща е редно всеки да започне със самопознанието. А частица самопознание вече е налице, щом се знае, че в мига, когато човек казва "Такива неща не ни засягат, искаме да ни се говори единствено за чисто окултни работи", той на дребно насърчава онова, което като сглобено цяло довежда до такива събития, каквито изживяваме днес. Защото окултно е не само отнасящото се до висшите светове. То безспорно е окултното за всички хора, ала за мнозина окултно е и онова, което става във физическия план. И дано да съществува желание немалко от окултното в тази област да стане явно!
към текста >>
Защото и по отношение на тези големи неща е
ред
но всеки да започне със самопознанието.
И така, нека това бъде подготовка за алхимистичното разглеждане, за което Ви загатнах и което ще ни отведе малко по-нататък. Моля да не се забравя, че ако трябва да откликна на желанията на нашите приятели, аз не мога да не спомена нещо от извършващото се понастоящем. Отправна точка трябва да бъдат неща, които съществуват, макар че може би не всеки е съгласен такива неща да се изкарват на бил свят. Аз обаче застъпвам убеждението, че тъкмо в затварянето на очите пред тези неща и в обсъждането на извършващото се от крайно необективни позиции се крие една от главните причини, поради които светът може да бъде споходен от такива неприятности като сегашните.
Защото и по отношение на тези големи неща е редно всеки да започне със самопознанието.
А частица самопознание вече е налице, щом се знае, че в мига, когато човек казва "Такива неща не ни засягат, искаме да ни се говори единствено за чисто окултни работи", той на дребно насърчава онова, което като сглобено цяло довежда до такива събития, каквито изживяваме днес. Защото окултно е не само отнасящото се до висшите светове. То безспорно е окултното за всички хора, ала за мнозина окултно е и онова, което става във физическия план. И дано да съществува желание немалко от окултното в тази област да стане явно! Защото фактът, че толкова много неща остават окултни за мнозина, които впоследствие въпреки това дават оценки, представлява един от източниците за бедата, която изживяваме.
към текста >>
Защото фактът, че толкова много неща остават окултни за мнозина, които впоследствие въпреки това дават оценки, п
ред
ставлява един от източниците за бедата, която изживяваме.
Защото и по отношение на тези големи неща е редно всеки да започне със самопознанието. А частица самопознание вече е налице, щом се знае, че в мига, когато човек казва "Такива неща не ни засягат, искаме да ни се говори единствено за чисто окултни работи", той на дребно насърчава онова, което като сглобено цяло довежда до такива събития, каквито изживяваме днес. Защото окултно е не само отнасящото се до висшите светове. То безспорно е окултното за всички хора, ала за мнозина окултно е и онова, което става във физическия план. И дано да съществува желание немалко от окултното в тази област да стане явно!
Защото фактът, че толкова много неща остават окултни за мнозина, които впоследствие въпреки това дават оценки, представлява един от източниците за бедата, която изживяваме.
към текста >>
13.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Вчера по съвсем оп
ред
елени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения.
Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст. Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
към текста >>
Сетне се посочва, че в оп
ред
елени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения. Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост.
Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ.
научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст. Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
към текста >>
Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално п
ред
разположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
Вчера по съвсем определени причини, които ще се изяснят от по-нататъшните разсъждения, Ви изложих две положения. Първо, че на човечеството, подобно на изпитателен балон, е било подхвърлено съчинението на Брукс Адамс, за да се провери колко измежду подобни неща могат да бъдат прозрени поне от отделни индивиди. Във въпросната книга се твърди, че един народностен организъм трябвало да се схваща именно като организъм, тоест че той се раждал и преживявал свое детство, порасване, зрялост, остаряване като отделния човек, макар в случая, разбира се, да има само сходство, а не тъждественост. Сетне се посочва, че в определени епохи на своето развитие, народите оформяли по две съпринадлежни качества, а именно имагинативния и войнствения елемент през една възраст, респ. научния и индустриално-комерсиалния елемент през друга възраст.
Следователно приема се съжителството на народи, едни от които по своето естество били имагинативно и войнствено, а други научно и индустриално-комерсиално предразположени, като от взаимодействието на такива народи се пораждало развитието на човечеството във всемирния процес.
към текста >>
Какво означава тяхното п
ред
оставяне на обществеността?
Казах Ви, че това виждане е едностранчиво. По кой начин такива виждания се появяват изобщо на бял свят?
Какво означава тяхното предоставяне на обществеността?
към текста >>
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било спо
ред
нуждата от тях, било спо
ред
очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността.
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света.
С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи. Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго. Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
Това е същественото и важното, което трябва да се има п
ред
вид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но п
ред
ставляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Такива виждания са правели впечатление на отделни влиятелни хора и се числят към импулсите, които действат в съвременността. При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света. С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи.
Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни с
ред
ства движения, по света се разпространяват оп
ред
елени идеи.
При подобни работи целта винаги е била отделки части от обширното духов но познание, нека кажем от окултното познание за еволюцията на човечеството да бъдат изтръгнати от взаимовръзката им и било според нуждата от тях, било според очакваното от тях да бъдат имплантирани в света. С това, че от общия обем правилни окултни прозрения за развитието на човечеството се измъква едно или друго, винаги може да се постигне нещо специално в услуга на някоя група, в услуга на някакъв групов егоизъм. Познанието като цяло служи винаги на цялото човечество. Произволно отделеното служи винаги на отделни групи. Това е същественото и важното, което трябва да се има предвид, защото много от нещата, правени от окултна страна достояние на обществеността, не са неверни, но представляват половината, четвъртината, осмината от истината, която тъкмо заради съдържащата се в нея част от истинното може да се използва за едностранчивото постигане на едно или друго.
Ето защо на прозиращия такива неща прави голямо впечатление, когато откъм Америка началото на ХХ век се полага с това, че по книжарски канали, които са в услуга на някои ползващи се от окултни средства движения, по света се разпространяват определени идеи.
към текста >>
Изхождайки от оп
ред
елено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия. От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия.
Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>
Описанието на Утопия, п
ред
прието от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извън
ред
но своеобразно.
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно.
Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница. В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец. Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка. А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то п
ред
почита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка.
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно. Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница. В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец.
Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка.
А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
А сега с няколко най-общи щрихи ще п
ред
ставя п
ред
душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
Описанието на Утопия, предприето от Томас Мор, който в началото на Петата следатлантска епоха подхвърля точно тези идеи в развитието на човечеството, наистина е извънредно своеобразно. Открих доста хора, прочели "Утопия", ала нито един, който да я е чел достатъчно внимателно, за да доведе действително до съзнанието си дори само всевъзможните трикове, странните подробности, съдържащи се в тази книга. Хората възприемат описанието на остров Утопия изцяло като описание на някаква въображаема страна и поглъщат страница подир страница. В нашето лишено от всякаква духовност време, това е разбираемо, но би трябвало поне да се забележи, че или Томас Мор рисува нещо, което човек не може да схване даже като плод на някаква фантазия, или пък че той ще да е бил кръгъл глупак, обикновен празноглавец. Нашето време обаче не прави такива логични заключения, то предпочита да подминава всякакви подобни неща с една повърхностна оценка.
А сега с няколко най-общи щрихи ще представя пред душата ни съдържание то на това произведение ако държите на всички подробности, ще трябва сами да прочетете "Утопия".
към текста >>
Най-нап
ред
трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива п
ред
ставена като държава, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай време и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
Най-напред трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива представена като държава, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай време и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
към текста >>
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна у
ред
ба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по п
ред
писания начин.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа.
Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин.
Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
По-нататък откриваме една съвсем разумна у
ред
ба: Когато в общественото събрание се направи п
ред
ложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание.
По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност.
Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа п
ред
и пладне; п
ред
и това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
към текста >>
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и п
ред
ставящо единоборството между пороци и добродетели.
Всичко останало също е установено по най-добрия начин: Работи се три часа преди пладне; преди това обаче, още при изгрев слънце, се събират всички желаещи да слушат духовни беседи и прочее.
В Утопия няма игри от вида на съществуващите другаде; наместо това има едно подобно на шаха състезание, свое образна аритметична схватка, както и едно друго състезание, наподобяващо пак на шаха и представящо единоборството между пороци и добродетели.
към текста >>
Най-нечистата работа се извършва от роби, набирани от с
ред
ата на покорени те народи или на престъпниците.
Под надзора на публично избрани лица, от годните за наука се подготвят учени. Измежду тях пък се излъчват посланиците и жреците.
Най-нечистата работа се извършва от роби, набирани от средата на покорени те народи или на престъпниците.
Всеки коренен жител на Утопия е свободен. Има една уредба в Утопия, на която неутопийци като нас сега вече напълно се радват пътуване без разрешение на съответните власти не може да се предприема. За всяко, дори за най-краткото пътуване е нужен паспорт. Пари не съществуват. Каквото има в наличност, изнася се на пазара и от него може да си вземе всеки.
към текста >>
Има една у
ред
ба в Утопия, на която неутопийци като нас сега вече напълно се радват пътуване без разрешение на съответните власти не може да се п
ред
приема.
Под надзора на публично избрани лица, от годните за наука се подготвят учени. Измежду тях пък се излъчват посланиците и жреците. Най-нечистата работа се извършва от роби, набирани от средата на покорени те народи или на престъпниците. Всеки коренен жител на Утопия е свободен.
Има една уредба в Утопия, на която неутопийци като нас сега вече напълно се радват пътуване без разрешение на съответните власти не може да се предприема.
За всяко, дори за най-краткото пътуване е нужен паспорт. Пари не съществуват. Каквото има в наличност, изнася се на пазара и от него може да си вземе всеки. Чрез уредбите, които са толкова хубави, че никой не взема повече, отколкото му трябва, става излишно хората да плащат всеки получава всичко, каквото му е нужно. Затова и не е необходимо да се разполага с пари или нещо подобно.
към текста >>
Чрез у
ред
бите, които са толкова хубави, че никой не взема повече, отколкото му трябва, става излишно хората да плащат всеки получава всичко, каквото му е нужно.
Всеки коренен жител на Утопия е свободен. Има една уредба в Утопия, на която неутопийци като нас сега вече напълно се радват пътуване без разрешение на съответните власти не може да се предприема. За всяко, дори за най-краткото пътуване е нужен паспорт. Пари не съществуват. Каквото има в наличност, изнася се на пазара и от него може да си вземе всеки.
Чрез уредбите, които са толкова хубави, че никой не взема повече, отколкото му трябва, става излишно хората да плащат всеки получава всичко, каквото му е нужно.
Затова и не е необходимо да се разполага с пари или нещо подобно.
към текста >>
От злато не се изготвят п
ред
мети, за каквито неутопийците използват този метал, а евентуално вериги за престъпници и тем подобни.
Единственият метал, който истински се цени, е желязото. Моля Ви да обърнете специално внимание на това, защото в него се крие нещо много съществено. По-малко ценено е среброто, а най-малко златото.
От злато не се изготвят предмети, за каквито неутопийците използват този метал, а евентуално вериги за престъпници и тем подобни.
Престъпниците биват оковавани в златни вериги тях те трябва да ги носят като позорно петно. Освен това от злато се правят определени съдове, за които в порядъчна компания е неприлично да се говори, и разни други неща. По тази причина например веднъж, когато в Утопия дошли пратеници на чужд народ и в желанието си да се харесат на местните жители се появили с разкошни златни на кити, утопийците ги взели за недоразвити хора, защото там от злато в краен случай се правят дрънкулки за най-малките деца, които те после захвърлят. Когато пратениците пристигнали, децата се били наредили по улиците и завикали: Вижте, вижте, тези гламави старчоци все още пазят дрънкулките си!
към текста >>
Освен това от злато се правят оп
ред
елени съдове, за които в порядъчна компания е неприлично да се говори, и разни други неща.
Единственият метал, който истински се цени, е желязото. Моля Ви да обърнете специално внимание на това, защото в него се крие нещо много съществено. По-малко ценено е среброто, а най-малко златото. От злато не се изготвят предмети, за каквито неутопийците използват този метал, а евентуално вериги за престъпници и тем подобни. Престъпниците биват оковавани в златни вериги тях те трябва да ги носят като позорно петно.
Освен това от злато се правят определени съдове, за които в порядъчна компания е неприлично да се говори, и разни други неща.
По тази причина например веднъж, когато в Утопия дошли пратеници на чужд народ и в желанието си да се харесат на местните жители се появили с разкошни златни на кити, утопийците ги взели за недоразвити хора, защото там от злато в краен случай се правят дрънкулки за най-малките деца, които те после захвърлят. Когато пратениците пристигнали, децата се били наредили по улиците и завикали: Вижте, вижте, тези гламави старчоци все още пазят дрънкулките си!
към текста >>
Когато пратениците пристигнали, децата се били на
ред
или по улиците и завикали: Вижте, вижте, тези гламави старчоци все още пазят дрънкулките си!
По-малко ценено е среброто, а най-малко златото. От злато не се изготвят предмети, за каквито неутопийците използват този метал, а евентуално вериги за престъпници и тем подобни. Престъпниците биват оковавани в златни вериги тях те трябва да ги носят като позорно петно. Освен това от злато се правят определени съдове, за които в порядъчна компания е неприлично да се говори, и разни други неща. По тази причина например веднъж, когато в Утопия дошли пратеници на чужд народ и в желанието си да се харесат на местните жители се появили с разкошни златни на кити, утопийците ги взели за недоразвити хора, защото там от злато в краен случай се правят дрънкулки за най-малките деца, които те после захвърлят.
Когато пратениците пристигнали, децата се били наредили по улиците и завикали: Вижте, вижте, тези гламави старчоци все още пазят дрънкулките си!
към текста >>
Нали п
ред
и туй овцете са я носи ли?
В Утопия не прави никакво впечатление, ако някой се издокара с хубава дреха. Утопийците казват: Как може човек да се перчи с това, че носел дреха от една или друга вълна?
Нали преди туй овцете са я носи ли?
Не върви да се перчиш с нещо, което природата първоначално е дала на овцете!
към текста >>
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните п
ред
стави.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия. Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа.
към текста >>
Една форма на епикурейство с
ред
развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно.
към текста >>
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извън
ред
но схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи.
Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата. В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора. Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор.
към текста >>
В Утопия адвокати няма смятат ги за най-в
ред
ни те хора.
Мъжът, който споделя тези сведения, обяснява, че той лично запознал жителите на Утопия с гръцката литература и изкуство и че те се оказали извънредно схватливи, че даже техният език по звучене малко наподобявал гръцкия, както и културата им въобще притежавала особеността, че напомня някаква смесица от гръцки и персийски елементи. Начина, по който става изборът на съпруг и съпруга, няма да описвам по причини, които ще установите, ако прочетете книгата.
В Утопия адвокати няма смятат ги за най-вредни те хора.
Договори не се сключват, понеже утопийците са на мнение, че който желае да спази нещо, ще го спази и без договор, а ако човек не желае да спази нещо, той няма да го спази дори да е сключил договор.
към текста >>
Ред
но е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува. Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите.
Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност.
Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н. Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие. Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
С
ред
ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор с
ред
противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува. Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход.
Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н.
Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие. Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да п
ред
извикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
На война избягват по всички възможни начини проливането на кръв; за тях то е най-позорното деяние, което съществува. Те казват: Проливали някой кръв на война, той заприличва на животните, на вълците и на тигрите. Редно е да се търсят други пътища, защото човекът притежавал интелигентност. Кръв те проливат само в крайно наложителен случай, когато не намерят никакъв друг изход. Сред ония, чиято страна възнамеряват да нападнат, обикновено изпращат разни хора със задачата или да всеят раздор сред противниците, за да ги счепкат помежду им, или да погубят тогова или оногова и т.н.
Следователно "чрез любов и разум", както казват, те се опитват да предизвикат раздор, несъгласие и взаимно изтребване на хората, с които смятат да воюват, и ако не им се удаде, едва тогава се решават на кръвопролитие.
Но дори и тогава имат свои специфични похвати, които доказват, че желаят да прекратят проливането на кръв веднага, щом се появи някаква възможност за това.
към текста >>
П
ред
ставих Ви всичко така, както е описано в самата книга.
Представих Ви всичко така, както е описано в самата книга.
Сигурно Ви е направило впечатление как веднъж споменах, че религията на утопийците е религия на разума и че всеки вярва в това, което му внушава разумът. Сетне пък се обяснява, че било въведено християнството и че всички вярвали в някакъв своеобразен Митра. Подир туй се говори, че хем царяла търпимост, хем пък че всеки, който е материалист, не се ползвал със същите права. С една дума в книгата ще откриете какви ли не противоречия.
към текста >>
Денем Томас Мор прекарвал часове на
ред
в медитации, чрез които достигнал до съвсем оп
ред
елени успехи.
Денем Томас Мор прекарвал часове наред в медитации, чрез които достигнал до съвсем определени успехи.
Тези успехи обаче са в резултат именно на това, че с една част на съществото си той както се каза живеел все още в Четвъртата следатлантска епоха и атавистичното у него се съчетавало със съзнателен стремеж на душата към вживяване в духовния свят. При това животът му на земята все пак протичал едно столетие след началото на Петата следатлантска епоха и в душата му битувало всичко характерно за Петата следатлантска епоха: интелектуалността, разсъдъкът, какъвто го познаваме днес и какъвто през Четвъртата следатлантска епоха още не бил налице в отличие от мнението на онези,които застъпват крайно фантасмагорично гледище за историята. В душата му всичко това си взаимодействало и се обърквало. Какво е ставало в такива души можете да установите при Пико дела Мирандола и от неговото отношение към Савонарола.
към текста >>
Такъв един човек е знаел съвсем оп
ред
елено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс.
И така, ние имаме работа с един човек, в чиято душа ще трябва малко да надзърнем, щом желаем да разберем за какво точно става дума при неговата Утопия.
Такъв един човек е знаел съвсем определено, че в еволюцията на човечеството властват окултни импулси и че при прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха се е касаело на много хора да бъде даден верен импулс.
Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
към текста >>
Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво п
ред
ставлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива п
ред
стави от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава. Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което п
ред
ставил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те.
И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>
Това е искал да п
ред
стави.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те. И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава. Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят.
Това е искал да представи.
към текста >>
Един мъдър човек като Томас Мор п
ред
ставя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време.
Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят.
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал. Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия. Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства. В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на оп
ред
елена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го п
ред
стави като идеал.
Ето защо може да се каже: Става дума за астралното себепознание на един човек от онова време. Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят.
Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал.
Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия. Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства. В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си п
ред
ставите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
Един мъдър човек като Томас Мор представя не просто някакъв идеал за бъдещето, а изживяваното от него, за щото така по свой начин и съобразно с епохата си иска да приближи до хората голямата истина, че външната сетивна действителност е само Майя и че тази външна сетивна действителност трябва да се съпостави със свръхсетивния свят. Но когато тя бъде съпоставена така, че в същото време се усеща въздействието на всички страсти, на всички желания, присъщи на определена епоха и отговарящи на естеството на тази епоха, тогава се получава нещо, което ако човек се взре в него ни най-малко не би му се искало да го представи като идеал. Защото, откровено казано, ако аз самият се бях родил в Утопия, за своя първа задача вероятно щях да смитам възможно по-бързото премахване на тези утопични условия и тяхното заместване с други. Абстрахирайки се от сегашните времена, условията, които царят тук-таме по земята, щяха може би да ми се сторят дори по-идеални от царящите в Утопия. Но и Томас Мор е искал да опише не идеални условия, а онова, което действително бил изживял при обрисуваните от мен обстоятелства.
В известен смисъл, той е искал да каже на хората: Ако можехте да видите желанията си, ако можехте нагледно да видите окова, което ви се иска да си представите като идеални условия, то щеше да изглежда така, че сигурно нямаше да бъдете доволни от него.
към текста >>
За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на оп
ред
елени нейни места да се издирят основополагащите факти.
Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на Томас Мор. На тези неща трябва да се гледа много по-реално, отколкото се случва на практика.
За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти.
Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението. От това валидна оценка не може да се получи, а само точно отражение на симпатиите и антипатиите. На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството.
към текста >>
Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непос
ред
ствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението.
Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на Томас Мор. На тези неща трябва да се гледа много по-реално, отколкото се случва на практика. За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти.
Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението.
От това валидна оценка не може да се получи, а само точно отражение на симпатиите и антипатиите. На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството.
към текста >>
На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви нап
ред
и не може да бъде в услуга на човечеството.
Сега на нас ни е известен чужденецът, дал описанието на Утопия: Чужденецът е астралното "себе" на Томас Мор. На тези неща трябва да се гледа много по-реално, отколкото се случва на практика. За да бъде разбрана еволюцията на човечеството, наложително е на определени нейни места да се издирят основополагащите факти. Във всеки случай оценката не може да се оформи чрез извеждане от няколкото факта, намиращи се в непосредствена близост или пък приготвени от хора от обкръжението. От това валидна оценка не може да се получи, а само точно отражение на симпатиите и антипатиите.
На него може да се отдаде каква ли не почит, но то не помага да се върви напред и не може да бъде в услуга на човечеството.
към текста >>
На всички тези неща ще се върнем отново, но на първо време исках да Ви п
ред
ставя един характерен за смяната на епохата, за прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха човек, който изважда на повърхността свойственото за по-дълбоката душевност и го превръща в себепреживяване.
На всички тези неща ще се върнем отново, но на първо време исках да Ви представя един характерен за смяната на епохата, за прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха човек, който изважда на повърхността свойственото за по-дълбоката душевност и го превръща в себепреживяване.
Нека засега бъде представен само този факт.
към текста >>
Нека засега бъде п
ред
ставен само този факт.
На всички тези неща ще се върнем отново, но на първо време исках да Ви представя един характерен за смяната на епохата, за прехода от Четвъртата към Петата следатлантска епоха човек, който изважда на повърхността свойственото за по-дълбоката душевност и го превръща в себепреживяване.
Нека засега бъде представен само този факт.
към текста >>
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което п
ред
ставлява народната душа.
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа.
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа. За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания. Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма. Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа.
към текста >>
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста п
ред
разположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа.
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа.
Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа.
За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания. Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма. Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа. По отношение на реалността, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни.
към текста >>
Защото в това се крие невероятно важната истина, че с
ред
даден народ човек се е озовал само пос
ред
ством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа.
Ако целим да разберем взаимовръзките, към които някои наши приятели съгласно изразеното от тях желание проявяват интерес, ние освен туй трябва да се помъчим да схванем конкретната реалност на онова, което представлява народната душа. Защото нашето материалистическо време и начинът ни да усещаме са доста предразположени да бъркат народната душа с отделната душа, сиреч, когато се говори за един народ, да се смята, че в реалността той има нещо общо с отделните членове на народа. За окултиста, ако ми бъде позволено да използвам едно малко грубо, но образно сравнение, е точно толкова безразсъдно да отъждествява някого, който нарича себе си англичанин или германец, с неговата народна душа, колкото безразсъдно би било отъждествяването на сина или дъщерята с бащата или майката. Сравнението, както казах, е грубо, тъй като в единия случай имаме работа с двама физически човека, а в другия с една физическа и с една нефизическа същност; конкретно погледнато обаче, двете са съвсем различни образувания. Човек безспорно ще разбере заложеното в основата, но онова, чието схващане е крайно необходимо, ако някой изобщо желае да говори за тези неща с реално основание, ще бъде разбрано едва от момента, когато се проумеят тайните на повтарящите се земни животи и на свързаната с тях Карма.
Защото в това се крие невероятно важната истина, че сред даден народ човек се е озовал само посредством една инкарнация, докато в индивидуалната си същност той носи нещо съвсем друго, неимоверно повече, както и неимоверно по-малко от онова, което се съдържа в народната душа.
По отношение на реалността, себеотъждествяването с народната душа няма абсолютно никакъв смисъл, ако излиза извън рамките на онова, което се означава с думи като любов към отечеството, любов към родината, патриотизъм и други подобни. Тези неща ще се видят в правилна светлина едва след като на истините за реинкарнацията и Кармата се поглед не сериозно и задълбочено.
към текста >>
Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с
ред
уването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение.
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията.
Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение.
Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка. В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>
Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от оп
ред
елена родителска двойка.
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията. Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение.
Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка.
В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>
В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при оп
ред
елена родителска двойка, които п
ред
извикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
В последно време на различни места говорих за взаимовръзката на човешката душа между смъртта и прераждането с онова, което настъпва, когато чрез раждането човек навлиза в битието. Обръщах внимание на положението, че между смъртта и новото раждане човек е свързан със силите, които събират хората през поколенията. Повтарящото се съчетаване на родителски двойки и прочее в потомството и в останалите условия, свързани с редуването на поколенията, има за последица, че човекът, който между смъртта и раждането се намира в цялостния поток, накрая бива отведен при родителската двойка, чрез която може да придобие въплъщение. Както човек във физическия живот е свързан със своето физическо тяло, така между смъртта и новото раждане той е свързан с обстоятелствата, които подготвят раждането му от определена родителска двойка.
В силите, които в крайна сметка отвеждат един човек при определена родителска двойка, които предизвикват този баща, тази майка отново да са имали същите родители и така нататък в обратна посока във всичко това, което после се разклонява на различни страни и взаимодейства по различен начин, във всичко това човек битува в течение на столетия!
към текста >>
Обръщам Ви внимание, че ако човек битува само в онова, което пронизва трийсет поколения, то това вече п
ред
ставлява внушителен брой столетия.
Обръщам Ви внимание, че ако човек битува само в онова, което пронизва трийсет поколения, то това вече представлява внушителен брой столетия.
Защото от Карл Велики до наше време се наброяват около трийсет поколения, а във всичко, което протича във вид на обичане, сближаване, създаване на потомство и в крайна сметка отвежда при родителската двойка, от която човек се ражда, във всичко това той битува лично, всичко това той лично си го е приготвил.
към текста >>
Нека да се със
ред
оточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте.
В лицето на Данте ние имаме една особено изтъкната личност от края на Четвъртата следатлантска епоха. Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например.
Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте.
Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно. Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка. Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти. Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
Една личност като Данте действа извън
ред
но импулсиращо, извън
ред
но авторитетно.
В лицето на Данте ние имаме една особено изтъкната личност от края на Четвъртата следатлантска епоха. Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте.
Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно.
Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка. Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти. Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, п
ред
и още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е п
ред
вещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка.
В лицето на Данте ние имаме една особено изтъкната личност от края на Четвъртата следатлантска епоха. Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно.
Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка.
Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти. Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
Следователно от с
ред
ите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
Една такава изтъкната личност можем да я съпоставим с личностите, придобили известно значение след настъпване на Петата следатлантска епоха като Томас Мор например. Нека да се съсредоточим по-специално върху онова, което сме установили най-общо у една личност като Данте. Една личност като Данте действа извънредно импулсиращо, извънредно авторитетно. Интересно би било поне чрез догадки да се размишлява как една такава душа, преди още чрез раждането да встъпи в едно физическо земно битие, което ще се окаже важно за човечеството, в известна степен ако мога да си послужа с малко бароковия израз си е предвещала окова, което тя трябва да стане, та по правилен начин да бъде родена от правилната родителска двойка. Тези обстоятелства, разбира се, се създават в духовния свят, но се реализират с помощта на физическите инструменти.
Следователно от средите на духовния свят, така да се каже, става насочването на една кръв към друга и т.н.
към текста >>
Що се отнася до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих искал най-нап
ред
да оставя друг да обрисува какво от същността му излиза наяве за всеки, който умее да насочи вниманието си към нея.
Що се отнася до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих искал най-напред да оставя друг да обрисува какво от същността му излиза наяве за всеки, който умее да насочи вниманието си към нея.
Човек лесно би могъл да помисли, че правя някаква политическа пропаганда, което, разбира се, ми е безкрайно далечно. Ето защо направих справка у Кардучи*123 великия италиански поет от по-ново време, който беше голям познавач на Данте. Зад Кардучи и тази именно е причината да се позова на него стои също онова, което в Италия се нарича massonier и което е свързано с всичките окултни братства, към които вече на сочих вниманието Ви. Затова теоретичните занимания на Кардучи с реални неща от живота се характеризират до известна степен с такова задълбочено познание. Не твърдя, че това задълбочено познание той е излагал навред на показ, нито че е бил своего рода окултист, но в онова, което казва, все пак се крият неща, достигнали до него по какви ли не тайнствени канали.
към текста >>
Не твърдя, че това задълбочено познание той е излагал нав
ред
на показ, нито че е бил своего рода окултист, но в онова, което казва, все пак се крият неща, достигнали до него по какви ли не тайнствени канали.
Що се отнася до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих искал най-напред да оставя друг да обрисува какво от същността му излиза наяве за всеки, който умее да насочи вниманието си към нея. Човек лесно би могъл да помисли, че правя някаква политическа пропаганда, което, разбира се, ми е безкрайно далечно. Ето защо направих справка у Кардучи*123 великия италиански поет от по-ново време, който беше голям познавач на Данте. Зад Кардучи и тази именно е причината да се позова на него стои също онова, което в Италия се нарича massonier и което е свързано с всичките окултни братства, към които вече на сочих вниманието Ви. Затова теоретичните занимания на Кардучи с реални неща от живота се характеризират до известна степен с такова задълбочено познание.
Не твърдя, че това задълбочено познание той е излагал навред на показ, нито че е бил своего рода окултист, но в онова, което казва, все пак се крият неща, достигнали до него по какви ли не тайнствени канали.
към текста >>
Първо, пос
ред
ством някои брънки на потеклото му това бил староетруският елемент.
И тъй, Кардучи казва*124, че в Данте си взаимодействали три елемента и само чрез взаимодействието на тези три елемента Дантевата същност могла да стане онова, което била.
Първо, посредством някои брънки на потеклото му това бил староетруският елемент.
От него Данте получил нещото, което му разкрило свръхсетивните светове, той му давал способността да говори толкова задълбочено за свръхсетивните светове. На второ място у него бил заложен романският елемент, който му позволявал да има правилно отношение към съвременния живот и да изхожда от някои правни понятия. А третият елемент в Данте казва Кардучи бил германският. На него дължал смелостта и свежестта на възгледите си, известна прямота и решително отстояване на замисленото от него. От тези три елемента Кардучи съставя душевността на Данте.
към текста >>
Те естествено не са го формулирали със същите думи, както го изразявам аз сега, но са положили въпросните усилия и някои неща спо
ред
тях са последица от това,че значителна част от Дантевите п
ред
ци могат да се открият в Граубюнден.
Първият ни насочва към нещо старокелтско, което някак си го пропива и го възвръща към Третата след атлантска епоха, защото келтското на север отправя в миналото към онова, което опознахме като Трета следатлантска епоха. Освен туй Четвъртата следатлантска епоха откриваме в романския, а Петата в германския елемент. От трите епохи и техните импулси Кардучи съставя елементите в душата на Данте, така че ние действително имаме три пласта, разположени един до друг или по-скоро един върху друг Трета, Четвърта, Пета епоха, келтски, романски, германски елемент. Добри Дантеви изследователи са положили много усилия, за да установят как с оглед на духовния свят Данте е могъл да смеси кръвта си по такъв начин, че да придобие такива съставки.
Те естествено не са го формулирали със същите думи, както го изразявам аз сега, но са положили въпросните усилия и някои неща според тях са последица от това,че значителна част от Дантевите предци могат да се открият в Граубюнден.
До известна степен то може да се потвърди от историята: Линиите на Дантевите прародственици отправят към всички посоки на света, включително към тази област, където се е смесила толкова много кръв.
към текста >>
С това вече се докосваме до обстоятелства, които там, където се познават реалностите на живота, са много добре известни, на които се разчита и които човек желае също да използва като сили, когато п
ред
приема различни неща.
С това вече се докосваме до обстоятелства, които там, където се познават реалностите на живота, са много добре известни, на които се разчита и които човек желае също да използва като сили, когато предприема различни неща.
На окултните братства тези обстоятелства съвсем не са неизвестни нито на законните, нито на онези другите, дето поставят тайната наука в услуга на някакъв групов егоизъм в една или друга насока. Защото тайната за взаимодействието на трите последователни пласта, имаща голямо значение главно за Европа, се обсъжда във всички окултни братства, достойни да носят това име, с голяма грижливост, а понякога, естествено, по един или друг начин също за отклоняване на вниманието от онова, което може да се означи като добрата насока.
към текста >>
След като по този начин подготвих пътя и Ви запознах с учението за онова, което в известен смисъл е тайната на еволюцията и което макар и с най-различна цел бива преподавано, сега искам да насоча вниманието Ви върху някои специални учения, които ще п
ред
ставя просто реферативно.
След като по този начин подготвих пътя и Ви запознах с учението за онова, което в известен смисъл е тайната на еволюцията и което макар и с най-различна цел бива преподавано, сега искам да насоча вниманието Ви върху някои специални учения, които ще представя просто реферативно.
Тези учения оформяли съдържанието на наставленията на някои тайни школи особено от края на XIX век. През ХХ век те намират своето продължение, но наченките им са от края на XIX век, когато придобиват силно влияние. Направен бил опит да бъдат въведени навсякъде, където се смятало за необходимо да бъдат използвани с някаква цел. И така, без да упражнявам критика, бих искал най-напред чисто реферативно да представя някои учения от окултните братства в Англия, като наблегна на онова, за което вече имате готовност.
към текста >>
И така, без да упражнявам критика, бих искал най-нап
ред
чисто реферативно да п
ред
ставя някои учения от окултните братства в Англия, като наблегна на онова, за което вече имате готовност.
След като по този начин подготвих пътя и Ви запознах с учението за онова, което в известен смисъл е тайната на еволюцията и което макар и с най-различна цел бива преподавано, сега искам да насоча вниманието Ви върху някои специални учения, които ще представя просто реферативно. Тези учения оформяли съдържанието на наставленията на някои тайни школи особено от края на XIX век. През ХХ век те намират своето продължение, но наченките им са от края на XIX век, когато придобиват силно влияние. Направен бил опит да бъдат въведени навсякъде, където се смятало за необходимо да бъдат използвани с някаква цел.
И така, без да упражнявам критика, бих искал най-напред чисто реферативно да представя някои учения от окултните братства в Англия, като наблегна на онова, за което вече имате готовност.
към текста >>
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-нап
ред
ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса.
Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности. Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството. Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>
Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се п
ред
ставя от романските, латинските народности.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството.
Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности.
Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството. Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>
Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното
ред
уване не протича по начин, при който последващото просто стои след п
ред
ходното, ами п
ред
ходното остава да съществува
ред
ом със следващото подир него, тъй че отпосле п
ред
ходно и последващо живеят съвместно в пространството.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности.
Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството.
Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>
Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си п
ред
ставители и през епохата на петата подраса.
Там се учело и се учи, че еволюцията на Европа може да бъде разбрана, ако по-напред ретроспективно се погледне към прехода от романската, от Четвъртата следатлантска епоха към Петата следатлантска епоха; учело се моля това да се схваща единствено като рефериране, че трябвало да се разбере тайната на прехода от Четвъртата към Петата епоха или както се казвало в тези братства от четвъртата към петата подраса. Знаете,че по нееднократно назовавани причини ние не можем да използваме термина подраса, тъй като с него вече се преследва едностранчива, групова цел, докато нас винаги са ни интересували не груповите, а всеобщите цели на човечеството. Учело се, че в общи линии четвъртата подраса се представя от романските, латинските народности. Във всяка еволюция на човечеството става така, че развойното редуване не протича по начин, при който последващото просто стои след предходното, ами предходното остава да съществува редом със следващото подир него, тъй че отпосле предходно и последващо живеят съвместно в пространството.
Така и четвъртата подраса, състояща се в общи линии от романско-латински елемент, останала да съществува чрез последните си представители и през епохата на петата подраса.
към текста >>
Англофонските народи п
ред
ставляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски.
Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи.
Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение. Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят. Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса?
към текста >>
Елементът на петата подраса бил съдържал обаче п
ред
разположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят.
Петата подраса, появила се в началото на XV век, включва онези народи, които са призвани да говорят по света на английски. Англофонските народи представляват петата подраса, а цялостната задача на Петата следатлантска епоха се състои в това, светът да бъде завладян за английски говорещите народи. Остатъците от четвъртата подраса латински облъхнатите народи, очевидно ще изпадат все повече и повече в някакъв материализъм, те съдържат в себе си елемента на своето вътрешно разложение, а и във физическо отношение са носители на упадъка. Както вече казах, аз само реферирам, без да излагам нещо като мое твърдение.
Елементът на петата подраса бил съдържал обаче предразположеност към спиритуализъм, към възприемане на духовния свят.
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек.
към текста >>
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се уч
ред
ява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка.
Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век.
към текста >>
Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-п
ред
и, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност.
Кърмачето става дете; това е времето, когато в Рим се учредява папската институция и със своята власт папата става настойник на детето, тъй както римляните били негова дойка. Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха.
Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност.
Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век. При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро. Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
към текста >>
При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради оп
ред
елени съображения се смята за добро.
Както казах, аз не твърдя нищо, а само реферирам. После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век.
При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро.
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
към текста >>
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето п
ред
почита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
После следва взаимодействието между папството и северните дадености, всичко, което пронизало Централна Европа чак до Британия това е възпитанието под папското настойничество, чрез което продължава въздействието на романския елемент от Четвъртата следатлантска епоха. Някъде към ХІІ век, когато папството престанало да бъде такова, както по-преди, започнало юношеството на тези раз лични народности, което се характеризира с пробуждането на собствената им интелигентност. Настойникът се оттегля. Юношеството трае до към края на XVIII век. При преподаването на подобни неща настоящето по правило се изпуска, тъй като то поради определени съображения се смята за добро.
Хората не трябва да чуват твърде ясно какво се мисли за настоящето предпочита се то да им бъде поднесено по сугестивен начин.
към текста >>
се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало п
ред
поставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството.
Така с течение на времето,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н.
се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството.
Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност. И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания. Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване. Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват. Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва.
към текста >>
Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент спо
ред
това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност.
Така с течение на времето,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н. се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството.
Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност.
И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания. Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване. Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват. Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва.
към текста >>
И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се п
ред
приемат така, че да стоят под знака на тези виждания.
Така с течение на времето,на север под покровителството на дойката, на настойника и т.н. се оформила сегашната зрялост на онова, което вече съдържало предпоставката за постепенно превръщане на Британия в господстващия народ на Петата следатлантска епоха, какъвто били не само римляните, но и романизмът, когато от него произлязло папството. Следователно, докато от ствола на човечеството се отронват останките на латинския елемент, като нов плодоносен елемент според това виждане се разпростира онова, в което живее британската същност.
И тук се намеква, че всички външни действия и мерки, които държат да имат някакъв смисъл и да бъдат плодотворни, трябва да се предприемат така, че да стоят под знака на тези виждания.
Защото каквото и да става без тези виждания да се вярва например, че латинският елемент не се намира в упадък или че британският не е във възход, то е обречено на изсъхване. Подобни работи, казват тези хора, могат естествено да се вършат, но са осъдени да останат без значение, те така да се каже не покълват. Все едно да хвърлиш семе в неподходяща почва.
към текста >>
Скицираното по този начин учение п
ред
ставлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее.
Скицираното по този начин учение представлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее.
От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали никаква представа как са им били предадени тези неща. В много събития, които ние изживяваме в рамките на еволюцията на човечеството особено от XVI век насам, тези неща са били привнесени от Запада.
към текста >>
От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали никаква п
ред
става как са им били п
ред
адени тези неща.
Скицираното по този начин учение представлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее.
От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали никаква представа как са им били предадени тези неща.
В много събития, които ние изживяваме в рамките на еволюцията на човечеството особено от XVI век насам, тези неща са били привнесени от Запада.
към текста >>
в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски п
ред
ставител искал да говори на своя си език.
Че наистина имаме работа с народности след всичко хубаво, което съм казвал за славяните, нека ми бъде позволено в скоби да отбележа и това, следва например от факта, че когато през 1848 г.
в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски представител искал да говори на своя си език.
Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език. Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните.
към текста >>
Споменавам го не за да п
ред
извикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните.
Че наистина имаме работа с народности след всичко хубаво, което съм казвал за славяните, нека ми бъде позволено в скоби да отбележа и това, следва например от факта, че когато през 1848 г. в Прага се провеждал Славянският конгрес и всеки славянски представител искал да говори на своя си език. Това се оказало неизпълнимо, понеже не се разбирали; така се наложило да говорят на книжовен немски език.
Споменавам го не за да предизвикам смях, а за да посоча, че има известно значение какво на Запад се преподава за славяните.
към текста >>
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат п
ред
имство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище.
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище.
Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война. В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми. Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
към текста >>
В тези братства голямата европейска война се п
ред
ставя най-вече през 90-те години като п
ред
стояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми.
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война.
В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми.
Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
към текста >>
Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им п
ред
стояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
По-нататък в английските братства се говори, че спрямо останалите славяни, поляците имат предимство дотолкова, доколкото те единодушно са изградили свой религиозен и прочее културен живот на сравнително високо равнище. Сетне отчасти се обрисуват съдбините на поляците, ала се твърди, че те всъщност принадлежали към Руската империя. Посочват се и балканските славяни, за които се говори, че се освободили от потисничеството на Турция и основали самостоятелни славянски държави, които обаче и това изречение непрестанно бива повтаряно в тази си форма щели да просъществуват само до следващата голяма европейска война. В тези братства голямата европейска война се представя най-вече през 90-те години като предстояща в близко бъдеще и се свързва специално с еволюционните импулси, които щели да се излъчат от балканските славяни и които се характеризирали с това, че тези държави, възникнали чрез отделяне от Турската империя, трябвало да преминат в други форми.
Тези балкански славяни се казва там ще можели да запазят самостоятелността си само до голямата европейска война, след което им предстояло да ги споходят съвсем други съдбини*126.
към текста >>
Спо
ред
учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми.
Сега тези народности гласи учението се намирали в пеленаческата възраст и понеже ги обявяват за бъдната шеста, а британците за петата подраса, с това вече се намеква, че британците трябвало да заемат спрямо тях същото положение, което нявга римляните заели спрямо северните германски народности, си реч отпърво трябвало да бъдат дойка; в тази роля се криела първоначалната им задача.
Според учението ролята на дойка щяла да приключи в момента, когато тези народи ще са стигнали дотам, че Руската империя вече да не съществува, а те въз основа на собствените си умствени заложби да си изградят специални форми.
Лека-полека обаче дойката, разбира се, трябвало да отстъпи място на настойника, тоест от онези на Запад, които съставлявали същинската пета подраса, трябвало да се създаде своеобразно папство. Там духовността трябвало да се развие особено силно и както папството се отнасяло към Централна Европа, така трябвало да възникне някаква конфигурация, която да действа в широта от запад на изток, а това трябвало да доведе до използване на Изтока за създаването на някои институции в него по сходен начин, както папството било създало свои институции в Европа.
към текста >>
Оттогава естествено налице бил нап
ред
ък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от с
ред
ите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно оп
ред
елени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът п
ред
ставлявал петата, а не шестата подраса.
Оттогава естествено налице бил напредък с една подраса и докато папството по най-различни начини основало църкви и църковни общини, то западното папство, което щяло да се развие от средите на британизма, имало за задача да проведе на изток точно определени икономически експерименти, сиреч да изгради някаква форма на икономическо съжителство по социалистически начин, за която се приема, че на запад ти е неприложима, доколкото Западът представлявал петата, а не шестата подраса.
Изтокът трябвало, първоначално опитно, да се използва за такива насочени към бъдещето експерименти. Налагало се да бъдат проведени политически, духовни и икономически експерименти.
към текста >>
Съществува обаче пълна яснота, че както най-на п
ред
се изпълнява ролята на дойка, така от тази роля трябва да произтече настойничеството, тоест своего рода бъдещо папство от страна на западната култура.
Никой естествено не е толкова неразумен, за да твърди, че господството на Запада ще трае вечно, защото никой сериозен ученик на окултизма няма да го повярва.
Съществува обаче пълна яснота, че както най-на пред се изпълнява ролята на дойка, така от тази роля трябва да произтече настойничеството, тоест своего рода бъдещо папство от страна на западната култура.
към текста >>
Това беше едно реферативно п
ред
ставяне, скъпи мои приятели!
Това беше едно реферативно представяне, скъпи мои приятели!
Тези неща лежат съвсем дълбоко в ученията на западното франкмасонство и целта е да се установи дали именно влиятелните учения, за които току-що говорих, действително са последица от еволюцията на човечеството и са създадени за благото на целия човешки род или човек трябва да си ги представя в донякъде коригирана форма. Такава е целта. Към обсъждането на всички тези неща ще се върнем отново.
към текста >>
Тези неща лежат съвсем дълбоко в ученията на западното франкмасонство и целта е да се установи дали именно влиятелните учения, за които току-що говорих, действително са последица от еволюцията на човечеството и са създадени за благото на целия човешки род или човек трябва да си ги п
ред
ставя в донякъде коригирана форма.
Това беше едно реферативно представяне, скъпи мои приятели!
Тези неща лежат съвсем дълбоко в ученията на западното франкмасонство и целта е да се установи дали именно влиятелните учения, за които току-що говорих, действително са последица от еволюцията на човечеството и са създадени за благото на целия човешки род или човек трябва да си ги представя в донякъде коригирана форма.
Такава е целта. Към обсъждането на всички тези неща ще се върнем отново.
към текста >>
Външната наука и днес вече е на път да открие някои учения, които свидетелстват, че имаме работа с такива
ред
уващи се развойни степени.
А сега ми се иска да отбележа още, че някои степени на развитието наистина не са плод на фантазиране, а напротив с все по-задълбоченото разглеждане на реалните факти може да се докаже вече и във външно то онова, което първоначално е било установено по окултен път.
Външната наука и днес вече е на път да открие някои учения, които свидетелстват, че имаме работа с такива редуващи се развойни степени.
Че в думите на окултиста наистина има нещо вярно, днес вече може да се констатира от отделни симптоми на външната наука, само че човек трябва да има добра воля за това.
към текста >>
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно п
ред
ставлява духовно развитие, намират израз оп
ред
елени закони по същия начин, както и природните.
Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание.
В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните.
Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон. Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език. Тук развитието протича по съвсем регулярен начин. Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни.
към текста >>
Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският п
ред
ставят оп
ред
елена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език.
Във връзка с това искам да приведа нещо, на което вече нееднократно съм обръщал внимание. В онова, което убягва на външната разсъдъчна култура, но безспорно представлява духовно развитие, намират израз определени закони по същия начин, както и природните. Веднъж вече спрях вниманието Ви върху един езиков закон.
Ако се проследи възходящото развитие от Четвъртата следатлантска епоха до наше време, се установява, че гръцкият и латинският представят определена степен в езиковия развой; по-нататък тя преминава в готски, а като следваща степен се получава нововисоконемският език.
Тук развитието протича по съвсем регулярен начин. Мога да Ви илюстрирам това съвсем схематично, но нещата се характеризират със същата абсолютна закономерност като природните закони и изключенията са само привидни.
към текста >>
Едно D в гръцки или латински преминава в Т, а едно Т преминава в Th, което по оп
ред
елени езикови закони може да се яви и като Z.
Едно D в гръцки или латински преминава в Т, а едно Т преминава в Th, което по определени езикови закони може да се яви и като Z.
Едно гръцко Th или Z дава готско D, което пък в нововисоконемски става на
към текста >>
Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не нап
ред
, а назад: day.
Така ние имаме три степени, разположени една над друга: гръцко-латинска, готска съответстваща на времето, когато римляните се сблъскали с германите и нововисоконемската като по-нататъшна развойна степен. Както вече веднъж изтъкнах, странното е, че английският език е останал на степента на готския. Затова, ако искате да откриете английския, при всяка дума в нововисоконемски гласеж трябва да се върнете с една степен назад.
Вземете немската дума Tag ден; за да минете към английски, ще трябва да се движите не напред, а назад: day.
Вземете немски tief “дълбок” отново трябва да се върнете назад към английски deep. Ако вземете нововисоконемското zehn 'десет' и търсите английското му съответствие, ще трябва да се върнете към ten. Вземете ли немски Dieb 'крадец', пак трябва да се върнете назад: английски thief. При нововисоконемското dick 'дебел' чрез връщане ще получите английски thick. Следователно при преминаване от нововисоконемски към английски движението става в посока, обратна на часовниковата стрелка.
към текста >>
П
ред
ставих Ви го само с оглед на звучните, беззвучните и аспируваните експлозиви *127, но той може да се приложи към цялата звукова система.
Ето защо съвсем обективно можем да кажем, че ако по отношение на английския искаме да издирим развитието на езика като народностен елемент, ще трябва да се върнем към степента на готския. В еволюцията си нововисоконемският език се е издигнал в специфичен елемент. Тези думи не са продиктувани от някакви патриотични или националистически съображения, а са истина като тази, че полярната мечка е бяла, което също не е нужно да се казва поради симпатия или антипатия към полярната мечка. Приведената от мен закономерност е един добре известен езиков закон така нареченият закон за звукоизместването.
Представих Ви го само с оглед на звучните, беззвучните и аспируваните експлозиви *127, но той може да се приложи към цялата звукова система.
Развитието на езика е строго установено и отговаря на импулсите, които господстват в еволюцията на човечеството. Стъпка по стъпка външната наука също изважда нещата наяве, макар засега само спорадично; в окултизма Вие имате по-дълбоките подбуди за всичко, за което става дума тук.
към текста >>
В нея се разглежда паралелизмът между френската политика и френските тайни ордени и се посочва как и на двете места нещата се движат успо
ред
но, как и на двете места битуват едни и същи сили.
Вече проличават доста забележителни явления. Днес например съществува интересна студия*128 от някакъв мъж, загинал на бойното поле отново знаменателно кармично обстоятелство по време на тази война.
В нея се разглежда паралелизмът между френската политика и френските тайни ордени и се посочва как и на двете места нещата се движат успоредно, как и на двете места битуват едни и същи сили.
към текста >>
Следователно целта е нулите да бъдат комбинирани по оп
ред
елен начин с единиците, при което не е наложително нулите да знаят особено много за начина, по който са комбинирани с единиците.
Много по-дискретно, много по-потайно е положението в английската политика, която изцяло е под влияние на стаеното по аналогичен начин зад нея. Там въпросът е да се намерят пътища, за да може съответни те хора да се издигнат на подходящите места. Стоящите на заден план окултисти често пъти са само единици и сами по себе си не означават нищо особено; на тях им е нужно нещо, което се прибавя нужни са им нули. Нулите не са единици, но с тяхна помощ завчас се получава десетка. Прибавят ли се още нули, тогава ако единицата е застанала някъде скоро се получава множество, например хилядарка, макар всяка нула да си е просто нула; а когато единицата е покрита, видими остават само нулите.
Следователно целта е нулите да бъдат комбинирани по определен начин с единиците, при което не е наложително нулите да знаят особено много за начина, по който са комбинирани с единиците.
към текста >>
Тогава извоювал нещо много важно най-нап
ред
наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат.
Така например има един мъж, който е съвсем почтен човек. Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж.
Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат.
В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика. От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка. Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената.
към текста >>
От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън п
ред
елите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка.
Вече посочих, че за мен той ни най-малко не е черен дявол, за какъвто го смятат мнозина в Централна Европа, за мен той е почтен, приятен човек, който държи да казва истината по свой начин; но това не пречи да бъде нула. Първоначалното си възпитание получил в интерната на частно училище в Уинчестър, сетне продължил образованието си в оксфордския Бейлиъл Колидж. Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат. В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика.
От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка.
Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха". Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената. Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
към текста >>
Сега сър Едуард Грей* 129 нап
ред
ва по социалната стълбица, п
ред
и да е слязъл от сцената.
Тогава извоювал нещо много важно най-напред наградата по крикет "Мерилебън", а подир туй тениснаградата "Кралица Анна" На двайсет и три години станал депутат. В тази възраст човек се поддава на какви ли не влияния. На трийсет години станал държавен секретар по външната политика. От дълго време бил министър на външните работи, когато за първи път стъпил извън пределите на Англия, за да придружи английския крал при едно пътуване в Африка. Написал и една книжка за риболова, озаглавена "Въдичарстване с муха".
Сега сър Едуард Грей* 129 напредва по социалната стълбица, преди да е слязъл от сцената.
Негов другар от колежа в Оксфорд, заедно с когото следвали там, е десет години по-възрастният Аскуит*130.
към текста >>
14.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не п
ред
оставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки.
Позволете ми в самото начало още веднъж да кажа, че Ви моля настоятелно да не водите записки по време на тези лекции*131. Доста странно е, че именно на едно такова желание, както проличава, не се откликва с абсолютно никакво разбиране.
Но при настоящите лекции съм длъжен изрично да помоля за това, тъй като на първо място дните, в които живеем сега, не предоставят в ни най-малка степен подходяща възможност човек, който гледа сериозно на развитието на човечеството, да оформи неща от рода на онези, които възнамерявам да обобщя тук, в пълноценни завършени лекции, а най-много в отделни бележки.
И второ, нали знаем какви недоразумения произтекоха поради това, че в началото на нашето толкова тягостно време, тук-таме се водеха всевъзможни записки на мои лекции и се разпращаха къде ли не, отчасти с похвални, както и с не дотам похвални намерения, за да съобщят на този или онзи: вижте, той не говори толкова лоши неща за едно или друго; или пък за да изкарат някого окончателно от кожата и да му дадат повод за злонамерени действия.
към текста >>
Всъщност, извадени от контекста, отделните изречения особено при по
ред
ица от лекции никога не изразяват нещо, но винаги могат да се тълкуват по един или друг начин.
Всъщност, извадени от контекста, отделните изречения особено при поредица от лекции никога не изразяват нещо, но винаги могат да се тълкуват по един или друг начин.
Аз не се стремя към нищо друго освен към издирване на истината, а в случай като настоящиято е валидно толкова повече, след като немалко наши приятели отправиха истинска молба и пожелаха това да става под формата на разсъждения във вида, по който те протичат сега. Целта ми съвсем не е някой да сподели относно казаното от мен с едното или другиго, че то действително не било лошо, а се стремя единствено към истината. Към истината всъщност трябва да се стреми всеки, който гледа сериозно на духовното изследване и който по-специално държи сметка за задачите на духовното изследване по-отношение развитието на човечеството в наше време.
към текста >>
П
ред
и всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало.
Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл.
Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало.
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
към текста >>
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни п
ред
убеждения и най-вече с п
ред
усещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези п
ред
убеждения или п
ред
усещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
Продължавайки изложеното дотук, днес бих искал да приведа някои гледни точки, на чиято основа може да се постигне, преценка за съвременността, и то не само за близките дни или седмици, или пък години, а за съвременността в по-широк смисъл. Преди всичко нека да не забравяме, че Духовната Наука е нещо сериозно и че ако някой иска да я разбере в истинския смисъл, за него тя трябва да бъде по-сериозна от всичко останало.
Но ако към нея се пристъпва с всевъзможни предубеждения и най-вече с предусещания, както това нерядко се случва там, където се е оформило някакво общество като инструмент за духовнонаучни въжделения, и ако в резултат на тези предубеждения или предусещания човек се гневи за едно или друго, тогава той просто показва, че още не е дозрял за духовна наука; докато пък на противоположната страна днес вече може да се прозре, че единствено Духовната Наука е пригодна реално да култивира онази сериозност, която е необходима в нашите толкова трагични дни.
към текста >>
В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него п
ред
почитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без п
ред
убеждение.
В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него предпочитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без предубеждение.
Не е нужно да бъде съгласен, но трябва да се опита да ги приема без предубеждение. Работата е там, че не всичко може да се каже, без да се изрекат неща, които са неприятни за този или онзи. В наше време има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно. На някои факти човек трябва да гледа спокойно, за щото само тогава той може да се сдобие с една действително валидна преценка. Не че е необходимо да иска да се сдобие с нея, но той би могъл да я получи, ако пожелае да застане върху основата на Духовната Наука.
към текста >>
Не е нужно да бъде съгласен, но трябва да се опита да ги приема без п
ред
убеждение.
В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него предпочитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без предубеждение.
Не е нужно да бъде съгласен, но трябва да се опита да ги приема без предубеждение.
Работата е там, че не всичко може да се каже, без да се изрекат неща, които са неприятни за този или онзи. В наше време има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно. На някои факти човек трябва да гледа спокойно, за щото само тогава той може да се сдобие с една действително валидна преценка. Не че е необходимо да иска да се сдобие с нея, но той би могъл да я получи, ако пожелае да застане върху основата на Духовната Наука.
към текста >>
В наше време има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат оп
ред
елени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно.
В случая индивидът трябва да подтисне съществуващите у него предпочитания в една или друга насока и да се опита да приема нещата без предубеждение. Не е нужно да бъде съгласен, но трябва да се опита да ги приема без предубеждение. Работата е там, че не всичко може да се каже, без да се изрекат неща, които са неприятни за този или онзи.
В наше време има немалко хора, на които им се струва вече грях, щом само се споменат определени факти, понеже те смятат, че чрез споменаването на един или друг факт по някакъв начин се взема страна, което съвсем не е вярно.
На някои факти човек трябва да гледа спокойно, за щото само тогава той може да се сдобие с една действително валидна преценка. Не че е необходимо да иска да се сдобие с нея, но той би могъл да я получи, ако пожелае да застане върху основата на Духовната Наука.
към текста >>
Сега първо ще направя няколко п
ред
варителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо оп
ред
елени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството. Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения.
към текста >>
Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се п
ред
ставят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството.
Сега първо ще направя няколко предварителни бележки, за да мога в края на днешните разисквания да изложа нещо, което е в състояние да събуди разбиране за начина, по който тъкмо определени, да речем, окултни познания напират да влязат в съвременното духовно развитие на човечеството.
Всъщност чрез еволюцията на човечеството тези познания напират като че ли от само себе си да излязат на повърхността, те сякаш сами се представят, така че не се налага чрез някаква агитация да бъдат вмъквани в развитието на човечеството.
Ще изхождам от подробности, които моля да приемете като база, а вниманието си да насочите главно върху онова, което ще бъде връхна точка на моите разсъждения.
към текста >>
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без п
ред
убеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия на
ред
и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, п
ред
хождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
Започнах тези разсъждения, казвайки, че ако човек като добър европеец положи максимални усилия реално да огледа и без предубеждение да се задълбочи във фактите, разигравали се десетилетия наред и излез ли в последно време на бял свят, и после размисли как от страна на периферията преценките се дават по привичка напълно съзнателно казвам по привичка, при това включително от хора, чиито имена с право са придобили известност във времената, предхождали тягостните събития, тогава той в последна сметка стига до прозрението, че някои насоки на отсъждането са от такъв вид, че каквото и да се казва и доказва, отговорите на хората в края на краищата винаги се свеждат до едно и също: „Това няма значение германецът бездруго ще отиде на кладата!
" в съзвучие със старата рецепта „Това няма значение евреинът без друго ще отиде на кладата! " Защото в много, много преценки не се съдържа нищо друго освен някаква антипатия по чиято оправданост или неоправданост несъмнено може да се спори срещу всичко на света, носещо името германско. Ще използвам думите си съвсем премерено.
към текста >>
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извън
ред
но привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин.
Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа.
към текста >>
А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и п
ред
лага възможност да се запази логиката.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата. Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ.
А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката.
Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа. Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна. Съвсем безпристрастни преценки без спорно няма, но човек трябва да познава своите предпоставки, ако желае да прави валидни оценки.
към текста >>
Непременно трябва да се п
ред
поставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна.
Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа.
Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна.
Съвсем безпристрастни преценки без спорно няма, но човек трябва да познава своите предпоставки, ако желае да прави валидни оценки.
към текста >>
Съвсем безпристрастни преценки без спорно няма, но човек трябва да познава своите п
ред
поставки, ако желае да прави валидни оценки.
А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа. Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна.
Съвсем безпристрастни преценки без спорно няма, но човек трябва да познава своите предпоставки, ако желае да прави валидни оценки.
към текста >>
Те например не се замислят над това, че земята, върху която е била основана тази империя, столетия на
ред
е п
ред
ставлявала п
ред
и всичко своеобразен резервоар, своеобразен извор за останалата част на Европа.
Днес вече хората изобщо не се замислят от какви исторически импулси е произлязла тази империя в Централна Европа.
Те например не се замислят над това, че земята, върху която е била основана тази империя, столетия наред е представлявала преди всичко своеобразен резервоар, своеобразен извор за останалата част на Европа.
Погледнете, днес вече няма нищо романско в такъв смисъл, че то да може да се нарече продължител на някогашния романски елемент. Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи. Вземете земята на Италия. По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи. По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно.
към текста >>
По протежение на цялото с
ред
новековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи.
Днес вече хората изобщо не се замислят от какви исторически импулси е произлязла тази империя в Централна Европа. Те например не се замислят над това, че земята, върху която е била основана тази империя, столетия наред е представлявала преди всичко своеобразен резервоар, своеобразен извор за останалата част на Европа. Погледнете, днес вече няма нищо романско в такъв смисъл, че то да може да се нарече продължител на някогашния романски елемент. Романското, ако ми е позволено да се изразя така, се е изпарило и само чрез отделни импулси се е настанило в други етнически елементи. Вземете земята на Италия.
По протежение на цялото средновековие, в Италия непрекъснато са се заселвали всевъзможни германски елементи.
По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия. И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското.
към текста >>
По с
ред
ата в, известен смисъл, се е намирал резервоарът:
По-нататък може би ще се наложи да дефинирам това по-прецизно. Дори в жилите на населението, наричано днес италианско, тече невероятно много от онова, което може да се нарече германско. То е било повлияно от романския елемент, но не дотолкова, че днешният италиански народ макар и в минимална степен да може да се разглежда примерно като продължител на древния римски народ. Винаги е ставало така, че от Централна Европа като от резервоар за народи различни племена са се отправяли на вси страни към периферията чак до Испания, Северна Африка, Италия, Франция, Британия. И докато етническото е излъчвало по този начин, то е бивало пресрещало от неетническото от романското.
По средата в, известен смисъл, се е намирал резервоарът:
към текста >>
Франки, сиреч германски по своето потекло племена, се разселили по тези земи и били просмукани от онова, което не е вече присъщо на народа, ами по околен ако мога така да се изразя път пос
ред
ством римското чиновническо тяло и прочее е възприело романски елемент в смесица със старинна келтска съставка, дало от своя страна началото на нещо, в което днес битуват много повече германски импулси, отколкото се п
ред
полага.
Човек като Данте, за когото Ви говорих вчера, е само характерна проява на едно съвсем общо явление. Какво са днешните французи? При всички случаи потомци не само на латинския елемент!
Франки, сиреч германски по своето потекло племена, се разселили по тези земи и били просмукани от онова, което не е вече присъщо на народа, ами по околен ако мога така да се изразя път посредством римското чиновническо тяло и прочее е възприело романски елемент в смесица със старинна келтска съставка, дало от своя страна началото на нещо, в което днес битуват много повече германски импулси, отколкото се предполага.
към текста >>
Първоначално Британия се обитавала от елементи, които впоследствие били изтласкани в Уелс и Бретан, че дори и в Каледония, след като по-п
ред
и били разпратили вестители за привличането на юти, англи и сакси на острова, та да отблъснат напиращите от север разбойнически пикти и скота.
В съвременните италианци също битуват невероятно много германски импулси. Ако се стъпи на фактите, в Северна Италия ще може точно да се проследи проникването на лангобардския, ще рече на един германски елемент, който именно направо е погълнал в себе си другия романския елемент.
Първоначално Британия се обитавала от елементи, които впоследствие били изтласкани в Уелс и Бретан, че дори и в Каледония, след като по-преди били разпратили вестители за привличането на юти, англи и сакси на острова, та да отблъснат напиращите от север разбойнически пикти и скота.
Така се оформил елемент, в който, разбира се, германското преобладава в огромна степен.
към текста >>
Резервоарът си останал в Централна Европа, а с това, че на централното се полагало друг вид развитие, е свързано положението, че то така да се каже извършило оня скок, който не ми се иска суетно да назовавам скок нап
ред
, а само скок, намерил израз в приведения вчера от мен закон за звукоизместването.
Това излъчване протича във всички посоки.
Резервоарът си останал в Централна Европа, а с това, че на централното се полагало друг вид развитие, е свързано положението, че то така да се каже извършило оня скок, който не ми се иска суетно да назовавам скок напред, а само скок, намерил израз в приведения вчера от мен закон за звукоизместването.
Това са закони, които не е нужно да бъдат измервани с някакви симпатии или антипатии те чисто и просто са факти. А пък какви последици трябва да имат тези факти за това всеки може да си създаде своя представа, но нека да не смесва тия неща със симпатии или антипатии.
към текста >>
А пък какви последици трябва да имат тези факти за това всеки може да си създаде своя п
ред
става, но нека да не смесва тия неща със симпатии или антипатии.
Това излъчване протича във всички посоки. Резервоарът си останал в Централна Европа, а с това, че на централното се полагало друг вид развитие, е свързано положението, че то така да се каже извършило оня скок, който не ми се иска суетно да назовавам скок напред, а само скок, намерил израз в приведения вчера от мен закон за звукоизместването. Това са закони, които не е нужно да бъдат измервани с някакви симпатии или антипатии те чисто и просто са факти.
А пък какви последици трябва да имат тези факти за това всеки може да си създаде своя представа, но нека да не смесва тия неща със симпатии или антипатии.
към текста >>
Когато римските цезари п
ред
приемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-п
ред
и германи, така че римляните воювали с германите пос
ред
ством германи.
Когато римските цезари предприемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-преди германи, така че римляните воювали с германите посредством германи.
В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя. Нали Ви е известен пасажът в Гьотения "Фауст", където студентите се радват, че не се налага да се грижат за Свещената римска империя*134. От друга страна, стигнало се дотам, че централният елемент бил нападан наймного откъм периферията, че периферията непрестанно се бунтувала срещу него. Трябва да се има пред вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отвред; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия. Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа.
към текста >>
Трябва да се има п
ред
вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отв
ред
; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия.
Когато римските цезари предприемали военни походи срещу германите, войските им в преобладаващото си мнозинство всъщност се състояли от покорени по-преди германи, така че римляните воювали с германите посредством германи. В по-късни времена възникналите по периферията етнически маси също има ли към произтичащото в центъра отчасти такова отношение, че се появила необходимост да се основе тъкмо онзи вид империя, която в последната си фаза се превърнала в Свещената римска империя. Нали Ви е известен пасажът в Гьотения "Фауст", където студентите се радват, че не се налага да се грижат за Свещената римска империя*134. От друга страна, стигнало се дотам, че централният елемент бил нападан наймного откъм периферията, че периферията непрестанно се бунтувала срещу него.
Трябва да се има пред вид също така, че голяма част от онова, което в Централна Европа съществува като съзнание, е свързано с факта, че земята, върху която тази империя възникнала в Централна Европа, непрекъснато и отвред; бива ла избирана от враждуващите народности за арена на военни действия.
Това достигнало връхната си точка през XVII век по време на Тридесетгодишната война, в която по вина на съседните народи Централна Европа загубила около една трета от жителите си, след като били опустошени не само градове и села, а и цели области и периферията направо смазала народите на Централна Европа. Такива са историческите факти, които просто не бива да се изпускат от внимание.
към текста >>
Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, п
ред
лагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа.
Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите народи вечебили извоювали, а именно една империя. Но населението на тази земя е далеч по-слабо свързано с идеята за империя в сравнение с населението на Западна Европа, което по особен начин държи на тази идея, независимо дали става дума за република или за монархия. И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение.
Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа.
Мисля, че тези неща са разбираеми.
към текста >>
В Централна Европа подобна идея не е била жива векове на
ред
, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава.
В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа.
За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло. Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
Човек трудно може да си п
ред
стави каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава. В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа. За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло.
Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, с
ред
обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава.
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава.
Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
към текста >>
Най-нап
ред
тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила п
ред
и всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава.
Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
към текста >>
приемат оп
ред
елени форми, които са изцяло идеалистически обагрени.
Така ние виждаме как се появяват идеалистически по своето естество стремежи за обединяване на централноевропейсконемските народи в една Германска империя. Виждаме как те особено през 1848 г.
приемат определени форми, които са изцяло идеалистически обагрени.
Но тъй като XIX столетие се оказва епоха на материализма, на идеалистически обагреното не му била отредена особена сполука не толкова по народностна вина, колкото поради онова, което тъкмо през XIX столетие възниква като материализъм. И ето че сега въпросът бил да се извоюва по практически начин онова, което по идеалистически не било възможно да бъде извоювано, сиреч то трябвало да се извоюва така, както е бивало извоювано и другаде в дотогавашната история на Европа. Защото по кой начин са възниквали държавите? Държавите са възниквали чрез войни, държавите са възниквали чрез всички ония неща, чрез които от 1864 до 1870 г. е възникнал и Германският райх.
към текста >>
Но тъй като XIX столетие се оказва епоха на материализма, на идеалистически обагреното не му била от
ред
ена особена сполука не толкова по народностна вина, колкото поради онова, което тъкмо през XIX столетие възниква като материализъм.
Така ние виждаме как се появяват идеалистически по своето естество стремежи за обединяване на централноевропейсконемските народи в една Германска империя. Виждаме как те особено през 1848 г. приемат определени форми, които са изцяло идеалистически обагрени.
Но тъй като XIX столетие се оказва епоха на материализма, на идеалистически обагреното не му била отредена особена сполука не толкова по народностна вина, колкото поради онова, което тъкмо през XIX столетие възниква като материализъм.
И ето че сега въпросът бил да се извоюва по практически начин онова, което по идеалистически не било възможно да бъде извоювано, сиреч то трябвало да се извоюва така, както е бивало извоювано и другаде в дотогавашната история на Европа. Защото по кой начин са възниквали държавите? Държавите са възниквали чрез войни, държавите са възниквали чрез всички ония неща, чрез които от 1864 до 1870 г. е възникнал и Германският райх.
към текста >>
Ред
но е по-нататък да се има п
ред
вид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване.
Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
към текста >>
Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам п
ред
вид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни.
Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития.
За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава. На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите с
ред
ства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години.
И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>
Следователно в момента със
ред
оточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх.
Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г.
Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния".
към текста >>
Правейки това, ние заставаме п
ред
факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание.
Нека се спрем на момента, когато Париж още не бил обсаден, но чрез успехите на германците вече били налице изгледи за основаването на Германския райх. Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г.
Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание.
Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии.
към текста >>
Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави п
ред
света, носи изрично поради някакви п
ред
поставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно.
Имало причина съпротивата срещу основаването на този Германски райх да се смята за сломена и в Централна Европа възникнала идеята да се осъществи изграждането на малогермански райх. Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия.
Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно.
Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>
Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно оп
ред
елени исторически п
ред
поставки наместо първоначално п
ред
лаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии.
Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл п
ред
ставлява опасно образувание.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание.
За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа. Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в. "Матен" от 8 Октомври 1905 г. Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности.
към текста >>
За да поясня какво имам п
ред
вид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание.
За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси.
Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа. Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в. "Матен" от 8 Октомври 1905 г. Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности. И така, в „Матен" от 8 Октомври 1905 г. Четем"*137:
към текста >>
Тук оп
ред
елено значение в частност има една преценка, поместена във в.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание. За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа.
Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в.
"Матен" от 8 Октомври 1905 г. Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности. И така, в „Матен" от 8 Октомври 1905 г. Четем"*137:
към текста >>
Все пак, щом някой се осланя на реалности,
ред
но е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности.
Ако човек допусне да му влияят преценки, които вече отдавна са се утвърдили и в съвременността понякога граничат с лудост, без при това да се обсъжда дали, отделно взето, нещо е оправдано отделно взето, всяко нещо по всяко време може да бъде или основателно, или неоснователно, и ако тези преценки се обобщят, тогава би могло да се каже: породило се е усещането, че с основаването на Германския райх в Европа е възникнала голяма беда, че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл представлява опасно образувание. За да поясня какво имам предвид, бих искал да Ви прочета един текст, който поначало е показателен точно за разискваните от мен сега въпроси. Каза се, че по един или друг на чин Германия или германците се чувствали застрашени, но в действителност самата Германия била заплаха за цяла Европа. Тук определено значение в частност има една преценка, поместена във в. "Матен" от 8 Октомври 1905 г.
Все пак, щом някой се осланя на реалности, редно е той да знае, че зад дадено мнение винаги стои оценката на безброй много хора, а пък нещата, протичащи в случая като реалности, произхождат от реалности.
И така, в „Матен" от 8 Октомври 1905 г. Четем"*137:
към текста >>
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-нап
ред
би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа.
Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов. Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво. Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>
Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие п
ред
извикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво.
„Когато г-н фон Бюлов се оплаква, че бил налице стремеж да се изолира Германия, той по-напред би трябвало да си зададе въпроса, дали самата Германия чрез своя подход не се изолира от останалата Европа. Създателите на недоверие и на мнителна ненавист, които от ден на ден все повече сковават Германия, са не Делкасе, Лансдаун, не Едуард VIІ и Рузвелт, а Бисмарк и Молтке, Вилхелм II и Бюлов.
Те създадоха и отгледаха въоръжения до зъби, бодлив, раздразнен и дразнещ Райх, който от четвърт столетие предизвикателно оглежда Европа и когото Европа накрая по принуда сама трябваше да погледне накриво.
Те са, които придавайки на Германия все повече прусашки облик я лишават от симпатиите, които по-рано и осигуряваха нейната дейна наука и нейната сериозна скромност. Те са, които в наше време, смятано за морно, бълват варварски закани или разпалват брутални страсти. Европа се бои от непрестанно тлеещия в Берлин огън и за всеки случай вече оформя кордон."
към текста >>
Защото от безброй гърла и особено пос
ред
ством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това.
От лицата, правещи днес на Запад изявления, едва ли е възможно да се чуе друго нещо, освен че Германия се била превърнала в заплаха за цяла Европа и че всъщност не можело да се случи нищо по-лошо от това, този народ, който както тук е казано толкова красиво така блестял по-рано чрез своята наука и чрез своята сериозна скромност, се бил превърнал в опасност за цяла Европа.
Защото от безброй гърла и особено посредством потоците печатарско мастило непрекъснато се преповтаря, че той се бил превърнал в това.
към текста >>
Лесно се казва, пък и като отсъждане често се дочува, че всъщност единствено „германското високомерие" като в случая се злоупотребява с думата „германски" -, а не някаква световноисторическа необходимост била причина за възникването на този Райх, обитаван от хора, които непрекъснато изтъквали, че германецът бил най-нап
ред
ничавият на света, че него трябвало да го има за добруването на света и т.н.
Лесно се казва, пък и като отсъждане често се дочува, че всъщност единствено „германското високомерие" като в случая се злоупотребява с думата „германски" -, а не някаква световноисторическа необходимост била причина за възникването на този Райх, обитаван от хора, които непрекъснато изтъквали, че германецът бил най-напредничавият на света, че него трябвало да го има за добруването на света и т.н.
Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими. От този род са преценките, които непрекъснато са бивали повтаряни под най-различна форма.
към текста >>
Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извън
ред
но необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими.
Лесно се казва, пък и като отсъждане често се дочува, че всъщност единствено „германското високомерие" като в случая се злоупотребява с думата „германски" -, а не някаква световноисторическа необходимост била причина за възникването на този Райх, обитаван от хора, които непрекъснато изтъквали, че германецът бил най-напредничавият на света, че него трябвало да го има за добруването на света и т.н.
Безброй пъти е могло да се дочуе, че германците били станали надменни хора, че се смятали за призвани да господстват над света, че гледали на основания от тях Райх като на нещо, което било станало извънредно необходимо за новото време и т.н., че гордостта и високомерието на германците ставали вече съвсем непоносими.
От този род са преценките, които непрекъснато са бивали повтаряни под най-различна форма.
към текста >>
При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква п
ред
става си създават хората относно важността на Германския райх!
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г.
При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх!
Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи. И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи:
към текста >>
Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал п
ред
ставян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи.
Аз нямам никакво намерение да разкрасявам нещата, а само ще Ви прочета една преценка, направена при самото основаване на Райха, сиреч във времето, което вече споменах. Нали казах: Нека се пренесем в Декември 1870 г. При вида на това, което ще Ви прочета сега, някой навярно би могъл простете ми за баналния израз направо да излезе от кожата си и да рече: Ето, тук ясно личи каква представа си създават хората относно важността на Германския райх!
Веднага се вижда, че още не възникнал, а едва в наченките си той вече бивал представян така, като че ли е необходим за добруването не само на германците, но и на цяла Европа или дори на целия свят, че даже и за благото на самите французи.
И така, за да видите, че не разкрасявам нищо, ще Ви прочета една преценка именно от 1870 г.*138 Тя гласи:
към текста >>
Франция скимти п
ред
заплахата от накърняване на честта й.
„За германците Франция от четиристотин години е най-злостният съсед, притеснявал някога един народ, нагла и хищна, винаги готова за набези, ненаситна и непримирима. Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира. Кой закон дава на французите право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата?
Франция скимти пред заплахата от накърняване на честта й.
А ще опази ли тя честта си, отказвайки да заплати изпотрошените от нея прозорци? Франция никога не е изглеждала толкова неразумна и жалка до презряност, както в този час, когато се противи да признае истината и достойно да поеме подготвената от самата нея несрета. Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият
към текста >>
Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което п
ред
почита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае п
ред
ставата, че Франция била новият
Германия дълго проявяваше търпение, днес обаче би било глупаво да не се възползва от победата и да не си подсигури една граница, гарантираща и мира. Кой закон дава на французите право да задържат заграбеното някога имане, след като потърпевшият ги е пипнал за врата? Франция скимти пред заплахата от накърняване на честта й. А ще опази ли тя честта си, отказвайки да заплати изпотрошените от нея прозорци? Франция никога не е изглеждала толкова неразумна и жалка до презряност, както в този час, когато се противи да признае истината и достойно да поеме подготвената от самата нея несрета.
Министри, обременени с оповестяването на недостоверни победи и други лъжи, се измъкват с въздушни балони; едно правителство, което предпочита да се удължава кръвната жертва на народа, наместо да се откаже от своето диктаторско право в най-чудатия изкривен образ на една република, който е бил измислян някога; цели планини от лъжи и измами, около чиито върхове витае представата, че Франция била новият
към текста >>
Сега вече п
ред
тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>
„Сега вече п
ред
тяхното своеволие се поставя здрава бариера.
„Сега вече пред тяхното своеволие се поставя здрава бариера.
Силната централна власт, жадувана от всички английски държавници, напуска сферата на мисленето и става реалност."
към текста >>
И тогава човек може би ще придобие необикновена п
ред
става за най-отвратителното клише, което някога е било формулирано, а именно клишето за „германския милитаризъм", стига да поразсъди, че навремето от английска страна е било казано: Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация.
Забелязвате, че все пак е нужно нещата да бъдат видени такива, каквито са в действителност. Защото, когато днес някой чете "Таймс", той би трябвало поне малко да се съобрази с преценката на „Таймс" от Декември 1870 г.
И тогава човек може би ще придобие необикновена представа за най-отвратителното клише, което някога е било формулирано, а именно клишето за „германския милитаризъм", стига да поразсъди, че навремето от английска страна е било казано: Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация.
Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия.
към текста >>
„За нас, познаващите Грей от самото начало на неговата кариера, е много забавно да наблюдаваме каква възхита п
ред
извиква той с
ред
континенталните си колеги.
„За нас, познаващите Грей от самото начало на неговата кариера, е много забавно да наблюдаваме каква възхита предизвиква той сред континенталните си колеги.
В него те, изглежда,предполагат нещо, което из общо не му е присъщо. Той се числи към превъзходните състезатели по спортен риболов в кралството и е много добър тенисист. Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост. Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания. Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака.
към текста >>
В него те, изглежда,п
ред
полагат нещо, което из общо не му е присъщо.
„За нас, познаващите Грей от самото начало на неговата кариера, е много забавно да наблюдаваме каква възхита предизвиква той сред континенталните си колеги.
В него те, изглежда,предполагат нещо, което из общо не му е присъщо.
Той се числи към превъзходните състезатели по спортен риболов в кралството и е много добър тенисист. Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост. Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания. Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака. Но тя не трака и тогава, когато в нея няма пукната пара.
към текста >>
Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за със
ред
оточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания.
„За нас, познаващите Грей от самото начало на неговата кариера, е много забавно да наблюдаваме каква възхита предизвиква той сред континенталните си колеги. В него те, изглежда,предполагат нещо, което из общо не му е присъщо. Той се числи към превъзходните състезатели по спортен риболов в кралството и е много добър тенисист. Политически или дипломатически способности наистина не притежава за такива би трябвало да му се признаят изтощително скучният начин, по който говори, и неговата странна издръжливост.
Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания.
Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака. Но тя не трака и тогава, когато в нея няма пукната пара. Няколкото гроша на Уинстън Чърчил тракат толкова силно, че ти късат нервите, а при Грей не се долавя никакво тракане. Само който държи касичката, може да знае дали тя е препълнена или е абсолютно празна." Малко остро, но пък добре казано. Смятам, че Грей има много благопристоен нрав, макар че някаква глуповата суетност понякога го подвежда да се забърква в работи, от които ръце, предпочитащи да се запазят чисти, гледат да останат настрана.
към текста >>
Смятам, че Грей има много благопристоен нрав, макар че някаква глуповата суетност понякога го подвежда да се забърква в работи, от които ръце, п
ред
почитащи да се запазят чисти, гледат да останат настрана.
Веднъж граф Роузбъри каза за него, че създавал впечатление за съсредоточеност поради това, че никога нямал собствена мисъл, която би могла да го отклони от някоя работа, възложена му с точни указания. Неотдавна, когато един малко по-темпераментен чуждестранен дипломат изразил удивлението си от потайността на Грей, която не позволявала да се разбере какво става в него, някакъв устат секретар вметнал: „Когато една глинена спестовна касичка е пълна догоре с пари, при разклащане тя не трака. Но тя не трака и тогава, когато в нея няма пукната пара. Няколкото гроша на Уинстън Чърчил тракат толкова силно, че ти късат нервите, а при Грей не се долавя никакво тракане. Само който държи касичката, може да знае дали тя е препълнена или е абсолютно празна." Малко остро, но пък добре казано.
Смятам, че Грей има много благопристоен нрав, макар че някаква глуповата суетност понякога го подвежда да се забърква в работи, от които ръце, предпочитащи да се запазят чисти, гледат да останат настрана.
Той обаче постоянно се извинява, загдето просто не бил в състояние да съобразява и да премисля каквото и да е. Ако някой ловък интригант рече да си послужи с него, той може да се прояви като съвършен интригант, въпреки че сам по себе си в никакъв случай не е такъв. Политическите интриганти винаги са се изкушавали да изберат тъкмо него за свой инструмент и единствено на това обстоятелство той дължи днешното си положение."
към текста >>
Защото с
ред
ица документи, приведени в разни книги, може да се докаже всичко.
Следователно целта наистина е подобни неща да се оглеждат по-внимателно, за да не бъде смятано, че през Юли 1914 г. точно такива ръце са се грижили особено добре за опазването на мира в Европа.
Защото с редица документи, приведени в разни книги, може да се докаже всичко.
Въпросът е дали влиятелните силите, от които е зависело това, са подходили към тези неща по правилен начин.
към текста >>
Посочва ни са също така какви ли не факти, п
ред
ставяни като привидни доказателства за една такава постановка.
При все това не бива да забравяте, че историческите събития произтичат едно от друго и се формират бавно. Онова, което в крайна сметка доведе до събитията през 1914 г., се е подготвяло дълго време, доста дълго време. Относно тази подготовка се е твърдяло какво ли не. Казвано е например, че не било съществувало своеобразно споразумение на така нареченото Тройно съглашение, сиреч на Антантата, срещу Централна Европа; че постоянна цел на Антантата била да полага грижи за опазването на мира в Европа.
Посочва ни са също така какви ли не факти, представяни като привидни доказателства за една такава постановка.
към текста >>
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да п
ред
яви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена п
ред
разположеност към раздухване на конфликта.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска. Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>
Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия п
ред
ложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска.
Но ако един ден между Франция и Германия възникне спор, при който Франция да предяви правни основания и искането да възстанови своята национална цялост, тогава кроежите на английските капиталисти, които желаят със сила да премахнат германската конкуренция, лесно биха могли да се прикрият зад този великолепен претекст и по такъв начин да се доберат до своята цел.Стигна се дотам, че когато заради Мароко между Франция и Германия възникнаха проблеми и последната, подозирайки френско-английска коалиция,се намеси най-безцеремонно, за да накара двата народа да излязат с декларации, Англия трябва да го кажа със съжаление прояви прекалена предразположеност към раздухване на конфликта.
Факт е, че в момента, когато събитията достигнаха своята връхна точка, Англия предложи на Франция да бъде сключен отбранително-нападателен пакт, в който ни обеща безрезервна подкрепа и се задължи не само да потопи германския флот, но също така да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да стовари в Шлезвиг-Холщайн стохилядна английска войска.
Ако се беше стигнало до подписването на договора а такова било желание то на г-н Делкасе, това щеше да означава незабавна война. Ето защо ние, социалистите, настояхме г-н Дилкасе да си отиде и по този начин направихме услуга на Франция, на Европа и на човечеството..."
към текста >>
На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извън
ред
но съществени и важни.
На първо място Жорес знаеше неща, за които мнозина от даващите преценка днес не са били осведомени, при това неща извънредно съществени и важни.
Беше и достатъчно нехаен да съобщава тези важни и съществени неща по начин, от който можеше да се заключи, че в бъдеще навярно ще продължи да говори. На окултистите е добре известно как през последната третина на XIX век един член на някакво братство направил обществено достояние неща, които по мнение на това братство не бивало да се разгласяват. След като бил говорил за нещата, човекът един ден изчезнал бил убит. Вярно е, че Жорес не беше окултист, но би могло да се прояви любопитство дали светът някога ще узнае взаимовръзките, довели до неговата гибел в навечерието на войната.
към текста >>
Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да п
ред
извика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое п
ред
ложение.
Годината е 1905. Вниманието тъкмо на Русия все още е ангажирано на изток, а не може да се разчита, че ако раздухваният от Делкасе огън на запад наистина пламне, всичко ще протече точно така, както по-късно, когато Русия вече не би била ангажирана на изток. Но Делкасе не е от хората, които лесно се примиря ват с нещата.
Когато противниците на войната по онова време му казали, че е напълно способен да предизвика избухването на война, той отвърнал, че Англия била уведомила Франция за готовността си да окупира канала „Кайзер Вилхелм" и да нахлуе в Шлезвиг-Холщайн със стохилядна войска; ако Франция желаела, Англия щяла писмено да повтори това свое предложение.
Тази вест, съобщена тогава от Делкасе на неговите колеги министри, които му били посочили вратата, била, разбира се, резултат от преговори, които той бил водил зад гърба на своите колеги министри и зад които в общи линии стоял също така тогавашният крал Едуард VII.
към текста >>
Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което пос
ред
ством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление.
Бих могъл да Ви приведа много материал, който ще потвърди този факт, изнесен не само в "Матен", но по-късно и в други списания; аз обаче искам само да насоча вниманието върху това, че навремето все пак се намери някой, който да огледа историята малко по-отблизо и комуто тя да се стори съмнителна. Това беше една личност, която на някои точно във Франция може и да не е симпатична, а именно клерикалният сенатор Годен дьо Вилен*141. На 20 Ноември 1906 г., когато на кормилото вече беше кабинетът Клемансо, той внесе питане по въпроса, в какво състояние всъщност се намират отношенията между Франция и Англия, за които се говори толкова много. Тогава Клемансо казал приблизително следното: Що се отнася до идеята за реванш, той бил възмутен от това, че един френски сенатор искал да му постави капан и да го задължи или да разочарова Ложата на оранжевите братя, или пък да направи войнствено изявление; ето защо той нямало да отговори.
Следователно на въпроса на сенатора дали има налице нещо, което посредством коалиция между Франция и Англия можело да доведе до европейска война, Клемансо отвръща, че нямало да отговори; защото, ако отговорел, би трябвало или да разочарова Ложата на оранжевите братя по отношение на идеята за реванш, или да направи войнствено изявление.
Така Вие виждате, че ако речал да изрази мнение за тогавашните отношения между Франция и Англия, Клемансо трябвало да направи войнствено изявление; не миролюбиво, ами войнствено изявление се налагало да направи. Казал го е лично през 1906 г.
към текста >>
Можете ли да си п
ред
ставите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина?
Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг.
Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина?
Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения. Ред но е да се има предвид, че ако Централна. Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
към текста >>
Рече ли да прецени тези неща,
ред
но е да се имат п
ред
вид най-различни положения.
Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг. Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина?
Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения.
Ред но е да се има предвид, че ако Централна. Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
към текста >>
Ред
но е да се има п
ред
вид, че ако Централна.
Не бива обаче да забравяме, че при всяко нещо на света въздействие има онова, което хората чуват един от друг. Можете ли да си представите, че в Централна Европа някой би трябвало да повярва в „миролюбивите" намерения на Западна Европа, когато се налага да констатира не един, а много, много подобни факти от тази величина? Рече ли да прецени тези неща, редно е да се имат предвид най-различни положения.
Ред но е да се има предвид, че ако Централна.
Европа се разглежда в по-широк смисъл, най-голямата безсмислица е да се говори глобално за централноевропейски милитаризъм; защото за една страна, разположена между две войнолюбиви държави, този милитаризъм е най-естествената историческа последица, за да може просто да оцелее между двете войнолюбиви държави.
към текста >>
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не п
ред
ложения за разоръжаване?
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване?
Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини. На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир! "
към текста >>
Нека тези п
ред
ложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани.
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване?
Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани.
Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини. На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир! "
към текста >>
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и п
ред
и, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха п
ред
почели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
Хората, лишени от всяко чувство за реалност, могат впрочем да запитат: Нима не са правени какви ли не предложения за разоръжаване? Нека тези предложения за разоръжаване бъдат просто изпробвани. Нали нещо, което човек желае да постигне, не е нужно да бъде постигнато непременно по един начин то може да се постигне по различни начини.
На някои люде от Западна Европа не казвам на някои народи, а на някои люде естествено би им било доста приятно да постигнат желаното от тях и преди, и сега не чрез война, в която стотици хиляди от страна на всички участници да пролеят кръвта си, а биха предпочели впоследствие простете за баналния израз да могат да си оближат пръстите и да кажат: „Ние опазихме мир!
"
към текста >>
За западноевропейските политици от оп
ред
елен тип едно от с
ред
ствата п
ред
ставляваше пуснатото в обръщение п
ред
ложение за разоръжаване*142, защото единствената цел на неговото наличие беше именно постигането по друг начин на онова, чието постигане е било преследвано.
За западноевропейските политици от определен тип едно от средствата представляваше пуснатото в обръщение предложение за разоръжаване*142, защото единствената цел на неговото наличие беше именно постигането по друг начин на онова, чието постигане е било преследвано.
След като предложението за разоръжаване не бе осъществено, този начин трябваше да се изоставен като непригоден. Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без война, тогава естествено щеше да се пред почете това да стане без война; то обаче представляваше само друг начин за постигане на същото.
към текста >>
След като п
ред
ложението за разоръжаване не бе осъществено, този начин трябваше да се изоставен като непригоден.
За западноевропейските политици от определен тип едно от средствата представляваше пуснатото в обръщение предложение за разоръжаване*142, защото единствената цел на неговото наличие беше именно постигането по друг начин на онова, чието постигане е било преследвано.
След като предложението за разоръжаване не бе осъществено, този начин трябваше да се изоставен като непригоден.
Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без война, тогава естествено щеше да се пред почете това да стане без война; то обаче представляваше само друг начин за постигане на същото.
към текста >>
Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без война, тогава естествено щеше да се п
ред
почете това да стане без война; то обаче п
ред
ставляваше само друг начин за постигане на същото.
За западноевропейските политици от определен тип едно от средствата представляваше пуснатото в обръщение предложение за разоръжаване*142, защото единствената цел на неговото наличие беше именно постигането по друг начин на онова, чието постигане е било преследвано. След като предложението за разоръжаване не бе осъществено, този начин трябваше да се изоставен като непригоден.
Ако по пътя на разоръжаването се удадеше Централна Европа да бъде притисната без война, тогава естествено щеше да се пред почете това да стане без война; то обаче представляваше само друг начин за постигане на същото.
към текста >>
Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че п
ред
шественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно):
Човек не бива да се оставя да бъде заблуждавай с приказки, не бива да се оставя да бъде подвеждан с илюзии, а трябва да е наясно какво искат хората. И тогава здравомислещите, които действително искат каквото казват, трябва отново и отново да бъдат закриляни даже ако под влияние на омразата и на разни други чувства могат да бъдат отъждествявани с онези, дето причиняват една или друга беда. Човек трябва да ги закриля и да осъзнава колко несправедливо е да се заявява, че англичаните били извършили това или онова, че англичаните били виновни за едно или друго. Такава преценка не е разумна, ала също така неразумно е, когато някой англичанин се почувства засегнат, щом се изкарват наяве примерно неща като тия, как вито въз основа на факти бяха споменати току-що. Ето защо човек е длъжен да се вслушва, когато бих казал с пръст се посочват някои неща, заложени в комплекса от причини.
Така например в "Дейли нюз" от 13 Октомври 1905 г.*143 четем декларация, в която тогавашното британско правителство, сиреч онова, което носи толкова голяма вина за всичко случило се до днес, заявява следното (тук ще добавя, че предшественикът на сър Едуард Грей не беше подобна нула лорд Лансдаун несъмнено знаеше далеч по-добре за какво става дума, но от даден момент нататък лицата, които стоят зад всичко, се нуждаеха от някоя нула, понеже с нея можеше да се оперира по-удобно):
към текста >>
Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за п
ред
извикване на война.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия?
Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война.
Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията.
към текста >>
Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извън
ред
ни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и п
ред
стоят тежки изпитания.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война?
Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания.
Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа. В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>
Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове на
ред
е властвала над Европа.
„Крайно време е лорд Лансдаун да изясни и защити онази част от своята дипломация, за която той и колегите му са отговорни по конституция. Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания.
Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа.
В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу. В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>
В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при оп
ред
елени условия Италия също не можеше да очаква големи п
ред
имства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
Напоследък се проявява склонност към възхвала на лорд Лансдаун, ала страната не ще има голямо основание да му благодари, ако се установи, че е допуснал да се стигне до усложнения, от които произтича рискът да избухне европейска война... Кавги понякога се вдигат и в най-добрите семейства, но какво общо имат с това народите на Великобритания или Германия? Единствено германофобски настроените луди глави в Англия и англофобски настроените луди глави в Германия пречат да се установят мирни отношения и някой ден велики народи може здраво да патят заради тях." Съществените неща трябва да се отчитат на вярното място.Въз основа не на много факти, а по-скоро на разума би могло да се докаже, че двете централноевропейски държавни формации нямаха ни най-малък повод за предизвикване на война. Защото как за имащия ум в главата си трябваше да изглежда подобна война? Франция трябваше да си каже, че при една война, която единствено ако не настъпеха извънредни обстоятелства неминуемо щеше да прерасне в европейска война, щяха да и предстоят тежки изпитания. Там обаче не се замисляха за това, тъй като съществува просто вярата във Франция, която векове наред е властвала над Европа.
В Италия са налице съвсем специални отношения, за които ако се намери време ще поговорим при друг повод; но при определени условия Италия също не можеше да очаква големи предимства от една бъдеща война, която в Европа би обърнала всичко с главата надолу.
В Русия е налице особена обстановка, както вече я охарактеризирах, когато Ви говорих за отношенията. на Русия със славянските народи, със славянската раса.
към текста >>
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова със
ред
оточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е п
ред
оп
ред
елена за величави дела.
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела.
Забравил бил, че се говорело за славянството и че руска раса няма. Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
към текста >>
И ето вече месеци на
ред
ние живеем с
ред
тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката п
ред
световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия.
Англия можеше да си каже, че тя ще загуби или рискува най-малко.
И ето вече месеци наред ние живеем сред тези пълни със страдания събития, но ако се помисли кой е пострадал най-малко или почти никак не е страдал от тях поне по отношение преценката пред световната история, тогава ще трябва да се заяви: това е Англия.
И тя още дълго ще бъде в състояние да воюва, без войната да й причинява значителни страдания.
към текста >>
А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занап
ред
да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости.
Така наречените Централни сили пък с положителност не можеха да спечелят от една такава война нищо и те не можеха да имат интерес от една такава война. Затуй при тях винаги са били налице две тенденции: първо, известно безгрижие, което произтича не от познаване на обстоятелствата, а си е особеност на характера; безгрижието в частност е характерна черта на австриеца.
А от друга страна, непрестанно се изтъкваше изрично, че никой не искал нищо, освен и занапред да има онова, което притежава, тъй че всичко останало по принцип било глупости.
И дума не може да става, че например от Сърбия щяло да може да се завладее нещо, ако се беше удало войната да бъде локализирана между Австрия и Сърбия.
към текста >>
Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; п
ред
взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
Ако например Англия не се оглавяваше от държавник, който още на 23 Юли беше казал, че ако Австрия поведе война срещу Сърбия, от това може да пламне европейска война, а от някой друг, който би казал, че англичаните на всяка цена ще упражнят влиянието си, за да може войната да остане локална, тогава щеше да се получи нещо съвсем друго. Но тогава нямаше да се налага човек да си съставя преценка по начина на сър Едуард Грей, който от самото начало се е намирал под хипнотичното въздействие, че ако Австрия обяви война на Сърбия, от това ще пламне европейска война. Той никога не е повдигал въпроса: Какво общо има всъщност Русия с цялата война между Австрия и Сърбия?
Това никога не му е хрумвало, то дори не е загатнато в някое изказано от него изречение; пред взора му винаги е стояло единствено правото на руско влияние в Сърбия, правото на едно влияние, което било подготвено по странен начин и се носело по гребените на странни вълни, както вече Ви го разясних.
към текста >>
Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд п
ред
ставляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла по
ред
ица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници.
Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде.
Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници.
Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема. Спомнете си какво Ви казах за окултния фон на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно. Бих искал да знам дали въз основа дори на известно съкровено разбиране не може да се установи колко прав е човек, когато в случая търси по-дълбоки взаимовръзки. Въз основа на известно съкровено разбиране човек може да се доближи до същината на нещата. Виждаме един във висша степен славянофилски настроен човек да загива ведно със съпругата си от славянски куршуми.
към текста >>
Касаеше се за точно оп
ред
елена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема.
Всичко разиграло се там, включително триста шейсет и четиримата души, убити между 1883 и 1887 г., няма нищо общо с каквато и да било преценка за сръбския народ, който дори в сегашното си състояние продължава да се сражава храбро и комуто изцяло се дължи заслугата за единствения успех, удържан от Антантата през последните седмици по онези места*144. Не е възможно човек, прозиращ нещата, да отправи присъда срещу който и да е народ, а още по-малко срещу един народ, който и в най-трагичните си дни е показвал, че не само желае да защити с кръвта си своята реална същност, но и умее да я защитава, и който в сериозни мигове удостоверява присъствието си там, където трябва да бъде. Но аз припомням, че атентатът срещу ерцхерцог Франц Фердинанд представляваше само едно последно голямо начинание, при бавило се към цяла поредица покушения, насочени в течение на няколко месеца срещу различни австрийски правителствени чиновници.
Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема.
Спомнете си какво Ви казах за окултния фон на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно. Бих искал да знам дали въз основа дори на известно съкровено разбиране не може да се установи колко прав е човек, когато в случая търси по-дълбоки взаимовръзки. Въз основа на известно съкровено разбиране човек може да се доближи до същината на нещата. Виждаме един във висша степен славянофилски настроен човек да загива ведно със съпругата си от славянски куршуми. В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка!
към текста >>
В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, п
ред
и куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка!
Касаеше се за точно определена кампания, която се бе развихрила и за някои лица беше напълно разбираема. Спомнете си какво Ви казах за окултния фон на индивидуалността на ерцхерцог Франц Фердинанд, спомнете си парадоксалния, ала при все това реален факт, че тази двойка, която е била във висша степен славянофилски настроена, привидно беше погубена от славянска ръка привидно. Бих искал да знам дали въз основа дори на известно съкровено разбиране не може да се установи колко прав е човек, когато в случая търси по-дълбоки взаимовръзки. Въз основа на известно съкровено разбиране човек може да се доближи до същината на нещата. Виждаме един във висша степен славянофилски настроен човек да загива ведно със съпругата си от славянски куршуми.
В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка!
*145 И тогава куршумите я улучват. Несъмнено свидетелство за необикновена Карма е, че преди славянските куршуми да улучат херцогинята, тя изпитва възторг, тъй като погледът и се спира на обичания от нея славянски на род.
към текста >>
Несъмнено свидетелство за необикновена Карма е, че п
ред
и славянските куршуми да улучат херцогинята, тя изпитва възторг, тъй като погледът и се спира на обичания от нея славянски на род.
Бих искал да знам дали въз основа дори на известно съкровено разбиране не може да се установи колко прав е човек, когато в случая търси по-дълбоки взаимовръзки. Въз основа на известно съкровено разбиране човек може да се доближи до същината на нещата. Виждаме един във висша степен славянофилски настроен човек да загива ведно със съпругата си от славянски куршуми. В последния момент херцогинята надниква от колата към една застанала наблизо млада жена, мигове, преди куршумите да я улучат, тя се усмихва, защото е съзряла една млада славянка, и възкликва: Ето една славянка! *145 И тогава куршумите я улучват.
Несъмнено свидетелство за необикновена Карма е, че преди славянските куршуми да улучат херцогинята, тя изпитва възторг, тъй като погледът и се спира на обичания от нея славянски на род.
към текста >>
Защо п
ред
и туй на два пъти в така наречения „Окултен алманах", за който Ви говорих, се казваше, че той щял да бъде убит?
Изложих Ви каква широко простираща се взаимовръзка е съществувала между машинациите на Балканите и някои добре подготвени обстоятелства на Апенинския полуостров. И още един път ми се иска да поставя въпроса, който веднъж вече повдигнах: Защо всъщност в един макар и долнопробен парижки вестник*146 от януари 1913 г. пишеше, че за доброто на човечеството било необходимо ерцхерцог Франц Фердинанд непременно да бъдел убит?
Защо преди туй на два пъти в така наречения „Окултен алманах", за който Ви говорих, се казваше, че той щял да бъде убит?
Аз смятам, че нещата трябва да се разглеждат съвкупно. Тогава ще се установи, че алхимията на куршумите, използвани за този атентат, е била много сложна и че те, макар да са произхождали от една сръбска оръжейна, са били "миросани", ако ми е позволено да се изразя образно, от съвсем друго място.
към текста >>
П
ред
ставете си, че Швейцария отв
ред
е заобиколена от ненавистници.
Това са неща, намиращи израз в онова, с което човек се сблъскваше например в Австрия.
Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници.
Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
към текста >>
Когато са налице подобни неща и като се има п
ред
вид какво ли не се пишеше в Италия доста време п
ред
и избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
Представете си, че Швейцария отвред е заобиколена от ненавистници. Не зная дали това би подействало особено успокоително, най-вече ако тази ненавист се проявява не само в това, че примерно в Румъния е станал пословичен изразът „Jos Austria perfida! ", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък.
Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение.
Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
към текста >>
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпо
ред
ено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме п
ред
остатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да п
ред
извика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи.
Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>
При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне п
ред
положението, че тази война е била п
ред
извикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да п
ред
приеме някакви завоевания.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие.
При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания.
Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>
Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към оп
ред
елени точки, защото само това е пътят да се открие нещо.
А сега бих искал да дам един малък пример, който да Ви покаже как човек все пак може да си състави преценка за подобни неща, когато сериозно се е заел да си състави валидна преценка.
Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към определени точки, защото само това е пътят да се открие нещо.
В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
към текста >>
В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непос
ред
ствено п
ред
и това, а също и подир туй?
А сега бих искал да дам един малък пример, който да Ви покаже как човек все пак може да си състави преценка за подобни неща, когато сериозно се е заел да си състави валидна преценка. Интересно е в дадени моменти да се отправя поглед към определени точки, защото само това е пътят да се открие нещо.
В този смисъл може да се постави въпросът: Как е трябвало да изглежда в душата на някой, който се е чувствал отговорен за Австрия, да речем по време на убийството на престолонаследника, непосредствено преди това, а също и подир туй?
към текста >>
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението с
ред
честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непос
ред
ствено п
ред
и покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе п
ред
извикано от него.
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него.
Виждате колко предпезлив се опитвам да бъда. Не се спирам на възбудените духове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия. Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах.
към текста >>
Виждате колко п
ред
пезлив се опитвам да бъда.
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него.
Виждате колко предпезлив се опитвам да бъда.
Не се спирам на възбудените духове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия. Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах.
към текста >>
Една такава преценка мога да п
ред
ставя п
ред
душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах.
За да стигнем до една валидна преценка относно настроението сред честните люде в Австрия, най-подходящо би било времето непосредствено преди покушението, тъй като тогава хората още не са се намирали под влияние на онова, което бе предизвикано от него. Виждате колко предпезлив се опитвам да бъда. Не се спирам на възбудените духове след покушението, ами казвам: Нека погледнем какво е битувало в душа та на честния австриец, изложен на всички онези влияния, които от Делкасе насетне се излъчват от Запад на Европа във връзка с Източна Европа, с Русия.
Една такава преценка мога да представя пред душата Ви, като Ви прочета кратък откъс от една статия*148, написана тъкмо по времето, което току-що очертах.
към текста >>
Следователно тя е възникна ла през седмиците п
ред
и покушението и авторът й е австриец:
Тя излиза след покушението, но при извършването му вече е била под печат.
Следователно тя е възникна ла през седмиците преди покушението и авторът й е австриец:
към текста >>
Ето Ви преценката на един здравомислещ човек, който е имал поглед върху обстановката в Европа п
ред
и настъпване на последната причина покушението.
Ето Ви преценката на един здравомислещ човек, който е имал поглед върху обстановката в Европа преди настъпване на последната причина покушението.
Всеки знаеше, че подбуждани от Русия балканските държави ще бъдат принудени да воюват срещу Австрия. Ето защо, ако имаше налице желание войната да бъде избягната, най-добре щеше да бъде да се започне именно оттук, като се направи опит въпросът да се локализира, за което и външно съществуваха най-благоприятни изгледи.
към текста >>
Аз и днес можех да привеждам само отделни факти като пояснение на онова, което всъщност имам п
ред
вид; но аз ги излагах п
ред
Вас единствено с намерението да разкривам именно факти, а не нещо друго.
Макар и да си съставя преценки по свое собствено чувство за нас преценките са факти -, необходимо е човек да се взира в самите факти и върху тях да надгражда.
Аз и днес можех да привеждам само отделни факти като пояснение на онова, което всъщност имам предвид; но аз ги излагах пред Вас единствено с намерението да разкривам именно факти, а не нещо друго.
Нека обаче да бъдем наясно какво цели привежда нето на такива факти. То цели да даде път на истината. Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата.
към текста >>
Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е в
ред
на истина, не може никога да бъде толкова в
ред
на, колкото заблудата.
Макар и да си съставя преценки по свое собствено чувство за нас преценките са факти -, необходимо е човек да се взира в самите факти и върху тях да надгражда. Аз и днес можех да привеждам само отделни факти като пояснение на онова, което всъщност имам предвид; но аз ги излагах пред Вас единствено с намерението да разкривам именно факти, а не нещо друго. Нека обаче да бъдем наясно какво цели привежда нето на такива факти. То цели да даде път на истината.
Истината, дори когато тя простете за парадоксалния израз е вредна истина, не може никога да бъде толкова вредна, колкото заблудата.
към текста >>
Щом някой е свързан с оп
ред
елени центрове на тягостните световни събития, които поради небрежност на мисълта все още биват наричани „война", и по тази причина се чувства свързан с онова, което поне с оглед на известни центрове протича в периферията, нека той спокойно да заяви: Да, аз искам същото, за което се настоява в оп
ред
елени центрове на тази периферия, аз искам населението на Централна Европа да бъде отчасти изтребено, отчасти поробено.
Щом някой е свързан с определени центрове на тягостните световни събития, които поради небрежност на мисълта все още биват наричани „война", и по тази причина се чувства свързан с онова, което поне с оглед на известни центрове протича в периферията, нека той спокойно да заяви: Да, аз искам същото, за което се настоява в определени центрове на тази периферия, аз искам населението на Централна Европа да бъде отчасти изтребено, отчасти поробено.
към текста >>
Оп
ред
елени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-п
ред
и.
Определени лица в онези центрове положително не желаят духовният живот в Централна Европа да замре; те говорят за красивата научност и духовност и за сериозната скромност, битували по-преди.
На тях, с други думи, би им допаднало, ако човек можеше да господства над тази територия на духовността и на скромността, но извършвайки го приблизително така, както римляните с гърците. Гръцката култура естествено била по-високата; римляните не унищожили гръцката култура. Също така никой от Антантата не желае да унищожи германската култура. Напротив, на хората ще им бъде доста удобно да онаследят добре поддържаната германска култура, но им се иска да създадат нещо наподобяващо отношението на римляните към гърците, сиреч съществуващото в Централна Европа да бъде подложено на своего рода духовно робство. Но нека тогава това да се каже!
към текста >>
Но ако повтаря, че искал да унищожи германския милитаризъм, че не желаел германците да потискат други народи, че искал германците да извършат това или онова, както непрекъснато се говори днес и вече години на
ред
, тогава той лъже; Възможно е да не знае, че лъже, но той лъже, той действително лъже; той лъже обективно, въпреки че може и да не го върши субективно.
Но нека тогава да се каже: Цели се нещо, което може да бъде наречено поробване на Централна Европа! Нека да се каже, че щом това бъде постигнато, ще се изпита удовлетворение. Тогава нека спокойно да се признае: Противно ми е, че тук, в центъра на Европа, има един народ, който желае да постъпва като други те народи наоколо. Ако някой признава, че всичко германско му е ненавистно, че не желае германците да имат същото като останалите народи, тогава добре с него може да се разговаря или пък не може да се разговаря, щом не иска; той обаче казва истината.
Но ако повтаря, че искал да унищожи германския милитаризъм, че не желаел германците да потискат други народи, че искал германците да извършат това или онова, както непрекъснато се говори днес и вече години наред, тогава той лъже; Възможно е да не знае, че лъже, но той лъже, той действително лъже; той лъже обективно, въпреки че може и да не го върши субективно.
към текста >>
Целта е човек да застане на страната на истината, дори тази истина понякога да е в
ред
на, дори тя на него самия да му е неприятна.
Целта е човек да застане на страната на истината, дори тази истина понякога да е вредна, дори тя на него самия да му е неприятна.
Нека обаче да си признае нещата и да не притъпява съзнанието си с фразите за германския милитаризъм, към който изпитва омраза, ала без да желае да потвърди това пред себе си. Нека да си признае, че иска да създаде безправие на германците, само дето не желае да го изтъква. В случая може би съществува нужда от притъпяване; ала не това е истината! Важното е да се застане на страната на истината. При наличието на кураж за истината човек винаги се придвижва малко по-напред.
към текста >>
Нека обаче да си признае нещата и да не притъпява съзнанието си с фразите за германския милитаризъм, към който изпитва омраза, ала без да желае да потвърди това п
ред
себе си.
Целта е човек да застане на страната на истината, дори тази истина понякога да е вредна, дори тя на него самия да му е неприятна.
Нека обаче да си признае нещата и да не притъпява съзнанието си с фразите за германския милитаризъм, към който изпитва омраза, ала без да желае да потвърди това пред себе си.
Нека да си признае, че иска да създаде безправие на германците, само дето не желае да го изтъква. В случая може би съществува нужда от притъпяване; ала не това е истината! Важното е да се застане на страната на истината. При наличието на кураж за истината човек винаги се придвижва малко по-напред. Въпросът е да имаш този кураж към истината.
към текста >>
При наличието на кураж за истината човек винаги се придвижва малко по-нап
ред
.
Целта е човек да застане на страната на истината, дори тази истина понякога да е вредна, дори тя на него самия да му е неприятна. Нека обаче да си признае нещата и да не притъпява съзнанието си с фразите за германския милитаризъм, към който изпитва омраза, ала без да желае да потвърди това пред себе си. Нека да си признае, че иска да създаде безправие на германците, само дето не желае да го изтъква. В случая може би съществува нужда от притъпяване; ала не това е истината! Важното е да се застане на страната на истината.
При наличието на кураж за истината човек винаги се придвижва малко по-напред.
Въпросът е да имаш този кураж към истината.
към текста >>
В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове на
ред
е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Защото същностната черта на английския народностен дух в неговото световноисторическо значение за еволюцията на човечеството стои в разрез с всякакъв милитаристичен импулс. Английският народностен характер превръща своя народ в най-немилитаристичния, какъвто изобщо може да има. При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина.
В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано.
Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха. То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене. И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
То пък се постига пос
ред
ством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене.
При все това може би от столетия насам едва ли са изминавали десет последователни години, през които Англия да не е воювала. Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано. Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха.
То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене.
И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви п
ред
ставих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
Ние просто живеем в царството на Майя. Ала тъкмо затуй истината е истина. В същността на английския народностен характер е заложено изключването на каквато и да било война, точно както в същността на френския народностен характер векове наред е било заложено непрестанното воюване; сега вече не е така, сега то изкуствено трябва да бъде поощрявано. Но в същността на английския народностен характер воюването не е заложено, и то тъкмо поради обстоятелството, че специфичната конфигурация на английския национален дух е насочена към формирането на онова, което следва да бъде инкорпорирано в Съзнаващата Душа от Петата следатлантска епоха. То пък се постига посредством всички онези междучовешки връзки, които, от една страна, са продукт на логичнски-научно, а от друга на комерсиалноиндустриално мислене.
И когато споменатият Брукс Адамс*149 разви идеите, които Ви представих, това беше подемащ се от Америка пробив, който трябваше да посочи в какво въз основа на своята по-дълбока народна същност, в която, за разлика например от руската народна същност, няма следа от имагинация и агресивност, са мият английски народностен характер следва да съзре световната си мисия.
към текста >>
Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извън
ред
но много.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище.
Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много.
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа. Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за оп
ред
елено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много.
И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия. И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Всеки, който е врял и кипял с
ред
ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия.
Сега вече нещата ще зависят от това, дали някой ден тази същност на английския народ ще бъде прозряна и в по-дълбокия, в духовно-научния смисъл. Отделни лица в общи линии са вникнали в нея, а който е добре запознат с Хърбърт Спенсър*150 и Джон Стюарт Мил*151, знае, че най-просветлените духове на Англия вече напълно са я прозрели, но все още не от духовно-научно, ами от своето по-скоро материалистическо гледище. Ето защо аз Ви съветвам да прочетете с доста голямо усърдие политическите статии най-вече на Хърбърт Спенсър или на Джон Стюарт Мил от тях можете да научите извънредно много. И този мирен дух, който в частност създава нагласа за определено политическо мислене, този дух, както вече загатнах, наистина е проникнал от Англия в Европа.
Всеки, който е врял и кипял сред ширещите се в европейския живот толкова различни гледища, както аз без съмнение смея да твърдя за себе си, знае например, че всички политически науки в Централна Европа изцяло са били повлияни от Англия.
И никак не е случайно, че основоположниците на германския социализъм Маркс, Енгелс, са основали германския социализъм под въздействието на Англия.
към текста >>
Централна Европа се изправя п
ред
опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
В духовното оформление на Централна Европа френският елемент се е просмукал до такава степен, че Лесинговият "Лаокоон"*152, едно от най-големите, най-значи-телните произведения, давали тон през най-величавата епоха на Германия, е преживял участта Лесинг да се двоуми дали да напише тази своя творба на френски или на немски. През XVIII в. образованите люде от Централна Европа са пишели зле на немски и добре на френски език. Нека това да не се забравя. А през XIX в.
Централна Европа се изправя пред опасността изцяло да се поангличанчи, изцяло да се проникне от английския нрав.
Нищо чудно, дето този централноевропейски нрав е толкова слабо познат, щом непрестанно бива заливан от всички страни, включително в духовно отношение. Помислете само каква теория за еволюцията на животните и растенията е сътворена от Гьоте. Тя действително стои едно стъпало по-горе от материалистическия дарвинизъм, така както с оглед на закона за звукоизместването немският език се намира едно стъпало по-високо от готския и английския. Но ето че в самата Германия щастието се усмихва на материалистическия дарвинизъм, а не на същински немското Гьотево творение. Следователно няма защо да се учудваме, че германският нрав бива разбиран зле и че никой не си дава труд да разбере този германски нрав точно така, както трябва да бъде разбран, ако човек желае да се отнесе справедливо към него.
към текста >>
И нещата няма да се оправят, п
ред
и да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука.
И тъй, както бе казано, най-вече в политическите науки всичко е било повлияно от английската насока на мисълта. Онова обаче, което се оказва наложително, е известно самопознание на народностните характери.
И нещата няма да се оправят, преди да се стигне до такова самопознаване, за което впрочем Хърбърт Спенсър и Джон Стюарт Мил не са достатъчни, защото в основата му трябва да бъде заложена Духовна Наука и долавянето на онова, което е дадено чрез Духовната Наука.
към текста >>
Обърнете внимание колко трудно е например да се схване следното онова, което се има п
ред
вид тук, не е суха теория то лежи в основата на живота: В душата съществува оп
ред
елена връзка между п
ред
ставата и думата.
Обърнете внимание колко трудно е например да се схване следното онова, което се има предвид тук, не е суха теория то лежи в основата на живота: В душата съществува определена връзка между представата и думата.
Това е факт, който веднага ще поясня. Да приемем, че в душевната конфигурация думата е разположена в това поле тук, а мисълта в другото:
към текста >>
Ето защо именно в това поле се стига толкова лесно до опияняване от думата, до опияняване от фразата, при което имам п
ред
вид фраза в добрия смисъл:
Работата е в това, че френският народностен характер проявява тенденция да притиска мисълта надолу към думата, тоест при говорене мисълта да се втъква в изговарянето.
Ето защо именно в това поле се стига толкова лесно до опияняване от думата, до опияняване от фразата, при което имам предвид фраза в добрия смисъл:
към текста >>
Това е напълно изключено, такива преводи могат да п
ред
ставляват единствено сурогат.
Свойствено на немския език е мисълта да не се обвързва с думата. И само поради факта, че немският език не довежда мисълта до думата, а съхранява мисълта в мисълта, е станала възможна появата на философи като Фихте, Шелинг, Хегел, които другаде по света не биха били възможни. По този начин обаче в общуването на хората много лесно може да настъпят недоразумения. Защото превеждане в истинския смисъл е просто невъзможно, то винаги ще бъде сурогат. Не съществува никаква възможност казаното от Хегел да се каже и на английски или на френски.
Това е напълно изключено, такива преводи могат да представляват единствено сурогат.
Възможност за разбиране е налице само поради това, че някои основни романски елементи продължават да са общи, защото дали ще се каже association на френски или association на английски е все едно и в двата случая думата възлиза към романския език. Такива неща улесняват общуването. Но всеки народностен характер си има своя мисия и човек може да се добере до него само въз основа на силното желание за постигане на такова разбирателство.
към текста >>
Онова, което за чужденеца е абстрактност, п
ред
ставлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл.
Най-силно прикритие между мисъл и дума до степен, когато мисълта изчезва по отношение на думата, има във френски. Най-силно самоизживяване на мисълта е налице в немски, поради което и формулираният от Хегел и хегелианците израз за „самосъзнанието на мисълта" има смисъл само в немския език*153.
Онова, което за чужденеца е абстрактност, представлява за германеца върховно изживяване, което той може да изпита, ако го разбира в живия смисъл.
Немският език се стреми да обоснове брака между духовното само по себе си и духовното на мисълта. Това не може да бъде постигнато никъде другаде по света, в никой друг народностен характер освен в немския.
към текста >>
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия нап
ред
, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл.
В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154. B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>
И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше
ред
но да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде п
ред
оставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави и
ред
ентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата.
И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155. Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>
B периферията обаче нямаха п
ред
става какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155.
Това няма нищо общо с някаква империя, но то е застрашено за столетия напред, ако хората се отнесат отрицателно спрямо онова, което сега обхожда света като миролюбива мисъл. В противен случай под заплаха се намира не само една империя в центъра, но и цялостният германски нрав. Ето защо тези дни действително са съдбоносни за онзи, който разбира нещата. И човек може, човек би могъл поне да се надява, че нещата се преценяват по-иначе в сравнение с първия път, когато в известен смисъл бе привнесена съдба, съдбовен импулс, и беше редно да се размисли, ала не беше,измислено по онова време, когато в Австрия доброволно изявиха готовност да бъде предоставено на Италия онова, което можеше да я накара да изостави иредентизма и франкмасонския „Grand-Orient"*154.
B периферията обаче нямаха представа какво по онова време всъщност означаваше да не се размисля за извършваното в Италия, респективно от три тамошни особи*155.
Дано сега, каквото и да се случи, светът да прояви по-голяма склонност към сериозно то оглеждане на тези неща.
към текста >>
Задачата на германския елемент е п
ред
оп
ред
елена именно от особеното положение на мисълта.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта.
Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече. Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са. Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано.
към текста >>
Ред
но е нещата да се разглеждат такива, каквито са.
Задачата на германския елемент е предопределена именно от особеното положение на мисълта. Ето защо без съдействие на въпросната живееща в себе си мисъл никога не ще бъде възможно протичането на онази духовна еволюция, която следва да протече.
Редно е нещата да се разглеждат такива, каквито са.
Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н.
към текста >>
Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не п
ред
ставлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
Английският народностен характер изисква духовното да бъде, така да се каже, донякъде материализирано. С това не се отправя упрек към английския народностен характер, а само се посочва един факт. В рамките на английския народностен характер, духовното до известна степен трябва да бъде материализирано. Затова там все повече ще се проявява разбиране за онова, което се стреми да произтича само от народностния характер, а не от общата човешка същност, сиреч за медиумното, медиумоподобното или нещо друго традиционно. Там именно винаги се намира първоначалото на старинното старите розенкройцери, старите индуси и т.н.
Там то винаги трябва да бъде почитано по някакъв начин, както и самият език е из останал на стъпалото на готския, при което думата „изостанал" не представлява морална или основаваща се на симпатия и антипатия оценка, а цели да означи само различното местоположение върху класификационната ос.
Тя е въпрос на систематика и не, визира примерно изостаналост в развитието.
към текста >>
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а спо
ред
резултата, п
ред
ставен на човечеството.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството.
В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция. И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер. Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране. Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни.
към текста >>
В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че пос
ред
ством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството.
В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция.
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер. Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране. Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това.
към текста >>
И аз мога да си п
ред
ставя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към оп
ред
елен народностен характер.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция.
И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране. Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
Бих могъл даже да п
ред
положа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Ето как трябва да си взаимодействат тези неща и тогава преценката ще може да се прави не в зависимост от националните чувства, а според резултата, представен на човечеството. В момента, когато бъде осъзна то, че Кармата е нещо сериозно, че посредством нея сме свързани със своя народностен характер приблизително по изложения от мен вчера начин, когато обстоятелствата се разглеждат кармически, а не пристрастно, тогава човек открива правилната позиция. И аз мога да си представя, че някой ден ще настъпи времето, когато дори един толкова пристрастен народ като французите ще може да се научи да схваща по-кармически мисълта за принадлежността към определен народностен характер.
Бих могъл даже да предположа как с оглед на голямата си склонност към спиритуалистичното тъкмо английският народ въз основа на някаква спиритуалистична наука един ден ще смогне да забележи, че има и други народи, по отношение на които може мъничко да се помисли за равноправие, за което понастоящем липсва каквото и да било разбиране.
Това не е упрек, дума да не става! Човек обаче съвсем не е наясно, че непрестанно говори неща, които сам без съмнение разбира, докато другиму те изглеждат направо странни. Американците задминават всички в това. При тях състоянието на пълна неосъзнатост относно факта, че другият също има намерение да се развива донякъде по своему, е още по-парадоксално; разбира се, само за онзи, който не застъпва същата позиция.
към текста >>
П
ред
вид голямата п
ред
разположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална п
ред
разположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране.
Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър. По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света. И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко в
ред
ом по света.
Предвид голямата предразположеност именно на английския народ към спиритуалност, някои неща могат тъкмо по заобиколния път на спиритуалността да проникнат в този народностен характер, особено ако освен туй вземем под внимание, че там въз основа на народностния хара-ктер е налице максимална предразположеност за чисто логическо, тоест за неспиритуално мислене и същевременно за систематизиране. Така например няма друг случай, в който да проличава сходен организаторски талант, както в съчиненията на Хърбърт Спенсър.
По отношение на всичко научно английският народностен характер проявява найголям организаторски талант, поради което той с невероятна дарба систематизира всичко вредом по света.
И само човек, който обича приказките, а не реалността, отново може да твърди, че германците имали особен организаторски талант, независимо че този талант е съвсем неприсъщ на истинския германски характер.
към текста >>
Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват оп
ред
елени неща, то особено народите на Запада не на Изтока имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците.
Нека не се забравя, че онова, което германците напоследък привидно създадоха в различна степен както в териториално, така и в културно отношение, бе създадено от притеснеността на изток и запад. Тук впрочем в течение на XIX век бяха формирани качества по по-прецизен начин, отколкото са налице у народите, на които те всъщност принадлежат. Но точно това може да бъде добре разбрано.
Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват определени неща, то особено народите на Запада не на Изтока имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците.
Понятно е човек винаги да намира нещата у себе си много хубави и естествени. Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво представляват те в действителност. Никой изобщо не подозира каква част от онова, заради което Западът толкова много укорява Централна Европа, е просто отражение на привнесеното от Запада в Централна Европа.
към текста >>
Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво п
ред
ставляват те в действителност.
Нека не се забравя, че онова, което германците напоследък привидно създадоха в различна степен както в териториално, така и в културно отношение, бе създадено от притеснеността на изток и запад. Тук впрочем в течение на XIX век бяха формирани качества по по-прецизен начин, отколкото са налице у народите, на които те всъщност принадлежат. Но точно това може да бъде добре разбрано. Самопознанието още не се е разпространило повсеместно и тъй като германците са толкова възприемчиви, така умеят да прие мат и усвояват определени неща, то особено народите на Запада не на Изтока имат възможност да се за познаят със значителна част от онова, което те самите са, поради факта, че то е било усвоено от германците. Понятно е човек винаги да намира нещата у себе си много хубави и естествени.
Но когато ги установиш у другиго, едва тогава забелязваш какво представляват те в действителност.
Никой изобщо не подозира каква част от онова, заради което Западът толкова много укорява Централна Европа, е просто отражение на привнесеното от Запада в Централна Европа.
към текста >>
При обективно оглеждане на обстоятелствата много странно впечатление прави например как най-вече някой п
ред
ставител на френския народ въобще не е в състояние да види у себе си нещата, които той с такава страшна острота укорява, щом ги установи у някой друг, възприел ги под френско влияние.
Никой изобщо не подозира каква тайна всъщност се крие в това.
При обективно оглеждане на обстоятелствата много странно впечатление прави например как най-вече някой представител на френския народ въобще не е в състояние да види у себе си нещата, които той с такава страшна острота укорява, щом ги установи у някой друг, възприел ги под френско влияние.
Навярно също така не е хубаво да се сблъскаш с имитация. Но ако човечеството действително трябва да прогресира, наложително е това сътрудничество на централноевропейската мисъл, както го описах в последното си съчинение „Върху загадките на човека", да може да просъществува. То е необходимо, то не може да бъде преустановено, а не бива да бъде и брутално унищожено.
към текста >>
И ето сега човечеството стои п
ред
решаването на точно оп
ред
елени проблеми*158.
И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158.
Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки. В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми. Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини. В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света.
към текста >>
П
ред
и всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки.
И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158.
Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки.
В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми. Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини. В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света. Това като първо.
към текста >>
Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им п
ред
ава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва оп
ред
елени машини.
И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158. Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки. В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми.
Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини.
В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света. Това като първо.
към текста >>
В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени п
ред
едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света.
И ето сега човечеството стои пред решаването на точно определени проблеми*158. Преди всичко на нещо, върху което вече съм обръщал внимание и което е свързано с удивителната модерна техника, появила се в резултат на уважаваните и от Духовната Наука природни науки. В сравнително недалечно бъдеще тази удивителна модерна техника ще стигне до момент, когато тя самата по някакъв начин ще отрече себе си. На нейно място ще настъпи нещо, устроено както вече намекнах тук по такъв начин, че човек ще придобие възможност да използва фините вибрации, фините трептения в етерното си тяло, за да импулсира механизми. Ще има машини, които ще бъдат свързани с човека, но той ще им предава собствените си вибрации и само той, чрез въздействието на възбудени от него трептения, ще бъде в състояние да задвижва определени машини.
В съвсем недалечно бъдеще хората, които днес се смятат за практици, ще се видят изправени пред едно цялостно преобразуване на схващаното сега като практика, когато човекът с волята си ще бъде включен в обективното усещане на света.
Това като първо.
към текста >>
Нужно ще бъде само хората по-нап
ред
да съзреят морално за това.
Второ, онова, което наричаме сили на възникването и изчезването, сили на раждането и смъртта, по някакъв начин ще бъде прозряно от хората.
Нужно ще бъде само хората по-напред да съзреят морално за това.
Тук обаче ще спада също презирането на неща, за които днес се говорят само недомислия. Обръщал съм внимание и съм казвал: Хората се питат как се повишава раждаемостта, когато броят на ражданията намалява. Но те говорят единствено недомислия, защото не знаят нищо по въпроса и защото по начина, по който той бива обсъждан, положително няма да се постигне онова, за което се говори.
към текста >>
По-нап
ред
нека да му бъдат развързани ръцете!
Както вече съм казвал, на днешния антропософ не може да се натяква, че в областта на лечението той не би могъл да прояви своето умение.
По-напред нека да му бъдат развързани ръцете!
Докато всичко е окупирано от материалистическата медицина, не е възможно да се предприеме дори нещо частично. Тук човек наистина трябва да постъпва по християнски, по-точно според св. Павел, и да знае, че грехът иде от закона, а не обратно законът от греха*159.
към текста >>
Докато всичко е окупирано от материалистическата медицина, не е възможно да се п
ред
приеме дори нещо частично.
Както вече съм казвал, на днешния антропософ не може да се натяква, че в областта на лечението той не би могъл да прояви своето умение. По-напред нека да му бъдат развързани ръцете!
Докато всичко е окупирано от материалистическата медицина, не е възможно да се предприеме дори нещо частично.
Тук човек наистина трябва да постъпва по християнски, по-точно според св. Павел, и да знае, че грехът иде от закона, а не обратно законът от греха*159.
към текста >>
Тук човек наистина трябва да постъпва по християнски, по-точно спо
ред
св.
Както вече съм казвал, на днешния антропософ не може да се натяква, че в областта на лечението той не би могъл да прояви своето умение. По-напред нека да му бъдат развързани ръцете! Докато всичко е окупирано от материалистическата медицина, не е възможно да се предприеме дори нещо частично.
Тук човек наистина трябва да постъпва по християнски, по-точно според св.
Павел, и да знае, че грехът иде от закона, а не обратно законът от греха*159.
към текста >>
Необходимо е например, п
ред
и всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в оп
ред
елена посока.
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция. Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение.
Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока.
И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм.
към текста >>
Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с п
ред
разположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава.
Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>
По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато п
ред
парламента трябва да бъде поставяно всичко.
До деветдесетте години Англия беше образец за честен и открит парламентаризъм, понеже от парламента зависеше какви импулси ще се дадат на външната политика; а чрез различните парламентарни институции народът в Англия наистина беше съпричастен във външната политика.
По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко.
Ето защо ръководенето на външните дела бе изведено от парламента, както и от външното министерство и бе пренесено в една вътрешна комисия, състояща се само от правителствения съвет и някаква канцелария на външното министерство. Там се извършва несравнимо повече, отколкото във всичко онова, начело на което стои един Грей. През деветдесетте години мястото, където се съсредоточават всички нишки, бе отделено от видимата външна политика, която тогава всъщност беше само политика в сянка, от която не зависеше нищо и в която стига човек да налучка вярната точка в нея се вижда каква игра собствено се разиграва. Следователно в момента, когато се възнамеряваше да се поеме въпросното дърпане на конците, зоната на действие бе преместена от външното към вътрешното*162, в една така наречена комисия за министерството по външната политика. Лорд Актън казва*163:
към текста >>
През деветдесетте години мястото, където се със
ред
оточават всички нишки, бе отделено от видимата външна политика, която тогава всъщност беше само политика в сянка, от която не зависеше нищо и в която стига човек да налучка вярната точка в нея се вижда каква игра собствено се разиграва.
До деветдесетте години Англия беше образец за честен и открит парламентаризъм, понеже от парламента зависеше какви импулси ще се дадат на външната политика; а чрез различните парламентарни институции народът в Англия наистина беше съпричастен във външната политика. По времето, когато започнаха да се проявяват обсъдените от нас по различен повод неща, в Англия се налагаше създаването на особена институция, защото не може, разбира се, да се разполага с цялостното дърпане на конците, когато пред парламента трябва да бъде поставяно всичко. Ето защо ръководенето на външните дела бе изведено от парламента, както и от външното министерство и бе пренесено в една вътрешна комисия, състояща се само от правителствения съвет и някаква канцелария на външното министерство. Там се извършва несравнимо повече, отколкото във всичко онова, начело на което стои един Грей.
През деветдесетте години мястото, където се съсредоточават всички нишки, бе отделено от видимата външна политика, която тогава всъщност беше само политика в сянка, от която не зависеше нищо и в която стига човек да налучка вярната точка в нея се вижда каква игра собствено се разиграва.
Следователно в момента, когато се възнамеряваше да се поеме въпросното дърпане на конците, зоната на действие бе преместена от външното към вътрешното*162, в една така наречена комисия за министерството по външната политика. Лорд Актън казва*163:
към текста >>
НАГОРЕ