Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
55
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
Намерени са
55582
резултата от
1867
текста в
56
страници с части от думите : '
Лед
'.
На страница
55
:
1000
резултата в
30
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
С
лед
ва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота!
Следва да се замислите над това, че нещата, за които ви говоря тук, имат необичайно голямо значение за живота!
Всеки от вас може да каже: ти ни разказваш, че арсенът, ако се дава на дете между седмата и петнадесетата година, играе голяма роля; при детето се появява омазняване, то се закръгля. Но аз познавам хора, които не са приемали арсен, но от деца са страшно дебели! Господа, трябва да помислите за това, че наличните в природата вещества съществуват навсякъде поне в хомеопатични дози. Може да се каже: с каквото и да се храни човек, с каквото и да се храни детето, неговата храна не може да не съдържа арсен. Арсенът присъства във всички хранителни средства.
към текста >>
С
лед
това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки.
Но децата са особен случай; този процес протича по съвсем специфичен начин при подрастващите деца на възраст между седем и четиринадесет или петнадесет години. И така, ако на децата им е вкусна храната, съдържаща арсен, те надебеляват. Но на тези деца, които показват по панаири и други подобни - както за това каза този, който зададе въпроса, - арсена им го дават специално; точно както в алпийските страни, особено в Унгария, където арсенът се съдържа в скалните породи. Тези деца получават арсен и най-главното е това, че именно в тази възраст им се насажда вкус към арсена. Това е отвратително, но е така: детето постепенно започва да изпитва пристрастие към арсена, сякаш това е захар, в резултат на което още преди нормалното образуване на астрално тяло, детето става мазно и тлъсто.
След това такива деца се излагат на показ, тъй като те стават ненормални и страшно тежки.
Хората намират в това нещо удивително. На тях винаги им се иска да видят нещо необичайно, нещо изключително. Какво ли само не се прави по света, за да удовлетворят желанията на тези хора! Има даже неща от друг вид, които правят, за да доставят удоволствие на тези хора. Става например и така, че с децата на тази възраст се прави и нещо друго!
към текста >>
Трябва да помислим за пос
лед
ствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва с
лед
това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло!
Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло!
То се оказва твърде малко и безсилно. Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло. Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло. Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват. Тези органи стават съвсем вяли и отслабени.
към текста >>
Пос
лед
ствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло.
Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло! То се оказва твърде малко и безсилно.
Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло.
Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло. Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват. Тези органи стават съвсем вяли и отслабени. Особено слаби при такива деца са белите дробове. Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат.
към текста >>
Децата, получавали арсен по посочения начин и с
лед
това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло.
Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло! То се оказва твърде малко и безсилно. Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло.
Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло.
Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват. Тези органи стават съвсем вяли и отслабени. Особено слаби при такива деца са белите дробове. Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат. Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни.
към текста >>
С
лед
ствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват.
Трябва да помислим за последствията от употребата на арсен в ранна възраст; ставайки мазен и дебел, човек трябва след това да формира свое астрално тяло, обаче то в този случай се оказва твърде малко за такова пълно тяло! То се оказва твърде малко и безсилно. Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло. Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло.
Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват.
Тези органи стават съвсем вяли и отслабени. Особено слаби при такива деца са белите дробове. Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат. Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни. С дробовете става и нещо особено.
към текста >>
Понякога това носи с
лед
себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат.
Последствията се изразяват в това, че ако после, по време на половото съзряване, започне образуването на астралното тяло, това астрално тяло се оказва всъщност твърде малко и безсилно за такова тлъсто, надебеляло тяло. Децата, получавали арсен по посочения начин и след това показвани по панаирите, имат много малко астрално тяло. Следствие от това е, че определени органи при такива деца въобще не могат да се образуват. Тези органи стават съвсем вяли и отслабени. Особено слаби при такива деца са белите дробове.
Понякога това носи след себе си нещастието, защото такива деца се оказват в състояние, когато накрая, доживявайки до двадесетата си година или даже по-рано, те вече не могат да дишат.
Това става не само защото белите им дробове потъват в мазнина, но и защото са твърде вяли и безсилни. С дробовете става и нещо особено. Виждате ли, господа, дробовете са не само орган на дишането, те са и важен орган за храненето; белите дробове трябва да са обезпечени с храна, за да може човек нормално да живее. Много белодробни заболявания се появяват не от това, че дишането е нарушено, а поради това, че дробовете не се хранят нормално.
към текста >>
При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вс
лед
ствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете.
При такива деца от седемнадесетата-осемнадесетата година дробовете не се обезпечават с нормално хранене, тъй като, вследствие на омазняването на всички органи, хранителните вещества съвсем не достигат до дробовете.
Те чак най-накрая достигат до белите дробове, въпреки че и на тях им е нужно хранене. Хранителните вещества в човешкия организъм претърпяват всевъзможни трансформации, за което съм ви казвал. Те правят от шест до седем изменения. Дробовете се нуждаят от тези седемкратно трансформирани облагородени хранителни вещества. При тези деца обаче работата не стига до този стадий на видоизменение на храната.
към текста >>
Но тези пос
лед
ните съвсем пък не го знаят.
Вие казвате: ние малко сме учили, не знаем това, него трябва да го знаят професорите от университетите.
Но тези последните съвсем пък не го знаят.
Именно те не знаят. Ето защо знанието за такива неща не се разпространява. Би било важно тези проблеми да се разбират в най-широки кръгове. Такива неща безусловно е необходимо да се знаят.
към текста >>
Би могло например да се каже, че този, който - както вече съм казвал - приема арсен от тщеславие, от желание да се хареса, получавайки обяснение и знаейки точно за пос
лед
ствията, би престанал да приема арсен.
Нещо подобно - макар и в същото време различно - става в случая с алкохола. За алкохола говорихме вече по-рано. Но в случая с отравяне с арсен, който се изразява в затлъстяване, арсенът го дават на децата други хора; когато арсенът го приемат възрастни, те го правят напълно съзнателно. Може да се каже така: обяснението на ситуацията в дадения случай би могло да окаже много силно въздействие.
Би могло например да се каже, че този, който - както вече съм казвал - приема арсен от тщеславие, от желание да се хареса, получавайки обяснение и знаейки точно за последствията, би престанал да приема арсен.
Напротив, в случая с алкохола работата стои по-зле, защото обяснението на ситуацията не довежда човека до пълен отказ от алкохол. Защото ако е започнал да пие една-две чашки, той изпада в такова състояние, в което обяснението губи своята ефективност, той пие и по-нататък. Ето защо именно в случая с алкохола е извънредно трудно да се постигне нещо сериозно по пътя на обяснението. Обяснението би трябвало да действа само по себе си, но на практика се налага да се прибягва до закона, което свидетелства, за съжаление, за слабостта на човечеството. В днешно време има страни - спомнете си за Северна Америка, - където вносът на алкохол е забранен със закон, за да могат хората да запазват разсъдъка си.
към текста >>
Веднага с
лед
като човешкото тяло бъде предадено на земята, то започва да се разлага.
Вие можете да си помислите: за какво му е на човек произведения в него алкохол? Възможно е вече да сте видели някъде, че ако искат да запазят мъртво животно или някаква част от човешкото тяло, не трябва да ги оставят на въздух, а трябва да се потопят в спирт, в алкохол. И така, алкохолът позволява да се запази неживото същество в неговата форма. Въобще това е много важен природен закон. Защото какво ще стане, ако живо същество умре и бъде предоставено на природата?
Веднага след като човешкото тяло бъде предадено на земята, то започва да се разлага.
Така е и с всичко живо. В момента, когато етерното тяло излезе от живото същество навън, това бивше живо същество се разрушава; това не става само в случай на използване на приличащи на алкохол средства. Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото.
към текста >>
С
лед
ователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото.
Въобще това е много важен природен закон. Защото какво ще стане, ако живо същество умре и бъде предоставено на природата? Веднага след като човешкото тяло бъде предадено на земята, то започва да се разлага. Така е и с всичко живо. В момента, когато етерното тяло излезе от живото същество навън, това бивше живо същество се разрушава; това не става само в случай на използване на приличащи на алкохол средства.
Следователно алкохолът притежава сила да удържа другите сили, които на свой ред запазват живите членове на тялото.
към текста >>
Тук трябва да пог
лед
нете към лозата.
Но как се появява алкохолът?
Тук трябва да погледнете към лозата.
Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила. Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел. пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино.
към текста >>
Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша с
лед
Втората световна война - бел.
Но как се появява алкохолът? Тук трябва да погледнете към лозата. Алкохолът се появява именно там, където слънцето най-добре огрява лозата. Знаете, че в Северна Германия не отглеждат лозя, тъй като там е доста студено и слънцето не притежава съответстващата сила.
Прекарайте през Грюнберг в Силезия (историческа област, предадена на Полша след Втората световна война - бел.
пр.) линия, паралелна на еква-тора; от жителите на Грюнберг едва ли някой пиянства; те са мрачни, колкото това е възможно. Само там, където Слънцето прилага своята сила към растението, може да възникне вино. И така, виното възниква не благодарение на земното начало, а благодарение на извънземното, на слънчевото начало, благодарение на това, което се намира извън Земята. Човек въобще трябва да бъде много внимателен, ако приема в себе си това, което се намира извън Земята.
към текста >>
Това става по с
лед
ния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете.
Как се осъществява изработката на алкохол вътре в самия човек?
Това става по следния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете.
Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате.
към текста >>
Пог
лед
нете; ще направим това колкото се може по-наг
лед
но: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце.
Как се осъществява изработката на алкохол вътре в самия човек? Това става по следния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете. Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин.
Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце.
Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло.
към текста >>
Оставям го там за няколко часа, а с
лед
това ви предлагам да седнете на него.
Как се осъществява изработката на алкохол вътре в самия човек? Това става по следния начин; ще ви кажа нещо, което вероятно доста ще ви заинтересува, но трябва да бъдете по-внимателни, за да го разберете. Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце.
Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него.
Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло. Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът.
към текста >>
С
лед
ователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и с
лед
това ви я отдава.
Вие сядате. Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ! И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло. Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът.
Следователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и след това ви я отдава.
към текста >>
С
лед
това те са отмирали, потъвали са в земята.
При каменните въглища нещата са още по-сложни. Каменните въглища хилядолетия преди това са съществували под формата на палми или други дървета. Как е ставало това? Тук се е намирала Земята (вж. рис.), тук - палмовите дървета или такива, приличащи на палми; тях ги е осветявало Слънцето.
След това те са отмирали, потъвали са в земята.
Но подобно на това, както тя се запазва в стола, слънчевата топлина се е запазила в тези палмови дървета и е отивала с тях под земята.
към текста >>
И ето, с
лед
хиляди години ние добиваме въглища от Земята, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас.
Палмовите дървета се превърнали във въглища, а слънчевата топлина е останала в тях.
И ето, след хиляди години ние добиваме въглища от Земята, изгаряме ги в нашите печки и слънчевата топлина се връща обратно към нас.
Днес се отоплявате с тази слънчева топлина, която преди хиляди години е идвала към Земята. Често не се замисляме за това. В случая със стола, който загрява задните ви части, когато седнете на него, вие все още забелязвате, че Слънцето е оставило в него част от своята сила. В случая с каменните въглища не забелязвате вече това. И така, би трябвало да си кажете: там, където в земята има каменни въглища, където и да са те, присъства много древна слънчева сила.
към текста >>
Но би с
лед
вало да запитате: на кое от телата действа алкохолът?
Виждате ли, господа, вие съществувате, движите се, нуждаете се за вашия живот от кислород, въглерод, азот и вътре в своя организъм изработвате алкохол. Алкохолът се образува в човешкия организъм, за да се избегне вътрешният разпад (на тъканите). Тялото би започнало да се разпада, както се разпада трупът, ако не се изработваха алкохол и подобни на алкохола вещества. Това, разбира се, е така.
Но би следвало да запитате: на кое от телата действа алкохолът?
Виждате ли, върху физическото тяло алкохолът действа изключително добре, ако е изпито нормално количество, защото в този случай - тъй като то и само си изработва алкохол - може да го използва като добавъчно хранително средство; така че на физическото тяло алкохолът всъщност съвсем не вреди. Въздействието на алкохола върху физическото тяло на човека не носи нищо лошо. Ако алкохолът - това хората не вземат предвид - вредеше на физическото тяло, той би вредил и на лозата, тъй като лозата също има физическо тяло. Лозата сама по себе си е «пияна» - поради това, че в нея се съдържа алкохол в чист вид, - но физическото й тяло съвсем не страда от алкохола. И само астралното тяло при възрастните страда от алкохола.
към текста >>
Ето защо става така, че дете, пиещо алкохол, получава астрално тяло във вече формиран вид, което би трябвало да получи чак с
лед
тринадесетата-четиринадесета година и то не властва над него.
За децата той е вреден, защото алкохолът вече сам по себе си съдържа в себе си астрално тяло. Растението има само етерно тяло, но алкохолът, намиращ се в лозата, вече има астрално тяло. Той действа, предизвиквайки кипене в кръвта. Нима това е непонятно? Това може напълно да бъде разбрано: той действа активно в кръвта, кипи в кръвта.
Ето защо става така, че дете, пиещо алкохол, получава астрално тяло във вече формиран вид, което би трябвало да получи чак след тринадесетата-четиринадесета година и то не властва над него.
Алкохолът нанася на детето особена вреда, защото детето под влияние на алкохола веднага получава астрално тяло.
към текста >>
Не е добре, ако при поява на пос
лед
ствия от действието на алкохола, човек продължава да пие.
Би могло да се каже: всъщност няма нужда да се търсят такива различия, тъй като при всеки случай на поява на ненормално въздействие на алкохола, трябва да се прекрати употребата му.
Не е добре, ако при поява на последствия от действието на алкохола, човек продължава да пие.
към текста >>
Това усещане е много интересно; трябва да ви кажа с
лед
ното: алкохолът не произхожда от земното начало, не, той произхожда от неземното.
Но, както казах, алкохолът днес действа върху астралното тяло и «аза». «Азът» се чувства възбуден. Хората харесват алкохола, човек веднага чувства, че в алкохола има нещо, издигащо го над земното.
Това усещане е много интересно; трябва да ви кажа следното: алкохолът не произхожда от земното начало, не, той произхожда от неземното.
Алкохолът предизвиква чувство на безгрижие, нали така? И така, с помощта на алкохола човек малко излиза от себе си; на човек му е много приятно, ако малко излезе от себе си. Ето това е, което води до злоупотребата с алкохол в широки мащаби.
към текста >>
На пос
лед
ното занятие аз се опитах да ви обясня с
лед
ното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не с
лед
ва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие.
Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук.
На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие.
Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят.
към текста >>
Както въглищата, намирайки се в земята, с
лед
толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие.
Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие.
Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие.
Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата. Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там.
към текста >>
В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги г
лед
ате постоянно.
Вие знаете как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи.
В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно.
Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място.
към текста >>
Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че с
лед
три или четири месеца те съвсем ще изб
лед
неят.
Вие знаете как се развъждат златните рибки. Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно.
Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят.
Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел.
към текста >>
Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а с
лед
това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено.
Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
към текста >>
И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата с
лед
хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода.
И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни.
Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>
Можете да направите с
лед
ния опит.
Можете да направите следния опит.
Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>
Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, с
лед
това налейте отгоре обикновена вода.
Можете да направите следния опит.
Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода.
След това пуснете тук златни рибки. Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>
С
лед
това пуснете тук златни рибки.
Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода.
След това пуснете тук златни рибки.
Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.). Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>
Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл с
лед
ва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.).
Можете да направите следния опит. Представете си, че имате голям басейн; отначало бавно налейте тук, долу, топла вода, дайте й да се успокои, след това налейте отгоре обикновена вода. След това пуснете тук златни рибки.
Сега вземете втори басейн, пуснете там топла вода, като дадете възможност на потока от тази вода постоянно да се влива тук (по смисъл следва - и пуснете тук златни рибки - бел. пр.).
Сега проверете при кои риби се образува жива, естествена златна окраска. Тя се появява не при тези, които са се намирали в спокойната вода, а именно при тези, които са имали на разположение постоянно постъпващата топла вода, защото тя запазва посочените сили живи.
към текста >>
С
лед
ователно съвсем не е чудно, че златните рибки се развиват, при това много успешно.
При индустриалните предприятия такава система действа самостоятелно, защото в нея винаги постъпва нова топла вода.
Следователно съвсем не е чудно, че златните рибки се развиват, при това много успешно.
Такива са природните въздействия. Само в случай на правилно разбиране на явленията, се откриват тези въздействия на природата.
към текста >>
Лозата сама по себе си има етерно тяло; но вс
лед
ствие на съприкосновението със слънчевата топлина, в лозата се появява астралност, образува се нещо извънземно; то действа като алкохол.
Лозата сама по себе си има етерно тяло; но вследствие на съприкосновението със слънчевата топлина, в лозата се появява астралност, образува се нещо извънземно; то действа като алкохол.
И така, до разбирането на такива явления ние стигаме само благодарение на това, че вземаме предвид всичко, отнасящо се до човека, както вътре в него, така и във външната природа.
към текста >>
С
лед
ователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.
Сега преминавам към съвсем друга тема, нека това да послужи като малко обобщение; в заключение искам да ви дам някои сведения, касаещи въпроса на господин Бурле за облеклото. Виждате ли, говорих ви за облеклото най-различни неща; най-интересно е това, че благодарение на инстинкта на човека, облеклото се е създавало в съответствие с цялото същество на човека, в съответствие с цялата му природа. Даже като физически човек, човекът има три (основни) члена. Той има глава, гръдни органи, свързани главно с дишането и кръвообращението, и освен това той, благодарение на своите крайници, притежава способност да се движи.
Следователно човек в съответствие (с устройството на физическото си тяло) се състои от три части: от глава, от системата на гърдите - аз винаги я наричам ритмична система, тъй като цялата тя извършва ритмични движения - и от външните двигателни органи, от външната двигателна организация.
към текста >>
Ако разг
лед
ате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета.
Виждате ли, в главата особена активност проявява етерното тяло, в гърдите, в кръвообращението и дишането - астралното тяло, а в произволните движения - «Азът».
Ако разгледате цялото облекло, с изключение на най-примитивното облекло на дивите хора, винаги ще видите, че то - включително и труфилата - се състои основно от три части, от три предмета.
Разбира се, че всичко това е модифицирано; трябва само да си спомните колко силно всичко това се е изменяло в хода на човешкото развитие, колко нелепи украшения са се добавили и всякакви безвкусици, но въпреки това всяко облекло се състои от три части. Първо е това, което първоначално е възникнало от кожената престилка; в древния Египет мъжете са носили основно тази кожена престилка. За какво служи тази (част) от облеклото при човека? За крайниците. Човек е изразявал с това, че той може да ходи с помощта на краката; той покривал своите крака.
към текста >>
Това е нас
лед
ство от древен Египет.
Интересно е, че такива традиции продължават да живеят и до днес; масоните на своите събрания използват кожена престилка като особен отличителен знак.
Това е наследство от древен Египет.
Но тези хора знаят толкова малко за това, защо те се пременяват в престилка, колкото малко знаят и за това, защо се кичат с ордени. Престилката се надява като знак за това, че човек трябва особено интензивно да действа със своите крайници. Постепенно от престилката е възниквало всичко, по някакъв начин касаещо крайниците ни, например панталоните; впрочем те толкова са модифицирани, че по-скоро пречат, отколкото помагат при ходенето. Това има отношение към крайниците. Египтяните са правели кожената престилка с особено изкуство, за да приляга тя както трябва към крайниците; хората провирали в нея ръцете си и така се появила престилка, преминаваща нагоре в нагръдник с ръкави; по-такъв начин и горните крайници също се обличат.
към текста >>
Там е бил разработен подобен на риза елемент от облеклото, който се надявал отгоре и с
лед
това плавно се спускал надолу.
На второ място, господа, човек изразява в облеклото гръдната система. Тази система на гърдите той основно я изразява с някакво подобие на риза, която се облича през главата; това е било особено разработено при древните асирийци.
Там е бил разработен подобен на риза елемент от облеклото, който се надявал отгоре и след това плавно се спускал надолу.
Това е служило за изразяване на гръдната система, тоест на вътрешното движение. Затова са се правели също и гънки. Гърците приели това от Азия, допълнили го с изкусни драпировки, които до някаква степен подражавали на кръвоносните съдове, на най-важните им посоки.
към текста >>
С
лед
това настъпило време - за него ви говорих пос
лед
ния път, - когато хората престанали да обръщат внимание на цвета.
След това настъпило време - за него ви говорих последния път, - когато хората престанали да обръщат внимание на цвета.
Те са можели да си направят черно или синьо наметало. Какво направили те? Те отрязали плаща на това място и направили нещо допълнително за главата! Така се появила шапката. Разбира се, гледайки днес шапката, това не може да се забележи.
към текста >>
Разбира се, г
лед
айки днес шапката, това не може да се забележи.
След това настъпило време - за него ви говорих последния път, - когато хората престанали да обръщат внимание на цвета. Те са можели да си направят черно или синьо наметало. Какво направили те? Те отрязали плаща на това място и направили нещо допълнително за главата! Така се появила шапката.
Разбира се, гледайки днес шапката, това не може да се забележи.
И въпреки това трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало. След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата. Първоначално тук още е можело да се види това. Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът.
към текста >>
С
лед
това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата.
Те отрязали плаща на това място и направили нещо допълнително за главата! Така се появила шапката. Разбира се, гледайки днес шапката, това не може да се забележи. И въпреки това трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало.
След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата.
Първоначално тук още е можело да се види това. Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът. Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (веселие в залата). Когато хората се разхождат във фрак и цилиндър, изглеждат така, сякаш на тях самите са им отрязали главите.
към текста >>
Разг
лед
айте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът.
Разбира се, гледайки днес шапката, това не може да се забележи. И въпреки това трябва да ви кажа: когато видя как край мен преминава човек с фрак и цилиндър, си казвам: дявол да го вземе, здраво си се «преобразил»! Защото изначално и фракът, и цилиндърът са били едно наметало. След това наметалото е било орязано долу и е придобило ужасната си форма, превръщайки се във фрак, а отгоре е останал цилиндърът, покриващ главата. Първоначално тук още е можело да се види това.
Разгледайте някак цилиндъра и фрака заедно, опитайте се да подрежете цилиндъра отпред, за да можете всичко заедно да наметнете над главата, и тогава ще получите това, от което са се появили и фракът, и цилиндърът.
Трябва да се върнем към древните дрехи, за да открием откъде се е появило облеклото; впрочем аз не вярвам, че господин Бурле толкова често носи фрак и цилиндър и въпросът за него е толкова актуален (веселие в залата). Когато хората се разхождат във фрак и цилиндър, изглеждат така, сякаш на тях самите са им отрязали главите.
към текста >>
2.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Трябва да дойдете долу, където се намира Клинико-терапевтичният институт; ще мина там и тогава ще ви кажа, когато дойдете на прег
лед
.
Доктор Щайнер: Този въпрос носи твърде личен характер.
Трябва да дойдете долу, където се намира Клинико-терапевтичният институт; ще мина там и тогава ще ви кажа, когато дойдете на преглед.
Това е медицински проблем.
към текста >>
С
лед
ващ въпрос: Какво означават надлъжните линии от двете страни на рибите?
Следващ въпрос: Какво означават надлъжните линии от двете страни на рибите?
към текста >>
С
лед
ващ въпрос: Един мъж пиеше прекалено много алкохол и преди осем седмици умря.
Следващ въпрос: Един мъж пиеше прекалено много алкохол и преди осем седмици умря.
В последните дни преди своята смърт той ядеше шоколад и захар, което никога преди не беше правил. Защо стана така?
към текста >>
В пос
лед
ните дни преди своята смърт той ядеше шоколад и захар, което никога преди не беше правил.
Следващ въпрос: Един мъж пиеше прекалено много алкохол и преди осем седмици умря.
В последните дни преди своята смърт той ядеше шоколад и захар, което никога преди не беше правил.
Защо стана така?
към текста >>
Доктор Щайнер: Относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно с
лед
ното.
Доктор Щайнер: Относно въпроса за надлъжните линии при рибите, трябва да ви е ясно следното.
Разглеждайки някакво същество, било то от растителното или от животинското царство, трябва да се запитаме как противостои това същество на външния свят. Виждате ли, при растенията в зелено са оцветени преди всичко листата. Този зелен цвят при листата се появява поради това, че растението встъпва в специфични отношения със светлината и топлината. От една страна, растението поема в себе си това, което идва със светлината - другото то отдава обратно, не го приема. Това е причината за зеления цвят при растенията.
към текста >>
Точно така би с
лед
вало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите?
Точно така би следвало да се зададе въпросът: по каква причина възниква едно или друго при рибите?
Тук ще обърна вниманието ви върху това, което и сами виждате: рибите, които живеят в по-мътна вода, имат доста по-тъмна окраска от тези, които живеят в прозрачна вода. Рибите, които си избират тъмни места, имат син, даже черен цвят. Рибите, предпочитащи светли места, и на цвят стават по-светли. Още по това може да се види, че светлината и топлината оказват върху рибите своето външно влияние.
към текста >>
Пог
лед
нете другите животни, живеещи в райони, където има много сняг, например белите мечки.
Погледнете другите животни, живеещи в райони, където има много сняг, например белите мечки.
Те самите имат бяла окраска. Всичко живо така или иначе е подложено на въздействието на обкръжаващата среда.
към текста >>
По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а с
лед
това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк).
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота. Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили.
По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк).
Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език.
към текста >>
Но в пос
лед
ните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат.
По повод на другия въпрос за мъжа, който през целия си живот е пиянствал, но малко преди смъртта си е станал съвсем кротък и е започнал да яде безобидните шоколад и захар - вие казахте, че това се е случило няколко дена преди смъртта, -това явление не е трудно да се разбере, ако го сравним с други явления, ставащи в живота. Познавал съм много състарили се хора. В зависимост от това, как стареят, може да се види, че почеркът им става все по-треперещ. Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк).
Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат.
Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят. Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща!
към текста >>
Става с
лед
ното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг.
Почеркът им става вибриращ; старците не могат повече да пишат правилно и именно по почерка може да се забележи, че са се състарили. По-рано почеркът е бил такъв... «чифлик» (ясно, отчетливо), а след това те почват да пишат: «чифлик» (вибриращ, треперещ почерк). Но в последните дни преди смъртта - представете си - почеркът им става отново отчетлив; те изведнъж отново почват добре да пишат. Познавах много хора, които преди смъртта си отново си връщаха предишния ясен почерк. В многобройни случаи се наблюдава също и това - съобщавам ви го, макар и не по собствени наблюдения, а по добре проверени наблюдения на случаи, когато хора научават в детството си някакъв чужд език, а после го забравят.
Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг.
Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
към текста >>
С
лед
смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Става следното: да допуснем, че на възраст четиридесет-петдесет години нямат възможност да общуват на този език с някой друг. Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става?
След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер. И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.
към текста >>
С
лед
ващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни с
лед
смъртта постепенно се разтваря в мировия етер.
Изведнъж, няколко дена преди смъртта си, те отново започват напълно разбрано да говорят на този език. Той отново се връща! Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава.
Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер.
И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз». След това те преминават през духовния свят.
към текста >>
С
лед
това те преминават през духовния свят.
Виждате ли, това е многозначително явление. Какво собствено става? След смъртта си човек връща на земята своето физическо тяло, тоест един от членовете на своето същество; тялото се разтваря в Земята, то се разрушава. Следващият член на човешкото същество, етерното тяло - както съм ви казвал, - в течение на няколко дни след смъртта постепенно се разтваря в мировия етер. И тогава от човека остават - за да преминат през духовния свят - астралното тяло и собственият «аз».
След това те преминават през духовния свят.
към текста >>
Като с
лед
ствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци.
Астралното тяло също не старее в степента, в която старее физическото тяло. Физическото тяло служи като инструмент, ако човек иска да пише. И така, физическото тяло трябва да държи в ръката си перото. Човек според остаряването си става все по-слаб и по-слаб, той не може нормално да се свързва с физическото си тяло. Но работата не е само в това; в самото физическо тяло протичат разнообразни отлагания.
Като следствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци.
Те стават несръчни и треперещи, вместо стабилно да изписват знаците при писане. Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент. Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно.
към текста >>
Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в пос
лед
ния момент.
Но работата не е само в това; в самото физическо тяло протичат разнообразни отлагания. Като следствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци. Те стават несръчни и треперещи, вместо стабилно да изписват знаците при писане. Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване.
Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент.
Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно. Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме. Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
към текста >>
Не трябва да се казва, че не с
лед
ва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно.
Като следствие човек не е в състояние повече нормално да владее своите палци. Те стават несръчни и треперещи, вместо стабилно да изписват знаците при писане. Ако човек е близо до смъртта, етерното му тяло се разхлабва и излиза извън физическото тяло. Тук става разхлабване. Това може понякога да става няколко дена преди смъртта, а понякога става в последния момент.
Не трябва да се казва, че не следва да се опитваме да излекуваме човека, ако видим няколко дена преди смъртта, че той може да умре; защото това, което се е разхлабило, може отново да се стегне заедно.
Необходимо е винаги, докато човек е жив, при всякакви обстоятелства да се опитваме да го излекуваме. Въпреки това фактите са такива, че при много хора, няколко дена преди смъртта, етерното тяло се разхлабва.
към текста >>
Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вс
лед
ствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, както и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото с
лед
няколко дни ще умре.
Физическото тяло предразполага човека не към сила, а към слабост. Той трябва да обслужва физическото тяло посредством етерното или астралното тяло. Народният израз казва: «На него са му разхлабени болтовете» - тоест нещо се е разхлабило. Народът понякога се изразява много точно, тъй като има инстинкт по отношение на свръхсетивното. Към такива стари народни изрази не трябва да се отнасяме с презрение, защото те са верни.
Ако лудият разхлабва своето етерно или астрално тяло и вследствие от това става по-силен, той се оказва в същото положение, както и този, чието етерно тяло е разхлабено, защото след няколко дни ще умре.
Ако той стане по-силен в етерното тяло, отново може да пише по-добре. Ако той стане по-силен в астралното тяло - а в него се съдържа всичко това, което човек е забравил, - той извлича от астралното тяло забравеното и отново може да говори на език, който по-рано е владеел.
към текста >>
Сега да разг
лед
аме вашия случай.
Сега да разгледаме вашия случай.
Виждате ли, не познавам този мъж и не знам как е живял. Може би вие сте го познавали? Тогава бихте могли да отговорите на някои въпроси. Добре ли го познавахте? - Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол?
към текста >>
Този факт може да ни наведе на с
лед
а.
Може би вие сте го познавали? Тогава бихте могли да отговорите на някои въпроси. Добре ли го познавахте? - Виждате ли, при такива хора има голямо значение, имало ли е в обкръжението му жена или някой друг, който е можел постоянно да го предпазва, да му говори, колко вредна е злоупотребата с алкохол? (Това предположение се потвърждава).
Този факт може да ни наведе на следа.
В обкръжението му е имало хора, които постоянно са го увещавали, че не трябва толкова много да пие, тъй като това е ненормално и така той си вреди. Но при този човек, както се казва, всичко е влизало през едното ухо и е излизало през другото. Това също е народен израз и той съвсем не е безпочвен. Наистина отношението на човека към някои изказвания е, че те му влизат през едното ухо и излизат през другото. Защо? Защото астралното тяло оставя без внимание тези изказвания, пропуска ги.
към текста >>
Но става и така, че макар астралното тяло да чува казаното, физическото тяло не го с
лед
ва в действията си, тъй като даденият човек е слаб.
Но става и така, че макар астралното тяло да чува казаното, физическото тяло не го следва в действията си, тъй като даденият човек е слаб.
Представете си сега, че този човек чуе следното, например от господин Ербсмел: «Просто си си изгубил ума, момче! Непрекъснато пиеш! Това не е работа, губиш всякакво човешко достойнство! » - и т. н. Човекът е изслушвал всичко това безропотно, така да се каже, преглъщал го е.
към текста >>
Представете си сега, че този човек чуе с
лед
ното, например от господин Ербсмел: «Просто си си изгубил ума, момче!
Но става и така, че макар астралното тяло да чува казаното, физическото тяло не го следва в действията си, тъй като даденият човек е слаб.
Представете си сега, че този човек чуе следното, например от господин Ербсмел: «Просто си си изгубил ума, момче!
Непрекъснато пиеш! Това не е работа, губиш всякакво човешко достойнство! » - и т. н. Човекът е изслушвал всичко това безропотно, така да се каже, преглъщал го е. Става така.
към текста >>
Разсъдъкът бил изолиран от останалия човек така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, както и животните постъпват разумно - без да имат при това «аз»; пос
лед
ното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери.
Той отишъл на гарата, купил си билет и заминал. Взел достатъчно пари със себе си, всичко, което имал. Така че можел да отиде надалеч. Като стигнал до гарата, означена на билета, си купил нов билет. Това направил многократно, без да съзнава какво върши.
Разсъдъкът бил изолиран от останалия човек така, че всичко протичало напълно разумно, подобно на това, както и животните постъпват разумно - без да имат при това «аз»; последното често съм ви го демонстрирал с много хубави примери.
Накрая той се осъзнал, паметта му се върнала. Осъзнал кой е. Образоваността му също се върнала в главата; тогава осъзнал, че се намира в Берлин, в приют за скитници! В края на краищата той стигнал дотук. А тръгнал от Щутгарт.
към текста >>
С
лед
това успял да установи, че тръгнал оттам.
Накрая той се осъзнал, паметта му се върнала. Осъзнал кой е. Образоваността му също се върнала в главата; тогава осъзнал, че се намира в Берлин, в приют за скитници! В края на краищата той стигнал дотук. А тръгнал от Щутгарт.
След това успял да установи, че тръгнал оттам.
В безсъзнателно състояние той минал през Будапеща и други подобни. Успял отново да измине обратния път от Берлин до Щутгарт. Някой от семейството му, което било много изплашено, го прибрал. Той успял да направи всичко това отново. След това загина при самоубийство.
към текста >>
С
лед
това загина при самоубийство.
След това успял да установи, че тръгнал оттам. В безсъзнателно състояние той минал през Будапеща и други подобни. Успял отново да измине обратния път от Берлин до Щутгарт. Някой от семейството му, което било много изплашено, го прибрал. Той успял да направи всичко това отново.
След това загина при самоубийство.
Първия път (заболяването) се прояви в настъпването на безсъзнателно състояние, а втория път - в самоубийство.
към текста >>
Стопанинът на този дом имал доста особен пог
лед
.
Хората се отнасяха към нея като към жена с представи за живота, свойствени на зарзаватчийка. Ако някой се пошегуваше, тя се смееше; но в другото проявяваше безразличие към живота. Тя разнасяше зеленчуци по къщите, получаваше за това пари и така й минаваше животът. Веднъж отишла в една къща и искала да продаде зеленчуци. Там нямало никой друг освен стопанина, който й отворил.
Стопанинът на този дом имал доста особен поглед.
Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат. Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра. Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал.
към текста >>
Той г
лед
ал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги г
лед
ал с необикновения си пог
лед
, хората разказвали това, за което обикновено мълчат.
Ако някой се пошегуваше, тя се смееше; но в другото проявяваше безразличие към живота. Тя разнасяше зеленчуци по къщите, получаваше за това пари и така й минаваше животът. Веднъж отишла в една къща и искала да продаде зеленчуци. Там нямало никой друг освен стопанина, който й отворил. Стопанинът на този дом имал доста особен поглед.
Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат.
Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра. Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед.
към текста >>
Представете си с
лед
ното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра.
Тя разнасяше зеленчуци по къщите, получаваше за това пари и така й минаваше животът. Веднъж отишла в една къща и искала да продаде зеленчуци. Там нямало никой друг освен стопанина, който й отворил. Стопанинът на този дом имал доста особен поглед. Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат.
Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра.
Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така!
към текста >>
Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я г
лед
ал.
Веднъж отишла в една къща и искала да продаде зеленчуци. Там нямало никой друг освен стопанина, който й отворил. Стопанинът на този дом имал доста особен поглед. Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат. Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра.
Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал.
Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така! Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа!
към текста >>
Той нищо не казвал, а просто я г
лед
ал.
Стопанинът на този дом имал доста особен поглед. Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат. Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра. Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила.
Той нищо не казвал, а просто я гледал.
Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така! Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа! ». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх!
към текста >>
Той видял уплахата й, нищо не казвал и я г
лед
ал без да отмества пог
лед
.
Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат. Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра. Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал.
Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед.
Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така! Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа! ». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал.
към текста >>
Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме г
лед
айте така!
Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра. Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед.
Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така!
Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа! ». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал. «Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила!
към текста >>
Моля ви, не ме г
лед
айте така, искам всичко да ви разкажа!
Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така!
Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа!
». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал. «Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила! » Той пак нищо не казал, а само я гледал.
към текста >>
». Той нищо не казал, но продължил да я г
лед
а.
Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал. Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така! Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа!
». Той нищо не казал, но продължил да я гледа.
Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал. «Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила! » Той пак нищо не казал, а само я гледал. «Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте!
към текста >>
» Той пак нищо не казал, а само неотклонно я г
лед
ал.
Той видял уплахата й, нищо не казвал и я гледал без да отмества поглед. Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така! Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа! ». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх!
» Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал.
«Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила! » Той пак нищо не казал, а само я гледал. «Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте! » Той продължавал да гледа. «Искам всичко да ви разкажа!
към текста >>
«Не ме г
лед
айте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила!
Тя не само се изплашила, но и казала: «Не ме гледайте така! Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа! ». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал.
«Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила!
» Той пак нищо не казал, а само я гледал. «Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте! » Той продължавал да гледа. «Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила!
към текста >>
» Той пак нищо не казал, а само я г
лед
ал.
Моля ви, не ме гледайте така, искам всичко да ви разкажа! ». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал. «Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила!
» Той пак нищо не казал, а само я гледал.
«Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте! » Той продължавал да гледа. «Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила! » Той продължавал да гледа.
към текста >>
«Всичко ще ви кажа, само не ме г
лед
айте!
». Той нищо не казал, но продължил да я гледа. Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал. «Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила! » Той пак нищо не казал, а само я гледал.
«Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте!
» Той продължавал да гледа. «Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила! » Той продължавал да гледа. «Боях се от хората, детето много лошо говореше за мен и аз направих това от страх.
към текста >>
» Той продължавал да г
лед
а.
Тогава жената казала: «Направих това само от страх! » Той пак нищо не казал, а само неотклонно я гледал. «Не ме гледайте така, нищо нямаше да направя, ако не бях се изплашила! » Той пак нищо не казал, а само я гледал. «Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте!
» Той продължавал да гледа.
«Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила! » Той продължавал да гледа. «Боях се от хората, детето много лошо говореше за мен и аз направих това от страх. Не бях на себе си!
към текста >>
» Той продължавал да г
лед
а.
» Той пак нищо не казал, а само я гледал. «Всичко ще ви кажа, само не ме гледайте! » Той продължавал да гледа. «Искам всичко да ви разкажа! Никога не бих го убила, ако не бях... ако не бях се изплашила!
» Той продължавал да гледа.
«Боях се от хората, детето много лошо говореше за мен и аз направих това от страх. Не бях на себе си! » И ето, виждате ли, тази дама от игла до конец му разказала за убийството на дете, което тя извършила! Какво е станало тук?
към текста >>
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър пог
лед
.
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед.
Ако човек има обикновени очи, при разговор с другите той не им оказва особен натиск. Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека. В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга. Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва.
към текста >>
Ако той може лесно да фиксира пог
лед
а си, който в резултат става пронизващ, тогава този пог
лед
магнетизира етерното тяло на човека.
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед. Ако човек има обикновени очи, при разговор с другите той не им оказва особен натиск.
Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека.
В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга. Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва. И ако човек има нечиста съвест, нещото, което тежи на съвестта, се оказва разхлабено и се издига по-нагоре, като безпокои астралното тяло и «аза». Като следствие, в резултат на това ставащо посредством етерното тяло разхлабване на съвестта, човек прави такива признания, осъзнава се за такива неща, за които в други случаи не би си признал.
към текста >>
Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв пог
лед
, то се разхлабва.
Ето в какво е работата: този мъж е имал много остър поглед. Ако човек има обикновени очи, при разговор с другите той не им оказва особен натиск. Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека. В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга.
Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва.
И ако човек има нечиста съвест, нещото, което тежи на съвестта, се оказва разхлабено и се издига по-нагоре, като безпокои астралното тяло и «аза». Като следствие, в резултат на това ставащо посредством етерното тяло разхлабване на съвестта, човек прави такива признания, осъзнава се за такива неща, за които в други случаи не би си признал.
към текста >>
Като с
лед
ствие, в резултат на това ставащо посредством етерното тяло разхлабване на съвестта, човек прави такива признания, осъзнава се за такива неща, за които в други случаи не би си признал.
Ако той може лесно да фиксира погледа си, който в резултат става пронизващ, тогава този поглед магнетизира етерното тяло на човека. В етерното тяло се намира съвестта. Ако етерното тяло е включено правилно във физическото тяло, тогава човек веднага отблъсква това, което го засяга. Но ако етерното тяло е магнетизирано с такъв поглед, то се разхлабва. И ако човек има нечиста съвест, нещото, което тежи на съвестта, се оказва разхлабено и се издига по-нагоре, като безпокои астралното тяло и «аза».
Като следствие, в резултат на това ставащо посредством етерното тяло разхлабване на съвестта, човек прави такива признания, осъзнава се за такива неща, за които в други случаи не би си признал.
към текста >>
Само трябва да изпрати немалка сума пари и с
лед
това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството.
Какво беше това? Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество.
Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството.
Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората. Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът. Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали.
към текста >>
- Брошурата започваше с това, че се даваха с
лед
ните указания; очите с
лед
ва да се насочват така, че да се г
лед
а не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи пог
лед
ът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът.
Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството. Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората. Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои!
- Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът.
Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия. Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е грях срещу човешката свобода. Нито един човек няма право да се стреми да получи власт над друг човек по такъв начин!
към текста >>
Ако това му е дадено от природата, както на този човек, за когото току-що ви разказах, дори и тогава това би могло при известни обстоятелства да нанесе вреда, но в този случай особеният пог
лед
е даден по природа.
Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия. Болшинството не получи от това никаква полза, но някои успяха да използват тези сведения; те правеха това, което при никакви обстоятелства човек не трябва да прави, защото това е грях срещу човешката свобода. Нито един човек няма право да се стреми да получи власт над друг човек по такъв начин!
Ако това му е дадено от природата, както на този човек, за когото току-що ви разказах, дори и тогава това би могло при известни обстоятелства да нанесе вреда, но в този случай особеният поглед е даден по природа.
Тук възможностите за злоупотреба са по-малки, отколкото при тези, които искат да се научат на това. По време на войната на никого не му беше до тези безумия и всичко това малко по малко затихна. Именно с такива примери може да се демонстрира как хората използват духовното начало, как най-закоравелите материалисти - защото в това участваха основно материалисти, които въпреки това се заеха с такива неща - се обръщаха към духа, ако това им носеше успех. Те не вярваха в духа, но въпреки това се обръщаха към него, ако с негова помощ можеха да се надяват на успех! С това искам да ви обърна вниманието към злоупотребите в тази област.
към текста >>
Покрай това обаче ще трябва да разг
лед
аме и други неща.
Покрай това обаче ще трябва да разгледаме и други неща.
Това, към което някои хора се стремят съзнателно, това, което като осъзната цел е поставено в посочената брошура, егоистично се реализира от отделни хора и те постигат успех, макар и не толкова голям. Вероятно ви се е случвало да присъствате някъде на събрания, където с речи се изявяват оратори. Ще се съгласите с мен, че убедителността на речта сама по себе си не винаги играе единствена роля, а много зависи и от влиянията, излъчвани от самия оратор. Работата е там, че най-обичани народни трибуни понякога стават хора, които използват неправомерни методи. Това е доста разпространено в наше време.
към текста >>
И така, вече по стила, по формата, в която човек съставя изреченията си, може да се види: ако човек пише изреченията си така, че те са логични, че едното логически с
лед
ва от другото, по този начин той действа на «аза» на другия човек, който е свободен.
Хора, които, използвайки подобни методи, искат не да убедят, а да уговорят, използват основно думи и речеви фигури, които се харесват на другите; докато този, който иска да каже истината, не винаги може да каже това, което се харесва на другите. В наше време става главно така, че истината не се харесва на хората.
И така, вече по стила, по формата, в която човек съставя изреченията си, може да се види: ако човек пише изреченията си така, че те са логични, че едното логически следва от другото, по този начин той действа на «аза» на другия човек, който е свободен.
Ако човек съставя изреченията си така, че те са лишени от логика, а са ориентирани на първо място да угодят на хората, да им се харесат, да предизвикат в тях въжделения, инстинкти, страсти, такъв човек действа на астралното тяло на другите, което е несвободно. Характерно за нашето време е това, че макар за свобода да се говори толкова много, против тази свобода се извършва голям грях с публичните речи, както устни, така и писмени. Повсеместно в публичните изказвания се злоупотребява с писането и говоренето.
към текста >>
С
лед
ващ въпрос: Господин докторът пос
лед
ния път говори за арсена.
Следващ въпрос: Господин докторът последния път говори за арсена.
Днес въпросът за опиума става актуален в Швейцария. В списание «Гьотеанум» преди известно време се появи статия на доктор Устери за мака (Papavep somniferum L.) във връзка с опиума. Може ли да чуем още нещо за опиума?
към текста >>
С
лед
ващ въпрос: Преди около две години достояние на обществеността стана теорията на Айнщайн.
Следващ въпрос: Преди около две години достояние на обществеността стана теорията на Айнщайн.
Днес за това малко се чува. Има ли тази теория значение, или падна в канала?
към текста >>
С
лед
ващия път, доколкото е възможно, ще ви разкажа в популярна форма това-онова за нея.
Обаче, доколкото е възможно да се разбере нещо, без да прибягваме до математика - днес наистина нямаме време за това, - ще се постарая все пак да ви я изложа, за да видите доколко тази теория е истинна и доколко погрешна. За това все още се говори. Публиката като цяло «кълве» на това, което пишат вестниците; но всичко това е нездраво. Днес публиката е забравила за това, но университетските професори, специалистите, станаха привърженици на Айнщайн. И така, сред истинските учени теорията на Айнщайн днес е по-разпространена, отколкото предните години.
Следващия път, доколкото е възможно, ще ви разкажа в популярна форма това-онова за нея.
Но ще ми трябва повече време от това, с което разполагаме днес. Имате ли още въпроси?
към текста >>
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да си зададем с
лед
ния въпрос: кой член от съществото си човек подлага на въздействие, когато пие алкохол?
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук трябва да си зададем следния въпрос: кой член от съществото си човек подлага на въздействие, когато пие алкохол?
«Азът». Във физически смисъл инструмент на «аза» е кръвообращението. Влиянието на алкохола върху «аза» физически се открива в кръвообращението. Така че човек, посредством алкохола, особено силно се подлага на влияние в това, което представлява живота му - в кръвообращението.
към текста >>
В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вс
лед
ствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо.
Той не може да почувства тази сладост; може да му остане само привкус от нея. Хората казват, че сънят е сладък, тъй като изживяват привкуса на съня. Но ако човек употребява маков сок, опиум, той усеща тази сладост; тогава той пребивава в тялото си по такъв начин, все едно спи, но в същото време бодърства. От това той се наслаждава на тази сладост, чувства тази сладост, изпитва вътрешно удоволствие. Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост.
В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо.
Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят. Той прави големи пътешествия в духовния свят. Това му харесва. Вследствие от това, както казахте, той се издига нагоре, в духовния свят. И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта.
към текста >>
Вс
лед
ствие от това, както казахте, той се издига нагоре, в духовния свят.
Цялото му тяло сякаш се пронизва със захар, съвсем особена захар, то се пронизва с усещане за сладост. В същото време астралното му тяло е свободно от физическото тяло и вследствие от това човек възприема много неща, макар и неотчетливо. Той има не просто обикновени сънища, а възприема духовния свят. Той прави големи пътешествия в духовния свят. Това му харесва.
Вследствие от това, както казахте, той се издига нагоре, в духовния свят.
И напротив, ако човек пие алкохол, на въздействие е подложено физическото му тяло, чак до кръвта. В този случай астралното му тяло не става свободно. Всичко още повече е подложено на привличането на физическото тяло. Затова употребяващият алкохол човек съвсем се затваря във физическото тяло, много по-силно от обичайното. Ето в какво е разликата.
към текста >>
Ще продължим с въпросите с
лед
ващата събота в девет часа.
Ще продължим с въпросите следващата събота в девет часа.
към текста >>
3.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Доктор Щайнер: По въпроса за уринодиагностиката трябва да кажа с
лед
ното.
Доктор Щайнер: По въпроса за уринодиагностиката трябва да кажа следното.
Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина. Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива. Разликата е в следното. Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания. Достатъчно е да си спомните за следното.
към текста >>
Уринодиагностиката, изс
лед
ването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина.
Доктор Щайнер: По въпроса за уринодиагностиката трябва да кажа следното.
Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина.
Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива. Разликата е в следното. Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания. Достатъчно е да си спомните за следното. Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи.
към текста >>
Разликата е в с
лед
ното.
Доктор Щайнер: По въпроса за уринодиагностиката трябва да кажа следното. Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина. Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива.
Разликата е в следното.
Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания. Достатъчно е да си спомните за следното. Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи. Днес науката напълно пренебрегва тази старинна медицина. Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем.
към текста >>
Изс
лед
ването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания.
Доктор Щайнер: По въпроса за уринодиагностиката трябва да кажа следното. Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина. Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива. Разликата е в следното.
Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания.
Достатъчно е да си спомните за следното. Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи. Днес науката напълно пренебрегва тази старинна медицина. Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и
към текста >>
Достатъчно е да си спомните за с
лед
ното.
Доктор Щайнер: По въпроса за уринодиагностиката трябва да кажа следното. Уринодиагностиката, изследването на урината не е затворено в кръга на знахарите и подобните им, а играе днес значителна роля в научно признатата медицина. Но съществува много голяма разлика между методиката, прилагана от съвременните доктори, и тези, за които говорите вие; защото вие имахте предвид не медиците като такива. Разликата е в следното. Изследването на урина от древността е играло изключително важна роля в диагностиката на различни заболявания.
Достатъчно е да си спомните за следното.
Обръщайки се назад, към старата медицина, както е съществувала до 18-то столетие - защото медицината едва от 18-то столетие в Италия е претърпяла материалистична реформа, - ще откриете, че както диагностиката на заболяванията, така и лечението им са се базирали на съвсем различни принципи. Днес науката напълно пренебрегва тази старинна медицина. Това до известна степен е справедливо, но все пак не съвсем. Необходимо е да се изясни в какво се състои разликата между древната и
към текста >>
новата медицина, иначе не може да се разбере каква е г
лед
ната точка на новата медицина днес.
новата медицина, иначе не може да се разбере каква е гледната точка на новата медицина днес.
Древната медицина много точно е знаела, че човек не е само физическото тяло, което виждат очите и пипат ръцете, но той е и свръхсетивно същество, което пронизва тялото; ние също постоянно подчертаваме това.
към текста >>
С
лед
това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка.
Днес и медицината, и естествознанието разглеждат като най-съществено в ембрионалния живот на човека, при възникването на човека в майчиното тяло, постепенното изграждане на яйцеклетката. В началото тук имаме работа с яйцеклетка, подложена на оплождане. Това е малка клетка, която може да се види само с микроскоп. Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна.
След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка.
От едната страна се образува глава (вж. рис.), тук се образуват първите нервни влакна: всичко това се развива и по-нататък. По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
към текста >>
По-такъв начин, наблюдавайки форма с
лед
форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
Тази клетка се дели, като се появява чашкообразна форма. Тази чашкообразна форма приблизително на третата седмица се отгъва отгоре от едната страна. След това на шестата-седмата седмица човек става подобен на малка рибка. От едната страна се образува глава (вж. рис.), тук се образуват първите нервни влакна: всичко това се развива и по-нататък.
По-такъв начин, наблюдавайки форма след форма, естествознанието днес се мъчи да се приближи до разбирането за появата на човека или животното, до разбирането на антропо- и зоогенезата.
към текста >>
Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впос
лед
ствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало.
Но всъщност това не е така.
Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало.
Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (ембриона): едва после то се вмъква в човешкото тяло. Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък. Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди.
към текста >>
Духът с
лед
ва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък.
Но всъщност това не е така. Тук, в деленето на клетките и изграждането на физическото човешко тяло, действа външната природна сила, докато в обкръжаващата течност, която впоследствие се изхвърля като отпадък, действа духовно-ду-шевното начало. Това духовно-душевно начало първо се намира в обкръжението на малкото човешко тяло (ембриона): едва после то се вмъква в човешкото тяло.
Духът следва всъщност да се търси в това, което по-късно се изхвърля като отпадък.
Това е извънредно важно, макар, разбира се, да може много да ни учуди.
към текста >>
В настояще време изс
лед
ванията на духовното начало се игнорират.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират.
Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза. Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изс
лед
ва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират.
Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза. Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Това би могло много добре да се изс
лед
ва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вс
лед
ствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова.
Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Така че да се получат човешки ембриони за такива изс
лед
вания не се удава.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза.
Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава.
И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука. Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изс
лед
ванията на ембриогенезата, при изс
лед
ванията на появата на човека.
В настояще време изследванията на духовното начало се игнорират. Един мой приятел, на основата на моите данни, си постави задача да изследва плацентата: по какъв начин тя постепенно отдава духа в ембриона, във физическото като такова. Това би могло много добре да се изследва на научно ниво, но всичко беше обречено на неуспех поради факта, че там, където получават човешки ембриони - вследствие на смъртта на майката или на нейна операция, - съвременните учени веднага изхвърлят това, което излиза. Така че да се получат човешки ембриони за такива изследвания не се удава. И така, самата постановка на въпроса днес пречи на истинската наука.
Може да се каже, че материалистическите тенденции започват при изследванията на ембриогенезата, при изследванията на появата на човека.
към текста >>
Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което с
лед
като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н.
Вие знаете за това, което се отделя по време на живота на човека. То не се ползва с особена почит във външния свят поради своята лоша миризма.
Почти всички отделени продукти се разглеждат - при това с известно право - като нещо, което след като е отделено, трябва незабавно да бъде смито с вода и т. н.
към текста >>
Какво с
лед
ва оттук?
Какво следва оттук?
Неотдавна вече ви говорих за това, какво може да бъде поучително в това отношение. Казах ви: хората разглеждат нервите и главния мозък като орган, подобен на останалите органи, такива като черния дроб и далака. Но това не е вярно, господа. Главният мозък - това е нещо отделено, това е секрет. Целият главен мозък, както казах, представлява секрет.
към текста >>
От научна г
лед
на точка това е съвсем вярно.
И ако искаме да сравним главния мозък с нещо, трябва да го сравним не с червата, а с това, което е вътре в червата. Ако вземете парче черво, тук ще се намира стената на червото, а тук - съдържанието му (вж. рис.). Бихте могли с пълно право да кажете: а с какво всъщност е пълен нашият главен мозък? Той е запълнен с твърде специфично формирано чревно съдържание! И ако съдържанието на червата наричате изпражнения, можете да кажете, че главният мозък - това е изпражнение.
От научна гледна точка това е съвсем вярно.
Защото мисловната дейност не се състои в дейност на главния мозък; не, мисловната дейност се състои в това, че главният мозък се отделя от мисленето, оказва се отделен от мисленето.
към текста >>
С
лед
това започват разрушението и отделянето.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него. Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват.
След това започват разрушението и отделянето.
В граденето и разрушаването се състои цялата деятелност на човешките същества. Ако само строяхме, щяхме да ставаме недодялани и глупави. Щяхме да бъдем слабоумни. Щяхме да бъдем не просто слабоумни, но щяхме да странстваме подобно на бездуховни растения, ако само строяхме. Именно на това, че разрушаваме, че постоянно произвеждаме отделяния в главния мозък, че имаме отделителни органи за секрети, жлези, е основано това, че не сме слабоумни, че сме разумни хора, макар и в различна степен, разбира се.
към текста >>
Виждате ли, работата е в с
лед
ното: същата дейност, която се извършва при отхвърлянето на плацентата, се извършва и при всяко разрушение и разлагане.
Виждате ли, работата е в следното: същата дейност, която се извършва при отхвърлянето на плацентата, се извършва и при всяко разрушение и разлагане.
Ако около изгражданата част на човешкото същество (ембриона) става все повече разрушение, тогава действа духът. Когато духът получи възможност да действа в самото човешко тяло (тоест от разпадащата се плацента преминава в ембриона - бел. пр.), когато човек се ражда, плацентата става ненужна; именно тогава се и отхвърля. Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето.
към текста >>
Сънувате например, че някой бяга, прес
лед
вайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани.
пр.), когато човек се ражда, плацентата става ненужна; именно тогава се и отхвърля. Но и всичко живо като цяло също напълно се отхвърля (в течение на живота - бел. пр.). Отхвърлянето става чрез повече или по-малко твърди или меки отделяния в червата, отхвърляне става и в урината, отхвърляне става и чрез потоотделянето. Каква роля играе потта като нещо отделено, бихте могли да наблюдавате в случай, че сте имали страшни съновидения. Да видим какво става, когато имате кошмар.
Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани.
Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари.
към текста >>
Или представете си тежко белодробно болен, не в пос
лед
ен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред.
Да видим какво става, когато имате кошмар. Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара.
Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред.
Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ.
към текста >>
Белите дробове не могат да дишат нормално, вс
лед
ствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари.
Сънувате например, че някой бяга, преследвайки ви, като иска да ви убие или поне да ви нарани. Вие му бягате и бягате, бягате насън; изведнъж се събуждате, но не става нищо друго освен че сте се изпотили и сте покрити с пот. Определен вид дейност - потоотделянето - става все по-интензивна, така че пред вас се появяват образи, докарващи ви страх. Потоотделянето е телесна проява, съпътстваща кошмара. Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред.
Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари.
При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането. Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ. Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>
Веднага с
лед
блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго.
Веднъж, когато много от присъстващите ги нямаше, ви разказах за един характерен сън; с този пример можете да видите, че сънят протича, че се «изстрелва» в главата само в момента на пробуждането. Един студент стои пред вратата на аудиторията. Друг се приближава към него и грубо го блъска. А такова блъскане сред студентите се смята за най-груба обида! Изходът може да бъде само дуел, друг изход няма.
Веднага след блъскането студентът търси секунданти -това е историята, която му се присънва, - те за всичко се договарят, между секундантите текат преговори; сякаш всичко това се точи много дълго.
Сънува, че тръгват към гората, застават по местата, определят дистанцията, отмерват крачките, определят разстоянието от бариерата. Пистолетите са заредени - всичко това му се присънва, - натискат се спусъци, раздават се изстрели и тук той се събужда! Мигновено забелязва, че обезпокоен в съня си, той е бутнал стола; но по време на пробуждането столът още падал. И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност.
към текста >>
Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вс
лед
ствие ни избива пот.
И така, падането на стола е създало целия сън: в този момент целият сън е преминал през главата. Сънят е имал само вътрешна продължителност. В действителност човек е видял съня в момента на пробуждането. Ето защо и посочените болни имат кошмари в момента на пробуждането; те спят, събуждат се и при това става потоотделяне. Тук проявява дейността си етерното тяло.
Ако сами се събудим сутринта, при това с нашия «аз» и астрално тяло, които през нощта са излезли от физическото тяло, отново влизаме в него и вследствие ни избива пот.
И така, при потене предимно е задействано етерното тяло; то способства за това, че се явяваме духовни същества, защото нито камъните, нито растенията сънуват и затова не са духовни същества.
към текста >>
Тук би постъпвала потта и с
лед
известно време - би трябвало още да има и фини мускули - кожата би се свивала и потта би се изхвърляла навън.
Сега да минем към отделянето на урина. Виждате ли, този процес протича по-незабележимо, отколкото потоотделянето, тъй като потта не прави нищо друго, а излиза навън и покрива кожата. Ако кожата имаше малки торбички, където потта би могла да се отделя и ако отгоре бяха покрити с кожа, вие нямаше да забелязвате процеса на потоотделяне. Би могло да бъде така, че вътре в кожата да има такива малки торбички (мехурчета).
Тук би постъпвала потта и след известно време - би трябвало още да има и фини мускули - кожата би се свивала и потта би се изхвърляла навън.
Както потта се отделя посредством етерното тяло, по същия начин урината се отделя посредством астралното тяло. Обаче остава незабелязано, че ако например човек притежава чувствително, живо осезание, отделя повече урина, отколкото в случай на слабо осезание, защото урината не излиза отведнъж навън. Виждате ли, човек, стигащ до състояние на въодушевление и оставащ в него - независимо дали е зает с външна дейност или наблюдава нещо, - такъв човек би трябвало в състояние на въодушевление постоянно да изпуска урина, ако нямаше пикочен мехур. Такова устройство, такава (телесна) организация не би предвещавала нищо добро. Човек не би могъл да иде в музей, защото като види там картините и се въодушеви, не трябва да излиза от тоалетната!
към текста >>
Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а с
лед
това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава.
Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава.
Белтъкът е подложен на разрушение. Но след това, по пътя, който разрушеният белтък изминава по направление към черния дроб, той се съгражда отново и по такъв начин, от животинския или растителен белтък, по пътя от червата към черния дроб възниква човешкият белтък. Едва тогава човешкият белтък постъпва в кръвта.
към текста >>
Но с
лед
това, по пътя, който разрушеният белтък изминава по направление към черния дроб, той се съгражда отново и по такъв начин, от животинския или растителен белтък, по пътя от червата към черния дроб възниква човешкият белтък.
Ако например ядем яйца и тези яйца трябва да бъдат усвоени, яйцето първо попада в устата, а след това отива в стомаха; после постъпва в червата и тук - както вече съм казвал - яйцето съвсем се разрушава. Белтъкът е подложен на разрушение.
Но след това, по пътя, който разрушеният белтък изминава по направление към черния дроб, той се съгражда отново и по такъв начин, от животинския или растителен белтък, по пътя от червата към черния дроб възниква човешкият белтък.
Едва тогава човешкият белтък постъпва в кръвта.
към текста >>
Той се съсредоточава в черния дроб, а с
лед
това се издига по-нагоре към сърцето.
Ако разглеждате човешкия организъм, тук се намира диафрагмата (вж. рис.), тук се намира черният дроб, а тук -сърцето; те са разделени само от диафрагмата. Това, което от червата идва в черния дроб, се трансформира, превръща се от животински и растителен белтък - ще го нарисувам в жълто -в човешки белтък (тъмно-жълто).
Той се съсредоточава в черния дроб, а след това се издига по-нагоре към сърцето.
към текста >>
От картофа отначало се появява декстрин, а с
лед
това захар.
Или пък, господа, представете си, че ядете картофи. Картофите основно претърпяват промяна още в устата, защото нишестето изобщо е от най-важните хранителни средства и служи не само да се колосват ризите. Картофът се състои почти само от нишесте. По пътя от устата до стомаха и червата картофът постепенно се превръща в захар.
От картофа отначало се появява декстрин, а след това захар.
Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар. Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина. Но за да може това да стане, астралното тяло трябва нормално да работи. Ако то не работи нормално, процесът на превръщане в човешка захар не се осъществява по правилен начин и животинските и растителни захари отиват право в бъбреците. Захарта се отделя, а човек хваща диабет, захарна болест.
към текста >>
Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб с
лед
това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вс
лед
ствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина.
Картофите основно претърпяват промяна още в устата, защото нишестето изобщо е от най-важните хранителни средства и служи не само да се колосват ризите. Картофът се състои почти само от нишесте. По пътя от устата до стомаха и червата картофът постепенно се превръща в захар. От картофа отначало се появява декстрин, а след това захар. Картофът само в устата не е много сладък; в червата той става необичайно сладък, тъй като там той се превръща в захар.
Но когато в червата картофеното нишесте се превръща в захар, когато черният дроб след това превръща картофената или някаква друга захар в човешка захар, тази вътрешна захар се предава после на цялото тяло и то вследствие от това се затопля, придобива своя вътрешна топлина.
Но за да може това да стане, астралното тяло трябва нормално да работи. Ако то не работи нормално, процесът на превръщане в човешка захар не се осъществява по правилен начин и животинските и растителни захари отиват право в бъбреците. Захарта се отделя, а човек хваща диабет, захарна болест. Откривайки съдържаща се в урината захар, можете да установите, че човек е болен.
към текста >>
Всичко това прави съвременната медицина, при това разглежда (такива изс
лед
вания) като нещо извънредно важно.
Всичко това прави съвременната медицина, при това разглежда (такива изследвания) като нещо извънредно важно.
Днес такива изследвания се правят на първо място: изследва се урината за белтък и захар. Чрез това се получава основание да се разсъждава, от каква болест е болен един или друг човек.
към текста >>
Днес такива изс
лед
вания се правят на първо място: изс
лед
ва се урината за белтък и захар.
Всичко това прави съвременната медицина, при това разглежда (такива изследвания) като нещо извънредно важно.
Днес такива изследвания се правят на първо място: изследва се урината за белтък и захар.
Чрез това се получава основание да се разсъждава, от каква болест е болен един или друг човек.
към текста >>
Или вземете с
лед
ното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган.
Или вземете следното: виждате ли, ако искаме главата да е здрава, което в края на краищата също не е безразлично за физическия човек тук, на земята, защото главата на човек трябва да е здрава, ако смятаме, че тя е най-важният му орган.
И така, ако искаме да имаме здрава глава, посредством гърдите трябва да издигаме и доставяме в главата едно постоянно произвеждано в нас вещество, а именно - оксалова киселина. Здравата глава трябва да има определено количество оксалова киселина. Тази оксалова киселина ние произвеждаме в нас самите, подобно на това, както произвеждаме необходимия ни алкохол. Но и самата глава трябва правилно да работи, за да бъде произведена оксаловата киселина, оксалатът. Ако главата работи неправилно, оксаловата киселина си остава долу; в дадения случай се нарушава кръвоснабдяването на главата, а оксаловата киселина попада в урината и се отделя.
към текста >>
От това виждате, господа, че и днес с помощта на обикновени химически изс
лед
вания на урината могат да се диагностицират много важни заболявания.
От това виждате, господа, че и днес с помощта на обикновени химически изследвания на урината могат да се диагностицират много важни заболявания.
Обаче по-рано не е съществувала тази химия, която имаме днес. Но въпреки това медицина е съществувала!
към текста >>
Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-наг
лед
ен пример.
Ето в какво е работата: да допуснем, че човек има треска, има температура; искам да ви приведа най-нагледен пример.
Какво означава, ако човек има повишена температура, има треска? Това не означава, че астралното му тяло е станало слабо, вяло и лениво, а обратно, неговата дейност е прекомерна, така че действието му се простира нагоре, влизайки в «аза». Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит. Но «азът» съдейства на кръвообращението. И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние.
към текста >>
Какви могат да бъдат пос
лед
ствията?
Това не означава, че астралното му тяло е станало слабо, вяло и лениво, а обратно, неговата дейност е прекомерна, така че действието му се простира нагоре, влизайки в «аза». Тогава, когато астралното тяло развие прекомерна активност, «азът» сякаш е ударен, разбит. Но «азът» съдейства на кръвообращението. И прекомерно интензивно действащото астрал-но тяло иска навсякъде да нахлуе в органите, но не може; ето защо то бушува подобно на бурно море и възбужда висока температура, трескаво състояние. И в човека се появява треска, предизвикана от ударите от страна на астралното тяло.
Какви могат да бъдат последствията?
Кръвта твърде бързо ще преминава през главата. Превръщанията в кръвта няма да могат да се осъществяват нормално. На кръвта не й достига време, за да формира органите и тя именно като кръв (неизразходвана за формиране на органите - бел. пр.) отива от сърцето в бъбреците и оттам в урината, така че получаваме урина с много тъмен цвят. Този, който може правилно да интерпретира тъмния цвят на урината, знае, че при всяко положение този цвят, бил той по-малко или повече тъмен, свидетелства за наличие на треска и повишена температура в човешкия организъм.
към текста >>
Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разг
лед
а на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
Тогава кръвта протича през тялото твърде бавно, пулсът едва се напипва. В този случай по пулса може да се усети, пипайки го, как бавно върви кръвта. Всичко в организма се консолидира. В тялото навсякъде се появява болка; урината става светло-жълта или даже безцветна. Между тъмната и безцветна урина съществуват всевъзможни нюанси, цветови оттенъци.
Ако някой изучи тези цветови оттенъци и вземайки урината, я разгледа на светлина, той ще може даже по цвета на урината да установи най-различни проявления.
към текста >>
Вс
лед
ствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване.
Кръвта постоянно иска отново да замени това, което се отхвърля от органите.
Вследствие от това кръвта добива тенденция към сгъстяване, към втвърдяване.
Ако кръвта преминава през органите много бързо, тя просто няма да успее нищо да им отдаде и ще иска да се сгъсти, да се втвърди. В такъв случай, ако кръвта вече в урината излиза от бъбреците навън, урината - в случай на такова състояние на кръвта - става на парцали. Поглеждайки я на светлина, ще видим урина на парцали. Ако астралното тяло действа вяло и пулсът слабее, урината няма да бъде на парцали, а ще бъде почти безцветна като вода, урината ще бъде чиста.
към текста >>
Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се г
лед
а летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината.
И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й.
Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината.
Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни. И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията.
към текста >>
Съвременната по-материалистична медицина изс
лед
ва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни.
И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й. Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината.
Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни.
И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията.
към текста >>
И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, с
лед
вайки химията.
И така, виждате, че изучавайки това, което се отделя в урината, много може да се каже, като се основаваме на анализа й. Обаче има съществена разлика между днешната и древната медицина; древната медицина е разглеждала урината, както се гледа летният ден - ясен ли е той или буреносен, - правейки при това по-общи заключения; благодарение на обучение тя е правела изводи по състоянието, по вида на урината. Съвременната по-материалистична медицина изследва урината химически, намира в нея белтък, оксалова киселина, захар и тем подобни.
И така, разликата се състои в това, че древната медицина е съдила на основата на съзерцанието, по вида, по състоянието, докато съвременната съди, следвайки химията.
към текста >>
Защото именно дух е бил необходим, за да се изс
лед
ва урината.
Но се стремят само към това. Духът трябва да бъде премахнат. Всеки трябва да умее едно и също. По-рано не е било така. По-рано духа много са го уважавали.
Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината.
Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници. Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа. Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават. За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд. Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа.
към текста >>
Историята е с
лед
ната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа.
Всеки трябва да умее едно и също. По-рано не е било така. По-рано духа много са го уважавали. Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината. Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници.
Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа.
Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават. За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд. Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа. Но днес искат да премахнат духа.
към текста >>
Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би с
лед
вало да се различават.
По-рано не е било така. По-рано духа много са го уважавали. Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината. Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници. Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа.
Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават.
За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд. Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа. Но днес искат да премахнат духа.
към текста >>
Би с
лед
вало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа.
Защото именно дух е бил необходим, за да се изследва урината. Ето в какво е разликата: по-рано тези, които са обучавали хората, са ги правили по-духовни; днес ги правят помощници. Историята е следната: за работата са нужни ръце и тези ръце трябва да бъдат водени от духа. Днес много се говори за ръчен, физически труд и за умствен труд, но тези неща не би следвало да се различават. За този, който се занимава с физически труд, трябва да бъдат създадени условия, даващи възможност да се формира духовно, за да може и той да се доближи до духа, както и работникът на умствения труд.
Би следвало да се въвеждат разлики между хората само на основата на оценката на духовната им работа.
Но днес искат да премахнат духа.
към текста >>
От това е имало и други пос
лед
ици.
Господа, оттук виждате, че древната медицина в по-голяма степен се е опирала именно на непосредственото наблюдение.
От това е имало и други последици.
Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства. Разсъждавали са така: човек отделя. Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън. Но какво се извършва при това отделяне? (повторното отделяне в организма - бел.
към текста >>
Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би с
лед
вало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства.
Господа, оттук виждате, че древната медицина в по-голяма степен се е опирала именно на непосредственото наблюдение. От това е имало и други последици.
Не знам дали знаете, че днешната така наречена научна медицина твърде много е навирила нос: съвременните медици не би следвало твърде много да вирят нос и да се отнасят с пренебрежение към древната «аптека на екскрементите»; защото по-рано от различни секрети са приготвяли лекарства.
Разсъждавали са така: човек отделя. Ако това, което е отделено, се върне в организма по правилен начин, то отново ще поиска да се устреми навън. Но какво се извършва при това отделяне? (повторното отделяне в организма - бел. пр.) При него по правилен начин се активизира вялото астрално тяло, или по правилен начин се активизира вялото етерно тяло.
към текста >>
Ако изс
лед
вате състава на продуктите, използвани днес в лекарствата, ще намерите, че това са същите продукти, които се съдържат в потта на човека, само произходът им е минерален и те са съставени от вещества от външния свят.
Сега можете да кажете: ако при човек се наблюдава вялост на астралното тяло, като лекарствено средство за него може да послужи потта - ето какво можете да кажете. Можете да кажете: нали това е древната «аптека на екскрементите», тук има нещо родствено! Да, разликата тук е съвсем малка.
Ако изследвате състава на продуктите, използвани днес в лекарствата, ще намерите, че това са същите продукти, които се съдържат в потта на човека, само произходът им е минерален и те са съставени от вещества от външния свят.
Древните са използвали потта непосредствено. И тя е била в пъти по-ефективна от изкуственото съдържание, тъй като - многократно съм ви го посочвал - природата е много по-умна от човека. Човек може в своите лекарства да използва съставки, комбинирани от самата природа. Забележително при древните е било, че са умеели да ценят това, което днес вече не се цени. Древните казвали: ако човек се поти нормално, от всички страни той се облича в покров от пот (вж рис.).
към текста >>
Наречете това халюцинация; ако така ви се иска, нека бъде халюцинация, и въпреки това, когато се г
лед
а светла урина, се изправя различен образ, отколкото когато се г
лед
а тъмна урина.
Фактически ето какво са виждали древните, вземайки съд с урина. Именно тук се е издигал - не знам, известна ли ви е легендата за богинята Венера, издигаща се от морската пяна? - по същия начин се е издигал от урината човешкият ас-трален призрак. При човек, предразположен към определена болест, например при човек, предразположен към туберкулоза, този астрален призрак е слаб, мършав. При човек, склонен към болезнена пълнота, този призрак е бухнал от всички страни.
Наречете това халюцинация; ако така ви се иска, нека бъде халюцинация, и въпреки това, когато се гледа светла урина, се изправя различен образ, отколкото когато се гледа тъмна урина.
Човек вижда точно този образ. В съответствие с него, бидейки древен лекар, той е диагностицирал заболяването.
към текста >>
Така е стояла работата и когато са изс
лед
вали не само урина, но и фекалии, отходните продукти на червата.
Така е стояла работата и когато са изследвали не само урина, но и фекалии, отходните продукти на червата.
Те в древността се смятали за особено важни при определяне на заболяването. Представете си, че някой има работа с отделеното от червата. Там при един е можело да се намери много сяра, (при друг?) много желязо. В съответствие с това, което се е намирало вътре, сте можели да имате сярно съдържимо в червата. Например кучетата имат много сяра в съдържимото на червата и тази сяра излиза навън.
към текста >>
Обаче, както беше казано, в днешната научна медицина изс
лед
ванията на урина играят толкова важна роля, както и в ненаучната медицина, останала като остатък от древните времена.
И по много неточен, понякога съвсем глупав начин подражават на тези действия хората, за които споменахте (обръща се към г-н Мюлер), прочитайки древните книги, които днес едва ли някой разбира. Има и такива, които диагностицират заболяването по изпражнения; по правило, успехите им не са големи. Но отделният човек може да натрупа голям опит; тогава нещо може и да му се получи. Само съвременната наука не се занимава с това, тъй като тя обича да анализира всичко химически.
Обаче, както беше казано, в днешната научна медицина изследванията на урина играят толкова важна роля, както и в ненаучната медицина, останала като остатък от древните времена.
към текста >>
Древните казвали: с
лед
като се роди детето, излиза плацентата и с това се отделя пос
лед
ният остатък на духовния човек.
Той не може да разбере какво се има предвид тук. Но какво са имали предвид древните хора, които са писали древните медицински книги? Обликът, намиращ се в потта, и обликът, изправящ се пред нас от съда с урина и от фекалиите - ето кое те са наричали мумия. Мумията е представлявала духовния човек. От отделяното от човека е ставал видим духовният човек.
Древните казвали: след като се роди детето, излиза плацентата и с това се отделя последният остатък на духовния човек.
Ако хората са в състояние да изследват това днес, биха открили следното: когато се роди малкото дете, става така, че съвсем малко излиза като плацента и по този начин като свръхсетивно. Но има също и други случаи, когато излиза твърде много. В последния случай, когато излиза твърде много - духът си тръгва още при раждането, - родилите се стават след това материалисти.
към текста >>
Ако хората са в състояние да изс
лед
ват това днес, биха открили с
лед
ното: когато се роди малкото дете, става така, че съвсем малко излиза като плацента и по този начин като свръхсетивно.
Но какво са имали предвид древните хора, които са писали древните медицински книги? Обликът, намиращ се в потта, и обликът, изправящ се пред нас от съда с урина и от фекалиите - ето кое те са наричали мумия. Мумията е представлявала духовния човек. От отделяното от човека е ставал видим духовният човек. Древните казвали: след като се роди детето, излиза плацентата и с това се отделя последният остатък на духовния човек.
Ако хората са в състояние да изследват това днес, биха открили следното: когато се роди малкото дете, става така, че съвсем малко излиза като плацента и по този начин като свръхсетивно.
Но има също и други случаи, когато излиза твърде много. В последния случай, когато излиза твърде много - духът си тръгва още при раждането, - родилите се стават след това материалисти.
към текста >>
В пос
лед
ния случай, когато излиза твърде много - духът си тръгва още при раждането, - родилите се стават с
лед
това материалисти.
Мумията е представлявала духовния човек. От отделяното от човека е ставал видим духовният човек. Древните казвали: след като се роди детето, излиза плацентата и с това се отделя последният остатък на духовния човек. Ако хората са в състояние да изследват това днес, биха открили следното: когато се роди малкото дете, става така, че съвсем малко излиза като плацента и по този начин като свръхсетивно. Но има също и други случаи, когато излиза твърде много.
В последния случай, когато излиза твърде много - духът си тръгва още при раждането, - родилите се стават след това материалисти.
към текста >>
Познавах един човек, който искаше да ликвидира измиването, като го мотивира с това - с
лед
като беше чул, че духът живее в секретите, - че всичко отделяно трябва да се запазва, даже мръсотията.
Господа, работата стои така, че духовната дейност на човека, астралната му дейност и дейността на «аза» извънредно силно са свързани със секретите. Когато се заговори за древната «фекална аптека», става ясно, че днес вече не се цени това, което някога са ценили. Днес вече не ценят явленията, свързани с отделянето на отпадъци. Макар и в някакво отношение да е добре, че не ги ценят толкова високо. Защото в тази връзка всичко става.
Познавах един човек, който искаше да ликвидира измиването, като го мотивира с това - след като беше чул, че духът живее в секретите, - че всичко отделяно трябва да се запазва, даже мръсотията.
Като следствие той много ценеше всяка мръсотия. Да, господа, всичко това понякога ни се струва глупост. Но не винаги това е глупост. Да вземем например коня. Той има копита, които преминават в мекотата на конския палец.
към текста >>
Като с
лед
ствие той много ценеше всяка мръсотия.
Когато се заговори за древната «фекална аптека», става ясно, че днес вече не се цени това, което някога са ценили. Днес вече не ценят явленията, свързани с отделянето на отпадъци. Макар и в някакво отношение да е добре, че не ги ценят толкова високо. Защото в тази връзка всичко става. Познавах един човек, който искаше да ликвидира измиването, като го мотивира с това - след като беше чул, че духът живее в секретите, - че всичко отделяно трябва да се запазва, даже мръсотията.
Като следствие той много ценеше всяка мръсотия.
Да, господа, всичко това понякога ни се струва глупост. Но не винаги това е глупост. Да вземем например коня. Той има копита, които преминават в мекотата на конския палец. Там се събира мръсотия.
към текста >>
С примера за коня наг
лед
но ви е показано какво значение има мръсотията на секретите.
Да вземем например коня. Той има копита, които преминават в мекотата на конския палец. Там се събира мръсотия. Може да стане така, че ако постоянно почиствате тази мръсотия от коня, той да заболее. Трябва инстинктивно да чувствате, колко дълго можете да оставите мръсотията, за да може конят отново да произведе тази мръсотия.
С примера за коня нагледно ви е показано какво значение има мръсотията на секретите.
Тези продукти имат значение за духовното начало в човека, те имат значение за здравето и болестта. И здравето, и болестта трябва да се определят по секретите. Духовното начало в секретите древните са наричали «мумия». Ако в древните източници срещнете думата «мумия», на вас ще ви е ясно всичко, защото ви казах как всъщност възниква «мумията»; тя възниква непосредствено от секретите.
към текста >>
Даже повърхностният пог
лед
показва, че при фекалиите това е именно така.
Виждате, че от въпроса, зададен от господин Мюлер, произтича цяла наука, при това такава наука, че да я овладееш може само ако привлечеш духовното начало. Иначе всичко това, което се отделя, се разглежда просто като отходен продукт, отпадък, за който никой не го е грижа. Обаче със своите секрети човек показва, какъв е той като дух.
Даже повърхностният поглед показва, че при фекалиите това е именно така.
Сравнете конските и кравешките изпражнения. Кравешкото изпражнение е по-голямо и се разстила. Конските изпражнения са малки, закръглени главички. Ако имате чувство за красота - защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава! В кравешкото изпражнения е отпечатана цялата тя, с широките й маниери, с бавността й, със склонността й да полегне; тя цялата се намира в това изпражнение.
към текста >>
Но вие можете по урината да диагностицирате всички заболявания, ако само я изс
лед
вате правилно.
Ако разпадът стане твърде силен, твърде силно се намесва в кръвта, възниква възпаление. Ето къде е разликата между образуването на тумори и възпаленията. Ако имате тъмна урина, организмът ви е предразположен към възпаления. Ако имате светла урина, сте предразположен към тумори. Това е едно на ръка.
Но вие можете по урината да диагностицирате всички заболявания, ако само я изследвате правилно.
към текста >>
4.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Както се казва, днес ще бъде трудно, но с
лед
ващия път ще преминем към по-интересни неща.
Доктор Щайнер: Виждате ли, въпросът за теорията на относителността е трудно нещо, трябва да бъдете много внимателни и даже ако се постараете да бъдете внимателни, в края на краищата ще трябва да кажете, че не сте се ориентирали в този проблем. Но така е и при тези хора, които днес говорят за теорията на относителността. Макар и да казват, че смятат тази теория за велико достояние на нашето време, те не я разбират. Ще се постарая, доколкото изобщо е възможно, да я изложа популярно.
Както се казва, днес ще бъде трудно, но следващия път ще преминем към по-интересни неща.
към текста >>
Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а с
лед
това, като се събудите, пог
лед
нете през прозореца и видите, че край вас минава влак.
Теорията на Айнщайн описва движенията, извършвани от някакви тела. Знаете, че движението на телата се състои в изменение на мястото им в пространството. И така, ако искаме да опишем движението, ние казваме: тяло, намиращо се в точка «а», се движи към точка «б». Ако, стоейки някъде в страната, наблюдавате как край вас минава влак, нямате съмнение, че влакът минава край вас, а вие стоите на място.
Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак.
У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои.
към текста >>
Но като се вг
лед
ате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи.
Ако, стоейки някъде в страната, наблюдавате как край вас минава влак, нямате съмнение, че влакът минава край вас, а вие стоите на място. Обаче лесно можете да се заблудите - разбира се, само за кратко, докато се опомните, - ако, седейки в купето, заспите, а след това, като се събудите, погледнете през прозореца и видите, че край вас минава влак. У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи.
Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи.
И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои. Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока. Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи.
към текста >>
Знаете, че може да стане така, че човек, като пог
лед
не през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока.
У вас възниква несъмненото усещане, че другият влак се движи. Но това може да се окаже невярно: просто преди да заспите, влакът ви е стоял на място и докато сте спали, той е тръгнал. В съня си вие не сте забелязали, че влакът ви е потеглил и ви се струва, че другият влак се движи. Но като се вгледате, ще видите, че влакът до вас стои на място, а вашият влак се движи. И така, вие, намирайки се в движение, смятате, че сте в покой, а се движи другият влак, който всъщност стои.
Знаете, че може да стане така, че човек, като погледне през прозореца, смята, че влакът, в който се намира, спокойно си стои на мястото, докато целият Цуг (град и кантон в Швейцария) се движи в противоположна посока.
Така изглежда това за очите. Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб.
към текста >>
Този възг
лед
, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век.
Виждате, че нашите изказвания не винаги са верни. Събудили сте се и сте си съставили съждение: влакът, намиращ се отвън, се движи. Но веднага ви се налага да поправите грешката си: грешка, този влак стои на място, аз самият се движа! Такава корекция на съжденията често е ставала в световната история в къде по-голям мащаб. Само преди шест-седем века хората са били убедени, че Земята твърдо стои в пространството на едно място, а цялото звездно небе се движи покрай нея.
Този възглед, както вероятно вече сте чували, е бил коригиран през XVI век.
Дошъл Коперник и казал: всичко това не е така; Слънцето, неподвижните звезди всъщност стоят на място, докато ние с нашата Земя с огромна скорост се носим в мировото пространство. Ние смятаме, че се намираме в покой на Земята - точно както (в предния пример) човекът вярва, че той във вагона остава на място, а другият влак се движи, - но сега грешката е поправена. Коперник поправил грешката на астрономията като цяло, когато казал: не е вярно, че звездите се движат; те стоят на място. Но Земята с хората с огромна скорост се носят в мировото пространство.
към текста >>
С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв пог
лед
не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
С това вие сте поставени пред факта, че човек от пръв поглед не може да каже кое се намира в движение; дали самият той е в покой, а движещото се край него тяло действително се намира в движение, или самият човек се намира в движение, а тялото, което той смята за преминаващо покрай него, се намира в покой.
към текста >>
Така че правим пос
лед
ното си заключение, без да знаем какво всъщност става.
Това е дало основание на такива хора като Айнщайн да кажат: не можем да знаем, действително ли се намира в движение това, което ни се струва като движещо се; не се ли намира то в покой, докато ние - видимо пребиваващи в покой -не се ли намираме по някакъв таен начин в движение?
Така че правим последното си заключение, без да знаем какво всъщност става.
към текста >>
С
лед
ователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
Какво е абсолютният покой или абсолютното движение? Такива биха били този покой или движение, за които би могло да се каже: в мировото пространство даденото тяло е в покой, или даденото тяло се движи. Обаче този проблем носи фатален характер: защото още от времето на Коперник са вярвали, че Слънцето стои на едно място, а Земята се върти около него. По отношение на Земята то си е и така, но по отношение на Слънцето това не е вярно, защото Слънцето много бързо се движи, втурва се с чудовищна скорост по направление на звезден куп в съзвездието Херкулес и, разбира се, ние всички се втурваме заедно с него. От една страна, ние се въртим около Слънцето, но въртейки се около Слънцето, заедно с него летим през мировото пространство.
Следователно за Слънцето също не може да се каже, че то се намира в мировото пространство в абсолютен покой.
Затова Айнщайн и неговите единомишленици твърдели: въобще не може да се говори, обектът в абсолютен покой или движение се намира, може да се говори само за това, че обектите се намират в релативен покой - релативен значи един спрямо друг, - те се струват на наблюдателя в покой или в движение.
към текста >>
Да допуснем, че пътувате в носещ се със страшна скорост бърз влак, а отвън преминава пътнически влак; вие г
лед
ате през прозореца.
Този принцип може да се разпростре върху целия свят. За целия свят може да се каже: неизвестно е, дали едно или друго се движи, или дали едното се движи по-бързо или по-бавно, или другото се движи по-бързо или по-бавно. Известно е само, че едното се движи спрямо другото, че се сближават или отдалечават едно от друго; нищо повече не знаем. Не знаем по-бързо или по-бавно се движи едно тяло.
Да допуснем, че пътувате в носещ се със страшна скорост бърз влак, а отвън преминава пътнически влак; вие гледате през прозореца.
Не можете да си направите заключение за ставащото, защото в момента, когато на своя бърз влак пътувате в това направление, а пътническият влак върви в това (паралелно - бел. пр.) направление, във вас възниква усещане, че бързият влак е почнал да върви много по-бавно от преди. Пробвайте това. В този момент във вас ще се появи усещане, че влакът веднага е забавил ход. Ще възприемете, че бързият влак е намалил скоростта си със скоростта на движещия се успоредно влак.
към текста >>
И така, няма да можете от пръв пог
лед
да кажете, звездата движи ли се или е в покой.
Тук бихме могли да спрем и да възкликнем: дявол да го вземе! Понеже този Айнщайн е бил гениален човек, той най-накрая открил, че в Космоса въобще не може да се говори за абсолютни движения, а само за относителни движения. Всичко това е разумно и даже, както можахте да видите, до голяма степен вярно. Защото нито един човек, виждайки някъде неподвижна звезда, не може да твърди, че тази звезда се намира в покой, че тя е неподвижна. Когато се придвижвате с някаква скорост, тогава ви се струва сякаш звездата се движи в противоположно направление, но тя би могла да се движи и по курса.
И така, няма да можете от пръв поглед да кажете, звездата движи ли се или е в покой.
Необходимо е да се знае това; защото благодарение на това придобито най-накрая в днешно време знание трябва да се измени формата на изразяване, стилът в някои научни дисциплини. Искам да ви покажа това с един пример.
към текста >>
На князете е било разрешавано да г
лед
ат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела? Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите.
На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло.
Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя. Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея.
към текста >>
Налагало се малко да почакат; с
лед
това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела? Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало.
Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна.
Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя. Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея. Основавайки се на такива възгледи, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред. Какво все пак става, когато се наблюдават звездите?
към текста >>
Основавайки се на такива възг
лед
и, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред.
Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя. Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея.
Основавайки се на такива възгледи, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред.
Какво все пак става, когато се наблюдават звездите? Ето зрителната тръба, телескопа; тук седи астрономът, тук - забил глава нагоре - той само гледа, а тук е разположено кръстчето в зрителното поле на оптическия прибор. Докато звездата е видима тук, тя още не се вижда (в зрителното поле), а когато тя съвпадне с кръстчето на телескопа, се определят координатите на тази звезда, нейното местоположение.
към текста >>
Ето зрителната тръба, телескопа; тук седи астрономът, тук - забил глава нагоре - той само г
лед
а, а тук е разположено кръстчето в зрителното поле на оптическия прибор.
Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя. Но и досега не мога да разбера как разбирате името на звездата, намирайки се толкова далеч от нея. Основавайки се на такива възгледи, не е можело, разбира се, да се придвижи астрономията напред. Какво все пак става, когато се наблюдават звездите?
Ето зрителната тръба, телескопа; тук седи астрономът, тук - забил глава нагоре - той само гледа, а тук е разположено кръстчето в зрителното поле на оптическия прибор.
Докато звездата е видима тук, тя още не се вижда (в зрителното поле), а когато тя съвпадне с кръстчето на телескопа, се определят координатите на тази звезда, нейното местоположение.
към текста >>
Това е имало далечни пос
лед
ствия и е важно за нашите възг
лед
и за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата Земя.
Това е имало далечни последствия и е важно за нашите възгледи за движението не само на небесните тела, но и за телата на нашата Земя.
Изводите, направени оттук от Айнщайн и неговите единомишленици, отиват много далеч. Те например казват: ако движението е само относително, ако то не е абсолютно, е невъзможно да се каже нещо истинно за синхронността или асинхронността. Ако например в Дорнах имам часовник и в Цюрих също имам часовник, стрелките на които показват едно и също време, това още не ми дава пълна увереност - тъй като часовниците са отдалечени един от друг, - че моето наблюдение не носи всъщност погрешен характер; може би синхронността отсъства!
към текста >>
И така, вие виждате, че от този проблем произтичат далеч отиващи с
лед
ствия.
И така, вие виждате, че от този проблем произтичат далеч отиващи следствия.
Пита се: нима не можем да се оправим в този проблем? Нима нищо не можем да кажем за самото нещо, ако то се движи? Това е важен въпрос. Съвсем ясно е, че на (пръв) поглед ние нищо не можем да кажем за движението. И даже в по-широк смисъл остава актуално, че когато се качвам с кола нагоре към Гьотеанума, също толкова вероятно е самият Гьотеанум да идва насреща ми.
към текста >>
Съвсем ясно е, че на (пръв) пог
лед
ние нищо не можем да кажем за движението.
И така, вие виждате, че от този проблем произтичат далеч отиващи следствия. Пита се: нима не можем да се оправим в този проблем? Нима нищо не можем да кажем за самото нещо, ако то се движи? Това е важен въпрос.
Съвсем ясно е, че на (пръв) поглед ние нищо не можем да кажем за движението.
И даже в по-широк смисъл остава актуално, че когато се качвам с кола нагоре към Гьотеанума, също толкова вероятно е самият Гьотеанум да идва насреща ми.
към текста >>
Виждате ли, на господина, който така фино направи всичко това, бих могъл да предложа с
лед
ното: забий с пирон кибритената си кутийка за масата и пробвай да я движиш насам-натам.
Обаче с едно нещо не всичко е така гладко, господа. Вече примерът с кибритената кутийка, посочен от мен, не изглежда напълно коректен.
Виждате ли, на господина, който така фино направи всичко това, бих могъл да предложа следното: забий с пирон кибритената си кутийка за масата и пробвай да я движиш насам-натам.
Ще ти се наложи да приложиш голямо усилие, ако движиш кутийката насам-натам заедно с масата. В това е трудността.
към текста >>
Но някой ще възрази: автомобилът с
лед
няколко години ще се потроши.
Тази трудност можете да забележите, ако по-внимателно се отнесете към предмета. Да допуснем, че човек пътува от Дорнах към Базел с автомобил. При това може да се каже: не е вярно, че автомобилът се движи, той стои на място, а само гумите му се въртят и Базел идва насреща. Прекрасно.
Но някой ще възрази: автомобилът след няколко години ще се потроши.
И причината за потрошения автомобил вие можете да изведете не от това, че улицата се е движила, а само от това, че самият автомобил се е движил и се е развалил от нещо, което е станало вътре в него. И така, ако не се ограничавате с (абстрактно) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на Айнщайн не напълно се потвърждават. Следователно можете да забележите, че автомобилът все пак се разрушава, а не се износват само въртящите се гуми. Някой може да каже: щом се въртят, дали планината, или Базел, или нещо друго идват насреща, детайлът се износва. Но тук бихме могли да кажем и така: може пък работата да е именно така.
към текста >>
С
лед
ователно можете да забележите, че автомобилът все пак се разрушава, а не се износват само въртящите се гуми.
Да допуснем, че човек пътува от Дорнах към Базел с автомобил. При това може да се каже: не е вярно, че автомобилът се движи, той стои на място, а само гумите му се въртят и Базел идва насреща. Прекрасно. Но някой ще възрази: автомобилът след няколко години ще се потроши. И причината за потрошения автомобил вие можете да изведете не от това, че улицата се е движила, а само от това, че самият автомобил се е движил и се е развалил от нещо, което е станало вътре в него. И така, ако не се ограничавате с (абстрактно) разглеждане на движението като такова, но надникнете в самия предмет, в самото тяло, ще стигнете до това, че изводите на Айнщайн не напълно се потвърждават.
Следователно можете да забележите, че автомобилът все пак се разрушава, а не се износват само въртящите се гуми.
Някой може да каже: щом се въртят, дали планината, или Базел, или нещо друго идват насреща, детайлът се износва. Но тук бихме могли да кажем и така: може пък работата да е именно така. В случая с безжизнените предмети този проблем остава неразрешим, при неодушевените предмети може само да се констатира неразрешимостта на въпроса за това, колко бързо се движи едно или друго тяло. Но да вземем жив организъм! Представете си, че вие самият отивате пеш до Базел, а друг остава да стои тук, в Дорнах, остава цели два часа, докато вие не стигнете до Базел.
към текста >>
Трябва да се г
лед
а вътрешно.
Това обаче би могло да доведе до разбирането, че въобще, основавайки се само на външно разглеждане на света, не може да се изгради теория даже за такива видимо ясни явления, като движението, а теорията трябва да се гради, основавайки се на вътрешните изменения. В дадения случай отново се сблъскваме с това, което може да бъде казано покрай другото и по отношение на теорията на относителността: този, който разглежда само едната външна страна на нещата, до нищо не може да стигне.
Трябва да се гледа вътрешно.
Именно благодарение на теорията на относителността човек стига дотам, че поне първа крачка да направи към духовната наука, към антропософията, тъй като антропософията навсякъде сочи необходимостта да се разглежда вътрешно.
към текста >>
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни пос
лед
ици.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици.
Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид.
към текста >>
Тъй като на (пръв) пог
лед
не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици. Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение.
Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение.
По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща!
към текста >>
По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а с
лед
това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника.
Теорията на Айнщайн доведе до извънредно необичайни последици. Особено интересен става този въпрос, когато Айнщайн привежда своите примери. Той дава пример, с който иска да докаже, че изменението на местоположението въобще няма значение. Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение.
По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника.
Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно. Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща! Вие въобще никога не бихте видели този часовник!
към текста >>
Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да пог
лед
нете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща!
Тъй като на (пръв) поглед не може да се реши, изменя ли тялото местоположението си или не, това местоположение също няма значение. По този повод Айнщайн казва: ако изпратя в мировото пространство часовник, стрелките на който се намират в определено положение, така, че този часовник да се движи със скоростта на светлината, а след това хване обратен курс и се върне назад, тогава такова движение няма да има значение за това, което е вътре в часовника. Часовникът ще се върне в непроменен вид. Айнщайн дава своя пример: ние не можем да решим, движи ли се тялото или не. Часовникът остава един и същ независимо от това, движи ли се или е в покой, на него му е все едно.
Обаче, господа, би трябвало да ви предложа да погледнете този часовник, който със скоростта на светлината лети в мировото пространство и отново се връща!
Вие въобще никога не бихте видели този часовник! Той би се превърнал в прах и вие не бихте го видели.
към текста >>
Обаче при това хората идват до доста необичайни възг
лед
и.
Обаче при това хората идват до доста необичайни възгледи.
Например веднъж дебатирах с университетски професори на тема теорията на Айнщайн. Виждате ли, оставайки в току-що очертаната от мен област, Айнщайновата теория на относителността е правомерна; тук нищо не можеш да направиш, всичко това е така и с влака, и със Слънчевата система, и с движението на всичко в света. Засега тя е съвсем правилна. Но тези господа я разпространяват въобще върху всичко; те например казват: височината на човека, неговият ръст също е относителен; той няма абсолютна височина, а само относителна. На мен само ми се струва, че той е с такъв ръст.
към текста >>
Тук за никакъв релативизъм не с
лед
ва да се говори.
Но човек, притежаващ съответното чувство, не би почнал да прави това, знаейки, че големината на човешката глава не е нещо относително; тази големина е обусловена от цялото мирово пространство. Размерът може да бъде по-голям или по-малък, но ако човек е джудже, това е болест, ако стане великан, това също е болест. Тук го има не само относителното, тук се вижда и абсолютно-то. Разбира се, размерите на човека се колебаят в определени граници. Обаче известен размер на човека е обусловен от Космоса.
Тук за никакъв релативизъм не следва да се говори.
Тук може да се говори само за това, че човек задава собствените си размери посредством своето отношение към космоса. Единственият от професорската колегия, с когото водих дебат, се съгласи с това. Останалите толкова се объркаха от теорията на относителността (буквално си изкълчиха главите), че казаха: размерите на човека също са само относителни, просто ние ги виждаме такива.
към текста >>
От всичко, което вече ви казах, можете да направите с
лед
ния извод: тук се намира Земята; на Земята се намира някакъв човек.
Размерите на картината, която вие виждате, са относителни. Привържениците на релативистката теория предполагат, че човешките размери също имат изключително такъв характер, тъй като причините, по които тези размери стават видими, навсякъде са едни и същи. Но това е глупост. Големината на човека вече в самата себе си носи нещо абсолютно; човек не може да бъде много по-голям или много по-малък, отколкото му е предопределено. Хората измислят всичко това, тъй като нямат никаква представа за участието на Космоса в процесите и явленията, ставащи на земята около нас.
От всичко, което вече ви казах, можете да направите следния извод: тук се намира Земята; на Земята се намира някакъв човек.
Но вие знаете, че човек зависи не само от силите на
към текста >>
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем с
лед
ното: именно в случай, че човек правилно мисли по отношение на релативизма, той стига до духовната наука, а не до материалистичната наука.
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем следното: именно в случай, че човек правилно мисли по отношение на релативизма, той стига до духовната наука, а не до материалистичната наука.
към текста >>
Този възг
лед
не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята.
Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото.
Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята.
С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната. Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше. Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече. Това е невъзможно.
към текста >>
С материалистическите възг
лед
и не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната.
Английският физик Нютон, за когото също вече съм ви разказвал, е казвал просто: телата се привличат едно към друго, едното тяло привлича другото. Този възглед не е чисто материалистически, тъй като едно е, когато човек хване нещо и го притегли, и друго, ако това става без посредничеството на материята.
С материалистическите възгледи не можеше удовлетворяващо да се свърже фактът на привличането между Земята и Луната.
Но по времето на моята младост материализмът се намираше в разцвет. Тук може да се каже, че самият той изсушава човека, прави го посърнал, но можем да констатираме и това, че той разцъфтяваше. Тогава хората казваха така: не е истина, Земята не може да привлича Луната, защото тя няма ръце, за да я привлече. Това е невъзможно. Затова казваха: навсякъде има миров етер (вж. рис.).
към текста >>
С
лед
ователно пространството напълно може да бъде и празно.
Когато за първи път Айнщайн описвал движението като относително, той е мислил как ставащото в пространството е запълнено с етер. Но тогава му хрумнало: дявол да го вземе! Ако движението е чисто релативно, то няма никаква необходимост от съществуването на този етер. Не е необходимо нищо да бута, нищо да тегли. Да се реши този въпрос за всичко това по принцип е невъзможно.
Следователно пространството напълно може да бъде и празно.
към текста >>
С
лед
това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно.
Така в течение на времето възникнаха всъщност две Айнщайнови теории. Те произлизат от едно лице. Ранният Айнщайн е описвал всичко в своите книги така, сякаш светът е изпълнен с етер.
След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно.
Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери. Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича.
към текста >>
То възниква вс
лед
ствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Айнщайн понякога дава гротескни примери. Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло.
То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже. Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята.
към текста >>
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по с
лед
ния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята. Не мога да реша това.
към текста >>
И така, господин учителят би с
лед
вало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика.
Същото би трябвало да е станало и в Космоса. Някога тук е било мъглявина; отделили са се планетите, а Слънцето е останало в средата. Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи!
И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика.
Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен. Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето. Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето?
към текста >>
Така и Айнщайн би с
лед
вало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би с
лед
вало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи! И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен.
Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето? Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли.
към текста >>
С
лед
ователно, давайки такъв пример, Айнщайн би с
лед
вало веднага да помисли: кой държи въжето?
И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен. Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето. Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре.
Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето?
Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли.
към текста >>
Тук чувам изстрела веднага с
лед
като е произведен.
Виждате ли, тази история се използва в тъй наречената теория на относителността. Там се казва: да допуснем, че стоя и слушам, кога ще се чуе изстрелът, не в Офенбург, а първо във Фрайбург.
Тук чувам изстрела веднага след като е произведен.
Сега пътувам във влак от Фрайбург за Офенбург. Поради това, че съм изминал част от пътя от Фрайбург, аз чувам този изстрел вече малко по-късно, откогато е произведен. Още по-близо до Офенбург - още по-късно; още по-близо - още по-късно.
към текста >>
Ако с
лед
ователно в Офенбург ще чуете звука две секунди по-късно, като се движите по-бавно от звука, вие съвсем няма да го чуете, ако се движите със същата скорост, както и звукът.
Тези хора казват: дявол да го вземе, вярно, че звукът не се чува, ако се движиш точно със същата скорост, като самия звук! Но какво ще стане, ако се движиш по-бързо от звука? Ако се движиш по-бавно, звукът ще се чуе по-къс-но; ако се движиш със скоростта на звука, съвсем няма да го чуеш. Ако се движиш по-бързо, човек ще чуе звука преди да се е раздал! Тези хора казват, че това е напълно естествено, че това е правилна мисъл.
Ако следователно в Офенбург ще чуете звука две секунди по-късно, като се движите по-бавно от звука, вие съвсем няма да го чуете, ако се движите със същата скорост, както и звукът.
Ако се движите по-бързо от звука, ще го чуете две секунди по-рано, отколкото той ще се раздаде във Фрайбург! На мен ми се иска да ви поканя да чуете наистина да чуете звука, още преди той да се е раздал във Фрайбург! Бихте могли да се убедите, ще го чуете ли по-рано, даже ако се носите така бързо.
към текста >>
Какво с
лед
ва оттук?
Другото възражение е: бих искал да попитам как бихте изглеждали, движейки се така бързо или още по-бързо от звука!
Какво следва оттук?
Оттук следва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса. С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно. Ето в какво, както виждате, е разликата! Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично.
към текста >>
Оттук с
лед
ва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса.
Другото възражение е: бих искал да попитам как бихте изглеждали, движейки се така бързо или още по-бързо от звука! Какво следва оттук?
Оттук следва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса.
С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно. Ето в какво, както виждате, е разликата! Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично. Но логично още не значи действително.
към текста >>
5.
История на човечеството и културните народи
GA_353 История на човечеството и културните народи
СВЕТОГ
ЛЕД
ИТЕ НА КУЛТУРНИТЕ НАРОДИ
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА КУЛТУРНИТЕ НАРОДИ
към текста >>
6.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Светог
лед
ът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи.
Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата. Кастовата система в Индия.
Светогледът на древните индуси, египтяни, вавилонци и евреи.
Индийците разглеждат физическото тяло като духовно. Египтяните откриват етерното тяло. Вавилонците като създатели на учението за звездите и откриватели на астралното тяло. Евреите стигат до идеята за Аза чрез Яхве.
към текста >>
Изначалното християнство е имало едно Божество в три облика, а с
лед
това то се разпада на три вероизповедания, като всяко притежава по една правомерна част от християнството.
Духовният елемент на мохамеданството дава тласък в развитието на науката. В източното християнство се акцентира на Бог Отец, като върху Христос се пренасят негови качества. Голямата схизма. Турците променят мохамеданството. Стремежът за изучаване на Библията поражда евангелското християнство като трети клон.
Изначалното християнство е имало едно Божество в три облика, а след това то се разпада на три вероизповедания, като всяко притежава по една правомерна част от християнството.
към текста >>
Абсцесът като с
лед
ствие от слабо етерно тяло.
Зарастване на рани и белези. От силата на етерното тяло зависи дали ще остане траен белег. Работата на чист въздух способства за здраво етерно тяло.
Абсцесът като следствие от слабо етерно тяло.
Преминаването от естествени към синтетични мастила и вредното им действие върху човека. Отровната атмосфера в гробниците на мумиите. Периодът между две прераждания. Нашите собствени сили унищожават условията, при които сме били в предишния живот. Мумията съдържа разрушителните сили на човека, обитавал балсамираното тяло.
към текста >>
Шопенхауер като пос
лед
овател на Кант.
Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум». «Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
Шопенхауер като последовател на Кант.
Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
Пос
лед
ици от учението на Кант.
Как Кант разглежда света и неговата «Критика на чистия разум». «Нещото в себе си» на Кант. За «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща. Шопенхауер като последовател на Кант.
Последици от учението на Кант.
Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката. Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от г
лед
на точка на дарвинизма».
Шопенхауер като последовател на Кант. Последици от учението на Кант. Куриозната фраза на Кант: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». «Критика на практическия разум» - за вярата в Бог, в свободата и безсмъртието. Кант е болест за науката.
Едуард фон Хартман - «Философия на безсъзнателното» и «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
към текста >>
Тибетската култура е нас
лед
ник на атлантската, но в упадъчен вид.
Как Европа може да разпространи своята духовна култура в Азия? Англичаните и германците като колонизатори Мойсей и разделянето на морето.
Тибетската култура е наследник на атлантската, но в упадъчен вид.
Принципи на управление и силата на свещеничеството в Тибет. Далай-лама. Досега европейците не са направили нищо съществено, поне малко да разпространят истинския духовен живот в Азия. Александър Велики пренесъл в Азия много от гръцката култура. Англичаните и германците като колонизатори. Основно условие за налагане на духовната култура е уважението към културата на другите.
към текста >>
7.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мари Щайнер
GA_353 История на човечеството и културните народи
С
лед
това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество.
След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>
Това е ставало в сутрешните часове, с
лед
прекъсване на работата.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>
8.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до гробища, често са по-малко жизнени и са б
лед
ни на вид?
Господин Долингер: Бих искал да попитам защо става така, че хората, живеещи близо до гробища, често са по-малко жизнени и са бледни на вид?
(Привежда пример за потвърждение.) Иска ми се да узная що за ритъм действа в тялото, не може ли той да действа положително?
към текста >>
С
лед
ователно аз също би трябвало да съм доста б
лед
ен.
Доктор Щайнер: Предполагам, че ще съумея достатъчно добре да осветля този въпрос, тъй като аз самият от осмата до осемнадесетата година от живота си живеех в непосредствена близост до гробище.
Следователно аз също би трябвало да съм доста бледен.
Отчасти това е вярно. Твърденията, направени от вас, би трябвало да се окажат верни именно в моя случай.
към текста >>
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - с
лед
ователно то не беше много голямо.
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо.
Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места. Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре.
към текста >>
Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше б
лед
ен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре.
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо. Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме. Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места. Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището.
Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре.
Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис. 1[2] вляво, долу)
към текста >>
Тук също трябва да обърнем внимание на с
лед
ното.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното.
Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо. В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи.
към текста >>
Виждате ли, ако разг
лед
аме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо.
Тук също трябва да обърнем внимание на следното.
Виждате ли, ако разгледаме по-точно това, което всъщност иска да узнае господин Долингер, а именно въздействието върху висшите тела, трябва да си изясним, че сред тези тела, за които съм разказвал, само физическото тяло и етерното тяло действат оживяващо.
В същото време астралното тяло и Азът действат не оживяващо, а напротив, преимуществено по разрушителен начин. Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние.
към текста >>
Само вс
лед
ствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Те действат като душа и дух. От това, което съм казвал, можете да видите, че физическото тяло и етерното тяло са подобни на растението. Те растат, строят органи. Но ако притежавахме само тях, само физическо тяло и етерно тяло, ние постоянно бихме се намирали в безсъзнателно състояние. Ние бихме водели съноподобен живот като растенията, ако не бяхме подложени постоянно на разрушението.
Само вследствие на факта, че в нас постоянно протича разлагане, ние не живеем съноподобен растителен живот.
Астралното тяло и Азът отново и отново разрушават, действат деструктивно. В човека винаги има място за изграждането и разлагането. Именно астралното тяло произвежда най-силни разрушения в нашето човешко същество. Всички отходни продукти, за които ви говорих, се подлагат на разлагане именно от страна на астралното тяло и Аза. Етерното тяло съвсем малко съдейства при този процес.
към текста >>
С
лед
ователно тук има и нещо положително, господа.
Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно. Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище.
Следователно тук има и нещо положително, господа.
Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава.
към текста >>
С
лед
ователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава.
Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Това не може да не се признае.
към текста >>
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вс
лед
ствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят.
Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата. Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>
Тогава се появиха и б
лед
ните лица у живеещите в близост до гробищата.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят. Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили.
Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата.
Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения. И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>
Компенсации вече нямаше и като с
лед
ствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения.
Разбира се, без съмнение, заедно с развитието на цивилизацията и тези неща се изменят. Разбира се, откак градчетата се окрупниха, когато наоколо се застроиха много къщи и вследствие на факта, че много къщи бяха построени наоколо, на въздействието на дърветата беше нанесена вреда, вредното въздействие на гробищата се усили. Тогава се появиха и бледните лица у живеещите в близост до гробищата.
Компенсации вече нямаше и като следствие гробището действа така, че хората страдат от гробищните изпарения.
И все пак, благодарение на природния инстинкт, при разрастването на селищата в градове, гробищата започват да се правят извън градовете.
към текста >>
С
лед
ователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
Тук, разбира се, играе роля още нещо. Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло. Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза.
Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела.
До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
С
лед
ователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат!
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат!
В този случай природата помага много малко. Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза.
към текста >>
Като с
лед
ствие хората много лесно заболяват от туберкулоза.
Следователно, ако някъде в селото, където гробището се намира близо до къщите, водата се оказва развалена и тогава никакви дървета няма да помогнат! В този случай природата помага много малко.
Като следствие хората много лесно заболяват от туберкулоза.
към текста >>
Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха б
лед
ни.
Виждате ли, мога уверено да го констатирам. Там имаше едно място - беше на час и нещо пеша от мястото, където живеех, - беше малко селце. Там почти всички живееха около гробището. Там по природа хората бяха много вяли. Те просто не бяха способни на нищо.
Имаха хилави мускули, слаби нерви, всичко в тях беше отслабено, бяха бледни.
Тогава се питах: защо става така? Виждате ли, интересното беше, че у нас, в Нойдорфл, хората, живеещи също около гробището, бяха сравнително здрави. Това е сериозен въпрос за този, който изучава свойствата на местностите, имащи значение за хората. Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт.
към текста >>
Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, с
лед
това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета.
Там имаше село, където хората живееха около гробището и не предприемаха нищо друго освен засаждане на орехи. И това засаждане беше проява на здрав инстинкт. Обаче в останалото - даже водата за приготвяне на храната много често се вземаше от селския поток! Тук бяха разположени редица къщи (рисува ги на рисунка, вляво горе), между тях - селският поток. Тук имаше църковно дворче, тук беше църквата.
Тук живеехме ние, тук - пасторът, тук беше сградата на училището, след това имаше ред къщи, а между тях - потокът и навсякъде имаше орехови дървета.
Хората просто вземаха вода от потока. В този поток попадаха, разбира се, и остатъци, и бактерии, и бацили от всичко, което изтичаше от гробището. Така беше навсякъде. Хората - именно тези, които живееха там - не се отличаваха с особена чистоплътност. Там къщите бяха покрити със сламени покриви, навсякъде направо до вратите имаше купчини боклук, до къщите имаше свинарници - прекрасно съчетани свинарници и купчини боклук.
към текста >>
Така че от този пример може да се изс
лед
ва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му.
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
1, вляво, горе)
към текста >>
Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази г
лед
на точка представляват голям интерес.
Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес.
При това, разбира се. не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо! И това пак действа като компенсация, действа върху Аза. Действа укрепващо. Ако разглеждаме това от гледна точка на здравето, то също действа като компенсация.
към текста >>
Ако разглеждаме това от г
лед
на точка на здравето, то също действа като компенсация.
Виждате, че санитарно-хигиенните условия от тази гледна точка представляват голям интерес. При това, разбира се. не трябва да изпускаме от внимание, че на хора, живеещи около гробища - ако са вярващи хора, ако те още не са се превърнали в атеисти, - повтарящата се картина на погребенията действа сгряващо! И това пак действа като компенсация, действа върху Аза. Действа укрепващо.
Ако разглеждаме това от гледна точка на здравето, то също действа като компенсация.
към текста >>
Нека днес, от г
лед
на точка на познанието, което вече сме достигнали, да разг
лед
аме с
лед
ното.
Е, господа, тогава искам да продължа разглеждането на този въпрос, но вече от съвсем друга страна. Виждате ли, ние сме разглеждали много неща.
Нека днес, от гледна точка на познанието, което вече сме достигнали, да разгледаме следното.
към текста >>
Ако пог
лед
нете географската карта, можете да се заинтересувате от нея и да кажете: ето тук живее един народ, а там живее друг народ.
Ако погледнете географската карта, можете да се заинтересувате от нея и да кажете: ето тук живее един народ, а там живее друг народ.
Нас ни интересуват различните народи, живеещи един до друг. Но можете да кажете и така: искам да погледна географската карта от гледна точка на еволюцията на човечеството. Тогава географската карта действително става много интересна.
към текста >>
Но можете да кажете и така: искам да пог
лед
на географската карта от г
лед
на точка на еволюцията на човечеството.
Ако погледнете географската карта, можете да се заинтересувате от нея и да кажете: ето тук живее един народ, а там живее друг народ. Нас ни интересуват различните народи, живеещи един до друг.
Но можете да кажете и така: искам да погледна географската карта от гледна точка на еволюцията на човечеството.
Тогава географската карта действително става много интересна.
към текста >>
Да разг
лед
аме част от географската карта.
Да разгледаме част от географската карта.
Ще го нарисувам само приблизително. Тук например, ако преминем към Азия - това ви го рисувах, когато говорих за човешките раси, - ние имаме Индия, Предна Индия[5]; тук се намира Арабия; после идва Мала Азия. Тук Азия преминава в Европа; ние преминаваме в Европа, тоест към тези острови, които се отнасят към Европа. Това е Гърция. Виждате ли, днес неголеми народности живеят навсякъде.
към текста >>
С
лед
това тук ние преминаваме към Африка.
Ще го нарисувам само приблизително. Тук например, ако преминем към Азия - това ви го рисувах, когато говорих за човешките раси, - ние имаме Индия, Предна Индия[5]; тук се намира Арабия; после идва Мала Азия. Тук Азия преминава в Европа; ние преминаваме в Европа, тоест към тези острови, които се отнасят към Европа. Това е Гърция. Виждате ли, днес неголеми народности живеят навсякъде.
След това тук ние преминаваме към Африка.
Тук имаме реката Нил; а тук се намира Египет, който, както знаете, днес напълно го владеят англичаните; някога това е била свободна страна. Навсякъде тук живеят народности. В Индия живеят индуси, днес те са в подем. Дълго време те са се намирали под владичеството на англичаните, така е и днес, но въпреки всичко индусите се надигат и тези, които в Англия могат да прогнозират, изпитват откровен страх, че някога индусите могат да станат независими. Днес съществува голямо индийско движение.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия.
Пробудил го е в Индия така нареченият Махатма Ганди[6], който бил хвърлен в затвора, но сега отново е освободен по здравословни причини. Тук, в Арабия, също така живеят хора, в по-голяма или по-малка степен намиращи се под господството на англичаните. Това е все още почти непроходимата местност Арабия. Знаете, че причина за Световната война беше преди всичко намерението да се направи път през Турция, на който едното разклонение да се насочи към Индия, а другото - към Арабия. Това се канеше да направи Германия.
Вследствие на това другите народи изпитаха силна завист и ревност, насочена срещу Германия, искаща да построи през Турция така наречения Багдадски път към Азия.
Тук някога е била Сирия. (Рис. 1)
към текста >>
Виждате ли, от най-различни г
лед
ни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели народи, те имали най-различен начин на живот.
Виждате ли, от най-различни гледни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели народи, те имали най-различен начин на живот.
Достатъчно е да назовем само няколко неща, за да установим колко се различава животът на тези хора. В Индия например е съществувало строго разделение на касти, разделение, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само бледа сянка. В Индия човек се е раждал в каста. Висшата каста са били брахманите. Те са изпълнявали свещенодействията, на тях е било позволено да се учат.
към текста >>
В Индия например е съществувало строго разделение на касти, разделение, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само б
лед
а сянка.
Виждате ли, от най-различни гледни точки би било интересно да си кажем: от най-древни времена навсякъде са живели народи, те имали най-различен начин на живот. Достатъчно е да назовем само няколко неща, за да установим колко се различава животът на тези хора.
В Индия например е съществувало строго разделение на касти, разделение, в сравнение с което всичко, което ни е известно като класи, е само бледа сянка.
В Индия човек се е раждал в каста. Висшата каста са били брахманите. Те са изпълнявали свещенодействията, на тях е било позволено да се учат. В древните времена всички деца на брахмани са ходили на училище. Те са умеели да пишат, това е била висшата каста.
към текста >>
С
лед
ователно трябва да се върнем пет или шест хиляди години назад, ако искаме да надникнем във времето, за което ви говоря.
Сега да преминем към Египет: тук също са съществували касти. Това, което днес вие разказах, трябва да го отнесете към времето от три, три и половина хиляди години преди възникване на християнството.
Следователно трябва да се върнем пет или шест хиляди години назад, ако искаме да надникнем във времето, за което ви говоря.
И така, в Египет също е имало касти, но те са били не тъй строго разграничени; там един или друг човек вече е можел да премине в тази или онази каста. Така че макар и не толкова строго разграничени, касти в Египет все още е имало. Но от друга страна, в Египет цялото държавно устройство произтичало от жреческото съсловие. Жречеството установявало порядък във всичко. В Индия също е било така, но там всичко се определяло от устройството на кастите, докато в Египет кастовата организация не е била много строга.
към текста >>
Да вземем четири народа: първо индусите, после египтяните, а с
лед
това народите, които са отседнали тук.
За да видите каква роля са играли в историята на човечеството тези неща, които изучаваме тук, бих искал да ви разкажа нещо друго за тези народности.
Да вземем четири народа: първо индусите, после египтяните, а след това народите, които са отседнали тук.
Ефрат и Тигър се вливат тук в морски залив; тук е живеел един народ, който по-късно нарекли вавилонци. Него ще разгледаме като трети.
към текста >>
Него ще разг
лед
аме като трети.
За да видите каква роля са играли в историята на човечеството тези неща, които изучаваме тук, бих искал да ви разкажа нещо друго за тези народности. Да вземем четири народа: първо индусите, после египтяните, а след това народите, които са отседнали тук. Ефрат и Тигър се вливат тук в морски залив; тук е живеел един народ, който по-късно нарекли вавилонци.
Него ще разгледаме като трети.
към текста >>
И така, ние можем да ги разглеждаме един с
лед
друг: първи, индусите, втори, египтяните, трети, вавилонците и четвърти, евреите.
Знаете, че тук е действал народ, по-късно играл голяма роля в историята; това са семитите, евреите, юдеите. Отначало те преминали в Египет, но по-късно се върнали назад и живели тук, в Палестина. Те са били относително малоброен народ, но народ, който е изиграл огромна роля в историята.
И така, ние можем да ги разглеждаме един след друг: първи, индусите, втори, египтяните, трети, вавилонците и четвърти, евреите.
Да разгледаме днес тези четири народа.
към текста >>
Да разг
лед
аме днес тези четири народа.
Знаете, че тук е действал народ, по-късно играл голяма роля в историята; това са семитите, евреите, юдеите. Отначало те преминали в Египет, но по-късно се върнали назад и живели тук, в Палестина. Те са били относително малоброен народ, но народ, който е изиграл огромна роля в историята. И така, ние можем да ги разглеждаме един след друг: първи, индусите, втори, египтяните, трети, вавилонците и четвърти, евреите.
Да разгледаме днес тези четири народа.
към текста >>
При задълбочаване в индийския светог
лед
не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи.
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи.
Индусите са разглеждали тези органи именно като дух. Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло. По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух.
към текста >>
При това индусите са г
лед
али само физическото тяло.
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи. Индусите са разглеждали тези органи именно като дух. Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н.
При това индусите са гледали само физическото тяло.
По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух.
към текста >>
По отношение на индусите може да се каже: в своите възг
лед
и индусите са взимали за основа физическото тяло като дух.
При задълбочаване в индийския светоглед не можем да не се заинтересуваме от факта, че индусите са притежавали твърде точни познания за всички човешки органи. Индусите са разглеждали тези органи именно като дух. Човек е бил съставен от чисти духове: духът на дробовете, духът на стомаха, духът на бъбреците и т. н. При това индусите са гледали само физическото тяло.
По отношение на индусите може да се каже: в своите възгледи индусите са взимали за основа физическото тяло като дух.
към текста >>
При египтяните ситуацията е била с
лед
ната.
Сега преминаваме към египтяните.
При египтяните ситуацията е била следната.
При тях на първи план е бил Нил. Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно. Древните египтяни са знаели следното. В Нил се намира вода.
към текста >>
Древните египтяни са знаели с
лед
ното.
Сега преминаваме към египтяните. При египтяните ситуацията е била следната. При тях на първи план е бил Нил. Нил е всъщност хранилник и баща на тази страна. Всяка година през юли Нил излиза от бреговете си, а през октомври се връща обратно.
Древните египтяни са знаели следното.
В Нил се намира вода. Водата отстъпва в периода на хладното време на годината. Водата отново приижда, заливайки страната, и се превръща в благодетелка за човека. Но когато през октомври водата отстъпи, остава много плодороден нанос, така че никакво торене не е нужно! В тази утайка може да се посеят разнообразни зърнени култури и когато узреят, да ги приберат.
към текста >>
Но като с
лед
ствие от това вниманието им е било особено към водата.
Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата.
Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата.
Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет.
към текста >>
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали с
лед
ното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло.
То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло.
Това е интересно, както виждате. Тук, отзад, в Индия, са живеели най-древните народи. Много от тези древни народи, минавайки през Арабия, се заселили в Египет. В Египет е имало особена форма на древния култ, произхождащ от Индия. Преселили се в Египет, индусите усетили благодеянието на водата.
към текста >>
Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е с
лед
ната легенда.
Благодарение на факта, че египтяните открили етерното тяло, се формирала цялата им религия, защото тя се явява религия на етерното тяло.
Ако трябва да вземем най-важното от египетската религия, това е следната легенда.
Египтяните навсякъде я разказвали така, както известно време в Европа са разказвали за евангелските събития. Египтяните разказвали, че съществува висок бог. Наричали го Озирис. Този висок бог е благодетел на човечеството. Той е създател на всичко, което идва към човека чрез водния елемент.
към текста >>
Някога той бил господар на живите, но с
лед
това станал господар на мъртвите.
Но за разлика от индусите, за основа те вземали не физическото тяло, а етерното. По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите.
Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите.
Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни с
лед
смъртта етерното тяло на човека излиза.
Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта.
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза.
Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Човек отново получава своето съзнание с
лед
смъртта.
Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща.
Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
То изцяло определяло техните възг
лед
и.
И всичко, в което вярвали египтяните, всичко, над което те работели, било всъщност етерното тяло.
То изцяло определяло техните възгледи.
към текста >>
Особено добре изс
лед
вали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците. Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес. Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите.
Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена.
Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека. И така, вавилонците се откъснали от своя живот на Земята и създали учението за звездите. Знанията за въздействието на звездите върху човека те оформили като специална наука. Ето защо в основата на бройната си система те поставили числата шестдесет, дванадесет и т. н.
към текста >>
И така, вие виждате, че с
лед
ващите един с
лед
друг народи откривали, изхождайки от духа, едно с
лед
друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
Затова астралното тяло получило такова название. Вавилонците първи го открили. А доколкото го открили благодарение на звездите, благодарение на астралното - астрологията, астрономията, науката за звездите, учението за звездите, - те го и нарекли астрално тяло.
И така, вие виждате, че следващите един след друг народи откривали, изхождайки от духа, едно след друго: индусите - физическото тяло, египтяните - етерното тяло, а вавилонците - астралното тяло.
към текста >>
Ако изс
лед
ваме какво стои в основата на вавилонската митология, ще се окаже, че това са звездите.
Ако изследваме какво стои в основата на вавилонската митология, ще се окаже, че това са звездите.
Само не позволявайте на съвременната наука с нейните книги да ви заблуди. Тук някой учен казва: първоначално всички религии са произлезли от звездния култ. Затова ние трябва да разглеждаме астралния, звезден култ като първоизточник на всички религии. Друг пък твърди: не, всички религии възникнали от прекланянето пред природата; прекланяли се пред вятъра, бурята. Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние.
към текста >>
Той г
лед
а на всичко от г
лед
на точка на египтологията.
Трети ще каже: всички религии произлизат от водната стихия и нейното влияние. Да, господа, но на какво почива разногласието? Който ви каже, че религията произлиза от звездния култ, не е изучавал нищо друго освен вавилонската епоха. Той предполага, че ако така е било при вавилонците, то и навсякъде е било така. Този, който ви говори, че религията се основава на преклонение пред стихиите, не е изучавал нищо друго освен Египет.
Той гледа на всичко от гледна точка на египтологията.
Той казва: всички религии са възникнали като преклонение пред вятъра и бурята. Разногласието възниква от факта, че тези хора са ограничени, те изучават само отделните предмети. Религиите имат най-различни източници.
към текста >>
Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те пос
лед
ователно, едно с
лед
друго, първо са били открити от хората, а с
лед
това са застанали в основата на техните светог
лед
и.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи. На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли.
Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи.
Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза. Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>
Ще получите с
лед
ната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза.
Ето каква е историята! Вие можете да прочетете колкото си искате исторически книги, но няма да разберете как са се развивали древните народи. На вас ще ви разкажат за всичко на света, за всевъзможни войни, за царе; всичко това предизвиква в главата на човек калейдоскопичен хаос, но така и не се разбира в какво се състои работата. В най-добрия случай ще ви разкажат за религиите, но никой не знае откъде те са произлезли. Сега вие знаете: човек се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, и всички те последователно, едно след друго, първо са били открити от хората, а след това са застанали в основата на техните светогледи.
Ще получите следната картина: индусите открили физическото тяло, египтяните - етерното тяло, вавилонците - астралното тяло, евреите открили Аза.
Малко по малко се откривало, че човек има тези различни тела. Това знание не слязло от небето, то било открито от хората в съответствие с условията им на живот.
към текста >>
И евреите, които винаги странствали - можете да го прос
лед
ите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу.
Индусите, сред които е имало много народи, така че в расово отношение те се различавали един от друг, стигнали до физическото тяло. Египтяните, на които им се налагало да имат много работа с водата, стигнали до етера и благодарение на този факт, до етерното тяло на човека. Вавилонците стигнали до учението за звездите, при това всичко, което ги довело до астралното тяло, те заимствали от други народи, а именно от тези, при които жреците се научили да строят високи кули.
И евреите, които винаги странствали - можете да го проследите в историята на Авраам, Мойсей и другите, - въобще се отказали от почитане на нещо видимо както горе, така и долу.
Те стигнали до невидимия «Яхве», който се явява Творец и Ваятел на човешкия Аз.
към текста >>
Ще го разг
лед
аме и него.
По такъв начин всичко в цялост добива за вас смисъл! Вие виждате как малко по малко човек откривал сам себе си. Този процес продължава и по-нататък.
Ще го разгледаме и него.
И така, господа, днес е събота, а в сряда ще се видим отново.
към текста >>
По-нататък същият пише: «Ранните християни, с
лед
вайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
[8] Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави с
лед
ното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и пос
лед
ните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива?
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
към текста >>
9.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Бихме могли да кажем, че според сегашния възг
лед
празникът няма никакъв смисъл.
Доктор Щайнер: И така, вие имате предвид карнавала, празника Сирни Заговезни[1]. Каква е неговата цел? Виждате ли, няма да разберете празника, питайки каква цел има той. Най-малкото, формата на провеждането му говори, че в края на краищата хората с години са могли напълно да минат без този празник.
Бихме могли да кажем, че според сегашния възглед празникът няма никакъв смисъл.
Той е изгубил своето първоначално значение. С карнавала и други подобни неща работата стои така, както с ордените, пищните одежди и т. н. В миналото те са имали определен положителен смисъл, но постепенно този смисъл се е изгубил. Не е ли вярно, че и други празници също малко по малко изчезват: постепенно те ще загубят своето значение, ако не бъдат обновени в своя първоначален смисъл. По отношение на карнавала не се предприемат никакви усилия за възстановяване на предишното му значение.
към текста >>
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим с
лед
ното.
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим следното.
По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т. н., като това разделение, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега. Защото тези, които са били роби, са можели даже да ги продадат, човек е бил обект на покупко-продажба. Можем да кажем: различията между хората в Древния Рим са били много по-значителни. Обаче съзнанието на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината.
към текста >>
Вс
лед
ствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила.
Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива. После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н. Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста.
към текста >>
После църковните власти решили, че е необходимо с
лед
празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н.
Вследствие на факта, че тази традиция много се е харесвала на хората, тя се е запазила. Но макар и запазила се, за първоначалното й значение вече не са знаели. Останал е само карнавалът - време, през което би могло да се правят глупашки шеги, тъй като тогава е позволено да се правят такива.
После църковните власти решили, че е необходимо след празника да се отбелязва пепеляната сряда, за да чувства човек своята вина, да не смее да прави всичко, което иска и т. н.
Тогава християнството развило традиция, обичай, характерен, най-малкото, за миналото. Човек е трябвало да изпитва лишения и това се проявило в установяването на поста. Било, разбира се, целесъобразно да се съчетаят времето на карнавала и времето на поста (в православната традиция Сирна неделя и Великия пост - бел. пр.), доколкото по време на карнавала хората най-малко се сдържали, незабавно правели всичко, което им харесвало. А после ставало много по-лошо, не е можело да се яде, каквото се ядяло преди това.
към текста >>
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Ко
лед
ни празници.
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници.
След известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината. Именно благодарение на това ние сме запазили сегашния карнавал. Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно. Впрочем това води, както съм чувал, само до двойно празнуване!
към текста >>
С
лед
известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината.
При това в Рим, в по-отдалечено минало, карнавалът е започвал много по-рано, примерно около днешните Коледни празници.
След известно време, с малки допълнения, той е преместен в по-късно време от годината.
Именно благодарение на това ние сме запазили сегашния карнавал. Датите на карнавала се смятат, както предполагам, по всички места, спрямо Великдена, само в Базел се празнува седмица по-къс-но, доколкото ми е известно. Впрочем това води, както съм чувал, само до двойно празнуване!
към текста >>
Въпрос: Бих искал да попитам господин доктора, възможно ли е хората да си нанасят вреда един на друг или да си причиняват болка, с
лед
ователно да могат да си въздействат един на друг (избягвайки пряк контакт - бел. пр.)?
Въпрос: Бих искал да попитам господин доктора, възможно ли е хората да си нанасят вреда един на друг или да си причиняват болка, следователно да могат да си въздействат един на друг (избягвайки пряк контакт - бел. пр.)?
Госпожа - да я наречем А. - имаше тригодишно дете, което винаги виждало как през вратата и през прозореца влизат някакви същества. Детето често се безпокояло нощем, особено ако жената, перяща бельото, е вземала назаем неща от къщата - детето винаги се е обезпокоявало. В края на краищата, това се прекратило, след като по-късно жената умряла. Иска ми се да попитам господин доктора, възможно ли е нещо подобно?
към текста >>
В края на краищата, това се прекратило, с
лед
като по-късно жената умряла.
Въпрос: Бих искал да попитам господин доктора, възможно ли е хората да си нанасят вреда един на друг или да си причиняват болка, следователно да могат да си въздействат един на друг (избягвайки пряк контакт - бел. пр.)? Госпожа - да я наречем А. - имаше тригодишно дете, което винаги виждало как през вратата и през прозореца влизат някакви същества. Детето често се безпокояло нощем, особено ако жената, перяща бельото, е вземала назаем неща от къщата - детето винаги се е обезпокоявало.
В края на краищата, това се прекратило, след като по-късно жената умряла.
Иска ми се да попитам господин доктора, възможно ли е нещо подобно? (Въпросът или е зададен сбито, или е записан непълно - бел. пр.)
към текста >>
Трябва само да си изясните, че в света съществуват закономерности, връзки, които не могат да бъдат прос
лед
ени само физически.
Доктор Щайнер: Тези неща се отнасят, разбира се, към областта, в която, заради лековерието на хората, могат да играят особено силна роля всевъзможни суеверия. Макар тук да има и фактическа страна.
Трябва само да си изясните, че в света съществуват закономерности, връзки, които не могат да бъдат проследени само физически.
Искам да започна с много прости закономерности.
към текста >>
И ето, вие забелязвате, че виното става неспокойно, като наближи времето за правене на вино от с
лед
ващата реколта.
Да вземем пример с обирането на гроздето. Вие събирате грозде, мачкате го, правите вино, наливате го в бъчви и го складирате в мазето.
И ето, вие забелязвате, че виното става неспокойно, като наближи времето за правене на вино от следващата реколта.
Между двете няма никакъв физически контакт и въпреки това, връзката е налице. Това е прост факт, който ви показва, че и в самата природа има връзки, които не могат да се проследят с очи, ако не прибегнем до още нещо.
към текста >>
Това е прост факт, който ви показва, че и в самата природа има връзки, които не могат да се прос
лед
ят с очи, ако не прибегнем до още нещо.
Да вземем пример с обирането на гроздето. Вие събирате грозде, мачкате го, правите вино, наливате го в бъчви и го складирате в мазето. И ето, вие забелязвате, че виното става неспокойно, като наближи времето за правене на вино от следващата реколта. Между двете няма никакъв физически контакт и въпреки това, връзката е налице.
Това е прост факт, който ви показва, че и в самата природа има връзки, които не могат да се проследят с очи, ако не прибегнем до още нещо.
към текста >>
И все пак, именно при близнаците може да се наблюдава, че ако единият от тях, например в определено време заболее, тогава и другият, намиращ се много далеч, също бо
лед
ува!
Неща от този род могат да се разпространят и по-широко. Да вземем двойка близнаци. При двойките близнаци отсъстват каквито и да е физически връзки, ако те вече са достигнали определена, по-късна възраст. Единият може да се намира на едно място, вторият - на друго.
И все пак, именно при близнаците може да се наблюдава, че ако единият от тях, например в определено време заболее, тогава и другият, намиращ се много далеч, също боледува!
Ако единият по някое време е силно опечален от нещо, и при другия се проявява същото. Всички тези неща ви показват, че в света има въздействия от такъв вид, че не може да се говори за каквото и да е физическо въздействие.
към текста >>
С
лед
ователно такива неща съществуват.
Но приятелят изчезва. Той може да преживява това в Европа, а приятелят му да се намира в Америка. Приятелят ми! С него нещо е станало. Изяснява се, че е умрял.
Следователно такива неща съществуват.
Отново може да се констатира, че такива неща могат да се реализират без физическа комуникация.
към текста >>
По понятни причини аз не мога да изс
лед
вам достатъчно добре вашия случай, доколкото, по всяка вероятност, вие самият не знаете правдоподобен ли е той.
Да вземем например ето какво.
По понятни причини аз не мога да изследвам достатъчно добре вашия случай, доколкото, по всяка вероятност, вие самият не знаете правдоподобен ли е той.
Но искам да изследвам подобен случай, с което и вашият случай ще ви стане по-понятен. Винаги ми се иска да говоря само за абсолютно достоверни неща, тъй като в противен случай можем лесно да изпаднем в обикновено дърдорене. По всяка вероятност вие не сте преживели този случай, а сте прочели или чули да се говори за него? И така, бих искал да изследвам само това, което е съвсем достоверно. Да допуснем следното: една жена, да я наречем госпожа А, по време на бременността се скарва с друга жена, госпожа В, която живее в съседство.
към текста >>
Но искам да изс
лед
вам подобен случай, с което и вашият случай ще ви стане по-понятен.
Да вземем например ето какво. По понятни причини аз не мога да изследвам достатъчно добре вашия случай, доколкото, по всяка вероятност, вие самият не знаете правдоподобен ли е той.
Но искам да изследвам подобен случай, с което и вашият случай ще ви стане по-понятен.
Винаги ми се иска да говоря само за абсолютно достоверни неща, тъй като в противен случай можем лесно да изпаднем в обикновено дърдорене. По всяка вероятност вие не сте преживели този случай, а сте прочели или чули да се говори за него? И така, бих искал да изследвам само това, което е съвсем достоверно. Да допуснем следното: една жена, да я наречем госпожа А, по време на бременността се скарва с друга жена, госпожа В, която живее в съседство. Става така, че хората се карат един с друг, нали?
към текста >>
И така, бих искал да изс
лед
вам само това, което е съвсем достоверно.
Да вземем например ето какво. По понятни причини аз не мога да изследвам достатъчно добре вашия случай, доколкото, по всяка вероятност, вие самият не знаете правдоподобен ли е той. Но искам да изследвам подобен случай, с което и вашият случай ще ви стане по-понятен. Винаги ми се иска да говоря само за абсолютно достоверни неща, тъй като в противен случай можем лесно да изпаднем в обикновено дърдорене. По всяка вероятност вие не сте преживели този случай, а сте прочели или чули да се говори за него?
И така, бих искал да изследвам само това, което е съвсем достоверно.
Да допуснем следното: една жена, да я наречем госпожа А, по време на бременността се скарва с друга жена, госпожа В, която живее в съседство. Става така, че хората се карат един с друг, нали? Би могло да стане така, че тази госпожа В, живееща в съседство, така силно да прокълне другата госпожа А, че тя, вследствие на ругатните и яростта на госпожа В, да бъде много силно наплашена. Заради това, родилото се по-късно дете може да попадне в определена зависимост от тази госпожа В, при което и самата госпожа В. става зависима от детето.
към текста >>
Да допуснем с
лед
ното: една жена, да я наречем госпожа А, по време на бременността се скарва с друга жена, госпожа В, която живее в съседство.
По понятни причини аз не мога да изследвам достатъчно добре вашия случай, доколкото, по всяка вероятност, вие самият не знаете правдоподобен ли е той. Но искам да изследвам подобен случай, с което и вашият случай ще ви стане по-понятен. Винаги ми се иска да говоря само за абсолютно достоверни неща, тъй като в противен случай можем лесно да изпаднем в обикновено дърдорене. По всяка вероятност вие не сте преживели този случай, а сте прочели или чули да се говори за него? И така, бих искал да изследвам само това, което е съвсем достоверно.
Да допуснем следното: една жена, да я наречем госпожа А, по време на бременността се скарва с друга жена, госпожа В, която живее в съседство.
Става така, че хората се карат един с друг, нали? Би могло да стане така, че тази госпожа В, живееща в съседство, така силно да прокълне другата госпожа А, че тя, вследствие на ругатните и яростта на госпожа В, да бъде много силно наплашена. Заради това, родилото се по-късно дете може да попадне в определена зависимост от тази госпожа В, при което и самата госпожа В. става зависима от детето. Може да стане така, че заради това детето да стане особено чувствително по отношение на всичко, което му слагат като пелени или нещо подобно, ако тези неща ги пере госпожа В.
към текста >>
Би могло да стане така, че тази госпожа В, живееща в съседство, така силно да прокълне другата госпожа А, че тя, вс
лед
ствие на ругатните и яростта на госпожа В, да бъде много силно наплашена.
Винаги ми се иска да говоря само за абсолютно достоверни неща, тъй като в противен случай можем лесно да изпаднем в обикновено дърдорене. По всяка вероятност вие не сте преживели този случай, а сте прочели или чули да се говори за него? И така, бих искал да изследвам само това, което е съвсем достоверно. Да допуснем следното: една жена, да я наречем госпожа А, по време на бременността се скарва с друга жена, госпожа В, която живее в съседство. Става така, че хората се карат един с друг, нали?
Би могло да стане така, че тази госпожа В, живееща в съседство, така силно да прокълне другата госпожа А, че тя, вследствие на ругатните и яростта на госпожа В, да бъде много силно наплашена.
Заради това, родилото се по-късно дете може да попадне в определена зависимост от тази госпожа В, при което и самата госпожа В. става зависима от детето. Може да стане така, че заради това детето да стане особено чувствително по отношение на всичко, което му слагат като пелени или нещо подобно, ако тези неща ги пере госпожа В. Но от друга страна, и за самата тази госпожа В може да се окаже важно да получава това бельо. На нея то й е нужно, защото тя изпитва все пак някакво разкаяние за това, което е причинила на госпожа А, и за нейно успокоение са й нужни някакви неща от този дом.
към текста >>
Може да стане даже така, че вс
лед
ствие на духовно-душевното влияние върху здравето на госпожа В., когато й вземат нещата, да изпита своего рода вътрешен потрес, изтощение, изтощаващо я трескаво състояние и да умре.
Но от друга страна, и за самата тази госпожа В може да се окаже важно да получава това бельо. На нея то й е нужно, защото тя изпитва все пак някакво разкаяние за това, което е причинила на госпожа А, и за нейно успокоение са й нужни някакви неща от този дом. В момента, когато госпожа В връща тези неща, й се иска, по какъвто и да е начин да получи нещо от тях отново. Хора, страстно желаещи да получат нещо и не бидейки крадливи по природа, могат да «заимстват» разни неща. Склонността към крадене се проявява при тях само по отношение на тези неща, в друг случай те не биха откраднали, но търсят всякакви начини, само и само да получат именно тези неща.
Може да стане даже така, че вследствие на духовно-душевното влияние върху здравето на госпожа В., когато й вземат нещата, да изпита своего рода вътрешен потрес, изтощение, изтощаващо я трескаво състояние и да умре.
Или може би да умре, да кажем, от сърдечен или нервен пристъп. Напълно възможно е.
към текста >>
С
лед
ователно може да се каже: такива неща стават в света, такива неща са обясними, тъй като при определени условия те могат да имат място, вс
лед
ствие влиянието на един човек върху друг, влияние, осъществявано без каквито и да било физически връзки.
Следователно може да се каже: такива неща стават в света, такива неща са обясними, тъй като при определени условия те могат да имат място, вследствие влиянието на един човек върху друг, влияние, осъществявано без каквито и да било физически връзки.
Обаче при това винаги трябва да изследваме предпоставките. В описания случай предпоставките са могли да бъдат съвсем различни. Въпреки това, ако например по време на бременността е станала караница между двете жени, тя би могла да послужи като причина, по-късно да се състои взаимното включване, установяването на комуникация между втората жена и детето.
към текста >>
Обаче при това винаги трябва да изс
лед
ваме предпоставките.
Следователно може да се каже: такива неща стават в света, такива неща са обясними, тъй като при определени условия те могат да имат място, вследствие влиянието на един човек върху друг, влияние, осъществявано без каквито и да било физически връзки.
Обаче при това винаги трябва да изследваме предпоставките.
В описания случай предпоставките са могли да бъдат съвсем различни. Въпреки това, ако например по време на бременността е станала караница между двете жени, тя би могла да послужи като причина, по-късно да се състои взаимното включване, установяването на комуникация между втората жена и детето.
към текста >>
Именно благодарение на особеностите на индийската природа, благодарение на формата на съвместно съществуване на народите древните индуси формирали своите възг
лед
и за човешкото физическо тяло.
Господа, беше изказано желание да продължа да говоря по-нататък за разказаното от мен неотдавна. Показах ви как хората в Древна Индия са живели в съвсем различни условия в епохата, отстояща от нашето време примерно на четири до пет хиляди години.
Именно благодарение на особеностите на индийската природа, благодарение на формата на съвместно съществуване на народите древните индуси формирали своите възгледи за човешкото физическо тяло.
към текста >>
Египтяните, чиято страна изцяло и напълно се намирала под влиянието на Нил, които са били задължени на Нил за всичко, което са имали и вс
лед
ствие на това вниманието на човека се насочвало към етера, формирали своя възг
лед
за етерното тяло на човека.
Египтяните, чиято страна изцяло и напълно се намирала под влиянието на Нил, които са били задължени на Нил за всичко, което са имали и вследствие на това вниманието на човека се насочвало към етера, формирали своя възглед за етерното тяло на човека.
към текста >>
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възг
лед
и астралното тяло.
Живеещите в Асирия, а също така вавилонците - благодарение на факта, че те в определено време на годината с лекота са можели да наблюдават звездите, за което способствали чистотата на въздуха и разположеността на жилищата им по възвишенията - поставяли в центъра на своите възгледи астралното тяло.
към текста >>
А юдеите, евреите, които в началото на своята история били принудени да странстват, никъде не можели да уседнат и едва по-късно станали уседнали, мислели и усещали в по-голяма степен вътрешното в човешката природа и така формирали възг
лед
а за Аза на човека.
А юдеите, евреите, които в началото на своята история били принудени да странстват, никъде не можели да уседнат и едва по-късно станали уседнали, мислели и усещали в по-голяма степен вътрешното в човешката природа и така формирали възгледа за Аза на човека.
към текста >>
Така постепенно се формирали възг
лед
и за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм. Ето какво било значението на думата. По такъв начин почитането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
към текста >>
Изс
лед
вайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали.
Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна. Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло. На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>
Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мирог
лед
представата за физическото тяло.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали. Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна.
Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло.
На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>
Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук с
лед
ователно е Египет, тук протича Нил.
На тях им противостоял друг народ.
Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил.
Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа. Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия. Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция. В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население.
към текста >>
Тук се намира Асирия, както ви казах пос
лед
ния път, тук - Египет, тук - Индия.
На тях им противостоял друг народ. Можем да кажем така (рисува): тук е Древна Индия, тук - Арабия, тук следователно е Египет, тук протича Нил. Сега това преминава насам и тук, срещу Африка, се намира страна, присъединила се по-късно към Европа.
Тук се намира Асирия, както ви казах последния път, тук - Египет, тук - Индия.
Тук е разположена Палестина, където уседнали евреите, а тук се намира Гърция. В Гърция са усядали народи, мигриращи от различни области на Азия и Европа, тук те се смесвали един с друг. Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят.
към текста >>
Гърците за първи път изградили възг
лед
за външното и започнали да разглеждат света.
Преселилите се народи, намирали тук и коренно население. Така на този полуостров на Европа постепенно се формирал гръцкият народ. Този гръцки народ всъщност бил първият, на който, може да се каже, за първи път му се отворили очите за външния свят. Преживяванията при този народ възниквали не само отвътре. Индусите преживявали природата вътрешно, отвътре, египтяните преживявали въздействието на етера, асирийците преживявали астралното тяло с помощта звездите, юдеите, евреите преживявали своя Аз.
Гърците за първи път изградили възглед за външното и започнали да разглеждат света.
Другите (народи) всъщност още не са разглеждали света. Така че може да се каже: природознанието не е било особено развито нито при индусите и египтяните, нито при вавилонците и евреите. Те знаели за природата малко, доколкото техните очи още не са били отворени и насочени към наблюдение. Природознанието възникнало едва при гърците. Доколкото именно при гърците очите се отворили за външния свят, започнали да наблюдават външното.
към текста >>
Виждате ли, индусите много добре знаели с
лед
ното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; с
лед
смъртта си отново влизам в него.
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него.
Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят). Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците. Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин г
лед
али към духовното (духовния свят).
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него.
Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят).
Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците. Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възг
лед
и Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците.
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него. Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят). Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове.
А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците.
Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
С
лед
ователно и те всъщност също г
лед
али към това, което свързва човека с духовния свят.
Виждате ли, индусите много добре знаели следното: този физически свят се явява част от света като цяло; при раждането си аз излизам от духовното; след смъртта си отново влизам в него. Египтяните даже вярвали, че трябва да се запазят мумии, за да може човек отново да се върне назад[2], при това те по особен начин гледали към духовното (духовния свят). Вавилонците виждали волята на духовете в звездното небе, което те наблюдавали, тоест в астралното. И така, всички те вярвали в духове. А за евреите, юдеите, вие знаете, че според техните възгледи Яхве отново ще ги върне в древните времена, когато са живели праотците.
Следователно и те всъщност също гледали към това, което свързва човека с духовния свят.
към текста >>
С
лед
ователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
При гърците това станало различно. Гърците били, по същество, първите, които започнали с любов да обитават външния свят. Предишните народи не се доверявали много на външния свят. Гърците се доверявали именно на външния свят. Известно е едно гръцко изречение, което гласи: по-добре просяк в горния свят - тоест, както смятали в Гърция, на Земята, - отколкото цар в царството на сенките[3], тоест в царството на мъртвите.
Следователно преди всичко гърците обитавали с любов света и благодарение на този факт за първи път създали природознанието.
към текста >>
При другите народи в частност бил развит възг
лед
ът за човека, учението за човека.
При другите народи в частност бил развит възгледът за човека, учението за човека.
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр.
към текста >>
Провеждайки изс
лед
вания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време.
Именно гърците били народът, проявил преимуществен интерес към намиращото се около него в сетивно възприемания свят.
Провеждайки изследвания, се открива, че гърците виждали целия свят по по-друг начин от нас в настоящото време.
Това е интересно. Впечатлението от синия цвят било при гърците по-различно, отколкото при нас, небето те виждали много по-тъмно, почти черно, с лек зеленикав оттенък. Особено силно възприемали те червения цвят. Ние, с нашето помръкнало възприемане на червения цвят, даже не можем да си представим колко силно впечатление е произвеждал върху гърците червеният цвят! Именно защото човечеството малко по малко развило в себе си усещането за синия цвят, то отчасти загубило остротата на сетивните впечатления.
към текста >>
Той говорил също така и с
лед
ното: ако днес се вслушвах само в това, което могат да Ми кажат хората, нямаше да Ми се отдаде да създам учение за Духа, доколкото тези хора в действителност не знаят нищо вече за Духа.
Обаче само с това Той не би направил още нищо по-различно, освен възстановяване на представите, съществували вече у древните народи, индуси, египтяни и други подобни. Това би било само възобновяване, повторение на вече съществувалото. Но Исус от Назарет не само отново разпалил това, което вече го е имало тук.
Той говорил също така и следното: ако днес се вслушвах само в това, което могат да Ми кажат хората, нямаше да Ми се отдаде да създам учение за Духа, доколкото тези хора в действителност не знаят нищо вече за Духа.
Това идва към Мен не от земята (от този свят).
към текста >>
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възг
лед
, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание.
Виждате ли, господа, имало е такъв древен възглед, че човек трябва първо да узрее, за да получи определено знание.
Днес такива правила са съвсем изгубени. Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т.
към текста >>
Когато такива Отци са обучавали с
лед
това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове».
Тези, които достигали в мистериите висша степен, навсякъде ги наричали «Отец». Този обичай се запазил например в Католическата Църква. Там някои свещеници ги наричат «патер» (тоест Отец). В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т. н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци».
Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове».
Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците. Към тях се обръщали със «сине» или «дъще». Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възгледи. В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите. Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци.
към текста >>
Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възг
лед
и.
В древните времена, при индусите, египтяните, вавилонците и т. н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци». Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците. Към тях се обръщали със «сине» или «дъще».
Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възгледи.
В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите. Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци. И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци.
към текста >>
В съответствие с тези възг
лед
и хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите.
н., е имало хора, посветени в знанието, в познанието, и тях ги наричали «Отци». Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците. Към тях се обръщали със «сине» или «дъще». Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възгледи.
В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите.
Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци. И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци. Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си.
към текста >>
Те охотно г
лед
али на тях като на свои отци, като на свои духовни отци.
Когато такива Отци са обучавали след това тези, които били избрани, за които Отците смятали, че ще могат да ги направят зрели, те по аналогия се наричали обучаемите «синове». Всички останали, които нямали достъп до мистериите, защото не били избрани, също се наричали «деца» на Отците. Към тях се обръщали със «сине» или «дъще». Можете да разберете, че тези думи са били проява на определени възгледи. В съответствие с тези възгледи хората, които по онова време са били много по-вярващи отсега, действително в духовен смисъл усещали като свои отци хората, които принадлежали към мистериите.
Те охотно гледали на тях като на свои отци, като на свои духовни отци.
И преди всичко те вярвали, че тези духовни отци се намират в по-тясна връзка с боговете, отколкото останалите, стоящи отвън. Бидейки външни, отначало те е трябвало да приемат вести, сведения от отците. По такъв начин те постепенно попадали в зависимост от тези отци. Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си. Така било навсякъде.
към текста >>
Вс
лед
ствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
Това положение, което, както предполагам, от все сърце е искала да установи Католическата Църква, е било в древността нещо разбиращо се от само себе си. Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите.
Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите богове като на «Отци». Но тези, които живеели външно и са можели да получават само съобщения за случващото се в мистериите, се наричали «човешки деца» или «синове човешки». Днес това може даже да ни изглежда смешно, но тогава е било напълно естествено. И все пак даже и сега - макар и не в Швейцария, впрочем, не зная, може това още да има място и тук, но в съседните страни е било до съвсем неотдавна, макар и вече да се прекратява - тук отличавали човека от обикновения човек с титлата «ваше превъзходителство», отличавали барона от обикновения човек. Това се възприемало като нещо разбиращо се от само себе си.
към текста >>
Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото пос
лед
ните г
лед
али на самите богове като на «Отци».
Така било навсякъде. Нито един човек тогава не е протестирал по този повод. Казвали са така: ако искаш да станеш истински човек, ти или сам трябва да станеш «Отец» и тогава боговете ще общуват с теб непосредствено, или трябва да научиш нещо за боговете от «Отците». Ти си човек благодарение на това, което ти разказват тези, които присъстват в школите, в мистериите. Вследствие на този факт възникнала разлика между «божествените деца» и «човешките деца», между «синовете Божии» и «синовете човешки».
Тези, които участвали в мистериите, ги наричали «синове Божии», доколкото последните гледали на самите богове като на «Отци».
Но тези, които живеели външно и са можели да получават само съобщения за случващото се в мистериите, се наричали «човешки деца» или «синове човешки». Днес това може даже да ни изглежда смешно, но тогава е било напълно естествено. И все пак даже и сега - макар и не в Швейцария, впрочем, не зная, може това още да има място и тук, но в съседните страни е било до съвсем неотдавна, макар и вече да се прекратява - тук отличавали човека от обикновения човек с титлата «ваше превъзходителство», отличавали барона от обикновения човек. Това се възприемало като нещо разбиращо се от само себе си. Но в древността като нещо разбиращо се от само себе си се възприемало различието между синовете Божии, децата Божии и децата човешки.
към текста >>
Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе пос
лед
ното до съзнанието на всеки.
Този, Който се наричал тогава Христос Исус, говорел така: Син Божи, божествено дете се става не благодарение на хората, но всеки става такъв благодарение на самия Бог. Работата тук е дали човек се осъзнава като такъв.
Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе последното до съзнанието на всеки.
Христос Исус казал: човек носи зародиша на божественото и той може да израсне от него, ако се полагат усилия по правилен начин.
към текста >>
С
лед
ователно върху целия социален живот на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици. Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл. В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите. Тези външни различия започнали да се отстраняват в хода на историята в Новото време, и то благодарение на факта, че се отстранявали различията между «децата Божии» и «децата човешки».
Следователно върху целия социален живот на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
към текста >>
Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от г
лед
на точка на материализма.
Възниква обаче въпросът: може ли да се открие как по неземен начин духовното начало влиза в човека?
Виждате ли, днес не е много лесно да се говори за това, тъй като всичко се разглежда от гледна точка на материализма.
Ето например речта. Вие знаете, че в различните области, в различните страни по Земята се говори на различни езици. И все пак в езиците има тайно сходство. Това сходство не е толкова очевидно, както, да кажем, в немския и английския, в немския и холандския. И все пак работата стои така, че в езиците, без значение от различията им, има някакво сходство.
към текста >>
Виждате ли, господа, това научно суеверие е равносилно на с
лед
ното.
Това е едно от най-големите научни суеверия, появили се в Ново време.
Виждате ли, господа, това научно суеверие е равносилно на следното.
Представете си, че човек живее в Индия. Когато слънцето грее, на него му става горещо. И ето, появява се такова съждение: на човек може да му стане горещо. По-късно хора, намиращи се в Европа, намират, че през лятото на тях също им става горещо. На тях също им е горещо.
към текста >>
Сега те извикват на помощ не разсъдъка, а чувството и казват: въз основа на съвременните събития не може да се обясни защо на човек му става горещо, но ето, в Древна Индия на хората им ставало горещо, те се преселили в Европа и пренесли в Европа това свое свойство, вс
лед
ствие на което им ставало горещо.
Представете си, че човек живее в Индия. Когато слънцето грее, на него му става горещо. И ето, появява се такова съждение: на човек може да му стане горещо. По-късно хора, намиращи се в Европа, намират, че през лятото на тях също им става горещо. На тях също им е горещо.
Сега те извикват на помощ не разсъдъка, а чувството и казват: въз основа на съвременните събития не може да се обясни защо на човек му става горещо, но ето, в Древна Индия на хората им ставало горещо, те се преселили в Европа и пренесли в Европа това свое свойство, вследствие на което им ставало горещо.
Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа. Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението.
към текста >>
Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вс
лед
ствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението.
Сега те извикват на помощ не разсъдъка, а чувството и казват: въз основа на съвременните събития не може да се обясни защо на човек му става горещо, но ето, в Древна Индия на хората им ставало горещо, те се преселили в Европа и пренесли в Европа това свое свойство, вследствие на което им ставало горещо. Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа. Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията!
Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението.
Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо.
към текста >>
Човек може да пог
лед
не Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
Ако някой би казал така, това, разбира се, би било глупост, господа. Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението.
Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би с
лед
вало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята.
Но филолозите твърдят същото! Те не казват, че ако в Европа и Индия езиците си приличат един с друг, това значи, че и в Европа, и в Индия действа едно и също извънземно (космическо) влияние. Вместо това те казват: езикът е бил пренесен при преселенията! Ако в два региона на човек му става горещо, не можем да кажем, че свойството, вследствие на което му става горещо, той е придобил благодарение на преселението. Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа.
Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята.
Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо. Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вс
лед
ствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
Човек може да погледне Слънцето, общо за всички, греещо както в Индия, така и в Европа. Намирайки сходството на езиците в отдалечени един от друг региони, би следвало да се търси причината за това не в пренасянето на езика при преселението, а в общото влияние, подобно на влиянието на Слънцето върху цялата Земя, в общото въздействие, което от извънземното обкръжение, от Космоса се оказва върху народите в най-различни региони по Земята. Но доколкото хората решително не желаят да се съгласят с наличието на извънземни влияния, имащи духовен характер, те измислят всевъзможни небивалици. При това обаче никой не забелязва глупостта, тъй като тя се маскира под формата на ученост. Ако тези хора не се опасяваха да не бъдат обявени за пълни глупаци, те биха отрекли и това, че от Слънцето ни става горещо.
Те биха започнали да казват: някога в древността възникнало свойство, вследствие на което на човек му става горещо и по-късно свойството се разпространило по цялата Земя.
към текста >>
Можем да продължим с
лед
ващата събота.
За по-нататъшни отговори днес вече е твърде късно.
Можем да продължим следващата събота.
към текста >>
Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вс
лед
ствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда».
[1] До началото на 20 век Римската църква празнува Сирни Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни тя решила да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40.
Затова папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от «Пепеляна сряда».
При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник, като на някои места се правят карнавали. – Бел. пр.
към текста >>
Макар и мнението, че мумията е била нужна за с
лед
ващия живот, да се оспорва, има някаква истина в него. Р.
[2] Р. Щайнер пише, че египтяните смятали така, защото не са знаели за астралното тяло и Аза. В този контекст става дума за ранния Египет от IV хилядолетие пр. Р. Хр.
Макар и мнението, че мумията е била нужна за следващия живот, да се оспорва, има някаква истина в него. Р.
Щайнер съобщава: «По силата на определен закон, отнасящ се до душите, труповете на които били мумифицирани, именно тези души сравнително скоро се призовават за ново въплъщение на Земята», Събр. съч. 238. – Бел. пр.
към текста >>
10.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вие, господа, сега трябва да извикате в своята памет с
лед
ното.
Вие, господа, сега трябва да извикате в своята памет следното.
Виждате ли, може да се каже, че в Древна Гърция, 1000, 1200 години пр. Р. Хр. се развивало всичко това, за което ви разказвам. Хората се учили да насочват вниманието си към света. Но вече към IV и III век пр.
към текста >>
Вс
лед
ствие през средновековието възникнали известни събития и т. н.
Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма. В същото време няма да можем да разберем как са стояли нещата тук в по-късно време, ако не знаем, че първоначално това е била колония, събрала разбойниците от горите. И оттук по цяла Европа се разпространявали претенциите към господство и други подобни, които играят голяма роля и до днес. В Рим било породено това, което после все повече и повече свързвало църквата със стремежа към световно господство.
Вследствие през средновековието възникнали известни събития и т. н.
към текста >>
Р. Хр., а седем столетия с
лед
установяването на римската власт, тя се разпространила много широко, под владичеството на Рим попаднали цели области чак до Азия.
Виждате ли, в началото на нашето летоброене станала Мистерията на Голгота. Римското владичество възникнало, както ви описах, в осмото столетие пр.
Р. Хр., а седем столетия след установяването на римската власт, тя се разпространила много широко, под владичеството на Рим попаднали цели области чак до Азия.
Римското владичество се разпространило и там, където станала Мистерията на Голгота. Евреите, живели в Палестина, сред които се проявявал Исус от Назарет, се намирали под владичеството на Рим. Би било добре, след всичко казано за Мистерията на Голгота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
към текста >>
Би било добре, с
лед
всичко казано за Мистерията на Голгота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
Виждате ли, в началото на нашето летоброене станала Мистерията на Голгота. Римското владичество възникнало, както ви описах, в осмото столетие пр. Р. Хр., а седем столетия след установяването на римската власт, тя се разпространила много широко, под владичеството на Рим попаднали цели области чак до Азия. Римското владичество се разпространило и там, където станала Мистерията на Голгота. Евреите, живели в Палестина, сред които се проявявал Исус от Назарет, се намирали под владичеството на Рим.
Би било добре, след всичко казано за Мистерията на Голгота, да обърнем внимание и на това, което всъщност се разигравало на италианския полуостров от най-древни времена.
към текста >>
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем с
лед
ното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството.
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
към текста >>
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години с
лед
Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Сто години с
лед
Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]!
Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише.
И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Това е единственото, което е могъл да каже сто години с
лед
основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран».
Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, с
лед
посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит!
Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>
Благодарение на римското начало израснало това, което впос
лед
ствие се превърнало в държавническо мислене.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене.
Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене.
Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене. В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран. Това първо.
към текста >>
С
лед
ователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене. Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене.
Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене.
В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран. Това първо.
към текста >>
Може даже да се каже: в християнството съществували най-различни г
лед
ни точки, съвпадащи само в едно.
Но сега трябва да помислите ето за какво: отначало християнството било съвсем не такова, каквото то се оформило по-късно. Първоначално християнството било действително свободно.
Може даже да се каже: в християнството съществували най-различни гледни точки, съвпадащи само в едно.
Всички те виждали в Христос Исус нещо особено. Но въпреки това, гледните точки били най-различни.
към текста >>
Но въпреки това, г
лед
ните точки били най-различни.
Но сега трябва да помислите ето за какво: отначало християнството било съвсем не такова, каквото то се оформило по-късно. Първоначално християнството било действително свободно. Може даже да се каже: в християнството съществували най-различни гледни точки, съвпадащи само в едно. Всички те виждали в Христос Исус нещо особено.
Но въпреки това, гледните точки били най-различни.
към текста >>
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възг
лед
, мирог
лед
, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус.
При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта. Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали.
към текста >>
И ето, под повърхността на това, което г
лед
ано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус. При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия.
И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта.
Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали. Те вече отдавна се разпространявали сред народа, докато знатните римляни не ги е било грижа за това.
към текста >>
Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало пос
лед
ователи на Христос, християни, както ги наричали.
Господа, вие само тогава ще разберете какво е дошло в света заедно с Христос Исус и защо ми се наложи да ви говоря за това, как влияе върху Земята обкръжаващият я свят, даже относно речта - вие само тогава ще разберете това, ако ми се удаде сега да ви покажа как се е формирало християнството в качеството си на учение, възглед, мироглед, жизнена позиция и какво отношението към формирането на християнството е имал самият Христос Исус. При това трябва да отбележим нещо особено: в Йерусалим било основано християнството. Столетие по късно един от най-образованите римляни знае за него не повече от това, което току-що ви съобщих! Та нали хората постоянно пътуват насам-натам, от Азия през Африка в Италия. И ето, под повърхността на това, което гледано от Рим, разглеждали като човечество, се разпространява тази християнска секта.
Когато Тацит писал това, за което ви казах, в Рим вече е имало последователи на Христос, християни, както ги наричали.
Те вече отдавна се разпространявали сред народа, докато знатните римляни не ги е било грижа за това.
към текста >>
Те се забавлявали, като хвърляли пос
лед
ните, с
лед
принудително сражение със зверовете, за храна на същите зверове.
Но как постъпвали с тези християни? Виждате ли, от време на време тези потомци на разбойниците на Ромул се събирали на определени места, където те «изостряли своята образованост». «Образоваността» от такъв вид се състояла в това, че те, покрай всичко друго, са строели арени за сражения с диви зверове. Доставяло им огромно удоволствие да хвърлят на зверовете тези, които според разбирането на римляните не са достигнали човешката степен на развитие - били са не съвсем хора.
Те се забавлявали, като хвърляли последните, след принудително сражение със зверовете, за храна на същите зверове.
Това е било «изтънчено» наслаждение. Презряната секта на християните е била особено подходяща за това, да бъде изядена от зверовете. Така смятали в Рим. Римляните считали, че съвсем не е лошо на намажеш християнин със смола, да го запалиш и да го пуснеш по арената в качеството му на факел. Но християните, въпреки всичко, намирали възможност да живеят.
към текста >>
Затова и днес още, ако разг
лед
ате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
Това, което те считали за правилно и достойно за разпространение, осъществявали под Земята, в катакомбите. Катакомбите представлявали отдалечени помещения под Земята. Там християните погребвали тези, които считали за достойни. Тук е имало гробове и на тези гробове се извършвала божествената служба, извършвали са се свещенодействия. По онова време изобщо е било обичайно да се извършват богослужения на гробниците.
Затова и днес още, ако разгледате олтара в католическата църква, вие можете да видите: това е истинска гробница (изобразява го на рисунка) и в нея могат да се намират реликви, мощи на светци и прочие.
В древните времена олтарът въобще е бил надгробен камък, върху който се е извършвала божествената служба. Но под Земята, в тези катакомби християните от първото столетие са могли да скриват това, което са правили. (Рис. 4, вдясно)
към текста >>
Ако пог
лед
нете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя.
Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя.
Тогава е станало следното. Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите. Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света. Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили. Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство.
към текста >>
Тогава е станало с
лед
ното.
Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя.
Тогава е станало следното.
Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите. Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света. Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили. Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство. Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт.
към текста >>
Виждате ли, в първото столетие с
лед
основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите.
Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя. Тогава е станало следното.
Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите.
Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света. Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили. Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство. Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт. Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко.
към текста >>
Но с
лед
няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света.
Ако погледнете няколко столетия по-късно, картината коренно се променя. Тогава е станало следното. Виждате ли, в първото столетие след основаването на християнството римляните седели горе и се забавлявали по описания начин, докато християните били долу, в катакомбите.
Но след няколко столетия римляните изчезнали, а християните получили власт над света.
Добре ли са управлявали или лошо, ние в дадения случай няма да обсъждаме, но световно господство те все пак получили. Обаче най-голяма вреда християнството понесла именно от това, че то се оказа свързано със световното господство. Защото в световната история религиозният живот не понася сливането с външната държавна и световна власт. Работата стои така: формирането на християнството, участието на Христос Исус във формирането на християнството може да се разбере само ако знаем, че в древността религиозният живот е пронизвал буквално всичко. Вече съм ви казвал: в древността са съществували така наречените мистерии.
към текста >>
С
лед
ователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите.
С какво се занимавала враната? Враната се занимавала с това, че тя, преди всичко, ставала посредник между външния свят и мистериите. Защото тогава още не е имало вестници. Първите вестници се появили чак хиляда години по-късно, когато възникнало изкуството на книгопечатането. Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света.
Следователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите.
Трябвало е да се учи, за да се стане истинско доверено лице. Днес в качеството на доверени лица се проявяват много хора, особено в партиите и тем подобни, но при това остава въпросът, достойни ли са за доверието тези доверени лица! Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка. Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното. И така, по онова време е трябвало първо да се научат на това, какво всъщност означава в човека истината.
към текста >>
Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само с
лед
проверка.
Първите вестници се появили чак хиляда години по-късно, когато възникнало изкуството на книгопечатането. Тези, на които в мистериите е принадлежала ролята на учители, е трябвало да получават информация чрез доверени хора, които те са можели да изпращат за наблюдение в света. Следователно може да се каже, че враните били чисто и просто доверените лица на тези, които са били в мистериите. Трябвало е да се учи, за да се стане истинско доверено лице. Днес в качеството на доверени лица се проявяват много хора, особено в партиите и тем подобни, но при това остава въпросът, достойни ли са за доверието тези доверени лица!
Обаче тези, които тук, в мистериите, се проявявали като врани, се разглеждали в качеството им на доверени лица само след проверка.
Преди всичко те е трябвало да научат: с отговорност да наблюдават и после правдиво да съобщават в мистериите видяното. И така, по онова време е трябвало първо да се научат на това, какво всъщност означава в човека истината. Може с увереност да се каже: в древността хората лъжели не по-малко отсега. Но сега лъжата се разнася навсякъде. Преди обаче е трябвало отначало да се научиш да бъдеш правдив човек.
към текста >>
Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена г
лед
на точка.
Тогава тези хора, благодарение на мълчанието, биха станали много мъдри! Обаче сега това е неизпълнимо. А друго успешно се изпълнява. Несъмнено към това е невъзможно да се приучат днес тези хора, на които не им се иска да мълчат, а да дрънкат. Сега всеки човек знае много добре всичко.
Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена гледна точка.
Гледна точка има всеки. Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно. За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си. Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот.
към текста >>
Г
лед
на точка има всеки.
Обаче сега това е неизпълнимо. А друго успешно се изпълнява. Несъмнено към това е невъзможно да се приучат днес тези хора, на които не им се иска да мълчат, а да дрънкат. Сега всеки човек знае много добре всичко. Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена гледна точка.
Гледна точка има всеки.
Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно. За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си. Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин.
към текста >>
Разбира се, всеки има своя г
лед
на точка, но от коя да е г
лед
на точка светът изглежда различно.
А друго успешно се изпълнява. Несъмнено към това е невъзможно да се приучат днес тези хора, на които не им се иска да мълчат, а да дрънкат. Сега всеки човек знае много добре всичко. Когото и да срещнете - всеки има тъй наречената собствена гледна точка. Гледна точка има всеки.
Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно.
За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си. Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения!
към текста >>
Всеки има своя собствена г
лед
на точка и всеки може да види нещо по друг начин.
Гледна точка има всеки. Разбира се, всеки има своя гледна точка, но от коя да е гледна точка светът изглежда различно. За този, който познава живота, в този факт няма нищо ново, това се разбира от само себе си. Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот.
Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин.
Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително. Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение. Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават.
към текста >>
Обаче не с
лед
ва да се удивляваме, че те имат дванадесет г
лед
ни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение.
Ако вие стоите тук, тази гора ще изглежда различно, отколкото ако бихте стояли по-високо. Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително.
Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение.
Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика! По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат. Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.).
към текста >>
Защото всеки има своя г
лед
на точка, която смята за много, направо страшно велика!
Така става и в духовния живот. Всеки има своя собствена гледна точка и всеки може да види нещо по друг начин. Ако се съберат дузина хора, те биха имали поне тринадесет мнения! Впрочем това не е задължително. Обаче не следва да се удивляваме, че те имат дванадесет гледни точки, на този факт не си струва да придаваме особено значение.
Защото всеки има своя гледна точка, която смята за много, направо страшно велика!
По-рано хората в мистериите били задължени просто да мълчат по отношение на това, което е трябвало да изучават. На тях им се позволявало да бъдат само слушатели, послушници. Биха могли да се нарекат принадлежащите към «окултните» слушатели, «послушници», доколкото те е трябвало да слушат. Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.). Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи.
към текста >>
В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и с
лед
ствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори.
Днес у нас тези, които се обучават във висше учебно заведение, ги наричат слушатели - при това се пропуска представката «по»: те вече не са ученици (в оригинала се прави паралел между «послушник» и «слушател» - бел. пр.). Но те често са не «слушатели», а просто дрънкачи. Дрънкането с приятели понякога значи за тях повече, отколкото слушането в аудиторията. Понякога към слушането не се отнасят с нуж-ната сериозност. И така, това била втората степен, на която хората са можели да се научат на мълчание.
В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори.
Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава. Древните хора разбирали това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание. И така, след като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание.
към текста >>
И така, с
лед
като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание.
В мълчанието особено силно се проявявало това - свързано едно с друго, като причина и следствие, - което вътрешният свят на човека започвал да му говори. Именно до това стигал тук човек. Представете си, че имате басейн с вода и вие ще я източвате по шланг; при условие, че в басейна няма източник на вода, водата ще изтече, а в басейна нищо няма да остане. Така стои работата и ако човек постоянно дрънка: заедно с думите навън изтича всичко и вътре нищо не остава. Древните хора разбирали това и затова на техните слушатели преди всичко се предписвало мълчание.
И така, след като приучвали човека да цени истината, го обучавали на мълчание.
Едва тогава той се учел на мълчание.
към текста >>
С
лед
ователно в тези мистерии човек е трябвало не просто да говори за духа, той е трябвало отначало да изучи този дух, трябвало е отначало да стане истински защитник на духа.
Сега хората започвали да говорят. Сега те смеели да защитават тази истина, на която посредством мълчанието се обучавали в мистериите. На тях им е била възложена защитата на духа. «Защитник» - това е думата, която може да се използва за тази трета степен. Издигналите се до трета степен е трябвало да знаят достатъчно много, за да може казаното от тях за духовното да има тежест, да бъде наистина значимо.
Следователно в тези мистерии човек е трябвало не просто да говори за духа, той е трябвало отначало да изучи този дух, трябвало е отначало да стане истински защитник на духа.
Тогава той се издигал към четвъртата степен.
към текста >>
Сфинксът - това е дума, която означава приблизително с
лед
ното: сам да стане дух.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс».
Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух.
Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството.
към текста >>
Такава е несравнено по-свободната г
лед
на точка на древните.
Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс». Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух. Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог.
Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните.
Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството. Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна.
към текста >>
Но възг
лед
ите на древните не са били такива.
Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството.
Но възгледите на древните не са били такива.
А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание. Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
към текста >>
С
лед
ва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
Но възгледите на древните не са били такива. А днес даже твърдят: човек е произлязъл от маймуната. Известният естествоизпитател Дюбоа Раймонд[5] се изказа така: някога в естествената история станал гигантски скок от човекоподобната маймуна към човека, при това скокът се изразил в увеличение на главния мозък. Главният мозък изведнъж станал повече, отколкото при човекоподобната маймуна. Виждате ли, това изказване на съвременния учен заслужава внимание.
Следва да се предположи, че говорейки за това, колко мозъкът на съвременния човек е повече от мозъка на човекоподобната маймуна, Дюбоа Раймонд знае този факт, защото му се е налагало да отваря човекоподобни маймуни, и му е известно какъв е размерът на техния мозък.
Но ако продължите да четете по-нататък, ще намерите, че този учен е бил принуден да признае: в действителност човекоподобни маймуни въобще не са открити! [6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал. Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко!
към текста >>
С
лед
това идвала пета степен.
След това идвала пета степен.
На пета степен се намирали тези хора, в задължението на които влизало въобще да говорят само от духа. Те се наричали в съответствие с принадлежността си към един или друг народ «персиец», или «индус», или «грък». В Гърция само те са били истинските гърци. Казвали за себе си така: ако някой принадлежи към определен народ, той има свои лични интереси, освен това иска още нещо, нещо различно от този, който принадлежи към друг народ! Само в случай, когато е отишъл толкова далеч, че се е издигнал до пета степен, той вече не иска нищо особено.
към текста >>
На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена г
лед
на точка».
Само в случай, когато е отишъл толкова далеч, че се е издигнал до пета степен, той вече не иска нищо особено. Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа. Тези духове на народа в древните мистерии, също и в Гърция, били наистина много, много мъдри хора.
На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка».
Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е. Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента. Представете си, че това се прави така, както се е правело някога! Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това. Бих искал да знам какво ще кажат партиите в Райхстага, да кажем, на господин Щреземан[7] или други корпорации, ако на питане би последвал такъв отговор: за да се състави зряло съждение по зададения въпрос, отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света!
към текста >>
Не, без ог
лед
на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е.
Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа. Тези духове на народа в древните мистерии, също и в Гърция, били наистина много, много мъдри хора. На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка».
Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е.
Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента. Представете си, че това се прави така, както се е правело някога! Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това. Бих искал да знам какво ще кажат партиите в Райхстага, да кажем, на господин Щреземан[7] или други корпорации, ако на питане би последвал такъв отговор: за да се състави зряло съждение по зададения въпрос, отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света! Но някога са правели именно така.
към текста >>
Бих искал да знам какво ще кажат партиите в Райхстага, да кажем, на господин Щреземан[7] или други корпорации, ако на питане би пос
лед
вал такъв отговор: за да се състави зряло съждение по зададения въпрос, отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света!
На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка». Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е. Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента. Представете си, че това се прави така, както се е правело някога! Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това.
Бих искал да знам какво ще кажат партиите в Райхстага, да кажем, на господин Щреземан[7] или други корпорации, ако на питане би последвал такъв отговор: за да се състави зряло съждение по зададения въпрос, отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света!
Но някога са правели именно така. Тогава са се доверявали на духовния свят и са знаели: в мирската суета духовният свят не говори, духовният свят говори само тогава, когато може да се отстраним от суетата. Във всеки случай човек придобивал способност да се отделя даже и сред тази мирска суета, но на това първо е трябвало да се научи. Научавайки се на това, човек в древността достигал шеста степен.
към текста >>
Шестата степен се състояла в това, че даденият човек въобще не е имал повече г
лед
на точка, свързана със земното, например с определения народ.
Шестата степен се състояла в това, че даденият човек въобще не е имал повече гледна точка, свързана със земното, например с определения народ.
Той говорил така: аз съм «грък», докато моят брат, посветен в Асирия в пета степен, е «асириец», а този, който живее още по-далеч, е «персиец». Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки. Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас. Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето.
към текста >>
Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни г
лед
ни точки.
Шестата степен се състояла в това, че даденият човек въобще не е имал повече гледна точка, свързана със земното, например с определения народ. Той говорил така: аз съм «грък», докато моят брат, посветен в Асирия в пета степен, е «асириец», а този, който живее още по-далеч, е «персиец».
Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки.
Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас. Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето. Те ставали «слънчеви хора», не «земни хора», а «слънчеви хора». Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето.
към текста >>
Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от г
лед
на точка на Слънцето.
Но всичко това са само отделни местоположения, едностранни гледни точки. Слънцето върви от Персия към Гърция; то свети над всички нас. Тези, които били посветени от шеста степен, не желаели повече да се учат на това, което казва отделният народ. Те искали да се учат на това, което говори Слънцето. Те ставали «слънчеви хора», не «земни хора», а «слънчеви хора».
Виждате ли, всички такива «слънчеви хора» се опитвали да разглеждат всичко от гледна точка на Слънцето.
Как всичко това се е правело някога, съвременните хора вече нямат никаква представа, защото съвременните хора не знаят съвсем нищо за тайните на света.
към текста >>
Желаейки да се надникне в тези неща, би с
лед
вало да се обмисли например с
лед
ното.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното.
Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности. А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога. И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение. На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25.
към текста >>
На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, с
лед
това с
лед
ва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното. Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности. А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога. И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение.
На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25.
Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
Това вие можете да прос
лед
ите в римските букви, на тях им съответстват числови значения.
Да вземем думата Ева. Да допуснем, че на «Е» съответства единица, на «в» съответства двойка и на «а» - тройка. Да допуснем това. В древността всяка буква е имала числово значение. Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго число.
Това вие можете да проследите в римските букви, на тях им съответстват числови значения.
към текста >>
Може да се каже: сега да разг
лед
аме първия стих от Евангелието на Йоан.
Съществува някакъв цифров код.
Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан.
Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана».
към текста >>
Да разг
лед
аме втория стих.
Съществува някакъв цифров код. Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан. Той представлява някакво число.
Да разгледаме втория стих.
Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана». Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони.
към текста >>
Той е изс
лед
вал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил.
Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора. Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана».
Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил.
Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности. Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч. В казаното от вас господства духовното начало.
към текста >>
Ето защо посочените «слънчеви хора» изс
лед
вали тайните на Слънцето.
Това, господа, се отнася към неземното. Това възниква в резултат на слънчевото влияние.
Ето защо посочените «слънчеви хора» изследвали тайните на Слънцето.
Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните. В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч. Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот.
към текста >>
Благодарение на което те изс
лед
вали тайните на слънчевия живот.
Ето защо посочените «слънчеви хора» изследвали тайните на Слънцето. Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните. В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч. Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура.
Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот.
Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали. Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги. Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
С
лед
ователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето.
Например пирамидите се строели наистина не само за това, за да бъдат гробници на фараоните. В пирамидите е имало особени отвърстия, през които в определено време на годината е можел да проникне слънчев лъч. Слънчевият лъч описвал някаква фигура на Земята. И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот.
Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето.
И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали. Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги. Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, с
лед
вали ги.
И когато упоменатите хора са разглеждали такава фигура, те получавали инспирации от тази фигура. Благодарение на което те изследвали тайните на слънчевия живот. Следователно такъв човек, станал «слънчев човек», можел да каже, че той повече не се ориентира по земното, че се ориентира по Слънцето. И после, ако в течение на дълго време пребивавал в състоянието на «слънчев човек» и обучавал хората на това, което е неземно, космическо, той се извисявал до ранг «Отец». Това е било висше достижение, висш ранг, който малцина достигали.
Това са били тези, които ставали съвършено зрели: тях ги слушали, следвали ги.
Човек им се подчинявал, доколкото, първо, те достигали почтена възраст - защото, докато човек преодолявал тези седем степени, той остарявал, - тях ги слушали още и защото са притежавали житейска мъдрост, както и вселенска мъдрост.
към текста >>
Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно с
лед
ното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек.
Сега, господа, представете си, че Христос Исус, Исус от Назарет е живеел по времето, когато в Азия навсякъде е било още нещо известно за тези мистерии. Било е известно например и това, че има хора, които възвестяват слънчевата мъдрост.
Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек.
Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора». Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота. Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»? Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9].
към текста >>
Виждате ли, работата е с
лед
ната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»?
Било е известно например и това, че има хора, които възвестяват слънчевата мъдрост. Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек. Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора». Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота.
Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»?
Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9]. Друг път е нямало. Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време.
към текста >>
Първо той е трябвало да стане «врана», с
лед
това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9].
Исус от Назарет искал не само в мистериите, но и извън мистериите да могат да се просвещават хората, за да може да им стане ясно следното: това, което Слънцето извършва за човека, вече е заложено в самия човек, то е заложено във всеки човек. Най-важното в Христос Исус е това, че Той Самият е Слънчевата Истина, че Той е учил на слънчевото слово, както Той го е наричал, явяващо се всеобщо за всички хора. Обаче вие трябва да виждате разликата между Христос Исус и другите «слънчеви хора». Неразбирайки това, вие никога няма да стигнете до разбиране на Мистерията на Голгота. Виждате ли, работата е следната: какво е трябвало да прави човек в древността, за да стане «слънчев човек»?
Първо той е трябвало да стане «врана», след това «окултист», «защитник», «сфинкс», «душа на народа», по-късно е можел да се издигне до «слънчев човек»[9].
Друг път е нямало. Той е трябвало да бъде приет в мистериите. Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време. И при тези обстоятелства, без първоначално да е пребивавал в мистериите, върху Него слязло съществото, което в други случаи имали само «слънчевите хора».
към текста >>
С
лед
ователно Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в контакт с небето.
Какво направил Исус от Назарет? Той позволил да бъде кръстен в Йордан по обичая на евреите от това време. И при тези обстоятелства, без първоначално да е пребивавал в мистериите, върху Него слязло съществото, което в други случаи имали само «слънчевите хора». Какво е могъл да каже при това? Той е могъл да каже: това същество дойде при Мен от самото Слънце.
Следователно Той е бил първият, Който извън мистериите е встъпил в контакт с небето.
Какво е казвал този, който ставал «слънчев човек» в мистериите, взирайки се в стоящия вече на седма степен? В този случай той казвал: виж, това е «Отец». «Отец» стои на олтара в бели одежди, в облекло на свещеник. Това е «Отец». Той е бил «Отец» сред тези, които преминавали в мистериите по различните степени.
към текста >>
С
лед
ователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността.
Христос Исус не преминал това в мистериите. Той получил това от самото Слънце. Ето защо казал: «Моят Отец не се намира на Земята». Той е имал предвид «не в мистериите», но «моят Отец е горе, в духовния свят». И така, по очевиден начин Той сочи към Отца в духовния свят.
Следователно Христос Исус искал да покаже на хората, преди приемащи всичко духовно от Земята, неземния източник на духовността.
Ето защо през цялото време неправилно са разбирали това, което е имал предвид Христос Исус. Защото, виждате ли, говорят например как Христос Исус учи, че много скоро Земята ще загине и ще дойде хилядагодишно-то духовно Царство. Интелектуалните съвременници, бидейки разумни, понякога охотно проявяват благосклонност към древността. И към Исус те се отнасят благосклонно и казват: какво пък, есхатологията Исус е приел от своето време, нали той е бил син на своето време и е приел това.
към текста >>
Голяма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години с
лед
смъртта му.
Понякога на критика се подлагат неща, дошли от древността, смисълът на които вече не се разбира. Представете си например канонизация на светци, ставаща в Рим. Някой го провъзгласяват за светец в Рим.
Голяма е церемонията, когато канонизират някого, стотици години след смъртта му.
Как се извършва тази церемония? Церемонията започва, като първо излиза «адвокатът на Бога», advocatus Dei, божественият «защитник». Той превъзнася всички положителни качества на дадения човек, когото трябва да провъзгласят за светец. После излиза «адвокатът на дявола», advocatus diaboli, обвинителя от дявола. Той изброява всички лоши качества, които е имал светецът.
към текста >>
И с
лед
това между тези двамата се произнася решението.
Как се извършва тази церемония? Церемонията започва, като първо излиза «адвокатът на Бога», advocatus Dei, божественият «защитник». Той превъзнася всички положителни качества на дадения човек, когото трябва да провъзгласят за светец. После излиза «адвокатът на дявола», advocatus diaboli, обвинителя от дявола. Той изброява всички лоши качества, които е имал светецът.
И след това между тези двамата се произнася решението.
Не искам да кажа, че решението винаги се оказва справедливо, но решението се произнася. Тази церемония се изпълнява и днес. Ако някой, като например Орлеанската Дева[10], се провъзгласява за свят, излизат адвокатът на Бога и адвокатът на дявола. Между тях - този, който изброява само доброто, и този, който изброява само лошото, - духовно присъства и самият светец. Вие знаете това, което обичайно се изобразява на картината за Голгота: Христос Исус на кръста в средата и край него двама, така наречени злодеи, разбойници, както ги наричат.
към текста >>
Тези възг
лед
и изцяло и напълно произлизат от мистериите.
И така, благодарение на Мистерията на Голгота пред целия свят се представило това, което преди се извършвало само в мистериите, и то само в обредна форма, тъй като истински там никой не умирал. Там човек ставал «Отец». Христос умрял наистина. Но той казвал: духът Ми няма да умре, той отива при Отец, защото Отец действа сега не надолу, като праотец, а действа в духовния свят.
Тези възгледи изцяло и напълно произлизат от мистериите.
И ако ние искаме да имаме представа за Отец, трябва да го търсим в древните мистерии. Само тогава можем правилно да разберем как се е формирало християнството.
към текста >>
Когато в Рим дошло християнството, там се намирал притежателят на световното господство, владетелят на света, г
лед
ащ на себе си като на бог - разбира се, ако някой бил посветен, той ставал бог.
Ето така християнството в Рим се идентифицирало със световното господство.
Когато в Рим дошло християнството, там се намирал притежателят на световното господство, владетелят на света, гледащ на себе си като на бог - разбира се, ако някой бил посветен, той ставал бог.
Август го смятали за бог, приемниците му - също. Но освен това, там съществувал и върховен жрец, Pontifex maximus, «великият строител на мостове». Той бил духовният владетел. Обаче последният малко по малко се превръщал в сянка, нямаща никакво значение. Значение е имал единственият - властелинът на света.
към текста >>
Обаче пос
лед
ният малко по малко се превръщал в сянка, нямаща никакво значение.
Ето така християнството в Рим се идентифицирало със световното господство. Когато в Рим дошло християнството, там се намирал притежателят на световното господство, владетелят на света, гледащ на себе си като на бог - разбира се, ако някой бил посветен, той ставал бог. Август го смятали за бог, приемниците му - също. Но освен това, там съществувал и върховен жрец, Pontifex maximus, «великият строител на мостове». Той бил духовният владетел.
Обаче последният малко по малко се превръщал в сянка, нямаща никакво значение.
Значение е имал единственият - властелинът на света. Това повече импонирало на народа, произлязъл от Ромул, събрал някога мошениците от целия окръг. Виждате, че именно благодарение на Рим християнството придобило мирски, държавен характер, било секуларизирано.
към текста >>
За вътрешната страна - действеното влияние на Слънцето върху Исус - ще ви разкажа с
лед
ващия път, в сряда.
Това беше, което днес трябваше да ви кажа за външната страна на християнството.
За вътрешната страна - действеното влияние на Слънцето върху Исус - ще ви разкажа следващия път, в сряда.
към текста >>
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изс
лед
ване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
[8] Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>
11.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Само помислете за с
лед
ното.
Само помислете за следното.
Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен. Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види. Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди.
към текста >>
Ако марсианецът пог
лед
не към Земята, хора на Земята той също няма да види.
Само помислете за следното. Представете си марсианеца, жителя на Марс - защото астрономията допуска, че Марс може би е заселен.
Ако марсианецът погледне към Земята, хора на Земята той също няма да види.
Ако този марсианец не се въоръжи със свръхсъвременен телескоп, той няма да види хората, затова пък ще види Земята, сияеща в мировото пространство със зеленикава светлина. Но по Земята въпреки това пъплят хора и тези хора са свързани с духовните същества. Така стои работата и на другите небесни тела, на другите звезди. И точно както физическите сили на звездите влияят върху Земята, духовните сили на тези звезди също, разбира се, оказват влияние върху Земята, като те влияят особено върху човешкото същество. Древната мъдрост, инстинктивната мъдрост на източните страни е знаела, че светилата също имат в себе си духовни същества и на тези духовни същества те оказвали своеобразна почит, именно на тях, а не на външните физически звезди.
към текста >>
Едва в пос
лед
но време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца.
Така, в съответствие с изначалната древноеврейска религия Яхве, който живее в човешкия Аз, зависи от Луната. Господа, това не е просто някаква легенда, някаква суеверна религиозна представа. Не, това е нещо, което може да бъде напълно доказано научно. Работата стои така, че фактически в това много важно за земното битие на човека време на бременността на майката, във времето, когато човек още пребивава във вид на зародиш, ембрион, той изцяло зависи от Луната. Тази зависимост на човека от Луната в ембрионалния период, докато е зародиш, е била известна много отдавна, така че даже продължителността на бременността се определяла на десет лунни месеца.
Едва в последно време стана така, че лунните месеци бяха преизчислени на девет слънчеви месеца.
Но в тези десет лунни месеца, в които нормално протича бременността, има място зависимостта от Луната, на която е подложен човек в своя ембрионален период в качеството му на зародиш в тялото на майката. Доколко се простира тази зависимост от Луната? Вече съм обръщал вниманието ви върху това.
към текста >>
Трябва обаче да помним, че с
лед
ва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността.
С това тогава било направено изключително много.
Трябва обаче да помним, че следва да разглеждаме тези неща не само като теория, но трябва да ги разглеждаме в съответствие с действителността.
Какво всъщност произлиза от влиянията на Луната, когато човек се намира в тялото на майката? Господа, тогава от Луната във физическия човек влиза душевното, душевно-духовното начало. Като душа човек слиза долу от небесния свят, от Луната. Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната.
към текста >>
С
лед
ователно човешкият дух се устремява в човека през Луната.
Какво е означавало това, което са казвали евреите: «Яхве влияе върху човека по време на бременността на майката»? Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят.
Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната.
Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде с
лед
ното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
Означавало е, че, както считали евреите, всичко явяващо се в човек душевно-духовно, произхожда от Луната. В Луната се намира творецът на човешката душа. И така, за човека, пребиваващ на Земята, евреинът казвал: това, което в човека се явява физическо, което е веществено, той получава от Земята. Това, което е душевно-духовно, той получава от Луната, от отдалечения свят. Следователно човешкият дух се устремява в човека през Луната.
Казано е ето какво: по отношение на човека моето мнение трябва да бъде следното - твоята душа се устремява в теб през Луната и това, което живее в твоята душа, си го получил по пътя, преминаващ през лунните божества.
към текста >>
И ако искаме да си отговорим на този въпрос, стигаме до с
лед
ното.
Как стигнал Исус от Назарет дотам, че да утвърждава нещо подобно? Това е голям въпрос.
И ако искаме да си отговорим на този въпрос, стигаме до следното.
към текста >>
Виждате ли, вс
лед
ствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден.
Виждате ли, вследствие на този факт, в определен смисъл той е два пъти роден.
Тази двойнороденост още е имала място във всички по-ранни източни религии. Обаче това е било забравено. Днес има само сведения за това, повече не се разбира. И така, в определен момент Исус от Назарет почувствал: сега в някакъв смисъл Аз се родих още един път. Както в тялото на майка си, благодарение на Луната, Аз получих Моята душа, по същия начин сега получавам обновление на Моята душа от Слънцето.
към текста >>
И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мирог
лед
, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето.
На празничната литургия ще видите стоящата на олтара и служеща за благословение най-святата от светите (Sanktissimum) дарохранителница (вж. Рис. 6). Тук вътре е дарът, а тук - лъчите. Какво е това? Слънцето, а това - Луната.
И цялата дарохранителница, цялата «най-свята от светите» със своята форма говори, че християнството е произлязло от мироглед, в който, за разлика от юдеите, почитащи само Луната, се е почитало също така и Слънцето.
И както при своето раждане човек има влияние от Луната, така Христос има влияние от Слънцето.
към текста >>
Вс
лед
ствие на особената ситуация Исус от Назарет бил пос
лед
ният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали.
И едва тогава на дадения човек му съобщавали как се казва и кой е той. Разбира се, това преображение е ставало все по-слабо и по-слабо, но то, въпреки всичко, съществувало. Например при египтяните още е било така, че хора, достигнали петдесет години, не са могли да си спомнят своето детство, техните спомени се простирали само до тридесетата им година. Всичко останало те узнавали от обкръжаващите ги хора, така, както ние узнаваме от заобикалящите ни хора за станалото с нас, когато сме били бебета или двегодишни деца. Историята не съобщава за тези изменения, ставали с човечеството, но въпреки това, тях ги е имало.
Вследствие на особената ситуация Исус от Назарет бил последният от тези, които достигали до контакт със Слънцето, докато другите вече не го достигали.
За това слънчево влияние се говори в Евангелията, макар и хората да го тълкуват неправилно. Виждате ли, в Евангелията се разказва, че Йоан е кръстил Исус в река Йордан. При което се спуснал гълъб. Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето. Тогава Слънчевата Същност е влязла в Исус.
към текста >>
Той бил пос
лед
ният, който приел в себе си тази Слънчева Същност.
Виждате ли, в Евангелията се разказва, че Йоан е кръстил Исус в река Йордан. При което се спуснал гълъб. Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето. Тогава Слънчевата Същност е влязла в Исус. Но всичко това свършило.
Той бил последният, който приел в себе си тази Слънчева Същност.
По Негово време другите, заради своите телесни свойства, вече не били зрели за това. Той бил последният.
към текста >>
Той бил пос
лед
ният.
Този гълъб е означавал слънчевото влияние, контакта със Слънцето. Тогава Слънчевата Същност е влязла в Исус. Но всичко това свършило. Той бил последният, който приел в себе си тази Слънчева Същност. По Негово време другите, заради своите телесни свойства, вече не били зрели за това.
Той бил последният.
към текста >>
Когато Христос Исус се оказал пос
лед
ният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
В древността, до еврейската епоха са се покланяли на Слънцето, доколкото знаели: от Слънцето излиза мощно влияние в течение на живота. Но сега хората вече не са можели да се покланят на Слънцето, тъй като повече не получавали никакво влияние. Кой се проявявал вместо Слънцето? Самият Христос Исус! При основаването на християнството звездната религия е била съпътствана от слънчевата религия, при това човек се обръщал непосредствено към Слънцето.
Когато Христос Исус се оказал последният от тези, които достигали контакт със Слънцето, със слънчевото влияние, започнали да се обръщат само към Христос и са можели да кажат: в Него пребивава Духът на Слънцето.
към текста >>
Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го прес
лед
вали като еретик.
Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих».
Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик.
Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>
Затова посветеното свещеничество с
лед
яло строго, да не добият всички хора разум, за да съществува тази разумност само под техен контрол, в мистериите.
Защо е било така, господа? Тук ние отново трябва да се върнем към древните мистерии и да ги сравним с християнството. Виждате ли, не всички хора се допускали в древните мистерии. Казвал съм ви какви степени е имало там: «врана», «окултен», «защитник», «сфинкс» и т. н. Те знаели за звездните влияния.
Затова посветеното свещеничество следяло строго, да не добият всички хора разум, за да съществува тази разумност само под техен контрол, в мистериите.
Защото знанието е власт, даже ако понякога го потискат. Но засега свещеничеството било могъщо, знанието било тъждествено на власт.
към текста >>
В четвъртото столетие с
лед
Р. Хр.
В четвъртото столетие след Р. Хр.
е имало римски император Юлиан[1], когото назовавали Апостат, Отстъпник. Той искал отново да въведе древната звездна религия. Той бил убит по време на поход в Персия! Това, което станало в Рим, може да се обясни само по следния начин.
към текста >>
Това, което станало в Рим, може да се обясни само по с
лед
ния начин.
В четвъртото столетие след Р. Хр. е имало римски император Юлиан[1], когото назовавали Апостат, Отстъпник. Той искал отново да въведе древната звездна религия. Той бил убит по време на поход в Персия!
Това, което станало в Рим, може да се обясни само по следния начин.
към текста >>
С
лед
ователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма.
Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено.
От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата. Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек. Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
Вс
лед
ствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма. Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено. От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата.
Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек.
Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
Преди всичко Хайнрих II бил нещо като светец, тъй като той бил много добър представител на християнския мирог
лед
.
На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа. През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите. Само веднъж в началото на XI век в Средна Европа един много значителен германски император искал да направи нещо подобно на това, което направил Юлиан, наречен Отстъпник, ренегат. Това бил Хайнрих II[2]. Това е много интересно!
Преди всичко Хайнрих II бил нещо като светец, тъй като той бил много добър представител на християнския мироглед.
Той управлявал от 1002 до 1024 г. сл. Р. Хр. Управлявал като своего рода светец. Даже в историята той получил второ име: Свети. Виждате ли, ако днес погледнем в католическата богослужебна папска книга, където са изброени всички светци, там го има и този Хайнрих II Свети.
към текста >>
Виждате ли, ако днес пог
лед
нем в католическата богослужебна папска книга, където са изброени всички светци, там го има и този Хайнрих II Свети.
Преди всичко Хайнрих II бил нещо като светец, тъй като той бил много добър представител на християнския мироглед. Той управлявал от 1002 до 1024 г. сл. Р. Хр. Управлявал като своего рода светец. Даже в историята той получил второ име: Свети.
Виждате ли, ако днес погледнем в католическата богослужебна папска книга, където са изброени всички светци, там го има и този Хайнрих II Свети.
Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина. Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето. Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно.
към текста >>
Той искал да отстоява за християнството тази г
лед
на точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето.
сл. Р. Хр. Управлявал като своего рода светец. Даже в историята той получил второ име: Свети. Виждате ли, ако днес погледнем в католическата богослужебна папска книга, където са изброени всички светци, там го има и този Хайнрих II Свети. Обаче този Хайнрих II бил този, който искал да се обърне към древната истина.
Той искал да отстоява за християнството тази гледна точка, че в Христос Исус е живеел Духът на Слънцето.
Той се е стремял към Ecclesia catholica non romana, което означава Католическа Църква, но не Римска. Замислете се над периода: началото на XI век! Лутеранството е възникнало значително по-късно. Ако тогава би се удало това, към което се е стремил Хайнрих II - създаване на Католическа Църква, която не би била римска, в Европа християнството би добило своето световно значение и благодарение на религиозния живот още тогава би могла да възникне истинска духовна наука. Но тогава Рим победил, победил така нареченият цезаро-папистки Рим.
към текста >>
Вие всички ще се съгласите, че това би било велико деяние, защото тогава нямаше да се състоят прес
лед
ванията на ересите и еретиците.
Вие всички ще се съгласите, че това би било велико деяние, защото тогава нямаше да се състоят преследванията на ересите и еретиците.
Защото всички тези преследвания са ставали заради господството над мислите. Но в действителност господство над мисленето не може да се установи. Замислете се над това! Нима може да се установи господство над вашите мисли? Не, да се господства над тях е невъзможно!
към текста >>
Защото всички тези прес
лед
вания са ставали заради господството над мислите.
Вие всички ще се съгласите, че това би било велико деяние, защото тогава нямаше да се състоят преследванията на ересите и еретиците.
Защото всички тези преследвания са ставали заради господството над мислите.
Но в действителност господство над мисленето не може да се установи. Замислете се над това! Нима може да се установи господство над вашите мисли? Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа.
към текста >>
При това човек ще получи класов мирог
лед
и т. н.
Но в действителност господство над мисленето не може да се установи. Замислете се над това! Нима може да се установи господство над вашите мисли? Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа.
При това човек ще получи класов мироглед и т. н.
Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа.
към текста >>
Виждате ли, именно тази цел са прес
лед
вали кръстоносните походи[3].
Виждате ли, именно тази цел са преследвали кръстоносните походи[3].
За кръстоносните походи винаги се говори така, сякаш те се провеждали в качеството им на служба, оказвана на Рим. Обичайно кръстоносните походи се описват така: доколкото Йерусалим е бил обкръжен и завладян от турците, поклонниците не са можели повече спокойно да се молят в Йерусалим, добирайки се до там. Тогава Рим пратил Петър Амиенски18а да проповядва в Европа кръстоносен поход. Това означавало, че много хора е трябвало да се устремят на кръстоносен поход, да се насочат към Азия, към Йерусалим. В резултат на проповедите на Петър Амиенски възникнала голяма армия кръстоносци, намираща се под командването на този Петър Амиенски[4] и Валтер фон Хабенихт[5].
към текста >>
Тук е с
лед
вало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия.
Тогава за работата се захванали други хора под предводителството на Готфрид Буйонски[6]. Те не били на служба към Рим, напротив, техните намерения приличали на намеренията на Хайнрих II Свети. Те искали да попречат на установяването на световно господство. Тук се намира Италия (изобразява се на рисунка - Рис. 6), тук Гърция, това е Черно море, тук е Палестина, тук Йерусалим.
Тук е следвало да се пренесе кръстът и Йерусалим е трябвало да стане главен център на християнската религия.
Рим е трябвало да се отрече от истинския първи кръстоносен поход. Кръстоносният поход е бил всъщност насочен срещу Рим. С това те отново искали да направят Есclesia, Църква, независима от световното господство.
към текста >>
Виждате ли, в древната църква не г
лед
али много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост.
Но тук възниква нещо друго.
Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост.
И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост. При желание то е можело отново да бъде намерено. Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт. Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята.
към текста >>
Нещата, които съм ви разказвал - пос
лед
ния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт.
Но тук възниква нещо друго. Виждате ли, в древната църква не гледали много доброжелателно на манастирите, доколкото монасите пазели още много от древната мъдрост. И у монасите - макар те и да не смеели да гъкнат за това - още се намирало знание за древната звездна мъдрост. При желание то е можело отново да бъде намерено.
Нещата, които съм ви разказвал - последния път аз отбелязах различията между мъжа и жената през XVII век, - прораствали от древността благодарение на монашеството, а не благодарение на външната светска власт.
Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята. Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание. Но по тайнствен начин тогава хората притежавали голяма мъдрост. Само че днес тази мъдрост не се разбира, даже ако се четат древните книги.
към текста >>
Настоящата история, разделяща цялото развитие на дохристиянско и с
лед
християнско, започнала заедно с християнството
Защото в страните от Изтока, макар и да са притежавали голяма звездна мъдрост, с история не са се занимавали. Тези, които били учени на Изток, били знаещи, говорели само за това, което като творение ставало в небесните далнини. Обаче тях много не ги интересувало какво правели хората на Земята. При древните евреи възникнало нещо подобно на история, но тази история водела началото си от звездната мъдрост, защото «седемте дена на творението» - това е звездна мъдрост. Ето защо тази история е хаотична, там всичко е объркано.
Настоящата история, разделяща цялото развитие на дохристиянско и следхристиянско, започнала заедно с християнството
към текста >>
С
лед
ващата събота искам да ви дам някои допълнения.
Ето какво исках да ви кажа днес.
Следващата събота искам да ви дам някои допълнения.
към текста >>
[1] Юлиан Отстъпник (332-363 с
лед
Р.
[1] Юлиан Отстъпник (332-363 след Р.
Хр.), император от 361 до 363 г
към текста >>
12.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, в началото, с
лед
основаването си, то се разпространило първо на юг чак до Рим и по-късно, към III, IV, V столетие, почнало да се разпространява и на Север.
Виждате ли, в началото, след основаването си, то се разпространило първо на юг чак до Рим и по-късно, към III, IV, V столетие, почнало да се разпространява и на Север.
Да погледнем към Европа по времето на разпространението на християнството в нея, в периода на основаването му. Бих искал да ви отговоря на въпроса как е изглеждала Европа - в смисъл на нашата цивилизация - по времето, когато се е разпространявало християнство.
към текста >>
Да пог
лед
нем към Европа по времето на разпространението на християнството в нея, в периода на основаването му.
Виждате ли, в началото, след основаването си, то се разпространило първо на юг чак до Рим и по-късно, към III, IV, V столетие, почнало да се разпространява и на Север.
Да погледнем към Европа по времето на разпространението на християнството в нея, в периода на основаването му.
Бих искал да ви отговоря на въпроса как е изглеждала Европа - в смисъл на нашата цивилизация - по времето, когато се е разпространявало християнство.
към текста >>
С
лед
това ние преминаваме в Русия.
Ако си представим тук, горе, Азия (изобразява я на рисунка - Рис. 7), Европа ще се окаже малък придатък на Азия, своего рода малък полуостров. Знаете, че Европа изглежда така: тук имаме Скандинавия, тук - Балтийско море, Остзее.
След това ние преминаваме в Русия.
Тук е разположена съвременна Дания. Тук ние преминаваме към морското крайбрежие на Германия, тук преминаваме в холандските, а тук във френските области. Тук ние преминаваме в Испания, тук преминаваме в Италия. Сега стигаме в областта, която вече ни е известна, стигаме до Адриатическо море, а тук - до Гърция. Сега идва Черно море.
към текста >>
Веднага с
лед
това вие виждате как в определено време всички тези народи започват да се преселват (има се предвид Великото преселение на народите от IV—VI век сл.
Тук Европа се отделя от Азия, от Урал. Тук имаме могъщата река Волга и ако бихме попаднали в тези области, които днес съставляват Южна Русия, Украйна и т. н., ние бихме заварили там - по времето, когато християнството се е надигало от юг - народ, по-късно съвсем изчезнал от тези земи, преместил се на Запад и на Запад претопил се сред другите народи. Това са остготите. И така, по времето, когато християнството започнало да се разпространява, тук живеели остготите.
Веднага след това вие виждате как в определено време всички тези народи започват да се преселват (има се предвид Великото преселение на народите от IV—VI век сл.
Р. Хр. - бел. пр.). Обаче по това време, когато християнството се придвижвало нагоре от юг, в Европа тези народности заемали определено място, проявявали уседналост.
към текста >>
А там, където днес се намират Моравия, Бохемия и Бавария, са се разполагали така наречените суевени, от които с
лед
това възникнали швабите.
Виждате ли, ако вземете Дунав, преминавайки по-нататък, вие имате тук съвременна Румъния и съвременна Унгария. В тези области - днешните Румъния и Унгария - тогава уседнали вестготите. Ако преминем по-нататък, тук, в днешна западна Унгария, на север от Дунав се намирали вандалите. Така се наричали тогава тези народности.
А там, където днес се намират Моравия, Бохемия и Бавария, са се разполагали така наречените суевени, от които след това възникнали швабите.
Ако тръгнем по-нататък нагоре - тук тече Елба, след това тя се влива в Остзее, в Балтийско море, - тук навсякъде се намирали готи. Но тук се намира Рейн, който вие добре познавате. Тук е разположен съвременният Кьолн, тук около Рейн са живели така наречените рипуарически франки. Издигайки се по-нагоре, където е устието на Рейн, живеели салическите франки. И тук, чак до Елба, живеели саксите.
към текста >>
Ако тръгнем по-нататък нагоре - тук тече Елба, с
лед
това тя се влива в Остзее, в Балтийско море, - тук навсякъде се намирали готи.
Виждате ли, ако вземете Дунав, преминавайки по-нататък, вие имате тук съвременна Румъния и съвременна Унгария. В тези области - днешните Румъния и Унгария - тогава уседнали вестготите. Ако преминем по-нататък, тук, в днешна западна Унгария, на север от Дунав се намирали вандалите. Така се наричали тогава тези народности. А там, където днес се намират Моравия, Бохемия и Бавария, са се разполагали така наречените суевени, от които след това възникнали швабите.
Ако тръгнем по-нататък нагоре - тук тече Елба, след това тя се влива в Остзее, в Балтийско море, - тук навсякъде се намирали готи.
Но тук се намира Рейн, който вие добре познавате. Тук е разположен съвременният Кьолн, тук около Рейн са живели така наречените рипуарически франки. Издигайки се по-нагоре, където е устието на Рейн, живеели салическите франки. И тук, чак до Елба, живеели саксите. Саксите получили своето наименование от хората, намиращи се южно.
към текста >>
Сред тях християнството се разпространявало на първо място, а с
лед
това се придвижило на Север.
Тук, по-нататък в тази местност, се разполагали римляните. В днешна Франция, днешна Испания и т. н., даже тук, навсякъде се намирали гръко-римските народи.
Сред тях християнството се разпространявало на първо място, а след това се придвижило на Север.
Може да се каже, тук, в тази област, християнството дошло на Север по-рано, отколкото в по-западните области. Така сред готите ние намираме древния епископ Вулфила[1], което означава «вълчето». Вулфила превел Библията на готски език[2], при това много рано, през IV столетие сл. Р. Хр. Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията.
към текста >>
С
лед
вайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи.
Вулфила превел Библията на готски език[2], при това много рано, през IV столетие сл. Р. Хр. Този превод на Библията е много интересен, тъй като доста силно се отличава от по-късните преводи на Библията. Той се пази в извънредно ценна книга, намираща се днес в библиотеката на Упсала в Швеция. По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано.
Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи.
Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес. Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството. Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа. А тези, които в днешно време са славяните, се намирали още по-навътре в Азия.
към текста >>
Всички тези народности с
лед
ва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа.
По такъв начин може да се види, че тук, на Изток, християнството се разпространило по-рано. Следвайки това, което нарисувах, вие ще намерите, че тук са се разполагали гръко-римските народи. Но в тези области навсякъде се намирала в най-древните времена още една древна група народи, най-древно население на Европа, което представлява голям интерес. Това най-древно европейско население, което обозначих сега на рисунката с червен цвят, към времето на придвижването на християнството на Север било вече оттеглено в западните области. Защото всички тези народности първоначално не се намирали в тези области, а се появили там едва по времето, когато започнало разпространението на християнството.
Всички тези народности следва да си ги представим като живеещи на границата между Азия и Европа.
А тези, които в днешно време са славяните, се намирали още по-навътре в Азия.
към текста >>
А всички тези, които се появили в Европа по-късно и които ви нарисувах и описах, всички те много по-късно се преселвали от Азия - няколко столетия преди и няколко столетия с
лед
основаването на християнството.
Въпросът е там, че ако се върнем към времето на възникването на християнството, ще трябва цялата тази карта на Европа да я защриховам с червен цвят. Тогава цяла Европа е била пронизана от древното келтско население.
А всички тези, които се появили в Европа по-късно и които ви нарисувах и описах, всички те много по-късно се преселвали от Азия - няколко столетия преди и няколко столетия след основаването на християнството.
И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия. Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла. След това станало издигане.
към текста >>
Това ставало по с
лед
ната причина: ако пог
лед
нете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия.
Въпросът е там, че ако се върнем към времето на възникването на християнството, ще трябва цялата тази карта на Европа да я защриховам с червен цвят. Тогава цяла Европа е била пронизана от древното келтско население. А всички тези, които се появили в Европа по-късно и които ви нарисувах и описах, всички те много по-късно се преселвали от Азия - няколко столетия преди и няколко столетия след основаването на християнството. И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа.
Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия.
Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла. След това станало издигане. Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло. И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно.
към текста >>
С
лед
това станало издигане.
А всички тези, които се появили в Европа по-късно и които ви нарисувах и описах, всички те много по-късно се преселвали от Азия - няколко столетия преди и няколко столетия след основаването на християнството. И ето, възниква въпросът: защо всички тези народности са се преселвали? В определен момент от световната история тези народности се привеждат в движение; те се устремяват към Европа. Това ставало по следната причина: ако погледнете към днешен Сибир, той представлява гигантска запустяла рядко населена територия. Този Сибир в не толкова отдалечено време, не много преди възникването на християнството, няколко столетия преди това, е бил с по-малка надморска височина, и тази по-ниска страна е била относително топла.
След това станало издигане.
Издигането на сушата не било толкова голямо, но въпреки това, в краищата, където по-рано било топло, станало хладно, езерата пресъхнали, всичко запустяло. И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ.
към текста >>
Тези древни келти така г
лед
али на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят.
Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство. Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете. И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят.
Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят.
Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща. Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан. Именно благодарение на проникването на келтското население първоначалната римска грубост донякъде се смекчила.
към текста >>
Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вс
лед
ствие на което грубият римски начин на живот, унас
лед
ен от разбойническия народ, станал по-изискан.
Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете. И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят. Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят. Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща.
Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан.
Именно благодарение на проникването на келтското население първоначалната римска грубост донякъде се смекчила.
към текста >>
Например може да се отбележи с
лед
ното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3].
Ето на кое трябва да обърнем внимание, господа: някои качества на народите се запазили добре, други отличителни особености се запазили по-малко.
Например може да се отбележи следното: сред народностите, преселващи се от Азия в Европа, е имало също така хуни, могъщ цар на които е бил Атила[3].
Но Атила е готско име! Атила на готски означава «баща». Доколкото много от изброените от мен народи признавали хунския цар Атила за свой цар, той получил готското име. Обаче хуните много силно се отличавали от другите народности. Това произлизало от обстоятелството, че всички тези, в по-голямата си част диви народи, преселващи се тук, били първоначално в Азия планинци, планински народи.
към текста >>
Пос
лед
ния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит.
Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север.
Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит.
Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4]. В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи. Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран! Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби.
към текста >>
В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години с
лед
основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи.
Случило се така, че римляните - независимо от християнството - все повече и повече разширявали сферата на господството си на Север, където те се сблъсквали с народности, преселили се от Азия. Възниквали множество войни между римляните и народите, намиращи се на север. Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит. Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4].
В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи.
Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран! Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби. Той нито веднъж не ги е описал правилно. Следователно сред тези северни хора християнството е било неизвестно.
към текста >>
С
лед
ователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби.
Последния път вече упоменах името на един доста значителен римски писател, Тацит. Той е написал много за римската история, но освен това също така е написал великолепната голяма книга под заглавието «Германия»[4]. В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи. Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран!
Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби.
Той нито веднъж не ги е описал правилно. Следователно сред тези северни хора християнството е било неизвестно.
към текста >>
С
лед
ователно сред тези северни хора християнството е било неизвестно.
В нея той описва народностите, намиращи се тук, горе, примерно сто години след основаването на християнството, описва ги великолепно, така че в описанията на Тацит тези хора изглеждат като живи. Но аз съм ви казвал също и друго. Тацит е писал, бидейки образован римлянин, но той не е могъл да каже за християнството нищо друго освен това, че то е било основано като секта в Азия от някой си Христос, който бил осъден и екзекутиран! Следователно Тацит е писал в Рим още по времето, когато християните са били поробени, когато те още са живеели в своите подземни катакомби. Той нито веднъж не ги е описал правилно.
Следователно сред тези северни хора християнството е било неизвестно.
към текста >>
Египтяните г
лед
али към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека.
Обаче тогава тези северни хора имали религия. Много интересно, що за религия са имали тези северни хора? Спомнете си още веднъж, господа, как са се формирали религиозните представи при южните и северните народи. Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека.
Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека.
Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека. И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата. Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали пог
лед
а си към природата.
Ние сме говорили за Индия. Там преимуществено са разглеждали физическото тяло, тоест обръщали внимание на нещо, принадлежащо на човека. Египтяните гледали към етерното тяло - пак на нещо, принадлежащо на човека. Вавилонците и асирийците са разглеждали астралното тяло - това отново е нещо човешко. Юдеите, евреите виждали Аза в своя Яхве - и това също е нещо от човека.
И само за гърците - това после преминало и към римляните - аз трябва да кажа: те обръщали по-малко внимание на човека, повече насочвали погледа си към природата.
Гърците били наистина великолепни наблюдатели на природата.
към текста >>
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали пог
лед
към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците.
Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека.
към текста >>
Северните народи г
лед
али само към обкръжаващия свят, само извън човека.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи.
Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека.
И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове. Гърците виждали високата планина Олимп.
към текста >>
И боговете, тоест духовете, с
лед
ва да се почитат, като се качиш на планината.
Гърците строели храмове за боговете. В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно.
И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината.
Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето. Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята.
към текста >>
Те размишлявали по с
лед
ния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето.
В цяла Азия за боговете строели храмове. Но хората на север казвали: ние не строим храмове. Какво значи да строиш храм? Там вътре е мрачно, но над планините е светло и ясно. И боговете, тоест духовете, следва да се почитат, като се качиш на планината.
Те размишлявали по следния начин: ако над планината сияе светлина, тя идва от Слънцето.
Но Слънцето е най-благотворно в средата на лятото, когато настъпва Йоанов ден, както ние сега го наричаме. И те се събирали на планината, наклаждали огън и отбелязвали празника на своите богове не в храм, а на високите планини. Те казвали още: да, слънчевата светлина и слънчевата топлина влизат в Земята, а през есента те отново излизат от Земята навън, за което съдейства Слънцето. Ето защо трябва да се почита Слънцето даже в случая, когато то изпраща своите сили извън земята. Особено благоприятно място, за да се усети как по възвратен начин слънчевата сила действа от Земята, били за тях горите, където растели много дървета.
към текста >>
Разбира се, с
лед
това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали.
Разбира се, след това настъпвали и такива времена, когато тези народи не воювали.
Но ако не са воювали, господа, те лягали на мечи кожи, които имали, и пиели - пиели ужасно много. Това им е било второто занимание. Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка.
към текста >>
Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от пос
лед
ните оживява в тях.
Това тогава се считало за добродетел. Питието им съвсем не било толкова опасно, като сегашното, това е била относително безвредна напитка, сварена от различни треви. От нея възникнала по-късно бирата, макар, разбира се, тя доста да се отличава от тяхната напитка. Тези племена пиели в големи количества. Те се чувствали хора само тогава, когато по цялото им тяло сладостно се разливала тази сладка напитка, тази медовина.
Понякога още се срещат хора, при които може да се забележи, ако те поне малко се чувстват като потомци на древните германци, как нещо от последните оживява в тях.
Така във Ваймар аз се срещах с един немски поет, който пиеше почти като древните германци! Но той, разбира се, пиеше бира. Древните германци са пиели медовина. Ние разговаряхме и аз му казах: но това е просто невъзможно, човек да има такава жажда! Тогава той каза: каква ти жажда, ако бях жаден, щях да пия вода.
към текста >>
Тук, по-нагоре по Елба, във времето, с
лед
ващо веднага с
лед
възникването на християнството, живеели някои племена.
Те още съществували в средновековието в голям обем, но по-късно в по-голямата си част съвсем изчезнали. Виждате ли, Рим действал с голяма хитрост. У народите, описани от мен по-горе, първоначално тясно свързани с природата и преселили се от Азия в Европа - те не са могли да останат в Азия, тъй като там земята запустявала, - у тези народи се съхранила склонността към странстване, към скитничество. Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба.
Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена.
Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба. Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия! Следователно лангобардите се преселили тук. Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море.
към текста >>
Скоро с
лед
това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия!
Събитията се развивали по доста забележителен начин. Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена. Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба.
Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия!
Следователно лангобардите се преселили тук. Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море. Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи). Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад. След някое време ние ги намираме тук, в Испания.
към текста >>
С
лед
ователно лангобардите се преселили тук.
Тук например се намира Елба. Тук, по-нагоре по Елба, във времето, следващо веднага след възникването на християнството, живеели някои племена. Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба. Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия!
Следователно лангобардите се преселили тук.
Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море. Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи). Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад. След някое време ние ги намираме тук, в Испания. Вандалите намираме тук, на Дунав.
към текста >>
Скоро с
лед
това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи).
Това били лангобардите. Те живеели тук, в североизточно направление от саксите, на Елба. Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия! Следователно лангобардите се преселили тук. Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море.
Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи).
Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад. След някое време ние ги намираме тук, в Испания. Вандалите намираме тук, на Дунав. След няколко столетия вандалите въобще ги няма в Европа, а са в Африка, срещу Италия. Тези народности се преселват.
към текста >>
С
лед
някое време ние ги намираме тук, в Испания.
Скоро след това, две столетия по-късно ние намираме тези същите лангобарди тук, долу, на реката По, в Италия! Следователно лангобардите се преселили тук. Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море. Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи). Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад.
След някое време ние ги намираме тук, в Испания.
Вандалите намираме тук, на Дунав. След няколко столетия вандалите въобще ги няма в Европа, а са в Африка, срещу Италия. Тези народности се преселват. Те се преселват именно по времето, когато се разпространява християнството. Всички те все повече и повече са изтиквани на Запад.
към текста >>
С
лед
няколко столетия вандалите въобще ги няма в Европа, а са в Африка, срещу Италия.
Към времето, когато християнството още не е било тук, но то вече е възникнало, ние намираме готите, остготите (източните готи) тук, на Черно море. Скоро след това, няколко столетия по-късно, ние ги намираме тук, където по-рано са били уседнали вандалите и вестготи-те (западните готи). Вестготите се преселвали все по-далеч и по-далеч на Запад. След някое време ние ги намираме тук, в Испания. Вандалите намираме тук, на Дунав.
След няколко столетия вандалите въобще ги няма в Европа, а са в Африка, срещу Италия.
Тези народности се преселват. Те се преселват именно по времето, когато се разпространява християнството. Всички те все повече и повече са изтиквани на Запад. Славяните стигнали тук значително по-късно.
към текста >>
Ако римляните искали да водят война, те я водели с помощта на германците, защото пос
лед
ните били военен народ.
Какво правели те? Те казвали: ако се хванем за меча, нещата няма да се получат. Защото те станали доста анемични. И какво направили? Направили воини от хората, идващи при тях!
Ако римляните искали да водят война, те я водели с помощта на германците, защото последните били военен народ.
Те получавали своите ниви и срещу това е трябвало да воюват, да водят войни. Германците, останали нагоре, е трябвало да воюват със своите собствени бойци! Римляните ги побеждавали, командвайки германци! Така че в първите времена след разпространението на християнството ние наблюдаваме войни, които южното население, римското население, води с помощта на самите тези германци, присъстващи сред тях. В най-добрия случай само командването на римската армия се състояло от римляни.
към текста >>
Така че в първите времена с
лед
разпространението на християнството ние наблюдаваме войни, които южното население, римското население, води с помощта на самите тези германци, присъстващи сред тях.
Направили воини от хората, идващи при тях! Ако римляните искали да водят война, те я водели с помощта на германците, защото последните били военен народ. Те получавали своите ниви и срещу това е трябвало да воюват, да водят войни. Германците, останали нагоре, е трябвало да воюват със своите собствени бойци! Римляните ги побеждавали, командвайки германци!
Така че в първите времена след разпространението на християнството ние наблюдаваме войни, които южното население, римското население, води с помощта на самите тези германци, присъстващи сред тях.
В най-добрия случай само командването на римската армия се състояло от римляни. Редовият състав на римската армия се състоял всъщност от германци, станали римляни. От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно. Затова ставало например следното.
към текста >>
Затова ставало например с
лед
ното.
Така че в първите времена след разпространението на християнството ние наблюдаваме войни, които южното население, римското население, води с помощта на самите тези германци, присъстващи сред тях. В най-добрия случай само командването на римската армия се състояло от римляни. Редовият състав на римската армия се състоял всъщност от германци, станали римляни. От значение било и това, че религиозното начало излизало от Рим и се въвеждало по съответен начин, приобщавайки тези хора. В древните времена хората зависели от своята религия значително повече, отколкото по-късно.
Затова ставало например следното.
Виждате ли, тези хора навсякъде в природата възприемали светлината и въздуха като нещо духовно. Те преживявали тежко падането на снега през октомври-ноември, когато снегът покривал Земята и всичко духовно трябвало да изчезне. И напротив, те много почитали времето от годината, през което се пада нашето Рождество. Тогава те усещали: сега Слънцето отново се завръща. Това бил празникът на зимното слънцестоене.
към текста >>
С
лед
ователно може да се каже: в Новото време, от момента на основаването на християнството, Рим преимуществено действал с хитрост.
Следователно може да се каже: в Новото време, от момента на основаването на християнството, Рим преимуществено действал с хитрост.
С помощта на хитрост се управлявала Европа в течение на много столетия, с помощта на римската хитрост. Това отишло толкова далече, че римляните даже в училищата запазили древния латински език, а на роден език говорили само сред народа. Когато след това римляните заедно с християнството въвеждали и науката, в нея не се употребявала родна реч - това станало едва в XVIII столетие, - а навсякъде научните дисциплини се преподавали на латински език. Толкова дълго римското начало се проявявало в своя изходен облик.
към текста >>
Когато с
лед
това римляните заедно с християнството въвеждали и науката, в нея не се употребявала родна реч - това станало едва в XVIII столетие, - а навсякъде научните дисциплини се преподавали на латински език.
Следователно може да се каже: в Новото време, от момента на основаването на християнството, Рим преимуществено действал с хитрост. С помощта на хитрост се управлявала Европа в течение на много столетия, с помощта на римската хитрост. Това отишло толкова далече, че римляните даже в училищата запазили древния латински език, а на роден език говорили само сред народа.
Когато след това римляните заедно с християнството въвеждали и науката, в нея не се употребявала родна реч - това станало едва в XVIII столетие, - а навсякъде научните дисциплини се преподавали на латински език.
Толкова дълго римското начало се проявявало в своя изходен облик.
към текста >>
Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа с
лед
ващия път, славяните на Изток получили названието «руси».
Постепенно от Изток идвали славяните. Тези народи се прехвърляли на Запад, където те частично изчезвали, частично приемали друг език и т. н. По-късно пристигналите славяни се разселвали към Източна Европа и прониквали в отделни места доста далеч.
Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на Изток получили названието «руси».
И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите. От «борусите» по-късно възникнали «прусите»! Това е само изменена дума.
към текста >>
Ще продължим с
лед
ващия път.
Такова, може да се каже, самосмесване ставало в Европа. И в тази смес навлязло християнството.
Ще продължим следващия път.
към текста >>
13.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В настоящото време, ако ние разг
лед
аме християнството, то се проявява в три форми.
Днес ми се иска още по-подробно да ви разкажа за по-късното разпространение на християнството.
В настоящото време, ако ние разгледаме християнството, то се проявява в три форми.
Тези три форми обръщат вниманието към себе си, ако по правилен начин и на основата на съвременните понятия искат да се върнат до това, което е станало в хода на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Преди всичко ще разг
лед
аме тези неща относно Европа.
Преди всичко ще разгледаме тези неща относно Европа.
Неотдавна вече говорих как е било това: тук, горе, ние имаме Азия, Европа се явява своего рода полуостров на Азия. Тя, както вие знаете, изглежда ето така (рисува географска карта - Рис. 9). Тук е Норвегия, тук ние преминаваме в Русия, тук преминаваме към северното крайбрежие на Германия; тук е Дания. Тук преминаваме в Холандия, Франция, а тук се намира Испания. Тук стигаме в Италия, Гърция; тук е Черно море, а тук ние преминаваме в Азия.
към текста >>
И все пак, ако разг
лед
аме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием с
лед
ното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства.
И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия.
Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области. При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение. Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум.
към текста >>
Примерно шест столетия с
лед
това възникнал ислямът.
Но християнството преживяло още едно влияние от друг вид. Виждате ли, християнството се зараждало в началото на нашето летоброене.
Примерно шест столетия след това възникнал ислямът.
Неотдавна аз ви описвах арабите. Ако още веднъж ви нарисувам Мала Азия, тук, долу, ние идваме към арабите, а тук преминаваме в Индия. Тук се разполага Африка, тук - Египет. Тук, в Арабия, благодарение на Мохамед[1], възникнал ислямът. Този ислям много бързо започнал да се разпространява във втората половина на първото християнско хилядолетие.
към текста >>
От Азия той се разпространил отначало в района на Сирия нагоре до Черно море, с
лед
това през Африка в Италия, Испания и до европейския Запад.
Неотдавна аз ви описвах арабите. Ако още веднъж ви нарисувам Мала Азия, тук, долу, ние идваме към арабите, а тук преминаваме в Индия. Тук се разполага Африка, тук - Египет. Тук, в Арабия, благодарение на Мохамед[1], възникнал ислямът. Този ислям много бързо започнал да се разпространява във втората половина на първото християнско хилядолетие.
От Азия той се разпространил отначало в района на Сирия нагоре до Черно море, след това през Африка в Италия, Испания и до европейския Запад.
Този ислям е имал едно особено отличително свойство: като религия той е обединявал фантастични елементи с необичайно трезв разсъдъчен елемент. Основополагащ закон на мохамеданската религия, бързо разпространила се през VII, VIII и IX век в южна и западна Европа и в Азия, бил: има само един Бог, за когото ви възвестява Мохамед.
към текста >>
Защото днес науката функционира съвсем независимо от религията и говорейки от г
лед
на точка на научния живот, религиозният живот не влиза в сметките, към него не се поглежда.
Да видим как стои работата с трите Лица. Днес, макар и наред с религията по най-очевиден начин да съществува и науката, въпреки това не ни се отдава да разберем въпроса за трите Лица, нали?
Защото днес науката функционира съвсем независимо от религията и говорейки от гледна точка на научния живот, религиозният живот не влиза в сметките, към него не се поглежда.
Преди това съвсем не е било така, даже в първите векове на християнството е било различно. Нещата стояли така, че едновременно с религията се приемала и цялата наука в предишната й форма. Тогава не е имало отделно свещеник и отделно учител, а свещениците в същото време са били и учители, преподаватели. Особено място това е имало в описаните от мен като последни мистерии.
към текста >>
Особено място това е имало в описаните от мен като пос
лед
ни мистерии.
Днес, макар и наред с религията по най-очевиден начин да съществува и науката, въпреки това не ни се отдава да разберем въпроса за трите Лица, нали? Защото днес науката функционира съвсем независимо от религията и говорейки от гледна точка на научния живот, религиозният живот не влиза в сметките, към него не се поглежда. Преди това съвсем не е било така, даже в първите векове на християнството е било различно. Нещата стояли така, че едновременно с религията се приемала и цялата наука в предишната й форма. Тогава не е имало отделно свещеник и отделно учител, а свещениците в същото време са били и учители, преподаватели.
Особено място това е имало в описаните от мен като последни мистерии.
към текста >>
Ако обръщам пог
лед
а си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз г
лед
ам към силите, които откривам, г
лед
айки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество. Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек. При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили.
Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд.
Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили. Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили.
към текста >>
Ако вътре в планината възниква кристал, с
лед
ователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили. Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили.
Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
Когато водата се изпарява и се образуват облаци, пада дъжд, действат духовните сили. Същите тези духовни сили действат и в човека, когато в ембрионално състояние той се развива в тялото на майката. Същите тези духовни сили действат, когато кръвта му струи в кръвоносната система, когато той вдиша и издиша. Във всичко, което тогава виждали в качеството му на дух в природата, видим също така и във физическия човек, виждали принципа на Отец, виждали Отец, доколкото естествознанието било в същото време и религия.
към текста >>
С
лед
ователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
Този, който съумеел да се издигне в мистериите до шеста степен, бил само Негов представител. Всички отделни представители на шестата степен били наместници на Бога на Земята. Тогава знаели, че Слънцето се явява не само газово тяло. Слънцето дава не само светлина и топлина, но и слънчевия Дух. Бог-Син се явява едновременно и слънчев дух.
Следователно казвали така: Божествеността на Отца живее навсякъде в природата; Божествеността на Сина живее там, където човек развива свободна воля.
към текста >>
Господа, пог
лед
нете кое да е произведение на природата до животното включително.
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително.
Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава. Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада. Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата!
към текста >>
С
лед
ователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада.
Господа, погледнете кое да е произведение на природата до животното включително. Ако кравата е стара, с пълно право можете да кажете, че за тази крава трябва да се плати по-ниска цена, отколкото за млада такава.
Следователно старата крава е станала по-малко ценна, отколкото по времето, когато тя е била млада.
Това, разбира се, е съвсем правилно. Но работата тук е в това, че очевидно кравата е станала по-малко ценна не от въздействието на своя вътрешен свят, на своята воля, не, тя е станала по-малко ценна в резултат на естествения природен процес. А човек, постъпващ лошо, лошо насочващ своята воля, става по-малко ценен, отколкото той се явява от природата! Затова на човек му е необходимо наличие на трето божество, което да го направлява, за да направи отново волята му добра, да изцели неговата нездрава воля. Това бил третият образ на Божествеността: Свети Дух, на когото в мистериите навсякъде се уподобявали на петата степен на посвещение, наричаща се по принадлежност към един или друг народ.[2]
към текста >>
Но с
лед
това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух.
Древните казвали така: има три вида, под които се явява Божеството. Виждате ли, те са можели да кажат и така: има Бог на природата, Бог на волята и Бог на духа, в когото волята отново се изцелява, се одухотворява. Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено.
Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух.
Но при това древните добавяли, че тези трима са всъщност едно. И така, като своя най-важна позиция, като свое най-важно убеждение те изказвали следното: има три образа на Божеството, но те са едно.
към текста >>
И така, като своя най-важна позиция, като свое най-важно убеждение те изказвали с
лед
ното: има три образа на Божеството, но те са едно.
Те са можели да кажат така, защото древните думи означавали именно това. «Отец» означавало нещо, свързано с първоизточника, начало на физическото, означавало нещо природно. Едва в новите езици значението на тези думи било загубено. Но след това древните добавяли още нещо, казвайки: има Бог на природата, Отец; има Бог на волята, Син; и има Бог, който отново изцелява всичко, което заради проявленията на волята може да стане в човека болно, Свети Дух. Но при това древните добавяли, че тези трима са всъщност едно.
И така, като своя най-важна позиция, като свое най-важно убеждение те изказвали следното: има три образа на Божеството, но те са едно.
към текста >>
Вс
лед
ствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса).
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм.
Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса).
Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо. Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата. Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм. Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец.
към текста >>
Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към с
лед
ното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм. Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса). Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо.
Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм. Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм.
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм. Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса). Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо. Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм.
Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството.
към текста >>
Но именно вс
лед
ствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството.
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали с
лед
ното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Мохамед и неговите по-късни привърженици казвали следното: макар и древните езичници да са имали много богове, въпреки това те са почитали природното начало, в което действа един Бог.
Ето защо в мохамеданството намерило своето продължение много от древната наука и изкуство. Работата стояла така: през IX столетие сл. Р. Хр. в Европа, във Франция, управлявал Карл Велики[4], известен средновековен управник, за когото историята винаги споменава. С мъка той усвоил азбуката и не можел да пише.
към текста >>
То заобиколило християните от юг и с
лед
това ги нападнало от левия фланг.
(Има се предвид чисто географското разпространение на мохамеданството от Арабия през Северна Африка до Франция - бел. пр.) Тук е имало силна борба между християнството и мохамеданството. Наистина мохамеданството направило нещо твърде забележително. Знаете, че ако някъде се разположи войска, стратегически успех може да бъде достигнат, ако незабелязано се заобиколи тази войска и да се нападне в гръб. Именно това и направило мохамеданството с християнството.
То заобиколило християните от юг и след това ги нападнало от левия фланг.
(Има се предвид разпространението на мохамеданството по южното крайбрежие на Средиземно море в Северна Африка и ударът, нанесен по Испания и Франция през VIII-IX в. сл. Р. Хр. - бел. пр.)
към текста >>
Но вс
лед
ствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството.
Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство. Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба.
към текста >>
Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а с
лед
това превърнала се в духовна борба.
Но вследствие на казаното, в европейския Запад възникнало все по-голямо желание, каквото и да става, да се отстоява християнството. Където господства култът, там религията по-малко се нуждае от защита, тъй като култът оказва голямо влияние върху хората. Но тук излизащият от Рим култ господствал по-малко, макар и да се запазвал. В по-голяма степен господствало вероучението. Но него сега постоянно им се налагало да го защитават от нападащото мохамеданство.
Всъщност цялото средновековие протичало в тази борба, която поддържало мохамеданството, в борба, носеща в началото военен характер, а след това превърнала се в духовна борба.
Във втората половина на средните векове постепенно се развило това, което се нарича европейска култура или цивилизация. Какво възниквало постепенно тук?
към текста >>
Така в тази из-точна религия възникнал с
лед
ният възг
лед
: Христос - това е нашият Отец.
И както при Мохамед на разсъдъчно ниво възниква принципът на съдбата, принципът на необходимостта от строго подчинение на човека на това, което е определено от Бог-Отец, така и в източното християнство на Бог-Отец се отрежда много по-значително място, Бог-Отец добива по-голям смисъл, отколкото Бог-Син. Само тук има място своеобразно мисловно прегрупиране. Макар и хората на Изток в голяма степен да се придържат към Христа, те пренасят върху Христос качества на Бог-Отец. Тук по този въпрос няма яснота, той е замъглен. Тук не така много се говори за Бог-Син, но въпреки това признават за свой Бог Христос, давайки Му качества на Бог-Отец.
Така в тази из-точна религия възникнал следният възглед: Христос - това е нашият Отец.
И в цялата източна религия по същество живее това положение: Христос е нашият Отец.[6]
към текста >>
Ако сега преминем в Европа, там, вс
лед
ствие на стремежа за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и дума за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
Ако сега преминем в Европа, там, вследствие на стремежа за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и дума за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
към текста >>
Но с
лед
това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство.
С прекратяването на спора става разделение. Разбиране по въпроса се постига в много редки случаи, още повече, ако разногласията приемат значителен характер. Вие знаете, че в началото имаше една социалистическа партия. Там много се спореше. Там имаше лява и дясна фракции.
Но след това всяка от тези фракции образува собствено партийно ръководство.
Така е било и с разпространението на християнството. То се разпространявало. Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос. В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в.
към текста >>
А с
лед
това станало великото разделение на Църквите.
То се разпространявало. Тук, в Азия, тоест на Изток, отдавали предпочитание на Бог-Отец, макар да утвърждавали Христос. В Европа правели повече разлика между Отец и Син. По тази тема дискутирали, водели спорове до IX, X в. сл. Р. Хр.
А след това станало великото разделение на Църквите.
Източната Църква, която днес наричат Православна, защото тя изповядва изначалните древни постановки, и Западната, Римокатолическа Църква, се отделили една от друга. Така се проявило това голямо различие между източното и западното християнство.
към текста >>
Затова на първия стадий от мохамеданството се развивали възг
лед
ите за Бог-Отец, действащ чрез цялата природа, а също така действащ и в природата на човека.
Тези, сред които първоначално действал Мохамед, които преди другите приели исляма, били преимуществено араби. При тях религията носела ясно изразен природен характер, била природна религия. Така те били подготвени към ясно разбиране на «Отец», към признаване на Бог-Отец.
Затова на първия стадий от мохамеданството се развивали възгледите за Бог-Отец, действащ чрез цялата природа, а също така действащ и в природата на човека.
към текста >>
На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали пог
лед
а си към природата.
Но по-късно от отдалечени области на Азия пристигнали други племена, чиито потомци днес са турците. Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог.
На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата.
Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно.
към текста >>
И едва с
лед
идването на турците тези пътешествия станали опасни, защото турците властвали над Палестина и те вредили на християнските поклонници, пилигримите, когато пристигали тук.
Виждате ли, за християните местността, където е възникнало християнството, Палестина и Йерусалим, била особено свещена местност. От западните области натам се отправяли множество поклонници, принасящи при това значителни жертви. Имало е множество много бедни хора, отказващи се от всичко необходимо, само за да извършат това пътешествие в Палестина към Светия Гроб Господен, както го наричали. Но въпреки това, такова пътешествие се предприемало!
И едва след идването на турците тези пътешествия станали опасни, защото турците властвали над Палестина и те вредили на християнските поклонници, пилигримите, когато пристигали тук.
Европейците искали да освободят Палестина, за да може да се идва тук. Те искали да установят в Палестина своя собствена власт, затова предприели големи военни походи, станали известни като кръстоносни походи, чиято цел така и не била достигната, но които станали израз на борбата между западното християнство, източното християнство и проникнатото с тюркизъм мохамеданство. Християнството е трябвало да бъде спасено от станалото тюркско мохамеданство.
към текста >>
Но ако един или друг кръстоносец в дните, свободни от сражения, е можел малко да се ог
лед
а, с него са можели да станат знаменателни събития.
Кръстоносните походи започнали през XI-XII в. сл. Р. Хр., продължили в течение на столетия и се падали в средата на средновековието. Така че какво виждали тези, които се отправяли в Азия като кръстоносци, воини на кръста? Преди всичко те виждали, че турците са страшен враг. В тяхно лице те се сблъскали със страшен враг.
Но ако един или друг кръстоносец в дните, свободни от сражения, е можел малко да се огледа, с него са можели да станат знаменателни събития.
Той е можел например да срещне някакъв старец, живеещ в някаква колиба, когото не занимавали нито турците, нито християните, нито арабите, но който със забележителна вярност и преданост продължавал древните езически традиции. Той е бил продължител на това, което е живеело в древното езичество, бидейки култура, наука, вероучение. Турците не се занимавали с това. Всичко това е било изкоренено от официалната култура. Но такива хора е имало, и то много.
към текста >>
Вс
лед
ствие на казаното се знаело само това, на което учели свещениците.
Каквото се възвестявало от църковната катедра, каквото провеждащите се Вселенски Събори са разглеждали като положително, ставало предмет на обучението. Но покрай това съществувал още и така нареченият Нов Завет, Библията. Обаче да се чете Библията от хора, които сами не са били свещеници, е било забранено и към тази забрана се придържали строго. Би било оценено като нещо ужасно, ако в това древно време преди кръстоносните походи някой би прочел Библията, Новия Завет. Това не се разрешавало.
Вследствие на казаното се знаело само това, на което учели свещениците.
Обикновеният вярващ не е държал в ръцете си Библия.
към текста >>
Вс
лед
ствие на факта, че арабите донесли науката, вс
лед
ствие на това, че човек се запознавал с древната из-точна мъдрост, възникнало много силното усещане: свещениците, които ни учат, съвсем нищо не знаят!
Вследствие на факта, че арабите донесли науката, вследствие на това, че човек се запознавал с древната из-точна мъдрост, възникнало много силното усещане: свещениците, които ни учат, съвсем нищо не знаят!
Има много по-голяма мъдрост от тази, на която те ни учат. Така съзрявало намерението: ние искаме да видим откъде те вземат своята мъдрост. Така възникнала тенденцията, намерението истински да се изучава Библията, човек да се запознае с Новия Завет. Оттук възникнала третата форма на християнството: евангелското християнство, което по-късно получило в Лутер[7] своя особен представител, макар в съответствие с посочените тенденции това да се е формирало значително по-рано.
към текста >>
Хус все още по-малко е г
лед
ал Евангелието, повече е обръщал внимание върху това, човек да преживява християнството по вътрешен начин.
Виждате ли, има съществена разлика между Хус[8], действал там, където сега е Чехословакия, и Лутер.
Хус все още по-малко е гледал Евангелието, повече е обръщал внимание върху това, човек да преживява християнството по вътрешен начин.
По-късно това станало по-външно, проявявайки се в изучаване на Евангелието.
към текста >>
Но с
лед
това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.).
На едно място в Евангелието се разказва как Христос изцелил един болен. По времето, когато Христос е изцеля-вал болните, в местността, където той поучавал, са били разпространени много повече заболяванията, които днес наричат нервни заболявания, неврози, отколкото болести на органите. Тези нервни заболявания могат да бъдат излекувани благодарение на ободряването, на любовта, предаваща се от един човек на друг. Повечето от описаните тук случаи на изцеления на болести водят към изцеления от такъв вид.
Но след това на едно място е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал» («А когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове», Марко 1: 32; също така: «И при залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги доведоха при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, ги изцели», Лука 4: 40 - бел. пр.).
Това място, ако вие днес го четете в Евангелието, може да ви се стори незначително, може да ви се стори само като указание за времето от деня. Но защо на това място трябва да се уточнява времето от деня? Защото с това се иска да се каже: силите, развивани тук от човек, който иска да изцели друг, стават по-силни, ако Слънцето не стои на небето, ако лъчите му проникват през Земята, отколкото ако Слънцето стои на небето. Това място е многозначително, тук е казано: «Когато слънцето залязвало, Христос събирал около Себе си хората и ги изцелявал». На това повече не се обръща внимание.
към текста >>
Касае се за с
лед
ното: ако изначално християнството е имало едно Божество в три облика, по-късно то се разпаднало на три вероизповедания.
Касае се за следното: ако изначално християнството е имало едно Божество в три облика, по-късно то се разпаднало на три вероизповедания.
Всяко вероизповедание притежава една част, една правомерна част от християнството.
към текста >>
Обаче вс
лед
ствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови.
Обаче вследствие на абстрактно обединение на трите части, изначалното християнство не може да се възстанови.
То може да бъде намерено отново само благодарение на самите истински човешки сили, както започнах да ви показвам в току-що приведения от мен пример (евангелските изцеления - бел. пр.). Но с това исках в същото време да ви покажа колко трудно е в настоящото време да се стигне до изначалното християнство. Ако попитате източното християнство какво е истинското християнство, ще ви кажат всичко, отнасящо се до Отец и ще нарекат Отец Христос. Ако попитате за същността на християнството Римокатолическата Църква, ще ви кажат за всичко, отнасящо се до грехопадението на човека, до пропадналата човешка природа, за това, че човек трябва да бъде спасен от своите страдания и т. н. Ще ви кажат всичко, отнасящо се до Сина, до Христос.
към текста >>
В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от с
лед
ващите папи.
[3] Въпросът за произхода на Светия Дух от Отца или от Отца и Сина е играл изключителна роля в богословието. Първоначалното убеждение на християнството е било формулирано в Евангелието от Йоан: «Когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене» (Йоан 15: 26). В тези думи Христос Исус свидетелства за две неща: за извънвремевия произход на Светия Дух от Отца и за времевото посланичество на Светия Дух чрез Сина. Обаче Никео-Цариградският Символ на вярата, появил се като резултат от Първия и Втори Вселенски Събор през IV век, акцентирал само върху онтологичното отношение на Светия Дух и Отец, не споменавайки за посланичеството на Светия Дух от Сина: «И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, който от Отца изхожда... ». По указаната причина още от VI–VII век в Испания на Поместните събори се предлагала добавката «и от Сина».
В началото на IX век император Карл Велики, въпреки мнението на римския папа Лъв III, настоял за внасянето на добавката «филиокве», тоест «и от Сина» в Никео-Цариградския Символ на вярата, което се смятало за канонически недопустимо, но било прието от следващите папи.
Отстоявайки примата на римската власт, на Римския събор през 863 г. папа Николай I (858–867 г. ) отлъчил Константинополския патриарх Фотий (858–886). В отговор патриарх Фотий обвинил папата в изкривяване на Никео-Цариградския Символ с добавката Filioque, «и от Сина», при което на Събора през 867 г. латинските нововъведения били осъдени, а папа Николай I бил низвергнат и предаден на анатема.
към текста >>
[6] Тази г
лед
на точка се потвърждава от наличието в Източната Църква на образа на Христос-Пантократор, тоест Вседържител.
[6] Тази гледна точка се потвърждава от наличието в Източната Църква на образа на Христос-Пантократор, тоест Вседържител.
Атрибутът Вседържител православният Символ на вярата отнася към Бог-Отец. Така в първи член на Символа на вярата – молитвата «Вярвам» – е казано: «Вярвам в Единния Бог-Отец Вседържител». – Бел. пр.
към текста >>
14.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
За съжаление, не ми се удаде да говоря пос
лед
ната събота, тъй като трябваше да замина за Листал.
Добро утро, господа. Днес ще добавим още нещо по въпроса, касаещ християнството.
За съжаление, не ми се удаде да говоря последната събота, тъй като трябваше да замина за Листал.
Ние се опитвахме да говорим за това, което може да се смята за специфична същност на християнството и за това, което е било възприето от християнството в хода на развитие на човечеството. После говорихме за борбата, възникнала във връзка с разпространението на християнството в Европа, борба, както казах, дълго време основаваща се на факта, че едната партия подчертавала повече принципа на Бог Отец - източното християнство, - докато другата партия подчертавала повече принципа на Сина - Римокатолическата Църква, - а третата партия - Евангелистката Църква - подчертавала повече принципа на Духа.
към текста >>
При това обаче с
лед
ва да се знае за какво тогава са спорили хората, защото същото още живее сред нас.
Ако се замислим над това, бихме могли и да разберем защо древните хора са спорили по съвсем различни поводи, отколкото днес.
При това обаче следва да се знае за какво тогава са спорили хората, защото същото още живее сред нас.
към текста >>
Ако разг
лед
аме най-древните времена, ще открием, че тогава най-чест и разпространен е бил образът на Христос Исус, където Христос е изобразен като млад човек с агънце на раменете и като пастир.
Какъв е бил външният символ, най-настойчиво съхранил се в християнството? Най-стабилен символ на християнството много дълго време е бил умрелият Исус - кръст, а на него мъртвият Исус. Но не от самото начало християнството се е обръщало към мъртвия Исус.
Ако разгледаме най-древните времена, ще открием, че тогава най-чест и разпространен е бил образът на Христос Исус, където Христос е изобразен като млад човек с агънце на раменете и като пастир.
Това изображение са наричали Добрия Пастир. През I, II, III християнско столетие най-разпространен бил образът на Добрия Пастир. И едва през VI в. сл. Р. Хр. се появили изображения, в които Христос виси на кръста и е мъртъв.
към текста >>
Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възг
лед
а, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество.
Зад този факт стои нещо важно.
Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество.
Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората. Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в. след Р. Хр.
към текста >>
Това възникнало с
лед
VI в.
Зад този факт стои нещо важно. Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората. Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество.
Това възникнало след VI в.
след Р. Хр. тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие. То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
към текста >>
с
лед
Р. Хр.
Виждате ли, първите християни изцяло и напълно се придържали към възгледа, че Христос е влязъл в Исус от Слънцето, че Христос е извънземно същество. Всичко това като цяло по-късно се разбирало невярно. Всичко това като цяло е било по-късно превърнато в догма за така нареченото непорочно зачатие, която гласи, че Исус, когато той вече се раждал, не е бил нито заченат, нито роден, така, както обикновено става с хората. Едва когато престанали да разбират, че отначало Исус е бил човек, макар и изключително значителен човек, и че чак в тридесетата година от живота Му върху Него слязъл Духът, Когото наричали Христос, слязъл Слънчевият Дух - по времето, когато престанали да разбират това, тогава веднага, от една страна, се появил стремеж на кръста да се изобразява мъртвият Христос, умрелият Христос, а от друга страна, духовното влизане на Христос било пренесено на Рождество. Това възникнало след VI в.
след Р. Хр.
тълкуване било невярно. Обаче то позволява да надникнем много дълбоко в проблемите. Защото между времето, когато християните още изобразявали Исус Христос като Добрия Пастир, и времето, когато започнали да го изобразяват като Разпънатия, станало едно напълно определено събитие. То се състояло в това, че на един от Съборите[1] било решено: човек се състои не от три части - тяло, душа и дух, -а само от две части, от тяло и душа, и душата, както казвали, притежавала духовни свойства.
към текста >>
Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възг
лед
.
Този факт е много важен, господа!
Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед.
Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека. Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства. Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Вс
лед
ствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
Този факт е много важен, господа! Виждате ли, в продължение на цялото средновековие така наречената трихотомия, тричленност на човека, троичност на човека се е смятала за еретичен възглед. Никой, който се е смятал за правоверен, не е смеел да вярва в тричленността на човека. Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства.
Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето.
към текста >>
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на пос
лед
ния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира.
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част.
към текста >>
всички възг
лед
и за духа били изкривени и като с
лед
ствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба.
И от тази шапка някои хора са получавали името си, прякора. Ако са наричали някого «Орел», той е можел да сложи орел в герба си и т. н. Така и името «Агнец Божий» се запазило, доколкото сочело към част от древното изображение. През VI век сл. Р. Хр.
всички възгледи за духа били изкривени и като следствие от този факт възникнала вярата, че можем да разглеждаме Христос Исус само в аспекта на човешката съдба.
Не са разглеждали живия Христос, който е дух, а са разглеждали само умрелия човек Исус и са смятали, че това е Христос. Затова събитието на умирането е станало особено актуално през VI в.
към текста >>
И изс
лед
вайки развитието на християнството, ние виждаме как материализмът се развива все повече.
Виждате ли, тук е изиграл своята роля материализмът.
И изследвайки развитието на християнството, ние виждаме как материализмът се развива все повече.
Заради това в по-късно време станали много неща, които в противен случай не биха станали.
към текста >>
И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като с
лед
ствие от Мистерията на Голгота.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната.
И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота.
Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота. А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си. Именно това се явява турският фатализъм!
към текста >>
Това били тези, от които впос
лед
ствие възникнало евангелското християнство.
Така възникнали всички тези средновековни спорове, резултатът от които е бил просто ужасен. Едните казвали: вярваме, че хлябът е истинска плът. Те били римокатолическата «партия». Другите казвали: ние не можем да повярваме в това. В най-добрия случай това, което става тук, има чисто символично значение.
Това били тези, от които впоследствие възникнало евангелското християнство.
към текста >>
Един се присъединявал към едната партия, друг - към другата партия, и под образа на религиозната борба те прес
лед
вали собствени цели, така че
Разбира се, вие не трябва да мислите, че в течение на цялата Тридесетгодишна война са се занимавали с разплитането на религиозни спорове. В такъв случай Тридесетгодишната война вероятно би завършила по-рано. Към всичко се добавили и раздорите между князете. На тях им било от полза, че хората се изправили един срещу друг.
Един се присъединявал към едната партия, друг - към другата партия, и под образа на религиозната борба те преследвали собствени цели, така че
към текста >>
Интересно е да се види как по-късно, даже с
лед
VI столетие, в Средна Европа християнските възг
лед
и са носили много по-духовен характер, отколкото по-късно.
Интересно е да се види как по-късно, даже след VI столетие, в Средна Европа християнските възгледи са носили много по-духовен характер, отколкото по-късно.
Материалистическо християнството е станало преди всичко на юг. В Средна Европа има две прекрасни поетически произведения. Едното е възникнало в Елзас през IX в. сл. Р. Хр. и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3].
към текста >>
Той го описва примерно така, както би с
лед
вало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове.
сл. Р. Хр. и се наричало «Евангелска хармония» на Отфрид[3]. Другата поема възникнала обаче в друга местност, която днес е Саксония, и се наричала «Хелианд»[4], «Хайланд». Ако четете «Хелианд», ще ви се набие в очи едно. Вие ще си кажете: този монах - защото персонаж в «Хелианд» се явява монах от селски произход - описва Исус Христос, но по съвсем особен начин.
Той го описва примерно така, както би следвало да се опише германски херцог, който, сражавайки се начело на германската войска, удържа победа над своите врагове.
Когато четете «Хелианд», се чувствате не в Палестина, а в Германия. Разбира се, тук са разказани събитията, описани в Евангелията, но са разказани така, както ако Христос би бил немски херцог, немски княз. Така е разказано и за деянията на Исус.
към текста >>
С
лед
ователно Той се явява свободен човек.
Разбирайки характера, който Христос има в «Хелианд», можем да открием, че Хелианд, както Христос е изобразен в тази саксонска книга, преди всичко се явява «свободен човек», което значи, че той носи в себе си слънчевото начало, не само лунното.
Следователно Той се явява свободен човек.
към текста >>
С
лед
три дена са изваждали образа от гроба и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна».
Можем да се потопим и в още по-отдалечено време, когато навсякъде по време на пролетта са съществували определени празници, където в мистериите изобразявали как имащият човешки облик Бог е умирал, него са го погребвали, а на третия ден той отново възкръсвал. Това е било истинско представление, което винаги са правели в древните мистерии през пролетта. Там хората са се събирали заедно. Там се е намирал и образът на божеството в човешки облик. Изобразявало се е как божеството умира; образа са го погребвали.
След три дена са изваждали образа от гроба и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна».
И ако в продължение на три дни, когато Хейланд образно е бил в гроба, те правели своего рода помен, отбелязвали скръбни дни, след тях следвал радостен празник.
към текста >>
И ако в продължение на три дни, когато Хейланд образно е бил в гроба, те правели своего рода помен, отбелязвали скръбни дни, с
лед
тях с
лед
вал радостен празник.
Това е било истинско представление, което винаги са правели в древните мистерии през пролетта. Там хората са се събирали заедно. Там се е намирал и образът на божеството в човешки облик. Изобразявало се е как божеството умира; образа са го погребвали. След три дена са изваждали образа от гроба и в празнична процесия са го пренасяли в околността, като силно викали: «Хейланд възкръсна».
И ако в продължение на три дни, когато Хейланд образно е бил в гроба, те правели своего рода помен, отбелязвали скръбни дни, след тях следвал радостен празник.
към текста >>
Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга г
лед
на точка.
В първоначалното християнство хората още си казвали: за да стане безсмъртен, в течение на живота човек трябва да пробуди в себе си душата. Тогава той в истинския смисъл става безсмъртен. Разбира се, по този въпрос не трябва да се изпада в заблуда. Въпреки това се появило като алтернатива лъжливо мнение, оформила се такава заблуда. А именно: по време на разпространението на християнството в първите векове хората казвали: за да не умре душата на човека, той трябва да се грижи за нея.
Но по-късно Църквата започнала да проповядва друга гледна точка.
Църквата не искала повече да позволи на човека сам да се грижи за своята душа, тя пожелала да поеме цялата грижа за неговата душа! Във все по-голяма степен Църквата е трябвало да осъществява тази грижа за душата на човека, вместо той сам да прави това. Резултатът бил, че в човека престанали да виждат откъде би трябвало по правилен начин да произтича такава грижа за душата, престанали да виждат, че в душата се ражда духът, че в душата се ражда слънчевото начало. А за слънчевото начало е невъзможно да се проявява грижа по материалистичен начин. Какво значи: да се грижим за слънчевото начало по материалистичен начин?
към текста >>
Но с
лед
едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа. Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото. Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука.
Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
С
лед
като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със с
лед
ните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа!
След като аз и някои други антропософски приятели през 1922 година се изказахме на конгреса във Виена, излезе една статия[6], завършваща със следните думи на своя автор: «Ние трябва да водим борба срещу духа!
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен.
към текста >>
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно с
лед
друго за ум и разум.
» Но къде може да ни отведе такова откровено водене на борба срещу духа? Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен.
Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би с
лед
вало да се добива с помощта на инжекция.
Тогава, желаейки да започне възпитанието на шестгодишното дете, авторът би трябвало честно и почтено да заяви: дявол да го вземе, понеже материята е първична, а духът вторичен, материята е предпоставка за духа! Дайте по-добре да се пробваме да предпишем на това дете прахчета или нещо подобно, за да изменим неговата материя. Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум.
Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция.
Ето тогава материализмът би действал честно. Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин. Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би с
лед
вало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно.
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
15.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тъй като с
лед
ващата седмица няма да бъда тук, защото трябва да бъда в Берн, днес бих искал да ви кажа някои неща, свързани с това, за което вече говорихме в темата за Пасхата.
Добро утро, господа!
Тъй като следващата седмица няма да бъда тук, защото трябва да бъда в Берн, днес бих искал да ви кажа някои неща, свързани с това, за което вече говорихме в темата за Пасхата.
Или имате други въпроси, за нещо, което сега е особено важно за вас?
към текста >>
Доктор Щайнер: Получавайки съобщение за такива неща в такава форма, като това, което е имало място в статията от вестника, с
лед
ва преди всичко да бъдем внимателни.
Доктор Щайнер: Получавайки съобщение за такива неща в такава форма, като това, което е имало място в статията от вестника, следва преди всичко да бъдем внимателни.
Тези неща трябва да се проверят. И така, думата е за това, че някои хора - а по твърденията на този човек, всички хора - могат да придобият способност да виждат с помощта на кожата, могат да четат с някой участък на кожата.
към текста >>
Разбира се, би могло всички деца да се обучат на четене посредством палците, използвайки прости букви, и с
лед
това да се дава на децата да докосват хартията.
Обаче това явление е известно отдавна: благодарение на определена тренировка някои хора могат да се обучат по такъв начин, че да придобият способност да четат с помощта на своята кожа, с помощта на кой да е отделно избран участък от кожата. Впрочем в дадения случай ми се иска да обърна вашето внимание върху това, че подобни неща не трябва твърде силно да удивляват никого. Помислете за това, че хората се обучават далеч не на всичко, на което са способни, в тях се формират не всички способности. Ако положи усилия, човек може доста бързо да се обучи на някои неща.
Разбира се, би могло всички деца да се обучат на четене посредством палците, използвайки прости букви, и след това да се дава на децата да докосват хартията.
Защото на мястото, където няма буква, хартията е по-различна, отколкото там, където има буква. Да допуснем само, че буквите са издадени или вдлъбнати на хартията - така че защо да не можем да се научим да четем по тях! Когато правят букви от дърво, по тях също може да се чете с помощта на осезанието със затворени очи. Тази способност трябва само да се усъвършенства.
към текста >>
С
лед
ователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи.
Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март.
Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи.
Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
Но с
лед
това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието.
Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи.
Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието.
След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
С
лед
настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата с
лед
първото пълнолуние с
лед
началото на пролетта.
Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно до настъпването на пролетта празникът Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква - началото на пролетта се пада на 21 март - настъпването на пълнолунието.
След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта.
Първото пълнолуние може да се падне на 22 март. Тогава първата неделя
към текста >>
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя с
лед
пролетното пълнолуние.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние.
В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април.
към текста >>
Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни с
лед
21 март.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната.
Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март.
Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>
Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а с
лед
това, с
лед
29 дни -пълнолунието.
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март.
Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието.
В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>
В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята с
лед
четири седмици (с
лед
Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха).
ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако например пълнолунието настъпи на 19 март, първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни -пълнолунието.
В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха).
Тогава празникът Пасха се отдалечава през април. По такъв начин празникът Пасха се разполага между 21 март и края на април. Така той се придвижва ту в едната, ту в другата посока.
към текста >>
Пог
лед
нете растенията, израстващи от Земята.
Погледнете растенията, израстващи от Земята.
Да допуснем, че тук се намира Земята (вж. рис.11), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в Земята. Растението като цяло, целият живот на растението е съсредоточен в това малко семенце. Какво се получава от семенцето? Отначало корен.
към текста >>
С
лед
това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано.
След това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано.
При това се образува стъбло. После отново става разширение и се образуват листа. След това възниква цвят. После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до следващата година. Следователно какво имаме при растенията?
към текста >>
С
лед
това възниква цвят.
След това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано. При това се образува стъбло. После отново става разширение и се образуват листа.
След това възниква цвят.
После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до следващата година. Следователно какво имаме при растенията? При растенията наблюдаваме разширение и консолидация, разширение и консолидация, разширение - консолидация.
към текста >>
После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до с
лед
ващата година.
След това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано. При това се образува стъбло. После отново става разширение и се образуват листа. След това възниква цвят.
После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до следващата година.
Следователно какво имаме при растенията? При растенията наблюдаваме разширение и консолидация, разширение и консолидация, разширение - консолидация.
към текста >>
С
лед
ователно какво имаме при растенията?
След това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано. При това се образува стъбло. После отново става разширение и се образуват листа. След това възниква цвят. После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до следващата година.
Следователно какво имаме при растенията?
При растенията наблюдаваме разширение и консолидация, разширение и консолидация, разширение - консолидация.
към текста >>
Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, с
лед
това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва.
Така всеки път, когато растението се разширява - това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо. Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло - това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната.
Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва.
Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ако пог
лед
нем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната.
Така всеки път, когато растението се разширява - това е действие на Слънцето, което в частност изкарва листо. Всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло - това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, относно израстващите листа, израстващия корен, и преди всичко, относно семената можем да кажем: това е Луната, след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната.
Ако погледнем около себе си полето с растящите растения, ще видим действието на Слънцето и Луната.
Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната. А фактът, че той има като вътрешна силата да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Казах ви го при описанието на Мистерията на Голгота.
към текста >>
С
лед
ователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето.
Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ с
лед
пролетното пълнолуние.
Виждате ли, този факт е бил известен и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго.
Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние.
И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо с
лед
зимното слънцестоене.
Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната си взаимодействат по правилен начин. Това става, когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Следователно съчетанието на Слънцето и Луната става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго. Ето защо Пасха е в неделя, денят, посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние.
И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта - пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
към текста >>
С
лед
ва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента!
В какво се е състоял този празник на Адонис? Виждате ли, господа, празникът на Адонис е бил учреден в тези художествено-образователно-религиозни центрове, центрове на изкуството, науката и религията, които ви описах като мистерии. Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят.
Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента!
И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента. Празнуването е ставало по следния начин.
към текста >>
Празнуването е ставало по с
лед
ния начин.
Всъщност Адонис е бил своего рода образ, отразяващ духовно-душевното начало в човека. И така, под Адонис подразбирали това, което в човека е било душевно-духовното начало. Смятали така: това, което представлява духовно-душевното начало в човека, се съгласува с целия останал свят. Следва само да обърнем внимание върху факта, че празникът на Адонис, подобен на нашата сегашна Пасха, при древните езичници, които все още са съблюдавали всички духовни съотношения, е възникнал така, че се е празнувал през есента! И така, древният празник Пасха се е празнувал през есента.
Празнуването е ставало по следния начин.
към текста >>
С
лед
ователно това е бил скръбен петък.
Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък. Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области. Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб.
Следователно това е бил скръбен петък.
Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък. Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис. Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя. Виждате, господа, че това е бил истински помен за починалия.
към текста >>
Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и с
лед
три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя.
Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб. Следователно това е бил скръбен петък. Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък. Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис.
Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя.
Виждате, господа, че това е бил истински помен за починалия.
към текста >>
По такъв начин всяка човешка душа се въвличала в това, което в началото предизвиквало скръб, а с
лед
три дена - велика радост.
При изваждането звучали радостни песнопения, истински песни на радостта.
По такъв начин всяка човешка душа се въвличала в това, което в началото предизвиквало скръб, а след три дена - велика радост.
Звучали ликуващи песнопения. И съдържанието на тези ликуващи песнопения се свеждало към възгласа: Бог воскресе! (Бог воскресе за нас отново!)
към текста >>
Защото съм ви казвал: в течение на три дни с
лед
своята смърт човек остава в състояние, в което той г
лед
а назад към своя земен живот.
Вече съм ви разказвал, макар и по друг повод: когато човек умира, той оставя своето физическо тяло. Когато човек умира, останалите близки родственици на покойния и приятели тъжат и извършват помен, при това по естествени причини. Помен, подобен на този, който правели някога хората при потапянето на Адонис. Само че при това нещо не достига.
Защото съм ви казвал: в течение на три дни след своята смърт човек остава в състояние, в което той гледа назад към своя земен живот.
Той е оставил своето физическо тяло, но още има своето етерно тяло. То става все по-голямо и по-голямо и накрая се разсейва в света. Тогава човек се намира само в своето астрално тяло и в своя Аз.
към текста >>
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той с
лед
три дена отново възкръсва в духовния свят.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят.
Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух.
към текста >>
Ако г
лед
аме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял.
Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа.
към текста >>
Ако г
лед
аме човека, той възкръсва с
лед
три дни в душа и в дух.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят. Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне.
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух.
Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа. Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата.
към текста >>
Човек и с
лед
смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата.
Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа.
Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата.
Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата. Когато ти умреш, отново възкръсваш на третия ден.
към текста >>
Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към с
лед
ното: ти си различен от природата.
Това е било необходимо да се доведе до съзнанието. Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа. Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата.
Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата.
Когато ти умреш, отново възкръсваш на третия ден.
към текста >>
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, с
лед
това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден с
лед
смъртта.
Това е бил един от най-прекрасните празници в продължение на древните времена.
Хората се събирали на местата, където се извършвал мистерийният култ, оставали там в течение на всичките тези пасхални дни, след това те изпълнявали скръбни песнопения, а на третия ден осъзнавали: всяка душа, всеки Аз и всяко астрално тяло възкръсват в духовния свят на третия ден след смъртта.
Това е било за хората съвместно приобщаване към духовния свят. Защото на Пасха те загърбвали физическия свят. Виждате ли, това е могло да се извършва в съответствие с времето. В древността времето на празника е било по-различно, отколкото сега. Сега празника Пасха хората празнуват през пролетта, когато имат много друга работа, ако са селски жители.
към текста >>
Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е г
лед
ал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната.
Само природа вече ги е занимавала. При това те разсъждавали така: как можем ние да празнуваме възкресението през есента? Та нали по това време нищо не възкръсва! За това, че човек възкръсва, те вече нищо не знаели, така че казвали: през есента нищо не възкръсва, всичко се покрива със сняг, а през пролетта всичко възкръсва. Така празника Пасха го направили пролетен.
Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната.
През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света. Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята. Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд.
към текста >>
Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек г
лед
а само Земята.
Така празника Пасха го направили пролетен. Това е било нещо, предизвикано от материализма, дори и този материализъм все още да е гледал към небето и да е насрочвал празника Пасха в съответствие със Слънцето и Луната. През III, IV в. сл. Р. Хр. материализъм вече е имало, макар и материализмът от това време най-малкото е поглеждал към света.
Той още не бил този «материализъм на дъждовния червей», когато човек гледа само Земята.
Названието «материализъм на дъждовния червей» е предложено по причината, че дъждовните червеи винаги се намират под земята и в най-добрия случай изпълзяват отгоре само по време на дъжд. Именно така стои работата със съвременните хора. Съвременните хора вече не разглеждат нищо друго освен намиращото се на Земята. В началото на празнуването на Пасха материализмът все още е вярвал, че има милиони звезди, които влияят върху човека. Но и това е било забравено към XVI столетие.
към текста >>
Виждате ли, много интересно е да се наблюдава как през IV столетие един с
лед
друг са управлявали двама императори.
Виждате ли, много интересно е да се наблюдава как през IV столетие един след друг са управлявали двама императори.
Отначало управлявал император Константин[1], човек изключително самонадеян. Той е основал Константинопол. Някакво съкровище (вероятно се има предвид Паладиума - бел. пр.), някога пренесено от Троя в Рим и скрито там, императорът Константин заповядал да го пренесат от Рим в Константинопол и да го закопаят там, а над него да въздигнат колона. На тази колона е трябвало да бъде поставена статуя на езическия бог Аполон.
към текста >>
С
лед
това има също така и трето Слънце, духовно Слънце.
Виждате ли, преди всичко Слънцето се явява физическо тяло, което вие виждате като това бяло-жълто физическо тяло. Преди всичко то се явява физическо тяло. Но това Слънце има душа: второто Слънце.
След това има също така и трето Слънце, духовно Слънце.
Както човек има тяло, душа и дух, така и Слънцето има тяло, душа и дух. Юлиан е говорил за три Слънца и е искал такова изучаване на християнството, от което човек да знае: Христос е излязъл от Слънцето и е влязъл в човека Исус.
към текста >>
Впос
лед
ствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик!
Църквата не е искала хората да знаят за това! Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят.
Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик!
Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание. Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците. Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той.
към текста >>
Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само с
лед
вайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците.
Църквата не е искала хората да знаят за това! Църквата не е искала да допусне съществуване на наука за Христос Исус, допускала е само това, което тя самата е предписвала. Случило се така, че император Юлиан, предприемайки поход в Азия, е бил предателски убит: него го махнали от този свят. Впоследствие него винаги го наричали «Юлиан Отстъпник», Апостат, еретик, Юлиан-Еретик! Той искал да се даде на хората възможност да установят връзката между християнството и древното познание.
Той предполагал, че християнството ще се развива по-добре, притежавайки съдържанието на древната мъдрост, а не само следвайки заповедите на свещениците, когато хората са длъжни да вярват само в това, което говорят свещениците.
Случило се все пак така, че по времето, когато празникът Пасха е бил преместен през пролетта, хората все още са знаели, че празникът Пасха е свързан с възкресението. И макар вече нищо да не знаели за възкресението на човека, въпреки това те празнували възкресението на природата. Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той. В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите? Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет!
към текста >>
Тези, които са по-честни, казват от своята г
лед
на точка така: такова изчисление на празника не ни е нужно.
Но после било забравено и това, забравено там, където празникът Пасха, макар и да се празнува, хората вече не са знаели какво означава той. В днешно време незнанието е отишло толкова далеч, че хората питат: защо празникът Пасха се празнува в съответствие със Слънцето, Луната и звездите? Чисто и просто трябва да се вземе първата неделя на април, тогава би било по-лесно да се води счетоводният отчет! Днес искат да празнуват Пасхата, ориентирайки се по счетоводството! И всъщност хората, желаещи да празнуват Пасхата, ориентирайки се по търговията, даже са по-честни от другите, които макар и да определят празника Пасха в съответствие с небето, нищо повече не знаят за това.
Тези, които са по-честни, казват от своята гледна точка така: такова изчисление на празника не ни е нужно.
Печалното обаче е това, че ни се налага да проявяваме такава честност само защото никой повече не знае какви са истинските закономерности, действащи тук. Пред нас днес стои задачата отново да посочим факта, че именно духовното начало се явява мерило за всичко.
към текста >>
Някога в древността очаквали първото пълнолуние с
лед
началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис.
Някога в древността очаквали първото пълнолуние след началото на есента, есенното равноденствие, и тогава определяли празника на Адонис.
Така са се ориентирали по Луната, обаче са знаели при това и за противоположността: небето изпраща по същото време сняг. Празникът на Адонис винаги се е падал между края на септември и края на октомври - най-доброто време за спомняне на възкресението на човека. Тук на човек не му е нужно възкресението в природата. Но най-малкото в началото на празнуването на Пасха още е било известно, че Пасха се явява празник на смъртта (помена) и празник на възкресението. Това също се оказало забравено.
към текста >>
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни с
лед
ното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и г
лед
а назад към своя земен живот.
Това също се оказало забравено. Така че може да се каже: вече е време по повод на такива празници отново да си спомним какви са били те някога, защото ние трябва отново да стигнем до духа. А ако искаме да стигнем до духа, не трябва по безсмислен начин да празнуваме Рождество и Пасха, а трябва ясно да си представяме какъв е техният смисъл. Обаче ние не трябва да предизвикваме суматоха в света. У хората няма да предизвика въодушевление, ако вземем празника Пасха и го преместим през есента.
Но ние трябва да придадем на този празник определен смисъл, за да може човек да си спомни следното: човек оставя своето физическо тяло, преминавайки през смъртта и гледа назад към своя земен живот.
После той оставя своето етерно тяло и тогава става чисто духовно-душевен в духовния свят, възкръсва в духовния свят. По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие.
към текста >>
На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а с
лед
три дни се издигал отново.
По такъв начин се задълбочава разбирането на Мистерията на Голгота. Защото Мистерията на Голгота всъщност изявила на външен план, в реалната действителност това, което по-рано са изявявали в образна форма на празника на Адонис. Древните са имали работа с образ. Християните са имали работа с историческо събитие. Но историческото събитие има същите извори, каквито имат и древните образни форми.
На празника на Адонис образът на Адонис се потапял (във вода), а след три дни се издигал отново.
Това е бил истински пасхален празник. Но после това, което винаги извършвали в образна форма, се извършило като реално събитие: Христос бил в Исус и умрял. Той отново възкръснал във вида, както съм ви го описвал. И за това е трябвало сега само да се спомня, имайки всяка година на Пасха празник на помена.
към текста >>
Разбира се, това с
лед
ва да се избягва.
Защото ако такъв празник, като празника на Адонис, го празнуват във ваше присъствие, вие бихте си казали: за тези, които са ги посвещавали в мистериите, ставащото е било само образ, образ въобще. Но за широкия кръг, за народа тази статуя ежегодно се възприемала като самото божество, като Бог, когото са потапяли и изваждали. Оттук произхожда това, което наричат фетишизъм. Такава статуя е била фетиш, статуя, в която се намира бог. Култът към такъв предмет се нарича фетишизъм.
Разбира се, това следва да се избягва.
Обаче в някакво отношение положението се запазва в християнството, защото описаното като дарохранителница, където се намира светая светих, както я наричат, в католицизма се почита в качеството и на истинския Христос. Казва се: даже във физически смисъл хлябът и виното се превръщат в плът и кръв на Христос. Това обаче е остатък от миналото, съхранил се не от просветеното езичество, което навсякъде на заден план още е виждало духовното, а остатък от езичеството, стигнало до упадък, когато се развил фетишизмът, когато са приемали статуята за самия бог.
към текста >>
В три часа с
лед
обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал.
Обаче вместо да станат по-одухотворени, тези неща, за съжаление, се възприемали все повече и повече материалистично. Те ставали по-външни, по-формални. Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали.
В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал.
Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали. После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение. Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите.
към текста >>
С
лед
това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали.
Те ставали по-външни, по-формални. Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали. В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал. Всичко притихвало.
След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали.
После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение. Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите. В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
към текста >>
После, с
лед
три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение.
Постепенно през III, IV в. се установил порядък, когато при настъпването на Разпети Петък свещениците се молели, хората се настройвали. В три часа след обед, в момента, когато Христос е трябвало да умре, звънът на камбаните се прекратявал. Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали.
После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение.
Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите. В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
към текста >>
В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: с
лед
като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
Всичко притихвало. След това, пак по външен начин, точно както и при древния празник на Адонис, Разпнатия, Христос на кръста го потапяли - това е било в началото, а по-късно само го закривали. После, след три дена, празнували празника Пасха, празника Възкресение. Но това е било същото, което ставало и при древния празник на Адонис, такъв, какъвто някога е бил. Формата на празника постепенно се превръщала в проявление на римското господство над душите.
В някои области, например там, където израснах - не знам дали това става и тук, -беше така: след като настъпеше Разпети петък и Христос го полагаха в гроба, децата ходеха наоколо със своите звънчета, с нещо приличащо на камбанки и звъняха с думите:
към текста >>
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а с
лед
ователно и празника Пасха също да го разбира духовно.
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно.
Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят. В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло.
към текста >>
В течение само на три дни той г
лед
а назад към този физически свят.
Непосредствената задача на съвременния човек се състои в това, да се освободи от материализма и да стигне до духовния познавателен живот, да се научи да разбира нещата духовно, а следователно и празника Пасха също да го разбира духовно. Защо се празнува празникът Пасха? Всяка година на Пасха можем да си спомним за това, че ако човек умре и започне помена, оплакването над покойника, тези оплаквания над покойника трябва да съдействат за спомнянето, че човек заминава от физическия свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят.
После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения. Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как с
лед
три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения.
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>
При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, с
лед
като е умряла.
Оттук възникват много забележителни неща. Виждате ли, благодарение на това празникът Пасха се оказва свързан с всяка отделна човешка смърт. За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха.
При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла.
Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии. Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението. Тези неща съставляват едно цяло.
към текста >>
Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би с
лед
вало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението.
За всяка смърт на отделния човек става актуално това, което може да се изрази с думите: ние скърбим, но ето, идва Пасха. При което си спомняме, че всяка душа възкръсва в духовния свят, след като е умряла. Известно ви е, че празникът, посветен на смъртта на различните хора, денят за поменаване на всички умрели, в настоящето се отбелязва през есента. Това е така нареченият ден за поменаване на покойниците (при католиците - вторият ден на празника Вси Светии, 2 ноември по григорианския календар - бел. пр.). По времето, когато вече не знаели, че този празник се отнася към Пасха, предшествайки го, е бил учреден празникът Вси Светии.
Обаче тези две неща принадлежат едно на друго и всъщност денят за поменаване на мъртвите би следвало да се отбелязва като ден на смъртта, като Разпети Петък, а Пасхата - като деня на Възкресението.
Тези неща съставляват едно цяло. Но те са разделени с повече от половин година! Така съвременното разпределение на празниците през годината често не позволява да се разбере какво стои в основата им.
към текста >>
Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изс
лед
ват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща.
Днес връзката на човека с годината е известна, доколкото през зимата човек трябва да носи шуба, а през лятото - летен костюм, че през лятото той се поти, а през зимата мръзне. Известно е само материалното. Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости.
Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща.
Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно. Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде. Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност.
към текста >>
Той не може да възникне сам по себе си: да отг
лед
ате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде.
Обаче нищо не се знае за това, че при настъпването на пролетта проявяват активност тези духовни сили, които извличат всичко от Земята, докато през есента духовните сили унищожават всичко. Ако някога това бъде разбрано, хората ще намерят живот в цялата природа, ще осъзнаят, че цялата природа е оживена. В настоящето хората говорят за природата в по-голямата си част глупости. Ако видят растение, те го изравят от Земята и го изследват с помощта на ботаниката, защото съвсем нищо не знаят за тези неща. Ако аз отскубна косъм и го опиша, това ще бъде глупост, доколкото косъмът може да израсне само върху човек или животно.
Той не може да възникне сам по себе си: да отгледате косъм върху безжизнения камък няма да ви се отдаде.
Тук за основа трябва да служи нещо живо. Растенията се явяват коси на Земята, защото Земята е жива. И както на човека е необходим въздух за живота, така и на Земята са й необходими излъчванията на звездите с тяхната духовност. Тя ги вдишва, за да живее. И както човек се движи и премества по Земята, така и самата Земя се премества в мировото пространство.
към текста >>
Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, с
лед
това отново младост - през пролетта, старост -през есента.
Ако изкарва растения, тя е млада, както е младо детето, на което му расте коса. Старецът губи коса, както Земята през есента губи растения. Това също е живот, макар този живот в ритмическо отношение да е организиран по друг начин.
Юношеският живот, младостта - през пролетта, старостта - през есента, след това отново младост - през пролетта, старост -през есента.
В случая с човека тези периоди продължават по-дълго. По същество всичко в мировото пространство живее.
към текста >>
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при пог
лед
към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво.
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво.
Умират само живи същества. Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта. И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила. И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери.
към текста >>
С
лед
Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
В този смисъл, господа, иска ми се да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение. Нека и във вашите души той бъде толкова прекрасен, както прекрасни са пролетните цветя, растящи от Земята!
След Възкресение ние отново ще продължим нашите беседи на научни теми.
към текста >>
И така, на Възкресение трябва да имате с
лед
ното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост.
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост.
Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва! Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение! До нови срещи след Възкресение!
към текста >>
До нови срещи с
лед
Възкресение!
И така, на Възкресение трябва да имате следното усещане: човек може отново да пристъпи към работа, изпълнил се с мъжество и радост. Макар в настоящето обстоятелствата често да не позволяват да се радваме по време на работа, тук у нас това все пак е възможно! Тук са създадени условия, при които работата може да радва! Но във всеки случай, господа, аз исках да ви видя отново, за да говоря с вас, за да имам възможност от духа, отново достигнат с помощта на духовната наука, да ви пожелая наистина прекрасен празник Възкресение!
До нови срещи след Възкресение!
към текста >>
[1] Константин Велики, светец, римски император (306-337), с миланския едикт от 312 г прекратил гоненията на християните, с
лед
това направил християнството държавна религия, инициатор и ръководител на първия Вселенски Събор през 325 г в Никея.
[1] Константин Велики, светец, римски император (306-337), с миланския едикт от 312 г прекратил гоненията на християните, след това направил християнството държавна религия, инициатор и ръководител на първия Вселенски Събор през 325 г в Никея.
към текста >>
[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, прес
лед
вал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
[2] Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>
16.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вс
лед
ствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно.
Вторият въпрос се отнася към археологическите находки в Египет. Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят.
Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно.
Но след това друг човек го постигнала същата участ. Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата. Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго. Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт? Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго?
към текста >>
Но с
лед
това друг човек го постигнала същата участ.
Вторият въпрос се отнася към археологическите находки в Египет. Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят. Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно.
Но след това друг човек го постигнала същата участ.
Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата. Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго. Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт? Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго?
към текста >>
С
лед
това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството.
При това също така се намират и части от облекло. Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах.
След това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството.
към текста >>
Това зърно, с
лед
посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост.
В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години.
Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост.
към текста >>
Ще разг
лед
аме въпросите един с
лед
друг - за порезните рани и операционните разрези.
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните.
Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези.
Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега. От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? - зарастващи необичайно лошо. Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези.
към текста >>
Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вг
лед
аш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега.
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре.
Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега.
От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? - зарастващи необичайно лошо. Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож.
към текста >>
Но ще ви се наложи много внимателно да се взрете, ако бихте искали да видите с
лед
ите (от порязванията).
Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета. Аз много дялках и както това често става при дялане, не един път силно се порязвах.
Но ще ви се наложи много внимателно да се взрете, ако бихте искали да видите следите (от порязванията).
Те почти съвсем са се заличили. Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели. Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат. Откъде се появяват тези големи белези?
към текста >>
Впрочем, ако се вг
лед
ате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели.
Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета. Аз много дялках и както това често става при дялане, не един път силно се порязвах. Но ще ви се наложи много внимателно да се взрете, ако бихте искали да видите следите (от порязванията). Те почти съвсем са се заличили.
Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели.
Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат. Откъде се появяват тези големи белези? Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре. Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло.
към текста >>
В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вс
лед
ствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло.
Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа.
В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло.
Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили.
към текста >>
С
лед
ователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни.
Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили. Отначало винаги възникват белези.
към текста >>
Пос
лед
ните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът.
Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът.
Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили. Отначало винаги възникват белези.
към текста >>
С
лед
ователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили.
В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък.
Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили.
Отначало винаги възникват белези.
към текста >>
Повредите, раните в детска възраст винаги оставят с
лед
себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно.
Субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. Тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади.
Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно.
Но и хората също биват различи. Един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
към текста >>
Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец - всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата кръв също се замърсява, - раната леко се възпалява, но не с
лед
дълго всичко отново е нормално и зараства.
Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село. Там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки. Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон. Но там, сред природата, на това не обръщат внимание!
Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец - всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата кръв също се замърсява, - раната леко се възпалява, но не след дълго всичко отново е нормално и зараства.
То не играе сериозна роля.
към текста >>
От духовна г
лед
на точка тези неща не се разглеждат, макар да е необходимо да ги разглеждаме именно от духовна г
лед
на точка.
В новото време настъпи голямо ускорение.
От духовна гледна точка тези неща не се разглеждат, макар да е необходимо да ги разглеждаме именно от духовна гледна точка.
Само си представете: по-рано поне пишехме сами. Днес човек печата на пишеща машина. Но кое оказва най-голямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни? Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило. Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден.
към текста >>
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава пос
лед
ействие.
Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете.
Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло - тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, - тази сила притежава последействие.
Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
към текста >>
Обаче вие не можете, с
лед
като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време.
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло? Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло - да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло.
Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време.
Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго. Кога човек отново се връща на Земята? На Земята човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят.
към текста >>
Виждате ли, тук не с
лед
ва да фантазираме, а трябва да се придържаме към реалностите.
Но кое съдейства за пълната промяна на тези стари условия?
Виждате ли, тук не следва да фантазираме, а трябва да се придържаме към реалностите.
Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята. От всички звезди, отвсякъде прииждат към нас тези сили. Но по същество те се явяват наши сили. Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята. По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята.
към текста >>
Ние знаем, че с
лед
някое време от този човек почти нищо не остава.
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират.
Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава.
Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат. И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново. Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие. Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека. Преди всичко това трябва да бъде унищожено.
към текста >>
Ако вие дойдете на гробището и с
лед
петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат.
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава.
Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат.
И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново. Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие. Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека. Преди всичко това трябва да бъде унищожено.
към текста >>
Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава пос
лед
ействието на това, което едва се е запазило от човека.
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава. Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат. И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново. Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие.
Тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека.
Преди всичко това трябва да бъде унищожено.
към текста >>
С
лед
ствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества.
При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята[1]. Те не са желаели това. Балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят.
Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества.
С дълбоко познание те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии. Те представляват точно копие на това, което някога е бил човек.
към текста >>
Това има отношение също така и към религиозните възг
лед
и на египтяните.
Второ, за да запазят тези мумии, египтяните използвали много специфични вещества. Тези вещества особено затрудняват разрушаването. Доста бързо тези вещества създават отровна атмосфера. Така че атмосферата, обкръжаваща мумията, винаги е отровна.
Това има отношение също така и към религиозните възгледи на египтяните.
към текста >>
Откъде получавали египтяните тези вещества, превръщащи се с
лед
относително кратко време - в течение на което самите египтяни без вреда за себе си са могли да работят с тях - в отрова?
Тук се включва и нещо друго.
Откъде получавали египтяните тези вещества, превръщащи се след относително кратко време - в течение на което самите египтяни без вреда за себе си са могли да работят с тях - в отрова?
Виждате ли, съвременните хора вече нямат никаква представа за силата на речта! В древността, в древноегипетската епоха силата на речта е била огромна. Представете си силно пушещ огън. Ако духнете към огъня, формата на дима ще се измени. Духайки леко, вие бихте могли по някакъв начин да приведете дима във вихрообразно състояние.
към текста >>
Прави се кадене, с
лед
това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли.
Днес всичко това още съществува, макар и в остатъчен вид. Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата. Въпреки това, такава сила, макар и в малка степен, той използва. Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно.
Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли.
Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим. В него се произнасят определени думи. Тези думи след това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето. Затова кадилният дим се явява важно средство за обръщането на грешниците.
към текста >>
Пос
лед
ното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим.
Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата. Въпреки това, такава сила, макар и в малка степен, той използва. Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно. Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли.
Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим.
В него се произнасят определени думи. Тези думи след това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето. Затова кадилният дим се явява важно средство за обръщането на грешниците.
към текста >>
Тези думи с
лед
това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето.
Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно. Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли. Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим. В него се произнасят определени думи.
Тези думи след това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето.
Затова кадилният дим се явява важно средство за обръщането на грешниците.
към текста >>
С
лед
ователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето.
Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили.
Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето.
Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята.
към текста >>
Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през с
лед
ващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята.
Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. Той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе.
Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята.
А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно. Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили. При което всичко това, представляващо в дадения момент тяло, днешното тяло, ще се унищожи, ако човек отдаде своето тяло във властта на разрушителните сили, докато всичко, заложено в семето, ще се окаже в противоположно положение. Неговите жизнени сили ще бъдат укрепени. Благодарение на това може да се случи така - случва се не с всички зърнени култури, но с много от тях, - че да стане същото, което иначе би могло да стане само по време на зимата.
към текста >>
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от г
лед
на точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа.
към текста >>
Духовните сили започват да оказват въздействие, с
лед
като в хода на земните събития изтече определен срок.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили.
Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок.
Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало.
към текста >>
Да вземем с
лед
ното.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили. Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок.
Да вземем следното.
Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало. Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа.
към текста >>
Вс
лед
ствие от това възникват съвсем неестествени отношения.
Но ако по някаква причина - предполагам, не без помощта на дявола - каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял. Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло! Той тутакси ще умре! И този, който би видял минала инкарнация в нейния реален физически вид, би трябвало да противостои на силите, които искат да умъртвят бъдещето - те по реален начин искат да го умъртвят. Така стои тази работа.
Вследствие от това възникват съвсем неестествени отношения.
Представете си, че има хора - телата на които са били мумифицирани в Древен Египет и досега лежат, запазвайки вида си, - които всъщност отдавна са се върнали на Земята, отдавна са слезли отново! Те са живели или живеят сега, но и техните предишни форми се намират тук. Тези предишни тела действат не само на въплътилите се отново хора, но ако човек отново се е въплътил, действат разрушително и на другите хора, оказващи се в близост до такъв останал съхранен облик. Всъщност от всяка мумия в действителност излиза влияние, враждебно на човешкия живот. Иначе и не може да бъде.
към текста >>
Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен ог
лед
са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек.
Освен това има и трето: от тези съобщения вие сте разбрали, че в настоящето е извънредно трудно да се добереш в тези гробници. Това наистина е страшно трудно. Когато днес ние чуваме за древните мистерии - а за тях сме чували вече не един път, - вие бихте могли да попитате: къде са се извършвали тези мистерии? За да се види къде те са се извършвали, отначало трябва да се заровиш надолу, в скалите, там да намериш пещери, кухини. В тези пещери би могло да се видят различни интересни писмена, изискващи разшифровка.
Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек.
Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които - както може да си представите - са били необходими, за да се построят такива неща!
към текста >>
В епохата, с
лед
ваща с
лед
египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила.
Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът.
В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила.
Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила. И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща като царските гробници, за проникването в които днес се налага да се прилагат огромни усилия, даже само за да се разбият!
към текста >>
Само си представете с
лед
ното.
Само си представете следното.
Да допуснем, че се намирате в Базел и имате радиопредавател. Някой в Берлин хваща вашето предаване, той чува какво говорите в микрофона. Не е ли истина, тук пространството сякаш се отстранява, то съвсем изчезва. Защо? Защото ние, използвайки нашето радиопредаване, открито от нас, сме преодолели пространството и сме в състояние да действаме през пространството. Това, което се предава в качеството му на радиосъобщения, може да се появи навсякъде.
към текста >>
Така че ако това би било предавано тук от някой безумен, луд, а изреченията на лудия ги чува някой друг, пос
лед
ният би могъл да умре.
Да, господа, представете си, че вие тук предавате по радиото: «Който чува какво говоря, той ще умре! » А сега си представете, че това го чува много нервен човек, такъв, който много се поддава на внушения. Той възприема: «Който чува какво говоря, той ще умре». Разбира се, той трябва да бъде изключително нервен и в този случай действително може да умре от уплах, особено ако този, който произнася тези думи, който води радиопредаването, самият е безумен. Защото силите, живеещи в говора на лудия, са много по-мощни от силите, живеещи в речта на разумния, нормален човек.
Така че ако това би било предавано тук от някой безумен, луд, а изреченията на лудия ги чува някой друг, последният би могъл да умре.
към текста >>
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от г
лед
на точка на духовното знание.
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание.
Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа. Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината! Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.
към текста >>
Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изс
лед
вания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа пос
лед
ният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа.
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание.
Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа.
Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината! Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.
към текста >>
Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако с
лед
смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината!
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание. Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания - понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, - по много неприятен начин се натъква на действието на духа.
Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината!
Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.
към текста >>
[2] вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: с
лед
ва да се има предвид, че става дума за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
[2] вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: следва да се има предвид, че става дума за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
Щайнер, са били въплъщение даже не на хора, а на същества от висшите ангелски Йерархии. Ето защо ролята на мумиите е разрушителна, докато ролята на мощите във висша степен е благотворна. - Бел. пр.
към текста >>
17.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Госпожа доктор Вреде[1] провеждаше тук астрономически курс и вие видяхте колко нелеко е днес да се усвоят изчислителните, математическите методи на изс
лед
ване.
Доктор Щайнер: Във връзка с този въпрос трябва да бъде казано нещо за коренното изменение, настъпило по отношение на разглеждането на света.
Госпожа доктор Вреде[1] провеждаше тук астрономически курс и вие видяхте колко нелеко е днес да се усвоят изчислителните, математическите методи на изследване.
към текста >>
Например Русо съобщава с
лед
ното[2]: намирайки се в Египет, с
лед
ователно в област с горещ климат, за който споменах на пос
лед
ното занятие, с помощта на пог
лед
, насочен по определен начин към животно - например към жаба, идваща насреща - втренчено, напрягайки очи, г
лед
айки жабата, той спирал тази жаба и даже я довеждал до пълно обездвижване.
Например Русо съобщава следното[2]: намирайки се в Египет, следователно в област с горещ климат, за който споменах на последното занятие, с помощта на поглед, насочен по определен начин към животно - например към жаба, идваща насреща - втренчено, напрягайки очи, гледайки жабата, той спирал тази жаба и даже я довеждал до пълно обездвижване.
Жабата била като парализирана. Това винаги му се удавало в топлите области, в Египет например. Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие. Но той поискал да се заеме със същото нещо в Лион. Там му попаднала една жаба.
към текста >>
Той я г
лед
ал, г
лед
ал я втренчено и изведнъж открил, че самият той е парализиран!
Жабата била като парализирана. Това винаги му се удавало в топлите области, в Египет например. Той е можел да парализира жабата и после даже да я убие. Но той поискал да се заеме със същото нещо в Лион. Там му попаднала една жаба.
Той я гледал, гледал я втренчено и изведнъж открил, че самият той е парализиран!
Не е можел повече да движи очите си и е бил толкова парализиран, сякаш е умрял. Едва когато дошли други хора, извикали лекар и му дали змийска отрова, отрова от усойница, той успял да излезе от спазматичното състояние и да се спаси. Ето как се обърнала тази история. И така, виждате, че е трябвало само човек от Египет да отиде в Лион и действието, излизащо от природното същество, да се преобразува в своята противоположност.
към текста >>
Той направил нещо, на което не с
лед
ва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам.
Обаче по онова време е било още невъзможно са се достигне духовното знание по духовен начин - както се опитваме го да правим в антропософията. Тогава човечеството още не било стигало толкова далеч. И Ван Хелмонт използвал старата методика.
Той направил нещо, на което не следва да се подражава, и аз, разбира се, по никакъв начин не го препоръчвам.
Не трябва да се прави. В настоящето то повече не действа така, както преди. Но Ван Хелмонт го направил.
към текста >>
С
лед
като го взел, той, като лекар, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре.
Виждате ли, той взел едно известно растение[4], отровно лекарствено растение. При определени заболявания го предписват.
След като го взел, той, като лекар, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре.
Но ближейки края на корена, долната част на корена, той стигнал до състояние, което описал по следния начин. Той казал, че се чувствал така, сякаш главата му била напълно изключена, сякаш се оказал без глава, станал безглав. Разбира се, главата му си била на мястото, но той повече не я усещал. При това той вече нищо не можел да научи с помощта на главата си, а областта на корема започнала да действа подобно на главата. И при него се породило голямо просветление, проявяващо се под формата на образи, които в антропософията днес наричаме имагинации.
към текста >>
Но ближейки края на корена, долната част на корена, той стигнал до състояние, което описал по с
лед
ния начин.
Виждате ли, той взел едно известно растение[4], отровно лекарствено растение. При определени заболявания го предписват. След като го взел, той, като лекар, разбира се, е знаел, че растението не трябва да се яде, доколкото от него може да се умре.
Но ближейки края на корена, долната част на корена, той стигнал до състояние, което описал по следния начин.
Той казал, че се чувствал така, сякаш главата му била напълно изключена, сякаш се оказал без глава, станал безглав. Разбира се, главата му си била на мястото, но той повече не я усещал. При това той вече нищо не можел да научи с помощта на главата си, а областта на корема започнала да действа подобно на главата. И при него се породило голямо просветление, проявяващо се под формата на образи, които в антропософията днес наричаме имагинации. Неговото просветление се проявило под формата на образи от духовния свят.
към текста >>
После получил малък пристъп на световъртеж и с
лед
това се нормализирал напълно.
Състоянието му продължило два часа.
После получил малък пристъп на световъртеж и след това се нормализирал напълно.
Можете да си представите как преживяното силно разтърсило живота му, защото от този момент той е знаел, че духовният свят може да се види. Но той научил и нещо друго. Научил, че главата с нейното мислене се явява препятствие за съзерцаването на духовния свят.
към текста >>
Обаче на основата на сведенията, които, макар и по съвсем друг път, могат да бъдат получени от духовната наука, може да се каже с
лед
ното.
Какво би могло да означава, че не му се удавало да постигне същия резултат? Означава, че Ван Хелмонт е започнал да прави опитите със закъснение, така че някакви (временни) съотношения не са се съгласували с предишните. Самият Ван Хелмонт не е могъл да си го обясни. Разбира се, аз не мога да ви кажа, че подобно на Хелмонт, бихте могли и сами да постигнете това, за което ви разказах - когато Ван Хелмонт за пръв път е опитал връхчетата на корена на растението. Ван Хелмонт не е посочил датата.
Обаче на основата на сведенията, които, макар и по съвсем друг път, могат да бъдат получени от духовната наука, може да се каже следното.
към текста >>
Ако изс
лед
ваме как стават такива неща, би трябвало да разсъждаваме така: макар и да не ядем отровни растения, ядем обикновени растения, ядем и корени на растения.
Ако изследваме как стават такива неща, би трябвало да разсъждаваме така: макар и да не ядем отровни растения, ядем обикновени растения, ядем и корени на растения.
Докато отровните растения можем да използваме само като лекарство, за лечение, другите растения, неотровните, ние използваме като хранителни продукти. Виждате ли, господа, работата стои така: ако се ядат корените на растенията, и те, също както корените на отровните растения, се намират под въздействието на Луната. Луната оказва влияние върху растежа на корените при растенията. Затова определени корени на растения при определена конституция на човека са много нужни. Вие знаете, че в червата, в храносмилателните органи се появяват паразити, глисти и това се понася много тежко.
към текста >>
Ако червено цвекло попадне в червата, то раздразва глистите, парализира ги, а с
лед
това те излизат заедно с фекалиите.
Виждате ли, господа, работата стои така: ако се ядат корените на растенията, и те, също както корените на отровните растения, се намират под въздействието на Луната. Луната оказва влияние върху растежа на корените при растенията. Затова определени корени на растения при определена конституция на човека са много нужни. Вие знаете, че в червата, в храносмилателните органи се появяват паразити, глисти и това се понася много тежко. За хора, които лесно хващат глисти, добра храна е червеното цвекло (в други лекции авторът посочва също така и ряпата - бел. пр.).
Ако червено цвекло попадне в червата, то раздразва глистите, парализира ги, а след това те излизат заедно с фекалиите.
Оттук виждате, че корените оказват влияние върху тези нисши животни, върху глистите. Корените на червеното цвекло за нас не са отровни, но за глистите са отровни. И пак работата е такава, че глистогонните свойства на тези растителни корени се проявяват най-силно, ако ние ги ядем при пълнолуние. На тези неща е необходимо да се обръща внимание.
към текста >>
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на пос
лед
ния.
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на последния.
Деца, имащи във връзка с болестта тенденция да остават малки на ръст, също може да се хранят с кореноплоди, за да растат по-добре. Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота. Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението. Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята. Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие.
към текста >>
С
лед
ователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята.
Всичко това, което може да се наблюдава при растенията, има значение и за човека, а именно за размножаването и растежа на последния. Деца, имащи във връзка с болестта тенденция да остават малки на ръст, също може да се хранят с кореноплоди, за да растат по-добре. Само трябва да се прилага казаното в подходящото за това време: в детска възраст, между раждането и седмата година от живота. Силите на Луната оказват голямо влияние върху всичко, което в света на животните и в света на хората е свързано с растежа и размножението.
Следователно е необходимо да се изучава Луната, не само насочвайки към нея телескопа, а трябва да се изучава как тя действа върху Земята.
Тези, които са били учени във Вавилон и Асирия, са знаели точно какво влияние тя оказва върху едно или друго растение и прочие. Те не са говорили за Луната просто като за кълбо, което там, горе, странства в мировото пространство, не, но навсякъде са виждали въздействията на Луната. Въздействията на Луната се откриват главно на повърхността на Земята. Те не отиват дълбоко в Земята. Те задълбават само доколкото да възбуждат корените на растенията.
към текста >>
Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия пог
лед
.
Тук, господа, трябва само да си спомним за факта, че ако Земята, която е кълбо, ако Земята се осветява от Слънцето, тогава в горещата климатична зона лъчите на Слънцето падат почти отвесно. Тук те действат съвсем различно, отколкото в умерената зона, където падат косо, под съвсем друг ъгъл.
Както растежът и размножението при растенията и човека се намират под влиянието на Луната, точно така се намира под влиянието на Слънцето и това, което в него се явява вътрешната му анималистична, тоест животинска сила, която се пренася в неговия поглед.
Действието на тази анималистична, животинска сила зависи от Слънцето. Посредством своите сили Слънцето обуславя това, че в Египет човек с лекота «омагьосва», парализира жабата, даже може да я убие, докато в умерената зона той сам е принуден да се поддаде на влиянието на жабата. Това пак зависи от Слънцето.
към текста >>
Представете си с
лед
ната ситуация - днес наистина нещата не са толкова лоши, но по-рано такова нещо напълно е можело да стане, - представете си, че някой е голям държавник.
Представете си следната ситуация - днес наистина нещата не са толкова лоши, но по-рано такова нещо напълно е можело да стане, - представете си, че някой е голям държавник.
към текста >>
Скорпион. С
лед
ователно са знаели не само коя планета има отношение към едно или друго действие на човека, но са знаели също така как върху това отношение влияе положението на Слънцето, ако то закрива съзвездието Лъв или Скорпион и как от това влиянието се изменяло.
Скорпион. Следователно са знаели не само коя планета има отношение към едно или друго действие на човека, но са знаели също така как върху това отношение влияе положението на Слънцето, ако то закрива съзвездието Лъв или Скорпион и как от това влиянието се изменяло.
към текста >>
За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например с
лед
ното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато.
Всички минерали са били растения. Относно каменните въглища ви е известно, че това са били растения. Но така, както и каменните въглища, всички останали минерали също са били растения. Тогава върху тях е въздействала Луната, а в по-ранните епохи е въздействало и Слънцето, а в още по-ранните - Сатурн. Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето.
За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато.
Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн. Открили, че това е оловото.
към текста >>
С
лед
това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн.
Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна.
След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн.
Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна. Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вследствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
към текста >>
Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вс
лед
ствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна. След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн. Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна.
Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вследствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
към текста >>
С
лед
ователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние.
По такъв начин за всяка планета намирали съответстващия метал. Затова вавилонците и асирийците обозначавали Слънцето с този знак: . С него обозначавали и златото.
Следователно знаели, че звездите сега, когато вече Земята съществува, не влияят повече върху минералите, но някога те имали такова влияние.
И за Слънцето, и за златото е имало едно обозначение. Ние обозначаваме Слънцето и златото с помощта на букви от нашата азбука, но древните винаги са използвали знака: . Също така те не пишели «олово», а са използвали знака , като при това той обозначавал както Сатурн, така и оловото. В древността на никого не би му хрумнало да обозначи оловото с обичайните букви или да напише «олово». Ако са искали да го обозначат, са пишели знака .
към текста >>
За римския император Комод например може да се разкаже с
лед
ното.
За римския император Комод например може да се разкаже следното.
Комод е бил, както и всички римски императори, «посветен». Но какво е означавало в дадения случай «посветен»? Било е същото, както днес някой носи име с някаква титла. Всеки римски император още отначало, доколкото той е бил император, се определял като «посветен».
към текста >>
И с
лед
това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене.
По-нататък, на Север, живеели хора, които по-късно развили средноевропейската култура, но тогава те били още съвсем нецивилизовани. Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания.
И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене.
Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание. Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа.
към текста >>
Но в с
лед
ващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник.
При това обаче ставало нещо забележително, господа. Все пак оказало се много добре, че когато Коперник е основавал своята астрономическа наука, той вече не е знаел всичко това, което са знаели по темата по-рано, както и днес повече не се знае.
Но в следващите времена също повече не разбирали какво е казвал Коперник.
Две положения на Коперник се разбират, третото вече не. Ако разбират две положения на Коперник, предполагат, че Слънцето стои в центъра, а около Слънцето се въртят Венера, Меркурий, Земята и т. н. Днес на това обучават във всички училища. Ако се разбере Коперник като цяло, нещата не са така ясни; самият Коперник е посочвал още, че тук стои Слънцето (изобразява се на рисунка 13), зад него Меркурий, после Венера, тук Земята и т. н. Всичко това в действителност се върти заедно със Слънцето в мировото пространство по ето такава винтова линия.
към текста >>
С
лед
ователно той вземал злато и го обработвал химически.
Нищо и не би могло да излезе, защото това, което той е прочел там, са били именно такива знаци. Той смятал, че знакът ©означава злато.
Следователно той вземал злато и го обработвал химически.
Този знак Ь означавал олово. И така, аз вземам олово и го обработвам химически.
към текста >>
Всичко това ви показва как всъщност с
лед
ва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес.
към текста >>
На него с
лед
ва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието с
лед
ното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
към текста >>
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се пог
лед
не в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите.
Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи. Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората.
към текста >>
Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изс
лед
ваме отново!
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите.
Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново!
Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи. Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората. Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
Това не може да се изс
лед
ва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел. На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно. Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново!
Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги.
Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи. Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората. Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
Ембрионът плува в плодните води и с
лед
ователно се явява до своето раждане съвсем различно същество, той е защитен от земните сили.
Така отново може да се открие не само къде е разположена Луната, но и как е свързана Луната с целия човек. По такъв начин се стига до това, че детето в течение на десет лунни месеца, тоест десет пъти по четири недели преживява в тялото на майката въздействието на Луната. То преживява въздействието на Луната така, че за това време му се налага да преживее осем, девет, десет пълнолуния.
Ембрионът плува в плодните води и следователно се явява до своето раждане съвсем различно същество, той е защитен от земните сили.
Най-важното е, че той е защитен от земните сили и се намира преимуществено под влиянието на Луната, макар другите небесни тела също да влияят.
към текста >>
Нещата не с
лед
ва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си.
Точно така и при описание на половата зрелост на човека се имат предвид чисто физически процеси. Обаче те зависят от Сатурн. Необходима е науката за Сатурн.
Нещата не следва да се водят така, както се водят днес, когато всеки предмет се осветлява сам за себе си.
При такъв подход може да стане това, което е станало в болницата на един европейски град. В университетската клиника дошъл един болен, който предполагал, че има заболяване на далака. Той попитал в кое отделение трябва да отиде за заболяване на далака? Обяснили му, че може да отиде във всяко отделение. Но той, за нещастие, споменал, че освен това и черният му дроб е болен.
към текста >>
С
лед
ователно астрологията, науката за звездите само тогава ще бъде приведена в порядък, когато тя бъде свързана с антропологията, с науката за човека.
Следователно астрологията, науката за звездите само тогава ще бъде приведена в порядък, когато тя бъде свързана с антропологията, с науката за човека.
За това става дума. Именно в такава форма бих могъл днес конкретно да ви отговоря на зададения въпрос. Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята. Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите.
към текста >>
Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя пог
лед
?
За това става дума. Именно в такава форма бих могъл днес конкретно да ви отговоря на зададения въпрос. Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята. Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите.
Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед?
Наричат го магнетизъм. Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита. И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм». Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това. Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
С
лед
ващия път - в девет часа сутринта в сряда.
Следващия път - в девет часа сутринта в сряда.
към текста >>
[2] например Русо съобщава с
лед
ното: има отношение към с
лед
ното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
[2] например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т.
към текста >>
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, г
лед
айки от упор животните с враждебен пог
лед
, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
[2] например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо.
към текста >>
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия пог
лед
, се надула и вперила в очите му застинал огнен пог
лед
, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
[2] например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
(Е. П. Блаватска, «Разбулената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
към текста >>
С
лед
смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
[5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
Щайнер вижда пос
лед
ствия от неправомерно посвещение.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти. Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р.
Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
С
лед
смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и с
лед
като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
[6] Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
18.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
И ако много щателно изс
лед
ваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Мога да предположа, че и за автора на въпроса този въпрос също е много важен, при което преди всичко той има предвид факта, че в подобни неща съвременните хора вече не вярват. Затова още през XIX в. за такива неща са предлагали много просто решение. Казвали са: всъщност това не го е имало, то е просто образ и на такива неща не трябва да се придава голямо значение. Обаче, господа, работата стои съвсем не така!
И ако много щателно изследваме всичко, за което може да се узнае от съдържанието на духовната наука, стигаме до факта, че по време на смъртта на Христос е станало слънчево затъмнение, най-малкото, силно закриване на Слънцето, така че към времето на настъпване на смъртта в дадената местност е имало място помръкването, затъмнението.
Такива неща не трябва просто да се игнорират, като ги отричаме; трябва, разбира се, да се изясни как стои работата.
към текста >>
С
лед
ователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина.
Обаче древните хора веднага имали завършен образ и този образ предизвиквал у тях или студ по кожата, или неудържим смях, или нещо друго; всичко веднага преминавало в тялото. Виждате ли, тези свойства се оказвали много пригодни за изцеляването. Но да се употребят е можело само в случай, че по правилен начин се използват силите от обкръжаващата среда на човека. Ето защо при описание на изцелението на болния от Христос се казва: «...а когато се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове» (Марко 1: 32).
Следователно той не е събирал болните при пълна, ярка слънчева светлина.
В този случай утехата, давана от Него на душата, не би била така полезна. Само когато хората идвали при Него в полутъмнина, в сумрак, това е принасяло полза.
към текста >>
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че с
лед
ва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления. В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има!
Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така?
Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род. Те трябва да се съобразят с природните условия. В дадения случай природата оказва влияние върху съзнателния живот на човека. Но върху безсъзнателния живот на човека огромно влияние оказва цялото космическо обкръжение, включвайки света на звездите, на небесните тела. Така слънчевата светлина, имаща значение за човека, достига до него по съвсем различен начин, ако тя на места е помрачена, отколкото ако навсякъде е ярка.
към текста >>
С
лед
ва с уважение да се отнасяме към законите на природата, също така и към великите космически закони.
Не трябва да се казва, че заради такива неща се нанася ущърб на свободата. Там, където имаме работа с дълбоки, духовни влияния, човекът с неговата свобода трябва да гради, опирайки се на тези влияния, при това да гради така, че намирайки се на втория етаж, да не му се налага да казва, че трябва да се пробие пода, за да слезе на долния етаж.
Следва с уважение да се отнасяме към законите на природата, също така и към великите космически закони.
Може да се каже: всичко се обострило в природата именно по времето, когато ставащото в Палестина с велика печал се е отразявало в нечии сърца. Но чрез това тази велика печал е преминала в природата. Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани. И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина.
към текста >>
Ако бихте могли два месеца преди това да изс
лед
вате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани. И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина. То се втича в кръвта. Представете си, че някой е умрял.
Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
към текста >>
Но това, което би с
лед
вало съвсем обективно да се каже по този повод, няма нищо общо с каквато и да било агитация.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това е въпрос, който при обсъждания твърде лесно, за съжаление, се превръща в агитация.
Но това, което би следвало съвсем обективно да се каже по този повод, няма нищо общо с каквато и да било агитация.
към текста >>
Заради това евреите и съседните им народи живеели враждебно; пос
лед
ните не ги разбирали.
» «Защо този човек е лош? » «Защото така иска Йехова! » «Защо в страната е настъпил глад? » «Защото така иска Йехова! » Всичко се свеждало към този единствен Бог.
Заради това евреите и съседните им народи живеели враждебно; последните не ги разбирали.
Евреите също не разбирали тези съседни народи, доколкото те не признавали по такъв начин този единствен Бог, но признавали духовни същества във всички природни явления - много на брой духовни същества.
към текста >>
С
лед
ователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата».
Представете си, има два народа, водещи война един с друг. Всеки признава само един бог, но само един от тези народи може да удържи победа. Победилият народ казва: нашият бог ни позволи да удържим победа. Но ако бе победил другият народ, и той също би казал: нашият бог ни позволи да победим. Но ако бог е един-единствен, даващ възможност на единия народ да победи и даващ възможност и на другия народ да победи, тогава се получава, че този бог побеждава сам себе си!
Следователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата».
И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно. Не става дума за едно-единствено духовно същество! Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе!
към текста >>
Лесно е да се разбере обаче, че вс
лед
ствие на това във висша степен се е уплътнявал човешкият егоизъм.
Доколкото еврейството е имало предвид само един Бог, то е било принудено да не прави изображения на този единствен Бог, а да Го постига само с вътрешната част на душата, посредством разсъдъка.
Лесно е да се разбере обаче, че вследствие на това във висша степен се е уплътнявал човешкият егоизъм.
Защото човек е ставал чужд на всичко, което е било вън от него, доколкото е виждал духовното само в своята собствена персона. Всъщност с това се е предизвиквал известен национален егоизъм, народен егоизъм при евреите. Този факт не бива да се отрича, но заради него на евреите им е по-свойствено да усвояват неща, които не са образни. В същото време на тях по не им се удава да усвояват образното. Ако евреин стане скулптор, едва ли ще излезе нещо забележително, доколкото той няма предразположеност към проявяващото се в образа.
към текста >>
Ако разг
лед
ате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие.
Вземете това, което е ставало в съвсем определена област, там, където положението е било най-ясно, вземете християнството в страните от Запада, тоест тези християни, които са идвали от Гърция, Рим и Централна Германия. Те са били неспособни да развиват по-нататък древната медицина, доколкото не са можели повече да съзерцават в целебните треви духовното начало. Те повече не са имали възможност да виждат духовното начало в целебните треви. Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т. н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова.
Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие.
Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината. А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите. Но вследствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес. Макар медицината да останала духовна, тя останала, бих могъл да кажа, в рамките на монотеистичната духовност. И днес, наблюдавайки медицината, вие можете да видите: с изключение на няколко средства - те са съвсем малко, - всички останали средства се предписват за всичко!
към текста >>
Но вс
лед
ствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес.
Обаче евреите, които идвали от страните на Изтока, от Персия и т. н., навсякъде виждали духовното начало, тоест своя единствен Йехова. Ако разгледате развитието на медицината в средните векове, ще откриете, че евреите са вземали в този процес много дейно участие. Арабите приемали дейно участие в развитието на другите науки, докато евреите развивали медицината. А това, което се удало да внесат в медицината на арабите, било разработено от тях пак с помощта на евреите.
Но вследствие на това медицината станала именно такава, каквато е днес.
Макар медицината да останала духовна, тя останала, бих могъл да кажа, в рамките на монотеистичната духовност. И днес, наблюдавайки медицината, вие можете да видите: с изключение на няколко средства - те са съвсем малко, - всички останали средства се предписват за всичко! Повече не се знае как действа всяко средство, подобно на това, както в юдаизма не се знае за отделните духове в природата. Така в медицината се е въвличал този абстрактен дух, този култ към Йехова, който до днес присъства в нея.
към текста >>
-че би с
лед
вало да се въведе такава мярка по законодателен начин, това аз съвсем нямам предвид.
Например би било напълно естествено, ако в различните страни на Европа сред лекарите в процентно отношение евреите биха били не повече, отколкото в цялото народонаселение. Не искам да кажа - моля ви, не ме разбирайте неправилно!
-че би следвало да се въведе такава мярка по законодателен начин, това аз съвсем нямам предвид.
Обаче по естествен начин би трябвало да стане така, че общата численост на евреите да съответства на числеността на евреите сред лекарите. Но това не става. В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма. Това води началото си още от средновековието. Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им мислене.
към текста >>
Разбира се, работата е стояла така, че евреите вс
лед
ствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове.
Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия.
Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение.
към текста >>
Виждате, господа, че хората повече не искаха да с
лед
ват великите общочовешки принципи, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война!
Разговорът, за който сега ви разказвам, се състоя преди Световната война 1914-1918 г.
Виждате, господа, че хората повече не искаха да следват великите общочовешки принципи, те искаха обособеното развитие на националните, народни сили, и именно това доведе до Световната война!
Най-голямото нещастие на XX в. възникна от това, което евреите също искаха. Може да се каже така: доколкото всичко, което правеха евреите - в наше време по съзнателен начин можеха да правят всички хора, - на тях не им остава нищо по-добро от това, да се влеят в останалите народи, да се смесят с цялото останало човечество така, че еврейството просто да се прекрати в качеството му на народ. Това е нещо, което би било идеал. С това днес влизат в противоречие много еврейски обичаи, но преди всичко ненавистта към другите хора.
към текста >>
Даже в десетте заповеди при тях е записано: «Не си прави кумири» («Ти не трябва да правиш изображения на своя Бог»), доколкото те не са искали наг
лед
но да изобразяват свръхсетивното.
Но да се преодолее такова нещо е невъзможно, ако всичко остане както преди. Ако евреите се чувстват обидени, когато някой казва: «Сред вас няма скулптори», няма защо да се обиждат. Може да се каже: «В края на краищата, не трябва всички хора да бъдат скулптори! » Благодарение на личните си способности вие можете да се занимавате с нещо друго! За ваятелство евреите не стават.
Даже в десетте заповеди при тях е записано: «Не си прави кумири» («Ти не трябва да правиш изображения на своя Бог»), доколкото те не са искали нагледно да изобразяват свръхсетивното.
Но с това се характеризират личните качества.
към текста >>
С
лед
ователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното.
Но ако аз създавам някакъв образ, тогава през цялото време трябва лично да се намирам под въздействието на въплътеното в образа, в действителност въздействието не се отделя от мен. Затова то приема личностен характер. Хората трябва да стигнат до това, да виждат в другия човек духовното начало. Днес сред евреите господства преди всичко расовото, расисткото начало. Те и бракове сключват преди всичко един с друг.
Следователно те още се ръководят от расовото, расисткото, а не от духовното.
И на въпроса дали еврейският народ е изпълнил своята мисия в човешката познавателна еволюция, е необходимо да се отговори така: той я е изпълнил, защото народ, култивиращ известен монотеизъм, единобожие, е трябвало да съществува по-рано. Но днес монотеизмът трябва да се проявява под формата на духовно познание. Ето защо мисията се явява изпълнена. Ето защо тази еврейска мисия като такава, именно като еврейска, повече не е нужна в еволюцията и единствено правилно би било, ако евреите в резултат на асимилация от другите народи биха се разтворили в тях.
към текста >>
С
лед
ващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост.
Напротив, навсякъде, където се оказвали макар и няколко евреи, те живеели изключително едни с други. Били са разпръснати по всички посоки, но благодарение на факта, че са живеели само едни с други, сключвали са бракове само в своя кръг, е ставало видно, било е забелязано, че те, като евреи, са чужди. В противен случай никой не би забелязал, че те се намират в изгнание. Този стремеж на самите евреи довел до това, че станало видно: те се намират в изгнание. Това стои в целия характер на еврейството.
Следващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост.
Но това е ставало почти повсеместно! Когато други хора са се смесвали с останалите, нищо подобно не се забелязвало. В характера на еврейството е заложено това, че те навсякъде упорито се консолидират. В това отношение може да се каже: вследствие на сплотяването, на консолидацията, хората започват да забелязват неща, които в противен случай биха останали незабелязани.
към текста >>
В това отношение може да се каже: вс
лед
ствие на сплотяването, на консолидацията, хората започват да забелязват неща, които в противен случай биха останали незабелязани.
Това стои в целия характер на еврейството. Следващите поколения са се удивлявали на факта, че евреите са били прокудени, че те са били принудени да живеят в състояние на отчужденост. Но това е ставало почти повсеместно! Когато други хора са се смесвали с останалите, нищо подобно не се забелязвало. В характера на еврейството е заложено това, че те навсякъде упорито се консолидират.
В това отношение може да се каже: вследствие на сплотяването, на консолидацията, хората започват да забелязват неща, които в противен случай биха останали незабелязани.
към текста >>
Времето днес е такова, че всички тези неща с
лед
ва да се осветяват от г
лед
на точка на действителността.
Времето днес е такова, че всички тези неща следва да се осветяват от гледна точка на действителността.
Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма. Това съдбовно изгнание е било създадено при евреите от техния собствен характер, те са упорити и винаги са се съхранявали в отчуждеността. То е създавало това, което в по-късно време станало силно забележимо, така че за него се говори и до днес.
към текста >>
Стига се до с
лед
ното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
Времето днес е такова, че всички тези неща следва да се осветяват от гледна точка на действителността.
Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
Това съдбовно изгнание е било създадено при евреите от техния собствен характер, те са упорити и винаги са се съхранявали в отчуждеността. То е създавало това, което в по-късно време станало силно забележимо, така че за него се говори и до днес.
към текста >>
Доктор Щайнер: Тук работата е с
лед
ната, господа: отдавна на Земята съществуват най-различни народи.
Доктор Щайнер: Тук работата е следната, господа: отдавна на Земята съществуват най-различни народи.
Тези различни народи към днешно време вече са изгубили своето значение. Казвам ви го направо: трябва да се цени само общочовешкото. Но ако ние се върнем назад в развитието на човечеството, намираме земното население разделено на най-различни народи. Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало. Във всеки народ присъства водещ народностен дух.
към текста >>
И с
лед
това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изс
лед
ват отличителните качества на този народ.
Както в природните явления живее духовно начало, така и в народите живее духовно начало. Във всеки народ присъства водещ народностен дух. Затова в моята «Теософия» аз казах: народностният дух - това не е просто абстракция! Защото какво се явява днес за материалиста френският народ? Това са толкова и толкова - двадесет и четири милиона души, събрани накуп в Западна Европа.
И след това, възприемайки всичко съвсем абстрактно, се изследват отличителните качества на този народ.
Но нещата не стоят така! Както при растенията съществува зародиш, точно така и при духовното начало на народа съществува нещо подобно на зародиш, който се развива. В целия народ живее напълно реален дух.
към текста >>
С
лед
ователно всеки от вас сега - господин Долингер, господин Ербсмел, господин Бурле и т. н.
Иска ми се ви поясня това с помощта на един образ. Представете си, че всеки от вас се намира в своята домашна обстановка и прави там това, което вие обикновено правите в своята домашна обстановка.
Следователно всеки от вас сега - господин Долингер, господин Ербсмел, господин Бурле и т. н.
- се намира в особено обкръжение. Така е било и в случая с тези народностни духове. Но ето, да кажем, вие решавате да защитавате интересите на работническата класа. В този случай не оставате в своя дом, провеждате събрание, събирате се заедно, правите съвместни обсъждания и това, което излиза от вас, излиза от вашата организация, вашето съобщество. Може да се каже така: това, което тези народностни духове култивирали у другите народи, всеки от тях изпълнявал сам за себе си, в обстановката на своя «народностен дом».
към текста >>
Ако с
лед
това вие видите евреите в различните области, ще ви се наложи внимателно да се вглеждате, за да разпознаете еврейското начало сред тези евреи, които са били асимилирани, сътрудничейки си с другите.
Благодарение на своята издръжливост еврейството притежава това, което показва начина, по който се е проявявало участието на различните духове на народите в образуването на една нация.
Ако след това вие видите евреите в различните области, ще ви се наложи внимателно да се вглеждате, за да разпознаете еврейското начало сред тези евреи, които са били асимилирани, сътрудничейки си с другите.
Вие знаете, че един от най-значителните държавни дейци на XIX в. е бил евреин[4]. И така, асимилираните евреи вече не се отличават от другите. Впрочем този, който е познавач, по една фраза ще определи, че говори евреин. В речта още съществува еврейската стилистика, ако тя, разбира се, не е имитация, защото съвременните хора имитират много неща.
към текста >>
Доктор Щайнер: Ние ще започнем тази тема с
лед
ващия път, в събота.
Доктор Щайнер: Ние ще започнем тази тема следващия път, в събота.
към текста >>
148, «От изс
лед
ванията на Акаша.
[1] този въпрос също много, много силно ме е занимавал: вж. лекциите от 2 октомври и 18 декември 1913 г, Събр. съч.
148, «От изследванията на Акаша.
Петото Евангелие».
към текста >>
19.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господа, остана ни пос
лед
ният въпрос за еврейското дърво Сефирот.
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот.
В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото. Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта.
към текста >>
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - с
лед
това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката).
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката).
След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>
С
лед
това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу).
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката).
След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу).
И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън. Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена. И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>
Преди всичко ние разг
лед
аме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена.
Евреите са казвали: отначало три сили действат върху човешката глава - тук на рисунката ги обозначих със стрелки 1, 2, 3, - след това три сили действат върху средната част на човека, преимуществено върху гърдите, върху дишането и кръвообращението (стрелки 4, 5 и 6 на рисунката). След това три сили действат върху по-голямата част от крайниците на човека (стрелки 7, 8 и 9) и десетата сила действа върху човека, изхождайки от Земята (стрелка 10, долу). И така, десет сили - според представата на древните евреи - действат върху човека отвън.
Преди всичко ние разгледаме тези три сили, които идват от далечните, най-отдалечените части на космоса и въздействат върху човешката глава, правят човешката глава кръгла, създават я според образа на съвсем кръглата Вселена.
И така, тези три сили, 1, 2 и 3, се явяват най-благородните, те идват - ако използваме по-късния термин, гръцкия израз - от висшите небеса (според гръцката представа небесата са били седем - бел. пр.). Те формират човешката глава, създавайки я като сферично отражение на единния сферичен космос.
към текста >>
И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и с
лед
ователно са достигали висша мъдрост.
Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото - обозначено тук, горе (1 на рисунката 15) - е такова, че по-късно с него страшно са злоупотребявали. По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали както знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт. Така отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец. По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност.
И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и следователно са достигали висша мъдрост.
Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона.
към текста >>
Изказвайки се за древната традиция, не с
лед
ва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вс
лед
ствие на злоупотребите.
Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона. Те, както знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но поставяли върху себе си тази регалия, този знак.
Изказвайки се за древната традиция, не следва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вследствие на злоупотребите.
И така, висшето, висшите мирови дарове, висшите духовни дарове, които могат да се спуснат към човека, които той може да съедини със своята глава, ако знае много - това е, което древното еврейство е наричало «кетер», корона. Както виждате, това е било най-висшето. То е формирало главата от космоса.
към текста >>
А конкретно, ако се вг
лед
аме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра.
Древните евреи правели разлика между мъдрост и интелект. Днес всеки човек, притежаващ интелект, го смятат в същото време и за мъдър. Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости.
А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра.
Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност. Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>
С
лед
ователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
Но всъщност това не е така. Може да притежаваш интелект, но да измисляш всевъзможни глупости. Посредством интелекта се измислят всевъзможни глупости. А конкретно, ако се вгледаме към много от това, което става в съвременната наука, ще се наложи да кажем, че във всички свои клонове тази наука е интелектуална, но несъмнено не е мъдра. Още в прастари времена евреите са различавали едно от друго «хокма» и «бина», древната мъдрост и древната интелектуалност.
Следователно човешката глава и всъщност всичко, което в човека принадлежи към сетивно-възприема-щата система, включително и отнасящите се към нея нерви, са обозначавали с три термина: «кетер», «хокма», «бина» -корона, мъдрост, интелектуалност.
към текста >>
По такъв начин, според възг
лед
а на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава.
По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава.
И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена. Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека. Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
към текста >>
Относно човешкото тяло би могъл да се зададе с
лед
ният въпрос: как стои работата с черния дроб?
По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава. И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб?
Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека. Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
към текста >>
С
лед
ователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението.
Те повече са задействани в средната част на човека, действат върху човека в сърцето, в белите дробове.
Следователно действат върху средната част на човека и в по-малка степен идват отгоре надолу, а повече от обкръжението.
Те живеят в слънчевата светлина, идваща към Земята, във вятъра и метеорологичните явления. Така се откриват тези три сили, които древните евреи са наричали: хесед, гебура, тиферет. Ако искаме да използваме съвременни изрази, те биха могли да бъдат: «хесед» = свобода, «гебура» = сила, «тиферет» = красота.
към текста >>
Ето защо евреите имали с
лед
ната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието.
Ще започнем със средната сила, с «гебура». Казах ви, че с помощта на стрелката искам да подчертая, че тя отива в сърцето! Силата, която притежава човек, силата на смелостта, силата на душата и физическата сила едновременно имат отношение към човешкото сърце.
Ето защо евреите имали следната представа: когато диханието влиза в човека, когато диханието се устремява към сърцето, по този начин в сърцето влизат не само физическите сили на дишането, но влиза и духовна сила, «гебура», свързана с диханието.
И така, желаейки да се изразим по-точно, бихме казали: жизнената сила, силата, благодарение на която човек може нещо, е «гебура». Но от едната страна на «гебура» се намира «хесед», човешката свобода. А от другата страна - «тиферет», красотата. Човекът в своя образ фактически представлява от само себе си нещо най-прекрасно на Земята! Древните евреи си представяли това така: ако чувам удара на сърцето, аз чувам и жизнената сила, влизаща в човека.
към текста >>
С
лед
това по-долу е 9, «йесод».
По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8).
След това по-долу е 9, «йесод».
Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята. Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод». Фактът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
към текста >>
С
лед
ователно човек се чувства свързан със Земята.
Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът.
Следователно човек се чувства свързан със Земята.
Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод». Фактът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
към текста >>
С
лед
ователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, с
лед
ва да разглеждаме самия човек!
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, следва да разглеждаме самия човек!
Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята. И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод». Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека.
към текста >>
И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но с
лед
това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод».
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, следва да разглеждаме самия човек! Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята.
И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод».
Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека. После идват силите, действащи върху човека, тези, които действат върху неговата система на главата: «кетер», «хокма», «бина». Така - както изобразих с цветове тук - евреите са си представяли човека, от всички страни свързан със света. На човека е свойствено да съдържа в себе си свръхсетивното. И това свръхсетивно те си представяли по посочения начин.
към текста >>
Ние бихме могли обаче да зададем с
лед
ния въпрос: Какво още са искали да достигнат евреите с помощта на тези десет сефири, покрай обясненията им посредством човека в неговото отношение към света?
Ние бихме могли обаче да зададем следния въпрос: Какво още са искали да достигнат евреите с помощта на тези десет сефири, покрай обясненията им посредством човека в неговото отношение към света?
Защото всеки ученик при евреите е трябвало да изучава тези десет сефири, но не само така, че да може да ги изброи. Вие бихте получили съвсем невярна представа за нещата, ако сметнете, че на занятията в древно-еврейските учебни заведения най-главното е било това, което ви нарисувах на дъската. Ако искате да си отговорите само на въпроса: «Какво е дървото Сефирот? », може бързо да се отговори: «Веднага ще разберете това». Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е дървото Сефирот?
към текста >>
Вашите познания биха се ограничили до това, че вие бихте могли да изброите една с
лед
друга двадесет и две или тридесет и две букви.
Представете си, господа, че на вас ви се е наложило да изучите само азбуката и вие бихте знаели - ако някой би ви попитал: «Какво е А, В, С, D и т. н.? » - бихте знаели само тези букви А, В, С и D, и т. н.
Вашите познания биха се ограничили до това, че вие бихте могли да изброите една след друга двадесет и две или тридесет и две букви.
Така бихте постигнали не кой знае какво! Защото ако някой човек може да изброи тридесет и две букви и само това, той няма да постигне нещо съществено, нали така? Но точно така би се котирал и този древен евреин, който би могъл само да каже едното: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут», тоест би могъл само да изброи десет сефири. Този, който би отговорил само така, евреинът би оценил като човек, способен да каже само А, В, С, D, E, F, G, Н и т. н. Трябва да се научи много повече от азбуката, нали така?
към текста >>
Вземете някаква книга, вземете - искам да я приведа като пример - «Капиталът» на Карл Маркс, и ако книгата е пред вас, пог
лед
нете.
Този, който би отговорил само така, евреинът би оценил като човек, способен да каже само А, В, С, D, E, F, G, Н и т. н. Трябва да се научи много повече от азбуката, нали така? Трябва да се научи да се използва азбуката при четене, трябва да се научи да се използват буквите при четене. Представете си, господа, колко малко букви има и колко много сте прочели през живота! Спомнете си и си представете.
Вземете някаква книга, вземете - искам да я приведа като пример - «Капиталът» на Карл Маркс, и ако книгата е пред вас, погледнете.
Тук, на страниците, няма нищо, освен двадесет и две букви, нищо друго! В книгата се съдържат само букви. Обаче зад тях стои много нещо и всичко възниква благодарение на факта, че тези двадесет и две букви се смесват, композират се една с друга: А стои ту пред В, ту пред М, ту М стои пред А, L пред I и т. н. Благодарение на това възниква цялото многообразно съдържание на книгата. Ако някой владее само азбуката, вземайки книга в ръце, той няма да може да каже: На мен ми е ясно всичко, което го има в тази книга.
към текста >>
Това е А, В, С, само че в различна пос
лед
ователност.
Тук, на страниците, няма нищо, освен двадесет и две букви, нищо друго! В книгата се съдържат само букви. Обаче зад тях стои много нещо и всичко възниква благодарение на факта, че тези двадесет и две букви се смесват, композират се една с друга: А стои ту пред В, ту пред М, ту М стои пред А, L пред I и т. н. Благодарение на това възниква цялото многообразно съдържание на книгата. Ако някой владее само азбуката, вземайки книга в ръце, той няма да може да каже: На мен ми е ясно всичко, което го има в тази книга.
Това е А, В, С, само че в различна последователност.
Аз знам всичко, което струва нещо в тази книга. Обаче всичко, което действително се намира там по вътрешен начин като смисъл, той не може да прочете и не го знае. Както виждате, трябва да се научим да четем с помощта на буквите. В своята глава и в своя дух човек трябва да композира буквите така, че от тях да възникне смисъл. Ето така е трябвало древните евреи да изучат десетте сефири; те са били за тях буквите.
към текста >>
Именно в епохата на упадък на елинизма, с
лед
настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария».
Така всяка буква е имала свое название. Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно.
Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария».
Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>
Вс
лед
ствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно. Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария».
Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>
С
лед
ователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята. Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите. По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука.
Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви.
Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините. Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири.
към текста >>
Виждате ли, в първите две столетия с
лед
възникването на християнството за всички тези неща е било известно.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята. Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите. По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука. Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви. Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин.
Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно.
Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините. Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири. Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина».
към текста >>
Вземате отначало енциклопедията, а с
лед
това някаква книга, където става дума за Раймонд Лулий.
Виждате ли, господа, извънредно интересно е да се запознаеш с такъв човек. Представете си, че сред вас би се намерил любопитко, който би си казал: аз чух за Раймонд Лулий и искам да прочета за него!
Вземате отначало енциклопедията, а след това някаква книга, където става дума за Раймонд Лулий.
Прочитайки това, което пишат днес в книгите за Раймонд Лулий, вие ще си скъсате червата от смях. Защото той е бил изключително смешен човек, доколкото можете да си представите! Хората съобщават за него: този Раймонд Лулий е записал десет думи на картончета, после е вземал това, което използват в хазартните игри - нещо като рулетка, която въртят, където всичко се прекомбинира, смесва се. Така той комбинирал тези десет картончета, а каквото излизало, записвал - в това и се състояла за него мировата мъдрост. Четейки за това, как се записват думите на десет картончета, как се комбинират, разбъркват ги едно с друго и как човек иска по такъв начин да открие нещо особено, може да се смееш до припадък.
към текста >>
Той казвал с
лед
ното: вие бихте могли с това, което ви дава вашата земна азбука, да отидете още по-далеч в търсене на истината, но няма да успеете да я намерите.
Въпреки това, в случая с Раймонд Лулий работата стояла по-иначе.
Той казвал следното: вие бихте могли с това, което ви дава вашата земна азбука, да отидете още по-далеч в търсене на истината, но няма да успеете да я намерите.
Той казвал: вашата обикновена глава не е подходяща да намери истината. Тя е подобна на рулетка, която въртят, но вътре нищо не е заложено, така че и няма от какво да се избира, за да се достигне резултат. Лулий е казвал на своите близки: всички вие сте станали празноглави, във вашите глави вече нищо няма, вашата глава - това е нищо. Вие трябва да вложите в главите си такива понятия, като тези десет сефири. След това трябва да се учите да въртите вашата глава от един сефир към друг, докато не се научите да използвате тези букви.
към текста >>
С
лед
това трябва да се учите да въртите вашата глава от един сефир към друг, докато не се научите да използвате тези букви.
Той казвал следното: вие бихте могли с това, което ви дава вашата земна азбука, да отидете още по-далеч в търсене на истината, но няма да успеете да я намерите. Той казвал: вашата обикновена глава не е подходяща да намери истината. Тя е подобна на рулетка, която въртят, но вътре нищо не е заложено, така че и няма от какво да се избира, за да се достигне резултат. Лулий е казвал на своите близки: всички вие сте станали празноглави, във вашите глави вече нищо няма, вашата глава - това е нищо. Вие трябва да вложите в главите си такива понятия, като тези десет сефири.
След това трябва да се учите да въртите вашата глава от един сефир към друг, докато не се научите да използвате тези букви.
Ето какво им повтарял Раймонд Лулий. Това е написано в неговите съчинения. При това той се изразявал образно, но даден образ философите възприемали сериозно и смятали, че Раймонд Лулий действително е имал предвид своеобразна рулетка, която се върти, за да се разбъркват картончета, докато рулетката, която е имал предвид, представлява не нещо друго, а свръхсетивно-то познание, осъществявано в главата!
към текста >>
Виждате ли, един от най-интересните тезиси е с
лед
ният.
Горе, в Азия, тези, които още знаели нещо, се учили да четат в духовния свят с помощта на дървото Сефирот. А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т. н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека.
Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният.
Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие. Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията. Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>
Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би с
лед
вало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т. н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният.
Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията. Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>
Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид с
лед
ното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията.
н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие.
Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията.
Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>
Но с
лед
това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек. Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен.
Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф».
към текста >>
Трябва само да махнете «а», и с
лед
това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно.
На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно.
Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия.
към текста >>
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вг
лед
ате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите. Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това.
Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека.
Но хората много отдавна са се отучили да разбират човека.
към текста >>
става с
лед
ното (не смятам, впрочем, да опровергавам, че такива неща биха могли да стават).
Но най-забавното, господа, е ето какво. Представете си, че във втората половина на XIX в.
става следното (не смятам, впрочем, да опровергавам, че такива неща биха могли да стават).
Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека. Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача! След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава.
към текста >>
С
лед
това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи.
Но най-забавното, господа, е ето какво. Представете си, че във втората половина на XIX в. става следното (не смятам, впрочем, да опровергавам, че такива неща биха могли да стават). Имате маса, около нея сядат хора, да кажем, осем човека. Те поставят ръцете си така, че с крайчеца на палците си докосват плота на масата и тя започва да подскача!
След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи.
В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава. Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин. В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си. Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия.
към текста >>
Но във всеки случай би с
лед
вало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете.
Те имат напълно честното намерение да опознаят духовния свят. Духовете не могат да се видят. Тях не можеш да ги видиш и не можеш да ги чуеш, тъй като те нямат тяло. И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко. Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин!
Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете.
Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух. Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили!
към текста >>
Пог
лед
нете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си.
И ето, тези хора си мислят: духовете могат да използват масата в качеството на тяло и така могат да бъдат разбрани, макар и малко. Наред с това се забелязва: нещата, които се откриват по такъв начин, носят преимуществено общ характер и могат лесно да бъдат научени по друг начин! Но във всеки случай би следвало да кажем на хората: Ето, вие, осем човека, сядате около масата, искате да дойде дух, когото можете да чуете. Но нима вие самите не сте духове? Вие самите също сте духове, вие, седящите тук!
Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си.
И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух. Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили! Това в действителност е така. Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така. Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>
С
лед
ващия път - в сряда в девет часа.
Следващия път - в сряда в девет часа.
към текста >>
20.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме с
лед
вате в област, малко по-трудна за разбиране.
Доктор Щайнер: Господа, ако трябва да отговоря на този въпрос, ще ви се наложи днес да ме следвате в област, малко по-трудна за разбиране.
Но господин Бурле, който по-рано постави въпроса за релативизма, за теорията на относителността, винаги задава трудни въпроси! Така че днес ще ви се наложи да се подготвите за материал, който ще се окаже не толкова лесен за разбиране, както и за неща, за които съм съобщавал в други случаи. Но виждате ли, за Кант е невъзможно да се разказва в лека за разбиране форма, доколкото той сам по себе си е труден за разбиране. Нещата са такива, че днес целият свят - ако някой въобще, не искам да кажа, «се интересува от този предмет», защото малцина се интересуват истински, но мнозина си дават вид, че се интересуват от него, - целият свят говори за Кант като за нещо изключително важно за света. Защото и вие също знаете, че за този двестагодишен юбилей беше изписано цяло множество статии, целта на които е да се разясни на света какво огромно значение е имал Имануел Кант за целия духовен живот.
към текста >>
Веднъж, когато той излезе, аз пог
лед
нах какво е това, което той чете на глас и започнах да вземам от същото.
На мен ми се наложи твърде много да се занимавам именно с Кант, при това - споменавам за него в автобиографията си - в течение на известно време имах учител по история, който винаги четеше на глас от някакви книги. Тогава аз си помислих, че и сам мога да чета всичко това в къщи.
Веднъж, когато той излезе, аз погледнах какво е това, което той чете на глас и започнах да вземам от същото.
Това ми се отдаде. Взех «Критика на чистия разум» на Кант, издание на «Рекламна универсална библиотека», разкъсах я на коли и я подших в моя учебник, който стоеше пред мен по време на занятията. Така четях Кант, докато учителят изнасяше урока по история. Затова с цялата отговорност се осмелявам да говоря за Кант, за когото всички и без това говорят без да млъкнат. Ако кажеш на хората нещо на духовни теми, те тутакси възразяват: «Да, но Кант е казал...!
към текста >>
Той е казвал, при това с известно право: Всичко, което виждаме, което чувстваме, накратко, всичко, което възприемаме с помощта на сетивните си органи, с
лед
ователно цялата природа, намираща се вън от нас, не е действителна, а е само видима, проявява се.
Е, а сега да видим как този Кант разглежда света.
Той е казвал, при това с известно право: Всичко, което виждаме, което чувстваме, накратко, всичко, което възприемаме с помощта на сетивните си органи, следователно цялата природа, намираща се вън от нас, не е действителна, а е само видима, проявява се.
Но откъде възниква това проявление? То възниква поради факта - това е най-трудното и вие трябва добре да се ориентирате, - че върху нас въздейства нещо, наречено от Кант «нещо в себе си», тоест нещо съвсем неизвестно, за което въобще нищо не знаем, въздейства върху нас. Въздействието, което всъщност виждаме, не се явява «нещото в себе си».
към текста >>
С
лед
ователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек.
Това явление ние проектираме на всички страни. Подобно на птица, разтваряща перата си, то става външен свят (показва го на рисунката - Рис. 16). За това, което е нарисувано на рисунката с червено, ние не знаем. Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят. Само за него знаем нещо.
Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек.
Виждате дърво. За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете. Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас. И това въздействие вие сами превръщате в дърво. Издигате дървото във ваше възприятие.
към текста >>
Но тук стигаме до с
лед
ното.
Веднъж казах: ако човек не знае какво представлява «нещото в себе си», то може да се окаже каквото и да е, може да бъде например главичка на карфица! Това го има също така и при Кант. Би било по-правилно да кажем: според Кант «нещото в себе си» може да се състои от каквото и да е.
Но тук стигаме до следното.
Ако се придържаме към тази теория, всички вие, както ви виждам тук, сте само мое проявление. Аз съм ви сложил всички тук на столовете и не зная какво има зад всеки от вас като «нещо в себе си». И когато аз стоя тук, вие също не знаете, що за «нещо в себе си» се намира тук, а виждате явление, което сами сте породили. А това, което аз казвам, е нещо, което вие самите правите чуваемо! Следователно това, което аз правя тук, е «нещо в себе си», което го прави и което вие всички не знаете.
към текста >>
С
лед
ователно това, което аз правя тук, е «нещо в себе си», което го прави и което вие всички не знаете.
Но тук стигаме до следното. Ако се придържаме към тази теория, всички вие, както ви виждам тук, сте само мое проявление. Аз съм ви сложил всички тук на столовете и не зная какво има зад всеки от вас като «нещо в себе си». И когато аз стоя тук, вие също не знаете, що за «нещо в себе си» се намира тук, а виждате явление, което сами сте породили. А това, което аз казвам, е нещо, което вие самите правите чуваемо!
Следователно това, което аз правя тук, е «нещо в себе си», което го прави и което вие всички не знаете.
Но това «нещо в себе си» оказва върху вас въздействие. Вие проектирате въздействието тук. Всъщност чувате това, което сами създавате!
към текста >>
Виждате ли, един пос
лед
овател на Кант, Шопенхауер[2], считал тези неща за толкова очевидни, че казвал: в това даже не трябва да се съмняваме!
Виждате ли, един последовател на Кант, Шопенхауер[2], считал тези неща за толкова очевидни, че казвал: в това даже не трябва да се съмняваме!
Съвсем несъмнено е, казвал той, че когато виждам син цвят, синьото се намира не навън, а то се проектира тук от мен самия, ако «нещото в себе си» оказва въздействие върху мен. Ако аз чувам там, «навън», че някой го боли и той стене, и болката, и стоновете произхождат не от него, а от мен! Ето как говори Шопенхауер, съвсем ясно и очевидно. А ако човек затваря очи и спи, целият свят помръква и онемява. Тогава за човека съвсем нищо няма.
към текста >>
Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са пос
лед
ствията от учението на Кант.
И така, той все пак мъничко се внедрил в «нещото в себе си». Всичко, което ние представляваме, той също разглеждал като чисто явление, произвеждано от нас самите. Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля.
Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от учението на Кант.
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант. Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд.
към текста >>
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек с
лед
ва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант.
И така, той все пак мъничко се внедрил в «нещото в себе си». Всичко, което ние представляваме, той също разглеждал като чисто явление, произвеждано от нас самите. Но «нещото в себе си» той надарил поне с воля. Имало е много хора, пък и до днес има много хора, нямащи ясна представа какви са последствията от учението на Кант.
Веднъж се запознах с човек, който - както всъщност и трябва да бъде, ако човек следва учението - съвсем се беше проникнал от учението на Кант.
Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал.
към текста >>
Аз му казах, че с
лед
ва да се замисли над това, в какво се състои разликата от с
лед
ния вид.
Той си беше казал така: «Нали сам съм създал всичко -планините, облаците, звездите, всичко, и човечеството също сам съм създал, и всичко в света съм го създал аз. Но на мен не ми харесва това, което съм създал. И аз искам отново да унищожа всичко това». И тук той каза: «За начало утрепах няколко човека» - защото това беше един луд. Той ми каза, че за начало вече е унищожил няколко човека, за да изпълни своето намерение за унищожаването на това, което той сам е създал.
Аз му казах, че следва да се замисли над това, в какво се състои разликата от следния вид.
Той има чифт ботуши. Според теорията на Кант ги е направил той. Но нека се замисли над факта, че освен че е създал тези ботуши - като явление, - над тях е поработил и обущарят!
към текста >>
С
лед
увода с
лед
ва: «Част първа.
Кант е написал голямата книга - «Критика на чистия разум». Тя прави доста приятно впечатление. Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум». Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята!
След увода следва: «Част първа.
Трансцендентална естетика». Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика!
към текста >>
С
лед
ва втора глава: «Трансцендентална дедукция на времето».
Трансцендентална дедукция на пространството». За филистера не може и да се измисли нещо по-прекрасно от подобна глава. Наистина главата започва по такъв начин, че филистерът всъщност нищо не разбира. Обаче повече от сто години всеки твърди: Кант е велик човек. Така че, четейки Кант, филистерът се прониква от някаква мания за величие.
Следва втора глава: «Трансцендентална дедукция на времето».
Ако човек успее да преодолее трансценденталната дедукция на пространството и времето, стига до втората част: «Трансцендентален анализ». И в трансценденталния анализ се доказва главно, че човек притежава трансцен-дентална аперцепция[4].
към текста >>
Господа, с
лед
като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция.
Господа, след като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция.
Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция. Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите. И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - следователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност. Ето примерно какво се описва там.
към текста >>
И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - с
лед
ователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност.
Господа, след като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция. Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция. Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите.
И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - следователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност.
Ето примерно какво се описва там.
към текста >>
Сега стигаме до с
лед
ното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н.
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н.
Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности.
към текста >>
Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на пос
лед
ното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот.
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н. Да, той го изплита, тъче го, така казва.
Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот.
При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности. След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност. Качеството включва в себе си действителност, отрицание и ограничение и т. н.
към текста >>
С
лед
това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност.
Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности.
След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност.
Качеството включва в себе си действителност, отрицание и ограничение и т. н. Това са дванадесет понятия - три пъти по четири е дванадесет, - и от тях човек може да изплете света. Обаче добрият Кант не е изплел с това, извличайки го от себе си, целия свят. С помощта на трансценденталната аперцепция той е оплел всичко на всичко дванадесет понятия. И така, той е създал не цялостен свят, а само дванадесет понятия.
към текста >>
В Кантовата «Критика на чистия разум» с
лед
едно високопарно заглавие с
лед
ва друго!
Сега обаче стигаме до изключително трудната голяма глава под името «За трансценденталните паралогизми». Това е продължението.
В Кантовата «Критика на чистия разум» след едно високопарно заглавие следва друго!
Тук се казва: има хора, които твърдят, че пространството е безкрайно. След това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно. Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено. Тук също е показано какви доказателства привеждат тези хора. Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници.
към текста >>
С
лед
това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно.
Сега обаче стигаме до изключително трудната голяма глава под името «За трансценденталните паралогизми». Това е продължението. В Кантовата «Критика на чистия разум» след едно високопарно заглавие следва друго! Тук се казва: има хора, които твърдят, че пространството е безкрайно.
След това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно.
Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено. Тук също е показано какви доказателства привеждат тези хора. Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници. На едната страница се доказва, че пространството е безкрайно. На другата страница се доказва, че пространството е крайно.
към текста >>
Така че в с
лед
ващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници.
В Кантовата «Критика на чистия разум» след едно високопарно заглавие следва друго! Тук се казва: има хора, които твърдят, че пространството е безкрайно. След това тези хора привеждат доказателства, че пространството е безкрайно. Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено. Тук също е показано какви доказателства привеждат тези хора.
Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници.
На едната страница се доказва, че пространството е безкрайно. На другата страница се доказва, че пространството е крайно. След това отново се доказва, че времето е безкрайно, вечно. После - че времето има начало и ще има край. Това прави Кант, господа.
към текста >>
С
лед
това отново се доказва, че времето е безкрайно, вечно.
Но има и хора, които казват: пространството, разбира се, е ограничено. Тук също е показано какви доказателства привеждат тези хора. Така че в следващата глава в «Критика на чистия разума» тези доказателства се привеждат навсякъде на две противоположни страници. На едната страница се доказва, че пространството е безкрайно. На другата страница се доказва, че пространството е крайно.
След това отново се доказва, че времето е безкрайно, вечно.
После - че времето има начало и ще има край. Това прави Кант, господа. После идва доказателството: човек е свободен. И отново, от другата страна: човек е несвободен.
към текста >>
С
лед
ователно всичко се свежда до факта, че в настоящето човек трябва да каже: мислете, както искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
Какво иска да каже Кант, като дава доказателства на две противоположни тези? Той иска да каже, че ние въобще нищо не можем да докажем! С еднакъв успех можем да твърдим, че пространството е крайно, както и безкрайно, че времето е вечно и че времето ще свърши! С еднакъв успех бихме могли да кажем: човек е свободен или човек е несвободен.
Следователно всичко се свежда до факта, че в настоящето човек трябва да каже: мислете, както искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
към текста >>
Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност с
лед
ва човек да вярва.
Естествено църквата напълно я устройвало такова учение, че е невъзможно да се знае нещо за духовното и трябва само да се вярва в това, доколкото в този случай тя сама е можела да диктува в какъв вид духовност следва човек да вярва.
към текста >>
С
лед
ователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва.
Както вече се каза, имало е философи - Лайбниц[5], Волф[6] и др., чак до Кант, твърдящи, че поне нещо може да се знае. Посредством чистия разум може да се знае за това, че в света съществува духовното. Кант казал: пълна безсмислица е да се вярва, че може да се знае нещо за духовното, не, във всичко духовно може само да се вярва! Защото духовното е заключено в «нещата в себе си». А за «нещата в себе си» не може да се знае нищо.
Следователно във всичко, което се отнася към духовното, може само да се вярва.
Кант, написвайки втория вариант (второто издание) на «Критика на чистия разум», се издава. В това второ издание намира място куриозната фраза, която гласи: «Аз трябваше да стесня, да дискредитирам знанието, за да освободя място за вярата». Та това е, по същество, вероизповедание, господа! Това е, което доведе до непознаваемите «неща в себе си»! Ето защо Кант е нарекъл своята книга «Критика на чистия разум».
към текста >>
Без ог
лед
на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И всъщност всяка позитивна религия би могла да се позовава на Кант! Но на Кант биха могли да се позовават също и тези хора, които казват: защо ние нищо не знаем? Защото нищо не трябва да се знае! Виждате ли, така учението на Кант станало, по същество, опора за вярата. Затова напълно естествено е, че аз самият трябваше от самото начало да отхвърля Кантовото учение.
Без оглед на факта, че бидейки още ученик, вече бях прочел целия Кант, аз трябваше винаги изцяло да отхвърлям Кантовото учение по простата причина, че иначе би се наложило да приема, че хората просто вярват в духовния свят.
И тогава никога не би ми се удало да създам някаква духовна наука. Всъщност Кант е това, което отклонява всякаква духовна наука и иска да има само вяра.
към текста >>
В тази «Критика на чистия разум» се доказва с
лед
ното: за «нещата в себе си» е невъзможно да се узнае нещо.
И така, Кант написал отначало първата книга - «Критика на чистия разум».
В тази «Критика на чистия разум» се доказва следното: за «нещата в себе си» е невъзможно да се узнае нещо.
Може да има само вяра в това, което се явява «нещото в себе си».
към текста >>
С
лед
това Кант пише «Критика на практическия разум».
И така, «Критика на практическия разум» е била написана като втора книга. Тук той създава очерк за собствената вяра. Отначало той написал книга за знанието - «Критика на чистия разум». В нея той доказва, че е невъзможно да се знае нещо. Сега филистерът може да сложи настрана книгата: нали му доказаха, че нищо не може да знае.
След това Кант пише «Критика на практическия разум».
Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека. Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
към текста >>
С
лед
ователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
След това Кант пише «Критика на практическия разум». Тук той формулира своята вяра. Как построява своята вяра? Той казва: човек, разглеждайки себе си в света, открива, че се явява несъвършено същество. Обаче да бъде несъвършен не е свойствено на човека.
Следователно някъде трябва да има по-голямо съвършенство от човека.
Ние нищо даже и не знаем за това, но вярваме, че някъде на Земята трябва да има по-голямо съвършенство от човека, вярваме в безсмъртието.
към текста >>
Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, с
лед
като той е преминал през смъртта!
Виждате, господа, това съществено се отличава от тези научни обозрения, които ви давам по въпроса, кое в човека продължава да живее по-нататък, след като той е преминал през смъртта!
Но Кант изобщо не е искал познания от такъв вид, просто е искал от несъвършенството на човека да изведе доказателство, че човек е длъжен да вярва в безсмъртието.
към текста >>
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но с
лед
ва да се вярва, че човек е свободен.
Точно така, както че човек е длъжен само да вярва, Кант доказва по-нататък, че нищо не може да се знае за свободата, но следва да се вярва, че човек е свободен.
Защото ако не беше свободен, той не би бил отговорен за постъпките си. И така, предполага се, че за да може да бъде отговорен за своите постъпки, той трябва да бъде свободен. Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела.
към текста >>
Обаче аз съм представител на това наказателно право - с
лед
ователно и мен също нямаше да ме има.
Това Кантово учение за свободата често ми напомня за друго «учение», с което един професор по юриспруденция винаги започваше своя лекционен курс. Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието.
Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има.
Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията. Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата. И така, аз ви доказах, че свобода има! Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор. Точно така говори Кант и за Бог.
към текста >>
Но аз съществувам, с
лед
ователно съществува и наказателното право, науката за наказанията.
Той казваше: Господа, има хора, които казват: човек е несвободен. Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието. Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има.
Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията.
Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата. И така, аз ви доказах, че свобода има! Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор. Точно така говори Кант и за Бог. Той казва: не може да се знае за каквато и да е «власт в себе си».
към текста >>
С
лед
ователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата.
Но, господа, ако човек не би бил свободен, той не би бил отговорен за своите дела. И тогава не би могло да има и наказание. Но ако не би имало наказание, не би имало и наказателно право, наука за наказанието. Обаче аз съм представител на това наказателно право - следователно и мен също нямаше да ме има. Но аз съществувам, следователно съществува и наказателното право, науката за наказанията.
Следователно съществува и наказанието, а значи, съществува и свободата.
И така, аз ви доказах, че свобода има! Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор. Точно така говори Кант и за Бог. Той казва: не може да се знае за каквато и да е «власт в себе си». Но например аз не мога да създам слон.
към текста >>
С
лед
ователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз.
И така, аз ви доказах, че свобода има! Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор. Точно така говори Кант и за Бог. Той казва: не може да се знае за каквато и да е «власт в себе си». Но например аз не мога да създам слон.
Следователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз.
Следователно аз вярвам в Бог.
към текста >>
С
лед
ователно аз вярвам в Бог.
Това, което Кант казва за свободата, изцяло ми напомня речта на този професор. Точно така говори Кант и за Бог. Той казва: не може да се знае за каквато и да е «власт в себе си». Но например аз не мога да създам слон. Следователно вярвам, че него може да го създаде някой друг, който може да направи повече, отколкото аз.
Следователно аз вярвам в Бог.
към текста >>
С
лед
това Кант написал и други трудове, един от тях примерно с такова съдържание: има ли метафизиката възможности да стане в бъдеще наука?
След това Кант написал и други трудове, един от тях примерно с такова съдържание: има ли метафизиката възможности да стане в бъдеще наука?
Тук той отново доказва, че това е невъзможно и т. н. Всъщност трябва да кажем: цялата наука на XIX в. е преболедувала Кант. Всъщност Кант е бил болест за науката.
към текста >>
е пребо
лед
увала Кант.
След това Кант написал и други трудове, един от тях примерно с такова съдържание: има ли метафизиката възможности да стане в бъдеще наука? Тук той отново доказва, че това е невъзможно и т. н. Всъщност трябва да кажем: цялата наука на XIX в.
е преболедувала Кант.
Всъщност Кант е бил болест за науката.
към текста >>
Доктор Щайнер: Нещата не останали без пос
лед
ствие.
Доктор Щайнер: Нещата не останали без последствие.
През 1869 г. под авторството на един човек, също увлечен от Кант, се появила книгата «Философия на безсъзнателното». Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително.
към текста >>
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» с
лед
ва да се надари с воля.
Тази книга произвела огромна сензация. Едуард фон Хартман[7] наистина е бил много умен човек! Ако той не бе живял до Кант, ако Кант не бе оказал върху него такова влияние, вероятно при него би се получило нещо по-значително. Но той така и не е могъл да се освободи от силните предразсъдъци, получени от Кант. Така, както и за неговия предшественик Шопенхауер, за Едуард фон Хартман е било очевидно, че човек не знае нищо за света, освен за своите собствени представи, тоест за това, което той сам проектира, изнася от себе си навън.
Но освен това Едуард фон Хартман приел и учението на Шопенхауер, че «нещото в себе си» следва да се надари с воля.
Навсякъде вътре се намира волята. Веднъж написах статия за Едуард фон Хартман[8], там също така споменах и за Шопенхауер. Шопенхауер е казвал: за «нещото в себе си» не знаем нищо, от него ние имаме само представа. Само тези представи се явяват разумни, волята е неразумна, глупава. Така че всъщност всичко, което знаем за себе си, е не нещо друго, а знание за неразумната, глупава воля.
към текста >>
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» с
лед
ва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо.
Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти. Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош. И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т.
към текста >>
Ето защо неговият възг
лед
е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош.
Работата стои така: Едуард фон Хартман е смятал: «нещото в себе си» следва да се надари с воля; но волята всъщност е глупава, неразумна, и затова в света е така лошо. Ето защо Едуард фон Хартман е станал от така наречените песимисти.
Ето защо неговият възглед е бил, че светът за нищо не става, той не е добър, а лош в основата си, съвсем лош.
И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н. Балансът винаги е отрицателен.
към текста >>
С
лед
ователно целият свят е лош.
И не само това, което правят хората, но и всичко, което е в света, е лошо. Той казвал: може да се изчисли, че светът е лош. Трябва само от едната страна, в прихода, в дебита, да се постави всичко, което съставлява в живота щастието, удоволствието и т. н., а от другата страна - всичко, което имаме като страдание и т. н. Балансът винаги е отрицателен.
Следователно целият свят е лош.
Ето защо Хартман станал песимист.
към текста >>
С
лед
ователно по подобен начин ние нищо не постигаме.
Защо те не предпочетат да се унищожат? Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството. Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе. И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора!
Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме.
Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили. Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах. Ето тогава ще бъде достигната истинската крайна цел.
към текста >>
Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, с
лед
което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах.
И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора! Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили.
Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах.
Ето тогава ще бъде достигната истинската крайна цел.
към текста >>
Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би с
лед
вало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо.
Ще кажете: «Как е могло всичко това да излезе от такъв умен човек? Само глупак може да твърди подобни неща! » Не, Едуард фон Хартман наистина не е бил глупак, той е бил даже по-умен от всички останали. Веднага мога да го докажа.
Именно защото той е бил по-умен от Кант, е възникнала глупостта за машината, с помощта на която би следвало да се разтури целият свят, да се превърне в нищо.
Хартман е бил съвсем умен, макар и основно покварен от Кант човек.
към текста >>
Тези сили се явяват сили на волята, с
лед
ователно те са неразумни, глупави сили.
И така, той написал «Философия на безсъзнателното». В тази «Философия на безсъзнателното» той казва: Разбира се, вярно е, че хората са произлезли от животните, но при това съпътстваща роля са играли духовните сили.
Тези сили се явяват сили на волята, следователно те са неразумни, глупави сили.
Всичко това той описал напълно разумно. Заедно с това той изобретил нещо, противоречащо на дарвинизма.
към текста >>
Това, което направил, ще стане ясно от с
лед
ното.
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно. Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма. И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание! Но какво направил тогава Хартман?
Това, което направил, ще стане ясно от следното.
Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма». Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма! Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от г
лед
на точка на дарвинизма».
И ето, в това време - представете си шестдесетте години на миналия век - са съществували както тази умна Хартманова «Философия на безсъзнателното», така и дарвинизмът, представляван от Хекел[10], Оскар Шмид[11] и други, и признат от останалите хора за нещо ненадминато умно. Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма. И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание! Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното.
Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма! Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от г
лед
на точка на дарвинизма!
Но «Философия на безсъзнателното» противоречала на дарвинизма. И ето, тогава всички, като твърдоглави дарвинисти, излезли и казали: трябва основно да се опровергае този Едуард фон Хартман, защото той въобще нищо не разбира от естествознание! Но какво направил тогава Хартман? Това, което направил, ще стане ясно от следното. Докато другите си деряли гърлата да крещят - имам предвид публикациите в печатните издания, - се появила книгата[12] «Безсъзнателното от гледна точка на дарвинизма».
Това е било обосновано опровержение на Едуард фон Хартман от гледна точка на дарвинизма!
Но никой не е знаел кой е авторът.
към текста >>
Даже Хекел казал: «На такъв човек, пишещ против Хартман - нека сам да ни каже името си, - ние бихме г
лед
али като на един от нас, като на естествоизпитател от първи ранг!
Сега, господа, всички естествоизпитатели се зарадвали, защото се появил този, който обосновано опровергал Едуард фон Хартман.
Даже Хекел казал: «На такъв човек, пишещ против Хартман - нека сам да ни каже името си, - ние бихме гледали като на един от нас, като на естествоизпитател от първи ранг!
» Самата книга била много бързо изкупена и се появило второ издание[13]. Тогава авторът се разкрил. Това бил самият Едуард фон Хартман! Той написал книга против самия себе си. Но сега те престанали да го хвалят, написаното от него вече не се ползвало с такава широка известност!
към текста >>
Но отчитайки пос
лед
ната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него.
Когато ви казвам, че той е искал да вдигне целия свят във въздуха с помощта на машина, която е трябвало да се изобрети, ние бихме могли с пълно право да отбележим, че макар и да е бил страшно умен Едуард фон Хартман, на нас, неизучавалите Кант, всичко това ни се струва глупост. Макар и да ви описах Едуард фон Хартман като умен, вие имате основание да предполагате, че той, въпреки това, е бил глупав. В това не е трудно да повярвате.
Но отчитайки последната разказана история, вие би трябвало да си помислите, че тези, другите, са били още по-глупави от него.
Ето тогава вие бихте ме зарадвали! Защото би било напълно възможно да се докаже исторически, че тези, другите, са били още по-глупави от този, който се е стягал да взриви Земята.
към текста >>
С
лед
това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора!
Важно е човек да знае за тези неща. Защото днес съществува своеобразен култ към всичко, което е напечатано. И оттогава, когато в издание на «Универсална библиотека» се появи Кант - впрочем, аз също успях да го прочета само благодарение на това, защото иначе просто нямаше да ми се удаде да си го купя тогава; макар и книгата да беше дебела, струваше евтино, - така оттогава, благодарение на Кант, дяволът се поуспокои, защото оттогава всички четат Кант. Това значи, че те четат първата страница, но нищо не разбират.
След това те чуват, че Кант е «император на просветена, литературна Германия» и си мислят: дявол да го вземе, и ние знаем туй-онуй за Кант, значи, също сме такива умни хора!
Мнозинството от тях е такова, че си признава: «На мен ми се налага да казвам, че разбирам този Кант, иначе другите ще кажат, че съм глупав, тъй като не го разбирам». В действителност хората не го разбират, но не си го признават. Те си казват: «Аз трябва да разбирам Кант, защото съм много умен. И затова твърдя: аз разбирам много умни неща, ако разбирам Кант! » Тогава това импонира на хората.
към текста >>
[12] се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от г
лед
на точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
[12] се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна г
лед
на точка», Берлин, 1872.
[12] се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
[13] се появило второ издание: «Безсъзнателното от г
лед
на точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
[13] се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
2-ро допълнено издание, публикувана анонимно през 1872 г. с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на философията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
към текста >>
21.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вие слушате астрономически лекции, така че би било много добре да обсъдим именно този въпрос от определена г
лед
на точка.
Доктор Щайнер: Този въпрос ще ни приближи към разбиране на астрономията.
Вие слушате астрономически лекции, така че би било много добре да обсъдим именно този въпрос от определена гледна точка.
към текста >>
Г
лед
айки звездното небе, виждаме Луната, като най-голямото и близко до нас небесно тяло.
Гледайки звездното небе, виждаме Луната, като най-голямото и близко до нас небесно тяло.
Затова Луната оказва върху човека, намиращ се на Земята, влиянието, което най-лесно се възприема. Разбира се, вие вече сте чували за това, как Луната възбужда фантазията в човека. За това всеки знае. Но аз съм ви разказвал и за другите влияния на Луната, които тя оказва върху размножението на съществата и тем подобни. Освен това виждаме други небесни тела, държащи се по подобен на Луната начин.
към текста >>
Ако пог
лед
нем звездното небе, видът му ще бъде примерно същия, който това звездно небе има всяка нощ - особено в луните нощи.
Ако погледнем звездното небе, видът му ще бъде примерно същия, който това звездно небе има всяка нощ - особено в луните нощи.
Но има и промени на звездното небе. В определени седмици през лятото вие можете да видите как една след друга пламват звезди, как те стремително се движат и изчезват. Това са метеорити, «падащи звезди». Такива падащи звезди могат да се видят на небето и в друго време, но преимуществено те могат да се наблюдават в определени седмици през лятото, когато цели потоци от такива малки звезди пламват, бързо преминават по небето и след това изчезват.
към текста >>
В определени седмици през лятото вие можете да видите как една с
лед
друга пламват звезди, как те стремително се движат и изчезват.
Ако погледнем звездното небе, видът му ще бъде примерно същия, който това звездно небе има всяка нощ - особено в луните нощи. Но има и промени на звездното небе.
В определени седмици през лятото вие можете да видите как една след друга пламват звезди, как те стремително се движат и изчезват.
Това са метеорити, «падащи звезди». Такива падащи звезди могат да се видят на небето и в друго време, но преимуществено те могат да се наблюдават в определени седмици през лятото, когато цели потоци от такива малки звезди пламват, бързо преминават по небето и след това изчезват.
към текста >>
Такива падащи звезди могат да се видят на небето и в друго време, но преимуществено те могат да се наблюдават в определени седмици през лятото, когато цели потоци от такива малки звезди пламват, бързо преминават по небето и с
лед
това изчезват.
Ако погледнем звездното небе, видът му ще бъде примерно същия, който това звездно небе има всяка нощ - особено в луните нощи. Но има и промени на звездното небе. В определени седмици през лятото вие можете да видите как една след друга пламват звезди, как те стремително се движат и изчезват. Това са метеорити, «падащи звезди».
Такива падащи звезди могат да се видят на небето и в друго време, но преимуществено те могат да се наблюдават в определени седмици през лятото, когато цели потоци от такива малки звезди пламват, бързо преминават по небето и след това изчезват.
към текста >>
Имат нещо като ядро, а по-нататък - опашка, която се влачи с
лед
тях.
Освен тях обаче съществуват и други небесни тела, за които господин Ербсмел спомена в своя въпрос. Това са кометите. Тези комети се появяват значително по-рядко. Те се отличават по своята форма от другите звезди. По своята форма те изглеждат примерно така.
Имат нещо като ядро, а по-нататък - опашка, която се влачи след тях.
Понякога те изглеждат така, че зад тях се влачат две опашки. Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на последните има относително редовен характер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под» Земята и не се виждат. Докато при тези небесни тела, при кометите, се наблюдава следното. Те идват и отново си отиват, при това не е известно с достоверност къде всъщност отиват. В сравнение с другите звезди и небесни тела те притежават известна нередовност в движението.
към текста >>
Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на пос
лед
ните има относително редовен характер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под» Земята и не се виждат.
Тези комети се появяват значително по-рядко. Те се отличават по своята форма от другите звезди. По своята форма те изглеждат примерно така. Имат нещо като ядро, а по-нататък - опашка, която се влачи след тях. Понякога те изглеждат така, че зад тях се влачат две опашки.
Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на последните има относително редовен характер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под» Земята и не се виждат.
Докато при тези небесни тела, при кометите, се наблюдава следното. Те идват и отново си отиват, при това не е известно с достоверност къде всъщност отиват. В сравнение с другите звезди и небесни тела те притежават известна нередовност в движението. (Рис. 17)
към текста >>
Докато при тези небесни тела, при кометите, се наблюдава с
лед
ното.
Те се отличават по своята форма от другите звезди. По своята форма те изглеждат примерно така. Имат нещо като ядро, а по-нататък - опашка, която се влачи след тях. Понякога те изглеждат така, че зад тях се влачат две опашки. Ако разглеждаме другите преместващи се звезди, движението на последните има относително редовен характер, винаги е известно, че в определен момент от време тези небесни тела ще се появяват, в друг определен момент от време те се намират «под» Земята и не се виждат.
Докато при тези небесни тела, при кометите, се наблюдава следното.
Те идват и отново си отиват, при това не е известно с достоверност къде всъщност отиват. В сравнение с другите звезди и небесни тела те притежават известна нередовност в движението. (Рис. 17)
към текста >>
Не с
лед
ва да приемаме това твърде сериозно.
Не трябва особено да се удивляваме на този факт, тъй като всичко, което протича нередовно, предизвиква у хората удивление и изумление.
Не следва да приемаме това твърде сериозно.
Защото даже на най-обикновени предмети, които са се държали винаги по определен начин, хората придават значение, ако поведението им стане необичайно. Ако например падне нож, той обикновено не се забива в пода, а пада по дължината си. На това не се придава значение, доколкото то е привично. Но ако ножът се забие в пода, суеверните хора смятат, че това има значение. Ако свети Луна, това се смята за нещо нормално и не значи нищо особено.
към текста >>
Преди всичко ние трябва да разглеждаме нещата от научна г
лед
на точка.
Преди всичко ние трябва да разглеждаме нещата от научна гледна точка.
И тогава трябва да констатираме следното. В немного древно време насочвали вниманието си главно върху това, което виждали на небето. Пишели, че Земята стои в центъра на света - аз сега само преразказвам това, което са си представяли тогава - и че около Земята се въртят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето и т. н. Цялото звездно небе се движи - което също може да се наблюдава, - всяка звезда изгрява и отново залязва[1]. Видно е, че звездното небе се движи.
към текста >>
И тогава трябва да констатираме с
лед
ното.
Преди всичко ние трябва да разглеждаме нещата от научна гледна точка.
И тогава трябва да констатираме следното.
В немного древно време насочвали вниманието си главно върху това, което виждали на небето. Пишели, че Земята стои в центъра на света - аз сега само преразказвам това, което са си представяли тогава - и че около Земята се въртят Луната, Меркурий, Венера, Слънцето и т. н. Цялото звездно небе се движи - което също може да се наблюдава, - всяка звезда изгрява и отново залязва[1]. Видно е, че звездното небе се движи. Ако достатъчно дълго останете извън помещението, ще видите как така наречените неподвижни звезди се преместват по небето.
към текста >>
Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възг
лед
за пространството.
Но както знаете, през XV - XVI в. се появил Коперник и казал: това не е така! Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н. Така самата Земя била причислена към планетите.
Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството.
Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място. Следователно тяхното движение се явява само привидно. (Рис. 18)
към текста >>
С
лед
ователно тяхното движение се явява само привидно.
се появил Коперник и казал: това не е така! Земята не е разположена в централната точка, в централната точка е разположено Слънцето, а около Слънцето се въртят Меркурий, Венера, Земята и т. н. Така самата Земя била причислена към планетите. Появила се съвсем различна мирова система, съвсем различен възглед за пространството. Подобно на Слънцето и другите неподвижни звезди също е трябвало да останат на място.
Следователно тяхното движение се явява само привидно.
(Рис. 18)
към текста >>
С
лед
ователно е имало и друга мирова система, но ние разглеждаме тези две: древната, възлизаща главно до Птолемей[3], и коперниковата система, водеща до Коперник.
Виждате ли, господа, работата стои така: веднъж вече ми се е налагало да говоря по тази тема във връзка с друг въпрос, поставен от господин Бурле - въпросът беше за теорията на относителността, за това, дали има в тази теория нещо правилно, - и във връзка с други поставени въпроси. Така например е съществувала теория, изложена от известния Тихо де Брахе[2], който казвал: да, Слънцето стои на място, но и Земята стои на място и т. н.
Следователно е имало и друга мирова система, но ние разглеждаме тези две: древната, възлизаща главно до Птолемей[3], и коперниковата система, водеща до Коперник.
И така, имаме две системи на света, две мирови системи. Във всяка от тях има нещо правилно. Ако съвсем точно се ориентираме във фактите, не може да се различи коя от двете системи е правилната.
към текста >>
Ако например се изчислява скоростта на небесно тяло, се знае: с
лед
определено време то трябва да бъде на определеното място на небето.
Абсолютно решение не може да има. Това е именно така! Действително по отношение на мировите системи не може да се реши коя от тях е съвсем правилна, а коя съвсем лъжлива. Ще кажете: да, но нали тези неща могат да се изчислят! Виждате ли, вие ще изчислявате, но направените изчисления не напълно ще съвпадат!
Ако например се изчислява скоростта на небесно тяло, се знае: след определено време то трябва да бъде на определеното място на небето.
И така, изчислява се къде би трябвало да е звездата в определеното време и телескопът се насочва натам; звездата би трябвало да попадне в телескопа. Но често тя не се оказва там и се налага отново да се поправя формулата. Това показва, че нито едно от изчисленията не съвпада напълно. Работата в мировата система стои така, че нито една сметка не съвпада напълно! Откъде идва това?
към текста >>
С
лед
ователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина.
Ако ние разглеждаме дреболиите, тогава е допустимо да се каже: може да се предположи, че нещата ще станат така, както е известно. Ако аз запаля печката, в съответствие със законите на природата в стаята се разпространява топлина. Малко вероятно е някой път огънят да не стопли стаята! Но това положение на нещата се прекратява, господа, ако иде реч за големите съотношения в космоса. Тук нещо също може да става - както и в случая, когато имаме работа с отделния човек - с гаранция, с предсказуемост, но може да стане и по непредсказуем, ненадежден начин - както това също има място в случая с отделните хора.
Следователно всяко изчисление в тази област винаги някъде има недостатък, пукнатина.
Откъде се взема този недостатък? Той възниква от факта, че нашата Слънчева система не се явява предоставена сама на себе си. Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли.
към текста >>
Той възниква само вс
лед
ствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е.
Да допуснем, че с този гореспоменат човек, когато той е тръгвал към вас, нещо се е случило по пътя. Бил е задържан от нещо. Ако тази планетна система беше такава, че в нея не ставаше нищо друго освен това, което правят Слънцето, Луната и звездите, тя би била напълно изчисляема, всичко би могло да се изчисли. Би могло съвсем точно да се знае къде стои небесното тяло в определеното време, да се знае с точност до хилядна от секундата, доколкото биха могли да се правят много точни сметки. Но в тези сметки, както ви казах, има недостатък.
Той възниква само вследствие на факта, че на тази система не й се позволява да пребивава във Вселената сама за себе си, бидейки независима от каквото и да е.
В нея нахлуват, пронизват я комети. Поради факта, че тези комети нахлуват от Космоса, Космосът, Вселената дават на тази планетна система нещо подобно на това, което ние получаваме при приемане на храна. Кометата се явява своего рода хранителен продукт за планетната система. Работата стои така, че при нахлуването на такава комета движението винаги малко се изменя, така че съвсем подредено, редовно движение няма. Заради кометите, както в движението, така и в покоя на цялата планетна система се създава безредие, нередовност.
към текста >>
Виждате ли, хората твърдят с
лед
ното: кометата пристига от такива отдалечени области, в които тя не се вижда.
За самите комети.
Виждате ли, хората твърдят следното: кометата пристига от такива отдалечени области, в които тя не се вижда.
Когато се приближава към Слънчевата система, тя започва да се вижда (изобразява го на рисунка). И така, нея я виждат. Сега тя отива по-нататък. Нея все още я виждат. Постепенно обаче тя изчезва.
към текста >>
Ако кометата си отиде оттук, тя става невидима, а с
лед
определен брой години отново се връща обратно.
Сега тя отива по-нататък. Нея все още я виждат. Постепенно обаче тя изчезва. Какво казват по този повод хората? Хората казват: докато е над Земята, тя се вижда.
Ако кометата си отиде оттук, тя става невидима, а след определен брой години отново се връща обратно.
Така разсъждават тези хора. (Рис. 17)
към текста >>
С
лед
ователно те си представят, че ако планетите се движат по къси елиптични орбити, по къси елипси, кометата се движи по изключителна елипса.
Кометата идва тук отдалеко, от области, стоящи извън пределите на Слънчевата система, идва тук, в района на Слънцето. Тук тя престава да бъде видима, ако е долу - тук отново се връща обратно.
Следователно те си представят, че ако планетите се движат по къси елиптични орбити, по къси елипси, кометата се движи по изключителна елипса.
Ако се приближи тук и се окаже над нас, тя може да се види горе. Тогава тя е видима, в противен случай е невидима. После тя се връща назад. Кометата на Халей[4], наречена на името на първооткривателя си, се появява на всеки шестдесет и седем години.
към текста >>
С
лед
ователно имаме работа с някакво образувание, което на известно разстояние възниква и на известно разстояние отново престава да съществува.
Не е вярно, че кометите просто така обикалят наоколо! В действителност вярно е, че тук кометата само възниква, тук тя, ако може така да се изразим, се материализира, отделя от себе си мирово вещество, тук мировото вещество се съсредоточава, натрупва се. Тук то възниква (показва на рисунката - Рис. 17, вдясно), отива по-нататък, а тук отново изчезва, разтваря се. Тази линия (елипсата) тук в действителност съвсем не съществува.
Следователно имаме работа с някакво образувание, което на известно разстояние възниква и на известно разстояние отново престава да съществува.
Така че какво всъщност става тук?
към текста >>
Не е ли така, ако г
лед
ате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго.
По отношение на Земята то е неподвижно, но по отношение на пространството се движи с огромна скорост. Цялата планетна система се носи през мировото пространство, движи се напред. Слънцето се движи по направление на съзвездието Херкулес. Вие, разбира се, бихте могли да попитате откъде е известно, че Слънцето се движи към съзвездието Херкулес? Знаете, че ако вървите по алея и стоите тук, дърветата, разположени отпред, ви се струват по-далеч едно от друго, а в далечината ви се струват разположени по-близо едно до друго.
Не е ли така, ако гледате алеята, дърветата ви се струват приближаващи се едно към друго.
Но ако сега тръгнете в това направление, ще ви се стори така, сякаш дърветата се отдалечават едно от друго. Виждате, че разстоянието между две дървета става все по-голямо. Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга.
към текста >>
Оттук с
лед
ва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес.
Сега си представете, че тук се намира съзвездието Херкулес и звездите на съзвездието Херкулес са отдалечени една от друга на известно разстояние. Ако заедно с нашата Слънчева система стояхме на едно място неподвижно, тези разстояния би трябвало да остават без изменения, едни и същи. Ако Слънцето заедно с другите планети се движи в това направление, тогава звездите от съзвездието Херкулес трябва да ни се струват по-големи, те трябва да ни се струват отдалечаващи се, отдръпващи се една от друга. Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи.
Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес.
И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно. Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
към текста >>
С
лед
ователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
Което и става с тях в действителност! В течение на столетия е могло да се наблюдава, че разстоянията в съзвездието Херкулес стават все по-големи и по-големи. Оттук следва, че Слънцето действително се движи по направление към съзвездието Херкулес. И както ние тук можем да изчислим посредством измерване с помощта на наблюдателен инструмент колко близко преминаваме и с каква скорост, ако един върви по-бързо, и разстоянието ще се увеличава по-бързо, отколкото при друг, точно така може да се изчисли и как се движи Слънцето. Тези изчисления се правят много точно.
Следователно цялата планетна система заедно със Слънцето се движи бързо по направление на съзвездието Херкулес.
към текста >>
Това едновременно ви показва с
лед
ното: ако пог
лед
нем по-широко на нещата, ще се окаже, че обектите в мировото пространство живеят!
Това едновременно ви показва следното: ако погледнем по-широко на нещата, ще се окаже, че обектите в мировото пространство живеят!
Такава планетна система се явява всъщност живо същество. Тя трябва да се храни. При което се ядат комети!
към текста >>
С
лед
това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите.
Могат да го направят само змейовете, хората не могат. Всичко трябва да се раздроби. Същото прави със своите хранителни продукти и планетарната система. Такава комета понякога също може да се окаже погълната - не всяка, но понякога някоя от тях би могла изцяло да бъде погълната по примера на змея. Но идват и такива комети, които са били раздробени по пътя.
След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите.
Тези падащи метеорити се явяват малки парченца от комета. Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята. По такъв начин следователно можем да оценим значението за Земята на тези толкова нередовно появяващи се комети.
към текста >>
По такъв начин с
лед
ователно можем да оценим значението за Земята на тези толкова нередовно появяващи се комети.
Такава комета понякога също може да се окаже погълната - не всяка, но понякога някоя от тях би могла изцяло да бъде погълната по примера на змея. Но идват и такива комети, които са били раздробени по пътя. След това кометата, например през август, се разпада на рой метеорити, разпада се на истински малки звездички, падащи надолу - метеоритите. Тези падащи метеорити се явяват малки парченца от комета. Макар и да не виждате как тези мирови хранителни продукти постъпват в Слънчевата система, в същото време вие виждате как тези мирови хранителни продукти се поглъщат от Земята.
По такъв начин следователно можем да оценим значението за Земята на тези толкова нередовно появяващи се комети.
към текста >>
С
лед
ва лоша година за гроздето.
Забележителното е ето кое. Знаете, че има добри и лоши години за гроздобера. Добрите за гроздето години възникват от факта, че Земята изпитва своего рода глад. Тогава тя предоставя своята способност към плодородие главно на Слънцето и то действа благоприятно на реколтата от грозде. Ако годината е била добра за гроздето, можете да бъдете почти уверени, че скоро ще се появи комета, доколкото Земята е гладна и на нея й е необходима храна за всичко друго.
Следва лоша година за гроздето.
Ако пак настъпи добра година за гроздовата реколта, после отново идва комета. Отношението на Земята към нейните вещества и субстанции зависи от това, появяват ли се или не се появяват комети.
към текста >>
Ако просто пог
лед
нем в света на Космоса, ще видим безброй звезди, нали така?
Ако просто погледнем в света на Космоса, ще видим безброй звезди, нали така?
Струва ни се, че тези звезди са разположени някак разбъркано. Но винаги можем да различим групи, които наричаме съзвездия. Това, което ние разглеждаме, се намира на едно или друго разстояние от Луната, по-близо или по-далеч. Разглеждайки тези звезди, виждаме, че Луната преминава тук, нали така, тя преминава през цялото звездно небе. Но има известни съзвездия, разположени така, че Луната винаги преминава именно през тях; през други съзвездия тя не преминава.
към текста >>
С
лед
ователно, ако разглеждате например съзвездието Херкулес, Луната не преминава през него.
Струва ни се, че тези звезди са разположени някак разбъркано. Но винаги можем да различим групи, които наричаме съзвездия. Това, което ние разглеждаме, се намира на едно или друго разстояние от Луната, по-близо или по-далеч. Разглеждайки тези звезди, виждаме, че Луната преминава тук, нали така, тя преминава през цялото звездно небе. Но има известни съзвездия, разположени така, че Луната винаги преминава именно през тях; през други съзвездия тя не преминава.
Следователно, ако разглеждате например съзвездието Херкулес, Луната не преминава през него.
Но вие наблюдавате съзвездието Лъв - след определено време Луната преминава през това съзвездие Лъв. И така, има дванадесет съзвездия, които са забележителни с това, че те, така да се каже, представляват от само себе си пътя, по който върви Луната, по който върви Слънцето. Всъщност те се явяват само жалони по този път, пътепоказатели, по които се извършва видимото движение на Слънцето и истинското движение на Луната по небето. Така че може да се каже: дванадесетте съзвездия - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби - представляват пътя на Луната. Тя винаги преминава през тях, през другите съзвездия не преминава.
към текста >>
Но вие наблюдавате съзвездието Лъв - с
лед
определено време Луната преминава през това съзвездие Лъв.
Но винаги можем да различим групи, които наричаме съзвездия. Това, което ние разглеждаме, се намира на едно или друго разстояние от Луната, по-близо или по-далеч. Разглеждайки тези звезди, виждаме, че Луната преминава тук, нали така, тя преминава през цялото звездно небе. Но има известни съзвездия, разположени така, че Луната винаги преминава именно през тях; през други съзвездия тя не преминава. Следователно, ако разглеждате например съзвездието Херкулес, Луната не преминава през него.
Но вие наблюдавате съзвездието Лъв - след определено време Луната преминава през това съзвездие Лъв.
И така, има дванадесет съзвездия, които са забележителни с това, че те, така да се каже, представляват от само себе си пътя, по който върви Луната, по който върви Слънцето. Всъщност те се явяват само жалони по този път, пътепоказатели, по които се извършва видимото движение на Слънцето и истинското движение на Луната по небето. Така че може да се каже: дванадесетте съзвездия - Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби - представляват пътя на Луната. Тя винаги преминава през тях, през другите съзвездия не преминава. Така че винаги може да се каже: в еди-кое си определено време, когато Луната е на небето, тя стои или в едно съзвездие, или в друго, или между тях, но това са само съзвездия, принадлежащи към Зодиака. (Рис.
към текста >>
Да установим това както с
лед
ва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние.
Виждате ли, човек се нуждае от такова влияние. За какво обаче става дума, господа?
Да установим това както следва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние.
Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко.
към текста >>
По тази причина въздействието на Зодиака върху Земята се е изс
лед
вало по съвсем особен начин.
Луната, която за четири седмици обхожда всички указани съзвездия, създава чрез това ситуация, че ние в течение на тези четири седмици винаги имаме такъв момент, когато дадено влияние от кое да е зодиакално съзвездия не се оказва върху нас. Същото се отнася и за всяко друго съзвездие (от Зодиака). Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия. Защото тези други съзвездия винаги запазват своето влияние, то не се изменя. Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от факта, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не.
По тази причина въздействието на Зодиака върху Земята се е изследвало по съвсем особен начин.
Сега вие виждате защо при наблюдаването на звездното небе Зодиакът се явява по-важен от другите звезди. От всичко това можете да заключите, че само едните изчисления не могат бъдат единствен предмет за изследвания в астрономията, а трябва да се изследват също така и тези неща, за които току-що ви разказах.
към текста >>
От всичко това можете да заключите, че само едните изчисления не могат бъдат единствен предмет за изс
лед
вания в астрономията, а трябва да се изс
лед
ват също така и тези неща, за които току-що ви разказах.
Доколкото в древността на небесните влияния хората са отделяли много голямо внимание, Зодиакът за тях е бил, разбира се, по-важен, отколкото другите съзвездия. Защото тези други съзвездия винаги запазват своето влияние, то не се изменя. Но за Зодиака може да се каже: влиянието се изменя в зависимост от факта, оказва ли се образът в Зодиака закрит или не. По тази причина въздействието на Зодиака върху Земята се е изследвало по съвсем особен начин. Сега вие виждате защо при наблюдаването на звездното небе Зодиакът се явява по-важен от другите звезди.
От всичко това можете да заключите, че само едните изчисления не могат бъдат единствен предмет за изследвания в астрономията, а трябва да се изследват също така и тези неща, за които току-що ви разказах.
към текста >>
Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него г
лед
ат като на фантазьор, като на полуидиот.
Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него гледат като на фантазьор, като на полуидиот.
Хората казват: ако на някого му е необходимо да научи нещо за звездите, нека отиде при астрономите в обсерваторията, на тях всичко им е известно! Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за болните от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи. На човек, който иска да говори за тези неща от духовна гледна точка, хората днес гледат като на по-луидиот. Но при това стават следните неща. Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната наука, на мен в поредицата прочетени през 1906 г.
към текста >>
На човек, който иска да говори за тези неща от духовна г
лед
на точка, хората днес г
лед
ат като на по-луидиот.
Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него гледат като на фантазьор, като на полуидиот. Хората казват: ако на някого му е необходимо да научи нещо за звездите, нека отиде при астрономите в обсерваторията, на тях всичко им е известно! Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за болните от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи.
На човек, който иска да говори за тези неща от духовна гледна точка, хората днес гледат като на по-луидиот.
Но при това стават следните неща. Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната наука, на мен в поредицата прочетени през 1906 г. в Париж лекции ми
към текста >>
Но при това стават с
лед
ните неща.
Работата е там, че днес, ако човек говори на тази тема, на него гледат като на фантазьор, като на полуидиот. Хората казват: ако на някого му е необходимо да научи нещо за звездите, нека отиде при астрономите в обсерваторията, на тях всичко им е известно! Знаете, че на тази тема има такава шега: доколкото човек, страдащ от подагра, също зависи от всевъзможни външни влияния, някои хора казват за болните от подагра diathesis urica: да отива в обсерваторията и там всичко ще се оправи. На човек, който иска да говори за тези неща от духовна гледна точка, хората днес гледат като на по-луидиот.
Но при това стават следните неща.
Благодарение на възможностите, получени на основата на духовната наука, на мен в поредицата прочетени през 1906 г. в Париж лекции ми
към текста >>
Но не с
лед
дълго - бях на лекционно пътуване в Швеция - във всички вестници се появи твърде зашеметяващото известие, че с помощта на спектроскопия в появилата се тогава комета е бил открит цианид.
За това към този момент не беше известно. Въглеродът и азотът образуват цианид, синилна киселина. Въглерод и азот, както казах, е трябвало да бъдат открити в кометите. Това беше казано от мен в Париж през 1906 година[5]. На това тогава не повярва никой сред тези, които не признаваха духовната наука.
Но не след дълго - бях на лекционно пътуване в Швеция - във всички вестници се появи твърде зашеметяващото известие, че с помощта на спектроскопия в появилата се тогава комета е бил открит цианид.
към текста >>
Виждате ли, хората винаги казват: ако антропософията знае нещо, тя трябва да говори за това, което впос
лед
ствие ще бъде потвърдено.
Виждате ли, хората винаги казват: ако антропософията знае нещо, тя трябва да говори за това, което впоследствие ще бъде потвърдено.
Но такива неща са ставали безброй пъти! Действително в 1906 г. аз предсказах откритието на цианида в кометите! Това откритие действително беше направено по-късно. Оттук вие можете да видите, че тези неща са фактически верни, защото по-късно те могат да бъдат потвърдени, само ако към тях се подходи правилно.
към текста >>
И така, с
лед
ователно може, изхождайки от духовното познание, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впос
лед
ствие казаното се потвърждава.
И така, следователно може, изхождайки от духовното познание, да се говори за кометите, дори за материалния им състав, дори за това, че в кометите се съдържа цианид, като впоследствие казаното се потвърждава.
И това е само един пример.
към текста >>
Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от с
лед
ното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух.
Но Слънцето също представлява от само себе си кухо пространство в Космоса, при това по-разредено, от който и да било газ. Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо?
Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух.
В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било. Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе. Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства. При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ.
към текста >>
В случая със Слънцето работата е с
лед
ната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било.
Там, където се намира Слънцето, разредеността е изключително висока! Повече от това, господа: ако се движите по света, вие се намирате в пространството. Обаче там, където стои Слънцето, даже пространството е кухо, празно. Какво значи, пространството да е кухо? Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух.
В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било.
Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе. Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства. При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ. Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса.
към текста >>
При това астрономите биха очаквали с
лед
ното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ.
Какво значи «кухо пространство», вие можете да си изясните от следното: когато при въздушната помпа издърпвате буталото назад, така че вътре се образува безвъздушно пространство, трябва да направите тук малка дупчица и това безвъздушно пространство тутакси ще започне да всмуква външния въздух, така че в кухината ще започне със свистене да нахлува външният въздух. В случая със Слънцето работата е следната: това, което се намира там, представлява от само себе си съвсем кухо пространство, свободно от каквото и да било. Не само от въздух, но даже от топлина, от каквото и да било е свободно това кухо пространство. Кухото пространство е такова, че то от всички страни е духовно затворено, духовно изолирано, така че само през слънчевите петна тук от време на време може нещо да нахлуе. Астрономите биха били крайно удивени, ако те, на космически автомобил, или на нещо подобно, или на космически кораб, биха могли да влязат тук - самолет няма да свърши работа, тъй като там, горе, въздух отсъства.
При това астрономите биха очаквали следното: ние се издигаме нагоре и издигайки се, попадаме в газова мъгла, защото Слънцето се явява нагорещен газ.
Те наистина биха очаквали, че този нагорещен газ ще ги изгори, че тук те ще се окажат в огън, тъй като температурата там трябва да достига много хиляди градуса. Обаче обстановката не би им позволила да попаднат в огън, защото Слънцето е кухо, то е свободно също така и от топлинното начало. Топлина там също няма! Това би могло да се понесе! Би могла да се понесе и топлината, ако на огромен космически кораб бихме се издигнали и проникнали в Слънцето.
към текста >>
Оттук с
лед
ва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
Луната е относително тежка, доколкото тя някога се е отделила от Земята и е завлякла със себе си тези тежки вещества, които не са й били нужни. Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка.
Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното. Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние.
към текста >>
Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа с
лед
ното.
Така че Слънцето и Луната представляват пълни противоположности. Слънцето е най-лекото тяло в мировото пространство, а Луната - най-материалното. Ако можеше да я претеглим, тя, разбира се, би била по-лека от Земята, доколкото е значително по-малка. Но според това, което се нарича относително тегло, тя е по-тежка. Оттук следва, че доколкото Слънцето се явява най-лекото тяло в мировото пространство, и съществата, излизащи от него, носят най-духовен характер.
Затова, отговаряйки на въпроса за Христос, поставен от господин Долингер, бих могъл да ви кажа следното.
Когато се раждаме, от Слънцето излиза най-духовната същност, защото Слънцето се явява най-духовното същество, докато Луната се явява най-материалната същност. Ако Луната се явява най-материалната същност, тя оказва върху човека влияние, което в хода на всекидневния живот се разпространява в материалното. Виждате ли, всички други небесни тела, звездите, покрай Луната, също, разбира се, оказват своето влияние. Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси.
към текста >>
Ако солите хляба, тази сол с
лед
това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана.
Когато готвим храната, когато наблюдаваме циркулацията на кръвта, върху всичко това звездите, небесните тела оказват някакво влияние. Те оказват влияние върху материалните процеси. Но въпреки това, ако си представите, че ядете къшей хляб, този къшей хляб постепенно се преобразува в кръвта. Нещо се превръща в съвсем друго. Възниква част от човека, възниква кръвта, когато в процеса на обмяна на веществата преобразувате хляба.
Ако солите хляба, тази сол след това влиза в костите, тя ще бъде преобразувана.
При това винаги възниква някаква част, защото материалното има отношение именно само към частите на човека. Всичко, което се намира на Земята, може да даде възможност да възникне само някаква част от човека. Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло!
към текста >>
Ако например човек престане да получава влиянието на Водолей, с
лед
ователно ако Водолей е закрит от Луната, а човек не е в състояние да развие силите на Водолея от самия себе си, при него се появяват мазоли.
Така във всичко може да се види: човек е инструмент, с помощта на който се научава всичко.
Ако например човек престане да получава влиянието на Водолей, следователно ако Водолей е закрит от Луната, а човек не е в състояние да развие силите на Водолея от самия себе си, при него се появяват мазоли.
Така, разглеждайки човека в качеството му на инструмент, винаги може да се види какво става във Вселената, ако се подходи към това научно, а не на основата на суеверни предразсъдъци. Да се действа по такъв начин - това е истинската научна дейност, която развива духовната наука. Разбира се, за това много хора имат неясни, смътни представи. От това, както те си го представят, нищо няма да им се отдаде да видят. Тук работата става съгласно поговорката: «Петелът кукурига върху стобора; времето няма да се промени, но може да стане по-добро!
към текста >>
В сряда ще бъде с
лед
ващото занятие!
В сряда ще бъде следващото занятие!
към текста >>
22.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна г
лед
на точка, и за света на природата.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите.
В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата.
На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила. Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вс
лед
ствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата.
На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето. Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
С
лед
ователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
Доктор Щайнер: Виждате ли, това се отнася в по-малка степен към извършването на внезапно чудо, тук работата е, че Мойсей е бил много компетентен. Той е бил не само този, който е изобразен в Библията. Фактически той е бил ученик на египетската школа, ученик на мистериите. В тази школа са учили човека, като са му преподавали не само за духовния свят, но, от известна гледна точка, и за света на природата. На морето има време на прилив и време на отлив, време на издигане и отстъпване назад и работата е била в това, че Мойсей е знаел как да организира прехода през Червено море, за да може той, със своите хора, да премине по времето, когато морето се е отдръпнало и би могло да се използва пясъчната плитчина, която вследствие на отлива е станала видима и, така да се каже, се е разкрила.
Следователно чудото се е състояло не в това, че Мойсей е преградил и преодолял Червено море, а във факта, че той всъщност е знаел повече, отколкото другите, че е съумял по правилен начин да избере времето.
Мойсей е изчислил тези неща, така че той е преминал в подходящото време - знаел е колко ще продължи това, - съответно е трябвало да вървят бързо, за да не ги хване морето неподготвени. Всичко това, разбира се, е било нещо по-различно от чудо.
към текста >>
В такива работи с
лед
ва да се вижда, че в основата им стои знание за нещата, именно знание, а не нещо друго.
В такива работи следва да се вижда, че в основата им стои знание за нещата, именно знание, а не нещо друго.
към текста >>
Индийската култура е възникнала едва с
лед
като Земята е приела облика, който тя има и днес.
Отначало дълбаели в скалите и в тях са си правели жилища. Това е най-древната форма на строителното изкуство. Не трябва много да се учудваме, че тази най-древна форма на строителното изкуство се намира също така и тук, в Тибет. Обаче тази култура постепенно стигнала до пълен упадък, станала е декадентска, изродила се е. И това, което е възникнало в Тибет по-късно, е такова, което вече не може да бъде използвано в съвременността, защото тази тибетска култура е по-древна от индийската култура.
Индийската култура е възникнала едва след като Земята е приела облика, който тя има и днес.
И така, тибетската култура, съхранила се в лоша форма, е съществувала дотогава в относително добра форма. Принципът на властта в Тибет се е формирал в наистина безрадостна форма. В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести. Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано. Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво.
към текста >>
Нас
лед
ствено управление не е имало.
В Тибет на този, който трябва да стане ръководител, му се въздават божествени почести. Божественото поклонение всъщност се подготвя от по-рано. Изборите там стават, бих могъл да кажа, на свръхсетивно ниво. Далай-лама, тоест този, който е предназначен да стане ръководител, получава достойнство по такъв начин, че още дълго преди това, когато тук още се намира старият Далай-лама, забелязват: този стар Далай-лама скоро може да умре и някъде се определя едно семейство, за което казват: от това семейство трябва да произлезе новият Далай-лама. Така е било в Тибет в предишното, по-ранното време.
Наследствено управление не е имало.
Него не го е имало, обаче свещеничеството, което всъщност е управлявало, е определяло новото семейство, от което е трябвало да произлезе новият Далай-лама.
към текста >>
Защото и жителите на Азия също са изгубили много неща, тъй като най-значителната азиатска култура, индийската култура, е била основана едва впос
лед
ствие.
Обаче те не вникват силно в тези неща. Но от друга страна, ако някой им каже: намерено е нещо, отнасящо се към древноегипетската мъдрост, или към древноеврейската мъдрост, те тутакси ще се възрадват! Те веднага ще се заемат с това, защото тези хора са такива, че отново откритото не им прави никакво впечатление. И напротив, това, което произлиза от най-дълбоката древност, даже ако то е непонятно, прави на тези хора невероятно впечатление. Ето защо може да си представите какъв подем ще настане в случай, че стане дума за най-древна мъдрост, която може да се открие в Тибет.
Защото и жителите на Азия също са изгубили много неща, тъй като най-значителната азиатска култура, индийската култура, е била основана едва впоследствие.
Следователно много от това, което е неизвестно на жителите на Азия, още може да се намери в Тибет.
към текста >>
С
лед
ователно много от това, което е неизвестно на жителите на Азия, още може да се намери в Тибет.
Но от друга страна, ако някой им каже: намерено е нещо, отнасящо се към древноегипетската мъдрост, или към древноеврейската мъдрост, те тутакси ще се възрадват! Те веднага ще се заемат с това, защото тези хора са такива, че отново откритото не им прави никакво впечатление. И напротив, това, което произлиза от най-дълбоката древност, даже ако то е непонятно, прави на тези хора невероятно впечатление. Ето защо може да си представите какъв подем ще настане в случай, че стане дума за най-древна мъдрост, която може да се открие в Тибет. Защото и жителите на Азия също са изгубили много неща, тъй като най-значителната азиатска култура, индийската култура, е била основана едва впоследствие.
Следователно много от това, което е неизвестно на жителите на Азия, още може да се намери в Тибет.
към текста >>
Защото в Азия работата стои така - това с
лед
ва от току-що казаните от мен думи, - че хората там се придържат към древността и за никакъв прогрес даже и не искат да знаят.
Доктор Щайнер: Това е направо прекрасен въпрос! Виждате ли, ако Европа нищо не направи по въпроса, тогава и на света ще му се наложи да тръгне по регресивен път!
Защото в Азия работата стои така - това следва от току-що казаните от мен думи, - че хората там се придържат към древността и за никакъв прогрес даже и не искат да знаят.
Вие виждате това например в Китай. Китай се намира на същата тази степен, на която той е стоял хиляди години назад. Още хиляди години назад китайците са притежавали много от това, което в Европа е било открито значително по-късно. Хартията, книгопечатането и други неща те още тогава са ги имали. Обаче те не приемат прогреса, а запазват всичко в древната му форма.
към текста >>
И азиатците казват: ако аз пог
лед
на към моя Буда, намирам много повече положителни качества!
Виждате ли, интересно е ето какво. Знаете, че там има европейски мисионери. Те отиват там с европейската религия, европейската теология и искат да разпространят в Азия европейската култура. Но на жителите на Азия тя не прави съвсем никакво впечатление! Защото мисионерите им описват Исус Христос така, както те си Го представят.
И азиатците казват: ако аз погледна към моя Буда, намирам много повече положителни качества!
И така, на тях тя съвсем не им импонира. На тях тя ще им хареса само в случай, че Исус Христос им бъде представен така, както беше представен тук, в лекциите, изнесени неотдавна като отговор на ваши въпроси. Тогава, разбира се, тя ще им направи впечатление. Обаче пречка за това е консервативността на жителите на Азия, тяхната реакционност и фактът, че те, на първо място, са недоверчиви.
към текста >>
Забележително е също така и с
лед
ното, господа.
Забележително е също така и следното, господа.
Виждате ли, има отделни ученици на древната мъдрост. В Азия тези ученици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени. Самите тези посветени не са имали работа с европейците. Но учениците понякога общуват с последните. Тук понякога човек се оказва крайно удивен.
към текста >>
Но учениците понякога общуват с пос
лед
ните.
Забележително е също така и следното, господа. Виждате ли, има отделни ученици на древната мъдрост. В Азия тези ученици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени. Самите тези посветени не са имали работа с европейците.
Но учениците понякога общуват с последните.
Тук понякога човек се оказва крайно удивен. Вече съм ви говорил за неща, които са ви удивлявали, като например за влиянията на Космоса върху човека. Ако някой иска да изследва истински това, ще му е необходимо много, много време. Наистина мога да ви кажа: някои работи от това, за което мога днес да ви кажа, продължиха четиридесет години, преди да мога да заговоря за тях.
към текста >>
Ако някой иска да изс
лед
ва истински това, ще му е необходимо много, много време.
В Азия тези ученици са научили туй-онуй от тибетските учители и мъдреци, от тибетските посветени. Самите тези посветени не са имали работа с европейците. Но учениците понякога общуват с последните. Тук понякога човек се оказва крайно удивен. Вече съм ви говорил за неща, които са ви удивлявали, като например за влиянията на Космоса върху човека.
Ако някой иска да изследва истински това, ще му е необходимо много, много време.
Наистина мога да ви кажа: някои работи от това, за което мога днес да ви кажа, продължиха четиридесет години, преди да мога да заговоря за тях.
към текста >>
Ако европейците са искали да направят нещо в Азия, би с
лед
вало отначало да се позанимават с антропософия!
Ако европейците са искали да направят нещо в Азия, би следвало отначало да се позанимават с антропософия!
Защото по друг начин работата няма да стане. Съвременната европейска наука и техника не импонират на жителите на Азия, тъй като те разглеждат съвременната европейска наука като детска забава, като нещо, имащо отношение само към външното. А от външната европейска техника те не се нуждаят. Те казват: защо трябва да имаме работа с машините? Това е нечовешко!
към текста >>
Въпреки че срещу англичаните би с
лед
вало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, с
лед
ва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
В това е тайната - умението да внесеш нещо!
Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали.
Те са умеели да се отнасят към това с уважение! Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония. Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа! Разбира се, от това нищо не се получава.
към текста >>
Прекланяйки глава, на пос
лед
ните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа!
В това е тайната - умението да внесеш нещо! Въпреки че срещу англичаните би следвало да кажем много, въпреки достойната за съжаление глава от английската история, когато англичаните егоистично са доставяли опиум в Китай заради печалбата, въпреки че много други неща също говорят срещу англичаните, следва все пак да кажем: не само в духовната област, но даже по-скоро преимуществено в стопанския живот англичаните винаги внимателно са се отнасяли към това, което е било обичай при народите, при които отивали. Те са умеели да се отнасят към това с уважение! Германците в такива случаи най-малко от всичко умеят да проявяват уважение. Затова и на германците винаги не им се получава при колонизациите, защото на тях дори и мисъл не им минава, как изглежда едно или друго в очите на хората, при които те искат да имат своя колония.
Прекланяйки глава, на последните им се налага да приемат порядки, които самите немци имат в центъра на Европа!
Разбира се, от това нищо не се получава. Ето защо развитието става така: на англичаните им върви при основаването на колонии. Въпреки че колонизираните се бунтуват и прочие, в стопанско отношение Англия винаги удържа превес. И така, англичаните разбират, че е необходимо постоянно да вникват в природата и същността на чуждия народ. Англичаните водят и войната също съвсем различно, отколкото я водят например германците.
към текста >>
Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, с
лед
ователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига.
Защото докато в Англия всички книжни пари се обезпечаваха със злато, всичко ставаше така, както това обичайно става в икономиката на целия останал свят. За всички книжни пари има в наличност обезпечение в злато. Ако се печатат пари, необезпечени със злато, тези пари или незабавно се обезценяват, тоест валутният курс пада, или, ако курсът се поддържа изкуствено, както правят сега с парите със стабилна стойност, стоките стават все по-скъпи. Ние сега в Германия имаме рентна марка, нали? Нейната стойност винаги е една марка.
Но, господа, за нея сега можеш да си купиш толкова, колкото преди с петнадесет пфенига, следователно в действителност нейната стойност е не повече от петнадесет пфенига.
Фактът, че тя не пада, че тя е «парична единица със стабилна стойност», е само илюзия. Работата стои така: в Германия мислят, но нямат понятие за това, че трябва с уважение да се отнасят към реалността.
към текста >>
И с
лед
като дълго е мисли, казва нещо.
Обаче какво прави германецът? Той въобще не се безпокои по повод на животното и за това как изглежда. Той сяда в кабинета си и започва да размишлява. Нещото само по себе си него не го интересува - неотдавна ви разказах за философията на Кант, който се интересува само от това, което е в главата му. Той доволно дълго мисли нещо.
И след като дълго е мисли, казва нещо.
Но то не се съгласува с действителността.
към текста >>
Ето защо първото, на което би с
лед
вало да се научат европейците, е не да пренасят в Азия това, което те имат.
Но даже при англичаните всичко това стои много относително. Приетият в древността начин на действие по отношение на хората в Европа, днес вече никой не го разбира - докато Александър Велики външно оставял всичко, както си е било и само едва-едва, бавно осъществявал това, което трябвало да пренесе от Гърция в Азия. В Европа ни един човек не разбира вече това. Обаче европейците би трябвало отново да го усвоят.
Ето защо първото, на което би следвало да се научат европейците, е не да пренасят в Азия това, което те имат.
Не, отначало европейците трябва внимателно да изучат всичко, което е известно на жителите на Азия, после да се узнае например и за мъдростта на Тибет. Само в този случай, отнасяйки се с цялото уважение към културата на другите хора, може нещо да се достигне. Това е, на което Европа трябва да се научи.
към текста >>
Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възг
лед
и, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика. Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше.
Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
Аз бих написал в такъв случай враждебно, насочено срещу Ницше съчинение. В него бих могъл да ругая остро и почти така силно, както е ругал самият Ницше. Но от това не би имало никаква полза и то не би имало никаква ценност! Аз вникнах в учението на Ницше. Отразих това, което самият Ницше е говорил.
към текста >>
С
лед
това по същия начин писах за Хекел[7].
Аз вникнах в учението на Ницше. Отразих това, което самият Ницше е говорил. Дадох възможност тук да се влее това, което е антропософията. Днес се явяват хора и казват: по-рано той беше привърженик на Ницше, а сега е антропософ. Обаче именно защото съм антропософ, за Ницше писах така, както съм писал!
След това по същия начин писах за Хекел[7].
Аз, разбира се, бих могъл да напиша: Хекел е бил вулгарен материалист, той съвсем не разбирал какво е дух и др. под. Да, господа, по този начин пак нищо не би било направено. Но аз приех Хекел такъв, какъвто е. Така постъпвах във всичко, не отричах едни или други неща, а ги приемах такива, каквито са. И така, благодарение на антропософията беше даден образец за това, как трябва да се действа, ако има необходимост да се пренесе културата в Азия!
към текста >>
Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес г
лед
ам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава.
Несъмнено, ако искате да разпространите култура, е необходимо да имате здрав смисъл и усет за реалност!
Иска ми се да се изразя така: избива ми студена пот, когато днес гледам как европейците организират стопанската си дейност в Азия - загива това, което притежава Азия, но в замяна нищо не се получава.
Това, разбира се, е свързано с нашето собствено бедствено положение, с факта, че Европа сама е в беда и че е много трудно да си представим как тя би трябвало да се измъкне от бедственото положение. Голямата беда е, че самата Европа сега се намира в упадък. Европа няма да успее да се измъкне от състоянието на тотална разруха на културата, в което тя е попаднала, ако хората не се решат да приемат истинската духовна култура. Днес мнозина все още не разбират този факт. Ето защо днес всички хора, идващи в Европа от Азия, реално намират, че европейците са всъщност варвари.
към текста >>
Интересно е например с
лед
ното: когато влезете в някои музеи, където се демонстрират древните европейски експонати, вие понякога можете да бъдете много силно удивени.
Виждате ли, европейците са се развивали по такъв начин, че даже техните най-велики технически новости по същество са съвсем млади, родили са се съвсем неотдавна.
Интересно е например следното: когато влезете в някои музеи, където се демонстрират древните европейски експонати, вие понякога можете да бъдете много силно удивени.
Вие бихте могли например да се удивите, намирайки се в етруски музей, където се намират експонати, остатъци от етруската култура - тоест култура, която някога е съществувала в Европа, - откривайки колко изкусни са били тези хора, например в стоматологията. Изключително изкусно, ловко са лекували зъбите, поставяли са своеобразни пломби, при това от камък! Всичко това в Европа е загинало. В Европа действително е настъпило варварство. В периода, наричан Велико преселение на народите - от III до VII век сл.
към текста >>
Едва с
лед
този период тези неща са ги овладявали отново.
Изключително изкусно, ловко са лекували зъбите, поставяли са своеобразни пломби, при това от камък! Всичко това в Европа е загинало. В Европа действително е настъпило варварство. В периода, наричан Велико преселение на народите - от III до VII век сл. Р. Хр., - всичко в Европа е било варваризира-но, доведено до варварско състояние.
Едва след този период тези неща са ги овладявали отново.
Разбира се, днес страшно се удивляват на съществувалите достижения! Обаче това вече го е имало някога. Откъде то е идвало в онова време? Тогава тези неща в по-голяма или по-малка степен са се пренасяли от Азия! Външната техника, която са притежавали жителите на Азия, е била изгубена.
към текста >>
А с
лед
това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
И така, културтрегерството в Азия ще получи смисъл само в случай, че самата Европа има духовна наука. Ако Европа успее да даде на жителите на Азия духовната наука, тогава на тези жители ще им харесва, че европейците им доставят техника. Обаче сега те възприемат това така, сякаш европейците освен тази техника въобще нищо не знаят. Сред азиатците работата стои така, че на тях им прави голямо впечатление, ако те дойдат например в Германия. Ако истински азиатци, образовани, обучени, дойдат в днешна Германия - например добре образовани китайски учени, - ако дойдат в Германия и на тях им разказват за Гьоте или Шилер, те внимателно се вслушват.
А след това учените казват само едно: да, макар Гьоте и Шилер и да не са били така умни и мъдри, както отделни индивидуалности в Древна Азия, въпреки това и в тях е имало някаква духовност.
Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки. На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри.
към текста >>
На първо място европеецът трябва да осъзнае с
лед
ното: че азиатците въобще нищо не правят на основата на понятия, свойствени на европееца.
Обаче през XIX столетие това бързо е западнало и изчезнало. И днес китайският учен разглежда например германците като страшни варвари. Той казва: с Гьоте и Шилер германската култура е стигнала до упадък. На него не му импонира фактът, че през XIX столетие са открити железопътните връзки. На него малко му импонира все още Гьотевият «Фауст», макар той и да твърди, че отделни индивидуалности в древна Азия са били много по-мъдри.
На първо място европеецът трябва да осъзнае следното: че азиатците въобще нищо не правят на основата на понятия, свойствени на европееца.
На тази основа азиатецът нищо не прави, не, азиатецът се стреми към образи, към такива образи, които се намират в манастирите в Тибет. Азиатецът иска образи. Тези абстракции, тези понятия, които има европеецът, азиатецът не ги иска, те му причиняват главоболие, не са му нужни.
към текста >>
Ето защо в книгата става дума за залеза на западните страни, за това, което по необходимост с
лед
ваше да кажем за външните проявления.
Авторът показва, че всичко съществуващо сега в така наречената европейска култура трябва да загине. Той разглежда културата като обречен на смърт болен. Да, господа, това, което днес се явява външна култура, трябва да загине. Само отвътре, само от духа може да се достигне нещо ново. А външното трябва да загине.
Ето защо в книгата става дума за залеза на западните страни, за това, което по необходимост следваше да кажем за външните проявления.
Но ето че Шпенглер стига до нещо, което разглежда като позитивно начало, в което той открива новото. Какво е то, господа? В какво се проявява то според Освалд Шпенглер? Това е пруското начало! Цяла Европа би следвало да приеме пруското начало, което и би трябвало да бъде културата на бъдеща Европа, казва Шпенглер.
към текста >>
Цяла Европа би с
лед
вало да приеме пруското начало, което и би трябвало да бъде културата на бъдеща Европа, казва Шпенглер.
Ето защо в книгата става дума за залеза на западните страни, за това, което по необходимост следваше да кажем за външните проявления. Но ето че Шпенглер стига до нещо, което разглежда като позитивно начало, в което той открива новото. Какво е то, господа? В какво се проявява то според Освалд Шпенглер? Това е пруското начало!
Цяла Европа би следвало да приеме пруското начало, което и би трябвало да бъде културата на бъдеща Европа, казва Шпенглер.
към текста >>
С
лед
това ще ви кажа кога ще продължим занятията си.
Сега, господа, трябва да отивам в Париж.
След това ще ви кажа кога ще продължим занятията си.
към текста >>
[2] Търговия с опиум англичаните са водели открито и широко, а с
лед
като китайският император е въвел закон за смъртно наказание за наркотърговците, през 1841 – 1842 г.
[2] Търговия с опиум англичаните са водели открито и широко, а след като китайският император е въвел закон за смъртно наказание за наркотърговците, през 1841 – 1842 г.
Англия обявила война на Китай за «правото на свободен внос» на опиум. – Бел. пр.
към текста >>
[7] С
лед
това по същия начин писах за Хекел: «Хекел и неговият противник», 1900, Вестфалия, вторично публикувано в «Методологически основи на антропософията», Събр.
[7] След това по същия начин писах за Хекел: «Хекел и неговият противник», 1900, Вестфалия, вторично публикувано в «Методологически основи на антропософията», Събр.
съч. 30.
към текста >>
[8] На някои парични знаци в първите години с
лед
революцията от 1917 г.
[8] На някои парични знаци в първите години след революцията от 1917 г.
се е изобразявал пречупен кръст, тоест свастика. – Бел. пр.
към текста >>
23.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но ако ние разг
лед
аме Слънцето като такова, по същество то не се явява физическо вещество.
Доктор Щайнер: Работата стои така. Слънчевите лъчи, както човек ги вижда, всъщност не притежават никаква реалност, действителност.
Но ако ние разгледаме Слънцето като такова, по същество то не се явява физическо вещество.
Всъщност то е духовно и се състои от кухина в пространството.
към текста >>
Бихте могли да си го изясните по с
лед
ния начин.
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи. Лъчите възникват по съвсем друг начин.
Бихте могли да си го изясните по следния начин.
Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък. Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер.
към текста >>
Когато излезете на улицата и пог
лед
нете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък.
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи. Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина.
Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък.
Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате.
към текста >>
С
лед
ователно вие в този случай виждате лъчи.
Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък. Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи!
Следователно вие в този случай виждате лъчи.
Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате. Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата. Това разбираемо ли е?
към текста >>
Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла г
лед
ате към нещо по-малко плътно, г
лед
ате в празнотата.
Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи! Следователно вие в този случай виждате лъчи. Но виждате лъчите не от източника на светлина, защото иначе вие бихте виждали такива лъчи и в нормална, ясна вечер. Лъчите идват от това, което е наоколо. И колкото по-гъста е мъглата, толкова повече лъчи виждате.
Ето защо виждате слънчевата светлина не като нещо реално, а като нещо подобно на това, когато през мъгла гледате към нещо по-малко плътно, гледате в празнотата.
Това разбираемо ли е?
към текста >>
Ако човек г
лед
а в далечината през мъгла, предметът, който вижда, винаги му се струва намиращ се на друго място, не там, където е всъщност.
Да продължим по-нататък.
Ако човек гледа в далечината през мъгла, предметът, който вижда, винаги му се струва намиращ се на друго място, не там, където е всъщност.
Ако човек стои тук, на Земята, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност. Тогава то ще стои в празното пространство по-ниско. И така възниква явление, при което сякаш лъчите вървят криволинейно - в противен случай това не би се случило. Това възниква само защото човек гледа като през мъгла. В подобен случай това е напълно реално.
към текста >>
Ако човек стои тук, на Земята, и г
лед
а през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност.
Да продължим по-нататък. Ако човек гледа в далечината през мъгла, предметът, който вижда, винаги му се струва намиращ се на друго място, не там, където е всъщност.
Ако човек стои тук, на Земята, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност.
Тогава то ще стои в празното пространство по-ниско. И така възниква явление, при което сякаш лъчите вървят криволинейно - в противен случай това не би се случило. Това възниква само защото човек гледа като през мъгла. В подобен случай това е напълно реално. Можем само да се чудим, че физиците в днешно време интерпретират всичко казано така, сякаш Слънцето се намира тук, а тук вървят лъчите, докато нито Слънцето, нито лъчите са физическа реалност.
към текста >>
Това възниква само защото човек г
лед
а като през мъгла.
Да продължим по-нататък. Ако човек гледа в далечината през мъгла, предметът, който вижда, винаги му се струва намиращ се на друго място, не там, където е всъщност. Ако човек стои тук, на Земята, и гледа през въздуха към Слънцето - което всъщност е празно място, - той ще вижда, че Слънцето стои по-ниско, отколкото е в действителност. Тогава то ще стои в празното пространство по-ниско. И така възниква явление, при което сякаш лъчите вървят криволинейно - в противен случай това не би се случило.
Това възниква само защото човек гледа като през мъгла.
В подобен случай това е напълно реално. Можем само да се чудим, че физиците в днешно време интерпретират всичко казано така, сякаш Слънцето се намира тук, а тук вървят лъчите, докато нито Слънцето, нито лъчите са физическа реалност. И в пространството, което е празно, присъства духовното начало. Ето това е, на което трябва да се обръща внимание. Ето какво мога да кажа по този въпрос.
към текста >>
Това е възможно, защото може да се пог
лед
не термометърът.
Всяка буква е леко издадена на хартията. Ако в палците е изработено фино осезание, може малко да се усещат буквите. Някои хора днес се обучават на по-финото усещане, на по-фината сетивност. Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в палците и в краищата на палците. Днес човек различава топлината и студа не само с помощта на осезанието.
Това е възможно, защото може да се погледне термометърът.
Тогава ще ни станат очевидни даже малките различия в състоянията на топлина и студ. Но термометърът е открит в хода на времето. По-рано хората са се ползвали само от своето осезание. При мистерийната подготовка започвали именно със съвсем особеното развитие на осезанието в палците и в краищата на палците. Човек се научавал да усеща по най-фин начин.
към текста >>
И «ЕЛ» - това е нещо такова, което протича и от което с
лед
ва да се опасяваме, от което се изпитва страх.
Ако един е казвал «РА», другите са знаели, че това е Слънцето. Ако един е казвал например «Е» - вие чувствате само едно: това ме плаши, не ми подхожда. «Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх! Сега да вземем «Л». Това е подобно на нещо преминава що, течащо.
И «ЕЛ» - това е нещо такова, което протича и от което следва да се опасяваме, от което се изпитва страх.
Така във Вавилон «ЕЛ» е означавало Бог. Всичко е получавало наименованието си на този принцип. Или да вземем Библията. Ако вие казвате «О» - това е удивление, внезапно удивление, с което не си се справил. «А» - човек възприема усещане, което е приятно, удивление, възприето охотно.
към текста >>
Произнасяйки «М», вие чувствате: «М» - тук диханието излиза навън и човек чувства, че той с
лед
ва дъха си.
«О» - иска ти се да се отклониш, да отстъпиш. «Н» и «Ch» (х) - това е дишане. Така че може да се каже: «О» - отстъпващо удивление, «Н» (х) - дишане. «И» - човек показва тиха радост. И «М» - желание сам да влезеш, да проникнеш.
Произнасяйки «М», вие чувствате: «М» - тук диханието излиза навън и човек чувства, че той следва дъха си.
«М» - излизане. Сега да съединим всички заедно: «ЕЛ» - духът, идващ във вятъра. «О» - отстъпваща изненада. «X» - дихание, по-фин дух, действащ като дихание. «И» - тиха радост.
към текста >>
С
лед
ователно, ако в думата има умлаут, тук се съдържа нещо неопределено, неясно.
Умлаутът изразява, че нещото е станало неопределено! Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона. Ако аз виждам много братя, тогава възниква неяснота, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено. Трябва да видя един в кръга на другите. Посредством умлаута винаги се обозначава процесът на превръщането на нещо в неопределено, неясно.
Следователно, ако в думата има умлаут, тук се съдържа нещо неопределено, неясно.
към текста >>
И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... С
лед
ователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало! Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата. Защото благодарение на факта, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите. Благодарение на факта, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата. А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека.
И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
към текста >>
С
лед
това по определен начин си правели и знак.
И тогава, посредством, бих казал, маймунско подражание на древните мистерии, започнало да се гради всичко това, в което вие намирате само външната страна на предмета. Какво правели тези хора? Те вече нямали фино осезание, но си уговаряли знаци, по които да се познават един друг. Те си подават ръка по определен начин и по този признак другият знае: той принадлежи към даден съюз. Така те се познавали един друг по докосването.
След това по определен начин си правели и знак.
Знаците и докосванията се различавали в зависимост от това, в първа, втора или трета степен е бил човекът. По такъв начин тези хора се опознавали един друг. Но тук вече не се е съдържало нищо. Това са били само опознавателни знаци. Точно по този начин за всяка степен те са имали определена дума, която са можели да произнасят в определен масонски съюз.
към текста >>
21) С всичко това вие казвате с
лед
ното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен.
към текста >>
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са г
лед
али на природата, г
лед
али са на човека.
Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека.
Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен. Днес хората знаят само, че ако някой дойде и те хване за ръката така, това е масон.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения.
Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи. Защото всъщност всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството.
Вследствие на това масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения.
Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз.
към текста >>
Такъв съюз прес
лед
ва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи.
Това днес е техният отличителен знак. Възможно е да сте чували, че свастиката е приета като знак за известни национал-шовинистически кръгове. Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи.
Такъв съюз преследва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи.
Разбира се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички. В масонските съюзи работата стои така, че те преследват многобройни политически, културни или други подобни цели.
към текста >>
Разбира се, тайни цели могат да се прес
лед
ват само в случай, че за тях не научават всички.
Възможно е да сте чували, че свастиката е приета като знак за известни национал-шовинистически кръгове. Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи. Такъв съюз преследва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи.
Разбира се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички.
В масонските съюзи работата стои така, че те преследват многобройни политически, културни или други подобни цели.
към текста >>
В масонските съюзи работата стои така, че те прес
лед
ват многобройни политически, културни или други подобни цели.
Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува, за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи. Такъв съюз преследва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи. Разбира се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички.
В масонските съюзи работата стои така, че те преследват многобройни политически, културни или други подобни цели.
към текста >>
Виждате ли, съвсем не би с
лед
вало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност.
Бихме могли да кажем още нещо, господа.
Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност.
Защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи.
към текста >>
Те се придържат само към с
лед
ната г
лед
на точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност.
Бихме могли да кажем още нещо, господа. Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност. Защото понякога те имат най-добри намерения.
Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност.
Това е прекрасно - да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на факта, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем: всъщност в настоящето всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво трябва да отхвърлим в неща от този род днес?
към текста >>
Важно е и с
лед
ното: масоните имат определени одежди за своите церемонии.
Разбира се, лесно можем да недооценим тези неща.
Важно е и следното: масоните имат определени одежди за своите церемонии.
Например те имат престилка от агнешка кожа. Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти. И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това.
към текста >>
С
лед
ователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека.
Например те имат престилка от агнешка кожа. Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти. И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това.
Следователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека.
Така стои работата с много знаци, които се проявяват и в облеклото.
към текста >>
Мантията, която с
лед
това е била съединена с шлем, е изразявала могъществото на Аза.
Съществуват също така по-високи степени, където носят облекло, много подобно на свещеническото: тук всичко поотделно означава нещо. Казвал съм ви например, че човек освен физическо тяло има също така и етерно тяло. И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло - което е цветно - имат тога, връхно облекло. Ето така всичко това се изразява.
Мантията, която след това е била съединена с шлем, е изразявала могъществото на Аза.
към текста >>
Никой не с
лед
ва да казва: Ку-клукс-клан си остава изключително американски феномен, доколкото той иска по особен начин да култивира американския национализъм.
По същия начин и всеки знак - а не само правата линия за кокошката - има значение, определено приспив-но, сънотворно значение, ако той е приложен към нещо. Някои тайни организации използват това, те подбират именно такива знаци, посредством които оплитат, мамят другите хора, успиват ги, така че човек не може да приведе в действие своята собствена сила за съждение. Подобни екстремистки средства използват именно такива тайни организации. Към тях принадлежи в Америка и Ку-клукс-клан. Ку-клукс-клан е опасен по тази причина, че такива организации изхождат не само от един народ, не, те искат да разпространят националистическия принцип навсякъде.
Никой не следва да казва: Ку-клукс-клан си остава изключително американски феномен, доколкото той иска по особен начин да култивира американския национализъм.
Привърженикът на Ку-клукс-клан не говори така. Той казва: трябва да се поощрява национализмът въобще, и в Унгария, и в Германия, и във Франция. Колко прекрасно! И той се ориентира не към американизма, защото не е патриот, а в тази надутост на хората на почвата на национализма вижда това, което, бидейки по-късно задействано при най-различни нации, ще доведе до целта, която иска да достигне: а именно да хвърли хората в абсолютен хаос! Зад това се крие изключителна жажда за разрушение.
към текста >>
Но тези хора си казват: днес всичко е толкова объркано - водачите го казват на другите, които ги с
лед
ват, -че на тези, другите, им е все едно, те не виждат смисъл да ги е грижа за положението на нещата, каквото то е днес.
Имало е и интернационални, но в отделните страни те винаги са носили националистичен характер. Макар и с това те да са се занимавали малко, защото повече са работели по отношение на външния свят, за да участват в ставащото в него. Би могло да се каже: нима такива хора, желаещи да възбудят абсолютно националистическия принцип, желаещи да разрушат всичко, не са безумни? Никой просто не смее да говори за това. Разбира се, ако човек пита за това, означава, че той не взема участие в такива неща.
Но тези хора си казват: днес всичко е толкова объркано - водачите го казват на другите, които ги следват, -че на тези, другите, им е все едно, те не виждат смисъл да ги е грижа за положението на нещата, каквото то е днес.
Преди всичко трябва да се постъпва с човечеството като с безпросветна, тъпа маса. Тогава хората отново ще се освестят, тогава отново ще се учат на нещо порядъчно. И така, тези хора вече имат идея. В това отношение именно Ку-клукс-клан има такава идея. Вие как смятате?
към текста >>
После ще ви съобщя кога ще бъде с
лед
ващото занятие.
Господа, утре през деня трябва да замина за Бреслау.
После ще ви съобщя кога ще бъде следващото занятие.
към текста >>
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на с
лед
военна Европа.
[2] Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа.
През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя. По настояване на най-близкия му съветник полковник Хаус е бил освободен Л. Бронщайн-Троцки, задържан на канадско пристанище с 200 млн. долара, получени от американския банкер Яков Шиф за поддръжка на революцията в Русия.
към текста >>
24.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, ако разг
лед
ате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата.
Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер. Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни. Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека. Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи.
към текста >>
Това е довело до материалистическия възг
лед
, че човекът въобще трябва да се смята само за високоразвито животно.
Това е довело до материалистическия възглед, че човекът въобще трябва да се смята само за високоразвито животно.
Но такова той не е. Защото човек развива три неща, които животното на основата на своя организъм не може да развие. Първото - това е, че човек се научава да ходи изправен. Погледнете животните, които се учат да ходят наполовина изправени, и вие ще видите значителната разлика между тях и човека. При животните, които ходят малко изправени, например кенгуруто, вие виждате, че предните крайници, с помощта на които то стъпва, остават атрофирани.
към текста >>
Пог
лед
нете животните, които се учат да ходят наполовина изправени, и вие ще видите значителната разлика между тях и човека.
Това е довело до материалистическия възглед, че човекът въобще трябва да се смята само за високоразвито животно. Но такова той не е. Защото човек развива три неща, които животното на основата на своя организъм не може да развие. Първото - това е, че човек се научава да ходи изправен.
Погледнете животните, които се учат да ходят наполовина изправени, и вие ще видите значителната разлика между тях и човека.
При животните, които ходят малко изправени, например кенгуруто, вие виждате, че предните крайници, с помощта на които то стъпва, остават атрофирани. Предните крайници при кенгуруто не са предназначени за свободни действия. В случая с маймуната ние още повече не можем да кажем, че в това отношение тя прилича на човека. Когато се катери по дърво, тя не върви, а се катери вкопчвайки се. Всъщност тя има четири ръце.
към текста >>
При човека тези пос
лед
ните са настроени и хармонизирани посредством цялата вътрешна организация.
И третото е свободната воля, към която животното също не може да стигне, тъй като зависи от своите вътрешни процеси.
При човека тези последните са настроени и хармонизирани посредством цялата вътрешна организация.
към текста >>
С
лед
ователно той има това животинско царство в себе си.
Но въпреки това човек носи в себе си животинското.
Следователно той има това животинско царство в себе си.
към текста >>
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато пос
лед
ното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Какво може човек благодарение на това, че той носи в себе си животинското царство? Виждате ли, животното усеща - човек също, растението не усеща. Макар, колкото и да е странно, съвременната наука да смята - веднъж[1] вече споменах за това, - че растението може да усеща, доколкото има такова растение, например така наречената венерина мухоловка, Dionaea muscipula[2]. Ако към нея се приближи насекомо, ако то е долетяло, венерината мухоловка затваря своите венчелистчета и поглъща насекомото. Това е много интересно явление.
Но ако се казва: това растение, венерината мухоловка, трябва да почувства насекомото, тоест да усети, възприемайки, когато последното се окаже в близост, това е същата безсмислица, както ако някой каже: един съвсем малък предмет, който аз настройвам така, че той да се затвори, когато дойде мишка - капанът за мишки, - също има усещане, че мишката е близко!
Такива научни съображения са просто безсмислени. Растенията не чувстват. И също в толкова малка степен растенията са способни за свободно придвижване.
към текста >>
С
лед
това човек носи растителното царство, цялото растително царство той го носи в себе си.
И така, това, което при човека се явяват усещането и движението, е черта, обща с животните. Тук човек носи животинското в себе си. Само тогава той може разумно да мисли - животното не го може - и благодарение на това е човек.
След това човек носи растителното царство, цялото растително царство той го носи в себе си.
Растенията не се придвижват, но те растат. Растенията не усещат, но те се хранят. Човек също расте и се храни. Това прави в него растителното царство. Тези растителни сили човек също ги носи в себе си.
към текста >>
Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а с
лед
това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил!
Или един кон да опитомява друг кон? Животните, ако те се опитомяват, дресират - тоест постигат известни способности, напомнящи човешките, - обезателно трябва да се дресират от човек! Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така! Тук просто е необходима намесата на човека. И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли.
Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил!
Така не става, иначе едно куче би могло да дресира друго куче. Следователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота. И тези същества не биха могли да принадлежат към трите природни царства. Представете си, че когато вие сте били още подобни на малки зверчета в детството, за да направят от вас човек, би започнал да ви опитомява жираф: това е толкова невероятно, както невероятно е, че би могъл да ви опитомява дъб. В това вярват германските националисти, те допускат, че дъбовете, свещените дъбове могат да укротяват, да опитомяват хората.
към текста >>
С
лед
ователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота.
Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така! Тук просто е необходима намесата на човека. И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли. Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил! Така не става, иначе едно куче би могло да дресира друго куче.
Следователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота.
И тези същества не биха могли да принадлежат към трите природни царства. Представете си, че когато вие сте били още подобни на малки зверчета в детството, за да направят от вас човек, би започнал да ви опитомява жираф: това е толкова невероятно, както невероятно е, че би могъл да ви опитомява дъб. В това вярват германските националисти, те допускат, че дъбовете, свещените дъбове могат да укротяват, да опитомяват хората. Виждате ли, минералното е още по-неспособно на това. Планинският кристал е прекрасен, но той е толкова по-неспособен да опитоми, да «одомашни» човека.
към текста >>
С
лед
ователно тук имаме природните царства, посредством които човек е съпричастен към природата, а тук имаме йерархиите.
Следователно тук имаме природните царства, посредством които човек е съпричастен към природата, а тук имаме йерархиите.
Виждате ли, както човек е съпричастен към трите природни царства, точно така той е съпричастен и към три духовни царства. Със своето мислене той е съпричастен към йерархията - виждате ли, в настоящето за нея няма още никакво название, доколкото материализмът не обръща никакво внимание на такива неща: така че ще се наложи да наричаме тази йерархия с нейното древно название Angeloi, ангели. Това название веднага може да бъде охулено като суеверие. Разбира се, днес в речта ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците: речта е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците. Днес всеки употребява думите Ball (топка), Fall (случай), Kraft (сила); там навсякъде присъства звукът «А», във всяка от тези думи има «А».
към текста >>
Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изс
лед
вания, които се провеждат в антропософията.
И напротив, с чувствата в човека трябва да имат работа животинските същества. Какво? Животинските същества?
Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията.
Помислете за това, че ако искате да усещате, трябва да имате в себе си топлина! Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв. За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин.
към текста >>
Когато му кажа: тук се намира дъска - той вярва, доколкото ако той дойде тук, може да чукне по дъската, или ако пог
лед
не с очите си, ще види дъската, но по въздуха не може да чукне.
Вие ще кажете: да, но в това аз мога да вярвам или да не вярвам, защото тези три царства са невидими, невъзприемаеми. Но, господа, на мен ми се е налагало да говоря с човек, на когото е трябвало да доказвам, че има въздух! Човекът не вярваше, че съществува въздух.
Когато му кажа: тук се намира дъска - той вярва, доколкото ако той дойде тук, може да чукне по дъската, или ако погледне с очите си, ще види дъската, но по въздуха не може да чукне.
Той гледа и казва: тук няма нищо. И въпреки това днес всеки признава, че има въздух. Него действително го има тук. Ще стане така, че хората ще признаят и духовното. Днес те все още казват: никакво духов-но начало няма тук - както казваха селяните: тук няма никакъв въздуха, за него говорят тези градски умници, на които толкова им се иска да се покажат умни; щом може да се мине, значи тук няма нищо!
към текста >>
Той г
лед
а и казва: тук няма нищо.
Вие ще кажете: да, но в това аз мога да вярвам или да не вярвам, защото тези три царства са невидими, невъзприемаеми. Но, господа, на мен ми се е налагало да говоря с човек, на когото е трябвало да доказвам, че има въздух! Човекът не вярваше, че съществува въздух. Когато му кажа: тук се намира дъска - той вярва, доколкото ако той дойде тук, може да чукне по дъската, или ако погледне с очите си, ще види дъската, но по въздуха не може да чукне.
Той гледа и казва: тук няма нищо.
И въпреки това днес всеки признава, че има въздух. Него действително го има тук. Ще стане така, че хората ще признаят и духовното. Днес те все още казват: никакво духов-но начало няма тук - както казваха селяните: тук няма никакъв въздуха, за него говорят тези градски умници, на които толкова им се иска да се покажат умни; щом може да се мине, значи тук няма нищо! - а въпреки това въздухът е отдавна тук.
към текста >>
Да се говори така, господа, е подобно на с
лед
ното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш?
Понякога някой казва: във всичко, което е природа, дух няма, защото там има само това, което е известно за природата на естествознанието, в природата няма нищо друго.
Да се говори така, господа, е подобно на следното: представете си, че тук лежи умрял, мъртвец, а аз идвам и казвам: «Хей, лентяй, защо не се изправиш и не ходиш?
» Аз полагам усилие, за да му дам да разбере, че не трябва да бъде лентяй и трябва да стане. Да, в този случай бих проявил несхватливост, тъй като погрешно бих счел, че това е жив човек. Същото е и това: всичко, което естествоизпитателят може да намери, го намира не в живото, а в мъртвото. Навсякъде в природата намира, открива само мъртвото, а това, което живее, той не го намира. Духовното той не намира по този път, но въпреки това него го има там.
към текста >>
С
лед
ователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
В дълбока древност древните хора, нашите предци са притежавали велико знание, не такова, каквото имаме днес, а в художествена, поетична форма, което, както съвсем правилно каза господин Бурле, е загубено от човечеството. Бихме могли да попитаме защо е било загубено това знание. Разбира се, не можем да кажем, че само материализмът е виновен за това. Защото ако всички хора още притежаваха тази древна мъдрост, материализмът въобще не би възникнал. Именно поради факта, че древната мъдрост е била изгубена и в духовен смисъл хората станали инвалиди, те са открили материализма.
Следователно самият материализъм е обусловен от загубата на древните знания, а не обратното, както понякога се говори, тоест гибелта на древната мъдрост не е обусловена от разпространението на материализма.
Така че от какво в действителност е била предизвикана гибелта на древното знание?
към текста >>
Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изс
лед
вания.
Да, господа, причината е, че човечеството се намира в развитие. Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция. Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно.
Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания.
Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изследвания. Но по този път ние стигаме до факта, че човек в древността е бил съвсем не такъв, какъвто е днес.
към текста >>
Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изс
лед
вания.
Разбира се, сега може да подложим човека на па-тоанатомична дисекция. Ако той е умрял, вие можете да му направите дисекция. По такъв начин можете да получите сведения за това, как е устроен човекът днес. От древните времена са се запазили сравнително добре мумиите в Египет, за които неотдавна говорихме, но те са напълно балсамирани и да се подложат на правилна дисекция вече не е възможно. Как е изглеждал човек преди, а именно тогава, когато той е бил организиран по-фино, хората днес не могат да добият никаква научна представа на основата на чисто външните изследвания.
Да се разбере е възможно само с помощта на духовни изследвания.
Но по този път ние стигаме до факта, че човек в древността е бил съвсем не такъв, какъвто е днес.
към текста >>
Оттук и с
лед
ствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля.
Ние действително можем да кажем: ако се роди дете, неговият череп с мек мозък и меки кости още прилича - костите не така силно, но мозъкът много прилича - на това, което е било при древните хора. Но пробвайте да сложите да лежи или да седи такова малко дете. То не може да мръдне от мястото си, не е в състояние да се храни и други подобни. То нищо не може! Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък.
Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля.
Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят. Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят. Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък.
към текста >>
И с
лед
това той добавя: Кант е пояснил, че разсъдъкът не е способен да разбира това, което се явява причинен свят, предшестващ света на опита.
И така, господинът е чел «Философия на свободата». Той поставя въпрос: «Какво принадлежи към това съдържание на света, защото всичко, което виждаме, съществува само дотолкова, доколкото то е мислимо».
И след това той добавя: Кант е пояснил, че разсъдъкът не е способен да разбира това, което се явява причинен свят, предшестващ света на опита.
към текста >>
Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва с
лед
като порасна и започна да мисля.
Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол. Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола. Отначало аз виждам само цвета и т. н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл. Това мога да възприема със сетивните си органи.
Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля.
В този случай човек отново се свързва с него, установява обратна връзка.
към текста >>
Затова на поставения тук въпрос би с
лед
вало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света?
На мен винаги ми се е струвало, че по-велик е този, който я произвежда! Кант всъщност е «съкрушил» всичко. Така че направеното по-горе възражение от името на Кант не трябва особено да ни безпокои. Нещата са такива, че ние, раждайки се, сме освободени от тези неща, доколкото нямаме с тях никаква връзка. Ние отново врастваме в нещата едва тогава, когато си съставяме понятия.
Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света?
В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца. Бидейки дете, всеки от нас притежава не съдържанието на света, а само сетивно-възприемаемата част от съдържанието на света. Обаче мисловното съдържание действително се намира в състава на мировото съдържание. Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите мисли, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите мисли, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата. По такъв начин възстановяваме връзката с нещата.
към текста >>
С
лед
ователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо.
В косата винаги се съдържа сяра, желязо, силициева киселина и още някои други вещества. Тези вещества също са нужни на организма. Например на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в тялото на майката е придобил мъжки пол, губи способност самостоятелно да произвежда силициева киселина. Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха. Чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха.
Следователно в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо.
Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче. Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на живот на човека, не е за предпочитане.
към текста >>
Но за жените отрязването на косата все пак не е съвсем добре по причина, че жената притежава способност да произвежда силициева киселина в своя собствен организъм и с
лед
ователно няма необходимост да се подстригва късо, доколкото в дадения случай косата допълнително ще всмуче от въздуха силициева киселина, която жената и така има, и ще върне тази силициева киселина в организма.
Но за жените отрязването на косата все пак не е съвсем добре по причина, че жената притежава способност да произвежда силициева киселина в своя собствен организъм и следователно няма необходимост да се подстригва късо, доколкото в дадения случай косата допълнително ще всмуче от въздуха силициева киселина, която жената и така има, и ще върне тази силициева киселина в организма.
Тогава жената става вътрешно «космата», бодлива. На нея й «израства коса на зъбите», тоест тя става устата, бойка. Но това не е много очебийно. Трябва да притежаваш определена чувствителност, ако искаш да го забележиш, но все пак нещо става. Начинът на действие става по-чепат, жената става вътрешно «космата», бодлива.
към текста >>
Но тази история може да се пог
лед
не и от другата страна, нали така, господа?
Но тази история може да се погледне и от другата страна, нали така, господа?
Може би е така, че появяващото се в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора - защото децата днес са организирани по-различно от нас в нашата младост - са хора, на които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи. Те искат да бъдат леко бодливи и свадливи. Затова придобиват инстинкт да си подрязват косите. Впоследствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки. На децата им се иска да станат бодливи и те си стрижат косите.
към текста >>
Впос
лед
ствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки.
Но тази история може да се погледне и от другата страна, нали така, господа? Може би е така, че появяващото се в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора - защото децата днес са организирани по-различно от нас в нашата младост - са хора, на които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи. Те искат да бъдат леко бодливи и свадливи. Затова придобиват инстинкт да си подрязват косите.
Впоследствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки.
На децата им се иска да станат бодливи и те си стрижат косите. Ако някой иска да се бори с тази мода, няма нищо лошо, стига модата да не преминава мярката. В крайна сметка въпросът се решава така: на един му отива мекотата, нежността, а на друг - нещо бодливо. Това може да се променя в зависимост от вкусовете. Но особено голямо влияние това няма.
към текста >>
Основни принципи на един модерен светог
лед
», Събр.
[3] Едва когато направихме мировото съдържание: вж. «Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед», Събр.
съч. 4.
към текста >>
25.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Източници на текста: лекциите са били синхронно стенографирани от професионалната стенографка Елена Финкх (1883-1960) и с
лед
това разшифровани.
Източници на текста: лекциите са били синхронно стенографирани от професионалната стенографка Елена Финкх (1883-1960) и след това разшифровани.
В основата на настоящото издание е била положена нова разшифровка на първоначалните стенограми. Отклоненията от текста, допуснати в по-ранни издания, са поправени.
към текста >>
По-нататък същият пише: «Ранните християни, с
лед
вайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
5а. Вярвания от такъв род съществуват от дълбока древност и са запазени даже и досега. Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта».
По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло.
Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото. Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч. 216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави с
лед
ното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
Менли П. Хол съобщава: «Разпространеното убеждение за това, че египтяните мумифицирали своите мъртви, за да запазят формата им до възкресението, е неприемливо в светлината на съвременното знание за тяхната философия за смъртта». По-нататък същият пише: «Ранните християни, следвайки Светото Писание, съхранявали тялото на мъртвите в солена вода, за да могат мъртвите в деня на възкресението да се изправят в добре запазено тяло. Вярвайки, че отварянето на трупа, необходимо за извличане на вътрешностите и по-нататъшното балсамиране, възпрепятства връщането на духа в тялото, християните погребвали мъртвите без използване на щателно разработена процедура за мумификация, приета от египтяните». По тази причина съвременните християни избягват кремацията и патоанатомичното отваряне на тялото.
Освен това, пак там се казва: «Сервий, коментирайки «Енеида» на Вергилий, прави следното наблюдение: «Мъдрите египтяни се грижели за балсамирането на своите тела, поставяли ги в катакомби, за да може душата още дълго да бъде в контакт с тялото и да не се отчужди от него... » Рудолф Щайнер съобщава в Събр. съч.
216, че главна причина за мумифицирането е било поддържането на връзка с демоничните лунни същества, заселващи се в мумиите и съобщаващи на жреците чрез двойника КА и душата БАЙ на умрелия сведения от духовния свят. - Бел. пр.
към текста >>
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и пос
лед
ните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Блаватска в т. 1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума? За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива?
Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години.
Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот. Глава XVII в Книгата на мъртвите, съдържаща описание на тази мирова система, която е била приета в Хелиополис в епохата на първата династия, известна ни по няколко списъка, отнасящи се за XI и XII династии. Всеки неин стих вече е бил изтълкуван по три или четири различни способа, толкова различни, че съобразно с една или друга школа, Демиургът се явява ту огънят на Слънцето-Ра-Шу, ту изначалната Вода. Времето в своя ход силно е изменило представите за Вселената и силите, които я управляват. Ако християнството в продължение на осемнадесет века от своето съществуване е изработило, развило и преобразувало повечето от своите догми, колко ли пъти египетските жреци са могли да изменят своите догми в продължение на тези петдесет века, които отделят Теодосий от строителите на пирамидите». Р.
към текста >>
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изс
лед
ване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
12. Фердинанд Август Лувие: «Сфинксът и т. н.
във Фауст на Гьоте; резултати от рационалния метод на изследване» (в 2 тома), Берлин, 1887.
към текста >>
16. Юлиан Отстъпник (332-363 с
лед
Р.
16. Юлиан Отстъпник (332-363 след Р.
Хр.), император от 361 до 363 г
към текста >>
32. Константин Велики, светец, римски император (306-337), с миланския едикт от 312 г прекратил гоненията на християните, с
лед
това направил християнството държавна религия, инициатор и ръководител на първия Вселенски Събор през 325 г в Никея.
32. Константин Велики, светец, римски император (306-337), с миланския едикт от 312 г прекратил гоненията на християните, след това направил християнството държавна религия, инициатор и ръководител на първия Вселенски Събор през 325 г в Никея.
към текста >>
32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, прес
лед
вал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
32а. Юстиниан I (482-565), управлявал 527-565, византийски император, преследвал инакомислието, закрил Атинската философска школа, изгонил от империята философите и учените.
При него Византия възстановила своите владения в пределите на бившата Римска империя.
към текста >>
33а. вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: с
лед
ва да се има предвид, че става дума за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
33а. вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: следва да се има предвид, че става дума за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
Щайнер, са били въплъщение даже не на хора, а на същества от висшите ангелски Йерархии. Ето защо ролята на мумиите е разрушителна, докато ролята на мощите във висша степен е благотворна. - Бел. пр.
към текста >>
34а. например Русо съобщава с
лед
ното: има отношение към с
лед
ното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т.
към текста >>
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, г
лед
айки от упор животните с враждебен пог
лед
, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П.
Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт.
Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби. Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв». (Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо.
към текста >>
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия пог
лед
, се надула и вперила в очите му застинал огнен пог
лед
, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
34а. например Русо съобщава следното: има отношение към следното място в «Разбулената Изида» на Е. П. Блаватска: «Жак Пелисер казва, че хората, гледайки от упор животните с враждебен поглед, осиН8 intentis, могат в течение на четвърт час да станат причина за тяхната смърт. Русо твърди това на базата на своя собствен опит в Египет и на Изток, където той по такъв начин убил много жаби.
Обаче когато той се опитал да направи същото в Лион, жабата, почувствала, че не може да се изплъзне от неговия поглед, се надула и вперила в очите му застинал огнен поглед, при което той усетил слабост и даже изпаднал в несвяст, така че за известно време го смятали за мъртъв».
(Е. П. Блаватска, «Раз-булената Изида», т. 1) Гореспоменатият Русо няма отношение към Жан-Жак Русо. Жан-Жак Пелисер (1794-1864), херцог Малаховски, маршал на Франция, участвал в завоюването на Алжир през 1830 г и 1839-1855 г, през 1858/59 г. е бил посланик в Англия, а през 1860 г.
към текста >>
С
лед
смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
Щайнер вижда пос
лед
ствия от неправомерно посвещение.
След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти. Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р.
Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
С
лед
смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и с
лед
като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
37а. Луциус Елиус Аврелиус Комод (161-192), от 180 до 192 г. римски император от династията на Антонините, син на императора-философ Марк Аврелий Антонин и Фаустина.
След смъртта на баща си купил унизителен мир с германците и след като се върнал в Рим, се отдал на своите низки наклонности, актьорствал, публично пеел, състезавал се с колесници, излизал като гладиатор.
Страхлив, жесток, скотски сладострастен, той заслужил дълбоката ненавист на народа и Сената. Покровителствал земеделците, обявил се за Херакъл, построил флот за превоз на африканско зърно в Италия. Убит през 192 г. Един от неговите приемници - Септимий Север - обявил Комод за бог.
към текста >>
148, «От изс
лед
ванията на Акаша.
40. този въпрос също много, много силно ме е занимавал: вж. лекциите от 2 октомври и 18 декември 1913 г, Събр. съч.
148, «От изследванията на Акаша.
Петото Евангелие».
към текста >>
50. Валентин Томберг (1900-1973), антропософ, председател на Естонското Антропософско общество, впос
лед
ствие се отдръпнал от антро-пософията, автор на многочислени трудове по окултизъм, херметика и Таро.
50. Валентин Томберг (1900-1973), антропософ, председател на Естонското Антропософско общество, впоследствие се отдръпнал от антро-пософията, автор на многочислени трудове по окултизъм, херметика и Таро.
към текста >>
53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от г
лед
на точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна г
лед
на точка», Берлин, 1872.
53б. се появила книгата: (анонимно) «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете.
Критика на ес-тественонаучната част от философията на безсъзнателното от естестве-нонаучна гледна точка», Берлин, 1872.
към текста >>
53в. се появило второ издание: «Безсъзнателното от г
лед
на точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
53в. се появило второ издание: «Безсъзнателното от гледна точка на физиологията и учението за произхода на видовете».
2-ро допълнено издание, публикувана анонимно през 1872 г. с приложение: «Критика от Оскар Шмид на естественонаучните основи на философията на безсъзнателното», Берлин, 1877.
към текста >>
60а. С
лед
това по същия начин писах за Хекел: «Хекел и неговият противник», 1900, Вестфалия, вторично публикувано в «Методологически основи на антропософията», Събр.
60а. След това по същия начин писах за Хекел: «Хекел и неговият противник», 1900, Вестфалия, вторично публикувано в «Методологически основи на антропософията», Събр.
съч. 30.
към текста >>
62. Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на с
лед
военна Европа.
62. Удроу Уилсън (1856-1924), президент на САЩ от 1913 до 1921 г, под негово управление САЩ достигнали политическо могъщество и диктували волята си на следвоенна Европа.
През януари 1918 г. издигнал така наречените 14 точки - програма за мирното преустройство на Европа, съдействал за разпада на Австро-Унгария и Руската империя.
към текста >>
Основни принципи на един модерен светог
лед
», Събр.
64. Едва когато направихме мировото съдържание: вж. «Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед», Събр.
съч. 4.
към текста >>
26.
Цветни дъски.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Към цикъла лекции за строителите на Гьотеанума История на човечеството и светог
лед
ите на културните народи при разшифровката на стенограмите не винаги се е удавало точно да се възстанови на кой именно фрагмент от изобразената на дъската рисунка се позовава докладчикът.
Към цикъла лекции за строителите на Гьотеанума История на човечеството и светогледите на културните народи при разшифровката на стенограмите не винаги се е удавало точно да се възстанови на кой именно фрагмент от изобразената на дъската рисунка се позовава докладчикът.
Затова текстът съдържа места, където би трябвало да има илюстрация, която обаче отсъства.
към текста >>
27.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светог
лед
, съпоставен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
съч. 2).
към текста >>
Основни принципи на един модерен светог
лед
“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
„Гьотевият светог
лед
“ (Събр.
1897 г.
„Гьотевият светоглед“ (Събр.
съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
„Възг
лед
ите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
По време на Ко
лед
ата на 1923 г.
1923 г.
По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
Непрекъсната лекторска дейност и пос
лед
ни пътувания с тази цел из Европа.
1924 г.
Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
На 28 септември е изнесена пос
лед
ната лекция пред членовете на Антропософското общество.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
Начало на бо
лед
уването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
28.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Различните възг
лед
и за еволюцията на човека.
Различните възгледи за еволюцията на човека.
Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта. Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество. Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт.
към текста >>
Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен с
лед
раждането си.
Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял. Повечето животни имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания. При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи.
Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си.
Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.
към текста >>
Лед
никовият период ще бъде повторен с
лед
пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога.
Появата на слънчевите петна и връзката им с метеорологичните явления. Слънчевите петна са се появили сравнително скоро, броят им постоянно ще расте, Слънцето в бъдеще ще свети все по-малко и по-малко и накрая то ще стане съвсем черно, ще деградира и повече няма да излъчва никаква светлина.
Ледниковият период ще бъде повторен след пет, шест или седем хиляди години, но не по същите места на Земята, където е бил някога.
Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар.
към текста >>
Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вс
лед
ствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
Винаги стават продължителни прекъсвания на непрекъснатото развитие, защото земната повърхност постоянно се издига и спуска. Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар.
Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано. Животните предчувстват времето.
към текста >>
Мозъкът на човека в течение на пос
лед
ните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано.
Появата на въздушните и морските течения, както и на електромагнитните течения и тяхното влияние върху климатичните условия на Земята. Противоречията на професорите Фехнер и Шлайден за влиянието на Луната върху климата. Пасажът на Венера става примерно един път на сто години. Стогодишният календар. Мълнията - това е тази горещина, която въздухът създава в самия себе си и която се насочва натам, където вследствие на по-ниското налягане разредеността на въздуха образува своего рода дупка в обкръжаващия въздух.
Мозъкът на човека в течение на последните столетия е станал значително по-твърд, отколкото е бил по-рано.
Животните предчувстват времето.
към текста >>
Пос
лед
ици от употребата на картофите като храна.
Отношението на хората към всичко ново. Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения.
Последици от употребата на картофите като храна.
Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло.
към текста >>
В пос
лед
ните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите.
Отношението на хората към всичко ново. Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения. Последици от употребата на картофите като храна. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи.
В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите.
Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината. Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората.
към текста >>
Изс
лед
ванията на духовната наука създават фундамент за медицината.
Отношението на хората към всичко ново. Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения. Последици от употребата на картофите като храна. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите.
Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината.
Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872. Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна.
към текста >>
Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и пос
лед
ващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872.
Куриозни примери за това как са приемани новите научни открития и изобретения. Последици от употребата на картофите като храна. Главата става своеобразен стомах, ако човек яде твърде много картофи. В последните столетия особен принос в общото отслабване на здравето на хората е внесло увлечението по картофите. Изследванията на духовната наука създават фундамент за медицината.
Очакванията за край на света поради сблъсък с кометата през 1773 и последващите такива в годините 1832, 1845/46, 1852 г.. и 1872.
Книгата на Литроу за кометата от 1832 (Кометата Биела) и кометите като цяло. Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности.
към текста >>
Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна г
лед
на точка.
Прекомерното изучаване на всевъзможни науки от най-ранна детска възраст води до повишена нервност сред населението. С разпадането на кометите и падането им като метеоритни дъждове, те подобно на храна преминават в Земята и действат като вселенско лекарство за премахване на нервността у хората. Няма да може да се достигне дори частично разрешение на социалния въпрос, докато науката отново не стане духовна. Само с помощта на духовното познание можем да се запознаем със социалните закономерности. Марксизмът се основава на погрешно знание за обществото.
Работническият въпрос ще приеме съвсем друга форма, когато всичко ще бъде разглеждано от духовна гледна точка.
към текста >>
В течение на пос
лед
ните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло.
Защо социалният въпрос е станал толкова парлив. Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления.
В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло.
Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме.
към текста >>
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и с
лед
седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло. Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава. Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години.
Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами.
Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство. Човек добива телесното посредством храненето, той постоянно добива и душевното, живее с душевното посредством дишането. Човекът живее толкова дни, колкото вдишвания прави на ден: 25 920 дни, 25 920 вдишвания.
към текста >>
29.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер.
GA_354 Сътворението на света и човека
С
лед
това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество.
След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>
Това е ставало в сутрешните часове, с
лед
прекъсване на работата.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си.
Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури.
към текста >>
30.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на с
лед
смъртни патоанатомични изс
лед
вания, изс
лед
вания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него.
Виждате ли, човекът е много, много сложно същество.
И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него.
Толкова малко могат да се разберат нещата, които се намират около нас, да се разбере светът, ако просто се събират камъни, растения и се разглежда всяко нещо поотделно. Необходимо е да се има предвид, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.
към текста >>
Необходимо е да се има предвид, че изс
лед
ваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.
Виждате ли, човекът е много, много сложно същество. И ако някой вярва, че човекът може да бъде разбран само благодарение на следсмъртни патоанатомични изследвания, изследвания на трупа, той, разбира се, никога няма да стигне до правилно разбиране за него. Толкова малко могат да се разберат нещата, които се намират около нас, да се разбере светът, ако просто се събират камъни, растения и се разглежда всяко нещо поотделно.
Необходимо е да се има предвид, че изследваното нещо съвсем не се проявява в първоначалния си вид.
към текста >>
Ако разглеждаме труп - ние можем да го разглеждаме скоро с
лед
като човек е умрял, - той има същата форма, същия облик, но става по-б
лед
ен.
Ако разглеждаме труп - ние можем да го разглеждаме скоро след като човек е умрял, - той има същата форма, същия облик, но става по-бледен.
По него се забелязва, че смъртта го е завладяла, но все е с облика, който е имал човек, когато е бил жив. Но помислете за това: как би изглеждал този труп след известно време, ако не го кремираме, ако допуснем той да започне да се разлага? Ще започне да се разрушава, в него повече не действа това, което би могло отново да го гради, той ще бъде разрушен.
към текста >>
Но помислете за това: как би изглеждал този труп с
лед
известно време, ако не го кремираме, ако допуснем той да започне да се разлага?
Ако разглеждаме труп - ние можем да го разглеждаме скоро след като човек е умрял, - той има същата форма, същия облик, но става по-бледен. По него се забелязва, че смъртта го е завладяла, но все е с облика, който е имал човек, когато е бил жив.
Но помислете за това: как би изглеждал този труп след известно време, ако не го кремираме, ако допуснем той да започне да се разлага?
Ще започне да се разрушава, в него повече не действа това, което би могло отново да го гради, той ще бъде разрушен.
към текста >>
С
лед
ователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Божественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст.
Виждате ли, началото на Библията много често предизвиква смях у хората, което отчасти е оправдано, доколкото там е казано, че веднъж някакъв си Бог направил човека от земна пръст. Това се смята за невъзможно и, разбира се, с известно право. Някакъв Бог не би могъл да дойде и да направи човека от земна пръст. Такова изделие би могло да се смята за човек, колкото може да се смята за човек скулптурно изображение и колкото има шанс красивата кукла, направена от дете, да започне да тича.
Следователно правилно се смеят хората, представяйки си, че първоначално Божественото същество е трябвало да направи човека от земна пръст.
Ала това, което ние имахме пред нас като труп, в течение на времето действително се превръща в пръст, когато започне да се разлага в гроба и т. н. По същия начин би било безсмислено да се вярва, че от това тук пред нас би могло да се направи човек.
към текста >>
Но, от друга страна, е позволено с
лед
ното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно.
Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят. Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>
Вие виждате, че бидейки пос
лед
ователни, не с
лед
ва да допускаме ни първото, ни второто.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно. Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто.
Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят. Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>
С
лед
ователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно. Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята. Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят.
Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>
Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, с
лед
като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова.
Но, господа, ако смятаме, че това винаги е така, както е днес, е същото, ако кажем за трупа: той винаги е бил такъв. А всъщност човекът е живял. Каквото виждаме днес в света като камъни, като скали и планини, е своего рода труп. То също е някакъв труп! Но не винаги е било така.
Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова.
Не ни учудва, че растенията растат върху трупове, тоест върху камъни. Ако човек се разлага, върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни животни.
към текста >>
Пред тях се провежда малък експеримент[1], от който трябва да с
лед
ва, че действително всичко е възникнало по такъв начин.
Често съм питал, обръщайки се към вас: какви са представите за това днес? Представят си, че първоначално тук е имало огромна първична мъглявина, че тази първична мъглявина е започнала да се върти, при което са се отделили планетите, а в средата се е образувало Слънцето. Това се поднася на децата в най-ранна възраст.
Пред тях се провежда малък експеримент[1], от който трябва да следва, че действително всичко е възникнало по такъв начин.
Взема се малка капка олио, слага се в съд с вода, взема се парче картон, вкарва се в него игла. Доколкото олиото е по-леко от водата, то плува на повърхността. С помощта на иглата се върти картончето и при това неголямата капка олио се разделя. Продължава да се върти и възниква малка планетна система, в средата на която се разполага «Слънцето».
към текста >>
С
лед
ователно трябва да си представим, че не е имало никакъв огромен учител, който е въртял тази мирова мъглявина, а че вътре в самата мъглявина се е намирало нещо, способно да се движи и т. н.
Всичко това изглежда много добре, но в този случай училищният преподавател би трябвало съвсем да забрави за себе си. Но не трябва да го прави, защото тъкмо той прави всичко това и би трябвало да каже на децата: зад всичко това в мировото пространство би трябвало да стои някакъв огромен учител и да го върти! - Но там е и проблемът, че човек не се замисля много, при това не защото фактите го карат да не се замисля, а защото така му се иска. Но така не може да се стигне до истината.
Следователно трябва да си представим, че не е имало никакъв огромен учител, който е въртял тази мирова мъглявина, а че вътре в самата мъглявина се е намирало нещо, способно да се движи и т. н.
Но така ние отново стигаме до живото. Ако на нас самите ни се прииска да се завъртим, не ни е необходимо да си забождаме игла, чрез която някакъв учител да ни върти. На нас това не ни е нужно, тъй като можем да се въртим и сами. А ето такава първична мъглявина би трябвало да се приведе във въртене от някакъв учител. Но ако тя би била жива, можела е да усеща и мисли, нямаше да има нужда от всемирен учител, тъй като тя сама щеше да се върти.
към текста >>
И така, трябва да си представим с
лед
ното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества.
И така, трябва да си представим следното: това, което ни обкръжава, е мъртво, но някога е било живо, било е усещащо, било е мирово същество, а ако го разглеждаме по-нататък - даже голямо количество мирови същества.
И тези мирови същества са оживявали цялото. И първоначалното състояние на света е възникнало от факта, че вътре в материята се е намирало духовното.
към текста >>
А водата - тя е течна, но може да бъде и
лед
, може да бъде и твърда.
Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина.
А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда.
Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед. Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове. Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки.
към текста >>
Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като
лед
.
Знаете, че днес превръщат въздуха в течност и така се получава течен въздух. В обкръжаващата ни среда въздухът се намира в газообразна форма, защото в него се съдържа определено количество топлина. А водата - тя е течна, но може да бъде и лед, може да бъде и твърда.
Ако на нашата Земя бихме имали абсолютна ниска температура, вода не би имало, би имало, но като лед.
Но ако отидем в планината, там ще намерим твърди гранитни скали или други скални видове. Ако би станало много топло, нямаше да има никакви твърди скали, а само нещо течно, като водата в нашите реки.
към текста >>
Същото показват духовната наука и антропософските изс
лед
вания.
Същото показват духовната наука и антропософските изследвания.
Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива.
към текста >>
Тази духовна наука, тези антропософски изс
лед
вания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива.
Същото показват духовната наука и антропософските изследвания.
Тази духовна наука, тези антропософски изследвания показват, че изначално е имало не първична мъглявина, а жива топлина, просто топлина, която е била жива.
към текста >>
С
лед
ователно бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало, е въздушното начало (вж.
Какво възниква, когато нещо, в което не може да се различи нищо друго освен топлина, се охлажда? Възниква въздух. Въздухът е бил първото нещо, което е възникнало: газообразното. Ако нагряваме твърдо тяло все по-силно и по-силно, в тази топлина се образува газ. Ако нещо, което още не е станало вещество, спускайки се отгоре надолу, се охлажда, преди всичко се образува въздух.
Следователно бихме могли да кажем: второто, което тук се е образувало, е въздушното начало (вж.
рис.1, зеленото), истинското въздушно начало. И в него, тоест в това, което е било образувано като мирово тяло, всичко е било от въздух. Там още не е имало никаква вода, там още не е имало никакви твърди тела. Там всичко е било въздух.
към текста >>
С
лед
ователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено.
То също не е и това, което второто мирово тяло е било първоначално. И така, ние получихме второ мирово тяло, което се образувало от първото; първото е било само топлинно, а второто вече е било газообразно. Но в тази топлина човек е можел да живее като душа. Топлината поражда в душата усещания, но тя не разрушава душата. Обаче тя разрушава телесното.
Следователно, ако аз се хвърля в огън, само моето тяло ще бъде разрушено.
Моята душа няма да се разруши, ако се хвърля в огъня. За това ще говорим по-подробно, тъй като този въпрос, разбира се, изисква разяснения. Така че човек е могъл да живее като душа още тогава, когато е било налице първичното състояние Сатурн.
към текста >>
С
лед
като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Така че за това първично състояние ще отбележим: човека вече го е имало, а животното още не го е имало. Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние.
След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Следователно така имаме трето мирово тяло (вж.
към текста >>
С
лед
ователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека.
Когато настъпило това преобразуване (слънчевото състояние), човека и животното вече ги е имало. Тук трябва да обърнем внимание на факта, че не животното го е имало първоначално и човекът е възникнал от него, а първоначално го е имало именно човека и едва по-късно е възникнало животното, възникнало от това, че не е успяло да стане човек. От само себе си се разбира, че човекът не е можел тогава като някакво двуного същество да ходи насам-натам, доколкото тогава е имало само топлина. Той е живеел в топлината, бил е реещо се същество и е живеел само в топлинно състояние. След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните.
Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека.
Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода. Следователно така имаме трето мирово тяло (вж. рис.1, жълтото).
към текста >>
С
лед
ователно така имаме трето мирово тяло (вж.
След като всичко това се преобразувало и възникнало газообразното топлинно тяло, наред с човека се образували и животните, тогава се появили животните. Следователно животните, макар и да имат родство с човека, в хода на мировото развитие са възникнали всъщност значително по-късно от човека. Какво станало по-нататък? Станало това, че нивото на топлина се понижило още. Когато топлината намалява още повече, тогава се образува не само въздух, но и вода.
Следователно така имаме трето мирово тяло (вж.
рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло. Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата.
към текста >>
И доколкото се е появила вода, вече имаме с
лед
ното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата.
рис.1, жълтото). Нарекох го Луна - по причина, че то прилича на нашата Луна, макар и да не е тъждествено с нея. То съвсем не е същото като днешната Луна, а е нещо подобно. И така, тук имаме течно тяло, истинско тяло. Разбира се, топлината и въздухът остават, но се появява и това, което още не е съществувало на второто мирово тяло - водата.
И доколкото се е появила вода, вече имаме следното: човек, възникнал по-рано, животно, а от водата започнали да се появяват растения, които първоначално са растели не на земята, а във водата.
Така са възникнали човекът, животното и растението.
към текста >>
И днес, господа, нека поне веднъж да пог
лед
нем птицата!
Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата.
И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата!
В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух! Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух.
към текста >>
Ако днес пог
лед
нем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци.
Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската). Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица.
към текста >>
Това е много интересно - да разг
лед
аме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската).
Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
Това е много интересно - да разгледаме съвременната птица в този аспект (изобразява го на дъската).
Вътре в тази птица, в костите, навсякъде се намира въздух. Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди.
към текста >>
Птиците наистина нас
лед
яват това състояние.
Мислено отстранете всичко, което не е въздух, и вие ще получите нещо само въздушно - тази птица. И ако този въздух го нямаше, тя въобще не би могла да лети. Птиците имат кухи кости и вътре в тях тя се явява въздушна птица. Това напомня за състоянието, което е било преди. Останалото се е образувало вече в по-късните времена.
Птиците наистина наследяват това състояние.
към текста >>
Пог
лед
нете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но не може да лети, тъй като е твърде тежък за това.
Погледнете съвременния човек: той може да живее във въздуха, но не може да лети, тъй като е твърде тежък за това.
Не е образувал кухи кости, подобно на птицата, иначе той също би могъл да лети. И тогава при него биха могли да се открият не само лопатки. Тези лопатки биха прераснали в крила. Човекът има само зачатъци на крила, тук, горе, в тези лопатки. Ако те биха пораснали, човекът щеше да лети.
към текста >>
С
лед
ователно между това състояние (вж.
Ако става отделяне на кръв, това е само физическо явление. Всеки път, когато се отделя кръв, едновременно става раждане на нещо духовно-душевно, нещо такова, което остава на духовно-душевно ниво, което не стига до стадия на физическо тяло, тъй като зачатие няма, а си остава на стадия на духовно-душевното. Това, което става по този начин преди зачатието, е ставало по време на слънчевото състояние! Тогава Слънцето като цяло, всичко предшестващо Земята като цяло, още е било мирово същество, което от време на време е изхвърляло нещо духовно. Така човекът и животното са живеели в газообразно, въздушно състояние, бидейки изтласкани от това единно тяло.
Следователно между това състояние (вж.
рис.), Слънцето, и състоянието Луна човек е станал физическо същество във водата. По-рано той е бил физическо същество само във въздуха. По време на състоянието Луна също е имало нещо подобно на зачатие, но още не е имало нищо подобно на раждане. Как е ставало това зачатие по време на древното лунно състояние?
към текста >>
Сега с
лед
ва да се обърна към рисунката, която съм правил тук.
Господа, Луната е напълно женско същество. Но срещу това изцяло и напълно женско същество отначало не е имало мъжко същество, а срещу него е стояло всичко, което в същото време още се е намирало извън това мирово тяло. Това мирово тяло се е намирало тук, но и извън него е имало много други мирови тела. Те са оказвали влияние върху него.
Сега следва да се обърна към рисунката, която съм правил тук.
към текста >>
Сега вие виждате, от всичко, което живее тук като човек, животно и растение, от всичко това вс
лед
ствие на охлаждането възниква пос
лед
ващото втвърдяване.
Сега вие виждате, от всичко, което живее тук като човек, животно и растение, от всичко това вследствие на охлаждането възниква последващото втвърдяване.
Тук (състоянието Луна) ние още сме имали работа само с водата и в краен случай с по-късното втвърдяване поради охлаждането. Но тук (Земя) възниква твърдото, минералното. Така че ние имаме вече четвърта степен (вж. рис., синьото): това е нашата Земя, каквато тя е сега, на нея са човекът, животното, растението и минералът.
към текста >>
Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); с
лед
това тя е живяла в периода на водното състояние.
При човека нещата не са можели да станат по този начин. Човек не е можел просто да включи в себе си в периода на своето ембрионално състояния това, което се е композирало изключително като минерал. Птицата е можела това. Защо го е можела?
Виждате ли, птицата е получила своя въздушен облик тук (слънчевото състояние); след това тя е живяла в периода на водното състояние.
Сега на нея й е било необходимо, бидейки още в зародиш, да не позволи на минералното твърде силно да я завладее. Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка!
към текста >>
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, с
лед
ователно трябва да остане в течно състояние.
Защото ако минералното би навлязло в нея много рано, тя би започнала да се минерализира, би се втвърдила. И така, при своето възникване птицата още носи в някаква степен течен и въздушен характер, но минералното вече се стреми да навлезе в нея. Какво прави птицата? Тя първо го отклонява, обкръжава се с него, създава около себе си яйце, обвивка от черупка! Минералното се намира тук.
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние.
Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало. И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
И вс
лед
ствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
Обвивката на яйцето се запазва дотогава, докато птицата трябва вътрешно да отдели от себе си минералното, следователно трябва да остане в течно състояние. Поради какво става това при птицата? При птицата това става поради възникването й едва във второто състояние на Земята. Ако бе възникнала още в първото състояние, тя би била много по-чувствителна по отношение на топлината, отколкото е в действителност. По отношение на топлината тя не е така чувствителна, доколкото по време на първото топлинно състояние нея още не я е имало.
И вследствие на факта, че тогава нея още не я е имало, тя може да си изгражда обвивка на яйцето.
към текста >>
НАГОРЕ