Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
51
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
Намерени са
55582
резултата от
1867
текста в
56
страници с части от думите : '
Лед
'.
На страница
51
:
1000
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Да, от психологична г
лед
на точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията.
Но сега да обсъдим лечението по-нататък. Защото ние видяхме, че само с един психолого-педагогически подход не можем да постигнем много.
Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията.
Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада. Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада. Ето защо от медицинска гледна точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
към текста >>
Сега обаче става дума за с
лед
ното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада.
Но сега да обсъдим лечението по-нататък. Защото ние видяхме, че само с един психолого-педагогически подход не можем да постигнем много. Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията.
Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада.
Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада. Ето защо от медицинска гледна точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
към текста >>
Ето защо от медицинска г
лед
на точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
Да, от психологична гледна точка е възможно да постигнем подобрение с покой и затъмнение на помещенията. Сега обаче става дума за следното: тенденциите на организма към водния елемент, към течното, да се заменят с принципа на разпада. Водният елемент не предизвиква разпад, а се разлива по повърхността. Трябва да се обърнем към силите, които предизвикват разпад и това са именно силите на оловото. В оловото ние действително имаме едно много ефикасно средство, което отключва силите на разпада.
Ето защо от медицинска гледна точка винаги, когато виждаме, че на мястото на разпадните сили възникват буйните градивни сили
към текста >>
– защото основният феномен, когато имаме пред себе си един такъв гигантски ембрион, се състои в това, че градивните сили преобладават над разпадните сили – с
лед
ва да приложим лечение с олово, и ако оловото се инжектира, можем да получим извънредно добри резултати.
– защото основният феномен, когато имаме пред себе си един такъв гигантски ембрион, се състои в това, че градивните сили преобладават над разпадните сили – следва да приложим лечение с олово, и ако оловото се инжектира, можем да получим извънредно добри резултати.
Когато обсъждаме оловото и неговият начин на действие, ние не бива да забравяме, че то се прилага от хилядолетия насам. Хората, разбиращи от тези неща, хилядолетия наред са обръщали внимание върху медицинското действие на оловото, само че с времето познанието за благотворните качества на оловото все повече и повече се замъглявало. Днес тези качества излизат наяве по друг повод, и то по един забележителен начин. Замислете се само, къде на Земята се намират най-мощните сили на разпада: там, където срещаме радия, там са най-мощните сили на разпада, там чрез една междинна трансформация, от радия се получава хелий; а при определени условия тази трансформация може да продължи още по-нататък. Следователно, тук Вие имате вътрешни взаимовръзки.
към текста >>
С
лед
ователно, тук Вие имате вътрешни взаимовръзки.
– защото основният феномен, когато имаме пред себе си един такъв гигантски ембрион, се състои в това, че градивните сили преобладават над разпадните сили – следва да приложим лечение с олово, и ако оловото се инжектира, можем да получим извънредно добри резултати. Когато обсъждаме оловото и неговият начин на действие, ние не бива да забравяме, че то се прилага от хилядолетия насам. Хората, разбиращи от тези неща, хилядолетия наред са обръщали внимание върху медицинското действие на оловото, само че с времето познанието за благотворните качества на оловото все повече и повече се замъглявало. Днес тези качества излизат наяве по друг повод, и то по един забележителен начин. Замислете се само, къде на Земята се намират най-мощните сили на разпада: там, където срещаме радия, там са най-мощните сили на разпада, там чрез една междинна трансформация, от радия се получава хелий; а при определени условия тази трансформация може да продължи още по-нататък.
Следователно, тук Вие имате вътрешни взаимовръзки.
А всред външния Космос, в лицето на оловото се подготвят възможно най-могъщите разцепващи сили; те се концентрират в субстанцията на оловото. И така, когато вкарвате в организма олово, Вие директно вкарвате в него мировия разпад. Замислете се върху това. Посредством инжекциите, Вие го вкарвате направо в кръвообръщението. В кръвообръщението Вие имате едно непосредствено отражение на цялото мироздание.
към текста >>
Там хората г
лед
аха на него с разбиране.
Имаше нещо много своеобразно в този човек; всъщност той беше и много изобретателен. Приписваха му различни изобретения, които е имал още като дете. Да, той беше една много интересна личност. Той не долавяше своята абнормност, защото беше свикнал с нея. И така, той живееше на село.
Там хората гледаха на него с разбиране.
Досега аз не съм срещнал населено място, където няма подобни деца. Обикновено те са деца на цялото село. А там всеки е подпомаган и поддържан.
към текста >>
Ако едно такова дете постъпи при нас в покъсна възраст, тогава трябва да предприемем онези неща, за които аз отчасти вече говорих и които трябваше да приложа спрямо един единадесетгодишен младеж с хидроцефалия, който с
лед
време оздравя напълно.
Ако едно такова дете постъпи при нас в покъсна възраст, тогава трябва да предприемем онези неща, за които аз отчасти вече говорих и които трябваше да приложа спрямо един единадесетгодишен младеж с хидроцефалия, който след време оздравя напълно.
към текста >>
Но сега да преминем към с
лед
ващото дете, едно момиче, което е доста опърничаво.
Но сега да преминем към следващото дете, едно момиче, което е доста опърничаво.
При раждането си то е тежало четири фунта (около 1814 гр. – бел. пр.), ражда се напълно износено и е кърмено до седмия месец. Научава се да ходи на една година, проговаря навреме. На година и половина престава да се напикава нощем в леглото, но често го прави през деня.
към текста >>
На три години и половина се разболява от грип с главоболие и висока температура, пос
лед
вани от морбили.
При раждането си то е тежало четири фунта (около 1814 гр. – бел. пр.), ражда се напълно износено и е кърмено до седмия месец. Научава се да ходи на една година, проговаря навреме. На година и половина престава да се напикава нощем в леглото, но често го прави през деня.
На три години и половина се разболява от грип с главоболие и висока температура, последвани от морбили.
По същото време майката става неспокойна, разболява се от грип. Детето има лош апетит, често сънищата му са неспокойни.
към текста >>
За да подобрим действието на арсена, можем да добавим компреси с горчица върху стъпалата, преди и с
лед
банята, като се използва настърган хрян.
Както често се случва, ние имаме пред себе си едно нормално-абнормно дете и тук преди всичко трябва да се погрижим за това, астралното тяло да бъде така формирано, че то да обхваща етерното и физическото тяло по един хармоничен начин. Обикновено това донякъде се постига външно с арсенови бани, а понякога и с вътрешно приемане на арсен. Той хармонизира отношенията между астралното, етерното и физическото тяло.
За да подобрим действието на арсена, можем да добавим компреси с горчица върху стъпалата, преди и след банята, като се използва настърган хрян.
Но тук аз напомням, че хрянът за компреси трябва да бъде настърган непосредствено преди неговата употреба. Ако престои настърган, той губи действието си.
към текста >>
И така, когато разказвате нещо на детето, кое най-вече го дразни и възбужда, и после направете така, че то да не се поддава на дразнителя, а да остане вътрешно сдържано и твърдо, и после, с
лед
известно време Вие ще доловите един вид прелом в неговия характер.
Що се отнася до психиката, грижата за едно такова дете трябва да се насочи главно към това, че неговото своеобразие да бъде така насърчено – а то винаги е налице и аз не вярвам, че това, което става тук му се отразява по един или друг начин – че да се постигне благотворното въздействие от „пречупването” на определени характерови черти. Ние ще постигнем извънредно много в работата с едно такова дете, ако дори и с прилагането на механични средства, то се научи да изслушва спокойно онова, което обикновено го дразни.
И така, когато разказвате нещо на детето, кое най-вече го дразни и възбужда, и после направете така, че то да не се поддава на дразнителя, а да остане вътрешно сдържано и твърдо, и после, след известно време Вие ще доловите един вид прелом в неговия характер.
Докато слуша нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено. Нека тази отпадналост продължи известно време, например от 8 до 14 дни, после нека да му позволим, като всяко нормално дете да си поиграе и да тича. След това отново ще се прояви предишната раздразнителност и отново ще се наложи да вземаме мерки срещу нея. По време на лечението трябва да се правят паузи, защото са възможни реакции. Ако леките депресивни симптоми и умората се задълбочат, могат да възникнат соматични депресивни състояния, които сериозно да застрашат душевното здраве на детето.
към текста >>
С
лед
това отново ще се прояви предишната раздразнителност и отново ще се наложи да вземаме мерки срещу нея.
Що се отнася до психиката, грижата за едно такова дете трябва да се насочи главно към това, че неговото своеобразие да бъде така насърчено – а то винаги е налице и аз не вярвам, че това, което става тук му се отразява по един или друг начин – че да се постигне благотворното въздействие от „пречупването” на определени характерови черти. Ние ще постигнем извънредно много в работата с едно такова дете, ако дори и с прилагането на механични средства, то се научи да изслушва спокойно онова, което обикновено го дразни. И така, когато разказвате нещо на детето, кое най-вече го дразни и възбужда, и после направете така, че то да не се поддава на дразнителя, а да остане вътрешно сдържано и твърдо, и после, след известно време Вие ще доловите един вид прелом в неговия характер. Докато слуша нечий разказ, детето вече не е раздразнително, а изглежда някакси уморено. Нека тази отпадналост продължи известно време, например от 8 до 14 дни, после нека да му позволим, като всяко нормално дете да си поиграе и да тича.
След това отново ще се прояви предишната раздразнителност и отново ще се наложи да вземаме мерки срещу нея.
По време на лечението трябва да се правят паузи, защото са възможни реакции. Ако леките депресивни симптоми и умората се задълбочат, могат да възникнат соматични депресивни състояния, които сериозно да застрашат душевното здраве на детето.
към текста >>
В съвременната епоха човек стига само до Азовата организация, с
лед
ователно няма защо да се грижим за Духа-Себе.
И сега тук е възможно някой да възрази: Добре, но човекът все още не е развил този Дух-Себе, засега това не ни засяга, въпреки че сме чели за него в книгите.
В съвременната епоха човек стига само до Азовата организация, следователно няма защо да се грижим за Духа-Себе.
Да, скъпи мои приятели, обаче това съвсем не е вярно. Хората вече са стигнали до Азовата организация, но далеч не всички същества, с които имаме работа, са се издигнали само до Аза. Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе. И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе. Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении.
към текста >>
Ако човек би предоставил езиковото обучение на с
лед
ващото поколение, той би опропастил всичко.
Да, скъпи мои приятели, обаче това съвсем не е вярно. Хората вече са стигнали до Азовата организация, но далеч не всички същества, с които имаме работа, са се издигнали само до Аза. Ние имаме работа – особено когато се занимаваме с подрастващи деца – с такива същества, които са изпреварили днешния човек и са се издигнали до Духа-Себе. И ако искаме да постигнем нещо чрез Валдорфската педагогика, така че тя да оказва непосредствени и живи въздействия, тогава трябва да апелираме не само към хората, ангажирани с нея, а и към онези духовни същества, които са по-напреднали от човека, издигайки се до ДухаСебе. Тъкмо при подрастващите деца ние имаме работа с една точно определена разновидност на тези същества: със съществата, които обозначаваме като езикови гении.
Ако човек би предоставил езиковото обучение на следващото поколение, той би опропастил всичко.
В езика живее нещо толкова важно, колкото и в самия човек. И в това, което езикът дава на хората, живеят такива същества, които в обикновения си живот са развили Духа-Себе в същата степен, в каквато човекът е развил своята Азова организация. Тези същества ни инспирират, тези същества живеят в нас благодарение на факта, че ние говорим.
към текста >>
С
лед
ователно, още в мига, когато започваме да говорим за възпитание, ние всъщност призоваваме онези духовни същества, които са развили своя Дух-Себе.
Следователно, още в мига, когато започваме да говорим за възпитание, ние всъщност призоваваме онези духовни същества, които са развили своя Дух-Себе.
И фактически във всички разяснения относно езика, ние описваме не друго, а Духа-Себе. Ето защо е много уместно, ако онези, които са се заели с възпитанието на непълноценни деца, медитират върху онова, което е казано в книгите за Духа-Себе. Това е една много добра медитативна субстанция. Това е и една молитва към онези духовни същества, които са от рода на езиковите гении. И тук има такива духовни същества.
към текста >>
При всички абнормни деца нека да с
лед
ваме правилото, че трябва да се грижим за едно ясно, отчетливо, добре артикулирано произношение.
При подрастващите деца – а още повече и при абнормните деца – на първо място ние трябва да изискваме те да говорят чисто, да говорят ясно. Не бива да допускаме никакво занемаряване на езика.
При всички абнормни деца нека да следваме правилото, че трябва да се грижим за едно ясно, отчетливо, добре артикулирано произношение.
То има своите добри последици. Обаче дори и тогава, когато детето все още не говори, е много добре, ако всички около детето говорят ясно и правилно. Ние не бива да пестим усилия и ако сме поели възпитанието на едно абнормно дете, между неговата
към текста >>
То има своите добри пос
лед
ици.
При подрастващите деца – а още повече и при абнормните деца – на първо място ние трябва да изискваме те да говорят чисто, да говорят ясно. Не бива да допускаме никакво занемаряване на езика. При всички абнормни деца нека да следваме правилото, че трябва да се грижим за едно ясно, отчетливо, добре артикулирано произношение.
То има своите добри последици.
Обаче дори и тогава, когато детето все още не говори, е много добре, ако всички около детето говорят ясно и правилно. Ние не бива да пестим усилия и ако сме поели възпитанието на едно абнормно дете, между неговата
към текста >>
2.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
С
лед
ователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така?
Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство.
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа. Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така?
към текста >>
Ако детето е било отг
лед
ано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Най-напред бих искал да обсъдим най-голямото 16-годишно момче, при което се откроява найвече една непълноценност, произтичаща от това, че със своите Аз и астрално тяло то не може да проникне във физическото тяло. Момчето е постъпило при Вас в относително по-късна възраст. Преди това Вие не сте го познавали и то идва при Вас, когато е на 16 години, нали така? Следователно, ние имаме един случай, в който симптоматиката е предшествувана от редица фактори, лежащи в ранното детство.
Ако детето е било отгледано според принципите на Валдорфската педагогика, ако е могло да усети принципа на авторитета в периода между смяната на зъбите и половата зрелост, ако е било възпитавано така, че непрекъснато да наблюдава интересуващите го неща и благодарение на тях да разшири още повече полето на своите интереси, ако в тъкмо тази възраст е било проведено едно внимателно лечение с олово, тогава днес ние щяхме да сме изправени пред едно дете с коренно различна душевна нагласа.
Както видяхте, неговите интереси се проявяват съвсем ясно. То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика.
към текста >>
– С
лед
ователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят.
То притежава и определени умения, обаче Вие видяхте как стоят нещата по време на тестовете. Тестовете бяха относително лесни и въпреки това Вие видяхте какво се получи. Аз дадох на момчето съвсем проста аритметична задача, нали така? Да реши една задача с изваждане според метода на Валдорфската педагогика. Въпросът гласеше: Какво трябва да се извади от едното число, за да се получи друго, точно определено число?
– Следователно, не както се пресмята обикновено, когато са дадени умаляемо и умалител, а така, че са дадени умаляемо и остатъкът, а се търси умалителят.
Това е нещо, което прониква особено силно в душевния свят на детето и допринася много повече за развитието му, отколкото обичайният начин на пресмятане.
към текста >>
То се зарадва много, когато я реши, особено с
лед
като му бях казал, че трябва да се справи за час и половина.
И така, Вие видяхте, че момчето успя да реши задачата, но не веднага.
То се зарадва много, когато я реши, особено след като му бях казал, че трябва да се справи за час и половина.
Вие ясно видяхте на какво е способно то. Всички сили на неговото същество се включиха в работата. Само че за да се справи, му трябваше по-голям период от време, което означава, че неговото етерно и физическо тяло веднага се възпротивяват, те не разгръщат своите функции, въпреки че възможностите са налице.
към текста >>
Сега, ако прос
лед
им как се развиват интересите на това момче, ние ще установим, че те остават в главовата организация.
Сега, ако проследим как се развиват интересите на това момче, ние ще установим, че те остават в главовата организация.
Те не могат да се спуснат надолу в другите системи на неговия организъм.
към текста >>
Много показателна в този случай е с
лед
ната малка подробност.
Много показателна в този случай е следната малка подробност.
Вие видяхте, че то дойде със своя малък „Кодак” и поиска да ни фотографира, което направи много старателно и с дълбок интерес. После се опитах да му кажа, че може да направи още една снимка. Но за тази цел то би трябвало да смени лентата, което би надхвърлило нещата, които непосредствено го интересуват. Ето защо момчето се възпротиви и не поиска да смени лентата. Ако нещо пробуди интереса му, то изцяло се насочва към него.
към текста >>
И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впос
лед
ствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки.
После се опитах да му кажа, че може да направи още една снимка. Но за тази цел то би трябвало да смени лентата, което би надхвърлило нещата, които непосредствено го интересуват. Ето защо момчето се възпротиви и не поиска да смени лентата. Ако нещо пробуди интереса му, то изцяло се насочва към него. Ако обаче нещо трябва да се пренесе в системата веществообмен-крайници, тогава неговото етерно и физическо тяло веднага оказват мощна съпротива.
И тъкмо тук е необходима намесата – въпреки че в тази възраст това е по-трудно, отколкото в една по-ранна възраст – на педагогическата терапия, което изисква да се тръгне от нещата, към които изпитва определени интереси и впоследствие кръгът на тези интереси да се разширява във всички посоки.
С това момче може да се постигне твърде много, ако се вземат предвид здравите инстинкти, които то въпреки всичко носи в себе си. Винаги може да се установи, че здравите инстинкти са налице дори и при абнормните деца. Ако вниманието на въпросното момче се насочи към такива неща, които изискват сръчност, кръгът на интересите му веднага се разширява.
към текста >>
Напротив, когато пог
лед
ът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек.
Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост.
Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници. И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>
С
лед
ователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост.
Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници.
И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>
И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което пог
лед
ът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; с
лед
ователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници.
И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>
А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и прос
лед
им съответния случай.
Но при тези деца, показващи затруднения в това отношение, е от полза, ако ги накарате да целуват пръстите на краката си. Добре е също – този похват е винаги от полза, а при това момче може да се окаже много успешен – ако накараме тези деца да хванат между палеца и другите пръсти на своя крак един молив и да изписват отделни букви. И ние ще установим, че докато изписват букви със своя крак, те изпитват голяма радост. Това би могло да се окаже много полезно дори и при въпросното момче. Упражнявайки се пише с пръстите на краката, то върши един вид лечебна евритмия и тя наистина може да бъде от голяма полза.
А дали един лечебен курс с олово ще подобри нещата при деца на тази възраст – това ще стане ясно, ако опитаме и проследим съответния случай.
към текста >>
С
лед
ователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък.
Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето.
Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца? Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия. Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно.
към текста >>
Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възг
лед
принадлежи към езотериката на педагогическата мисия.
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък. Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето. Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца?
Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия.
Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно. Тъкмо в духовните професии се спестява много време, ако човек действително се свързва със съответните явления.
към текста >>
При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи пог
лед
а си в правилната посока.
Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък. Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето. Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца? Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия. Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето.
При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока.
Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно. Тъкмо в духовните професии се спестява много време, ако човек действително се свързва със съответните явления.
към текста >>
При него също имахме характерните симптоми, които вече разг
лед
ахме, само че то е с няколко години по-голямо.
И така, наскоро имахме един типичен случай, едно 15-годишно момче с епилепсия.
При него също имахме характерните симптоми, които вече разгледахме, само че то е с няколко години по-голямо.
Тук трудността идва от това, че момчето се намира в прехода към половата зрелост. Не беше ли то кастрирано? Процесът засяга целия организъм.
към текста >>
При този младеж нека да имаме предвид с
лед
ното: той се намира в такъв период, когато е необходимо да бъде лекуван така, както се лекуват деца в полова зрелост, а именно като внимателно им отваряме очите за всичко, което би могло да пробуди у тях интерес към процесите на околния свят.
И тъй като момчето е кастрирано, ние сме свидетели на извънредно бурни явления, а именно реакции, предизвикани от една изкуствена намеса в половото развитие. При това момче преходът към половата зрелост протича много трудно. Защото половото съзряване е процес, който засяга целия организъм. За момчето кастрацията няма друго значение, освен че тя идва като едно противодействие срещу половото съзряване.
При този младеж нека да имаме предвид следното: той се намира в такъв период, когато е необходимо да бъде лекуван така, както се лекуват деца в полова зрелост, а именно като внимателно им отваряме очите за всичко, което би могло да пробуди у тях интерес към процесите на околния свят.
Преди всичко, трябва да се приложат методите на Валдорфската педагогика. Нека да го избавим от неговата вътрешна възбудимост и трайно да насочим вниманието му към навън, така че да пробудим интерес към външните неща и процеси.
към текста >>
Това се вижда още от пръв пог
лед
.
И така, ние имаме пред себе си едно момиче на 15 години, при което ясно проличава, че астралната организация не е достатъчно интензивно включена в цялостния организъм.
Това се вижда още от пръв поглед.
Преди всичко, астралната организация се оказва твърде слаба, за да предпази Аза от онези изкушения, които възникват у човека, когато той яде и усеща храната прекалено вкусна, прекалено сладка и така нататък. Когато астралното тяло не е достатъчно активно в долната част на лицето, тогава устните изпъкват особено много, понеже в тази област е налице една прекалено силна вкусова наслада, свързана с преработката на храната. Тези явления имат дълга предистория, въпреки че, естествено, могат да настъпят и в по-късна възраст. Аз вече посочих, че между 3-та и 4-та година от живота на момичето вероятно е имало някакво усложнение.
към текста >>
Тук става дума за с
лед
ното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека.
Вие сами бихте могли да стигнете до подобни наблюдения, ако подхождате към тези неща с онази любов, на която аз придадох такова голямо значение. Всъщност, Вие никога не би трябвало да си служите с изрази като този: Да, но за да стигна до тези неща, аз трябва да съм ясновиждащ! – Това издава една вътрешна леност, която няма място в живота на онзи, който е избрал професията възпитател.
Тук става дума за следното: Много преди да стигнете до ясновидство, което впрочем е необходимо и в тази област, Вие трябва да развиете в себе си способността да вниквате в това, което се случва, а до тази способност се издигаме чрез една сърдечна отдаденост към онова, което тъкмо абнормните състояния пораждат в човека.
В подходящия момент Вие сами ще вземете правилното решение. Естествено, за всичко това е необходима и езотерична смелост. Онази езотерична смелост, която се пробужда у човека, ако не се появят едни или други пречки.
към текста >>
Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, с
лед
ва да се съобразяваме и със самите млади хора.
Виждате ли, става дума за нещо, което засяга онези млади хора – а Вие също сте част от тях – които по някакъв начин са се посветили на една забележителна професия, която може да упражни оздравителното си въздействие върху цялото човечество. Днешното младежко движение е една голяма необходимост, то е нещо извънредно важно и във висша степен интересно също и за хората от по-старото поколение. Тези мои думи не бива да се разбират погрешно. И така, никой не бива да застава срещу младежкото движение. От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите.
Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора.
Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст.
към текста >>
Естествено, онези, които имат опит в тези неща, с
лед
ва да обърнат внимание на това.
Днешното младежко движение е една голяма необходимост, то е нещо извънредно важно и във висша степен интересно също и за хората от по-старото поколение. Тези мои думи не бива да се разбират погрешно. И така, никой не бива да застава срещу младежкото движение. От друга страна, не можем да укоряваме по-възрастните, че не проявяват достатъчно разбиране към по-младите; все пак голяма част от несполуките се дължат на това, че първите не приемат достатъчно сериозно вторите. Когато става дума за конкретни задачи в рамките на младежкото движение, следва да се съобразяваме и със самите млади хора.
Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това.
При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст. Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора.
към текста >>
Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи с
лед
Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора.
Естествено, онези, които имат опит в тези неща, следва да обърнат внимание на това. При младите има нещо, което често пъти дава много лош отпечатък върху всички техни начинания. И това е суетата. Суетата откриваме навсякъде в основата на младежкото движение, и то не като израз на някакво лошо възпитание, а защото волята по необходимост засилва вътрешните способности, при което ариманическите влияния подхранват суетата. Виждате ли, през живота си аз съм имал възможността да наблюдавам доста многообещаващи хора на различна възраст.
Имал съм възможност отблизо да наблюдавам много подобни случаи, които ясно показваха, че епохата, която настъпи след Кали Юга беше съпроводена с рязко нарастване на суетата и то главно на нейните особени разновидности, засягащи младите хора и подтискащи онези качества, които са присъщи именно на днешните млади хора.
Ето защо толкова често сме свидетели на общи приказки за велики мисии и задачи, като в същото време никой не обръща внимание на малките, конкретни неща, без които не може.
към текста >>
С
лед
ователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело съзнание, че трябва да открием в душата си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.
И ако Вие отново и отново си повтаряте това – без никаква суета и жертвоготовно преодолявайки всякакви пречки – тогава не само ще усетите, а и ще видите колко много може да се постигне в тази посока.
Следователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело съзнание, че трябва да открием в душата си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.
към текста >>
Тя се състои в с
лед
ното.
Общо взето, в областта на педагогиката хората не могат да постигнат нищо, докато не осъзнаят една истина.
Тя се състои в следното.
Всяка вечер Вие да пробуждате в съзнанието си усещането: В мен е Богът, в мен е Богът или Божият дух, и то не само теоретично, понеже според повечето хора медитирането е едно чисто теоретично занимание; а всяка сутрин да пробуждате в съзнанието си усещането, което ще Ви съпровожда през целия ден: Аз съм в Бога.
към текста >>
Тогава пред Вас застава с
лед
ният образ: В мен е Богът – а на с
лед
ващото утро картината се променя: Аз съм в Бога.
Размислете само какво всъщност постигате, ако раздвижите в себе си тези две представи, превръщайки ги в живи усещания, във волеви импулси.
Тогава пред Вас застава следният образ: В мен е Богът – а на следващото утро картината се променя: Аз съм в Бога.
– Но това е едно и също, както горната и долната фигура (Рис. 17). И сега чисто и просто стигате до едно интимно разбиране: Това тук е един кръг, а това е една точка. И още: Кръгът е точка, точката е кръг.
към текста >>
Те са различни само за външния пог
лед
.
Припомнете си рисунката, на която изобразих човека веществообмен-крайници и човека-глава. Тази рисунка не означава нищо друго, освен израз на това, което сега ще Ви покажа с една проста медитативна фигура. При човека това е осъществено по такъв начин, че в човекакрайници Азовата точка на главата става кръг. И Вие ще се научите да разбирате целия човек, ако подходите към него, тръгвайки от вътрешната му същност. На първо време, Вие трябва да разберете, че двете фигури, двете представи са едно и също, че те просто не се различават една от друга.
Те са различни само за външния поглед.
Тук имаме един жълт кръг, но имаме същи и една синя точка. Защо? Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията.
към текста >>
Ако се вг
лед
ате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
Защото това е схематичната фигура на главата, а това е схематичната фигура на тялото. Но ако точката се утвърждава вътре в тялото, тя се превръща в гръбначен мозък; ако точката се утвърждава тук, тя се превръща в това, което трябва да бъде в главовата организация, превръща се в наченки на гръбначен мозък (Рис. 18). Ето как пред Вас се очертава вътрешната динамика на морфологията. Ако Вие, изхождайки от нея, медитирате, ще стигнете до анатомията, до физиологията. Тогава се приближавате до вътрешната интуиция, досещайки се, че горната челюст и долната челюст се явяват крайници, а главата – един цялостен организъм, разположен в горната част на тялото – чиито крайници впрочем са атрофирали – като същевременно се видоизменят в челюсти, и накрая Вие се досещате, че зъбите и пръстите на краката се намират в пълна противоположност.
Ако се вгледате в челюстните кости, Вие ще откриете атрофираните образувания, присъщи за пръстите на краката, атрофираните образувания на ръцете и краката.
към текста >>
Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само с
лед
и от гордост и суета.
Медитирането има и друго усещане и то е свързано с потопяване в действителния свят, включително и до най-малките подробности. Преклонение пред малките неща! Не бива да премахваме интереса към тези малки неща, скъпи мои приятели, Вие трябва да се интересувате от всичко: както от ушната мида, ноктите и космите, така и от Сатурн, Слънцето, и Земята. Защото в крайна сметка един човешки косъм съдържа всичко и губейки един косъм, фактически човек губи целия Космос. Всъщност, ако се положат усилията, необходими за истинския медитативен живот, вътрешно е възможно да се пресъздаде всичко онова, което е видимо във външния свят.
Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само следи от гордост и суета.
Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да възпитавате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впоследствие да го пренесете и в други области на младежкото движение.
към текста >>
Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да възпитавате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впос
лед
ствие да го пренесете и в други области на младежкото движение.
Преклонение пред малките неща! Не бива да премахваме интереса към тези малки неща, скъпи мои приятели, Вие трябва да се интересувате от всичко: както от ушната мида, ноктите и космите, така и от Сатурн, Слънцето, и Земята. Защото в крайна сметка един човешки косъм съдържа всичко и губейки един косъм, фактически човек губи целия Космос. Всъщност, ако се положат усилията, необходими за истинския медитативен живот, вътрешно е възможно да се пресъздаде всичко онова, което е видимо във външния свят. Обаче тези усилия остават напразни, ако тук или там се появяват дори само следи от гордост и суета.
Ето защо, скъпи мои приятели, ако наистина искате да възпитавате непълноценни деца, трябва да развиете в себе си по възможно най-скромен начин това преклонение пред малките неща и впоследствие да го пренесете и в други области на младежкото движение.
към текста >>
Не искате ли веднъж честно и точно да опишете какво направихте, с
лед
като получихте потвърждение от майката?
Но тук трябва да отбележа, че виждам и големи грешки, които допускаме при много от инициативите в нашето антропософско движение. – В случая с момичето, както Ви казах, би трябвало да се прояви някаква абнормност между 3-та и 4-та година. Вие питахте майката и тя го потвърди. И какво направихте после?
Не искате ли веднъж честно и точно да опишете какво направихте, след като получихте потвърждение от майката?
към текста >>
Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги с
лед
ва.
Между 3-та и 4-та година при момичето настъпва окултна треска. В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло.
Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва.
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси. Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид с
лед
ното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси.
В медицината също я наричат с това име: окултна треска. Тук се намираме в една от онези медицински области, където са запазени изрази от по-далечното минало. Когато един лекар не може да посочи някаква причина за треската, той я нарича окултна треска. Тази окултна треска между 3-та и 4-та година означава една особена слабост на астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло реагират прекалено силно, астралното тяло не може да ги следва.
Ето защо при това дете трябва да имаме предвид следното: на 3-та година настъпва един вид закърняване на астралното тяло и ние трябва да му се притечем на помощ, като това е възможно също и с педагогически мерки, а именно, когато „раздвижим” неговите интереси.
Опишете, моля, как протичат учебните занимания при това момиче.
към текста >>
Защото като пос
лед
ица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм.
Сега трябва да се помисли за прилагане на лечебна евритмия. Защо?
Защото като последица от неправилното изграждане на астралното тяло, при детето настъпва една силно изразена тенденция към деформиране на горния организъм.
Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета.
към текста >>
Дори един повърхностен пог
лед
показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата.
Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления. Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални.
Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата.
Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им. В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област. Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
към текста >>
С
лед
ователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им.
Да, навсякъде при тези деца ние откриваме две основни явления. Много светли коси и лошо зрение, съпроводено от очни изменения. Тези две явления са феноменални. Дори един повърхностен поглед показва, че при албиносите имаме работа с една организация, много слаба по отношение на преработването на желязото, за разлика от преработването на сярата.
Следователно, работата е там, че организацията оказва съпротива срещу желязото, особено срещу преработката му в периферията; от друга страна, сярата е изтласкана към периферията, така че навсякъде в окосмените части виждаме една сярна аура, която избелва космите, отнема силите им.
В сравнително самостоятелното изграждане на очите, което дори в хора на ембрионалното развитие става в посока отвън навътре, ние също виждаме една самостоятелна сярна аура, която буквално изтласква очите от етерната към астралната област. Тъкмо при такива деца очите са като изтръгнати от очните орбити, преобладават силите на астралното тяло, докато етерните сили остават на заден план.
към текста >>
И едните, и другите сили се проявяват както в индивидуално-кармическото развитие, така и в нас
лед
ственото течение.
Сега възникват редица важни въпроси. От една страна, по отношение на своето изграждане, човекът е във връзка със Земните сили, съответно – Земните субстанции, от друга страна той е свързан с целия Космос. Той е двойно зависим.
И едните, и другите сили се проявяват както в индивидуално-кармическото развитие, така и в наследственото течение.
– И така, наследственото течение. Родителите на двете представени деца, както бащата, така и майката, не показват дори следи от това, което наблюдаваме при албиносите. Нищо, съвсем нищо, те са напълно нормални хора. Но се говори, че една от бабите е била албинос.
към текста >>
– И така, нас
лед
ственото течение.
Сега възникват редица важни въпроси. От една страна, по отношение на своето изграждане, човекът е във връзка със Земните сили, съответно – Земните субстанции, от друга страна той е свързан с целия Космос. Той е двойно зависим. И едните, и другите сили се проявяват както в индивидуално-кармическото развитие, така и в наследственото течение.
– И така, наследственото течение.
Родителите на двете представени деца, както бащата, така и майката, не показват дори следи от това, което наблюдаваме при албиносите. Нищо, съвсем нищо, те са напълно нормални хора. Но се говори, че една от бабите е била албинос.
към текста >>
Родителите на двете представени деца, както бащата, така и майката, не показват дори с
лед
и от това, което наблюдаваме при албиносите.
Сега възникват редица важни въпроси. От една страна, по отношение на своето изграждане, човекът е във връзка със Земните сили, съответно – Земните субстанции, от друга страна той е свързан с целия Космос. Той е двойно зависим. И едните, и другите сили се проявяват както в индивидуално-кармическото развитие, така и в наследственото течение. – И така, наследственото течение.
Родителите на двете представени деца, както бащата, така и майката, не показват дори следи от това, което наблюдаваме при албиносите.
Нищо, съвсем нищо, те са напълно нормални хора. Но се говори, че една от бабите е била албинос.
към текста >>
С
лед
ователно, лелята.
Следователно, лелята.
Това се отнася за миналото. Нека само да отбележим, че някъде в миналото вече е съществувала известна склонност към това явление. Не споменахте ли днес и за други деца от Йена, също и от областта Заал?
към текста >>
С
лед
ователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изс
лед
ваме сярата.
Но да потърсим сега къде във външната среда можем да срещнем сяра. По цялата долина на Заал ние откриваме една руда, която представлява свързване между сяра и желязо, така че можем да установим: колко е съдържанието на желязо в околната среда, колко е съдържанието на сяра особено в тази област, където срещаме чудно красивите парченца пирит. Тези красиви, фини, златисти кубчета пирит са разпръснати из цялата област Заал (Рис. 19). В съседните области откриваме главно гипс. Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода.
Следователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изследваме сярата.
Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко?
към текста >>
– И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изс
лед
ване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни.
Както знаете, гипсът представлява сярнокиселинен варовик, съдържащ 20 процента вода. Следователно, в лицето на гипса ние отново имаме възможност да изследваме сярата. Това хвърля светлина върху всичко онова, което живее в атмосферата и така нататък; ето защо на първо време трябва да отчитаме почвените процеси, свързани с абсорбцията на сярата и желязото. В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата?
– И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни.
Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи. Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая.
към текста >>
И така, виждате как с
лед
ва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи.
В друг случай имаме територия, богата на желязо и тогава възниква въпросът: Как се формират взаимоотношенията между Земята и човека, така че Земята толкова силно да привлича желязото, а човекът да не е в състояние или пък да го постига с големи трудности? Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран.
И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи.
Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая.
към текста >>
Найнапред трябва да формулираме въпросите, с
лед
което ще пристъпим към разглеждане на случая.
Какви констелации са необходими, за да получи човек способността да отблъсква желязото, а да приема сярата? – И тук Вие стигате до силите на Космоса, до изследване на констелациите при раждането на едно такова дете, понеже констелациите при зачеването не са ни известни. Възниква и друг въпрос: Дали наистина при децата албиноси са налице някакви особени констелации, които могат да се получат много рядко? Съответствията бихме могли да търсим от данните, отнасящи се не до планети с кратък период на завъртане, а до планети, които имат дълъг период на завъртане около оста си, каквито са например Сатурн и Уран. И така, виждате как следва да бъдат представяни въпросите при подобни случаи.
Найнапред трябва да формулираме въпросите, след което ще пристъпим към разглеждане на случая.
към текста >>
3.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви с
лед
и.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва.
Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи.
Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло.
към текста >>
Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до с
лед
ното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления.
Естествено, всичко, което е довело момичето до това състояние, остава недоизяснено. Възпаленията в областта на пикочния мехур, имащи отражение в горния организъм, недвусмислено показват, че етерното тяло не се включва в организма по правилен начин, защото взаимодействието с астралното тяло също не протича както трябва. Разбира се, Вие винаги трябва да имате предвид, че причините за нещата, които се случват в душевната сфера, се коренят в по-фината организация, така че в по-грубата организация ние не откриваме никакви следи. Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация.
Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления.
Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло. Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава. То се отлага в това, което остава в леглото.
към текста >>
С
лед
ователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава.
Естествено, по-лесно е да забележим нещо в горната организация, отколкото в долната организация. Но ако искаме да помогнем на едно такова дете, чието етерно тяло функционира неправилно поради дефекти в астралното тяло, нещата опират до следното: По възможност да усилваме всичко, което би могло да направи впечатление на детето; с едно такова дете трябва да се работи посредством силните впечатления. Паметта зависи от правилната организация на физическото и етерното тяло. Астралното тяло и Азът не вземат със себе си онова, което под формата на спомени се запазва във впечатленията. Сънищата също възникват едва тогава, когато настъпи частично отлагане на астралното тяло и Аза в етерното и физическото тяло.
Следователно, за Аза и астралното тяло всичко, което се случва между заспиването и пробуждането, подлежи на забрава.
То се отлага в това, което остава в леглото. Но ако това, което остава, е организирано неправилно, то не може да въплъти остатъка от впечатления и тогава нещата опират до това, да се предизвикат достатъчно силни впечатления, така че горната организация да окаже енергични въздействия долната организация – имам предвид въздействията на Аза и астралното тяло върху етерното и физическото тяло.
към текста >>
Не е толкова важно дали този момент ще бъде постигнат бързо, или с
лед
три-четири години, вече в половата зрялост.
Нека въз основата на тази налична способност за възприятия да работим по-нататък, опитвайки се например да насочваме вниманието към такива кратки стихотворения, в които определен мотив се повтаря на всеки три строфи, така че детето да получи едно силно усещане за ритъма, за да се приближим до момента, когато ще му предложим също и неритмични впечатления.
Не е толкова важно дали този момент ще бъде постигнат бързо, или след три-четири години, вече в половата зрялост.
Ако работим съгласно този принцип, до постигането на посочения момент, а именно до момента, когато детето ще преработва не само ритмичните, но и неритмичните впечатления, ние така или иначе ще напредваме в областта на възпитанието. Терапията е вече набелязана: компреси с Berberis vulgaris (10%) и лечебна евритмия L M S – U.
към текста >>
И така, ние се ръководим от възг
лед
а, че формиращите сили, които се присъединяват към подвижността на астралното тяло, се противопоставят на M.
И така, ние се ръководим от възгледа, че формиращите сили, които се присъединяват към подвижността на астралното тяло, се противопоставят на M.
M, както казах, е онова, което привежда целия организъм в състояние на издишване, като по този начин става и една среща между астралната и етерната организация. S усилва дейността на астралното тяло, но така, че то да остане при самото себе си, а после идва U. Тези подробности изникват непосредствено пред нашия поглед, тук ние само ги възпроизвеждаме. Компресите с Berberis vulgaris имат за цел да неутрализират причините за възпаление.
към текста >>
Тези подробности изникват непосредствено пред нашия пог
лед
, тук ние само ги възпроизвеждаме.
И така, ние се ръководим от възгледа, че формиращите сили, които се присъединяват към подвижността на астралното тяло, се противопоставят на M. M, както казах, е онова, което привежда целия организъм в състояние на издишване, като по този начин става и една среща между астралната и етерната организация. S усилва дейността на астралното тяло, но така, че то да остане при самото себе си, а после идва U.
Тези подробности изникват непосредствено пред нашия поглед, тук ние само ги възпроизвеждаме.
Компресите с Berberis vulgaris имат за цел да неутрализират причините за възпаление.
към текста >>
Тук нещата могат да са съвсем различни с ог
лед
на досегашното му възпитание.
После ни беше представен и младеж на 16 години с клептомания. В негово лице Вие имате един много поучителен пример. Необходимо е само да видим, с какво той свързва своите впечатления.
Тук нещата могат да са съвсем различни с оглед на досегашното му възпитание.
към текста >>
И там, където е възможно, нека да с
лед
ваме с
лед
ната звукова пос
лед
ователност.
В дадения случай трябва да накараме детето да повтаря определени ритмични фрази, за да навлезе изцяло в музикалния елемент: “Und es wallet und woget und brauset und zischt.” Става дума за това, с помощта на “Und es wallet…” да подхванем бавно детето, придвижвайки се напред и назад. В този случай аз нарочно казвам “woget” вместо “siedet”, понеже фразата се използва с терапевтична цел. Да правим това бавно, насам и натам.
И там, където е възможно, нека да следваме следната звукова последователност.
Детето се пробужда вътрешно, ако го накараме да се удивлява по следния начин: нека то да произнася A, после E I, после в обратен ред I E A – A E I – I E A и така нататък. Така детето постепенно се пробужда, а благодарение на принципа на подражанието, нещата ще се повтарят. Вие трябва да разглеждате всяко дете поотделно; след време ще се убедите, че в основата на всяко Ваше начинание лежи принципът на имитацията.
към текста >>
Детето се пробужда вътрешно, ако го накараме да се удивлява по с
лед
ния начин: нека то да произнася A, после E I, после в обратен ред I E A – A E I – I E A и така нататък.
В дадения случай трябва да накараме детето да повтаря определени ритмични фрази, за да навлезе изцяло в музикалния елемент: “Und es wallet und woget und brauset und zischt.” Става дума за това, с помощта на “Und es wallet…” да подхванем бавно детето, придвижвайки се напред и назад. В този случай аз нарочно казвам “woget” вместо “siedet”, понеже фразата се използва с терапевтична цел. Да правим това бавно, насам и натам. И там, където е възможно, нека да следваме следната звукова последователност.
Детето се пробужда вътрешно, ако го накараме да се удивлява по следния начин: нека то да произнася A, после E I, после в обратен ред I E A – A E I – I E A и така нататък.
Така детето постепенно се пробужда, а благодарение на принципа на подражанието, нещата ще се повтарят. Вие трябва да разглеждате всяко дете поотделно; след време ще се убедите, че в основата на всяко Ваше начинание лежи принципът на имитацията.
към текста >>
Вие трябва да разглеждате всяко дете поотделно; с
лед
време ще се убедите, че в основата на всяко Ваше начинание лежи принципът на имитацията.
В този случай аз нарочно казвам “woget” вместо “siedet”, понеже фразата се използва с терапевтична цел. Да правим това бавно, насам и натам. И там, където е възможно, нека да следваме следната звукова последователност. Детето се пробужда вътрешно, ако го накараме да се удивлява по следния начин: нека то да произнася A, после E I, после в обратен ред I E A – A E I – I E A и така нататък. Така детето постепенно се пробужда, а благодарение на принципа на подражанието, нещата ще се повтарят.
Вие трябва да разглеждате всяко дете поотделно; след време ще се убедите, че в основата на всяко Ваше начинание лежи принципът на имитацията.
към текста >>
И така, за едно такова дете е много полезно, ако то – дори и физически – бъде пос
лед
ователно доведено до онези състояния, които описахме със звуците A E I – I E A и така нататък.
И така, за едно такова дете е много полезно, ако то – дори и физически – бъде последователно доведено до онези състояния, които описахме със звуците A E I – I E A и така нататък.
Вие ще постигнете това, ако детето прави кратки, умерено топли бани, последвани от прохладен душ. Изобщо, ако установите, че абнормността се проявява като вялост, посочените процедури винаги ще оказват благотворно влияние, стига да не се прекалява. И не бива да се страхуваме, ако след такива бани, особено в началото на лечебния курс, детето стане малко възбудено. Това ще премине. Реакцията приключва и детето постепенно се нормализира.
към текста >>
Вие ще постигнете това, ако детето прави кратки, умерено топли бани, пос
лед
вани от прохладен душ.
И така, за едно такова дете е много полезно, ако то – дори и физически – бъде последователно доведено до онези състояния, които описахме със звуците A E I – I E A и така нататък.
Вие ще постигнете това, ако детето прави кратки, умерено топли бани, последвани от прохладен душ.
Изобщо, ако установите, че абнормността се проявява като вялост, посочените процедури винаги ще оказват благотворно влияние, стига да не се прекалява. И не бива да се страхуваме, ако след такива бани, особено в началото на лечебния курс, детето стане малко възбудено. Това ще премине. Реакцията приключва и детето постепенно се нормализира.
към текста >>
И не бива да се страхуваме, ако с
лед
такива бани, особено в началото на лечебния курс, детето стане малко възбудено.
И така, за едно такова дете е много полезно, ако то – дори и физически – бъде последователно доведено до онези състояния, които описахме със звуците A E I – I E A и така нататък. Вие ще постигнете това, ако детето прави кратки, умерено топли бани, последвани от прохладен душ. Изобщо, ако установите, че абнормността се проявява като вялост, посочените процедури винаги ще оказват благотворно влияние, стига да не се прекалява.
И не бива да се страхуваме, ако след такива бани, особено в началото на лечебния курс, детето стане малко възбудено.
Това ще премине. Реакцията приключва и детето постепенно се нормализира.
към текста >>
Основният феномен при него е с
лед
ният: то не може да се включи както трябва във външния свят, то остава затворено в себе си.
Сега трябва да обсъдим случая с момчето, което вижда всичко в цветове. Това е едно момче, което няма пари.
Основният феномен при него е следният: то не може да се включи както трябва във външния свят, то остава затворено в себе си.
Нека да Ви обясня този феномен. То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност. А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек. Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло.
към текста >>
А това води с
лед
себе си с
лед
ното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек.
Сега трябва да обсъдим случая с момчето, което вижда всичко в цветове. Това е едно момче, което няма пари. Основният феномен при него е следният: то не може да се включи както трябва във външния свят, то остава затворено в себе си. Нека да Ви обясня този феномен. То не може да навлезе във външния свят и по този начин непрекъснато конфронтира своята Азова организация със своето астрално тяло, в резултат на което развива една вътрешна несръчност, или по-добре казано, една вътрешна небрежност.
А това води след себе си следното: поради сблъсъците със своето астрално тяло, то развива една фина чувствителност и заприличва на един изтънчен човек.
Всичко това е свързано с виждането на цветовете. То възприема цветни форми, понеже е будно в своето астрално тяло. При него положението е такова, че то може да бъде възпитавано, само ако съзерцава всичко, което ми се преподавал ето защо при такива деца откриваме един копнеж по идеалното, но и едно оттегляне от външния свят, неспособност за справяне с външния свят. Тъкмо при работата с това момче, чието обучение може да протича изцяло според методите на Валдорфската педагогика, всичко зависи от естественото доверие към него. Всъщност в този случай едва ли може да бъде направено нещо друго.
към текста >>
Има и други теми за обсъждане, но засега ще се спрем върху с
лед
ното.
Аз нарочно зададох този въпрос, понеже Вие се занимавате с хороскопи и вероятно сте стигнала до някакви заключения. За мен са от значение главно аспектите на Уран и Нептун. Понеже става дума за една нова област, най-добре е да подходим към нещата чисто евристично.
Има и други теми за обсъждане, но засега ще се спрем върху следното.
към текста >>
Нека отново да разг
лед
аме човешкото същество.
Нека отново да разгледаме човешкото същество.
Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия.
към текста >>
Тези съставни части на човешката природа с
лед
ва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност.
Нека отново да разгледаме човешкото същество. Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност.
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн.
към текста >>
Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с ог
лед
принципа на свободата.
Нека отново да разгледаме човешкото същество. Изхождайки от етерния принцип, който изгражда целия човек, ние различаваме: физическо тяло, етерно тяло, сетивно тяло, което свързваме със сетивната душа, разсъдъчна душа, наричана от гърците душа на силите, съзнателна душа, а после идват: Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Тези съставни части на човешката природа следва да бъдат разглеждани в тяхната относителна самостоятелност. Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък.
Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата.
Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн. А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, с
лед
ователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
Но всъщност съотношението им при всеки отделен човек е различно: един има повече сили в етерното тяло, а по-малко във физическото тяло, друг има малко повече сили в съзнателната душа и така нататък. Човекът пронизва всичко това със своята собствена индивидуалност, която преминава през повтарящите се земни животи и която регулира всички тези връзки с оглед принципа на свободата. Обаче онова, което идва от Космоса, е така свързано с човека, че на физическото тяло съответствуват най-силните Слънчеви въздействия. На етерното тяло съответствуват най-силните Лунни въздействия, на сетивното тяло – най-силните Меркуриеви въздействия, на сетивната душа – най-силните Венерини въздействия. На разсъдъчната душа съответствуват най-силните Марсови въздействия, на съзнателната душа – найсилните Юпитерови въздействия, на Духът-Себе – Сатурн.
А това, което в човека днес остава все още неразвито, има отношение към Уран и Нептун; те са „скитниците”, които са се присъединили към нашата планетарна система едва по-късно, следователно при тях трябва да търсим такива влияния, които фактически не са от голямо значение за рождената констелация.
към текста >>
Тя е свързана също и с общия принцип на нас
лед
ствеността.
От други антропософски лекции Вие знаете колко силно е влиянието на Луната по обиколния път чрез човешкото етерно тяло.
Тя е свързана също и с общия принцип на наследствеността.
Луната включва всевъзможни сили в модела на физическото тяло, които човек получава от родителите си. Това Лунно влияние дава точно определена посока на най-ранното детско развитие още от ембрионалния период.
към текста >>
Представете си един човек, чиято констелация е такава, че този Лунен импулс е максимално силен или поне достатъчен, за да му позволи да получи по пътя на нас
лед
яването нещо, което – така да се каже – се спуска в неговата обмяна на веществата.
Представете си един човек, чиято констелация е такава, че този Лунен импулс е максимално силен или поне достатъчен, за да му позволи да получи по пътя на наследяването нещо, което – така да се каже – се спуска в неговата обмяна на веществата.
Но може да се получи и друго: от Лунните влияния да бъде отнета някаква част, така че това, което ги отхвърля и се намира от другата страна, а именно Уран и Нептун, да привлече онова, което всъщност трябва да се съдържа в сферата на Луната. Могат да съществуват и други констелации. Обаче при тези деца ние откриваме тъкмо такава констелация и от хороскопа е ясно за какво става дума.
към текста >>
Обръщам Ви внимание и върху нещо друго: В същото време Луната се намира във Везни, с
лед
ователно, тя не е устойчива в Зодиака, колебае се; нейните влияния са допълнително отслабени и от факта, че Марс, носещ луциферическите влияния, стои в опозиция спрямо нея.
Обръщам Ви внимание и върху нещо друго: В същото време Луната се намира във Везни, следователно, тя не е устойчива в Зодиака, колебае се; нейните влияния са допълнително отслабени и от факта, че Марс, носещ луциферическите влияния, стои в опозиция спрямо нея.
към текста >>
А сега да разг
лед
аме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето.
А сега да разгледаме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето.
Те са в опозиция спрямо Луната, а Луната се намира във Везни. Сега да погледнем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай. Ако насочим поглед към Марс, ние също откриваме една, макар и не пълна, опозиция спрямо Луната. И така, при по-малкото дете ние не установяваме една пълна опозиция спрямо Луната, но все пак е налице една приблизителна опозиция. Своеобразното тук е, че ако потърсим Луната, ние отново ще я намерим във Везни, почти в опозиция спрямо Марс, който увлича със себе си Уран и Венера.
към текста >>
Сега да пог
лед
нем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай.
А сега да разгледаме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето. Те са в опозиция спрямо Луната, а Луната се намира във Везни.
Сега да погледнем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай.
Ако насочим поглед към Марс, ние също откриваме една, макар и не пълна, опозиция спрямо Луната. И така, при по-малкото дете ние не установяваме една пълна опозиция спрямо Луната, но все пак е налице една приблизителна опозиция. Своеобразното тук е, че ако потърсим Луната, ние отново ще я намерим във Везни, почти в опозиция спрямо Марс, който увлича със себе си Уран и Венера. И така, тя отново се намира във Везни. Това не бива да е така, но всъщност Вие нямате точната дата на раждането.
към текста >>
Ако насочим пог
лед
към Марс, ние също откриваме една, макар и не пълна, опозиция спрямо Луната.
А сега да разгледаме хороскопа на по-малкото момиче; тук нещата стоят така: Ние отново имаме Венера, Уран и Марс в една област; те са разположени една до друга в тази част на небето. Те са в опозиция спрямо Луната, а Луната се намира във Везни. Сега да погледнем втория хороскоп – тук отново намираме, че Марс, Венера и Уран се в близко съседство, какъвто беше и предишният случай.
Ако насочим поглед към Марс, ние също откриваме една, макар и не пълна, опозиция спрямо Луната.
И така, при по-малкото дете ние не установяваме една пълна опозиция спрямо Луната, но все пак е налице една приблизителна опозиция. Своеобразното тук е, че ако потърсим Луната, ние отново ще я намерим във Везни, почти в опозиция спрямо Марс, който увлича със себе си Уран и Венера. И така, тя отново се намира във Везни. Това не бива да е така, но всъщност Вие нямате точната дата на раждането. Там Луната е във Везни, а също и тук.
към текста >>
Хороскопите с
лед
ва да бъдат интерпретирани индивидуално.
Това трябва да бъде обяснено за всеки случай поотделно.
Хороскопите следва да бъдат интерпретирани индивидуално.
Понеже става дума за сестри, такова подобие не е учудващо. Фактът, че при по-голямото дете има една по-силна опозиция, отколкото при по-малкото, се обяснява с възрастта, което също не е учудващо. Важното е, че тук се появява една съвсем очевидна констелация, и нейното интерпретиране показва следното: Марс, носителят на желязото, постига самостоятелност по отношение на размножителния принцип, по отношение на Луната, и най-вече отклонява всичко онова, което идва към човека благодарение на Венериния принцип, всичко онова, което е свързано с любовта; Марс не го допуска до своята собствена мисия, изтръгва го от своята собствена мисия и не му позволява да се свърже с това, което работи в размножението, а после и в растежа. Ето защо това, което трябва да живее в долната част на човека и да е свързано с растежните сили, се оказва изместено в организацията на главата, в резултат на което виждаме, че растежът страда от липсата на желязо, докато всичко, което е свързано с овладяването на желязото, тоест сярата, е в излишък.
към текста >>
Важното е, че тук се появява една съвсем очевидна констелация, и нейното интерпретиране показва с
лед
ното: Марс, носителят на желязото, постига самостоятелност по отношение на размножителния принцип, по отношение на Луната, и най-вече отклонява всичко онова, което идва към човека благодарение на Венериния принцип, всичко онова, което е свързано с любовта; Марс не го допуска до своята собствена мисия, изтръгва го от своята собствена мисия и не му позволява да се свърже с това, което работи в размножението, а после и в растежа.
Това трябва да бъде обяснено за всеки случай поотделно. Хороскопите следва да бъдат интерпретирани индивидуално. Понеже става дума за сестри, такова подобие не е учудващо. Фактът, че при по-голямото дете има една по-силна опозиция, отколкото при по-малкото, се обяснява с възрастта, което също не е учудващо.
Важното е, че тук се появява една съвсем очевидна констелация, и нейното интерпретиране показва следното: Марс, носителят на желязото, постига самостоятелност по отношение на размножителния принцип, по отношение на Луната, и най-вече отклонява всичко онова, което идва към човека благодарение на Венериния принцип, всичко онова, което е свързано с любовта; Марс не го допуска до своята собствена мисия, изтръгва го от своята собствена мисия и не му позволява да се свърже с това, което работи в размножението, а после и в растежа.
Ето защо това, което трябва да живее в долната част на човека и да е свързано с растежните сили, се оказва изместено в организацията на главата, в резултат на което виждаме, че растежът страда от липсата на желязо, докато всичко, което е свързано с овладяването на желязото, тоест сярата, е в излишък.
към текста >>
С
лед
ователно, в този случай сме изправени пред едно много силно доминиране на волята и преди всичко, в процеса на възпитанието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна.
Следователно, в този случай сме изправени пред едно много силно доминиране на волята и преди всичко, в процеса на възпитанието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна.
Към нервно-сетивната система на тези деца следва да се отнасяме с голяма нежност и най-вече да не натоварваме очите с четене и други подобни неща, а цялото преподаване да се извършва без зрителни усилия, без четене. Напротив, нека очите да привикнат към такива цветови впечатления, които да не се различават много, а бавно преливат едно от друго, както става, когато детето наблюдава дъждовната дъга. Това са част от средствата, които бихме могли да приложим.
към текста >>
Към нервно-сетивната система на тези деца с
лед
ва да се отнасяме с голяма нежност и най-вече да не натоварваме очите с четене и други подобни неща, а цялото преподаване да се извършва без зрителни усилия, без четене.
Следователно, в този случай сме изправени пред едно много силно доминиране на волята и преди всичко, в процеса на възпитанието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна.
Към нервно-сетивната система на тези деца следва да се отнасяме с голяма нежност и най-вече да не натоварваме очите с четене и други подобни неща, а цялото преподаване да се извършва без зрителни усилия, без четене.
Напротив, нека очите да привикнат към такива цветови впечатления, които да не се различават много, а бавно преливат едно от друго, както става, когато детето наблюдава дъждовната дъга. Това са част от средствата, които бихме могли да приложим.
към текста >>
Що се отнася до чисто терапевтичните въздействия, бих добавил само това, че с
лед
половата зрялост не може да се очаква особен ефект.
Що се отнася до чисто терапевтичните въздействия, бих добавил само това, че след половата зрялост не може да се очаква особен ефект.
Но в нашия случай аз бих Ви посъветвал внимателно да наблюдавате различията в реакциите, понеже едното дете е родено през 1909, а другото през 1921. Фактически, при едно такова дете има силно излъчване на желязо от страна на двигателновеществообменния организъм. Вие бихте могли да постигнете това силно излъчване на желязо като натрошите пирит на прах и го поръсите върху някаква повърхност, която ограничава излъчването на желязо, например стъкло – само че в този случай употребата му е невъзможна. Ето защо се опитайте да използвате чиста хартия, добре пропита с мазнина, например съвсем тънка пергаментова хартия, достатъчно тънка, за да прилепне към тялото. Обикновената хартия не е подходяща.
към текста >>
Естествено, тази проблематика би могла да бъде прос
лед
ена и по-нататък; защото досега светът не е напреднал кой знае колко по въпроса за албиносите, освен общоизвестните констатации: те са пълни, имат светли коси, нощем виждат подобре, отколкото денем и така нататък.
Естествено, тази проблематика би могла да бъде проследена и по-нататък; защото досега светът не е напреднал кой знае колко по въпроса за албиносите, освен общоизвестните констатации: те са пълни, имат светли коси, нощем виждат подобре, отколкото денем и така нататък.
към текста >>
Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му с
лед
ната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион.
Та нали като нещо, което навсякъде има своите потвърждения, то е една пълна абстракция, която обяснява как листото живее в цветчето, как венчелистникът се превръща в тичинка, тоест разглежда съвсем елементарни метаморфози, една от които при животното и човека е метаморфозата на прешлените в черепни кости. Това учение не излиза извън рамките на най-елементарните неща. Самият аз бях поразен и си казвах: Нима Гьоте не е тръгнал от там – самият аз бях болен на тази тема през осемдесетте години – че целият мозък е едно преобразувание на един-единствен мозъчен ганглион? В духовен смисъл аз можах да видя, че той е схванал тази връзка. И тогава бях впечатлен от неговата сдържаност в коментарите относно това, което му се беше открило.
Когато пристигнах във Ваймар, аз намерих в един от бележниците му следната направена с молив бележка: Мозъкът е един трансформиран ганглион.
– Това беше отпечатано чак през деветдесетте години благодарение на моите усилия. През деветдесетте години внезапно се появи един напълно нов писател: Гьоте, така да се каже, стана най-плодотворния писател в края на 19. век.
към текста >>
Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя с
лед
ващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел.
Вие знаете, че навремето в Йена е станало нещо забележително: движен от съвсем сходни младежки импулси, от определени религиозно-духовни тенденции, немския абат Хилдебранд се отправил към Рим и по-късно станал папа Григорий VII, за да окаже от Рим едно силно влияние върху първоначално действуващите в него импулси. Тук ние имаме един силен римски импулс, тръгващ от Рим към Европа. Вие сте изучавали това историческо събитие.
Но забележителното тук е, че същата тази индивидуалност, в своя следващ земен живот, отново се появява в Йена под името Ернст Хекел.
Става така, сякаш в самия човек разградните принципи редовно се намесват в градивните принципи. Ето как в Йена Вие имате едно течение, което явно се противопоставя на римското течение. А пресечната им точка е тук (Рис. 24).
към текста >>
Но пог
лед
нете Хекел и вижте какво подмладяващо въздействие оказва той!
Той изрично подчертава, че не бива да обръщаме внимание на тези неща, а той с удоволствие избягва да приема Хекел като автор на „Естествената история на сътворението”, изтъквайки колко много лекции е прочел колегата Хекел, повече отколкото всички останали взети заедно, и че направеното от Хекел надхвърля постиженията на цялата Академия в Йена! – Той беше един филистерски ум. Извънредно комично беше да се чуе неговата реч. Ако вземете речта на Хекел, Вие ще доловите в нея нещо свежо и живо, но после внасят ешафода, влиза колегата Гертнер и отсича главата. И физиологът, този бивш католически деец, тъжно се оглежда, понеже – заедно с другите – и той трябва да участвува в дискусията.
Но погледнете Хекел и вижте какво подмладяващо въздействие оказва той!
Духовният му подем увличаше всички студенти. У тях също се пробуждаше някаква имагинативна способност. Потърсете онази книжка, където са събрани всички песни, които са звучали през този ден, например чудноватата песен за археоптерикса, който точи клюна си на върха на църковната кула – и представете си младенческата свежест на живота, който кипеше около Хекел. Препоръчвам Ви да медитирате върху всичко това, и тогава Вие ще проумеете какво означава Йена за духовното развитие на Европа.
към текста >>
часа ще изнеса пред Вас моята пос
лед
на лекция.
И така, за да приключим темата, утре в 9.
часа ще изнеса пред Вас моята последна лекция.
към текста >>
4.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Нека да започнем с това, ако желаете да изразите някакви Ваши желания, с
лед
което ще приключа този лекционен цикъл.
Нека да започнем с това, ако желаете да изразите някакви Ваши желания, след което ще приключа този лекционен цикъл.
И така, моля Ви да кажете какъв огън гори в сърцата Ви, а после ще продължим нататък.
към текста >>
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също с
лед
ва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина.
И така, в нашето обсъждане ставаше дума за едно задълбочаване на Валдорфската педагогика, включително и на онези възпитателни методи, които са приложими към така наречените абнормни деца.
От проведените разисквания Вие видяхте, че ако искаме да осигурим едно правилно лечение на абнормното дете, всъщност трябва да го преценяваме по съвсем различен начин, отколкото преценяваме така нареченото нормално дете; освен това възпитателите и учителите също следва да се отнасят към абнормното дете по друг начин, а не както се постъпва днес от един дилетантски кръг, където в повечето случаи се стига само до посочване на една или друга абнормност, без да се търсят тяхната причина.
Ние все още не сме настигнали Гьоте, който разглеждаше растителния свят и самия растеж на растенията по своя неповторим, донякъде елементарен начин. Гьоте се вглеждаше с особена радост в отклоненията и деформациите, които възникват в растителния свят. Едни от най-интересните статии на Гьоте са свързани тъкмо с тези аномалии, когато даден растителен орган, който сме свикнали да виждаме в определени, така наречени нормални форми, израства в огромни размери или се разчленява неправилно, заемайки твърде необичайно място. Тъкмо в обстоятелството, че в растителния свят са възможни такива аномалии, Гьоте вижда най-добрата изходна точка, която го доведе до неговата идея за прарастението. Защото той знае: идеята, която лежи зад формата на растението, се проявява особено ясно именно в такива аномалии; така че наблюдавайки системно растителния свят – естествено, необходимо е да се наблюдават различни растителни видове – наблюдавайки как възникват аномалиите при корените, стъблата, цветовете или плодовете, тогава зад аномалиите ние съзираме прарастението.
към текста >>
Напълно естествено е, ако приемем този възг
лед
за правилен, да продължим по-нататък и да поставим други въпроси.
Напълно естествено е, ако приемем този възглед за правилен, да продължим по-нататък и да поставим други въпроси.
Фактически, при всяка болест, изникваща отвътре, имаме работа с нещо духовно, обаче това се отнася също и за всяка болест, която се отключва от външни фактори, но се разразява във вътрешността на човешкия организъм. Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „вътрешното” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт. В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с оглед на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното? Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния.
към текста >>
В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с ог
лед
на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното?
Напълно естествено е, ако приемем този възглед за правилен, да продължим по-нататък и да поставим други въпроси. Фактически, при всяка болест, изникваща отвътре, имаме работа с нещо духовно, обаче това се отнася също и за всяка болест, която се отключва от външни фактори, но се разразява във вътрешността на човешкия организъм. Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „вътрешното” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт.
В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с оглед на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното?
Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм.
към текста >>
До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а с
лед
раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система.
Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм.
До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система.
Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм. Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание. Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната организация. С това се обяснява и вредното им въздействие върху майката, когато те се издигнат един етаж по-високо. Тогава виждаме и всички абнормни явления, които се проявяват при майката.
към текста >>
С
лед
ователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм.
При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка. Тук ние имаме един вид жива сила, която само е променила своята локализация в човешкия организъм. До раждането на детето тази сила се проявява главно в онази област, която принадлежи към системата веществообмен-крайници, а след раждането тя се проявява главно в областта на ритмичната система.
Следователно, тази сила се издига един етаж по-високо в човешкия организъм.
Издигайки се един етаж повисоко, тя изгубва своето Азово съдържание, което действуваше главно през ембрионалния период, но запазва своето астрално съдържание. Когато същите сили, действуващи в майчиното мляко, се издигнат един етаж по-високо и достигнат главата, те изгубват също и астралното си съдържание, така че действието им се ограничава само в областта на физическата и етерната организация. С това се обяснява и вредното им въздействие върху майката, когато те се издигнат един етаж по-високо. Тогава виждаме и всички абнормни явления, които се проявяват при майката.
към текста >>
Пог
лед
ът ни непрекъснато бяга встрани и се отклонява тъкмо от това, което е съществено.
Виждате ли, накрая стигаме до факта че днес е изключително трудно – изхождайки от всички области на официалната наука – да получим една вярна представа за човешкото същество.
Погледът ни непрекъснато бяга встрани и се отклонява тъкмо от това, което е съществено.
Днес никой не се обучава в това, да вниква в същественото. Нещата стигнаха дотам, че през първата половина на 19. век погледът в същественото напълно угасна. През първата половина на 19. век се още имаше една бегла представа, която днес продължава да живее само в езика, в гения на езика.
към текста >>
век пог
лед
ът в същественото напълно угасна.
Виждате ли, накрая стигаме до факта че днес е изключително трудно – изхождайки от всички области на официалната наука – да получим една вярна представа за човешкото същество. Погледът ни непрекъснато бяга встрани и се отклонява тъкмо от това, което е съществено. Днес никой не се обучава в това, да вниква в същественото. Нещата стигнаха дотам, че през първата половина на 19.
век погледът в същественото напълно угасна.
През първата половина на 19. век се още имаше една бегла представа, която днес продължава да живее само в езика, в гения на езика. Бихме могли да охарактеризираме нещата по следния начин: Ако се замислим върху човешкия род, виждаме, че съществуват най-различни болести. Ако подходим абстрактно към тях, ние бихме могли да опишем тези различни болести. После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия ъгъл ще поставим наследствените болести, в другия ъгъл – смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много нагледно; и след като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна организация.
към текста >>
Бихме могли да охарактеризираме нещата по с
лед
ния начин: Ако се замислим върху човешкия род, виждаме, че съществуват най-различни болести.
Днес никой не се обучава в това, да вниква в същественото. Нещата стигнаха дотам, че през първата половина на 19. век погледът в същественото напълно угасна. През първата половина на 19. век се още имаше една бегла представа, която днес продължава да живее само в езика, в гения на езика.
Бихме могли да охарактеризираме нещата по следния начин: Ако се замислим върху човешкия род, виждаме, че съществуват най-различни болести.
Ако подходим абстрактно към тях, ние бихме могли да опишем тези различни болести. После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия ъгъл ще поставим наследствените болести, в другия ъгъл – смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много нагледно; и след като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна организация. Би могло да се предположи още, че е възможно една предразположба към дадено заболяване да се изобрази схематично върху листове восъчна хартия, да се прибави името на детето и така всичко идва на мястото си.
към текста >>
После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия ъгъл ще поставим нас
лед
ствените болести, в другия ъгъл – смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много наг
лед
но; и с
лед
като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна организация.
век погледът в същественото напълно угасна. През първата половина на 19. век се още имаше една бегла представа, която днес продължава да живее само в езика, в гения на езика. Бихме могли да охарактеризираме нещата по следния начин: Ако се замислим върху човешкия род, виждаме, че съществуват най-различни болести. Ако подходим абстрактно към тях, ние бихме могли да опишем тези различни болести.
После, ако ги изобразим на една плоскост, бихме могли да съставим нещо като географска карта: в единия ъгъл ще поставим наследствените болести, в другия ъгъл – смъртоносните болести и всичко бихме могли да подредим много нагледно; и след като разполагаме с такава „географска” карта на болестите, бихме могли да открием къде точно ще е мястото на едно дете с тази или онази вътрешна организация.
Би могло да се предположи още, че е възможно една предразположба към дадено заболяване да се изобрази схематично върху листове восъчна хартия, да се прибави името на детето и така всичко идва на мястото си.
към текста >>
Замислете се само, колко много се прояснява нашият пог
лед
върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване.
Всяко животно, ако го разглеждаме правилно, отговаря на някакво заболяване. За животното, така да се каже, болестта е състояние на здраве. Ако това животно по някакъв начин влезе в човека и измести неговата собствена организация, тогава той се изражда в посока на животинската организация, разболява се. През първата половина на 19. век подобни – впрочем доста упорити – представи имаха не само суеверните хора, но и личности като Хегел.
Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване.
И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства. Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите. А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното.
към текста >>
А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до с
лед
ното.
През първата половина на 19. век подобни – впрочем доста упорити – представи имаха не само суеверните хора, но и личности като Хегел. Замислете се само, колко много се прояснява нашият поглед върху вътрешната същност на един човек, ако си кажем, че той прилича на лъв, на орел, на бик, или че има силно духовно излъчване. И още – когато, примерно, забелязвате, че етерното тяло е прекалено меко и има силен афинитет към физическата субстанция, тогава Вие откривате в човека такава организация, каквато е присъща на низшите природни царства. Това са основополагащи понятия, които Вие трябва да усвоите.
А всичко, което ще Ви доведе, като възпитатели, до самовъзпитанието, се свежда приблизително до следното.
към текста >>
Сегашният Аз ще стане реалност едва в с
лед
ващата инкарнация.
Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз. Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи. Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации.
Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация.
Азът е все още бебе. И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго. Ето какъв образ извиква егоизмът: човек, който нежно е прегърнал едно дете, едно бебе. И ако бихме искали астрално да нарисуваме днешните хора, би трябвало да ги изобразим така: всеки един носи в прегръдките си своето бебе.
към текста >>
И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава с
лед
ната имагинация: една сладострастна детег
лед
ачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго.
Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи. Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът. Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации. Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация. Азът е все още бебе.
И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго.
Ето какъв образ извиква егоизмът: човек, който нежно е прегърнал едно дете, едно бебе. И ако бихме искали астрално да нарисуваме днешните хора, би трябвало да ги изобразим така: всеки един носи в прегръдките си своето бебе.
към текста >>
Нека да си представим, как някой прави възможно най-продуктивната си медитация непосредствено преди или с
лед
някое решително свое действие, напълно забравяйки за това, което е изживял в хода на въпросното действие.
Естествено, за да получим отговори от този астрален свят, е необходимо вътрешно спокойствие. И ние веднага разбираме, дали някой е предразположен да се развива в тази посока. Ние го разбираме по това, дали той се оплаква от пречките, или не. Ако човек е включен в едно езотерично развитие, той никога не се оплаква, че трябва да понася трудности и да преодолява пречки. Защото в действителност пречки няма.
Нека да си представим, как някой прави възможно най-продуктивната си медитация непосредствено преди или след някое решително свое действие, напълно забравяйки за това, което е изживял в хода на въпросното действие.
Сега е напълно в негова власт да се изтръгне от единия свят и да се пренесе в другия свят. Точно в този момент прозвучава началният акорд, възвестяващ мобилизацията на вътрешните душевни сили.
към текста >>
Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество с
лед
нашето Ко
лед
но събрание.
Фактически, всяко начинание в рамките на антропософското движение би трябва да затвърждава у нас определени убеждения. Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения.
Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание.
Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси. От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове. Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се г
лед
а като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси.
Фактически, всяко начинание в рамките на антропософското движение би трябва да затвърждава у нас определени убеждения. Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание.
Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси.
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове. Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, с
лед
ва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата, които обсъдихме, всъщност трябва да разглеждаме само като един вид корени, от които ще израснат плодовете на убежденията. Преди всичко е необходимо да усетим субстанциално-антропософското като една реалност. И Вие няма да постигнете нищо, това предварително може да се каже, ако не приемете обсъдените тук теми като нещо, което формира и затвърждава Вашите убеждения. Това беше, бих казал, една самопонятна предпоставка, лежаща в основата на това, което трябва да съществува като Антропософско общество след нашето Коледно събрание. Но на инициативите, тръгващи от Гьотсанума, ще трябва да се гледа като на нещо напълно реално и занапред не може да очакваме друго, освен това, че секциите към Гьотеанума ще се превърнат в източник на същинските антропософски импулси.
От всичко, което усетихте в хода на нашите разговори, следва, че това Антропософско общество трябва да се превърне в едни жив организъм, чиято кръв е съставена от отговорностите на неговите членове.
Нещата работят както трябва, ако ги усещаме по правилен начин. Както в човешкия организъм сърцето и бъбреците работят заедно за да съществува цялото, така трябва да работят задружно и Секциите, които са отговорни за същинската антропософска субстанция, която те носят в себе си. Обаче онзи, който предприема нещо във външния свят, трябва да търси взаимодействие с това, което тръгва от Секциите.
към текста >>
Педагогическото течение с
лед
ва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност.
Ето, сега Вие имате намерение да вършите нещо в помощ на изоставащите деца. На първо място Вие трябва да обърнете внимание на това, което живее като педагогическо течение в рамките на антропософското движение.
Педагогическото течение следва да бъде за Вас нещо, което се влива във Вашата собствена дейност.
Нека да е ясно: Педагогическото течение съдържа в себе си нещо, което оказва лечебно въздействие върху обикновения човек. И още: Медицинската Секция към Гьотенума може да Ви даде това, което задълбочава педагогическите въздействия при хора с едни или други абнормности. А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка.
към текста >>
Вие виждате, че и тук трябва да бъде търсена тази жива връзка, изразяваща се също и в това, че до известна степен онзи, който се занимава с лечебна евритмия, с
лед
ва да е запознат и с основите на самата евритмия.
А когато сами напреднете в тази област, скоро ще откриете, че не съществуват правила, според които: това е добро в този случай, това не е добро в този случай! Необходима е постоянна и жива връзка между педагогическото и медицинското течение. Не бива да се допуска разкъсване на тази връзка. Не бива да се допуска какъвто и да е егоизъм в тесните специалности; трябва да има единствено стремеж за приобщаване към цялото. Доколкото лечебната евритмия се приближава до лечебната педагогика, дотолкова и цялата евритмия се приближава до лечебната педагогика.
Вие виждате, че и тук трябва да бъде търсена тази жива връзка, изразяваща се също и в това, че до известна степен онзи, който се занимава с лечебна евритмия, следва да е запознат и с основите на самата евритмия.
Лечебната евритмия, макар и без да достига някакъв художествен завършек, трябваше да израсне от общото познание на звуковата евритмия. Когато беше дадена лечебната евритмия, поставихме и условието тя да не бъде упражнявана без сътрудничество с лекаря. Всичко това показва как трябва да бъдат приемани нещата, които човек изживява в антропософията.
към текста >>
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но с
лед
всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Ко
лед
ното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности.
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности.
При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган. Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган. А дали занапред това ще бъде разбирано в рамките на антропософското движение?
към текста >>
При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се г
лед
а като на един завършен авторитетен орган.
Може да Ви изглежда и малко невероятно, но след всичко, което се случи, Вие виждате: По времето на Коледното събрание въпросът за тази отговорност беше поставен с една изключителна строгост, която може би ужасно засегна някои от присъствуващите там личности.
При тези обстоятелства, Ръководството на Гьотенума не можеше да се образува по друг начин, освен така, че на това Ръководство да се гледа като на един завършен авторитетен орган.
Що се отнася до отделните неща, които могат да бъдат взети в съображение, това Ръководство просто трябва да бъде разглеждано като един завършен авторитетен орган. А дали занапред това ще бъде разбирано в рамките на антропософското движение?
към текста >>
Бихме могли и да добавим: преди Ко
лед
ното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен.
Ето какво може да се каже, като един вид основополагащ камък, в началото на едно такова начинание, каквото е Вашето. Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване. Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена.
Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен.
И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество. Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки. И това се правеше толкова ясно, че дори не се забелязваше и хората вярваха точно в обратното. Обаче цялото може да бъде излекувано само, ако членовете осъзнаят, че съществува и „волята”, и тази воля на обществото произлиза от Ръководството на Гьотенума.
към текста >>
През периода преди Ко
лед
ното събрание това беше един прафеномен в нашето общество.
Ето какво може да се каже, като един вид основополагащ камък, в началото на едно такова начинание, каквото е Вашето. Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване. Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена. Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен. И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания.
През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество.
Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки. И това се правеше толкова ясно, че дори не се забелязваше и хората вярваха точно в обратното. Обаче цялото може да бъде излекувано само, ако членовете осъзнаят, че съществува и „волята”, и тази воля на обществото произлиза от Ръководството на Гьотенума. И ако прояви разбиране, без никаква принуда, всеки може да открие себе си в тази воля.
към текста >>
Ето защо, когато давате ход на тази инициатива в Лауенщайн, на която възлагате толкова големи надежди, необходимо е да работите в пълно съзвучие с цялото антропософско движение, така че от една страна Вие да сте проникнати от съзнанието, че антропософското движение е нещо, на което да отговорите с „Да”, нещо което трябва да опазвате и утвърждавате, но само по начин, който е в съответствие с Духа на Ко
лед
ното събрание.
Всичко това е от огромна важност, когато става дума за постигане на разбирателство с антропософското движение.
Ето защо, когато давате ход на тази инициатива в Лауенщайн, на която възлагате толкова големи надежди, необходимо е да работите в пълно съзвучие с цялото антропософско движение, така че от една страна Вие да сте проникнати от съзнанието, че антропософското движение е нещо, на което да отговорите с „Да”, нещо което трябва да опазвате и утвърждавате, но само по начин, който е в съответствие с Духа на Коледното събрание.
Обаче от друга страна, нещата трябва да стоят така, че когато една малка група от нашето Антропософско общество се заема с едно дело, то да напредва по такъв начин, че да укрепва силата на цялото антропософско движение.
към текста >>
Включвайки се в едно духовно движение, мислете за него така, че да го направите плодотворно за практическия живот; едва тогава на това духовно движение ще се г
лед
а като на нещо живо.
Включвайки се в едно духовно движение, мислете за него така, че да го направите плодотворно за практическия живот; едва тогава на това духовно движение ще се гледа като на нещо живо.
към текста >>
5.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на с
лед
рожденото развитие на човека.
За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на следрожденото развитие на човека.
Описание на същото с разглеждане на наследствения поток и на частите на човешкото същество. Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества. Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността. Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло.
към текста >>
Описание на същото с разглеждане на нас
лед
ствения поток и на частите на човешкото същество.
За определяне на отговорността и на свободната воля е необходимо познаване на следрожденото развитие на човека.
Описание на същото с разглеждане на наследствения поток и на частите на човешкото същество.
Детето възприема духовното в своето естество и човешкото обкръжение: духовните същества. Освобождаване на формообразуващите сили: паметова способност. Развитие на силите на интелигентността. Слънчевите сили през първите седем години = етерни сили, формиращи тялото; сили на Луната през втората седемлетка: астрални сили, формиращи размножителното тяло. Слънчеви сили в душевно-духовното.
към текста >>
С
лед
ващ стадий на вродено слабоумие.
Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество. Патологическото изграждане в три етапа. Патологична невъзможност за вместване чрез волята в света. Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои.
Следващ стадий на вродено слабоумие.
Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
към текста >>
Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да с
лед
ва само сам себе си.
Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество. Патологическото изграждане в три етапа. Патологична невъзможност за вместване чрез волята в света. Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои. Следващ стадий на вродено слабоумие.
Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
към текста >>
Разглеждане на болестта от г
лед
на точка на Кармата.
Разглеждане на болестта от гледна точка на Кармата.
Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство. Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот. Изминала инкарнация - оформяне на главата. Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система. По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти.
към текста >>
Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е пос
лед
ица от едно болно устройство.
Разглеждане на болестта от гледна точка на Кармата.
Преди: болестта произхожда от греха; сега: грехът е последица от едно болно устройство.
Обсъждане с помощта на конкретния пример за пренасяне действието на поведението върху оформянето на живота и изграждането на телесното устройство в един по-късен живот. Изминала инкарнация - оформяне на главата. Живот между смъртта и едно ново раждане - дихателна система. По-общо разглеждане на взаимоотношенията, предизвикани от Кармата; въпросът "как" в лечението на психопатични отношения: развитие на духовния живот с помощта на факти. Лекуването като богослужение.
към текста >>
6.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото нас
лед
ство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си.
Скъпи приятели! В този курс за първи път обединихме членовете на два духовни кръга на действие, и това обединяване означава нещо много особено. Ето защо още днес ще бъде необходимо, чрез съдържанието на този курс, да постигнем разбиране по отношение смисъла на това обединяване.
Засега бих желал да обърна вниманието Ви само на обстоятелството, че този курс, може би както никой друг, ще бъде пример за това, как чрез особеното изграждане на духовния живот в наше време трябва да бъдат обновени старите предания, старото наследство, защото това, което се е практикувало под названието пасторска медицина, в основа та са всъщност вече е изгубило съдържанието си.
Ние ще видим това в хода на нашите разглеждания. И обратно, тъкмо от основите на нашето време ще произлезе една особена значима задача, която от своя страна, обобщена в едно разглеждане, вече може да носи названието пасторска медицина. Ние внимавахме строго, в този курс в съществената си част да бъдат обединени действителни теолози и такива личности, които са истински лекари, или ще станат такива, лекари в смисъла, че според задачите на медицинската секция на Гьотеанума ние да можем да отговаряме за това тяхно име. Как ще бъде изграден този смисъл, всичко това ще бъде обсъдено в този курс. Ала допуснахме и някои изключения, но само малко, и те са добре обоснова ни в рамките на това, което са убежденията на медицинската секция на Гьотеанума.
към текста >>
Ето, стана ясно, че съществува например и с
лед
ното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания.
Разбира се и двете, доколкото са лечители или теолози. Става дума за съвместната работа, за взаимопроникване на работата. И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му. И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога. Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много.
Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания.
Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание. Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог. И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия.
към текста >>
И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в с
лед
ните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий.
И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога. Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много. Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания. Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание. Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог.
И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий.
И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение. И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор. Нашето антропософско движение не бива да се превръща в почва за хаотично размесване на неща, защото от това ще пострада сериозността, тази сериозност, за която ние така строго би трябвало да се грижим тъкмо в рамките на антропософското движение.
към текста >>
Но с
лед
като съм я обсъдил в общи линии, повече административно, според своята оправданост, само ще се превърне изцяло в предмет на пасторската медицина.
С това може би, скъпи мои приятели, ние сме постигнали разбиране по една точка.
Но след като съм я обсъдил в общи линии, повече административно, според своята оправданост, само ще се превърне изцяло в предмет на пасторската медицина.
Когато преди известно време от теологическа страна възникна желанието да бъде предложено на теолозите нещо медицинско, тогава аз не можах да отговоря на предложението с нещо друго, освен с това, че казах: да, ще изнеса курс върху пасторската медицина, в него теолозите ще могат да вземат участие. И ето така се устрои този курс върху пасторската медицина от страна на медицинската секция на Гьотеанума и теолозите вземат участие в него. Ние трябва да сме съвсем на ясно върху цялата структура на това начинание.
към текста >>
И така, скъпи мои приятели, в пос
лед
но време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско.
И така, скъпи мои приятели, в последно време пасторската медицина в същност не е предмет в рамките на медицинския факултет, но е в рамките на теологическия факултет; и тази пасторска медицина, преподавана в теологическите факултети, всъщност не съдържа нищо специфично медицинско.
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско.
към текста >>
В съществената си част тя съдържа с
лед
ното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
Или бих желал да запитам: имал ли е възможност някой от академично образованите лекари, присъствуващи тук, в рамките на своето професионално обучение в медицинския факултет да изучава самата пасторска медицина? Аз моля да вдигне ръка този, който е имал тази възможност? Това не се среща в лекционния материал на медицинския факултет, но пък играе своята роля в католическите теологически факултет. В рамките на евангелистите факултети надали все още играе някаква роля, но в рамките на католическите теологически факултети пасторската медицина играе роля, и то изхождайки от една добра основа. Само че не съдържа нищо медицинско.
В съществената си част тя съдържа следното: първо това, от което пастирите на човешката душа се нуждаят в рамките на самата грижа за душата, за да могат да се грижат наистина за душата, не само сред онези хора, които, бидейки здрави, са се поверили на душевните им грижи, но също и сред тези, които като болни са поверили на грижите им своите души.
Пасторът трябва да се грижи за душите; и тук има един различен нюанс, дали ще се грижим за душата на един болен, особено на тежко болен, или ще се грижим за душата на един здрав човек. Тук става дума за това, как да се грижим за душите на болни, евентуално тежко болни, как да се отнасяме в този случай. Обратно, в основата си все още не съм чел книга върху пасторската медицина, в която да не е ясно казано и повторено, че в първите задължения на пастира на душата влиза да помогне със съвети и действие, та да бъде намерен правилния лекар, но че той самият трябва да се въздържа от всякаква лекарска намеса. Аз разказвам в този случай.
към текста >>
За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически факултет, хигиенно-медицински е разг
лед
ан въпроса за аскетизма.
Втората съществена глава на пасторската медицина включва да бъде отговорено на въпросите, свързани с хигиената на религиозно-култовите обреди. Така например с лаика да бъде разискван въпроса за здравословното и вредното церемониално установените пости, или също така за това, което официалната лекарска наука казва например относно обрязването или нещо подобно.
За самия пастор, тук ние имаме работа най -вече с католически факултет, хигиенно-медицински е разгледан въпроса за аскетизма.
Тук могат да се кажат много и различни неща.
към текста >>
Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага с
лед
това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло.
Друга глава са определените мерки, които могат да бъдат предприети, да кажем в рамките на една община, в която има пастор и лекар, във връзка с лечението и със свещенодействието.
Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло.
В тази област ние трябва да отговорим на един въпрос, на който респективно досегашната пасторска медицина отговаря, какво значение има приемането на светото причастие след преодоляването на някаква болест и други подобни. Когато в съображение влиза духовното, тогава изцяло влиза в съображение взаимодействието на тайнството с лечебния процес при човека.
към текста >>
В тази област ние трябва да отговорим на един въпрос, на който респективно досегашната пасторска медицина отговаря, какво значение има приемането на светото причастие с
лед
преодоляването на някаква болест и други подобни.
Друга глава са определените мерки, които могат да бъдат предприети, да кажем в рамките на една община, в която има пастор и лекар, във връзка с лечението и със свещенодействието. Когато една религиозна общност изхожда от реалността на въздействието на тайнството, веднага след това ние ще говорим за това, тогава в действителност означава нещо, което се сблъсква с намесата, осъществявана чрез лекарствените средства, и в такива обреди, каквито е например светото миропомазване, ние имаме нещо, с което пасторът трябва да се справи, редом с лекаря, който е край болничното легло.
В тази област ние трябва да отговорим на един въпрос, на който респективно досегашната пасторска медицина отговаря, какво значение има приемането на светото причастие след преодоляването на някаква болест и други подобни.
Когато в съображение влиза духовното, тогава изцяло влиза в съображение взаимодействието на тайнството с лечебния процес при човека.
към текста >>
Друга една глава е с
лед
ната: и това е една обширна глава в пасторската медицина, занимаваща се със с
лед
ното: какво трябва да бъде поведението на душевния пастир в съгласие с това на лекаря при психопати, при душевно малостойни или дори душевно ненормални личности.
Друга една глава е следната: и това е една обширна глава в пасторската медицина, занимаваща се със следното: какво трябва да бъде поведението на душевния пастир в съгласие с това на лекаря при психопати, при душевно малостойни или дори душевно ненормални личности.
За подобни психопатични хора душевното пастирство бива модифицирано. В съществената си част това е задачата, която досегашната пасторска медицина си е поставяла, и която задача по доста подобен начин е била изпълнявана векове наред с помощта на постоянното позоваване на текстовете у църковните отци.
към текста >>
За тази цел, изхождайки тъкмо от основния светог
лед
на Антропософията, произлизат много важни задачи за една нова пасторска медицина.
Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния живот, не може да се прояви в същата светлина.
За тази цел, изхождайки тъкмо от основния светоглед на Антропософията, произлизат много важни задачи за една нова пасторска медицина.
И доколкото произлизат подобни задачи, това ние, скъпи мои приятели, можем да изследваме ако разгледаме въпроса от две страни. Да го разгледаме първо от медицинска страна.
към текста >>
И доколкото произлизат подобни задачи, това ние, скъпи мои приятели, можем да изс
лед
ваме ако разг
лед
аме въпроса от две страни.
Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния живот, не може да се прояви в същата светлина. За тази цел, изхождайки тъкмо от основния светоглед на Антропософията, произлизат много важни задачи за една нова пасторска медицина.
И доколкото произлизат подобни задачи, това ние, скъпи мои приятели, можем да изследваме ако разгледаме въпроса от две страни.
Да го разгледаме първо от медицинска страна.
към текста >>
Да го разг
лед
аме първо от медицинска страна.
Това е една област, която за нас, застанали пред едно обновление на духовния живот, не може да се прояви в същата светлина. За тази цел, изхождайки тъкмо от основния светоглед на Антропософията, произлизат много важни задачи за една нова пасторска медицина. И доколкото произлизат подобни задачи, това ние, скъпи мои приятели, можем да изследваме ако разгледаме въпроса от две страни.
Да го разгледаме първо от медицинска страна.
към текста >>
Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със с
лед
ното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят.
С какво имаме работа в хода на лечението?
Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят.
Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща. Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека. Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия.
към текста >>
Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като пос
лед
ица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна.
С какво имаме работа в хода на лечението? Когато оставим лечебното средство или лечебния процес да въздействува върху болния човек, тогава ние винаги имаме работа със следното: тогава, в желаното въздействие на дадена субстанция или процес, физически или духовен или душевен, ние навсякъде излизаме извън рамките на това, което представлява тъй наречения нормален взаимообмен на човека с околния свят. Без разлика какво лечение прилагаме, навсякъде ние излизаме вън от това, което човекът извършва в своя ежедневен живот, било при приемането на храна, било в излагането на въздействието на светлината и въздуха, или при излагането му на определени душевни влияния, навсякъде в хода на лечението ние излизаме извън рамките на тези неща. Дори когато определяме диета, ние излизаме една малка крачка вън от това, което човекът спазва в ежедневния си взаимообмен в околния свят. Ние оставяме лечебните средства да взаимодействуват върху човека.
Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна.
Така е и при другите лечебни въздействия. Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него. Защото как се посяга на човека в живота, или как посяга самият той? Скъпи мои приятели, по отношение на всичко, което осъществява процесите в живота на човека, или което може да ги осъществява, ние различаваме три неща: първо това, което по такъв начин действува в човека, тъй както действува в природата физикално-химическия елемент; второ това, което действува в човека не по физикално-химичен, но по витален начин. Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съзнанието.
към текста >>
Но само веднъж, скъпи мои приятели, би трябвало да прос
лед
им какво става в действителност в човека, когато наистина чрез даден лечебен процес, да кажем, бива понижена непосредствено повишената телесна температура.
Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното. Привидно е, когато лечебните мерки ни се виждат единствено като обикновени физически или биологически мерки. Ако те са действителни лечебни мерки, в противен случай те никога не биха били такива, тогава те винаги привличат душевния елемент, дори когато това остава неосъзнато от обикновеното съзнание.
Но само веднъж, скъпи мои приятели, би трябвало да проследим какво става в действителност в човека, когато наистина чрез даден лечебен процес, да кажем, бива понижена непосредствено повишената телесна температура.
Тогава ние въздействуваме до най-дълбоката вътрешност на неговото същество, тъй както обратно и болестният процес въздействува до най-дълбоката вътрешност на съществото, и което пренася процесите в човека над обикновения физически и биологически елемент. Това е от едната страна. Ние виждаме как съвсем съществено това, да бъдеш лекар, да лекуваш, изхождайки от физическото, чрез своята собствена същност ни отвежда в сферата на духовното.
към текста >>
Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван пог
лед
, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван пог
лед
още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес. В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие.
Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
към текста >>
Пасторът се нуждае от този школуван пог
лед
, за да просветне физическият образ за един духовен процес.
Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес.
Отново полярността. Ала полярностите трябва винаги да си взаимодействуват в света; тези две полярности също трябва да си взаимодействуват. И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление. Ще произлезе нещо съвсем специално за лекаря и за пастора и от това по-късно може да възникне правилната съвместна работа.
към текста >>
Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разг
лед
ано от една друга г
лед
на точка.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо. По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството.
Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка.
Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор. Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа. Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи.
към текста >>
Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разг
лед
ани всички разновидности на тази съвместна работа.
Но тъкмо поради обстоятелството, че се осъществява подобна съвместна работа, за културата се получава нещо изключително важно – непрекъснато, благодарение на този осъществен взаимен обмен да възникне истинското разбиране у лекаря спрямо пастора, у пастора спрямо лекаря, и чрез това пасторът да знае толкова от лекуването, колкото му е необходимо, а лекарят да знае толкова от професията и мисията на пастора, колкото от своя страна на него му е необходимо. По-късно ще стане ясно, доколко от своя страна и двамата, лекар и пастор, в съвместната си работа заедно с педагогика, могат да сторят нещо целебно за човечеството. Но това отново ще бъде една особена задача, и тук ще възникне една съвместна работа, и то по най-многообразен начин, ако педагогиката наистина е нещо, което може да бъде разгледано от една друга гледна точка. Пасторът не може да стане лекар, лекарят не може да стане пастор, доколкото и двамата са лекар или пастор.
Но и двамата, в определен смисъл, могат да бъдат педагози, но е необходимо, по съвсем конкретен начин, да бъдат разгледани всички разновидности на тази съвместна работа.
Ето защо днес бих желал да Ви помоля, към истините, които ще Ви даде пасторската медицина, да причислите и тази, залегнала в предупрежденията за хаотичното разместване, и в настояването, всичко да бъде извършено изхождайки от един наистина делови и професионални основи. Пасторът тогава ще бъде истински помощник на истинския лекар, когато работи в насока да бъде отхвърлено лекарското дилетантство. Това ще принадлежи на неговите задачи. А лекарят ще трябва да извърши различни неща, именно край леглото на болния, за да при даде правилно значение на пасторската дейност, там, където тя често се намесва по най-различен начин в живота. Край леглото на болния.
към текста >>
7.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то пог
лед
ът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот.
Скъпи мои приятели!
Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот.
Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма. Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други. Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците. Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност. Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер.
към текста >>
Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изс
лед
вания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изс
лед
ваше черепите на пристъпниците.
Скъпи мои приятели! Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот. Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма. Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други.
Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците.
Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност. Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер. И всичко, което се отклонява от този тип, бе обявено за патологично. И тъй като геният се отклоняваше в една посока, безумието в друга посока, то и двете бяха по някакъв начин патологични. И защото за знаещия е съвсем естествено, че всяка патологична своеобразност изразява себе си и телесно, то е съвсем естествено, че по отношение на телесните белези, в едната и в другата посока, могат да бъдат открити съответните такива белези.
към текста >>
Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изс
лед
ователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер.
Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот. Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма. Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други. Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците. Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност.
Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер.
И всичко, което се отклонява от този тип, бе обявено за патологично. И тъй като геният се отклоняваше в една посока, безумието в друга посока, то и двете бяха по някакъв начин патологични. И защото за знаещия е съвсем естествено, че всяка патологична своеобразност изразява себе си и телесно, то е съвсем естествено, че по отношение на телесните белези, в едната и в другата посока, могат да бъдат открити съответните такива белези. Та нали става дума за това, тези белези да бъдат разбрани по правилен начин. Сигурно при определени обстоятелства една ушна висулка е изключително характерна за дадена психологическа особеност, защото нали подобни психологически особености са свързани с Кармата, която обаче проявява своето действие изхождайки от предишните инкарнации.
към текста >>
И всичко това се прави много по-малко с цел тези явления да бъдат разг
лед
ани като патологични, ние ще бъдем отведени в сферата на патологичното по-късно, изхождайки тъкмо от тези явления, но повече с целта чрез помощта на тези явления да бъде видян човешкия живот.
Това, което са силите за изграждане на физическия организъм, а именно в първите 7 години от живота, това са същите сили, които се проявяват по-късно. Нали през първите 7 години от живота ние растем със същите сили, с които по-късно мислим; и по тази причина наистина е важно, и има значение, да подходим към определени явления, но не по предложения преди малко начин, но по един на истина съответствуващ начин.
И всичко това се прави много по-малко с цел тези явления да бъдат разгледани като патологични, ние ще бъдем отведени в сферата на патологичното по-късно, изхождайки тъкмо от тези явления, но повече с целта чрез помощта на тези явления да бъде видян човешкия живот.
към текста >>
Защото и тук бих желал да обърна внимание на с
лед
ното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха.
Да застанем веднъж съвсем сигурно, скъпи мои приятели, на позицията, която ни дава Антропософията относно човека. Човекът ни се представя със своето физическо тяло, което има едно продължително развитие зад себе си и което като физическо тяло е преминало през три подготвителни стадия, тъй като съм ги описал в моя "Очерк върху духовната наука", преди да се превърне в земното тяло, което, за да бъде разбрано, се нуждае от повече неща, отколкото днес анатомията и физиологията предлагат.
Защото и тук бих желал да обърна внимание на следното, че това физическо тяло на човека, такова, каквото е днес, представлява вярно отражение на етерното тяло, което етерно тяло се намира в своята трета епоха; на астралното тяло, което е в своята втора епоха, и също така в определена степен на азовото устройство, което човекът е приел в себе си едва на Земята, или което устройството е в своята първа епоха.
Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел.
към текста >>
То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие пог
лед
, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
Всичко това се отразява върху физическото тяло на човека като печат. Това прави физическото тяло изключително сложно, така както ни се представя то днес. С познавателните сили, с които днес подхождаме към него, то е обозримо само по отношение на своя минерално-физически състав. Това, което етерното тяло отпечатва в него, това изобщо не може да бъде обозримо с тези познавателни сили. То трябва да бъде видяно с очите на пластичния ваятел.
То трябва да бъде така видяно, че човек да придобие поглед, образни форми, които да бъдат разбрани с помощта на силите на Вселената, които сили от своя страна отново можем да открием във формите на целия човек, да ги открием отново във формите на отделните органи.
към текста >>
Виждате, че трябва да приемем още много неща в нашите изс
лед
вания, ако тези изс
лед
вания наистина би трябвало да ни отведат до едно разбиране на човека.
Виждате, че трябва да приемем още много неща в нашите изследвания, ако тези изследвания наистина би трябвало да ни отведат до едно разбиране на човека.
Но тъй като е мое убеждение, че както от медицинското, така и от теологическото разбирана обучение биха могли да бъдат изхвърлени много неща, затова вярвам, че ако бихме извадили всичко ценно, тогава броят на годините, от които днес например се нуждае студентът-медик, няма да бъдат увеличени, но ще могат да бъдат съкратени. Ала естествено днес, когато се мисли материалистично, се мисли по следния начин: когато възприемем нещо ново, половин година се занимаваме с курсове, които и без това са вече налице.
към текста >>
Ала естествено днес, когато се мисли материалистично, се мисли по с
лед
ния начин: когато възприемем нещо ново, половин година се занимаваме с курсове, които и без това са вече налице.
Виждате, че трябва да приемем още много неща в нашите изследвания, ако тези изследвания наистина би трябвало да ни отведат до едно разбиране на човека. Но тъй като е мое убеждение, че както от медицинското, така и от теологическото разбирана обучение биха могли да бъдат изхвърлени много неща, затова вярвам, че ако бихме извадили всичко ценно, тогава броят на годините, от които днес например се нуждае студентът-медик, няма да бъдат увеличени, но ще могат да бъдат съкратени.
Ала естествено днес, когато се мисли материалистично, се мисли по следния начин: когато възприемем нещо ново, половин година се занимаваме с курсове, които и без това са вече налице.
към текста >>
Ако сериозно застанем на г
лед
ната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство.
По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло. Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н. Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
Ако застанем сериозно на тази г
лед
на точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло.
Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н.
Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1. 1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
Виждате ли, може например да настъпи с
лед
ното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1.
Ако сериозно застанем на гледната точка, която трябва да възприемем в Антропософията, тогава човекът ни се представя със своето физическо, етерно и астрално тяло и със своето Азово устройство. По време на бодърствуването тези четири части на човешкото устройство са в тясна връзка. По време на сън от едната страна застават физическото тяло и етерното тяло, а срещу тях от другата страна, Азовото устройство и астралното тяло. Ако застанем сериозно на тази гледна точка, тогава ще можем да кажем, че тук могат да възникнат многообразни отклонения във връзката на Азовото устройство, на астралното тяло с етерното тяло и с физическото тяло и т.н.
Виждате ли, може например да настъпи следното, да кажем, схематично разбира се, тук аз бих нарисувал физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, Азовото устройство /Виж рис. №1.
1: ето така в будно състояние може винаги да цари тъй нареченото нормално съотношение между тези четири части на човешкото устройство.
към текста >>
Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания изб
лед
няват.
В този случай ние една неправилност, която първоначално да се прояви в будно състояние. Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло. Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания. Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество.
Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват.
В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
В същата степен, в която изб
лед
няват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни.
Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло. Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания. Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват.
В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни.
Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
Пос
лед
ицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня. Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло.
Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят.
В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това. И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
И към това изб
лед
нелите мисли, представляващи пос
лед
ействуващи сили в астралното тяло, пос
лед
ействуващи сили от будния живот.
Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това.
И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва с
лед
ното /Виж рис. №1.3/.
Но може да се случи така, че този човек продължава да се явява и тогава се получава нещо много особено. Да приемем, че този човек продължава да се развива. В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах.
Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/.
Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло. Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива.
към текста >>
При такъв човек може да настъпи с
лед
ното.
Да приемем, че този човек продължава да се развива. В една определена възраст той е такъв, какъвто Ви го описах. Да приемем, че той продължава да се развива, възниква едно по-силно привличане на поставения спрямо другите части на тялото в едно не съвсем нормално отношение Аз, така че по-късно настъпва следното /Виж рис. №1.3/. Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло.
При такъв човек може да настъпи следното.
При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло. Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива. Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние. Ала тогава именно, по най-многообразен начин и с особена сила могат да се появят моралните импулси. Те могат да се появят по един конфузен начин, но те могат да се появят и по един изключително казуистичен, величествен начин, ако конституцията е подходяща за това.
към текста >>
Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания изб
лед
няват и той изпада в едно съноподобно състояние.
Отново физическото и етерното тяло са така да се каже в нормална връзка, ала Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло, и то също не желае да бъде изцяло вътре. Сега Азовото устройство и астралното тяло са правилно свързани помежду си, и двете заедно не навлизат по правилен начин във физическото и в етерното тяло. При такъв човек може да настъпи следното. При него ние усещаме, че изхождайки от астралното тяло и от Аза той не е в състояние да владее по правилен начин своето физическо и своето етерно тяло. Той не може по правилен начин да изтласква астралното тяло и Азовото устройство в областта на външните сетива.
Така че сетивата непрекъснато го напускат, изобщо сетивните усещания избледняват и той изпада в едно съноподобно състояние.
Ала тогава именно, по най-многообразен начин и с особена сила могат да се появят моралните импулси. Те могат да се появят по един конфузен начин, но те могат да се появят и по един изключително казуистичен, величествен начин, ако конституцията е подходяща за това.
към текста >>
При такъв човек любовта към ближния може да нарасне с огромна сила, така че тъкмо поради своята любов към ближния такъв човек изпада в многообразни беди, които той с
лед
това изповядва на пастора.
Пасторът подхожда към такъв един човек; този човек му разказва за това, което изживява чрез тази своя конституция. Чрез такава една конституция той изживява например едно силно чувство за греховност, едно по-силно чувство за греховност, отколкото иначе имат хората. Пасторът може да научи много неща, и католическите пастори наистина го правят. Тъкмо от такива хора те изучават това крайност но формиране на чувството за греховност, иначе слабо развито в другите хора.
При такъв човек любовта към ближния може да нарасне с огромна сила, така че тъкмо поради своята любов към ближния такъв човек изпада в многообразни беди, които той след това изповядва на пастора.
към текста >>
Такъв човек в известен смисъл влачи физическото си устройство с
лед
себе си.
Ако си послужим с днешните материалистични изрази, нещо, от което ще се откажем в хода на този час, най-често ще възприемем такъв един човек като един във висока степен слабоумен човек, който в никаква насока, дори не и в посока на волята, изхождайки от духовно-душевното, не може да владее физическите си части.
Такъв човек в известен смисъл влачи физическото си устройство след себе си.
Ако такъв човек е предварително така устроен, тогава ние наистина го възприемаме като слабоумен, тъй като в съвременния стадий на Земното развитие, когато всичко това: азово устройство, астрално устройство и етерно тяло е така изолирано, и по такъв самотен начин физическото тяло бива въвлечено отзад, човек не може да възприема, не може да бъде активен, не може да просветли себе си чрез азовото устройство, чрез астралното тяло и чрез етерното тяло; така това, което той изживява, остава в мрак, и той се разхожда като замаян в своето физическо тяло. Налице е в силна степен слабоумие и човек би трябвало да си помисли, по какъв начин, в този стадий би могъл да намести другите тела обратно във физическото устройство. При това могат да влязат в съображение педагогически правила, но също така може да стане дума и за външни лечебни мерки. Пасторът обаче може да изпадне в положение да бъде силно изненадан от това, което тъкмо такъв един човек му изповядва. Пасторът може да счита себе си за много умен, ала образованите пастори, наистина в католицизма има такива; човек не бива да подценява католицизма, тези образовани пастори са бдителни, когато при тях дойде такъв, тъй наречен болен и им каже: това, което проповядваш от амвона, не казва нищо особено.
към текста >>
Да си представим с
лед
ното: даден човек преминава през цялото това развитие в различни възрасти.
Но нещата могат да продължат много по-нататък.
Да си представим следното: даден човек преминава през цялото това развитие в различни възрасти.
В една определена възраст той е в това състояние /рис. №1,2/, когато сама Азовото устройство се е откъснало от другите части. В една по-късна възраст той преминава в това състояние /рис. №1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/. Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество.
към текста >>
№1,3/, в една с
лед
ваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/.
Но нещата могат да продължат много по-нататък. Да си представим следното: даден човек преминава през цялото това развитие в различни възрасти. В една определена възраст той е в това състояние /рис. №1,2/, когато сама Азовото устройство се е откъснало от другите части. В една по-късна възраст той преминава в това състояние /рис.
№1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/.
Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество. Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено. По правило тук нищо не може да бъде закрепено. Понякога пътят е предначертан по един изключително мощен начин; нищо не може да бъде закрепено. Може би, когато лекарят по-късно се изправи пред този пациент, той ще открие, че първото лабилно състояние се е преобразило в другото състояние, което аз описах чрез замъгляването на сетивните усещания и чрез силно обагрените мисли.
към текста >>
Те могат, именно защото преминават през тези стадии пос
лед
ователно един с
лед
друг, така че първият стадий е почти нормален, те могат по един чуден начин, да говорят за това, което изживяват.
Такива хора, които преминават през тези стадии, което е свързано с тяхната Карма, с техните повтарящи се земни съществувания, такива хора притежават една чудна терминология, изработена чисто вътрешно, интуитивно.
Те могат, именно защото преминават през тези стадии последователно един след друг, така че първият стадий е почти нормален, те могат по един чуден начин, да говорят за това, което изживяват.
Например като съвсем млади хора, когато възниква лабилният стадий на 17 или 19 години, те казват: човек трябва да опознае себе си. И интензивно, във всички посоки, те изискват от себе си себепознание. Тогава, когато Азовото устройство излиза навън, те сами достигат до активния медитативен живот. Често те го наричат "активна молитва", което представлява едно активно медитиране, и те са благодарни, когато някой образован пастор им даде съвети относно молитвата. Тогава те изцяло се разтварят в молитвата си, но в тази молитва те изживяват същевременно и онова, което сега те започват да описват в една чудна терминология.
към текста >>
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена г
лед
на точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога.
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога.
Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества. Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят. Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат.
към текста >>
Когато настъпи третият стадий, вътрешният пог
лед
е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества.
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога.
Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества.
Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят. Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат.
към текста >>
Това е един вътрешен пог
лед
, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят.
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога. Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества.
Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят.
Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека.
към текста >>
Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възг
лед
а, че всичко трябва да им се дава по благодат.
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога. Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества. Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят. Третото обиталище на Бога или Домът на Бога. В езика това е различно.
Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат.
Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека. Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия. Сега тези хора говорят за "молитвата на покоя", при която човек вече не прави нищо, при която той оставя Бог да владее в него. Това човек изживява в четвъртото обиталище на Бога.
към текста >>
Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, пос
лед
ователно един с
лед
друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да пог
лед
не в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят.
Обикновените понятия, които имаме за здраве и болест, престават да имат своето значение, своя смисъл. Ако такава една личност я поставим в канцелария, или ако я превърнем в една обикновена съпруга, която трябва да готви или да се грижи за други неща в ежедневния живот, тогава тази жена ще изпадне в истинско безумие и външно ще има такова поведение, че и не може да бъде възприета по друг начин, освен като безумна.
Ако пасторът в правилния момент разбере накъде върви пътят, той ще я насочи към монашество; ако той я постави да живее в съответната среда, последователно един след друг ще се развият четирите стадия, така че в действителност, чрез подобна пациентка, образованият изповедник може в един модерен стил да погледне в духовните светове по начин, подобен на начина, по който гръцките жреци са приемали разказите за духовния свят с помощта на питиите, които чрез дима, чрез парата на земята са оповестявали различни неща за духовния свят.
Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично.
към текста >>
Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, с
лед
смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
Каква полза, ако днес някой напише дисертация за патологичното у гръцките питии! Това може да бъде направено, ще бъде правилно, ще бъде също така точно, но с това в един по-висш смисъл няма да може да бъде сторено нищо. Защото взети в основата си, невероятно много неща, които от гръцката теология, в най-висш смисъл, са се влели в целия културен живот на Гърция, много неща са възникнали чрез откровенията на питиите. По правило питиите са били личности, достигнали или до този трети или дори до четвъртия стадий. Но да си представим, че в едно по-късно време, именно под мъдрото водачество на изповедниците, дадена личност премине по такъв начин през тези стадии, че успее безпрепятствено да се отдаде на тези свои виждания, тогава от тази личност ще произлезе нещо изключително чудно, но което по тази причина все пак остава в известен смисъл патологично.
Тогава не само лекарят, не само пасторът, тогава цялата църква се грижи за това, след смъртта си тези личности да бъдат провъзгласени за светци, и това е случая със Света Терезия, тя е изминала приблизително този път.
към текста >>
Това е възг
лед
а за човешкото същество, който възг
лед
трябва да прос
лед
им с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възг
лед
ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест.
Това е възгледа за човешкото същество, който възглед трябва да проследим с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възглед ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест.
Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното тяло. Но ако консистенцията не е нежна, както при Св. Терезия ако е груба, тогава възниква следното. Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и тяло при Св. Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
към текста >>
Терезия ако е груба, тогава възниква с
лед
ното.
Това е възгледа за човешкото същество, който възглед трябва да проследим с разбиране, та наистина да бъдем въведени в основно-езотеричното, и който възглед ни просвещава изключително не само относно психологическите отклонения, но който може да ни просвети и относно физическите отклонения, относно физическата болест. Защото за да настъпят тези стадии, скъпи мои приятели, са необходими определени предпоставки, изразяващи се в съответната консистенция на Аза, който не влиза навътре, и на астралното тяло. Но ако консистенцията не е нежна, както при Св.
Терезия ако е груба, тогава възниква следното.
Поради нежността на нейното Азово устройство и поради нежността на астралното и тяло при Св. Терезия според това Азово устройство и според астралното и тяло, биват пластично оформени определени физически органи, и по-точно органи, разположени в долната коремна област.
към текста >>
8.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Можем да пог
лед
нем дълбоко в цялото същество на човека ако продължим още малко тези разглеждания, които направихме вчера.
Можем да погледнем дълбоко в цялото същество на човека ако продължим още малко тези разглеждания, които направихме вчера.
Тъкмо чрез такива явления виждаме значимото в прехода от състоянието на здраве към състоянието на болест. Ето защо бих желал да Ви разясня явлението, което е застанало между опре делени патологични пътища, по които може да тръгне човешкото развитие от една страна и от друга страна да видим едно естествено посвещение като течение на развитието; едно явление, застанало по средата между патологичните течения в човешката природа и пътя на посвещението, и което явление е свързано както с едната, така и с другата страна; бих желал да ви разясня още малко този вид развитие на човешкото същество.
към текста >>
Освен тези, които споменах вчера, ако прос
лед
им пътя на развитие на подобни личности, могат да бъдат наблюдавани и други неща.
Типични за подобни пътища на развитие са такива личности, както именно споменатата вчера Св. Терезия.
Освен тези, които споменах вчера, ако проследим пътя на развитие на подобни личности, могат да бъдат наблюдавани и други неща.
При тях се осъществява един вид нахлуване на духовния свят в обсега на възприятията на човека. Разбира се, описанието би било трудно, защото думите, от които се нуждаем, за да характеризираме съвсем точно тези отклоняващи от нормата състояния, тези думи всъщност не съществуват в обикновения език. Но ще бъде разбрано това, което искам да кажа на Вас. Това, което нахлува в зрителното поле, в първия стадий бива наричано от тези личности: навлизане в първото обиталище на Бога. В първия стадий това въздействие е просто като едно "присъствие".
към текста >>
Ала с
лед
това тези личности навлизат във втория стадий.
Ала след това тези личности навлизат във втория стадий.
Тогава те вече разказват за действително образно възприемане на присъствуващите духовни същества. И по-точно те разказват за усещането на допир, за духовно ръкополагане или дори за докосване на челото и други подобни, без при това да е налице видение, напомня нещо за зрително възприемане. Но след това състоянията се усилват до това видение, напомнящо за зрително възприемане. Те така могат да се улеснят, че такава личност може например да види Исуса като действителна личност пред себе си. По правило това е вторият стадий.
към текста >>
Но с
лед
това състоянията се усилват до това видение, напомнящо за зрително възприемане.
Ала след това тези личности навлизат във втория стадий. Тогава те вече разказват за действително образно възприемане на присъствуващите духовни същества. И по-точно те разказват за усещането на допир, за духовно ръкополагане или дори за докосване на челото и други подобни, без при това да е налице видение, напомня нещо за зрително възприемане.
Но след това състоянията се усилват до това видение, напомнящо за зрително възприемане.
Те така могат да се улеснят, че такава личност може например да види Исуса като действителна личност пред себе си. По правило това е вторият стадий. Своеобразното е, че когато преминава от първия във втория стадий, такива личности нямат силното усещане, че когато преди някой друг им е разказвал за този втори стадий, те са се отнасяли с негодувание към това. Тази ясна паметова връзка между двата стадия не съществува. Тези личности живеят крайно интензивно във всеки един отделен стадий.
към текста >>
Ала своеобразното е, че тези личности стигат, да кажем, до там, да желаят тази болка и да я разг
лед
ат като нещо, към което се стремят, тъй като считат за естествено да достигнат по правилен начин до изживяването чрез преминаване през болката.
Заслужава внимание третият стадий, който изживяват тези личности. В описанията на тези личности този трети стадий наистина добива нещо, във всички посоки силно обагрено. Тези личности разказват, как те, когато настъпи това изживяване, преминават през нещо невероятно болезнено. Така болезнено, че когато тези личности могат да бъдат наблюдавани по време на това изживяване, това болево усещане наистина изявява себе си чрез стенания и т.н., тъй както болките, имащи своята причина във физическото и в етерното тяло.
Ала своеобразното е, че тези личности стигат, да кажем, до там, да желаят тази болка и да я разгледат като нещо, към което се стремят, тъй като считат за естествено да достигнат по правилен начин до изживяването чрез преминаване през болката.
към текста >>
С
лед
това те се издигат до там, да преобразяват вътрешно болката.
След това те се издигат до там, да преобразяват вътрешно болката.
Това е особено интересен стадий: болката, която в действителност остава такава, каквато е, се превръща в удоволствие, достига до състоянието на блаженство. И така, изживяване то протича чрез това, че настъпва болката, обективно състоянието остава същото, но сега вече нещата продължават в сферата на духовното. Ако такава една личност бъде веднага изведена вън от духовното, тя би усетила болката така, както я усеща болният човек; и това наистина става, когато личността се завръща от най-висшия стадий на изживяването. Но в най-висшия стадий на изживяването, когато личността няма вече чувството: духовното същество се приближава към нея, но когато тя самата се е издигнала в духовния свят, в този стадий бихме казали: субективно, но изразите не са съвсем точни, в този стадий болката се преобразява до състояние на блаженство. И тогава настъпва обективизирането, символичното обективизиране на болката.
към текста >>
По този начин, по-късно, когато се завърне от изживяното и когато има спомен за това, а тъкмо при това най-висше изживява не най-често е налице ясен спомен; налице е не липса на спомени, но най-често е налице еди много ясен спомен, тогава тази личност описва с
лед
ното: един Серафим или един Херувим бе застанал от едната и страна, с меч в ръка, с който прободе вътрешността и, и това предизвиква една страшна болка; и изваждайки меча, той изтегля навън и вътрешностите и, и когато настъпи това, изтеглянето на вътрешностите, тогава пос
лед
ва това, в най-висша степен блажено изживяване на божието присъствие.
Това е особено интересен стадий: болката, която в действителност остава такава, каквато е, се превръща в удоволствие, достига до състоянието на блаженство. И така, изживяване то протича чрез това, че настъпва болката, обективно състоянието остава същото, но сега вече нещата продължават в сферата на духовното. Ако такава една личност бъде веднага изведена вън от духовното, тя би усетила болката така, както я усеща болният човек; и това наистина става, когато личността се завръща от най-висшия стадий на изживяването. Но в най-висшия стадий на изживяването, когато личността няма вече чувството: духовното същество се приближава към нея, но когато тя самата се е издигнала в духовния свят, в този стадий бихме казали: субективно, но изразите не са съвсем точни, в този стадий болката се преобразява до състояние на блаженство. И тогава настъпва обективизирането, символичното обективизиране на болката.
По този начин, по-късно, когато се завърне от изживяното и когато има спомен за това, а тъкмо при това най-висше изживява не най-често е налице ясен спомен; налице е не липса на спомени, но най-често е налице еди много ясен спомен, тогава тази личност описва следното: един Серафим или един Херувим бе застанал от едната и страна, с меч в ръка, с който прободе вътрешността и, и това предизвиква една страшна болка; и изваждайки меча, той изтегля навън и вътрешностите и, и когато настъпи това, изтеглянето на вътрешностите, тогава последва това, в най-висша степен блажено изживяване на божието присъствие.
към текста >>
Виждате ли, това са по правило пос
лед
ователните стадии.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии.
Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание. Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло. И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания.
към текста >>
Тези пос
лед
ователни стадии ние можем добре да прос
лед
им с помощта на това, което представлява антропософското познание.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии.
Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание.
Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло. И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си.
към текста >>
Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че с
лед
като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната пос
лед
ователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание.
Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло.
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява.
към текста >>
С
лед
това те се усилват до истински виждания.
А сега да преминем към втория стадий /виж по-горе/. Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото.
След това те се усилват до истински виждания.
Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото.
към текста >>
Когато в обикновения живот г
лед
аме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
А сега да преминем към втория стадий /виж по-горе/. Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото. След това те се усилват до истински виждания. Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено.
Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство. В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
С
лед
това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието.
Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото. След това те се усилват до истински виждания. Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието.
Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство. В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
Когато г
лед
ате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, с
лед
това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото.
Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
Представено схематично, процесът при окото би бил с
лед
ният /Виж рис.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис.
№8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване. Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината. Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване. Подобно е при всяко едно сетивно възприятие. За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, с
лед
това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот.
Виждате ли, при такива личности, каквито Ви описах, етерното тяло бива обхванато непосредствено от изживяването.
Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот.
Вместо да бъде възбудено изживяването на съзнанието чрез сетивата, чрез това, че се излъчва отвътре по посока на сетивата то, изживяването на съзнанието бива обагрено, усилено добива образност. Чрез това излъчване в сетивните нерви възникват представи за допир. Това нараства до степента на видение. Сега Вие виждате целия вътрешен процес.
към текста >>
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици с
лед
зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло.
Когато развитието продължи, то поема своята по-нататъшна посока, и тогава от една съвсем различна страна в сравнение с обикновеното, Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло желаят да захванат физическото тяло, което физически тяло не е свикнало да бъде захващано отвътре, но е свикнало да бъде захващано отвън. Сега то трябва да бъде захванато отвътре.
В кипежа на живота трябва да бъде осъществен онзи процес, който всъщност бива осъществяван само когато три седмици след зачатието духовно-душевното устройство на човека слиза от духовно-душевния свят във физическото тяло.
Иначе този процес не може да се осъществи в обикновения живот, защото етерното тяло е свързано с физическото тяло. Сега чрез Азовото устройство етерното тяло е изнесено нагоре и е захванато от астралното тяло. Човек е в състояние на раждане, когато поема владението над физическото тяло, а сега нещата продължават и възниква стремежът, физическото тяло да бъде захванато от една съвсем друга страна. От това боли. Защото всъщност и в случаите на болест всяка болка се състои в това, че тялото бива захванато в посока, различна от обичайния начин.
към текста >>
Този пос
лед
ен стадий бива изживян от такива личности, които са достатъчно силни в етерното си тяло за да могат да понесат целия процес.
Този последен стадий бива изживян от такива личности, които са достатъчно силни в етерното си тяло за да могат да понесат целия процес.
Всичко това се проявява в тези личности, тъй като е обосновано в тяхна та Карма. Вземете например такава една личност като Св. Терезия. Тя идва от едно предишно прераждане, в което душата и е станала особено силна, станала е много силна. Тя се въплъщава като Св. Терезия. При инкарнирането, преди да захване физическото тяло, бива захванато по един много интензивен начин етерното тяло.
към текста >>
Но с
лед
като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е.
Тъкмо при такива личности както при Св. Терезия в крайния стадий на тяхното развитие Вие виждате едно непреставащо в статус насценди и едно постоянно излекуване. Това обменно действие, това махалоподобно движение, това чудно махаловидно движение между разболяване и излекуване, което разбира се, се развиване във физическия свят, защото то не е създадено за физическия свят, но то се развива в духовния свят. Нали когато преди земната инкарнация етерното тяло бива формирано, тогава то придобива своя образ. В същото това състояние бива обратно върната и такава личност като Св. Терезия.
Но след като пред извиква в статус насценди патологичното състояние, тя се издига нагоре към света, в който се е намирала преди раждането, т.е.
в духовния свят. Това махаловидно движение е потъването във физическото тяло и издигането в духовния свят. Духовният свят, физическият свят, духовният свят – физическият свят, но физическият свят, изживяват по един полярно противоположен начин, така, както човек иначе го изживява, тъй както иначе го изживява само при навлизането си в нова инкарнация. Този вътрешен оздравителен процес, този осъществяващ се от Вселената лечебен процес, представлява нещо толкова интензивно, че в действителност действува заздравяващо върху болни, намиращи се в близост до такива личности, тогава, когато тяхната болест се намира приблизително в посоката, в която се разиграва всичко това; така че в действителност в близостта на такива личности могат да се извършат най-чудни излекувания.
към текста >>
Защото наистина, в едни по-добри времена на религиозното развитие са били давани наг
лед
ни, чак до имагинативното описание наг
лед
ни биографии на такива личности, и са били поднасяни на вярващите, така че те са могли да се изпълнят с цялата образност на подобни личности.
Да, нещата могат да продължат много по-нататък, и в едно по-стари, по-добри времена за църквата, тези неща, които по-късно са се изродили в суеверното раздаване на реликви, в магьосничество, тези неща са били използувани по един фин езотеричен начин.
Защото наистина, в едни по-добри времена на религиозното развитие са били давани нагледни, чак до имагинативното описание нагледни биографии на такива личности, и са били поднасяни на вярващите, така че те са могли да се изпълнят с цялата образност на подобни личности.
И тогава е могло да стане така, не искам да кажа, че винаги е ставало така, но е могло да стане така, че, когато е имало разумен водач в подобни обстоятелства, тогава той просто е давал на дадена личност от обикновения живот, в която се е развивала болест в една определена посока, на тази личност той е да вал в ръцете така силно имагинативно написаната биография, може би подсилена от собствената му дума И чрез това са могли да се осъществяват лечебни процеси, така че дори насочването на умонастроението на тези хора към живота на такъв светец, вече е имало лечебно значение.
към текста >>
Това, което всъщност се осъществява в хода на посвещението, то може да бъде изс
лед
вано, ако изс
лед
ваме такива, доближаващи се силно до патологичното личности.
Виждате ли, именно наблюденията, навлизащи така дълбоко в човешката същност, от състоянието на здраво към болестното състояние, тъкмо тези изживявания ни отвеждат в състоянието на свръхсетивното изживяване. Ето защо ако Вие посъветвате някого да прави упражнения, за да може по някакъв начин да достигне до свръхсетивния свят, тогава тези упражнения трябва да бъдат ориентирани в такава насока, че да укрепват Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло, да подсилят телата, така че в действителност такъв процес, какъвто Ви го описах, даден на съответната личност чрез Кармата, за да може такъв един процес да се осъществи по правилен начин.
Това, което всъщност се осъществява в хода на посвещението, то може да бъде изследвано, ако изследваме такива, доближаващи се силно до патологичното личности.
Ето за що за лекаря има не малко значение да се позволи да изследва живота на такива личности, защото тъкмо в живота на такива личности той открива това, което всъщност може да бъде изразено само чрез даден парадокс.
към текста >>
Ето за що за лекаря има не малко значение да се позволи да изс
лед
ва живота на такива личности, защото тъкмо в живота на такива личности той открива това, което всъщност може да бъде изразено само чрез даден парадокс.
Виждате ли, именно наблюденията, навлизащи така дълбоко в човешката същност, от състоянието на здраво към болестното състояние, тъкмо тези изживявания ни отвеждат в състоянието на свръхсетивното изживяване. Ето защо ако Вие посъветвате някого да прави упражнения, за да може по някакъв начин да достигне до свръхсетивния свят, тогава тези упражнения трябва да бъдат ориентирани в такава насока, че да укрепват Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло, да подсилят телата, така че в действителност такъв процес, какъвто Ви го описах, даден на съответната личност чрез Кармата, за да може такъв един процес да се осъществи по правилен начин. Това, което всъщност се осъществява в хода на посвещението, то може да бъде изследвано, ако изследваме такива, доближаващи се силно до патологичното личности.
Ето за що за лекаря има не малко значение да се позволи да изследва живота на такива личности, защото тъкмо в живота на такива личности той открива това, което всъщност може да бъде изразено само чрез даден парадокс.
към текста >>
Но по отношение оформянето на Кармата нещата стоят така, че това, което в дадено прераждане протича под формата на болестен процес, независимо дали бива излекувано или не, то бива вплетено в Кармата, но може би с
лед
3000 години, защото в рамките на духовния свят времето има съвсем други мащаби.
Духовните същества, имащи работа с човека, боравят с болестта по друг начин. Те вплитат болестта в мрежата на Кармата. В това се състои тяхната работа. Ала това една работа, която не доближава нещата така близо едно до друго, както ги доближава патологията тук на Земята. Тук ние не можем да излекуваме един човек на 50 години, ако той се е разболял на 17 години.
Но по отношение оформянето на Кармата нещата стоят така, че това, което в дадено прераждане протича под формата на болестен процес, независимо дали бива излекувано или не, то бива вплетено в Кармата, но може би след 3000 години, защото в рамките на духовния свят времето има съвсем други мащаби.
Но човек се учи от процесите, при които това се извършва, това, което погледнато от духовна гледна точка наистина може да се извърши в духовния свят, но което също така може да се отрази надолу във физическия свят.
към текста >>
Но човек се учи от процесите, при които това се извършва, това, което пог
лед
нато от духовна г
лед
на точка наистина може да се извърши в духовния свят, но което също така може да се отрази надолу във физическия свят.
Те вплитат болестта в мрежата на Кармата. В това се състои тяхната работа. Ала това една работа, която не доближава нещата така близо едно до друго, както ги доближава патологията тук на Земята. Тук ние не можем да излекуваме един човек на 50 години, ако той се е разболял на 17 години. Но по отношение оформянето на Кармата нещата стоят така, че това, което в дадено прераждане протича под формата на болестен процес, независимо дали бива излекувано или не, то бива вплетено в Кармата, но може би след 3000 години, защото в рамките на духовния свят времето има съвсем други мащаби.
Но човек се учи от процесите, при които това се извършва, това, което погледнато от духовна гледна точка наистина може да се извърши в духовния свят, но което също така може да се отрази надолу във физическия свят.
към текста >>
Чрез тази забележка аз искам да подчертая, че нещо, което става в човека днес, бива така оформено от духовните същества, че другото, което му принадлежи като нещо уравновесяващо, то настъпва с
лед
3000 години.
Виждате ли, вземете такъв един процес, какъвто Ви описах сега, и който в обикновения ход на еволюцията се осъществява в продължение на 3000 години.
Чрез тази забележка аз искам да подчертая, че нещо, което става в човека днес, бива така оформено от духовните същества, че другото, което му принадлежи като нещо уравновесяващо, то настъпва след 3000 години.
Това е нормалният процес. Но виждате ли, в обикновения живот човек познава времето по един много неточен начин. Как си представяме времето в обикновения живот? Като една, започваща от изминалата безкрайност, минаваща през настоящето и отиваща в бъдещето линия. /Виж рис №9/.
към текста >>
Духовно пог
лед
нато, нещата не стоят така по този начин.
Така приблизително хората си представят времето, но това е една дебела линия, не линия, а едно дебело въже, защото то съдържа всичко, което човек изобщо възприема в света, и същевременно във всеки един миг от настоящето. Така човек си представя времето, ако изобщо нещо си представя. Повечето хора изобщо не си го представят.
Духовно погледнато, нещата не стоят така по този начин.
И ако си представи времето само по този начин, човек трудно добива разбиране за духовните процеси, съдържащи се във всички физически процеси.
към текста >>
Но тук Вие виждате, как пасторското отношение към човека, което отношение трябва да съобразява своите възг
лед
и с кармическите взаимовръзки, с духовното, как това отношение може да се докосне до нещо, което е обозримо само от медицинска г
лед
на точка.
И така, Вие виждате, когато подходим към подобно явление, как вътрешното, духовно-кармично разглеждане се слива с вътрешното патологично-терапевтично разглеждане.
Но тук Вие виждате, как пасторското отношение към човека, което отношение трябва да съобразява своите възгледи с кармическите взаимовръзки, с духовното, как това отношение може да се докосне до нещо, което е обозримо само от медицинска гледна точка.
Защото за вникването в тези неща е нужно не само теоретично познание, но е необходимо вживяване в нещата. Да се вживее от страната, разкриваща се от патологично-физиологичния аспект, това трябва да стори лекарят. Да се вживее в нещата от страната, произхождаща от теологично-кармична гледна точка, това трябва да стори пасторът. И хармонията ще се породи от взаимодействието, на това винаги трябва да се обръща внимание, а не от дилетантското взаимно намесване.
към текста >>
Да се вживее в нещата от страната, произхождаща от теологично-кармична г
лед
на точка, това трябва да стори пасторът.
И така, Вие виждате, когато подходим към подобно явление, как вътрешното, духовно-кармично разглеждане се слива с вътрешното патологично-терапевтично разглеждане. Но тук Вие виждате, как пасторското отношение към човека, което отношение трябва да съобразява своите възгледи с кармическите взаимовръзки, с духовното, как това отношение може да се докосне до нещо, което е обозримо само от медицинска гледна точка. Защото за вникването в тези неща е нужно не само теоретично познание, но е необходимо вживяване в нещата. Да се вживее от страната, разкриваща се от патологично-физиологичния аспект, това трябва да стори лекарят.
Да се вживее в нещата от страната, произхождаща от теологично-кармична гледна точка, това трябва да стори пасторът.
И хармонията ще се породи от взаимодействието, на това винаги трябва да се обръща внимание, а не от дилетантското взаимно намесване.
към текста >>
И ние ще изс
лед
ваме така също и тези процеси, при които човек е достъпен за дявола.
Защото Вие трябва да си помислите, че във всеки миг свободното волево решение представлява ефект от цялото човешко същество; от цялото човешко същество, така, както то изживява себе си, здраво или болно, или полу-болно, или свръх-здраво, в свободния устрем на волята. В свободния устрем на волята е заложен целият човек, ала с всичко, което може да бъде видяно в цялостния човек, заложен е там вътре с всички усложнения. Човешката природа може да бъде опозната едва когато сме я опознали с тези усложнения. И виждате ли, това, което при личности, отклоняващи се от нормата в една или друга посока, приемаме един ненормален оттенък, то бива премахнато, бива обединено до хармония във всеки един човек. Това е един тривиален израз, но той е верен: тъй както човекът е достъпен за Херувима, така е достъпен за Дявола.
И ние ще изследваме така също и тези процеси, при които човек е достъпен за дявола.
Но всичко това съществува и в обикновения човек, само че противоположните дейности взаимно се елиминират, тъй като се развиват еднакво мощно в различни посоки. Ако във всеки един човек има ангел, то във всеки един човек има и един дявол. Но когато по отношение на нещо ангелът и дяволът са еднакво силни, тогава те взаимно се елеменират.
към текста >>
Разг
лед
айте сега тази везна /Виж рис. №10/.
Разгледайте сега тази везна /Виж рис. №10/.
Има една точка, ето тази. Тук Вие можете да сложите тежести и всичко това може да се задвижи. Това тук остава в покой винаги, хипомохлионът не бива докоснат от това, което слагате от ляво, и от това, което слагате от дясно. Но трябва да бъде намерено това положение, при което да няма нужда да бъде докосван хипомохлионът. Един подобен духовен хипомохлион в човека бива създаден чрез противоположните сили.
към текста >>
Така Вие можете да изс
лед
вате природата на човека.
Има една точка, ето тази. Тук Вие можете да сложите тежести и всичко това може да се задвижи. Това тук остава в покой винаги, хипомохлионът не бива докоснат от това, което слагате от ляво, и от това, което слагате от дясно. Но трябва да бъде намерено това положение, при което да няма нужда да бъде докосван хипомохлионът. Един подобен духовен хипомохлион в човека бива създаден чрез противоположните сили.
Така Вие можете да изследвате природата на човека.
Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно. Изследвайте с материалистичен подход природата на човека. Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност. Но Вие можете да изследвате човека духовно. И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята.
към текста >>
Изс
лед
вайте с материалистичен подход природата на човека.
Това тук остава в покой винаги, хипомохлионът не бива докоснат от това, което слагате от ляво, и от това, което слагате от дясно. Но трябва да бъде намерено това положение, при което да няма нужда да бъде докосван хипомохлионът. Един подобен духовен хипомохлион в човека бива създаден чрез противоположните сили. Така Вие можете да изследвате природата на човека. Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно.
Изследвайте с материалистичен подход природата на човека.
Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност. Но Вие можете да изследвате човека духовно. И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята. Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма. Естествено, че докато изследвате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изследвате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението.
към текста >>
Но Вие можете да изс
лед
вате човека духовно.
Един подобен духовен хипомохлион в човека бива създаден чрез противоположните сили. Така Вие можете да изследвате природата на човека. Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно. Изследвайте с материалистичен подход природата на човека. Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност.
Но Вие можете да изследвате човека духовно.
И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята. Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма. Естествено, че докато изследвате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изследвате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението. Така е, когато изследва те човека според природата, така е, когато изследвате човека според духа. Няма да стигнете до свободата.
към текста >>
Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изс
лед
вате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма.
Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно. Изследвайте с материалистичен подход природата на човека. Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност. Но Вие можете да изследвате човека духовно. И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята.
Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма.
Естествено, че докато изследвате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изследвате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението. Така е, когато изследва те човека според природата, така е, когато изследвате човека според духа. Няма да стигнете до свободата. Тя е разположена вътре в равновесната точка между двете.
към текста >>
Естествено, че докато изс
лед
вате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изс
лед
вате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението.
Изследвайте с материалистичен подход природата на човека. Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност. Но Вие можете да изследвате човека духовно. И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята. Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма.
Естествено, че докато изследвате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изследвате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението.
Така е, когато изследва те човека според природата, така е, когато изследвате човека според духа. Няма да стигнете до свободата. Тя е разположена вътре в равновесната точка между двете.
към текста >>
Така е, когато изс
лед
ва те човека според природата, така е, когато изс
лед
вате човека според духа.
Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност. Но Вие можете да изследвате човека духовно. И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята. Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма. Естествено, че докато изследвате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изследвате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението.
Така е, когато изследва те човека според природата, така е, когато изследвате човека според духа.
Няма да стигнете до свободата. Тя е разположена вътре в равновесната точка между двете.
към текста >>
Но практиката е с
лед
ната, че при даден човек, който е застанал пред Вас в някакво трудно житейско положение, Вие ще трябва да решавате, дали можете да го държите отговорен за неговите постъпки.
Това е теорията.
Но практиката е следната, че при даден човек, който е застанал пред Вас в някакво трудно житейско положение, Вие ще трябва да решавате, дали можете да го държите отговорен за неговите постъпки.
Тук въпросът става практически, дали този човек може да си служи със своята свободна воля или не. По какъв начин можете да решите това? Чрез това, че Вие можете да прецените, дали неговата духовна и физическа конституция са в равновесие. И в двата случая може да дойде както лекарят, така и пасторът. Ето защо в обучението на лекаря, както и на пастора трябва да се съдържа разбирането на онова състояние, в което човекът или е в равновесие между дух и природа, или това равновесие е изместено.
към текста >>
9.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унас
лед
ено, кое произхожда от нас
лед
ствената линия, и кое не е унас
лед
ено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество?
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унаследено, кое произхожда от наследствената линия, и кое не е унаследено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество?
От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на болния човек. Когато човек от духовно, свръхсетивните светове навлезе в сетивния свят, т.е. когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица. Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
към текста >>
когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от нас
лед
ствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица.
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унаследено, кое произхожда от наследствената линия, и кое не е унаследено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество? От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на болния човек. Когато човек от духовно, свръхсетивните светове навлезе в сетивния свят, т.е.
когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица.
Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
към текста >>
Но докато не пог
лед
нем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
Преди всичко друго е особено важно да вникнем във въпроса: кое в човека всъщност е унаследено, кое произхожда от наследствената линия, и кое не е унаследено, но трябва по друг начин да бъде вложено в човешкото същество? От това, да сме във състояние да различаваме тези две съставни части на човешкото същество, от това зависи изключително много за преценката на здравия и на болния човек. Когато човек от духовно, свръхсетивните светове навлезе в сетивния свят, т.е. когато се осъществи връзката между това, което му се дава изхождайки от наследствеността, когато това се свърже с другото, което той донася със себе си изхождайки от предишни земни съществувания и от престоя между смъртта и едно ново раждане, тогава ние виждаме, как човекът, отначало като дете, развива себе си от ден на ден, от седмица на седмица.
Но докато не погледнем на четиричленния човек с неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово устройство, дотогава няма да бъдем в състояние да разбираме това развитие, тъй като не можем да прозрем, в каква степен отделните части на човешкото същество, които имат съвсем различен произход, и които идват от различни светове, в каква степен те вземат участие в това развитие.
към текста >>
Има нещо съвсем вярно в това, но е необходимо да разг
лед
аме единствено самата смяна на зъбите и ще открием, че трябва да си представим нещо модифицирано.
Най-очебийното явление в този физически организъм е, че в рамките на този организъм в първия период на своя живот до смяната на млечните зъби, човекът получава своите постоянни зъби, които той подменя, сменявайки млечните зъби. Смяната на зъбите е най-крайния случай на нещо, което бива сменяно. Защото в действителност, материално, човекът носи в себе си онова, което е получил като физическо тяло в детството си, с раждането си, носи го само до смяната на зъбите. Ние непрекъснато изхвърляме физическа материя от своята форма. Процесът е по-сложен, отколкото, ако искаме да бъдем точни, бихме могли да си представим, при което бихме казали: между 7-та и 8-та година човек изхвърля цялата физическа материя от себе си и я подновява.
Има нещо съвсем вярно в това, но е необходимо да разгледаме единствено самата смяна на зъбите и ще открием, че трябва да си представим нещо модифицирано.
Защото ако нещата бяха верни в тази абстрактност, то на всеки 7 години на нас би трябвало да ни никнат нови зъби. Но това не става така. Те поникват само веднъж. И зъбите спадат тъкмо към онова в човека, което след еднократна смяна вече не подлежи на подмяна. Зъбите в най-пълния смисъл принадлежат на човека.
към текста >>
И зъбите спадат тъкмо към онова в човека, което с
лед
еднократна смяна вече не подлежи на подмяна.
Процесът е по-сложен, отколкото, ако искаме да бъдем точни, бихме могли да си представим, при което бихме казали: между 7-та и 8-та година човек изхвърля цялата физическа материя от себе си и я подновява. Има нещо съвсем вярно в това, но е необходимо да разгледаме единствено самата смяна на зъбите и ще открием, че трябва да си представим нещо модифицирано. Защото ако нещата бяха верни в тази абстрактност, то на всеки 7 години на нас би трябвало да ни никнат нови зъби. Но това не става така. Те поникват само веднъж.
И зъбите спадат тъкмо към онова в човека, което след еднократна смяна вече не подлежи на подмяна.
Зъбите в най-пълния смисъл принадлежат на човека. Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си. Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години.
към текста >>
Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и с
лед
това остават, но с
лед
пос
лед
ващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя.
Но това не става така. Те поникват само веднъж. И зъбите спадат тъкмо към онова в човека, което след еднократна смяна вече не подлежи на подмяна. Зъбите в най-пълния смисъл принадлежат на човека. Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си.
Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя.
Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено.
към текста >>
С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унас
лед
яването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години.
И зъбите спадат тъкмо към онова в човека, което след еднократна смяна вече не подлежи на подмяна. Зъбите в най-пълния смисъл принадлежат на човека. Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си. Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби.
С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години.
Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми. За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унас
лед
ени от своите родители и прародители.
Зъбите в най-пълния смисъл принадлежат на човека. Но изобщо човешкото развитие на Земята протича така, че колкото по-стар става човек, все повече и повече той задържа нещо от старата физическа материя в себе си. Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години.
Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители.
За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми. За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унас
лед
ено.
Наистина, на 7-8 годишни интервали се осъществява подмяна на повечето части на физическата материя, но в човека ние трябва да се отличаваме това, което въпреки всичко остава; на 7 години това са само зъбите, които поникват и след това остават, но след последващите ритмични повторения на преходните периоди в човешкото същество, непрекъснато остават части от материалното, които не биват подменяни, макар между 7 и 8 години по-голяма част от човека да подменя изцяло своята материя. Така че за първите 7 години може радикално да се каже, че човекът изхвърля материя, която е имал, когато се е родил, че нищо не задържа от нея, но задържа за себе си действуващите и градящи сили в нея, които съвсем ново придобитата материя през първите 7 години така си присвоява, че именно чрез подмяната на зъбите човек осъществява обновлението на своето физическо тяло чак до самите зъби. С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло.
Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено.
Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми. За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унас
лед
ено, черти от нея остават и с
лед
смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности с
лед
смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез нас
лед
ствеността.
С това обаче, скъпи мои приятели, става разбираемо, че същинският принцип на унаследяването, тъй както си го представя днешната естествена наука, важи само за първите 7 години. Само в тези първи 7 години от живота нещата стоят така, че качествата, които носи в себе си, човек ги е получил унаследени от своите родители и прародители. За тези първи 7 години от живота физическото тяло представлява в известна степен модел, по който работещият в човека ваятел, състоящ се в тези години от етерното тяло, от астралното тяло и Аза, изработва едно ново физическо тяло. Тъкмо това виждаме тук, как работят заедно, бих желал да кажа, как в едно художествено творческо взаимодействие излиза наяве това, което човекът внася от духовните светове: своята индивидуалност, своята същност и това, което е получил унаследено. Ако по отношение на вътрешната си индивидуалност човек е силна натура, ако е донесъл със себе си една вътрешно интензивна, силна астралност и силна Азова същност, които от своя страна засилват етерното тяло, тогава ние виждаме да израства пред нас един човек, който, изхождайки от своята вътрешност, слабо се придържа към модела, придържа се към модела само по отношение на общите форми.
За този, който има усет за действителните форми, за него ще стане ясно, че естествено, тъй като е необходимо да бъде спазен общия човешки модел, тъй като все пак е налице афинитет към човешката форма, коя то получаваме унаследено, черти от нея остават и след смяната на зъбите, но за едно по-фино наблюдение е ясно, как у вътрешно силни индивидуалности след смяната на зъбите настъпват съществени изменения, дължащи се на обстоятелството, че силната индивидуалност в слаба степен се придържа към модела, даден и чрез наследствеността.
към текста >>
Когато изс
лед
ваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св.
Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване.
към текста >>
Така унас
лед
яване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унас
лед
ено, в действителност не е унас
лед
ено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унас
лед
ен.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св. Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си.
Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен.
Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността.
към текста >>
Но това не е унас
лед
ено, то е изваяно по модела на унас
лед
ените белези.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св. Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела.
Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези.
Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е.
към текста >>
Обикновеният природоизс
лед
овател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унас
лед
яване.
Когато изследваме такава една индивидуалност, като тук често позованата Св. Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези.
Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване.
Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона.
към текста >>
Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, с
лед
тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно.
Терезия, то поради споменатата вчера силна индивидуалност тъкмо при такива натури ще открием, как през първите 7 години от живо та те наистина много приличат на своите родители, но как през 9-та и 10-та година от живота те приемат форми, които озадачават, защото едва тук същинската индивидуалност оформя себе си. Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване.
Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно.
Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона. Така е, че човек почти може да повярва на това.
към текста >>
Преди смяната на зъбите това наистина са силите на нас
лед
ствеността.
Така унаследяване то в строгия смисъл на думата е валидно само за първия период от живота, и това, което по-късно ни се струва като нещо унаследено, в действителност не е унаследено, то трябва да бъде разпознато, това е работата по модела, който е унаследен. Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно.
Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността.
След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона. Така е, че човек почти може да повярва на това.
към текста >>
С
лед
смяната на зъбите това са сили, които работят по модела.
Това, което бива изработено, малко или много наподобава на модела. Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността.
След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела.
За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е. между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона. Така е, че човек почти може да повярва на това.
към текста >>
За целите на едни точен възг
лед
не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е.
Но това не е унаследено, то е изваяно по модела на унаследените белези. Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела.
За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е.
между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона. Така е, че човек почти може да повярва на това.
към текста >>
между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унас
лед
ил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унас
лед
яване от окачената в галерията мадона.
Обикновеният природоизследовател открива, че нещата продължават с обичайните принципи на унаследяване. Този, който вниква в същността на човека, знае, че в сравнение с периода преди смяната на зъбите, след тяхната смяна, по отношение приликата с родителите, качествено, възниква нещо съвсем различно. Преди смяната на зъбите това наистина са силите на наследствеността. След смяната на зъбите това са сили, които работят по модела. За целите на едни точен възглед не можем да кажем, че това, което човек носи в себе си между 7 и 14 години, т.е.
между смяната на зъбите и половото съзряване, че човек го е унаследил, както бихме могли да кажем, за някой, който седи в галерията и портретира Сикстинската мадона, както бихме могли да кажем за него, че неговият портрет е получил качествата си чрез унаследяване от окачената в галерията мадона.
Така е, че човек почти може да повярва на това.
към текста >>
Когато г
лед
ате едно дърво, скъпи мои приятели, в него действуват същите духовни сили, пред които Вие се изправяте между смъртта и едно ново раждане, само че те са скрити, потулени от физическата материя на дървото.
Между смъртта и едно ново раждане, респективно едно ново зачатие, човекът живее в духовния свят /Виж рис. №3 горе /. В този духовен свят той е окръжен от реалности, съвсем различни от тези, които можем да открием тук във физическия свят. Това един съвсем различен свят. Човекът излиза от този свят, чиито закономерности бихме обозначили тук чрез тези линии /бяло/, и от този свят той навлиза във физическия свят /жълто/, и продължава своя живот във физическия свят със своето физическо тяло, което е получил, но в този физически свят продължават да действуват, ала скрито поради човешкото сетивно виждане, същите сили, които са тук /червено/.
Когато гледате едно дърво, скъпи мои приятели, в него действуват същите духовни сили, пред които Вие се изправяте между смъртта и едно ново раждане, само че те са скрити, потулени от физическата материя на дървото.
Навсякъде във физическия свят, в който пребиваваме между раждането и смъртта, духовните сили действуват също в основите на сетивно-физическите явления. Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите. Сетивното усещане, на това се обръща малко внимание, представлява за детето нещо съвсем различно, отколкото за възрастния човек.
към текста >>
Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, с
лед
това във все по-слаба степен до смяната на зъбите.
Човекът излиза от този свят, чиито закономерности бихме обозначили тук чрез тези линии /бяло/, и от този свят той навлиза във физическия свят /жълто/, и продължава своя живот във физическия свят със своето физическо тяло, което е получил, но в този физически свят продължават да действуват, ала скрито поради човешкото сетивно виждане, същите сили, които са тук /червено/. Когато гледате едно дърво, скъпи мои приятели, в него действуват същите духовни сили, пред които Вие се изправяте между смъртта и едно ново раждане, само че те са скрити, потулени от физическата материя на дървото. Навсякъде във физическия свят, в който пребиваваме между раждането и смъртта, духовните сили действуват също в основите на сетивно-физическите явления. Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина.
Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите.
Сетивното усещане, на това се обръща малко внимание, представлява за детето нещо съвсем различно, отколкото за възрастния човек. За детето сетивното усещане представлява нещо изцяло духовно. Ето защо, както казвам в педагогиката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със съзнание на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото тяло. Така че във времето, в което детето работи със силите, с които по модела си изгражда физическото тяло, което сега е негово собствено, в основата си през този период от време детето е изцяло ориентирано към духовните основи, то работи, изхождайки изцяло от духовността. Но какво означава това?
към текста >>
Едва това е тялото, което човек си изгражда с
лед
раждането като свое първо собствено тяло, и което, като физическо тяло, е изградено изхождайки от духовния свят.
Но какво действува в действителност? В действителност действува само онова, което по някакъв начин има нещо общо с някаква Азова природа. На детето му правят впечатление само скритите духовни същества, имащи нещо общо с някаква Азова природа, т.е. преди всичко духовните същества от по-висшите йерархии, от човека нагоре, но също така и груповите души на животните, груповите души на елементарните същества. В действителност всичко това действува върху детето, и изхождайки от тези духовни сили, от тези величествена духовна динамика, според модела, то формира своето второ тяло, което постепенно нараства, и което в степента, в която се осъществява смяната на зъбите, съществува като едно второ тяло.
Едва това е тялото, което човек си изгражда след раждането като свое първо собствено тяло, и което, като физическо тяло, е изградено изхождайки от духовния свят.
към текста >>
Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва с
лед
като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща.
Етерното тяло е, което изцяло се занимава с това през първите 7 години от живота; ето защото спокойно развива онези способности, които притежава през вторите 7 години от живота, самостоятелни способности на етерното тяло, и клонящите повече към интелекта паметови способности. Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория. Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло.
Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща.
Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно. Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества. Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му.
към текста >>
Това е, което с
лед
това добива огромна активност под формата на душевни качества.
Който има очи за това, той вижда голямото преобразяване на духовния живот когато първият жизнен период от 7 години започва да преминава във втория. Етерното тяло бива отбременено със своята работа, която е трябвало да извършва, в пълния смисъл на думата, за изработването на второто тяло. Етерното тяло бива отбременено; и това че бива отбременено, това ние виждаме точно едва след като знаем, че на 40 години на човек не му поникват отново зъби, но че остават тези, които той има, но че във физически-материалната природа /на човека/ остават и други неща. Това, което остава, но което през първите 7 години от живота също е трябвало да бъде подменено, то е, което отбременява етерното тяло, което се освобождава в етерното тяло. Количествено това е нещо малко, ала качествено това е нещо невероятно важно.
Това е, което след това добива огромна активност под формата на душевни качества.
Това, което човек си спестява чрез обстоятелството, че няма нужда да си изгражда трети зъби, чрез това, че много други неща, които по същия начин, както и зъбите, биват изграждани от еволюцията, а сега няма нужда да се формират наново, благодарение на това обстоятелство нещо от етерното тяло остава излишно. Това, което остава, което в първите 7 години от живота се е вляло във физическото развитие, то сега изостава от физическото развитие, действува само душевно, както всъщност и отговаря на същността му. С помощта на способностите, към които Вие, като учители се обръщате в училището, за да ги развиете, с тях детето трябва да осъществи голямото превръщане на млечните зъби в постоянни и много други неща. Със силите, които детето си спестява, защото няма нужда да формира тези зъби, с тези сили то започва да развива способностите на своята душа. Това се извършва в дълбините на човешката природа, така че през първите 7 години от живота, душевното е разположено изцяло вътре във физическото развитие, което развитие ние трябва да възприемаме както като духовно-душевно, така и като физически-телесно.
към текста >>
Пог
лед
нете детето, както, изработва своето второ физическо тяло!
Добре, но как се отнасят това спрямо общата световна еволюция? Виждате ли, силите, с които душата работи през първите 7 години от живота, в рамките на Космоса тези сили са Слънчевите сили. От Слънцето се излъчват надолу не само физическо-етерни слънчеви сили, но от Слънцето, във физическо-етерните слънчеви лъчи се излъчват сили, идентични с онези, с които нашето етерно тяло обновява своето тяло през първите 7 години: това, което действува тук, това е слънчевата същност.
Погледнете детето, както, изработва своето второ физическо тяло!
Всичко това са сили, абсорбирани от Слънчевата светлина. Трябва да разберем как е поставен човекът, по начина, по който описах това, със смяната на зъбите, освободи определени етерни сили, които сили от своя страна действуват обратно върху астралното устройство и Азовото устройство, тогава, през втората епоха на своя живот, човек става достъпен за това, за което изобщо не е бил достъпен през първата епоха: той става достъпен за лунните сили.
към текста >>
Слънчевите сили са етерните сили за първите 7 години от живота, Лунните сили, за които човек става достъпен с
лед
смяната на млечните зъби, те са идентични със силите на неговото астрално тяло.
Слънчевите сили са етерните сили за първите 7 години от живота, Лунните сили, за които човек става достъпен след смяната на млечните зъби, те са идентични със силите на неговото астрално тяло.
Така със смяната на зъбите от Слънчевата сфера, в която продължава да пребивава, защото тя продължава да действува, човек преминава в Лунната сфера, и така, между смяната на зъбите и половата зрялост и човекът работи върху себе си с помощта на Лунните сили. Сега, чрез Лунните сили, човекът си изгражда своето второ собствено и своето земно тяло, в което вече не биват подменяни толкова много неща, както става това през първата епоха от живота, но все пак доста неща биват подменени. Но отново остават излишни сили, сега с астралната природа. Те така променят душевния елемент, както душевният елемент се променя в периода на половата зрялост. Тези сили биват освободени от работа над тялото, така че сега човек навлиза в половата зрялост, в една епоха от живота, когато в областта на душевното той си освобождава това, с кое то е трябвало да работи над своето физическо тяло в периода между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Те се освобождават с настъпването на половата зрялост, тогава те започват да участвуват в душата, и преломът, който се извършва в душата с настъпването на половата зрялост, се дължи на обстоятелството, че Лунните сили са се просмукали в душевното, така че това, което човекът извършва в действията си с
лед
половата зрялост, представлява взаимодействие между Слънчеви и Лунни сили.
В тази втора епоха от живота Лунните сили биват употребявани все още за телесното, все още не са освободени от душевното.
Те се освобождават с настъпването на половата зрялост, тогава те започват да участвуват в душата, и преломът, който се извършва в душата с настъпването на половата зрялост, се дължи на обстоятелството, че Лунните сили са се просмукали в душевното, така че това, което човекът извършва в действията си след половата зрялост, представлява взаимодействие между Слънчеви и Лунни сили.
към текста >>
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за нас
лед
ствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека.
В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце.
към текста >>
Това природоизс
лед
ователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека. В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето. Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина.
Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели.
Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис. №3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата.
към текста >>
Този физикален възг
лед
, че Слънцето е само тук /Виж рис.
Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано.
Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис.
№3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата. Да, нашите физикални възгледи са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят. Само можем да си пожелаем да се смеем по-често в лицето на действителността. Защото наистина е смешно това, което днес бива разглеждано като наука. Ако приемем петното мазнина за супа, това е същото, както ако приеме Слънцето горе за петно на Слънчевата светлина, докато като супа изпълва целия свят.
към текста >>
№3, ляво/, прилича на възг
лед
а на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата.
Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис.
№3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата.
Да, нашите физикални възгледи са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят. Само можем да си пожелаем да се смеем по-често в лицето на действителността. Защото наистина е смешно това, което днес бива разглеждано като наука. Ако приемем петното мазнина за супа, това е същото, както ако приеме Слънцето горе за петно на Слънчевата светлина, докато като супа изпълва целия свят.
към текста >>
Да, нашите физикални възг
лед
и са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят.
Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано. Този физикален възглед, че Слънцето е само тук /Виж рис. №3, ляво/, прилича на възгледа на човек, който вижда в чинията супа, а по средата едно петно мазнина, и е на мнение, че само мазнината, това е супата.
Да, нашите физикални възгледи са често пъти детински, и когато ги разкрием, такива, каквито са, тогава хората се смеят.
Само можем да си пожелаем да се смеем по-често в лицето на действителността. Защото наистина е смешно това, което днес бива разглеждано като наука. Ако приемем петното мазнина за супа, това е същото, както ако приеме Слънцето горе за петно на Слънчевата светлина, докато като супа изпълва целия свят.
към текста >>
С това отново се открива пог
лед
ът за взаимовръзката между Лунните сили и силите на размножението.
С това отново се открива погледът за взаимовръзката между Лунните сили и силите на размножението.
Защото сега силите на размножението също така постепенно формират това второ собствено тяло, което бива изградено между 7-та и 14-та година от живота и което е готово, когато настъпи половата зрялост. Така че това, което човек в това време въплъщава в себе си като сили на размножаване, това именно е Лунното въздействие. Силите на размножаване са изцяло свързани с Лунните въздействия, те са резултат на Лунни те въздействия.
към текста >>
Сега, с
лед
половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, пог
лед
нато външно, своето четвърто тяло.
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, погледнато външно, своето четвърто тяло.
В по-късните години периодите на времето не са така строго разграничени, както са периодите на смяната на зъбите и на половата зрялост. Все повече субстанция изостава, втвърдява се в човека, превръща се в траен скелет. Наистина, постепенно все повече неща в човека се превръщат в траен скелет. Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от костите бива отстранявана и подновявана. И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
към текста >>
И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: с
лед
като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
Сега, след половото съзряване до началото на 20-та година човекът стига до там, да формира своето трето собствено тяло, погледнато външно, своето четвърто тяло. В по-късните години периодите на времето не са така строго разграничени, както са периодите на смяната на зъбите и на половата зрялост. Все повече субстанция изостава, втвърдява се в човека, превръща се в траен скелет. Наистина, постепенно все повече неща в човека се превръщат в траен скелет. Колкото по-стар става човек, толкова по-малко материя от костите бива отстранявана и подновявана.
И в останалия организъм определени части имат нужда от повече време за своето изхвърляне, отколкото други; и е ясно от това, че за зъбите просто важи: след като вече сме ги получили за втори път, то по отношение на това, дали ще ги имаме и в по-късна възраст, ние зависим от това, колко време ще издържи нещо, което вече е готово, тъй както за един нож, който притежаваме ние зависим от това, колко време ще издържи ножа.
Ножът не може да подновява своята материя. В съществената си част зъбите също не могат да правят това. Наистина, всичко е движение, съществува обновяване, но всичко вече се насочва към стадия на необновяването, и така в зъбите ние имаме нещо, в което жизненият процес се осъществява съществено по-бавно, отколкото в останалия човек, много по-бавно по отношение на интензитета, и по тази причина в обратното съотношение, що се отнася до качеството на трайността, те по-бързо се развалят, преди да се развалят другите части на човешката природа, които непрекъснато могат да подновяват себе си. Но ако зъбите бяха подчинени на същите закономерности, както много други части на човешката природа, тогава не би имало зъболекари. И ако другите части на човешката природа бяха подчинени на същите закони, както зъбите, то всички ние, в нашата модерна цивилизация, бихме умирали доста рано.
към текста >>
С
лед
това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително.
Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната.
След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително.
През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното. Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили. Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
към текста >>
Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има пог
лед
върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили.
Така виждате, през първите 7 години човекът действува в своята вътрешност със силите на Слънцето, през вторите 7 години от живота, със силите на Луната. След това Слънчевата сила остава, а Лунните си ли се вмесват допълнително. През третите 7 години от живота, от половото съзряване до 20-те години, в човешкото същество биват приети много фините сили на останалите планети от планетната система. Тогава в растежния процес на човешкото същество се проявяват другите планетни сили, и тъй като те действуват върху човека по-слабо, много по-слабо от Слънцето и Луната, затова и нещата, които човек приема в себе си, външно са много по-слабо видими. Докато между 14-та и 21-та година от живота планетните сили все още имат работа във човешкото тяло, в началото на 20-те години ние вече не забелязваме така ясно как тези сили започват да действуват вече в областта на душевно-духовното.
Планетните сили са тези, които започват да действуват в душевно-духовното, и този, който има поглед върху нещата, той разглежда човека така, че в това странно преобразяване, което човекът претърпява в начало то на 20-те година, той забелязва: до този момент чрез човешките постъпки са говорели само Слънцето и Луната, сега тази слънчева и лунно активност модифицира планетните сили.
Грубите методи на хората, грубото наблюдение има слаб усет за това да прозре това преобразяване, ала то съществува.
към текста >>
С
лед
това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението.
Сега обаче вътре възниква въпросът: как продължава това по-нататък? По-късно, когато частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко, човек по-късно отново трябва да обновява нещата. Но виждате ли, до 21-та, 22-та година в човешкия растеж действуват Слънцето, Луната, планетарната система.
След това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението.
Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години. След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово.
към текста >>
С
лед
това светът става суров.
Сега обаче вътре възниква въпросът: как продължава това по-нататък? По-късно, когато частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко, човек по-късно отново трябва да обновява нещата. Но виждате ли, до 21-та, 22-та година в човешкия растеж действуват Слънцето, Луната, планетарната система. След това, до 28-та от живота действуват и констелациите на неподвижните звезди; това вече съвсем убягва наблюдението. Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години.
След това светът става суров.
Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед. С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си.
към текста >>
С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мирог
лед
.
Едва чрез мистерийната мъдрост човек вижда отражението на цялото небе от неподвижни звезди в човека между началото на 20-та и края на 20-те години. След това светът става суров. Той вече не желае да работи в човека; светът става суров. За това своеобразно отношение на човека спрямо света в неговата 28, 29-та година от живота, за това, че светът става суров, за това днешната наука надали знае нещо. Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово.
С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед.
С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си. Но защо не умираме на 28 години? Този свят, който ни окръжава, той би ни оставил да умрем на 28 години. Наистина, който вижда връзката на човека със света, той сега поглежда на света със съзнанието: О, свят, та ти ме подкрепяш всъщност само до края на 20-те години! Но виждайки именно това, ние започваме да разбираме истински човека в неговата същност.
към текста >>
В този своеобразен миг, когато с 28-та година човекът ясно започва да показва, че старите сили съвсем не са западнали, в този миг става с
лед
ното: някои хора още от този момент започват да линеят; други продължават да съхраняват отлитащите растежни сили.
Защото какво става с него сега, когато го напуска по отношение на формообразуващите сили, които той изгражда в себе си? Какво става сега?
В този своеобразен миг, когато с 28-та година човекът ясно започва да показва, че старите сили съвсем не са западнали, в този миг става следното: някои хора още от този момент започват да линеят; други продължават да съхраняват отлитащите растежни сили.
Самият Гьоте, измервайки точно ръста си, установил, че е станал по-нисък, тогава, когато започнал продължението на втората част на своя "Фауст". Тогава той измерил ръста си. Но той започнал да запада много по-рано. Виждате ли, от този момент, когато светът ни напуска, ние трябва сами да се погрижим за своето обновление изхождайки от силите, които сме приели до този момент. Но тъй като частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко и по-малко, ние не можем да работим за нашето ново въплътяване в този грандиозен мащаб, както детето работи чак до своите зъби, тогава, когато по модела изгражда своето собствено първо тяло.
към текста >>
Ала с това човекът, стъпилият здраво със собствените си нозе на земята човек, забързан към тази точка във времето, която с
лед
това той подминава, с това човекът притежава една точка във времето, към която той се стреми, която той надраства, на която аз още вчера обърнах внимание от една друга г
лед
на точка /Виж рис.
Но той започнал да запада много по-рано. Виждате ли, от този момент, когато светът ни напуска, ние трябва сами да се погрижим за своето обновление изхождайки от силите, които сме приели до този момент. Но тъй като частите, подлежащи на подновяване стават все по-малко и по-малко, ние не можем да работим за нашето ново въплътяване в този грандиозен мащаб, както детето работи чак до своите зъби, тогава, когато по модела изгражда своето собствено първо тяло. Но от Слънцето, Луната и звездите ние сме събрали много сили, които са ни нужни, които носим в себе си, тъй като от 28-та си година ние започваме да се грижим за обновлението на нашето физическо материално тяло. Тогава по отношение на човешката същност в нейната форма ние ставаме хора, стъпили здраво със собствените си нозе на земята.
Ала с това човекът, стъпилият здраво със собствените си нозе на земята човек, забързан към тази точка във времето, която след това той подминава, с това човекът притежава една точка във времето, към която той се стреми, която той надраства, на която аз още вчера обърнах внимание от една друга гледна точка /Виж рис.
№3, средата/. Ако мога да нарисувам това така, то от своето детство, когато поема в себе си много сили от света, човек се стреми все повече и повече към такава една точка, разположена в края на 20-те години, когато той престава да осигурява своя растеж с помощта на силите от света. Каквото прави от този момент нататък това той прави със силите на собственото си тяло. Тук в средата има една точка, където човекът престава да преработва в себе си космическите сили и където започва да си създава сили от собственото тяло. Естествено в действителния живот това не е така ясно разграничено, както в схематичното представяне тук.
към текста >>
Така, когато човекът залови себе си със своето душевно изживяване в точката, към която преди това се е стремил, но от която с
лед
това той се стреми да се отдалечи, тогава Преди това в него е действувал светът, с
лед
това действува самият той, човекът.
Това, че ние сме свободни същества, носещи отговорност, е обосновано в човешката конституция, тъй като в преминаването от света към себе си ние преминаваме през една нулева точка, както оста на везната от дясно на ляво, и от ляво на дясно минава през една нулева точка, която точка не се подчинява на законите, на които е подвластна останалата част от везната. Можете да си представите, ако тук имате една везна /Виж рис. №3, дясно/, че тук са валидни механичните закони, които Вие сте изучавали, тук важат механичните закони, и те придават на везната една определена конфигурация, или така, че това тук е горе, това долу, или обратното. Това са законите на везната, на лоста. Но ако вземете тази точка, Вие можете да премествате везната, останалата и конфигурация, поради механичните сили тя е навсякъде една и съща, където и да пренасяте везната, тази точка е свободна; нея вие можете да премествате, сякаш тя изобщо не е свързана с везната, везната остава съвсем недокосната от нея.
Така, когато човекът залови себе си със своето душевно изживяване в точката, към която преди това се е стремил, но от която след това той се стреми да се отдалечи, тогава Преди това в него е действувал светът, след това действува самият той, човекът.
А тук не действува нищо. Но в тенденцията натам или оттам навън може да изживее в себе си онова в човека, което не се определя нито от природата, нито от света; там, където е разположен хипомохлионът, там с изходната точка на неговата свобода. Тук ние разбираме отговорността.
към текста >>
10.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
С
лед
това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство.
Когато наблюдаваме тези състояния, в първия стадий ние виждаме пред себе си отпадането на Азовото устройство от цялостното човешко устройство.
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство.
Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят. Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят.
към текста >>
Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да пог
лед
не в духовния свят.
След това Азовото устройство притегля силно към себе си астралното тяло и в известен смисъл, в будно състояние, го отдалечава от етерното и от физическото устройство. Какво се получава от това? Лесно можете да разберете, скъпи мои приятели, че чрез това човек изпада в един вид съноподобно състояние. Когато разглеждаме духовнонаучно човешкия хабитус, възникнал благодарение на това, че Азът притегля към себе си астралното тяло и не му позволява да навлезе напълно във физическото и в етерното тяло, виждаме, че при това възниква един вид съноподобно състояние. Но отново благодарение на обстоятелството, че поради една особена кармична плътност, както вече подчертах, Азът и астралното тяло са силни, поради това в съня бива внесена една способност за възприемане на духовния свят.
Сънят се превръща в едно състояние, от което действително съществува възможността човек да погледне в духовния свят.
Това е състоянието, в което съответната личност има усещането за присъствие на същества от духовния свят.
към текста >>
Става дума за с
лед
ното: това, което те говорят и вършат, така да бъде възприето, че да можем да го поставим в правилната перспектива спрямо човешкото устройство.
Другите, при които астралното тяло притегля навътре Аза, при тях нещата също остават интересни, ако оставим тези хора да говорят за себе си, но за да разбираме първите, ние наистина се нуждаем от душевната задълбоченост най-вече на пастора. За да разбираме вторите, които са често не по-малко интересни, че сто дори са по-интересни от обикновените ясновидци, които не достигат до там да разбират вторите, за този случай всъщност е нужна вътрешна чувствена сфера на лекаря, възприемащ света с добрия разум и с една средна интуиция. Защото става дума за това, да разберем, какво тези хора не ни разказват, защото това, което те ни разказват, то няма особена стойност.
Става дума за следното: това, което те говорят и вършат, така да бъде възприето, че да можем да го поставим в правилната перспектива спрямо човешкото устройство.
Когато ги попитаме нещо, такива личности наистина показват известна степен на тъпота, и едно нежелание да отговорят на въпросите. Тогава те започват да говорят за нещо друго, различно от въпроса. Но ако уловим това, което те казват за себе си, между тях има и такива, които непрекъснато бърборят, ако уловим това, което те казват за себе си, в момента човек има чувството, че е застанал пред един словесен поток, даващ на тези хора един особен вид идейна асоциация, както става това по-често при обикновените хора. Ако ги оставим, а такива хора не бива да бъдат разпитвани, при тях трябва да уловим това, което те сякаш случайно разказват, ако оставим такива хора, те ще ни разкажат: преди 10 години бях веднъж при един селянин. Селянката ми свари кафе.
към текста >>
С
лед
това беше забравила млякото.
Но ако уловим това, което те казват за себе си, между тях има и такива, които непрекъснато бърборят, ако уловим това, което те казват за себе си, в момента човек има чувството, че е застанал пред един словесен поток, даващ на тези хора един особен вид идейна асоциация, както става това по-често при обикновените хора. Ако ги оставим, а такива хора не бива да бъдат разпитвани, при тях трябва да уловим това, което те сякаш случайно разказват, ако оставим такива хора, те ще ни разкажат: преди 10 години бях веднъж при един селянин. Селянката ми свари кафе. Селянката ми даде кафе в една чаша, на която отвън бяха нарисувани червени рози. Селянката не можа да ми даде веднага кафето, защото беше забравила захарта в кухнята и трябваше първо да я донесе.
След това беше забравила млякото.
Него трябваше да донесе от избата и след това сипа около осминка от литъра мляко в кафето и каза: моето кафе е много хубаво; и тогава аз казах: да, вярвам ви, стопанке. И така продължава; такъв човек разказва подробности, отнасящи се до отдавна изминали неща, при което се достига до невероятни детайли. Тогава човек достига до идеята: О, ако имах и аз такава добра памет като този човек! И човек забравя съвсем, че ако имахме такава памет като неговата, тогава ние не бихме приличали на него. Е да, аз разказвам нещата доста типично и типично съм ги подбрал: после вие трябва да се ориентирате при съответните по-леки варианти, които ще срещате в живота, и които лекарят особено, среща.
към текста >>
Него трябваше да донесе от избата и с
лед
това сипа около осминка от литъра мляко в кафето и каза: моето кафе е много хубаво; и тогава аз казах: да, вярвам ви, стопанке.
Ако ги оставим, а такива хора не бива да бъдат разпитвани, при тях трябва да уловим това, което те сякаш случайно разказват, ако оставим такива хора, те ще ни разкажат: преди 10 години бях веднъж при един селянин. Селянката ми свари кафе. Селянката ми даде кафе в една чаша, на която отвън бяха нарисувани червени рози. Селянката не можа да ми даде веднага кафето, защото беше забравила захарта в кухнята и трябваше първо да я донесе. След това беше забравила млякото.
Него трябваше да донесе от избата и след това сипа около осминка от литъра мляко в кафето и каза: моето кафе е много хубаво; и тогава аз казах: да, вярвам ви, стопанке.
И така продължава; такъв човек разказва подробности, отнасящи се до отдавна изминали неща, при което се достига до невероятни детайли. Тогава човек достига до идеята: О, ако имах и аз такава добра памет като този човек! И човек забравя съвсем, че ако имахме такава памет като неговата, тогава ние не бихме приличали на него. Е да, аз разказвам нещата доста типично и типично съм ги подбрал: после вие трябва да се ориентирате при съответните по-леки варианти, които ще срещате в живота, и които лекарят особено, среща. Аз преднамерено разказвам крайния случай, за да видите, за какво става дума.
към текста >>
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно с
лед
друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в с
лед
ващия момент, към нещо друго.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго.
Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа. Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща.
към текста >>
Може въпросната личност да разкаже с
лед
ното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз пог
лед
нах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа.
И така, когато по този начин астралното тяло притегля навътре Азовото устройство, възниква една сила, която обича да възстановява, сякаш автоматично, приетите детайли в паметта, която сила е непрекъснато готова да ги възстановява, но отказва да търси някаква логическа връзка; тя просто изброява едно след друго нещата, така че човек не може добре да разбере, защо съответната личност в един момент се насочва към едно, в следващия момент, към нещо друго.
Може въпросната личност да разкаже следното: селянката излезе и донесе млякото; докато тя беше навън аз погледнах към ъгъла на стаята, там имаше едноизображение на мадоната, и това беше същото изображение, както едно друго, което аз видях преди 30 години на едно място, ала там ми поднесоха не кафе, но една вкусна супа.
Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания.
към текста >>
На тях също трябва да обърнем внимание, защото чрез тях ние постепенно достигаме до истинските патологични състояния, които могат да възникнат и за което с
лед
това ще трябва да говорим.
От друга страна забелязваме и промени във волевата сфера.
На тях също трябва да обърнем внимание, защото чрез тях ние постепенно достигаме до истинските патологични състояния, които могат да възникнат и за което след това ще трябва да говорим.
Забелязваме следното: отново трябва да сме бдителни, защото ако по някакъв начин подходим към такива хора, ако ги подканим да ни последват, да извършат това или онова, за да можем да видим нещо в тях, всичко това няма много да ни помогне, защото такива хора стават силно вироглави, не желаят да се подчиняват, не желаят да отговарят на въпросите, които им поставяме, не желаят да изпълняват нищо. Но ако подходим с помощта на някаква, събрана отвън, така че да можем да сглобим нещата, които сме научили от околните хора или по друг някакъв начин, тогава ще забележим, как такива хора например по едно определено време от годината усещат в себе си волевия импулс да скитат, да обходят дадена местност. Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното. Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост.
към текста >>
Забелязваме с
лед
ното: отново трябва да сме бдителни, защото ако по някакъв начин подходим към такива хора, ако ги подканим да ни пос
лед
ват, да извършат това или онова, за да можем да видим нещо в тях, всичко това няма много да ни помогне, защото такива хора стават силно вироглави, не желаят да се подчиняват, не желаят да отговарят на въпросите, които им поставяме, не желаят да изпълняват нищо.
От друга страна забелязваме и промени във волевата сфера. На тях също трябва да обърнем внимание, защото чрез тях ние постепенно достигаме до истинските патологични състояния, които могат да възникнат и за което след това ще трябва да говорим.
Забелязваме следното: отново трябва да сме бдителни, защото ако по някакъв начин подходим към такива хора, ако ги подканим да ни последват, да извършат това или онова, за да можем да видим нещо в тях, всичко това няма много да ни помогне, защото такива хора стават силно вироглави, не желаят да се подчиняват, не желаят да отговарят на въпросите, които им поставяме, не желаят да изпълняват нищо.
Но ако подходим с помощта на някаква, събрана отвън, така че да можем да сглобим нещата, които сме научили от околните хора или по друг някакъв начин, тогава ще забележим, как такива хора например по едно определено време от годината усещат в себе си волевия импулс да скитат, да обходят дадена местност. Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното. Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил.
към текста >>
Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например с
лед
ното.
От друга страна забелязваме и промени във волевата сфера. На тях също трябва да обърнем внимание, защото чрез тях ние постепенно достигаме до истинските патологични състояния, които могат да възникнат и за което след това ще трябва да говорим. Забелязваме следното: отново трябва да сме бдителни, защото ако по някакъв начин подходим към такива хора, ако ги подканим да ни последват, да извършат това или онова, за да можем да видим нещо в тях, всичко това няма много да ни помогне, защото такива хора стават силно вироглави, не желаят да се подчиняват, не желаят да отговарят на въпросите, които им поставяме, не желаят да изпълняват нищо. Но ако подходим с помощта на някаква, събрана отвън, така че да можем да сглобим нещата, които сме научили от околните хора или по друг някакъв начин, тогава ще забележим, как такива хора например по едно определено време от годината усещат в себе си волевия импулс да скитат, да обходят дадена местност.
Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното.
Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил. След това този човек става неспокоен. Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре.
към текста >>
С
лед
това този човек става неспокоен.
Но ако подходим с помощта на някаква, събрана отвън, така че да можем да сглобим нещата, които сме научили от околните хора или по друг някакъв начин, тогава ще забележим, как такива хора например по едно определено време от годината усещат в себе си волевия импулс да скитат, да обходят дадена местност. Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното. Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил.
След това този човек става неспокоен.
Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре. Паметовите му способности са грандиозно развити. Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин.
към текста >>
Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на с
лед
ващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре.
Често това е една и съща местност, която те желаят да обходят, и този вътрешен волеви импулс е толкова силен, че ако приложим някакви негативни методи, за да разберем какво става в тези хора, тогава можем да забележим например следното. Да вземем един чревоугодник; има такива хора, които изпитват голяма радост от храната. Да спрем такъв един човек по време на неговото скитане и да му предложим изключително богати ястия, от които той ще изпита огромна радост. Най-много можем да постигнем да го задържим на първия, на втория ден, когато това ще го отклони от целта на пътешествието, която той си е поставил. След това този човек става неспокоен.
Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре.
Паметовите му способности са грандиозно развити. Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят.
към текста >>
Той желае да с
лед
ва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин.
След това този човек става неспокоен. Можем да видим, че той желае вкусната храна, защото знае, че ако продължи пътуването си, на следващото място по време на пътешествието ще му бъде дадено нещо отвратително за ядене, това той знае много добре. Паметовите му способности са грандиозно развити. Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия.
Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин.
Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят. Сетивата му биват притъпени, неговият волеви импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света. Той желае да следва своя импулс, който именно е последица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното тяло.
към текста >>
Той желае да с
лед
ва своя импулс, който именно е пос
лед
ица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното тяло.
Но той става неспокоен, желае да продължи, защото той не може да приспособява себе си, със своите волеви решения, към непосредствените външни условия. Тъй като от една страна не може да се приспособи към непосредствените сетивни впечатления, но изхождайки от словесното си богатство, възпроизвежда всевъзможни неща така от друга страна той не може да се приспособи към вграждането на своята система воля-крайници във външните жизнени условия. Той желае да следва единствено подтика на собствената си воля, който подтик го ръководи отвътре по един съвсем определен начин. Виждаме, че той е изгубил всичко, и в една слаба степен е налице само това, което зависи от Азовото устройство, налице е за да свърже човека с външния свят. Сетивата му биват притъпени, неговият волеви импулс не му позволява да вмести в себе си по правилен начин в света.
Той желае да следва своя импулс, който именно е последица от това, че Азът е притеглен надолу в астралното тяло.
към текста >>
Виждате ли, на такива хора, ако си взаимодействуват медицинския подход и всеотдайната любов на теолозите, на такива хора бихме могли да помогнем изключително много, само не чрез незабавна терапия, по с
лед
ния начин.
Виждате ли, на такива хора, ако си взаимодействуват медицинския подход и всеотдайната любов на теолозите, на такива хора бихме могли да помогнем изключително много, само не чрез незабавна терапия, по следния начин.
При такива хора е налице един съвсем определен факт. И за да достигнем този факт, ние разглеждаме живота на тези хора в периода между смяната на млечните зъби и настъпването на половата зрялост. Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата. Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година.
към текста >>
Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат с
лед
настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
При такива хора е налице един съвсем определен факт. И за да достигнем този факт, ние разглеждаме живота на тези хора в периода между смяната на млечните зъби и настъпването на половата зрялост. Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата. Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година.
Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост.
Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
към текста >>
Астралното тяло, което едва с
лед
настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме.
Ако разглеждаме такъв човек с груби сетива, по правило няма да забележим нищо отклоняващо се от нормата. Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година. Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах.
Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме.
Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин. Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката.
към текста >>
Но когато дойдат с
лед
ващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло.
Човек би могъл дари да се зарадва, когато види колко преждевременно помъдрели са такива деца, колко умни, колко ужасно умни са и какви умни отговори дават. Но трябва да бъдем внимателни тъкмо пред лицето на тези умни отговори между 7-та и 14-та година. Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме.
Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло.
И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин. Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката. Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>
И така, става дума за с
лед
ното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
Защото такива хора, които са свръхумни в тази възраст, те вземат нещо от своето развитие, което трябва да преминат след настъпването на половата зрялост, и го пренасят във втората епоха от своя живот между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах.
И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката. Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>
Преди всичко настъпва с
лед
ното положение, с
лед
като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст.
Така се осъществява това, което току що описах. Астралното тяло, което едва след настъпването на половата зрялост би трябвало да притегли към себе си Аза, за да може в началото на 20-те години Азът да разгърне себе си напълно, то, астралното тяло притегля надолу Азовото устройство още в периода на смяната на зъбите, или от 9-та, 10-та, 11-та година; и тогава ние забелязваме тази свръхнормална умност и първоначално и се радваме. Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин.
Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст.
Засега обаче искам да продължа характеристиката. Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>
Сега става дума за с
лед
ното, да свържем помежду им разглежданията от пос
лед
ните дни.
Но когато дойдат следващите години, 18-та, 19-та, 20-та година, тогава Азовото устройство е нахлуло вече твърде дълбоко в астралното тяло. И тогава е налице състоянието, което описах, и възникват явления, за които вече Ви разказах. И така, става дума за следното, такъв един човек, който в описаната възраст ни обезпокоява със свръхмерната си умност, такъв един човек трябва да бъде лекуван по определен начин. Преди всичко настъпва следното положение, след като дадохме характеристиката, ще чуем и някои указания за това, какво трябва да се прави в отделния случай, положението, в което лекарят и пасторът трябва да посъветва педагога, за да може същият да разбере, какво от своя страна трябва да направи той за набелязаната възраст. Засега обаче искам да продължа характеристиката.
Сега става дума за следното, да свържем помежду им разглежданията от последните дни.
към текста >>
Но може да настъпи и с
лед
ното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло.
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих.
към текста >>
Тогава възникват състояния, които, вътрешно пог
лед
нати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло.
Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях.
Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества. От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание. При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре.
към текста >>
Възниква патологичният образ на нещо, което ние разг
лед
ахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното.
Сега имаме второто. Имаме пред себе си привличането на Аза и на астралното тяло от страна на етерното тяло. Със своя Аз, с астралното тяло и с етерното тяло човекът хлътва много силно във физическото устройство, но това физическо устройство не може да приеме нещата в отделните органи. Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите.
Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното.
Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите. Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина.
към текста >>
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което с
лед
това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
Във всички възможни органи остава неизразходваната астралност, която не може да се свърже правилно с органите. Възниква патологичният образ на нещо, което ние разгледахме като втори стадий при другите, онзи втори стадий, в който в известен смисъл сетивните усещания биват възбудени отвътре, и в който стадий течението поема посока отвътре към сетивното. Сега в обратния образ, това течение се насочва навътре към органите, сега то обхваща устройството, настъпва едно от онези състояния, които настъпват винаги, когато е налице даден физически орган или етерен орган и той бива проникнат от астралното тяло, от Азовото устройство, при което те не могат да се свържат по такъв начин, че да говорим за една наситена връзка на физическото тяло с етерното и с астралното тяло. Нещо от по-висшите части остава излишно в органите. Това, което иначе се излива в сетивоподобното, в сетивно оцветеното видение, което може да бъде откровение на духовния свят, то сега се излива навътре, при което се стреми да захване органите.
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него.
Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание.
към текста >>
В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно с
лед
друго две течения на съзнанието.
Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно.
В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието.
В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието. В тази област нещата слизат долу.
към текста >>
При такъв човек настъпва нещо, което аз трябва да опиша по с
лед
ния начин.
Но може да настъпи и едно трето състояние, състоянието, при което поради кармични отношения физическото тяло също е отслабено, тъй както е отслабено цялото останало устройство, така че предишните кармически сили не действуват достатъчно активно във физическото тяло. Виждате ли, при такъв един човек не само биват притеглени от физическото тяло Азовото устройство, астралното устройство и етерното тяло, но настъпва и нещо съвсем друго.
При такъв човек настъпва нещо, което аз трябва да опиша по следния начин.
към текста >>
Така при светеца наблюдаваме пос
лед
ователно състоянията от чувството за присъствие на съществата от духовния свят до цялостното му преместване в духовния свят в третия стадий.
Така при светеца наблюдаваме последователно състоянията от чувството за присъствие на съществата от духовния свят до цялостното му преместване в духовния свят в третия стадий.
Така виждаме патологичния обратен образ на психопатологичната малоценност, която проследихме в първия стадий. Особено добре можем да забележим психопатологичната малоценност, когато тя се изразява по описания преди начин: ненормалното желание за скитане, свързано с една чужда на логиката памет. След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот. Често наблюдаваме това да преминава в третия стадий, който също така може да е налице още от самото начало.
към текста >>
Така виждаме патологичния обратен образ на психопатологичната малоценност, която прос
лед
ихме в първия стадий.
Така при светеца наблюдаваме последователно състоянията от чувството за присъствие на съществата от духовния свят до цялостното му преместване в духовния свят в третия стадий.
Така виждаме патологичния обратен образ на психопатологичната малоценност, която проследихме в първия стадий.
Особено добре можем да забележим психопатологичната малоценност, когато тя се изразява по описания преди начин: ненормалното желание за скитане, свързано с една чужда на логиката памет. След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот. Често наблюдаваме това да преминава в третия стадий, който също така може да е налице още от самото начало.
към текста >>
С
лед
това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот.
Така при светеца наблюдаваме последователно състоянията от чувството за присъствие на съществата от духовния свят до цялостното му преместване в духовния свят в третия стадий. Така виждаме патологичния обратен образ на психопатологичната малоценност, която проследихме в първия стадий. Особено добре можем да забележим психопатологичната малоценност, когато тя се изразява по описания преди начин: ненормалното желание за скитане, свързано с една чужда на логиката памет.
След това виждаме, как това преминава в състоянията на малоумие /имбецилност/, които състояния обаче в ранния стадий напълно допускат хората да са пригодни за определени активности във външния живот.
Често наблюдаваме това да преминава в третия стадий, който също така може да е налице още от самото начало.
към текста >>
Ако в тази първа епоха от живота децата показват не точно свръхмерна умност, но силна любознателност, която би трябвало да се прояви едва с
лед
смяната на зъбите, накратко, когато тези качества, които, както описах в педагогическите лекции, в нормалния живот настъпват между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост, когато тези качества са ясно налице още през първата епоха, тогава ние би трябвало да сме особено загрижени, би трябвало да помислим за средствата, които да отстранят това, което сега е патологично, психични, духовни, физически средства.
Виждаме, че в съществената част второто състояние може да се дължи на обстоятелството, че ние изобщо не сме в състояние да се противопоставим на определени състояния между раждането и смяната на зъбите.
Ако в тази първа епоха от живота децата показват не точно свръхмерна умност, но силна любознателност, която би трябвало да се прояви едва след смяната на зъбите, накратко, когато тези качества, които, както описах в педагогическите лекции, в нормалния живот настъпват между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост, когато тези качества са ясно налице още през първата епоха, тогава ние би трябвало да сме особено загрижени, би трябвало да помислим за средствата, които да отстранят това, което сега е патологично, психични, духовни, физически средства.
Ние ще говорим още затова. Но това е, което трябва да бъде изследвано във връзка с тези явления, а именно, че през първата епоха от живота между раждането и смяната на зъбите не бива да просветва това, което трябва да се прояви във втората епоха от живота, тъй както Ви описах това вчера.
към текста >>
Но това е, което трябва да бъде изс
лед
вано във връзка с тези явления, а именно, че през първата епоха от живота между раждането и смяната на зъбите не бива да просветва това, което трябва да се прояви във втората епоха от живота, тъй както Ви описах това вчера.
Виждаме, че в съществената част второто състояние може да се дължи на обстоятелството, че ние изобщо не сме в състояние да се противопоставим на определени състояния между раждането и смяната на зъбите. Ако в тази първа епоха от живота децата показват не точно свръхмерна умност, но силна любознателност, която би трябвало да се прояви едва след смяната на зъбите, накратко, когато тези качества, които, както описах в педагогическите лекции, в нормалния живот настъпват между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост, когато тези качества са ясно налице още през първата епоха, тогава ние би трябвало да сме особено загрижени, би трябвало да помислим за средствата, които да отстранят това, което сега е патологично, психични, духовни, физически средства. Ние ще говорим още затова.
Но това е, което трябва да бъде изследвано във връзка с тези явления, а именно, че през първата епоха от живота между раждането и смяната на зъбите не бива да просветва това, което трябва да се прояви във втората епоха от живота, тъй както Ви описах това вчера.
към текста >>
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро с
лед
раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат.
Ала този трети стадий може да настъпи по два начина. В преобладаващите случаи човекът носи това като своя Карма, както видяхме от моето изложение. Още чрез това, което човекът при търсенето на състава на етерното тяло, преди да е навлязъл във физическото тяло, още тогава човекът навлиза в едно ненормално състояние.
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат.
Това ние наричаме вродена идиотия. Но такава не съществува. Има само кармична идиотия, която е свързана с цялостната съдба на човека. Това ние ще обсъдим по-точно, за да видим все пак как една инкарнация в подобен духовен мрак, при определени обстоятелства може да се постави дори благоприятно спрямо Кармата на човека, макар в рамките на самата инкарнация животът на такъв човек да е една окаяна несрета. Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разгледани не просто от гледната точка на крайния живот, но или от гледна точка на вечния живот на човека.
към текста >>
Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разг
лед
ани не просто от г
лед
ната точка на крайния живот, но или от г
лед
на точка на вечния живот на човека.
При това той се изгражда едно етерно тяло, което желае да навлезе навсякъде, което не желае да навлезе по правилен начин в сърцето и в стомаха, и което се стреми да ги залее, което етерно тяло въвлича твърде мощно астралното тяло и Азовото устройство в органите, и още при раждането или най-малкото скоро след раждането ние виждаме да се оформят физиогномичните деформации, които могат да ни разтревожат. Това ние наричаме вродена идиотия. Но такава не съществува. Има само кармична идиотия, която е свързана с цялостната съдба на човека. Това ние ще обсъдим по-точно, за да видим все пак как една инкарнация в подобен духовен мрак, при определени обстоятелства може да се постави дори благоприятно спрямо Кармата на човека, макар в рамките на самата инкарнация животът на такъв човек да е една окаяна несрета.
Тук започва необходимостта, нещата да бъдат разгледани не просто от гледната точка на крайния живот, но или от гледна точка на вечния живот на човека.
Тук настъпва онова, което би трябвало да проникне в една одухотворена и същевременно помъдряла.
към текста >>
Ако пог
лед
нем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно възпитание в ранния стадий на съответния човек.
Ала от друга страна вторият стадий, който Ви описах, може спокойно да премине в третия, и това се проявява, когато още в първата епоха на човека, между раждането и смяната на зъбите, проблясва не само втората епоха, но вече и третата, онази, през която човекът трябва да приеме в себе си Азовото устройство. Когато едно дете в 4-та, 5-та година от своя живот се изправи пред нас с качества, често предизвикващи възхищение то на околните, защото казват: то /детето/ говори ли постъпва като 20-ен човек, доста опасно, ако е така. Защото тъкмо тогава настъпва случаят, когато Азовото устройство се развива твърде рано, преодолява физическото тяло и го прави твърде слабо. Тогава настъпва не кармично пренесената, но при добитата в живота идиотия, която кармично може да бъде компенсирана едва по-късно; но самата идиотия, тя се проявява едва в по-късния живот.
Ако погледнем на живота с чувство на разбиране, с помощта на една добра пасторска медицина, ние ще се научим да го овладяваме чрез това, че просто ще проведем едно правилно възпитание в ранния стадий на съответния човек.
към текста >>
Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от г
лед
ната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора.
Скъпи мои приятели, видяхме, как в педагогиката от предишните десетилетия са нахлули много неща, тъкмо които ние оборваме от гледната точка на една здрава педагогика, каквато се стреми да бъде педагогика та на Валдорфското училище; неща, които са станали много скъпи хора.
Точно това, понякога със страшна твърдост, трябва да подчертаваме в нашата Валдорфска педагогика, както например, аз посочих вече, тези, изведени от интелекта занимания на, които се провеждат в детските градини при смяната на зъбите, и които не представляват подражание на живота, но които са измислени неща. Ето така, в детската възраст между раждането и смяната на зъбите бива прието нещо, което трябва да се появи едва във втората епоха от живота между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост. В истинския смисъл на думата бива всадено това, което ни се представя в първите стадии на патологичното, тъй както Ви го описах днес. Така се всажда едно слабо болестно състояние, което често дори не бива разглеждано като патологично, и което е по-добре да не бъде определяно като патологично, за да не ни се струва всичко наоколо патологично, но в което, като явление на цивилизацията, трябва да бъде вникнато и което трябва да бъде разбрано. То трябва не просто да бъде критикувано, но трябва да бъде разбрано, за да имаме правилно отношение към него.
към текста >>
Какво става с
лед
това?
Какво е налице? Налице е едно погрешно възпитание в първите детски години. Вторият стадий от живота бива въвлечен в първия; това се подсилва от всичко, което представлява автоматичното говорене и което отвътре, без приспособяване към околния свят, активира волята. Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че възпитанието е било погрешно в посоката, която Ви описах.
Какво става след това?
Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи! Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично възпитание, или най-малкото в едно възпитание с патологични наченки. Това е, което наблюдаваме днес. Наблюдавайте мнозина младежи, аз не искам да критикувам това, нещата напълно са оправдани, те съществуват, защото са свързани с това, което е станало през Кали
към текста >>
Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек с
лед
ва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи!
Какво е налице? Налице е едно погрешно възпитание в първите детски години. Вторият стадий от живота бива въвлечен в първия; това се подсилва от всичко, което представлява автоматичното говорене и което отвътре, без приспособяване към околния свят, активира волята. Приемете, че е налице нещо малко от това, което описах за първия патологичен стадий, някаква наченка, породена от обстоятелството, че възпитанието е било погрешно в посоката, която Ви описах. Какво става след това?
Скитническите стремежи, един не съвсем патологичен, но носещ определена характеристика стремеж, в една определена възраст човек следва само самия себе си; да не се съобразява със света: вън от света, скитана, скиталчески стремежи!
Това наистина е свързано с явления на епохата, които, ако мога така да се изразя, се коренят в едно патологично възпитание, или най-малкото в едно възпитание с патологични наченки. Това е, което наблюдаваме днес. Наблюдавайте мнозина младежи, аз не искам да критикувам това, нещата напълно са оправдани, те съществуват, защото са свързани с това, което е станало през Кали
към текста >>
Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разг
лед
аме от тези два аспекта.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава.
Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта.
Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо. Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло. Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н.
към текста >>
Ако разг
лед
аме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава. Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта.
Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах.
Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо. Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло. Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н. Това е родството.
към текста >>
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в с
лед
ното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Юга, защото съществува афинитет между това, което в този вид е леко патологично и това, което Кали Юга създава. Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо.
Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н. Това е родството.
към текста >>
Едно с
лед
ващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно с
лед
ващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н.
Всички тези неща принадлежат на едно и също нещо, но трябва да ги разгледаме от тези два аспекта. Ако разгледаме всичко това, Вие лесно ще откриете наченките на това, което Ви описах. Това намира ясен израз в скиталческите стремежи, но в един краен стадий. Вслушайте се само в разговорите, човек може да се отчае, виждайки в каква слаба степен тези хора са достъпни за това, което им казваме, и как те непрекъснато повтарят детайли, които определят като свое "изживяване": те непрекъснато, отново и отново се връщат към едно и също нещо. Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не бих желал да представя всичко това като нещо, което да може да бъде преценявано в един филистерски смисъл, но искам да посоча, как може да се вникне в подобни явления, ако правилно схванем онова отношение, което Ви описах през тези дни, и което се изразява в следното, че винаги съществува едно стъпало нагоре към духовния свят и неговият полярен обратен образ по посока на собственото тяло.
Едно следващо стъпало към духовния свят при светеца, и едно следващо стъпало навътре в тялото до състоянието на гърчове и до епилепсията при този човек, който се развива патологично и т.н.
Това е родството.
към текста >>
И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светог
лед
; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай.
И като помислите, как дори във външното електричество и във външния магнетизъм единият полюс е зависим от другия, тогава Вие ще разберете това лабилно състояние, което в живота може да съществува между едното и другото, но с което състояние не бива да бъде боравено с тези груби лапи, както днес често прави това материалистичния светоглед; не състояние, което трябва да бъде възприето с финото разбиране, че тук са налице полярни противоположности, и отново привличането на единия полюс чрез другия; и тогава можем да разберем, какво имаме налице в единия случай и какво в другия случай.
Едва така се научаваме да вникваме в човешката същност. Тук утре ще продължим.
към текста >>
11.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Днес ние ще се опитаме да излезем вън от отделния човешки живот, вън от живота на човека, доколкото той представлява едно единично земно съществуване, за да разг
лед
аме едно малко или повече обозрим пример за това, как такива състояния, изразяващи се в полярната противоположност между навлизането нагоре в духовния свят и на влизането надолу в телесното, в природоестественото, и да видим това, което като нишка преминава през повтарящите се земни съществувания, как те се отнасят към тези процеси.
Днес ние ще се опитаме да излезем вън от отделния човешки живот, вън от живота на човека, доколкото той представлява едно единично земно съществуване, за да разгледаме едно малко или повече обозрим пример за това, как такива състояния, изразяващи се в полярната противоположност между навлизането нагоре в духовния свят и на влизането надолу в телесното, в природоестественото, и да видим това, което като нишка преминава през повтарящите се земни съществувания, как те се отнасят към тези процеси.
Защото наистина е така: ако лекарят иска да упражнява своята професия не само по един външен и различен начин, но с пълно сърце, с цялата си същност, тогава той трябва да е застанал в духовния свят, нужно му е да вижда света от аспекта на духовното. Но тъй като човешкото същество наистина минава през последователни земни съществувания и по духовен път причините от един земен живот преминават в следващия земен живот и се активират в човека, ето затова Кармата за нас не бива да остава фраза, но трябва постепенно да разберем как да се отнасяме изцелително спрямо Кармата. За тази цел е необходимо преди всичко да разберем влиянието на Кармата по отношение на патологичното и по отношение на ясновидството.
към текста >>
Но тъй като човешкото същество наистина минава през пос
лед
ователни земни съществувания и по духовен път причините от един земен живот преминават в с
лед
ващия земен живот и се активират в човека, ето затова Кармата за нас не бива да остава фраза, но трябва постепенно да разберем как да се отнасяме изцелително спрямо Кармата.
Днес ние ще се опитаме да излезем вън от отделния човешки живот, вън от живота на човека, доколкото той представлява едно единично земно съществуване, за да разгледаме едно малко или повече обозрим пример за това, как такива състояния, изразяващи се в полярната противоположност между навлизането нагоре в духовния свят и на влизането надолу в телесното, в природоестественото, и да видим това, което като нишка преминава през повтарящите се земни съществувания, как те се отнасят към тези процеси. Защото наистина е така: ако лекарят иска да упражнява своята професия не само по един външен и различен начин, но с пълно сърце, с цялата си същност, тогава той трябва да е застанал в духовния свят, нужно му е да вижда света от аспекта на духовното.
Но тъй като човешкото същество наистина минава през последователни земни съществувания и по духовен път причините от един земен живот преминават в следващия земен живот и се активират в човека, ето затова Кармата за нас не бива да остава фраза, но трябва постепенно да разберем как да се отнасяме изцелително спрямо Кармата.
За тази цел е необходимо преди всичко да разберем влиянието на Кармата по отношение на патологичното и по отношение на ясновидството.
към текста >>
Само тогава той ще може да се отнася към хората на Земята по правилен начин от г
лед
на точка на духовното.
Ако желае да подходи по правилен начин спрямо явленията на живота, и ако желае да се грижи за поверените му души, ако желае да бъде един истински пастир на човешките души, тогава пасторът също се нуждае от проникването в значението на духовното затова, което се изправя пред човека във физическия земен живот.
Само тогава той ще може да се отнася към хората на Земята по правилен начин от гледна точка на духовното.
към текста >>
Ето тук, скъпи приятели, веднага ни прави впечатление нещо, на което ние днес можем да пог
лед
нем от една обмислена, осветлена г
лед
на точка, може би с известно презрение, но ако го направим, нашите потомци с
лед
векове ще ни се отплатят зле за това.
Ето тук, скъпи приятели, веднага ни прави впечатление нещо, на което ние днес можем да погледнем от една обмислена, осветлена гледна точка, може би с известно презрение, но ако го направим, нашите потомци след векове ще ни се отплатят зле за това.
Защото те ще постъпят с нас така, както постъпва със своите деди този човек, който днес живее сред тъй нареченото научно образование. Веднага ще разберете какво имам предвид.
към текста >>
По отношение възг
лед
ите върху болестите в хода на човешкото развитие е извършил един пълен поврат, и тъкмо в края на 19-ия и началото на 20-ия век човек би могъл да забележи този поврат особено ясно.
По отношение възгледите върху болестите в хода на човешкото развитие е извършил един пълен поврат, и тъкмо в края на 19-ия и началото на 20-ия век човек би могъл да забележи този поврат особено ясно.
Върнете се няколко хилядолетия назад в развитието на човечеството, в най-древните времена на Стария Завет, и Вие навсякъде ще откриете следното убеждение: болестта идва от греха, в последна сметка болестта има своята първопричина в греха. Това е било приемано съвсем сериозно. Когато е възникнало физическо заболяване, е било необходимо някъде, като същинска негова причина, да съществува духовно заблуждение или прегрешение. И този възглед е продължавал дълго. Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен.
към текста >>
Върнете се няколко хилядолетия назад в развитието на човечеството, в най-древните времена на Стария Завет, и Вие навсякъде ще откриете с
лед
ното убеждение: болестта идва от греха, в пос
лед
на сметка болестта има своята първопричина в греха.
По отношение възгледите върху болестите в хода на човешкото развитие е извършил един пълен поврат, и тъкмо в края на 19-ия и началото на 20-ия век човек би могъл да забележи този поврат особено ясно.
Върнете се няколко хилядолетия назад в развитието на човечеството, в най-древните времена на Стария Завет, и Вие навсякъде ще откриете следното убеждение: болестта идва от греха, в последна сметка болестта има своята първопричина в греха.
Това е било приемано съвсем сериозно. Когато е възникнало физическо заболяване, е било необходимо някъде, като същинска негова причина, да съществува духовно заблуждение или прегрешение. И този възглед е продължавал дълго. Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен. В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението.
към текста >>
И този възг
лед
е продължавал дълго.
По отношение възгледите върху болестите в хода на човешкото развитие е извършил един пълен поврат, и тъкмо в края на 19-ия и началото на 20-ия век човек би могъл да забележи този поврат особено ясно. Върнете се няколко хилядолетия назад в развитието на човечеството, в най-древните времена на Стария Завет, и Вие навсякъде ще откриете следното убеждение: болестта идва от греха, в последна сметка болестта има своята първопричина в греха. Това е било приемано съвсем сериозно. Когато е възникнало физическо заболяване, е било необходимо някъде, като същинска негова причина, да съществува духовно заблуждение или прегрешение.
И този възглед е продължавал дълго.
Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен. В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението. То е било на сочено към намиране на средства, с помощта на които това, което поради духовното прегрешение е навлязло в човека под формата на една чужда елементарна духовност, то да бъде отново изведено навън. Този възглед, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възглед е бил радикален.
към текста >>
Този възг
лед
стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен.
По отношение възгледите върху болестите в хода на човешкото развитие е извършил един пълен поврат, и тъкмо в края на 19-ия и началото на 20-ия век човек би могъл да забележи този поврат особено ясно. Върнете се няколко хилядолетия назад в развитието на човечеството, в най-древните времена на Стария Завет, и Вие навсякъде ще откриете следното убеждение: болестта идва от греха, в последна сметка болестта има своята първопричина в греха. Това е било приемано съвсем сериозно. Когато е възникнало физическо заболяване, е било необходимо някъде, като същинска негова причина, да съществува духовно заблуждение или прегрешение. И този възглед е продължавал дълго.
Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен.
В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението. То е било на сочено към намиране на средства, с помощта на които това, което поради духовното прегрешение е навлязло в човека под формата на една чужда елементарна духовност, то да бъде отново изведено навън. Този възглед, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възглед е бил радикален.
към текста >>
В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като пос
лед
ица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението.
Върнете се няколко хилядолетия назад в развитието на човечеството, в най-древните времена на Стария Завет, и Вие навсякъде ще откриете следното убеждение: болестта идва от греха, в последна сметка болестта има своята първопричина в греха. Това е било приемано съвсем сериозно. Когато е възникнало физическо заболяване, е било необходимо някъде, като същинска негова причина, да съществува духовно заблуждение или прегрешение. И този възглед е продължавал дълго. Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен.
В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението.
То е било на сочено към намиране на средства, с помощта на които това, което поради духовното прегрешение е навлязло в човека под формата на една чужда елементарна духовност, то да бъде отново изведено навън. Този възглед, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възглед е бил радикален.
към текста >>
Този възг
лед
, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възг
лед
е бил радикален.
Когато е възникнало физическо заболяване, е било необходимо някъде, като същинска негова причина, да съществува духовно заблуждение или прегрешение. И този възглед е продължавал дълго. Този възглед стигнал до там, че хората започнали да казват: ето тук в човека, в който е залегнало някакво духовно заблуждение или прегрешение, предизвикващо в него появата на болестта, в този човек се намира нещо духовно елементарно, на което мястото му не е в човека – човекът е някакси обособен. В по-древни времена всяка болест е означавала обособеност от нещо духовно като последица от духовното заблуждение или прегрешение, и съобразно това е било подбирано и лечението. То е било на сочено към намиране на средства, с помощта на които това, което поради духовното прегрешение е навлязло в човека под формата на една чужда елементарна духовност, то да бъде отново изведено навън.
Този възглед, че човекът може да разбере една болест, ако не знае болестворните причини, този възглед е бил радикален.
към текста >>
И сега вземете това, което чрез едно пос
лед
ователно развити се изяви малко или повече в пос
лед
но време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възг
лед
: всеки грях има своята причина в болестта.
И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки грях има своята причина в болестта.
Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство. Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта.
към текста >>
Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че с
лед
смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изс
лед
вано неговото физическо устройство.
И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки грях има своята причина в болестта.
Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство.
Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието.
към текста >>
Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възг
лед
а, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава.
И сега вземете това, което чрез едно последователно развити се изяви малко или повече в последно време, преди психоанализата, аналитичната психология да се бе намесила дилетантски и по един толкова ужасен начин, вземайки точно обратното на това, което преди бе съществувало като възглед: всеки грях има своята причина в болестта. Хората са били убедени, че когато имаме пред себе си престъпник, грешник, при което понятието за грях е било дефинирано доста външно, съобразно държавния кодекс, когато хората са се изправяли пред престъпника или грешника, те са виждали, че след смъртта е било възможно по определен начин да влязат в притежание на неговия мозък, на неговия череп и би могло да бъде изследвано неговото физическо устройство. Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко.
Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава.
Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието. То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят.
към текста >>
То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този пос
лед
ен възг
лед
, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха.
Хората наистина биха открили дефектите, белезите. И те наистина в много отношения бяха открити, и тук хората напредвали по малко. Упорити, природонаучно образовани личности стигнаха до възгледа, че когато човек е изграден органично по един съвършен начин, тогава той не прегрешава. Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието.
То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха.
Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят. За този, който гледа на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно погледнато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика. Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра. Тези неща трябва просто да бъдат разгледани обективно и безпристрастно.
към текста >>
За този, който г
лед
а на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно пог
лед
нато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика.
Той прегрешава, защото навсякъде съществува телесен дефект: грехът идва от болестта. Така върви развитието. То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят.
За този, който гледа на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно погледнато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика.
Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра. Тези неща трябва просто да бъдат разгледани обективно и безпристрастно.
към текста >>
Тези неща трябва просто да бъдат разг
лед
ани обективно и безпристрастно.
То не върви по права линия, то минава през полярни противоположности; и тъкмо тези хора, достигнали до този последен възглед, днес не всеки го признава, но той често е залегнал в основата дори при тези, които външно не са стъпили добре на Земята, тези хора поглеждат с дълбоко презрение назад към онези времена, в които се е казвало: болестта идва от греха. Защото те знаят, според тяхното мнение е вярно, че: грехът идва от болестта. Те също така знаят, че в болния има някакъв веществен процес, с който трябва да се преборим, който трябва да отстраним, който трябва да изнесем навън, така както преди са се стремили да изнесат навън един елементарен духовен свят. За този, който гледа на нещата на едро, за него няма съществено значение, че в крайна сметка, вътрешно погледнато, между различните извори на лечение, които материалистичната медицина счита за правилни, а също така ги счита и Лорде, че между тях няма значителна разлика. Едното се лекува чрез църковната, другото, чрез материалистичната вяра.
Тези неща трябва просто да бъдат разгледани обективно и безпристрастно.
към текста >>
, не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни пос
лед
ици.
Но ако се движим в подобни, бих искал да кажа, плиткоумни представи, то сигурно не бихме достигнали до реалните взаимоотношения. Ето защо днес, всъщност винаги, когато говорим за такива неща би трябвало да се говори конкретно, днес ще Ви разкажа един конкретен случай, който ще Ви изложа едни по-висши взаимоотношения в здравето на човека. Виждате ли, през 19-ия век живее един човек. Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане.
, не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици.
Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
към текста >>
Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изс
лед
ваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
, не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните.
Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните.
към текста >>
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за пос
лед
ния живот на този човек.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек.
Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета. Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население.
към текста >>
Да разг
лед
аме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му стремеж, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното.
Това е едното. Така, че виждаме, той е поет, отличен поет. Той е не само отличен поет, но може да се каже, че в областта на драматичното той е тъкмо онзи поет, когото ние на Континента най-вече бихме желали да сравним с Шекспир. Това е Фердинанд Раймунд, Раймунд с неговите екстравагантни черти, със неговия огромен талант, който пише драматични съчинения. Това, да извайва духовното, да го внася в човешкия живот, това той е донесъл от предишни прераждания.
Да разгледаме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му стремеж, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното.
Той е несравним актьор, изпълнен с хумор на сцената, а в живота той е изцяло под влиянието на другото, което идва от измъчването на животните, с което се е занимавал. Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния живот. Сега трябва да разгледаме една особена черта на Фердинанд Раймунд.
към текста >>
Сега трябва да разг
лед
аме една особена черта на Фердинанд Раймунд.
Това е Фердинанд Раймунд, Раймунд с неговите екстравагантни черти, със неговия огромен талант, който пише драматични съчинения. Това, да извайва духовното, да го внася в човешкия живот, това той е донесъл от предишни прераждания. Да разгледаме само: "Кралят на Алпите и врагът на хората" и т.н., и ние можем да го сравним с Шекспир дори и това, че той е същевременно и един значителен актьор, което също така произхожда от вътрешния му стремеж, изхождайки от духовното, да представи на сцената тривиалното и нетривиалното. Той е несравним актьор, изпълнен с хумор на сцената, а в живота той е изцяло под влиянието на другото, което идва от измъчването на животните, с което се е занимавал. Така единно тук са размесени помежду си патологичното и гениалното; гениалното, което от една страна наистина го тласка с шекспирова сила и мощ да създава една духовно-душевна драматургия и също така да я въплъщава на сцената, и патологичното, което от друга страна го тласка да пренася фантастичното дори във външния живот.
Сега трябва да разгледаме една особена черта на Фердинанд Раймунд.
към текста >>
Но с
лед
като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание. Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание.
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система. Защото човекът е устроен така, ако си представите човека схематично /Виж рис.
към текста >>
Това, което човек изживява с
лед
като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание. Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо. Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание.
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата.
Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система. Защото човекът е устроен така, ако си представите човека схематично /Виж рис. №10/: веществообменно-двигателна система, ритмична система, нервно-сетивна система.
към текста >>
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение с
лед
смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система.
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система.
В ритмичната система то се изразява чрез това, че в своето въздействие достига до физическото. Защото във физиката на главата ние виждаме последействието на предходния земен живот, и във физиката на ритмичната система има ме последействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Защото във физиката на главата ние виждаме пос
лед
ействието на предходния земен живот, и във физиката на ритмичната система има ме пос
лед
ействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
И така всичко, което тази индивидуалност, сега Фердинанд Раймунд, е изживяла под формата на горчиво разкаяние, на едно просветляващо, дълбоко сразяващо прозрение след смъртта подир онази по-ранна инкарнация, поради този свой стремеж да измъчва животните, всичко това упражнява своето въздействие върху състоянията между смъртта и едно ново раждане и влияе върху ритмичната система. В ритмичната система то се изразява чрез това, че в своето въздействие достига до физическото.
Защото във физиката на главата ние виждаме последействието на предходния земен живот, и във физиката на ритмичната система има ме последействието на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него с
лед
напускането на това решаващо предходно земно съществуване и с
лед
преминаването през Портата на смъртта.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно.
При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта.
И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически пог
лед
нати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта.
И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха.
Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха. Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
Това Вие можете добре да прос
лед
ите в "Кралят на Алпите и врагът на хората".
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха. Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха.
Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората".
Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възг
лед
и от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока.
Но тези елементарни духове на страха не са просто само елементарни духове на страха, но, ако човек същевременно е донесъл със себе си и това, което Фердинанд Раймунд е донесъл в главата си под формата на душевно-духовни възгледи от предишни земни съществувания, които правят драмите му така интересни, тогава човек вижда как чрез въздействието на тези демони на страха, дошли по този начин, Кармата протича в една съвсем определена посока.
Човек формено вижда как тези демони на страха се стремят към едно въздействие, стремят се към едно болестотворно въздействие в смисъла на Кармата. Те се изливат, бих желал да кажа, във фантастични имагинации, в достигащите до ясновидство имагинации, защото в основата на драмите на Раймунд е залегнало ясновидство, те се изливат в ясновидството и са причина за това, че и в живота си човек развива нещо фантастично. И по този начин в Кармата нахлува едно течение, една невероятно гениална дарба, която изживява себе си. Едното течение изживява себе си в особен вид духовно творчество, другото течение живее паралелно в един вид житейско фантазиране, което не се изразява външно, но което се насочва навътре, защото е заложено в ритмичната система, която е наполовина вътрешна и която с долуразположените свои органи изживява себе си отново по такъв начин, че се простира върху външния живот, и после отново отскача назад към вътрешността, поради което гениалната индивидуалност на Фердинанд Раймунд се съпровожда от една наистина патологична черта. И тази черта, тази патологична черта, изживяваща себе си в демоните на страха, тази черта се превръща в посредник за изживяването на Кармата.
към текста >>
Раймунд има вътрешна нужда да г
лед
а куче.
Човек директно може да разчете Кармата на Фердинанд Раймунд.
Раймунд има вътрешна нужда да гледа куче.
Той е фантазьор. Той прави това, което другите не правят. Човек може да разбере това, човек също така може да се отнесе със симпатия към него. Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това.
към текста >>
Пог
лед
нете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане.
Той е фантазьор. Той прави това, което другите не правят. Човек може да разбере това, човек също така може да се отнесе със симпатия към него. Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това.
Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане.
Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин. Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата. Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс! Погледнете как окончателно е сразен Раймунд. Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
към текста >>
Пог
лед
нете колко просто този факт, преобразен от разкаянието с
лед
смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин.
Той прави това, което другите не правят. Човек може да разбере това, човек също така може да се отнесе със симпатия към него. Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това. Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане.
Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин.
Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата. Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс! Погледнете как окончателно е сразен Раймунд. Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
към текста >>
Веднага с
лед
това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата.
Човек може да разбере това, човек също така може да се отнесе със симпатия към него. Защото наистина можем да кажем, скъпи мои приятели, по би ми се понравило отколкото царската трапеза на някой търговски съветник, ако зная, че изхождайки от своите фантазьорски настроения Раймунд сяда редом със своето куче и взема от яденето на своето куче, за да се нахрани с него. Раймунд прави това. Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане. Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин.
Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата.
Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс! Погледнете как окончателно е сразен Раймунд. Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
към текста >>
Пог
лед
нете как окончателно е сразен Раймунд.
Раймунд прави това. Погледнете как се вмесва тук Кармата на изтезанията над животните от предишното прераждане. Погледнете колко просто този факт, преобразен от разкаянието след смъртта и измъчването на животните от преди, как този факт се осъществява като едно фантастично възмездие, но това фантастично възмездие се осъществява по един още по-горчив начин. Веднага след това идват демони те на страха и съдействуват за изпълнението на Кармата. Фердинанд Раймунд бива обладан от идеята: кучето е бясно, аз ядох с него, аз съм заразен с кучешки бяс!
Погледнете как окончателно е сразен Раймунд.
Докато при определени обстоятелства той извършва най-гениалното на сцената, в момента, в който той е напуснал живота, той бива обладан от натрапчиви идеи, налице е чувството, че е заразен от кучешки бяс.
към текста >>
С
лед
това например той предприема едно пътешествие с един свой приятел.
След това например той предприема едно пътешествие с един свой приятел.
Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение. Ако проследим пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел. Навсякъде виждаме патологичното да върви по петите на гениалното. И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат. Постепенно той се отдалечава от тази идея.
към текста >>
Ако прос
лед
им пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел.
След това например той предприема едно пътешествие с един свой приятел. Те пътуват от Виена до Залцбург, и тогава Раймунд бива обладан от идеята, че е заразен от кучешки бяс и че трябва да се върне във Виена за да търси лечение.
Ако проследим пътуването ще видим че това е едно мъчително пътуване, за него и за неговия приятел.
Навсякъде виждаме патологичното да върви по петите на гениалното. И така Фердинанд Раймунд се подлага на едно много добро лечение, тъй като хората изключително много го обичат. Постепенно той се отдалечава от тази идея. Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго. Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд.
към текста >>
С
лед
10 години той отново има куче, и виж ти!
Наистина настъпва нещо като излекуване чрез живота, чрез радостта, чрез всичкото добро, което излива върху него от всички страни и което той не обича да приема, защото е, и си остава хипохондрик, защото демоните на страха ако не го измъчват с едно, те го измъчват с друго. Така той непрекъснато се люшка между изпълнения с хумор Раймунд и хипохондрика Раймунд. Но поне от тази идея, че ще побеснее, от тази идея той се освобождава. Тази идея продължава години наред. Но той остава свързан с животните.
След 10 години той отново има куче, и виж ти!
, веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва. Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад. Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела. Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува.
към текста >>
Куршумът не може да бъде опериран; с
лед
около три дни Раймунд умира от изстрела.
Но той остава свързан с животните. След 10 години той отново има куче, и виж ти! , веднъж, играейки си с куче то, кучето наистина го ухапва. Отново тази идея излиза наяве, куриозното е, че наистина се установило, че кучето е болно от бясно това било незначително, Раймунд е тук, ухапан от кучето, болен от кучешки бяс! Раймунд заминава за Потенщайн, прострелва главата си с куршум, който достига до задната черепна ямка и засяда там отзад.
Куршумът не може да бъде опериран; след около три дни Раймунд умира от изстрела.
Виждате от първата тъй наречена "налудна идея" той се освобождава, ала Кармата продължава да действува.
към текста >>
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само с
лед
ното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство.
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство.
Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
към текста >>
Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и с
лед
три дни това довело до смъртта му.
Това са случай, в който по един рядко срещащ се начин Кармата действува изчистено; защото помислете си само следното: субективно това не е съвсем самоубийство, защото Раймунд не носи пълната отговорност, субективно това не е съвсем самоубийство. Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен.
Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му.
Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство. Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното.
към текста >>
Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме с
лед
ното.
Обективно също не е съвсем самоубийство, защото ако тогава е могло да бъде оперирано мястото, то Раймунд би бил спасен. Но мястото не е могло да бъде оперирано тогава, куршумът е трябвало да си остане вътре и след три дни това довело до смъртта му. Това не е чисто самоубийство, нито субективно, нито обективно. Така че не бихме могли да кажем, че нещо се включва към Кармата поради самоубийството, че нещо се включва към Карма та поради самоубийството. Кармата не продължава, тя изживява себе си с това, което в този си живот Раймунд изживява до крайна точка, до начина, по който бива осъществено намерението за самоубийство.
Но ние виждаме, как Кармата от предишния живот формено бликва, виждаме я да прескача от единия живот в другия, така че може да кажем: видяхме следното.
към текста >>
Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разг
лед
ахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св.
Видяхме, че има хора, и те са тук поради една особена кармична заложба, която ние разгледахме само по отношение на земния живот, хора, които носят в себе си заложбата, да получават своя Аз, своето астрално тяло и своето етерно тяло, веднага или постепенно, поетапно, така, че да могат ясновидски да нахлуят в духовния свят: Св.
Терезия, Мехтхилд от Магдебург и много други. Имаме такива личности, които в едната посока, по посока на духовното, показват някакво отклонение от нормата. При тези, които показват подобно отклонение от нормата в едната посока, при тях не е необходимо да се спираме на подробности от тяхната Карма. Разбира се, всичко това е кармично заложено. Но няма нужда да се спираме на подробностите от Кармата.
към текста >>
Също така и от другата страна, която разг
лед
ахме вчера.
Също така и от другата страна, която разгледахме вчера.
Виждаме, как хората се развиват ненормално в своето физическо-етерно устройство и по тези причини нахлуват по-силно във физическото тяло и след това се проявяват патологично в три етапа, както Ви показах вчера. Патологичното е заложено в Кармата. Необходимо е да се спрем на най-общото, че при такива личности, като Св. Терезия, през предишните земни съществувания индивидуалността е станала особено силна, а при такива психопати или патологични личности, които имаме пред себе си тук, при тях индивидуалността се е оформила като особено слаба, по тази причина висше то бива притеглено надолу от по-нисшите тела. Отново е необходимо да подходим само спрямо общите качества на индивидуалността, а не да разглеждаме Кармата в подробности.
към текста >>
Виждаме, как хората се развиват ненормално в своето физическо-етерно устройство и по тези причини нахлуват по-силно във физическото тяло и с
лед
това се проявяват патологично в три етапа, както Ви показах вчера.
Също така и от другата страна, която разгледахме вчера.
Виждаме, как хората се развиват ненормално в своето физическо-етерно устройство и по тези причини нахлуват по-силно във физическото тяло и след това се проявяват патологично в три етапа, както Ви показах вчера.
Патологичното е заложено в Кармата. Необходимо е да се спрем на най-общото, че при такива личности, като Св. Терезия, през предишните земни съществувания индивидуалността е станала особено силна, а при такива психопати или патологични личности, които имаме пред себе си тук, при тях индивидуалността се е оформила като особено слаба, по тази причина висше то бива притеглено надолу от по-нисшите тела. Отново е необходимо да подходим само спрямо общите качества на индивидуалността, а не да разглеждаме Кармата в подробности.
към текста >>
Виждате, когато по този начин прос
лед
яваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно учение, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност.
Виждате, когато по този начин проследяваме човешките характери, по един много естествен начин ние достигаме до кармичните разглеждания и от това трябва да видим, колко едностранчиво е, ако от една страна вземем това абстрактно учение, съществуващо в рамките на определени цивилизационни течения на древността, а именно, че: болестта идва от греха, в човек действува само отклонилата се от нормата духовност.
В тази абстрактност естествено могат да се втвърдят разни неща, остават теории, дори когато хората са били лекувани в това отношение. Другото също така е една абстрактна едностранчивост, когато се казва: грехът идва от болестта, при което за целта е необходимо да бъдат преодолени определени физически субстанции, определени физически процеси в човешкия живот. Човек трябва да се спре на конкретното, човек веднага трябва да се спре на конкретното в човешкото устройство, на това, как са разположени помежду си по-висшите тела, дали се привличат помежду си, или се отдалечават от по-нисшите, и в това взаимодействие между гениалност и патология, както е случаят с Раймунд, човек трябва да може да види по съответния начин действието на Кармата. Защото придобием ли разбиране за подобни неща, тогава ще намерим и онази възможност в живота, към това, което постигаме в хода на физическия лечебен процес, да прибавим и словото, от което имаме нужда като допълнение към физическия лечебен процес. И ние наистина ще можем да достигнем до там, не в скованост да разглеждаме всички подробности на физическия лечебен процес, но да знаем как в някои случаи е необходимо да при бавим моралния елемент към лечението.
към текста >>
Но това човек постига съвсем инстинктивно, ако има в себе си склонността своя светог
лед
, своите житейски разбирания и вижданията си за живота да ги постави в светлина, която да се отнася спрямо духовните взаимовръзки по начин, както може да стане това, ако човек приема напълно сериозно примери като приведения.
Но те изключително много обичат това, което е залегнало в естественото поведение, това, което изчерпва се бе си в това "Как" да говорим, а не в "Какво" да говорим.
Но това човек постига съвсем инстинктивно, ако има в себе си склонността своя светоглед, своите житейски разбирания и вижданията си за живота да ги постави в светлина, която да се отнася спрямо духовните взаимовръзки по начин, както може да стане това, ако човек приема напълно сериозно примери като приведения.
към текста >>
Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изс
лед
вате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример.
Ние не можем, скъпи мои приятели, да съзираме духовното действие единствено в тирадите в приказването на религиозни тиради, но духовния живот трябва да се развие с помощта на факти. Защото ако духовният живот бъде обхванат с помощта на факти, едва тогава това обхващане на духовния живот ще може да бъде приложено в хода на необходимото лечение на човека. Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху болния човек. И по-точно тогава човек научава един инстинкт за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин. Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания.
Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример.
От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е. на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура.
към текста >>
От тази г
лед
на точка е интересно да бъде изс
лед
ван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разг
лед
ани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо.
Защото ако духовният живот бъде обхванат с помощта на факти, едва тогава това обхващане на духовния живот ще може да бъде приложено в хода на необходимото лечение на човека. Тогава то може да бъде приложено и върху здравия, и върху болния човек. И по-точно тогава човек научава един инстинкт за ориентиране в дадено болестно състояние, възникващо по един или по друг начин. Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример.
От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо.
Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер. Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е. на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране.
към текста >>
Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от г
лед
ната точка на едно прозрение на света, т.е.
Вие ще видите, че това достига и до физическите заболявания, но първо ние трябва да си прокараме път, за да видим по-късно тези неща и във физическите заболявания. Виждате, Вие ще достигнете до тях, когато изследвате подобни неща, които могат да бъдат обогатени чрез не един пример. От тази гледна точка е интересно да бъде изследван живота на много хора, които именно са гениални натури, но да бъдат разгледани не от позицията на такъв един заклет филистер като Ломброзо. Отвратителното в теорията на Ломброзо не е великата му гениалност, тя е налице, но отвратителното е, че той е един заклет филистер, така че на всяка една страница човек може да прочете еснафското му мнение. Нещата наистина стоят така, че действително тук науката е достигнала до заклетия филистер.
Наистина, ако не приемете нещата от позицията на заклетия филистер, но ако ги приемете от гледната точка на едно прозрение на света, т.е.
на сетивно-духовния живот, тогава, ако във вътрешната си професия се нуждаем от утехата, тогава ние ще поднасяме на болния утехата на религията или на тайнството, и ще поднасяме това тайнство с правилна духовна аура. Но не без залегналото в основата разбиране. Дали на болния, към това, че е оздравял, към това, че не е пострадал душевно в хода на оздравяването, дали към всичко това ще поднесем по правилен начин и причастието на болния, това зависи от обстоятелството да имаме разбира не за тези неща.
към текста >>
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, с
лед
като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие.
Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
към текста >>
Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирог
лед
но прозре тези неща с цялата си същност.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството.
Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност.
Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е. това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
към текста >>
Всички неща, които материалистическия мирог
лед
изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
Виждате ли, има смисъл, за това ние ще говорим още, като допълнение към физическия лечебен процес на определени хора да бъде дадено причастието, след като са оздравели, за да може да бъде въведено в ред нещо, което в Кармата е изпаднало в състояние на безредие. Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение.
Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
към текста >>
това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възг
лед
всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
Но ако човек не знае всичко това, той не може да го внесе в аурата на тайнството. Но от друга страна и лекарят, когато прозре тези неща, и види в болестта творящата Карма, който лекар по задължение се намесва в лечебния процес, тогава лекарят ще може правилно да постави себе си, когато мирогледно прозре тези неща с цялата си същност. Но тогава с лекарят, с лечителя се извършва нещо обективно, тогава, когато лекарят успее с цялата си душа да участвува в човека с неговите кармични процеси. Тогава неговата лечителска мисия се превръща в другата страна на богослужението, добива религиозен характер, и лекарят се научава да вижда себе си като съратник на пастора, като човек, застанал до пасторството и осъществяващ другата страна на богослужението; и лекуването се превръща в богослужение. Всички неща, които материалистическия мироглед изнесе наяве в своето служене на природата, т.е.
това танцуване около Златния телец, казано в хебрейския смисъл на думата, чрез един правилен антропософски възглед всички тези неща могат да бъдат превърнати в богослужение.
към текста >>
12.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние прос
лед
яваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на с
лед
ната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека.
Ако само със средствата, които ни дава днешната наука, ако си послужим само с тези средства, тогава всъщност не можем да достигнем до едно разбиране на човека; макар по отношение на нейните собствени достижения, по отношение на достиженията на тази наука нищо не можем да възразим, защото доколкото може да прониква със своите методи, тя всъщност прониква по един отличен начин в това, в което може да се проникне по този път. Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното. В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси.
И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека.
Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия. Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука.
към текста >>
Това има големи пос
лед
ици, важни пос
лед
ици и за останалата наука.
И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека. Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия. Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене.
Това има големи последици, важни последици и за останалата наука.
Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения. Според нашата наука ние само можем да си представим, че в тези външни отношения възниква определена температура на възпламеняването, че е налице топлина на изгарянето. Но това съвсем не е нещо, което по същия начин продължава във вътрешността на човешкия организъм. Външно дадената субстанция може да се свърже с кислорода при определени температурни градуси и тогава е налице горене. Но не е нужна същата температура, за да се свърже всичко това във вътрешността, тук са на власт съвсем други закони.
към текста >>
Но толкова по-силно навлизаме в конфликт с възг
лед
ите.
Но при това пред очите ми бе еволюцията и като духовен образ. И възникна стремежът, това, което разкрива себе си духовно, да кажем аз нещо каквото е атлантското време или лемурийското време или още по-назад или по-напред, то да бъде приведено в съзвучие с това, което ни дава естествената наука. Това се оказва задоволително възможно за нещата, които естествената наука казва по отношение на нашето непосредствено съвремие. Но в мига, когато естествената наука се развихря и започва да строи хипотези, напускащи съвремието и отиващи назад в едно отдавна изминало време, тогава човек, опитвайки се да постави в съзвучие духовното видяното с това, което казва естествената наука, тогава човек изпада в най-тежки конфликти. И тъкмо, когато искаме да живеем в съгласие с естествената наука, с тази естествена наука, срещу духовната наука никога не би желал да се възправя, тогава изпадаме в конфликти, защото нали не бихме желали да бъдем така неблагоразумни, че да възразяваме с нещо срещу фактите.
Но толкова по-силно навлизаме в конфликт с възгледите.
Когато природоизследователят говори: добре; но когато започне да пише, тогава той се развихря и човек не може да върви с него. Това е, което съществува като един тежък конфликт, който трябва да бъде видян и от този, който по някакъв начин влиза в съприкосновение с нещата, давани ни от днешната наука.
към текста >>
Когато природоизс
лед
ователят говори: добре; но когато започне да пише, тогава той се развихря и човек не може да върви с него.
И възникна стремежът, това, което разкрива себе си духовно, да кажем аз нещо каквото е атлантското време или лемурийското време или още по-назад или по-напред, то да бъде приведено в съзвучие с това, което ни дава естествената наука. Това се оказва задоволително възможно за нещата, които естествената наука казва по отношение на нашето непосредствено съвремие. Но в мига, когато естествената наука се развихря и започва да строи хипотези, напускащи съвремието и отиващи назад в едно отдавна изминало време, тогава човек, опитвайки се да постави в съзвучие духовното видяното с това, което казва естествената наука, тогава човек изпада в най-тежки конфликти. И тъкмо, когато искаме да живеем в съгласие с естествената наука, с тази естествена наука, срещу духовната наука никога не би желал да се възправя, тогава изпадаме в конфликти, защото нали не бихме желали да бъдем така неблагоразумни, че да възразяваме с нещо срещу фактите. Но толкова по-силно навлизаме в конфликт с възгледите.
Когато природоизследователят говори: добре; но когато започне да пише, тогава той се развихря и човек не може да върви с него.
Това е, което съществува като един тежък конфликт, който трябва да бъде видян и от този, който по някакъв начин влиза в съприкосновение с нещата, давани ни от днешната наука.
към текста >>
Защото виждате ли, тази наука просто не може да се приближи до човека, защото човекът е поставен в света така също и със своя душевен, така също и със своя духовен елемент, и в неговите процеси изживява се бе си не само това, което бива външно изс
лед
вано чак до явленията на аеродинамиката или на аеромеханиката и нагоре до калориката, но в неговите явления изживява себе си например и това, което, изхождайки от предишни земни съществувания, е навлязло в неговата Карма.
Защото виждате ли, тази наука просто не може да се приближи до човека, защото човекът е поставен в света така също и със своя душевен, така също и със своя духовен елемент, и в неговите процеси изживява се бе си не само това, което бива външно изследвано чак до явленията на аеродинамиката или на аеромеханиката и нагоре до калориката, но в неговите явления изживява себе си например и това, което, изхождайки от предишни земни съществувания, е навлязло в неговата Карма.
Вчера ние видяхме, че при един такъв човек като Фердинанд Раймунд това може да бъде формирано пипнато с пръст. При това липсва всякаква възможност за преход, ако вземем в съображение единствено средствата на днешната естествена наука. Но виждате ли, човек трябва да се въздигне до там, това, което ни се представя външно в човека под формата на процеси, да бъде в известен смисъл уловено от духовното, да бъде вплетено в духовното. И тогава наистина можем добре да се справим, именно когато сме стъпили здраво върху физиологията на дихателния процес, върху физиологията на кръвообращението, по отношение на това, което можем да научим и със средствата на днешната естествена наука, ако опитаме, изхождайки именно от процесите на дишането и кръвообращението, да разберем, как физическият живот е свързан с духовното.
към текста >>
Защото виждате ли, ако пог
лед
нем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент.
Защото виждате ли, ако погледнем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент.
Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество. Той работи непрекъснато за изграждането на човешкото същество от вън. В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин.
към текста >>
Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и с
лед
това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество.
Защото виждате ли, ако погледнем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент.
Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество.
Той работи непрекъснато за изграждането на човешкото същество от вън. В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес.
към текста >>
Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по с
лед
ния начин /Виж рис.
В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество. Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес. От Макрокосмоса непрекъснато изхожда едно разгръщащо се човешко раждане, раждането на въздушния човек нахлува в човека.
Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис.
№4/: вдишваме, дейността на вдишването се активира от астралното тяло.
към текста >>
Те просто изс
лед
ват това, което може да бъде изс
лед
вано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи.
Ала виждате ли, сега ние отново издишваме. Ние издишваме и в съществената си част ние издишваме въглероден двуокис. Включвайки други органични процеси въглеродният двуокис в известен смисъл бива натрупан за целта на издишването. Това човекът си го представя отново като някакъв вид пасивни реактивни процеси или нещо подобно. Хората изобщо нямат ясна представа за тези неща.
Те просто изследват това, което може да бъде изследвано в тази насока с физически средства, но при това не си изграждат ясни представи.
Но виждате ли това активиране от своя страна също бива активирано от своя страна, в него не се съдържа просто един пасивен процес по отношение на човека, но там вътре има активност, активност, която е активността на етерното тяло. Всичко това протича в елемента на течното, в онзи елемент, който имен но преди е бил наричан вода, когато всичко течно е било вода. Ние можем да продължим да употребяваме този израз. Това протича в елемента на водата.
към текста >>
Но как можем да вдишваме в съня, с
лед
като астралното тяло е навън?
Ала тук възниква един важен въпрос, който на всички Вас трябва да Ви е на езика. Въпросът: да, но как стоят нещата по време на сън? Защото по време на сън етерното тяло е вътре, и за издишването ние не се тревожим.
Но как можем да вдишваме в съня, след като астралното тяло е навън?
Да, виждате ли, неща та стоят така, че в действителност по време на сън излиза само микрокосмическата част на астралното тяло, и толкова по-активен по време на сън става астралният елемент на Макрокосмоса. По време на сън нахлува цялата астралност на Макрокосмоса, и тогава дихателната дейност, която тъкмо по тази причина е не що различно от будната дихателна дейност, тогава дихателната дейност бива регулирана от дейността на Макрокосмоса.
към текста >>
Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възг
лед
а за патологичното.
И така, тук Вие виждате да възниква една значителна разлика между вдишването в будно състояние и по време на сън. Вдишването по време на сън в човека бива регулиран отвън. Вдишването в будно състояние той регулира сам от вътре със своето астрално тяло, докато астралността на Космоса нахлува в него по време на сън.
Тук Вие вече имате една значителна опорна точка, за да достигнете до възгледа за патологичното.
Космосът има тази странност, че по отношение на земните обстоятелства, доколкото можем да се издигнем на известно разстояние над Земята, там Космосът е здрав. В близост до Земята има всякакви, изразяващи себе си чрез климатичния елемент или чрез нещо друго, процеси, които могат да отклонят от нормалната астралност на Космоса. Така също и чрез други процеси, които ние ще опознаем, може да бъде отклонена от нормата вътрешната астралност в човека. Тук ние виждаме извора на патологичното за една определена област, но ние виждаме извора на патологичното да отива чак до духовно-душевния елемент, и това е същественото.
към текста >>
Така ние можем да говорим за един елемент, и това, което се съдържа в топлинния елемент да го разг
лед
аме като нещо самостоятелно и актив но.
Духовната наука знае, че при топлината имаме работа с един елемент.
Така ние можем да говорим за един елемент, и това, което се съдържа в топлинния елемент да го разгледаме като нещо самостоятелно и актив но.
И така в целия човешки живот срещу дихателния процес е разположен един по-фин процес на приемане чрез топлинния елемент. И ние можем да кажем: когато достигнем до белодробната област на човека, но това, което аз казвам грубо външно, вие трябва да възприемате по един доста вътрешен начин, когато достигнем до белодробното устройство, тогава ние имаме работа с грубия дихателен процес във въздуха. Но когато се качим нагоре в областите, които би ват регулирани предимно от главата, но които в един отслабен вид са налице в целия човек, там ние имаме по-фин дихателен процес, който обаче протичане във въздушния, а във топлинния елемент. Така че можем да кажем: нагоре ние достигаме до един по-фин процес, състоящ се в едно изключително фино приемане на топлина от макрокосмоса, вдишване на топлина и издишване на топлина. Но нещата стоят така, че когато проследяваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът.
към текста >>
Но нещата стоят така, че когато прос
лед
яваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът.
Така ние можем да говорим за един елемент, и това, което се съдържа в топлинния елемент да го разгледаме като нещо самостоятелно и актив но. И така в целия човешки живот срещу дихателния процес е разположен един по-фин процес на приемане чрез топлинния елемент. И ние можем да кажем: когато достигнем до белодробната област на човека, но това, което аз казвам грубо външно, вие трябва да възприемате по един доста вътрешен начин, когато достигнем до белодробното устройство, тогава ние имаме работа с грубия дихателен процес във въздуха. Но когато се качим нагоре в областите, които би ват регулирани предимно от главата, но които в един отслабен вид са налице в целия човек, там ние имаме по-фин дихателен процес, който обаче протичане във въздушния, а във топлинния елемент. Така че можем да кажем: нагоре ние достигаме до един по-фин процес, състоящ се в едно изключително фино приемане на топлина от макрокосмоса, вдишване на топлина и издишване на топлина.
Но нещата стоят така, че когато проследяваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът.
Тук не е така; тук наистина нещо навлиза навътре, но не в същия смисъл излиза навън както при обикновеното дишане, но издишването навлиза в самия човек, превръща се в един вътрешен процес. Това, което бива издишано от нервно-сетивната система, се свързва с процеса на вдишване, с опосреденото чрез белия дроб вдишване. Така че по посока на сетивно-нервната система имаме един процес, който можем да определим като един фин дихателен процес, и който във фазата си на вдишване представлява само истинско приемане отвън; но това, което навлиза, не бива отделено отново навън, но то бива пренесено към по-грубия дихателен процес, то преминава във вдишването, по пътя на вдишването то продължава навлизането си в организма.
към текста >>
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изс
лед
вано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което с
лед
това действува в нея като чуждо тяло.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването.
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло.
Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
към текста >>
И биват скалъпени хипотеза с
лед
хипотеза.
Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
И биват скалъпени хипотеза след хипотеза.
Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно.
към текста >>
Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, с
лед
това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изс
лед
ващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира.
към текста >>
Виждате, че в някогашните светог
лед
и такива неща са се знаели на практика инстинктивно.
И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно. Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането. И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога.
Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно.
А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира. Тя наблюдава окото и ухото; след това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността. И когато забележи, че стига до задънена улица, че стига до задънена улица, че това, което е изспекулирала в окото и ухото, проследявайки го навътре, я е довело до задънена улица, защото тя не желае да възприема като факт този фин дихателен процес, който изложих, тогава тя казва: е да, това, което протича във вътрешността, то именно е паралелно на това, което протича навън. Паралелизъм! , процесите протичат едновременно, това разбира се, е най-лесния изход.
към текста >>
Тя наблюдава окото и ухото; с
лед
това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността.
И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира.
Тя наблюдава окото и ухото; след това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността.
И когато забележи, че стига до задънена улица, че стига до задънена улица, че това, което е изспекулирала в окото и ухото, проследявайки го навътре, я е довело до задънена улица, защото тя не желае да възприема като факт този фин дихателен процес, който изложих, тогава тя казва: е да, това, което протича във вътрешността, то именно е паралелно на това, което протича навън. Паралелизъм! , процесите протичат едновременно, това разбира се, е най-лесния изход.
към текста >>
И когато забележи, че стига до задънена улица, че стига до задънена улица, че това, което е изспекулирала в окото и ухото, прос
лед
явайки го навътре, я е довело до задънена улица, защото тя не желае да възприема като факт този фин дихателен процес, който изложих, тогава тя казва: е да, това, което протича във вътрешността, то именно е паралелно на това, което протича навън. Паралелизъм!
В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира. Тя наблюдава окото и ухото; след това започва объркано да спекулира върху това, което всъщност става във вътрешността.
И когато забележи, че стига до задънена улица, че стига до задънена улица, че това, което е изспекулирала в окото и ухото, проследявайки го навътре, я е довело до задънена улица, защото тя не желае да възприема като факт този фин дихателен процес, който изложих, тогава тя казва: е да, това, което протича във вътрешността, то именно е паралелно на това, което протича навън. Паралелизъм!
, процесите протичат едновременно, това разбира се, е най-лесния изход.
към текста >>
Защото тази обработка би трябвало да се състои в с
лед
ното: това, което е във вътрешността на човека, да бъде сработено с това, което бива изс
лед
вано навън, да бъде прос
лед
ен този, протичащ в етерното и астралното, процес на едно по-фино дишане; тогава човек би започнал да строи къщата.
Несметни богатства ни носи физиологията на сетивата от всички страни, но с тези съкровища сякаш от всички страни идват най-чудните строителни материали за една хубава къща. Тези материали са чудесни. Хората ги донасят, натрупват ги на голям куп, но не могат да построят къщата. Невъзможно е къщата да бъде построена. Всичко, което протича в сетивата, човек го събира, натрупва го на голям куп и не достига до обработката.
Защото тази обработка би трябвало да се състои в следното: това, което е във вътрешността на човека, да бъде сработено с това, което бива изследвано навън, да бъде проследен този, протичащ в етерното и астралното, процес на едно по-фино дишане; тогава човек би започнал да строи къщата.
Разбира се, човек би бил наивник, ако може да построи къщата, но при това каже: трябва да започнем с това да премахнем този куп от най-добрите строителни материали, който е бил натрупан. Не бива да правим това. Ще започнем да строим къщата тогава, когато този куп е налице.
към текста >>
И така можем да кажем: изхождайки от това, което ни се представя в лицето на дишането като едно непрестанно моментно човекосъздаване, ние вдигаме пог
лед
нагоре към този по-фин дихателен процес, протичащ в елемента на топлината, но в който се отразява целият етерен свят на макрокосмоса.
Също така би било безсмислено, ако направим това, което днес много хора правят, като по един дилетантски начин се противопоставят на нещата, критикувайки до основи естествената наука, и отричайки я. Тя не бива да бъде отричана, необходимо е един по един да използуваме строителните материали, те са годни за употреба; можем да получим нещо много хубаво, ако използуваме това, което днешната физиология на сетивата ни дава, и което е цял един голям куп.
И така можем да кажем: изхождайки от това, което ни се представя в лицето на дишането като едно непрестанно моментно човекосъздаване, ние вдигаме поглед нагоре към този по-фин дихателен процес, протичащ в елемента на топлината, но в който се отразява целият етерен свят на макрокосмоса.
Тук ние поглеждаме нагоре, когато достигнем до горния човек.
към текста >>
Но можем да пог
лед
нем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес.
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес.
Тъй като по посока нагоре спрямо процеса на вдишване достигаме до едно по-фино състояние, така по посока надолу спрямо процеса на издишване ние достигаме до едно по-силно огрубяване, и постепенно процесът, протичащ вътре в лицето на образуването на въглеродния двуокис, ние преминаваме надолу към процеса, разиграващ се в храносмилането. Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото тяло бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване. В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната. Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
към текста >>
В известна степен това, което издишването оставя с
лед
себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната.
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес. Тъй като по посока нагоре спрямо процеса на вдишване достигаме до едно по-фино състояние, така по посока надолу спрямо процеса на издишване ние достигаме до едно по-силно огрубяване, и постепенно процесът, протичащ вътре в лицето на образуването на въглеродния двуокис, ние преминаваме надолу към процеса, разиграващ се в храносмилането. Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото тяло бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване.
В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната.
Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
към текста >>
Но виждате ли, ако разг
лед
аме целия процес по-интимно, тогава всъщност ние виждаме в човека един многократно раздробен процес.
Но виждате ли, ако разгледаме целия процес по-интимно, тогава всъщност ние виждаме в човека един многократно раздробен процес.
Тук пред себе си имаме процеса, който горе успяхме да характеризираме, и за който можем да кажем, че неговото издишване всъщност навлиза в човека. Ако сега вземем този, външно разпознаван като вдишване, процес, тогава във вдишването трябва да видим същевременно едно свързване на вдишването с това, което слиза отгоре. Тук трябва да кажем полярно противоположното. Тук издишването оставя след себе си силите на веществообмяната. Издишването не приема нищо, но нещо бива отдадено.
към текста >>
Тук издишването оставя с
лед
себе си силите на веществообмяната.
Но виждате ли, ако разгледаме целия процес по-интимно, тогава всъщност ние виждаме в човека един многократно раздробен процес. Тук пред себе си имаме процеса, който горе успяхме да характеризираме, и за който можем да кажем, че неговото издишване всъщност навлиза в човека. Ако сега вземем този, външно разпознаван като вдишване, процес, тогава във вдишването трябва да видим същевременно едно свързване на вдишването с това, което слиза отгоре. Тук трябва да кажем полярно противоположното.
Тук издишването оставя след себе си силите на веществообмяната.
Издишването не приема нищо, но нещо бива отдадено. Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и след това свързването на вътрешното вдишване с това, което извършва физическото тяло, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
към текста >>
Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и с
лед
това свързването на вътрешното вдишване с това, което извършва физическото тяло, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
Тук пред себе си имаме процеса, който горе успяхме да характеризираме, и за който можем да кажем, че неговото издишване всъщност навлиза в човека. Ако сега вземем този, външно разпознаван като вдишване, процес, тогава във вдишването трябва да видим същевременно едно свързване на вдишването с това, което слиза отгоре. Тук трябва да кажем полярно противоположното. Тук издишването оставя след себе си силите на веществообмяната. Издишването не приема нищо, но нещо бива отдадено.
Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и след това свързването на вътрешното вдишване с това, което извършва физическото тяло, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
към текста >>
Виждате ли, ако сега обхванете с пог
лед
тази четириделна диференциация, ще получите просветление по отношение на човека; защото освен всичко друго става явно и с
лед
ното /Виж рис.
Виждате ли, ако сега обхванете с поглед тази четириделна диференциация, ще получите просветление по отношение на човека; защото освен всичко друго става явно и следното /Виж рис.
№4/: тук, по този път преминава топлинният елемент, той носи светлина, химизъм, виталност, тук той навлиза, свързва се с дишането, но при това той не отдава светлината на дишането, той я задържа; той отдава на дишането само химизъм и виталност. Или светлината бива задържана още тук и като една вътрешна светлина тя изпълва човека и се превръща в мисловна дейност.
към текста >>
Така прос
лед
явайки процеса от горе надолу Вие имате с
лед
ното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп!
Чрез протичането на това вдишване и издишване макрокосмичният химизъм бива предаден по-нататък и се превръща във вътрешен химизъм в човека, който вътрешен химизъм заменя външната лабораторна хи мия, заложена в процесите, които ние наблюдаваме във външната лаборатория. В човека съществува макро космичен химизъм, който бива отложен в него чрез това, че бива продължен този вътрешен дихателен процес, така че можем да кажем: тук бива отложен химизъм, а жизненият етер достига чак до този взаимообмен между издишване и веществообмяна и бива поет от човека.
Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп!
Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина. Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който мисли. Ние проследяваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм. Сега, стоп на химизма! вътрешен химизъм, един химически организъм в нас, който чувствува.
към текста >>
Ние прос
лед
яваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм.
Чрез протичането на това вдишване и издишване макрокосмичният химизъм бива предаден по-нататък и се превръща във вътрешен химизъм в човека, който вътрешен химизъм заменя външната лабораторна хи мия, заложена в процесите, които ние наблюдаваме във външната лаборатория. В човека съществува макро космичен химизъм, който бива отложен в него чрез това, че бива продължен този вътрешен дихателен процес, така че можем да кажем: тук бива отложен химизъм, а жизненият етер достига чак до този взаимообмен между издишване и веществообмяна и бива поет от човека. Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп! Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина. Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който мисли.
Ние проследяваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм.
Сега, стоп на химизма! вътрешен химизъм, един химически организъм в нас, който чувствува.
към текста >>
Сега продължаваме надолу, там, където издишването оставя с
лед
себе си храносмилателния процес, веществообменния процес.
Сега продължаваме надолу, там, където издишването оставя след себе си храносмилателния процес, веществообменния процес.
Той не достига до външния вещество обменен процес в лицето на приемането на храна, но той достига до вътрешните процеси на веществообмяната. Стоп на жизнения етер! Жизненият етер от своя страна формира едно човешко устройство, изразяващо воля. Така възникват мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Сега можем да прос
лед
им целия процес в неговото физическо съдържание.
Сега можем да проследим целия процес в неговото физическо съдържание.
Да вземем всичко онова, което е тук горе: вътрешното се проявява като мислене. Но това е много фино взето. Зад него стои всичко онова, което Ви описах сега. Всичко това се осъществява по нервния път. Нервните пътища са външните физически проводници за всичко това.
към текста >>
Сега преминете към с
лед
ващия процес.
Сега преминете към следващия процес.
В следващия процес имате: приемане на този най-горе разположен процес в човека от страна на дихателния процес, при което в една физическа сетивна проекция това се разиграва в процеса на кръвообращението. Артериалните кръвоносни съдове са вторите пътища. Идваме до третия процес, разиграващ се между издишването и процеса храносмилане, веществообмяна. Той също има своите пътища и това са венозните кръвоносни пътища. До стигаме до третото, до венозните кръвоносни съдове.
към текста >>
В с
лед
ващия процес имате: приемане на този най-горе разположен процес в човека от страна на дихателния процес, при което в една физическа сетивна проекция това се разиграва в процеса на кръвообращението.
Сега преминете към следващия процес.
В следващия процес имате: приемане на този най-горе разположен процес в човека от страна на дихателния процес, при което в една физическа сетивна проекция това се разиграва в процеса на кръвообращението.
Артериалните кръвоносни съдове са вторите пътища. Идваме до третия процес, разиграващ се между издишването и процеса храносмилане, веществообмяна. Той също има своите пътища и това са венозните кръвоносни пътища. До стигаме до третото, до венозните кръвоносни съдове.
към текста >>
Този, който с духовен пог
лед
изс
лед
ва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата.
Много неща са заложени в това, което представлява сетивния процес на вдишване, на навлизане по посока навътре. И в това, което е скрито зад този процес, действуват много непознати на човека днес неща. Тук участвува Кармата, идваща от предишния земен живот. Тя е, която просветва тук, и остава недостигаема за възприятието. Тук просветва Кармата.
Този, който с духовен поглед изследва нервните пътища, тъй както са формираните в сетивата, той ще открие по тези пътища Кармата.
Тя е, която нахлува тук. Но също така от другата страна в лицето на лимфообразуването ние откриваме не просто един физичен процес, но когато по лимфните пътища лимфата навлиза в организма ние виждаме, Йоханес Мюлер, известния физиолог, вече го е казал: какво е лимфата? Кръв без червени кръвни клетки; кръвта е лимфа с червени кръвни клетки. Това е общо казано, но то съдържа известна правилност; виждаме как лимфата навлиза в кръвта и чрез това подсигурява сегашния човек. Но в лимфата ние виждаме всичко онова, което още не се е превърнало в кръв, тук ние виждаме също така струенето и живота на създаващата се Карма.
към текста >>
Карма, ако наблюдаваме с духовен пог
лед
все още непревърналата се в кръв лимфа.
Карма, ако наблюдаваме с духовен поглед все още непревърналата се в кръв лимфа.
Така пред себе си имаме сливането на физическото с духовното. Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма. Тук по средата се натрупва сегашния живот. Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма.
към текста >>
Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен живот, представляващ едно натрупване между двете, пог
лед
нато от тази г
лед
на точка.
Така пред себе си имаме сливането на физическото с духовното. Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма. Тук по средата се натрупва сегашния живот. Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма.
Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен живот, представляващ едно натрупване между двете, погледнато от тази гледна точка.
Но ние можем да проследим нещата до физическия процес.
към текста >>
Но ние можем да прос
лед
им нещата до физическия процес.
Горе човекът граничи с духовното качествено. Ние виждаме как той граничи със своята Карма. Тук по средата се натрупва сегашния живот. Долу, наблюдавайки все още непревърналата се в кръв лимфа, ние виждаме възникващата Карма. Между изминалата Карма и създаващата се Карма по средата е разположен човешкия земен живот, представляващ едно натрупване между двете, погледнато от тази гледна точка.
Но ние можем да проследим нещата до физическия процес.
към текста >>
13.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Вчера прос
лед
ихме конституцията на човека, доколкото тя може да бъде видяна в самия човек или в непосредствена близост до него.
Вчера проследихме конституцията на човека, доколкото тя може да бъде видяна в самия човек или в непосредствена близост до него.
Сега ние трябва да се възкачим над човека, защото навсякъде човекът е поставен във връзка със силите на Космоса; и тези връзки със силите на Космоса, те са обозрими, ако наистина имаме добрата воля да се приближим до голямото многообразие, с което е изградена Вселената.
към текста >>
Ние прос
лед
яваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу.
Помислете само, скъпи мои приятели, по какъв многообразен начин се насочват към човека закотвените във Вселената сили. Виждаме, да кажем, как едно растение израства от почвата на земята.
Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу.
С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна. Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението.
към текста >>
И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изс
лед
ване на природата, за да приложим изс
лед
ователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос.
Помислете само, скъпи мои приятели, по какъв многообразен начин се насочват към човека закотвените във Вселената сили. Виждаме, да кажем, как едно растение израства от почвата на земята. Ние проследяваме израстването на растението от почвата в посока: стебло нагоре и корени надолу. С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу.
И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос.
Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна. Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението. Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се. Закръглящия се в почвата корен, това е образът, който трябва да видим в корена. Този закръглящ се в почвата образ /Виж рис.
към текста >>
Този, който умее да г
лед
а, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се.
С това са ни дадени две тенденции в рамките на растението. Стремежът нагоре, стремежът надолу. И ако днес още бяхме наистина достатъчно напреднали във физичното изследване на природата, за да приложим изследователските методи, които понякога се прилагат за много по-незначителни неща, към нещо като растежа на стеблото на горе, растежа на корена надолу, тогава ние бихме открили взаимовръзките в света, които от своя страна, стъпвайки в отношение с човека, едва сега правят понятна тази тоталитарност: човек и свят, макрокосмос и микрокосмос. Защото ние бихме видели, че всичко, което е свързано с растежа на стеблото нагоре, в определено отношение е свързано с разгръщането на слънчевите лъчи на годината, на деня, и дори извън годината; че всичко, което е свързано с разгръщането на кореновите сили, е свързано с Луната, с лунните сили, така че когато разглеждаме едно растение по правилен начин, дори още по неговото устройство ние трябва да достигнем до отношението между Слънце и Луна. Във Вселената и в нейните сили ние трябва да видим най-простия, най-примитивния образ на растението.
Този, който умее да гледа, той никога няма да види корена по друг начин, освен като устремен надолу към Земята към почвата, и ще го види същевременно окръглящ се.
Закръглящия се в почвата корен, това е образът, който трябва да видим в корена. Този закръглящ се в почвата образ /Виж рис. №5, ляво/.
към текста >>
Сега да пог
лед
нем по-нататък.
Сега да погледнем по-нататък.
Казваме си: Слънцето е навсякъде, където растението се е устремило лъчезарно нагоре към висините. Нагоре то отново се разширява, разгръща се на ширина, образува периферия. В това, което произхожда от излъчващия се нагоре стремеж, ние виждаме да действува първоначално непосредствено на горе в света, виждаме да действува онова, в което съвместно се изявяват слънчевите сили и силите на Венера, а там, където цветовете се развиват надолу, превръщайки се в листа, въздействувайки отвън, ние откриваме Меркуриевите сили. Ако искаме да разберем устройството на растението в неговата принадлежност към лъчеобразната слънчева посока, тогава ние трябва да разберем, че на помощ на силите на Слънцето идват силите на Венера, силите на Меркурий. Това е от едната страна.
към текста >>
С това засега аз само искам да кажа: разг
лед
айте, скъпи мои приятели, едно растение.
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение.
Тук имате цялата планетна система на растението. То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него. Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко.
към текста >>
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например с
лед
ното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него.
С това засега аз само искам да кажа: разгледайте, скъпи мои приятели, едно растение. Тук имате цялата планетна система на растението.
То е тук на Земята, то е тук, и вече не изглежда така безсмислено, ако такъв един полузнаещ или три четвърти знаещ човек като Парацелзий казва например следното: който яде едно растение, той изяжда с това цялата планетна система, защото силите и са вложени в него.
Парацелзий казва това по своя груб начин и с това чувствува, че заедно с растението човек изяжда цялото небе. Ето така многообразно е устроен светът, че всъщност навсякъде в непосредственото ни обкръжение ние имаме силите на Макрокосмоса в лицето на растежа, на подреждането, във всичко.
към текста >>
№5, дясно/, въздействието на това, което за сега бихме нарекли едно по-фино дихателно течение в човека, то ние бихме могли да кажем с
лед
ното: ако човек би разгърнал това, което е заложено в астралното тяло и което и заложено в неговия Аз, то с това свое съвременно устройство, с тази своя съвременна конституция той никога не би достигнал до Слънцето.
Да се върнем от тук към човека, вчера показахме, как от дишането се изкачва горе към онази област в човешкото изживяване, в която, ако можем да кажем така, човек вдишва по един фин начин, и в рамките на това по-фино вдишване ние открихме продължителното въздействие на кармичното течение от миналото. Сега можем да продължим по-нататък. Когато имаме, разбира се, съвсем схематично и символично обозначено /Виж рис.
№5, дясно/, въздействието на това, което за сега бихме нарекли едно по-фино дихателно течение в човека, то ние бихме могли да кажем следното: ако човек би разгърнал това, което е заложено в астралното тяло и което и заложено в неговия Аз, то с това свое съвременно устройство, с тази своя съвременна конституция той никога не би достигнал до Слънцето.
Човек никога не би се приближил до Слънцето. Когато е в своя Аз и в своето астрално тяло между заспиването и пробуждането, човек никога не би могъл да се приближи до Слънцето. За него то остава в мрак. Ето така, ако беше в астралното си тяло и в своя Аз без връзката с етерното тяло и с физическото тяло, човек никога не би могъл да достигне до Слънцето. Добре, но как достига до Слънцето?
към текста >>
Да разг
лед
аме отначало как стоят нещата.
Да разгледаме отначало как стоят нещата.
Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение. Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли.
към текста >>
Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, с
лед
като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност.
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си тяло, така че човек започва да живее в органите; ако човек съзнателно обхване това физическо тяло, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности. Там, където преди, с обикновеното си съзнание, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия. Сега човек започва да индивидуализира нещата в духовния свят. Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем.
Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност.
Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът. Чрез всяко сетивно възприятие в нас нахлува Дух, така че това фино по посока нагоре дишане ние трябва да разглеждаме като непрестанно пронизано от Духа, и ние възприемаме, че във всяко сетивно усещане, което нахлува в нас, живее Слънцето. Това именно е Духът на Слънцето или Духовете на Слънцето. Във всяко сетивно усещане живее Слънцето, така че в човека, в това фино дишане нахлува непосредствения живот на Слънцето, нахлуват непосредствено слънчеви сили.
към текста >>
Така че ако разг
лед
аме с разбиране човешката глава, то трябва да кажем: тук в скритото нахлува слънчевият лъч, който в процеса на нахлуването се превръща в нещо физическо, което именно като физическо се проявява в оцветения, звучащ затоплен свят.
Това е от едната страна на човека. Само че човекът не усеща как Слънцето със своето същество нахлува в него при всяко едно сетивно възприятие. И по пътя на това Слънце нахлува и изминалата Карма. И съвсем не е някакво детско усещане, да си представяме Слънцето същевременно и като един пазител на изминалата Карма.
Така че ако разгледаме с разбиране човешката глава, то трябва да кажем: тук в скритото нахлува слънчевият лъч, който в процеса на нахлуването се превръща в нещо физическо, което именно като физическо се проявява в оцветения, звучащ затоплен свят.
Тук по пътя на слънчевите лъчи, пропълзяващи от сетивата по посока към нерва, в човека навлиза Кармата.
към текста >>
Сега да пог
лед
нем към другата страна.
Сега да погледнем към другата страна.
Да погледнем на там, където вчера трябваше да видим кака Кармата излиза навън, там в организма, където се намира лимфата, там в организма, където живее и се движи всичко онова, което все още не е нахлуло в кръвта. Там ние откриваме излизащата Карма. Какви са тези пътища, по които Кармата излиза навън? За да разберем това, трябва в научно окултно отношение да се запознаем с лунните сили.
към текста >>
Да пог
лед
нем на там, където вчера трябваше да видим кака Кармата излиза навън, там в организма, където се намира лимфата, там в организма, където живее и се движи всичко онова, което все още не е нахлуло в кръвта.
Сега да погледнем към другата страна.
Да погледнем на там, където вчера трябваше да видим кака Кармата излиза навън, там в организма, където се намира лимфата, там в организма, където живее и се движи всичко онова, което все още не е нахлуло в кръвта.
Там ние откриваме излизащата Карма. Какви са тези пътища, по които Кармата излиза навън? За да разберем това, трябва в научно окултно отношение да се запознаем с лунните сили.
към текста >>
Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава с
лед
ното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега.
Когато така постепенно преминаваме през етерната същност в която първоначално сме се вживели, и после чрез обхващане на физическото тяло към периферията по посока на сетивата, тогава целия живот, който нахлува от Слънцето, се представя на човека от една страна чрез това, че носи по своите пътища изминала та Карма, и този живот се представя на човека чрез това, че отправя не един упрек към него и много неща, които безпокоят човека.
Но много по-значително от всичко в Кармата, което безпокои човека, достигнал наистина до това виждане, е всичко онова, което му дава следното значение: все пак чрез твоето минало ти си станал това, което си сега.
Това, което човек носи в своята вътрешност, него човек носи много по-богато, ако възприема нахлуването на Слънцето по сетивно-нервните пътища. Ала тъй както човекът се абстрахира от Кармата и отдава себе си на нахлуването на духовните слънчеви лъчи, така за него настъпва една безкрайна ощастливеност от възприемането на Слънчевото, и човек има чувството, Слънчевата същност е такава, че непрекъснато трябва да я желаем, че трябва да се стремим към нея. Освен това Слънчевият елемент е този, който нахлува в нас чрез любов, когато го желаем, и Слънчевият елемент е това, което във физическия живот по един отслабен начин ние възприемаме като живот и движение в Любов. Това се осъществява в обмяна между вътрешния свят на човека и Слънчевите въздействия, които с Любов нахлуват в него; и всичко, което в растеж, в кипеж и в живот се стреми да твори в човека, всичко то нахлува в него чрез тези виреещи в любовта слънчеви лъчи. Защото тук Любовта не е просто душевно-духовна сила, тук тя е силата, призоваваща всичко физическо към растеж, към избуяване и разпукване, което с всяка своя подробност е благотворно, ощастливяващо за човека, ако той наистина умее да цени това, но и което той получава благодарение на своето непосредствено виждане.
към текста >>
Когато пог
лед
нем себе си в ог
лед
алото, отражението се намира във физическия свят.
При Слънцето имаме чувството, че то непрекъснато се стреми да ни даде нещо, при Луната ние имаме чувството, че тя непрекъснато се стреми да изнесе вън от нас. И ако само за малко сме разсеяни, ако не сме внимателни спрямо това възприемане на лунните въздействия, ако се вглъбим в кръво-лимфотворенето и захванем физическото тяло тук, ако не вземем себе си добре в собствените си ръце, ако не сме внимателни във възприятията си, тогава изведнъж нишката се скъсва и пред нас застава някакво духовно същество, което прилича на нас самите, но което най-често е изкривено, окарикатурено, и което ние сме родили от нас самите. Само че ние пропускаме този преход, ако не внимаваме. Няма нищо чудно, когато видим как това същество се отделя от нас и се изправя пред нас. Това надали представлява нещо повече от събирането на едно отражение на едно по-високо стъпало.
Когато погледнем себе си в огледалото, отражението се намира във физическия свят.
Когато чрез лунните сили видим себе си отразени в етера, тогава това е едно по-висше отношение, отражение на едно по-високо стъпало.
към текста >>
Да пог
лед
нем към другата страна.
Да погледнем към другата страна.
Нали ние можем да изнасяме и лунните сили на горе, и тогава ще възникне противоположното, тогава не бива създаден човека отново в човека, но тогава в човека вътре бива изграден Слънчевият Макрокосмос. Тогава човекът вижда това, което в един друг смисъл е макрокосмично. Кога то се формира ембрионът, в човека възниква физическия свят, който трябва да излезе навън от него. Когато от другата страна действуват лунните сили със своята страстна природа, нали те се стремят да притеглят или да заловят слънчевите сили, тогава в човека възниква Духът на Вселената. Възниква Духът на Вселената, възниква духовно-ембрионалното.
към текста >>
Прос
лед
яването на тези неща дотам, където то непосредствено се свързват помежду си, това е, което едва може да обясни връзката на човека с Космоса.
Проследяването на тези неща дотам, където то непосредствено се свързват помежду си, това е, което едва може да обясни връзката на човека с Космоса.
И ние навсякъде съзираме подкрепа. Слънчевите въздействия, обединяващи се тук с лунните въздействия биват подпомогнати от Марс, Юпитер, Сатурн. Какви задачи имат всъщност Марс, Юпитер, Сатурн? Да, скъпи мои приятели, припомнете си това, което казах вчера. При това навлизане на Слънчевия елемент: трябва да бъде спряна светлината; втория етап: трябва да бъде спрян макрокосмичния химизъм; трети етап: трябва да бъде спрян животът.
към текста >>
Пог
лед
нете дясното, пог
лед
нете лявото изображение /Виж рис. №5/.
Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/.
Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите. Ако погледнем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват. Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във вътрешното взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите. Ако искаме да го приведем в ред, то трябва да потърсим терапевтичния път така, че за едно неправилно лунно въздействие навън, трябва да открием съответното Сатурново въздействие и т.н. Вие виждате, че това може да бъде началото на едно доверие към медицината, ако бъде видяно, че човекът обхваща света вътрешно.
към текста >>
Ако пог
лед
нем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите.
Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/.
Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите.
Ако погледнем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват. Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във вътрешното взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите. Ако искаме да го приведем в ред, то трябва да потърсим терапевтичния път така, че за едно неправилно лунно въздействие навън, трябва да открием съответното Сатурново въздействие и т.н. Вие виждате, че това може да бъде началото на едно доверие към медицината, ако бъде видяно, че човекът обхваща света вътрешно. Това е, което отново бихме желали да въведем в медицината, защото някога това наистина е била в нея.
към текста >>
Ако пог
лед
нем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват.
Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/. Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите.
Ако погледнем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват.
Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във вътрешното взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите. Ако искаме да го приведем в ред, то трябва да потърсим терапевтичния път така, че за едно неправилно лунно въздействие навън, трябва да открием съответното Сатурново въздействие и т.н. Вие виждате, че това може да бъде началото на едно доверие към медицината, ако бъде видяно, че човекът обхваща света вътрешно. Това е, което отново бихме желали да въведем в медицината, защото някога това наистина е била в нея. Само когато отново бъде проникнато в тези неща, в света ще може да бъде възстановено това активно вътрешно доверие към медицината.
към текста >>
Но нека пог
лед
нем към другата страна.
Но нека погледнем към другата страна.
Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената. Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената. Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред погледа му собственото му родство с Макрокосмоса! Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно ембрионално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно. И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека.
към текста >>
Да пог
лед
нем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената.
Но нека погледнем към другата страна.
Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената.
Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената. Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред погледа му собственото му родство с Макрокосмоса! Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно ембрионално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно. И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека.
към текста >>
Пред нас е застанал с
лед
ният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената.
Но нека погледнем към другата страна. Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената.
Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената.
Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред погледа му собственото му родство с Макрокосмоса! Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно ембрионално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно. И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека.
към текста >>
Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред пог
лед
а му собственото му родство с Макрокосмоса!
Но нека погледнем към другата страна. Да погледнем първоначално към всичко онова, което в човека представлява Лунно въздействие, което непрекъснато се стреми да извлече човешкото от човека и да го пренесе към Вселената. Пред нас е застанал следният образ: човекът се стреми да излезе вън от човека, желае да бъде пренесен към Вселената.
Това трябва да бъде представено на човечеството не в някаква абстрактна форма, но в образ, тази невероятно потресающа тайна, че Лунното въздействие непрекъснато се стреми да изнесе човека вън от самия него, за да изнесе пред погледа му собственото му родство с Макрокосмоса!
Човекът се появява на Земята чрез едно вътрешно ембрионално формиране, но когато това непосредствено Лунно въздействие добие един по-фин вид по посока на въздействията на Меркурий и на Венера, тогава човекът се ражда вече не физически, но той се ражда духовно. И ако към физическото раждане прибавим другото, което можем да прибавим, ако извикаме онова, което е възникнало под чистото Лунно въздействие, ако извикаме въздействието на Меркурий и на Венера, тогава към физическото раждане на човека в човека, ние можем да прибавим духовното раждане на човека вън от човека, в Космоса: тогава ние кръщаваме човека.
към текста >>
14.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо днес още веднъж ще разг
лед
аме същинското състояние на болест във връзката му с духовния живот от тази г
лед
на точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на бо
лед
уването.
Видяхте как с необходимо състояние на болест да бъде прибавено към духовния живот и към духовното изживяване на човека, и разбирането, с което трябва да подхождаме към състоянието на болест, изхождайки именно от двете страни, влизащи в съображение за пасторската медицина, това разбиране може всъщност да произлезе само от едно подобно разглеждане.
Ето защо днес още веднъж ще разгледаме същинското състояние на болест във връзката му с духовния живот от тази гледна точка, от която може да бъде хвърлена най-много светлина върху същността на боледуването.
към текста >>
Това, което общо може да се каже върху тези неща, като съдържание на един светог
лед
, това Вие всички знаете.
Като хора ние непрекъснато се движим между двете състояния на бодърствуване и на сън.
Това, което общо може да се каже върху тези неща, като съдържание на един светоглед, това Вие всички знаете.
към текста >>
Днес ще разг
лед
аме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън.
От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си. Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза. В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси.
към текста >>
Ако обърнем пог
лед
засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза.
Днес ще разгледаме много внимателно какво всъщност се осъществява в човека по време на сън. От едната страна имаме физическото и етерното тяло сами за себе си. И от другата страна имаме астралното тяло и Азът само за себе си.
Ако обърнем поглед засега към физическото и към етерното тяло, то ние знаем, че там вътре, благодарение на това, което са, това физическо и това етерно тяло, там вътре се осъществяват определени процеси, процеси, които от момента на заспиването до пробуждането независимо от влиянието на астралното тяло и на Аза.
В такова едно устройство като човешкото ние имаме работа с процеси, които всъщност, така както трябва да протичат, те изобщо не са пригодени към човешкото устройство. Във физическото тяло имаме работа с физически процеси. Физическите процеси протичат навън в минералното царство. Към него те са приспособени. Спрямо цялостния човешки образ като физическо тяло те не са приспособени.
към текста >>
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изс
лед
вайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
отново не са приспособени към човешкия организъм, но изискват едно уравновесяване с помощта на астралното тяло и Аза. Ако остана не употребен остатък, то отново са налице болестотворни причини. Така че можем да кажем: сънят може да ни поучи в това отношение, как всъщност възникват болестотворните причини в човешкия организъм; защото взети в основата си, тези болестотворни причини всъщност представляват нормалните процеси на съня, които са същевременно и основа за духовно-душевния живот на човека. И това е тайната на света, че навсякъде, където нахлуваме в реалността, там нещата отиват в две посоки. От една страна в съня на физическото и на етерното тяло е заложена основата на духовното развитие на човека, от друга страна в съвсем същите процеси е заложена основата на разболяването.
С това болестта бива непосредствено отведена към духовното развитие, и ние можем да кажем: изследвайки това, което става във физическото и в етерното тяло на човека, в съня всъщност е заложена основата на патологията.
към текста >>
А сега от тази г
лед
на точка да разг
лед
аме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати.
Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар. душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено. Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>
Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разг
лед
ани.
А сега от тази гледна точка да разгледаме един човек, който в будно състояние не нахлува достатъчно във физическото и в етерното си тяло, нещо, което откриваме при слабоумни индивиди, при психопати. Тогава душевно-духовният елемент на подобен човек нахлува в болестни процеси, започва да живее с тези болестни процеси, и това познание, че психопатът и тъй нар. душевно болен човек всъщност изживяват своето вътрешно битие, общувайки с болестотворните причини, това познание трябва да бъде особено оценено.
Виждате ли, такива неща трябва да бъдат точно разгледани.
към текста >>
Но нека преминем към това, да разг
лед
аме външния свят.
Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят.
Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис. №6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът. Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз.
към текста >>
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разг
лед
аме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Но нека преминем към това, да разгледаме външния свят. Да вземем физическото тяло на човека съвсем схематично /Виж рис.
№6, ляво/ и ако отново съвсем схематично разгледаме принадлежащия към него външен минерален свят, тогава по време на съня тук вътре в човешкото физическо тяло ние имаме процеси, на които е иззет Азът.
Те всъщност протичат без вътрешно действуващ двигател. Но този Аз се намира във всичко, което представлява минералните процеси. Защото вътре в тях се намира това, което можем да наречем Световен Аз. И така от една страна в процесите на физическото тяло ние имаме нещо безазово, един сбор от безазови процеси, нуждаещи се от Аза. Навън в заобикалящата среда ние имаме сумата от минерални процеси и минерални субстанции, които са проникнати от Аза, т.е.
към текста >>
И който желае да лекува без да познава Духа на камъните и на растенията, той всъщност само опипва в тъмното, ръководен от едни традиционни предания, той само опитва дали това или онова помага, но той никога няма да разбере, защо нещо помага, защото никога няма да знае, къде в даден минерал седи Духът, или как е разположен там; така че за да бъде човек лечител, това предварително изисква присъствието в него на духовен светог
лед
, и вероятно най-голямата аномалия на нашето време се състои в това, че тъкмо в медицината властвува тази ужасна болест материализъм.
От това виждате, че е необходимо в най-широк смисъл на Вселената да познаваме Духа на природата, Духа на минералното и Духа на растителното царство. Трябва да познаваме Духа, а не субстанцията, защото в действителност човекът трябва да бъде лекуван чрез Духа на минералната и на растителната природа. Вие притежавате субстанцията само в това състояние, в което тя не е правилно духовно овладяна, но съдържа в себе си Духа.
И който желае да лекува без да познава Духа на камъните и на растенията, той всъщност само опипва в тъмното, ръководен от едни традиционни предания, той само опитва дали това или онова помага, но той никога няма да разбере, защо нещо помага, защото никога няма да знае, къде в даден минерал седи Духът, или как е разположен там; така че за да бъде човек лечител, това предварително изисква присъствието в него на духовен светоглед, и вероятно най-голямата аномалия на нашето време се състои в това, че тъкмо в медицината властвува тази ужасна болест материализъм.
Защото в медицината материализмът е една истинска болест. Тази слепота означава заспиване, означава в науката да бъдат произвеждани вредни душевни вещества и това всъщност би трябвало да бъде лекувано. Можем да кажем: най-болният човек в наше време не е този, който е бил за европейското население през 19-ия век, турчина, но най-болното същество в наше време, това е лекарят. Това е една истина, която лекарите бе трябвало да знаят, трябва да я знаят най-много и теолозите, но нали в това се състои езотеричният елемент, всичко това да остане в този кръг, на когото е поверено.
към текста >>
Да разг
лед
аме сега нещата още по-точно.
Да разгледаме сега нещата още по-точно.
Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести. До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване.
към текста >>
Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по с
лед
ните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
Да разгледаме сега нещата още по-точно.
Има хора, които не са в този смисъл психопати или безумци, както имаме основание да говорим за психопатия или безумие, но които, в съгласие с разглежданията през по следните дни така нахлуват в своето физическо и етерно тяло, че влизат в известна връзка, влизат в една доловима връзка с болестните състояния, с разположените вътре болестни процеси Тук достигаме до онези сомнамбули, чието съществувание не е суеверно, както често се описват в света, нещо, което всеки посветен добре знае; достигаме до онези сомнамбули, които в сомнамбулните си състояния описват своите болести.
До като обикновеният нормален човек така се свързва с физическото и с етерното тяло, че ако искаме да изразим педантично научно, можем да кажем: в бедно състояние Азът и астралното тяло са във връзка с физическото и с етерното тяло, която връзка качествено представлява една наситена връзка; при такъв един болен човек ние можем да кажем: в преносния смисъл на думата, не според атомното число, Азът и астралното тяло навлизат в етерното и във физическото тяло, но от астралното тяло и от Аза остава една част, която не навлиза напълно, но която осъществява един определен акт на възприемане. Само тази част от Аза и от астралното тяло осъществява възприемането, която част не е потънала в етерното и във физическото тяло. Когато по този начин във вътрешността е останало нещо излишно от астралното тяло и от Аза, тогава се осъществява едно вътрешно възприемане. Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как?
към текста >>
И с
лед
това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата.
Сомнамбулите описват своето заболяване. Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността.
И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата.
То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах. Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън.
към текста >>
То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разг
лед
ани, тези сънища са изпълнени със с
лед
ното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах.
Добре, но как? Има едно друго състояние, което аз също Ви описах, когато в определени случаи е нарушено нормалното състояние по посока на съня. Тогава, когато Азът и астралното тяло са вън от физическото и етерното тяло, и когато в този АЗ и в това астрално тяло се осъществяват неща, съответно непринадлежащи на въпросната духовно-душевна същност, тъй както и другото, което Ви описах, това, което не принадлежи на физическо-етерната същност, веднъж, когато по време на сън Азът и астралното тяло изживяват твърде много духовност, така както и физическото и етерното тяло могат да изживеят една твърде голяма част от природата, тогава възниква онова граничещо с патологията ясновидство. Тогава в съня си човек отнася една определена сила, чрез която възприема духовността. И след това той пренася в будното състояние спомена за това духовно възприемане, но това духовно възприемане, осъществяващо се по един ненормален начин между заспиването и пробуждането, това духовно възприемане се влива преди всичко н сънищата.
То се появява под формата на живи сънища, и тук ние отново забелязване нещо, което всеки посветен добре знае: когато бъдат правилно разгледани, тези сънища са изпълнени със следното: Да приемем, че болният, физически болният човек е така устроен, както описах.
Със своята духовно-душевна същност сега той нахлува във физическото и в етерното тяло. Тогава той така изживява болестта, че я описва в сомнамбулното състояние. Той изживява това, което във физическото и в етерното тяло се осъществява под формата на един твърде интензивен процес на разграждане, в своето физическо и етерно тяло той изживява един своеобразен ретрограден природен процес. Да приемем, че с астралното тяло и със своя Аз сега той е вън. Сега той живее в духовността на външната природа.
към текста >>
С
лед
това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес.
След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението.
Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията. Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>
Това е представлявало изс
лед
ването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението.
Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията.
Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>
Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изс
лед
ователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
Тогава не се е експериментирало както днес. Тогава болните са били довеждани до храма и от съответно подготвените храмови жреците са били довеждани до един вид сомнамбулно състояние, и това сомнамбулно състояние е било задълбочено до момента, когато болният описвал своя болестен процес. След това е бил предизвикван полярния сомнамбулизъм, и храмовият жрец изживявал съня, съдържащ лечението. Това е представлявало изследването в най-древните мистерии, водещо от патологията към терапията.
Ето така в древни времена е било развивано лечебното изкуство, хората са развивали това изкуство, като чрез древни те форми на изследователските методи са търсели познанието за човека в самия човек.
към текста >>
Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да прос
лед
им болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем оздравителния процес, който не ни въвежда вън от човека.
Не до тези методи трябва да достигнем ние, но до онези методи, при които с помощта на имагинативното изживяване веднага достигаме до състоянието да можем да проследим болестния процес, и при които чрез интуитивния метод да изживеем оздравителния процес, който не ни въвежда вън от човека.
Това, което преди е било един вид експеримент, в тази област тъкмо ще трябва да се превърне в едно настойчиво наблюдение. Виждате къде всъщност е залегнала ориентацията. Външната физична наука, която в древни времена е била изцяло съзерцателна, после е преминала към експеримента, все повече и повече замествайки чистото наблюдение чрез експеримента. В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала.
към текста >>
Лечебната наука е експериментирала с човека с помощта на храмовите изс
лед
вания.
Това, което преди е било един вид експеримент, в тази област тъкмо ще трябва да се превърне в едно настойчиво наблюдение. Виждате къде всъщност е залегнала ориентацията. Външната физична наука, която в древни времена е била изцяло съзерцателна, после е преминала към експеримента, все повече и повече замествайки чистото наблюдение чрез експеримента. В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала.
Лечебната наука е експериментирала с човека с помощта на храмовите изследвания.
От този експеримент ние трябва да намерим прехода към едно старателно одухотворено, научно оплодено наблюдение над живота. Защото който наблюдава живота, той навсякъде може да улови болестта. В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.
към текста >>
В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разг
лед
ано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разг
лед
аме нещата в правилното им взаимоотношение.
В това тя има право. Но лечебната наука и е подражавала и тук тя е сбъркала. Лечебната наука е експериментирала с човека с помощта на храмовите изследвания. От този експеримент ние трябва да намерим прехода към едно старателно одухотворено, научно оплодено наблюдение над живота. Защото който наблюдава живота, той навсякъде може да улови болестта.
В най-простата изява на ежедневния живот, отклоняваща се съвсем малко от тъй нареченото нормално, в нея при определени обстоятелства е заложено нещо, което, правилно разгледано, може да ни доведе до познанието за сложни болест ни процеси, ако само разгледаме нещата в правилното им взаимоотношение.
към текста >>
Тук имате нещата разг
лед
ани от едната страна.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма. Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл. Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл. Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони.
Тук имате нещата разгледани от едната страна.
А сега ги разгледай те от другата страна.
към текста >>
А сега ги разг
лед
ай те от другата страна.
Това води до там, че все повече и повече лекарят трябва да се превърне в истински практик, от своя страна отново един обратен ход по отношение на постигнатото от развитието в ново време под влиянието на материализма. Постепенно лекарят се е превърнал изцяло в учен, а в това няма смисъл. Лекарят има своя смисъл само ако е в състояние по един жив и подвижен начин да борави с природните закони, а не само да ги познава в абстрактния им смисъл. Чрез опознаване в абстрактния смисъл на думата все още не можем да достигнем до боравене с природните закони. Тук имате нещата разгледани от едната страна.
А сега ги разгледай те от другата страна.
към текста >>
Разг
лед
айте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е.
където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област. А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря. За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
А сега по отношение на пастора да прос
лед
им процеса, обратен на този, който трябва да прос
лед
им при лекаря.
Разгледайте ги от другата страна, от която страна трябва да ги разглежда пасторът, като си кажете, че професията на пастора се състои в това да ръководи човека във всичко, при което Азът и астралното тяло трябва по някакъв начин да нахлуят в духовния свят, т.е. където човекът трябва да участвува в духовния свят. Необходимо е лекарят по духовен път да вникне в човека, по духовен път да съзре патологичните процеси, а какво ще трябва да търси пасторът? В това, кое то отвежда човека в духовния свят, в стремежа към духовния свят, в любовта към духовния свят, в проникнатостта в духовния свят, така, както съществува в нормалния живот, пасторът ще трябва да търси и да види всичко онова, което човешката душа предлага в нормалните и ненормалните явления в тази област.
А сега по отношение на пастора да проследим процеса, обратен на този, който трябва да проследим при лекаря.
За лекаря казваме: да, когато той остави сомнамбулът да описва болния орган, тогава той, изхождайки от съня, описва лечебното средство.
към текста >>
Интересувало го е с
лед
ното.
Да вземем отново пастора, такъв, какъвто го виждаме в древните мистерии. Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението. Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго.
Интересувало го е следното.
Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
към текста >>
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и прос
лед
явал това пребиваване обратно до тялото.
Да вземем отново пастора, такъв, какъвто го виждаме в древните мистерии. Него наистина го е интересувало не само намирането на лечебното средство, макар че на първо място, тъй като на първо място жрецът е приятел на хората, него го е интересувало лечението. Но той не е спирал до лечението, интересувало го е и нещо друго. Интересувало го е следното. Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят.
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото.
Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре. Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу.
към текста >>
Пос
лед
ицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
Той виждал, насън сомнамбулът, наблюдава лечебното средство, като при това със своя Аз и с астралното си тяло той се намира в духовния свят. Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве.
Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу. Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възг
лед
за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу.
Тогава в своето наблюдение той възприемал това пребиваване вътре в духовния свят, това душевно пребиваване вътре в духовния свят, и проследявал това пребиваване обратно до тялото. Какво откривал той? Тук той отново откривал болния орган, разбира се, но от това, което е научил навън, той вече знаел как в здраво състояние астралното тяло и Азът действуват в този орган. Благодарение на това, че се връща обратно към болния орган, той знаел какво е действието в състояние на здраве. Последицата от това била: сега той възприемал, как по нормален начин, изхождайки от божествено-духовните сили, астралното тяло и азът нахлували в човешкия организъм, как били разположени вътре.
Чрез сънищата той опознал тези сили в духовната същност на света в състояние на здраве и така той добил възглед за това, какво е тяхното поведение когато отново нахлуят надолу.
Той получавал вътрешната връзка на човека с духовния свят.
към текста >>
Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възг
лед
и върху това, как духовното е свързано с мистерията.
Това настроение пасторът може да прибави към тайнството, в което да внесе обратно духовния свят, защото духовния свят е свързан с тайнството чрез самото устройство на култа.
Култът свързва духовното с физическата субстанция именно по силата на вътрешните възгледи върху това, как духовното е свързано с мистерията.
В човека бива обратно въведена одухотворена физическа същност и в човека бива установено едно отношение, свързващо астралното му тяло, в рамки те на физическото тяло и на етерното тяло, и Азът му, в рамките на физическото тяло и на етерното тяло, с божествено-духовното битие на света. В това отношение всичко е свързано с обстоятелството, че от страна на пасторите тайнството бива наблюдавано с подобно настроение. Всичко зависи от това, как ще се оставим да бъдем проникнати от тези неща, като връзката между изживяването в тялото и изживяването вън от тялото, тайните на патологията чрез наблюдението на изоставеното тяло, тайната на терапията чрез наблюдението на отклонилия се от нормата живот, живота в духовния свят, респективно така също в нормалното възприемане на духовния свят. Това, което в древни времена и с помощта на изтъкнати сомнамбулни същества е било внесено в храмовите тайни, то отново трябва да бъде постигнато чрез това, човекът в самия себе си да развие духовни познания и отново да наблюдава взаимоотношенията. В тази област експериментът отново трябва да се влее в наблюдението.
към текста >>
, през пос
лед
ните години обединяването се превърна в нещо безконечно.
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим!
, през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно.
Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо. Това няма нужда да е човек, но това трябва да е изпълването с нещо, тогава това е нещо.
към текста >>
Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възг
лед
в областта на материализма.
Това също така е нещо, което може би първи би трябвало да разберат тези, които работят сред съвременно то човечество като лекари и пастори. Защото можем да кажем, че тези две неща днес могат да бъдат наблюдавани навсякъде. Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло.
Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма.
Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии. Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна.
към текста >>
Ето защо, с
лед
като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирог
лед
ни дискусии.
Защото можем да кажем, че тези две неща днес могат да бъдат наблюдавани навсякъде. Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло. Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма. Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството.
Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии.
Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите. Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен.
към текста >>
Защото в пос
лед
на сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите.
Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло. Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма. Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии.
Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите.
Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас.
към текста >>
Когато даден процес, който всъщност трябва да обхване вътрешността, когато той пробие по посока на външния свят, такива патологични процеси можем да наблюдаваме при кожните обриви, където нещата съвсем не съответствуват на това, което Ви казах, тогава за пог
лед
а възниква това, което бива наблюдавано във вътрешността, по посока навън то възникване като здраве, но като една болест на отклонение.
И така, днес, в наше време, виждаме, когато сравним цялата, отнасяща се до човека медицина с това, с което тя напълно оправдано може да бъде сравнена: цивилизационната патология, цивилизационна та терапия, когато вземе нея, ние откриваме, че спиритизмът например в никакъв случай не представлява лечебно средство, не отговаря на съноподобното състояние на материализма, съответствуващ от своя страна на сомнамбулното описание на вътрешните органи.
Когато даден процес, който всъщност трябва да обхване вътрешността, когато той пробие по посока на външния свят, такива патологични процеси можем да наблюдаваме при кожните обриви, където нещата съвсем не съответствуват на това, което Ви казах, тогава за погледа възниква това, което бива наблюдавано във вътрешността, по посока навън то възникване като здраве, но като една болест на отклонение.
Ето защо лекарят всъщност би трябвало да знае, че материализмът представлява външния обрив, израз на едно болестно състояние, и така, лекарски, би трябвало да разглежда ме материализма.
към текста >>
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирог
лед
а, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
От подобно лекарско виждане произлиза и моста, който трябва да бъде хвърлен към пасторското виждане, изхождащо от противоположната страна, пасторското виждане, проникващо в болестните духовни явления на човека, които той формира изхождайки от своите потребности, от своите емоции. Това е случаят и при спиритизма.
И стигаме до там, да разберем, че в най-широк смисъл болният живот се стреми да се потопи във Вселената, както и всичко онова в мирогледа, което е болна чрез самото себе си, доколкото почива на волята, т. е.
в действителност изживява себе си така, както би трябвало да действува във вътрешността на човека в действително болестотворното състояние.
към текста >>
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мирог
лед
, погрешни жизнени възг
лед
и, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин.
Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации. Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест. Грях в едното прераждане, болест, в другото.
към текста >>
Но грехът и същинското бо
лед
уване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации.
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин. Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното.
Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации.
Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест. Грях в едното прераждане, болест, в другото.
към текста >>
Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и с
лед
ствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест.
Спрямо съвременната епоха на развитие на човечеството ние няма да можем да видим това, което е могло да бъде видяно ясно в едни по-стари времена благодарение на различните предпоставки в човешката природа, като това, което съществува под формата на погрешно волево направление, погрешен мироглед, погрешни жизнени възгледи, и което в древния смисъл е било определено като "грях"; ние няма да можем да видим как това преминава в процеса на разболяване на организма, защото той не се извършва по този непосредствен начин. Ние обръщаме внимание на това само в редки случаи, в отделни случаи, случаи, представляващи междинни стъпала между същинските болести и греха. Те от своя страна отново преминават в състояния, които само граничат с болестното. Но грехът и същинското боледуване, за днешната епоха на развитие те са така поставени, че са разделени едно от друго чрез две инкарнации.
Нещата са били така поставени, че в един по-ранни епохи в развитието на човечеството понякога в границите на едно прераждане, под формата на причини и следствие, са могли да бъдат свързани грехът и болестта, които вече, поради напредналия процес на развитие на човечеството, бива разделено от преражданията: грях и болест.
Грях в едното прераждане, болест, в другото.
към текста >>
Но ако навлезе във възг
лед
а за повтарящите се земни съществувания, тогава той може да говори за това, защото тогава той отново ще говори, изхождайки от истината.
Тук започва областта на пастора. Ако просто се придържа към традициите на древните времена пасторът вече не може да говори, че грехът е причина за болестта.
Но ако навлезе във възгледа за повтарящите се земни съществувания, тогава той може да говори за това, защото тогава той отново ще говори, изхождайки от истината.
Ето защо много неща, които днес в света се говорят върху тези въпроси, вече не са верни, защото те вече не отговарят на фактите. Тези учения произхождат от едно по-старо време, и днес не съществува воля, която да бъде в състояние да преобрази това учение съобразно това, което се изисква в наше време. С всичко това ние трябва да свикнем и тогава ще бъде възможно тези разглеждания върху пасторската медицина да бъдат оплодени по посока на двете страни.
към текста >>
15.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Никога не можете да говорите за психоиди, с
лед
като изобщо не се признава душата на човека!
Това човек може да направи, ако навлезе в действителната духовна наука. По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук. Нали не можете да говорите за маймуноподобни същества, ако изобщо не съществува маймуна.
Никога не можете да говорите за психоиди, след като изобщо не се признава душата на човека!
Подобно бръщолевене днес минава за истинска, дори за устремена към по-доброто, наука. Това трябва да бъде видяно. И тогава тези, които, притежавайки научно образование, са застанали в антропософското движение, те са ценни за развитието на цивилизацията, ако не се оставят да бъдат заслепени от проблясващите блуждаещи огньове, но ако съвсем точно вникнат в това, което наистина е нужно и което е необходимо спрямо материализма.
към текста >>
Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един
лед
ников период до с
лед
ващия и т.н.
Да си представим схематично, скъпи мои приятели, променящата се в своето изграждане Вселена във формата, да кажем на окръжност /Виж рис. №7/.
Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един ледников период до следващия и т.н.
Ако засега се придържаме към онзи ритъм, който за човешкото възприемане е ритъм с най-големи интервали, тогава ние достигаме до тъй наречената платоническа година, която във времето, когато наблюденията на света са били още по-добри, е играла важна роля за тези възгледи и в тези наблюдения на света.
към текста >>
Ако засега се придържаме към онзи ритъм, който за човешкото възприемане е ритъм с най-големи интервали, тогава ние достигаме до тъй наречената платоническа година, която във времето, когато наблюденията на света са били още по-добри, е играла важна роля за тези възг
лед
и и в тези наблюдения на света.
Да си представим схематично, скъпи мои приятели, променящата се в своето изграждане Вселена във формата, да кажем на окръжност /Виж рис. №7/. Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един ледников период до следващия и т.н.
Ако засега се придържаме към онзи ритъм, който за човешкото възприемане е ритъм с най-големи интервали, тогава ние достигаме до тъй наречената платоническа година, която във времето, когато наблюденията на света са били още по-добри, е играла важна роля за тези възгледи и в тези наблюдения на света.
към текста >>
Това означава, че с
лед
определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето.
Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака. Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н. Веднъж изместването достига дотук, после, дотук, докато отново се върне в същата точка.
Това означава, че след определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето.
Или е настъпило едно еднократно завъртане на целия слънчев път по отношение на утринното изгряване. Ако ги изчислим, то това става средно на всеки 25920 години. Така ние получаваме един ритъм, съдържащ най-големия интервал, който засега е достъпен на човешкото възприемане: платоническата космическа година, продължаваща около 25920 наши години.
към текста >>
Пог
лед
нете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи.
Същият ритъм, който имаме навън, с големите интервали, имаме и в човека, в микрокосмоса с най-малките интервали. Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената. Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното. За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година. 25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло.
Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи.
И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза.
към текста >>
От една определена г
лед
на точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга г
лед
на точка ние можем да кажем, че, пог
лед
нато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година.
Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане. Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз.
От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година.
Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.
към текста >>
А сега от тази космическа г
лед
на точка да разг
лед
аме това, което е разположено между човешкото дишане, т.е.
А сега от тази космическа гледна точка да разгледаме това, което е разположено между човешкото дишане, т.е.
между живото движение на Аза и протичането на една платоническа космическа година, т.е. живота и движението навън в Макрокосмоса. Виждате ли, това, което се стреми да действува в нашия дихателен организъм, при него нещата стоят по следния начин, с 24-часовото дишане за деня, чрез това, което е разположено там вътре между дишането и това, което съществува и това дишане под формата на цял един дихателен ритъм, чрез него ние всеки път се сблъскваме с онзи ритъм, съществуващ като дневно-нощен ритъм и свързан със Слънчевата същност, с нейното отношение спрямо земната същност. В ежедневния изгрев и залез на Слънцето, в преминаването на Слънцето по небосклона, в затъмнението на Слънцето чрез Земята, в това ежедневно движение на Слънцето е заложено това, с което ние се срещаме чрез нашия дихателен ритъм.
към текста >>
Виждате ли, това, което се стреми да действува в нашия дихателен организъм, при него нещата стоят по с
лед
ния начин, с 24-часовото дишане за деня, чрез това, което е разположено там вътре между дишането и това, което съществува и това дишане под формата на цял един дихателен ритъм, чрез него ние всеки път се сблъскваме с онзи ритъм, съществуващ като дневно-нощен ритъм и свързан със Слънчевата същност, с нейното отношение спрямо земната същност.
А сега от тази космическа гледна точка да разгледаме това, което е разположено между човешкото дишане, т.е. между живото движение на Аза и протичането на една платоническа космическа година, т.е. живота и движението навън в Макрокосмоса.
Виждате ли, това, което се стреми да действува в нашия дихателен организъм, при него нещата стоят по следния начин, с 24-часовото дишане за деня, чрез това, което е разположено там вътре между дишането и това, което съществува и това дишане под формата на цял един дихателен ритъм, чрез него ние всеки път се сблъскваме с онзи ритъм, съществуващ като дневно-нощен ритъм и свързан със Слънчевата същност, с нейното отношение спрямо земната същност.
В ежедневния изгрев и залез на Слънцето, в преминаването на Слънцето по небосклона, в затъмнението на Слънцето чрез Земята, в това ежедневно движение на Слънцето е заложено това, с което ние се срещаме чрез нашия дихателен ритъм.
към текста >>
Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като живот на Земята, а смъртта възприеме като живот между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а с
лед
това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.
Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент. С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера. И така, тук имаме третото: живот и смърт.
Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като живот на Земята, а смъртта възприеме като живот между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а след това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.
към текста >>
Нека опитаме, като един художник, който прави основата, за да рисува, с
лед
това върху нея, нека опитаме на основата на ритъма, който открихме цифрово, и който да ни послужи за основа, нека опитаме да рисуваме на тази основа.
Ала какво се вмества в това междинно пространство, между платоническата космическа година и нашето дихателно движение?
Нека опитаме, като един художник, който прави основата, за да рисува, след това върху нея, нека опитаме на основата на ритъма, който открихме цифрово, и който да ни послужи за основа, нека опитаме да рисуваме на тази основа.
И тук откриваме, че в рамките на платоническата космическа година, а така също и в рамките на по-малките ритми във времето, по съвсем видимо в рамките на годишния ритъм, във външния свят протича един постоянен обмен, който ние също сме в състояние да възприемем, и който ние възприемаме най-лесно, ако го разгледаме в качествата му на топло и на студено. Необходимо е да помислим само за това, че зимата е студено, а лятото е топло, и това, което в основата прояви себе си под формата на числа, това ние имаме сега пред себе си качествено като топло и като студено; и със своя живот човекът е застанал вътре в този обмен между топлина и студ. Да, виждате ли, навън може да съществува тази периодична смяна между топлина и студ, и тя наистина съществува, в тъй наречената природа, и когато тази топлина и този студ се сменят, тогава тези периодична смяна е нещо силно целебно. Човекът не бива да прави това. Той трябва да съхранява в себе си в известна степен една нормална температура, един нормален студ, в зависимост от това как относително наблюдаваме тези неща.
към текста >>
И тук откриваме, че в рамките на платоническата космическа година, а така също и в рамките на по-малките ритми във времето, по съвсем видимо в рамките на годишния ритъм, във външния свят протича един постоянен обмен, който ние също сме в състояние да възприемем, и който ние възприемаме най-лесно, ако го разг
лед
аме в качествата му на топло и на студено.
Ала какво се вмества в това междинно пространство, между платоническата космическа година и нашето дихателно движение? Нека опитаме, като един художник, който прави основата, за да рисува, след това върху нея, нека опитаме на основата на ритъма, който открихме цифрово, и който да ни послужи за основа, нека опитаме да рисуваме на тази основа.
И тук откриваме, че в рамките на платоническата космическа година, а така също и в рамките на по-малките ритми във времето, по съвсем видимо в рамките на годишния ритъм, във външния свят протича един постоянен обмен, който ние също сме в състояние да възприемем, и който ние възприемаме най-лесно, ако го разгледаме в качествата му на топло и на студено.
Необходимо е да помислим само за това, че зимата е студено, а лятото е топло, и това, което в основата прояви себе си под формата на числа, това ние имаме сега пред себе си качествено като топло и като студено; и със своя живот човекът е застанал вътре в този обмен между топлина и студ. Да, виждате ли, навън може да съществува тази периодична смяна между топлина и студ, и тя наистина съществува, в тъй наречената природа, и когато тази топлина и този студ се сменят, тогава тези периодична смяна е нещо силно целебно. Човекът не бива да прави това. Той трябва да съхранява в себе си в известна степен една нормална температура, един нормален студ, в зависимост от това как относително наблюдаваме тези неща. И така, той трябва да развие вътрешни сили, чрез които да съхрани лятната топлина за зимата, и зимния студ за лятото.
към текста >>
Когато наближи есента, ние започваме да носим със себе си лятото по-нататък, носим го със себе си до Ко
лед
а, до 21 декември, после това отново се уравновесява.
В човешкия организъм съществуват въздействия, на които човек изобщо не обръща внимание. Вътрешно човекът пренася лятото в зимата, зимата, в лятото. Когато настъпи лято, ние внасяме в себе си това, което нашият организъм е изживял през зимата. През точката на пролетното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява.
Когато наближи есента, ние започваме да носим със себе си лятото по-нататък, носим го със себе си до Коледа, до 21 декември, после това отново се уравновесява.
Така че тази смяна на топлина и студ ние непрекъснато носим в себе си по един уравновесяващ начин. Но какво правим ние при това?
към текста >>
Виждате ли, ако сега изс
лед
ваме, какво прави човек с всичко това, то ние достигаме до един изключително интересен резултат.
Виждате ли, ако сега изследваме, какво прави човек с всичко това, то ние достигаме до един изключително интересен резултат.
Ако приемем човека по този начин /Виж рис. №11/, тогава стигаме до това, дори чрез едно повърхностно разглеждане да трябва да признаем, че всичко, което се появява във вътрешността на човека под формата на студ, показва тенденцията да се насочва към нервно-сетивния човек. Така че днес ние можем да докажем: всичко, което действува под формата на студ, всичко земно, участвува във формирането на главата на човека, участвува в сетивно-нервното устройство. Всичко, което е лятно, което съдържа топлина, то участвува във веществообменно-двигателната система на човека. Ако погледнем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно.
към текста >>
Ако пог
лед
нем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно.
Виждате ли, ако сега изследваме, какво прави човек с всичко това, то ние достигаме до един изключително интересен резултат. Ако приемем човека по този начин /Виж рис. №11/, тогава стигаме до това, дори чрез едно повърхностно разглеждане да трябва да признаем, че всичко, което се появява във вътрешността на човека под формата на студ, показва тенденцията да се насочва към нервно-сетивния човек. Така че днес ние можем да докажем: всичко, което действува под формата на студ, всичко земно, участвува във формирането на главата на човека, участвува в сетивно-нервното устройство. Всичко, което е лятно, което съдържа топлина, то участвува във веществообменно-двигателната система на човека.
Ако погледнем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно.
Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената. Така с главата си ние живеем в зимата, с веществообменно-двигателното устройство ние живеем в лятото, а чрез ритмичното си устройство ние създаваме равновесие във вътрешността, създаваме топлина и студ, топлена и студ между веществообменната система и главата и идваме до това, което едва е в състояние да регулира останалото. Та нали топлината на веществото е последица от топлинните процеси, а студа на веществото е последица на студените процеси. Достигаме до една игра на световния ритъм в човешкото устройство. Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство.
към текста >>
Ако пог
лед
нем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената.
Ако приемем човека по този начин /Виж рис. №11/, тогава стигаме до това, дори чрез едно повърхностно разглеждане да трябва да признаем, че всичко, което се появява във вътрешността на човека под формата на студ, показва тенденцията да се насочва към нервно-сетивния човек. Така че днес ние можем да докажем: всичко, което действува под формата на студ, всичко земно, участвува във формирането на главата на човека, участвува в сетивно-нервното устройство. Всичко, което е лятно, което съдържа топлина, то участвува във веществообменно-двигателната система на човека. Ако погледнем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно.
Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената.
Така с главата си ние живеем в зимата, с веществообменно-двигателното устройство ние живеем в лятото, а чрез ритмичното си устройство ние създаваме равновесие във вътрешността, създаваме топлина и студ, топлена и студ между веществообменната система и главата и идваме до това, което едва е в състояние да регулира останалото. Та нали топлината на веществото е последица от топлинните процеси, а студа на веществото е последица на студените процеси. Достигаме до една игра на световния ритъм в човешкото устройство. Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство. Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека.
към текста >>
Та нали топлината на веществото е пос
лед
ица от топлинните процеси, а студа на веществото е пос
лед
ица на студените процеси.
Така че днес ние можем да докажем: всичко, което действува под формата на студ, всичко земно, участвува във формирането на главата на човека, участвува в сетивно-нервното устройство. Всичко, което е лятно, което съдържа топлина, то участвува във веществообменно-двигателната система на човека. Ако погледнем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно. Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената. Така с главата си ние живеем в зимата, с веществообменно-двигателното устройство ние живеем в лятото, а чрез ритмичното си устройство ние създаваме равновесие във вътрешността, създаваме топлина и студ, топлена и студ между веществообменната система и главата и идваме до това, което едва е в състояние да регулира останалото.
Та нали топлината на веществото е последица от топлинните процеси, а студа на веществото е последица на студените процеси.
Достигаме до една игра на световния ритъм в човешкото устройство. Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство. Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека.
към текста >>
Виждате ли, ако по този начин пог
лед
нем в човешкото устройство, тогава ние отново получаваме една опорна точка за онази посветена медицина, за която аз казах, че днес тя има една начало в лицето на книгата, която г-жа д-р Вегман написа заедно с мен.
Виждате ли, ако по този начин погледнем в човешкото устройство, тогава ние отново получаваме една опорна точка за онази посветена медицина, за която аз казах, че днес тя има една начало в лицето на книгата, която г-жа д-р Вегман написа заедно с мен.
Тук ние имаме началото на това, което наистина все повече и повече трябва да се намеси в науката.
към текста >>
И отново, ако открием болести на веществообменно-двигателната система, тогава ние нахлуваме повече по посока на земно-растителното и на земно-минералното: ако пог
лед
нем това, което седиментира, а не това, което по един кристалообразен начин расте нагоре, тогава ние получаваме минералното или растителното лекарство.
И отново, ако открием болести на веществообменно-двигателната система, тогава ние нахлуваме повече по посока на земно-растителното и на земно-минералното: ако погледнем това, което седиментира, а не това, което по един кристалообразен начин расте нагоре, тогава ние получаваме минералното или растителното лекарство.
И наистина е така, че ако с един поглед обхванем процеси те в Макрокосмоса и това, което е в човека, това наистина ще ни отведе от патологията към терапията.
към текста >>
И наистина е така, че ако с един пог
лед
обхванем процеси те в Макрокосмоса и това, което е в човека, това наистина ще ни отведе от патологията към терапията.
И отново, ако открием болести на веществообменно-двигателната система, тогава ние нахлуваме повече по посока на земно-растителното и на земно-минералното: ако погледнем това, което седиментира, а не това, което по един кристалообразен начин расте нагоре, тогава ние получаваме минералното или растителното лекарство.
И наистина е така, че ако с един поглед обхванем процеси те в Макрокосмоса и това, което е в човека, това наистина ще ни отведе от патологията към терапията.
към текста >>
Вие навсякъде ще усетите този възг
лед
.
Виждате ли, именно в тези неща трябва да бъде отново ясно вникнато. Древните времена добре са познава ли тази взаимовръзка. По отношение на древната медици на Хипократ всъщност вече малко е закъснял. Но прочетете нещо от привидно неговите трудове, които най-малкото са запазили неговия дух.
Вие навсякъде ще усетите този възглед.
Там във всичко се съдържа нещо, което в конкретното е свързано с този широк поглед, който човек може да добие чрез някакъв подобен път.
към текста >>
Там във всичко се съдържа нещо, което в конкретното е свързано с този широк пог
лед
, който човек може да добие чрез някакъв подобен път.
Виждате ли, именно в тези неща трябва да бъде отново ясно вникнато. Древните времена добре са познава ли тази взаимовръзка. По отношение на древната медици на Хипократ всъщност вече малко е закъснял. Но прочетете нещо от привидно неговите трудове, които най-малкото са запазили неговия дух. Вие навсякъде ще усетите този възглед.
Там във всичко се съдържа нещо, което в конкретното е свързано с този широк поглед, който човек може да добие чрез някакъв подобен път.
към текста >>
С
лед
това идват по-късните времена, когато тези неща са престанали да съществуват за човешкия пог
лед
, когато хората все повече и повече са навлезли в чисто абстрактното интелектуалистично мислене и във външното наблюдение на природата, довело с
лед
това до големия експеримент.
След това идват по-късните времена, когато тези неща са престанали да съществуват за човешкия поглед, когато хората все повече и повече са навлезли в чисто абстрактното интелектуалистично мислене и във външното наблюдение на природата, довело след това до големия експеримент.
Отново трябва да бъде открит обратния път към онова, което някога е представлявало поглед върху връзката между човека и света.
към текста >>
Отново трябва да бъде открит обратния път към онова, което някога е представлявало пог
лед
върху връзката между човека и света.
След това идват по-късните времена, когато тези неща са престанали да съществуват за човешкия поглед, когато хората все повече и повече са навлезли в чисто абстрактното интелектуалистично мислене и във външното наблюдение на природата, довело след това до големия експеримент.
Отново трябва да бъде открит обратния път към онова, което някога е представлявало поглед върху връзката между човека и света.
към текста >>
В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат пос
лед
ователни расови обособявания и т.н.
Така виждате, ако ние живеем като хора на Земята, живеейки между нашия Аз и физическото ни тяло; между дихателното движение и космическата година, платоническата космическа година, тогава ние живеем там вътре, и с нашето дихателно движение ние граничим с деня. С какво граничим чрез нашето физическо тяло? С платоническата космическа година? Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси.
В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н.
Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент. Човек наистина може да изпадне в удивление, ако остави да действува върху него този според 25920 години приблизително пореден ритъм. Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека. И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка, число и тегло. Всичко, бих желал да кажа, с по чуден начин подредено, и все пак това е една човешка сметка.
към текста >>
Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят пос
лед
ователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент.
Така виждате, ако ние живеем като хора на Земята, живеейки между нашия Аз и физическото ни тяло; между дихателното движение и космическата година, платоническата космическа година, тогава ние живеем там вътре, и с нашето дихателно движение ние граничим с деня. С какво граничим чрез нашето физическо тяло? С платоническата космическа година? Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси. В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н.
Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент.
Човек наистина може да изпадне в удивление, ако остави да действува върху него този според 25920 години приблизително пореден ритъм. Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека. И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка, число и тегло. Всичко, бих желал да кажа, с по чуден начин подредено, и все пак това е една човешка сметка. Но по тази причина на решаващите места, когато започнем да ги разглежда ме, макар че е валидно, макар че е заложено вътре, на решаващите места ние винаги трябва да вмъкваме странната дума, приблизително.
към текста >>
Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, с
лед
като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам.
Това, което ни предлага образованата астрономия, задълбочената в астрология и астрософия астрономия, защото ние можем така да си представим произхода на нещата, за непосредствения живот всичко това бива отново разрушено от метеорологията, която не успява да се издигне до ранга на една рационална наука, която в известна степен вече е проникната от съзерцание, все повече от едно все по-обширно съзерцание, и която поема един съвсем различен път, изживяващ в себе си това, което е останало от другите. И ако вземем тъкмо днешната астрономия, тя наистина изживява себе си в имената, тя наистина само дава име на звездите, и нищо друго. Ето защо разбирането на "Серенисимус" спира до наименованието на звездите.
Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, след като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам.
Но откъде знаете имената на тази звезда, разположена тъй далече от тук, това аз не разбирам. Виждате ли, има разбира се такава гледна точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус. Но има и друга гледна точка, от която ние можем по същия начин да се смеем и на астронома. Аз бих желал да се смея повече на астронома, защото в хода на Вселената е застанало нещо много странно.
към текста >>
Виждате ли, има разбира се такава г
лед
на точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус.
Това, което ни предлага образованата астрономия, задълбочената в астрология и астрософия астрономия, защото ние можем така да си представим произхода на нещата, за непосредствения живот всичко това бива отново разрушено от метеорологията, която не успява да се издигне до ранга на една рационална наука, която в известна степен вече е проникната от съзерцание, все повече от едно все по-обширно съзерцание, и която поема един съвсем различен път, изживяващ в себе си това, което е останало от другите. И ако вземем тъкмо днешната астрономия, тя наистина изживява себе си в имената, тя наистина само дава име на звездите, и нищо друго. Ето защо разбирането на "Серенисимус" спира до наименованието на звездите. Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, след като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам. Но откъде знаете имената на тази звезда, разположена тъй далече от тук, това аз не разбирам.
Виждате ли, има разбира се такава гледна точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус.
Но има и друга гледна точка, от която ние можем по същия начин да се смеем и на астронома. Аз бих желал да се смея повече на астронома, защото в хода на Вселената е застанало нещо много странно.
към текста >>
Но има и друга г
лед
на точка, от която ние можем по същия начин да се смеем и на астронома.
И ако вземем тъкмо днешната астрономия, тя наистина изживява себе си в имената, тя наистина само дава име на звездите, и нищо друго. Ето защо разбирането на "Серенисимус" спира до наименованието на звездите. Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, след като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам. Но откъде знаете имената на тази звезда, разположена тъй далече от тук, това аз не разбирам. Виждате ли, има разбира се такава гледна точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус.
Но има и друга гледна точка, от която ние можем по същия начин да се смеем и на астронома.
Аз бих желал да се смея повече на астронома, защото в хода на Вселената е застанало нещо много странно.
към текста >>
Когато изс
лед
вате старите названия на Сатурн и т.н., Вие трябва, за да разберете нещо, Вие трябва да си припомните малко нашия езиков курс, в който вземат участие повечето от Вас, и ние трябва да си припомним, че древните имена са били давани според звуковите усещания, които астрологът и астрософът са има ли пред дадена определена звезда.
Когато изследвате старите названия на Сатурн и т.н., Вие трябва, за да разберете нещо, Вие трябва да си припомните малко нашия езиков курс, в който вземат участие повечето от Вас, и ние трябва да си припомним, че древните имена са били давани според звуковите усещания, които астрологът и астрософът са има ли пред дадена определена звезда.
И при старите названия на звездите ние навсякъде можем да кажем: те са дадени от Бога, те са дадени от Духа. Питали са ги как се казват, звездите, защото са улавяли звездата и според това давали името. Добре, а сега навлезнете до една определена граница в астрософическото и астрологическото развитие. Там имената е трябвало да бъдат свалени от небето. Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос.
към текста >>
Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде прос
лед
ено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са.
Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама.
Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са.
Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества. Така човек достига само до изминали дела.
към текста >>
Едва когато изцяло достигнем до интуицията, тогава с
лед
инспирацията с
лед
ва самото същество, и ние достигаме до София /до Мъдростта/.
Тогава настъпва инспирацията. Тогава, чрез картината, съществото започва да оповестява самото себе си. Първоначално от астрономията ние просто преминаваме към логиката.
Едва когато изцяло достигнем до интуицията, тогава след инспирацията следва самото същество, и ние достигаме до София /до Мъдростта/.
Но това е един личен път на развитие, поставящ изисквания към целия човек, който трябва да го запознае и с такава една дама, криеща се зад Метеорологията, във вятъра и във времето, в Луната и в Слънцето, доколкото всички те са намесват в елементите. Тук трябва да бъде ангажирана не само главата, както прилогията , но тук трябва да бъде ангажиран целия човек.
към текста >>
То набелязва само с
лед
ите на живота, където няма значение дали сме взели под внимание подробностите.
Но тогава вие имате само рацио-то, но в рацио-то няма живот.
То набелязва само следите на живота, където няма значение дали сме взели под внимание подробностите.
Но животът живее тъкмо в подробностите, в ирационалното. Тогава това, което главата е прозряла, това Вие трябва да го пренесете надолу към целия човек, и след това с целия човек от астрономията да се извисите нагоре към астрологията, към софията.
към текста >>
Тогава това, което главата е прозряла, това Вие трябва да го пренесете надолу към целия човек, и с
лед
това с целия човек от астрономията да се извисите нагоре към астрологията, към софията.
Но тогава вие имате само рацио-то, но в рацио-то няма живот. То набелязва само следите на живота, където няма значение дали сме взели под внимание подробностите. Но животът живее тъкмо в подробностите, в ирационалното.
Тогава това, което главата е прозряла, това Вие трябва да го пренесете надолу към целия човек, и след това с целия човек от астрономията да се извисите нагоре към астрологията, към софията.
към текста >>
Но главното се състои в с
лед
ното, при първия за навлизане в пасторската медицина да опознаем пътищата, по които трябва да се движи пасторската медицина в наблюденията си над света.
Това е, което трябва да усетим, ако от една страна искаме да оживим теологията, а от друга страна, медицината с помощта на това, което наистина може да се оживи, пасторската медицина. Това е, което утре, чрез няколко специални разглеждания, ще приключим.
Но главното се състои в следното, при първия за навлизане в пасторската медицина да опознаем пътищата, по които трябва да се движи пасторската медицина в наблюденията си над света.
към текста >>
16.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изс
лед
ване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане. Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
Ала да бъде пог
лед
нато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили. Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
В действителност, в историческата връзка, нещата ще бъдат най-правилно разг
лед
ани, ако това, към което се стремим, да бъде мислено свързано с един наистина съвсем различни методи на изс
лед
ване, но с методи на изс
лед
ване и с художествените лечебни методи на древната мистерийна същност.
В действителност, в историческата връзка, нещата ще бъдат най-правилно разгледани, ако това, към което се стремим, да бъде мислено свързано с един наистина съвсем различни методи на изследване, но с методи на изследване и с художествените лечебни методи на древната мистерийна същност.
Разбира се, скъпи мои приятели, това, което този курс върху пасторската медицина предложи, Вие ще трябва да разглеждате само като някакъв стимул в самото му начало, като едно начеващо изграждане на една пасторска медицина, която ще напредва все повече и повече чрез работата, която г-жа д-р Вегман и аз трябва да свършим.
към текста >>
Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез нас
лед
ствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено.
Сега, скъпи мои приятели, бих желал да насоча вниманието Ви към това, как посветените в древните мистерии са описвали пътя на своето посвещение, по който път се е вървяло особено там, където мистериите са се влели в лечебните мистерии. В основата си всички мистерии са били свързани с лечебните мистерии, но един повече, други, по-малко. Всички са били свързани с това, тъй като лечението е било разглеждано като свързано с цялостното развитие на човешката цивилизация. Това има своите дълбоки причини. Човекът от древните времена си е казвал: когато човешката индивидуалност слиза от духовните светове и чрез зачатие и раждане навлезе във физическия земен свят, тогава душевно-духовният елемент преминава през онова преобразование, чрез което става способен да изгради физически едно човешко тяло.
Ние описахме, как за първи път чрез индивидуалността се извършва това изграждане през първите 7 години от живота, докато съвсем в началото човек получава своето тяло чрез наследствеността, онова човешко тяло, което за 7-8 години бива изцяло отхвърлено.
към текста >>
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез нас
лед
ствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното. Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
към текста >>
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че с
лед
онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>
Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето с
лед
смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци.
Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>
Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да пог
лед
нем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост.
Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: с
лед
като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи.
И така, скъпи мои приятели, когато един древен посветен е описвал своето посвещение, той е казвал: след като преминал прага той бил запознат с действието на елементите, а с елементи в древни времена било обозначено това, което ние днес бихме нарекли агрегатни състояния: твърдото състояние, което било определено като земя, всичко течно, което било определяно като вода, всичко въздухообразно, което било определяно като въздух, и което включвало и всичко газообразно, и всичко топлообразно, което било приписвано на топлинния етер, всичко това хората описвали като елементи.
Това е нещо, за което модерният физик казва: такова нещо изобщо не съществува. За него тези четири елемента не съществуват. За него съществуват само една поредица от 70-80 елемента, имащи своите свойства. При определени условия в света едното е течно, другото е твърдо или газообразно. Топлинното състояние е характерно за всички.
към текста >>
Или навсякъде той г
лед
а мястото, което субстанциалният елемент в своята жива дейност заема в световния процес.
Виждате ли, за един древен лекар е имало малко значение, дали нещо е една или друга субстанция, с това или онова външно наименование. Това разбира се притежава известна важност, но тя става явна едва кога то прозрем друга една важност, отнасяща се до живото движение на материалното. И така, можем да вземем някаква субстанция отвън, някакво място, където тя е подложена на ерозия. Тук всъщност древният лекар е обръщал внимание на това, субстанцията, която той взема, от цялостния земен процес, да бъде изложена на тази ерозия, или е обръщал особено внимание на това, дадена субстанция да не бъде взета просто от минералното царство, ако може да бъде взета от растителното царство.
Или навсякъде той гледа мястото, което субстанциалният елемент в своята жива дейност заема в световния процес.
Но ако искаме да разберем това, тогава ние се нуждаем от това разделяне според четирите елемента, защото тогава при дадена субстанция най-важното се състои в това, при каква температура тя се превръща в Земя, това означава, при каква температура тя се втвърдява или втечнява, или става Вода или Въздух. Това е било важното в древни време на, да бъде съзряно това, което трябва да се извърши в световния процес, за да може дадена определена субстанция да получи дадена определена форма. Едва според това е била преценявана субстанцията. Днес хората изхождат от субстанцията, тогава хората са изхождали от процеса. А нали всяка субстанция е само един задържан процес, един, задържан на определено стъпало процес.
към текста >>
И така, схематично представено, имаме с
лед
ното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
Да вземем другото, което в смисъла на това, което показах на границата на патологичното с нормалното, може да ни отведе областта на едни свят живот, където духовно-душевният елемент излиза навън, излиза в по-силна степен навън, отколкото това би трябвало да става, и така да се каже внася живот в състояние на сън. Опознаването на това състояние древният посветен определя като събитие, съвместно битие с горните богове.
И така, схематично представено, имаме следното, което е правилно: природа, подприрода, свръхприрода, естество, подестество, свръхестество /виж схемата/.
към текста >>
Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по с
лед
ния начин.
Но когато по този начин говорим за горните и за долните богове, тогава, скъпи мои приятели, човек лесно получава една погрешна представа за йерархичното подреждане.
Виждате ли, нещата Вие трябва да си представите по следния начин.
Когато просто казвам: природа, подприрода, свръхприрода, болест, ясновидски живот, тогава аз съм изложен на изкушението, долните богове и да ги разглеждам като подчинени, като йерархически по-ниско поставени. Ала виждате ли, нещата не стоят така. В действителност нещата не стоят така: да си представим, тук е природата, и нагоре достигаме до една окръжност, надолу достигаме да една окръжност /Виж рис. №12/, и това, което откриваме тук горе, се обединява по посока на другата страна с долното. Ако нарисуваме
към текста >>
Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но с
лед
като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна.
кръга по-голям, получаваме това, ако го нарисуваме още по-голям, тогава получаваме това, още по-голям, получаваме това, и ако го правим все по-голям, то накрая ще получим една права.
Тук имаме един участък от кръга, който продължава, но след като е навлязъл в областта на безкрайното, той се завръща от другата страна.
Това доказва, че това определение, горни и долни богове, не може да бъде възприемано в смисъла на едно йерархическо подреждане, но само като един различен начин, по който боговете се приближават до човека; и че замисълът е те да действуват от един и същ ранг и устремени заедно към една безкрайно отдалечена точка. Ето защо в древни времена всичко, което е представлявало болест и ясновидство, е било разглеждано така, че ако човек е успял да вникне в него, той е успял да вникне в духовния свят. Един начин да се вникне в духовния свят е този: човек истински да опознае болестта и ясновидството.
към текста >>
Разг
лед
аме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят.
И така, скъпи мои приятели, ние разглеждаме човека, разглеждаме човек в неговото дневно-будно състояние, разглеждаме го в неговото нощно-сънно състояние, и ние сравняваме двете състояния.
Разгледаме ли човека в състоянието на неговата пълна будност, тогава ние знаем, човекът е такъв, какъвто е бидейки включен във физическия свят, в порядъка на този физически свят.
Защото така, както Земята някога се е откъснала от предходните си стадии, и както сега е на пътя към една по-нататъшна еволюция, така и човекът трябва да бъде опознат изхождайки от Сатурн, Слънце, Луна. В това отношение в будно състояние човекът принадлежи на Земята, природосъобразно той е поставен в Земята. В будно състояние човекът е на нивото на Природата.
към текста >>
Но нека разг
лед
аме физическото тяло и етерното тяло.
Не е така, когато човекът е в състояние на сън. Когато човек е в състояние на сън, скъпи мои приятели, тогава в леглото остават физическото тяло и етерното тяло, и вън от физическото и етерното тяло се намират астралното тяло и Аза.
Но нека разгледаме физическото тяло и етерното тяло.
Какво съдържа в себе си тази част от човека, легнала тук във физическото тяло и в етерното тяло? В себе си, но в едно по-напреднало състояние, тя носи в себе си това, което е приела през времето на старото сатурново развитие, във времето на старото слънчево развитие. Но това е напреднало. Ала тук, в съня, човекът носи в себе си продължилото в своето развитие сатурново и слънчево съществувание; в това, което те в леглото не се съдържа нищо от неговото лунно съществувание. От него нищо не се съдържа вътре.
към текста >>
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прог
лед
не в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
Ако вземе ясновидството на човека, то всъщност представлява едно просветляване на онези части на човешкото същество, които в състояние на сън се намират вън от физическото и от етерното тяло, просветляване на Аза и на астралното тяло Ако човек прогледне в това състояние, тогава това е противоположното състояние на болестта, това е противоположният полюс на болестта.
И тогава със своето астрално тяло и със своя Аз човекът се потапя в областта на Духа.
към текста >>
В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, с
лед
като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина.
Да вземем сега физическата болест. Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря.
В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина.
Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа. И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
към текста >>
Тя би казала: с
лед
като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език.
Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
към текста >>
И започвайки от Отца, с
лед
като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език. Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
към текста >>
Това е върхът, кулминационната точка на медицината, да бъде разбрано бо
лед
уването на хората, за да бъде вникнато в Мистерията на Голгота до смъртта, като е един велик лечебен процес.
Пасторската медицина не е само това, което пасторът и лекарят трябва да извършат заедно, не е само това, но пасторската медицина е това, което трябва да бъде събрано на едно място, за да може чрез лекаря наистина да бъде разбрана едната част от Мистерията на Голгота.
Това е върхът, кулминационната точка на медицината, да бъде разбрано боледуването на хората, за да бъде вникнато в Мистерията на Голгота до смъртта, като е един велик лечебен процес.
Патология на развиващото се човечество, терапия: смъртта на кръста, тази взаимовръзка ще бъде видяна, когато израсне една истинска медицина.
към текста >>
Пасторът трябва да прос
лед
и всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа.
Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа.
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят?
към текста >>
И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството с
лед
преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес.
Пасторът трябва да проследи всичко онова, което човекът изживява, когато напусне тялото си и навлезе в другия свят, който е свят на Духа. Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа.
И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес.
Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят? Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота.
към текста >>
Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос с
лед
преминаването и през Смъртта на Голгота.
Така пасторът все повече и повече се запознава с това, което е родство на човека с Духа, родството му с......, с напълно Светия Дух. И неговия път е този, да поеме посредничеството между Духа и Сина, и Христа, там да изгражда теологията, да намери пътя от Христа към Духа, от Духа към Христа. И отново чрез този път човек може да придобие една сума от познания, от жизнени събития, пътя, по който хората трябва да бъдат отведени от Духа към Христа, от Христа към Духа. И този път трябва да кулминира в това, отделните етапи на теологията да направят разбираем за човека пътя на Христос за човечеството след преминаването му през Смъртта на Голгота, която смърт е великият лечебен процес. Така че сега възниква въпросът: що за способност възниква в човек чрез този лечебен процес, за да може човекът да навлезе в духовния свят?
Така всичко онова, което трябва да представлява теологията, се влива в прозрението на това, което се е случило с индивидуалността на Христос след преминаването и през Смъртта на Голгота.
към текста >>
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и с
лед
това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
Отново, и то на мнозина теолози от по-ново време им се струва, че тези две неща не си принадлежат едно на друго. Та нали днес съществуват теолози, които не желаят да знаят нищо относно възкръсналия Дух и пребъдващия Христос.
Но когато говорим в смисъла на едно обновление на мистериите, тогава към тях се включва и Събитието на Голгота, Мистерията на Голгота, и тогава ние можем да изречем старата формула, която посветения имал за своя път на посвещение, и която гласяла: ръководен, аз преминавам през елементите, и след това към долните и към горните Богове, за модерния посветен тази формула трябва да гласи: ръководен съм от това, което разтваря елементите в техните процеси, днес елементите са химическите елементи, 80-те, те се разтварят в процеси, и ме отвеждат по-нататък, и аз вървя надолу към Отца, нагоре към Духа и в двата пътя аз възприемам действието на Христа.
към текста >>
17.
Граници на природознанието
GA_322 Граници на природознанието
според записки непрег
лед
ани от сказчика – 1938 г.
според записки непрегледани от сказчика – 1938 г.
към текста >>
18.
1. Предговор на издателя
GA_322 Граници на природознанието
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки пос
лед
ствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизс
лед
ването.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването.
Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство. Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество. Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще.
към текста >>
Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изс
лед
ване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването.
Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство.
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество. Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека.
към текста >>
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изс
лед
ването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването. Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство.
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество.
Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека. Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”.
към текста >>
Социалните напрежения и вълнения на пос
лед
ните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизс
лед
ването.
Едно от завещанията на миналото столетие, което имаше най-тежки последствия, беше това, че познанието на човешкото същество не стои вече в центъра на природоизследването. Погълнати от неизброимите обекти на познанието хората забравиха самия познаващ субект или остави неговото изследване на специалистите, на които природопознанието бе определило едно по възможност най-изолирано работно пространство. Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество.
Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването.
Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека. Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”.
към текста >>
Не трябва да има никаква наука, която да не бъде прос
лед
ена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е прос
лед
ена до там, тя добива своя истински смисъл”.
Но тъй като на добитите по този начин резултати от изследването на природата беше отредено господството на човешкия, над обществения живот, човекът живее днес в една сфера, която е чужда на неговото общество. Социалните напрежения и вълнения на последните десетилетия бяха резултати на тези грешка в методиката на природоизследването. Ето защо още през 1920 година Рудолф Щайнер обърна вниманието на това, че болестта и жизнената слабост на социалния организъм ще трае до тогава, докато той се намира под властта на закони, които са заети от външната природа, но са чужди на самия човек. Ето защо той, който познаваше из основи естествените науки и техните различни дисциплини, каза: ”Науките без човешкото себепознание са вредни, науките, които имат срещу себе си себепознанието на човека, са благодат за човечеството, защото те действително водят човечеството до това, до което то трябва да стигне в близкото бъдеще. Не трябва да съществува никаква наука, която да не бъде поставена в някакво отношение с човека.
Не трябва да има никаква наука, която да не бъде проследена до най-вътрешната същност на човека, където, когато е проследена до там, тя добива своя истински смисъл”.
към текста >>
Тази нова методика на изс
лед
ването царува също и в с
лед
ващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”.
Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество. Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас. В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизс
лед
ването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта.
Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество.
Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас. В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие. Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
Точността на наблюдението, която досегашното природоизс
лед
ване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изс
лед
ването на духовното устройство на самия човек.
Тази нова методика на изследването царува също и в следващите напечатани сказки, тя царува и в другия цикъл от сказки, който бе издаден също така от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума: ”моментът на раждането на естествената наука в мировата история”. Защото преди човек да пристъпи към работа, трябва да му са ясни пътя и целта. Но тъй като човекът не е само едно тяло, а е едно духовно същество, трябва да бъде отново установено отношението на природоизследването не само към неговото телесно, а преди всичко също и към неговото духовно същество. Тогава ще се види, че предполаганите до сега граници на познанието могат да бъдат преминати, когато се открие, че взаимоотношението между телесните сетива на човека и природата не е мярка за неговата познавателна способност, но че духовното същество на човека може да събуди и развие в себе си нови способности и органи, които могат да виждат по-далече и по-дълбоко, които са по-близки и посродни на творческата същност на природата в нас и вън от нас. В своите трудове Рудолф Щайнер е описал това духовно същество на човека и пътищата за неговото развитие.
Точността на наблюдението, която досегашното природоизследване ни подари като негов резултат, тук е приложена върху изследването на духовното устройство на самия човек.
към текста >>
При четенето на с
лед
ващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер.
Следователно това трябва да се предположи и при читателя. Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност.
към текста >>
С
лед
ователно това трябва да се предположи и при читателя.
При четенето на следващите сказки от 1920 година трябва да се има предвид, че слушателите бяха запознати с по-голяма част на съдържанията на основните трудове на Рудолф Щайнер.
Следователно това трябва да се предположи и при читателя.
Защото сказките на Рудолф Щайнер никога не са се родили в отвлечения свят на научния кабинет, а те се обръщаха към определени хора с конкретни въпроси, които възникваха от борбата с действителните задачи на заобикалящия свят. Самият Рудолф Щайнер стоеше сред бушуването на тези създаващи история събития с незабравимата будност, обзор и енергия на неговото същество неуморно обяснявайки, насочвайки, предупреждавайки и действувайки. Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила.
към текста >>
Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прег
лед
а с
лед
това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане.
Тук не говореше никакъв абстрактен учен, който се явяваше от изолираността на своя научен кабинет с един ръкопис сред слушатели, а един човек, който през целия ден трябваше да води разговори с хора търсещи съвети, да прави неуморни пътувания в най-различни страни за изнасяне на сказки, да ръководи една основана от него Висша Школа, която нарастваше от ден на ден, да развива една непрестанна художествена дейност и същевременно да ръководи наближаването към завършване изграждане на една величествена сграда, първия Гьотеанум. И всичко това беше свързано с хиляди малки и големи грижи и изисквания на една такава дейност. Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка.
Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане.
Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела. Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>
Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия пог
лед
и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изс
лед
ването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>
19.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От пос
лед
ните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
За близкото развитие на човечеството ние се нуждаем от понятия, от представи, въобще от импулси на социалния живот, нуждаем се от идеи, чрез осъществяването на които да можем да произведем социални състояния, които могат да дадат на хората от всички класи и т.н. едно съществуване явяващо се като достойно за човека. Днес в широки кръгове говорим вече също и за това, че възобновяването на обществото трябва да изходи от духа. Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване?
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата.
Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
към текста >>
такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изс
лед
вания от пос
лед
ните столетия, че нас
лед
ените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия.
Обаче не навсякъде в тези широки кръгове хората си представят нещо ясно, когато се говори така. Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване? От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата. Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е.
такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия.
И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава. А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване. В течение на 19-то столетие стана все повече и повече необходимо, на мястото на онези инстинкти, чрез които една класа се е подчинявала на разпоредбите на друга класа, на мястото на инстинктите, от които са произлезли също и по-новите парламентарни устройства с техните резултати, на мястото на тези инстинкти да бъдат поставени повече или по-малко съзнателни понятия. В много течения се разви това, което бихме могли да наречем преобразуване на старите социални инстинкти в съзнателни понятия.
към текста >>
И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен пог
лед
само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възг
лед
и върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава.
Те не се запитват: От къде трябва да дойдат представите, идеите, чрез които бихме искали да основем една социална икономия, която да предложи на човека едно достойно за него съществуване? От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата. Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия.
И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава.
А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване. В течение на 19-то столетие стана все повече и повече необходимо, на мястото на онези инстинкти, чрез които една класа се е подчинявала на разпоредбите на друга класа, на мястото на инстинктите, от които са произлезли също и по-новите парламентарни устройства с техните резултати, на мястото на тези инстинкти да бъдат поставени повече или по-малко съзнателни понятия. В много течения се разви това, което бихме могли да наречем преобразуване на старите социални инстинкти в съзнателни понятия.
към текста >>
А с
лед
това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
От последните три до четири столетия насам, но особено от 19-ия век насам човечеството е било възпитавано в неговата образована част в идеи, в представи – а това важи особено за онова човечество, което е минало през академичното учение – по-новото човечество е било възпита но в представи, които са били образува ни, които са узрели всъщност напълно при поновия естественонаучен начин на разглеждане нещата. Само в кръговете, в които хората се занимават с нещо различно от естествената наука, се вярва, че естествената наука има малко влияние върху това занимание. Обаче лесно може да се докаже, че даже например в по-новото, по-напреднало богословие, в историята, в правните естественонаучните понятия, т.е. такива понятия, каквито са били развити в естественонаучните изследвания от последните столетия, че наследените от миналото понятия са били преобразени по определен начин според тези нови понятия. И достатъчно е например да оставим да мине пред нашия духовен поглед само ходът на новото богословско развитие в 19-то столетие, за да видим, как например евангелското богословие е стигнало до своите възгледи върху личността на Исуса, върху същността на Христа, чрез това, че навсякъде е имало на задния план естественонаучните понятия, от които то се чувствуваше критикувано, тези естественонаучни понятия, които то искаше да задоволи, срещу които не искаше да съгрешава.
А след това дойде другото: старите инстинктивни връзки на социалния живот постепенно изгубиха своята еластичност в човешкото съществуване.
В течение на 19-то столетие стана все повече и повече необходимо, на мястото на онези инстинкти, чрез които една класа се е подчинявала на разпоредбите на друга класа, на мястото на инстинктите, от които са произлезли също и по-новите парламентарни устройства с техните резултати, на мястото на тези инстинкти да бъдат поставени повече или по-малко съзнателни понятия. В много течения се разви това, което бихме могли да наречем преобразуване на старите социални инстинкти в съзнателни понятия.
към текста >>
Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изс
лед
ванията на естествените науки.
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене?
Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки.
И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия? И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина. Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области? Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>
И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с пог
лед
цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина.
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене? Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки. И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия?
И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина.
Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области? Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>
Възниква с
лед
ователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области?
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене? Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки. И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия? И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина.
Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области?
Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>
Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ пог
лед
върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изс
лед
ване, в светог
лед
ните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене? Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки. И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия? И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина. Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области?
Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>
Какво виждаме, когато хвърлим пог
лед
върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който с
лед
това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там?
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там?
Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия. И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изс
лед
вани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там?
Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система.
Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия. И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до прег
лед
ни понятия.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин.
По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
И едно пос
лед
ствие на този стремеж към прег
лед
ни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа.
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там? Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия.
И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа.
Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
През пос
лед
ната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно.
Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома. Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие.
към текста >>
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прег
лед
ната математика.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно. Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома. Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически.
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика.
Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
към текста >>
Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в пос
лед
ната третина на 19-то столетие.
През последната третина на 19-то столетие хората вярваха, че са стигнали много близко до положението да могат да дадат едно математично-механично обяснение на природата, което е така да се каже навсякъде ясно и прозрачно. Оставаше – бих могъл да кажа – само малката точица на атома. Учените искаха да го разредят до силова точка, за да доведат неговото положение, неговите двигателни сили в математическа формула. Чрез това те вярваха, че могат да си кажат: аз поглеждам в природата, в действителност поглеждам там в една тъкан от силови отношения и движения, които мога напълно да прозра математически. И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика.
Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие.
Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества. И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед. А защо не?
към текста >>
И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възг
лед
.
И роди се идеалът на така нареченото астрономическо обяснение на природата, който по същество казва: както отношенията между небесните тела биват довеждани в математически формули, както тези отношения на небесните тела се изразяват в математически формули, така и в този съвършено малък, в този така да се каже малък космос на атомите и молекулите всичко трябва да може да се изчислява с помощта на прегледната математика. Този бе стремежът, който достигна определена връхна точка – сега тази връхна точка е отново надмината – който достигна определена връхна точка в последната третина на 19-то столетие. Обаче срещу този стремеж към един математически прозрачен образ на света стои нещо съвършено различно, и това изпъква веднага, когато естествениците искат да разпрострат този стремеж не само върху неживата природа, но и върху други области. Вие знаете, че в течение на 19-то столетие учените са се опитвали да внедрят този начин на разглеждане на нещата, този стремеж към ясна математическа прозрачност поне отчасти в обяснението на живия свят. И докато още Кант беше казал, че никога не ще се намери един Нютон, да внесе в природата на живите същества обяснение според принципа на причинността по същия начин, както в неорганическата природа, Хекел можа да каже, че този Нютон се е родил в лицето на Дарвин, че тук наистина е направен опит да се покаже по един прозрачен начин чрез принципа на селекцията, как се развиват живите същества.
И учените се стремяха към една също такава прозрачност, поне към такава прозрачност напомняща математическия образ на такава потребност от обяснение, това означава зрялост на човешкия възглед.
А защо не? Нали в по-късна възраст ние отвикваме от игри, защо тогава, щом това е оправдано, да не отвикнем и от обяснението на природата?
към текста >>
Бих могъл да кажа, че един такъв въпрос вече изникна, когато по един твърде знаменателен начин на 14 август 1872 година на второто общо заседание на събранието на германските природоизс
лед
ователи и лека ри Дю Боа–Реймонд произнесе своята знаменита, заслужаваща и днес внимание реч върху границите на природопознанието.
Бих могъл да кажа, че един такъв въпрос вече изникна, когато по един твърде знаменателен начин на 14 август 1872 година на второто общо заседание на събранието на германските природоизследователи и лека ри Дю Боа–Реймонд произнесе своята знаменита, заслужаваща и днес внимание реч върху границите на природопознанието.
Въпреки че върху тази реч на Дю Боа–Реймонд, който е бил знаменит физиолог, е било писано толкова много, все пак се взема под внимание, че с нея е дадено по определен начин нещо, което означава една възлова точка в развитието на светогледа.
към текста >>
Въпреки че върху тази реч на Дю Боа–Реймонд, който е бил знаменит физиолог, е било писано толкова много, все пак се взема под внимание, че с нея е дадено по определен начин нещо, което означава една възлова точка в развитието на светог
лед
а.
Бих могъл да кажа, че един такъв въпрос вече изникна, когато по един твърде знаменателен начин на 14 август 1872 година на второто общо заседание на събранието на германските природоизследователи и лека ри Дю Боа–Реймонд произнесе своята знаменита, заслужаваща и днес внимание реч върху границите на природопознанието.
Въпреки че върху тази реч на Дю Боа–Реймонд, който е бил знаменит физиолог, е било писано толкова много, все пак се взема под внимание, че с нея е дадено по определен начин нещо, което означава една възлова точка в развитието на светогледа.
към текста >>
Видите ли, в средновековната схоластика цялото мислене, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възг
лед
а, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното.
Видите ли, в средновековната схоластика цялото мислене, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възгледа, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното.
Считаше се, че свръхсетивното трябва да бъде обект на откровението. Свръхсетивното трябва да стои срещу човека така, че той да не иска да проникне в него с понятията, които си съставя върху царството на природата и върху външното човешко съществуване. Тук за познанието беше поставена една граница към страната на свръхсетивното. И се подчертаваше по един рязък начин, че една такава граница трябва да съществува, че е присъщо на човешкото същество и на устройството на света да бъде призната една такава граница. Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изследователи като Дю Боа Реймонд.
към текста >>
Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изс
лед
ователи като Дю Боа Реймонд.
Видите ли, в средновековната схоластика цялото мислене, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възгледа, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното. Считаше се, че свръхсетивното трябва да бъде обект на откровението. Свръхсетивното трябва да стои срещу човека така, че той да не иска да проникне в него с понятията, които си съставя върху царството на природата и върху външното човешко съществуване. Тук за познанието беше поставена една граница към страната на свръхсетивното. И се подчертаваше по един рязък начин, че една такава граница трябва да съществува, че е присъщо на човешкото същество и на устройството на света да бъде призната една такава граница.
Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изследователи като Дю Боа Реймонд.
Те не бяха вече схоластици, не бяха богослови. Обаче както средновековната теология, изхождайки от своя начин на мислене, постави границата между външно природното и свръхсетивното, както теологията постави тази граница по отношение на свръхсетивното, така и тези мислители и изследователи стояха през фактите на сетивния свят. Тази граница бе наложена на първа линия по отношение на външния свят на фактите.
към текста >>
Обаче както средновековната теология, изхождайки от своя начин на мислене, постави границата между външно природното и свръхсетивното, както теологията постави тази граница по отношение на свръхсетивното, така и тези мислители и изс
лед
ователи стояха през фактите на сетивния свят.
Свръхсетивното трябва да стои срещу човека така, че той да не иска да проникне в него с понятията, които си съставя върху царството на природата и върху външното човешко съществуване. Тук за познанието беше поставена една граница към страната на свръхсетивното. И се подчертаваше по един рязък начин, че една такава граница трябва да съществува, че е присъщо на човешкото същество и на устройството на света да бъде призната една такава граница. Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изследователи като Дю Боа Реймонд. Те не бяха вече схоластици, не бяха богослови.
Обаче както средновековната теология, изхождайки от своя начин на мислене, постави границата между външно природното и свръхсетивното, както теологията постави тази граница по отношение на свръхсетивното, така и тези мислители и изследователи стояха през фактите на сетивния свят.
Тази граница бе наложена на първа линия по отношение на външния свят на фактите.
към текста >>
Пред духовния пог
лед
на Дю Боа Реймонд стояха две понятия.
Пред духовния поглед на Дю Боа Реймонд стояха две понятия.
За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изследването на природата, но отвъд която то не може да премине. Според него това са понятия за материята и за съзнанието. По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин.
към текста >>
За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изс
лед
ването на природата, но отвъд която то не може да премине.
Пред духовния поглед на Дю Боа Реймонд стояха две понятия.
За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изследването на природата, но отвъд която то не може да премине.
Според него това са понятия за материята и за съзнанието. По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие.
към текста >>
Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с пог
лед
фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята.
Пред духовния поглед на Дю Боа Реймонд стояха две понятия. За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изследването на природата, но отвъд която то не може да премине. Според него това са понятия за материята и за съзнанието. По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива.
Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята.
Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание.
към текста >>
Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изс
лед
ваме по никакъв начин.
Пред духовния поглед на Дю Боа Реймонд стояха две понятия. За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изследването на природата, но отвъд която то не може да премине. Според него това са понятия за материята и за съзнанието. По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята.
Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин.
Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание. Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем.
към текста >>
Ние като природоизс
лед
ователи трябва да изповядваме едно игнорабимус, т.е.
По отношение на двата въпроса: Що е материя? Как от материалния процес се ражда съзнанието?
Ние като природоизследователи трябва да изповядваме едно игнорабимус, т.е.
никога не ще знаем, така считаше Дю Боа Реймонд.
към текста >>
Когато обгърнем с пог
лед
този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изс
лед
ването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът.
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът.
Защото там, където в пространството се намира материята, там е в крайна сметка външния свят. Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви представи, които могат да владеят по някакъв начин живота. В човека е фактът на съзнанието. Можем ли да се приближим до този факт на съзнанието с обясненията, които си образуваме на външната природа? С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
към текста >>
А сега почти 50 години с
лед
това светът изисква от нас такива понятия.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот. Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност.
А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия.
Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус. Този е главният трагизъм на нашето съвремие. Тук се намират въпросите, на които трябва да се отговори.
към текста >>
Ние искаме да изходим от първите елементи за един такъв отговор, искаме преди всичко да си зададем въпроса: не бихме ли могли ние може би като хора да правим нещо по-умно отколкото да обясняваме природата, щом постъпваме по примера на древната Пенелопа, като през пос
лед
ните 50 години именно от една страна изтъкаваме теории, а от друга страна отново ги разнищваме?
Ние искаме да изходим от първите елементи за един такъв отговор, искаме преди всичко да си зададем въпроса: не бихме ли могли ние може би като хора да правим нещо по-умно отколкото да обясняваме природата, щом постъпваме по примера на древната Пенелопа, като през последните 50 години именно от една страна изтъкаваме теории, а от друга страна отново ги разнищваме?
Да, ако бихме могли да сторим това, ако бихме могли да стоим без мисли срещу протичането на природните процеси! Но ние не можем това, доколкото въобще сме човеци и искаме да останем човеци. Обгръщайки мислително природата, ние трябва да я проникнем с понятия и идеи. Защо трябва да вършим това?
към текста >>
Когато насочим пог
лед
назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато пог
лед
нем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с пог
лед
всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно г
лед
ане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата.
Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да с
лед
им с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
С
лед
ователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата. Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило.
Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата.
Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е. да не искаме да се пробудим.
към текста >>
И когато с
лед
това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота.
Обаче при това се установява нещо друго. Установява се, оказва се, че стигайки до такива ясни понятия, които развиваме в общение с природата, ние обединяваме вътрешно по отношение на понятията. Нашите понятия стават ясни, обаче техният обхват става беден.
И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота.
Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си. Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието. С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия.
към текста >>
С
лед
това ние се обръщаме към нашата вътрешност.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност.
Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
Отвръщаме се от материята и г
лед
аме сега вътре в съзнанието.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност.
Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието.
Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
Г
лед
аме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието.
Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата.
Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
20.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя с
лед
ната забележка.
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка.
Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения. Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *. /* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/. И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота? Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството.
към текста >>
Зад това, от което вчера аз изходих като модерен стремеж към един механистичен-математически светог
лед
и зад разрушаването на този светог
лед
, зад това, което после достига своя връх в знаменитата реч на физиолога Дю Боа Реймонд в 1872 година върху границите на природопознанието, зад всичко това стои обаче нещо още по-важно; нещо по-важно, което се натрапва на нашето наблюдение, когато искаме именно да говорим в живия смисъл върху границите на природопознанието.
Зад това, от което вчера аз изходих като модерен стремеж към един механистичен-математически светоглед и зад разрушаването на този светоглед, зад това, което после достига своя връх в знаменитата реч на физиолога Дю Боа Реймонд в 1872 година върху границите на природопознанието, зад всичко това стои обаче нещо още по-важно; нещо по-важно, което се натрапва на нашето наблюдение, когато искаме именно да говорим в живия смисъл върху границите на природопознанието.
към текста >>
През пос
лед
ните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел.
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
към текста >>
В пос
лед
ната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците.
От първата половина на 19-то столетие и днес още срещу нас стои извънредно величествена философската фигура, тя и днес още стои в известна живост срещу нас. Това е Хегел. През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано.
В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
към текста >>
Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светог
лед
е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
През последните години Хегел отново се назовава в учебните зали, във философската литература, назовава се с повече уважение отколкото не посредствено по-рано. В последната третина на 19-то столетие Хегел беше оборван, срещу него водиха борба именно академиците. Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още.
Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма.
Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина.
към текста >>
И който би изс
лед
вал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светог
лед
.
Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през пос
лед
ните десетилетия на по-новото време.
Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед.
И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време.
Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е г
лед
ало тази картина.
Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време.
Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина.
Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
Когато с
лед
това един по-млад син израснал, който малко е г
лед
ал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил!
Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света. Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси. И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина.
Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил!
Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил! И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
И фактически имаме нещо особено с този светог
лед
на Хегел.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
И фактически имаме нещо особено с този светоглед на Хегел.
към текста >>
Имаше съвсем радикални хора, с един радикален научен, с един радикален социален светог
лед
, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел.
Едва Хегел си беше заминал и неговата школа се разпадна. И можеше да се види, как тази Хегелова школа прие напълно формата на един нов парламент. В нея имаше едно ляво, едно дясно, едно крайно дясно, едно крайно ляво, едно крайно радикално, едно крайно консервативно крило.
Имаше съвсем радикални хора, с един радикален научен, с един радикален социален светоглед, които се чувствуваха като истинските духов ни потомцита Хегел.
От другата страна имаше напълно вярващи положителни богослови, които отново умееха да приписват техния богословски първичен консерватизъм на Хегел. Имаше Хегелов център, с достойния за обич Карл Роденкранц, и всички, всички тези личности, всяка една твърдеше за себе си, че застъпва правилното, истинското учение на Хегел.
към текста >>
От една страна то изведе материалистични пос
лед
ствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически пос
лед
ствия и заключения.
Всъщност какво забележително световноисторическо явление имаме тук в областта на развитие на познанието? Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето.
От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения.
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
С
лед
ователно тук имаме един опит за издигане с научния принцип да най-високите върхове.
Следователно тук имаме един опит за издигане с научния принцип да най-високите върхове.
Обаче когато след това хората преработиха в себе си мислите на Хегел, те извлякоха от тях най-противоположните съждения, най-противоположните направления на познанието.
към текста >>
Обаче когато с
лед
това хората преработиха в себе си мислите на Хегел, те извлякоха от тях най-противоположните съждения, най-противоположните направления на познанието.
Следователно тук имаме един опит за издигане с научния принцип да най-високите върхове.
Обаче когато след това хората преработиха в себе си мислите на Хегел, те извлякоха от тях най-противоположните съждения, най-противоположните направления на познанието.
към текста >>
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светог
лед
ите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки.
Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот. Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот. Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
Мислително може да се спори върху най-противоположните светог
лед
и, обаче с противоположни светог
лед
и хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки. Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот.
Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот.
Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
Именно този пос
лед
ният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки. Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот. Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот.
Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светог
лед
, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма.
Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология. Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изс
лед
ваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Видите ли, един от онези, които изучиха вътрешно най-енергично Хегела, които бяха оживили напълно Хегела в себе си, е Карл Маркс. И какво имаме ние пред себе си в лицето на Карл Маркс? Едно странно хегелианство! Самият Хегел се намираше горе на най-високия връх на образуването на идеите, на най-високия връх на идеализма. Обаче верният ученик Карл Маркс обръща веднага картината в нейната противоположност, когато той вярваше, че развива онова, което е истина у Хегел, и от това се получава историческия материализъм, онзи материализъм, който за широките маси трябва да бъде онзи светоглед, онова схващане за живота, което сега действително ще трябва да може да се пренесе в социалния живот.
Така в първата половина на 19-то столетие ние срещаме великия идеалист, който със своите идеи живееше само в духовното, Хегела; а във втората половина на същото столетие срещаме неговия ученик Карл Маркс, който изследваше само в материалното, който искаше да вижда една действителност само в материалното, който виждаше във всичко живеещо в идеалните висини само идеология.
Необходимо е само да почувствуваме вътрешно това обръщане на схващането на живота и на света в течение на 19-то столетие и тогава ще изпитваме в нас пълната сила на онова, което днес тласка хората да добият онова познание на природата, което веднъж добито поражда в нас онова съждение, което е социално жизнеспособно.
към текста >>
А сега нека пог
лед
нем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел.
Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер. Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието. И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си.
към текста >>
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възг
лед
, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер.
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света.
към текста >>
И именно поради това, че новият светог
лед
, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна пос
лед
ствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер. Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят.
Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света. Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
към текста >>
От тази г
лед
на точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света.
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието. И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер.
От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света.
Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично. Защо аз, който поставям работа само на чело на съзнанието за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва! Аз не искам да се откажа от моя личен егоизъм заради големия егоизъм. Искам да върша нещата, които ми харесват. Какво ме интересува един Бог, когато имам само себе си.
към текста >>
Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да г
лед
аме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света.
Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
Защо аз, който поставям работа само на чело на съзнанието за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва! Аз не искам да се откажа от моя личен егоизъм заради големия егоизъм. Искам да върша нещата, които ми харесват. Какво ме интересува един Бог, когато имам само себе си.
към текста >>
И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически пос
лед
ователни.
До ясни идеи – бих могъл да кажа – до свръхясни идеи беше стигнал вече Карл Маркс. И това беше тайната на неговия успех. Идеите на Маркс са така ясни, щото, въпреки че са сложни, те са разбираеми за най-широките кръгове, когато са правилно изложени. Това е спомогнало за популярността на тази яснота.
И дотогава, докато не се забелязва, че именно сред една такава яснота е изгубено човечеството, до тогава хората ще се придържат към тази яснота, ако искат да бъдат логически последователни.
към текста >>
Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яснота на понятията, цялата прозрачност на мисловния живот може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яснота на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизс
лед
овател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
Можем да научим онова, много уважаеми присъствуващи, че наистина цялата яснота на понятията, цялата прозрачност на мисловния живот може да се добие в съобщението на човека с външно-природния сетивен свят, но че тази яснота на понятията става неизползуваема в момента, когато искаме да добием в естествена та наука повече от един чист феноменализъм, а именно онзи феноменализъм, който Гьоте култивираше като природоизследовател, когато искаме да имаме нещо повече от естествена наука, а именно искаме да имаме Гьотеанизъм.
към текста >>
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който с
лед
това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм пос
лед
вал моята сила на инерция.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят. Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
Нищо чудно, че с
лед
това те отново разрушават тази тъкан, тази паяжина, която са изтъкали в света по силата на инерцията.
Интересно е, много уважаеми присъствуващи, че една голяма част от философията, която не се движи в областта на сетивното, всъщност не е също нищо друго освен едно такова продължаващо търкаляне по силата на инерцията и преминаване зад онова, което действително съществува в света. Тя не може да спре, а иска да продължава още да мисли по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява атоми и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои философи.
Нищо чудно, че след това те отново разрушават тази тъкан, тази паяжина, която са изтъкали в света по силата на инерцията.
към текста >>
Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светог
лед
ът на Гьоте”/.
Против този закон на инерцията се надига Гьоте. Той не искаше едно такова продължаващо търкаляне на мисленето, а искаше да остане строго на тази граница /Виж рис. №1, дебелата линия/, и искаше да прилага понятията сред сетивния свят. Така че Гьоте си казва: в спектъра за мене се явява жълтият цвят, в спектъра се явява синьото, червеното, тъмно синьото, виолетовото.
Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/.
към текста >>
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да с
лед
ваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Какво е следователно това значение?
към текста >>
Какво е с
лед
ователно това значение?
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Какво е следователно това значение?
към текста >>
Този възг
лед
се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене.
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата.
Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене.
Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма. Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв пог
лед
– какво положение заемат те?
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата. Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене.
Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те?
Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма. Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с пог
лед
особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма.
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата. Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене. Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те?
Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма.
Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек г
лед
а един триъгълник, а когато го г
лед
а един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката.
Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум.
към текста >>
С
лед
ователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник!
Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения.
И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум.
към текста >>
Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светог
лед
ни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения. И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р. Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/.
Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас.
Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава. Това е едно “превишаване” на кантианизма. И тук бихме могли да кажем, че при известни обстоятелства в света на вещите в себе си биха могли евентуално да съществуват такива кристали, които да бъдат ограничени от седем равностранни триъгълника, обаче те не могат да влязат в нашата глава.
към текста >>
С
лед
това ще вървим по-нататък и на другия край ще намерим образуването на социалното съждение.
Но, много уважаеми присъствуващи, този главен въпрос стои на единия край. Утре ще открием още един друг въпрос. Тогава ще имаме двете изходни точки на науката.
След това ще вървим по-нататък и на другия край ще намерим образуването на социалното съждение.
към текста >>
21.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от г
лед
ището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница.
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
към текста >>
В този пос
лед
ния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
Когато обгърнем с пог
лед
всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
Когато обгърнем с поглед всичко онова, което математиката обхваща, което аналитичната механика обхваща, ние стигаме до най-сигурните понятни системи, с които можем да работим в явленията.
Обаче, много уважаеми присъствуващи, ние не можем да скрием пред себе си – вчера аз вече обърнах вниманието на това – че целият начин, по който си образуваме математическите представи и по който също си образуваме представите на аналитичната механика, че цялата тази вътрешна психическа работа е напълно различна от това, което извършваме, когато експериментираме и наблюдаваме от опита, от опита на сетивата и свързваме фактите на експеримента или резултатите на наблюденията, събираме именно външното знание на опита. За да стигнем до пълна яснота в тези неща, би трябвало да се замислим силно, защото в това поле не съществува един друг път към яснотата, освен този на размисъла.
към текста >>
За тази пос
лед
ната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и с
лед
това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите.
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите.
Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента. Тук в това, което сме изработили вътрешно, ние внасяме нещо, силата, която може да ни бъде дадена само външно чрез опита, чрез емпиризма.
към текста >>
С
лед
ователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката?
Схващаме математическите истини. Свързваме математическите явления с определени аксиоми. Изграждаме си цялата мрежа на математиката от тези аксиоми и стоим пред архитектоника обгърната с виждането, но с едно вътрешно виждане. И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света.
Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката?
И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива? Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят.
към текста >>
Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светог
лед
е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят.
И – когато сме в състояние да теглим чрез силно размисляне една рязка граница спрямо всичко външно доловимо – ние трябва да виждаме в математическата мрежа, в математическата тъкан нещо, което се ражда чрез една психическа дейност съвършено различна от онази, чрез която имаме външен сетивен опит и схващане нещата външно. Фактът – бих могъл да кажа – че ние отново можем да направим точна тази разлика чрез една вътрешна опитност, от това зависи всъщност извънредно много за едно задоволително разбиране на света. Следователно трябва да се запитаме: от къде ни идва математиката? И днес още този въпрос не е поставен достатъчно рязко. Не се пита: колко различна е тази психическа вътрешна дейност, от която се нуждаем в математиката, в изграждането на математиката, в тази чудесна архитектоника, колко различна е тази психическа дейност от онази психическа способност, чрез която ние схващаме физическо-сетивната природа чрез външните сетива?
Днес този въпрос не се поставя и на него не се отговаря в достатъчен размер, защото трагизъмът на материалистичния светоглед е този, че докато от една страна той се стреми към физически-сетивен опит, от друга страна е тласкан, без да знае това, в един абстрактен интелектуализъм, в едно абстрактно състояние, чрез което е отдалечен от едно действително схващане на фактите на материалния свят.
към текста >>
Що е с
лед
ователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме?
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме?
Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
към текста >>
С
лед
ователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области. Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима.
Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв. резултатите на това природопознание трябва да станат нещо много сериозно.
към текста >>
Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с пог
лед
, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби.
Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък.
Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби.
Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл.
към текста >>
Необходимо е само да обгърнем с пог
лед
един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето.
И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби.
Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето.
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
към текста >>
И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които с
лед
това математизират, Об че които до тогава още не са налице.
Математизирането първо се пробужда. Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък. Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука.
И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице.
И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас. Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност с
лед
смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл.
Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна. До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само г
лед
ана, а е пълножизнена дейна.
Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека. И така ние добиваме едно забележително, чудно и важно понятие върху това математизиране, естествено в най-широкия смисъл. Ние добиваме понятието, че онова, което прилагаме като душевна способност след смяната на зъбите като човеци, че преди това то е действувало организиращо в нас.
Да, много уважаеми присъствуващи, до към седмата година в детето съществува една вътрешна математика, която обаче не е така абстрактна, както нашата външна математика, а е пропита от сила, която, ако ми е позволено да употребя този израз на Платон, може да бъде не само гледана, а е пълножизнена дейна.
До този момент на смяната на зъбите в нас съществува нещо, което математизира, което ни обработва вътрешно математически.
към текста >>
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже пог
лед
върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата.
В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно. И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност. На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност.
към текста >>
И когато г
лед
аме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а г
лед
аме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
Ако първо запитаме – бих могъл да кажа – съвсем повърхностно това, което срещаме тук емпирически, ако насочим така да се каже поглед върху /латентната математика в младото детско тяло/, ние сме доведени до три неща, които вътрешно са подобни на сетивата. В течение на сказките ние още ще видим, че тук действително можем да говорим за сетива. Днес мога само да загатна за това, че стигаме до нещо, което вътрешно развива една такава възприемателна способност, само че през първите години тя остава несъзнателна за нас, както очите, ушите развиват един възприемателен живот външно.
И когато гледаме в нашата вътрешност, но във вътрешността на нашата организация, не по образеца на мъглявизиращите мистици, а гледаме с пълна сила и познание в тази вътрешност на човека, тогава можем да открием три подобни сетивни фунции – бих могъл да кажа – чрез които е упражнявана една дейност.
На първо място намираме онова, което бих могъл да нарека сетиво на живота. Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице.
към текста >>
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато г
лед
аме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението.
Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците. Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че г
лед
аме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението.
Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим. Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя г
лед
ката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, с
лед
това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
И това поставяне в хармония със силите на заобикалящия ни свят ние го възприемаме вътрешно. Така щото действително можем да кажем: ние носим в нас тези три сетива: сетивото на живота, сетивото на движението, сетивото на равновесието. Те действуват в твърде особен размер в детската възраст до смяната на зъбите. Тяхната дейност заглъхва към периода на смяната на зъбите. Обаче наблюдавайте – за да покажем само един пример – сетивото на равновесието, наблюдавайте, как детето, когато то започва своя живот, няма съвсем нищо, което би представлявало едно влизане в действие на положението на равновесие, от което детето се нуждае за живота.
Помислете, как детето постепенно подхваща, как първо се научава да пълзи на четирите крайници, как отначало постепенно успява да ходи чрез сетивото на равновесието, първо да стои право, след това да ходи, как то стига до там да се движи в равновесие.
към текста >>
И когато проникнете с
лед
това с пог
лед
онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране.
Когато обхванете цялата област на онова, което става между зачатието и смяната на зъбите, Вие ще видите в това една силна работа на тези три вътрешни сетива.
И когато проникнете след това с поглед онова, което става, ще забележите, че в сетивото на равновесието и в сетивото на движението не става нищо друго, освен едно живо математизиране.
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
към текста >>
И с
лед
това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, с
лед
като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
И за да бъде то живо, за това е налице сетивото на живота, което го изпълва с живот. Така ние виждаме как вътрешно в човека и върху човека работи латентно цяла едно математика, която после не умира напълно с настъпването на смяната на зъбите, обаче става значително по-малко явна в по-късния живот. Това, което действува вътрешно в човека чрез сетивото на равновесието, чрез сетивото на движението, чрез сетивото на живота, то се освобождава. Латентната математика става една свободна математика, както латентната топлина се превръща в свободна топлина. И ние виждаме тогава, как онова, което първо е претъкавало душевно организма, одушевявало го е, как това става свободно като душевен живот, как математиката възниква като абстракция от състоянието, в което тя е работила конкретно в човешкия организъм.
И след това ние изхождаме от тази математика, понеже като човек сме изцяло впрегнати в общото съществуване според пространствените и времеви отношения, ние пристъпваме тогава, след като сме освободили тази математика, към външния свят и схващаме външния свят с онова, което до смяната на зъбите е работило вътре в нас.
Както виждате, това не е отричане на естествената наука, а едно продължение на естествената наука, от което се ражда всичко гореописано, когато правилно разглеждаме, наблюдаваме онова, което в Духовната наука трябва да живее като настроение и като воля.
към текста >>
И с
лед
ователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас.
И следователно ние пренасяме сега над границата на сетивното възприятие онова, което идва от самите нас.
Ние разглеждаме човека в неговото развитие. Не разглеждаме просто математиката от една страна и опита на сетивата от друга страна, а разглеждаме раждането на математиката на развиващия се човек.
към текста >>
И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася с
лед
това в същинския смисъл в областта на Духовната наука.
И сега аз несъмнено стигам до това, което ни пренася след това в същинския смисъл в областта на Духовната наука.
Ето видите ли, трябва да кажем, че това, което изработваме от нашата вътрешност, това математизиране, накрая се превръща в една абстракция. Обаче то не трябва да остане една абстракция за нашето изживяване. Несъмнено в нашата епоха не съществува достатъчно възможност да виждаме изживяването на математическото в една истинска светлина. Обаче все пак на едно важно място на нашата западна цивилизация се явява нещо от това долавяне на нещо особено духовно в математиката. Това е там, където Новалис, поетът Новалис, който през време на своето академическо образование е усвоил едно добро математическо обучение.
към текста >>
И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изс
лед
овател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”.
Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса.
И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”.
Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането. Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас.
към текста >>
Тогава духовният изс
лед
овател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането.
Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”.
Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането.
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек. Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изс
лед
ователско развитие.
Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно. Това остава в човека. Но ние до биваме опит за него благодарение на това, че математизираме една частична област.
Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие.
Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
към текста >>
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да г
лед
аме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
към текста >>
Така може да бъде г
лед
ано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията.
Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията.
Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока.
към текста >>
Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, с
лед
като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло. То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания.
Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора. Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация.
към текста >>
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светог
лед
, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
към текста >>
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светог
лед
ни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред пог
лед
а на Гьоте.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте?
към текста >>
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от г
лед
ната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област.
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област.
/Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата.
към текста >>
Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възг
лед
и, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения.
То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте. /Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл.
Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения.
Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата. Първичните явления трябва да бъдат емпирическата аксиома, достъпната за опита аксиома.
към текста >>
С
лед
ователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията.
Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията. И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията.
Това изисква той като една естественонаучна дейност.
към текста >>
С
лед
това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние.
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>
22.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И ние можахме с
лед
това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възг
лед
философията Веданта.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията.
И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта.
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
към текста >>
С
лед
това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възг
лед
и към аксиомите.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта.
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите.
Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
към текста >>
Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизс
лед
ователят да се придържа към феноменологията, т.е.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н. Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите.
Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е.
да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия.
към текста >>
Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възг
лед
на възг
лед
се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик.
Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика.
Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възг
лед
– както казахме, Гьоте имаше такъв възг
лед
– такива хора имат недостатъчен възг
лед
за същинското устройство на математическото естество.
След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани.
Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество.
Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия. И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през пос
лед
ните столетия бе изтъкано като естественонаучен възг
лед
, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик. Привлекателното във философията Веданта за един западноевропейски дух е именно това, че в нейното вътрешно устройство, в нейното минаване от възглед на възглед се изявява онази строга вътрешна необходимост, която се изявява и в математиката и в аналитичната механика. Че тези неща не се изтъкват достатъчно в официалните проучвания на философията Веданта, това произхожда от там, че в нашата епоха няма хора достатъчно универсално образовани. Онези, които повечето пъти се занимават с това, което после ги въвежда в източната философия, имат твърде малко възглед – както казахме, Гьоте имаше такъв възглед – такива хора имат недостатъчен възглед за същинското устройство на математическото естество. Ето защо те съвсем не могат да разберат, кой е всъщност жизненият нерв на тази източна философия.
И така ние можахме да посочим към едната страна, към страната на материята, какво трябва да бъде поведението на душевното естество, ако не искаме да изтъкаваме непрестанно онова платно на Пенелопа, което през последните столетия бе изтъкано като естественонаучен възглед, а искаме да получим нещо, което се крепи на самота себе си, което така да се каже има своя център на тежестта в са мото себе си.
към текста >>
Когато искаме да изс
лед
ваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на съзнанието.
Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
към текста >>
И ето, че г
лед
айки тази книга, внезапно го надува смях.
Това може да бъде лесно показана емпирически. Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот. Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница. Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие.
И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях.
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц.
към текста >>
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който г
лед
а във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот. Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница. Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях.
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
към текста >>
И в момента, когато г
лед
аше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна.
Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи.
И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна.
В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно пос
лед
ователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възг
лед
и върху това, което е всъщност това съзнание.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание.
Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>
Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възг
лед
за природата.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята.
Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата.
Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото.
към текста >>
Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разг
лед
ам в моята “Философия на свободата”.
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”.
Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, с
лед
като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светог
лед
”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично. Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност.
За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
към текста >>
Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което с
лед
ователно може безусловно да се разлее в социалния живот.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо.
Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот.
По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща.
към текста >>
Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при прос
лед
яването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано.
Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността.
към текста >>
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, с
лед
ователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
към текста >>
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изс
лед
вания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността.
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността.
От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво? Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
към текста >>
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи с
лед
ващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността. Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго.
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
към текста >>
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изс
лед
вания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието.
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
№3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто мислене до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето мислене, защото тук навлизам в една област, където чистото мислене не намира вече нищо, а може да постави само наг
лед
ни възпоминания или въобще възпоминания от живота.
Бих могъл да кажа, ако тук /Виж рис.
№3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто мислене до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето мислене, защото тук навлизам в една област, където чистото мислене не намира вече нищо, а може да постави само нагледни възпоминания или въобще възпоминания от живота.
Трябва да се примиря и да се върна обратно. Но тогава в точката на отражението ще ми се открие имагинацията. Тогава ми се разкрива вътрешният свят като един имагинативен свят.
към текста >>
Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и с
лед
това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека.
Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите. Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>
С
лед
ователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите.
Виждате ли, тук ние стигаме вътрешно до два полюса. Ние стигаме до полюса на инспирацията по отношение на външния свят и до полюса на имагинацията по отношение на вътрешния свят. Но щом сме уловили тази Имагинация, тогава можем да обхванем вътрешно онова, което е действително, което се оказва първо като нещо, което се оказва първа като нещо, което не е сега сетивно тяло, а като етерно тяло прониква човека. Това етерно тяло прониква човека през целия живот, но то го прониква особено силно в неговите първи 7 години и след това приема една друга форма при смяната на зъбите, както вчера Ви обясних това.
Следователно при Имагинацията ние можем да обхванем действителните духовни неща по същия начин, както във външната природа свързваме природните познания чрез понятията и експериментите.
Но чрез това ние добиваме способността да наблюдаваме, как това етерно или жизнено тяло работи в човешкия физически организъм.
към текста >>
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през с
лед
ващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от г
лед
на точка на Духовната наука.
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука.
Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално.
към текста >>
С
лед
като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието.
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел.
След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието.
И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално. Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това. Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви.
към текста >>
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да г
лед
аме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало.
към текста >>
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки пог
лед
а към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията.
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
Че това е така, тази истина ще разберем в с
лед
ващите часове.
Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията. Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост. Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално.
Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
23.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изс
лед
овател.
Днес не бъде необходимо да разясним различни неща, които всъщност могат да бъдат разбрани само тогава, когато преодолеем известни предразсъдъци, които и до днес са били силно всадени в човечеството чрез едно дълго възпитание. Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече.
Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател.
Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо.
към текста >>
Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изс
лед
овател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Ще се касае да разберем някои неща, които трябва да бъдат казани днес, а утре ще бъдат по-нататък обосновани, така да се каже чрез едно издигане до виждането на духовните неща. Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието.
Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Даже той е духовен изс
лед
овател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изс
лед
ване, той е такъв духовен изс
лед
овател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизс
лед
ване.
Трябва да помислите, че когато по отношение на казаното от Духовната наука се поставя изискването тя да до казва по същия начин, както се доказва в емпирическата естествена наука или в днешната юриспруденция, а също така и в днешната социална наука, която всъщност е негодна за публичния живот, с едно такова доказателство не може да се стигне много далече. Защото това доказателство, него трябва да носи вече в себе си духовният изследовател. Той трябва да се е възпитавал именно при строгите методи на днешната естествена наука, също и на математизиращата естествена наука. Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят.
Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване.
Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо. Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че прес
лед
ват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
Той трябва да познава, как се доказва, и трябва да е приел този начин на доказване в целия ход на своя душевен живот и да го е развил там за една по-висока степен на познанието. Ето защо в повечето случаи е така, че когато по отношение на духовния изследовател се предявява искането той да доказва по обикновения начин, той всъщност по правило много добре познава това, което се пита и отдавна сам си е направил възраженията, които могат да му се направят. Даже той е духовен изследовател в истинския смисъл на думата, така както вчера бе охарактеризирано духовното изследване, той е такъв духовен изследовател само тогава, когато действително е минал през една строга дисциплина в съвременното естественонаучно познание и когато най-малко познава по техния дух резултатите на съвременното природоизследване. Това трябва аз да кажа предварително, а и още нещо. Ако човек остане именно в онази форма на доказването, която днес е внедрена в научните навици чрез експерименталното изкуство, той никога не ще стигне до едно такова познание, което е социално приложимо.
Даже когато учените се подават на илюзията, че това не е така, все пак при опита, при експеримента те постъпват така, че преследват определена посока и оставят така да се каже явленията да им потвърдят това, което живее в идеите, формулирани от тях като природни закони или може би също по пътя на изчисленията.
към текста >>
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възг
лед
, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин.
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието.
към текста >>
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изс
лед
овател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
към текста >>
Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изс
лед
ването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието.
Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието.
Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
С
лед
ователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието.
Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в с
лед
ващата сказка.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло.
към текста >>
С
лед
това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато слушаме един човек, който ни говори чрез смислени думи.
Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена. Без съмнение, за онзи, който за първи път чува тези неща, те изглеждат днес като нещо гротескно и парадоксално. Обаче много неща, които в течение на мировото развитие са се явили за първи път, също са изглеждали парадоксални и гротескни. Нещата стоят така, че ние не можем да напредваме по-нататък в развитието на човечеството, ако бихме иска ли да минем покрай тези явления несъзнателно или полусъзнателно. Първо имаме едно изживяване, бих могъл да кажа, едно музикално беззвучно изживяване.
След това обаче от това беззвучно изживяване се издига нещо, така че с това, което изживяваме сега, ние сме в състояние да получим едно вътрешно смислено съдържание също така, както външно получаваме едно смислено съдържание, когато слушаме един човек, който ни говори чрез смислени думи.
Духовният свят започва просто да говори и човек трябва само да усвои една опитност за тези неща.
към текста >>
И една с
лед
ваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят. Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
С
лед
ователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят.
И една следваща степен, до която човек се издига тук, е тогава тази, че той не само тъче и живее в една без звучна музика и не само слуша говора на свръхсетивното духовното, а се научава да очертава онова, което се възвестява от свръхсетивното духовното, да го очертава в същества; от общия духовен говор, който той научава първо, се отделят така да се каже отделни духовни същества, както когато на една по-ниска степен слушаме един човек и постепенно кристализираме или организираме – ако ми е позволен този израз – онова, което се разкрива от неговата душа и неговия дух очертавайки се в нещо живо.
Следователно ние живеем в едно наблюдение и в едно познание на действителния духовен свят.
Този духовен свят се явява сега на място на празния, абстрактния, метафизирания свят на атомите, на молекулите, той застава срещу нас като онова, което действително се намира зад явленията на физически-сетивния свят. Сега вече ние не стоим на границата към страната на материалното, както стоим, когато правим да се търкалят по инерция нашите построения от понятия, които сме развили в общение с физически-сетивния външен свят, а стоим сега пред тази граница така, че на тази граница за нас изгрява духовното съдържание на света. Това е към едната страна.
към текста >>
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изс
лед
овател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата.
И, много уважаеми присъствуващи, днес човечеството проявява стремеж да излезе вън от своето тяло и можем да кажем: този стремеж много ясно можем да видим при отделни човешки екземпляри на съвременното човечество в неговия сегашен стадий на развитие, как те напират да излъчат от своето тяло онова, което духовният изследовател излъчва на пълно съзнателно, излъчва го също така, както се отнася, когато прилага във външното наблюдение на природата добитите във вътрешността понятия подреждайки и систематизирайки нещата.
Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
към текста >>
Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с пог
лед
своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси.
Както може би някои от Вас знаят, от известно време се описва една странно болест. Между психиатрите, между психолозите тази болест се нарича патологична мнителност, патологична склонност към съмнения, наричат я може би по-добре патологичен скиптицизъм. Ние можем да срещнем тази болест в най-чудновати форми и множество екземпляри. Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси.
Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси.
Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни. Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли. За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси. Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното мислене.
към текста >>
Когато на духовния изс
лед
овател се налага да разг
лед
а тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях.
Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията. Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат. Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин. Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл.
към текста >>
Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изс
лед
овател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях.
Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията.
Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат. Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин. Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл. Те излизат от спектакъла; тогава без да искат връхлитат ги безброй въпроси: В какви отношения се намира актрисата с външния свят?
към текста >>
Духовният изс
лед
овател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин.
Когато на духовния изследовател се налага да разгледа тези неща, той – бих могъл да кажа – той е напълно сведущ по тях. Това е просто едно излъчване на онова, в което духовният изследовател се намира съзнателно, когато той стига до изживяването на музикално беззвучното слово, до запознаване с духовните същества чрез Инспирацията. Обаче такива хора засегнати от патологическа самомнителност, от патологически скептицизъм проникват в тази област. Те нямат никакъв културен опит, за да могат да разберат състоянието, в което изпадат.
Духовният изследовател знае, че през цялата нощ, от заспиването до събуждането, човекът живее вътре в такива въпроси, че през време на сънния живот в него възникват множество въпроси, и той познава това състояние, понеже може да го изживее съзнателно по посочения начин.
Той вижда например, че има хора, които отиват вечер на някой спектакъл. Те излизат от спектакъла; тогава без да искат връхлитат ги безброй въпроси: В какви отношения се намира актрисата с външния свят? Какво е правил артистът през по-раншната година? Как се е родила тази или онази кулиса? Кой живописец е нарисувал тази или онази кулиса?
към текста >>
Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изс
лед
овател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние.
Как се е родила тази или онази кулиса? Кой живописец е нарисувал тази или онази кулиса? и т.н. и т.н. и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси.
Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние.
Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
Тези хора навлизат в същата област както и духовният изс
лед
овател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят.
Кой живописец е нарисувал тази или онази кулиса? и т.н. и т.н. и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние.
Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят.
А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда. Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
Духовният изс
лед
овател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
и остават дни наред под въздействието на такива вътрешни дяволски въпроси. Това са патологични състояния, които започваме да разбираме едва тогава, когато знаем, че тези хора навлизат в онези области, която духовният изследовател изживява в Инспирация, само че той се отнася различно от тези хора намиращи се в патологично състояние. Тези хора навлизат в същата област както и духовният изследовател, но те не вземат така да се каже своя Аз със себе си, изгубват така да се каже своя Аз при навлизането в този свят. А този Аз е факторът, който внася ред в нещата, подрежда ги. Този Аз е онова, което може да внесе в този свят един също такъв ред, както ние можем да внесем ред в света на сетивно-физическата заобикаляща ни среда.
Духовният изследовател знае, че от заспиването до събуждането човекът живее в същата тази област, че всеки човек, който се връща от един спектакъл, е нападнат през нощта, когато заспива, от всички тези въпроси, нападнат е действително от тях, но чрез определена закономерност в нормалния живот върху тези заплетени въпроси се простира сънят и човек свършва с тези заплетени въпроси, когато отново се събужда.
към текста >>
Важното е, при едно действително духовно изс
лед
ване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз.
Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина. При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>
При упътванията за духовното изс
лед
ване се касае в голяма част за това, духовният изс
лед
овател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изс
лед
вания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи.
И, мои много уважаеми слушатели, най-блестящия пример на един човек, който в по-ново време навлезе не напълно подготвен в тази област, най-блестящият пример е Фридрих Ницше. Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката.
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи.
Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
към текста >>
Веднага с
лед
като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер.
Фридрих Ницше е една особена личност. Той съвсем не е един обикновен човек на науката. Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц.
Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер.
И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг.
към текста >>
С
лед
ователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от г
лед
на точка на модерната наука.
Но още израствайки в своята младост от половата зрялост той навлезе в научните изследвания и прие с една извънредно гениална надарено от онова, което една съвременна научност може да предложи. Че приемайки всичко това той не стана един учен в обикновения смисъл, това ни показва просто фактът, по който срещу него застана един образцов учен на днешното време още при първата негова младенческа публикация. Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това.
Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука.
И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация. Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот. То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения.
към текста >>
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна с
лед
това в другите отрасли на съвременния научен живот.
Това беше именно Виламо Виц. Веднага след като Ницше публикува своето първо съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, от което проличава тази готовност на Ницше да навлезе в посвещението, да навлезе в музикалното, в инспиративното – самото заглавие на книгата носи този копнеж за врастване в онова, което аз охарактеризирах, което не беше налице, тъй като по времето на Ницше не съществуваше никакво съзнателна Духовна наука – още с озаглавяването на това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката” той показа, че от този дух на музиката искаше да разбере едно явление, каквото е например трагедията на Вагнер. И той се врастна все повече и повече в това. Следователно аз казах, че веднага се надигна Виламовиц, който написа тогава една брошура против това съчинение “Раждането на трагедията от духа на музиката”, в която отрече напълно онова, което беше написал неученият, но стремящ се към познание Ницше; той го отрече съвсем оправдано от гледна точка на модерната наука. И всъщност човек не може да разбере, как един такъв отличен човек като Ервин Роле е могъл да повярва, че може да се сключи един компромис между филологията на Виламовиц и онова, което живееше в Ницше като един още смътен стремеж, като един копнеж към посвещение, към Инспирация.
Това, което Ницше беше приел по този начин в себе си, което той беше развил в самия себе си, то се врастна след това в другите отрасли на съвременния научен живот.
То се врастна в позитивизма, какъвто той бе създаден от французина Огюст Конт от германеца Дюринг. Още през 90-те години на миналото столетие, кога то аз самият подреждах библиотеката на Ницше, видях – бих могъл да кажа – всички съвестно направени от Ницше подчертавания в полетата от страниците на Дюринговите съчинения, от които той беше изучавал позитивизма, беше го приел в себе си. Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията.
към текста >>
И с
лед
това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изс
лед
ване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните.
Аз самият държах тогава в ръцете си тези съчинения. Аз живях така да се каже в начина, по който Ницше беше приел в себе си позитивизма и можах да си съставя една представа, как той навлезе в областта на извънтелесния живот и как изживя там позитивизма отново без съответното проникване на тази област с Аза. И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух.
И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните.
Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”. От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека. Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; прос
лед
явайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека.
И така стана, че сега той създаде такива съчинения като “Човешкото свръхчовешко” и тем подобни, които представляват едно непрестанно трептене между невъзможността да се движи в един свят на Инспирацията и желанието да се държи в света на Инспирацията. Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”.
От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека.
Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
Прос
лед
явайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
Бих могъл да кажа, от афористичния ход на Ницшевия стил в тези съчинения може да се забележи, как Ницше се стреми да носи със себе си Аза в света, в който навлиза, как обаче този Аз винаги се отскубва, как Ницше не може да стигне до систематичното, художествено изложение, а описва нещата само афористично. Именно в постоянното прекъсване на духовния живот в афоризма се разкъсва вътрешно-душевното естество на този забележителен дух. И след това той се издига до онова, което е задало най-големите загадки на по-новото изследване, на по-новата официална наука, издига се до това, което живее в дарвинизма, което живее в еволюционната теория, което иска да покаже, как най-сложните организми са се образували постепенно от най-простите, най-първобитните. Той се вживява в този свят, в който аз се опитах да внеса вътрешен устой, вътрешна подвижност в изложението на моята книга “Загадките на философията”. От неговата душа изпъква бореща се – бих могъл да кажа – свръхеволюционната мисъл; проследявайки еволюцията до човека, тази еволюционна идея се взривява и довежда до свръхчовека.
Проследявайки това движение на еволюциониращата същност, понеже не може да получи чрез Инспирация съдържанието, той изгубва това съдържание и трябва да живее в безсъдържателната идея за вечното възвръщане.
към текста >>
Именно това, което беше в Ницше, едно голямо здраве развиващо се върху основата на неговата болест, то беше онова, което той долавяше, което се налагаше, което не го остави да изпадне в пълен скептицизъм, а го направи да измисли онова, което с
лед
това стана съдържание именно на неговите най-вдъхновени съчинения.
Само вътрешната самородна природа на Ницше беше тази, която не го вкара в онова, което патологът нарича патологическо съмнение.
Именно това, което беше в Ницше, едно голямо здраве развиващо се върху основата на неговата болест, то беше онова, което той долавяше, което се налагаше, което не го остави да изпадне в пълен скептицизъм, а го направи да измисли онова, което след това стана съдържание именно на неговите най-вдъхновени съчинения.
Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този стремеж да се стигне от музикалното до вътрешното слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го лекар нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
към текста >>
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от г
лед
ната точка на духовния изс
лед
овател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
Да, онзи, който не познаваше вътрешния живот на Ницше, който не можеше да съди за него от гледната точка на духовния изследовател, който стоеше само като психиатър без вътрешно участие пред този свят от идеи, представи и образи на Ницше, направен тук пред конкретния случай изказа нещо, което представлява само нещо абстрактно по отношение на конкретното.
През 1872 година Дю Боа Реймонд изказа по отношение на цялата природа своето “игнорабимус”. По отношение на онези случаи, които са необикновени, психиатърът казва: парализа, атипична парализа. По отношение на онези случаи, които се явяват така, че са напълно откъснати от нашето съвременно развитие на човечеството, пред тези случаи застава психиатърът и казва в конкретния случай “игнорабимус” /не ще знаем/ или “игнорамус” /не знаем/. Това е само превод на онова, което после е облечено в думите; атипичен случай на парализа.
към текста >>
Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години с
лед
заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където с
лед
ядене той г
лед
аше втренчено, непознавайки никого около себе си, г
лед
айки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
Това разкъса накрая тялото на Ницше. То произведе онова, което е явлението Ницше сред нашата съвременно духовна култура. Това е другата форма, при която у високо култивираните хора се явява психиатрично разглежданото патологично съмнение, патологична мнителност, патологичен скептицизъм.
Позволете ми да прибавя тук една лична бележка: явлението Ницше стоеше ужасяващо пред очите ми, когато няколко години след заболяването на Ницше влязох в малката му стая в Наумбург, където лежеше на дивана, където след ядене той гледаше втренчено, непознавайки никого около себе си, гледайки насреща ти като напълно умопобъркан, но все още с една светлина в очите, която беше проникната от лъчите на някогашната му гениалност.
към текста >>
Когато човек г
лед
аше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светог
лед
, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато с
лед
това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светог
лед
, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя пог
лед
в света, който се разкрива на инспирацията.
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията.
Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед. А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>
Нищо от този свят не се яви пред неговия пог
лед
.
Когато човек гледаше този Ницше с всичко онова, което можеше да изживее при Ницшевия светоглед, при Ницшевата представа и при неговия свят от образи, когато след това човек застава пред този Ницше, пред тази развалина, пред тези жалки останки по отношение на физическия живот, не както обикновения психиатър, а с образа, който е получил от Ницшевия светоглед, от неговите идеи, тогава той знае: този човешки живот искаше да проникне със своя поглед в света, който се разкрива на инспирацията.
Нищо от този свят не се яви пред неговия поглед.
А онова, което искаше да влезе в този свят, което копнееше за Инспирацията, то угасна накрая, изпълни още години наред организма като нещо душевно-духовно без съдържание.
към текста >>
От една такава г
лед
ка можем да научим целия трагизъм на нашата модерна култура, нейния стремеж към духовния свят, нейната склонност към това, което може да дойде от Инспирацията.
От една такава гледка можем да научим целия трагизъм на нашата модерна култура, нейния стремеж към духовния свят, нейната склонност към това, което може да дойде от Инспирацията.
Аз не се колебая да изнеса тук моето лично чувство – но за мене това беше един от онези моменти, които могат да се изтълкуват също и по Гьотев начин. Гьоте казва: природата няма в себе си никаква тайна, която не би разкрила някъде. Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прогледне в духовния свят на Инспирацията. И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство.
към текста >>
Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прог
лед
не в духовния свят на Инспирацията.
От една такава гледка можем да научим целия трагизъм на нашата модерна култура, нейния стремеж към духовния свят, нейната склонност към това, което може да дойде от Инспирацията. Аз не се колебая да изнеса тук моето лично чувство – но за мене това беше един от онези моменти, които могат да се изтълкуват също и по Гьотев начин. Гьоте казва: природата няма в себе си никаква тайна, която не би разкрила някъде.
Съвременното развитие на човечеството носи в себе си тайната, че от това човечество се проявява стремежът, проявява се една тенденция, един импулс, който шуми, кипи в нашите социални преврати, които преминават през нашата цивилизация, който иска да прогледне в духовния свят на Инспирацията.
И Ницше беше като човешко същество едната точка, при която на нас можеше да ни се разкрие, как природата разкрива своята явна тайна, където можеше да ни се разкрие това, което живее днес като стремеж в цялото човечество, което ние трябва да искаме всички хора, които се стремят към образование, към модерната наука, и не само те, но и цялото човечество, защото знанието трябва да се популяризира, ако не искаме хората да изгубят своя Аз и цивилизацията да се превърне във варварство.
към текста >>
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който прос
лед
ява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене.
Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието. Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
24.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изс
лед
овател.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
към текста >>
Ние можем или да г
лед
аме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен пог
лед
в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса.
Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм.
И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация. И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно. Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изс
лед
ователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно.
Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят. Човек изпада в тази болест така, като че инстинктите на астралното тяло, както ще видим по-нататък, израстват в човешката организация.
И онова, което изживяваме благодарение на факта, че приемаме идеите на Духовната наука чрез разбирането с разума, даже ако не проникваме самите ние с изследователска цел в този духовен свят, то ни предпазва напълно, особено в настоящето време, то ни предпазва от нездравото изпадане описаните патологични състояния, даже когато те се явяват само душевно.
Тези патологични състояния охарактеризирахме ние вчера от едната страна.
към текста >>
Достатъчно е само да прос
лед
ите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание?
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>
И когато с
лед
това пог
лед
нете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание? Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване.
Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изс
лед
овател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет.
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет.
Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
От това с
лед
ва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност.
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет.
към текста >>
Онзи, който действително е станал духовен изс
лед
овател, който вс
лед
ствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност.
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията.
към текста >>
Ето защо за духовния изс
лед
овател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност. Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание. Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото.
Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет.
Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
към текста >>
Така и духовният изс
лед
овател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата.
Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие.
към текста >>
И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изс
лед
овател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето.
Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата. Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето.
Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз.
към текста >>
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възг
лед
на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възг
лед
на философията Веданта.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта.
Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания.
към текста >>
Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възг
лед
, когато се задълбочим в древната източна мъдрост.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта.
Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство.
към текста >>
За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изс
лед
ване.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство.
За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване.
Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа. По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”.
към текста >>
Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прог
лед
не в човека.
Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот. Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите. И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък.
Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
Че човекът се стреми по този начин да проникне вътре в себе си, че иска да се потопи по-дълбоко в своята вътрешност отколкото това е ставало в досегашното течение на културата, ние го виждаме от ново в онова, което неотдавна се явява като раждащи се патологични болестни форми и което едва в пос
лед
но време ни се описва като особени модерни болестни форми, описани от г
лед
на точка на психиатрията или на медицината въобще.
И също както сега е времето човек да се излъчи чрез общите културни отношения от своето физическо тяло, да се стреми към Инспирация, както видяхме това с примера на Ницше, също така сега е настъпило времето, човек да се издигне до Имагинацията, ако иска да познае самия себе си. Човекът трябва да проникне по-дълбоко вътре в себе си отколкото е имал нужда досега спрямо досегашните културни течения. Ако не искаме развитието да навлезе във варварството, човекът трябва да стигне до едно истинско себевиждане. А той може да постигне това само чрез приемане на познанието чрез Имагинацията.
Че човекът се стреми по този начин да проникне вътре в себе си, че иска да се потопи по-дълбоко в своята вътрешност отколкото това е ставало в досегашното течение на културата, ние го виждаме от ново в онова, което неотдавна се явява като раждащи се патологични болестни форми и което едва в последно време ни се описва като особени модерни болестни форми, описани от гледна точка на психиатрията или на медицината въобще.
Това ние виждаме преди всичко в болестните форми на агорафобията, на астрофобията, на клаустрофобията, болестни форми, които особено често се явяват в наше време. И въпреки, че тези болести могат да се наблюдават в тяхното психиатрическо състояние, за един по-тънък наблюдател се явява нещо съвършено друго. Той вижда агорафобията, астрофобията и т.н. да възникват в чисто душевната област в човешкото развитие, в развитието на човечеството, както видя да възниква по един болестен начин Инспирацията у Фридрих Ницше. По-тънкият наблюдател вижда да възниква преди всичко онова, което се явява като агорафобия, като страх от мястото, като страх от пространството, когато съответните хора не проявяват външно още никакъв признак и нямат нормални душевни прояви, нормални душевни състояния.
към текста >>
С
лед
това има хора, които чувствуват в тялото си нещо необяснимо, стигащо до физически състояния.
След това има хора, които чувствуват в тялото си нещо необяснимо, стигащо до физически състояния.
Що е това? Това е една приближаваща се буря или други атмосферни състояния. Днес има иначе много умни хора, но щом започне да святка и да гърми трябва да спуснат пердетата. Тогава те трябва да се намират в едно тъмно пространство, защото само благодарение на това могат да се предпазят от онова, което изживяват от атмосферните сили. Това е астрофобията.
към текста >>
трябва да се научи да се потопява в тялото, с
лед
вайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай.
И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай.
Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и с
лед
това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз.
Ние отново имаме двете стремящи се в противоположни посоки направления: здравия начин да разпрострем силата на любовта в имагинацията, или болестния начин да разтоварваме себе си страха от това, което се намира вън от нас, защото изживяваме в нашия Аз това, което се намира вън, и след това го внасяме в нашето тяло, без да задържаме нашия Аз.
Чрез това се ражда: агорафобия, клаустрофобия, астрофобия. Обаче пред нас е перспективата на едно по-висше познание, когато ще развием по един здрав начин онова, което застрашава да завладее човечеството по един болестен начин и да превърне цивилизацията във варварство.
към текста >>
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с пог
лед
неговия организъм.
По този начин ние добиваме едно истинско познание на човека.
Ние се издигаме над всичко онова, което анатомията, физиологията, биологията могат да знаят и навлизаме в едно действително познание на човека, като действително проникваме с поглед неговия организъм.
О, това себепознание е различно от много представи на плуващите в мъглата мистици, които вярват, че щом се потопят вътре в себе си, веднага им се раз крива нещо абстрактно божествено. Не, разкрива се нещо конкретно богато, което ни дава светлина върху човешката организация, върху белите дробове, върху черния дроб и т.н., и само може да се служи като основа за една действителна анатомия, за една действителна физиология, само то може да служи като основа за едно действително познание на човека, а също и за една действителна медицина. Ние сме развили две сили в страна, като постепенно откриваме в материалното духовния свят, другата сила, като към вътрешността на човека откриваме онези светове, които трябваше да бъдат поставени за основа, когато още през пролетта аз изнесох тук сказки пред близо 40 лекари и специалисти в медицината * /*Виж: Р. Щайнер “Духовна наука и медицина”/, как трябва да познаваме действително човека, ако искаме да основем една истинска медицинска наука.
към текста >>
Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изс
лед
ването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик.
Вие виждате каква перспектива се разкрива пред нас, когато можем да схванем Духовната наука в нейната истинска форма. Обаче тогава тази Духовна наука трябва да изхвърли още нещо от своите външни обвивки, от онова, което днес все още е свързано с нея при мнозина, които вярват, че могат да я култивират при всевъзможни фантастичности и при всякакви дилетантизми.
Духовната наука трябва да развие един такъв метод на изследването, който може да се оправдае пред строгия математик или пред аналитичния механик.
От друга страна Духовната наука трябва да се освободи от всяко суеверие. Духовната наука трябва да може да развие действително в светла яснота още любов, която иначе хората проявяват, когато могат да я развият от инстинктите. Но тогава Духовната наука е един зародиш, един кълн, който ще се развие и ще из прати своите сили във всички науки, а с това и в човешкия живот.
към текста >>
Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато с
лед
това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот.
Ето защо позволете ми да изкажа онова, което имах да Ви кажа в тези сказки, с още едно кратко разглеждане. Първо бих искал да кажа, че самопонятно между редовете но онова, което Ви изнесох, могат да се прочетат още много неща. Някои от тези неща ще бъдат прочетени, когато тази вечер и утре ще държа още две сказки като допълнение на онова, което естествено поради краткото време, с което разполагахме за този курс, можаха само да бъдат загатнати.
Обаче онова, което човек добива, когато се издига от една страна към Инспирацията, от друга страна към Имагинацията, когато след това съединява Инспирацията и Имагинацията в Интуиция, едва това дава онази вътрешна свобода и онази вътрешна сила, които дават възможност на човека да роди понятия годни да бъдат внесени в социалния човешки живот.
И само онзи, който живее със спяща душа настоящето, той може да мине без да обърне внимание покрай всичко това, което кипи сред човечеството по един страхотен начин, застрашавайки неговото бъдеще.
към текста >>
В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изс
лед
ване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности.
Какво лежи духовно в основата на това?
В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности.
Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят. Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока.
към текста >>
Ог
лед
айте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока.
Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока. Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р.
към текста >>
Вг
лед
айте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разг
лед
айте с
лед
това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Какво лежи духовно в основата на това? В неговата основа лежи духовно това, което при едно внимателно изследване на най-новото развитие на човека може да се долови при твърде изпъкващи личности. Вижте как през 19-то столетие и през началото на 20-то столетие хората се стремяха да добият ясни понятия, правилни вътрешни, ясни импулси за три понятия, които имат най-високо значение за социалния живот: понятието за капитала, понятието за труда, понятието за стока. Огледайте се само в съответната литература на 19-о столетие и от началото на 20-о столетие, как хората се стремяха да познаят, какво означава всъщност капиталът в социалния процес, как онова, към което тогава хората се стремяха в понятия, премина в страхотни борби на външния свят.
Вгледайте се, как онова, което именно хората чувствуват и могат да мислят върху функцията, върху значението на труда в социалния организъм, е вътрешно свързано с особеното чувствуване на хората, което възниква в по-ново време, разгледайте след това – бих могъл да кажа – безпочвеното определение на понятието за стока.
Хората се стремяха да стигнат до яснота по отношение на три практически понятия. Днес ние виждаме живота в цивилизования свят да се развива така, че навсякъде в него живее неяснотата върху троичността: капитал, труд, стока. И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/.
към текста >>
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изс
лед
овател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изс
лед
ва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
Ако хората решат да се издигнат до това, което духовният изследовател може да донесе от света на висшето познание, те ще получат тогава понятия върху онова, което трябва да се роди в социалния живот, ако искаме да напреднем, ако искаме да променим упадъка с един възход.
Ето защо това, което живее във всичко, което се върши в тази сграда и трябва да се върши, не е само една научна потребност, само един теоретически интерес, а в най-широк обхват една необходимост, която налага, щото това, което се изработва тук, което се изследва тук, да направи хората зрели, да отидат от тази сграда към всички страни на света с такива социални импулси в душата, които действително могат да помогнат на нашата упадаща епоха, които да поднесат нагоре нашия така явно слизащ надолу свят.
към текста >>
25.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от нас
лед
ените качества, от общите човешки качества.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта.
към текста >>
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на с
лед
ното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото. Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как с
лед
това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество.
Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно. В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
С
лед
ователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука.
Онова, което се явява тук, е нещо троично. Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни.
Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука.
Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво.
към текста >>
Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме с
лед
ователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора.
Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз.
Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия. Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза. Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма пос
лед
ствията на едно такова патологическо състояние в света.
И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора. Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора. Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество.
Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света.
Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън. А какво правеше още иначе, за да изолира напълно, това не мога сега да Ви опиша. Той искаше да изолира своето тяло от външния свят, за да направи от себе си едно антисоциално същество, за което правеше всевъзможни неща, понеже неговото духовно-душевно беше потопено прекалено дълбоко в тялото, понеже беше прекалено силно свързано с това тяло.
към текста >>
Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя пог
лед
върху патологичното, на този, който правилно г
лед
а нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото.
Напълно в смисъла на Гьотеанизма е да срещупоставим по този начин едното, което води до най-висшето, което въобще можем да постигнем като земни човеци, на онова, което води в патологическите низини. Нужно е само да се запознаем малко с Гьотевото учение за метаморфозата и ще видим това. Гьоте се стреми да познае, как отделните части например на растението се развиват едни от други и, за да познае, как нещата се метаморфозират, той с особено предпочитание поглежда към онези състояния, които се раждат чрез израждането на един лист, чрез израждането на един цвят, чрез израждането на тичинките.
Гьоте е наясно върху въпроса, че насочвайки своя поглед върху патологичното, на този, който правилно гледа нещата, може да му се разкрие именно истинската същност на здравото.
И ние можем да вървим по един правилен път в духовния свят само тогава, когато знаем, в какво се състои действително същността на човешката природа, по какъв сложен начин може да се прояви тази сложна същност на човешката природа.
към текста >>
Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до пос
лед
на крайност, оставяйки само текста на едно изречение.
Но ние виждаме също при други неща, че така да се каже източният човек имаше склонност и в по-късни времена да остане при словото, да не направлява душевните сили през словото, а да живее в самото слово. Ние виждаме това например в речите на Буда. Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения.
Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение.
Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда. Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация. Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията. Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>
Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възг
лед
ите на Буда Ние приемаме тези възг
лед
и само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията.
Ние виждаме това например в речите на Буда. Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения. Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение. Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда. Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация.
Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията.
Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>
Така щото онези хора, които с
лед
това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм.
В гръцкото изкуство тогавашните хора са изживявали нещо различно от онова, което обикновено ние изживяваме днес в изкуството. В гръцкото изкуство се изживяваше още онова, до което Гьоте искаше да се издигне отново чрез самовъзпитание, като изрази своите най-вътрешни подтици с думите: този, на когото природата започва да разбулва своята явна тайна, чувствува един дълбок копнеж към нейната най-достойна тълкувателка, изкуството. За гърците изкуството беше още едно проникване в тайните на мировото съществуване; то не беше само една изява на човешката фантазия, а едно откровение на онова, което се проявява от взаимодействието на човешката фантазия с откровенията на духовния свят чрез инспирацията. Но – бих могъл да кажа – онова, което още протичаше през гръцкото изкуство, изтъня, разреди се все повече и повече и стана съдържание на западните религиозни изповедания. При първоизточника на първичната мъдрост ние имаме работа с един пълносъдържателен живот, но в по-нататъшното развитие имаме работа с това, че този пълно съдържателен духовен живот се разрежда и накрая стигайки до запада образува съдържанието на западните религиозни изповедания.
Така щото онези хора, които след това имат в себе си заложби за една друга епоха, могат да виждат в това, което се е родило като разреждане, само нещо, което те посрещат със скептицизъм.
И всъщност това, което постепенно се развива на запад като атеистичен скептицизъм, не е нищо друго освен реакцията на западната душа срещу източната мъдрост, която е стигнала в упадък. И това ще напредва все повече и повече, ако насреща не излезе едно друго духовно течение.
към текста >>
И онзи, който прониква със своя пог
лед
в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т.
Също както не можем да подмладим действено едно природно същество, което е достигнало вече определено възрастово развитие, така не можем да подмладим действено и онова, което се развива духовно-душевното, когато то е изпаднало в едно състояние на остаряване. От религиозните изповедания на запада, които са потомци на източната прамъдрост, не може да се направи нищо, което да може да изпълни отново човечеството, когато това човечество напредва от познанията, които са били добити от 3 до 4 столетия насам от природознанието и от природонаблюдението. По необходимост ще се развие един все още по-напредващ скептицизъм.
И онзи, който прониква със своя поглед в развитието на света, може да говори именно за това, че от изток на запад минава едно течение на развитието, което се движи към скептицизма, т.
е., че от изток на запад се движи един духовен живот, който, когато е приет от душите вживяващи се все повече и повече в западната култура, трябва да доведе до един все повече заселващ се скептицизъм. всъщност скептицизмът е маршът на духовния живот от изток на запад и той трябва да бъде посрещнат с едно друго духовно течение, което се движи от запад на изток. И ние живеем в кръстосването на това духовно течение и ще видим по-нататък в тези съзерцания, как живеем вътре в това кръстосване.
към текста >>
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не с
лед
ваме силно онзи път, който с
лед
ва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да с
лед
ваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго.
Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството. Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да прос
лед
и по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Първо обаче трябва да обърнем вниманието на това, че западната душа има повече заложби да поеме едно развитие към висшите светове различно от това на източната душа. Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло.
Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после. Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Но ние постигаме това, ако постъпим по с
лед
ния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем с
лед
това да се стремим към нещо друго.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът.
Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго.
Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието. Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Прочетете пос
лед
ната глава на неговата “Теория на цветовете”.
Гьоте се намираше вече на този път. Той направи вече първите стъпки.
Прочетете последната глава на неговата “Теория на цветовете”.
Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
към текста >>
Ето виждате ли, ако искаме да изс
лед
ваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация. Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа. Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване.
към текста >>
Обаче когато с
лед
това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата. Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности. Както казах, това беше преди много години.
Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години.
Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна. След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване.
към текста >>
С
лед
това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга.
Аз се опитах преди много години в определена област да облека в думи онова, което можем да наречем учение за сетивата. Успях да облека в думи по един начин това, което е едно такова учение за човешките сетива, учението за 12-те сетива, успях да сторя това в устни сказки, тъй като при такива сказки човек все още има възможност да обръща и върти така езика /говора/ и чрез повторения да се погрижа за разбирането, за да не се чувствува така силно недостатъкът на нашия език, който не е стигнал още до висотата да изразява такива свръхсетивни същности. Както казах, това беше преди много години. Обаче когато след това исках да напиша и да оформя в книга онова, което дадох в сказки като същинска Антропософия, оказа се нещо странно, че изживяното външно при неговото внасяне във вътрешността стана нещо толкова чувствително, щото езикът не даваше подходящите думи и мисля, че първите напечатани страници, няколко коли, трябваше да чакат в печатницата 5 до 6 години. Понеже исках да напиша по-нататък цялото в стила, в който бях започнал, аз не можах да продължа писането, просто защото отначало езика не можеше да ми даде при тогавашната степен на моето развитие това, което исках да постигна.
След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга.
Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване. То е сторено в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
към текста >>
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, с
лед
ователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
След това се получи едно претоварване с работи и аз не можах и до сега да завърша тази книга. Онзи, който не се отнася така съвестно с това, което дава на своите себеподобни от духовния свят, може да се смее върху едно такова спиране при една временно непреодолима трудност. Обаче който действително е изживял и може да проникне с цялото чувство на отговорност онова, което се получава, когато искаме да опишем пътищата, които сега западното човечество трябва да възприеме към Имагинацията, той знае, че е необходимо много нещо за да бъдат намерени именно правилните думи за едно такова описание. Като път за обучение това е относително просто за описване. То е сторено в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”.
Обаче, когато искаме да постигнем съвсем определени резултати, какъвто беше резултатът да бъде описана същността на човешките сетива, следователно същността на една част от човешката организация, когато искаме да постигнем такива съвсем определени резултати, тогава се явяват трудностите да бъдат схванати имагинациите и да бъдат представени в резки очертания чрез думите.
към текста >>
И когато с
лед
това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове.
Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото. Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал. А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията.
И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове.
Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят. Този друг път чрез имагинацията, това е онзи път, който трябва да основе онова, което трябва да се движи от запад на изток като течение на Духовната наука, като духовно развитие, ако искаме човечеството да напредва. Но ето това е, което в настоящия момент е една от най-важните работи на човечеството: да познаем, че истинският път трябва да бъде този на имагинацията.
към текста >>
26.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, с
лед
ователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза.
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам.
към текста >>
Това живеене в словото беше подсилено с
лед
това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото.
Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията.
И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин.
към текста >>
Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вс
лед
ствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация.
Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин.
И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път.
към текста >>
И понеже всичко беше инстинктивно, с
лед
ователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин.
И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме.
После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път. Ние не можем да искаме в областта на духовния живот да се върнем по един реакционен начин в предисторическите времена или в по-ранни исторически времена на развитието на човечеството.
към текста >>
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага с
лед
това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Наистина в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” е показан един напълно сигурен път в свръхсетивните области, но той описан така, че подхожда за всеки човек, подхожда преди всичко за онези, които не са минали през същинския научен живот. Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
към текста >>
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и с
лед
а от едно познание на математическото мислене.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
С
лед
ователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура.
Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено с
лед
това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светог
лед
”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”.
Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото. Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
към текста >>
И с
лед
като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото.
И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране.
И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото.
Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
към текста >>
Както се вижда, с
лед
излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие. И така аз трябваше да напиша една глава върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. Аз я бях вече написал и тя беше предадена на издателя и непосредствено след това излезе моята книга: ”Мистиката в зората на новия духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед”, чрез която преведох пътя от чисто философското ориентиране към антропософското ориентиране. И след като тази книга излезе от печат, аз получих обратно моя ръкопис от издателя, придружен само от хонорара, за да не се възпротивя, защото с това беше заплатен данъка на правото.
Както се вижда, след излизането на моята горепосочена книга научните върхушки не искаха да имат от мене вече една глава написа на върху естественонаучното развитие на Гьоте.
към текста >>
С
лед
ователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
към текста >>
Но за да засилим психическите сили и да пог
лед
нем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи.
Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси с
лед
това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да прос
лед
и явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
Духовното изс
лед
ване изисква далече повече работа отколкото изс
лед
ването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време.
Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория.
То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля. И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие. Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно.
към текста >>
И с
лед
като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с пог
лед
а си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че с
лед
това тази същност се освобождава повече или по-малко.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така.
към текста >>
С
лед
това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко.
След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща.
Обаче всичко това става по несъзнателен начин. Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят. Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация.
към текста >>
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да прос
лед
и това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин.
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
към текста >>
Ние прос
лед
яваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух.
Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл. Звукът е също и нещо друго освен звук във физическия смисъл. Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят.
Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух.
Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух. Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>
Той спира при тези пос
лед
ните, остава при тях, вживява се в тях.
Имагинацията, поглъщайки външното възприятие така да се каже лишено от представи, да упражняваме сега един вид дейност противоположна на тази, която източният човек упражнява по отношение на говора, на възприятието на мисълта и на възприятието на Аза.
Той спира при тези последните, остава при тях, вживява се в тях.
Стремящият се към Имагинацията се провира през обонянието, вкуса и осезателното възприятие, прониква във вътрешността, така щото тогава, оставайки необезпокояван от обонятелното, вкусовото и осезателното възприятие, срещу него застава онова, което може да се изживее с равновесието, движението и живота.
към текста >>
Особено интересно е, с
лед
една такава подготовка, да прос
лед
им онова, което ни се предлага често пъти от западната мистика.
Особено интересно е, след една такава подготовка, да проследим онова, което ни се предлага често пъти от западната мистика.
Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са. Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това. Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин.
към текста >>
Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изс
лед
овател, се разкрива всичко това.
Особено интересно е, след една такава подготовка, да проследим онова, което ни се предлага често пъти от западната мистика. Без съмнение, аз съм далече, твърде далече от това да не призная поетичното, красивото, изобилието на фантазията, които някои мистици проявяват. Аз се удивлявам на онова, което например са.
Тереза е поднесла, което са поднесли Мехтхилд от Магдебург и други, даже и Майстер Екардт и Йоханес Таулер; обаче за онзи, който е един истински духовен изследовател, се разкрива всичко това.
Разкрива се всичко това, което се ражда, когато човек върви по пътя за вътрешността и не прониква през областта на обонянието, на вкуса, на осезанието. Прочетете у някои отделни хора, които са описали ясно това, което са изживели по този начин. Те говорят за едно вкусване на вътрешността, за едно вкусване по отношение на онова, което живее като духовно-душевно естество вътре в човека; те говорят също за едно мирисане и в известен смисъл говорят също и за едно осезание. И онзи, който знае да чете правилно, ще види съвсем ясно при една Мехтхилд от Магдебург например или при една св. Тереза: те вървят по този път към вътрешността, но не могат да преминат през областта на обонянието, на вкуса и на осезанието и описват в красиви поетически образи, но все пак описват само онова, което се нарича да мирише човек себе си вътрешно, да вкусва себе си вътрешно, да се осезава вътрешно.
към текста >>
Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изс
лед
овател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св.
Да, трябва да признаем, че да се види истинският образ на действителността с действително духовно развито сетиво, това не е така приятно както да слушаш да ти се разказва за една сладострастна мистика – защо то все пак тя е сладострастна. Всъщност такава мистика задоволява само един рафиниран, насочен навътре егоизъм на душата.
Както казах, да се удивлявам на тази мистика, както иначе хората и се удивляват, мога също и аз, но като истински духовен изследовател човек трябва да знае, че тази мистика спира на половината на пътя, че онова, което се проявява в красивите поетически образи на Мехтхилд от Магдебург и т.н., на св.
Тереза, в действителност не е нищо друго освен онова, което човек помирисва, вкусва, осезава, преди да е стигнал до действителната вътрешност. При известни обстоятелства истината е неприятна, може би понякога и ужасна. Обаче на днешното човечество не му подобава да стане рахитично чрез една мъглива, несъвършена мистика. На днешното време му прилича единствено това, да проникне с мощна духовна сила в действителната вътрешност на човека, с онази сила, която сме постигнали много по-дисциплинира но за външния свят в естествената наука, и сме я постигнали не напразно. Ние я приемаме по нейната дисциплинирана, методическа страна.
към текста >>
Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме пос
лед
вали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие.
Аз зная, че ако не бих говорил така, както трябва да говоря съобразно с истината, биха ме последвали всички бръщолевещи, мъгливи мистици, които се стремят към мистиката, за да задоволят едно вътрешно духов но сладострастие.
Но не за това може да се касае във всичко, което култивираме и развиваме от тук, а само за това, да намерим сили за живота, сили, които като духовни сили могат да влизат в нашия научен и социален живот.
към текста >>
С
лед
това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността.
И тогава, когато минали през това, тогава е настъпило нещо съвсем особено. Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”.
След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността.
Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго.
към текста >>
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, с
лед
това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация.
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна.
към текста >>
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, с
лед
като се е развил мантрически, с
лед
като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин.
И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна.
Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин.
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
към текста >>
Това е за него една с
лед
ваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад.
Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин.
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад.
Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено.
към текста >>
Какво постига с
лед
ователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад.
Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане?
Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта. Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено. Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм.
към текста >>
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, с
лед
като тялото е отложено.
Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад. Какво постига следователно източният ученик на йогата, като се отдава на съзнателното и регулирано разнообразно дишане? Той изживява тогава в дишането нещо твърде особено. Той изживява в дишането онова, което се намира във въздуха, когато схващаме този въздух не само физически, а когато го свързваме с нас и чрез това можем да го схващаме духовно. Човек който става истински ученик на йогата, изживява във вдишването онова, което го организира, организми намира го духовно, което не е изчерпало своята задача в този живот до смъртта, а което, прониквайки в нас чрез духовността на външния въздух, създава в нас нещо, което минава през вратата на смъртта.
Да изживява човек съзнателно процеса на вдишването, това значи той да изживява онова в себе си, което е нещо вечно, което продължава да живее, след като тялото е отложено.
Защото да изживее човек съзнателно процеса на дишането, това значи той да изживее реакцията на вътрешността на вдишването, значи да изживее онова, което в нашето духовно-душевно съществуване е предшествувало раждането или да речем предшествувало е нашето зачатие, което вече е сътрудничело върху оформянето на нашия зародиш, което по-нататък е работило върху нашето детство в нашия организъм. Да схване човек съзнателно процеса на дишането, това значи да схване себе си отвъд раждането и смъртта. Напредването от изживяването на говора, на словото, към изживяването на процеса на дишането означаваше едно изживяване по-нататък в инспиративното схваща не на вечното в човека. Ние западните хора трябва да изживеем така да се каже същото в една друга сфера.
към текста >>
С
лед
това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението.
Когато вдишваме въздух, този въз дух натиска върху нашата диафрагма, върху нашия организъм. Мозъчната вода е изтласкана през канала на гръбначния стълб на горе към мозъка. Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването.
След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението.
Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването.
към текста >>
Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по с
лед
ния начин.
Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин.
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел. Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия. Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците.
към текста >>
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в нас
лед
ство натурфилософски съчинения на Хегел.
Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин.
Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел.
Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия. Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия. Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”.
към текста >>
Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възг
лед
, своята натурфилософия.
Това трябваше така да се каже да бъде срещупоставено на онова, което – бих могъл да кажа – можа да бъде изживяно като задънената улица по следния начин. Беше през 1841 година, когато Мишеле, берлинският философ, публикува оставените в наследство натурфилософски съчинения на Хегел. Хегел беше работил заедно с Шелинг в края на 18-то столетие за създаването на една натурфилософия.
Шелинг като млад разпален дух беше построил първо по един забележителен начин от това, което той наричаше интелектуален възглед, своята натурфилософия.
Обаче той стигна до една точка, от която не можа да отиде по-нататък. Той стигна до точката, където се задълбочи в мистиците. За неговото задълбочаване в мистиката говорят по такъв чудесен начин неговата книга “Бруно или върху божествения и естествен принцип на нещата”, или неговата хубава книга “Човешката свобода или произходът на злото”. Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия.
към текста >>
Той се беше стремил към един интелектуален възг
лед
.
Но всичко това не отиде по-нататък. Шелинг започна да мълчи, само постоянно обещаваше, че трябваше да излезе още една философия, която трябваше да разкрие същинските тайни сили, които се показваха само загатващо в неговата дотогавашна натурфилософия. И когато Хегеловата Натурфилософия бе издадена от Мишеле през 1841 година, положението беше такова, че Шелинг все още не беше съобщил на света онова, което че сто пъти беше обещавал, неговата същинска философия на откровението. Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия.
Той се беше стремил към един интелектуален възглед.
Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание.
към текста >>
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизс
лед
ването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание.
Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място. А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия.
И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание.
Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
към текста >>
Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възг
лед
и, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, с
лед
ователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата.
Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
И с
лед
цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Наг
лед
но съзерцание и доказателство.
За наименованието на курса. Необходимост от реорганизация на различните научни области.
Нагледно съзерцание и доказателство.
Математико-механичен начин за наблюдение в астрономията от времето на Коперник и Галилей. Той не е абсолютен, но е възникнал от потребността за развитие на човечеството. Съвременното човечество се стреми към лесно разбираеми и завладяващи представи. Кант, Дюбоа-Раймонд, Нютон. Взаимното неразбиране между математици и медици.
към текста >>
Възг
лед
ът на Тихо Брахе.
Отсъствие на връзка между астрономия и ембриология. Изказването на Гьоте в „Изречения в проза“. За методическия похват в този курс. Внушаващата уважение точност на науката в календара при халдейците.
Възгледът на Тихо Брахе.
Коперник и планетарните орбити. Използване на метода за пресмятане на Тихо Брахе и днес. Третият закон на Коперник и днешното му игнориране. Неопределеността в съвременната астрономия. Необходимост от обосноваване на астрономията, изхождайки от човека.
към текста >>
Проблемност на възг
лед
а ни по отношение на небето.
Проблемност на възгледа ни по отношение на небето.
Разсъждението на Ернст Мах. Преодоляване на неопределеността на този възглед чрез вграждане на човека в космоса. Земята на геолозите е абстракция. Растителното царство като отваряне и затваряне на очите на Земята в посока към космоса. Устремяването на вегетацията към облик посредством слънчевото; центрирането в зародиша посредством земното.
към текста >>
Преодоляване на неопределеността на този възг
лед
чрез вграждане на човека в космоса.
Проблемност на възгледа ни по отношение на небето. Разсъждението на Ернст Мах.
Преодоляване на неопределеността на този възглед чрез вграждане на човека в космоса.
Земята на геолозите е абстракция. Растителното царство като отваряне и затваряне на очите на Земята в посока към космоса. Устремяването на вегетацията към облик посредством слънчевото; центрирането в зародиша посредством земното. Аналогичните въздействия в първите години от живота на детето. Слънчевото и земното въздействат на човека в денонощния цикъл върху духовно-душевното, а в годишния цикъл – върху телесно-физическото.
към текста >>
С
лед
ващите с
лед
това изпълнени с предразсъдъци дедукции.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене. Трите закона на Кеплер като гениални индукции.
Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции.
„Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината. Методически гледни точки.
към текста >>
Методически г
лед
ни точки.
Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции. „Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас. Хипотезата за мъглявината.
Методически гледни точки.
Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви. Живата подвижност в планетната система. Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост.
към текста >>
С
лед
ствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост.
Методически гледни точки. Към хипотезата за мъглявината се добавят комети и струпване на метеорити. Реалността избягва понятието за елиптичните орбити около Слънцето. По форма и положение орбитите трябва да си ги представяме изменчиви. Живата подвижност в планетната система.
Следствие от нарушаването ѝ би била нейната скованост.
Несъизмеримостта на циркулационните времена става непредвидимо. Петер Хил и кабарето. Космическите процеси се забулват в аритметически неразбираемото – ембрионалните процеси излизат от геометрично неразбираемото в достъпна за наблюдение форма. Проблемът за приложимостта на математиката към действителността. Аритметичните закони (комутативен, асоциативен, дистрибутивен) са постулати, но не аксиоми за действителността.
към текста >>
Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; с
лед
оплождането – член на космоса.
Противоположност на нервно-сетивните процеси и процесите на обмяна на веществата, представите и процесите на оплождане. Ритмичните процеси като междинни. Подреден и неподреден космос. Главата и астрономическото; обмяната на веществата и метеорологическото. Паралелизъм на формирането на спомените и процесът на женските функции.
Яйцеклетката преди оплождането – член на организма; след оплождането – член на космоса.
Двойственост в човека на образните представи и преживяването на реалността като въпрос на теорията на познанието. Системата йога като древен път за решаването му. Библейската история за сътворението и ембрионалната ѝ интерпретация. Необходимост от саморазвитие на човека за преодоляване противоположността между астрономията и ембриологията.
към текста >>
Г
лед
на точка: духовното развитие на човечеството като реагент на генезиса на небесните явления.
Гледна точка: духовното развитие на човечеството като реагент на генезиса на небесните явления.
XIII век като най-важен период в развитието на човечеството. Схоластиката и противоположността на реализма и номинализма. Поява на доказателства за битието на Бога. Винсенц Кнауер като късен реалист. XIII век като средната точка между два ледникови периода.
към текста >>
XIII век като средната точка между два
лед
никови периода.
Гледна точка: духовното развитие на човечеството като реагент на генезиса на небесните явления. XIII век като най-важен период в развитието на човечеството. Схоластиката и противоположността на реализма и номинализма. Поява на доказателства за битието на Бога. Винсенц Кнауер като късен реалист.
XIII век като средната точка между два ледникови периода.
Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси.
към текста >>
Връзка на измененията на земните отношения с времената на пос
лед
ния
лед
ников период.
Поява на доказателства за битието на Бога. Винсенц Кнауер като късен реалист. XIII век като средната точка между два ледникови периода. Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура.
Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период.
Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация. Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси. Платоновата година във връзка с дишането на човека. Почитането на боговете преди и сега.
към текста >>
Ритъмът в
лед
никовите периоди и в космическите процеси.
XIII век като средната точка между два ледникови периода. Развитие на човешката разумност. Духовното развитие от древноиндийската до съвременната култура. Връзка на измененията на земните отношения с времената на последния ледников период. Полярна зона, умерена зона, тропическа зона в тяхното въздействие върху човешката организация.
Ритъмът в ледниковите периоди и в космическите процеси.
Платоновата година във връзка с дишането на човека. Почитането на боговете преди и сега.
към текста >>
Нарастване на живота на сетивата от времето на
лед
никовия период.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период.
Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
към текста >>
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на пос
лед
ния
лед
ников период.
Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието. Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите.
(Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период.
Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето. Чувствителният инструмент на организацията на човека като реагент за движенията в небесното пространство. Твърдата евклидова и вътрешно подвижната координатна система, различна от тази на Херман Минковски. Противоположността на вертикалите при растенията и човека.
към текста >>
Ретроспективен пог
лед
към предните седем лекции.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции.
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят. Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения.
към текста >>
Г
лед
ната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди
лед
никовия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции.
Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят.
Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето.
към текста >>
Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество с
лед
половата зрелост в контраст с животното.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции. Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят. Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта.
Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното.
Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система. Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения. Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес.
към текста >>
Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде пос
лед
ователно съизмерими отношения.
Ретроспективен поглед към предните седем лекции. Гледната точка на еманципацията: в днешната волева култура на сетивния живот човек е добил вътрешен запас от сили, докато живота на представите му преди ледниковия период (в атлантската епоха) изцяло е зависел от обкръжаващия свят. Периодите на светъл и тъмен живот на представите, еманципиран от деня и нощта. Сравнение с еманципирания от лунните фази ритъм на женските функции, с противоположността на едногодишни и многогодишни растения и с развитието на човешкото същество след половата зрелост в контраст с животното. Несъизмеримостта на времето на въртене поддържа живота в планетната система.
Изчисленията се основават на гравитацията, която би трябвало да даде последователно съизмерими отношения.
Противоположност на планетите с гравитацията и на кометите със силите на отблъскване от Слънцето. Хегел за кометите и благоприятните за гроздето години. Кеплер. Дълбокото му изказване за излишъка на комети, потвърждаващо се днес. Сили на налягане, а в етерната област – сили на всмукване. Топлината като редуване на положителна и отрицателна материя.
към текста >>
С
лед
ване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им.
Три формиращи принципа в човека: сфера, радиус, контур. Метаморфоза на формата на лемнискатата в строежа на човешките кости. Противоположност на глава и крайници в тяхното съответствие на над- и подслънчевите планети в положение на опозиция или в положение на съвпад. Радиално-вертикалното в човешката форма и връзката ѝ с орбитата на Слънцето. Линията на гръбнака на човека и животното във връзка с орбитите на Слънцето и Луната.
Следване на Земята относно Слънцето и съвпадане на орбитите им.
Уговорка относно приказката, че тук се извършва революция в астрономията. Става дума за включване на човешката форма в системата на движение на звездите. Трудностите на съвместното осмисляне на наблюдаваните и изчислените звездни орбити. Идеята за трите Слънца. Природните царства: камък, растение, животно, човек и идеалната им среда.
към текста >>
Това е системата на 3-та с
лед
атлантска култура.
Хелиоцентричната система на Аристарх Самоски.
Това е системата на 3-та следатлантска култура.
Птолемеевата мирова система. Тя е ограничена от 4-ти културен период. Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система. Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Процесът на абстрахиране във възг
лед
ите на Нютон.
Разликата между горни и долни планети спрямо Слънцето, като основа на птолемеевата система. Отношение към човешката организация над и под сърцето. Значение на птолемеевата система в историческото развитие на човечеството. Кеплер и привидното му връщане към хелиоцентричната система на египтяните. Характеристика на древната хелиоцентрична система и птолемеевата система.
Процесът на абстрахиране във възгледите на Нютон.
Противоположност на горни и долни спрямо Слънцето планети и противоположностите човек-животно и растение-минерал.
към текста >>
Ембрионът „предава по нас
лед
ство“ мировите сили за по-нататъшния живот.
Критика на прибързаността при издигането на теории. Изискването за различаване на относително и абсолютно движение. Сферични и радиални движения и принцип на Доплер. Критерият за реално движение стои във вътрешни отношения с движещото се. Развилият се човек в много отношения е еманципиран от космоса, но не и ембрионът.
Ембрионът „предава по наследство“ мировите сили за по-нататъшния живот.
Хоризонтала и вертикала: трябва да се спи в хоризонтално положение, произволни движения човек извършва във вертикално положение. Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното. Както произволното движение, така и смъртта при човека и животното са различни.
към текста >>
Задачи за изс
лед
ователския институт.
Противоположност на обмяната на веществата при двете положения. Умора. Позоваване на социалните науки. Противоположност на човека и животното. Както произволното движение, така и смъртта при човека и животното са различни. Феноменологията като метод.
Задачи за изследователския институт.
Строеж на Слънцето. Процесите протичат в обратно направление в сравнение със Земята. Слънчевите петна. Разглеждане на аналитичната геометрия във връзка със синтетичната геометрия като много добро начало за качествена математика.
към текста >>
Гравитацията като принцип „влачи с
лед
себе си“.
Направление на растежа на растенията и човека като свързваща линия на Земята и Слънцето, но с противоположно значение. Полярност между растение и човек, Земя и Слънце; крайници и глава на човека. Взаимните движения на Слънцето и Земята по ротационна лемниската. Слънцето и Земята във връзка с другите планети. Те, собствено, сменят местата си.
Гравитацията като принцип „влачи след себе си“.
Движенията на вътрешните и външните планети по лемниската. Тяхната противоположност като радиални и сферични движения. Работата не е да се каже нещо, което се разминава с общоприетото. Указание за необходимите корекции в астрономията: истинско Слънце, междинно Слънце, средно Слънце; уравнения на Бесел (корекции). Отхвърляне на изискването за простота.
към текста >>
Слънчевата и земната същности трябва навсякъде да се прос
лед
яват в човека.
Земята и Слънцето като притискаща положителна и съответно всмукваща отрицателна материя. Обяснение на гравитацията. Имагинерните числа като преход към астралното.
Слънчевата и земната същности трябва навсякъде да се проследяват в човека.
Разлагането на слънчевото действие на различни компоненти. Търсене на единството. Розата и розовия храст. Изменчивост на небесното движение по лемнискатата. Застиналост и изменчивост в планетната система.
към текста >>
Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо с
лед
ва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика.
Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество. Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
към текста >>
Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изс
лед
вания като въпрос на душевно мъжество.
Нейната противоположност в отношенията на планетите. Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода.
Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество.
Преодоляване на днешното мислене. Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
към текста >>
28.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Днес бих искал да направя малко встъпление по отношение на това, за което ще стане дума в с
лед
ващите дни.
Скъпи приятели!
Днес бих искал да направя малко встъпление по отношение на това, за което ще стане дума в следващите дни.
Бих искал да го направя, за да ви информирам предварително за целта на тези обсъждания. Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно определена цел да дам в научно отношение някои допълнителни гледни точки. Бих искал да се предпазя от това, този така наречен курс да бъде наречен „астрономически курс“. Това не трябва да се прави. Той трябва да се занимае с нещо, което ми се струва особено важно в наше време.
към текста >>
Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно определена цел да дам в научно отношение някои допълнителни г
лед
ни точки.
Скъпи приятели! Днес бих искал да направя малко встъпление по отношение на това, за което ще стане дума в следващите дни. Бих искал да го направя, за да ви информирам предварително за целта на тези обсъждания.
Задачата ми през тези дни не е разглеждане на някоя ограничена специална област, но искам с точно определена цел да дам в научно отношение някои допълнителни гледни точки.
Бих искал да се предпазя от това, този така наречен курс да бъде наречен „астрономически курс“. Това не трябва да се прави. Той трябва да се занимае с нещо, което ми се струва особено важно в наше време. Затова го нарекох: „Отношение на различните естественонаучни области към астрономията“. И днес искам да поясня, какво, собствено, имам предвид, давайки такова наименование.
към текста >>
Работата стои така, че с
лед
относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени.
Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
към текста >>
Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мирог
лед
.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране.
Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед.
От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат. Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област. И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области.
към текста >>
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, с
лед
това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
Работата стои така, че след относително кратко време, вътре в така наречения научен живот, ако той не иска да стигне до пълен упадък, трябва да станат съществени промени. Особено е необходимо известен брой науки, групирани под определени наименования и представени под тези наименования в обикновените ни училища, да се извадят от тези групирания и да се разпределят според други съображения, така че в научните ни области трябва да стане до определена степен широко прегрупиране. Защото групирането, което имаме сега, явно е недостатъчно за да се стигне до съответстващ на реалността мироглед. От друга страна, съвременният ни живот толкова силно е прилепнал към това разделяне, че катедрите сега просто са формирани съгласно тази традиционна структура. Най-много се ограничават с това, съществуващите установени научни области на свой ред да се разделят на специални области и за тези специални области да търсят специалисти, както е прието да се наричат.
Но в целия този научен живот трябва да станат промени, доколкото трябва да се появят съвсем други категории, и в тези категории много от нещата разработвани днес, да кажем, в зоологията, разработвани в психологията, след това на свой ред – в теорията на познанието, ще се окажат обединени в новообразувала се научна област.
И напротив, предишните научни области, които са работили повече с абстракции, ще трябва да изчезнат. Ще трябва да се появят съвсем нови научни области. В началото ще се появят трудности във връзка с това, че хората днес са свикнали с определени научни категории и само с големи усилия могат да прехвърлят мост към това, което им е крайно необходимо за обединението на научния материал в съответствие с действителността.
към текста >>
И така, моля ви да разглеждате тези лекции като нещо цяло, тоест да търсите ясни доказателства за много неща, които в първите лекции ви се струват просто като твърдения, чак в пос
лед
ните доклади.
Виждате ли, начинът на представяне на научните факти приет днес, трябва да претърпи известни промени поради това, че той е роден от днешната ни научна структура, която трябва да бъде преодоляна. Днес, именно сочейки към някакви факти, които са далеч от разбирането на човека, доколкото с цялата си наука той просто не се среща с тях, често е прието да се казва: твърди се, но не е доказано. – Разбира се, работата е в това, че при научната дейност днес просто възниква необходимост много неща да се казват, основавайки се на наблюдението, което после е необходимо да се проверява, поради натрупването на все по-голямо количество факти, изискващи провеждането на проверка. Няма да предполагаме, че, да кажем, в самото начало на някое разглеждане работата ще тръгне така, че до нищо да не се доберем и да кажем: с това нищо не се доказва. С течение на времето нещата, разбира се, се доказват, проверяват се, но много неща трябва да бъдат представени в началото просто изхождайки от наблюдението, за да се създадат подходящите понятия и подходящите идеи.
И така, моля ви да разглеждате тези лекции като нещо цяло, тоест да търсите ясни доказателства за много неща, които в първите лекции ви се струват просто като твърдения, чак в последните доклади.
Там ще бъде потвърдено много от това, което засега ще дам, например, като понятия и идеи въобще.
към текста >>
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна г
лед
на точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията.
За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи.
към текста >>
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разг
лед
ат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига. И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността. С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
към текста >>
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на г
лед
ната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник.
към текста >>
Съответно, човечество в други времена стига до други изс
лед
вания[4].
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили. Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили.
Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4].
Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало.
към текста >>
С
лед
това е нашата мирова система на Коперник.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили. Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили.
След това е нашата мирова система на Коперник.
Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили. И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
към текста >>
И така, това, какъв вид ще приеме мирог
лед
ът, зависи от човечеството, и не с
лед
ва високомерно да се г
лед
а към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
След това е нашата мирова система на Коперник. Тя пак изхожда от други душевни сили. Те са се развивали не защото именно сега човечеството има щастието да стигне до обективността, докато всички предишни хора са приличали на деца, а защото човечеството, започвайки от средата на XV век, се е нуждаело от развитието именно на математико-механичните способности, които по-рано е нямало. Човечеството се е нуждаело от развитието на тези математико-механични способности, и затова то вижда днес небесните явления в образа на тези математико-механични способности. Някога то отново ще разглежда тези явления по друг начин, когато за собственото му развитие, за собственото му изцеление и добруване, от дълбините на душата му ще бъдат извлечени други сили.
И така, това, какъв вид ще приеме мирогледът, зависи от човечеството, и не следва високомерно да се гледа към предишните времена, когато човечеството се е намирало още в детска възраст, а нашето време да се разглежда като такова, когато най-накрая е постигната пълната обективност, която ще остане за вечни времена.
към текста >>
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което с
лед
това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими представи – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат представи, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда.
Това, което е станало особена потребност на новото човечество, и което след това се е разпространило също и върху научните потребности, е стремежът, от една страна, по възможност да има лесно обозрими представи – такива са математическите, а от друга страна, стремежът към това, да се получат представи, при които колкото се може по-силно можем да се отдаваме на вътрешната принуда.
Съвременният човек тутакси става неуверен и нервозен, когато не е подложен на такава силна вътрешна принуда, като например, при представяне на аргумента, стоящ в основата на теоремата на Питагор, а когато чувства, че трябва сам да решава, че вместо него няма да решава нарисуваната фигура и той сам трябва да решава, трябва да развива душевна активност. Тогава той тутакси става неуверен и нервозен. С това съвременният човек не е съгласен. Той казва, че това не е точна наука и тук се намесва субективността. Съвременният човек, собствено, е ужасно пасивен.
към текста >>
Правим изчисления и наг
лед
но имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления.
Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание. Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“. – И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди.
Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления.
Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията. Да разгледаме сега, да кажем, молекулата. В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе.
към текста >>
Да разг
лед
аме сега, да кажем, молекулата.
Дюбоа-Раймонд[6] в своята реч е формулирал границите на естествознанието, като е казал: „Ние схващаме в природата само това и удовлетворяваме нашата потребност от причинност само чрез това, което може да стане за нас астрономическото познание“. – И така, ние разглеждаме небесните явления по такъв начин, че рисуваме небесни карти със звезди и изчисляваме чрез това, което имаме като материал. Можем точно да обозначим: тук има звезда, тя въздейства със своята сила на привличане върху другите звезди. Правим изчисления и нагледно имаме пред себе си отделните неща, които включваме в своите изчисления. Това е, което преди всичко сме внесли в астрономията.
Да разгледаме сега, да кажем, молекулата.
В молекулата, ако е достатъчно сложна, имаме различни атоми, които си въздействат един на друг със силата на привличане, и които се движат един около друг. Имаме малка вселена. Разглеждаме тази молекула по образеца на звездното небе. Наричаме това „астрономическо познание“. Разглеждаме атомите като малки мирови тела, молекулата – като малка мирова система, и сме удовлетворени ако това ни се удаде.
към текста >>
Виждате ли, ако стремежът е да се стигне до рационална терапия, тоест стремежът е да се види ефективността на някое лекарство, трябва да сме в състояние така да прос
лед
яваме атомите в субстанцията на лекарството, както обикновено прос
лед
яваме Луната, Слънцето, планетите и неподвижните звезди.
Виждате ли, ако стремежът е да се стигне до рационална терапия, тоест стремежът е да се види ефективността на някое лекарство, трябва да сме в състояние така да проследяваме атомите в субстанцията на лекарството, както обикновено проследяваме Луната, Слънцето, планетите и неподвижните звезди.
Нужно е да умеем всичко да превръщаме в малки мирови системи. И, изхождайки от изчисленията, би могло да се каже, как действа едно или друго лекарство. В не много отдавнашни времена, това даже е било идеал за някои. Сега вече сме се отказали от такива идеали. Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес.
към текста >>
Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непос
лед
ователност.
Но това търпи крах не само по отношение на такива отдалечени области, като успешната терапия, но и по отношение на по-близки, просто защото нашите науки са така раздробени, както го виждаме днес. Виждате ли, днешният медик получава такова образование, че той владее истинската математика извънредно слабо. Тоест, може би, с него още може да се говори за необходимостта от астрономическо познание, но съвсем нищо не може да се направи, ако стане дума да се вкарат математическите идеи в неговата област. Затова всичко, което имаме освен математиката, механиката и астрономията в тесния смисъл на думата, днес трябва да се обозначи като ненаучно. Но това, естествено, не се прави.
Другите науки също се определят като точни и в това отново може да се види непоследователност.
Характерно за съвременността е това, че стана възможно да се издигне общото изискване всичко да се разбира по образец на астрономията.
към текста >>
По-късно в това направление са били проведени класически изс
лед
вания в училището на Гегенбар[10].
Бих искал с един пример да ви покажа, колко трудно е днес наистина продуктивно да се говори с хората за определени неща. Вие знаете, че в съвременната биология голяма роля играе въпросът за формата на черепните кости на човека. Често съм говорил за тези неща във връзка с нашите антропософски лекции. Формата на черепните кости на човека – по отношение на този предмет Гьоте[8] и Окен[9] са направили грандиозни предположения.
По-късно в това направление са били проведени класически изследвания в училището на Гегенбар[10].
Но нещо, което би могло да задоволи потребността от по-задълбочено познание в това направление, днес никъде няма да намерите. Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика.
към текста >>
Това наг
лед
но се проявява в посочения от мен проблем.
Спори се, прав ли е бил в известна степен Гьоте или не, когато е твърдял, че черепните кости са трансформирани гръбначни прешлени, кости на гръбначния стълб, обаче към някакъв решителен извод по този въпрос, по определени причини днес така и не се е стигнало, доколкото в кръговете, където се говори за тези неща, те едва ли могат да бъдат разбрани, а там, където е възможно да бъдат разбрани, не се говори за тези неща, защото не се интересуват от тях. Виждате ли, днес е почти невъзможно да се събере колегия, която би се състояла от истински днешен медик, истински днешен математик, владеещ висшата математика, и трети, който достатъчно добре би разбирал и двамата. Такива трима човека днес едва ли могат да се разберат. Този, който се намира по средата, малко разбира другите двама; в краен случай той може да говори както с математика, така и с медика. Но математикът и медикът няма да стигнат до взаимно разбиране по важните проблеми, доколкото това, което медикът може да каже, не интересува математика, а това, което може да каже математикът – или би могъл, ако изобщо би започнал да говори на тази тема, е непонятно за медика, доколкото той няма необходимата математическа подготовка за това.
Това нагледно се проявява в посочения от мен проблем.
към текста >>
Математикът може да създаде днес посредством своите математически изс
лед
вания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън.
Днес хората си представят: ако черепните кости са трансформирани прешлени, би трябвало да можем чрез някаква пространствено представима метаморфоза, директно да се придвижим от гръбнака към черепната кост. Да се разшири тази представа и към тръбните кости не става, по силата на вече приведените доводи.
Математикът може да създаде днес посредством своите математически изследвания представа за това, какво, собствено, означава, когато обръщам ръкавица, ако вътрешната страна я изкарвам навън.
Трябва да се представи определена математическа обработка на факта, така че това, което е било обърнато навън, да се обърне навътре, и това, което е било обърнато навътре, да се обърне навън. Схематично ще го изобразя така (рис. 1): някакво образувание, което отначало е обърнато навън с бялото, а отвътре е червеното. С това образувание ще се отнесем както при обръщането наопаки на ръкавица, така, че сега то да стане червено отвън, а вътре бяло (рис. 2).
към текста >>
Тогава ще открием, че вс
лед
ствие на простото обръщане предметът ще получи съвсем друга форма.
Да отидем сега по-далеч. Да си представим, че това, което имаме тук, е снабдено с вътрешни сили, че да не можем да го обърнем просто като ръкавица, която и обърната изглежда като ръкавица, а да допуснем, че това, което обръщаме, излиза навън с друга напрегнатост на силите, отколкото навътре.
Тогава ще открием, че вследствие на простото обръщане предметът ще получи съвсем друга форма.
Образуванието преди да го обърнем ще бъде такова (рис. 1). Когато го обърнем, се отчитат едни сили в червеното и други сили в бялото, и следствие от това чисто преобръщане ще бъде появата на това образувание (рис. 3). По такъв начин е възможно, само чрез преобръщане да се появи това образувание. Когато червеното е обърнато навътре, то не може да развие силата си. Когато е обърнато навън, то може сега да се развива по друг начин.
към текста >>
Когато го обърнем, се отчитат едни сили в червеното и други сили в бялото, и с
лед
ствие от това чисто преобръщане ще бъде появата на това образувание (рис. 3).
Да отидем сега по-далеч. Да си представим, че това, което имаме тук, е снабдено с вътрешни сили, че да не можем да го обърнем просто като ръкавица, която и обърната изглежда като ръкавица, а да допуснем, че това, което обръщаме, излиза навън с друга напрегнатост на силите, отколкото навътре. Тогава ще открием, че вследствие на простото обръщане предметът ще получи съвсем друга форма. Образуванието преди да го обърнем ще бъде такова (рис. 1).
Когато го обърнем, се отчитат едни сили в червеното и други сили в бялото, и следствие от това чисто преобръщане ще бъде появата на това образувание (рис. 3).
По такъв начин е възможно, само чрез преобръщане да се появи това образувание. Когато червеното е обърнато навътре, то не може да развие силата си. Когато е обърнато навън, то може сега да се развива по друг начин. Същото се отнася и за бялото. То може да развива своята сила, само бидейки отвътре.
към текста >>
Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изс
лед
ваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост.
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка. Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин. Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост! Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4).
Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост.
Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5). Сега бялото ще бъде вътре, а
към текста >>
Това сега се изс
лед
ва.
И така, изучавайки организма, се стига до клетката. И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет. Така че схематично клетката може да се представи примерно така: има скелет на клетката, а този скелет е потопен в субстанция, която е образувана по друг начин, отколкото скелетът на клетката (рис.6). И така, трябва да си представяме клетката като изградена от течна постоянна маса, нямаща своя форма, и от нейния скелет, имащ разнообразна по вид форма.
Това сега се изследва.
За да се изучи клетката, се постъпва примерно по следния начин: определени нейни части се оцветяват, а други части не се оцветяват.
към текста >>
За да се изучи клетката, се постъпва примерно по с
лед
ния начин: определени нейни части се оцветяват, а други части не се оцветяват.
И ако в началото се разглежда само така наречената главна маса на клетката, освен ядрото и мембраната, в нея могат да се открият две различаващи се една от друга части. Това са течната прозрачна част и другата част, образуваща своего рода скелет. Така че схематично клетката може да се представи примерно така: има скелет на клетката, а този скелет е потопен в субстанция, която е образувана по друг начин, отколкото скелетът на клетката (рис.6). И така, трябва да си представяме клетката като изградена от течна постоянна маса, нямаща своя форма, и от нейния скелет, имащ разнообразна по вид форма. Това сега се изследва.
За да се изучи клетката, се постъпва примерно по следния начин: определени нейни части се оцветяват, а други части не се оцветяват.
към текста >>
И това се изс
лед
ва.
Благодарение на това, чрез кармин или шафран, или друго вещество, използвано за оцветяване на клетката, се получава нейния видим образ, така че да могат да се формират определени представи и за вътрешния строеж на клетката.
И това се изследва.
Изучава се, как се променя този вътрешен строеж, когато, например, се опложда женската зародишна клетка. Проследяват се отделните стадии, как се изменя клетката в своята вътрешна структура, как след това се дели, как се присъединява друга част, клетка след клетка, и от съединяването се образува форма със сложен строеж. Това се изследва. Но на никого не му хрумва да се запита: с какво, собствено, е свързан целият този живот в клетката? Какво, собствено, е представено тук?
към текста >>
Прос
лед
яват се отделните стадии, как се изменя клетката в своята вътрешна структура, как с
лед
това се дели, как се присъединява друга част, клетка с
лед
клетка, и от съединяването се образува форма със сложен строеж.
Благодарение на това, чрез кармин или шафран, или друго вещество, използвано за оцветяване на клетката, се получава нейния видим образ, така че да могат да се формират определени представи и за вътрешния строеж на клетката. И това се изследва. Изучава се, как се променя този вътрешен строеж, когато, например, се опложда женската зародишна клетка.
Проследяват се отделните стадии, как се изменя клетката в своята вътрешна структура, как след това се дели, как се присъединява друга част, клетка след клетка, и от съединяването се образува форма със сложен строеж.
Това се изследва. Но на никого не му хрумва да се запита: с какво, собствено, е свързан целият този живот в клетката? Какво, собствено, е представено тук? – На никого не му хрумва да се запита това.
към текста >>
Това се изс
лед
ва.
Благодарение на това, чрез кармин или шафран, или друго вещество, използвано за оцветяване на клетката, се получава нейния видим образ, така че да могат да се формират определени представи и за вътрешния строеж на клетката. И това се изследва. Изучава се, как се променя този вътрешен строеж, когато, например, се опложда женската зародишна клетка. Проследяват се отделните стадии, как се изменя клетката в своята вътрешна структура, как след това се дели, как се присъединява друга част, клетка след клетка, и от съединяването се образува форма със сложен строеж.
Това се изследва.
Но на никого не му хрумва да се запита: с какво, собствено, е свързан целият този живот в клетката? Какво, собствено, е представено тук? – На никого не му хрумва да се запита това.
към текста >>
Това, което го има в клетката, първо абстрактно може да се опише по с
лед
ния начин: имам клетка.
Това, което го има в клетката, първо абстрактно може да се опише по следния начин: имам клетка.
Да вземем, преди всичко, нейната най-често срещаща се форма – топковидна клетка. Тази топковидна форма е обусловена обаче от течна субстанция. Тази топковидна форма съдържа в себе си формата на скелета. Какво представлява тази топковидна форма? Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават.
към текста >>
Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя с
лед
ва импулсите, които я обкръжават.
Това, което го има в клетката, първо абстрактно може да се опише по следния начин: имам клетка. Да вземем, преди всичко, нейната най-често срещаща се форма – топковидна клетка. Тази топковидна форма е обусловена обаче от течна субстанция. Тази топковидна форма съдържа в себе си формата на скелета. Какво представлява тази топковидна форма?
Течната маса съвсем е предоставена сама на себе си и значи тя следва импулсите, които я обкръжават.
Какво прави тя? Да – тя подражава на Вселената! Тя има топковидна форма, защото в малкото копира целия космос, който ние идеално си представяме като топковидна форма, като сфера. Всяка клетка в своята топковидна форма е не нещо друго, а своеобразно копие на формата на целия космос. Скелетът вътре в нея, всяка линия, прекарана тук в скелета, зависи от структурните отношения на целия космос.
към текста >>
Трябва конкретно да се вг
лед
ате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос.
Тогава цялото образувание ще изглежда малко по-иначе. В структурата на скелета вие имате копирани всички отношения в планетната система и въобще в звездната система.
Трябва конкретно да се вгледате в строежа на клетката и ще получите обяснение за конкретния строеж само в случай, че видите в клетката отражение на целия космос.
към текста >>
С
лед
това става въздействието на мъжката полова клетка.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм.
След това става въздействието на мъжката полова клетка.
То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой. Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва. Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой.
към текста >>
Тогава вс
лед
ствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва.
Да вземем сега женската яйцеклетка и си представете, че тази женска яйцеклетка е привела космическите сили към някакво вътрешно равновесие. Тези сили са приели формата на скелета и в тази форма на скелета по някакъв начин са стигнали до покой, поддържани от женския организъм. След това става въздействието на мъжката полова клетка. То не привежда към покой макрокосмоса, а въздейства в смисъла на някаква специална сила. Да кажем, мъжката полова клетка в смисъла именно на тази силова линия[12] въздейства върху женската яйцеклетка, дошла в покой.
Тогава вследствие на това специално въздействие, състоянието на покой се прекъсва.
Клетката, представляваща отражение на целия макрокосмос, бива стимулирана към това, целия свой микрокосмически облик отново да го постави в изменчивостта на силите. В началото в женската яйцеклетка в спокойно отражение целият макрокосмос е стигнал до покой. Благодарение на мъжката полова клетка женската се изтръгва от този покой и отново се въвлича в областта на специално действие, отново се привежда в движение, отново се измъква от състоянието на покой. Подражавайки на космоса, тя се стяга до спокойната форма, но това отражение се въвлича в движение посредством мъжките сили, отразяващи движението. Женските сили, отразяващи в състояние на покой образа на космоса, се изкарват от състоянието на покой, от състоянието на равновесие.
към текста >>
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате наг
лед
на представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките.
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките.
Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията. От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка. Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото. Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона.
към текста >>
От една страна трябва по някакъв начин да прос
лед
яваме звездното небе в пос
лед
ователните му стадии, от друга страна с
лед
това трябва да се прос
лед
ява развитието на оплодената клетка.
Тогава, изхождайки от астрономията, получавате нагледна представа за формата и образуването на най-малкото, на клетките. Не можете да изучавате ембриология, без да изучавате астрономия. Защото това, което ви показва ембриологията, е само другия полюс на това, което ви показва астрономията.
От една страна трябва по някакъв начин да проследяваме звездното небе в последователните му стадии, от друга страна след това трябва да се проследява развитието на оплодената клетка.
Двата феномена принадлежат един на друг, доколкото едното е само отражение на другото. Ако нищо не разбирате от астрономия, никога няма да разберете силите, действащи в ембриона. И ако нищо не разбирате от ембриология, никога няма да разберете смисъла на въздействията, стоящи в основата на астрономическите явления. Защото тези въздействия се проявяват в малкото в процесите на ембриологията.
към текста >>
Пог
лед
нете днешното състояние на науката.
Погледнете днешното състояние на науката.
Там ще откриете, че ембриологията се изучава като ембриология. И ако предложите на някого от днешните ембриолози да изучава астрономия, за да разбере явленията в своята област, това ще бъде възприето като дрънканици на луд. И все пак това е така. Това прави необходимо пълното прегрупиране на науките. Невъзможно е да се стане ембриолог, без да се изучава астрономия.
към текста >>
Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изс
лед
ват астрономически.
Но всичко, явяващо се съвсем конкретно, в науката просто се е превърнало в крайни абстракции. Представете си, че е реално, когато се каже: в учението за клетките, особено в ембриологията, е нужен стремеж към астрономическото знание. Тоест, ако Дюбоа-Раймонд беше казал: нужно е наистина конкретно да се приложи астрономията към учението за клетките, – тогава той би черпил от действителността.
Но той е бил погълнат от това, което не съответства на действителността, което е измислено – от молекулата; вътрешно атомите е нужно да се изследват астрономически.
Тук пак трябва да се стремим към астрономическото математизиране, което се добавя към звездния свят. И така, виждате, че от едната страна стои действителността: движението, силовото въздействие на звездите и ембриологичното развитие, в което не живее нищо друго, освен това, което живее в звездния свят. В това се съдържа действителността. Тук трябва да се търси тя; от другата страна е абстракцията. Тук математикът и механикът изчисляват движения и силови въздействия на небесните тела и намират молекулярни структури, към които те прилагат астрономическите си познания.
към текста >>
[4] в постскриптума стои „изс
лед
вания“ вместо „пос
лед
ствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението
[4] в постскриптума стои „изследвания“ вместо „последствия“, което дава по-правилен смисъл на изречението
към текста >>
29.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възг
лед
и, стоят доста далеч един от друг.
Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възгледи, стоят доста далеч един от друг.
А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията.
към текста >>
А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв пог
лед
стоят далеч от ембриологията.
Вчера показах връзката между два клона на науката, които съгласно нашите съвременни възгледи, стоят доста далеч един от друг.
А именно, опитах се да покажа, че науката астрономия трябва да ни дава определени познания, които трябва да бъдат използвани в съвсем друг клон на науката, от който днес напълно изключват такова разглеждане на астрономическите факти; с други думи, астрономията трябва да бъде свързана с ембриологията и явленията около развитието на клетката, особено на половата клетка, не могат да се разберат, ако не се привлекат на помощ фактите от астрономията, които на пръв поглед стоят далеч от ембриологията.
към текста >>
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от г
лед
ни точки, които не разкриват пълния им облик.
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия. И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
към текста >>
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат пос
лед
ователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия.
Посочих какво фактическо прегрупиране трябва да стане вътре в нашия научен живот, доколкото днес стоим пред факта, че човек, който е изминал определен път на образование, просто се примирява с днешните точно очертани научни категории и няма възможност да приложи това, с което се занимава в тези точно очертани научни категории, в области, които по същество са близки, но с които той се запознава само от гледни точки, които не разкриват пълния им облик.
И ако е вярно, както това ще се изясни в хода на тези лекции, просто е вярно това, че да се разберат последователните етапи на ембрионалното развитие на човека, може само в случай, че разберем обратната страна на това развитие – небесните явления, ако това е вярно, – а по-нататък ще стане ясно, че това е вярно, – не можем да се занимаваме с ембриология, ако не се занимаваме и с астрономия.
И, от друга страна, не можем да се занимаваме с астрономия, без да си съставим определени представи за ембрионалните факти. Тогава заедно с астрономията ще изучаваме нещо, което показва същественото влияние при развитието на човешкия ембрион. Как можем да си обясним смисъла и разумността на астрономическите факти, ако това, в което именно се проявяват този смисъл и тази разумност, не го разглеждаме в никаква връзка с тях?
към текста >>
Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мирог
лед
, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот.
Виждате колко необходимо е днес да се премине към разумен мироглед, от хаоса, в който се намираме именно в научния живот.
Но ако се вземе само това, което днес е привично, ще бъде изключително трудно отначало нещо да се разбере, дори като обща идея, както вчера характеризирах това. Защото историческото развитие донесе със себе си това, че астрономическите факти се разбират само чрез математиката и механиката, а фактите от ембриологията се регистрират по такъв начин, че съвсем се отказват от всичко математико-механично, или, най-много, дори и да свържат с тях някак математико-механичното, това се прави по съвсем външен начин, без да се взема предвид, къде е източникът на това, което в ембрионалното развитие може да се изрази математико-механично.
към текста >>
Така Гьоте посочва и начина на изс
лед
вания, на който днес се мръщят.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека. Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация.
Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят.
Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека. Това особено се проявява в такива науки, като астрономията. В нея днес вече въобще не вземат предвид човека. Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството преди всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме предвид преди всичко великите небесни явления. Но остава открит въпросът, действително ли по този начин можем да стигнем до реални резултати.
към текста >>
Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изс
лед
ва съвсем отделно от човека.
Сега трябва да се посочи едно изречение на Гьоте[1], което той е изказал, основавайки се на известно усещане, на познавателно усещане – така бих го нарекъл, което показва нещо изключително важно. Можете да прочетете това в „Изречения в проза“ на Гьоте и в моите коментари към изданието в „Deutschen National-Literatur“, където подробно коментирам това място. Гьоте там казва, че природните явления така обособено се разглеждат от човека, че стремежът е все повече и повече към такова отделно разглеждане на природните явления, че въобще да не се взема предвид човека. Той, напротив, смята, че природните явления показват своето истинско значение, само когато винаги се разглеждат във връзка с човека и вземат предвид цялата човешка организация. Така Гьоте посочва и начина на изследвания, на който днес се мръщят.
Днес се търси обективност благодарение на това, че природата се изследва съвсем отделно от човека.
Това особено се проявява в такива науки, като астрономията. В нея днес вече въобще не вземат предвид човека. Напротив, даже сме горди, че резултат от тези изглеждащи обективни факти е това, че човекът е само някаква прашинка съединила се със Земята, която се движи в пространството преди всичко около Слънцето, освен това се движи в пространството заедно със Слънцето, или по някакъв друг начин; и че работата въобще не опира до тази прашинка, странстваща по Земята, и трябва да се обръща внимание само на съществуващото извън човека, ако имаме предвид преди всичко великите небесни явления. Но остава открит въпросът, действително ли по този начин можем да стигнем до реални резултати.
към текста >>
Първо трябва да формираме определени понятия, а с
лед
това можем да се придвижим към верификацията на тези понятия.
Бих искал още веднъж да ви обърна внимание върху това, как трябва да се развие разглеждането именно в тези лекции: това, което можете да усетите като доказателство, ще бъде дадено в течение на лекциите. Много неща днес ще се изведат от наблюденията, за да формираме първо определени понятия.
Първо трябва да формираме определени понятия, а след това можем да се придвижим към верификацията на тези понятия.
към текста >>
Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят г
лед
ните точки.
Откъде можем да получим нещо реално относно небесните явления? С този въпрос трябва да се заемем на първо място. Можем ли само с едната математика, която използваме за небесните явления, да получим нещо за тези небесни явления?
Процесът на развитие на човешкото познание може да свидетелства за това, – само ако не се придържаме към високомерното мнение, че „днес сме се придвижили извънредно далеч“[2], докато всичко преди е било само детски период, – как могат да се изменят гледните точки.
към текста >>
Виждате ли, от определени г
лед
ни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3].
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3].
Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето. Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>
Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без ог
лед
на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
Виждате ли, от определени гледни точки, можем да се проникнем с дълбоко уважение към това, което са направили за наблюдението на небесните явления, например, древните халдейци[3]. Древните халдейци са направили изключително точни наблюдения по отношение на връзките на човешкото изчисление на времето с небесните явления. Те са имали доста сериозна календарна наука. Много от това, което днес ни се струва като разбиращ се от самосебе си научен метод, в действителност води своето начало от халдейците. Все пак халдеите са се задоволявали да представят математическия образ на небето така, че Земята е сякаш плосък диск, над който се извисява кухата полусфера на небесния свод с прикрепени към него звезди, спрямо които се движат планетите, – към планетите те са причислявали също и Слънцето.
Те са правели своите изчисления, полагайки в основата този образ, и са правели изключително точни изчисления, без оглед на това, че в основата е стоял образ, който днешната наука разглежда като фундаментална заблуда, като детска забавачка.
към текста >>
С
лед
това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък.
След това науката или, по-добре е да се каже, научната тенденция, се е придвижила по-нататък.
Можем да посочим етапа, когато са си представяли Земята като неподвижна, а Венера и Меркурий се движат около Слънцето, тоест Слънцето е център за движението на Венера и Меркурий, но другите планети, Марс, Юпитер и Сатурн се движат около Земята, а не около Слънцето, и звездното небе на свой ред се върти около Земята.
към текста >>
По същество към този възг
лед
се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възг
лед
а, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето.
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе.
По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето.
По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето. Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето.
към текста >>
По времето на Коперник възг
лед
ът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възг
лед
а на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето.
По-нататък виждаме придвижването към това, че сега вече са признали въртенето на Марс, Юпитер и Сатурн около Слънцето, но Земята си оставала неподвижна, и вече Слънцето заедно с въртящите се около него планети се върти около Земята, а заедно с това и звездното небе. По същество към този възглед се е придържал още Тихо Брахе[4], докато съвременникът му Коперник стигнал до възгледа, че Слънцето трябва да се разглежда като неподвижно, Земята той причислил към планетите и заедно с тях тя трябва да се върти около Слънцето.
По времето на Коперник възгледът за неподвижната Земя и за другите планети, движещи се около Слънцето, който вече го е имало при древните египтяни и към който се е придържал и Тихо Брахе, рязко се е сблъскал[5] с възгледа на Коперник, който решително отказал да приеме за център на координатата центъра на Земята и просто го пренесъл в центъра на Слънцето.
Тогава, по същество, в промяната на Коперник не е имало нищо друго, освен, че центърът на координатата е пренесен от центъра на Земята в центъра на Слънцето.
към текста >>
Въпросът на Коперник се е състоял в с
лед
ното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии?
В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник?
Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии?
Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1). Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории. Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения. Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви.
към текста >>
Коперник е казал приблизително с
лед
ното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения.
В какво, собствено, се е състоял въпросът на Коперник? Въпросът на Коперник се е състоял в следното: как може да се постигне това, че видимо сложното движение на планетите, – защото то такова изглежда на наблюдателя, намиращ се на Земята, – да се сведе до прости линии? Наблюдавайки планетите от Земята, в основата на движението им трябва да се положат различни елиптични линии, примерно такива (рис. 1). Тоест, ако центърът на Земята се разглежда като център на координатна система, в основата на движение на планетите се налага да се заложат изключително сложни траектории.
Коперник е казал приблизително следното: пробно ще пренеса центъра на цялата координатна система в центъра на Слънцето и тогава сложните криви, описващи движенията на планетите, ще се опростят до прости кръгови движения или, както по-късно е било казано – в елиптични движения.
Като цяло, цел на конструирането на мировата система е била възможността да се представят орбитите на планетите с най-прости криви.
към текста >>
Така че днес, собствено, имаме с
лед
ното: изчисления се правят по системата на Тихо Брахе, а за правилна се смята системата на Коперник.
Тоест могат да се предсказват външните събития на небосвода, основаващи се на механиката и математиката. За това подхождат добре както една система, така и друга. Работата е в това, че със системата на Коперник могат да се свържат до известна степен по-прости представи. Имаме своеобразния факт, когато в практическата астрономия изчисленията, собствено, не се правят по системата на Коперник. По куриозен начин при получаване на неща, необходими, например, при изготвянето на календари, се използва системата на Тихо Брахе!
Така че днес, собствено, имаме следното: изчисления се правят по системата на Тихо Брахе, а за правилна се смята системата на Коперник.
Но това, всъщност, показва, колко малко от принципното, колко малко от същественото се отчита в тези изображения на чисто математически линии и с привличането на стоящите в основата механични сили.
към текста >>
Но има още нещо забележително, за което днес ще кажа нещо предварително, за да разберем целта на нашите лекции, и за което ще говоря по-подробно в с
лед
ващите лекции.
Но има още нещо забележително, за което днес ще кажа нещо предварително, за да разберем целта на нашите лекции, и за което ще говоря по-подробно в следващите лекции.
Забележителното е в това, че Коперник, основавайки се на разглежданията си, е издигнал три основни положения на своята мирова система. Първото основно положение гласи, че Земята извършва за 24 часа пълен оборот около своята ос, насочена от север на юг. Вторият принцип, който Коперник е положил в основата на своя образ на небето, е, че Земята се върти около Слънцето, тоест става въртене на Земята около Слънцето, като, естествено, Земята се върти по определен начин. Но това въртене става не около оста на Земята, насочена от юг на север, а около оста на еклиптиката[6], която образува известен ъгъл със собствената ос на Земята. Така че Земята се върти, правейки един оборот за 24 часа около оста, насочена от юг на север, и освен това, правейки примерно 365 такива оборота за година.
към текста >>
Вс
лед
ствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда).
Третият принцип, който е провъзгласил Коперник, гласи, че става не само въртенето на Земята около оста север-юг, и не само въртенето около оста на еклиптиката, но съществува и трето въртене, което представлява ретроградно движение на оста север-юг около самата ос на еклиптиката. Благодарение на това в определен смисъл се отнема на свой ред въртенето около оста на еклиптиката.
Вследствие от това земната ос постоянно сочи северния полюс (Полярната звезда).
В противен случай, въртейки се около Слънцето, тя би описвала кръг или елипса около полюса на еклиптиката, но тя винаги сочи Северния полюс благодарение на своето собствено противоположно насочено въртене – всеки път, когато Земята се измества на някоя крачка, земната ос се обръща обратно. Коперник е приел този трети принцип, гласящ, че земната ос сочи Северния полюс, защото посредством собственото си въртене тя прави известно отклонение, постоянно компенсирайки другото въртене. Така че в течение на годината това въртене нищо не значи, доколкото постоянно се компенсира.
към текста >>
От този исторически факт можете да видите, че днес в науката, изглеждаща най-надеждна, доколкото самата тя е математизирана, в астрономията, съществуват парещи въпроси, просто с
лед
ващи от историята парещи въпроси.
От този исторически факт можете да видите, че днес в науката, изглеждаща най-надеждна, доколкото самата тя е математизирана, в астрономията, съществуват парещи въпроси, просто следващи от историята парещи въпроси.
И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неопределеност по отношение на това, което, собствено, е астрономическата наука? И ако питаме по-нататък, въпросите трябва да ги ориентираме в малко по-друга насока: може ли изобщо чисто математическото разглеждане да доведе до някаква реална гаранция? Помислете само за това, че математическото разглеждане ни изкарва от всякаква външна реалност. Математиката е нещо, което се издига в нас от вътрешното ни същество[8]. Тя се отличава от всяка външна реалност.
към текста >>
Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато г
лед
аме човешкия живот на Земята?
Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот. Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията.
Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята?
Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки. Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот.
към текста >>
Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни г
лед
ни точки.
Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот. Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията. Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята?
Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки.
Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот.
към текста >>
Можем да ги разглеждаме от г
лед
на точка, която бих нарекъл слънчев живот, с
лед
това лунен живот и земен, телуричен живот.
Тук наистина можем качествено да приближим към човека небесните явления, в тяхната връзка със земния живот. Нека днес не се отнасяме пренебрежително да вземем за основа наблюдения, които ни се струват елементарни, защото тези елементарни наблюдения са изключени от това, което днес стои в основата на астрономията. Да се запитаме: как изглеждат нещата, които също влизат в астрономическото разглеждане, когато гледаме човешкия живот на Земята? Тук действително можем да разглеждаме външните явления, обкръжаващи човека, от три различни гледни точки.
Можем да ги разглеждаме от гледна точка, която бих нарекъл слънчев живот, след това лунен живот и земен, телуричен живот.
към текста >>
Да разг
лед
аме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека.
Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето. Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот. Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот. Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разг
лед
аме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот.
Да разгледаме първо съвсем популярно, просто на елементарно ниво, как тези три области се разиграват около човека и в човека. Тук ще ни се представи съвсем ясно, че нещо на Земята се намира в тясна зависимост от слънчевия живот, от слънчевия живот, вътре в който също ще търсим тази част, която представя движението или покоя и така нататък на Слънцето.
Нека в началото да се абстрахираме от количествената страна и днес да разгледаме качествената, да се опитаме да си изясним, как, например, вегетацията в някоя област на Земята зависи от слънчевия живот.
Тук по отношение на вегетацията ни е достатъчно да имаме пред очите си общоизвестните факти за разликите по отношение на растителността през пролетта, лятото, есента и зимата, и можем да кажем: в самата вегетация ние виждаме отражение на слънчевия живот. Земята в определена област се открива за това, което се намира извън нея в небесното пространство, и това се проявява в разгръщането на вегетативния живот. Когато отново се затваря по отношение на слънчевия живот, вегетацията се отдръпва.
към текста >>
Нека разг
лед
аме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот.
Но ние намираме определено взаимодействие между чисто земното и слънчевото.
Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот.
Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък. Да вземем, например, Египет и Перу като две области от тропическата зона: Египет – като равнина, Перу – като равнинно плато. Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия живот. Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни представи за отношението на земното към небесното. Но ще ги получим във висшия им аспект, ако вземем предвид и човешкия фактор.
към текста >>
Трябва само да се прос
лед
и вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за наг
лед
ни представи за отношението на земното към небесното.
Но ние намираме определено взаимодействие между чисто земното и слънчевото. Нека разгледаме каква разлика съществува именно вътре в слънчевия живот, когато се изменя земният живот. Трябва да съберем елементарните факти и тогава ще видите, как това ще ни поведе по-нататък. Да вземем, например, Египет и Перу като две области от тропическата зона: Египет – като равнина, Перу – като равнинно плато. Ако сравните вегетацията, ще видите, как земното, тоест простото отдалечаване от центъра на Земята, преминава в слънчевия живот.
Трябва само да се проследи вегетацията по цялата Земя, а Земята да се разглежда не просто като минерално образувание, но да се причисли към нея и растителното, и в картината на вегетацията ще получите изходната точка за нагледни представи за отношението на земното към небесното.
Но ще ги получим във висшия им аспект, ако вземем предвид и човешкия фактор.
към текста >>
Ако с
лед
това пог
лед
нем човека и разг
лед
аме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
Ако след това погледнем човека и разгледаме човешката форма, ще си кажем (моля да приемете в началото това само като парадокс, макар да вземам тук човешката форма в определен смисъл сериозно): човешката глава във външната си форма копира мировото пространство, сферата, сферичната форма на мировото пространство, и по време на живота в полярната зона тя преди всичко съществува и е подложена на влиянието на извънземното.
В тропическата зона на влиянието на земния живот е подложено това, което представлява системата на обмяна на веществата във връзка с крайниците. Стигаме до особеното отношение на човешката глава към извънземния живот и на човешката система на обмяната на веществата заедно със системата на крайниците към земния живот. И така, виждаме, че човек е вписан във Вселената така, че главата му, нервно-сетивният му организъм повече е подчинен на извънземния обкръжаващ свят, а обмяната на веществата – повече на земния живот. В умерената зона трябва да търсим своего рода равновесие между главовата система и системата на обмяна на веществата. В умерената зона предимно ще постигаме формиране на ритмичната система в човека.
към текста >>
Разг
лед
аната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така?
Но в същото време имаме друго указание, показващо ни слънчевия живот в друго отношение към човека.
Разгледаната от нас тук връзка на човешкия живот със слънчевия живот, можем в крайна сметка да я отнесем към това, което в течение на годината се разиграва между земния живот и живота извън Земята, нали така?
Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие. Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също. Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето. Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това.
към текста >>
Да разг
лед
аме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме.
Обаче, в денонощния цикъл имаме работа, собствено, с някакъв вид повторение на годишния цикъл или на негово подобие. Годишният цикъл се определя от отношението на Слънцето към Земята, но и денонощният цикъл също. Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето. Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това.
Да разгледаме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме.
Не бих казал, че въртенето на Земята около Слънцето е свързано с тричленността на човека, но годишният цикъл, сезонните промени през годината би трябвало да са свързани с нея. Когато годишният цикъл вследствие на земните отношения се формира по различен начин в тропическата, в умерената и в полярната област, по него се открива, как този годишен цикъл е свързан с цялото образуване на човека, с отношението на трите члена в тричленния човек. Ако вземем всичко това предвид, ще получим широка база и е възможно да успеем да стигнем до нещо съвсем различно, отколкото просто едностранчиво да се измерват само някакви ъгли, които едната посока на телескопа образува с другите посоки. Задачата е да се добие широка основа, за да се разсъждава върху фактите.
към текста >>
Когато годишният цикъл вс
лед
ствие на земните отношения се формира по различен начин в тропическата, в умерената и в полярната област, по него се открива, как този годишен цикъл е свързан с цялото образуване на човека, с отношението на трите члена в тричленния човек.
Ако говорим просто на математико-астрономичен език, при денонощния цикъл говорим за въртене на Земята около своята ос, при годишния цикъл – за въртене на Земята около Слънцето. Но тогава в изходния момент ние се ограничаваме с доста прости факти. Обаче нямаме никакво право да казваме, че изходният пункт действително ни служи за нещо, че имаме достатъчна основа за начина на разглеждане и че ни дава достатъчните данни за това. Да разгледаме внимателно в течение на годината всичко това, което сега видяхме. Не бих казал, че въртенето на Земята около Слънцето е свързано с тричленността на човека, но годишният цикъл, сезонните промени през годината би трябвало да са свързани с нея.
Когато годишният цикъл вследствие на земните отношения се формира по различен начин в тропическата, в умерената и в полярната област, по него се открива, как този годишен цикъл е свързан с цялото образуване на човека, с отношението на трите члена в тричленния човек.
Ако вземем всичко това предвид, ще получим широка база и е възможно да успеем да стигнем до нещо съвсем различно, отколкото просто едностранчиво да се измерват само някакви ъгли, които едната посока на телескопа образува с другите посоки. Задачата е да се добие широка основа, за да се разсъждава върху фактите.
към текста >>
И когато г
лед
аме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има.
И когато гледаме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има.
Моля ви да насочите вниманието си към такова явление, като, например, носталгията. За носталгията може малко да се мисли. Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях. Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления. Носталгията може да доведе човека до болести[9].
към текста >>
Но ви моля все пак да отчетете, че вс
лед
ствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления.
И когато гледаме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има. Моля ви да насочите вниманието си към такова явление, като, например, носталгията. За носталгията може малко да се мисли. Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях.
Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления.
Носталгията може да доведе човека до болести[9]. Тя може да се прояви в цялата си пълнота в астматичните явления. И ако се изучи комплекса на явлението носталгия с неговите последствия, с астматичните симптоми и с общото неразположение, със своеобразното изтощение, може да се види, че в крайна сметка носталгията като общо чувство е основана на промени в обмяната на веществата, на някаква промяна в метаболитната система; носталгията е само осъзнат рефлекс на промените в обмяната на веществата и тези промени произтичат изключително от измененията ставащи в нас, когато от едно място, с неговите земни влияния, изхождащи отдолу, се преместваме на друго място, с неговите влияния отдолу. Моля ви да свържете това с други неща, които обикновено не стимулират към научно разглеждане, а е жалко, че не го правят.
към текста >>
И ако се изучи комплекса на явлението носталгия с неговите пос
лед
ствия, с астматичните симптоми и с общото неразположение, със своеобразното изтощение, може да се види, че в крайна сметка носталгията като общо чувство е основана на промени в обмяната на веществата, на някаква промяна в метаболитната система; носталгията е само осъзнат рефлекс на промените в обмяната на веществата и тези промени произтичат изключително от измененията ставащи в нас, когато от едно място, с неговите земни влияния, изхождащи отдолу, се преместваме на друго място, с неговите влияния отдолу.
За носталгията може малко да се мисли. Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях. Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления. Носталгията може да доведе човека до болести[9]. Тя може да се прояви в цялата си пълнота в астматичните явления.
И ако се изучи комплекса на явлението носталгия с неговите последствия, с астматичните симптоми и с общото неразположение, със своеобразното изтощение, може да се види, че в крайна сметка носталгията като общо чувство е основана на промени в обмяната на веществата, на някаква промяна в метаболитната система; носталгията е само осъзнат рефлекс на промените в обмяната на веществата и тези промени произтичат изключително от измененията ставащи в нас, когато от едно място, с неговите земни влияния, изхождащи отдолу, се преместваме на друго място, с неговите влияния отдолу.
Моля ви да свържете това с други неща, които обикновено не стимулират към научно разглеждане, а е жалко, че не го правят.
към текста >>
Помислете над това, с
лед
като разг
лед
ахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно.
Сега бих искал да ви обърна вниманието към нещо друго.
Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно.
В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти. Разгледайте метаморфозата на насекомите. В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот. Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре.
към текста >>
По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разг
лед
аме сега природата извън човека, но я разг
лед
аме така, че да видим в нея повече от регистрация на с
лед
ващи един с
лед
друг факти.
Сега бих искал да ви обърна вниманието към нещо друго. Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно. В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека.
По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти.
Разгледайте метаморфозата на насекомите. В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот. Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре. При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема. Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления.
към текста >>
Разг
лед
айте метаморфозата на насекомите.
Сега бих искал да ви обърна вниманието към нещо друго. Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно. В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти.
Разгледайте метаморфозата на насекомите.
В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот. Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре. При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема. Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление?
към текста >>
Бих казал с
лед
ното: в човека, за да се прос
лед
ят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изс
лед
вания ние трябва да вървим повече навътре.
Помислете над това, след като разгледахме съществуващото вграждане на човека в мировата връзка: Земя, Слънце, Луна, – Слънцето повече действащо върху нервно-сетивната система; Луната, действаща повече върху ритмичната система; Земята, доколкото тя дава на човек своите хранителни вещества, тоест веществото ѝ действа пряко в него, действа на системата на обмяна на веществата, действа земно. В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти. Разгледайте метаморфозата на насекомите. В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот.
Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре.
При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема. Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа?
към текста >>
При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в с
лед
ващите една с
лед
друга форми, които насекомото приема.
В човека ще видим нещо, когато на по-широка основа отколкото само на основата на настройката на ъгъла на телескопа и тем подобни, намерим отправната точка за обяснение на небесното, на това, което се намира извън човека. По-специално ще намерим такава отправна точка, ако отидем още по-нататък, ако разгледаме сега природата извън човека, но я разгледаме така, че да видим в нея повече от регистрация на следващи един след друг факти. Разгледайте метаморфозата на насекомите. В годишния цикъл това непременно представлява нещо, отразяващо външния слънчев живот. Бих казал следното: в човека, за да се проследят в него слънчевото, лунното и земното, в своите изследвания ние трябва да вървим повече навътре.
При разглеждане живота на насекомите в тяхната метаморфоза, пряко наблюдаваме проявата на годишния цикъл в следващите една след друга форми, които насекомото приема.
Така че можем да кажем: трябва да се придвижваме не само в количествено отношение, но трябва да обръщаме внимание също и на качественото, проявяващо се в такива явления. Защо винаги се пита само как изглежда в обектива някакво външно явление? Защо не се пита как реагира не само обективът на зрителната тръба, но и насекомото? Как реагира човешката природа? Как чрез това ни се предава нещо за хода на небесните явления?
към текста >>
В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разг
лед
аме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното.
Вчера се опитах да посоча в началото връзката на небесните явления с ембрионалните явления, а днес – с вече формирания човек. В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот. Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане. Посочих връзката между метаболитната система и земния живот.
В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното.
Какво правим днес, когато искаме да се приближим към земното? Ние се държим като геолози[10] и изследваме нещата от външната им страна. Но те имат и вътрешна страна! Може би те ще покажат истинския си образ когато преминат през човека?
към текста >>
Ние се държим като геолози[10] и изс
лед
ваме нещата от външната им страна.
В това можете да видите указание за необходимостта от прегрупиране на научния живот. Вземете един факт, за който също споменах в хода на днешното разглеждане. Посочих връзката между метаболитната система и земния живот. В човека имаме възможност за възприемане, предавано посредством нервно-сетивната система, която по някакъв начин е свързана със слънчевия и изобщо с небесния живот; имаме ритмична система, свързана с това, което се намира между небето и Земята; имаме система на обмяна на веществата, свързана с това, което е в особена връзка със Земята, така че, ако разгледаме човека по отношение на обмяната на веществата, може би, ще успеем благодарение на това да се приближим към същността на земното. Какво правим днес, когато искаме да се приближим към земното?
Ние се държим като геолози[10] и изследваме нещата от външната им страна.
Но те имат и вътрешна страна! Може би те ще покажат истинския си образ когато преминат през човека?
към текста >>
Виждате, как целия свят се слива в нас, когато разглеждаме човека в неговата цялост, и колко необходимо е да се вг
лед
аме в това сливане, за да се приближим към единното разглеждане на човека.
Виждате, как целия свят се слива в нас, когато разглеждаме човека в неговата цялост, и колко необходимо е да се вгледаме в това сливане, за да се приближим към единното разглеждане на човека.
Но какво прави специализацията в науката? Тя ни отдалечава от реалността. Тя ни вкарва в чисто абстрактни области. Ние показахме, как астрономията, макар и да се смята за „точна“ наука, при изчисляването на календара може да си помогне само с това, че предоставя нещо различно от теорията; и как, бидейки съобразена с Коперник, изпуска най-важното от Коперник; тоест навсякъде се сблъскваме с ненадеждност, а в това, което тя разкрива, не се намира това, за което трябва да става дума – за образуването на човека от цялата Вселена.
към текста >>
Реторий и другите за обратното връщане установяват „големи години“, например като правилото: „Космическото завръщане става с
лед
1 753 005 години; тогава всички звезди се схождат в 30 градус на Рака или в 1 градус на Лъва, и става пълното осъществяване;“.
[3] Поразително е познанието им за периодите, през които дадени събития се повтарят. Такъв, наречен на името на гърка Метон е 19-годишният цикъл на връщане на положението на Слънцето и Луната по отношение на неподвижните звезди. Гръцкият астролог Реторий (Rhetorius) е пресметнал на базата на халдейски източници много такива периоди, например за Марс: 284 години = 151 орбитални периода = 133 синодични периода. Двете числа са признати от днешната астрономия за грешни с 1 ден, тоест имат относителна грешка 0,01 промила (пресметнато в сидерични години, защото, съгласно Ван-дер-Варден, вавилонците не са познавали тропическата година).
Реторий и другите за обратното връщане установяват „големи години“, например като правилото: „Космическото завръщане става след 1 753 005 години; тогава всички звезди се схождат в 30 градус на Рака или в 1 градус на Лъва, и става пълното осъществяване;“.
(Съгласно Бартел Лендерт /Ван-дер-Варден/, „Пробуждащата наука“ Bd. 2, Basel 1968, S. 109 und 116.)
към текста >>
Неговото привидно движение се повтаря с
лед
времето, при което Земята извършва една обиколка около него, т.е.
[6] Еклиптиката е сечението на равнината, в която лежи земната орбита, с небесната сфера. Наблюдавано от Земята, в различни моменти от годината, Слънцето се проектира съответно в различни точки от небесната сфера: очертаната от тях траектория е наблюдаемата еклиптика.
Неговото привидно движение се повтаря след времето, при което Земята извършва една обиколка около него, т.е.
за 1 година. Понеже дължината на еклиптиката е 360°, а в годината има ~365 дни, Слънцето се движи по еклиптиката с около 1° на ден. Това движение става от запад на изток, противоположно на денонощното движение на Слънцето от изток на запад.
към текста >>
[7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава с
лед
ната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра.
[7] Лаплас в своята „Mecanique celeste“ в началото на главата „Uber die Libration des Mondes [За либрациите на Луната]“ (том V) дава следната представа: „Древните са знаели, че Луна в своето движение около Земята винаги показва един и същи образ, обаче те не са се учудвали на това, разглеждайки този феномен като естествен за всяко тяло, което се движи около центъра.
Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г.
към текста >>
в „Пред прага на теософията“, GA 95, с
лед
това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Тази заблуда или, по-добре е да се каже, илюзия, е принудила Коперник, за запазване на паралелността на земната ос да смята за причина за тази паралелност известно годишно движение, което се противопоставя на движението на Земята по своята орбита и е надарено с тази нееднаквост, което значително е усложнило неговата система. Кеплер първи е забелязал, че паралелността на въртене на кълбо трябва да се съхранява от самосебе си при най-различни движения на центъра на кълбото. Тази забележка значително опростила системата на Коперник…“. Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г.
в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98.
Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г.
към текста >>
С
лед
това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Против такова разбиране в астрономията отново и отново се е обявявал Рудолф Щайнер. За първи път, може би, в 1906 г. в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295.
След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 .
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
към текста >>
С
лед
1919 г.
в „Пред прага на теософията“, GA 95, след това в по-продължителното, но по-конкретно изложение в „Природни и духовни същества: техните действия в нашия видим свят“, GA 98. Отново става дума за това във връзка с Валдорфското училище, първо съвсем неочаквано в подготвителния курс за учители „Възпитателното изкуство. Основен педагогически курс“ GA 295. След това отново, три седмици по-късно, на конференцията на учителите той отново се връща на тази тема в Щутгарт в лекцията за членове на Обществото „Изкуството и живота в светлината на духовната наука“, GA 162 . Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него.
След 1919 г.
той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане.
към текста >>
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мирог
лед
в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възг
лед
днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Това често връщане към тази тема във връзка с училището в Щутгарт, може да се разбере само така, че Рудолф Щайнер се е обръщал към личностите в педагогическия колектив, които е смятал за способни да осъществят нещо от казаното от него. След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука.
От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така.
към текста >>
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разг
лед
ано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане.
След 1919 г. той почти не е засягал тази тема, чак до настоящия курс.Това, както тук беше казано, е свързано с предшестващите и дадените условия за споменатите личности. С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част.
Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане.
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28.
към текста >>
На основата на двете посочени г
лед
ни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли.
С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини.
На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли.
Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията.
към текста >>
9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към г
лед
ната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28.
9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>
30.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Обърнах вниманието ви, от една страна, върху това, колко проблематично е да се обединяват небесните явления само от чисто геометрично-математическа г
лед
на точка.
Обърнах вниманието ви, от една страна, върху това, колко проблематично е да се обединяват небесните явления само от чисто геометрично-математическа гледна точка.
Това, че е проблематично, днес вече се осъзнава от най-различни страни[1]. Собствено, само на изостаналите духове ще им бъде възможно да виждат в коперниково-галилеевия образ на света вярно предаване на действителността. Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен. И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета.
към текста >>
Само тогава разглеждаме Земята в нейната цялостност, когато не просто извличаме това, което живее в растенията, животните и човека, и внимателно г
лед
аме само абстракцията „минерална Земя“, но когато разглеждаме Земята така, че я осъзнаваме в нейната цялост.
Сега ще продължим в определено направление започнатото вчера. Това, което разглеждат геологията и минералогията, е само абстракция на нашия земен свят. Защото това, което геологията и минералогията описват в качеството на Земя, може да се каже, че съвсем не съществува. Това е само изрезка от по-обширна, грандиозна действителност. Както е вярно това, че нашата Земя се състои от минерали и че тя се е развивала в минералната сфера, както е вярно, че в нея се съдържат сили, които изкарват от нея минералите, така вярно е и това, че на Земята принадлежи живеещото в растенията, животните и във физическия човек.
Само тогава разглеждаме Земята в нейната цялостност, когато не просто извличаме това, което живее в растенията, животните и човека, и внимателно гледаме само абстракцията „минерална Земя“, но когато разглеждаме Земята така, че я осъзнаваме в нейната цялост.
Това значи, че тогава на нея ѝ принадлежат всички тези същества и реалности, които тя е произвела от себе си.
към текста >>
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разг
лед
аме в началото растителното царство.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство.
Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека. В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса. Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса.
към текста >>
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в
лед
и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
От това, което принадлежи на тази пълна Земя, да разгледаме в началото растителното царство. Ще започнем с него, за да намерим после преход към това, което ни е представено в човека.
В същото време докато минералното царство по някакъв начин, но само до определена степен, води вътрешно, така да се каже, самостоятелно земно битие, и се намира само в такова отношение към извънземния космос, което, например, се изразява в превръщането през зимата на водата в лед и други подобни, растителното царство стои в доста повече вътрешни връзки със земното обкръжение, с всичко това, което прониква в Земята от космоса.
Посредством растителното царство земното битие до известна степен се открива на космоса. И в областите, където в определено време от годината става особено интензивно взаимодействие между Земята и Слънцето, в растенията се разкрива растителният живот. Той се разкрива, доколкото става взаимодействие между Земята и космоса. Трябва непременно да обърнем внимание на нещо, което ни вкарва в полето на астрономията не само количествено, но и качествено. Трябва да добиваме представи за тези неща така, както днешните астрономи добиват представи за ъгловите отношения, за паралаксите и така нататък.
към текста >>
Да разг
лед
аме сега това като цяло малко по-подробно.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно.
Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот. Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма.
към текста >>
Да разг
лед
аме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и с
лед
това да обърнем пог
лед
към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот.
Да разгледаме сега това като цяло малко по-подробно.
Да разгледаме, с какво се различава вегетацията в една земна област, намираща се в най-живо взаимодействие, да кажем, със слънчевия живот, и след това да обърнем поглед към вегетацията, когато тази област не е подложена на въздействието на слънчевия живот.
Разбира се, зимата не прекъсва вегетативния живот на Земята. Напълно естествено е, че вегетативният живот продължава през цялата зима. Но той се проявява по друг начин, отколкото в условията на интензивно въздействие на слънчевите лъчи, тоест, може да се каже, на космоса. Вегетативният живот под въздействието на Слънцето се устремява към форма. Образува се лист, усложнява се, образува се цвят.
към текста >>
Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възг
лед
и в тази област.
Той се скрива от външния свят, той не се устремява към формата; той, бих казал, се свива в точка, центрира се. Тук имаме противоположност, която можем да определим като закономерност. Можем да кажем: взаимодействието между земен и слънчев живот за вегетацията се разкрива така, че вегетативният живот под влияние на слънчевото се устремява към форма, а под влияние на земния живот той се свива в точка и се превръща в семе. Виждате: нещо разширяващо се – и вътре е заключено нещо центриращо се. Тук разбираме пространствените отношения непосредствено в качествен аспект.
Това е нещото, към което трябва да се приучим при формирането на определени идеи, ако искаме да стигнем към плодотворни възгледи в тази област.
към текста >>
Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го прос
лед
им в самия човек само в първите детски години от живота.
И сега от растителния живот преминаваме към човека. Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това?
Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота.
Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления.
към текста >>
Нека прос
лед
им, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години.
И сега от растителния живот преминаваме към човека. Естествено, че проявяващото се по отношение на растенията се проявява и в човека. Но как се проявява това? Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота.
Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години.
Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно.
към текста >>
Можете да си кажете: тук има определено пос
лед
ствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото. Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления. Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно.
Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него.
Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ. Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
Но ако прос
лед
им във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията.
Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията.
Това е особено забележимо в първите години от развитието на детето – колкото е по-голямо, толкова по-малко забележимо става това. Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното. Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък. Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
към текста >>
Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година с
лед
година, изобразявайки го схематично, ще намерим с
лед
ното.
Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията. Това е особено забележимо в първите години от развитието на детето – колкото е по-голямо, толкова по-малко забележимо става това.
Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното.
Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък. Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
към текста >>
Той се преобразува и може да се прос
лед
и, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
Но ако проследим във всички подробности растежа на детето, а именно до седемгодишна възраст, до смяната на зъбите, ще открием, как в действителност всяка година това, което се нарича смяна на годишните времена, има значение за растежа на човека по същия начин, както разгръщането и прибирането на вегетацията. Това е особено забележимо в първите години от развитието на детето – колкото е по-голямо, толкова по-малко забележимо става това. Ако искаме схематично да представим, как наистина става това, ако, например, старателно, но и разумно, изучаваме хода на развитие на човешкия мозък в първите години, именно година след година, изобразявайки го схематично, ще намерим следното. Тук (виж рис.) имаме в известен смисъл човешки череп със съдържащия се в него мозък.
Той се преобразува и може да се проследи, как той се преобразува благодарение на това, което става в течение на смяната на годишните времена.
към текста >>
Това, което градейки и оформяйки действа върху човешката глава, което оказва върху нея по определен начин телесно-физическо въздействие отвън, го откриваме в някаква вътрешна връзка със силите, които пос
лед
ователно се проявяват във взаимодействието между Земята и Слънцето в течение на годината.
Това, което градейки и оформяйки действа върху човешката глава, което оказва върху нея по определен начин телесно-физическо въздействие отвън, го откриваме в някаква вътрешна връзка със силите, които последователно се проявяват във взаимодействието между Земята и Слънцето в течение на годината.
към текста >>
До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, с
лед
ователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът.
В течение на денонощието намираме това, което чрез сетивата отива навътре, правейки себе си независимо от растежа, и душевно-духовно въздейства върху човека.
До известна степен виждаме, как това, което става с човека посредством Слънцето в течение на денонощието, оказва вътрешно въздействие, което се еманципира от външното и става душевно-духовно – това, на което детето се учи, което усвоява посредством наблюдението, което става, следователно, с душевно-духовното; и виждаме, как в съществено друго темпо, от съвсем друга страна се формира, организира се и расте мозъкът.
Това вече е друго действие. Това е влиянието на годишния слънчев цикъл. Нека засега още да не говорим за това, какви изменения стават между Слънцето и Земята във външната Вселена, нека наблюдаваме предимно в самия човек проявленията, свързани с промените в слънчево-земния живот. Разглеждаме денонощието и намираме душевно-духовния живот на човека свързан с движението на Слънцето; разглеждаме смяната на годишните времена и откриваме живота на растежа на човека, телесно-физическото, свързани с движението на Слънцето. Можем да кажем: измененията, ставащи между Земята и Слънцето за 24 часа, оказват определени въздействия върху душевно-духовното в човека; ставащото между Земята и Слънцето в течение на годината оказва определено въздействие върху телесно-физическото на човека.
към текста >>
Да разг
лед
аме сега друг комплекс от факти.
Да разгледаме сега друг комплекс от факти.
Вчера вече споменах за него. С това, което е свързано с размножаването на човека, трябва да асоциираме определени представи, които също се отнасят към космическия живот. Вчера посочихме това, което особено се набива на очи в женския организъм: месечните функции, свързани с половия живот, макар и да не съвпадат с фазите на Луната, но със своето ритмично-времево протичане са тяхно отражение. Процесът до известна степен се отскубва от космоса, но със своето протичане той подражава на лунните процеси. Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления.
към текста >>
И този, който г
лед
а на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация.
Тук имаме указание за вътрешни процеси в човешкия организъм, които можем да изучим само в случай, ако, бих казал, насочим вниманието си към ежедневни явления, които могат да направят разбираеми и по-далеч стоящите от нас явления. Тук ще ви посоча, че в душевния ни живот има нещо, действително отразяващо в малкото процесите, за които намеквам тук. Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното.
И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация.
Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука. Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изс
лед
вани от външната наука.
Нека имаме определено външно преживяване, по време на което сме заети с нашите чувства, нашия разсъдък, може би, също с нашите емоции и така нататък. Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото.
При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото. И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен пог
лед
процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Сега вземете с
лед
ното: първо, разглеждайки ежедневното действие на Слънцето, вътрешно имаме духовно-душевното; когато разглеждаме годишното действие на Слънцето, външно имаме принадлежащите на телесно-физическото отношения на растежа.
Сега вземете следното: първо, разглеждайки ежедневното действие на Слънцето, вътрешно имаме духовно-душевното; когато разглеждаме годишното действие на Слънцето, външно имаме принадлежащите на телесно-физическото отношения на растежа.
И така, по отношение на слънчевия живот можем да кажем:
към текста >>
С
лед
това ние, собствено, спираме да растем.
Нужно е само да си спомните, че 28 години е времето на нашето пълно вътрешно израстване.
След това ние, собствено, спираме да растем.
Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното. Така че можете да кажете: както по отношение на човека ежедневният слънчев живот се отнася към годишния слънчев живот, така 28-дневният лунен живот по отношение на целия човек се отнася към 28-годишния лунен живот – изобщо това по-скоро има отношение към човешката глава.
към текста >>
Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да прос
лед
им с
лед
това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия.
Тук виждате, как поставяме човека, поставяме го правилно в целия космос и преставаме да говорим за Слънце и Луна, така, сякаш се намираме в изолация тук на Земята и само чрез очите си или чрез телескопи виждаме отвън Слънцето и Луната. Ние говорим за Слънцето и Луната като за нещо вътрешно свързано с нашия живот, и самата тази връзка я възприемаме също както особените конфигурации на нашия живот във времето. Докато отново не се постави човекът в това, което вършат Слънцето и Луната, няма да може да се постави здрава основа за истинската астрономия. Виждате, че новата астрономическа наука трябва да се гради на основата на духовната наука. И тя трябва да бъде извлечена от по-интимното познание за самия човек.
Само тогава ще можем да свържем някакъв смисъл с това, което казва външната астрономия, когато сме в състояние да извлечем предпоставките от човека, за да проследим след това на базата на тези предпоставки схематично изразяваното от външната астрономия.
И благодарение на това ще успеем да внесем поправки в същественото в тази външна астрономия.
към текста >>
Какво, собствено, с
лед
ва от всичко това?
Какво, собствено, следва от всичко това?
От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот. Стои ли зад това, което представих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
към текста >>
От това с
лед
ва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот.
Какво, собствено, следва от всичко това?
От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот.
Стои ли зад това, което представих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
към текста >>
Стои ли зад това, което представих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да прос
лед
им цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
Какво, собствено, следва от всичко това? От това следва, че в тези процеси докато е безразлично, какво стои зад тях, наистина се изразява универсалният живот.
Стои ли зад това, което представих като слънчев живот по отношение на духовно-душевното през денонощието и по отношение на физически-телесното през годината, ежедневното въртене на Земята и годишното въртене на Земята; стоят ли зад това движенията на Луната, които днес вече фиксира астрономията, или зад това стои нещо друго (ще говорим за това по-късно) – във всеки случай не можем да проследим цялото, опирайки се само на известния школски образ, а трябва да разберем това като непрекъснат, продължаващ живот, универсален живот, който изразява себе си там, където не можем просто така да представяме една схема редом до друга.
към текста >>
Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се предлага от астрономическия възг
лед
на една личност, съдържащ много неща от древността.
Да се захванем сега с работата от другия край.
Да се захванем с работата от крайчеца, който ни се предлага от астрономическия възглед на една личност, съдържащ много неща от древността.
Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните представи. Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото.
към текста >>
Този възг
лед
също разглежда количествения елемент.
Разбира се, че не искаме да се връщаме към древните представи. Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото.
Този възглед също разглежда количествения елемент.
Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот. В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възг
лед
и на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест.
Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове.
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така?
към текста >>
Например, в древните епохи е напълно възможно да се прос
лед
и усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест. Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове.
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове.
Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така? Така, до известна степен са си представяли и в древните времена, че ставащото тук движение на Луната е само външен израз на някакъв отделен крайник, а зад него стои това, което, собствено, действа.
към текста >>
Споменах това само за да ви посоча живостта на този възг
лед
.
Затова в древността са говорили не за някакво отделно небесно тяло, за планети, а за сфери, за това, което се е причислявало към небесните тела като за сфери. И така, различавали са сферата на Луната, сферата на Меркурий, сферата на Венера, слънчевата сфера, сферата на Марс, сферата на Юпитер, сферата на Сатурн и осмата сфера – сферата на неподвижните звезди. Различали са тези осем сфери и са виждали в тях това, което се изразява във външните жестове: определена сфера се държи така, че е видно, как тя присвятка ту тук, ту там. Реалност е била, например, сферата на Луната, и Луната е била не затворено същество, а само жест. Там, където тя се е появявала, там тази сфера е правела определен жест.
Споменах това само за да ви посоча живостта на този възглед.
към текста >>
Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възг
лед
.
Кеплер още е имал в своето съзнание нещо от тази универсален живот в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона.
Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед.
Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така:
към текста >>
Нютон с
лед
това е умъртвил целия този закон.
И едва третият закон, който, разбира се, се докосва до живота, както той се разиграва между различните планети, достига в излагането си до доста сложна структура. „ Квадратите на периодите на обикаляне на различните планети около Слънцето, се отнасят както кубовете на големите им полуоси „ – средните разстояния от централното Слънце. Виждате ли, този закон съдържа много неща, ако се възприема така живо, както това е правил Кеплер.
Нютон след това е умъртвил целия този закон.
Той е направил това по много прост начин. Да вземем третия закон на Кеплер. Той може да бъде записан така:
към текста >>
Какво имаме в лявата страна на уравнението, тук, в тази пос
лед
на пропорция?
Какво имаме в лявата страна на уравнението, тук, в тази последна пропорция?
Нищо друго, освен едната половина на закона на Нютон, а от другата страна – другата половина, силите от закона на Нютон. Достатъчно е само по друг начин да запишете закона на Кеплер и да произнесете това, което се е получило, и можете да кажете: „Силите на притегляне са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията“. Така от закона на Кеплер чрез дедукция се получава целият гравитационен закон на Нютон[4]: силите на гравитация, силите на притегляне между планетите, между небесните тела, са обратно пропорционални на квадратите на разстоянията между тях. – това не е нищо друго, освен умъртвения трети закон на Кеплер. По принцип това е едно и също.
към текста >>
Да разг
лед
аме сега предмета от друга г
лед
на точка.
Да разгледаме сега предмета от друга гледна точка.
Обърнете внимание на това, че в смисъла на Кеплер тази първа формула се отнася също и за Земята. Тогава не само Земята описва елипса, но също и вие, намирайки се на Земята, описвате заедно с нея елипси. И това, което става отвън, става вътре във вас във вътрешния процес. Тоест вие трябва да казвате, че този жив произход на елипсата от кръга (казах вече, че това го е получил още Кеплер) съответства на някакъв вътрешен процес във вашия собствен вътрешен организъм. И доколкото се движите по линии, преминаващи така, че радиус-векторът за равни интервали от време описва равни сектори, вие, разбира се, постоянно имате връзка с централното Слънце, определяте своето отношение към собственото Слънце.
към текста >>
[2] Ернст Мах – 1838-1916, австрийски физик и изс
лед
овател в областта на теорията на познанието
[2] Ернст Мах – 1838-1916, австрийски физик и изследовател в областта на теорията на познанието
към текста >>
31.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от г
лед
ната точка, съответстваща на действителността.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим. Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции.
Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността.
Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти. Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
Но даже ако тази несъответстваща на действителността г
лед
на точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим. Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции. Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността.
Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти.
Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и с
лед
това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения.
При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения.
Понякога доста далеч отиващи теории са се свързвали с относително оскъдни наблюдения. Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и посредством тях се е стигало до определени представи. Второ, стигайки до определени представи, по-нататък от тях са се развивали хипотези. И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
към текста >>
И в това формиране на хипотези, които с
лед
това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
При образуването на тези представи трябва да различаваме два момента: първо, тези представи са изведени от наблюдението, от наблюдението на небесните явления, и след това с тези наблюдения са били свързани теоретическите съображения. Понякога доста далеч отиващи теории са се свързвали с относително оскъдни наблюдения. Първо – това е когато се е изхождало от наблюдения и посредством тях се е стигало до определени представи. Второ, стигайки до определени представи, по-нататък от тях са се развивали хипотези.
И в това формиране на хипотези, които след това се използват при изграждането на съвсем определен образ на света, се наблюдава, в голяма част от случаите, пълен произвол, доколкото в изграждането на теориите се проявяват предразсъдъците, битуващи в една или друга личност, изграждаща такива теории.
към текста >>
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разг
лед
а точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изс
лед
ванията.
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията.
Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1]. То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка.
към текста >>
Така, например, се казва, както това винаги го правят пос
лед
ователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека.
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията. Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1]. То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си.
Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека.
Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си. Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи.
към текста >>
Но с
лед
това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си.
То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си.
Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си.
Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи. Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория.
към текста >>
Към такова разсъждение с
лед
това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното.
– До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си. Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене. Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи. Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини.
Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното.
Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш.
към текста >>
Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а с
лед
това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи? Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела? Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш. Това е само предразсъдък.
Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
към текста >>
Защото, виждате ли, може да се прос
лед
и непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей.
Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт.
Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей.
Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3].
към текста >>
Но с
лед
това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността.
Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт. Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей. Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления.
Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността.
Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3]. И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
към текста >>
Това продължило и с
лед
това.
Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт. Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей. Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността.
Това продължило и след това.
И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3]. И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
към текста >>
И във всичко, което с
лед
това пос
лед
вало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение. Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3].
И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
към текста >>
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от пос
лед
ващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности.
Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие. Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето.
към текста >>
Това е нещо, което непременно трябва да бъде внимателно разг
лед
ано.
Това е дало определен образ. Обаче не е бил решен въпросът, има ли този образ пълно съвпадение с реалността. Но това е била абстракция, извлечена от реалността. Не е било решено как се отнася този образ към всеобщата реалност. Обаче от този образ, съвсем не от реалността, а от този образ, посредством дедукция е получено всичко това, което по-нататък се превърнало в генетическата астрономия.
Това е нещо, което непременно трябва да бъде внимателно разгледано.
Съвременния човек от детството го учат, че това, което няколко века преди това е било дедуцирано, съответства на някаква реалност.
към текста >>
В цялото днешно изложение задачата ми ще бъде да се движа само до тогава в направлението, в което се е придвижвало в тази област съвременното мислене, че без да излизам от рамката на научното, да вървим заедно с него до формирането на понятия, които с
лед
това, когато ги разглеждаш като понятия, още позволяват отново да се прокара път към реалността.
Затова, непременно изхождайки от действително научното, отказвайки се от чисто хипотетичните теории, появили се в течение на това развитие, ние ще изхождаме от представи, които само дотолкова са се отдалечили от реалността, че по-късно в тях все още може да бъде открита връзка с реалността.
В цялото днешно изложение задачата ми ще бъде да се движа само до тогава в направлението, в което се е придвижвало в тази област съвременното мислене, че без да излизам от рамката на научното, да вървим заедно с него до формирането на понятия, които след това, когато ги разглеждаш като понятия, още позволяват отново да се прокара път към реалността.
Тоест, аз не искам да се отдалечавам толкова от реалността, че понятията да станат толкова неточни, и от тях да може да се дедуцира хипотезата за мъглявината.
към текста >>
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: прос
лед
явайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и с
лед
това също се е преобразувало, и което с
лед
ва преди всичко да разг
лед
аме.
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме.
Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността. Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират. Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност.
към текста >>
Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто с
лед
вайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори.
Ето понятието, на което преди всичко трябва да се установим: планетите имат ексцентрични орбити и описват елипси.
Това е, за което засега можем да настояваме: планетите имат ексцентрични орбити, те описват елипси; във фокуса се намира Слънцето, а те описват тези елипси, просто следвайки закона, съгласно който радиус-векторите за равни интервали от време описват равни сектори.
към текста >>
Формирайки тези представи, веднага трябва да се ог
лед
аме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения.
Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>
А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разг
лед
аме движението на кометите.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света.
А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите.
Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим. Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>
Резултатите от това е по-добре да се разг
лед
ат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
Това са две много важни, значителни представи, които би трябвало да се формират на базата на наблюдения. Формирайки тези представи, веднага трябва да се огледаме за това, което, бих казал, въстава срещу тях в истинския образ на света. А именно, ако се опитаме просто да си представим нашата слънчева система в нейната съвкупност и при това положим в основата ѝ само тези две представи: планетите се движат по ексцентрични орбити и равнините на орбитите са наклонени към слънчевия екватор под различни ъгли, – желаейки да разширим това като закон, по никой начин не бихме се справили с това, особено в момента, когато поискаме да разгледаме движението на кометите. Щом насочим вниманието си към кометите и това вече е недостатъчно – не можем да се справим.
Резултатите от това е по-добре да се разгледат чрез историческите факти, отколкото чрез теоретически разсъждения.
към текста >>
Кант, Лаплас и пос
лед
ователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
към текста >>
Прос
лед
ете сега, какво се открива тук.
Кант, Лаплас и последователите им, изхождайки от представите, че равнините на орбитите на планетите лежат приблизително в равнината на слънчевия екватор, че орбитите са ексцентрични елипси, са формирали хипотезата за мъглявината.
Проследете сега, какво се открива тук.
В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка.
към текста >>
С
лед
това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка.
Проследете сега, какво се открива тук. В краен случай, – впрочем, наистина само в краен случай, – това изобразява някакъв вид история на възникването на слънчевата система. Но това, което тук е конструирано като мирова система, никак, по същество, не съдържа, каквото и да е удовлетворително обяснение по повод участието, което вземат при това телата на кометите. Те винаги изпадат от теорията. Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността.
След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка.
Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи. Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци. Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване.
към текста >>
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически прег
лед
, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изс
лед
ователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи.
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не с
лед
ва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие.
Вижте, сега ще се опитаме от понятията, които обаче са останали в реалността, тоест още носят в себе си известен остатък от реалността, отново да се върнем малко назад. Въобще, това винаги е нужно да се прави по отношение на външния свят, за да не се отделяме със своите понятия твърде много от реалността. Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад. Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория.
Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не следва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие.
Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене. В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
към текста >>
В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси с
лед
формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад. Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория. Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не следва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие. Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене.
В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
към текста >>
В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, с
лед
това отново – по-скоро в елипса.
И така, планетите се движат по елипси, но тези елипси са изменчиви, понякога те повече приличат на кръг, понякога повече на елипса. Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността.
В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса.
И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям. Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него. И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността.
към текста >>
Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за с
лед
ващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за с
лед
ващото с
лед
него.
Това на свой ред ще го открием, ако с понятието елипса отново се върнем към реалността. В течение на времето елипсата се раздува, превръщайки се по-скоро в кръг, след това отново – по-скоро в елипса. И така, всеобщата действителност съвсем не се обхваща, когато кажа: планетите се движат по елипси, – и аз съм длъжен да модифицирам понятието. Аз трябва да кажа: планетите се движат по орбити, които постоянно се борят дали да станат кръг или да си останат елипси. Прекарвайки тук линията (елипсата), за да бъде понятието правдиво, аз трябва, собствено, да направя тази линия от каучук или поне да я направя подвижна, за да мога постоянно да я променям.
Защото ако веднъж съм образувал елипсата, която представя едно завъртане на планетата, за следващото завъртане тя вече не подхожда, и още по-малко – за следващото след него.
И така, не е вярно, че ако премина от реалността към твърдите понятия, все още мога да остана в рамките на реалността. Това е едното нещо.
към текста >>
– И с
лед
това може с това удобство да продължаваме да плуваме в теориите.
Но и тези възли не са постоянни точки. Линиите, които, придвижвайки се, съединяват тези възли (рисунката на стр.33, К и К1), също се явяват линии на отклонението на равнините една от друга. И така, тези наклони, когато ги изразяваме в обобщени понятия, ни довеждат отново до застинало понятие, което тутакси трябва да модифицираме изхождайки от действителността. Защото ако орбитата има единия път определен наклон, а другия път – друг наклон, благодарение на това се модифицира всичко, изведено дотогава като понятие. Разбира се, стигайки до такъв момент, за удобство може да се каже: безусловно, в действителността съществуват различни смущения и тя само приблизително се обхваща от нашите понятия.
– И след това може с това удобство да продължаваме да плуваме в теориите.
Но се отплува толкова далеч, че при опит от теорията да се конструират фантастични образи, които трябва да съответстват на действителността, се оказва, че те не съответстват на действителността.
към текста >>
Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при пос
лед
ователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува.
Естествено, лесно е да се съгласим, че трябва да съществува някаква връзка на тези изменения на ексцентричните орбити, на наклона на равнините на орбитите с живота на цялата планетна система или, да кажем, с дейността в цялата планетна система. Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си. Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността. – Прекрасно.
Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни.
към текста >>
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вс
лед
ствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване.
Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си. Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността. – Прекрасно. Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване.
Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни. Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
към текста >>
Именно прос
лед
явайки своите мисли до пос
лед
ния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни.
Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
Но това, което сега имам пред себе си, не е действително.
към текста >>
Прос
лед
явайки тези неща по-нататък, – това особено може да се прос
лед
и при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вс
лед
ствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
Стигаме и до още нещо друго, и трябва особено да го имаме предвид.
Проследявайки тези неща по-нататък, – това особено може да се проследи при Лаплас[6], аз винаги съобщавам само явлението, – стигаме до това, че мировата система затова не е стигнала до застиналост вследствие на смущенията и променливостта на възлите и така нататък, че числовите съотношения на времената на въртене на планетите не са съизмерими, доколкото те са несъизмерими величини – числа с безкрайно голям брой десетични знаци.
И така, стигаме до това, че да кажем: ако сравняваме периодите на въртене на планетите в смисъла на третия закон на Кеплер, отношенията на тези периоди на въртене не могат да се изразят посредством цели числа, а също посредством крайни дроби, а само посредством несъизмерими числа, посредством числа, които не се делят без остатък. Затова и днешните астрономи ясно осъзнават, че планетната система дължи своята продължаваща подвижност на това състояние на несъизмеримост на отношенията между периодите на въртене в третия закон на Кеплер, иначе тя отдавна вече би трябвало да спре.
към текста >>
Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, прос
лед
явана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото.
Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват. Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото. Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос.
Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото.
Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това. Нужно е да се работи в такива моменти, ако човек иска да развие дух, съответстващ на действителността.
към текста >>
Виждате ли, ако прос
лед
явате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет.
Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката.
към текста >>
Можете да го прос
лед
ите в ретроспектива, а с
лед
това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка.
А сега бих искал да ви представя другият полюс на този предмет. Виждате ли, ако проследявате това физиологически, може да се изходи от някакъв момент в ембрионалното развитие, било то развитието на човешки ембрион във втори или трети месец, или на някое друго живо същество.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка.
Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
към текста >>
Моля ви да прос
лед
ите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възг
лед
а на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
Можете да го проследите в ретроспектива, а след това можете, доколкото го позволяват средствата на днешната наука, – обаче това е възможно само в крайно ограничена степен, както е известно на тези, които са се занимавали с това, – доколкото са изработени много малко истински представи, да видите: придвижваш се назад само до определен момент, – твърде далеч назад не може да се стигне, – до момента на отделяне на яйцеклетката, на неоплодената яйцеклетка. Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката.
Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм. Тук навлизате в пълната неопределеност. Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Ако прос
лед
ите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се прос
лед
ява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм.
Представете си, колко назад можете да се придвижите тук. Но ако искате да се придвижите още по-нататък, вие навлизате в неопределеността на целия майчин организъм. В това обратно движение вие стигате до своего рода хаос. Това не може да се избегне, и че това е така, отново ни го показва ходът на развитието на науката. Моля ви да проследите какво се проявява в панспермията[8] и другите подобни неща в качеството на научни хипотези, представляващи по същество спекулации за това, дали отделната яйцеклетка се образува от силите на целия организъм, което повече съответства на възгледа на Дарвин[9], или тази яйцеклетка повече изолирано се развива само в половите органи и така нататък.
Ако проследите хода на развитие на науката в тази област, ще видите, че даже тук се открива изобилие на фантазии, както стоят нещата с това, което стои в основата на генезиса, когато се проследява в обратен порядък образуването на яйцеклетката от майчиния организъм.
Тук навлизате в пълната неопределеност. Днес изобщо по отношение на този предмет едва ли може да се намери във външната наука нещо друго, освен спекулации относно връзката на яйцеклетката с майчиния организъм.
към текста >>
Но с
лед
това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически.
Но след това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически.
Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми. Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията.
към текста >>
Можете повече или по-малко реално да прос
лед
ите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката.
Но след това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически. Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми. Такива рисунки даже съществуват в ембриологията.
Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката.
Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията. Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми.
към текста >>
Тук прос
лед
яваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията.
Но след това в определена точка на развитието си тази яйцеклетка се държи по доста определен начин в нещо, което може, поне приблизително, достатъчно добре да се представи математически, макар и само геометрически. Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми. Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми.
Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията.
Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа. Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането.
към текста >>
Там в познавателния процес прос
лед
яваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа.
Започвайки от определен момент, могат да се правят диаграми. Такива рисунки даже съществуват в ембриологията. Можете повече или по-малко реално да проследите развитието на зародиша, можете да нарисувате клетката. Така нещо подобно може да започне да се изобразява чрез геометрията, може да се представи в геометрични форми. Тук проследяваме реалността, която по определен начин е противоположна на това, което видяхме в астрономията.
Там в познавателния процес проследяваме реалността и стигаме до несъизмеримите числа.
Цялата работа се изплъзва от нас в хаоса посредством самия познавателен процес; в ембриологията изпълзяваме от хаоса. В известна точка това, което излиза от хаоса, можем да го разберем в определени форми, подобни на геометричните форми. В известна степен можем да кажем: математизирайки в процеса на познание, чрез астрономията навлизаме в хаоса; в ембриологията само при наблюдението нямаме пред себе си нищо, освен хаос, който възниква, когато наблюдението вече е невъзможно. Тук излизаме от хаоса и стигаме до геометризирането. И затова идеал за някои биолози – напълно обоснован идеал, – е да разбират геометрично това, което ни се представя в ембриологията.
към текста >>
И така, сега бихме могли да кажем: прос
лед
явайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа.
И така, сега бихме могли да кажем: проследявайки в своите наблюдения действителността, изхождаме от нещо, което е толкова чуждо на нашето познание, както съществуващите там (в астрономията) несъизмерими числа.
От една страна, ние довеждаме нашето познание до известна степен там, където с математика вече не може да се проникне; в ембриологията започнахме познанието си в една определена точка, където може да се пристъпи с нещо подобно на геометрията. Моля ви да премислите тази мисъл докрай. Можете да направите това, доколкото тя представлява методологическа мисъл, тоест нейната действителност стои в нас.
към текста >>
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изс
лед
ването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения?
С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
към текста >>
С това ще се заемем в с
лед
ващата лекция.
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения?
С това ще се заемем в следващата лекция.
Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък.
към текста >>
Прос
лед
явайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
Когато при изчисленията стигаме до несъизмеримите числа, тоест до определения момент, когато вече не внасяме реалност в числата, които можем да представим като резултат, тогава изследването ни трябва да започне с въпроса: не стои ли работата с геометричните построения по същия начин, както с аритметичните и аналитичните построения? С това ще се заемем в следващата лекция. Аналитичното построение довежда до несъизмеримо число. Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа?
Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми?
Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост. В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително. Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма.
към текста >>
В този смисъл с
лед
ващото обстоятелство е наистина забележително.
Да поставим преди всичко въпроса: как геометричните форми отразяват небесните движения? Няма ли тези отражения да ни доведат до определен момент, който прилича на това, към което ни води анализът, когато трябва да навлезем в несъизмеримите числа? Проследявайки мировите тела и планети няма ли да стигнем до граница, където ще трябва да кажем: сега вече не можем да си представяме в геометрични форми, сега вече не можем да разбираме с помощта на геометрични форми? Точно както трябва да оставим областта на постижимите числа, може би, трябва също да оставим областта, където можем да разбираме действителността с помощта на рисунки в геометрични – също и в аритметични, алгебрични и аналитични – форми, под формата на чертежи на спирали и така нататък. Може би тогава също и геометрично навлизаме в несъизмеримост.
В този смисъл следващото обстоятелство е наистина забележително.
Виждате ли, в ембриологията все още не можем в значителна степен да прилагаме анализа, но геометрията е напълно приложима там, където започваме да излизаме от хаоса и да развиваме ембриологичните факти. Тук, на този край, по-силно се проявява не числено несъизмеримото, а това, което се освобождава от формално несъизмеримото в съизмерима форма. Сега трябва да се опитваме да разберем действителността в двата ѝ полюса: там, където познавателният процес ни вкарва от анализа в несъизмеримостта, и там, където наблюдението ни вкарва от хаоса към разбирането на действителността във все по-съизмерими форми. Това са неща, които безусловно трябва някога да ги прекараме пред душата си преди всичко с пълна яснота, ако изобщо искаме в съответстващо на действителността наблюдение да се опираме на това, което днес се предлага от външната наука.
към текста >>
Искам да изходя от с
лед
ното.
Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността.
Искам да изходя от следното.
Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици. След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика. И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем?
към текста >>
С
лед
това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика.
Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността. Искам да изходя от следното. Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици.
След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика.
И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки. Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки.
към текста >>
Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и с
лед
това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки.
Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици. След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика. И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема. Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем?
Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки.
Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки. Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници. Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес. Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката. Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
Но с
лед
това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки. Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки. Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници. Тук се изхожда от това, че определени закони, които сега, собствено, не се получават от външната действителност така, както току що го представих в резюмето по законите на Кеплер, а от самия математически процес. Това са закони, представляващи не нещо друго, а индуктивни закони, създадени по пътя на математиката.
Но след това те се прилагат дедуктивно и отивайки по-нататък, върху тях се градят далеч отиващи математически теории.
към текста >>
За тази линия на математическите изс
лед
вания многократно ни обърна внимание в своите дорнахски лекции нашият приятел Блюмел[10].
Това са закони, с които днес се сблъсква всеки, който се занимава с математика.
За тази линия на математическите изследвания многократно ни обърна внимание в своите дорнахски лекции нашият приятел Блюмел[10].
Преди всичко, един от законите, за които става дума, е този, който се нарича комутативен закон. Можем да го изразим, като кажем: самопонятно е, че
към текста >>
Той се изразява примерно в с
лед
ната форма:
Третият закон е така нареченият дистрибутивен закон.
Той се изразява примерно в следната форма:
към текста >>
Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изс
лед
вам в действителността, какво съответства на този постулат.
Повече нищо не мога да кажа. Защото, когато пристъпвам с този закон към действителността, се открива всичко, което му съответства, и аз, без да се колебая, отхвърлям това, което не му съответства. Така сме свикнали да постъпваме и в други области. Например, в елементарната физика казваме, че телата притежават инерция, – и в такъв случай даваме определение: инерцията се състои в това, че телата без определено въздействие не напускат мястото, на което са, или не променят своето движение. Но това не е аксиома, а постулат.
Трябва само да кажа: тяло, което не променя състоянието на своето движение, го наричам инертно, и сега изследвам в действителността, какво съответства на този постулат.
И така, формирайки определени понятия, набелязвам само ръководните направления, за да пронижа по определен начин действителността с тези понятия, но трябва да държа отворена възможността да пронижа други факти с други понятия. Само тогава ще представя правилно четирите основни закона от теорията на числата, когато ги разглеждам като даващи ми насока, като нещо, което ми дава възможност да регулирам проникването в реалността. Но ако прилагам математиката към реалността конститутивно, тогава не съм на правилния път, защото в определени области непременно встъпвам в противоречие с тази реалност. Такова противоречие е това, за което говорих – появата на несъизмеримост при разглеждането на небесните явления.
към текста >>
Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възг
лед
ите за небесната механика на Нютон.
[3] “Naturgeschichte und Theorie des Himmels”: анонимно появила се в 1755 година.
Тя е написана съвсем в естественонаучен стил, изхождайки от възгледите за небесната механика на Нютон.
„Дайте ми само материя, и аз ще построя от нея света! “, казва авторът в предговора.
към текста >>
Пос
лед
ният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава).
[4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката. От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас.
Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава).
Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат. Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите.
към текста >>
Съгласно теорията, собствено, би с
лед
вало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат.
[4] …равнината на слънчевия екватор: обикновено се използва за посочване на равнината на еклиптиката. От генетичния аспект на теорията на Кант-Лаплас равнината на слънчевия екватор се появява, разбира се, в качеството на определяща, и тя систематично се появява както при Кант, така и при Лаплас. Последният я нарича естествена опорна равнина („Exposition du systeme du monde“, 5 книга, 6 глава).
Съгласно теорията, собствено, би следвало да се очаква, че двете равнини трябва да съвпаднат.
Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
към текста >>
Съгласно нея би с
лед
вало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга.
Но това не става. Те образуват помежду си ъгъл примерно от 7°. Почти същия наклон има равнината на орбитата на най-близката до Слънцето планета Меркурий, впрочем, с равнината на слънчевия екватор тя, разбира се, съвпада само грубо, доколкото линиите не възлите на двете на еклиптиката образуват ъгъл 27°, който ежегодно се увеличава с 8". Доколкото тук слънчевият екватор е наречен опорна равнина, в полезрението попадат много факти, които астрономията трябва да приема само като факти без обяснение: отклоненията между равнините на орбитите и, в голяма част, силните отклонения на екваториалните равнини на планетите от равнините на орбитите. При Земята този толкова важен за целия живот наклон на земната ос е 23,5°.Ако Рудолф Щайнер е придал такова голямо значение на третия основен закон на Коперник, това, вероятно, е защото този закон се отнася по-различно към загадката за наклона на равнината на орбитата, отколкото небесната механика.
Съгласно нея би следвало да се очаква, че всички отношения са в такъв прекрасен порядък, както при Юпитер, при който орбитата на планетата, екваторът на планетата и равнината на орбитите на основните спътници (и даже еклиптиката), много малко се отклоняват една от друга.
При Земята работата стои по друг начин. Енергията, с която се говори за това, макар и да става в редки случаи, показва, че то засяга много други неща.
към текста >>
[6] това особено може да се прос
лед
и при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж.
[6] това особено може да се проследи при Лаплас – Първото доказателство за стабилността на планетната система при опростени допускания е дал Лагранж.
От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г.
към текста >>
НАГОРЕ